януари 20, 2017

Свиване

Браво на Лидл/Lidl  


Знаме, че много читатели ще възприемат заглавието на тази публикация като ирония към веригата магазини Лидл/Lidl, но то наистина е похвала. Използвайки трибуната на своя блог, често съм акцентирал на проблеми, които на мен лично са ми направили впечатление в моето ежедневие. Такава е и темата със заблуждаващите реклами използвани от търговците. През месец ноември миналата година реших да дам гласност на това, че не малка част от търговските вериги се опитват да заобикалят законите на страната и да заблудят потребителите. Конкретната причина бяха обявяваните търговски промоции, които уж важат за определен период от време, а се оказва, че количествата се изчерпват още в първия ден. Така потребителите посещават магазините в рамките на промоционалния период поради определена оферта, но се оказва, че тя вече не е активна, защото няма останали количества.

Това изцяло противоречи обаче на Закона за защита на потребителите според, който търговците са длъжни да осигурят необходимите количества до края на промоционалния период.

Чл. 68ж. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Нелоялни търговски практики са и следните заблуждаващи търговски практики:

5. покана за покупка на стоки или услуги на определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена;

Именно с подобен казус се сблъсках в Кауфланд и Лидл/Lidl. Виждаме на снимката брошурата на Лидл/Lidl. В горния десен край в синьо пише, че брошурата е за периода 7 – 13 ноември (от понеделник до неделя). Реших да закупя продукт от промоционалния каталог в рамките на обявената промоция, но се оказа, че той се е изчерпал дни преди края на промоцията.


След като споделих огорчението си от това, че съм бил подведен от търговската верига, явно сред 4 487-те човека прочели публикацията ми, е имало и мениджъри на Лидл/Lidl. Няколко седмици след възмущението му в брошурите на веригата магазини вече се забелязва промяна. Както виждате от снимката по-долу в горния ъгъл от каталога, Лидл/Lidl вече отбелязват началната дата на всяка група промоционални оферти и посочват, че те важат от конкретната дата, до изчерпване на количествата, а не както преди до крайната дата, до която е валидна брошурата. По този начин вече не се заблуждават клиентите, че търговската промоция ще бъде валидна до определен ден, а всъщност стоката да се изчерпи още на първия.


Това е добър пример за това, че всяка търговска верига при малко желание от своя страна може да бъде коректна с потребителите и да не разчита на евтини трикове, с които чрез заблуда да изкара някой лев отгоре. От Лидл/Lidl наистина са решили да бъдат открити с потребителите и както се вижда взимат под внимание мнението на всеки, за да подобрят комуникацията си с клиентите. Ето защо подобни примери на положителна промяна трябва да бъдат адмирирани и насърчавани, а не просто подминавани с безличното "все тая". Все пак всички можем да мрънкаме, но и не трябва да забравяме, че похвалите също са задължителни.



Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





Свиване

Колко голям ще бъде шлемът на Радев  

Ето че си имаме нов президент – вторият русофил в епохата след СИВ и Варшавския договор. Първият президент-русофил беше Георги Първанов. Политически русофил. Защото сантименталният русофил е друго. Помните ли „големия шлем“ на Първанов? В началото на 2008 той подписа с Путин договори за АЕЦ Белене, Южен поток и Бургас-Александруполис – все проекти в интерес главно на руската страна и после на нейните български комисионери от БСП. Първанов приписа тези договори на тънкия си дипломатически нюх и едва ли не изкара, че е сложил Путин на колене пред Майка България. И ако все пак се окажело, че е направил отстъпки на Русия, то срещу това последната щяла да ни върне откраднатите през войната архиви. Нито се изпълни някой от проектите на „големия шлем“, нито Русия върна архивите.

Сега идва Румен Радев на крилете на народната амнезия. За разлика от Георги Първанов, той е никой от политическа гледна точка. Първанов беше поне апаратчик и лидер на БСП – една от големите. Радев е обикновен военен, временно подкрепен (вероятно под условие) от някой си, който винаги може да оттегли подкрепата, ако условието не се изпълни. Въпреки това в интервю за френска телевизия той се държа с достолепието на световен държавник и също даде заявка за „голям шлем“ дни преди официалното си встъпване в длъжност. Какъв и най-вече – колко „голям“ ще бъде неговият „шлем“?

Първа задача. Да си развали отношенията и с Русия, и със Съединените щати, после те да си ги оправят помежду си, а той (ние) да остане(м) да подсмърчаме отстрани с пръст в устата. Радев си позволи да се изкаже в подкрепа на анексията на Крим („Де юре Крим е украински, де факто е руски“) въпреки официалната позиция на България, изразена в становище на КСНС („Република България подкрепя суверенитета, единството и териториалната цялост на Украйна“) и определението на съда в Хага, според който анексирането е „акт на въоръжена агресия“ и „незаконна окупация“. Освен това си позволи да се изказва за санкциите против Русия в момент, в който дори самият Путин благоразумно замълча и каза, че те не са тяхна работа, Русия не е виновна за тях и затова няма да се изказва. Като се прави на по-католик от папата, какви сигнали излъчва Радев от името на България точно в този момент? Или за пореден път вместо други изговаря онова, което в Кремъл считат за по-благоразумно да премълчат? Дано самият той да е наясно.

Втора задача. Да си развали отношенията с Европейския съюз. Радев казва: „Очакванията, че ЕС като абстрактно понятие ще донесе богатство, сигурност и просперитет, не се оказаха верни доколкото очаквахме“. Едва ли някой би се поласкал да бъде наричан от бъдещи президенти на периферни държави „абстрактно понятие“, но и едва ли би се почувствал виновен, ако тези държави са имали фантастични очаквания, които не са се сбъднали. Лошото е, че с такава позиция Радев казва на българите: напразно полагахме усилия да станем членове на ЕС, нямаше смисъл. И по този начин отваря вратата на соц носталгия тоталитарен реваншизъм, който никой не знае до какво ще доведе.

Трета задача. Да отдели политиката от икономиката. Когато се чудиш какво да говориш, как да угодиш на всички, обикновено говориш глупости. Да се отдели политиката от икономиката е все едно да се отдели дипломацията от политиката. Но Радев се мъчи да каже друго. Той иска да каже, че бихме желали да се опитаме политически да сме верни на Европа, а икономически – на Русия. Неудобно ми е да цитирам поговорката за душата и рая, която се използва в такива случаи. Не знам само, вече на българска почва, какво ще правят всички червени олигарси, ако се отдели политиката от икономиката. Едва ли ще бъдат благодарни на новопроизведения от тях президент за тази негова иновация.

Та такъв се очертава „шлемът“ на Радев. Сега сме само на етап анонс, но предстои разиграването. За голяма своя изненада, за много по-голяма, отколкото сега му се мисли, Радев ще бъде подложен на непосилен за него натиск от три страни – на Европейския съюз, на Съединените щати и на Русия. Нека не се заблуждава, че за България е изгоден съюз между силите, от които тя зависи и които ѝ оказват натиск, нека не се прави на архитект на такива съюзи. По-слаба страна като нас има интерес силите, от които зависи, да са в конфликт, за да може всяка от тях да я ухажва срещу другата. Когато големите сили се разберат и договорят помежду си, такива като нас отиват в ъгъла, мълчат си и приемат с благодарност всичко, което им се подхвърли. Да ме извинява Радан Кънев, който е на обратното мнение.

За щастие, от Радев не зависи много. Но зависи толкова, че да даде лош тон, да отправи лоши послания, да ни покаже глупави и недалновидни пред „чужденците“, а във вътрешната политика да направи белѝ като поощри нова сиромахомилска популистка вълна. Не го съветвам да не прави тези неща, защото няма да ме послуша. Но не преставам да мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.


Вторник, 17 януари, по повод интервюто на Радев във Франс 24 и два дни преди клетвата на новия президент пред Народното събрание.


Свиване

Правосъдието няма да остане същото. Има и добър път  

&

Политиката на имитации и мишкуване в центъра приключи. Няколко пъти предупредих за това. Днес България е пред огромна промяна. Но посоката на тази промяна е още неясна. И първата реч на новия президент Радев не помогна да се разсеят съмненията. Няколко знака от последните дни обаче ясно показаха колко големи са рисковете в най-чувствителната за българите сфера - справедливостта и правосъдието:

Първо, вече искат спиране на реформите
Вицепрезидентът Маргарита Попова заяви в прав текст, че реформите в правосъдието трябва да спрат. Тя е безспорно близка до онези кръгове в ДПС и прокуратурата, които ръководят съдебната система днес, близка е и до крилото в ГЕРБ, което работи в тясна връзка с тях. Нейното мнение е показателно, а беше косвено потвърдено и от г-н Радев във встъпителната му реч. Посоката е ясна.

Второ, пробват да отменят европейския надзор
Властващият кръг във ВСС открито заяви, че иска сваляне на европейския надзор върху правосъдието. Хората, които носят отговорност за всички свинщини в съдебната система и които я поставиха в пълна зависимост от политическата власт, сега искат да бъдат освободени от последната форма на контрол. Наглостта е безгранична.

Трето, обявиха непокорните за шпиони
Говорителят на ВСС (човекът на Яне Янев, който праща sms-ите до Бойко Борисов) обвини съдиите, които не се примиряват с кочината, че са “соросоиди” под “американско влияние”. Той си позволи да обвини честните хора, че са чужди шпиони – а те искат нормални условия за работа без мафиотско вмешателство. Това искат и българите.

Трябва отново да кажа: Правосъдието няма да остане същото.

То или ще се промени рязко и ще се изчисти радикално, или ще затъне окончателно в корупционното блато, а мафиотските кръгове ще продължат да отстраняват независимите магистрати. Ето как изглежда лошият сценарий: Премахване на европейския надзор, налагане на обща корупционна схема, подчиняване и отстраняване на почтените.

Има и добър път. И няма да крия, че той е много по-смел и радикален от компромисните предложения от 2014/2015г. Добрият път задължително минава през:
  • създаване на независима антикорупционна дирекция в прокуратурата и приемане на действащо антикорупционно законодателство. Това ще стане като подобрим законопроектите, които корупционното мнозинство отхвърли в парламента;
  • провеждане на операция “Чисти ръце” в съдебната система, МВР и службите. Това ще стане с подробни проверки на имуществото, финансите и зависимостите на всички ръководители до ниво отдели и сектори;
  • въвеждане на процедура за проверка на всички нови кандидати за позиции в съда, прокуратурата и полицията, в т.ч. и периодични проверки на рисковете за зависимости и корупция.

Голямата ни цел обаче е да постигнем конституционно мнозинство за дълбока и радикална промяна на балансите в съдебната власт и преучредяване на прокуратурата. За тази цел трябва единство на голяма част от политическите сили за свикване на Велико Народно събрание и учредяване на нова прокуратура по румънски модел, с главен прокурор, определен от Президента по предложение на 2/3 от народните представители и отчетен пред Народното събрание. Борбата с корупцията и тероризма да бъде възложена на отделни и независими заместници на главния прокурор, които ще оглавяват дирекции в прокуратурата и ще работят в тясна връзка с държавните контролни органи и службите за сигурност.

За постигане на тези цели, за да тръгнем по добрия път, трябва не да отменим, а да засилим прекия европески надзор над българската съдебна система. Да изпълним разумните препоръки на мисията на европейските прокурори и да поискаме пряк контрол върху тяхното прилагане. Да поискаме силна обща европейска прокуратура възможно най-скоро и да й дадем права да преследва кражбите на публични средства у нас. 

Само така можем да изкореним мафията от съдебната власт и да отстраним кръговете, които слагат чадър над политическата мафия. Така ще дадем шанс на правосъдието да изчисти всички останали сфери.



Свиване

Младотурската политика спрямо българите в Македония през изтеклата 1910 г. - 5  

Любомир Милетич от Щип, Вардарска Македония - "Младотурската политика спрямо българите в Македония през изтеклата 1910 г.", публикувано във в-к "Дебърски глас", год. II, бр. 31-42, София, 1911 година

Обработил от PDF в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: ПЪРВА, ВТОРА, ТРЕТА, ЧЕТВЪРТА

На другия ден почнаха да ни изследват, като придружаваха изследването, както и в Щип, със същите грозни и ужасни мъки. И в несвяст от бой ни взеха подписите, без да ни прочетат какво са писали. Протестираме и високо заявяваме, че всичко, в което ни обвиняват и лъжат света, е скроено - нищо подобно не е имало и няма.

Селяните от Доляни Ване Арсов, Моне Филов, Тимо Митрев, Трайчо Стоянов, Арсо Георов и Мите Цеков са закарани в селото им, ужасно бити и изтезавани там, карани са да копаят из нивите, за да търсят трупа на свещеник Мане Витлоров, убит някога, неизвестно от кого.

Някои от битите, понеже минаха вече два месеца от тогава, са вече оздравели. Още боледуват и страдат следните: 1) Пане Гочев, цялото тепе на главата му е една голяма рана, от която непрестанно тече гной и ноктите на краката му изпадаха; 2) Ефрем Кастрев, 3) Лазо Петров, 4) Злате Николов, 5) Петре Ефремов, 6) Сане Джамбазов, 7) Доне Миланов, 8) Иван Арсов, 9) Стоян (...не се чете...), 10) Тоде Саздов, 11) Христо Янев и 12) Сане Златев още страдат от раните на краката си; 13) Милан Шияков от с. Серчиово от бой в главата е оглушал; 14) Коце Авукато, 15) Мите Стоянов и 16) Борис Донев от силния бой са протурени в ципите (имат херния).

И сега, след като ни върнаха обратно тук в Щип, се изтезаваме без бой. В каушите (стаите на затвора) сме толкова натясно, щото сме принудени поред едни да стоят, а други да седят. Освен това големи нечистотии. С една дума - третират ни като говеда!

Нека прочетем още следните извадки от писмото на един невинен младеж от същите затворници, писано в затвора в Кочани:

Мила ми Ефче!

Писмото ти получих и разбрах съдържанието му. Още от първото ми залавяне ме отведоха в Кулата, където ме запитаха какво зная от комитетските работи и аз им казах, че не зная нищо от тия въпроси, които задават. Тогава Али ефенди (Кела) ми удари два шамара и няколко удара по главата и ми каза: "Искаш ли да доведа Пане и Борис да кажат пред тебе, че си писан като член на комитета?" (Разбира се, който не съществува.) Аз му казах: "Нека дойдат", защото зная, че няма такова нещо. Но като дойдоха те при мене, пребити от бой и двамата и отечени в сурата, аз мъчно можах да ги позная, а особено Пане беше съвсем пребит и даже главата му е рани още и тече гной от нея, краката му са рани и не зная какво ще стане с него. Те и двамата казаха, че зная, и ми казаха да кажа и аз какво зная. Но аз им казах, че не зная нищо, кажете ми какво да кажа, за да се спася. Но не ги оставиха вече при мене, а на мен ми се захвалиха, че ще ме пребият и щял съм да кажа всичко, и ме туриха вързан с белекчета и синджир под мердевена в един долап, дето измръзнах от студ и когато лежах там, загърмяха камбаните за носенето на останките на милата ни Фетка, която мъчно мога да забравя, както аз, също и всичките ѝ домашни, защото не биде последвана от баща, братя и братовчеди до последното ѝ жилище.

Стоях в долапа целия ден до вечерта до два часа. Когато ме качиха на изследване горе, ме запитаха като какво зная, за да кажа (вечерта около три часа беше).

Тогава ги доведоха Пане и Борис и те казаха да кажа, че са говорили в моя дюкян, че им сакат от четата парите на ония, които са предали пушките във време на събирането им. Аз им казах, че щом вие казвате, що ме карате мене да казвам. И тогава ме биха малко и ме закараха в стаята пак вързан. Утринта ме водиха пред мустентико Омер ефенди. Доведоха Кралев и пред мене, и пред всичките каза, че не съм бил у Трендафиловите; тъй също Пешев и Тасе пъдар, и те казаха, ме не съм бил, и тъй остана. Когато да ме заведат в Кулата, ме биха много, също и вуйко. Още много има, но часовоят се размени и затуй прекратявам".

Твой Мито.

Числото на затворените, бити и изтезавани, още не може да се установи точно, но то е много голямо.

Българският депутат Д. Павлов в бележитата си реч, произнесена от трибуната на турския парламент през ноември миналата година, след като говори за споменатите ужаси, на които е било подложено българското население, ето как заключава (цитирам из речта на Павлов, напечатана в солунския български вестник "Право", брой 51, 1910 год., 25 ноември):

"Искате ли, господа да узнаете баланса на всичко туй!

Ето го:

Бити и изтезавани само през месеците юли, август и септември в

Скопския санджак - 1104 души

Битолски санджак: 285 души

Солунски санджак - 464 души

-----------------

Всичко 1853 души

В тая сметка не влизат масово битите в 11 скопски и 3 битолски села, които бити, ако се пресметнат по 50 души на село, дават цифрата 700 души, която прибавена към горната дава 2553 души.

Бити обаче не са само те.

През горните месеци в санджаците скопски, битолски и солунски, пак по случай обезоръжаването, са арестувани 1436 души, от които повечето са бити. Вън от това има 62 души, бити до смърт и осакатени, и 11 души, умрели от бой; така че общото число на битите възлиза на 4069 души. Освен това, преди 1 юли в казите ениджевардарска, воденска и гевгелийска има бити, арестувани и изтезавани 911 души, които, заедно с горните, дават цифрата 4980. Прибавете при тях около 2050 бежанци в България и 2010 мъже и жени, забягнали в горите, а да се предпазят от преследване, и ще намерите, че общото число на жертвите на обезоръжителната акция възлиза на 8980 души!

Вие виждате, прочее, какви грамадни материални и морални жертви даде тая акция. И всичко туй става заради какво? За да се отнемат няколко хиляди стари, ръждясали и повечето негодни за употребление пушки! Да, господа, правителството прибира пушките на населението, обаче с беззаконните си действия то вложи в сърцето на всекиго по една нематериална, невидима пушка, чието отнемане е трудно и може би невъзможно..."

Като оставим настрана другите способи, които употребиха турските власти към края на изтеклата година, за да отслабят българщината в Македония, например предаването на манастирите в Прилепско на сръбската пропаганда, именно защото от приходите на тия манастири се поддържат главно българските училища, достатъчно е само това, що изброих по-горе, именно насилията, извършени над българите по време на тъй нареченото обезоръжаване, за да разберем паниката, която бе обхванала няколко български села от Щипско, та голямата част от младото мъжко население се втурна да бяга през границата в България.

Ние видяхме с очите си тия нещастни бежанци, не можахме да им помогнем и ги изпратихме назад с уверения, дадени от турските власти, че нищо няма да им сторят, а всъщност ги изпратихме на нови изтезания, понеже не малка част от върналите се бежанци са хвърлени в затвора и сега още са затворени!

Чудно ли е, че в Щипско, гдето толкова грозно пострада българщината, унизявана и морално като никой път досега, дори и през време на стария турски режим, се проявиха признаци на диво отмъщение спрямо всичко турско - избиването на шестимата щипски турски търговци в околността на град Щип!

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Отделните части на документа заедно можете да видите ТУК.

2. Документа в PDF формат можете да видитеТУК.

3. Още обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

4. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".

5. ЗА АВТОРА: Роденият в град Щип акад. проф. д-р Любомир Георгиев Милетич (1863-1937, София) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята. Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.

януари 19, 2017

Свиване

Ще направи ли икономиката скок, невиждан от 10 години  

Tези дни Международният валутен фонд подобри прогнозите за най-големите световни икономики през тази и следващата година. Очаква се ускоряване на световната икономика от 3,1% през 2016 г. до 3,4% през 2017 г. и 3,6% през 2018 г.

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6000627

The post Ще направи ли икономиката скок, невиждан от 10 години appeared first on Блогът за икономика.

Свиване

Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 10  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА , ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ

ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА

( LA CERVA FATATA)

Девета забава от първия ден

ФОНЦО И КАНЕЛОРО СЕ РАЖДАТ ПО ВЪЛШЕБЕН НАЧИН. КРАЛИЦАТА, МАЙКА НА ФОНЦО, ЗАВИЖДА НА КАНЕЛОРО И ГО УДРЯ ПО ГЛАВАТА. КАНЕЛОРО БЯГА, СТАВА КРАЛ И СЕ ИЗПРАВЯ ПРЕД ГОЛЯМА ОПАСНОСТ. С ПОМОЩТА НА ЕДИН РУЧЕЙ И НА ЕДИН МИРТОВ ХРАСТ ФОНЦО РАЗБИРА ЗА НЕГО И ГО СПАСЯВА.

Като изслушали с отворена уста прекрасната приказка на Паола, всички стигнали до извода, че бедният човек е като топка: колкото по-силно я удариш в земята, толкова по-високо ще подскочи. Или като козел: колкото по се засили, толкова по-силно ще убоде с рогата. А Тадео дал знак на Чометела да продължи по- нататък и тя заработила с езика си:

- Силата на приятелството е несъмнено голяма, тя подтиква към тежки изпитания и преодоляване на опасности, за да помогнеш на своя приятел: непосилният товар ти се струва като сламка, самолюбието прилича на вехта дреха, а животът е нищо, когато може да бъде жертван в името на приятеля, с примери за което изобилстват сказанията и е преизпълнена историята. Ето и аз ще дам един пример, който ми разказа моята баба Семонела, мир на душата ѝ, ако решите да ме изслушате, за което си затворите устата и си наострите ушите. .

Живял някога един крал на Лонгапергола [1], който се казвал Яноне. Той много искал да има син и непрекъснато молел боговете да надуят корема на жена му. За да ги подтикне да го дарят с тази радост, оказвал милост на всички скитници, които му се мяркали пред очите. Но накрая, като видял, че нещата изобщо не потръгват и че не се вижда никакъв резултат, заковал вратата с чук и започнал да стреля по всеки, който се приближавал.

Един път се случила така, че през страната минавал един белобрад мъдрец, който не знаел как се е променило поведението на краля, или знаел, но искал да му помогне, та отишъл при Яноне и го помолил за гостоприемство. А той с мрачно лице, намръщен заплашително, казал: "Ако нямаш друга свещ освен тази, можеш да спиш на тъмно! Мина времето, когато Берта предеше [2]! Слепите котета прогледнаха. Не е вече тук майка ви!"

Когато старецът попитал защо се е променил така, кралят отговорил: "От желание да имам дете се раздавах наляво и надясно, за тези, които идваха, и за тези, които си отиваха, като изоставих заради това собствените си дела. А накрая, като видях, че си хабя напразно силите, си измих ръцете и вдигнах котва". "Ако е това причината - казал старецът, - ще направя така, че жена ти да забременее бързо, а ако не се получи, отрежи ми ушите". "Ако го направиш - казал кралят, - обещавам ти половината кралство". А мъдрецът отвърнал: "Слушай ме добре, ако искаш да успееш. Намери сърце от морски дракон и поръчай да го сготви някоя девица, която само от миризмата на готвенето ще забременее, все едно че е в деветия месец. А след това дай на кралицата да изяде приготвеното сърце, след което тя ще забременее веднага и ще роди". "Че как ще стане това? - попитал кралят. - Честно казано, твоите думи ми се струват доста твърда хапка за преглъщане". "Не се чуди- казал старецът. - Защото, ако прочетеш древните сказания, ще видиш, че Юнона, минавайки през Еленовите поляни, настъпила едно цвете, заченала и родила" [3]. "Ако е така - казал кралят, - нека веднага намерят сърце от дракон! В крайна сметка не губя нищо!"

И ето че изпратили в морето сто рибари с приготвени множество харпуни, въдици, примамки, кукички, стръв и риболовни влакна. Те започнали да плават и да търсят навсякъде, докато накрая не хванали един дракон, не му извадили сърцето и не го занесли на краля. Той го дал на една красива придворна девойка да го приготви. Тя се затворила в стаята, сложила сърцето на огъня и само от парите на кипенето забременяла, но не само прекрасната готвачка, а и всичките вещи в стаята забременели и след няколко дена родили. Леглото родило малко креватче, сандъкът родил кутийка, столовете родили столчета, масата родила малка масичка и даже нощното гърне родило едно изящно емайлирано гърненце, направо скъпоценен камък!

Сцена от филма на Матео Гароне "Приказка на приказките" - "Вълшебната кошута"
("Il racconto dei racconti" - "La cerva fatata")

Когато сърцето било готово, щом го опитала, кралицата се усетила подута. И след четири дена тя и девицата родили по едно прекрасно момче, а децата толкова си приличали, че не можели да бъдат различени едно от друго.

Те растели заедно и толкова се обичали, че не можели да живеят разделени. Привързаността им била така силна, че кралицата започнала да ревнува, защото синът ѝ показвал повече чувства към сина на слугинята отколкото към нея, и не знаела как да извади тази прашинка от окото си.

Един ден принцът искал да отиде на лов с приятеля си, запалил огън в камината на стаята си и започнал да топи олово, за да направи куршуми. Потрябвало му нещо, не изпратил слугите и отишъл да го търси сам. В това време дошла кралицата да види какво прави синът ѝ и намерила само Канелоро, сина на слугинята. Като искала да го изпрати от този свят, тя хвърлила в лицето му един горещ куршум. Той се понавел, куршумът го ударил по челото и му направил лоша рана. Кралицата се готвела да хвърли втори куршум, когато се върнал Фонцо, синът ѝ. Тогава тя се престорила, че е дошла просто види и след няколко безсолни ласкави думи си отишла.

А Канелоро, като нахлупил шапката си на челото, не дал на Фонцо да забележи нищо и се държал на краката си, макар че изгарял от болка. А когато свършили да правят топчета като скарабеи, помолил веднага принца за разрешение да си тръгне. Удивен от това внезапно желание, Фонцо го попитал за причината. Канелоро отговорил: "Не ме питай за нищо друго, мой Фонцо, достатъчно е да знаеш, че трябва да замина. Небето ми е свидетел, че ти си моето сърце и сега, когато се разделям с тебе, душата ми напира от гърдите, духът ми търси изход от тялото, а кръвта ме превръща в Марко Избягай [4]. И понеже сега не можеш да ми помогнеш, остани си със здраве и си спомняй за мене".

Прегърнали се и заплакали, а след това Канелоро отишъл в стаята си, откъдето взел доспехи и меча, роден от едно друго оръжие, когато слугинята готвела сърцето на дракона. Въоръжил се, извел коня от конюшнята и тъкмо се канел да сложи крак в стремето, дотичал с плач Фонцо и казал, че ако е решил да го напусне, нека да му остави поне някакъв знак за любовта си, за да облекчи поне малко скръбта от раздялата. При тези думи Канелоро си извадил кинжала, забол го в земята и оттам потекъл прекрасен ручей. Той казал на принца: "Това е най-добрият спомен, който мога да оставя, защото по водите на ручея ще знаеш какъв ми е животът. Ако видиш, че ручеят е прозрачен, значи и делата ми са мирни и прозрачни, ако го видиш мътен, знай, че съм в опасност, а ако откриеш, че е пресъхнал (да не дава Небето!), можеш да смяташ, че е свършило маслото в лампата ми и че съм си платил данъка на Природата [5]".

След това извадил меча си, ударил с него по земята, откъдето мигновено израснал един миртов храст, и казал: "Докато е зелен храстът, значи аз съм зелен и здрав като чесън, ако повехне, значи колелото на съдбата ми се върти бавно, а ако изсъхне, можеш да кажеш за своя Канелоро вечна му памет!"

Сцена от филма на Матео Гароне "Приказка на приказките" - "Вълшебната кошута"
("Il racconto dei racconti" - "La cerva fatata")

След тези думи се прегърнали отново и Канелоро си заминал. Пътувал, пътувал, преживял много приключения като кавги с кочияши, измами от кръчмари, плащане на данъци, опасности по пътя, напикаване от страх пред разбойници и стигнал накрая в страната Лонгапергола точно когато започвал нечуван турнир, а на победителя била обещана ръката на кралската дъщеря. Канелоро се явил също на турнира и проявил такава храброст, че победил всички рицари, дошли от различни страни да си спечелят славно име. Затова получил Фениция, дъщерята на краля, за жена и било организирано голямо празненство.

След няколко спокойни месеца Канелоро се затъжил по лова и казал за това на краля, от когото чул: "Пази се, синко! Пази се да не те срещне нечестивият! Отваряй си очите, защото в гората живее един орк, страшен като дявола. Той си мени всеки ден облика - ту прилича на вълк, ту на лъв, ту на елен, ту на магаре, ту на едно, ту на друго и с хиляди хитрости завлича нещастниците, които го срещнат, в пещерата си и там ги изяжда. Така че си пази здравето, сине мой, защото от тебе може да останат само парчета кожа!"

Канелоро, който бил оставил страха в майчината утроба, не послушал тъста си и когато Слънцето помело с метлата на лъчите си паяжините на Нощта, заминал на лов. Стигнал в гората, където сенките се били събрали под шпалир от клони, за да сключат съюзен договор срещу Слънцето. Там го видял оркът и се превърнал в красива кошута, която Канелоро започнал да преследва. Кошутата дълго време не давала да я догони, така че му се наложило да препуска от единия край на гората до другия и накрая попаднал в най-гъстата ѝ част. Тогава започнал да вали такъв дъжд и такъв сняг, че все едно небето щяло да падне. Канелоро се озовал пред пещерата на орка и влязъл бързо вътре, за да се скрие от лошото време. Вкочанен от студ, той събрал съчки, които намерил в пещерата, извадил огниво и запалил силен огън.

Докато се греел и сушал дрехите си, кошутата застанала на входа на пещерата и казала: "Сеньор рицар, позволи ми да се погрея на огъня, защото измръзнах много". Канелоро, като благороден човек, казал: "Влизай и бъди добре дошла". "Ще вляза - отвърнала кошутата, - но се страхувам, че ще ме убиеш". "Не се страхувай и ела - отговорил Канелоро, - имаш честната ми дума". "Ако искаш да вляза - продължила да говори кошутата, - вържи кучетата, за да не ми направят нещо лошо, и спъни коня, за да не ме ритне". Канелоро вързал кучетата и спънал коня. А кошутата казала: "Да, сега съм почти спокойна, но трябва да махнеш меча си, иначе няма да вляза, кълна се в душата на дядо си!"

Канелоро, който много искал да опитоми кошутата, увил меча си, както правят селяните, когато минават през града, от страх пред тайните агенти. А оркът, като видял Канелоро беззащитен, приел своя истински вид. Хванал го и го хвърлил в една яма, която се намирала в дъното на пещерата, а отгоре го затиснал с голям камък, за да го изяде после.

В същото време Фонцо, който всяка сутрин ходел при миртовия храст и при извора, за да разбере какво ново става с Канелоро, видял, че изворът е помътнял, а храстът е увехнал, и разбрал, че приятелят му е в беда. Решил да му се притече на помощ и без да поиска разрешение нито от баща си, нито от майка си, се метнал на коня, добро въоръжен, с две вълшебни кучета, и се понесъл по света. Много обикалял и скитал ту в една, ту в друга посока и стигнал в Лонгапергола.

Той намерил града облечен в траур заради предполагаемата гибел на Канелоро. Едва пристигнал в двореца и всички, като помислил заради голямата прилика, че е Канелоро, хукнали при Фениция, надявайки се на награда за добрата вест. Тя литнала като птица по стълбите, прегърнала Фонцо и казала: "Съпруже, сърце мое, къде беше толкова дни?"

Фонцо разбрал веднага, че Канелоро е дошъл преди него в тази страна, а след това е изчезнал, и решил да действа внимателно, за да разбере от думите на принцесата къде може да е неговият приятел. Чувайки, че се е подложил на прекалено голяма опасност, като е заминал на лов и вероятно е срещнал орка, който няма милост към хората, той проучил къде именно е отишъл Канелоро. Без да каже Фениция кой е, когато настъпила нощта, Фонцо отишъл в спалнята.

Той измислил, че е дал обет на Диана да не докосва през тази нощ жена, и когато си легнали, сложил изваден меч между себе си и Фениция. А на сутринта, още пред да настане часът, когато Слънцето идва да даде на Небето очистително, за да се облекчи от тъмнината, той тръгнал и нито молбите на Фениция, нито забраните на краля го отказали от неговото намерение.

Той се метнал на коня и заедно с вълшебните кучета се понесъл към гората. С него се повторило същото, което станало с Канелоро, и когато влязъл в пещерата, той видял оръжието на Канелоро, вързаните кучета и спънатия кон и по това разбрал, че неговият приятел се намира именно тук. А когато кошутата започнала да го моли да върже коня си и кучетата си, той ги насъскал срещу нея и те я разкъсали на малки парчета.

Когато търсел други знаци, които да му разкажат за неговия приятел, Фонцо чул внезапно жални стонове отдолу, от ямата. Преместил камъка, пуснал оттам Канелоро заедно с други хора, които оркът държал там живи погребани. Като се прегърнали много зарадвани, двамата се върнали вкъщи, където Фениция, като видяла двамата еднакви мъже, не могла да разбере кой от тях е нейният съпруг. Но когато Канелоро свалил шапката си и видяла белега от раната, тя познала мъжа си и го прегърнала.

А след един месец, прекаран весело в тази страна, Фонцо поискал да си тръгне и да се върне в своето гнездо. По него Канелоро написал на майка си да дойде, за да разделят заедно почестите и величието. И тя дошла. А оттогава той не искал да чува нито за нито за кучета, нито за лов, защото помнел пословицата:

горко на този, който сам си навлече бедата. .

1. Дълга пергола. Бележка на П. Николов: Поради недоглеждане авторът е дал същото име и на кралството, в което отива Канелоро. В руския превод дублирането е отстранено, но аз го оставих по оригинала.

2. Според преданието, когато император Хайнрих IV (1050-1106) завладял част от Италия, жена му, кралица Берта Савойска, видяла на пазара в Падуа необикновено тънка ленена прежда, продавана от бедна селянка. Кралицата попитала за цената, готвейки се да даде много пари, но селянката, която също се казвала Берта, отговорила, че ще ѝ бъде много по-приятно да ѝ подари всибката прежда. Кралицата била така трогната от отговора на селянката, че убедила мъжа си да даде на мъжа ѝ рицарско звание и толкова земя, колкото може да бъде измерена с дължината на подарената прежда. Този случай станал пословичен. Изразът "Мина времето, когато Берта предеше" означава "Сега времената са съвсем други".

3. Овидий. «Фасти», V, 231-258.

4. Пословично прозвище на известния разбойник от около 1600 година Марко Скяра, който - за да не бъде хванат, бягал и изоставял в беда другарите си.

5. Изпълнил съм това, което е неизбежно по законите на природата, иначе казано - умрял съм.

(Следва)

януари 18, 2017

Свиване

Правата ми като участник в клинично изпитване на лекарство  

Участие в клинично изпитване на лекарство

Да участвам в клинично изпитване на лекарство? Хмм… звучи ми малко странно и плашещо. Защо да го правя? Длъжен ли съм? Има ли риск? Какви са правата ми? Все въпроси, отговорите на които са в основата на възможно най-правилното решение. Какво е клинично изпитване и каква е неговата цел? Клиничните изпитвания са научни изследвания, чиято […]

The post Правата ми като участник в клинично изпитване на лекарство appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Младотурската политика спрямо българите в Македония през изтеклата 1910 г. - 4  

Любомир Милетич от Щип, Вардарска Македония - "Младотурската политика спрямо българите в Македония през изтеклата 1910 г.", публикувано във в-к "Дебърски глас", год. II, бр. 31-42, София, 1911 година

Обработил от PDF в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: ПЪРВА, ВТОРА, ТРЕТА

Боят се повторил три пъти, а изтезанието ръководел един онбашия, който обвинявал овчарите, че давали храна на войводата Блаже Христов.

На 27 август се е подвизавал жандармерийският офицер Нури ефенди в с. Дурачка река (Паленечко). Той искал оръжие от селяните и немилостиво бил Павел Тасев, Яким Пешов, Иван Георгиев, Алексо Манев и Китан Митов. След това всички докарал в Паланка и ги хвърлил в затвора.

На 25 август един офицер с 40 души войници пристигнал в с. Новоселци (Щипско). Тук той свикал селяните и им поискал храна, а сетне и пушки, които уж още не били предадени. Понеже селяните нямали какво да дадат, почнали се обикновените изтезания с връзване ръцете отзад, стягане и бой, за което били донесени нарочно дрянови сопи. Изтезанието траяло до полунощ. Най много пострадал дядо Иван (60-годишен), Ефтим Личев и Пано Нанов.

Тази потеря направила същото на 26 август в с. Улярци, а на 27-ми в с. Горно Трогерци. Вечерта същия ден потерята стигнала в с. Трол, гдето боят продължавал до два часа през нощта. Старецът Зафир Георгиев, преди да бъде пренесен в къщата си, по пътя издъхнал.

На 31 август след пладне мюдюринът в с. Долно Чичево, Велешко, по име Сакъ бей заедно с двама офицери и 40-50 войници подложил на изтезания селяните за оръжие. Освен че ги били, на селяните Илия Давчов, Арсо Трайчов, Ст. Димов, Тоде Терзиев и Д. Даскалов вързали с тел палците на ръцете, та ги били с пръчка по пръстите, да кажат къде има оръжие. На другия ден били повикани всичките селяни с покана да предадат пушки, а когато те отговорили, че всичко е вече предадено, един от офицерите така се разярил, че грабнал една сопа и взел да удря върху тълпата наляво и надясно с всичката си сила.

По списък извикали 21 селяни и ги били с камшик и с тояги. До смърт бити са: Илия Янев, Кале Илков, Кольо Несторов, на които стягали с въже и мишците. Първият бил докаран във Велес на кан, а последните повръщали кръв и били в [...неразбираема дума...] килим.

На 11 септември в град Лерин били арестувани видните граждани Георги Бояджиев, Коце х. Стойчев и Христо Маслинчев. Занесли ги в къшлата на изтезание. На другия ден с големи мъчнотии сполучили да отидат да ги видят майката на първия и жената на втория. Намерили ги в отчаяно положение: бити били през цялата нощ и прострени в една мрачна изба, вързани с въжета. Арестуваните в полусъзнание едвам познали жените си. Ето как са изтезавани тия невинни граждани: най-напред поставяли под нозете им дърво и един войник се качвал върху тях, притискал отгоре, та произвеждал силни болки на подколенните жили; след това завързвали на жертвите между две дървета и ги простирали на дъсчен креват, като удряли яростно с тояги по нозете, а за да бъдат болките по-чувствителни, намокряли чорапите на изтезаваните с вода и повторно удряли. След боя жертвите били принуждавани да стоят на крака.

И Битолско не избягна участта на другите области, и то даде доста скъпи жертви.

Най-напред нека споменем двамата обесени - Ив. Чаков и павел Груев, обвинени по убийството на Йово Иванович, въпреки дадените доказателства, че са невинни.

През септември бяха арестувани, а на 4 ноември след тежки изтезания осъдени на доживотен затвор битолските граждани: д-р Николов, Аце Дорев, Георги П. Христов и Алекси Ефтимов. А други 11 души са осъдени на 15 години затвор: Никола Стойнов, Хр. Илиев, Яне Сканов, Стефан Иванов, Евгений п. Симеонов, Теодор Златков и др. Обвинени са, че уж образували някакъв нов революционен комитет.

От Крушевско са осъдени 9 души на 15 и на 9 години като укриватели на войводата Блаже. Трима са осъдени на 5 и на 3 години, защото имали връзка с бившия войвода Илко.

Трима души са осъдени на 6 месеца затвор, защото в съседната им къща бил намерен барут.Христо Цветков от Смилево, живеещ в Битоля, е осъден на 6 години, защото през стария режим направил в къщата си скривалище.

Ванчо Кафтанджиев от Битоля е осъден на 15 години, защото му е намерено скривалище, правено преди хуриета, и стара архива, закопана в нивата.

На 12 ноември са осъдени на доживотен затвор Петър Ацев, учител и бивш войвода, Данко Бърдаров и Фидан Найдов, всички от Прилеп. Други девет души по на 6 години затвор, все защото уж образували нов комитет и пр. и пр.

За да избегне изтезанията, учителят Георги П. Богданов от гр. Крушево, когато била наобиколена вече къщата ме, се самоубил.

На 20 септември убиха свещеник Тр. Калайджиев; във Велес убиха Б. Кушев; на 23 ноември обесиха учителя Лешкинов от Енидже Вардар.

И в Дебърско при събиране на оръжието е имало побои. Слид като българите в град Дебър предали оръжието, повторно били пак събрани всички мъже в черковния двор, в махалата Варош, и въпреки уверенията, че всичкото оръжие е предадено, офицерите прострели на земята кмета Блаже Стоянов и го били безчовечно пред целия народ.

В село Тресанче (Мала река) е бил бит най-зверски председателят на клуба Иван Юруковски. Бити били и някои по-видни мъже в селата Гаре, Осой и пр.

Дотук дадох доказателства за беззаконията и безчовечията, вършени от правителствените комисии по събиране на оръжието. За да се види, че и съдебните органи при извънредните съдилища не са постъпили другояче, ще приведа някои места из две писма, писани от наши нещастни сънароднодници, арестувани в град Щип и подложени на съдебно следствие в града Кочани. Затворниците са до 126 души, от град Щип и от 11 щипски села: от града - 24 души, от село Судик - 31 души, от Серчиово - 8, от Криводол - 22, от Доляни - 8, от Ранчинци - 2, от Долно Трогерци - 5, от Трооло - 1, от Горно Трогерци - 1, от Тонатарци - 4, от Лезово - 9. Всички са обвинени за съчувствие на бившата революционна организация, а за повод е взето убийството на 6-ма турци от град Щип, което бе извършено от една българска чета за отмъщение и в което ни един, буквално ни един, от заловените с нищо не е причастен. Всичките затворници, като са изваждани за изследване, са изпитвани по следните въпроси: 1) "Ходил ли си четник?" (разбира се, преди хуриета); 2) "Бил ли си бежанец?"; 3) "С каква пушка си избягал?"; "Бил ли си стар работник на организацията?"; 5) "От коя партия си: върховист или централист?"

Разпитът става с бой и изтезания. Ето писмо от страна на затворниците в Щип:

"Сичкото биене тук в града ни се извърши от прочутия Али ефенди (през Хамидово време, поради зверствата, извършени от него над българите, добил прякора си "кемик каранъ", сиреч "троши кокали").

Той те бие и ти говори: "Това си бил, онова си бил", а пък други пишат и след като си изгубиш свестта, ти казва: "Ела подпиши!", без да ти прочете и каже защо се подписваш.

Ефрем Кастре, от с. Ранчинци, Наум от село Трооло, Христо Янев от село Долно Трогерци (последните двама бяха бежанци) са ужасно бити и са принудени да признаят, че те, тримата, преди забягване на бежанците уж правили съвет в канцеларията на архиерейското наместничество, заедно с покойния ни архиерейски наместник поп Вл. Живков, Ефрем Чуков, Г. Гочев, Мане Развигоров, и решили да не се предава оръжието, а да избягат всички в България. Грозна измислица!

От всички затворници на 3-ти този месец още в зари избраха ни 41 души, извързаха ни с белекчета, вериги и въжета, без да ни се извести по-рано - мнозина бяха без обуща - и без да ни позволят даже (с извинение) да отидем по нужда, ни закараха за Кочани, дето заседава военният съд. Разстоянието Щип - Кочани е около 30 километра. Из целия път, който взехме за един ден ход пеша, ни валя сняг и дъжд; отгоре на това по целия път непрестанно ни биха най-зверски с дипчици (приклади на пушките), тояги, топузи, юмруци, теглиха ни за мустаци и коси, повтарям, непрестанно до самото българско училище в Кочани, изпразнено и обърнато на затвор за нас. Когато минавахме из града, от побоя писъци и охкания до небесата! Даже двама офицери турци, навярно с човешки сърца, като видяха това грозно зрелище, минавайки из града, забелязаха на войниците, че това, което правят с нас, е срамота и грехота, а те разярени им отговориха: "Бизим емърнаме миз вар, вурун бре!!" ("Ние имаме заповед за това, удрете бре!"); и така зачестиха насилията и побоя, леле мале, цялото Кочани кънтеше от охканията ни!

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Отделните части на документа заедно можете да видите ТУК.

2. Документа в PDF формат можете да видитеТУК.

3. Още обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

4. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".

5. ЗА АВТОРА: Роденият в град Щип акад. проф. д-р Любомир Георгиев Милетич (1863-1937, София) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята. Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.

януари 17, 2017

Свиване

Пати Право – „Куклата“  

Когато „Хоризонт“ рече, че ще пуска само музика от стари времена, много се зарадвах.

Какво по-хубаво от това да караш колелото към гарата, отивайки на работа, а в слушалките оркестърът на Глен Милър свири „In The Mood“!

Пък и без това някак си не мога да я сдъвквам съвременната музика и в повечето случаи все се връщам назад, когато си спомня нещо, което ми е харесвало някога, но съм го забравил.

Така преди новата година ми дойде на ум за „Куклата“ („La bambola“, 1968 г.) на Пати Право (родена като Николета Страмбели през 1948 година), която, между другото, продължава да пее и до ден днешен и е много популярна (втора след Мина по продажба на плочи в италианската класация).

Така че песента „Куклата“ (една от най-популярните и най-интерпретираните италиански песни по света) може да е стара, но пък Пати Право е и някогашна, и съвременна изпълнителка (ако някой държи непременно на новото).

Но да вървим направо.

Ето песента и мой превод (текстът само на пръв поглед изглежда елементарен по съдържание!), а след това и две интерпретации, които особено ми харесват: една френска (на Далида, може би най-добрата чужда версия, макар че далеч не съм слушал всичките… а бе – Далида си е Далида!) и една испанска, на Серхио Далма.


Tu mi fai girar
tu mi fai girar
come fossi una bambola
poi mi butti giù
poi mi butti giù
come fossi una bambola
Non ti accorgi quando piango
quando sono triste e stanca tu
pensi solo per te

No ragazzo no
No ragazzo no
del mio amore non ridere
non ci gioco più
quando giochi tu
sai far male da piangere
Da stasera la mia vita
nelle mani di un ragazzo no,
non la lascerò più

No ragazzo no
tu non mi metterai
tra le dieci bambole
che non ti piacciono più
oh no, oh no

Tu mi fai girar,
tu mi fai girar...
poi mi butti giù,
poi mi butti giù...

 

Ти ме въртиш,
ти ме въртиш
все едно съм кукла,
след това ме оставяш,
след това ме оставяш
все едно съм кукла.
Ти не виждаш, когато плача,
когато съм тъжна и уморена, ти
мислиш само за себе си.

Не, момчето ми, не!
Не, момчето ми, не!
Не се смей на любовта ми,
аз вече не не играя така.
Когато ти играеш,
причиняваш болка и сълзи.
От тази вечер моят живот
няма да е в ръцете на някое момче,
няма да го оставя повече там.

Не, момчето ми, не,
ти няма да ме сложиш
сред десетките кукли,
които вече не ти харесват,
о не, о не!

Ти ме въртиш,
ти ме въртиш...
След това ме оставяш,
след това ме оставяш...


Текстът в интерпретацията на Даилда е съвсем различен от оригиналния, макар че и там се говори за едни много лоши момчета:


A leurs yeux
Tu n'es qu'une poupée
Ton coeur n'est qu'un jouet
Qu'un jour ils vont briser...

 

В техните очи
ти си само кукла,
твоето сърце е само играчка,
която един ден ще счупят…



При Серхио Далма текстът донякъде напипва оригинала, но не твърде много, а и проблемът е поставен с обратен полов знак:


No muchacha no, no muchacha no
de mi amor no te rias mas.
No es un juego más, esto se acabó,
no mereces mi corazon...

 

Не, момиче, не, не, момиче, не,
няма да се смееш повече на любовта ми.
Не играта свърши, а всичко свърши,
ти не заслужаваш сърцето ми...


януари 16, 2017

Свиване

Ползвам Viber – какво трябва да знам?  

Ползвам Viber - какво трябва да знам?

Ползвам Viber, защото мога да водя безплатни разговори с хора в и извън страната без ограничение, стига да имам добра интернет връзка. Веднъж имах много неприети обаждания от непознат номер и когато набрах обратно, не получих отговор. Не знаех кой ме е търсил толкова упорито. Мой познат ме посъветва да направя търсене с телефонния номер […]

The post Ползвам Viber – какво трябва да знам? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Що е то корупция и има ли тя почва у нас?  

Тъй като в момента отново темата за корупцията в страната е на дневен ред, нека припомня няколко важни неща за това какво представлява тя и какви са нейните форми и проявления. Това, което ще прочете по-долу е част от магистърската ми теза писана през януари 2010 г. За съжаление, всичко написано и анализирано тогава се оказва изцяло актуално днес.

Мониторинг и оценка на корупцията в България.

Корупцията е един от най-дискутираните проблеми през последните 7-8 години у нас, в страните от Централна и Източна Европа, а и в световен мащаб. Много често липсата на ясни правила в страните с недостатъчно развита пазарна икономика, неефективността на право прилагането и контролните органи на различни равнища, водят до създаване на силни „спойки” между недобросъвестни и криминално проявени субекти с корумпирани държавни служители. Ето защо потребността от противодействие на корупцията се явява съществен приоритет за всяко стремящо се към демократизиране общество.

За да могат да бъдат изградени ефективни механизми за превенция на корупцията е необходимо нейното познаване, изучаване и внимателно анализиране. До излизането в публичното пространство на конкретни данни за проявлението и размерите на корупционните действия, това беше публична тайна. С регулярното провеждане на национални и сравнителни международни емпирични изследвания на корупцията обществото и властите започнаха да обръщат все по-голямо внимание на този проблем. Справянето с него, днес е залегнало в основата на провежданите политики, гласувани закони, приети нормативни уредби и т.н. През годините бяха създадени Комисията за борба с корупцията на Народното събрание, Комисията за превенция и противодействие на корупцията на Министерски съвет и Комисията за борба с корупцията на Висшия съдебен съвет.

Всичко това само по себе си подчертава колко сериозен днес е проблемът с превенция на корупцията.

Дефиниции на корупцията

Понятието ”корупция” произхожда от латинската дума “corruption”, чиито значения са от една страната на „разваленост”, „изхабеност”, „лошо състояние”, а от друга на „подкупност” и „лъжливост”. Непрестанно променящите се форми на корупцията възпрепятстват обаче даването на точна дефиниция на проблема. Това се наблюдава и при широката и нееднозначна употреба на думата, което показва, че в съзнанието на гражданите няма изградено общоприето разбиране за това какво представлява корупцията. Така за нея често се мисли като за нещо, което се подразбира и няма нужда от обяснение.

Използването на емпирични методи за изучаването на проявленията и последиците от корупция изисква все пак тя да бъде дефинирана. Едно от възприетите определения, залегнало в Системата за мониторинг на корупцията изработена от Коалиция 2000 е: „злоупотреба с икономическа, политическа, административна и съдебна власт, която води до лично или групово облагодетелстване за сметка на правото и законните интереси на личността, на конкретна общност или на цялото общество”.

Друга популярна дефиниция, използвана и от международната неправителствена организация Трансперанси интернешънъл определя корупцията като ”злоупотреба с поверена власт с цел извличане на лична изгода”.

Корупцията е “злоупотреба с обществено служебно положение с цел лично облагодетелстване”. Това е определението, дадено от Световната банка в нейния доклад за световното развитие от 1997 г. В контекста на тази дефиниция реализирането на корупцията предполага наличието на четири необходими елемента, а именно:
  • Служител (или група служители) в обществения сектор (включвайки административни служители, магистрати, политици, служители, заети в сферата на услугите и др.);
  • Дискреционна власт (възможност за вземане на самостоятелни решения по собствено усмотрение);
  • Злоупотреба с публична власт от страна на служителя;
  • Извличане на лична или групова полза (финансова, материална, услуга) от служителя.

Един от основните проблеми в разгледаните дефиниции на корупцията, които дават Трансперанси интернешънъл и Световна банка е, че използват твърде общо определение за корупцията, в което не се включват всички нейни форми на проява. Такава форма е например, превърналият се в сериозен проблем, който разрушава устоите на демократичното общество, „купуването на гласове” при провеждане на избори.

В този контекст, залегналата дефиниция в Системата за мониторинг на корупцията на Коалиция 2000, дава по-пълно и широкообхватно определение на това явление. Въпреки това основен недостатък и в трите разглеждани дефиниции е тяхната едностранчивост. Те отразяват корумпираността само на „вземащите”, но не и на „даващите” страни. В този смисъл корупцията трябва да бъде разглеждана и като двустранен акт в нарушение на общо приетите законови рамки.

На база на разгледаните дефиниции, може да бъде изведена една по-обща и пълна такава: „Нарушаване на законовите рамки на държавата и морални и етични устои на обществото с цел неправомерно лично или групово облагодетелстване”.

От всичко казано дотук проличава сложността на явлението и неговата неразривна връзка с обществото. Развитието му води след себе си и еволюиране на формите и проявите на корупция. Ето защо определението й ще търпи промени във времето.

Най-общо в зависимост от нейните мащаби, може да се разграничат два основни типа корупция:
  • Голяма;
  • Малка;

Първата се практикува от относително ограничен кръг лица – най-често заемащи ключови ръководни позиции (висши държавни и административни служители) и разполагащи с възможности за дискреционно разпределение на високостойностен ресурс, обект на корупционно търсене и предлагане. Поради йерархичните позиции, затвореността и ограничеността на засегнатите лица, този вид корупция е много-трудно доказуема.

С малката корупция се описват случващите се на относително ниски нива ежедневни злоупотреби с публични ресурси в малки обеми насочен към обогатяване или получаване на изгода от дадено действие или бездействие при предоставяне на публични услуги. Макар и свързана обичайно с относително неголеми суми, малката корупция е значим социалнопсихологически феномен, а гражданите са особено чувствителни именно към тези форми на корупция, тъй като те непосредствено и лично оказват влияние върху техния живот.

Причини и фактори на корупцията

С годините на изследване на социалния феномен корупция, е доказана неговата връзка и зависимост от слабите институции и действащите на непазарен принцип икономики. Корупционните практики намират най-силен разцвет в онези сфери на обществения живот, в които определен обществен ресурс се намира под контрола на един или няколко служители. Упражняващият власт в този контекст е ценен в качеството си на фактор, който може да задоволи някакъв частен интерес или да осигури доход.

Нито една обществена сфера не е защитена от корупция. Най-благоприятна обаче е тази, в която гражданите влизат в съприкосновение с държавни структури и техните служители или по-точно мога там, където се злоупотребява с власт. За това корупцията е най-често срещана в сферата на публичната власт (държавни институции, партийнополитическа система, общински власти и местна администрация). Най-сериозната предпоставка за извършването на корупционни действия в публичната сфера е преплитането на частни и публични интереси на областните служители.

Сфери на разпространение на корупцията

Няма сфера, която да е имунизирана срещу корупция, а тя самата се проявява практически навсякъде в обществения живот. От редицата наблюдения и изследвания на този феномен можем да определим няколко основни сфери, в които разпространението на корупцията е високо:
  • В сферата на държавната администрация (държавни ведомства, местни органи на властта и др.). Тук проявите на корупция са най-силно изявени. Основния механизъм, по който тя действа е оказване на натиск от страна на служителите или предприемане на корупционни действия от срана на гражданите, за да бъде решен конкретен техен проблем. През годините като най-рискови групи тук се оформиха митничарите и полицаите;
  • Политическа корупция. Политическата класа трябва да въведе механизми за ограничаване на корупцията и да създаде неблагоприятна за разпространението на корупцията институционална и правна среда. Широкото разпростиране на корупцията на това ниво подкопава устоите на демократичното общество. Политическата корупция се проявява в две основни форми. Едната е източване и натрупването на ресурси от частния сектор и от националното богатство. Другата форма е корупцията за запазване и разширяване на властта. Тя се среща при вземане на политически решения и в изборния процес;
  • В съдебната система. Корупцията тук основно е свързана с прикриване на престъпление или правонарушение и има за последица осуетяване на наказанието, което извършителят трябва да понесе. Главни участници в нея са адвокати, прокурори и съдии;
  • В сферата на обществените услуги (здравеопазване, образование, социално подпомагане и др.). Основна форма на корупция в тази сфера е заплащането на безплатни за гражданите услуги. По-сериозни проявления тя има в предоставянето на медицински услуги. Корупцията се оценява като висока и в сферата на образованието и особено във висшето образование;
  • В частния сектор. Корупционните прояви тук често не придобиват публичност. Основният начин, по който те се извършват е чрез злоупотреба на служители, които трябва да взимат конкретни решения. От тях примерно зависи откъде точно ще се купят компютри, бюра, коя рекламна агенция да бъде наета или най-общо сключването на по-големи сделки. Самият акт на корупция е при избирането на оферта с по-неизгодни за фирмата условия и получаването за това на комисионна от съответния служител. Негативните последици от корупционните прояви в частния сектор може да достигне и до потребителите на съответната стока или услуга, върху които компанията прехвърля завишените си разходи. Когато подобна практика стане масова има изключително лошо влияние върху цялата бизнес среда. Характерните индикатори за корупционни прояви тук са бързото нарастване на цените съпроводено от рязък спад в качеството;
  • В третия сектор (неправителствени организации). Разпростирането на пипалата на корупцията в този сектор има пагубно влияние. Именно от организациите в него се очаква в най-голяма степен да допринасят за борбата със самата корупция чрез упражняване на граждански натиск. Проникването на корупцията тук затваря кръгът на нейното разпространение.

Корупцията е характерна преди всичко за публичния сектор като нейните най-сериозни проявления са при преплитането на частния и публичния интерес на служителите. Казано с други думи, това е желанието им да придобият за себе си допълнителни облаги, възползвайки се от служебното си положение. Проучванията на случаите на сблъсък с корупция показват, че най-често тези лица работят в митниците, съда, полицията и в системата на здравеопазването. Основната причина се корени в лошо проведените реформи в конкретните институции през годините на преход. Това създаде благоприятна среда за развитието и трайно настаняване на корупцията в тях. По този начин те се превърнаха в удобен политически лост за манипулиране и дестабилизиране на властта, което обяснява и липсата на воля в управляващите да доведат започнатите реформи в тях до край.

Друга сфера, в която се наблюдава застъпване на корупцията е финансирането на политическите партии. Основната причина е, че това е особено слабо регламентирана сфера. Либералните законови правила за дарения, непрозрачната система за определяне на държавните субсидии и практическата липса на надзор засилват широко разпространеното незаконно финансиране и корупция, въпреки че преките доказателства за корупция са рядкост.

Значителни корупционни схеми се крият също така и при разпределянето на държавни средства чрез обществени поръчки. Нормативната уредба в сферата на обществените поръчки продължава да бъде недостатъчна въпреки общото развитие на законодателството. По-конкретно, процедурите за съдебен контрол са крайно неефективни и допринасят за разрастването на система за разпределяне на договори, която позволява тайни споразумения и корупция на високо ниво и в огромни размери.

Форми на корупцията

Могат да се разграничат две основни цели, водещи до корупционни действия: получаване на конкретни облаги и избягване на определени разходи или санкции. На базата на тях могат да бъдат очертани четири основни типа корупционни действия:
  • Осигуряване на достъп до ограничени ресурси и/или ползи;
  • Осигуряване на достъп до ресурси и/или ползи, чрез нерегламентирано повлияване върху мнението на взимащият решения за това;
  • Извършване на услуги свързани с получаването на конкретни ползи;
  • Предотвратяване на ползването на дадени ресурси или получаването на ползи от други страни.

В зависимост от различните сфери, в които се проявява корупцията, тя се характеризира със специфични форми. Например, проявленията й в администрацията са насочени основно в преразпределението на държавните ресурси. Това се наблюдава в случаите, когато държавата е продавач или получател на дадена стока или услуга. Конкретните проявления, които могат да бъдат наблюдавани тук са свързани с продажба или покупка на стоки или услуги на различни от реалните (пазарни) стойности (по-високи или по-ниски) като с това се цели облагодетелстване на конкретно лице или лица за сметка на държавата. Други форми на корупционни прояви тук, могат да произтекат от правителствения контрол върху финансово-кредитни институции. Чрез подкуп може да се осигури получаването на кредит или привилегировани условия за неговото изплащане. Не по-малко сериозни са и проявленията на корупция с цел получаване на конкретна информация от държавни служители. Подобна информация може да бъде условя за провеждане на търгове или обществени поръчки с висока стойност. Не на последно място може да се споменат и случаите, когато държавни служители трябва да извършват контролни функции. Например да оценят изпълнението на конкретна обществена поръчка. В този случай те могат неправомерно да определят поръчката за изпълнена или не изпълнена.

Различни корупционни практики се зараждат и в политическата сфера като резултат на концентриране на властов ресурс в нея. Тяхното проявление може да бъде в различни форми. Една от най-разпространените е незаконното финансиране на политическите партии. То е свързано с нерегламентирано получаване на средства за дейността им, което обикновено се съпътства от поемане на ангажименти от страна на облагодетелстваните политически субекти да влияят в полза на своите „дарители”. Такава форма на влияние е и нелегитимният лобизъм. Той защитава частни (най-често икономически) интереси, които са в разрез с общественото благо. Нелегитимният лобизъм може също така да се извършва не само на партийно, но и на личностно ниво. В този случай бенефициент на незаконните облаги е конкретен политически лидер и заемащ висок правителствен пост служител, който прокарва частните интереси на своя „спонсор”.

Друга форма на политическа корупция е „купуването” на политическо и електорално влияние. То може да се изрази както чрез пряко и косвено „купуване” на гласове при провеждане на избори, така и чрез осигуряване на политическа подкрепа от страна на други политически субекти (партии и коалиции) при провеждане на определена политика или за извършване на конкретен законодателен акт. Тази форма на политическа корупция се прояви ярко в проведените парламентарни и местни избори през 2009 г. и отприщи огромна вълна на обществено недоволство и нетърпимост към проявите й.

Една от най-рисковите корупционни сфери е съдебната система. Разпространението на корупцията в нея благоприятства нейното налагане в публичния сектор. Неефективната работа на съдебната система създава усещането у обществото за безнаказаност на корупцията. Конкретни прояви тук могат да бъдат по отношение на констатирането и регистрирането на извършено нарушение или престъпление, съставяне на актове, налагане на глоби и други видове санкции, отказ от образуване на предварително производство, прекратяване на предварително производство или връщане за допълнително разследване и т.н.

Една от основните сфери на проявление на корупция, с които се сблъскват гражданите е в обществените услуги. Като най-рискови групи тук се открояват лекарите. Чести поводи за използване на подкуп при тях са например получаването на болничен лист, насочването към специалисти и медицински експерти, извършването на някои видове изследвания и др. Друга такава група са преподавателите и най-често тези във висшите учебни заведения. Най-видими са случаите на корупция при завишаване на оценки при полагане на изпити, при получаване на предварителна информация за изпитни теми.

От законова гледна точка, в повечето правни системи съществуват следните понятия, дефиниращи проявите на корупция:
  • Подкуп (предлагане/даване/приемане на подкупи);
  • Фасилитиращи плащания (същите като подкупите, но използващи по-малки суми, с цел ускоряване на процесите);
  • Тайни споразумения (споразумения между участници с цел заобикаляне на тръжните процедури с или без участието на лицето, провеждащо търга);
  • Измама (умишлено даване на невярна информация/невярно представяне на наддаване или на други документи, с цел придобиване на право за участие);
  • Незаконно присвояване (присвояване на финансови средства/активи за незаконни цели);
  • Кражба (вземане на чужда собственост с користна цел);
  • Принуда (принуждаване на други да действат незаконосъобразно, чрез сила или заплахи).

Разгледани от правна гледна точка, формите на проява на корупционни действия могат да бъдат най-общо две:
  • квалифицирани като престъпления от наказателното право;
  • свързани с нарушения на професионалната етика.

От гледна точка на наказателното право, като корупционни са квалифицирани общите престъпления по служба. Тогава, когато държавен служител извърши или не извърши нещо, което е задължен да извърши в кръга на служебните си задължения, за извличане на облага за себе си или за другиго. Друг вид корупционни престъпления са длъжностните присвоявания. Много често тези длъжностни присвоявания биха могли да бъдат извършвани в съучастие с други работещи в структурата на съответната администрация – обикновено по-висшестоящи.

Професионалната етика е призвана да решава проблемите с някои гранични форми, които често се бъркат с корупцията. Такъв пример можем да дадем с конфликта на интереси. Реално той самият не е корупция, но конфликтът на интереси е ситуация, при която потенциално съществува възможност за корупция. Те са един от проблемите, които са свързани с корупцията и без да са пряка корупция, допринасят най-много за разрушаването на доверието на гражданите в администрацията и за тяхната мотивация да дават подкупи, защото си мислят, че това е нормалната ситуация. Ето защо конфликтите на интереси са един от проблемите, които се третират в етичните кодекси.

От всичко казано в главата става ясно, че пъстротата на корупцията е изключително разнообразна в зависимост от конкретните сфери и ситуации, в които се проявява.

През изминалите години разпространението на корупцията придоби значителни мащаби. Нейните прояви във всички сфери и дейности доведоха до повишаване на нетърпимостта на гражданите. Нейната важност като обществен проблем, възпрепятстващ развитието на страната, се изкачи от 5-то място през 2004 година до 1-во през първите две години от членството на България в Европейския Съюз. Относителния дял на определящите я като сериозен проблем се увеличи двойно само за 4 години.

Графика: Относителна важност на корупцията като обществен проблем
Източник: Витоша Рисърч/СМК

Разработената магистърска теза обоснова извода, че за последните 20 г. корупционните прояви са се вкоренили дълбоко в обществения живот и начин на мислене. Тревожен факт е, че 53% от пълнолетното население са готови при конкретни условия да се поддадат на корупционен натиск. В представите на гражданите, корупцията е толкова широко разпространена в обществения сектор, че над 60% от тях смятат, че за да бъде разрешен техен конкретен проблем, е вероятно да им бъдат поискани пари, подарък или услуга. Само тези два показателя показват, че корупцията се е превърнала в относително нормална част от ежедневието на обществото. Друг индикатор за този извод е, че почти половината от населението (44%) смята, че корупцията в България не може да бъде изкоренена, а най-добрите резултати, които могат да бъдат постигнати, е тя да бъде донякъде ограничена. Този факти правят противодействието й още по-трудно.


Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





Използваната информация е намерена и обобщена от следните източници.
  1. Престъпление без наказание: противодействие на корупцията и организираната престъпност в България, Център за изследване на демокрацията, С., 2009
  2. Корупция и антикорупция, Коалиция 2000, С., 2003
  3. Антикорупционните реформи в България: основни резултати и рискове, Център за изследване на демокрацията, С., 2007
  4. Доклад за световното развитие, Световната банка, С., 1997
  5. Индексът за възприятие на корупцията 2009, Трансперанси Интернешънъ, С., 2009
  6. Доклад за оценка на корупцията – 2000, Коалиция 2000, С.,2000.
  7. Антикорупция – учебно помагало, Коалиция 2000, С., 2000.
  8. Корупцията в 100 отговора. Фондация ”Гражданска връзка”, С.,2000.
  9. Измерване и наблюдение на корупцията – световната практика и българският опит. Коалиция 2000/ Център за изследване на демокрацията., С.,1999.
  10. Икономическа цена на корупцията. Коалиция 2000/ Център за икономическо развитие., С.,1999.
  11. Международни актове за противодействие на корупцията. Коалиция 2000 /Информационен център на Съвета на Европа, С., 1999.
  12. Съдебна власт и корупция. Коалиция 2000 / Съюз на съдиите в България, С., 2000.
  13. www.government.bg  - .”ДОКЛАД ЗА БЪЛГАРИЯ-2003г.
  14. Корупция, контрабанда и институционална реформа.С.,2002.ISBN 954-477-100-X
  15. Тенденции на престъпността в България 2000 – 2005, Център за изследване на демокрацията, С., 2006
Свиване

Младотурската политика спрямо българите в Македония през изтеклата 1910 г. - 3  

Любомир Милетич от Щип, Вардарска Македония - "Младотурската политика спрямо българите в Македония през изтеклата 1910 г.", публикувано във в-к "Дебърски глас", год. II, бр. 31-42, София, 1911 година

Обработил от PDF в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: ПЪРВА, ВТОРА

С каква сила е ставало стягането, може да се съди по това, че на някои селяни се скъсвали въжетата по два-три пъти, а месата, около които са били навити въжетата на ръцете под мишниците, са пресечени като с нож до самата мишечна кост, а останалата част на ръката парализирана - неподвижна. Ето имената на селяни от Дивля, изтезавани по този начин: Диме Спасов, Мане Митрев, Стойчо Недков, Траян Павлев, Моно Милошев (60-годишен), Насе Боцев, Мите Дончев, Лазо Митрев, Петре Гелев, Дане Стефанов, Боце Дойчинов и баща му Сокол, Петре Петров и синът му Антон, мухтарят Косто Станчев, Манасия Богатинов, Петре Динев, Троян Стефанов, Моне Иванов, Трайче Павлов, Милан Вълков.

С тояги са бити много жени, които от състрадание към мъжете, братята и синовете си са притичали на помощ.

Свещеникът Трайко Василев бил изпроводен от офицера на комисията в с. Средньо Койнари до тамошния мюдюрин, който го подложил на същите безчовечни изтезания и свръх това още заповядал на жандармерийския забитин да го бие по нозете.

По същия начин са измъчвани и селяните в скопските села Сушица, Орашец, Пчиня, Винци, Скачковци, Новоселяне, Кокошине, Станевци, Къшани, Сопот, Павлешенци, Градище и Шупли камен.

Българският скопски депутат Павлов спомена в своя проект до великия везир за тия изтезания в изброените села.

В Кумановската каза изтезанията не са били по-малко жестоки, а особено тежко пострадали селяните в селата Колицко и Живине. На 20 юни в с. Свети Никола първенецът Коле П. Пандов бил формено пребит с удари в гърдите, за да посочи къде е скрито оръжието на селяните и да предаде своето. Жена му била мушена с щикове, а на дъщеря му били прорязани ръцете. Жестоко бил бит първенецът Наце, както и неговият зет.

В с. Брезица и с. Катланово седем души полумъртви били заселени в къщите им, а сетне на 13 юли битите били откарани в Скопие да се церят. Поднесли колективно заявление до косовския валия с молба да им се отпусне и медицинска помощ. Никакво внимание не било обърнато на заявлението им.

Същата комисия с въжета е изтезавала в с. Бучинци следните лица: Пано Трайков, Георги Атанасов, Денко Спасов, Милан Стоянов, Само с тояги и с дипчици са били бити: Ване Спасов, Стоян Георгиев, Спасо Стоянов и брат му Петко, Трипун Здравков, Мане Трипунов, Димче Иванов, Величко Аесков, Трипун Панев и Блаже Здравков. Всички отишли в Скопие да се церят и представлявали жална картина: не можели ни да ядат, ни да лежат, ни да се движат от раните по тялото си. Властта не им дала медицинска помощ.

Паланка. На 7 август градският телялин съобщил на паланечките граждани каймакамска разпоредба, според която в двудневен срок всеки да предаде архивата от бившата революционна организация, защото непослушните строго щели да се наказват.

Преди срока неколцина граждани отишли да кажат на каймакамина, че оръжието е вече предадено. На въпроса: "Кои бяха членове (работници) на бившата революционна организация?" Те отговорили: "Преди хуриета всички сме работили и никой не може да каже, че не е работил". Щом излезли от правителствения дом, настанала тревога - цялата жандармерия била турена на крак и веднага били затворени 46 души по най-свиреп начин. Войниците залавяли, когото където сварили, а целият град бил в тревога.

На 9-ти вечерта всички заловени граждани били бити, а най-тежко били мъчени свещеник Стоян П. Иванов, свещеник Димитър Ценев, Авксенти Якимов, Григор Ранев, Георги Цонев, Харалампи Митов, Миле Наков, Авксенти Иванов и Петър Поцев. Свещеникът Стоян и Григор Ранев били оставени в полумъртво състояние, а Авксенти Якимов остава завинаги с осакатени крака.

Офицерите, натоварени да бият гражданите, били пияни, защото при биенето си почивали и пиели ракия. За да се заглушат писъците на битите, военни тръби непрекъснато свирели.

Забитинът Али ефенди, който извърши най-големите безчовечия във всички скопски села, дошъл на 9 август в с. Батово - половин българско, половин арнаутско, и искал от селяните да му предадат 8 пушки, въпреки заявлението им, че те, живеейки размесени с арнаути в селото си, не са приемали ни чети, ни оръжие. Тоя отказ дал повод да бъдат изтезавани селяните Тодор Далчев, Тодор Лазаров и Пенко Иванов, и то по следния начин: поставени дърва под коленете, а нозете извити над гърба, на двата края на дървото стъпил и подскачал по един от стражарите, а върху гърдите други тъпчели и давели жертвата, а трети, и самите офицери, биели отгоре.

Забитинът при това псувал и викал: "Нека дойдат сега консулите, България, българският владика от Скопие, да ви помогнат!" Казал им още най-накрая: "Защо, бре гяури, още стоите тук, а не бягате, да наместим нашите братя, които пъдят пак ваши динкардашларъ?!"

Щип. На 22 юли се получило писмо от скопския депутат Саид ходжа, адресирано до десет щипски първенци, които се предупреждавали, че грози на града голяма опасност, ако не се предаде оръжието.

На другия ден, 23 юли, градът бил вече блокиран от войска и арестите почнали още от тъмни зори. Арестувани били всички видни граждани заедно с архиерейския наместник Владимир Живков. Инквизицията се почнала в училището; пак си служили с бой и с пристягане на ръцете с въже до изпъкване на гръдния кош. Покойният архиерейски наместник Живков и няколко първенци претърпели и двата вида изтезание.

Тепърва след това дали възможност да предаде кой каквото оръжие има. Недоволни от това, архиерейският наместник и други граждани наново били изтезавани; в присъствието на Арсо Лазаров били двата му сина, а сетне пред тях изтезавали и бащата.

На 24-ти са бити всички граждани от махалата Ново село; свещеник Димитър Гюрчичков бил съвършено пребит и не можел да си движи ръцете, а на съветника първенец Ефтим Начев месата от нозете му капели. Същия ден щипският архиерейски наместник пак бил бит и след това развеждан по улиците и най-безчовечно блъскан от войската, а набралата се подире му тълпа от турци и цигани се подигравала с мъченика - ритали калимавката му и го карали да се навежда и да я дига. След всичко туй на 25 юли архиерейският наместник Владимир Живков сам се застрелва в черковната канцелария! Покойният оставил две запечатани писма, които властта конфискувала.

Във Воденско на 11 септември един отряд от 400 войници се пръснал по полските села да издирва оръжие. Тук се повторили същите страшни изтезания, къде повече - къде по-малко, а грабежите по селата били пълни. Изплашеното население не е смеело да отвори уста да се противи. В селото Свети Илия един млад офицер с войниците си изтезавал селяните Гр. Карайкин, М. Караиванов, мухтаря Р. Н. Рупанчев. Първият е бит до смърт. Същото се повторило и в село Въртокоп.

В Прилепско тежко са изтезавани на 15 август в с. Кушеяни овчарите Кузман Нешков.Недялко Павлев и Мице Секулов.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Отделните части на документа заедно можете да видите ТУК.

2. Документа в PDF формат можете да видитеТУК.

3. Още обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

4. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".

5. ЗА АВТОРА: Роденият в град Щип акад. проф. д-р Любомир Георгиев Милетич (1863-1937, София) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята. Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.

януари 15, 2017

Свиване

За една особена и страшна порода хора, продукт на социалдарвинизма на Прехода и Постпреходното статукво  

  Напоследък много малко и все по-малко ме занимават конкретните действия на конкретните управляващи (е, когато се гази с ботуши по оголените нерви на националната сигурност, у мен се задвижва - и като първа, и като втора сигнална система – несъгласието на глас, словесното бунтуване срещу щетите, които се нанасят на държавата и обществото ни).
  А как иначе?

чети по-нататък

Свиване

За жеста – хвала, но аз не смятам, че това е държава, а повече ми прилича на племе  

  Днес научих, че едно детенце от Бургас е трябвало много спешно да бъде лекувано в София, това е съобщено на премиера и той веднага се разпоредил правителственият хеликоптер да отлети и да вземе детето.
  За разпореждането - хвала, стискам палци на детето!

чети по-нататък

Свиване

За случващото се в България и външния вид на Мис Хелзинки  

  Няма и аз да коментирам външния вид на Мис Хелзинки. Та тя е на възраст някъде по средата между най-малкото ми дете и по-голямото ми внуче...
  Едно време какви кандидатки за Мис имаше, но, както се казва в стар съветски виц - конкурсите се печелеха от онези, които са виждали с очите си Ленин.
Няма да коментирам, защото други неща за мен са далеч по-важни и те са свързани не с Финландия, а с България.

чети по-нататък

Свиване

За речта на Мерил Стрийп  

  И мен много силно ме впечатли речта на Мерил Стрийп.
  Първо, в тази реч става дума за ценности, качествено различни ценности. Това с ценностите е огромен проблем и за нас. Вчера се начетох на расистки коментари по конкретен повод. Защо ни е трудно да допуснем, че очите виждат и така, както ние сме устроени ментално? Ценностите не ни правят еднакви в оценките и преценките, те само ни помагат да допуснем, че нашите оценки и преценки не са абсолютни и единствено възможни.

чети по-нататък

Свиване

България между симулакрумите и абсурдите  

  С цялото вътрешно съмнение, че да се използват постмодерни понятия за нещо, свързано с най-актуалната българска политика (и особено с най-високите й етажи), е малко кощунствено по простата причина за острата интелектуална несъвместимост на въпросните понятия с тази политика,
  както и с трудно преборимото вътрешно съмнение дали използването на подобни понятия ще бъде разбрано от мнозинството читатели,

чети по-нататък

Свиване

Бъдещият президент трябва добре да помисли дали това, което мисли е добро за България  

  Много пъти съм изразявал своето крайно критично отношение към грубата и вредна за националните интереси Грешка на бъдещия президент по отношение на Крим.
  Разбирам донякъде аргументите на част от неговите привърженици, които не са фанатични левичари, че по време на предизборна кампания се говори не това, което човек мисли, а онова, което избирателите, на които разчита, иска да чуят.

чети по-нататък

Свиване

Отново за бруталното плагиатство в науката у нас  

  Постоянно се натъквам на случаи на плагиатство от мои научни разработки.
  Ето, сега получих мейл от студентка, която е попаднала случайно на порездния
  Автореферат на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ от 2013 г.,
  в който съм преписан брутално и едно към едно.

чети по-нататък

Свиване

Вълча действителност  

  През последните месеци редовно получавам такива изповеди и разкази от различни хора за служебните неправди, които са се случили с тях. Очевидно може да се говори за нещо като пандемия на подобни административни репресии, причинени от хора, въоръжени до зъби с власт и началническа безпардонност.
  Няма да открия Америка ако кажа, че за едно огромно мнозинство хора у нас е станало безпощадно ясно следното:

чети по-нататък

Свиване

Да си стегнем системата за гражданска сигурност  

  Ако не си стегнем системата за гражданска сигурност ("гражданска" тук е в смисъла, в който се говори за гражданска защита) нормативно и материално, като инвестиции и кадрово укрепване на значителна част от критичната инфраструктура и извънредните ситуации, първите реагиращи и ранното сигнализиране и превенцията, действията при кризи и ликвидирането на последиците от тях, ние ще продължим да се скапваме като държава, да изпадаме в потрес и безпомощност всяка пролет от наводнения, всяко лято от пожари, всяка есен от дъждове и всяка зима от снегове.

чети по-нататък

Свиване

Тотално доминираща общност Учени и учЕни - 2  

  Наскоро писах за това, че (http://nslatinski.org/?q=bg/node/1025):
  "В областта (областите) на националната сигурност, външната политика, вътрешния ред, отбраната, международните отношения и политологията у нас тотално доминират като количество (може би 80%, дори 90%), начин на анализиране, заявени позиции и отправяни послания, хората с определен тип мислене, което включва в значителна степен следното - то е политически ляво, геополитически прокремълско, открито антиамериканско, отявлено антизападно, безспорно антинатовско и леко приглушено, но убедено ентиевропейско (донякъде по-скоро анти-ЕС)."

чети по-нататък

Свиване

За новата партия предпочитам Дано, вместо Да, но…  

  Като човек, който вече от много отдавна няма абсолютно никакви политически амбиции, смятам, че дори някой да не изпитва особени симпатии към това, което бе наченато вчера, би трябвало да е позитивен в мисленето си за него. В края на краищата риск за този лукс, да се помисли в дадения момент позитивно, няма. Най-много да се е родила поредната партия. Но пък може и нещо да се промени. Нима има човек, освен олигархията и клиентелата на властта, който да не иска нещо в България да се промени, за да не бъдем последни в Европа по всички положителни и първи в Европа по всички отрицателни показатели?

чети по-нататък

Свиване

Благотворителният патриотизъм  

Патриотизмът в днешно време не се брои, ако не е шумен и показен. Всъщност, да го наричаме така не е дори достатъчно модно. Той днес може да е единствено национализъм, настъпващ наглед повсеместно и с все повече дрънчене и шум. Неговите флагмани са увити в знамена, постват агресивно в социалните медии, опитват се да определят кое и как е достатъчно националистическо. Периодично шестват компактно из София и големите градове, за да ни подсетят, че българи е равно на юнаци и прибират отново знамената до следващата изява.

Мигрантската и бежанската криза създадоха перфектната среда за избуяването на подобно поведение и постепенно го превърна в „ново нормално“. Политическото му използване покрай избори и медийното пригласяне пък съвсем направиха от него актуалната версия на националистическото. Затова и вдъхновяващата благотворителност изведнъж започна да се откроява именно със своя тих, ненатрапчив патриотизъм.

На пръв поглед това е странно твърдение. В повечето случаи прибягваме до по-очевидни обяснения за видимо нарастващата склонност на хората да помагат и даряват. Едно от тях е създаването на култура на даряване и постепенното изграждане на достатъчно доверие и институционални структури за тази дейност. Очевиден е напредъка през последните години и системата DMS е може би най-видимото доказателство за това. С нейната прозрачност и популярност тя доказа, че е възможно да се дава и харчи коректно и в полза на много и най-различни каузи. С вече десетки кампании зад гърба си, тази система навлезе в ежедневието на хората и канализира до голяма степен увеличаващото се желание за подкрепа. В този смисъл, културната промяна срещна точната институционална среда и форма и нещата вървят напред.

Друго, по-цинично обяснение, акцентира върху изостреното чувство за катастрофичност, с което хората в България са принудени да живеят в своето ежедневие. В този смисъл, всяко нещастие и трагедия се интерпретира през неспособността на институциите да осигурят предвидимост, лечение, сигурност. Макар всеки да е сам в нещастието и затруднението си, хората привиждат себе си и своите близки като проектират потенциалното им попадане в трудна ситуация. По този начин, включването в благотворителни кампании и развитието на тази практика и институция е индивидуална, рационална реакция на частично застраховане в бъдеще време. Актуална солидарност днес срещу очакването за реципрочна в бъдеще. В случай, че се наложи.

Със сигурност и в двете обяснения има немалка доза истина. През последните години обаче все по-често в различните актове на щедрост се прокрадва и патриотична мотивация. Тя не е толкова изрично назована, но маркира едно изместване. Сякаш постепенно с хилядите актове на благотворителност не просто се опитваме да съграждаме допълваща, дори алтернативна на държавата инфраструктура и грижа, а правим опит да укрепим самата национална общност, да й дадем повече издръжливост, по-голям шанс да продължи да съществува. Сякаш жестовете на подкрепа за болни, закъсали, недофинансирани организации и каузи отиват отвъд индивидуалното, конкретния казус или случай. Даваме не просто, за да се опитаме да спасим нечий живот, но и за да покажем, че има обща солидарност, общностна, национална. Чрез благотворителност съграждаме общото, което откриваме все по-малко другаде, в другите ни колективни институции и опит. Сякаш отвъд твърде често неработещите структури на държавата има нужда от солидарност, която поне временно и частично да крепи и възпроизвежда бъдещето на всички ни. Да дава някаква гаранции, че него въобще го има.

Още от възникването на модерните нации знаем, че те са и „въображаеми“, поради невъзможността на всеки да срещне, „разпознае“ и общува с всеки сънародник. Подобна среща се случва в различните национални институции като образованието, военната служба, националната икономика и култура или пък войната. Там и така всъщност се „сглобява“ нацията, нейните членове се откриват, виждат и разпознават като една общност. В съвременна България обаче казарма няма, слава Богу не ходим и на войни, а образованието ни е все повече състезателно, индивидуално занимание с доста скучно и вехто съдържание. Големи общи мечти също нямаме. Няма следи от нея и по лицата и действията на политиците, които все така си приличат на индивидуални играчи в трескаво търсене на собствения интерес. Но къде тогава се случва нашата общност? За съжаление, едно от нейните места е пресилената драма на битката с „другия“, която се разиграва покрай мигрантската криза.

Засилващият се благотворителен патриотизъм е друго, по-неочаквано „място“. Сякаш с него хората разпознават и затвърждават конкретните образи и каузи на националната общност, на която принадлежат. Патриотичната мотивация е осезаема в думите на даряващите, в желанието им да помагат не просто на конкретни индивиди, но и да спомагат за оцеляването и укрепването на по-широката общност. Видима е в плавното изместване на нещата, които биват подкрепяни. Все повече даренията отиват за развитие на институции, за храмове, за читалища. Все повече българи заделят средства за опазване на колективната ни памет, за паметници, за исторически каузи. Сякаш се опитват да залепят, да съберат в едно разпръснатите и хаотични елементи на спомените и паметта и на общите структури, в които трябва да живее една нация.

Трудно, а и може би дори непочтено е да ровим в мотивациите на нещо толкова интимно като жеста на подкрепа за другия. Но поне за мен подобна патриотична нагласа е все по-видима в благотворителното поведение на хората. И тя е добър контрапункт на истеричните изблици, които ни заливат периодично около множеството кризи около нас. Дано това поведение има и своята перспектива, защото именно в подобно укрепване на чувството за общност ще можем да намерим дългосрочните гаранции за бъдещето на страната ни. Разбира се, то неизбежно минава и през промяна на институциите, чието заобикаляне допълнително усилва сегашната солидарност. Рано или късно ще трябва да се изправим и пред това предизвикателство.


Свиване

Нобелови лауреати – 1939 година  

Адолф Бутенанд (Аdolf Butenandt)

24 март 1903 г. – 18 януари 1995 г.

Нобелова награда за химия, 1939 г. (Заедно с Леополд Ружичка)

(За изследванията му, свързани с половите хормони.)

Немският биохимик и физиолог Адолф Фридрих Йохан Бутенанд е роден в Бремерхафен в семейството на Ото Бутенанд и Вилхелма (Томпторд) Бутенанд. Като завършва средно училище в Бремерхафен, той постъпва през 1921 г. в Марбургския университет, където започва да учи химия и биология. Продължава обучението си в Гьотингенския университет при Адолф Виндаус.

Една от лекциите по биохимия на холестерина, изнесена от Виндаус през 1924 г., засяга различните пътища за използване на основната молекула на холестерина за многобройни биологични цели при различните видове животни. Наблюденията на Виндаус оказват решаващо влияние върху Бутенанд, който по-късно си спомня: "И формата, и съдържанието на лекцията... отговаряха на моя, досега напразно търсен път за научни изследвания - на границата между химията и биологията". Като завършва дисертацията си за химията на ротенона, съединение, което се използва в инсектицидите, Бутенанд получава през 1927 г. в Гьотингенския университет докторска степен по химия и става асистент в университетския Институт по химия.

Приблизително по същото време ръководителят на научно-изследователския отдел на химико-фармацевтичната фирма "Шеринг" Валтер Шолер се обръща към Виндаус с молба за изследване на химичната структура на женските полови хормони. Виндаус му препоръчва за тази цел Бутенанд. "Шеринг" предоставя на учения концентрирани екстракти на биологически активно хормонално вещество, получено от урината на бременна жена. От това вещество Бутенанд изолира през 1929 г. женски полов хормон в чиста кристална форма. Тъй като той е синтезиран и отделен от клетки, които запълват фоликулите на яйчниците, Бутенанд нарича веществото фоликулин. Преименуван по-късно на естрон, този хормон е естроген, който определя особеностите на телосложението на жената и стимулира развитието на женските полови органи. Приблизително по същото време, независимо от Бутенанд, американският биохимик Едуард А. Дойзи синтезира естрон в кристален вид. През 1931 г. Бутенанд и неговите колеги потвърждават откриването на втори женски полов хормон, също естроген, направено в Лондон от Г. Ф. Мериън. Той е наречен естриолом.

След това Бутенанд се заема с проблема за химическата идентификация на мъжкия хормон, синтезиран и изолиран при опити с клетки на Лайдиг. През 1931 г. той и неговите колеги отделят този хормон в чист кристален вид и го наричат андростерон. По-късно е доказано, че той е свързан биологично с основния мъжки полов хормон - тестостерона.

През 1931 г. Бутенанд заема длъжността приват-доцент (ненщатен преподавател) към катедрата по биологична химия, изпълнявайки едновременно длъжността ръководител на лабораторията по неорганична и органична химия в Гьотингенския университет. Две години по-късно тай е назначен за професор по химия и директор на Института по органична химия към Данцигския технологичен институт, където работи три години.

Като изолира и пречиства естрогените и андростерона, Бутенанд се заема с анализа на точната химическа структура на естрогенните хормони естрон и естриол. Още преди това кристалографският анализ с помощта на рентгеново излъчване е дал основание да се предполага наличието на структурна връзка между естрона, естриола и стерините, които са сложни органични алкохоли, съдържащи четири плоски пръстена (за пример може да послужи холестерина). През 1932 г. Бутенанд и неговите колеги доказват с помощта на спектрографски и химически анализ, че биологичната активност на естрона и естриола зависи от двойните въглеродни връзки в цикличната структура на молекулата на стерина. Анализирайки химическата структура на естрона и естриола, те достигат до извода, че за ядро на всеки хормон служи пръстенът на фенантрена, съдържащ две метални групи. Това откритие има особено значение, защото по такъв начин е доказано, че женските полови хормони и стерините (особено холестеринът и жлъчните киселини) са тясно свързани химически. По-късно се изяснява, че холестеринът е изходно биохимично вещество за мъжките и женските полови хормони.

През 1934 г. Бутенанд и неговите колеги получават в кристален вид прогестерон - хормон, който подготвя матката за имплантация на оплодената яйцеклетка. Те доказват, че прогестеронът и производният от него прегнандиол, получен от урината на бременна жена, са тясно свързани. Пет години по-късно Бутенанд синтезира прогестерон от изходното му вещество холестерин.

Бутенанд и неговите колеги помагат да се разбере структурата на андростерона, като откриват, че в него се съдържа един атом въглерод повече, отколкото в естрогените, и осем атома водород повече, отколкото в естрона. Те също така откриват, че, подобно на естрогените, андростеронът е стерин, състоящ се от четири пръстена, но с допълнителна метална група и пет допълнителни атома водород, които се проектират от ядрото на стерина. Основният мъжки полов хормон - тестостеронът - е отделен от образци опитна тъкан от други изследователи. През 1935 г. Бутенанд и Леополд Ружичка независимо един от друг синтезират тестостерон от неговия биохимичен предшественик. Бутенанд открива също така биохимичния път на взаимното превръщане на мъжките и женските полови хормони, който химически се обяснява със стериновото им ядро. Двамата изследователи откриват, че мъжката полова хормонална активност се определя от двойната връзка между четвъртия и петия атом въглерод в състоящото се от четири пръстена стериново ядро. Ако тази двойна връзка се наблюдава между първия и втория атом въглерод, възниква женско естрогенно влияние на молекулата. Откриването на тези специфични химически страни на биологичната активност е един от най-важните аспекти на провежданите от Бутенанд изследвания на половите хормони на млекопитаещите.

През 1936 г. Макс Планк, президент на дружеството "Кайзер Вилхелм" - организация, която контролира всички научни изследвания в Германия - предлага на Бутенанд да стане директор на Института по биохимия "Кайзер Вилхелм" (днес "Макс Планк") в Берлин.

След войната Институтът по биохимия се мести в Тюбинген и Бутенанд е назначен там за професор по физиологична химия. През 1953 г. заедно със своя колега Петер Карлсон отделя за първи път в кристален вид хормон на насекомо. Наречено екзидон, това вещество стимулира образуването на какавидите при гъсениците. По-късно Карлсон доказва, че екзидонът е производен на холестерина и се намира в химическо сходство с половите хормони на млекопитаещите.

Когато през 1956 г. Институтът по биохимия "Кайзер Вилхилм" се премества в Мюнхен, Бутенанд е назначен за професор по физиологична химия в Мюнхенския университет. Там той изолира бомбикола, вещество, принадлежащо към нов клас биологични съединения, наречени феромони, и установява неговата природа. Отделян от женската пеперуда на копринената буба, бомбиколът има биологичната функция да привлича мъжката пеперуда.

От 1960 г. до 1972 г. Бутенанд е президент на дружеството "Макс Планк". След като излиза в оставка през 1971 г. ученият е удостоен със званието почетен професор на Мюнхенския университет.

През 1931 г. Бутенанд се жени за Ерика фон Зигнер. Съпрузите имат седем деца - двама сина и пет дъщери.

Сред многото награди, получени от Бутенанд, са Големият кръст на ордена "За федерална служба", присъждан от правителството на ФРГ (1959 г.) и френския Орден на Почетния легион (1969 г.). През 1973 г. дружеството "Макс Планк" връчва на учения медала Адолф фон Харнак. Бутенанд има почетни степени от университетите в Грац, Лидс, Мюнхен, Мадрид и Тюбинген, а също така е почетен член на Нюйоркската академия на науките, на Японското биохимическо дружество, на академиите на науките на Австралия и Франция, на Лондонското кралско дружество.

Източник: http://n-t.ru/nl/hm/butenandt.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


До тук в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“:

1902 1903 1904 1905 1906 1907 1908 1909 1910 1911 1912 1913 1914 191519161917191819191920
1921192219231924192519261927192819291930193119321933193419351936193719381939


януари 14, 2017

Свиване

Бабите днес са по-нездрави от техните баби, внучетата – по-здрави от всички поколения до сега  

Здравето на населението е много трудно за измерване и сравнение. Може да гледаме разходите за здравеопазване, взетите болнични и дори анкетите питащи хората дали имат болежки. Всички те обаче или разчитат на субективно възприятие, или се влияят от моментното икономическо състояние и дори конкретни политически мерки. Единствената обективна мярка, за съжаление, е смъртността. Колкото повече умрели има в даден период, толкова можеда кажем, че е по-зле здравето и здравната система.

Преди година писах за заблудите, които витаят около индекса за смъртността. В последния месец темата отново обиколи медиите покрай обновената класация на ЦРУ, която ни поставя на второ място след Лесото. В същата World Factbook ЦРУ бяха объркали населението на България занижавайки го с почти милион. Преди година и половина се поправиха, но с такава грешка не трябва да ни учудва, че са объркали и тази класация. Именно цитирайки нея толкова издания писаха, че сме най-нездрави и умираме по-често от почти всички страни по света.

WHO, Световната банка и Евростат посочват, че не бива да се използва абсолютната смъртност (или crude mortality) за сравнение между държавите. Проблемът е в различната структура на населението. Смъртността е нищо повече от общ брой умирания спрямо населението. Заедно с още няколко метрики е индикатор единствено колко намалява населението, но не може да се използва за оценка на здравето на хората и дори вероятността да починат.

Обсъдих този проблем подробно в предишната ми статия. Примерът, който пък дадох във вчерашния ми текст за Капитал, беше за два блока с еднакъв брой жители. В единия има най-вече пенсионери, а в другия – предимно млади двойки с деца. Съвсем очаквано в първия ще има повече некролози. Аналогично на другите развити страни, застаряващото население в България е причината смъртността сред по-възрастните да има по-голяма тежест в общата статистика.

Верни данни, грешна употреба

Именно затова България има доста по-висока абсолютна смъртност отколкото Румъния, която пък е същата като Германия. Двете страни са съответно на 26-то и 27-мо място в класацията. Дори само тези позиции говорят, че нещо не е наред в индекса на ЦРУ. Ако вземем смъртността по възрастови групи (колко души на дадена възраст умират спрямо общият брой хора на същата възраст), виждаме съвсем друга картина. Тук съм взел смъртността на Германия за база и съм показал колко процента разлика има по възрасти в България и Румъния. Включил съм и Латвия, която в класацията е на трето място точно след нас.

death1

Вижда се ясно, че България има между 25 и 75% по-голяма смъртност сред непълнолетните от тази в Германия. В Румъния обаче има между 100 и 175% повече смъртност от Германия. С други думи, два пъти по-далеч са от нивото на Германия от нас. Поне по този показател. Във всяка възрастова група немците имат по-голяма смъртност от нас, с изключение на хората около 50 и повечето над 60-те.

Именно тук е разковничето – ние имаме повече хора в тази възрастова група от тях. Аатова сме на второ място, а те по-назад от нас. Аналогично, вижда се колко по-голяма смъртност има Румъния от Германия, а в класацията на ЦРУ са едни до други. Разликата в структурата на населението проличава ясно.

Разликата с Естония е още по-голяма. Във възрастите между 5 и 55 имат в пъти по-голяма смъртност от нас. Малко по-добре са единствено при най-малките и възрастните. въпреки това, са точно зад нас по абсолютна смъртност. Интересното също е, че и трите държави имаме по-малка смъртност от Германия сред онези на 85 и повече години.

Алтернативата

Отчитайки тези проблеми, редица организации са взели мерки. Едно решение е т.н. ASDR – възрастово стандартизирана смъртност. Пресмятат смъртността по възрастови групи и приемат, че структурата на населението е еднаква за целия свят. Така се получава индекс, който позволява сравнение между държавите и показва много по-точно състоянието на здравната система и здравето на населението им.

Методите за изчисление на ASDR са практически еднакви. Разликата е каква стандартизирана структура приемат. WHO, например, взима предвижданията за средните стойности за населението на света между 2000 и 2025 г. Подробности и сравнения с други методи ще намерите тук. Вече 10 години използват този индекс за по-точно сравнение. Следният атлас показва картата на света според групата, в която се намират държавите – критична, висока, средна и ниска смъртност.

dr-ch2

България е посредата на класацията и е в групата по средна смъртност. Данните са от 2012-та и има определено подобрение у нас за последните 4 години. Общото положение в света обаче също се подобрява бързо, защото през 2000 г. също сме били по средата на класацията. При това независимо, че средно намаляваме смъртността си по възрастови групи с 26%.

Отново Румъния е по-напред от нас заради по-доброто здраве на възрастното си население, но само с малко. Германия е много по-напред. Този индекс показва много по-добре разликите между държавите. Сами се сещате, че не може да се сравнява здравеопазването ни с това в централна Африка, където на места дори ваксинациите са под 50%. Всъщност, ако разчитаме на типичния за нас жлъчен глад за негативни новини, може и да повярваме на такова твърдение. Достатъчно е да бъде поднесено шокиращо в жълта медия или от водещ на сутришен блок на национална телевизия. Затова е толкова важно да имаме критично мислене и да разпознаваме фалшивите новини.

Питай баба си

Друг начин да се погледне на този въпрос е с историческа справка. Това направих в предишната си статия, но разглеждах само последните 15 години. Тук сравнявам последните 55. Следната графика взима 1990 г. за база и сравнява колко повече или по-малко е била смъртността през различни години и възрастови групи.

От нея разбираме, например, че през 1960-та година, хората между 35 и 60 г. са умирали с до 25% по-малко от онези на същата възраст през 1990-та. Същото важи и за онези след 75. Това може би говори за сериозно влошаване на здравеопазването през 70-те и 80-те. Тенденцията на влошаване се забелязва и през 2004-та, когато 50-60 годишните имат дори по-голяма смъртност. За последните 10 години обаче има сериосно подобрение по всички показатели, както показах преди.

death2

При младежите и децата ситуацията е обратна. От 1960-та има постоянен спад в детската смъртност. В следващите 30 години намалява 3.5 пъти смъртността сред децата до 5 годинки и още наполовина в последните 25 години. Тенденцията продължава с бързи темпове надолу. Това говори за по-ниска заболевамост, по-добра диагностика и предотвратяване на фатални състояния.

Нещо, което ме учуди беше разминаването между 45 и 60 години. Независимо, че смъртността в тази възрастова група е намаляла от 90-те насам, все още е над нивата от 1960 и 1975. Затова обърнах перспективата и разделих населението на 5 възрастови групи – деца, младежи, възрастни, напреднала възраст и пенсионери. На следната графика взимам смъртността на всяка група през 1960-та за база и показвам как се е променяла сред населението на същата възраст през всяка от следващите 55 години.

death3

Вижда се това, което коментирахме до сега – при децата има непрестанно подобрение, при младежите тенденцията е надолу с леко прекъсване през 90-те. При възрастните (30-45 г.) има подобрение през 60-те, но положенето се влошава силно през 70-те и 80-те. При хората в напреднала възраст (до 60 г.) влошаването е още по-голямо и започва дори по-рано. Пикът и при двете възрастови групи е през кризата през 1997-ма, след което има значително подобрение надолу. При най-възрастните (60+) влошаването продължава до 1983-ра, след което има леко, но непостоянно подобрение.

През последните 20 години сме копенсирали доста от влошаването на здравето и смъртността през 70-те и 80-те. При българите между 30 и 45 вече нивата са под тези през 1960-та. При младите и децата намаляват постоянно и вероятността да загубите дете е в пъти по-малка от баба ви или майка ви, например. При хората в напреднала възраст обаче смъртността все още е висока. Причините за това са доста. Несъмнено може да споменем неща като недобре работещата спешна помощ и замърсяването на въздуха. Също толкова важни са обаче нежеланието да се ходи на контролни прегледи (рак на гърдата, матката, простатата…), инатливото нежелание да се грижим за здравето си (абе какво ще ми каже толкова доктора), липсата на спорт и влошаване на общото здраве на сравнително ранна възраст (изживяла съм си живота аз; на 40 е нормално да имаш болежки). Все пак, не трябва да забравяме, че има подобрение в последните 10 години, така че навярно нещата се променят в правилната посока.

„И все пак намаляваме…“

Няма спор. Причината всичко изброено до тук да влияе толкова на общата смъртност е увеличаването на делът на хората в напреднала възраст от общото население. Причините затова са както бумът в раждаемостта през 50-те комбиниран с ниска детска смъртност (в сравнение с началото на века), така и емиграцията на младите в последните 25 години и намаляването на броят деца на семейство започнало в края на 70-те и стабилизирал се през 90-те.

Всичко това може да се изобрази със следната графика. Тя показва как дялът на българите между 30 и 60 (жълто и зелено) практически не се променя за 55 години. С увеличение на средната продължителност на живота има много повече българи над 60-те. Българите под 30 пък намаляват значително. В това няма никакъв спор. Това обаче не означава, че ще „изчезнем“. Трябва да вземем мерки, но надали някой си представя, че може да накараме българките да раждат по 3-4 деца. Има какво да се направи, но за това ще пиша в по-нататък.

death4

Свиване

Завръщане на християнството в политиката  

През отиващата си седмица се натъкнах на поучителен видеоматериал. Лентата представя Николай Бареков по черна тениска с образа на Левски, стиснал пред гърди занемарен калашник. По принцип него си го бива да вае символи. Съвсем наскоро се беше снимал как с изтънчена отегченост пие чай и разлиства Times на масичка в лондонско кафене, а сега – Левски и Калашников. Този човек е пълен с послания! С видеообръщението си отправя предупреждение към „статуквото“ да не яха народния гняв и в частност референдума на Слави, защото хората не са гласували на този референдум за нещо друго, а само за да се разкарат от политиката досегашните политици и най-вече онези „лъжци и предатели“, които са влезли в Народното събрание с образа на Бареков върху фланелките и после бързо са го изоставили. Иначе мажоритарността е нещо много хубаво, но е справедливо от нея да се ползва Бареков, а не Бойко Борисов.

В същото време другата телевизионна звезда – Слави Трифонов – трескаво районираше държавата на едномандатни райони, защото от ГЕРБ заговориха за ускорено приемане на същата тази мажоритарност в знак на уважение към „волята на суверена“: оставете ни нас, нас кучета ни яли, дайте да видим как да зачетем народа! Всъщност, г-н Борисов може и да си мисли, че ярката му политическа харизма го прави идеалният мажоритарен кандидат, може някой да му е казал, че по мажоритарния начин ще вкара повече депутати отколкото по пропорционалния, но едва ли това му е задача номер едно. По-скоро се стреми да изкара още някоя седмица на власт преди служебното правителство.

На този фон имаме и дежурен „нов проект“, какъвто неминуемо се появява в предизборни времена на мераци и надежди. През текущия предизборен сезон дежурният проект се нарича ДаБГ. Някои говорят, че това е втори опит за онзи проект на Радан Кънев, който се осуети от прекомерна предпазливост и преждевременно просияване на образа на Прокопиев. Кънев съвсем правилно реши да върви напред като се обяви за опозиция на Борисов, но пропусна не една, а две възможности да се заяви: при провала на съдебната реформа и при скандала с министрите на РБ от октомври миналата година. ДаБГ се създаде с общи приказки, без конкретна програма и без идеология. Изглежда се побояха да признаят дори пред себе си, че са либерална левица. Но пък ако бяха признали, щяха да направят проблематична подкрепата от страна на ДСБ (които неуморно говорят за себе си друго) и обирането на отломките от Реформаторския блок, а именно за тези отломки е битката. Жалко. Истината за ДаБГ е, че са някакви нерусофилски левичари, пореден опит да се изстиска нещо от латентния граждански патос на наемната интелигенция и либералстващата застаряваща младеж.

Онези пък, които получават рефлукс от космополитните лигавщини на левите либерали, се оглеждат към патриотическите измерения на политиката. Те демонизират световното, величаейки регионалното, като стигат дотам, че поставят под съмнение възрожденския порив към модерност и наваксване на изоставането от цивилизования свят. Те веят конски опашки и трикольори и се зъбят на тирана от хладни механи по описания от техния кумир Христо Ботев начин.

Изобщо, колкото и шарена да изглежда политическата картинка в навечерието на избори, при по-старателно вглеждане всеки ще види, че участниците в карнавала си приличат като родни братя-близнаци. Просто, като в Комедия дел арте, са се разбрали един да е Пулчинела, друг Панталоне, а трети Арлекино. Всички го виждат, но никой не търси причината. Ето защо, при всеки следващ политически цикъл комедията се завърта отначало, абсолютно същата като преди. Е, следващия път Бареков може да се яви вече не с калашник, а с противотанков гранатомет, но това не променя принципа. Само омерзението и отчуждението растат.

Очевидно е, че се възпроизвежда все една и съща схема с все едно и също говорене, едни и същи популистки лозунги и едни и същи обещания, за които всички знаят, че никой няма намерение някога да изпълнява. Тази схема, вместо най-накрая да донесе някакъв желан резултат, все повече се изражда и става все по-карикатурна. Очевидно принципът е изчерпан или изначално сбъркан. Очевидно трябва да се промени подходът към политиката и мисленето за политиката. Иначе няма да стане. Да, политиката винаги е носила и ще носи материални облаги на онези, които упражняват властта. Но в ново време тези облаги са се превърнали от приятно следствие и сладко съпътстващо обстоятелство в единствена самоцел. Политиците отиват във властта не да управляват, а за да лапат, или поне ширещото се мнение е такова. И ние сме идейно изчерпани и неспособни да променим това положение (или мнение), въпреки да виждаме, че то не може да продължава дълго.

Затова все по-често и с все по-голям интерес се обръщаме към християнството и неговата координатна система, когато мислим за политика. Не, не става дума за теокрация или за доминиране на държавата от Църквата – това ще се окаже твърде голямо изкушение преди всичко за самата Църква. Става въпрос в политическото мислене да се приложат основни философски възгледи на християнската цивилизация, помогнали ѝ да стане това, което е.

1. За индивидуализма и центъра на света. Ако не искате, недейте да слагате Бог в центъра на координатната система, в която подреждате нещата от живота, но поне извадете себе си оттам. Човекът не е център на света, не е мерило за всички неща. Това грешно убеждение, приложено в политиката, води до плачевни резултати. Безогледният кариеризъм на професионалните политици, партийното и парламентарно номадство, безпринципните задкулисни пазарлъци – всичко това е израз именно на схващането, че политиката се прави от горди индивиди, кой от кого по-съвършен. Няма дълг към някого или нещо, няма отговорност, няма мисия. И как ще има, когато най-важното от всичко е твоят огромен АЗ!

2. За любовта. Евангелието казва, че основният закон на човешкия живот е да обичаме ближните като себе си, а Бог повече от себе си. От закона за любовта произтичат всички добродетели, а неговото отхвърляне ражда себелюбието, от което пък произтичат всички пороци. Кратко и ясно. Да преведем това на политически език и да се попитаме: кой политик, коя партия обича нещо колкото себе си, да не говорим повече от себе си? О, да! Те всички казват, че обичат избирателите, народа и родината много повече от себе си, защото в паметта им е останало нещо от универсалния закон за любовта. Но думите са така драматично далеч от видимите дела, че тези, които ги изричат, стават смешни и отвратителни. Самолюбието обрича политиката на корумпираност и прави възможен олигархичния модел – проследи произхода на парите, за да видиш къде са деловите интереси. А те и единствено те определят политиките, когато гледаш властта през очите на самолюбието. Ако политиката наистина беше любов и загриженост към другите като към себе си, нямаше да е така.

Освен всичко останало липсата на любов води до омраза. Вижте само как е прието да се говори за политика! Всяко нещо, всеки човек има добри и лоши черти, добри и лоши постъпки, заслуги и падения. Но когато говорим за политика в медиите или, Боже опази!, в социалните мрежи (слагам и себе си в това число), ние се спираме само на лошите черти, лошите постъпки и паденията. Така искаме да изкараме себе си добри и превъзхождащи останалите, ако не интелектуално, то поне морално. А самопревъзнасянето е вид самолюбие, отхвърляне на любовта.

3. За генералната цел. Нашето официално схващане е, че целта пред нас е да живеем все по-богато и все по-безгрижно, с все по-изтънчени забавления и с все по-гарантирани от държавата права и свободи. Това е в основата на всяка съвременна политическа програма, без изключения. За своя задача политиката припознава да осигури всичко това, защото така се очаква от нея. Когато не успее (често по съвсем обективни причини, защото очакванията са огромни, а обещанията – фантастични), тогава към Парламента започват да хвърчат яйца и гнили домати. Християнството има друго схващане за света и живота на човека в него. То не смята, че охолството и наслажденията са самоцел. За него хоризонтът е много по-далечен и залогът много по-голям – Вечността. Тя се постига чрез нравствено усъвършенстване и богоуподобяване на човека. Хайде, да оставим настрана уподобяването, то за мнозина модерни хора е трудно и плашещо. Но нека запазим някакъв стремеж към нравствено усъвършенстване. Даже ей така, за спорта. Общество, чиито членове са заети да се мразят и да си завиждат един на друг, е болно. Човек, който вярва, че всичко, което има да се случва, ще се случи за някакви си по-малко от 100 години и после – нищо, такъв човек е припрян и нещастен. Християнството е друго, за него човекът е безсмъртен. Той е чужденец в този свят, защото е гражданин на Царството Божие. Човекът е тук временно и не си заслужава да полага безсмъртната си душа за преходните блага на този свят. Ако гледаш по този начин на себе си, ще се промени както личният ти живот, така и общественият, а оттам и политиката.

Политиката и политиците не са нещо извън нас. Не са някакви поробители, дошли да ни вгорчат живота на нас – прекрасните. Политиците, това сме ние в някакво свое временно качество, а политиката – синтезиран израз на нашия мироглед. Ако този мироглед си спомни, че в основата си е християнски и спре да се съпротивлява на своята природа, резултатът ще е възхитителен.

Сега мога да си представя какви коментари ще последват от хора, за които християнството е трудно и като проумяване, и като норма на поведение. Спокойно, недейте да бъдете религиозни, щом не искате. Но опитайте да приложите в светския си живот принципите на християнството, както се е правило в Европа допреди по-малко от век, въпреки индустриалната модерност. Тогава ще видите колко по-лесно ще организирате прилично и достойно общество с прилични нрави и даже с онези земни блага, за които толкова мечтаете. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Свиване

Лекции по руска литература – брой 55  

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2. „ИДИОТ“ (1868 г.) - 1. „БЕСОВЕ“ (1872 г.) - 1. „БРАТЯ КАРАМАЗОВИ“ (1880 г.) - 1. IV. ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1828-1910) - 1.

“АНА КАРЕНИНА“ (1877 г.) ) - Сюжет - 1, 2, 3.

4

Той (Льовин) вървеше по пътечката към пързалката и си казваше: „Трябва да не се вълнувам, трябва да се успокоя. Какво си се развълнувало? Защо? Мълчи, глупчо!“ — обръщаше се той към сърцето си. И колкото повече се мъчеше да се успокои, толкова по-силно секваше дъхът му. Срещна го един познат и му извика на име, но Левин дори не го позна. Приближи се до хълма, дето гърмяха веригите на спущащи се и издигащи се шейни, кънтяха пързалящи се шейни и звучаха весели гласове. Направи още няколко крачки и пред него се откри пързалката, и веднага посред всички пързалящи се позна нея.

Той разбра, че тя е тук по радостта и страха, които обзеха сърцето му. Тя бе застанала, разговаряйки с една дама, на противоположния кран на пързалката. Нямаше сякаш нищо особено нито в облеклото, нито в позата й; но Левин можеше така лесно да я познае сред тая тълпа, както розов храст сред коприва. <...> През тоя ден от седмицата и по това време на деня на пързалката се събираха хора от един кръг, все познати. Тук имаше и майстори на пързалянето, които се перчеха с изкуството си, и такива, които се учеха със столове, с плахи несръчни движения, и момчета, и стари хора, които се пързаляха със здравословна цел; те всички се струваха на Левин избрани щастливци, защото бяха тук, близо до нея. Всички пързалящи се сякаш съвсем равнодушно я надпреварваха, настигаха я, дори говореха с нея и съвсем независимо от нея се веселяха, като използуваха отличния лед и хубавото време.

Николай Шчербацки, братовчед на Кити, седеше с късичко палто и тесни панталони на една пейка, с кънки на краката, и като видя Левин, му извика:

- А, първият руски майстор на кънки! Отдавна ли сте дошли? Ледът е отличен, слагайте кънките!

— Та аз и кънки нямам — отвърна Левин, като се чудеше на тая смелост и безцеремонност в нейно присъствие и не я изпущаше от очи нито за миг, макар че не я гледаше. Той чувствуваше, че слънцето се приближава към него. Тя беше в ъгъла и като стъпи несигурно с тесните си крачка във високи обувки, с явна нерешителност се пързаляше към него. Едно момче с руско облекло, което отчаяно махаше с ръце и се превиваше към земята, я надминаваше. Тя се пързаляше не съвсем сигурно; извадила ръце от малкия си маншон, който висеше на шнурче, тя ги държеше готови и гледаше Левин, когото бе познала, усмихваше се и нему, и на своя страх. Когато завиването свърши, тя се засили с пъргавото си краче и се хлъзна право към Шчербацки; и като се улови с ръка за него, усмихната кимна към Левин. Беше по-хубава, отколкото той си я представяше. <...> но онова, което винаги го поразяваше в нея като нещо неочаквано, беше изразът на очите й — кротки, спокойни и правдиви... <...>

- Отдавна ли сте тук? — каза тя и му подаде ръка. — Благодаря — прибави тя, когато той вдигна кърпичката, която бе паднала от маншона й. (Толстой следи внимателно своите герои. Той моделира техните думи и жестове, но те придобиват собствен маниер на говорене и движение в света, който е създал за тях. Разбирате ли? Струва ми се, че да.)

- Не знаех, че се пързаляте с кънки, и то прекрасно.

Тя внимателно го погледна, сякаш искаше да разбере причината за смущението му.

- Вашата похвала е много ценна. Тук и досега всички разправят, че сте най-добрият майстор на кънки — каза тя, като отърсваше с малката си ръка в черна ръкавица иглиците от скреж, паднали върху маншона й. (Отново леден щрих.)

- Да, едно време се пързалях със страст; искаше ми се да стигна до съвършенство.

- Изглежда, че вие правите всичко със страст — каза тя и се усмихна. — Много ми се иска да видя как се пързаляте. Хайде, сложете кънки и елате да се пързаляме заедно.

„Да се пързаляме заедно! Нима това е възможно?“ — мислеше Левин, като я гледаше.

- Ей сега ще сложа — каза той. И отиде да си сложи кънки.

- Отдавна не сте идвали към нас, господине — каза прислужникът на пързалката, като крепеше крака му и завинтваше кънката на тока. — След вас между господата няма вече такъв майстор на пързаляне. Добре ли е така? — каза той, като изопваше ремъчката.

Малко по-късно "един от младежите, най-добрият от новите майстори на пързаляне, с цигара в уста, с кънки, излезе от кафенето, затича се и се спусна надолу по стъпалата, като тропаше и подскачаше. Той се хлъзна надолу и без да измени дори свободното положение на ръцете си, започна да се пързаля по леда.

- А, това е нов номер! — каза Левин и веднага хукна горе, за да направи и той тоя номер.

- Да не се пребиете, за това трябва навик! — извика му Николай Шчербацки.

Левин се изкачи на стъпалата, затича се отгоре о всичка сила и се спусна долу, като пазеше при това необикновено движение равновесие с ръцете си. На последното стъпало той се закачи, но едва докосна леда с едната си ръка, направи силно движение, запази равновесие и засмян полетя нататък".

Ние присъстваме на обяд, две години след като Кити е отказала на Льовин, на прием в дома на Облонский. Отначало трябва да цитираме малкия откъс за хлъзгащата се гъба.

- Казаха ми, че вие сте убили мечка? — обади се Кити, като се опитваше напразно да набоде на вилицата си една непокорна, хлъзгаща се гъба и раздрусваше дантелите си, през които се белееше ръката й. (Великолепно е зрението на великия писател, който винаги е на ясно какво ще предприемат в следващия момент неговите живи кукли.) - Нима по вас има мечки? — прибави тя, полуизвърнала към него прелестната си главичка, и се усмихна".

А сега преминаваме към знаменитата сцена с тебешира. След обяда Кити и Льовин остават за малко сами.

"...Кити пристъпи до нагласената маса за игра на карти, седна и като взе едно парче тебешир, започна да чертае раздалечени кръгове по новото зелено сукно.

Те възобновиха разговора, който се водеше през време на обеда: за свободата и занятията на жените. Левин беше съгласен с мнението на Даря Александровна, че едно момиче, което не се е омъжило, може да си намери женска работа в семейството. Настъпи мълчание. Тя все чертаеше с тебешира по масата. Очите й блестяха с тих блясък. Като се поддаваше на настроението й, той чувствуваше в цялото си същество все по-нарастващ порив на щастие.

- Ах, аз нашарих цялата маса! — каза тя, остави тебешира и направи движение, сякаш искаше да стане.

„Как ще остана сам без кея?“ — с ужас помисли той и взе тебешира.

- Чакайте — каза той и седна до масата. — Отдавна исках да ви питам нещо.

Той я гледаше право в ласкавите, макар и уплашени очи.

- Моля, питайте.

- Ето — каза той и написа началните букви: к, м, о: т, н, д, с, з, т, и, и, с, т? Тия букви означаваха: „Когато ми отговорихте: това няма да стане, значеше ли това никога или само тогава?“ Нямаше никаква вероятност, че тя ще може да разбере тая сложна фраза: но той я погледна така, сякаш животът му зависеше от това, дали тя ще разбере тия думи.

Тя го погледна сериозно, а след това подпря намръщеното си чело върху ръката и започна да чете. От време на време го поглеждаше и го питаше с поглед: „Същото ли е, което мисля?“

- Разбрах — каза тя и се изчерви.

- Коя е тая дума? — попита той, като показваше буквата н, която означаваше думата никога.

- Тая дума значи никога — каза тя, — но това не е истина!

Той бързо избърса написаното, подаде й тебешира и стана. Тя написа: т, н, м, д, о, и. ("Тогава не можах да отговоря иначе" - бел. П. Н.) <...>

Той я погледна въпросително, плахо.

- Само тогава ли?

- Да — отвърна усмивката й.

- Ами с… Ами сега? — попита той.

- Добре, ето прочетете. Ще кажа това, което бих искала. Много бих го искала! — Тя написа началните букви: д, з, и, д, м, п, з, с. Това означаваше: „Да забравите и да ми простите за станалото.“

Всичко това е малко пресилено. Макар че любовта върши чудеса, съединява краищата на пропастите между хората и може да се съпровожда от случаи на умилителна телепатия, това детайлно четене на мислите не много убедително. Но жестовете на героите са прелестни и цялата сцена е художествено оправдана.

(Следва)

БЕЛЕЖКА: Поради това, че цитатите (в курсив) са по превода на Георги Жечев, има разминавания в начина, по който са изписани някои имена на героите. Това създава несъответствия, но не мога да преведа например Лёвин (произнася се Льовин) като Левин, а от друга страна не мога да поправям чуждия превод. (Павел Николов)

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:

БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

януари 13, 2017

Свиване

Младотурската политика спрямо българите в Македония през изтеклата 1910 г. - 2  

Любомир Милетич от Щип, Вардарска Македония - "Младотурската политика спрямо българите в Македония през изтеклата 1910 г.", публикувано във в-к "Дебърски глас", год. II, бр. 31-42, София, 1911 година

Обработил от PDF в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: ПЪРВА

Тази само постъпка на турските власти, която аз мога да оценя най-обективно, понеже в случая зная до потънкости всичката невинност на пострадалите и всичката преднамерена лъжовност на турското военно изключително правосъдие, е достатъчна за мене, за да кажа, че е свършено вече с всички опити за мирен конституционен живот в Турция.

Но и без това младотурците през изтеклата година толкова прегрешиха против законите та страната, против собствената си чест, тай тържествено ангажирана в негласния договор, що свързваха с християнските си поданици, когато поискаха тяхната морална и материална помощ, и най-сетне против човещината, щото всичко сторено от тях през изтеклата година се слива в един общ вик против тяхното управление.

И наистина, какво ли не извършиха младотурците през тая фатална и за тях година, за да ни сплашат, да ни отблъснат от себе си, от държавата си, от името си!

Вие всички заедно с цялото наше общество сте следили ужасите, на които бяха подложени множество наши сънародници ту в цели околии, ту на по-големи или по-малки групи, ту по единично все по повод на обезоръжаването на населението.

Ако биха се изредили всичките печални случаи от тоя род, би се нанизал нескончаем поменик на наши мъченици през изтеклата година. Ще спомена само една малка част от тая наша мартирология, тук в тоя храм на науката, гдето трябва истината само да се казва, гдето се учим само истината да ценим.

* * *

През април се почнаха в Ениджевардарско изтезанията за оръжие и за съчувствие на четничеството.

Ето какво казват в едно писмо няколко селяни от Ениджевардарско, които тогава бяха задържани в солунския затвор: "Подписаните селяни от с. Личараново, Гропино и Свети Георги (Ениджевардарска каза, Солунски вилает), предвид на тежките мъки и побои, що изтеглихме по селата ни от страна на (...две непонятни думи...) и ениджевардарския каймакамин Фуад бей, за да подпишем от по-рано приготвен махзар, в който се обвиняват някои граждани, явяваме публично истината:

Ние днес сме живи, благодарение че се разписахме на обвинителния акт срещу гражданите. Нашето разписване стана по един нечуван варварски начин и то освен гдето ни съсипаха с бой, но и с пушки над главата ни се заканваха. Обаче днес, като затворници, свободни от всякакви изнасилвания, публично заявяваме за знание на всички братя отомани, че ние подписаните не сме имали нищо общо компрометиращо с гражданите, нито пък някаква среща сме имали, даже и не познаваме някои, защото никога не сме ги виждали..." Саморъчно подписали: поп Атанас, Ив. Гилев и Петър Гущер.

От с. Свети Георги е бил бит по краката на 15 май старецът Тане Георгиев; побоят се е повторил на другия ден през нощта.

Ужасно са бити в село Липариново Дине Чурлинов и сина му Тоде, на единия от тях били счупени ребрата. Също тъй са изтезавани Георги Тодоров от Свети Георги и Танас Папаскин от Липариново.

От Ениджевардарско били задигнати 10 души граждани и вързани били докарани в Липариново, за да бъдат изтезавани там (такава е била практиката - арестувани от едно село се завеждали в друго и там били подлагани на мъки), защото уж според споменатото по-горе, насила изтръгнато показание от селяните, те образували под председателството на учителя Бандов "тайна революционна организация". В село Липариново се е намирала комисията по събиране на оръжието. И тук били разпитвани и мъчени, сетне разкарвани и по други села, докато най-сетне някои от тях, премного изтезавани, били оставени свободни, да се церят както знаят.

Ето как е ставало изобщо мъчението: арестуването туряли в някой зимник и първом самите офицери почвали побоя, а продължавали войниците. След това войници с крака тъпчели битите.

Друг вид изтезание: поставят нещастника да седи на стол и го принуждават да си простира ръцете и краката, по които немилостиво удрят. Когато почне да тече кръв из устата или носа, събличат страдалеца, обливат го с вода, завиват го и го държат под стража четири-пет дена, докато се посъвземе малко, и го пускат.

Тия факти бидоха констатирани от една комисия, назначена от солунския валия, и той се принуди да уволни ениджевардарския каймакамин Фуад бей. Но тая мярка не е помогнала твърде; и след това били бити селяни в селото Свети Георги, които на 19 май били представени в най-окаяно състояние, съвсем осакатени, на солунския валия, та по негова заповед били изпратени в болницата на лекуване.

Берско. В Берско особено се отличил с безчовешка жестокост берският юзбашия. След като "авджи табори" прибрали оръжието, бити са до смърт в село Янчища: В. Пирпилещов, учител, и свещеникът Гр. Генев, Алексо Търпчев, Диме Карагьозов, Георги Донев.

В село Цървор са бити: Васил Саранда, синът му Бойче и Миче Саранда. Последните са бити на 1 май в къщата на Г. А. Динов в с. Янчища; в Долно Копаново са бити: Георги Тръпчев и Яне Канела, а арестувани са 17 души.

Подобни изтезания за уж непредадено оръжие са станали и в Дойранско: под командата на забитина жертвите били бити първом по рамената, после по бедрата и най-после по стъпалата.

Поради ениджевардарските изтезания беше се възмутил дори и солунският младотурски вестник "Иени асъръ", който в бр. 185 се изрази, че действията на властите в ениджевардарско "напомнят действията на миналия деспотичен режим".

Нека споменем, че на 21 април селяните Тано Гоцев, Зафир Стоянов, Христо Линков и Георги Христов от село Мързен (Гевгелийско) телеграфически помолили Далчев, български депутат в турския парламент, да се застъпи за тях пред властите заради нанесения им побой от колъагасъ Юсуф Ефенди, който на самия Великден, на 20 април ги хванал и в училището ги подложил на бой, за да предадат някакви си оръжия.

След тия прецеденти населението и в съседните области, изтръпнало от ужас, чакало своя ред. Комисиите и в Гевгелийско така са продължили да събират оръжие и тежко томува, който не е можел да предаде толкова пушки, колкото не искали от него. В гевгелийското село Конско от бившия четник Ильо, след като предал пушката си, искали още една манлихерова пушка и понеже не предал такава, премазали го с бой. Така и Иван Мърванов от с. Зърново (Неврокопско), жестоко изтезаван четири нощи наред, паднал на смъртно легло, повръщал кръв.

На 5 юли в с. Дивля, Скопска каза, били извършени най-жестоки изтезания над двадесет и пет души по инквизиторски начин: вързани били двете им ръце с нарочно донесени от Скопие въжета, които се прекарвали на една тояга откъм гърба на жертвата; около тая тояга двама войници навивали въжето така, щото да могат мишците да се доближат колкото се може повече отзад, а гръдният кош да се издуе; през туй време войници и стражари бият жертвата с каквото завърнат - с дипчици, с тояги, юмруци и ритници.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Отделните части на документа заедно можете да видите ТУК.

2. Документа в PDF формат можете да видитеТУК.

3. Още обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

4. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".

5. ЗА АВТОРА: Роденият в град Щип акад. проф. д-р Любомир Георгиев Милетич (1863-1937, София) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята. Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.

януари 12, 2017

Свиване

Как не спечелих от собствената си неизбежна и предстояща във времето смърт  

--Жена ми, нали знаеш, че един ден всички ще умрем – изричам аз тази мъдрост и паля нова цигара.
Светът е прекрасен, цялото ми същество ликува, усещането за щастие е направо непоносимо. По тази причина се старая да си придам съвсем небрежен вид. Дори пускам няколко колелца и разсеян поглед, обхождащ кухничката, все едно не съм си у дома.

Категории: 
Свиване

Как не спечелих от собствената си неизбежна и предстояща във времето смърт  

--Жена ми, нали знаеш, че един ден всички ще умрем – казвам аз и паля нова цигара.
Светът е прекрасен, цялото ми същество ликува, усещането за щастие е направо непоносимо. По тази причина се старая да си придам съвсем небрежен вид. Дори пускам няколко колелца и разсеян поглед, обхождащ кухничката, все едно не съм си у дома.

Категории: 
Свиване

Добри икономически новини  

Днес много добри икономически новини:
– износът на България расте с 15% през ноември
– Германия отчита през 2016 най-високия икономически растеж от 5 години насам
– европейската индустрия рязко се ускорява до 3.1% растеж през ноември
– а българската индустрия расте с 4.3%, най-бързо от 17 месеца насам

The post Добри икономически новини appeared first on Блогът за икономика.

Свиване

За Еврозоната без страсти  


През последните 6 години темата за присъединяване на страната ни към Еврозоната се е превърнала като лайтмотив за българските политици и икономисти. Винаги се намират желаещи за внимание, които през няколко месеца да повдига в медиите темата и да представят въвеждането на единната европейска валута като панацея срещу всички неуредици в България. Безспорно при нормално функциониране на Еврозоната, тя може да генерира много ползи за икономиката ни. 

На първо място членството на страната ни би дало отражение в намаляване на риска и съответно на лихвените равнища, на които България ще може да се финансира от пазарите. Освен това ще останат и повече средства на разположение на банките следствие на намаляването на задължителните минимални резерви, които в момента БНБ изисква от тях да поддържат. Според изискванията на Европейската централна банка (ЕЦБ), минималното ниво за адекватност на капитала трябва да бъде 4,5%. В България към това ниво БНБ прибавя допълнителни 5,5 пр. п. и така минималното ниво става 10%. С други думи, банките в България са задължени да разполагат с два пъти повече капитал от тези в Еврозоната. Вследствие на присъединяването ни към нея ще има освобождаване и на част от валутните резерви, тъй като сега средствата в обръщение трябва да имат 100% покритие в БНБ.

За консервативното българско общество тези плюсове по-скоро ще бъдат изтълкувани като разхлабване на контрол над финансовата система, а не като нереализиран потенциал, който страната ще усвои. Все пак белезите от КТБ са дълбоки и все още не са избледнели.

Стъпка по стъпка

Доста често присъединяването на България към Еврозоната се представя като въпрос на едно просто решение на Парламента. Това обаче изобщо не е така. Освен пълното политическо разбиране и желание за приемане на еврото, трябва страната и да бъде одобрена и допусната до валутния съюз. Страните, които планират да се присъединят към Съюза, трябва да приведат много аспекти на своето общество – социални, икономически и политически – в съответствие с тези на държавите-членки. Преди дадена държава-членка да може да въведе еврото, тя трябва да изпълни някои икономически и правни критерии.

Съществуват 4 икономически критерия за конвергенция. Ценова стабилност. Размерът на инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта размера на инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели. За месец ноември месечната инфлация на страната е 0%, а на годишна база се отчита дефлация с 0.5%. Следващият критерий е стабилни и устойчиви публични финанси. Държавният дефицит не може да бъде по-висок от 3% от БВП. Държавният дълг не може да надвишава 60% от БВП. В нашият случай се очаква страната дори да регистрира бюджетен излишък към края на 2016 г., а дългът е под 30%. Другите критерии са стабилност на валутните курсове и дългосрочни лихвени проценти. Тъй като в България е въведен валутен борд и левът е обвързан с еврото, то тези два критерия са автоматично изпълнени. Към момента по всичко личи, че критериите за кандидатстване в Еврозоната са изпълнени. Това обаче не осигурява автоматичен прием на България.

На база тези изпълнени критерии, страната ни може да подаде намерение за присъединяване към валутния съюз и ще попадне в така наречената „чакалня”. Страната кандидат участва във валутния механизъм ERM II в продължение на най-малко 2 години. През това време трябва да се покаже, че страната може да продължи да покрива икономическите критерии в по-дълъг времеви хоризонт.

Максимален времеви период, в който конкретна страна може да престои в ERM II няма. Това означава, че дори и да се кандидатства през 2017 г. за приемане на еврото, то това може и да не стане факт доста дълго време. Особено вземайки предвид тежката политическа криза, в която се намира страната и липсата на консенсус между политическите сили по много въпроси.

Едно плюс едно не винаги е две

От друга страна състоянието на самата Еврозона въобще не е цветущо и редица страни в нея все още са като бомби с часовников механизъм. След практическия фалит на Гърция и тежките проблеми с високата задлъжнялост на, Белгия, Испания и Италия, дойдоха сериозните трусове в банковите им системи. Лошите заеми в Италия възлизат на 360 млрд. евро, а ЕС не позволи на Рим директно да предприеме мерки за спасяване на финансовите институции. Тези тежки проблеми показват, че в Еврозоната бушува ураган, чийто край е все още неясен и далеч във времето. Това от една страната прави ЕЦБ доста предпазлива от гледна точка на присъединяване на нови страни преди да бъдат решени вътрешните проблеми на валутния съюз. От друга желанието на страната ни да се присъедини към Еврозоната в този момент означава по-скоро влизане в буря, която може да помете малката ни икономика и да я постави в дълга рецесия.

Както се вижда моментът за присъединяване на България към Еврозоната не е особено добър и това не трябва да се превръща в самоцел или да се използва в популистки тези. Все пак нека подчертаем дебело, че влизането в Еврозоната само по себе си не ускорява икономическия растеж, нито сваля автоматично лихвите по кредитите, отпускани от банките, тъй като това зависи от общото състояние на икономиката. Конкурентоспособността на дадена страна също не зависи от това дали е в Еврозоната и какъв е валутният й курс, а от по-фундаментални фактори като производителност и инвестиции.

Влизането в този момент в Еврозоната най-вероятно ще означава, че България ще трябва да подпомага финансово доста по-големи страни като Италия, за да разрешат техните финансови проблеми. Именно носенето на солидарна отговорност между страните във валутния съюз провокира вече дискусии в някои дали има смисъл да бъдат част от съюз, в който дисциплинираните трябва да плащат сметката за липсата на дисциплина и разточителството на други. Всичко това навежда везните в полза на това, че бързането на България към Еврозоната не би било ход, който ще донесе позитиви за икономиката ни, а по-скоро нови задължения.

Ето защо най-полезното, което може да направи страната ни в момента е да изчака проблемите в Еврозоната да бъдат решени или поне да бъдат ясни стъпките за тяхното решаване, преди да поеме курс към въвеждане на единната европейска валута. А и нека не забравяме, че дори и към момента българският лев е обвързан пряко с еврото посредством действащият валутен борд.


Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.




Свиване

Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 9  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА , ТЪРГОВЕЦЪТ

КОЗЕТО ЛИЦЕ

(LA FACCE DE CRAPA)

Осма забава от първия ден

ДЪЩЕРЯ НА СЕЛЯНИН, ДАРЕНА ОТ ФЕЯ, СТАВА ЖЕНА НА КРАЛЯ. НО СЕ ОКАЗВА НЕБЛАГОДАРНА КЪМ ТАЗИ, ОТ КОЯТО Е ВИДЯЛА ТОЛКОВА ДОБРИНИ, И ЗА НАКАЗАНИЕ ПОЛУЧАВА КОЗЕ ЛИЦЕ. ЗАТОВА, НАМРАЗЕНА ОТ МЪЖА СИ, ПРЕЖИВЯВА МНОГО ЗЛОПОЛУЧНИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ. НО ПОСЛЕ, НАХОКАНА ОТ ЕДИН ДОБЪР СТАРЕЦ, СЕ СМИРЯВА, ВРЪЩА СИ ОТНОВО СВОЯ ОБЛИК И ПЕЧЕЛИ ПАК ЛЮБОВТА НА МЪЖА СИ.

Едва Чула завършила своята приказка, сладка като захар, Паола, която трябвало да поеме топката, започнала да разказва:

- Всички лоши постъпки, които хората вършат, имат отделни основания: или недоволство, което тласка към тях, или нужда, която лишава от съвест, или любов, която прави очите слепи, или ярост, която разпалва сърцето. Но за неблагодарността няма оправдание, нито лъжливо, нито истинско, на което да може да се опре. И този порок е толкова отвратителен, че пресушава фонтана на милосърдието, гаси огъня на любовта, препречва пътя на благодеянията и посява в душата на оскърбения гадене и горчивина, както ще видите от приказката, която ви предлагам да чуете. .

Живял някога един селянин, който имал дванадесет дъщери, защото добрата стопанка на къщата, Чекуца, майка им, раждала всяка година по едно момиче. И бедният човек, за да преживява семейството му, се наемал всяка сутрин да работи в полето. И не се знае кое било повече: потта, която проливал по земята, или слюнката, която плюел върху загрубелите си длани. Но с нищожната печалба успявал да нахрани своите момичета така, че поне да не умрат от глад.

Една сутрин той копаел земята в подножието на една планина, която била съгледвач на другите планини и надигала глава над облаците, за да разузнае какво става във въздуха. А в планината имало една пещера, толкова дълбока и тъмна, че даже Слънцето се страхувало да влезе в нея. От пещерата излязла една зелена змия [1], голяма колкото крокодил. Бедният селянин така се уплашил, че нямал сили да избяга от разтворената уста на ужасното животно и зачакал края на земните си дни.

Но змията се приближила и казала: "Не се страхувай, добри човече, защото не съм тук да ти причиня някаква злина, а за твое добро". Като чул това, Мазанело (това било името на селянина), паднал пред змията на колене и казал: "Сеньора, както и да се казваш, аз съм в твоите ръце. Ти си благородно и добро същество и сигурно ще съжалиш нещастника, в чийто дом плачат дванадесет момичета, а той заради тях ден и нощ не изправя гръб". "Именно затова - казала змията - дойдох да ти помогна. Донеси ми утре сутринта най-малката от дъщерите ти, защото искам да я отгледам като моя дъщеря и ще се грижа за нея повече от живота си".

Нещастният баща, като чул това, се смутил много, като крадец, заловен на местопрестъплението. Защото щом чул, че змията иска дъщеря му, при това най-малката, си помислил, че тази работа не е чиста и че змията иска да получи малката като лека закуска за възбуждане на апетита.

И си казал: "Ако ѝ дам дъщеря си, ще ѝ дам душата си, ако откажа, ще вземе мене. Ако отстъпя, ще изтръгне светлината от очите ми, ако не отстъпя, ще ми изпие кръвта. Ако се съглася, ще откъсне парче от мене, ако не се съглася, загубен съм. Какво да правя? Кое да избера? Кого после ще укорявам? Какъв лош ден ми се падна! Какво нещастие стовари върху мене небето!"

Докато си мислел така, змията казала: "Решавай по-бързо и направи това, което ти казах, че само парчета ще останат от тебе. Щом го желая, така ще бъде". Като чул тази присъда и не знаел на кого да се оплаче, Мазанело се върнал вкъщи много опечален. Целият пожълтял, той приличал на болен от иктер и Чекуца, като го видяла подобен на суха слама, обезкрилен, със сдавено гърло, измъчван от нещо, започнала да го разпитва: "Какво се е случило, мъжо? Скара ли се с някого? Или срещна съдебния пристав? Или ти умря магарето?" "Нищо подобно - отвърнал Мазанело. - Но една рогата змия отначало беше любезна с мене, а сега ме заплаши, че ако не ѝ занеса най-малкото ни момиче, ще ме направи на нищо. И ми се върти сега главата като мотовилка, не зная каква риба да ловя! От една страна ме мъчи любовта, от друга грижата за себе си. Обичам много моята Ренцола, но обичам много и живота си. Ако не откъсна тази моя половинка, цялото ми тяло ще си замине. Посъветвай ме, моя Чекуца, ще направо е свършено с мене".

Като чула това, жена му казала: "Кой знае, мъжо, дали тази змия няма да донесе щастие на дома ни? Кой знае дали тази змия не е неминуема гибел [2] за нашата мизерия? Виж какво, най-често сами се удряме с брадвата по крака и когато ни трябва поглед на орел, за да различим доброто, което ни се пада, в очите ни се спеска мъгла, а когато трябва да го хванем, ръката ни се вдървява. Затова отивай, занеси я на змията, защото сърцето ми казва, че това ще е на късмет за нашето бедно момиче".

Тези думи убедили Мазанело и на сутринта, щом Слънцето избелило с четката на лъчите си небето, замърсено преди това от мрака на Нощта, той взела детето на ръце и го понесъл към пещерата. Змията, която гледала отдалече как се приближава селянинът, излязла да го посрещне от леговището си, взела момичето, дала на бащата кесия с пари и му казала: "Върви, с тези пари ще можеш да омъжиш другите си дъщери и живей безгрижно, защото Ренцола си намери и баща, и майка. Щастлива е тя, че ѝ се падна такъв добър жребий!"

Мазанело, много радостен, благодарил на змията, хукнал при жена си, разказал ѝ за случилото се и показал парите. С тях оженили другите дъщери, а и за двамата останал достатъчно сос, за да преглъщат по-лесно коравия хляб на живота.

А змията, като взела Ренцола, ѝ показала един прекрасен дворец, където я завела и отгледала сред всякакви красоти и скъпоценности, все едно била кралица. Всичко имало на масата ѝ, даже от мравка мляко! Хранела се като графиня, обличала се като принцеса, прислужвали ѝ стотици девойки, внимателни и умели. Под тези добри грижи тя израснала бързо като стройно дърво.


И се случило така, че кралят отишъл на лов в гората, а там го застигнала нощта. Като не знаел къде да преспи, видял светлина от двореца и изпратил там слугата си да помоли стопаните за подслон. Когато слугата влязъл в двореца, змията, която приела предварително образа на прекрасна девойка, го изслушала за какво е изпратен, и казала, че в този дом ще се радват много на госта, защото имат достатъчно хляб и ножове.

Като чул отговора, кралят отишъл в двореца и бил приет достойно. Посрещнали го стотина пажове със запалени факли, като при погребение на знатна особа, други стотина понесли чинии към масата, бързайки като санитари към ложето на болен, още стотина свирели виртуозно пред него на множество инструменти. Но най-хубава от всички била Ренцола, която подавала на краля напитки с такава грация, че той пиел повече любов отколкото вино.

Когато приключили и масата била вдигната, кралят отишъл да почива, а Ренцола му събула чорапите от нозете така, че заедно с тях му изтръгнала и сърцето от гърдите. Кралят, като чувствал до самия край на пръстите си, които докосвала прекрасната ръка, как се качва по жилите му и овладява душата му любовната отрова, и като се опитвал да намери противоотрова за една такава красота, извикал феята - стопанката на двореца - и я помолил да му даде Ренцола за жена. А тя, като се грижела повече от всичко на света за благото на Ренцола, дала съгласието си, а освен това и подарък от седемдесет милиона в злато.

Ликувайки от този успех, кралят си тръгнал заедно с Ренцола. Изпълнена с възторжени чувства, без всякаква мисъл да благодари на феята за всичко, което направила за нея, тя последвала мажа си и не ѝ казала даже най-малка признателна дума. Като видяла тази неблагодарност, вълшебницата я проклела да ѝ стане лицето като на коза. Едва изрекла това, лицето на Ренцола се удължило в козя муцуна със стърчаща брада, челюстите ѝ се стеснили, кожата ѝ загрубяла, покрила се с козина и завитите на главата ѝ плитки се превърнали в остри рога.

Смаял се при тази гледка нещастният крал, не разбирайки какво се е случило с нея, защо красотата, която би стигнала за две хубавици, претърпяла такава промяна и, въздишайки и ридаейки, казал: "Къде отидоха косите, които ме обвиваха? Къде изчезнаха очите, които ме пронизваха? Къде е устата, която беше примка за душата, капан за духа, мрежа за сърцето? А сега какво? Трябва ли да се оженя за една коза и да приема титлата козел? Трябва ли да се унизя до такава степен, че да паса заедно с нея във Фоджия [3]. Не, не! Не искам сърцето ми да бъде разбито заради едно козе лице, заради това животно, което с маслините на своите изпражнения ще ме държи в постоянна беда, по-лоша и от война!"

Като казал така, изпратил след пристигането си в двореца Ренцола да живее в кухнята заедно със слугинята и дал на двете еднаква мярка лен със заповед да приключат с него до края на седмицата. Послушната слугиня започнала веднага да чепка лена, да преде прежда, да я намотава на мотовилката, с една дума - да работи така, че до събота вечерта си свършила работата.

Но Ренцола мислела, че е същата, каквато била при феята - защото не се била виждала в огледало, - изхвърлила лена през прозореца и казала: "Намерил време кралят да ме занимава с глупости! Ако му трябват ризи, да си купи. И да не си мисли, че ме е взел от някоя перачница, а да помни, че му донесох седем милиона в злато и че съм му жена, а не слугиня. Голямо е магаре, щом се отнася така с мене".

Но ето че настъпило съботното утро и Ренцола, като видяла, че слугинята е изпрела своя лен, се уплашила много да не я бият. Изтичала в двореца на феята и ѝ разказала всичко. Като я прегърнала със силна любов, феята ѝ дала пълен чувал с ленена прежда, за да го представи на краля и да покаже, че е добра жена и стопанка на къщата. Ренцола взела чувала и без да каже, че е благодарна много за услугата, побързала да се върне, докато феята била готова да се пукне от яд, недоволна от лошите маниери на грубиянката.

Като взел преждата, кралят донесъл този път две кученца - едното за слугинята, другото за Ренцола, и им заповядал да ги хранят и обучават. Прислужничката хранела своето кученце с най-лакомите късчета и го милвала като роден син. А Ренцола казала: "Да не ми е това дядово наследство! Или са ме пленили турци и сега трябва да реша това кученце и да го храня, докато се посере?" Като изрекла това, хвърлила кученцето през прозореца, вместо да го научи да скача през обръч.

Но минали няколко месеца, кралят попитал за кученцето и като видяла, че работата не върви на добре, Ренцола изтичала отново при феята. А там старецът, който пазел на вратата, я попитал: "Коя си ти и какво искаш?" Като чула странния въпрос, Ренцола му казала: "Не ме ли познаваш, козя брада такава?" "Защо мушкаш като с нож? - отвърнал старецът. - Да не си таен агент, който преследва крадци? Дръпни се, да не ме изцапаш - казал коминочистачът. Я се дръж, че ще паднеш. Аз ли съм козя брада? Ти си козя брада, че и голяма, макар че за твоята надменност заслужаваш нещо по-лошо. Почакай малко, безсрамна горделивке, сега ще ти покажа нещо и сама ще видиш в какво те превърнаха твоята гордост и твоето самолюбие!"

След тези думи той отишъл в една стая, донесъл огледало и го сложил пред Ренцола. Като съзряла отвратителното лице, обрасло с козина, тя едва не умряла от мъка и даже Риналдо [4], когато се видял във вълшебния щит напълно променен, не е страдал толкова, колкото страдала тя, когато видяла, че е обезобразена до такава степен, че не може да се познае.

А старецът ѝ казал: "Трябва да помниш, Ренцола, че си дъщеря на селянин и че феята те издигна до положението на кралица. Но ти си глупава, неучтива и неблагодарна, не ѝ благодари поне малко за това благодеяние, не даде нито един знак за любов! Затова си го получи и бъди доволна. Дръж това, което ти дават днес, а какво ще бъде утре, ще видиш. Каквото си заслужила, с това си се сдобила. Любувай се сега на себе си и гледай до какво те доведе твоята неблагодарност. Проклятието на феята ти отне не само лицето, но и званието. Ако искаш обаче да се избавиш от тази бяла брада, иди сега при феята, падни в нозете ѝ, скуби си косите, дращи си с нокти лицето, удряй се в гърдите с юмруци, моли прошка за лошите си навици, за да може тя с доброто си сърце да те пожали заради твоите злощастни приключения".

Ренцола, дълбоко разчувствана и обляна в сълзи, направила така, както ѝ казал старецът. Феята, като я прегръщала и целувала, ѝ върнала предишния облик, облякла я в златна дреха, настанила я в ослепителна карета, съпроводена от тълпа слуги, и я изпратила при краля. Като видял жена си толкова прекрасна и разкошно облечена, я обикнал като живота си, биел се в гърдите, че я накарал толкова да страда, и я помолил за прошка, че се отнесъл толкова зле с нея заради козето лице. Оттогава Ренцола заживял в радост и изобилие, обичала мъжа си, почитала феята и винаги благодаряла на стареца, който ѝ помогнал да се убеди, че

вежливостта не е никога излишна. .

1. Бележка на П. Николов: В оригинала е гущер (la lacerta, ж. р.), в руския превод също (ящерица, ж. р.). Смених гущера със змия заради необходимостта да се запази женския род.

2. Бележка на П. Николов: Игра на думи в оригинала: lacerta (гущер) и la certa fino (неминуема гибел).

3. Местност в Апулия (Пулия), където се събирали за зимуване пасящите по планините стада кози и овце.

4. Герой от поемата на Торквато Тасо "Освободеният Ерусалим", рицар. Вълшебницата Армида го омагьосва и с магическа сило го пренася от войската на кръстоносците край Ерусалим на един остров, където той, забравил своя дълг, се отдава на любовни наслаждения. Двама войни, негови съратници, го откриват в градината на Армида. Когато поставили пред него един блестящ щит, той вижда своята срамна разпуснатост, и като се разкайва горчиво, се връща с другарите си към бойните подвизи.

(Следва)

януари 11, 2017

Свиване

Зимата на 1997-ма, План „Б“ и уроците на историята  

Без да отричам тласъка, който дадоха събития от зимата на 1997 г., най-малкото това, че страната пое пътят към членството в ЕС и НАТО, днес от дистанцията на годините, смятам, че пропуснахме невероятен шанс. Шанс с разум, визия и кураж да бъде обърната тенденцията и да бъдат решени окончателно проблеми, пред които е изправено днешното поколение.
Ще бъде елементарно да сведем този пропуснат шанс единствено до неотворените досиета и несъстоялата се лустрация. Въпросът е далеч по-сложен. И няма как да го разгледаме извън контекста на ключовите събития от началото на прехода. Истината, онази, която сега нагарча и ни прави скептици е, че макар и на гребена на вълна и при една съкрушителна победа на изборите през пролетта на 1998 г. , тогавашното поколение политици за съжаление пуснаха в действие план „Б“. По-конкретно казано – тогавашната управленска програма на ОДС „България 2001“.

Категории: 
Свиване

Оттегляне на коментари в блога и промяна в лиценза – част 2  

През ноември писах за молба към мен да залича определени коментари в този блог. Авторът посочи като причина, че е съзрял и се приоритетите му са се променили. Не искаше да го идентифицират с това, което е написал в блога ми. Разбирам го напълно предвид всичко, което беше изредил като мнения.

Както знаете, не трия мнения, освен когато не става въпрос за открита реклама или не нападат семейството и близките ми. Затова вместо да изтрия написаното от него, го скрих за всички посетители и търсачки. Условието обаче беше, че ако видя индикации, че заявената промяна в позицията му не отговаря на истината, ще възстановя коментарите. Това е съдържание публикувано на сайта ми и според лиценза то става публична собственост. Не може току-така да се заличава само, защото вижда, че коментарите му в миналото са били безсмислени и срамни.

Точно това направих днес – възстанових всички 90 коментара. Става въпрос за един антиваксър коментиращ под статията ми Зли ваксини или глупави родители. Той администрира един от сайтовете им на български език, който разпространява най-много заблуди по темата сред младите родители. Също така е сред най-активните в антивакс групите и съответните теми в БГ Мама. Нямам намерение да ги линквам тук.

Не съм очаквал да промени мнението си. Нямам илюзии, че това ще стане при някои от тази група хора. В молбата му обаче имаше заявка за промяна на поведение, а такова не се видя в последните месеци. Нито е спрял сайта си, нито е спрял да разпространява фалшиви новини. Това означава, че молбата му е била куха и няма причина коментарите му да останат скрити.

Свиване

Как да реша потребителски спор с помощта на помирителна комисия към КЗП?  

Как да реша потребителски спор с помощта на помирителна комисия към КЗП?

Закупих си чисто нов хладилник. На първия месец обаче установих, че е дефектен. Обърнах се за рекламация към търговеца, от когото го закупих. Той твърдеше, че аз съм го развалил, тъй като не съм го използвал, съгласно инструкциите за употреба. Спомена, че повредата на някои части на хладилника не са включени в гаранцията му. Така […]

The post Как да реша потребителски спор с помощта на помирителна комисия към КЗП? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Младотурската политика спрямо българите в Македония през изтеклата 1910 г.  

Любомир Милетич от Щип, Вардарска Македония - "Младотурската политика спрямо българите в Македония през изтеклата 1910 г.", публикувано във в-к "Дебърски глас", год. II, бр. 31-42, София, 1911 година

Обработил от PDF в текстов вариант с ABBYY FineReader и редактирал: Павел Николов

Почитаемо събрание,

Само две и половина години ни делят от юлския преврат в Цариград, когато се възвести на цял свят, че турският народ в лицето на най-отличните си синове решително стъпя в кръга на опитомените народи, че е вече способен братски да живее със съотечественици в обширната империя. Тази сякаш доброволна проява на хуманност у турците, толкова време търпеливо очаквана от голяма част на европейското обществено мнение, що бе спазило още малка вяра в културноспособността на турското племе, зарадва всички приятели на мира и на цивилизацията, а особено трогна англичаните, на чиято обществена съвест по известните причини най-тежко се отразяваха всички безчовечия, вършени от Хамидовския режим над нещастните наши македоно-одринци през време от Берлинския договор насам. Дори и формалният представител на тая събудила се съвест на английския народ, Ноел Бъкстон, председател на "Балканския комитет", лично отиде в Цариград, радушно да приветства младотурците за техния благороден подвиг.

И ние, пред това общо радостно зрелище, преклонихме глава, а о който може, увлече се в радостна забрава...

За дълго ли бе всичко туй?

Припомняте си може би, първото публично събрание на нашето Македоно-одринско културно-просветително дружество, когато Л. Димитров изнесе тук сериозни данни, които бяха първи несъмнени обезпокоителни признаци на един печален обрат на младотурската политика спрямо нашите сънародници. То бе на 18 октомври 1909 година.

Не се измина много време и пак се натрупаха събития в Македония, които ни накараха да ни се свива сърцето: призракът на кървавия режим започна да се мярка изново, та на 20 декември 1909 година пак се стекохме да обсъдим мерките, които трябваше да вземем, за да спомогнем с нещо на нови наши мъченици, що бяха осъдени едни на смърт, други на заточение. Данните, които изнесох тогава пред вас, не оставяха никакво съмнение, че сме на прага на напълно разочарование от новата божем конституционна ера в турско.

Знаете, че тогава турците побързаха да предотвратят всеобщото негодувание: дохождането на Хакъ паша за велик везир остави още една врата на малка надежда, че ще се спре новият поход против българщината в Македония.С такава надежда дочакахме 1910 година и всички смятахме за свой дълг да съветваме загрижените свои сънародници оттатък Рила да бъдат търпеливи и лоялни, да имат вяра в турското правителство, докато нови, противни доказателства не се явят.

При тая смекчена политическа атмосфера ми се падна случай да посетя Македония и с ушите си да чуя най-ласкави уверения в искрено доброжелателство на турските управнишки кръгове спрямо българите в държавата им. Бяхме тръгнали професори и студенти от нашия Университет през Солун за Света гора, а се върнахме през Битоля - Прилеп и Скопие. Едва що стигнали в Солун след Великден, болно ни задяна известието, че турското правителство започнало с люти мерки да обезоръжава българското население в Ениджевардарско. Ужасно изтезавани българи, същински осакатени, бяха дошли в Солун да се церят и да се оплачат на турските власти, а наши хора, които с очите си бяха виждали тия нещастници, ни убедиха над всяко съмнение в истинността на новото турско престъпление против човещината.

От друга страна мухаджирският въпрос беше пак излязъл в съвсем сериозен вид на сцената, а успоредно с това имаше и нови сериозни посегателства от страна на турските власти против нашите училищни привилегии. Когато за всичко туй, а най-много за изтезанията в Ениджевардарско ние изказахме съвсем категорично и искрено негодуванието си пред солунския валия, у когото бяхме на визита, той не се посвени да отрича фактите, а от друга страна да ни уверява в своята обич и дори почит към българското население в Македония, което тай считал за племе, най-достойно в царщината поради неговата трезвост, работливост и пр.

Така сладко говореше валията.

Много по-откровен беше Назим бей, председател на Младотурския комитет, с когото тъй също имахме среща. Той не скри, че решението на правителството да разреди неблагонадеждното българско население в Македония с турски преселници, е сериозно, че то се диктувало от политически мотиви, понеже никой не можел да откаже, че само турският елемент в Македония бил елемент на мира, докато българският се поддавал на внушенията на разни авантюристи. И Прусия заселва немци в полските области. Откупената земя щяло турското правителство първом да дава на безимотното българско население, а сетне, що остане - на турски мохаджири. Оръжието трябвало непременно да се събере, а и правото на държавата да се меси в училищното дело никой не можел да оспорва. Обаче всичко щяло да се нареди за общо задоволство, та той бил уверен, че след шест месеци щял да може с открито чело да излезе пред нас и дори смятал да ни направи посещение тук в София. Така си противоречеше и любезничеше Назим. Ясно беше за нас, че сме в затишие пред буря, макар че сетне и битолският валия да повтаряше същите любезни думи, както и солунският, макар че и Ниази бей заедно с него да казваше, че нямало вече да се повтаря "грешката", която станала с осъждането на смърт на най-видните битолски българи, които сетне бидоха амнистирани. Думата беше за д-р Николов, тогава градски лекар в Битоля, Павел Христов и пр., за които и ние тук давахме протест до силите, за които се застъпи дори и нашата студенческа младеж с молба до ректора на цариградския университет за застъпничество. Трябва да спомена, че тия именно наши сънародници, въпреки страданията, що бяха претеглени в затвора, тогава бяха решени да работят легално и считаха за пагубна всяка нелегална дейност.

Те бяха повярвали, че новият политически курс на Хакъ паша, понеже се схождаше напълно с добре разбраните интереси на самите турци, ще продължи, та че ще може и българската интелигенция да се предаде на мирни занятия, като посвети главното си внимание на черковно-училищните работи, за да се парализират действията на чуждите пропаганди. Даже те в своите добри замисли отиваха до там, че вярваха да сполучат да убедят властите да престанат да фаворизират тия пропаганди в ущърб на българите.

Затова с истинско възмущение бяха отхвърлили поканата на някои личности от България, които, може би, познавайки по-добре крайните цели на турската политика, бяха ги съветвали след амнистията да напуснат Битоля, за да не попаднат пак жертва на тая политика.

И аз се съгласявах с лоялните намерения на битолчаните, напълно одобрявах решението им да не напускат страната и сам се възмутих против съвета, който им бе даден.

Това беше през май м. г., а през септември същите тия видни и при това съвсем невинни наши хора - в това съм напълно, над всяко съмнение убеден, бидоха хвърлени в затвора, мъчени и изтезавани и най-сетне осъдени на вечен тъмничен затвор. А знаете ли в какво ги обвиняваха? Че били членове на революционната организация и че искали да съставят нов революционен комитет! Павел Христов и Милан Матов случайно не се намериха там и при все това, без какво-годе вина, със стъкмени, повечето смешни обвинения и тях задочно осъдиха на вечно заточение.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Отделните части на документа заедно можете да видите ТУК.

2. Документа в PDF формат можете да видитеТУК.

3. Още обработени документи – в „Библиотека на Павел Николов“.

4. Още сканирани оригинални документи - Библиотека "Струмски".

5. ЗА АВТОРА: Роденият в град Щип акад. проф. д-р Любомир Георгиев Милетич (1863-1937, София) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята. Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.

януари 10, 2017

Свиване

Автомобилите през 2016  

През 2016 г. в България са регистрирани 305 хиляди моторни превозни средства – 39 хиляди нови и 266 хиляди втора употреба. Само през 2007 и 2008 г. е имало повече първоначални регистрации.

От новите МПС 20.5 хиляди са леки автомобили (M1), 13 хиляди са товарни автомобили, 1500 са мотори, мотопеди и АТВ.

Най-продаваните марки нови леки автомобили са Рено, Тойота, Нисан, Киа и Дачия.

 

НОВИ автомобили – продажби

марка брой
1 РЕНО 2473
2 ТОЙОТА 2093
3 НИСАН 1747
4 КИА 1717
5 ДАЧИЯ 1316
6 ФОРД 1285
7 ПЕЖО 1142
8 ФОЛКСВАГЕН 1093
9 ОПЕЛ 1080
10 ХЮНДАЙ 915
11 ШКОДА 758
12 МЕРЦЕДЕС 654
13 БМВ 559
14 МАЗДА 403
15 СИТРОЕН 377
16 СУЗУКИ 338
17 ЛАДА 336
18 ЛАНД РОВЕР 299
19 АУДИ 284
20 ФИАТ 216

 

 

Най-продаваните стари автомобили са Фолксваген, Опел, Мерцедес, Ауди и БМВ.

 

 СТАРИ автомобили – внос

  марка брой
1 ФОЛКСВАГЕН 31720
2 ОПЕЛ 22939
3 МЕРЦЕДЕС 20895
4 АУДИ 17389
5 БМВ 16387
6 ПЕЖО 11484
7 ФОРД 11268
8 РЕНО 9733
9 ТОЙОТА 9621
10 СИТРОЕН 6622
11 МАЗДА 6550
12 ХОНДА 6072
13 НИСАН 5273
14 ФИАТ 4876
15 СЕАТ 4151
16 ХЮНДАЙ 3633
17 МИЦУБИШИ 3218
18 ШКОДА 3203
19 СУЗУКИ 3066
20 КИА 2514

 

Към края на 2016 г. в България са регистрирани 3.14 милиона леки автомобили, 500 000 товарни автомобили, 175 хиляди мотоциклети, 15 хиляди трактора и около 200 хиляди ремаркета. Общо над 4 милиона превозни средства. Електрическите превозни средства са 805, от които 275 автомобили, 527 мотоциклети и 3 електрокара. 2474 са хибридни.

40% от автомобилите са над 20 години, а общо две трети са над 15 години. Нови автомобили до 5 години са едва 4.4%, а общо 14% са до 10 години.

Най-популярните марки автомобили в България са Фолксваген и Опел – общо около един милион броя. Следват Мерцедес, Форд и Рено с по около четвърт милион всяка. Над 100 хиляди са още Пежо, Ауди, БМВ, Фиат и Ситроен.

 

Най-популярните марки автомобили

марка брой
1 ФОЛКСВАГЕН 515796
2 ОПЕЛ 441995
3 МЕРЦЕДЕС 299776
4 ФОРД 263474
5 РЕНО 258017
6 ПЕЖО 194924
7 АУДИ 181034
8 БМВ 160667
9 ФИАТ 148687
10 СИТРОЕН 108791
11 ТОЙОТА 97968
12 ВАЗ 95760
13 НИСАН 74549
14 ХОНДА 74114
15 СЕАТ 63913
16 ШКОДА 57038
17 МАЗДА 55480
18 СУЗУКИ 51335
19 МИЦУБИШИ 50756
20 ХЮНДАЙ 43689

 

Източник: МВР

https://opendata.government.bg

 

The post Автомобилите през 2016 appeared first on Блогът за икономика.

Свиване

Мерил Стрийп – „Неуважението провокира неуважение. Жестокостта поражда жестокост“  

Винаги съм поставял европейското кино поне сто летви над холивудското. Но това не означава, че не гледам холивудски филми и не следя какво става в Холивуд. Така беше и с връчването на тазгодишните "глобуси", при което се включи, разбира се, и моето любопитство "кой какво е казал". Този превод (от руски) на речта на Мерил Стрийп направих вчера сутринта, когато страстите още не бяха избухнали, след което някои наши медии, дотгава задоволяващи се само с откъси, побързаха да дадат също пълен превод. Това донякъде обезсмисли тази публикация, но реших да не се отказвам от нея. По две причини. Първата е мечопуховска - колкото повече, толкова повече. Втората е сериозна. Надявам се всеки, който прочете този текст, да подходи към него съобразно това, което съм извел като цитат в заглавието. Защото това е най-силният момент в тази реч и той е общоактуален и много болезнен. За съжаление медиите и интернет философите (едните "за", другите "против") сведоха по абсолютно клюкарски маниер същността на текста до Тръмп (той бил във фокуса на речта, писаха на едно място), с което маргинализираха и обезличиха до неузнаваемост същественото, значимото в него. Жалко. (Павел Николов)

Благодаря. Обичам ви всички. Вие трябва да ме извините. Загубих гласа си, когато виках и плаках през тези почивни дни. И загубих разума си малко по-рано през тази година, затова ще чета.

Благодаря, Асоциация на холивудската чуждестранна преса. Продължавайки това, което каза преди Хю Лори, вие и всички ние в тази зала наистина принадлежим към най-демонизираните кръгове на американското общество. Помислете за това. Холивуд, чужденци и преса. Но кои сме ние? И се замислете какво е в края на краищата Холивуд. Просто група хора от различни места.

Аз се родих, израснах и се формирах в държавните училища на Ню Джърси. Вайола [Дейвис] е родена във фермерска къща, а е израснала в Сентрал фолс в Роуд айлънд. Сара Полсън е родена във Флорида и е отгледана от самотна майка в Бруклин. Сара Джесика Паркър е едно от седем или осем деца от Охайо. Ейми Адамс е родена във Виченца, Италия. Натали Портмън е родена в Ерусалим. Къде са техните свидетелства за раждане? А красавицата Рут Нега е родена в Етиопия, израснала е в Ирландия, доколкото зная, а е номинирана за ролята на провинциално момиче от Виржиния. Райън Гослинг, като всички приятни хора, е канадец. А Дев Пател е роден в Кения, израснал е в Лондон, а сега е тук за ролята на индиец, израснал в Тасмания.

Холивуд гъмжи от аутсайдери и чужденци. Ако ги изгоните всичките, няма да имате за гледане нищо друго освен футбол и смесени бойни изкуства, които не са никакво изкуство! Дадоха ми три секунди, за да кажа всичко това. Работата на актьора е в това да прониква в живота на хората, които са различни от нас, и да ни даде да почувстваме какво е да сме като тях. През тази година имаше много-много-много силни актьорски изпълнения, които постигнаха точно този ефект. Спиращи дъха, страстни изпълнения.

Но имаше през тази година едно актьорско изпълнение, което ме порази. То заби своите кукички в сърцето ми. Не защото беше добро. В него нямаше нищо добро. То беше ефективно и постигна своите цели. То накара целевата аудитория да се смее и да си покаже зъбите. Това беше моментът, когато човекът, когото поканиха да заеме най-уважаваното място в нашата страна, пародираше репортер инвалид (случаят е от 2015 година!), човек, който е с по-нисък статут, не разполага с неговата власт и възможност да отговори. Сърцето ми се разби, когато видях това. И досега не ми излиза от главата, защото това не беше кино. Това беше реалният живот. Инстинктът да унижаваме другите хора, който някой поощрява от публична платформа, някой влиятелен, прониква в живота на всеки от нас, дава право и на други хора да постъпват по същия начин.

Неуважението провокира неуважение. Жестокостта поражда жестокост. Когато влиятелните хора използват своята власт, за да плашат другите, всички ние сме губещи. О`кей. Продължавайте в същия дух.

Тук искам да премина към пресата. На нас ни трябва принципна преса, която кара властта да се отчита за своите действия, която я вика да се отчита за всяка постъпка. Затова основателите на нашата страна са поставили пресата и нейната свобода в нашата конституция.

Затова моля Асоциацията на холивудската чуждестранна преса с нейните широки връзки и всички вас да се присъедините към мене и да подкрепяте комитета за защита на журналистите, защото те са ни необходими, за да се движим напред. А ние сме им нужни, за да защитават истината.

И още нещо: веднъж стоях на снимачната площадка, оплаквах се от нещо – трябваше да работим без да сме се хранили или просто да работим извънредно – и Томи Лий Джоунс ми каза: „Мерил, а каква привилегия е да бъдеш актьор, нали?“ Да, така е. Но ние трябва да си напомняме за привилегиите и отговорностите, за да си съчувстваме един на друг.

Ние трябва да се гордеем с работата, която Холивуд чества днес. И както веднъж ми каза моята скъпа приятелка, напусналата ни Принцеса Лея: „Вземи разбитото си сърце и го превърни в изкуство“. Благодаря.


А това е отговорът, който журталистът Пиърс Морган даде на речта на Мерил Стрийп (не е мой превод):

О, Мерил! И ти ли?

Тъкмо си мислех, че бездънните запаси от актьори - тръмпомразци са изчерпани, а ето че на хоризонта се появява най-голямата холивудска звезда с намерението да се присъедини към клуба и да забие още един ритник в лицето на бъдещия президент, 10 дена преди инаугурацията му.

Нека сме наясно преди да продължим - аз обичам Мерил Стрийп.

Тя е най-великата актриса на всички времена и съвсем не е, както Тръмп написа в Туитър днес, “една от най-надценените актриси в Холивуд”. Освен това, и тук говоря от личен опит, тя е прекрасна жена - изключително умна, мила и забавна.

Всъщност едва ли съществува по-добър модел за подражание от нея. Затова и когато тя говори, целият свят слуша.

Снощи Мерил Стрийп получи наградата „Златен глобус“ за цялостно творчество и избра точно този момент лично да нападне Доналд Тръмп. Тя започна с това, че присъстващата публика е “част от най-хулените и силно критикувани прослойки на днешното американско общество”.

В този момент камерата показа публиката, състояща се от стотици от най-богатите и най-привилегированите хора в Америка, които наблюдаваха сцената, облечени с рокли и костюми за над 20 000 долара. Те, разбира се, аплодираха Мерил Стрийп и клатеха мрачно глава при мисълта за страданието и тежкия си живот.

Актрисата продължи с изявлението, че ако всички чужденци бъдат изгонени от Холивуд, “няма да има какво да гледаме, освен футбол и бойни изкуства, никое от които не е истинско изкуство”.

Еха!

Не бях чувал подобна елитарна снобарщина, откакто Хилъри Клинтън нарече привържениците на Тръмп “сбирщина от сбърканяци”.

За ваша информация, мис Стрийп, стотици американци обичат футбол и ММА и по биха предпочели да гледат любимия си спорт, отколкото последната лента на Уди Алън.

Истинската цел на звездата обаче беше Тръмп. Тя излезе на сцената, за да го заклейми и затова продължи с думите:

“Имаше много представления тази година, които се отличаваха със спираща дъха емоционалност и нежност. Но само едно от тях ме зашемети. То пусна корени в сърцето ми, не защото беше хубаво - в него нямаше нищо хубаво - а защото истински ме разтърси. Говоря за изявлението на човека, който иска да поеме най-привилегирования и значим пост в държавата, в което той си позволи да имитира един осакатен репортер - човек, притежаващ много по-малко власт и възможност да се защити от него.”

Тук долната устна на актрисата започна да трепери.

“Сърцето ми се късаше докато го гледах”, проплака тя. “Все още не мога да изтрия образа от главата си. Това желание да унижаваш, особено когато е демонстрирано от някой с толкова власт, се просмуква в съзнанието на обществото и го насърчава да се държи по същия начин.”

Хммм… Наистина ли, Мерил?

Като начало, инцидентът, за който актрисата говори, не се е случил миналата година, а през 2015 г. През 2016 г. се проведе още една церемония по връчване на наградите “Златен глобус”, но никой не се сети да повдигне този въпрос тогава.

Освен това Тръмп през цялото време категорично отрича да се е подигравал на недъга на този репортер, а няколко уебсайта вече публикуваха видео материал, който показва, че Тръмп често прави същите жестове, когато оспорва твърденията на напълно здрави хора.

Всъщност този репортер съвсем не е човек, който е “напълно неспособен да се защити”. Той е журналист от “Ню Йорк Таймс”, с дългогодишен опит и множество награди, измежду които и “Пулицър”.

“Неуважението поражда само неуважение”, продължи речта си актрисата. “Агресията подбужда само още агресия. Когато силните използват властта си, за да тормозят по-слабите, всички ние губим.”

Тук вече се разсмях невярващо - не на самите думи, които са похвални, а на лицемерието на Мерил Стрийп.

Няма на света друга индустрия, която да промотира повече агресия и неуважение от Холивуд. Индустрия, която ежегодно печели милиарди от насърчаване на расизма, хомофобията, сексизма и дискриминацията. Която се изхранва от безкрайни филми, изпълнени с агресия и кървища в най-висша форма.

Колкото и добре да звучат думите на Стрийп, би било хубаво първо да погледне собствената си камбанария, преди да хули чуждата.

Към края на речта си Стрийп призова всички присъстващи да помогнат на пресата и да защитават истината.

Журналист съм от 30 години и обичам професията си. Но, нека бъдем честни, американските медии съвсем не са бранители на истината, за каквито Стрийп ги изкарва. Особено по време на президентските избори американската преса се превърна в пропагандно оръжие на Хилъри Клинтън, с което тя месеци наред се опитваше да унищожи Тръмп.

Освен това, в американската история не съществува президент, който така да се е борил срещу свободната журналистика, както политическия идол на Мерил Стрийп - Барак Обама. Нека ви припомня, че именно той наложи серия от закони за ограничаването на свободата на словото и яростно преследваше всеки опит за изтичане на секретна информация в пресата.

Лицемерие капеше от устата на актрисата.

Но аз съм много по-разочарован от това, че тя пропусна такава невероятна възможност да направи нещо наистина благородно.

Колко по-добре би било, ако една от най-влиятелните жени в Холивуд призове гражданите да се обединят, да се спре с това безумно разделение на политически лагери и да се работи за общото благо? Ако беше приканила Тръмп да демонстрира толерантност и да работи в името на справедливостта и свободата?

Това би било едно наистина похвално дело.

Вместо това актрисата само наля десет кофи масло в огъня и разбуни и без това неспокойното американско общество. Защото хилядите привърженици на Тръмп и футбола са разярени от думите й, които само потвърждават изявлението на Марк Уолбърг:

“Холивуд живее в тотална изолация от останалия свят. Повечето актьори и актриси изцяло са загубили връзка с обикновения американски гражданин.”

Мерил, много те харесвам, но ти пропиля своя шанс.

Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.