октомври 19, 2017

Свиване

БНП Париба с нов директор за България  


БНП Париба обяви назначаването на Кристоф Деру за нов Директор за България в сила от 1 октомври 2017 г. на мястото на Ханс Бруке, който оглавяваше клона на Банката в България през последните 5 години. Ханс Бруке ще поеме нови отговорности в рамките на Групата БНП Париба в Киев, Украйна.

Кристоф Деру е с френска националност и има 25-годишен опит в банковия сектор с БНП Париба. Той започва кариерата си в Групата през 1991 г. и преминава през различни ръководни позиции във Франция, Белгия, Хонг Конг, Австралия и последната като ръководител на „Европейски корпорации“ в Корпоративно и Институционално Банкиране в офиса на БНП Париба в Мадрид, Испания.


Диверсифицираният и интегриран бизнес модел на Групата БНП Париба и по-специално подходът "Една банка" са основните ни стратегически силни страни. С глобалния си обхват в 74 страни, координирани бизнес линии и доказан опит Групата предлага пълен набор от иновативни решения, адаптирани към нуждите на нашите клиенти" - сподели Кристоф Деру за ролята на БНП Париба. „В България екип от 1,100 служители предоставят първокласни услуги и решения на нашите клиенти чрез трите дружества, представени на местния пазар: БНП Париба СА - клон София (Корпоративно и институционално банкиране и Бизнес линия „Депозити с Бъдеще“ за физически лица), БНП Париба Лични Финанси (лидер в потребителските кредити) и БНП Париба Кардиф (застрахователни продукти и услуги)."

Последните отличия, получени от БНП Париба, са признание за лидерската й позиция в банковия сектор. Престижното финансово издание Euromoney обяви БНП Париба за „Най-добра банка в корпоративния сегмент” за 2017 г. (един от общо шестте присъдени приза на Групата) и БНП Париба бе класирана като трета „Най-добра банка в управлението на парични средства“ в Централна и Източна Европа и втора в България.
Свиване

Популистът, фашистът и консервативният човек  

Аз не съм политолог (и никога няма да бъда, както би изпял Кирил Маричков), но не мога да не отчета все по-честата и все по-емоционалната употреба на думата „популизъм“ в публичния дебат и медиите. Странно защо от известно време тя е станала обидна, използваш я, когато искаш да засегнеш някого. И което е най-странното, използват я, когато искат да обидят някакви нормални и здравомислещи консервативни хора. Ето, в една сравнително кратка статия за последните избори в Австрия думата „популизъм“ и нейните производни бяха използвани цели шест пъти, включително и в словосъчетания като „десни популисти“ и „популистки демони“. При това статията не е полемична, нито е някакъв политически памфлет, а най-обикновен информационен текст.

И още. В ляволибералната риторика „популист“ като обида върви редом с „фашист“. Като в детската градина. Ако не ти харесват пъстрите демонстрации на хомосексуалистите по градските улици – фашист. Ако се обявиш за ограничаване на злоупотребите със социални помощи – фашист. Ако кажеш нещо против малцинствата – фашист. Ако изразиш малко по-емоционален патриотизъм – фашист. Ако застанеш в защита на вярата и църквата – (православен) фашист. Ако покажеш носталгия към живота в България преди 1944 – (монархо) фашист.

Но какво да се чудим – заглавия като „Келясало Титовско псе“ бяха характерни именно за „Работническо дело“ през 50-те, там се говореше за „подлоги на световния империализъм“, които точат гнойни лиги от злоба пред успехите на социализма. Тъй че какво по-различно да се очаква от съвременните представители на тази школа. Обидите са техен професионален стил.

На изборите в Австрия се случи това, че хората предпочетоха пред баналните приказки на социалистите за нови работни места и чудеса в икономиката, простичката платформа за справяне с имигрантския проблем. По тази причина спечелилите партии бяха наречени „популисти“ като всички подобни на тях в Европа. И нарочно ги нарекоха „популисти“ по такъв начин, че да прозвучи обидно.

Какво е популизъм и защо започнаха по смехотворен начин да наричат точно десните партии популистки? Може би защото на теория популизмът е метод на противопоставяне, метод на определяне на нещо като „народ“ и насочване на енергията към всичко друго, което не е „народ“. Но извън академичните дефиниции, днес под „популизъм“ се разбира такова политическо поведение, което е насочено към най-широките и непретенциозни в културно отношение електорални маси. Популизмът обещава неща, които сам знае, че е невъзможно да се изпълнят, но разчита, че така създадената чрез тях розова перспектива, ще увлече с романтиката си „обикновения човек“ и ще го доведе до урните с правилната бюлетина в ръка.

Е, откъде накъде при това положение точно десните партии да са популистки? Значи, не са популисти социалистите с идеите си за „все по-нарастващото благосъстояние на трудещите се“ и с обещанията за все по-щедро преразпределяне на несъществуващи блага. Не са популисти и либералите с тяхната „социална държава“, с „края на историята“ със съвършенството на либерално-демократичния строй, който трябва да обхване цялото глобално село и да научи глобалните селяни на толерантност и мултикултурализъм. Не са популисти те, ами нещастните десни. И забележете: не просто десни, но и консервативни. Долавяте ли еволюцията на понятията? Щом десните са популисти, а консерваторите минават за десни, то очевидно консерваторите са популисти. Или направо фашисти – какво ще си играем! Днес все по-често и все по-целенасочено наричат консервативния човек фашист.

А всъщност консервативният човек е едно твърде кротко и разбрано същество. Той е много по-толерантен от либерала, просто не е толкова креслив. Ако го попиташ: „Ти какъв си, от кои си, от левите или от десните?“, той вероятно ще махне с ръка, ще каже: „Абе, я ме остави на мира!“ и ще отиде да върши някаква работа, в която вижда истински смисъл. Консервативният човек не се увлича от модерните дрехи и модерните идеи, защото е скептичен. Той често е носител на онова, на което му се вика „бабешко възпитание“. Разговаря нормално и свободно и ако го поканиш по телевизията, ще каже същото, което би казал и в компания на маса.

Консервативните хора са много, но е трудно да бъдат представени политически, защото не обичат да се сдружават. Те рядко членуват в партии или в други подобни скупчвания за общи действия. Не дават подкрепата си веднъж за винаги, а само дотогава, докогато онзи, на когото са я дали, я заслужава.

Консервативният човек би подкрепил всяка политика, в която види смисъл, и всяка партия, в чиято искреност повярва. Дори да не повярва докрай в искреността на партията, защото това често е невъзможно, ще провери нейните възможности да изпълни онова, за което говори. Такъв човек е консерваторът и днес политическите субекти, които са се заели да го изразят и представят, минават за консервативни. И тях наричат все по-често „популисти“.

Какво популистко има в това да се обявиш за справяне с имигрантския проблем? Това е реален проблем, не са социално-икономически фантасмагории. Между другото, слава Богу, че ни заляха имигранти, защото можеше да е война, епидемия, природно бедствие или друго някакво отрезвяващо и повдигащо морала събитие. Имигрантите са криза, а кризите сплотяват. Когато живее в благополучие, когато не е застрашен от външни фактори, човек омеква, престава да цени това, което има, губи своя хъс за борба, забравя истинската солидарност, защото ближният му не е другар в боя, от когото зависи животът му, а в най-добрия случай весел сътрапезник в изискан ресторант. Опитът на едни други хора да проникнат в нашия дом ни стресна. И виковете на либералите, че тези хора не са други, отекват напразно, защото всички виждат, че те са. Да оставим настрана дали са по-добри или по-лоши, по-цивилизовани или по-изостанали, с повече или с по-малко права – те просто са други. И бидейки други ни дават повод да изтупаме от прахта общия знаменател помежду си. Имигрантския проблем прокара ясно забележима граница и всеки може да види кой от коя страна се намира. Така най-сетне се роди европейският патриотизъм – идея, пред която има голямо бъдеще.

Тази идея обезсмисля страховете, че възходът на националистите в много държави ще доведе Европа до състояние, подобно на онова между двете световни войни. Няма да я доведе. По-скоро ще превърне Европейския съюз в нова Римска империя за ужас на Русия и Съединените щати, които и двете имат своите амбиции и претенции към това наследство. Достатъчно е Европа да институционализира своя обща външна политика и да създаде своя армия – неща, които отдавна трябваше да се случат, но сега процесите ще се ускорят. Тогава понятия като „патриотизъм“ и „национализъм“ ще придобият ново и ясно съдържание: европейски патриотизъм и европейски национализъм. Защото какво е патриотизмът? Да се чувстваш различен, а не еднакъв. Различен от Америка (и от Англия, ако пожелае да отплава към Америка), различен от Русия, различен от Азия и различен от Африка. Твоята различност поражда самочувствие и уважение към другия заради неговата различност. Осъзнаването на различността е здравословно състояние, а не „популизъм“. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Свиване

Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година  

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 53. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8051. На местата, където част от текста не се чете, са поставени многоточия.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО НЕИЗВЕСТЕН ЧАСТЕН КОМИТЕТ - 24 МАРТ 1872 ГОДИНА

1872, 24 март, Бълг.[арско]

Братя членове!

Разписа се за представителите по всичките частни комитети [1] ... днес след 12 дни да тръгва за във Влашко през където [2] ... за полезно, това и вие ще направите с белеш ... то така: „Братя представители, упълномощя ... на одраното късче книга, да гласоподава за нас, и е ... с по-толкова и толкова способни юнаци да носят ..., които се намират, и еди колко за войводи... във всичките ... се намира и еди колко си оръжие, толкова гладки пушки, ата ... не ти още откога и от кого ви е подарена най-напред ра ..., и вие как сте му приели, и сега какви сте, и кога какво ... писано от Централния комитет. Срещали ли сте нещо недобро по ва ... В упълномощението на представителя няма да ... тому, нито откъде идва, а за уверението му ... ще носи книга, и аз като го поискам той трябва да ми го ... съединена с другата половина ще се разбере откъде е. Когото изберете за представител, дайте му 3 ... писмо с одраната книжка, в него е написана неговата ..., докато отиде и да се върне. За разноски ще го снабдите с не по-малко от 10 турски лири ...

--------------------------------------------

1. Оповести по всички частни комитети да си изберат представители.

2. През където намери за по-лесно.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

октомври 18, 2017

Свиване

Паническите разстройства поради стрес зачестяват  


Добрата хидратация е един от начините за справяне с проблема

За голяма част от българите стресът се е превърнал в неразделна част от ежедневието. Особено податливи са хората, живеещи в големите градове. Това показват данните от национално проучване на Алфа Рисърч, според което 48% от българите усещат стрес от градския начин на живот всеки ден*. Подобна е и тенденцията в световен мащаб.

По последни данни на Световната Здравна Организация, глобалната икономика губи всяка година 1 трилион долара от намалена производителност на труда вследствие на стресови състояния. Статистиката към момента сочи, че над 300 милиона души по света страдат от депресия, а над 260 милиона – от тревожни разстройства.

Според психолозите, менталните усилия, които човек полага за предвиждане и контрол на дадена ситуация, се възприемат от организма като реално случващи се и го поставят в режим на справяне с проблема. Вътрешното напрежение, което изпитваме, се изразява в раздразнителност, агресия, загуба на концентрация, сухота в устата и дехидратация.

Данните на Алфа Рисърч показват, че
над 2/3 от хората, които не пият достатъчно вода, се чувстват изморени поне веднъж седмично**. Често причините за недостатъчния прием се дължат на липса на време, стрес, подценяване рисковете на дехидратацията, както и на факта, че едва 39% от работодателите в България осигуряват вода на служителите си**. Често хората просто забравят да пият вода или нямат осигурен достъп до нея.

Дори минимални нива на дехидратация могат да афектират работните резултати. Не бива да забравяме, че чувството за жажда се появява чак, когато дехидратацията вече е факт, а тялото и умът страдат. Крайните резултати са умора, намаляване на ефективността, раздразнителност, затруднение в осмислянето на информацията, увеличени нива на стрес и др.

Много хора не си дават сметка, че има пряка връзка между стреса и липсата на добра хидратация на организма“ – коментира Кремена Станилова, психолог, психотелесен психотерапевт и преподавател в Български Институт по Неорайхианска Аналитична Психотерапия (БИНАП).


През последните години зачестяват паническите разстройства като резултат от начина ни живот и на индивидуалните особености на характера. Постоянният стрес често води до адренална умора в надбъбречните жлези, а в резултат на това се нарушава водно-солиевия баланс в тялото и се появява дехидратация. Ето защо хора, които по характер са тревожни или притеснителни, е нужно по-често да приемат вода като начин да понижат нивата на стрес в организма и да реагират адекватно при стресови ситуации“ – допълва Станилова.

Специалистите са категорични, че ежедневният прием на вода е ключов фактор за доброто ни физическо и психическо здраве. Хората, които приемат достатъчно количество вода през деня, имат повишена концентрация и устойчиво здраве, което неминуемо води до по-високи професионални резултати и по-добри отношения с околните. А това е начин да водим балансиран живот, дори и в забързаното градско ежедневие.

*Проучване на Алфа Рисърч, проведено сред населението в големите градове в страната през март, 2017 г.

** Проучване на Българската асоциация за управление на хора и Алфа Рисърч сред работещите в страната, проведено през април 2016 г.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





Свиване

Инвестирането във вече съществуващи индустриални бази крие специфични рискове  


Инвестирането във вече съществуващи индустриални бази крие рискове, когато не се вземат предвид техническите параметри на обектите. Част от предприемачите решават да разширят или реновират съществуващите бази, докато други използват парцела, за да стартират напълно нов проект. И в двата случая пропуските при предварителния технически одит на обектите могат да доведат до различни проблеми и забавяне на инвестицията. Това посочват от Корект Проект, компания, посветена на управлението, консултантските услуги и пълното обслужване на строително-инвестиционни проекти.

Покупката и преустройството на вече съществуващи производствени бази се среща все по-често, а една от причините за това са по-високите цени на свободните терени.”, коментира Димитър Недев, управител на Корект Проект. „Все още обаче ставаме свидетели на случаи, при които пропуски в техническия анализ и одит на обектите, водят до оскъпяване на инвестицията“. По думите му в подобни ситуации дори може да се стигне до неочаквано високи експлоатационни разходи и такива свързани с амортизация и ремонти на сградите.

Според експертите на компанията нагласите на предприемачите се движат в
правилната посока по отношение на предварителните проучвания и оценка на инвестициите. Закупените обекти вече не се приемат само като счетоводен актив, а се обръща сериозно внимание на техническите им параметри като качество на строителство, енергийна ефективност, разходи за поддръжка и др.

Част от клиентите ни, които търсят разширение за бизнеса си, използвайки съществуващи бази, разчитат именно на техническия одит, за да оптимизират разходите за инвестицията си. Често това са чужди предприемачи, които преди няколко години са стъпили на българския пазар и благодарение на доброто си развитие до момента, търсят нови индустриални площи.“, посочи още Димитър Недев.

Проблемите, които могат да възникват при инвестирането в съществуващи обекти, най-често са решими, но знанието за тях е първата стъпка към разрешаването им, а за това е необходима специализирана услуга. Днес около 80% от инвеститорите ползват проектни мениджъри, вече платили високата цена на справянето със ситуацията в годините на криза“, казва още Недев.

За да намерят добра реализация и да имат висока доходност, всички обекти трябва да бъдат изградени правилно и в срок. Професионалната помощ би могла да оптимизира разходите за строителството с около 10%, посочват още от компанията.

Корект Проект е компания, посветена на управлението, консултантските услуги и пълното обслужване на строително-инвестиционни проекти. Създадена е през месец май 2006 година. Работи в сферата на търговските, офис и производствени сгради, като има реализирани обекти и в жилищния сегмент.


Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





Свиване

Как да си купя имот ”на зелено”, без да ме пратят за зелен хайвер?  

как да си купя имот на зелено, без да ме пратят за зелен хайвер

След дълги години най-накрая успях да събера достатъчно пари, за да си купя собствено жилище. Харесал съм си една строителна фирма, която ми предлага да си купя апартамент от сграда, която все още не е построена. Уловката е, че сега трябва да сключа договор с тях, преди още да съм видял крайния резултат, за да […]

The post Как да си купя имот ”на зелено”, без да ме пратят за зелен хайвер? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Нарастваща арогантност и ескалиращо безсърдечие  

  Когато понякога сравнявам късния изчерпал се постсоц и сегашния проолигархичен постсоц, някои ме обвиняват в носталгия. Абсурд. Правя го, за да видим уродливите черти на днешния ни живот и може би да ни се прииска да живеем по-нормално, отколкото сега...
  Понякога просто времената са други, но понякога ние сме други и не задължително по-добри.

чети по-нататък

Свиване

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 6  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3, 4, 5.

Понякога сънувах кошмари: уж съм отново в Москва, но заедно с това съм някак си емигрирал, за което засега никой не знае, но като разберат... Накратко казано, бях в положението на героя на Илф и Петров, който сънува съветската власт с нейните градски, областни партийни комитети и техните представители. Веднъж на сън чух "Интернационала". Изтръпнах, опитах се да прогоня кошмарната песничка, но пеенето ставаше все по-силно и аз разбрах, че това е наяве, че "ще сринем стария гнил строй" и "който бил е нищо, ще стане всичко"... Под този застрашителен текст излязох на улицата и видях, че целият парк отсреща гъмжи от хора с червени знамена, има трибуна, от която някакъв мрачен тип с горящ поглед разобличава пороците на капитализма, а тълпата дресирани идиоти го аплодира бурно. След мрачния тип на трибуната се качи девойка с бяла униформа, оплака се от тежкия живот на медицинските сестри в Италия, поиска да дават на италианските медицински сестри безплатно месо, масло, мляко и хляб, както дават на съветските им колежки и накрая разгъна плакат: "Искаме да живеем така, както живеят медицинските сестри в Съветския съюз". Приближих се и казах, че в Съветския съюз медицинските сестри член без сол дояждат... [1]

- И добре правят - отвърна сериозно тя. - Да се яде сол е вредно.

Изпратих ѝ въздушна целувка.

В Италия ходех по юга и севера като екскурзовод с имигрантите. За разлика от другите професионални екскурзоводи нямах никакво понятие от тази дисциплина и ръсех безпросветно пълни глупости от типа на това, че вулканът Везувий носи името на един стар евреин, който изобщо не успял да заживее като хората с една стара курва Помпея; накрая Везувий се разсърдил, а на Помпея ѝ се скапало здравето.

Разбрах, че на имигрантите им трябва именно това, те се смееха от душа и предпочитаха именно моите екскурзии. В пътуванията ни по юга особено популярен беше Неапол заради намиращия се там битпазар, където имигрантите продаваха фотоапарати, часовници, самовари, матрьошки и прочее донесени боклуци. Сред тях се открояваше един дребничък евреин, който ходеше важно с една табла, върху която бяха наредени ножчета за бръснене "Нева" и съветски презервативи. С ножчетата за бръснене "Нема" можеше да се реже само вода, а със съветския презерватив получаваш удоволствие само когато се скъса, което, слава богу, се случва много често, но въпреки това той не можеше да се отърве от купувачи.

Явно купувачите, като имаха предвид пълното отсъствие на функционалност в посочените предмети, не се съмняваха, че пред тях се намират ценни произведения на абстрактното изкуство.

На 17 август 1979 година излетяхме за Ню Йорк. В самолета влязох в радиокабината и, като се обърнах към имигрантите, казах, че има лента със запис на Леонид Илич Брежнев и след това с гласа на Брежнев пожелах на всички щастие и успех на американска земя. Мислех, че всички ще оценят шегата, но като се върнах в салона, видях разчувствани лица:

- Какъв мил човек е все пак, не ни се сърди, а напротив - пожелава ни щастие.

Не исках да ги разочаровам и мнозина все още вярват, че Леонид Илич Брежнев им е пожелал успех.

И ето че съм в Ню Йорк. Живея в най-престижния район - нито един бял. В Америка има богати хора и хора, които живеят зад чертата на бедността, а аз живея на чертата, нито там, нито отсам - и се чувствам прекрасно. Богатите окачат по вратите си сто катинара и въпреки това ги грабят, а аз държа вратата си отворена: може да влязат крадци и по недоглеждане да оставят нещо.

БЕЛЕЖКИ

1. Руският израз "член (хуй) без соли доедать" означава "намирам се в крайна бедност".

(Слeдва)

октомври 17, 2017

Свиване

Говорилнята около @tourbg  

Изминаха 10 дни откакто започна да се говори за Александър Николов/tourbg/Спас и какво е правил. Изявиха се доста анализатори с претенции, че имат пръст на пулса на социалните медии, модерното общество, „умните и красивите“, „новата буржоазия“ и прочие епитети. Скроиха се схеми, превърнаха ония в жертва и герой на „обикновения човек“, посрамиха го после, посрамиха жертвите му, оправдаха го, оправдаха полицията и всичко това още продължава. Сагата се превърна повече е нарицателно, отколкото в казус и затова нямам намерение да я коментирам тук.

Вместо това реших да направя друго. Подобно на няколко други бури като #siromahovfacts и #toplomovies свалих цялата активност в Twitter и ще ви покажа кога и колко е говорено за това.

По ключови думи

Търсил съм по няколко термина видими долу. При „спас“ включих само tweet-овете, които са маркирани от Twitter, че са на български. Думата се използва доста в руски и сръбски съобщения. При „билети“ и „спас“ несъмнено има няколко, които не са свързани, но съдейки по активността преди 7-ми, те са единици. Забелязват се пиковете около обявяването на новини около случая.

Най-активно пишещи

Най-активни са @varnasummer и @NewsMixerBG, а след тях с над 3 пъти по-ниска активност са @Tangerrinka и @nervnata. Всъщност, почти всичко от @varnasummer е на 9-ти около обяд.

Свиване

Все повече с помпозна форма и екскурзионно съдържание  

  Винаги бях много скептичен, когато поради липса на реални правомощия и понеже като правило правителството не му възлагаше да прави каквото и да било, президентът Първанов трескаво дирише онова, дето може да го съобщи като конкретно свършена работа при пътуванията му по широкия свят.
  Често взимаше в делегацията си някой шеф на някаква агенция, който да подпише там нещо, че да не е без нищо.

чети по-нататък

Свиване

Пропуск в законодателството позволява неотчитане на вода за стотици хиляди левове  


Знаете ли какво ще се случи ако не осигурите достъп до инкасатор на ВиК да отчете показанията на вашия водомер или той просто спре да работи? Отговорът е, че ще започнете да получавате сметки изчислени на база. Според Наредба № 4 на МРРБ от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ако сте битов абонат базата ви се определя както следва - по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Тъй като няма краен срок или задължение предвидено в закона всеки абонат да поставя водомер или да осигурява достъп за отчет на водомерите си, много хора предпочитаха да бъдат отчитани на база, защото потреблението им бе по-голямо от нея и по този начин спестяваха част от сметките си. За това и бяха направени промени във въпросната наредба 4 след, според които количества вода отчитани на база се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател. По този начин в краткосрочен план от около година стратегията за отчитане на база става неизгодна за домакинствата.

До тук всичко изглежда уредено и решено чрез въпросната наредба 4. Нека обаче сега видим как стоят нещата ако не сте битов абонат, а бизнес. Чл. 39, ал. 5 т. 3 гласи, че се отчита
по 0,1 куб. м за всеки куб. м застроен обем сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен обитател. Имайки предвид, че в офисите използването на вода се свежда до санитарно хигиенни нужди, подобни ниски нива на отчитане на база.

Но има бизнеси, които потребява съществено по-големи количества вода дори и от битовите абонати като например фризьорските и козметични салони. По-долу можете да видите фактура на именно такъв сало. Въпреки че трудно може да се определи точната консумация на вода, тя може да достига и до 60 кубика на месец, а в зависимост на натоварването дори и да ги надминава. В нашият пример по-долу ще видите, че това потребление е около 55 кубика. Изчисленото на база потребление обаче е скромните 1,973 кубика. за месец юли. Това означава, че следвайки въпросната наредба 4 за 1 година въпросният фризьорски салон ще заплати потребление на база от около 40 кубика с включените наказателно начислени кубици. Ако обаче се отчиташе с реалните си стойности потребената вода от около 60 куб. на месец щеше да бъде 720 куб. или 18 ПЪТ ПО-ВИСОКА. Устойностено в левове това прави загуба от приблизително 1 500 лева.


Всъщност това не е точно загуба за ВиК дружеството, защото липсващите неотчетени стойности се прехвърлят към общото потребление и така загубата се поема от всички абонати. Според изчисленията за нашият фризьорски салон, за да се достигнат споменатите реални кубици потребление, то при отчитане на база, потребителят може да продължи да работи по тази схема над 10 години. След това да монтира за определен период от време нов водомер и след няколко месеца отново да премине на база.

Всичко казано до тук обаче може и спокойно да се устойности спрямо въпросната фактура. На втората страница от фактурата се показва колко е било общото потребления на вода за периода 11 април – 11 юли. То е 1 811 кубика. По – долу в разбивката пък виждаме, че фактурираната консумация в етажната собственост за периода (разбирайте сборът от отчетената консумация за всеки апартамент) е 1 647 кубика, а общото потребление за разпределение (това е потреблението в частите без монтиран водомер, като мази и въпросния фризьорски салон) е 163,864 кубика. Или по близо 55 кубика на месец общо потребление, което се разпределя пропорционално на всички живущи. От тази сума, индивидуалният дял на потребление на фризьорския салон е скромните 0,601 кубика или по 0,2 кубика за месец.


Примерът, който показвам тук е за обикновен фризьорски салон, но има и други бизнеси, които потребяват значително по-големи обеми вода. Това са например ресторанти или Химическо чистене. Те не просто потребяват повече вода, а целият им бизнес е пряко зависим от нея.

Тъй като всяко ВиК дружество се подчинява и следва въпросната наредба 4 то заобикалянето на законите не е присъщо само за един град, но и за цялата страна. Това от своя страна води сумарно до стотици хиляди кубици вода, които въпреки, че са реално потребени минават в графа загуба по водопреносната мрежа и се преразпределят за заплащане от всички абонати.

На 9 септември изпратих запитване до Софийска вода АД с желание за разяснение на казуса. Моите въпроси към дружеството бяха следните:

Разполага ли Софийска вода АД с реални механизми, с които да предотврати подобни схеми или пропуск в закона може да доведе до укриване на значителни количества вода, която в последствие се отчита като загуба по мрежата?

Кой плаща тази загуба - Софийска вода от своите печалби или потребителите като част от своите сметки?

Правена ли е проверка от Софийска вода на подобни случаи?

Има ли документирани подобни случаи от Софийска вода?


За съжаление обаче отговор от дружеството не съм получил и до днес, а сметките си ги плащаме всички ние.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





Свиване

Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година  

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 52. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8049. Арх. т. I. № 27, стр. 56.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОРХАНИЙЦИ - 28 ФЕВРУАРИ 1872 ГОДИНА

1872, 28 февруари. На къра в Тракия

Братя членове на ЧБРК!

В Сюлейманооглу Даут [1]

Явете на Бочукооглу [2], Дервишооглу Мехмет-Кърджала [3], от вас или от Хасан Касан [4] да бъде приготвен представителят от тия места - по един - без друго, пък от всички други места да дадат препоръките си там (от всяко място пълномощно писмо [за] когото изберат). На представителите за разноските им трябва да им дадат не по-малко от 10 турски лири; след 15-20 дни ще им известим да тръгват. Побързайте и явете на всички познати ви места. С приносящия ви ще ни явите как сте направили - той ще почака, докато предложите речените ни места и вземете отговора им. [5]

Ас. Дер. Кърджала

--------------------------------------------

1. Орхание.

2. Етрополе.

3. Тетевен.

4. Правец или Гложене.

5. С ръката на Левски е отбелязано на обратната страница: „Копие на ЧК (частните комитети) от 28 февруари 1872. От А. Дер. Кърджала.“ Това ще рече: всяко друго от означените места, освен Орхание, трябва да получи копие.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

октомври 16, 2017

Свиване

За един Иван и измислените барикади  

И аз като Венци Мицов имам един приятел Иван. Дето живее „в провинцията“ (откъдето съм и аз). И който взема, айде не 450 лева, ама твърде малко пари, за да изхранва семейството си.

Иван работи доста за тези пари – не т.нар. работа на хора с бели якички, но работата си е работа.

Иван не го интересува кой е на власт, щото всичките са едни и същи и той не вижда много много разлика. Не слуша вече и предизборния студия, не чете секцията за политика във вестника, защото му е писнало.

Не го интересуват стратегии и концепции. И не защото не е учил „стратегическо планиране“, а защото тия стратегии и концепции в обозримо бъдеще няма да му вдигнат значително заплатата, няма да го направят по-здрав (щото здравеопазването уж е безплатно, ама навсякъде плащаш), няма да го направят и по-щастлив.

Само че се появяват едни хора, които решават да превърнат Иван в образ. Да го поставят като контрапункт на хора, които не харесват. Да създадат едно измислено разделение. И после да могат да кажат на Иван „Иване, виж ги тия как са се ояли и говорят глупости. Маскари. Ама ти мене ше слушаш“.

Тия хора заливат Иван с това разделение по всички канали, с които разполагат. Обясняват му как бюрократите в Европа вземат милиони и само тормозят хора като него. Обясняват му как щом не може да си сложи нещо на масата или да го увие в амбалажна хартия, то сигурно е някаква глупост.

Рисуват картина на две Българии, едната на Иван, а другата на някакъв имагинерен елит.

Не че няма градски хора, за които важната тема на деня е дали небостъргачът в другия край на София (в който не са стъпвали от години) ще кореспондира със стила на околното строителство, а не дали хора като Иван могат да се оправят в живота. Обаче то си е тяхно право да имат собствени приоритети, стига да не налагат тези приоритети на всички. И колкото и фейсбук да създава такова впечатление, те едва ли го правят.

А колкото до стратегиите и визиите – те са безсмислени ако няма кой да ги изпълни. Накрая ще ги изпълняват хора като Иван, най-вероятно.

Обаче опитът да се обясни на Иван, че това всичко са глупости, създава у Иван един нихилизъм. На него му е все повече все тая, все повече не смята, че нещо може да се промени и все повече цветовете се сливат в два-три нюанса на сивото. А като чуе нещо позитивно по телевизията, инстинктивно решава, че „пак ни лъжат“.

Да, стратегиите няма да му вдигнат заплатата утре, визиите няма да му сложат по-качествена храна на масата, а концепциите няма да му оправят течащия покрив. Обаче кое ще?

Иван не е част от друга България, а различията в социалните възможности, макар и напълно реални, не са това, заради което Иван е беден. Иван е беден, защото едни хора го използват, за да бъдат „елит за един ден“, за да източат де що има да се източва, да не пускат без рушвет чужди компании, които биха давали на Иван повече пари. Но тези хора обясняват на Иван, че е беден, защото стотина човека в центъра на София не мислели за него, защото Брюксел регулирал краставиците и защото сме си прецакали отношенията с „братска Русия“, където сме изнасяли стоки за милиони!

Словесното построяване на такива разделения ги превръща в реалност, обаче. Хора застават от двете страни на тези имагинерни барикади. Хора, които не биха имали проблем да седнат на една маса и да намерят общи теми в иначе разнородните си ежедневия.

А в сенките отстрани на тези барикади едни хитри хора потриват ръце.

Свиване

Интересът към новите квартали в София изпреварва предлагането  



Активното търсене на жилища в новите райони на София вече изпреварва предлагането. Квартали като Витоша, които допреди няколко години не попадаха в обсега на купувачите и се считаха за неатрактивни, вече се радват на сериозен интерес, а голяма част от сделките се сключват още на етап „зелено“. Благодарение на активния пазар, строителните предприемачи бързо успяха да насочат инвестициите си към новите терени, но в момента се наблюдава леко разминаване между търсенето и предлагането. Въпреки това, цените на имотите във Витоша се задържат стабилни и все още са под средните стойности за столицата.


Облагородяването на новите терени дава едно голямо предимство – разпределението на свободното пространство. София е сравнително гъсто населен град и усвояването на нови площи се осъществява трудно. Именно затова новите пространства са ценни за развитието на града.“, посочва Теофил Петров, изпълнителен директор на Green Life.

Не всеки район обаче има потенциал за урбанизирине, уточняват от компанията. Когато избират имот, купувачите обръщат голямо внимание на заобикалящата среда, а кв. Витоша има богата природа с впечатляваща гледка към планината. Наличието на зелени площи във вътрешността на квартала и основните транспортни връзки - бул. Симеоновско шосе и Околовръстния път, са факторите, които най-много влияят при процеса на покупка.

Кварталът е предпочитан от младите купувачи, които търсят достъпни жилища в райони с добавена стойност, а тук това е природата.“, посочва инж. Веселин Канин, изпълнителен директор, направление „Градски имоти“ в Green Life Developments & Resorts. По думите му отсъствието на стари панелни блокове в квартала е стъпка напред в подобряването на общия облик на София.

Макар и нов, кварталът вече предлага всички необходими социални услуги. Има изградени супермаркети, болници, детски градини и училища, а множеството зелени пространства и детски площадки създават подходяща среда за отглеждането на деца.

Близостта до Студентски град позволява на хората, които обичат нощния живот, да се забавляват извън кв. Витоша, без да нарушават спокойствието на живущите.“, допълни още инж. Веселин Канин.


Заради динамичното развитие и перспектива на района, компанията Green Life Developments & Resorts избира именно кв. Витоша за новия си жилищен проект. Vita Verde е разположен на ул. Георги Райчев в непосредствена близост до една от основните пътни артерии на столицата – бул. Симеоновско шосе. Комплексът се състои от три сгради, всяка от които има по 4 етажа, следвайки тенденцията за ниско строителство в района. Зелените площи заемат почти 50% от целия парцел, което създава атмосфера на извънградско жилище. Предлаганите апартаменти са общо 116, а цените на двустайните жилища започват от 59 500 €.

Бързото реализиране на апартаментите в Alfa apartments в ж.к. Младост – над 100 жилища за по-малко от една година, показа, че на пазара има недостиг на имоти в средния ценови сегмент и новият ни проект Vita Verde е насочен към същия вид купувачи“, посочи инж. Веселин Канин.

От компанията инвеститор очакват цените в Южните райони да останат стабилни и интересът към тези квартали да се задържи.
Свиване

Картел: Кога правилата на свободния пазар са нарушени?  

картел: кога првилата на свободния пазар са нарушени

Наскоро дочух, че се води разследване за установяване на картелни практики между няколко бензиностанции в България. Какво означава това? Кой доказва наличието на подобни действия? Какво всъщност представлява картелът и до какви последици води неговото наличие? Какво е картел? Картел е споразумение или съгласувани действия между минимум две конкурентни предприятия (фирми), които имат за цел […]

The post Картел: Кога правилата на свободния пазар са нарушени? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Изобщо не мога да повярвам, че ми се налага да живея точно в тази България  

  Може, всичко може - ако има стратегическо лидерство, мениджърско визионерство, висок професионализъм и мобилизираща към не-униване и не-хленчене, изграждане и надграждане, без-корумпиране и без-опростачване култура!
  Изобщо не сме малка страна, малко по ръст ни е управляването.
Не сме лузърско общество, лузърско ни е набиваното отгоре в главите поведение.
Не сме некадърен народ, некадърно е племето, докопващо се да ръководене на всички нива и във всички дейности.

чети по-нататък

Свиване

Русия и НАТО – отношения без бъдеще  

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Моето далечно съветско детство съвпадна с поредния изблик на антиНАТОвската пропаганда – вестниците и списанията пъстрееха от карикатури и статии за това как НАТО иска да завземе Страната на съветите и да погуби съветската народна демокрация. Точно така я наричаха – „народна демокрация“, със съветско разстройство на речта, по силата на което по-късно Генералният секретар на ЦК на КПСС, „нашият скъп“ Леонид Илич, каза, че „икономиката трябва да бъде икономична“. Та беше това по времето на предотвратената по чудо Карибска криза и на задаващата се афганска. От моя град до афганската граница имаше около 450 километра, затова всички транспортни самолети, които летяха да помагат на афганците, „избрали социализма“, минаваха точно над него. Ние вдигахме глави към небето и виждахме стотици бучащи от напрежение самолети, които отнасяха парите на съветските хора за една чужда война.

Като ученици, а след това като студенти разглеждахме карикатурите в „Крокодил“, където маестрото на съветската сатира Борис Ефимов публикуваше във всеки брой нови рисунки – задължителният със смокинг и цилиндър капиталист върти глобуса или движи изкривен пръст по картата, за да покаже маршрутите, по които империалистическото НАТО ще завоюва свободолюбивите социалистически страни. Тогава не знаехме как, защо и от кого е създадено НАТО, ние наистина ни поразяваше това колко са кръвожадни плановете на капиталистите, желаещи да завземат нашата невероятно щастлива съветска страна, в която тогава не знаехме какво е дъвка и джинси, но се гордеехме с брезентовите ботуши и сандалите на ленинградската фабрика „Скороход“. И мнозина смятаха, че ни пречи да живеем именно НАТО, а не съветският Държавен план, КПСС, комсомолът и придобитото през десетилетията на съветската власт смачкано състояние на населението.

Не е лесно да се обясни на днешните млади хора какво е съветска пропаганда: от една страна денонощно ти втълпяват, че няма по-щастлива страна на света, и когато успяваш да издържиш на опашката и да си купиш килограм вонящи кренвирши, започваш да вярваш, че някъде там във Франция или Англия не всички могат да си купят кренвирши, а ако стигнат до продавача, получават не цял килограм, а половин килограм най-вонящи френски кренвирши, произведени в месокомбината „Жана д`Арк“. От друга страна, трябваше да мразим всички – китайците, защото са „ревизионисти“, югославяните, защото са ни предали, но повече от всичко бяхме длъжни да мразим НАТО. От страниците на вестниците и списанията, от екраните на телевизорите и кината, от рупорите на радиото всеки ден ни казваха, че НАТО е нещо като огромно чудовище, което чатка със зъби, изпуска смрадлив дим от огнената си паст и точи ноктите си, за да ни погуби до един.

Някъде към средата на 70-те години заедно с вестникарските и телевизионните „плашила“ в Съветския съюз започнаха да проникват идеологически подривни материали – дъвки, цигари, джинси, „тави“ – винилови плочи с рок и джаз, списания, видеокасети. Преди ги носеха работещите в посолствата, но сега НАТО започна да прониква ако не във всеки дом, то в съзнанието на много хора, решили да сменят разтегателния бонбон „Тузик“ с дъвката „Huba Bubba“. Съветската пропаганда започна да публикува карикатури и статии за тузарите, предаващи съветския начин на живот и залитащи по дрънкулки, чужди на тези, които се борят за комунистическите идеали. И тогава започваше да ни става ясно, че НАТО се състои от вкусните, непроизвеждащи се в СССР продукти и красиви неща, които могат да се купят само от спекулантите.

Към края на 80-те години не че обикнахме НАТО, но всички съветски хора разбираха, че „крачетата на Буш“, дебеличките пилешки крачета (внасяни от САЩ по силата на споразумение между Михаил Горбачов и Джордж Буш – бел. П. Н.), са също оттам – от НАТО. Че празните рафтове на магазините са резултат от санкциите, в които има пръст НАТО, не пряко, не с решение на съвета на министрите на отбраната или на външните работи, а на ръководствата на страните основателки на НАТО. Постепенно карикатурният чичо Сам с цилиндър и жилетка от американския флаг започна да присъства в почти всеки дом: тогава американците не само доставяха пилешко месо за гладния Съветски съюз, а след това и за независима Русия, но и плащаха производството му на руска територия.

Част от руснаците са израснали с НАТОвското пилешко месо, което им доставяха почти десет години и им го доставят до ден днешен. Още от първите дни на независимостта на Русия НАТО започна да присъства във всеки дом – за всички станаха достъпни джинсите и дори да бяха шити във Виетнам или в Тайланд, те бяха американски символ, обгръщащ облите задни части на руските девойки и превръщащ се в предмет на гордост за момците от бившите колхози. А след това кината се напълниха с холивудски филми, по телевизията разреждаха Зикина и Кобзон с Майкъл Джексън и Мадона, почти всички ходеха с маратонки, дори и да бяха лепени в Ереван. НАТО беше по тялото на почти всеки млад човек, купил си тениска с нарисуван орел или американското знаме.

Съветската пропаганда, която някога седеше в главите на хората, постепенно изчезваше, хората вече не се страхуваха да говорят и даже да разсъждават за НАТО. Борис Ефимов се разкая и занесе в редакцията на радио „Свобода“ своите карикатури от съветско време, на които журналистите бяха изобразени с раздвоени езици, от които капеше отрова. Михаил Горбачов вече се срещаше с Роналд Рейгън и Джордж Буш старши, като получаваше от всеки порция потупване по рамото. След това Съветския съюз прекрати съществуването си – по обективни причини, както казват лекарите, „несъвместими с живота“. Наистина, НАТО не се таеше особено и не криеше радостта си от изчезването на „империята на злото“.

Въпреки че се отваряха архивите, появиха се заедно с това публикации за НАТО, от които можеше да се разберат например причините за създаването на Северноатлантическия блок и че една от тях е било завземането от съветските войски на страните от Източна и Централна Европа през последната година на Втората световна война. Че НАТО е преди всичко политическа, а след това военна организация. Че в Брюксел, щаб квартирата на НАТО, работят дипломати, а командването се намира в друг, неголям белгийски град – Монс. Че преди да започне някоя операция, се водят дълги преговори, консултации, търсят се компромиси, преди всичко защото всяка война означава смърт и за войниците, и за случайно попадналите под обстрелите мирни жители. За СССР, а след това и за Русия на Путин НАТО беше и си остава плашило за вътрешна употреба, когато завистта на Кремъл към Алианса трудно може да се скрие, но трябва да се прави всичко, за да се плаши постоянно населението. И когато населението живее с мисълта „само да няма война“, може спокойно да бъде изпращано на многобройни войни.

През всичките години на своето съществуване, от 4 април 1949 година, НАТО дразнеше съветските власти – те разбираха, че организацията няма да им позволи да навлизат по-навътре в Европа и да завземат други страни, да насаждат там марксизма и ленинизма. Затова в пропагандата винаги имаше външен враг – САЩ и НАТО, макар да се разбираше, че това е едно и също нещо, към Алианса се присъединяваха и европейските страни, а с влизането на Турция, Азия също започна да се сближава с него. Сега членове на НАТО са 29 страни, на път да се интегрират са четири страни, сред които Грузия и Украйна. Единствената страна, членуваща в НАТО, която няма никаква своя армия, е Исландия. За много нови страни НАТО е гарант за сигурност, както и преди – поради заплахата за нападение от страна на Русия.

В армиите на страните от НАТО има около 4 милиона военнослужещи, най-съвършена техника и въоръжение. Разходите за 2015 година на НАТО са 892 милиарда долара. Щатната численост на военнослужещите в руската армия е малко повече от един милион, бюджет – около 80 милиарда долара. Това несъответствие и изоставане от технологиите предизвиква истерия в руската пропаганда, но освен да поддържа в заблуда част от населението, Русия няма възможности да се противопостави на НАТО. Обаче телевизията не престава с опитите си да убеждава руснаците, че почти всички проблеми на Русия идват от НАТО, организация, която убива всички наред и постоянно завзема чужди територии. Но най-простата сметка за военните операции и войните отново поставя Русия, както преди и СССР, в положението на постоянен и категоричен лъжец.

От създаването на НАТО през 1949 година Съветският съюз е участвал в многобройни войни – и като непосредствен участник, и като доставчик на военни съветници, оръжие, боеприпаси и техника. Така съветската, а след това и руската армия е участвала непосредствено в 31 военни конфликта или многогодишни войни. Силите на НАТО през този период са участвали само в шест операции – на територията на Югославия, Афганистан, Ирак и Сирия. Останалите случаи, при които е използвана армията на НАТО, са свързани с операции за поддържане на мира в различни части на света, както например контрола при провеждането на операцията на широката коалиция „Пустинна буря“ в Персийския залив по време на войната между Кувейт и Ирак, морската и въздушната блокада на територията на Югославия. Или операциите на НАТО за противодействие на пиратските действия край бреговете на Сомалия. Списъкът с всичките операции на НАТО се намират в интернет и запознаването с тях не е проблем.

Днес в отношенията между Русия и НАТО, а по-точно в тяхното отсъствие, има нов период – Кремъл е страшно недоволен от сближаването на Алианса с Грузия и Украйна. При което, ако нещата за Грузия се развиват отдавна и доста успешно и Русия се опитва да не забелязва това, украинското сближаване се преценява от Москва като предателство и най-малко като близък край на руските имперски амбиции. Разбира се, Русия вече не е тази отпреди четвърт век и много потребителски стоки на страните от НАТО, както науката и изкуството им, са достъпни за руснаците, мнозина от които смятат това за подразбиращо се. Богатите руснаци, без значение откъде са взели парите си, имат в САЩ и страните членки на НАТО недвижими имоти, в пристанищата там стоят яхтите им, на летищата – самолетите. Но НАТО продължава да се смята за враг, който заплашва някого.

октомври 15, 2017

Свиване

Урок по история, агрономия, патриотизъм и гравитация  

Уважаеми читателю,
Няколко думи по една тема, с която си се сблъсквал в Интернет и по-рано: когато някой води спор с теб, но няма аргументи, той/тя рано или късно започва да те напада като личност; атаката се нарич ad hominem, известна е отдавна, далеч преди Интернет, но именно Глобалната мрежа я прави по-лесна за използване, но и ни дава възможност да я разгледаме, обясним и предупредим приятелите си да не ѝ се връзват.

Една госпожа, някоя си Ружа Братанова, на Фейсбук стената на наш общ приятел написа следните коментари по мой адрес:

Реших, че мога да използвам коментарите ѝ, за да послужат като помагало за всеки, който се сблъсква с подобни думи в Интернет.

Фактите: разговорът е на ФБ-стената на Косьо Мишев, темата е антисемитизмът, който той е установил в статия, публикувана в “Култура”. Диалогът в прикачената снимка от стената е три дни, след като аз съм посочил, че у нас антисемитизмът обикновено върви с “антикомунизма”, с обвинения срещу комунистите в масови убийства и с отричане на антидемократичния характер на управление на цар Борис III в последните 10 години преди 9.9.44.
Разбира се, не е трудно да се разбере защо хората, които отричат антифашистката съпротива в България, нямат друг избор, освен да нападат евреите и да защитават незащитимата теза, че депортацията им е дело на германските нацисти, а не на техните верни и послушни български слуги/фенове. Разбира се, възможно е и обратното – антисемитите да използва покривалото на “антикомунизма”, за са сеят навред омразата си към евреите. И в двата случая не става въпрос за търсене и намиране на антисемитизъм, а за констатиране на обективно съществуващи явления.

Госпожата има още една реплика по-нагоре, в която уточнява какво мисли за моята скромна личност: “И тия СКИ в края на името Ви, говорят достатъчно ясно кой сте и какъв сте. Уж българеещ се антибългарин. Кажи му македонски комунист и не го обиждай повече.” Аз отбелязах, че коментарът ѝ по мой адрес е безсмислен и е типичен похват на всеки, който разбира, че няма аргументи, след което тя забрави, че не се познаваме и е редно да си говорим учтиво и премина в още личностни нападки, които се виждат на картинката.

Забележете какви аргументи използва госпожата:

  • Крушата не раждала сливи? Вероятно си представя хората като плодове, знам ли?
  • Била изчела внимателно биографията на дядо ми. Сякаш спори с дядо ми или става дума за дядо ми? Не, разбира се, но така действат Интернет троловете – с опит за отклоняване на разговора в друга посока, особено когато видят, че нямат аргументи.
  • Аз съм бил внук на дядо си. И това, според нея, би трябвало да ме накара да… какво? Да се срамувам или да се гордея, че е бил вкарван в концлагер и от нацистите, и от комунистите ли? Или че е бил осъждан – и от едните, и от другите – за това, че е писал онова, което е мислел? Или че сърбите са го гонили като ученик заради произхода му – точно така, както госпожата гони мен заради дядо ми? Всъщност това нейно твърдение опровергава предишния ѝ коментар – че била прочела внимателно неговата биография.

И накрая, но не по-важност, защото всъщност това е най-важното ѝ заключение, което тя вероятно приема за нещо отрицателно:

  • “Позицията ти относно евреите не се различава от македонската комуняшка позиция на дядо ти…”

Тази позиция е всъщност нормалната реакция на един мрачен факт от българската история!
Моята позиция отговаря на историческите факти, документи и истина: че цар Борис III и неговото пронацистко управление са тези, които осъществяват депортацията на 11 343 наши сънародници от Тракия и Македония. Че царство България носи отговорността за това действие.
Именно царството, Филов и цар Борис III, а не днешна България.
Онези управляващи, а не днешните.
И спирането на депортацията е също под натиска на онази Българска православна църква, а не на днешната. Днешната, съдейки по изявленията ѝ за бежанците, едва ли би била способна на подобно Богоугодно дело.
Но и преди сме виждали, че апологетите на “мъдрия” цар, който бил “опазил” България, премълчават фактите, с надеждата, че номерът им ще мине, но той няма как да мине. Депортираните евреи (наши сънародници, да не забравяме, които са лишени – от същите “мъдри” цар и Филов – от българско поданство) са не само от Македония, но и от Тракия.

Интернет-троловете и хората, атакуващи личността ми (било директно мен, било със смешни твърдения за дядо ми, чиято биография нито познават, нито са чели, а още по-малко са правили това “внимателно”), правят една и съща грешка: те си мислят, че на мен ми пука какво ще кажат по мой адрес. Аналогично, моята препоръка към теб, уважаеми читателю, е да не ти пука какво ще казват Интернет-троловете по адрес на личността ти. Виж, ако някой те разкритикува с факти и аргументи за твоя позиция по дадена тема, тогава се замисли, защото това е добронамерена критика, а не личностни нападки. Не се връзвай на приказките на троловете и не им обръщай внимание, но задължително посочвай, че използват атака срещу човека (ad hominem), за да може повече хора да видят това. Само така обществото ще си създаде имунитет към вируса на омразата, към хейтърите и Интернет-троловете.

Свиване

Възможен ли е “просветен” антисемитизъм?  

Мой Фейсбук-статус, публикуван като статия в “е-Вестник“*

Един мой приятел (от днес – бивш) написал преди време статия – критика на документален филм, която е била публикувана в някакво онлайн издание още през септември. (Виж повече тук – б.р.)

До вчера нямах представа, че има такава статия, но Константин Мишев я е забелязал и отбеляза на стената си, че текстът е откровено антисемистки, по-късно Косьо уточни, че пише “срещу тезите за еврейска конспирация, облечени с други думи… Те са два стереотипа, взаимно изключващи се, но продължаващи да тровят атмосферата. Единият е за солидарността на световното еврейство, основана на комунистически генезис, а другата – контрол на света от еврейския банков капитал и прочие.”

След 24-часов разговор на стената на Косьо Мишев, моя милост и неколцина души, които се съгласиха с изводите на домакина ни, бяхме обявени за хора, които нищо не разбират, които виждат антисемитизъм там, където го няма… после ни бе обяснено, че сме проявили комплексарщина и завист, което всъщност било отражение на нас, на произхода ни и т.н. Разбира се, беше споменато и това, че съм роден в Македония.

Но не това е важното в случая, макар че е показателно за нивото на аргументи на спорещите у нас.
Важното е, че има една тема, по която не търпя “алтернативно мнение”, която приемам лично и по която не споря: тя е дали антисемитизмът е проява на свободата на словото или е език на омразата. За мен няма съмнение, съответно и не споря: антисемитизмът е ясна и категорична проява на езика на омразата.

Приемам клишета за евреите лично. Приемам обобщенията и стереотипите по техен адрес лично. И не споря за това дали антисемитизмът е лош или добър, а само го показвам и подчертавам – включително и на хора, които може да ми се разсърдят, да ме обиждат, да се обидят (защото не съзнават, че са казали нещо, което е проява на антисемитизъм) и т.н.

В българската история има няколко факта, които дават основания на всеки българин да се чувства горд: през 1492 г. българите посрещат евреите, прогонени от Испания, добронамерено, те намират новия си дом в тогавашната отоманска империя. Живеят и работят наред с българите, не се делят от тях, не са поставени в гета. Един от техните наследници е Елиас Канети – носителят на Нобелова награда за литература, който е роден в Русе.

България успява – благодарение основно на Българската православна църква – да спре депортацията на нашите сънародници-евреи, след като първата група от 11 343 души е натоварена и отправена за унищожение в концлагера Треблинка. Благодарение на БПЦ, зам.-председателя на НС Димитър Пешев и още неколцина души, на престъплението, започнато от цар Борис III и Богдан Филов, е сложен край. Евреите остават в България – макар и с отнети граждански права, имущества, жилища и т.н., но – живи.

Това е чудесен пример за високонравствените качества на тогавашните владици от София и Пловдив – Стефан и Кирил, както и на целия Свети Синод. И за липсата на нравственост сред управляващите по онова време.

Но какво се получава днес – вместо държавата България да приеме и доброто, и лошото в тази история, тя упорито иска светът да признае, че царското управление няма нищо общо с депортацията, а само със спирането ѝ. И по този начин, вместо да изпише вежди, избожда очи. В почти всяка култура на планетата, да се признават грешките и да се иска прошка за тях, изисква усилия.

Защо България не го иска ли? Може ли обяснението да е, че защото известно време начело на днешната държава бе синът на цар Борис III, който никога не би признал каквото и да е престъпление по време на управлението на баща му, че и на неговото управление, макар и при налични регенти? Има и други обяснения, разбира се, но няма да ги изброявам, защото е безсмислено: всички те се стремят само към едно – да се откаже поемането на отговорност.

Същото е и с антисемитизма, който понякога бива дело не на антисемити, а на хора, използващи клишета, без да съзнават, че са антисемитски.

Вижте части от един текст, дело на Лора Йосифова, с която се запознах наскоро, защото е казала много добре какви са клишетата за евреите у нас,:

“Странно, кога от обикновения битов антисемитизъм в последните години се култивира една специална порода “просветени” антисемити. Многобройни сайтове, предимно руски, но напоследък и родни наши препечатват отровни и много тревожни фейкове за тайни общества, световен заговор, апетити към плодородната земя на България, съзнателно опростачаване на местните населения с просташко кино, долнопробна музика(чалга?!) и т.н. зловещи истории.

Форумите под тези публикации са особено многобройни, изразяват трепетна омраза и рядко може да се чуе цивилизован трезвен глас срещу това безумие. Мога да позная веднага от какъв източник е взета квазиинформацията, имам си ключови думи, но няма да ги издам публично. Специално за България, по груби изчисления евреите съставляват 0,00000027 % от населението.Няма нито един олигарх, учени и културни дейци са много малко и вече не се допускат до обществени медии и високи постове. Представляват ли те заплаха?”

И още:

“Никой не се възхищава повече, никой не възвеличава повече, никой не преувеличава повече качествата и способностите на евреите от убедените антисемити. Те се взират скрупульозно във всяко постижение, броят режисьорите, атомните физици, нобелистите, откритията в медицината, изобретенията в оръжейната индустрия, и, разбира се, комуникациите и IT-сферата.

Може би пропускат изумителните постижения в модерното земеделие, защото това не се връзва с клишето за евреина-лихвар. Ама си похапват чери домати и си монтират в дворовете капково напояване. Нищо не им пречи да използват Гугъл, Фейсбук, Амазон, WhatsApp и най-причудливи апове, изобретени от израелци (те също са евреи).”

***

Това е положението. Който вярва в антисемитската истерия, е свободен да се махне от стената ми, да ме разприятели, да не ме чете и да не се занимава с мен. Нямам време да споря, да просвещавам, да обяснявам. Ако някой не разбира, че антисемитизмът е нещо лошо, аз не мога да му/ѝ помогна.

Ако вярва на писания на пишман-историци, това си е негов/неин проблем. Ако не иска да знае цялата истина за случващото се в света, а предпочита да живее с грешното разбиране, че евреите са му/ѝ виновни – да си стои на стената, да си пише глупости колкото иска.

Но ако видя някъде прояви на антисемитизъм, дори и да са на мои не само Фейсбук, но и истински приятели, да не се чудите, че реагирам и че разприятелявам. И го препоръчвам на всеки: не стойте приятели с антисемитите, нека те си общуват с други антисемити, а не с вас, нормалните хора.

_______
* – От страницата на автора. Заглавието е на редакцията на “е-Вестник”.

 

Свиване

Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година  

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 51. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8047.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО НОВООГЛАШЕНИ В КОМИТЕТСКОТО ДЕЛО - 19 ФЕВРУАРИ 1872 ГОДИНА

Г-да!

Писмото ви от 14 февруари получих и съдържанието му разбрах. Радвам се, че и вие (ако и по-късно) сте влезли в работа. Братя! Възобновлението на нашата славна (преди) държава, отърваването ни от проклетите агаряни, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. Като е така, вие сте длъжни да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение. Дързост, братя, и напред! Вашето съучастие в народното ни дело ще остави имената ви незаличими в народната ни история... Само умно работете. Трудете се, за да събирате пари, защото голяма нужда имаме. Често изпращайте човек до познатото ви село и се настанявайте, споразумявайте и насърчавайте.

Тия дни ще изпратя писмото ви на Централния комитет и ще му съобщя за вашето участие в делото.

Като ви поздравя съм ваш

Аслан Дервишооглу Кърджала

1872,19 февруари [1]

--------------------------------------------

1. Без определен адрес.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

Свиване

Глухарите са глухи  

  1.
  Нелепите вопли и масовата мобилизация по повод хасковския позор, ми приличат на сцената "Бият Паниковски!" от "Златния телец" на Илф и Петров. Ето пасаж, а за повече - на приведения линк - https://chitanka.info/text/16079/13:
  Великият комбинатор седеше до бамбукова масичка и пишеше.
  — Бият Паниковски! — викна Балаганов, застанал като картина на вратата.
  — Вече? — попита деловито Бендер. — Нещо много бързо.
  — Бият Паниковски! — повтори отчаяно рижият Шура. — До „Херкулес“.
  — Защо ревете като бяла мечка в топло време? — каза строго Остап. — Отдавна ли го бият?
  — Повече от пет минути.
  — Тогава веднага да бяхте казал. Ей, че глупав старец! Хайде да идем да погледаме! Из пътя ще ми разкажете.

чети по-нататък

октомври 14, 2017

Свиване

Господа министри, мерете си данните  

Когато някой „по телевизора“ изкаже някакво твърдение, никога не е ясно откъде са му данните. Разпространяват се доста митове, основани на гледане в тавана. Но в тези случаи има поне частично обяснение – хората може би просто няма откъде да вземат данните, за да ги анализират.

Не така стоят нещата с министрите, обаче. Министрите (и председателите на агенции) разполагат с администрация, която може да им даде данни. Прави впечатление обаче фриволното боравене с материята, и разпространяване на данни, които просто са грешни. Боян Юруков вече е писал за председателя на агенцията за българите в чужбина, който напълно необосновано обяви, че има 6-7 милиона българи в чужбина.

Аз ще се спра на министъра на околната среда, Нено Димов, който през седмицата е обявил, че „през 2016 г. в столицата е имало едва две минимални превишения на показателите за замърсяване с фини прахови частици“. Това ми звучеше доста малко вероятно, предвид, че данните за 2015-та, които съм разглеждал, показваха 60 дни над нормата (при допустими 35). За 1 година такъв напредък, въпреки позитивния тренд, изглеждаше невероятен.

За съжаление ИАОС не публикува суровите данни във формата, в който бях взел тези до 2015 (с искане за обществена информация), но благодарение на инициативата за отворени данни все пак всеки ден качват данни от бюлетина за качеството на въздуха, където пише коя станция е превишила дадена норма. На база на тези данни не мога да направя същите графики като в предишния анализ, но мога да проверя твърдението на министъра.

И то, разбира се, се оказа грешно. Ето броя дни, в които нормата е превишена:

Превишена стойност в поне 1 станция: 74 дни
Превишена стойност в поне 2 станции: 48 дни
Превишена стойност в поне 3 станции: 43 дни
Превишена стойност в поне 4 станции: 36 дни
Превишена стойност в поне 5 станции: 15 дни

По спомен, станциите са 6, но последната е на Копитото и там винаги е чисто. С наличните данни (които са качени за 340, а не за 365 дни) не мога да кажа за средната стойност за града, но когато 4 от 5 станции имат превишение 36 дни (1 над европейската норма), министърът просто изнася грешни данни. Или „е имал предвид друго“, в който случай – нека обясни.

Пак подчертавам, че трендът наистина изглежда позитивен. Също така приветствам вземането на мерки срещу замърсяването от страна на министерството – именно национална политика по въпроса е начинът за решаване на проблема. Но не е редно да имаш цялата администрация на МОСВ и ИАОС под себе си и да кажеш, че има само 2 превишавания на нормата. Надявам се мерките, които се подготвят, да са основание на по-верни данни.

Всъщност, трендът може би изглежда възходящ заради факта, че от няколко години измервателната станция на Орлов мост е премахната. Там, разбира се, фините прахови частици са в най-големи количества. Вероятно има разумно обяснение за премахването (наистина Орлов мост е граничен случай), но трябва да го имаме предвид.

И в това всъщност е част от проблема – в София има доста малко измервателни станции, за да придобием пълна картина. Най-близката станция до мен е на километри. За щастие има проекта airbg.info, чрез който всеки може да си постави измервателна станция и да докладва данните. Така се създава доста по-пълна картина на замърсяването. В съботната сутрин, без мъгли и без нужда от сериозно отопление, картата на София изглежда добре.

Но да се върнем на министрите и данните. Политиката за отворени данни има за цел както повече прозрачност, така и по-информирани решения в управлението. Второто засега не изглежда да е постигнато, решения продължават често да се вземат „по интуиция“, а официални лица продължават да разпространяват неосновани на данни твърдения. Но поне данните ги има, та гражданите можем да посочим грешките.

Редакция: според присъствали на конференцията, министърът е имал предвид друго – не индикаторът за брой преишавания, а индикаторът за средногодишна концентрация. Какво значи „само 2 превишавания“? Значело, че „само“ 2 станции (от 5) били превиши средногодишната стойност. Това колко станции превишават стойността не е индикатор, поради което не съм допуснал, че това е имал предвид. Т.е. в добрия случай е комуникирано зле, в лошия – не е знаел какво казва. Но всъщност, според данните, които Боян Юруков събира от графиката за стойностите, не 2, а 4 от петте станции превишават средногодишната норма. Та и това може би не е вярно?

Свиване

Депутатски оставки и журналистически неволи  

Когато някой от нищо прави нещо, обикновено казват, че от мухата прави слон. Ние обаче имаме редкия талант да правим от мухите си не слонове, а тлъсти, кални и миризливи свине. Защото ако слонът спрямо мухата е само нещо много по-голямо, то свинята вече е натоварена и с други конотации.

Жаждата за публично изобличаване и омаскаряване е толкова голяма, че независимо дали ще видим опонента си с шапка или без шапка, ние скачаме, сочим го с крив пръст и от висотата на собствената си чистота заклеймяваме неговото морално падение. Така беше и с историята в Хасково, така беше и броженията около с нищо незабележимото гостуване на Антон Тодоров в Нова телевизия.

Обществото се взриви от отправените към Виктор Николаев заплахи. Взривът беше толкова шумен, че ние, простите граждани, които отдавна сме спрели да наблюдаваме телевизионни спектакли с водещ и събеседник, решихме да издирим материала в интернет и да се запознаем с него.

В един скучен разговор Виктор Николаев се опитваше да бъде остър, изобличаващ и притискащ, а Антон Тодоров – бързо реагиращ, остроумен и интересен. И на двамата не им се получи. В един момент Тодоров каза крилатата си фраза:

Много силни думи употребявате, ще ви изядат хляба. Вече изядоха хляба на колежката ви – и тя беше тръгнала малко в някаква посока, но нещо виждам, че липсва столчето й“.

Окото на Виктор Николаев не трепна, той не реагира по никакъв начин, продължи със следващия въпрос. И наистина, изказването на Тодоров е просташко, дебелашко, непремерено, неадекватно, излагащо го, показващо го какво представлява, но не и застрашаващо.

Когато телевизионните водещи канят за свои събеседници люде със специфично възпитание и поведение, то трябва да са готови за тях. Още повече когато ги канят, за да се заяждат и да правят шоу. Точно както Жени Марчева не бива да се сърди за „баджаците“, когато накара Бареков да покаже английския си, така и Николаев не бива да се учудва от това, което ще му изсипе събеседник като Антон Тодоров. И в интерес на истината, както вече казахме, човекът не се и учуди. Скандалът се разрази впоследствие, когато определени „анализатори“ стигнаха до извода, че в случката има хляб.

Не помня вече кой първи би тревога, че се посяга на журналистиката, че политиците гнетят медиите и са станали толкова нагли, че вече го правят публично. В отговор започнаха изявления на партии и парламентарни групи, позиции на ръководства на телевизии, журналистически протести, социалистите и ДПС скочиха да правят кампании и да искат оставки. Само ООН се обви в мълчание.

Заговори се даже за оставка на целия кабинет, а Антон Тодоров започна да бълва компромати срещу когото свари, защото бил „господар на документите“ или както там самият той се определи – изобщо, баналният кадрил, от който вече ни се повдига. Всеки път едно и също.

Но да се върнем на журналистите. Нека не използват издрънканото от Тодоров в ефир, за да се правят на големи жертви. Те много добре знаят, че ако някой иска да ги сплаши, да им затвори устата, да стъпче свободното слово, няма да тръгне да го прави по този начин. Никой няма да ги изправи пред очите на публиката и на противниците си и да каже: „Ето, аз те уволнявам, защото си смел борец за справедливост и светъл рицар на истината, пък аз съм мракобесен злодей, който се страхува да не разобличиш низостите му“. Всички са наясно, че не става така. Ако ще те махат, ще те махнат за нещо съвсем друго, дето копче не можеш да им кажеш.

Нима журналистите не ходят на редколегии, оперативки и планьорки, където им се свежда до знание политиката на ръководството и се посочва ясно за какво трябва и за какво не трябва да се говори, кой да се кани за събеседник и кой не, за кой политик трябва да се мълчи и по кой магистрат да се удари? Защо не излязат журналистите да протестират с празни столове срещу тези оперативки? Не са ли именно те мястото, където им „затварят устата“?

Ами другата страна? Там циркът е още по-голям. Обиден от създалите се (или пък винаги съществували) обществени антипатии, депутатът Антон Тодоров подаде оставка. Този акт хвърлил в скръб министър-председателя Бойко Борисов, който не искал да се раздели с такава перла в короната на парламентарната си група. Депутатите обаче не се съобразили с него и гласували оставката на Тодоров. Точно по същия начин, по който не се съобразиха, когато ставаше дума за оставката на Делян Добрев във връзка с хасковската епопея (впрочем и тя изсмукана от пръстите, и тя превърнала мухата в свиня). Само че тогава г-н Борисов искал г-н Добрев да напусне, но депутате решили да остане. Това поне разбрахме ние, простите граждани, от медиите, от същите онези журналисти.

Абе тоя Бойко Борисов никой за нищо не го бръсне, бе!

Трагикомичното в цялата работа е, че ние продължаваме по инерция да припяваме, че живеем в демокрация, без да забелязваме как обемът на това понятие се е изпразнил от съдържание. Какво значи депутат да подаде оставка пред другите депутати? Какво значи лидер на партия и председател на изпълнителната власт да има отношение към оставките в законодателната власт? Че депутатът нали е (или би трябвало да бъде) ярка, компетентна, принципна, морална, твърда, енергична и борбена личност, избрана от народа, изпратена от народа да го представлява и брани? Подава се оставка от някаква служба, откога народното представителство стана професия, длъжност, на която те назначават, от която те уволняват и от която си подаваш оставката?

Хайде да не задаваме глупави въпроси. Всички знаят, че народното представителство е професия със заплата, платен отпуск и режийни за храна. Няма да се учудя, ако се окаже, че депутатите подписват и трудови договори при встъпването си в парламента. Защо тогава повдигаме озадачено вежди, когато ги виждаме да мислят и да се държат като чиновници. При т. нар. „демокрация“ властта се държи от управляващата партия или коалиция. Всички други фигури – депутати, министри, областни управители, шефове на агенции и институции – са служители. И вероятно така трябва да бъде.

Познавам лично поне няколко души, които тук злорадо ще потрият ръце и ще кажат: „Така е, когато нямаме мажоритарна система“.

Системата е без значение. И при мажоритарна система партиите ще вкарват когото си поискат, само че по мажоритарен начин. Ситуация, в която народен представител си подава оставката, вече говори за сериозен разпад на системата. За да стигне дотам, той или е предал интересите на онези, които са го избрали и пратили в парламента, от което му е станало съвестно (ха-ха!), или е предал интересите на онзи, който го е назначил за депутат.

Има и трети вариант, при който с необмисленото си публично поведение депутатът е вкарал работодателя си в неприятен скандал (обикновено устроен от дебнещата опозиция) и за всички е по-лесно да изгори като бушон, независимо от това какъв народен суверен го е пратил да го представлява в парламента и чии народни интереси изразява и защитава. Да изгори като бушон, за да се сложи край на приказките и да вървим нататък! Ето толкова струва един депутат. За съжаление, за голямо съжаление…

Това ни показва всеки следващ колкото крещящ, толкова и несъстоятелен публичен скандал. Но отвъд раздухването на несъществуващи проблеми, отвъд истериите на опозицията, привидяла повод да заеме героична поза и да извиси морален глас, отвъд писъците на ощипаните госпожици с нарушените граждански и професионални права, има и една истинска причина журналистическият скандал (нека го наречем така) да отекне с тази сила.

Причината се нарича „свобода на словото“.

Свободата е първостепенна ценност, защото чрез нея човек взима решения и извършва деяния, за които носи отговорност. Свободата на словото е висша форма на свободата изобщо, защото словото е онова, с което мислим, материалът на нашите идеи, нашата творяща сила.

Свободата на словото не единствената, но е най-видимата придобивка от т. нар. „демократичен преход“. Не всички станаха богати, не всеки разви талантите си, не всеки постигна мечтите си, но всеки може да каже каквото си иска и, дето се вика, всеки може да напсува всекиго, включително и президента. Може да сме бедни, може да нямаме работа, чиновници може да се гаврят с нас, партийни фирми да вадят залъка от устата ни, но никой не може да заглуши гласа на умовете и сърцата ни! Ето към тази свобода ако се посегне, вече става страшно.

Журналистите също са някакъв вид народни представители. Те са изпратени от нас в четвъртата власт, за да осъществят нашата свещена свобода на словото. Журналистите са отговорни пред нас. Те трябва да са информирани, да са чели повече от нас, да са посетили места, където ние не можем да проникнем, да са се срещнали с хора, до които ние нямаме достъп. Те трябва да оформят нашето мнение и да го изразят гласно.

За жалост, властта много често се опитва за пречи на журналистите да оформят и изразят гласно нашето мнение. Това донякъде е хубаво, защото показва, че общественото мнение все още има някакво значение, от което пък следва, че свободата на словото все още не е мъртва.

Но ясно се вижда клика, която иска да я умъртви. Журналистиката пък трябва да отговори с още по-високи стандарти. Ако ще си играем на бигбрадъри, властта може да ни наблюдава през медиите, но през медиите и ние можем да я наблюдаваме нея. Въпрос на добро желание. А като гледам, такова желание не липсва и от двете страни. Пък и всичко е променливо: днес сме граждани, утре сме управляващи, важното е колелото на историята да се върти. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Свиване

Горният праг на уродливост  

  http://nslatinski.org/?q=bg/node/1189
  http://nslatinski.org/?q=bg/node/1221
  Не, тези текстове не е нужно да се четат.
  Те могат да се дописват буквално всеки изминат ден.
  В много отношения сегашното ни общество е по-уродливо дори от късния соц...
  Не се притеснявам, че все още малцина приемат тази моя теза. Притеснявам се, че тя може да е вярна.

чети по-нататък

Свиване

Нобелови лауреати – 1946 година  

Eмили Грийн Балч (Emily Greene Balch)

8 януари 1867 г. – 9 януари 1961 г.

Нобелова награда за мир, 1946 г. (заедно с Джон Мот)

(Като почетен международен председател на Международния женски съюз за мир и свобода.)

Американската икономистка, вестителка на социални реформи и активистка на движението за мир Емили Грийн Балч е родена в старо новоанглийско семейство близо до Бостън (щат Масачузетс). Втората дъщеря на Франсис В. Балч и Елън (Нойс) Балч е възпитана в традициите на унитаризма, който предполага строгост в мисленето, самодисциплина и високи морални устои. Бащата на Балч е състоятелен адвокат, с миналото - помощник на Чарлз Съмнър, пацифист и аболиционист.

От биографията на Балч може да се види колко са се разширили в края на XIX в. възможностите на жените да получат образование. През 1886 г. тя постъпва в неотдавна създаден женски колеж и три години по-късно получава степента бакалавър. Преподавателите характеризират Балч като човек с "неподражаема красота на душата". През следващите две години тя посещава лекции в Сорбоната, като изучава френската система за помощ на бедните.

Когато се връща от Европа през 1891 година, Балч става социален сътрудник в Бостънското дружество за помощ на децата. През следващата година заедно с ентусиасти за създаване на домове комуни основава в Бостън "Денисън хаус". По това време Балч се увлича от профсъюзното движение и през 1893 г. става член на Федералния съюз на труда. Но чувствайки постоянна потребност "да бъде полезна", тя стига скоро до извода, че по-ефективна би могла да бъде преподавателската ѝ дейност, в рамките на която ще може "да събужда у ученичките си желание да се трудят за подобряване на социалните условия". Вдъхновена от тази цел, Балч се заема да учи икономика в колежа "Харвард Анекс" (по-късно наречен колеж "Радклиф") към Чикагския университет, а завършва образованието си в Берлинския университет през 1896 година.

Като завършва обучението си, Балч започва да преподава икономически науки в колежа "Уелсли", където нейни колежки стават Катрин Коман, Вида Скадър и Елън Хейес. Необичайните по тематика и съдържание курсове на Балч разглеждат въпросите на социализма, потреблението, труда, имиграцията и ролята на жената в икономиката. Една от нейните ученички разказва по-късно, че Балч се е стремяла да внуши на своите слушателки необходимостта да се откажат от класовите и расовите предразсъдъци.

Академичните занимания на Балч се допълват с интерес към реформизма, постепенно тя се сближава с хора, които имат радикални възгледи. Балч подкрепя често непопулярни стачки, през 1902 г. става един от основателите на бостънския отдел на Женската профсъюзна лига, организация, която постига повишаване на заплатите и подобряване на условията на труда на жените. Като се обявява през 1906 г. за социалистка, Балч започва да изпълнява различни държавни и общински задачи. През 1913 година тя оглавява комисия за минималната работна заплата, която прокарва първия национален закон за минимум трудово възнаграждение.

Увлечението на Балч от социалните въпроси не само обогатява нейната преподавателска дейност, но и я подтиква към научна работа. През 1904-1906 г., проучвайки проблемите на имиграцията и расизма, тя посещава редица славянски общини в САЩ и даже пътува до Австро-Унгария, откъдето пристига основната маса имигранти. Резултат от изследването е книгата ѝ "Нашите славянски съграждани" ("Our Slavik Fellow Citizens", 1910 г.), в която са опровергани възгледите за расовата непълноценност на славяните, върху които се градят исканията за ограничаване на имиграцията. През 1913 г. Балч става професор в колежа "Уелсли" и е избрана за декан на отдела по икономика и социология, на който пост остава пет години.

В началото на Първата световна война Балч, Джейн Адамс и четиридесет други активистки влизат в състава на делегацията на САЩ за Международния конгрес на жените през 1915 г. в Хага. Опитвайки се да изработи план за края на войната, Балч стига до извода, че международният пацифизъм е най-подходящото средство за изразяване на нейните възгледи. В продължение на две години тя пише статии за либералното списание "Нейшън", като заема позиции срещу войната, мобилизацията и законодателството за шпионажа. Като член на Комитета срещу милитаризма (съществувал преди появата на Американския съюз за граждански свободи), Балч защитава противниците на войната и участва в техните демонстрации. Администрацията на колежа "Уелсли" нееднократно изразява неудоволствието си от възгледите на Балч и през 1918 г. тя напуска своята работа.

Оттогава Балч се посвещава напълно на борбата за мир. През 1919 г. участва в работата на Втория международен конгрес на жените, който учредява Женския международен съюз за мир и свобода. Първият секретар-касиер на съюза Балч вижда целта на организацията в отказа от войната. Във връзка със своите нови задължения тя осъществява тесни връзки с току-що основаното Общество на народите. Кореспонденцията с неговите ръководители показва широчината на нейните интереси: сред обсъжданите въпроси са международното разоръжаване, членството в Обществото, борбата с наркоманията и защитата на малцинствата.

През 1926 г. Балч представлява Женския съюз в комисията, която проучва условията за живот в окупирания остров Хаити. Отчетът на комисията, един от авторите на който е Балч, препоръчва извеждане на американските войски и самоуправление на острова. Балч стои в основата на създаването на международни неделни училища. Като посвещава много сили на работата в различни комисии, тя се отличава също така със способността да примирява различни гледни точки, да довежда спорещите страни до съгласие. Стремежът към сътрудничество, според нея, може да осигури на международната арена траен мир.

През 30-те години, разтревожена от гоненията на евреите в нацистка Германия, Балч се занимава със съдбата на бежанците. Началото на Втората световна война я поставя пред необходимостта да определи отношението си към пацифизма. След японското нападение над Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. тя се оттегля от абсолютния пацифизъм и приветства влизането на Америка във войната. Обаче от името на Съюза помага на американците с японски произход, интернирани в специални лагери. Балч осъжда правителствената политика, насочена към безусловна капитулация на Япония, като предполага, че това ще удължи войната. През 1944 г. представя на президента Франклин Д. Рузвелт предложение за следвоенно помирение.

Издигайки се над традициите, разделящи народите, Балч се чувства като у дома си навсякъде, където се намира. Тя се нарича "безлично същество", способно да живее само с книгите, религията и природата. "От нас не се иска поклонение на една или друга утопия, вяра в превъзходния свят - казва Балч в нобеловата си лекция, - трябва само да се въоръжим с мъжество, надежда, готовност за труд и да запазим идеалите за достойнство и великодушие".

През 1956 г. Балч, която няма семейство, се премества в Кеймбриджката лечебница (щат Масачузетс), където умира след пет години.

Източник: http://n-t.ru/nl/mr/balch.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

октомври 13, 2017

Свиване

За проваленото заседание на КСНС  

  Обидно, много обидно е, че заседанието на КСНС се провали просто защото някои хора са отписали това заседание и затова са го зачеркнали като присъствие.
  Така разбират приоритетите си, такава им е институционалната култура.
  И заседанието на КСНС е станало безпредметно, сиреч ненужно и безполезно, ялово и импотентно.

чети по-нататък

Свиване

В ЕС тече невидима данъчна революция  

В ЕС тече невидима данъчна революция

http://www.segabg.com/article.php?id=876247

 

The post В ЕС тече невидима данъчна революция appeared first on Блогът за икономика.

Свиване

Как да практикувам алтернативна/неконвенционална медицина?  

как да практикувам алтернативна/неконвенционална медицина

В последно време все повече хора се обръщат към неконвенционалната (алтернативна) медицина. Какво точно представлява тя, на какви условия трябва да отговарят лицата, които я упражняват, и най-вече – какви са моите права като човек, потърсил помощ от подобни специалисти – мога да науча в следващите редове. Какво включва неконвенционалната медицина? Неконвенционални методи за благоприятно […]

The post Как да практикувам алтернативна/неконвенционална медицина? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 5  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3, 4.

Едно от развлеченията в Остия беше да ходим на кино. Собственикът на киното, добър човек, ми се оплака, че работите му вървят зле и аз реших да му помогна. През седмицата даваха филма "Жената на моите мечти", където има сцена, в която красивата актриса Марика Рьок се къпе, седнала в бъчва. Никаква голота и сексуалност в тази сцена, ако не се смята бъчвата, нямаше, но аз отидох при пощата и завързах разговор за филма:

- Красива жена е все пак, гърдите ѝ със съвършена форма, а и когато спокойно, без преструвка излиза от бъчвата...

Прекъснаха ме, всички бяха гледали вече филма и не бяха видели Марика да излиза от бъчвата.

- Значи сте пропуснали - казах аз и цялата компания, седемдесет души, хукна да гледа излизането ѝ от бъчвата. Марика, естествено, не беше излязла оттам, за което ми съобщиха.

- Вие какво, разигравате ли ме? - удивих се аз. - Добре, ще отида да го гледам още един път.

Не отидох, разбира се, да гледам повторно филма, което не ми попречи да опиша пак цветисто дългите крака, младата гръд и съвършените линии на задните части.

- Нищо не разбираме, - казаха те - хайде да отидем още един път - и отидоха. Резултатът беше същият - голата жена не пожелала да излезе от бъчвата.

- А, разбрах - казах аз. - Сигурно имат два варианта: един дневен, когато ходят децата - тогава не я пускат от бъчвата, и втори, вечерен - за възрастни.

- Добре, ще отидем на последната прожекция.

По това време около бъчвата беше настъпило голямо раздвижване: отидоха двеста души. Излишно е да казвам, че освен бъчвата не видяха нищо друго и аз отидох при директора уж да изясня в какво се състои работата. Върнах се и казах, че киномеханикът ги е помислил за някаква важна делегация и се презастраховал, като пуснал дневния вариант, но утре на последната прожекция ще пусне вечерния вариант, като ще прожектира излизането от бъчвата два пъти, втория път ускорено.

На другия ден залата беше препълнена, но Марика Рьок упорито не искаше да излезе. Залата трепереше от ругатни и проклятия по адрес на бъчвата. Когато разказах на собственика на киното за бъчвата и за голата жена, той се смееше, целуваше ме и повтаряше, че съм му спасил тримесечието.

Сцената с бъчвата във филма "Жената на моите мечти"

(Слeдва)

октомври 12, 2017

Свиване

Глупак ли е Александър Дугин  

Отишли в Москва и взели интервю от Александър Дугин, а после го излъчили по Нова телевизия. Аз телевизия не гледам (с изключение на Fox Crime), дано не обидя някого. Гледах интервюто в интернет, предаването се казва „Ничия земя“. Признавам, че го гледах с намерението да го коментирам в отделна статия, но като го видях, не намерих за необходимо да му посветя повече от няколко изречения във фейсбук. Мислейки, че е предостатъчно като коментар по темата, написах следното:

Дугин е много умен мъж. Но харесва Юнг и Ницше, казва, че е последовател на Платон, че „живее в света на идеите“, а тези неща никак не са православни. Православието разглежда античното философстване като „елинска ерес“, то подхожда повече на западните схоластици. А Юнг и Ницше са идеолози на човекобога и като такива – предтечи на антихриста. Дори на Дугин не му е лесно да превърне православието в политическа идеология.

И реших, че с това ще се свърши. Да, ама се намериха възмутени, задето наричам Дугин умен. Все едно да бях написал „Товарищ Сталин, вы большой учёный“ и те да скочат да ме убеждават, че Сталин никакъв учен не е бил.

Те така се амбицираха да доказват, че Дугин не е умен, а напротив – че Дугин е пълен глупак и тъпак, – че изобщо не обърнаха внимание на следващите изречения след първото. Но това е масов синдром. Ако някой напише статия за метриката в поезията на текстовете за детски песнички и я озаглави „Зайченцето бяло“, веднага ще му скочат, че зайците са по-скоро бежови и около това ще се въртят всички коментари, дискусии, спорове и препирни.

Кой е Дугин и какво толкова каза?

На няколко пъти го нарекоха „мозъкът на Путин“ и той даже малко се поучуди. Сравниха го с Распутин. Нарекоха го „руския Розенберг“. Открай време се знае, че той е „идеолог на путинизма“ и „идеолог на евразийството“. Въобще – голяма работа. Даже онзи Волгин от БНР се възмути, че при Дугин не е изпратен достатъчно опитен журналист, подготвен да разкрие пред българската публика цялото му величие.

Всъщност, Дугин съвсем не е този зъл гений, който го изкарват. Путин се влияе много повече от олигарсите си, нежели от ексцентричния професор-старообрядец. Но идеологията на евразийството е удобна за путинизма, а именно тя е „номерът в живота“ на Дугин, той е известен именно с това – с евразийството.

Какво е евразийството? Опит за идеологическа санкция на противопоставянето на Русия срещу Запада. Както има евроатлантическа идея, така трябва да има и нещо подобно срещу нея, някаква съизмерима по мащаб друга идея. И това е евразийството. Ако евроатлантизмът е либерален, то евразийството трябва да е консервативно. Ако евроатлантизмът е атеистичен (макар че според мен той просто е набеден за такъв, без да е в действителност), то евразийството трябва да е християнско. Ако евроатлантизмът е Рим, то евразийството е Византия.

Дугин казва (перифразирам, защото не ми се пуска интервюто още веднъж): „България няма място в НАТО, защото България е славянска и православна страна; България и Русия носят византийското наследство, те са друга цивилизация“. Да, благодарение на определени династични бракове в миналото Русия има право да сложи на знамето си двуглавия византийски орел, но тя е толкова Византия, колкото Бразилия е Римската империя. Дугин го казва много убедително, но като се замислиш, виждаш, че всъщност цялата някогашна Византия (особено Гърция и Турция) днес е в НАТО.

България и Русия са православни страни и това е чудесно. България допринася за проникването на православието в Русия и то в такава степен, че даже повлиява на езика. От своя страна Русия приема с горещо сърце вярата и я съхранява в трудните за България и Гърция векове. Нещо повече, Русия успява да развие забележително православно богословие, което е от голяма полза за всички поместни църкви в новосъздадените национални православни държави. България и Византия са дали на Русия православие и после са си го върнали с лихвите. Няма нищо лошо.

Но православието е нещо, което свързва народите и най-вече хората духовно, не политически. Това се отнася и за другите вероизповедания, с изключение може би на исляма, но това е друга и огромна тема. Наистина, през вековете църквата неизменно е забъркана по един или друг начин с политиката, но то е защото тя е велик духовен проект и всеки се блазни да се възползва от неговото влияние. Може би защото църквата е неопетнима, винаги божествено чиста, независимо от поведението на клира и миряните си. Парадокс. Един от парадоксите на християнството.

Дугин е философ, мислител, както определя себе си. Мислител, който изразява мнението на руския народ (пак по негово определение). Неговата амбиция, целта на живота му е да създаде идеология и тази идеология е евразийството. Той правилно отчита, че след отпадането на Рим от Православието и след отпадането на протестантите от католицизма, западният свят неминуемо ще стигне до отстъпление от Църквата, това ще отвори ниша и който пръв успее да я заеме, ще бере сладки плодове.

Западът допуска слабости, допуска крайности и непремерености и Дугин хитро ги улавя още във въздуха, за да ги обърне срещу него с чисто политически цели.

Дали това е угодно на Путин? Безспорно. То му дава основание да се пише ръководител на държавата-ядро (според Хънтингтън) на една от световните цивилизации. От тази позиция той може да си позволи да разговаря с господарите на света като един от тях. Но дали това прави Дугин „мозъкът на Путин“, който не може да бъде интервюиран от нищо по-малко от онзи Волгин – едва ли.

Евразийството е много интелигентен модел, но за негово съжаление на този етап не е нищо повече от изсмукана от пръстите теоретична конструкция. Той е нещо като нацизма с възвеличаването на расата и като комунизма с възвеличаването на класата. Евразийстото се мъчи да инструментализира православието (което не знам как ще му помогне да привлече нехристиянските азиатски държави, но пък за това май вече не се говори толкова много), но тук се сблъсква с непреодолимо противоречие. Православието не е учение на разделянето, а на обединяването. Православните са толерантни към другите хора, но не защото са склонни да оправдаят заблужденията им, а защото са научени да не осъждат другия и, което е по-важното, те мислят себе си като граждани на Царството Божие, чужденци, които са само временно в този свят.

Осъзнал всичко това, Дугин прави много хитър ход. Той казва, че евразийството не е политически конструкт от този свят, а по-скоро трансцедентно духовно общение на хора с консервативни убеждения. Той стига дотам да каже, че и Доналд Тръмп е евразиец, че евразиец е всеки, който е смутен от безбожието на модерния либерален свят. Глупаво ли е това? Не, не е.

Така Дугин (доста нагло според мен) очертава евразийството като един вид Царство Божие, общество отвъд и над земните държави и политическите съюзи.

Разбира се, той не е прав и е сравнително лесно да бъде оборен дори и от малко по-начетени аматьори. Но това в никакъв случай не го прави глупав. Напротив. Той нито е глупав, нито е луд. Той е решил да обезпечи идеологически амбициозната идея за Третия Рим. И колкото повече Европейският съюз се стреми да заприлича на Римската империя, включително и с грозната си бюрокрация, толкова повече идеологията на „Новата Византия“ трябва да търси аргументи да му противоречи.

Всъщност, Европа е имала една истинска империя – римската. Всички останали ѝ подражават, включително и британската, от която по-голяма няма, включително и онази, която доста късно и неправилно започват да наричат Византия. Включително и модерният, толерантен, мултикултурен и либерален Европейски съюз. Включително и масонско-републиканските Съединени щати с всичките им орли и Капитолии. Рим – това е неувяхващата мечта на белия човек от Урал до Исландия и от Северния полюс до Гибралтар и Огнена земя.

Глупак ли е Александър Дугин? Не. Де да бяха всички глупаци като него. Манипулатор ли е, тоталитарен идеолог ли е? Това е тема на друг разговор. Православен ли е? Не съвсем. Прекалено е шумен и натрапчив за православен. Православният човек е малко или много исихаст, който иска да прибере ума си обратно в себе си, който мълчи и се моли световната суета да го подмине. Дугин не е такъв. Напротив, той е даже малко нещо медиен ексхибиционист. Но глупав не е.

Ето че както не исках да пиша статия за Дугин, в крайна сметка струпах нещо, провокиран от реакциите в социалните мрежи. Но пък си мисля, че не беше лошо да поизясним тези неща. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Свиване

Йерархия от мрежи, хранещи се с корупция  

  Понякога не ти остава нищо друго, освен да се самоцитираш отпреди известно време:
  България се управлява по йерархично-мрежова корупционна система (йерархична структура, която на всяко ниво има мрежов характер, сиреч е йерархия от надградени една над друга мрежи), захлупила страната.
  Тази йерархия от мрежи се ражда от корупция, разгръща се чрез корупция, храни се с корупция и произвежда корупция.

чети по-нататък

Свиване

リバプール 17/18 ユニフォーム ホーム 半袖 レプリカ  

メーカーカラー:レッドメーカー:ニューバランス/new balance

シーズン:17/18                                                                                     素材:ポリエステル100%

商品詳細:

リヴァプール・フットボール・クラブは、イングランド・リヴァプールをホームタウンとする、イングランドプロサッカーリーグに加盟するプロサッカークラブ。

商品特徴:

1.デザインには125年の歴史のなかの数々の輝かしいの象徴的なシーンや人物や出来事からインスパイアしたデザインを採用。

2.カラーリングには50年前のビル・シャンクリー(Bill Shankly)監督により発案された赤一色の時代を彷彿させるダークレッドを採用。

3.80年代感じさせる同系色のピンストライプを採用。

4.肩部分には125の刻印入りのテープを採用。

5.首後には1988-89シーズンのFAカップ準決勝で発生した「ヒルズボロの悲劇」の犠牲者96名を追悼するシンボル入り。

The post リバプール 17/18 ユニフォーム ホーム 半袖 レプリカ appeared first on joroiparvan.com.

Свиване

Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година  

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 50. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8036. Арх. т. I., № 26, стр. 53.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОРХАНИЙЦИ И ОКОЛНИТЕ СЕЛА - 29 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА

1872, 29 януари Брой 2

Братя членове на ЧРК!

В Орханието

Писмата ви от 6 и от 15 януари получихме и твърде добре разбрахме съдържанието им, и срещу дадените ви от закона [права], пращаме ви и разписката, за която ще ни съобщите дали сте получили. А законът още не е дошъл до нас.

Пишете ни, че сте като оногоз, дето е заровил таланта [си] и нататък, пак ни давате надежда. [1]

Вижте следващото от нас [2] и дано не бъдете вече като оногоз, дето заровил таланта, но хора! [3] ето: не е ли жално вече да бъдем таквиз! Кой не знае теглилата на бедното ни отечество и кой българин вече не вижда живиничната си рана от тиранина, която се вкопава от ден на ден! [4] Всеки знае и всеки българин вижда, но какво е! [5] / / един му и кокалите захванала да му прояжда тая проклета живиница, и за него е [ясно, че трябва] час по-скоро да умре с пушката в ръка [готов за революция]! Той не иска насърчение на думи, а други, като още не усеща болките на тая живиница, която го е заяла с цел да дояде него, че после да захване [и] децата му, и тъй нататък. [6] Но ще ли гледаме ние, страдащите [7], такива хладнокръвни и мними родолюбци, които не жалят нито децата си! [8] Не! Не! Ни час! И вече е казано: „Свобода чиста или смърт.“

Ние насърчавахме всички чле[нове] и съучастници в народната ни свята работа да бъдат верни и постоянни във всяко отношение към целта, като вземат най-напред пред очи и рекат: „По-добре смърт честна, нежели [отколкото] смърт безчестна.“ И наистина, който постоянства докрай, за него е неописуема радост с големи дарове [9] от българския народ. И ето, че часът е сега [10], което да спечели всеки [11]. Още като някой си [12]: „Ама ако умра!“ То ние му казваме, че [13] неговото име завинаги остава живо, заслугата му ще се предава на деца, унуци и пр. Следователно да се спечели тоя свят дар и от Бога венецът, трябва по-напред да се жертва всичко, па и себе си, а и всеки трябва да даде поне най-малко десятък от имуществото си! Това е данъкът, за който ви писах - който е според състоянието ти. Защото ако се разбере после, че някой крие или отрече помощта си, ще дойде времето, което е вече близо, и ще се обезчести от целия български народ. Ако сега се отърве [14] от нашия нож, който скоро [15] ще започне да изпълнява длъжностите си срещу опаките [мними родолюбци, които обещават за когато чак видят] и [които] предлагат всякакви извинения като че уж му било представлявало не знам какво си, и не прилягало му да вземе участие; пари не дава, да не би да узнаело турското правителство. Или пък готови пари нямал. И така нататък. На такива за извиненията им казахме и пак ще кажем: че чисто народният българин, който е разбрал и вижда мъките и неволите на милия ни народ, който е усетил вече в сърцето си всекидневните горещи и кървави сълзи на нашите обезчестени майки, братя и сестри от тиранина, а смъртта му е самата утеха и душеспасение. Която смърт заслужава гореспоменатата ни слава от българския народ и венец от Бога. Иначе от това [16] той не е българин, не е християнин, не е човек! Следователно за него смърт, смърт и смърт.

След 30-40 дни ще изпратим лицето Аслан Дервишооглу с още някои и други във Влашко, където ще стане скупщина от чисто народни българи, от разни места, живеещи извън Българско. Там ще се дава мнение върху всичките ни народни работи, според обстоятелствата и общото положение в Европа. Това тяхно вишегласно мнение ще се даде тук, в Централния комитет, а ние пък ще разпратим [на] всички ч[астни] комитети, да свикаме представителите и по вишегласие ще правим всичко.

Хората ни, които ще се изпратят от Централния комитет във Влашко, се изпращат с мисия да вършат и други работи, които след това ще ви съобщим. Следователно ще трябват повечко пари, затова ще гледате колкото е възможно повечко да съберете и да ни ги внесете 10—15 дни по-рано, до пътуването на хората ни, защото ще гледаме колкото е възможно по-скоро да отидат и да се върнат, докато не са ни протръгнали вапорите (параходите - бел. П. Н.), защото преименуването им по-нататък и насам е твърде опасно, пък и времето не ни чака - ха!!!...

Докато се върне лицето, чрез което се разбираме с вас и вие с нас [17], вие все със същите бележки ще оправяте писмата си, и с надписа пак Аслан Дервишооглу Кърджала.

---------------------------

1. Нямат пари на ръка, но ще имат. Не притежаваме самото писмо на орханийци, за да приведем текстуално признанието им. А сравнението е според библейската притча за таланта (старинна монета): притежателят му го заровил нейде в земята, забравил къде. И сега нито може да му се радва, че го притежава, нито може с него да зарадва другиго.

2. Вижте какво имаме да ви кажем от наша страна

3. Но бъдете изпълнителни и достойни членове на комитета. На това същото място след‘хора’ Левски собственоръчно поставил звездичка за знак на бележка под страницата. А долу под страницата стои пак звездичка и срещу нея бележка: „Това точно както си е, така и ще да стане, но за другите села се захваща от звездата за всяко.“ От което трябва да съдим, че: 1. настоящият текст на писмото до орханийци е само чернова; 2. то е чернова за всички села в Орханийско, в които има Ч. Р. комитети и до които Левски вероятно е изпратил същото писмо; 3. писмото до орханийци ще бъде точно копие от черновата ѝ 4. всички други писма до селата няма да съдържат не само първите два кратки пасажи от черновата, но и обръщението тук с двете начални мисли до самата звезда. Следователно до всяко село ще започва просто: „ето: не е ли“ и пр.

4. Раната става от ден на ден все по-дълбока.

5. Всеки българин вижда тази горчива истина, но какво излиза в действителност?

6. Остава си съчувственик уж по народното дело, ама на думи и насърчения само.

7. Настраданите.

8. Които не жалят нито децата си!

9. Признателност.

10. Е ударил.

11. Всеки да спечели това високо дарение на народа си.

12. И още, както казват някои.

13. То ние това му и казваме, че... - целият този пасаж от писмото и по стил, и по тон е проповед от Свещеното писание.

14. Отървеше.

15. Според датата на настоящето писмо - 29.1.1872 г., решението да се съберат пари от чорбаджиите чрез терор, което формално се взело на Общото събрание от края на април с. г., е било установено още от началото на годината, когато Левски е в Букурещ. А може би и по-рано. На кого от двамата е принадлежало авторството на плана за терористичния начин на изнудване - за това нямаме по-точни фактически указания.

16. Не постъпи ли, не чувства ли така.

17. Левски още е в Букурещ.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

октомври 11, 2017

Свиване

Тръмп, лицензиите на NBC, Първата поправка  

//platform.twitter.com/widgets.js

Президентът Тръмп открито днес поставя въпроса за отнемане на лицензиите на NBC и други критично настроени медии, недоволен от новинарските им емисии.  Отдавна се знае, че Тръмп сочи CNN като производител на фалшиви новини, сега към CNN се добавят и други медии.

 

Отделен въпрос е кой и как може да отнеме лицензии – това е регулаторът FCC – и то при определени основания – и то не на цели мрежи. Но това не прави заплахата на президента по-малко опасна, предупреждават американските медии.  Става дума за конституционна разпоредба  – зачитане на свободата на изразяване според Първата поправка на Конституцията на САЩ. Ценност, която и президентите не си позволяват да атакуват.


Filed under: Media Law, US Law
Свиване

Еволюционна теория за произхода на Мона Лиза  

Изумително е как интелигентни и образовани хора в 21 век могат да продължават да вярват, че Мона Лиза е сътворена от Леонардо да Винчи! Да, наистина, експлоататорските класи векове наред са държали масите в овчедушно подчинение, подхранвайки мита за великия художник, който уж нарисувал с четка и бои картината, от която днес се възхищава цял свят. Дори са създали цели йерархии от изкуствоведи и критици, които от псевдонаучна гледна точка да поддържат този мит и да тровят умовете на хората.

Всъщност истината може да бъде доказана изключително лесно със средствата на модерната наука. Първоначално материята била концентрирана в свръхплътна точка, която избухнала и така се създало пространството, а според някои учени – и времето. Атомите започнали да се свързват във все по-сложни молекули и съединения. Образували се звезди и планети. На някои от планетите се създали условия за възникване на дървени рамки и зебло. Суровите природни условия и борбата за оцеляване на видовете накарала тези две неща да влязат в симбиоза помежду си, при която зеблото се опънало върху рамката.

Минали милиони години и през тях неумолимо действал естественият подбор. След подходяща серия от правилни мутации се оказало, че много по-приспособими, устойчиви и жизнеспособни са грундираните платна в сравнение с негрундираните, които бързо се скапвали и имали кратък живот. Междувременно в зоните с благоприятен климат чрез вътревидова и междувидова борба били еволюирали най-различни самородни грундове.

Платната започнали да се грундират чрез пльосване и обръщане към слънцето, за да изсъхнат.

Някои подвидове платна се самогрундирали с туткалено намазване, но това се оказало неефективно и този еволюционен клон останал глух. Други се грундирали с волска жлъчка и яйчен грунд, но и те не успели да оцелеят. Най-приспособими се оказали онези платна, които се грундирали с креден, гипсов и полумалслен грунд.

Минали още милиони години и грундовете еволюирали в бои. Някои учени предполагат, че възникването на цветовете е свързано с инстинкта за продължаване на рода. Други го отдават на промяна в лунната гравитация, а трети са убедени, че причината е хаотичното движение на магнитните полюси на планетата.

Независимо от причините, поради някоя от тях или при съчетанието на няколко, в крайна сметка от някои видове грундове се развили качествено нови обекти, които наричаме „бои“.

Боите в свободно състояние били крехки и лесно се влияели от капризите на климата, зацапвали се с прах и почва, по тях полепвали сламки и семки. Багрите им повяхвали, а природните механизми за тяхното възстановяване не били много.

И ето че отново по абсолютна случайност някои от боите попаднали върху грундираните платна, които в онзи геологически период били доминиращ вид на планетата. Платната нямали нищо против тази нова симбиоза, защото боите допълнително ги заздравявали, пък ги карали да изглеждат и по привлекателни за другите платна.

Първоначално платната с бои изобразявали съвсем хаотични петна и пръски. Доказателства за това днес могат да се намерят в музеите за модерно изкуство. С времето обаче (отново говорим за десетки милиони години) боите започнали да се нанасят и подреждат върху платната така, че да се получат някакви изображения със смисъл и значение.

Най-накрая, в последната част на кватернера, случайно и след нова поредица от мутации, боите се подредили така върху едно грундирано платно, че се получило онова, което днес наричаме „Портрет на Мона Лиза“.

Кой е създал Мона Лиза? Поетите могат да се изразят метафорично като кажат, че я е създала Майката Природа, но ние знаем, че Мона Лиза е еволюирала чрез все по-сложно организиране на материята по строгите закони на физиката и химията!

И докато от еволюционна гледна точка няма спор как е възникнала Мона Лиза, историците все още спорят в кой момент се е появил митът, че тя е дело на някой си Леонардо да Винчи. Да, този въпрос е интересен, но за мен много по-интересен е друг въпрос: съществува ли Леонардо да Винчи или не съществува?

По този въпрос човешката мисъл се дели на три главни направления. Първото, относително консервативно мнение, твърди, че Леонардо да Винчи съществува, че е бил действителна историческа личност и че в крайна сметка е първопричина, творец на Мона Лиза.

Вторите изследователи на проблема, известни като „адавинисти“, са на мнение, че Леонардо да Винчи не съществува и че не е нищо повече от измислица на примитивни култури, които чрез него се опитвали да си обяснят съществуването на Мона Лиза, тъй като все още нямали развита наука. Според тях няма и не може да има никаква причина за съществуването на Мона Лиза извън самата Мона Лиза.

Третите наричат себе си „агностици“. За тях въпросът за съществуването на Леонардо да Винчи не е съществен, защото ние не можем да знаем и следователно да докажем нито дали съществува, нито дали не съществува.

Така или иначе въпросът за произходът на Мона Лиза вече е решен и доказан с научни методи. Следващия път ще се занимаем със зараждането и еволюционното развитие на парната машина. Благодаря за вниманието! :)

Свиване

100 милиарда БВП още през 2017 г.?  

100 милиарда БВП още през 2017 г.?

Да не се дават пари на всички министерства, а само на тези, които правят реформи, постигат резултати и подобряват бизнес средата.

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6488359

 

The post 100 милиарда БВП още през 2017 г.? appeared first on Блогът за икономика.

Свиване

Могат ли да ме осъдят, без да разбера?  

могат ли да ме осъдят без да разбера

Сключвам договор, но другата страна по договора (фирма, която се занимава с поставяне на дограма) не изпълнява задълженията си по сделката. Решавам да заведа дело. Подавам искова молба, което ме прави ищец по делото. В исковата молба искам съда да осъди въпросната фирма да ми плати обезщетение. В този случай фирмата е ответник по делото. […]

The post Могат ли да ме осъдят, без да разбера? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 4  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3.

В Остия живееха много имигранти одесити. Одеситите са влюбени в своя град Одеса и самия факт, че са родени в него, възприемат като висока правителствена награда, като белег за изключителна привилегированост. Писателят Аркадий Лвов, в едно предаване на руската телевизия, заяви: "Валентин Катаев казваше, че баба му е била одеситка, а аз ще ви кажа, че не баба ми, а аз съм кореняк одесит" - с което, както би трябвало да разбираме, дискредитира до известна степен творчеството на Катаев и постави нещата на мястото им - кой какъв е. Веднъж пътувах в Одеса с трамвай и започнах да се възхищавам гръмко от града. Около мене веднага се събра порядъчна, напълно съгласна с мене аудитория. Някой съжали, че съм пропуснал цъфтенето на кестените, друг ме посъветва да се разходя по крайбрежната улица вечерта и т. н. Благодарих, продължих да се възхищавам на красотите на града и накрая произнесох мечтателно: "Да, няма какво да се говори, Одеса... А ако имаше и един Днепър..."

- К`во, к`во, к`во? - чу се от всички страни.

- Днепър?! Какъв Днепър, тази локва ли?! Защо ѝ трябва на Одеса Днепър като имаме Черно море?

- Да, но все пак Днепър е нещо поетично. Рядко птица ще долети до средата на Днепър. [1]

- Че защо ще лети тази курва до средата, какво е забравила там? И що за приказки, Одеса е курорт, защо ѝ трябва блато, когато има море?

Оставих се постепенно да ме убедят, страстите утихнаха, аз се съгласих:

- Да, изобщо, разбира се, Черно море е Черно море, с него нищо не може да се сравни - и за един курорт е незаменимо... - а след пауза:

- Но ако го имаше и Днепър - и докато никой не успя да реагира, скочих на спирката, като викнах в движение:

- С Днепър Одеса нямаше да бъде по-лоша от Харков!

В Остин имигрантите, включително одеситите, се събираха около пощата. Приближих се и започнах да се възмущавам:

- Идвам от Рим, получих в ХИАС [2] парична помощ и разбрах, че московчаните и ленинградците ще вземат няколко процента повече от бившите жители на другите съветски градове: Одеса, Кишинев, Харков и т. н.

- Как?! Какво?! - чуха се възмутени гласове.

- И аз не мога да разбера. Казват, значи, че жителите на малките провинциални градове, такива, например, като Одеса, имат съответно по-малко потребности от столичаните - московчани и ленинградци.

- Малки?! Провинциални?! Ние ли имаме малки потребности?!!

- Напълно съм съгласен! Аз съм от Москва, това не ме засяга, но какви са тези работи - ние всички сме имигранти, всички сме в равно положение, а те казват, че не може да се сравнява високото културно равнище на московчаните и ленинградците с примитивността на жителите от отдалечените места, от дълбоката провинция, като одеската.

Това ги довърши, заминахме за Рим и възмутената ни тълпа нахлу с викове в ХИАС. Въздухът се изпълни гъсто с руски, еврейски и наскоро научени италиански псувни. Изплашеното момиче, работещо в ХИАС, говореше само на английски и извика преводач, също наш имигрант.

Преводачът, човек с чувство за хумор, беше отначало в пълно недоумение, но след това ме видя в тълпата и в очите му припламна догадлива искрица.

- Господа - обърна се той към тълпата. - Разбирам вашето възмущение, но хайде да не викаме всички заедно; да изберем един представител, например Борис Сичкин, като московчанин и неутрално лице, и да се обадим в Ню Йорк, за да решим въпроса непосредствено с централната власт.

Всички се съгласиха, отидохме с преводача в кабинета му, разказахме си няколко вица, аз излязох и обявих, че всичко е наред - въпросът е уреден и на всички ще плащат по равно.

След това Остия се вълнуваше още няколко седмици и всички бяха благодарни на Сичкин, който беше успял да предотврати чудовищната несправедливост.

БЕЛЕЖКИ

1. Цитат от "Вечери в хутора край Диканка" на Гогол - "Редкая птица долетит до середины Днепра!".

2. Hebrew Immigrant Aid Society (Дружество за помощ на еврейските имигранти) - американска благотворителна организация, създадена през 1881 година и съществуваща до днес.

(Слeдва)

октомври 10, 2017

Свиване

След iOS 11 mobile-only е все по-възможно  

В края на септември Apple пусна на вода новата версия на мобилната си операционна платформа. И едва ли щях да пиша нарочен пост за това, ако най-значимият белег на iOS 11 някак не остана подценен, вероятно защото е свързан с философията на платформата по отношение на посоката на развитието ѝ, а не с поредните технологични характеристики. А iOS 11 е крайъгълен камък не защото впечатлява с кой знае каква нова визия или подход, а защото дава заявка за пълноценна, самостоятелна операционна система и изглажда пътя към mobile-only работата. Като блести най-вече на iPad. Даже не просто блести, а започва да ти се струва, че сякаш iPad се е преродил.

Признавам, че темата ме вълнува, защото си мечтая един ден (и се очертава да е скоро) да не си купувам повече лаптоп, а таблетът да е всичко, което ми е нужно, за да върша работата си пълноценно и удобно. Все още не мога да си го позволя, защото има няколко неща, които не мога да свърша с iPad, но те остават все по-малко и по-малко.

Експериментирам да работя само с iPad от години насам, но нищо не ми е давало такава увереност, че един ден това ще е възможно, както промените, които донесе iOS 11.

Всъщност най-голямата благина, която ми дава работата с iPad е… концентрация. Което от своя страна ми носи по-голяма ефективност и съответно повече удовлетворение. Личи от няколко версии насам, като очевидно е мислено отдавна, че многозадачността в iOS е планирана да е далеч по-грижовна към концентрацията в основната задача, с която се предполага да съм зает в момента. Всички други мобилни и десктоп платформи сякаш изпитват перверзно удоволствие да разфокусират вниманието ми с всевъзможни нотификации, чието озаптяване до приемлива норма изисква екстра усилия, които трябва да бъдат положени, за да може човек да свърши нещо. Затова, особено когато пиша или чета внимателно някакъв текст или код, концентрацията ми е ключова, и често в такива моменти предпочитам iPad-а си пред компютъра.

С появата на iOS 11 многозадачността е под още по-голям контрол – като отново най-невъзмутимо мога да продължа да си бъда фокусиран в най-важното, което правя (еднозадачният режим винаги ми е най-любим), но имам и гъвкавост, с която мога да си поделя екрана с други задачи или да оставя комбинации от различни приложения върху един екран „залепени“ и на background с не повече от две докосвания. А това е голямо облекчение в ежедневието с таблет. Това заедно с появата на Dock и усъвършенстваните Split View и Slide Over функционалности ми дава не просто почти пълноценно десктоп усещане, ами изцяло ново такова, което намирам за много по-удобно и ергономично. За което помага и едно приложение, което от скоро е собственост на Apple, а именно Workflow, но за него някой друг път. Сега само ще кажа, че веднъж като го вкусиш и повече не можеш без него.

Другият голям бонус (още от iPad 1, всъщност) е мобилността и факта, че с едно зареждане на батерията мога с часове да работя напълно автономно и безгрижно. Тук с уговорката, че при дълга работа с iPad, особено на бюро, предпочитам да пиша с реална клавиатура – ползвам класическата Apple Magic keyboard.

Някои от тези неща с iPad Pro и наличието на pensil, който пък отключва и други функции, са още по-секси, но понеже нещата на Apple не само работят добре, ами работят и дълго с години, и могат да носят доста време всички обновявания на платформата, текущият ми iPad e още твърде пълноценен, за да го сменям с Pro. Но ще държа темата отворена, защото mobile-only подхода ще продължи да занимава вниманието ми и занапред и имам какво да разкажа за няколко различни направления.

И понеже като напиша нещо за Apple, обикновено следва хейт и легенди как с едни други платформи било по-гот – приключвам този текст с едно от любимите ми шеговити клипчета на Apple по въпроса. ;)

Свиване

Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година  

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 49. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8035. Арх., т. I., № 25, стр. 51.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПЛЕВЕНЦИ - 23 ЯНУАРИ 1872 ГОДИНА

Българско, 23 януари 1872 г.

Ц Б Р К

в Българско

Брой... 1-ви

Братя членове на ЧРБ комитет

В Плевен [1]

Работата ви засега [изисквана] от Централния комитет е: да ни дадете сметка с бележките ви [2] от хората ни, които са ви изпращани с мисия да ви покажат пътя за избавление на поробеното ни отечество. Бележките кога и кои хора са ви изпращани от Централния комитет, на всяко идване с каква мисия са били и вие как сте ги приели? Сметка: именно кой кога е дошъл, колко дни е стоял, какви разноски е направил и за какво кога е платил, и кога не? За всичко точно, кратко и ясно писмено ще съобщите на Централния комитет. Ваша сметка: относно закона [3] както в града ви, тъй също и по околните села работите ли да се съставят подобни дружества и именно с кои села; принасят ли сметка с работата си в частния ви комитет. Колко членове сте в частния комитет под номера от 1-ви, 2-ри и т.н., без имена; колко войводи има изпитани, какви са и къде се намират. Колко и какво оръжие има, тайни къщи или ханове за укриване на заподозрени наши хора, било пеша или с коне, (защото се случва) [4] и още места за събиране на военни материали. Ако някой поканен да вземе участие в народната ни работа се откаже, ще го забележите с причините, поради които се отказва. Колко черни души имате, които ви пречат в работата, с описание на физиономията им и на каква работа са. Ще ни явите колко юнаци имате готови с оръжия, които всеки ден да са в града ви, та щом станат нужни на Централния комитет да ги повика. Колко пари сте внесли в Централния комитет, колко коня и за по колко. Именно кому са дадени парите и конете и срещу тях получили ли сте разписки от Централния комитет и чрез кого; и още от кой месец и ден. Колко разписки са, по колко и от кой номер. За всичко писмено ще съобщите на Централния комитет, щом като ви се пише в сметките. Ще бързате за всичко, защото се усилва и еничарският турски комитет „Млада Турция“. А по-близо е да захванат черногорци и сърби с тур.[ците] бой!!! Черногорските войводи в писмата си до Централния комитет ни питат: готови ли сме и в какво? Ако сме готови, то да им определим ден, в който да се захване [въстанието] по едно и също време. Нашият отговор беше тъй: „Още малко има да се готвим и ще ви явим.“ Следователно трябва бързане, защото в много [още] не сме готови, а хората, като ни гледат мързеливи в работата, няма и да ни чакат. Предвижданията са, че ще ни изпреварят заедно със сърбите; едно само спира черногорците да не подават още ръка на сръбското правителство, защото тяхната и нашата цел е една (народно управление), което и те тайно са начертали. Но каквото и да е, няма да ни чакат дълго време да се мъдрим в работата си. И ако се започнеше от коя и да е страна боят, пък ние в нещо [да сме] неприготвени... За това Централният комитет е невинен; защото каквото е виждал и чувал, предизвестявал е на всичките частни комитети. Но и ако ни изпреварят горните, за които казахме, и се започнеше боят, то ще е за неизпускане време, защото иначе сме загубени во веки веков. В такъв случай Централният комитет ще употреби всичките си сили, за да даде по-скоро ред на всичките частни комитети за революция.

Преди да се съставят частните комитети в Българско, нашият работник В. Левски в обикалянето си от 4-5 години по Българско даде точна сметка: къде какви хора има и какво е вземал и давал с тях. След съставянето на Централния комитет се отреди пак същият (В. Левски) със закона по същите места да състави ЧРБ комитети, за което пак даде точна сметка: де що го е срещнало и де как е посрещнат от препоръчаните му. Както ви е казано от него, като дадете бележките си за закона, ще го изпратите придружен с 2 турски лири, както бяха изпратени вече от много места. Тогава Централният комитет по вишегласието на всичките частни комитети ще го напечата и разпрати навсякъде да се води и управлява всеки работник по него в народната ни работа.

Централният комитет налага данък на всеки член веднъж завинаги. Всеки един според състоянието си ще даде десятък от имот и от 2 таксита: за първите трябва да гледате, щом ви се пише да бъдете готов, пък за вторите с парите заедно ще си изпратите един представител, закъдето се повика да дава глас върху всичките народни работи; ще присъства и въобще в народната сметка като: откъде колко е взето, и къде се е дало и въобще в Българско къде и кога е започнато и какво е изработено. Тая сметка ще се подн[е]се на всеки член пред очите. [5]

Сега за парите. Гледайте по какъвто и да бъде вече начин, но да бъде по-скоро. А колкото имате засега събрани, внесете ни ги, защото имаме голяма нужда. Дайте и бележки под какви знакове ще познаваме вашата община и вишегласното ви решение, на което ще се основава Централният комитет. Съветвам ви братски и по българска длъжност да гледате да свършите явените вам засега длъжности, защото има и друго да свършите и ще сме вече готови.

Лицето, чрез което ще се разбирате с Централния комитет, е Аслан Дервишооглу Кърджала, по-напред отбелязан като В. Левски. На същото лице името ще се променя според обстоятелствата, за които ще предизвести Централният комитет, щом види, че е нужно да се промени.

1. Писмото се отнася до цикъла от по-предни кореспонденции № 43 и № 44 и пр., но е интересно да се изучава във връзка с оплакванията на Левски до Д. Хр. П. от брат му Анастас в Плевен № 22, № 25, № 27 и др.

2. Писмени документи.

3. Съгласно изискванията на устава.

4. Защото се случва да пътуват и с коне.

5. Недоизказана мисъл. Трябва да се разбира, че втората сметка, а именно: откъде колко се е дало и въобще в България къде и кога е започнало делото и какво е извършено - това ще се изложи на Общото събрание пред всички.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.