март 30, 2015

Свиване

На прабаба ви часовника  

Пещерните хора не само са били по-щастливи от нас, защото са имали по-малко задължения, свеждащи се в края на краищата до две основни – да се нахранят и да продължат вида, извън което нищо друго изглежда не ги е интересувало по-специално, но плюс това са били и несъмнено по-непретенциозни към всичко околно, което не пречи на горепосочените две необходимости за вършене.

А нас цивилизацията ни е разглезила така, че плачем за щяло и нещяло по всяко едно време и на всяко едно място, стига да ни се отдаде само тази златна възможност.

Така е и с въпросното „лятно часово време“.

Ще спим един час по-малко! - голяма трагедия, значи.

Но, сериозно погледнато, трагедия изобщо няма – лягаш с един час по-рано и си спиш толкова, колкото си спиш всяка нощ.

Ама - викате - биологичният ни часовник бил така и така настроен.

Тя прабаба ви Пена от Горно Кратунчево преди осемдесет и кусор години все по биологичния си часовник е лягала и ставала.

Когато като малък живеех на село, хората там ставаха „като се съмне“ и лягаха „като се мръкне“.

Пък и тогава, както и сега, „се съмваше“ и „се мръкваше“ по различно време - разликата между лятното „съмване - мръкване“ и зимното е доста повече от час.

И никой не се оплакваше, че му скърца биологичният часовник.

А сега – цивилизационни глезотии…

март 27, 2015

Свиване

Статуя на Путин като римски император ще краси метрото в Санкт Петербург  

Скулпторът Павел Грешников довършва бюста на руския президент Владимир Путин в образа на римски император Инициатор на идеята за бюст на човекът на народа, е на главатарят на казашкото общество в града Андрей Поляков. Паметникът ще се постави на 9 май (деня на победата над Германия) на метростанция ”Проспект на Просвещението” в Санкт Петербург. Подобен […]

The post Статуя на Путин като римски император ще краси метрото в Санкт Петербург appeared first on ExtremeCentrePoint.

Свиване

Хубава си моя горо, където и да си вече  

Горите са били сечени хилядолетия наред. Секат се и днес, а мащабите далеч не са по-големи. Планините ни са били оголвани няколко пъти през историята и възстановявана бавно с общи усилия. Еколозите твърдят, че отново унищожаваме горите си. Ако слушаме индустриалците, то гората не губи почти нищо и всичко отсечено се компенсира с ново залесяване. Камиони с трупи са постоянна гледка в планините, има протести, корупция, свлачища, наводнения и временен меморандум за износ.

За щастие днес имаме технологии и инструменти, с които може да проверим тези твърдения. В рамките на проучването си разбрах колко сложна наука е лесовъдството и колко начина има да се установи състоянието на една гора. В същото време обаче разбрах, че въпросните проучвания масово не се правят от горските, а данните се копират година за година. Така данните за горите са повече от ненадеждни.

Първата ми карта на промяната в горския фонд на населените местаПървата ми карта на промяната в горския фонд на населените места

Тук виждате картата на населените места загубили най-много от горите на територията си от 2000 г. насам. След като я пуснах във Facebook, беше споделена и коментирана масово. В нея, какво и във всички други графики, има вложени много условности. За да разберем значението ѝ, нека започнем от началото.

Източник на данните

Преди няколко месеца свалих данните за сечта от Агенцията по горите. Реших, че с тях ще мога да открия къде се сече най-много. Оказаха се обаче безполезни, защото покрай разрешеното доста фирми изсичат и много повече. Затова се обърнах към сателитните снимки на NASA и данните на университета в Мериленд. Те са изкарали в удобен формат горското покритие през 2000 г., както и залесените и оголените територии между 2001 и 2013 г. Използвах също така някои от данните на НСИ в EKATTE регистъра за площта на населените места.

Данните за горите по сателитна снимка на NASAДанните за горите по сателитна снимка на NASA

Илюстрация какво се засича като гора от сателититеИлюстрация какво се засича като гора от сателитите

Сателитните снимки обаче имат своите ограничения. Те засичат като гора само растителността с височина над 5 метра. Така младите дървета в новозалесени площи няма да бъдат засечени в първите няколко години. Това има още един важен ефект – данните не може да се използват за разкриване на масова сеч, освен ако тя не оголи гората изцяло оставяйки само ниски дървета и храсти. Сечта, законна или не, която разрежда горите, няма да бъде отбелязана от сателитните снимки. Също така, данните показват склопеността, което приблизително означава гъстотата на короните. По това обаче също не може да съдим за качеството на гората поради наличието на различни видове дървета и други фактори.

Анализ

Когато осъзнаем ограниченията на данните, може да поставим цели на анализа. Това, което аз исках да видя, е каква площ от населените места е заета от гора (по дефиницията посочена горе), колко са загубили и спечелили от нея в дадения период. Анализът на сателитните снимки е с точност 30 метра, затова ми трябваха само границите на землищата на населените места. Именно в тази връзка наскоро отворих административната карта на България. Написах алгоритъм, който да раздели сателитните снимки по населени места и да изкара статистика за тях. На база тази статистика направих първата карта, както и следните две:

Разбивка на горската покривка по землища и процент от площта им.Разбивка на горската покривка по землища и процент от площта им.
С по-добро качество.

Средна склопеност във всяко землище. Тези с по-малко гори са с по-бледи цветове. Средна склопеност във всяко землище. Тези с по-малко гори
са с по-бледи цветове. С по-добро качество.

От данните става ясно, че за тези 13 години България е загубила 149000 декара гори. Изсечени са 421000, а са залесени 272000. Отново повтарям, че тук говорим само за границата от 5 метра височина – възможно е да има много млада гора, която да е твърде ниска, както и много изсечени дървета в гори, които да не са непременно оголени изцяло.

Кои места се отличават?

Интересно е също да погледнем по населени места. Показал съм статистика за тези с най-голяма активност, независимост дали става дума за добавяне или унищожаване на горски площи. В лявата графика се виждат водещите 4 в увеличение и намаление в абсолютни проценти спрямо съществуващата горска площ. Забелязва се обаче, че повечето от тях имат малко гори и добавянето на декар-два прави голяма разлика. Затова направих втората справка, където сравнявам не какъв процент от гората си са загубили, а ги подреждам по абсолютната промяна на гора в декари. Отново показвам 4-те най-отгоре и най-отдолу на таблицата. Процентно промяната при тях е малка заради голямата им територия. В декари обаче виждаме сериозни поражения. Най-много изглежда са в Ловешко и Разлог.

Различно подреждане на населените места според загубената и спечелена площ в гори по различни показатели - абсолютна площРазлично подреждане на населените места според загубената и спечелена площ в гори по различни показатели – процент и абсолютна площ

Това сравнение ме накара да се върна към картата в началото на статията. Забелязва се, че в южна България има много населени места със сериозна загуба на гори граничещи с други землища, където пък има голямо увеличение. Тезата на лесовъдите и дърводобивните компании е, че каквото се изсече се залесява наново. Поради малката територия на някои землища, се замислих дали не се случва да се изсичат гори на едно населено място и да се залесява в друго.

Затова направих алгоритъм, които открива съседни землища и преразпределя територията с нова гора. С други думи, нормализирах данните като приобщих залесени територии към близки землища загубили такива. Резултатът е близък до първата карта, но показва още по-отчетливо проблемните зони – целия северен склон на Стара Планина, Странджа, Кърджали, Ивайловград, Смолян и Обзор.

Втората версия на карта за промяната в горските масиви с нормализирани данни.Втората версия на карта за промяната в горските масиви
с нормализирани данни. С по-добро качество.

Полезно ли е всичко това?

Първо трябва да се разбере, че не съм лесовъд и всичко, което знам по темата, го научих в последните седмици след разговори във Facebook докато си пих кафето. Докато това е несъмнено пречка, все по-често виждаме практически решения базирани изцяло на данни идващи от екипи без опит в конкретната сфера. При всички тези случаи обаче анализаторите работят тясно със специалисти. Затова за да имат реален ефект тези данни, те трябва да се съчетаят със знанията и опита на място.

Зоните, които виждаме в червено на картите, са само индикация къде има проблеми. Вече се чуха коментари, че първата версия на картата не показа нищо ново за лесовъдите. Това наистина е така, но показва, че методите ми са коректни – потвърждават изводите на горските. Ползата от тези методи би била откриването на други проблеми, които не са видими за обществото или контролните органи.

Най-важното обаче е да разбираме ограниченията на данните, с които работим. На заседание на Министерски съвет преди седмица е била представена карта подобна на моята, но изготвена от Агенцията по горите. Не видяхме картата на записите, но стана ясно, че се базира на сателитни снимки – най-вероятно същите като моите. Георги Костов посочи същите ограничения, за които говорих по-горе и аз. Не стана дума обаче за сечта, която не заличава изцяло горите – тази, която няма да се хване от сателитите. От това, което разбрах, именно тя е масово явление.

Следващи стъпки

Преди няколко месеца разговарях с хора от Агенцията по горите с предложение за app, с който посетители на гората ще могат да подават сигнали за сеч. Идеята беше app-а да предоставя информация дали в рамките на няколко километра има разрешителни за сеч и на тази база туристите да си правят изводи. Отговориха ми, че това няма как да стане, защото повечето разрешителни са за дълъг период от време и е невъзможно да се определи кое кога е изсечено. Още повече, че неспециалисти не могат да разберат кое е трябвало да се сече и кое не.

Всичко това навярно е така, но все пак си мисля, че подобна crowdsource-ната база данни би била полезна – най-малкото за засичане на активността на сечене с голяма точност на място и време. Това би било полезно, например, за откриване на сеч на места, за които няма въобще разрешителни. Такива би трябвало да са частните гори, където единствено собствениците биха могли да позволят да се разреши сеч. Това масово не се спазва, доколкото разбирам, а подобно приложение би предоставило информация както на горските, така и на собствениците.

Алгоритмите, с които изготвих данните, също би могло доста да се подобрят. В последната карта приписвам новозалесени площи към близки землища загубили такива. Това не взима под внимание отдалечеността. Затова би било по-добре да се нормализират данните още преди да се нарежат на землища. Лесовъдите ще кажат каква отдалеченост би имала смисъл, но ми се струва, че 20-30 км. ще е достатъчно.

Не на последно място, трябва да разберем, че анализът на тази информация не може и не трябва да бъде затваряна в няколко офиса на държавната администрация. Експертите в дадена тясна област често нямат опит в анализа и визуализирането на данни. Например, за да направим публично достъпен app, който да ни съобщава дали камионът с трупи пред нас е в частна гора без разрешително за сеч, трябва да имаме в отворен формат не само регистъра на Агенцията по горите, но и Кадастъра. И двете са в плана на кабинета за отваряне на данни и се надявам да ги видим скоро на бял свят. Има обаче съпротива от отделни чиновници и дори цели институции в лицето на Министерството на финансите. Отварянето на тези масиви ще се случи, за да има обществена полза от тях. В противен случай ще продължим да анализираме състоянието на собствените си гори единствено по сателитни снимки на чужда агенция.

Данни и алгоритми

Сателитни снимки и извадки:

Hansen, M. C., P. V. Potapov, R. Moore, M. Hancher, S. A. Turubanova, A. Tyukavina, D. Thau, S. V. Stehman, S. J. Goetz, T. R. Loveland, A. Kommareddy, A. Egorov, L. Chini, C. O. Justice, and J. R. G. Townshend. 2013. “High-Resolution Global Maps of 21st-Century Forest Cover Change.” Science 342 (15 November): 850–53. Data available on-line from: http://earthenginepartners.appspot.com/science-2013-global-forest

Граници за землищата в България: GitHub/Bulgaria-geocoding
Статистика за залесените площи по землища: Gist.Github
Данни за територията на землищата: ЕКАТТЕ регистър

Все още не съм отворил и документирал алгоритмите, с които съм извадил статистиката, но ще го направя в следващите дни и ще сложа линк тук и в коментарите. За сега съм пуснал само бърз скрипт за изрязване на TIF файловете с данните на EarthEngine към границите на България.

март 26, 2015

Свиване

Някои абсолютно лични и никого неангажиращи разсъждения за феномена ББ  

  13.01.2003 г.
   „Бойко Борисов е мит. Но аз отдавна предупреждавам да се внимава много с него, защото след като е създаден мит, нашият лековерен народ може да поиска най-сетне поне един мит да стане реалност.“
  
  22.04.2003 год.
   „Бойко Борисов е не само мит, но и диагноза за нашето общество.“
  
  27.04.2003 год.
   „На Бойко Борисов трябва да се гледа не толкова като на главен секретар на МВР, а преди всичко като на политик.“
  
  Това са съвсем кратички извлечения за мнението ми за БББ от мои анализи, писани за президента докато бях негов секретар по националната сигурност. По-подробно съм ги дал тук, на своя сайт: вж. http://nslatinski.org/?q=bg/node/104.

чети по-нататък

март 25, 2015

Свиване

Бойко Борисов: Инвеститорите разчитат в следващите 20 г. да управляваме ние  


Това е откъсът от стенограмата, публикуван днес. Пълната версия трябва да бъде публикувана в петък.

БОЙКО БОРИСОВ: В този ред на мисли – щом има допълнителни разходи, министърът на финансите да каже как вървят приходите. Приходите са ни важни.

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Колеги, усилията да върнем усещането, че има държава, дават своя резултат. Благодаря на всички министри и на премиера, че помагат в тази задача, говоря за приходите. Както и на Московски за Държавната автомобилна...

Свиване

За едно пробито Евро  


В рамките на няколко дни прокуратурата и дисциплинарната комисия на ВСС взеха решение, че няма да се занимават с бившия ръководител на Следствения отдел към Софийска градска прокуратура Петьо Петров, познат в средите с прякора Еврото. Той подаде оставка като ръководител на ключовото звено след като в началото на февруари Върховния касационен съд (ВКС) окончателно оправда подсъдимите по делото срещу Николай Цонев, Петър Сантиров и Тенчо Попов и в прав текст каза, че действията на Петров, който...
Свиване

Зам.-председателката на СГС Богдана Желявска е подала оставка  


Противоречивата зам.-председателка на Софийски градски съд Богдана Желявска е подала оставка. Това съобщи "Дневник" позовавайки се на съда.

Богдана Желявска, която ръководеше Гражданското отделение на съда от 2008 г., беше в центъра на скандалите около управлението на най-големият окръжен съд в България. През последните шест години тя разпределяше гражданските и търговските дела в съда - процес, който попадна в общественото внимание покрай казусите "Белведере" и несъстоятелността на...
Свиване

Да ви имам и дебата  

Хора, които не могат да дебатират по съществени проблеми от живота, дебатират за глупости, за неща, които са толкова несъществени, че могат да се сравнят по значимост единствено със значимостта на онези полезни изкопаеми, които човек вади от носа си, когато е останал насаме със себе си.

Голям дебат се разви у нас, няма що: да кърмят ли на публично място майките децата си, или да не ги кърмят.

А всъщност това изобщо не е тема за дебат.

Даже задръстената църква показва кърмеща майка на „света икона“ в "светия храм", а ние се правим на по-католици от папата и вием на поразия за някакво кощунство в един магазин, пък бил той и луксозен.


Жалко, че ще съм на работа, иначе на 30-ти щях да отида да подкрепя протеста на кърмещите майки.

И иначе какво да каже човек с две думи: тъпа държава, тъп народ, тъпи дебати…

март 24, 2015

Свиване

Окончателно 15 години по-късно: Убиецът на ямболската адвокатка остава неразкрит  


Подсъдимите за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева Орлин Аврамов, Пламен Калайджиев и Димитринка Атанасова окончателно са оправдани. Това става ясно от решението на Върховния касационен съд (ВКС) по делото, което приключва 15 години след убийството на Георгиева.

Още първоинстанционният съд – Софийският градски съд, заключи, че делото е изначално компрометирано, а в кориците му не се съдържа нито едно доказателство за вината на подсъдимите. От мотивите на съдебните...

март 23, 2015

Свиване

За това, което у нас днес се маскира като русофилство  

  Ето един мой коментар във Фейсбук, по повод на публикацията на Веселина Седларска „Там надеждата умира първа, тук също“, http://reduta.bg/v2/article/%D1%82%D0%B0%D0%BC-%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%...
  
  Често ми се случва да ме обвиняват в русофобство хора, които не са прочели и 1/100 от книгите; не са гледали 1/100 от филмите и не слушали 1/100 от песните на руски език, които съответно съм прочел, гледал и слушал.
    Проблемът за т.нар. днешно русофилство си струва дискусията.

чети по-нататък

Свиване

ПОМОЩНИТЕ УЧИЛИЩА ОБВИНЯВАТ АЛИАНС „УСМИХНИ СЕ С МЕН“, ВСИЧКИ НПО И БТВ В РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ПОПУЛИСТКИ МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ, КАКВОТО ЗА ТЯХ БИЛИ ПОЛИТИКИТЕ ЗА ГАРАНТИРАНЕ ПРАВОТО НА РАВЕН ДОСТЪП ДО ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИТЕ УЧИЛИЩА ЗА ВСЯКО БЪЛГАРСКО ДЕТЕ  

New Doc 20_1 New Doc 20_2 New Doc 20_3

С препоръчана поща получихме писмо от Националното сдружение на учителите от специалните училища „Сътрудничество“, адресирано до БТВ, Омбудсмана, Министъра и зам. Министъра на МОН, ДАЗД и нас. В него, по повод репортажа и разследването на БТВ, от 20.03., по сигнал на родители за принудително „насочване“ към Помощни училища , НСУСУ отправят следните обвинения към Алианс „Усмихни се с мен“, в частност към председателя му, а също и към всички НПО подкрепили новия Закон за училищното образование, а именно:

  1. „Раздвижването“ в целия НПО сектор около новите образователни политики било заради Третата основна приоритетна ос от новата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020г.“, по която Европейския социален фонд щял да инвестира 266 200 000 лева;

  2. Цитираната горе сума била мотивът за цялата ни дейност: „….смело се изправят срещу недъзите на образователната ни система и в частност на помощните училища, за да бъдат в защита на „родителски каузи“, на „семейството, родителите и децата“….;

  3. Разпространявали сме легенди и митове за равенство и „равни възможности“ там, където всички знаели, че не можело да съществува – във възможностите.„Така „равния достъп до образование“ те тълкуват пред родителите като „равни възможности““….;

  4. С които си легенди и митове, популистки поднесени, сме въвеждали в заблуда родителите и сме всявали съмнения у тях в компетентността на специалистите и поставената от тях диагноза….;

  5. Чрез предаването сме се опитали да заклеймим Помощните училища, за да се прехранваме от проекти и скандали;

  6. Обвиняват се и водещите от БТВ, заради „ултрамодерните им обувки, прически и елементраното неуважение към една държавна институция….“

  7. И накрая за капак,настояват ДАЗД да се самосезира, заради това, че таткото от репортажа държал детето си за качулката, което било унизителен жест и те като „любящи родители“ считат, че ДАЗД трябва да „посъветва“ този баща как да се държи с детето си…..

Преди да получим това писмо, обсъждахме с Георги Богданов – НМД, идеята за среща с министъра, за да искаме спешни решения по случая на тези конкретни родители, защото в момента им връчват решенията от РИО, в които децата им са определени за ПУ, както и да настояваме министърът да изпрати предупредително писмо до началниците на всичко РИО в страната, тъй като в момента тези комисии вървят навсякъде….

Сега, след това писмо, в което всички НПО сме обвинени в меркантилни подбуди и разпространяване на популистки легенди и митове, смятаме всички заедно да присъстваме на срещата с министъра, както и всички заедно да застанем зад „популистката“ кауза за равния достъп до общообразователните училища за всяко българско дете.


Свиване

Държавна агенция за (бивши и бъдещи) българи в чужбина  

Умишлено не коментирах конкурса за нов директор на ДАБЧ. Шефовете на агенции се назначават винаги директно от кабинета и този конкурс беше единствено за шоу. Становището на комисията не само не се зачете, но и не беше включено в същността си в окончателния доклад. Единственият ефект от това упражнение беше, че с решението си кабинета подкопа всякакви бъдещи опити за конкурсно начало в агенциите.

В крайна сметка постът беше даден на човека на ВМРО Борис Вангелов. Казвам „даден“, защото от изслушванията стана ясно, че е един от най-неподготвените. Може само да спекулираме дали е имало сделка за гласове в парламента или подкрепа в реформи. Това, което виждаме ясно обаче е, че ДАБЧ беше пожертвана в името на голямата политика. Едно от основните причини ВМРО да подкрепи кабинета беше именно, за да се добере до тази позиция и не го крият от изборите насам.

Причините са чисто финансови. Агенцията сред основните фактори при взимане на българско гражданство и години наред тази функция се експлоатира с корупционни практики. С няколкото смени на шефовете на агенцията последните кабинети се опитаха да я пресекат, но до сега това не се случи. Вместо това милиони евро на година са се изливали в нечии каси. През това време стотици трафиканти, издирвани и други престъпници са станали българи по паспорт. Може само да се молим сред тях да няма такива с терористични намерения.

Всичко това далеч не е тайна за ДАНС и прокуратурата. По време на фиаското с назначението на Ива Йорданова на поста заместник председател, прокуратурата е била уведомена за пореден път за нарушенията, но изглежда до ден днешен обвинения не са повдигнати. Всъщност, по неофициална информация, именно предшественикът ѝ Йордан Янев е пострадал след като пакетът документи, за които е било вече платено да минат безпрепятствено, не са били приети в Министерство на правосъдието при служебния кабинет. Някой изглежда не е бил особено доволен от този факт.

Именно Министерството на правосъдието е била всъщност голямата пробойна. Ако ВМРО иска да си напълни изпразнените каси до изборите с този нов пост, трябва да намерят начин да придвижват документите за гражданство именно през заместниците на Христо Иванов. До тук той показва, че няма да толерира такива неща. От друга страна, кабинетът има остра нужда от подкрепа в парламента. Въпросът навярно е кое ще надделее – принципите на Иванов или неприязънта на Борисов към нуждата от подкрепа на ДПС за критични реформи. Политиката е нищо повече от низ от компромиси и тепърва ще видим кой ще е следващият.

Разбира се, може да не съм прав. Възможно е информацията ми да е грешна. Възможно е Борисов да е видял нещо именно в този кандидат и агенцията да не е разменна монета. Възможно е Вангелов наистина да иска само да реформира агенцията и да помогне на българските общества зад граница. Това обаче не пролича от конкурса и действията на кабинета. Тези от нас, които са извън кабинета, извън договорките и извън България, трудно може да си направим различни изводи от изброените до тук. ДАБЧ е практически непозната за повечето българи зад граница, а останалите знаят или само за корупционните скандали, или поддържат училище или културен клуб и разчитат на малката финансова подкрепа. Отношението на агенцията към българите към граница може да се раздели на две категории – бивши и бъдещи. Първите не ни интересуват, защото явно те не се интересуват от нас. Трябва обаче да разпределим един бюджет за организациите им колкото да не мрънкат. Вторите са източник на пари за едни посредници или етнически българи от Македония или Бесарабия, които ще приемем независимо дали докажат, че имат български произход.

В последните години Борисов през 6 месеца излиза и казва, че ще върне българите от чужбина. През това време доста хора, които работеха сезонно си изтеглиха семействата, а потокът на студенти заминаващи да учат в чужбина не е намалял. Има много примери за хора, които се връщат – някои остават, други заминават отново. Ако някой от тях търси нещо от правителството, то е предвидимост, постоянство на решенията и принципност. Нищо от тези неща не видяхме в назначението за единствената агенция занимаваща се с милион и нещо българи зад граница. Затова тук не говорим за компромис, а за ясен сигнал – не сте ни важни.

Свиване

Колко прокурори са необходими, за да защитят Делян Пеевски?  


Не са много делата, образувани по жалби срещу откази на държавни органи да предоставят информация, по които може да видите прокурор.

Освен ако не става дума за Делян Пеевски. Когато се защитава неговата информация, единната, централизирана и подчинена на Сотир Цацаров прокуратура ангажира цели двама прокурори.

В края на 2013 г. "Капитал" поиска, по реда на Закона за достъп до обществена информация, данни за това колко преписки е разгледал Делян Пеевски за времето, когато е...
Свиване

Изберете задължителното  

Защо президентът Плевнелиев се обяви официално за задължително, електронно и мажоритарно гласуване? Ето един неправилен въпрос. Правилният би трябвало да бъде: „Защо президентът се обяви за драстична промяна на изборния закон изобщо?“. Защото изборният процес се е превърнал във фарс и резултатите от него нямат никаква представителна стойност. Оттам и непрекъснатите кризи на управлението. Това го виждат всички. А защо процесът се е превърнал във фарс? Защото зависи от гласовете на хора, които са купени или заплашени. И защото зависи от всевъзможни технически манипулации и фалшификации. Ето защо президентът издигна старата идея:

Гласуването трябва да бъде масово и трудно

Масово, защото при висока избирателна активност намалява тежестта на манипулирания и фалшифициран вот. Трудно, за да могат да гласуват предимно онези, които знаят за какво става дума, а не другите, които не могат да прочетат бюлетината, но местният им функционер ги е повел като стадо с простички и лесни за запомняне инструкции. За да стане гласуването масово и трудно, президентът счита, че то трябва да бъде задължително, електронно и мажоритарно. Това е великолепно на теория, но на практика има някои трудности.

Аз съм убеден, че гласуването трябва да бъде задължително по ред причини, включително и такива от нравствен и народопсихологически порядък. Не съм убеден обаче, че ще е лесно задължителността на гласуването да се превърне в работеща система. Какво ще стане с някой, който въпреки всичко не отиде да гласува. Най-вероятно нищо. Трябва да се въведе конкретен механизъм, например: който не е гласувал, да не участва по никакъв начин в разпределението на средствата от европейските фондове – нито като пряк бенефициент, нито като собственик или управител на фирма, нито като експерт на граждански или трудов договор към бенефициент. Или нещо подобно – просто импровизирам. И нека не се тревожим, че въвеждането на задължително гласуване е посегателство върху свободата. Свободата не е безкрайни права и привилегии на горди неформали. Свободата минава през правила, а тяхното спазване, когато не е осъзнато, бива принудително. Животът ни е изпълнен с толкова други задължителни неща, които го правят цивилизован и сигурен!

Електронното гласуване също е чудесно и даже естествено в един свят, в който дори и децата в прогимназията имат на мобилните си телефони по няколко комуникационни приложения. Чудесно е, особено когато си представим млади, красиви и интелигентни хора, седнали зад големите монитори на мощните си компютри, изпълнени с чувство на дълг и отговорност към обществото. Но ще каже някой: „Не всеки има компютър!“. А да закрием ли спешния номер 112, защото не всеки има телефон? „Но не всеки може да работи с компютър!“ – ще продължи същият някой. А да изгорим ли конституцията, защото не всеки може да чете. Всяка епоха и всяко общество си има стандарти и хората трябва да ги покриват, ако искат да участват активно в обществените дела.

Но проблемът при електронното гласуване не е толкова неговата достъпност. Проблемът е (и това е доказано), че при електронното гласуване се откриват нови удобни механизми за фалшификация, да не говорим за т.нар. „корпоративен вот“, при който от името на всички работници ще може да гласува началникът отдел „Личен състав“ при работодателя им. Така корпоративният вот ще стане още по-лесен за продаване и дори може да поевтинее. Ще се появи свръхпредлагане! Според мен електронното гласуване трябва да се въведе при напълно развито електронно правителство и информационно общество, включващо и лични карти с чип и електронен подпис. И пак трябва да се внимава. Дотогава – машинно гласуване, като пред всеки следващ гласоподавател кандидатите се появяват на екрана в различна последователност. А имената в листите да са подредени по азбучен ред, ако се реши да има преференция.

А как ще гласуват българите в чужбина? Не знам. Пък и зависи в коя чужбина. Но ако толкова силно желаят, ако е толкова важно за тях, могат да го направят по досегашния начин.

Най-вълнуващ, но и най-спорен винаги е бил въпросът за мажоритарното гласуване. Това е така, защото при него теорията и практиката се разминават най-драматично. На теория истинското гласуване е мажоритарно. Свободни и интелигентни личности гласуват за други личности, които са на техния акъл, с тяхната ценностна система и техните политически убеждения, така че избраните личности да представляват личностите, които са ги избрали, при взимането на важни за обществото решения. Така е на теория. На практика обаче партийната система никога няма да допусне във властта да влязат свободни и интелигентни хора, със собствена стойност и без зависимости. А и не е сигурно дали трябва. Понякога се оказва, че светът е създаден по-мъдро, отколкото изглежда.

Не е възможно да има мажоритарни избори, защото е невъзможно да има свободно и независимо индивидуално кандидатиране. Дори мажоритарно избраният президент, който днес предлага мажоритарност на изборите, и той беше издигнат от партията с най-високия за времето си рейтинг. И зад него застана ресурсът на тази партия, националните ѝ структури, финансовата ѝ мощ и медийното ѝ влияние. По времето когато г-н Плевнелиев стана президент, вместо него можеше да стане и всеки друг, посочен от ГЕРБ. Къде е тук мажоритарността? Е, сега може би той разчита на нея, защото смята, че вече е самостоятелен играч. Но това е друг въпрос.

При сегашните условия в България, мажоритарният принцип няма да смени зомбитата във властта с личности. Или ще ги смени с личности, които ще ни се иска изобщо да не познаваме. В регионален план мажоритарният принцип ще превърне местните деребеи в наследствени феодали. И тогава днешната олигархия ще ни се види направо като принципна опозиция!

Но независимо от всички съображения, ако се проведе предлаганият от президента референдум, аз ще го подкрепя. Защото като цяло, както казах в началото, съм за това изборите да бъдат масови и трудни. И много други хора биха били ЗА по същите съображения. Кой би бил ПРОТИВ? Ами, те вече се обявиха – БСП и ДПС. Това са партиите, които имат твърди и гласуващи под строй, от алчност или страх, и без да мислят, електорални ядра. Мислещите и образованите хора трудно се обединяват в „твърди ядра“. Моралните също. С позицията си БСП и ДПС показват, че нямат интерес да се оптимизира изборният процес и да стане по-адекватен, по-справедлив и по-демократичен. Те открито заявяват, че имат интерес изборният процес да е изкривен, манипулиран и опорочен. И не се срамуват от това. И никой сякаш не се впечатлява от това. БСП и ДПС нямат интерес от висока избирателна активност, защото тогава групите и процесите, на които могат да влияят, отслабват в процентно изражение. Хиляда чугунени глави са 10% от десет хиляди души, но от сто хиляди са 1%.

Кой тогава има интерес от висока активност? Разбира се, на първо място ГЕРБ, поне в настоящия момент. Основно правило в маркетинга е, че когато увеличиш един пазар, най-голяма полза има играчът с най-големия дял в него. Така е и в политиката. Реформаторският блок пък има полза конкретно от въвеждането на задължително гласуване, защото неговите избиратели са хора сложни, днес са на море, утре са в чужбина. Трудно отиват да гласуват, защото в този ден или имат гости, или четат интересна книга, или просто са волни хипари със собствено мнение и никой няма да им казва какво да правят. Полза от висока активност най-накрая имат и всички, които разчитат на „мек“ вот, на избиратели, които по някаква причина ги подкрепят за първи път, преди не са гласували или са подкрепили другиго.

Предложението на президента е леко абсурдно. Иска да установи нов начин на гласуване чрез гласуване по стария начин. Ако системата е порочна, номерът няма да мине. Ако мине, значи системата не е толкова несъстоятелна. Но пък ако искаме промяна в изборното законодателство, непременно ли трябва да я търсим чрез референдум? Субектите, за които стана дума, че имат интерес от такава промяна, могат да я прокарат и без референдум. Според мен президентът използва инициативата за референдум главно като повод да повдигне от висотата на своята институция въпросът за крайната необходимост от предприемането на решителни действия за промяна на избирателния кодекс (и да си постеле, разбира се, за следващите президентски избори – човещинка). Като цяло това не е лошо. Мисля, че дебатът трябва да продължи и рано или късно (по-добре рано) да даде резултат. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.



Свиване

valentino garavani biography | Discount Valentino Handbags  

valentino garavani biography | ,
Discount Valentino Handbags

Valentino is designers have clearly been watching iMad Men i

Confession: I don’t watch Mad Men. I know that I should,
Red Valentino Shoes Red Valentino. I know that I’d love it and become utterly and completely obsessed with Joan,
Valentino Handbags for Women. I believe all of the people that tell me how great the show is. I have no excuse.

Thankfully, it appears as though Valentino’s accessory designers aren’t as behind the times as I am. Mad Men‘s midcentury style has influenced designers far and wide since the show’s advent in 2007, and with the fourth season set to debut on AMC this Sunday, the show’s fashion caché is unlikely to subside anytime soon.

Fall runways saw a nearly universal embrace of 60s style, including shoes and accessories like the Valentino Jolie Framed Patent Bag. This prim, streamlined handbag would be right at home on Betty Draper’s gloved arm.

This design is a product of an era when women had few social responsibilities beyond their families and appearances. At just an inch deep, Valentino has hardly created an everyday bag for a mom on the go, yet it’s still too big to be used convincingly as a clutch. This is the bag you reach for if you’re truly dedicated to creating a retro look, but for most women, it will still only be a once-in-a-while kind of treat. Buy through Saks for $1895.

Amanda Mull ON

7,
Valentino Sneakers Womens Sale.23.10 IN

Handbags, ValentinoRelated themes article:

Свиване

valentino handbags sale | Buy Cheap Valentino Replica Bags  

valentino handbags sale |

Thursday Afternoon Treat: Bottega Veneta-designed hotel rooms around the world

While I was reading about the gorgeous new Bottega Veneta Suite at the Park Hyatt Chicago (above) yesterday, I got to dreaming about what it would be like to stay in a room like that. Anyone who’s ever picked up one of the Italian brand’s luxurious handbags knows exactly how luscious and soft the leather is, and rolling around on a couch of the same provenance must be what dreams are made of. Just as I was thinking about booking a trip to the Windy City to do just that,
Buy Cheap Valentino Replica Bags, I realized that this was likely something Bottega had done before at other hotels.

As it turns out,
Red Valentino Shoes Red Valentino, I was right. In the past decade, Tomas Maier has designed at least two other luxurious hotel suits,
Valentino Sneakers Womens Sale, both for St. Regis hotels in New York and Rome. There also seems to be talk of a St. Regis room in Florence, but since all the pictures I find of it are the same as the pictures from Rome, we’ll have to make due with just those two. Check out both setups after the jump personally,
Valentino Shoes Outlet, Chicago is my favorite.

New York:

Rome:

Amanda Mull ON

4.5.12 IN

Bottega VenetaRelated themes article:

Свиване

valentino red collection | Red Valentino Shoes  

valentino red collection |

Victoria Beckham Style: Hermes Kelly Lizard Pochette

While her choice of outfits may be in left field, Victoria Beckham picks her style and goes all the way. She could wear a plastic bag and make it look amazing, giving off all the confidence in the world in any piece she adorns her svelte body with. She and her husband, David Beckham,
Red Valentino Shoes, spent Saturday night out for dinner at Nobu, where they were swarmed with paparazzi on their way in and out of dinner. Victoria sported a couture green mini dress while carrying a Hermes Kelly Lizard Pochette in her hand. The color of her Kelly Pochette is a stunning green hue,
Cheap Valentino Shoes Sale, Vert Amande (note that colors in the lizard family are not the same name as that of ostrich or croc). We already knew she had the Hermes collection that any fashionable woman would pine for,
Red Valentino Shoes Red Valentino, but it is such a pleasure to have her tease us and show off a new handbag every outing.

Images via CU

Megs Mahoney Dusil ON

9.17.07 IN

Celebrity Style,
Valentino Sneakers Womens Sale, HermèsRelated themes article:

Свиване

wedding dress valentino | Cheap Valentino Women’s flats  

wedding dress valentino | ,
Cheap Valentino Women’s flats

Weekend Obsession: Michael Kors Hamilton Handbag for Great East Japan Earthquake Relief

I’m continually surprised by the huge number of Michael Kors bags that I see women carrying in every city that I visit. One of the most recognizable bags from the line is the Michael Kors Hamilton, which has been issued in nearly countless colors,
Buy Cheap Valentino Replica Bags, sized and materials. The version above may be the most exciting, though; like other designers, MK is always giving back and after the tragic earthquake in Japan,
Red Valentino Shoes Red Valentino, Michael decided to help.

MK debuted a limited edition Hamilton handbag in support of the Great East Japan Earthquake relief effort during Fashion’s Night out in Tokyo and to follow its success,
Cheap Valentino Women’s High Heels, the U.S. will launch this bag for a 24 hour period starting tomorrow, Monday January 22nd. The bag will be available only through a link from the Michael Kors facebook page and in select Michael Kors retail stores.

The designer will donate 100 percent of the proceeds from the sale of the bag to support relief efforts for the Great East Japan Earthquake via the Japanese Red Cross Society. While many only give a portion of proceeds to causes, I find it entirely commendable that Michael Kors will give 100%.

The bag is the coveted Hamilton in a deep berry-colored matte embossed python finish. A keychain is attached that will serve as a reminder of those in Japan with a series of MK logo and Michael Hearts Japan charms. Not only is this bag for a great cause, but it truly is a great looking bag. Check the Michael Kors facebook page tomorrow for more details.

Megs Mahoney Dusil ON

1.22.12 IN

Michael Kors, Weekend ObessionRelated themes article:

Свиване

valentino dresses sale | Cheap Valentino Women’s flats  

valentino dresses sale |

You Can Now Buy a Crocodile Givenchy Antigona for $36,000

It seems like all of our favorite bags are getting major upgrades for fall. First the Fendi 2Jours went alligator, and now the Givenchy Antigona Bag has debuted in an ultra-expensive crocodile version,
Cheap Valentino Women’s flats, beating the price of the 2Jours by nearly $8,000. If you’re bargain-minded and also fabulously rich, I suppose Givenchy just made your purchase decision for you.

This bag is also the most expensive bag at Neiman Marcus by a nearly $7,000 margin (the next most expensive is Gucci), and it also beats the most expensive bag at all the other major retailers we checked by at least the same amount,
Buy Cheap Valentino Replica Bags, if not far more. It also beats everything on our list of the most expensive bags of Spring 2014, making it the current Internet handbag champion, at least if you measure winning by which price would make an average person the most light-headed.

As with the alligator 2Jours, this bag is an indicator of where there’s money to be made in the luxury industry. When you’re fabulously wealthy, keeping up with the Joneses is more like an arms race where the weapons are ever-more-expensive luxury goods.

If you’ve got some spare money hiding in your couch cushions on your yacht, you can pre-order this bag for $35,
Red Valentino Shoes,900 at Neiman Marcus.

Amanda Mull ON

6.2.14 IN

Exotics,
Valentino Handbags for Women, GivenchyRelated themes article:

Свиване

valentino studded pumps | Cheap Valentino Women’s flats  

valentino studded pumps |

Show a Pop of Pink with this Nancy Gonzalez Clutch

Hello Nancy Gonzalez,
Cheap Valentino Women’s flats, we have missed you in our lives. It is not for a lack of designs, I simply have not been drawn to you in a while. And I think I know why. One of the biggest upsides is also the biggest downside for designer Nancy Gonzalez,
Valentino Shoes Outlet, her designs are very seamless and very expected. There is no hardware being used and the designs are very ‘Nancy Gonzalez’, if you know what I mean. Not that there is anything wrong with that, but sometimes a design needs to catch my eye a bit more.

The Nancy Gonzalez Shiny Frame Crocodile Clutch does grab my attention with its brightly colored pink Caiman fuscus crocodile skin and simple yet sleek design.

I always advise people to be more playful with their clutches. A clutch is always a great statement piece and I tend to be more bold with my clutch choices. This Nancy Gonzalez clutch offers a bright color while keeping a classic clutch design. I love the fringed-frame top with its magnetic closure. The body of the bag is a bit larger than you would think,
Red Valentino Shoes, 4 1/2″H x 9″W x 1″D. The inside lined with suede also features an interior zip compartment. Buy through Bergdorf Goodman for $925.

Megs Mahoney Dusil ON

5,
Cheap Valentino Women’s flats.20.10 IN

Exotics, Nancy GonzalezRelated themes article:

Свиване

valentino dresses sale | Cheap Valentino Shoes Sale  

valentino dresses sale | ,
Cheap Valentino Shoes Sale

You really should take a look at VBH Fall 2011

I tend to fawn over VBH as often as possible, and VBH Fall 2011 Handbags proves why it’s a line for real handbag lovers,
Valentino Shoes for Women, not just women who buy bags because they’re necessary to complete an ensemble. These pieces are functional, extremely well-made, and most importantly, utterly gorgeous.

VBH has an eye for exotics and textures and how they’re best used, and bags like the fan-favorite Brera satchel give those materials an opportunity to take center stage and impress upon customers how nice they really are. Whether it’s regular leather, stingray, snakeskin or crocodile, the color and texture of the finish have been carefully selected to enhance the skin’s natural beauty. And don’t forget fur,
Valentino Handbags for Women, calfhair, ostrich leg, suede and embossed leather VBH has a little something for every taste, so long as your taste is good.

Photos courtesy of VBH

Amanda Mull ON

5,
Valentino Sneakers Womens Sale.10.11 IN

ExoticsRelated themes article:

Свиване

valentino online store | Valentino Rockstud Shoes  

valentino online store |

RHOBH: "Mommy you look like a Basketball Wife right now."

Considering how much drama the Real Housewives of Beverly Hills have squeezed out of high school kids’ parties this season, I’ve become super curious about what all my friends’ parents were doing while we were sneaking beers at the high school graduation parties they threw for us in the back yards of their metro Atlanta McMansions. Whatever drama went on, it was in a more modest venue than the Moroccan room at Yolanda’s ex-husband’s house, that’s for sure.

1. I’m rubber and you’re glue; everything you say bounces off of me and sticks to you. I don’t want to trivialize anyone’s religious beliefs, but when Carlton was describing the powers inherent in the crystal that she drops down her bra every morning, all I could think of was a tormented kid trying to stand up to her bullies in an 80s teen movie.

2. BUT THE CRYSTALS TOTALLY WORK YOU GUYS. We know that they totally work because Carlton commanded them to change the screensaver on Kyle’s computer to a ghostly word jumble. (Actually, it was just Apple’s Word of the Day screensaver that everyone with a Mac already has on their computers,
Valentino Rockstud Shoes, and it chooses five new words to display every day.) Unless Carlton has access to the spirit of the dearly departed Steve Jobs, it’s probably not worth Kyle getting her weave all in a tangle over it.

3. We should all be lucky enough to eventually have divorces as amicable as Yolanda’s. Yolanda’s ex and her current, all talking and laughing and making dinner for the kiddos in one of the extended family’s perfect mansions, is probably the most anyone can reasonably dream of in this life.

4. Carlton bought her entire wardrobe at Vegas casino shops. And not the fancy ones that are the same as any upscale mall you’d find in any other major city; the ones that cater to fist-pumping, bottle service-buying tourists from locales that have yet to receive the memo about Ed Hardy being embarrassing. Remember that episode of Sex in the City where Charlotte feels old and homely and goes to the gift shop in Atlantic City and comes back in something tight, short and flammable? Carlton wore that dress to Yolanda’s daughter’s going away party.

5. Lisa Vanderpump is the Frank Underwood of Real Housewives. I just started watching House of Cards this weekend, and for the uninitiated, Frank Underwood is a cutthroat South Carolinian congressman and power-brokering puppet master who plays the game perfectly and rarely lets any of his machinations ripple above the surface, even though the people he uses as pawns are always trying to get people to rally against him. Substitute South Carolinian congressman with Bravo reality star and try to tell me Lisa isn’t his reality TV equivalent with a different accent. Except Frank, as far as I know, has never had anyone maybe deported.

6. Kyle has decided that the path to Carlton’s heart is paved with tacky costume jewelry. Kyle’s blue necklace managed to buy a split second of peace with Carlton, so apparently Kyle figured that she could just keep a steady stream of shiny things coming and distract Carlton indefinitely, like a magpie with a bad fake tan. Lisa, who has better taste than both of them combined, managed to put the kibosh on that plan by pointing out that the ring was kind of dumb. (Even if she didn’t cop to pointing that out approximately 30 seconds later.)

7. Joyce has been absent because her father passed away. During the opening credits,
Cheap Valentino Women’s High Heels, I was actually a bit surprised when Joyce came up because I had kind of forgotten that she even existed, thanks to her limited role in the past episode or two. As it turns out, it wasn’t an editing decision on Bravo’s end or an effort by the other cast members to exclude her from filming, it was a death in the family, which is terrible.

8. Don’t forget that, missy. Calling someone missy while simultaneously threatening them is generally the province of southerners,
Red Valentino Shoes Red Valentino, but Lisa is versatile.

Handbag count: One Rag & Bone Ryder Bag, one Chanel Classic Flap bag, one Versace Signature Tote.

Amanda Mull ON

2.18,
Valentino Handbags for Women.14 IN

TV Show RecapsRelated themes article:

Свиване

valentino garavani biography | Cheap Valentino Women’s High Heels  

valentino garavani biography |

Valentino Petale Satchel

It pains me to write this since I normally adore Valentino bags, particularly those that play on their ever-popular rose theme. But, as far as the Valentino Petale Satchel goes, I just can’t get on board.

A lot of their bags are ruffly and fluffy and plush in a way that few other designers are able to execute with any level of skill at all,
Cheap Valentino Women’s High Heels, but this one is just sort of flat. And I mean that both literally and figuratively. In the physical sense, it looks like this bag was shipped in a box stuffed with a few too many of its brothers and sisters. Instead of big and fabulous,
Red Valentino Shoes Red Valentino, the flowered front looks squashed and flat. And it’s not just the picture the bag looks like that in person too, or maybe like someone cut off the big petals at the base, and this is all that’s left. As a result, the bag doesn’t have the personality that most of the similarly themed Valentino bags have, and I’ll have to take a pass on this one. Buy through Saks for $2495.

Amanda Mull ON

6,
Discount Valentino Handbags.2,
Cheap Valentino Shoes Sale.09 IN

Satchels, ValentinoRelated themes article:

Свиване

valentino las vegas | Cheap Valentino Women’s flats  

valentino las vegas |

Rebecca Romijn Style: Coach Ostrich Lily

Coach Ostrich Lily

The Lily is a new design from Coach that actually has my attention. It is a cute shape,
Cheap Valentino Women’s flats, style, and great daily wear. There is a black and camel leather version of the Coach Lily, but if you are a special person, you have the opportunity to get your hands on an ostrich version. The Coach Ostrich Lily was the bag of choice for Rebecca Romijn in the stunning red Bordeaux. Romijn, along which other celebrities such as Eva Longoria,
Valentino Shoes Replica, are opting for some of the exotics bags from Coach. Coach bags have always been popular and are many women’s first bag into the designer handbag world. But as the market expands,
Cheap Valentino Shoes Sale, Coach does too, and while some are not keen on spending thousands on an exotic bag from Coach, some are. The Coach Lily in ostrich retails for $7,000 (model # 11160). It is also available in a Brass/Mahogany ostrich combination. If you are interested in the leather Lily,
Valentino Shoes Outlet, it retails for 1/10th the price, $700 via Coach.

Images via Splash News

Megs Mahoney Dusil ON

2.20.08 IN

Celebrity Style, CoachRelated themes article:

Свиване

Фейсбук настъпва срещу омразата, но отстъпва на пропагандата  

Моя статия, публикувана в “Труд“:

Фейсбук настъпва срещу омразата, но отстъпва на пропагандата

Image_4671404_407От много време се говореше, че социалната мрежа фейсбук ще промени правилата си, тъй езикът на омразата се разпространява все повече из нея. И това стана. Правилата са променени. Вече ще е по-лесно да се свалят унижаващи достойнството на човека картинки и текстове, които разпалват вражда, омраза, т.нар. хейтърски публикации (от англ. hate, омраза, мразя). И какво от това?

Проблемът не е в елементарния хейт, в далеч по-опасната територия на пропагандата. В нея няма кой да промени правилата за писане и публикуване на „достоверни“ текстове в интернет, а и в това, че все повече стават и традиционните хартиени медии, които публикуват неверни текстове. Езикът на омразата се вижда навсякъде, но е особено ясен в текстовете, свързани с историята на България. Един експеримент, пуснат във фейсбук около 3 март т.г., показа, че са налице два проблема:
Първият е, че хората масово не познават историята си.
Вторият е, че когато някой се опита да ги запознае с истинската им история, хората… истерясват.

Експериментът се състоеше в публикуването на два доказано верни исторически факта. Те са истински, но са умишлено прикривани през годините и съответно не са популярни сред хората. Поради какви причини са прикривани, това е друг въпрос и няма да се спираме на него в момента.
Факт първи: В Руско-турската война не са загинали, както ни учеха, а и все още учат, по история някъде около 200 хиляди руски войници. Не! Ето верните данни: от руската армия са загинали 11 905 души, сред които руснаци, украинци, белоруси и финландци. Българските опълченци, дали живота си за свободата на родината, са 3456 души. В боевете са загинали и 1350 румънци, както и 2400 сърби и черногорци. Защо в продължение на десетилетия в българската история се говореше за стотици хиляди жертви – това не е ясно. Но е ясно, че верните данни са били известни още през XIX век.

Факт втори: Далеч преди избухването на Руско-турската война през 1876 г. Русия се договаря тайно с Австро-Унгария, че на Балканите няма да се създава голяма славянска държава. Всички договори са вече публикувани и могат да се прочетат в интернет на адрес http://istmat.info/node/27109. Обърнете внимание на Райхщадското споразумение от 8 юли 1876 г., както и на Тайната конвенция между Австро-Унгария и Русия от Будапеща от 15 януари 1877 г., а и на договора с Великобритания от 30 май 1878 г. за изменение на Санстефанския предварителен договор. Всички тези тайни споразумения са подписани преди Берлинския конгрес и доказват еднозначно, че Руско-турската война не е била водена, за да се „освободи братският български народ“, както и че Санстефанският договор е бил подписан нарочно, за да служи за разбунване духовете на току-що освободените българи.

И в двата случая обвиненията, които бяха отправени по адрес на този автор, бяха, че е родоотстъпник, национален предател и др.
Защо истерията на читателите по истината за историята на България поражда такива нелепи обвинения? Дали защото хората не желаят да си признаят, че са били лъгани цял живот? Или защото интернет дава възможност за отправяне на обиди по адрес на хората, с които човек не е съгласен, а засегнатите получават само възможността да гледат учудено и да казват, че нещата не са такива, каквито се представят.
И това не е ясно, но е ясно едно, и то се забелязва все по-често и по-често: анонимните подлеци, които паразитират в дискусионните форуми на българските медии, вече имат профили във фейсбук, с които продължават дейността си, но прикрити под маската на хора, които имат „приятели“, история, публикуват снимки, създават си „истинска“ биография и т.н.
Правилата на фейсбук се създават за нормални страни с нормални общества и нормални хора. България вече десетилетия наред упорито се стреми да не бъде нормална държава, а обществото продължава да бъде роб на славното минало, без да разбира, че няма как да се движи напред, ако главата му е обърната постоянно назад.
Една от най-важните задачи на журналисти, писатели и общественици е да възпитават следващите поколения, включително и с въвеждането на норми за поведение, които да се спазват в интернет.

__________
* Авторът е председател на „Интернет общество – България“

 

 

Свиване

В един и същи строй  


“Ако в Германия някой дори би гъкнал такива неща, каквито понякога говорят Путин, Миронов, Жириновский, Дугин, Залдостанов и други подобни особи; ако някой там би поискал да проведе сборище от типа на това, което се проведе на 22 март в Санкт Петербург в хотел Holiday Inn, то (1) това би предизвикало международен скандал и ужас, а (2) „виновниците за тържеството“ биха се отправили към затвора.

Искат или не искат това, на тези рашисти-неофашисти ще им се наложи да разделят съдбата на своите „събратя“ в Германия от 1945 година, когато в Русия най-сетне дойде такъв ден. Е, на териториите, които някога са били Русия.“

Когато прочетох тази кратка бележка на Слава Рабинович, която преведох за вас, си спомних, че у нас има един Български антифашистки съюз, подразделение на БСП.

И се запитах: няма ли този Съюз да се възмути от това, че на споменатото от Рабинович неонацистко сборище присъстваха представители и на българската партия „Атака“?

Запитах се, разбира се, реторично и иронично.

Българският антифашистки съюз няма да се възмути.

Защото в момента БСП и „Атака“ са като дупе и гащи.


Нищо чудно заедно да протестират срещу решението на Плевнелиев да не се нареди на 9 май рамо до рамо с военнопрестъпника Путин.

Комунисти и фашисти в един и същи строй.

Впрочем, това вече го е имало…

Съветски офицер в дружески разговор със свои немски колеги преди да отпразнуват със съвместен парад в Брест подялбата на Полша.

март 22, 2015

Свиване

И за България, и за Израел трябва да мислим позитивно  

КлубZ е превел на български моето интервю с писателя Елис Шуман под горното заглавие:

 

Елис Шуман е роден в САЩ, живее в Израел, и пише редовно за британското издание на Huffington Post, така че, естествено, интервюто ми започна с този въпрос:

 

- Израелски писател публикува история за България в британското издание на американска онлайн медия – това ли наричате “глобализация”?

Начинът, по който гледаме на света в наши дни, се е променил, и нямам съмнение, че интернет е изиграл важна роля в отварянето на границите между гражданите на различни държави, с изключение на местата, където употребата му е ограничана от тоталитарните държави. Като писател, аз мога лесно да пиша и да пращам истори и статии от комфорта на дома си, където и да е той по света. Нямам съмнение, че днес сме свидетели на един ускорен процес на глобализация, който позволява обмен на мнения, култура, продукти и иновации в степен, невиждана досега.

Определям себе си за роден в САЩ израелски писател, който пише за България, и се считам за уникален в това. Съпругата ми и аз живяхме в София за две години заради работа, и разглеждаме този опит като приключение. След завръщането ми в Израел бях решил да споделя България чрез писането си, както за да окуража западни туристи да посетят държавата, така и в моите художествени произведения – моята съспенс-новела се развива в България. Способността на гражданите от една страна да изпитат живота в друга е знак за световната глобализация в момента.

- Вие пишете за България. Много хора тук не разбират този интерес. Как можете да обясните защо всяка държава е важна, включително тяхната?

Елис Шуман с чаша бира "Загорка"

Елис Шуман с чаша бира “Загорка”

Имах предимството да живея в България като чужденец. Въпреки, че ходих на работа всеки ден, никога не бях засегнат от политиката и ежедневните въпроси. Проведоха се избори, докато живеех в България, два пъти, но не знам кой се е кандидатирал.

Моята страна – Израел, е красива, има много история, религия, култура, и национална красота, която привлича туристи и поклонници от цял свят. Но като гражданин на Израел, често имам  проблем с политиката на страната си и проблемите ѝ. Израел има религиозни противоборства, много бедност, корумпирани политици, и сериозен, често насилствен конфликт с палестинците и нашите арабски съседи. Въпреки това, Израел е моят дом, и съм горд с постиженията и успехите му. Правя всичко възможно да забравя за политиката и лошите страни на живота, и вместо това се концентрирам върху всичко добро в моята страна.

Моят съвет към българите, а и към израелците, е: дайте крачка назад и огледайте и оценете това, което имате. Да живееш в страна с огромна природна красота, богата култура и традиции, запомняща се история, това помага толкова много да мислиш с положителна нагласа!

- Благодаря ви за този позитивен подглед – понякога се чудя защо няма повече ентусиазъм в хората, които постоянно изглеждат нещастни. Забелязали ли сте, че не много хора се усмихват по улиците на българските градове? А винаги се притесняват за нещо. Как е това в Израел?

Според последните проучвания, израелците, като цяло, са щастливи хора. И това е въпреки политиката, въпреки религиозните конфликти, и заплахите от нашите съседи. Не бих  казал, че израелците можеш да ги видиш усмихнати по улиците, но като цяло, те са най-вече загрижени за собствените си, лични въпроси.

Когато излизах по улиците на София, което правих често, докато живеех там, забелязах, че не много хора са усмихнати. Не знам дали това е остатък от години под комунистическо управление, или просто признак за затворен характер. Във всеки случай, всички българи, които срещнах, бяха много гостоприемни и приятелски настроени. Най-важното е да се поддържа положителен подход към живота и да се концентрираме върху това, което е добро. С тези мисли в ума, усмивките ще  се появяват по-често на лицата.

- България е депортирала 11,343 от своите евреи, и е спряла депортирането на други 48,000. Имате ли някакво обяснение защо има нежелание сред широката българска общественост да признае и двата факта, и дори парламентът миналата година прие декларация, където действията на про-фашисткото правителство на Филов (от 1943 г.) са оставени малко настрана?

Живеейки в София, като евреин и израелец, се чувствах напълно безопасно. Преди да пристигна, не знаех,  че българската еврейска общност е била пощадена от ужасите на Холокоста по време на Втората световна война. По време на престоят ми в България проучих този въпрос, и като научих за ролята на църквата, българските политици и обикновените граждани в спасяването на техните съседи евреи, станах още по-горд, че имам възможност да живея в България.

Поглеждайки назад, е лесно да бъдеш изумен от това чудно спасение, когато толкова много държави в Европа въобще не са възразили, когато евреите са предадени на нацистите. И все пак, скоро научих, че евреите в България също са били събирани, мъжете са били пращани в трудови лагери, а тези, живеещи в Македония и Тракия всъщност са били пратени в концентрационни лагери. Не разполагам с всички факти, но със сигурност българските лидери тогава са били притискани от своите нацистки съюзници да действат, и тези действия са довели до злощастни резултати. Но това ме впечатлява още повече – въпреки този натиск, българската еврейска общност е спасена.

Спасяването на българските евреи е едно от нещата, които подчертавам в моето писане, защото хората просто не знаят тази история. Напълно е възможно и българското общество да не е напълно наясно какво се е случило. Това е история, която трябва да бъде разказана. И аз съм горд да играя малка роля, чрез моето писане, за да се случи това.

- Исках да съм сигурен, че разбирате, че официалната история и реалната история донякъде се различават, и има хора, които не се страхуват да кажат и добри, и лоши неща, които са се случили по едно и също време. Бихте ли желали да поемете задачата да напишете истинската история?

Би било лесно да се каже, че има определена история на нещо, което се е случило в миналото, но аз мисля, че историята може да е много субективна. Хората виждат нещата по различен начин, въз основа на това, което оказва влияние върху живота им в наши дни. Официалната история може да представя фактите, както ги виждат официалните историци, а това, което наистина се е случило, да е малко по-различно. Като писател и журналист аз проучвам всяка тема, която включвам в моето писане. Стремя се да представям само факти в книгите и статиите си. Това не винаги е лесно.

Историята на българските евреи по време на Втората Световна война продължава да ме очарова. Сигурен съм, че ще се връщам отново и отново на този въпрос в писането си. Да се напише истинската история ще е доста трудно предизвикателство, което ще изисква задълбочени изследвания. Иска ми се да имах времето и ресурсите да се наема с такава задача, да го представя точно във фокуса, който със сигурност заслужава.

- Къде живеете сега, и с какво се занимавате?

Роден съм в Сиукс сити, Айова, в САЩ, но се преместих в Израел като тийнейджър със семейството си. Завърших гимназията в Йерусалим, служих три години в израелската армия, бях основател на кибуц (израелско колективно общество, концентрирано върху земеделието, подобно на ТКЗС), а сега живея в малка общност точно до Йерусалим. През годините, в които бях част от този кибуц, работих като фермер – карах трактори, берях зеленчуци, доях крави. Имах хотелиерско образование и работих много години в хотели, включително и в Йерусалимския Хилтън.

През последните десет години работих в маркетингова компания, която обслужва клиенти в  онлайн игровата индустрия. Позицията ми бе преместена в продължение на две години в София (2009 – 2010), където имаме голям център за поддръжка. Откакто се върнах в Израел, съм на нова позиция в същата компания.

Продължавам да посещавам България ежедневно чрез моето писане. Писал съм статии, в които окуражавам западни туристи да посетят България, и съм базирал моята съспенс новела “Долината на Тракийците” в България. Пиша ревюта на книги за The Times of Israel, и пътеписни статии за Huffington Post. В момента завършвам процеса на редактиране на новия си роман, който също ще се развива в България, но има и силна връзка с Израел.

- Въпрос за бъдещето. Как виждате бъдещето на Израел?

Родителите ми са се преместили в Израел от идеализъм, като дълг на евреите да се завърнат в родината. Израелската нация е създадена като безопасно убежище за евреи, но трябва да се осъзнае, че е имало, има, и винаги ще има други, които споделят тази много малка земя. ООН отдавна признава, че евреите и арабите трябва да споделят територията, известна като Палестина, Разделителният план разцепи земята между двете общности. Колкото и да им е трудно на някои евреи да се откажат от нещо, което виждат като библейско наследство, тази древна земя трябва да бъде споделена.

Вярвам, че повечето израелци са готови да приемат да се договори окончателното споразумение с палестинците, което ще ни позволи да живеем в еврейската държава, и да позволи на палестинците да живеят отделно, в своя независима нация. За жалост, има екстремисти и от двете страни, задвижвани най-вече от религиозни страсти, които спират реализирането на това мирно бъдеще. И нашите лидери, и израелски, и палестински, все още не са склонни да направят така необходимите отстъпки, които ще позволят да бъде решен продължаващия конфликт.

В резултат на това, обикновените израелци и палестинци ще продължат да бъда в постоянно “положение на война”, няма да могат да водят спокоен, нормален живот, и да станат добри съседи, каквито зная, че можем да бъдем.

- А какво ще кажете за бъдещето на България?

Аз със сигурност не съм експерт по България, и през двете години, през които живях в София, се държах на безопасно разстояние от цялата местна политика. Въпреки това, виждам, че България има уникална позиция в света, като член на Европейския съюз, и въпреки това държава със силни исторически, традиционни и дори религиозни връзки с източните си съседи. България трябва да се възползва от тази позиция, да бъде мост между изтока и запада, и определено може да заеме стратегическа роля в регионалните проблеми, ако желае.

Моята компания създаде център за поддръжка на клиенти в София, не само защото българските заплати са ниски (което, за съжаление, е така), а и защото българите са много интелигентни и мотивирани. Винаги съм бил изумен от това колко много езици говорят моите млади колеги, колко нетърпеливи бяха да ме запознаят със страната си, и колко очаровани бяха от моя интерес към България.

България със сигурност може да играе ключова роля в Европа, предлагайки високотехнологична инфраструктура и индустриална база. Възможностите за развитие на туризма са страхотни, тъй като страната има какво да предложи на всеки турист, по всяко време на годината, и то на изключително достъпни цени. С една дума, аз мисля, че България може и трябва да присъства по-осезателно върху картата на света.

- И един по-общ въпрос – мислите ли, че светът като цяло върви надолу? Войни, Ебола, кризи, конфликти, и моменталното докладване, което ни прави част от всичко това.

Не мисля, че нещо се е променило, наистина, освен нашето участие в това, което се случва. Ние винаги сме имали войни, и болести, и конфликти, но днес всичко се случват на световната сцена. С едно кликване на пръста, можем да се информираме, и по-важното е, че можем да повлияем на това, което се случва. Много от последните социални бунтове бяха подхранени от Twitter и Facebook, и тук говоря за тези в тоталитарни, недемократични държави като Иран и Китай. Социалните мрежи могат да доведат до социална промяна, и нещата могат да се случат много бързо. Технологичните иновации са нещо страхотно, но ние, като хора, трябва да проумеем как да ги използваме най-добре.

- Вестниците публикуват много негативни новини, които се продават най-добре. Как успявате да пишете толкова добри и положителни истории?

Преди повече от десет години работих като старши редактор в израелско онлайн новинарско списание, уебсайт, който съобщаваше всички “новини и мнения” за и от Израел. В тази работа бях постоянно залепен за новините – четях вестниците, гледах телевизия, сърфирах в интернет. Ако нещо се случеше, аз трябваше да зная. Повечето от тези новини наистина бяха негативни, но от ангажимент към работата си, аз бях пристрастен към всичко, което се случваше.

После се захванах с друга работа, изключих новините. Лошите неща стават постоянно, но не им позволявам да ме засегнат или да ме притесняват, както някога. Гледам положително на живота, концентрирам се върху важното, и това е отношение, които изразявам в писането си. Не всички от моите разкази и статии са напълно щастливи, но, надявам се, те ще бъдат възприети с положителната перспектива, от която ги пиша.

Ако думите ми повлияят на читателите по света да мислят по-позитивно за България и Израел, ще бъда много доволен. В този случай, те ще са постигнали целта си.

 

 

март 21, 2015

март 20, 2015

Свиване

Защо няма работещо електронно управление?  

Ако електронният градски транспорт се направи както електронното ни управление до момента, ще трябва да дупчим електронни карти. А ако електронната търговия се правеше по този начин, щяхме да избираме стоката от каталог на сайта, а служител щеше да отива до щанда, да я занася на касата и да ни уведомява, че можем да отидем да си я вземем от 9 до 5, другата седмица. Но защо е така; защо електронното „правителство“ реално не работи?

Всъщност доста труден въпрос. И тривиалните отговори „щото има корупция“, „щото лелките не искат да бъдат съкратени“ или „щото никой няма интерес“ не са верни, или поне не са цялата картина.

Няма една или дори две причини, които, ако бъдат отстранени, всичко ще заработи. Дори да нямаше никакви нагласени търгове за софтуер и хардуер, дори служителите на администрацията напълно да разбираха и подкрепяха дигитализацията в работата си, дори да имаше политическа воля, пак нищо нямаше да стане. С други думи – „сложно е“. Сложно е, заради мащаба и заради завареното положение. Лесно ли би било изведнъж да модернизирате стогодишна компания със над сто хиляди служители? Особено такава, която не е ориентирана към печалба.

Но все пак, ето някои от по-важните фактори, без особен ред:

  • липса на визия какво трябва да има всъщност – някой знае ли какво точно искаме да имаме като електронното правителство „стане готово“? Каква е целта? По мои наблюдения, такава визия или липсва, или има сериозни разминавания в нея. По тази тема направих кратка презентация на месечната среща на неформален форум за електронно управление (в който участват представители на администрацията, изпълнителната власт, бизнеса и „обществото“).
  • липса на компетенция и инициативност в администрацията – липсва разбиране, липсва компютърна грамотност и липсва яснота на ниво ръководители (например, дори да има електронна услуга, която администрацията може да ползва, наредбите все още изискват хартиен процес, защото никой не знае и не се интересува). Това разбира се не важи за всички. Но обученията на администрацията са важна стъпка.
  • корупция (или „наши хора“ да вземат поръчки и да ги вършат некачествено). Да, това се случва, изненадани няма.
  • некачествено техническо изпълнение – то се дължи на двете страни (възложител и изпълнител). Доста от направените до момента усилия можеха и да са реално полезни, ако просто следваха стандартите на индустрията.
  • липса на техническа компетентност при вземане на решения от високо ниво – когато се определят ключови проекти и посока на електронното управление е нужна техническа експертиза. Колкото и всички мениджъри да смятат, че могат да управляват тези процеси без конкретна експертиза, това не е така. Примери много. Всъщност, това, както и останалите, е само частично вярно – нерядко е имало компетентни технически съветници, които са участвали в писането на стратегии.
  • капсулираност на администрациите – или „това си е мое“. Различните администрации не обичат да си обменят данни и да си говорят.
  • недостатъчен натиск от страна на обществото – ако десет човека активно искаме електронно управление, и още 100 поклащат одобрително глава отстрани, няма как да очакваме това да е приоритет.

Когато отговорът е „сложно е“, желанието ни е да предложим да се направи нещо малко, прототипно и работещо – пилотен проект, и той като заработи, всичко да тръгне. Само че такива са правени десетки.

Да, не казвам какво е решението. Защото няма лесно такова – трябва всички проблеми посочени по-горе да се адресират, едновременно. Умерен оптимист съм, че в сегашното правителство има хора, които работят поне по част от тези проблеми.

Общество.бг (и аз като част от него) правим предложения (отворен код, портал за отворени данни, държавен CIO, архитектура и други) и се опитваме да помагаме, с нашата визия и нашия доброволен труд и експертиза. И нещата се движат напред, макар и бавно. Защото няма как да стане магически, за съжаление.

Свиване

Откъс от книга  

Вчера попаднах на един откъс от книга.

Книгата се казва „Воспоминания о войне“ („Спомени за войната“) и е написана от Николай Николаевич Никулин, чието име – честно казано – не ми говореше нищо.

Справката, която направих, показа, че Николай Никулин (1923-2009) не е писател, а изкуствовед, скромен в живота си професор, специалист преди всичко по холандска живопис и единственото всъщност произведение, което е написал извън изкуствознанието, е посочената мемоарна книга „Спомени за войната“.

В краткия предговор към книгата, издадена през 2007 година (второ издание – 2008 година) се казва: „Ръкописът на тази книга лежи повече от 30 години в бюрото на автора, който не предполага да го публикува (пръв се запознава с него през 1996 година беларуският писател Васил Биков – бел. П. Н.). Попадайки направо от ученическия чин сред най-кървавите участъци на Ленинградския и Волховския фронт и стигайки до самия Берлин, той остава по чудо жив. „Спомени за войната“ е опит за освобождаване от гнетящото минало. Тук читателят няма да намери нито бодри, патриотарски описания на бойните действия, нито леко четиво. Разказът следва духа на жестоката окопна истина“.

А ето откъса, за който стана дума, в мой превод (самата книга е вече в ICEReader-а ми и вчера още започнах да я „чета“):

„Ако немците бяха запълнили нашите щабове с шпиони, а войските ни с диверсанти, ако имаше масово предателство и враговете ни бяха разработили детайлен план за съсипването на нашата армия, нямаше да постигнат този ефект, който идваше като резултат от идиотизма, тъпотията, безотговорността на началството и от безпомощната покорност на войниците. Видях това край Погосте, но се оказа, че е било така навсякъде.

По време на войната се прояви особено отчетливо подлостта на болшевишкия строй. Както в мирно време арестуваха и екзекутираха най-работните, най-честните, най-интелигентните, най-активните и най-умните хора, така и на фронта ставаше същото, но в още по-открита и омерзителна форма. Ще дам един пример. От висшите сфери идва заповед: да се превземе височината. Полкът я щурмува седмица след седмица, губейки множество хора на ден. Непрекъснато постъпват попълнения, липса на хора няма. Но сред тях са подпухнали дистрофици от Ленинград, на които лекарите току-що са предписали да лежат на легло и да се хранят усилено в продължение на три седмици. Сред тях са момчета, родени през 1926 година, иначе казано – четиринадесетгодишни, неподлежащи на призоваване в армията… „Напред!“ и това е. Накрая някой войник или лейтенант, командир на взвод, или капитан, командир на рота (все там), вижда това крещящо безобразие и възкликва: „Не трябва да затриваме така хората! Там, на височината, се намира бетонен ДОТ! А ние имаме само едно 75-милиметрово оръдийце! Няма да го пробие!“… Веднага се намесват политрукът, СМЕРШ и военният съд. Един от доносниците, с които е пълно във всяко подразделение, свидетелства: „Да, в присъствието на войниците се усъмни в нашата победа“. Веднага запълват вече готовият формуляр, където трябва да се напише само името, и готово: „Да се разстреля пред строя!“ или „Да се изпрати в наказателна рота!“, което е едно и също. Така загиваха най-честните, чувстващи отговорността си пред обществото, хора. А останалите – „Напред, в атака!“, „Няма такива крепости, които болшевиките не могат да вземат!“ А немците са се вкопали в земята, създавайки цял лабиринт от траншеи и укрития. Иди че ги достигни! В ход беше глупаво, безсмислено убийство на наши войници. Все едно селекция на руския народ – бомба със закъснител: тя ще се взриви след няколко поколения, през XXI или XXII век, когато подбраната и отгледана от болшевиките маса мръсници роди нови наследници от себеподобни“.

март 19, 2015

Свиване

Неопровержими доказателства от Холандия: руска ракета от комплекс БУК е свалила малайзийския Боинг над Украйна. Открити са парчета от ракетата в корпуса на самолета  

В останките на малайзийска "Боинг", свален от руските терористи над окупираната територия на 17 юли 2014 са намерени фрагменти от ракета на системата "БУК". Това е поредното доказателство, че спотиците хора са загинали в резултат на терористичен акт пряко подкрепен от държавата Русия.

The post Неопровержими доказателства от Холандия: руска ракета от комплекс БУК е свалила малайзийския Боинг над Украйна. Открити са парчета от ракетата в корпуса на самолета appeared first on ExtremeCentrePoint.

Свиване

There are enough reasons to be positive!  

Note by Veni: Recently I took an interview by a very interesting person. Ellis Shuman was born in the USA, and is an Israely-based author, who publishes regularly in the UK edition of the Huffington Post, naturally my interview starts with that question -

Israeli writer publishes a story about Bulgaria in the UK edition of a US online media – is this what you’d call “globalization”?

ellis-shuman

Ellis Shuman (picture: Facebook)

The way we view the world these days has changed and there is no doubt in my mind that the Internet has played a major role in opening borders between the citizens of different countries, except where online use is limited by totalitarian states. As a writer, I can easily write and submit stories and articles from the comfort of my home, no matter where in the world my home may be. There is no doubt in my mind that we are today witnessing an expedited process of globalization, enabling the exchange of views, culture, products and innovations on a scale never previously seen.

I define myself as an American-born, Israeli writer who writes about Bulgaria, and I believe I may be unique in this characterization. My wife and I lived in Sofia for two years as part of a job relocation, and we regarded this experience as an adventure. Upon my return to Israel I became determined to share Bulgaria through my writing, both to encourage western tourists to visit the country and also in my fiction, as I set the location of my suspense novel in Bulgaria. The ability for citizens from one country to experience life in another is also a sign of globalization in the world today.

 

You write about Bulgaria. Many people in Bulgaria don’t understand this interest. How could you explain them why every country is important, including their own?

I had the advantage of living in Bulgaria as a foreigner. Although I went to work each day, I was never involved in the politics or overly concerned by daily material matters. Elections took place while I lived in Bulgaria, twice, but I didn’t know who was running for office.

Ellis Shuman in front of one of the seven Rila lakes

Ellis Shuman in front of one of the seven Rila lakes

My home country of Israel is beautiful, with much history, religion, culture, and national beauty that attracts tourists and pilgrims from all over the world. But, as an Israeli citizen, I am frequently upset with my country’s politics and problems. Israel has religious strife, quite a lot of poverty, corrupt politicians, and a serious, frequently violent stalemate with the Palestinians and our Arab neighbors. Yet, despite all of this, Israel is my home, and I am proud of its achievements and successes. I do my best to forget about the politics and downside of life, and instead concentrate on everything good in my country.

My advice to Bulgarians, as well as to Israelis, is to stand back for a moment and appreciate what you have. Living in a country with vast natural beauty, rich culture and traditions, and memorable history, gives you so much to think about with a positive attitude.

 

Thank you for this positive approach – sometimes I wonder why there’s no more enthusiasm among the people, who constantly seem to be unhappy. Have you noticed that not a lot of people smile on the streets in the Bulgarian cities? People are kind of always worried about something. How is it in Israel?

According to recent surveys, Israelis, on the whole, are happy people. And this despite the politics, the religious strife, and the threats posed by our neighbors. I don’t say that Israeli people can be seen smiling when they walk on the streets, but on the whole, they are mostly concerned with their own individual affairs.

When I walked the streets of Sofia, which I did quite a lot while I was living there, I did notice that not a lot of people were smiling. I don’t know if this was a remnant of years under communist rule, or just the sign of a closed nature. In any case, all the Bulgarians I met were very hospitable and friendly. What’s most important is maintaining a positive approach to life and concentrating on what’s good. With these thoughts in mind, smiles will appear on the faces more of the time.

 

Bulgaria has deported 11343 of its Jews, and have stopped the deportation of another 48000. Do you have any explanation why there is reluctance among the general Bulgarian public to acknowledge both facts, and even the Parliament last year accepted a declaration, where the actions of the pro-fascist Filov government (of 1943) are somewhat put aside?

Living in Sofia, both as a Jew and as an Israeli, I felt quite safe. Before I arrived, I wasn’t aware that the Bulgarian Jewish community was spared the horrors of the Holocaust during World War Two. During my time in Bulgaria I began to research this subject, and as I learned of the role of the church, Bulgarian politicians and ordinary citizens to save their Jewish neighbors, I became even more proud that I had an opportunity to live in Bulgaria.

Looking back, it is easy to be amazed at this wondrous rescue, when so many countries in Europe hardly objected when the Jews were turned over to the Nazi. Yet, as I soon learned, Jewish citizens of Bulgaria were also rounded up, the men sent to labor camps, and those living in Macedonia and Thrace were actually sent to the concentration camps. I don’t have all the facts, but certainly the Bulgarian leaders at the time were pressured by their Nazi allies to take some actions, and these actions led to unfortunate results. This only serves to leave me more impressed that despite this pressure, the Bulgarian Jewish community was saved.

The rescue of Bulgaria’s Jews is one of the things I stress in my writing, because people are just not aware of this story. It is quite possible that the Bulgarian public is also not fully aware of what occurred. This is a story that must be told. I am proud to take a small role, through my writing, in relating what happened.

 

I wanted to make sure you understand that the official history and the real history somewhat differ, and there are people, who are not afraid to say both good and bad things that have happened at precisely the same time. Would you be willing to take on a task to write the actual story?

It would be easy to say that there is a definite history of something that happened in the past, but I think history can be very subjective. People see things in different ways, based on what influences their lives in the present day. Official histories can present the facts, as seen by official historians, but what really happened can be somewhat different. As a writer and journalist I research each topic that I feature in my writing. I endeavor to present only facts in my books and articles. It’s not always easy.

The story of Bulgarian Jews during the World War Two era continues to fascinate me. I am sure that I will return to this subject again and again in my writing. Writing the actual story is quite a daunting challenge, one that would require extensive research. I wish that I had the time and resources to take on such an undertaking, to present it accurately in the focus it certainly deserves.

 

Where do you live now, and what do you do?

I was born in Sioux City, Iowa, in the United States, but moved to Israel as a teenager with my family. I finished high school in Jerusalem, served for three years in the Israeli army, was a founding member of a kibbutz, and now live in a small community just outside Jerusalem. During my years on the kibbutz I worked as a farmer – driving tractors, picking vegetables, and milking cows. I was formally trained in the hospitality field and worked in hotels for many years, including a position at the Jerusalem Hilton.

For the past ten years I have worked at a marketing company serving clients in the online gaming industry. My position was relocated for two years to Sofia (2009 – 2010), which is where we have a major customer support center. Since coming back to Israel I have taken on a new position in the same Tel Aviv-based company that sent me to Bulgaria.

I continue to visit Bulgaria on a daily basis through my writing. I have written articles encouraging western tourists to visit Bulgaria, and I based my suspense novel “Valley of Thracians” in Bulgaria. I write book reviews for The Times of Israel and travel articles for The Huffington Post. I am currently finishing the editing process of my new novel, which will again be set in Bulgaria, but with a strong connection to Israel as well.

 

A question about the future. How do you see the future of Israel?

My parents made the move to Israel out of idealism, out of a commitment of Jews to return to their homeland. The State of Israel was created as a safe haven for Jews, but, it must be realized that there were, and there are, and there always will be others who share this very small piece of real estate. The United Nations recognized long ago that Jews and Arabs must share the territory known as Palestine; the Partition Plan divided up the land between the two communities. As hard as it is for many Jews to renounce a claim on what is seen as a Biblical heritage, this ancient land must be shared.

I believe that most Israelis are willing to accept a negotiated final status agreement with the Palestinians, allowing us to live our own lives in a Jewish State, and letting the Palestinians live their lives separately, in their own independent state. Unfortunately, there are extremists on both sides, mostly fueled by religious passion, that are preventing the realization of this peaceful future. And our leaders, both Israeli and Palestinian, are as yet unwilling to make the much needed concessions to enable the resolution of the ongoing conflict.

As a result, ordinary Israelis and Palestinians will continue to be in a constant “state of war”, unable to live calm, normal lives and become the friendly neighbors that I know we can be.

 

What about the future of Bulgaria?

I am certainly no expert on Bulgaria, and during the two years I lived in Sofia, I kept a safe distance from all local politics. Yet, I see that Bulgaria has a unique position in the world, as a member state of the European Union, yet as a country with strong historical, traditional and even religious connections to its neighbors to the east. Bulgaria needs to take advantage of this position, bridging east and west, and certainly can take on a strategic role in regional affairs, if it so desires.

My company established a customer support center in Sofia not only because Bulgarian salaries are low (which, unfortunately is the case), but because the Bulgarian people are very intelligent and motivated. I was always amazed at how many languages my young coworkers spoke, how eager they were to introduce me to their country, and how fascinated they were in my interest for Bulgaria.

Bulgaria can certainly play a pivotal role in Europe, providing high tech infrastructure and a base for industry. The possibilities for tourism development are great, as Bulgaria has something to offer every possible tourist, at all times of the year, and at extremely affordable prices. In short, I think Bulgaria could, and should, feature more prominently on the world map.

 

And a more general question – do you think that the world as a whole is going down the hill? Wars, Ebola, crisis, conflicts, and the instant reporting, which makes us part of all this.

I don’t think that anything has changed, really, except for our involvement in what is going on. We’ve always had wars and diseases and conflicts, yet today, everything is happening on a global stage. With a click of our finger, we can get informed, and more importantly, we can influence what is going on. Many recent social uprisings have been fueled by Twitter and Facebook, and here I’m referring to those staged in totalitarian, undemocratic states including Iran and China. Social media can lead to social change, and things can happen very quickly. Technological innovations are great, but we, as humans, have to come to terms with how best to use them.

 

Newspapers publish mainly negative news, which sells best. How do you manage to write good and positive stories?

Just over ten years ago I worked as the senior editor of an online Israeli news magazine, a website that reported all the “news and views” from and about Israel. In this job I was constantly glued to the news – reading the newspapers, watching the television, and surfing the Internet. If something happened, I needed to know. Most of this news was indeed negative, but out of commitment to my job, I was addicted to what was going on.

When I moved on to a different job, I turned off the news. Bad things happen constantly, but I don’t let them affect me or concern me as they did in the past. I keep a positive outlook on life, concentrating on what is good, and this is the attitude I express in my writing. Not all of my stories and articles are entirely happy, but, I do hope they will be perceived with the positive outlook I maintained when I wrote them.

If my writing influences readers around the world to think more positively about Bulgaria, and about Israel, I will be very pleased. In that case, my words will have served their purpose.

 

Свиване

Ще излезе ли истината за съдбата на българските евреи?  

Много важен и полезен разговор на журналиста Георги Коритаров с историка Борислав Дичев.

Ще ви бъде трудно да откриете фактите и информацията в този разговор в традиционните хартиени медии или да я гледате по друга телевизия.

Интересно е да се види и реакцията на официозния историк Божидар Димитров, който се включва в един момент по телефона.

Гледайте от 9:34 минути нататък.

 

Свиване

Плевнелиев е отрицание на съгласието и олицетворение на сервилността  

Мой блиц коментар за БГНЕС по повод днешната “реч” на Росен Плевнелиев пред Народното събрание:

Речта на г-н Плевнелиев в Народното събрание е поредният посредствен президентски буламач от политическо лицемерие, голи клишета и куха фразеология.

Да не говорим, че повечето от темите, които той изреди като в школски конспект нямат нищо общо с конституционните функции и обществено-политическата роля на държавния глава. Удар във въздуха.

Какво значи един президент да каканиже от парламентарната трибуна за санирането на панелните блокове и да не каже нито дума по ключов аспект от неговите правомощия – националната сигурност и отбраната. Оставям настрана това, че шумно обявената от правителството програма за саниране е корупционен инструмент, от който няма да има реален социален ефект, а само ще забогатеят близките до управляващите фирми, докато поредният заем от 1 милиард ще се плаща от целия народ.

Целият въпрос е, че президентът дължи редица отговори за цялостната си външнополитическа сервилност, която уврежда националните интереси. За безропотното му съучастие в отреждането на България на статута на “фронтова държава” и системните опити да се демонстрира враждебност спрямо Русия. За това, че папагалства опорните точки на ястребите в НАТО и на “партията на войната” вместо на “партията на мира” в САЩ. Той дължи и членоразделен отговор за очертаващите се сериозни загуби за нашата икономика и за туристическата индустрия, причинени от санкциите срещу Русия. Трябва да обясни на обществото защо не заема съобразена с националните интереси позиция по този въпрос, както правят Испания, Италия, Гърция, Унгария, Австрия, Кипър, Словакия.

Особено кухо звучат приказките за съгласие, когато изхождат от Плевнелиев и днешните управляващи. С цялостната си досегашна политика през последните години те са отрицание на самата идея за съгласие по основните приоритети на България. Именно те наложиха арогантността и профанизацията като водещо начало в българската политическа действителност. Факт!

Върху какво да се съгласяваме – те да си крадат под звуците на “Одата на радостта”, а ние да им ръкопляскаме? Да натрапват заробващия 16-милиарден дълг, който ще плащат поколения напред – по това ли да се съгласяваме? Или по безумната политика на обзетите от бесовете на пазарния фундаментализъм – нямаш пари, няма да се лекуваш; беден си, значи детето ти ще учи в лошо училище, а с парите на данъкоплатците ще финансираме частните училища, където учат децата на богатите?

За да има какъвто и да е разговор за съгласието някакъв смисъл и конкретни резултати, предпоставката е една – оставка на безпринципната четворна коалиция. Без оставка, не може да има съгласие. Защото политиката на това правителство и на президента е пагубна за държавата, обрича огромната част от хората на устойчива бедност и гарантира охолството на олигархията и управляващата клептокрация. /БГНЕС

——-

Борислав Цеков, гражданско непартийно Движение “Модерна България”.

 

Свиване

Наблюдения върху транспорта в САЩ  

Някои наблюдения за транспорта в САЩ, които разбира се не са изчерпателни, щото съм бил на само 3 летища, шофирал съм през само 3 щата, бил съм на 2 гари, 2 автогари и съм ползвал 4 влака. И малко съм поровил в интернет, за да си дообогатя представата. Ако някое мое наблюдение е невярно или изкривено, някой с повече престой в САЩ да ме поправи.

  • релсовият транспорт е скъп и неудобен (където го има). Влакът от Ню Йорк до Вашингтон или Бостън е 10 пъти по-скъп от автобусите, а е съвсем малко по-бърз. Влаковете изглеждат като извадени от антиутопия – металически, а и не особено чисти и приятни.
  • гарите са объркани, неудобни (Поне в Манхатан, де, където усложнението идва от необходимостта да са подземни) и всяка фирма си продава билети отделно, на различно място, по различен начин.
  • автогарите са просто паркинги – студени и сиви, без ясно обозначение на сектори и кой откъде тръгва.
  • метрото в Ню Йорк, освен неприятно (което се обяснява с възрастта му) на пръв поглед има доста single-points-of-failure – т.е. нещо счупи ли се, по цели линии всичко спира или се влачи с часове (да, огромно количество пътници, но все пак)
  • летищата са ми по-неприятни от европейските, макар и да нямам конкретно „оплакване“ защо (на JFK неизвестно за мен защо има огромни вентилатори). И за security ползват едни скенери на цялото тяло, дето няма научен консенсус дали са безопасни.
  • авиокомпаниите са тип „нискотарифни“ – без никакви екстри на борда, а като бонус, изглежда нямат и визуален критерий към стюардите и стюардесите (което, разбира се, не е драма, а и би било дискриминация, но дори тези на British Airways, които са лелки и чичковци, изглеждат по-добре)
  • американските автомобили са огромни, неикономични и поне в класациите, които съм виждал – не особено надеждни.
  • пътищата са претъпкани с коли, а на места (напр. Пенсилвания) са доста некачествени и дори има немалко дупки. Зимното почистване не ме впечатли, макар и снеговалежът да беше лек (северната част на щата Ню Йорк, имаше малко сняг по пътя, и съответно за 20 минути имаше две коли, обърнати край пътя). Други хора казват, че били добри в снегопочистването, та може да е било частен случай. Ограниченията пък са около 120 км/ч, т.е. не можеш бързо да стигнеш някъде, дори да няма задръстване.

Ще допълня картината с материал за инфраструктурата в САЩ от предаването на Джон Оливър.

Разбира се, сравнявам транспорта със западна Европа, не с България. Но всички гореизброени елементи в Европа ми харесват много повече – по-уютно и по-удобно е. И може би по-ефективно [citation needed]. Факт е, че САЩ е над 1.5 пъти по-голяма от Европа (като не броим Аляска), но източното крайбрежие би трябвало да е едно от най-транспортно активните места.

Като цяло ми се струва, че „социалистическа“ Европа доста по-добре се е справила с транспорта, поне откъм удобство. Ама аз съм „евро-шовинист“.

Свиване

Настолните игри в Третия райх  

Превод от руски: Павел Николов

"Juden Raus!" („Евреите вън!“ – бел П. Н.) е по всяка вероятност една от най-некоректните политически настолни игри в историята. Тя предлагала на немците да поупражнят в семеен кръг изселването на евреите. При това не е измислена от ведомството на Гьобелс, а от търговското издателство "Günther & Co" (Дрезден). То решило да върви „в крак с времето“ и пуснало играта на пазара през 1936 година.


Правилата на играта били прости: 2-6 играчи хвърляли поред зарчета и движели фигури, означаващи евреи, по игрално поле във вид на град. Печелел този, който успеел първи да изкара своите фигури извън града и да ги изпрати в Палестина.


Любопитно е, че официалните власти на Райха критикували играта за „профанация на антисемитизма“, а продажбата ѝ била ограничена.


През 1940 година Райхът се готвел за операцията „Морски лъв“, планираща нахлуване в Британия. Германските въздушни сили бомбардирали с всички сили английските градове и заводи. По това време в немските магазини се появила играта "Bomber über England" („Бомбардировачи над Англия“). Правилата били прости: на игралното поле, което представлявало част от картата на Европа, имало дупки, означаващи градове и други различни цели. Двама играчи „стреляли“ поред с топчета бомби, използвайки пружина (като при флипера - бел. П. Н.). За всяко попадение в британски „град“ играчът получавал точки, а за попадение в местност под немска окупация губел точки.


Интересно е, че градовете се оценявали с различен брой точки. Например за бомбардировка на Лондон се давали 100 точки, на Ливърпул – само 40 и т.н.


"Mit Prien gegen England" („С Прин срещу Англия“) е още една игра, в която немските деца воювали с Британия. Името си получила благодарение на тогавашния герой на Райха Гюнтер Прин, чиято подводница Ю-47 потопила 30 британски кораба, сред които и линейния кораб „Кралски дъб“.


В играта можели да участват до шестима души, които движели по игралното поле фигури във вид на подводници, като хвърляли зарове. Играта била издадена през 1940 г., а в началото на 1941-ва подводницата на Прин изчезнала заедно с целия си екипаж.


И до ден днешен не е известно дали е била потопена от противника, дали се е натъкнала на мина, или е потънала в резултат от авария.


Играта "Wehrschach" ("Военен шах")/"Tak-tik" е пусната в продажба през 1938 г. от издателството на Вермахта. Тя до известна степен приличала на обикновения шах.


Вместо традиционните фигури в нея се използвали фигури във вид на войници и танкове, а на игралното поле имало крепостни стени и водни прегради.


В следващите издания се появили още фигури, например ракети Фау-2 и авиобомби.


март 18, 2015

Свиване

Цинизмът на евро-плутокрацията  

Знаете ли колко струва на европейските граждани, в т.ч. на всички нас, новата сграда на Европейската централна банка във Франкфурт на Майн, която беше открита днес и обсадена от хиляди протестиращи граждани?
Отговор: 1,3 милиарда евро.
Това е истинско безобразие и показва до каква степен бюрокрацията на ЕС е скъсала с действителността. За какви двойни стандарти и цинично лицемерие говорим!
Като е за социални политики, здраве и обазование, европейската плутокрация и нейните германо-френски покровители настръхват и квичат до небето за остеритет, ограничения и икономии.
Като е за тяхното охолство, тлъсти бонуси, екстри и луксове – 1,3 милиарда само за офис.
ЕС? Ценности? Цинизъм и наглост!

Свиване

Карта на студентите изучаващите немски език в Европа  

Картата е 2012 година. Най-германофонските държави са Словения,Дания и Холандия. България е заедно с Прибалтика и Финландия.

The post Карта на студентите изучаващите немски език в Европа appeared first on ExtremeCentrePoint.

Свиване

Полицаите, арестували приятеля на Венета Марковска, са окончателно оправдани  


Две години, след като бяха дадени под съд за превишаване на власт и нанасяне на средна телесна повреда, полицаите, които арестуваха приятеля на бившата зам.-председателка на Върховния административен съд (ВАС) Венета Марковска, са окончателно оправдани. От мотивите на Софийския градски съд (СГС) обаче става ясно, че Георги Георгиев е излъгал за нощта на инцидента. Случаят бе описан в разследване на "Медиапул" и "Капитал" през 2010 г., а по-късно бе в основата на бойкота на президента Росен...
Свиване

Безсловесни любовни четириъгълници  

„Прелюбодеяние“ е дипломната работа на режисьора Явор Веселинов в НБУ, която участва в тазгодишния SIFF.

снимка

Професорът по физика Александър (Владимир Пенев) има вече подрастващ син Виктор (Ованес Торосян), но търси втора младост във втория си брак със своята студентка Поли (Полин Лалова).

Лидия Инждова (гледали сме я в „Чайка“, прекрасно изпълнение) пък е опърничавата и безсловесна боксьорка–фотограф Джули, която от своя страна е гадже на бледия младеж Виктор.

Още от първите секунди забелязваме разтягането на кино–времето. Забавеният каданс е любим подход на режисьора и оставаме с чувството, че сценарият е бил написан за много по–малка предвидена продължителност, а после е бил разтяган като празничен локум.

Избраната стилистика също е интересна – героите непрекъснато ядат, пият кафе (или повече всъщност разбъркват кафето), пушат, спят и се разхождат по бельо или бански. Почти не разговарят, а главно общуват невербално и се гледат умно. Героинята на Инджова дори по сценарий е няма и не трябва да се обажда въобще. Дисонанс в компанията внася професорът, който непрекъснато нещо дрънка с безкрайния си оптимизъм.

От цялата компания единствено той е членоразделен –  има идеи за устройството на света и обществото, търси младостта, търси приключенията, гради кариера, въобще действа, но пък бъкел не забелязва ставащото около себе си.

От друга страна, синът му е с тежки психични травми от развода на родителите си, хормоните бликат дори от ушите му, а дилемите които го мъчат, по–скоро напомнят за сексуално–психологическите мъки на тинейджърите, а не на младите мъже в студентска възраст.

Както се досещате, всичко се забърква, обърква и разбърква в оплетен любовен четириъгълник, от който няма как да се излезе без поражения.

Би могло, би могло да се получи наистина много силна камерна драма. Но не се получава. Не всеки е Шекспир, дори не всеки е гледал внимателно Абсолвентът (The Graduate, горещо препоръчвам!). 

Затова, от  възможна драма се е получила реална мелодрама – като че ли любимият жанр на съвременното българско кино.

На мен ми харесаха изпълненията и на двете млади актриси, като си мисля че за Полин Лалова можеха да напишат по–добре ролята, защото тя определно има потенциал да покаже много повече от екрана, и като ангел, и като демон. Ованес и Владо Пенев са си класа, те биха изиграли добре и улични стълбове, ако това е задачата.

Останах за разговора с екипа, защото ми беше любопитно какво ще кажат и как ще се опитват да заобикалят острите моменти.



Възхищавам им се, че почти без бюджет и в изключително къс снимачен срок (две седмици) са успели да го заснемат, което е постижение, граничещо с героизъм.

Ако ви се гледа – гледайте го, но евентулно само с познавателна цел и на ваша отговорност.

Трейлърът (рекламното филмче, за съжаление не е разрешено за вграждане в сайтове, тъй че клик):


Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Най-нови в Мегафон

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.