ноември 22, 2017

Свиване

„Кратки срещи“ с Кира Муратова  

Източник: Интерактивный музей В. С. Высоцкого

Превод от руски: Павел Николов

Висоцкий е изразил така пълно себе си като личност в своите песни, така изцяло, че не само за някакви значителни събития, но даже за географските си пътувания, за характеристиките на всекидневната си биография - за всичко има песни. В песните си той разказваше всичко за себе си, за всяка страна на своя характер. Затова всеки, който иска да опознае Висоцкий, трябва да го слуша последователно и хронологично. А всичко, което ще ви кажат очевидци и очевидки, приятели и приятелки, е такава странична обвивка, толкова мизерно нещо в сравнение с песните му, че изобщо няма нужда. За своите починали колеги си струва да разказваш, ако се били чудаци, много интересни в живота си и неразкрили се в изкуството. За чудаците е винаги лесно да се разказва - ето, значи, какви са забавни. Висоцкий не беше такъв ярък чудак. Той беше затворен човек. В компаниите биваше незабележим и изобщо не се стремеше да бъде лидер, душа на общество, да се намира в центъра на вниманието - до момента, в който вземеше китарата и започваше да пее. Потресаващо интересно, забележително е да гледаш как пее и да се намираш в този момент близо до него. Да виждаш лицето му, ръцете, китарата, тези издуващи се жили и цялата, така да се каже, сила и напор на душата, която като че ли всеки миг ще разкъса материалната обвивка и ще отлети нанякъде, като птица. Впечатлението биваше много силно. Тогава мирозданието изведнъж се преобръщаше, рязко се изместваше фокусът, Висоцкий се превръщаше в слънце на вселената и затъмняваше всичко останало. Но именно в този момент, а след това, като престанеше да пее, отново минаваше в сянка.

Как започна да се снима в „Кратки срещи“? Стана съвсем случайно. По това време Висоцкий не беше знаменит, не беше известен никому, освен на малък кръг от актьори, интелектуалци. Той дойде в Одеската студия да се снима у Говорухин във „Вертикал“. А има такъв обичай: когато един актьор дойде в някоя група, съседните групи също искат да го изпробват. За ролята на Максим правиха кинопроби и Висоцкий, и Любшин. Аз утвърдих Любшин, защото съответстваше повече на сценарийната схема, която имахме. Жена - силна, педантична натура, която възпитава, началничка според жизнените си функции и по характер; и мек, неуловим характер на волна птица - мъж. Тя се опитва да го прикове, да го разбере и да го подреди по своему, а той не спори - просто се измъква. Ето тази схема на взаимоотношенията на два характера съответстваше повече на Любшин. Затова беше утвърден той. Художественият съвет каза: харесваме и двамата, избирайте сами. Избрахме Любшин.

Висоцкий много искаше да играе тази роля, но междувременно - нашите снимки трябваше да започнат по-късно - замина да се снима в планината при Говорухи. Оттам даже ми изпращаше дружески, хумористични писма - като ще е Славик, да е Славик, значи, но кой ще свири на китара? И изведнъж научаваме, че Слава Любшин е правил проби за нашия филм, след като вече е подписал договор за главната роля във филма „Щит и меч“. Снимките са в Германия и какво е имал предвид, как ще може да се снима едновременно и в Одеса, и в Германия - по едно и също време, не зная. Разбира се, отказахме се от Любшин, по-точно той ни отказа. И ние отидохме при Висоцкий с поклон: Володя, молим те, спаси ни. Володя се съгласи веднага да се снима, защото ролята му харесваше. И нито един път не спомена за тази неприятна история. Всеки друг актьор на неговото място щеше да намери момент, в който да ухапе или поне да иронизира. Висоцкий никога не се върна към това и по-нататък всичко тръгна като по релси.

Той беше целеустремен, дисциплиниран, строг в разписанието си човек. Никакви капризи, нито един път не постави групата в човешко или производствено сложно положение и винаги се стремеше да направи атмосферата приятна, удобна и продуктивна. Първия рисунък на ролята, който нахвърли в първия снимачен ден, поддържаше до края. Това не беше упоритост. Просто измисляше всичко отначало и после играеше така. Той се снимаше много бързо, беше удобен партньор във всяко едно отношение, добър другар за цялата група. Затова изобщо нямаше сложни положения, освен тези, които ги има винаги, когато снимаш театрален актьор - заминава за представление, идва от представление. Но това не зависеше от него. Висоцкий не беше открит човек. Той винаги спазваше - не в работата, а в живота си - определена дистанция.

Умееше да се представи като мъж. Той беше първият човек, от когото разбрах как трябва да си създаваш свой имидж. Защото той беше много крехък и слабоват по природа, но си беше създал маската на каубой - твърд, агресивен, даже жесток, и с тази маска ни хипнотизираше.

Той все едно преживяваше сцени от живота на Владимир Висоцкий и когато ги виждаше завършени, изпитваше удовлетворение - от изкуството, а не от живота. Но това беше преструвка - по-скоро необикновен артистизъм. Той винаги искаше да прегърне необятното - беше и режисьор, и сценарист, и актьор, и поет. Обичаше да навие живота като пружината на патефон, да го направи интересен.

Всеки човек си има някакви основни и някакви съпътстващи черти. Без да се държи детински в живота, в киното Висоцкий по начало проявяваше някаква детинщина - да речем, искаше да изглежда красив на екрана и търсеше външни форми за това. Знаеше как трябва да го снимат и понякога можеше да каже на оператора: това не е моята светлина. Характерно нещо за много актьори, но у Висоцкий това изглеждаше забавно, защото той беше умен човек. Между другото, и в това отношение оставаше благороден и великодушен. Например, снима се наша сцена, поставят светлини и за двамата, а той ми казва: „Операторът наглася твоята светлина - е, добре, ти си жена, нека...“ Харесваше му през това време да играе герой любовник. Искаше много да се снима в „Кратки срещи“ и затова, че ролята беше такава мъжка, побеждаваща. Но това са от тези инфантилни дреболии, които ги има у всеки човек. Не те са интересни за нас в такъв човек като Висоцкий, с неговите дълбини. Макар че почина рано, той успя да се реализира значително, да разкрие своята личност, осъществи се всевъзможно...“

(Из интервю с Кира Муратова в списание "Искусство кино", 2010 година)

--------------------------

Из филма „Кратки срещи“ („Короткие встречи“, 1967 г.), режисьор и изпълнител на ролята на Валентина - Кира Муратова





ноември 21, 2017

Свиване

Webinar на TrakiaTech на тема SCADA  

Първият път, когато се сблъсках със SCADA си помислих колко много потенциал има в тази платформа и колко ужасно дървено е реализирана тя. Дълго време за мен това беше пример за консервативна и егоцентрична система. Твърде затворена, скъпа, със сложно лицензиране – тя беше пълна противоположност на това, което се опитваше да бъде – универсална индустриална платформа за контрол и управление.

Времето обаче променя много неща. В наши дни вече има реализации, които са все по-отворени, поддържат все по-набъбващо количество протоколи и стандарти за интеграция, потребителските интерфейси са web-базирани, лицензирането е ясно и простичко (per server), данните се съхраняват в лесни за споделяне с други платформи бази-данни, имат все по-читави и разнообразни развойни средства. И най-важното – достъпни са и за по-малки и средни предприятия.

За една такава модерна платформа, наречена Ignition SCADA решихме да ви разкажем в последния си семинар за тази календарна година с колегите ми от Trakia Tech и разбира се в главната роля ще бъдат нашите приятели от SIVIKO, които освен че са оторизиран партньор за Ignition SCADA за България, я използват и като я внедряват в част от собствените си разработки.

Те ще споделят от първо лице опита си, както с използването и внедряването ѝ в собствените им продукти, така във фабриките на техни клиенти.

Този път ще експериментираме с нов формат на събитието – ограничен малък брой наши гости ще могат да наблюдават презентацията на живо, да участват в дискусия и да задават въпросите си към лекторите ни, а след това и да останат за неформален разговор и networking помежду си. Това ще бъдат първите, които закупят VIP pass от сайта ни, преди да са се изчерпали местата.

Тези, които не могат или не успеят навреме да се регистрират за да присъстват, ще могат да гледат (само презентацията) чрез живо излъчване в нашия нов канал в YouTube на адрес https://trakia.tech/live или в последствие на запис, отново там. Това, разбира се, ще е безплатно, но без възможност за участие в дискусията и networking частта след нея.

Иначе всичко ще се случи на 11 декември (понеделник), от 16 часа, в Пловдив, при нашите любезни домакини Limacon. Заповядайте!

Свиване

Светът е заплашен от дигитална „тъмна ера“  


Огромни количества цифрова информация вече са загубени завинаги, в резултат на развитието на високите технологии и бързия темп на дигитална революция. Големи масиви от данни в държавни институции, университети и музеи остават недостъпни, поради факта, че се съхраняват на морално остарели носители или във файлови формати, които софтуерът вече не чете.

Цифровото съхранение далеч не е проблем, пред който са изправени единствено документите ни. Дори НАСА изненадващо изтри оригиналните ленти на Нийл Армстронг и Бъз Алдрин, на които е документирана разходката им на Луната и трябваше да разчитат на телевизионни предавания, за да възстановят кадрите. Историята е изпълнена с много други примери на изследователи и организации, които губят не само завършените си проекти, но и своите данни.

България не е изолирана от проблема, валиден в световен мащаб. От подобна загуба на данни са застрашени множество институции и компании у нас. Любопитно е, че в страната ни оперира стартъп със силно българско присъствие, който за кратката си тригодишна история вече има натрупан сериозен опит в превенция на загубата на данни и конвертирането им във формати, които гарантират дългосрочно съхранение и лесен достъп дори след десетилетия.

Компанията се нарича Documaster и към момента има реализирани проекти за Националния архив на Норвегия. Сред клиентите на компанията се нареждат имена като Canon, Capgemini и Stokke, Норвежкият център за космически изследвания и Националният комитет за етика в научните изследвания, както и много общини.

Чувствам се като археолог на данни“, споделя Иван Съртонев, експерт по изваждане от експлоатация на стари системи в Documaster. „Ще съм щастлив ако с работата си помогна на институциите и компаниите да разберат, колко е важно правилното дългосрочно съхранение“.

Имали сме случаи, в които клиент разполага с бекъп на база данни и документи в стар формат, без да има вече достъп до системата, в която данните са били създадени, а данните са изключително ценни за бизнеса. В други случаи те са били налични, но в стара софтуерна система, която не предоставя лесен достъп до тях. Тук се намесваме ние като извличаме документи и метаданни от една или множество стари софтуерни системи, конвертираме документите във формат за дългосрочно съхранение, организираме ги в стандартна архивна структура и предоставяме лесен достъп до тях“ - коментира Димитър Узунов, един от съоснователите на Documaster.

Проблемът е въведен за пръв път през 1997 г. и предсказва огромната загуба на ценни данни. През 2015г. „бащата на интернет“ – вицепрезидентът на Google, Винтон Серф също изрази загриженост, че обществото ни е изправено пред дигитална тъмна епоха и че способността ни да съхраняваме данните намалява с времето право пропорционално на тяхното нарастване. Твърде вероятно е, предупреждава той, нашите наследници да срещнат огромни затруднения, за да добият информация за нас.


Някои големи доставчици на софтуер, като Microsoft, Google и IBM, вече имат направени множество опити за превантивно справяне с проблема. Националният архив на Великобритания, например, с помощта на Microsoft още през 2007г. е конвертирал близо 580TB данни, съхранявани в стари Microsoft файлови формати.

Достъпът до и конвертирането на данни в удачни за дългосрочно дигитално съхранение формати е сфера, за която в бъдеще ще са нужни много специалисти. Щастливи сме, че имаме възможността да ги изграждаме тук, в България.“ – допълва Георги Василев, мениджър на местния офис на компанията.


Documaster e софтуерна компания създадена през 2014г. Тази година компанията получи финансиране в размер на 10.5 млн.евро от скандинавския инвеститиционен фонд Summa Equity, с цел разрастване на дейността. Към момента екипът на Documaster наброява 35 човека, като се очаква през следващите три години да нарасне до 100. Освен в София, компанията има отворени офиси в Осло и Олесун в Норвегия, а наскоро откри и в Сан Франциско, САЩ.
Свиване

Този процес тече повсеместно  

  Това е една от най-главните характеристики на последната година-година и половина у нас:
  http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/11/17/3079583_oktopodut_e_gladen_i_vi_kani_na_vecheria/
  Както и аз (заедно с множество други повече или по-малко прозорливи от мен анализатори) съм споделял разбирането си - сегашният политически модел (режим) на постпреходно проолигархично статукво е изчерпан и не може да продължава повече. Но по никакъв начин не се позволява другполитически модел (режим), защото Партията на властта и нейните подизпълнители искат той да продължава колкото се може повече - та нали те печелят от него баснословно. А в други условия, в дрг начин на управление те биха били несъстоятелни.

чети по-нататък

Свиване

Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов  

Писмото е представено според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там то се намира под № 64. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102, № 24 - Арх. К. Цанков М. Сб. кн. XVI и XVII, № 23, стр. 780

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

Бай Каравелов!

Научих, че брат ви дошъл от Русия и щял да си дойде в отечеството си. Поздравете го, и ако имам честа да се срещнем в Българско, желая да се запознаем.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57 Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

ноември 20, 2017

Свиване

Да пазаруваш на късмет от Emag  


Броени дни остават до привнесеният ни свещен празник на глобалното консуматорско общество – Черен петък. Ако има още някой, който не разбрал за него, той се провежда обикновено през последната седмица на месец ноември. Тогава търговците започват да примамват клиентите с „невиждани“ и „нечувани“ промоционални оферти. Този ден се възприема като начало на пазаруването за предстоящите коледни и новогодишни празници. В суматохата да си купиш нещо на много изгодна цена обаче не малко хора остават подведени или се сдобиват с дефектни и не работещи продукти, като след това с месеци доказват пред всякакви институции, че не са ги увредили те и се борят да получат обратно парите си.

Случаят, за който ще ви разкажа се случи преди месец и за съжаление ще трябва да влезе в рубриката на блога „Потребителски неволи“. Бяхме поканени на детски рожден ден и си избрахме за подарък детска количка/писта предлагана от сайта на уж най-големия онлайн търговец у нас – Emag. През последните 15 години много фирми с изключителни усилия се бориха за това онлайн търговията да се развие и наложи. Бориха се не за друго, а за да спечелят доверието на клиентите. Разбира се влязоха в сила и законови промени, които да регламентират тази дейност и дадат сигурност на потребителите. Така ключовото предимство за фирмите в сектора се превърна – отношението към клиента. Днес вече всеки без страх поръчва стоки онлайн и е все по-сигурен в качеството им и отношението, което ще получи от търговеца. Така и аз реших да поръчам подарък от сайта на Emag и така кошмарът започна.

Направих поръчката на 17.10.2017 г., като партито за рождения ден бе на 19.10.2017 г. Получих от Speedy SMS, че пратката ще бъде доставена на 19-то до 15:30 ч. и стационарен телефон, на който да се обадя за повече информация. Сами разбирате, че няма как да залостя един човек да стои през целия ден на посочения адрес, за да очаква заветната пратка. Едва ли има човек, който да не се е убеждавал сам в ниското качество на услугите на Speedy. За това колегите от в. 24 часа са направили доста добър и подробен анализ - Куриерът на “Спиди” нито звъни два пъти, нито идва на време. За съжаление нямаше как да ги избегна, защо само те бяха посочени като единствена опция в сайта на Еmag за доставка. Също така нямаше и опция поръчаната от мен стока да бъде взет от техен офис, така че се налагаше да се превърнем в затворници очакващи заветната си пратка.


Обадих се на посочения стационарен телефон и обясних, че между 12 и 15 ч. няма да има никой на посочения адрес. (въпросната количка бе за подарък на дете, което имаше РД на 19-ти и между 12 и 15 ч. бе детското парти). Човекът, който ми вдигна ми обясни, че преди 12 ч. пратката няма как да пристигне и ще бъде доставена след 15 ч. В 15:03 мин. куриерът ми се обади, че е на адреса, но тъй като все още не се бяхме прибрали го помолих да остави пратката в най-близкия офис, за да си я вземем от там. В разговора стана ясно, че всъщност, когато съм се обаждал по-рано съм говорил именно с куриера, но той не ми се е представил, а и аз нямаше как да предположа, че е той защото звъня на стационарен телефон и си мисля, че разговарям с административен служител, а самият куриер вече е взел и разнася пратките. Все пак обаждането ми бе след 10 ч. сутринта, а според справката на сайта на Speedy още в 8:30 куриерът е взел пратката за разнасяне.


Ако ми се беше представил, щях да го помоля да остави пратката още тогава в офиса и да дойдем на място да си я получим и да си спестим взаимните разхождания и гонене. Разбрахме се да остави пратката в офис до нас като той ми обясни, че ще можем да си я получим на следващия ден (20-ти) след като отвори офиса. Получавам и sms, че пратката е в офиса и мога да си я получа от там. Отива жена ми до въпросния офис и я посреща решетка с табелка, на която пише, че офисът на 20-ти октомври няма да работи и да заповядаме утре. Странното е, че от изложената по-горе справка за движението на моята пратка пише, че на 20-ти сутринта е била доставена и приета във въпросния офис. Как ли се е случило това, след като той не е работил? Мистерия.


Въпросният куриер можеше да ми каже това още предния ден за тази малка подробност и да посоча друг офис, в който да остави пратката и да си я получа. Така се наложи да почакаме още още един ден (поне), за да вземем пратката. А на всичко отгоре по щастлива случайност ни се отложи пътуване на 21-ви и 22-ри извън София. Иначе Бог знае кога щяхме да можем да си получа пратката от Speedy. Изпратих mail с описание на конкретния казус до еmag, за да са наясно с пропуските на използваните от тях куриери и да могат да подобрят тази част от работата си, защото за нас потребителите това е цялостна услуга, а не само акта на покупка през сайта.

Разгеле успяхме да уцелим офисът на Speedy да бъде отворен. Но щастието бе за кратко. Ето така получихме своята поръчка – една смачкана кутия. От Speedy не можаха да обяснят защо е в това състояние и в кого е вината. Така ли е бил изпратен или някой по веригата е решил да си подпира масата с него. Пред нас изскочи въпросът – И какво правим сега? Връщаме го обратно и почваме да търсим нов подарък, за рождения ден, който вече мина или го приемаме така и повече не прекратяваме всякакви отношения и със Speedy и Emag. Нямаше кога да търсим нов подарък и за това решихме, че въпреки смачканата кутия ще е по-добре детето все пак да си получи количката.

Снимах и изпратих на Emag състоянието, в което получих поръчката си, за да могат да си проучат случая. Все пак е недопустимо да се предлага подобно качество на клиентите. След няколко дни разбрахме и, че на всичко отгоре количката е дефектна и едното й колело не се върти и спира да се движи. Супер, нали.

Това беше капката, която преля чашата на търпението ми и приятелското отношение, което имах до този момент. Разбира се подадох жалба към Emag. Получих отговор, че ще проучат въпроса. След седмица и половина проучване получих мейл от тях, че не могат да разберат какъв точно естество е проблемът ми.


Описах отново целия казус. След това получих нов отговор, в който от emag ми обясняват, че аз стоката, която аз съм закупил от техния сайт всъщност е от техен търговски партньор и ми дават координати, на които да си комуникирам с него.


Това за мен е чисто и просто измиване на ръце и прехвърляне на отговорност. Все пак аз си общувам и правя поръчка от сайт на Emag, а не от този на търговския им партньор. По същата логика от въпросния им търговски партньор могат да ми отговорят, че те не са виновни за дефектната играчка тъй като са вносители, а не производители и да ме препратят да си звъня на производителя в Китай. За какво изобщо в сайта си имат опция за рекламация при положение, че тя реално няма как да се използва от потребителите? Отговорът на служителите от Emag на тази констатация бе лаконичен: „Ние от Emag можем да отговаряме само за продукти предлагани от Emag.“ Започнах да усещам, че комуникацията ни става доста дебилна. Нали продуктът се предлага в сайта на Emag (виж снимката в началото на текста), а пък всъщност не се предлагал от тях. Явно беше, че нямаше да се разберем тук, за това събрах всички налични мейли, които имах за комуникация с всички по веригата и им изпратих последно писмо, че с гневен тон, че ако не се намери незабавно решение на проблема ми, ще се обърна към Комисията за защита на потребителите. Все пак не стига, че се гонихме с куриерите, не стига смачканият вид, в който получих стоката, не стига и че тя не работеше, ами и накрая ти казват оправяй се сам.

От въпросната фирма търговски партньор се свързаха до минути с мен и ми се извиниха, за това, че никой не ме е потърсил по-рано. Тъй като продуктът беше изчерпан и нямаше как да ми го заменят с работещ, предложиха да им върна продукта за тяхна сметка и ми възстановиха парите.

След много нерви и разправии най-после някакво нормално отношение и възможност да изляза от омагьосания кръг, в който попаднах. За съжаление обаче лошото чувство от безумното пазаруване и отношение в Emag си остана.

Emag – за всеки по нещо, но за някои нищо


Докато траеше тази моя драма в социалните мрежи се развиваше друг казус отново с клиент на Emag. Потребител си бе поръчал микровълнова печка от сайта на Emag. За негова неприятна изненада, вместо новата си печка бе получила стара и облепена с лепенки такава. След като се свързва с Emag те се задействат веднага й поднасят своите извинения за неприятната ситуация, като й предлагат да си избере друга печка без значение от цената, но забележете за тяхна сметка.

В този случай реакцията на Emag е била адекватна и изцяло клиентски ориентира. Само, че аз така и не успявам да разбера как в един един могат да се отнесат с разбиране към клиент, а в друг да му кажат да си ходи и сам да си се оправя с трето лице. Все пак аз съм клиент използващ техния сайт и вътрешните им договорки и отношения с партньорите им не ме вълнуват. Изводът от цялата тази история е, че пазаруването от Emag си е голям късмет. Късмет да ти доставят на време и в нормално състояние стоката и късмет ако имаш проблем да ти обърнат внимание. Ето защо само след няколко дни като започне черният петък ви пожелавам да имате късмет ако сте решили да се възползвате от предложенията на този сайт за пазаруване.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





Свиване

Изяждане и израждане на българската демокрация  

  След лекциите тази вечер преминах с бръснещ полет над следените от мен сайтове. Установих, че това, което и мен ме тревожи през следните месец-два и особено през тези 2-3 седмици, е повод за алармистки анализи на мнозина мислещи автори.
  Този период е може би най-опасният за българската демокрация от началото на Прехода. Тя е обект на покушение - но не като отделен акт, а като процес. Изяждат я, дискредитират я, израждат я и я демонтират.

чети по-нататък

Свиване

Кога е безопасно в асансьора?  

кога е безопасно в асансьора

Клаустрофобията е една от най-разпространените фобии, особено при наличието на много хора в тясното пространство като асансьора. Липса на реална или илюзорна възможност да избягам, веднага щом аз пожелая това. Близостта на чужди за мен хора. Всичко това може не на шега да си поиграе със сетивата ми и да предизвика параноя в и без […]

The post Кога е безопасно в асансьора? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 16  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14 15.

Еди Рознер

Знаменитият тромпетист Еди Рознер е роден в Германия и дълго време е живял и работил в Полша. Говореше се, че е третият тромпет в света. Луис Армстронг, като го чул, изпаднал във възторг и рекъл:

- Може смело да казвате, че сте белият Луис Армстронг.

Рознер отвърнал:

- Благодаря. Може смело да казвате, че сте черният Еди Рознер.

Рознер дошъл с оркестъра си в Съветския съюз и имал голям успех: даже му дали званието заслужил артист на Белорусия, но след време се разочаровал от системата и когато започнала войната, решил да напусне Съюза заедно с полската армия на Андерсен (грешка на Сичкин, правилното е Андерс - бел. П. Н.). Арестували го и го пратили десет години на заточение. По време на заточението Рознер продължавал да работи, а когато кошмарът свършил, се върнал в Москва и организирал отново естраден оркестър. Партийното ръководство искаше от него идейни програми, посветени на революцията. Като всеки умен човек, Рознер разбираше, че не може да победи сам съветската власт и удовлетворяваше исканията на началството, добавяйки от себе си капчица издевателство: цялата сцена обкичваше с червени знамена и революционни атрибути, в дъното - Червения площад, и навсякъде, където трябва и където не трябва, щъкаше Ленин. Тъпите партийни работници не разбираха издевателството и изпадаха във възторг. Освен това Рознер си запазваше с тяхна благословия третата част. В първите две звучаха песни на Туликов, Мурадели и други класици на патриотичната съветска песен. Но третата част Рознер съставяше от шлагери на американски композитори и тя преминаваше под стоновете на зрителите в залата.

Той беше типичен западен делови човек, без завист, и се стараеше хората да получават прилични пари. За програмата на Утьосов "Тридесет години по-късно" поставих номера "Еволюция на западния танц" - от неандерталците до рок ен рола. Номерът излезе великолепен, целият оркестър с различни перуки участваше в него и на този фон Утьосов рецитираше смешен фейлетон, всичко продължи приблизително тридесет минути под непрекъснати аплодисменти и с това завърши първата част на програмата. Утьосов отиде при директора на ансамбъла, за да подпише договор, според който трябваше да ми платят четиристотин рубли.

- Много са - казал директорът. - Не може ли да му дадем по-малко?

- Това е масов номер - обяснил Утьосов - и по тарифата на Сичкин, като режисьор и балетмайстор, трябва да му платим три хиляди. Четиристотин рубли са абсолютният минимум.

Директорът говорил още дълго, че това са много пари, и подписал с нежелание договора.

Рознер, който по съвместителство беше и директор на ансамбъл, ме помоли да поставя номер за жена му, очарователната танцьорка Галя Ходес. Измислих колоритен номер "Карнавал" с потресаващи костюми, но за съжаление не излезе нищо. Номерът, който мечтаех да направя великолепен, се оказа посредствен - сивичък. Бях в ужас, отидох при Рознер и му казах, че се отказвам от хонорара.

- Боренка, злато мое - каза Рознер, - това, че номерът не се получи, го знаем, а Москонцерт трябва да плати по най-високата тарифа - и подписа договор за хиляда и двеста рубли.

У Утьосов за шлагерна програма едва получих четиристотин рубли, а у Рознер за провален номер хиляда и двеста.

Еди Рознер - "Сбогом, любов" (старинно руско танго)

В Съветския съюз, ако попитат евреин за неговата националност, той отговаря така тихо, че сам не се чува. Никъде - нито на улицата, нито в трамвая, нито в автобуса ни един път не чух еврейска реч.

Рознер се гордееше, че е евреин. Всички в оркестъра му бяха евреи, с изключение на един руснак, чиято фамилия беше Цейтлин. Понеже оркестърът му участваше в тематични концерти, посветени на октомврийските празници, оркестрантите често провеждаха открити партийни събрания, на които присъстваха представители на градския комитет на партията. Рознер мразеше партийната номенклатура, която се състоеше почти цялата от антисемити, и не пропускаше случай да се подиграе с тях.

Началото на събрание. Представител на градския комитет на партията започва да говори за революционната идея, за важността на историческия момент...

- Извинете - прекъсва го Рознер и се обръща на еврейски език към музиканта от оркестъра Маркович: - Как спа? Какво яде? Къде ще отидеш през отпуската?

Известно време двамата обсъждат тези теми и тогава Рознер се извръща към представителя на градския комитет:

- Та за какво говорехте?

Онзи продължава своята идейна част, но Еди Игнатевич не му дава дълго да се весели:

- Момент - и на еврейски към музиканта Павел Хофман:

- Какво, Паша, кой спечели вчера на преферанс?

Хофман - много изразителен актьор, разбира прекрасно защо го пита Рознер, и отговаря, като прави всичките гримаси на стар градски евреин.

Партийното началство скърца със зъби, но не може да направи нищо. Не пропусках нито едно от тези събрания.

Разказ на Еди Рознер

Всеки път преди нова година се организираше интернационална концертна програма от звезди. Към продуцента на концертите се обърна един великолепен цигулар с молба да му позволи да свири. Продуцентът обясни, че цигулката не се вписва в програмата. Цигуларят обеща да свири разбираема музика. Не претендира да получи хонорар. Продуцентът се съгласи и го предупреди, че ако не се хареса на зрителите, може да го замерят със сурово яйце, гнила ябълка или домат и той трябва да напусне сцената, без да се обижда. Такива са правилата.

Цигуларят излезе на сцената с елегантен фрак, лакирани обувки и колосана риза с връзчица. Свиреше великолепно, но на някакъв зрител му стана скучно, той го замери с гнила ябълка и го улучи в челото. Точността на зрителя предизвика одобрението на публиката. Цигуларят отмахна елегантно с лъка залепналата ябълка от челото си и продължи да свири, все едно нищо не се е случило. Залата, състояща се от опитни "ворошиловски стрелци", започна да го обстрелва от всички страни. Цигуларят се извърташе от изстреляните към него снаряди, ту се навеждаше, ту правеше всевъзможни подскоци наляво, надясно, обръщаше гръб, но нито за секунда не преставаше да свири. Снарядите, въпреки ловкостта му, все пак го улучваха понякога. Фракът и лицето му бяха в сурови яйца, домати и гнили ябълки. Залата се впусна в забавна игра, смееше се и когато той завърши изпълнението си, го удостои с бурни ръкопляскания. Той излезе да се поклони двадесет пъти. Посрещаха го с град от снаряди и се веселяха като деца. След този номер участващите "звезди" нямаха никакъв успех. Продуцентът беше във възторг от номера и за следващия концерт обявиха, че ще свири първи във втората част.

Зрителите дойдоха за втората част с кошници, пълни с ябълки, яйца и домати. На входа на театъра продуцентът продаваше на зрителите снаряди с надценка.

Сцената беше украсена с колони, кресла, паравани и завеси. Цигуларят се криеше, но щом се появеше на сцената, продуктите летяха към него. Стреляха по жива мишена. Цигуларят се оказа гениален ексцентрик. Той свиреше, седнал в някое кресло, зад креслото, ту като се привеждаше зад някоя колона, ту като се качваше на някоя маса. Той объркваше снайперистите и играта доставяше на всички огромно удоволствие. Накрая продуцентът разбра, че на зрителите им е необходима само тази атракция. Ето така се появи въпросният концертен шлагер. Такъв номер никой не можеше да измисли.

--------------------

Попитах Еди Рознер защо този цигулар не е идвал в Съветския съюз на гастроли. Рознер се усмихна и каза: "Къде си видял в Съветския съюз домати преди Нова година?" "Да, но ябълки и яйца могат да се купят?" "Сигурно. Но кой съветски човек, като си купи ябълки и яйца, ще ги хвърля на сцената, когато вкъщи го чака гладно семейство“.

(Слeдва)

Превод от руски: Павел Николов

ноември 19, 2017

Свиване

Политическата ни проста е бездънна, сиреч бездна - без-дна  

  1.
  Когато змията захапва своята опашка и започва да я поглъща, сиреч сама себе си да изяжда, моето въображение работи до момента, когато змията стигне до шийните прешлени. Нататък не мога да си го представя... Явно ми е бедна фантазията!
  Властниците в България през последните десетина години сведоха демокрацията общо-взето до формална процедура; отгледаха си електорат, който по тази формална процедура регулярно ги избира да ни управляват. При демокрацията прави са онези, които в обществото са повече; при формалната демокрация прави са онези, които са повече сред гласувалите.

чети по-нататък

Свиване

Нобелови лауреати – 1947 година  

Едуард В. Еплтън (Edward V. Appleton)

6 септември 1892 г. – 21 април 1965 г.

Нобелова награда за физика

(За изследванията му на физиката на горните слоеве на атмосферата и особено за откриването на така наречения слой на Еплтън.)

Английският физик Едуард Еплтън е роден в Брадфорд (графство Йоркшир). От баща си, Питър Еплтън, фабричен работник, и майка си, Мери (Уилкок) Еплтън, момчето наследява жив интерес към музиката, но на шестнадесет години внезапно започват да го увличат физиката и математиката. Блестящ ученик, той получава стипендия за постъпване в средното училище "Хенсън", където учи от 1903 до 1911 година, и в колежа "Сент Джон" в Кеймбридж, където се занимава под ръководството на Ърнест Ръдърфорд и Дж. Дж. Томсън, получава награда по минералогия и физика и степента бакалавър през 1913 г.

Стипендията му позволява да остане в Кеймбридж и да осъществи аспирантски изследвания под ръководството на У. Х. Брег, свързани с кристалната структура на металите и минералите.

Когато през 1914 г. започва Първата световна война, Еплтън участва в нея като пехотинец. Но скоро е преместен в инженерните войски, където, като свързочен офицер, осъществява радиовръзка и изследва проблема за заглъхването на радиосигналите, а понеже работи с вакуумни тръби, започва да се интересува и от тази област. Когато се връща след войната в Кеймбридж, той продължава изследванията си за използването на вакуумните тръби за осъществяване на радиовръзка.

Еплтън е избран за член на научния съвет на колежа "Сент Джон" през 1919 г. и през следващата година е назначен за асистент-демонстратор в лабораторията "Кавендиш" на Кеймбриджкия университет. Заедно с Ч. Т. Р. Уилсън той започва да проучва излъчването на радиовълни по време на бури.

През 1924 г., на тридесет и две години, Еплтън става професор по физика в Лондонския университет. През тази година заедно с Майлс Барнет, първия му аспирант, започва да проучва разпространението на радиовълните в атмосферата. През 1902 г. английският физик Оливър Хевисайд изказва предположението, че в горната част на атмосферата се намира йонизиран електрически слой, който може да отразява дългите радиовълни; благодарение именно на този слой радиосигналът на Гулиелмо Маркони успява да пресече предишната година Атлантическия океан. Еплтън си задава въпроса могат ли радиовълните, отразяващи се от слоя на Хевисайд и Кенели, да интерферират с радиовълните, разпространяващи се непосредствено над земята, водейки до нощното заглъхване на сигналите, което той наблюдава.

С помощта на компанията "Бритиш броудкастинг" Еплтън и Барнет осъществяват отразяване на различни по честота радиовълни от слоя на Хевисайд и Кенели на 11 декември 1924 г. С помощта на техния метод, известен днес като радиолокация с честотна модулация, се получава първото експериментално потвърждение за съществуването на йоносферата и се определя нейната височина, равна на шестдесет мили над земята; този метод дава тласък за развитието на радиотехниката и прокарва пътя към изобретяването на радиолокатора.

Две години по-късно след измерването на височината на йоносферата Еплтън открива втори непропусклив слой, разположен на височина 150 мили над повърхността на земята. Голямото съпротивление на този слой, известен днес като слой на Еплтън, му позволява да отразява късовълновите радиосигнали. С това откритие Еплтън установява, че е възможно да се общува по радиото с целия свят.

С помощта на интерференцията на отразяваните радиовълни и вълните, разпространяващи се край повърхността на Земята, Еплтън продължава да проучва детайлно строежа и свойствата на високите слоеве на йоносферата през целия си останал живот. Наблюдавайки пълното слънчево затъмнение през 1927 г., той установява, че както образуването, така и поведението на йоносферата се определя от слънчевата светлина. Като преминават от радиоинтерференционния към радиоимпулсния метод за измерване на височината, който се използва в Съединените щати, Еплтън и неговите колеги измерват височината и строежа на йоносферата в полярните райони. Те откриват, че йоносферата се намира както под въздействието на излъчваните от Слънцето частици (слънчев вятър), така и на слънчевото ултравиолетово излъчване. Накрая определят, че височината на йоносферата се намира под въздействието на лунните приливи.

Две години след като Ч. Т. Р. Уилсън излиза в оставка през 1934 г., Еплтън заема професорския пост по натурфилософия в Кеймбриджкия университет. Авторитетен член на международната общност в сферата на радиото, той е президент на Международния съюз на учените в областта на радиовръзката от 1934 до 1952 г.

В началото на Втората световна война през 1939 г. Еплтън е назначен за секретар на Департамента за научните и промишлените изследвания - водещо научноизследователско учреждение във Великобритания. На този пост той не само ръководи изследванията в областта на военната радиовръзка, но и координира усилията на Великобритания за създаване на атомна бомба. Групата изследователи, които събира в началото на 1930-те години, се занимават с радиолокация, което в края на краищата позволява на английските ВВС да отразяват ефективно германските въздушни нападения. Според Робърт Уотсън Уат, който работи над усъвършенстването на радара като английско секретно оръжие, ако не са били ранните изследвания на Еплтън, радарът е щял да се появи прекалено късно, за да изиграе решаваща роля в битката за Британия през 1940 г. За заслугите си в тази област Еплтън получава през 1941 г. дворянска титла. Докато продължава войната, той започва да съставя програма за следвоенно възстановяване, според която Департаментът за научни и промишлени изследвания и изобщо учените трябва да изиграят важна роля за възстановяването на транспорта, за снабдяването на населението с храни и за решаване на жилищния въпрос.

През 1949 г. Еплтън става вицеканцлер на Единбургския университет. Талантлив ръководител, посвещаващ много време на административните си задължения, той освен това запазва активен интерес към работата в областта на атмосферата и се намира в тясна връзка с учените, работещи в същото направление. По време на Международната геофизическа година (юли 1957 - декември 1958 година) той играе важна роля при планирането на световните радиоексперименти.

През 1916 г. Еплтън се жени за Джеси Лонгсън; семейството има две дъщери. През 1965 г., една година след като първата му жена умира, Еплтън се жени за Елън Елисън. Един месец по-късно умира в дома си.

Нисък на ръст, но надарен с много енергия, Еплтън е известен като добър и мек човек в общуването си с другите. Подобно на баща си, който ръководи много години хора в брадфордската църква, той има звучен тенор и този дар му помага като оратор, защото му се налага не един път да се изказва публично.

Сред многобройните награди на Еплтън са медалът Хюз (1933 г.) и Кралския медал (1950 г.) на Лондонското кралско дружество, а също така медала Албърт на Кралското дружество по изкуствата (1950 г.). Награден е с почетни степени от университетите в Абърдийн, Лондон, Глазгоу, Синсинати, Оксфорд, Кеймбридж и други учебни заведения. Има награди от правителствата на САЩ, Норвегия, Франция и Исландия, член е на Лондонското кралско дружество, чуждестранен член е на Американската академия на науките и изкуствата, на Шведската кралска академия на науките, на Американското метеорологично дружество, на Папската академия на науките и на много професионални дружества.

Източник: http://n-t.ru/nl/fz/appleton.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

ноември 18, 2017

Свиване

Права върху снимка  

Маймуната Наруто си прави селфи с фотоапарата на британския фотограф Дейвид Слейтър. На кого са правата върху снимката? На този, който натиска бутона? На Наруто? На Брадли Купър, който заснема с апарата на Дедженерис  група  кинозвезди в нощта на Оскарите?

На Наруто, на фотографа – или снимката е в публичния домейн?

За всяка от трите опции  има субект с интерес:  Дружеството за защита на животните,  Дейвид Слейтър и Уикипедия.

Слейтър постига извънсъдебно споразумение с дружеството, сега се очаква и дело с Уикипедия. Именно по този повод вчера е излязла интересна публикация с позоваване на практиката на Съда на ЕС: фотографията е повече от натискане на бутон  – снимката   може да има характера на художествено произведение по смисъла  на закона за авторското право, ако задачата оставя  достатъчно пространство за индивидуално творческо решение – вж делото C‑145/10 Painer:

88      Както следва от съображение 17 от Директива 93/98, дадено интелектуално творение е собствено авторско интелектуално творение, когато то отразява личността на автора.

89      Такъв е обаче случаят, ако авторът е могъл да изрази своите творчески способности при реализирането на произведението, като е направил свободен и творчески избор (вж. a contrario Решение от 4 октомври 2011 г. по дело Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, точка 98).

90      Що се отнася до портретна снимка, следва да се посочи, че авторът може да направи своя свободен и творчески избор по няколко начини и в различни моменти при реализирането ѝ.

91      На подготвителния етап авторът може да избере фона на снимката, позата на сниманото лице или осветлението. При заснемането на портретната снимка той може да избере разполагането в кадър, ъгъла на снимане или още създадената атмосфера. Накрая, при проявяването на снимката авторът може да избере между различните съществуващи техники на проявяване тази, която желае да възприеме, или, ако е необходимо, да използва софтуер.

92      Чрез тези различни видове избор авторът на дадена портретна снимка може по този начин да остави своя „индивидуален отпечатък“ върху създаденото произведение.

93      Следователно, когато става въпрос за портретна снимка, свободата, с която разполага авторът, за да упражни своите творчески способности, не би била задължително ограничена или несъществуваща.

94      С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че по силата на член 6 от Директива 93/98 портретна снимка може да бъде закриляна от авторско право, при условие — което националната юрисдикция следва да провери във всеки конкретен случай — че такава фотография е авторско интелектуално творение, което отразява личността на автора и е проява на неговия свободен и творчески избор при реализирането на тази фотография.

 


Filed under: Media Law Tagged: снимка, съд на ес
Свиване

Невъзможността на абсурдността  

  1.
  Понякога, като загубя всякаква надежда, започвам да се уповавам на историята на еволюцията на видовете. Еволюцията отвреме навреме си прави равносметка и като установи, че нещо е тръгнало в погрешната посока, взема мерки да го отстрани от пътя на нормалността. Пример за това са динозаврите. Ето защо си казвам - няма бъдеще за същество, род, вид, режим, система или просто някакво естествено или изкуствено творение с огромен стомах и мъничка глава. То ще се срине под невъзможността на собствената си абсурдност...
  14.11.2017 г.

чети по-нататък

Свиване

Мъчният завой от комунизъм към консерватизъм  

Онзи ден масовият агитатор Перът Волгин стъпи накриво, като се престара в заемането на причудливи и скандализиращи пози. Написа нещо от рода на това, че да се интересуваш – а още повече пък да се възхищаваш и вдъхновяваш – от спортните успехи на тенисиста Григор Димитров, е проява на изключително ниска интелигентност. Изобщо, след „дебилите“ на Иво Христов, нападките към менталните качества на нацията от ляво сякаш придобиват епидемични очертания. Сякаш именно левицата е крепостта – не, храмът! – на интелигентността, гениалността, компетентността, професионализма и културата, тя стои толкова високо в интелектуално и нравствено отношение, че всичко останало ѝ се вижда някак ситно и дебилно.

Странно, аз не познавам живота и делото на Волгин, нито следя творчеството му, но някои заглавия, на които съм попадал, са ме оставили с впечатление, че той е пръв русофил, пропит от носталгия по Съветския съюз, а пък в Съветския съюз на спортните постижения се гледаше изключително сериозно. Помним как СССР, впрегнал цялата си държавна мощ, обираше всички олимпийски медали не без заслугите и на подозрителни анаболни хермафродити. Това беше нужно на идеологията, за да покаже историческото предимство на новия обществен строй – социалистическият спорт беше витрина на социалистическия начин на живот, по-мощните щангисти символизираха по-мощна икономика, а по-бързите бегачи – по-бързи темпове на развитие, непознати на досегашния капиталистически свят. Да, спортът е острие на социалистическата пропаганда и е странно как такъв социалистически по природата си пропагандатор като Волгин се отнася презрително към спортните успехи на родината си. А може и да се дразни от спортните успехи на родината си, защото тази родина не е такава, каквато трябва да бъде, не е работническо-селска, не е социалистическа, не е евразийска, знае ли човек…

Но не това е важното. На мен ми е по-интересно да наблюдавам дълбокия трагизъм в комунистическата душа, изправена пред диалектическата необходимост да се определи идейно. Днешният свят е малко по-различен от света на Маркс, Енгелс и Ленин. Той вече не е светът на империалистите и пролетариата, защото империалистите станаха глобалисти, а пролетариите – потребители с гарантирани граждански права. Днес противопоставянето между Изтока и Запада вече не почива на класовата борба и на противопоставянето между социализъм и капитализъм. Тъй като днес всички вече са някакъв вид капиталисти (демократи), то линията на противопоставянето се премести между либерали и консерватори. И доколкото Западът се стреми да стане все по либерален (и ляв за ужас на Изтока, защото доскоро лявото беше негова територия), дотолкова Изтокът ще се стреми да става все по-консервативен, за да му се противопоставя. Не че иска, не че го влече! Не! Просто това му е дошло до главата.

Ето го трагизма: хора, довчера носили в сърцето си петолъчката, сърпа и чука, днес трябва да проронят сълза на умиление пред двуглавия византийски орел, символ на руското самодържие, срещу което изстреля залповете си „Аврора“ в далечната и печална 1917 г.

Но как се става консерватор, мамицата му! Лесно ли? Не! Не е лесно…

Разказаха ми действителен случай как преди не повече от две седмици някакви активисти в провинцията обикаляли да сондират почвата за нов (пореден) политически проект. Посещавали влиятелни личности да ги врънкат за структури по места, подшушвайки, че финансиране вече било осигурено и добавяйки вече съвсем шепнешком: „От Москва…“

– Добре, де – попитали личностите, – какъв ще е този нов проект: ляв или десен?

– Консервативен! – гордо отговорили активистите.

– Ааа… – замислено се почесали по главата личностите. – И какво ще рече туй да е консервативен?

– Ами, ние сме за религията.

– Хубаво. Друго?

– Също и за патриотизма.

– Тъй, тъй. Друго?

– Имаше и нещо трето, ама какво беше…

Всъщност, третото, което са казали на активиста по време на инструктажа, но впоследствие той го е забравил, е капитализмът. Частната собственост, свободният пазар, принадената стойност и т.н. Комунизмът и консерватизмът са антиподи преди всичко поради това, че докато консерватизмът е традиционен и дори реакционен, то комунизмът е модерен и революционен. Но извън тази сама по себе си предостатъчна разлика, антиподна е и парадигмата на фундаментите при двете.

Хора като въпросния активист (съвсем действителна личност, която всички вие познавате от медиите), а и като споменатия вече Петър Волгин, веднъж принудени от неумолимия ход на Историята да станат консерватори, са изправени пред необходимостта да приемат теорията, че съвременният консерватизъм, както казват политолозите, се крепи на три стълба: религия, патриотизъм и капитализъм. Как да го направят, като довчера вярваха точно в обратното: атеизъм, интернационализъм, държавна собственост и планово стопанство! С кои дебели очи да се изправят пред хората и да им запеят съвсем нова песен!

Религията беше опиум за народите. Хиляди свещеници бяха погубени, стотици храмове бяха съсипани. Раят, Царството Божие беше заменено със Светлото комунистическо бъдеще, където ще има толкова много блага, че всеки ще получава според потребностите си. Вместо литийни шествия имаше манифестации, където се изнасяха „иконите“ на партийните и държавни ръководители, хоругвите на световната революция и тържествено се дефилираше с тях. Маркс и Енгелс бяха Отците на комунизма, Ленин беше техен Син, „чрез Когото всичко е станало“, а Сталин и останалите ръководители бяха Духът, пратен да облагодати народно-демократическите общества. За комуниста материята беше вечна, раждането – абсолютно начало, смъртта – абсолютен край. Безсмъртието – паметта на признателните поколения. Битието определяше съзнанието, а моралът беше вярност към партията.

Интернационализъм. На думи комунизмът приемаше патриотизма, но само в светлината на учението, че историята се твори от масите и експлоатираните класи. Пролетариатът (а в последствие, макар и с нежелание, и селяните, защото в началото на ХХ век в страни като Русия и България пролетариат на практика няма) беше обявен за най-прогресивната класа, „гробокопач на капитализма“, „двигател на историята“. Ако новият комунистически човек трябва да е верен някому с цялото си сърце, то това е Класата, а не нацията (расата, както напук ще каже по-късно нацизмът). Пролетарии от вси страни, съединявайте се! Вече няма държави, няма царства и империи, а само съюзи на социалистически републики!

Капитализъм. Ама как така капитализъм, моля ви се! На крак, о парии презрени, на крак, о роби на труда! В новия строй всичко е общо, най-вече средствата за производство. До вчера, като влизаш в цеха и те попитат: „На кого е тая фабрика?“, ти отговаряш: „На г-н фабриканта“. Днес тази фабрика е на народа (тоест донейде и твоя). Работното ти време е същото, а заплатата дори и по-малка, защото отделяш за изграждането на светлото бъдеще, в което ще живеят твоите деца, но самочувствието ти на нов човек не може да се сравни с нищо. Вече няма конкуренция, защото няма пазар. Икономиката се развива на петилетни планове, които редовно се преизпълняват за радост на социалистическите медии, при които също няма пазар и конкуренция. Частна собственост няма, само държавна. Не можеш да си велможа по наследство, а само докато партията е благосклонна да те държи на някакъв държавен пост със съответните полагащи се по таблица привилегии. Почти като в Османската империя, от чието иго с гръм и трясък ни освободи омразният руски царизъм-империализъм.

Ето колко е сложно за хора, които довчера са марширували под знамената на атеизма, интернационализма и държавната собственост, днес да отстояват позиции, от които по дефиниция се защитават религията, патриотизма (национализма) и капитализма.

Тъй че не сте прави да гледате на Петър Волгин като на опърпан палячо, който ръси глупости само и само някой да го забележи, да му обърне внимание и да говори за него. Той е сложна, драматична и дори трагична фигура. Паднало му се е да живее във времена, когато крясъците „КПСС-БКП! Вечна дружба!“ не са достатъчни за постигане на душевна хармония и достойно място в обществото. Тук, освен модерен капиталист, трябва да си малко нещо и славянски мистик, а даже и националист в онзи сладък антиевропейски смисъл на думата. Но ето че идва миг, в който фасадата се пропуква, сърцето не издържа и отронва капка кръв, изпод консервативния патриотизъм изплува старият интернационализъм и с вик на болка изстрелва една попръжня по извора на националната гордост, крепилото на българщинàта – Гришо Димитров!

Това с Волгин, разбира се, е шега. Обаче драматичният завой от комунизъм към консерватизъм, който са принудени да правят десетките като него, не е. Дали е проблем за тях? Ако изпитват някакви угризения, когато се пребоядисват – може и да е. Ако не изпитват – сигурно не е. Проблем е за нас, защото виждаме колко гъвкави могат да бъдат в принципите си хора, които претендират, че се занимават с отстояване на принципи. Проблем е, защото неволно започваме да се съмняваме, че идеите всъщност не са идеи, а обикновени мисловни конструкции, изковани да обслужат технически преструктурирането на общественото влияние. Нито комунизмът им е бил комунизъм, нито консерватизмът – консерватизъм. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Свиване

Тайно си мисля – явно не сме нормална държава...  

  1.
  Представете си, ако бяхме нормална държава, какъв ефект би имало изказването на министър-председателя, че в парламента "има хора, замесени с наркотрафик"!
   [Каквото и да означава това "замесени С наркотрафик"...]
  Ефектът би бил взривен, потресаващ, вулканичен, епичен. От държавите-партньори щяха да полетят запитвания кои са тези хора и какво е направила досега системата за национална сигурност спрямо тях.
  Но ние явно не сме нормална държава.
  В нормалната държава в парламента няма хора, замесени С наркотрафик. Защото в момента, в който бъдат установени, те вече няма да са в парламента, а на място тъмно и влажно.
  В нормалната държава, също така, министър-председателят на прави подобни изявления - ей-така, пътьом, като хрумване, между впрочем, сякаш коментира недъзите на българския футбол или говори за нивото на река Дунав в сантиметри...

чети по-нататък

Свиване

Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година  

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 63. Като източник Страшимиров сочи „Миналото“ - Ст. Заимов, кн. I, стр. 40, 1898 г. Името на Стоян Заимов, апостолът, който най-безобразно лъже за подготовката на въстанието в своя революционен окръг, е достатъчно да предизвика съмнение относно истинността на представения от него текст, по което нашироко е дал своето мнение и Димитър Страшимиръв в последната си бележка към писмото.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДИМИТЪР ОБЩИ - 23 АПРИЛ 1872 ГОДИНА

Д-тре!!! [1]

Утре тръгвам за столицата [2], ще мина през Кардан [3]. Известният на теб и на всички ни Николчо Арнаудов в Драко [4] отказал да даде обещаната пред мен от него парична помощ на пратеника ни И. Н. Пр. [5], заплашвал нашите хора с предателство на турските власти. Нашите от Драко решиха да се убие. С няколко момчета от тайната чета нападни къщата му, него само убили, а къщата му запали. Научавам от наши верни хора, че дякон Паисий ми е мътил водата, откъдето е минал; проповядвал мир, тишина и овча покорност, псувал тия, които проповядвали бунта, т.е. нас. Заканвал се на някои селски попове, наши хора, че щял да им обръсне брадите, ако се повеждат по тия хаймани и нехранимайковци, т.е. след нас. Следи за неговите действия: пусни по дирите му наши верни хора, гледай да са от по-събудените. Ако започне много да бърка, виж му работата, както следва. Засега само следи и съобщавай писмено в столицата. Ако дойде работата до убийство, гледай майсторски да се извърши.

Д.А.

В.Л.

Лупен

23 април [6]

--------------------------------------------

1. По съдържание на писмото трябва да е Димитър Общи.

2. Ловеч.

3. Тетевен.

4. Етрополе

5. Илия Нинов Правчанов (предните четири бележки и тази са от книгата на Стоян Заимов).

6. Това писмо не притежаваме в оригинал нито в Народната библиотека, нито в кой да е от известните досега частни архиви. Поместваме го тук за пълнота. То има всички признаци да излезе апокрифно, за да ни подсети както трябва, че не е от Левски. Езикът в цялото изложение и до последната запетая няма нищо общо с останалата кореспонденция на Апостола. Употребените псевдоними Кардан, Драко и пр. са от по- късно време. Засегната в съдържанието дейност на Паисий се отнася действително към лятото 1872 г. Доколкото ми е известно, г-н Ст. Заимов притежава сбирка от документи от миналото, които ако - дай Боже! - някога се отключат, ще се разкрие покрай многото други тайни и мистерията на това писмо.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

ноември 17, 2017

Свиване

ВКС: Специализираният съд се превръща в извънреден  


С последните промени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и в Закона за съдебната власт (ЗСВ) специализираните съдилища се превръщат в извънредни, което конституцията не допуска. Това е по същество една от основните тези на Върховния касационен съд (ВКС) в искането му до Конституционния съд (КС), с което се атакува преместването на делата за "високата" корупция в специализирания съд, както и някои други законови нововъведения в наказателното правораздаване.

В края на юли бяха...
Свиване

Лондон измести Париж като най-скъпа търговска локация в Европа  


Нарастващите наемни цени превърнаха New Bond Street в Лондон в най-скъпата търговска улица в Европа. Според 29-то издание на доклада Main Streets Across The World на глобалната консултантска компания Cushman & Wakefield британската локация измества от тази позиция Avenue des Champs Élysée в Париж.

В глобален план New Bond Street се изкачва до трета позиция с 1 350 евро/кв. м месечен наем, като затвърждава позициите на британската столица като първокласна търговска локация. Първото и второто място за поредна година остават непроменени и се заемат съответно от горната част на 5th Avenue в Ню Йорк с 2 355 евро/кв. м месечно и Causeway Bay в Хонконг с 2 140 евро/кв. м. На четвърта позиция е Via Montenapoleone в Милано с 12.5% ръст на наемите и средни нива от 1 125 евро/кв. м на месец, докато Avenue des Champs Élysée в Париж изостава до пето място в класацията, макар и средният наем да остава непроменен на ниво от 1 105 евро/кв. м месечно.

Столичният бул. Витоша също присъства в класацията, като по данни на Forton, стратегически партньор на Cushman & Wakefield, средният месечен наем остава без промяна – 46 евро/кв. м. В глобалната класация най-популярната търговска локация в София пада с едно място – от 50-та на 51-ва позиция, през 2017 г. Данните в доклада включват 451 търговски улици в света.

Интерес към наем на площи на бул. „Витоша“ проявяват марки в средния и достъпния ценови сегмент, ориентирани основно към ежедневната мода. В синхрон с тенденцията за здравословен начин на живот през последните години видимо се разрастват и търговците в категорията Здраве & Красота.


Редом с този интерес превръщането на бул. „Витоша“ в популярна пешеходна зона и високият трафик от хора правят търговската улица предпочитано място и за отваряне на кафенета, ресторанти и барове“, коментира Иван Граматиков, мениджър „Търговски площи“ във Forton Cushman & Wakefield. Неговата прогноза е засиленото търсене да доведе и до лек ръст на наемните нива по бул. „Витоша“ през следващите месеци.

Според автора на глобалния доклад на Cushman & Wakefield Дарън Йейтс независимо, че редица търговски улици в света регистрират спад на наемните нива, пазарът остава динамичен в отговор на световните технологични и демографски тенденции. Водещите локации продължават да са във фокуса на глобалните брандове, които търсят възможности да създадат нови и вълнуващи преживявания за потребителите. По-иновативните сред тях съчетават онлайн с физическото пазаруване в стремежа си да предложат по-цялостно преживяване и в резултат от това локацията продължава да е от съществено значение за тях, обобщи Дарън Йейтс.

В европейски план, въпреки първоначалното стъписване от Brexit, търговските локации в Лондон остават сред най-желаните от големите модни марки. В подкрепа на това наемните нива на New Bond Street са нараснали с 37.5% за година. На другия полюс е Париж, където политическата несигурност доведе до временен спад на интереса от страна на търговците.
В Италия наемните нива като цяло се задържат без промяна. Търсените търговски улици в главни градове като Милано, Торино и Флоренция обаче отбелязват ръст благодарение на популярността си като модни и туристически локации.
Свиване

Линкинг: Playboy съди BoingBoing  

Playboy Entertainment Group съди BoingBoing – блог с публикации по разнообразни въпроси, свързани с културата и технологиите. Делото е   по повод връзка към колекция от изображения. Според Playboy който отразява една колекция по магически начин носи отговорност за използването на изображенията, пише techdirt.comBoingBoing не разпространява  файловете, не ги хоства и не ги копира, сайтът просто съобщава за съществуването им (и казва хубави неща за тях).

Очаква се ново решение за линкинг,  междувременно Playboy участва в  дело за линкинг  пред Съда на ЕС – C-160/15, GS Media BV v. Sanoma Media – където според решението

за да се установи дали поставянето на уебсайт на хипервръзки към произведения, обект на закрила, които са свободно достъпни на друг уебсайт без разрешение от носителя на авторското право, представлява „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, следва да се прецени дали тези връзки са предоставени, без да се цели получаване на печалба, от лице, което не е знаело и нормално не е могло да знае, че публикуването на тези произведения на другия уебсайт е незаконно или, напротив, посочените връзки са предоставени с цел печалба, в който случай знанието се предполага.

вж  и тук


Filed under: Digital, EU Law, Media Law, US Law Tagged: линкинг, съд на ес
Свиване

Одобрението за членството на България в ЕС се запазва  

Одобрението за членството на България в ЕС се запазва в рамките на 50 на сто, срещу 16% неодобрение и 34% неутрални оценки.

Най-силни еврооптимисти остават по-младите, с по-високо образование, активност и мобилност, които са се възползвали най-пълноценно  от предимствата на членството.

Национално представително проучване на Алфа Рисърч, проведено по поръчка на Представителството на ЕК в България, в периода 16 – 25 септември 2017 г.

 


Filed under: Uncategorized
Свиване

Строително-монтажни работи (СМР) – разкодирани!  

строително-монтажни работи (смр) - разкодирани

Решавам да си построя къща и започвам да търся информация за всички необходими документи. Във всички източници се натъквам на израза “строително-монтажни работи”, който ми звучи много сложен. Наистина ли е така, или мога да се справя сам с документите за един строеж? Какво включват строително-монтажните работи (СМР)?   Строителните и монтажни работи или т.нар. […]

The post Строително-монтажни работи (СМР) – разкодирани! appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Самокритичност  

Тук трябваше да има един текст, който написах снощи.

Когато го прехвърли рано сутринта обаче, не ми хареса.

Започнах да го преправям.

Но ставаше като че ли все по-зле и по-зле.

Накрая се ядосах и текстът отиде в небитието.

Станал съм напоследък много самокритичен.

Което не е изобщо на хубаво.

Време ми е май да си ходя на село и да отглеждам краставици и домати...

ноември 16, 2017

Свиване

Преброяване на православните  

Едно заглавие от събота грабна погледа ми: „Над половината българи са набожни, но не са убедени, че има Бог“. Първоначално реших, че това е статия от депутата Иво Христов, защото „набожен, който не е убеден, че има Бог“ ми прозвуча като евфемизъм на „дебил“. Прието е да се мисли, че „набожен“ е определение за човек, който е убеден, че има Бог. Обратното е някакъв вид идиотщина. То е все едно да кажеш, че половината от футболните фенове са левскари, но не са убедени, че такъв отбор съществува“.

После обаче се оказа друго. Не било статия от Иво Христов, а преразказ с елементи на разсъждение върху някакъв пореден доклад на Пю – изследователски център, известен с това, че редовно захранва с теми за публикации либералния печат. Докладът се занимава с изследване върху православното християнство през 21 век. Започва с обща статистика и накрая отново го обръща на хомосексуализъм и еднополови бракове. Няма лошо. Нека. Но да оставим настрана това и да обърнем внимание върху представите за православието, които споделя и лансира този документ, защото е важно и ми се струва, че в някои просветени и модерни среди на православието се гледа все още като на провинциално суеверие, изповядвано от неграмотни бабички.

Статията започва така: „Над половината православни християни в България вярват в Бог, но не са съвсем сигурни, че той съществува“. Вероятно въпросите в анкетата (ние не ги виждаме нито в публикацията, нито на сайта на Пю) са били „Православни ли сте?“, „Вярвате ли в Бог?“ и „Съвсем сигурни ли сте, че Бог съществува?“. Сигурно са отговорили хора, които знаят, че България е православна страна и следователно те, като българи, са православни. И това дава основание на авторите на проучването до края да говорят все от името и за сметка на „православните“.

По-нататък, тръгнали веднъж по пътя на тази логика, ще видим, че не всички „православни“ вярват в чудеса и не всички вярват в рая и ада. Дори има такива „православни“, които вярват в рая, но не вярват в ада, което на практика си е все едно да приемаш деня, но да отричаш нощта.

Също така (слава Богу!) повечето „православни“ вярват в съществуването на душа. Но не всички. Религията била важна само за 15% от „православните“ в България, а още по-малко ходят на църква, молят се и се причастяват.

С извинение към „авторитета“ на Пю и на добруващите в сянката на този авторитет български медии – това са пълни глупости. Все едно да тръгнеш да изследваш колко процента от всички жени са мъже (макар че като се замисли човек, и такова изследване можем да дочакаме от Пю съвсем скоро). Всички православни вярват в Бог и не се съмняват, че той съществува, 100% вярват в чудеса, защото за тях свидетелстват Писанието и Преданието, 100% вярват в рая и ада, защото 100% вярват в съществуването на душата и в нейното безсмъртие, а след телесната смърт за душата има само две възможности: или да е с Бог, или да е без Бог; адът не е нищо друго, освен отсъствие на Бог. 100% от православните ходят на църква, молят се и се причастяват, защото църквата е богочовешки организъм, основан от Христос, в нея се извършват тайнствата и чрез причастието се осъществява общението в богоуподобяването (св. Василий Велики е казал: човекът е твар, получила повелята да стане бог), а молитвата е единственият начин човекът да общува и да разговаря със своя Творец. 100% от православните знаят всичко това. Ако не го знаят, те просто не са православни.

Наистина, някой може да каже, че „православен“ е такъв човек, който е кръстен от Православната Църква, и толкоз. После може да стане вещер, гадател, знахар… Да, сигурно и мнозина от най-шумните атеисти като деца са приели католическо или протестантско кръщение, но дали Пю публикува доклади със заглавия „50% от англиканите са атеисти“, например?

Да си православен християнин е стандарт. Не е въпрос на лични интерпретации относно тайнствата, църквата и задгробната съдба на душите. Стандартът е описан в Никео-Константинополския Символ на вярата. Той е клетвата, която дава човек, преминавайки през тайнството на Кръщението. Православните са единствените, които изповядват този символ така, както е бил установен. Затова се наричат „православни“ и никой не е посмял да им го отрече, въпреки всички извращения, които са направени през вековете и със Символа, и с вярата в името на модернизма, политиката и „догматическото развитие“.

Въпреки това сякаш е станало традиция в „интелигентните, модерни и просветени“ среди да се гледа на православието с насмешка, което показва и разглежданата статия. Сякаш православните са някакви ретроградни, необразовани и даже малко нечистоплътни люде. Най-православна от всички православни страни е Етиопия (което не е вярно, защото те са дохалкидонци, но нека сега не се захващаме с това), православните се суеверни, непоследователни, не са наясно със себе си (как тогава да са наясно с еднополовите бракове!) и не са особено „цивилизовани“. Модерният свят с право гледа на тях като на гръцки козари, брадати грузинци и тъмни балкански субекти.

Защо е така? Главните причини са две. Едната е църковна, другата е светска и политическа.

Останалият християнски свят не може да прости на православните, че не са отстъпили от старата вяра, от Църквата (една, свята, вселенска и апостолска) такава, каквато я основава Христос и над която праща Св. Дух на Петдесетница. Още от V век започва догматическото отдалечаване на Запада с въвеждането на „филиоквето“ (промяна в Символа, според която Св. Дух изхожда не само от Отца, но и от Сина – това е прието, за да се подчертае божествената природа на Христос срещу учението на арианите, но в крайна сметка поврежда тринитарния догмат), а след 1054 Западната църква окончателно отпада и така започва историята на католицизма.

Заедно с недопустимата промяна в догмата за Св. Троица, католицизмът приема и други „нововъведения“, сред които сравнително късното учение за непорочното зачатие (според него Дева Мария се е родила чиста от първородния грях, но ако това е възможно, раждането на Христос става безсмислено), учението за чистилището (според него съдбата на душата подлежи на промяна и след смъртта) и разбира се – догматът за непогрешимостта на папата (по-точно за неговата непоколебимост ex cathedra). Последният превръща римокатолицизма в преди всичко политическо движение с всички последици от това. Една от тези последици – продаването на индулгенции като следствие от учението за свръхдлъжностните заслуги – стига до такива уродливи измерения, че предизвиква появата на протестантството.

Протестантството се отдалечава още повече от православието. В своя антиклерикализъм, в своя протест срещу католическата йерархия, то отрича тайнството Свещенство и прекъсва апостолската приемственост. Така на практика престава да бъде църква. На католическия сръхцентрализъм то противопоставя един свръхдецентрализъм, в следствие на който днес никой не може да изброи всички протестантски „църкви“, както не може да изброи и всички видове италианско или френско вино.

Но колкото и много да са протестантските църкви, нито някоя от тях, нито римокатолиците, нито будистите, нито шинтуистите, нито шаманистите, нито коя да е била друга религия по света не е била подлагана на такива нападки от страна на войнстващия атеизъм, както православната. Може би защото истината е страшна…

Другата причина е политическа. Още Хънтингтън раздели християнската цивилизация на Западна и Православна, като в центъра на едната постави Съединените щати, а на другата – Русия. Колкото и да не сме съгласни с това деление, то вече е придобило официалност и всякакви идеолози и пропагандатори го ползват при конструирането на посланията си. Когато либералният Запад занемари християнството, на Изтока не му остана друго, освен да го играе консервативен и християнски. И не просто християнски, а православен. Говорим за Русия. Да, наистина, от XIX век насам руснаците показват брилянтни православни богослови – първоначално в Русия, а после в емиграция по обясними причини. Техният принос към теорията е огромен и едва днес Западът започва да го открива и признава. Руското богословие (заедно с гръцкото, пък и сръбското и българското в лицето на Юстин Попович и Серафим Алексиев) връщат православието на нивото му от времената на Йоан Златоуст, Григорий Богослов и Василий Велики. За съжаление, това възродено православие бързо бива инструментализирано от евразийството и вкарано като аргумент в идеологическата борба и хибридната война. Анализаторите, пропагандаторите и медиите на нападнатата страна не могат да не отвърнат на удара с подобни грозни средства и покрай всичко друго жертва става и православието, макар да е толкова мистично, толкова небесно и толкова устремено към други светове.

Статията, която провокира всичко казано дотук, е част от една дългосрочна и организирана кампания за омаловажаване на православието, за разглеждането му в парадигмата на отживелиците и суеверията, за водене на публиката към убеждението, че православието е нещо такова, което дори да се изкаже по важен въпрос и то да се изкаже правилно, не трябва да му се обръща внимание, защото се е изказало водено от тежки предразсъдъци.

Статията се опитва да каже, че православните са хора, които сами не са наясно със себе си какви са точно, но са последователни в това да бъдат ретроградни и мракобесни като етиопци. Описаният в статията човек, който не е сигурен дали има Бог, дали има душа и дали тази душа е безсмъртна, не е православен. Той е продукт на модерните времена и на атеистичното възпитание, според което религията не е начин на живот, а в най-добрия случай нещо като екстравагантен клуб за забравени фолклорни танци. Такова мнение е невярно, но освен това е и наивно и обижда не толкова онзи, за когото е изказано, колкото този, който го изказва. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Илюстрация: Атон, манастирът „Симонопетра“ (1257 г.) на 330 метра над морето.

 

Свиване

Био / Техно България  

В началото на тази година Джак Ма даде обширно интервю, в което обясни с прости думи своята инвестиционна стратегия. Запитан как решава в какво да инвестира, той даде кратък отговор: „Подкрепям идеи, които решават големи проблеми. Например, виждам, че все повече хора са нещастни и нездрави и се насочвам натам“. След което даде за пример неговата собствена страна, Китай. Преди две години пък бе публикувана карта на Европа, конструирана според търсенията на китайците в „Байду“. На нея, България фигурира като „дълголетие чрез потребление на млечни продукти“. Подобно възприятие за страната можете да откриете и в други важни азиатски държави като Япония. Трети любопитен факт. Премиерът на Южна Корея, Ли Нак-йон бе наскоро на посещение в София. По време на разговорите, нашият премиер очаквано си пожела автомобилен завод, но гостът възпитано изместил акцента в друга посока. Корейският интерес е насочен към био земеделие, селско стопанство, медицински туризъм, козметика и информационни технологии. Това са само няколко факта, които могат да бъдат лесно свързани, защото представят очевидна възможност за страната ни.

Натрупването на негативни възприятия спрямо България е банално известно. Преди няколко години нацията скочи колективно, когато в една инсталация върху нашата територия бе изтипосана ориенталска тоалетна. Рутинно западни медии разказват примери за корупция, престъпност, злоупотреби, от време на време по някоя политическа екзотика. Това обаче очевидно не е особен повод за колективно притеснение, защото само преди година цялата нация се възхити на големите успехи на един български сериал, който обиколи света и в дълбочина разви именно образа на една продънена, криминална държавица. Мнозина виждат в нарастващите приходи от туризъм доказателство, че няма особен смисъл от култивиране и популяризиране на определена представа за страната. Политическото безвремие и институционален ступор допълнително превръщат подобни усилия в отдалечаваща се перспектива. Комичната неспособност да произведем дори една прилична реклама на страната допълнително подсказва отношението ни към подобни усилия.

В същото време, непрестанно се увеличават причините, които изискват далеч по-сериозна и организирана работа по представянето и промотирането на определен образ на България. Моделът на развитие, изискващ относително ниско ниво на образование и заплащане ускорено се изчерпва. Очевидно е, че не може всички да бъдат вкарани да работят в предприятия за производство на автомобилни части. Нито пък в заводи за сглобяване на автомобили, каквато очевидно е мечтата на премиера. Цели индустрии вече изпитват недостиг на работници и този проблем ще се задълбочава. Очевидна е необходимостта от нови двигатели на развитие, подкрепа на вече съществуващите, очертаване на нови. Нарастването на доходите ще трябва да дойде оттам, а не от „изстискване“ на бизнеса през натиск на пазара на труда. Съществуват и очевидни възможности в променящата се европейска и глобална икономика. Ако следваме инвестиционната логика на Джак Ма, това са например много сектори, свързани с разбиранията и проблемите на новата глобална средна класа, както и на вече съществуващата такава в по-зрелите пазари. Именно тук са неща като био производство, здравен туризъм, well-being индустриите и т.н. Нещо повече, към нас има очевидни възприятия и очаквания като дестинация и производител.

Здравословното от доста време е обявено за мегатренд и той е все по-видим и в България. На ниво потребление това е осезаемо при разширяването на подобен тип покупки отвъд стеснените градски прослойки с доста над средните доходи. Повечето търговци на такива продукти обявяват непрестанно увеличаване на продажбите и постепенното им интегриране в трайните навици и разбирания за хранене и начин на живот. Видимо е и в по-общи тенденции. Например, според проучване на “Nielsen” има осезаем спад при потреблението на захар и шоколадови изделия (66%), увеличение на консумацията на натурални и по-свежи продукти (61%) и намаляване на мазнините (56%). С много високо темпо се увеличава и броя на производителите на биологични продукти. По данни на министерство на земеделието, през 2006 година те са едва 214, а през 2009-та достигат 476. Само четири години по-късно обаче, техният брой е вече 3 123! За същия период общите площи в подобен режим скачат от 11 789 хектара на 56 287. Все по-голяма част от това производство е насочено отвъд местния пазар, в ЕС и извън него. Непрестанното глобално нарастване на био търсенето и възприятието на България като страна с добър продукт е очевидна възможност за промотиране. Разбира се, от това не следва, че не съществуват множество проблеми, но тяхното разрешаване не е непосилно.

Друга подобна индустрия, която не просто се развива добре, но може да бъде представена като знакова за страната е информационната. ИТ са не просто хубав пример за развитие, а все по-важен сектор на икономиката на страната. Според оценки на българската асоциация за информационни технологии, техният принос към БВП е вече над 6% и само до няколко години ще надмине 10%. Възможностите за развитие тук са съществени и мнозина от сектора разказват за поне двоен потенциал на сега съществуващия при по-добро задържане и привличане на кадри и подобряване на образованието. Има наченки на превръщане на страната в регионален център, което постепенно ще прерасне в повече възможности, видимост и популярност на самата индустрия, но и на страната. Съществуват и все повече успешни примери за български старт-ъпи, които не просто носят икономически дивиденти на техните създатели, но и генерират репутация на местната среда. Тяхната популяризация единствено може да донесе ползи, а и има предимството да стъпва върху реални събития.

Глобалната битка на образи, представи и репутация има отколешна история и България определено не участва в нея по подходящ начин. Малко са причините да очакваме това да се промени, мисловните и поведенчески препятствия са сякаш твърде много. Но бързото изчерпване на сегашните икономически възможности изисква бърза адаптация и остър завой. Още повече, че отвън, към нас има подходящи нагласи и възприятия, които могат да бъдат използвани дългосрочно.  Като начало можем да се заслушаме в това, което ни казват хора като корейския премиер.


Свиване

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 15  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14.

Александр Лонгин

Саша Лонгин замина през 1975 година, като предизвика всеобщо недоумение: никой не го притесняваше, беше водещо конферансие в оркестъра на Олег Лундстрем, работеше успешно като говорител в радиото и като актьор в театъра, но въпреки това реши с едни от първите да вдиша въздуха на свободата. Като се озова в Америка, Саша най-напред позвъни в Москва и помоли да му изпратим грухана елда. Помислих си, че в Америка няма грухани зърнени храни. След това помоли за черен хляб. Изпреварвайки събитията, ще кажа, че през 1997 година му занесох самун черен хляб, но той каза, че хлябът е оцветен (не знаеше, че хлябът се оцветява навсякъде, защото черно брашно не съществува), няма да яде този американски боклук и веднага го излапа до последната трошичка. От следващите му телефонни обаждания и писма останахме с впечатлението, че в Америка отдавна е настъпил глад, няма нищо, а това, което яде - не е за ядене. Накратко казано, Лонгин се вля плавно в категорията на тези емигранти, които са напуснали страната си, за да не виждат нейния кошмар, но харесват само това, което е било. Такива, за съжаление, са много и спасение няма - не можеш да купиш за всичките арсен. Саша има импозантната външност като тази на Сава Морозов, Шаляпин или едър американски милионер, занимаващ се със земеделие. Облечен е също като такъв милионер - висящи парцали и смачкани маратонки. Отначало Саша се установи във Вашингтон, където работеше като таксиметров шофьор. Беше вечно гладен, затова носеше в джоба си кифла, а от устата му винаги стърчеше дебела наденичка, която неговите пътници мислеха за пура. Това го спасяваше от английския език - като се има предвид, че хората от юга не могат да бъдат разбрани, пътниците, чувайки безсмисления комплект от звуци, които Лонгин издаваше заради пурата наденичка, мислеха, че имат пред себе си тексасец, и не задаваха излишни въпроси.

Не зная какъв е бил Саша в младостта си, но в старостта си е самец с желязна хватка. Вечно търси нови жени и ги намира. Предпочита по-млади от него с осемдесет години, но не оставя без внимание и останалите възрастови категории. Специално пусна слух за себе си, че е импотентен и под маската на импотент изеба жените на всичките си приятели и познати. Но при всичко това е великодушен. Доведе си от Съюза млада жена, която тук го изостави. Когато го срещнах, се опитах да му кажа колко съжалявам, но Саша ме удиви:

- Остави това, Борис! Тя живее сега с един забележителен човек и той, казват, я чука прекрасно - Бог да я поживи!

И така всеки път. Когато някоя жена го изостави, той не мисли за отмъщение, а за това, че добър човек я чука качествено. И трябва да кажем, че има лек... е, да речем, лека ръка - всичките му бивши възлюбени са добре уредени. Саша е типичен градски жител - Москва, Ленинград, след това Вашингтон, но изведнъж го напусна и се премести в Катскилските планини. През лятото там не е зле, а през зимата е филиал на Колима. Веднъж ме завлече при себе си, за да ми покаже своето стопанство. Настани ме в джипа и тръгнахме отначало по пътя, а когато пътят свърши, по полето - кал, издутини и ями с размера на Големия каньон. При това Саша нареждаше с щастлив глас: "Виж каква прелест". Не можех да видя нищо - след опита да пробия с глава покрива на джипа при поредната издутина веднага хлътнахме в една яма и аз трябваше да се подпра на предното табло, за да не си строша главата в него - и така двадесет минути.

Стопанството се оказа голямо и се състоеше от две огромни кучета, два коня, един голям козел, гълъби, плъха Зайка (типично руско име за зайче - бел. П. Н.), мишлето Арончик и една голяма полусъборена мръсна къща, на която би трябвало да се сложи плакат "На излизане си изтрийте краката". Целия този зверилник, с изключените мишката и плъха, Лонгин беше получил от предишните стопани, всеки от които беше говорил на своя език. Животните на свой ред също разбираше всяко своя език. Конете знаеха английски. Кучетата разбираха само идиш. Козелът разбираше и като че ли се опитваше да говори на полски. Мишлето и плъха бяха овладели до съвършенство руски език с голям примес от яки псувни. Понякога, като пийнеше, Саша бъркаше с кой на какъв език трябваше да говори, което беше много смешно и предизвикваше объркване в зоопарка: козелът, например, изобщо не можеше да разбере по какъв начин трябва да пази къщата.

Саша нахрани кучетата, конете, козела и се запъти към гълъбите. Отвори гълъбарника, навря се там до кръста и след десет секунди излезе - целия от главата до пояса бял, нито едно черно петънце, как можаха да осерат човека за толкова кратко време! Саша също беше учуден и каза, че вероятно на гълъбите им се е случило нещо: никога досега не са го осирали така. Отново, вече напълно, се вмъкна в гълъбарника, след известно време целият бял, превърнал се в древногръцка скулптура, излезе, като държеше в ръцете си окървавен гълъб и резюмира:

- Зайка, мръсницата (на руски език думата "плъх" е в женски род - бел. П. Н.), ще има да съжалява за това.

Страшен като Зевс в гнева си, той влезе в къщата и викна гръмогласно:

- Зайка, кучко!

Отнякъде се появи як рижеватосив плъх.

- Ти какво, курво, не те ли предупреждавах?

Зайка драскаше виновно с лапичка, наведе очички и с целия си вид се опитваше да изрази пълно разкаяние, което се съчетаваше зле с доста наглата муцуна.

- Предупреждавах те. Три дена без ядене! Марш на майната си оттук!

Плъхът се скри.

- Арончик! - вече игриво, с ласкави нотки извика Саша. От една дупка между пода и стената излезе мишле със стърчащи ушички; очички весели, осмислени и чакащи подаръци. Саша се отправи към хладилника и нареждаше:

"Сега, Арончик, сега, момченце, татенцето ще приготви всичко, само че днес няма да играем: имам гости, ще поиграем утре" - извади парченце салам, късче сирене, сухарче и разположи пред Арончик всичките тези лакомства. Като спря говори ласкаво с мишлето, Саша, все така целият в лайна, със сияещо лице се обърна към мене и произнесе:

- Е, разбра ли защо трябва да се живее тук? Разбра ли колко е прекрасно това?!

Гьоте казва, че най-голямото нещастие за човека е да изгуби разума си. По отношение на Лонгин категорично не съм съгласен с Гьоте. За Саша най-голямото нещастие е да го запази. Това е някакво чудо: съветски човек в затънтено място, в мръсотията, с мишки и плъхове, целия в лайна - съвсем не в преносен смисъл - и щастлив! Саша се влюби в Катскилските планини и реши да ни приобщи към селския живот. В планината продаваха голямо парче земя и той се запали от идеята да построи за артистите вилно кооперативно жилище. Позвъни и покани на събрание всичките потенциални акционери и понеже сред поканените от него артисти беше Емил Горовец, който по това време беше в натегнати отношения с Александрович, на мене ми беше възложена задачата да убедя Александрович да участва в начинанието. Описах колоритно на Михаил Давидович преимуществата на живота на чист въздух, прелестта на риболова и събирането на гъби, обясних, че най-сетне ще имаме културен център, и в края на краищата го убедих, че става въпрос за това, което е жадувал цял живот.

Събранието откри Лонгин, порядъчно пийнал преди това, което неминуемо се отрази върху стилистиката на речта му.

- Всички градски жители съкращават живота си минимум с тридесет процента. Има възможност да купим земя и да построим вила за артистите. Като имаме това кооперативно жилище, останалите ще ни хванат за кура.

Александрович, който никога не беше чувал такива игриви изрази, се наклони към мене:

- Борис, какво иска да каже?

Аз:

- Казва, че животът в кооперативното жилище ще бъде истинско удоволствие.

Лонгин:

- Но трябва да побързаме, че може друг да купи земята. Не успеем ли, сме в кучи гъз.

Александрович:

- А това как да га разбирам?

- Казва, че трябва да купуваме бързо.

Лонгин:

- Участъкът е голям и да го купим, а след това и да го застроим можем само заедно. Поотделно ще ни се ебе майката.

- А това за какво е?

- В единството е силата.

- Ако трябва да говорим честно - продължаваше Лонгин, - засега всичките сме стъпили в лайното и, както се казва, крив хуй не струваме.

Окончателно шашардисан от изобилието непознати думи, по неразбираем начин свързани с някаква цена, Александрович ме погледна въпросително.

- Инфлацията може да скочи рязко и трябва срочно да купим земята на стабилна цена, докато не е настъпила паника на борсата.

Въпреки обясненията обаче върху лицето на Александрович се появи известно съмнение. Думата взе мъжът на племенницата на Лонгин.

- За да изплатим участъка, трябва да развъдим кокошки, прасета и крави. Добри мангизи могат да се изкарат от норките - чудесно се размножават в клетки, а клетките са много евтини.

- Чакайте - възрази някой от седящите, - от това ще вдигне страшна воня на участъка. После, за всяко от тези животни са необходими грижи; какво, да се превърнем в пастири и свинарки ли - това е денонощна работа. Къде е чистият въздух и безметежният отдих сред природата?

- А вие какво, искате да паднете на земята и да не си ударите задника? Да, ще вони и ще се наложи да побачкаме, но пък жилището ще ни излезе безплатно.

- Боря - зашепна развълнувано Александрович, - не искам да работя като пастир и защо изобщо ми е този зверилник?

Лонгин пак пое инициативата:

- Хайде да погледнем нещата от друга страна. Благодарение на кокошките, прасетата, кравите и норките ще имаме пари и следователно пред нас ще се разгърнат широки перспективи. Отначало можем да построим наш дом за престарели. Ето, да речем, че Александрович получи инсулт, лицето му - изкривено, изхожда се в гащите, не може пръст да помръдне. На пръв поглед се е сговнясал отвсякъде, но не: возят го в инвалидна количка, а срещу него в същата такава количка карат Горовец - ударен от паралич, цялата му дясна страна се е вдървила. Гледат се един друг, а на душите им става по-топло.

Александрович явно не се вдъхнови от радостното бъдеще, което Лонгин му представи толкова живоипсно.

- Борис, не искам да се срещам с Горовец, още повече в инвалидна количка, искам да изляза от кооператива.

- И, разбира се, гробище - продължи да съблазнява акционерите Саша. - Не сме никак млади всичките и днес-утре ще дойде Кондрат (смъртта - бел. П. Н.), но ние не се боим, имаме си място, което ни чака. Ето, да речем, че утре Александрович хвърли топа, а всичко е наред - закопали са го и лежи сред свои хора. Аз отдясно, Горовец отляво, а временно оцелелите отварят на гробовете ни бутилка и пак сме заедно.

Когато Лонгин свърши, Александрович вече не говореше нищо, само тихо потреперваше.

Въпреки блестящата реч Лонгин не успя да убеди вложителите и кооперативът пропадна.

А аз не искам да ви заблуди иронията, с която пиша за Саша - такава е книгата. Саша Лонгин е добър, отзивчив и щедър, винаги готов да помогне. Когато готвехме моя юбилей, той ми помагаше по всякакъв начин, беше на мое разположение с автомобила по всяко време на деня и нощта и най-щедрия подарък ми поднесе той. Друго нещо е, че неговото искрено желание да помогне не винаги е облечено във формата, необходима за дадения конкретен случай.

Трябваше ми дюшек и Саша намери евтин и приличен склад. Отидохме. Саша представи себе си и след това представи мене:

- Всички вие, разбира се, помните Борис Сичкин, който играеше Буба Касторский във филма "Неуловимите отмъстители". Борис Михайлович е обходил с концерти половината свят - Израел, Русия, Европа, Австралия, и навсякъде - разграбени билети. Снимал се е у водещи режисьори, такива като Оливър Стоун в Холивуд. Сред филмовите му партньори са звезди от световното кино - Антъни Хопкинс, Джо Пеши и други. Също така се е снимал в много рекламни филми за телевизията... Колко струва този дюшек?

Директорът:

- Петдесет долара.

- Моля ви - за такъв артист, за актьор със световно име, намалете цената.

Аз се разсмях:

- Саша, след подобно представяне би трябвало минимум да напиша чек зае сто хиляди, да си разширят бизнеса.

Веднъж в една компания ми се случи да чуя за още един дюшек, купен от Лонгин. Според този, който разказа историята, Саша отишъл на края на света - само защото там имало склад, в който дюшеците стрували малко по-евтино, преровил хиляда тежки дюшека, лягал на тях, скачал, за да избере най-добрия и да не се натъкне на бракуван, а след това се пазарял до пресипване, за да намали цената с още няколко долара. Слушателите клатеха укорително глави - каква дребнавост и скъперничество. Единственото, за което забрави да спомене разказвачът, е това, че Саша беше отишъл през девет земи в десета, беше си изгубил целия ден, беше се преуморил и се беше пазарял не за да купи дюшек за себе си, а за него. Правилно казват на Изток - нито едно добро дело не остава ненаказано.

(Слeдва)

Превод от руски: Павел Николов

ноември 15, 2017

Свиване

ЕК открива обществена консултация относно фалшивите новини и онлайн дезинформацията  

Гражданите, традиционните и новиje медии, изследователи и публични органи се приканват да споделят мненията си в рамките на обществената консултация до средата на февруари 2018. Чрез нея ще бъдат събрани мнения за това какви действия могат да бъдат предприети на равнище ЕС, за да се предоставят на гражданите ефективни инструменти за идентифициране на надеждна и проверена информация и за адаптиране към предизвикателствата в ерата на цифровите технологии.

Страницата на ЕК по темата

Обществена консултация

Покана за представяне на кандидатури: Експертна група на високо равнище

Пряко излъчване онлайн на конференция за фалшивите новини с участието на множество заинтересовани страни: 13 ноември и 14 ноември


Filed under: EU Law, Media Law Tagged: fake
Свиване

Съд на ЕС: кой може да води дела срещу Фейсбук  

Г‑н Maximilian Schrems е завел дело срещу Facebook Ireland Limited пред съд в Австрия. Той твърди, че това дружество е нарушило неговите права на неприкосновеност на личния живот и защита на данните. Schrems ни е известен вече – първо като студент-жалбоподател -активист, после като юрист, експерт в областта на защитата на личните данни: специализира право в областта на информационните технологии и на защитата на данни и пише докторска дисертация върху гражданско-, наказателно- и административноправните аспекти на защитата на данни.

Според правото на ЕС потребителят може да предяви иск срещу насрещната страна по договора пред съд по своето местоживеене. Г‑н Schrems твърди, че съдилищата във Виена, Австрия, са компетентни да разгледат неговия иск, тъй като той е потребител по смисъла на членове 15 и 16 от Регламент № 44/2001.

Статусът му на потребител  се оспорва. Австрийският Върховен съд пита Съда на ЕС:

  1. Ако Schrems вече е професионалист, отпада ли статусът му на потребител?
  2. И ако  е потребител на собствено основание, така ли  е  и по отношение на исковете, с които предявява прехвърлени права на други потребители с местоживеене в същата държава членка, в други държави членки и/или в трети страни?

В представеното на 14 ноември 2017 заключение на ГА Бобек по дело  C‑498/16 Maximilian Schrems срещу Facebook Ireland Limited  се обсъжда трудността при двоичната квалификация да-неличният профил във Facebook може да се използва и за самопредставяне с професионално въздействие или цел: “Всяко лице може да поства информация за своите професионални постижения и дейности от (квази)професионално естество и да ги споделя с общност от „приятели“. Професионалното съдържание под формата на съобщаване на публични изказвания или публикации може дори да стане преобладаващо и да бъде споделяно с широки общности от „приятели“, „приятели на приятели“ или да стане изцяло „публично“.”

47.      Такъв е случаят не само с музикалните изпълнители, футболните играчи, политиците и обществените дейци, а също и с представителите на академичните среди и някои други професии. Да си представим професор по физика с многостранни интереси, който първоначално регистрира свой профил във Facebook, за да споделя само лични снимки с приятели. Постепенно обаче започва да публикува постове и за новото си изследване. Публикува информация за своите нови статии, лекции и други публични изяви. Освен това е запален по готварството и фотографията и качва редица рецепти онлайн, заедно със снимки от местата на проведени конференции по цял свят. Някои от тези снимки, които имат артистична стойност, се предлагат за продажба. Към всичко това се прибавят снимки на любимите му котки и остроумни коментари на политическото (текущо) положение, като последните коментари често се подемат от медиите и водят до покани за разговори и интервюта из цяла Европа.

48.      Според мен такова ползване не придава професионален или търговски характер на профил във Facebook. На практика естеството на социалната мрежа, чийто замисъл е да насърчава личностното развитие и общуването, почти неизбежно може да доведе до положение, при което професионалният свят на лицето навлиза в мрежата. Всички тези измерения обаче явно изразяват лицето и личността. Макар да е ясно, че по един или друг начин някои от тези примери на ползване допринасят за „самореклама“ и повишаване на професионалната репутация, те могат да постигнат това само в дългосрочен план. Те нямат за цел постигането на незабавен търговски ефект.

Заключението на Генералния адвокат Бобек:

Извършването на дейности като издаване на книги, изнасяне на лекции, управление на уебсайтове или набиране на средства за реализирането на права не води до отпадане на качеството на потребител по отношение на права, свързани с личен профил във Facebook, който се използва за лични цели.

Потребителят обаче  не може  едновременно със собствените си права да предяви и права, прехвърлени от други потребители. 


Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: FB, съд на ес
Свиване

ЕСПЧ: свобода на изразяване и добро име  

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Einarsson v. Iceland. Съдът трябва да балансира правото на свободно изразяване на медиите и правото на добро име на г-н Ейнарсон и да се произнесе дали намесата е в нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Жалбоподателят  е радиоводещ, телевизионен водещ, известна публична фигура. Обвинен е в изнасилване, впоследствие всички обвинения срещу него са отхвърлени, тъй като доказателствата са недостатъчни. 

По този повод в Инстаграм се появява снимка на г-н Ейнарсон с квалификации (“Fuck you rapist bastard”).   Всеки потребител на платформата  има достъп до снимката. От Инстаграм снимката тръгва и към медиите. В съдебния  процес Исландският съд застава на страната на медиите, като намира, че става дума за обществени дебати, за лично менние – коментар и публичната фигура  не е оклеветена. Лицето се обръща към ЕСПЧ за нарушение на чл.8, право на личен живот.

ЕСПЧ анализира баланса между свободата на изразяване и защитата на доброто име. За разлика от Исландския съд, ЕСПЧ приема, че изнасилвач не е оценка, а твърдение  за факт, и че Исландският съд не е успял да постигне справедлив баланс на правата.

Член 8 от Конвенцията трябва да се тълкува в смисъл, че лицата, дори спорните публични лица, които са предизвикали разгорещени дебати  с поведението си  и публичните си  коментари, не трябва да търпят публично обвинение в насилствени престъпни действия […] Ето защо Съдът намира, че изявлението е от сериозно естество и може да навреди на доброто име на жалбоподателя   [52]

В частност, коментира се и факта, че става дума за онлайн съдържание:

Съдът счита за важно да припомни своята предишна съдебна практика –  предвид неговата достъпност и способността му да съхранява и да позволява обмен на огромно количество информация, интернет играе важна роля за повишаване на достъпа на обществеността до новини и улесняване на разпространението на информацията като цяло. Същевременно опасността от вреди […], особено по отношение на правото на зачитане на личния живот, със сигурност е по-висока отколкото при  пресата (вж.  Delfi AS срещу Естония). [46]

Нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Има  две особени мнения, според които  – напротив – не става дума за твърдение за факт, а за по-обща оценка предвид  възгледите на жалбоподателя в миналото като цяло. Освен това в особените мнения се напомня, че преценката по  начало следва да се предостави на националните съдилища.


Filed under: Digital, Media Law Tagged: еспч
Свиване

Железният закон на акулите  

  Пореден разговор с приятел. Той живее в бивша соцстрана в по-по-най-Източна Европа.
  Дошъл да си урежда документи. Вече дори не коментираме неговите културни шокове при срещи с нашата администрация. Тезата му е крайна - тя е болна от тежка смес на православна пасивност и ориенталска ленност...

чети по-нататък

Свиване

Amazon Web Services Educate, HeleCloud и Софийският университет стартират първия в България проект, насочен към образованието в облака  


Amazon Web Services Educate стартира първия си проект за образование в облака в партньорство с HeleCloud и Факултета по математика и информатика, Софийски университет. България става част от 47-те страни в световен мащаб, които подкрепят и усъвършенстват образованието в облака в университетите и училищата. Пилотният проект беше представен на официална пресконференция днес във ФМИ.

С увеличаващото се търсене на служители с експертиза в облачните технологии, AWS Educate дава достъп до нов вид образователен портал на следващото поколение ИТ и облачни специалисти. AWS Educate е глобална инициатива на Amazon Web Services за предоставяне на достъп до ресурси на студенти и преподаватели за повишаване и подобряване на образованието в облака“, каза Феликс Манохаран, ръководител на програмата AWS Educate за Европа, Близкия изток и Африка.

Към момента AWS Educate обединява 1400 учебни заведения от 47 страни по цял свят, предоставяйки безплатен достъп до сигурни облачни услуги, лабораторни упражнения и сложни изчислителни операции, които позволяват работа с динамично съдържание и възможност за дистанционно самообучение.


Българските студенти имат голям потенциал, мотивация и способности. Много се радвам, че HeleCloud и ФМИ подписаха договор за сътрудничество и работим заедно по този пилотен проект. С разширяването и развитието на образованието в облака чрез практическо обучение върху платформата за облачни услуги AWS ще даде водещо предимство на студентите при кандидатстване за работа. Все повече компании преместват своя документооборот и процеси в облака, което неминуемо води до необходимостта от добре подготвени клауд експерти“, допълни Стефан Бумов, главен оперативен директор, HeleCloud.

За нас е икономическо предизвикателство да отговорим на нуждите на бизнеса. По тази причина сме щастливи да приветстваме инициативата на AWS Educate и HeleCloud, която ще спомогне за подобряването на образованието в облака”, каза доц. д-р Първан Първанов, декан на Факултета по математика и информатика, Софийски университет.

HeleCloud ще подкрепи внедряване на AWS Educate в учебната програма на университета, нейната адаптация и ефективното използване на ресурсите. Консултантите на компанията и преподавателите във ФМИ ще разработят заедно задания и упражнения, с които да дадат възможност на студентите да опознаят платформата AWS и да добият практически опит в областта на облачните технологии.

Новите технологии като публичния облак, интернета на нещата, роботизацията и изкуствения интелект все по-бързо навлизат в бизнеса в България. Тенденцията оказва влияние не само върху компаниите, но и върху човешкия капитал. Включването на нови дисциплини в учебната програма във висшето и средното образование е неизбежно, за да се отговори на нуждата от добре подготвени специалисти. „HeleCloud подкрепя развитието на образованието в облака, а стартирането на пилотния проект с AWS и ФМИ е само първата стъпка в тази насока“, добави Стефан Бумов по време на пресконференцията.
Свиване

Кой и кога обявява бедствено положение?  

кой и кога обявява бедствено положение

Често лятно време природните стихии ни спохождат – я проливни дъждове, я големи горски пожари, причинени от големите жеги. И така и аз – както вчера спокойно си пиех биричката на морето, днес порои са наводнили улиците и са ги превърнали в реки, а аз гледам през прозореца – чудя се и се мая! Обявиха […]

The post Кой и кога обявява бедствено положение? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година  

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 62. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 63, № 8623. - Арх. Д. Хр. Попов. Арх. т. I, № 33, стр. 61.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ФИЛИП ТОТЮ - 13 АПРИЛ 1872 ГОДИНА

13 април 1872 г.

Днес пристигнах благополучно [1] и утре тръгвам [2]. Гледай да дойдеш и ти по-скоро.

В. Левски [3]

--------------------------------------------

1. В Турну Мъгуреле.

2. За Букурещ.

3. Цялото е преписка към писмото на Данаил Хр. Попов до Хвърковатия войвода, от същата дата.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

ноември 14, 2017

Свиване

Банковият офис побран в мобилен телефон  

СЖ Експресбанк е първата банка в страната, която ще предложи на клиентите си ново технологично решение, позволяващо извършването на редица банкови операции, без необходимост от посещение на офис. Законово и технически това става възможно посредством новото приложение на Евротръст, което позволява идентификация и подписване от разстояние на документация, свързана със закупуването на продукти на банката – при това, напълно безплатно. Банката стартира пилотно с предлагането на два от най-популярните й продукта: потребителски кредит Експресо с предварително одобрен лимит и овърдрафт.


Основната амбиция на СЖ Експресбанк е да предложи продукти и услуги, отговарящи на очакванията на нашите клиенти. Нарастващата роля на мобилните телефони и интернет в нашето ежедневие значително променя начина, по който клиентите взаимодействат с банките. Ние адаптираме нашата организация и предложения спрямо тези промени и имаме за цел да предоставим иновативни решения за дигитално банкиране, които подобряват клиентското изживяване. Вярвам, че Евротръст е партньорът, който ще ни помогне да се доближим до тази цел.“, сподели Зденек Метелак, изпълнителен директор на СЖ Експресбанк.

Как работи приложението за електронна идентификация на клиента? Процесът е изцяло отдалечен и не изисква посещение в офис на банката. Всичко става през смарт-устройство – таблет или телефон, като потребителят се регистрира с биометричните си данни (лицева идентификация, пръстов отпечатък и др.). Според Евродиректива, в сила от юли 2016 г., електонният подпис на Евротръст е равностоен на собственоръчно поставен подпис на хартия. Системата е проектирана така, че да отговаря на най-високите изисквания за сигурност.



От банката уточняват, че използването на приложението не променя вътрешните процедури при кандидатстване за кредит и овърдрафт – изискванията и проеврките остават същите, както за клиентите, посещаващи банков офис. Свалянето на приложението и удостоверението за квалифициран подпис се предоставят безплатно за клиенти на СЖ Експресбанк.

Плановете на банката са да развие и разшири възможностите, предлагани от новото приложение на база обратната връзка от клиенти, ползващи тестово новото технологично решение. Интеграцията също дава възможност на банката в бъдеще да предоставя на своите клиенти различни документи, за които към днешна дата се налага лично посещение в офис, например банкови извлечения, декларации и др.
Свиване

Гротескни физиономии на Прехода  

  1.
Рано е. 8.00. Искам да купя пенсионерски вестник за майка ми. Там вече тръпнат преди отварянето две очевидно съвсем обикновени жени на около 50 и 40 години. Трескаво обменят опит. Туткат се после поне 10 минути. Едната купува лотарийни талони за 23 лв, а другата за ... 61 лв!!
  07.11.2017 г.

чети по-нататък

Свиване

Имам ли права в Twitter?  

Източник: Pravatami.bg (https://pravatami.bg/)

Автор: Атанас Григоров, завършил специалност “Право” в СУ “Св. Климент Охридски”

В днешно време почти всеки от нас използва ежедневно една от множеството социални мрежи, чиято роля продължава да нараства. Изборът е голям – Twitter, Facebook, Instagram, YouTube, etc. са все платформи, насърчаващи някаква форма на комуникация между потребителите си. Една от най-големите е именно Twitter (Туитър), която е особено популярна в САЩ и Великобритания (наскоро от Белия дом заявиха, че публикациите на президента Тръмп се считат за официална кореспонденция и даже ще се съхраняват в държавния архив), но постепенно навлиза и в континентална Европа. Обикновено, когато се регистрирам в подобни платформи, не се замислям за правните последици, които могат да възникнат. С цел да избегна възможни бъдещи недоразумения е хубаво да съм наясно какви са правата ми като потребител и как са уредени въпросите със съдържанието, което качвам в сайта.

Влизане в Матрицата

Както всички сайтове с голям брой посетители и потребители, Twitter има своите общи условия, с които аз се съгласявам при регистрацията си. Заедно с тях се съгласявам да спазвам правилата на Twitter и да предоставя всички права и данни, описани в общите условия. Важно е да знам, че дори да нямам регистриран профил, стига да посетя сайта (например от любопитство), без да се съгласявам изрично, се считам за потребител и съответно предоставям определени данни на системата. Това най-често става чрез т.нар. “бисквитки” (cookies), чрез които уеб сайтовете складират информация, свързана с тяхното използване.

Регистрирам се – какво следва?

В общи линии с приемането на общите условия се съгласявам да предоставям голяма част от своите лични данни и свързана с тях информация, както на платформата, така и на трети лица. На първо място всяко съдържание, което бъде споделено на сайта, може да бъде използвано, копирано, преработвано, разпространявано и т.н. без изричното ми съгласие и без право на обезщетение от Twitter или от трети лица. Ако например направя спираща дъха снимка на красив залез и във въодушевлението си я кача веднага в сайта, няма да мога да искам компенсация от никого, ако след 3 месеца я видя на корицата на някое списание.

На следващо място се съгласявам да се въздържам от редица действия, сред които са качването и пропагандирането на материали с открито сексуално, дискриминиращо, расистко, ксенофобско и насилствено съдържание. В случай че не се съобразя с това изискване, профилът ми ще бъде блокиран, а съдържанието – ми изтрито.

Ами личните ми данни?

Twitter може да събира, използва и споделя различни видове информация, свързани с мен и с устройството, което използвам. Това е най-често информация относно:

- моето име, имейл, телефонен номер и парола;

- контактите от телефона ми, ако съм синхронизирал профила си;

- съобщенията, изпращани в Direct Messages (чата);

- местоположението ми (може да съм я предоставил сам, но може и да е събрана механично, например чрез данни от GPS системата на телефона ми);

- технически данни, например за устройството, което ползвам, уеб браузъра, IP адреса ми, операционната система (такива данни могат да се събират от Twitter, дори да съм само посетител на сайта, без да имам регистриран профил);

- моите tweet-ове, хората, които съм “последвал”, както и цялата информация за профила ми (име, дата на раждане, снимки, видеа и т.н.).

NB! Тази информация се събира и използва от Twitter най-вече с цел да се персонализира съдържанието, насочено към мен на сайта (например ако често публикувам съдържание свързано със спортни събития или с определен отбор, сайтът ще филтрира рекламите, насочени към мен, така че да предлагат продукти, които да отговарят на интересите ми, да кажем различни спортни стоки). Именно рекламодателите, компании, занимващи се с онлайн маркетинг проучвания, уеб търсачки като Google и Бинг, са основните ползватели на тази информация.

Макар Twitter да има достъп до пълния набор от информация, тя се предоставя на описаните субекти във вид предназначен да обслужва техните цели и така, че да предоврати да бъда идентифициран самостоятелно. Нещо повече, ако някой разпространи мои лични данни (например адреса или телефонния ми номер) в Twitter по някакъв начин, имам право да искам публикацията да бъде свалена.

Какво и как мога да защитя?

Защитата включва както личните ми (закрила на личните ми данни, предпазване от неподхдящо съдържание), така и имуществените ми интереси (например права върху интелектуална собственост). Мога да се информирам за подаването на сигнал за неподходящо съдържание от тук. Това включва използването на такова съдържание на профилната ми снимка, за излъчването на видео или на заглавната ми снимка.

В случай че са се засегнати права върху интелектуална собственост или търговска марка, отново трябва да подам сигнал до администраторите на сайта и при успешно разглеждане на случая съдържанието ще бъде свалено. Все пак трябва да знам, че нямам право да искам компенсация за това, че то е било публикувано, тъй като Twitter не носи отговорност за действията на своите потребители и не гарантира за автентичността на информацията, която се разпростанява в платформата.

Аналогично е положението, ако се натъкна на порнографски материал – подавам сигнал и той бива свален.

Важно! Twitter предлага различни общи условия в зависимост от това дали потребителите живеятв САЩ, или в Европейския съюз. Последица от това е, че има две търговски дружества, които представляват интерсите на платформата – съответно регистрирани в САЩ и Ирландия. Това е важно, защото ако имам някакви претенции, трябва да ги отнеса към дружеството съобразно това кои общи условия съм приел.

Изтриване на профила

Мога да изтрия профила си (наричано още деактивиране) по всяко време, стига да пожелая. Информацията за профила ми се пази на сайта в продължение на 30 дни. В рамките на този период мога да го активирам наново, ако реша. Профилът ми съществува единственото в системата на сайта и не е видим за останалите потребители. За сметка на това обаче е възможно съдържание, което съм публикувал, да остане видимо и след деактивацията. След изтичане на 30-дневния срок Twitter изтрива данните за профила ми от своите системи. Всички данни, които са били предоставени на трети лица (например рекламодатели), обаче се запазват. Това включва също и уеб търсачките като Google и Bing, които ще запазят информацията получена от Twitter преди деактивацията.

NB! Използваните препратки са на английски език, тъй като към момента няма наличен превод на български език.

ноември 13, 2017

Свиване

7 наблюдения за България  

  Говорим със стар приятел, работещ в чужбина по международни проекти. Той споделя 7 наблюдения за България:
  1. Ние, българите, и като власт, и като народ най-малко се грижим за държавата си, най-малко се тревожим за нея, най-малко ни пука как е тя и какво се случва с нея...
  2. У нас най-много липсва истинско гражданско общество, което е мобилизирано и бди за процесите и деформациите, корупцията и законността, порядъчността на управляващите и ефективността на управлението.
  3. У нас в най-голяма степен липсва реално разделение и баланс на властите, няма взаимен контрол на институциите, не съществува следене спазват ли се норми и стандарти, всичко е уеднаквено като манталитет, кадри, безхаберие и дезинтересираност, нежелание да има ред и порядък, етика и уважение към обикновения човек.

чети по-нататък

Свиване

ГДБОП разследва призиви за убийство; “Фейсбук” закрива групата, публикувала тези призиви  

В ГДБОП са започнали разследване за това, че във Фейсбук-групата “България и Русия – заедно вовеки” (с краткото име “killrussophobe” – убий русофоб, на англ.) са публикували снимка с осем души и обява, че им е издадена смъртна присъда. Журналистът Иво Инджев, един от обявените за убиване хора, е публикувал статия по темата. На него не му е за пръв път – преди две години пак беше заплашван – случай, който той описва в цитираната по-горе статия.

Текстът под снимката, публикуван в “Дневник” и в “24 часа” гласи:
     “Събираме ударна група, които притежават огнестрелни оръжия. Бъдете сигурни, че настъпва времето, когато русофобите ще бъдат отстрелвани. Единствено русофобът, който не диша не е заплаха за националната сигурност на България. Призоваваме всички родолюбиви българи да ликвидират русофоби! Започваме да охраняваме на отделни дати руските и съветските паметници. Ще ликвидираме физически всеки, който се опита да ги оскверни, а снимки на отрязаните им глави ще разпространяваме по медиите.”

Паралелно с разследването срещу администраторите на групата, тя е била докладвана и пред “Фейсбук” – както цялата група, така и отделни публикации в нея; най-вероятно това е и поводът тя да бъде закрита. Причините, разбира се, са други – съдържащият се в публикуваните там статуси на език на омразата, антисемитизъм, ксенофобия и т.н. – все неща, които не мога да съществуват в Европейска България.

Свиване

Болни от прогресиращо безкултурие  

  1.
  Когато (и аз) пишех за страшната опасност от опростачения език на властта - шестаци, кюфтаци, простаци, пипни ми шлифера, спуквам ги от бой на избори, българите са като моите кучета, разфасовано момче, пържолки и др., то исках да посоча заразната и метастазираща деструктивност, замърсяването и омърсяването, които се причиняват върху всички прослойки на обществото. Обикновените хора започват да мислят проблемите на страната през тази проста и просташка призма, а интелигентните хора падат стремглаво надолу до същото тъпо и гадно, ниско и низко ниво.

чети по-нататък

Свиване

Кешът не е cool  


През миналата седмица партиите "Да, България" и ДСБ/Нова република излязоха с обща позиция за подновената за пореден път идея на правителството плащанията в брой да бъдат ограничени до 5000 лв. Според извънпарламентарните партии „Това е поредният пример, в който ГЕРБ облагодетелства големите играчи за сметка на допълнителни разходи за малкия бизнес и обикновения гражданин.“ Всъщност въвеждането на таван на разплащанията е опит ба правителството да ограничи размера на сивата икономика в страната. Аргументите на тези партии против законодателните промени, за мен обаче са доста нелогични и изпълнени с повече популизъм от колкото с реални доводи. Ето и защо:

1) Съществени допълнителни приходи за банките от такси и комисионни.

Според едно изследване на Асоциацията на индустриалния капитал в България, сивата икономика в България представлява 28,12% от БВП през 2016 г. и 31,08% през 2015 г. Това означава, че нейният размер е приблизително малко над 30 млpд лв. Да, някой ще спечели няколко милиона, но пък тов би могло да намали размера на сивата икономика с няколко милиарда. По същата логика нека настояваме да се премахнат годишните технически прегледи за автомобилите, защото от това ще спечелят автосервизите. Или да не си купуваме лекарства, защото от това ще спечелят фармацевтичните компании.

2) Не стигнаха 3 години на ГЕРБ и финансовия министър да изпълнят закона за акцизите и данъчните складове и да монтират контролни измервателни уреди на производителите на алкохол и цигари. Властта освобождава от контрол „големите” и прилага все по-рестриктивни мерки към „малките”.

Звучи ми като все едно в градския транспорт хващат човек без билет и той започва да се оправдава, че те политиците били откраднали милиони и никой не ги е хванал, а са тръгнали него да го глобяват за едни 1,6 лв. Или по - просто казано, абе вие не решихте тия и тия проблеми, а сте тръгнали да решавате този. Ако вървим по тази логика, то няма да решим нито един проблем.

3) Увеличаване на сивата икономика. Хората ще бъдат принудени да откриват сметка в банка за покупка на автомобил. В районите със слабо развита банкова мрежа това ще означава разходи за транспорт до друго населено място. Налагането на подобни разходи ще мотивира много хора да декларират по-ниски стойности на сключените сделки, за да си спестят разходи.

Близо 85% от населението има поне една банкова сметка или използва банков продукт. Почти няма банка, която да няма интернет банкиране или да не предоставя възможност да се банкира по телефона. Ако си купуваш автомобил не ти ли трябва нотариус? В тези така наречени слабо населени места имали нотариуси или те са в по-големите градове? Защо не отпадне и това изискване за покупко-продажба по тази логика.

Всъщност проникването на банковите услуги се ускорява през последните години. Ако сравним първото полугодие на 2017 г. с това на 2014 г. ще видим, че плащанията през ПОСтерминали нарастват с 20% делът на тегленията през банкомат - с 40%, внасянията на пари през банкомати - над 4 пъти. Общо плащанията през банковата система нарастват с над 25%. С 30 хил. повече са станали ПОС терминалите като брой за последните три години. Броят на операторите на ПОС терминали също е нараснал с около 50 на сто.

4) В по-слабо развитите икономически региони има и по-слабо развита банкова мрежа. Намаляването на прага за кешови плащания ще се отрази особено негативно точно на най-бедните региони.

В момента голяма част от пенсиите , майчински и социални помощи се плащат по банков път. Как ли се оправят сега хората в тези райони? Пенсиите не е задължително да се получават по-банков път, но близо 70% ги получават по този начин. Другият начин е да им ги раздават в пощата. Само, че там където се концентират много пари, се провокира интересът на престъпниците. В началото на 2016 г. крадци обраха пощата в Хасково и задигрнаха 1,8 млн. лв. предвидени за изплащане на пенсии. 

И отново да припомня казаното по-горе, че във времето, в което имаш достъп до парите си от всяка точка на земното кълбо (а и извън него), да прокламираш плащанията в брой като единствена необходимост и възможно решение, си е просто липса на елементарна финансова култура.

5) Във връзка с горното, в районите със слабо развита банкова мрежа, възможностите за правене на бизнес съществено ще се затруднят, защото например дори седмичното зареждане на магазин е на стойност над 5 хил. лева.

Правене на бизнес с пари в брой е крайно несигурно. Като платиш едни пари кеш и после не получиш стоката си как доказваш, че ти реално си я платил и са те измамили? Малко познат финансов инструмент сред по-малкият бизнес в България са така наречените акредитиви, които се използват постоянно от големите бизнеси. Банката в случая се оказва медиатор между двете страни и следи дали са изпълнени поетите ангажименти от всяка от тях. Попитайте някой бизнесмен дали би сключил сделка дори и за 5 или 10 хил. лв. и би го направил с кеш. От друга страна по-сигурна ли бихте се чувствали ако си ходите по улицата с едни 5-10 хил. лв. кеш в джоба?

6) Гражданите, които стриктно спазват закона ще понесат значителни негативни последствия в сравнение с тези, които са склонни да декларират занижени стойности на сделките, защото ще бъдат принудени да убеждават другата страна за откриване на банкови сметки и понасяне на допълнителни разходи.

Виж коментарите на 4 и 5.

7) Намеса на държавата и банките в личното пространство на гражданите, за които ще се събира информация за повечето покупки. Ако тази информация не се съхранява достатъчно внимателно може да се превърне в обект на незаконна търговия и основание за изнудване и тормоз над граждани.

А до сега как беше? Какво отношение тук има прагът на разплащанията? Сигурността на личните данни трябва да бъде според закона една и съща без значение дали правиш превод за 1 лев или 1 000 000 000 лева.

А в интернет не ни ли следят. Facebook примерно събира информация от какви ли не други мрежи и изведнъж се оказва, че не си давал на Facebook телефонният си номер, но той го е намерил. Тези данни умело се продават после на рекламодателите. Да забраним Facebook? Във Facebook може да се правят плащания. Само едно плащане да направите и номера на картата ви е вече при тях. Facebook могат да ви поискат копие от личната карта, това копие къде отива според вас? Ако някой ги хакне ви източва сметките.

Нека обаче да видим малко по-обстойно ситуацията. Правителството иска да се бори със сивата икономика. Това го каза самият Бойко Борисов още в предизборната си кампания през 2009 г. Свършената работа в тази посока обаче не може да се каже, че е била особено ефективна при положение, че делът на сивата икономика се запазва на същите нива като тогава.

Всъщност сивата икономика е отражението на желанието на някои хора да не плащат данъци и осигуровки. Без да си дават сметка, че самите те ползват ежедневно обществени ресурси. Създавани именно от тези данъци и осигуровки. Ползват ресурси и от здравната каса, и от детската градина, и от училището. Получават пенсии, обезщетения и помощи. Ежедневно консумират изградената държавна и общинска инфрастуктура. Ето защо ограничаването на плащанията в брой не може да бъде основният инструмент за борба със сивата икономика. Нещо повече, тя намира плодородна почва при големите обеми парични потоци, а не толкова при плащания за 5 или 10 хил. лв.

Така възможните мерки за борба със сивата икономика трябва да се фокусират върху повишаване на събираемостта на данъците, както и намаляване на данъчните ставки, за да бъде обезсмислено тяхното укриване. Ако парите, които трябва да се платят за укриването на няколко милиона, са същите, които държавата би взела под формата на данък, би било нелогично някой да избере да оперира в сивия сектовр. Това именно беше и постигнатият ефект с въвеждането на плоския данък преди десет години.

Вследствие на бюджетните си излишъци, Румъния си позволи да намали ставката на ДДС от 24 на 19%. Въведе и преференциална ставка за хляба и хлебните изделия от 9%. Това е и ставката и за всички аграрни продукти, торове и агроуслуги. В резултат на тези държавни регулации, в бюджета на Румъния днес, с по-ниски ставки на ДДС, влизат повече средства, отколкото преди. Данните на Евростат пък показват, че през второто тримесечие на 2017 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година най-висок икономически растеж сред страните в Европейския съюз се наблюдава в Румъния - 5.7%.

Плащанията в брой няма да решат генералния проблем със сивата икономика в страната, но все пак са добра крачка в правилната посока. Самостоятелно обаче тя няма да промени порочната система. Тезата, че ще ни остават по-малко пари, защото ще плащаме такси за преводи пък е по-скоро изказана от хора в сивата икономика, от колкото нейни противници. Ще ви припомня тук времената, когато се плащаха редовно заплати в брой и без договори. Тогава работодателите опериращи умело в сивия сектор, поставяха работниците пред избор, че ако искат да им се плащат осигуровки и да имат трудови договори ще взимат по-ниски заплати. Защо вместо да плащат по 50-100-200 и повече левове за осигуровки да не си ги прибират те? Когато обаче кризата остави хиляди българи без работа, те трябваше да прибегнат до държавната система, но тъй като умишлено са избягвали или не са плащали в пълния си размер своите осигуровки, в системата нямаше обезщетения за безработица за тях. Чак тогава масата работници осъзнаха важността на това да плащат данъци и осигуровки и започнаха да го изискват от работодателите си.

Това, което искам да кажа по простичко е, че на цената на няколко стотинки или левове банкови такси, имаме възможност да извадим десетки милиони (ако не и стотици) левове от сивия сектор и те да влязат в реалната икономика. В следствие на тях ще можем да потребяваме повече обещствени блага и да получаваме по-качествени държавни услуги.

Обемът на картовите разплащания в Швеция например е нараснал десет пъти от 2000 г. насам. Само от 5 до 7% от стойността на плащанията днес се правят на ръка, пише The Economist. В Стокхолм дори и такситата предпочитат банкови карти и само 7% от всички таксиметрови плащания в шведската столица се правят кеш. В голяма част от Северна Европа ситуацията е подобна. Табели „без кеш“ все по-често се появяват по витрините. В Белгия пък е вече незаконно да се придобиват недвижими имоти или да се правят каквито и да са покупки на стойност над 3000 евро, с пари в брой, с изключение на употребявани стоки.

И все пак както казах, генералните решения трябва да бъдат в друга посока и минават през тежки и болезнени реформи. Колкото до безналичните плащания, това е просто нормалността във всяка развила се икономика. Законът за намаляване на тавана на плащанията в брой е просто един катализатор на това, което вече се случва. А банките се оказват удобните виновници за всичко въпреки, че те нито променят законите, нито взимат решения. Те са трета страна в случая, чиято единствена вина се изразява в това, че са изградили добра инфраструктура за осъществяване на безналични плащания. Дилемата ни тук май се оформя в посока искаме ли да вървим напред или да живеем в миналото, когато хлябът струваше 5 стотинки, а икономиката държавна.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.