декември 07, 2016

Свиване

Колко ще ми струва да ползвам природен газ в дома си?  

Колко ще ми струва да ползвам природен газ

Вече знам, че ползването на природен газ у дома е не само безопасно, но и безвредно за околната среда. Като глава на домакинство обаче за мен най-важно е да знам как потреблението на природен газ ще се отрази на семейния бюджет. Как се съпоставят разходите ми като потребител на природен газ и на електроенергия? Ако […]

The post Колко ще ми струва да ползвам природен газ в дома си? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Ученишка екскурдия; Духов ден  

Димитър Стефанов и Стерьо Николов от Костур, Егейска Македония - "Ученишка Екскурсия; Духов Ден", публикувано във в. "Вести", брой 2 и брой 4, Цариград, 1912 година

Обработил от сканиран в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

Преподавателят ни по естествена история г-н Д. Илиев един ден ни съобщи, че ни устроява излет за 21, 22 и 23 април, с цел да турим основа на училищна сбирка от местни минерали и скали, които се намират из околността ни. Ние посрещнахме със задоволство тази вест. Една неуловима радост изпълни сърцата ни. В кратко време приготвихме необходимото: раници, блокчета за рисуване и пр.

На 21 април подир обяд тръгнахме. Пътят ни бе към с. Тихолища, което се намира на североизток от Костур. Избрахме по-късия път - през езерото. Това още повече ни зарадва. Качихме се на една лодка и заплувахме с песни из гладката езерна повърхност. Бели облаци покриваха тук-таме небосклона. Времето не бе толкова весело, но на това ние не обръщахме внимание. Пред нас се откри омайна картина: право към север се издига величественият връх Вич, още покрит със сняг. Наляво в една поляна лежеше с. Апоскеп, а по-нагоре, малко на североизток - с. Сетома. Още по-нагоре в планината лежи с. Шестеово, а над него връх Буковик. Отдясно оставаше с. Маврово на брега на езерото, а по на изток полските села: Горенци, Чорилово, Команичево и др. Отражението на околните планини и намиращите се край езерото дървета в езерната вода придаваха още по-голяма хубост на тая картина. Слънцето от време на време се измъкваше из облаците и придаваше на картината тайнственост и величие. Захласнати от тая гледка, ние не забелязахме как се измина пътят.

Излязохме на брега. Оттук до селото пътят ни минаваше през разкошни ливади и ниви. Полето бе препълнено с работници, които разчистваха нивите. Ние припкахме по тревата забравено. По пътя обсипвахме учителя с всевъзможни въпроси, на които той ни отговаряше винаги весело. Не след дълго време с песни стигнахме в селото. Излязоха да ни посрещнат неколцина селяни наедно със селския учител г. Л. Янев. Те ни заведоха в училището, където и си отпочинахме. Предстоеше ни до вечерта да обходим селската река по течението ѝ. Тук ние видяхме механическата сила на водата - речни наноси. Тая река е засипала част от селското поле и по течението ѝ се намират грамадни камъни. Като разгледва човек тая нищожна река, не може да си представи човек как е могла тя да засипе толкова места, а най-вече, как е могла да довлече тия грамадни камъни. Ние отивахме все по-нагоре и по-нагоре, ту по течението на самата река, ту откъм левия бряг или откъм десния бряг. Бученето на водата ни оглушаваше. Ние вървяхме захласнати от величието на природата. Един гъст непроходим лес ни се изпречи и ни накара да се завърнем. Па и времето напредваше. На връщане разглеждахме различните видове камъни - повечето сиви пясъчници - и с това закъсняхме още повече. Доста късно се прибрахме в селото. Веселите песни на плевачките, които се връщаха от полето, се носеха като тихи вълни из мрака. Вечеряхме в училището и се настанихме по квартирите.

Съмваше неделя. Ние купно отидохме в черква. След свършването на литургията излязохме в черковния двор, където дадохме няколко гимнастически игри. Подир два часа бяхме готови за път. По пътя ни придружиха г. Л. Янев, селския кмет бай Анастас и Динето. Тръгнахме по западна посока и след като изминахме едно пространство, покрито с ливади и лозя, стигнахме до друга една река, която тоже бе покрила широко поле с пясък. Това беше засипаното поле на някогашния град Лъка. Минахме това поле и зехме да се изкачваме на отсрещната планина към Шестеово. Тук се намира една оловна руда целусит. След като прибрахме няколко добри екземпляра и след като обиколихме околните места, зехме да слизаме с посока към североизток. Стигнахме до един трап край засипания гр. Лъка. Понеже бе пладне, седнахме да отпочинем и да позакусим. Тук бай Анастас ни разказа, според преданието, как първоначално разбойници пропъдили много от жителите на г. Лъка и как буйната река засипала останалата част от града и полето на нещастните земеделци.

Бай Анастас и Динето се завърнаха в селото си, а ние, заедно с г. Л. Янев, тръгнахме към с. Шестеово.

Трябваше да се изкачваме по планината. За да се изкачим по-лесно, ние зехме северна посока, а после северозападна.

Стигнахме в Шестеово. Това село е доста хубаво. Навсякъде, както в околността, тъй и в селото, има изобилна вода. Около селото се намират хубави планински ливади, покрити с тополови дървета. Спряхме се в черквата. Тук дойде селският свещеник Коста, който бе тъй добър да ни заведе в една къща, да си отпочинем. Оттука, по поръка на учителя ни, ни придружи полякът (полският пазач - бел. П. Н.) Таанс Шлюпката. Тръгнахме. Изкачването ни към шестеовския връх Буковик бе твърде весело. Казват, че тоя връх бил някога вулкан. От тоя връх свободно можехме да разгледаме цялата околност. На запад се простираше като зелена поляна Габрешката котловина, около която са разположени хубавите села Дреновени, Поздивища, Черонвища, Габреш и помашкото село Жервени. На изток остава Горенци, което с хубавите си къщи и красив изглед прилича на паланка. Лъчите на захождащити слънце феерично играеха по прозорците на къщите. На юг се белееше, плувнал като лебед по тихите води на езерото, Костур.

Зехме да слизаме на запад. Стигнахме до една чешма. Тук закусихме и потеглихме към югозапад. Когато излязохме над Апоскепската планина, бай Танас се сбогува с нас. Ние продължихме да вървим все по тая посока, като ударихме през планината. Слънцето бе на залязване. Умора взе да се чувства по лицата ни. Па и пътят е скалист. Газехме все варовити камъни. Току изведнъж се чу шеговитият глас на другаря ни Георги: "Лисици!". Хукнахме с викове напред и за един миг се намерихме над едно ридче, откъдето видяхме как бяга една изпоплашена лисица. Тая случка като че ли ни развесели. Пътят ни мианваше покрай едни дупки, наречени от местното население дули. Те са много дълбоки и ако се ослуша, човек ще чуе кипене на вода. Преданията, запазени в селата Сетома и Апоскеп, казват, че в тия дупки (подземни пещери) се дели водата за тия две села. И наистина, както в Сетома, тъй и в Апоскеп, има много водни извори. Цялата Апоскепска планина се състои от варовити камъни. Тук намерихме кристализиран варовик - калцит, превъзходни кристали. Когато стигнахме в Апоскеп, бе доста тъмно. Гостоприемните селяни излязоха да ни посрещнат и да ни заведат в домовете си.

Съмна се - ден Гергьовден! Отидохме в черквата "Св. Илия", намираща се над селото, в планината. След отпуска и тук изиграхме гимнастически упражнения, възнаградени с "браво" и ръкопляскания. Зехме поляка Дим. Милев и тръгнахме да идем в местността Лабана, за да разгледаме тук намиращите се медни руди халкопирит. Г-н Илиев пък не изпускаше случай да ни обърне вниманието на някоя геологическа промяна на почвата, като ни обясняваше обстойно за всичко. Неусетно се намерихме в един дълбок трап. Виждаше се само един прорез от бистрото небе. Тук бе рудата. За жалост, реката бе затрупала разкопите, та не можахме да видим леговището на рудата. Намерихме обаче хубави и чисти парчета халкопирит, малахит и азурит. Когато тръгнахме да се връщаме, наваляше пладне. Влязохме в селото с песни и под марш. В училището се научихме, че и другарите ни от останалите два класа бяха дошли да прекарат Гергьовден тук.

В училището се наобядвахме и излязохме да обходим селото. Особено внимание ни обърна чешмата. Тя се намира в горната част на селото и извира из една канара. Излизащата вода е толкова много, щото може да кара две воденици.

На поляната пред училището бе се събрало цялото село. Момите на групи пееха песни и се люлееха на въжета, прехвърлени на старите дървета, които заобикалят поляната. Доближих се до една група и чух следните песни:

"Разболело ми се русо граматниче.

- Ай ти, Яне, Яне, русо граматниче,

шчо на Бога фтеса, шчо теку ми леза?

Отговарва русо, русо граматниче:

- Ай ти, майко, майко, ния луди млади,

та кога ойдоме в Горната Преспа,

в Горната Преспа за млада невеста,

вси кони вързае за гора зелена,

яска кона върза за момин кивур.

Кона се заигра, кивур се откърти,

кивур се откърти, мома се отвиде,

мома се отвиде, зелена мулия,

зелена мулия, жълта трифуния.

Та си извади риза от пазува,

та му я избриса зелена мулия.

Три пъти се сведе, триста му остави

все кара грошеве и жълти флорини".

*

Сви ветрове подунае,

сви гори залюляе,

сви води се разматие.

Поминае юнаците,

поминае, се напие,

се напие, разболее,

коай два днови, кой три днови,

жълно лудо три години.

Ми издрва три постели,

три постели копринени,

три перници памбукерни".

*

"- Йовано, моме Йовано.

Расипа село големо,

осъм стотини оджаци

и теку други сараи.

- Майко ле, мила майко ле,

ако е било от мене,

ке ода, майко, ке ода

на Светогорскио монастир.

Кога одеше Йоана

на Светогорскио монастир

и отдалеко викаше:

- Калугерици, сестрици,

дал има место за мене

и калугерска промена?

- Йовано, моме Йовано,

за тебе место имало

и калугерска промена.

Йовано, моме Йовано,

да е посечеш косата,

да го изчерниш лицето.

Монастир има попови,

попови млади гякови.

Кога сечеше косата,

гласо от Бога одеше,

кога чернеше лицето,

Земата ми е рипчеше.

*

Загюргай се, закармяй се,

Гюрге ле, войге ле.

Дека да го префърлиме -

ву попови рамно дворие,

Гюрге ле, войге ле.

Стойко се Гюрга

леца го пули

и му се моли,

Гюрге ле, войге ле:

- Кротку го фърляйте,

да не ми падни

и да се удри.

Върца ести мойта дизга,

вейка ести мойто рамо.

Стойко ести мойто момче.

Привечер се върнахме предоволни (от селото до граад има един час). Узнахме колко хубости има нашата земя, как тя мами погледа и колко весели човека. Дали ще последва и друга екскурсия?

гр. Костур, април 1912 г.

Димитър Стефанов, уч. от III клас.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2. Още обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

3. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".

4. ЗА АВТОРА: Официалният орган на Българската екзархия в. "Вести" в специалната секция "Дописки" години на ред редовно публикува писма на останали под османска власт българи от Македония и Одринска Тракия.

декември 06, 2016

Свиване

Паметна плоча на именити чужди архитекти или за респекта пред истината  

Паметна плоча на едни от архитектите, работили върху сградата на Народния театър
„Иван Вазов” е поставена на сградата на театъра по инициатива на Съюза на архитектуте в България, съобщава електронното издание citybuild.bg - "Откриха първата паметна плоча на именити чужди архитекти"
23.03.2012 / 11:18 -
http://www.citybuild.bg/news/otkriha-pyrvata-pametna-plocha/18813
Х.Хелмер и Ф.Фелнер, съответно с немско и австрийско потекло, са архитекти от мюнхенската школа, работили в края на 19 и началото на 20 век, специализирали се главно в изграждане на театрални постройки. През 1873 г. съвместно основават архитектурното бюро „Фелнер и Хелмер" във Виена, което проектира и изгражда около 50 театъра в Австро-Унгария, България, Румъния и Швейцария. Сред най-известните им творби е сградата на софийския Народен театър „Ив.Вазов". Запазени са и оригинални скици на проекта.


С респект към историческата истина, трябва да подчертаем, че в изтъкнатото архитектурно бюро във Виена водещ е арх. Фердинанд Фелнер младши, който наследява бюрото от баща си. Херман Хелмер първоначално е само сътрудник в това бюро и едва впоследствие става съдружник.
Затова буди недоумение поставянето името на Х. Хелмер на първо място.
Потвърждение за тази градация се намира в немската версия за бюрото "Fellner& Helmer" в уикипедия:
http://de.wikipedia.org/wiki/B%C3%BCro_Fellner_%26_Helmera href="http://4.bp.blogspot.com/-6YHrABSfBA4/T29TenzIwHI/AAAAAAAAC2s/_Q6E3JXXzb8s1600/Fellner-Helmer%2529NarTheatre_SF.jpg">

















Фердинанд Фелнер следва архитектура във ВТУ Виена.
Отношение към Мюнхенската архитектурна школа има само рoденият в Германия Херман Хелмер.
Съдружниците проектират първата сграда на Народния театър в необароков стил. И по този начин тя се родее с редица други техни проекти из цяла Европа.

    [вж., каталог - с. 28-31]
Но днешното здание на Народния театър в София е съхранило твърде малко от техния оригинал.

Както е известно, през 1923 г. сградата на театъра е разрушена от пожар.
За повторно изграждане на театъра е поканен архитектът от Мюнхен и професор в Дрезденската политехника Мартин Дюлфер. Неговият проект предвижда значително разрастване на сценичната и административната част откъм ул. "Г. Бенковски", но вече с ново декоративно оформление и покритие.
От първоначалния облик на сградата в проекта на Фелнер и Хелмер се възстановява само входната част с характерните портик, фронтон и надстройки.

След пораженията от бомбардировките през 1944 г. сградата на театъра е възстановена във вида й след 1923-28 г.
Следваща реконструкция на театъра през 1970-те години възобновява върху новия обем на сценичната част бароковия купол както е бил в проекта на Фелнер и Хелмер като по този начин заличава част от работата на М. Дюлфер.




Свиване

Билет за любителски риболов. Как да ловя риба законно?  

риболовен билет

Любител рибар съм! Обожавам да съм сред природата и да разпускам до водата, независимо от сезона. С пожелание за спорен улов, нека видим как законно да се наслаждавам на хобито си. Къде мога да ловя законно риба? Местата, на които мога като любител рибар да ловя риба, са изчерпателно посочени в закона: българският участък на […]

The post Билет за любителски риболов. Как да ловя риба законно? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Лекции по руска литература – брой 49  

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2. ИДИОТ (1868 г.) - 1.

БЕСОВЕ (1872 г.)

В "Бесове" се разказва за руски терористи, които планират насилие и разрушение, а фактически убиват един от своите хора. Радикалната критика осъдила произведението като реакционно. От друга страна, романът бил приет за проникновено изследване по отношение на хора, които са доведени от своите идеи до блато, в което потъват. Обърнете внимание на пейзажите:

"Ситният чест дъждец не преставаше, поглъщаше всеки отблясък и оттенък и превръщаше всичко наоколо в някаква сива оловна равнодушна мъглявина. Отдавна беше ден, а сякаш още не бе разсъмнало. (На сутринта след убийството на Лебядкини.)

"Това бе едно извънредно мрачно място на края на огромния парк на Ставрогини. <...> ...колко ли зловещо е изглеждало оная сурова есенна вечер. Оттук започваше стара, добре запазена гора, неясните очертания на огромните вековни борове мрачно се открояваха в тъмнината. Толкова тъмно беше, че лицата не се различаваха дори от две крачки... <...> Неизвестно кога и за какво, от незапомнени времена тук бе изградена от грубо струпай недялан камък някаква доста смешна беседка, нещо като пещеричка. Дървената маса и пейките, поставени някога в пещеричката, отдавна бяха изгнили и се бяха разпаднали. На около двеста крачки вдясно свършваше третото езеро. В парка имаше едно след друго три езера, които започваха от къщата и се простираха на цяла верста чак до другия му край". (Преди убийството на Шатов.)

Вече ми се наложи да кажа, че методът на Достоевский по отношение на героите в произведенията му е драматургичен. Като представя един или друг герой, той описва накратко външността му и след това не се връща почти никога към нея. Също така в диалозите липсват ремарки, каквито обикновено използват другите автори: посочване на жест, поглед към един или друг детайл, характеристика на обстановката.

Човек остава с чувството, че той не вижда своите герои, че те са просто кукли, забележителни, очарователни кукли, мятащи се в потока на авторовите идеи.

Унижението на човешкото достойнство - любимата тема на Достоевский - е достойна по-скоро за фарс, а не за драма. Лишен от истинско чувство за хумор, Достоевский едва се удържа да не се потопи в най-обикновена груба безвкусица, при това ужасно многословна. (Разказът за отношенията между волевата истерична стара дама и слабия истеричен стар господин, който заема първите сто страници на "Бесове", е скучен и неправдоподобен.) В преплитането на фарсовата интрига с човешката трагедия се усеща ясно чуждестранен акцент, нещо в нейните сюжетни ходове намирисва на второразряден френски роман. Това обаче не означава, че не можем да срещнем успешни сцени. В "Бесове" е нарисуван прелестен шарж на Тургенев - модния писател Кармазинов... "Старче, впрочем не повече от петдесет и пет годишно, с доста румено личице, с гъсти побелели къдрички, изскочили под кръглото цилиндрично бомбе и засукани около малките му чистички, розови ушенца. Чистичкото му личице беше недотам красиво, с тънки, продълговати, хитро свити устни, с малко месест нос и остри, умни, малки очички. Облечен бе някак вехто, с някаква наметка на плещите, каквато например биха носили през този сезон някъде в Швейцария или в Северна Италия. Но във всеки случай всички дреболийки: ръкавели, якички, копчета, лорнетът с дръжка от костенурка на тънка черна лентичка, пръстенът, бяха изкусурени както у хората с безукорно добър вкус. Говори с медно, макар и малко кресливо гласче. Пише с цел единствено да се покаже, както например при описаната гибел на един параход някъде край бреговете на Англия. Така и се четеше между редовете: "Интересувайте се от мене, вижте какъв бях в тези минути. Какво гледате тази удавница с мъртво дете в мъртвите си ръце? Гледайте по-добре мене, как не понесох това зрелище и се отвърнах от него". Много тънък намек - у Тургенев има подобно описание на корабен пожар, очевидно свързано с наблюдаван епизод в младостта му, което неговите врагове му напомняли с наслаждение цял живот.

По волята на автора, който изгражда кулминацията с разпалеността на драматург, при Варвара Петровна се събира несметно множество гости. Тук са всичките герои от "Бесове", сред които и двама, току-що пристигнали от чужбина. Каква невероятна глупост, но глупост грандиозна, достигаща своя връх, с изблици на гениални озарения, осветяващи целия този мрачен и безумен фарс!

Събрани в една стая, тези хора се мачкат и унижават помежду си, като предизвикват чудовищни скандали. Скандалите завършват безрезултатно, защото действието получава неочакван нов обрат.

Както винаги в романите на Достоевский, пред нас се изправя забързано и трескаво натрупване на думи с безкрайни повторения, със завои встрани - словесна каскада, от която читателят е потресен след, например, ефирната и удивително хармоничната проза на Лермонтов. Достоевский, както се знае, е велик търсач на истината, гениален изследовател на болната човешка душа, но при това не е велик художник в този смисъл, в който са велики художници Толстой, Пушкин и Чехов. И повтарям, не защото създаденият от него свят е нереален, светът на всеки художник е нереален, но защото е създаден прекалено прибързано, без всякакво чувство за мярка и хармония, на които трябва да се подчинява даже най-ирационалният шедьовър (за да стане шедьовър). Наистина, в известен смисъл Достоевский е прекалено рационалистичен в своите тромави методи и макар че неговите събития са само събития от духовния живот, а героите му са ходещи идеи в човешки облик, тяхната взаимна връзка и развитието на тези събития се задвижват по механичен начин, характерен за примитивните и второстепенни романи от края на 18-ти и началото на 19 век.

Искам още един път да подчертая, че Достоевский притежава по-скоро талант на драматург, отколкото на романист. Неговите романи са верига от сцени, от диалози и от масовки с участието на едва ли не всичките герои - с множество чисто театрални трикове, такива като очаквана кулминационна сцена, неочакван гост, комедийна развръзка и т. н. Като романи неговите книги се разпадат на парчета, като пиеси са прекалено дълги, композиционно ронливи и несъразмерни.

Като описва своите герои, техните отношения и положения, в които попадат, Достоевский не е много остроумен, но понякога е доста язвителен.

"Френско-пруската война" - така се нарича музикалната пиеса, съчинена от Лямшин, един от героите в "Бесове".

"Почваше с тревожните звуци на „Марсилезата“: „Qu’un sang impur abreuve nos silons!“

Звучеше гордо предизвикателство, опиянение от бъдещите победи. Но внезапно, наред с майсторските вариации на химна, някъде отстрани, долу, в края, но много близко се раздават пошлите звуци на „Mein lieber Augustin“. „Марсилезата“ не го забелязва, „Марсилезата“ е във висшата точка на опиянението от своето величие, но „Augustin“ крепне, „Augustin“ е все по-нахален и ето че тактовете на „Augustin“ някак неочаквано започват да съвпадат с тактовете на „Марсилезата“. И тя започва сякаш да се сърди; забелязала е най-сетне „Augustin“, иска да го махне, да го прогони като досадна, жалка муха, но „Mein lieber Augustin“ се е вкопчил здраво; той е весел и самоуверен, радостен и нахален; и „Марсилезата“ някак внезапно ужасно изглупява; вече не крие, че е ядосана и обидена; това са вопли на негодувание, това са сълзи и проклятия с прострени към провидението ръце: „Pas un pouce de notre terrain, pas une pierre de nos forteresses!“

Но вече е принудена да пее в такт с „Mein lieber Augustin“. Звуците й по един най-глупашки начин се преливат с „Augustin“, тя клюмва, гасне. Рядко, на пориви ще прозвучи отново „qu’un sang impur…“, но тутакси по най-обиден начин се превръща в просташко валсче. Тя напълно се примирява: това е Жюл Фавър, който ридае на гърдите на Бисмарк и дава всичко, всичко… Но ето че почва да разсвирепява и „Augustin“: чуват се сипкави звуци, усещат се изпитата бъчва бира, бясното самохвалство, звучат исканията за милиарди, за тънки пури, шампанско и заложници; „Augustin“ се превръща в яростен рев…

(Следва)

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:

БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

декември 05, 2016

Свиване

“Отче наш” за моите кръщелници  

Както казах преди няколко месеца, аз съм много лош кръстник. Не се срещам редовно със своите кръщелници, които са на най-различна възраст – от мои връстници, до съвсем малки деца, – не се срещам с тях, а и да се срещна, не разговаряме на теми и по начин, по който е длъжен да говори един кръстник. Те ме знаят като светски човек, какъвто съм изцяло – понякога пернат в устата, горделив и надменен, гневлив и властолюбив, умерен чревоугодник и пияница, егоист, не особено сърдечен към ближния, суетен и тщеславен. А кръстникът не бива да се показва такъв пред кръщелниците си, поне не и непрекъснато.

Предишния път, измъчван от тези угризения, им написах това, което винаги съм искал да им кажа за вярата и за Църквата – нещо, което съм гарантирал за тях при Кръщението им, и съм поел отговорността на научат и да не забравят. Защото да си християнин е стандарт. Да вярваш, да повярваш означава да приемеш знание, без да са ти потребни доказателства на разума. Да кажеш: да, приемам истината, дори когато е извън моите сетива, даже да е и извън моя разум. Да повярваш означава още, че приемаш знанието от другиго, а не от себе си, не да си го измислиш сам и да се успокояваш, че вярваш в това, което си изобретил – това не е трудно, това е механизмът на всяка заблуда. При християнството Другият, от Когото приемаш истината, без да я подлагаш на светско мъдруване, е Богочовекът Исус Христос и Той ни преподава тази истина чрез Евангелието. Човек, който безпрекословно я приема за своя истина, наричаме „християнин“.

Накратко, за това си говорихме предния път с моите кръщелници. Сега ми се ще да поговорим за молитвата „Отче наш“, Господнята молитва. Много модерни хора извън църквата смятат молитвите за насилствено самоунижение или пък за търговия с Бога. Това не е така. Молитвите са текстове, внимателно съставени според духа и буквата на цялото Свещено Писание и цялото Свещено Предание на Църквата. Те са точната формула, чрез която човекът застава пред лицето на своя Творец и общува с него не в преносен, а в съвсем буквален смисъл. Те помагат на разумната душа да се докосне до онази част от Творението, която не е познаваема сетивно, а е само умопостижима.

Една от най-важните молитви е „Отче наш“, тя е съставена и преподадена от самият Исус Христос (Матей 6: 9-13, Лука 11: 2-4): „И когато Той беше на едно място и се молеше, след като свърши молитвата, един от неговите ученици Mу рече: Господи, нaучи ни да се молим, както и Йоан научи учениците си. А Той им рече: Когато се молите, казвайте:

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин
“.

Ще отворя скоба, за да кажа, скъпи кръщелници, че молитвите трябва да се почувстват със сърцето, но също така трябва да се обемат и с разума, тоест да се осмислят. Ако искате да беседвате с някого за смисъла и значението на „Отче наш“, то аз ви препоръчвам свещениците във вашата енорийска църква – те са за това. Ако пък предпочитате да четете, няма да сбъркате, ако се насочите към тълкуванието на св. Йоан Златоуст. Тук аз ще ви кажа съвсем накратко какво разбирам и какво чувствам от молитвата „Отче наш“. Бъдете спокойни, нищо не съм си измислял, нито съм новаторствал (да не бъде!). Скромното ми желание е само да събудя интереса ви, за да продължите нататък сами, с подкрепата на по-достойни, по-информирани и по-добри хора.

И така, чрез молитвата човек иска да се промени и усъвършенства, да пренастрои своята духовна същност, да я обърне отново към Бога, което значи да се покае – покаянието не е самобичуване за лоши постъпки, а дълбок стремеж духът да се върне към своя Първоизточник, да възстанови разрушената от греха връзка. Как искаме да се променим, какви искаме да бъдем след промяната, ако тя се окаже успешна? Ето такива:

Отче наш, който си на небесата!

Чудото е още в първия стих. Случило се е нещо, което ни позволява на нас като творение, да се изправим лично пред своя Творец и да беседваме с него. Ако се опитаме да съпоставим мащабите, ще осъзнаем, че това е една твърде необичайна привилегия: аз, който съм трудно забележим дори на картата на квартала си, чийто живот е проблеснал като случайно мигновение от най-малкия миг, аз се изправям пред Онова, от което нищо по-голямо не може да бъде мислено („небесата“ не са небето като част от Творението, а всички небеса, всичко мислимо и немислимо, всичко), Онзи, за Когото вселената е по-нищожна, отколкото нищожен съм аз за вселената. Изправям се и Го занимавам с моите глупости, с грешките си, със страстите си, със слабостите и несъвършенствата си, с наивните си желания и дребни делнични притеснения. А Той ме слуша с внимание…

Да се свети Твоето име,

Нещо е свято, когато от него няма по-висше и по-неповредено от някакъв недостатък. Признавайки Божието име за свято, ние го славим като най-велико. Тоест с тези думи ние очертаваме, дефинираме и заявяваме своята ценностна система. За нас няма по-висша ценност, няма по-голяма цел и по-дълбок смисъл от Бог, по Чийто образ сме създадени и към Чието съвършенство искаме да се върнем, уподобявайки се по благодат. Като прославяме името на Бога, ние казваме: Божии сме. И като такива казваме още:

Да дойде твоето Царство,

Земното царство (държавата) е най-висшата форма за устройване и регулиране на човешките отношения. То е най-висшият закон, който цивилизованият, разумният човек е създал за себе си на земята. Законът е опит да се живее в добро, а злото да бъде неутрализирано. Царството Божие не е държава, а нещо неизмеримо повече. То е закон. То е неповреден от злото промисъл за любов между хората. Когато искаме да дойде то, ние призоваваме божествения ред, който ще се установи в Осмия ден, денят след Страшния съд след окончателното отпадане на злото и смъртта, и изразяваме желание, надяваме се и се молим да станем негови граждани.

Да бъде твоята воля,

Не моята, а Твоята воля – това е фундаментално! Човек може да различава добро и зло и има свободна воля, за да избере едното от тях, като, разбира се, желателно за всички е това да бъде доброто. Тази логика ни води до едно единствено заключение („логика“ идва от „логос“; всяко нещо е логично, защото произлиза от Словото, „чрез което всичко е станало“): своята висша свобода човешката свободна воля ще осъществи едва тогава, когато се оттегли, за да допусне на своето място Божията воля. Свободата е сила – силата да отречеш себе си, за да се осъществиш. Парадоксално? Може би. Но кое в християнството не е! Доколкото аз съм образ Божий, то Божията воля е моята воля, само че в неповреден вид. Да бъде, Господи, Твоята воля, защото моята е слаба, дори когато иска да върви по твоите стъпки. Моята воля е грешна и лъжовна, от нея произлизат страстите и пороците. Демоните ме погубват с изкушения и съблазни, но страстите и пороците са си мои.

както на небето, тъй и на земята;

Тоест, нека волята на Бог обхване цялото творение, което се състои от духовен (небето) и материален (земята) свят, това е волята, причина за съществуването на всичко и единствено тя отговаря на вечния замисъл на неговото сътворяване. Тоест, когато молим волята Божия да бъде над цялото Творение, ние искаме Творението да не се отклонява от божествения си план. И още: ние искаме Божията воля да се прояви на земята по същия начин, по който се проявява и на небето. Ангелите следват божията воля, техните воли и тази на Бог са едно. Тук се молим по смирение и любов към Бога да бъдем като ангелите.

насъщния ни хляб дай ни днес,

Тези думи могат да се тълкуват по два начина, като никой от тях не изключва другия:

1. Дай необходимия минимум. Изразяваме смиреното убеждение, че Бог знае какво ни е потребно по-добре от нас. Затова не ламтим за нищо повече, за да не отклонят тези ламтежи пътя на душата ни в неправилна и пагубна посока;

2. Дай ни истинската храна, а не онова, което ние си мислим за храна. Истинската храна на човека не е материалната храна, с нея той е принуден да се храни, защото връзката му с Бог е прекъсната. Хранейки се с материална храна, изяждайки Творението, човек умира. Тоест, като молим Бог за „истинска храна“, ние разкаяно го молим да възстанови връзката между нас и Себе Си и Той го прави чрез Боговъплъщението. С раждането Си Христос очисти човешката природа (човечеството) чрез божествената Си природа (божеството) от греха и ние се молим да намерим у себе си сили, за да се възползваме от това неописуемо благодеяние. Разбира се, у себе си ние сили няма да намерим, ако не се влеят такива чрез благодатта на Светия Дух.

и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници,

Какво е прошката? Има два вида прошка: когато Бог ни прощава и когато ние си прощаваме един на друг. Когато Бог ни прощава, Той изглажда нашите несъвършенства, премахва недостатъците ни, които ни пречат, веднъж създадени по Негов образ, да се превърнем и в Негово подобие. Когато Бог ни прощава, той ни помага да се превърнем в такива богове по благодат, какъвто е Той по природа. Това е смисълът и целта както на човешкото съществуване, така и на съществуването на цялото Творение. От своя страна, когато ние си прощаваме един на друг, ние го правим с любов и чисто сърце, като така се подготвяме да приемем и Божията прошка. Когато прощаваме, освен вяра и любов, ние показваме две неща:

1. Смирение. То е най-висшата добродетел, защото е обратното на най-големия грях – гордостта. Смирението е единствената добродетел, която може да лекува гордостта.

2. Надежда. Единствен Бог може да очисти това, за което ние сме немощни и неспособни да очистим. Затова ние с любов, вяра и смирение се надяваме, че Той ще го направи. Когато прощаваме, ние даваме на ближния същото, каквото се надяваме да получим от Бог за себе си.

и не въведи нас в изкушения, но избави ни от лукавия;

Злото в света не е сътворено от Бог. Всички неща съществуват по две причини: по Божие благоволение и по Божие допущение. Бог твори само добро, но допуска сатаната да твори зло, за да се осъществи съдбата на човека да бъде изправен пред избор. Злото е навсякъде около нас, нашият свят „лежи в зло“ (Първо съборно послание на св. Йоан Богослов, 5:19), но ние се уповаваме на Бога да ни спаси от него, защото Бог има власт над сатаната, който е източник на всяко зло (сатаната не е Бог с обратен знак; сатаната при цялата си мощ е просто възгордяло се творение, а Бог е Творец). С тези думи в края на молитвата, ние още веднъж признаваме, че сами по себе си сме немощни да се справим с греха, но винаги се уповаваме на Бога да подкрепи със своето могъщество нашето искрено желание. Това се нарича „синергия“ – взаимодействие между Бога и човека в името на човешкото спасение и богоуподобяване.

защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки.

Няма добро, няма истина, няма живот, който да не произхожда от Светата Троица. С това твърдение слагаме своеобразна точка на своята молитва, като още веднъж потвърждаваме вярата си в Божествения произход на света и на човека.

Амин.


И така, скъпи кръщелници, молитвата „Отче наш“ е дълбок богословски трактат в едно изречение. Тя е Господнята молитва. Има и друга, Христовата молитва, която също по смисъл е цял трактат и също е само едно изречение, даже още по-кратко:

„Господи Исусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния!“

Реших, че е добре да ви каже тези неща, пък ако сте ги знаели и без мен – още по-добре. Когато поискате да се помолите, можете, разбира се, да го направите и със свои думи, стига сърцето ви да е отворено и устремено към Бога. Но все е по-хубаво да използвате установените през вековете формули, съставени от вещи богослови, каквито вече няма.

Надявам се, че с горното се приближих още мъничко към изпълнението на дълга си към вас като ваш кръстник.


Илюстрация: „Дейсис“ – мозайка, Света София, Цариград.
Дейсисът е иконографски каноничен жанр, който изобразява Христос в царска слава в деня на Страшния съд, а от двете му страни най-светите човеци – Св. Богородица и Йоан Предтеча – Го молят за душите на хората.


Tweet

Свиване

Болничен лист – често задавани въпроси  

Болничен лист

На всеки се случва да излезе от строя и да не е в добра форма за работа. В такива случаи обикновено възкликвам: “Взимам си болничен!”. Но за да се възползвам от всичките си осигурителни права, да съм изряден пред работодателя си  и да съм спазил изискванията на закона, трябва да получа един важен документ, наречен болничен […]

The post Болничен лист – често задавани въпроси appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Един неиздаден документ за българската история (1597 год.)  

Никола Милев от с. Мокрени, Костурско, Егейска Македония - "Един неиздаден документ за българската история (1597 год.)", публикувано в сп. "Известия на Историческото дружество в София", книга IV, София, 1915 година

Обработил от сканиран в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

Мракът, който покрива миналото на нашия народ и който полека-лека се разпръсва благодарение търпеливите издирвания на наши и чужди учени, ще се разсее съвсем когато и у нас се предприеме една систематична работа за събиране документи по българската история. Тия документи са пръснати по всички големи библиотеки, музеи и архиви в Европа; с хора, проникнати от любов към науката, и със средствата, необходими за всяко голямо научно предприятие, България може да се сдобие с един голям сборник, какъвто е например румънският Documente privitoare la Istoria Romanilor, известен под името на основателя му Hurmuzaki. Но в очакване на тия честити дни, всеки принос, който има известна цена, трябва да стане достояние на българските учени и на всички, у които съществува интерес към родната ни история.

Такъв принос е и документът, който следва по-долу в превод. Това е един мемоар от дубровчанина Павел Джорджич, предназначен до император Рудолф II и отправен до ерцхерцог Максимилиян с едно писмо, в което Джорджич излага целта на мемоара и загатва за мисията си в България. Тоя документ до сега не е бил издаден; намира се в Инсбрук в k. k. Statthalterei-Archiv, под сигнатура Amraser Akten 1597. Einkommene Schriften. Februar. Съвсем кратко резюме от него дава румънският професор Йорга в Hurmuzaki, t. XII, № ССССХХХШ, стр. 289 сл., но от това резюме едва може да се долови важността на съдържанието му. При последното ми пребивание в Виена, благодарение любезността на дирекцията на императорско-кралския държавен архив (k. k. Haus,-Hof-und Staatsarchiv), удаде ми се да получа оригиналния ръкопис във Виена и да снема от него фотографически препис, за което тук изказвам благодарности на директора Hofrat D-r Schlitter, на Sektionstrat D-r Kratochwill и на архиваря D-r Szekfü, както и на управлението на инсбрукския Statthalterei-Archiv.

За пълното разбиране и правилната оценка на тоя исторически паметник необходими са няколко пояснителни бележки.

В края на XVI век Турция, която дотогава бе водила в Европа само настъпателни войни, биде заплетена в дълга и кървава борба с императора; в тая борба били въвлечени и турските васали - седмиградския, влашкия и молдованския княз, които сключили съюз с Австрия и през 1594 г., въстанали. Тази война намерила широк отклик в България, дето населението чувствало болезнено растящия гнет на турците и дебнало случая да отхвърли от себе си турското робство. Това разположение било известно на враговете на Турция, които поискали да го използват; пък и самите българи виждали възможност да се освободят с помощта на християнските държави и побързали да влязат в сношения с техните владетели. Посредници в тия политически преговори се явили някои дубровчани, които са живели в България като търговци, познавали са страната и народа, неговите стремежи, желанието му да се освободи и готовността му да се бори срещу турците. Такъв посредник е бил и съставителят на нашия мемоар Паоло Джиорджи или Павел Джорджич; такъв е бил и съотечественикът му Джиовани Марини или Иван Маринич, за когото става дума в писмото на Джорджич и за дейността на когото у Hurmuzaki се срещат доста документи.

Името на Павел Джорджич е известно. Той е автор на обнародвания от Макушев документ, discorso, в сръбския "Гласник" 1); в цитирания том на Hurmuzaki има и други негови писма, от които ясно се очертава ролята му като политически емисар и агитатор в България към 1595-1597 г. Издаденият от Макушев мемоар е писан през 1595 г. до въстаналия седмиградски княз Сигизмунд Батори; в него Джорджич описва тогавашното лошо състояние на България и посочва на възможността за лесно превземане на страната, стига християнските князе да пратят войските си отсам Дунава. Мемоарът, съхраняван в Инсбрук, дължи съществуването си на същите мотиви.

Благодарение на революционното настроение на българите от онова време, Джорджич успял да устрои в България един обширен политически заговор, дето главна роля играло висшето духовенство, но в който и светският елемент е бил широко застъпен. Водители на движението са били търновският митрополит Дионисий Рали, от видно гръцко семейство из Цариград потомък по майка на Кантакузените, и никополския първенец българин Теодор Балина, за когото Джорджич пише, че е „първият благородник в никополския санджак“ и с най-голям авторитети между своите сънародници поради своето благородно потекло и своето достойнство. За това политическо съзаклятие, за което говори още Иречек в своята "История на българите", аз изнасям някои нови подробности в книгата си "Католишката пропаганда в България през XVII век" 2); новият документи от Инсбрук допълва историята на този далечен български революционен опит с твърде важни данни, както по участието на лицата, тъй и по разпространението на заговора. От него се установява ясно, че българските делегати, които в началото на 1597 г. са преговаряли с императора в Прага за въстание са били Теодор Балина и Павел Джорджич; именно във връзка с тия преговори е бил съставен мемоарът, тъй като е трябвало да се изложат на императора както причините за царуващото недоволство в България, така и сериозността на бунтовническото движение, ръководители на което са били най-уважаваните народни първенци. Наблюдателният дубровчанин, отличен познавач на България, споменава в това изложение за мемоара си до Сигизмунд Батори, но не повтаря нито една почти от данните, съдържащи се в него; пред императора той изнася нови факти за несносното положение на българите и говори за развитието на съзаклятието, за което няма никакъв намек в писмото му до Сигизмунд. В това се състои именно ценността на новия източник.

Мемоарът от 22 февруари 1597 г., както и оня от 1595 г., е писан на италиански, с много хубав и четлив почерк, но не от ръката на автора, а от друга ръка, върху пет страници и половина, голям канцеларски формат; придружаващото го писмо до ерцхерцог Максимилиян е само от една страница и половина, така щото целият документ брои седем страници. В текста заслужава да се отбележи, че като се изброяват владиците, които участвали в заговора, титлата на русенския митрополит Иеремия е писана и в италианския оригинал Rusenschi (русенски), а другите са означени с имената на градовете и с частицата di: di Tarnova (търновски), di Sumgnia (шуменски), di Lovucia (ловчански), di Romania (вероятно пловдивския); по тоя случай нека кажем че в документите от 16 и 17 вeк градът Русе се явява най-често във формата Rusi, Russi и твърде рядко Rusciuc.

Една друга особеност има в подписа на мемоара. В текста Джорджич говори само от свое име, обаче към края той намесва и Теодор Балина и говори от името на двамата; заключителната формула е: „На Ваше Императорско Величество най-покорни и най-предани слуги“, но подир това е сложен само подписа Paolo Giorgy Raguseo. Българският първенец и пратеник Балина не се е подписал. Защо? Тоя въпрос може само да се постави; няма никакви указания, които би ни позволили да направим едно приемливо предположение. Можем само да съжаляваме, че това опущение ни лишава от възможността да знаем поне подписа - може би в същинската му българска форма - на един далечен предтеча на българските родолюбци от възраждането, който в ония мрачни времена напуснал дом, почести и богатства и е ходил чак в Централна Европа да работи за освобождението на своята родина. Неговата дейност, обаче, ясно изпъква в разказа на Джорджич.

Ето по ред преводът на писмото и на мемоара, на гърба на които стои следният надпис: Ser(enissi)mo Principi Maximiliano Electo Regi Poloniae Archiduce Austriae Duce Burgundiae... Carinthiae Carniolae Comite Tirolis etc. D(omi)no D(omi)no meo Coll(endissi)mo. 3).

I.

Светлейши Кралю и милостиви мой Господарю,

Внезапното заминаване на Ваша Светлост и малкото опит, който имам в тоя град, дето съм новак, са причина, дето аз не дойдох да целуна ръка на Ваша Светлост и да стана най-предан и най-привързан слуга, какъвто съм, като Ви помоля да се омилостивите и ме приемете за такъв. Но тъй като щастието не ми даде такова благоволение и такава милост, то не ми пречи вече да дойда чрез настоящето ми писмо да се поклоня най-смирено на Ваша Светлост и да Ви помоля да ме приемете за свой покорнейши слуга, за какъвто се предлагам и обричам. И понеже господин Джиовани Марини ми каза, че Ваша Светлост желаела да бъде осведомен за някои подробности от Царство България, за да удовлетворя желанието на Ваша Светлост и за да се подчиня на Вашата заповед, веднага седнах да стъкмя едно кратко изложение (discorso) върху душевното разположение на християните, които се намират под турска власт, а също и за причината на решението, което са взели, и за начина, по който се е действало, за да възприемат това мнение почти всички царства и области; това малко изложение изпращам на Ваша Светлост и Ви моля да остане при Вас, тъй като ми се налага да не разисквам с никого по тоя въпрос; прочее оставам моята чест в Вашите ръце. Ще имам случай да разбера, че сте го получили, макар да съм уверен, че нема да Ви задоволи. Светлейши мой Господарю, цялата тая работа аз съм я създал и ръководил, както и много други, които са останали без следа (non hanno havuto effetto); аз жаля за редките случаи, които са изгубени; а ако бях имал възможност да споделя толкова свои мисли с Ваша Светлост, уверен съм, че Вие би спечелили вечна слава, а аз не бих изгубил толкова труд и време, нито придобитият от мене опит би останал без почести. Като не ми остава друго да кажа, целувам (baso) с всяка обич и преданост [рcката] на Ваша Светлост и моля Господа да Ви даде вечна слава, която предвиждам, че предлежи да се спечели тая година срещу неприятеля.

От Прага, 22 (12) февруари 1597 г.

На Ваша Светлост най-привързан

и най-предан слуга

Паоло Джиорджи

II.

Ваше Свещено Императорско Величество,

Преди да кажа на Ваше Императорско Величество това, което съм направил с християните в Царство България, считам за нужно да забележа преди всичко какво е било тяхното минало положение, т. е. откакто тяхното Царство биде завзето от турците, и какво е настоящето; това ще направя, за да може Ваше Императорско Величество по-ясно да разбере, че тия злочести християни имат причина да отмахнат от гърба си сегашното иго и да получат желателно спасението си и онова на отечеството - нещо, което вършат много прилежно, принудени от много необходимосги.

И така казвам, че миналото състояние на християните, които са под турското владичество, винаги е било дотолкова честито, че те самите не са могли да желаят по-добро. Защото справедливостта, състраданието и милостта у турците са били такива, щото те самите не са могли да желаят повече. Те самите са били господари на себе си, на жените, на синовете и на дъщерите си, а така също и на къщите си и на правата, които са имали, водейки под турското владичество един съвсем сигурен и спокоен живот Това състояние е продължавало до времето на Мехмед паша 4), който е бил велик везир на Сюлейман 5), Селим 6) и Мурад 7); и аз видех това тяхно добро състояние във времето на казания Мехмед паша; в негово време четири години поред продължавах да обикалям не само Царство България, но и другите области; без съмнение, даже с положителност, мога да кажа, че тамошните християни бяха в такова добро положение, в каквото бяха и сега са поданиците на ония християнски владетели, които се боят от Господа Бога и имат милост към своите подчинени; че това е истина, могат да свидетелстват Светлейшият Господин Бартоломей Пец, съветник на Ваше Императорско Величество, и Господин Джиовани Марини, дубровчанин, и всички тия, които от двадесет години насам са ходили из турската страна (hanno pratichato il Paesi turchescho). Обаче, подир смъртта на Мехмед паша, на отоманската империя почна да липсва всяко добро, а особено правосъдието, което е подпора на монархията и съхранение на царствата и империите. За да може Ваше Императорско Величество да узнае подробно настъпилата промяна в казаната империя, във вреда на християните, требва да кажа, че подир смъртта на Мехмед паша не продължаваха вече да се дават административните служби (li governi) на беговете и съдебните длъжности на кадиите според достойнствата и заслугите им, както е било винаги обичай от самото начало на турската империя, а с пари; така щото продажбата на съдийските места е била и е причина, че оттогава насам кадиите присъждат в полза на ония, от които получават по-голяма сума пари, и тия лошавини извършват без никакъв свян. С това не се свършва злото, причинено от несправедливостта, която почна да засяга тия бедни християни, а напротив - откри се по-широк път на техните злочестини; защото, освен че тая несправедливост беше и е причина да бъдат те лишени от жените и децата си, но още и единият, и другият пол са принудени да се подлагат на гнусното сладострастие на спахиогланите и еничерите, които още при това насила им отнемат разните имущества като пари, жито, вино и всички други неща, които им се полагат. Освен това много са измъчени още и от данъците, като оставим настрана другите тегоби. Таму дето по-рано се плащаше шестдесет аспри на глава, т. е. на всеки един човек, преди три години, когато се намирах в България, започнаха да плащат всеки един по четиристотин и петстотин аспри, а сега слушам че са достигнали до осемстотин и хиляда аспри. Към тази неволя трябва да се прибави и лихварството, което е такова, че всички са погребани без надежда да могат да се освободят от него, даже ако си продадат всичкото имане заедно с децата си; и ако не би ми било страх да причиня на Ваше Величество отвращение, бих разправил по-големи безобразия и неправди, които турците вършат против подвластните им християни и спрямо самите турци, които обитават селата. Нито против тия мъчения, на които са подложени, има спокойствие, нито пък против ония, които им се правят от частни лица; кадията нито смее, нито може да ги възпре. Така, преди четири години аз видях как кадията, заседавайки в провадийското съдилище, биде заплашен със смърт от един еничерин, който би прибягнал и към действие, ако да не бяха спахиите, хора по-спокойни и почтени от другите, да му възпрепятстват Така щото настоящата война и причините на гореказаните мъчения и на много други подобни, които аз преминах с мълчание и които са още по-непоносими за тях [българите], ги карат не само да мислят, но и да се грижат за собственото си избавление и онова на отечеството си, както и правят и молят Господа Бога с изобилни сълзи да им даде тая милост и тоя дар.

Има две години откак аз предложих услугите си на Светлейшия Трансилвански Княз да привлека всички християни от българското Царство да му бъдат предани, както това става явно от направеното от мене тогава изложение 8); и макар Негово Светло Височество да желаеше и да се стремеше щото това добро дело да успее, не можа да го осъществи, понеже попречиха много мъчнотии и особено поради татарите; освен това не била такава и волята божия.

Но миналата година, след като Негово Светлейше Величество се завърна от тоя двор, наново тази работа, с благосклонността на Пресветлия Нунций и на Великия Канцлер на казания Княз, доби своето значение и се постави началото ѝ, което се състоеше в това, че Светлейшият Княз написа едно писмо на Преосвещения Търновски Архиепископ от семейството Рали, шурей на Господин Одоардо Гаяни и племенник на Кантакузените; същото направи и Пресветлия Нунций, което беше направено; по същия начин се постъпи от Негово Височество и от Пресветтлия Легат с Господин Теодор Балина, пръв благородник в никополския санджак, който се ползва с много голямо влияние пред християните от тая страна поради благородния си произход и своето достойнство; тия писма аз му изпратих в Никопол по нарочно избрания за тая цел мой човек. След получаването на тия писма казаният Господин Теодор се отправил за Търново, за да връчи на Преосвещения Архиепископ писмото на Негово Светлейше Височество и на Пресветлия Нунций и за да му съобщи желанието на Светлейшия Княз, както и начина, по който трябва да се действа в такава една важна работа, която работа, след като мислили и обсъдили, взели решение, за слава на Господа Бога, за спасението на християнския свят (della Republica Cristiana) и на тяхното отечество, да я прегърнат с истинска преданост и искрена вяра. И при това се заели да наложат същото това мнение на четирима владици, сиреч първият - Преосвещения Иеремия Русенски владика, вторият - Спиридон Шуменски владика, третият - Ловчанския, наречен Теофан, и четвъртият от Романия 9), назован Методий, и дванадесети търновски свещеници и осемнадесет миряни от първенците и видните хора на тоя град, които всички, заедно с Архиепископа, отишли в черква, дето с голямо благоговение положили клетва пред евангелието, че до смърт ще останат съгласни в тая работа и че ще се стараят да я изкарат на добър край, с помощта, която ще им се даде от християнските владетели.

След като направили това, решили да изпратят Господин Теодор Балина в Трансилвания до Светлейшия Княз; за това същото аз го бях убедил като при това обаче (му бях говорил) да обиколи лично цяла България, като човек почитан и уважаван от всички българи; това той стори в продължение на цели двадесет и един ден, като в това време не остави християнско село непосетено и без да закълне поповете и по-първите и богати хора, особено ония села, които са в подножието на Стара планина, заселени от хора храбри, мнозина от които имат пушки (li archibuso). Всички тия предложили да завземат проходите на тая планина, за да не може да избяга нито един турчин

Като свършил това, което му е било възложено от Преосвещения Архиепископ и което той счел за удобно да направи при такава обиколка 10), върнал се в Никопол у дома си, където положил клетва за същото нещо заедно с двадесет и трима свещеници и с четиридесет други първенци миряни от същия град, който град макар да е укрепен със стени, предложили да предадат вътре в три дни, понеже знаят къде му е слабото място.

И така делото за завладяването на българското Царство, както виждате, Ваше Императорско Величество, е толкова назряло, че не може да се желае повече; това се потвърждава от писмото на Преосвещения търновски Архиепископ до Светлейшия Княз и до Пресветлия Нунций, написано след пристигането на Господин Теодор в Трансилвания, и от ония, които постоянно пишат никополските свещеници в съгласие с други попове от други места и села; така щото, Ваше Свещено Императорско Величество, и Преосвещеният (търновски) Архиепископ и Господин Теодор и аз, който поставих началото и съм автор на това тъй славно дело, толкова присърце вършихме тази работа и този дълг, колкото требваше. За да има това предприятие щастлив край, не остава друго освен Ваше Императорско Величество и Светлейшият Княз да ни дадете помощ; тая помощ трябва да бъде такава, каквато изисква това велико дело; ако, както се надявам, с помощта на Бога, това се свърши благополучно, убеден съм, че ще последва не само превзимането на Царство България и изтреблението на турците там, но и чак до Одрин; това ще причини такъв страх у тях, щото те ще хванат пътя за Азия, без да се обърнат

По начина за завладяването оставам други да говорят, а относително времето за това, аз казах мнението си, дето трябва; ако се определи времето, предприятието ще бъде най-лесно, защото това е, което повдига всичките мъчнотии.

Нека Ваше Императорско Величество погледне окаяното положение на тия нещастни християни, което единствено е причина да вземат те гореказаното решение; нека вземете под внимание и идването на Г-н Теодор, който заради християнския свят и за освобождението на своето отечество е оставил жена, синове, дъщери, братя и роднини; и това никак не е сторил за своя нужда или необходимост, защото, ако се касае за почести, той имаше в отечеството си колкото искаше: беят и кадията на Никопол толкова го обичаха, щото гледаха чрез неговите очи. А що се отнася до охолността в поминъка, той има предостатъчно и за себе си, и за да поддържа други; за това негово качество може да свидетелства Господин Джиовани Марини, който се познаваше с него в ония места на Турция. Ако той не познаваше настроението на християните за леснината на предприятието и за закрепването му, никога не би влязъл в тоя заговор (in questo maneggio) и не би оставил семейството си, което никога вече нема да види, ако предприятието не се осъществи. И аз също не бих го убедил в това решение, ако не знаех и ако не виждах, че е лесно това предприятие, чрез което се отстранява идването на татарите в тия страни, нещо, което ще бъде много изгодно и много полезно за земите на Ваше Императорско Величество и за Вашата войска, и при това дава сигурна надежда за победа против Вашия неприятел. Прочее, той и аз от името на всички християни в Царство България, най-смирено молим Ваше Императорско Величество да благоволи и се трогне от милост към тия народи и да им даде онази помощ, която ще счете достатъчна за такова едно предприятие, дело, което ще бъде възнаградено от Господа Бога, освен облагите и ползата, която ще принесе; при това донасяме до знание, че на десет българи едва се пада един турчин - толкова те (българите) са много. На края най-смирено молим Господа Бога да Ви дарува дълъг живот и най-честито положение.

На Ваше Императорско Величество

най-покорни и най-предани слуги

Паоло Джиорджи, дубровчанин

1) Makouschew, Monuments historiques des Slaves méridionaux, "Гласник" 14, (1882 г.), стр. 241-252.

2) Вж. там стр. 169 и сл.

3) На г. К. Д. Батолов, който ми услужи при превеждането на текста, изказвам сърдечна благодарност.

4) Мохамед Соколович, убит през 1579 г.

5) Сюлейман Законодателя (1520-1566).

6) Селим II (1566-1574).

7) Мурад III (1574-1595).

8) Това е мемоарът, издаден от Макушев.

9) Тракия; касае се явно за пловдивския митрополит.

10) В текста стои simil maggio, очевидно вместо simil viaggio. Такива грешки има няколко, което се дължи без съмнение на обстоятелството, че преписвачът не е знаел добре италиански или не е могъл да чете почерка на Джорджич.

БЕЛЕЖКИ

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2. Още обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

3. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".

4. ЗА АВТОРА: Никола Милев (1881-1925) е виден български историк, публицист, дипломат, народен представител и деец на ВМОРО и ВМРО.

декември 04, 2016

Свиване

Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 5  

Предишни части: ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО.

ВАРДИЕЛО

(четвърта забава от първия ден)

НЕПОПРАВИМИЯТ ГЛУПАК ВАРДИЕЛО, СЛЕД СТОТИЦИ ЛОШИ УСЛУГИ, КОИТО ОКАЗВА НА МАЙКА СИ, ИЗГУБВА ПАРЧЕ ПЛАТ И КАТО СЕ ОПИТВА ДА ВЗЕМЕ ПАРИ ЗА НЕГО ОТ ЕДНА СТАТУЯ, ВНЕЗАПНО СТАВА БОГАТ

Когато Менека завършила разказа, който бил преценен като не по-лош от първите, защото бил богат на необичайни събития, задълго приковаващи вниманието на слушателите, след нея, по избор на княза, продължила Тола. Без да губи време, тя започнала така:

- Ако Природата беше установила за животните необходимостта да се обличат и да харчат пари за ядене, родът на четириногите щеше несъмнено да изчезне бързо. Но понеже си намират бързо и лесно храната - без градина, в която да расте, без слуги, които ходят на пазара, без готвач, който я приготвя, без служител край трапезата, който подава чиниите, - то и козината им ги защитава добре от студа и снега - без търговец, който доставя платове, без шивач, който шие облекло, без момче, което помага при обличането, а след това иска бакшиш. Но човекът е способен да изобретява и било предвидено да му се дадат всичките тези удобства, защото може сам да си осигури това, което му е нужно. Ето причината, поради която бедните често се оказват по-умни, а богатите - по-глупави, както и сами можете да видите в приказката, която ще ви разкажа сега..

Гранония от Анцано била доста разсъдлива жена, но синът ѝ Вардиело бил най-безнадеждният глупак в цялата страна.. Очите на майката обаче са винаги омагьосани и виждат като през криво стъкло. И тя изпитвала към него най-нежна обич, така го обсипвала с грижи, така го глезела, все едно бил най-прекрасното създание на света.

Тази Гранония имала кокошка, която носела яйца и мътела пиленца, така че стопанката ѝ очаквала кога ще даде добро потомство и ще ѝ помогне да изкара парици. И понеже трябвало да отсъства от дома си по работа, Гранония извикала сина си и му казала:

- Хубаво момче на мама, слушай: не сваляй очи от тази кокошка и когато започне да ходи много по двора да кълве, върни я по-скоро на полога, защото яйцата ще изстинат и няма да имаме нито яйца, нито пиленца.

- Зная какво да правя - отвърнал Вардиело, - не говориш на глух човек.

- Тогава още нещо - казала майката. - Ето, благословени сине, върху шкафа има едно гърне, в което е сложена отрова. Гледай, скъпи, да не ти се прииска да го докоснеш, че може да опънеш краката. "Да пази Господ - отвърнал Вардиело. - Твоята отрова няма да ме засегне. Ето защо си умна, че си помисли това, но си глупава, че го каза. Ако ми се случи да счупя гърнето, нищо няма да ми стане".

След което майка му тръгнала, а Вардиело останал сам. И за да не губи даром времето си, отишъл веднага в градината: правел навсякъде дупки и ги покривал със съчки, та ако влязат съседските деца, да паднат вътре. Но когато се разгорещил в работата си, видял, че кокошката излязла от навеса и се заразхождала из двора. Той започнал веднага да вика: "Къш, къш, махни се оттук, отивай там..." Но квачката не мислела да го слуша. Тогава Вардиело, разсърден, че кокошката се инати като магаре, вместо "къш, къш" затропал с крака, а след краката я замерил с шапката си, а след шапката пуснал в действие точилката за тесто и накрая така добре я уговорил, че кокошката опънала шия и се простила с живота.

Като видял това нещастие, Вардиело се замислил как да компенсира загубата и правейки това, което е необходимо [1], за да не изстинат яйцата, си свалил гащите и се наместил върху тях. Но загубил равновесие, затиснал ги с цялата си тежест и ги направил на омлет. При вида на двойния ход, който направил в играта, Вардиело искал да си строши главата о стената, но след това, понеже добрата хапка може да потисне всяка душевна скръб, като чувал как му къркори коремът, решил да изяде кокошката и да намери в това утешение. Оскубал я, набучил я на шиш, разпалил силен огън и започнал да я пече. След като била вече почти опечена, за да направи всичко така, както е прието у порядъчните хора, той застлал стария сандък с най-хубавата покривка от майчините си запаси, взел една голяма чаша и се спуснал в избата да разпечата бъчвата. Вардиело почти напълнил чашата, когато изведнъж отгоре се чул шум, грохот, нещо съвсем невъобразимо - все едно по къщата препускали коне с железни доспехи. Разтревожен от всичко това, той се огледал и видял, че един дебел котарак влачи кокошката заедно с шиша, а след него се носи с вопли една котка, която не искала да изпусне своята част. Спасявайки стопанството от загуба, Вардиело се спуснал след котарака като пуснат от клетката лъв, но в бързината забравил да затвори бъчвата. След гонитба по всички ъгли и кьошета той все пак си върнал кокошката, но през това време всичкото вино изтекло от бъчвата. Като се върнал в избата, Вардиело видял какво добро дело е свършил и нови ручеи рукнали от бъчвата на неговата душа през отворите на очите му. Но скоро неговата разсъдителност му подсказала средство да направи така, че майка му да не разбере за станалото: взел една торба, пълна догоре с брашно, и започнал да го разсипва наоколо с надежда да засипе локвата.

След всичко това, като преброил на пръсти загубите, които едночасовото бедствие нанесло, той си помислил, че заради всичките невероятни глупости ще изгуби любовта на Гранония, и решил мъжествено, че не трябва да посрещне майка си жив. Като бръкнал в гърнето със захаросани ядки, същото, за което майка му казала, че вътре има отрова, той не престанал да яде, докато не стигнал до дъното му и като си напълнил добре корема, се скрил в печката, готвейки се да умре.

Тогава се върнала майка му. Дълго чукала и викала силно сина си, а след това, когато видяла, че никой не отваря, ритнала здраво вратата и влязла вътре. Не намерила никъде Вардиело и с предчувствие за някаква беда, все едно я замъчили родилни болки, започнала да вика с пълно гърло: "Вардиело! Вардиело! Оглуша ли, че не чуваш? Или се парализира, че не ставаш? Или пипка ти излезе на езика, че не отговаряш? Къде си, обесническа мутро? Къде си, изчадие въшливо? Да бях те удушила между краката си, когато те раждах!"

Вардиело слушал дълго тези вопли и накрая казал от печката жално-жално: "Ето ме, тук съм. Тук, в печката, и никога повече няма ад ме видите, скъпа майко!" "Защо?" - рекла нещастната майка. "Защото се отрових" - отвърнал синът. "Ох, мъко моя - започнала да стене майка му. - И как го направи? Защо трябваше да посягаш на себе си? Кой ти даде отрова?"

Вардиело ѝ описал поред всичките подвизи, които извършил, и защо е избрал смъртта, след като не иска повече да живее на този свят.

Като слушала това, майка му се почувствала много нещастна и разбрала, че трябва да направи и да каже всички възможно, за да прогони от главата на сина си тази меланхолия. Тя го обичала беззаветно, дала му още много други сладки неща и му повтаряла, че захаросаните ядки не са били отрова, а напротив - лекарство за корем. Така го успокоила с мили думи, обсипала го с хиляди нежности и го измъкнала от печката. А след това му дала ленения плат, което ѝ бил останал, и го пратила да го продаде в града, като го предупредила да не говори излишно с непознати хора.

- Добре! - оживил се Вардиело. - Сега ще ти свърша добра работа, не се съмнявай!

Хванал плата и тръгнал по целия Неапол, като викал: "Плат! Кой иска плат?" Но когато минувачите го питали: "Какъв е платът?", отговарял: "А, с тебе няма да се разберем, прекалено много говориш!", а ако питали: "Колко го продаваш?", отвръщал така: "Върви си по пътя, бърборко. От твоите приказки ме болят ушите и ме блъскат слепоочията".

Накрая в двора на едно здание, изоставено от обитателите му заради лудориите на някакъв домашен дух, видял глинена статуя. Изморен и обезсилен от дългото и безполезно ходене, нещастникът приседнал на едно по-високо място и като се учудил, че в къщата никой не ходи и тя стои като ограбено село, рекъл на статуята: "Кажи, приятелю, никой ли не живее в тази къща?" А понеже статуята не му отговорила, той си помислил, че най-сетне е срещнал човек, който не говори много, и попитал: "Искаш ли да ми купиш плата? Ще ти направя отстъпка". Статуята пак не отговорила и Вардиело казал: "Честна дума, намерих човек, какъвто търся. Така че вземи плата, виж го хубаво и ми дай толкова, колкото поискаш; утре ще дойда за парите".

При тези думи той оставил плата на мястото, където седял. И първият случаен минувач, влязъл след него двора по малка нужда, като намерил там това хубаво нещо, се зарадвал на късмета си и го отнесъл. А Вардиело, когато се върнал при майка си без плат, без пари и ѝ разказал какво е станало, едва не я докарал до припадък. Тя му казала: "Кога ще ти дойде ума? Виж колко беди ми донесе за един ден: цял живот ще ги помня. Но аз съм виновна, че съм слаба духом; не те научих навреме на добро и ето че си получих своето. Не напразно пословицата казва: жалостивият лекар ще направи раната неизцелима. Така ще ме наказваш, докато не ме разориш съвсем, едва тогава ще си изчистим сметките". А Вардиело отговорил: "Замълчи, мила майчице, дано не става това, което говориш. Искаш ли да ти донеса утре куп нови монети? Почакай дотогава и ще видиш дали мога да съм полезен с нещо".

Настъпило утрото - когато сенките на Нощта, преследвани от детективите на Слънцето, бягат вън от страната - и Вардиело, като се върнал в двора, където била статуята, казал: "Добро утро, стопанино! Съгласен ли си да ми дадеш за плата четири медни монети? Хайде плащай, че да вървя, нямам време да се разправям дълго с тебе". Но видял, че статуята стои безгласна, взел един камък, хвърлил го силно под ребрата ѝ, пробил ѝ корема и ето че се явило спасение за дома му. Защото от нея се отчупили четири парчета и Вардиело намерил вътре едно гърне, пълно със златни монети. Като го хванал с две ръце, той хукнал презглава към къщи, викайки силно: "Майко! Майко! Гледай колко боб ти нося! Казвах ти, че няма да останем гладни!"

Майка му, като видяла монетите и като знаела, че синът ѝ ще разтръби всичко в околността, му казала да застане пред вратата и да гледа кога ще мине млекаря, за да купи от него мляко за едно торнезе. Вардиело, който никога не отказвал да хапне, седнал пред вратата, а майка му цял половин час сипела върху него стафиди и сушени смокини. Вардиело пълзял, слагал ги в устата си, без да вдига глава, и все викал: "Майко, изнасяй легените, поставяй коритата, готви всичките кофи, които имаме у дома! Дано този дъжд вали по-дълго, точно тогава ще станем богати!" И така, като си натъпкал корема до краен предел, той изпълзял по стълбите в къщата и заспал здрав сън.

Минали няколко дена и на улицата се скарали двама нехранимайковци - доносници на съда, които спорели жестоко за една златна монета, която уж намерили на улицата. Вардиело ги видял и им казал: "Ама че сте глупаци, да спорите за едно бобено зърно. Вкъщи имаме такива цяло гърне". Доносниците, като чули това, наострил уши и веднага го отвели на разпит: как, кога и с кого е намерил монетите. А Вардиело изобщо не мислел да крие: "Намерих ги в изоставен двор, в корема на един ням човек, в деня, когато от небето валяха стафиди и сушени смокини; нима не помните?" Съдията, като чул това странно показание, решил делото според умението си и го изпратил да се лекува в болница [2]. Така тъпотията на сина направила майката богата, а разсъдителността на майката помогнала да се изцели тъпотията на сина. От което се вижда ясно, че

за кораб, воден от добър лоцман,

е безчестие да налети на скала.

БЕЛЕЖКИ

1. В оригинала: "fatto de la necessetà vertute" - израз, заимстван от "Анали" на Корнелий Тацит (I, 30) и превърнал се в афоризъм.

2. Базиле не уточнява как ще бъде лекуван в болницата Вардиело. Читателите обаче знаели добре за какво става дума. Документи и народната памет свидетелстват, че в неаполитанската болница за душевно болни, основана през 1519 г., лекували болните така: карали ги да вадят до пълно изтощение вода от дълбок кладенец, след това им давали да изядат сто яйца за заздравяване на нервните центрове, а накрая лечебната процедура завършвала с бой. Успешно прилагащият тази методика през първата половина на XVII в. доктор Джорджо Катанео останал в паметта на потомците като Mаstro dei matti (Майсторът на лудите).

(Следва)

декември 03, 2016

Свиване

Обща теория на патриотизма  

Патриотизмът е инструмент, който се насажда в народа от управляващия икономически и политически елит на държавата“.

(Уикипедия, Свободната енциклопедия)


Тази седмица мина под знака на патриотизма. По-точно мина под знака на „Обединените патриоти“ и неудържимия им порив към властта. Те изгряха по време на президентските избори, но иначе са съставени от добре познати политически субекти, които през години са доказали своята приспособимост във всякакви условия и при всевъзможни коалиционни конфигурации.

Та на това ново обединение му блеснаха очичките с хищен апетит, когато стана дума, че не е изключено да получи от Президента мандат за съставяне на правителство. Отначало Борисов каза, че ще подкрепи „Патриотите“ и те полетяха на крилете на мечтите. Започнаха да сочат и бъдещи свои министри. Дори осанката на лидерите им стана някак по-царствена. Обаче дойде време, когато г-н Борисов в стила на своята отдавна запазена марка се отметна и каза, че няма да ги подкрепя. Ужас! Какъв беше поводът? Един милиард лева, които ще се дадат за нови санирания на панелни блокове, вместо за увеличаване на пенсии, както настояват „Патриотите“. Те със затрогваща откровеност признаха, че и в двата случая това са пари на вятъра, само че при пенсиите я няма оная комисионна, която се образува при санирането на панелките и се разпределя под масата от герберските фирми – неизменни победители в конкурсите за обществени поръчки. И са прави. От ГЕРБ пък им отговориха, че „ще вдигнем пенсиите“ е най-евтиният и банален популизъм, носи дивидент единствено на онзи, който го скандира, и не виждат защо държавата трябва да го финансира и то чрез правителство, в чиито кресла „Патриотите“ бързата да седнат. Това казаха от ГЕРБ и също са прави. Така се стигна до разрива и оттеглянето на ГЕРБ от хипотетичното правителство с мандат на „Патриотите“. Е, някой може да си помисли, че „Патриотите“ не биваше да споменават поименно министри от сегашния кабинет, които те възнамеряват да оставят и в бъдещия, защото г-н Борисов е ревнив. Но както и да е, станалото – станало.

Сега „Патриотите“ осиротяха. Тъкмо виждаха себе си министри с подкрепата на най-голямата парламентарна група, когато тази подкрепа се стопи като мираж. Човек трудно се отказва от мечтите си, дори когато те станат химерични. „Да! – казаха „Патриотите“. – Въпреки всичко, ние правителство ще направим!“. Държат да направят правителство, защото то ще е за доброто на всички, то ще е експертно, то ще е честно и неподкупно, то ще е компетентно и грам няма да е корумпирано! Отново ще жертват себе си в името на стабилността на държавата и просперитета на нацията. Не, че им се занимава с такива работи, ами! Знаем, знаем всичко това… Стига обаче Президентът да им даде мандат, което изобщо не е сигурно.

На нас, простите граждани, обаче ни е интересно друго: как действа механизмът на този пусти патриотизъм в главите на хората, какво значи да си патриот, но патриот в политически смисъл, тоест в смисъл такъв, че да има патриотични партии, в които се членува и за които се гласува? „Патриот“ буквално значи „съотечественик“, но е прието да се разглежда като определение за човек, който обича родината (по възможност колкото себе си или повече от себе си). Тогава, щом има партии на патриотите, защо няма партии например на материстите (хората, които обичат майките си) и на инфантиотите (онези, които обичат децата си)? Всеки нормален човек обича родината си дори до степен да извърши самоотвержени дела за нея. Обича я с разума и със сърцето си. Със сърцето си я обича, защото тук са местата и хората, с които са свързани спомените му и щастливите мигове от живота, хората, които той е готов да защити с живота си. Обича я, защото ѝ принадлежи и защото тя му принадлежи. С разума си пък я обича, когато осъзнава, че хората, обединени от един език и една култура върху тяхна си територия, призната от всички останали, с общи усилия и в подчинение на общи закони, правят така, че всеки един сънародник трупа щастливи спомени и изживява щастливи мигове от цялата тази работа. Накратко, всеки човек обича родината си, както обича и семейството си – по default, по подразбиране. На пръв поглед не са необходими политически партии, за да разпалват тази любов, да я обясняват и мотивират.

Защо тогава е нужно да има политически патриотизъм? Много просто – за да бъдат накарани големи групи хора да извършват определени действия в името на общи идеали, стоящи високо, по-високо и от самите хора. Така се оформят двата вида патриотизъм – естествен и политически. Естественият обединява на базата на любовта, докато политическият противопоставя на базата на омраза. Политическият патриот е такъв, за да може да се отличи от сивата маса, да изпъкне, да се извиси над всякаквите там „предатели“ и „безродници“. Той казва: „аз не съм като теб и това ни разделя“, докато естественият патриот казва: „аз, братко, съм като теб и това ни сближава“. Именно на политическия патриот разчитат професионалистите, които са развели знамето на „родолюбието“ до голяма степен случайно, просто то им е било под ръка, иначе биха развели всяко друго знаме, ако конюнктурата го налагаше.

Какъв е генезисът на съвременния политически патриотизъм? Такъв, какъвто го мислим днес, той е съвсем млад – връстник на националната държава. Неговата мисия е да превърне в политическа страст естествената любов на човека към земята и близките му хора, тоест да превърне в абстракция нещо съвсем конкретно. Веднъж политизиран, патриотизмът има да изпълнява една основна задача – да мотивира хората по време на война да воюват, а в мирно време да гласуват. Мотивът е силен, защото идеалът е голям. Идеалът изисква жертви. Националната държава създава идол (нацията, народа, обществото), а политическият патриотизъм организира култа към този идол.

Преди националната държава патриотизмът е бил естествен, едно от чувствата, които човек изпитва спонтанно. Това обаче не пречи на модерните историографи да търсят политически, национален патриотизъм далеч назад във времето, когато за нации и дума не е ставало. Хан Аспарух, Симеон Велики, Кирил и Методий – все патриоти, пример и за нашия патриотизъм, извори на национална гордост! Една от главните цели на съвременния политически патриотизъм е именно тази – да култивира национална гордост и да я използва като гориво за велики дела. Самото чувство за принадлежност към дадена нация вече е повод за гордост, независимо коя е нацията и какви са обективните ѝ постижения в сравнение с другите нации. Всяка нация има нещо, с което да е „велика“, та дори това да е най-обикновено кисело мляко. Когато не воюват помежду си, нациите мерят сили в спорта, науката и технологиите – вижте истериите около интригата кой ще бъде световен шампион по шахмат, вижте тоновете допинг, които се изливат в професионалния спорт, само и само да се качиш на стълбичката и да гледаш как се издига националният флаг, вижте препирните за това кой изобрети радиото, кой летя първи в космоса и кой пръв стъпи на луната! А може би така и трябва. Ако е вярно, че всяка нация рано или късно ще воюва с друга нация, то добре е народите да бъдат държани в правилна идеологическа кондиция.

Днес, в най-ново време, политическият патриотизъм се променя и добива ново значение. След Втората световна война със света се случиха две много важни неща: либерализмът, основната движеща сила на капитализма, а оттам и на Западната цивилизация, абдикира от идеята за свободната конкуренция с нейната жестокост, но и здравословност, и избяга силно вляво към голяма регулация, тежка бюрокрация и изопачена в ценностно отношение идеология. В същото време развитието на технологиите, комуникациите и многонационалните корпорации доведе света до такава глобализация, която започна да обезсмисля националните държави и всичко, което хората са вярвали за тях в продължение на повече от два века.

Ако в единия край на махалото застанат глобализмът и неолиберализмът, то в другия остават консерватизмът и политическият патриотизъм като част от консервативното мислене, което търси в традициите на народите истинските и проверени във времето морални ценности. И понеже махалото вече се е отклонило прекалено много в едната посока и инерционните му сили намаляха, време е да започне да пада и да се засилва към другата. И това е повсеместно. Такъв е светът, откакто е двоичен и полярен, такъв е и човекът в душата си.

Ето защо „патриотичните“ партии в цял свят днес трупат популярност. Това става и у нас – избирателите са все по-готови да се вдъхновяват от идеологическите конструкции, предлагани от политическия патриотизъм. Друг е въпросът от кого точно е заета патриотичната ниша в българската политическа сграда, кой се е наместил там от години и кой подтичва тепърва, надушил откъде духа вятърът. Да, връщането на махалото към консервативните ценности, каквито са класическият капитализъм, патриотизмът и дори национализма в някакъв негов приемлив и цивилизован прочит, е твърде здравословно и по принцип полезно. Притеснително е обаче да се усъмним (а ние няма как да не го направим), че при нас патриотизмът, дори и политическият, е модна дреха, която се носи този сезон, но през следващия ще е демоде и ще бъде захвърлена. Нетърпението, настървението, с което „Патриотите“ посягат към властта, без да изчакат новото раздаване на картите, говори, че професионалните им лидери могат да са патриоти, но могат да бъдат и много други неща, ако се наложи. А някои от тях даже са били. Но политиката е такава, каквато е. Пожелавам им незабравим престой във властта и да се радват на миговете слава, докато могат. Но освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Свиване

Нобелови лауреати – 1938 година  

Рихард Кун (Richard Kuhn)

3 декември 1900 г. – 31 юли 1967 г.

Нобелова награда за химия, 1938 г.

(За работата му с каротеноидите и витамините.)

Австрийският химик Рихард Кун е роден във Виена, в семейството на инженера Клеменс Кун и началната учителка Анжелика (Родлер) Кун. Отначало с обучението на момчето се занимава майка му, а когато Кун става на девет години, постъпва в гимназия, където един от съучениците му е Волфганг Паули. Като завършва гимназията през 1917 г., Кун е призован в армията и служи до сключването на примирието през 1918 г.

След уволнението си от армията Кун постъпва във Виенския университет, но след три семестъра се премества в Мюнхенския университет. Там учи химия при Рихард Вилщетер и през 1922 г. получава докторска степен за дисертацията си "За спецификата на ензимите" ("Über Spezifität der Enzyme"). Кун продължава да се занимава с изследвания в Мюнхенския университет, докато не получава през 1926 г. покана да работи във Федералния технологичен институт в Цюрих.

През 1929 г. Кун напуска Федералния технологичен институт и оглавява химическия отдел на създадения малко преди това към Хайделбергския университет Институт за медицински изследвания "Кайзер Вилхелм" (от 1950 г. - институт "Макс Планк"), като едновременно с това заема в университета длъжността професор по химия. През 1937 г. той става директор на института и остава на този пост до края на своята служебна дейност.

Впечатлен дълбоко от работата на Вилщетер, Кун се интересува особено от това как химията на органичните съединения е свързана с тяхното функциониране в биологичните системи. Ензимите - предмет на ранните изследвания на учения - са белтъчни катализатори, които ускоряват протичането на химичните реакции, протичащи в клетките. В зависимост от вида си всеки ензим реагира специфично с определено химично вещество (субстрат). Кун се стреми да разбере какво е разположението на атомите в едни или други органични молекули (тоест да определи конфигурацията на молекулите) и да изясни по какъв начин тези молекули са способни да отклоняват преминаващата през тях светлина (тоест да установи оптичното им измерение). Той се интересува също така от спрегнатите двойни връзки - при молекулярни структури, в която двойните и единичните връзки се редуват.

Кун обединява двете направления в своите изследвания, като започва да изучава каротеноидите - биологични пигменти, които са важна част от живите клетки. Химическата формула на едно от тези вещества, каротина - пигмент, съдържащ се в морковите, - била определена преди това от Вилщетер. През 1931 г. независимо един от друг Кун и Паул Карер откриват в каротина два ясно различаващи се компонента: алфа каротин, който отклонява светлината, и бета каротин, който не отклонява светлината. Две години по-късно Кун открива още един, трети компонент - гама каротин. Тези три компонента (три изомера) имат една и съща химическа формула, но различна конфигурация на молекулите, което определя техните свойства.

Като продължава своите изследвания, Кун изяснява, че каротинът е необходимо вещество за витамин А, иначе казано - необходим "стартов материал" за производството на този витамин от биологичните системи. Витамин А играе жизнено важна роля за ръста на висшите животни и за запазване на слизестата обвивка. Освен това Кун открива, че черният дроб може да изработва две молекули витамин А или от една молекула бета каротин, или от две молекули алфа каротин. Кун и неговите сътрудници откриват присъствието на каротеноидите в организмите на много растения и животни, като с това разширяват значително възможностите на такъв важен аналитичен инструмент като хроматографията.

След това ученият обръща внимание на разтворимите във вода витамини от група В. Работейки заедно с Алберт Сент-Дьорди и Юлиус Вагнер-Яурег, той отделя около един грам лактофлавин от хиляди литра мляко. Като определя структурата на лумифлавина, продукт от разпадането на лактофлавина, Кун успява по такъв начин да разбере химическия състав на лактофлавина и в края на краищата да синтезира и двете съединения. Като посочва, че лактофлавинът (който сега е известен като рибофлавин или витамин В2) играе извънредно важна роля за дейността на ензимите, свързани с дихателния процес, Кун прави решителна крачка за разбирането на функциите на витамините в живите системи. През 1939 г. той изолира адермина, наричан сега витамин В6, а също така определя химическия състав и молекулярната структура на това вещество, помагащо да се регулира метаболизма на нервната система.

Като продължава научните си изследвания, Кун изолира парааминобензоената киселина (ПАБА) - съединение, което се използва за синтез на анестезиращи вещества и пантотенова киселина, имащи важно значение за образуването на хемоглобин и за освобождаването на енергия от въглеводородите. Като заема през 1950 г. длъжността на професор по биохимия в медицинския факултет на института "Макс Планк", Кун съсредоточава усилията си върху проучването на органичните вещества, които помагат на човешкия организъм да се съпротивлява на инфекциите. Проведените от него изследвания на вирусите на грипа и холерата и на личинките на колорадския бръмбар са ценен принос за разбирането на същността на молекулярното взаимодействие между човешкия организъм и неговите "неприятели".

Като професионален учен Кун се характеризира с точност и настойчивост в работата. Тези качества се допълват от присъщия му творчески подход, от удивителната му интуиция. Той се интересува живо от практическото приложение на получените резултати, особено в селското стопанство и медицината. Любител на тениса, шаха и билярда, Кун е също така талантлив цигулар и от време на време изнася публични концерти в състава на камерен ансамбъл. През 1928 г. се жени за Дейзи Хартман. Съпрузите имат четири дъщери и двама сина. Ученият умира в Хайделберг на шестдесет и шест години.

Кун е член на научните дружества на много страни и е удостоен с почетни степени на Мюнхенския технически университет, на Виенския университет, на университета "Св. Мария" в Бразилия, както и на редица други. Две години преди смъртта си е награден с първия паметен медал, присъждан на учени от Хайделбергския университет. Кун е президент на Германското химическо дружество и вицепрезидент на дружеството "Макс Планк".

Източник: http://n-t.ru/nl/hm/kuhn.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


До тук в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“:

1902 1903 1904 1905 1906 1907 1908 1909 1910 1911 1912 1913 1914 191519161917191819191920
192119221923192419251926192719281929193019311932193319341935193619371938


декември 02, 2016

Свиване

Отива ли си Ципрас?  

Според вчерашно социологическо проучване подкрепата за СИРИЗА се е сринала до 16% – двойно по-малко от опозиционната Нова Демокрация (32%). Ако скоро има избори, опозицията убедително ще спечели.

Това развитие не е учудващо, тъй като Ципрас дойде на власт с популистка програма, която доведе до икономически и финансов срив (вкл. затваряне на банките и ограничения на тегленето на средства). Гърция беше съвсем близо до изгонване от еврозоната. После Ципрас се обърна на 180 градуса и се съгласи на още по-тежко споразумение с кредиторите, за да излезе от кризата, която сам надроби.

Ципрас все още не се е предал – той се надява, че ще успее да договори опрощаване или поне разсрочване на дълговете на Гърция, с което евентуално да си върне популярността. В същото време, реформите изисквани от кредиторите започват да дават резултат и гръцката икономика постигна икономически растеж, макар и слаб.

Иронията е, че единственият шанс на Ципрас е да прави реформи и да се договори с кредиторите – точно обратно на целите, с които дойде на власт.

ND 32%
SYRIZA 16
GD 8
KKE 6
DimSym 5.5
Centrist Union 3
Plefsi 3
ANEL 2
Potami 1.5
LAE 1
Other 6.5
N/A 15.5

 

The post Отива ли си Ципрас? appeared first on Блогът за икономика.

Свиване

Триковете с минималната пенсия  

Трябва да се увеличава не само тя, а всички – ако има повече пари за пенсии, а за това трябват реформи

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5909805

 

The post Триковете с минималната пенсия appeared first on Блогът за икономика.

Свиване

Лекции по руска литература – брой 48  

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2.

ИДИОТ (1868 г.)

В "Идиот" се срещаме с един положителен герой на Достоевский. Това е княз Мишкин, който е много добър и всеопрощаващ, какъвто е бил единствено Христос. Мишкин е чувствителен до небивала степен: той усеща всичко, което става в другите хора, дори ако се намират на далечно разстояние. Такава е неговата великата духовна мъдрост, съчувствието му към чуждите страдания и способността му да ги разбере. Княз Мишкин е самата чистота, искреност, откровеност; и тези негови качества го водят неизбежно към болезнени конфликти с нашия традиционен изкуствен свят. Всички, които го познават, го обичат; даже Рогожин, неговият потенциален убиец, който е влюбен страстно в героинята Настася Филиповна и я ревнува от Мишкин, го пуска в своя дом, където току-що е убил Настася, и благодарение на духовната чистота на Мишкин се примирява с живота и намира успокоение от страстите, които бушуват в душата му.

Но Мишкин е също така психически непълноценен. Като дете е изоставал в развитието си, не е можел да говори до шест години, страда от епилепсия, намира се постоянно под заплахата за пълна дегенерация на мозъка, ако не живее здравословно и спокойно. (Дегенерацията на главния мозък в края на краищата го настига като резултат от събитията, описани в романа.)

Непригоден да се ожени, за което авторът говори без заобикалки, княз Мишкин въпреки това се разкъсва между две жени. Едната от тях е Аглая, невинно чиста, красива, искрена девойка. Тя не може да се примири с околния свят, по-скоро с участта си на дъщеря на богат и знатен човек, на която е предопределено да се омъжи за преуспяващ и привлекателен млад човек, с когото да живее "дълго и щастливо". Аглая сама не знае какво именно иска, но тя не прилича на сестрите си и на своето семейство, тя е "луда" в добрия смисъл на Достоевский (който явно предпочита лудите хора пред нормалните). С други думи това е личност "в движение", одухотворена. Княз Мишкин и до известна степен майка ѝ са единствените хора, които я разбират, но ако добродушната ѝ майка е само обезпокоена от нейното несходство, Мишкин чувства скритата тревога в душата ѝ. Той жадува да я спаси, като ѝ посочи правилния път, и се съгласява да се ожени за нея.

Но след това всичко се усложнява: в романа се подвизава демоничната, гордата, порочната, съблазнителната, тайнствената, възхитителната и, въпреки своето падение, неподкупно чистата Настася Филиповна, една от тези невъзможни, измислени, дразнещи героини, които изпълват романите на Достоевский. Всичките чувства на тази непостижима жена се изразяват в превъзходна степен: и добротата, и греховността ѝ е безпределна. Тя е жертва на стар развратник, който, след като я прави своя любовница и живее с нея няколко години, решава да се ожени за порядъчна жена. За ад се избави от нея, той без всякакви колебания иска да омъжи Настася Филиповна за своя секретар.

Всички около Настася Филиповна знаят, че тя е вътрешно порядъчна жена, а за нейното двусмислено положение е виновен нейният любовникът ѝ. Това обаче не пречи на нейния жених, който е влюбен страстно в нея, да я смята за паднала жена, а семейството на Аглая е потресено, когато открива, че Аглая има някаква тайна връзка с Настася. Самата Настася Филиповна не е предпазена от презрението към себе си за своето "падение" и от решението за стане истинска "държанка". Само княз Мишкин, като Христос, не я обвинява за нищо, изпълнен с дълбоко възхищение и уважение. (Отново скрит преразказ на историята за Христос и падналата жена.) Тук ще цитирам една много точна бележка на Мирский за Достоевский: "Неговото християнство... е много съмнително... Това е повече или по-малко повърхностно учение, което е опасно да бъде отъждествявано с истинското християнство". Ако добавим към това, че той постоянно натрапва на читателя своето тълкуване на православието и развързвайки всеки психологически или психопатен възел, неизбежно ни води към Христос, по-точно - към своето разбиране за Христос и православието, ще разберем по-добре кое ни дразни във философа Достоевский.

Но да се върнем към романа. Княз Мишкин разбира веднага, че от двете влюбени в него жени Настася Филиповна ще се нуждае повече от него, защото е повече нещастна. Така че той се отдръпва деликатно от Аглая, за да спаси Настася Филиповна. Тук Настася Филиповна и княз Мишкин се опитват да се надскочат по душевна щедрост, тя се стреми отчаяно да го освободи, за да намери той щастието си с Аглая, а той не я пуска, защото се страхува, че тя ще "загине" (любимият израз на Достоевский). Но когато Аглая прави скандал, за да оскърби Настася Филиповна в собствения ѝ дом, Настася Филиповна не вижда по-нататъшни причини да се жертва заради своята съперница и решава да отведе княз Мишкин в Москва. Но в последната секунда истеричната жена отново променя своето решение, като не съжалява, че той "ще загине" по нейна вина, и бяга точно преди сватбата с Рогожин, млад търговец, който пропилява заради нея състоянието, което току-що е получил. Княз Мишкин заминава след тях в Москва. Следващият период от живота им е скрит изкусно зад тайнствена завеса. Достоевский не разкрива на читателя какво точно става в Москва, като само от време на време отронва многозначителни и тайнствени намеци. Рогожин и княз Мишкин са обзети от патетични страдания за Настася Филиповна, която се държи все по-безразсъдно. Те даже стават братя во Христе, като си разменят кръстчетата, които носят. С това авторът ни дава да разберем, че Рогожин иска да се предпази от съблазънта да убие от ревност.

В края на краищата Рогожин, най-нормалният от тримата, не издържа и убива Настася Филиповна. Достоевский заобикаля престъплението му със смекчаващи обстоятелства: Рогожин има силна треска. След убийството веднага попада в болница, а след това го изпращат в Сибир - своеобразен килер, където се пазят зачеркнатите от Достоевский восъчни фигури. Княз Мишкин прекарва нощта с Рогожин край тялото на убитата Настася, получава поредния и окончателен пристъп на безумие, връща се в лечебницата в Швейцария, където е прекарал своята младост и откъдето вече няма да излезе. Цялата тази безумна смесица е гарнирана с диалози, предназначени да предадат мнението на различните обществени слоеве за смъртното наказание или за великата мисия на руския народ. Авторът дава определения, без да се грижи за доказателствата: например Настася Филиповна, както знаем, е образец на сдържаност, на добър тон и на безупречни маниери, но понякога се държи като разярена зла уличница.

Сюжетът обаче е построен умело, интригата се развива с помощта на многобройни хитроумни похвати. Наистина, някои от тях, ако направим сравнение с Толстой, приличат повече на удари с тояга вместо на леко докосване с пръстите на художник, но има много критици, които не биха се съгласили с тази гледна точка.

(Следва)

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:

БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

декември 01, 2016

Свиване

Месецът на мравките  

  Утре е вече декември. През този месец в Народното събрание се появяват особен тип мравки. Очаква се да се нароят и сега. Те обикновено се стичат там, където някъде из кулоарите бъде поставено като уловка леко мухлясало сирене тип "Нов избор". След тяхното появяване настъпва берово слънчево затъмнение, после виденова суша и накрая хиперинфлационно цунами.

чети по-нататък

Свиване

DÉJÀ VU след КСНС  

  Déjà vu. Това е не само моето усещане. И двама приятели също чувстват нещата така. А съдейки по коментарите във Фейсбук, и много други усещат нещо аналогично.
  Мисля си - дали онези, които днес са се разбрали да се разберат, са разбрали какво правят, на какъв голям дявол дърпат опашката?
  Струва ми се, че в своята откъснатост от реалния живот и от нормалните хора, както и поради неистовата страст да удължат живота на един обречен на преждевременен край парламент, те си играят с огъня. И затова могат да подпалят България.

чети по-нататък

Свиване

Ботев и Раковски  

Иван Хаджов от Струга, Вардарска Македония - "Ботев и Раковски", публикувано в сп. "Златорог", год. XVI, кн. 3, София, март 1935 година

Обработил от сканиран в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

Надежда за освобождение озарява нашия народ през време на Кримската война (1853—1856 г.). Нейният печален за Русия край не оправда народните очаквания. Все пак те бидоха подхранени, тям се даде полет чрез хатихумаюна от 1856 г. - държавно-политически акт, с който на християните в султановата империя още веднъж се признаха тържествено основни човешки и граждански права. Върху почвата на тия признати правдини, народностното свестяване, което се беше вече доста проширило и задълбочило у нашия народ, се изрази в ясно определен стремеж към народностно признаване и обособяване всред безразличната народна сборност, каквато криеше означението „рум милет“; но която все повече и определено се домогваха да изпълнят с определено народностно-политическо значение на гръцки народ. Събудени и неосъществени, тия надежди и откриващите се възможности подтикнаха будните народни синове да обмислят пътищата за действие, да потърсят средствата, които имаше да доведат до заветната мечта - освобождението.

През втората половина от 50-те години на изтеклото столетие и през първата от 60-те, всред българите в чужбина се издига като стожер Георги Стойков Раковски, който се установява и като „властител над мислите“ на поколението. Зрели мъже с внимание се заслушват в неговите вещаещи слова, следят неговите стъпки. Неоспорвано, непоклатено е това господство, особено всред тогавашната наша младеж. С жар и страст поглъща тя словата и писанията на Раковски, увлича се от неговите замисли и действия, откликва се на неговите позиви и така уяснява, изработва и установява своите идеали - определя пътищата и средствата на своето собствено действие за народа, открива начините на своето обществено - народно - проявление. Караджата, хаджи Димитър, братя Миладинови, Друмев, българите ученици в Русия и другаде с живо свидетелство на това въздействие. За него свидетелстват също така и многото писма в огромната архива на Раковски, произхождащи от учещи се по онова време в чужбина младежи българи.

От това въздействие не е останал незасегнат и Ботев. Защото двамата - Раковски и поетът революционер - са синове на едно и също време, времето на борбата за политическо освобождение - но на два различни негови моменти: първият стои в началото на това време и го разкрива, а вторият - в неговия край и го завършва.

Що се отнася до лични връзки на Ботев с Раковски, животописците на първия не еа единодушни. Едни - начело с Захарий Стоянов („Христо Ботйов“, 1888 г.), а по него Д. Т. Страшимиров („Христо Ботев като поет и журналист“, 1897 г.) и Н. А. Начов („Христо Ботев“, 1931 - в библ. „Бележити българи“) - ги приемат за факт: бягайки от одеската полиция, през ваканцията на 1866 г. Раковски минал случайно през с. Задунаевка, дето Ботев бил учител. Тоя го слушал с благоговение, дал му коня си и пари, па го придружил до Киприяновския манастир в Бесарабия, дето престояли тайно няколко дена в една килия, след което всеки поел своя път: Раковски - към Румъния, Ботев - за село. Други - Ив. Клинчаров („Христо Ботйов", биография, 1910 г.) приема като „допустимо“ Ботев да се е срещнал с Раковски при същите обстоятелства. Евгений Волков („Христо Ботев“ —Государственное издательство, 1923 г.) мисли, че „би било повече неправдоподобно мнението, че между Ботев и Раковски не е имало такива (зтих) срещи“. По-нататък авторът скоро скъсва с това ограничение - „би било повече неправдоподобно“ - и, поддал се на погрешното тълкуване на инициалите „X. П-в“ (които Волков погрешно чете като Х[ристо] П[етко]в, т. е. Ботев, когато то е Хараламби Попов) в връзка с един таен вестник - „Българин“ - в Свищов - се увлича и погрешно приема, че „цялата зима на 1866-1867 г. Ботев прекарал в родината си като пропагандатор на идеите на Раковски в самата България“. В своето увлечение Волков стига до там, че приема за възможно, че „тъкмо във връзка с посещението на Ботев при Садък паша (Чайковски, в Сливен) у последния се е състояло личното свиждане с Раковски“, което „имало за цел да се сключи тайно съглашение между Чайковски и Раковски, в резултат на което първият скрито наредил до ескадронните командири на своя полк да не преследват сериозно българските чети, ако се появят в неговия (на полка) район“. Мих. Димитров пък („Биография на Христо Ботев“, 1924 г.) съвсем отминава тоя момент, навярно смятайки за недостатъчни данните, за да може да приеме дори само като възможни и допустими лични връзки на Ботев с Раковски.

Разбира се, не е безразлично за въпроса, що ни занимава, да можеха документално да се установят лични връзки на Ботев с Раковски. Такава възможност досега не се е оказала; затова по въпроса за тия връзки изследванията се движат само в кръга на възможности и допустимости. Върху здравата почва на действителността стоим обаче, когато говорим за въздействието, което творенията и далото на Раковски с упражнили върху поета революционер. Върху тях главно се изгражда възторгът, с който Ботев е говорил за патриота фантаст, обичта му към него („Спомени“ на Георги Смилов и на Димитра Ночев в „Златорог“, г. VII). Но той не остава само с тоя възторг, с тая обич. Наскоро на поета се налага да осмисли и изрази идейно своето отношение към Раковски. Когато след оттеглянето на Каравелов от ръководството на революционната емиграция Ботев застава начело на революционната партия и започва своя в. „Знаме“, нему се налага да прецени двете „мнения“ „за освобождението на нашето нещастно отечество“, явили се у нашия народ и неговата емиграция „след несполуката да се произведе въстание в 1867 и 1868 г.“ („Знаме“ № 19 от 22.VI.1875 г.). След като излага доводите на тия мнения, Ботев, разбира се, се обявява за революцията - „второто мнение, което се представлява от всичкия почти угнетен народ и от неговите млади и здрави сили . . .“ (п. т.). За да „потвърди“, че това мнение е „по-право, по-практично и по-полезно“ за народа, поетът революционер проследява „историята на нашата емиграция в последните 7-8 години“. Всичката тая работа има и по-дълбок - личен - смисъл за Ботев: да постигне собственото си обществено утвърждаване и историческо оправдание. Тук той показва колко добре, колко проникновено познава дейността, делото и личността на Раковски, та правилно ги осветява и оценява. Той има схващането, че заедно с патриота фантаст принадлежат към едно и също течение - революционното - в народното освободително движение, в единия край на което течение се възправя мощната фигура на „безумния мечтател“. Ботев определя така местото на Раковски в това движение. За него Раковски едновременно е край и начало. Като край, той завършва времето на отделните разпокъсани избухвания у нашия народ, както и опитите за въстание, които с носели „частен“ характер и които са били само „прости едни въоръжени протести против нетърпимите турски насилия и оскърбления“ (п. т., бр. 20 от 29.VI.1875 г.). Тям е чужда каква да е идейна подкладка. Техен изразител е „нашето знаменито хайдучество“. Край на тия протести, необединени, неосмислени от вече „узряла и разпространена идея за свобода“, които също така „не са имали... ясна начертана програма и напълно изработена идея", туря 1862 г. - годината на Легията. Тя представя своя изразител и като начало в развитието на народното революционно движение. Раковски прониква в смътната и неясна мисъл на дотогавашните необединени и неосмислени народни избухвания, подхваща я, уяснява я и я кристализира като определена политическа идея за освобождение. Неѝ той търси и определя носители, изразители и въплътители, като посочва и средствата, чрез които ще има тя да се осъществи. Раковски също така обобщава тая идея, разпространява я всред народната маса и така я превръща в двигателно начало в живота на целия народ: тая идея „излезе из пределите на народното предание и образува особена политическа литература“ (п. т.).

Заедно с уясняването и кристализирането на идеята върви прераждането на нейни дотогава несъзнателни носители и изразители: от някои хайдути и войводи на хайдутски дружини Раковски е изработил носители, изразители и съзнателни борци на уяснената вече идея: „Из числото на нашите народни хайдути създаде неколко души народни предводители и пламенни борци за свободата“ (п. т.).

Но, както се изтъкна, Ботев е син на друг миг от времето и течението, към което заедно с Раковски принадлежат. Тогава революционната мисъл е вече по-избистрена, методите на действие повече изпитани след несполуките на втурванията с чети; тя има пред себе си работата на Левски и другите апостоли - изобщо революционният опит е вече много обогатен; поради всичко това революционното действие е поело нов път, изработило си е нови средства. Тогава от гледището на усвоения и умъдрен революционен опит, без да се бои, че ще омаловажи значението на Раковски, Ботев намира и указва грешки в неговите и на тогавашния комитет схващания и в свързаната с тях метода на действие. Ето тези „грешки“, според Ботев: 1. вярата, че другите - Сърбия или Русия, Румъния или Черна гора - ще ни помогнат да се освободим; 2. и след изживения горчив опит с Легията, с преселванията на българи в Русия, с преследванията в Румъния, Раковски все още не се добира до правилния извод, който се е налагал: да се търси опора за действието в самия поробен народ. Той все още си остава бунтар: той мисли, че „само с едните хайдушки чети и само с едното извикване: „Ставайте, братя!“ Дарданелите щяха да бъдат в нашите ръце, и нещастният български народ щеше да възкръсне от мъртвите“.

Ботев не се ограничава само да установи „грешките“; той търси и тяхната причина. И основната открива не толкова в условията, а в самата личност на Раковски: в неговата неразборчивост на средствата, поради което се е мятал от една крайности в друга.

Това откритие на Ботев за Раковски в същото време съдържа и едно задължение: в избора на средствата и в посоката на следвания път. Защото в историята на обществените движения указването на „грешките“ на предходниците и изтъкването на причините, които са ги предизвиквали, е белег на собствено уяснение и утвърждение, което неминуемо се свързва и със свой път.

Тая Ботева оценка на Раковски днес е всеобщо приета, защото отговаря напълно на историческите факти. Тя е могла да израсне върху почвата на обичта към Раковски и да се изгради само върху основателното и проникновено познаване идеите, делото и личността на патриота фантаст. Възхищението на Ботев от Раковски не му е попречило да бъде обективен в своята оценка. Тая обективност се е наложила на поета революционер от съзнанието колко нейната правилност и обективност е необходима, за да може по-правилно и безпогрешно да се определи собственият път, в чието поемане свой дял е имал и Раковски. А то е било свързано за поета с толкова трепетни очаквания и светли надежди ...

БЕЛЕЖКИ

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2. Още обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

3. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".

4. ЗА АВТОРА: Роденият в Струга Иван Панайотов Хаджов (1885-1956, София) е български литературен историк и езиковед. Завършва славянска филология в Софийския университет и специализира в Германия и Австро-Унгария. Учител е в Копривщица, Пазарджик и София. Част от колектива на първия български "Правописен и правоговорен речник", съавтор е и на "Правописен и правоговорен наръчник", издаден в 1945 година след правописната реформа. Автор и на "Развой на една идея в поезията на Ботева" (1915), "Образът на хайдутина у Ботева и Раковски" (1935), "Стихотворенията на Ботева. Том 1 Поправки и преработки" (1947), "Македония под иго" (1931, под псевдонима Veritas). Пръв председател е на Дружеството на филолозите слависти в България, част е от Съюза на македонските емигрантски организации в България и Стружкото македонско братство в София. След Деветосептемврийския преврат в 1944 г. се противопоставя на започнатата от комунистите политика на македонизация в Пиринска Македония.

ноември 30, 2016

Свиване

Политическите кризи лесно преминават в икономически  

Парите обичат тишината. Тази максима се е наложила във финансовия сектор през цялото му съществуване като такъв. Тя обаче кореспондира и с пълна сила за това как гледа бизнесът на икономиката. Стабилността и лесната предвидимост в една икономика е магнит за инвестиции в нея и правене на бизнес. Българската икономика е малка и силно подвластна на чуждестранни инвестиции. Преди 10 години бъдещето й изглеждаше бляскаво. Приемането на страната в ЕС отваряше вратите на бизнеса към общия европейски пазар, а единомислието на политическите формации предначертаваше ясен и предвидим курс на провеждани политики. Така през 2007 г. преките чуждестранни инвестиции в страната ни достигнаха впечатляващите 29,4% дял от БВП. Работните заплати нарастваха, а благосъстоянието на българинът се подобряваше. Кредитирането се увеличаваше, защото се усещаше общото спокойствие за утрешния ден и сигурността за доходите.

Световната икономическа и финансова криза забави значително икономическото развитие на страната ни, но добрата инерция й позволи тя да понесе значително по-леко ударите в сравнение с други страни. И докато всички гледаха в посока на това кога и как световните пазари ще започнат да показват признаци на съвземане, в страната ни други процеси започнаха да оказват негативно влияние.

Невъзможността на политическия елит да сформира стабилно и работещо правителство започна да тежи на икономиката и да забавя значително възстановяването й. Според изчисления на Института за пазарна икономика (ИПИ), политическата криза през 2013 г. и 2014 г. е струвала на икономиката ни 1,5 млрд. лв. Толкова е разликата между прогнозните и събраните данъчни приходи. Реалната цифра обаче е много по-голяма, тъй като тук не се включват инвестициите, които са били замразени или изтеглени от страната, поради неяснотата в икономическата политика.

Невъзможността да се състави стабилно правителство, скъсява значително хоризонтите, които имат политическите партии. Това от своя страна води до непредвидимост във взиманите решения и провежданите политики. Зачестяват значително опитите на политиците с популистки и краткосрочни решения да се справят с дългосрочни проблеми, което в крайна сметка води до тяхното задълбочаване. С други думи ако средата за правене на бизнес днес изглежда по един начин днес, то при изпадане в политическа криза, тя може да се промени рязко и тези промени да я направят неблагоприятна за инвестиране, а направените вече инвестиции от печеливши да станат губещи.

Политическата обстановка в момента не изпълва изцяло дефиницията за политическа криза, но индикациите са, че само след броени месеци, това може да се промени. Нито една политическа сила самостоятелно не може да формира мнозинство в парламента, а коалиционната формула показва, че са необходими поне 3 партии, за да се разчита на такова. Вижданията на парламентарнопредставеите политически формации се разминават съществено по отношение желаните от тях политически решения.

ГЕРБ изготвиха консервативен тип бюджет, който обаче според БСП е антисоциален и не позволява икономически растеж. Левите преди две седмици пък остро заговориха за премахване на плоския данък (който сами въведоха по време на кабинета Станишев). Патриотите, които се наредиха като трета политическа сила на изминалите президентски избори, пък настояват за минималната пенсия от 300 лв. въпреки, че средства за това няма. Само тези няколко тези показват, че вижданията за всяка политическа сила за бюджетната рамка е съвършено различна, а това означава различни икономически политики, които биха се водили. Именно тази несигурност плаши и отблъсква инвестициите в страната.

Данните за преките чуждестранни инвестиции показват, че през до 2013 година тяхното ниво е започнало да се стабилизира и дори е отбелязало малък ръст. След политическата криза, в която изпадна страната 2013-2014 г. тяхното ниво пада до 1 161 млн. евро. в края на 2014 г. или 2,7% дял от БВП. Това е най-ниското ниво на ПЧИ за последните 10 г. След съставянето на правителство тяхното ниво се покачва и по данните показват, че в най-лошия случай през 2016 г. ще се запази обемът от 2015 г.
Източник: БНБ

За първото полугодие на 2016 г. растежът на брутния вътрешен продукт в страната запазва темповете си от 2015 г. и достигна 3%. Частното потребление се поваша с 2,4% благодарение на подобрение в доверието на потребителите и реалното нарастване на разполагаемия доход на домакинствата. Инвестициите в икономиката се повишават със 7,1% за периода януари-юни. Брутната добавена стойност в страната нарасна с 2,8% за първото полугодие на 2016 г. при 1,8% за същия период на 2015 г.

Това показва яркият контраст при работеща политическа среда, която е лесно предвидима и не работеща, чиито управленски мандат може да бъде прекратен във всеки един момент. Неясната политическа обстановка непременно ще доведе до нов задълбочаващ се спад в преките инвестиции. Управленската формула, която бе до този момент не се харесва на никоя политическа партия, но и последните данни за нагласите на населението показват, че тя няма изгледи да бъде променена. Докато няма ясно изразено мнозинство и политическо единомислие, инвестициите ще продължат да заобикалят страната ни.

Друг нюанс подчертаващ рисковете за икономиката при една политическа криза е проявата и силното застъпване на популизма. С цел да се харесат на повече избиратели политическите партии започват да обещават неизпълними неща свързани най-вече с увеличаване на доходите и стандарта на живот чрез увеличаване на държавните разходи, а не чрез създаване на по-добри условия за правене на бизнес.

Самият Бюджет 2017 г. залага на увеличение на разходите с 850 млн. лв. за социални грижи, образование и здравеопазване. Сектори, в които работят голям брой заети и са пряко зависими от държавата. В същото време в условията на неясна политическа среда Бюджет 2017 г. не предвижда провеждане на реформи, тъй като не е ясно кой ще трябва да ги изпълни. По този начин финансите на държавата се движат по линията на най-малкото съпротивление и натрупаният дефицит ще трябва да се покрива с нов дълг вместо с ускорен растеж на бизнеса.

Политическата несигурност обаче не е единственият проблем, с който ще се наложи да се сблъска страната ни. Следващата година се очаква да донесе влошаване на международната среда и забавяне на растежа в еврозоната. За да се защити българската икономика от влиянието на тези външни фактори, безспорно основна роля ще имат провежданите икономически политики на правителството. Това поставя политиците в ситуация, в която трябва бързо да намерят работеща управленска формула, за да не се превърне задълбочаващата се политическата криза в проводник на икономическа такава.


Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.



Свиване

Корпоративен данък. Кога фирмата ми дължи данък печалба?  

корпоративен данък

Тази година учредих своя фирма. За щастие бизнесът потръгна и дори в крайна сметка успявам да генерирам малко печалба. Знам, че както аз като физическо лице дължа данък общ доход, така и фирмата дължи данък печалба. Той всъщност се нарича корпоративен данък. По някои черти си прилича с данък общ доход, но по други се […]

The post Корпоративен данък. Кога фирмата ми дължи данък печалба? appeared first on pravatami.bg.

ноември 29, 2016

Свиване

За мъглявата прозрачност във Фонда за лечение на деца  

В средата на септември Фондът за лечение на деца обяви, е няма да обновява вече публичния регистър. Идеята била да го заменят с нова система, която „да позволи безпрецедентна прозрачност“. Днес вече виждаме дали това е така. В новия формат на сайта на Фонда отсъства публичен регистър. Той е заменен с формуляр позволяващ проверка на отделни заявления, но не и следене на всички едновременно. Mediapool писа вчера за това. Пред тях проф. Пилософ е казал по този повод:

Естествено, че информацията трябва да е достъпна само за родителите. По Закона за личните данни ние трябва да изключваме всякаква възможност външни лица освен родителите да получават информация за децата. Защо ви е на вас да проверявате… Защо трябва медиите да гледат движението на преписките? По-прозрачно от това какво искате?

Отношението му е показателно за много институции у нас. Преди четири години писах за фалшивата прозрачност и нуждата от отворени данни. От тогава насам смея да твърдя, че има сериозен напредък в администрацията. Този напредък обаче далеч не е равномерен или еднопосочен. Преди две дадох пример с ЦИК и как дори малки пробиви в чиновническата глупост ни дават поглед на реалното състояние на нещата. Действията на проф. Пилософ са огромна стъпка назад в прозрачността на фонда и несъмнено целят скриване на реалната ситуация в него.

Опитите да се скрие информацията обаче не означава, че не може да я получим. Поне за хора като мен, които знаят как да търсят.

Какво има в новия регистър?

Твърдението на Пилософ е, че новият затворен регистър защитава личните данни на децата и родителите им. Всъщност, това беше така и в стария регистър, където нямаше нито имена, нито адреси, нито друг начин да се идентифицира пациента. Имаше обаче информация за заболяването, колко пари, за какво и в коя държава са дадени. Така можеше да разберем колко деца са насочени в клиники в страната и колко – в чужбина.

Тази информация е заличена. Има друга полезна информация като дати на становища на експерти, повторно разглеждане и прочие. Тези също присъстваха преди, но като свободен текст. В унифициран и структуриран формат са много по-лесни за разчитане.

Аргументът за защитата на личните данни се разпада съвсем предвид това, че всеки може да провери заявленията. Номерата и датите им се публикуват всяка седмица в PDF-и на страницата на Фонда. Нищо повече не е нужно, за да се провери отделно заявление. Тъй като номерата са поредни, не е въобще трудно да се открият всички нови и неразгледани. Не на последно място, сайтът на Фонда не използва криптирана връзка, което излага на риск въвеждането на данни чрез новия им формуляр. Абсолютно същите проблеми открих и в сайта на Центъра за асистирана репродукция преди година.

fond6

Сайтът очевидно все още търпи промени съдейки по скритите файлове и линкове, които открих. Именно така попаднах на множество вариации на формулярите, както и на експерименти с таблица с данните от регистъра. Изглежда в един момент са обмисляли да публикуват списък позволяващ някаква прозрачност, макар и доста орязана. Не видях обаче индикации да имат намерение да го пускат за широката публика. Затова и няма да слагам линк тук, макар да не е трудно да се открие.

Състоянието на Фонда според новите данни

Всички тези техни пропуски и публичната информация скрита из сайта ми позволи да съставя нов анализ. В началото на октомври публикувах такъв базиран на стария публичен регистър. От него стана ясно, че се трупат много случаи, доста стари залежават, а практиката за експедитивно одобрение на финансиране за медицински изделия от спешна нужда е била прекратена.

В новия регистър липсва информация за стотици стари случаи без ясна съдба. Съдържа само 380 заявления, по които изглежда се работи. 114 от тях са вече одобрени, но или парите не са предоставени или има други нужни действия. При 7 има отказ. Останалите 259 или очакват обработка, или чакат за събиране на информация и решение.

Приемайки уверенията на министъра в оставка Москов и проф. Пилософ, че администрацията на Фонда работи коректно и информацията се въвежда, може да направим редица важни изводи. След сериозен спад в активността между юни и август, има леко подобрение през септември и октомври. Дори тогава обаче броят на одобрените и обработените заявления е двойно и тройно по-нисък от средното между 2013 и началото на тази година. На следната графика виждате също, че няма заявления, които да са обработени веднага, а дялът на онези, които се обработват до 10 дни е намалял 5 пъти. Това е индикация за значително забавяне по веригата спрямо в началото на годината.

fond2

Докато предишната графика показваше работата по заявленията според датата им на подаване, тази тук показва работата в рамките на всеки един месец. Затова в някои месеци в миналото е имало повече обработени заявления от подадените. Виждаме, че има леко намаление на заявленията след смяната на ръководството. Сега те са около 100 на месец. За ноември навярно не всички са въведени още. Вижда се обаче, че стигналите до отказ или одобрение са много по-малко от преди.

fond3

Това, разбира се, не означава, че администрацията на фонда не работи по тези заявления. В новият затворен регистър значително по-лесно се вижда датите, на които експерти са дали становища, липсващи документи са искани. Понякога родителите са връщани, само защото копието на акта за раждане не е бил надписан с „вярно с оригинала“. Данните обаче показват, че времето от подаване на заявлението до момента на окончателно решение се е увеличило значително. Това е ясна индикация, че ефективността на фонда и работата му с останалите институции се е върнала на нивата от преди 10 години, когато децата умираха, за да може тогавашният директор да отчете спестени пари от бюджета.

Децата да чакат, ако могат

Фактът, че старите заявления не присъстват в новия скрит регистър, а стария е заличен, не ни дава възможност да разберем какво се е случило с над 390 случая. Толкова бяха маркирани като „очакват решение“ преди началото на октомври. Сега фонда твърди, че работи по търсене на решение за 259 заявления. На следната графика съм отбелязал това разминаване. От началото на ноември съм показал само данните от новия регистър.

fond4

Вижда се, че натрупването е по-голямо дори от това в началото на годината. Тогава имаше тенденция за справяне с наплива от заявления и дори намаляване на натрупаните такива. Сега се вижда двойно увеличение и на случаите, в които децата се налага да чакат повече от два месеца за някакво решение на фонда. Това е и причината напоследък да виждаме все повече молби за дарения в медиите и социалните мрежи.

Следната графика е същата като горната, но фокусирана върху 2016-та. В червено съм отбелязал натрупването на случаи, за които не знаем какъв е статуса. Най-старият е от края на 2015-та. След май 2016-та е голяма част от увеличението. Това не означава, че те не са били решени или дори получили вече финансиране и лечение. Означава, че заради неподдържане на стария регистър с месеци и последвалото му заличаване, липсва всякаква публична информация за тях.

fond5

Мъглава прозрачност

Както се казва в едно известно интернет меме, проф. Пилософ използва често думата прозрачност, но не мисля, че знае какво означава. Той се чуди защо трябва журналисти и НПО-та да гледат резултатите от дейността на форда. Отговорът се вижда пределно ясно в изложеното до тук. Не включих графика колко от одобрените заявления са за медицински изделия и колко струват, защото вече не знаем. Не знаем също колко родители са заявили лечение в чужбина, но са били пренасочени към болници в България; колко одобрени финансирания са за лечение в болници свързани с експертите дали становище или със самия фонд; колко пари са дадени за лечение в чужбина и какво от разходите е покрито.

Данните за тези и доста други въпроси вече не са публични. Съвсем скоро дори информацията, която намерих скрита на сайта, ще бъде премахната. Всичко това говори за умишлено заличаване на прозрачността на фонда и невъзможността обществото да наблюдава дали има далавери или не.

Данните, които анализирам тук не показват цялата истина за фонда. Не е възможно със сухи данни да се обхване толкова сложна материя и толкова разнородни рискове за живота на стотици деца. Общото между тях обаче е, че имат шанс за живот и дори пълно възстановяване. Ако не за всички, то поне за повечето. Данните ни позволяват да видим само колко ефективно се работи, за да е достъпен този шанс.

Чухме становищата на членовете на Обществения съвет към Фонда, доста от които вече се оттеглиха. Те говорят как се фокусът се измества от здравето на децата към схеми за облагодетелстване. Не мога нито да потвърдя, нито да отхвърля тези твърдения с данните, с които разполагам. Мога да кажа обаче, че в социалките видях толкова молби за дарения за болни деца в последните месеци, колкото не бях виждал за няколко години. Ако не друго, то това трябва да е белег, че има сериозен проблем. Мисля, че го виждаме всички дори със заличената публичност на фонда.

Свиване

Трябва ли Apple да плаща данъци?  

В края на август Европейската комисия излезе с решение, че американската компания Apple е получила незаконна държавна помощ от Ирландия под формата на данъчни облекчения. Решението предизвика истински медиен фурор, и то не защото е публикувано през август, когато медиите страдат от суша за новини. Причината е в сумата: 13 млрд. евро плюс лихви за 10-годишен период (общо близо 19 млрд. евро). Тя ще трябва да бъде платена под формата на данъци.

Трябва ли Apple да плаща данъци?

 

The post Трябва ли Apple да плаща данъци? appeared first on Блогът за икономика.

Свиване

Кредитите пак тръгнаха, какво ще ни донесат  

За първи път от близо две години кредитирането се увеличава – през октомври вземанията от “неправителствения сектор” (фирмите и домакинствата) се увеличават с 1,3% на годишна основа.

Отваря се врата за нови проекти и инвестиции. Има обаче три риска

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5894763

 

The post Кредитите пак тръгнаха, какво ще ни донесат appeared first on Блогът за икономика.

Свиване

Лекции по руска литература – брой 47  

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2.

"ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1.

2.

Защо втората част се нарича "За мокрия сняг", може да се разбере само в светлината на журналистическата полемика от 1860 г., която водели писателите, обичащи символите, алюзиите и всичко от този род. Може би това е символ на чистотата, която е станала мокра и мътна. Епиграфът, съдържащ тънък намек, е взет от лирическо стихотворение на Некрасов, съвременник на Достоевский.

Събитията, които се готви да опише нашият човек от подземието във втората част, се отнасят за 40-те години. По това време той е бил също толкова мрачен, колкото и сега, и мразел своите колеги така, както ги мрази и сега. Той мразел дори самия себе си. Спомня си за своето самоунижение. Независимо от това дали презирал даден човек, или не, навеждал пред него очи. "Даже правех опити: ще издържа ли някакъв поглед върху себе си и винаги първи скланях глава". Това го довеждало до безумие. Признава си, че е страхливец, но твърди, че всеки порядъчен човек в това време трябва да бъде страхливец. В кое време? В 1840-та или в 1860-та? Исторически, политически и социално това са две различни епохи. 1844 г. е период на реакция, на деспотизъм. 1864-та, когато са написани записките, е време на промени, просвещение и велики реформи. Но светът на Достоевский, въпреки белезите на времето, е сив свят на душевноболни, където не се променя нищо освен може би кройката на военния мундир - конкретен детайл, промъкнал се неочаквано в текста.

Няколко страници са посветени на тези, които нашият човек от подземието нарича романтици. Съвременният читател не може да разбере подтекста, ако не вникне в журналистическата полемика от 50-те и 60-те години. Достоевский и човекът от подземието явно имат предвид "лъжеидеалистите", тоест хората, у които жаждата за добро и красота се съчетава прекрасно с кариеризма и стремежа към материални блага. (Славянофилите обвинявали западниците, че се покланят на идоли, а не на идеали.) Всичко това е представено доста объркано и мъгливо и няма защо да се потапяме в тази мъгла. Ние разбираме, че човекът от подземието се отдава плахо и самотно през нощта на "развратче", заради което ходи "по разни доста тъмни места". (Как да не си спомниш Сен Пре, героя от романа на Русо "Юлия", който също така се затваря в най-крайната стая в дома на греха, където пие бяло вино, смятайки го за вода, а след това се оказва в обятията на une créature [създание – бел прев.], както самият той се изразява. Така описвали греха в сантименталните романи.)

Темата "кой кого ще гледа по-дълго" получава нов обрат, сменяйки ес с темата "кой кого ще блъсне". Нашият човек от подземието, очевидно дребно и крехко същество, е блъснат от един минувач, висок на ръст военен. Човекът от подземието все го среща по Невския проспект, както се нарича главната улица в Петербург, и всеки път се кълне, че няма да се дръпне, и всеки път се дърпа, позволявайки на гиганта офицер да мине гордо край него. Но веднъж човекът от подземието се облича като за дуел или за погребение и с разтуптяно сърце решава твърдо да не му дава път. Тогава офицерът го запраща настрани като гумена топка. Той прави още един опит да му препречи пътя и успява да запази равновесие - двамата си удрят раменете и се разминават "съвсем на равна нога". Човекът от подземието е във възторг. Постигнал е единствения си триумф!

Втора глава започва с разказ за сатиричните му мечти и едва после следва действието. Заедно с първата част прологът заема четиридесет страници в превода на Герни. Нашият герой посещава стария си училищен приятел Симонов. Симонов и двама негови приятели се канят да дадат прощален обяд в чест на техния четвърти приятел Зверков, още един военен в повестта. "Мосю Зверков беше през цялото време и мой училищен приятел - казва човекът от подземието. - Започнах особено да го мразя от горните класове. В долните класове той беше само добро и игриво момче, което всички обичаха. <...> Той постоянно се учеше зле и колкото по-нататък, толкова по-зле; но завърши училището успешно, защото имаше покровители. През последната му година в нашето училище получи наследство, двеста души, а тъй като при нас всички почти бяха бедни, даже и пред нас започна да се надува. Той беше вулгарен в най-висша степен, но беше и добро момче, доже и тогава, когато се надуваше. У нас, въпреки външните фантастични и симулирани понятия за чест и достойнство, всички освен малцина, даже се усукваха около Зверков, колкото по-силно се дуеше. И не се усукваха заради някаква изгода, а така, защото той е човек с фаворизирани дарове от природата. Освен това беше някак си прието у нас да се смята Зверков за специалист в областта на ловкостта и добрите маниери. Последното особено ме вбесяваше. Мразех резкия, несъмняващ се в себе си звук на гласа му, обожаването на собствените шеги, които му се получаваха ужасно глупави, макар че имаше смел език; мразех неговото красиво, но глупаво лице (за което, впрочем, бих дал охотно моето умно) и нахално-офицерските му маниери от четиридесетте години".

Другият училищен приятел, който носи комичната фамилия Ферфичкин, е вулгарен, наперен субект с немски произход. (Трябва да кажем, че Достоевский изпитва нещо като патологична омраза към немците, поляците и евреите, което се вижда от неговите съчинения). Третият бивш съученик е също офицер - Трудолюбов. И тук, и в други произведения Достоевский, следвайки традициите на XVIII век, дава на своите герои значещи фамилии. Нашият човек от подземието, който обича, както знаем, да си търси обиди, моли да го поканят на обяда.

"Така, трима, със Зверков четирима, двадесет и една рубли в Hotel de Paris утре в пет часа - заключи окончателно Симонов, когато бяха избрали за разпоредител.

- Как двадесет и една? - казах аз с известно вълнение, даже като че ли обиден. - Ако броите и мене, няма да са двадесет и една, а двадесет и осем рубли.

Стори ми се, че да предложа себе си внезапно и така неочаквано, ще бъде даже много красиво и всички ще бъдат веднага победени и ще ме погледнат с уважение.

- Нима и вие искате? - отбеляза с неудоволствие Симонов, избягвайки някак си да ме гледа. Той ме знаеше наизуст. Побеснях от това, че ме знае наизуст.

- Защо-с? Мисля, че също съм също приятел, и да си призная, даже ми е обидно, че ме подминават - аз едва не кипвам отново.

- Че къде щяхме да ви търсим? - намеси се грубо Ферфичкин.

- Вие никога нямахте добри отношения със Зверков - прибави Трудолюбов, като се намръщи. Но аз вече се бях хванал и не пусках.

- Струва ми се, че никой няма право да съди за това - възразих с трепет в гласа, все едно Бог знае какво се беше случило. - Именно затова, може би, сега искам, защото преди нямах добри отношения.

- Е, кой ще ви разбере... тези възвишености... - усмихна се Трудолюбов.

- Щe ви запишат - реши, като се обърна към мене, Симонов, - утре в пет часа, в Hotel de Paris…"

През нощта човекът от подземието сънува безобразни сънища за училищните си години, каквито днес биха били интересни за всяка психоанализа. На следващото утро си почиства старателно обувките, предварително почистени от слугата му Аполон. Мокрър сняг вали на парцали. Отново символ. Като пристига в ресторанта, той разбира, че неговите приятели са преместили обяда от пет в шест часа и никой не си е направил труда да му съобщи. Оттук започват да се трупат неговите унижения. Пристигат тримата му училищни приятели със Зверков. И по-нататък следва една от най-добрите сцени на Достоевский. Той притежава забележително чувство за смешното, по-скоро за трагикомичното; може да бъде наречен изключително талантлив хуморист, но хуморът му през цялото време е на ръба на истерията и хората се нараняват болезнено помежду си в бурен обмен на обиди. Типичният скандал у Достоевский започва така:

"- Ка-а-ажете вие... в департамента ли сте? - продължи да се занимава с мене Зверков. Като видя, че съм сконфузен, той си въобрази сериозно, че трябва да ме обласкае, и така да се каже, да ме ободри. "Той какво, иска да го замеря с някоя бутилка ли?" - помислих си аз побеснял. Ядосвах се, несвикнал, някак си неестествено скоро.

- В... ъ канцелария - отвърнах отривисто, като гледах в чиинята.

- И... доходно ли ви е? Ка-ажете какво ви накаара да оставите предишната си служба?

- Това ме на-а-акара, че ми се прииска да оставя предишната си служба - проточих три пъти по-дълго, вече почти без да ес владея. Ферфичкин изпръхтя. Симонов ми хвърли ироничен поглед; Трудолюбов спря да яде и започна да ме разглежда с любопитство.

Зверков беше неприятно засегнат, но не искаше да се забележи.

- Е-е-е, а каква е вашата издръжка?

- Каква издръжка?

- Искам да кажа з-заплата.

- Ама вие какво ме изпитвате!

Между другото, веднага казах каква заплата получавам. Ужасно се червях.

- Не е много - отбеляза важно Зверков.

- Да-с, не може да обядваш в кафе-ресторантит! - прибави нагло Ферфичкин.

- Според мене това даже е направо бедност - забеляза сериозно Трудолюбов.

- И как сте отслабнали, как сте се променили... от онова време... - прибави Зверков, вече не без яд, с някакво нахално съжаление, като разглеждаше мене и костюма ми.

- Стига сте го смущавали - хихикайки, извика Ферфичкин.

- Милостиви господине, знайте, че аз не се смущавам - вмъкнах се най-сетне, - чувате ли-с! Аз обядвам тук, "в кафе-ресторанта", със своите пари, а не с чужди, забележете това, monsieur Ферфичкин.

- Ка-ак! Че кой тук не обядва със своите пари? Вие като че ли... - не отстъпи Ферфичкин, почервенявайки като рак, и ме гледаше яростно в очите.

- Да-а - отвърнах аз, чувствайки, че сам отишъл далече, - и мисля, че е по-добре да се заемем с по-умен разговор.

- Вие, струва ми се, мислите да ни покажете вашия ум?

- Не се безпокойте, това би било съвсем излишно тук.

- Вие какво, господине мой, сте се разкудкудякали - а? Да не сте се побъркали там, във вашия лепартамент?

- Стига, господа, стига! - започна да вика властно Зверков.

- Колко е глупаво това! - измърмори Симонов.

- Наистина е глупаво, събрахме се в дружеска компания, за да изпратим на път добрия си приятел, а вие разправяте за някакви сметки - заговори Трудолюбов, обръщайки се грубо само към мене. - Сами се натрапихте вчера, не разваляйте общата хармония... <...>

Всички ме изоставиха и аз седях смазан и унищожен.

"Господи, мое ли е това общество! - мислех си аз. - И като какъв глупак се представих пред тях... Ама какво пък! Сега, в тази минута трябва да стана от масата, да си взема шапката и просто да си тръгна, без дума да кажа... От презрение! А утре на дуел. Защото не ми е жал за седемте рубли. Сигурно ще си помислят... Дявол да го вземе! Не ми е жал за седемте рубли! Ей сега си тръгвам!.."

Разбира се, останах.

Пиех от мъка лафит и херес с чаши. Не бях свикнал и ме хващаше бързо, а с опиянението растеше и досадата. Изведнъж ми се прииска да ги оскърбя всичките по най-дързък начин и чак след това да си тръгна.

Да улуча момента и да се покажа - нека кажат: макар че е смешен, е умен... и... и... с една дума, дявол да ги вземе!.. <...>

- Господин поручик Зверков - започнах аз, - знайте, че мразя фразите, фразьорите и стегнатите талии... Това на първо място, а след него следва второ.

Всички се размърдаха енергично.

- На второ място: мразя баналностите и хората, които говорят баналности. Особено хората, които говорят баналности!

- На трето място: обичам истината, искреността и честността - продължавах аз почти машинално, защото сам вече започвах да леденея от ужас, без да разбирам как казвам такива неща... - Обичам да мисля, мосю Зверков; обичам истинското приятелство, на равна нога, а не... хм... Обичам... А между другото, защо? И аз ще пия за ваше здраве, мосю Зверков. Прелъстявайте младите черкезки, стреляйте враговете на отечеството и... и... За ваше здраве, мосю Зверков!

Зверков стана от масата, поклони ми се и каза:

- Много съм ви благодарен.

Беше ужасно обиден и даже побледня.

- Дявол да го вземе - започна да реве Трудолюбов, като удари с юмрук по масата.

- Не-с, за това бият по муцуната! - изкрещя Ферфичкин.

- Да го изгоним трябва! - промърмори Симонов.

- Ни дума, господа, ни жест! - извика тържествено Зверков, спирайки общото възмущение. - Благодаря на всички, но аз ще мога сам да му докажа колко ценя неговите думи.

- Господин Ферфичкин, утре ще ми дадете удовлетворение за сегашните си думи! - казах гръмко аз, обръщайки се важно към Ферфичкин.

- Значи дуел-с? Както искате - отвърна той, но, наистина, аз бях толкова смешен, когато го предизвиках, и това толкова не отиваше на фигурата ми, че всички, а след тях и Ферфичкин, се натъркаляха от смях.

- Да, разбира се, зарежете го! Та той е съвсем пиян! - каза с омерзение Трудолюбов.

...Бях дотолкова измъчен, че ми идваше да си прережа гърлото и да свърша! Тресеше ме; намокрените ми от пот коси прилепнаха към челото и слепоочията ми.

- Зверков! Моля ви да ми простите - казах рязко и решително. - Ферфичкин, и вас също, всички, всички, аз обидих всички!

- Аха! Дуелът не ни се харесва! - просъска ядовито Ферфичкин.

- Не, аз не от дуела се страхувам, Ферфичкин! Готов съм да се бия с вас утре, вече след примирението. Даже настоявам за това и вие не можете да ми откажете. Искам да ви докажа, че не се страхувам от дуела. Вие ще стреляте първи, а аз ще стрелям във въздуха.

...Всички бяха червени; очите на всички блестяха: много пиеха.

- Моля за вашата дружба, Зверков, аз ви обидих, но...

- Обидили сте ме? В-вие! Ме-не! Знайте, милостиви господине, че вие никога и при никакви обстоятелства не можете да ме обидите!

- И стига сте се навирали, махайте се! - удари печата Трудолюбов. <...>

Стоях оплют. Групата излизаше шумно от стаята, Трудолюбов подхвана някаква глупава песен <...> Безпорядък, огризки, счупена чаша на пода, разсипано вино, фасове от цигари, опиянение и бръщолевене в главата, мъчителна тъга в сърцето и накрая лакеят, който вижда и чува всичко, и наднича любопитно в очите ми.

- Там! - извиках аз. - Или всички на колене, като прегръщат краката ми, ще молят за моята дружба, или... или ще ударя един шамар на Зверков!"

След прекрасната четвърта глава превъзбудата и унизеното самолюбие на човека от подземието започват да омръзват, а Лиза, младата жена от Рига, внася фалшива нота. Пред нас е същата героиня от сантиментален роман, благородната проститутка с възвишено сърце, още един литературен манекен. За да получи някакво облекчение, нашият човек от подземието започва да говори присмехулно и да плаши сродната душа, нещастната Лиза - сестра на Соня Мармеладова. Многословните и много плоски разговори между тях си струва да бъдат дочетени до края. Може би на някого ще се харесат. Накрая главният герой изрича следната истина: униженията и обидите ще пречистят и ще възвисят Лиза над омразата. Възвишените страдания са вероятно по-добри от евтиното щастие. И това е всичко.

(Следва)

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:

БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ноември 28, 2016

Свиване

Да дишаме ли в София днес?  

Забелязах, че пак се повдигна темата за замърсяването на въздуха в София и реших да видя какво показват данните, които тегля от сайта на общината. Скриптът, който направих преди почти година, разглежда графиките и извежда директно от тях стойностите по часове. Оригиналните данни от ИАОС липсват, защото от агенцията изглежда се притеснявали с тях да не се „злоупотребява“. Все пак, публикуват бюлетин с превишенията и подават средни стойности на Европейската комисия.

Всичко това обсъждах няколко пъти до сега. Може да видите повече подробности в тези статии:

Тук само ще покажа последните данни в няколко различни изгледа. Всъщност, днес добавих всички събрани от мен данни от станциите в София в гражданския профил на портала за отворени данни на кабинета. Така всеки ще може да ги анализира. Описал съм съдържанието и как е изведено. Ще го обновявам когато имам възможност. Данните започват от 16:00 на 20 януари 2016. Така липсват два от най-студените месеци – декември и януари. Обещавам, че ще обновя и опиша отново всичко преди края на март, за да имаме цялостна картина.

Последните данни

Замърсяването, което най-много обсъждаме, е това с фините прахови частици до 10 микрона или т.н. PM10. С него има най-голям проблем в столицата. Докладите на агенцията и много експерти посочват като причини отоплението с твърдо гориво (дърва, въглища, неефективни печки, непочистени комини), автомобилния транспорт (стар автопарк, много дизелови коли, липса на филтри за твърди частици), строителството (неспазване на разпоредбите за чистота, липса на контрол от страна на общината) и ерозията на почвата (изоставени зелени площи, строителни материали).

Всички те в една или друга степен допринасят за натрупването на прахови частици. Особения климат и география на града обаче са основна причина за задържането им. Когато падне мъгла и се превръща бързо в смог. Това се случва най-често в студените месеци, както се вижда ясно в данните. В тази графика показвам ниските, средни и максимални стойности измерени във всеки ден от края на януари до сега.

pic3

Маркирал съм и разрешения праг от 50 µg/m3. Той е установен на европейско ниво и не трябва средната стойност на повече от 35 дни в годината да го надвишава. Също така, средната стойност за цялата година трябва да е 40 µg/m3. Сами се сещате, че София надвишава тези стойности. На следната графика съм показал средно в колко часа от деня този условен праг е бил надвишен. Вижда се, че и през летните месеци има превишения, но са значително по-малко.

pic2

Наричам тези прагове условни, защото никой не твърди, че при 49 µg/m3 въздухът е безопасен, а на при 51 вече е опасен. Също толкова важно е продължителността на излагането на замърсения въздух. Затова със следващата графика съм показал периодите, в които софиянци са били изложени продължително на превишаващи лимита нива на прахово замърсяване. За да се прекъсне такава поредица, съм посочил, че замърсяването трябва да падне под лимита за поне 6 часа.

Така се вижда, например, че започвайки от 16-ти ноември, замърсяването е било почти постоянно над нормата в рамките на 100 поредни часа. Същото се е случило и на 23-ти – 71 часа мръсен въздух. Няколко такива периода е имало и през януари и февруари.

pic1

Друга метрика, която също се сочи като сериозен проблем от колите и отоплението е азотния оксид. София изглежда обаче няма проблем по този показател или поне далеч не такъв, какъвто други големи градове в Европа. Всъщност, в София лимитът от 200 µg/m3 практическине е бил надвишаван в разглеждания период. По мои наблюдения това важи и за останалите замърсители. Разглеждайте данните в случай, че съм пропуснал нещо.

pic4

Да, дишайте

Тези превишения не означават непременно, че въздухът „ви убива“, както се изписа доста в медии и социални мрежи. Докладите на WHO и Европейската агенция по околната среда показваха различни оценки за това колко жертви е взел мръсния въздух в Европа и у нас. Тези оценки, както пише и в самите доклади, не трябва да се приемат буквално. Те се базират на общата смъртност, която пък се влияе до голяма степен от застаряващото ни население.

Няма съмнение, че замърсяването с фини прахови частици води до здравословни проблеми. В последните години се говори все повече за това, че трябва да следим по-изкъсо PM2.5 – по-финните частици, за които сега нямаме данни в реално време, а само средногодишна стойност. Именно те причинявали най-много поражения на дробовете. WHO дори цитира изследвания правещи връзка със заболявания на сърдечната система. Останалите замърсители, макар технически под нормата, също не са за подценяване.

Трудността да се прецени реалният ефект върху общественото здраве идва от недостатъчните данни. В София има 5 измервателни станции и още една на Копитото, която изключвам от графиките горе. Средна стойност за цяла София е безмислена предвид размерът и различията в инфраструктура, топология и жилища в частите на града. Дори замърсяването до една станция да е голямо, това не означава, че на километър въздухът няма да е сравнително чист. Също така, забравяме, че дори по-голям проблем е замърсяването на затворените пространства. Големите офис сгради имат климатични инсталации, които почистват въздуха. Домовете ни и повечето обществени сгради като училища и дори болници нямат такива. Същото важи за повечето коли.

Продължителността на излагане също е от огромно значение. 2-3 часа замърсен въздух има в повечето градове по света, които страдат от час-пик. Въпросът е да не е в пъти над нормата и да не продължава по 3-4 дни, както виждаме горе. Възможни мерки има много и повечето са непопулярни. Готви се явно нов план за борба със замърсяването на въздуха, но явно пак ще остане на хартия съдейки по това, че общината продължава да купува дизелови автобуси. Други мерки като забрана за движение на стари коли в града или поне в центъра ще доведе до незабавна политическа смърт на който се опита да го въведе. Забраната за отопление с дърва и въглища ще доведе до сериозен социален проблем, ако няма предвидена алтернатива.

Всички решения искат сериозна политическа воля и немалко пари. Ако не дадем парите сега обаче, ще ги дадем после за неизбежната глоба на Европейската комисия за това, че се тровим сами себе си. Политическата воля някой трябва да я поиска и да убеди околните, че повече така не може.

Свиване

Биткойн: Как законът третира сделките с виртуалната валута?  

Биткойн

Биткойн или bitcoin е виртуална криптовалута. Знам какво означава това от технологична гледна точка или пък поне имам някаква представа. Правната страна на биткойн обаче ми се губи. Чувствам се достатъчно уверен да инвестирам в тази валута със спекулативна цел, но не знам какви са данъчните ми задължения в тази връзка. Каква е позицията на […]

The post Биткойн: Как законът третира сделките с виртуалната валута? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Харамиите и Харманли  

  Не е най-правилното поведение сега да се политизира. Така е. Знам, че когато обстановката се нагнетява от напрежение, всяка дума, дори и вярната, се възприема в друг контекст.
  Но всяка крушка си има опашка. Този, който следи публикациите на експертите, които не са на партийна ясла и не говорят от корист, ще ви каже - картината отдавна е от ясна, по-ясна.
  В България е разнебитена и разбита цялата система за вътрешна сигурност.
  Унищожени са или затрити практически всички инструменти за ранно сигнализиране и превенция.

чети по-нататък

Свиване

Деградация на политиката и политическото...  

  Чета коментари
  как пак Той виждал по-далеч от другите,
  как пак Той създал изгодна за себе си ситуация,
  как пак Той се възползвал от случващото се, как пак изманипулирал всички,
  как пак Той водил обществото за носа,
  как пак Той единствен спечелил от конфликта,
  как пак Той доказал, че без него не може да се реши никакъв по-сериозен проблем.

чети по-нататък

Свиване

За Фидел Кастро и много повече за нас самите  

  Кой и какъв съм аз, че да говоря от името на Историята?
  А Историята е много особена, своеобразна, странна и понякога твърде противоречива Дама. В нейното сърце има място за какви ли не личности - тя държи най-вече те да са Личности, а по-малко обръща внимание какъв е точно техният принос и какви именно са били делата им.
  На Историята рядко й пука за майките на хората - понякога хиляди, нерядко стотици хиляди, а в някои случаи и десетки милиони, през които без пощада са минали и чиито животи са опропастили или отнели обичаните от нея Личности - същите дето тя така сантиментално ги къта в сърцето си.

чети по-нататък

Свиване

Защо на това, което е у нас му викаме демокрация?  

  Въпрос, зададен ми в метрото:
  - Само не знам защо на това, което е у нас му викате демокрация?
  
  Нямам отговор.
  Може би за успокоение на съвестта.
  Може би за самоизмама.
  Може би от лицемерие.
  Може би от безсилие.
  Може би по инерция.
  Може би по принуда.
  Може би защото бягаме от истината.
  Може би защото не искаме да си направим равносметка и да си дадем сметка.

чети по-нататък

Свиване

Бъдещият президент и бившите около него  

  Румен Радев: "Ще сезирам Конституционния съд във връзка с договора за свободна търговия между Европейския съюз и Канада (СЕТА)."
  Аз не вярвам, че ще го направи. И въобще, бъдещият президент тепърва трябва да взема остри завои, за да не направи много неща, които се бе засилил да ги направи или поне ги наговори доста лекомислено. Но преди избори и след лов по принцип е прието да се лъже на поразия. Или поне да се изсилва човек, да си въобразява разни неща. Реалността е коренно различна. И той трябва час по-скоро да се завърне в нея.

чети по-нататък

Свиване

Врана ли, сврака ли  

  Вървя по Канала, който е ту само Евлоги, ту и Евлоги, и Христо Георгиеви, подбързвам към поредните и безчислени лекции, като хрупам някакви аржентински уж и диетични как пък не бисквити...
  До мен по едно време започва да крачи врана ли, сврака ли и ме гледа укорително и очакващо. Ускорявам крачка, ускорява я и тя, дори леко литва да не изостане. Забавям ход, забавя го и тя... Добре, викам си, ето! Подхвърлям й бисквитка. Тя я взема с клюн и ... я скрива под едно окапало листо. Така ли? Може би греша? Тя продължава да върви с мен. Подхвърлям й още една бисквитка. И тя отново я скрива под листо и продължава да крачи край мен и да ме гледа право в очите с очакване! Не иска и питане, че и третата бисквитка е скрита под листо!   Когато се каня да пресека на светофара по продължението на "Шипка" и прибирам бисквитите, тя учтиво прави обиколка около краката ми и се връща делово и без да бърза обратно назад по алеята...
  
  24.11.2016 г.

Свиване

Президентско нищонеправене  

  И ето тъй, в шеги и закачки, в управленско нищонеправене и политически консултации си минават дните...
  Бъдещият президент не си прави труда да види сегашната политическа криза.
  Сегашният президент не си дава зор да приближи бъдещето служебно правителство.
  По половин консултация на ден, парламентарни групи много, някои от тях с по две части - едната с властта, другата в опозиция. Първо ще ги минем отпред-назад, после ще повторим отзад-напред. Лека-полека, яваш-яваш, стъпка по стъпка, капка по капка и вирът от проблеми нараства.

чети по-нататък

Свиване

Дадзи-бао и Дадзи-шоу  

  Понеже Историята не се осмисля и не се помни, а някои кресливи левичари-историци (едни паникьори, други шовинисти, трети манипулатори, четвърти демагози) са заети с всичко друго от рода на това - да сочат с пръст изменниците на Отечеството и да насаждат в обществото ни мисленето за обсадена от искащи да ни затрият западни идеи и атлантически амбиции крепост,
  но не и да помагат на народа ни да познава Историята и да си взема поуки от нея,
  добре е да разлистваме понякога пожълтелите й и не чак толкова пожълтели все още страници.

чети по-нататък

Свиване

Нямало било политическа криза!  

  Честно казано, не мога да повярвам, че бъдещият президент бил казал, че в момента у нас нямало политическа криза!
  Опитвам се да си обясня този факт, защото дори абсурдното има все някакво обяснение:
  1. Бъдещият президент не разбира от политика и затова не може да проумее очевидни факти и да осъзнае очевадни процеси.
  2. Бъдещият президент говори не това, което мисли и демонстрира първи прояви на политически цинизъм и властова демагогия.
  3. Бъдещият президент е част от една предизборна, задкулисна договорка и вече връща получените заеми и се съобразява с поетите ангажименти.
  4. Бъдещият президент е принуден да говори подобни нелепици от силните лица от Позитания и няма нито характер, нито желание да им противоречи.

чети по-нататък

Свиване

„Всички до един сме бандити и мошеници...”  

  През 2002 г., в самото начало на първия мандат на президента Г. Първанов, очертавайки съответно в първия си материал най-острите проблеми на националната ни сигурност, аз му бях представил и анализ за тежкото, почти предсмъртно състояние на повечето предприятия от отбранителната инудстрия и предлагах през годината той да свика заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, посветено на бедственото положение на българския ВПК.

чети по-нататък

Свиване

Защо нашето общество не се опита да си представи дори за миг, че сме се отървали и отърсили от този феномен?  

  -- Като говоря с колеги-преподаватели, които се притесняват от нестабилност и казват, че криво-лява, тази псевдо-дясна стабилност пак е нещо, та да не вземем да я загубим;
  -- Като слушам как те съвсем типично за възрастта ни се вайкат да не вземе да се случи нещо и да се лишим и от къшея хляб, който народът ни има;
  -- Като си давам сметка как е неизтребимо и нелечимо у нас това за преклонената главица, дето сабя не я сече и онова за да би мирно седяло, не би чудо видяло;
  -- Като за сетен път разбирам, че безразличието, хленчът и апатията досущ както при соца са само външна мимикрия на вътрешния страх да бъдеш личност, на вътрешния свян да се лишиш от комфорта на примирението и на вътрешния срам, че не вярваш в промяната, колкото и необходима да е тя...

чети по-нататък

Свиване

Кибер понеделник (Cyber Monday): Между мита и реалността  

Денят на благодарността в САЩ се празнува през 4-ят четвъртък на ноември. Традицията на празникът води началото си от английски заселници. Първите пилигрими са празнували Денят на благодарността след като са оцеляли с помощта на индианци през първата тежка зима от пребиваването си на американска земя на 4 декември 1619 г. във Вирджинската колония. В […]
Свиване

Димчо Дебелянов и Ихтиман  

На 25 ноември бях в Самоков на литературна вечер, където представих този малък доклад, придружен с няколко илюстрации. Разбира се, представянето не беше толкова сухо, колкото изглежда текстът тук, защото там повече говорих, отколкото четох от листа, така че изображението беше малко по-различно, но смисълът си остана същият.

Да се говори по темата за поета Димчо Дебелянов и град Ихтиман е и трудно, и лесно. Трудно е, защото достоверните сведения в тази плоскост са малко - ако се направи една равносметка, със сигурност ще се окажат по-малко от предишните „митове и легенди“ и по-новите и откровени интернет недоумици – и един добросъвестен изследовател, колкото и да има желанието да запознае любопитната публика с картината, каквато е била в действителност, се оказва малко или много с вързани ръце. А е лесно пак по същата причина – липсата на достатъчно фактически материал ограничава работата и, волно-неволно, я свежда до едно по-кратко и по-леко за изпълнение изложение.

Ако трябва да разделим това изложение на съответни подтеми в рамките на цялостното представяне на въпроса, те условно могат да бъдат наречени така: 1. Димчо Дебелянов и неговите родственици в Ихтиман. 2. Учил ли е Димчо Дебелянов в Ихтиман? 3. Димчо Дебелянов и Гьончо Белев. 4. Димчо Дебелянов и Иванка Дерменджийска. 5. Димчо Дебелянов за Ихтиман и ихтиманци. 6. Смъртният акт на Димчо Дебелянов.

И така:

1 . Димчо Дебелянов и неговите родственици в Ихтиман.

Предлогът „в“ е съвсем правилен, защото всъщност не става въпрос за родственици „от“ Ихтиман, каквито поетът няма. Просто през есента на 1899 г. брат му Иван е назначен за началник на пощата в Ихтиман, където се премества да живее със семейството си от Пловдив. Димчо Дебелянов гостува често на Иван (както и на другия си брат Илия, но в Долна Баня) и така започват връзките му с този град. Къщата, където е живял Иван Дебелянов и където е идвал и е отсядал Димчо (ниска, бих казал даже – схлупена, къщурка с три стаи) все още съществуваше до преди десетина години. По това време учителката по български език и литература Спасия Христова (сега покойница, лека ѝ пръст) събра около себе си една група ентусиасти, между които беше и авторът на тези редове, която предприе редица действия, целящи да доведат като краен резултат до запазването на тази къща, нейното ремонтиране (беше се килнала леко на една страна) и превръщането ѝ в малко музейче с експозиция, посветена на поета Димчо Дебелянов. Делото не се увенча с успех, беше посрещнато с почти пълно безразличие и от институции, и от гражданството, и в края на краищата къщата, където е живял Иван Дебелянов, мина под ножа на булдозера, а днес на мястото, където се намираше, се издигат нови, съвременни постройки, както се вижда на снимката.


Така Ихтиман загуби възможността да има един малък, но забележителен културен паметник, защото явно този град не се нуждае от културни паметници.

2. Учил ли е Димчо Дебелянов в Ихтиман?

Нека кажем направо: не е. Оставяме настрани почти повсеместното писмено и устно слово, което се опитва да ни убеди точно в обратното, преминаваме през липсата на каквито и да документи, потвърждаващи, че Димчо Дебелянов е завършил втори прогимназиален клас (учебната 1899-1900 година) и трети прогимназиален клас (учебната 1900-1901 година) в град Ихтиман и даваме думата на двама души, по-близо запознати със същността на нещата от всички нас, взети заедно. Първият е Георги Герински, съученик на Димчо Дебелянов от Първа мъжка софийска гимназия, където Димчо Дебелянов учи от 1904 до 1906 година, завършвайки образованието си. Георги Герински е ихтиманец и си спомня, че е срещнал за първи път Дебелянов в Ихтиман през лятото на 1900 година, когато бъдещият поет гостува на брат си Иван след завършването на втори прогимназиален клас. При тази описана ситуация, всеки ще се съгласи, че няма как Димчо Дебелянов да е учил този втори клас в Ихтиман. Вторият човек е Димка Илиева Дебелянова-Каролева, дъщеря на брат му Илия и добросъвестен изследовател на живота и творчеството на своя чичо. И ето че Димка Илиева отрича категорично Димчо Дебелянов да е учил в Ихтиман. На кого да вярваме? На нея, или на съчинителите на легенди? Разбира се, че на нея. И както започнахме, можем да заключим по съвсем същия начин: поетът Димчо Дебелянов не е учил в град Ихтиман!

3. Димчо Дебелянов и Гьончо Белев

Какво да ви кажа за Гьончо Белев? Български писател, роден и живял в Ихтиман. Някои ихтиманци ми се сърдят, когато им казвам, че Гьончо Белев е треторазряден съчинител на разкази и романи, затова млъквам и давам беглата характеристика, която му е направил големият наш творец Чудомир:

„Умря тия дни Гьончо Белев – голям писател, ако се гледа по некролога, подписан от Живков и пр., но аз не мога да го чета. Много пъти съм започвал и никога не довършвал негова книга. Зная го от 1910-12 год. още от „Арменското кафене“ като „непризнат талант“. Издаде и една малка книжчица под заглавие „Тайно страдание“, която не направи никому впечатление. Бил женен за учителка в Ихтиман, която късала от залъка си да му праща в София. Умря като партиец (голямо качество!) и като „приятел“ на Димчо Дебелянов.

Думата приятел Чудомир е поставил в кавички, но все пак неоспорим факт е, че Димчо Дебелянов и Гьончо Белев са били близки, другарували са, виждаме ги не само в рамките на град Ихтиман, на София, но и да речем при едно посещение през 1914 година на местността „Беглика“ край Батак, където престояват почти три месеца, от май до август.

От дружбата между двамата остават в края на краищата две забележителни неща. Първото е една фотография. На нея виждаме Димчо Дебелянов, Гьончо Белев, съпругата на Гьончо Белев и нейна колежка учителка.


Намирам тази обща снимка за забележителна, защото – ако отделим само поета Дебелянов, ще видим пред себе си най-добрият негов портрет от всички други останали, които познаваме. Имаме го благодарение на това, че се е снимал с Гьончо Белев.


Другото забележително нещо, което ни е оставила дружбата, за която в говорим, са спомените на Гьончо Белев за Дебелянов, един от които, кратък, искам да цитирам:

„Спомням си един юлски ден, преди Първата световна война, когато минавахме с Димча по улица „Леге”. Точно пред Народния музей нечий нежен женски глас извика от плочника:

- Господин Дебелянов ! Господин Дебелянов!

Димчо се усмихна и се спусна към момичето, което идеше срещу него. Беше, доколкото си спомням, студентка.

- Много ми хареса последното ви стихотворение, господин Дебелянов! – и хубавото момиче възторжено му стискаше ръката.

Димчо от стеснение не знаеше какво да отговори.

- То е такава музика, че когато го четях, като че ли чувах звуци от китара.

В този момент нещо звънна и аз започнах да се смея. Момичето се обиди и избяга. Димчо сви ръце и ме изруга. Обаче, след като разбра причината за моя смях, той сам започна тъй гръмко да се смее, че минувачите се спираха да ни гледат.

Поводът беше невинен – по това време двамата с Димча живеехме в хотел. Нея сутрин трябваше да дадем долните си дрехи на пране. Но тъй като не разполагахме с друго бельо, принудени бяхме да се облечем без долни дрехи.

Аз си сложих старовремски нагръдник. Но за Димча въпросът беше по-сложен. Той носеше корава колосана яка, с превити предни краища и черна кърпа, която заместваше едновременно нагръдника и връзката.

Понеже яката без нагръдник изскачаше, ние измислихме нещо практично. Аз извадих кордата „ла” от моята китара, проврях я през двете дупки на яката, изопнах я надолу по гърдите му и я вързах за токата на ремъка му. По такъв начин черната кърпа, забодена с топлийка, прилепваше до яката, която вече не изскачаше нагоре. Понеже кордата беше къса и силно обтегната, Димчо беше принуден да върви с малко наведена глава.

И тъкмо в момента, когато момичето се възхищаваше от неговото най-ново стихотворение, той, поласкан от възторжената похвала, от стеснение и радост си поизправи главата и кордата извънтя, сякаш да потвърди думите на момичето. И тогава аз започнах да се смея”.

Това е. И приключвайки тази трета част от моя кратък обзор е редно все пак да попитаме: а какво от своя страна „е дал“ Димчо Дебелянов за Гьончо Белев. „Дал е“ това, че покрай големия Димчо Дебелянов днес знаем, че някога е имало и един дребен писател, наречен Гьончо Белев. Което не е никак малко.

4. Димчо Дебелянов и Иванка Дерменджийска

По този въпрос още в самото начало ще кажа това, което обикновено казвам за Левски: „Ако искате да знаете кой е Левски, четете писмата на Левски, а не учебниците по история“. Тук ще преправя това мое изречение така: „Ако искате да знаете за любовта на Димчо Дебелянов към ихтиманската учителка Иванка Дерменджийска, четете писмата на Дебелянов до Дерменджийска, а не съчиненията на най-различни митотворци“.


Затова няма да ви занимавам тук нито с неземната красота на Иванка, нейния портрет, с който разполагаме (май единствен!), е пред вас, всеки да си прави заключение за красотата ѝ, аз за себе си съм го направил, нито с фрази като „най-голямата любов на поета“, защото всяка любов е голяма и да надцакваме една любов с друга ми звучи крайно несериозно, нито ще разказвам потресен как родителите на Иванка я изпратили да учи в Швейцария, за да я разделят от Димчо, което може да изглежда много романтично, но практически погледнато е смешно, защото някога строгите патриархални бащи не са пращали на учение в странство дъщерите си, за да ги разделят с някого, а са сваляли колана и са го използвали не по предназначение, и изобщо – слагам кръст на всякакви жълти бръщолевения и недокументирани сведения.

И отивам направо към писмата, всяко само за себе си отделен поетически шедьовър. Тези писма ни повеждат по пътя на една ярко пламнала и трагично угаснала любов (по всяка вероятност платонична и едностранна, както пише Й. Мутафчиев), по пътя на едно човешко страдание, превърнало се в поетично вдъхновение. При което обстоятелствата са без абсолютно всякакво значение, отстъпили далече назад като едва забележим невзрачен фон. Няма да се спирам подробно, ето част от първото писмо на Дебелянов до Иванка Дерменджийска:

„Пред мисълта, че ти най-после ще разбереш моята любов, и че ти най-после ще изгрееш, слънце на моята пролет, аз се опивам от щастие. И в момента, когато ми кажеш, че ме обичаш, аз ще бъда най-щастливият в света. Защото любовта ти ми е скъпа, тя е изкупена с толкоз много душевни мъки.

Аз чувствам как твоята любов би ми вдъхнала нови сили, нова вяра, нови надежди.

Аз бих принесъл всичко пред нея. Целият свят не би могъл да ме раздели от тебе.

Най-хубавите ми спомени са спомените за срещите с теб.

Най-хубавите ми песни ще бъдат за теб.

Аз не зная още какъв ще бъде твоят отговор, но аз не мога да не ти кажа това, което толкоз време се е набирало в душата ми.

Позволи ми да се обръщам към тебе само с името ти. То е тъй хубаво и когато го произнасям или пиша, чувствам, че то изразява всичката моя любов.

Вярвам, че ти няма да оставиш без отговор моето тъй разхвърляно първо любовно писмо. Как искам да те видя!“

А ето как завършва последното писмо на Димчо до Иванка, само двете последни изречения:

„Ние няма да се разберем. Не ми пиши вече.”

Мисля, че коментарите са излишни, а прочитът на всичките писма ще поведе съответно читателя по този наистина страдалчески път, започнал с „Целият свят не би могъл да ме раздели от тебе“ и завършил с „Не ми пиши вече“.

5. Димчо Дебелянов за Ихтиман и ихтиманци.

Тук ще бъда най-кратък, защото единствените сведения по темата намерих в книгата на Тихомир Геров „В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов“. Там авторът, когато говори за подпоручик Мутафчиев, пише буквално следното: „Той беше от Ихтиман - него не го засягаше Димчовият стих „Ихтиман е много лош“ или безогледният му вариант: „Подлостта блика от всяка пора на ихтиманци“. И все пак Геров добавя в скоби: „Преживяното там от Димчо бе определило отношението му към тоя град: той го мразеше и обичаше“. Бих казал: леко погалване с перце след топовен изстрел в упор.

6. Смъртният акт на Димчо Дебелянов

Смъртният акт на Димчо Дебелянов е изпратен в град Ихтиман и е заведен там в съответната регистрационна книга. Защо в Ихтиман? Споменатият вече Тихомир Геров пише в книгата си: „Към края на септември Димчо пак замина за Ихтиман, сега вероятно да се осведоми за положението си на отложен (той беше записан в тамошните наборни списъци)“. Оттук идва вероятно объркването, което ще видим в самия смъртен акт. Ето целият запис, който тогавашния ихтимански кмет е направил собственоръчно:


На хилядо деветстотин и шестнадесетата година, втори Ноемврий десет часа преди пладне, ние Илия Минев, кмет и длъжностно лице по гражданското състояние на Ихтиманската община, Самоковска околия, Софийский окръг, получихме един акт за смърт от Министерството на Войната, на който съдържанието е следното:

Акт за смърт № 118

на Зап. Подпоручик Дебелянов, Димчо Велев

На хилядо деветстотин и шестнадесетата година, единадесетий Октомврий в четири часа след пладне на поз. над с. Христос, пред нас, Никола Тодоров, ковчежник на 22-ий пех. Тракийски полк, длъжностно лице по гражданското състояние, се явиха млад. подофицер от 5-а рота на 22-ий пех. Тракийски полк Христо Ив. Сириняков, на 30 год., от Чамурлия (днес с. Борика - бел. П.Н.), Самоковско, и редника от същата рота Милан Панев, на 31 год., от с. Вакарел, същата околия, и ни заявиха, че Запасния Подпоручик Дебелянов Димчо Велев, младши офицер в 5-та рота, на 25 години, от гр. Ихтиман, Самоковска околия, по занятие чиновник в Върховната сметна палата, син на Велю Дебелянов и (името на майката отсъства в документа - бел. П.Н.), неженен, е умрял на местността с. Горно Караджово "Серско", убит в боя, на хилядо деветстотин и шестнадесетата година, втори Октомврий, десет часа пред пладне.

Вследствие на което, като се удостоверихме в действителността на смъртта, съставихме настоящия акт, който се подписа от нас и от свидетелите...

С което аз изчерпих своята тема. Ако човек се порови по-задълбочено, сигурно ще намери още други неща, свързани с Димчо Дебелянов и град Ихтиман. Но това е въпрос на бъдеще, на желание и на търпение. А засега толкова.

Благодаря за вниманието!

ноември 27, 2016

Свиване

Противодействие на пропагандата срещу ЕС  

На 23 ноември 2016  Европейският парламент гласува резолюция Стратегическа комуникация от ЕС за противодействие на  пропагандата, насочена срещу него от трети страни.

В резолюцията се обръща внимание и на пропагандата, осъществявана от Кремъл.

Ето по същество и предлаганата стратегия за противодействие – в приетата резолюция Европейският парламент:

24.  приветства Плана за действие относно стратегическата комуникация; приветства съвместното съобщение, озаглавено „Съвместната рамка за борбата с хибридните заплахи“ и призовава за незабавно одобрение и изпълнение на неговите препоръки; подчертава, че предложените действия изискват сътрудничество и координация между всички съответни участници на равнището на ЕС и на национално равнище; счита, че само един цялостен подход може да доведе до успех на усилията на ЕС; призовава държавите членки, които поемат ротационното председателство на ЕС, винаги да включват стратегическите комуникации в своите програми, за да се гарантира приемственост на работата по тази тема; приветства инициативите и постиженията на латвийското председателство в това отношение; призовава заместник-председателя/върховен представител да гарантира редовната комуникация на политическо равнище с държавите членки с цел по-добро координиране на действията на ЕС; подчертава, че сътрудничеството между ЕС и НАТО в областта на стратегическата комуникация следва да бъде значително укрепено; приветства намерението на словашкото председателство да организира конференция на тема тоталитаризъм по повод на Европейския ден в памет на жертвите на тоталитарните режими;

25.  отправя искане към компетентните институции и органи на ЕС да следят отблизо източниците на финансиране на антиевропейската пропаганда;

26.  подчертава, че са необходими повече средства в подкрепа на свободата на медиите в държавите, обхванати от европейската политика за съседство (ЕПС), в рамките на обхвата на инструментите за демокрация на ЕС; призовава във връзка с това Комисията да гарантира пълното използване на съществуващите инструменти, като Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), ЕПС, проекта за наблюдение на свободата на медиите в рамките на Източното партньорство (Eastern Partnership Media Freedom Watch) и Европейския фонд за демокрация (ЕФД) по отношение на защитата на медийната свобода и медийния плурализъм;

27.  отбелязва огромните ресурси, заделяни от Русия за пропагандна дейност и възможното въздействие на враждебната пропаганда върху процесите на вземане на решения в ЕС и за подкопаването на общественото доверие, откритостта и демокрацията; приветства значителната работа, извършена от оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация; призовава поради това оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация да бъде засилена и превърната в пълноценно звено от структурата на ЕСВД, отговарящо за източното и южното съседство, с подходящ персонал и адекватни бюджетни средства, евентуално посредством специален допълнителен бюджетен ред; призовава за засилено сътрудничество между разузнавателните служби на държавите членки с цел преценяване на влиянието, оказвано от трети държави, които се стремят да подкопаят демократичните основи и ценности на ЕС; призовава за по-тясно сътрудничество между Парламента и ЕСВД в областта на стратегическата комуникация, включително чрез използване на капацитета за анализ и информационните бюра на Парламента в държавите членки;

28.  подчертава, че е от съществено значение чрез своите външни действия ЕС да продължи активно да насърчава зачитането на основните права и свободи; счита, че подкрепата на свободата на изразяване, свободата на събиране, правото на достъп до информация и независимостта на медиите в съседните държави следва да е в основата на действията на ЕС за противодействие на пропагандата;

29.  подчертава необходимостта от укрепване на медийния плурализъм и обективността, безпристрастността и независимостта на медиите в рамките на ЕС и в неговото съседство, включително недържавните участници, наред с другото, чрез подкрепа за журналисти и разработването на програми за изграждане на капацитет за представители на медиите, стимулиране на партньорства и мрежи за обмен на информация, като например платформи за споделяне на съдържание, свързани с медиите проучвания, мобилност и възможности за обучение за журналисти и стажове към медии от ЕС за улесняване на обмена на най-добри практики;

30.  подчертава важната роля на качественото образование и обучение по журналистика в ЕС и извън него за изготвянето на качествени журналистически анализи и за установяването на високи редакционни стандарти; заявява, че подкрепата за ценностите на ЕС за свобода на печата и на изразяването на мнение, както и на медийния плурализъм, включва подкрепа за преследвани и лишени от свобода журналисти и защитници на правата на човека в трети държави;

31.  призовава за засилване на сътрудничеството между институциите на ЕС, Европейския фонд за демокрация (ЕФД), Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Съвета на Европа и държавите членки, за да се избегне дублиране и да се осигури взаимодействие при подобни инициативи;

32.  изразява тревога поради сериозните проблеми, свързани с независимостта и свободата на медиите в някои държави – членки на ЕС, както съобщават международни организации като „Репортери без граници“; призовава ЕС и държавите членки да предприемат подходящи мерки за подобряване на съществуващото положение в медийния сектор, за да се гарантира също, че външната дейност на ЕС в подкрепа на свободата, безпристрастността и независимостта на медиите заслужава доверие;

33.  отправя искане към засилената, както беше предложено, оперативна група на ЕС за стратегическа комуникация да осигури онлайн пространство в Туитър с потребителско име „@EUvsDisInfo“, на което да бъдат публикувани за широката публика набор от инструменти за разкриване на дезинформация, с описание на начина им на действие, което да служи също така за предаване на съобщения за редица инициативи на гражданското общество по този въпрос;

34.  потвърждава, че ефективната комуникационна стратегия трябва да включва местните общности в обсъжданията относно действията на ЕС, да осигурява подкрепа за контакти между хората, както и да обърне нужното внимание на културния и социалния обмен като основни платформи за борба с предразсъдъците на местното население; припомня във връзка с това, че делегациите на ЕС трябва да поддържат пряк контакт със заинтересованите страни по места и с представители на гражданското общество;

35.  подчертава, че подбуждането към омраза, насилие или война не може да се „крие“ зад свободата на изразяване на мнение; насърчава предприемането на правни инициативи в това отношение с цел осигуряване на по-голяма отговорност в действията във връзка с дезинформацията;

36.  подчертава значението на последователната и ефективна комуникация относно политиките на ЕС, както в рамките на Съюза, така и извън него, и на осигуряването на комуникация, съобразена с конкретните региони, включително на достъп до информация на местните езици; приветства в този контекст стартирането на уебсайта на ЕСВД на руски език като първа стъпка в правилната посока и насърчава превеждането на уебсайта на ЕСВД на повече езици, например на арабски и турски език;

37.  подчертава отговорността на държавите членки за активно, превантивно и основано на сътрудничество противодействие на операциите по разпространение на враждебна информация, които се извършват на тяхна територия или са насочени срещу техните интереси; настоятелно призовава правителствата на държавите членки да развият свой собствен капацитет за стратегическа комуникация;

38.  призовава всяка държава членка да предостави на разположение на своите граждани двата седмични бюлетина на оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация The Disinformation Digest и The Disinformation Review с цел изграждане на осведоменост сред широката общественост относно методите за пропаганда, използвани от трети страни;

39.  настоява да се прави разлика между пропаганда и критика;

40.  подчертава, че независимо от това, че не всяка критика към Европейския съюз или на неговите политики представлява пропаганда или дезинформация, особено в контекста на политическото изразяване, случаи на манипулация или подкрепа, свързани с трети държави и целящи да подхранват и изострят тази критика, дават основания да се постави под въпрос надеждността на въпросните послания;

41.  подчертава, че въпреки че против насочената срещу ЕС пропаганда и дезинформация от трети държави трябва де се води борба, това не трябва да поставя под съмнение важността на поддържането на конструктивни отношения с трети държави и превръщането им в стратегически партньори при преодоляването на общи предизвикателства;

42.  приветства приемането на плана за действие относно стратегическата комуникация и създаването на оперативната група „East StratCom“ в рамките на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) с цел осведомяване относно политиките на ЕС и противодействие на насочените срещу ЕС пропаганда и дезинформация; призовава за по-нататъшно засилване на стратегическата комуникация; счита, че е необходимо ефективността и прозрачността на работата на оперативната група „East StratCom“ да бъдат допълнително подобрени; приканва ЕСВД да разработи критерии за измерване на ефективността на работата на оперативната група; подчертава значението на осигуряването на достатъчно финансови средства и подходящ персонал за оперативната група „East StratCom“;

43.  отбелязва, че бюлетинът Disinformation Review, (Преглед на дезинформацията), издаван от оперативната група „East StratCom“, трябва да отговаря на стандартите, определени в Декларацията за принципите на поведение на журналистите на Международната федерация на журналистите; подчертава, че прегледът на дезинформацията трябва да бъде изготвян по подходящ начин, без да се използват обиден език или ценностни оценки; приканва оперативната група „East StratCom“ да преразгледа критериите, използвани за изготвянето на този преглед;

44.  счита, че приемането на мерки за предоставяне на целева аудитория на подходяща и интересна информация за дейностите на ЕС, европейските ценности и други въпроси от обществен интерес би могло да бъде ефикасна стратегия за противодействие на насочена срещу ЕС пропаганда и подчертава, че съвременните технологии и социалните мрежи могат да бъдат използвани за тези цели;

45.  призовава Комисията да представи определени правни инициативи с цел осигуряване на по-голяма отговорност в действията във връзка с дезинформацията и пропагандата и да използва междинния преглед на Европейския инструмент за съседство, за превръщането на засилването на устойчивостта на медиите в стратегически приоритет; призовава Комисията да направи задълбочен преглед на ефективността на съществуващите финансови инструменти на ЕС и да излезе с предложение за цялостно и гъвкаво решение, което да предвижда възможност за предоставяне на пряка подкрепа на независими медии, мозъчни тръстове и НПО, особено на родния език на целевата група, и за насочване на допълнителни средства към организации, които са в състояние да направят това, като Европейския фонд за демокрация, като същевременно се ограничават финансовите потоци, насочени към лица и субекти, занимаващи се с дейности в областта на стратегическата комуникация, подбуждане на насилие и омраза; призовава Комисията да извърши подробен одит на ефективността на някои мащабни медийни проекти, финансирани от ЕС, като например „Euronews“;

46.  подчертава значението на повишаването на осведомеността, образованието, онлайн медиите и информационната грамотност в ЕС и в съседните му държави, за да могат гражданите критично да анализират медийното съдържание с цел идентифициране на пропагандата; подчертава в тази връзка колко е важно да се увеличат знанията на всички равнища на образователната система; изтъква необходимостта от насърчаване на активното гражданско участие на хората и развиване на тяхната осведоменост като медийни потребители; подчертава централната роля на онлайн инструментите и особено на социалните медии, където разпространяването на невярна информация и стартирането на кампании за дезинформация е по-лесно и често не се сблъсква с никакви препятствия; припомня, че противодействието на пропагандата с пропаганда е контрапродуктивно, и поради това счита, че ЕС, като цяло, и държавите членки поотделно могат да противодействат на пропагандата на трети страни единствено като оборват кампаниите за дезинформация с факти и използват положителни послания и информация и че те следва да разработят наистина ефективна стратегия, която да бъде видоизменяна и адаптирана спрямо характера на субектите, които разпространяват пропагандна информация; признава, че финансовата криза и развитието на нови видове цифрови медии създадоха сериозни предизвикателства пред качествената журналистика;

47.  изразява загриженост във връзка с използването на социалните медии и онлайн платформите за престъпно насаждане на омраза и за подбуждане към насилие и насърчава държавите членки да адаптират и актуализират законодателството, за да се справят с текущите събития, или изцяло да изпълняват и прилагат действащото законодателство против насаждане на омраза както офлайн, така и онлайн; твърди, че е необходимо по-тясно сътрудничество с онлайн платформите и с водещите интернет и медийни дружества;

48.  призовава държавите членки да осигурят и гарантират необходимата рамка за качествена журналистика и разнообразна информация, като водят борба с концентрацията на медии, която има отрицателно въздействие върху медийния плурализъм;

49.  отбелязва, че медийното образование осигурява знания и умения и предоставя възможност на гражданите да упражняват своята свобода на изразяване на мнение, да анализират критично медийното съдържание и да реагират на дезинформация; подчертава поради това необходимостта чрез действия в областта на медийната грамотност на всички равнища да се повиши осведомеността относно риска от дезинформация, включително чрез европейска информационна кампания относно медийната, журналистическата и редакционната етика, както и чрез поощряването на по-добро сътрудничеството със социалните платформи и насърчаването на съвместни инициативи, които да се справят с словото на омразата, подбуждането към насилие и онлайн дискриминацията;

50.  отбелязва, че нито една стратегия, използваща „мека сила“, не може да успее без културна дипломация и насърчаване на междукултурния диалог между и в рамките на държавите, в ЕС и извън него; насърчава поради това дългосрочните действия и инициативи на публичната и културната дипломация, като стипендии и програми за обмен за студенти и млади специалисти, включително инициативи за подкрепа на междукултурния диалог, укрепване на културните връзки с ЕС и популяризиране на общи културни връзки и наследство, както и предоставянето на подходящо обучение за персонала на делегациите на ЕС и на ЕСВД, за да придобие той подходящи междукултурни умения;

51.  счита, че обществените медии следва да служат за пример за начина на представяне на безпристрастна и обективна информация в съответствие с най-добрите практики и журналистическата етика;

52.  подчертава, че следва да бъде отделено особено внимание на новите технологии – включително цифровото разпространение, мобилните комуникации, онлайн медиите и социалните мрежи, включително тези с регионален характер – които улесняват разпространението на информация за залегналите в Договорите европейски ценности и повишаването на осведомеността за тях; припомня, че тези комуникации трябва да бъдат на високо равнище, да съдържат конкретни най-добри практики и да подчертават въздействието на ЕС върху трети държави, включително хуманитарната помощ на ЕС, както и възможностите и ползите, които по-близкото асоцииране и сътрудничество с ЕС носи на гражданите на трети държави, по-специално на младите хора, като безвизовото пътуване или изграждане на капацитет, мобилност и програми за обмен, когато е приложимо;

53.  подчертава необходимостта да се гарантира, че новият портал на ЕПС, който понастоящем се разработва в рамките на програмата OPEN Neighbourhood, не само ще натрупва съдържание, адресирано към общностите от експерти, но ще съдържа също раздел, пригоден за по-широка аудитория; счита, че порталът следва да съдържа раздел за Източното партньорство, който да обединява информация за инициативите, която понастоящем е разпръсната в многобройни уебсайтове;

54.  посочва потенциала на популярната култура и на образованието чрез развлечение като средство за изразяване на споделени човешки ценности и за комуникация относно политиките на ЕС;

55.  подчертава своята подкрепа за инициативи, като Балтийския център за високи постижения в областта на медиите в Рига, Центъра на НАТО за върхови постижения в стратегическите комуникации (NATO StratCom COE) и Центъра за високи постижения в областта на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията; подчертава необходимостта от използване на техните констатации и анализи и от укрепване на аналитичния капацитет на всички равнища; призовава Комисията и държавите членки да инициират подобни проекти, да се ангажират с обучението на журналисти, да подкрепят независими медийни центрове и медийното многообразие, да насърчават работата в мрежа и сътрудничеството между медиите и мозъчните тръстове, и да обменят най-добри практики и информация в тези области;

56.  осъжда редовните репресии срещу независими медии, журналистите и активистите на гражданското общество в Русия и окупираните територии, включително в Крим след незаконното му анексиране; подчертава, че от 1999 г. насам в Русия десетки журналисти са убити, безследно изчезнали или лишени от свобода; призовава Комисията и държавите членки да засилят защитата на журналистите в Русия и в съседните на ЕС държави, да подкрепят руското гражданско общество и да инвестират в контакти между хората; призовава за незабавното освобождаване на журналистите; отбелязва, че ЕС засилва отношенията си със своите източни партньори и други съседни държави, като също така поддържа отворени каналите за комуникация с Русия; признава, че най-голяма пречка за руските кампании за дезинформация би било наличието на независими и свободни медии в самата Русия; счита, че ЕС следва да положи усилия за постигането на тази цел; призовава за отделяне на специално внимание и осигуряване на достатъчно ресурси за медийния плурализъм, местните медии, разследващата журналистика и чуждоезиковите медии, особено тези на руски, арабски, фарси, турски и урду, както и на други езици, които се говорят от населения, изложени на пропаганда;

57.  подкрепя комуникационните кампании, провеждани от съответните участници в Сирия, Ирак и в региона (включително в държавите на произход на чуждестранните бойци), за да се дискредитира идеологията на ИДИЛ/Даиш и да се осъдят нарушенията на правата на човека, както и за противодействие на подбуждащия към и използващ насилие екстремизъм и на словото на омраза, свързани с други групи в региона; призовава ЕС и неговите държави членки в своя диалог с държавите от Северна Африка и Близкия изток да подчертават, че доброто управление, отчетността, прозрачността, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека са основни предпоставки за защита на тези общества от разпространението на нетолерантните и проповядващи насилие идеологии, които вдъхновяват терористични организации като ИДИЛ/Даиш и Ал-Кайда; в контекста на нарастващата терористична заплаха от страна на ИДИЛ/Даиш и други международни терористични организации подчертава необходимостта от укрепване на сътрудничеството по въпросите на сигурността с държавите, които имат дългогодишен опит в борбата с тероризма;

58.  призовава заместник-председателя/върховен представител и Съвета да потвърдят пълната подкрепа на ЕС за започналото изпълнение на препоръките на проучването за осъществимост на рускоезични медийни инициативи в Източното партньорство и извън него, проведено от Европейския фонд за демокрация през 2015 г., и да допринесат финансово за него;

59.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на държавите членки, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на ЕСВД и на НАТО.

 


Filed under: EU Law, Media Law

Свиване

СЕМ: мармалад утре  

— Правилото е: мармалад утре и мармалад вчера, никога — мармалад днес.

— Все пак някой път ще дойде и „мармалад днес“ — забеляза Алиса.

— Никога! — каза Царицата. — Аз ти казах: мармаладът се дава утре. Днес никога не е утре. Можеш ли да се събудиш и да си речеш:„Е, днес най-после е утре!”, нали разбираш.

— Напротив, не разбирам— отвърна Алиса.— Ужасно е объркано.

*

Луис Карол е гениален, живеем ситуацията с “мармалад утре” в различни изпълнения,  този път говорим за избора на генерален директор на БНТ.

В проекта за дневен ред на Съвета за електронни медии за 25 ноември 2016 присъства точка 2. Обявяване на процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия.

Макар мандатът на сегашния генерален директор Вяра Анкова да изтече, Съветът за електронни медии отложи избора с мотива, че ще приема нови правила за избор на основата на сравнителен анализ и обществена консултация. Повод, а не причина – и развитието на процедурата  го доказа. Резултатът от обществената консултация е нула (трима души с бележки, които не били съществени), но никой не е и очаквал друго.

Сега вече – въоръжени с нови правила за избор – членовете на СЕМ като че ли нямаха причина да отлагат повече избора на генерален директор на БНТ, още повече че президентските избори – заради които се смята, че се задържа избора – вече отминаха. И точката в дневния ред като че ли показва точно това.

Но на заседанието в петък, 18 ноември 2016, членовете на СЕМ решават отново да не открият процедура за избор.

Както и преди ,  регулаторът дължи мотиви. Както и преди, официално обявени мотиви (в нарушение на закона) няма. Протоколите от заседания на сайта на СЕМ са отпреди месец и половина (при тридневен срок), няма дори официално съобщение в рубриката Новини. От съобщението на БТА научаваме кой как е аргументирал решението за ново отлагане.

“Декември е ваканционен месец и това би затруднило кандидатите да подготвят своите документи от различни институции в почивни и отпусни дни.”

 

“Започнали са много тежки политически спекулации, откакто се е разбрало за обявяването на конкурса, нелепа и грозна манипулация.”

 

“Процедурата да бъде стартирана в един по-устойчив и по-стабилен обществен момент.”

 

Мотиви няма – има приказки за метеорология, ваканционен месец, политика и някакви безадресни врагове, които нелепо и грозно очакват все пак някаква мандатност, все пак някак предвидена в закона.

Европейската комисия  изрично е казвала, че ваканции  не са основание да не се спазват срокове.

Но –  според това, което имаме като СЕМ – правовата държава действа в малък брой подходящи моменти.

Мармалад утре.

 

 


Filed under: BG Law Making, BG Media, BG Regulator, Media Law

Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.