Български недъзи

Свободни, но не независими, пропити от клиентелизъм и непрофесионализъм, рупор на политици и олигарси, а отчасти и корумпирани: такива са медиите в България според Матиас Барнер от германската фондация "Конрад Аденауер".

Един доста странен метод за проучване на свободата на медиите в България е направил явно голямо впечатление на Матиас Барнер. Германецът е ръководител на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" със седалище в София. Става дума за писмото, изпратено от премиера Бойко Борисов до главните редактори и шефове на най-влиятелните медии в страната, в което ги питаше дали не се чувстват изложени на правителствен натиск в работата си.

"Единодушието на отговорите (че никога не е имало натиск) несъмнено е повод да се постави под въпрос честността на тези реакции", коментира Барнер, който смята, че въпросният метод е "симптоматичен за ситуацията на медиите в Югоизточна Европа и особено за отношението им към политиката и властимащите.

И журналистите са виновни

Авторът смята, че през последните години отрицателните тенденции в  журналистиката се засилват. Налице са лошо качество на журналистическия продукт, слабости в професионалното обучение на журналистите, разминаване между медийно право и медийна реалност, принуда и административни вмешателства от страна на държавната власт, политически и икономически зависимости, както и смесването на частно с държавно.

"Тези отрицателни тенденции са повод за загриженост, защото след влизането на България и Румъния в ЕС, медийната ситуация в двете страни изобщо не върви към подобряване", констатира Барнер и търси корените на проблема в "преетикетирането на старите елити" - т.е. превръщането на висши партийни функционери и служители на службите за сигурност в "частници", приватизирали и медии.

Подобно развитие е опасно особено в медийната сфера, защото нарушава демократизиращата роля на медиите като "Четвърта власт". Анализът проследява и проблематичните чуждестранни инвестиции в региона, например на ВАЦ в България, където, както пише Барнер: "Мениджмънтът беше модерен, но журналистическото качество остана на по-ниско ниво. Булевардният стил доминираше все повече, в редакциите бяха ангажирани някои доста съмнителни от професионална гледна точка кадри, а трайна стратегия за обучение на младите журналисти така и нямаше".

Той обаче смята, че анализът би бил едностранчив, ако търси вината за тази ситуация единствено у политиците и олигарсите. Съществена част от проблемите са породени от самите журналисти: от "професионалната им слабост, от непоследователното спазване на етични стандарти, та чак до наличието на корупция сред тях", пише той.

Къде е смисленият анализ?

Според Барнер особено проблематичен е начинът, по който медиите отразяват политическите събития: "Медиите в Югоизточна Европа често пъти само възпроизвеждат казаното от политиците, вместо да анализират и да задават критични въпроси." Това се дължи както на слабата журналистическа подготовка, така и на факта, че много собственици на медии предпочитат да вземат на работа съвсем млади, неопитни хора, които са по-лесно манипулируеми и готови на подчинение, смята той.

В резултат на всичко това медиите създават примитивна информационна култура на обществото. На свой ред пък много от хората в региона възприемат медиите като част от политическата класа, а не като независима инстанция, на която може да се има доверие.

Преодоляването на тези проблеми, според Барнер, зависи от това колко бързо медиите ще съумеят да се разделят с клиентелизма и непрозрачните структури на собственост, доколко ще успеят да се отърсят от опекунството на олгарсите и да поемат истинската си роля на "пазачи" на демокрацията и информационен източник за обществеността. "Нужно е и журналистите по-самокритично да се отнасят към собствените си слабости, вместо да сочат укорително с пръст към другите или да воюват помежду си. Само така медиите постепенно могат да спечелят ново доверие", заключава Матиас Барнер.

Журналистите оценяват бг медиите като слугински
Цветанов е последовател на Гьобелс, медиите - негови хрисими ученици
Как да "сготвиш" журналист


Криза в премиерското реалити шоу
Краси Гергов срещу Кеворкян = дяволът срещу сатаната
За медийната и политологико-социологическата прислуга, дето се изненадва от Бойко
"Президент на Ръ Бъ"
Случаят "Коритаров" - аларма, която никой не чува
Казах ли, че са паплач?
Изгорелите 14 войничета и кървавото хоро на Виденов
Как пишех сценариите на Гарелов (признание на един зомбиращ пиар)
Как Тошо Тошев обезглави "Поглед"
Тошо Тошев пак се изсра върху вентилатора
Вестникар ли?
"Труп"-ният дъх на българската журналистика

Андрей Макаревич от култовата «Машина времени» изпя вдъхновено за Путин. Някога в теритеорията бг имаше фенове на руския рок, за тях пускам:

Андрей Макаревич

Наш путь к вершинам(к нам в Холуёво приезжает Путин)

Наш путь к вершинам бесконечно труден:
То лбом об стену, то наоборот.
К нам в Холуёво приезжает Путин,
Чтобы увидеть как живёт народ.

Народ в ключе такого поворота
Поднялся на великие дела,
И церковь поменяла план работы,
И исполком забил в колокола.

ЖелДорВокзал достроили мгновенно,
В буфете понаставили всего,
Бармена заменили на бармена
С погонами майора ФСО.

Бомжей свезли на нары у пар*ши,
С центральных улиц выгребли навоз,
Всех школьников одели в форму «наших», —
На всякий случай, вдруг задаст вопрос…

По городу натыканы знамёна,
Проверен дым над каждою трубой,
И вся трава покрашена в зелёный,
А небо — в безмятежно голубой.

Всю ночь «менты» решали оргвопросы,
Друг другу наступая на мозоль,
И до крови дрались «единороссы»:
Кому встречать и подносить хлеб-соль.

Кому смешно, а вышло не до смеха, —
Элита на перроне собралась,
Вот только Путин так и не приехал,
А жизнь уже почти что задалась…

[видео]

[край на видеото]

@yumito - съпругата на президента Юлияна в Twitter

[видео]

[край на видеото]

Изпит по руски за чужденци: 

Класирайте според повишаването на качеството "добре" (от "най-лошо" до най-добро"):

заебись

пиздец

хуево

охуительно

пиздато

невъебенно

* * *

Как объяснить иностранцу выражения:
"охуенно пиздато" и "хуевый пиздец" и различия между ними?
- Нафиг объяснять различия? Научи произносить, по интонации всё ясно.. 

 * * * 

 Как объяснить иностранцу, что "хуево" - это плохо, а "охуительно"

- наоборот? Или что "пиздато" - это хорошо, а вот "пиздец" - ужасно,

плохо? А как объяснить что фраза "Ты охуел?" означает "Твои 

действия не правильные". Или вот, например, "заебал" - это плохо,

а "заебись" - очень даже хорошо, но не так, как "охуительно". 

"Охуительно" все равно лучше. На простой, казалось бы, вопрос

"Зарплату подняли?" ответ "Хуй там" иностранцу не понятен,

и больших трудов стоит объяснить ему, почему это словосочетание

означает "нет".

На вниманиоето на пиарите на Тиквата и Плевнелиев:

Не бързайте да се цупите, че Юлияна Плевнелиева ни се води, ни се кара. Помислете от друга гледна точка: Ащо гербавите започнат да се сриват, та сриват в очите на общественото мнение и вие, драги пиари, трябва да противодействате.Не можете да пречупите тренда, знаете го - при характера на бг медиите. Но можете да го оглавите. Стига, разбира се, вашият Павиан да разбере, че е хубаво да се дръпне назад и да остави работливото послушно момче да пере и изстисква пешкира му. Как най-добре да направи тази стъпка? Ами като момчето каже, и Павиана потвърди, че момчето винаги е било против тези тези "някои недостатъци" на гербавите, което се вижда от туитовете на жена му. И момчето смело да признае на мадам В., че винаги е бил против..., абе против квото трябва, против това е бил.

Тъй че, госпожо Румяна Бъчварова, като крепите имиджа на Бойко, не въртете номера на президентската госпожа, щото не се знае кога ще опрете до нея ;-)

Новият доклад на Репортери без граници.

България е далече назад след Унгария, за която толкова се говори, и  след Италия на Берлускони, както и след Гърция с нейната дълбока криза.

80-то място.

 

"Във връзка с изнесената информация от добилата популярност Комисия по досиетата, заявяваме, че във всяко свое действие сме се ръководили първо от интересите на родната ни Църква, отстоявали сме нейното съществуване през годините на комунизма, защитавали сме правата си на духовници."

Това гласи изявление на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, Неврокопския митрополит Натанаил и Старозагорския митрополит Галактион, цитирано от агенция "Фокус".

"Дълбоко сме убедени, че макар и да сме обвинявани, че сме правили компромиси, сме избрали да отстояваме интересите и съществуването преди всичко на Църквата в нашата Родина и по този начин сме били полезни на вярващите православни християни, на държавата и народа ни", гласи обръщението им.

Допълват, че "ако някой от нас е прекрачил мярата в "сътрудничеството" и вместо жертва е бил причина да се принесат в жертви човешки съдби, е понесъл и носи своето покаяние като лично дело пред Бога".

Имам въпрос, който мисля, че би го задал всеки искрено вярващ:


Ваши преосвещенства,

ако вярвахте в това, което казвате сега, имахте достатъчно време да го съобщите, без да се срамувате. Както направи Йосиф Американски. Фактът, че мълчахте, сочи, че нещо във вашето сътрудничество според вас е нередно. Пак повтарям - ако всичко бе редно от християнска гледна точка и от гледна точка на Светата ни православна църква, трябваше да огласите сътрудничеството си много по-рано.

Да го кажа още просто: Ако не ви е срам от това, което сте вършили, защо мълчахте за него докато институции извън вас не го огласиха?

Ред по грузински

Как да създадем ефективна държава от нищото: грузинският опит за реформа на правоохранителните органи

Патрулът обикновено се състои от двама полицаи, но те постоянно се сменят, така че няма постоянни двойки. Ако полицай забележи, че партньорът му е извършил неприемлива постъпка или престъпление, той е длъжен да доложи. В противен случай го заплашва затвор, още повече, че колегата му може да се окаже поредната "подстава" на т.нар. Генерална инспекция - специално поделение в състава на МВР. В него работят около 100 човека, които всекидневно измислят рафинирани начини за ловене на "предателите" в системата, т.е. на хората от МВР, извличащи страничен доход от работата си, извършващи престъпления и правонарушения, търгуващи с нелегитимни силови услуги. "Подставите" могат да варират от "пияни" водачи, грубо нарушаващи правилата за движение по пътищата, а след това провокиращи патрулните към подкуп, до "бандити", работещи по сложни схемии за доставки на оръжие и наркотици. Инспекцията работи с "подстави" в борбата с коруцията и в други ведомства - от фалшиви "родители", искащи срещу рушвет да устроят чадото си в чужбински университет до ужкимски "купувачи" на вино менте.

В резултат на работата на Генералната инспекция държавният апарат непрекъснато и последователно се чисти от корупция. В първите години от реформата от МВР бяха уволнени или отидоха в затвора няколкостотин души. Сега по думите на министър Мерабашвили месечно арестуват или уволняват 2-3 служители.

Попитах един служител  на инспекцията не му ли е тежко да подвежда колеги, да ги провокира към престъпления, а след това да ги праща в затвора.

Той ми отвърна - "Аз прочиствам нашата система от предатели и се гордея с работата си". Крайният резултат е, че вече почти няма случаи на "покриване" на полицай-нарушител от началника или колегите му. Ако стане ясно, че някой върши престъпление, целият му екип започва да го разработва. В началото с подобно разработване наказваха цели поделения. Днес това не съществува. "Хората станаха нетърпими към подобно поведение на колегите си и ги осъждат", обяснява министърът.

Криминалната полиция се освободи от дейностите по предварителното следствие и дознание. Редът за започване и приключване на углавни дела е максимално опростен. Промени се и длъжностната структура - няма следователи, а няколко ранга детективи. МВР няма право да се занимава с икономически престъпления. Тази функция е предадена към специално звено в Министерството на финансите - финансова полиция.

Ликвидацията на професионалните престъпни босове

[Така превеждам руското понятие "воры в законе", може да не е перфектно, но не знам друго адекватно - бел.моя] Съвършено ме порази една особеност на реформата - практически пълната ликвидация на обширната и твърде влиятелна в миналото прослойка на професионалните престъпни босове. Грузинските босове са институция, формирана преди десетки години, чието влияние се простира далеч извън границите на републиката. Идвайки на власт, новото правителство веднага разработи ново антимафиотско законодателство, по-голямата част от което беше взаимствана от италианците и американците. Започна лов на професионалните престъпни босове, в резултат на който днес на територията на Грузия останаха около десетина такива. Те лежат в затворите. "Всички наши босове сега са или у вас [в Русия - бел.моя], или в Европа", обяснява Мерабишвили.

Организираната престъпност е сериозен елемент в обществения живот на всяка страна, още повече в страна с такъв особен манталитет като Грузия. Запитах министъра "Как се решихте? Това е опасно, сложно, а и грузинците винаги са се отнасяли към своите професионални престъпни босове с особен пиетет". Министърът ми отговори простичко "Не искахме да делим властта с никого".

С босовете работеха твърдо, понякога даже жестоко. "В някои случаи, особено когато ставаше дума за тези, които държаха общата престъпна каса, приемахме за възможно в случаи на съпротива да не ги залавяме живи", отбелязва министърът. Престъпният бос може да получи присъда само за това, че е бос - когато го признае или когато за това има свидетелски показания. Въведени са драконовски мерки срещу помагачество на босовете; за тези, които контролират общата престъпна каза; и просто за недонасяне за среща с тях.

В резултат на всички тези мерки, особено на разрушаването на солидната корупционно-професионална база на уличната престъпност, за няколко години броят на престъпленията, особено уличните и насилствените, намаля няколко пъти. Нивото на престъпността в Тбилиси е сравнимо с европейските градове с неособено висока престъпност. Разкриваемостта е 30-35%, което също съвпада с европейските показатели. "Ако някой ви говори, че те разкриват 60 и повече процента от престъпленията, значи ви лъже", казва министърът.

Едно от технически правилните решения на реформата е повсеместното поставяне на остъклените участъкови полицейски управления. В тези прозрачни помещения, за радост на гражданите, можещи с очите си да видят как работи полицията, се намират полицейските участъци.

МВР рязко съкрати хартиения документооборот. В системата функционира електронен оборот на дументите, което позволи качеството на работата да се повиши в пъти. "Не успяхме да цифровизираме само 5% от документите, свръхсекретните", обяснява министърът, "всичко останало е в полицейската мрежа, програмата разпределя документите по служителие, с възможност да се проследява как се изпълняват задачите, с норматив за времето на отговор и автоматично архивиране." ътрудноиците

Отделен въпрос е полицейската отчетност за престъпленията. Не я премахнаха, но престанаха да я смятат за основен критерий за работата на МВР и служителите му.

Много работа легна върху Генералната инспекция, нейните служители постоянно "подлагат на изпит" низовите поделения. Например като обикновени граждани идват в районното и искат да се заведе дело по дребни поводи, за които по-рано никой не би и разговарял, да кажем кражба на мобилен телефон. Отказът от възбуждане на дело заплашва полицая с углавна отговорност, да не говорим за уволнението и санкциите, затова броят на възбудените дела рязко се повиши. Но понеже броят на делата вече не е основен показател за работата, полицаите сами започнаха да работят по тях много по-активно.

Значителна част от функциите на министерството, особено свързаните с взаимоотношенията с гражданите е аутсорсната и комерсиализирана. Функции като издаването на свидетелство за правоуправление, на регистрационни документи за автомобилите, техническите прегледи са прехвърлени към Сервизната агенция на МВР и са подчинени на твърд регламент (включително и в сроковете). За освобождаване на автомобил от митницата, техническият му преглед и издаването на документи и номер нормативът е 20 минути.

В миналото останаха "тузарските" автомобилни номера, буркани имат само няколко правителствени автомобила. Номерата се получават от компютър. При това срещу заплащане можеш да поръчаш всякакъв номер, стига да е уникален и да съдържа които и да е 7 символа. Няколкото опита за издаване на "тузарски" номера на избрани бяха осуетени твърдо - включително с уволнение на въпросните служители и шефове на съответните отделения. Също така под страх от уволнение е забранено чиновниците да бъдат обслужвани по специален ред. Лично наблюдавах как на опашката за номер стои заместник генералният прокурор на републиката.

Благодарение на новата система за регистрация двама души от различни градове могат, без да се срещат, да осъществят покупко-продажба - сделката се извършва чрез терминалите на Сервизната агенция.

Когато се реформираше системата на КАТ, мнозина се опасяваха, че тя ще доведе до нарастване на автомобилните кражби (една от основните сфери на престъпния бизнес). Но в същото време МВР започна и борбата си с организираната престъпност, за която писах по-горе, специално акцентирайки върху автомобилните кражби. Миналата година в Тбилиси бяха откраднати... 0 (нула) автомобила.

Ред по грузински

Как да създадем ефективна държава от нищото: грузинският опит за реформа на правоохранителните органи

Патрулът обикновено се състои от двама полицаи, но те постоянно се сменят, така че няма постоянни двойки. Ако полицай забележи, че партньорът му е извършил неприемлива постъпка или престъпление, той е длъжен да доложи. В противен случай го заплашва затвор, още повече, че колегата му може да се окаже поредната "подстава" на т.нар. Генерална инспекция - специално поделение в състава на МВР. В него работят около 100 човека, които всекидневно измислят рафинирани начини за ловене на "предателите" в системата, т.е. на хората от МВР, извличащи страничен доход от работата си, извършващи престъпления и правонарушения, търгуващи с нелегитимни силови услуги. "Подставите" могат да варират от "пияни" водачи, грубо нарушаващи правилата за движение по пътищата, а след това провокиращи патрулните към подкуп, до "бандити", работещи по сложни схемии за доставки на оръжие и наркотици. Инспекцията работи с "подстави" в борбата с коруцията и в други ведомства - от фалшиви "родители", искащи срещу рушвет да устроят чадото си в чужбински университет до ужкимски "купувачи" на вино менте.

В резултат на работата на Генералната инспекция държавният апарат непрекъснато и последователно се чисти от корупция. В първите години от реформата от МВР бяха уволнени или отидоха в затвора няколкостотин души. Сега по думите на министър Мерабашвили месечно арестуват или уволняват 2-3 служители.

Попитах един служител  на инспекцията не му ли е тежко да подвежда колеги, да ги провокира към престъпления, а след това да ги праща в затвора.

Той ми отвърна - "Аз прочиствам нашата система от предатели и се гордея с работата си". Крайният резултат е, че вече почти няма случаи на "покриване" на полицай-нарушител от началника или колегите му. Ако стане ясно, че някой върши престъпление, целият му екип започва да го разработва. В началото с подобно разработване наказваха цели поделения. Днес това не съществува. "Хората станаха нетърпими към подобно поведение на колегите си и ги осъждат", обяснява министърът.

Криминалната полиция се освободи от дейностите по предварителното следствие и дознание. Редът за започване и приключване на углавни дела е максимално опростен. Промени се и длъжностната структура - няма следователи, а няколко ранга детективи. МВР няма право да се занимава с икономически престъпления. Тази функция е предадена към специално звено в Министерството на финансите - финансова полиция.

Ликвидацията на професионалните престъпни босове

[Така превеждам руското понятие "воры в законе", може да не е перфектно, но не знам друго адекватно - бел.моя] Съвършено ме порази една особеност на реформата - практически пълната ликвидация на обширната и твърде влиятелна в миналото прослойка на професионалните престъпни босове. Грузинските босове са институция, формирана преди десетки години, чието влияние се простира далеч извън границите на републиката. Идвайки на власт, новото правителство веднага разработи ново антимафиотско законодателство, по-голямата част от което беше взаимствана от италианците и американците. Започна лов на професионалните престъпни босове, в резултат на който днес на територията на Грузия останаха около десетина такива. Те лежат в затворите. "Всички наши босове сега са или у вас [в Русия - бел.моя], или в Европа", обяснява Мерабишвили.

Организираната престъпност е сериозен елемент в обществения живот на всяка страна, още повече в страна с такъв особен манталитет като Грузия. Запитах министъра "Как се решихте? Това е опасно, сложно, а и грузинците винаги са се отнасяли към своите професионални престъпни босове с особен пиетет". Министърът ми отговори простичко "Не искахме да делим властта с никого".

С босовете работеха твърдо, понякога даже жестоко. "В някои случаи, особено когато ставаше дума за тези, които държаха общата престъпна каса, приемахме за възможно в случаи на съпротива да не ги залавяме живи", отбелязва министърът. Престъпният бос може да получи присъда само за това, че е бос - когато го признае или когато за това има свидетелски показания. Въведени са драконовски мерки срещу помагачество на босовете; за тези, които контролират общата престъпна каза; и просто за недонасяне за среща с тях.

В резултат на всички тези мерки, особено на разрушаването на солидната корупционно-професионална база на уличната престъпност, за няколко години броят на престъпленията, особено уличните и насилствените, намаля няколко пъти. Нивото на престъпността в Тбилиси е сравнимо с европейските градове с неособено висока престъпност. Разкриваемостта е 30-35%, което също съвпада с европейските показатели. "Ако някой ви говори, че те разкриват 60 и повече процента от престъпленията, значи ви лъже", казва министърът.

Едно от технически правилните решения на реформата е повсеместното поставяне на остъклените участъкови полицейски управления. В тези прозрачни помещения, за радост на гражданите, можещи с очите си да видят как работи полицията, се намират полицейските участъци.

МВР рязко съкрати хартиения документооборот. В системата функционира електронен оборот на дументите, което позволи качеството на работата да се повиши в пъти. "Не успяхме да цифровизираме само 5% от документите, свръхсекретните", обяснява министърът, "всичко останало е в полицейската мрежа, програмата разпределя документите по служителие, с възможност да се проследява как се изпълняват задачите, с норматив за времето на отговор и автоматично архивиране." ътрудноиците

Отделен въпрос е полицейската отчетност за престъпленията. Не я премахнаха, но престанаха да я смятат за основен критерий за работата на МВР и служителите му.

Много работа легна върху Генералната инспекция, нейните служители постоянно "подлагат на изпит" низовите поделения. Например като обикновени граждани идват в районното и искат да се заведе дело по дребни поводи, за които по-рано никой не би и разговарял, да кажем кражба на мобилен телефон. Отказът от възбуждане на дело заплашва полицая с углавна отговорност, да не говорим за уволнението и санкциите, затова броят на възбудените дела рязко се повиши. Но понеже броят на делата вече не е основен показател за работата, полицаите сами започнаха да работят по тях много по-активно.

Значителна част от функциите на министерството, особено свързаните с взаимоотношенията с гражданите е аутсорсната и комерсиализирана. Функции като издаването на свидетелство за правоуправление, на регистрационни документи за автомобилите, техническите прегледи са прехвърлени към Сервизната агенция на МВР и са подчинени на твърд регламент (включително и в сроковете). За освобождаване на автомобил от митницата, техническият му преглед и издаването на документи и номер нормативът е 20 минути.

В миналото останаха "тузарските" автомобилни номера, буркани имат само няколко правителствени автомобила. Номерата се получават от компютър. При това срещу заплащане можеш да поръчаш всякакъв номер, стига да е уникален и да съдържа които и да е 7 символа. Няколкото опита за издаване на "тузарски" номера на избрани бяха осуетени твърдо - включително с уволнение на въпросните служители и шефове на съответните отделения. Също така под страх от уволнение е забранено чиновниците да бъдат обслужвани по специален ред. Лично наблюдавах как на опашката за номер стои заместник генералният прокурор на републиката.

Благодарение на новата система за регистрация двама души от различни градове могат, без да се срещат, да осъществят покупко-продажба - сделката се извършва чрез терминалите на Сервизната агенция.

Когато се реформираше системата на КАТ, мнозина се опасяваха, че тя ще доведе до нарастване на автомобилните кражби (една от основните сфери на престъпния бизнес). Но в същото време МВР започна и борбата си с организираната престъпност, за която писах по-горе, специално акцентирайки върху автомобилните кражби. Миналата година в Тбилиси бяха откраднати... 0 (нула) автомобила.

Вече няколко пъти Цветанов обяснява, че който не е с него, е с организираната престъпност. Когато някой му зададе въпрос, веднага се обяснява, че е свързан с ВИС и СИК.  През тази седмица той атакува персонално всеки, който поиска неговото изслушване пред парламента. Много любопитно е, че Цветанов отправи обвинения към Лютви Местан, че се е опитал [...]

Едно от най-ужасяващите неща може би е да се събудите сутрин и да осъзнаете, че крадци са обрали дома ви докато спите. Разхождали са се, тършували са и са ви наблюдавали на един дъх разстояние. Прочетете това и може би ще се почувствате по същия начин.

---

Вероятно не знаете какво e ACTA. На български акронимът би се превел „Търговско споразумение за борба с фалшифицирането„. Много за него е забулено в тайна. В основите си би трябвало да защитава интелектуалната собственост и да спре ментета на световен мащаб. Такъв механизъм срещу фалшивите стоки в известна степен наистина е нужен. Всичко би било наред, ако обаче три очевидни заплахи не бяха налице:

ACTA далеч не се ограничава само до ментетата, а възприема доста широка дефиниция на „кражба“ в интернет

ACTA практически не позволява на отделните държави да формират собствени закони и предвижда затвор за дребни нарушения като слушане на пиратска музика

ACTA се обсъжда изцяло в тайна без обществени дискусии и неправителствени организации

Надали сте чули нещо за това в медиите – просто всички си мълчат очаквайки официална реакция на кабинета. След подробен анализ си проличава, че възможностите за ограничаване на свободното изразяване в мрежата са дори по-сериозни от тези на SOPA и PIPA. Това бяха проектите, срещу които се надигна огромен отпор както в щатите, така и по цял свят. Кой би предполагал, че зад ъгъла дебне „Големият Брат“ на тези проекти – ACTA.

Тук не говорим просто за спиране на торенти! Този договор задължава всички държави да предоставят на мултинационалните корпорации всякаква лична информация за предполагаеми престъпници и действа извън всякаква легална рамка и разбирания на отделните страни. Наказуеми са както тези, които „крадат“ интелектуална собственост, така и онези, които пренасят информацията – като интернет доставчици и hosting компании. Дефиницията какво е интелектуална собственост е доста общо описана и може да засегне дори блогъри, които споменават търговска марка в критична статия. Същото важи за иновации на малки компании, по-евтини алтернативи и generic лекарства, които не се нравят на големите корпорации. Повече за последствията на ACTA ще намерите в блога на Нели, която следи случая отдавна.

Ето и лошата новина – България вече е подписала споразумението. Това стана вчера в Токио, като посланика ни е бил упълномощен от кабинета на 11. януари. За жалост, не съм запознат с процедурата на одобрение, но се надявам да трябва ратификация от парламента, за да имаме шанс да го спрем. Европейският парламент вече е излязъл с резолюция против ACTA, но въпреки това Комисията е сложила подписа си в Токио. През юни се очаква да бъде внесен за ратификация в Европарламента и точно там ще трябва да бъде отхвърлен, за да спрем това безумие. Пейо съобщи, че дори докладчикът им днес е подал оставка в знак на протест срещу тайното придвижване на всички решения и умишленото избягване на всякаква прозрачност.

Не знам всички факти. Не съм изчел цялото споразумение, което до скоро дори не беше публично. Анализите се базираха предимно на изтекла информация. Това не е просто търговско споразумение, а над-правителствен и извън-съдебен пакт. Без да навлизаме в конспиративни теории, можем спокойно да го наречем и таен, тъй като почти никакви детайли около дискусиите не са известни. В Полша имаше масови протести срещу това, че страна им е подписала. У нас, както и в много други държави, дори не сме чували за него. Приоритетът сега е да проверим дали не късно да го спрем, как можем да го спрем, кой и защо е решил да се подпише това от името на България. До няколко седмици трябва да започнем да пишем на депутатите и евро-депутатите ни да гласуват против споразумението. Ако си мислите, че отпорът срещу SOPA е бил пресилен, то той въобще няма да бъде достатъчен за това, което ни готвят сега.

И не, въобще не съм параноичен. Просто чета, виждам и се опитвам да разбера. Пробвайте го докато ви е още позволено.

---

За повече информация: Блогът на Нели, StopActa, Wikipedia, обяснението на ЕК, решението на кабинета ни от ноември и други статии за ACTA.

В блога на Twitter има съобщение, че компанията вече може технически да премахва (прекратява достъпа до) съдържание по-прецизно:  не глобално, а по държави.  За да обясни защо е работила по въпроса,  компанията дава  пример с различията в правната уредба по държави и ограниченията в Германия и Франция за про-нацистка реч.

Практиката се оказва по-различна – могат да се видят   исканията (по области и основания) -   става дума не за политика  и идеология,  а за интелектуална собственост.

Логично,  два аспекта  заслужават коментар :

• (1) рафинирането на технологиите и кога това става валидно за правото  и
• (2)   ангажимента на Twitter към свободното слово, за който досега имаше ред вдъхновяващи доказателства.

Границите между технически възможното и технически невъзможното се изменят всеки ден  и това не трябва да е източник на печал, но може и да е.

Случайно гледах на живо по CNN реч на американския президент Барак Обама пред служители от UPS в Лас Вегас. Беше застанал пред камион, на който пишеше, че работи на природен газ.

Обама подкрепи шистовия газ и фракинга, каза че ще отвори държавни земи за добив на газ (но с по-високи екологични изисквания) и също така ще отвори още територии от Мексиканския залив за добив на нефт. Вече 14 компании с 1 милион превозни средства са се присъединили към инициативата на Обама да преминат от дизел и бензин на газ. Президентът също така заяви, че ще насърчи и останалите фирми, както и всички федерални, щатски и местни власти, които имат много автомобили, да преминат изцяло на захранване с газ, включително градския транспорт. Добивът на шистов газ ще създаде 600 хиляди работни места, според Обама. САЩ е Саудитска Арабия на природния газ и има газ за 100 години напред, заключи президентът.

Забележително е, обаче, че Обама:

- нито веднъж не спомена фразата шистов газ

- нито веднъж не спомена думата фракинг

Лоши думички не използваме. Вместо шистов газ, той говореше за природен газ, за неконвенционални източници, за новооткрити източници. Вместо фракинг, говореше за нови технологии при добива на газ. 

Блогът за икономика 2012

ЕЛЕКТРОННО СПИСАНИЕ „СБОРИЩЕ НА ТРУБАДУРИ“ ОБЯВЯВА КОНКУРС ЗА КРАТЪК ФАНТАСТИЧЕН РАЗКАЗ ПО ПОВОД ГОДИШНИНА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АГОП МЕЛКОНЯН.

Очакваме разказите Ви в обем до 1000 ДУМИ (7200 знака с интервалите — или 4 стандартни страници), написани на кирилица, във формат .doc или .rtf.

Жанр — всичко, включващо фантастични елементи — научна фантастика, фентъзи, ужаси, психологическа фантастика и т.н.

Допуска се ЕДИН разказ от автор.

Допускат се само авторски, непубликувани под каквато и да е форма разкази (на хартия, в Интернет, под формата на аудио и/или видео). Имейлът за участието Ви в конкурса трябва да съдържа прикачен файл с разказа за участие, трите Ви имена, пощенски и електронен адрес и телефон за връзка.

Членове на журито и екипът на конкурса не могат да участват.

С изпращането на разказа Вие се съгласявате да предоставите на „Сборище на трубадури“ правата за публикация на Вашия разказ в сайта на електронното списание и в специалния електронен брой, посветен на конкурса.

Освен посочените изисквания журито ще търси новото, нестандартното, нетрадиционното — гледна точка, идея, начин на изразяване.

Покажете въображението си!

Журито на конкурса се състои от:

Семейство Мелконян, заедно с екипа на изд. „Ерато“ — почетно жури.

Електронно списание „Сборище на трубадури“: Зорница Ангелова, Михаил Абаджиев, Стоян Христов, Anna Hells, Gost, преводачите Васил Велчев, Владимир Полеганов и Петър Тушков, и Преслава Кирова — идея и организация на конкурса.

Ще бъдат връчени три награди (първо, второ и трето място) + специална награда на името на Агоп Мелконян.

Наградите се осигуряват от издателствата „Бард“, „Ерато“ и „Ерго“ и фирма „Терабайт“.

Разказите, неотговарящи на условията, няма да бъдат допуснати за участие в конкурса.

Журито ще оценява авторите анонимно.

Изпращайте разказите на електронната ни поща: konkurs2012 [ет] trubadurs.com

Срокът за изпращане е до 24:00 ч. на 26.02.2012 г.

Резултатите ще бъдат обявени на 10 март 2012 г., когато се навършват 63 години от рождението на писателя фантаст Агоп Мелконян.

Георги Бърдаров е гл.ас. д-р в Геолого-географския факултет на СУ. Той преподава География на населението и селищата, Демография, Геоурбанистика, Етно-религиозни конфликти. Вълнува се от темата за демографското и етническо бъдеще на Европа, увеличаващата се имиграция и трансформацията на националните идентичности в континента. На Форум Промяна, Георги разясни какви може да са последствията от нарастващото население, върху климата на планетата и някои възможните решения на тези проблеми.

Георги Бърдаров: нарастване на населението и климатични промени from горичка on Vimeo.

След 20 години червено-синьо безвремие с дъх на вкиснала турска боза и миризма от руски партенки, мафиотски “големи шлемове”, кражби, корупция и престъпност заковали ни в дъното на Европа, най-после сега в България се строи. И то как се строи! Огромни  проекти, които ще останат в историята като пример за Златен век на инфраструктурата [...]

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

Днес в Токио 22 държави от ЕС, вкл. България,  са подписали търговското споразумение за борба с фалшифицирането.

Пет държави от ЕС не са подписали: Кипър, Германия, Естония, Холандия и Словакия. “Очаква се да се присъединят скоро”, се казва в съобщенията.

Споразумението е подписано и за ЕС, но процедурата продължава в Европейския парламент, засега в комисиите.  Пленарният вот се очаква през юни.

Официалното съобщение на Японското МВнР

 

• Въпросното търговско споразумение АСТА на български език (в приложението  към решението на Съвета).

Irish Bond Switch a Sign of Confidence, Kenny Says

Irish Prime Minister Enda Kenny discusses the Irish economy and yesterday's 3.5 billion euro-bond switch. He speaks with Bloomberg's Maryam Nemazee and Simon Kennedy on the sidelines of the World Economic Forum's annual meeting in Davos, Switzerland.

Блогът за икономика 2012

• преките чуждестранни инвестиции нямаше през 2011 г. да отбележат поредния си спад (годишен спад за периода януари-ноември 2011 г. с (48.3%) );
• безработицата нямаше да отбелязва ръст за пореден месец до (към края на ноември 10.2%);
• в наблюденията на НСИ за стопанската конюнктура, нямаше всяко тримесечие фирмите участващи в допитванията да посочват като основна причина за влошаването на бизнес климата, несигурната икономическа среда;
• спестяванията на българите нямаше да се увеличат с 13% през 2011 г.;

Ирландия пласира успешно емисия от държавни облигации за 3.5 милиарда евро – за първи път след като беше отрязана от достъп до пазарите  и трябваше да потърси спасителен заем от ЕС и МВФ в края на 2010 (причината вече дискутирахме). Интересът към емисията е много по-висок от първоначалните очаквания, а доходността е около 5% при три-годишен матуритет. 

Тези дни доходността по 5-годишните ирландски облигации падна под 6% за първи път откакто Ирландия потърси спасителни заеми. Само преди половин година доходността беше цели 18%, сравнима с тази в Гърция. Пазарите оценяват положително решителността на Ирландия да приложи антикризисните мерки – новото реформаторско правителство, избрано преди 1 година и радващо се на висока популярност, изпълнява всички обещани мерки, вкл. намаление на дефицита, преструктуриране на банките, структурни реформи.

Целта на Ирландия е да приключи успешно спасителната програма и да каже "чао" на МВФ и ЕС в края на 2013 година. За да стане това, обаче, страната има нужда от достъп до пазарно финансиране. Именно затова успешната емисия от облигации е толкова важна, тя е първа крачка към осъществяване на целта за собствено финансиране, независимо от спасителни заеми. 

Емисията от 3.5 милиарда евро 3-годишни облигации се заплаща с облигации, изтичащи през януари 2014 година, т.е. става въпрос за суап, който намалява плащанията през 2014 година. Очакваните плащания по дълга през януари 2014 са около 12 милиарда евро, т.е. почти една трета от тях вече са рефинансирани. Още няколко такива операции и Ирландия ще може да се справи сама през 2014 година, без помощ от МВФ. Разбира се, за да се случи това, реформите и дисциплината трябва да бъдат продължени.

Блогът за икономика 2012

Тишина и студ.

Няма смях, няма врява.

Само грип, грип, грип.

Веселина Ташева започва да се занимава активно с правата на ЛГБТ общността oт 2009г, когато основава Gay-Straight Alliance в Американския Университет в България. Заедно с това, тя търси общото между технологии, социално отговорни кампании, правилно хранене, маркетинг и реклама. Веселина е автор на един от най-интересните блогове, които сме виждали в последно време -> Лего лънч бокс. В това видео от Форум Промяна, тя дискутира “нормалността” в контекста на сексуалната ориентация.

Веселина Ташева: Нормалността е илюзия from горичка on Vimeo.

По материал на Европейската агенция за околната среда.

През 2009 година замърсяването на въздуха от 10,000 най-големи индустриални обекта в Европа е струвало на гражданите на съюза между 102 и 169 милиарда евро. Това е заключението на доклад изготвен от Европейската агенция за околната среда (ЕАОС). За изчисленията са използвани отчети за отделените емисии изготвени от самите предприятия включени в доклада. Оценена е не само вредата върху здравето на хората и околната среда, а и някои скрити опасности от този вид замърсяване.

Индустриалните обекти попаднали в анализа включват големи електроцентрали, рафинерии, работа с производствено изгаряне, отпадъци и някои земеделски практики. Очаквано, електроцентралите допринасят най-много за разходите по причиненото замърсяване . Ако в доклада на ЕАОС бяха взети под внимание замърсяването от сектори и компоненти като транспорта, домакинствата и повечето земеделски производства, то крайната сума би била още по-висока от отчетената. Ако тя се разпредели по равно между европейското население, това означава, че замърсяването струва между 200-330 евро на всеки гражданин.

Едно от основните заключения на доклада показва, че когато разходите бъдат пресметнати по начин, който взима под внимание продуктивността на националните икономики, то челните места в класацията на замърсителите се заемат от държави като България, Румъния, Естония, Полша и Чехия. Постиженията ни в поредната негативната статистика едва ли са изненада. Знаем, че въздухът, който дишаме не е много чист. Заключенията идват от лични наблюдения или чрез помощта на експерти, които ни казват точно колко нечисотии дишаме. През изминалия ноември, изданието EuroActiv публикува материал, в който се казва, че българите дишат убийствено мръсен въздух, а това прави страната ни едно от най-смъртносните места за живеене в света. Проблемите са причинени най-вече от овехтяла енергийна и индустриална инфраструктура, и застаряващия транспортен парк. Бедността в големи общности в страната, където има зависимост от горенето на дърва и други мръсни горива за отопление и готвене, също допринася. Експертът по климатичните промени и политики в природозащитната организация WWF, Георги Стефанов, отбелязва, че държавата ни разполага с много добри закони и системи за наблюдение, но това което липсва е тяхното прилагане.

За да поемем глътка чист въздух може да се отправим към планините - от тях имаме много и все още са безплатни, а сезонът е идеален.

Докато Бойко Борисов проверява строителството на метрото в София, което ще превозва милиони пътници годишно, министърът на финансите присъства на подписване за инвестиция на Лукойл от 1,5 милиарда евро в Бургас, мин. на външните работи издава заповедите за смяна на посланиците доносници на ДС и полицията залови убиеца на детето от село Лагошевци, Президентът Плевнелиев [...]

Този текст беше написан за вътрешно партийния бюлетин на БСДП („Позиция“) през месец януари 2005 г. Публикуван беше в сайта на БСДП на 30 януари 2005 г. Беше замислен като поредица, която незнайно защо остана само с първата с...

С решение No. 14 от 12.01.2012 г.
Столичният общински съвет даде на безименни улици
имената на първите eвропейски архитекти и инженери, изградили София:
Антонин Колар, Фридрих Грюнангер, Херман Майер, Андреас Грайс




















С решениe No. 16 от 12.01.2012 г.
Столичният общински съвет даде на безименни улици
имената на първите eвропейски архитекти и инженери, изградили София:
братя Прошек, братя Бартел, Ликурго Амадей,
Вацлав Роубал, Карл Трънка и Николай Копиткин



















Трябва да отдадем нужното уважение на
общинския съветник доц. Вили Лилков -
Зам. предеседател на СОС, за последователните усилия,
с които проведе своята благородна идея
да популяризира делото на първостроителите
на следосвобожденска София
и да внесе съответните обосновани предложения в СОС.

По принцип са малко улиците в България,
които носят имена на архитекти.
А имената и делото на редеца от чужденците,
започнали градежа на съвременна България,
въобще не са популярни извън професионалните среди.

Това, което не би трябвало да се премълчи,
обаче, са следните немаловажни подробности:

Антонин Колар се казва всъщност Адолф Вацлав Колар.
Този въпрос бе осветлен още през 1997-1998 г.
от Марчелла Щерн - биограф в Австрийския биографски институт
към Австрийската академия на науките,
която публикува биографията на Колар в каталога
към българо-австрийската изложба
Австрийски архитектурни влияния в София
в края на XIX - началото на XX век,
показана в Националния исторически музей в София (1997),
в Дом Витгенщайн във Виена (1998) и в Старото кметство в Прага (2000 г.).
Копие от този каталог е достъпно в интернет,
(включително и в този блог - http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page_13.html).

Че самият Колар се е подписвал с имената Адолф Вацлав
е видно още в първата му скица за паметник на Васил Левски
от 29 юли 1878 г.
ДА - София, Ф. 1K, оп. 2, а.е. 169
http://www.archives.government.bg/tda/docs/1K_3_169.jpg





















Може да се спомене, както това е направила и самата М. Щерн,
че в българската литература Колар е известен и с името Антонин.
Досега не е намерено обяснение защо е така.
Може би просто някой някога е сбъркал
и тази грешка се преповтаря до днес.

Подобен е случаят и с швейцарския архитект
Якоб Хайнрих МАЙЕР / Jiakob Heinrich MEYER,
известен в родината си и в редица енциклопедии
още като Анри/Хенри (HENRY), но никъде като Херман.
У нас - някой някога е сбъркал
и тази грешка, уви, продължава да се мултиплицира.

За богатата пластична декорация на софийските сгради
принос има не само Андреас Грайс, но и синът му - Едмунд Грайс.
И на двамата биографиите могат да се намерят във вече споменатия каталог.

Прави впечатление и наименованието "Братя Прошек"
Иржи (известен в България като Георг) Прошек
наистина е работил по изграждането на столицата.
Брат му - Богдан Прошек, обаче, има заслуги извън
градоустройството и архитектурата на София.
Йосиф Прошек и Вацлав Прошек,
които са по-изявени в този бранш, са техни братовчеди
и не са братя помежду си.
Не може да бъде пренебрегнат особено Вацлав Прошек, който е участвал
в проектирането на Лъвов мост и Орлов мост,
и на първата ж.п. гара в столицата.
Във вече споменатия каталог от 1997-1998 г. са публикувани
биографиите, съставени от Марчелла Щерн,
на всички от фамилията Прошек.
Всъщност на кого от всичките Прошек ще бъде наименувана улицата в София?!

По подобен начин може да се коментира и за братята Бартел.

За допуснатите грешки не мога да виня доц. Вили Лилков.
Той не е историк, нито архитект.
Но експертите, които са направили биографичните справки,
са се предоверили не особено професионално на източници,
затворени само в местното знание,
което, уви не е достатъчно.

Позволявам си да отправя тези бележки
докато все още табелите не са направени и окачени по улиците.
По-добре е да се поправим навреме,
отколкото да оставаме глухи и слепи за истината.
Иначе се самоосъждаме на вечен провинциализъм.
А нито архитектурата и градоустройството,
нито архитектите на София след Освобождението
са били провинциални.
Напротив - движели са се в крак с актуалните тенденции в Европа.








http://www.archives.government.bg/tda/docs/1603_2_20.jpg

Не искате да ползвате хартиени билетчета в София и искате да минете на електронни билетчета за градски транспорт? Може, но трудно и само частично. Ето защо.

 

1. Дали може да се закупи електронна карта за градски транспорт по интернет с доставка по пощата?

Не може.

2. Дори вече да имате електронна карта за градски транспорт, можете ли да я заредите с електронни билети по интернет, с банкова карта, чрез epay или с SMS?

Не може.

3. Може ли да си закупите електронна карта и/или електронни билети в масово посещавани обекти (пощи, банки, магазини, молове)?

Не може. Само в бюра на градския транспорт и метрото (но не във всички).

3.1. Работят ли бюрата на градския транспорт извън работно време?

Само две бюра работят до 20.00 часа вечер, почти всички останали са до 18.45, повечето имат и обедни почивки.

4. Може ли да се пътува с електронни билети в автобуси?

Не, само в трамвай, тролей и метро.

5. Важат ли едни и същи електронни билети както за трамвай и тролей, така и за метро?

Не, електронните билети за метро са различни, макар и да са на същата цена.

6. Може ли на една и съща електронна карта да се заредят както билети за метро, така и билети за трамвай и тролей?

Не, картите за електронни билети за метро са различни от картите за електронни билети за трамвай и тролей.

7. Получавате ли по-голяма отстъпка ако закупите повече електронни билети наведнъж?

Само частично. 5 електронни билета се закупуват за 4.50 (90 ст. на билет), 10 електронни билета се закупуват за 8 лв. (80 ст. на билет). Но закупуването на 50 или 100 билета също е на цена от 80 ст. на билет. Няма стимул за закупуване на повече билети наведнъж.

8. Можете ли да заредите електронни билети на автоматите в спирките на метрото или в трамваите?

Не може. Автоматите издават само хартиени билети.

9. Можете ли да заредите електронни билети на банкомат?

Не може.

10. Можете ли да използвате програма на телефон или смартфон вместо електронна карта?

Не може.

11. Може ли личната карта, издадена от МВР, да се ползва като електронен билет, както в Естония?

Не може, българските лични карти, дори новите, не поддържат тази услуга.

12. Има ли глоба за нетаксувана електронна карта при превоз?

Да, но глобата е само 1 лев, а не 10 лева както при хартиените билети.

Блогът за икономика 2012

Четейки полицейските новини в последните дни си спомних за този текст, написан от мен по молба на колега по истинска дописка в пресата преди няколко години. В смисъл, дописката е истинска, за случката не гарантирам. Пускам историята така, както съм я написала преди 5 години:

Рапорт на дежурния полицай Ст. Кр. до началника на РПУ Крива слива, комисар Х-ски:

Относно: операция “Самурай”, проведена на 11.08.2007 в с. Крива Слива

На 11 август в 3.50 бяхме уведомени по телефона от бдителни граждани (по постоянен адрес селяни) за нарушение на обществения ред по смисъла на закона (чл.43. ал 16). На сигнала реагирахме с необходимата бързина и коректност аз и колегата от охраната на склада, поради липсата на други кадрови ресурси. На мястото на инцидента бяхме в 4.10 (10 минути ни бяха необходими за запалването на служебния автомобил ВАЗ, производство 1982 година). Локализирахме източник на необичайно силна музика със съмнителни естетически достойнства в подвижно спално съоръжение тип палатка. Въпросната беше разпъната на ул. “Тинтява” номер 6. Проникнахме в обекта в пълно бойно снаряжение и в строеви ред както следва: 1. Аз, като по-старши и представител на закона и 2. Пазачът на склада, да пази тила като по-як. На мястото на инцидента заварихме:

1. 13 броя видимо омаломощени сватбари, някои от които спящи а други в състояние на шок (последното е потвърдено в последствие и от медицинското заключение)
2. 3 бр. музиканти в крайна фаза на изтощение
3. 1. бр. младоженец, заспал в подноса върху остатъците от сватбената торта.
4. 1. бр. булка, в известна степен бременна (в 7 месец, според медицинското заключение), в състояние на нервна криза и хистеричен плач.
5. 1 бр. лице от мъжки пол без дрехи, препасан само с хавлиена кърпа родно производство, явно дар от сватбата, въоръжен с меч, по първоначални данни самурайски (според заключението мечът е бутафорен, заподозреният се е сдобил с него, работейки като статист в кинопродукция, снимана в селото миналата година).

Всички присъстващи бяха задържани без съпротива, с изключение на заподозрения, който се опита да ми приложи няколко източни бойни техники. Но аз, благодарение на дългогодишния си опит в МВР (и на филмите с Жан-Клод Ван Дам, изгледани повреме на нощните дежурства) успях да го обезоръжа хладнокръвно и без да подлгам на риск живота на присъстващите. След 24 часов престой в изтрезвителното задържаният свидетелства, че е заплашил живота и здравето на присъстващите на скромното тържество, с цел да не се разотиват твърде рано, което по думите му е щяло да нанесе неизлечими рани на душата му, поради огромната му привързаност към младото семейство.

Показания на булката Христинка (петната са от сълзи):

Аз кат му виках на моя да ни гу каним на сватбата братчед му, щот е идиот и пияница, той нье та нье, ша са обърни майка ми в гроба, на две систри дица сми, ни мой тъй! А то (подсмърча) тъй и стана билята. Сичко си беши наред докъм 8 часа, тогаз изядахми тортата и щяхми да си вървим. И тогаз онзи кат рипна, де шъ вървити, туй сватба ли й или какво, аз братчед женя, кат брат ми й той, а вий, да си върити! Отде извади онуй японското чудо тъй и ни разбрах, ама кат го размаха...Аз щях да пометна, леля Пена комшийката вдигна кръвно, дядо Гошо го заболя простатата и са изпусна. А мъж ми пиян кат талпа само са смей и вика давай, брато, давай, коли ги кат пилци! И падна в тортата, спи кат мъртъв. А онзи серсемин станал на дансинга и вика на музикантите да свирят, пък той играй и ни кара да пласками. И вика, а сте спрели да пляскате, а съм ви клъцнал гръцмуня! Не стига туй, че си хвърли и дрехити, добре че беши девер ми да го препаши, че да ни му гледами срамотиите! И тъй докат доди полицията и го прибраха, и мъж ми прибраха, че да изтрезней, говедото му с говедо. Ооо, майчицеее, що ти трябваше с тоз силяндур да са венчавам, аааа( следва иистеричен вой и протоколът прекъсва)

Показания на заподозрения:

На въпросния 11 август празнувахме сватбата на братчеда. Аз щот много си го обичам, много се вълнувах. Сутринта отидох да си тегля една контра и с бръснаря бай Митре пихме по една сливова за здравето на младоженците. После отидох у братчеда, заедно с кума и там пихме по две-три за отскок, знаеш как е, жени се човека, тежко му е, требва да му се помогне. После към 4 следобед отидохме да земеме булката. Там, както си требва-маса, мезета...И там жулнах две три и после вече не съм ги броил. Знам, че у гражданското много ми се ходеше по малка нужда и устисках до пръстените. Ама после и викам на оная госпожа отпреде, айде, давай им да пият, да са цаливат и ги пущай, че вече не се трай! В църквата ми дадоха да държа бутилката с червеното вино. Не помня друго, само накрая се очудих ква е тя празна бутилка, дето я кътам, та я скрих зад олтара кат излезе попа. После отидохме пак у булката, където щеше да е почерпката. Требваше да е на двора, ама кат видяхме, че шъ вали, решихме да опнем палатката на братчеда, дет му беше спомен от казармата. Не знам валело ли е, но требва да беше, щото по некое време съм излизал по малка нужда и сигурно съм заспал, щото се свестих къде 8 часа зад трендафила на леля Марче. Като се върнах вътре, тъкмо се канех най-после да разпускам душата и гледам, те се стягат да си одят. А, викам, нема да стане тая, аз сега почвам. А те- не, не, айде кой от къде е. И тогаз ми причерня. Изтичах до нас и грабнах меча, дето ми го дадоха миналата година американците от филма- аз играх самурай от свитата на шогун, отвлечен от извънземни. Върнах се в палатката, размахах меча и им викам: ставайте на хорото иначе вашта мама! Каква сватба е това-ядене пиене и дома! А веселбата? Така ли ще запомнят младите началото на съвместния си живот? Чак тогаз настана истинската веселба. Докат не дойдоха полицаите и не ме закопчаха. Нарушавал съм, викат, обществения ред. Гол съм бил, музиката била силна...И съм бил въоръжен! Че туй оръжие ли е? Те извънземните във филма разбраха, че не е истински тоа меч, ама полицаите не разбраха. И тва е, господин полицай, нищо лошо не съм напраил, ама не ми верват.

Медицинско заключение:

Общият медицински преглед на заложниците показа, че всички са в добро общо здраве, в състоянеие на лек посттравматичен шок. Почти всички имаха повишени нива на чернодробните ензими, обяснение за което откриваме в солидното количество алкохол, употребено същата нощ (по данни на местния магазинер 20 бутилки ракия, 40 литра наливно червено вино и 2 бутилки уиски (българско) специално за кума). Не се очакват негативни последици за булката, с оглед напредналата й бременност. Младоженецът получи медицинска помощ за почистването и зашиването на 2 рани на главата, очевидно причинени от удар с остър предмет, вероятно токче. Очакваме всички жертви на инцидента да се възстановят напълно от преживяното, без да получат трайни психически увреди.

Често се случва в живота покрай добри идеи да се пробутват лоши. Очевидно е, че в ЕС са необходими фискални правила, които да ограничат дефицита и дълга. Заедно с това, обаче се прави опит за въвеждане на икономическа координация, което на практика ще означава, че за всяка важна реформа ще трябва да питаме Брюксел. ЕС [...]

На следващата сутрин Майк вече беше завзел компютъра на рецепционистката. И понеже предната вечер спорихме, че по подразбиране в хотелите в повечето държави в Европа на закуска сервират филтър-кафе, а той твърдеше, че по-вероятно е да ти предложат еспресо, получих именно еспресо с малко студено мляко, както го поисках, след като той през рамо обясни нещо на гръцки на девойката, която се грижеше за закуската. Винаги ми е било забавно, колко много си общуват гърците. Ние българите сме някак делови – късо еспресо със студено мляко… и толкова… А Майк и момичето размениха поне по три дълги реплики по темата на неразбираемия за мен гръцки, след което последва въпрос дали млякото да е прясно или кондензирано… Разбира се, че прясно…

Около езерото Керкини не само е най-голямата популация на биволи в Гърция, а нещо повече – като например 85% от всичките биволи в държавата. Съответно наоколо биволското, приготвено по всевъзможни начини, се предлага навсякъде. Млякото за кафето също беше биволско, както и киселото мляко от закуската. За месо се жертват само мъжките биволи, понеже за всяко женско животно ЕС плаща на фермера, който го отглежда някаква годишна сума за да не го продава за месо, с идеята да се увеличи биволската популация в района и съответно в Европа.

Времето навън около 9 сутринта навън бе навъсено и ръмеше дъждец, което застрашаваше плановете за разходка до езерото. Но докато закусвахме дъждът спря и изгря прекрасно слънце. И точно се чудехме дали да чакаме Петрос, който беше обещал да тръгне рано от София и докъм 10:30 да е при нас, той се обади и каза, че току-що едва е успял да изрови колата си от снега в Бояна и че ще пристигне едва в ранния следобед. Затова нулирахме колебанията, грабнахме Nikon-ите и се натоварихме на джипа на Майк.

Още малко след пристанището (не знам дали да го наричам така, понеже всъщност представлява малък кей), заради една птица, Майк се пусна с джипа по склона извън пътя и понеже земята беше доста подгизнала се наложи да помагаме на колата да се изкатери обратно на пътя и стана ясно, че денят обещава да е интересен :)

Въпреки слънцето, на пристанището ни посрещна доста силен вятър и беше студено, а два накокошинени щъркела бяха много чаровна гледка. Така или иначе, ако изключим вятъра, на картинка времето наоколо си беше съвсем пролетно и те не изглеждаха необичайно. Всъщност едната птица има някакъв проблем с единия си крак, и не може да отлети на юг заедно с останалите. Не е ясно защо не отлита и другата (може би са двойка). Така двата щъркела си зимуват там край кея от няколко години и понеже местните хора ги хранят, защото иначе не биха могли да оцелеят, всъщност птиците са напълно опитомени и не се плашат от човешкото присъствие около себе си. Дано да преживеят и тази зима…

От кея се разкрива прекрасна гледка към езерото, озвучена от птичия хор на стотици или хиляди пернати, които прехвърчат наоколо или се надбягват върху водната повърхност. На север се виждаха заснежените склонове на Беласица, а през целия ден по небето имаше уникално-красиви облаци.

Езерото Керкини е вероятно един от малкото примери, когато човешката намеса е разширила и обогатила една екосистема. Преграждането на водите на Струма, за да могат да се ползват за напояване, е уголемило езерото до 15км дължина, като в най-широката си част е почти 9км. Така там са се заселили или прелитат сезонно много водни птици – пеликани, чапли, лебеди, розово фламинго… в езерото има много риба, а в един друг, по-хубав сезон можехме да видим и водни лилии. Много от представителите на флората и фауната, които живеят около или вътре в езерото са защитени или изчезващи видове.

Езерото е обиколено от път, който в същото време представлява и защитна преграда, която държи водата вътре, понеже селата наоколо на практика са под нивото му. В най-южния му край, където е преградната стена, хората живеят на цели 11 метра под нивото на водите на Керкини.

Резерватът е любима дестинация и на много фотографи-птичари, но от нашата малка групичка май само Майк залиташе по тази тема и съжаляваше, че с неговия AF-S Nikkor 70-200/2.8 VR не може да се доближи достатъчно близо, и че „птичарската фотография“ е сложно и неблагодарно начинание, понеже ти трябва тежка, скъпа и огромна теле-оптика, а на това отгоре трябва да дебнеш, да чакаш и да се криеш, понеже птиците се плашат и от теб, и от големите стативи и обективи. И колкото повече се опитваш да ги доближиш с по-голям обектив, толкова повече бягат…

- That’s why I shoot girls, Mike! – пошегувах се аз, а той побърза да потвърди, че за разлика от птиците, момичетата сами идват като видят фотоапарат. След което се замисли и добави:
- При това даже красивите, понеже, тези които са красиви, обичат да се снимат, а тези които не са, или не се чувстват такива, те отбягват. Така дори не е нужно да ги подбираш…

И понеже разговорът стана твърде романтичен, кривнахме към една рибарска колиба, където рибарят дори говореше някакъв български диалект и се разбирахме чудесно без помощта на Майк.

Дали заради времето или защото наближаваше обяд, но рибарят си беше в колибата. Имаше двама приятели на гости и току-що бяха омели някакво неизвестно количество пържена риба. Майк разказа, че той си живее там и понеже вади повече риба, отколкото може да изяде, я държи жива в някакви мрежи във водата за да има прясна, ако някой реши да мине и да си купи. Или пък просто си хапва, с който мине да му прави компания. Всъщност, докато бяхме там и разменихме няколко думи за България и поснимахме наоколо, двамата му гости си тръгнаха, но дойде друг, който явно знаеше къде е рибата и направо отиде да си извади няколко рибока, а домакина отново сложи тигана на печката.

Готов съм да се обзаложа, че това е един от най-експлоатираните тигани на Балканския полуостров.

Обстановката наоколо беше като от филм на Костурица. Всички балканци си приличаме, кой каквото ще да разправя, без значение какъв език говорим или кой бог почитаме…

И като споменахме боговете, не помня по какъв повод, Майк разказа весела случка с някакъв мега-богаташ, който разхождал около езерото, понеже бил запален фотограф-птичар. И който, освен че си бил накупил всичките най-скъпи телеобективи на света за да снима пернати, бил също и много религиозен. По някое време, обаче неговия духовен водач, там на религията, която изповядвал, започнал да го убеждава, че трябва да дари част от богатството си на църквата, докато на човека му писнало и му казал:
- Така значи? Та колко струва този бог? Понеже искам да си купя нов!

Дано да е станал Nikon-джия, за да си няма повече проблеми човека :))

Недалече от рибаря, при който се отбихме спряхме за по кафе и проверка на е-пощата. Все пак в джипа освен три Nikon-а, имаше и три iPad-а, и три iPhone-а. И макар в кафето да имаше Интернет, случихме на сервитьорка, която не знаеше какво е Wi-Fi и без малко да ни донесе hotspot-а на Vodafone направо на масата, когато проумя какво искаме.

Два-три email-а по-късно с Майк и Стоян се спогледахме, след като вдигнахме носове всеки от неговата си играчка, и Майк изкоментира, че се чуди кой е по-щастлив човек – този който знае какво е Wi-Fi или този като няма идея… Не му отговорих, но се замислих, че нямам проблеми с познанията си, а и винаги изхождам от позицията за перманентия им недостиг, което ме кара да се чувствам комфортно с натрупванията им.

Зад кафето имаше нещо като зоологическа градина, на собствениците на заведението, с напълно свободен достъп. И с достатъчно екзотични животинки – дребни козлета, някакво мини-пони (освен че е пони е и мини – няма грешка!), щрауси и какво ли не…

Поразходихме се наоколо преди да се качим отново в колата…

Когато оставихме животните на мира вече минаваше обяд. Бяхме минали почти половината от обиколката на езерото.

/следва продължение/

(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени

   Да кажа и тук своето мнение за съпругата на новия президент, което съм споделял вече в различни коментари във Фейсбук:
  На мен ми е любопитно какво пише тя за някои лидери на "ГЕРБ", но само любопитно и не повече от това - всеки има правото да мисли, вкл. да мисли като мен... :))) Шегичка!
  По-важното е обаче какво тя прави. И тук нейното поведение ми е не просто любопитно, а и симпатично!

чети по-нататък

Много странно покрай приказките за смъртта на блоговете имам усещането, че в много от тях скритата реклама изживява своя ренесанс. През последните месеци все по-често попадам на скрити рекламни послания при част от списващите блогове. Един ще рекламира книжка, друг семинар, трети хардуер, четвърти някоя и друга политическа позиция, прозираща като статия за Слави Бинев във вестник Стандарт…

Една част от блогърите до такава степен комерсиализираха тази дейност, че започва да ми става силно безинтересно да ги чета. Нямам предвид рекламата в сайта под формата на банери и текстови полета, а преднамерено изготвената статия, която не за всички е ясно, че си е чиста скрита реклама. Никъде не се отбелязва, че това е платено съобщение или нещо подобно.

Може би проблемът тук си е и чисто мой, тъй като не разбирам как е възможно да си уважаван и четен лидер на мнение и постепенно да се превърнеш в платформа за скрита реклама на някоя фирма или политическа партия. С този "стил" няма да се постигне нищо друго, освен намаляване на доверието към блоговете като канал за информация, ползващ се със сравнително голямо доверие. В някои лични сайтове процентът на манипулативни и скрити рекламни послания е по-голям дори от някои от най-необективните печатни медии в България.

Вчера пък видях в български форум обява за платени блогърски статии. В темата се предлагаше възможността "клиентите" да поръчат определени статии или линкове, рекламираща дейността им. Услугата разбира се се заплаща…

Все по-мощно политическите сили навлязоха в това поле на информация с изкуствено създадени профили, които бълваха хиляди манипулативни мнения. Чудя се докога това, че си блогър и си възприеман като човек, който без притеснение изразява позиция по важни (според него) обществени проблеми ще се ползва с доверието на хората?

Други интересни истории  - в книгата Greece's 'Odious' Debt: The Looting of the Hellenic Republic by the Euro, the Political Elite and the Investment Community (Anthem Finance)