юни 27, 2017

Свиване

ЕДВАРД РАДЗИНСКИЙ – „МЪЧИТЕЛЯТ ЙОАН“ – Част девета: "Третият Рим"  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1. „УЧИТЕЛЯТ ЙОАН“; 2. „ДВАМАТА ИВАНОВЦИ“; 3. „ОТ ТЪМНИНИТЕ НА АЗИЯ“; 4. „ПЪРВИЯТ ЦАР“; 5. „ПРЕОБРАЖЕНИЕ“; 6. „ЧАШАТА С КРЪВ“; 7. „СТРАШНИЯТ ИВАН“; 8. „ЕКЗЕКУТИРАНЕ НА СТРАНАТА“

۝۝۝۝۝۝۝۝۝


ТРЕТИЯТ РИМ

Той организирал удивителен пир за своите приближени (по-точно за тези, които все още са останали живи). Както винаги на разкошните му пирове, поразяващи въображението на чужденците, върху злато и сребро поднасяли до четиридесет различни ястия - агнешко, телешко, дивеч, гъски, патици... Както винаги, гостите били черпени с вино, донесено от чужбина.

Разнасящите ястията столници казвали според обичая на пируващите: "Това ти го изпраща царят". Получилият ястието ставал и благодарял на бащата Господар. По същия начин обикаляли около пируващите с виното: "Царят те дарява с тази чаша". И също така ставали гостите и благодарели на щедрия стопанин.

Но вино на този пир имало много повече от обикновеното. Безкрайно дарявал в този ден Иван на пируващите своите царски чаши, много часове наред поил гостите. Защото царят в този ден чакал кога ще се развържат болярските езици и наредил да се състави списък на пиянските приказки...

Съставили. Излязло, както пише летописецът, че: "С всякакви глуми се глумили болярите, песни срамни пели и срамни слова говорели..." Но нищо забранено така и не чул царят. От никого не чул, макар че на всекиго бил екзекутирал родственик или приятел.

Приказките били неразумни, но смирени.

И така, целта била постигната. Третият Рим, за който мечтаел, бил построен. Това, към което се стремели прадедите му - покорност на болярите и народа, - той успял да направи абсолютно. Вече нямало кой да противоречи на царя.

И той вече не бил просто цар. Той станал Богочовек - Иван Грозний.

Това е истинската цел на Опричнината, а не някаква си жалка мъст към някакъв си жалък княз... Сега му принадлежало всичко. Огромната страна станала негова вотчина, в която той се разпореждал като истински владелец. И закон там била само неговата воля.

Сега той можел да осъществява всякакви реформи - и веднага, а не така, както го съветвали жалките съветници от "Избраната рада". Някога не можал да застави Стоглавия събор да ограничи нарастването на манастирското земевладелчество - сега направил това мигновено. През 1580 година просто забранил на духовенството да купува занапред нови земи и на никого изобщо не му хрумнало да обсъжда царското решение.

А на следващата година направил още една крачка към окончателното прикрепване на селяните към земята: ограничил правото им да отиват от един собственик при друг на Юрев ден (26 ноември, когато селяните можели да сменят по свое желание помешчика, при когото да работят - бел. П. Н.). Сега многочислената класа от нови роби се трудела за неговите служители. Мирно, без всякакъв ропот поднесли селяните свободата си на страшния цар.

Безумно Мълчание...

Богочовек... В този облик той приемал чуждите посланици. В огромна зала, изписана с библейски сцени, на златно възвишение стоял неговият трон. Образът на Спасителя - отдясно, ликът на Богородица - точно над трона. Много придворни с дрехи от брокат, подплатени със самури, обсипани със скъпоценни камъни, се тълпели в залата...

И изведнъж настъпвала тишина, все едно целият дворец умирал. Неподвижно стояла стражата около трона - в атлаз и кадифе, със златни вериги на гърдите. Проблясвали, отразявайки множество свещи, брадвичките на пазачите.

Появявал се той - в златно одеяние с диамантни копчета. На главата му - свещената шапка на Мономах. В ръката му - златен жезъл.

Посланиците връчвали грамоти и веднага по негов знак придворните излизали, за да сменят облеклото си и да се явят в залата като бели ангели - в бели одежди, обшити с хермелин. Те се преобличали в царския гардероб, там оставяли предишните си разкошни облекла. Защото всичките тези блестящи одежди принадлежали на царя - както и животът на хората, които ги обличали.

Той показал на англичанина Флетчър своята съкровищница. До смъртта си не можал да забрави потресеният чужденец планините от бисери, изумруди, сапфири, рубини, златни и сребърни съдове... Там се намирало всичко, което натрупали пестеливите предци на Иван, всичко, което отнел от екзекутираните князе, всичко, награбено във Велики Новгород, който създавал векове наред своето богатство.

Той бил най-богатият Господар на най-бедните поданици.

Сега излизал, заобиколен от огромна свита, на коне с великолепна драгоценна сбруя. Напред препускали по трима князе и боляри. В охраната на царя имало до петстотин стрелци. Все същото явяване на Богочовека.

Нито едно дело вече не се решавало без него - той сам четял всичките челобитни и сам отсъждал. Стопанин на земята и холопи... Така възникнала Ивановата страна, където още по времето на баща му, както пише пътешественикът барон Херберщайн, "робството, несъвместимо с духовното благородство, беше всеобщо... защото самите велможи се наричаха холопи на Господаря". "Ние служим на Господаря не като вас" - казал на барона един от тези велможи холопи.

Размишлявайки над самодържавието в Русия, Карамзин се пита: "Не зная дали характерът на народа е изисквал за Русия такива самодържци, или самодържците са дали на народа такъв характер?"

"И едното и другото. Защото само абсолютното, Великото самодържавие е способно да създаде Велика Русия". Така отговорили те - отначало Иван, след това неговият Ученик. С всичките си дела отговорили!

Но абсолютната власт развращава абсолютно и тиранинът непременно се разболява от последиците на тиранията. Измисляйки престъпления, той постепенно сам започва да вярва в тях. Подозрителността като мания е задължително наказание за тиранина.

А съществуването на Богочовек непременно поражда болезнена самота...

Не минала една година от масовите екзекуции на Червения площад и навлязъл в Рус кримският хан Девлет Гирей. Царят излязъл срещу него с опричната войска и... неочаквано избягал от хана, уплашил се да влезе в бой. Като оставил Москва, той отвел войската в Коломна, оттам в Александрова слобода и по-нататък - в Ярославл. Беззащитната Москва била изоставена на произвола на съдбата.

Така се страхувал. Но не от хана! Страхувал се от изменници боляри, които могат да го предадат на хана. Повярвал... В собствените си басни повярвал!

Ханът стигнал до Москва и запалил предградията. Много страшни пожари познавала Москва, но като този огън още не знаела. Спасявайки се, хората се хвърляли в реката и там потъвали. А когато пожарът угаснал, нямало кой да погребва и оплаква мъртвите - не останали жители във великия град.

Девлет Герей гледал от Воробьови гори изчезналата в огъня Москва и разбрал, че вече няма какво да прави там. Градът повече не съществувал. И ханът се върнал в Крим, като подгонил натам хиляди руски пленници.

От Крим той изпратил посланици в опожарената Москва. И написал презрително на Иван: "Разграбих твоята земя и я изгорих... Ти не дойде да я защитиш, а се хвалиш при това, че си московски цар. Ако беше храбър и се срамуваше, нямаше да се криеш... Но аз не искам твоите богатства - върни ми Казан и Астрахан..."

В жалка черна одежда посрещнал царят актьор посланиците. Дълго им обяснявал, че не му е останало нищо: всичко татарите изгорили и разграбили. Така юродствал, а след това предложил да даде само Астрахан, за да постави там ханът своя син, но... до него да стои московски болярин. И данък на хана предложил да плаща.

Посланиците оставили на царя подарък - кинжал, с който преди мизерията и позора на бъдещата гибел да сложи край на живота си. Ханът обещал пак да дойде в Рус.

По това време на Иван сигурно му се е струвало, че сенките са оживели - случило се всичко, за което предупреждавала "Избраната рада". Швеция и Жечпосполита станали негови врагове. Войната с Ливония заплашвала да завърши безславно - да води война на два фронта той не можел...

На следващата година Девлет Гирей потеглил отново към Москва. Този път Рус и царят били спасени от воеводата Михаил Воротинский - намиращ се в опала, мразен от Иван горд болярин. Много години прекарал прославеният воин в тъмницата и на заточение, а сега Иван бил принуден да му връчи съдбата на страната. Нямал избор: всички знаменити воеводи вече оставили главите си на дръвника.

Воротинский не излъгал надеждите: на подстъпите към Москва, край Подолск, той срещнал войската на хана и я разбил. Ханът дал второ сражение, но и то завършило с кърваво поражение за кримците. Войската на Девлет Гирей престанала да съществува. Ханът вече нямал сили да повтаря набезите.

Както се полага на тиранин, Иван не простил на Воротинский победата над жалката му страхливост. Воеводата ще бъде обвинен в измяна и ще го подложат на любимото на царя изтезание - дълго ще държат тучния болярин над горящи въглени и след това ще го убият...

А Москва бързо била построена наново. Умирали от глад и непосилна работа, но я построили наново. Защото така заповядвал пресветлият Господар Йоан Василевич.

Царят актьор не забравя за играта: няколко години след като кримският хан изгаря Москва, Иван отново разделил държавата. Сега в Земщината той назначил... цар! И цар станал един... тиранин! Безвластният касимовски хан Симеон Бекбулатович, който бил коронясан в Успенската катедрала!

Цяла година, за изумление на бъдещите историци, Иван опиянено играел тази загадъчна игра. Той пишел унизителни челобитни на Симеон, величаел го с "Велик княз на цяла Рус", а себе си наричал само "Велик княз Московски". Симеон седял на златен трон, а царят заемал на пейката болярско място...

Но това не било мазохистко безумие. Това било политическо шоу, изпълнено със смисъл. Като се кланял на жалкия татарски хан, Иван сякаш напомнял на Рус кой е нейният освободител от татарското иго, кой е завзел Казан и Астрахан, кой е превърнал някогашните страшни ханове в жалко посмешище, предмет на царски разигравки.

На следващата година играта омръзнала и царят махнал от трона нищожния Симеон. Той си свършил работата: напомнил за великите подвизи на Иван.

В Ливония се разразила катастрофа. След смъртта на Сигизмунд сеймът избрал за крал Стефан Баторий - унгарски рицар, велик воин. Баторий нанесъл съкрушителни поражения на отслабената от терора на царя руска армия. Скоро цяла Ливония била напусната от Ивановата войска.

Баторий навлязъл в Рус, обсадил Полоцк. Царят с войската се намирал близо до града, но (за кой ли път!) избягал от боя. Полоцк паднал.

Бил обсаден и Псков, но гражданите се отбранявали героично и не позволили градът да бъде превзет...

Започнали трудни преговори за мир. Баторий искал да получи вече не само Ливония, но и руски градове.

Враждуващите страни си разменяли саркастични писма. Иван съобщил на Баторий, че той, Господар по рождение, е получил своя трон в наследство от прародителите си, с Божията воля, а не "по желание на многометежната тълпа". Така презрително той намеквал за избора на Баторий за крал. Но неговият противник също бил силен в сарказмите - отговарял на Иван, че не би следвало да се гордее с това и да забравя, че е син на дъщерята на полски беглец, изменник.

Така се препирали. Иван корял Баторий: значи, вместо да се договорят, продължава да пролива християнска кръв. А Баторий му отговарял, че знае начин да прекратят войната веднага: нека се срещнат с Иван очи в очи в рицарска битка, който спечели - той ще бъде победител. Иван не отговорил на призива.

Накрая сключили мир. Доблестта на защитниците на Псков спасила руските градове, но Иван загубил цялата Ливония, някога завоювана от него. Мирът с Швеция бил още по-унизителен: Иван се лишил от почти цялото крайбрежие на Финския залив, земи, принадлежащи на Велики Новгород. Такива били плодовете на кървавото самовластие, унищожило славните воеводи. Слабостта на грабителската и развратена опрична войска била доказана.

Личния живот на царя след смъртта на Анастасия отразяват собствените му думи в послание до Кирило-Белозерския манастир: "Горко на мене, окаяния!.. Горко на мене, грешния! В пиянство, в блудство и прелюбодейство живея..." Така с упоение, но без всякакво преувеличение заклеймява себе си царят.

Но "ако не сгрешиш - няма да се покаеш", и всичко продължавало... В преданията на Алаксандрова слобода останали и необичайни спомени за голи девици, в които "братята" опричници стреляли с лъкове, и разкази за по-привично използване на голите девици. Ако се съпостави всичко това с предишния му живот, царят имал право да се хвали на англичанина Горсей, че е "изнасилил хиляди девици".

През 1569 година умряла омръзналата му Мария Темрюковна, с която царят се скарал жестоко преди смъртта ѝ. Не била болна и изведнъж умряла. И кой знае защо след нея набързо бил екзекутиран и брат ѝ. Царят, естествено, обвинил болярите, че са отровили жена му.

През октомври 1571 година той се оженил за Марфа Собакина по произход от коломенските богати вотчинници, но само след три седмици тя умряла. Царят побързал за обяви, че е била много болна, макар че това било невероятно - царската невеста била прегледана от опитен лекар.

Да се ожени за четвърти път не можел по църковния устав, но йерарсите трябвало да се смирят - наложили на царя епитимия и позволили... И през април 1572 година той се оженил за Ана Колтовская. Не минала половин година и красавицата била изпратена в манастир.

През 1575 година петата му жена, Ана Василчикова, умряла само една година след сватбата и женолюбивият цар отново бил свободен. За шести път (вече без венчавка) Иван взел за жена Василиса Мелентиева, вдовица на дяк. Нея той скоро подстригал за монахиня, защото я забелязал "да гледа княз Иван Девтельов, когото екзекутирали". Василиса приела щафетата на смъртта от предишните жени - скоро умряла.

За седми път неуморимият цар се оженил за Мария Нагая. Шафери на сватбата били Борис Годунов и Василий Шуйский - бъдещите герои на Смутното време. Така призракът на бъдещото Смутно време се появил в двореца...

Към края на живота си той се превърнал в развалина. Антропологът Герасимов, който проучил скелета му, открил значителни солни наслоявания в гръбнака на царя, които би трябвало да са му причинявали много остри болки, предизвиквайки пристъпи на ярост. Лошите болести, постоянното преяждане и пиянството по време на пировете, неподвижността (той вече не можел да язди на кон) го довършили. Бил старец, когото понякога даже носели. Но все още страшен, кървав старец...

Сменяйки безкрайно руски жени, Иван не преставал да мечтае за династичен брак. След неуспешно сватосване с полска принцеса, решил да опита щастието си с шведска. Все същата мечта - да се сроди за съюз в Ливонската война.

Той поискал да се ожени... за жената на намиращия се в затвора шведски принц Юхан и водел преговори с изпратилия го там крал Ерик. За Стокхолм на сгледа вече заминали руски посланици, но по това време, за негово съжаление, принц Юхан не само излязъл от тъмницата, но и сам седнал на трона, сваляйки Ерик. Така че на Ивановите посланици се наложило да се обясняват с новия крал, да заявяват, че невинният им Господар е бил измамен...

Опитвал се да се сроди и с английската династия.

Всичко започнало от опитите на англичаните да обсебят търговията с Русия. В Лондон била основана Московска компания и макар че няколко нейни кораба потънали (два край бреговете на Шотландия и два в Бяло море), търговията започнала.

Царят решил да използва големия търговски интерес на англичаните. Обичащият да пише Иван започнал да бомбардира английската кралица Елизабет с послания предложения: "Отсега нататък Англия и Рус трябва да бъдат във всички дела заедно". Той предложил да бъде сключен договор: кралицата трябвало да забрани на своя народ да търгува с неговите врагове - поляците, да позволи да отидат в Московия корабни майстори "и да донесат със себе си в Рус оръдия и оръжие". И още една забележителна точка имало в договора: "Ако някой, Иван или Елизабет, по свое нещастие бъде принуден да остави своята земя, то ще може да живее в държавата на другия без страх от опасност, докато мине бедата и Бог промени делата му..."

Това бил все същият параноичен страх от възмездие...

От Англия в Рус пристигнали двама, на които било съдено да обърнат върху себе си вниманието на страшния цар.

Единият от тях е някой си Елисей Бомел (така го наричали в Москва). В действителност това бил вестфалецът Бомелиус, който учил медицина в Кеймбридж и се занимавал с астрология, при това толкова успешно, че лондонският архиепископ го изпратил в затвора като магьосник. Оттам го взел в Рус посланикът на Иван, като знаел любовта на Господаря към маговете.

В Ивановия дворец астрологът Елисей се развихрил. Той приготвял отрови, които избавили Иван от ненужните князе (и явно от някои от жените му). Станал царски любимец и съветник, от него се страхували и го мразели... Но сведущият в небесните дела вестфалец не разбирал колко опасна е любовта на владетеля на земните дела. За пореден път мъките на царската съвест поискали жертва - трябвало да се намери виновник за несправедливите екзекуции... За всичко бил обвинен Бомелиус - и за това, че погубвал хора с отрови, и за това, че "с влъхвуване внушавал на царя да убива добри хора"...

Летописецът пише: "Бил Елисей негов приближен любимец... искал да отвлече царя от православната вяра... подсторвал го да убива родове княжески и болярски..." и магьоснически внушавал на боголюбивия цар "да избяга в Английската земя, а останалите боляри да избие".

И любимецът на царя Бомелиус бил изгорен.

Другият пришелец от Англия бил много по-късметлия. Казвал се Антъни Дженкинсън и бил агент на Московската компания - един от онези англичани, които по-късно ще завоюват за своята страна целия свят.

Европа, Африка, Рус - това са маршрутите на този неуморим човек. От Москва отишъл в Азия: Бухара, Самарканд... Участвал в сражения, много пъти бил на косъм от гибелта, но оставал жив. На стотици камили, без охрана, карал своите стоки, като се разорявал и отново забогатявал. Само такъв живот ценял... В Лондон се появил с чернокоса красавица, която представил за дъщеря на хан и я подарил на кралица Елизабет.

Този човек избрал Иван за посредник при деликатното проучване. Елизабет била вече на четиридесет години (три години по-малка от Иван), но могъщата владетелка не била омъжена... Като не желаел да се изложи, гордият цар този път решил да избегне кореспонденцията и да изясни перспективите на брачния съюз чрез Дженкинсън.

Елизабет свикнала да отказва умело на тези, които искали ръката ѝ. Тя съобщила на поредния претендент, че е решила да остане девствена, защото се е венчала за своята нация. Пеликанът, който изтръгва от гърдите си късчета месо, за да нахрани гладните пиленца - ето символа на нейния живот в името на своя народ... Логиката на кралицата, която обичала да казва на своите поданиците си: "Може би ще имате много по-известен господар, но никога няма да имате по-обичащ ви", едва ли можела да бъде разбрана от Иван, който се разпореждал с живота и смъртта на своите поданици както намери за добре.

От "отказа на кралицата" Иван изпаднал в обичайната си ярост и изпратил послание, в което се постарал да ѝ обясни кого е отхвърлила! Той е Господар по рождение, владеещ хората като холопи, а "твоите боляри с моя посланик все за търговски дела говореха... нима вместо тебе твоите хора владеят държавата?" - саркастично питал царят и завършил писмото си със знаменитата фраза: "И стоиш си ти с девическото звание като обикновена девственица". В това изобличение на късната девственост на кралицата звучала наивната злоба на отхвърления жених.

Обиденият цар нанесъл ответен удар - всички привилегии на английските търговци били отнети. "Московската държава... и без английските стоки не беше бедна" - пише на Елизабет царят.

Умната кралица е можела да чете само с усмивка тези оскърбления - тя вече разбрала яростния характер на царя деспот. Но Иван мислел за себе си, а тя трябвало да мисли за английската търговия и за приходите на "възлюбеното Отечество". И скоро Иван получил миролюбиво писмо, в което тя написала: "Никакви търговци не управляват нашите дела, а ние сами се грижим за тях". И като укротява гордостта на Иван, съобщава колко сложно е да дружи с московския цар: "Много господари ни писаха, молейки ни да прекратим дружбата си с вас, но никакви писма не можаха да ни подтикнат да изпълним тяхната молба".

Като доказателство за своята дружба кралицата изпратила в Москва своя медик Робърт Якоби, а също аптекари и бръснари, които трябвало да се грижат за драгоценното здраве на царя. С медика Иван подел веднага любимия си разговор: няма ли за него в Англия подходяща невеста - вдовица или девица, родственица на Елизабет?

И Якоби лекомислено казал името на племенницата на кралицата - Мария Хастингс...

Иван тутакси се развълнувал и наредил на Афанасий Нагой, роден брат на жена му (!), да разпита подробно за възможната невеста, след което в Лондон веднага бил изпратен на сгледа царският посланик Фьодор Писемский. Той трябвало да донесе портрет на невестата и да съобщи подробно, дали е прилично едра, дали е бяла... На посланика били дадени инструкции: ако кажат, че Господарят е вече женен, да отговаря, че той е взел за жена дворянска дъщеря, не според царското си положение. И ако племенницата на кралицата е достатъчно едра и "достойна за великото дело", да обяви, че Господарят ще остави своята жена и ще се ожени за Мария Хастингс.

Елизабет, която се била наслушала за любовните подвизи на Иван, решила да спаси своята племенница. Тя казала на посланика: "Чух, че Господарят обича красавици, а моята племенница не е красива... Освен това, девицата лежи от едра шарка и не може да ѝ нарисуват портрет, защото сега е болна..."

Писемский се съгласил да чака, докато Мария оздравее.

Елизабет задала ехиден въпрос: "Вярно ли е, че жената на Господаря, както чухме, е родила син?" (Мария Нагая наистина родила - царския син Дмитрий).

Писемский отговорил според инструкцията: "На глупави приказки не вярвайте".

Опитвали се да отвлекат посланика с лов и всякакви съблазни, но той бил непреклонен - трябвало да види невестата и да занесе портрета, защото знаел с какво ще свърши неизпълнението на царските желания. Кралицата трябвало да покаже Мария на упорития руснак. "Висока, с тънко лице, сиви очи, руси коси" - написал възторжено Писемский на Иван.

Но Елизабет решила да прекрати комедията. Заедно с Писемский, който отнесъл желания портрет, в Москва бил изпратен английски посланик - да обясни на жениха, че Мария е недостойна за него, че тя "е много болна от греховете си, а и вярата си не иска да промени", поради което не може да приеме нито православието, нито предложенията на царя...

Велика трагедия изместила скоро матримониалните грижи. Иван убил сина си. По-страшно възмездие не можело да има.

Разказът за това как Иван в порив на гняв сразил любимия си син със смъртоносен удар на жезъла е легенда. Иван не просто го убил - той го бил до смърт... Боляринът Борис Годунов, който се опитал да се намеси, бил целият в рани, а царският син боледувал няколко дни след зверския побой и едва тогава умрял. Отварянето на ковчега потвърдило това: черепът на младият Иван бил така натрошен, че Герасимов не успял да възстанови лицето.

Зверският побой опровергава известната версия, че убийството станало заради глупав спор: царят направил забележка на жената на Иван заради неподходящ тоалет, синът се застъпил, а баща му в пристъп на ярост го ударил... За да се убие така, били необходими сериозни мотиви.

Впрочем, от онова смътно време до нас са достигнали и други версии - за тях са писали съвременниците. Постоянният маниакален страх, придобил власт над деспота, го карал да подозира дори сина си. Царят се плашел, че синът му прилича толкова много на него, че смее да осъжда предаването на Полоцк и да иска да оглави войската в Ливония. Той вече носел в тайниците на душата си ужасната мисъл: синът му крои планове срещу него... Затова един нищожен повод - караница заради жена - предизвикал бесен гняв.

Кръвта на покорно умиращия син върнала нещастния цар в реалността: безумието му оставило страната без наследник. Най-малкият му син Дмитрий лежал в люлката, а на трона при това положение трябвало да седне след него вторият му син Фьодор - жалко джудже със "семеен" крив нос...

Сега той виждал убития си син на сън, събуждал се с мисълта за него и плачел. Такова било Божето наказание.

Той обявил, че не иска повече да управлява и че ще се подстриже за монах. Но научените от предишните игри на царя актьор боляри не му повярвали. Умните придворни викали дружно: "Не, не - искаме тебе за цар!" И той останал...

В залеза на живота си, през 1583 година, той можал да чуе и нещо радостно: успял да преживее врага си - Курбский умрял една година преди неговата смърт. Княз Андрей живеел дълбоко опечален в Полша. Оженил се, но все не бил радостен: тъгувал за Русия... Както казва полският поет: "Родината е като здравето: когато я имаш, не я цениш".

През същата година отряд казаци под ръководството на атаманите Ермак Тимофеевич и Иван Колцо завзели столицата на сибирския хан Кучум. Към Московското царство се присъединил Сибир. Иван подарил на Ермак скъпа броня със златен орел, но като че ли бил проклет царският подарък - в тази тежка броня се удавил Ермак Тимофеевич...

През 1584 година дошла смъртта за Иван. Той изведнъж се подул целия и вътрешностите му започнали да гният. Но и на смъртния си одър царят продължавал своята актьорска игра, тези "карамазовски" номера... Не случайно Достоевски четял така внимателно историята на страшния цар.

В навечерието на смъртта му жалкият и много добър син Фьодор изпратил жена си да утешава баща му на смъртния одър. И летописецът ще разкаже: "Тя в ужас побягнала от царското сладострастие". Как се смеел гръмко Иван, представяйки си навъсеното лице на своя прекалено свят син, когото съжалявал... и мразел.

По това време над Москва се появила комета - вечната предвестница на смъртта на цезарите. И той разбрал: ще умре. Но продължавал да се лови здраво за горестния си живот. В двореца били събрани астролози, но и те предсказали смъртта на Господаря.

На 17 март обаче настъпило облекчение. Той се изкъпал във ваната и седнал да играе шах с верния си Богдан Велский. Царят вече мислел за екзекуцията на лъжливите астролози, когато внезапно получил удар...

Митрополитът извършил последния обред над изгубилия съзнание Иван. Според неговото желание грешният цар бил подстриган за монах.

Облекли тялото му в одеждите на схимник. В другия свят Иван Грозний се преселил като смирения монах Йона.

Но дори като виждали царя бездиханен, болярите все се бавели да обявят за смъртта му. Страхували се: ами ако изведнъж това е поредното изпитание, измислено от царя, ако изведнъж отново ги "зарадва" със своето възкресение? И започне разправа...

Той бил Грозний (Страшен - бел. П. Н.)) и след смъртта си.

Имало и други слухове: че царят е отровен от уморилите се от неговите злодейства боляри. Отварянето на ковчега не потвърдило, но и не опровергало версията за убийство. В останките на царя имало силно повишено съдържание на живак, но това би могло да е резултат от вземане на лекарства срещу лошата болест (сифилис - бел. П. Н.), от която вероятно изгнил грешният цар...

(Следва)

Целият текст на книгата: ТУК.

юни 26, 2017

Свиване

30 стотинки е по-евтин дизелът във Варна  

Петролът се задържа на нива около 7-месечно дъно. Американският лек суров петрол WTI поскъпва с 0,05% до 43,53 долара за барел, а европейският бенчмарк Брент записва ръст от 0,07% до 46,05 долара за барел.

И двата сорта петрол са с около 15% по-евтини спрямо края на май, когато ОПЕК, Русия и други производителки се договориха съкращенията в добива да продължат поне до края на март 2018 г.

В същото време у нас по бензиностанциите производните горива добивани от петрола са се закотвили на цени кореспондиращи с доста по-високи стойности на петрола в исторически план.

Според сайта www.fuelo.net цената на дизелът се е понижила с 3.4% за последния месец до цена от 1,98 лв. При бензин А95 спадът е по-скромен с 2,42% до средна цена от 2,02 лв. Тези проценти са в пъти по-малки от месечното намаление на петрола с 15%.

Тук веднага ще се включат експерти, които да ни обяснят, че всъщност цените на горивата включват не само цената на петрола, но и акцизи и данъци. Да, но те не са се променяли в посока нагоре от началото на годината. Да не говорим, че има и положителен валутен ефект - доларът е поевтинял от 0,94 долара за евро до 0,89 долара за евро за същия период. Друг момент е начинът на начисляването им. Акцизите и данъците не са твърда сума, а процент от основната цена. С други думи, след като тя намалява трябва и делът на акцизите и данъците в крайната цена за потребителите отново да намалява. Взимайки всичко това под внимание, би трябвало цените на горивата да бъдат по-ниски или поне да видим техният по-осезаем спад през следващите дни.

В сайта www.fuelo.net можем да видим и сравнение какви са цените по различните бензиностанции. Интересното в класацията е не, че цените на горивата в бензиностанции VMPetrolium са най-изгодни за потребителите, а контрастът, в цените между големите международни търговци и малките местни такива. Пазарната логика би следвало да ни показва, че по-големите вериги могат да реализират икономии от мащаба си и по-този начин да свалят възможната крайна цена за клиентите. Те също така разполагат и с търговски обекти по своите бензиностанции, които им носят допълнителни приходи, а надценките в цените на стоките са крупни. С други думи тези допълнителни приходи също дават възможности крайните цени на предлаганите от тях горива да са по-ниски. Уви, пазарната логика тук се чупи и се оказва, че именно малките местни вериги бензиностанции, разполагащи често с много малко на брой обекти и без допълнителни екстри за клиентите, могат да осигурят много по-конкурентни цени.

Средни цени за литър дизелово гориво, 26.06.2017
Източник: www.fuelo.net

Също така интересна особеност при търговците на горива е, че бензиностанциите в близост до VMPetrolium продават на доста близки цени до техните. Например в град Добрич в непосредствена близост до обекта на VMPetrolium, се намира бензиностанция на Lukoil в нея цената на дизела е дори по-ниска от тази, на която се предлага в бензиностанцията на варненския бизнесмен Веселин Марешки.

Пазарната конкуренция обаче би трябвало да води до различни цени на предлаганите продукти от различни бензиностанции. В България отново обаче имаме „извратено“ прилагане на този принцип. Различните цени на горивата се предлагат спрямо в конкретни населени места. Ето например касови бележки от един и същи търговец на горива, но в издадени в различни негови обекти.

По същия начин можете да сравните цените в сайта fuelo.net и да видите, че във Варна, цената на дизела в бензиностанциите Lukoil е 1.71 лв. за литър, а само 50 километра в западна посока в гр. Девня тя вече става 2.06 лв. за литър (каквато е и в почти цялата страна) или за скромните 50 км. Отбелязва шокиращ ръст от 20%.


Източник: www.fuelo.net

Подобна е ситуацията и по другите бензиностанции на големите международни вериги OMV и Shell.



Източник: www.fuelo.net

При тези данни явно се вижда, че пазарната логика е заменена с нещо друго, а то не би трябвало да бъде законово издържано. Разбира се държавните органи и институции са абдикирали от функцията си да спазват и прилагат закона. Ето защо за никого не е изненада поредното решение на КЗК, че картел на пазара на горива няма. Всичко е в нашето извратено подсъзнание и проблемът е в нашия телевизор.

Лъч надежда обаче дава VMPetrolium. Появата на бензиностанциите на бизнесменът Веселин Марешки размести пластовете в закостенялата пазарна хегемония и днес все повече вериги бензиностанции следват примера им.

Атаките срещу лоукост бизнесите на Веселин Марешки обаче, по-скоро показва наказателна акция срещу някой, който се е опитал да разбие хегемонията. След многократните проверки на бензиностанциите на варненеца, сега под прицел на прокуратурата бяха поставени аптеките му. Доводите, че едва ли не негови служители са извличали на гръб хора от конкурентните аптеки, за да ги заведат да пазаруват от неговите, звучат меко казано абсурдно. Скритият подтекст на тези акции обаче е показността. Да си знаят всички какво ще им се случи ако се изправят пред добре смазаната система.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.



Свиване

Посещение при диетолог. Знам правата си!  

посещение при диетолог - знам правата си

Решил/а съм да водя по-здравословен начин на живот, но от многото различни методи и системи, предлагани на пазара, не знам кое е най-правилното за мен. Избирам да се доверя на професионалните умения на специалист в областта – диетолог. Лекар ли е диетологът? Науката диететика (или диетика) изучава диетата и правилното й провеждане. А диетата “е […]

The post Посещение при диетолог. Знам правата си! appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година  

Писмото е познато в препис на Иван Драсов (според Димитър Страшимиров, който прави за това собственоръчна бележка върху него). Третият лист обаче е прибавка, писана от Дякона и предназначена да Данаил Хр. Попов.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛОВЧЕНСКИЯ КОМИТЕТ

Г-да братя Муратооглулар!

В първите ви и сегашни писма нали опира все в парата! От завчера нареждахме и ние на едно място, та дано прокопсаме, но за зла случка откъде ме угади (усети - бел. П. Н.) правителството, та не улучихме. Сега пак кроим на други две-три места, че дето получим. От тия каквото свършим, ще дойдем пак къде вас, като по-напред ще ви явим да имате преуготовено (предварително подготвено - бел. П. Н.) място за 3-4 юнака. Тогава ще пишете и Сава да дойде до 10-15 дни, колкото за един хляб дано се намери в Плевен.

И тук има един член, който се отнася caмо до нac. (Което означава, че преписвачът пропуска част от оригиналното писмо - бел. П. Н.)

На 24 юли съобщих писмата плоещки от Букурещ - на Д. Ценов и Азисовото (на Данаил Хр. Попов - бел. П. Н.) от 6-и юли, на пазарджичани, софиянци и оттам натам в друго мое писмо с тях заедно и им казвам да се съберат всичките и които от тях имат доверие в чорбаджиите като фаизчии (лихвари - бел. П. Н.), чифути, турци, българи и пр., да вдигнат кой колкото може и ние оттук ще гледаме по чисто народно с писмата и печата да съберем по-скоро една сума [за] да отидем на Узунджово, дано се снабдим с какво-годе оръжие. Преди панаира някой ден по-напред, ако сдобием парите, то може да се отиде и в Цариград, за да изкараме и американска (американска система оръжие - бел. П. Н.).

Приписвам им и още да гледат както и да е, защото предвиждам ненадейна революция, според както ще видите във вестник „Турция‘‘ в притурката от 20 юли. Еничарското въстание почнало, също да не би се съединили одеският и плоещкия комитети и да преминат, като ни гледат, донейде, че все се готвим и пак няма нищо.

От двете, което и да се случи, нито против него, нито смеем да седим със сгърнати (скръстени - бел. П. Н.) ръце, та да го имате и вие пред очи и направите така, както пиша на пазарджичани и софиянци, пишете и вие същото от вас натам: както в Лясковец, така нататък и прочее. Преди което ако направят да ни известят, та комуто ще поверят парите да ги донесе на Узунджово, да му дадем оттук един знак, по който ще го познаем там, че е наш човек, и от колко часа до колко и на кое място да се яви и докато не види стоката, да не дава парите.

Съобщете оттам и на Азиса какво съм писал от Българско, та да пише по-скоро и той на Лом и оттам в Пирот. На такива пари лесно можем да посрещнем лихвата по много начини (защото няма от друго място отгде), пък като се вземе стоката, вече ще остане моя грижа да я разнеса и пак да ѝ събера парите, че ако имаме време още да ги държим, то ще купуваме, докато ги държат вече у нас.

1871 юли, 27-и, Филибе (Пловдив - бел. П. Н.)

Ваш Дервишолу Аслан

(И тук пак следваше един член относително за нас, затова го премълчаваме)

Това е копие от нашето писмо, което ни праща Аслан, прегледайте го и ако го одобрите, направете каквото ви пише.

Прибавка

Г-не! Прибележете съдържанието и на двете писма точно и да ги изпроводите в Лом до г-н Хр. Савчов, вашия съгражданин, който пък оттам ще ги препише и ще ги изпроводи за Пирот и другаде. Приказвали сме, пишете му и пак, защото като са разгледат там и другаде, дето е изпратил, добре! Да ни забележат чрез вас накратко какво им харесва, какво не. Нека ни пишат чрез вас, защото е по-сигурно и по за скоро. Дайте си и един знак за вземане и даване. Имената им и местата им, от къдеде работят те! Няма да обаждате на вашите във Влашко членове, защото мисля да нямате още съставен устав, който да награждава престъпника в същия час със смърт. Освен това от тук още вишегласието ни дава дума да ви се каже такова нещо! Защото гледат ката (всеки - бел. П. Н.) ден от там работи, днес наред, утре без ред, в други ден никакво и всичкият свят им научи какво са работили и де са още мислили.

Същият Дервишооглу за Рушидооглу Азис

Оригиналния документ може да видите ТУК.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

юни 25, 2017

Свиване

За мракобесите и хората  

  1.
  При размножаването на все повече мракобеси, става все по-опасно за почтените хора.
  Както се казва:
  Ако яйцето удари камъка или ако камъкът удари яйцето, чупи се яйцето.
  Точно така:
  Ако почтеният човек се сблъска с мракобеса или мракобесът се сблъска с почтения човек, страда почтеният човек.

чети по-нататък

Свиване

Страх ме е държавата ни да не заприлича на коня на моя дядо  

  Лека-полека, започнахме да свикваме как се управлява страната ни през последните години.
  Няма нищо по-стратегическо, а ей-така – някой нещо се досети и то започне да се прави. Ако никой не се досети нищо, върви си рутина. Папките се местят, все има какво да се довършва, какво да се поправя или пооправя. Сегашно продължително време.
  Повърхността на застиналото обществено езеро са набраздява само когато олигархични, задкулисни, корпоративни, частни, въобще някакви различни от националните и общите, интереси решат, че има какво още да поискат да бъде направено в тяхна полза. Тогава си заръчват онова, което искат и то като лобистка поправка към закон или като лобистки мотивиран закон се приема. В случай, че не може да стане без закон, иначе изпълнителната или местната власт и сама може да отвърне на политическото заръчване и да направи каквото трябва да се направи.

чети по-нататък

Свиване

На повърхността и под нея  

  На повърхността се пропагандират митове, отгласи от миналото, което не можем да изстискаме от себе си и се сгушваме в него като във фата-морганен оазис: напр. "Тато", "Людмила", "Партията", "Враговете на народа" - нови опаковки на стари илюзии, архетипове на самоомагьосалото се наше обществено подсъзнание.
  А целта е да се набие - но вече в общественото ни съзнание:

чети по-нататък

Свиване

Лицемерна благотворителност  

  По една от най-откровено работещите за агитация и пропаганда на властта телевизии напоително разказват за благотворителна акция на техните депутати, обявена от партията им за … надпартийна.
  В тази благотворителна акция депутатите дарили дори лични средства. И макар акцията да е надпартийна, през целия репортаж говорещите непрекъснато подчертаваха, че иде реч за тяхната партия, за да не го забрави зрителят ни на секунда.

чети по-нататък

Свиване

За кеша до 1000 лева  

  Да споделя и аз какво мисля за силно шокиралото хората около мен въвеждане на плащания кеш само до 1000 лева.
  Струва ми се, че никое предложение досега не е имало подобен ефект на бомба, която може да се взриви в напълно неочаквани посоки.
  Четох и слушах различни аргументи – Против и такива, които бяха За. Аргументи по същество - финансови, икономически, банкови, данъчни, социални.

чети по-нататък

Свиване

Нобелови лауреати – 1944 година  

Йоханес Вилхелм Йенсен (Johannes Vilhelm Jensen)

20 януари 1873 г. – 25 ноември 1950 г.

Нобелова награда за литература, 1944 г.

(За рядката сила и богатство на поетичното му въображение в съчетание с интелектуална любознателност и самобитност на творческия му стил.)

Датският романист Йоханес Вилхелм Йенсен е роден в град Фарсьо, Северна Ютландия, в семейството на ветеринарния лекар Ханс Йенсен и Мария (Кристин) Йенсен. Широкият светоглед на бащата, интересът му към естествените науки, историята, антропологията и други науки се предава на Йенсен и в детството си той чете много. Живеейки в уединения, открит за ветровете Химерланд, Йенсен от ранно детство обиква природата и се интересува от живота на датските селяни. До 11-годишна възраст го учи майка му, след това две години момчето ходи в местното училище, а после взема частни уроци, готвейки се да се запише във Виборгското катедрално училище (1890 година).

Като учи три години във Виборг, Йенсен постъпва в Копенхагенския университет, където се занимава с медицина и естествени науки, но повече се интересува от литература. Освен датските писатели юношата чете Хайне, Зола, Шекспир. По това време излиза първият роман на Кнут Хамсун. "Той правеше силно впечатление... със своя стил и със съвсем новото отношение към живота" - спомня си по-късно Йенсен. Но още по-силно влияние върху бъдещия писател оказва Ръдиард Киплинг, чиито произведения, по думите на Йенсен, са разтворили пред него врата към живота и за цял живот са го пристрастили към пътешествията и далечните страни.

През студентските си години Йенсен се препитава като съчинява детективски романи, които печата в серийни издания под псевдонима Ивар Люке. По това време начинаещият писател работи над романа "Датчани" ("Danskere", 1896 година) и със спечелените от книгата пари още същата година предприема кратко пътешествие по Съединените щати, които го разтърсват с жизненото си равнище, с развитието на технологиите и стават за него идеал за всяка вървяща по пътя на прогреса нация. Особен интерес предизвиква у него животът в Америка на датските емигранти и когато се връща в Копенхаген, той пише "Ейнар Елкер" ("Einar Elkær" 1897 година), психологически роман с автобиографични мотиви за млад човек, който се стреми напразно към любовта и новия живот. Романът получава добри отзиви, но по-нататък Йенсен се отказва от автобиографичността, която лежи в основата на неговите първи книги.

Ободрен от литературния си успех, Йенсен скъсва през 1898 г. с медицината и става кореспондент на датския вестник "Политика" ("Politiken"), откъдето е изпратен в Испания да коментира Испано-американската война. След това в продължение на няколко месеца отбива военна служба, после заминава за Париж, а през 1902-1903 г. право околосветско пътешествие; през цялото това време той продължава да пише книги и статии за "Политика". Жени се през 1904 г. за Елиза Мария Улрик и живее със семейството си (съпруга и трима сина) в Копенхаген.

"Хората от Химерланд" ("Himmerlandsfolk"), сборник с реалистични разкази за нравите и обичаите на жителите на Ютландия, се появява през 1898 г. и привлича вниманието на критиците. Следващите сборници - "Нови химерландски истории" ("Nye Himmerlandshistorier", 1904 г.) и "Химерландски истории. Трети том" ("Himmerlandshistorier, tredie Samling", 1910 година) - продължават същата тема. В тритомния роман "Падението на краля" ("Kongens Fald", 1901 година), най-голямото датско историческо произведение за живота на крал Кристиан II, съжителстват причудливо митични и реалистични елементи. По това време се появява първият поетически сборник на Йенсен "Стихотворения" ("Digte", 1906 година).

През 1912 г. Йенсен заминава на околосветско пътешествие, посещава Цейлон, Сингапур, Пекин, Монголия и накрая Ню Йорк, откъдето през 1914 г. се връща в Копенхаген. Впечатленията от пътуването описва в книгата си "Увод в нашата епоха" ("Introduktion til vor Tidsalder", 1915 година).

От 1922 до 1924 г. Йенсен издава шестте тома на "Дългото пътешествие" ("Den lange Rejse"), широкомащабно художествено представяне на еволюционните му теории, според които суровата природа е стимул за търсене на изгубената идеална земя. Цикълът започва с изобразяване на първобитните жители на Ютландия и достига своята кулминация, разказвайки за откриването на Новия свят от Христофор Колумб. "Дългото пътешествие" има връзка с по-раншните "Митове" ("Myter"), дванадесеттомен сборник с малки разкази и очерци, публикувани между 1907 и 1944 година и представляващи изложение на всевъзможни научни и философски теории на Йенсен.

През 1925 г. Йенсен отново тръгва на пътешествие - този път в Египет, Палестина и Северна Африка. Като се връща в Копенхаген през 1928 г., писателят завършва "Етапи на съзнанието" ("Andens Stadier"), философски трактат за еволюцията на природата и човека. Продължавайки да пише проза и поезия, Йенсен отделя вече по-голямо внимание на есеистиката, в която се чувства влиянието на Дарвиновите теории и която се запомня по-скоро със стила си на изложение, отколкото с научната си проницателност.

През 1939 г. Йенсен посещава отново Съединените щати, но заболява и е принуден след няколко месеца да се върне в Дания. Макар писателят да се смята за напълно аполитичен, критикува остро фашизма и антисемитизма, и когато Хитлер окупира Дания, писателят унищожава своите дневници и голяма част от личната си кореспонденция.

"Митове" и есета Йенсен пише до края на живота си. Умира в Копенхаген.

Йенсен има репутацията на водещ представител на датската натуралистична литература. "Ясновидец с пет чувства" го нарича Кнут Хамсун. Американският писател Хамилтън Басо сравнява през 1945 г. известността на Йенсен в Дания с тази на Зигрид Унсет в Норвегия и на Томас Ман в Германия. Но едновременно с това Басо го сравнява с играч на бейзбол, който е бил преместен от нисшата във висшата лига: "Макар че Йенсен получи Нобелова награда, мястото му не е във висшата лига". С голям ентусиазъм се изказва за Йенсен един от неговите биографи Марион Нелсен: "Малко са писателите - пише Нелсен, - които така дълбоко и с такъв ентусиазъм проникват в миналото на своя народ и показват взаимната връзка на миналото, настоящето и бъдещето... Може би нито един писател не е уловил очарованието на датската природа като него". Много от днешните специалисти по скандинавска литература ценят високо Йенсен. Така през 1980 г. американският учен от датски произход Свен Росел пише: "Произведенията на Йенсен имат огромно значение за европейската литература. В неговите книги съвременността се свързва с вечността в едно митично видение".

Източник: http://n-t.ru/nl/lt/jensen.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

юни 24, 2017

Свиване

За обществените поръчки и частните платформи  

Вследствие на проверката на КФН в Auxionize, която по същество не мога да коментирам, Ивайло Пенчев каза, че до края на годината ще предостави на държавата безплатно ползване на платформата. Auxionize е платформа за поръчки с цел постигане на най-изгодна цена чрез максимално прозрачно конкуриране в предлагането.

Обществените поръчки наистина са „крайъгълният камък“ на корупцията и идеята да получат възможност да ползват платформата звучи добре на пръв поглед. С отварянето на данните от Регистъра за обществени поръчки, направихме прозрачни договорите, но целият процес, включително офертите и критериите за подбор, остават трудно откриваеми.

Ако целта е била реклама на Auxionize – постигната е. Ето, и аз пиша за това. Ако предложението е сериозно, имам лоша новина. За съжаление държавните институции не могат просто ей така да започнат да ползват външна платформа. Законът за обществените поръчки (ЗОП), който транспонира европейска директива, в чл. 40, предвижда: „При възлагане на обществени поръчки възложителите използват единна национална електронна уеб базирана платформа.“

Единната национална платформа все още не е готова обаче, макар да е предвидена и в закона, и в пътната карта за електронно управление. Ироничното е, че изграждането ѝ не е започнало, защото първият опит – системата на Агенцията за обществени поръчки, беше спрян в КЗК след обжалване. От беглия ми прочит на решението на КЗК съм по-скоро на страната на АОП, но това е друга тема.

Та, освен ако Auxionize не кандидатства и не стане единната система за електронни обществени поръчки, ползването ѝ от държавата едва ли ще се случи. Все пак, има места, където външни платформи могат да намерят своето място. Тъй като новата система ще трябва да спазва Закона за електронното управление, тя ще има уеб интерфейси, с които външни системи ще могат да се интегрират. Така възложителите ще могат да ползват системи като Auxionize като front-end, за да изпращат обявленията си до централната система. Но дали би имало смисъл от инвестиция в такава интеграция и внедряване – както за Auxionize, така и за институциите? Едва ли. По-вероятно е външни платформи да ползват отворените в реално време данни на новата централизирана платформа, за да ги показват на клиентите си и да им дават възможност да участват в търгове, без да отварят централизираната система.

Според чл. 41 от Закона за обществените поръчки „централните органи за покупки могат да използват електронни платформи за централизираното възлагане, различни от платформата по чл. 40, ал. 1, при условие че осигурят техническа съвместимост и свързаност с нея“. Но централни органи за покупки не се създават тривиално (нужен е акт на Министерския съвет) и различната платформа трябва да дава нещо повече от централизираната.

Тук идва и другият проблем за Auxionize – едва ли поддържа всички случаи на закона (произтичащи от директивата на ЕС), всички видове процедури и ограниченията в тях. Да, може би бюрокрацията (евродирективата и ЗОП) спира държавните органи да се възползват от добри продукти на пазара. Но така или иначе е късно за този спор – отмяна на директивата надали е възможна в близко бъдеще.

Тоест единната национална електронна платформа, която ще се появи може би до една година и която ще отговаря на всички изисквания на ЗОП, е правно възможното решение за електронните обществени поръчки. И дори Auxionize или друг конкурент от частния сектор да бъде предоставен безплатно, едва ли някоя администрация ще го ползва – заради закона.

Да, може би това сухо обяснение контрастира с ентусиазма от новината как предприемач ще подобри държавата, като ѝ даде нещо безплатно. Но такава е правно-организационната реалност. И пазарът за такива системи за държавни институции е различен от този за частния сектор – има компании, които са разработили всички хипотези на директивата вероятно още по време на нейното писане, с цел да имат конкурентно предимство при реализирането ѝ на практика. И за шест месеца едва ли една платформа с друг фокус би успяла да ги догони. Най-вече защото не би имало особен бизнес смисъл за собственика.

Това, което можем да направим обаче, е, да следим внимателно развитието на единната система за електронни обществени поръчки и дали тя ще даде необходимата прозрачност в целия процес, съответно дали ще намали корупцията.

(текстът е публикуван първо в Капитал)

Материалът За обществените поръчки и частните платформи е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Свиване

ЕДВАРД РАДЗИНСКИЙ – „МЪЧИТЕЛЯТ ЙОАН“ – Част осма: "Екзекутиране на страната"  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1. „УЧИТЕЛЯТ ЙОАН“; 2. „ДВАМАТА ИВАНОВЦИ“; 3. „ОТ ТЪМНИНИТЕ НА АЗИЯ“; 4. „ПЪРВИЯТ ЦАР“; 5. „ПРЕОБРАЖЕНИЕ“; 6. „ЧАШАТА С КРЪВ“; 7. „СТРАШНИЯТ ИВАН“

۝۝۝۝۝۝۝۝۝


ЕКЗЕКУТИРАНЕ НА СТРАНАТА

Като направил Александрова слобода столица на Опричнитата, царят се върнал в Москва. И започнали обещаните екзекуции...

Отишли на дръвника знаменитият воевода княз Шуйский-Горбатий и синът му (царят обикнал да екзекутира с потомците). На площадката баща и син се молели взаимно да си отстъпят мястото под топора - князът не искал да види сина си мъртъв, а той не искал да гледа посичането на баща си.

Но тези първи екзекуции ще изглеждат в близко бъдеще като истинско благодеяние! Скоро царят ще поиска "нови неща в разправите" - и ще изгарят хората живи, ще режат кожата им на ремъци, ще ги пускат във вряла вода... Много неща ще измисли за поданиците си изобретателният Господар на цяла Рус.

Създавайки Опричнината, царят измислил за нея мрачни символи: към седлото на коня си опричниците връзвали кучешка глава и метла. Това означавало - да надушват измяната и да я измитат вън от държавата! И да пазят царя от заговорниците боляри, както вярното куче пази стопанина си. Опричниците станали и тайна полиция, и охрана на Господаря.

Искал отначало царят да има в Опричнината "хиляда защитници срещу изменниците", а набрал шест хиляди. Подбирал ги строго, че, не дай, Боже, да се окаже опричникът свързан роднински със Земщината. А който скрие роднинските си връзки, ще отиде на дръвника, когато дойде време да се екзекутират опричниците...

Чуждите държави не трябвало да знаят за започващата кървава разправа, която Иван приготвил на своята изтерзана страна. На въпросите за Опричнината посланиците на Иван трябвало да отговарят, че в държавата им няма нищо подобно, че всичко това са "селски брътвежи", а "на селските приказки не трябва да се вярва". Но като опричници служели и чужденци - от авантюристи, търсачи на кървави приключения Иван не се гнусял. Един от тях, мерзавецът и палач Хенрих Щаден, ще разкаже с искрен възторг на изумената Европа за своите подвизи.

Но основно в Опричнината служели руски дворяни, юначни, с ниско потекло и бедни. Както е известно, по-алчни от богатите са само бедните, така че опричниците веднага започнали да грабят Земщината. И царят отлично знаел, че ще започнат, нещо повече - желаел това. Щаден пише за един царски указ до съдиите: "Съдете праведно, за да не бъдат нашите виновни".

Опричниците грабели безсрамно и подигравателно - големи юнаци били! Изпращали често при някой търговец слугата си, който подхвърлял някаква вещ или сам оставал с нея в магазина. И тогава опричникът обявявал: моят слуга ме обра и избяга, а търговецът го крие заедно с краденото имущество. Заради това вземали на търговеца цялото му богатство - съдиите съдели "праведно", защото да се изправят срещу опричника означавало да тръгнат срещу Господаря (а по-точно - към дръвника).

Сега всеки опричник можел да обвини всеки земски човек, че му е длъжник. И земският човек трябвало да плати веднага - иначе го биели с камшик пред всички на търговския площад, докато не плати...

Играейки си с думите "опричь" и "кроме" (синоними, означаващи "освен" - бел. П. Н.), княз Курбский нарекъл справедливо Ивановите любимци "кромешници" - хора от непрогледната (на руски "кромешная" - бел. П. Н.) тъмнина на ада. Адово войнство.

Защо Иван поощрявал това грабителско геройство? Имало смисъл - искал да покаже на всички: настъпило е ново време. Нито предишните заслуги в боевете за Отечеството, нито знатният род - нищо няма да послужи за спасение. Има само една защита - да се служи на Господаря...

И още: с Опричнината Властта придобила основната черта, която я прави абсолютна - Страхът пред непредсказуемото и тайната. Никой не знае за какви провинения ще му хрумне на царя да екзекутира... или да помилва? Никой не разбира защо са нужни тайнствената Опричнина, кръвта и зверствата.

И що за странни и необикновени слухове се носят: казват, че царят е станал монах... Всички чакат и треперят - ще има ли още нещо?

Царят актьор измислил в Александрова слобода играта на "манастирско братство". В него влизали най-близките, любимите опричници, а царят бил техен игумен.

Особено било това братство... Към него принадлежал, например, красавецът Фьодор Басманов, с когото, както писал Курбский, Иван "погубвал душата и тялото си" (същото написал в спомените си и опричникът Хенрих Щаден). Веднъж по време на царски пир княз Овчинин упрекнал Фьодор "за нечестното деяние, което върши с царя" и веднага отишъл на дръвника...

Както се полага на манастирски братя, те ставали с изгрева, биели камбаната, ходели в обикновени раса. Но под грубите раса се криели извезани с драгоценни камъни кафтани. Както някога при варяжката дружина на предците му, така и царят се хранел с опричниците на обща трапеза. Но тези "манастирски трапези" приличали повече на безумни оргии.

Той постоянно четял на "братята" свещени книги. Наистина, понякога прекъсвал четенето - слизал в подземието. Там, в създадените от него килии за мъчения, докарвали изпадналите в немилост, там ги изтезавали бащата Басманов, синът Басманови и княз Вяземский - бащите на Опричнината...

Скоро те самите ще заемат места в килиите за мъчения.

Ивановият "манастир" в Александрова слобода, макар и значително преустроен, е достигнал до наши дни. В подземията му, както уверяват пазачите, и досега бродят призраците на нещастниците.

В тези подземия отивал Иван да погледа какво правят с изпадналите в немилост умелите палачи. И, както пише неговият съвременник: "Връщал се радостен".

Но същият съвременник ще разкаже колко ревностно се молел грешният цар: челото си разбивал при молитвите, коленете му хванали мазоли от дългите молитви върху каменните плочи. Пари изпращал в манастирите за помен на душите, които погубил, и "синодици" - списъци с имената на погубените. Всичките имена на своите жертви не можел да назове, пишел неясно и страшно: "А имената им, Господи, всичките..."

"Синодиците" разпращал, защото се страхувал, че душите, погубени от него без покаяние, могат да го мъчат на оня свят... Но се страхувал само от това, че убивал без покаяние... А от това, че убивал, изобщо не се страхувал, защото смятал, че притежава живота на своите поданици. Така, както писал на Курбский: "Своите холопи ние сме свободни да помилваме и екзекутираме".

В своите убийства царят виждал само изпълнение на замисленото трудно дело: да създаде велико послушание, покорна държава - чрез Кръвта. Не така, както го съветвала "Избраната рада", с дълги убеждения, а революционно - да изстреля напред, през столетията, една страна, обезсилена от екзекуции и страх. Страна, която слуша безпрекословно волята на царя.

През 1563 година умрял митрополит Макарий - изключителен човек, велик книжовник, поставил началото на книгопечатането в Рус. Иван започва да му търси подходящ заместник и прави нещо, което на пръв поглед е доста странно: моли Филип Количов, знаменития игумен на Соловецкия манастир, да стане митрополит.

Филип Количов произлизал от древен болярски род, бил известен със своя праведен живот и било странно да бъде канен за митрополит сред вакханалията на опричните убийства, а и плюс това в Рус имало достатъчно йерарси, готови да бъдат сговорчиви и послушни. Самият Количов дълго отказвал - искал отначало да бъде отменена Опричнината, но царят успял да го уговори. Неразбираемо било царското упорство - той познавал добре хората и сега трябвало да се приготви за дълги "упреци" от новия митрополит.

Така и станало. Не спазил Количов обещанието си да не се меси в опричните дела и започнал неговият нескончаем и опасен диалог с царя за всяка болярска екзекуция. И всеки път, като изслушвал митрополита, царят едва сдържал гнева си, само хриптял: "Мълчи, монахо!" Но как да мълчи? Ако митрополитът замълчи за невинната кръв, камъните ще надигнат глас! И Филип не мълчал.

През 1568 година дошъл краят... В черно расо, заобиколен от "братята", царят влязъл в Успенската катедрала и, както обикновено, поискал от митрополита да бъде благословен. Но Филип отказал пред всички хора да благослови православния цар. "Защото не мога да позная - казал той - Господаря нито по одеждата, нито по делата му".

По-нататък всичко се развило така, както било обичайно в дните на Опричнината. На църковен Събор послушните йерарси осъдили митрополита за измислено провинение (особено усърден бил новгородският владика Пимен).

Количов сам предложил на царя да свали от себе си митрополитския сан. Но Иван обичал прекалено много театъра - той помолил Филип да отслужи обедня в Успенската катедрала. В разгара на църковната служба опричниците начело с Басманови нахлули в катедралата, свалили от Филип одеждите му, облекли го в продрано расо и го откарали в далечен манастир.

Царят заповядал да изтребят целия род на болярите Количови. След метежния Филип той изпратил отсечената глава на любимия му племенник. И низвергнатият йерарх целувал и правел кръстни знаци над главата на юношата...

Историята с митрополит Количов изобщо не била странна грешка на царя - напротив, тя е изпълнена с дълбок смисъл. Сега вече на всички станало ясно: никъде няма да има застъпничество, дори самият митрополит не може да помогне нито на хората, нито на себе си, защото има само един закон и една воля - царската. "Своите холопи ние сме свободни да помилваме и екзекутираме..."

Хората като княз Репнин, който някога отказал да надене скоморошеската маска, или като смелия болярин, който разобличавал содомските гуляи на Басманов с царя, си отивали в миналото. Настъпвало всеобщо Мълчание...

Но Господарят все подлагал на изпитание своя народ: твърдо ли е Мълчанието, всички ли се страхуват. И веднъж опричниците влезли в Москва и отвели младите жени на знатните хора - боляри и дяци. Домашните затворнички, които, освен съпрузите и слугите си, не знаели мъже в лицето, били откарани извън Москва. Срещу тях потеглил царят със сина си от Александрова слобода. Започнала оргия, на която би могъл да завиди и Нерон... Най-красивите изнасилвал отначало царят, после ги давали на опричниците. След което върнали жените. Както ще напише Карамзин: "Скоро те умрели от срам и горест". Мъжете им скърцали със зъби, но мълчали.

Все това безумно Мълчание...

А след това той се заел и със семейството си...

Сред Мълчанието гибелта на Владимир Старицкий минала някак си незабелязано. Не случайно източниците излагат обстоятелствата около убийството смътно и различно. Според най-правдоподобната версия царят извикал последния уделен княз с жена му и децата му в Александровска слобода. И там "техният Господар и брат", като се усмихвал, им предложил чаша с отрова. "Чух, че сте искали да ме отровите, а сега ето сами пийте". И семейството изпило мълчаливо чашата.

Съпругата на покойния си брат, монахинята Александра, която заради праведността ѝ наричали "втората Анастасия", царят заповядал да умъртвят. И друга негова родственица, старата майка на Владимир Старицкий, убили заедно с нея по заповед на царя...

"Изпитанията" на Господаря нямали край. Дошъл ред вече не на хората, а на градовете...

Той избрал Новгород - градът, който бил основан от неговия прародител Рюрик ("Отиде Рюрик при Илмен и построи дървен град, и нарече го Новгород"), градът, в който Рюрик бил погребан. Когато на мястото на Москва още имало непроходими гори, Новгород вече бил велик град. И не само велик, а Господар Велики Новгород - господар на собствената си съдба, невиждана в Русия република, волна и славна, просъществувала триста и петдесет години и пресечена от неговия дядо... Още били живи хората, които помнели битките с московските князе, и камбаната на Софийската катедрала гърмяла, напомняйки за свободните дни. И много имало в Новгород привърженици на Владимир Старицкий и на княз Курбский. Не била там здрава властта на царя и той знаел това. И решил да я заздрави по проверения начин...

За похода срещу своя град бил нужен повод. Така се появил донос, че Новгород "се е свързал с полския крал и иска да се отдели от Московската държава, и още иска да свали царя и да постави на престола княз Владимир Старицкий". Как може едновременно да се преследват тези доста противоположни цели, вече никой не питал. Царят постигнал своето - в смисъла на доносите вече не вниквали.

По този начин се появил първият повод за разправа. А вече след смъртта на Владимир Старицкий в Новгород била намерена зад една икона грамота до полския крал. Как е попаднала там, на нас, живеещите в ХХ век, не трябва да се обяснява. Впрочем, разбирал го е даже Карамзин през ХІХ век...

Като замислил великото клане, царят поискал да получи благословията на свят човек и изпратил своя палач Малюта Скуратов при лишения от власт митрополит Филип.

Подобно на всички деспоти, Иван ценял зрелището на човешкото падение, обичал да наблюдава как обикновените подли чувства - страх, суета, жажда за мъст - движат хората... Не случайно той държал като опричник родния брат на убитата жена на Владимир Старицкий - Никита Одоевский, и племенниците на убития, князете Пьотр и Семьон Пронский, и управителя на двореца му, Андрей Хованский... Радостно му била да гледа жалкото им старание да му служат - на него, убиеца на техния сродник и господар.

Като изпратил при Количов кървавия Малюта, царят много разчитал на страха на Филип и на омразата му към предалия го новгородски владика Пимен, който трябвало да пострада в идната сеч. Но царят се излъгал - Филип отказал да благослови бъдещата кръв и казал: "Благославя се само за добро дело".

И тогава Ивановите поданици получили поредния урок: Филип бил веднага удушен от усърдния Малюта.

С великата опрична войска настъпил Иван към Новгород. Като започнал от Клин, превърнал всичко в пустиня, Твер изгорил до основи...

Новгород бил обкръжен. Отначало ограбили разположените наблизо манастири. Биели монасите до смърт, а тези, които останали живи, разпратили по далечни манастири. След това "започнал великият цар да громи Новгород".

Безстрашно потопил той в кръв беззащитния град. По хиляда човека на ден докарвали на съд при него и при любимия му син, Иван, който във всички злодейства бил редом с баща си. И те съдели хората, и ги измъчвали преди смъртта им. Горели ги живи, посичали ги и ги набивали на кол, давели ги във Волхов, а който успеел да изплува, опричниците му разбивали главата с канджи.

Според летописа Господарят избил шестдесет хиляди новгородци. И като ги избивал, не забравял да се моли: "А имената им, Господи, всичките..."

След което събрал жалката шепа останали живи граждани, на които отнел всичкото имущество, и поискал от тях да се молят "за нашето управление... А що се отнася до вашата кръв, нека да заплатят за нея изменниците".

И се проточили коли с награбена плячка след отиващата си опрична войска. Хенрих Щаден разказва: когато тръгнал на поход, имал само един кон, а се върнал с двадесет - впрегнати в шейни, пълни с богатство. И как е придобивал това богатство, Щаден също разказал, без да крие: влязъл в богатия двор на една новгородска княгиня и с ловко мятане забил топор в гърба на стопанката, която ужасена се опитала да избяга от него. След това, като прекрачил окървавеното тяло, "се запознал с обитателките на стаята за женска прислуга". Добре се запознал... Но така се уморил от грабене и любовни утехи, че "нямал повече сили" да изнасилва и граби - ограничил се с двадесет шейни.

А новгородския владика Пимен Господарят пощадил, но по свой начин - организирал весело представление. Опричниците надянали на владиката скоморошеска маска и отпразнували сватбата му с... една кобила! И заповядал царят на Пимен да тръгне с тази кобила за Москва, като свири по пътя със свирка. И той тръгнал! Тръгнал владиката, като платил за живота си с позор...

Пред тях бил Псков. В града се молели и очаквали разправа. Но екзекуциите и грабежите тъкмо започвали, когато градът бил спасен. Не от жителите - те безропотно се подчинили на настъпващата банда главорези начело с техния Господар. Градът бил спасен от знаменития псковски юродив.

Царят поискал да го види и юродивият дошъл с голям къс сурово месо в устата. Иван се смутил и го попитал: "Защо ядеш месо, нали сега се пости?" - "А ти си още по-лош - човешко месо през пости плюскаш" - отвърнал юродивият. И се уплашил господарят на цяла Рус. От никого не се страхувал - от светия човек се уплашил. Напуснал Псков...

Но в това прекрасно летописно предание не всичко е истина. Царят разбрал: задачата е изпълнена. Даже мисълта за непокорство станала невъзможна в опустошените градове и души. Сега това били покорни роби, които се осмелил да защити само един юродив.

Като гледал безкрайните коли с плячка, които карали неговите опричници, и като си припомнял страшните думи на юродивия, царят разбрал, че е превишил мярката на грабежа и кръвта. И веднага си помислил за "отговорните". Така е винаги при тираните: някой трябва да е виновен за пролятата от тях кръв...

И още: при вида на своите горди, весели опричници той разбрал: пред него са последните хора, които се чувстват свободни в Рус, забравили какво е страх. Страх пред царя.

И веднага след завръщането той им припомнил.

Отначало имало следствие и съдебно дирене в Александрова слобода, където главните опричници били обвинени в това, в което дотогава обвинявали другите - в измяна на Господаря. На тях, разправилите се с Новгород и Псков, им било вменено... сътрудничество с Псков и Новгород в желанието им "да се отметнат към полския крал"! Такъв бил царският хумор.

Под умелите изтезания си признавали това безумие опричниците, които още до вчера умело изтезавали другите - княз Афанасий Вяземский, бащата и синът Басманови. Опричниците били безпощадно изтезавани от... опричници.

Стотици места за екзекуции били издигнати в Москва и стотици палачи застанали до дръвниците... Бесилките се наредили край цялата кремълска стена, но нямало тълпи, хората не дошли. Гражданите се затворили по домовете си, улиците опустели - Москва решила, че е дошъл нейният ред, че царят е намислил да се разправи със своята столица. Никой не отивал на площада, всички в мълчание и ужас чакали покорно.

Но какво е царското представление без хора? Изкарали ги навън и царят успокоил тълпата: не към тях, обикновените хора, е неговият гняв, а към "добрите и силните".

"Прав ли е моят съд? Отговори, народе!" - питал царят тълпата. И народът привично отговарял: "Прав си за всичко, Господарю! Нека умрат изменниците!"

Показала се процесия - водели първите осъдени. Но бесилките край кремълската стена не били за тях, за бесилките те само можели да мечтаят. Царят се погрижил екзекуциите на опричниците да не отстъпват по изисканост на екзекуциите на техните жертви. И няколко дена продължавали техните мъчения, наблюдавани от главните палачи - двамата Ивановци, баща и син.

Преди разправата "прочитали вината" на осъдените. Дякът Висковатий, верен слуга на Иван, завеждащ царската външна политика, бил обвинен, че служи на полския крал и искал той да превземе Новгород и Псков, а още, че служи на кримския хан и го призовавал да заграби Рус, и още, че служи на Турция и искал "да откъсне" към нея Казанското и Астраханското царство... "Многогрешният изменник" стоял сега до стълба и за тези негови "измени" опричниците весело режели парчета от тялото му.

А Иван вече знаел: утре много от тези веселяци ще се люлеят на приготвените бесилки...

Висковатий бил съблечен гол: окачили го на ченгел и го посекли. След това на площада бил поставена високо каца с кипяща вода. Дошъл редът на ковчежника Никита Фуников, женен за родственица на вчерашния главен опричник Афанасий Вяземский. (Самият Вяземский вече бил убит с изтезания. Нямало ги на площада и Басманови. Те умрели страшно: царят, както винаги, поискал да види човешката подлост и заповядал на Фьодор да убие баща си и той го убил. След това умъртвили и вчерашния царски любовник. Щедро се избавил царят от своите грехове...).

Фуников, на когото царят не простил участието в "метежа край царската постеля", бил облят отначало с вряла вода, а след това със студена и кожата му се смъкнала. Жената на дяка била съблечена и я "влачили с въже", докато не умряла. А младата дъщеря царят дал на сина си - нека се позабавлява! Страшен бил Господарят... Но както е казал историкът: "Той можел да убива, но не можел да учудва". Към най-страшните злодейства, към най-нелепите обвинения хората отдавна привикнали. За справедливост, за ближните си вече никой не мислел, всички искали само едно - да оживеят.

(Следва)

Целият текст на книгата: ТУК.

Свиване

Богатство и бедност, равенство и справедливост  

В четвъртък НСИ обяви данни от свое проучване, които сочат, че бедността в България се задълбочава. Нещо по-лошо, не просто българите обедняват, а „пропастта между богати и бедни расте“. Едно е всички да стават по-бедни, съвсем друго е обаче едни да са бедни, а други – богати. Или поне да не са бедни, защото докато има черта на бедността, под която си беден, все още няма черта на богатството, над която си богат.

Разбира се, всеки път, когато статистиката изнесе данни за бедността, всички политически централи се оживяват и се вдигат на борба с нея. Тези, които са в опозиция, обвиняват онези, които са на власт, че са се провалили. Онези пък, които са на власт, обвиняват опозицията, че когато тя на свой ред е била на власт, се е провалила и сега сърбаме нейната попара.

Преди обаче да се състои поредният политически сблъсък, нека видим ние, простите граждани, защо обеднява българинът (онзи единственият и косматият, знаете го) и как точно обеднява. Всъщност, редно е преди „защо“ и „как“ да зададем въпроса „дали“. Основният извод от проучването е, че „само за пет години пропастта между 20-те процента от българите с най-ниски доходи и 20-те процента с най-високи се е разширила с 1/3. През 2012 най-богатите 20% от населението са получавали средно 6.1 пъти повече от най-бедните 20%, докато през 2016 те вече са взимали 7.9 пъти повече“. Средната стойност на този показател за Европа е 5.1. Не става ясно обаче дали тази разлика се е увеличила, защото бедните са започнали да взимат по-малко или пък защото богатите са започнали да получават повече. Защото ако е второто, то българинът (оня, дето си го знаете) не е обеднял, а е забогатял, нъл тъй? Всъщност, не е да не става ясно, защото, както вече отбелязахме, бедността, за разлика от богатството, е термин, за който си има дефиниция – праг на бедността. В уравнението бедността е константа и променлива остава да бъде само богатството. Следователно излиза, че ако 20-те процента „бедни“ не са си променили доходи по дефиниция (черта на бедността), то остава 20-те процента „богати“ да са увеличили своите. Е, какво е направил Българинът: обеднял ли е или е забогатял. Аз не знам, вие кажете…

Но, не! – веднага ни оборва изследването на НСИ. – Броят на бедните се е увеличил в абсолютна стойност! През 2012 те са били 1,56 млн. души, а през 2016 са скочили на 1,64 при праг на бедността 308,2 за 2016. Но една най-елементарна справка показва, че този праг за 2012 е бил 285,92 лв./месец и ние, простите граждани, вече не знаем коя е причината за номиналното увеличение на броя на „бедните“ – дали тяхното абсолютно обедняване или промяната на критерия за бедност.

Пък и какво значи „бедни“ и „богати“? Ако беден е онзи, комуто не достигат парите и иска още, то Делян Пеевски е беден. Ако богат е онзи, който е напълно доволен и благодарен за всичко, което има – то аз, например, съм богат. Или другояче: ако беден е човек, който получава по 250 лв. (под прага на бедността), то богат е онзи, който през 2012 е получавал 1525 лв., а през 2016 – 1975 лв. месечно. Богаташи!

Съвсем очевидно е, че „бедност“ и „богатство“ са до голяма степен условни понятия. Богат си, когато имаш материални блага в мяра, по-голяма от средно и условно приетата за нормална, а си беден, когато материалните ти блага са по-малко от тази мяра. Има, разбира се и абсолютна бедност за разлика от абсолютно богатство, каквото няма, но за тази бедност ще стане дума след малко. Емоционалното преживяване на бедността и на богатството зависи изцяло от условността на мярата. Всичко идва от идеята за равенство и неравенство, една от най-опасните идеи. В основата си тя е свръхблагородна. Всички ние сме образ и подобие Божие, всеки човек е „малък бог в тяло от кал“ (Иустин Попович). Всички ние имаме една и съща отговорност към безсмъртната си душа. Появява се обаче лукав демагог и казва: „Равенството е еднаквост. Еднаквостта е справедливост“. Не, нито равенството е еднаквост, нито еднаквостта е справедливост. Ако аз съм лекар и се боря с всички сили за живота на неукия колибар – това е равенство, защото неговият живот е ценен колкото моя, ние и двамата имаме общо естество (човечество). Ако междувременно аз, който съм се изграждал като професионалист поне 10 години и работя по 15 часа на ден, получавам колкото колибаря, който вероятно се препитава на някакви социални помощи – това е еднаквост. Ако аз печеля 10 или 20 пъти повече от колибаря – това е справедливост. Равенството е справедливо, еднаквостта не е. За съжаление обаче, от „Великата“ френска революция насам под равенство се разбира еднаквост, а справедливостта е принизена до Прокрустово ложе, в което великаните се подкастрят по стандарта на джуджетата.

Но наистина, извън всякакви игри с числата и понятията, факт е, че има хора, които получават по-малко от 400 лв. на месец и това не е добре, особено за самите тях. Тяхното положение съвсем справедливо може да бъде наречено „бедност“. Светът е сложен. Никой не е длъжен да бъде достатъчно кадърен, енергичен и мотивиран, за да се справя с него. Затова са измислени социалните системи. Обществото си дава сметка, че има такива негови членове, които просто не са способни да се справят с живота и човешкото отношение повелява те да бъдат подпомагани даром, за да не загинат. Социални системи, системи за подпомагане на слабите не може да няма. Според НСИ, ако у нас ги нямаше различните социални трансфери, близо половината от населението щеше да се окаже в положение на бедност по дефиниция.

Какво обаче се получава на практика. Оказва се, че всяка социална система в крайна сметка развращава. Хайде, ако не всеки, защото все още има идиоти, които искат да работят и да създават, ако не всеки, то почти всеки ще предпочете да получава максимум блага при минимум разход на време и енергия. Иначе казано, всеки би предпочел да му плащат, без да работи, вместо да работи, за да му пращат. И понеже всеки има право да мисли така (това е неотменимо човешко право!), и понеже всеки е свободен ако иска да произвежда, но ако иска и да не произвежда, то нашите развити и „цивилизовани“ общества узряват до идеи като тази за гарантирания основен доход. С две думи това е държавата да ти дава пари, само заради това че си се родил. И знаете ли какво се надяват да постигнат с това? Ще ви кажа. Авторите на тези идеи вярват (или твърдят, че вярват), че ако даваш на някого пари ей така и то в размер, в който да не умре от глад, този човек ще се мотивира да започне непривлекателна работа (?!) или пък ще основе собствена фирма (?!?!?!). Тъкмо обратното, човек се насилва да върши неприятни неща, когато няма друг изход, а вие му давате другия изход и очаквате той да ги върши… дявол знае защо! Ако обществото види, че някой не може да отглежда децата си, започва да му плаща, за да ги отглежда. В резултат на това въпросният родител започва да ражда още повече деца, които не може да отглежда, за да му се плаща да ги отглежда. Ама, ние в идиокрация ли живеем, що ли!… Но така е, след като на Прокрустовото ложе всички са приравнени на джуджетата, включително и тези, които управляват държавите. Но пък и за държавите това не е лошо – огромните „прогресивни“ маси да живеят в относително сита бедност и без големи претенции за себе си и за мястото си в обществото. Само от време на време, особено когато се зададат някакви избори, излиза поредният кресльо да обяснява на „прогресивните“ маси как мизерстват и да се чуди как въобще успяват да търпят това, което иначе ги устройва чудесно. И за да е още по-убедителен, подкрепя лозунгите си със социология и статистика.

Кои са българските бедни? Те са два вида според проучването: самотни пенсионери без близки и многодетни безработни, предимно цигани. След казаното за природата на социалните системи, спокойно можем да заключим, че ако ги нямаше вторите, нямаше да ги има и първите. Ако не се плащаха помощи за многодетни безработни, щеше да има пари за доста по-големи пенсии.

Кой е основният белег да многодетните безработни, това че са цигани ли? Не. Макар и такива, те са бедни и безработни, защото са необразовани. Оказва се, че образовани цигани бедни няма. Но защо мнозинството са необразовани? Някой им пречи, някой ги лишава, някой стои на пътя между тях и училището? Тъкмо напротив. Образованието е задължително и се измислят какви ли не фокуси само и само хората да учат и да завършват различните образователни степени. Те обаче имат здрава икономическа логика и не желаят да работят и да се развиват, когато могат и да не го правят. И това няма да се промени, докато социалните системи продължават да бъдат такива.

Лесно е. Социалното подпомагане е право, а образованието и квалификацията са задължение. Права се ползват при изпълнени задължения. Когато някой докаже, че е направил всичко, което е могъл, за да се впише в общата картина и да работи за обществото наравно с другите, но въпреки това не успява да се конкурира – тогава да заповяда, всеки ще откъсне от залъка си за него. Обаче някой да му дава от онова, което е изработил и спечелил за семейството си в името на пропастта, която зее между тях, а пък „социално слабият“ хитро да потрива ръце – това едва ли би се толерирало дълго.

Работа има за всички. От всеки се иска само да учи и да се квалифицира, когато му е времето. Нека всички покрият задължителните в държавата образователни стандарти, пък да видим тогава колко ще е голяма пропастта, която зее между „бедни“ и „богати“. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

юни 23, 2017

Свиване

Новият еврокомисар Мария Габриел и нашенци  

България ще има нов европейски комисар – макар и с шестмесечно закъснение, Мария Габриел мина успешно препитването в Европейския парламент.

Това е добра новина!

Но не и ако следите определени медии и онлайн ресурси. Според тях новината е кофти, представянето ѝ било лошо и т.н.

Не съм изненадан от критиките по неин адрес, защото познавам Интернета, познавам и характера на нашенци.

Мария Габриел. Снимка: Уикипедия.

Не познавам лично Мария Габриел, но жената е 8 години евродепутат, говори английски и френски, получава ЧУДЕСЕН ресор (а можеше да ѝ дадат “езиково разнообразие” или “кирилицата в ЕС”), отговорите ѝ бяха добри. За началник на кабинета ѝ се спряга Лора Борисова, която е добър европейски дипломат.

И вместо да чуем нещо по това, което е важно (например, че ще се бори с езика на омразата и фалшивите новини!), какво ни предлагат в Интернет: била ръкомахала и английският ѝ бил с акцент?!

Сякаш на нашите депутати българският им не е с акцент?
Сякаш присъстващият на изслушването ѝ зам.-шеф на ГЕРБ Цветан Цветанов не е пример за това какви са нашите политици – защо забравиха какви ги вършеше като министър и колко човешки съдби съсипа?

А може би английският на другите еврокомисари е блестящ? Не всеки е като бившият президент на Естония Илвеш, който е живял и учил в САЩ, та да го говори като роден.

А, да не забравя – критиките включват и “важната” подробност на кого била снаха, кума или съпруга?!

И това е явно много важно?

За нашенци не е важно, че Габриел познава всички хора от Европейската комисия и те я познават?

Не е важно, че тя познава всички в Европейския парламент и другите евродепутати я познават?

Не е важно какъв ресор получава?

Не, важното е чия съпруга била!?


Как мислите, има ли човек, който може да бъде предложен от ГЕРБ и който ще се хареса на целия народ?

Затова си мисля, понеже вече преваля полунощ в България, дали новият девиз на нашенци не е актуализирана версия на стария коньовичарски:

‘Га не мразим, не мо’ем зáспим.

Е, поне в моя блог и на моята Фейсбук стена няма да намерите омраза – нито платена, нито безплатна. Писал съм по темата, говорил съм по радиото и телевизията. И няма да си променя поведението, за да се харесам на критиците.

Впрочем, като гледам кои “медии” я критикуват, жената трябва да е добра. Щом сайтове, които публикуват лъжи, пишат критично срещу нея, значи всичко с г-жа Габриел е наред.

 

 

Свиване

Радио България: какво всъщност се обсъжда  

Отговорната редакторка на сайта на СБЖ казала,

че знае от много достоверен източник,

че Бетина Жотева, член на СЕМ,  казала,

че министърът на външните работи Захариева в личен разговор казала,

че е за закриване на Радио България.

Бетина Жотева казала,

че нито министър Захариева й е казала,

нито тя е казала, че министър Захариева й е казала,

че е за закриване на Радио България.

*

Днес много се говори, че са си говорили, това е интересен сюжет  –  но  да се върнем към Радио България.

 

I

Радио България и реформата в БНР

Радио България е име на програма, произвеждана и предоставяна за разпространение от Българското национално радио на различни езици. Технологиите се развиват, потребителските модели се променят, има динамика и във външните отношения на страната.  Променят се условията – променят се и програмите и услугите на обществените медии.

За Радио България в последно време се говори поради две обстоятелства:

  • Първо, разпространението на програмата онлайн

Радио България първоначално се разпространява наземно – поради което според ЗРТ подлежи на лицензиране  – и е лицензирана. През февруари 2012 г. разпространението на програмата продължава онлайн, като съдържанието на турски език се разпространява и наземно, включително интегрирано в програмата на районната станция  Радио Кърджали. Този факт стана  широко известен   при лицензирането на програмата на Радио Кърджали през 2015, когато се вдигна шум около новините на турски език – докато се установи, че това е част от чуждоезиковата продукция на Радио България.

Ръководството на БНР се обръща към регулатора с искане за изменение на лицензията на Радио България – така че съдържанието, което не се разпространява наземно от години, да престане да бъде предмет на лицензията. Както става ясно от протокол от заседанието на СЕМ на 16 май 2017 (стр.6-7):

 искането е за изменение на лицензията, в частта да бъдат заличени определени приложения към нея, а това са приложенията на отделни езици.

Мониторинг на СЕМ от 2017 установява, че изискванията на лицензията не се изпълняват. Да се актуализира лицензията изглежда логично искане   – пет  години след прекратяване на наземното разпространение на съдържанието на някои езици. Както напомня Мария Стоянова според посочения протокол

защото си спомняме, че става въпрос за предаватели, които са премахнати и предадени за скрап.

  • Второ, редуцирането на съдържанието онлайн

Сегашното ръководство на БНР взема и второ – вече програмно – решение да прекрати и производството на съдържание на някои от езиците. От медиите става ясно, че БНР се аргументира с данните за потреблението и интереса към това съдържание. Решението е подкрепено изцяло от Обществения съвет на БНР, обсъдено е и по съответния ред в органите на радиото. Зад решението с целия си авторитет е  Райна Константинова, в случая председател на Обществения съвет – но също  един от най-опитните експерти в областта на обществените медии в Европа.

Редуцирането на езиците ще доведе до намаляване на заетите в БНР. Някои са пренасочени в БНР, някои приемат условията за освобождаване, други протестират и търсят подкрепа в колегията и институциите.

Накратко, ръководството на БНР и Общественият съвет провеждат съдържателни обсъждания и така стигат до изводи за модела на преструктуриране на Радио България.

II

Реакцията към стъпките, предприети от БНР:

  • СЕМ

СЕМ обсъжда въпроса, но не стига до решение да измени лицензията и да легализира прекратяването на наземното разпространение, а (видно от посочения протокол) решава

да изиска информация от КРС  с какви мощности се разполага и къде се разпространява програмата на “Радио България” и

да изиска  от БНР програмна схема и програмна концепция за “Радио България”.

  • Парламент

На 15 юни парламентарната комисия за култура и медии има в дневния ред точка 2. Изслушване на генералния директор на Българското национално радио относно искане на БНР за изменение на индивидуална лицензия за създаване на радиоуслуга с наименование „Радио България” и свързаните с изменението последици.

Стенограмата отразява заседанието, изслушват се различните мнения, както и становище на министъра на външните работи. Депутатите се обединяват около идеята, че чуждоезиковата продукция на БНР трябва да бъде запазена.

Министър Захариева заявява ясно, че  министерството на външните работи по принцип не би могло да се меси в редакционната политика, въпреки че това е обществена медия. Също така министър Захариева обръща внимание,  че Радио България    „под формата, която го разбираме, класическата“     не съществува  – и става дума за чуждоезикова продукция.

За МВнР тази продукция има значение – „Подчертаваме, че чуждоезикови рубрики имат своята роля за разпространението на българската култура и наука, а също така за информираността на тези наши общности в чужбина, както и на чуждестранни граждани, за българската държавна политика.[…] разширяването на Западните Балкани е приоритет на външната политика на правителството и ще бъде един от приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС в началото на следващата година. И затова ще ни бъдат необходими, като инструмент да комуникираме, тези рубрики”, се казва в писмото до парламентарната комисия за култура и медии.

МВнР смята, че е уместно да се проведе обществена дискусия преди преструктурирането.

На сайта на президента е изложено становище, в което между другото се казва:    

Неприемливо е в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС да се обсъжда идеята за закриването на „Радио България“. Тази програма на БНР има опит и традиции в създаването на образа ни навън като европейска държава на духа.

До медиите това съобщението достига накратко така:  Президентът забрани да се закрива Радио България.

 

  • Работещите в Радио България

Позицията на работещите е отразена по-подробно тук. Те  са срещу решението на ръководството, подкрепени са от Съюза на българските журналисти.

След срещите и публикациите поне става ясно:  парламент, президент и правителство не могат  да вземат програмните решения на обществените медии.

 

 

III

А сега?

Ръководството на БНР учи по трудния начин, че реформаторските мерки трябва да са отлично обосновани и публично обяснени и защитени, за да се отличават от обикновено съкращаване на живи хора.

УС на БНР приема за сведение изразените мнения и  решава поетапната модернизация да продължи след обществена дискусия.

Модернизацията не се поставя под съмнение, аналоговата лицензия ще си отиде. Същевременно колкото и чуждоезиковата продукция да е политически въпрос, никой не поддържа комуникация под определен праг на ефективност,  общественото радио също.

Така че предстои да се решава обща задача:    публичният  ресурс  да бъде инвестиран  в чуждоезикова продукция по такъв начин, че да се постига ефективна комуникация, включително с използване на съвременните платформи,  за изпълнение на обществената мисия на БНР.

 

 


Filed under: BG Content, BG Media, BG Regulator, Digital
Свиване

Карол Капитал Мениджмънт с мандат за Източна Европа от Корейската Федерация на МСП (K-Biz)  


Карол Капитал Мениджмънт получи мандат за предоставяне на инвестиционни съвети за региона на Източна Европа от Корейската Федерация на Малки & Средни Предприятия (K-Biz - Korea Federation of Small and Medium Business). Карол Капитал Мениджмънт ще работи съвместно с корейската Daishin Asset Management Ltd. и консорциума NH-Amundi Asset Management по управление на инвестиционния портфейл на един от най-големите корейски институционални инвеститори в частта за източно-европейски акции – на пазарите в Централна Европа, Русия, Турция и др. Стъпката, предприета от K-Biz е сериозна атестация за интереса на глобалните институционални инвеститори към потенциала на нашия регион, който в последните години се откроява като един от най-бързо растящите по линия на макроикономически показатели и корпоративни резултати.

Корейската Федерация на Малки & Средни Предприятия (K-Biz - Korea Federation of Small and Medium Business) е правителствена институция, която работи за подобряване на икономическото състояние и подкрепа за равните възможности за корейските малки и средни предприятия (МСП). K-Biz формулира предложения за правителствени политики, провежда проучвания и анализи на статистически данни за МСП, подкрепя маркетингa чрез участия в международни изложения, изпраща делегации на бизнеса в чужбина и предоставя информация за споразумения за свободна търговия. Федерация е основана през 1962г. и е със седалище в Сеул, Южна Корея. Към Федерацията функционира взаимоспомагателен фонд (Mutual Aid Fund) с активи от над $7 мрд. и 40-процентен ръст на година. През 2017г. фондът започва експанзия от Азия към глобалните пазари в региони като САЩ, Латинска Америка, Европа и нововъзникваща Европа, Близкия Изток, Африка и пр.

Свиване

Публична благодарност  

Дойде новото правителство и на 21-ви юни взе едно важно решение, което остана незабелязано (вижте го цитирано по-долу).

Това, което обаче не се споменава (защото сме късопаметни) е, че има хора, които са отговорни за постиженията в областта на електронното управление. Аз съм писал и друг път, че е парадоксално, че Румяна Бъчварова – социоложка, която беше министър на вътрешните работи, успя да направи онова, за което се борихме безуспешно много хора. Помогнаха ѝ хора като Антон Герунов, Антони Тренчев, Божидар Божанов и Васил Величков, Георги Димитров, Калина Константинова  (по азбучен ред и може да съм изпуснал някого), но всички ние знаем, че без нея нищо нямаше да се случи.

Понеже трябва да сме винаги честни пред себе си, дори особено когато това не е политически изгодно,

благодаря публично

на тези хора, както и на другите знайни и незнайни служители в държавната администрация, които се борят както с бюрокрацията, така и със своите колеги, нежелаещи да се въвежда никакво електронно управление. Сега всичко е в ръцете на Росен Желязков в Държавната агенция за електронно управление. И дано ДАЕУ е по-успешен проект, отколкото навремето беше ДАИТС (разбира се, жалко, че през 2009 г. я закриха и така загубиха няколко години, но нейсе!).

Ето го и самото решение – така, както е публикувано на сайта на Министерски съвет:

Предприемат се мерки за премахване изискването за предоставяне на 12 официални удостоверителни документа на хартиен носител
21 Юни 2017
Министерският съвет прие мерки за намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на изискването за предоставяне на някои официални удостоверителни документи на хартиен носител.

С правителственото решение се предприемат първите стъпки за въвеждане на служебен обмен на данни между администрациите по отношение на 12 удостоверителни документа, за които вече съществува техническа възможност съдържащите се в тях данни да бъдат служебно извличани – автоматизирано или полуавтоматизирано, по електронен път.

 Дванадесетте документа са:

–         удостоверение за вписани в регистър БУЛСТАТ обстоятелства, издавано от Агенцията по вписванията;

–         удостоверение за вписванията, отбелязванията или заличаванията по партида на юридическо лице в Имотния регистър, издавано от Агенцията по вписванията;

–         удостоверение за вписванията, отбелязванията или заличаванията по партида на физическо лице в Имотния регистър, издавано от Агенцията по вписванията;

–         удостоверение за актуално състояние от Търговския регистър, издавано от Агенцията по вписванията;

–         удостоверение за наличие или липса на задължения за публични държавни вземания, събирани от митническите органи, издавано от Агенция „Митници“;

–         удостоверение за семейно положение, издавано от общинска администрация;

–         удостоверение за съпруг/а, деца, издавано от общинска администрация;

–         удостоверение за брак, издавано от общинска администрация;

–         удостоверение за наличието или липсата на задължения, издавано от Националната агенция за приходите;

–         удостоверение обр. УП-7 за размер и вид на пенсия/и и добавка/и, издавано от Националния осигурителен институт;

–         удостоверение обр. УП-8 за доход от пенсия/и и добавка/и, издавано от Националния осигурителен институт;

–         удостоверение за признаване на придобито висше образование в чужбина, издавано от Националния център за информация и документация.

Определен е кратък срок за изпълнение – 15 август 2017 г., който ще позволи изготвянето до месец септември 2017 г. на нормативните актове, чрез които ще се отстранят идентифицираните пречки за изпълнението на Закона за електронното управление и ще се премахне възможността на администрациите да изискват от гражданите въпросните удостоверения на хартиен носител.

На следващ етап този подход ще бъде приложен по отношение на всички останали удостоверителни документи, като за целта администрациите постепенно ще бъдат присъединявани към централния компонент за служебен обмен на данни и информация (RegiX), поддържан от Държавна агенция „Електронно управление“.

Снимка от уеб-страницата на Министерски съвет

 

 

 

Свиване

Спорът БНР – Музикаутор, нова фаза  

На сайта на КЗК има съобщение, според което

С Определение № 654/15.06.2017 г. Комисията за защита на конкуренцията, на основание чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗЗК,  ПРЕДЯВИ на Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музиката и музикални издатели за колективно управление на авторски права „МУЗИКАУТОР“  твърдение за извършено нарушение по чл. 21, т. 5 от ЗЗК, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара на предоставяне на права за излъчване на музикални и литературни произведения от репертоара на Музикаутор по безжичен път, предаването или препредаването на произведенията по електронна съобщителна мрежа за доставчици на радиоуслуги на територията на страната, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите посредством необосновано прекратяване на съществуващите договорни отношения с Българското национално радио, с което се препятства осъществяваната от радиото дейност.

В срок от 30 (тридесет) дни адресатът на определението и молителят имат право да представят писмени възражения по предявените твърдения.

*

През април 2017 СГС прекрати делото, заведено от БНР, поради недопустимост на иска.

През юни 2017 БНР и Музикаутор подписаха договор.


Filed under: BG Content, BG Media, Media Law
Свиване

Да забраним парите в брой?!  

Звучи шокиращо и предизвикателно, но точно това предлага проф. Кенет Рогоф от Харвардския университет в новата си книга „Проклятието на кеша“.

http://forbesbulgaria.bg/2017/06/22/%D0%B4%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BC-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9/

 

The post Да забраним парите в брой?! appeared first on Блогът за икономика.

Свиване

Европа, роумингът и телекомуникациите  

В областта на телекомуникациите европейското членство определено има благоприятен ефект върху България

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/06/15/2989754_evropa_roumingut_i_telekomunikaciite/

 

The post Европа, роумингът и телекомуникациите appeared first on Блогът за икономика.

Свиване

Отмяната на роуминга – истински скок на обединена Европа  

Членството в ЕС пести на българите над 1 млрд. лева годишно само от такси за мобилни услуги

http://www.segabg.com/article.php?id=858961

 

 

The post Отмяната на роуминга – истински скок на обединена Европа appeared first on Блогът за икономика.

Свиване

Трудовите права на бременните и работещите майки  

трудовите права на бременните и работещите майки

Скоро очаквам най-голямото щастие в живота си – моята първа рожба. Но докато дойде време да ползвам полагащите ми се отпуски, трябва да работя, тъй като от чисто финансова гледна точка нямам възможността да зарежа работа и да се отдам на бременността си. Поради уязвимото си състояние обаче, се ползвам с определени облекчения. Какво не […]

The post Трудовите права на бременните и работещите майки appeared first on pravatami.bg.

Свиване

За религиозността на няколко хиляди в социалките и защо повечето такива изследвания са счупени  

Постоянно сме облъчвани от анкети и социологически проучвания. Особено когато става дума за избори, политика и мнения по актуални за деня въпроси. През май излезе едно такова изследване на Pew Research засягащо отношението на религията в източна Европа. То, както и няколко често споделяни мемета в социалните мрежи, ме накараха да направя свой експеримент преди месец. Пуснах анкета за „религиозността на българите“.

Преди да задълбая в резултатите, има няколко важни детайла, които трябва да обсъдим. Първият е, че анкетата ми в никакъв случай не претендира за представителност. Не съм започвал анкетата с тази идея и нямам илюзии, че може да е. Причините за това е важно да се разберат, ако искаме да разпознаваме лошата „статистика“ и ще ги обсъдя подробно по-долу.

Въпреки това, интересно и до голяма степен неочаквано е, че беше попълнена от 3120 души, 2400 от които в първите 24 часа. Това само по себе си показва, че темата за религията занимава много хора от всички страни на дебата и определено е нещо, за което трябва да говорим повече. В този смисъл, самата дискусия и активност около анкетата може да е дори по-показателна от самите данни.

Също така, някои обърнаха внимание на някои странни въпроси като този за църковния данък. Целта му, както и подборът на отговорите на повечето въпроси, беше да илюстрирам същността на критиката ми към изследването на Pew Research. Тезата ми не е, че умишлено са подправили данните, а че липсата на разбиране за културните различния ги обезсмисля.

Не на последно място, дори взимайки предвид всички условности, резултатите от тези няколко хиляди отговора си остават интересни и с доста уговорки може да ни покажат позициите и самоопределянето ако не на друго, то поне на балона от познати и техни приятели, които има около мен в социалките.

Самоопределяне, политика и изучаване на религия

След като отметнахме всичко това, мисля да започна отзад напред. Не заради друго, а просто защото отговорите са интересни.

В следващите няколко графики съм обединил всички самоопределящи се към някоя религия в една група и всички, които не се самоопределят – в друга. Знам, че това ще раздразни някои, но за по-кратко ще ги наричам „религиозни“ и „нерелигиозни“. Разпределението впрочем е съответно 51.4% „религиозни“ срещу 44.7% с още 3.9% отговорили „друго“. Разбивка на отговорите им ще видите вдясно, а вляво е средното за всички анкетирани. Скрил съм колебаещите се. В червено са отворите „вярно“, а в лилаво – „невярно“.

При първия въпрос няма изненади – 91% от „нерелигиозните“ са отговорили, че религията не е важна за тях. Интересно е, че 20% от „религиозните“ са отговорили по същия начин. Значително повече хора и от двете групи отговарят обаче, че религията е (предимно) важна част от българската идентичност – 71% и 26%. 50% от всички отговорили са дали този отговор срещу 30% отговорили с „не“. Това съвпада с изводите на Pew.

Разминаване идва обаче при следващите въпроси. Едва 17% от отговорилите са казали, че религията влияе на религиозните им убеждения, а 19% – че трябва да играе роля в политическия живот. Дори сред отговорилите, че религията е определено важна за тях, едва половината казват, че тя им влияе политически. В България някак този въпрос е естествен – „вържи попа … да ти е мирно селото“, както се казваше в приказката. В доста държави обаче не е така и щатите определено са сред тях. В анализите на Pew се опитват да направят връзка между религиозността на източна Европа и мнението за Русия. Внушават също, че увеличаване на религиозността би имала някакъв осезаем ефект във външнополитическите ни взаимоотношенията с тях. Макар за отделни маргинални групи това да е вярно, то определено не е сериозен фактор в политиката ни, най-малкото заради мястото на официалната църква.

Следващият въпрос също не изненадва – почти половината от самоопределящите се с някоя религия смятат, че религиозният канон трябва да се изучава в училище, докато 90% от „нерелигиозните“ не са съгласни. Интересно е обаче единодушието по последния въпрос – да се изучава историята на всички религии в час. Над 60% от анкетираните отговарят така и само 24% са против.

Религиозни, религиозни, колкото да сме религиозни

Така, нека да обясня. Чест проблем при съставянето на анкетите е приемането, че всички ще възприемат концепциите по един и същ начин. Мона Чалаби от The Guardian дава един интересен пример с нашумяло изследване за мнението на мюсюлманите във Великобритания за джихада. Мнозинството са отговорили, че го подкрепят и точно тези няколко думи обикалят световните медии. Не става ясно обаче, че повечето анкетирани също отговарят, че възприемат дефиницията за „джихад“ като „мирна вътрешна борба за лично израстване“.

Аналогично, въпросът за самоопределянето с дадена религия може да има доста различен смисъл. Именно на база това направихме разбивка на данните до сега. В следващите въпроси се вижда, че дори „религиозните“ се възпротивяват срещу въвеждането на църковен данък. Едва 15% от „религиозните“ смятат, че трябва да се въведе, а 20% биха го плащали, ако се наложи. 74% от „религиозните“, които смятат, че трябва да се въведе, биха се регистрирали и плащали.

Изборът на точно тази сума не е случайна. Взимам за пример Германия, където такъв църковен данък има отдавна и е процент от заплатата. Този процент варира, но съпоставен със средните доходи там, би се равнявал на около 25 лв. месечно у нас. В Германия този данък се плаща единствено, ако се регистрираш като принадлежащ към някоя от църквите. Доста емигрирали българи правят грешката да се пишат просто „християни“ и още с първата си заплата осъзнават, че вече спонсорират деноминацията на църквата, към която конкретният данъчен служител принадлежи. Лесно е да се отрегистрираш и немалко немци го правят като станат на 18 години. Тогава обаче нямат право на църковна сватба, кръщене или погребение с поп. Общо взето или си в клуба и плащаш, или не си. Затова много немци плащат църковен данък и годишно той генерира около 17 млрд. евро разпределени най-вече между католическата и евангелистката църква.

Този принцип е толкова залегнал в разбирането им за религиозност, че ако зададеш въпрос на немец дали е религиозен, почти сигурно е да отговори с „не“, ако не плаща данъка. Онези, които плащат данъци пък са особено религиозни. Всъщност Германия въпреки либералния си облик е доста религиозна държава. Едва наскоро научих, че в петъка преди Великден всички клубове са затворени и партита забранени. Стига се до викане на полиция и глоби. Това идва изцяло от християнския канон. Все още общините са разделени по линиите католици/евангелисти и гледат да се придържат към общностите си. За празничните паради да не обяснявам. Не мислете и че думата „християн-“ в името на партията на Меркел е просто така – религията има сериозна роля в политиките и кампаниите им.

В същото време, поне съдейки по тези данни, ако в България бъде въведен такъв данък, 4/5 от идентифициращите се с някоя религия и 2/3 от отговорилите, че религията е важна за тях ще „окапят“. Причината да посочвам това, че различни мемета в мрежата показват колко по-религиозни сме от тях. Едно такова нарежда Германия сред атеистичните държави, които са и мирни и прави връзка между тези неща. Някои посочват като източник изследвания като това на Галъп, където наистина се твърди, че Германия има драстично повече атеисти. Ако и в България се налага да плащаш колкото месечна винетка за отговора „религиозен“, съвсем лесно ще ги задминем в атеизма.

В графиката горе ще забележите и че с 50% повече „нерелигиозни“ смятат, че трябва да се въведе данъка, в сравнение с „религиозните“. Причината може би е, че държавата отдели 4.5 млн. лв от бюджета за 2016-та за субсидии на вероизповеданията. През годините има тенденция на увеличаване и повечето пари отиват за ремонти. Няколко стотин хиляди са за подпомагане на български църкви зад граница. Ако се въведе данък и наистина онези 7.7% отговорили с твърдо „да“ се регистрират, то субсидията ще набъбне на поне 60 млн. Това би разтоварило останалите данъкоплатци с поне няколко милиона, с което си обяснявам отговорите на „нерелигиозните“. Разбира се, всичко това е условно, защото анкетата далеч не е представителна за всички работещи.

Социо-стъкмистика

Въпросът за представителността на анкетата беше засегнат още от самото ѝ пускане. Навсякъде коментирах, че целта въобще не е представителност и че нямам намерение да правя обобщения за „религиозността на нацията“. Изводите, които описах до тук, идват с много условности и уговорки. Похвално е, че толкова много хора ги забелязаха от рано и това ми дава надежда, че все пак критичното мислене не е залязло толкова, колкото си мислим.

Най-очевиднияt проблем с анкетата ми е, че се провежда в мрежата. Това само по себе си силно ограничава качеството, защото не покрива представителна извадка от населението. Отделно, анкетата беше разпространяване в социалките от човек на човек, което още повече предполага затвореност на кръга на хора, които я попълват. Най-ясно изразеният белег за това се вижда в активността и групирането на отговарящите през времето. Тази графика показва точно това – в синьо са попълнилите на час, а в червено – дялът самоопределящи се с някоя религия. Вижда се ясно, че в 9 до 11 сутринта е имало много попълващи „нерелигиозни“, докато тенденцията се обръща около 14 часа и вечерта. Това съвпада като време със споделянията на групи на тема атеизъм и религия.

Представителността е най-ключовото понятие, за което трябва да внимаваме. Белезите за „счупена“ представителност са много – анкети в интернет, само пред стационарен телефон или друго ограничено средство за комуникация, концентриране само върху градовете или дори центъра им и прочие. Най-ясен пример за такива дефекти се виждат в социологическите проучвания около изборите. Почти без изключение те са безсмислени като данни, но за сметка на това имат огромно влияние върху общественото мнение. Няма по-известен пример от провала на прогнозите за изборите през 2016-та в щатите. Сайтът FiveThirtyEight има доста добро обяснение защо се случи това. Сред основните причини е именно пропускането на цели демографски групи в допитванията.

Друг фактор в мащабът. Тук всъщност той говори в моя полза, тъй като дори големите социологически агенции боравят с няколко хиляди анкетирани. Ако се вгледате в доклада на Pew Research, техните изводи за България се основават на само 1619 души. Разбира се, броят няма значение, когато в извадката няма представителност. Те твърдят, че са използвали методи осигуряващи такава. Това обаче трябва да се докаже. Обикновено сред въпросите се поставя такъв, резултатите от които може да се сравнят с обективна статистика. Например – възрастовото разпределение на населението, броят женени или брой деца в домакинството. Ако средните стойности по възрастови групи или местоживеене не отговарят на средното за страната, то извадката не е представителна. Именно такъв сериозен дефект илюстрирах с едно друго нашумяло изследване разглеждащо отлагането на деца и брака сред младите в България. Pew още не са публикували данните си, за да сравним. 1600 души обаче не са много. Вчера Инфограф предупреди, че привидното повишаване на дяла бедни българи може да се дължи на увеличената извадка в анкетата на НСИ – от 7300 на 8600 домакинства. Това може да е индикация, че старата извадка е била твърде малка или недостатъчно представителна. Разликата между анкетираните от НСИ и Pew e 4-5 пъти.

Дефект на всяка една подобна анкета е, че разчита на субективни фактори. В повечето случаи, като етническото и религиозното самоопределяне, това е неизбежно. Ако не сме внимателни обаче, това може да доведе до сериозни проблеми. Чалаби посочва, че онази анкета за мюсюлманите и джихада също е била през интернет и отговорилите са били доста малко предвид голямото мюсюлманско население на Великобритания. По-важното обаче е, че е нямало абсолютно никакъв начин да се потвърди, че някой не е попълвал анкетата без да е мюсюлманин просто така – за да изкриви резултата. Това съвсем не е за пренебрегване предвид медийният отзвук, който такива „изследвания“ привличат. Бихте се учудили колко от сензационните новини, които четем, всъщност се осланят именно на изследвания като цитираното от Чалаби и това, което аз направих. Разликата е, че там не говорят за условностите, а дори сериозни медии скачат на бомбастични изводи без да направят критична проверка.

Не по-малко важни са и предложените отговори. Вече обсъдихме как въпросите може да се разбират различно в различните държави и култури. Изборът на отговори също може да изкриви значително резултата. Нарочно добавих отговор „други религии“ и „други“ при въпроса за самоопределянето. Идеята какво е религия доста се разминава между хората. Аз, например се самоопределям като православен християнин, но в никакъв случай не бих се самоопределил с БПЦ. Също така вярванията ми са много по-близки до агностиците, отколкото до религиозните. Това разминаване между възприятие за религия, традиции, празници и спиритуалност трудно се вписва в която и да е от кутийките, които сам дадох като отговори. Съвсем естествено липсата на „атеист“ и различни степени от спектъра на вярващите раздразни някои хора. Отново обаче повтарям – целта ми не беше да изследвам религиозността, което е невъзможно предвид вложените дефекти описани тук. Основната ми цел е да илюстрирам тези дефекти.

Другите въпроси

В анкетата имаше още няколко точки, които добавих просто, защото бяха интересни и присъстваха в оригиналното изследване на Pew. Малко над 22% от отговорилите и около 41% от религиозните казват, че ходят поне веднъж месечно в храм. 57% от всички или посещават църкви, джамии и синагоги като туристи, или не ходят въобще. Интересно е, че едва 25% посещаващите храм всяка седмица, казват, че са съгласни с въвеждането на църковен данък. Ако се въведе, по-малко от половината от тях (45%) казват, че биха го плащали. Струва ми се, че това показва друг интересен аспект на връзката между религиозност и църква поне сред балона ни от познати в мрежата.

В следващите отговори се забелязва относително единодушие. Разделени сме дали възрастните са повече или по-малко религиозни от соца насам. За религиозността на младите има известно разминаване между двата лагера, но мнозинството не смята, че се е увеличила. Това се разминава и с резултатите на Pew. Над 60% от всички групи смятат, че религията има място само в семейни традиции и празници. Това пък потвърждава голямото мнозинство отговорили, че религията няма място в политиката. Все пак, също толкова смятат, че политиците се опитват и навярно успяват да я използват в кампаниите си.

Тук виждате разбивката по възрасти. Не се различава драстично от разпределението на населението на страната, но това не го прави приложимо към населението. Също така, 75% от попълнилите живеят в град на 100 хиляди души, а 10% са в чужбина. Това говори повече за социалния ми балон, отколкото за религиозността на българите като цяло.

Тук съм показал религиозността по възрасти. Вижда се ясна пропорционална корелация между възрастта и самоопределянието с някоя религия. Отрязал съм графиката на 50 години, защото попълнилите посочили над тази възраст са по 10-20, което не позволява да се правят изводи.

Всъщност, именно затова не направих сравнение на отговорите по възрастови групи. Тъй като анкетата е проведена в интернет, се вижда ясно практическата липса на отговорили над 65 години. Така не мога да сравнявам „млади“ и „стари“. Това не означава, че доста „изследвания“ го правят – взима се извадка от 1000 души, 10 от тях са в пенсионна възраст и на тяхна база се съди за всички 1.4 млн. българи в тази група.

Данни и препратки

Статиите на Pew Research заедно с въпросниците и целият доклад за религията в източна Европа ще намерите на страницата им. Данните от моята анкета ще може да свалите като Excel файл. Може да го използвате както намерите за добре, но ще се радвам, ако сложите обратна връзка. Цялата статия може да свалите и като PDF файл, за по-лесно четене.

Други подобни анализи са разяснението ми за смъртността и как не разбираме тази метрика, раждаемостта и как е пълно с фалшиви новини, броя на работещите българи в чужбина и как тази статистика е просто измислена и не на последно място – защо не разбираме данните за бедността.

Свиване

„Диаболистите полагат основите на българския хорър“ – заключи кръглата маса в СУ  

Наскоро Софийският университет „Св. Климент Охридски“ стана домакин на кръгла маса на тема „Жанрът „хорър“ в българската литература“. Срещата организираха Институтът по литература към БАН и Катедра „Теория на литературата“ в СУ. Проф. Николай Аретов влезе в ролите на модератор на дискусията и на един от участниците в нея. В събитието, проведено в конферентната зала на университета, се включиха учени, преподаватели, писатели и др.

След уводните думи на проф. Аретов членът на софийския Клуб по фантастика и прогностика „Иван Ефремов“, писателят Александър Карапанчев, изложи причината за организирането на кръглата маса: тезата на Иван Атанасов (Deadface), че хорърът дебютира на българската литературна сцена през 90-те години на XX век, предизвикала разгорещени спорове в интернет пространството в последно време. От своя страна А. Карапанчев посочи за родоначалници на този жанр тримата диаболисти – Светослав Минков, Владимир Полянов и Георги Райчев, публикували творбите си в периодичния печат и в самостоятелни книги през 1920-1923 г.

Също така сериозно внимание заслужават трите стихотворения на Пейо Яворов – „Смъртта“, „Угасна слънце“ и „Чудовище“, отпечатани в сп. „Мисъл“ през 1905-1906 г.

На свой ред доц. Огнян Ковачев (Факултет по славянски филологии в СУ) разясни произхода на понятието „диаболизъм“. Кръстник на това направление е литературният критик Васил Пундев със статията си „Диаболичният разказ“ във в. „Слово“ през 1922 г. Самият Пундев извежда термина от сборника на френския писател Барбе Д'Орвили "Les Diaboliques" (1874), съдържащ „жестоки, странни“ разкази.

А. Карапанчев определи хоръра като „пограничен“ жанр, а доц. Дарин Тенев (Катедра „Теория на литературата“ в СУ) добави, че „повечето български автори на хорър пишат и фантастика“.

Доц. Иван Христов (Институт за литература към БАН) направи паралел между творбите на Шарл Бодлер, Едгар Алан По и споменатите стихотворения на Яворов. За него тримата автори са силно повлияни от градската среда, изпитват „разочарование от предходния позитивизъм“ и дори „неосъществен мачизъм“. И. Христов вижда в литературата на ужаса „реабилитация на трансцендентното у човека (подобно на Фройд), противно на рационалното“.

Проф. Александър Панов от БАН постави въпроса за отношението на ужасите към традицията. Писателката Фани Цуракова отговори, че „народната приказка гъмжи от „хорър“. В хода на обсъждането проф. Миглена Николчина (Катедра „Теория на литературата“ в СУ) многократно обърна внимание на фолклорната балада „Лазар и Петкана“ като подобен пример. Други участници в кръглата маса отбелязаха редица сцени на жестокости в повестта на Васил Друмев „Нещастна фамилия“.

Доц. Тенев и М. Николчина се обединиха около мнението, че „началото на 20-те години на ХХ век (1922-1923 г.) полага основите, върху които можем ретроактивно да говорим за тази литература“ (б.а. – хорър). Към тях се присъедини и доц. Ковачев.

Дарин Тенев допълни, че в курса „Българският канон“, който води, студентите постоянно се обръщат към диаболистите, особено към Полянов и Райчев.

Проф. Панов запита: „Съществува ли сега връзка между автора и читателя?“ Миглена Николчина заяви, че според нея съвременните опити за установяване на приоритет върху литературата на ужасите са стремеж на автори и издатели към по-голям търговски успех.

Огнян Ковачев бе категоричен: „Наблюдаваме опити за самодефиниране, самоизтъкване. Нямаме основания да разглеждаме наличието на съвсем нов жанр в българската литература.“

Информацията подготви: Пламен Младенов

юни 22, 2017

Свиване

След Вяра Анкова  

Мъж влиза в БНТ след Вяра Анкова е заглавие в 24 часа.

24 часа е издание, което  не предполага – то  информира за решеното:  Защо е опасно този СЕМ да избира шефове на БНТ и БНР  и  изборът се отложи.

Сега казват: мъж влиза в БНТ.  Кой точно мъж? И това е казано.

Да си спомним как се фабрикува новината – като се обявява за обществено мнение: Обединение на БНТ и БНР иска медийната общност.  Нищо подобно – но 24 часа свежда волята.  Владимира Янева по-късно   разкрива механиката.

Да видим какво искала сега медийната общност – ето заглавие: Колеги на Каменаров смятат, че той е с най-големи шансове. И голяма снимка.

Октоподът-оракул Паул почина, но ние си имаме 24 часа.

 


Filed under: BG Media, BG Regulator
Свиване

Над 30% от купувачите на ваканционни имоти у нас са българи  


Сънародниците ни предпочитат да съчетаят сигурната инвестиция с личната почивка в затворен комплекс.

Българите, сключили сделка за ваканционен имот през пролетта на 2017 г., са утроили дела си спрямо същия период на 2016 г. Данните са част от пазарното проучване на Green Life Development & Resorts. Според екипа на компанията българите търсят комбинацията от възможност за почивка на Черноморието в собствен апартамент и същевременно сигурна възвръщаемост от имота.

„Тенденцията за увеличаване на дела на българските купувачи започна преди 2-3 години. Но през последните 12 месеца ръстът им е най-забележим – днес българите в комплекса ни в Поморие формират 30% от всички, сдобили се с имот този сезон. Това е двоен ръст спрямо лятото на 2016 г., когато те са около 15% в различните градове и курорти край морето. В Созопол българските граждани, купили апартамент през тази година, са близо 40% от всички нови собственици”, коментира Екатерина Желяпова, търговски директор в Green Life Development & Resorts.

По думите й, макар рускоговорящите клиенти все още да формират най-сериозния дял, през 2018 г. се очаква процентът на българските купувачи, закупили имот през новия сезон, да се увеличи до 50%.

Рускоговорящите клиенти по традиция са най-активните на родния морски пазар на имоти. Досега българските граждани обичайно заемаха втората позиция, която обаче бе с голяма разлика спрямо първото място. Днес се наблюдава ново явление - цялостна тенденция към промяна в нагласите и поведението у българските клиенти.

Според търговския директор на компанията-инвеститор, българите вече припознават притежанието на ваканционен имот не просто като символ на просперитет, а като удобство и ликвидна инвестиция, дори при по-ниски бюджети. Голяма част от родните купувачи разбират, че това може да се окаже едно от най-разумните вложения на спестените средства.

Възвръщаемостта от покупката на ваканционен имот на стойност €45 000 е около 4.5% годишно, ако собствениците решат да използват услугата за гарантиран наем, при която фирмата-посредник поема целия ангажимент по отдаването. Ако притежателят на имота реши да го отдава самостоятелно, е възможно да осигури доход от €50 евро на нощувка, което се равнява на €4 000 за целия сезон или 8.5% годишна доходност.

„Изчисленията ни сочат, че възвращаемостта от ваканционен имот действително е конкурентна на тази от традиционния градски апартамент. Българите обикновено целят да използват ключовото предимство на съчетанието възвръщаемост от инвестиция и възможност за почивка”, каза Желяпова.

От компанията посочват важна специфика, която формира сериозна разлика между покупката на стандартен градски и ваканционен имот – не всеки потенциален купувач има свободни €60 000. Тази сума е относителният минимум, необходим за покупка на жилище в София, което би имало добра възвръщаемост. За сравнение ваканционен имот може да се купи и на значително по-ниска цена – тук опциите са много повече, тъй като ценовите рамки са по-широки. „Ако разполагате със свободни €40 000, например, можете спокойно да се сдобиете с апартамент на много добро ниво в Созопол”, казва още Желяпова.

Цените на студията в Green Life Beach Resort в Созопол започват от €28 500, апартаментите с една спалня се предлагат на цени между €40 000 и €55 000. Къщите, които са позиционирани в луксозния сегмент, достигат €180 000-€200 000. Независимо от вида на имота, комплексът Green Life Beach Resort предлага пълната гама от услуги по поддръжка и отдаване под наем. Цените в Поморие варират между €20 000 за студио и €70 000 за апартамент с две спални. Апартаментите с една спалня са на стойност от около €30 000-€40 000.

Българите прекарват между 7 и 14 дни в Созопол, посочват още от Green Life Development & Resorts. Експертите на компанията очертават две основни групи почиващи – собственици, които идват основно за уикендите, обичайно семейства с по-големи деца и най-често от София. Друга група пък използва апартамента си за по-дълго време, като често той се обитава от децата, заедно с други членове от семейството.

„На практика и двете групи търсят опция за почивка далече от големия град на част или на цялото семейство, без необходимост от предварително планиране и резервации, в позната обстановка. Достъпът до южното Черноморие е лесен и много хора използват дори кратки свободни от работа периоди, за да прекарат време извън града. За онези, които нямат селска къща или просто предпочитат морето, собствен имот на нашето крайбрежие е практичен вариант”, коментират от компанията.

Екатерина Желяпова, снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Созопол е изключително подходящ за деца, тъй като предлага различни възможности за забавление на малките. Тук децата успяват да създадат собствени общности, да общуват, спортуват и играят навън, което често е много по-трудно в столицата”, коментира Екатерина Желяпова.

Kомплексът предлага също и разнообразни възможности за малките членове на семейството като уроци по плуване и тенис, курсове по английски език с англоговорящи преподаватели, стрелба, йога, водна гимнастика, волейбол, футбол и танци.

Според проучването на компанията, някои от по-заможните купувачи се интересуват и от покупка на къща, като отново използват услугите на цялостната поддръжка. Тази опция им позволява по-голямо спокойствие и не ги ангажира с целогодишна поддръжка, както при къщите от селски тип.
Свиване

 

Днес стартира нова платформа, която представя и подкрепя млади автори в съвременното изкуство – ПРОТОТИП.

Този уикенд ще станем свидетели на нестандартна изложба в центъра на София. Различното е не само краткото време, в което ще можем да я разгледаме, но и избраното място – банков офис. „В състояние на движение“ се открива на ул. Граф Игнатиев № 38 на 23 юни /петък/ от 19:00, трансформирайки пространството в арена на съвременно изкуство.

Изложбата ще е отворена през целия уикенд, 24 и 25 юни, от 10 до 22 часа. Мястото събира и представя десет нови и многообещаващи съвременни български артисти, живеещи и творящи на различни места в България и Европа. Всички те са в непрекъснато творческо движение, имат разнообразен опит, образование и подход, работят различни техники и комбинират смело формати и медии.

Това е първото събитие от новата програма за изкуство и иновации ПРОТОТИП, развивана от СЖ Експресбанк. Платформата е продължение на усилията на банката да подкрепя проекти и партньори в областта на изкуствата вече повече от десетилетие.


От ляво на дясно, г-н Мартин Заимов, член на УС на СЖ Експресбанк, г-жа Моника Балчева, Мениджър Комуникации СЖ Експресбанк и г-н Арно Льоклер, Председател на УС, Главен изпълнителен директор на СЖ Експресбанк

„Нашето желание е да направим съвременното изкуство разбираемо и достъпно за хората, като им предложим други, интересни гледни точки. Вярваме, че изкуството ни помага да бъдем креативни, гъвкави и адаптивни. В една постоянно променяща се среда, комплексни за решаване проблеми и нужда от нестандартно мислене, изкуството ще ни покаже различни перспективи от ежедневната ни работа и ще ни направи по-устойчиви“, заяви Арно Льоклер, главен изпълнителен директор на СЖ Експресбанк.

Той разказа, че ПРОТИТИП е започнал като вътрешен стартъп и е част от процесът за иновации, който банката развива повече от година. ПРОТОТИП ще реализира още събития, лекции и работилници на тема „Дизайн“, ателиета по роботика и изкуство за деца, изложби на съвременни творци. Паралелно с програмата, стартира и уеб-платформа www.prototype.bg, в която ще се представят различни автори, както и информация за предстоящите инициативи, част от ПРОТОТИП, и други културни събития.

Свиване

Консуматорът като д-р Фауст и „адската“ сила на рекламата  

Ех, тези реклами! Едно време много пишех за тях. После престанах, защото реших, че няма с какво повече да ме изненадат. Но не съм бил прав. Рекламите не спират да ни изненадват и то не с творческите иновации, които предлагат. Отдавна съм казал, че в момента най-доброто и най-живото светско масово изкуство е рекламата, защото тя може да си позволи да привлича талантливи творци и да им плаща добре. Не, не ни изненадват с това. Изненадват ни с унизителното мнение, което имат за публиката си.

Когато рекламите „таргетират“ (този термин означава да определят коя е публиката им, кои са потенциалните потребители на продукта и да се нагодят към тях), рекламите си съставят първоначално мнение за бъдещия купувач и се държат така, че той да ги познае и хареса – ако е тийнейджър, говорят тийнейджърски; ако е бизнесмен, говорят бизнесменски; ако е кифла, говорят кифленски и ако е домакиня, говорят майчински и кухненски. Така е. Това е правило, това е наука. Рекламите се правят така. Ако една реклама е тъпа, то е прието за тъп да се мисли не този, който я е направил, а онзи, за когото е предназначена.

Как говори рекламата на сравнително новата енергийна напитка HELL? Тук случаят е по-особен. Първият по-натрапчив клип на напитката представляваше група зомбирани танцьори, които на фона на градски пейзаж извършваха отривисти шамански движения и скандираха (на някакъв измислен „сатанински“ език, а „преводът“ течеше в субтитри отдолу) следното: „Обичам я, отпивам я, поглъщам я… вкусна е… и пия и пия я жадно: тя слиза надолу бавно. Разлива се в мен… Кофеина[1] ѝ дава сила, кофеина ѝ дава енергия. раздвижва, раздвижва, раздвижва и мен… Харесвам я, обичам я, искам я… и пия и пия я цялата тя е моя само моя, единствена да мен HELL, HELL, HELL – енергия за мен“.

Да речем, че този клип е бил „майтап“, карнавал, намигане. Показва в „хумористична“ светлина сатанисти, толкова обсебени от дяволската напитка, че се гърчат организирано по улицата в желанието си да я имат. Окей. Бива… Обаче в момента тече друг клип. Звучи спокойна, хипнотизираща музика, само дето д-р Фройд не ти клати джобен часовник пред очите. Редуват се кадри: някой свири на пиано, момче и момиче се гледат, море се плиска и разбива о скали. Художници и алпинисти. Пианисти и сърфисти. Боксьор. Спринтьор. Девойка скача от скала в кристални и топли води. Балет… На фона на всичко това приспивен и дълбок като на Кашпировски[2] глас нарежда: „Предизвикателства, изпитания, дълг – самият живот. Да стоиш на едно място е изморително, да предприемеш нещо е твърде трудно. Ще продължиш напред или ще се откажеш – ти избираш. Успехът е толкова близо, просто трябва да го осъзнаеш. Ти си твоят най-добър шанс, не го ли разбираш? Посоката, която избираш, ти носи нови възможности всеки път. Следвай мечтите си! Сграбчи съдбата си! Когато почувстваш, че нямаш енергия, спри за момент и събери сили. Знаем, че можеш да направиш всичко, за да постигнеш невъзможното, но само ти знаеш какви са мечтите ти. Ние ти даваме енергията, за да станат те реалност. HELL energy drink – дава ти адска сила“. Твърде различно, вече я няма дяволиадата от предишния клип. Сега всички е позитивно, сега всичко е спокойно, сега всичко сякаш е „добро“. Сега на консуматора се внушава, че той е един малък бог, който няма нужда от никакви други богове, от нищо друго, освен от себе си, защото е велик, може да постигне всичко сам със собствените си сили и собствения си гений. Е, разбира се, необходима му е енергия да го задвижи, необходима му е „адската“ сила на HELL.

Понеже тази кампания ме впечатли, реших да се обадя на много стар и много близък мой приятел, един от маркетинговите гении в България, постигнал продажби на бързооборотни стоки за стотици милиони от 90-те години до днес в най-елитните международни компании, стъпили на нашите пазари. Попитах го:

– Тази напитка, HELL, чувал ли си я?

– Да – отговори ми, – даже познавам техния маркетинг мениджър за България. Евтина напитка с голям рекламен бюджет и агресивно поведение. Пунтира старите енерджайзъри и се конкурира с тях.

– Не е ли техен бранд в по-нисък ценови клас? Не е ли собственост на някоя от големите мултинационални компании за храни и напитки?

– Не. Доколкото знам, са сами за себе си. Базирани с в Унгария. Но много продукти са базирани там, защото данъчните условия са хубави.

– Но защо се казват така? Защо се казват „АД“ и защо емблемата им е сатаната?

– Ти шегуваш ли се? – засмя се моят приятел. – Хората масово не знаят, че hell означава ад.

– Е как да не знаят!

– Еми, така. Не знаят. Не ги интересува какво означават имената на продуктите. Кого го интересува, че Nestle означава сгушвам се, приютявам се…

– Но нали в края на клипа ясно се казва: „дава ти адска сила“…

– Ти знаеш по-добре от мен: „адски силно“, „адски голямо“, „адски готино“ означава просто много силно, голямо и готино. Нищо повече. Хората изобщо не правят връзката.

– Ами дяволът в логото?

– Пиниз. Така е по-тарикатско. Сигурно това е идеята…

Ето го гордия консуматор! Ето го гордия потребител на ипотечни кредити, бързи заеми и тоалетна хартия! Ето го Човекът (ecce homo!), който няма да се огъне, няма да се предаде нито пред запек, нито пред диария, нито даже пред гъбички по краката, защото познава препаратите, с които да се бори против тях! Той знае с какво се вадят лекета от пуловери и покривки и животът му има смисъл, защото в любимия му десерт вече слагат повече прясно мляко и какао. Ето го в цялото му величие, в което го изобразяват рекламите и в което идва да го съблазнява самият сатана! Лично.

Не знам дали да се съглася с моя приятел. От една страна потребителят наистина може да е дотолкова лекомислен, че да приема вкарването на сатанинска символика и сатанинска философия в рекламите просто като поредния опит за оригиналничене в стремежа продуктът да се открои сред конкуренцията. Но може и човекът вече да се е осатанил дотам, че това да е начинът му на мислене, а рекламата просто регистрира този факт и започва да говори на езика на потребителя. Какво прави рекламата: сатанизира човека или просто търси диалог с вече сатанизираната му душа?

Ако рекламите са сатаната, то съвременният потребител е д-р Фауст. Кисел и претенциозен, научен, че клиентът винаги има право, спокоен, че всевъзможни комисии за защита на потребителите и неправителствени организации бдят над комфорта му и дебнат някой да не го прекара. Той е горд. Той е натирил Бог на небето, за да забрави, че съществува, и за да седне на Неговото място, потънал до брадичката в изобилието на любимите си вещи. Ще дойде ден, когато тези вещи ще станат толкова много, толкова хубави, толкова сладостно примамливи, така хем желани, хем лесно достъпни, че потребителят ще потъне целият в тях и щастливо ще запляска с ръце. Тогава потребителят доволно ще се оригне и ще каже: „О, миг, поспри!“, както е казал и д-р Фауст, когато вече не се е сещал какво да иска от Мефистофел. А какво се е случило с Фауст след изричането на тази злощастна фраза, всички знаят. Ако някой не знае, да отвори и да прочете. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

 

[1] Правописните и пунктуационните грешки са от оригинала.

[2] Популярен телевизионен хипнотизатор от края на 80-те.

Свиване

Стартира шестото издание на конкурса „Най-добра българска фирма на годината“  


За поредна година авторитетният конкурс „Най-добра българска фирма на годината“ ще отличи най-успешните български компании.

Инициатор на проекта е Fibank (Първа инвестиционна банка), а мисията на конкурса е да фокусира общественото внимание върху примерите за устойчив бизнес, откроявайки добрите бизнес идеи и практики. Конкурсът цели да стимулира развитието на българското предприемачество и да мотивира фирмите да бъдат още по-конкурентоспособни и иновативни.

Във фокуса на журито ще бъдат компаниите, които показват възможности за справяне в конкурентна среда, потенциал за навлизане на нови пазари, устойчиво развитие и иновативност. В конкурса могат да участват фирми, които имат български капитал, български мениджмънт и представляват български бранд – и трите условия са задължителни за кандидатите.

Членове на журито са водещи имена от бизнеса и медийните среди у нас: Васил Христов – изпълнителен директор на Fibank, Венелина Гочева – собственик и управител на Медийна група България, Лъчезар Богданов - управляващ партньор в „Индъстри уоч“, финансистът Емил Хърсев, социологът Кънчо Стойчев, президент на световната Gallup International Association, и главният редактор на сп. “Forbes”- България – Йордан Матеев.

Категориите, в които ще се състезават компаниите, са: микро и малка фирма, средна и голяма фирма, както и стартиращ бизнес. Освен тях, както всяка година ще бъде присъдена и специална награда на публиката, която ще трябва да избере своя фаворит измежду включилите се в конкурса.

Фирмите, които желаят да се включат в надпреварата, е необходимо да попълнят кратък електронен въпросник, който може да бъде намерен на сайта на конкурса - http://naidobrafirma.bg/Questionnaire/. Заявки за участие ще се приемат до 15 октомври 2017 г.
Свиване

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година  

Писмото е познато в препис. Практиката да се преписват писма за разпространяването им е приета сред комитетските работници. Дякона например делегира правото да преписва писмата му само на Данаил Хр. Попов, но почеркът в случая не е негов. Стилът е близък до този на Апостола. Относно знака "?" трябва да имаме предвид, че в някои случаи Левски го използва като удивителен, а не като въпросителен знак.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ

Азиз Рушидоолу. Небоолу!

В писмото си на Мурадооглара (Марин поп Луканов, председател на Ловешкия комитет - бел. П. Н.) [от] 21 май давате им бележка защо да не отварят писмата? Ами да чакат кога дойда аз да го отворя, че тогава? Което не е право [да] казвате, и аз казвам, че не е право, защото не върша нищо, докато им не представя, а ето защо им съм казал да ги не разпечатват: за една само дума. което значи лозинка (парола - бел. П. Н.), и това само аз трябва ла го зная. което е ключ на тайната. С тях заедно? Не е ли за тяхна здравост? И зная ли в кое писмо ще ми забележите такова нещо! Казват пак: че щом дойдат от вас писма, трябва да ви се отговори, макар [че] ме нямало. а какъв ще бъде тоя отговор, когато те [са] по мое разглеждане (за разглеждане от мене . бел. П. Н.). Се може. криво [да са] отговорили, аз захващам да пиша друг отговор, несъобразен с техния? Тогава какво правите вие там, а тук какво става? Не е ли по-добро като се сберем и както се намери за по-добро, така да стане! Досега така, ка[к]то са вървели работите ни, все слепи не сме ли ги раждали! Във Влашко не са ли тия причините, дето днес работят задружно. пък утре захващат да се нападат! Аз не съм съгласен в такова нещо. Съгласен съм тогава, когато по-напред сме разгледали, че вишегласието, като не одобрява мнението ми, то тогава турям се да работя с тях заедно с всичките си сили! Но пък не подписвам, че аз съм го избрал за така да бъде? Пък то ако излезе на добро, то е на вишегласието, а зло ако е. пък, на тяхна отговорност остава. Мен ме няма там. защото не подписвам, а и не развалям като е пo вишегласие. Длъжност ми е да работа и аз с нето. но като се одобри моето предложение от вишегласието, тогава съм в отговорност на злото и нека чернея аз пред народа.

От сега за напред в друг по-прав път трябва да се тръгне, като когато има да се дава мнение върху някоя работа, излиза отговор на някои по-важни писма, трябва всеки. който ще лава гласа си и да бъде в работата! Той по негов избор трябва да даде копието си в Централния комитет и оттам ще се вземе вишегласието, и тогава никой с никого нема да се припира и да разваля. Като е подписал, че по вишегласието ще работи. Пък комуто не стига умът да решава, а иска да бъде и той в работата, тогава трябва да подпише за някого, на когото се по-вярва, че каквото се извърши, ще бъде склонен на неговото.

На другите ви две писма заедно с П. Хитовото от Белград [от] 3-и юни и друго от Д Ценова от 15-и юни от Букурещ. На двете ти писма едното надписът до Муратооглу, другото на мене. И в двете си пишеш ни защо (че - бел. П. Н.) си ни улеснил хора за пренасяне и донасяне [на] писма по-често. Това сме го казвали и ние, от като сте го заказвали и вие. а с какво се нареждат хора, нали с пари! Пък досега сме вършили без пари и сега сме пак без пари. Или ще кажете с колко пари се нареждат такива хора! Не, ако само работата е за тия хора да се наредят, па да вземете и да даваме само с голи кореспонденции, да се питаме вий какво мислите, а ние какво правим? То е лесно, но подир алейкум селям (мир вам - бел. П. Н.) и още има работи, които трябват по-напред от това. Не сме ви и споменавали за тези работи, защото като нямаме пари. ние мълчим.

Я чуйте какво ще ви кажа: видим всички, че без парите нищо няма да направим. В отговор на първите ви писма и сега пак ви казвам, че туряме се вече да търсим парите под какъвто начин вече можем. Искам да кажа, че като се туряме чисто на тоя път, не ще можем навреме нито да получаваме писма, нито да ви изпращаме, защото както ви казвам по-горе. докато се не съберем да разгледаме писмото ви, не може да ви се отговоря решително. С Димитър Обши получихме писмата и печата. Печатът е във всичко добър, само левът нема корона. Защо така? Ако е сбъркано, трябва друг да се поръча. Бележите ни нещо, дето прочиташ във вестник „Ромунул“ от 16-и юни, взето от други вестник. То е грешка, там от вас [е] пропуснато и паднало е на турското правителство в ръцете или е от кардашлъкъг ти (брат ти - бел. П. Н.) - да е дал на някъде да четат, каквото е дал на един карловец и му рекъл да го дава тук-там да четат и раздрънкало се 6eшe. Питам ви колко листа са напечатани, колко сте ми изпратили и аз да Ви кажа колко съм получил. От там ще са види грешката. Димитър Общи иде оттам без пари с 30 гроша, та и аз като съм без тях, разбира се вече какво ще правим. За Панайотовото писмо не е нужно да ви описвам съдържанието му, чели сте го. Също и от Д. Ценов от Букурещ.

Всичките от Вас писма - пет - с Панайотовото и на Д. Ценов получих, с печата заедно на 30-и юни.

Срещу отговора ни на Плоешките писма и вия от ваша там страна, като членове на тайното ни правителство и съгласни с нашето вишегласие тук, да им искате решителен отговор - или с нас, или не! Защото на неразбрани писма каквото им беше нацапано без разсъдък писмото, нашите тук членове четат и дреме им се. На такова писмо и като че не им се ще да отговарят.

Като получите отговора им на писмата ни, вземете и вия там копие, за всякакви дирни (задни -бел. П. Н.) случки.

Приемете поздравлението ми и братски ви целувам всички членове там на Тайното ни привременно правителство в Българско и особено и в къщата ви на г-жа Екатерина и пр.

Ваш братовчед

Аслан Дервишооглу

1971, 6 юли, от Тракия

Като щом се сдобия с 60-70 хиляди гроша, ще дойда там и тогава има много работи да се свършат и други да се турят наред, засега ги замълчавам.

На влашките ни чорбаджии, които дават с думи, кой 1000, кой 2000, кой 3000 хиляди жълтици. но тогава, когато видят... кажете им, че техните и милион жълтици нека си бъдат техни тогава. Когато ние днес се излагаме в най-големите опасности да ги събираме по 20-100 и 1000 гроша и не искат да знаят за днешните юнаци като мрат по тия пари, докато ги събирату и си наредят работата! Ще дойде ден и тия юнаци да не искат и да чуят за такива чорбаджии, на които са по-мили 1000-та гроша от българските освободители, дето мрат ката (всеки - бел. П. Н.) ден. Кажете им да го запишат.

От Одеса никакъв отговор на нашите писма? Ами и от Киселски.

На плика е написано:

Прието тук на 4-и август 1871, Т. Мъгурели

За г-н Азиса Рушидоолу Неболлу.

Отговор 9 авгукт 1871.

На 16 август Пак писах и притворих писмото от Д. Ц. за там.

В Никопол.

Оригиналния документ може да видите ТУК.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

юни 21, 2017

Свиване

#JeSuisУНСС  

Следват изображения от две съвсем пресни дописки в две водещи български медии:


Mutatis mutandis, ето една скромна поредица от измислени заглавия, които следват същата логика:
  • Ром/циганин преби българин в центъра на София: докъде ще ни докара толерантността?
  • Швед/руснак/германец преби хотелиер в Албена: докъде ще ни докара наглостта на чуждестранните туристи?
  • Атентатът в Париж и тъжната истина за нулевото бъдеще на умираща Европа
  • Сириец налита на бой на „Лъвов мост“: тъжната истина за бежанците у нас
  • Bulgarian, 22, abuses the NHS, has no job: The sad truth about EU’s poorest nation (=Българин на 22 г. злоупотребява със здравната каса, безработен е: тъжната истина за най-бедния народ в ЕС)
  • Bulgare, 23, attackiert eine Münchnerin im U-Bahnhof: Die Traurige Wahrheit über die Bulgaren in Deutschland (=Българин на 23 г. атакува мюнхенчанка в метростанция: тъжната истина за българите в Германия)

Измислените от мен примери не са съвсем наред, нали? И няма как да са – кръвожадната бухалка на обобщенията никога не води до нищо вярно, а и до нищо добро.

Проблемът е, че, след озъбването на тази кръвожадна бухалка, много неща безвъзвратно губят значение. Да вземем примера с УНСС – моя професионален дом, където работя от есента на 2011 г.: цялата ми автобиография например вече няма значение – нищо, че часове наред съм си играл да описвам какво и кога съм правил в общо шест европейски университета (два от тях – в световния топ 50, 1 – в топ 5); колко езика ползвам (=8), от колко превеждам (=2) и на колко мога да преподавам (принципно 2, но ако се понапъна, май мога и на 3); какво, къде и кога съм публикувал с/без двойни слепи рецензии, колко пъти са ме цитирали (непознати чуждестранни колеги, разбира се). Тъй или иначе, академичният ми профил е достатъчно публичен и същевременно загубил значение: аз съм част от „тъжната истина за българското образование“; аз съм част от саморазбиращия се отговор на замисления реторичен въпрос: „Накъде отива българското образование?“. (Така били казали по телевизора вчера сутринта, всички са го чули...)

Je suis…

Колегите, с които съм работил през последните няколко години, също нямат значение. И, все пак, само за протокола, бих искал да отбележа, че те са най-добрите професионалисти, които познавам и с които за последните няколко години заедно изградихме най-доброто място (по моя скромна преценка) за обучение в сферата на медиите и журналистиката в България. Впрочем мисля, че ние сме и единствените в тази страна, които поддържат каналите си в социалните медии (4 бр.) и уебсайта си (1 бр.) практически 24/7. Но ние нямаме значение – в качеството си на части от гореспоменатата „тъжна истина“, от отговора на гореспоменатия дълбокомислен реторичен въпрос. Кой изобщо се интересува от някакви си поддръжки на канали и уебсайтове 24/7, щом като е налице „ГРАНДИОЗЕН СКАНДАЛ“, който най-сетне разкри „ИСТИНАТА ЗА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ“?!

Nous sommes…

Любопитен факт: емигрантската логика ми е чужда, никога не съм искал да напускам България. (Грешка?) Вярно, успях да се образовам отчасти в чужбина, но с единствената цел да се върна тук и да допринеса у нас с всичко добро, което съм успял да науча. Бих казал, че ми се получава, но това също вече няма значение – бухалката на обобщенията ме свари неподготвен и размаза всичко съвсем набързо, надве-натри, почти за минути.

Накрай, няма да напиша това във вездесъщия ФЕЙСБУК, защото не желая съдбата на написаното да се определя от броя и съотношението между лайкове, засмени, сърдити личица, личица-дъгички, цветенца, споделяния, коментари и прочие. Освен това предпочитам Туитър, страхотен е, а и по принцип не вярвам в колективната мъдрост на социалните мрежи (на мой жаргон – „социалки“; имам си и друга дума, по-добре да не я пиша). Може би защото в дисертацията си навремето бях писал нещо по въпроса в друг контекст, но това вече също няма значение. И в тази връзка: да, определено не мисля, че „ядрената опция“ на публичния статус във вездесъщия ФЕЙСБУК е панацея.

И съвсем накрай, да споделя едно лично усещане. Когато започнаха да се роят заглавията от типа на приведените по-горе, усещах ги като бомби, избухващи право в лицето ми. Затова ще напиша това, което обичайно пишем тук, в Европа, когато ни споходят такива неща: #JeSuisУНСС – всеки път, когато се развъртят кръвожадните бухалки на обобщенията.

Всъщност #NousSommesУНСС – доста сме, няколкостотин души, всички различни и определено адски различни от това, в което се опитват да ни сплескат с бухалките.


P.S. Идея за етичния кодекс на българските медии – би могло да влезе между т. 1.1.4 и 1.1.5: „Ще се стремим да избягваме подвеждащите обобщения въз основа на единични примери“. Защо не? zamis lete se11!/
Свиване

Какво знае Instagram за мен?  

какво знае instagram за мен

Качвам снимки и видеоклипове в Instagram почти всеки ден. Но какво се случва с информацията, която споделям? Ето какво казват общите условия, които съм приел/а, когато съм се регистрирал/а в Инстаграм. Какво мога да публикувам в Instagram и кой може да вижда публикациите ми? В Инстаграм мога да публикувам снимки, виодеозаписи и да коментирам. Всичко, което […]

The post Какво знае Instagram за мен? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

ЕДВАРД РАДЗИНСКИЙ – „МЪЧИТЕЛЯТ ЙОАН“ – Част седма: "Страшният Иван"  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1. „УЧИТЕЛЯТ ЙОАН“; 2. „ДВАМАТА ИВАНОВЦИ“; 3. „ОТ ТЪМНИНИТЕ НА АЗИЯ“; 4. „ПЪРВИЯТ ЦАР“; 5. „ПРЕОБРАЖЕНИЕ“; 6. „ ЧАШАТА С КРЪВ“

۝۝۝۝۝۝۝۝۝


СТРАШНИЯТ ИВАН

А след това паднала и последната юзда, която сдържала страстта му - умряла Анастасия. Смъртта ѝ разделила Ивановото царстване: както някога женитбата с нея била велико и светло начало, така сега нейната смърт станала начало на появата на нов цар.

Анастасия умряла от болест. Но той, който видял толкова болярски злодейства, трябвало да заподозре (и с удоволствие заподозрял) - болярите са я отровили! Макар че, когато Анастасия затворила очи, никой не чул от него никакви обвинения.

Тогава не посмял... Тогава имало само скръб - нечовешка, яростна. Отишла си единствената, която успял да обикне, която го разбирала и обичала. Не се страхувала - обичала го. Следващите ще се страхуват.

Прахът ѝ в бял саркофаг (заедно с праха на майката на Иван и на знаменитата баба София Палеолог) лежи днес под сводовете на мазето на Архангелската катедрала. След като през 1929 година болшевиките унищожили Вознесенския манастир (там погребвали московските царици), древните ковчези били превозени с каруци през Съборния площад до Архангелската катедрала. И София Палеолог, и съпругата на великия Дмитрий Донский, и Елена Глинская, и Анастасия - всички ги чакало страшно преселение. През пробита дупка саркофазите били спуснати в мазето на катедралата...

Аз можах да ги видя. По стръмната стълба, държейки се за вбитите в камъка перила, се спуснах в мазето, изпълнено с бели саркофази. Застанал над разбития саркофаг на майката на Иван, Елена Глинская, където се виждаха белите кости и останките от изгнилите одежди на отровената красавица, гледах намиращия се до самата стена мраморен саркофаг на Анастасия. Там, под плочата, лежеше тази, чиято смърт преобърнала историята на Рус...

По-късно, като решава да обвини своите врагове за отравянето на Анастасия, Иван ще напише на княз Курбский: "Защо ме разлъчихте от жена ми?.. Ако не бяхте отнели моята юница... Нямаше да има кървави жертви".

Кронос е кръвожадният баща на Зевс, който изяжда своите деца... Сега и той ще изяжда поверените му деца - потомците на велики родове.

Скоро след нейната смърт започнали жертвите на Кронос...

Първи паднал Силвестър: омръзнал той на царя. Както сам Иван писал: "Гръм да прогърми, дете да се разболее - във всичко учеше попът да виждаме Боже наказание". На седемнадесет години все още се страхувал, но сега, на тридесет, му били смешни попските "детски плашила".

Падението на фаворитите обикновено означавало тяхната екзекуция. Но той не докоснал Силвестър - помнела още царската душа "страха и трепета" в дните на пожара. "Отнесъл се към попа милостиво" - просто го прогонил от Москва, заточил го сред белите ледени нощи: отначало в Кирило-Белозерския, а след това в Соловецкия манастир. Нека да се учи, да разбере - не може "да се угоди на всички".

Алексей Адашев отправил в Ливония - отначало като воевода, а след това като свой заместник. Но след това не издържал - заповядал да го арестуват и организирал съд над вчерашния си любимец. "Да ни отминава по-често от всички скърби и господарския гняв, и господарската любов..." Не поискал той обаче екзекуцията на Адашев пред очите на радостните боляри и вчерашният царски любимец изведнъж подозрително умрял. Като погребал любимата си жена, Иван скърбял, но по царски. Нов брак откривал велики възможности за венценосния вдовец...

Започвайки войната с Ливония, той разбирал, че Жечпосполита няма да остане встрани. Бракът с полска принцеса можел да я неутрализира... И само няколко дена след смъртта на Анастасия руски пратеници заминали при полския крал Сигизмунд Втори, който имал две сестри. На пратениците било заповядано да видят коя от тях е по-красива, по-здрава и, най-важното, по-дебела. (Изобилните трапези, задължителният дълъг сън след обяд и отсъствието на движение у знатните хора предизвиквали пълнота, дебелина, които при мъжете били признак на важен човек, имащ право на уважение, а при жените - на необходима част от красотата.) Докато пратениците описвали в подробни донесения коя от принцесите е по-дебела, Сигизмунд отказал на Иван. Полският крал предпочел да получи Ливония и скоро започнал война срещу Господаря на цялата Рус.

Но Иван си намерил половинка. Някога страхът и трепетът пред Бога му помогнали да получи любовта и съгласието на Анастасия, а сега изискването за абсолютно подчинение, омразата към всякакво прекословие и жаждата за отмъщение като че ли създали втората Иванова жена.

Нова владетелка на царската постеля станала черкезката принцеса Мария Темрюковна - дъщеря на кабардинския княз Темрюк, който сега трябвало да му помага при защитата от набезите на кримския хан. "Черна жена" - с черни коси, с очи като горящи въглени, "дива по нрав, жестока по душа"... Източна красота, тъмна чувствителност и бясна избухливост... В двореца дошла Азия. Източната деспотия, насилието - азиатското проклятие на Русия... "Пресветлият в православието", както Курбский наричал младия Иван, изчезнал завинаги...

Сега вместо предишните любимци, мислителите от "Избраната рада", в двореца има други хора. Пият без мярка, веселят се... непрекъснат пир, по-точно - оргия. На многочасовите царски трапези се канят скоморохи (руски средновековни актьори, едновременно певци, танцьори, дресьори на животни, музиканти и автори на повечето от словесно-музикалните и драматичните произведения, които изпълнявали - бел. П. Н.), шутове и даже магьосници, които вече са в царската свита.

Магове и чародеи от Лапландия държи сега православният цар при себе си в двореца! Впрочем, и руските скоморохи се смятали не само за актьори, но и за вълшебници. Това била стаената, езическата Рус, през цялото време съществуваща заедно с православието... По ръмжането на дресираната мечка, която скоморохите водели из градските дворове за народна забава, по звуците на вятъра и дори по човешка следа върху пясък те четели хорските съдби. Скоморохът можел да вземе шепа пръст изпод краката на отминал човек, да изрече магия и да го погуби. Опасни били тези хора - езическа смес от актьори и магьосници.

По време на пировете с шутове и скоморохи, танцуващи с древни смешни маски, Иван обикнал да се забавлява кърваво с гордите боляри.

Когато започнали пораженията в Ливония (битките при Ула и Невел), царят не можел да признае неуспехите на своята армия. За всички беди в държавата, както се полага на един деспот, той знаел винаги само едно обяснение - заговор и болярска измяна... Така загинали двама знаменити воеводи от славния род Оболенски - княз Михаил Репнин и княз Юрий Кашин, участвали в ливонските баталии.

Гибелта на Репнин царят-актьор поставил театрално... По време на пир, когато с викове и подсвиркване край царската маса танцували любимите на царя скоморохи, Иван заповядал на славния воевода да надене скоморошеска маска и също да танцува. Но князът отказал да се присъедини към "прокълнатите от църквата магьосници", с достойнство захвърлил надалеч маската, протегната му от царя.

И царят разрешил този спор между повелята на Господаря и религиозните постановления. По време на вечерня за Репнин дошли в домашната му църква. Снажният болярин стоял на колене - молел се. Убили го до олтара... Заклали в същата нощ царските слуги и роднината на Репнин, княз Кашин - също изчакали да отиде на молитва и го убили, "като напълнили с кръв цялата църква".

Нека знаят: Бог няма да ги спаси от гнева на Господаря. Всички трябва по холопски да почитат отсега нататък една воля - неговата, царската. Тя сега е Божа воля.

И убивал вече царят в църквите, със скоморошеска шеговитост, хилейки се над човешката смърт. Боляринът Никита Казаринов-Голохвастов избягал от царския гняв в манастир и дори приел схима, "ангелски чин". Но царят заповядал да го екзекутират, като казал, усмихвайки се: "Той сега ни е ангел и му подобава да отлети на небето".

Стоварила се първата опала върху княз Владимир Старицкий и старата му майка - царят започнал да изплаща някогашните дългове, за "метежа край царската постеля". Но засега ги оставил живи. Нека да поживеят в страх от очакваното наказание - това е къде по-лошо от смъртта...

Между другото в Ливония останал последният призрак от омразното му вече време - княз Андрей Курбский. Точно тогава Ивановите войски постигнали славна победа край Полоцк - последната като че ли велика победа.

Заради раните си княз Андрей не участвал в битката и това се сторило на Иван подозрително...

Скоро князът бил отзован от войската и изпратен за наместник в Юриев (днес естонския град Тарту). Курбский помнел: гибелта на Адашев започнала с назначаването му за наместник именно в този град. Чул бил князът и за всичко, което ставало в Москва, където усърдно работели топорът и дръвникът...

Било нощ, когато князът повикал жена си и попитал: какво ще пожелае - да остане с бъдещ мъртвец или да се раздели с жив човек? И княгинята избрала... Раздялата била кратка. Той целунал малкия си син и слугата Василий Шибанов помогнал на снажния княз да се прехвърли през градската стена, където в далечината чакали оседлани коне. И Курбский препуснал към Ивановия враг - полския крал.

Вече от Литва княз Андрей изпратил първото си послание до Грозний. Според разказаното в "Степенната книга" (руски исторически документ от XVI век - бел. П. Н.), слугата на Курбский, Василий Шибанов, отнесъл знаменитото писмо в Москва и го връчил пред всички на царя, когато той стоял на Червения вход (рус. `красное крыльцо`, тържествен церемониален вход към царския дворец - бел. П. Н.). Като равен на равен пишел потомъкът на ярославските князе на потомъка на московските "кръвопийствени", според израза на Курбски, князе, които не с военни подвизи, а със "скъперничество и хитрост, слугувайки на неверните" грабители - татарите, са завоювали руската земя...

Пред очите на народа Иван взел писмото, а след това мълчаливо продупчил крака на посланика с острия край на своя жезъл. И, опирайки се на него, бавно четял царят посланието на княз Андрей, а Шибанов търпял нечовешка болка. Губейки кръв, вече умирайки, верният слуга славел своя господар, който го изпратил на смърт...

Между другото, в ответно свое писмо до Курбский, укорявайки княза за това, че е нарушил кръстната целувка да служи на него, на Иван, царят написал: "Как не се срамуваш от своя роб Васка Шибанов? Та той запази своето благочестие и пред царя, и пред народа... стоейки на прага на смъртта, той не се отказа от кръстната целувка пред тебе, като те прославяше и беше решил да умре за тебе..."

След гибелта на Шибанов следващите писма от Курбский достигали до царя по проверен през ХVІ век начин: с тайно подхвърляне в Кремъл. Такива писма се наричали "подметнати"...

"Като приел и прочел внимателно" посланието на Курбски, царят побеснял. Князът го бил опознал добре, стрелите попаднали в целта - всичките укори за избиването на "добрите и силни боляри", имената на погубените от него воеводи, напомнянето за това, че ще се страхува до самата си смърт: от Страшния съд, за безвъзвратно отишлия си праведен живот, а най-важното - от угризенията на съвестта, с които Грозни ще се бори през целия си живот. Той ще се моли, стоейки часове на колене, ще се моли яростно и страстно, за да може след това... да греши без задръжки. И отново да се моли.

"Твоите страсти те терзаят - ще го мъчи тържествуващо Курбски и в следващите писма. - Ти страдаш ден и нощ. Измъчи те съвестта, плашат те виденията на Съда и Закона... и като зверове те обкръжават твоите злодеяния..."

Царят бърза да отговори. Болят раните от отровните стрели на княза... И той сам няма търпение да заклейми оскърбителя. Да пише е неговата стихия. Ако Иван не беше цар, щеше да стане първият велик руски публицист. Анонимният автор, представящ преди своите мисли под имената на Ивашко Пересветов, на своите боляри и дори на Юродивия, най-сетне говори пълногласно от свое име.

Това бил негов отговор не само на опалния княз, но и на всички тайни изменници, "по цялото царство писмо за кръстопрестъпника княз Андрей Курбский и приятелите му". Впрочем, и първият руски дисидент, получил възможност да спори публично с властта, Андрей Курбский, също разпространявал своите послания по градовете. Двамата искали за словесната им битка да знае цялата руска земя.

Както винаги, в гнева си Иван е гениален. Писмото му е страстен монолог. Той явно диктува - лее се живата му реч. На краткото писмо на княза царят отговаря с множество страници. Това е вик на болка и покаяние, потресаваща искреност, страстно желание да се оправдае... не, не пред Курбский - пред себе си! ("Като пред свещеник лееш словата си" - ще напише насмешливо князът за царския отговор). Но искреността се сменя с любимото Иваново актьорство - посланието гъмжи от безкрайни иронични въпроси към княза. Царят обожава публичните диспути, но умее да се сражава и на хартия.

"Няма да видиш лицето ми до Смъртния съд" - пише му Курбский. "А на кого ще му се прииска да ти види етиопското лице" - парира Иван и веднага избухва във вопли на ярост - следва поток от ругатни срещу княза: "лайно смърдящо", "песолаене", "бясно куче", "бесовско злохитрие"... Но печал сменя яростта: "А ме питаш защо не съм си запазил чистотата? Всички сме хора..." И веднага - презрително високомерие на недосегаем владетел...

Всичко е объркано в царските отговори, както и в душата на царя.

Кореспонденцията им съдържа първата руска полемика за свободата, за властта и за всеобщото холопство в Рус. И, според традициите на нашите полемики, това е спор на глухи - всеки пише само за това, което го интересува, като старателно не отговаря на конкретните доводи и въпроси на опонента.

Курбский упреква Иван за безсмисленото изтребване на болярите и воеводите, които царят заменил с "жалки просяци и угодници нечестиви". А Иван отговаря своето: царят, като Бог, "дори от камък може да въздигне чадата на Адам" и изобщо, "с Божа помощ ще ми се намерят велможи освен вас, изменници".

Курбский пише, че "прелютите и прегордите руски царе... се отнасят със съветниците си като с холопи, а в другите държави просветените велможи не са холопи, а съветници" и те живеят там "под свободите на християнските крале и са много полезни за държавата..." А Иван отговаря: "Своите холопи ние можем да награждаваме и да екзекутираме".

Той искрено не разбира княза. Поданиците имат само една свобода - да се подчиняват. И царят има свобода - да заповядва, да екзекутира и да прощава.

Бягството на Курбский завършва с преврат в душата на Иван. Както винаги, той успял да заглуши в себе си мъчението, родено от писмото на вчерашния си приятел, и си оставил един железен извод: болярите са изменници. Ако най-добрият от тях е нарушил кръстното целуване - на никого не може да се вярва. Топор и меч - само тези лекарства ще излекуват бесовските им души...

В края на 1564 година от вратите на Кремъл излязъл цял керван шейни и каруци. Обявено било, че царят отива на поклонение, но преди това той "никога не отивал така на поклонение"... Безкрайните шейни возели царско имущество, хазната и най-важното - държавния архив. В царската шейна седял Иван със своята "черна жена". Мария Темрюковна плашела хората с огнените си очи и тъмното си лице - редом с придворните болярки тя наистина приличала на "етиопка". С нея пътували: брат ѝ, княз Михаил Темрюкович, децата на Иван, малцина приближени на царя боляри и многобройни държавни служители, дворяни, на които било наредено да вземат със себе си своите жени, деца, коне, оръжие и слуги.

Сред заминаващите били и новите любимци на царя, баща и син - Алексей и Фьодор Басманови. Алексей Басманов - воевода, който не един път спасявал Рус от набезите на кримските татари, вече успял да се прослави печално с усърдието си на царедворец - той изпълнявал сега най-страшните поръчения на своя Господар. Синът му Фьодор станал първи любимец на Иван - без него царят "не можел нито да се весели на пировете, нито да злодейства". С Фьодор, както твърдели мълвата и летописците, "царят се отдавал на содомски грях..."

Заминавали с царя и обеднелият княз Афанасий Вяземский, и малко известният тогава на някого Григорий Белский по прозвище Малюта Скуратов (този безроден човек нямал никакво отношение към великия род на князете Белски). На Малюта било съдено да стане символ на страшното начинание, заради което царят напускал Москва. И него, и много жалки до вчера дребни хора се готвел да постави Иван в замисленото от него дело по-високо от "добрите и силните". На тях вярвал той, защото те му били длъжници за всичко.

Керванът от шейни и покрити каруци, напускайки Москва, излязъл на ярославския път и след кратък престой в Коломенское пристигнал в Троице-Сергиевата лавра.

Царят се молил дълго, но след това, вместо очакваното завръщане в Москва, продължил по-нататък...

Движели се бавно. Едва след месец път царският кортеж стигнал до старото ловджийско село на московските Господари - Александрова слобода. Там спрял царят. Оттам изпратил в Москва две грамоти, които съчинил по пътя.

Вече цял месец в Москва нямало от Господаря никакви известия, когато пристигнали царските грамоти. Прочели ги, както царят заповядвал, на площада - пред целия честен народ.

Все едно продължавайки своя спор с Курбский (или със самия себе си?), Иван огласил в първата грамота списък с измените на князе и боляри, воеводи и дяци (министри), архимандрити и игумени - на тях той "стоварил царския си гняв". Сред безкрайните, старателно изредени обвинения имало страшни: в отравяне на Анастасия, в това, че болярите замисляли да убият децата му...

Втората грамота била към обикновените московски хора, в която царят обявявал, че не им се сърди, "защото нямате никакви вини". Но с изменниците боляри не желае да живее в Москва, поради което му се е наложило да изостави "възлюбения град" и да замине да се скита.

Със страх слушал простият народ царските грамоти. Болярите, които трябвало да уважава, се обявявали за изменници. Но ужасът се състоял в това, че царят ги е напуснал - народът се лишил от свещения деспот, от застъпника пред Бога и от заплахата за нашествията на чужденците. Кой ще ги защити?

В Московската държава хората, по думите на историка, "по-лесно можели да си представят страната без народ, отколкото без цар". И народът в страх искал завръщането на Господаря. Иван пресметнал всичко точно.

При него отишла делегация от свещенослужители. Дълго го молили да се върне и накрая той сменил гнева си с милост. Но условието му било духовенството повече да не му отправя "отвратителни досади" - скучни забрани да наказва изменниците.

Съгласили се. С всичко се съгласили, само и само царят да се върне. Макар да разбирали, че се съгласяват на велика кръв. Като се върнал в Москва, Господарят обявил нещо невиждано: едва успялата да възникне обединена държава той делял отново - на Земщина и Опричнина.

Опричнина е загадъчна дума... Така в Рус наричали "вдовишкия дял". Той трябвало след смъртта на княза да бъде заделен за неговата вдовица.

Това била все същата игра на царя-актьор: да се представи за унижен, за да се надигне след това страшен и грозен. Сега той играел нещастен, преследван от изменниците боляри човек, принуден да моли в собствената си държава за жалкия "вдовишки дял" на своята майка.

Еднообразни царски игри... По-късно, когато решава да екзекутира болярина Иван Фьодоров, той ще го застави да облече царските одежди, ще го постави на престола и като се кланя унизено, ще му каже: "Виждаш ли, ти седиш на трона ми. Казват, че си мечтаел за това, заговори си градил..." И страшно ще добави: "В моя власт е да осъществя мечтата ти - да те поставя на трона... Но в моя власт е и да те сваля от трона!" С удар на ножа си ще събори нещастника от престола и великият княз ще лежи в локва от кръв - с царското одеяние, в подножието на трона...

Скоро със специален указ царят обявил: по цялата страна най-добрите земи да му бъдат дадени като "вдовишки дял" - Опричнина, а всички останали оставя на болярската Дума - като Земщина. Деляла се и столицата: от едната страна например на Никитската улица започвала Опричнината, а от другата - Земщината.

Така се деляла неуспялата да укрепне, с великата народна кръв отскоро обединена държава. Цялата страна се деляла! От Опричнината били гонени болярите и невзетите за опричници служители. На тях им давали други вотчини и имения - в Земщината.

Опричнината е живот без изменниците боляри, без "добрите и силните". Не напразно в писмото си до Курбский Иван заплашва: "Ще ми се намерят велможи освен ("опричь" на староруски - бел. П. Н.) вас..."

По-късно историците ще видят основния смисъл на Опричнината в изгонването на болярите. Като взел, значи, най-добрите земи, като изгонил от тях предишните им стопани в пустинни и бедни места, царят подкопал болярското земевладелчество, разорил потомците на уделните князе и князчета... Но има нещо удивително - всичко се оказало съвсем иначе! Александър Зимин и други блестящи наши историци са доказали: повечето мразени от царя князе и князчета "преминали благополучно в следващия ХVІІ век... като богати земевладелци"! А екзекуциите и конфискацията засегнали само една, но много определена група от знатни хора - болярите и князете, свързани с уделния княз Владимир Старицкий.

Нима Опричнината, това "странно учреждение", всичката кръв, всичкото разделяне на земята са били замислени за уреждане на сметките с безвластния и жалък княз Владимир? Тогава Иван наистина е "безумен метежник в собствената си държава"! Но не, не е такъв по характер, и умът му е друг - проницателен, възприемчив и страшен. Тук имало едно на ум... И не понесъл леко царят Опричнината - не случайно след завръщането си от Александрова слобода "станал неузнаваем". Изгубил всичките си коси, все едно преживял нервен потрес - от тежкото решение...

(Следва)

Целият текст на книгата: ТУК.

юни 20, 2017

Свиване

Кога получавам пенсия за гражданска инвалидност?  

кога получавам пенсия за гражданска инвалидност

С мои приятели участвахме като доброволци в гасенето на пожарите във Витоша. По време на акцията кракът ми беше затиснат и се наложи да бъде ампутиран. Казаха ми, че имам право на т.нар. пенсия за гражданска инвалидност. Обикновено свързвам пенсията за инвалидност с някакви сериозни заболявания, заради които съм загубила напълно или частично работоспособността си. […]

The post Кога получавам пенсия за гражданска инвалидност? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Преките инвестиции в страната са по-ниски с 269.9 млн. евро спрямо година по-рано  

По предварителни данни Преките инвестиции в страната за януари – април 2017 г., отчетени съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията, възлизат на 125.7 млн. евро (0.3% от БВП), като са по-ниски с 269.9 млн. евро (68.2%) спрямо януари – април 2016 г. (395.5 млн. евро, 0.8% от БВП). През април 2017 г. те нарастват с 26.8 млн. евро, при увеличение със 178.4 млн. евро за април 2016 г.

Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е отрицателен и възлиза на 109.8 млн. евро за януари – април 2017 г. Той е по-нисък с 287.6 млн. евро от дяловия капитал за януари – април 2016 г., който е в размер на 177.8 млн. евро.

Нетните постъпления от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти са 1.7 млн. евро, при 12.3 млн. евро за януари – април 2016 г. По страни, най-голям дял в инвестициите в недвижими имоти имат Русия (0.7 млн. евро, 43.6% от общия размер за януари – април 2017 г.), Казахстан (0.4 млн. евро, 20.8% от общия размер за периода) и Австрия (0.2 млн. евро, 11.3% от общия размер).

По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) възлиза на 202.2 млн. евро за януари – април 2017 г., при 191.4 млн. евро за януари – април 2016 г.

За януари – април 2017 г. подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е в размер на 33.3 млн. евро, при 26.4 млн. евро за януари – април 2016 г.

Най-големите нетни преки инвестиции в страната за януари – април 2017 г. са от Холандия (143.5 млн. евро) и Швейцария (102.2 млн. евро).

По предварителни данни преките инвестиции в чужбина за януари – април 2017 г. нарастват с 92.1 млн. евро, при увеличение с 3.2 млн. евро за януари – април 2016 г. През април 2017 г. те се повишават с 14.1 млн. евро, при намаление с 8.8 млн. евро за април 2016 г.
Свиване

За очакванията към обществените медии  

 

Контекстът, в който работят обществените медии, се променя бързо. В резултат на тези промени се наблюдава и промяна в аудиторията по отношение на обществените медии. Поради това са необходими изследвания, за да се разберат приоритетите на обществеността, като се има предвид тази променяща се среда.

Какви са очакванията на хората по отношение на обществените телевизия и радио? Основен въпрос предвид финансирането с публичен ресурс.

На сайта на регулатора Ofcom   са  оповестени резултатите от изследването на обществените очаквания в Обединеното кралство към Би Би Си с акцент върху отличителността на Би Би Си – според доклада отличителни за Би Би Си са качество, професионализъм, достоверност на информацията, богатство от таланти,  ангажирани с производството и представянето на предаванията.

Събрани и обобщени са мнения за ролята на Би Би Си в обществото и новите й обществени функции.

Докладът

Важен е докладът –  но и подходът. За сравнение –  как е тук: без доклад. В миналото Народно събрание Полина Карастоянова, шеф на парламентарната комисия за култура и медии, проведе среща, наречена обществено обсъждане (10 март 2016) на обществените медии –  ето така. 


Filed under: EU Law, Media Law
Свиване

Регулаторът отложи отново избора на генерален директор на БНТ  

Изглеждаше, че процедурата за избор на генерален директор на БНТ е обявена окончателно и на 2 август ще има избран нов генерален директор. Не е окончателно – на сайта на СЕМ има съобщение – изборът се отлага за края на август, причина:

за да се осигури достъп до актуална информация за програмното, технологичното и финансовото състояние на обществената медия, с оглед на гарантиране на равнопоставеното участие на кандидатите.

Причината е странна и проблематична: така излиза, че
(1) досегашните конкурси са провеждани в условия на неравнопоставеност на кандидатите и
(2)   с  един отчет  за полугодието  ще се  гарантира  равнопоставеното участие на кандидатите – с което се прехвърля отговорността за  равнопоставеността към сегашното ръководство на БНТ. А ако в отчета няма достатъчно информация – ще се отлага ли процедурата отново? И колко информация е достатъчно?

Колкото повече думи натрупва регулаторът около този отлаган избор, толкова повече въпроси възникват.

*
Прессъобщение

06 Юни 2017

Съветът за електронни медии (СЕМ), във връзка с обявената на 31 май 2017 г. процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ), реши да удължи срока за подаване на документи от кандидатите. Промяната се налага, за да се осигури достъп до актуална информация за програмното, технологичното и финансовото състояние на обществената медия, с оглед на гарантиране на равнопоставеното участие на кандидатите.
Във връзка с това СЕМ ще изиска от БНТ отчет за последното шестмесечие, който ще бъде разгледан на 3 юли и публикуван на сайта на регулатора.
Сроковете за отделните етапи на процедурата се изменят, както следва: подаване на документи – до 17 юли 2017 г.;
оповестяване на кандидатите, които са допуснати до процедурата – 08 август 2017 г.;
оповестяване на кандидатите, които са допуснати до изслушване – 17 август 2017 г.;
изслушвания – 21-22 август 2017 г.;
избор на генерален директор – 23 август 2017 г.
Решение РД-05-159/2016 г. относно процедура за избор на генерален директор на националния обществен доставчик на радиоуслуги, съответно на генерален директор на националния обществен доставчик на аудио-визуални медийни услуги

Filed under: BG Media, BG Regulator, Media Law

юни 19, 2017

Свиване

За жалост, не мога като обикновените хора...  

  17 юни не само идва веднага след моя рожден ден (16 юни) и това го превръща за мен в екзистенциален повод за равносметки, но е свързан и с годишнината от онзи 17 юни 1990 г., когато на втория тур на изборите, СДС в центъра на Перник разби на пух и прах емблематичното лице на онази БКП, Ненко Темелков и като победил го негов пряк конкурент, аз станах народен представител в Седмото Велико Народно събрание.

чети по-нататък

Свиване

Мебели с отношение към клиента  


Никога не съм бил от негативните хора, които заключват, че в България не може да се прави бизнес или каквото и да било друго и си хващат самолета за някоя друга страна. Наблюденията ми показват, че това доста често е просто оправдание, за да не положиш усилия и да постигнеш нещо повече. Наистина бизнес средата в страната не е лесна и в много други страни спънките са по-малко. Въпреки това има фирми, които успяват да преодоляват трудностите и въпреки, че са малки в сравнение с големите международни компании разполагащи с огромни ресурси и мощности, да не им отстъпват по нищо и дори в не малко случаи да ги превъзхождат. Именно за това и смятам, че има смисъл да се говори за подобни компании и да се споделя положителният опит, който е имал човек с тях.

В тази публикация ще разкажа за приятните изненади, които ми поднесоха от „Мебели Виденов“. Фирмата е основана през 1989 г. от инж. Данчо Виденов, като производството е базирано в град Ямбол. Тя е 100% български производител на мебели и предлага пълна гама от продукти за обзавеждане на дома, офиса, хотела. В началото започва като малък семеен бизнес с екип от двама работника достигайки през 2016 г. над 250 души персонал и разполага с над 40 магазина (изложбени зали) в България.

Освен, че познавах отдавна марката, за първи път преди 2 години се сдобих и с техни мебели. До този момент живеех под наем и не ми се бе налагало да купувам мебели. Тогава обаче престъпих към съдбоносната покупка на собствено жилище. Тъй като сумата, която възнамерявах да дам беше по-малка от крайните разходи, обзавеждането на жилището трябваше да бъде доста добре премислено.

Посетихме с жена ми няколко от известните мебелни магазини и се сблъсках с доста шокиращата реалност, че един прост шкаф може да има закачена цена от няколко стотин лева, а някои дори надминаваха и месечната ми заплата. Така започнахме да ревизираме списъка на необходимите ни мебели до санитарен минимум и лека полека с времето да си набавяме останалите. Ето как от магазин в магазин влязохме и в този на „Мебели Виденов“.

Разглеждайки цените започнах да изпитвам облекчение, че все пак на пазара има и "нормални" магазини и ще имаме възможност да обзаведем новия си дом с необходимите ни мебели. Първоначално подходихме доста подозрително с жена ми тъй като разликите в цените бяха значителни спрямо други магазини. Започнахме да търсим какво точно не е наред и къде е уловката. След това просто се замислих дали наистина един прост гардероб състоящ се от обикновени материали може да струва 700-800 лева или цената му е доста по-логично да се доближава до офертите на Виденов? Още повече, че имаше идентични модели мебели, които бяхме видели и във Виденов и в други магазини, а разликата в цените не бе символична.

В магазините на Виденов намерихме по-голямата част от мебелите, които ни трябваха и то с много изгодни промоции. Така престъпихме към покупките. Нямаше значение дали ще поръчаме нещо на място в магазина или онлайн. Сайтът на фирмата е изключително удобно направен, лесно можеш да намериш това, което търсиш, а описанието на продукта ти дава пълната информация, от която се нуждаеш. Това, което на мен ми направи впечатление, че за разлика от други сайтове на мебелни фирми, в този има версии, освен на български и на английски, но и на румънски, гръцки и руски. В останалите сайтове е успех ако срещнеш дори и версия на английски. Този голям брой чуждоезикови версии показва, че фирмата оперира и в няколко други страни.

Ако се нуждаете от допълнителна информация можете да я получите, както като се свържете с колцентъра на фирмата, така и чрез приложението за чат деск, на което ви се отговаря в рамките на няколко минути и не трябва да, чакате както на други места с часове. В интернет сайта на "Мебели Виденов" може и да намерите препратка към сайт на Европейската комисия за онлайн решаване на спорове. Този уебсайт е създаден от ЕС в помощ на потребителите. Чрез него можете да подадете жалба относно стоки или услуги, които сте купили по интернет, и да намерите неутрална трета страна („орган за решаване на спорове“), която да разгледа спора. Замислете се и кажете, в колко сайтове на други търговци сте го срещали? Всички обичат да не дават възможност на клиентите си да бъдат недоволни или се оплачат. Според мен само фирми уверени в своето качество на работа биха го направили.

В описанието на продуктите освен, че има информация за конкретните цветови възможности и посочени точните размери, има и един малък, но много важен детайл – описание на броя пакети, в които вие ще получите съответните мебели. Освен това е посочено и колко точно тежи всеки. Така ако поръчвате онлайн, вие можете да прецените дали бихте могли да се справите сами с тяхното пренасяне до дома или ще ви е необходима помощ.

Изтъквам този детайл, защото имах неприятна изненада с кухненската си маса, която бях поръчал от друг магазин. Накратко, реших да не заплащам доставката й, а да си я взема сам с колата. Пред склада на магазина ме очакваше един голям кашон тежащ близо 70-80 кг., който едвам успявах да помръдна, а в последствие се наложи 3-ма души да носим.

Виденов също така предлага и опция за закупуване на стоки на изплащане. Нещо, което не се среща толкова често по мебелните магазини. Друго удобство за е, че към описанието на мебелите имаше и информация в кои магазини на фирмата може да бъде видяна мостра. Все пак едно е да гледаш снимки, съвсем друго е да го видиш на живо. Ние с жена ми пазарувахме по този начин. Харесваме първо мебелите в интернет и след това знаехме къде да отидем и да ги видим.

Изненадващо за мен бе отношението на персонала в магазина. Със сигурност заплатите на продавач-консултантите не са от най-високите в страната, но от Виденов са намерили работещ начин да стимулират служителите си така, че те да обслужват клиентите с приветлива усмивка, а не троснато и с досада все едно клиентът им е враг, който ги е откъснал от нирваната, в която са изпаднали подпрели глава на едната си ръка. Добро впечатление ми направи и това, че продавачите в магазина се стремят да помогнат на клиента да избере и получи точно това, което иска, а не на всяка цена да му продадат някаква стока и то ако е възможно най-скъпата. Може би ще повторя вече за 10-ти път думата изненадващо, но наистина си беше така, доброто отношение към клиента не се оказа само в един конкретен магазин. Посещавали сме и двата магазина на фирмата в София, както и тези в Плевен и Добрич. Обслужването си остава на същото ниво.

И докато положителните емоции за клиентите в други магазини приключват с издаването на касовата бележка и започва мъчителното чакане и разправия с доставчиците, във Виденов тези проблеми отсъстват. Както вече споменах по-голямата част от мебелите в дома ми са от тази фирма. За направените от мен може би над 10-15 поръчки само при една имах забавяне в рамките на малко повече от седмица над предварително посочения срок. Разбира се грешки и обърквания се случват винаги и само този, който не работи може да бъде безгрешен. Все пак тук те са сведени до минимум и фирмата проявява желание и готовност да помогне на клиента и не се крие от диалог с него, както се е случвало на други места.

Не може да се отрече и че цената, на която получаваш закупените мебели без да заплащаш допълнително за транспорт е доста ниска – мин. 200 лв. В други магазини този праг е завишен дори над 500 или 1 000 лева. След като бяхме направили вече поръчките си с нас се свърза служител на Виденов, който ме уведоми кога избраните от нас мебели ще пристигнат в склада им и поиска да разбере кога ще ни бъде удобно да се направи доставката. Тъй като съм на работа посочих, че най-удобното време за мен ще бъдат почивните дни. Тук отново вместо да срещна сумтене и словоизлияние как точно тогава няма как да стане, служителят ми благодари и каза да очаквам sms с детайлите на доставката.

Споделям това, защото имах неприятно изживяване с друг мебелен магазин, от който поръчахме матрак и легло. Помолих ги доставката да бъде през почивните дни, но продавачката ми се накара, че доставки се правят само във вторник и четвъртък между 13 ч. и 17 ч. А в колко точно часа не е ясно, защото доставчикът си правил маршрута същия ден преди да тръгне в зависимост от това какви са му адресите. Значи може да мине и в 13 ч. може и в 17 ч. Ако обаче се забави по адресите, може и да не успее да стигне до мен и ще остане за следващия път. С други думи трябва да си взема минимум един ден отпуск и да застана на пост у дома, за да очаквам доставката като коледно чудо.

Но да се върнем на Виденов. Ден-два преди доставката получих съобщение кога и по кое време мога да очаквам техните служители да ми донесат мебелите. Изключително удобно доставчиците звънят 30-40 мин. преди да пристигнат на адреса. Това ти дава свободата да не стоиш залостен у дома и да не смееш дори и в тоалетната да влезеш, а можеш спокойно да разполагаш с времето си и да отидеш до магазина например.

След като вече започнахме да получаваме мебелите ми предстоеше да ги сглобя. Все пак в кръга на шегата, какъв мъж си ако не си си сглобил сам гардероба си. В получените пакети има детайлно описание как да бъдат сглобени мебелите и какви инструменти да се използват. Тук се открои един много важен детайл за мен. На гардероба бяха обозначени точните места, на които да се закачат пантите на вратите му. При други мебели, които съм сглобявал подобни обозначения няма и трябва много прецизно да ги нагласиш, за да не се окаже, че си монтирал едната врата по-високо от другата. С подобни малки трикове, както и примерно липса на схеми за сглобяване, мебелните фирми се опитват да накарат клиентите да заплатят допълнително и за монтаж, което съгласете се си е дребнавост.

Всичко, което описах до тук са неща, които ми направиха добро впечатление и голяма част от тях липсват при другите производители и търговци на мебели. Дори и при международните марки трудно бихте ги намерили и то работещи. Както виждате обърнал съм внимание на много детайли, просто защото често именно те са в основата на това да останеш доволен или недоволен от някоя фирма. "Мебели Виденов" определено са помислили за много неща, за да превърнат пазаруването в една приятна емоция за клиентите си. Не случайно и като влезете в магазините им можете да видите грамота, че са били отличени като една от най-добрите български фирми в едноименния конкурс организиран от Първа инвестиционна банка, докато на другия полюс фирмите не поддържащи отношение с клиентите си са обречени на фалит. Все пак да произвеждаш мебели е лесно, да ги продаваш е трудно, но да правиш всичко това с отношение си е умение.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.




Свиване

Възстановяване на запазена част от наследство  

възстановяване на запазена част от наследство

Съпругът ми почина, като скоро след това се появи завещание. Според него той завещава всичко на колежка от офиса. Цял живот сме живели заедно и в един момент се оказва, че всичките му имоти са за въпросната колежка. Чудя се – нямам ли право да получа нещо въпреки завещанието? Оказва се, че имам право на […]

The post Възстановяване на запазена част от наследство appeared first on pravatami.bg.

Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.