декември 29, 2014

Свиване

Право да бъдеш забравен: Google прилага решението Google Spain  

Google публикува поредния си доклад за исканията към търсачката за заличаване на резултати при търсенето.

Този път докладът включва и данни за изпълнение на решението Google Spain на Съда на ЕС – след 29 май 2014.

 

В изпълнение на решението Google Spain:

Постъпили са  191 573 искания от държави от ЕС към Google,  оценявани с оглед заличаване са 691 418 URL, в 40 на сто от случаите исканията са изпълнени.

Има и данни по държави, най-много са исканията от Франция.

От България са постъпили 753 искания, а исканията се отнасят до  2,826 URLs.

 

Свиване

Руско-съветското религиозно митотворчество  

Автор: Олег-Сандро Панфилов

Превод: Павел Николов (с бележки в текста за по-младите хора, на които някои абревиатури може и да са непознати)

Постсъветското пространство живее двоен, че и троен живот. Няколко поколения хора са се родили по времето на Сталин, Хрушчов и Брежнев, а това означава, че част от възрастта им е била свързана с това равнище на живот, което установяваха КПСС (Комунистическата партия на Съветския съюз – бел. прев.) и другите партийно-стопанствени органи. Животът беше разпределен по точки за всички. Партията знаеш кой трябва и къде трябва да учи, на коя националност ще ѝ трябват бъдещи инженери и лекари, къде те ще работят по „разпределение“, каква „заплата“ ще получават и кога ще им бъде разрешено да станат партийни членове. Животът на съветския човек се регулираше от партийните комитети, районните комитети, градските и областните комитети, които на свой ред се ръководеха от ЦК (Централния комитет на Комунистическата партия – бел. прев.). Надзорът се осъществяваше от КГБ (Комитета за държавна сигурност; репресивен орган на Комунистическата партия – бел. прев.) и от многобройни негови помощници – пионерите (младите приятели на милицията) и комсомолците (чрез оперативните комсомолски отряди), а също така от дружинниците и тайните осведомители. За 74 години израсна поколение от послушни хора, за които разпадането на СССР (Съюза на съветските социалистически републики; комунистическа империя, просъществувала от 1922 до 1991 година – бел. прев.) се превърна в лична трагедия – те останаха без насочващата роля на ЦК на КПСС.

Постсъветският човек е странно същество, постоянно търсещо път не толкова за себе си, колкото за околните, желателно за всички. В блогосверата се вижда добре характера на постсъветския човек, който не желае да дискутира и обсъжда, отстояващ своята гледна точка, дори тя да е абсурдна. Ако неговият опонент не разбира доводите му, те често биват повтаряни, но вече придружени с псувни на майка и обиди. Смята се, че по този начин може да се постигне признание, а с псувните на майка – да се укрепи лидерството. Преди в социалистическото общество не беше прието да се псува на майка, макар че – естествено - се псуваше. Сега на смяна на съветското лицемерие дойде постсъветската „откритост“.

Преди 22 години хората се изтръгнаха от състоянието на всеобщ контрол и се потопиха в мнима, неизвестна дотогава свобода. Който можеше – надяна джинси, обу кецове, купи си пачка „Marlboro“ и попадна в доскоро тайна, забранена област. През цялото съветско време хората бяха убеждавани, че те са „най-четящите“ и те накрая повярваха в това. Сега пишат без стеснение за геополитиката, оценяват политиците, знаят практически всичко за НАТО и са научили наизуст всички кътчета на Ню Йорк. Гениалният одесит Михаил Жванецкий е написал за такива хора много отдавна: "Хайде да разсъждаваме за краха и подема на Холивуд, без да сме гледали нито един филм. Да събаряме философи, без да четем произведенията им. Да спорим за вкуса на стридите и кокосовите орехи с тези, които са ги яли. До хрипливост, до бой, усещайки вкуса на храната със слуха си, цвета със зъбите си, аромата с очите си, представяйки си филмите по техните заглавия, живописта по имената на художниците, страните по света според „Клуба на пътешествениците“, а остротата на мненията според христоматиите".

Жванецкий е писал за съветските хора, които до ден днешен изобщо не са се променили – те все така знаят всичко, обсъждат с удоволствие сплетните, слуховете и това, което им поднася руската пропаганда, възстановила традициите на съветската агитация. Например църковните дела. Всички съветски хора знаеха, че „религията е опиум за народа“. Болшевиките се постараха в това отношение, като от 1917 година разрушаваха, взривяваха, опожаряваха храмове, джамии и синагоги, като разстрелваха свещеници и монаси. През 1914 година на територията на Руската империя, по официални данни, е имало 54 174 православни храма, включително манастирски, учрежденски, гробищни, недействащи и дъщерни, но без да се смятат военните църкви, а също така 25 593 параклиса и 1 025 манастира. През 1987 година в СССР има останали 6 893 православни храма и 15 манастира.

Къде са отишли 47 218 храма и 1 010 манастира? Какво е станало с хилядите джамии и синагоги? И по какъв начин населението на Русия внезапно стана изцяло религиозно, а постсъветските патриарси, някога утвърждавани от ЦК на КПСС, изведнъж заговориха за свобода на вероизповеданията? И защо в дейността на РПЦ (Руската православна църква – бел. прев.) и в проповедите на нейните йереи все повече звучат антизападни и антиевропейски лозунги, много подобни на пропагандата от съветско време? Една от съвременните легенди, който трябва да настрои руснаците срещу Европа, е „безбожието на западния свят“. Нито дума за броя на християнските църкви в Европа, свързани с различни конфесии – католически, протестантски, евангелистки и прочее. Но изкуственото противопоставяне на „православните срещу Запада“, инициатор на което е РПЦ, не се потвърждава от статистиката.

В типично православните страни на Евросъюза броят на църквите е различен от този, който ни представя пропагандата. В България има 2 600 енории, около 1 500 свещеници, 120 манастира. В Румъния – 11 000 духовници, 13 000 енории, манастира и скита, 531 монашески общини. В Гърция – 81 митрополии, 105 епископи, 8 857 свещеници, около 8 000 енории, 598 манастира и скита (232 мъжки, 294 женски, 72 скита), 4 087 монаси, 24 726 неенорийски църкви – гробищни, затворнически и така нататък. Тъй като дълго време е била част от идеологическия апарат на КГБ и ЦК на КПСС, РПЦ се е научила да лъже като комунистите.

Друга страна на тази лъжа е „единоверието“, под което аз все пак разбирам вярата в Христос. Но ако в резиденцията на патриарха на РПЦ смятат, че „единоверието“ е запазено само за православието, съвсем не е ясно какво става по отношение на Грузия. Исторически двете църкви са създадени в различно време и от различни проповедници: Киевска Рус е кръстена по византийски обряд през Х век, Грузия е приела кръщенето през IV век, православието там са проповядвали свети отци от Кападокия. Различна история, различни начала, различна „възраст“, но РПЦ е била имперска църква, а Грузинската православна църква (ГПЦ) е лишена от автокефалия през 1811 година с императорски указ и мълчаливото съгласие на Светия синод. През 1801 година Руската империя окупира Грузия, а на 21 юни 1811 година Синодът на РПЦ просто сваля патриарх Антоний II от длъжност, както след това правели комунистите. Автокефалията си Грузинската църква приема от Антиохийската православна църква още през 467 година, с други думи – тя е по-стара от Руската с 6 века. Но възрастта се оказва нещо незначително, когато църквата е въвлечена в политиката. Автокефалията на ГПЦ била възстановена едва през 1917 година, а през 1921 година, след втората окупация, вече от Съветска Русия, отново била изгубена.

Ако си направите труда да погледнете в интернет сайта на РПЦ или неофициалните сайтове на различни дейци на РПЦ, едва ли ще намерите разказ за това как след лишаването на ГПЦ от автокефалия е бил практически забранен при обредите грузинския език, който един чиновник от имперската администрация нарекъл „кучешки език“. В тези части на грузинските храмове, които били от VI-XIII век, били замазани фреските и били зографисани нови – според каноните на РПЦ. Примерно така, както сега става с грузинските храмове в Абхазия, при мълчаливото съгласие на Московския патриарх. Също така, както това става на окупираните от руската армия територии на Крим, на части от Донецката и Луганската област.

РПЦ отдавна се е превърнала в партия. В съветско време тя беше част от идеологията на комунистите, заедно с КГБ следеше зорко енориашите и свещениците, съгласувайки назначаването на йерарсите с ЦК на КПСС. Сега изпълнява същата функция при Кремъл. Вярващите, които изпълняват църковните обреди и спазват постите, четящи Евангелието и ходещи на църква поне в неделния ден, продължават да са в Русия само незначителен процент от населението. Но по анкети всички са „православни“. Като преди 30-40 години – „не съм чел Ленин, но съм съгласен с него“. Към „православната партия“ започнаха да се прилепват случайни хора – корупционери и бандити, чиновници и чекисти, които, ако прочетем заповедите, не само че не трябва да бъдат „православни“, но и до храмовете заради греховете си не трябва да се приближават. Но идват, получават опрощение, след което отиват да грешат по-нататък.

Всички са доволни. РПЦ от броя на „вярващите“, Кремъл от сътрудничеството си с РПЦ. Попове благославят оръжия за убиване на хора. Свещеници на полигона стрелят с автомати и гранатомети. „Вярващите“ бойци от „ЛНР“ и „ДНР“ влизат в храмовете с оръжие. Доморасли художници рисуват икони с ликовете на Сталин и Путин, неканонизирани от църквата. Понякога РПЦ прави изявления, които се преценяват като политически, макар че в тях се говори за християнски добродетели.

Трудно е да си представим страна, в която на централния площад лежи мумията на дявола, по чиято воля са убивали свещеници и са разрушавали храмове. Но тази страна съществува – Русия, в която има РПЦ. В страната нараства фашизъм, в който се преплитат национализъм, комунизъм и това, което наричат „православие“. Фашистите ходят на църква, където слушат проповеди за любовта към ближния си, след което излизат на улицата и убиват „ближния си“.

Съветско-руската религиозна митология е чудовищно преплитане на неграмотност и бездуховност, което е необходимо на властите, за да контролират хората, които не познават нито марксизма-ленинизма, нито Библията, нито още повече основите на пазарната икономика и демокрацията. Постсъветските хора и досега са убедени, че християнството е някак си близко до онази диктатура от съветско-комунистически вид, в която са живели през последните почти сто години. В Русия си измислиха свое „православие“, свое „християнство“ и пропагандата постоянно убеждава населението, че християните французи или християните италианци не са истински. Манипулацията с християнството има стари традиции, като се започне от Петър Първи, който създал държавната църква и поставил себе си да я ръководи. Гуляйджията и многоженецът станал олицетворение на руското православие. Манипулациите продължили и в СССР. Във филма на Сергей Айзенщайн „Александър Невски“ звучи фраза, която и досега повечето хора възприемат като изречена от победителя в митическия бой на Чудското езеро: „Който дойде с меч при нас, от меч ще загине“. Нямало как съветското кино през 30-те години да цитира Евангелието от Матей: „Тогава Исус му каза: върни меча на мястото му, защото който меч извади, от меч ще загине“. Сценаристът Петър Павленко, след като откраднал цитата от Евангелието, прибавил и пропагандно продължение: „На това се е крепяла и ще се крепи руската земя!“ В Евангелието това изречение със сигурност не го е имало.

Манипулациите с религията нямат никакво отношение към вярата. Хората толкова често бъркат състоянието на църквата с вярата, че официалния брой на „православните“ в Русия – 73 процента – предизвиква учудване. Но това са тези 73 процента, които доскоро са били комунисти, комсомолци и пионери. Религията се превърна в партия, а вярата започнаха да я манипулират: не може истинският вярващ да е съпричастен с Путин в убийствата на единоверци, да му позволява с измислени предлози да завзема част от „едноверните“ Грузия и Украйна. Манипулациите и безсрамната пропаганда на насилие убиват религията.

Свиване

別れてから輝きだしたオーランド・ブルーム?!  

そう、ミランダ・カーと結婚中は、イクメンといわれていたけれどなんだかミランダの影に隠れてしまった、優しい夫といった感じだったオーランド・ブルーム。

 

離婚してから、やっと表舞台に再び姿を現し始め、例えばゴールデン・グローブショーでミランダ・カーがインタビューを受けている時はいきなりあらわれ、笑顔で「とっても素敵だね!」なんてミランダを褒めて立ち去る姿がカメラにばっちりおさめられ、とってもチャーミングで魅力的な男に成長したように思われます♡

 

女性ファンも急増しているようで、結婚しているよりもやはりイケメンスターはシングルのほうが輝き度が違うのかもしれませんね。

 

アメリカのトーク番組でも、離婚のことについて聞かれると、一瞬顔を客席に向けて「えーん(泣)」って顔してからにこにこして、客席が笑いと温かい歓声に包まれるシーンも。

 

私も一時期、オーランド・ブルームはすっかりわすれていましたが、そのテレビを見てからまた、「いいじゃん❤」と思うようになりました!みなさんは、いかがですか?

オーランド・ブルーム:http://ja.wikipedia.org/wiki/%E3%82%AA%E3%83%BC%E3%83%A9%E3%83%B3%E3%83%89%E3%83%BB%E3%83%96%E3%83%AB%E3%83%BC%E3%83%A0

декември 28, 2014

Свиване

Съд на ЕС: медийната директива  

В Съда на ЕС са постъпили преюдициални запитвания относно Директивата за аудиовизуални медийни услуги. Първото е за уточняване на дефинициите за услуги в обхвата на директивата, второто е за реклама, рекламни техники, спонсорство и отчитане на времетраенето. Очевидно се допуска Съдът да се занимава с квалифициране на  съвсем конкретни рекламни техники.

Във връзка с делото New Media Online GmbH срещу Bundeskommunikationssenat  е постъпило запитване от Австрия (Дело C-347/14):

  •  Трябва ли член 1, параграф 1, буква б) от ДАВМУ да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че дадена проверявана услуга изпълнява критерия нейните форма и съдържание да са сравними с формата и съдържанието на телевизионно излъчване, когато подобни услуги се предлагат и в телевизионни излъчвания, които могат да се разглеждат като средства за масово осведомяване, които са предназначени за значителна част от обществеността и биха могли да имат силно въздействие върху нея?
  • Трябва ли член 1, параграф 1, буква а), подточка i) от ДАВМУ да се тълкува в смисъл, че при проверката на електронни варианти на вестници по отношение на основната цел на предоставяна услуга може да се провери отделен сектор, в който се осигурява каталог от предимно кратки видеоматериали, които в други сектори на интернет страницата на електронната медия се използват само като допълнение към текстовите материали на онлайн ежедневника?

 

Във връзка с делото Sanoma Media Finland Oy/Nelonen Media Helsinki  е постъпило следното запитване от Финландия (Дело C-314/14):

  • Следва ли при обсъжданите в главното производство обстоятелства член 19, параграф 1 от ДАВМУ да се тълкува в смисъл, че не допуска такова тълкуване на националното законодателство, съгласно което разделянето на телевизионния екран не се разглежда като отделяне на телевизионната реклама от останалите части на аудиовизуалната програма, когато телевизионният екран е разделен на две части, като първата е предназначена за заключителните надписи и края на съответното предаване, а втората — за меню, представящо следващи предавания от програмата на телевизионния канал на даден телевизионен оператор, като нито в разделения телевизионен екран, нито след края на предаването се излъчва звуков или визуален сигнал, който да показва изрично началото на прекъсването на програмата за излъчване на реклама?
  • Като се вземе предвид, че уредбата в ДАВМУ има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелствата, като разглежданите в главното производство, член 23 параграф 2 от тази директива да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива, ако отличителните означения на спонсора, излъчвани във връзка с програми, различни от спонсорираните, да се квалифицират като „рекламни спотове“ по смисъла на член 23, параграф 1 от Директивата и да се отчитат при определянето на максимално допустимото време за реклама?
  • Като се вземе предвид, че уредбата в Директива 2010/13 има характер на минимални изисквания в съответната област, следва ли при обстоятелства, като разглежданите в главното производство, член 23 параграф 1 от тази директива във връзка с използвания в нея израз, описващ максимално допустимото време за реклама, а именно „делът […] в даден едночасов период не [може да] надхвърля 20 %“, да се тълкува в смисъл, че е несъвместимо с посочената директива „черните секунди“ между отделните рекламни спотове и „черните секунди“ в края на отделянето на рекламата от останалите части на излъчваната телевизионна програма да се отчитат като време за реклама?

 

 

Свиване

Съд на ЕС: финансиране на обществени медии – Испания, RTVE  

Подадена е жалба от  DTS Distribuidora de Televisión Digital, S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав)   по дело T-533/10, DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия.

Обжалваното решение  от 11 юли 2014 г. имаше за цел  да  установи дали  начинът на финансиране на испанския обществен доставчик на мудийни услуги  RTVE нарушава конкуренцията по непропорционален начин.

Както и в България, по закон от 2006 г. финансирането на RTVE е смесено – RTVE получава приходи от реклама и държавна субсидия като компенсация от испанската държава за осъществяването на задачата за предоставяне на обществена услуга. Тази система на финансиране   е одобрена от Комисията   с Решение C (2005) 1163 окончателен от 20 април 2005 година относно държавна помощ за RTVE.

През 2009 г. влиза в сила нов закон, според който рекламата, телевизионният пазар, спонсорството отпадат като източници на финансиране на RTVE. Вместо тях  се въвеждат или изменят следните три данъчни мерки:

–        нов данък от 3 % върху приходите на  търговските тв оператори, установени в Испания;

–        нов данък от 0,9 % върху брутните експлоатационни приходи (с изключение на приходите, получени от съответния пазар на едро) на операторите на далекосъобщителни услуги, установени в Испания, вписани в регистъра на операторите на Комисията за пазара на далекосъобщителни услуги, с географско покритие, съответстващо на територията на испанската държава или по-голямо от територията на една автономна общност, и предоставящи аудио-визуални услуги или всеки друг вид услуга, включваща реклама, за една от следните услуги: стационарна телефония, мобилна телефония и достъп до интернет;

–        80 % от приходите от съществуващата такса за ползване на радиочестотния спектър.

Ако горепосочените източници на финансиране (определени са прагове за трите мерки)  са недостатъчни за изпълнение на обществената мисия, друг източник е държавната субсидия. По този начин смесената система на финансиране на RTVE се оказва преобразувана в система на почти изцяло публично финансиране.

ЕК   заключава, че изменението на системата на финансиране на RTVE, предвидено в Закон № 8/2009, е съвместимо с вътрешния пазар съгласно член 106, параграф 2 ДФЕС.

Решението на ЕК е обжалвано, Общият съд отхвърля жалбата (дело T-533/10).

Остава да се чака решението на Съда  (дело C-449/14).

Свиване

За конструиране на адекватен обяснителен модел  

  Все повече си давам сметка, че ние сме приели, че живеем във и при демокрация, че оценяваме процесите в страната сякаш общественото устройство в България е демокрация. И оттук следват всички наши заблуди.
  Това, което в момента имаме в България е ново, следпреходно статукво, облечено във формална и процедурна демокрация. Статуквото и силите/прослойките, които печелят от него (олигархията и гравитиращите край нея, печелещите от нея, паразитиращите върху нея – както някои птички паразитират върху крокодилите или едрите риби-хищници, като с човчици почистват зъбите и устната им кухина) взимат от демокрацията само онова, което ги устройва, всичко – именно формалните видимости и процедурните и функционалности. Останалото те или игнорират, или обезличават, или деформират, или окарикатуряват.

чети по-нататък

Свиване

Съд на ЕС: независимост на регулаторите  

Независимостта на регулаторите остава централна задача на институционалната реформа.

В последните дни на предходния състав на ЕК  е открито производство пред Съда на ЕС срещу Белгия , която според Комисията не гарантира независимостта на  телекомуникационния регулатор BIPT.

Независимите регулатори вземат решенията си самостоятелно (Framework Directive 2002/21/EC). В Белгия в някои случаи решенията се вземат от правителството, а в други случаи решенията на регулатора се нуждаят от одобрението на правителството.

Комисията подчерта наскоро и необходимостта от независими регулатори в областта на конкуренцията – в което и ние не се съмняваме.

Свиване

Цитат от Карл Сейгън  

Днес много се говори (нас по говоренето само арменците могат да ни бият, тяхното знаме според вица е метър на метър плат и на него нарисувани два метра уста!) за реформи в образователната система: ще променим образователните изисквания, ще променим програмите, ще променим учебниците.

А ще променим ли и изобщо как ще променим учителите – никой нищо не казва.

Макар че без такава промяна – чакайте реформи, колкото от джанка круши да роди.

И в този ред на мисли - ето един цитат от книгата на Карл Сейгън „Свят, изпълнен с демони: науката като свещ в мрака“ („The Demon-Haunted World: Science as a Candle in the Dark“, 1995 г.), която започнах да чета вчера (на руски, не на английски, пазил ме Господ):

„Бих се радвал да спомена с добра дума учители от началното, средното и основното училище, които са ме вдъхновили да се насоча към науката, но аз такива учители нямах. Ние знаехме наизуст периодичната система на елементите, занимавахме се с лостове и наклонени плоскости, запомняхме, че в зелените листа се извършва фотосинтеза, и научихме каква е разликата между антрацита и битуминозните въглища. Но го нямаше окриляващото изумление (според Сайгън науката е резултат от съмнение и изумление – бел. прев.), както нямаше и намек за еволюцията на идеите, нито дума за заблудите, които някога са били общоприети. В горните класове започнахме да правим лабораторни упражнения с предварително известен резултат – не го ли получиш, няма да получиш и добра оценка. Личните склонности, интуицията, желанието да провериш – и дори даже да опровергаеш една хипотеза – изобщо не се поощряваха. Винаги ми се струваше, че най-интересните глави в учебника са приложенията, но учебната година винаги свършваше, преди да достигнем до тези незадължителни страници. Забележителни книги по астрономия можеше да се намерят в библиотеката, но съвсем не в училище. Делението с опашка се изучаваше като набор от правила, по-скоро даже като рецепта, без всякакви обяснения защо този набор от обикновени деления, умножения и изваждания води до отговора. В горните класове ваденето на квадратен корен се преподнасяше с такава почит, все едно е единадесетата заповед, провъзгласена от планината Синай. Главното беше да се получи верният отговор и нямаше значение, че не си разбрал нищо. На втората година от изучаването на алгебрата часовете ни водеше един способен учител, от когото усвоих много знания, но той беше груб и често довеждаше момичетата до плач. Интереса към науката запазих в училищните си години единствено благодарение на книгите и научните (а също така и научно-фантастичните) списания…“

декември 27, 2014

Свиване

Путин е не само тъпо ченге, това е опасно луд човек  

В годишното си  обръщение към своите поданици от 4 декември 2015-та година Путин обяви, че Западът / всъщност развитият демократичен свят/ искал да разкъса Русия по Косовски образец. Това изказване дори не е политическа хитрост, или...
Свиване

Цунами  

Слава Богу, че България е опазена от възможността да я връхлитат огромни вълни, каквито се стоварват върху бреговете на някои океански страни.

Иначе досега да се е затрила от картата на света.

Да бях Джани Родари, щях да напиша „Джелсомино в страната на мрънкачите“.

И тази страна безусловно щеше да бъде България.

Я си представете, че ни беше сполетяла нещо такова.


О, какво кършене на ръце, какво мрънкане, какъв плач Еремиев до дън небесата щеше да настане.

Много плач, много мрънкане, много кършене на ръце, малко работа.

А ето какво са направили хората десет години след това на същото горно място.


Тук някои ще кажат: „Ама тя държавата…“

А стига с тази държава!

Някога Луи Четиринадесети казал: „L'État, c'est moi“ („Държавата съм аз“).

Аз (и не само аз, ама сме малко!) пък казвам: „L'État, sommes nous“ („Държавата сме ние“).

И всичко останало е от Лукавого…

Свиване

Каква зима имаше някога...  

Зная, че с напредването на годините ни сме склонни да идеализираме миналото и да си спомняме само хубавите му страни, но все пак си мисля, че по отношение на зимата и снега нищо не идеализирам - имаше си истински зими.

Спомням си една люта зима в детската градина като бях, и татко ме возеше с шейна до градината, около нас снегът беше на нивото на горния ръб на шейната, а мама ме беше увила като пашкул, не можех да мърдам и около врата и долната част на лицето шалове, шалове..


После в училище си спомням, че чакахме голямото междучасие с нетърпение, защото всичките класове се разделяхме на два отбора и започваме епическа война със снежни топки. Малко на по-ранна възраст пък правехме снежни човеци в кварталната градинка. В същата градинка - Докторската, има едно хълмче, където се пускахме с шейни. 

Но голямото пускане с шейни ставаше в Парка не свободата (сега Борисовата градина) - по стръмната алея от сегашния комплекс басейни "Мария Луиза" до стадион "Васил Левски". Тя е доста дълга и можеше освен шейни да се карат и кормилачки. Това са усъвършенствани шейни, които всеки си правеше сам - на широка дъска се монтираха задни неподвижни плазове, а предните плазове бяха подвижни и се закрепваха с лагери към дъската. Караше се или като легнеш по гръб на дъската и управляваш предните плазове с крака или като легнеш по корем и ги управляваш с ръце.
 

Ех, какво знаят днешните деца за ония славни времена...

декември 26, 2014

Свиване

Eвробарометър 82: интересувате ли се от новини  

В последния  Еurobarometer 82  има нови данни за ролята на медиите   в отделните държави в ЕС.

В България се гледа телевизия:  по брой на гледащите всеки ден или почти всеки ден България е на първо място, 93 на сто.

Само  11 на сто от българите четат вестници  всеки ден или почти всеки ден, след нас в това отношение са само гърците със 7 на сто. В скандинавските държави над 70 на сто четат вестници всеки ден.

И при радиото България е на последно място в ЕС – 29 на сто слушат   радио всеки ден или почти всеки ден.

И като цяло – логично –   по интерес към медиите за новини (колко често четат, гледат, слушат новини) – българите са на последно място в ЕС. Една трета от гражданите са по-редовни, една трета поглеждат, една трета – рядко, практически не (методиките и дефинициите са в приложенията).  С по една трета с интерес  са още Румъния, Гърция и Унгария.

eb82 media use index

Ако е вярно разпространеното мнение, че българите политиканстват,  очевидно за това не се изисква непременно да  се следят новините в пресата, радиото, телевизията и интернет.

Свиване

Доларът стабилно над 1.60лв от понеделник  

Доларът ще достигне цена от 1.60лв от понеделник заради рязката девалвация на еврото. Рекордното повишаване, въпреки предвиденото падане на NYSE, е резултат от изкупуването на американския дълг. Цената на долара на българския пазар не е била толкова висока от лятото на 2006г. Както МинФин предвиди преди седмици, доларът в България достигна до 1.58лв. в края […]
Свиване

Как да разчистим фейсбук от реклами, спам, приложения и ненужни ни елементи  

Статистиката на блога ми сочи, че голямата част (76%) от посетителите му ползват браузърите Firefox (32%), Chrome (44%), Safari (3%) и Opera (4%). Тези от тях, които ползват фейсбук, вероятно изпитват досада от рекламите, спонсорираните истории и други ненужни за тях елементи - например подаръци, игри, анимирани подаръци, новини, чат и т.н. За тях имам много приятна новина - съществува разширение за тези два браузъра - F.B.Purity, което дава големи възможности за модифициране на фейсбук, така че да отговаря на конкретните ни изисквания и да показва само информацията, която ни е нужна. На картинката се вижда колко много неща могат да се разчистят.
F.B.Purity

F.B.Purity е сред 150-те най-високо оценявани от потребителите разширения сред общо над 11 000 и е получило положителни рецензии от The Washington Post, CNET and PCWorld.

Потребителите, ползващи Firefox, Chrome, Safari и Opera могат да свалят и инсталират F.B.Purity от http://www.fbpurity.com/install.htm. За съжаление на ползващите Internet Explorer разширението не е разработено за този браузър.


Свиване

Фейсбук и личната неприкосновеност  

 Делото Campbell v. Facebook Inc  се гледа в Оукланд, Калифорния, и се отнася до практиката на Фейсбук да разполага реклама на базата на съдържанието на съобщенията на  потребителите. Ищците възразяват срещу     създаването на профили и разполагането на реклама, като се взема предвид съдържанието на частните съобщения, вкл. споменаване на име на компания или харесванията.

Представителите на Фейсбук твърдят, че става въпрос за законна практика, допустима по изключение от Electronic Communications Privacy Act  за дейности в рамките на обичайния бизнес, за защита от вируси и спам. Според съда няма доказателства дали е точно така.

От съдебния акт на този етап става ясно,  че има различия по въпроса дали потребителите   във Фейсбук трябва да имат оправдано очакване за конфиденциалност на съобщенията. В други съдебни решения се уточнява, че очакване за конфиденциалност има, когато страните желаят комуникацията да се ограничи само до тях и  – като вземат предвид всички съпровождащи обстоятелства – не могат да очакват съобщенията да се подслушват, записват или споделят по-нататък с по-широк кръг адресати.

Процесът продължава.

 

 

Свиване

Въшки и премахването им  

Разказвайки ми последните новини за тях, сестра ми, която живее в Англия, ми каза, че племенницата ми Кати хванала въшки (на картинката). Много се учудих, защото мислех, че в Англия като "бяла" държава няма такива паразити или ако ги има те са сред най-долните слоеве на населението,  а сестра ми не е от тях. Питах сестра ми как така, нали Кати учи в реномирано частно училище, а сестра ми вика "въшките не знаят, че е реномирано, в училище нерядко въшлясват".

И понеже статистиката ми сочи, че хората често посещават блога ми, търсейки в гугъл думата "въшки" (имам една публикация за тях), реших да напиша малко повечко за този за тези твари.

Твърдят, че потърпевши са хората с ниска лична и битова хигиена. Факт е обаче, че жертви са и хора с безупречни хигиенни навици. Всеки може да хване въшки, но по-често се случва в детските колективи - градини, училища, лагери. Паразитите се предават много лесно при тесен контакт (например в претъпкан транспорт) и ползването на общи гребени, хавлии, принадлежности за коса, шапки, възглавници.

Въшливостта у човека се причинява от три вида въшки - главова, дрешна и полова. Главовата въшка е безкрило паразитно насекомо с миниатюрни размери, около 1-3 мм. Цветът й варира от жълтеникав до мръсносив, в зависимост от цвета на косата. Главовата въшка се храни като смуче кръв от скалпа един-два пъти в денонощието. Тя пробожда кожата с хоботчето си. Слюнчената й течност предизвиква възпаление, в следствие на което се появява силен сърбеж. Женската въшка  е по-голяма от мъжката. Тя снася около 8 яйца (гниди) на вечер в основата на косъма (на снимката) , като за месец може да остави поколение от 2 000 - 2 500 паразита. Чрез хитиновата си обвивка гнидите здраво се прикрепят за косъма. От яйцата в рамките на една седмица се излюпват т. нар. „нимфи" (млади форми), които се хранят с кръв. Когато се излюпят, младите въшки оставят след себе си перлено-бели празни обвивки, които могат да се объркат с пърхот. Те се разнасят по дължината на косъма и затова яйцата често се намират по-далеч от скалпа. За десетина дни бебетата въшки се превръщат в полово зряла възрастна форма, която се прикрепя към основата на космите с помощта на шестте си крачета. Най-благоприятната среда за живот на въшките е човешката глава. Там те живеят около 30 дни, ако я напуснат, умират до два дни.

Въшките се откриват трудно, защото са твърде малки и може въобще да не се забележат от неопитно око, а гнидите пък може да се объркат с пърхот. Най-характерният признак е неприятният сърбеж. Ако кожата е много раздразнена, тя може да се зачерви, понякога може да се появяват малки червени пъпчици по врата. Някои от разчесванията могат и допълнително да се инфектират и да предизвикат дерматит, екзема и подуване на лимфните възли.

Когато преглеждате детето си за въшки и гниди, обръщайте специално внимание на линията на косата под бретона, тила и над ушите. Възрастните по-лесно се откриват при мокра коса, а гнидите стоят на около сантиметър от основата на косъма. Отстраняват се трудно, за разлика от пърхота или прахта. При наличие на въшки сред приятелите  и съучениците на детето ви, проверявайте го още по-старателно през няколко дни.

Вече има достатъчно възможности за справяне с този неприятен проблем. Лечението на педикулозата може да се окаже предизвикателство при по-гъсти и дълги коси, тъй като изискват повече усилия. Отрязването на косата обаче не е гаранция, че ще се отървете от въшките. Премахването на главовите въшки може да стане без използването на токсични химически препарати, особено при бременни жени и малки деца:

Най-ефикасно средство срещу въшки си остава старото изпитано средство: смес от газ, оцет и олио в равни количества (1 с. л.). Окосмената част на главата се намазва и се покрива с кърпа. След 10-12 часа главата се измива и косата трябва отново да се провери. Имайте предвид, че с тази смес въшките само се омаломощават, но не умират. За да се премахнат, косата се разресва с гъсто гребенче, напоено в топъл оцет. Тази процедура се повтаря, докато гадините изчезнат напълно.

Дрешната въшка е по-голяма от главовата, размерите й достигат 3-4 мм. Цветът й е мръснобял. Дрешната въшка живее в гънките и шевовете на долните дрехи, където женската снася около 200-300 яйца. При убождане на кожата настъпва силен сърбеж. Следите от ухапванията на дрешната въшка се откриват обикновено по кожата между плешките, по корема и ханша, по-рядко по бедрата. При хронично протичане кожата загрубява и пигментира (т. нар. „болестно състояние на скитниците"). Спасението от дрешната въшка е изкъпване с топла вода и катранен сапун и намазване на тялото с топъл оцет или ксилолов вазелин. Бельото и дрехите се дезинфекцират и изглаждат с гореща ютия.

Половата (срамната) въшка е едва 1-2 мм. Крачетата й са снабдени със здрави нокти, чрез които се прикрепва за кожата в основата на косъма. С изключение на главата, тя може да се разположи по космите на цялото тяло: полови органи, мишнични ямки, вежди и мигли. Предаването на заразата става по полов път или при ползване на опаразитено легло и бельо. Рядко са възможни и други начини за предаване на въшливостта. Характерни признаци са силен сърбеж и синкави петна по кожата на корема и бедрата. За лечение се използват локално разтвори от ксилол, спирт и етер, разтвор на ксилолов вазелин, унгвент на купрекс или 20 %-ов нафталинов унгвент.

Още за въшките:

Въшки, човек, Вселена и Бог


Свиване

Дура лекс  

Автор: Борис Акунин

Превод от руски: Павел Николов

Ние живеем в страна, където непрекъснато се измислят нови закони, противоречащи ту на етиката, ту на здравия смисъл. Няма да ги изброявам – сами си ги знаете.

От една страна, разбира се, в случая се потвърждава старата максима Corruptissima republica plurimae – „колкото е по-компрометирана републиката, толкова повече са законите“. От друга страна, истина е и това, че нашият лекс винаги е бил дура (игра на думи: dura lex на латински означава „строг закон“, но ако приемем „дура“ за руска дума, тогава ще означава „глупав закон“ – бел. прев.), като започнем от най-отдалечени години. Затова и населението през всички времена се е отнасяло към законите като към някаква обременителна, но незадължителна условност.

Най-разумният наш законодателен сборник като че ли така и си остава „Ярославова (още - Руска) правда“, ръководещ се от принципите за рационалност и некръвожадност („ако няма кой да отмъсти, тогава четиридесет гривни за глава“). Но постановките на „Руска правда“ действали много-много отдавна, още преди Ординската държава.

“Велики“ господари в нашата история има много. „Мъдър“, уви, бил само един. Отдавна

По време на московското самодържавие (което впрочем продължава и до днес) законите се въвеждали по две съображения: или за да се угоди на бащицата господар, или за да не се разглези народът.

Цялата съдебна система се крепяла на строги, често абсурдни забрани и непременно жестоки наказания. Многобройните идиотски забрани били нужни, за да може всеки по всяко време да бъде обвинен и привлечен за разправа. По времето на Алексей Тишайший за мирисане на тютюн режели нос, за играене на шах биели с камшик, сурово бил наказван този, който си играел с кучето или се взирал в пълната луна, и така нататък, и така нататък.

Каквото и да е, но да наказват винаги умеели

Но какво да гледаме седемнадесети век! Още е в паметта ми как наказателният кодекс на РСФСР вкарваше хомосексуалистите в затвора – просто защото са хомосексуалисти, а за обмен на валута (младежите няма да повярват) изобщо разстрелваха.


Признайте си, вие си помислихте, че пиша това, за да може за пореден път русофобията да се стовари върху нашето многострадално отечество и националните предатели да понаритат нашата бедна Дума.

Но ето че не познахте. Точно обратното. Сега ще ви утешавам. (Така се утешавала Наташа Ростова на бала: „има такива като нас; има и по-лоши от нас“). Като дори нямам предвид страни, които живеят по правилата на шариата, а едни съвсем правови държави.

Аз проучих историята на така наречени dumb laws („идиотски закони“). Много утешително четиво! Отдавна е известно: нищо не повишава така самооценката, както лицезрението на по-големи идиоти от тебе самия.

В Британия, оказва се, има закон, забраняващ на човек да умира, ако се намира в сградата на Парламента.

Друг закон, отбелязал през миналата година своята седемстотингодишнина и неотменен от никого, забранява да се влиза в Парламента с доспехи.

За акт на държавна измяна се смята залепването на марка с лика на монарха с главата надолу.

В град Йорк местното законодателство разрешава да се убива всеки шотландец, който се появи в пределите на стените с лък и стрели – впрочем, като се изключи неделния ден.

Във Франция е жив един закон, забраняващ да се дава на прасетата името Наполеон.

Едва миналата година в Париж обявиха за окончателно остарял декрета от 16 брюмер 1800 г. (8-та година на Републиката), забраняващ на жените да носят „панталони“ без специално разрешение на Префектурата. Преди това, наистина, през 1892 и 1900 година било направено изключение за велосипедистките и ездачките, но до 2013 година всички останали парижанки, разхождащи се по улиците с панталони, джинси и шорти били правонарушителки.

Ето ги престъпничките

Но най-много радва юристите Америка, където са наизмислени повече закони от всички останали страни, взети заедно, защото всеки щат и даже окръг си има свой законодателен орган.

В щата Охайо в една къща не могат да живеят повече от пет неомъжени жени.

В Калифорния законът забранява да се целуват жаби.

Във всеки случай без любов

В щата Айова мустакати мъже не могат да се целуват с жени на публично място.

Щатът Флорида би се харесал много на нашата депутатка Мизулина, защото там има множество ограничения и забрани, засягащи сексуалния живот – даже няма да ги изброявам, че ще вземат децата да прочетат. Но най-много ме потресе флоридската забрана за секс с бодливи свинчета (сериозно). Не че на някого би му се приискало, но какво става с прехвалените свободи?

Когато обаче човек започва да вниква в нещата, открива, че някои от тези юридически атрофии някога са имали смисъл. Например на голямо количество неомъжени жени се забранява да се заселват под един покрив, за да се ликвидират нелегалните бордеи.

Целуването на жаби в Калифорния станало сериозен проблем, когато сред наркоманите се разнесъл слух, че по този начин можеш да получиш наркотично опиянение (колорадската жаба наистина отделя психоактивен буфотенин) и мнозина се нагълтали с всякакви инфекции.

За целуващите се мустакати мъже – дявол го знае. За бодливите свинчета също не намерих обяснение. Сигурно някой е опитал и се е убол силно.

Някак си вероятно това е станало

„Идиотските закони“, съществуващи и в други страни, при цялото си безкрайно разнообразие, впрочем, имат една обща черта: тези забрани са били въведени някога много отдавна, а след това са забравили да ги отменят и във всеки случай на никого не му идва на ум да ги прилага.

А у нас те всичките са новички, току-що сглобени, току-що изковани. И се прилагат отлично.

Свиване

Прегъната жлъчка  

Диагнозата "прегънат" или "превит" жлъчен мехур най-често се поставя ехографски и не съответства на задължителната терминология за ехографска оценка.
В този смисъл в 95% от случаите не отговаря на дейсвителното състояние на този орган от гледна точка на образната ехографска диагностика.

Вродените дефекти във формата на жлъчния мехур са различни анатомични варианти на изходната част на този орган, наречена "шийка", като са възможни повече от 30 аномалии, които много рядко налагат специален хигиенно-диетичен и медикаментозен режим или хирургично лечение.

Такива се налагат само ако човек има клинични изяви като болка в областта на дясното подребрие, гадене, повръщане, като оперативна намеса е показана само в краен случай при неповлияване от медикаментозното лечение.

Хирургично отстраняване на жлъчния мехур е наложително, когато са установени камъни, възпалителни промени, при симптоматични пациенти с т.нар. жлъчни кризи, в млада възраст, с предполагаеми възможни усложнения от панкреатит, запушване на жлъчните пътища, злокачествено израждане.

Оценката и решението за оперативно лечение се взема съвместно от специалист гастроентеролог на базата на ехографското изследване, клиничната картина, лабораторния статус и консултация с коремен хирург.

Още за жлъчката:

Болната жлъчка - какво да я правим?


Жлъчка 

 

 

декември 25, 2014

Свиване

Да гласуват ли емигрантите?  

Мине се не мине и току някой нададе вой, че трябва да се премахне правото на емигрантите да гласуват. Аргументът е, че те живеейки далеч от България, не познават положението и проблемите у нас и нямат реална връзка тях - затова нямат право да определят как ние да живеем. Има и друга причина за искането да се премахне правото на емигрантите да гласуват , но за нея почти не се говори - целта са българските турци в Турция, които традиционно гласуват за ДПС.

Относно реалната връзка на емигрантите с България е достатъчно да видим приносът им към българската икономика. 12,2 млрд. лв са вкарали у нас българите, живеещи и работещи в чужбина, през последното десетилетие, сочат данните на БНБ.  От 2004 година до края на миналата 2013 година парите, пратени у нас от българските емигранти, формират респектиращата сума от 6,239 млрд. евро. Това ги нарежда на второ място по "инвестиции" в родната икономика. За сравнение, най-много преки инвестиции у нас са дошли от Холандия - точно 7,683 млрд. евро, сочат данните на БНБ за географската структура на вложенията, изчислявани от 1999 г. на база балансова стойност към края на 2013 го. Веднага след тях се нареждат българите зад граница с 6,239 млрд. евро, а на трето място остава Австрия с инвестиции, достигащи сумата от 5,435 млрд. евро. Далеч зад тези цифри остават страни като Гърция (инвестиции за 2,7 млрд. евро), Великобритания (2,058 млрд. евро), Кипър (2,001 млрд. евро), Германия (1,898 млрд. евро), Русия (1,818 млрд. евро). От началото на 1914 г. в местната икономика са привлечени средства на обща стойност 825.3 млн. евро, а емигрантските парли пак са на второ място -519.9 млн. евро.

Официалната статистика обаче не хвърля светлина върху реалния икономически принос на над 2-та млн. българи зад граница. Това е така, защото данните отразяват само тези суми, пратени в България по банков път, които надхвърлят 2500 евро, т.е. не отчита по-малките суми.

И това не са спекулативни пари, каквито бяха немалко от капиталите, инвестирани от чужбина през периода на икономическия растеж преди кризата от 2007 г. и изтеглили се след него. Емигрантските пари влизат в реалната икономика, т.е. използват се за потребление, потреблението стимулира производството и търговията и така се генерира растеж и работни места. Потреблението е особено в важно в настоящия период на стагнация, започнал от 2008 г.

Стагнацията се характеризира със застой на производството и търговията за дълъг период от време. Тя се съпровожда с увеличаване на безработицата, намаляване на работната заплата и жизненото равнище. Изразява се в нулеви или незначителни темпове на растеж, статична, непроменяща се структура на икономиката, дължаща се на невъзприемчивостта й към нововеденията и научно-техническия прогрес.

Толкова по въпроса имат ли или нямат връзка емигрантите с родината си.
Свиване

Един Станишев когото не познаваме на Рождество Христово  

Случват ли се чудеса по Рождество Христово? Изглежда да. Ето едно красиво нещо в българската политика написано от неочакван автор. Скъпи приятели, Днес всички сме в очакване на Рождество Христово. Някои заради вяра, други заради празника, трети заради топлината на пълната къща. Моята е пълна с емоция и вълнение заради очакваните подаръци, а два чифта […]

The post Един Станишев когото не познаваме на Рождество Христово appeared first on ExtremeCentrePoint.

Свиване

Компанията Sony пусна филма "Интервю" в Интернет  

Филмовата компания "Сони пикчърс" пусна комедията „Интервюто”, която разказва за опита за убийство на севернокорейския лидер, в рудица Интернет платформи.
Филмът е пуснат в Google Play, YouTube Movies, Xbox Video и в специално създадения сайт http://www.seetheinterview.com. Филмът се предлага за 5,99 долара на гледане, а изтеглянето му струва 14,99 долара.
Браво на "Сони"! Мисля, че това е стъпка към бъдещето на филмовата индустрия. Билетите за кино струват повече от цената на онлайн гледането, както и цената на CD-то, което ще бъде пуснато на пазара, е по-ниска от от цената на свалянето. Много хора не биха отишли на кино, за да изгледат филма, но при тази цена биха си платили да го видят. Доста хора, които обикалят да го търсят по пиратските тракери биха предпочели да платят вместо да се главоболят със сваляне от тракери.
Това е стъпка в посока, за която отдавна говорят привържениците на идеята за промяна на остарялата концепция за авторско право, възникнала и утвърдена в ерата преди дигиталните технологии и Интернет. А именно - разпространение за лични нужди на разумна цена.


Други мои размисли за авторското право:



Реформата на авторското право. Според пиратите.

Обречената битка на копирайт индустрията с човешкия прогрес

Краят на авторското право: Защо е неизбежен

Пиратская бухта. Последний берег утопии

Културата е свободна, културата е свобода

Авторското право - 1

Copyright антиутопия

Защо е протестът на 22 март?

Защо Creative Commons License

Бизнес модел, базиран на Creative Commons

Мунк, Google и авторското право

"Труд" нападна сляп

Електронни библиотеки и авторско право

С3 - Център за свободна култура

Google Video и авторското право



декември 24, 2014

Свиване

За образователния министър и кръглите нули  

  Първоначално не смятах да коментирам "изцепките" на образователния министър. Защото макар и бегло, но се познаваме; в труден момент той не ми подаде ръка; но пък съм го цитирал в мои публикации, защото прави нелоша наука (не в сигурността, която не му е силата), а в публичната администрация, отчасти в управлението и също така в стратегирането...
  Ала се завърза яростен спор, включително и във ФБ. Едни го атакуват или бранят за съдържанието на казаното, други - за формата. .

чети по-нататък

Свиване

Съдиите от Софийския районен съд отново показаха солидарност към колегите си  


С писмо, адресирано до Висшия съдебен съвет (ВСС), 28 районни съдии изразиха солидарност и подкрепа с колегите си от Софийския градски съд (СГС), които за втори път поискаха от съвета да вземе отношение към действията на ръководството на съдa, а ръководителите Владимира Янева и Богдана Желявска да се оттеглят.

Това е четвъртият поред призив на магистратите, който беше предшестван от официална позиция на седем посланика на държави-членки в Европейския съюз (ЕС), които настояха...

Свиване

Не е вярно, че промишлеността ни е разрушена и нищо не произвеждаме  

Широко е разпространен този мит, и то не само сред неизкушените в икономиката хора, а и сред политиците, даже ред икономисти го споделят. Още по-лошо - не само го споделят, а и пропагандират, което му придава допълнителна сила, и което ще рече, че са пишман икономисти.

Каква е истината? Да видим графиката на Световната банка средно за ЕС, за еврозоната и за света (които се базират на данните на Евростат) за добавената стойност, създадена от производството, като процент от БВП:


Виждаме, че за ЕС е малко над 20%, за еврозоната малко повече. Според разбивката по отделни страни на Световната банка, т.е. на Евростат, в България дялът на добавената стойност, създадена в промишлеността е 28% - по-голям е от средния за ЕС.
Ето данните не само за ЕС, а и за другите страни в Европа плюс САЩ:



Ако приемем мита за разрушеното ни производство, трябва да стигнем до извода, че Евросъюзът и САЩ са си разрушили промишлеността още повече от нас. Което очевидно е абсурдно. Какво да говорим повече?
Свиване

Коледа  

Хубава Коледа и здрава 2015 година на всички, които се отбиват все още тук!


Свиване

Дните, в които всички сме на една възраст  

Преди два дни бе зимното равноденствие.  Тази вечер можем да кажем, че настъпва човешкото равновъзрастие.  На по-възрастните като мен им е светло на душате, а годините губят значение и се връщам към детските спомени и онази изначална невинност, която изживяваме. Поне тази вечер и през идните три дни. Вероятно децата пък пък порастват внезапно по свой си начин и надничат в прекрасния свят на големите Бог се е погрижил за всичко това.

Категории: 
Свиване

За битието и съзнанието  

Влязъл съм в заведението на гара Вакарел да изям на обяд преди идването на влака за Ихтиман едно шкембе.

Докато чакам шкембето, по телевизора, който там е включен постоянно, една учителка разправя, че за да се подобри качеството на образованието в училище, най-напред трябва да се подобри заплащането на учителите.

Учителката е млада, не е живяла активно във времето преди 1990 година, но добре е усвоила тогавашната максима, че битието определя съзнанието.

Увеличаваме учителските заплати и учителите започват да преподават по-качествено, казано в нашия случай.

Което, разбира се, е пълна глупост.

Никаква заплата, колкото и сериозна да е в цифрово изражение, няма да промени ничие съзнание и няма да изправи на крака скапалата се отвсякъде образователна система: училищата ще продължат да бълват неграмотници с високи оценки в свидетелствата за завършена образователна степен, на изпитите по външно оценяване ще продължи да се подсказва поголовно, директорите все така ще си мерят постиженията в цифри, а не в качество - и прочее, и прочее.

Какво общо има с това заплатата?

Нищо общо.

Защото не битието определя съзнанието, а съзнанието - битието.

На нас, учителите, и тези заплати са ни много за гнилия продукт, който произвеждаме (говоря обобщено, разбира се).

И де не се заблуждаваме, че при по-високи учителски заплати, училищата ще се напълнят с кадърни млади специалисти, както навсякъде се пише и говори.

Като имам предвид как на всеки десет души у нас девет си мислят, че учителската работа е изключително лесна, като прибавя към това и стремежа на повечето нашенци да се намърдат на лесна работа за повече пари, а познайте какво ще се случи!

И на това място се сещам пак за онзи благодетел на румънския поет Михай Еминеску, който го подкрепял финансово, но не му давал много пари, само колкото да преживява, за да не го превърне в лентяй и безделник.

Ето, този благодетел, без да е философ, инстинктивно е усещал, че съзнанието определя битието, а не обратното.

И е спасил поета и поезията му.

А ако някой не вижда тук връзка със заплащането на учителския труд, си е негов проблем.

Аз виждам…

декември 23, 2014

Свиване

За това как един бивш шеф на военното ни разузнаване гостува в "Още от деня" и припечели някоя и друга рубла, защитавайки националната сигурност  

Тази вечер един от събеседниците на Димитър Цонев в БНТ беше бившия шеф на българското военно разузнаване о.р. полковникът Николай Русатев. Темата на разговора -- архивът на бившето РУМНО. По-точно онази част от него, която все още не е предадена на Комисията по досиетата. Картинката бе повече от любопитна. От едната страна о.р. полковникът умело манипулираше зрителите с твърдението, че с предаването на архива ще бъдат оповестени чуждестранните граждани, агенти на РУМНО. От другата страна, водещият Димитър Цонев (юрист по образование ) простодушно питаше -- ама наистина ли е така ? Да се смееш ли да плачеш ли ! Нейсе, да оставим това, че водещият не е намерил време да погледне Закона за досиетата преди да седне срещу своя събеседник.

Категории: 
Свиване

Граф А. Толстой – Киевска Русия е европейска и западна, а Московска Русия е дива, зверска и монголска  

“Има две Русии. Първата Киевската е с корени в световната и в европейската култура. Идеите за доброто, честта, свободата и справедливостта, тази Русия ги разбира така както ги разбира и целия Западен свят. А има и една друга Русия – Московската. Това е Русия от гората, монголска, дива и зверска. Тази Русия направи свой национален […]

The post Граф А. Толстой – Киевска Русия е европейска и западна, а Московска Русия е дива, зверска и монголска appeared first on ExtremeCentrePoint.

Свиване

Енергетика: Обществено допитване относно бъдещата роля на ОРС  



Съветът на европейските енергийни регулатори CEEР обяви, че започва обществено допитване относно бъдещата роля на операторите на разпределителни системи (ОРС
Операторите на разпределителни системи (ОРС) (познати у нас като ЕРП) в бъдеще ще имат важна роля за гарантринане на ефективното функциониране на вътрешния  енергиен  пазар. Те всъщност трябва да подържат сигурността на енергийната система и в същото време не трябва да възпрепятстват развитието на конкуренцията на пазара на дребно. През следващите години, ОРС трябва да гарантират ползи за потребителите в енергийния сектор. Либерализацията на пазара на дребно, новите технологии и промененото поведение на потребителите, промениха ролята на ОРП на енергийния пазар, а това изисква от тях нова пазарна култура  за в бъдеще.
Чрез предложения за консултации документ,  СЕЕР  търси мнението на  всички заинтересовани страни – бизнес и потребители. Целта е да се определят регулаторните инструменти, които в бъдеще ще се прилагат спрямо ОРС, с оглед профила и дейността им в рамките на един функциониращ конкурентен вътрешен енергиен пазар.
Всички заинтересовани страни могат да дадат становище по допитването до 27 февруари 2015 г., използвайки специална онлайн платформа.

декември 22, 2014

Свиване

Знаеш ли какви цигани имаше...  

Абе много загадЪчна работа. От двадесет години пиша срещу българите. Поне едно писание на месец. Това-сега ще изчисля колко знака прави това – едно писание срещу българите на месец, значи 120 писания на година, а за двадесет години...
Свиване

Знаеш ли какви цигани имаше...  

Абе много загадЪчна работа. От двадесет години пиша срещу българите. Поне едно писание на месец. Това-сега ще изчисля колко знака прави това – едно писание срещу българите на месец, значи 120 писания на година, а за двадесет години...
Свиване

Знаеш ли какви цигани имаше...  

Абе много загадЪчна работа. От двадесет години пиша срещу българите. Поне едно писание на месец. Това-сега ще изчисля колко знака прави това – едно писание срещу българите на месец, значи 120 писания на година, а за двадесет години...
Свиване

Съдии отново настояха ВСС да провери ръководството на градския съд  


Две седмици след като съдии от Софийски градски съд (СГС) се обърнаха към Висшия съдебен съвет (ВСС) с искане да извърши проверка на съда, а председателят Владимира Янева и нейните заместници Богдана Желявска и Петя Крънчева да се оттеглят, магистратите се обърнаха с ново писмо към кадровиците на Темида. 

Предишното им писмо беше подкрепено от 15 магистрати от градския съд, а малко след това 26 техни колеги от районния съд изразиха солидарност с коелигите си. Този път броят на...
Свиване

Когато делим по братски  

Помните ли онзи стар виц: вървят съветският другар и българският другар по пътя към светлото комунистическо бъдеще и, не щеш ли, на пътя – торба с пари. „Ну, давай да я разделим по братски!“ – предложил съветският другар. „Не, не – отклонил предложението българският. – предпочитам да я разделим по равно“.

За този виц се сетих, когато онзи ден големият брат ГЕРБ зашлеви с опакото на ръката достойнството на по-малкия си коалиционен брат Реформаторския блок. Младият и необуздан финансов министър Владислав Горанов по повод търкания около реформите в пенсионното осигуряване каза, че не иска акъл от дребосъци и че “партии с 4-5% подкрепа могат да подкрепят или не решенията на ГЕРБ, но отговорността за финансовата стабилност на държавата е на мандатоносителя“.  В интерес на истината, той е абсолютно прав, но това е тема на друг разговор. Тема на друг разговор е и дали действията на „мандатоносителя“ ще доведат именно до „финансова стабилност на държавата“ или до нещо друго – временно затишие до местните и, може би, президентските избори, след които – и потоп! Нас ни интересуват не тези, а два други въпроса: 1) Защо „мандатоносителят“ си позволява такова поведение? и 2) Защо малкият му брат го търпи?

Според мен мислите на „мандатоносителя“ са протекли горе-долу така: „Извихте ни ръцете да се коалираме с вас. Ако бяхме изкарали малко повече гласове, изобщо нямаше да ви погледнем. Обаче сега сме принудени да ви търпим, за да не ни се налага да правим още по-отвратителни коалиции. Вие карате управлението ни да изглежда дясно и ние ви плащаме за това. Плащаме ви с министерства (па макар и ветровити) и с вицепремиерски постове (па макар и бутафорни). Плащаме ви, за да си траете, но вие вместо да си траете, ни се зъбите като улични помияри, защото лакомията ви не знае край. Затова понякога не можем да си сдържаме нервите, особено някои по-млади функционери.“

От своя страна пък Реформаторският блок (по-малкият коалиционен брат) си мисли нещо такова: „Много се изложихме като се коалирахме с вас. Уж щяхме да гоним мутрите от политиката, уж щяхме да рушим „политическия картел“ ГЕРБ-БСП, уж вие не бяхте десни, а втори ешалон на БКП, уж единствените „автентични“ десни бяхме ние, пък вижте каква стана тя! Сега, като се провалите за пореден път, ще повлечете и нас. Я дайте, за всеки случай, от време на време, да проявяваме „принципност“, та като се олеете, да кажем: „ние бяхме против!“. Като сте ни взели за партньори, ще търпите. Защото вие сте новобогаташът, а пък ние сме грозната стара мома – графиня. Като се ожените за нас и вие ще станете благородници, тоест ще заприличате на десни дори и в безкритичните очи на ЕНП.“

Вероятно така ще си помислят коалиционните партньори, но остава въпросът защо, след като грубо я обиждат пред очите на всички, грозната графиня не си събере багажа, ами продължава да мъти в общото гнездо, сякаш я плюят, а пък тя вика „дъжд вали“.

Защото грозната графиня очевидно не е толкова благородна, колкото иска да я мислим. Ако беше толкова принципна и идеологически чиста, а нейната главна политическа цел беше да следва неотлъчно предначертания си път, без да позволява на никого да я отклони от него и без да прави компромиси с нищо, то когато ѝ кажат, че няма да се съобразяват с нея, тя би напуснала тази връзка. РБ обаче остава, защото му се усладиха трохите от големия сладкиш. Блокът е радостно възбуден. След като се разпределиха министерствата, след като се разпределиха агенциите и областните управители, сега идва ред на членовете на бордове, на директорите на държавни предприятия, на секретарките на читалища и на лелките, които късат билетчетата пред киното.

Наскоро си говорих с интелигентен мъж и той каза:

- Разликата между цивилизования свят и нас е тази, че там посоката е ясна. Руслото е едно и дали вървиш по левия или по десния бряг, няма значение. При нас всичко е хаос.

- Не е така – възразих аз. –  И при нас руслото е едно. Всички имат една и съща цел: да източат бюджета и да ограбят европейските фондове. В нашето русло никой не върви нито по левия, нито по десния бряг. Всички цепят по средата. Затова няма значение кой с кого се коалира. Няма значение какви безобразия ще вършиш, стига да си оставиш малко време, за да се забравят. Нашият „народ“ забравя бързо дори и най-незабравимите неща.

Възмущаваме се, защото мислим, че демокрацията е осакатена, обаче истината е, че демокрация изобщо няма. Има само някаква илюзия в главата на блуждаещата интелигенция. Ние все още живеем в прогнилата Османска империя или поне тя все още живее в нас. Играем си на свобода, но всъщност мечтата ни е да добруваме в сянката на падишаха. На мнозина това сигурно им харесва, но аз мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Свиване

インフルエンザの注射の効果は  

子供たち、インフルエンザの注射の1回目を打って以来、風邪をひいてしまい、2回目の注射ができていない状態です。

困ったな~、2回目打たないと効果ないっていうし~…、と思っていたのですが、里帰りする予定の埼玉では、インフルエンザの患者報告が2倍近くに増えたそうで、やっぱり注射してから行くべきだなあと、改めて考え中です。

外出後の手洗いや人混みへの外出を避けるのが予防策としてよいそうですが、冬休みに人ごみい行かないことなんて、赤ちゃんでもない限りはありえないですしね。

そんなわけでうちの子たちは、12月24日のクリスマスイブに、注射を打トウかなあと思っています。ちょっとかわいそうですが、仕方がないですよね、飛行機に乗る前に売っておいたほうがよさそうですし。

けれど実は、インフルエンザに対する効果が出るのは、注射後2週間くらいしてからなんだそう。うーん、これなら打たないでいってもいいかもしれないなあ。打つべきか、打っても意味ないか、どうなんですかね?

Свиване

Как да гарантираме достатъчно висока сигурност на неизбежната нова система за случайно разпределение на съдебните дела  

Не стихва дебатът покрай зрелищния провал на сегашната система за случайно разпределение на делата (ССРД) в съдилищата. Макар да е отдавна известна (поне от началото на 2013-а) опасната възможност за манипулиране избора на съдии, общественото пространство беше взривено наскоро от необяснимата липса на разпределението не на кое да е, а на ключовото за политическото здраве дело за КТБ.

Мненията категорично клонят към създаване на нова система за случайно разпределение. Основното, на което тя  трябва да отговаря, е да истински сигурна. Сегашната платформа – “Law Choice” – е изключително лесно и елементарно манипулируема, както бе демонстрирано брилянтно в доклада на експерта Васил Величков, съветник на вицепремиера Румяна Бъчварова. Многократно “разпределение” до достигане на “желания” съдия по дадено дело може да извърши всеки с достъп до компютър в конкретното съдилище, без нужда от особени компютърни познания.

Колко добре сегашният софтуер “защитава” случайния избор на съдия по едно дело? Точно толкова, колкото ако заключите вратата на къщата си, но оставите прозорец отворен.

В дебатът по въпроса какво да правим се коментират най-вече мнения кой трябва да изготви новата система, по каква поръчка, колко ще струва тя …

В тази иначе изключително здравословна обществена дискусия, обаче, липсва нещо важно: какво ще гарантира, че новата система ще е по-добра от сегашната?

Главната опасност е в слагането на каруцата пред магарето. В случая – тенденцията първо да избираме кой ще осъществи проекта, и след това да се надяваме, че той “знае” как се “правят нещата”.

А трябва да е обратното. Държавата – в лицето на МС и ВСС – трябва първо да изготви детайлни изисквания каква сигурност очаква от една такава нова система. И чак тогава да започва конкурс за изпълнител и поръчка за изработката й.

Няколко фундаментални принципа на сигурността

На първо място, най-важно е да бъде търсена цялостна сигурност на системата. Една такава система не се състои просто от един “софтуер”, а е съвкупност от много повече компоненти. Най-просто те могат да бъдат дефинирани в четири обособени групи: софтуерни апликации, бази данни, сървъри и мрежова инфраструктура.

Изключително важно е да се използва парадигмата “сигурност в дълбочина” – внедряване на сигурност във всеки компонент от тези групи. Защото една сложна система е точно толкова сигурна, колкото най-слабото й звено.

Ако внедрим отлична сигурност в апликациите, но недостатъчна в участващите сървъри, рискуваме отново някой ден да открием как някой е намерил “цаката” да  манипулира разпределението. Една такава бъдеща манипулация може и да е доста по-трудна от демонстрираната от експерта на правителството. Но подобни рискове непременно трябва да бъдат взети предвид. Защото потенциалните интереси, които ще бъдат засегнати от смяната на ССРД, са огромни. Стоящите зад тях гарантирано могат да купят най-добрите хакери или свои “агенти под прикритие” в лицето на работещи в съдилищата.

Няма подробно разписани “стандарти” точно какви елементи на сигурност да бъдат внедрени в една система като тази конкретно за случайно разпределение на съдебни дела.

Но предвид обществената значимост на решавания проблем, в нея трябва да бъдат вложени много голяма част от най-напредналите концепции и методи за намаляване и елиминиране на потенциалните рискове.

Разбира се, рисковете трябва да бъдат достатъчно разумно оценени. Има различни степени на риск и към тях трябва да се подходи пропорционално. Например рискът да бъде разчетено криптирано съобщение – създадено по най-добрите практики – от атакуващ отвън хакер, без достъп до ключа за декриптиране, е нищожен.

Как да изберем изпълнител на поръчката, който ще създаде най-сигурната система?

Първо, трябва да бъдат създадени специфични изисквания към сигурността на ССРД още преди да бъдат търсени фирми, които да я разработят. На базата на тези изисквания, фирмите-кандидати трябва да отговорят на подробен списък с технически изисквания на желаната от поръчителя сигурност. Така потенциално избраният изпълнител няма да може да се “измъква” защо не е изпълнил елементарни практики за защита, нито да изнудва държавата за неоправдани доплащания по поръчката.

Тъй като сигурността на една нова ССРД е с много голям приоритет – предвид огромният обществен интерес – то трябва да бъде избран този изпълнител, който удовлетворява в най-голяма степен изискванията за сигурност.

Ако кандидатите не могат да удовлетворят буквално абсолютно всяко изискване в максимална степен, важно е да се оцени поотделно риска на неизпълнимите изисквания. Ако те водят до твърде голямо увеличение на риска, поръчката да се допълни с изисквания за спомагателни методи за редуциране на риска, които да работят в периода до максималното му намаляване. Много важно е също и да се изиска конкретен план и срок за всяко подобно отлагане в прилагането на най-добрите практики в сигурността и заместването му с временни средства с по-малка ефективност на защитата.

Всичко това е важно за да избегнем повърхностно опростяване от типа да изберем кандидат-изпълнителя, събрал механично най-много отговори “да” на въпроса дали изпълнява изискванията за сигурност.

Тези изисквания трябва да станат неизменна част от договора за осъществяване на поръчката. В този договор изключително важен елемент трябва да е и клауза за проверка и одобряване на детайлен технически дизайн още преди започването на изработката на една нова система от избрания изпълнител.

Дизайнът трябва да включва раздел за сигурността, подробно описващ какви конкретни решения се прилагат за всяко от изискванията на информационната защита.

Този документ е най-добре да бъде прегледан и одобрен от поне няколко реномирани независими (извън държавните институции и несвързани с изпълнителя) консултанти по информационна сигурност. Възможно е консултантите да намерят несъответствия с предявените изисквания за сигурност. В такъв случай трябва да бъде предварително договорено как ще бъде процедирано от двете страни. Държавата – в качеството си на възложител – трябва да има крайната дума и да подпише дали и при какви условия приема посочените разлики между изискванията и предложения дизайн по отношение на идентифицираните рискове.

Постигането на достатъчно висока степен на сигурност не се изчерпва само с процеса на създаване на една система. Най-добрите практики изискват също редовни и периодични независими проверки (одити) след внедряването й.  Резултатите от тях се обсъждат с изпълнителя и се договарят кои проблеми (с каква степен на риск) да бъдат отстранени и в какви конкретни срокове.

Във всеки един момент институцията, отговорна за случайното разпределение, трябва да е наясно с текущия риск.

Основни архитектурни принципи на една нова система за случайно разпределение на делата

Експертът на правителството Васил Величков вече предложи – в одитния доклад, разкриващ механизма за манипулация – кратък списък от механизми за една много по-голяма сигурност на бъдещата платформа. Ето и още някои по-общи архитектурни принципи на сигурността от високо ниво и несвързани с определени технологии, които (силно препоръчително) да бъдат вградени в новата система:

  • Централно генериране на случайното разпределение – за разлика от настоящия локален (във всяко съдилище) случаен избор. Съдилищата ще ползват компютрите си само да подават заявка за разпределение и за да видят резултата. Самото разпределение трябва да става в централна специализирана система.
    Локалното разпределение е изключително трудно за контрол, както показа докладът. Ако бъде намерено слабо място, то може да бъде използвано и манипулациите мултиплицирани в много съдилища – без ВСС (или която и да е друга държавна институция) да има и идея за това.
  • Незабавно автоматично публично обявяване резултатите от разпределение.
    Една от огромните слабости на сегашната система “Law Choice” е изискването за човешко действие за публикуване резултата на разпределението на сайта на ВСС. Това предоставя потенциална възможност за многократни и масови злоупотреби.
    Затова в една нова система, резултатът от разпределението трябва да се публикува автоматично и моментално. Това ще вдигне многократно доверието към честността на процеса.
  • Повторно разпределение на едно и също дело задължително да изисква мотиви и да следва уникална идентификация.
    Понякога се налага повторно разпределение на дело по обективни причини – например, съдията е болен. Подобно последващо разпределение на същото дело трябва да изисква задължително въвеждане на минимален текст с мотиви, който също да се обявява публично заедно с новото разпределение.
    За да не се налага използването на “заобиколни” методи – както се оказа че се прави сега за повторен избор по същото дело – всяко генериране, дори грешно или повторно наложило се, да има свой уникален идентификатор (номер). Това ще подсигури интегритет на процеса и отново – ще увери обществото, че няма технически “трикове” от страна на съдилищата.
  • Разделяне различните дейности на системата върху различни компоненти.
    Например компонентът, приемащ заявките за разпределение, да е отделен от този, който генерира кой съдия се пада на делото, а съвсем друг, трети компонент, да съхранява и показва резултатите.
    Доста често с цел спестяване на средства, тези дейности се реализират на един и същ сървър, което увеличава потенциала за намиране на възможни “дупки” за манипулиране.
  • Отделен екип за поддръжка ССРД.
    В него не трябва да не участват специалисти, поддържащи останалата част от средата, в която работи ССРД.
    Целта е постигане на разумна степен на независимост от тези, които биха били имали техническата възможност да злоупотребят със системата.
  • Взаимен контрол върху най-чувствителните части на системата – като стартиране и спиране на системата, инсталиране на нов софтуер, но най-вече – при генериране и съхраняване на криптиращи ключове и пароли.
    Дейността по криптиращите ключове може да се подели между поне двама участници в процеса, като всеки знае само своята част от цялата “парола”, необходима за създаване или използване на такъв ключ.
    Любопитна подробност е, че подобен механизъм са прилагали българските монаси още в средновековието: двама различни монаси са имали ключ за различните ключалки на касата на Рилския манастир.
  • Дублиране резултатите от разпределенията в допълнителен компонент, който не е под контрол на същата институция.
    Представете си ако всеки случаен избор се записва не само на сървър на ВСС, но и на отделен сървър в Министерството на правосъдието, или друга институция. Това ще създаде сериозна допълнителна трудност пред желаещите да манипулират избора, тъй като ще трябва да проникнат – технически или с участието на съдействащи им лица – не на едно а на две различни места.
  • Поддържане висока степен на цялостна сигурност на широката средата, в която оперира ССРД.
    Сигурността трябва да бъде търсена и поддържана не само в техническите елементи, участващи непосредствено в разпределението, но и във всички останали, които по някакъв начин (директен или не) могат да комуникират със ССРД.
    Това включва редовно и често обновяване и на не-специализирания софтуер на всички елементи и компоненти в средата около ССРД – като операционни системи, вграден софтуер (“firmware”), базов софтуер, платформи.
    Задължително е също и редовно, планирано и достатъчно често сканиране за предварително откриване на потенциални проблеми със сигурността (“vulnerability assessment scanning”) от екипите, поддържащи както ССРД, така и средата в която тя работи.

Някои специализирани механизми за сигурност, липсващи в сегашната платформа и задължителни в новата

  • Тъй като една централизирана система ще изисква отдалечен достъп от съдилищата, компонентът за поръчка на разпределение ще трябва да е достъпен през интернет. С цел висока степен на сигурност, най-добре е този достъп да става по криптирана връзка – такава като VPN (“Virtual Private Network”). Това трябва да се комбинира и с висока степен на сигурността при автентикация. Възможната реализация е внедряването на парола за еднократно използване (OTP – “One-Time Password”). Съществуват много удобни решения с мобилни апликации, които генерират тази временна парола, валидна само в следващите 30 или 60 секунди.
  • Ползване цифрови сертификати за “подписване” резултата от разпределение с цел запазване цялостността му и невъзможност да бъде променен без откриване на такава неоторизирана промяна
  • Ползване на многократно проверени стандартни механизми за криптиране, за разлика от “домашно-сготвени” методи. Последните обикновено са повърхностни и лесно преодолими (има съмнения че сегашната версия на Law Choice ползва точно такива)
  • Криптиране на всякакъв мрежов обмен на информацията между елементите на системата
  • Криптиране на системно ниво на пространството за съхраняване данните и резултатите от разпределението
  • Регистриране на всеки вид достъп и всяко събитие/действие в “журнал” (“log”) във всеки отделен компонент на системата. За най-голяма ефикасност и предпазване от “заличаване на следите”, е крайно препоръчително да се внедри и централизирано решение за събиране и анализ на събития свързани със сигурността (“SIEM”). Самите “журнали” специално трябва да са защитени срещу неоторизирана промяна.
  • Внедряване на система за засичане на пробиви и наблюдение срещу неочаквани промени (IDS – Intrusion Detection System) в компонентите на системата.
    Дори и в най-добрата система може да съществуват неизвестни пробойни. Понеже докато не станат известни, за тях не съществуват предпазни защити, проникването чрез тях може да бъде “засечено” по други признаци. Такива са например източване на големи обеми от информация за кратко време, или промяна на (или дори само достъп до) ключови настройки в системата. Една система за наблюдение автоматично ще алармира отговорни специалисти при засичане на дадено неочаквано събитие. Условията какви събития да бъдат засичани на базата на това какви рискове са свързани с тях ще бъдат предварително оценени.
    Този механизъм ще даде възможност за бърза реакция при пробиви в сигурността. Особено важна е такава система за сървърите и мрежовите устройства – да се наблюдават правата за достъп, събитията за достъп и промяна на ключови файлове.
  • Отделяне на СПРД в отделна “под-мрежа” в средата, където е оперирана.
    Това ще позволи внедряване на нейни собствени мрежови защити срещу останалите – макар и смятани за “доверени” – системи в същата мрежа.
  • Създаване на добре дефинирани роли за различните потребители на СПРД и ограничаване достъпа им до минимално необходимия – такъв, позволяващ само извършването на действията, за които са упълномощени и имат служебни задължения.
  • Всяка нова версия на специализираните софтуерни апликации на ССРД, да бъдат подлагани както на статично сканиране (проверка сигурността на изпълнимия код без стартирането му), така и на динамично сканиране (проверка реакциите на стартираната апликация при различни видове атаки)
  • Забрана на мрежово ниво за достъп до частта от системата за заявка на разпределение от небългарски интернет адреси. Това ще намали значително както обема на опитите за атаки през интернет (особено автоматични такива), така и вероятността подобна атака да успее.

Този списък, разбира се, и не е изчерпателен. Той съдържа само крещящо липсващо в сегашната платформа “Law choice”. Информационната сигурност на една средноголяма система се специфицира обикновено с над 200 отделни и конкретни изисквания.

Каква е “гаранцията”, че ще имаме  100% сигурност?

Някой ще каже: момент, нали постоянно чуваме, че винаги може да се открие пробойна във всяка система, дори в направените от най-добрите в света?

Че няма 100% сигурност в каквото и да било в реалния свят не е нещо ново.
Но това в никакъв случай не означава да не правим нищо. Защото в областта на сигурността – както и с много други неща в живота ни – нещата не са само “черно” и “бяло”, а са степенувани.

Защото 90% сигурност е много по-добре от 10%, нали?
Това, че някой може да прескочи оградата на лозето ви, не означава да го оставите съвсем без ограда, нали?

Не трябва да си правим и илюзии, че една сигурна система за случайно разпределение на делата в съдилищата ще реши всички или дори голяма част от проблемите на съдебната ни система. Справедливостта и прилагането на закона зависят в много по-голяма степен от човешката, моралната страна. А тя е къде-къде много по-трудна и сложна за “ремонтиране”.

Но при положение, че поне техническата част на процеса за случаен избор на съдии може да бъде защитена достатъчно добре срещу манипулации – време е да го направим.


* Авторът Красимир Гаджоков е дългогодишен консултант по информационна сигурност с водеща роля в ключови проекти за стотици милиони във втората най-голяма канадска комуникационна компания с милиардни годишни приходи.

сподели в facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в facebooktwitterrssby feather

декември 21, 2014

Свиване

РБ: нарушена и дори липсваща чуваемост между избиратели и избрани  

  Първоначално това бе отговор, който исках да дам по отношение на коментар под мой статус във Фейсбук, но реших да го изведа като отделен текст:
  Аз си мисля (и адресирам това към себе си най-вече), че всичко вече е казано от нас за, към и по отношение на РБ. Направих си труда да прегледам коментарите под статуси на някои политици от РБ - масово, смазващо, потресаващо единодушно (сигурно 90%) е мнението за ставащото и станалото.   Вече се повтаряме (аз особено) и едва ли може да се добави нещо по-ново или по-силно.

чети по-нататък

Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Най-нови в Мегафон

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.