септември 21, 2018

Свиване

Накратко за присъствието на България в Европа и липсата на Европа в България  

Един български министър... Ще го кажа потихоньку, за да не помисли някой, че пак се заяждам : имайки предвид, че емигрантите са главен и вече почти единствен инвеститор в България, а европейските субсидии са основно перо в държавния бюджет, мога спокойно да заявя, че България живее на подаяния. И като се сметне, че голяма част от вноските на българите от чужбина произлизат от мафиотски кланове
Свиване

Нова конспиративна теория за последните протести  

Понеже в неделя си имах по-важна работа, не проследих на живо как българите от чужбина помитат системата, но после се зачетох, защото ми стана интересно може би поради вроденото ми увлечение по гротескното и карикатурното. Разбира се, най-атрактивни ми се видяха конспиративните теории, добросъвестно систематизирани от проф. Ивайло Дичев.

Според най-разпространената, този фарс е пореден епизод от многогодишния поход на Станислав Трифонов към властта, поход, започнал още в младостта му и почиващ на философията, че в България чалгата и демократичният процес са почти едно и също нещо – впрочем твърде зряла и адекватна философия, за съжаление. Тъй като исканията на неделните протестиращи са абсолютно същите, за които и Трифонов се бори – референдуми, мажоритарни избори, електронно гласуване и т.н., – то в крайна сметка бунтът на изтеклите мозъци негово мероприятие ли е или не е? Ако е негово мероприятие (между другото, лидерите поразително приличат на участници в кастинга за политици), защо не го оглави, за да покаже истинската си политическа тежест, а се отрече от борбата и се скри? Ако пък не е негово мероприятие, защо не се солидаризира с него, защо не го подкрепи, при положение че издига същите искания? Не остава ли така у публиката убеждението, че за Станислав Трифонов правдата е правда, само когато лично той е начело? Ето защо не вярвам особено на тази теория.

Друга конспиративна теория гласи, че всичко това е постановка на БСП. Ето, столетницата тръгна сред народа и веднага се появиха българите от чужбина, барабар с нощните вълци на Путин, русофилите с фланелки „СССР“, Йоло Денев и Босия, очевидно прекратил, както можеше и да се очаква, гладната си стачка. За БСП всяко сътресение, дори и най-миниатюрното, е добре дошло.

Подвариант на тази теория е сценарият, при който се създава хаос, Румен Радев „се вижда принуден“ да обяви извънредно положение и – хоп! – ето ти военен преврат и още един начин социалистите да вземат властта.

Влезе в обращение и подозрението, че зад цялата работа стои Цветан Василев, но аз така и не разбрах защо и как. Със същия успех можеха да кажат, че е Иво Прокопиев – стилът прилича, пък и мащабът е същият.

Най-зряла в конспиративно отношение обаче е теорията, че Бойко Борисов сам си организира протести, за да изиграе за трети път сценария „отивам си, за да се върна“. Излишно е да се коментира параноичността на това, макар че знае ли човек…

От своя страна привържениците на бръснача на Окам са на мнение, че трябва да приемем най-простото обяснение, а именно, че случващото се не е нищо повече от акция на повярвали си дребни хорица (но с гигантско самочувствие), за което говори и целият самодеен облик на мероприятието.

Аз обаче имам друга конспиративна теория.

Протестите от подобен вид се организират от илюминатите или рептилите, за да се окарикатури по принцип явлението „протест“ като такова, така че един ден, когато наистина има за какво да се протестира, да излязат Йоло Денев и Босия, а останалите да им се присмиват. Тия подозрения ги имам още от „арт“ изпълненията с вувузелите и барабаните срещу правителството на Орешарски. Преминаването на протеста към комедийния жанр започна още тогава.

И наистина, последните протестиращи трябва или да са пълни кретени, или ловко да разиграват някакъв цирк. Няма трети вариант. Вижте:

Искат да сменят системата. В момента системата ни е либерална демокрация, многопартийна парламентарна република с разделение на законодателна, изпълнителна и съдебна власт. С каква различна система искат да я сменят? Хаганат? Абсолютна монархия? Теокрация? Да си кажат, може пък да ни стане интересно. Но докато не казват, ще си мислим за тях само неприятни неща.

Искат правителството да подаде оставка, искат партиите да се разпуснат, обаче парламентът да продължи да работи, за да назначи посочено от тях правителство, което по този начин да е „законно“. „Състав на друго правителство, освен излъченото от нас, няма да приемем !!!“ – казват революционерите. Че за какво ви е тогава парламент бе, пичове красиви! След като същият парламент, назначил отстраненото правителство, ще трябва да назначи друго, как ще го принудят – с автомати? Нима няма да оставят депутатите да гласуват по съвест и по политически убеждения? Или ако ги оставят, как очакват да гласува управлявалото досега мнозинство? Ако пък прекършат волята на народните представители със сила, как да наречем това? Виждате ли колко е идиотско?

Искат референдуми по всички въпроси. Искат мажоритарен избор за почти всички позиции в държавата с възможност за отзоваване при незавършен мандат. Само тези две неща са в състояние трайно да парализират всяко общество, ако въпросното общество прояви неблагоразумието да ги допусне.

Програмният им документ е в жанра „Уведомление, входирано в Народното събрание, Министерски съвет и Президентството от Росен Пламенов Миленов“, но по съществото си е манифест, който само дето не започва с думите „Един призрак броди из България, призракът на Бойко Борисов“. Пълен е с внезапни от стилистична гледна точка изрази като „според мен“ и „искам да подчертая“ и с лозунги в духа на „…задушаващ феодализъм навсякъде, който спира икономическото и социално развитие и е причина за демографската катастрофа и институционалната разруха“.

Все ми се ще да вярвам, че идеолозите и активистите на „самоорганизиращите се“ протести не са нито толкова глупави, нито толкова политически неграмотни. Остава наистина да изпълняват някакъв сценарий и моята конспиративна теория е тази: те са част от световен заговор за превръщането на протестирането като форма на гражданска активност в грозен фарс. Така рептилите и илюминатите ще яхат човечеството, а пък то, като няма какво друго да направи, ще гледа тъпо, лишено от инструмента на протеста.

За всички е очевидно, че става въпрос не за друго, а за ескалиращ популизъм. А популизмът е характерен с това, че всеки следващ популист е длъжен да обещае повече от предишния. Ако предишният е обещал цялата вселена, какво остава за следващия? Паралелните вселени? Ако тези обещават съд, утрешните, които ще дойдат на свой ред да „пометат“ днешните, какво ще обещаят – разстрел? Обидното е, че в очите на популистите популацията (народът – между другото, популус и плебс имат общ корен) е толкова тъп, че ще приеме и най-безобразните им лъжи. Това е обидното. А страшното е, че почти винаги са прави. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Свиване

Как да подам онлайн годишна данъчна декларация?  

kak da podam godishna danachan deklaracia

След като вече знам как да попълня годишната си данъчна декларация, трябва да знам, че освен на хартиен носител мога да я подам и онлайн – чрез електронния портал на НАП. Това ще ми спести време, усилия и дълго чакане по опашки. Наистина ли, ако подам годишната си данъчна декларация онлайн, ме чака отстъпката? Да, […]

The post Как да подам онлайн годишна данъчна декларация? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

България вече не е същата  

  Мой повече добър познат, отколкото близък приятел, се завърна след три години работа по проект зад граница.
  Повъртя се из столицата и по-големите градове около месец и днес ми казва:
  - Как издържате тук, просто не разбирам?
  - Защо? - питам го.

чети по-нататък

Свиване

История на японското кино  

АВТОР: АКИРА ИВАСАКИ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

I. ЯПОНСКОТО КИНОИЗКУСТВО И СВЕТОВНОТО КИНО

1. Оценка на японските филми в чужбина

Японските филми са лицето на японците, изобразено с методите на киното. Изражението на това лице е най-разнообразно: печално, весело, замислено. Но каквото и изражение да приема, то е винаги лицето на японеца, лице, върху което са оставили своите следи историята, традициите, обичаите, физиологическите и психологическите особености на нацията, която в продължение на две хиляди години е живяла на острови, заобиколени от море, на изток от Азиатския континент, обръщайки своя поглед ту на Запад, ту на Изток.

Изминали са 65 години от времето, когато киното е пренесено от Запада в Япония. През този период японците с присъщите им настойчивост и трудолюбие отначало неумело, а след това все по-изкусно налагали масовото производство на филми, сред които в края на краищата започнали да се появяват наистина забележителни произведения, осигурили на японското киноизкуство световно признание. Откакто филмът „Рашомон“ получил голямата награда на кинофестивала във Венеция, японските филми се удостоявали нееднократно с международни признания. Известният френски критик Пиер Бияр пише в предговора към книгата си „Японското кино“: „Като се започне от 1951 година, японските филми са получили повече награди на всички кинофестивали от всяка друга страна по света за такъв кратък промеждутък от време. Този факт или предизвиквал безусловните похвали на критиците, или сеел сред тях семената на раздора“. В същия предговор той пита: „Защо изучавам японското кино?“ И сам си отговаря: „Защото японското кино е най-доброто в света!“ Книгата на Бияр е публикувано през юли 1955 година и оценката съответно се отнася за това време. По-късно международната слава на японското кино малко помръкнала и просто се догодила до действителното равнище на неговото развитие. Въпреки това Япония продължава да се смята за една от малкото страни по света, произвеждащи първокласни филми. Днес е общопризнато, че след войната най-голям принос в световната съкровищница на киноизкуството имат италианските неореалистични филми, а през следващия период не по-малък принос има японското кино.

През 1959 година двама американски изследователи – Джоузеф Л. Андерсън и Доналд Ричи публикуват дебела книга със заглавие „Японското кино“, която е посрещната с голям интерес в много страни. Този факт сам по-себе си свидетелства за голямото значение, което се придава на японските филми. В предговора към книгата си авторите пишат: „Преди десет години тази книга не би била написана в никакъв случай, макар че необходимостта от нея съществуваше. Тогава просто нямаше да намери читатели. Днес необходимостта от подобна книга се увеличи и не само защото през последните десет години нарасна превъзходството на японските филми. Работата е в това, че благодарение на това превъзходство интересът към японската кинематография се прояви в световен мащаб… Авторите на тази книга се стремят особено да подчертаят, че японското кино е достигнало високо равнище, заслужаващо световно признание, много преди появата на „Рашомон“. Филмовата промишленост на Япония била много по-развита от филмовата промишленост на много други страни и с нищо не отстъпвала на европейската и американската филмова промишленост“. („The Japanese Film“, р. 15.)

В какво се състоят привлекателността и особеността на японските филми в сравнение с филмите на другите страни?

Споменатият по-горе Бияр ги определя по следния начин:

„Естетиката на японските филми в най-близко бъдеще ще стане обект на специално изследване. Тяхната привлекателност е породена от самата японска култура и е неин израз. Затова японските филми създават у зрителя впечатление за пълната им идентичност с японската култура. Но аз нямам възможност да анализирам тук подробно този въпрос. Преди всичко бих искал да отбележа цвета. Вече не един път е казано, че в неговата основа лежи традицията на японската живопис. Но досега не е бил подчертаван достатъчно фактът, че своеобразието на цвета в японските филми се обяснява частично с изключителността на снимания материал, например с красотата на коприната, с редките видове дървета и т. н. След това идва специфичният монтаж, който би могъл да бъде наречен „японски flash back“. В основата му лежи променливото монтиране с връщане за няколко секунди към предходния кадър без разчленяване на една и съща сцена на редица планове. След това трябва да отбележим своеобразната, специфичната японска композиция на кадъра, когато при снимане на повечето сцени вътре в някое помещение кинокамерата се поставя на равнището на седящите на пода хора. И накрая, начинът да се представя основната идея на сценария: в японските филми най-вече се използва метод, при който един епизод не доминира над друг, а епизодите се монтират равностойно и с последователното им натрупване се очертава основната тема. С други думи, темата не се подава праволинейно. В резултат от натрупването на епизодите зрителят сам я улавя безпогрешно“.

(Следва)

септември 20, 2018

Свиване

От какво се страхуват “патриотите”?  

“България застава зад Орбан”, както пишат медиите?

Патриоти обсъждат въпрос в Министерския съвет. Снимка: компютърен екран – Клуб Z.

Не България застава зад Орбан; там се натискат да застанат  “патриотите!

Защото те сигурно предвиждат, че ако някога има “подобно решение” (като това по адрес на Унгария), то няма да е срещу България, а ще е срещу оялите се и корумпирани политици? Защото то би било срещу неработещата цацаратура и калпавите служби за сигурност? Или защото може да е срещу онези, които не само не обичат свободата и демокрацията, но и ги подкопават непрекъснато и целенасочено?
Това е ИСТИНАТА, от която СЕ СТРАХУВАТ: че утре някой може да предложи подобно решение да бъде гласувано и срещу ТЯХ?!
Дали наистина не се страхуват “патриотите” точно заради това? Тъй, де – ако не са корумпирани, няма да има от какво да се притесняват, че някога може някой да предложи подобно решение, нали?! Не сте чули да има подобно решение срещу Германия, например. Или срещу Франция.

Но, представете си следното – след като сега хем се краде толкова много, когато има страх от ЕС, какво ли ще бъде утре, когато този страх изчезне?!

Тук няма изобщо да говорим за това, че “унгарският модел” е неприложим за България. Че да се копира чужд модел сме пробвали – през 1944 г., когато Георги Димитров обяви, че “за десет години народът трябва да построи онова, което други народи са градили в продължение на 100 години”. Видяхме как свърши – в “недоносения живковски социализъм” само 45 години по-късно.
Същото е и с демократичните институции – те са като цветята – трябва да се поливат, наторяват, обработват срещу вредители… Ако това не се върши, вредните навици от социализма ще продължат да избуяват като плевели и на повърхността ще излизат най-отвратителните черти на нашенеца, а българите – истинските българи (като нас с вас, уважаеми хора!) – биват оставени на произвола на мошеници и корумпирани чиновници.
КОРУМПИРАНИТЕ ПОЛИТИЦИ искат всички останали в страната честни и съвестни хора да продължат да гледат царуващото безхаберие и да слушат “патриотите”, които “патриотично” бранят правото на далавераджиите да живеят без никакъв контрол от страна на нормалните демократични държави и общества.

Не само заради това, уважаеми хора, но и заради него се замислите добре, когато видите как някой първосигнално пръска слюнки по адрес на “гадния Европейски съюзи”, “Гейвропа”, “либерастите” и т.н. Защото е очевидно, че зад големите приказки и празните лозунги прозира страх, че далаверите може да излязат на открито и народното недоволство може да отнесе всичката мътилка, паразитираща върху гражданите на Републиката.

След реакцията на премиера Борисов във Фейсбук (https://bit.ly/2poqiPK), мога само да кажа, че тя с нищо не променя изводите за реакцията на “патриотите”, напротив – подкрепя ги.

П.П. А по адрес на “патриотите”, които би трябвало да са загрижени за Македония – нима не знаят, че Орбан се е изказал срещу референдума за промяна на името на държавата, което ще рече – че е против Македония да бъде член на ЕС и НАТО? Нима “патриотите” не искат да нямаме граници с Македония и да се развиваме заедно, в рамките на Европейския съюз? Много странно, нали?

Свиване

Проф. Калин Янакиев в опит за изчистване на пронацисткия режим на цар Борис III  

Убити въстаници след преврата 1923 година.

Проф. д.ф.н. Калин Янакиев* е автор на статията „Национално помирение ли?“, публикувана в „Дневник“ на 19.09.2017 г. (виж тук) и в „Портал Култура“. В тази статия се срещат и следните подредени една след друга думи:

„Въобще, преди 9/9 1944 г. ничия кръв не е била „проляна“ заради идеи (комунистически, социалистически, анти-нацистки и т.н.). България е била преди тази дата (макар и фатално погрешно обвързана с Хитлерова Германия) цивилизована европейска страна, с прилична (за военните условия) свобода на словото и съвестта.“

Проф. Янакиев, разбира се, има право на мнение и свободата да го изказва, дори и в издания, които претендират да са сериозни. Но когато един човек пропуска не просто проливането на кръвта на един човек, а пропуска една цяла антидемократична епоха – след 19-и май 1934 г., тогава този човек определено няма как да стигне до идеята за национално помирение.

Ще напомня на професора, че историята на България е достатъчно добре проучена и налице са достатъчно много доказателства, факти и документи за това, че преди 9-и септември 1944 в страната е била проливана кръв заради идеи.

Освен ако професорът не приема, че кръвта на Гео Милев е пролята не заради идеи, а заради нещо друго.

Или на Йосиф Хербст.
Или на Христо Ясенов.
Или на Сергей Румянцев.

Или на убитите партизани, ятаци, техните деца и близки. Но, разбира се, има и едни други хора, чиято кръв е пролята – без съд и без присъда. Тези хора бяха определени от депутата от ОДС Дянко Марков като „враждебно население“. Става дума за населението в Тракия и Македония, по-точно – за 11 343 души, които са лишени от българско поданство с нарочен закон, приет от „демократичното“ Народно събрание. 11 343 човека, които са натоварени от българските власти, на българските вагони и депортирани в концентрационния лагер Треблинка, където – както е била договореността между „демократичното“ царство България и нацистка Германия – са били убити.

Натоварване на евреи за депортиране с параход в Лом. Личната охрана на главния комисар по еврейските въпроси Александър Белев прави проверка на качващите се.

По-нататък в статията, проф. Янакиев пише: „Защото, ще попитам, дали „фашисти“ са били и затваряните, и убивани по най-зверски начин там млади хора, слушащи западна музика, обличащи се в тесни панталони и събиращи се в артистични градски компании?“ (бел. ред. – примерът на Янакиев е изключително екстравагантен, защото в лагерите при комунизма, просъществували до началото на 60-те години има всякакви затворници, но най-малко могат да се намерят случаи за затваряни за западна музика и тесни панталони).
Отговорът е, разбира се, лесен: не, не са били фашисти тези хора. Но за сметка на това, затваряните и убиваните по най-зверски начин в българските фашистки лагери – Еникьой, Гонда вода и т.н., са били комунисти, земеделци, демократи, безпартийни. И са били затваряни не заради дрехите, които са носели или музиката, която са слушали, а заради идеите, които са им се въртели в главата.

Един от тези затворници е моят дядо, Венко Марковски, който не е бил член на „терористична група“ (така Янакиев нарича антифашистките бойци), не е убивал хора, не е взривявал влакове. Писал е стихове. Между другото – за същото: писане на стихове, го вкарват в концлагер и комунистите, с което всъщност се доказва, че двете системи са еднакво нечовешки и кръвожадни.

Отрязани глави на партизани.

Под статията в „Дневник“ има коментари – при това стотици. Не съм ги чел, нямам желание, но ми направи впечатление кой коментар е сложен в дясната колонка, като „избран“: „Тези седем хиляди евреи ли са оправданието за загиналите и тормозените по лагерите, за безследно изчезналите, за продължаващото разграбване на българите от комунистически чеда и внуци?“

Разбира се, тези убити хора не са оправданието, те са обяснението защо режимът преди 9-и септември е бил про-нацистки, про-фашистки и нечовешки. За справка на съмняващите се – Нюрнбергските процеси обявяват депортацията на мирно население за военно престъпление *и* за престъпление срещу човечеството. Споменах ли по-горе, че това е същото българско население, което депутатът от ОДС Дянко Марков обяви от трибуната на Парламента за „враждебно население“? Не „вражеско“, а „враждебно“!

А тези 11 343 души са били българи – също като останалите в Тракия и Македония, но лишени от „демократичния“ царски режим от български паспорти, за да може да бъдат депортирани по-лесно – което само по себе си е отделно престъпление.

Така че, думите на проф. Янакиев са не просто непознаване или отричане на историята.
Те са опит за измиване на потъналите в кръв ръце на цар Борис III.
Те са опит за пренаписване на историята.
Те са опит за изчистване на прогизналите в кръв ботуши на организаторите на депортацията, на убийците на Гео Милев и Йосиф Хербст, както и на тези на Никола Вапцаров – обявен от проф. Янакиев, при това с получер шрифт, за… терорист. С което българските антифашистки бойци стават уникални – в цяла Европа те са антифашистки, но у нас са… терористи?!

Уважаеми приятели, това е положението в България, после да не се чудим и маем защо сме на това дередже, щом уж сериозни издания пускат уж сериозни статии на уж сериозни хора; личи си и по коментарите под статията колко малко хора познават историята и колко малко се замислят върху писаните думи.

_______
* – Проф. дфн Калин Янакиев е преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”.

(Настоящата моя статия беше публикувана в “е-Вестник“. б.м., Вени Марковски)

Свиване

„Бъдещето на управлението на проекти – проектно лидерство, компетенции и култура. IPMA Agile сертификационен модел“  

Новини

Българската асоциация за управление на проекти организира 2018 IPMA Conference: „Бъдещето на управлението на проекти – проектно лидерство, компетенции и култура. IPMA Agile сертификационен модел“. Събитието ще се проведе на 10 и 11 октомври 2018г. в Международното висше бизнес училище. Конференцията събира на едно място международни и български експерти, мениджъри на проекти и изпълнителни директори от широк кръг индустрии, за да обсъдят най-новите тенденции и добри практики в областта.

Актуалната статистика сочи, че делът от брутния вътрешен продукт на редица водещи икономики, реализиран чрез проекти, вече надминава 40%. Проектният мениджмънт се наложи като доминиращ подход за реализация на почти всички промени в бизнес средата и създаването на нови продукти и услуги. Това обуславя необходимостта от поддържането на високи професионални стандарти и утвърждаването на професията “Проект мениджър” като висококвалифицирана и специфична професия с приложение във всички сфери на дейност“, каза Велизар Проданов, председател на УС на БАУП.

От проекти в сферата на маркетинга и човешките ресурси до ИТ проекти, проекти финансирани от европейските фондове, строителни проекти, търсенето на ефективни организационни, координационни и комуникационни умения е от решаващо значение за успешното им реализиране.

През първия ден на конференцията ще се разгледат актуални не само на национално, но и на международно ниво теми, сред които са бъдещето на управлението на проекти; уменията и компетенциите, необходими за успешно управление на проекти; Agile лидерство и изискванията на ICB 4.0. За първи път в България специалистите по управление на проекти ще имат възможност да участват в единствената по рода си симулационна игра „Морски вълк“, изцяло базирана на изискванията ICB 4.0. Тя ще бъде водена от създателя й Владимир Иванов - Латвия.

През втория ден ще се проведе специален мастър клас „Конкурентоспособност чрез усъвършенстване на организационните умения при управление на проекти“ с лектор Рейнхард Вагнер, експредседател на Международната асоциация по управление на проекти (IPMA). Днес вече не е достатъчно да управляваш професионално само един проект. Мастър класът ще бъде съсредоточен върху развитие на организационните умения за управление на множество проекти, програми и портфолио от продукти и услуги, представяйки основните концепции и начини за развитие. Специален семинар за обучители се организира на 11 октомври с водещ Владимир Иванов на тема „Морски вълк“ – „8 начина да използваме играта за управление на проекти “Морски вълк”.

Следете последните новини за 2018 IPMA Conference - „Бъдещето на управлението на проекти – проектно лидерство, компетенции и култура. IPMA Agile сертификационен модел“ на официалния сайт на събитието: https://conference.project.bg/bg/
Свиване

Непоносимо лоши 3 години  

  Чета всякакви коментари и за "преврата", и за протестите тези дни. Едва ли мога нещо да добавя в духа на масовите писания.
  Но искам да кажа следното:
  Моят личен, преподавателски, научен и граждански опит ме кара да направя следната равносметка:
  
  -- Първите 20 години на Прехода бяха спорни, сложни, противоречиви, изпълнени с плюсове и минуси, надежди и загуби, амбиции и илюзии. Но те бяха като неизбежно лекарство, което трябваше да се изпие. Ех, да - не улучихме дозата, вярно, та то се оказа адски, понякога непоносимо горчиво...

чети по-нататък

Свиване

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) - 5  

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

I

ТЕЛЕГРАМИ НА СОФИЙСКОТО ОКРЪЖНО УПРАВЛЕНИЕ

42

До Орханийското окол. управление

1081

12 ноември 1872

Тъй като се чу с положителност, че някой си даскал от Етрополе [1] и Брънко [?] от Тетевен се върнали от Влашко и се криели в къщите си и понеже много важно е те да бъдат заловени, настоявам да отидете непременно лично да ги заловите и, заедно с вредителските книжа, да ги изпратите бързо тук.

л. 14 б

43

До Орханийското окол. управление

1085

14 ноември 1872

Тъй като стана нужда да се призове синът на хаджи Станя от Тетевен, за да вземе пратените тук [хаджи Станьови] книжа и ги отнесе обратно, необходимо е да бъде изпратен бързо тук под стража и то по начин, че да не може да се отклони.

л. 14 б

44

До Орханийското окол. управление

1086

14 ноември 1872

Тъй като хаджи Станьо от Тетевен заяви, че би имал доверие само ако донесените тук негови книжа се предадат на шуря му Тихол Маринов, необходимо е последният да се изпрати тук, за да получи книжата, и то съгласно горната ни телеграма, заедно със сина му [на хаджи Станя], и то предпазливо.

л. 14 б

45

До Орханийското окол. управление

1087

14 ноември 1872

Тъй като е необходимо да се призове на разпит по някои въпроси воденичарят Лалю [2] от колибите Крушов дол, Тетевенско, трябва бързо да го изпратите.

л. 15 а

46

[До Орханийското окол. управление]

1091

16 ноември 1872

Тъй като намиращият се тук под следствие Вутьо Ветьов от Видраре заявява, че е оставил на съхранение у Петко Дилов в колибите Пичор, Видрарско, един пистолет „шестак“ и 20 патрона, трябва да вземете от споменатия пистолета и патроните и да ги изпратите.

л. 15 а

47

До Орханийското окол. управление

1096

18 ноември 1872

Ако Йосиф, братът на чорбаджията Патьо, е свършил работата си по предаване на храните и се е завърнал, трябва да го изпратите тук и то така, че да не може да се отклони на някъде.

л. 15 б

48

До окол. управление в Ловеч

1097

18 ноември 1872

Тъй като изпратеният тук поп Лукан не знае нищо по въпроса за хазната, трябва да пратите в София поп Кръстьо [3] Тодоров, от Ловеч, свещеник при черквата в града Ловеч, за да бъде разпитан по някои въпроси.

л. 15 б

49

До Орханийското окол. управление

1099

18 ноември 1872

С току-що получената от Видин телеграма се съобщава, че Йосиф, братът на Патя от Видраре, като свършил във Видин работата си по предаването на храните, заминал преди два дни с парахода „Азизие“ за Оряхово, а оттам отишъл в Орхание.

Съгласно изпратената ви преди малко телеграма, трябва, щом той пристигне там, да го изпратите тук и то по начин, че да не може да се отклони.

л. 15 б

50

До Орханийското окол, управление

1108

22 ноември 1872

Тъй като вместо да се изпрати исканият пистолет, намиращ се у Петко Дилов от колибите Пичор, Видрарско, по погрешка е бил изпратен Вълю Петров за разпит, изпращането на когото е напразно, последният е пуснат на свобода. След като съобщавате, че Петко Дилов бил съсед на Въля, трябва да изпратите бързо намиращия се у него пистолет. Ако ли пък не намерите пистолета, да изпратите самия Петко Дилов.

л. 16 б

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Даскалът от Етрополе е Тодор Пеев, комуто било възложено да отиде заедно с Христо Пиронков (в превода името неправилно е предадено като „Брънко“) и помака Хасо от с. Добревци във Влашко, за да търси нападателите на хазната. Групата потеглила за Румъния на 16 октомври. Тръгването и пътуването ѝ са подробно описани от Заимов (пос. съч., стр. 86–122).

2. В турския текст името Лальо е повторено. Касае се за Лальо Пеев.

3. В тур. текст стои поп. „Христо“ вместо „Кръстъо“. Преписвачът погрешно е написал името с начална буква „Х“ вместо „К“. По въпроса за арестуването на поп Кръстьо д-р П. Ив. Стоянов пише следното: „В Ловеч се получи телеграма (тъкмо тая тел.№ 1097) да се арестува поп Кръстьо. Него (както ми каза попадията му, още жива) арестували една нощ в коледните пости (след 14 ноември, значи – тъкмо когато вече Марин и Пъшков бяха в София) (Д-р П. Ив. Стоянов, „Градът Ловеч“, стр. 31).

септември 19, 2018

Свиване

Нараства търсенето на фондове в облигации като алтернатива на стандартните банкови спестовни продукти  

Новини

Близо 80% от инвестициите са насочени към фондове с ниско-рисков инвестиционен профил



От началото на 2018 г. се наблюдава нарастване на интереса към фондове, инвестиращи в облигации. По данни на експертите от СЖ Експресбанк, те представляват 67% от всички инвестиции във взаимни фондове. Останалите вложения са разпределени между фондове на паричен пазар (14%) и фондове в акции (19%). Данните обхващат първите 9 месеца на 2018 г. и включват предлаганите от банката над 21 взаимни фондa.

Взаимните фондове имат редица предимства за клиента – от една страна, предлагат по-висока възвращаемост в сравнение с традиционните депозити, като доходите от тях са освободени от данък. Също така, инвестицията е достъпна във всеки един момент и не на последно място, фондовете са подходящи за клиенти, които не се занимават професионално с инвестиции“, коментира Людмила Костова, ръководител екип Партньорства и инвестиционни продукти в СЖ Експресбанк.

От банката уточняват, че от началото на 2018 г. на най-голям интерес в цялата гама от инвестиционни продукти на банката се радват фондовете Амунди, като инвестираните средства за този тип продукти са близо 77%. На второ място в предлаганото от СЖ Експресбанк портфолио се нарежда продукт, представляващ комбинация от страндартен депозит с по-висока доходоност за избран период и инвестиция във взаимен фонд. На трето място е търсенето на застраховка Живот с инвестиционен характер.


Инвестицията във взаимни фондове позволява редовно да спестяваме част от средствата си с индивидуално подбрана стратегия. В последствие е възможно допълнително инвестиране в същия или друг подфонд със суми, съобразени с индивидуалния бюджет и рисков апетит. Това е и причината подобен тип инвестиция да привлича все повече клиенти, които търсят начини за активно управление на спестяванията си“, допълват от СЖ Експресбанк.

В западна Европа, взаимните фондове са сред най-атрактивните и предпочитани продукти за управление на свободни средства, нареждайки се в спестовната гама между стандартния банков депозит (почти с нулева доходност към момента) и инвестицията в недвижим имот (с продължителен процес и период за освобождане на средствата).


България все още стои сравнително назад в класацията по популярност на този тип инвестиция (около 2.5%), като се нарежда на предпоследно място в Европа според проучване на Европейската Асоциация по Управление на Активите (ЕFAMA).Този процент е значително по–висок в други европейски държави, като например във Франция, Дания, Белгия (над 30%), но показателите сочат, че все повече хора се възползват от предимствата на взаимните фондове. По данни на Българска народна банка към юни 2018г. активите под управление на местни и чуждестранни инвестиционни фондове, които осъществяват дейност в България, възлизат на 3 762,4 млн.лева, отчитайки ръст от 21% на годишна база. Вниманието е насочено към чуждестранните инвестиционни фондове, които управляват 57% от общия обем средства, или 2 388,9 млн.лева. Техният размер нараства на годишна база с 451,2 млн. лева (23%).

Свиване

О-ФЕЙК-ВАНЕТО НА ОБЩЕСТВОТО  

"Я и деревня", Марк Шагал В съвременното общество социалните връзки са преимуществено виртуални, поради което социалните тенденции са силно повлияни от виртуалните социални мрежи, виртуалните новини, виртуалните услуги и т.н. Излишно е да ви споменавам, че съществува виртуална работа, виртуален секс, ловци ловят виртуални покемони, хората се запознават виртуално и се карат за виртуални
Свиване

Инцидент при пътуване с влак. Какви са правата ми?  

Инцидент при пътуване с влак. Какви са правата ми?

Скоро пътувах с влак от София до Велико Търново. Гледката, особено в района на Искърското дефиле, е много красива. Освен за пейзажа обаче се замислих за нещо, което се надявам да не ми влезе в употреба като знание, но знае ли човек… Какви са всъщност правата ми, ако се случи някакъв инцидент? Повече мога да […]

The post Инцидент при пътуване с влак. Какви са правата ми? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

С фелдфебелски ботуши по оголените нерви  

  Разбира се, аз си давам сметка за влиянието, което оказва възрастта, годините си вземат своето, човек все по-трудно се променя и напасва към динамичното време.
  Но ми се струва дълбоко погрешно разбирането, че в съвременното образование не трябва да има място за преподаване на по-фундаментално знание. Задълбочените лекции, които полагат основите, задават рамката на познанието, определят дълбочината на разбирането на процесите, се оказват ненужни. Трябвало да има основно дискусии, семинари, игри. Какво е това да се разказват сериозни теми, да се сглобява пъзелът на принципите и интересите, да се дава системното знание и разбирането на базисните процеси!

чети по-нататък

Свиване

Изкуството да оскърбяваш - 32  

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА

№ 2

Може би личността на учения, с (понякога) неотделимата от нея религиозна вяра, съдържа в себе си черти, чиято уникалност му позволява да допринесе за развитието на науката?

Ще припомним, че взаимната връзка между личността на учения и неговите открития изглежда несъмнена и общоприета догма.

По най-добър начин тази мисъл е формулирал неврофизиологът, лауреат на Нобелова награда, Джон Карю Еклз, който вижда именно във факта на научните открития най-доброто доказателство за свободата на човешката воля и за връзката на човека с надсветовна сила.

Джеймс Дюи Уотсън, също лауреат на Нобелова награда, съоткривател на структурата на ДНК и автор на „Молекулярната биология на гена“, която с право можем да наречем една от най-важните книги на човечеството, предполага, че „всяка стъпка (на науката) напред, а понякога и назад, е често дълбоко лично събитие, в което основна роля играят човешките характери и националните традиции“ („Двойната спирала“).

При Уотсън, както виждаме, ролята на личността за дадено откритие е пределно конкретизирана.

Още по-категоричен е друг нобелов лауреат – Криситан дьо Дюв, който пише, че „създаването на една теория е напрегнат творчески процес, носещ върху себе си отпечатъка на личността на автора“.

Той характеризира теорията за относителността на Айнщайн като „отпечатък на индивидуални, личностни черти, характерни само за нейния създател“.

На пръв поглед тази гледна точка изглежда единствено логична и възможна.

Но само на пръв поглед.

А докоснем ли фактите от това предположение не остава даже loci udi (мокро място).

Работата е в това, че много важни изобретения и принципни открития на природни закони и на свойства на материята са били почти синхронно извършени от учени, които изобщо не са били свързани помежду си, били са съвсем независими един от друг, разпръснати национално, географски, социално и религиозно.

Ще приведем кратка подборка от факти, иначе казано – ще изброим тези открития, които са били извършени „независимо“ и „едновременно“:

Кавендиш и Кулон откриват закона за привличането и отблъскването на електрическите заряди;

Парацелс и У. фон Хутен заявяват за влиянието на сифилиса върху главния и гръбначния мозък;

Ж. Жансен и Локаймер правят спектрален анализ на протуберансите на слънчевия диск;

Рамзай и Лангле откриват свойствата на хелия;

Дарвин и Уолъс формулират теорията за еволюцията;

Адамс и Леверие откриват планетата Нептун;

Маркони и Попов изобретяват радиото;

Опарин и Холдейн откриват принципите на абиогенезата;

Мариот и Бойл измерват особеностите на поведението на газовете;

Август Теплер и Вилхелм Холц изобретяват електрофорната машина; Цезар Скалигер и Цезалпини Арецио изказват хипотеза за съществуването на кинестезията (ставно-мускулните усещания);

Гей Люсак, Жак Шарлем и Далтон извеждат закона за обемите;

Фон Герике и Торичели определят свойствата на вакуума;

Ж. Форнел и П. Форест откриват отровното влияние на живака върху главния мозък;

Галилей, дьо Шезо и Олберс разгадават парадокса на чернотата на Вселената;

Борели и Жюрен откриват капилярните явления;

Херц и Лодж фиксират електромагнитните вълни;

Томсън, Джермер и Дейвисън разшифроват дифракцията на електроните;

Нютон и Хук определят закона за обратната пропорционалност на квадрата на разстоянията; Хюйгенс и Галилей създават часовника с махало;

Котуньо и Можанди изясняват ролята на ликвора и законите за неговото циркулиране между вентрикулите на мозъка;

Декарт и Снелиус откриват ефекта на пречупването на светлината;

Бенет и Еанди моделират електроскопа;

Шееле, Пристли и Лавоазие класифицират водорода;

Малпиги и Г. Баджливи фиксират механизма за поява на хемиплегията;

Майер и Джоул достигат до принципа за еквивалентността;

Галилей и Шейнер откриват петната по Слънцето;

Латур и Фарадей установяват втечняването на газовете;

Далтон и Волта описват поведението на парите;

Менделеев и Мейр откриват периодичния закон;

Вайнберг и Харди доказват закона за генетичното равновесие;

Ръсел и Херцшпрунг съставят диаграмите, класифициращи звездите;

Мюрей Хел-Ман и Дж. Цвайг съставят квантовия модел на елементарните частици (хипотезата на кварките);

Мьобиус и Листер формулират парадокса на „лентата на Мьобиус“;

Лобачемский и Бойяи разработват хиперболичната геометрия.

Списъкът може да бъде продължен, но предполагаме, че изброеното е достатъчно.

Нашият индекс не е, разбира се, безупречен, а в отделни случаи е и дискутивен, но наличието на някаква закономерност е несъмнено.

Има неяснота с авторството на „обратния квадрат“. Двамата му независими „откриватели“ (Хук и Нютон) така и не могли да допуснат, че една толкова специфична задача може да занимава дълго време друг някого и плюс това да бъде решена от друг някого. Хук и Нютон се обвинявали взаимно в плагиатство; през 1680 година в Кралското дружество избухнал красив и обстоятелствен скандал, но след това, като се запознали със своите чернови, писма и разработки, двете страни се примирили удивени. Възможни са съмнения и за първородството при откриването на ефекта на пречупването на светлината, но въпреки прецизното разследване на този случай от Лайбниц, Хюйгенс и много други, никакви доказателства, че Декарт е знаел за разработките на Снелиус, така и не били намерени. Като проучим внимателно списъка и съпоставим датите, ще видим също така, че откритията не съвпадат винаги по календар, година с години, месец с месец. Понякога са отдалечени с няколко години и десетилетия. Въпреки това те са направени самостоятелно, защото по-късният автор е нямало как да знае за някакви разработки в съответното направление на когото и да било. Ще поясня. Не са редки случаите, когато откритието е направено по-рано, но по различни причини не е било публикувано, остава напълно неизвестно за съвременниците и бива открито в архивите едва от правнуците. Добър пример за това са пълните разработки на закона за отблъскването и привличането на електрическите заряди, намерени в архивите на Кавендиш десетки години по-късно от Максуел. Ние не включихме в списъка многобройните и също така почти едновременни изобретатели на далекогледа, иначе казано - Д. Б. Порт, Липергей, Ф. Мавролик, защото освен тях той има още много „бащи“; както и „едновременните“ автори на калейдоскопа, хладилните установки, въздушния балон, вертолета и прочее.

И така, убедихме се в това, че учени, които нямат помежду си нищо общо нито по възпитание, нито по образование, нито по убеждения, напълно непознати един за друг, приблизително по едно и също време са стигали до едни и същи изводи за важни въпроси на мирозданието.

Даже в нашия малък списък са се смесили контета и мрачни отшелници, пламенни фашисти и унили руски инженери, изтънчени академици и пивовари, веселяци и меланхолици, фанатични християни и атеисти, убедени ергени и примерни глави на семейства, плебеи и аристократи, а също така градски управници, комунисти, роялисти, перове, революционери, настоятели на манастири и дуелисти.

Изброеното от нас по-горе е само видимата, официалната част от образите на великите учени.

В повечето случаи деликатността не е позволявала на биографите да се задълбочават в някои особености на техния бит, навици и наклонности.

Но ние знаем, че всеки homo има много живописна „обратна страна“.

И можем да предположим обосновано, че различията между реализаторите на едни и същи открития са били още по-поразителни от представеното в официалните им жития. А ние знаем колко са съществени тези „различия“ за формирането на мирогледа на личността).

С други думи, имаме пълно основание да предположим, че между фон Герике и Торичели, Мариот и Бойл, Маркони и Попов е имало не просто „различия“, а цели „пропасти“.

И въпреки това те са стигнали по едно и също време до едни и същи изводи. Всичките личностни, национални, религиозни, битови и политически различия не са играли никаква роля за научния резултат.

Но може би тази несвързаност на откритието с личността е присъща само на локалните прозрения?

Може би най-грандиозните теории се основават все пак на някакви неповторими черти на техните създатели?

Не. Както можем да се убедим, посочената от нас закономерност се отнася за всички открития, независимо от техния мащаб.

Например:

Чарлз Дарвин и Алфред Ръсел Уолъс не се били срещали никога и не били общували помежду си. До 1858 година Дарвин изобщо не знаел за съществуването на Алфред Ръсел.

Но през юни на посочената година Уолъс изпратил на Дарвин чернова на статията си „Към тенденцията за независимо възникване на вариации от оригинална форма“.

Като разпечатал плика, потресеният Дарвин видял в редовете на Уолъс собствената си теория, нюанси от която криел даже от толкова близки приятели като Хукър и Лайъл.

„Никога не бях виждал по-поразително съвпадение. Ако Уолъс разполагаше с моята чернова, написана през 1842 година, не би могъл да ѝ направи по-добро резюме“ (Дарвин за написаното от Уолъс).

Разбира се, има теории не по-малко глобални от еволюционната. Това са квантовата теория, абиогенетичната, за относителността, за условните рефлекси и за генетичния код.

Всички те имат доста нееднозначен произход.

При цялото (условно) благоговеене пред имената на Айнщайн, Опарин, Павлов, Крик и Шрьодингер, никой от тях не може да бъде наречен „автор“ на въпросните теории. (В примитивния и еднозначен смисъл на думата „автор“).

Откритията на Айнщайн могат да бъдат маркирани с неговото име много условно. Херман Минковски разработва математическата координатна система, без която специалната теория за относителността никога не би се появила на бял свят, а Гилберт създава цялата математическа основа на общата теория за относителността. Преки съавтори на Айнщайн са Максуел, Фицджералд, Лармор, Лоренц и Поанкаре. По същество специалната и общата теория за относителността са колективна работа.

Абиогенетичната концепция (както помним) била разработена самостоятелно от Александр Иванович Опарин и Джон Холдейн, които били надеждно изолирани помежду си от географията, от различието на научните школи и от най-баналната политика (иначе казано – от „затвореността“ на ранния СССР).

Отначало двамина приели трагично вестта, че имат „конкурент“ на другия континент, но ситуацията (отчасти) била спасена от благородния Холдейн, който признал разработките на Опарин за по-обхватни и мащабни, а съответно и за по-значими.

Тук, по примера с абиогенезата, виждаме ролята на чисто външните фактори. Те ограждат надеждно учените един от друг.

Но покрай външните фактори, имало и други, понякога още по-влиятелни от географските и политическите граници. Те също осигурявали независимостта на откритията, даже тогава, когато учените не само си пишели, но и се намирали в близък научен контакт.

Вероятно тук трябва да се спрем и да конкретизираме понятието „независимост на откритията в науката“.

Какво е това?

Това е термин, с който маркираме някакъв висок научен резултат, ако са го постигнали учени, които не са имали възможност да си заимстват мисли и идеи един от друг.

Но като прекрасни изолатори могат да служат също така гордостта, конфликтността, честолюбието и персоналната научна тежест.

Дадената мисъл не изглежда много проста, но може да се разясни лесно като се даде за пример квантовата теория.

Когато изброяваме всички, които са били причастни към нейното създаване, ние говорим за множество значими, своенравни и свободомислещи персонажи.

Съвсем различните – Планк, Бор, Дирак, Айзенщайн, Хайзенберг, Шрьодингер, Ръдърфорд, Луи дьо Бройл, фон Нойман, Паули и Йрдан - градели заедно теорията за квантите само по тази причина, че наистина виждали еднакво конструкцията на микросвета.

Фактите не им оставяли нито избор, нито маневра. Вероятно пряко волята им. Гарантирано – въпреки самолюбието им.

Абсолютната „изолираност“ в случая се осигурявала не от физическата изолираност, а от адската горделивост, с която в еднаква степен се славели всичките творци на квантовата теория.

Ще напомним, че нито за Хайзенберг, нито за Дирак, да не говорим за Планк, Бор или Айнщайн, прекланянето пред авторитети никога не е съществувало.

Нещо повече. Всеки от тях би дал мило и драго за възможността да нарита красиво именития си колега, уличавайки го в грешка.

Но… както вече отбелязахме, никой от тях не е имал избор. Сумата на фактите „опряла ножа до гърлото“ на всички, приготвяйки ги за (почти) абсолютно (почти) единомислие по квантовия въпрос.

Ще бъдем откровени: мислите за липса на тясна зависимост между научното откритие и личността на учения не са нещо ново.

В малко по-размит и прозрачен вид (не толкова старателно формулирани) те могат да бъдат открити у Тюрго, Кондорсе, Годуин, Вернадский, Шубин, Мертън и Стиглър.

У Кондорсе и Тюрго те са замъглени от непоносимо многословие и романтизма на стила.

Вернадский бил по-конкретен (но при условие, че споменем и за изобщо присъщата „задуха“ и „заплетеност“ на изложението му).

Той почти „напипал“ съществуването на някакъв световно-исторически процес на познанието, малко зависещ от отделните личности и даже от общия „прогрес на човешкото общество“.

„Ние отделяме независимостта на основния тон на историческия ход на научното мислене от историческата обстановка, от единството на процеса. Това очевидно важи за цялото човечество – без оглед на разликите в държавните организации, расите, нациите, обществените слоеве… Изучавайки историята на точното знание, ние виждаме ясно как пред нас се открива нещо цялостно, дълбоко свързано чрез хиляди нишки с всичката история на човечеството“ („Произведения по история на науката в русия“, ч. 1, гл. 1, Москва, 1988 г.)

Нашият съвременник, добре формиращият изказа си Нил Шубин, като се опира на изследванията на Мертън и Стиглър, отбелязва доста всекидневно, че „много велики идеи идват на различни хора практически едновременно“ и че „нито едно научно откритие не е наречено с името на своя първооткривател… Богатата история на откритията не е линеен път от един човек към друг, а продукт на социалната среда с безчислени предшестващи епизоди и като резултат има много автори. Често самият изобретател или първооткривател играе по-маловажна роля от средата, която е подготвила откритието, от това, което, да речем, „витае във въздуха“. (Neil Shubin, „The universe witin“, 2013 г.)

Всичко е много просто. Ако в едно помещение се пусне иприт, хлор или друг токсичен газ, не всички, намиращи се вътре, ще паднат едновременно. Някой ще бъде първи. Така става и с откритията. Постепенно се натрупват обстоятелства и знания, които правят откритието неизбежно. Всичко, както винаги, е детерминирано от средата, обстоятелствата и тяхната нараснала сума.

На заседание на германското физическо дружество Макс Планк формулира това с удивителна простота: „Представете си геолог, който търси с всички сили благородна руда и който попада на жила самородно злато. А пък при разглеждане по-отблизо тя се оказва безкрайно по-богата отколкото би могло да се предположи на пръв поглед. Но! Ако този геолог не се натъкне на жилата, то безусловно ще го направи неговият колега“.

Макс Борн отишъл още малко по-нататък, като пресметнал следната закономерност: „процесът на натрупване и прилагане на знанията като резултат от дейността на целия човешки род в продължение на много време би трябвало да следва статистическия закон за експоненциалното нарастване и не може да бъде спрян“.

(Следва)

ДО ТУК:

1. КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА"

2. КИРИЛ - ПРОСВЕТИТЕЛЯТ НА ПИНГВИНИ, ИЛИ ИСТИНАТА НА НЕИЗТРИТИЯ ЗАДНИК

3. ДВУГЛАВИЯТ ПЕНИС

4. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - I

5. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - II

6. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - III

7. САМОТНАТА РУСИЯ ИСКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ

8. НЕ СТАРЕЯТ ПО ДУША ЦЕЛИНИТЕ

9. ГОЛИЯТ ПАТРИАРХ ИЛИ ЗАКОНЪТ НА МИКИ МАУС

10. КРАЯТ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. КАКВО ЩЕ СТАНЕ?

11. КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА?

12. МУХОМОРКИТЕ НА ПОБЕДАТА

13. ДРАЗНЕНЕ НА ГЪСКАТА. КРАЙ НА ДИСКУСИЯТА ЗА ГАЛИЛЕЙ

14. ОСОБЕНО ОПАСНО МИСЛЕНЕ. ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЧУДАЦИТЕ

15. РУСИЯ В ТЪРСЕНЕ НА АДА

16. ИСУС ТАНГЕЙЗЕРОВИЧ ЧАПЛИН

17. ГЛУПАВАТА КЛИО, ИЛИ ЗАЩО В УЧИЛИЩЕ НЕ ТРАБЯВА ДА СЕ УЧИ ИСТОРИЯ

18. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 1

19. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 2

20. ТОПЛА ЦИЦКА ЗА ХУНВЕЙБИНА

21. ВЯРА С ФЛОМАСТЕР

22. ТРУЖЕНИЦИ НА ЗАДНИКА

23. ВКУС НА ИЗПРАЖНЕНИЯ

24. ЗАГЛЕДАНИ В ПЕНИСА

25. ВЪРВЯЩИ КЪМ АНУСА

26. В НОКТИТЕ НА ПИГОПАГУСА

27. ЖЕЛЕЗНИТЕ ЛАПТИ НА КРЕМЪЛ

28. ЛЪЖАТА КАТО ЖАНР

29. ХИМИЧЕСКИ ЧИСТ ЦИНИЗЪМ

30. ПУТИН И РЕВОЛЮЦИЯТА

31. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 1

септември 18, 2018

Свиване

ОК: проучват необходимостта от регулация на онлайн съдържанието  

Британският регулатор за медии и електронни съобщения Ofcom  публикува документ за обсъждане,   отнасящ се до причиняващото вреда  онлайн съдържание.

В Обединеното кралство и по света се провежда дискусия   дали е необходима регулация на съдържанието онлайн. Правителството на Обединеното кралство възнамерява да предложи ново законодателство.

Наред с документа за обсъждане, Ofcom публикува  проучване на общественото мнение за необходимостта от регулация.

 

 

Първи реакции

Правителството обсъжда регулация на платформите – включително нов регулатор, според FT.

 

 

 

Свиване

Vivacom ще разпространява руски тв програми в Европа  

Новина от последните дни за бизнеса на Vivacom:

Компанията  Vivacom  е сключила споразумение с компанията  Stream Television Company, базирана в Русия, съобщава broadbandnews.com.

Руската компания е собственик на 17 тв програми, между които Рыбалка и охота.

Vivacom ще разпространява програмите на руската компания в Европа. 

Свиване

ФЕДЕРАЛНА ЕВРОПА, ПОЛЕЗНИТЕ ИДИОТИ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС  

&

25 години след Маастрихт и почти 10 след Лисабон, едно е ясно на всички - днешният ЕС е опасно слаб и неефективен. Липсата на политическо лидерство (не съвсем справедливо олицетворена напоследък от ишиасните кризи на Жан-Клод Юнкер), не е причина, а следствие. Неспособността да се вземат бързи и адекватни решения на кризи не е продукт на “сложни регулации” а резултат от отсъствието на регулации/правила за реакция на кризи. 

Накратко - Европа не е твърде единна. Твърде разединена е. ЕС на Маастрихт и Лисабон е слаб не защото не се съобразява с националните държави, а защото е плод на прекален компромис с националния суверенитет. Вместо малко, ефективно и отчетно пред ЕП и гражданите федерално правителство, което да се занимава с основните общи политики, има сложна и мудна администрация, посветена на често периферни въпроси. 

Това състояние е дългосрочно неудържимо. Ние, като граждани на Европа, ще трябва да тръгнем по един от два пътя - напред към Единна, федерална Европа или обратно към конкуриращи се национални държави. 

(нито за момент, "Отците основатели" на Европа 
не са си представяли друго, освен федеративна държава)

Но нека да погледнем конкретно основните кризи, причините за тях и решенията в двете възможи посоки:

1) “Неуспешна имиграционна политика
Тук вече никой не спори. След дълги години на автоцензура, вече не само националистите и християндемократите, но също социалдемократите и либералите, признават провала на политиката за съхраняване на социалния модел от 80-те чрез неограничен прием на мигранти. 

Има обаче важен детайл: Такова нещо като “миграционна политика на ЕС” няма. Не съществува.Дъблинският регламент” урежда единствено молбите за закрила по Конвенцията за бежанците и статута на бежанците от 1951 г. Но и той не създава обща политика на Съюза, а е нейно отрицание, узаконяващо принципа, че проблемът с миграцията е национален проблем на граничните държави на ЕС. Извън правото на убежище, всички други аспекти на миграцията са чиста национална политика. Провалена национална политика. 

И тук виждаме един от основните недостатъци на половинчатата “Маастрихтска Европа”. Шенгенското споразумение предвижда общи граници, но не налага, не финансира и не гарантира обща гранична политика. Комбинацията между отворени вътрешни граници и липса на обща миграционна политика ни доведе до кризата от 2015г. 

Възможни са две решения: Обща политика по затваряне на външните граници или самостоятелна политика по затваряне на вътрешните. Второто е кошмар за граничните държави, в т.ч. за България. Ние, българите, естествено сме за затваряне на външните граници. Но това изисква повече Европа, силни федерални органи на власт, които да наложат волята на мнозинството за рестриктивна политика и да я приложат по всички външни граници. Изисква единна Европа и достатъно споделяне на суверенитет и бюджет общи граничните сили. 


2) “Неуспешна социална политика
Няма спор. След Маастрихт, Европа е континент на задълбочаващи се неравенства, намаляваща социална защита, ерозираща средна класа. Социалната база на евроскептиците (националните социалисти) е почти изцяло сред групите, които се чувстват губещи в този процес, които носят на гърба си тежестта, а не ползите от либералните реформи в периода 1990-2008г. 

НО: Няма такова нещо като “Европейска социална политика”. Има в различна степен неуспешни национални социални политики. И отново един половинчат, недомислен компромис - относително отвореният пазар на труда е съчетан с напълно затворени солидарни социално-осигурителни и здравни системи. По този начин, обществата от Източна Европа се превръщат в незаменим донор на западните пенсионни и здравни фондове. Но пък в очите на работническата класа на Запад, работниците от Изтока са крадци на работни места, оттам и обвиненията за “социален дъмпинг”. 

Решенията? Обратно затваряне на пазара на труда и край на свободното движение или интеграция на социалните системи. България изобщо функционира благодарение на постоянния износ на работна ръка за ЕС и непрекъснатия приток на средства от работещите в ЕС към семействата им. Нашият интерес е очевиден - свободен трудов пазар и повече Европа в социалната сфера, в т.ч. и пенсионна система, която да осигурява приходи на нашия осигурителен институт от българите, работещи в ЕС. 


3) Икономическото изоставане. Без кавички
Факт е, че Европа изостава икономически, както и че в периода 1990-2018 е загубила немалко производства. Важно е да се отбележи, че за избирателите на евроскептиците на Запад, изнасянето на производства в Полша, България или Румъния също е “загуба на производства” и те се противопоставят на това, което за нас са инвестиции. 

Икономическото изоставане се дължи на много фактори - преди всичко на бързия и за мнозина неочакван възход на производствата в Източна Азия и особено Китай, на агресивната търговска политика на тези държави, но и на твърде тежките социални системи и сложни трудови и пазарни национали регулации в Европа. 

Има ли обаче връзка между Договора за ЕС от Маастрихт и създаването на Единния пазар, от една страна, и икономическото изоставане, от друга? Доколкото има, тя се дължи на недостатъчната, а не на прекомерната интеграция на европейските икономики. Маастрихт е твърде обърнат към миналото, към времето, когато отделните европейски държави са били световните икономически гиганти след САЩ и конкуренцията е била предимно помежду им. Клаузите на Маастрихт са насочени предимно към преодоляване на нелоялната конкуренция между отделните страни в ЕС, а не на нелоялната конкуренция отвън. И до днес, икономическата политика на Съюза не създава необходимите условия за обща политика за париране на нелоялната конкуренция, “социалния дъмпинг” и агресивната индустриална и търговска политика на Изтока. Особена слабост на ЕС е провалът за включване на транспорта в Единния пазар, който отнема възможността за пълноценно използване на вътрешно-европейските железопътни и водни артерии като фактор за конкурентност и растеж. Националните транспортни политики се характеризират с неизживян национализъм и социализъм, както повечето сфери, в които Европа се проваля… 
В единствената сфера, в която ЕС е постигнал пълна интеграция - митническата политика, ЕС е силно ефективен, както показаха и скорошните преговори с Япония и САЩ. Общата политика е фактор против, а не за икономическото изоставане. 


5) Кризата на еврото
Една от най-опасните половинчати политики след Маастрихт е въвеждането на обща валута и Централна банка, но без общо финансово и икономическо управление. Всички проблеми, които последваха - в т.ч. и особено фалита на икономиките в Южна Европа - бяха предвидени от архитектите на Еврозоната, те не са изненада. Нещо повече - те са ясно предвидени от Аликзандър Хамилтън повече от 200 години (!) преди въвеждането на Еврото, в непреходните “Записки на Федералиста”. 

Общата валута изисква минимални стандарти на обща финансова и фискална политика, налагани от орган със собствени правомощия, а не чрез преговори между суверенни финансови министерства. Отново проблемът се корени в липсата на достатъчно интеграция. Тук особено голяма отговорност носят формално “про-европейските” правителства на Германия и на другите богати северни държави. Те имат огромна полза от единната валута, но не носят отговорност за нейните недъзи. 


4) Външнополитическа слабост и безпомощна енергийна дипломация. Отново без кавички
Общата външна политика, въпреки всички усилия, остава слабото звено на ЕС. И това не е чудно, защото усилията са на хартия. Външната политика на ЕС, доколкото я има, не е обезпечена с финансови, икономически и отбранителни инструменти. Нещо повече - тя се формира от орган (“Върховен комисар”), който не е носител на суверенитет и има по-скоро съгласувателни функции. Във всяка кризисна ситуация, ЕС има “позиции”, но отделните европейски държави имат различни, често противоположни, политики. Това се отразява особено тежко в Близкия Изток, където ЕС е изключително уязвим от мигрантски потоци и радикализация на собствените си арабски, кюрдски и турски общности, а безпомощен да подпомогне умиротворяването на региона и намирането на разумни компромиси.

Особено видима е външнополитическата слабост в сферата на енергетиката. Европейският континент е в общи линии лишен от енергийни ресурси - отчасти поради липсата на находища, отчасти поради твърде високата цена на добив на изкопаеми. Всички европейски икономики са зависими от енергийни доставки и особено от доставки на газ, който почти не се добива в ЕС. Несъмнен е интересът от обща енергийна политика, която би поставила доставчиците в много тежко пазарно положение и би осигурила трайни доставки на добри цени. Обща енергийна политика обаче липсва - има конкурентни и опасни национални политики, и то както от страна на руските “Троянски коне” като България и Унгария, така и от егоистичната и видимо корумпирана енергийна политика на Германия. 

Като цяло, липсата на реална, суверенна обща външна, отбранителна и енергийна политика води до един особено опасен феномен - дипломацията на Европа да се ръководи от Берлин, вместо от Брюксел. 


Заключение: Легендата за диктатурата на “еврократите” почива на комбинация от лъжи и заблуди. Във всички сфери, в които Европа е слаба, липсват или не се прилагат общи политики, а се налагат противоречиви, глупави и опасни национални политики. 
Да, ЕП и ЕК често се занимават с глупости. 
Да, гласът на крайните левичари се чува напълно несъответно на истинското им политическо влияние. 
Да, климатичната политика на ЕС може би преминава границите на разумното, като се има предвид политиката на основните конкуренти. 

И да, европейските институции масово са се превърнали в старчески домове за пенсионирани национални политици или люпилни на конформистки бюрократични таланти, загубили връзка с реалния свят. 

Но това не се дължи на твърде много власт в ЕС, а на твърде малко реално правомощия, липса на общ финансов ресурс и в крайна сметка - липса на суверенна, демократично формирана обща воля. За да има истинско лидерство, представителност и отговорност, трябва да има истинска власт. Единна, федерална Европа може да бъде много по-силна и в борбата с нелегалната миграция и терористичната заплаха, и в световните икономически битки, и в сдържането на конфликтите в Близкия Изток и Африка. Тя може по демократичен път да излъчи лидери, които да представляват мнението на мнозинството, и чиято власт да бъде балансирана от мнозинството национални държави, както се случва във всяка конституционна федерация. Тези лидери могат да бъдат консерватори, либерали, социалисти - според моментния превес на обществените настроения. 

Но едно е сигурно. Не могат да бъдат полезните идиоти на Кремъл - дребни мошеници, които използват страховете и проблемите на избирателите си, парите на данъкоплатците от цяла Европа и черните пари на руската мафия, за да обогатяват себе си и да рушат бъдещето ни.




Свиване

След Brexit: ефекти за медийните услуги  

Министерството на цифровите технологии, културата, медиите и спорта на Обединеното кралство издаде насоки за аудиовизуалния сектор като част от поредица от технически указания за бизнеса и гражданите  – какво трябва да направят в сценария ” Brexit без споразумение” в случай, че Обединеното кралство напусне ЕС през март 2019 г. без споразумение.

След март 2019 г. Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) и принципът на “държавата на произход” вече няма да се прилагат за услугите, които се разпространяват в ЕС от доставчици под юрисдикцията на Обединеното кралство, тъй като ОК ще бъде класифицирано като трета страна.

Държавите от ЕС са свободни да предприемат мерки, които смятат за подходящи по отношение на аудиовизуалните медийни услуги, идващи от трети държави, при условие че мерките са в съответствие с правото на Съюза и международните задължения на Съюза.

Ако доставчиците на медийни услуги разчитат на EКTT (Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа) за разпространение на услуга, те трябва да имат предвид факта, че EКTT няма същите механизми за прилагане като AVMSD. Седем държави от ЕС са извън ЕКТТ (Белгия, Дания, Гърция, Ирландия, Люксембург, Холандия и Швеция).

“Трябва да сте наясно, че може да се наложи да имате две лицензии”, се казва в указанията. “Вие ще имате нужда от лицензия на Ofcom за получаване на услуги в Обединеното кралство. Лицензията на Ofcom може да обхваща и услуги, които могат да се получат в други държави-страни по EКTT (защото съгласно EКTT тези държави трябва да признават лицензите на Ofcom). Лицензиите на Ofcom обаче не биха могли да покрият услуги, които се получават в държави от ЕС, които не са страни по EКTT.”

Също така EКTT не предвижда свобода на приемане на услуги VOD (“видео по заявка”) – регулирането и разрешаването на услугата “видео по заявка” ще се определят на местно ниво и доставчиците следва да търсят местен правен съвет по отношение на състоянието на тяхната услуга.

“Ако не предприемете никакви действия, вероятно ще бъдете разглеждани като излъчващ в ЕС доставчик на телевизионно съдържание от трета страна”, предупреждава DCMS. Това би означавало, че държавите от ЕС са свободни да налагат чрез националните закони изисквания, каквито намерят за добре (без да нарушават правото на ЕС и международните споразумения).

България е страна по Конвенцията за трансгранична телевизия на Съвета на Европа.

Свиване

Митът за недемократичния Европейски съюз  

Има един мит, който се повтаря все по-често – че Европейският съюз е недемократичен, а решенията се вземат от неизбрани от никого бюрократи.

Само че… ЕС има няколко основни институции и всички те са доста демократични (както отбелязва и The Economist).

Европейският парламент се състои от 750 депутати, директно избрани от народа с избори. Да, има идиоти, да, понякога гласуват глупости, и аз съм на първите линии да ги критикувам в тези случаи, но са си съвсем демократично избрани. За българските представители даже е по-демократично от националните избори, защото водачът на листа може да бъде изместен с преференции.

Броят евродепутати е горе-долу пропорционален на населението на държавите-членки, но наклонен леко в полза на по-малките държави. За да нямат големите твърде много тежест.

Малко известна на широката публика доскоро институция на ЕС е Съветът. Много от решенията се вземат на практика именно там (а не в парламента или Комисията), а той е съвсем демократичен – министрите от изпълнителната власт на всяка държава имат равен глас. Да, министрите на Борисов и Орбан имат равен глас с тези на Меркел и Макрон. И макар да не са избирани пряко, а чрез парламент, това са представители на демократично избраните правителства на съответните държави. Именно този съвет председателствахме през първата половина на тази година. Да, и те правят глупости, да, решенията там се вземат бавно и с трудни компромиси между интересите на всички държави-членки. Но именно това е демократичното.

Европейската комисия и често критикувания Юнкер са изпълнителната власт на ЕС. Те се избират от парламента, който пък е демократично избран. Както всъщност почти всяка изпълнителна власт в Европа. Критиците обичат да казват „никой не е избирал еврокомисарите“. Но никой не е избирал и нашите министри, и все пак те са легитимното правителство (колкото и наедекватно да е то). Всъщност, „никой“ не е вярно – демократично избраният парламент ги е избрал. И да, Комисията има право да съставя обвързващи нормативни актове, които не са минали през парламент и съвет (решения и част от регламентите), и може би техният обхват може да се прецизира, но всяка изпълнителна власт има такова право (нашата, например, приема правилници, наредби, решения и постановления)

Съдът на Европейския съюз наистина не го избира народът. Но това е закономерно, тъй като съдебната власт в Европа не подлежи на избори, и по-добре. Но всъщност и той е демократичен, тъй като в състава му влиза по един съдия от всяка държава-членка, предложен от правителството.

Така че Европейският съюз си е възможно най-демократичен, че даже понякога вповече, което води до блокиране на преговорите по някои теми.

„Неизбраните от никого бюрократи“ не са тези, които вземат решенията – решенията се вземат от избрани от народите на ЕС представители, така че предлагам да спрем с тази теза.

ЕС има други кусури, които трябва да работим, за да поправим, но демократичността не е един от тях.

Свиване

Не бяха останали хора  

  1.
  Някой ден мнозина ще си кажат така:
  
  Когато уволниха колеги, защото бяха несъгласни с началството, аз мълчах; не бях несъгласен с началството.
  Когато издевателстваха над една жена, заради някаква история с подкуп, аз мълчах; не бях имал никога история с подкуп.
  Когато се гавриха с родителите на деца с увреждания, аз мълчах; не бях родител на дете с увреждания
  Когато унищожаваха с хиляди домашни животни, аз мълчах; нямах нито едно домашно животно.
  Когато арестуваха журналисти, аз мълчах; не бях журналист
  Когато хвърлиха в затвора опозиционери, аз мълчах; не бях опозиционер.
  Когато се захванаха с мен - вече не бяха останали хора,
които да ме защитят.

чети по-нататък

Свиване

Как да платя онлайн глобата си към КАТ?  

ИЗТОЧНИК: ПРАВАТА МИ.БГ

АВТОР: Автор: Моника Дафинова, юрист

Получих от КАТ “честитка” за превишена скорост. Тъй като съм съвестен гражданин, искам да си платя глобата, но не ми се чака по опашките. Разбирам от приятел, че МВР вече предлагат електронни услуги за плащане на глоби, които мога да използвам. Как става това?

Къде мога да проверя глобата си?

Преди всичко трябва да направя справка за наложени глоби тук (да не окаже, че имам повече от една глоба). Трябва да посоча своето ЕГН и номер на шофьорска книжка.

Как мога да платя глобата си?

Ако имам наложени глоби, то срещу всяка една от тях ще има опция “Плати”, която ще ме препрати към сайт на електронна платежна система. 2 възможности имам да платя глобата си:

  • чрез профила ми, ако имам регистрация в сайт на електронна платежна система;
  • чрез форма, в която ще попълня данните за типа наложена глоба (фиш или наказателно постановление) и за своята дебитна или кредитна карта.

NB! При плащането чрез сайта на електронната платежна система имам и такса за превода. Тарифа за таксите мога да видя тук.

Важни неща, които трябва да знам!

  1. С един платежен документ мога да платя само едно задължениеТук мога да видя попълнени образци на платежни документи за плащане по фишове и наказателни постановления.

Това изискване е важно, защото ако имам глоби за нарушение по Закона за движения по пътищата и за нарушение по Кодекса на застраховането (например превишил съм скоростта и нямам платена застраховка “Гражданска отговорност”), то имам задължение да платя 2 глоби и то по различни банкови сметки.

  1. Задължението се заплаща наведнъж в пълния му размер (или с посочена отстъпка ако е електронен фиш).
  2. В платежното задължително трябва да попълня следните данни:

  • при плащане по наказателно постановление (НП) – номер на постановлението и дата на съставянето му, точен размер на глобата, трите ми имена, ЕГН, банкова сметка, която е посочена в НП;
  • при плащане по фиш/електронен фиш – серия и номер на фиш, дата на издаване, точен размер на глобата, три имена/наименование на фирма), ЕГН/ЕИК, банкова сметка, която е посочена във фиша


Какви са банковите сметки?

Банковите сметки, по които трябва да наредя плащането, са:

BUIB BGSF СИБАНК ЕАД – клон “Тунджа”

BG41 BUIB 9888 3122 9441 01

  • за глоби по фишове и наказателни постановления, наложени от органите на “Пътна полиция” – МВР за нарушения на Кодекса на застраховането:

На името на: Гаранционен фонд

BUIB BGSF СИБАНК АД

BG56 BUIB 9888 1092 0526 00

P.S. Все пак ако нямам възможност да платя глобата си онлайн, но не ми се чака по опашки в КАТ, мога да го направя и по някой от следните начини:

  • като отида в най-близката банка;
  • чрез пощенски запис;
  • чрез кеш-терминал;
  • чрез онлайн банкиране;
  • чрез офисите на системите за бързи плащания.

септември 17, 2018

Свиване

Съд на ЕС: Отговорността на YouTube  

Заедно с новината за гласуването на Директивата за авторското право на 12 септември една друга новина от последните дни е  свързана с отговорността на платформите, по-специално с отговорността на YouTube за разпространяване на защитени авторски произведения.

От 2009 г. се води дело срещу YouTube (и Google) за  записи на  Сара Брайтман в YouTube,  които не са свалени след искане на продуцента на записите. Германските съдилища се позовават на националната разпоредба, която въвежда  член 14 от Директивата за електронната търговия.

Германският федерален съд (FCJ) решава да спре производството u да се обърне с преюдициално запитване към Съда на ЕС – ред въпроси, между които:   

Дали операторът на онлайн видео платформа, на която потребителите предоставят   съдържание, защитено с авторско право, без съгласието на собствениците на авторското право, извършва актове на публично разгласяване по смисъла на чл. 3 от директива 29/2001.

Свиване

Кога и как да поискам прекратяване на осиновяване?  

Кога и как да поискам прекратяване на осиновяване?

Преди години осинових син – Иван, който още беше бебе. Сега той вече е на 15 години и наскоро разбра, че е осиновен. От тогава той се държи ужасно с мен, непослушен е, бяга от училище и непрекъснато се караме. Не мога да издържам повече и искам да знам какво мога да направя в тази […]

The post Кога и как да поискам прекратяване на осиновяване? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) - 4  

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

I

ТЕЛЕГРАМИ НА СОФИЙСКОТО ОКРЪЖНО УПРАВЛЕНИЕ

31

До Орханийското окол. управление [1]

1044

31 октомври 1872

Изпратете бързо под охрана тетевенците Шишко Тодор, Лалю Пеев, Марко Йончев и Лалю Попов, а заедно с тях предайте на заптие да донесе вещите на докарания тук Димитър, които са останали в хана на Дочо Мръвков в Тетевен: 1 мушама, 1 дисаги, 5 чифта чорапи, 5 ризи, 1 шинел [„капут“] и 1 панталони; пак в Тетевен, в хана на хаджи Ивановите синове: 1 дорест кон [2] и 1 ямурлук.

л. 11а

32

До негово превъзходителство садразама

1045

1 ноември 1872

Донасям: Телеграфическата заповед на ваше превъзходителство от 30 октомври 1872, с която похвалявате моите скромни усилия за залавянето на разбойниците, ме приятно поласка. Освен че са заловени всичките нападатели на хазната, но и непосредствено се откриха досега един товар и 15000 гроша от задигнатите около един товар и над 20000 гроша.

Тъй като по време на претърсванията бяха отделно задържани и хората на два комитета [3], то както нападателите на хазната, така също и членовете на тия бунтовнически комитети са подложени на разпит от комисията, съставена от местни служебни лица, войскови командири, от мюсюлмани и християни [4]. От намерените, както у самите тях, така и заровени под земята вредни книжа, като задържим потребните за следствието писма и други, по един брой от отпечатаното възвание и от квитанциите им, издавани на членовете, ще се изпратят веднага в Областта, за да бъдат представени на ваше превъзходителство.

Под скиптъра на султана не остана никой от разбойниците тук да не е заловен. Всички са хванати. Провеждат се пълни разследвания и по други пътища. 4 души от заловените разбойници, 4 от хванатите 28 души комитетски членове и ятаци на Димитър от Сърбия, за когото от собствените му показания е установено, че бил изпратен тук миналата година от Влашко, за да образува комитети, след снощния им разпит, заслужават по комитетския въпрос смъртно наказание.

Положеното до саможертва старание при преследване на разбойниците, залавянето на комитетския главатар, разкриването на разбойниците преди да изпълнят намерението си, залавянето на книжата, от които се осведомихме, залавянето на истинските организатори и турянето край на цялата работа без никакви жертви е действително успех на негово величество нашия падишах. За това, когато бунтовниците и други арестувани са били карани за София, от страна на целокупното население е бил отправен високо възгласът: „Да живее нашият падишах!“. На вашите заповеди.

л. 11а

33

До Орханийското окол. управление

1049

2 ноември 1872

Необходимо е, без да се даде повод за съмнение, да обискирате веднага домовете на Герго Стойков, Дико Съйков, Вутьо Ненов, Дико Беров [5] и Дико Тодоров от с. Извор и да изпратите тук документи и оръжия, каквито се намерят, както и тях самите под охрана.

л. 11а

34

До Орханийското окол. управление

1057

4 ноември 1872

Трябва, щом пристигне телеграмата, да изпратите тук тайния агент Стефан [6], който се намира в Орхание. Не изпращайте никого тук по негово указание.

л. 12 а

35

До Орханийското окол. управление

1058

5 ноември 1872

Отг. 100. Уведомете вилаета, по какъв начин са минали във Влашко Васил Наков и другарят му Цветко [7]. Нареждам да се вземат мерки за залавянето им, в случай, че те минат пак отсам.

л. 12 6

36

До Орханийското окол. управление

1067

7 ноември 1872

Заповядам да наредите веднага да се намери даскал Илия [8] от Видрае и да го изпратите тук под стража.

л. 13 а

37

До Орханийското окол. управление

1069

7 ноември 1872

Трябва да изпратите под стража Иван Ветьов от с. Видраре, заедно с намерения в дома му пистолет. А също така да вземете по изкусен начин намиращите се в домовете на Патьовите братя, Филю и Йосиф [9], два пистолета „шестаци“ и две чифтета заедно с мунициите и да ги изпратите тук.

л. 13 а

38

До Орханийското окол. управление

1072

10 ноември 1872

Отг. 102. Изпратени са днес 5 конни заптиета. Напомням ви най-строго да изпратите от тях в Тетевен необходимия брой. Да не се пишат при подобни случаи необмислено такива тревожни работи! Ако, да пази бог, се узнае, че е станало нещо лошо, тогава да се съобщава своевременно. Иначе да не се предприемат действия по въображенията и приказките на глупака – тетевенския мюдюр [10]. Вие знаете какъв простак и какво магаре е той. Населението на Тетевен бунтува ли се, какво става? Защо е необходима такава тревога? Нужно е да се действа разумно. Да не занимавате напразно централното управление на окръга с донесения, почиващи на приказките на тоя или оня. Нарушете малко спокойствието си и направете и вие една обиколка. Ако не можете да управлявате, донесете.

л. 13 б

39

До Орханийското окол. управление

1075

10 ноември 1872

Тъй като се счита за необходимо да бъдат призовани на разпит по някои въпроси Васил, зетят на чорбаджи Патя от Видраре, и Христо [11], шивач в Орхание, поръчвам да ги изпратите веднага.

л. 14а

40

До Орханийското окол. управление

1077

10 ноември 1872

Тъй като става нужда да бъде призован и Мито бояджията [12] от Орхание, напомням бързо да изпратите и него.

л. 14 а

41

До Орханийското окол. управление

1078

11 ноември 1872

Тъй като става нужда да бъде призован Вутьо, брат на Иван Ветьов от село Видраре, заедно с оръжието, което би се намерило в дома му, необходимо е да изпратите бързо както споменатия, така също и Иван Стоянов, Иван Цолов, Пешо [?] Цолов и Недко Даков от село Осиковица.

л. 14 а

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. За тая телеграма срв. превода на д-р П. Миятев (пос. съч., стр.68). У Гълъб Д. Гълъбов (пос. съч., стр. 129) преводът на същата телеграма гласи както следва: „Бързо изпратете долу изброените вещи, които са останали в Тетевен в хана на Дочо Мръвко[в] (?) от именуемите Шишко Тодор[ов], Лальо Пейо[в], Марко Йонче[в], Лалю Попов и от Димитър [Общи], доведени тук нарочно и заедно с тях, а именно: една мушама, едни дисаги, пет чифта чорапи“ и т.н. Тъй като турският текст на телеграмата е четлив и граматическата структура из изреченията е съвсем правилна и ясна, не се разбира защо Гълъбов е схванал телеграмата в смисъл, че изброените тетевенски комитетски дейци били откарани заедно с Общи и че техните вещи – чорапи, ризи и пр., се търсят в хана на Мръвков. Напротив, тъкмо с тая телеграма се нарежда тяхното арестуване като резултат от първите разпити, извършени в София (вж.док.32). Дори в поясненията си към своя превод на тая телеграма П. Миятев бележи, че „Общи е успял да посочи вече някои от комитетските люде“. Независимо от всичко това, че с тая телеграма се нарежда арестуването на въпросните четирима тетевенци, говори и обстоятелството, че те не фигурират в двата Орханийски следствени протокола, съдържащи разпитите на всички арестувани преди откарването им в София (вж. док. 61, 62 и 73).

24. Оттук се вижда, че историята за коня на Димитър Общи, която разправя Заимов (пос. съч, стр. 180), е измислена от началото до края.

3. Под „два комитета“ трябва да се разбират Орханийският и Тетевенският.

4. До идването на Саиб паша следствието в София се е водило от една разширена комисия, съставена от членове на окръжния съд, на окр. управителен съвет, на военни лица и др., под председателството на мютесарифа Мазхар паша.

5. В турския текст стои Дако Стойков, така е разчел името и П. Миятев (пос. съч., стр. 89). Но трябва да се приеме, че преписвачът неправилно е разчел и написал името Дако вместо името Герго, което е допустимо при арабското писмо. Идващите след Доко Съйков (чието име в превода е грешно предадено като Дико) две имена са също сгрешени. Написано е „В. Нинов“ (в превода грешно предадено като „Нено“) и „Дико Веров“ вместо Вутьо Нинов и Дико Беров. Герго Стойков Симеонов ,Доко Съйков Маевски, Вутьо Нинов Дановски, Дико Беров Пашов и Дико Тодоров Диков са членове на комитета в село Голям Извор.

6. Тайният агент Стефан ще да е някое лице, изпратено от Мазхар паша да шпионира в Орхание. Но изглежда, че пашата не е доволен от неговата работа.

7. Васил Наков Драганчовски от Орхание и неговият другар Цвятко (?) ще да са измежду ония, за които Заимов пише: „По-долу от Оряхово, през нощта срещу първи ноември 1872 год., няколко Карданци, Боянци, Сарсаулци и Борисовци преминаха без паспорт турската граница – стъпиха на Влашката земя в качеството си на политически бежанци…“ („Миналото“, кн. II, стр. 166).

8. Даскал Илия е Илия Костов Гюндюзов, главен учител в с. Видраре.

9. Фильо и Йосиф са Фильо Попов Петров и Йосиф Попов Петров от Видраре.

10. Тетевенски мюдюр е Махмуд ага, описан от Ст. Заимов („Миналото“,кн. II ,стр. 94 сл.).

11. Христо е Христо Цвятков Гашевски, родом от с. Койнаре, Белослатинско, шивач в Орхание (Н. Патев, Из миналото на Тетевенско и Ботевградско, стр. 120–124).

12. Мито Бояджията е Мито Петков, член на комитета в Орхание.

септември 16, 2018

Свиване

Обобщение относно Търговския регистър  

Преди месец Търговският регистър беше „долу“. След като кризата премина и Търговският регистър вече функционира, бих искал да направя малко обобщение на случилото се.

По официална информация сривът се дължи на дефектирали дискове. За всеки е ясно, че ако дефектирали дискове ти сринат системата, значи не си конфигурирал системата както трябва. Също така значи, че не наблюдаваш добре параметрите на системата и не си забелязал какво те очаква.

Разбира се, нещата не са толкова прости. Да, ИТ експертите може и да знаем как се конфигурират и поддържат системите, но коренът на проблема не е технически, а управленски. Много ми се иска всички проблеми да имат технически решения, но както виждаме нещата понякога са иначе – много проблеми водят след себе си технически проблеми.

Затова участвах (с експерти от Демократична България) в изготвянето на детайлен план за управление на информационните ресурси. Това е донякъде политически документ, но много повече – управленски. И то не само в смисъл на „държавно управление“, а на управление по принцип – всяка една голяма корпорация, чиято инфраструктура е в състоянието, в което е държавната, би следвало да има такъв план.

За да решим проблема с Търговския регистър трябва да дадем „zoom out“, и да видим защо изобщо се стига до некачествена поддръжка на некачествено надграждан остарял софтуер, при това в засекретена поръчка. И тук дори отговорът не обичайният – корупция. Или поне не със стандартните финансови подбуди. Поддръжката на Търговския регистър струва 90 хиляди годишно. Това са твърде малко пари за адекватна поддръжка.

Проблемът не е в липсата на изисквания и стандарти – докато бях съветник в МС, прокарахме всички необходими изисквания и стандарти. Само че самото им наличие не е достатъчно за спазването им. Дори наличието на контролен орган не е достатъчно. Нужно е това, което много консултанти биха нарекли „организационна зрялост“. А такава в държавата липсва.

В интервю по темата за Медиапул казах, че на първо време липсват хора, които да „превеждат“ евентуална политическа воля в технологична и организационна реалност. Днес присъствах на лекция, която дефинира ролите на продуктовия мениджър в софтуерните компании, а именно – да служи като медиатор между бизнес изискванията, потребителските изисквания и технологичната реалност. Може да се каже, че ни трябва екип от хора с умения на продуктови мениджъри за редица системи и институции. А, да – не можем да си ги позволим, защото заплатите в администрацията са ниски, а пък Държавно предприятие „Единен системен оператор“ все още няма. Така че ще разчитаме на добра подредба на звездите.

Говорейки за мерки, все пак правителството предприе няколко от описаните в документа с препоръки – активизира се по създаването на „аварийно-възстановителен център“, както и на държавно предприятие. Не би трябвало да се сещаме какво ни трябва чак след като кризата удари, но пък иначе за какво са кризите?

В заключение, немарливостта при поддръжката на Търговския регистър е системен проблем, който няма да се реши с успешното възстановяване на един дисковия масив. Решаването на този проблем не е лесно – дори когато знаеш как, случването му на практика е пълно с препятствия от всякакво естество. Но се надявам, че от ситуация на „умерен разпад“ можем да преминем поне към „умерен прогрес“. Защо се надявам? Ами защото ако не се, значи да се отчаям, а от това няма смисъл.

Свиване

С нея си живеем десет години вече  

  Честно казано, аз бих предпочитал властта у нас да има ясен образ, с разбираеми ценности и разпознаваеми принципи. Даже ако те са напълно антагонистични на моите и на онези, които мислят като мен. Важното е да се знае ясно и точно каква е властта, за какво се бори, към какво се стреми, какво я мотивира в политиката.

чети по-нататък

Свиване

Нобелови лауреати – 1953 година  

Ханс Адолф Кребс (Hans Adolf Krebs)

25 август 1900 г. – 22 ноември 1981 г.

Нобелова награда за физиология или медицина, 1953 г. (заедно с Фриц Липман)

(За откриването на цитратния цикъл.)

Германско-английският биохимик Ханс Адолф Кребс е роден в Хилдесхайм (Германия), в семейството на оториноларинголога Георг Кребс и Алма (Давидсон) Кребс. Начално образование получава в гимназията в Хилдесхайм. През 1918 г. завършва гимназията. През последните месеци от Първата световна война служи в свързочен полк на пруската армия. След това учи медицина в Гьотингенския, Фрайбургския, Мюнхенския и Берлинския университет и през 1925 г. получава медицинска диплома в Хамбургския университет. По-нататък в продължение на една година учи химия в Института по патология към Берлинския университет, а след това започва работа като асистент-лаборант на Ото Варбург в Института по биология „Кайзер Вилхилм“ в Берлин.

Варбург разработва експериментален метод за изследване на клетъчното дишане – употребата на кислород и отделянето на въглероден двуокис в процеса на метаболизма на въглехидратите, мазнините и протеините. Вместо да изучава дишането на интактни животни или да изследва цели органи, Варбург започва да използва тънки профили на свежи тъкани, поставени в херметичен съд с датчик за налягане. Когато в процеса на биохимичните реакции тъканите поглъщат кислород, налягането в съда се понижава и това служи за обективен показател, че е налична дихателна активност.

През 1930 г. Кребс се заема отново с клинична медицина и започва да работи като асистент в градската болница в Алтона (Хамбург) и като приват-доцент (външен преподавател) в медицинската клиника на Фрайбургския университет. По това време той продължава своите биохимични изследвания. Използвайки експериментална система, сходна с установката на Варбург, той описва цикъла на образуване на карбамид – процес, при който от организма се отделят крайни продукти на азотистия обмен. Той открива, че аминокиселината орнитин, добавена към срезки от черен дроб, играе ролята на катализатор на цикъла, иначе казано – ускорява синтеза на карбамид, но самата тя не се изразходва. Оказва се, че орнитинът се превръща в сходната аминокиселина цитрулин, която на свой ред се превръща в аминокиселината аргинин. Аргининът се дели на карбамид и орнитин и целият цикъл се повтаря отново. Разработката на концепцията за цикличните процеси в биохимията донасят на Кребс световна известност.

Когато през 1933 г. на власт в Германия идва Хитлер, Кребс, евреин по националност, губи работата си във Фрайбургския университет. Но изследователското дружество „Рокфелер“ му дава възможност да учи биохимия под ръководството на Фредерик Г. Фопкинс в Института по биохимия към Кеймбриджския университет във Великобритания. През 1933 г. Кребс пристига в Кеймбридж, като не взема със себе си „почти нищо, освен въздишка на облекчение, няколко книги и 16 опаковани съда на Варбург“. Той започва да работи като демонстратор-биохимик и скоро получава степента магистър. През 1935 г. е назначен за преподавател по фармакология в Шефилдския университет. През следващата година Хайм Вайцман, учен и деец на ционисткото движение, кани Кребс да работи в Института по биохимия към Еврейския университет, който е създаден по това време в Реховот (Палестина). Но, макар че Кребс се увлича от идеята да живее като първооткривател, особено в кибуците (колективните стопанства), възможностите за изследване в Еврейския университет са доста ограничени и, освен това, отново избухва арабско-израелският конфликт. Затова той решава да остане в Англия, където е назначен за преподавател с почасово заплащане в катедрата по биохимия на Шефилдския университет.

През 1937 г., като проучва междинните стадии на обмяната на въглехидратите, Кребс прави второто си важно откритие в биохимията. Той описва цикъла на лимонената киселина, или цикъл на трикарбоновине киселини, който днес се нарича цикъл на Кребс. Този цикъл е общ краен път на разпадането на въглехидратите, протеините и мазнините до въглероден двуокис и вода и е главен източник на енергия за повечето от живите организми. В по-ранните си изследвания на Алберт Сент-Дьорди, Франц Кнооп, Карл Мартиус и други доказват, че в присъствието на кислород лимонената киселина (шестатомна трикарбонова киселина) се превръща при реакции в оксалацетат (четириатомна трикарбонова киселина) и въглероден двуокис.

Представата за цикъла на Кребс позволява да се разбере по какъв начин от хранителните вещества в организма се изработва енергия. Кребс изучава последователността на превръщането в организмите на хранителните вещества в енергия, за да определи по какъв начин въглехидратите преминават в други съединения. Като анализира повече от 20 органични киселини, близки до въглехидратите, Кребс се убеждава, че млечната и пирогроздената киселина са способни сами да претърпяват определена последователност от преобразувания. В крайна сметка той започва да използва за опитите си пирогроздена киселина.

Кребс доказва по експериментален път, че при окисляването си пирогроздената киселина образува междинно съединение – ацетилкоензим А. (Къензимът, или коферментът, е съставна част на фермента, необходима за каталитичната му активност.) Освен това той открива, че при това окисляване се отделя въглероден двуокис и се образуват други киселини; целият този процес продължава до включването на следващата молекула коензим А. Кребс установява, че основните принципи на неговия цикъл са валидни и за други хранителни вещества, по-специално за мастните киселини.

Откриването на цикличния принцип на междинните обменни реакции става жалон в развитието на биохимията, тъй като дава ключ за разбирането на пътищата на метаболизма. Освен това то стимулира други експериментални дейности и разширява представата за последователността на клетъчните реакции.

През 1933 г. Кребс получава британско гражданство. По време на Втората световна война ръководи изследванията на Британския медицински изследователски съвет по храненето, сред които и изследвания, засягащи необходимостта от витамин А и С. През 1945 г. е назначен за професор, ръководещ катедрата по биохимия, и за директор на Медицинския изследователски съвет по клетъчен метаболизъм в Шефилдския университет.

Една година след получаването на Нобеловата награда Кребс е назначен на длъжността професор по биохимия в Нъфилдския отдел по клинична медицина към Оксфордския университет, където се премества Медицинският изследователски съвет по клетъчен метаболизъм. След три години заедно със своя бивш ученик Ханс Корнберг открива разновидност на цикъла на лимонената киселина – цикъла на глиоксиловата киселина, при който две молекули коензим А се превръщат в сукцинова киселина. Този цикъл има по-важно значение за обменните процеси в растителните и микробните, а не толкова в животинските клетки. Кребс и Корнберг работят заедно над книгата „Обзор на енергийното превръщане в живата материя“ („Energy Transformation in Living Matter: A Survey“, 1957 г.), в която се разглеждат цикълът на лимонената киселина и функциите ѝ в живите организми.

След като се пенсионира и напуска през 1967 г. Оксфордския университет, Кребс е назначен за професор-консултант по биохимия в Лондонското кралско свободно болнично медицинско училище. Той продължава изследванията си за регулиране на скоростта на обменните реакции, за „вродените нарушения на метаболизма“ и за запазването на черния дроб за присаждане в Нафилдския отдел по клинична медицина към Оксфордския университет. Кребс се отнася критично към „скъпите и непродуктивни“ университетски изследвания и правителствената политика. Веднъж той сравнява опитите да се обяснят химическите процеси, протичащи в живите клетки, с търсене на липсващи части от пъзел.

През 1938 г. Кребс се жени за Маргарет Сесили Фийлдхаус. Семейството има двама сина и дъщеря. На 22 ноември 1981 г. Кребс умира в Оксфорд.

Кребс е удостоен с много награди, включително с наградата >Лакстър на Американската асоциация по здравеопазването (1953 г.), с Кралския медал (1954 г.) и с медала Копли на Кралското научно дружество, а също така със златния медал на Кралското медицинско дружество (1965 г.). През 1958 г. Кребс получава от кралица Елизабет II дворянска титла. Той е чуждестранен член на Американската академията на науките и изкуствата и на американската Национална академия на науките. Освен това е сътрудник на Американската колегия на лекарите и е член на Вайцмановия институт (Израел).

Източник:http://n-t.ru/nl/mf/krebs.htm

Превод от руски:Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

септември 15, 2018

Свиване

Автокефалията на Украйна: държава и църква; религия и политика  

Ето какво каза Петро Порошенко:

Автокефалията на църквата е въпрос на нашата независимост. Това е въпрос на нашата национална сигурност. Това е въпрос на цялата световна геополитика“.

Което означава, че поне за украинския президент въпросът за самостоятелност на тяхната православна църква е чисто политически и никакъв друг. Забележете терминологията, забележете лексиката – освен думата „автокефалия“ и донякъде „църква“, всичко друго е взето от активния речник на парламентариста.

Така е. Съгласен съм, че автокефалността на всяка църква е преди всичко политически и оттам повече светски, отколкото духовен въпрос. При нас нещата се усложняват още повече, защото автокефалността е в областта на едно от основните ни различия с католиците. При тях всяка поместна църква е частица от монолитно цяло воглаве с папата. При православните обаче поместната църква не е частица от цялото, а едната, всята, вселенска и апостолска църква в нейната цялост. От тази гледна точка при православните автокефалността има по-особено значение.

В първите векове на църквата автокефалността е била точно това: независимост като израз на целостта. Бързо обаче се превръща в политически инструмент и в различни исторически моменти изпълнява две основни функции: пренасяне на империята (translatio imperii) и откъсване от империята.

Когато средновековните монарси (например българските) се стремят към собствена патриаршия, то те заявяват амбициите си за императори, подобни на византийския и с неговата легитимност.

През 19 и 20 век, епохата на националните държави, борбите за църковна независимост са на практика национално освободителни движения за откъсване от Османската, Австроунгарската или Руската империи. В частност въпросът за автокефалността на Украинската църква датира още оттогава.

Днес положението в Украйна не се различава много от това в Македония – няколко църкви, само една от които (тази на бившата империя) канонична, а другите „схизматични“, защото останалите автокефални църкви не са се произнесли. Нали помните инициативата да осиновим „другата“ македонска църква, при условие, че ще ѝ помогнем в борбата за автокефалия?

Съвсем очевидно е, че автокефалията е по-скоро политически, отколкото духовен въпрос. И така трябва да бъде, така е прието да бъде още от времето на Константин Велики. Когато той поставя християнството под особена държавна опека и го превръща в официална идеология на Империята, между църквата и държава се сключва договор. Държавата гарантира политически и икономически съществуването на църковната йерархия, а пък църквата легитимира властта на автократорите. Доколко е важно второто може да се види и днес, когато една от най-съществените слабости на парламентарната република е именно постоянното поставяне под въпрос на легитимността на властта – колко не били гласували, имало ли купен вот, имало ли нарушения в предизборната агитация и т.н. Друго си е да те помаже патриархът!

Защо държавата е нужна на църквата е ясно. С какво обаче църквата е интересна на държавата и защо нейната легитимация не се поставя под съмнение? Както всяко друго нещо, църквата също изпълнява най-различни функции в най-различни области. Но една от тях е водеща: църквата извършва тайнствата – онези действия, при които в живота и в делата ни се включва Божията благодат. Тайнствата превръщат църквата от обикновена институция в богочовешки организъм. Така църквата е единственото място, където човек може да спаси душата си и да спечели вечен живот. Единственото.

Второ. Изхождайки от първото, а именно че в църквата ефективно и несимволично действа Божията благодат, църквата определя моралния кодекс. От нея произлизат и се формулират ценностите; въз основа на разбиранията си за добро и зло, тя създава критериите за това ще е приемливо и неприемливо, укоримо и неукоримо, правилно и неправилно, полезно и вредно. Надявам се, правите разликата между „Паулу Куелю каза, че е добро“ и „Бог каза, че е добро“.

Трето. Поради първото и второто, църквата може да насочва мнението и да определя решенията на миряните. Ето защо църквата има правото не само да легитимира властта, но и да оценява политиката. И затова в днешния модерен и компютризиран свят, свят, в който човекът улавя електроните и навлиза в дълбокия космос, е толкова важно дали Украинската църква ще бъде автокефална или не.

Нещата обаче се усложняват от това, че когато говорим за украинска автокефалия, нямаме предвид всички украински православни. Там има три църкви: Украинска православна църква, която е канонична и е в диоцеза на Московската патриаршия, Киевска патриаршия и Украинска автокефална православна църква. На този етап автокефалията се дава сякаш само на вторите две. Документът, с който се случва това, се нарича „томос“ (отрязване, отделяне) и ще го издаде Вселенският патриарх Вартоломей. Сложностите продължават, защото томос се издава от църквата, към която отделящата се църква досега е принадлежала. Вселенският патриарх ще издаде томос на основание на това, че Киевската църква се е създала в рамките на Константинополската, а чак после, когато се е разделила на две, от едната ѝ част е произлязла Московската, с която по повод събития от 17 век все още имало неизяснени отношения, така че дори каноничността на самата руска църква в Украйна не била съвсем изяснена.

След изпращането на двама екзарси от Вартоломей в Украйна, отношенията се изостриха дотам, че Русия заплаши за разкол (прекратяване на евхаристийното общение), какъвто вече е имало по сходен повод в Естония през 1996. Този разкол според РПЦ можел да доведе до разцепление в целия православен свят, да не дава Господ!

Тъжна картинка. Много е жалко, когато вместо църквата да облагороди политиката, политиката обезобрази църквата.

Какво остава сега? Сега остава да видим каква позиция ще заеме нашата църква и как да определим своята позиция ние, простите граждани.

Съвременният свят е устроен така, симбиозата между църквата и държавата е такава, че е прието за редно църквата да следва властта – „…защото няма власт, която да не е от Бога…“ (Рим. 13:1). Ето защо на всяка суверенна държава трябва да отговаря съответната автокефална църква с всички канонични неудобства, произтичащи от това. Логично е при това положение да се предположи, че останалите автокефални църкви ще подкрепят обособяването на независима украинска църква или, ако решат да бъдат крайно тактични, ще замълчат.

Каква позиция ще заеме нашата църква? От една страна нейна църква-майка е Константинополската и е редно да се съобразим с мнението на Вартоломей или поне много внимателно да го обмислим. От друга страна наскоро вече не се съобразихме с него по свикването и провеждането на Критския събор, защото тогава (пък и не само) Вселенският патриарх се показа неприемливо либералстващ по някои въпроси.

А каква пък да е позицията на обикновения гражданин? Ако не го интересуват духовните неща, ако не вярва и не се черкува, тогава е лесно: ако е против политиката на Русия в Украйна, се обявява ЗА автокефалията; смята ли пък, че политиката на Русия е справедлива – ПРОТИВ. Когато обаче е християнин и гледа на Църквата по начина, описан накратко по-горе, тогава трябва да се съобрази и с други неща.

Лично аз, като най-обикновен гражданин, бих приел всяко решение на нашата църква по въпроса за украинската автокефалия, най-малкото защото не разполагам с всички аргументи в дискусията; ще го приема, осъзнавайки, че това решение е чисто политическо и надявайки се, че ще бъде взето в името на догматичната и канонична чистота на Църквата, така че тя спокойно да продължи да изпълнява по-важните си задачи.

Извинявайте, ако и този път не успях да предложа категоричен, прост и еднозначен избор. Знам, че ясните позиции са много красиви, но какво да се прави – светът си е такъв, многоизмерен. Да не униваме и да не преставаме да мислим, дори и да не успяваме всеки път да измислим нещо. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Илюстрация: Михайловски Златовръх манастир, Киев.

Свиване

„Солсберецката“ катедрала с часовников механизъм  

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (https://www.novayagazeta.ru)

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Когато английската полиция публикува снимките на Александр Петров и Руслан Боширов, заподозрени за отравянето на Сергей и Юлия Скрипал, руската общественост се раздели: едни смятаха, че Петров и Боширов ще станат скоро нови депутати в Държавната дума заедно с Андрей Луговой (заподозрян за убийството на Александр Литвиненко – бел. прев.), други – че няма да чуем никога за тях.

Дмитрий Гудков май написа първи, че на Русия не ѝ струва нищо да разсее всички подозрения: за това е просто необходимо Петров и Боширов да излязат веднага на светло и да обяснят, че не са виновни и че това е резултат от някакви ужасни съвпадения.

Явно блогът на Гудков повлия сериозно на Кремъл, защото Петров и Боширов се появиха и не къде да е, а по телевизионния канал RT – същият, чиято испанска редакция направи интервюто с „испанския диспечер Карлос“ (доказано измислен персонаж – бел. прев.) след свалянето на малоазийския „Боинг“.

Петров и Боширов трябваше да обяснят едно много сложно нещо. Ще припомня, че те – двама състоятелни бизнесмени, според документите, които са подали за виза, разполагащи със сериозни средства – пристигат със самолет в Лондон и се настаняват в хотел, в който едната стая струва 48 фунта (по лондонските мерки – в полуприют).

По-нататък разписанието им е следното. Кацат на летище „Гетуик“ в петък, 2 март, в 3 часа, отиват до железопътната гара „Ватерло“ (в 6-7 часа вечерта) и след това – в хотела.

На следващия ден в 11 часа сутринта тръгват за Солсбъри, пристигат там в 2.25, прекарват в града точно 1 час и 45 минути и си тръгват с влака в 4.10 (англичаните предполагат, че това е било разузнавателно пътуване).

На следващия ден заминават отново за Солсбъри (този път напускат хотела в 8 часа сутринта), отново не стоят много в града, връщат се в Лондон в 4.45 и в 6.30 вече вземат метрото, за да отидат на летището. При това имат два билета: за полета на 4 март и за сутрешния полет на 5 март. Излитат по-рано.

Получава се удивителна картина. Двама възрастни състоятелни мъже пристигат в Лондон и всичките 48 часа от своя престой употребяват за изморителни пътешествия до Солсбъри. Пътят за Солсбъри с влак е не по-малко от час и половина в едната посока. А в самия Солсбъри при това прекарват къде по-малко време от времето за пътуване.

Всеки разумен човек, естествено, би се запитал: какво толкова има там, в Солсбъри, мед и масло ли са потекли? А ако толкова са искали да видят катедралата в Солсбъри, защо не са се настанили в Солсбъри?

На това Петров и Боширов отговориха така: оказва се, че са ходили в Солсбъри да видят катедралата, но първия път се измокрили, измръзнали и си заминали – времето през този ден било съвсем лошо. А на втория ден пак отишли, за да видят катедралата. Но пак се измокрили и пак си тръгнали набързо.

„Приятели ни съветваха отдавна да отидем в прекрасния туристически град Солсбъри – там се намира знаменитата катедрала, Солсбърецката (sic!) катедрала, тя е известна в целия свят. Известна е със 123-метровата си кула, известна е с часовника си, първият, който е направен в света и който върви и до ден днешен“ – обясниха героите целта на своето пътуване на Маргарита Симонян с добре научени изречения от „Уикипедията“.

Картината на Джон Констебл „Поглед към катедралата в Солсбъри от епископската градина“, 1823 г.

И изобщо – искали да отидат в Стоунхендж, но заради лошото време не отишли никъде.

„Когато пристигнахте в Британия, носехте ли със себе си „Новичок“?“ – пита ги строго Симонян. „Не, това са пълни измислици!“ – отговарят „интервюираните“.

На основателния въпрос: „А какво изобщо ви свързва двамата?“ - даже се възмущават: „Нека не обсъждаме личния живот! Дойдохме тук за защита, а не за разпит“.

След това героите на програмата преминават в настъпление. Оказва се, че те са жертви. Животът им се е превърнал в кошмар. Те не знаят какво да правят. Страхуват се за живота си. За живота на своите близки. (Ами, разбира се, английското разузнаване вече търси начин как да отрови с „Новичок“ близките им.)


Защо му е на Кремъл тази клоунада?

Много просто.

Това е основната пиар рецепта на Кремъл: на всеки наратив да създава контранаратив.

Според този контранаратив Русия е постоянна жертва. А всичките ѝ врагове са агресори. Те убиват Литвиненко, тровят Сергей и Юлия Скрипал, за да направят мръсно на Русия, и разпръскват газ над Сирия. Украинците са свалили малоазийския „Боинг“. Ако обвиняват Русия за свалянето на „Боинга“, новината се предава по RT така: „Разследващите правят изводи преди края на разследването – каза руският представител в Организацията да сътрудничество и сигурност“. Ако се разкрият нови улики, телевизията съобщава: „Русия не може да приеме „необосновани заключения“ за свалянето на MH17 – заяви представителят на Русия в ООН“.

Ако някой говори за руския елен, че е елен, за кремълската пропаганда винаги е важно да цитира някакъв „експерт“, който ни убеждава, че еленът е кон. Не е важно доколко заявлението е правдоподобно. Главното е, че съществува като пиар повод. А ако съществува, държавната телевизия и RT могат да го обсъждат с важна физиономия като „версия на събитието“.

Фактът, че благодарение на подобни заявления на Запад отдавна ни възприемат като патологични лъжци, не вълнува пропагандистите. Защото без тези заявления те ще останат без работа. Представяте ли си какъв рейтинг ще има това интервю по RT? Този път всички ще го цитират!

Освен това едно подобно заявление служи за лакмус: ако вярваш, че еленът е кон, значи си свой човек. Ако не вярваш – значи си се продал на Държавния департамент на САЩ. Трябва да бъдеш извикан на дуел и черният ти дроб да бъде размазан по асфалта.

„Ние сме толкова объркани, какво да правим, след като животът ни се обърна наопаки“ – казват в интервюто си Петров и Боширов и този път, по всяка вероятност, са искрени. Наистина, предишният им живот вече не съществува. Да се разхождат по Европа като преди явно няма да могат, а какво да правят? Къде да отидат?

Очевидно е къде – в Държавната дума.

септември 14, 2018

Свиване

Малко данни за родилната помощ в България  

Всяко чудо за три дни, но на всеки три дни – чудо.

Това, за жалост, е мантрата на общественото внимание в България. Преди месец почина жена по време на раждане. Две седмици рано – друга. Всеки такъв случай е строго индивидуален и всеки лекар ще ви каже, че нерядко е невъзможно да се прецени предварително ситуацията. В същото време описанията на притеснително голяма група жени буди тревога. Тази тема заля страната докато не беше изместена от следващият повод за притеснение.

Нека се върнем за кратко към нея

В началото на август написах статия обсъждаща майчината смъртност и факта, че смъртните случаи са голямо изключение. За този текст получих доста критика, че съм принизявал проблема и съм заемал страната на лекарите. В действителност се опитвах да оборя настояването на някои и чувството налагано в доста от изписаното по темата, че едва ли не жени умират всеки ден по подобен начин. Реалността е съвсем друга и шансовете нещо такова да се случи са нищожни. Налагането на такова впечатление обаче има осезаемо негативно влияние върху бъдещите майки.

В същото време е вярно, че никой не може да каже какво се случва в родилното. Дали извършените процедури са били нужни, какво е било отношението, зачитани ли са били правата и желанията на бъдещата майка и дори е поставен животът ѝ в опасност. Макар повечето раждания да протичат леко, всичко може да се промени в рамките на минути. Невъзможно е да се следи всяко раждане обективно.

Това, което може да следим обаче е резултата. За целта ни трябват данни от болниците, а такива няма на разположение. Мария Шаркова писа много правилно в Майко Мила, че е нужно да има стандарт и събиране на информация за случващото се по време на всяко раждане. „Липсата на данни означава, че нито едно твърдение не може да се отрече или потвърди.“ Напълно съм съгласен.

Данни обаче има… почти

Има едно такова чудо наречено регистър на ражданията, което от няколко години хуля в блога си. В предишната си статия посочих колко грешни са данните в него и направих паралел между лошото му поддържане и това на Търговския регистър. Многократно съм посочвал, че в този си вид публичните данни в регистъра единствено генерират фалшиви новини за раждаемостта и е най-добре да бъде спрян.

Затова някои може би ще се учудят, че тук ще цитирам именно този регистър. Всъщност, истинската му цел е именно тази, за която Мария писа – да се събира информация за ражданията с цел подобряване на родилната помощ в България. Докато в публичната част е достъпен само (неточният) брой раждания за всеки ден от годината във всяка област, в защитената част има още около 25 параметъра като възраст на майката, брой раждания преди това, използване на форцепс, цезарово, местене в друга болница, мерки на бебето, АПГАР и прочие. Тъй като тези данни съдържат доста лична информация, те са скрити и към тях би трябвало да имат достъп само специалисти и изследователи по темата. От отговорите, които получих от министерството – официални и неофициални – данните не са предоставяни за такива изследвания дори след като са поискани многократно. С други думи, информацията се събира, но не се използва.

Успях обаче да получа от надежден източник две справки, които биха били интересни за всеки, когото занимава темата. Показват броя раждания по болници в страната за 2015 и 2016 и в колко случая са правени определени манипулации. Тук ще посоча само някои числа от тази таблица, а цялата ще прикача в края на статията.

Условностите на данните

Преди да започна обаче искам да посоча някои важни условности. Данните идват от регистър, който сам аз определям като крайно ненадежден. Тази ненадеждност обаче е в контекста на общия брой раждания и по-малко в детайлите около тези, които са вече въведени. Поради липсата на контрол и санкции над болниците далеч не всички раждания се въвеждат. Това означава, че не може да се използва като статистика за ражданията, по което практически всички медии залитат. Поставя и въпрос обаче над това, което самите болници са въвеждали като детайли за всяко отделно раждане. В този смисъл сравнението между болниците тук би било единствено на база това, което самите те до голяма степен доброволно са въвеждали в регистъра със знанието, че това е защитена информация. Тук е моментът да кажа, че съм нямал достъп до регистъра и до каквито и да е лични данни. Това, което получих и пускам тук е единствено статистическа справка, която така или иначе следва да бъде публична.

Най-интересните изводи

Взимайки това предвид, ето някои числа от таблицата:

  • Най-много раждания в страната има в Майчин дом (София) – по 3900 на година. На второ място е Света София и Шейново с 2500 и 2300*
  • Извън София най-много раждания има в Проф. Д. Стаматов (Варна) и Свети Георги (Пловдив) с по около 2000
  • 50% от всички раждания в страната стават в 18 болници, от които 5 са в София. Останалите 50% са в други 92 болници
  • 30% от ражданията в страната стават в частни болници**
  • 60% от ражданията в частни болници са със секцио. При другите болници нивото е 37%
  • 41% от всички раждания със секцио са в частни болници
  • 52% от ражданията са класифицирани като нормални. 44% са със секцио. 1.5% са прематурни (1100). 0.18% са седалищни (108)
  • При 250 раждания (0.41%) е използван форцепс, а при 448 (0.74%) – вакум. От използвалите вакум повече от половината (232) са в Майчин дом (София).
  • При 53% от всички нормални раждания не е имало оперативна намеса. При останалите (24% от всички раждания) са приложени процедури, сред които епизиотомия.

*: закръглям
**: за частна болница смятам такава с поне 50% частна собственост

Най-много секцио има в Хигия (Хасково) – 106 от 108 раждания за двете години. Следват ги Св. Марина (Плевен), Торакс (Пловдив), УБ Лозенец (София), Д-р Щерев (София), Селена (Пловдив), Ниамед (Стара Загора), Здраве (Пловдив), Парк Хоспитал (Пловдив) и Света София (София) – всички с над 70% секцио. Логично обяснение е, че жени, които са се решили на секцио или имат планирано такова заради рискови фактори, биха предпочели частна болница. Също така, някои клиники може да са специализирани в по-тежите раждания. Тези фактори биха били особено изразени извън големите градове, където изборът на болници е значително по-малък. Затова прякото сравнение тук е доста трудно.

Все пак числата при някои от тях са доста интересни. За сравнение Шейново има 48%, а Майчин дом (София) – 49%. Сред частните тези с най-нисък процент са Хаджи Димитър (Сливен) с 26%, Рахила Ангелова (Перник) с 29% и Уни Хоспитал (Панагюрище) с 35% (от 64 раждания). Всички останали частни имат над 45%. Препоръката на WHO за „нормални нива“ е 15-20% взимайки предвид разликите във възрастта на родилките в световен мащаб. По тази тема писах по-подробно преди две години.

Това далеч не стига като информация

Тези данни, за жалост, не са достатъчни, за да се създаде добра картина на родилната помощ в страната. Дават обаче бърз поглед с какво разполагаме в момента като данни и открехват донякъде вратата. За да има възможност да се взимат адекватни решения на база задълбочен анализ, освен, че трябва данните да са надеждни и достъпни за изследователите, трябва да обхващат значително по-голям обем от параметри. Ще е интересно, например, да се вписва дали е присъствал бащата или друг придружител, използвано ли е „магаре“, дали е дадено веднага на майката, кога е започнала да кърми, колко време е прекарало детето при майката в болницата. Това ще позволи не само да се направи връзка между дейностите и изходът на раждането, но и ще е основа за интервюта с майките, задълбочен анализ на отношението в родилната зала и как да се подходи към този проблем.

Докато това се случи, може да свалите таблицата и да прецените сами. Не забравяйте обаче предупреждението ми за възможните проблеми заложени в събирането им.


В по-ранна версия на статията бях написал, че повече от половината раждания с вакум са в Св. Лазар, София. В действителност това е Майчин дом, София.

Свиване

Защо да гласувам за Европейски парламент?  

Защо да гласувам за Европейски парламент?

Откакто България е член на Европейския съюз имам право да гласувам на изборите за Европейски парламент. Необходимо ли е обаче да участвам в този вот? Как се осъществява той? Важни ли са функциите на Европейския парламент и евродепутатите и по какъв начин те влияят на мен и моя живот? На първо място – какво представлява […]

The post Защо да гласувам за Европейски парламент? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Най-важен е утрешният ден. Бъдещето  

ИЗТОЧНИК: “НОВАЯ ГАЗЕТА“

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Интервю с Лех Валенса

Легендарният електротехник от гданската корабостроителница, лидерът на „Солидарност“, президентът на Полша от 1990 до 1955 година Лех Валенса издигна кандидатурата на Олег Сенцов за Нобелова награда за мир. Самият той получи тази награда през 1983 година, по време на военното положение в Полша, скоро след своето интерниране. Днес офисът на Валенса се намира на територията на същата корабостроителница, близо до вход номер две, където са се събирали стачкуващите. Стачката постави началото на профсъюза „Солидарност“, който доведе Полша до военното положение, а след това до свободата. „Начело на колоната“ стоеше Лех Валенса. Той нарича себе си най-щастливият човек в галактиката, защото е успял да победи комунистите.

На 29 септември Лех Валенса ще навърши 75 години. Кореспондент на „Новая газета“ се срещна с него, за да поговорят преди юбилея му за Сенцов, за Русия, за Беларус и за Украйна. А той през цялото време говори за Полша. И за себе си, и за нас.

- Благодаря ви, че издигнахте кандидатурата на Олег Сенцов за Нобелова награда за мир. Защо решихте да го направите?

- Просто защото неговият стремеж да освободи братята-украинци и борбата му срещу методите, които Русия използва в Украйна, заслужават всякаква подкрепа. Искам да му помогна да излезе на свобода. Разбирам прекрасно, че гладният протест е мъчително нещо. Самият аз съм обявявал много пъти гладни протести. Особено тежко е в първата фаза. След това, разбира се, се засилва слабостта, главоболието, но гладът престава да мъчи човека.

- Помня, че през 2007 година предложихте за нобелова Награда за мир и първия ръководител на независима Беларус Станислау (рус. Станислав – бел. прев.) Шушкевич.

- Правих всичко и ще продължа да правя всичко това да стане. Но, за съжаление, съвсем не винаги награждават тези, които заслужават – такъв е светът. А изобщо Нобеловата награда за мир е, разбира се, най-напред награда за борбата, за нейните методи, за принципността, нещо като благодарност. Но в същото време наградата задължава лауреата да продължи борбата, да върви по същия път.

Преди няколко години се срещнахме във Варшава на церемонията по връчването на учредената лично от вас награда „Солидарност“, или наградата на Валенса, както я наричат. Тогава лауреат стана Жана Немцова и вие връчихте наградата заедно с президента на Полша Бронислав Комаровски. Иначе казано – това беше ваш съвместен проект с властта. Какво ще стане сега с наградата „Солидарност“?

- Наградата остава и се надявал, че ще стигнем до правилното решение.

- Не ми изглежда, че със сегашното правителство ще можете да си сътрудничите по-нататък. Казват, че действията на управляващата коалиция приличат понякога на лов на вещици – включително, между другото, и по отношение на вас.

- Така е и не е така. Трябва да разбираме епохата, в която живеем. Една епоха, свързана с разделението на света на блокове и системи и с издигането на заграждения между държавите, си отиде: Европа премахва границите и обединява валутите. Но когато си отива една епоха, веднага започва друга. И ако предишната епоха беше епоха на земята – войни, установяване на граници, поробване, освобождение, то днешната епоха е съвсем друга, ако изобщо не е противоположна по съдържание. Това е епоха на интелекта, информацията и глобализацията – тече изравняване на стандартите и отваряне на границите. Но, онази, предишната епоха, беше подредена: работеха структурите, програмите, институтите. А тази още не е подредена. И ние се намираме сега между тях. Едната епоха си отиде, другата е още на път. И този кратък в исторически мащаби промеждутък аз наричам време на словото. Отначало е словото, след това то ще стане нещо осезаемо. Но първо трябва да бъде намерено, „обсъдено“, отгледано. И добре е, че съществуват такива хора като Тръмп и Качински, защото те ни подтикват към разговори за това как трябва да изглежда светът. Онази епоха беше подредена по различен начин, всички държави бяха отделни, а сега изграждаме обединена Европа. Но за това на първо място е необходима основа, която да обединява всички нас. После, когато се договорим и съгласуваме основата, ще възникне въпросът за обща икономическа система. Това са много важни неща, които не търпят демагогия и популизъм, а изискват сериозно обсъждане: държавата Европа е доста габаритно нещо. Ние излизаме от епохата на войните, без да вярваме на никого. И трябва отново да се научим да си вярваме. И тук идва питането: ще се окажем ли по време на преговорите мъдри, ще можем ли да си повярваме, или ще поспорим и ще се разделим, без да стигнем до нещо. Във втория случай ще започне анархия и дявол знае какво. Имено така изглежда днешната ситуация.

- Вие станахте президент още по времето на Съветския съюз…

- Аз бях революционер, който трябваше да доведе Полша до свободата. Длъжен бях да направя компромис и компромисът ми се оказа фатален за комунистите. И в Съветския съюз, и в Полша повече на власт бяха комунистите. Уж има демокрация, но в действителност я няма. И ми се налагаше да се съгласявам с неща, с които в обичайния си живот не бих се съгласил, за да може на другия ден това мнозинство да го няма. Съгласявах се на половинчата истина, за да се стигне на следващия ден до цялата истина.

Лех Валенса през 1990 година, когато е избран за президента на Полша

- А вие не чувствахте ли тогава заплаха от Съветския съюз?

- Аз мислех като електротехник и разбирах, че с развитието на човечеството няма да бъде нужно вече да се задушаваме в затворени страни и провинции. Техниката ще отвори вратите. По това време се появиха първите спътникови антени. И разрешение за поставяне на подобна антена трябваше да даде министерството на вътрешните работи. Аз отмених всичките тези глупави ограничения, защото разбирах: светът се развива именно в това направление, техниката прави всичко, което не са могли да направят хората, и въпросът е само в това когато ще настъпи времето на отворените врати и каква цена ще плати за това човечеството.

- А сега, когато Съветският съюз го няма, измени ли се ситуацията?

- Трябва да помним: Русия е голяма страна. Там никога не е имало демокрация и свобода. Русия трябвало да бъде заобиколена винаги от врагове. Ако нямало никакъв враг – измисляли го. И затова в съюза на демократичните държави Русия изостава от другите с петдесет години. Във всеки друг съюз тя може и да изглежда добре на фона на останалите. Не искам нищо да кажа. Русия се променя, като целия свят. Просто го прави много бавно. Русия е силна държава и движението ѝ към демокрация може да се ускори само ако целият свят бъде солидарен. Ако светът беше солидарен, войната с Украйна щеше да бъде предотвратена. Но се изгуби време, проля се кръв. Вече казах, че идва епоха на интелекта и глобализацията. Нейна основа са изравняването на стандартите и отварянето на границите. Колкото по-бързо стане това, толкова по-голяма изгода ще имат всички. Така че концепцията на Путин е губеща. Той би трябвало да разбира, че това е път на големи загуби. А ако ние искаме да ускорим развитието на събитията, трябва да бъдем солидарни.

Когато светът започна да обсъжда какво да се прави с Русия, аз говорих публично за един възможен план. Избираме например десет души – мъдри, образовани, познаващи Русия. Прикрепяме ги към НАТО или ЕС. И нека те съставят списък от десет точки в различни сфери. Всяка страна има свои интереси и отношения с Русия. И всяка ще получи този списък с пожелание: трябва да помогнем на Русия да стане демократична, нека ускорим това. Ето списъка, избирайте. Нищо сложно, но е ефективно, ако бъдем солидарни. И ако всички се съгласим с това, бихме реализирали спокойно тази програма. Желателно би било в групата да има поне петима души, към които Владимир Путин се отнася търпимо. И нека всеки ден петимата звънят и питат: „Какво, колко загубихте днес? А ние – толкова“. Докато един ден той ще е готов да чуе: „вие губите, ние губим, време е да свършваме с това“. И тогава ще се появи шанс. А така – сами виждате какво имаме всички като резултат.

- Вие казвате, че на Русия трябва да се помогне. Аз съм от Беларус и, разбира се, не мога да не попитам: а защо светът никога не е бил солидарен, за да помогне на моята страна? Тя не е толкова голяма, колкото е Русия, даже Сибир няма в нея.

- Беларус е толкова силно подчинена на Русия, че де факто Русия ви управлява. Беларус е така зависима икономически и политически, че ви е още по-трудно да се освободите. И Европа няма да ви помогне, защото тя самата има много проблеми. Когато те бъдат решени, тогава вероятно в Европа ще си спомнят, че Беларус е част от нея, а не далечен остров. Но възникват прекалено много проблеми, без които е безсмислен всеки опит за промяна. Например как да се помогне на Беларус с горивото. Защото ако наистина се обърнете и отидете в Европа, ще ви спрат доставките на газ и нефт, така че ще хукнете обратно и ще молите Русия за прошка. С други думи – Европа трябва минимум да подготви икономическа помощна програма.

- Въпреки това европейските страни дълги години подкрепят икономически Лукашенка (рус. Лукашенко – бел. прев.), наричайки го при това последния европейски диктатор.

- Зная за Лукашенка, виждах се с него няколко пъти. Той е хитър и страхлив – това е неговата философия. Европа, уви, е такава, каквато е, и се надява, като го подкрепя, да го отдалечи максимално от Русия.

- Вие станахте президент на Полша почти едновременно с независимостта на бившите съветски републики. И общувахте с първите ръководители на новите държави. Лесно ли ви беше да намирате общ език?

- Всички разбирахме прекрасно в какво време и в какво положение сме се озовали. Нямахме еднакви стартови условия, но нямахме и критически разлики. И тогава мечтаех как заедно с Беларус и Украйна ще влезем в Европейския съюз и НАТО. Но през 1995 година загубих изборите и концепцията се промени. Това беше грешка, но така стана. И сега всички ние трябва да чакаме освобождението на Беларус и Украйна.

- Разбирам прекрасно, че в момента не е възможно да се постигне коренна промяна на положението и в Русия, и в Беларус. Но може ли светът да се солидаризира поне за спасяването на Олег Сенцов и на други политически затворници?

- Солидарността не е заключена само в името нашия профсъюз. Тя е съвсем проста философия. Когато не можеш да пренесеш тежък товар, поискай помощ, помоли някой да го пренесе заедно с тебе. За нас тежък товар бяха Съветският съюз и комунистите. Чудовищен товар. Аз разбирах, че само Полша не е достатъчна, за да се избавим от него. И даже европейската солидарност не стига. Но световната солидарност е точно това, което ни трябва. Наистина, когато стигнахме до гара „Свобода“, солидарността свърши. Появиха се нови, съвсем различни проблеми, които изискваха солидарност – в градовете, в страната, в Европа. Това са все различни видове солидарности, не такива като нашата преди.

Самата Европа се намира в криза. Вие виждате ли изход?

- Отначало всички отваряха въодушевено границите, въвеждаха единната валута, всички получиха правото да се придвижват свободно и да избират за живот и работа всяка от три десетки страни – и когато всичко това се осъществи, когато стана реалност, изведнъж започнаха да говорят: „Холера (или: „холера ясна“, съответствие на нашето „по дяволите“ – бел. прев.), ние имаме различни основи! Имаме съвсем друго мислене!“ Добре, нека да съгласуваме една обща основа. Да намерим нещо като десетте заповеди, да ги запишем в една обща конституция и нека всичко това да ни обедини. Но тогава ще започне същото и по отношение на икономическите системи: вървяхме към обединение, а всички световни богатства са все така в ръцете на 10 процента, а не на 90. И в такъв случай какво, пак Октомврийска революция ли? Или е по-добре да седнем на масата на преговорите и да кажем: момчета, вашите 90 процента не работят много ефективно, хайде да мислим заедно. Хайде да се опитаме да включим вашите възможности в работа така, че да печелите и вие, и ние. Ако можем да печелим – добре. Ако не можем – революция. Това е, разбира се, демагогия. Но проблемът е още и там, че никой не вярва на никого. Всеки ден европейските държави изпращат в Брюксел още няколко души, за да следят не мами ли обединена Европа страната им. В резултат от което бюрокрацията расте, а положението не се променя. На света сигурно е имало вече цивилизация, която се е самоунищожила. Не ми се иска да стигнем до момент, когато Европа ще затъне в изясняване на отношенията си, а в същото време Путин ще съсипе света.


- На вашия профсъюз „Солидарност“ помагаше целият цивилизован свят. А сега, в епохата на интернет и на свободна Европа, солидарността се изпари като комунизма. Пресен пример: неотдавна в Менск (рус. Минск – бел. прев.) лидерите на независимия профсъюз на работещите в радиоелектронната промишленост бяха осъдени за дейността си, но никой по света не се заинтересува от това. Къде остана поне професионалната солидарност?

- Солидарността свършва там, където започва свободата. А нататък са демокрацията, дискусиите, свободните избори. Всичко това трябва да помага на развитието и на цяла Европа, и на всяка отделна страна. А ние какво правим? Искаме ли свобода, или не искаме? Какво може да се постигне, като се затварят профсъюзни лидери? А след това се започва: къде са интелектуалците, къде е решението на проблема? Мислим със стари категории и действаме със стари партии. Обсъждаме сериозно: какво е казала ПиС („Право и справедливост“, управляващата партия в Полша – бел. авт.)? А какво е отговорила „Платформа“ („Гражданска платформа“, либерална партия, намираща се в опозиция – бел. авт.)? В наше време, когато искат удобен живот, хората не желаят да плащат членски внос и да ходят по събрания, обществото трябва да се изгради и организира по друг начин. Спомнете си какво стана в Полша на последните избори. Всички видяха, че страната се развива отлично, че върви напред. Ясно е, че нататък ще бъде още по-добре. И хората не знаеха кого да изберат, защото отдавна са престанали вече да се интересуват от политически сблъсъци. Те не ходеха на изборите и в резултат се получи това, което имаме сега в Полша. И нищо не може да се направи. Сега е време да грабнем по един камък и да премахнем всичко това, но ние не го искаме, защото у нас имаме демокрация и свободни избори. А онази свобода вече я няма. Не искам да кажа нищо – до свободата стигнахме прекрасно. Но след това се отпуснахме и започнахме да правим грешки: избирахме лошо, не бяхме активни, позволявахме да ни манипулират.

Между другото, нали и в Беларус избраха отначало Шушкевич, още когато имахте парламентарна република. Всичко изглеждаше добре, демокрацията е настъпила, избирайте по-нататък. Но не, избраха Лукашенка. Така че имайте претенции и към себе си, а не само към световната общност. Ние също си избрахме Качински. Но няма да виним за това Тръмп.

- Защо не? Тръмп също.

- Не, само себе си. Тръмп разрушава една несъвършена система. Качински също разрушава една несъвършена система. И тук съм съгласен с тях. Но у нас всеки път се опитват да започнат всичко отначало. Аз смятам, че изборите трябва да предвиждат ясно какво може да се прави, а какво не може, за да не страдат реформите. Как, кажете ми, свободна Полша можа да напише, че хората имат право на референдум, с прибавка, че „трябва да го одобри Сенатът“?! Свободна Полша, холера ясна… Впрочем, грешките на свободна Полша са и мои грешки. Тук Тръмп няма нищо общо. Не той унищожи солидарността, ние сами го направихме.

- И как да се върнем към солидарността?

- Или да си изберем крал и кралят да направи всичко вместо нас. Или да защитаваме свободата и демокрацията, но сериозно. Това означава да се организираме, да станем активни. Дори най-големият строеж започва от една лопата. След това всички слагат тухли. Трябва да бъдем търпеливи и да строим демокрацията тухла по тухла. Мъдрост, спокойствие, избори. Друг съвет нямам.

- През 1982 година бяхте интерниран…

- …и най-сетне успях да си почина. Наспах се за цялото време. Следяха ме денонощно: вратата беше отворена и на прага стоеше момък от специалните служби. Та се наспах – нямаше какво друго да правя.

- Как виждате своята роля в бъдещето на Полша?

- Вижте какво, аз съм стар измъчен човек. Бях готов да стигна до гара „Свобода“, за да правят по-нататък хората това, което смятат за необходимо, и да избират тези, на които се доверяват. Но понеже не всичко върви правилно, се опитвам да поясня как лично аз бих го направил. Опитвам се да вдъхвам бодрост, срещам се с различни хора, обяснявам, казвам това, което смятам за нужно да кажа. Веднъж преди много години оглавих борбата, трябва да се напомня в името на какво се борихме. В края на краищата аз вярвам, че скоро свободна Полша ще победи отново. И тогава всички тези, които се опитват днес да я унищожат, ще отговарят за това. И искам да съм жив и здрав, зад а ги прокълна. Всеки ден да ядат солена херинга – без никаква вода.

- Винаги ми е било интересно как се чувства човекът Лех Валенса, когато пристига на гданското летище „Лех Валенса“? Не се ли получава когнитивен дисонанс?

- Никога в живота си нямаше да се съглася с това! Но тогава изборите бяха спечелени от SLD (Съюз на демократичните леви сили – бел. авт.). И за да им попречим да се върнат към комунизма, навсякъде, където беше възможно, поставяхме наши „знаци“. Затова се съгласих.

- Какво днес, 23 години след времето, когато бяхте президент, е най-важно във вашия живот?

- Утрешният ден. Най-важен е утрешният ден. Бъдещето.

- За вас разказват една история – не зная зали е истина, или е легенда. Казват, че веднъж, като президент на Полша, по време на среща с президента на САЩ Бил Клинтън, сте открили нередност в електрическата инсталация на Белия дом, и сте се опитали да я отстраните.

- Не беше при Клинтън, а при английската кралица. Гледам тогава в двореца и казвам: „Момчета, какво правите, трябва да се поправи! След седмица-две ще се запали“. Те махнаха с ръка: иначе казано – работи, няма нужда. А след две седмица ми позвъниха – инсталацията им наистина се запалила.

Гданск, Полша

септември 13, 2018

Свиване

УВО?  

Първо да уточня, за да избегнем недуразуменията. Изразявам се от позицията на наблюдател, а не на участник. Нямам политически, социални или териториални претенции към българското общество, за което отдавна съм спрял да тая особени надежи. Не гласувам на българските избори и дори не съм подновил българските си документи. Или с други думи казано, единствено доказателство за българския ми произход
Свиване

Математика на статуквото  

  Винаги съм изпитвал известен скепсис към прякото прилагане на математически методи към социалните процеси. Но от друга страна съм си казвал, че всъщност не математиката поражда и моделира тези процеси, а по-скоро те си имат свои закономерности (по-праволинейните социални психолози и социолози даже ги наричат закони), които математиката се опитва да обобщи в числа и зависимости.
  Но си признавам - започна ли да мисля през призмата на математиката за случващото се в обществото, неизменно ми настръхват косите. :)

чети по-нататък

Свиване

Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 20  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ:МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА, КАЛЮЗО, ЗМИЯТА, МЕЧКАТА, ГЪЛЪБИЦАТА, МАЛКАТА РОБИНЯ.

РЕЗЕТО

(CATENACCIO)

Девета забава от втория ден

ЛУЧИЕЛА ОТИВА ЗА ВОДА НА ИЗВОРА И СРЕЩА ЕДИН СЛУГА, КОЙТО Я ЗАВЕЖДА В ПРЕКРАСЕН ДВОРЕЦ, КЪДЕТО Я ПОСРЕЩАТ КАТО КРАЛИЦА, НО СЕ ПОДВЕЖДА ПО СЪВЕТА НА ЗАВИСТЛИВИТЕ СИ СЕСТРИ ДА ВИДИ С КОГО СПИ, ОТКРИВА, ЧЕ ТОВА Е ЕДИН ПРЕКРАСЕН ЮНОША, ГУБИ БЛАГОВОЛЕНИЕТО МУ И Е ПРОГОНЕНА НАВЪН. ИЗОСТАВЕНА ОТ РОДНИНИТЕ СИ И БРЕМЕННА, ТЯ СЕ СКИТЕ ДЪЛГО ВРЕМЕ, ПРИСТИГА В ДОМА НА СВОЯ ЛЮБИМ, РАЖДА МУ СИН И СЛЕД РАЗЛИЧНИ ПРОИЗШЕСТВИЯ СЕ ПОМИРЯВА С НЕГО И МУ СТАВА ЖЕНА.

Разказът за нещастията, които претърпяла горката Лиза, предизвикал съчувствие във всяко сърце и на мнозина очите били червени от сълзи; защото хората изпитват най-много състрадание, когато някой се измъчва, без да има вина. И тъй като дошъл редът на Чометела да върти по-нататък чекръка на приказките, тя започнала така:

- Съветите на завистниците са винаги бащи на бедствия, криейки под маската на добрите намерения гибелно лице; и този, който държи Фортуна за косите, трябва да знае, че във всеки миг стотици други хора опъват въже през пътя му, за да се спъне и да падне. Така се случило с една бедна девойка, която, след като послушала злия съвет на сестрите си, паднала от самия връх на стълбата на щастието и само поради милосърдието на небето не си строшила врата.

Живяла някога една майка с трите си дъщери и поради голямата бедност, в която тънел неизменно техния дом, подобен на канавка, където се стичат потоци от бедствия, ги пращала да събират милостиня, за да преживеят някак си. Една сутрин, като взела няколко зелеви листа, изхвърлени от готвача на двореца, и намислила да ги свари, тя започнала да уговаря големите си дъщери да ѝ донесат вода от извора. Но те прехвърляли заръката една на друга, като котка, която се забавлява с опашката си, така че нещастната майка казала: „Ще трябва да се оправям сама“, взела гърнето и понечила да тръгне за вода, макар че от старост вече едва си влачела краката.

Тогава Лучиела, най-малката, казала: „Дай на мене, майко. Слаба съм наистина за гърнето, но искам да те избавя от този труд“. И като взела гърнето, излязла извън града, където бил изворът, който, виждайки, че цветята са побледнели от нощния страх, плискал вода в лицата им. Там тя видяла един красив млад слуга, който ѝ казал: „Красавице моя, ако дойдеш с мене м пещерата недалече от тук, ще ти подаря много хубави неща“.

Лучиела, която винаги чакала някаква милостиня от живота, отвърнала: „Нека занеса вода на майка ми и ще се върна веднага“. Тя отнесла гърнето вкъщи и под предлог, че иска да вземе няколко цепеници, паднали край пътя, хукнала обратно към извора, където намерила слугата и тръгнала след него. Той я отвел през някаква пещера, покрита отгоре с папрати и бръшлян, в прекрасен подземен дворец, целият блестящ от злато, където веднага била сложена богата трапеза и излезли две красиви девойки-слугини, за да свалят от Лучиела мръсните парцали, които била свикнала да носи, и да я облекат по най-великолепен начин. Вечерта ѝ постлали ложе, обшито с бисери и злато, и щом угаснали свещите, някой дошъл там и легнал редом с нея.

Така продължавало няколко дена и накрая девойката поискала да види майка си и сестрите си, за което казала на слугата. Слугата отишъл в една от стаите, поговорил с някого, върнал се и като ѝ протегнал цяла кесия с пари, казал да ги даде на майка си, а пътя към двореца да не забравя и по-скоро да се върне, без да казва на никого къде е ходила и къде е била.

Девойката се върнала вкъщи и сестрите ѝ, като видели колко красиво е облечена и как се е разхубавила, едва не се пукнали от завист. А когато Лучиела поискала да тръгне обратно, майка ѝ и сестрите ѝ поискали да отидат с нея. Но тя се отказала от спътничките и се върнала в двореца през същата пещера. Но като поживяла в пълен покой още няколко месеца, тя поискала отново да си отиде у дома. Пуснали я при майка ѝ със същите дарове и предупреждения.

Така се повтаряло три или четири пъти и всеки път все по-силно духала като сироко [1] завистта на трите зарази. И накрая тези харпии били така разкъсани от любопитството, че научили все пак с помощта на една орка какво се е случило с Лучиела. И когато тя се върнала отново у дома, те ѝ казали: „Макар че не пожела да ни разкажеш за своите наслаждения, знай, че всичко ни е известно; всяка нощ ти дават приспивателно и ти не знаеш, че редом с тебе спи прекрасен юноша. И винаги твоята радост ще бъде половинчата, ако не послушаш съвета на тези, които ти желаяят доброто; в края на краищата ти си ни родна кръв и ние ти желаем само полза и щастие. Та ето, когато вечерта си легнеш да спиш и дойде слугата да ти донесе леко вино, излей скришом виното от чашата, а не го пий, за да си бодра през нощта. И когато мъжът ти заспи, дръпни резето на кепенците, защото тогава, макар той да не го иска, магията ще падне и ти ще станеш най-щастливата жена на света“.

Злощастната Лучиела, без да подозира, че коприненото седло прикрива гнойна рана, че сред цветята се таи змия и че на златен поднос са ѝ подали отрова, повярвала на сестрите си и, когато се върнала в подземния дворец и настъпила нощта, направила всичко, което ѝ казали завистниците. Щом всичко наоколо затихнало, тя запалила с огнивото свещта и видяла до себе си цвета на красотата, юноша, който не можел да бъде сравнен с нищо друго, освен с лилиите и розите.

Като видяла такава чудна красота, тя си казала: „Кълна се, че повече няма да ми избягаш!“, дръпнала резето и отворила прозореца. А на улицата видяла няколко жени, които носели на главите си много гранчета хубава прежда. На една от жените ѝ паднало едно гранче и Лучиела, която била безкрайно добра, се забравила и извикала силно: „Вдигнете си преждата, госпожо!“

От този вик юношата се събудил и силно огорчен от това, че Лучиела го открила, повикал веднага слугата си и когато била облечена в предишните дрипи, я изгонил навън, толкова бледа, все едно са я извели от болница. А когато се върнала при сестрите си, те я прогонили с позорни думи и постъпки, които били по-лоши и от думите.

С тази болка тръгнала Лучиела да броди по света, просейки милостиня. След хиляди страдания, малко преди да роди, тя се добрала до град Торе лонга и отишла в кралския дворец с молба да я приютят за една нощ някъде на слама. Една придворна дама, която имала добро сърце, я приела при себе си. А когато дошло време да разтовари корема си, родила момче - красиво като златен житен клас.

И в първата нощ след раждането, когато всички спели, се появил в стаята един прекрасен юноша и започнал да говори: „О, мили сине, ако знаеше за тебе майка ми, в златно коритце щеше да те къпе, със златна пелена щеше да те повива! Да можеше никога да не пропее петелът, та никога да не ме раздели от тебе!“ И с първото кукуригане на петела се изпарил като капка живак.

Придворната дама, като видяла всичко това и се убедила, че юношата идва всяка нощ с едни и същи думи, отишла да каже за това на кралицата. И тя - щом Слънцето, като главен лекар, изписало от болницата на небето всички звезди - заповядала да бъде огласена строга заповед: да се заколят до един петлите в града, като се превърнат набързо в остригани вдовици [2] всички тамошни кокошки, колкото и да са те.

А когато вечерта юношата се върнал отново, кралицата, която била готова като топчия със запален фитил и само чакала този миг, изтичала насреща му, познала в него отдавна изгубилия се свой син и го прегърнала с всичка сила. И тъй като проклятието, наложено на принца от една зла орка било да да се скита далеч от дома си, докато майка му не го прегърне до първото кукуригане на петела, щом той се оказал сега в обятията на кралицата, магията се развалила и тежкото заклинание изгубило своята сила.

Така майка му вече имала и син, и внук, блещукащ като скъпоценен камък, а Лучиела си върнала мъжа, прекрасен като вълшебник. А сестрите ѝ, като научили за нейното щастие, дошли с каменни лица да получат нещо от нея. Но сега вместо празнична торта получили само парче питка; и понеже им било платено със същата монета, разбрали с голямо огорчение, че

завистта в сърцето води до лошо храносмилане.

--------------------------------------

1. Духащ през определени месеци по Средиземноморието вятър от Сахара. Пренасящ маси пясъчен прах, той въздейства болезнено и угнетяващо върху хората.

2. В Южна Италия до XIX век имало обичай, след като овдовее, жената да стриже косите си, като имала право да се омъжи повторно едва когато пораснат отново до обичайната си дължина.

(Следва)

септември 12, 2018

Свиване

Нашенци не разбират какво е расизъм – дори когато им го покажат хора с опит  

Австралийският художник Марк Найт от в. “Хералд Сън” (таблоид – жълто издание, собственост на Рупърт Мърдок) нарисува карикатура на тенисистката Серина Уилиямс. Карикатурата има добра идея – че спортистката се държи като дете на корта и е свързана със скандала около отнемането на точка и гейм в полза на противничката ѝ на финала на US Open – щатското открито първенство по тенис.

В българския Фейсбук карикатурата му бе споделена стотици пъти и коментарите бяха подигравателни по адрес на Уилиямс и похвални по адрес на художника.

Първа страница на в. “Хералд Сън”. Снимка: Деймън Джонсън

По света реакцията беше различна – вестници от сорта на “Вашингтон пост“, хора като писателката Дж. K. Ролинг (книгите за Хари Потър), както и редица други известни личности отбелязаха, че представянето на Серина Уилиямс с клиширания образ на чернокожите от епохата на Джим Кроу е форма на расизъм.  Вестникът – типично за жълто издание – реши да демонстрира, че не се интересува от реакцията на “някакви интелектуалци”, както биха ги нарекли в български еквивалент на “Хералд Сън” и… публикува не само тази карикатура, но и други, за да покаже, че се подиграват на всякакви хора.

Изглежда, че редакторите не са разбрали както това, което им казват от цял свят, така и защо карикатурата е расистка. Т.е., в Австралия – също както и в България – има дебелокожи и безчувствени хора.

Опитах се на Фейсбук-стената на един наш художник-карикатурист да обясня защо карикатурата е приемана като расистка, но се оказа, че е много трудно да се докаже на нашенци защо карикатура, която на тях им харесва, е расистка. Понеже разговорът там зацикли (както се случва обикновено във Фейсбук), предпочитам да напиша тук онова, което е важно по темата.

Ние с вас, уважаеми хора, не знаем какво е робство. Истинско робство, в което хората са собственост на господарите си, имат си цена, а убийството им не е престъпление. Ние не знаем какво ще рече човек с друг цвят на кожата да не може да ползва тоалетните за “бели”. Не знам какво е да не може да седи в предната част на автобуса, която е запазена само “за бели”. Или да не може да пие вода от чешмата в парка, защото и на нея пише “само за бели”.

Нашенци нямат такъв опит, това е и една от причините да не разбират какво толкова расистко има в карикатурата. Но не само нямат опит, а и отказват да се вслушат с хората с такъв опит (и не, нямам себе си предвид – живота в САЩ сам по себе си не е достатъчен, за да може човек да разбере расизма).

Тук не се спирам върху мача между Уилиямс и Наоми Осака (която и спечели Откритото първенство на САЩ с блестяща игра); повече харесах играта на г-ца Осака, която бе на висота през целия турнир, а специално срещу Уилиямс беше в много добра форма и успя да покаже, че не случайно е шампион!

По-важното от резултата от играта е, че една карикатура се приема у нас като нормална, докато много хора и организации по цял свят я посочват като пример за расизъм. Освен посочените по-горе хора и медии, с критика реагираха и от Националната асоциация на чернокожите журналисти на САЩ, доц.  Ребека Уанзо от университета “Вашингтон” в Сейнт Луис, която отбеляза в статия в CNN: “Марк Найт е участник в една дълга традиция на черните стереотипи или това, което често наричам ‘традиция на визуалния империализъм’.” Люк Дарби написа в GQ: “Tова не обяснява защо карикатурата не прилича изобщо на Серина Уилиямс. Това не е изобразяване на Доналд Тръмп с по-малки ръце или с още по-присвити устни, с по-голяма коса и т.н. Тези рисунки веднага се разпознават като карикатура на Тръмп. Уилиямс, изобразена от Найт, се представя като карикатура на Уилиямс, докато всъщност е нескопосана карикатура на подчертани черти на чернокожите”.

И още много, много други анализи и коментари има по темата – все в този дух, все от сериозни хора.

Нормалното в такива случаи би било, нашенци да се замислят: “А, бе, я да видя защо толкова много хора говорят по света, че карикатурата е расистка, а пък аз си мисля, че не е.”
Това би било нормалното, но ние отдавна сме доказали, че не правим нищо “като хората”, а винаги искаме да е нещо различно… и обикновено – неработещо.
Дори да не искат (не могат?) да се замислят, ти би трябвало да си кажат нещо от сорта: “Расизъм ли е или сатира, когато някой бива нарисуван по такъв начин, че да се преувеличават черти на физиката, които са използвани като клишета за цяла раса”. Отговор: расизъм е. Нямаше да е расизъм, ако карикатурата просто показваше, иронизираше или осмиваше поведението на Уилиямс.

В България също има примери за расизъм (“А-у, как може да говориш така!?” – ще каже Бай Ганьо). Използването на обидни думи по адрес на една или друга част от обществото, е форма на расизъм. Пускането в обръщение на клишета за някого, като той/тя бива представен с някакво качество, което се подхвърля ехидно като присъщо на етническа или религиозна група, е също форма на расизъм.

А това, че жълто австралийско издание защитава расистката карикатура, като се крие под лозунга, че не иска да бъде “политически коректно”, е нормално. В България има редица медии, които са жълти и от които никой здравомислещ човек не очаква да бъдат цивилизовани, да спазват елементарните правила на журналистическа етика и т.н., и др.п. Просто човек не ги чете и не ги популяризира чрез социалните мрежи. Явно това не важи за чуждите медии – те се приемат задължително като обективни, точни, честни и почтени…

Тревожен е непукизмът, с който нашенци отхвърлят вековния опит на милиони  хора – опит, натрупан не само по време на робството в САЩ, но и в десетилетията борба след това – срещу сегрегацията, срещу насилието върху чернокожото население, срещу подозрителността, неразбирането…
Нашенци нямат нужда от опит или акъл, защото те се мислят не просто за по-знаещи по темата, а направо за хора, които на свой ред могат да дават съвети. И именно това чувство на превъзходство е знак за липсата на желание у нашенеца да се пребори с расизма на домашна почва.  Това чувство плюс убедеността, че няма смисъл да се бори с нещо, което – според него, разбира се! – не съществува. Или е дело на “толерантни нещастници”, които се държат “мултикултурно” и “възпитано”, направо “префърцунено”.

 

Свиване

Директивата за авторско право: приемането е през 2019  

Днес проектът на Директивата за авторското право беше одобрен от Европейския парламент заедно с link tax и филтрирането. Все пак това не е окончателно гласуване, остава да видим как ще се развие работата по проекта нататък.

Ето на кого дължим одобрението на филтрите – гласовете по партии:

13.jpg large

Никога няма да разберем всичките тези депутати, подкрепили спорните текстове, имат ли добра представа какво следва, ако директивата бъде приета в този вид.

Свиване

Как Франция стана световен шампион  

Измамата бе разкрита : Франция спечели световната титла, защото я заслужаваше, а освен това е участвала на световното първенство с цели 52 футболиста! Т.е. за Русия са пътували 52 футболиста, родени в родината на Виктор Юго. Освен във френския национален отбор французи са играли и за Тунис (9), Мароко (8), Сенегал (8), Португалия (3) и Аржентина (1). Общо за периода 2002 г./2018 г. на световни

Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.