април 23, 2014

Свиване

Къде са ЕС санкциите срещу “Северен поток”?  

Някой може ли да ми обясни защо няма резолюция на европарламента и закани на бюрократите от Брюксел срещу газопровода “Северен поток”, а само срещу “Южен поток”. И в северния 50% има “Газпром” и ще пренася руски газ. Каква е разликата, за да има двоен стандарт? Или понеже “Северен поток” обслужва Германия и Холандия, затова е “демократичен” и не се използва като част от санкциите срещу Русия. А “Южен поток” преминава през “второкласни” държави като България, Гърция, Сърбия, Италия, Словения и, следавателно, може да бъде дамгосван…

Свиване

Aereo пред Върховния съд на САЩ  

На 22 април 2014 Върховният съд на САЩ започна изслушванията по делото American Broadcasting Companies, Inc. v. Aereo.

От изхода му зависи как ще се гледа телевизия. Технологията, която развива Aereo (малки индивидуални антени за  програмите, разпространявани наземно)  е възможна алтернатива.

Решението има значение за:

  • (1) традиционните телевизииAereo не плаща: твърди и Апелативният съд се съгласява, че става дума за индивидуално ползване. Според записа на изслушванията през първия ден  съдия Робъртс изрично пита (стр.31): Има ли технологична причина за  десет хиляди антени? Не може ли с една? Не ги ли използвате  специално за заобикаляне на закона? И съдия Скалия: Но въпросът е има ли някаква друга причина да го правите по този начин, освен за да не нарушавате авторското право?
  • (2) кабелните оператори, които сега доставят тв програми до аудиторията, като плащат на телевизиите (макар телевизиите да твърдят, че тези такси са малък дял от техните приходи).

Коментират се двата възможни изхода. Разисква се какво може да се очаква от членовете на ВС  според досегашната им практика.

Наричат Aereo  cable killer . В България сега мултиплексите трябва да вземат предвид кабелните оператори,  но и едните, и другите трябва да вземат предвид технологиите, които идват.

Медиите разказваха, че по време на война за цени  на преноса  между  CBS  и  Time Warner Cable  три милиона абонати  на кабелната компания мигрирали към алтернативни доставчици и когато войната свършила, забравили да се върнат.

 

Свиване

Майдановската хунта пак вади танкове срещу народа  

Президентът на ГЕРБ, РъБъ и протестърите г-н Плевнелиев отново се прояви като посредствен демагог. За скандалната му задкулисна среща с монополиста EVN във Виена неговото обяснение е… че се бил срещал и с мениджъра на Amazon. Глупост и нахалство, драги Плевнелиев! Има една много съшествена подробност, която удобно пропускате в нескопосаните си обяснения – срещу Amazon НЯМА проверка от страна на българската държава, а срещу EVN има! И не Amazon, a EVN обяви след тайната среща с Вас, че ще съди България за 1 млрд. Отново повтарям – задкулисната среща с монополиста е скандал “Мишо Бирата 2″!

Свиване

10 книги, които можете да откриете на Форум Заедно  

Шшшт. Не казвайте на лекторите, но те съвсем не са единствените 10 причини Модерен театър да се пука по шевовете всеки път, когато правим форум там. Емпирично е установено, че хората идват на Форум и заради неговото прословуто Фоайе, в което всички просто си знаят, някак предчувстват, направо са убедени дори, че един куп находки ще чакат там в сумрака някой да ги открие и да си ги прибере у дома.

Няма лъжа, няма измама, тазнеделната селекция от съкровища включва цял птичи събор, една баба, един жираф, безобразно количество паметници, душмани и чудовища, тефтери от каменна хартия и дори Co-opoly от Англия, специален внос за Горичка (т.е. за вас).

Но нека караме по ред.

КНИГИТЕ

1. Птичият събор от Петер Сис

ptichiat sabor
“Птиците от целия свят се събират, за да открият Симорг, своя единствен истински цар, който обитава планината Каф. По пътя си те минават през най-различни изпитания, преживяват болка и загуба. Когато последните оцелели птици достигат планината, те разбират, че царя, когото търсят, всъщност са всички те – и всяка една от тях.”

Петер Сис е седемкратен носител на наградата на New York Times Book Review за най-добра илюстрована книга на годината, носител на стипендията Макартър (2003) и на наградата Ханс Кристиян Андерсен (2012). (А Птичият събор идва в превод от един от модераторите на Форум Заедно, по-заобления.)

 

2. Мазето на Баба Васа – 10 години и нещо

baba vasa“В Шабла, малък град на пет километра от брега на Черно море, една 85 -годишна жена от десет години поддържа свое изложбено пространство в мазето на старата си къща. Досега в 11-те квадратни метра са представени произведения на повече от 50 международни автори. Тази книга се издава по повод дейностите на „Мазето на Баба Васа” между 2002 и 2012 година.” 84 страници, две корици, над 40 автори.

 

3. Изведнъж на вратата се чука от Етгар Керет

etgar keretЕтгар Керет се завръща с 38 разказа на живот и смърт. Точка.

 

4. Отговорната компания от Ивон Шуинар

the responsible company 2Откровени истории и случки от първите 40 години на Patagonia, плюс практични съвети какво може да помогне по пътя на екологично отговорната компания. И кое как работи. За Ивон Шуинар периодично ви надуваме главите, този път ще пропуснем.

 

5. Историята на моя живот от Хелън Келър

hellen keller 1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Първата книга за живота на една от легендарните личности в човешката история – сляпоглухата американка Хелън Келър. За радостта да се живее.

 

6. Жирафът, който не се побираше в книжката от Яна Казакова

jiraf 1

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Той се казва Живко и вратът му е прекалено дълъг. Обаче всеки човек, така де – жираф, има право да бъде включен в картинката. В тази книжка има малко думи, обаче казват страшно много. И говорят както на децата, така и на възрастните.

 

7. Патология на неравенството от Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет

patologia 1По думите на Валери Найденов, това е вероятно най-влиятелната книга, писана през XXI век. “Тя буквално разби митовете на неолиберализма за неравенството. Авторите използват статистическите данни за 23-те най-богати държави, в които има всички условия за всеобщо щастие и благополучие. Оказва се, че във всички области на живота икономическото неравенство върви ръка за ръка със социалната патология. Колкото по-„неравна“ е една държава, толкова по-голям процент от нейното население е в затвора, толкова повече непълнолетни момичета забременяват, а лудите са много, наистина много повече… Ако искаме да видим ясно корена на българската мизерия, книгата на Уилкинсън и Пикет е задължително четиво.”

 

8. Мотивацията от Даниъл Пинк

motivaciata

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това е книга за мотивацията, но не е от онези книги. Седем причини морковите и тоягите (често) да не вършат работа. Възходът и падението на Мотивация 2.0. От подчинение към съпричасност. Кислородът на душата. Дзен на възнаграждението. Шест бизнес мислители, които са му хванали цаката… Мистър Пинк определно знае как се кръщават глави в книга. Има си и “изненадваща истина за това, което ни движи напред”. И е дяволски прав, че компании, правителства, неправителствени организации, родители и учители продължават да следват практики за стимулиране на личностния потенциал, основани по-скоро на фолклора, отколкото на науката. Практики, които не просто не действат, а често вредят. И тук се намесва “Мотивацията”.

 

9. Повелителят на мухите от Уилям Голдинг

lord of the flies“На война ли, на какво играете?” Нямаме други въпроси.

 

10. Forget you past. Монументалните паметници от времето на комунизма от Никола Михов

forget your past 1Заглавието е заимствано от графити надписа „Forget your past” над входа на Дом-паметника на БКП на връх Бузлуджа, който е своеобразна илюстрация на съдбата на монументалните паметници от времето на комунизма. Замислени като знак на гордост и преклонение, сега повечето от тях са запуснати и разграбени. Безмълвен символ на забравеното минало. В продължение на три години фотографът Никола Михов (р. 1982) събира историите (и невероятните случки, митове и легенди) на 34 паметника. Защото наистина трябва да решим какво да правим с тях.

ВНИМАНИЕ! ВНИМАНИЕ!

Ако сте стигнали дотук, не си тръгвайте. Има и още. И вече ще говорим предимно в картинки.

ЕДНО–ДРУГО

ogami

1. Tефтери от каменна хартия Ogami от Склада.

 

the tote

2. Платнени авторски торбички от бандата приятели на Surfrider. Ако The Tote не ви говори нищо, време е да цъкнете някъде тук.

 

dushman

3. Тениски от Dushman. Бяха нещо позачезнали, но се завръщат, по-силни отвсякога. И вече от био памук.

 

what a monster

4. Тениски от What a Monster. Нещо страшно идва от Пловдив. Също от био памук, с натурални бои и печат на водна основа.

 

threadless

5. Тениски от Три Котаж. Вкарват от Threadless, нямат грешка.

 

rsz_smiletome

6. Тениски и торбички от Smileto.me. С мисия.

 

animal rescue

7. Тениски, торбички и други работи от Animal Rescue Sofia. С мисия.

 

minushka

8. Домашни потреби от Minushka. Безобразната Вики Книш прави възглавници, чаши, тиксо и въобще каквото си поиска.

 

multi kulti

9. Плакати и значки от Мулти Култи. Те харесват хора и храна от целия свят. Не само на думи.

 

praktrik

10. Дървени мебели от Praktrik. Сглобяват се и се разглобяват като пъзели. Гениални. Български.

 

rsz_angeppetto

11. Ръчно изработени дървени играчки и бижута от Angeppetto. Историята започва така: “Казвам се Ангел. На 60 години съм и имам трима внука.” Не знаем какво ще донесат в неделя, защото е много тайна и специално-за-форум-заедно колекция.

 

co-opoly

12. Co-opoly: The Game of Cooperatives. Печелят или всички, или никой. Нямаше как да не я поръчаме от Англия. Специално-за-форум-заедно, много ясно.

––

Форум Заедно
27 април 2014

Регистрирай се >>

Свиване

Десет причини да сме на Форум Зедно в неделя  

1. Времето

Та така – времената, знаете, не са добри. Не е като едно време. Така че не очаквайте рязка положителна промяна в неделя. Освен ако не дойдете на Форум Заедно – за там сме подготвили топла приятелска атмосфера, без превалявания.

 

2. Героите

appla

Наричаме ги разказвачи. Всеки един от тях ще излезе пред нас и в рамките на 20 минути ще ни позволи да надзърнем в неговия личен свят – тъжен или весел, мрачен или светъл, но винаги красив и никога безнадежден. Криминолог, алпинист, хижар, активист, журналист, психотерапевт, режисьор, цигулар, архитект, политолог … заедно на сцената.

 

3. Светът

Светът на хората е сборът от личния свят на всеки един от нас. Колкото повече от тези лични светове са заедно, толкова по-вероятно е светът да стане едно по-хубаво място.

 

4. Място

Ще си имаме запазени местенца в уютната зала. За съжаление местата са удобни, но ограничени като бройка и обикновено свършват няколко дена преди случката, така че натиснете бутона пауза на това, което вършите в момента, и се регистрирайте.

 

5. Паузите

Разказвачите ще ни вземат акъла, това е гарантирано. И за да е пълно приключението, самодивите и юнаците, които се грижат за Горичка, са спретнали купища изненади извън залата. Няма да ги издадем сега, само ще намекнем: ще играем на игри, които сме забравили, ще се запознаем с Фреди – иракчанина с най-вкусния ресторант на Женския пазар, ще поровим между книги, всяка от които желаем да притежаваме, ще търсим своя Пижо или Пенда, Том или Джери (и ще разберем защо те не могат един без друг!). Ще има и нещо, което нашите организатори наричат „тайната стая”, но се притеснихме да ги попитаме какво ще можем да правим там заедно.

 

6. Заедно

promiana

На човек рядко му се случва да е наистина заедно. Ние сме заедно на работа или в метрото или в мола или на кино, обаче това заедно, както и повечето други, които можете да си представите, са нищо в сравнение със заедното, което ще преживеем в залата и ще видим на сцената на Форум Зедно. А лицата, които се срещат по форумите ни, са от тези, дето се чудиш къде ходят през останалото време и че ако ги срещахме по-често градът ни щеше да една идея по-добър.

 

7. Сцената

Едновременно с историите на разказвачите, колкото обикновени толкова и изключителни, на сцената ще се случват и много други неща. Ще се вари боб, ще се свири на тъпани и гайди, ще има даже и едно куче. Като познаваме водещите, предполагаме, че ще има и смешки или поне поезия.

 

8. Водещите

Маги Малеева и Манол Пейков. Нея навремето сме я виждали да кове победни форхенди, с подобен замах тя води и всеки наш форум от първия досега. Той, от своя страна, е любимият ни издател, но по-късно го открихме и като рецитатор, певец, сериозен мислител и изключителен шегобиец.

 

9. Сериозно

Положението е сериозно и изисква сериозни усилия от страна на всички. Тенденцията е да се опитват да ни разделят. Във всичко и навсякъде. Да ни плашат с другите. Ние трябва да се научим или по-скоро – да си припомним, какво значи да живеем заедно, с разбирателство, грижа и подкрепа.

 

10. Подкрепа

mini

За нас в Горичка важи правилото, че всеки човек е ценен. От самото начало ние сме заявили, че и най-малкото усилие е ценно, защото много малки усилия създават голям резултат. Затова всеки от нас е изключително ценен във всяка кауза. Можем да бъдем заедно, на Форум Заедно ще разберем как.

 

Форум Заедно е на 27 април в Модерен театър

РЕГИСТРИРАЙ СЕ >>

Свиване

Онче-бонче счупено пиронче  

Изборите не са това, което бяха. В днешно време единствените истински избори са изборите за председател на домсъвет. Те са истински, защото на тях се гласува за хора, които трябва да свършат някаква работа, която другите или не могат, или не желаят да свършат сами. Поради тази причина обикновено никой не иска да бъде председател на домсъвета и затова често се въвежда ротационният принцип – всеки от живущите в етажната собственост бива избиран за председател, когато му дойде редът, и той поема задълженията с плач и скърцане на зъби.

В политиката е точно обратното. Там кандидатите страстно желаят да бъдат избрани и са готови да минат през огън и вода, за да го постигнат. Естествено, между това да те изберат по задължение и да те изберат по собствено желание има огромна разлика.

След два дни трябва да започне официалната предизборна кампания. Но съревнованието на атракции вече е в разгара си. Партийни лидери пекат кебапчета „от на народа и за народа“, из Европа бродят призраци, кандидати уж случайно се прокрадват в телевизиите преди официалния старт на надпреварата, хвърчат предизвикателства за  диспути. Някой беше казал, че конкуренцията е двигател на прогреса. Обаче конкуренцията на политическия пазар май е двигател само на бъркалка, натопена да се върти в голяма кофа с нечистотии. Накрая всички говорят едно и също, защото социолозите са казали, че масите искат да им се говори за увеличаване на доходите и социални придобивки. И ние трябва да играем на „онче-бонче“, вместо да сравняваме философии и програми. Лошо нещо е конкуренцията.

Нещата щяха да бъдат далеч по-спокойни, ако избирахме депутати не за Европейския, а за Евразийския парламент. Той ще бъде много по-подреден от Европейския. Няма да има мъгляви политически семейства, в които да членуват мъгляви национални партии. Парламентарните групи ще се състоят от членове на компартиите в страните-членки. Генералните секретари ще бъдат водачи на групите. Всяка страна ще излъчва евразийските си депутати чрез свободни и демократични избори. Водач на нашата листа най-вероятно ще бъде Георги Първанов по заслуги и убеждения. След него в листата ще се наредят русофилите, като атеистите ще са по-напред, а „православните славяни“ може би ще отидат на неизбираеми места заради мекушавото си отношение към опиума за народите. Предизборна кампания ще има, но тя ще изобличава само Съединените щати и шистовия газ. Изборите ще преминат във всенародно веселие. Единствената листа за Евразийския парламент ще спечели с рекордните 98%. Победата ще се отбележи с хорà и ръченици…

Ето че се очертаха три вида избори: 1.) избори без желание – тези, при които кандидатът не желае да бъде избран, но се оставя да бъде избран в името на общото благо или т.нар. „палеодемократични избори“; 2.) избори при силно желание и люта конкуренция, но при занижен интерес към общото благо или т.нар. „неодемократични избори“ и 3.) избори без конкуренция, където вече няма значение не само общото благо, но и желанието на кандидата, или т.нар. „постдемократични избори“. Разбира се, темата за русофилите в листите беше шега, защото едва ли има по-тъпа идея от тази да разделяш хората според това дали харесват или не харесват някоя държава. Доказателство за тъпотията на идеята е, че има клуб „Русофили“, но клуб „Русофоби“ няма. Но премахвайки шегата, сериозността на „постдемократичния“ проблем си остава.

Къде сме ние? Лично аз бих предпочел да участвам в избори за хора, които макар и без голямо желание, а само от чувство на дълг и отговорност, ще отидат да свършат някаква работа, която аз не мога или не желая да свърша лично. Но тъй като това извън етажната собственост е немислимо, може би все пак ще избера кофата с нечистотиите. Нека крещят, нека се борят за гласовете и душите на избирателите. Нека ги омайват, нека ги агитират, нека ги убеждават, нека ги ухажват, нека ги лъжат, нека ги заплашват. Нека им пекат кебапчета и нека им водят музиканти и фокусници… Това означава, че гласът на отделния човек все още има някаква стойност и си заслужава играчите да се надиграват за него.

Казват, че евроизборите не са важни, защото не влияят пряко върху бита и душевността на нашия народ. Европарламентът не може да се бърка на отделните държави. Той може само да изказва мнение, което даже не е задължително. Но когато две-три държави се съобразят с това мнение, останалите ще ги последват. Това е голямата роля на Европейския парламент. Затова е важно какъв ще бъде следващият  – дали ще бъде доминиран от левицата, десницата, националистите, зелените или пиратите. Днес светът е такъв, че се нуждаем от силен Европейски съюз, способен да взима категорични решения и да застава на твърди позиции. Вярвам, че решаващо условие за такъв Съюз е един Европейски парламент, доминиран от десницата. Затова е важно какво ще произведем на 25 май. Освен това мисля, че Картаген, независимо дали има парламент или не, трябва да бъде разрушен.

За в. “Труд

Свиване

„Цвіте терен“ (українська народна пісня)  

Продължаваме украинската тема в блога с народната песен „Цвіте терен“ („Трън цъфти“), една от любимите ми.

Има я в много най-различни варианти, но най-често изпълняваният е този, който ви предлагам тук (в други интерпретации виждаме още един или два куплета и разлика в някои от стиховете: „а цвіт опадає“, вместо „листя опадає“, „ой візьму я кріселечко“ или „візьму срібне кріселечко“ вместо „візьму в руки кріселечко“ и така нататък, нормално за фолклора).



Цвіте терен, цвіте терен,
Листя опадає.
Хто в любові не знається,
Той горя не знає.
Хто в любові не знається,
Той горя не знає.

А я, молода дівчина,
Та й горя зазнала,
Вечероньки недоїла,
Нічки недоспала.
Вечероньки недоїла,
Нічки недоспала.

Візьму в руки кріселечко,
Сяду край віконця,
Іще очі не дрімали,
А вже сходить сонце.
Іще очі не дрімали,
А вже сходить сонце.

Хоч дрімайте — не дрімайте,
Не будете спати:
Десь поїхав мій миленький
Іншої шукати.
Десь поїхав мій миленький
Іншої шукати.

Цвіте терен, цвіте терен,
Листя опадає.
Хто в любові не знається,
Той горя не знає.
Хто в любові не знається,
Той горя не знає.



Трън цъфти, трън цъфти
а листата падат.
Който любовта не познава,
той мъка не знае.
Който любовта не познава,
той мъка не знае.

А аз, млада девойка,
мъката изпитах,
вечерта не си доядох,
през нощта не си доспах.
Вечерта не си доядох,
през нощта не си доспах.

Столчето в ръце ще взема,
до прозореца ще седна,
още очите ми не са дремнали,
а вече слънцето изгрява.
Още очите ми не са дремнали,
а вече слънцето изгрява.

И да дремете и да не дремете,
няма да заспите:
някъде замина моят любим
друга да си търси.
Някъде замина моят любим
друга да си търси.

Трън цъфти, трън цъфти
а листата падат.
Който любовта не познава,
той мъка не знае.
Който любовта не познава,
той мъка не знае.


април 22, 2014

Свиване

Г-н Плевнелиев, стига посредствена демагогия!  

Президентът на ГЕРБ, РъБъ и протестърите г-н Плевнелиев отново се прояви като посредствен демагог. За скандалната му задкулисна среща с монополиста EVN във Виена неговото обяснение е… че се бил срещал и с мениджъра на Amazon. Глупост и нахалство, драги Плевнелиев! Има една много съшествена подробност, която удобно пропускате в нескопосаните си обяснения – срещу Amazon НЯМА проверка от страна на българската държава, а срещу EVN има! И не Amazon, a EVN обяви след тайната среща с Вас, че ще съди България за 1 млрд. Отново повтарям – задкулисната среща с монополиста е скандал “Мишо Бирата 2″! #оставка

Свиване

Краят на еднополюсният свят  

Бях един от малцината у нас, че дори и в Европа, които не симпатизираха и не изпаднаха в телешки възторг от избора на Обама за президент (макар че разбирах нагласите на американците, които гласуваха за него!). Тогава пишех и говорех за това, но беше толкова непонятно за мнозинството хора отсам Океана, че събеседниците ми даже не искаха да ме чуят. Днес вече са налице и доказателствата, потвърждаващи твърде непопулярния за Европа скепсис към Обама – никакви сериозни промени във вътрешната политика и тотален провал на външнополитическата сцена. Дори уважаваният авторитет – журналистът Тома Томов, който беше опиянен от избора на Обама и вещаеше нова епоха, днес признава неговия провал. Всъщност провалът на Обама в Украйна беше финалният акорд на еднополюсния свят. Световният ред се промени и вече няма да се диктува само от Вашингтон и Брюксел, а и от Кремъл и въобще страните от БРИКС. Америка ще продължи да бъде най-могъщия катализатор на мечти, иновации и идеи, които движат световното развитие. Но в политиката тяхното едностранно господство, установено с края на Студената война приключи! Можеше да бъде другояче, но Обама пропиля всичко. Ето един интересен анализ на Файненшъл таймс: http://news.bgnes.com/view/1157634

20140422-200201.jpg

Свиване

Достъп до документи в съдебен процес  

 

 

The Guardian  е поискал  достъп до доклад, на който се е позовал свидетел в хода на съдебен процес.  В хода на самия процес докладът не е огласяван нито изцяло, нито частично.  Докладът е предоставен,  подобно предоставяне на достъп според медиите е прецедент.

Същественото е, че достъпът е разрешен не след произнасянето на решението, а още в хода на процеса. Според решението, с което съдията допуска достъпа,  гражданският контрол  е не само последващ – да  се видят основанията на решението, но и текущ – като  съдът преценява  дали общественият интерес от отворено правосъдие е надделяващ над риска да се засегнат законните интереси на други лица.

В решението NAB v Serco Ltd   се говори за справедливост, за отворено правосъдие, за граждански контрол (с препратки към предходна практика, R (Mohammed) v Secretary of State for Foreign & Commonwealth Affairs [2011] QB 218 ) по забележителен начин: съдът дължи на страните справедливост – всеки трябва да може да се увери в това – ето защо всеки съд подлежи на обществена оценка – и така трябва да бъде – и всякакви изключения от този принцип  трябва да бъдат стриктно ограничени. Тъй като  малко граждани могат да упражняват контрол върху съдебния процесконтрол се извършва от страна на медиите, вестниците или телевизията, действащи от името на  гражданите. Без ангажимента на независими медии действието на принципа на отвореното правосъдие ще бъде непоправимо ограничено.

Честити държавите с такива съдии.

Свиване

Изключения от авторското право в полза на слепите хора, лицата с нарушено зрение или с други увреждания  

В Официален вестник:

Решение на Съвета за подписване от името на ЕС на Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали

 

На 27 юни 2013 г. е приет Маракешкият договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали. Договорът съдържа правила, които гарантират, че на национално равнище се прилагат ограничения или изключения от авторското право в полза на слепите хора, лицата с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали  и  способстват трансграничния обмен на копия в достъпен формат на публикувани произведения.

Свиване

Google, Viacom, YouTube  

Google u Viacom са уредили седемгодишния си спор  през март.

Това е спорът, по който Viacom искаше един милиард долара.

Процесите за границите на DMCA бяха шумни, споразумението е отразено сравнително кратко, не се съобщават параметрите на постигнатото съгласие.

Свиване

Изменение на ЗАПСП от март 2014. Не е последно.  

През март 2014 беше обнародвано изменение на Закона за авторското право и сродните му права.

Засягат се уредбата на организациите за колективно управление на права, авторски права при музикални произведения с текст и музикалнодраматични произведения, сродни права на изпълнители и продуценти.

Организации за колективно управление с дейност по пар.42.2 ПЗР ЗАПСП без удостоверение или действащи извън обхвата на получената регистрация трябва да преустановят тази си дейност.

Дейността по промени, свързани с интелектуалната собственост, продължава. Според съобщение на ПРОФОН,  обсъждат се проблемни текстове  в проекта на Наказателния кодекс,  както и  проблемни текстове в  ЗАПСП. Работна  група е разгледала текстовете, свързани с престъпленията срещу права върху интелектуалната собственост в проекта на НК, внесен  от правителството на основата на становище, подготвено от името на ПРОФОН и БАМП от експертите на Арсис Консултинг.

Свиване

Предизборна кампания в Македония - 2014г.  

Знаете, че този блог се занимаваше активно с темата Македония, която заради световните сътресения остана някъде назад и настрани (а жалко). В блед опит да наваксаме пропуснатото ви представям няколко предизборни клипа на ВМРО - ДПМНЕ за изборите на 27-ми април (президентски и парламентарни)


Во недела на гласање за наша Македонија
на 27. април за 62. пратеника

Од секој вас зависи за заедничка иднина,
Поддржи не за победа за нашата татковината

Разликата е голема 
Разликата е во делата

Во тебе е силата
Силата на Македонија



Тук рекламата е на фона на националния химн:


Денес над Македонија се раѓа,
ново сонце на слободата!
Македонците се борат,
за своите правдини! (2)

Одново сега знамето се вее,
на Крушевската република!
Гоце Делчев, Питу Гули,
Даме Груев, Сандански! (2)

Горите македонски шумно пеат,
нови песни, нови весници!
Македонија слободна,
слободно живее! (2)


А тук се перифразира по мелодията на следната популярна македонска народна песен:

Народе македонски, 
Со какви идеи си ти,
Доста беше, разбуди се,
Свести се, не спиј ти.

Не знаеш кој си, што си,
Други те не знаат,
Срам голем е за тебе,
Сам да се не знаеш.

Не сакаме богатство,
Не сакаме пари,
Тук’ сакаме слобода
И човечки правдини.

Веднъж вече писах в блога за тази песен ;)





Свиване

Обща електронна идентификация в ЕС?  

Наближават евроизбори и реших, че е редно да имам някакви изисквания към евродепутата, за когото ще гласувам. Кампанията още не е започнала, но извън партийните предпочитания, реших да поставя един въпрос, който според мен е важен. Подчертавам „според мен“, защото най-вероятно съм в малцинство.

Въпросът е „подкрепяте ли стандартизирана европейска електронна идентификация, т.е. стандартен електронен подпис в личните карти на всички европейци, и какво бихте направили, за да се реализира“.

Защо това е важно? По много причини. От гледна точка на България най-важната е, че това ще означава електронен подпис в нашите лични карти дори никое правителство да не прояви нужната мисъл, за да го направи – просто ще дойде „отгоре“. От гледна точка на ЕС е важно, защото ще е стъпка в решаването на проблема с бюрокрацията – а той е сериозен. Особено ще е полезно за граждани, които често сменят държавата, в която се намират – дали по работа, дали живеят в пограничен район, дали просто заради туризъм. Обща електронна идентификация ще означава по-лесна синхронизация на процедури, по-лесен достъп на гражданите до услуги в други държави, по-малко документи, които трябва да представиш или получиш, за да работиш в друга държава.

За България конкретно електронният подпис в личната карта ще осмисли и ускори електронното правителство, а то (според мен) е твърде важно и наложително, за да се намали корупцията и да се увеличи ефективността на държавния апарат.

А не е ли електронната идентификация на няколкостотин милиона души прелюдия към една антиутопия? Не че не може да бъде, но по-скоро няма да бъде – технологичната реализация (anonymous credentials), предпазваща личността от следене, съществува и може да бъде използвана. Т.е. засега поне можем да сме спокойни, че това не е „слагане на чип в мозъка“, а просто важно улеснение, което никой не може да използва неправомерно, дори да иска.

Тъй като това е въпрос, който излиза извън нашата страна, направих малък сайт, представящ накратко идеята, нейните предимства и начин за реализация – electronic-id.eu

Надявам се да се окаже, че и други европейци биха подкрепили идеята. Все пак, за да е по-обединена Европа, е нужно да е обединена и технологично и административно.

Свиване

Форум Заедно: Нилс Кристи за спорещото общество  

Лекторите на Форум Заедно 2014: НИЛС КРИСТИ

Този 86-годишен норвежец и неговите лекции са една от основните причини предстоящият форум на Горичка да бъде именно, точно и конкретно Заедно. Той се казва Нилс Кристи и е криминолог.

Професионалната му кариера започва с анализиране на несъвършенствата на наказанията над военнопрестъпниците като средство за възстановяване на общественото доверие и преодоляване на травмите от Втората световна война. Нилс Кристи тръгва от въпроса как хората да продължат да живеят заедно, след като са се наранили един друг в толкова ужасяваща степен. Стига доста далеч.

От няколко десетилетия професор Кристи е световна величина, що се отнася до конструктивна критика и предлагане на алтернативи на съществуващата система за раздаване на правосъдие и възмездие чрез причиняване на нови вреди и болка (защото, да си го кажем в прав текст, тази система е един от епичните провали на това човечество да се справи с по-зле приспособените към обществото свои членове). Кристи, разбира се, не би използвал израза „епичен провал”, защото е известен със способността си да поднесе и най-радикалната критика по обезоръжаващо човечен и уважаващ достойнството на всички страни начин.

Съвкупността от въпросите, които го занимават, обаче надхвърля границите на традиционните схващания за криминологията. Може би защото той просто гледа на света с очите на човек, посветил се на „наблюдението и разбирането на другите”.

––

Следват пет причини защо искате да го видите и чуете на Форум Заедно (където ще защитава тезата, че доброто общество е спорещото общество).

 

Престъпление и наказание

Категорично не. Нилс Кристи предпочита да говори, мисли и прокарва идеята за престъпление и помирение. Той всъщност не одобрява и думата престъпление.

„Това е толкова голяма, тежка и неточна дума. Има нежелани и неприемливи действия, да. Как ще ги възприемем обаче, зависи от отношенията ни с онези, които са ги извършили. Ако един юноша задигне портфейл, ще го наречем престъпление. Но ако отмъкне двайсетачка от баща си – това е „семеен проблем”. Да пратим джебчията в затвор означава да му дадем възможност да научи нещата, които ще го направят закоравял крадец. По-добре да се отнесем към него като към съгрешил син.”

 

Ако училището не съществуваше

Това е заглавието на една от книгите на Нилс Кристи. В нея той обосновава своята теза, че по-полезно за съзряването на децата би било да полагат най-обикновен честен труд. Да, да, този мъдър човек твърди, че киснем прекалено дълго в училище.

Училищна снимка е от 1941 г. Нилс е момчето най-вдясно на задната редица.

Училищна снимка е от 1941 г. Нилс е момчето най-вдясно на задната редица.

 

Удобният враг

Още едно заглавие на Кристи. Става въпрос за наркозависимите. Вместо няколко години зад решетките, по-добре да им дадем лечение, казва той. „Ще излекувате повечето от тях и като бонус ще получите по-хуманно общество.”

 

Необикновените хора

Хората, които Нилс Кристи нарича необикновени, са известни на по-голямата част от света като „умствено изостанали”. Въпрос на гледна точка? Красотата е в очите на гледащия? Ами, Кристи е „гледал” тази красота в продължение на 20 години, като периодично е посещавал експериментални селища (комуни), в които личности с всевъзможни ексцентрични привички живеят, учат, работят и се забавляват заедно. Казва, че в тези общества причината да живееш съвсем не е тази, която е наблюдавал в „обикновеното” общество.

 

Партия за движение назад

Това би било името на политическата партия, която Нилс Кристи би основал в Норвегия („ако бях малко по-млад”). И би работил за движение назад към онова съществуване, в което парите не са били центърът на вселената, експертите са управлявали по-малко, мобилността не е била на мода и хората са научавали и знаели повече благодарение на собствения си опит и общуването с други хора. Това, между другото, е финалът на една забележителна лекция на Нилс Кристи, публикувана и на български във вестник Култура. Как започва и какво има по средата, може да прочетете тук.

 

Заедно сме

Ако имаш възможността да чуеш истината на всички замесени лица в една история, от коменданта в концлагера, разпоредил смъртта на милион и половина души, до оцелелите сред тях, шансът тези човешки същества да видят един друг и да открият своя възможен живот и мир заедно, категорично е по-голям, отколкото просто да обесиш публично коменданта, нали? Кристи вярва в общества, основани на взаимовръзката между своите членове, на по-малката зависимост от институциите, на самоорганизацията и развитието, обусловено от способността на членовете на общността да решават конфликтите помежду си.

„Накрая, след цялата информация, запечатана в умовете ни и в цялата история на човечеството, може би няма да имаме по-добро решение от прошката.”

Още един финал на Нилс Кристи, до който може да стигнете от тук.

 

Благодарим на Мирослава Тодорова и Румен Петров за връзката с Нилс Кристи и за информацията, която послужи за текста по-горе.
Фотография: Сив Долмен.

––

Форум Заедно
27 април 2014

Регистрирай се >>

Свиване

Руският изход или как ще си отидат от Крим „зелените човечета“  

Автор: Михаил Притула, 19 април 2014 г.

Превод от руски: Павел Николов

Путин вложи в спецоперацията по окупацията и присъединяването на Украйна най-малко шест години.

В паричен израз това не струваше нищо – Азаров редовно „плащаше за газа“ невероятни суми, които отиваха за финансирането на спецоперацията.

Средствата за масова информация, телевизията, интернет, съветниците, въоръжението, външната реклама „избор без избор“ и ученията на войските, а също и всички останали мероприятия по унищожаването на Украйна се финансираха от самата Украйна. Сега това финансиране го няма. Напротив – трябва да се вземат пари от финансовия резерв, за да се финансират окупационните войски в Крим, диверсионните групи и предателите в Източна Украйна, както и снабдяването на Крим с всичко необходимо.

От друга страна Путин вече вдигна за сметка на Крим рейтинга си в Русия. Присъедини Крим.

А да носи отговорност за по-нататъшната съдба на Крим – това означава да понижава своя рейтинг.

Да се държи в Крим военна групировка е ядовито и скъпо, запустелият Крим няма да се изплати. Ето го крайбрежието на Ялта в момента. Обикновено по това време там има много хора…

Международните санкции струват невероятно скъпо. А третият транш на санкциите от страна на САЩ е вече нещо съвсем лошо.

Значи трябва да се избави от Крим тихо, но така, че да не изгуби рейтинга си в Русия, а е желателно и да обясни защо е напуснал полуострова. Но да се търси лъжливо обяснение е работа на кремълските политолози, ние с това няма да се занимаваме.

А как ще стане това физически – можем да предположим. Нека всички си представим как ще се случи.

По някое време през нощта окупационните войски на Руската федерация в Крим и диверсионните групи в Донбас ще получат заповед да си заминат. Бързо, тихо.

Провлакът в Крим ще бъде даден за охрана на местната милиция и на казаците, които даже няма да разберат какво става и ще се радват на неочакваното повишение и на голямото доверие. Няма да се радват дълго наистина, само докато им стане ясно, че са ги изоставили.

Войските на Руската федерация ще се придвижат до Севастопол и Керч. В Севастопол ще ги качат на кораби под името евакуация. В Керч – на ферибота. Естествено, ще се постараят да вземат със себе си всичко ценно и оръжието. В общи линии, както винаги.

И ще си отидат толкова бързо, колкото са се появили. А на сутринта кримчаните няма да намерят своите „защитници“, които са успели да омръзнат на всички. Личностите, успели да предадат Украйна, няма да знаят какво да правят. Някои ще избягат по местата на регистрацията си, тоест в Магадан – окупационните власти не напразно са сложили в паспортите им магаданска регистрация, всичко е било предвидено предварително… на предателите ще им се наложи да се измъкват самостоятелно, с каквото Бог им прати. Предатели не са нужни никому, място за тях на ферибота няма.

На следващия ден в Крим ще влезе украинската армия. И ще има много работа – ще трябва да бъдат депортирани в Русия всички нейни граждани, ще има филтрационна работа.

В Донбас процесът вече започна да тече. Активистите сепаратисти изведнъж разбраха, че няма да им дойде помощ и ще трябва да отговарят за всичко сами…

Ще има радост и ще има сълзи… светът се е променил. Много.

април 21, 2014

Свиване

Предизборна кампания в Македония през 2014 година  

Знаете, че този блог се занимаваше активно с темата Македония, която заради световните сътресения остана някъде назад и настрани (а жалко). В блед опит да наваксаме пропуснатото ви представям няколко предизборни клипа на ВМРО - ДПМНЕ за изборите на 27-ми април (президентски и парламентарни)


Во недела на гласање за наша Македонија
на 27. април за 62. пратеника

Од секој вас зависи за заедничка иднина,
Поддржи не за победа за нашата татковината

Разликата е голема 
Разликата е во делата

Во тебе е силата
Силата на македонија



Тук рекламата е на фона на националния химн:


Денес над Македонија се раѓа,
ново сонце на слободата!
Македонците се борат,
за своите правдини! (2)

Одново сега знамето се вее,
на Крушевската република!
Гоце Делчев, Питу Гули,
Даме Груев, Сандански! (2)

Горите македонски шумно пеат,
нови песни, нови весници!
Македонија слободна,
слободно живее! (2)


А тук се перифразира по мелодията на следната популярна македонска народна песен:

Народе македонски, 
Со какви идеи си ти,
Доста беше, разбуди се,
Свести се, не спиј ти.

Не знаеш кој си, што си,
Други те не знаат,
Срам голем е за тебе,
Сам да се не знаеш.

Не сакаме богатство,
Не сакаме пари,
Тук’ сакаме слобода
И човечки правдини.





Свиване

Украинският провал на Обама  

Чак сега прочетох за американските военни в Черно море, които се разстроили психически от предупредителните полети на руски изтребител и напуснали армията. Украйна е такъв гигантски провал на Обама… Да си се връщат републиканците отново на власт, че с Mr Yes We Can САЩ направо станаха за присмех!

Свиване

За РъБъ-то и православието  

Някой питал ли се е колко православни християни има сред лидерите на РъБъ. Щото плагиаторите Кунева, Касим-Корман и КУнев не са. Не че има кой знае какво значение, ама все пак, ако бъдат забелязани да палят свещи из православните храмове по Великден, да се знае :-)

Свиване

Отначало предадоха Украйна, а сега и я продадоха  


Оценка на Андрей Иларионов, бивш съветник на Путин

Превод от руски: Павел Николов

Публикуван беше официалният текст на четиристранното заявление след края на Женевската среща на 17 април. Картината е следната: Путин получи всичко, което искаше. Като че ли даже и повече.

1. Украйна се съгласи де факто с „външно управление“ – въпроси от областта на вътрешната политика, засягащи изключително компетенция на националните власти, сега ще се решават от външни за Украйна сили. Тези външни сили са Западът и Русия. Как се прояви Западът по отношение на Украйна може да се съди по това как САЩ и Великобритания изпълняват задълженията си пред нея по Будапещенския меморандум. Как изпълнява задълженията си към Украйна днешният руски режим, няма защо да обясняваме. С други думи, горепосоченото заявление легализира на практика външното управление на Украйна.

2. В документа няма искане да се изведат от територията на Украйна руските войски, включително специализираните части на Главното разузнавателно управление, на Федералната служба за сигурност, на Силите за специални операции и прочее. Иначе казано, тяхното присъствие в Украйна сега е фактически легализирано.

3. В документа изобщо не се говори за руската агресия. В него няма нито дума за войната, която Путиновият режим води срещу Украйна. Така че сега дори самият факт на руската агресия е легализиран.

4. В документа няма нито една дума за запазване на териториалната цялост на Украйна. В него даже на равнището на заявление представителите на днешния руски режим не гарантираха международно признаване на украинските граници. С други думи, легализирано е тяхното нарушаване.

5. В документа не се споменава нищо за Крим. Тоест завземането, окупацията и анексирането на Крим от Русия са фактически легализирани от международно съглашение с участието на украинската власт (защото украинската власт подписа заявлението заедно с агресора след датата на анексирането на Крим).

6. Конституционният процес в Украйна ще протече по „инклузивна формула с участието на регионите“, тоест ще даде легална основа на сепаратистите да ликвидират унитарния характер на украинската държава.

7. Всички сепаратисти ще получат амнистия.

8. Освобождаването на зданията и учрежденията, както и разоръжаването на така наречената „самоотбрана“, нямат в Източна Украйна съществено значение, защото, първо, зданията така и така би трябвало да бъдат освободени, а „самоотбраната“ така и така да бъде разоръжена. Второ, поради това, че според Женевското заявление всички сепаратисти са вече амнистирани, те ще прекарат предстоящото си време не в затвора, а на масата на преговорите, изработвайки, така да се каже, новата Конституция на Украйна.

9. „Инклузивният с участието на регионите“ процес на подготовка на Конституцията предопределя както федеративния характер на Украйна, който няма кой знае каква забележителна подкрепа нито в страната като цяло, нито в някой отделен неин регион, така и неизбежното ѝ разделяне.

10. Последствията от процеса на федерализация са прозрачни и съвсем предсказуеми – лидерите на сепаратистите ще бъдат избрани в органите на регионалната власт и след това (с помощта или без помощта на руските командоси) ще повторят в своите региони добре известния кримски сценарий.

11. Резултатът от процеса на федерализация ще бъде създаването не на Федеративна Украйна, за което съобщи преди няколко дни Темиргалиев, а на Новорусия („от Харков до Одеса“), която толкова вдъхновено възпява днес Путин.

Провеждането на президентски и парламентарни избори не е гарантирано документално. Лавров подчерта това специално на брифинга, което означава, че руските агенти ще продължават да ги провалят, а руските власти все така ще говорят, че властите в Киев са нелегитимни (както днес продължава да говори Путин).

13. Според документа що-годе сериозните организирани сили, способни да се справят с руската агресия (Самоотбраната на Майдана, Автомайданът и Десен сектор), трябва да бъдат разоръжени. Като резултат от това в Украйна няма да остане изобщо никой, който би могъл да я защити. Действията на официалната украинска армия, милицията и спецподразделенията вече всички ги видяхме.

14. Ако тези нови сили – зачатъци на бъдещите силови структури на нова Украйна – откажат да изпълняват изискванията на Женевското заявление, срещу тях ще насъскат Аваковата милиция, пълна с беркутовци и прочее кадри на предишния режим, характера на чиито действия беше убедително демонстриран при убийството на Александър Музичко, а също така и когато киевските доброволци бяха бити от харковската милиция на полтавското шосе. Както е известно, по време на побоя и издевателствата ченгетата натякваха: „Това ти е за Майдана!“ До вчера подобни действия бяха за тях нелегитимни, заплашващи с възможни преследвания, днес те станаха напълно законни.

15. За разлика от Украйна, изпълнението на чиито задължения ще се гарантира от подписа на украинската страна, от натиска на Запада и от редовните истерии на руското Министерство на външните работи, изпълнението на задълженията от руска страна (впрочем, интересно какви? – в текста на заявлението за това не се казва нищо) ще се гарантира също толкова, колкото и във връзка със задълженията ѝ по Будапещенския меморандум.

В този момент, когато подкрепата в Украйна за влизане в НАТО нарасна рязко, а според някои допитвания вече надминава 50% дори на Юг и Изток, украинските власти се подписаха под извънблоков статут на страната. Тоест гарантираха нови агресии и интервенции на източния си съсед по негово хрумване.

Украинци! Иначе казано, на вас не само ви отнеха вероломно и подло Крим. Сега пред очите ви и пред очите на света с гаранцията на Запада и със съгласието на днешните украински власти „съвсем легитимно“ ще ви отнемат Новорусия (уви, това вече не е дори Федеративна Украйна и с това де факто се съгласиха днешните украински власти), ще режат страната ви, ще убиват патриотите, ще ликвидират макар отделния и слаб шанс за участие в система на колективна сигурност, ще унищожават възможността за каквато и да е защита от алчния ви груб „брат“ и малко по малко накрая – да се занимавате с вашето „външно управление“.

С една дума, както многократно вече ви предупреждаваха на страниците на този блог, това, което стана, е Мюнхен-2014. По-точно, това е по-лошо от Мюнхен. Тогава само имало умиротворение на агресора. А сега освен умиротворение има и национално предателство.

Чехите през 1938-ма били заставяни и принуждавани. А вашите сами се наведоха. И всичко останало го направиха сами.

Както също ви предупреждаваха, постепенното завземане на една голяма европейска страна може да стане и без танкове. Главното е на власт да има предатели. Или да има intellectually challenged. Или обратното. Което в общи линии е едно и също.

PS

Както е известно, Исав продал първородството си за лещена чорба. Диваците давали злато и скъпоценности за стъкълца и звънчета. Мошениците придобиват ценности срещу пачки рязана хартия. В случая с току-що станалата „размяна“ не виждам от страна на Украйна нито чорба, нито стъкълца, нито рязана хартия. Не виждам нищо.

БЕЛЕЖКА НА ПРЕВОДАЧА: Изходът от събитията в Украйна ще се отрази неминуемо върху България, колкото на някои това да им се струва невероятно (факт е блокирането на Южен поток именно заради тези събития!), затова украинската тема продължава да присъства в този блог. Горният „сценарий“ е определено песимистичен, но има наблюдатели, които споделят и по-различни гледни точки. Утре – нещо оптимистично.

април 20, 2014

Свиване

Златното сърце на София в Брюксел  

В най-ранните ми спомени, за които мога да се сетя, „св. Александър Невски“ беше един от задължителните обекти на национална гордост, като най-емблематичната сграда в България. Като хлапе, възпитано в твърд комунистически атеистичен дух, знаех за катедралата че е красива (но още не можех да си обясня защо) и че чужденците много я харесват и много я снимат.

Освен това знаех, че в мазето (тоест в криптата), има музей на икони, който също много го харесват чужденците и е нещо много важно, но също нямах никаква идея защо.

Когато бях в 9-ти клас, заведохме групата западногермански ученици, която гостуваше на нашето училище, в църквата и после - в криптата. По очевидна причина - те са от запад, разбират ги тия работи с религията и ще се накефят, а и ние се гордеем с нея.

Когато влязохме групово вътре, се оказа, че българската част от групата е напълно безпомощна. Не можехме да обясним кое какво е и какво има нарисувано по стенописите. Не можехме да обясним отделните елементи от архитектурата. Нищо не знаехме за историята*. Това беше малката беля. Към нас се присъедини млад свещеник, който имаше желание да обясни всичко на всички, но пък който не знаеше английски. Голямата беля беше, че и опитите за превод бяха напълно катастрофални. Въпреки че минавахме за грамотни и начетени ученици, знаещи английски и уж познаващи историята си, на практика нищичко не отбирахме от това златно бижу в центъра на София, с което задължително трябва да се гордеем и не можахме дори да преведем диалога между свещеника и туристите...

Тогава може да се каже, че за пръв път забелязах храм-паметника като самостоятелен артефакт и за пръв път се замислих какво ли прави той там. Дотогава той беше за мен, а и за много от нас, красива вещ, наследена от баба и дядо, за чийто произход и предназначение имахме съвсем смътна представа.

В 10-ти клас посетихме групово „св. Александър Невски“ като част от обучението по атеизъм (но не помня дали в кръжок, или като част от учебната програма по философия) и тогава той беше позициониран като „вражески“ и като важен елемент от „опиума за народа“, който не е изчезнал, само защото има много стари хора, които все още ходят по църквите. Веднъж да умрат и след това ще го направим на музей...

Тази година, по покана на евродепутата Светослав Малинов, имах честта в Европарламента да присъствам на премиерата на филма „Златното сърце на София“ който ми даде много отговори, които съм търсел през последните 30-тина години. Защо съществува църквата? Защо се казва „св. Александър Невски“? Защо е толкова голяма? Защо кубетата са златни? Как е била построена?

Първоначалният проект на руския архитект Богомолов за храм за 1500 души, в който двуглавият орел е много, много над кръста.

Накратко, историята на църквата е фокус на цялата българска история от 1879 година, когато Учредителното събрание решава да построи храм-паметник, посветен на Освобождението на България.

Историята на храма е многопластова, лутаща се между политическата история на Нова България, църковната история и личните истории на вярващите. Голяма част от решенията, които са материализирани в архитектурата и украсата на храма, са резултат от борбите между русофили и българофили, от борбата за църковна независимост, от амбициите на управляващата династия, от вижданията за градоустройството на София и от християнската догма. По същество е архитектурна иновация, родоначалник на цял архитектурен стил, характерен за Балканите.

Препоръчвам филма. Попълва много празности в разбирането и знанието за историята на България, не само за тази сграда.

Вероятно скоро ще го пуснат по БНТ.

 снимка
Моменти от премиерата в препълнената зала. 

Имам известни забележки към спонсорството и към някои моменти на религиозен патос, които могат да отблъснат тези, които просто искат да знаят, но без да споделят вярата. Имам известна забележка и към жанра на филма – документален е, но какъв – научно-популярен или теологичен?

Също така, докато го гледах в Брюксел след цяла нощ без сън (заради ранен полет), щях да заспя по време на някои обяснения за стенописите, които ми дойдоха малко по-подробни. Но като цяло, дълбоките ми благодарности на всички, помогнали той да стане реалност, защото за мен беше събитие.

Специалната ми подкрепа за Найо Тицин, който е движещата сила на този филм, и който в момента е обект на долна и кална кампания в медиите на знаете #КОЙ.

Христос воскресе!

––––––––––––––
*За много от вас, мили читатели, знам, че сте били много начетени още тогава. Говоря само за себе си и за групата тогава в храма.
Свиване

Може ли да се отразява обективно конфликтът "Русия - Украина" ?  

Този текст беше публикуван на 11 март 2014 г., като реакция на всевъзможните коментари, породени от отразяването на Кримската криза в електронния ежедневник „Свободен народ online“. Заглавието му беше: Може ли да се отразява ...
Свиване

Забравеният отговор на един лесен въпрос  

Великден е. Може би трябва да престанем да пишем тази дума слято, за да възстановим истинския ѝ смисъл. Денят е велик, защото в него сякаш в малка, ярка и тежка като свръхнова звезда точка, се фокусира целеустремеността на историята, за да намери своето осъществяване. Великден е точка в края на изречение, което е отговор.

Когато става дума за празник, модерното общество подхожда към него с два въпроса: „Какво се прави на този ден?“ и „Какво означава той?“. Какво се прави знаят всички. Боядисват се и се ядат яйца – този най-стар символ на живота, вселената и всичко останало. Колят се и се ядат агнета или „защото сега му е времето и такъв е обичаят“, или за да се символизира жертвата на Агнеца. Второто обикновено се прави след 40-дневен пост, макар че аз се съмнявам, че всички „православни славяни“, които наскоро честваха Третата Кримска война, са постили през последния месец. Има хора, за които Великден е „най-вкусният“ празник, както учат телевизионните реклами, и които по Великден заминават на дълъг уикенд, от което Петте кьошета приятно опустяват. Има и такива, които използват случая за годишно почистване на къщата, включително и за изнасяне на юрганите на слънце.

Какво обаче означава Великден? По този въпрос се правят доста интелектуални упражнения, някои от които любопитни, някои духовно проникновени, а други сензационни. Модерният мултикултурализъм, технологично подкрепен от все по-достъпните информационни канали, предлага лесен достъп до най-различни духовни и религиозни концепции, които по атрактивен начин обясняват света и човека, живота и смъртта. Модерно е да се казва, че всички религии говорят за едно и също нещо. И вероятно е така. Но както на едно ниво на обобщение всички хора са хора, така на друго ниво на обобщение хората са мъже, жени, европейци, азиатци, африканци, високи, ниски, дебели, луничави, сексапилни, рижи, весели, тъжни, красиви, умни, добри, лоши и т.н., и т.н.  С религиите е същото. Те са еднакви само на едно ниво на обобщение, а на другите нива са различни и в повечето случаи – противоречиви. Да вярваш във всичко, значи да не вярваш в нищо, казва Бердяев. Нивото на обобщение, на което религиите са еднакви и говорят за едно и също, се свършва само в две неща. Първо, всички религии приемат, че човекът е особено същество, което е съставено от материална и духовна част, което незнайно откъде има усещането за собственото си безсмъртие и което се стреми да обръща повече внимание на духовната си част, ако иска да осъществи предопределението си. Второ, светът е сътворен от Творец, но в него нещо се е объркало и трябва да бъде оправено. Оттук нататък религиите са различни по редица фундаментални и множество тънко догматични въпроси. Те са различни, но не са еднакво прави. По-скоро са еднакво неправи, защото истината може да бъде само една и тя не е относителна, нито е някъде вътре в нас, нито всеки си има своя истина. Ние, християните, вярваме, че именно ние гледаме Истината и не се въртим в кръг с Колелото на Доктрината да я търсим някъде навътре с третото си око, а с широко отворени очи я търсим като орел, устремен в небесата по думите на Честъртън. За нас Истина, Любов и Бог са синоними. И са обективни и абсолютни, а не субективни и относителни.

Да се върнем към втория въпрос – какво е Великден. Великден е свидетелство за толкова фантастични, толкова невероятни събития, че не може да не са истина. Човешката фантазия, дори фантазията на най-гордия и изтънчен човек, не може да измисли нещо толкова парадоксално като ипостасите на триединната същност – Бог Отец, Бог Син и Дух Свети. Човешката фантазия по природа е неспособна да си измисли Боговъплъщението и неговото диофизично измерение, според което 100% Богочовек може да се състои не от 50% Бог и 50% човек, а от 100% Бог и 100% човек. За да измислиш такава представа, трябва да излезеш от сетивния си опит, защото Тайнствата се случват в общата зона между два свята, а сетивният ни опит е само за един. Ние не си ги измисляме, а узнаваме за тях чрез откровение. Човешката фантазия е количествена функция на сетивен опит, който идва само от един свят и не може да създаде нищо, което да надхвърли този опит. Въплъщението на Бог освещава материята. Въплътеното Слово – Сина – прави Словото (неизобразимия Бог) изобразимо и изказуемо в сетивния ни свят. Преображението прави видима Божията енергия чрез Таворската светлина. Въплъщението, Страданието, Възкресението и Възнесението правят сбъркания (грешния) свят поправим и изкупим.

Човекът е образ и подобие Божие. Той се ражда образ, но подобие трябва да стане чрез делата си. Кой е забравеният отговор и кой е лесният въпрос? Лесният въпрос е най-баналният и най-често задаваният – какъв е смисълът на живота. Да, парадоксално е да наричаш най-лесен въпроса, който мнозина наричат най-труден. Дъглас Адамс даже му се беше подиграл, казвайки, че отговорът на Големия въпрос е 42, при положение, че не знаеш кой е въпросът. Всъщност леснотата на отговора се крие във виждането на двата свята. Ако приемеш, че светът е един, че всичко започва и свършва в сферата на сетивното и се разполага между момента на физическото ни раждане и физическата ни смърт – тогава, да, трудно е да кажеш какъв е смисълът на живота. Ако приемеш, че историята се върти в кръг и непрекъснато се повтаря, без да води наникъде – да, въпросът за смисъла на живота е труден. Накрая, ако приемеш, че душата ти е секрет, отделян от жлезата мозък, за да служи за целите на междувидовата борба на няколко милиарда клетки, обединили се в организъм по силата на еволюционна необходимост – тогава, да, животът няма смисъл.

Християнинът вярва, че участва в домостроителството на света. Християнинът вярва, че душата му е мраморен блок, от който той през годините на живота си трябва да извае статуя, при което много материал ще бъде изхвърлен и изгубен. Бог стана човек, за да може човекът да стане бог. Това е смисълът на живота. Човекът трябва да възстанови скъсана връзка със същността на своя замисъл и да победи смъртта, както Бог я победи умирайки чрез смъртта на Своето превъплъщение в Сина. Но човекът не трябва да мисли само за собственото си спасение, защото както Бог Син е ипостас на Божията същност, така и всеки човек е ипостас на цялото човечество, чиято свещена задача е да доведе Царството Божие на земята. И когато това стане, историята ще се изпълни и Сътворението ще бъде завършено. Да обожи човек себе си и да допринесе за Царството Божие на земята – ето отговора на въпроса какъв е смисълът на живота. За да има доброта, любов и милост между съществата. Нито въпросът е труден, нито труден е отговорът.

Какво е Великден? Великден е най-тържественият отговор на въпроса за смисъла на живота. Ние имаме проклятието да различаваме добро от зло и благословията да изберем доброто. Доброто и злото са дадени на света, за да имаме избор и да пристъпим към доброто следвайки сърцето си, а не от страх или принуда. Доброто винаги е малко повече от злото и затова фразата, че доброто винаги побеждава, не е празна фраза. Накрая всички ще бъдем спасени. Това е Великден. Христос возкресе, братя и сестри, образи и подобия Божии! А на Картаген Господ да му е на помощ…

Свиване

Картината на Гоген „Жълтият Христос“  

Картината на Гоген „Жълтият Христос“ (92,5х73 см) е нарисувана през 1889 година. Именно тогава Гоген научава, че последните му картини в Париж нямат голям успех.


Това много разстроило Гоген. Той изразил преживяванията си в няколко картини с теми от Христовите страдания. На всичките тези картини Христос много прилича външно на самия Гоген, а техен фон са бретонски пейзажи.

Угнетеното настроение на художника в картината „Жълтият Христос“ е предадено с помощта на есенен ландшафт. На платната с този сюжет се изобразяват традиционно трите Марии, оплакващи Христос. Тук тяхната роля се изпълнява от бретонски жени в национални носии.

В картината на Гоген „Жълтият Христос“ има система от символи. Разпятието прилича много на една оцветена фигура на Христос от XVII век, направена от дърво. Тази фигура се намира в параклиса Тремало в Понт Авен, където най-вероятно е била видяна от Гоген.


Лицето на Христос е фактически автопортрет на Гоген, какъвто виждаме и на други картини, които художникът нарисувал през тази година.

Пол Гоген. „Автопортрет с жълтия Христос“, 1889 г.

Жените, оплакващи Христос, приличат много на тези, които художникът е изобразил на картината „Видение след проповедта“.


Пейзажът на заден план изглежда доста реалистично и е природен кът от околностите на Понт Авен.


Картината на Гоген „Жълтият Христос“ впечатлила силно приятелите на художника, а след това и всеки, който я видял.

Превод от: aquarells.ru (о живописи, картинах и художниках)

април 19, 2014

Свиване

Тоталитарен гигант поглъща весело зайче по желание на последното  



...Филм. Ще снимат гигантски блокбастър за присъединяването на Крим към Русия. Трагичен, лиричен, ироничен, драматичен, реалистичен и „сюр“ по презумпция суперфилм. Тоталитарен гигант поглъща весело зайче по желание на последното...

...

...Ситуацията на Острова и около него става неуправляема. Достатъчно е Съюзът да си мръдне пръста, за да ви присъедини към себе си. Островът се намира в естествената сфера на съветското влияние. Населението е деморализирано от развилнялата се демокрация. Идеята за обща съдба завладява умовете. Мнозинството не си представя и не иска да си представи последствията от аншлуса. Стратегическата острота в съвременните условия е изгубена. Говори се единствено за несъзнателния физиологически акт на поглъщане на малкото от голямото. Това все още не се е случило само защото в Русия много влиятелни сили не искат да ви погълнат, нещо повече, тези сили отразяват масовото непроявено настроение, което, разбира се, никога не може да излезе на повърхността по идеологически причини. На тези сили не им трябва нова автономна република, те не знаят как да постъпят с петте милиона души в повече, които при това не притежават специфичната съветска психика, те разбират, че на икономическото процъфтяване на Крим ще се сложи край още на следващия ден след присъединяването. Сега тромавата им система що-годе се е приспособила към съществуването на една малка фалшива Русия в непосредствено съседство, приспособила се е и идеологически, и стратегически, и особено икономически. Според секретни сведения една трета от валутата, която влиза в Съюза, минава през Крим. С една дума, статуквото май е удобно на всички, да не говорим, че то внася някаква симпатична пикантност в международните отношения. Но ситуацията излиза от контрол. Единствената реалност на Острова са просъветските и панрусистките настроения. Останалото — всичките тези „яки“, „китайци“, „албанци“, „вълчи сотни“, са детски игрички. Съветската система, колкото и да е странно, е трудноуправляема в сравнение със западните структури, често я движат малко изучени стихийни сили, нещо като тектонични размествания. Наближава денят, когато СССР ще погълне Острова...

....

...Симпатия към Съветския съюз и дори тенденция към сливане с него — това е основната идея, завладяла Острова, въпреки всичко. Естествено, в това русло са насочени и многобройните леви и комунистически партии, които за съжаление са в постоянен раздор помежду си. Влиянието на китайците е слабо, макар че го има. Анархическите групи се появяват, изчезват и отново се появяват. Естествено, не бива да забравяме и за отломките от институциите на стара Русия, за административния апарат на така наречените вревакуанти. Групата татарски националисти също трябва да се има предвид, макар че в нея всеки ден се усилва влиянието на якитата. За татарите идеята „яки“ е добра алтернатива на руската идея. Съществуват и полукриминални, а следователно опасни групи на крайнодесни руснаци — „Вълчата сотня“. Колкото до Запада, в стратегическите планове на НАТО сега не е отделено сериозно място на Крим, но въпреки това действията на натовските разузнавания говорят, че Островът сериозно се наблюдават като възможен район на дестабилизация. С една дума, според мен, ако в момента се проведе съответният референдум, най-малко 70 процента от населението ще е за влизане в СССР, но и 30 процента не са малко и всяко непредпазливо включване в контакта може да предизвика късо съединение и пожар. След три месеца на Острова предстоят избори. Естествено, те трябва поне до известна степен да прояснят картината. Ние трябва да използваме това време за интензивно наблюдение, за по-нататъшно усилване на нашето влияние чрез разширяване на всевъзможните контакти по специалните сфери, чрез разпространяване на нашата съветска идеология, в частност чрез увеличаване продажбата на политическа литература. В скоби трябва да отбележа, че тази литература е, така да се каже, търсена стока на Острова, но пак в скоби бих искал да предпазя всички ни от илюзии — влечението към съветските издания сега е един вид мода на Острова и в един прекрасен момент може да кривне в друга посока. В интерес на нашето дело, мисля, ще бъде на изборите да победи Съюзът за обща съдба, но ние трябва да се въздържим от пряка подкрепа на тази организация. Работата е там, че СОС (така се чете абревиатурата на съюза) е твърде нееднозначно явление...

Василий Аксьонов, „Остров Крим“, 1979г.

Свиване

Протестиращи спират с телата си танковете на майдановската хунта  

Вижте как протестираща жена в Източна Украйна спира с тялото си танк, изпратен от бандеровската хунта в Киев да смаже със сила протеста на хората, които не приемат майдановските екстремисти и неонацисти, заграбили властта с кръв, насилие и палежи… И с лицемерната подкрепа на Брюксел и официален Вашингтон. http://youtu.be/8K3Qa750ZEI

Свиване

PollWatch използва данни на ИМП  

Поздравявам колегите от нашия Социологически екип, това е поредно международно признание: Авторитетната европейска социологическа агенция PollWatch излезе с данни за България на предстоящите избори за членове на Европарламента. Организацията прави осреднен анализ на данните на големите социологически агенции във всяка от страните-членки. У нас от PollWatch са ползвали данните на три от авторитетните агенции в страната – Института за модерна политика (ИМП), Галъп интернешънъл и Алфа рисърч. http://hashtag-bg.com/articles/8914/pollwatch-по-данни-на-имп-алфа-рисърч-и-галъп-герб-и-бсп-с-по-6-места-в-еп

Свиване

РъБъ – петата колона на Ердоган  

Плагиаторите от т.нар. “Реформаторски блок” си гукат с антидемократа Ердоган, който забрани туитър и youtube… Коалицията на Кунева, Кунев и Касим е петата колона на неоосманиста Ердоган у нас. Добре, че няма да влязат в Европарламента!

20140419-123546.jpg

Свиване

Според “християн”-демократите от ЕНП порното е достижение на ЕС  

“Подобреният достъп до порно филми е едно от достиженията на Европейския съюз”. Това казва онзи ден в дните на страстната седмица водачът на ЕНП Жозеп Доул в интервю за френски вестник, цитирано широко в европейския печат. С пример как по-лесно се гледат порно филми днес, вместо да чака часове на френско-германската граница, за да отиде на кино за възрастни, злополучният десен евролидер, около който се усукват нашенските сикаджии и плагиатори, обяснява предимствата на ЕС за младите хора… Да им имам “християн”-демокрацията. Европа има нужда от радикална промяна, която ЕНП с нейния морален релативизъм (особено към нацисткото минало) и сбъркана икономическа политика не може да донесе. Надявам се след 25 май в ЕП да има мнозинство от либерали и левица. http://www.iol.co.za/news/world/eu-is-also-porn-without-borders-1.1676495#.U1I6OWQayc0

Свиване

Кримските сепаратисти уговарят местните предприемачи да не повишават цените  


Членовете на самопровъзгласилото се правителство на Крим се опитват да не допуснат на полуострова повишаване на цените на продуктите и стоките.

Това става ясно от съобщение на пресслужбата на Министерския съвет на Крим, разпространено с позоваване на „премиера“ Сергей Аксьонов.

Според съобщението чиновниците се договарят с местните предприемачи по въпроса за ценовата политика.

„Водим преговори с предприемачите, които формират ценовата политика, убеждавайки ги, че през преходния период не е необходимо да се установява рентабилност над 100%. Не трябва да се използва това, че днес населението няма възможност да избира по-малко скъпи хранителни продукти и лекарства“ – е заявил Аксьонов.

Той също така е предупредил, че ако цените нарастват изкуствено и „започне явна спекулация“, Министерският ще предприеме други мерки.

Трябва да се отбележи, че през последния месец цените на стоките и услугите в Крим се повишиха практически 1,5-2 пъти в сравнение с положението преди руската анексия на полуострова.

Превод от: „Крым.Реалии“ (интернет издание на радио „Свобода“)

Бележка на преводача: Други неща разправяха руснаците и техните кримски подлоги преди, но явно днес Путиновият рай се отлага за неопределено време. А с тези управници, които имаме, да се готвим ли и ние?..

април 18, 2014

Свиване

Форум Заедно: Иван Кожухаров за върховете, които можем да изкачим само заедно  

Лекторите на Форум Заедно 2014: ИВАН КОЖУХАРОВ

Кажи ни, какъв човек трябва да си, за да се съберат 40-ина железни мъже и да искат да изкачат най-високия връх в Алпите (Мон Блан, 4810 м) заедно с теб. Въпреки че единственият начин да го направят, е да те дърпат през целия път в специално изработена шейна. И не само да искат, ами наистина да го направят, преди пет години. Да са изкачвали и други наши върхове, заедно с теб. И, може би, заради теб.

Превъртаме набързо лентата назад. Иван Кожухаров катери от 15-годишен, планина след планина, връх след връх, взима все по-опасни и по-екстремни трасета. На 1 август 1990 г. голямо скално срутване на връх Пти Дрю във френските Алпи се стоварва върху тяхната свръзка. Някои загиват. Лекарите във Франция не дават големи надежди за Иван. Той тогава е на 25. Спасителният хеликоптер продължава към Женева. Там, десет години и десет операции по-късно, Иван започва отново да катери. Както и да лети с парапланер. Винаги заедно със и благодарение на приятелите.

Иначе в живота си на ниското, Иван Кожухаров работи в сферата на финансите. Владее четири езика. На всички от тях говори тихо, почти шепнешком (спомен от „сръчни лекари“). Но казва, че не е нужно да си викаме, за да се чуем. Казва също, че сам по себе си животът няма особено голям смисъл. Ние сме тези, които трябва да открием смисъла на своето съществуване и да го изпълним с ценности и съдържание. И че в огромна степен това зависи единствено от нас самите.

––

Каква история ще ни разкажеш на Форум Заедно?
През историята на нашето изкачване на Мон Блан през 2009 г. ще споделя мои виждания и убеждения.

Откъде идваш?
Ей от там. Досега винаги са били едни безспирни битки, борби със системи, с неподходящи условия, с различни проблеми и с най-разнообразни говеда. Същевременно, всичко досега бе наистина интересно. Радвам се, че преодолях много, че успях да стигна до тук, че познавам и съм работил с много истински и невероятно качествени хора.

Какво си оставил зад гърба си?
Доста интересен и необичаен бе пътят досега. Като се обърна назад и като видя всичко, през което съм преминал, си казвам: Уауу… Но всъщност по-важното и по-интересното е това, което предстои.

Къде те намираме?
Това е Божа работа. Някъде към началото на втората половина май.

Накъде отиваш?
Като всеки човек продължавам да вървя напред, да работя, за да постигна целите си, да се забавлявам и да се опитвам да подобря нещата, които зависят от мен.

Като какъв човек би искал да те запомнят внуците?
Такъв, какъвто съм.

Кое е първото правило, което би написал в „Ръководство как да живеем заедно“?
Не е толкова просто да живеем заедно. Това е нещо, на което хората се възпитават още от малки, в семейството, в училището. И по-нататък това продължава в личния живот и в обществото. Свързано е с осъзнаването, че не си центъра на вселената, че има много други като теб, че уважението и зачитането на чуждия интерес ще гарантира твоя интерес и още много други неща. Това са принципи, правила и норми на поведение – отговорност, респект, консенсус, равноправно третиране, коректност – които са осъзнати и приети. На лично ниво те ни позволяват да работим и живеем успешно, като в по-широк план гарантират функционирането на обществото. Това осигурява рамката и правилата, в които се вместват перманентните борби на лични и обществени интереси. Без това всичко отива по дяволите. За това няма ръководство, то се учи цял живот.

Кое е камъчето, което обръща каруцата?
Да беше само камъчето… Каруцата може да бъде обърната от хиляди други неща, включително (най-често) и от каруцаря… Но, да, трябва да се гледа и за камъчетата.

Какво трябва да загубиш, за да намериш себе си?
Не мисля, че едното е автоматично свързано с другото. А и не мисля, че има някаква рецепта. Струва ми се, че за да е наясно със себе си, човек трябва да натрупа достатъчно опит и най-вече да има куража да се изправи сам срещу себе си.

Коя българска поговорка би пренаписал?
Честно да кажа, не знам. Имаме стотици уникални и невероятно точни поговорки. А ако трябва да се закача усмихнато, бих казал, че ако не са установени правилата и ако дружината не знае как и не иска да живее заедно – Сговорна дружина, слепи ги ражда.

Ако можеше, на кого би влязъл в кожата?
Не знам дали имам желание да влизам в кожата на когото и да било. Достатъчно ми е интересно и имам да правя още много работи в мойта кожа.

Заедно сме…?
Можем да бъдем много силни и ефикасни. А също и тотално обратното. Зависи за какво и по какъв начин сме заедно.

––

Форум Заедно
27 април 2014

Регистрирай се >>

Свиване

Форум Заедно: Яна Тавание за това как да променим една вкисната реалност  

Лекторите на Форум Заедно 2014: ЯНА ТАВАНИЕ

Яна е поставяла името си под текстове, публикувани в германски, австрийски, македонски, сръбски, британски, холандски и, естествено, български медии. Темите ѝ обикновено са като кутия с нещо органично, пъхнато в стар шкаф и забравено там. Сюжетите и персонажите често са като извадени от Corral de locos на Гоя. И също както при големия художник от думите лъхат безкрайна грижа и гигантска любов.

Именно грижата и любовта повеждат Яна по още по-тежките трасета на борбата за човешки права (като част от Български хелзинкски комитет), на организирането на безброй кампании и защитаването на безброй каузи. В последните две години тя събира целия натрупан багаж и го слага в един прекрасен куфар, наречен ужасно сполучливо от нея и тримата ѝ съмишленици Time Heroes. Защото, уважаеми приятели и съседи, лицата на истинските герои на нашето време не са познати от екрана или от страниците на съмнителната преса. Те са анонимните лица на доброволците – хора като нас и вас.

__

Каква история ще ни разкажеш на Форум Заедно?
За една реалност, която е толкова вкисната, че мечти стават на туршия. И, разбира се, за това как можем да я променим.

Какво би написала за себе си в сайт за запознанства?
Не бих. Но в моя „about you“ във Facebook пише само това: almost. Винаги ще бъде вярно.

Откъде идваш?
Идвам от разбирането, че всичко зависи от нас. Някой ми беше казал преди време, докато все още бях в активната журналистика: „В тази държава има много хора, които рушат лошото, с повече или по-малко успех, и това е адски важно. Проблемът е, че няма достатъчно хора, които да създават добро”. Тогава се замислих. И така. Дълго време рушах. Сега се опитвам да създавам.

Какво си оставила зад гърба си?
Имам два дълги списъка в главата: с неща, с които се гордея, и с неща, с които не се гордея. Опитвам се единият да ме води, а другият да ме учи.

Накъде отиваш?
Навсякъде.

Къде те намираме?
Доскоро бях на кръстопът с десет разклонения, но точно взех решение и свих по три от пътищата.

Като какъв човек би искала да те запомнят внуците?
Като някой, на когото му пука, на когото можеш да разчиташ и с когото можеш да изпиеш две бири.

Какво правиш, когато не знаеш какво да правиш?
Спирам, дишам, мисля. После правя всичко възможно.

Кое е първото правило, което би написала в „Ръководство как да живеем заедно“?
Вслушвай се.

Кое е камъчето, което обръща каруцата?
Мисля, че се обръща от това, че търде често, твърде силно дърпаме юздите си.

Какво трябва да загубиш, за да намериш себе си?
Представата за себе си.

Коя българска поговорка би пренаписала?
„Който пее, зло не мисли“. На „Който пее зло, не мисли“.

Ако можеше, на кого би влязла в кожата?
На мой любим човек. Бих искала да понеса една конкретна болка.

Колко тежи щастието?
Моето щастие тежи около 76 кг.

Заедно сме…?
По-добри.

––

Форум Заедно
27 април 2014

Регистрирай се >>

Свиване

Майдановци разкриха същността си – с танкове срещу народа  

Майдановци хвърлиха танкове и войска срещу протестиращите в Източна Украйна. Това е позорно, но съвсем очаквано поведение от доминираната от екстремисти и неонацисти власт в Киев, завзела властта с оръжие, насилие и палежи. Освен, че съсипаха държавата, след като хвърлиха армията срещу народа, майдановци окончателно се лишиха от бъдеще. Чест прави на 25 бригада от украинските ВВС, която категорично отказа да изпълни престъпната заповед на режима в Киев и да стреля срещу протестиращите! Бог да пази народа на Украйна!

Свиване

Менте-подписките са токсични за демокрацията  

Моя статия в днешния брой на в. “Преса”: , посветена на менте-подписките и на правните аспекти на въпроса:

Тези дни с подписките на партии и коалиции лъсна нагледно нещо, за което предупредих още при подписката за референдум на г-н Георги Близнашки, но тогава мнозина подцениха сериозността на явлението – при подобни подписки, събирани по непубличен начин, рискът от неправомерно използване на масиви с лични данни е голям. Знае се, че има черна търговия – продават се цели масиви, събирани от застрахователни брокери, от корпоративни центрове и пр. Недобросъвестни общинари злоупотребяват с общинските регистри или с разпечатки от стари избирателни списъци. В интернет свободно циркулират каталози с лични данни на синдици и публични фигури, а кликване в Търговския регистър дава неизчерпаем източник на имена, адреси и ЕГН, които после сръчни ръчички в нарушение на закона могат да превърнат в „подписка“.

Проверката, която се прави на подписките в ГРАО има формален характер – дали посочените имена съответстват на отбелязаните ЕГН. Няма как другояче. Абсурдно е на общо основание да се правят хиляди почеркови експертизи, които да установят дали подписите са достоверни и дали реалните хора, стоящи зад имената, са подкрепили подписката. Единственият начин да се създаде надежден защитен механизъм е индивидуалната проверка – като се даде възможност на желаещите граждани да проверят сами по интернет дали името им не фигурира в подписка.

Такава възможност за първи път беше въведена в новия Изборен кодекс и е едно от неговите достойнства. Чуха се гласове, които с добре познат партизански рефлекс, че всичко, което не е направено от „наште“, трябва да се заклеймява, се разхълцаха, че тази процедура нарушавала гражданските права. Същите гласове сигурно щяха да сипят славословия, ако тази разпоредба беше въведена от Борисов и Цветанов, но сега привиждат покушение срещу гражданските права. Видите ли, щели да се възползват недобросъвестни хора и да проверяват кой какво подкрепял с тези подписки и да упражняват натиск върху него. Лансирана беше даже нелепицата, че така МВР щяло да види какви са политическите убеждения на гражданите и да ги профилира.

Изрично трябва да се подчертае, че от конституционна гледна точка няма нарушение на гражданските права в това всеки да провери дали фигурира в дадена подписка. Това, че и някой друг може да види същото, не е валиден аргумент. Първо, не се накърнява никаква тайна, както е при тайната на гласуването. Участието в подписка за явяване на партия или коалиция на избори или за предизвикване на местен или национален референдум
не се ползва с „тайна на вота“ и съответната конституционна защита.
Това е публично политическо волеизявление, което е част обществените дебати. Както това да се отиде на митинг или да се подпише петиция до органите на властта.
Второ, тревогите за МВР и профилирането са смешни. По същата логика би трябвало да забраним на хората да членуват в партии и да ходят на протести, защото МВР ще ги види там. Законовата забрана службите за сигурност и полицията да събират информация за политическите убеждения на гражданите се постига с ефикасни механизми за вътрешен, парламентарен и граждански контрол върху тях, а не като принуждаваме гражданите да пазят в тайна своите политически убеждения.
Трето, общественият интерес от разкриване на злоупотреба с лични данни в подобни подписки преобладава над всичко останало. В крайна сметка става дума за подписки, които влияят върху изборния процес, или за такива, които предизвикват национален или местен референдум, който при наличие на необходимия кворум взема задължителни за държавата, съответно общината, решения. Не може с фалшива подписка да се задвижват тези важни държавни механизми. Това е все едно някой самозванец да подпише министерско постановление или лица, които не са избрани за депутати, да гласуват закони в пленарната зала на парламента.
Четвърто, идеите за въвеждане допълнителни гаранции, че всеки може да провери само присъствието на своите лични данни в дадена подписка, като се въведе контролно есемес съобщение или ограничения за проверка от един IP адрес, лансирани от новия председател на Комисията за защита на личните данни г-н Караджов, са разумни. Но това са технически въпроси, които не променят правната същност участието в такива подписки е публичен акт и това, че някой може да знае моя ЕГН и да провери дали фигурирам някъде ,не нарушава правата ми. Доколкото има проблем, той е в това откъде той има моя ЕГН, а не че може да се види участието ми в подписка. Защото по дефиниция такова волеизявление не е анонимно и не е тайно.
Най-същественият проблем обаче е моралната развала в много от партиите, които са готови да фалшифицират подписка, вместо честно и открито да излязат на улиците и площадите със свои активисти и да потърсят подкрепата на хората. Лавината от жалби и сигнали, в това число от публично известни личности, че са вписани без тяхно знание в партийна подписка, е скандален факт, който щеше да остане прикрит зад лъжа и лицемерие, ако не беше въведена възможността за проверка в кодекса „Манолова“. Виновните за фалшификациите лица трябва да понесат административна, а ако има основания – и наказателна отговорност. Институциите трябва да стигнат докрай, за да се пресекат за в бъдеще такива масови мераци за фабрикуване на менте подписки.
Все по тази логика отново настоявам да се осигури възможност за индивидуална проверка и на подписките за референдуми, включително висящата в момента подписка, внесена в НС. Законът не предписва конкретни методи и обхват на проверката на дадена подписка. Резонно е по искане на председателя на НС, който отговаря за изпращането на подписката за референдум на ГРАО, да се поиска и осигуряване на възможност гражданите да проверят дали не са „подписани“. Така или иначе при проверката в ГРАО хартиеният носител се въвежда електронно. Не е проблем да се осигури достъп през интернет, аналогично с процедурата за проверка на подписките на партии и коалиции. Това трябва да се случи, защото непубличният начин, по който беше събрана подписката за избирателната система, проверките на медии и граждани които установиха, че обявените пунктове за събиране на подписи масово не съществуват, както и сигналите за неправомерно използване на общински структури при събирането на подписи пораждат основателното съмнение, че част от подписката е фабрикувана. А щом за малките подписки на партии и коалиции индивидуалната проверка показа толкова злоупотреби, с още по-голямо основание можем да очакваме истинска лавина от ментета в светкавично събраната половинмилионна подписка за референдум.
Менте подписките са токсични за демокрацията не само защото нарушават закона и подкопават обществения морал. А и защото нямаме нужда нито от кухи партии, които нямат капацитет да съберат 2-3 хиляди подписа в своя подкрепа, нито от имитационни референдуми, зад които не стои реално изразена гражданска воля.

Борислав ЦЕКОВ
Юрист, председател на Института за модерна политика и президент за България на Световната асоциация на юристите със седалище Вашингтон, САЩ.

април 17, 2014

Свиване

 

Мой коментар, публикуван от Аненция БГНЕС:
“Забранявам!” Това е значението на латинския термин “вето”, който в съвременната конституционна теория и политическа практика обозначава правомощието на държавния глава да връща мотивирано закони за ново обсъждане в парламента.

Както много други принципи на съвременната държавност и ветото възниква в древния Рим през 6 век пр.н.е по време на републиката. Тогава трибуните, като изразители на мнението на обикновените граждани, са имали право да спрат правната сила на закон, приет от патрициите в Сената. Ветото е било не просто инструмент за баланс сред управляващата върхушка, а възможност гражданите да блокират решения на управляващите, които не са в общ интерес.

Днес, с изключение на някои чисто парламентарни системи, като Германия, Италия, Швеция, Испания, правото на вето съществува в различни модификации. Пълно или частично, според това дали се връща целия закон за ново обсъждане или само отделни негови разпоредби. Или пък “джобно вето”, когато президентът връща закон, а парламентът междувременно се е разпуснал и така прегласуването му се осуетява. В редица държави, например, отлагателното вето се преодолява от парламента с квалифицирано мнозинство – две трети в САЩ, Мексико, Португалия; или три пети от депутатите в Полша и Литва. Другаде е необходимо абсолютно мнозинство от повече от половината от общия брой на депутатите, както е у нас, в Чехия и Гърция. Най-слабо е ветото във Франция, Унгария, Финландия и др., където е достатъчно обикновено мнозинство, за да падне президентската преграда пред волята на управляващите. В Исландия и Латвия пък, ветото не връща закона в парламента, а го праща за пряко одобрение от народа чрез референдум. В САЩ ветото е силно и ефективно “оръжие”, с което президентът успешно се намесва в законодателния процес. Дори само заплахата да бъде наложено вето върху закон, приет от мнозинство в двете камари, става повод за преговори, компромиси, а понякога и за разнородни тематични коалиции. Затова и сравнително рядко Белия дом не е успявал да въздейства върху волята на законодателите – само 110 пъти от общо 2564 за цялата история на САЩ, ветото е било преодолявано от Конгреса. Най-активно е упражнявал това правомощие Франклин Рузвелт – цели 635 пъти, а Томас Джеферсън за два мандата не е върнал нито един закон, както и още петима други президенти.

Нашата Конституция установява правото на отлагателно вето на президента, с което той може да върне изцяло или частично закон, приет от НС. При това не само с мотиви за противоконституцинност, а и поради несъгласие с политиките, облечени в законова форма. Ще припомня, че първото президентско вето беше наложено броени седмици след приемането на Конституцията – на 22.08.1991 г. Тогава президентът Желю Желев върна за ново обсъждане избирателния закон, гласуван от ВНС. За двата си мандата той наложи вето общо 24 пъти. След него президентът Петър Стоянов, излъчен от СДС, върна 11 пъти законодателни актове, приети от синьото мнозинство. За двата си мандата, излъченият от левицата президент Георги Първанов оспори волята на три различни парламентарни мнозинства и правителства общо 29 пъти. Анализът на мотивите на всички тези президентски актове сочи, че тримата предишни президенти са упражнявали това конституционно правомощие с взискателност и без да търсят самоцелно политическо противопоставяне. Факт е, разбира се, че никой от тях, за разлика от днешния държавен глава, не се е обявявал от ден първи за опозиция на легитимно избраното по парламентарен път правителство.

След избора на г-н Плевнелиев за президент през 2011 г. в едни манипулирани и нечестни избори, в своя публична позиция отправих пожелание към него да не слуша партиен шепот и да стане наистина надпартиен президент. Да бъде партньор на добрите политики и непоколебим опонент на лошите закони. Почти в средата на президентския мандат с категоричност може да се каже, че г-н Плевнелиев е далеч от това пожелание. Той захвърли конституционната дреха на институционален фактор на стабилност и арбитър в условията на политически кризи, слезе на терена на партийните борби и се превърна в обикновен офанзивен халф на опозиционния партиен отбор. Роля, която Конституцията от юли 1991 г. не е отредила за държавния глава. Тъкмо напротив – в действащия Основен закон на България е вложена концепцията за президентската институция като “неутрална власт”, която взаимодейства с трите разделени власти и при необходимост съдейства за намиране на баланс на разнородните обществени интереси. Защото за да бъде наистина олицетворение на единството на нацията, президентът не следва да се олицетворява само с част от обществото, която стои зад опозицията, която и да е тя, и в същото време да се противопоставя на другата част от обществото, която идентифицира своето политическо представителство с управляващите политически субекти, които и да са те.

В последно време, в опита си да демонстрира активност и опозиционност г-н Плевнелиев започна да налага “на килограм” отлагателно вето върху законите, приемани от парламентарното мнозинство, на което той самият се обяви за опозиция. По принцип няма нищо укоримо в упражняването на това важно президентско правомощие, което е елемент от цялостния законодателен процес. Стига обаче ветото да не е самоцелно, да не търси противопоставяне на всяка цена, продиктувано от конюнктурни политически цели. И да има сериозни правни и обществено-политически аргументи.

Г-н Плевнелиев от началото на своя мандат е наложил 10 пъти президентско вето. Прави впечатление, че за година и половина, в която мандатът му съвпадна с управлението на кабинета “Борисов”, към който той принадлежеше, той е налагал вето едва 3 пъти. В същото време, за по-малко от година от мандата на днешното правителство, той е наложил вето цели 7 пъти. Прегледът на мотивите, с които досега е налагал вето върху приети от 42-то НС закони сочи и зле прикрита политическа конюнктура, и неубедителни юридически съображения и търсене на конфронтация с парламентарното мнозинство на всяка цена. И всичко това под шепота на близките му партийни централи (ГЕРБ и т.нар. реформаторски блок), приятелските му олигархични центрове с техните корпоративни медии и свързания с тях тесен кръг НПО и публични говорители, които от години агресивно опитват да се представят като монополисти на гражданското общество. Липсват широки обществени консултации по законите с широк кръг граждански, съсловни и браншови организации и експерти, каквито обещаваше преди избирането си г-н Плевнелиев. Напротив – консултации, доколкото ги има, се правят само с удобни и приближени структури и по правило задкулисно.

Особено неубедително прозвучаха президентските мотиви и при ветото върху Изборния кодекс и по Закона за сметната палата. Те заслужават специален и обстоен коментар. Тук ще подчертая обобщено, че г-н Плевнелиев само рециклира макар и в по-засилени краски бледите опозиционни тези, сричани от ГЕРБ в парламента и разнасяни от техните глашатаи из публичното пространство. Този подход обезценява президентското вето като коректив и инструмент за постигане на баланс на интересите.

С риск да прозвучи песимистично, не очаквам г-н Плевнелиев да преосмисли своя подход по отношение на президентското вето и въобще за разминаването на своето политическо поведение с конституционната концепция за държавен глава в условията на парламентарното управление. Дори скандалната му задкулисна среща с висшия мениджър на EVN във Виена в момент на висяща проверка от страна на държавата (своего рода “Мишо Бирата II”) показва, че той се изживява предимно като корпоративен играч и партньор, отколкото като политически лидер и още по-малко обединител на нацията. Просто в негово лице имаме нагледен пример какъв не трябва да бъде държавният глава на България. Което само по себе си не е утешително, но дай Боже повече хора да си извлекат поука, че е вредно за държавността на най-висши държавни постове да бъдат избирани хора без демократична гражданска биография, които преди да бъдат инсталирани на политическата сцена нямат и пет минути в житейския си път, в който да са се борили открито и публично за демокрация и граждански права. Има значение. /БГНЕС

————-

Борислав Цеков е юрист, председател на Института за модерна политика и президент за България на Световната асоциация на юристите със седалище Вашингтон, САЩ. Бил е юридически съветник в правния отдел на Народното събрание (1996-2001), депутат и член на Конституционната комисия в 39-то НС, главен секретар на омбудсмана на Република България (2005-2010). Автор е на многобройни научни и аналитични публикации по законодателни теми в български и чуждестранни правни издания и в периодичния печат.

Свиване

Сигналите за злоупотреби с лични данни и защо трябва да спрем да говорим за това  

В понеделник писах как може лесно да подадем жалба за това, че са използвали личните ни данни в подписките на партиите. Към статията пуснах анкета за онези, които са открили ЕГН-то си без да са се подписвали. Спрях анкетата днес в 10 часа и за точно три дни и половина 186 души бяха подали сигнал. Не зачетох 22 от записите. Повечето бяха повторения, а 3-4 бяха написани на ръка вместо копирани от страницата на ЦИК. Дори с тях обаче резултатите не изглеждат различно. Сигналите посочват 167 нарушения, защото трима души са открили ЕГН-то си в списъците на повече от една партия.

цик формуляр лични данни кзлд избори евроизбори деклрации анкета  politika bylgariq Натиснете снимката за пълен размер на графиката.

Резултатите

В този Google Docs документ ще намерите резултатите сортирани по брой нарушения, съотношение нарушения/подписи в списъците, подписи в списъците и ред на регистрация в ЦИК. Реших да не споделям оригиналните сигнали, защото в доста от тях има лична информация. Тук може да свалите таблицата и като Excel файл.

Вижда се ясно, че най-много сигнали има за Съюза на комунистите. Следва ги България без цензура, две националистически партии и Християндемократите. Коалиция за България има 3 сигнала. ГЕРБ – 1, а АБВ и ДПС – 0.

Важно е да се разбере

Важна подробност при тези резултати, че не мога да потвърдя или отхвърля нито един от тези сигнали. Попълнилите анкетата твърдят, че са открили ЕГН-то си в даден списък и че не са се подписвали сами. Целта тук е просто да измерим приблизителното разпределение на проблемите подписи.

Попълването на анкетата не е еквивалентно на жалба до Комисията за защита на личните данни. Това трябва да направите лично и става сравнително лесно. Важно е да знаем, че доказването на престъпление или административно нарушение ще е изключително трудно. Първото е отговорност на прокуратурата, а второто – на КЗЛД. Първо, трябва да се докаже извън всякакво съмнение, че подписът е фалшифициран. Второ, трябва да се докаже, че личните данни на даден човек са използвани без неговото съгласие. За целта вече се провеждат разпити. Защитата на партиите ще бъде, че законът не изисква от активистите им да искат лични карти и да потвърждават подписите. Ако това не проработи ще кажат, че те не са отговорни за действията на отделни активисти.

Спекулации с нарушенията

Във вторник пуснах предварителна справка от 87 сигнала. Споделих таблица подобна на горната във Facebook и в коментарите в този блог. В сряда сутринта научих, че Afera.bg са копирали таблицата ми, но са подменили цифрите добавяйки между 15 и 25 нарушения на ГЕРБ, РБ и АБВ. Париите от управляващата коалиция са непокътнати. Днес статията вече е свалена, но може да се намери в Google Cache. Сравнение на двете таблици ще намерите на стената ми във Facebook. Във връзка с тази публикация на Afera.bg, вчера ЦИК излезе със становище, което виждам, че са повторили днес:

По повод публикувани в медии данни за броя на граждани, заявили злоупотреба с лични данни от регистрирани за участие в изборите партии и коалиции, и свързаните с тези злоупотреби регистрирани партии и коалиции, Централната избирателна комисия уведомява, че такива данни не са предоставяни от Централната избирателна комисия.

Централната избирателна комисия не извършва подобно обобщаване и обявяване на данни, които са обект на проверка от други компетентни органи – Комисията за защита на личните данни и Прокуратурата на Република България.

Костинброд в нова опаковка

След като нещата се проточат, прокуратурата си измие ръцете, че не може да докаже престъпления, а КЗЛД обърне дефинициите както им е удобно този път, за нас ще остане само горчивият вкус на изметен под килима скандал. Получава се същото, както с Костинбродската печатница на миналите избори – не е ясно какво се е случило; обществена тайна е, че е стандартна практика и всички партии го правят; някой се е сетил да го осветли и използва като политически коз; става скандал, медиите наскачат като хиени и всички забравяме за какво са изборите реално.

Истината е, че таблицата и цифрите от анкетата нямат никакво значение. 180 сигнала за нарушения на база 132000 подписа предадени от париите е нищо. Проблемът не е в ЦИК или в работата на формуляра, както писах преди няколко дни. Проблемът не е в партиите, макар точно липсата на морал в лидерите на всяка една от тях да е довела пряко или косвено до фалшификациите. Проблемът е в начина на събиране на тези подписи и практиката на партиите в конкретния случай.

По-големият проблем обаче е, че въобще говорим за това. В последните месеци не съм чул една дума за работата на европарламента, за досегашната работа на евродепутатите или за новите кандидати. Изключение правят няколко муцуни, които коментираме не заради качествата им, а заради острата липса на такива и скандалите свързани с тях. Тези избори можеха да са спокойно за кмет или директор на тоалетна и нищо нямаше да се промени в обществения дебат или коментарите на медиите.

Свиване

Плагиаторите не били виновни за менте-подписите, Путин бил…  

Според Петър Москов от РъБъ на Кунева, КУнев и Ердоган скандалът с фалшивите подписи, които и те включително са дали в ЦИК бил (седнете да не паднете) – поръчан от Станишев и Доган?!?!? Тази опорна точка сричат и повечето сооросоиди и протестъри. Нормални ли са?! Или са само нагли и нахални. Значи те внасят менте подписи в своя подкрепа, ама не са виновни. Управляващите им били виновни. Цирк. Що направо не изплюете камъчето, драги плагиатори – най-големият виновник, че във вашата подписка има фалшименто е Путин. Пъклено дело на Евразийския съюз е това, да си го кажем направо :-) Боже, каква посредственост и дебелокожие се разнимагва из политиката българска…

Свиване

Как Париж се бори със замърсяването на въздуха  

Необичайно топлото време в Париж предизвика освен радост и доста зло – поради него нивата на замърсяване на въздуха се оказаха необичайно високи. Градът на любовта реагира светкавично, предлагайки безплатен обществен транспорт и система за споделяне на колела през уикенда. Това обаче – вече е така – не е достатъчно и следва забрана на автомобилите, в самия Париж и в 22 околни му области.

Частнопритежаваните коли и мотори с четни номера ще бъдат недобредошли на парижките улици в понеделниците. Ако се отчете положителна промяна във въздуха, добре, ако не – във вторник колите с нечетни номера няма да бъдат допускани. Изключенията са за хибриди, електрически коли и обикновени, но превозващи поне трима души. Контролът ще зависи от около 700 полицаи, разположени на ключови места и готови да връчат фиш за 22 евро глоба на всеки нарушител.

Докато авто-банът е в сила, градският транспорт ще бъде все така безплатен.

Честно казано, надяваме се приликите между София и Париж скоро да се увеличат с още една: в момента единствената, за която се сещаме, е страховито мръсният въздух. А толкова ни се иска към нея да се добави и система за подобряването му – ето, Париж вече се е задействал, дано скоро и София осъмне с по-малко коли в движение.

април 16, 2014

Свиване

Съдебният съвет отново си игра на прозрачност  


Ако сме имали дори и минимални очаквания след всички препоръки на Европейската комисия към начина на провеждане на конкурси в съдебната власт, Висшият съдебен съвет (ВСС) поне да се опитва тази му дейност да изглежда сериозно, то днешният ден помете и последните илюзии. Изборът на председател на Варненския окръжен съд (ВОС) се превърна в демонстрация как съдебните кадровици не само не стимулират редовите магистрати да участват в конкурсите за шефове на съдилища и прокуратури като единствен шанс...

Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Най-нови в Мегафон

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.