декември 12, 2018

Свиване

Няколко числа за мъртвородените в Сливен  

Покрай поредния фатален случай в Сливен и критиката за родилната помощ там се разрових из данните. През 2017-та в Сливен е имало 2391 раждания. 19 от тях са били с мъртвородени деца. Това означава почти 8 на 1000 раждания. За сравнение, средното за цялата страна е 6.28. Миналата година в страната е имало 404 мъртвородени деца. Тази до началото на октомври са били 243.

На пръв поглед  в областта се забелязва известно подобрение през последните 18 години. Дори така проблемът е много по-сериозен от средното за страната. Пикът е бил през 2008-ма, когато е имало 38 мъртвородени. Тук съм показал движението през годините. Числата за 2018-та се базират само на първите 9 месеца от годината. 

Тъй като броят раждания не е голям, а и самите мъртвородени са малко като абсолютен брой, наблюдението за намаление може да е измамно. Всеки един случай има сериозен ефект върху този индекс и затова при малка извадка е трудно да се прецени. Това е обяснението и за големите вариации между годините в Сливен – нещо, което не се наблюдава за страната. 

Друг момент тук е промяната през годините на дефинициите кое е аборт, мъртвородени и кое е починало дете след раждане. От лична гледна точка това беше важно за майките. За статистиката ефектът беше да се прехвърлят някои от случаите между въпросните индикатори. Тези промени създават т.н. break in sequence на данните и правят сравнението между годините малко по-трудно.  Ето, например, абсолютният брой мъртвородени.

Един интересен аргумент, който виждам често, е че има доста фатални случаи заради „преобладаващият“ брой малолетни родилки най-вече от ромски произход в Сливен. Докато наистина е вярно, че немалко от ражданията там са от хора от този етнос, също е вярно, че доста от населението на областта е ромско. Това, както и малко над средната фертилност на ромите обяснява повечето раждания.

Това, което не е вярно обаче, че мнозинството са малолетни или непълнолетни. Писах подробно по тази тема вече. Специално за Сливен средната възраст на раждане на първо детете е 23.1 години, а на което и да е дете – 25.2. Навярно заради този аргумент, впрочем, почти всички новинарски емисии натрапчиво посочваха още в началото на новината, че родилката е била на 27 и това е било първото ѝ дете. Може би, за да оборят презумпцията, че е от „определена демография“ и да накарат читателите им все пак да им пука и да прочетат. 

А проблемът е сериозен. Макар като статистика детската и майчината смъртност да намалява, все още остава доста над средното за Европа. Причините в някои региони наистина са специфични, но като цяло има сериозен проблем със следенето на бременността, здравното образование, подаване на ухо на небивалици в нета, подхода на самите акушери и лекари и не на последно място вътрешноболничните инфекции. За всички тези в една или друга степен носят отговорност здравните власти, но роля имат и неправителствените организации и самите майки. Последните два проблема обаче са най-сериозни и са изцяло в ръцете на болниците. Реалните разследвания, носенето на отговорност, взимането на мерки и стриктното следене на протоколите за работа не са нещо, с което може да се похвалят здравните ни заведения. Докато това не е проблем уникален за България, определено не се вижда напредък.

Още по темата: 
Малко данни за родилната помощ в България
Тази новина може да навреди на вашето здраве
Предотвратимата смърт в България – само наполовина това, което си мислите
Източници: НСИ, НЦОЗА

Допълнение

Сравних случаите на мъртвородени между областите в България. Първата графика е само за 2017-та, а следващата разглежда средните стойности за последните 10 години. И в двете е отбелязано средното ниво за страната. Гледайки данните само за 2017-та трябва да не забравяме това, което писах по-горе за малката извадка и как прави сравнението трудно.

При по-продължителен период се вижда, че в град София, Смолян, Кюстендил и Благоевград нивата са най-ниски. Сливен през 2017-та е бил по-скоро в средата на графата докато разглеждайки по-дълъг период излиза на трето място след Видин и Ловеч. София област интересно защо също е на опашката. 

Свиване

Право на пенсия в чужбина (ЕС)  

Право на пенсия в чужбина (ЕС)

Седя в офиса си и си мисля, колко бързо минава времето… От колко години вече работя в Брюксел. Да не прибавям и онези четири във Франкфурт. С усмивка си спомням за първата си работа на плажа в Албена. Какво лято беше само… Рано ми е до пенсия, но в мен все по-силно назрява любопитството как […]

The post Право на пенсия в чужбина (ЕС) appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Книга предупреждение  

  Вече на няколко пъти тук писах за изключително актуалната книга на Стефан Цвайг "Светът от вчера. Спомени на един европеец".
  Това е книга предупреждение, един разказ как внезапно се срутва Светът на сигурността и настъпва време на хаос и анархия, жестокост и безчовечност.
  А преди срутването хората са смятали, че лошото отдавна е отминало и сигурността е вечна и единствено възможна.
  Така драматично се развиват събитията и преди Първата, и преди Втората световна война.

чети по-нататък

Свиване

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 18  

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Разпит на Цако Генчев, извършен на 26 октомври 1872, в присъствието на Стояна

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си, на колко си години и какво е занятието ти?

– Името ми е Цако, а на баща ми – Генчо. От Тетевен съм ,от махлата Чернова [1], на 25 години, занятието ми е овчарство.

– За какво те докараха тук, по каква причина те арестуваха?

– Докараха ме заради обраните от хазната пари.

– Ти ли обра парите на хазната? Колко пари отнесохте?

– Ние обрахме хазната. Нарамихме толкова пари, колкото можехме да носим.

– Парите, които се откриха в твоята колиба, възлизат на 2380 гроша. Ти си силен човек, толкова пари ли само взе на рамо?

– Лечо ковачът ме отведе в къщата на Петко Милев. Петко Милев взе парите от ръцете ми. Толкова бяха парите,т.е.2380 гроша ми дадоха. Другите останаха у Петко Милев.

– Кой ви организира да извършите обира, и как отидохте?

– Организаторът е Стоян. По негово нареждане отидохме.

– Кой ти даде дрехите и оръжието?

– На главата си носех фес. На феса отгоре навих йемения. Фесът и йеменията са мои. Бях облечен с обикновени дрехи. Пистолетът, който имах на кръста си, и пушката, която носех, бяха мои. Никой не ми ги е дал.

– Значи, хазната сте обрали ти и твоите другари и парите сте взели заедно, така ли е?

– Обрахме хазната. Аз обаче не съм гърмял, гърмяха другарите ми. Нашите другари стреляха. Парите задигнахме ние.

– Ти като нарами твоя дял от парите, къде право ги занесе?

– Всеки ги скри на известно място. И аз ги скрих на едно място. 5–10 дни след това дойде при мен Лечо и ми каза: „Вземи парите да ги предадем на чорбаджията Петка!“ Взех парите и Лечо тръгна пред мен, а аз след него и дойдохме право в къщата на Леча. Той каза: „Хайде сега да занесем парите!“ В това време дойде момчето на Петко Милев, Илия, и ни повика. Взех аз парите и заедно с Леча отидохме в къщата на Петка. Предадох парите. Наградиха ме с 2000 гроша и нещо. Взех тях и ги зарових в колибата си.

– Лечо по кое време дойде у теб, през деня ли или през нощта? А ти по кое време отиде в Лечовата къща?

– Лечо дойде у мен през деня. На следния ден сутринта взех парите и отидох у Лечови. Него ден до вечерта останах в къщата на Леча. Разхождах се по улицата. А после, в един часа през нощта, заедно с него занесохме парите в къщата на Петко Милев.

– Когато отиде в къщата на Петко Милев, имаше ли там някой друг? Къде бяха децата му, те видяха ли?

– Син му Илия беше пред вратата. Когато ние влязохме, той ни каза: „Хайде, занесете парите в мазето!“ Тогава ние влязохме в мазето, което е вътре в къщата. После дойде Петко Милев. Той взе парите.

– Това ли е истината?

– Това е истината.

– Хей, Стояне, всички те сочат като ръководител на тия разбойници. Защо ти съзнателно извърши такава рискована работа, по чии думи се подведе!

– Главен подбудител е чорбаджията Петко. Димитър се уговорил с касиера в Орхание. А Петко Милев каза: „Парите са готови, хайде, вървете! Стреляйте във въздуха! Каквото и да стане, заптиетата ще се разбягат и вие ще вземете парите.“ И по нареждане на чорбаджията Петко Милев събрах тия хора. Но той самият каза имената им. Аз, като негов пълномощник, отидох самичък. На мен той ми даде един нож. Един нож даде и на Въльо Станчев. Щеше да изпрати и брата си. Впоследствие брат му не дойде. Отишъл за царевица. Той [Петко Милев] взе дори ножа на брата си и го даде на Въльо Станчев.

– Как е името на брата му?

– Името му е Иван.

– На кого още даде дрехи?

– На Въля даде собственоръчно чепкен и фес. На Йото Генков пък – пищов. Същият Петко Милев ми каза: „Ти остави другарите си на баира над Правец .Когато се нагласите за тръгване, заминете през нощта. Остави другарите [на баира] и иди в Правец. Димитър ще те чака в Цветковия хан. От Орхание ще дойде човек. Той ще ви заведе и ще ви покаже мястото, гдето ще нападнете хазната.“ Каза ми още: „Получих известие по Васила бояджията, че хазната от Орхание ще потегли след една седмица. Веднага да тръгвате!“ След това намерих приготвените от него хора и отидох. Осмелих се на тая нечестна постъпка.

– Кой ви отведе от Правец?

– Най-напред от Цветковия хан ни взе орханиецът Велчо касапинът и ни поведе. Повървяхме малко. После Велчо отиде в Орхание, за да вземе хляб. На свое място той доведе колибаря Вълко Цолов от Правец и Цено Ненов [2] от Етрополските колиби. На другия ден Велчо касапинът донесе един черкезки капишон и един фес с твърде дълъг пискюл. А Вълко Цолов от Правец донесе една нашивка за ръкав. Той даде нашивката на Димитра. А калпака и феса Велчо касапинът даде на Димитра.

– Ние намерихме нашивката. Димитър кога я хвърли?

– Когато Вълко Цолов от Правец донесе нашивката, Димитър го запита: „откъде е?“ А той отговори: „Купих я от Одрин.“ Но аз не знам кога тя е паднала. Щом я донесе, тя бе сложена на ръката му [на Димитра].

Разпит на Леча ковача в присъствието на Цако и Стоян

– Хей, Лечо, ей сега пристигнаха парите, които взел Цако. Те са 2300 гроша. Той разправя, че останалите дал на теб. Какво ще кажеш?

– На мен той никога не ги е донасял и никога не е идвал. Занесъл ги е на чорбаджията Петка. Но той дойде в моята къща и после отиде у Петкови.

– Сам ли отиде, или заедно с теб?

– Цако, като минаваше покрай моята къща, ми каза: „Хайде да занесем парите и да ги предадем!“ Отидохме заедно. Влязохме вътре в двора. Тогава аз се върнах обратно. Цако предаде парите на чорбаджията Петка.

– Ти ли извести на Цака да донесе парите, за да ги предадете на чорбаджията Петка?

– Чорбаджията Петко ми каза: „Иди, кажи на Цака да донесе пари- те!“ Аз отидох и му казах.

– Когато, отнасяйки парите, Цако дойде във вашата къща, остана ли там? По кое време дойде, през нощта ли или през деня?

– Той дойде у дома на сутринта и остана до вечерта. Когато се стъмни, заедно занесохме парите. Нея вечер спал в къщата на Петка. Оттам на заранта си отишъл.

– Хей, Лечо, ти само Цаковите пари ли занесе, не занесе ли и други пари?

– Занесох само парите на Цака. За останалите казах на Цака да им съобщи. Цако отиде и съобщи. Попитайте него!

– Хей, Цако, Лечо дошъл при тебе само за парите и ти казал да ги занесеш на Петка чорбаджията. Поръчал ти да съобщиш и на другите. Така ли е? На кого отиде да съобщиш?

– Тъй ми каза Лечо. Съобщих само на Въльо Станчев. После отнесох и предадох парите. През нощта спах там. По сред нощ дошли Въльо Станчев, Йото Генков и Марин Станчев. Тогава аз спях. Те предали парите. После дойдоха при мен, събудиха ме и ми казаха, че предали парите.

– Въльо Станчев, Йото Генков и Марин Станчев останаха ли там заедно с теб, или през нощта си отидоха?

– Поседяхме малко. Нахранихме се. Поднесе ни [Петко Милев] и вино. Пихме малко. После се вдигнахме и четиримата заедно си отидохме по домовете.

– А сега, верни ли са и това ли са признанията, които направихте дотук, в присъствие на всички ви?

– Това са.

– Щом е тъй, елате тук да ударите вместо подпис пръста си!

– Да ударим пръста си.

[Знак за отпечатъци от пръст на]: Стоян пандура, Цако, Лечо

Разпит на докарания от Гложене Атанас Толев [3], извършен на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си, на колко години си, с какво се занимаваш?

– Името ми е Атанас, а на баща ми – Толе. От село Гложене съм, на 38 години, по занятие – работник надничар.

– Защо те докараха тук?

– Обрахме парите на хазната, затова ме докараха.

– Като обрахте хазната, колко пари взе?

– Не ги броих. Тогава всеки вземаше и аз взех. Стоян ме предупреди: „Гледай да не похарчиш тия пари! Когато аз дойда, колкото пари ви дам, тогава тях ще можете да харчите.“

– Парите, които ти донесе, излязоха 80 бели меджидиета. Известният Стоян пандурът казва, че когато сте разграбили парите, у теб имало около 300 бели меджидиета. Виж какъв здравеняк човек си, кажи, где са другите пари?

– У мен няма други пари. Каквото имаше, дадох. Наистина, у мен имаше пари, но ги взе Димитър, когато се връщахме.

– Стоян пандурът казва, че когато сте се връщали, Димитър вървял най-напред, а ти си бил назад.

– Няма други пари, ефендим.

– Много добре, това ще се провери. Вярно ли е и това ли е твоето признание?

– Това е.

– Ако е така, ела тук да удариш пръста си вместо подпис.

– Да го сторя.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Атанас

Разпит на Ненка, жената на Павела, извършен на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си?

– Името ми е Ненка, а на баща ми – Марко [4].От село Тетевен съм.

– Кой е мъжът ти, или вдовица ли си?

– Мъжът ми се казваше Павел. Той почина преди пет години. Сега съм вдовица.

– Вчера си отвела надолу някой си Димитър от Влашко?

– Милка, жената на хаджи Ивана, дойде у дома и ми каза: „Има един човек, да го заведеш до Гложене! Не искам да направиш това без пари. Заведи го, колкото струва трудът ти, ще ти заплатя.“ И тъй като съм бедна жена, отведох от училището човека, когото наричат Димитър, и го оставих в Гложене, в къщата на Йонковица [5].През нощта спах там.

– Тая госпожа Йонковица някоя твоя позната ли е [6]?

– И на мен е позната. Но тя била близка с Милка, която ме изпрати. Казах на Милка, че нямам хляб, и тя ми даде едно парче.

– Кой криеше Димитра?

– На мен Димитра ми предадоха жената на хаджи Ивана, Милка, и жената на поп Лазара [7].Не знам кой го е крил там.

– Кой учи децата в училището, кой е учителят?

– То е девическо училище. Момичетата ги учи една девица. Момчета там няма.

– Много добре. Задето го отведе, колко пари ти даде Димитър или Милка? – Като отведох Димитра, той ми даде 10 бели меджидиета.

– Пеш ли вървя, или беше на кон?

– Пеш вървя.

– Носеше ли на гърба си пари или нещо друго?

– На гърба си беше нарамил някои неща, а отстрани носеше една торба.

– Голяма ли беше торбата му?

– Колкото една стомна.

– Имаше ли в торбата пари? Когато извади, за да ти плати 10 бели меджидиета, отде ги извади, та ти ги даде?

– Не знам. Когато ми даде десетте бели меджидиета, беше тъмно и не видях отде ги извади. Парите са в къщи. Да ги донеса и да ви ги дам!

– Много добре. Истинно ли е и това ли е признанието, което правиш?

– Това е.

– Щом е така, ела тук да удариш вместо подпис пръста си.

– Да го сторя.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Ненка

Разпит на Петко Милев, извършен на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си, на колко си години, какво е занятието ти?

– Името ми е Петко, на баща ми – Мильо. От Тетевен съм, на 48 години, занимавам се с кожарство.

– Ти си организирал обирачите на хазната.

– Не съм, Димитър ги организира.

– Вчера си устроил бягството на Димитра, защо направи това?

– Не съм го устроил аз, не знам.

– Преди малко главатарят на нападателите, Стоян пандурът, заяви пред теб, като каза: „Нас ни организира Петко Милев. И дрехите той ни даде. На мене и на Тодора даде по един нож.“ На това какво ще отговориш?

– На Стояна дадох ножа с пари. Пазарихме се. Сключих пазарлъка за 40 гроша. Дрехи не съм давал. Лъжа е.

– Тия приказки, които казваш, са изцяло лъжливи. Ако не си ти организирал и изпратил нападателите, защо са донесли парите на теб? Ти признаваш, че са донесли парите. Защо не съобщи на властта?

– Димитър ми каза: „Внимавай, да не изкажеш! Ще те застрелям!“ От страх не съобщих.

– Когато чрез твоя син Илия ти си повикал Леча ковача в дома си и си пратил съобщение за парите, Димитър не е бил в къщи. Кажи истината.

– До мен дойде от Димитра съобщение да наредя да се съберат парите. И аз, на основание на поръчението на Димитра, повиках Леча и му казах: „Върви, кажи на момчетата да донесат парите!“

– Колко души донесоха посредством Леча пари и кои са имената им?

– Четирима души. Имената им са: Въльо Станчев, Йото Генков, Марин Станчев и Цако Генчев. Друг не е донасял.

– Колко гроша ти предадоха?

– Не ги броих. Предадоха ги в ръцете на Димитра. Димитър раздаде на донеслите парите по кесия от 2000 гроша и 500 гроша бели меджидиета [8]. Аз не съм получавал парите. Той [Димитър] ги постави в един шиник, но не ги брои. Закова капака на шиника с четири гвоздея и после го даде на Леча. Лечо го скри.

– Четиримата души, които донесли парите, са ги предали в твоите ръце, не са ги дали на Димитра. А и Димитър не е бил в къщи. Да ги извикаме ли сега, за да ти го кажат всички заедно в очите?

– Да кажат! Взехме ги заедно с Димитра. Аз държах свещта, а Димитър взе донесените с чанти пари.

Очна ставка на Петко Милев с Леча ковача

– Хей, ковач Лечо, ето чорбаджията Петко Милев разправя, че той държал свещта, а Димитър взел парите в мазето му. Какво ще кажеш?

– Аз не видях Димитра. Там беше чорбаджията Петко Милев. Той взе парите от момчетата.

– Хей, чорбаджи Петко Милев, ето Лечо ковачът казва в очите ти, че лъжеш. Ти си взел парите, донесени от четиримата души. Той не е видял Димитра. Какво ще отговориш?

– Лечо лъже. Димитър беше там. Парите взе той, аз държах свещта.

– Във вашата къща ли донесоха парите?

– Да, в нашата къща донесоха парите, които бяха нарамили тия четирима души.

– Парите, които бяха нарамили тия четирима души, правят най- малко 80 000 гроша, где са тия пари?

– Количеството им знае Стоян. Той ги броил и им ги предал. Питайте него.

Въпроси към Стояна при очна ставка с Петко Милев

– Хей, Стояне, Петко Милев разправя, че ти си знаел количеството на парите, които четиримата души занесли в дома му. За бога, кажи истината! Колко гроша са парите, донесени в къщата на тоя чорбаджия?

– Право казано, всеки се натовари с толкова пари, колкото можеше да носи. Броя им не мога да зная. А тия бяха млади хора. Колкото един човек може да носи, толкова е. Наистина, не мога да знам на каква сума възлизат.

Очна ставка на Въльо Станчев с Петко Милев

– Хей, Въльо Станчев, къде занесе парите, които взе и на кого ги даде?

– Занесох ги в къщата на Петка. Там беше и Димитър. Те взеха парите и на мен дадоха от тях една кесия от хиляда гроша и още 500 гроша.

– Колко гроша пари занесе в къщата на Петко Милев?

– Парите, които занесох и предадох, бяха 5500 гроша. Те взеха тия пари, а на мен дадоха от тях една кесия от 1000 троша и 25 бели меджидиета [9].

– Парите, които ти донесе тук, не достигат, нямат толкова!

– От тях 5 бели меджидиета платих на дюлгерите, които работеха в къщата ми. Похарчих ги, затова не достигат.

– Ти, Йото Генков, кажи право: на каква сума възлизат парите, които задигна от хазната, къде ги занесе и на кого ги предаде?

– Бяха една торба от 3000 гроша и 90 меджидиета. Занесох ги на Петка, който стои пред вас. Занесените от мен пари поставих вътре, сред мазето, в къщата на Петка. Петко и Димитър ми дадоха една торбичка с 1000 гроша и 25 меджидиета. От тия пари похарчих 3 бели меджидиета, останалите донесох.

Очна ставка на Марин Станчев с Петко Милев

– Хей, Марине, колко гроша бяха парите, които задигна от хазната, къде ги занесе и на кого ги предаде?

– Не ги броих. Отнесох толкова, колкото можех да нарамя. Няколко дни ги крих в къщата си. После дойде Цако и ми съобщи да занеса парите.

– Къде ги занесе?

– Занесох ги в къщата на тоя Петко тук, дето стои пред вас, и му ги предадох. – Кой беше в къщата на Петка, когато предаваше парите?

– Там беше Лечо ковачът. Бяха и Димитър, и Стоян. Те взеха парите. На мен дадоха две торбички от по хиляда гроша и 25 меджидиета.

– И на тримата твои другари дали по една торбичка, а защо на тебе дадоха две? Парите, които ти занесе, повече ли бяха от техните?

– Преброиха парите. Моите излязоха повече от парите на всеки друг и аз им казах: „На мен дайте повече!“ Дадоха ми две торбички, а и на другаря ми дадоха две торбички.

Очна ставка на гореразпитаните Цако Генчев и Петко Милев

– Хей, Цако Генчев, колко бяха парите, които ти задигна от хазната, къде ги занесе и на кого ги предаде?

– Аз не бях броил парите, които отнесох. Занесох ги в къщата на Петка. Там ги броиха. Бяха 5 торбички от по 1000 гроша и 130 бели меджидиета. От тях на мен дадоха 2 торбички от по 1000 гроша и 22 бели меджидиета.

– Ето тук чорбаджията Петко Милев разправя, че ти дали 25 меджи- диета, а не 22?

– Не погледнах, може да са били 25.От тия пари не съм давал никъде нито стотинка.

– Хей, Петко Милев, ти чу какво казаха тия четирима души пред теб. Те разправят, че парите са дошли във вашата къща и са били предадени на тебе, а ти твърдиш, че не си бил организатор на обирачите, че Димитър ги бил организирал. Ти ли си ги организирал, или Димитър ги е организирал, това е все едно. Парите, които дойдоха в твоята къща, ги искам от теб!

– Ние се уплашихме. Сложихме ги в една кутия и ги заровихме в Лечовата къща. Парите са у Леча.

– Парите, които се намериха в Лечовата градина в кутия, закована на три места с пирони, не са толкова на брой. Лечовият дял, заедно с парите, за които ти призна, че са донесени в твоята къща, са близо 40 000 гроша. Парите, които излязоха от кутията, не са дори и половината им. Те възлизат на 16 000 гроша. Къде са другите 24000 гроша?

– На мен пари донесоха четирима души. За другите пари знае Стоян. Аз знам, че двама души занесоха пари в Крушов дол. Стоян да каже къде ги е предал.

Въпроси към Стоян пандура

– Хей, Стояне, ти си взел пари от двама души. Къде предаде парите?

– С Димитра заедно ги занесохме в хана на ханджията Станчо. Димитър остана там и парите останаха там.

Въпроси към Станча, брат на Станя

– Хей, Станчо, ето тук присъстващият Стоян пандурът и Димитър донесли пари във вашия хан. Ти какво ще кажеш?

– Аз не съм виждал да донасят пари. Ако моят брат е видял, това не мога да зная.

– Хей, Стояне, в хана пари не се оказаха. Кажи: де си оставил тия пари, не ни затруднявай!

– От Павел Лалов от Крушов дол и от Вълко Дончев [10] взехме 25 000 гроша бели меджидиета. С Димитра ги оставихме в хана на ханджията Станча. Те са там.

– Къде другаде оставихте пари?

– В Правец, у Вълко Цолов и у Коля [11],брата на бояджията, оставихме две чанти, една конска торба и една торба от селски плат.

– Защо ги оставихте там?

– За да се раздадат както за дял на двамата души, така и за другарите ни в Орхание.

– На кого оставихте там парите?

– Оставихме ги на Вълко Цолов и на Коля, брата на бояджията. И Димитър остана там.

Разпит на Вълко Цолов, в присъствие на горните

– Стоян оставил на теб и на Коля, брата на бояджията, две чанти, една конска торба и една селска торба с пари. Къде са тия пари?

– Кольо, братът на бояджията, и Димитър ги занесоха в хана на Цветка.

– Какво направи парите, които взе?

– Не взех никакви пари. Казаха ми: „После ще ти дадем.“ Те взеха парите и ги занесоха. На мен дадоха 300 гроша, само че това беше преди случката [обира на хазната]. Даде ми ги Цветко, за да участвам в нападението на хазната.

– Тоя Цветко кой Цветко е?

– Това е Цветко, дето държи хан на пътя за Правец, пред който има чешма.

– Ти каза миналата вечер, че не си получил нито пара, но че си откраднал от торбата само 2 бели меджидиета. А сега разправяш, че си взел предварително 300 гроша. В Орхание ти не каза нито едното, нито другото [12].Сега разправяш, че Димитър и братът на бояджията взели торбите. И това е лъжа. Кажи: къде са парите?

– Пак погрешно ви казах. Когато обрахме парите на хазната, аз поисках дял. Цветко ми каза: „Сега тия пари са отнесени в Тетевен. Пари тук няма. Да ти дам известна сума от собствените си пари.“ Той извади кесията си и ми даде три жълтици.

– Този въпрос за парите ще бъде още разследван. А сега, вярно ли е това, което каза дотук?

– Вярно е.

– Хей, чорбаджии, ние записахме това, което казахте дотук, тъй ли е?

– Тъй е, господине.

– Щом е тъй, елате и се подпишете или пък вместо подпис ударете отпечатък от пръст!

– Да го сторим!

Подписал: Петко Милев; [знак за отпечатъци от пръст на] Лечо, Стоян, Въльо Станчев, Йото Генко в, Марин Стан че в, Цако Генчев, Станчо Иванов и Вълко Цолов от Правец.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Махла „Чернова“ в Тетевенско няма. Касае се вероятно за Черни Вит.

2. За тоя Цено Ненов не се споменава никъде другаде в следствените протоколи.

3. Презимето на Атанас Тулов е погрешно разчетено като „Толев“.

4. За Ненка Маркова, по мъж Павлова,вж.Д.Д.Стойчев,пос.съч.,стр.104.

5. Според Заимов Общи се е криел в къщата на Дочо Мръвков, отдето, преоблечен в женски дрехи, бил отведен за Гложене („Миналото“,кн.11,стр.141).

6. Йонковица е майката на Васил Йонков от Гложене.

7. Касае се за жената на поп даскал Лазар Кефалов от Тетевен, който е тъст на даскал Пано Рогозаров („Ловеч и Ловчанско“,кн.IV,стр.221).

8. В турския текст стои: „Икишер бинлик кисе иле бешер юз гуруш беяз меджидие“,което на български гласи: „По две кесии от 1000 гроша и по 500 гроша бели меджидии.“

9. 25 бели (т.е. сребърни) меджидии по 20 гроша едната правят тъкмо 500 гроша.

10. В турския текст действително е написано „Вълко Дончев“, но трябва да се допусне, че преписвачът е сгрешил името на Въльо Станчев, тъй като под първото име участник в обира на хазната няма.

11. Кольо е Никола Цвятков от Правец.

12. Въпросът „в Орхание ти не каза нито едното, нито другото“, отправен към Вълко Цолов, потвърждава изказаното тук по-горе мнение, че арестуваните в Орхание са били откарани в Тетевен, дето продължило следствието под председателството на Мазхар паша до залавянето на Димитър Общи.

декември 11, 2018

Свиване

Съд на ЕС: държавата може едностранно да отмени уведомлението за оттегляне от ЕС  

На 10 декември стана известно решението на Съда на ЕС по делото С-621/18, образувано по преюдициално запитване относно  чл.50 ДЕС.

Когато в съответствие с член 50 [ДЕС] държава-членка е уведомила Европейския съвет за своето намерение да се оттегли от Европейския съюз, позволява ли правото на ЕС уведомлението да бъде отменено едностранно от държавата?

Съдът:

Член 50 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че когато държава-членка е уведомила Европейския съвет в съответствие с този член за своето намерение да се оттегли от Европейския съюз, този член позволява на  държавата  да отмени едностранно, недвусмислено и безусловно това уведомление с писмено известие, адресирано до Европейския съвет, след като съответната държава-членка е взела решението за отмяна в съответствие с конституционните си изисквания. Целта на това писмено известие е да потвърди членството на съответната държава в ЕС при условия, които са непроменени по отношение на нейния статус на държава-членка.

Този едностранен акт трябва да бъде извършен в определен срок: докато споразумението за оттегляне, сключено между  държавата и Европейския съюз, не е влязло в сила, или ако такова споразумение не е сключено, докато двугодишният срок, определен в член 50, параграф 3 от ДЕС, евентуално удължен в съответствие с този параграф, не е изтекъл.

Днес парламентът на ОК трябваше да гласува споразумението с ЕС.

След решението на Съда на ЕС  Тереза Мей обяви, че отлага гласуването, като следваща дата не е обявена.

NYT по темата –

May_s_Brexit_Deal_Is_Probably_Going_to_Fail._What_Happens_Then_-_The_New_York_Times_-_2018-12-11_10.53.11

 

Свиване

Брекзит и медиите  

В Обединеното кралство – вж  парламентарен доклад от 2018 г. и  отговора на правителството  –  се обсъжда бъдещето на цифровите индустрии   след Брекзит.

Брекзит в контекст: Обединеното кралство в контекста на аудиовизуалния пазар на ЕС е  доклад на Европейската аудиовизуална обсерватория, представящ значението на   Обединеното кралство за аудиовизията в ЕС.

Изследване, възложено от Европейския парламент, анализира   Брекзит във връзка с регулаторната среда в ЕС.

Предизвикателствата пред европейските медии  след Брекзит са предмет и на академични анализи  (ТамбиниХаркорт).

В момента над 750 програми, базирани в ОК,  могат  да се разпространяват в целия Европейски съюз без ограничения, тъй като ОК е част от единния пазар на ЕС. Наближаването на датата 29 март 2019 принуждава базираните в Обединеното кралство доставчици внимателно да планират дейността си.

NBC Universal International Networks кандидатства за лицензии за  шест международни телевизионни програми пред  баварския медиен регулатор BLM. Говорител на компанията от NBC Universal International Networks потвърди, че  също като други международни медии, регулирани досега от Ofcom,  NBC се преориентира към лицензиране в други държави от ЕС.

Ирландският медиен регулатор BAI също е получил първото  заявление за лицензия от базиран  в Обединеното кралство тв доставчик.

Свиване

А накрая печели олигархията  

  Не бих искал да профанизирам темата, но двама мои приятели преди малко си тръгнаха от нас и аз си помислих - има нещо много сериозно, щом разумни мъже на по 60 и отгоре, изпитват такова силно огорчение и имат сили и чувства за болка от подобен род!

чети по-нататък

Свиване

Колко случаен е случайният превоз?  

ИЗТОЧНИК: ПРАВАТА МИ.БГ

АВТОР: Михаил Георгиев - завършил счетоводство и контрол във Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”. Завършил и второ висше образование - специалност право.

Празниците свършиха и е време да се прибирам към София. Естествено, всеки иска да пътува по това време, а аз си купувам билет в последния момент. След като отидох до автогарата се оказа, че свободни места няма. За мой късмет, случайно срещнах едно момче, което ще пътува в същия ден като мен и ще може да ме закара.

Какво означава случаен превоз?

Случаен ли е превозът, който успях да намеря, за да прибера вкъщи – за мен със сигурност да, но не точно по такъв начин го вижда законът. Случаен превоз на пътници не е също и обичайният превоз по автобусни линии или специализираният превоз, което ще рече, че не е случаен превоз, ако си хвана автобуса от Габрово за София

Случаен превоз е когато едно и също превозно средство се използва за превоз на предварително определена група без изменение на пътниците. Обичайно пътуването започва и завършва от едно и също място, например ако сме на екскурзия с туроператор и тръгнем от София до Рим и се върнем обратно. Но може превозът да е от вида “пълен – празен”, което означава, че групата тръгва от едно място, а завършва пътуването на друго и автобусът трябва да се прибира празен – ако екскурзията до Рим не включва връщане до София. Съществува и превоз от вида “празен – пълен”, при който превозното средство извършва пътуването от един пункт до друг без пътници, а на връщане – с пътници.

Всеки ли може да извърши случаен превоз?

На първо място, случаен превоз на пътници може да се извършва от физически и лица и фирми, които притежават лиценз и други документи, изискващи се от закона.

На превозното средство задължително трябва да му е извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност.

NB! Ако в автобуса пътуват и деца и/или ученици, се издава удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването на автобусите.

Какви са правилата, ако превозвам пътници със случаен превоз?

Задължително трябва да уведомя писмено – на място, по поща, електронна поща или факс – съответното регионално звено на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” в областта, от чиято територия ще започна превоза. Трябва да пратя уведомлението най-късно 1 час преди започването на превоза.

Това уведомление трябва да съдържа:

  • началния и крайния пункт на превоза;
  • мястото на тръгване;
  • датата и часа на тръгване;
  • маршрута на пътуване.

NB! Ако превозвам деца или ученици, задължително трябва да притежавам най-малко 2 години професионален опит като водач на автобус и да съм на минимум 25 години.

Мога да превозвам деца или ученици само през деня. Ако наруша това изискване, мога да бъда глобен с 1000 лв., а наказанието за туроператорската фирма, което ме е наела, започва от 10 000лв.

Задължително трябва да направя и застраховка на пътниците “Злополука на пътниците”. Най-често тя влиза в цената на екскурзията.

Ако видя на автобус табела “Случаен превоз”, със сигурност трябва да знам, че той извършва такъв вид дейност

Има ли разлика между случаен превоз и превоз за собствена сметка?

Какво е случаен превоз вече разбрах, но какво е превоз за собствена сметка мога да науча в следващите редове.

Превоз за собствена сметка е превоз на лица без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност. Превозът трябва да бъде със собствено или наето (без водач) пътно превозно средство, а шофьорът да е назначен по трудов договор с фирмата, извършваща превоза. Освен това превозът не трябва да е основна дейност за фирмата. Например такъв превоз мога да използвам, ако имам голяма фирма и превозвам работниците от вкъщи до работа. Като ръководителт на фирмата изготвям график за работа на шофьорите, които осъществяват превоза на служителите.

декември 10, 2018

Свиване

"Жълтите жилетки" - лицето на новото "ляво" или консервативен протест? Или и двете...  

&

“Жълтите жилетки” - като всяка форма на колективен гняв - са съвсем автентичен, и много “френски” протест. Никакъв Путин не може да организира това, да сме наясно. (Може да подбутва, но не и да организира...)

                                                                          ©Le Pays d’Auge

Има обаче нещо ново, даже повече от едно:

 - обичайно, френските протести, масови и бурни, се ръководят от синдикатите и политическата левица. Сега те са по-скоро сред обектите на гнева, обвинени в предателство.

 - освен безспорно социален, протестът има една нова характеристика - той е анти-“екологичен”, т.е възприема част от програмата на крайната “десница” в САЩ, а отскоро - и в Европа. Нешо повече - наред с класически левичарски искания като увеличена МРЗ, намалена пенсионна възраст и спиране на реформите на трудовия пазар, протестиращите се обединяват срещу всяко повишение на данъците - необичайно за френската левица. 


Всъщност, случващото се е повече от логично. От десетилетия, покойната европейска социалдемокрация изоставя социалната си основа, в посока на модернизъм, социал-либерализъм и екологизъм.
А социалните проблеми съвсем не намаляват, дори напротив - задълбочават се. Реформите на Макрон - според мен напълно неизбежни - са болезнени и трудни, особено за работниците и функционерите - бивши избиратели на социалистите.

Екологичните политики  имат доста висока социална цена. Те дават възможност за съществени печалби в иновативните сектори на икономиката, подобряват качеството на живот в градовете, но и съществено повишават цената му. 

Двата успоредно процеса - непрекъсната глобализация, специализация и либерализация на трудовия пазар, а от друга страна - загуба на конкурентност в традиционните индустрии и повишаване на цената на живот поради екологични мерки, създават нов, мащабен социален проблем и ново социално разделение.

Въпрос на време беше той да се прояви като единно недоволство на “губещите” - работниците, голяма част от бюрокрацията и части от неспециализираната дребна средна класа. И не е чудно, че се прояви във Франция, където културата на протест е силна, а проблемите - ярко проявени. 
(Още повече, във Франция е на власт правителство, което усилено реформира трудовия пазар, подкрепя Единния пазар на ЕС и е про-екологично настроено. Поради особеностите на френската мажоритарна система, то разполага с огромно законодателно мнозинство, но не и мнозинство сред избирателите...)

Всъщност "протестът на Жълтите жилетки" постига точно това - той обединява легитимен гняв на хора основно от крайното ляво и крайното дясно, като дава най-малък общ знаменател на иначе непримиримите им политически възгледи. И се оказва, че този знаменател хич не е толкова малък... 

(Може би тук е моментът да напомним, че единственият политически лидер, който не подкрепи Макрон на втория тур срещу Марин ЛьоПен, беше четвъртият в класирането (с внушителните  19.5%) hardcore комунист Меленшон.)

Протестът на "Жълтите жилетки" опровергава тезата, че "ляво" и "дясно" вече не са разграничителна линия, а политиките на идентичността са по-важни от социалните конфликти

Не, просто страните в социалния конфликт са вече различни, и много по-непримирими, отколкото през последните 40 години. Разломът пак е ляво-дясно, но е много по-дълбок и опасен, защото социализмът на "левите" е съчетан с национализъм, а либерализмът на "десните" - с екологични политики. 

Новите "леви" или ляво-консервативни националисти нямат какво да предложат освен абсурдното връщане към социализма в национални граници. 

Но и новите "десни" или либерално-реформисти и "енвиронменталисти" (това няма произнасяне...) засега нямат идея за преодоляване на тежкия социален разлом, а се държат арогантно и егоистично. 

Има два пътя: 

1) Единият е задълбочаване на разделението и ясно групиране по двата фронта. Това ще обедини крайната левица с крайната десница в мощен, гневен блок на "губещите", а средната класа - с либерално-екологично-прогресивните "печеливши" от последните десетилетия. 
Освен че сблъсъкът на губещи и печеливши винаги е рисков за мира, това ще доведе и до дълбоки разделения в Европа, където Югът и Изтокът имат самочувстие на губещи, а западът и Северът - на печеливши. 

2) Другият е трудно търсене на компромиса на европейско ниво, без претенции за монопол върху истината и без фалшиви, недемократично постигнати консенсуси. Това означава сериозен разговор за социалната политика, в т.ч. и несъществуващата европейска социална политика, миграцията и климатичните политики, без табута. 

Разбира се, има и "Трети път" - и той е да се примирим, че технологичната революция е краят на демокрацията. Но това е дълга, отделна тема, която се надявам да остане за антиутопичната литература. 






Свиване

Седмичен бюлетин за правни новини  


Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) обяви в петък едно отдавна чакано с любопитство тълкувателно решение за невъзможността да се поддържа иск за отнемане на незаконно придобито имущество, внесен по предишния закон, когато наказателното производство, по повод на което е образувано, е прекратено (виж най-долу в рубриката "Съдебни"). Заради решението председателят на ВКС Лозан Панов стана обект на агресивна атака, включително и от председателя на...
Свиване

Истинската заплаха  

  "Никога не съм обичал повече нашия стар континент, отколкото в тези последни години преди Първата световна война, никога не съм жаждал повече единението на Европа, никога не съм вярвал на нейното бъдеще повече, отколкото в това време, когато вярвахме, че съзираме нова утринна заря. Но в действителност това беше вече заревото на приближаващия световен пожар."
  Стефан Цвайг, "Светът от вчера. Спомени на един европеец"

чети по-нататък

Свиване

Има ли балон в цените на недвижимите имоти?  

Анализ на Христо Христов


В края на всяка година е време за равносметка за това как е преминала тя. Една от най-горещите теми, която вълнуваше потребителите бе – Имали балон в цените на недвижимите имоти в България? През последните две години цените на жилищата в България нарастват с темпове, които са сред най-високите в Европейския съюз. Именно този бърз ръст в цените върна призрака на имотния балон и усещането за тревожност. В няколко публични доклада дори бе изтъкнато, че бързият темп на нарастване е не само неустойчив, но и нездравословен за нашия пазар.

Всъщност освен данните показващи бърз ръст в цените на недвижимите имоти, няма все още реални доказателства, които да сочат, че сме свидетели на отдалечаване на стойността на имотите от реалните пазарни нива. Нека започнем анализа с въпроса - Колко струват жилищата? Различните методи на определяне на реалната цена водят до различни резултати. Най-масовото схващане обаче е, че цените трябва да бъдат с минимални надцеки, спрямо разходите за построяване на една сграда. Всеки занимаващ се с бизнес или имащ икономическо образование ще ви каже, че този метод може да бъде използван единствено и само в държавно регулираните сектори. Например за определяне на цената на тока, водата и т.н. В свободната пазарна икономика цените се определят от равновесната точка между търсенето и предлагането. С други думи, когато търсенето е по-голямо от предлагането цените започват да нарастват, а когато предлагането превишава търсенето това натиска цените надолу. И тук идва логичният отговор, че в условията на свободен пазар, пазарната цена къса своята връзка с разходите и се движи от търсенето.

Последните няколко години страната ни се намира в осезаем икономически подем. Безработицата е на рекордно ниски нива от едва 5%. БВП нарастваше с межди 3% и 4% на година. Работните заплати пък не забавят темпа си на ръст, а гладът за квалифицирани кадри продължава да ги дърпа нагоре. Тези и куп други макроикономически индикатори показват, че икономиката на България се намира във фаза на сериозен подем.

Нека видим обаче защо цените на имотите растат.

На първо място трябва да отбележим изоставането на средната цена на кв. м. спрямо икономическото състояние на страната. На графиката виждаме как се е движил обемът на БВП през годините и средната цена на кв. м. в страната. От нея виждаме, че обемът на БВП нараства за последните 10 години непрестанно всяка година от 69,3 млрд. лв. в края на 2008 г. до 101 млрд. лв. през 2017 г. В същото време цените на недвижимите имоти бележат спад и едва през 2014 г. те започват да растат. С други думи графиката ни показва съществено забавяне в ръста на цените на недвижимите имоти, независимо от положителния тренд на икономиката. Това забавяне обаче се наваксва след 2014 г. и именно този бърз ръст довежда много хора до усещането, че може би имаме надуване на имотен балон.
Графика: Стойност на БВП и средна цена на кв. м. в страната.

Източник: НСИ

От друга страна предпоставка за ръста на средните цени на имотите са рекордно ниските лихви по жилищните кредити. Статистиката на БНБ показва, че през октомври 2018 г. средният лихвен процент по жилищните кредити в левове се понижава на годишна база с 0.61 пр.п. до 3.26%, а по жилищните кредити в евро спада с 0.15 пр.п. до 3.93%. За сравнение през октомври 2007 г. средните лихвени нива по дългосрочните жилищни кредити е 8.35% или повече от двойно по-висок.

Високото търсене се провокира и от друг фактор – значително подобряване на достъпността на цените на имотите. Според НСИ към края на 2008 г. средната цена на квадратен метър в страната е била 1 359 лв., а средната работна заплата е възлизала на 548 лв. С други думи преди около 10 години са били необходими две работни заплати и половина, за да се закупи един квадратен метър. Въпреки че в момента няма напълно актуални данни от НСИ и последните такива са от края на 2017 г. то разликата е видна с просто око. Към декември 2017 г. средната цена за кв. метър в страната е била 1 062,6 лв., средната работна заплата пък е била в размер на на 1 095 лв. Това означава, че за да се закупи един квадратен метър е необходима само една средна работна заплата.* Цифрите ясно показват, че интересът към имотите е провокиран не просто от ниските лихви, които имаме по кредитите, а по-скоро от достъпността на цените.

Графика: Коефициент на достъпност на средните цени на недвижимите имоти.

Източник: НСИ
*Данните за средната цена на кв. м. за 2018 г. са преизчислени на база среден тримесечен ръст от 1,98%, тъй като в НСИ няма оповестени актуални такива.
Какво следва от тук нататък?

Очакванията на всички експерти са за ръст в лихвите по новоотпуснатите жилищни кредити. Това се обуславя от очакванта промяна в политиката на ЕЦБ и ръста на основната й лихва. Покачаването на лихвите в България обче ще се отрази с известно закъснение след реакцията на ЕЦБ. То няма да бъде с бързи темпове, но ще доведе до леко охлаждане в търсенето на кредити. От друга страна върху цената на жилищата в страната влияние ще окаже и повишаващото се предлагане. Според НСИ през третото тримесечие на 2018 г. местните администрации са издали разрешителни за строеж на 1 659 жилищни сгради с 9 419 жилища. С други думи на пазара се очква в следващите 12 – 18 месеца да бъдат предложени почти 10 хил. нови жилища. Комбинацията от тези два фактора ще задържи цените на имотите през следващата година на нива близки до моментните. Възможно е дори и да видим лека корекция. Предпоставка за по-осезаем спад в цените на имотите може да има при спад на работните заплати или продължителен ръст в цените на имотите изпреварващ ръста на доходите.

Въпреки целият анализ и данни, които използвам тук, отново ще има скептично настроени хора, които да смятат, че цените на имотите са много надценени. Това се дължи по-скоро на все по-широко разтварящата се ножица в доходите на населението. Ако използваме като измерител броят на депозитите публикуван от БНБ, то виждаме, че тези до 1000 лв. намалява с 6% в периода септември 2017 г. – септември 2018 г. или с 385 505. Общата сума по тези депозити намалява с 2,2 или 21,5 млн. лв. В същото време депозитите с обем над 100 хил. лв. нарастват с 12,5% като брой и 13,2% като обем, съответно с 6 719 броя и 1,5 млрд. С други думи доходите на средната класа се увеличават с по-високи тепмове и те могат да си позволят покупката на собствено жилище или инвестиция във второ такова. В същото време доходите на ниските слоеве или така нареченият „прекариат“ изостават от средният за страната ръст. Ето и защо за тях цените на имотите продължават да бъдат непосилно високи, а и от тук да се налага усещането за балонизирането им.


Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.








Свиване

Отсичане на дърво в моя горска територия  

Отсичане на дърво в моя горска територия

Понякога смятаме, че когато притежаваме нещо, може да правим с него, каквото решим. В някои случаи обаче не е точно така. И от незнание бихме могли да изпаднем в неприятна ситуация. Такъв би бил и случаят, ако реша да отрежа дърво, което се намира в горска територия, дори тя да е моя. Тук ще се […]

The post Отсичане на дърво в моя горска територия appeared first on pravatami.bg.

Свиване

"Азовският блицкриг" се провали с трясък  

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕМЕЦ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В последната си статия писах за „великолепната седморка“ – преди всичко за американските официални лица от висок ранг, които провалиха срещата на Тръмп и Путин в Аржентина.

Кърт Волкър, специален представител на Държавния департамент на САЩ по въпросите на Украйна, и Лора Купър, заместник на секретаря на Министъра на отбраната (defense secretary assistance) на САЩ, не са личности от много висок ранг. Но и те подриват ефективно режима на Путин. Всъщност цялата Администрация на САЩ (без първия човек) е мобилизирана да отразява агресията на Путин.

На 6 декември (според многобройни източници) Кърт Волкър обяви, че международната общност (Западът начело със САЩ) може да изключи банките на Руската федерация от международната банкова мрежа SWIFT. Едновременно с това той потвърди правата на Украйна върху водите на значителна част от Керченския пролив и Азовско море.

Волкър уточни, че Руската федерация трябва да върне арестуваните на 25 ноември украински моряци (и задържаните плавателни съдове) до Рождество (25 декември). В противен случай банките на Руската федерация могат да бъдат изключени от платежната система на SWIFT. За първи път Вашингтон заговори на официално равнище за изключването на Руската федерация от системата, през която преминават 6 трилиона долара на ден (подобно искане се публикува в средствата за масова информация на САЩ от февруари 2015 година). Едновременно с това Волкър потвърди, че в началото на февруари Америка ще излезе от договора с Руската федерация за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие.

Според оценката на украински експерти (възможно преувеличена), базиращи се на изказванията на Кърт Волкър, всички предходни санкции (от февруари 2014 година) срещу Руската федерация ще се превърнат в прелюдия към Реалните санкции през 2019 година.

На 7 декември заместникът на секретаря на Министъра на отбраната на САЩ Лора Купър проведе в Киев серия сериозни преговори. Първо, тя се срещна с вицепремиера на Украйна по въпросите на европейската и евроатлантическата интеграция Ивана Климпуш-Цинцадзе.

Двете високопоставени дами обсъдиха въпроса за първостепенните нужди на украинските военноморски сили и за следващите стъпки в областта на оказването на помощ на Украйна в сферата на сигурността. Лора Купър подчерта, че САЩ са готови да подкрепят Украйна за по-нататъшно укрепване на военноморските сили и за реформа на отбранителната промишленост в съответствие със стандартите на НАТО.

Лора Купър потвърди, че САЩ подготвя комплексен отговор на действията на Кремъл (в Керченския пролив). „Ние разбираме ясно, че това беше изцяло акт на агресия от страна на Руската федерация“ – подчерта тя.

През същия ден Лора Купър се срещна с министъра на отбраната на Украйна Степан Полторак.

Двете страни обсъдиха плановете на САЩ за оказване на помощ в областта на сигурността и напредъка в сферата на отбранителната реформа на Украйна. Госпожа Купър подчерта единството на европейските и западните лидери за осъждане на агресивните действия на Русия в Украйна. „Ние виждаме единство по въпроса за подкрепа на Украйна от международната общност. Лидерите на страните от Европейския съюз и САЩ заявиха ясно, че Руската федерация трябва да освободи украинските моряци и да върне задържаните украински плавателни съдове“.

Официалната информация е важна. Но има и по-важна задкулисна информация.

Според източници от Вашингтон Купър има задача от Белия дом и Пентагона да обсъди следното:

- материално-техническа помощ от Пентагона за изграждане на военноморска база в Бердянск (контролирания от Украйна северен бряг на Азовско море); базата трябва да бъде предадена за експлоатация през април 2019 година;

- количеството и класа на американските противокорабни ракети, които ще бъдат разположени в тази бази;

- количеството и класа на допълнителните плавателни средства, от които има нужда Украйна (по-точно нейния военноморски флот);

- реда за постоянно дежурство в Черно море на кораби на 6-ти флот на военноморските сили на САЩ и тяхното взаимодействие с турските и украинските военноморски сили;

- по-нататъшната подготовка на договора за предоставяне на Украйна на статут на специален партньор на САЩ извън НАТО.

Средствата за масова информация във Вашингтон твърдят, че по този именно начин Тръмп, който се намира под силния натиск на Мюлер, Конгреса и американското обществено мнение, се стреми да докаже, че не симпатизира на Кремъл.

За Украйна мотивите на Тръмп са вторични. Важни са конкретните действия на Америка за увеличаване на натиска върху Кремъл.

Паралелно с това Върховната рада (при явна подкрепа от страна на САЩ) прекрати действието на Договора за дружба с Руската федерация. Русия е война, войната е Русия.

В първата седмица след инцидента на 25 ноември моите приятели украинци бяха настроени крайно песимистично. „Западът пак ни остави на произвола на съдбата“.

Положението се промени много съществено сега, в края на втората седмица след „инцидента“. Да, нещата няма да се ограничат само със заявления и „сериозни предупреждения“. В Буенос Айрес Путин получи само няколко плесници. Но ако Путин се реши на нова сериозна провокация – в Азовско море, в района на Мариупол или по-северно, просто ще му отрежат някои „неща“. Да бяхте попрочели последните американски вестници!

С една дума, Москва загуби много. Операцията, започнала на 25 ноември – „Азовския блицкриг“, се провали с трясък. Сметката беше да се анексира Азовско море и да се обединят руските „владения“ – Лугандон, Азовско море и Крим – с по-нататъшно завземане на украинския бряг на Азовско море. САЩ и Канада се противопоставиха първи. НАТО ги подкрепи. Накрая и лидерите на страните от Европейския съюз подкрепиха Украйна. Това се превърна в първото (!) голямо поражение на Путин в информационната и дипломатическата война с Украйна.

В резултат от това Украйна стана много по-силна. И за първи път Западът повярва напълно на Украйна, а не на Русия. Да го кажем още един път – руският блицкриг се провали.

Свиване

Почти никой в България не помни тази болест. Изглежда това създава проблем.  

На 9-ти декември 1979 г. панел от учени на база наличните данни приема доклад, че светът е заличил първата заразна болест на световно ниво. През май идната година е обявено официално.

Между 20 и 60% от заразените едра шарка са умирали, 80% от децата. Оцелелите почти винаги са били с жестоки белези и увреждания. Около половин милиард са жертвите през 20-ти век, а болестта съществува от векове. Само 13 години преди да бъде заличена е имало 15 милиона заразени и 2 милиона жертви в световен мащаб.

В България има сведения от началото на 18-ти век, че се практикувала инокулация – контролирано заразяване, което да доведе до ефективен имунитет. Имало е 0.5 до 2% смъртност, но предвид алтернативата хората сами са се предпазвали. Именно съобщенията за тази практика в европейските части на Османската империя и Китай пряко спомагат да се прилага същата и в Европа, което по-късно води до разработването ефективна ваксина.

През 1903-та година в България ваксинацията срещу едра шарка става със задължителен характер. Съвсем не без отпор, разбира се. Броят антигени само в тази една ваксина е бил по-голям, отколкото всички ваксини, които някой днес в България получава през живота си и то като включим ЧПВ, рота и сезонните противогрипни.

Последният случай на местно заразяване в България е бил през 1923-та. Последните големи взривове са били през 1919 и 1920 от общо 1500 заразени. Последният случай въобще на територията на страната е бил внесен през 1939. През 1972 блокираме спешно границата със Сърбия, защото там се открива случай, който ще остане последен за болестта в Европа.

Последният заразен в световен мащаб е Али Маалин в Сомалия през 1977. Заразява се докато помага при транспорта на болни от едра шарка. Изолират го и успява да се възстанови. Умира през 2013-та от малария докато работи в световната програмата за заличаване на полио. Някои от колегите му биват убити в следващите години от радикализирани фракции подаващи ухо на антивакс конспиративни теории.

Една от тези теории, която се споделя и из родните антивакс групи, е че едрата шарка никога не е била толкова опасна, колкото се говори и че всъщност е лека шарка, която не е заличена, а просто преименувана и съществува и днес. Снимките на обезобразени деца били обработени, за да се продават ваксини в началото на века.

Впрочем, същото твърдят и за полио – и сега имало, разбираш ли, полиомиелит в България. Почти никой не помни и тази болест и ефектът, който е имала върху живота на хората. Човешката памет е странно нещо. Това е и основната причина да видим 30% увеличение на случаите на морбили в Европа – болест със смъртност едно на няколко стотин, която до скоро се смяташе за практически елемнинирана в Европа.

декември 09, 2018

Свиване

Бяхме слепи  

  В "Светът от вчера. Спомени на един европеец", Стефан Цвайг разказва как във Века на сигурността се е надигнала мътната вълна на крайния национализъм и агресивния популизъм, а "онази трагично слаба и трогателно хуманна либерална ера" със своето "отвращение от всяка насилствена бъркотия" не е могла нито да прозре злото, нито да му окаже съпротива:

чети по-нататък

Свиване

Нобелови лауреати – 1955 година - Химия - Винсен дю Виньо (18 май 1901 г. – 11 декември 1978 г.)  

За работата му с биологично активни съединения и преди всичко за първия осъществен синтез на полипептиден хормон.

Американският биохимик Винсен дю Виньо е роден в Чикаго (щат Илинойс) в семейството на Алфред дю Виньо, изобретател и конструктор на машини, и Мери Тереза (О'Лири) дю Виньо.

Начално образование получава в чикагските държавни училища. Като проявява доста рано интерес към науките, където специализира органична химия, и през 1923 г. получава степента бакалавър, а през следващата година – степента магистър по химия за научната си работа, посветена на синтеза на лекарство, което има местно анестезиращо и вазопресорно (предизвикващо повишаване на кръвното налягане) действие. Тези негови ранни изследвания довеждат до това, което по-късно нарича „непреходен интерес към взаимната връзка между химичната структура на органичните съединения и тяхната биологична активност“.

Интересът на Виньо към инсулина се заражда след лекция на В. К. Розе, прочетена в химическия факултет на Илинойския университет скоро след откриването на инсулина от Фредерик Г. Бантинг и Джон Дж. Р. Маклауд. По-късно Дю Виньо си спомня: „…бях поразен от факта, че химическата структура на това съединение може да притежава такива удивителни свойства, каквито описва Розе. Не си мислех даже, че инсулинът може да се окаже в крайна сметка сярно съединение“.

През 1924 г. Дю Виньо работи основно в джексъновите лаборатории на фирмата „Дюпон и Немур“ в Уилмингтън (щат Делауер), след това става асистент-биохимик във Висшето медицинско училище към Пенсилванснкия университет и в лабораторията по клинична химия към Филаделфийската главна болница, където работи. През 1925 г. се премества във факултета по икономика на животоосигуряването (в действителност факултет по ендокринология и метаболизъм) на току-що създаденото медицинско училище към Рочестърския университет.

В Рочестърския университет Дю Виньо изследва химическия състав на инсулина. След две години той пише, че инсулинът е явно производен на аминокиселината цистин, че сярата, открита в инсулина, съществува под формата на дисулфиден мост и че инсулинът, по всяка вероятност, е пептид (две или повече аминокиселини, свързани заедно). Понеже в природата са известни до 20 аминокиселини, химическата структура на пептидите и протеините е най-често много сложна.

През 1927 г. Дю Виньо получава в Рочестърския университет докторска степен по химия. За сметка на стипендията, получена от Националния изследователски съвет, той се мести във факултета по фармакология на медицинското училище „Джон Хопкинс“, където успява да изолира аминокиселината цистин от инсулинови кристали. Дю Виньо открива също така, че инсулинът съдържа само аминокиселини и амоняк, макар че амонякът, както се доказва по-късно, е страничен продукт.

В 1928 г. Дю Виньо заминава за Дрезден, Германия, в лабораторията на Макс Бергман, някогашен студент на Емил Фишер и признат вече авторитет в областта на химията на аминокиселините и пептидите. Макар че Бергман му предлага го направи свой асистент, Дю Виньо отклонява предложението, като продължава да работи с биолога Джордж Бергър от Единбургския университет (Шотландия) и Чарлз Харингтън от Университетския колеж към Лондонския университет (Англия).

След завръщането си Дю Виньо е приет в Илинойския университет във факултета по физиологична химия. През 1932 г. става професор по биохимия и оглавява биохимичния факултет в Медицинското училище към университета „Джордж Вашингтон“ в град Вашингтон (окръг Колумбия), където разработва учебна програма по биохимия за студенти по медицина. Освен това той прави изследвания за възможността да съществуват взаимоотношения между хипогликемичния ефект на инсулина (понижаването на захарта в кръвта) и наличието на дисулфидни връзки при цистина. За да провери това, той синтезира пептиди, съдържащи цистин, и ги изследва във физиологични опити за инсулинова активност.

През 1936 г. Дю Виньо и неговите колеги синтезират глутатиона – трипептид, съдържащ аминокиселини – цистин, глицин и глутаминова киселина. Глутатионът, който може да се открие във всички тъкани на животните, действа като възстановяващ агент (донор на електрони). През 1937 г. Дю Виньо публикува окончателни доказателства, че всичката сяра на инсулина се съдържа в аминокиселината цистин и че възстановяването на дисулфидните връзки на инсулина от глутатина или цистеина го правят физиологично неактивен.

През следващата година Дю Виньо става професор по биохимия и декан на биохимичния факултет в Медицинския колеж към университета „Корнел“ в Ню Йорк. Там той продължава своите опити да изолира, пречисти и синтезира хормона окситоцин (който стимулира контракциите на матката по време на раждането и предизвиква постъпването на мляко в женските млечни жлези) и хормона вазопресин (който стимулира свиването на периферните кръвоносни съдове и допринася за реабсорбцията на вода в бъбреците, с други думи – намалява обема на урината). При проучването на биологичното трансметилиране (пренос на метални групи от една молекула в друга) Дю Ваньо и неговите колеги определят, че металните групи са важни диетични фактори. Те също така изолират от тъканите на черния дроб и от млякото биотина – коензим, който участва при клетъчното дишане, и доказват, че е идентичен и по структура, и по свойства с веществото, известно тогава като витамин Н, или коензим R.

През годините на Втората световна война Дю Виньо работи над синтеза на пеницилина – гъбен антибиотик, открит през 1928 г. от Александър Флеминг. Но едва след войната, през 1946 г., той и неговите колеги успяват да разработят синтезирането на пеницилин.

Дю Виньо и колегите му продължават своята работа за синтезиране на окситоцин от търговски достъпен екстракт от хипофиза и от хипофизна тъкан на бик и свиня. Те откриват, че независимо от източника окситоцинът съдържа винаги осем едни и същи аминокиселини и предизвиква еднакъв биологичен ефект. А съдържанието на сяра в окситоцина съвпада напълно с нейното количество в аминокиселини като цистина. През 1953 г. Дю Виньо определя, че окситоцинът е цикличен полипептид, чиято структура се състои от пентапептиден (с пет аминокиселини) пръстен и трипептидна странична верига. Системата на пентапептидния пръстен, чиято двадесетчленна структура е затворена от дисулфиден мост, не е откривана по-рано сред химическите структури на известните природни съединения. Дю Виньо и неговите колеги получават за първи път кристален окситоцин, който експериментират върху жени за стимулиране на раждането, и доказват, че той е ефективен за клинично приложение. Това е първият случай, при който се синтезира полипептиден хормон in vitro.

През всичките тези години Дю Виньо поддържа тясно сътрудничество както с клиницисти, така и със специалисти, занимаващи се като него с фундаментални проблеми. От 1967 до 1975 г. той е професор по химия в университета „Корнел“ в Итака. Член е на съвета на Института за медицински изследвания „Рокфелер“, на Националния институт по артрит и болести на метаболизма и на съвета на Националния институт по здравеопазване в Ню Йорк. Той е също така президент на Американското дружествопо биологична химия и председател на съвета на Федерацията на американските дружества по експериментална биология.

През 1924 г. Дю Виньо се жени за Зела Зон Форд, семейството има син и дъщеря. Висок мъж, с тънка четчица на мустаците, Дю Виньо обича да играе бридж и да язди.

Сред наградите на Дю Виньо са медалът Никълс на Американското химическо дружество (1945 г.), наградата Борден за медицина на Парижката академия на науките, наградите Осбърн и Мендел на Американския институт по храненето (1953 г.), медалът Чарлз Фредерик Чендлър на Колумбийския университет (1956 г.) и медалът Уилърд Гибс на Американското химическо дружество (1956 г.). Той е член е на американската Национална академия на науките, на Американската академия на науките и изкуствата, на Нюйоркската академия на науките и на Американското философско дружество.

Източник: http://n-t.ru/nl/hm/duvigneaud.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов



НОБЕЛОВИТЕ НАГРАДИ ДО ТУК:

„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - НОБЕЛОВИ НАГРАДИ“

декември 08, 2018

Свиване

История на японското кино - Част III - 5  

АВТОР: АКИРА ИВАСАКИ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

III. ФОРМИРАНЕ НА КИНОТО

5. Каору Осанай и неговата група

През 1920 година, почти едновременно с организирането на компанията „Тайкацу“, в киното дошъл Такеджиро Отани, успешно подвизаващ се до това време в театъра.

Отани започнал своята дейност с невисоката длъжност на импресарио в района „Кансай“ и изминал дълъг, изпълнен с полети и падения път до един от най-влиятелните предприемачи в театралния свят. Той странял от безсмисления риск, но в същото време притежавал предприемаческа инициатива, която го водела от една нова, неизследвана активна област към друга. И като се убедил, че след време киното ще стане любимо изкуство и развлечение за масите, той веднага започнал да си пробива път в света на филмовото предприемачество.

Отани бил вече на четиридесет и три години. На тази възраст талантът му на предприемач достигнал своята висота, плановете, които чертаел, винаги имали под себе си реална основа. Отначало той поканил за свой главен съветник Каору Осанай и отворил под негово ръководство театрално училище, но когато се убедил, че то не носи приходи, а ръководството му витае в облаците, веднага го превърнал в „изследователски институт“, а базата на кинокомпанията „Шотику“ пренесъл в „Камата“, като поставил работата ѝ на строго търговска основа.

По това време Осанай, разочарован от движението за новия театър шингеки, което стигнало до задънена улица, а също така пришпорван от присъщия на характера му интерес към всичко ново, приел с удоволствие проекта на Отани, който му възложил да оглави „изследователския киноинститут“ „Шотику“ („Шотику кенема кенкюшо“), като предварително го отделил от кинокомпанията „Шотику“ в самостоятелна организация. Осанай, разбира се, се радвал на отворилата се пред него възможност за свободно творчество. В института той, заедно с млади хора, обсебени от същите идеали, възнамерявал да осъществи художествените експерименти, които по това време не можели да се реализират на сцена. Негови помощници били Минору Мурата, Кийохико Ушихара, Ясуджиро Симазу, Дайсуке Ито, Комацу Китамура и Денмей Сузуки – тези младежи, от чиито среди по-късно излезли много забележителни дейци на японската кинематография.

Отани поканил при себе си на работа специалисти по кинотехника от Америка. Един от тях бил Хенри Отани, станал известен като отличен оператор в киностудията „Парамаунт“.

Преди това японските оператори снимали филмите както им дойде, само и само да има какво да се покаже на екрана. Хенри Отани обучил за първи път японците да снимат филми така, че да се получат красиви, интересни кадри, предаващи изискваната от сюжета атмосфера. Отани започнал Япония с техниката на монтажа.

Не е удивително, че много първокласни японски кинооператори, сред които и Митио Мидорикава, минали през обучителната школа на Хенри Отани. Няма да е преувеличено да се каже, че Отани издигнал с няколко степени техниката на японската кинематография.

Първото произведение на ръководения от Осанай киноинститут „Шотику кенема кенкюшо“ бил филмът „Призраци по пътя“, за който се смята, че е един от жалоните в японското киноизкуство. Филмът е преработка на пиесите „Дете на улицата“ на Вилхелм Шмидбон и „На дъното“ на Максим Горки. Можем да си представим доколко той (както всички японски новаторски филми по това време) е бил пропит от духа на европейските пиеси, несвързани изобщо с живота в Япония. Сценария за филма написал Кийохико Ушихара, току-що завършил факултета по английска литература в Токийския университет. Общото ръководство осъществявал Осанай. С режисурата се заел Минору Мурата, в главните роли се снимали Корея Хигашикуни (станал известен по-късно под името Денмей Сузуки), Юрико Ханабуса, Комей Минами и Харуко Савамура. Във филма участвали също така Осанай, Мурата и Ушихара. Накратко казано, целият институт се заел с огромен ентусиазъм да създаде експерименталния филм. Но въпреки старанията на създателите му, филмът се оказал неясен, разпокъсан, слаб. Той се състои от няколко новели. Както претърпял бедствие кораб търси тихо пристанище, така и музикантът Сугино (Корея), разочарован от живота заради неуспехи в музикалния с8вят, заедно с жена си (Харуко Савамура) и дъщеря си (Митико Хисамацу) заминава за родната Такахара. След това във филма се разказва за дъщерята на богаташ (Юрико Ханабуса), която също живее в Такахара, за млад дървар (Минору Мурата), за дошли в Такахара скитници и т. н. Новелите са обединени от една главна тема – съпоставка на търпимостта и нетърпимостта между хората. В което несъмнено се чувства влиянието на филма „Нетърпимост“ на Грифит, прожектиран малко преди това в Япония. Влиянието на Грифит се усеща силно и в използването във филма на няколко „паралелни действия“.

Но въпреки неуспеха от гледна точка на художествените си достойнства филмът „Призраци“ бил приет благосклонно от зрителите. Това означавало, че в Япония вече е започнал да се създава контингент от любители на „интелектуалните“ филми, приобщаващи се към многобройните шедьоври на киноизкуството, които един след друг се внасяли по това време от Америка и Европа. Така филмът „Нетърпимост“ се прожектирал по екраните на Япония само две години преди това, а „Кабинетът на доктор Калигари“ – почти заедно с „Призраци по пътя“.

Но пътят към съвършенството бил още дълъг. През 1921 година била завършена първата режисьорска работа на Ушихара – филмът „Залез в планините“ („Яма куруру“, сценарист Комацу Китамура). През същата година режисьорът Минору Мурата завършил филма си „Знаеш ли ти?..“ („Кимийо сарадзуя“). След това киноинститутът се закрил, а Осанай се върнал отново към театралното поприще. Мурата отишъл в кинокомпанията „Никкацу“, а Ушихара и Симазу – в студията в „Камата“.

(Следва)

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ЯПОНСКОТО КИНОИЗКУСТВО И СВЕТОВНОТО КИНО

1. Оценка на японските филми в чужбина

2. Особеният стил на японските филми

3. Историческата задача на японското кино

II. ПОЯВА НА КИНОТО В ЯПОНИЯ

1. Поразителният успех на „движещите се картинки“

2. „Движещи се картинки“, кабуки, симпа

3. Дейността на Шодзо Макино

4. Изискванията на прогресивните зрители

III. ФОРМИРАНЕ НА КИНОТО

1. Хората, желаещи да осъвременят киното

2. Новаторската дейност на Норимаса Каериям

3. Ейзо Танака - художникът новатор

4. Томас Курихара и Джуничиро Танидзаки

Свиване

Държавата, Родината и мършата  

Несъмнено една от крилатите фрази, с които е просиял големият либерал, поет и депутат в Учредителното събрание – Дядо Славейков, е: „Не сме народ, а мърша“. Тя е крилата колкото поради собствената си експресивност, толкова и заради желанието, с което я цитира цялата българска интелигенция, желанието, с което я тиражира целият български елит през всичките 144 години от нейното изричане. И на народа не му остава нищо друго, освен да се държи като мърша, защото всеки възпитан народ слуша своите класици, интелигенция и елити.

Стана дума за това, докато пътувахме в автомобила на един телевизионен журналист из софийските привечерни задръствания на връщане от далечната му телевизия, до която в този час на деня таксита не стигат. „Често се чудя – каза той – откъде у нас тази унищожителна омраза към себе си! Това непрекъснато търсене на виновни и изкупителни жертви, това пълно отсъствие на национално самоуважение“.

Отговорих му, че знам: „Всичко идва от дефекта да се сливат понятията“, казах.

И наистина, човек много лесно слага знак за равенство между държавата и територията, между територията и природата, между природата и родината, между родината и народа. Така, ако има причини да мрази държавата, много лесно ще ги превърне в причини да мрази и народа, пък и всичко останало, което е отъждествил с нея.

Но откъде пък тази омраза към държавата?

Когато завършвах гимназия, бях от славния випуск „1300 години България“ (съответно от едноименния славен набор в казармата), тогава навсякъде се вееха конски опашки под пламенното ръководство на Людмила Живкова и в сянката на строящия се с ударни темпове НДК. Тогава много хора се смееха (пък и сега се смеят) как, видите ли, ние сме на цели 13 века, докато Щатите, например, имат-нямат 200 години. Смеят се, пропускайки да отбележат, че институциите на Щатите също са на има-няма 200 години, докато ние с 13-вековната древност само за последните 7 поколения имаме 4 различни конституции.

И още. В продължение на 653 от тези 1300 години (което си е баш половината) ние държава не сме имали. По-точно, имали сме, но тя е била или Византийската, или Османската империя, в което според мнозина няма нищо кой знае колко фатално, но някак обидно пада, когато се мъчиш да живееш със самочувствието на древен народ. В други 45 от тези 1300 години държавата беше репресивна и духовно извратена, доколкото атеизмът беше гръбнак на тоталитарната идеология, а социалистическият реализъм – основно и единствено направление в изкуството.

Що се отнася до годините, през които понастоящем нашите земи са били в границите на Византийската империя (патетично, но твърде неточно наричани „византийско робство“), аз поне нямам добра представа за вътрешната политика през тях. Знам само, че по това време глава на нашата църква е бил и бл. Теофилакт Охридски – забележителен духовник и богослов, написал житието на св. Климент Охридски.

Другите години без държавност, онези в границите на Османската империя, са по-близки до нас като време и по-драстични като ефект върху историята, икономиката, културата и народопсихологията. В тях не просто отсъства наша държава, но присъства чужда такава. И не само чужда, но и враждебна. Един народ-пастир идва, за да завладее друг народ, да го превърне в стадо и да го пасе с грижата на добър стопанин. В рамките на чуждата държава народът-стадо, дори и да не е в робско положение, все пак е с различен статут, който подчертава отчуждението му от държавата. Тази държава е негов враг. Ще го повторя на нов ред:

Тази държава е негов враг. Ако условно приемем, че поколенията се сменят на 20 години, то за цели 24 поколения българи държавата е била несъмнен враг – потискала ги е, тормозела ги е и е гледала само да взима от тях, без да им дава почти нищо. Като прибавим към тези поколения още осем от времето в границите на Византия, стават 32. Нека прибавим и още две от периода 1944-1989, за да закръглим поколенията на 34. За цели 34 поколения българи държавата, в която са живеели, на която са плащали данъци и за която вероятно и са воювали, е била враг.

Но защо държавата от периода на социализма да е враг на народа, нали си е съвсем нормална национална, българска държава? Не е като в другите два периода, когато е чужда. Да видим. Едно от първите мероприятия на тази национална българска държава е т. нар. „народен съд“, когато бива унищожена голяма част от интелигенцията, премахва се политическият плурализъм и се слага край на културното развитие, започнало в първите десетилетия на ХХ век със забележителни образци. Собствеността беше отнета от индустриалците и от обикновените граждани. На практика беше отнета и от селяните, макар да продължаваха проформа да я водят кооперативна. Собствеността е важна предпоставка за свободата. Собствеността е важен елемент от свободата, така че с национализацията социалистическата държава извърши атентат именно против самата свобода. След като отне парите и собствеността на хората, социалистическата държава скъса с нормалността в икономиката и докара петилетките от СССР. Това доведе до тежки дефицити и бедност. Да, някои хора все още въздишат по времената, когато са им подхвърляли жълти стотинки, без да работят, но това не означава, че не са били бедни, просто не са го осъзнавали, защото не е имало с какво да се сравняват. Този период беше и време, през което можеше да влезеш в затвора за разказване на политически вицове. Вярно, имаше и партийно-номенклатурна класа, живееща привилегировано, но тя получаваше всичко не от частната, а от държавната собственост, тоест можеше във всеки един момент да спре да го получава, а такова очакване развращава нравите (между другото, точно това е системата и в Османската империя). Наличието на такава класа още повече задълбочи омразата към държавата. Затова казваме, че и соц-държава е враг. Да повторим на нов ред:

Най-простата сметка показва, че за 34 поколения в продължение на общо седем века държавата е била враг на българите.

Как да обичаш такава държава? Как да приемаш институциите ѝ като нещо, създадено в твоя услуга и за твое удобство? Не можеш. Такава държава се мрази, такава държава се мами. Хайдутите от фолклорния епос не са по-различни от неосъзнатия анархист Андрешко, който въстава срещу институциите в лицето на съдия-изпълнителя. Всички те полагат упорити и целенасочени усилия да попречат на държавата да изпълни функциите си, защото са убедени, че тя работи против интересите им. Затова хайдутите и Андрешко са положителни литературни герои. Може би, когато мине достатъчно време, кредитните милионери и крадците на ДДС също ще станат положителни герои в народното съзнание. Има мутри, на които вече им пеят хайдушки песни бунтовни, защото са показали силата и смелостта да прецакат държавата.

И стигаме дотам, откъдето тръгнахме. Ако днес отъждествяваш територията с родината, а родината с държавата, при все че номинално са драматично различни неща, то много лесно можеш да подредиш в тази парадигма също така народа, обществото и отделния човек. Ама как! Нали досега разправяхме, че държавата е враг на обикновения човек! Е? Какво ви смущава? По пътя на омразата неминуемо забравяме откъде сме тръгнали, иначе нямаше да е така налудничаво. Обикновеният човек мрази другия обикновен човек, защото го брои за част от народа (мършата), тоест от държавата (врага). Човекът дотам мрази държавата, че стига до нейното отричане – „Няма държава!“. Как да няма, на кого плащаш (или отказваш да плащаш) данъци, кого псуваш пред парламента, чия администрация е „раздута“? Държава има, просто не искаш да я признаеш за своя, защото я мразиш. А я мразиш, понеже я броиш за враг и тя действително е такава в половината ти историческа памет. Държавата не е равна на хората, но се състои от хора. Институциите не са тъждествени с обществото, но чрез тях то функционира. Нещата са оплетени и ако от едно тръгне омразата, ще засегне всички останали. Ех, де да не ни се бяха случвали това „османско присъствие“ и този „реален социализъм“! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. СЕГА

декември 07, 2018

Свиване

ЧРД, Бай Бойко! (със закъснение, но без патерици)  

&

Бойко, не се подвеждай по инсинуации за заглавието. Пиша този поздрав с подобаващото уважение. И знам, че скоро нямаш рожден ден. Като му дойде времето, ще ти пожелая здраве, съвсем искрено. 

Обръщам се към рожденика ГЕРБ, но пиша лично до теб, защото без теб ГЕРБ няма да съществува и 90 минути - и тези 90 минути са може би по-близо, отколкото повечето хора в партията си мислят. Но виждам, че ти го знаеш. Личи си по умората, разочарованието и упоритото, недоволно самохвалство. Знаеш, че краят е близо - и вече се подготвяш той да е безболезнен, поне лично за теб, ако не за цялата партия… 

Но това, което не знаеш, е как стигна до тук. И затова си такъв кисел и объркан. Нека ти обясня. Не че - дори да ме разбереш - нещо ще направиш. Но поне тези, които нагазят в блатото, което ще оставиш след себе си, да имат идея как стана така. 

12 години е голяма работа. ГЕРБ вече е най-устойчивата партия в демократичен период, а ти си лидерът с най-много дни като премиер, сред тези, които са се явявали на що-годе свободни избори. Но - боя се - именно тайната на успеха е и обяснение на провала. И за да разбереш как стигна до тук, трябва да осъзнаеш каква беше рецептата на успеха ти. 

Тя включваше три основни принципа: 
  • Безогледен популизъм и опортюнизъм; 
  • Стратегически отказ от каквито и да било реформи и 
  • Геополитическо безгръбначие. 
Тези три принципа гарантираха винаги да имаш повече приятели и съюзници, отколкото врагове и конкуренти. И преди всичко - винаги да се харесваш и никога да не носиш отговорност… 

За да работят тези три принципа, имаше четири закона на политическо действие: 
  • Унищожаване на конкуренцията вдясно, колкото и да е добронамерена; 
  • Легитимиране на умрялата БСП като основен противник; 
  • Съобразяване с ДПС и Кремълската пета колона (ако изобщо има разлика) във всяка критична ситуация и
  • Изграждане на Партия-държава от късносоциалистически тип, основана на партийни назначения, корупция и купуване на гласове.

Е, честито. Успя. Почти. Ето и резултатите: 
  1. Отгледа обществено мнение, готово да се противопостави на всяка, дори и най-плаха реформа и неспособно да търпи каквато и да било проява на отговорност от страна на властта; 
  2. Изгради медийна среда (която все още ти лъска чепиците), изцяло критична към реформаторски политики, издигаща популизма и безгръбначието в култ и напълно зависима от парите на олигархията и бюджетните подаръци; 
  3. Укрепи левицата - не само като партийни структури, но най-вече като обществени настроения, готови да подкрепят нови, популистки левичарски проекти; 
  4. Подчини властта си на чужди и враждебни сили, които контролират правосъдието (и особено прокуратурата и ДАНС) и медиите - същите сили, които подготвяха разправа с теб и партията ти през лятото на 2013г., и които по всяка вероятност щяха да успеят, ако не беше получил подкрепата на демократичната десница; 

Разбирам, че тези първи четири точки не те тревожат особено, В крайна сметка, на теб грам не ти пука за институциите и свободите, а силната левица разглеждаш като важен елемент от своя властови пъзъл - иначе от кого ще ни спасяваш всеки път? Затова, нека да минем на най-важното: 

Ти успя да настроиш общественото мнение толкова вляво, и толкова пренебрежително към ценностите на ЕС и към НАТО, че то се обърна срещу теб самия. Защото повечето хора - както сам отбеляза, докато лъжеше едни хора в Кърджали - разсъждават просто. Щом ти си дясното, а дясното е ЕС и НАТО, значи като им писне от теб - а им писна зверски - писнало им е и от “Европата”, и от “американците”, и от “демокрацията и пазарната икономика”, и въобще…, както се казва в един много интелигентен съветски виц, който не знаеш. 

Преди всичко - ти успя, насила, да възпрепятстваш възникването и укрепването на социалната класа, която трайно да те харесва и подкрепя - дребната средна класа от провинцията и кварталите на София. Ти направо й разката фамилията - за да угодиш на чиновниците от Партията-майка, на олигарсите и на ДПС. 

И успя, в постоянните си - и често успешни - опити да разбиеш демократичната десница, да накараш образованата средна класа в София и големите градове да те мрази повече, отколкото мрази червените. 

Знам, че сега се оглеждаш за партньори “вдясно”. Забрави. Това вече беше. Днес, ако някой вдясно си стисне ръката с теб, както направих аз преди четири години (прочее, и до днес не съжалявам, но това е съвсем отделна тема), няма просто да се сбогува с политическата си кариера. Ще го бият на улицата, а може и с ритници, както казват Илф и Петров (това са съветски писатели, но вицът по-горе не е техен). 

Време е да бъдеш честен - да кажеш на партията си, по случай рождения ден, а и от уважение към лоялността им, че излизаш от властта. И тя с теб - задълго, или пък завинаги. И да кажеш също, че оставяш след себе си безумна хавра - разпаднати институции и нереформирани социални системи, бедност и преди всичко - гняв. Гняв, който може да докара на власт някаква безумна комбинация от леви популисти, антиевропейци, червени мошеници и национални социалисти. И да разруши всичко, което - въпреки теб - беше изградено от средната класа в България и шепата политици-реформатори, които през годините упражняваха част от властта. 

Можеш, разбира се, на раздяла да опиташ да оправиш част от простотиите, които сам сътвори - да спреш (пак) безумието АЕЦ “Белене”, да работиш заедно с Европа за премахване на монопола на Газпром, да прекършиш господстващото положение на “Лукойл”, да започнеш нужните реформи за влизане на България в Еврозоната и ядрото на ЕС, да премахнеш политическото посредничество при европейските фондове. И още много можеш да направиш… 

Но няма - защото не ти стиска. Казвам го просто, за да е ясно, че има и друг начин да се управлява. Различен и по-добър. И това време ще дойде, но без теб. И заради теб - с голямо закъснение. И без патерици… 


.

Свиване

Едни (не)отворени данни за жертвите от войните ни  

Когато ми хрумне нещо, започвам да се ровя за информация, за да си отговоря на въпроса. Събирам таблици, където ги има. Където не – пускам заявления по ЗДОИ или пиша скриптове, за да отворя нужните данни. Така стана и като тръгнах да търся нещо конкретно за българите в Германия и 2 часа по-късно имах 30 таблици и цяла статия със статистика.

Така се случва да събирам доста информация. Често имам идея как да я визуализирам или обработя като картата на българчетата родени в чужбина. Друг път не ми остава време или просто не успявам заради нужната обработка на ръка. Затова, например, преди почти две години, пуснах свободно архив с данните предоставени ми от всички РЗИ-та в България относно сигналите за пушене и проверките по тях.

Днес пускам още един такъв архив – на жертвите от войните на България през новата ни история. Всъщност тези данни са публични отдавна на Държавната агенция архиви. Проблемът е, че сайтът им е ужасен и през търсачката може да се прави много малко. И са сваляне са доста трудни заради странния формат. Като добавим, че са преписвани на ръка от списъците и има доста дублиращи се понятия и правописни грешки, задачата по обработването им става доста трудна. Това, което направих е да ги сваля в удобен формат (TSV), с който да е много по-лесно да се работи.

Първо агенцията отвори данните от Балканските войни. Отворих ги преди 5-6 години и си стоят така от тогава. Идеята ми беше да поставя на карта всяко споменато родно и лобно място на загинал войник. След това да проследя през времето пътя на тези войници между тези точки следвайки местата на смърт на хора от същите военни части и добавяйки исторически източници, за да са по-точни числата. Така може да се визуализират загубите на България през войните през времето, да се проследят отделни части, от къде са минали загиналите от даден град или да се проследи пътя на отделен човек. Така използвайки съвкупността от данните може да използваме известното за всички заедно, за да покажем пътя до смъртта на всеки един. Не знам дали ще е полезно и дори дали ще е визуално възможно, но ми се стори още тогава, че ще е навярно полезен инструмент за изучаване на тези войни.

Проблемът обаче идва от там, че доста от населените места ги няма врече, преименувани са или са слети с градове. В данните на ДАА има на места споменато настоящото име, което помага. Мислих да използвам Националния регистър на населените места, където има споменати всички стари селища, но там свалянето на данните е още по-тежко и търсенето е трудно. С други думи трябва доста работа на ръка. Един вариант беше да направя crowdsourcing проект, в който повече хора да помагат с картографирането, както направих с катастрофите в София преди 6 години. Така и не седнах да го напиша. Затова и картата я няма още. Единственото, което направих всъщност, е че през 2013-та пуснах възпоменание в Twitter на всеки загинал в на датата, в която е загинал, но 100 години по-рано.

Преди няколко дни ми писаха във връзка с таблицата за балканските войни – че била полезна за търсене и ме питаха дали нямам същите за другите. Дори не бях забелязал, че ДАА са пуснали данните. Затова написах бърз скрипт да свали всичко и да ги оформи като таблици. Резултатът е 140 хиляди записа за загубили живота си за България през Сръбско-българската, Балканските, Първата и Втората световна война. Може да ги свалите свободно и използвате както намерите за добре. Интересно е например, че някои от записите съдържат причина за смъртта. Данните са точно това, което ДАА е публикувало, но в несравнимо по-удобен вид. Осъзнавам, че на страницата им пише „Всички права запазени“, но също така знам, че нямат никакво право да слагат такъв лиценз. Както и миналия път, ще се радвам, ако пуснете линк отдолу към текста или визуализацията, която се направили.

Източник на заглавната снимка: Любомир Юруков

Свиване

Какво е концесия?  

Какво е концесия?

Платих 20 лева за чадър, а плажът беше много мръсен. Запитах се къде отиват парите ми. В Интернет прочетох, че плажът е предоставен на концесия. Какво обаче означава това? Какво представлява концесията? Концесията е право на експлоатация върху обект и/или услуга от обществен интерес, предоставено от концедент (държавата, общината или публичноправна организация) на фирма – […]

The post Какво е концесия? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Уродливите хора  

  Уродливите хора превръщат всичко в уродливост.
  Те натрапват уродливия си вкус навсякъде и във всяка сфера на дейност.
  Обричат ни да живеем в уродлива среда с уродливи нрави, с уродлив вкус, по уродливи закони.
  Каква ти морална криза, то си е морална катастрофа!

чети по-нататък

Свиване

„Страст“ на Бергман или Не всичко съм гледал…  

Преди време, когато за нас, интернет пиратите, се отвориха широки възможности, та можехме да си дърпаме всякакви филми (пък сега можем и да ги гледаме направо онлийн, без да ги дърпаме!), си направих списъци с филмите на трима мои любими режисьори – Вайда, Бергман и Куросава.

И по тези списъци изгледах всичко от тях за три-четири години.

Ядец обаче – оказа се, че моите списъци нещо куцат.

Защото преди около месец налетях на един филм на Бергман, който не само че не бях гледал, но и изобщо не бях го чувал.

А филмът - „Страст“ („En passion“ 1969 г.) - не е нещо като за пропускане.

Типично бергмановски филм: почти никакво действие, концентрирано съдържани в диалози и монолози (предимно), забележителна експресивна игра с едри планове на лицата на героите, фатално пречупени съдби, тягостна до експлозия атмосфера, натрапчивото чувството, че този филм разказва неща точно от твоя живот…

И…

И гвоздеят на всичко: Макс фон Сюдов, Лив Улман и Биби Андершон:


Голям тъпанар съм: да пропусна точно този филм…

декември 06, 2018

Свиване

ЕСПЧ: отговорност за хипервръзки  

На 4 декември 2018 г. стана известно решението на  Съда за правата на човека  по дело Magyar Jeti Zrt v. Hungary 

Фактите

През септември 2013 г. група футболни фенове по пътя си от Унгария към Румъния спира в начално училище в Унгария с  предимно ромски ученици. Феновете правят расистки забележки. Ръководителят на местното ромско-малцинствено самоуправление дава интервю на ромска медия, като асоциира футболните фенове с унгарската политическа партия  Jobbik, която сама по себе си често се свързва с антиромски предразсъдъци. Уебсайтът http://www.444.hu публикува статия за събитието с връзка към  интервюто в YouTube. Jobbik  съди собственика на уебсайта (и други, включително кмета) за нарушаване на репутацията му и печели делото.

Собственикът на 444.hu се обръща към Съда за правата на човека с искане да се установи нарушение на чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване.

Становища

В становища по делото Buzzfeed, Electronic Frontier Foundation, проф. Лорна Уудс и др. заявяват, че хипервръзката дава възможност съдържанието да бъде доставено по-бързо и лесно,  освен това позволява на читателите да проверяват за себе си оригиналните източници на журналистическото съдържание и по този начин да проверяват верността на публикацията. Хипервръзката също така насърчава разнообразието в медиите. Налагането на стриктна отговорност за хипервръзка има смразяващ ефект, тъй като журналистите не са  в състояние винаги да проверят законността на съдържанието на всички свързани страници и вследствие на това те биха се въздържали от тази техника на докладване в бъдеще. Освен това съдържанието, към което води хипервръзка,  може да бъде променено, така че да престане да бъде законно – и е   неразумно да се държи отговорен журналистът, който е сложил връзката.   Дизайнът на интернет е предпоставка за   свободно свързване на информация. Хипервръзките сами по себе си не са предназначени да представляват изявления  и хипервръзка не означава непременно одобрение. Хипервръзките просто посочват други страници или уеб ресурси, чието съдържание може и да се промени след първата хипервръзка, която се публикува.

Налагането на санкция означава   да се приеме, че всяка хипервръзка  сочи съдържание, което  медиите  могат да проверят.

Mozilla Foundation и Mozilla Corporation (заедно Mozilla) твърдят, че единствената цел на хипервръзките е да позволят на читателите да навигират към и от информация. Хипервръзките са технически и автоматични средства за потребителите да имат достъп до информация, намираща се другаде, и не могат да се считат за публикуване на тази информация. Ограничението на използването на хипервръзки би подкопало самата цел на световната мрежа да направи информацията достъпна, като я свърже помежду си. Как хората биха могли да предават информация в неопределения брой на съществуващите днес уеб страници, ако хипервръзката би могла да води до отговорност. [ 53.]

Европейският институт за информационно общество заявява, че хипервръзките са основен инструмент за цифрова навигация: те позволяват незабавен достъп до други текстове, за разлика от традиционните цитати.  Хипервръзките допринасят за развитието на нови медии и осигуряват повече а) интерактивност между журналисти и читатели, б) доверие – чрез даване на контекст, факти и източници за подкрепа на информацията, в) прозрачност, като позволяват на читателите да проследят процеса на отчитане и събиране на новини,  г) критично четене, като позволява на журналисти и читатели да сравняват контрастни източници. Хипервръзките позволяват не-редакционна децентрализирана реч, която допълва ролята на наблюдател, традиционно свързана с основните медии. Прилагането на строги правила за отговорност за хипервръзки неизбежно ще доведе до самоцензуриране. [54.]

Вижда се – богата аргументация в тази посока.

Съдът

Съдът отбелязва, че практиката на националните съдилища освобождава издателите от гражданска отговорност за възпроизвеждане на материали от  пресконференции, ако по обективен и обективен начин предоставят данни от публичен интерес [подобна разпоредба у нас в ЗРТ за освобождаване от отговорност при възпроизвеждане на определени официални източници, но т.4 – при републикуване – беше отменена] [71]

Самата цел на хипервръзките е чрез насочване към други страници и уеб ресурси да се даде възможност на интернет потребителите да навигират до и от материали в мрежа, характеризираща се с наличието на огромно количество информация. Хипервръзките допринасят за безпрепятственото функциониране на интернет, като  правят информацията достъпна чрез свързване между отделните източници. [73].

Хипервръзките […] не представят свързани  изявления  и не съобщават съдържание, а само привличат вниманието на читателите към съществуването на материал на друг уебсайт.[74].

Лицето, което се позовава на информация чрез хипервръзка, не упражнява контрол върху съдържанието на уебсайта, към който хипервръзката дава достъп, което може да бъде променено след създаването на връзката [75].

Следователно, като се имат предвид особеностите на хипервръзките, Съдът не може да се съгласи с подхода на местните съдилища, който се състои в това да се приравни самото публикуване на хипервръзка с разпространението на клеветническата информация, което автоматично води до отговорност за самото съдържание. Той по-скоро счита, че въпросът дали публикуването на хипервръзка може основателно от гледна точка на член 10 да породи такава отговорност изисква индивидуална оценка във всеки отделен случай, като се имат предвид редица елементи.[76].

Съдът идентифицира по-специално следните аспекти, които са от значение за анализ на отговорността : i) има ли одобрение на оспорваното съдържание; (ii) има ли повторение на оспореното съдържание (без одобрение); (iii) кой включва хипервръзката; (iv) известно ли е и би ли могло да бъде известно според разумни критерии, че оспорваното съдържание е клеветническо или по друг начин незаконно; (v) медията действа ли добросъвестно, като уважава етиката на журналистиката и изпълнява дължимата грижа, която се очаква в отговорната журналистика? [77].

В конкретния случай Съдът отбелязва, че има препратка към интервю в YouTube  без допълнителни коментари или повтаряне дори на части от самото  интервю.  Никъде в статията авторът не е посочил по никакъв начин, че изявленията, достъпни чрез хипервръзката, са верни или че е одобрил хипервръзката или е поел отговорност за нея. Нито пък използва хипервръзката в контекст, който сам по себе си съдържа клеветнически смисъл.  Оспорваната статия не представлява потвърждение на обвиненото съдържание.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Няма как да не напомня сложностите според практиката на Съда на ЕС, вж решението на Съда на ЕС по дело С –  160/15 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия)  в рамките на производство по дело GS Media BV срещу Sanoma Media Netherlands BV, Playboy Enterprises International Inc.,Britt Geertruida Dekker.

Вярно: добре е да има практика и в двете правни рамки – международна и право на ЕС, има богата експертна аргументация към новото решение – това като положителна страна – но, както в други случаи (отговорност на посредниците),  се отваря работа по анализиране на съответствието на подхода в двете правни рамки. Нямам впечатление, че и в САЩ практиката е еднообразна.

Свиване

Изкуството да оскърбяваш - 44  

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА

№ 14

Както е известно, магията има родна сестра. Метафизиката.

Тя никога не се принизявала да показва фокуси и да събира медни петачета от стари жени. Никога не поемала ангажимента да поучава или да обяснява, предполагайки, че тайните, заложени в основите на света, не се измерват със знания и не се променят с молитви.

Тя с еднаква гнусливост се мръщела, съзерцавайки и религиозните фокуси, и димящите реторти.

Тя не горяла хора на клади и не режела скришом трупове в мазетата.

В самото ѝ име, което в превод означава „това, което е след физиката“, се е разположела доста уютно претенцията за достигане до крайния смисъл.

Това име тя получила съвсем случайно, но то характеризирало много добре домогването на метафизиката до това да бъде извън всичко, след всичко, до всичко и в основата на всичко.

В метафизиката по правило се влюбвали всички разочаровани от нейната достъпна сестрица.

За интелектуалците, като започнем от времето на Симплиций, именно в метафизиката, а не в религията намирало обяснение вълшебството на любовта, музиката, доблестта, римите, затъмненията и великите открития.

Зад всяко жизнено събитие стояла именно тя като някое свръхчувствено, неосезаемо начало на света, което е истинската причина за „чудото“ на мисленето, изкуството, вярата и красотата на природата.

Нейните доводи били силни с това, че никога и никак не се формулирали. Те оставали невидими и безплътни.

За разлика от магията, която обрасла с уязвима фразеология и забавна атрибутика, „надсветовната тайна за началото на битието“ никога не се обличала в никакви конкретни думи и образи. Благодарение на това тя дълго оставала неуязвима за злословието.

Нейната призрачност е, разбира се, очарователна, но ние трябва поне някак си „да опипаме“ предмета на нашето обсъждане. С други думи, нужни са ни поне някакви осезаеми характеристики на тази тайна.

Те, разбира се, могат да бъдат потърсени у Аристотел, но нашата задача не е просто да разсмеем публиката.

Други антични автори също не предлагат нещо разумно.

Европейските адепти на метафизиката – Хегел, Хайдегер, Хусерл, ловейки нейната вечно изплъзваща се същност, трупали една върху друга милиони думи, променяли доста причудливо техния ред, но така и не могли да изведат нито една характеристика на даденото явление.

Търсейки формулировки за нейните смисли, ние нямаме друга възможност, освен да се обърнем към първобитното мислене (като към възможен автор).

Класическата антропология предлага множество негови варианти, но ние се нуждаем от абсолютно примитивния, казано с езика на Леви-Брюл, „домагичен“ и „дологичен“ начин на мислене.

Задачата изглежда неизпълнима, но това не е това не е така.

Наистина, кристална, непомътнена от магизма чистота на представите е огромна рядкост. Безполезно е да я търсим в европейската или азиатската митология.

Но за щастие имаме „родина на всичко и всички“ – Тропическа Африка. Именно там, през 50-те години на ХХ век, Бохумил Холас открил у племената кроу и сенуфо стари представи на човека за свръхестествените начала на света.

Тази находка е сравнима по своята важност за антропологията с откриването на едиакарската фауна за биологията.

Въпреки това тя останала (както много други неща) почти незабелязана и категорично неоценена. Но благодарение на нея ние можем да разберем как би могло да изглежда разбирането за паранормалното, ако не е станало обект на жреческия бизнес.

Според представите на кроу съществува „лишена от образ и облик потенция, наречена Нионсва или Ниесва“. Тя е напълно абстрактна и недосегаема. Контактът с нея е невъзможен. Но именно тя е начало и края на света. (Б. Холас, „Боговете на тропическа Африка“).

Европейската метафизика до шестдесетте години на ХХ век не знаела африканската рецепта за „мълчание и намеци“, но в общи линии я следвали изцяло (без да смятаме несвързаните неща на Хегел – Хусерл – Шелер).

В това виждаме не просто забавно съвпадение.

„Надсветовната тайна“ на метафизиката наистина може да съществува само в режим на необясненост и неформулираност. Нейното очарование е в нейната пълна неопределеност, а нейният език е мълчанието.

Сенуфо разбирали това по-добре от Хегел. Затова техният Кулотиоло е значително „по-метафизичен“ от „световния дух“ на Хегел.

Хегелианството, разбира се, свършило своята работа, но в основни линии Европа изплела паяжината на „неизразимото свръхестествено начало“ дълго преди тиражирането на мъчителното многословие на Георг Фридрих Вилхелм Хегел.

За основна нейна суровина послужили безбройните поетични дрънкулки, а също така мимолетните нюанси и образи на хуманитарната култура.

Като лястовиче гнездо със слюнка тези дрънкулки слепяли самолюбуването в едно цяло. (Както помним, homo желаел страстно да бъде уникално създание, което няма нищо общо с другите животни.)

Много хаотично и небрежно, но у европейците се оформял все пак образът на някаква световна тайна, намираща се над всичко, включително и над науките.

Но растял малкият Давид на точното знание.

От времената на Галилей и Везалий той започнал да върти своята прашка, гледайки изразително метафизиката право в очите ѝ, сияещи с неземна светлина.

Долу-горе от XVI век натам започнала вечната битка между нея и науката. Днес е трудно да се каже кой именно е ударил метафизиката в челото с първия, но наистина болезнен камък.

Може да е бил Бруно, Льовенхук, Свамердам или Бюфон. Днес е трудно да се установи.

Тогава метафизиката се отървала с цицина и кратка загуба на съзнание, но даже не си представяла какво я чака в близко бъдеще.

Ние не знаем съвсем точно каква е била обстановката в тишината на кабинетите, но първото публично изнасилване на тази особа осъществил Жулиен Офре дьо Ламетри. Тъй като обаче към него се присъединил бързо Олбах, изнасилването може да се характеризира като групово.

Уморените енциклопедисти били сменени от Лаплас и Ламарк.

Като свършили своето дело, те отстъпило галантно мястото си на тълпа физиолози.

Които не били склонни към куртоазии и шегички.

Те не люлеели дантелите на маншетите си и не се затруднявали с празни комплименти, както правели техните предшественици. Като се запознала отблизо с Клод Бернар, Иван Сеченов, а също така с Бюхнер, Фог, Молешот, Функ, Вунд и прочее, метафизиката видяла какво е истински кошмар.

Като цяло с нея се подиграли успешно мнозина.

Метафизиката ридаела с поеми и симфонии, зъбела се с платната на Гро и томовете на Кант.

Но осемнадесети век и следващите век и половина били за нея времена на пълен ужас и позор.

Освен серията публични групови изнасилвания тя трябвало да преживее и други екзекуции.

До кръв я надупчили с перата си Хъксли и Тейлър, а Дарвин я нашибал с бастунчето си.

Слюнката от кучетата на Павлов прогаряла огромни дупки в нейните святкащи ризи, а Айнщайн начертал право върху челото ѝ Е=mc2.

С други думи, постепенно, но сигурно, с усилията на физици, химици, физиолози, археолози и геолози, метафизиката била изтласкана практически от цялото интелектуално пространство. Процесът не бил лесен, но към началото на ХХ век значителна част от явленията и събитията вече получили просто и лесно за проверяване обяснение.

В лабораториите една след друга се разгадавали загадките на природата, а заедно с всеки отговор загивала и частица от „световната тайна“.

Издъхващата метафизика, спасявайки се от киселините и ланцетите, пропълзяла в първоначалните пластове на времето, в епохата на образуването на планетата и на зараждането на живота върху нея.

Там тя се окопала, съскайки отмъстително, че тайната за възникването на живите същества е недостъпна за познанието, че никога и никаква определеност по въпроса за произхода на живота няма, не е имало и няма да има.

В това амгъловско съскане се долавя добре познатият мотив за наличието на някакви „нефизически свойства“ на нашия свят.

К. Сейгън пише: „запазвало се убеждението не само сред богослови и философи, но и сред много биолози, че животът не се свежда до законите на физиката и химията, че има още някаква жизнена сила, ентелехия, тао, манна, която движи живите същества, вдъхва им живот. Немислимо било да се повярва, че цялата сложност и красота, точното съответствието на формата и функциите в живия организъм се състои във взаимодействието на атомите и молекулите.“ (Carl Sagan, 1996)

В това вероятно има някакъв смисъл. Но, така или иначе, ние сме длъжни да проверим дадената версия, за да решим окончателно за себе си въпроса за някои спорни свойства на централната нервна система.

(Следва)

СТАТИИ И ЛЕКЦИИ ДО ТУК:

1. КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА"

2. КИРИЛ - ПРОСВЕТИТЕЛЯТ НА ПИНГВИНИ, ИЛИ ИСТИНАТА НА НЕИЗТРИТИЯ ЗАДНИК

3. ДВУГЛАВИЯТ ПЕНИС

4. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - I

5. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - II

6. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - III

7. САМОТНАТА РУСИЯ ИСКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ

8. НЕ СТАРЕЯТ ПО ДУША ЦЕЛИНИТЕ

9. ГОЛИЯТ ПАТРИАРХ ИЛИ ЗАКОНЪТ НА МИКИ МАУС

10. КРАЯТ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. КАКВО ЩЕ СТАНЕ?

11. КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА?

12. МУХОМОРКИТЕ НА ПОБЕДАТА

13. ДРАЗНЕНЕ НА ГЪСКАТА. КРАЙ НА ДИСКУСИЯТА ЗА ГАЛИЛЕЙ

14. ОСОБЕНО ОПАСНО МИСЛЕНЕ. ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЧУДАЦИТЕ

15. РУСИЯ В ТЪРСЕНЕ НА АДА

16. ИСУС ТАНГЕЙЗЕРОВИЧ ЧАПЛИН

17. ГЛУПАВАТА КЛИО, ИЛИ ЗАЩО В УЧИЛИЩЕ НЕ ТРАБЯВА ДА СЕ УЧИ ИСТОРИЯ

18. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 1

19. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 2

20. ТОПЛА ЦИЦКА ЗА ХУНВЕЙБИНА

21. ВЯРА С ФЛОМАСТЕР

22. ТРУЖЕНИЦИ НА ЗАДНИКА

23. ВКУС НА ИЗПРАЖНЕНИЯ

24. ЗАГЛЕДАНИ В ПЕНИСА

25. ВЪРВЯЩИ КЪМ АНУСА

26. В НОКТИТЕ НА ПИГОПАГУСА

27. ЖЕЛЕЗНИТЕ ЛАПТИ НА КРЕМЪЛ

28. ЛЪЖАТА КАТО ЖАНР

29. ХИМИЧЕСКИ ЧИСТ ЦИНИЗЪМ

30. ПУТИН И РЕВОЛЮЦИЯТА

31. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 1

32. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 2

33. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 3

34. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 4

35. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 5

36. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 6

37. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 7

38. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 8

39. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 9

40. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 10

41. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 11

42. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 12

43. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 13

декември 05, 2018

Свиване

ЕК: План за действие за борба с дезинформацията  

Днес в Брюксел беше представен  План  за действие на Европейската комисия за борба с дезинформацията.

В плана за действие се предвижда създаването на система за ранно предупреждение, както и мониторинг на прилагането на Кодекса за добри практики за борба с разпространението на дезинформация онлайн.

В периода януари-май 2019 мониторингът ще е месечен, по точно определени индикатори от Кодекса. Европейската комисия ще проверява направеното със съдействието на Европейската група на регулаторите за аудиовизуални медийни услуги (ERGA).

ЕК ще предложи  нови мерки, ако няма ясни и измерими резултати.

 Въпроси и отговори

 Информационен документ

Свиване

Секторът на леките производства раздвижва пазара на индустриални площи  

Новини

Навлизането на нови компании, пpoизвoдитeли oт aвтoмoбилния ceĸтop и леката промишленост, подсилва динамиката на пaзapa нa индycтpиaлни плoщи през последното тримесечие, показва докладът на консултантската компания Cushman & Wakefield Forton. България успява да привлича нови компании за производство на автомобилни части в условията на силна конкуренция със съседните държави, единствено благодарение на по-ниските оперативни разходи и наличните все още свободни ресурси на пазара на труда в определени региони в северната част на страната.

„Въпреки неподвластните на регламентите на европейското законодателство насърчителни мерки за привличане на инвеститори в Сърбия и Македония, както и значително по-мащабния и институционално развит пазар в Румъния, нашата страна успява да бъде конкурентоспособна за компаниите в сектора на леките производства. Ключови предимства са добрите възможности за оптимизиране на оперативните разходи, добрият им баланс с производителността на труда, развитата инфраструктура и не на последно място сравнително значимите свободни ресурси на пазара на труда в градовете с население около 100 хиляди души, основно в Северна България“, коментира Владимир Гюрджиев, мениджър „Индустриални имоти и развитие на парцели“ в Cushman & Wakefield Forton.

Това изказване се подкрепя от навлизането на немските компании Voss Automotive в Баховица, Ловешка област, Leoni в Плевен, както и на турския производител на кабели Sarkusuysan и белгийците Kreon, които избраха Шумен. Те са сред примерите за нови производствени бази в региона през последните месеци. Междувременно компанията за микроелектроника Melexis обяви планове да удвои производствените си площи в София. Разширение правят и Witte Automotive в Русе, където се планира и нов завод за автомобилни тапицерии.

В сегмента на складовите проекти вече не може да се говори за недостиг на модерни площи, тъй като през 2018 година бяха въведени в експлоатация или започнати значителни обеми логистични сгради. Също така поради факта, че няколко значими ползватели на този вид площи си изградиха собствени бази и освобождават заеманите сгради, на пазара излизат и допълнителни свободни квадратури. В резултат от тази активност делът на свободните площи (vacancy rate) е около 2.5%. Ако се вземат предвид и планираните за завършване проекти, през следващите месеци делът им ще надхвърли 5%.

Тези нива са здравословни и говорят за узряване на дивелъпърите и инвеститорите в индустриалния сегмент. Промяната ще стабилизира наемите на складови площи на 4-4.20 евро/кв. м. Това е положителна тенденция, защото ако поради дефицита в предлагането ръстът на цените на складови площи се беше запазил, средният наем щеше да надхвърли с повече от 25% нивата в Централна и Източна Европа и щеше да се отрази негативно на конкурентоспособността на България.

С новозавършени 23 900 кв. м през третото тримесечие пазарът на индустриални имоти е доминиран от активи за собствено ползване и строителство по поръчка (built-to-suit). Сред значимите завършени проекти през последните месеци са новата производствена и логистична база на Talar Foods в Индустриален Парк София Изток, както и собствената складова база на 3PL оператора Cargo Partner в района на НПЗ Искър.

Въпреки засиления интерес от страна на институционални инвеститори и международни дивелъпъри към пазара на индустриални активи в България, през последната година са осъществени само епизодични сделки. Липсата на по-значими придобивания се дължи на сериозното разминаване между очакванията на купувачите и продавачите относно оценката на активите и доходността.

„Основната причина за това разминаване се крие в обстоятелството, че българският пазар е доминиран от местни дивелъпъри, които са изминали тежък път и се изнесли цялата тежест на кризата. Възрастта на проектите им е над 10 години, което означава, че изхарчените за тях средства са значителни и това обстоятелство мотивира собствениците да поддържат високи очаквания. От другата страна, заинтересованите да купуват инвеститори сравняват проектите в България с такива в Румъния, Чехия и Полша, където обемите са в пъти по-големи. В същото време на тези пазари има и значително по-сериозно предлагане на инвестиционен продукт и конкуренцията натиска ценовите очаквания и доходността надолу“, обясни Владимир Гюрджиев.

След лекия спад на доходността в началото на годината, нивото й се задържа на нива около 8.75% и се очаква да остане стабилно. Наемите на първокласни имоти са около 4 евро/кв. м в столицата.
Свиване

Фактите, Санчо – електронното гласуване според Михаил Константинов  

Въпреки че знам, че това да оборваш нечие конкретно мнение не винаги е ефективен инструмент за убеждаване на хората, не мога да се сдържа и да не коментирам вчерашната статия на Михаил Константинов в 24 Часа. Статията е пълна с толкова много полуистини и неверни твърдения, че не мога да я оставя без отговор.

Не е ясно дали статията изглежда така заради неуспешен опит на Константинов да обясни материята по по-прост начин пред читателите, или както все повече ми се струва – защото не е разбрал детайлите. Но крайният резултат е такъв – защитаване на теза против електронното гласуване на база на грешни твърдения.

Ще извадя конкретни цитати и ще обясня защо са или неверни, или опростени до невярност.

И тъй като нямаше как другояче да действат външните сили, ясно е, че [в САЩ] ставаше дума за въздействие върху електронните средства за комуникация – първо, чрез влияние в социалните мрежи и второ – директно върху системите за гласуване.

Няма данни електронни системи за гласуване да са били манипулирани. Доклад на американския National Intelligence Council казва, че машини или компютри, с които е извършвано броене не са били манипулирани. Хакнати са били мейли на някои служители на избирателни комисии и съответно са изтекли данни за регистрирани за гласуване граждани, но това в никакъв случай не е „директно върху системите за гласуване“. А и както се казва в други статии по въпроса – ако можеш да насочиш общественото мнение, защо ти е да хакваш резултата? Защото ако хакнеш резултата, всички ще разберат, че нещо не е наред. Когато „хакнеш“ хората, те ще продължават имат доверие в системата, но тя ще бъде ефективно компрометирана.

В нея всеки глас е блок във веригата на блокчейна и всеки, който е гласувал може да провери директно дали гласът му е наличен във веригата. Това е крачка напред, защото при електронното гласуване не знаете какво става с гласа ви. При новата технология може да преброите както колко биткойна имате, така и дали гласът ви е попаднал където трябва.

Проблемът, който електронното гласуване трябва да решава не е, че не можеш да видиш какво става с гласа ти. Всяка електронна система ти позволява това – гласът ти е подписан електронно и съответно можеш да провериш дали е там. Някои от доставчиците на решения за гласуване отдавна имат патенти за използване на криптографски елементи от блокчейн за защита на интегритета на данните (тези елементи, като хеш вериги, ги има много преди биткойн). Проблемът е, че ако можеш да видиш какво става с гласа ти, можеш да го покажеш на друг и така да докажеш, че си гласувал както ти е било наредено/платено, а не както си искал. Затова трудната задача на проверимостта „от край до край“ (end-to-end verifiability) е да ти даде тази сигурност без да разкрива вота ти. Но блокчейн не помага значително в това. Като цяло научната общност е скептична към блокчейн – не защото не е добра технология, а защото не решава сложните проблеми в електронното гласуване. Решава по-простите, които вече имат и други решения, например т.нар. public bulletin boards (публикуване на криптираните гласове в реално време). А, да – и всеки глас не е блок, а транзакция, като един блок има много транзакции – незначителна за тезата грешка, но показваща неразбиране на технологията.

Има и два истински експеримента с блокчейн гласуване. Първият е на четвъртите президентски избори в Сиера Леоне. Оказа се , че в тази страна в Западна Африка с големи маси безработно и неграмотно население, те се справят успешно с най-новата изборна блокчейн технология.

Блокчейн гласуването в Сиера Леоне беше пиар кампания на фирма, доставчик на решение за е-гласуване (Agora). Централната избирателна комисия отрече да е имало такова нещо с нейно участие. Ако Константинов беше прочел нещо повече от вестникарски заглавия по темата, щеше да разбере, че Agora е била регистриран международен наблюдател в 280 от общо 11200 секции, и след като секционните комисии са изброили бюлетините, наблюдателите също са ги изброили и са ги записали в блокчейна си. Технологията им (която проучих тогава) звучи интересно и разумно, най-вече защото е реализирала останалите компоненти на електронното гласуване съгласно добрите практики. А не просто защото ползва блокчейн.

В Естония, която поддържа електронно гласуване, миналата година се установи, че картите, с които се гласува, са пробити. Оказа се, че произведените в западногермански концерн карти се декриптират изключително лесно.

Не. Първо, не се декриптират. Става дума за получаване на частния ключ на база на публичния. Второ, „изключително лесно“ по оценка на естонското правителство значи 80 хиляди долара. На карта. Според други оценки цената спада, в зависимост от големината на ключа, но така или иначе е доста скъпо за масово манипулиране на милиони гласове.

Оказва се обаче, че има бърз алгоритъм, който чисто математически пробива този вид криптиране. Затова проблемът не е само технологичен т.е. калпаво изпълнение на картите, а принципен – става дума за фундаментален математически пробив в системата.

Убеден съм, че Константинов разбира математиката зад атаката на Копърсмит много по-добре от мен. Само че за да е успешна, атаката зависи от много фактори и пропуски в реализацията. В конкретния случай, само библиотеката в конкретните карти (RSALib) има този проблем. Други библиотеки, използващи същите алгоритми за генериране на ключове, криптиране и подписване (като OpenSSL), нямат такъв проблем. Освен RSA, за същите цели се ползват и елиптични криви. И те нямат този проблем. Така че твърдението, че има фундаментален математически пробив в системата на криптографията с публичен ключ, на която се базира гласуването (и много други неща, вкл. сигурността в интернет), е силно преувеличено, и даже направо грешно.

Този пробив не е решен, но естонците като спокойни северни хора се примириха с това и изчакват нещата да се оправят.

Това пък е съвсем грешно. Според доклада на естонското правителство историята е следната. На 30 август получават информация, че има потенциален проблем с картите. На 5-ти септември дават пресконференция и публикуват информация, че има риск за някои карти. Следват местни избори, които биват следени изключително внимателно, но проблеми не са открити (това не е 100% гаранция, че е нямало такива, но е сигурно, че не са повлияли на резултата от изборите). След това естонците спират сертификатите на засегнатите карти и дават възможност хората да си обновят ключовете, използвайки елиптични криви вместо RSA (елиптичните криви не са „пробити“), като много хора го правят (та чак системата за подновяване пада за малко от натоварването). Твърдението, че са седели и са чакали нещата да се оправят е напълно невярно.

В крайна сметка, твърдението, че „картите са пробити“ е грешно. Имало е научна статия, неизвестна на никой освен производителите на картите и учените, според която е възможно да се представиш за някой друг онлайн, ако имаш между няколкостотин и няколко десетки хиляди долара и ако си опитен криптограф. Информационната сигурност винаги се свежда то постигане на висок процент сигурност за практически цели и до минимизиране на риска от сериозни проблеми при откриване на пробиви. Както винаги съм казвал – риск за 0day уязвимости винаги има. Затова и има текстове в естонския изборен кодекс, които пренесохме в нашия:

(28) Когато е нарушена сигурността или отказоустойчивостта на системата или когато е налице технологична невъзможност да се гарантират основни избирателни права, Централната избирателна комисия с мотивирано решение временно спира или прекратява дистанционното електронно гласуване или не стартира системата за гласуване. Централната избирателна комисия уведомява избирателите чрез интернет страницата си и средствата за масово осведомяване за причините и публикува подробен отчет не по-късно от 24 часа ден след постановяване на решенето.

За това как българското общество би приело съобщение, че има потенциален проблем с картите, може и да се съгласим, че ще е по-зле от естонското. Доверието може да пострада, може политическите играчи да започнат да се обвиняват. Но сме много далеч от тези хипотези в момента.

Не е нормално критиката да е толкова повърхностна и пълна с грешки. Аз, като принципен привърженик, мога да напиша по-добра критика срещу електронното гласуване – както винаги съм казвал, задачата не е проста и има какво да се обърка. Но има и как да не се обърка толкова, че да повлияе на резултата.

„Фактите“ не са факти, а са истории, прочетени в някой сайт, и попълнени с разбиранията и неразбиранията на автора. Можеше да проучи какво е било гласуването в Сиера Леоне. Можеше да прочете доклада на естонското правителство, можеше да прочете доклада на National Intelligence Council. Но е по-лесно просто да се публикува разхвърляна статия в 24 часа.

И това как да е, ако решенията не все вземаха на база именно на такива истории и публикации. Обаче те явно се – премиер и депутати повтарят „опорните точки“. Ако някой наистина иска да разбере предизвикателства и решенията пред електронното гласуване, може да прочете тази статия на естонски експерт по киберсигурност. Или този доклад на групата за сътрудничество по мрежова и информационна сигурност (съгласно съответната директива). Случайни размисли, публикувани във вестник не трябва да са нещо, на база на което се вземат решения.

Сроковете, заложени в Изборния кодекс са пропуснати и за 2019-та няма да имат физическа възможност да въведат гласуване. Не съм привърженик на бързането – преди 3 години бях силно против да се въвежда веднага именно за да има време да се тества и отработи всичко. Затова кодексът предвиждаше експертименти. Нищо не пречи те да се случат, да направим системата, да я тестваме няколко години и ако всичко е наред, да дадем опция за гласуване. Обаче плоските представи за проблема водят до „или всичко или нищо“. Водят до липса на каквито и да е било експерименти, защото някой някъде решил, че не било сигурно. А целта на тези експерименти е да разберем дали е несигурно.

А дали ни трябва електронно гласуване – с такова количество българи в чужбина, по-скоро да. Другите държави нямат толкова голяма диаспора (като процент от населението), и съответно решението за улесняване на сънародниците в чужбина не е толкова наложително. От тази гледна точка бихме имали полза. Другата посока на разсъждение е доверието в настоящата система. И докато има потенциал доверието в електронната да бъде разклатено при определени ситуации, то доверието в хартиената е ниско и в момента. Електронното гласуване има потенциал да внесе доза доверие в изборната система (има потенциал да направи и обратното, разбира се).

И ще завършва със стандартния ми призив към интелектуалци и експерти – не опростявайте нещата до фактологична некоректност, проверявайте си информацията и не хвърляйте полуистини и анекдоти в публичното пространство, защото на база на това се изграждат мнения и се вземат решения.

Свиване

Права на кредиторите при преобразуване на търговско дружество  

Права на кредиторите при преобразуване на търговско дружество

Едноличен собственик на капитала съм на „Дейзи” ЕООД. Преди време фирмата ми сключи договор с друго дружество („Хелън” ООД), което започва процедура по преобразуване. Питам се какво става с парите, които „Хелън” ООД дължи на моята фирма по силата на този договор? Дава ли законът някаква защита на „Дейзи” ЕООД като кредитор. Оказва се, че да […]

The post Права на кредиторите при преобразуване на търговско дружество appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Голямата Причина и въртящите се в кръг мравки  

  1.
  Трябва ми бърз превод на един абзац от английски на български, че нещо не схващам някакъв нюанс в оригинала.
  Обръщам се към гугъл преводача. Но той за пореден път се оказва слаб. Уж превежда, а кашата става още по-пълна.
  
  Веднъж опрях до гугъл преводача за Теорията на хаоса - да преведе изречението:
  Когато пеперудата маха с крила в Бразилия, се получава торнадо в Тексас.
  А той преведе така:
  Когато се махнат крилата на пеперудата в Бразилия, се получава торнадо в Тексас.

чети по-нататък

Свиване

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 17  

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Разпит на Дочо Мръвков, от село Тетевен извършен на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си, на колко си години, какво е занятието ти?

– Името ми е Дочо, а на баща ми – Мръвко. От Тетевен съм, на 38 години. Занятието ми е – в Плевен имам брат, та му доставям дъски, а отчасти се занимавам и с кръчмарство.

– Тебе защо те докарахме тук?

- Снощи дойде у дома юзбашията. Той ме докара тук заедно с каруцаря, с когото дойдох от Плевен. Разпитваха ме за Димитра.

– Защо ходи в Плевен и кога отиде?

– Преди 15 дни закарах там 5–6 коли дъски.

– На кого продаде там дъските?

– В Плевен имам брат Ангел, ханджия. Закарах ги в неговия хан. Той ги продава. А пък аз купувам оттам стока, която докарвам тук и я продавам.

– Колко дъски закара и оттам каква стока докара?

– Като тръгнах оттук, наредих да натоварят дъските. По пътя срещнах кираджии и им казах: „Идете, вземете дъските и елате!“ Аз заминах.

– Преди малко разправяше, че си закарал дъски, а сега казваш: „От пътя изпратих кираджии, дъски не съм карал.“ Защо отиде, без да имаш някаква работа? Целта на твоето отиване е била само да срещнеш Димитра?

– Постоянно търгувам с Плевен. Пък и брат ми е там. Там си ходя винаги. И тоя път отивах за пазара. Живея повечето в Плевен. Димитра не съм виждал в Плевен, нито съм се срещал там с него.

– Димитър никога ли не е идвал във вашия хан?

– Никога не е идвал, аз не го познавам [1].

– Но ако дойде сам Димитър и ти каже в очите: „Аз живях в хана и в къщата на тоя и говорих по комитетския въпрос“– тогава ти какво ще отговориш?

– Ако такъв човек е идвал у дома и е говорил подобно нещо, ще си обръсна брадата.

– Но ако задържаните разбойници ти кажат един по един в очите, че Димитър е водил постоянно дружба с теб, че сте устройвали тук събрания, че с някой чорбаджии сте събирали пари за комитета и че дори и ти си участвал в нападението на хазната, тогава какво ще отговориш?

– Аз не знам какво е това комитет. Тая приказка сега чувам от вас. Рая съм на падишаха. Ако излезе някой и ми каже в лицето такова нещо, готов съм да понеса наказанието си.

– Знаеш ли да пишеш? Това, което каза, вярно ли е?

– Зная да пиша. Вярно е.

– Щом като е тъй, ела да сложиш тук подписа си!

– Да се подпиша.

Подписал: Дочо Мръвков

Разпит на Станчо хаджи Иванов, от село Тетевен извършен на 26 октомври 1872

– Как ти е името и името на баща ти, откъде си; на колко си години и какво е занятието ти?

– Името ми е Станчо, на баща ми – хаджи Иван. От Тетевен съм, на 28 години. Упражнявам ханджийство и кръчмарство в Тетевен.

– Защо те докараха тук?

– Преди 15 дни дойде от Влашко един със светло кестеняви мустаци, името на когото е Димитър [2]. Беше гост в моя хан. Той се срещна със Стоян пандура. Потърси някои хора [3], за да ги отведе във Влашко. Обиколи селата. Понеже пазарлък не стана, не можа да намери хора. Истинският главатар на хайдутите е Стоян. Когато в хана правиха пазарлък със Стояна, имаше някакви хора.

– Кои бяха тия хора?

– Имаше много хора от тия, които [4] излизаха от черква. Но кого да посоча – не знам. Мога да запитам тия хора и ще се науча.

– Тия приказки са чиста лъжа. Димитър е събирал в твоя хан хора за комитета. А и ти си работил за организацията. Кажи истината! И дори ти си дал патрони на хайдутите!

– Не съм дал аз патроните. Но в моя хан Стоян и Димитър приказваха относно събирането на хора за Влашко. Те заедно обиколиха селата.

– Тодор [5],един от хайдутите, току що разправи, че получил патроните от теб, какво ще отговориш на това? Да го повикаме ли сега да каже в очите ти? Плачът няма да ти помогне.

– Аз не съм давал, повикай го, нека каже.

Очна ставка с Тодора

– Хей, Тодоре, от кого взе патроните, когато отивахте да нападнете хазната?

– Ето тоя до мен, Станчо хаджи Иванов, ми ги даде. Да му го кажа сега в очите. И куршумите той даде. А Димитър не е от Влашко, но от Сърбия. И той е негов другар. Организатори на работата са Димитър и тоя Станчо .Той дори даде своята пушка на Леча. Куршумите и барута за обири и специално за нападението на хазната ги даде тоя Станчо. Запитайте го! Това, дето той отрича, е лъжа. Той ни накладе на огъня. И мен с беднотията ми!

– Хей, Станчо, ето тоя казва, че ти си дал куршумите и барута, че вие сте ги пратили; че дори си дал твоята пушка на Леча ковача, какво ще отговориш? [6]

– Нито куршуми съм дал, нито пушка съм дал. Не знам.

– Хей, Тодоре, тоя отрича, какво ще кажеш?

– Няма нужда да отрича. От него взех патроните. С мене беше и брат му Станьо, питайте брата му!

Въпрос към неговия брат Станьо

– Хей, Станьо, вие с твоя брат сте дали барут и куршуми на хайдутите, отиващи да нападнат хазната. А на Леча ковача сте дали и пушка. Колко барут и куршуми дадохте?

– Ние не сме давали, не знам.

– Тодоре, тоя отрича, като брат си не казва истината.

– Паша ефенди, тия хора са комити. Ако ще търсите, хубаво търсете. В техните ханове има барут, куршуми и дори оръжия, за да ги дават на комитите. На нас, като ни пращаха да нападнем хазната, те ни казаха: „Тия пари няма да се пръскат. Ще купим от Влашко оръжие за нашия комитет.“ А това ни казаха тия хора.

– Хей, Станчо и Станьо, ето тоя разправя в очите ви, че сте от комитета, че вие сте ги изпратили да нападнат хазната, че сте им казали да не пръскат парите, понеже ще купувате оръжие. Станьо, кажи самата истина, обади и другите си другари!

– Повикайте даскала [7]! Един ден се събраха чорбаджиите. Те разговаряха да образуват комитет. „Ние сме се уговорили, казаха те, всеки, който издаде каквото говорим, да го убием с куршум.“ Това знам по комитетския въпрос, това са истинските намерения на чорбаджиите.

– Хей, Станчо, сега ще повикаме даскала и ще го разпитаме по комитетския въпрос, но ти кажи истината по тая работа.

– Може пък да съм дал [барут и куршуми]. Не помня количеството на барута. Бях пиян тогава.

Въпрос към Леча ковача

– Хей, Лечо, от кого взе пушката, когато отидохте да нападнете хазната?

– Взех я от Станча, който седи до мен. Пушката е още у Въльо Станчев в Черни Вит.

[Въпрос към Станча]

– Хей, Станчо, ето Лечо ковачът ти казва в очите, че е взел пушката от теб.

– Той казва, само че аз не си спомням.

– Вярно ли е всичко това, което каза дотук?

– Вярно е. А и комитетската работа е тъй, както казах. И даскалът я знае много добре. Пък и събраните пари ги събра даскалът. А и Димитър беше там. Дори и чичо ми хаджи Станьо е в комитета. Хаджи Станьо дава пари. Той даде 5 лири. Тихол даде две лири и половина. Дори като ме караха тук [заедно с тях], те ми казаха: „Ако изкажеш комитетската работа, ще те убием с куршум, ще загинеш!“ Дадоха [пари] и Марко Йончев и Братан, който преди една седмица замина за Влашко. Имената на другите не си спомням. Тях ги има в списъка на даскала.

– Списъкът на даскала къде е?

– Не знам къде стои списъкът. Но надписът му не е комитетски списък. Наричат го читалищен списък. Тъй е надписан той и отгоре. Във всяко село има такъв.

– Как се казва даскалът и откъде е?

– Името на даскала е Иван. Той е задомен тук отпреди три години. Подробно работата знае много добре чичо ми Станьо. А Васил Шишков отиде преди 15 дни във Влашко, за да занесе там пари. И той влиза в комитета.

– Хей, Станьо, брат ти Станчо каза за комитетската работа и за барута, и ти чу. Това ли е истината?

– Това е истината. Така е, както брат ми каза. В това училище се събираха. И чичо ми хаджи Станьо, най-почетният човек в селото, беше там. Правиха събрания по комитетската работа. Нас ни пъдеха навън. Когато се събираха и говореха за комитета, не ни пускаха.

– Станчо и Станьо, ето тоя Тодор, дето седи до вас, снощи ни бе разправил за комитетската работа и за това, че чичо ви хаджи Станьо я организирал, пък и сега го казва пред самите вас. Главният организатор чичо ви хаджи Станьо ли е, кажете и вие истината по въпроса!

– Истината е, че в началото чичо ми хаджи Станьо, заедно с двамата души, дошли от Влашко [8], отидоха в хана на Пенчо Христов. Тоя тук е наемател в хана на Пенчо Христов и той знае. Собственикът на хана е починал. И зет му Йончо дори знае. Там стана събрание. Дошлите от Влашко престояха много време. После заминаха. Тях нарекоха търговци. Събираха орехи и кожи. А сега те заминаха, накъде – не знам.

–Знаеш ли имената на тия от Влашко? Къде са те сега? Как изглеждат?

– Имената им не знам. При всяко идване те се наименуваха с друго име. Например, ако последният път, като дойдоха, се бе нарекъл Иван, по-рано – Димитър. Но ако тоя край тук бъде претърсен, ще ги заловят. Разбира се, ако са дошли тук, чичо ми ще знае. Ако той поиска, ще ги хване. Така стои работата.

– Истинни ли са отговорите, които ти даде на последните ни въпроси?

– Всичко е вярно и е така. Ние и тримата нямаме вина. Истинското положение е, че всичко е дело на чорбаджиите. Работа на моя чичо. Ние сме бедни хора. Дори ако ни пуснете на свобода, ние ще изтребим тия чорбаджии с отрова или куршуми. Дори и убитият по-преди в Орхание дякон беше научил за комитетската работа и че тя е дело на чорбаджиите. А тия, понеже разбраха, че той ще съобщи на властта, наредиха да го убият.

– Знаеш ли кого накараха да го убие?

– Ние не разбрахме за убийството му. Чорбаджиите наредиха това. Допускаме, че Димитър го е убил.

– Верни ли са дадените от вас дотук показания и това ли е всичко?

– Това е.

– Ако е така, елате да се подпишете или да ударите пръста си.

– Да се подпишем. Да ударим пръста си.

Подписали: Станчо, Станьо,Тодор.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Дочо Мръвков отрича, че познава Общи, макар че в Плевен последният винаги е отсядал в хана на неговия брат.

2. Изречението е преведено погрешно. Турският текст гласи: „Бундан он беш гюн еввег кумрал бъйъклъ ве адъ Димитри Улахлъ бириси гелди“ = „преди 15 дни дойде един, който е от Влашко, със светлокестеняви мустаци и чието име е Димитър“.

3. Вместо „потърси някои хора“ трябва да се преведе с „искаше някакви хора“.

4. След „които“ е изпусната думата „тъкмо“.

5. Тодор е Тодор Кръстев Бръмбара.

6. Разпитван е Станьо хаджи Иванов, брат на Станчо.

7. „Даскалът“ е даскал Иван Лилов

8. „Двамата души, дошли от Влашко“, са Общи и Левски. С „тоя тук“ Станьо хаджи Иванов вероятно сочи брата си Станчо. Както изглежда, той иска да опише първото идване на Левски в Тетевен с Марин поп Луканов, Сава Младенов и Васил Йонков през 1870 г., когато бил основан революционният комитет, но го смесва с друго някое посещение на Дякона заедно с Димитър Общи.

декември 04, 2018

Свиване

Генералният адвокат: Чл. 50 ДЕС позволява едностранна отмяна на уведомлението за намерение за напускане на ЕС  

На 4 декември стана известно заключението на генералния адвокат по дело C621/18 (Брекзит).

Предлагам на Съда на ЕС да отговори на поставения от Съда на публичната служба, Inner House, First Division (Шотландия) въпрос, както следва:

Когато държава-членка е уведомила Европейския съвет за намерението си да се оттегли от Европейския съюз, член 50 от Договора за Европейския съюз позволява едностранна отмяна на това уведомление до сключването на официално споразумение за оттегляне, при условие че решението за отмяната е взето  в съответствие с конституционните изисквания на държавата-членка, официално е уведомен Европейския съвет и отмяната не включва злоупотреба с право.

Свиване

Стефан Цвайг, "Светът от вчера. Спомени на един европеец"  

  Удивителни неща се случват на нашия книжен пазар!
  Появяват се множество ценни и дори немалко безценни книги. Да се чуди човек как оцеляват издателствата във време, в което да си зрящ и мислещ, четящ и пишещ, знаещ и можещ, кадърен и талантлив не се толерира като политика на държавата и е много сериозен минус за нейния кадрови подбор.

чети по-нататък

Свиване

Как да продавам ръчно изработени от мен изделия?  

ИЗТОЧНИК: ПРАВАТА МИ.БГ

АВТОР: Боряна Русева - завършила право в СУ “Св. Климент Охридски”.

Колкото и нескромно да звучи – мога да се нарека талантлив/а. Умея да рисувам, изработвам какви ли не неща – гривнички, колиета, различни сувенирчета, а и по-тематични неща като мартенички, украса за коледна елха и великденска украса. Смятам да започна да печеля от хобито си. Къде и как мога да продавам всичко, което съм сътворил/а, дължа ли данък – мога да науча в следващите редове.

Как да организирам дейността си? Къде да продавам?

Имам няколко опции:

  1. Договор за консигнация – т.е. да сключа договор със собственик на даден магазин или склад и той да продава изработеното от мен. На практика той го продава от свое име, но за моя сметка. Повече за този договор мога да науча тук.
  2. Да се регистрирам като едноличен търговец и да организирам дейността си по този начин.
  3. Да регистрирам фирма – например ЕООД.
  4. Да си отворя онлайн магазин.
  5. Да пусна обява в сайт – В интернет пространството мога да открия и сайтове, които са създадени точно за мен – там стоките са организирани по категории и съответно моите картини най-вероятно ще попаднат в категория „арт”. Тези сайтове са нещо като посредници между мен като човек, който иска да печели от хобито си, и всички любители на изкуството, които пък искат да закупят нещо уникално, изработено с внимание към детайла. За да публикувам обява в такъв сайт, първо трябва да се съглася с Общите условия на сайта и да се регистрирам. Заплаща се и такса за ползване на съответния сайт. Обикновено когато качвам обява в такъв сайт, избирам категорията в която да я публикувам. Администраторите на сайта обаче си запазват правото да преместят обявата ми от една категория в друга, в случай че не съм определил правилно категорията.

Важно! С регистрацията си в някои от по-големите сайтове, аз се съгласявам, че спорове по прилагането на Общите условия на сайта, ще бъдат разрешавани от арбитраж. Т.е. аз се съгласявам в случай на спор, той да бъде разрешен от съответния арбитраж.

Какви данъци дължа? А възможно ли е да се окаже необходимо да се регистрирам като занаятчия?

Може би най-важното при избора ми как точно да организирам дейността си е преценката какви ще са разходите ми. И естествено тук опирам до въпроса с данъците.

Например изработвам бижута и ги продавам. Трябва ли да плащам данък и какъв?

Изработката на накити се счита за занаят според закона. Упражнявам занаят, когато произвеждам изделия или предоставям услуги и съм вписан/а в регистъра на занаятчиите. Не мога обаче да съм вписан/а в регистъра на занаятчиите и едновременно с това да съм едноличен търговец. Повече за занаятчийската дейност ще науча скоро на pravatami.bg.

Та оказа се, че може и да се регистрирам като занаятчия. От гледна точка на данъците – тогава ще трябва да плащам данък общ доход, като разходът, който държавата ми признава, е 40 на сто.

Ако реализирам доход от продажба на различни изделия и не съм търговец (т.е. нямам регистрирана фирма), нито съм вписан/а в регистъра на занаятчиите, отново следва да плащам данък общ доход. Tака например при изработка на произведения на изкуството (картини, склуптори) държавата ми признава разходи в размер 40 на сто от дохода. Т.е. ако доходът ми е 500 лв. – облагаемият доход е 300 лв. Повече за данъка общ доход мога да науча тук.

Особености при продажба на бижута

Знам, че повечето „арт” бижута се изработват от кожа, плат, мънисто и какво ли не, но все пак ще споделя и нещо, което касае онези, които са решили да изработват бижута от благородни метали – злато, сребро и платина. Ако изработвам и продавам бижута от благородни метали, ще трябва да плащам патентен данък. За да подлежи дейността ми на облагане с такъв данък, е необходимо тя да отговаря на определени условия. Повече за патентния данък и за тези условия мога да науча тук.

Мога ли да продавам на открито?

Кои са конкретните места на територията на общината, на които мога да продавам ръчно изработени изделия – мартенички, валентинки, картички, различни пролетни артикули?

Тези места се определят със заповед на кмета на общината, а в градовете, в които има райони – със заповед на кмета на съответния район. Търговията на открито извън определените за това места е забранена. За да продавам мартеници или други пролетни артикули например, ми трябва разрешение от съответната община. За целта трябва да подам заявление – лично или чрез пълномощник. На сайтовете на общините има бланка на заявлението – мога да си го изтегля, да го попълня и подам на място в съответната община. Какви са видовете преместваеми съоръжения, на които да разположа артикулите си, мога на науча тук. Заплащам и такса, като тя се определя според площта, която ще използвам (в квадратни метри). Например, ако продавам на територията на Столична община, таксата, която следва да платя за един ден, за място от 1 кв.м., варира в зависимост от зоната (различните зони обхващат различни райони) и е следната:

  • за І-ва зона (райони “Лозенец”, “Възраждане”, “Триадица”, “Оборище”, “Средец” и “Сердика”) – 1,65 лв.;
  • за ІІ-ра зона (райони “Изгрев”, “Слатина”, “Красно село”, “Подуяне”) – 1,50 лв.;
  • за ІІІ-та зона (райони “Студентски”, “Младост”, “Надежда”, “Искър”, “Витоша”, “Люлин”, “Илинден”, “Красна поляна”, “Овча купел”)– 1,40 лв.;
  • за ІV-та зона (райони “Нови Искър”, “Връбница”, “Кремиковци”, “Панчарево”, “Банкя”) – 1,25 лв.

Важно! Мога да продавам на открито изработените арикули само между 08:00 и 21:00 часа, като трябва да отстраня разположените върху терен общинска собственост преместваеми съоръжения през останалото време.

декември 03, 2018

Свиване

Седмичен бюлетин за правни новини  


Два основни сюжета доминираха през изминалата седмица, и двата ще имат продължение през настоящата.

Делото срещу бившия кмет на район "Младост" Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Петрова ескалира в открит скандал между съда и спецпрокуратурата. В четвъртък председателят на ВКС Лозан Панов разпореди проверка на администрирането на делата за мерките за неотклонение на Иванчева и Петрова в апелативния спецсъд. Малко след това прокуратурата разпространи открито писмо до...
Свиване

Как да регистрирам домейн на кирилица .бг?  

Как да регистрирам домейн на кирилица .бг?

Наскоро започнах свой бизнес и искам да си направя уебсайт, с който да го рекламирам и разширявам. Благодарение на pravatami.bg научих какво е домейн и как да регистрирам такъв. Много държа обаче домейнът ми да бъде изписан на кирилица, защото смятам, че ще е по-изгодно за бизнеса ми. За съжаление, никога не съм виждал подобен […]

The post Как да регистрирам домейн на кирилица .бг? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Нобелови лауреати – 1954 година - Литература - Ърнест Милър Хемингуей (21 юли 1899 г. – 2 юли 1961 г.)  

За повествователното му майсторство, демонстрирано за пореден път в "Старецът и морето", а също така за влиянието му върху съвременния прозаичен стил.

Американският писател Ърнест Милър Хемингуей е роден в градчето Оук парк, привилегировано предградие на Чикаго. Майка му, по рождение Грейс Хол, изоставя операта и се жени за баща му Кларънс Едмънсън Хемингуей, лекар терапевт и спортист, който през 1928 г. се самоубива. Ърнест, най-голямото от шестте им деца, учи в различни училища в Оук парк и пише разкази и стихотворения в училищните вестници.

След като завършва училище през 1917 г., Хемингуей иска да постъпи в армията, за да участва в Първата световна война, но заради травма на окото не е призован и вместо това през 1917-1918 г. работи като кореспондент на канзаския вестник „Стар“ („Star“). Шест месеца по-късно заминава като доброволец за воюващата Европа и става шофьор в американско отделение на Червения кръст на италианско-австрийския фронт, където през 1918 г. е ранен сериозно в крака, но въпреки това успява да закара ранен италиански войник на безопасно място. За воинска доблест Хемингуей е награждаван два пъти с италиански ордени. Докато се лекува в болница, Хемингуей се влюбва в американска медицинска сестра; след десет години тази любовна история, а също така и военният му опит ще легнат в основата на романа „Сбогом на оръжията“ („A Farewell to Arms“, 1929 г.).

След завръщането си в Оук парк като герой от войната Хемингуей решава, че животът в предградието на Чикаго е извънредно скучен и скоро започва работа в редакцията на чикагско списание, където се запознава с писателя Шъруд Андерсън, който го убеждава да замине за Париж, за да се избави от „бездуховната“, както той се изразява, атмосфера на американския Среден Запад. Като се жени през 1921 г. за Елизабет Хардли Ричардсън (от брака с която има син), Хемингуей решава да последва съвета на Андерсън и заминава за Европа.

Живеейки в чужбина, Хемингуей пътешества много, пише статии на най-различни теми за „Торонто стар“ („Toronto Star“), запознава се с американски писатели, които живеят по това време в Париж – Гертруд Щайн, Езра Паунд, Скот Фицджералд и др. – и започва да пише проза, базирайки се на принципа „главното е да се съчини едно изречение истина, а по-нататък ще тръгне“. В Париж излизат първите книги на Хемингуей – „Три разказа и десет стихотворения“ („Three Stories and Ten Poems“, 1923 г.), написани под влиянието на Андерсън, а също така сборника с разкази „В наше време“ („In Our Time“, 1924 г.), преиздаден след една година в САЩ. Цикълът „В наше време“ се отличава с простия икономичен стил, характерен за зрелия Хемингуей; в него се появява и традиционния за писателя герой, който, ако си послужим с думите на Хемингуей, „няма да те подведе в трудна минута“.

Към „Пролетни порои“ („The Torrents of Spring“, 1926 г.), набързо написана пародия на един от романите на Шъруд Андерсън, проявява интерес известният редактор Максуел Паркинс от издателството „Чарлз Скринбърс“. През октомври 1926 г. Хемингуей публикува своя първи сериозен роман „И изгрява слънце“ („The Sun Also Rises“), който е приет извънредно благосклонно от критиката и създава на автора убедителна репутация на многообещаващ млад писател. В романа се разказва за американци и англичани, които живеят в Париж и Испания; приятелите на Хемингуей разпознавали много герои на книгата, включително и самия автор. Според Карлос Бейкър, като че ли най-авторитетния биограф на Хемингуей, изобразеното от писателя следвоенно поколение „става един от аспектите на социалната история през 20-те години на века“. Главните герои, представители на, според изключително точния израз на Гертруд Щайн, „изгубеното поколение“, са травмирани духовно (а самият разказвач, импотентният Джейк Барнс – и физически). Смисъл в живота на тези хора са само боксът, коридите, пиянството и любовта.

През 1927 г. Хемингуей се влюбва в Полин Пфайфър, за която се жени през същата година, след като се развежда с първата си жена; от втория си брак Хемингуей има двама сина. След като издава още един сборник с разкази - „Мъже без жени“ („Men Without Women“, 1927 г.), Хемингуей се връща в Съединените щати и, като се заселва във Флорида, в Кий уест, завършва втория си роман – „Сбогом на оръжията“ („A Farewell to Arms“), който има огромен успех както сред критиците, така и сред широката читателска публика. Много литературоведи смятат „Сбогом на оръжията“ и по-късния роман „За кого бие камбаната“ („For Whom the Bell Tolls“, 1940 г.) за най-добрите произведения на Хемингуей, в които неговият стил – ясен, сбит и силно концентриран – достига своето съвършенство.

Но през 30-те години в творчеството на Хемингуей се забелязва известен спад. Именно през този период писателят заболява от прословутата „звездна болест“ и започва да се прави на „истински мъж“ (проявява интерес към коридата, към африканския лов на хищници, към предизвикателното поведение), което мнозина възприемат като позьорство, отразяващо се по най-пагубен начин на неговото творчество. Към основните му произведения от това време спадат „Смърт след обяд“ („Death in the Afternoon“, 1932 г.), документален разказ за испанската корида, „Зелените хълмове на Африка“ („The Green Hills of Africa“, 1935 г.), дневник от първото сафари на писателя, в който описанията на ловни излети и африкански ландшафти се смесват с екскурси за литературата и естетиката, и „Да имаш и да нямаш“ („То Have and Have Not“, 1937 г.), повест, чието действие протича във Флорида, където главният герой, поради трудностите по време на Великата депресия, е принуден да стане контрабандист. През 30-те години признанието на критиката получават само два майсторски написани разказа, чието действие се развива в Африка: „Краткият щастлив живот на Франсис Макомбър“ („The Short and Happy Life of Francis Macomber“) и „Снеговете на Килиманджаро“ („The Snows of Kilimanjaro“).

По време на гражданската война в Испания Хемингуей се разкрива изцяло като художник и гражданин. През 1937 г., след като събира пари за републиканците, писателят заминава за Испания в качеството си на военен кореспондент на Северноамериканската вестникарска асоциация и сценарист на документалния филм „Земята на Испания“, реализиран от холандския режисьор Йорис Ивенс. Озовал се в Испания за втори път, Хемингуей пише пиесата „Петата колона“ („The Fifth Colunn“), която отразява обсадата на Мадрид през есента на 1937 г.; тогава започва и романа му с Марта Гелхорн, военна кореспондентка в Мадрид. Книгата на Хемингуей „За кого бие камбаната“ е посветена на събитията от гражданската война в Испания и описва последните дни от живота на американски доброволец, воюващ на страната на републиканците. Този роман, чието заглавие е част от думите на английския поет Джон Дън („…Не питай никога за кого бие камбаната; тя бие за тебе“), призовава за братство между хората. „За кого бие камбаната“ постига огромен успех. Според Карлос Бейкър „тази книга остава до ден днешен ненадминат шедьовър сред всички произведения (както художествени, така и документални), посветени на испанската трагедия от онези времена“).

След развода си с Полин Пфайфър Хемингуей се жени през 1940 г. за Марта Гелхорн, купува къща край Хавана и заедно с жена си заминава за Китай, където по това време тече Японско-китайската война. През 1944 г. Хемингуей се развежда с третата си жена, заминава за Лондон като военен кореспондент, участва в полетите на британските военновъздушни сили, описва дебаркирането на съюзниците в Нормандия и на 25 август 1944 г. влиза с американските войски в Париж. Писателят участва толкова активно в бойните действия на съюзниците, че едва не е даден на военен съд за нарушаване на правилата на Женевската конвенция за поведението на военните кореспонденти, което – между другото, не става пречка да получи Бронзова звезда за храброст. Като се връща на 14 март 1946 г. в Хавана, Хемингуей се жени за Мери Уелш, кореспондентка на списание „Таймс“, с която се запознава в Лондон през 1944 г. и с която живее до края на живота си.

След няколко години напрегната работа Хемингуей завършва романа „Отвъд реката, под дърветата“ („Across the River and Into the Trees“, 1950 г.), чието действие се развива по време на Втората световна война в Италия. Критиката признава единодушно романа за неуспешен: маниерен, сантиментален, самодоволен. Лилиан Рос публикува за произведението в „Ню Йоркър“ язвителен фейлетон, а писателят хуморист Е. Б. Уайт откликва със злачната пародия „Отвъд решетката, под дърветата“.

През 1952 г. Хемингуей печата в списание „Лайф“ повестта „Старецът и морето“ („The Old Man and the Sea“), лиричен разказ за стар рибар, който улавя, а след това изпуска най-голямата риба в живота си. Повестта постига огромен успех какво сред критиците, така и сред широката читателска публика, като предизвиква световен резонанс, репутацията на Хемингуей е възстановена и през 1953 г. писателят получава за „Старецът и морета“ наградата „Пулицър“.

През 1960 г. Хемингуей лежи в клиниката „Майо“ в Рочестър (щат Минесота) с диагноза депресия и сериозно умствено разстройство. Като излиза от болницата и се убеждава, че вече не е в състояние да пише, той се връща в дома си, в Кечъм (щат Айдахо), и на 2 юни 1961 г. се самоубива с ловна пушка. В некролога американският крити Едмънд Уилсън отбелязва: „С това събитие рухна един от крайъгълните камъни на нашето поколение“.

Някои произведения на Хемингуей, например „Острови по течението“ („Islands in the Stream“, 1970 г.), са публикувани посмъртно. Но, като изключим „Празник, който е винаги с тебе“ („A Moveable Feast“, 1964 г.), спомени за живота в Париж през 20-те години, повечето от публикуваните посмъртно произведения не добавят нищо към репутацията на писателя, която след смъртта му бързо пада. Като има предвид преди всичко „Старецът и морето“, критикът Кен Мориц заявява: „На нас ни е необходимо интелектуално мъжество, а не романтични митове за самотни герои“. Противниците на Хемингуей, пише критикът Робърт П. Уикс в предговора си към книгата „Събрани критически есета за творчеството на Хемингуей“ (1962 г.), смятат, че „Хемингуей е прекалено ограничен… неговите герои са мълчаливи, безчувствени… в книгите му се описват само бокс, бой с бикове, побоища, ловене на пъстърва и прочее мъжки утехи; стилът на Хемингуей не може и да се нарече стил – толкова е прост“.

Въпреки подобна критика обаче, Хемингуей си остава един от най-големите американски писатели, чиито книги са преведени на много езици по света. Робърт Уикс отбелязва, че въпреки всичките недостатъци, а отчасти и благодарение на тях, творчеството на Хемингуей „е вик на душата, който – макар че е лишен от многообразието на Толстой и от мощта на Мелвил, е трогателна и нееднозначна реакция на нашето време“.

Рецензирайки през 1985 г. две нови биографии на Хеимнгуей, американският новелист Реймънд Карвър отбелязва: „Колко свежо се четат и днес най-добрите произведения на Хемингуей!.. Ако съществува в природата общност на пръстите, прелистващи страниците, на очите, бягащи по редовете, и на мозъка, събиращ думите в мислите и образи, значи Хемингуей си е свършил работата, значи няма да остарее“.

Източник: http://n-t.ru/nl/lt/hemingway.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


**********

Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче и след това ме похвалете:

BGtop

НОБЕЛОВИТЕ НАГРАДИ ДО ТУК:

„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - НОБЕЛОВИ НАГРАДИ“

декември 02, 2018

Свиване

На онези, на които не им пука за ценностите на свободата и за принципите на демокрацията, не им пука и за България  

  Безпрецедентният и безсрамен факт министър да живее в апартамент, който му е даден в разрез с морала, но и със закона (ясно описал какво тук значи конфликт на интереси), сам за себе си е значителна и всъщност трудно измерима щета, нанесена на нравствеността и ценностната система на обществото.
  Но аз съществувам в реален свят и съм видял какво ли не за тези 30 години, така че още един безобразен и безпардонен факт трудно може да ме удиви.
  Защо политици от висш ранг се държат така разбирам. Не оправдавам поведението им по никакъв начин, но си го обяснявам дори елементарно.

чети по-нататък

Свиване

Разприетеляване преди ерата на Фейсбук  

Едно от най-интересните неща във Фейсбук е разприетеляването (ънфрендването, както казват по-учените и по-умните от мене).

Когато някой обнаглее и като таралежа, щом го пуснат под масата, се качва на масата, трябва му едно щракване с мишката само - и е вече вън от твоята колиба, и не те поучава как да си я подреждаш.

А пък ако обнаглее твърде много - може и да го блокираш, та да не вижда и колибата даже.

Това е сега, а преди Фейсбука, преди интернета, преди компютрите?

И преди са разприетелявайли (ъндфрендвали), разбира се, даже много по-ефектно - и с разнообразие, и с фантазия.

Изданието „VINTAGE EVERYDAY (bring back some memories)“ се е постарало да ни убеди в това с цели двадесет снимки.

Ето ги.



**********

Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче и след това ме похвалете:

BGtop

Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.