февруари 01, 2015

Свиване

Очарователният абсурд БДЖ  

Днес трябваше да пътувам от Стара Загора до София, но тъй като бяхме компания от няколко човека, решихме да пътуваме с влак. Само половин час повече от автобуса, но пък човек може да се разтъпче, да поиграе карти, да отиде до тоалетна.

По план пътуването трябваше да е с тръгване в 11ч и смяна на Тулово, откъдето да се прекачим на влака Бургас-София (през Пловдив не може, заради ремонти). На гарата в Стара Загора обаче ни казват, че пътническият влак Стара Загора-Тулово-(Горня Оряховица) ще чака влака Бургас-Стара Загора, който закъснява, поради което ще изпусне влака Бургас-София на Тулово. Чудесно. Отказваме се от влака и отиваме на автогарата. Само че автобусният транспорт не е много по-адекватен от железопътния, и съответно следващият автобус е след половин час, но за него няма билети (или по-скоро – не се знае има ли билети, като дойде, ще видим), а след него има чак в 14ч.

Логистичните умения на хората в групата довеждат до решението да вземем маршрутка до Казанлък, която ще стигне точно навреме, за да хванем същия този влак Бургас-София (имаме мобилен интернет и знаем кой влак кога пристига). Но интересното започва след преминаването на чисто новите, но безкрайно криви и пълни с локви плочки пред гарата в дъждовния Казанлък. Там разбираме, че влак е дерайлирал по пътя (на входните стрелки на Стряма в 9:15) и бързият влак ще стигне само до Карлово, откъдето не се знае какво следва. Новината в dir.bg, където пише, че са осигурени автобуси е от 11ч, но нито на гарата в Стара Загора ни информират за това, нито в 12ч. на гарата в Казанлък знаят дали има осигурени автобуси или не. (Може би е случайно, че влак дерайлира в деня на връщането на спрените влакове).

На гарата в Казанлък, разбира се, са налични стереотипните образи на гласовития мрънкач, който повтаря как „тая държава няма да се оправи“ и разказва предишни лични истории, с които да подкрепи „тезата си“. Има я и жената, която се опитва да ни пробута билета, който е купила на сина си, нищо, че е издаден с друг номер на карта за намаление. Има го и пререждащият се младеж, в чиято представа опашката е само за другите, щото той бърза (опашката беше на автогарата, където проверявахме за алтернативен автобус).

Но дойде благата вест, че автобуси ще има от Карлово до Копривщица, така че си купуваме билети за влака и се качваме. Нямаме бърза работа, а и „приключението“ така или иначе вече е започнало.

Пристигаме на Карлово и нищо не се случва. Нито кондукторът е предупредил някого за ставащото, нито някой минава да обясни. Ние сме информирани, но пътуващите от Бургас не са, и са доста изненадани. В гарата (на която е залепен призив към отричане на либерализацията на пътническите превози) ни казват, че автобусите още не са дошли, ама ще дойдат. Един неизвестен господин гръмко оборва това твърдение пред нас и казва, че те само лъжат и нищо такова няма. (Тук някъде се сещам за TGV-то Париж-Кале, което се счупи на два пъти, изпусна връзката в крайна гара на Кале, и нямаше транспорт до центъра в близките 3 часа, освен няколко таксита, едно от които споделих с няколко други чужди туристи и един албанец, неговорещ нито английски, нито френски)

Оттук опциите са две – пътнически влак, вече порядъчно претъпкан, Карлово-Пловдив, и оттам Пловдив-София, с пристигане около 19ч. в София. Другият е да изчакаме заветните автобуси. Които се оказват…един софийски градски автобус по линия 260 (Руски паметник-Горна Баня). Който също се претъпква само след 5 минути (явно все пак останалите пътници някак са разбрали).

Изглежда, обаче, градските автобуси, дори препълнени, могат да развиват прилична извънградска скорост, и скоро се оказваме на разклона за Клисура. Влизаме, но там една маршрутка се оказва в насрещното, та се разминаваме на ръба на „пропастта“. Все пак стигаме центъра на Клисура, който ми връща приятни спомени от преди няколко години, когато бяхме на възстановка на априлското въстание, а на Боримечката му беше писнало да се снима с туристи.

Нямаме ясна представа какво търсим в Клисура, а изглежда и шофьорът няма, в което се убеждаваме, след като за втори път обърква пътя, а служител на БДЖ от средата на автобуса с пресипнал глас се опитва да се провикне „не оттука, отгоре“.

След половин час въртене из клисура все пак стигаме до гарата, където чуваме „всички долу“. Но се оказва, че единствената ни цел е да вземем двама пътници от Клисура, под погледа на двама спокойно пушещи местни служители на железницата. И така, с почти час забавяне, отново сме по курса към Копривщица (чиято гара е на 8 километра от града). Там, незнайно откога, автобуса чакат хората, пътуващи към Бургас. С питане за всеки случай „нали това е влакът за София?“ намираме прилично празен вагон. На въпроса „кога ще тръгнем?“ притичващ служител на БДЖ отговаря „не знам, нищо не знам“.

В крайна сметка, след не твърде дълго чакане, тръгваме. Кондукторката ни информира, че влакът вече няма да е бърз, а пътнически, и ще минава през София-Север (правейки интересен заход към Централна гара), а ние се отдаваме на най-драматичните игри белот, които сме играли (230-185).

В София сме малко преди 7, което значи около 8 часа след планирания час на тръгване, само на солети, кроасани, вафли, брускети, прекрасни заснежени подбалкански гледки, белот и сюрреализъм.

С тази история не искам да вляза в ролята на човека със старото сако, който настояваше всички негови спътници да знаят колко е зле положението. Все пак почти не сме висели на някоя гара, без да се движим в правилната посока. Всъщност, аз съм извънредно доволен.

Защото има нещо много очарователно в това препълнен стар софийски градски автобус да се опитва да вземе баир на заден по заснежените, тесни улички на Клисура, защото е объркал пътя. Има нещо много очарователно в служителите на БДЖ, които помагат на по-възрастните пътнички с багажа, а в същото време нямат представа накъде и защо отиват. Има нещо очарователно и в пътниците, всеки от които има различен начин да изрази недоволството си. Има нещо очарователно в абсурдността, която БДЖ генерира.

А аз обичам абсурдността, особено в контекста на пътуване. Изпитвам някакво нездраво задоволство от абсурда (иначе не бих обиколил Македония с влак). Може би защото е нещо далечно, нещо, което гледам отстрани, като посетител в музей; като турист на сафари. Нещо, което мога да държа далеч от ежедневието си.

Друг е въпросът дали мнозинството от пътниците не искат просто да стигнат от точка А до точка Б, без дерайлирали влакове, без да са правостоящи, без да е твърде горещо, твърде студено, твърде късно или твърде рано.

Смятам, че в България може да има нормален обществен транспорт, и в частност нормален железопътен транспорт. Наясно съм, обаче, че това минава през промяна на мисленето на железничарите, през спиране на кражбите, през вършенето на работата от всички по веригата, през адекватен мениджмънт, през липса на политическо влияние в транспорта (и сметки кой колко гласа ще загуби), през намаляване на деструктивната роля на синдикатите, през намаляване на автобусното лоби, и т.н.

Факторите са десетки, а преодоляването им става по-трудно всеки ден. Аз съм в рядката ситуация да съм доволен при всяко развитие на нещата. Но май е по-добре да имаме качествен релсов транспорт, отколкото няколко пристрастени към очарованието на абсурда пътници да са доволни.

Свиване

Поклон и простете за това, че все още не сме изпълнили своя дълг !  

Поклон пред жертвите на комунистическия режим ! Пред есетките хиляди, които бяха избите без съд и присъда, непосредствено след окупацията на страната ни от Съветската армия. Пред 2730-те осъдени смърт от така наречения народен съд (не ми дава сърце да го изпиша с главна буква, тъй като не е нищо друго от средство и орган в ръцете на комунистите). Пред загиналите с оръжие в ръка участниците в горянското движение. Пред Хилядите, оставили костите в комунистическите концентрационни лагери или убити в затворите. Пред разстреляните или малтретирани до смърт наши сънародници от турски произход по време на така наречения възродителен процес. Въпреки тези невиждани злодеяния, следствие от окупацията на България от Съветската армия и инсталирането на марионетен комунистически режим, днес у нас им парламентарно представена партия, която продължава да славослови 9 септември 1944 г., и да води своето потекло от БРК (к) и БКП. Гавра с паметта на жертвите е, че паметниците на съветските окупатори продължават да стърчат в София и други градове на страната. Гавра е и това, че портретът на Георги Димитров, предал Родината си на окупаторите и разпоредил смъртните присъди, издадени на днешния ден , продължава да „краси“ коридорите на днешния Министерски съвет. Все още не сме изпълнили дълга си мъчениците на България. Затова заедно с почитта, днес трябва да сведем глави и с молба за прошка.

Категории: 

януари 31, 2015

Свиване

Петъчни конфузи в пленарната зала  

Защо все пак любопитството и наивните въпроси на някои народни представители не са толкова невинни

Вчера министърът на отбраната Николай Ненчев взе участие в парламентарния контрол. Според моето скромно мнение депутатска мисъл и съответно усърдие бяха вложени само в 3 от общо 16-те въпроса. Останалите 13 за съжаление бяха пропиляно време и съответно пари на данъкоплатците.
Една част от тях бяха основани на хипотези и предположения. Например, дали евентуално български офицери-травестити (!?) не са участвали на форум във Вашингтон, проведен през септември м.г. Или пък : колко бази и НАТО у нас и дали на територията ни ще бъде разположено ядрено, химическо и бактериологично оръжие (забележете, че за последните две сме ратифицирали международни конвенции за тяхната забрана и депутатът Илиан Тодоров би трябвало да го знае).

В сферата на хипотезите и евентуалностите

 

Подобен е и въпросът на народният представител Велизар Енчев „относно намерение на военния министър да направи публично достояние секретни документи, намиращи се в служба „Военна информация“.

Категории: 
Свиване

Подигравки с вярата - бива ли ? Не само бива, задължително е даже  

Бива подобна подигравка. Защото самата същност на вярата е такава. Тя изключва разума. Тя е извън него, тя няма нужда от него. В най-добрия случай. В най-лошия случай му е враг. А пък в нашия чуден, прекрасен свят най-лошият слу...
Свиване

Спомени за Желю Желев  

Желю Желев на премиерата на филма „Оттегляне“ на Вацлав Хавел, 13.03.2012г. кино „Люмиер“

(Нямам претенции, че това, което разказвам, е обективната историческа истина. Това е историята, такава каквато е останала в паметта ми.)

Истина е, че човек оценява какво е имал чак когато го е загубил. Никога не съм се запознавал лично с президента Желю Желев, но името му и присъствието му са ме съпровождали в повече от половината ми живот.

Чух за пръв път името му от един съученик може би към 87-ма или 88-ма година. В един слънчев ден тъкмо минавахме покрай входа на кино „Сердика“ на път за училище.

– Чел ли си „Фашизмът“ на Желю Желев? – ме пита той.
– Не.
– Трябва да я прочетеш.
– Защо?
– Знаеш ли, вътре той много интересно обяснява какво е фашизъм.
– И какво е?
– Има три признака: Първо, има само една партия. Второ ръководителите на партията са и ръководители на държавата и трето, символите на партията са и символи на държавата. 
– Е то така ще излезе, че ние живеем във фашизъм? – изумено реагирах аз.
– Е не е ли така?
Помислих малко. 
– Признаците са налице. – потвърдих. – Но фашизмът не е само това. Има и концлагери.
– Че и при социализма е имало, – усмихна се той.

(тъкмо бяха започнали в съветската преса, свободно достъпна в България, да излизат страховити статии за съветските концлагери)

– Да, прав си, – сериозно се замислих. – Ще трябва и аз да я прочета.

По онова време, разбира се нямаше как да прочета книгата. Тя беше забранена, а моят приятел я беше чел, снимана на ксерокс и трепетно предавана от ръка на ръка.

(Замислям се, че това е интересно свидетелство за строгостта на режима почти до самия му край. Не просто се преследваше критичното слово, преследваше се и всичко, което може да те наведе на определени мисли!)

Между другото, сега като я преглеждам онлайн, виждам че ще е интересна за съпоставки, особено за хора, интересуващи се от съвременна руска политика.



***
Година-две по-късно, докато бях в казармата, Тодор Живков падна от власт и безвремието свърши. Информацията достигаше до нас изкривена и приглушена през официалните медии и по свидетелства на очевидци, които успяваха да откраднат по някой ден за отпуска в София. Все едно се бяхме гмурнали под водата, а над водата нещо боботеше и се мяркаха някакви неясни светлини и сенки. 

Запомних една новина в „Работническо дело“ (още не беше преименувано на „Дума“), в която разказваха за креслива групичка „неформали“, членове на неформални, тоест нерегистрирани официално организации (опитай да регистрираш по онова време обществена организация без благословията на БКП!) , които крещяли в Южния Парк (до ден днешен се чудя, къде точно)  „Желю Желев - президент!“

Странно беше, дори длъжността „президент“ не съществуваше все още в България!

„Желю Желев ли?“ – си помислих – „Авторът на Фашизмът? Как ли изглежда този човек“

След няколко дни ни го показаха по телевизията. Ниско човече с непокорна прическа, силен източен акцент и без много градски маниери.

„Олеле, това ли е Желю Желев! По-добре някой друг!“

Нямах идея за качествата му, освен че знаех за забранената книга, а и тогава си представях че демократичните сили могат да избират от безкрайно количество честни, интелигентни и възпитани хора (да, с такива илюзии живеех) и все може да се намери някой, който да не ни излага така „пред чужденците“. 

***


По-късно, във въртопа на 1990-та година, си купих и самата книга - нелуксозно издание, в евтина мека кафява корица, с жълти букви. Не можах много да прочета - стори ми се сложен и дълъг текст. Времето за бавно и упорито четене на сериозна литература беше изчезнало някъде. Звучеше някак твърде меко, банално и очевидно за революционното време. Затворих книгата.

Тогава една от моите съученички помагаше в СДС и беше лична помощничка на Желю. 

– Значи работите заедно? – попитах я. – Как е той на живо?
– О изключително любезен и внимателен човек. Удоволствие е да се работи за него.

Тя ми показа и автографа, който беше получила върху нейния екземпляр на „Фашизмът“.

***

 През лятото на 1990-та година стана ясно, че Петър Младенов няма да остане председател-президент на България (така се казваше титлата тогава). Излезе записът от „танковата“ касета, в която Евгени Михайлов го беше заснел как казва „Най-добре танковете да дойдат“ пред пълния с възмутени хора площад „Народно събрание“ и беше пуснат по време на предизборната кампания на изборите за ВНС през 1990-та година. Имаше мистерия около тази касета, дали е фалшифицирана или не. Петър Младенов до смъртта си твърдеше, че е станал жертва на компромат. Така или иначе, Петър Младенов трябваше да слезе от поста и да бъде избран нов президент.

Тогава новата Конституция все още не беше гласувана и затова изборът на президент се проведе непряко, от Великото народно събрание. Кандидатите бяха трима – 
Петър Дертлиев от СДС, Виктор Вълков от БЗНС и Чавдар Кюранов от БСП. Когато чух имената, се зарадвах. „Ура, няма да е Желю Желев, ще е човек който знае да носи костюм, да говори културно и без акцент.“ Личните ми предпочитания клоняха към Петър Дертлиев - бивш лагерист, бивш социалдемократ още отпреди войната, радикален оратор.

Но какво стана, някакви скандали в Народното събрание, гласувания, договорки и изведнъж хоп - Желю Желев - президент.

– Не може да бъде! – възкликнах на висок глас в трамвая, докато четях вестника, спускайки се от Японския хотел към хотел „Хемус“. Някои хора се обърнаха. Ама наистина не може да бъде, си помислих. Как тоя човек успя все пак да стане президент и да се сбъднат скандиранията на онези кресливци в Южния парк?!

***

След приемането на Конституцията трябваше да бъдат проведени редовни президентски избори и това стана през януари 1992г. Не помня с какво ме беше ядосал тогава Желев (дали не беше с признанието си, че е марксист.. честно, не помня), така че до последно отлагах гласуването си. В крайна сметка вече не помня дали отидох да гласувам, но май все пак отидох леко ядосан и пуснах бюлетина за него. Велко Вълканов ми се стори много по-голям кретен, особено със заключителната си реплика от телевизионния дебат:

– Желю, ти турчин с фес ли си!

Вероятно Желев е успял да ядоса и други хора, защото спечели с доста тънка преднина.

***

Този избор беше върха на кариерата му. След това следваха несобено лицеприятни моменти. Беше напуснат от вицепрезидентката си Блага Димитрова (какви вицепрезидентки имаше едно време, ехее, при несъгласие напускаха!) . Следваха Боянските ливади, които потънаха в такава медийна истерия, че тогава абсолютно не разбирах какво става, освен че Желю Желев и тогавашният министър-председател Филип Димитров жестоко са се скарали. Правителството на Филип Димитров не успя да се възстанови от удара, с допълнителната помощ от ДПС падна от власт и тогава на власт дойдоха хора без лица. Изведнъж се появиха мутрите и мафията, заговори се за рекет, за потрошени заведения, за жестоки побои по улиците, за тормозени жени, за нагли кражби. Министър-председател беше абсолютно безличният Любен Беров. Ще оставим за друг ден анализа на отговорността на Желев за тези последици. 

***

Желев имаше три много силни политически момента в кариерата си, заради които спечели голямото ми уважение и заради които е един от малкото български политици, познати и уважавани и извън България. 

Първо той е популярен сред македонците, заради признаването на Република Македония за пръв път именно от България и дори май кръстиха улица на негово име в Скопие (изглежда че все пак не е станало). Второ, той има голяма роля при признаването на Македония от Русия, която е първата държава с тежест, която извършва този акт и трето, той показа изключително верен политически усет, като първи осъди опита за преврат в СССР, след който преврат Съветския съюз се разпадна, и така получи благодарността на първия руски президент Борис Елцин. Тогава тези стъпки изглеждаха леки и очевидни, но днес, от дистанцията на времето се вижда че това хич не е проста работа и се иска немалка смелост и политически усет, за да се постъпи правилно и в точния момент.

Въпреки още един по-нататъшен съвсем неуспешен опит, политическата кариера на Желев на практика приключи с предварителните избори в СДС, на които се реши кой да бъде кандидатът на демократичните сили за президент през 1996г. Беше избран перспективният млад и дръзновен по онова време Петър Стоянов. 

През последните години съм виждал Желев на живо няколко пъти. На прожекцията на филма на Вацлав Хавел „Оттегляне“, на рождения ден на КТ „Подкрепа“, когато изглеждаше доста самотен, вечеряйки сам на маса до прозореца в ресторанта на гърба на НДК, и наскоро, при откриването на паметника на Георги Марков



Желю Желев във Великото народно събрание, Велико Търново, 1990г. снимка







– 
Свиване

Даскалици за разстрел  

Една информация, която ми попадна случайно вчера, ме вбеси крайно много.

Ето я такава, каквато е представена на сайта на NEWS 7:

До края на тази седмица се очаква решението на Комисията за защита от дискриминация по един нестандартен казус - майка на младеж с увреждания от плевенското село Чомаковци е завела дело, понеже синът ѝ Иван не е допуснат до абитуриентския бал - щял да разваля настроението на празнуващите. За изключването му от бала гласували всички от випуска, а никой от педагозите не се намесил да го защити.

Нелепата случка е станала миналата година в Професионалната гимназия по хранителни технологии в Червен бряг, а дискриминацията засегнала жестоко още една девойка от помощната паралелка за деца със специални образователни потребности. Родителите и досега не могат да забравят болката и унижението, което са изпитали те и техните деца, за които полагат толкова грижи.

Още по-тревожно е, че дискриминацията е станала по най-демократичен начин - с гласуване на зрелостниците от випуска по този "неудобен проблем". И с мълчаливото съгласие на техните учители и възпитатели, които явно са забравили да им предадат уроците по човечност и толерантност...

Това са сухо изложените факти, но като стар училищен вълк аз изобщо не мога да приема за реално това „мълчаливо съгласие на техните учители“.

Напротив - убеден съм, че точно техните даскалици, барабар с директорката на училището, която между другото отказала коментар по случая, стоят в дъното на цялата тази гнусна история, че те са подсторили всичко.

Не са искали да си развалят рахатлъка по време на празника, защото все пак децата с увреждания изискват малко повече внимание.

Малко повече и, както писах вече на едно друго място, точно тава е крачката, която дели варварството от човещината.

В моето училище също има деца със специални образователни потребности и живата практика ме е убедила, че останалите ученици се отнасят към тях с разбиране, уважение и подкрепа, когато същото отношение имат и учителите.

Всичко друго е измъкване по допирателната.

Вярно е, че учителите са навикани и нарочени едва ли не за греховете на целия свят, но има и такива от тях, които напълно си заслужават навикването.

Има и такива, които трябва да бъдат незабавно изритани с горещ шут от училищата.

А има и такива, които направо са за разстрел…

януари 30, 2015

Свиване

Сиртаки на глупостта  

Горката Гърция! Горката мила Гърция с мусакичките, салатките и леко глуповатите, но иначе симпатични келнери! Народът на Платон и Аристотел не успя да проумее простата истина, че не можеш вечно да ядеш и да се излежаваш за чужда сметка и че дори Херакъл не може да ти плати тринайсета и четиринайсета заплата, ако няма откъде да я вземе. Православните гърци, повечето от които заявяват, че са вярващи християни, си избраха за водач изпъчен комунист. С този избор те показаха, че народите наистина заслужават историческата си съдба

Гръцкият народ е като всеки друг народ в либерално-демократичния свят. Той е научен, че животът – това е съвкупност от права. Всяка политическа партия подхранва това убеждение, като се кълне, че единствено тя е достатъчно компетентна, за да знае как да обогатява все повече и повече избирателите си, и единствено тя е достатъчно честна и добродетелна, за да претвори това свое знание в дела.

За повече от два века народите не се научиха, че социализмът е лъжа. Преди да спечели изборите, СИРИЗА каза, че ще тегли майната на еврото. Сега май не било така. Сега казва, че „Гърция обръща страницата, оставяйки в миналото мерките за строги икономии и пет години унижение“. И какво? От утре ще потекат реки от мед и масло? И от уважение? Никоя партия, дори и най-наглата, не може да извърши математически невъзможното.

Не, Гърция няма да промени политиката си. Въпросът е дали Европа ще продължи да я спасява заради собствените си частни банки-кредиторки или ще я остави най-сетне да си научи урока. Ако продължи, следващия път гърците могат да си изберат за водач и пудел. И ще бъдат прави, защото всеки би се държал като тях, ако знае, че може да взима, без да връща.

Очевидно не може да продължава така. Очевидно нашата възпитана и любезна европейска общност по този начин няма да постигне онова, за което се е събрала. Така нареченият „демократичен процес“ започва да се превръща в отрицание на самия себе си. Демокрацията почива на идеята, че вишегласието е гаранция обществото винаги да взима най-полезните за себе си решения. Все по-често обаче обществата чрез вишегласие взимат за себе си вредни решения.

И по-лошо. Чрез вишегласие обществото се опитва да взима решения, полезни за едни, но вредни за други. Едни хора ще работят и ще плащат все по-високи данъци, за да могат други хора да не работят. Едни държави ще трупат дългове, които съвсем откровено не възнамеряват да връщат, само защото Европа не може без слънчевите им плажове.

Според съвременното схващане, доброто и полезното е обществата от ден на ден да стават все по-богати. Окей. На теория това е възможно в условията на непрекъснат и голям икономически растеж. Около тази теория се градят и предизборните програми на всички партии. Те иначе няма как да обещаят, че всички ще станат по-богати, без никой да стане по-беден, и това обещание да изглежда правдоподобно. На практика обаче непрекъснат и голям растеж не съществува и ние наричаме това свое наблюдение „циклични кризи“. Всъщност кризи няма, защото кризата е нещо извънредно, а спадовете в икономическия растеж са абсолютно естествени и закономерни. Само дето не ни се иска да ги има. И така започваме да живеем в лъжа. А това не само е неприемливо, но е и вредно. Това вече не е демокрация. Единственият проблем е, че продължаваме да я наричаме така. Човекът се мисли за умно същество, а това доказва единствено, че не е. Гърците за пореден път се хванаха на сиртаки и приклекнаха в очакване да се случи нещо вълшебно.

Свиване

ВСС устоя на корпоративно-политическия натиск  

Изборът на г-н Лозан Панов за председател на ВКС трябва не само да бъде поздравен, но и да се каже на висок глас неговото истинско значение. А то е, че ВСС устоя на безпрецедентния опит да бъде притиснат до стената и манипулиран от корпоративните интереси на олигарха Иво Прокопиев и неговите обръчи от медии, марионетни НПО и сателитни политици.
В пореден опит да превземат на абордаж съдебната власт предствителите на посочената корпоративно-политическа групировка изкараха буквално “по ведомост” всичките си хранени хора. То не беше истерия, то не беше чудо! “Аргументите” им срещу легитимния и естествен избор на Панов са откровено малоумни. Особено комична е опорната точка, която старателно сричат – изборът, видите ли, бил предрешен. Ами, разбира се, че е предрешен, щом има фаворит по доверие сред кандидатите. Като играят “Реал Мадрид” и “Чепинец” има ли фаворит? Има, естествено! Мачът е предрешен. Победа “Чепинец” ще е изненада. И в крайна сметка, когато “Реал” спечели мача, за който предварително е ясно, че ще спечели, това не означава, че играта не е била честна…
Изборът е и звучен плесник за правосъдния протестър Иванов, който доказа и за слепите, че е просто маша на частни интереси, които се крият иззад пороя чиновнически клишета, наричани за благозвучие съдебна реформа.
Пред новия председател на ВКС стои тежката задача да засили имунната система на съда спрямо подобен натиск.
Прочее, много поздрави на френския посланик!

Свиване

RIP  

Бог да прости президента Желев! Добър човек и демократ, антипод на политическата омраза и пещерния антикомунизъм, които навремето го “отлюспиха” и наричаха “комунист”.

Свиване

Поклон пред паметта на президента Желю Желев !  

Нека почива в мир президентът Желю Желев. Имах възможността да общувам с него преди 10 ноември 1989 г., както и в първите години на прехода. Често съм го упреквал публично за едно или друго действия в битността му на председател на СДС, а по-късно и на президент. Нито веднъж, обаче не съм изразявал съмнение в неговата почтеност.

Категории: 

януари 29, 2015

Свиване

Лобито на ДПС и Цацаров избра Лозан Панов за председател на ВКС  


Мнозинството във Висшия съдебен съвет (ВСС), контролирано от близки до ДПС и ГЕРБ юристи, избра административния съдия Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд (ВКС). Той получи необходимите 17 гласа, а шестима от членовете на съвета бяха против. Другият кандидат - зам.-председателят на ВКС Павлина Панова получи едва шест гласа "за", 11 бяха против, а шестима се въздържаха.

Кандидатурата на Лозан Панов, който никога не е правораздавал във ВКС, беше издигната от...

Свиване

ВСС избира председател на ВКС (допълнена)  


Висшият съдебен съвет (ВСС) започна заседанието, на което ще трябва да изслуша и гласува двете кандидатури за председател на Върховния касационен съд (ВКС). За поста се борят зам.-председателят на ВКС Павлина Панова и съдията от Върховния административен съд (ВАС) Лозан Панов.

Още в самото начало на заседанието се видя, че членовете на съвета са разделени на две. Членът на ВСС от съдебната квота Юлия Ковачева направи предложение гласуването на кандидатурите да стане с хартиени...
Свиване

Пост-социалистическа едра шарка  

  Този, който иска да прочете нещо повече от Кой?-вестници, нека надзърне в сайта на "Дневник". Там им два много силни текста на Теодора Димова и Евгений Дайнов като реакции на трагедията в Париж.
  По своята същност тези два текста [като че ли] са коренно различни и отстояват противоположни тези. Но според мен те в нещо много дълбоко и истински ценно си приличат - това са два абсолютно европейски анализа!
  Аз съвсем убедено и разтревожено смятам, че у нас протича изключително опасен процес на крайно отрицание, на осъждане, охулване и омраза към Европа. Този процес е като пост-социалистическа едра шарка - болест, която инфектира все повече хора у нас, а носи в себе си опасността от летален изход или нанасяне на уродливи петна по лицето на обществото ни. Отричайки се от европейската идентичност ние можем да загубим и националната си идентичност, която в своята дълбока същност е европейска.

чети по-нататък

Свиване

Медиите, ваксините и една интересна снимка в Дневник  

Вчера беше разпространена подписката срещу задължителните ваксини. Писах по-рано за нея и защо не трябва да се приема. Реакциите на медиите надали учудиха някой. Много пуснаха дословно прес-съобщението както винаги без навярно дори да го прочетат. Такива бяха TV7, News.bg, Lentata.com, Мениджър.News, Фактите.bg и дори Mediapool.bg. Сред тези, които пискаха мнение на специалисти, са Нова ТВ, БНР, Дарик и Дневник.

Забелязва се лесно коя медия е сериозна и коя е просто пощенска кутия. Коментарите под горните статии, както и дискусиите във Facebook в последните 48 часа, ми дават надежда. От една страна са ясен знак, че подписката няма да успее, но най-вече, че има още много българи, които осъзнават какъв проблем е отказа от ваксиниране и са готови активно да говорят по темата.

Дяволът е в детайлите

Нещо обаче в статията на Дневник ми направи впечатление. Те са последните, които трябва да критикувам в цялата тази сага и дори трябва да ги поздравя, че са искали мнението на водещ експерт по епидемиология. Илюстрацията, която са избрали, обаче е интересна по няколко причини. Виждате я в началото на този текст. След малко ще стане ясно защо е неподходяща за техния материал. Искам да подчертая, че в никакъв случай не ги виня за избора им – все пак виждаме лекар, който внимателно приготвя ваксина, нали? Дори бих им благодарил, че я поставят в този контекст, защото може да научим доста от нея.

Първото, което трябва да забележите е, че докторката на снимката носи предпазни очила и ръкавици. Това не се прави при поставянето на ваксини, защото няма риск за лекаря. Понякога лекарите слагат еднократни ръкавици, за да предпазят от замърсяване. Това не е изискване, защото се взимат много други мерки, а без ръкавици се работи по-лесно с шаващо детенце, която не обича да го боцкат.

Второто може лесно да се намери в мрежата. Тази снимка не е просто stock илюстрация, която се продава на медиите за такива статии. Това д-р Фелисити Харнел и снимката показва как приготвя експериментална ваксина срещу ебола, която ще бъде бита на първия доброволец за тестването ѝ върху хора във Великобритания. Това и налага допълнителните мерки за сигурност, които споменахме преди малко – ваксината не е тествана върху хора и има известни протоколи, които трябва да се спазват.

Третото нещо, което тази снимка може да ни научи, е свързано с историята на ваксините и антиваксърското движение. Виждаме една докторка, която зарежда доза ваксина в спринцовка, нали? Работата е, че в Европа и щатите няма да видите нещо такова що се отнася до задължителните ваксини. Дозите за многократни ваксинации са се използвали откакто са открити ваксините и все още се използват в по-голямата част от света. Причината е, че са много по-лесни и евтини за производство, пренасяне и съхранение. Това е възможно заради използването на минимални количества тиомерсал (thiomersal). Това е антисептично средство, което предпазва от бактерии и гъбички. За разлика от други антисептици, този не намалява ефективността на ваксините и причинява само леко раздразнение на мястото на инжектиране.

Преди около 15-тина години обаче антиваксърското движение насажда паника заради това, че съединението съдържа един атом живак (съдържа също атом сяра, но както и да е). Внушават за връзка с аутизма и въпреки становищата на всички експерти и многобройните доказателства, че такава връзка няма, регулаторните органи и производителите решават да махнат съединението от масовите ваксини. Затова във ваксините, които се бият на децата ни днес няма тиомерсал. Интересно наблюдение тук е, че спирането на съединението не се е отразило на броя случаи на аутизъм сред родените по-късно, но това е друга тема.

Това решение е направило използването на многократни ваксини невъзможно и се прибягва до еднократни. Затова горната снимка всъщност е по-подходяща от онази, с която започнахме и която използва Дневник. В България, както в цяла Европа и щатите се използват еднократни ваксини и в тях практически няма тиомерсал. За отделни е съобщено, че има откъслечни количества, което не е достатъчно за активно действие, пък какво остава за реакция върху тялото. В новата шествалентна ваксина, например, няма абсолютно никакъв тиомерсал.

Впрочем спирането на многократните ваксини е възможно само за развитите страни. Ние имаме добра инфраструктура, която позволява правилния превоз и съхранение на еднократните дози. В много от страните в Африка, Южна Америка и южна Азия това не е така. Затова там все още се използват многократни ваксини, които са също толкова ефективни и безопасни, колкото нашите. Цената също е аргумент. Докато една шествалентна ваксина ни струва 48 лв. без ДДС (плащаме я през данъците си, все пак), то за многократна доза цената би била около 10 пъти по-ниска.

Високата цена и спирането на производство на многокрани дози от някои ваксини са причината за забавена ваксинация в някои части на света. Има съмнения, че заради този необоснован страх от една иначе безопасна субстанция със страшно име, са си отишли десетки хиляди деца по света, които иначе можеше да бъдат ваксинирани по-рано и спасени. Това е един от приносите на отричащите ваксини и пример защо трябва да говорим по темата.

Свиване

ПОЗИЦИЯ ДО БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ  

П О З И Ц И Я

ДО

БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ

КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕ КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ОТНОСНО НЕВЕРНИТЕ ТВЪРДЕНИЯ

РАЗПРОСТРАНЯВАНИ В ПУБЛИЧНОТО ПРОСТРАНСТВО,

ОТ РЕСУРСНИТЕ ЦЕНТРОВЕ

          Категорично протестираме против твърденията и внушенията разпространявани в медиите и социалните мрежи, от представители на синдикалната организация на държавните областни Ресурсни центрове.

Протестираме против манипулациите, с цел всяване на страх и объркване сред родителите на деца със специални образователни потребности, както и сред всички останали родители.

1. Областните ресурсни центрове се закривали…

Не, не се закриват, децентрализират се в общински, именно за да може подкрепата от ресурсни учители, логопеди и психолози да стигне до детките градини и училища дори и в малките населени места. В момента там изцяло липсва каквато и да е подкрепа за децата със СОП, поради което семействата им се местят да живеят в по-големите градове, преследвайки услугите и специалистите. Ресурсните центрове и услугите предоставяни от тях, ще могат да бъдат разкривани във всяка община, град, населено място, детска градина или училище, тъй като дейността им няма да бъде ограничавана само на областно ниво.

2. Ресурсните учители щяли да си загубят работата…

Напротив, ще се открият много нови работни места. Вместо само от 28 областни центъра, ще бъдат търсени от 264 общини и детските градини и училища в тях. Ще имат много по-добри условия на труд, като част от екипа в учебното заведение. Ще разполагат с необходимия брой часове, за да работят колкото е необходимо с всяко едно дете със СОП и няма да се налага да разпиляват времето си в път между различни училища и населени места.

3. С приемането на Закона, в детските градини и училищата повече нямало да има ресурсни учители…

Точно напротив, сега са изключително малко и недостатъчно, и като присъствие, и особено като часове работа с децата. Затова средствата за тези учители се насочват след децата и учениците, за да им се осигури не само ресурсна подкрепа, колкото часа им е необходима, но и логопеди, и психолози, и то като минимум.

4. Нямало специалисти желаещи да работят това, затова били толкова малко ресурсните учители, логопедите и психолозите, осигурявани от Ресурсните центрове…

Всяка година от университетите излизат много такива кадри, но работят или в частния сектор или друга работа, защото очевидно заплащането и условията на труд в Ресурсните центрове не ги удовлетворяват. Много ниско заплащане, крайно непривлекателни условия на труд и пътуване между различни училища, вкл. и в различни населени места, липса на възможности за квалификации и израстване, всичко това прави професията непривлекателна за младите хора.

5. Ако ресурсната услуга станела общинска, това било равносилно на закриването й, защото кметовете ще усвоят средствата за други дейности и нямало да разкрият центрове за ресурсна подкрепа по места…

Точно напротив! Първо, на кметовете средствата ще им се отпускат целево, само за тази дейност, и второ, сега дейността е неефективна, именно защото липсва отговорност и контрол на местно ниво. Освен това центрове ще могат да се разкриват не само от кмета, но и от детските градини, училищата и неправителствения сектор.

6. Държавните областни ресурсни центрове били единственият гарант за приемането и приобщаването на децата със СОП в масовите градини и училища…

Напротив, към днешна дата спъват и бавят процеса на приобщаване, защото представляват държавен монопол над възможността за осигуряване на подкрепящи специалисти. Като втора, уж специална структура отговаряща за образованието на децата със СОП, която трябва да осигури необходимите специалисти в помощ на детето и на масовите учители, причиняват размиване и прехвърляне на отговорността. По закон отговорността за образованието на всяко дете я носят директорите на градините и училищата, но в същото време са лишени от допълнителни средства и нормативно уредени възможности, за да осигурят подкрепящите специалисти нужни за образованието на специалните деца, и в крайна сметка остават с вързани ръце. При липсата на обучения на масовите учители за работа с деца със СОП, както и на специални учители, които да им помагат, напълно разбираемо е при толкова сложна организация и дублираща се отговорност, някои директори да отказват прием на деца изискващи много повече внимание и образователна подкрепа.

7. Услугите предоставяни от ресурсните центрове са достатъчни и отговарящи на потребностите на децата и учениците със СОП, услугата била вече утвърдена като добре работеща…

Категорично не е вярно! Ресурсните центрове са твърде далеч на областно ниво, поради което не работят в екип с директорите и учителите в учебните заведения, а родителите нямат контакт и лесен достъп до директорите им, особено от малките населени места. Ресурсните учители са крайно недостатъчни, детските градини и училищата разполагащи с ресурсни учители са твърде малък процент от всички в съответната област. Часовете ресурсно подпомагане са изключително малко, само 2 часа седмично, без никакво съобразяване с различните потребности на децата. Осигуряваните логопеди и психолози от РЦ са нищожен брой, спрямо броя деца със СОП в общообразователните училища. А едва няколко ресурсни центъра предоставят и  слухово-речеви рехабилитатор, един за цялата област. Като цяло услугата е твърде хаотична като качество в различните области, труднодостъпна, няма разработени стандарти за качество или поне за минимума задължително осигурявани педагози и специалисти, спрямо броя на децата със СОП в различните области. Резултатът е крайно незадоволителен на фона на инвестираните средства, а потребностите на децата със СОП само частично и в малка степен подкрепени. Директорите и учителите от масовите учебни заведения също не са подкрепени и обучавани, каквато би следвало да е една от основните цели на ресурсните центрове.

8. Промените за децата със СОП предвидени в проектозакона, не били обезпечени финансово…

Напротив! Първо се прави промяна в начина на изразходване на сега отделяните средства за децата със СОП, като парите за ресурсни учители и специалисти се насочват след детето. Второ, предвидени са допълнителни средства за дейностите по приобщаващото образование, които да се насочат целево към детските градини и училищата.

9. Обвиняват се директорите на общообразователните детски градини и училища, че ще усвоят средствата за други дейности, че ще изгонят ресурсните и няма да назначат логопеди и психолози…

Тези твърдения, освен че са доста неколегиални, когато идват от колеги, директори на РЦ, но и последните най-добре би трябвало да знаят, че при стандарт за приобщаващо образование, съдържащ конкретни задължения и изисквания към системата, както и стандарт за качество, т.е. какво се очаква като постигнат резултат, няма как да се случи прогнозираното апокалиптично произволно „усвояване“.

Ако тези промени не се приемат, ще настояваме да се въведе среден финансов стандарт за пакет специална подкрепа, от ресурсен учител, логопед, психолог, рехабилитатор на слуха и говора, рехабилитатор на опорно-двигателния апарат, заместващ физическото възпитание за децата с двигателни увреждания, и помощник на учителя. Този пакет специална образователна подкрепа да бъде финансово обезпечаван с всеки държавен бюджет и да се предоставя на родителите на деца с увреждания в предучилищна и училищна възраст, под формата на ваучери. По този начин средствата предвидени за подкрепа от ресурсен учител и други специалисти, за децата със СОП, ще бъдат изразходвани максимално ефективно и целево, без разпиляване, и родителят ще има важна роля в преценката за добрата работа и квалификация на специалистите, които да работят с детето му.

Уважаеми български медии, надяваме се да проявите необходимата заинтересованост и внимание към предлаганите решения в Проектозакона за предучилищното и училищното образование, на множеството проблеми касаещи  образованието на децата с увреждания, и да дадете гласност на различните мнения за решаването им.

НАЦИОНАЛЕН АЛИАНС УСМИХНИ СЕ С МЕН – РОДИТЕЛИ И ПРИЯТЕЛИ НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ ОТ СТРАНАТА

na_usmihnisesmen@abv.bg, тел: 0888-87-97-98


Свиване

В защита на клоуните  

Автор: Лев Рубинщейн

Превод: Павел Николов

Ще кажа честно и откровено. Не ми харесва, когато наричат „клоуни“ някакви симулиращи държавно-патриотични припадъци депутати или някакви сумрачни субекти с шарещи очички от „администрацията“, или някакви дребни, но шумливи бесове от телевизора.

Това е съвсем неправилно и съвсем несправедливо. И съвсем обидно за старата почтена професия, за насъщно важната и необходимата в контекста на трудната история на европейската цивилизация социално-културна функция.

Клоунът не е глупак, както си мислят някои. Клоунът е рентген, който ни показва собствената наша глупост, нашата пошлост, нашето безчестие. Клоунът се изявява на цирковата арена или на панаирджийската площадка, или отива в хосписа, за да подкрепя духа на онези, за които смехът е последно, но силно обезболяващо средство.

Защо хората се радват на клоуна? Защото той приема върху себе си, върху своя нелеп, но обаятелен, беззащитен, но и неуязвим персонаж всичко това, от което ние се страхуваме, че ще открием случайно в огледалото. Особено сутрин, когато сме най-уязвими за своя поглед.

Той е огледало. Но криво, но смешно и затова утешаващо. „Ами че това не съм аз! – мислим си ние облекчено, гледайки симпатичното му кривене. – Нима аз имам такъв огромен червен нос? Такива разчорлени фъндъци вместо коса? Такива възшироки и вечно изхлузващи се панталони на големи карета? Такава отровнозелена на червени капчици омачкана шапка? Нима имам такъв идиотски писклив глас? Нима се движа така суетливо? Не, не! Слава Богу, това не съм аз! Браво на рижия!“

А тези? Какви клоуни са те? Единственото, което ги сближава с клоуните е това, че също не се страхуват да изглеждат смешни. А и защо наистина да се страхуват? Помните ли стария детски виц? „Глупава, не глупава, ама десетачка на ден си докарвам!“* Такива ми ти работи…

Никакви клоуни не са те. Тях никой няма да ги вземе за клоуни – заради бездарността им, заради алчността им, заради безсърдечието им и пълната липса на въображение и чувство за хумор.

Те не са клоуни, не. Не са клоуни тези, които кресливо и истерично генерират омраза, призовавайки за заграбване, за насилие, за убийства. Клоуни са по-скоро тези, които от време на време несклонните към шеги хора с черни маски вместо лица, с „калашников“ вместо ръце и с празни черни торбички вместо сърца убиват само за това, че са клоуни.
---------------------------------

* Ето го и вицът:

Стои една маймуна на брега на реката и мие обелка от банан. Приближава се лъвът и пита:

- Какво правиш, маймуно?

- Дай два лева и ще ти кажа.

Постоял, помислил лъвът, а любопитството направо го разкъсва. Дава два лева, а маймуната му казва:

- Мия обелка от банан.

Лъвът със злост:

- Ти какво, толкова ли си глупава?

- Глупава, не глупава, ама десетачка на ден си докарвам!



Свиване

И с медиите е така  

Омбудсманът говори пред БНТ. За съдебната система. Естествено, че има гнили ябълки в съдебната система – на възловите места, казва Омбудсманът на удивения Димитър Цонев. Естествено, че ги знам кои са. Естествено, че всеки ги знае. Идете във всеки окръжен град, всеки знае кой ще свърши работа, това е търговска дейност. Естествено, че няма да ги кажа, това значи като вляза в съда, да не изляза оттам.

В потвърждение –  медиите, които говорят за олигарси, търговия с влияние и гнили ябълки, се радват на интереса на най-разнообразни институции – и, важно е да се отбележи –  между тях не е медийният регулатор.

1. Малко  журналисти информираха за  КТБ, акумулирането на публичен ресурс и финансирането на КТБ-медии  още когато  информацията за  КТБ  се свеждаше до изречението  “Клиентите са ни скъпи.” Санкционираха Икономедия още тогава. КЗК.

За какво? Ето какво казва за нарушението Монитор, годината е 2010 : “В публикация в седмичника Капитал от април 2010 г. дори се посочваше, че НБМГ не е независим издател, а се контролира от трети лица, като например председателя на Надзорния съвет на КТБ Цветан Василев. След щателна проверка обаче от КЗК установиха публично известния факт. А именно – че „Нова българска медийна група” е едноличен собственик на капитала на „Телеграф” , „Монитор” и „Политика”. При това в нито една от фирмите не присъстват нито името на Цветан Василев, нито на КТБ.”  Сега е общоизвестно, че НБМГ е закупена с кредит от КТБ.

2. Заради публикации за гнилите ябълки в банковата система издателите на Бивол общуваха с  БНБ.

Посланикът на САЩ се изказа за необходимостта от прозрачност в банковия сектор – и  БНБ веднага излезе със съобщение, че прозрачност има.  КТБ беше тема-табу. Дойче веле,  Ню Йорк Таймс, Економист получиха писма с предупреждения, че ще бъдат съдени.   Дойче веле прекрати отношенията си с Еми Барух и Иван Бедров с обяснението “не заради КТБ”. Така и не се разбра защо.

3. Медии извършвали пазарни манипулации. Изводът е на  КФН.

Било вярно това, което   се потвърждавало от публичните регистри. От друга страна,  да се посочели източниците на информация за проверка. Върховенството на закона изисквало налагането на санкции.

4. И новини от тази седмица.  Проверка в Капитал. БНБ – прокуратура – МВР.

През 2014  БНБ дава пресконференция, на която   представя резултатите от одит на КТБ, но управителят на централната банка Иван Искров оповестява само едно   число – “липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета  в размер на 3.5 млрд. лв.” Одитите не са публично достъпни. “Митът “Отворете здравата КТБ” е публикация, в която се изнасят заключения  на независимите одитори. Половин година по- късно става ясно, че  БНБ  (Нели Кордовска, ръководител на  управление “Банков надзор”)  препраща сигнал до прокуратурата за престъпления по две разпоредби на НК –  за издаване на информация от длъжностно лице и за  разгласяване на банкова тайна. Прокуратурата разпорежда проверки кои лица са имали достъп до информацията,  кое   от изнесеното е предвидена от закона тайна и “справка от съответните лица от Капитал.”

Не е за първи път. И не, не  по всеки сигнал е задължително да се разпитват журналисти:  защото в някои случаи – ако отсъствието на престъпление може да се установи елементарно –  това е обикновен тормоз.

А дали отговорността за  разгласяването на сведения трябва да се носи от журналистиката, е въпрос от  времето на вътрешния министър Петканов.   Преди това: какво ведомствата  обявяват за тайна и защо? Ако се засекретява информация, която уличава институциите в нарушения или в престъпно бездействие,  не е ли задължение на медиите е да посочат този факт?

 

 

 

 

 

 

 

януари 28, 2015

Свиване

БДЖ в дълъг тунел със слабо осветление  



Присъствах на обществено обсъждане на съдбата на БДЖ в дома на Европа (куцата имитативна сграда на завоя на „Раковска“)

В този блог е ставало дума за състоянието на БДЖ. Примерно, когато пътувах до Румъния, точно преди да бъдем приети заедно в ЕС. Направих си едно „европейско“ пътуване, което поне на отиване беше пълен кошмар (и то доста скъп, в сравнение с автобусите). Вижте снимките да се порадвате. В момента положението е ОЩЕ ПО–ЗЛЕ, с изключение на няколко влака, пътуващи до морето (това лято се возих до Варна с такъв – супер беше, като изключим постапокалиптичния вид на кратката отсечка между метростанцията и вагона) и май един до Гърция.

Проблемите на БДЖ се задълбочават. Превозените пътници и товари падат като обеми, качеството пада, инцидентите се увеличават, кражбите на материали и гориво са на твърде високи нива, заплатите са мизерни, условията за превоз са зле (с някои малки изключения).

Дадоха ми листове с една табличка, според която БДЖ извозва годишно 26 милиона пътника, тоест всеки българин пътува средно само 4 пъти годишно с влак! И като добавим, че голяма част от пътниците го използват да пътуват всеки ден за работа (примерно по линията София–Перник), това означава, че свръхскъпата инфраструктура и подвижен състав се използват за социален транспорт на хората под средната класа, които дори често не си купуват билети.  И това при положение, че процентът на субсидията в бюджета на БДЖ е най–големия в целия ЕС! Иначе няма как да си обясним, че доходите на българите се вдигат, а броят пътници намалява.

Пръв се изказа Георги Ганев. Според него, преди всичко трябва да се помисли за конкурентноспособността на БДЖ, т.е. БДЖ да предлага нещо, което е атрактивно за пътниците, но откакто сме в ЕС вече действат европейски правила, тоест, не трябва да се допуска „непозволена държавна помощ“.

Следващият говорител, чието име не запомних,  каза че от 50 влака „Сименс“ 36 са в експлоатация, 6 са отписани (заради катастрофи и други инциденти)  а за 8 нямаше сведения (отвлечени от извънземни?). Депо „Надежда“ било морга за влакове. (а защо не е музей в такъв случай?)

Теодор Дечев припомни ролята на железницата като геополитически инструмент, тоест способността на железницата да моделира държавата и нейните взаимоотношения със съседите, спомена големия потенциал на линията през Подкова, примерно.

Георги Ангелов направи също доста разумно предложение – че влаковете трябва да пътуват там, където са пътниците. И че съотношението субсидия/инвестиция трябва да се обърне. Тоест, в момента 90% от парите отиват за покриване на загубите, а 10% отиват за капиталови разходи. Какво означава това?

Означава, че субсидията никога не покрива напълно загубите, което води до непрекъсната декапитализация на железниците, тоест влаковете, релсите и другата инфраструктура се амортизират и стават все по–опасни (помните ли влака София–Кардам?) и несигурни. Ако тази политика продължи така, в един момент влаковете просто ще спрат, и тоя момент не е много далеч. Затова, парите трябва да се насочат към инвестиции, а там където ще бъдат спрени влакове, може да се помисли временно за друг транспорт.

Моята забележка е (не се изказвах), че все пак широката публика не я интересуват чак толкова проблемите на БДЖ като такива. Широката публика се интересува от собствените си проблеми, тоест от проблемите на пътника. И докато БДЖ не се стегне да предложи нещо смислено на пътниците, нищо хубаво няма да се случи.

Не се каза нищо и за линията до Скопие, която наистина е грижа най–вече на македонското правителство, но вероятно можем да им асистираме нещо по европейските проекти.

Интересно стана най–накрая когато един от говорителите сподели невисокото си мнение за самата работа на БДЖ и опонентите наскачаха, но трябваше да освобождаваме залата, така че друг път ще продължим.

Да се надяваме, че разговорът, който започна, ще продължи и ще се стигне до реални промени.

А  има какво да се желае (цитати напосоки от годините):



Свиване

Посткомунистическият български етнически модел като бомба със закъснител  

За изводите в едно изследване на Лабораторията за управление или защо опасността от радикален ислям у нас би дошла най-вече след рухването на сегашния модел и вакуумът, който той ще остави след себе си

Последното изследване на Лабораторията за управление на риска (под ръководството на Иван Костов) сочи в прав текст истината за така наречения български етнически модел. Според него „мюсюлманското малцинство у нас е капсулирано в паралелна общност, организирано от собствена партия.“    Тази политически направлявана общност рекетира мнозинството ( с участие и на представители на същото това мнозинство) и съответно откупува социалния и граждански мир срещу привилегии и безнаказано участие на ДПС в коруционни практики в широк мащаб. В крайна сметка, твърди изследването,  днешния етнически модел е „родствен на комунистическия модел на формиране на политически и интелектуален елит на малцинствата чрез привилегии, корумпиране и атеизъм.“
Препоръките в изследването са свързани с необходимостта от промяна и интеграцията на малцинствата на основата на върховенството на закона. Като при това „се отхвърлят всички опити от страна на малцинствата да настояват за промяна на чуждите им традиции, свободи и култура на мнозинствата.“
Няма как човек да не се съгласи с констатациите в доклада. Особено с тази, че сегашният български етнически модел с родее с комунистическия. С други думи под една или друга форма този тип модел съществува вече 70-години. 45 от тях контролът върху малцинствата бе осъществяван от БКП, а останалите от един вид върховен комисариат (и върховен комисар – Ахмед Доган ), но вече в условията на демокрация и политически плурализъм.
Що се отнася до препоръките, тук имаме право да се усъмним в прозорливостта и непредубеността на изследователите. Вярна е общата постановка, че интегрирането на етносите у нас трябва да бъде знака на върховенственото на закона и съхраняването на общочовешките ценности и родените на запад идеи за демокрация и политическа организация на обществото. Но това е само пожелание. Истинските проблеми идват, когато се задълбочим поне малко в темата.

Парадоксът

Парадоксално е, но именно заради своята капсулираност и корумпирано политическо представителство (за разлика от европейски модел на мултикултурност), рисковете от навлизане на радикалния ислям у нас са далеч по-малки от тези в западноевропейските страни.

Категории: 
Свиване

Учебници и учители  

Мога да пиша по въпроса и много дълго, и много кратко.

Дълго и усукано, както е в учебниците на моите ученици.

Кратко и разбираемо както би трябвало да бъде в същите тези учебници.

Избирам краткото, разбираемото и илюстративното.

Ето първата страница от урока за нелични глаголни форми в учебника по български език за шести клас на издателство „Просвета“.


Необходимата информация от горната страница аз преподавам съвсем елементарно и разбираемо със следната кратка "разработка" (работя с компютър и проектор, „разработката“ ми е на Word и позволява актуално писане в нея, понякога по предварителен замисъл, понякога според ситуацията, импровизирано).


Това е.

Каквито и учебници да бъдат написани, от когото и да бъдат написани, както и да бъдат написани, все ще има недоволни от тях – един за едно, друг за друго.

Аз определено не си харесвам учебниците по предмета най-вече заради тяхната усложненост и претрупаност в изказа, което понякога ме кара и мене да се позамисля, да не говорим за децата.

Но в края на краищата за какво съм там, ако не мога да кажа на учениците си: „Я дайте да ги научим тези причастия, без много да се мъчим“.

И резултатът да е по-добър, отколкото ако караме по академичната линия на учебника...

януари 27, 2015

Свиване

Ех, тези българи  




Снощи, около 19ч. вечерта, излязох от изхода на метростанцията на НДК на бул. „П. Евтимий“ точно до „аптеката“ и тръгнах в посока „Св. Неделя“.

Буквално на 10м от изхода ме пресрещна млад мъж със съвсем малко дете (около 3–4 годишно), което води за ръка.

– Моля, дайте ми един лев за метрото.

Възмутен, че влачи детето заедно с него да проси, го отминавам без да му отговоря.

Около 100м. по–нататък ме пресреща жена със светло шушляково яке.

– Мога ли да ви питам нещо? - пита с тъничко неуверено гласче.
– Не.

Досещам се за характера на въпроса и вървя по-нататък.

Близо до „Солунска“ виждам решителността на по–възрастен човек с прошарена коса да ми пресече пътя. Забелязвам го и затова отдалеч започвам да го заобикалям в голяма дъга.

– Чакай бе, ей! Чакай! – ми вика той.
– Какво?
– Дай ми един лев.
– Няма.

Продължавам си по пътя.

– Еб@хти българите! – вика той на висок глас зад мен.

По–късно се прибирам у дома и тъкмо мисля да споделя некои съображения за вечерните бизнес-модели по „Витошка“, когато прочитам статуса на един приятел във Фейсбук, който ме надцаква категорично:

„обраха ме. току-що. две красиви циганки на 18-20. на Христо Белчев преди Алабин. Едната ми срграбчи пакета, а другата - задника и докато се обясня, че нямам нужда от техните услуги, явно са ме преджобили. Възниква въпроса - ако бях казал "да" дали щяха да ми върнат парите, взети от джобовете ми, или щяха да искат още... всъщност ми поискаха цигара и затова спрях - да им дам
ПП нямах с какво да си платя таксито и се качих до вкъщи за пари. Шофьорът се опита да ме излъже с 10 лева...


Не съм толкова пиян!“

Ех, тези българи*, бих възкликнал и аз.

–––––––––
Под „българи“ разбирам всички български граждани без разграничение по етнос.
Свиване

Окончателно: Йонко Грозев е избран за съдия в Страсбург  


Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) избра с пълно мнозинство правозащитника Йонко Грозев за съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Преди пет дни подкомитетът за избор на съдии към Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) взе решение да препоръча на ПАСЕ  кандидатурата на Йонко Грозев. Още тогава стана ясно, че Грозев е бил възприет като най-квалифициран от тримата кандидати, излъчени от България. Другите двама юристи са  главният правен съветник...

Свиване

Съдии от Варна се оплакаха от "безпрецедентен натиск"  


Вълната от недоволство срещу "съдебната номенклатура" се разраства. След като съдии от София поискаха от Висшия съдебен съвет (ВСС) да извърши проверка на ръководството на Софийски градски съд (СГС), подобно искане отправиха и техни колеги от Административния съд във Варна. В отворено писмо, адресирано до Висшия съдебен съвет (ВСС), министъра на правосъдието, председателя на Върховния административен съд, Съюза на съдиите в България и Европейската комисия те се оплакват от "безпрецедентен и...
Свиване

Докладът на ЕК – нито похвала за управляващите, нито комплимент за опозицията  

Мой коментар за БГНЕС относно доклада на Европейската комисия за съдебната реформа и борбата с корупцията, с чийто финален вариант се запознах в предварителен порядък, благодарение на мои източници от ЕК:

Обективен, точен и за съжаление много неблагоприятен за България е докладът на Европейската комисия, с който имах възможност да се запозная в предварителен порядък от източници в Брюксел.

Трябва да се подчертае, че оценките и изводите за бавния темп на реформите в съдебната власт и за слабия напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност се отнасят както до наследството на първия кабинет “Борисов” и правителството “Орешарски”, така и до политическите кръгове, които вече повече от половин година управляват България чрез кабинетите “Близнашки” и “Борисов-2″. В този смисъл няма място нито за “реформаторски” хвалби от управляващите или извинения “с предишните”, нито пък за прекален опозиционен ентусиазъм. Прави впечатление, че сред причините за забавяне на реформите се сочи не само политическата нестабилност, но и “блокираният парламент”, което е упрек към бойкота, който ГЕРБ наложи в предходното Народно събрание, когато системно проваляше кворума и нормалното функциониране на законодателната власт. В доклада няма и намек за прословутата “воля за реформи”, която се превърна в политическо клише, с което се замъгляваха слабостите в политиката на предходния кабинет на ГЕРБ.

Докладът се спира обстойно на развитието на дебатите по основните дискусионни въпроси, свързани със стратегията за съдебна реформа, приета през 2010 г., която сега се актуализира за периода след 2014 г. Според Комисията са необходими конституционни промени и нови Наказателен кодекс и Граждански процесуален кодекс. Обръща се внимание на продължаващия цайтнот около избора на главен съдебен инспектор. Прави впечатление положителния тон към усилията на прокуратурата, които доста контрастират с настроенията у определени среди в управляващата четворна коалиция.

Поне според мен трябва да се обърне най-сериозно внимание на оценките и препоръките, свързани с борбата с корупцията. Предлага се създаване на единен орган за координация на антикорупционната политика и изготвяне на нова антикорупционна стратегия, базирана на анализ на приложението на досегашната. Освен това Европейската комисия иска от правителството да анализира какво са сторили правителствата на Близнашки и сегашният коалиционен кабинет за прилагане на приетата през юли миналата година от кабинета “Орешарски” стратегия в областта на обществените поръчки. Отбелязана е необходимостта най-после да бъде попълнен състава на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и да се направят необходимите законодателни промени, защото сегашното състояние затормозява работата на този важен антикорупционен орган. Освен това от Брюксел настояват и за преразглеждане на процедурите за деклариране на имущество на висшите длъжностни лица пред Сметната палата, като се създадат възможности за целеви проверки на базата оценка на корупционния риск.

Като цяло политическият извод, който би могъл да се направи е, че критичният доклад на ЕК не е нито похвала за управляващите, нито комплимент за опозицията. Би било грешка, ако се превърне в повод за необосновано самочувствие на управляващата четворна коалиция или пък в причина за прекомерни критики от страна на опозицията. Защото на фона на Румъния, това отново би откроило неспособността на българската политическа класа да преследва националните цели с общи усилия и взаимно признание, а не с взаимни обвинения и лепене на глуповати псевдоидеологически етикети. /БГНЕС

————–

Борислав Цеков, Институт за модерна политика, президент за България на Световната асоциация на юристите със седалище Вашингтон, САЩ

Свиване

Трябва ли да са задължителни ваксинациите?  

От няколко дни в мрежата се върти подписка за отмяна на задължителните ваксини. До сега е подкрепена от около 3000 души и 4 организации, като се очаква до дни да бъде изпратена на държавните институции. Интересното на писмото е, че започва със следния текст:

Безспорно ваксините са едно от най-големите достижения на науката, но също така е факт, че в съвременното развито общество правото на избор и неприкосновеността на личността са императив, докато у нас по отношение на ваксинопрофилактиката подходът е авторитарен и противоречащ на гарантираното от европейското законодателство право на информация и избор.

Това е основата на аргументацията им защо имунизациите трябва да са само препоръчителни. Включени са и конкретни промени в закона за здравето, сравнение с други европейски държави и полемика за тоталитарни режими и „вредата“ от ваксините. Нека започнем от началото.

Законова основа

В тази подписка, както и повечето стайтове проповядващи отказ от ваксиниране, се цитира Конвенцията за правата на човека и биомедицината и по-специално чл. 2, чл. 5 и чл. 6 ал. 2:

Чл. 2: Интересът и благото на човека имат предимство над интереса на обществото или този на науката.

Чл. 5: Всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице. Това лице получава предварително необходимата информация за целта и естеството на интервенцията, както и за произтичащите от нея последствия и рискове. Заинтересованото лице може свободно да оттегли съгласието си във всеки момент.

Чл. 6 ал. 2: Когато според закона непълнолетно лице е неспособно да даде съгласието си за дадена интервенция, тя не може да бъде извършена без разрешението на посочения от закона негов представител, власт, лице или инстанция…

Това, което винаги се пропуска обаче е чл. 6 ал. 1 и чл. 26.

Чл. 6 ал. 1: Освен ако разпоредбите на чл. 17 и 20 не предвиждат друго, върху лице, неспособно да даде съгласието си, не може да бъде извършена интервенция, освен ако тя не е от пряка полза за него.

Чл. 26: ал 1. Упражняването на правата и разпоредбите за защита, съдържащи се в тази конвенция, не подлежат на никакви ограничения, освен на тези, установени от закона и необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето или правата и свободите на другите. ал. 2 Ограниченията по смисъла на предходната алинея не се прилагат за чл. 11, 13, 14, 16, 17, 19, 20 и 21.

Съвсем естествено, държавата е задължена да спазва личните права и неприкосновеност на всички граждани. Последните два члена обаче ни връщат отново в дебата за ефекта на ваксините. Медицинската общност е обединена около мнението, че ваксините имат безспорна полза за индивида, когато няма противопоказания за прилагането им в конкретен случай. В този смисъл, чл. 6 ал. 1 дава пълно право на държавата да поставя задължителни ваксини на всички деца отговарящи на условията при спазване на всички медицински стандарти. От друга страна, чл. 26 показва, че споменатите права на индивида може да бъдат нарушени, когато става въпрос за опазване на здравето и правата на другите. Силно инфекциозни болести като морбили и дифтерия са причината за сериозни епидемии и хиляди смъртни случаи преди откриването на ваксините за тях, че и на места дори в наши дни. Именно те са единствената открита защита, която обаче работи добре само, ако нивата на ваксинация са максимално високи.

Това обяснява решението на някои държави да въведат задължителна ваксинация. Дали е най-добрият подход за достигане на високи нива ще обсъдим след малко. Важното тук е, че Конвенцията за правата на човека предвижда обществото да може да откаже правото на родител да не ваксинира детето си, когато това застрашава здравето на детето и на всички останали. Някои твърдят, че така родителите имат право на обезщетения при доказани вредни последствия за децата им. Този материал разисква изключително подробно измеренията на това твърдение и защо е неприложимо при ваксините. По същата логика, родител неваксинирал детето си, което се разболее и зарази 10 други, трябва да бъде съден от заразените.

Текстът на конвенцията обнародван в Държавен вестник ще намерите тук, а това е оригиналният текст.

Помага ли задължението?

Това е по-скоро въпрос на психология и история. Едно такова задължение поставено в различни времена, общества и контекст ще има различен ефект. Важна е също съпътстващата информация, детайлите в закона и как точно е зададен въпроса. Известен е примерът за Холандия и Германия, където под 15% са се записалите да даряват органи, докато в държави като Австия и Белгия са над 98%. Причината е, че първите трябва проактивно да дадат съгласие, докато вторите изискват да се отпишеш, ако не желаеш. Хората просто не се решават да вземат такова трудно решение, но ефектът е коренно различен.

Затова е трудно да преценим до колко това задължение помага или пречи. Тук от голяма помощ е доклада на проекта VENICE. Той изследва всички аспекти на ваксинацията, контрола и образованието. Интересен е случая с Латвия и Словения. В Латвия ваксините са задължителни само за болничен персонал, но препоръчителни за всички останали. Словения е страната с една от най-строгите закони за задължителни ваксини.

WHO има прекрасни данни за покритието на ваксините и ни показва, че в Словения нивата на покритие на ваксините за дифтерия, тетанус, магарешка кашлица, полио, морбили и прочие се движат около 92-95%. Същите ваксини в Латвия имат покритие около 94-97%. Това е интересен резултат. Забелязва се, в Словения последващите ваксинации са често на същите нива, както първите, докато в Латвия са доста по-ниски, тоест много нямат пълна защита. Това може да обясни защо в Латвия заболелите от въпросните предотвратими болести са в пъти над тези в Словения. Виждаме и добър пример защо не може да се правят лекомислени изводи за ефекта от задължителните ваксинации.

В предишните си коментари често давах примери от Германия, където ваксините не са задължителни. При повечето ваксини нивата са 94-99% като показват растеж в последните години. Единствено ваксината за пневмококи е на доста ниски нива и липсва ваксина за туберколоза. В България всички нива са между 94 и 98% и по половината от показателите имаме по-високи стойности. Тоест привидно няма разлика в различните режими на ваксиниране.

Да направим ли ваксините препоръчителни?

Всички тези цифри показват, че е невъзможно да се прецени какъв би бил ефектът от отмяната на задължителните ваксини. Някои твърдят, че родителите биха ваксинирали повече децата си, макар да се съмнявам, че някой родител сега отказва ваксина напук на държавата. Навярно една полза би била намаляването на конспирациите, че държавата работи за печалбите на корпорациите. Съмнявам се обаче предвид параноичността на твърдящите го. В тази връзка е интересно да се каже, че докато ваксинацията за морбили струва 22 лв., лечението на дете заболяло от тази болест излиза 487 лв, при това ако няма по-сериозни усложнения. Немалка част отиват за лекарства, включително от джоба на родителите. Тоест, ако си говорим за конспирации, фармацевтичната индустрия и болниците биха само спечелили финансово от повече отказали ваксини.

Това, от което много се опасяват и което вече виждаме в страни като САЩ, Великобритания, Франция и Германия е, че много родители се отказват поради лични или религиозни убеждения. Много групи популяризират този отказ и убеждават, че болести като полиомиелит, магарешка кашлица и хепатит са редки и безобидни. Разбира се, пропускат факта, че причината да са редки е ваксинацията на всички останали. Опитът в други страни показва, че свалянето на задължението няма непременно да свали покритието, но е възможност. Епидемията от морбили през 2010-та, когато жертви на болестта бяха предимно неваксинирани роми показва, какво ще стане, ако позволим това да се случи.

Какво всъщност предлага подписката?

В предложението им има включен законопроект с конкретните промени. В него освен заличаването на думата „задължителни“, се забелязват и няколко други интересни промени. Една от тях е в чл. 59 и цели да не се позволи на министъра на здравеопазването да организира имунизационни и информационни кампании при отчитане на спад в имунизациите. Това трябвало да се прави само при настъпване на епидемия. Променя също чл. 88 добавяйки изискване лекарите изрично да информират родителите са рискове от ваксините. Тази промяна е странна, защото това е вече предвидено в точка 3 на ал. 1 – за нежелани реакции, болка и неудобства. Лекарите са длъжни да обяснят, че детето може да е раздразнено, да има лека температура или обрив, че трябва да се поставят свещички за температурата и ако не помогне, да се отиде на преглед.

Докато тези две промени целят да се ограничи механизмите за убеждаване на родителите да ваксинират, то вмъкването на „включително ваксините“ в чл. 89 си е нищо друго освен опит да разписване на спекулация в закона. Този член говори за „хирургични интервенции, обща анестезия“ и други процедури, „които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му“. Подписката изисква към това изречение да се добавят и ваксините, независимо, че нямат общо с контекста.

Не, благодаря

Тези няколко примера говорят, че предложените в писмото промени не целят просто отмяна на задължителната ваксинация, а вкарване на твърдения в закона за здравето, които нямат научна и медицинска основа. Така обещаващото начало на писмото – че ваксините са безспорно ваксините са едно от най-големите постижения на науката – е нищо повече от подмамване на повече подписи и скриване на същността на исканията.

До тук показахме, че е трудно да се прецени дали психологическият ефект на задължението да се ваксинира помага или пречи на новото на имунизациите. Бих подкрепил всяка подписка, която показва ясно, че махането на това задължение би увеличило броя на децата с пълен набор ваксини в България. Подписката, която ще видим в близките дни, обаче не би направила нищо повече, от това да даде повече инструменти в ръцете на отричащите ваксините. Ефектът от предложените мерки може да бъде единствено и само намаляване на покритието и поставяне на повече деца в риск.

Свиване

От скромност  


Знаете, че разликата между изданията в интернет и изданията на хартия се състои в това, че в интернет човек може да слага колкото си иска текст, понеже няма ограничение за мястото, а на хартията е ограничен, не може всичко да събере. 

Например в това интервю във вестник „Труд“ от 19-ти януари 2015г..


Малко преди края не е останало място за един въпрос.

 И добре че има интернет, та можем да  открием #кой е пропуснатия въпрос.






Свиване

Една жена и един мъж  

Друго мислех да напиша днес, но нещо ми мина ентусиазмът и се отказах.

Ето в замяна на това две неща, които вчера ми направиха най-силно впечатление.

Първо една снимка.


Това е Хариет Тъбман, не зная през коя година е снимана, но е на преклонна възраст.

По време на Гражданската война в САЩ (1961-1965) е изглеждала много по-иначе.


Удивителна жена е мисис Тъбман: робиня от Юга, тя зарязва страхливия си съпруг и бяга на север, където се включва активно в аболиционисткото движение, близка е с Джон Браун и помага за въоръжаването на отряда му, по време на Гражданската война се сражава с оръжие в ръка на страната на Севера в негърски партизански отряд, а след войната се бори активно за правата на жените (по-специално – за избирателни права, т.н. движение на суфражетките).

Изобщо: жена, на която повечето мъже и на малкия ѝ пръст не можем да стъпим.

А ето и един мъж, истински: Киану Рийвс, сниман от любител в метрото; няма да коментирам.


януари 26, 2015

Свиване

Драма ще има, но не и драхма  

Сега гърците ще сърбат попарата на изборното си законодателство и на правилото, че победителят на изборите получава 50 депутати бонус. Но само толкова. Не вярвам в драматичния сценарий. Прав е опитният Мартин Шулц, който каза нещо от рода, че новият премиер на Гърция Алексис Ципрас ще трябва да се съобразява с реалностите. Реалностите, разбира се е евфемизъм. Тежко му на Ципрас, след неизпълнимите обещания, които раздаде и дивия популизъм украсен с младежката му усмивка.

Категории: 
Свиване

妊娠中の便秘  

現在、私の周りには妊婦の知り合いが約2名。自分が妊婦だった時はどんなだったかな~と、思い出してみれば…。ちょっと怖かったなあと、一人目を妊娠中の時は思っていました。
まず、お腹に人間が入っているのが信じられないし、それはエコー画像を見てもなんだか他人事のようで…。

だけど、食べるものなどで、「これはまずいよね?」って気を使ってみたり、車の排気ガスが多いところを歩いていると、お腹の中で苦しがっていないかな~と思ってみたり。母性が育っているのか、育っていないのか自分でもわかりませんでしたね(汗)。

臨月になったら、便秘に悩まされましたが、それよりも胎動が少なくなると聞いていて、胎動がないと不安になるので、シーンとお腹の中で寝ている様子だとつい心配になって、お腹を「もしもし?」ってノックしてみたりしてたっけな~と。

便秘をしていると、妊婦の時は「出産時に漏らす」と聞いていたので、便秘だけはしっかり対策をしていましたっけ。みなさんは、便秘はどうやって解消されていますか!?

便秘に効果がある体操

Свиване

Хубава програма. Но можете ли да я изпълните?  

Хубава програма. Но можете ли да я изпълните?

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4558025

 

 



Блогът за икономика 2014

The post Хубава програма. Но можете ли да я изпълните? appeared first on Блогът за икономика.

Свиване

И аз за учебниците  

Че избликът от възмущение срещу учебниците, използвани в българските училища, си има както всяка крушка опашка, изобщо не се съмнявам.

Просто се постави остро въпросът за липсата на учебен материал, разкриващ истината за комунизма в България, и веднага беше натиснат лостът за отвличане на вниманието.

По телевизията гледах едни протестиращи родители (с безумни ултиматуми – тях няма да ги коментирам), които разлистват учебници и показват какво има и какво няма в тях.

Горките канарчета, изобщо не знаят, че в образователната система има едно нещо, наричащо се Държавни образователни изисквания (ДОИ) и определящо фактически съдържанието на учебниците.

ДОИ по български език и литература (фрагмент от началото им, иначе са цели 16 страници)

Във въпросните ДОИ по моя предмет в графата „Социокултурни компетентности“ пише следното: „Разбира (ученикът – бел. П.Н.) основните ценности в етническата организация на човешките общности. Коментира ги в изучени произведения и ги съпоставя с личния и обществения си опит“.

Ето защо в учебника по литература за пети клас има урок и за Коледа (не единствен за българските празници – там са уроци за Сирница, кукерите, Великден, Еньовден, българската сватба) , но и урок за Курбан байрам и урок за Пасха.

В това няма, разбира се, нищо лошо, но го давам като пример, за да стане ясно защо нарекох по-горе протестиращите родители канарчета.

Боксират учебниците и авторите им, а проблемът, така както го поставят, изобщо не е там.

Само че кой ти мисли: важно е шум да се вдига, патрЕотичен и близък до сърцето на широките простолюдни маси, защото току виж някой вземе още по-упорито да настоява учениците да учат, че по време на любимия им Тодор Живков България е фалирала три пъти като държава и че някогашната „фафла от пет с`тинки" я плащаме днес с лихвите.

Да, в учебниците има много недомислия, грешки, пропуски, но в края на краищата, ако пред учениците има истински, мислещи, а не повтарящи като папагали написаното, учители – пак не виждам проблемът да е в учебниците.

Но за това ще нахвърля няколко реда утре…

януари 25, 2015

Свиване

Свобода за кого  

Всички са за медиен плурализъм, дори  в медийните империи.

Всички са за прозрачност на собствеността и контрола върху медиите, и фиктивните собственици, и наемниците на фиктивните собственици,  сигурно и  консултантите.

До момента, в който стане дума за предприемане на мерки.

Вероятно не е било лесно да се постигне съгласие по приоритет 18.1 в проекта за правителствена програма –   гарантиране на медийната независимост и плурализъм, прозрачността и публичността на собствеността и контрола върху медиите.  В окончателния текст предвиденото в работни варианти  въвеждане на правила се е превърнало в  обсъждане на възможността за въвеждане, изискването за спазване на Етичния кодекс на българските медии е заменено със спазване на (кой да е) етичен кодекс.

Създаване на специализирано звено  за медиен плурализъм изобщо е отпаднало от програмата. В медиите има  две обяснения:

  • Официалното е на вицепремиера Р.Бъчварова: Текстът за следенето на концентрацията в медиите бе в работен вариант и бе премахнат, тъй като това е в правомощията на Комисията за защита на конкуренцията.
  • Неофициалното е на Труд и 24 часа: Такива болшевишки мерки няма да присъстват в правителствената програма, отсякъл премиерът Бойко Борисов пред свои приближени и ги задраскал. Самите Труд и 24 часа обявиха мерките в проекта за мракобесни.

Обратно мнение  –  в подкрепа на оценката за плурализъм:

  • Защо мерки  в защита на плурализма са необходими и кой печели от свободата

Защото при деформирана медийна среда, каквато е нашата, ненамесата е свобода – но свобода за големите да стават още по-големи. В САЩ се наблюдава същата реакция – “Първата поправка се използва като средство да се държи държавата далече от свободата на корпорациите“.

Защото не е възможно резултат в тази област да се постигне чрез саморегулиране. Етична комисия не може да ограничи предприятие да не придобива друго предприятие.

  • Защо оценката за медиен плурализъм (плурализъм на собствеността и контрола) не е в компетентността на конкурентните регулатори

Защото конкурентното право не предоставя средства за оценка и надзор върху медийния плурализъм. То предвижда само икономически анализ за оценка. Докато за другите индустрии това е достатъчно, за медиите не е така. В конкретни условия с по-малък пазарен дял медия или медийна група може да има значително влияние и това може да се илюстрира с пример от Обединеното кралство, където не беше разрешено придобиване на  17 на сто от една сателитна медия, а само дял от 7.5 на сто.

Защото самата КЗК в свое решение и пред медиите  е обосновавала липсата на задължение (впрочем и експертиза) да провежда неикономически анализ, както и още:

“напълно възможна е хипотеза, при която, в резултат на контрола на КЗК дадена концентрация бъде разрешена, а в резултат на регулаторен контрол по отношение гарантиране на плурализма, същото това вливане или придобиване на предприятия от медийния сектор не бъде разрешено. Иначе казано, дадена концентрация би могла, от гледна точка на ЗЗК, да не води до установяване или засилване на господстващо положение, но същевременно да противоречи на правилата относно плурализма или други правила, произтичащи от секторна регламентация.”

Защото в държавите от ЕС специализиран орган  провежда неикономическия анализ – напр.   конвергентният регулатор за електронни съобщения и медии в ОК или в някои държави – специален медиен конкурентен регулатор.

Защото едно предприятие може да придобие значително влияние не само чрез сливане или придобиване на друго. Оценка трябва да се прави не само при сделки, а текущо.

Не е лесно да се премине към ефективна оценка за плурализъм – но с течение на времето няма да става по-лесно.

 

януари 24, 2015

Свиване

Мониторинг за медиен плурализъм MPM 2014  

Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF) публикува Доклад за усъвършенстване (опростяване) и пилотно прилагане на инструмент за  Мониторинг за медиен плурализъм (Media Pluralism Monitor, MPM). С помощта на МРМ се идентифицират рисковете за медийния плурализъм в държавите от ЕС.

Анализират се правни, икономически и социални индикатори.  Пилотното изследване е проведено през 2014 г. в девет държави от ЕС, между които и България. Резултатите са представени в България през есента на 2014 г. с участие на представители на институции, медии, експерти.

В бъдеще подобна оценка ще се проведе във всички държави от ЕС, а изучаването на медийния плурализъм се предполага да се провежда текущо.

Резултати от МРМ 2014 по области и държави,  включително резултатите за България.

mpm bg


 

Свиване

Държавата ни – паянтова, скрибуцаща селска каруца  

  Тези дни няколко приятели пием кафе и разговорите ни са все около политиката. Както се шегува един от тези мои приятели – от възрастта ще да е, затова другите теми постепенно отпадат и остава само политиката. 
  Опитвам се да разсъждавам, че щом 25 години все сме последни и все по-последни ставаме в Европа, то очевидно не е защото непрекъснато ни управляват негодни или негодници, несъмнено има и по-дълбоки системни и ценностни причини...

чети по-нататък

Свиване

А ти паркираш ли на ъгъла?  

Всички сме съгласни, че много от българските шофьори са нетолерантни и агресивни. И въпреки, че има тенденция към подобрение (вече почти всеки спира на пешеходна пътека), то има още много какво да се желае. Особено в някои аспекти, в които шофьорите не разбират, че правят нещо нередно. Един такъв аспект а паркирането. Паркирането по тротоара в центъра на големите градове (аз ще говоря предимно за София) е ограничено физически с колчета, но при всяка липса на колче, някой се възползва „да спре за малко“ на тротоара. Но такива места са по-скоро рядкост.

Друга ситуация обаче, е паркирането на ъгъла на две пресичащите се улици. Ето така например:

Винаги това ме е дразнело, но когато веднъж пресичах квартална уличка, трябваше да заобиколя един такъв идиот, а 2 секунди след това друг идиот се завъртя в кръстовището и се заби в едно колче, осъзнах, че секундите, които съм останал вповече на пътя, защото е трябвало да търся как да заобиколя неправилно паркиралия, можеха да означават да бъда блъснат. Много малко вероятно да се случи, казвате? Те всички инциденти са малко-вероятни. А целта и на държавата, и на гражданите, е да ги прав още по-малко вероятни.

В закона за движение по пътищата това е отбелязано като нарушение, защото хем е паркиране на под 5 метра от кръстовище, хем е паркиране върху защрихована зона. ЗДвП настрана (засега), как това пречи:

  • Създава опасност за пешеходците, които трябва да ги заобикалят, понякога и да излизат на платното на пресичащата улица (както например тук) което увеличава опасността за тях. Дори да не се налага да излизат на пресичащата улица, спрялата там кола пречи на видимостта на шофьорите и те в последния момент могат да видят „изскачащия“ иззад неправилно-спрялата кола пешеходец. Особено ако колата е по-висока.
  • Пречи на майки с колички или трудно-подвижни хора. 20 секунди преди тази снимка, в пространството между двете паркирали коли (в което има и колче), трябваше да мине възрастна жена с патерици. Майките с колички пък дори не могат да заобикалят и да се провират, и им се налага директно да бутат количката по асфалта.
  • Ограничава сериозно видимостта на шофьорите, които влизат в кръстовището. Такива кръстовища най-често са нерегулирани, съответно шофьорът без предимство трябва да подаде предницата си, за да може да види идва ли някой (особено ако е Т-образно кръстовище, където повечето хора не знаят кой е с предимство). И тук имам история – бащата на мой приятел е бил блъснат от друг автомобил, каращ с превишена скорост, докато първият се е подавал, заради ограничена видимост от спрял на ъгъла автомобил. И на всичкото отгоре е бил виновен, защото е бил без предимство.
  • Прави вземането на завоите по-трудно дори за опитни шофьори, особено ако е в комбинация с хитро поставени кофи за боклук. Дори веднъж преместих една кофа, за да може жена в бял джип да вземе завоя. Това, че „пачата“ не ми благодари е друга тема. Например как бихте взели завой с кола-комби тук:

„Ами то няма къде да се паркира, те хората затова“. Първо, това не е оправдание за нарушаването на правилника и създаването на опасност. Но дори да беше такова, няколко пъти съм правил наблюдения по темата и съм броил. На максимум 2 пресечки от всяка ъглово-паркирана кола има свободно паркомясто. Т.е. това в голямата си част не е от липса на места, а от желанието на българина да си спре точно пред входа/заведението/магазина, и ходенето 100 метра е по-неприемливо от това, да застрашиш здравето на съгражданите си. А те самите пък дори не разбират за опасността – аз вдигам чистачките на опасно-паркиралите коли, като културен начин да им кажа „тука пречиш“, но веднъж две девойки свалиха вдигнатите от мен чистачки с недоумението „баси, тоя закво го направи това…“. Утре като се качат в колата и те няма и да разберат, че заради тях някой е катастрофирал.

Видяхме как не се прави и защо не се прави. Само че какви са решенията и как да стигнем до тях? Аз виждам две решения:

Първото е използвано в много европейски градове, а именно – разширяване на тротоара:

Така се увеличава видимостта на шофьорите, и не се налага пешеходците да заобикалят автомобили, за да пресекат. Ето нагледна реализация в центъра на Париж:

Виждате, вляво, последната кола е паркирала доста преди самото кръстовище, просто защото физически няма как да паркира в него.

А ето и сравнението на това как изглежда едно такова кръстовище в България и в Брюксел:

Същото разширяване на тротоара може да стане и на доста места в България. Това го казвам с уговорката, че не съм експерт по пътно строителство, но условията изглеждат идентични с тези в европейските градове. Всъщност, дори точните размери на мястото, където могат тротоарите да бъдат разширени, са вече „нарисувани“ с маркировка – поне в центъра на София всички такива ъглови места са защриховани:

Но както отбелязахме, на българския шофьор му е нужна физическа пречка, за да не нарушава правилата.

Все пак, това не е приложимо във всички случаи. Някои улици са твърде тесни и това разширение би направило завиването, особено на бусове, по-трудно. Инвестицията в това да оправиш всяка пресечка е голяма. А дори в момента има изисквани за минимален радиус на завоя, което невинаги е спазено, защото изисква ремонт.

Затова идва и второто предложение. Контролът. Когато физически не можеш да спреш нарушителите, можеш да ги контролираш. Служителите на КАТ, които според новите разпоредби вече не могат да чакат след някой светофар, да приберат някой лев, защото са преценили, че си минал на жълто, могат да санкционират такива нарушения. Но в градовете, където има платена зона за паркиране, има служители, които непрекъснато обхождат улиците. И могат да сигнализират за всяко едно такова нарушение. А в помощ на забранителната маркировка може да се сложат и знаци, изрично забраняващи паркирането след определено място, както например в Остин, Тексас:

И когато регулярно глобяваш или дори вдигаш колите на нарушителите, те ще се замислят, преди да паркират опасно. Един пример, който ми беше посочен по темата, отново от Париж: в даден момент през 90-те, всеки автомобил, паркиран извън указаните с маркировка места, се конфискува от общината, а собственикът си го откупва на част от пазарната му цена. Нямам линк за тази регулация, и мисля, че е крайна мярка, но е пример, че контролът е важен и работи. Защото днес в Париж не могат да се видят коли, паркирани по ъглите, дори да няма разширение на тротоара. А там наистина няма места за паркиране, не само на 2 пресечки, ами и на 20 (т.нар. „парижко паркиране“ изисква да не си оставяш колата на скорост, за да може паркиращите пред и зад теб да те подместят леко, за да се пъхнат)

Добре, изредихме защо е лошо тук, и колко е хубаво „на запад“. Какво правим?

Аз съм писал предложения до КАТ, Столична община (дирекция транспортна инфраструктура) и до центъра за градска мобилност. Говорил съм и с редови полицаи и служители, проверяващи паркиралите в синя зона. Т.е. свел съм горните предложения до всички „органи“. Отговор имах само от Столична община – че няма пари за такава промяна на инфраструктурата. Предложението ми служителите на центъра за градска мобилност да известяват КАТ за всеки нарушител потъна (ще го отправя пак). Служителите в „синя зона“ ми казват, че устройствата им (от скоро базирани на Android) имат опция за подаване на сигнали за нарушения, но няма разпоредба, която да ги кара да го правят за „дребни“ нарушения. Служителите на КАТ пък ми казват, че въпреки, че КАТ има собствен „паяк“, правят проверки и вдигат коли само по време на „акции“, които се случват веднъж на месец-два, в ограничени райони.

Проблемът не е грандиозен. Но е нещо, което трябва да поправим, наред с още стотици неща. И бих искал „компетентните органи“ да бъдат и компетентни, а не само „органи“ и да действат както по този, така и по други проблеми. Но затова самотните писма на един дразнещ се на нарушенията гражданин няма да са достатъчни…

Свиване

Учените предсказаха „Арабската пролет“, Халифата и войната в Украйна  

Социолозите направиха смайващо точни прогнози за изключително важни събития в световен мащаб, но нямаше чуваемост при потенциалните потребители на подобна информация
Свиване

Съдии от ВКС: Павлина Панова предлага ясен "план за действие"  


24 върховни съдии подкрепиха съдия Павлина Панова за председател на Върховния касационен съд (ВКС). В становище, изпратено до Висшия съдебен съвет (ВСС), съдиите сочат, че изложените в концепцията на съдия Павлина Панова стратегически цели и оперативни приоритети за дейността на председателя на ВКС са били убедително защитени при изслушването й пред колегите от върховния съдебен орган. Нейната кандидатура в най-пълна степен съответства на заложените в съставения от върховните съдии профил на...

януари 23, 2015

Свиване

AutoHop, програми без реклама и бъдещето на телевизията 2  

Има нови развития в съдебната практика на САЩ по темата как правото се отнася към новите технологии.

Технологично решение  позволява на зрителите  да пропускат рекламите в програмите, разпространявани наземно.  Fox  като производител на програма  иска от съда да  забрани на  Dish Networks  да предлага на зрителите си услугата  AutoHop – ответникът  поддържа, че потребителите имат право да избират какво да гледат и това е само технология за  реализация на тяхното право. Спорният въпрос е дали отстраняването на рекламата (при записването за гледане в по-късен момент) е нарушение на правата на интелектуална собственост.

Както и при делата срещу  Aereo,   от изхода зависят бизнес моделът и бъдещето на телевизията, точно както Napster засегна основите на музикалния бизнес. Впрочем ето реакцията на страните на решението Aereo на ВС на САЩ.

През 2013 съдът  отказва да наложи забрана за AutoHop, потвърдено през 2014 (9th Circuit Court of Appeals).

През изминаващата седмица  съдът (Los Angeles) отново признава   използването на защитено съдържание в рамките на разрешеното от закона (fair use).  Това се смята за победа на  Dish Networks и неговите потребители – която обаче не е пълна,  защото все още  остават проблеми при предлагането на програмата без реклама на потребителите по съображения, свързани с конкурентното право.

Все пак Fox Broadcasting and Dish Network са изразили оптимизъм за възможно скорошно сключване на споразумение относно използването на  DVR.

 

 

 

Свиване

Контрабандата на цигари ограбва  

кой

Държавни ведомства са се ангажирали  многократно да  виждаме и чуваме по телевизията и другаде марката Булгартабак.

Дали формално Булгартабак   е спонсор на тв кампания в своя полза – не знаем. Но който е да е спонсорът, кампанията е в полза на производител и  търговия с тютюневи изделия. Ако някой би казал, че става дума за детски градини – при рекламата на всичко забранено  в последна сметка можем да докараме работата до детски градини.

Боян Юруков и Медиапул задават ключовите въпроси:

Разбира се, че физическото лице Пеевски е само вход към темата. Както казва  Нервната акула, темата е  правителствената подкрепа за бизнеса на модела #КОЙ,  а кампанията е

абсолютна подигравка с всички, които вече почти две години се борят за премахването на корпоративно-политическото чудовище, което задушава държавата. Рекламите са демонстрация на арогантно чувство за безнаказаност, недосегаемост и всевластие…

 

Свиване

Европейци сме ний, ама все не дотам, че даже почти никак (Или загрижено за четирите „З“)  

  По принцип се въздържах да правя коментари относно всички събития свързани с терористичния акт в Париж.
  Някои от причините са предимно лични – вече не ми се участва в масовата и безполезна говорилня, в която звучат предимно самовлюбени и силно некомпетентни монолози.
  Освен това всичко, което съм искал да кажа за тероризма и в частност за религиозно мотивирания тероризъм вече е написано в моите книги, студии и статии, споделено е на конференции (малък пример за това виж тук http://nslatinski.org/?q=bg/node/667).
  А при предната „карикатурна война“ дадох интервю на Милена Димитрова за вестник „Труд“ на 9 февруари 2006 г. (ще приведа това свое интервю в приложението към този текст). Казаното в него тогава в общи линии остава в сила и сега, 9 години по-късно.
  [Нека се отчете, че по онова време бях секретар по националната сигурност на президента Георги Първанов и някои от моите тези са поомекотени, за да не наруша етиката на поста, който заемам.]

чети по-нататък

Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Най-нови в Мегафон

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.