юли 29, 2014

Свиване

Какъв е Огнян Минчев?  

Някой може ли да ми каже Огнян Минчев (апологетът на Иван Костов и на осъществения тогава гигантски грабеж и бандитска приватизация, съсипали икономиката и селското стопанство) – да, същият онзи пребоядисан преподавател по научен комунизъм – какъв е: експерт ли е, партиен адвокат на РБ и ГЕРБ ли е. Или политолог, специалист по енергетика, “Белене” и “Южен поток”, платен американски лобист, политически брокер и хранен човек на олигарха Иво Прокопиев, ли е? Или всичко това заедно!

Свиване

Февруари започва от днес!  

Февруари започва от днес! Да спрем грабежа! Олигархията, ГЕРБ и ДПС, заедно с техния говорител – президента Плевнелиев, готвят ГИГАНТСКИ ГРАБЕЖ – 5 милиарда заеми, които ще позволят на служебното правителство да вземе, за да раздаде под различна форма на удобни олигарси, обръчи от фирми и НПО-та. Тези 5 милиарда НЕ СА НУЖНИ в момента – фискалния резерв е солиден и стабилен. Казват го всички сериозни икономически експерти! Това са пари, предназначени за ГРАБЕЖ, които народът ще плаща десетилетия наред. Служебното правителство работи без контрола на парламента, а и без механизми за реален граждански контрол. Ще назначат марионетна фигура за служебен премиер, като Георги Близнашки, например, който и будка за вестници не е управлявал, и ще прави, това което ву нареди задкулисието, подредило президентското правителство. Независимото гражданско общество трябва да се противопостави остро!!! Февруари започва от днес.

20140729-204456.jpg

Свиване

Мръсната коалиция готви ГРАБЕЖ  

Мръсната коалиция между Бойко Борисов и Ахмед Доган още в самия си зародиш подготви ГИГАНТСКИ ГРАБЕЖ от 5 милиарда лева. Пари, които чрез актуализацията на бюджета се цели да потънат в обръчите от фирми на ДПС и ГЕРБ! Чрез безконтролното и марионетно правителство, което олигархията ще назначи чрез Росен Плевнелиев. Който адвокатства на този ГРАБЕЖ е престъпник спрямо бъдещето на децата на България! #февруаризапочваотднес

Свиване

Димчови поетични празници – Копривщица 2014 година  

Това е окончателната програма, нищо друго не мога да кажа освен: „Заповядайте!“, ще се видим там.


ДИМЧОВИ ПОЕТИЧНИ ПРАЗНИЦИ 2014 г.

80 ГОДИНИ ОТ ОСВЕЩАВАНЕТО НА

НАДГРОБНИЯ ПАМЕТНИК НА ПОЕТА

КОПРИВЩИЦА 15 -17 АВГУСТ

МУЗЕЙ „ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ“

15 АВГУСТ, ПЕТЪК

В Музея на Дебелянов - 18.00 часа

ИЗПЪЛНЕНИЯ НА ЛЮБИМИ ТВОРБИ ОТ КЛАСИКАТА

Проф. Йосиф Радионов –цигулка и Зорница Радионова - пиано

16 АВГУСТ, СЪБОТА

В Музея на Дебелянов - 14-17 часа

Конкурс за изпълнение на Димчови стихове „Рецитираме Дебелянов“

Изпълнения на собствени поетични творби

Изпълнения на музикално трио „Анжела, Ева и Симеон“ от НМУ „Любомир Пипков“ - София

Поклонение на гроба на Димчо Дебелянов - 17 часа

Слово на НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ - носител на Националната литературна награда “Димчо Дебелянов” за 2013 година

В Музея на Дебелянов - 18.00 часа

ПОЕТИЧНА ВЕЧЕР

Откриване на тържествата

Рецитал по Димчови стихове на актьора Георги Гайтаников

Изпълнения на лауреати на Димчовата поетична награда

Обявяване на лауреата на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ за 2014 г. – ДИМИТЪР ХРИСТОВ

Връчване на наградата

Рецитал на лауреата

18 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ

В Музея на Дебелянов - 10.00 часа

ПРЕДСТАВЯНЕ НА НОВИ КНИГИ

ЛИТЕРАТУРНИ ЧЕТЕНИЯ

Празниците ще се излъчват в интернет на адрес: http://www.ustream.tv/channel/kompzala

ЗА КОНТАКТИ:

КЪЩА МУЗЕЙ “ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ”

КОПРИВЩИЦА 2077, ул. „Д. Дебелянов” № 6

www: store2.data.bg/dimco/Index.htm

E-mail: debelyanov_museum@abv.bg

Тел.: 07184/ 20-77; 088/ 568 24 91

ДОЙЧО ИВАНОВ – уредник на музея „Димчо Дебелянов“

Тел.: 088/ 635 35 19; 0878/ 92 38 35

E-mail: doicho54@abv.bg

Свиване

Задават ли се нови стъпки в кадрила Пеевски-депутат – Пеевски-следовател?  


42-то Народно събрание, в което Делян Пеевски е депутат от ДПС, избран от гражданската квота, ще бъде разпуснато на 6 август. Предсрочните парламентарни избори ще се състоят на 5 октомври. Два месеца делят тези две дати. В този период (преди обявяване на кандидат-депутатската кампания, в случай че Пеевски отново се включи в изборите) вече бившият депутат от ДПС трябва да направи постъпки да се върне в съдебната власт, защото ако не го направи, прекъсването на стажа му ще означава окончателно...

юли 28, 2014

Свиване

Скандал!  

За първи път това, за което се говори не от днес в политическите кръгове – за свързаност на Борисов с наркомафията, днес лъсва в документ от разработка на МВР. Дали е истински този документ трябва да кажат и то без излишно отлагане МВР и прокуратурата. Защото всяко замитане под килима или отминаване с мълчание ще е престъпление към България. Скандалът е чудовищен. И моде да стане европейски скандал. Все пак става дума за бивш премиер и кмет, който е лидер на водещата в момента политическа сила! Нужни са ясни и безпротиворечиви отговори! Ако е вярно – да има незабавни последствия, сред които излизането от политиката е най-малкото. Ако не е – да бъде убедително опровергано и клеветниците сурово наказани!

Свиване

Чудовищният свят на другия вид хора  

В книгата на Оруел 1984- та e описана една зловеща случка /показана и в едноименния филм/. Висшият партиен деятел от партията на Големия Брат казва на жертвата си нещо такова: „ Не искам да ме лъжеш, че виждаш шест пръста на ръката...
Свиване

ВАС: Системните отводи на съдия-кредитополучател по дела на банката не са нарушение  


Съвсем наскоро Висшият съдебен съвет (ВСС) взе решение да анализира нарасналите немотивирани отводи на магистратите. Мотивите за проверката, изразени от председателя на Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет Незабравка Стоева, бяха, че проблемът с отводите на съдии и прокурори се задълбочава, особено по тежки дела. Така магистратите товарели съвестните си колеги и се отървавали от трудните дела.

За...

юли 25, 2014

Свиване

Градоустройствени  

Понеже след изборите на 5 октомври пак ще трябва да има тежки ограждения пред парламента, ако се състави правителство на ББ и още по-тежки, ако е с подкрепата на Доган, предлагам нещо прагматично, издържано в духа на герберската естетика :-) Да вземат да кандидатстват по някоя европрограма и да се изгради бетонна стена около парламента, вместо сегашните винкели. Да е към 3,70 м висока с 2 КПП-та. А Данчето Фандъкова да направи откъм “Царя” и “Александър Невски по едно биде, като онова, което цопна на “Витошка”. И да нацвъка от ония убийствени тенекета тип “градините на Семирамида”, от които срамежливо надничат дръгливи петунии, с които герберска (естествено!) фирма снабдява вече няколко години София и другите общини, управлявани от ГЕРБ. Така и парламента спокоен, и партийната каса пълна с отчисления :-)

Свиване

Честита коалиция БОСТАН  

Нали знаете какво ще остане от държавата след коалицията БОСТАН (Борисов+Местан), която беше официализирана днес? Не просто обран бостан, а бетониран бостан Иначе за готвеното от БОСТАН ново замразяване на пенсии и заплати се подгответе отсега, ако сте решили да гласувате за тях през октомври. А който си има бизнес, пак отсега да тича при местния ГЕРБ-тартор да му отчита данък “спокойствие”. Казват, че този път 50 процента ще го правят, че имат да наваксват една “пропусната” година.

Свиване

Холандски и австралийски командоси заминават на мисия в Украйна. Една от целите е руският терорист Гиркин  

” За съжаление, системата БУК, която уби нашите съграждани, вече е скрита някъде близо до Москва, но някъде близо до Донецк се крие полковник Гиркин  и неговите колеги. Кой знае, от къде може да дойде възмездието … “ Стийв Нето, офицер от холандските специалните сили заминаващ на мисия в Украйна Министерство на отбраната на Холандия […]

The post Холандски и австралийски командоси заминават на мисия в Украйна. Една от целите е руският терорист Гиркин appeared first on ExtremeCentrePoint.

Свиване

Следващия път трябва да спечелим преди да сме започнали  

„Сто пъти да влезеш в битка и сто пъти да победиш - това не е най-доброто. Най-доброто е да покориш чуждата армия без да се сражаваш.“ – Сун Дзъ

Отстъпвайки като победена армия, управляващите опустошават складовете, взривяват мостовете, отравят кладенците след себе си. Числата в сметката, която ще трябва да плащаме за това, някой да сложи по един позорен ред в биографията си, стремително растат с всеки ден (а дори не е почнало ровенето в гардеробите за скелети и други останки). Това е тактиката на „изгорената земя“ - тактика на окупационна армия, която не се интересува от оцеляването на населението на завладяната територия, а само от това – настъплението на другата армия по петите ѝ да бъде максимално забавено и затруднено, независимо от цената.

Много бяха моментите след началото на протестите на 14. юни 2013г., в които правителството демонстрираше пълна глухота по отношение на гражданството и, едновременно с това, проявяваше необичайна чувствителност, що се отнася до интересите на икономическите и политическите си спонсори, избутвайки напред като национални приоритети, дори преди членството в ЕС, руските енергийни проекти на Балканите.

И това е нормално, да ви кажа. Хората на изборни длъжности са лоялни към тези, които са ги избрали. Ако техният единствен избирател пребивава някъде в кабинет с махагонова ламперия, естествено е, че няма да ги интересува какво викат онези с плакатите на площада, а само това, което с тих глас им съобщава човекът зад грамадното бюро.

Какво ще става сега? Чувам много гласове – от доброжелателни до отвратително злобни – „А сега, сега като дойде новото правителство ще протестирате ли?“

Не се ли усещате, че въпросът е неправилно зададен? Новото правителство не идва като градушката, а като следствие от листчета с отбелязани числа в урните, които имаме право да пускаме през няколко години на избори. Протестите са аварийна спирачка, върху която едновременно скачат гражданите за да спрат отиващия към пропаст влак на цялото общество. Защо трябва да се стига чак до там, до опасността от надвиснала катастрофа, за да се предприеме нещо?

Преди да се протестира трябва да се гласува. И опитът ми от последната година ме води до категоричен извод  – едно малко гласуване спестява много големи протести. Само се замислете, за всички онези вечери и почивни дни, които вместо да посветим на себе си и на скъпите си хора, посветихме на трамбоване по жълтите павета, викове и гняв. Какво ще направим сега? Ще оставим всички тези усилия да отидат нахалост ли? Или в деня на изборите ще направим всичко възможно всеки нормален глас в нашата Родина да бъде максимално мобилизиран?

„А ако един глас не стига?“ – сигурно ще пита някой. „Какво означава моят глас срещу стотиците други купени/контролирани гласове?“

„А може би е време да поработиш за партията, за която гласуваш“, за пореден път да подхвърля тази идея. Наистина, изглежда радикално, да се появиш в някакво квартално клубче или централа с намерението да работиш доброволно за хора, които не познаваш лично, но ако другият вариант означава отново изтощителни протести, ден след ден, вечер след вечер... може би не е чак толкова безумна алтернативата? Партиите са организации като всички други – имат ръководители, имат работници, имат умници, имат досадници... пълната гама като навсякъде в България (тоест има риск от разочарования ;)). Никой не отменя чисто човешкото вписване в колектива.

„Няма за кой да гласувам“ „Няма алтернатива“ „Вие няма ли да правите партия?“ Мисля че вече доказах, че пасивността не е добър избор. Има доста партии – извънпарламентарни, парламентарни, стари, нови, тепърва основаващи се, които покриват огромния спектър от политически желания/мечтания. Все някого трябва да натоварите с очакванията си.

Освен да се гласува, трябва и да се участва по най–разнообразен начин както в управлението на страната, така и в обществения живот по принцип. Парламентарните комисии, където се върши основната работа по изготвянето на закони, са отворени за гражданите. Заседанията на изборните органи – общински съвети, парламент и тн. са публични. Огромната част от информацията, с която се работи в държавната администрация и се генерира от нея и в общините, е публична. Всеки може да зададе въпрос по Закона за достъп до обществена информация и освен когато става дума за нещо много специфично в областта на сигурността и личните данни, има право да научи всичко, за което попита.

Нямате идея как могат да заскърцат дори ръждясалите механизми на съдебната система и прокуратурата, ако подадете аргументиран сигнал за нарушения.

Но ако ви мъчи интровертност и срамежливост, нямате време да участвате като доброволец в предизборни кампании, не се чувствате уверени да ходите по парламентарни комисии и изслушвания, то можете да направите още едно нещо – да си направите блог и да пишете в него, като откровено споделяте какво ви дразни и какво ви радва в обществото – и това понякога е много полезно. Не знаете в каква точка ще ударите и какъв ефект ще предизвикате. Вижте примера на Еленко с митниците.

Възприемете масовите протести като масова поправителна сесия по гражданско участие, като курсове за изоставащи. Някаква работа не сме свършили, ако се докараме до там. Това не значи, че протести няма да има. Демократичната практика по света показва, че протестите са нещо нормално във всяка развита демокрация. Но все пак, те са мощен чук с който можем да подкараме заклинилият механизъм на държавата, те не са инструмент, с който може да се бърника под капака на обществото за фини настройки. Фините настройки изискват неособено труден, но всекидневен ангажимент.

Да се поздравим с първата победила българска революция, която успя да събори едно порочно управление, без да има предвид да качва някого специално на власт,  а просто да въздаде политическата справедливост. Назначаваш мафиоти – падаш от власт. Рано или късно.

Твърде късно, цяла година и няколко милиарда по–късно, но все пак паднаха.



Първата битка е спечелена, остана да си довършим войната.




юли 23, 2014

Свиване

Служебният кабинет не трябва да бракониерства из чужди конституционни територии  

Мой кометар, публикуван в няколко медии, сред които БГНЕС, Тема, Марица, Хаштаг-BG, Репортер и др.:

Президентът Плевнелиев вчера обяви, че щял да назначи служебно правителство, което ще си постави “доста високи цели”. Заговори за големи приоритети на този служебен кабинет и даже за сериозни промени в “подхода в енергетиката и в други важни сектори”.

Тези заявления, дори и да бъдат възприети само като голи политически декларации, трябва да бъдат разгледани в светлината на действащото конституционно устройство и основните принципи на парламентарното управление, които са неговия фундамент. Защото, особено в условията на остри политически кризи и липса на съгласие в обществото, стриктното спазване на правилата е единственият път към стабилизация на държавността.

Изявлението на президента повдига редица въпроси. Като например – има ли право един служебен кабинет да прави сериозни промени в основните сектори на държавното управление? Или – има ли мандат такова излъчено по извънпарламентарен път правителство да ангажира държавата и нацията с дългосрочни решения?

Отговорът на тези ключови въпроси не е предмет на случайни хрумвания, публицистични полемики, политическа конюнктура или амбиции на този или онзи политически или задкулисен играч. Съдържанието и пределите на мандата на служебното правителство, както и известните ограничения в неговите функции са дефинирани и очертани в българската конституционна практика. Както е добре известно, решенията на Конституционния съд, в това число тези, с които се дава задължително тълкувание на конституционни норми, са абсолютно задължителни за всички – от портиера до президента. Такова задължително решение относно служебния кабинет има – Решение № 20 по конституционно дело № 30 от 1992 г., с което се дава задължително тълкуване на чл. 99 от основния закон на България.

В условията на парламентарното управление, правителството трябва да е отговорно пред суверена, чиято еманация по пътя на изборите е Народното събрание. Както подчертава Конституционния съд: “От това произтича ограничеността на функциите на назначеното от президента правителство – характеристика, която трябва да се има предвид при евентуалното му функциониране и при преценка на неговите действия.”

Изрично трябва да се подчертае, че служебното правителство има по-скоро технически характер. То трябва да управлява текущите дела на държавата и да организира парламентарните избори, на които суверенът да се произнесе за посоката, в която иска да върви държавата през следващия управленски мандат. Неслучайно конституционният законодател определя това правителство като “служебно” – заради неговата ограниченост във времето и в целите, които може да си поставя, и заради липсата на демократичната легитимност, която се създава единствено от Народното събрание. Защото президентът, макар и пряко избран, е избран, за да представлява, а не да управлява. В условията на парламентарното управление волята на суверена как да се управлява държавата се формира и въплъщава в Народното събрание, което представителният политически форум на нацията. В парламента е конституционният механизъм онази част от обществото, която не е съгласна с едно правителство, представлявана от парламентарната опозиция да търси сметка на кабинета. При президентът подобен механизъм липсва.

Конституционният съд изтъква съвсем основателно, че известната ограниченост във функциите на служебния кабинет не може да се дефинира конкретно, не може да се изброи изчерпателно какво може и какво не президентският кабинет. Неговите действия трябва да се планират и преценяват конкретно. Цитираното решение на Конституционния съд изтъква още, че поради “естеството на задачите, които решава служебното правителство, както и поради това, че то обикновено не изпълнява една политически формирана и подкрепена програма, трябва да се счита, че упражняването от него на законодателна инициатива е допустимо в рамки, очертани от ограничеността на целите и функциите на това правителство.”

Предвид тези конституционни постулати, трябва да се отчита, че в общия случай едно служебно правителство не може да ангажира държавата с дълбоки реформи и промени във вътрешната или външната политика, защото не е оторизирано от народа за подобни действия и заедно с това не е обект на демократичен парламентарен контрол. Такъв тип действия на един служебен кабинет са възможни, само ако има реален консенсус между основните политически сили – управляващи и опозиция – за конкретни и неотложни мерки. Така се случи, например, с подготовката на валутния борд при служебния кабинет на Стефан Софиянски. Когато такова съгласие отсъства или – още по-лошо – когато има рязко очертано несъгласие по основни параметри на държавната политика в дадени ресори на изпълнителната власт, служебното правителство няма конституционното право да прави нещо по-различно от управление на текущите дела до съставяне на “нормално”, избрано по демократичен път правителство. В този смисъл, например, заявките са “смяна на подхода” в енергетиката излизат извън конституционната територия на излъченото от президента служебно правителство, при условие, че такава промяна не е плод на постигнато съгласие с основните политически сили. С още по-голямо основание хипотезите, които се чуват тук и там, че служебното правителство можело да оттегли кандидатура за еврокомисар, излъчена от редовно, демократично избрано правителство, влиза в противоречие с Конституцията. Това би било възможно само ако няма излъчена кандидатура, налице е съгласие между основните политически сили и излъчването на такава кандидатура е неотложно. Но при вече излъчена от редовно правителство кандидатура, подобен акт би бил неконституционен. Служебният кабинет, естествено, е ограничен в своите правомощия и по отношение на решенията, които изискват предварително решение на парламента – например вземането на държавен заем.

Ограничеността в задачите, които може да изпълнява служебното правителство са свързани и с липсата на парламентарен контрол. Безконтролността, липсата на механизъм политическата опозиция да търси сметка на министрите, прави едно служебно правителство много по-уязвимо от лобистки интереси и прокарване на частни икономически цели. Разбира се, президентът има свои възможности да контролира служебния кабинет, но това не може да замести парламентарния контрол. Още повече при президент, който на думи и на дело е показал, че не представлява единството на нацията, а се ангажира само с интересите на една част от обществото.

Всичко това трябва да се има предвид както от президента, така и от участниците в бъдещото служебно правителство – те нямат мандат от народа как да се управлява България сега, а трябва само да спомогнат държавата да се движи нормално до произнасянето на суверена в предсрочните парламентарни избори. Нищо повече и нищо по-малко. Ако едно служебно правителство напусне тази своя номинална роля, отредена от Конституцията, това би било не само бракониерство в чужди конституционни територии, но и би поставило въпроса за това чии интереси стоят зад “смяната на подхода”, например в енергетиката. Един служебен кабинет лесно може да се превърне в параван на задкулисието. Защото лобистките пробиви се случват и при редовните правителства, които подлежат на парламентарен контрол, а какво остава за едно безконтролно служебно правителство. /БГНЕС

———————-

Борислав Цеков е юрист, председател на УС на Института за модерна политика. Юридически съветник в Народното събрание (1996-2001), народен представител и член на правната и конституционната комисия в 39-то НС, президент за България на Световната асоциация на юристите със седалище Вашингтон, САЩ.

Свиване

За перкото, манифестациите и сектата на протестърите  

Преди години, в епохата на соц-а имаше един перко, който чакаше да дойде време за манифестация. И като тръгне множеството в редици, с лозунги и транспаранти, той се подреждаше отстрани и с маршова стъпка се провикваше “по-бодро”, “вдигнете портрета по-високо”, “леви-леви, раз-два-три…”. Никой не му обръщаше внимание. Но той, горкият, си мислеше, че командва парада. И беше много горд… Сетих се за този перко, като виждам комичните опити на сектата на протестърите да обясняват, че те командват парада – улицата била свалила правителството, протестът на “красивите” бил го свалил… Глупости! Ако говорим сериозно – правителството падна, защото ДПС и Пеевски имат интерес от нова конфигурация…

Свиване

Иларионов: Беше извършен терористичен акт  

Представям ви нова версия за случилото се с малайзийския самолет. Автор Андрей Иларионов, бивш икономически съветник на Путин (до 2005г.), в момента опозиционер. Версията пак насочва отговорността към кабинетите в Москва, но този път като част от сатанински план и от Четвъртата световна война, към която теория Иларионов се придържа. (оригинал, преводът мой) Поради бързането може да има грешки.

снимка

Защо беше свален амстердамският Боинг?

Потокът от информация, който се изсипа за последните пет дни, предоставя достатъчно количество факти за да се стигне до най-вероятния в този случай извод - това беше планиран терористичен акт. 

Поради изобилието на вече публикувана информация, в долния текст не се дават връзки към документи, изчисления, публикации, които в момента се намират в голямо множество по информационните сайтове и са достъпни до всеки заинтересован.

Мястото на разположение на зенитно-ракетния комплекс БУК-М1 по време на пуска на ракетата „земя-въздух“.
Полето около селцето Берегись, близо до селищата Первомайское и Красный Октябрь, южно от град Снежное, югоизточно от гр. Торез.

Контрол върху мястото на разположението и охрана на БУК-М1
Така наречените сепаратисти от Донецката народна република.

Присъствие на зенитно-ракетния комплекс БУК-М1 на бойна позиция, от която е бил произведен пуска на управляемата ракета.
От сутринта до вечерта на 17-ти юли.

Екипаж на комплекса БУК-М1
Руски граждани на редовна военна служба във Въоръжените сили на Руската федерация.

Подчинение на ЗРК БУК-М1
Пряко на щаба на Южния военен окръг на Руската федерация, гр. Ростов-на-Дон
Непряко на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация, Москва.

Предаване (подчиняване) на БУК-М1 на гражданското или военното ръководство на Донецката република
Не е осъществено.

Заповед за изстрелване на ракетата
Генералният щаб на Въоръжените сили на Руската федерация, Москва


Възможно ли е случайно изстрелване на ракетата, довела до гибелта на полет MH-17?
Според техническите особености на изстрелването на ракетата (включително и т.нар. подсветка на вече изстреляната ракета) - не е възможно.

Възможно ли е изстрелване на ракетата, в посока на украинския военно-транспортен самолет Ан-24(Ан-26)?
Поради силно различаващите се характеристики на двата самолета (размер и силует на корпуса, максимална височина, максимална скорост), объркването на Ан-24 (Ан-26) с Боинг 777 е напълно невъзможно.

Защо именно полет MH-17?
По време на целия ден - 17-ти юли, над района на дислокация на комплекса БУК-М1 са преминали няколко десетки пътнически самолета (включително, 20 минути преди това - полетът на Луфтханза Мюнхен-Делхи, минута по-късно полетът на Сингапурските авиолинии Копенхаген-Сингапур) Нито един от тях, освен МН-17 не пострада. Защо е бил избран именно той?

За реализация на подготвения план, на първо време е трябвало да бъдат изключени самолетите на руските авиокомпании, авиокомпаниите на страните от бившия СССР, авиокомпаниите на САЩ, Германия, Франция, самолетите на всички авиокомпании летящи от обратната посока - от юг и изток. Жертвата е трябвало да стане самолет, който лети или от Варшава (столицата на „фронтовите държави“, във водената от Русия Четвърта световна война), или от Амстердам (столицата на „порока“ в концепцията на разложения и греховен Запад, комуто противостои защищаващата истински ценности, ставаща от колене путинска Русия).

Само че катастрофа със самолет от Варшава неизбежно би дала нов импулс на обвиненията на кремълското ръководство в систематични терористични актове срещу поляците. Главното е, че не може да предизвика този ефект, на който разчитат и авторите на този дяволски план. Тъй като единственият полет, летящ от Амстердам е МН-17. Тъй като неговият обичаен маршрут минава по на юг, на руските власти им се налага да затворят 12 въздушни коридора за това, за да оставят на пилотите едиствения възможен маршрут - L980, преминаващ над района на Торез и Снежное. (подчертаването мое - КП). Именно там го е очаквал и квалифицираният, добре подготвен, напълно трезв и точно изпълняващ заповедите на своето непосредствено началство екипаж на зенитно-ракетния комплекс БУК-М1.

Каква е същността на плана „Полетът от Амстердам“?
Проектът „Новорусия“, толкова тържествено обявен на 17-ти април и прицелен към недопускане на интеграцията на Украйна в западните икономически, политически и военни съюзи, се намира на ръба на провала. Възможните последствия от неговото прекратяване за авторите, инициаторите, организаторите са обсъждани нееднократно. Единственият начин да се спаси проектът „Новорусия“ от пълен и кончателен разгром е да се спрат бойните действия на украинската армия в Източна Украйна.

Към 17-ти юли бяха изпробвани и приложени:
- военна съпротива на „сепаратистите“, относително ефективна в началото, а в последно време сблъскваща се с все по-силната и по-силната редовна украинска армия;
- дипломатическият натиск, който се осъществява през Меркел, Оланд и пр., който се оказва, както се видя, недостатъчен.

Беше необходимо ново, доста по-силно средство, способно (според замисъла на авторите) да доведе до „шок и трепет“ приспаната до момента европейска общественост, за да може тя, ужасена от гибелта на стотици свои съграждани, в това число и деца, твърдо да поиска от своите правителства да окажат какъвто натиск е необходим на лидерите на „жидобандеровците“ и „укрофашистите“ и на всяка цена да ги принуди да прекратят бойните действия в Източна Украйна.

Примирието на всяка цена би позволило на Кремъл да подхранва огнището в Донбас с хора и оръжие, едновременно с това институционализирайки и легитимирайки едно голямо украинско „Приднестровие“. След сключването на първоначално примирие трябва да се пристъпи към добре отработените (в Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия) механизми за продължаването му с 5, 10, 20, 30, 50 години, в течение на които донбабвийската (игра на думи Донецк + Зимбабве - кп) и лугандонската язви ще спират Украйна да се присъедини към западните съюзи.

След успешното провеждане на операцията „Полетът от Амстердам“ започна осъществяване на операцията „Миротворец“.

Операция „Миротворец“
Крес получаване на информацията за успешно проведения терористичен акт, главният автор на операция „Миротворец“ се свърза с президента на САЩ Барак Обама, и информирайки го за трагедията, „подчерта необходимостта от незабавно и безусловно прекратяване от двете страни на бойните действия в Югоизточна Украйна. Изразена беше надежда, че американската страна също ще допринесе за стартиране на мирния преговорен процес в Украйна.

В следващите дни всички, без изключение, публични действия на автора (телефонни разговори с лидерите на другите държави, публични обръщения, минути на мълчание) бяха насочени към постигането на прекратяването на огъня от украинска страна. В Европа и САЩ като по команда започна кампания на искания, петиции, протести към собствените правистелства за „незабавно прекратяване на касапницата в Украйна“.

Операцията „Миротворец“ частично успя. П. Порошенко обяви прекратяване на бойните действия в радиус от 40 километра от мястото на катастрофата на MH-17.

Ролята на „сепаратистите“ в операция „Полетът от Амстердам“
Кремъл ги подведе, като ги използва в качеството на главни заподозрени.
- МН-17 беше свален не от „чернухинските казаци“ (на около 40км от мястото, практически невъзможно)
- „Докладът на Безлер“ беше предаден по такъв начин, за да може да бъде прехванат от украинското разузнаване и да бъде представен на света, насочвайки търсенето на виновниците в средите на „сепаратистите“.
- Самият Безлер очевидно е бил шокиран, научавайки (което доказва, че не е участвал в подготовката на операцията) факта на свалянето на пътнически самолет - в сравнение с леденото спокойствие на неговия московски куратор.
- Действията на „сепаратистите“ с телата на загиналите и останките на самолета усилват създаденото впечатление (независимо на тоталното им ръководство от Москва).
- Публикуването на материали от името на Гиркин в социалните мрежи с цел привличане на внимание именно към авторството на терористичния акт от страна на „сепаратистите“.
- Разгръщането на кремълската пропагандна кампания „Това не е Путин!“
- В кампанията са включени ударните пропагандистки сили; на нея клъвнаха дори някои забележителни представители на интелектуалната опозиция (вероятно има предвид Латинина, откъси от която ви преведох наскоро), тиражиращи удобната за Кремъл версия за виновността на „сепаратистите“ (концепцията „маймуна с граната“), версия за която обаче няма никакви основания, тъй като „сепаратистите“ никога не са притежавали такива средства или възможности за извършването на такъв терористичен акт.

„Това не са грузинците. Не са и сепаратистите. Това е трета сила“
- така ми обясняваше, показвайки с очи картата на Русия един офицер-наблюдател от ОССЕ за авторите на терористичните актове на територията на Южна Осетия през лятото на 2008г., които доведоха, в крайна сметка до горещата фаза на руско-грузинската война през август.

Свиване

А уж общественото мнение нямало тежест  

Имало едни къщи в Стара Загора. Незаконни от 10 години. Цигански по стечение на обстоятелствата и по клише. И се събарят. Рядко срещано. Едни обвиняват кмета, други го подкрепят, а както винаги няма една истина.

Еми незаконни са

Да, къщите са незаконни и трябва да бъдат съборени. Това е общинска/държавна земя, т.е. на данъкоплатците. Престъпление е използването ѝ без позволение. Да се толерира незаконно строителство не се различава от това да платим цялата сметка за КТБ. Сумата дори навярно е близка.

Освен това, на места има и сериозни причини да не се строи. Пример за това е прочутото дере във Варна. Тогава незаконните строежи стават дори опасни за останалите жители по един или друг начин.

Изхвърлени на улицата

Тази теза е монета с две страни. Първата е, че построилите въпросните къщи са знаели, че са в нарушение. Въпреки това са рискували, взимали са заеми, строели са и са обзавеждали. Интересен въпрос е как и от коя банка са взели дългогодишни заеми (както се изказа едната собственичка) без нотариален акт и залог, но ще го пропуснем това, че не ми се лежи в затвора.

Взели са риск уповавайки се на бездействието на властите и немощта на общественото мнение да накара последните да си свършат работата. По един или друг начин, властта е решила точно в този случай и този момент да направи нещо. Собствениците на къщите навярно не могат да се жалват. Обществото ликува, защото му се струва, че има най-накрая някаква справедливост.

Закон, справедливост и къде се допират

Възприятието за справедливост на обществото е доста разтегливо понятие. Това е втората страна на монетата. В случая 2/3 от нас са готови веднага да разпънат циганските семейства само защото са такива. Никой не обърна внимание какви са, плащат ли си сметките, колко деца и образование имат – клишетата бяха разлепени навсякъде като плакати преди избори. Съвсем друго беше отношението на всички с къщите в рибарското селище. Спомняте ли си случая? Това, например, не е справедливо.

Справедливостта в очите на обществото има силна склонност да залита към линч или помилване. Логиката на закона е друга и цели справедливост лишена от предразсъдъци, политика и моментни увлечения. Приложението на закона у нас, разбира се, е друга тема, която ще спомена след малко.

Хартата за правата на човека не е случаен документ, а в практика на съда има казус, в който е отсъдено, че бездействието на властите години наред е позволило създаването на дом, трайното установяване и икономическо обвързване с дадено място. Изгонването на семействата от тези имоти, според съда, нарушава гражданските им права. Това е разбирането на справедливост на хартата и интерпретиращите я.

Отделно от това се чуха становища, че след 10 годишен период на ползване без санкции, един такъв имот де-юре може да мине в частни ръце. Не съм чел закона и не знам дали има други условия. Пред журналисти семействата казаха, че са се опитали да узаконят къщите, каквото и да означава това. Дали са действали по този закон, не знаем. Във всеки случай, ако общината е блокирала опитите им, при условие, че имат право, то общината носи вина, а не ромите.

Защо сега и защо те

Общината твърди, че и други пъти се е опитвала да изгони ромите от там, но по политически причини (според общината) не се е случило. Това обаче не е обяснение защо 10 години Стара Загора не е обърнала внимание на този проблем. Ако наистина има нарушение, то някой трябва да бъде наказан за прикриването му. Ако пък ромите успеят по споменатия горе закон да придобият имотите или пък успеят да осъдят държавата, то отговорните служители трябва да бъдат съдени за умишлени действия и бездействия, с които са ощетили държавата. Това, разбира се, е в кръга на пожеланията, защото до сега нищо подобно не се е случвало.

Това, което се случи обаче е да бъдат съборени незаконни постройки. Не хотели, ски лифтове, вили на политици или известни барбекюта, а цигански къщи. Обществото ликува, защото си мисли, че има справедливост. При прилагането на закона обаче не трябва да се прави разлика между тия къщи и лифтовете по Банско. Последните стоят, защото половината български политици се изредиха да обясняват как ще се провали ски туризма ни и има надделяващ обществен интерес. Но са си незаконни де. Част от обществото ропта, друга си купи дневна карта и се пусна няколко пъти по незаконните писти.

Подобни аналогии може да направим много. Не приемам аргумента „точно тия къщи ли са най-големия проблем“. Да, проблем са също толкова, колкото и всяка друга незаконна постройка. Това обаче означава, че и към всяка друга незаконна постройка трябва да има аналогични действия. От обществена гледна точка това е най-големият проблем в този и други подобни казуси – законът се прилага избирателно по най-ниската линия на съпротивление. В случая ромските семейства не могат да лобират, не могат да си купят общинар или да пълнят партийни каси. Обществените настроения в стил „мразим расизма и мангалите“ ги правят още по-лесна мишена.

Обществено мнение, но не точно

Всъщност именно очакваната реакция у обществото е другата причина да паднат тези къщи. Притеснителен сигнал за България е, когато общинарите и кмета гонят политически дивиденти с изхвърляне на ромски семейства на улицата. И се получи – предостатъчно хора одобряват този акт, защото си мислят, че най-накрая са чути от властта. А Банско? А националните паркове? Не, там проблемът не е по-голям – същия е. Защо там стоят незаконните имоти на правилните хора?

Събарянето на тези къщи за някои беше пример за добре свършена работа. Реалността може да се окаже точно обратна, ако Съдът за правата на човека осъди България и се окаже, че „по-добре късно, отколкото никога“ не съществува в правния мир. Единственото, което беше показано еднозначно е, че общественото мнение има сериозна тежест. Започнали сме сякаш да забравяме това. В случая някои политици се възползваха от зле прикритата ни ксенофобия. Ако открием положителните черти в народопсихологията ни, може и да свършим нещо полезно.

А къщите… те са съборени. Ромските семейства ще получат обезщетения от данъкоплатците, т.е. от моя и твоя джоб, защото аз и ти сме избрали точно тия политици и не сме успели да ги накараме толкова години да си свършат работата. Тук вече ние сме си виновни. С парите навярно ще си купят апартаменти, навярно земя и ще построят нови къщи. Ще си плащат сметките, както до сега, децата им ще ходят на училище, както до сега и ще имат средно под две деца, както до сега. Кое и кога от тези неща ще промени клишетата ни един за друг, остава истинския въпрос.

Това, както и кога ще спрем да позволяваме да ни делят на групи и нападаме един друг, а ще започнем да задаваме въпроси.

Свиване

Десет препоръки към Реформаторския блок  

Не са мои, направи ги във Фейсбук моят приятел Никола, известен повече като NiCodil, и тъй като ги споделям напълно, давам им място и тук:

1) Индивидуално членство. Голяма част от избирателите ви гласуват на принципа "последен шанс за обединение".

2) Скрийте кухнята. Никой не иска да гледа как редите листите. Избирателят го интересува как бихте управлявали държавата в условията на огромна криза, а не какво мислят заместник председателите на партиите един за друг. Създаването на желязно правило да не се говори за вътрешните ви драми пред публика ще бъде голяма победа на здравия разум.

3) Повече местни, непартийни, млади кандидати по районите и то на избираеми места.

4) Съобразявайте се с реалността: блокът е все още малък. Фокусът трябва да е върху бързия и стабилен растеж. Избирателят трябва преди всичко да знае, че ще ви има и след 5 години.

5) По-малко Костов. Време е.

6) Микрофинансиране. Събирайте пари през интернет, ще се изненадате колко много съмишленици имате по света, които може и да не успяват да гласуват, но биха дарили 10 евро за кампанията ви. Обещайте след изборите пълен отчет на приходите и разходите.

7) Продължавайте да бъдете честни. Радан Кънев има едно качество, заради което вярвам, че от него ще излезе голям лидер: признава грешките на блока.

8) По-малко идеологически приказки за дясно и ляво. Повече от избирателите ви са икономически десни така или иначе. Но в случая мафията се опитва да открадне бъдещето на децата им. Поне за мен ключовите думи са "законност", "Европа" и "растеж". В този ред на мисли, последните пет години мозъкът на българския избирател е обилно промиван с илюзията, че големите инфраструктурни проекти, вкл. руските енергийни такива, могат да донесат просперитет. Просперитетът ще дойде от малкия бизнес, когато всеки е отговорен за дохода си и защитен от правораздавателната система.

9) Някъде из програмата трябва да бъдат написани следните думи "Мащабна Медийна Реформа, осигуряваща прозрачност на собствеността, плурализъм и обективност"

10) Ясно е, че ДПС е голямото чудовище, което трябва да бъде победено. Ясно е, че вече никой няма да гласува за "антикомунизъм". Но бъдете безпощадни към БСП - тази партия трябва да понесе своята отговорност.

юли 22, 2014

Свиване

Еко рали България 2014 – една по-различна надпревара  

Фотография: ecars.bg

Фотография: ecars.bg

Предполагаме, че щом четеш този текст, не си от хората, които изпитват неистово удоволствие от преминаването на първите триста метра след светофара на втора, съпроводено от отчаяните вопли на двигателя, съответното въртене на гуми и, не на последно място – изгаряне на около литър гориво, без да говорим за огромното количество газове изхвърлени при тази ненужна в градски условия операция. Възможно е дори напротив – да си горд собственик на хибриден или електрически автомобил, или да караш на метан. Ако е така – имаме нещо интересно да ти съобщим.

Този уикенд за втори път в България ще се случи Еко Рали България – състезание, в което думичката рали е по-скоро за цвят. Понеже в него участват единствено пртедставители на вече споменатите по-горе категории автомобили, а целта не е да изпревариш всички с цената на счупени тенекии, изхабен каучук и разнебитена скоростна кутия, а просто да стигнеш до края. И по-точно – да стигнеш до края в точно определено време, нито по-рано, нито по-късно. Зашеметяваща концепция, която демонстрира чудесно много от нещата, за които ние тук си говорим вече повече от седем години.

Маратонът е организиран от Световната организация по автомобилизъм (FIA), а в България идва благодарение на Българска Асоциация по Автомобилен Спорт. Всеки може да се запише за участие, стига автомобилът му да отговаря на условията (тази година записванията приключиха, но сме убедени, че предстоят още издания). Така че заповядай тази събота пред Гранд Хотел София, за да видиш как се справят колегите.

Състезанието започва в 8:00 часа на 26 юли, събота. Още инфо има тук

 

Свиване

Д-р Николай Михайлов: АМЕРИКА БЕШЕ НАДЕЖДА. СЕГА Е ДРУГО  

Интервю на Калина Андролова с д-р Николай Михайлов
Брой 3 на a-specto
(дигитализация – kalki@mail.bg )

КАКЪВ Е ТОЗИ ОСОБЕН ПУБЛИЧЕН КОНФЛИКТ МЕЖДУ РУСОФИЛИ И РУСОФОБИ, ОБОСТРИЛ СЕ НАПОСЛЕДЪК В НАШАТА РОДИНА? НЕ ЗВУЧИ ЛИ ТВЪРДЕ ПРОВИНЦИАЛНО? КАКВО Е РУСОФОБИЯ У НАС, КОИ СА РУСОФИЛИТЕ?
Този сблъсък има един дълбок и един конюнктурен смисъл. Първо, за второто. Десните, или тези, които наричат себе си десни, се нуждаят от враг. И тъй като идеологическият сблъсък между сините и червените е загубил острота, налага се да се потърси враг. По въпросите на управлението (сините и червените) са практически неразличими, притиснати от обективната принуда на неизбежните решения. Дясната изключителност не може да бъде защитена на територията на управлението. Не съществува експертен патос, но съществува русофобски патос. Русофобията е великолепен шанс за стряскане на одрямания електорат. Комунистическата заплаха е преобразувана като руска заплаха. Търси се враг, по-убедителен от Мая Манолова. Десницата актуализира русофобията като резервен репер, това се случва. Тази фобия обаче става само за вътрешноведомствена употреба, нацията не разбира тази фиксация и няма да я приеме, защото тя има отвлечен и леко маниакален характер. Нека добавя, че русофобският патос съдържа и един допълнителен мотив, а именно, че набавя външна значимост. Ключовите русофобски фигури изпускат ритмично към щабквартирата потвърждения за лоялност в ритъма на глобалната пропаганда. Знаят какво трябва да се говори и кога да се каже. Клакъорството е професионално. Когато умен човек говори глупости с постоянството на програмиран, става ясно, че е програмиран. На каква цена? Не знам.

Едва от учредяването на СДС насам Русия не е проблем. Става дума за дълга история, както е известно. От абдикацията на Александър Батенберг до съветските танкове и до Радан Кьнев, ако това не ви разсмива. Има какво зло да се каже за руската имперска политика, но то не се дължи на обстоятелството, че Русия е зла, а че е империя. Образът на Русия се двои в официалното българско самосъзнание, но дълбоко в националната ни свяст Русия е освободителка. Това ми се струва безспорно. Захари Стоянов, който не е никакъв русофил, казва, че името Русия е произнасяно по онова време като второ по святост след името Христос. Ex Oriente lux. От изток е светлината. Възможен ли е дядо Вазов без любовта към Русия, без руската освободителна мисия? Едва ли. Припомням, че връзката между България и Русия е духовна, и ако не се ужасявате от думата – мистична. Верова и кръвна. Банално, но истина. Тази връзка изтънява за новите поколения, но все още е жива. Народите помнят по-дълго, отколкото подозират.

РАЗГРАНИЧАВАНЕТО НА РУСКО И СЪВЕТСКО НЕ Е ЛЕСНА ЗАДАЧА.
Не подценявам сериозността на този въпрос. Солженицин твърди, че руският комунизъм е вносно явление, импортна стока. Ричард Пайпс, авторитетен изследовател на руската револкщия, настоява, че руският комунизъм е автохтонно явление. Съществува история или ако предпочитате, конспирология, отнасяща се до Ленин и внасянето му от Запад в пломбиран вагон. Едно е безспорно, комунистическата идеология е европейски феномен, една от трите конкурентни идеологии на модерността наред с фашизма и либерализма. Какво прави в такъв случай една изрично западна идеология на руски терен? Не в страна с развит фабричен пролетариат, а на терена на изостанала аграрна държава? Нямам компетентност да обсъждам историята на руската революция, но в симбиозата на Ленин и Маркс се крие загадката на особено сродство. Срещата на марксисткия утопизъм с руската есхатология произведе болшевишкия бунт и сталинската империя. Руската история е райско мечтание и апокалиптичен ужас. Екзалтация и разточителство на човешки живот.

Най-изразителното нещо, което съм чувал за краха на съветската империя, принадлежи на писателя Александър Проханов, един пасионарен руснак, председател на консервативния Изборски клуб. На въпрос, защо рухна съветската империя, отговоря така: „Защото се раздвижиха костите в Сибир”. Ето момента на ужас. Не ми се иска да повтарям клишетата за руския духовен тип, но е добре да си припомним Бердяев, защото думите му имат характера на инструктаж включително и по българския въпрос: руският човек може да бъде само светец или разбойник, но никога порядъчен. Буржоазният регламент е за джентълмените във фрак. Търси се екстаз и в двете посоки – на доброто и на злото. Екстазът е важен, методът е вторичен въпрос. Стабилизацията в средната буржоазна възможност не е интересна. Русия не е избор според размера на българския човек.
Съществува фундаментално единство на руската история независимо от нейните перипетии и идеологически несъответствия. Базисна консервативна интуиция. Една от основните задачи на Изборския клуб, за който споменах, е да изработи доктрина на помирението между частите на руската история, между белите и червените. Кремъл днес е комбинация на имперски романовски стил и сталински класицизъм. Путин е хибрид, двусмислица и намек. Солженицин призова руския народ да се покае, за да се помири, той вярваше в това, което сам наричаше традиция на всенародното покаяние. Разкая се с хистерични обертонове знаменитата интелигенция от либералното прозападно крило. Разкая се и презря страната. Днес я наричат пета колона. Руската провинция е в покой. До следващото „раздвижване”.

НЕКА ПАК ПОВТОРИМ ЗА РУСОФОБСКИТЕ НАСТРОЕНИЯ У НАС. САМО АНТИСЪВЕГСКОТО ЛИ ГИ ПОДХРАНВА?
Който няма кураж, трепери, който има – мисли, фобиите са за лечение. Опитах се да кажа нещо за българската привързаност към Русия извън просъветската носталгия на третата възраст и евразийския интерес на по-младото поколение, доколкото го има. Най-дълбоката връзка е в православното вероизповедно единство, руската култура и възрожденския освободителен мит. Това е общо място. Възражението, че всичко това е минало, не ми се струва валидно. Определящите влияния са живи в архаичната памет, в колективния несъзнаван пласт. Русофобията има собствена валидност с позовавания на националния интерес и изброяване на исторически поуки. Тази позиция не може да бъде априорно дисквалифицирана като банален антикомунистически предразсъдък, какъвто за съжаление много често е. Големите народи покоряват, малките се борят за самостоятелност с компромиси и жертви. България стартира свободното си историческо битие с нещо като превод на белгийската конституция и мечта за дребно буржоазно осъществяване по мярата на българския човек. България няма да се хвърли в прегръдката на руската мечка, защото няма да е себе си в тази прегръдка. Една част от българите преживяват Русия като перманентен риск от поглъщане. Ото Ранк, един от учениците на Фройд, нарича това страх от смъртта, страх от загуба на индивидуалност, от поглъщане. Външните преживяват Русия амбивалентно като привличаща бездна. Най-силно уплашените са най-силно привлечени. Ужас и възхищение в отделно взетата трепетна душа. Ще излезе, че русофобите са ужасени русофили. Мисля, че българската, условно казано, русофобска публицистика заслужава лека ирония с психоаналитичен привкус, иначе ще трябва да я обявим за дежурна и субсидирана. Проблемът на България не е Русия, а Европейският съюз и по-общо упадъкът на Запада. И разнообразните рискове, свързани с този процес. Президентът Плевнелиев обича да плаши с Русия, но това е недоразумение. Говоря за президента.
ИМАМЕ ЛИ ОТНОВО СТУДЕНА ВОЙНА, ИЛИ ТЯ НИКОГА НЕ Е СПИРАЛА?
Евразиецът Александър Дугин, основателят на руската геополитическа школа, би казал, че става дума за парадигматичен сблъсък на морската със сухопътната цивилизация, на митичните чудовища Левиатан и Бегемот. Сблъсък, който никоя от страните не може да си спести. Шпенглер описва Русия като апокалиптичен бунт срещу античните основи на цивилизацията. Описва руското с неологизма с das russentum – рускост, доколкото не съществува начин за осмисляне. „Умом Россию не понять”, както е казал поетът. В перцепцията на Запада Русия е дълбоко провокативна, апокалиптично напрегната и рискова. Един съвременен руски мислител вярва, че предназначението на Русия е да свидетелства за вечните ценности в апокалиптичния период на историята. Както е тръгнало, това ще се окаже вярно. Напоследък прочетох в книга на Юрий Мамлеев, когото наричат новия Достоевски, че Русия е нещо като четвъртия ипостас на Бога, съвечна на Бога Тайна. Ако изчезне исторически, ще продължи да съществува в лоното на Бога като Негова любима идея. Това е написано в жанра на философска проза без капка ирония. Западът не знае какво да прави с този екстаз, с мистическата мегаломания на консервативното руско съзнание. Типичният либерал ненавижда тази свята или разбойническа неумереност, той иска ред, собственост и покой. Западът се бои от Русия като от нещо, което не разбира. Русия е ирационален остатък, самото неразбираемо в огромен мащаб. И за да се успокои, я описва като бензиностанция с атомна бомба. Освен това, нека го кажем накрая, защото ми се струва банално: Русия е и огромна неколонизирана територия, суровинен източник с неизчислими богатства под вечния сибирски лед. Русия трябва да бъде либерализирана по западен образец, подведена под здравия буржоазен разум, разчленена на части и довършена. Александър Зиновиев казва нещо забележително. През периода на Студената война Западът се целеше, но не в комунизма, а в Русия. Мисля, че това е много важна мисъл. Русия е врагът. Русия не може да бъде укротена, нормализирана, образът й е видим през снежна виелица. Русия се мъчи да бъде буржоазна, но не успява. За Запада това означава, че тя е необитаема, трудно обитаема.
В ТАЗИ ВРЪЗКА КАКВО МИСЛИТЕ ЗА ПУТИН?
Путин е щастливо съвпадение на средни качества, съветски антропологически стандарт, „савок” от епохата на Брежнев. Вербовчик в Германия, подло и манипулативно занятие, но с приятен бонус – обикнал немската наливна бира. Когато Елцин го изведе, за да го покаже на света като свой наследник, впечатлението беше близко до шок от невзрачния избор. Но само дотук. После паднаха главите на Елциновата олигархия, която освен пари поиска и власт. Гусински, Березовски, Ходорковски и т.н. Путин е патриот-макиавелист, самодържец с монголоидни черти и срамежливо излъчване между пристъпите на едва сдържан гняв. Путин е консерватор-либерал, гъвкав и стоманено твърд реал-политик. Характерната му безличност го прави да изглежда демон или ангел на имперската реставрация, инструмент на руската имперска воля. Проблем за консерваторите е, че се бави да учреди опричнина от патриоти, за да ликвидира либералната пета колона, настанена в ключови министерства, медии и обществени учреждения. Говорят дори за шеста колона на собственото му обкръжение, на близкия му приятелски кръг. Кошмарът на руския консервативен полюс е да не се окаже, че самият Путин е либерал, осъзнато или без да подозира. Тези страхове не са безпочвени. Някой беше казал, че в Русия само правителството е либерално, под него е архаика. Русия се съветизира, както споменах, припомня си Сталиновия образ като образ на победата. Възстановяват сталинската иконография. Присъствали на приема в Кремъл по повод на Деня на победата свидетелстват за рязка съветизация на стила, за прожекция на документални кадри със Сталин в главната роля и т.н. Този процес протича по логиката на предвоенното време – във въображението или реалността, все едно. Но Русия не може да се ресталинизира, с това е свършено основно поради обстоятелството, че тя е колонизирана от собствения й либерално ориентиран прозападен елемент. Русия вдиша либерален дух след Елциновите реформи и вече не е същата. Ключови министерства се ръководят от либерали, от тези, които консерваторите наричат „предатели”. Остава да се провери твърдението отново на Зиновиев, според когото Русия няма да преживее рухването на комунизма, най-голямото според него постижение на руската държавна история. Две са възможностите, казват консерваторите: велика империя или нищо.

ИНТЕРЕСНО Е КАК ПУТИН СЕ ОКАЗА ПАЗИТЕЛ НА КОНСЕРВАТИВНИТЕ ЦЕННОСТИ, А ЕВРОПА ГЛАСУВА ЗА „БРАДАТА ЖЕНА” НА ЕВРОВИЗИЯ? ЕВРОПА ОБСЪЖДА ТРЕТИЯ ПОЛ, ИНЦЕСТА, ДЕТСКАТА ЕВТАНАЗИЯ, ЕДНОПОЛОВИТЕ БРАКОВЕ И Т.Н., ДОКЪДЕ МОЖЕ ДА СТИГНЕ МИТЪТ ЗА „ЧОВЕШКИТЕ СВОБОДИ И ПРАВА”?
Либералната цивилизация е в декадентска фаза, в безпътица от пресищане и скука. Животът на запад се преживява като приятен и безсмислен. Това е общият тон, екзистенциалната норма. Свободата е свободна да се забавлява. Свободата е желание. Желанието е свято. Триумфът на Кончита Вурст е религиозно събитие, епифания. Кончита Вурст, тази светица/светец на късния либерализъм, е емблема на Запада, негова инфернална покровителка. Министърът на външните работи на Великобритания каза по този повод следното: „Победата на Кончита Вурст е по-важна от референдума в Донбас”. Каквото и да е искал да каже, казал е същественото: ние сме в дементна или ако предпочитате, в ювенилна фаза. Всичко, което изброявате във вашия въпрос, е само прелюдия. Семейството е раздърпано и пародирано. Рекламира се с образа на кърмещата майка Елтън Джон. Дебне ни кошмарът на биологичното неравенство, на генетично усъвършенствания елит. Един от героите на Достоевски, мисля Шигалев, пророкува преход от безгранична свобода към безгранична деспотия. Цивилизациите не умират от убийство, а от самоубийство. Много интересен парадокс е, че същият този либерализъм, който възниква исторически като идея за ограничаване на ролята на религията, в публичната сфера свършва като господстваща религия с идоли, светци, догматични положения и закони срещу кощунството. Политкоректността принуждава да се говори по определени въпроси само с шепот и ослушване. Свещеник в Швеция казал от амвона, че хомосексуализмът е грях и на изхода бил арестуван. На Запад съществува разпространено несъгласие с този ред на нещата, но то има ограничена публична видимост поради медийната цензура и заплахата от остракизъм и репресия. Съществуват отработени медийни процедури на публичен линч за грехове срещу либералния новоговор. Къде са борците за свобода на словото, питам се. На този фон Путин има всички шансове да се състои като глобален лидер на консервативната съпротива. Путин е уважаван на запад повече, отколкото предполагат. Възраждането на традиционалистките и националистическите движения означава преориентация към европейския културен корен и симптом на съпротцва срещу ексцесите на либерализма и паразитизма на брюкселската бюрокрация. Проблемът с имиграцията и суверенитета върху националните бюджети не е всичко. Става дума за културна съпротива.

СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ АМЕРИКА ЗА ТЕЗИ 25 ГОДИНИ ОТ ПАДАНЕТО НА КОМУНИЗМА ЗАГУБИ НАЙ-ВАЖНОТО – ТОЗИ ОРЕОЛ НА СПРАВЕДЛИВОСТ, НА ПОЧТЕНОСТ, КОЙТО ИМАШЕ (ТОГАВА, КОГАТО ВСИЧКИ ПОГЛЕДИ НА ОСТАНАЛИЯ СВЯТ БЯХА ВПЕРЕНИ В „САЩ КАТО ПАЗИТЕЛИ НА ЧОВЕШКИТЕ ЦЕННОСТИ”) ?
Не мога да не се съглася с вас. Америка изгуби престиж на глобален ценностен страж, на гарант на човешките права. В сила е едно широко разпространено раздразнение от това, което се описва като арогантност и политика на двойно счетоводство. Студената почти мъртва физиономия на Нюланд, американския комисар по европейските въпроси, и нейното fuck EU изповяда напоследък нещо от скритата арогантност на американската дипломация. Цяла серия от огромни компромиси с етиката на политическото поведение и здравия смисъл силно подкопаха авторитета на тази свръхсила.
Вземете войната в Ирак и бесенето на Садам. Това, струва ми се, стига. Повечето, ако не всички военни кампании на САЩ, завършват с хаос. Принудителната модернизация на „племена и народи” изгражда образа на глобален жандарм и във фантазията – на психопатна свръх-Азова фигура, заета да обосновава морално садистичните си пориви. Обама коригира донякъде този образ, но моралният престиж е до голяма степен пропилян. Тъгата на американския консерватор е, че Америка проваля месианското си предназначение, това, което още през XIX век са нарекли manifest destiny – американска съдба, предначертание, дълг. Митът за провиденциалната американска роля, за американската нова земя и ново небе, който преселниците от Стара Европа трябва да създадат. Съгласно тази месианска идея, жива до Рейгън, американският народ е надарен със съдба, дълг и добродетел да бъде пример, еталон и мяра на преобразения свят. Американският империализъм, изводим от този мит, е специфично изкушение за агресивен износ на свобода, добродетел и разум. Неоконсервативният ентусиазъм на Буш-младши беше може би последната проява на този месиански експанзивен порив. Извън по-тривиалните мотиви на агресията, разбира се. Големите народи са месиански народи, заложници на въображение с планетарен мащаб. Ако месианският мотив не е в съзнанието, ще го открием в подсъзнанието, проявен в „лапсусите” на поведението и речта. Напоследък и Обама дори с неговия чаровно смътен произход говори за „американската изключителност” в рязък дисонанс с неговия либерален ироничен стил. Ето още един допълнителен отговор на вашия въпрос, защо Русия и нейният Путин са обект на такова голямо американско нетърпение. Защото се сблъскват месиански претенции, концепции за изключителност. Америка, територия на старозаветна библейска мечта, срещу византийската идея за Москва като „трети Рим”, автентично православно царство, последен рубеж срещу апокалиптичното нашествие на Антихриста. Америка е в упадък от гледна точка на нейната „изключителност”. Историкът и бивш кандидат-президент Патрик Бюканън написа книга със заглавие „Смъртта на Запада”. Информативно четиво. Америка има олеми, трудно решими проблеми: външни врагове, демографска дестабилизация, културен упадък. Драмите на Брутния вътрешен продукт на този фон са вторичен въпрос. Европа има към Америка в най-добрия случай амбивалентно отношение. Извън Европа отношението е изчистено и не налага коментар. Съветската империя беше идеократична империя, диктатура на идеология, изключваща свободната съвест. За световната либерална общност съветската империя беше грандиозен скандал, империя на злото. Магическа власт на мъртвото слово, както казва Пастернак. Реакцията на съпротива беше бунт на духа срещу духа на тиранията. Америка беше освободител, Рейгън пророк. Неговият призив: „Господин Горбачов, срутете тази стена!”, е най-безспорното нещо, което това поколение е преживявало. Америка беше надежда. Сега е друго…

СЛУЧАЯТ „УКРАЙНА” – УДАР СРЕЩУ РУСИЯ ИЛИ АВТЕНТИЧНА ПРОЯВА НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО?
Мисля, че е казано почти всичко за тази история, ще кажа накратко какво ми се струва. Дълго подготвяна кампания като елемент от стратегията за дезинтеграция на Русия, парче по парче. Западна Украйна не иска, не бива и не може да съществува в обсега на Голяма Русия. Човекът от Западна Украйна има свято право да избяга от руския свят. Но украинците са заложници на американския геополитически интерес и ще пострадат. Има нещо трагично в украинския сюжет. Майдан е управлявана акция с ентусиазираното участие на местен седесариат и шпицкоманди. Към това, или по-точно преди това – пет милиарда поощрение от нарицателното Нюланд. Действащият политически елит прояви чудотворната глупост да забрани руския език на изток и да изкопае пропаст между двете украински части. Ако не са имали предварителен план да разполовят Украйна, разбира се. Твърдят, че Източна Украйна е манипулирана от Путин, което със сигурност е вярно, но само частично. Крим е по неизбежност руска територия, тя никога не е мислила себе си различно. Американската анексия на Крим е възможна само ако Путин е идиот, предател или и двете. Но Путин не е идиот, а патриот. Идиот е за Икономедия. Медийната обработка на украинската ситуация от СИИ е безобразие. Същото като това на канал 1 на руската телевизия. Съветски електронен поток. Украйна изглежда разтерзана от вътрешни страсти и цинично външно вмешателство. Украйна е олигархат, плячка на плутократи. Подозирам, че основният проблем на украинците не е нито Америка, нито Русия, а местните монструми. Те притежават страната и никой няма да им я отнеме, защото ще се разберат, с когото трябва. Източна Украйна има повече шансове да се справи с този проблем. Но после и там ще се настани широкодушният руски капитализъм и всичко ще си дойде на мястото. Украйна е тъжна приказка.

КАК ВИ ИЗГЛЕЖДАТ БЪЛГАРСКИТЕ ЛИБЕРАЛИ – ПОЛИТИЦИ, ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ И ПР.?
Не е ясно, доколко са свободни в качеството им на либерали. Имам чувството, че загубиха нещо от патоса на свободата и че ги владее патос на властта. Официалният български либерал е разядосан, че не владее положението. Струва му се несправедливо и затова е възмутен. Казва, че възмущението му има морален произход, но това не е сигурно. Прелестната седесарска бохема от 90-те старее, губи културно темпо и виси неудовлетворена. Началото беше многообещаващо за нея, но нататък положението й се усложни. В България управлява друга олигархия, тя владее положението и дърпа конците. Мисля, че в дълбочина проблемът е да бъде приютена, почетена и субсидирана. Това искаше и късно-социалистическият елит, това иска всеки български елит. В България елит означава привилегирован до властта. Не-привилегирован елит е вътрешно противоречие, обществен скандал и вина на властта. Моралната характеристика на властта, нейната приемливост или неприемливост, е в пряка зависимост от способността й да им угоди. Всичко извън червените боклуци е добро. Борисов не е червен боклук. С мафията срещу олигархията. С Борисов срещу Орешарски. Цяла серия от груби грешки на съзнанието. Това двойно морално счетоводство провали протестите и хвърли сянка на съмнение върху оценъчната способност на неговите идеолози. Като казвам, че един стандартен, красив и интелигентен български либерал изглежда несвободен, имам предвид тъкмо класово-партийния характер на неговата публична морална приповдигнатост. Щом спечелят властта с помощта на когото и да било, утихват. И става ясно.
ЗАЩО НПО ОРГАНИЗАЦИИТЕ, КОИТО СА ВСЪЩНОСТ ЕДНИ СКРИТИ ПОЛИТИЧЕСКИ ДОКТРИНЕРИ, ФИНАНСИРАНИ ОТ ЧУЖБИНА, ИМАТ САМОЧУВСТВИЕТО ДА ОПРЕДЕЛЯТ ДНЕВНИЯ РЕД? (ДВАМА ЧОВЕКА ОТ ЕДНО НПО МОГАТ ДА СЕ ИЗПРАВЯТ СРЕЩУ АВТОРИТЕТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАР0ДНОТО СЪБРАНИЕ, ЗА КОГОТО СА ГЛАСУВАЛИ НАПРИМЕР 1 МИЛИОН ДУШИ, И ТЕ ОСПОРВАТ НЕГОВИЯ АВТОРИТЕТ.)
Защото се преживяват като резидентура на световния хегемон, като културен авангард и колониално присъствие. Местният контекст е непълноценен и зависим, той трябва да бъде направляван. Правителственият дизайн е и тяхна отговорност. Редят правителства в задкулисието, без да им мигне окото. Това е работното им настроение. Тези организации възникват през 90- те като агенти на въздействие в „полуварварска” страна. Предназначението им е да мислят демокрацията и да сервират мислите си на инфантилното общество и на незрелите институции. Не може да им се отрече известен принос в изграждането на демократичната инфраструктура в началото на прехода. И левите, и десните работеха с присьдружни НПО организации. Но посредническата им роля пострада от развращаващото влияние на парите и от деградацията им до нещо подобно на котерии. формираха се параполитически общности, основани на персонални контакти, интереси, споделена история, трапези и прочее родово-приятелски меланж. Когато тези, условно казано, клики губят влияние, губят и търпение. Мрежата, в която се люлееха, изтънява и започва да се къса. Закъсват психически, изнервят се, застрашени от маргинализация и безпаричие. Това ги революционизира и в отделни случаи вбесява. Когато НПО се появят на площада разбунтувани, за да свалят или качват правителства, то е, защото се чувстват застрашени или защото се чувстват обнадеждени. Но и в двата случая са съзнателно или несъзнателно себични. Това не признават и никога няма да признаят поради изходната им предубеденост на идеен авангард, прогресивна цивилизоваща сила и, марксистки погледнато, на материално заинтересовани лица. Фундаменталният дефицит на НПО-човека е неговият „дефицит на иманентност”, както се изразява Александър Панарин, един изключителен руски мислител. Либералният елит от НПО не е от тук, а от там, много повече от там. Имат комплекс за родово превъзходство, фикция за знатен произход. Произхождат от голямото престижно семейство на референтната група – на лидерите на „златния милиард”. Това ги прави да изглеждат различни в неприятния смисъл на думата. А не обстоятелството, че Сорос е евреин. Нищо, че е евреин.
КАК СИ ОБЯСНЯВАТЕ, ЧЕ ТЕЗИ ХОРА ОТ НПО-ТАТА СА НЕПРЕКЪСНАТО ИЗ МЕДИИТЕ, КАКВА Е ТАЗИ МЕДИЙНА СВРЪХПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ?
Това е така по силата на разнообразни зависимости или просто по инерция. В отделни случаи по компетентност, която не може да се отрече. Силно представено е дясно- либералното крило на българската публичност, историческият антураж на СДС, традиционните сини. Но в това няма изненада. Лидерите на неправителствения сектор са по идея лидери на общественото мнение. Такава е функцита им по генерален замисъл. Повтарям, нищо не може да бъде разбрано от манталитета на българската либерална общност, ако не се разбере, че тези хора са „качество” по самочувствие, представители на по-добрата част от човечеството. Настоявам върху това, час- тично като тяхна защита. Те са, изкушавам се да употребя жаргонната дума „готини”. Агенти на българското Просвещение, сол на земята и светлина в мрака „в страна на смъртна сянка”. Техният патос е върховенство на закона, гражданска зрелост, пълнолетие на разума. Модерен патос. Те са прогресивни. В това се състои техният апостолат, квазирелигиозният характер на тяхната мисия. Как при това положение човек да устои на изкушението да се мисли прав във всички възможни отношения? За какво му е на него съмнението? И как да понесе проваления престиж, маргиналната позиция и загубата на властта? Иначе, отново на вашия конкретен въпрос. Напоследък са се хванали за гушите две медийни групировки и не могат да се пуснат. Имам идея да поделят някаква плячка, за да утихнат. Ще настъпи вечен мир, както се изразява Кант.
В КРИЗА ЛИ Е СВЕТОВНИЯТ ЛИБЕРАЛИЗЪМ? РАЗМЕСТИХА ЛИ СЕ ИДЕЙНИТЕ СХЕМИ?
Либерализмът е маркер на Запада, негова същностна черта. Парадокс е, че тази обществена философия възниква с идеята за изтласкване на религията от публичната сфера след травматизма на религиозните войни, а свършва като господстващо вероизповедание с догматика, политкоректен език и закони срещу кощунството. Човекът не понася вакуум в религиозната сфера. Ранният либерализъм брани самоуважението на човека като свободно и разум- но същество с ненакърнимо достойнство, той е основан върху християнското етическо наследство. Упадъкът на религиозното въображение и загубата на културна памет редефинират свободата като каприз на желанието. Постмодерната свобода е опасен антропологически експеримент със саморазрушителни тенденции. Кончита Вурст не е анекдот, а икона, манифест на намеренията. Късният либерализъм подготвя ревизия на човека със смайващо темпо и радикализъм. Това е видимо и само тези, които не гледат, не виждат. Не е ясно какво ще представляваме в трансхуманистична перспектива. Пред прага сме на биотехнологична трансформация на съществото човек. Задава се свят на генетическо неравенство, на биотехнологически реализиран свръхчовек. Деспотия на банкери с усъвършенствани гени. Ако това е хумор, той е черен и много вероятен. Папа Йоан Павел Втори описа тази културна ситуация като „култура на смъртта”. Разграждат родовите идентичности на човека. Човекът е родова идентичност, човешки род. Мъжът и жената са род. Мъжки и женски род, а не трети род. Препоръчва се да мислим, че съществуват само индивиди в процедура на самоизобретяване. С подвижен и неустойчив пол, функция на индивидуално- то творческо въображение. Гендерната проблематика не е спор на любители на свободата с любители на иранията, на прогреса с реакцията, а борба за човешкия образ. Тялото на човека е обект на инвенции, на суицидална автоеротика. Значение за интерпретацията на културния статус в динамика имат не официалната брюкселска идеология, а авангардните жестове на екстравагантните малцинства. Впрочем вчерашните малцинства днес са законодатели, но не само на вкуса, а и в най-строгия наказателен смисъл на думата. Благоразумно е реалностите да се мислят в движение, а не в застой. Светът се променя с голямо ускорение. Ще избегна думата апокалиптично по политкоректни съображения. Не ми се ще да скандализирам стражите на политкоректния оптимизъм. Третият по степен риск на съвременния свят според Римския клуб е това, което в психоаналитичния речник се нарича denial – отхвърляне на реалността с превръзка на очите. На територията на Запада се води дебат, но шансовете на критичните гласове не са големи. В публичното пространство функционира автоматизъм на цензурата и автоцензурата. Бунтуват се традиционалистките общности, изтъняващата традиция на Запада. Но културната война се води неравностойно. България е незряла за такъв дебат, българите нямат такъв проблем. България решава въпросите на икономическия стандарт. Западът за нас е жизнен стандарт, а не културен проблем.
ПРОВАЛИ ЛИ СЕ БЪЛГАРСКАТА ДЕСНИЦА ИЗОБЩО? ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ ЧЕ ИМА ПОНЕ МИЛИОН ИЗБИРАТЕЛИ „НЕКОМУНИСТИ”, ЗАЩО НЕ ПРИПОЗНАВАТ „ОНЕЗИ ДЕСНИ” КАТО СВОИ?
Не съм сигурен, че думата провал е уместна, натрапва ми се думата недоразумение. Българската десница възникна по историческа ирония като антикомунизъм след неговото рухване. Ние нямаме дисидентска история. Имаме горяни, но нямаме дисиденти като специфично културно, предимно градско явление. Единици са хората на антикомунистическата съпротива. Българският антикомунистически елит е съставен основно от пасивно адаптирани към бившия режим и от откровени колаборационисти. Някои се опитаха да сътворят легенда за българското дисидентство със собствено включване, но това не е нищо друго освен един нарцистично мотивиран градски фолклор. Предназначението на българската десница беше да извърши неизбежните реформи под супервизията на МВф. Свършиха, каквото можаха, раздържавиха собствеността. Извършиха приватизацията ловко с творческа дързост и балкански финес. Сега са на сцената с изчерпан исторически мандат и късна криза на идентитета. Десницата е деидеологизирана, тя не знае какво да мисли, какво да говори и как да се разграничи от левицата, за да не стане някакво смесване. По въпросите на управлението опасно конвергират, мислят приблизително еднакво. На път са да изоставят неолибералната пазарна догматика като вредна за глобалното икономическо здраве. Никой не вярва в „невидимата ръка” на Адам Смит и в спонтанния пазарен порядък. Десницата остана без опорни точки. Остава Путин с неговата Евразия като стратегически резерв на паранойни страхове и предизборна възбуда. Но всичко това ги прави да изглеждат проблематични от гледна точка на здравия разум и бих добавил, на добрия вкус. Българската десница има слабо въображение за реалностите и няма сили да се бори. В Европа се задава вълна от националистически и сецесионистки настроения. Расте броят на недоволните от неефективния, отвлечено бюрократичен, квазимасонски стил на Европейската комисия. Стандартният либерал е плашлив и привижда в тази вълна, както споменах, протофашистка тенденция. Споменават Ваймарската република и т.н. Такъв риск има и той не е за подценяване, но неговата неутрализация трябва да започне с реформа в Брюксел, а не с развяване на плашила и лепене на етикети, фашист и популист нямат никаква информативна стойност в политкоректния либерален жаргон. Наричат фашист, когото си поискат. Слабото възхищение от Кончита Вурст е вече някак подозрително. Българската десница не може да поеме дясноконсервативен дебат, защото е безхарактерна и конюнктурна. Проблематиката е прехвърлена на „Атака”. Десницата на Кунева-Кънев не става за нищо. Тези хора са ефемерни, алафранга. Това, което се нарича ГЕРБ в лицето на неговия лидер, има повече субстанция и някаква характерна за бодрите българи разпасана виталност. Те са от контекста. Не са никаква десница, но са от долу и от улицата, а не от Брюксел. Фактът, че Борисов не може да обели чужда дума, а стои до Ромпой като загадъчен балкански сфинкс, хвърля футболните фено- ве в екстаз. Дясната ориентация предполага дълбоко, деидеологизирано, свободно и мъдро знание на българската реалност. Дясно означава несимулирана, честна и безкористна грижа за спасение на страната. Патриотизъм без фалшив патос и принципна солидарност на всички обществени сили. Десницата трябва да се върне от Брюксел в София. Но тези десни няма да се върнат, те гледат да заминат.
ЛЯВОТО ПО ПРИНЦИП Е „ПРОЕКТ ЗА БЪДЕЩЕТО, ИДЕЯ ЗА ПРОМЯНА”. ЗАЩО ГО НЯМА ТОВА В БЪЛГАРСКАТА ЛЕВИЦА?
Лявото е недоверие към всяка власт и чувство за слабия. Левият човек е на страната на слабия. Това импонира. Левият човек е готов да разрита всяка йерархия, защото му се струва камуфлаж на някаква несправедливост. Във всяка лява душа дреме анархист и бохем – художник или литератор. Левият човек е литератор, ако щете, фантазьор. И понеже става дума за идеал, става дума и за нещо като измислица. Думите на идеала и думите на реалността не съвпадат. Горко на реалността, следователно. В лявото има вкус към бунта и кощунството. В традицията се говори за „пътя на лявата ръка” като път на трансгресията и метафизическия бунт. Лявото има гностически произход, то е ерес по генезис. От друга страна, лявото има библейски корен от старозаветните пророци, от патоса на пророческата грижа „за вдовицата и сирачето”. Това усложнява ду- ховната оценка на левия тип. Природата на левия импулс се разгадава лесно при пасионарните леви. При поетите на левия идеал. Конспиративните са опасни. Взривяването на храма „Св. Неделя” не е извършено от външни на партията хора независимо от ретроспективната им партийна изолация. Това са бесовете на лявото несъзнавано, явено на бял свят. Това са техни бесове, а не на някой друг. Ще трябва да можем да се срещнем не само с нашите ангели, но и с нашите демони. Няма какво да се лъжем, комунизмът като реализация на историческото ляво беше немислим без предоставените му от злото услуги. Революционното кръвоизлияние е лява процедура. Излищно е да се отрича вкусът на старите комунисти към насилието и неговото идеологическо оправдание като легитимен инструмент на класова борба. Сталинската държава е чудовищна лява конструкция, одържавен ляв блян и масови чистки. Еротика на екстатични самобичувания и самопризнания. За Тойнби комунизмът е последната голяма християнска ерес. Комунизмът в качеството му на генерично ляво може да бъде разбран в дълбочина само ако е изтълкуван в термините на политическата теология. Комунизмът е сакрална система с богове, светци, литургика. фанатична атеистическа вяра, шериат. Казвам това, за да припомня накратко духовната генеалогия на ядреното ляво, приютено от Българската социалистическа партия след 1989 г. Тази партия не се разпада, защото вярата на вярващите удържа нейното единство. И остатъчният страх, комплексът за вина. А лошото на чувството за вина е, че има основания. Самопознанието върви по стъпките на това чувство. Би трябвало лявото да се еманципира от своята история, но това е трудно колкото депрограмиране от секта. Това няма да стане в срока на това поколение. БСП е в максимален, простете за израза, в онтологичен смисъл – минало. Без своето минало БСП е спомен. БСП и ДПС са екзистенциално сериозни партии, останалите са подробности от пейзажа, наемници на времето. Новите леви ще трябва да имат куража на ясното самоопределение. Ще трябва да знаят кои са, какво искат и ще трябва да могат да го кажат. Ще трябва да могат да съобщят какво мислят за насилието, така че всички да ги разберем. А това без ясна и недвусмислена оценка на българската лява история не може да се случи. Някой би казал, че подобен разговор е вреден регрес към стари дебати. Не мисля. Лявото е духовно валидна човешка позиция в несъвършения социален свят, в нашата обща грехопаднала история. Левият импулс до голяма степен определя динамиката на обществените отношения, дебитът на надежда е реформаторска страст. Но при духовен контрол, култивирана воля и ясно мислене. Мащаб на оценката е нужен.
КАК ЩЕ КОМЕНТИРАТЕ РАЗГРОМЯВАЩИЯ УДАР, КОЙТО БСП ПОЛУЧИ НА ЕВРОИЗБОРИТЕ?
БСП понесе голяма, унизителна загуба. Същата участ сполетя и европейските социалисти, на които Сергей Станишев е лидер. Станишев преживя две загуби, но се бави да поеме отговорност. Станишев е комбинация на политически старец с вечно ученичество. В него има нещо от дилетанта, от детето с ограничена отговорност. Строго погледнато, лидерът на БСП е рецидивист на изборните загуби, които преживява невъзмутимо, със завидна техника на самооправдание- то. В това отношение напомня Костов. Станишев не е ляв, а либерал. Това е неговият секрет. С Радан Кьнев са взаимозаменяеми при условието на лека козметична корекция. Чарът на Станишев за българските леви беше изводим от родовата му история, той е миналото, превърнало се в дете и после пораснало на партийния връх, като икона на свързаните времена. Другарят Станишев беше обещание за вечна лява младост и алиби в либерални времена. Това обещание е вече политически сенилно и политически напълно импотентно. Станишев няма лява страст, той не е ляв лидер, той е отгледан европейски конформист. Българската левица се нуждае от лидер с несимулирана привързаност към лявата кауза. В Европа се сблъскват конформистки и неконформистки вот, партиите на европейското статукво губят влияние. Което означава криза на европейския федерализъм и в определена степен на европейския либерализъм. Вотът за радикално леви и десни партии заедно с мощния националистически вот оспорват отвлечено-себичния характер на брюкселската бюрокрация, като въплъщение на “европейската идея” в нейното сегашно състояние. Европа има потребност да преоткрие себе си в традицията, отечествата и ясните социални каузи. В криза е системата на отвлеченото европейско гражданство и отчуждените суверенитети. В криза е постмодерният политически либерализъм. В България левицата е преходна руина. Редно е да бъде преучредена, ако ще мислят радикално, но едва ли ще намерят сили. Десницата е напълно импотентна и анахронична, ентусиазирана рецитаторка на европейските клишета и фантомната източна опасност. Жълтите павета са в еуфория от един евродепутат. Борисов и неговото алтерего Бареков с тяхното свръhчовешко политическо нахалство и уличен стил изглеждат безалтернативни на сцената на културно тежко увредената ни територия. Изглежда, засега това е всичко…
Свиване

Случаят Стара Загора  

Сега много приказки ще се изприказват от двете страни на барикадата.


Правозащитниците ще викат за правата на човека и ще бъдат прави.

Други ще викат за спазване на закона и те също ще бъдат прави.

Аз ще кажа само едно: цялата тази работа е минимодел на ставащото в страната.

Години наред си затваряме очите за всевъзможни нарушения, натрупват се проблеми, а когато тръгнем да ги решаваме, се оказва, че не върви нито така, нито иначе.

Така е не само с циганските къщи, така е със здравеопазването, така е с образованието, така е с всичко.

Я си представете, че в образованието се тръгне на истинска реформа, равностойна на пуснатите фадроми срещу незаконно построените къщи.

Резултатът ще е същият.

Правозащитници ще викат за правата на човека.

Други ще викат за спазване на закона.

Измъкването от блатото е болезнен процес.

Но все някак си трябва да се тръгне.

Друг въпрос е дали някои неща не се правят, както често става, с предизборен рекламен контекст…

юли 21, 2014

Свиване

ЕСПЧ: Отговорност на медиите за изявления на трети лица  

От Бойко Боев,  старши експерт в Article 19.

boyko_boevМедиите носят отговорност за клеветнически изявления на трети лица. Затова преди публикация те следва да проверяват верността на тези изявления. В края на юни Европейският съд обаче прие в решението си по делото Axel Springer AG v. Germany (no. 2) (no. 48311/10), че съществуват изключения от това правило.

Жалбодателят, издател на ежедневника Билд, твърди, че съдебна забрана за публикуване на части от статия е в нарушение на правото му на свобода на изразяване. Въпросната статия се отнася до назначението на бившия канцлер Шрьодер за председател на германо-руски консорциум, създаден за построяването на тръбопровод за доставка на руски газ до Западна Европа.

Статията включва разсъждения на лидер от опозицията, според когото  г-н Шрьодер се е възползвал от положението си, докато е бил начело на правителството, за да осигури назначението си след края на политическата си кариера.

Решението на германския съд е било постановено по искане на г-н Шрьодер,  след като съдиите са намерили, че въпросните части от статията, която издателят е подготвял за публикуване, съдържат клеветнически твърдения. Според съдиите, медията може да публикува изявленията на лидера на опозицията само след като е установила, че те отговарят на истината и след получаването на отговор от г-н Шрьодер.

Европейският съд намери нарушение на правото на свобода на изразяване на жалбоподателя, тък като не се съгласи с германския съд, че спирането на публикацията отговаря на изискванията за необходимост в демократичното общество. От значение за Съда са:  общественият интерес от предмета на статията; фактът, че тя се отнася до висш държавник и съдържа разсъждения на представител на опозицията;   ефектът  на забраната за публикацията върху свободата на словото.

Според Съда, авторът на публикацията е действал професионално. В случая интерес представлява стандартът, приет от европейските съдии, за отговорността на медиите по отношение на изявления на трети лица. Той се базира на следните принципи:

  • От медиите не може да се изисква да проверяват във всички случаи верността на твърденията на трети лица.
  • Когато е налице фактическо твърдение за извършването на престъпление, медиите трябва да направят проверка.
  • Когато обаче се повдигат риторични въпроси от трето лице на основата на факти, тогава не е задължително да бъде направена проверка от страна на медиите.

Съдът прие за съществени следните обстоятелства в конкретния случай:

• Фактите в статията са били познати;
• Фактите са се отнасяли до въпрос от обществен интерес;
• Въпросите са повдигнати от политик, който е народен представител;
• Позицията на политика е получена в интервю, което независимо дали е могло да бъде редактирано впоследствие, преставлява една от най-важните средства на пресата, с които упражнява ролята си на обществено “куче-пазач”;
• Шрьодер е можел да започне дело срещу автора на изявленията, а не срещу вестника.

В заключение Съдът постанови, че наказването на журналист за подпомагане на разпростанението на твърдения, направени от лице в интервю,  може сериозно да затрудни допринасянето на пресата за обсъждането на въпроси от обществен интерес и затова може да бъде допуснато само при наличието на сериозни причини.

Друг съществен въпрос по това дело е дали журналистите трябва да получат задължително отговор от засегнатите лица преди публикуването на статиите си.

Съдът не се произнесе принципно по този въпрос, а разгледа какво е било поведението на автора на статията в конкретния случай. Европейските съдии се задоволиха с твърдението, че авторът е потърсил безуспешно отговор от Шрьодер. Дали наистина е било така? За Съда от значение са пропускът на германските съдии да разгледат това твърдение на журналиста и мълчанието на правителството по въпроса.

Поради това съдиите в Страсбург приемат, че в конкретния случай журналистът е направил усилие да потърси отговор.

Свиване

Маймуни с ракети  

Юлия Латинина, „Код доступа“, радио „ЭХО Москвы“, 19. юли 2014г.
(избрани пасажи. пълният текст тук. преводът мой)

В 17:20 по московско време изчезва малайзийският Боинг. В 17:37 в сводка на Игор Сергеевич Стрелков, нашият последен деникински офицер публикува съобщение на опълчението (цитирам дословно)  „В района на Тереза току що беше свален самолет АН–26, който се търкаля някъде зад шахта „Прогрес“. АН–26, обърнете внимание. Тоест, те са знаели какво трябва да лети.  „Търкаля се някъде зад шахта „Прогрес“. Предупреждавахме в да не се лети в „нашето небе“, а ето и видео, потвърждаващо поредния птичкопад. Птичката падна зад територията на града, не засегна жилищния район, мирни жители не пострадаха“. Край на цитата.


Обръщам ви внимание, че да има видео, а не просто текст, а видео,което вече е било качено, естествено Стрелков е трябвало да получи това видео и този доклад от хората, които непосредствено са му подчинени, само 17 минути след това, защото, нали ще се съгласите, Стрелков е министър на отбраната на Донецката народна република и на него не може да му се обади някой случаен и да му съобщи „Знаете ли, нещо свалиха току що“, а именно Стрелков след 17 минути казва „Ето, аз знам, че свалиха АН–26 и знам, че това направихме ние“. Очевидно, хората, които са свалили самолета е трябвало да му докладват.

Още веднъж повтарям, това че самолетът е свален именно от сепаратистите, няма никакво съмнение. Първо, както вече споменах, господин Стрелков гордо заяви това при обстоятелства, които изключват факта, че го е научил от някой случаен минувач.

.....

Следват няколко обаждания, и накратко – докладва един от събеседниците, това е стопроцентово граждански самолет. Много пътници. Има ли някакво въоръжение? Няма. Цивилни вещи, медицински материали. Пътнически самолет. Море от трупове, тела. Това докладват хората, които са изпратени да огледат самолета.



.....

Когато докладват на Козицин, че самолетът е граждански и какво всъщост е правил на територията на Украйна, то този Козицин отговаря (поне украинската страна твърди, че това е Козицин) с тази реплика „Значи, возили са шпиони“.

Ето, представете си възприятието за света на хора, които... самолет лети на 10 километра височина, 300 трупа, значи возят шпиони. Интересно кога и къде?

Има радостен видеоклип, на който се вижда как гори самолета и хората, които снимат си говорят „Каква красота!“ и се радват „Не напразно го докарахме“.

(предполагам, че става дума за това видео – КП):
„Не напразно го докарахме“ – става дума за „Бук“, тъй като той е голям и всички са видяли откъде е минал.


......

Разбира се, до ден днешен светът се отнасяше към войната в Украйна като, например, към войната в Сирия. Общо взето, Западът към нищо не се отнася сериозно в момента. Обаче ние с едно движение се приравнихме към Кадафи и Бен Ладен, защото ако има някаква стратегия на Запада към нестабилните страни, то това е стратегията в ръцете на терористи и маргинали да не попада свръхмощно оръжие. Затова има и санкции към Ирак, оттук и натиска върху Северна Корея, която обаче, разполага с такова оръжие. И така, мъничко по мъничко, не особено вменяеми хора придобиха оръжие, способно да поразява цели на височина 10 километра.

По въпроса за това, защо граждански самолет е летял над зона на бойни действия. Напълно неправомерен въпрос. Ако погледнете маршрутите на пътническите полети, те чудесно си преминават над Афганистан, над Пакистан, дори над воюваща Сирия, защото се смята, че местните маймуни нямат възможност да свалят пътнически самолет на 10км височина. А изведнъж, у маргиналите на територията на Украйна се появява такава възможност.

.....

(добавено малко по–късно)
Обръщам внимание на световните заглавия – Daily Mail: „Путин уби сина ми“. The Daily Mirror „Жертвите на Путин“ Daily News: „Войната на Путин“.  Вестник The Sun: „Ракетата на Путин“. Боя се, че в такава ситуация няма да успеем да се скрием или да се измъкнем. Общо взето, за втори път след анексията на Крим попадаме във всички световни новини. Освен това, с един замах се изравнихме с Кадафи и Бен Ладен. Мисля че, че не разчитахме на такъв бенефис, тъй като, естествено, никой нарочно не е искал да свали този самолет. Искали са да свалят украински транспортен самолет, който точно по същото време е трябвало да мине от там. Както разбирам, имаме си къртица в украинския Генерален щаб,, и те са ни подали маршрута на на този транспортен самолет. А момчетата, натиснали спусъка, са се объркали.
.....

(пълният текст на руски тук)

Свиване

Видео: Мартин Киселов на Форум Заедно  

martin_kiselov

Мартин смята, че Хитър Петър е по-опасен за националното ни самосъзнание дори и от Бай Ганьо, понеже сме способни да направим феноменални глупости, само и само да не се окажем излъгани. Което в крайна сметка обикновено все пак се случва, нали така.

Следва една от най-добрите презентации във форумната история на Горичка. Приятно гледане.

юли 20, 2014

Свиване

Съюзът на съдиите напусна гражданския съвет към ВСС  

Най-голямата магистратска организация в България - (ССБ) напусна Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет (ВСС) в знак на протест срещу отказа на "правителството" на съдебната система да приеме правила за избор на председател на Върховния касационен съд (ВКС), които щяха да дадат възможност на съдийската общност да участва в номинациите и изслушването на кандидатите и да гарантират публичност и прозрачност на избора.

Въпреки призивите на ЕК, магистратската общност и...
Свиване

Димитър Христов – носител на националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ за 2014 година  

Според замисъла на журито, определящо националната литературна награда на името на поета Димчо Дебелянов, носителят на наградата ще бъде обявяван предварително, а самата награда ще бъде връчвана както досега по време на Димчовите поетични празници в Копривщица, които тази година ще се състоят от 15 до 17 август.

Тазгодишният носител на наградата вече е известен – това е поетът Димитър Хростов.

Дайчо Иванов и Димитър Христов

Ето кратки биографични бележки за поета лауреат, взети от блога на Дойчо Иванов, уредник на музея „Димчо Дебелянов“ в Копривщица.

Димитър Христов е автор на книги с поезия, на пиеси и преводи.

Роден е на 17 май 1957 г. в Благоевград.

Израства в София и завършва специалностите българска филология и реторика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работил е в Съюза на българските писатели като референт, председател на Творческия фонд, главен редактор на в. "Български писател". Бил е завеждащ отдел "Литература" във в. "Пулс", главен редактор на в. "Литературен магазин" и издателство "Седан", управител на "Софкнига" ЕООД, председател на Съюза на книгоразпространителите в България и на Кабинета на младите писатели, председател на читалище "Николай Хайтов" – гр. София. Сега работи в Министерството на културата на Република България.

Автор е на стихосбирките "Работен ден", 1982 г., изд. "Народна младеж" (отличена с наградата "Владимир Башев"); "Ранена свобода", 1989 г., изд. "Народна Младеж"; "Писма до Ева", 1992 г., изд. "Седан"; "Български видения", 1997 г. изд. "Захарий Стоянов" (отличена с наградата на СБП за поезия); "Балада за любовта", 2002 г., ИК "Виста", "Романтика и пепел", 2004 г., ИК "Мултипринт", "Сърдечен ритъм", ИК “Христо Ботев” С. 2006 г.; „Молитва за България”, 2007 г., изд. Национален музей „Земята и хората”.

Негови стихове са превеждани и публикувани на различни езици и има издадени книги с поезия в превод на руски, сръбски, македонски и албански.

Превежда поезия от руски, украински, македонски, сръбски и други славянски езици.

Пиесата му "Мерилин Монро – триумф и агония" е поставена в София, Ямбол и в Националния театър на Македония – Скопие.

Други негови пиеси са поставяни в гр. Сандански и гр. Велинград.

Композира песни по свои стихове и пее на китара. Има записани дискове.

От 2009 година е директор на Българския културно-информационен център в Скопие.

юли 19, 2014

Свиване

Подкрепих, но ще оспорвам  

За трети път през 2014  някой предлага промени в  уредбата на свободата на изразяване. Общото за  трите случая:

  • намерението  с правни средства от други отрасли да се регламентира  свободата на изразяване и медиите и
  • необяснимата, на места пародийна безотговорност към евентуалните резултати, ако проектите бъдат приети.

Нов НК

Разпоредбите за режима на фотографиране бяха незащитими и основателно бяха оценени като  опит за създаване на  правна пречка срещу граждански контрол върху властта. Проблемни бяха и разпоредбите относно порнографията, цензурата, защитата на интелектуалната собственост, защитата на класифицираната информация.

Министърът на правосъдието Зинаида Златанова – участвала в приемането на проекта от МС -  по-късно каза, че ще отстоява тезата, че нов НК не е необходим.

252а НК

Това е  допълнение в НК, поискано от Йордан Цонев по идея на БНБ.

Има поне пет причини подобно изменение да не   бъде внесено – не е мотивирано, няма оценка на въздействието, предвижда наказание дори за истина, има т.нар. смразяващ ефект, предвижда ескалация на репресията и криминализиране въпреки наличието на чл. 152а ЗКИ, който от своя страна също не е оценяван за ефективност.

Според мотивите проектът цели превенция срещу всяването на смут и страх в населението. Вече се изясни -  страх и смут внася  хаотичното -  или некомпетентно  – или небезпристрастно институционално  поведение.

В последна сметка на първо четене изменението беше прието с гласовете на ДПС и ГЕРБ, но шефът на ГЕРБ   с “така се случи” и “моите веднага цопнаха и гласуваха закон за цензура” увери, че проектът ще бъде оставен без движение.

Изменения в Изборния кодекс  2014

Това е проект за изменение в Изборния кодекс в частта за медиите. Мая Манолова, вносител заедно с Мартин Захариев и Стефан Данаилов, заяви, че  дори и не го подкрепя  и в следващ момент ще настоява проектът да не мине. 

Проектът е изготвен  от ГИСДИ на основата на мониторинг на кампанията за избори на членове на ЕП, се казва на сайта на организацията.

Становище има и Съветът за електронни медии. То не се отклонява от изразяваната вече позиция на СЕМ, че медиите трябва да бъдат отговорни, а разпоредбите – прецизни и обсъдени с представители на медиите. Очевидно това не се е случило, проектът е внесен и – преди да  изсъхне мастилото на подписа на Мая Манолова под него – тя успя три пъти да се отрече от него в телевизора.

Редакционната отговорност е дефинирана в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Както посочва и СЕМ,  за радиото и телевизията някои от разпоредбите в проекта  действат от 15 години, сега в друг закон се прави опит да се  формулират за повече адресати, но за кратък специфичен период – предизборната кампания.

В перспектива трябва да се говори за редакционната отговорност,  има какво да се коментира,  тук обаче темата е другадвойната позиция и  вземането на решения в държавата.

*

Не е лесно.  Мартин Захариев  твърдеше преди време по повод избора на Пеевски, че така било писано да ни се случи. Какво е писано не е много ясно – но е проверимо, че  лично той гласува за Пеевски – но пък после каза, че  било най-големият гаф в най-новата ни история. Така и за мораториума върху продажбата на земя – подкрепи решението, а после подписа искането до Конституционния съд за противоконституционност.

Не подкрепят – но внасят и гласуват – но фактически не подкрепят -  но ако мине.

Свиване

Съвсем накратко и за последно  

Гледахте ли вчерашната поява на Бойко Борисов по телевизията в предаването „Панорама“?

Е, аз го гледах.

И нямам думи.

Обвиняват Радан Кънев в смъртния грях, че пречел на съюза на Реформаторския блок с ГЕРБ.

И не че някой ме пита, но искам и аз да кажа, като най-обикновен симпатизант (необвързан следователно с дисциплината на партийното членство) на ДСБ, съответно и на Реформаторския блок.

Ако след изборите, Реформаторският блок, а това значи и ДСБ, направи коалиция с този завършен дебил, ще ме изгуби за своята кауза завинаги!!!

Точка по въпроса…

юли 18, 2014

Свиване

Изберете си криза  

Да не осмисляме кризите е толкова българско. Преди години, когато се разрази глобалната криза тогавашният премиер просто я игнорира. После обясни, че няма да ни засегне, а после….. не беше премиер. Неговият наследник пък я обяви за неподвластна на контрол, един вид природно бедствие, което просто те връхлита и чакаш да отмине. Видяхме я, но не си направихме труда да я разберем и да използваме това познание, за да станем по-умни и устойчиви.

След като една от най-големите икономически кризи през последните десетилетия не ни впечатли вероятността това да постигнат множеството мини-кризи, които постоянно ни връхлитат не е особено висока. Пожари, наводнения, катастрофи….минават и отминават. Някой например да е чул нещо от Варна през последните седмици?

Драмата около КТБ e поредното цунами, от което е малко вероятно да се научим на нещо. Тази криза е толкова „поливалентна“, разкрива толкова много безобразия, че можем и трябва да я опишем и анализираме по най-различни начини. Най-лесно е да я наречем банкова, защото изявата й е в тази система, а и повечето хора я приемат по този начин. Макар че надали са много тези, които биха продължили да я наричат така след всичко, което постепенно излиза на повърхността. Все пак най-непосредствените ефекти от случващото се са именно в тази посока и това оправдава етикета. Оттам нататък обаче започват разсейките.

Въвеждането на борда след финансовата буря от 1996-97 година създаде такъв ореол и буфер около БНБ, че години наред малко хора въобще смееха да я критикуват публично. Страхът от повторение на ужасяващата криза не просто парализираше мнозина, но и бе използван успешно за оформянето на едно от най-непрозрачните институционални полета в страната. Постепенно пък функционирането на борда стана алиби, което трябваше да я оневинява априори при появата на някакви проблеми. Внезапно обаче всичко това се свлече и видяхме мънкащ шеф на БНБ, разминавания между оценките за КТБ, панически реакции и подозрителни предложения за излизане от ситуацията, грозно самооневиняване, откровени лъжи и т.н. Оттук кризата изглежда надзорна и регулаторна, а цялата арогантност се изпари за дни и самата банка сега си поиска проверка от Европа.

На фона на последната година, а и не само, е сигурно глупаво въобще да се питаме дали тази криза няма и измерения, които засягат сигурността на страната. Показателно е, че повечето хора вече дори не си задават въпроса дали ДАНС и МВР не би трябвало да са някъде тук в цялата патаклама. Което обаче не означава, че целия калабалък около банката не може да бъде представен като криминална историйка от най-битов порядък. На публиката бе предложена пародийна филмова образност за пари в чували, трансфери с частни самолети, измамни конспирации и т.н. Истерията около ПИБ безспорно бе далеч по-богата на подобни сюжети, показни арести, препускащи качулки из офиси и домове. По този начин обаче кризисният поглед през призмата на сигурността далеч не се разполага върху съществените въпроси, а ги прави пародия и камуфлаж за маскиране на същностните провали. Очевидно след неутрализирането на възможността начело на ДАНС да бъде Пеевски, нейното отсъствие далеч по-малко притеснява всички.

Няма да е лошо да видим и управленската криза, която стои зад самото набъбване на тази банка и превръщането й в универсален инструмент за влияние. Тази история е по-позната на публиката, но едва ли някой пази големи надежди, че този или подобен модел няма да бъде възпроизведен. Банките на властта са траен елемент на това, което за удобство наричаме „преход“. Тяхната преходност също ни е позната. Новото е май, че пукането на този балон може из основи да разголи вече банализираното задкулисие. Ако обаче някой сега нарисува на графика кой с кого за колко, политическата бомба има потенциала да отнесе всички. Преходът от една банка на властта към друга заплашва да не бъде толкова плавен.

Божият наместник в България по формата на главен прокурор дава още едно измерение на пълната имплозия в страната. Институцията вече прилича много повече на съучастник в престъпления, отколкото на стожер на елементарната законност. С една дума той е в състояние да произвежда кризи, а театралните арести приключват със смънкани извинения и никакви последствия. Дейността й на моменти прилича на трупа, която просто уплътнява и привежда в действие плоските сценарии, които някой друг пише. Когато поведението й стана твърде очевидно, тя пуска в ход професионалния жаргон, за да затрупа всичко около себе си с думи.

Постоянно обсъжданият медиен срив също дава своя принос. В основни медии липсват достатъчно грамотни журналисти, които да преведат аудиторията през пороя от факти и интерпретации. Често в техния състав липсват специалисти, които да осмислят случващото се и да формулират правилните въпроси за своите гости. По този начин те или остават ретранслатори или допълнително усилват хаоса и объркването в ситуацията. Факт е, че в определени моменти криминолозите са по-удачен експертен избор от икономистите и финансистите, но нивото на публичен дебат започва да става сам по себе си фактор на нестабилност.

Вярно е, че осмислянето на случващото се не е никак лесно, защото ако поставим всички тези кризи една до друга не е много ясно какво точно остава от нещата, които наричаме държава, закони, институции. Затова пък някои хора постоянно избират коя криза да ни пуснат „по телевизора“ в очакване всички да се вторачим в нея. Да гледаме дървото, вместо гората. Ако успеем поне тази грешка да не направим сигурно можем да намерим някакъв изход от този лабиринт.

Текстът е публикуван и на сайта webcafe.bg

 


Свиване

Чудото КТБ  

Тук няма да разглеждаме отрицателните чудеса, защото те са по силите почти на всеки, стига човек съзнателно да не се подготвя за нещо, за което е задължен да се подготвя – например, чудото на изчезналия за един ден плаж в Приморско. Или чудото на реката по улиците на кв „Аспарухово“. 

Затова изброявам няколко позитивни чудеса от последните години:

Телевизионно чудо – ТV7 привлече много от водещите телевизионни лица в България, привлече за партньори CNN и накупи техника, на която могат да завиждат не една или две телевизии, особено в ситуация на криза.

Политическо чудо – България без цензура успя с няколко месеца кампания да изпрати двама евродепутати в Брюксел.

Спортно чудо – „Ботев“ – Пловдив, което привлече топ–играчи и треньори и реши да строи нов стадион (помни проклятието на новия стадион)

Банково чудо – Корпоративна търговска банка, която пък успя да стане четвърта по големина в страната. Истинска българска банка, която успя да се наложи над някакви си мудни чужденци с техния мухлясал консерватизъм. 

Истински български патриотични постижения по нашия особен път на прогрес. 

Това са и взаимосвързани чудеса с няколко чудотворци.

И в близкото минало ставаха чудеса. Например чудото на „развития социализъм“, както политкоректно се наричаше режимът на късния Тодор Живков. Всички имаха работа, но малка част от тях работеха. Цялата индустрия работеше (несъсипана от прехода, нали), а в магазините нямаше почти нищо и затова от чужбина се влачеше почти всичко, дори леща, боб и тоалетна хартия. Селското стопанство уж беше в разцвета си, но пък повечето зеленчуци по трапезите идваха от частните стопанства. Хлябът и млякото бяха евтини, тъй че хората си хранеха с тях кокошките, но пък хубав хляб можеше да се намери само в хлебарниците, необхванати от индустриализацията на хлебозаводите. АЕЦ–ът бичеше на макс и пак имаше режим на тока. 

Когато свършиха парите разбрахме, че никакви чудеса не е имало, а е имало безконтролно харчене на пари и димна завеса, която да пази управляващите от гнева на управляваните. Останаха милиарди дългове.

Историята се повтори като фарс с КТБ и свързаните с нея чудеса. 

Можеше ли да не се повтори? Можеше, ако всички знаеха какво става. А защо не знаеха? 

Заради чудото с медиите, чудото с тайните служби и чудото с БНБ.

Протестна мрежа задава някои от въпросите.

Кой?

Свиване

Траектории  

Когато през 1983 година съветски изтребители свалиха южнокорейски боинг и избиха около двеста души пътници и двадесет души екипаж, по българската телевизия излъчиха цял документален филм (съветски, разбира се!), обясняващ как са станали нещата.

Помня, че показаха една карта с начертан маршрут на самолета и разказваха как той се отклонил на 500 километра от траекторията си и оттам се е случило всичко нататък.

Сега, когато беше свален боингът над Украйна, видях удивен не нещо подобно, а направо същото - и като картинка, и като твърдение (а кой е Константин Риков, ясно).


Няма да разсъждаваме каква е била траекторията на онзи боинг и на този боинг.

Но при всички случаи можем да кажем, че траекторията на руската пропаганда не е мръднала изобщо от болшевишките времена до днес…

юли 17, 2014

Свиване

За трети път в живота си, вярвам в България  

Не мога да обясня защо. Мога само да споделя чувствата си. Чувството за свобода е едно от най-прекрасните чувства на света. Както го имахме през 90 – 91 и през 97 -98 така го имаме и сега. Имаме и невероятен успех. Българският протест постигна непостижимото. Постави прослойката властимащи безумци в ъгъла, там където им е [...]
Свиване

Олимпиада по лингвистика  

След няколко дни ще се състои 12-тата международна олимпиада по математическа, теоретична и приложна лингвистика. Какво пък е това?

Ученици в гимназиален курс на обучение се състезават, като решават задачи на непознати езици – най-типичният пример за лингвистична задача е „Дадени са изречения на (непознат език Х) и техните преводи на български“. Решаващият трябва да изведе мини-граматика, на база на даденото, и след това трябва да преведе от и на непознатия език. Най-често в непознатия език има лингвистично явление, което не съществува в български (или по-точно – в езика на решаващия), за да бъде интересно. Например класифициране на съществителни по това дали са ядивни или не; промяна на падежите в зависимост от определеността на допълнението, разлика между отчуждаемо и неотчуждаемо (напр. части на тялото) притежание, и много други. Примерни задачи може да видите тук.

Аз какво общо имам с това? Като ученик ходех на такива олимпиади. Медал от международна не успях да спечеля, но пък ми стана интересно, изчетох много неща, започнах да съставям задачи (всички в горния линк), поканиха ме в няколко журита, и сега водя лекции на семинари (напр. тази за лингвистичните митове), давам задачи и проверявам решения на всякакви състезания.

Заминаваме за Пекин, 2-ма ръководители, 8 ученици и 3-ма членове на журито (безпристрастни като такива), където българският отбор ще се бори да защити името си на най-силният участник. Можем да гледаме много статистики, но за 11 провеждания, имаме 4 абсолютни първенеца, имаме състезателят с най-много медали, отборни купи, златни, сребърни и бронзови медали. (Медалите на олимпиади по науки се раздават на между 1/4 и 1/2 от участниците, като има повече от един медал от вид, за да се поощрява дейността). САЩ и Русия са основните ни конкуренти, особено в последните години.

Кой се заминава с това в България? Не много хора. Ст.н.с.д-р Иван Держански от БАН стои зад научната част на нещата, с помощ от студенти и хора като мен. Ръководители по места обучават на ежеседмични школи учениците (в сравнително неформална обстановка), по проекти на МОН. Секцията по лингвистика към СМБ (с бивш председател Илияна Раева и настоящ Александър Велинов, който е и мандатен ръководител на националния отбор) се грижи за организацията, съвместно с МОН. Финансирането идва от МОН, ФАБ и спонсори. Въпреки малкият брой хора, и правенето всичко предимно на доброволни начала, успяваме да излъчим фаворити. А и първата международна олимпиада сме я организирали ние, в Боровец.

И всичко това не го казвам за да генерирам превзета национална гордост, тип „четвъртите в света“. Казвам го, за да покажа, че тук все още има хора, които работят нещо малко известно, без много шум и постигат големи резултати.

А какъв е смисълът от това? Защо децата да се натоварват и да се заминават с някаква си лингвистика? Ето ви няколко причини. Целта не е човек да се занимава с наука (макар че някои от учениците продължават в областта). Целта не е дори да се печелят медали (макар че това е доста добър мотиватор). Или пък да им се запълва времето. Целта на образованието, и на това по състезателна лингвистика в частност, е да създава личности. Това може би не е очевидно, но смятам, че заниманието на учениците с нещо такова е твърде полезно – дори и да не е с лингвистика, то с някоя друга наука, да стават по-грамотни, да ходят на състезания, да се научат да се трудят, да се научат печелят и да губят, да бъдат мотивирани, да завържат дългогодишни приятелства с интелигентни хора, да придобият специфични знания, които ще им позволят един ден да имат интересни и нестандартни идеи.

Аз лично съм получил всичко това и го препоръчвам. Защото най-ценното нещо в една държава са хората ѝ, а чрез такива дейности израстват стойностни хора.

П.П. Стискайте палци на отбора ни в Китай!

Свиване

Ментета на психодесницата  

Що за лицемерие и двоен стандарт е да тръбиш публично, че една банка е “банка на мафията”, а в същото време да държиш 48 хиляди там и менторът ти да е на тлъста издръжка на същата банка? На наивната публика продаваш фалшиви стойки срещу олигархията, а зад кулисите потриваш алчни ръчици за високите лихви и пачки, които ти дава същата тази олигархия. Та, за Радан КУнев и Иван Костов ми беше приказката… Ценности…

Свиване

„Песня об уродине“  

Днес – отново песен, но този път пародия.

В песента е използвана мелодията на „Песня о Родине“ („Песен за Родината“), станала изключително популярна в Съветския съюз след прожекцията на филма „Цирк“ през 1936 година, за който е написана.

Пародирано е и заглавието на песента – „Песен об уродине“ („Песен за урода“), както и началото на оригинала – „Широка страна моя родная“ („Широка е родната ми страна“), превърнало се в „Широка труба газопровода“ („Широка е тръбата на газопровода“).

Стиховете „Престъпник двоен взеха под крило. / Макар че като политик не струва, / донесе той със себе си пари!“ се отнасят за Виктор Янукович, който е осъждан два пъти – през 1967 година за грабеж и през 1970 година за нанасяне на телесна повреда.

Да кажем няколко думи и за световноизвестния вече прякор на Путин – Хуйло.

Дмата „хуйло“, като доста думи от руския жаргон, които се отнасят за хора и имат нецензурен корен, няма определено значение и зависи много от контекста – употребява се изобщо за означаване на човек, към когото имаме някакво отрицателно отношение: може да означава и простак, и некадърник, и мошеник, а Даниела Горчева специално за Путин я преведе като злодей; може и така, аз – ако искате да запазите циничната подплата – бих предложил пак по отношение на Путин преводът на български да е „х.. сплескан“.

А сега и песента с бърз превод за незнаещите руски език.

Широка труба газопровода.
Много денег сквозь неё прошло.
Веселей и лучше с каждым годом
Жить в стране, где президент - Хуйло!
Стало лучше, стало веселее
Жить в стране, где президент - Хуйло!

Нет морали личной у подонка,
Ни к чему она главе страны.
Нет супруги, но экс-чемпионка
Исполняет роль его жены.

За столом никто у них не лишний.
Дважды зека взяли под крыло.
Хоть политик он и никудышный,
Но зато с собой привёз бабло!

Широки российские просторы.
Знают там и город и село
Всякий сброд без лишних разговоров
Засылает на Донбасс Хуйло.
Всякий сброд без лишних разговоров
Засылает на Донбасс Хуйло.

Над Донбассом летний ветер веет.
Что-то русским миром понесло.
К сентябрю, пожалуй, не успеет
Всех двухсотых вывезти Хуйло.

Киселёв брехливей Соловьёва,
А Лавров -- державное брехло.
Но пусть помнят брехуны хуйловы,
Что не вечен даже сам Хуйло!

Широка - аршином не измерить,
И умом Россию не понять.
Невозможно там в Хуйло не верить
И нельзя Хуйло не прославлять!
Невозможно там в Хуйло не верить
И нельзя Хуйло не прославлять!

Широка е тръбата на газопровода.
Много пари минаха през нея.
По-весело и по-добре е с всяка година
да живееш в страната, където президент е Хуйло!
Стана по-добре, стана по-весело
да живееш в страната, където президент е Хуйло!

Няма личен морал у мерзавеца,
не му трябва на държавния глава.
Няма съпруга, но бивша шампионка
ролята играе на жена му.

На масата им никой не е излишен.
Престъпник двоен взеха под крило.
Макар че като политик не струва,
донесе той със себе си пари!

Широки са руските простори.
Знае там и градът, и селото,
че всякаква измет без излишни разговори
изпраща във Донбас Хуйло.
Всякаква измет без излишни разговори
изпраща във Донбас Хуйло.

Над Донбас летен вятър вее.
Нещо на руски мир се размириса.
До септември май не ще успее
да изтегли двестата Хуйло.

Кисельов е по-лъжлив от Соловьов,
а Лавров държавен е лъжец.
Но да помнят лъжльовците хуйлови,
че не е вечен даже самият Хуйло!

Широка е - с аршин не ще я измериш
и с ум Русия не ще разбереш.
Невъзможно е там в Хуйло да не вярваш
и не може Хуйло да не прославяш!
Невъзможно е там в Хуйло да не вярваш
и не може Хуйло да не прославяш!


юли 16, 2014

Свиване

Доказано: био храните са по-добри  

bio

Когато стане въпрос за био храни, обикновено темата е какво липсва в тях, а не какво вповече съдържат. Знаем, че био краставицата е лишена от целия брутален химичен коктейл, който се “грижи” за здравето и благоденствието на нейната индустриално отгледана братовчедка. Няма пестициди, няма консерванти, няма никаква химия, липсват метали и нитрати, са най-често споменаваните достойнства на био храните. Относно вкуса и хранителното съдържание, обикновено се смята, че ако производителят на индустриална храна е добросъвестен и използва истински суровини, не би трябвало да има особени разлики между неговата продукция и тази на био фермите. Но ето, че дори и това вече се променя.

Според най-новото и най-пълно изследване по темата за хранителните качества на био храните, в тях се съдържат между 16 и 69 процента повече антиоксиданти, отколкото в обикновените. Това е вероятно първото пряко доказателство за по-добрите хранителни свойства на този вид продукти. Екипът под опеката на професор Карло Лийфърт е провел задълбочено изследване финансирано от ЕС, а резултатите вече са публикувани в множество авторитетни академични издания.

С какво хората кат нас свързват био храните? Преди всичко със здравето си, твърдят повечето социологически изследвания (виж графиката по-долу). Разбира се не са малко и тези, които са прегърнали идеята в полза на природата – био производителите отглеждат своята продукция по най-близки до естествените условия методи. По-малък, но също значителен просент от хората, консумират био продукти, заради техните вкусови и хранителни качества.

И докато за първите две мнения контра аргументи по-скоро не съществуват, по въпроса за вторите две учените и обществеността са разделени. Нашето мнение е, че без значение кой е прав и кой крив, дори и само поради факта, че в био краставиците ни няма пестициди вече е достатъчна причина те да са ни едноличен лидер за шопската салата.

Organicfood

Повече тук

юли 15, 2014

Свиване

Кенсингтънско фръцване в калта  

Всички са тъпанари, тролове, не разбират това, което вие разбирате и правите, и по-добре да не се бъркат. Мнението им по някои въпроси е напълно погрешно и вие с такива хора не може да общувате. А и те къде бяха, когато…едикаквоси лошо нещо стана в държавата. А и какви са политически инфантили само, та да вярват на другите тъпанари, на които не може да се вярва, щото така.

Вие може би сте си повярвали. Т.е. взели сте се себе си и мнението си прекалено на сериозно. Може би смятате, че вашето мнение е меродавно, защото сте постигнали нещо, някак, и това автоматично значи, че „ги разбирате нещата“. А може и нищо да не сте постигнали, но пак ги разбирате. Това, разбира се, ви дава право да сте остри и словесно-агресивни спрямо тъпанарчетата, дето не знаят как се правят нещата. Или дето си позволяват да ви дават акъл как се или не се правят нещата. Мани ги тия, те не са автентични – къде бяха, когато…

Неприятно е наблюдението, че интелигентната, квалифицираната и уж адекватната част от обществото ни рядко е способна да критикува конструктивно, а още по-рядко е способна да приема критика. В рамките на два коментара нещата ескалират до заклеймяване и фръцване.

Стига. Сред уж нормалните хора в България цари една такава агресивна снобарщина и елитарнщина, че кореняци-лондончани могат само да завидят, пиейки следобедния си чай и гледайки навън към лекия ръмеж върху зелената трева на Кенсингтън гардънс.

Дайте да съсредоточим тази нетърпимост не към мнението на другите, а към нещата, които разграждат обществото ни. И към самата нетърпимост, като едно от тях. Защото докато се заклеймяваме един друг, по причини вариращи от това дали ядем таратора с чесън, минавайки през мнението ни за Евровизия и стигайки до тежки неразбирателства за правилния начин на живот; докато ние се караме за дреболии, тарикатите създават реалните отрови на битието ни. И нека не бъркаме заемането на принципна позиция със заклеймяването на чуждо мнение. Принципната позиция не е нещо, което казваш. Тя е нещо, което вършиш или не вършиш.

Ако от горните хаотични мисли не се е оформила теза, то ето я тук – ако хората, които следва да сме на една страна, спрем да се плюем за глупости, може и някой ден да излезем от калта.

Свиване

Кой сте Вие, г-н Народ?  

Някъде в същата онази далечна 1762 година, когато Русо публикува своя фундаментален труд „За обществения договор“ и с него слага началото на съвременния свят – добър или лош – в същата тази година един рошав монах се провиква в здрача на Зографския манастир: „От днеска нататък българският род история има и става народ“. Или поне дядо Вазов твърди, че се е провикнал с тези думи. С това, освен че се отбелязва раждането на „народа“, се поставя и началото на традицията за него да се говори в трето лице с изключение може би само на първоличното дядо Славейково „не сме народ, а мърша“. И наистина, за народа говорим винаги в трето лице, сякаш го няма, сякаш само сме чували за него, но никога не сме го виждали, колкото и да е важен той за нас.

Хората исторически, икономически и идеологически се делят на две големи групи: народни закрилници и народни изедници. Тоест хората не принадлежат към народа, не са народа, а само го закрилят или изеждат. Към групата на закрилниците спадат хайдутите и партизаните, а към групата на изедниците – чорбаджиите и фашистите. В по-ново време изедниците са депутатите (народните представители), а като закрилници може би ще се оформят мутрите от 90-те години, само още мъничко да се увеличи историческата дистанция и народът да викне, пък да им запее песента: „Ооо, тигре, тигре!…“

Но щом хората и народът не са едно и също, то може да се направи и още по-голямо обобщение: човеците се делят на хора и на народ. Като „народът“ е нещо особено и съвсем отделно.

Как да дефинираме понятието „народ“? Очевидно досегашните дефиниции – хора, които живеят на една територия, говорят един език и прочие – не вършат работа, защото не се отнасят за хората в качеството им на народни закрилници и народни изедници. Или, иначе казано, хората (закрилници и изедници), които живеят на една територия и говорят един език, не са народ, защото са нещо друго и различно от народа, както стана ясно. Ето защо много по-добра би била следната дефиниция:

„Народът е митично образувание, което може би се състои от някакви хора и което никой не е виждал, но което е източник на чувство за вина и повод за репресии.“

Да вземем например „народния съд“. Макар че се казва така, в него отново не можем да видим „народа“, а само народните закрилници, които разстрелват народните изедници в името на народа. И в негово отсъствие. Тези разстрели оповестиха раждането на една нова България, която е вече „народна“ република и в която всичко се прави за благото на народа. Вече нямаше богаташи, пък и да имаше някой, то той не беше „народен изедник“, а беше „човек от народа“ (в началото на 80-те имаше филм за Тодор Живков с такова заглавие). Така народният изедник се превърна във „враг на народа“ – защото винаги трябва да има добри и лоши, като лошите дават повод на добрите да се държат лошо. Врагът на народа обикновено беше човек, който разказваше вицове за човека от народа. Между другото, вицовете са най-хубави, когато са забранени и то в името на народа. Сега вече няма такива вицове.

По-важно е обаче раждането на една друга идея по същото време – идеята за народа като собственик. Въпреки че никой не го е виждал и никой не знае как би изглеждал един нотариален акт на негово име, „народът“ изведнъж става собственик на всичко. Народът притежава всичко, а „хората от народа“ начело с „човека от народа“ управляват тази собственост от името на народа и за благото на народа. От това обаче на народа не му става по-добре – факт който научаваме от народните трибуни, наречени дисиденти, които в епохата на гласността говорят от името на народа, който е собственик на всички блага в народната република.

Ето че идва моментът „народът“ да се превърне от субект на собствеността в субект на властта. Когато народът е на власт, това на старогръцки се нарича „демокрация“ – управление на народа. Той, народът, и по време на народната република уж беше на власт, ама само уж, както уж беше и собственик на средствата за производство, чийто фактически собственик беше държавата, а пък тя беше в ръцете на „човека от народа“ с благословията на „великата страна“ – приятелка и покровителка на всички народи по света. Сега, когато „народът“ наистина пое властта чрез демокрацията, трябваше да се раздели със собствеността, която премина отново от народа към хората и това се нарича „приватизация“.

Вярно, че доста „хора от народа“, близки в миналото до „човека от народа“, успяха да получат собственост чрез приватизация по същия начин, по който навремето дядовците им получиха власт чрез експроприация. Но това не променя общата картина – по-добре собствеността да бъде у хората, отколкото у народа.

Започна така нареченият „преход“, който според мен отдавна е свършил, но има хора, според които още не е. Това няма значение. Важното е, че по време на прехода се случиха две важни неща. Първо, богатството на нацията (БВП) се увеличи 5-6 пъти и сега „народът“ живее много по-добре, отколкото живееше в началото на прехода. Второ, смени се едно цяло поколение и епохата на „човека от народа“ се отдалечи достатъчно исторически, за да започне да навява носталгични чувства у не особено интелигентните и информираните. В социалните мрежи започнаха да се появяват изказвания като това:

Да върнем останалото от държавата в ръцете на народа! НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ на незаконно придобитото! Събуди се, НАРОДЕ! (Facebook)

Хей народ поробен! Що си тъй заспал!“ – провикна се Стамболов 111 години след като монахът, с когото започнахме, обяви раждането на народа. Сега очевидно отново има хора (и отново различни от народа), които смятат, че народът е заспал и че трябва спешно да се събуди. Да се събуди, отново да стане собственик на нещата и всичко да започне отначало. Такива настроения си имат своите предпоставки извън границите на нашата територия. Но тези предпоставки вече не са в народовластието (на гръцки „демокрация“), а във вулгарното народнячество (на латински „популизъм“). Популизмът е болест, обхванала цивилизования свят в такава степен, че вече е разяла политическия му организъм. Болните от популизъм политици обещават на народа неща, които дори и народът (ако е такъв мъдрец, какъвто го изкарват) не вярва, че могат да се изпълнят. Левите популисти обещават на народа добруване веднага, а десните популисти признават за временни несгоди, но в името на бъдещото абсолютно и безкрайно добруване на народа. И двата вида популисти си приличат в това, че очертават образа на един абстрактен колектив, пред който индивидите трябва да преклонят глава. Уж всеки човек е ценност сам по себе си, но излиза, че „народът“ е по-ценен от него и човекът трябва да живее в положението на перманентно заподозрян в недобросъвестност по отношение на „народа“.

Колективът не е лошо нещо, стига да го разбираш като общност, а не като мравуняк – разлика очертана още от Достоевски в „Бесове“. Общността е съборност, тоест общо живеене при пълно запазване и уважение на индивидуалността на всеки човек, у когото като в холограма се съдържа промисълът на цялото човечество и на цялата вселена. При такова разбиране за живота и човека образът на „народа“ е просто плашило, извинение за някого да ти стори зло не от свое име, а от името на „народа“. За нормалните човешки отношения истинска стойност има понятието „другият“ – всеки един отделен човек, към когото подхождаш с обич и уважение заради неговата неповторимост. И за разлика от „народа“, „другият“ може да ти отвърне със същото, дори да не живеете на една територия и да не гледате една и съща телевизия. Ако десет „други“ хора те обичат, това е нещо много по-голямо и истинско от „любовта“ на всички „народи“ по света. Народът не може да изпитва чувство. Той може само да насажда чувства – най-вече чувство за вина че не си му се поклонил достатъчно дълбоко и не си му дал всичко, което той очаква от теб. Някой със сигурност ще каже: „Ама у мен народът поражда и други чувства. Аз съм горд, че съм син на този народ!“. Добре. Нека е така. Но казвайки „аз съм син на този народ“, ти за пореден път казваш, че не си част от „народа“, че „народът“ е нещо друго, нещо извън теб, нещо обективно и в никакъв случай не нещо субективно. В най-добрия случай твой родител, но не самият ти. Защото не можеш да кажеш „аз съм народът“ и същевременно да си негов син, да го обичаш или да не го обичаш, да си му верен или да го предаваш, да си му закрилник или изедник. Уж е една от най-безспорните ценности, уж е нещо много свято, към което всички имат дълг, но все пак „народът“ си остава загадка, за която много трудно се говори в първо лице. Народът винаги е „някъде там“, имаме към него ангажименти, даже дълг. Но къде съм аз? Аз част от народа ли съм? Ако съм „враг на народа“, враг на себе си ли съм? Ако предам интересите на народа, своите интереси ли предавам? Ако обичам народа и съм готов да се жертвам за него, краен егоист ли съм? Ако пък аз не съм народа и не мога да бъда нищо друго освен негов слуга или негов враг, то къде все пак е Народът, как можем да се срещнем с него, можем ли да си говорим и има ли той какво да ни каже. В крайна сметка, кой сте Вие, г-н Народ?

Свиване

Българска клетва  

Това е снимка от моята клетва като офицер на Н.В цар Борис III. Aзи съм третия от ляво на дясно. Обичай Бога, Царя и Отечеството, Отдавайте Кесаровото Кесарю, Божието Богу. Когато се изправих не осъзнавах тежестта на офицерските пагони. Осъзнах тежестта, когато ми повериха живота на войниците и сигурността на народа в Македония. След войната […]

The post Българска клетва appeared first on ExtremeCentrePoint.

Свиване

Грозният морков – на кого му пука, нали е в супата?  

зеленчуци

В свят, в който милиони хора умират от глад, разхищението на храна е престъпление. Засега само морално, надяваме се в бъдеще да стане и юридическо. А да се изхвърля храна заради недостатъчно добър външен вид си е направо богохулство. Точно това се случва обаче с тонове напълно годни за ядене плодове и зеленчуци, преценени в категория „грозни“. Кампанията на Intermarché, третата най-голяма верига супермаркети във Франция, цели да промени тази нездрава традиция. Те предлагат намаление на некрасивите представители на плодзеленчуковата общност – само в няколко обекта, само за няколко дни, но с прекрасна кампания.

Фотографът Patrice de Villiers е имал задачата да покаже абсурдността на това да се изхвърля храна заради естествените ѝ естетически качества. И го прави разкошно със серия плакати на кривички лимони, паладжани, моркови… Ето, вижте ги, регистрирани в най-добрия си аспект, хем грозновати, хем някак трогателни. Естествено, силните послания си вършат своята достойна работа също:

„Падналият лимон – от създателя на лимоните“lemon

“Противният портокал – от него се получава чудесен сок”orange

„Ужасяващият картоф – носител на титлата Мис Пюре 2014“potato

„Грозният морков – на кого му пука, нали е в супата?“carrot

„Обезобразеният патладжан – толкова е евтин, би могъл да бъде и още по-обезобразен“eggplant

Какво е положението у нас? Дали и в България се изхвърлят “грозни” плодове и зеленчуци? И ако е така – дали скоро супермаркетите ще въведат подобна практика на неизхвърляне на непредставителната продукция?

Свиване

Дядо Славейков и два мита  

Не може да съм на село и да не си спомня за Петко Рачов Славейков.

Не само защото училището, в което съм учил до трети клас, носи неговото име, и улицата, на която живеем – също.


Преди всичко на ум ми идва все един епизод от неговата автобиография.

Пътувайки по България (възрожденците са ни по принцип все „пътешественици“, един от тях даже носи показателния прякор Миткалото) младият Славейков минал през моето село Пиперково.

Било на здрачаване и Славейков започнал да чука по портите с надежда някъде да го приютят за през нощта.

Отвсякъде обаче го натирили, тук-таме насъскали кучетата срещу него, прогонил го даже и селският поп.

Което говори, че приказките за българското гостоприемство са по-скоро в областта на митологията отколкото на действителността.

Гостоприемство лично аз видях в Родопите, когато обикалях там (преди всичко с кракомобил и с раница на гърба) през 70-те години на миналия век да събирам материали за студентската си дипломна работа: непознати хора ме прибираха не един път замръкнал и гладен и се грижеха за мене като за собствено дете.

Нещо, което в равнината никога не може да се случи, и не случайно е казано, че планината ражда хора, а равнината – тикви.

Явно и по времето на Петко Славейков е било така.

И друг мит опровергава в биографията си нашият възрожденец – за възрожденското едва ли не преклонение пред българския учител.

Отишъл в едно село – слава Богу, този път не е моето! – да се цани за учител.

Когато назовал заплатата, която иска, училищните настоятели скочили възмутено и го отпратили с викове, че на говедаря не плащат толкова, макар че е с говедата и на дъжд, и на студ, а даскалът си седи все на сухо в стаята и на топло край печката.

Ценели са труда и значението на българския учител, ама – да речем – в Копривщица, но колко са били такива селища?

Народопсихологията е лъженаука, да си го знаете от мене…

Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Най-нови в Мегафон

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.