КАПИТАЛ

Забавно нещо е българската държава.

Ето ви ситуацията: знаете, че нашата държава се държи много ревниво към плащането на социалните, пенсионните и здравните осигуровки на гражданите си – и това по лично мое мнение е много добро!

Разбира се, дяволът се крие в детайлите и има едно мноооого голямо НО... Държавата ни много държи на вноските от частните фирми (и особено чуждестранните), както и на вноските на самоосигуряващите се – за частните фирми мога аз да ви разкажа, а за санкциите срещу самоосигуряващите се, закъснели с вноските си, мисля, че много от вас са прекрасно запознати.

Забелязахте ли обаче кой липсва? Нещо да споменах за вноски от държавни служители? О, и за тях се внасят, но едно птиченце ми каза, че за една сериозна част от тях – армията и полицията това не се случва. Като че ли държавата ни се държи към тях както абсолютно безсъвестен едноличен търговец към двамата си служители, наети на граждански договор или изобщо без договор – плащаш му на ръка и ... кой от къде е.

Системата работи по подобен начин и при нормалните (цивилните) държавни служители – държат ги на смешни заплати, но както се сещате за заплати от по 400-500 лева едва ли можете да хванете читав служител (само си помислете колко са режийните разходи в София и после си мислете, че някой ще бачка за тия пари. Точно затова е измислено и допълнителното стимулиране – носи се слух, че на всяко тримесечие държавните ни служители получават т.н. ДМС („Допълнително матераиално стимулиране“ – или с други думи, познатите от миналото „премиални“, а в по-ново време известни като „бонуси“), а така също – участие в бордове на държавните предприятия и тем подобни форми на финансово стимулиране (това, последното, е разбира се за по-високопоставени държавни служители)

Само като отклонение – не твърдя, че хората работят за държавата само заради парите, има и други стимули, напр. работа в центъра (на мен лично това много ми липсва), твърдо работно време (и това ми липсва), възможност за израстване (и това ми липсва) и т.н. но сега думата ми е за бонусната система и пенсиите на бедните духом.

С други думи – държавата ни стимулира служителите си давайки им бонуси (или бордове) или неначислявайки им социалните, пенсионните и здравните осигуровки. (а пред военните винаги съществува възможността да те пратят на мисия, съответно командировъчните (с пълната съзнание за заслужеността на тези пари) или не се облагат или върху тях не се начисляват осигуровки (пак да кажа: военните и полицаите на мисия напълно си заслужават парите!)

Честно казано – това прилича малко на системата в туризма: на служителите се плащат минимални официални заплати (респ. и осигуровките са на тази база), а реалният доход се получава от бакшишите (които са необлагаеми и неосигуряеми, както знаете). И не ми спорете – едната стая у дома е построена именно от бакшиши ;-)

Та като цяло любимата ни държава се държи като доста некоректен работодател към работниците си: ниски официални доходи, а останалото си е жив бакшиш.

Сега да не вземете да ме обвините, че мрънкам към днешната ни държава – този навик да се плащат бакшиши си е поне от времето на социалистическата ни държава на Тодор Живков. Елементарен пример са днешните пенсии на докторите (имам жив пример): има мит, че са взимали (при социализма) големи заплати, но в действителност огромната им част е била от дежурства или премиални, за които не са внасяни пенсионни вноски. По този повод пенсионираните медици взимат сравнително ниски пенсии.

Същата история се повтаря и при други категории, напр. при артистите (и за това имам жив пример): смешни заплати (съответно осигуровки), но с големи и неосигуряеми хонорари. Всъщност системата с премиалните (хонорарите, бонусите, „бакшишите“) си е напълно подходяща за една социалистическа държава, която все пак трябва да стимулира интелектуалните си труженици, но поради идеологически причини (държава на работниците и селяните!) не може да го направи официално, давайки им официални високи заплати. А за най-висшите държавни служители имаше допълнителни привилегии („номенклатура“), които можем да приемем, че са далечен аналог на днешния термин „участие в борд“

Днешната държава продължава тази традиция по отношение на служителите си – ниски официални заплати с добавени бакшиши

(тема на друг разговор е, че според мен тази система трябва да се обърне с хастара навън – държавните служители трябва да взимат чувствително високи официални заплати (облагаеми и осигуряеми)

Да, обаче в последно време се появяват едни изключително нахални просяци, които твърдят, че държавата (т.е.всички ние!!!) трябва да им плащаме пенсии, върху техните бакшиши???

Момчета и момичета, има още една история, която да ви разкажа точно по повод на призива на Кирил Маричков

„Всички видяхте, че сме свирили!“

(цитатът е по памет).

Да, видяхме ви.

Аз ще ви разкажа (приемете ме за свидетел), че Йордан Караджов от Сигнал, който сега е един от искащите пенсия, наистина е свирил на концерт:

Случката беше край софийското село Негован, където моя милост и учениците от нашата гимназия бяха натирени да берат картофи през есента на 1984 или 1985-а година. Бригадата беше в един бригадирски лагер край Негован (мисля, че на негово място в момента се намира Централната разпределнителна станция на Български пощи).

Да обяснявам ли колко доброволен беше този труд, колко беше заплатен и изобщо колко хубаво нещо за бригадите, абстрахирайки се от безразборно-случайния секс за подрастващи? :)

Та една вечер в лагера дойде група Сигнал да ни направи концерт. Даже и аз отидох (и и тогава не слушах съвременна музика, но все пак Сигнал ми е дошъл на крака – отидох, пък и какво друго да правиш в лагера, когато всички са на концерт).

Почва коцертът, абала-джабала, свирят, пеят и по едно време Данчо Караджов се изцепва: „Дошли сме тук, за да ви поздравим за вашия доброволен труд, който полагате на полето“ (цитатът е по памет, но думата беше „доброволен“ със сигурност).

Да, моят труд беше „доброволен“ и мога да гарантирам, че за парите, които взех от тази бригада със сигурност не са плащани социални и пенсионни осигуровки (кой Комсомол плаща социални осигуровки за деветокласници???). Но да сте ме чули, че искам държавата да ми плаща пенсия за това?

А Данчо Караджов, който възпя „доброволния“ ми труд на картофите (беше гот – товарехме чувалите с компира на тирови ремаркета)– платил ли си е социалните (и пенсионни) осигуровки върху хонорара (бакшиша), получен от нашата бригада? (защото хонорарът на Сигнал беше платен от парите на бригадата, да не мислите, че ЦК на ДКМС ги и е извадило от техния бюджет?)

Свидетел съм: Сигнал наистина свириха и пееха, но не съм свидетел, че са си платили осигуровките!

И ако днес той иска държавна пенсия, как би се почувствала да речем Параскева Джукелова, която със сигурност я гонят като империалист, ако работодателят ѝ не ѝ плати вноските навреме?

Изобщо: Скъпи лидери на нашата нация! Ако ВИЕ се държите като прошляци и дребни мошеници, защо мислите, че някой ще ви следва с ентусиазъм?

И още нещо: след като Вежди Рашидов призовава да се намери форма за подпомагане на „известните“ българи, дали да не го попитаме да ли не изпада в конфликт на интереси? Той самият плащал ли си е осигуровките и дали не очаква, че като се пенсионира и той ще получи предлагания знак за заслуги, към който върви и държавна пенсия?

Още един заслужил пенсионер? Едно време имаше пенсии за Активни борци против фашизма и капитализма, днес това ще бъде пенсия Известност

снимка

Признавам, че ми е трудно да нарека интелектуални лидери хората, занимаващи се с дребни тарикатлъци и се надявам, че някой ден селския тарикатлък ще поизчезне поне от лидерите на милата ни нация.

Послепис: необходимо е да декларирам, че след завършването на висшето си образование съм плащал абсолютно всички изискуеми данъци в пълен размер, както и осигуровките ми са начислявани върху истинската ми заплата. И когато Илия Марков иска увеличаване на данъците, той ги иска от мен.

Още един послепис: когато ви кажат, че социалистическата държава е ограбвала труда на артистите – вярвайте го, наистина е така. Защото социалистическата държава ограбваше труда на всекиго! в страната. Нали точно заради това я сменихме тази държва с нова!

И сега не искам, ама съвсем не искам, новата ни държава отново да ми краде труда, за да го даде на Данчо Караджов. Аз със него съм се разплатил още в девети клас

През първите три месеца на 2010 приходите от ДДС бяха с 40-60% по-ниски от 2008 година. През вторите три месеца бяха с 20-30% по-ниски спрямо 2008 (разликата между 1 и 2 тримесечие се дължи основно на еднократни фактори). През юли 2010 приходите от ДДС са същите каквито бяха през 2008 година (преди кризата).

Приходи от ДДС, промяна спрямо 2008 година, %

От едно наблюдение не може да се направи никакъв извод, още повече че приходите от ДДС са силно волатилни. Затова остава открит въпросът доколко данните за юли се дължат на еднократен фактор и доколко на подобрение в икономиката.

Блогът за икономика 2010

Пред Съда на ЕС е поставен въпрос от български съд  за равно третиране / пенсионирането на университетските професори на 65-годишна възраст (съединени дела С-250/09 и С-268/09):

Допуска ли се национална правна уредба, която позволява на работодател да прекрати трудовия договор на университетски професор, навършил 65-годишна възраст, и предвижда, че след тази възраст трудовото правоотношение може единствено да бъде продължено под формата на срочни договори за една година, но за не повече от три години.

Ето и заключението на генералния адвокат от днес:

Според разпоредбите на Директивата държавите   могат да регламентират, че “разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими”.

В заключение, г-н Bot смята, че Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата пред националния съд, която позволява на работодател да прекрати трудовия договор на университетски професор, навършил 65-годишна възраст, и предвижда, че след тази възраст трудовото правоотношение може единствено да бъде продължено под формата на срочни договори за една година, но за не повече от три години, доколкото целта на тази правна уредба е да разпредели между поколенията възможностите за заетост в рамките на тази професия, което националният съд следва да провери.

На 19 септември в Швеция има избори. Време за политическа реклама. TV4 взема решение да не допусне реклама на антиимигрантска партия (избирате между намаляване на бюджета за пенсии или за имигранти).

Шведски продуцентски компании са отказали да работят с партията, а датски медии съобщават, че и датските продуценти не биха приели поръчка, ако са знаели отначало за какво става дума.

В коментари пред световни агенции представители на опозицията защитават решението на TV4:  Страхът от загуба на демократичните свободи не е проблем за Швеция. Това, което се вижда, е опит да се внушава омраза. Трябва да   се прави разлика между свободата на словото и насърчаването на омраза към етнически групи.

Рекламата в Spiegel, via Вихър от  Право на ЕС

Публикуваме 1:1 определението на Софийски градски съд с което беше отменена наложената от Софийска градска прокуратура мярка забрана за напускане на България на братята Пламен и Йордан Стоянови - Дамбовците. Те бяха задържани при операция "Октопод" през зимата, но освободени от съда в последствие.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. СОФИЯ, 27.08.10 год.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІV състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми август, две...

Международният ми паспорт изтече преди година. Оттогава все отлагам, по различни причини, издаването на нов – първо чаках да влязат в сила новите паспорти с биометрични данни (съвсем отделна тема на размисъл, не ѝ е тук мястото), после започнаха истериите и простотиите с новата процедура, която уж трябваше да е евтина, бърза, ефективна и пр.

Периодично сутрин, на път за работа, започнах да минавам покрай РПУ-то си, за да видя как върви тенденцията с опашките. За съжаление, и днес пред паспортния отдел имаше точно толкова хора, колкото и в първите дни на издаване на новите документи. Дори този проблем е емблематичен за начина, по който функционира властта в България.

Отговорността е основна стойност в политиката. Хляба и солта, така да се каже. Заемането на важна длъжност преди всичко, преди държавните софри, пътуванията в чужбина и играенето на тенис с помръкнали световни звезди, е поемане на отговорност – че можеш да се справиш с проблемите, които стоят пред обществото ти. Когато не се справиш е нормално да поемеш отговорност, тоест да си теглиш ножа.

В случая издаването на новите лични документи е отговорност на Министерство на вътрешните работи. И има проблем. Дори ако приемем, че всяко начало е трудно и при въвеждането на една нова система е нормално да има засечки и проблеми, не може да се примирим с простия факт, че мина достатъчно време да се отстранят такива неизправности. Явно цялата система не е изградена както трябва, въпреки че съответните компании („Сименс”) са получили стабилно заплащане за усилията си (и най-вероятно са се отчели където е трябвало).

В такъв случай би трябвало да се поеме отговорност. И след като Републиката не може да гарантира на гражданите си нещо толкова елементарно като издаването на лични документи, отговорността трябва да е голяма.

Разбира се свещената крава Цветан Цветанов не си е и помисляла за подобно нещо, но това добавя само още един щрих в картината на тотална некомпетентност, въпиеща неграмотност и отвращаваща наглост пред избирателите, която рисува този кабинет и разбира се неговият председател Бойко Борисов. И за все повече хора в България (а и извън нея) става ясно, че срокът на годност на това правителство е сходен на този на кило нискокачествени кренвирши.

Вчера представители на ЕК са информирали членовете на Европейския парламент за хода на договорите по АСТА (след поредния кръг във Вашингтон през август  и преди този в Япония през септември).

Тестът не е предоставен, нито може да бъде публикуван, както са искали депутатите, поради позицията на САЩ срещу огласяването на проекта (EurActiv).

През март ЕП прие  резолюция само с 13 гласа против, в която напомни на ЕК, че в резултат от влизането в сила на Договора от Лисабон Парламентът ще трябва да одобри текста на споразумението ACTA, преди споразумението да влезе в сила.

АСТА е споразумение относно межуднародните стандарти в областта на защитата на интелектуалната собственост.

Бойко Борисов се задоволи да порицае Божидар Димитров и да каже, че при следващия гаф щяло да има оставки без предизвестие. Между другото ме прави чест, че ми се извини за непристойното поведение на на своя министър (http://www.kompasbg.com/index.php?option=com_content&task=view&id=13730&Itemid=39), което е мъжка постъпка. Искам да подчертая, че нямам личен конфликт с министъра без портфейл, дори не [...]

Иван Игов е психолог по образование и по призвание. Роден е във Варна преди 52 години, с две пораснали и отгледани деца и внук. Занимава се главно с консултиране. Автор е на програми за обучение по психология, учебници, книги и много статии.

.

На форум “Родителство” Иван Игов ще говори за обучението в родителство или как да не повтаряме грешките с които сме отгледани.

.

Горичка: Кой е най-добрият съвет, който бихте дали на млади родители?

Иван: Да бъдат добри и внимателни към детето, към себе си и помежду си.

Горичка: Кое е най-важното, което родителите могат да направят за детето?

Иван: Да го научат да прави избори и да бъде свободно.

Горичка: Кои са най-големите заблуди в отглеждането на деца у нас?

Иван: Че децата са длъжни с нещо на родителите си и обратно.

Горичка: Трудно ли е да си добър родител?

Иван: Не, стига да си добър човек.

.

Форум “Родителство” е на 25.9.2010. Регистрирай се.

1. Ако се провалим, няма проблем – вие ще платите!

2. За икономическия популизъм

3. БВП в ЕС, Q2/2010

4. Бих искал да го видя

5. БВП – България vs. ЕС

6. И още дефицит

Блогът за икономика 2010

Експулсирането на роми от Франция, което разбуни духовете напоследък, е козът от ръкава, с който президентът Саркози си оправя рейтинга.

Защо смятам, че не е особено почтено? Първо, не смятам, че е редно да се говори за „роми“, защото това поставя клеймо върху цял етнос и предизвиква подозрения, че става дума за чистка по етнически признак. Представете си как във всяко френско село започват подозрително да се отнасят към ромите, върху които започва да тегне презумпцията за виновност. Провинциална презумпция за виновност – не ви пожелавам да я изпитате.

Второ, ромите не са единствените хора с по-тъмен тен на кожата, които имат проблеми с незаконното пребиваване и престъпността във Франция. Сигурен съм, че контингентът от Северна и Западна Африка и Близкия Изток, който нарушава трудовото и имиграционното законодателство е значително по-многоброен. Защо не го закачат обаче? Елементарно, защото голяма част от френските гласоподаватели са по произход от същите региони и проблемите на следващите избори са най-малкото, което могат да причинят на сегашната власт (спомнете си бунтовете преди няколко години, предизвикани от една единствена полицейска акция).

Така че, за да се успокои обществото, че се взимат мерки срещу незаконно пребиваващите, чиито лагери са извори на престъпност, болести и всякакви незаконни практики, а също и да се успокоят „традиционните“ гета, които виждат в новодошлите източноевропейци конкуренция за някои специфични видове дейност, се взимат „мерки“.

Мерките са съвсем символични (8-10000 души са капка в морето), на фона на шума и на общите бройки незаконно пребиваващи.

Когато живеех преди 12 години в Белгия, около мен имаше доста незаконно пребиваващи българи (а и моето право на престой можеше да бъде тълкувано злонамерено с известно старание), които ми обясниха, че много от незаконно пребиваващите в Белгия (а и предполагам, във Франция е така) получават след известен брой години престой официални документи по „хуманитарни причини“, и то главно, свързани с децата им, които са се социализирали в новата държава и връщането в родината на родителите за тях би бил непоносим шок, а новата държава, заради бездействието си дълги години, носи отговорност за тях.

В този смисъл, отлагането на решаването на проблема с гетата създава реални права на живеещите там, независимо от формално незаконното обитаване на имотите и тая бомба тепърва ще гърми в България.

Искам да кажа и на тези, които в България гледат отгоре на проблема и предлагат решението „на Сатурн“ и прочее – „на запад“ не правят голяма разлика между българските граждани според тена на кожата. Направих преди години няколко откровено расистки забележки по повод ромите в България пред бели африканци в Южна Африка, и те ме попитаха – „Как различавате българите от циганите?“.

„Чистите етнически“ българи, които веят националното знаме, в събота гледат Канал 1 преди обяд, а следобяд – „Планета“, за французите и другите западноевропейци не се отличават много от тези, които живеят по катуните. Т.е., и техният ред идва.

Решението? Преди всичко, не трябва етническата принадлежност да е фактор в определяне на виновност/невиновност. Второ, не трябва проблемите да се подмятат напред назад като горещ картоф. Т.е. ако някой е престъпник, редно е да бъде съден и да лежи в затвора, а не да бъде връщан в родината си, защото най-лесното нещо е да се хване автобуса наобратно. И трето, българското общество не е невинен наблюдател на това, което се случва. „Традиционните“ гета може и да се изпразнят, но на тяхно място ще дойдат хора извън ЕС, които не знаят български и които нямат шансове в Западна Европа. Голям кеф, а?

Преди две години пътувах за Монпелие с автобус. Уж няма дискриминация в България, , но задните седалки бяха за „тъмнозелените“, а предните – за „светлозелените“. Нямам идея  как го правят автобусните фирми и едва ли щеше да ни е по-комфортно, ако бяхме омешани, но и сегашното положение не трябва да остава така. И не автобусните фирми са виновни, а тези, които са ги оставили сами да се оправят с проблема.

Какво да се прави? Не знам. Но не трябва да се мълчи. И не трябва да се бездейства.

Радан писа по темата.

„Хомеопатията, полезна или не“? – мярка ми се някъде заглавие из Мрежата.

Излишен въпрос.

Хомеоптията е полезна само в случай, че вярваш във врачки, пророчици, баячки, екстрасенси, вещери, астролози, нумеролози, гадатели, прорицатели, вампири, таласъми, Божо Димитров, шамани, магьосници, зелини човечета от Марс, Втория Лувър и прочее…

Иначе – не помага!

---------------------------------

Някоя си гледала много успешно на боб.

Ами че един мой приятел гледаше много успешно на пъп.

На женски.

Само че с течение на времето мераклийките да им гледа, призна си той, ставали все по-малко.

Което ми напомня историята за онази баба на 80 години, която рекла: „Ей, какъв прогрес постигна медицината! Когато бях на 25 години, за да ми постави докторът диагноза, трябваше да се съблека от горе до долу, а сега е достатъчно само да си покажа езика“…

---------------------------------

Волен Сидеров щял да започне партизанска война.

Този ли?

Аз лично не го виждам да копае землянки под Тетевенска баба навръх нахлуващата дъждовна и студена есен.

То не е като да разтягаш локуми.

---------------------------------

В Москва твърд алкохол щял да се продава от само от десет вечерта до десет сутринта.

Това щяло да ограничи пиенето.

Да бе, повярвахме, че руснаците ще започнат да пият по-малко!

---------------------------------

Според една лелка (в интервю по телевизията) от сериала „Листопад“ можело „да се вземе нещо“.

Истина е.

Според червените лелки и чичовци например и от „На всеки километър“ може „да се вземе нещо“.

Въпросът е, че всеки подбира филми според манталитета си, за „да взема“ от тях „нещо“.

На горните, ако им предложиш, да речем, „Поляната с дивите ягоди“, какво „ще вземат“ от филма?

Нищо.

---------------------------------

Веждито мери величието на писателите по натрупаните една върху друга техни книги.

Горкият Христо Ботьов с неговите 21 стихотворения!

И блазе на бай Тошо с неговите 42 тома!

Не четат ли? Всичко четат. След вчерашната публикация, днес всички наземни акациеви корони по ул. “Цар Самуил” са старателно подстригани и на практика отстранени. Чудесно е, че имаме чуваемост, дори и по този начин. Поздрави!

Решихме да направим интервю с Апостол Дянков. Първо, защото той е един от основните лектори в нашата Академия за зелен бизнес. Второ, защото ще е автор на следващата книга, която ще издадем. Трето, защото адски много ни кефи.

Ето какво ни каза той:

Горичка: Апо, защо реши да учиш и да се занимаваш с екологичен мениджмънт?

Апо: Това което първоначално ме накара да искам да работя в сферата на устойчивото развитие беше една сграда – AJLC в моя университет Обърлин (която наскоро беше обявена за най-значимата зелена сграда в света построена от 1980 г. насам). Аз съм градско дете и като малък природните работи ми се струваха чужди, дори заплашителни. В AJLC ми предложиха да работя в еко-пречиствателната станция Living Machine, която беше изцяло обслужвана от студентите. Всяка сутрин трябваше да бъркам с гумени ръкавици във водата придошла от тоалетните и да чистя пиявиците от кислородните проби. След около две седмици открих, че в природата (дори човешката такава) всъщност няма нищо гадно. Разбрах също, че ние хората се лъжем, когато си мислим, че животът ни е една подредена кутийка на фона на природния пейзаж, и че всичко което изнасяме от кутийката просто изчезва или се слива с пейзажа. Оттам нататък да запиша курсове по системна екология, икономика на околната среда и екологичен мениджмънт беше най-логичната стъпка. От перспективата на тези области научих толкова много невероятни неща за живота, че понякога ми се иска да взема за заложници автобус с ученици от прогимназията, и да ги заставя да ми задават всички онези въпроси, на които възрастните отговарят толкова невежо и уклончиво. Естествено не знам всички отговори, а и последното беше шега.

Горичка: Коя е най-голямата заблуда в твоята професия?

Апо: Ако приемем, че „устойчивото развитие” е моята професия, то самото име на професията е донякъде заблуда. Наистина превода от английски не ми харесва много, защото на този език понятието „sustainability” е тясно свързано с живота и неговото съхраняване. На български „устойчив” може да бъде епитет за химикал, отпадък, предразсъдък, стереотип. Самото име звучи донякъде като знака стоп – набиваш спирачки на думата „устойчиво”, а после отпрашваш нанякъде с голяма скорост, без да се оглеждаш наоколо.

Истинската заблуда, обаче, не се крие в лингвистиката, а в някои от пожелателните умствени представи, които хората асоциират с устойчивото развитие, светлото зелено бъдеще, природния капитализъм… Истината е, че в ерата на петрола ние живеем по крайно разточителен начин, който едва ли ще бъде достъпен за нашите наследници. Да си вярваме, че ще запазим консуматорския лайфстайл като го украсим с ветрогенератори и го брандираме с „устойчиво развитие” ми се струва нереалистично и глупаво. Освен, че ще знаят как да си служат със смартфон, моите деца и внуци вероятно ще могат да кърпят (неполиестерни) чорапи и да обръщат сено. За което им завиждам… леко.

Горичка: Кое ти дава надежда?

Апо: Бъдещето. Много хора се страхуват от бъдещето, защото е несигурно, неразбираемо или просто различно от миналото. Аз мисля, че точно в това се крие очарованието му. Аз съм човек, който е настроен да живее в бъдещето и да е винаги обърнат към него. Когато видя някой дядо или баба да работи на компютър, веднага си мисля как ще изглеждам на 70 години, докато чертая холограми с мозъка си. Сигурно затова и толкова ми харесва да дискутирам темата за устойчивото развитие. Това е начин да участвам в бъдещето.

(Апостол по време на Академията за зелен бизнес на Горичка)

Горичка: Кой е твоят източник на достоверна информация?

Апо: Посещавам англоезичната Уикипедия средно между 5 и 15 пъти на ден. Смятам, че хората които бърчат нос срещу Уикипедия като сериозен източник на информация трябва да опитат да развият поне едно уики (аз самият все още не съм се осмелил). Колкото до достоверността на информацията там и навсякъде другаде, най-добрият съвет е винаги да се налива вода от много кладенци. Уважавам по-традиционни медии като BBС и the Guardian, защото материалите им на екологична тема са обективни и обосновани. Относно дивата природа моят идол е човекът-енциклопедия Дейвид Атънъбъро – изгледал съм всеки епизод от всеки филм, който някога е правил. За глобалното затопляне препоръчвам един ап за телефон на име Skeptical Science. Освен, че получавате смляна информация от последните научни публикации по темата, той ще ви екипира с необходимите факти и аргументи да оборите на място всеки скептик, дръзнал да ви нарече „затоплист” в автобуса.

Горичка: Топ 5 неща, които искаш да видиш как се случват в следващите 5 години в България?

Апо:

1. Електромобили и зарядни станции по българските пътища. Честно казано отдавна искам да си купя кола, но съм си дал нещо като клетва за непорочност и изчаквам момента, когато с договор за лизинг за скромен хечбек ще получа нещо с щепсел. Очаквам този момент да настъпи през 2012 г.

2. Искам да видя как кльощаво, гримирано момче или момиче с маркови дрешки изхвърля измити консервни кутии от платнен плик в жълта кофа. Същото важи за гол до кръста шофьор на баничарка. Често дебна покрай жълтите кофи, в очакване това да се случи.

3. Повече възобновяеми енергийни източници в индустрията, но също така и газопроводи и газови връзки със съседните страни. По време на консултантската си работа съм се нагледал на мазутни петна, а ако искаме да имаме индустрия (а ние искаме) по-добре на газ, отколкото на нафта. За шистовия газ и ядрената енергия не съм толкова сигурен.

4. Един “Cradle to cradle” сертифициран продукт, който да си купувам от български дискаунтър и за ежедневна употреба. От мен да мине, може и бебешки пелени.

5. Усмихнати хора. Това е малко нахално от моя страна, понеже аз самият много рядко се усмихвам. Приятелите ми, които ме познават , обаче, знаят, че нося вътрешна усмивка. Особено когато съм бил на Витоша или цяла седмица след Академия за зелен бизнес “Горичка”.

Лошата новина

През юли бюджетът отчита излишък от 283 милиона лева на консолидирана база, вкл. еврофондовете. Обаче, целият излишък (че и повече) се дължи на еднократен ефект, около 500 милиона лева, получени от ЕС еврофондове. Тези еврофондове, обаче, са похарчени (или скоро ще бъдат), така че това реално не е излишък. Ако разгледаме националния бюджет (т.е. без еврофондовете) продължава да се трупа дефицит – 138 милиона лева само за месец юли.

Промяна в разходите и данъчните приходи, % на годишна база

 

Не толкова лошата новина

Тенденцията в приходите и разходите е позитивна – растежът на разходите постепенно намалява, докато спадът на приходите постепенно се забавя. Т.е. клинът между приходи и разходи бавно се затваря. Малко вероятно е, обаче, тази тенденция да продължи и дупката да се затвори, защото актуализираният бюджет увеличи разходите, а в допълнение се поемат ангажименти и за още разходи над актуализираните.

Най-лошата новина

Правителството е платило през юни 9 милиона лева държавно гарантирани дългове на БДЖ, тъй като компанията явно не може сама да си ги плаща. Това е само един от начините, по които държавните монополисти източват бюджета, въпреки че формално са отделни дружества. Неслучайно подобни структури се наричат "квазифискални" – защото на хартия са отделени от бюджета, а на практика не са. И ако дълговете на БДЖ (800 млн.лв.) са голям фискален риск, какво да кажем за евентуалните кредити за строителство на АЕЦ "Белене", които са десетки пъти по-големи? Те направо са катастрофален фискален риск.

Блогът за икономика 2010

Няма по-ясен знак за начина на мислене на съвременните български „държавници” от действията им. Актуалната мобилизация на премиера и на министъра на културата да решат проблема с „пенсиите” на т.нар. „естрадни звезди” е толкова порочна, че чак избива на гротеска.

Първо, държавата, в лицето на изпълнителната власт – министрите на културата, социалната политика и шефът на НОИ се занимават частно с интересите на една малка прослойка хора, отгоре на всичкото такава, която няма сериозна нужда от специално отношение – все пак става въпрос за хора с висок социален статут и с немалки доходи. Отгоре на всичкото министър Рашидов решава, че тези хора „заслужават” – аз мислех, че в ЕС-членката България решава народът чрез представителите си, които избира в Народното събрание да гласуват закони. Но аз не знам, може и да съществува наредба, че министри могат да решават кой заслужава и кой не между три ракии на обяд.

Второ, държавата се ангажира да реши проблемите на тези хора в рамките на 20 дни. Кога за последно държавната власт показа подобна ангажираност към вас или ваш близък лично?

Трето, моето уважение към творците, но голяма част от тях години съвсем съзнателно не са плащали осигуровките си, които като самоосигуряващи се лица са били длъжни да си внасят сами. Оказа се, че архивите са си там, нищо не е изгоряло, но в тях липсват документи и доказателства, че някой си е внасял осигуровките, които дължи. Ако копачите, зидарите или дори зъболекарите не се осигуряваме това в краткосрочен план най-вероятно ще ни донесе солени глоби от НОИ (нали отнякъде трябва да ги съберат тия пари за пенсии на „звездите”), а в дъгосрочен – просто ще се пенсионираме с някоя велика „социална” пенсия от рода на 70-80 лева.

Интересно дали министър-председателя и кабинетът биха проявили подобна загриженост, ако при тях отидат от съюза на копачите например да им се жалват? Все пак идват избори, а по избори концерти и мероприятия много – Веско Маринов няма да може да ги огрее всичките наведнъж, ще трябват подкрепления.

И въобще общата картина много започва да напомня „просветните автокрации” където бащицата-водач се грижи разумно за народа, преценява всичките му нужди от „здрава” култура, забавления, мощи и пр. и разпределя съобразно. Чудя се само кога по софийските панелки ще започнат да се появяват огромни стенописи с Бойко като усмихнат грамаден чичко, който щипе румените бузки на още по-засмени ученици.

Трудно е да се определят границите на неприличното в медиите, мненията на зрителите не съвпадат, нито на зрителите и медиите, нито на медиите и регулатора, нито на регулатора и съда.

Делото Fox v FCC за неприличните думи по телевизията (Боно, Шер и т.н.) стигна до фазата, в която Апелативният съд разсъждава защо в Спасяването на редник Райън някои думи да са допустими, а при връчването на музикални награди  да не са. Решението е доста забележително, съдиите отхвърлят политиката на FCC да санкционира неприличен език като неясна с аргументи за магнетичната сила на сексуалното привлечане от Троянската  война насам.

От друга страна, през 1978 г. ВС вече е дал право на регулатора да санкционира за неприличен език ( за седемте думи, които не можеш да кажеш по телевизията).

След произнасянето на решението на съда регулаторът каза кратко, че е шокиран, а новината  е, че е  взел решение да обжалва.

Усещането за фарс не е сред качествата на българските управления. Предишната  „тройна коалиция” заприказва напористо за влизане на страната в Шенген, но в крайна сметка се отказа след като видя колко работа, усилия и воля струва цялата тази история. Отчете се единствено с постижението това членство да не бъде свързано с евромеханизма за наблюдение, на който така и скоро няма да видим края. Пристрастеността към каузи, който носят всенародно веселие и одобрение веднага накара сегашното правителство да го включи на видно място в своя често „осъвременяван” списък от приоритети. Споменът за националния изблик на ентусиазъм при падането на визите за Европа в края на 2000-та година със сигурност привлича „политическото въображение” на управляващите и го кара да мечтае за някакъв римейк на тогавашната еуфория. Историческото повторение като фарс е вече стилизирана баналност, която обаче неуморно привлича политиците и постоянно ги кара да мечтаят за авторство на някакъв нов национален „звезден миг”. Още по-свободното движение из ЕС е изкушаваща цел, макар нейната полза да е доста по-малка от голямото падане на границите през март 2001-а, когато реално започна безвизовото пътуване за българите.

Погледнато иронично, влизането в Шенген не е чак толкова ентусиазираща идея, защото ще ни лиши от един от малкото моменти, в които се чувстваме еднозначно европейци: пред паспортните гишета със знак „ЕU”. Хвърляйки небрежно поглед към тягостните бавни и дълги опашки на съседните „Non-EU” гишета, за няколко минути всеки българин може да се порадва безплатно на геополитическото удоволствие на своя статус. Пътуването без граници ще го лиши от този момент на европейска привилегия. В по-сериозен план, нещата са доста по-сложни. Държавите, скептични към членството на България и Румъния в шенгенската зона се опитаха неуспешно да направят връзка с евромониторинга за престъпността и съдебната система и такава засега отсъства в докладите. Но, политически тя се прави и това ясно се знае на дипломатическо ниво: докато има механизъм за контрол, няма достатъчно аргументи за членство. Вярно е, че страните-членки са разделени по този въпрос и тежестта на мнението на Германия, което по-скоро по презумция е положително, е много важно. Но позициите на скептиците се втвърдяват и в Брюксел отново се говори за директно обвързване на двата въпроса. Няма и готовност за политически подаръци към правителството, особено в чувствителен сектор като този на сигурността. Част от техническите доклади за готовност на България и Румъния за Шенген бяха приети, но над тях продължава да тегне големия въпрос: как да бъдат допуснати до най-тесния кръг на интеграция две държави, които все още са обект на контрол точно в областта на сигурността и правосъдието?

Извън разговора за вероятностите за влизане, Шенген има своите важни предимства, макар те често да са преувеличавани. Удобството при пътуване е сред най-малките от тях. Далеч по-важни са повишаване на качеството на управление на границите и имиграционните потоци, инвестициите в по-ефективни системи и инфраструктура за граничен контрол, достъпът до информационните системи и свободния обмен на информация и други. Членство в Шенген би било и много важно във време, в което опасността от вътрешни разделения в съюза постоянно ще нараства. Голямата трудност на Шенген обаче е, че за него е необходимо най-вече доверие. Но не от този тип, който разпознава и цени сегашния премиер. Не става дума за доверие в първо лице единствено число, ако въобще може да се каже, че Борисов го притежава в достатъчна степен сред европейските ни партньори. Въпросът опира до доверие в институциите ни, в това, че има достатъчно работещи бариери пред фалшификации на паспорти, сигурност на информацията, способност да се изпълняват всички критерии и т.н.

Към нашите „кривини” трябва да добавим и липсата на всякакъв ентусиазъм от старите „шенгенци” по повод поредното разграждане на предпазни механизми, какъвто е граничния контрол. Например, пътуването без граници доста обезмисля ограниченията за работа на българи и румънци, които ще отпаднат едва през 2014 година. Терористичната заплаха може и да изглежда под контрол за момента, но за всички е ясно, че тя няма да изчезне и потенциални извършители винаги ще търсят най-слабото място за влизане в европейското безгранично пространство. Същото се отнася и за всякакви организирани престъпни мрежи, които постоянно търсят слаби места в правоохранителните системи. Н. Саркози се зае да решава проблемите с „гостуващите” роми в разрез с европейското право, а единодушието по темата със социалистите има вероятност да бъде удобна прелюдия към френско „не” за влизането ни в Шенген. Сега и Италия се нареди на опашката. По-полезно за всички ни щеше да бъде, ако просто бе ясно казано, че още не сме готови и нямаме нужното доверие. Така или иначе, ден „Шенген” засега се отдалечава.

Министърът на икономиката е дал интервю днес по Нова телевизия. “Дневник” е изкарал по-важните моменти:

“За да постигнеш големи резултати, трябва да си поставиш големи цели.“

и

“На въпрос на водещия за рисковете, свързани с осъществяването на този проект, Трайков заяви, че е оптимист за реализирането му. Той се позова на работата си в частния сектор и на опита си в рисковото инвестиране. “Подкрепям всяка кауза, която е свързана с икономически инвестиции”, обясни Трайков, който обясни принципа на действие в рисковото инвестирана. По думите му там човек може да хвърли еднакво много усилия например в десет проекта, но само един от тях да се реализира. Ефектът от осъществяването му обаче ще покрие всички инвестиции, направени и в останалите, обясни министърът.“

Това, което би трябвало да притеснява всеки гражданин на Република България, включително и министъра, е следното:

Рисковото инвестиране е въпрос, което съдържа отговора в самото си наименование: “риск”. Държавата не бива да прави рискови инвестиции, защото парите, които са поверени на правителството от страна на гласоподавателите, не са дадени за рискове, а за разумно управление. И най-харизматичният политик да е Бойко Борисов, няма как същият брой хора да гласуват за него, ако беше казал, че правителството му ще инвестира рисково парите ни, при това в някакви проекти, от които ползата не е ясна. А още по-лош изборен резултат би се получил, ако г-н Трайков бе излязъл пред избирателите с думите, че правителството “може да хвърли еднакво много усилия например в десет проекта, но само един от тях да се реализира. Ефектът от осъществяването му обаче ще покрие всички инвестиции, направени и в останалите.”
По телевизията министърът е казал не “правителството”, а “човек може да хвърли еднакво много усилия…” Така е и правилно – човек, мениджър, на който разумни (или не толкова) граждани доверяват парите си, за да ги управлява. Но човек може да рискува, а държава – не. Защото в противен случай най-добре държавата да прибере всичките спестявания на хората с обещанието за осигуряване на 25 % доходност чрез, примерно хБанк (където вместо “х” може да сложите произволно… или не толкова произволно име), като през четирите години управление действително ще ги осигури – с покриването им от 100 % пари, вкарани в банката. След това банката ще фалира, но то ще има и друго правителство, така че – какво толкова.

Министър Трайков трябва да си поставя големи цели, но дали строежът на писта за “Формула 1″ е голяма цел, при положение, че един мост над Дунава вече 20 години не могат да построят, а бул. “Цариградско море” си е все още на вълни? Не би могло да е ясно дали целта е голяма, дори и самият той да е постигнал големи резултати тогава, когато е управлявал (?) рискови фондове. Защото едно е да управляваш рискови фондове, друго е да се конкурираш с Унгария за състезания от “Формула 1″, трето е да подкрепяш инициатива на бившия вътрешен министър Румен Петков в тази област, защото последният пък дори не е известен като мениджър на рискови фондове, та поне да има някакъв опит в тази работа. Виж, ако ставаше дума за изграждане на шадравани, за партийно строителство или дори за математическа дейност – вероятно щях като гражданин да се съглася с поемането на този риск.

Но за рисковете на държавата трябва да отговаря правителството и ако не искаме след три години следващият кабинет да обяснява как

“правителството на малцинството опоска бюджета, захвърли страната в някакви странни, рискови инвестиции, от които няма спасение, появили са се някакви вещици, които смучат кръвта на народа…”

и др.п., тогава трябва да кажем ясно “не” на подобни рискови планове.

В дневния ред на Европейския парламент за предстоящата сесия, 7 септември:  Проект за резолюция на ЕП относно журналистиката и новите медии – създаване на публична сфера в Европа (2010/2015(INI))

Доклад на Комисията по култура и образование

Наблюдавам опитите от София да се направи поносим град още от преустройството на „Витошка“ от бай Тодор.

София ми прилича на неприлично тлъст дебелак, който има мъъъничко личице (центъра) и огрооомен задник (панелките) и който два пъти на ден преживява инфаркт – веднъж сутрин и веднъж вечер.

Байпасът на метрото може да го спаси, но никога няма да го направи пълноценен град.

„София диша“ е една от тия инициативи към които се отнасям някак двусмислено.

От една страна, това е отлична новина – един фестивал, който създава малко по-градски вид на опърпаната централна част на града, за което моите адмирации на зам. кмета Ангеличин, Община „Средец“ и активистите, които реализираха проекта. Дано се повтори. Обичам да се чувствам гражданин и европеец.

От друга страна, не това е добрата новина, която исках да чуя. Искам да чуя новина, на която ще повярвам, че София би могла да диша – да речем да видим истински велоалеи и охраняеми паркинги за колелета, а не само имитация на дейност от разни инспекторати и пълнене на гушите на „Паркинги и гаражи“ (ще има още по темата).

Ако продължим аналогията с дебелака, започват да ми омръзват инициативи, насочени към гримиране на личицето, а искам да видя нещо, облагородяващо задника.

Иска ми се да видя и усилия да се облагородява София извън няколко централни улици и градинки, любими на пиар мениджъри, дизайнери и политици.

Иначе аз много се забавлявах, видях страшно много познати, одобрих много минувачки и си припомних, че такива неща тъкмо бяха почнали да се появяват в началото на 90-те, когато ги забраниха (защото по-лесно беше да ги забранят, отколкото да решат неудобствата, които вървяха с тях)

Sulla , Марфуций и Гласове написаха по нещо, с част от тезите им съм съгласен.

Снимки:

В последния августовски ден НСИ публикува информация, че кризата не е задържала българските туристи в родните курорти. Данните са предварителни и са за предваканционния период април-юни, но демонстрират, че българските потребители, тук в ролята на туристи, се възползват все повече от възможността си на избор – патриотизмът не е достатъчно условие да задържи българите в [...]

Айн Ранд, Химн

Имън Бътлър – Адам Смит: въведение

вижте също: Голямото лятно четене

Блогът за икономика 2010

Много се шуми през последните седмици за недекларираните от заведенията обороти. Данъчни застават пред камерите и обясняват "от мястото на събитието" как са заловили поредния собственик на заведение с нереално отчетени приходи. Естествено за него санкции от това няма. И от НАП, и от заведението знаят, че само след няколко дни всичко това ще отшуми и всичко ще продължи по старому. Това са истории от морето, но картината е същата в цялата държава.

От НАП са доволни. Те демонстрират "свършена работа" и "повече приходи в бюджета". За нереалните обороти в барове, ресторанти и дискотеки се знае от години, но никой досега не е предприел реални мерки, за да противодейства на тези практики. Ненаказуемостта е достигнала такова ниво, че дори най-голямата верига заведения в България си позволява да не издава фискални бонове за своите клиенти (след определен час).

Скритите обороти не са никакви 40-50% (както твърдят от НАП), а над 80 на сто. С акциите това лято данъчните няма да постигнат нищо, освен примитивен PR за пообрулената откъм имидж държавна агенция. Дори шумно рекламираното свързване на всички фискални устройства към НАП, чрез GPRS реално не заработи в предварително обявените срокове. А и да заработи няма да накара касиерки и сервитьори да "чукат" фискални бонове и ще се превърне в почти пълно фиаско.

Решението е в чести и масови проверки, съчетани с високи глоби и мотивирани данъчни служители. Парадоксът е, че има много разработени решения, които могат да спомогнат, за да излязат на светло някои бизнесмени. Едно от тях е дело на българска компания, но намери по-топъл прием и масово разпространение в Русия, отколкото у нас.

Т.нар. връзка на видеонаблюдението в един обект с касовия апарат води до два ефекта - предотвратяване на кражбите и ограничаване на възможностите за прикриване на оборот. Ако някой в България се сети да го обяви за стандарт, съм сигурен, че много посивели търговски обекти ще излязат на светло. Още повече, че тук, в родината, тази софтуерна система се предлага безплатно!

Във видеото по-долу руска фирма е адаптирала българската разработка във верига супермаркети, а ефективността й е лесно проследима (по-интересните моменти са след 2:40 мин.)

Click here to view the embedded video.

Източник: XKCD през Луркоморье

И без връзка с главния мозък се сещам за идеята на нЕкФи футуролози за Новото Средновековие... ;-) Не мяза ли на картите от онуй време, м?

Из серията "Дреболии"

Активисти от ДСБ в Кърджали преминали към „Атака“.

Нищо чудно, партийните помияри цвят нямат.

----------------------

Ей, лесно се живее днес.

Чета, на едно място пише: „Цици – Кратко ръководство за потребителя“.

А ние някога без ръководство: жива мъка!

----------------------

Ще строим писта за Формула 1.

След това сигурно - площадка за изстрелване на космически совалки.

Откъде накъде само Васюки ще е междупланетна шахматна столица!

----------------------

Франция ще готви закон, според който ще гони всеки чужденец, нарушаващ реда в страната.

Защитници на човешките права от своя страна сигурно ще готвят протести.

Аз пък мисля, че този, който се държи извън правилата, трябва да бъде изритван.

Принципите на демокрацията се простират само дотам, докъдето не поставяме себе си над всичко останало.

Иначе и Франция ще стане същата кочина като България.

През последния ден на август ни напомниха, че ваканциите свършиха. В един глас ни го напомниха Бог и Общината. Бог ни го напомни със студ и дъжд, а Общината затвори възлови улици като Витошка, Патрирарха, Гурко, Черни връх, Бяла черква, Мария Луиза и т.н. Както се казва: добре дошли от морето и да ви е честито! Какво се е размърморил тоя – ще кажат от Общината! Затваряме улици и трещим по цял ден с парни чукове, защото метро ще се прокарва, друже, тука! Да ви е добре на вас, софиянци със софиянците такива! Ако искате метро, ще търпите, защото друг начин няма!

Ако Джеймс Уат се беше драпал под перуката пред някоя каруца и си беше повтарял, че друг начин няма, сигурно никога не би изобретил парната машина. Ако Джетро Тъл малодушно бе повярвал, че друг начин няма, то ние така и щяхме да си останем без редосеялка. Така че и аз не знам дали единственият начин да построиш метро е в началото на активния сезон да блокираш центъра на столицата, но пък кой съм аз, че да коментирам начина на мислене на Общината. Общината е нашият голям и туптящ мозък и от нас се очаква да го насърчаваме да мисли от наше име, но не и да мислим за начините, по които го прави. Затова няма да коментирам мисленето на Общината или ще го коментирам, но само мъничко. Няма да гледам бурята в океана на обществения транспорт и кръстовищата, а ще я погледна в малката чашка на моята махала. Ще видя на какво е способна мисълта на общината тук, за да си направя извод на какво е способна там, отвъд моята компетентност на скромен гражданин.

Един ден преди няколко месеца в квартала се появиха дървосекачи и с триони отрязаха акациите по улица „Цар Самуил” от църквата „Свети Георги” до улица „Солунска”. Акациите бяха млади дървета, най-големите от които с обиколка на стеблото колкото талията на добре поддържана дама в разцвета на своята хубост. Жизнени и здрави, със стегната и твърда дървесина, те хвърляха приятна сянка по тротоарите. Нашата махала е хубава с това, че улиците са засенчени от чудесни дървета – липи, ясени и дори бадеми, които, когато цъфтят, ухаят като уискито в чашата на стар приятел. Докато се питахме защо изсякоха акациите по „Самуил”, ето че дойдоха други общински деятели и посадиха фиданки. Пак акации, само че дебели не повече от палеца на някой хамалин със загрубели от пренасянето на рояли длани. Посадиха ги до все още прясно отрязаните живи пънове на старите акации.

Понеже фиданките, да са живи и здрави, са доста хилави, укрепиха ги с нарочни конструкции, състоящи се от по три греди, като всяка от трите греди е поне два пъти по-дебела от фиданката, която държи посредством брезентови ремъци. Понеже общинските деятели не си дадоха труда и разходите да махнат пъновете от старите акации, от тях през целите тротоари пораснаха огромни храсталаци, по-скоро нови корони на дървета, много по-големи и по-зелени от фиданките, само че пораснаха направо на плочите, защото общинските деятели бяха лишили все още живите дървета от стебла и насила ги бяха превърнали в някакви изроди, състоящи се само от корен и корона.

Човек е любопитен и все си задава въпроса „Защо?”. Защо трябваше да се направи това с акациите по улица „Цар Самуил”? Възможните отговори са само два. Според единият всичко това е направено за благото на града и на хората, които живеят в него. Така е по-красиво, по-сенчесто и по-свежо. Според другия вариант общинари или техни близки имат разсадник и са решили да ни продадат малко фиданки. Едва ли е второто. Сигурно е първото. Но което и от двете да е, нас не ни интересува, защото в момента се занимаваме с мисленето на Общината, а не с далаверите й. И ако това е мисленето на общината, аз дами и господа, когато стоя и гледам блокираното движение на Витошка и Патрирарха, и като слушам трясъците на парните чукове, не мога сам себе си да убедя, че друг начин няма.

И още: ако това е мисленето на Общината, то разумно ли е да се надяваме, че е някакво друго мисленето на Държавата? Някои казват, че домокрацията е хубаво нещо. За мен тя е парадокс. Хората, които трябва да управляват, са интелигентните, образованите и моралните хора. Те обаче навсякъде са малцинство. А как да се развива демокрацията се решава с мнозинство. Мнозинството пък винаги е склонно във властта да възпроизведе себе си.

Ако трябва да определим една обща и характерна черта на българската политика след 1989г. категорично и без алтернатива ще трябва да се спрем на наглостта (или още по-хубаво звучащата „дебелооочие”) като такава. Като тръгнем от някои ключови исторически реплики като тази за „вината с мезетата”, „сгрешеният чип” и др. подобни че до днес, всички нововремски български държавници някак вся идваха с нов морал и го оставяха на входа на Министерски съвет като мокър и окалян чадър.

Не прави изключение и настоящият кабинет, воден от министър-председателя Бойко Борисов, който се на*ра да се възмущава от наглостта на Тройната коалиция, когато трябваше да го избираме, но постави световен рекорд за най-бързо забравяне на моралните си ангажименти. Не сте съгласни ли? Ами как иначе да обясним продължаващото толериране на един министър (Божидар Димитров имам предвид), който вече се появява в общественото пространство само, когато има да каже някоя върховна простотия. И ако приказките за зърната и детеродните органи не правят особено голямо впечатление на притъпелия вече за простотия български народ, то откровенията за „шибан народ” са прекалено много, дори на фона на „шибаното” ни всекидневие.

Ледената упоритост на министър-председателя, който отказва да вземе каквото и да е отношение по въпроса говори за тежка форма на скъсване с действителността. Оттам нататък всички „изпълнения” в стил „парламентарна шефка гласува за дъщеря си”, милиони за Лувъри, църкви и мощи при дереилиралото и фалирало здравеопазване не бива да смущават никого. Смущаващото е, че 20 години по-късно дебелоочието и върховната наглост продължават да бъдат дефиниращ белег на властта.

Всичко това говори само за едно – никой от хората избрани и отчетни пред нас, не се чувства задължен да ни представлява и да ни се отчита. И явно не се и страхува, че от това може да има някакви последици...

Препечатвам по-долу речта на г-жа Цецка Цачева, председател на Народното събрание, публикувана в “24 часа” на 30 август 2010 г., стр. 11, под заглавие “Във “Фейсбук” няма големи и малки народи, има свобода“. Тази реч е произнесена на срещата на жените-председатели на парламенти на 27 август, чийто домакин бе Цецка Цачева във Варна. Темата на събирането на жените-председатели бе “Как парламентите могат да участват в новите пространства на европейския междукултурен диалог”. Г-жа Цачева продължава и днес с изявите си по адрес на “Фейсбук”, този път в официоза “Стандарт”.

Заглавието на моята статия е “Лицемерие“, защото точно този Парламент, под ръководството точно на г-жа Цачева се опита да премахне изцяло свободата в Интернет и да предостави неограничени права на МВР да следи и подслушва в Мрежата.
Аз съм писал, говорил, обсъждал* с депутати, политици и др.п. идиотщината на предложенията на МВР, но всуе…
След тази реч на г-жа Цачева, с която “24 часа” се опитва да пренапише историята за госпожата, нямаше какво друго да направя, освен да напомня, че когато един човек, една цяла институция, е заела неправилното място в историята, то както и да се лъска образът им, това няма да промени историческите факти. Тъжното е и друго – че в Парламента в момента са и част от хората, които бяха участници в либерализирането на българското законодателство в областта на Интернет, но и те станаха жертва на конюнктурните интереси на управляващата класа.

Ето и самото слово на г-жа Цачева:

“Глобалната мрежа днес улеснява много взаимното опознаване между хората. В тази среда далечното е близко, а чуждото не е заплаха. И докато гражданите се възползват от предимствата на съвременните форми на комуникация, трябва да признаем, че все още липсва достатъчно силното присъствие в тази среда на днешната европейска държава като покровител на образованието, възпитанието, знанието и културата.

Постигането на разбирателство между хората като носители на ценностите на различни култури в глобалния процес на общуване не може да не бъде цел и стратегия на всяка модерна европейска национална политика. Резултатите на тази политика се измерват с постигането на чувство за принадлежност към Европа като общност на равнопоставени различия.

Днес комуникационните процеси са мигновени, изобилието от информация е необозримо, а достъпът до културни ценности е широк. Така гражданите на Европа сами създават новите пространства на междукултурния диалог. В тях нашите деца, младите дигитални граждани на Европа, обитават социалните мрежи, информационни ресурси, отворени енциклопедични системи, виртуални библиотеки, музеи и колекции.

Тези пространства са преди всичко междуличностни и индивидуални. В тях гражданинът общува като носител на своята социална, национална, етническа, религиозна и всякаква друга идентичност. Това са пространства на хоризонталната йерархия – тук няма абсолютна истина от последна инстанция, няма велики и малки народи, но има свобода на изразяването, на достъпа и на мисълта. Най-важната характеристика на тези нови територии на общуването е именно диалогът. Той не е политическо пожелание, а ценност на между-културното общуване. Ценност, която по нов начин обогатява европейския гражданин.

Нека си представим колко лесно би могъл да се реши проблемът с противоречивите интерпретации на общата ни история, когато младият човек има свободен достъп до образователни ресурси като отворени енциклопедии, онлайн системи за обучение, специализирани социални мрежи. В подобна среда той ще види и другите гледни точки, ще ги съпостави и сам ще формира своето мнение – независимо както пише в неговия учебник по история.

Тази ситуация е шанс за по-доброто взаимно разбиране между хората в Европа, за преодоляването на предразсъдъците и за изпращането на привиденията на миналото в музея. Но тя е и мащабно предизвикателство за ролята на европейските държави в образователната политика – защото трябва да подготви младия човек за среща с другите гледни точки, които го чакат в интернет.

Трябва да го научи да прави информиран избор, когато изгражда своите преценки, да оценява многообразието от възгледи като богатство. През последните години броят на българите във фейсбук се увеличи взривообразно. Хора от различни поколения намират в тази среда контакти и комуникация с познати и непознати, създават нови приятелства, споделят.

За мнозина от тях, най-вече за по-младите, тази социална мрежа е основна платформа за достъп до света. Тя определя тяхната лична културна ситуация, изградена от техните интереси, убеждения, мечти, желания и постижения. Нима наистина фейсбук и държавата имат допирна точка само в темата хит напоследък – нивото на защита на правото на лична неприкосновеност в тази социална мрежа?

Трябва ли европейският междукултурен диалог в най-новите му форми да бъде по някакъв начин регулиран? Или може би по-верният път е да заложим на саморегулацията. Възможна ли е централизирана европейска политика в тези нови пространства и какви са нейните цели и параметри?

Докато търсим отговори на тези въпроси, ще заложим на интензивен обмен на информация за добри практики в европейските държави за участието и присъствието в тази среда.

Парламентите заедно с гражданското общество трябва да насърчават разширяването на държавната политика за достъп до културни ценности, в т.ч. и в дигиталната среда – най-вече чрез финансиране на социални мрежи, комуникационни канали и на публични информационни ресурси. Това е ключ към създаването на нова среда за толерантно, информирано и идеологически необременено общуване.

Не на последно място, длъжни сме да провеждаме политики, които адекватно отчитат, че поколението на днешните деца и младежи живее в дигиталния свят. А там междукултурния диалог не е цел, той е всекидневие. Това обстоятелство трябва да бъде оползотворено като шанс младите хора да израстват като личности, свободни от предразсъдъците на културната изолация, ксенофобията и шовинизма, но богати със свободния и лесен достъп до постиженията на европейската цивилизация и мотивирани да бъдат активни участници във възприемането на културните различия като глобално богатство на човечеството.”

_______
* Вижте тук: По темата за подслушването в Интернет (по бТВ), Как бе решено Интернет потребителите да бъдат следени нон-стоп – стенограма, Стенограма от обсъждане на промените в Закона за електронните съобщения, Писмо до Народното събрание, от Facebook групата с над 2680 души, Свободата в Интернет днес и утре, МВР-амбициите за подслушване – вчера и онзи ден (статия за “Правен свят”), Потребителите не трябва да се притесняват – трябва да се плашат (интервю в “Новинар”) и още мн.др. Освен “Интернет общество – България”, активно се бореха срещу тези промени хора като Асен Генов, Богомил Шопов и др.

Проклятие тегне над четвъртите серии в няколко добри филмови поредици, което ме кара да се питам, дали не е някаква закономерност.

Снощи гледах „Шрек завинаги“. Филмът вече не е за възрастни и за деца едновременно. Децата не го разбират, майтапите са главно за възрастни. Историята е изсмукана от пръстите. На места се точи дооооооосттттаааа баааввввнооо. Племенницата ми Дарина едва издържа и дори си свали очилата по едно време. Отделно българската адаптация КУЦА – къде е Кръстьо Лафазанов? Парички ли спестихте, безобразници?! Кой е правил тоя куц превод. Децата знаят ли какво е „шут“? Думичките „смешник“ „палячо“ и „клоун“ знаете ли ги? 3D-то не може да спаси филма от катастрофа.

(В рекламите вървеше трейлър на ново екшънче – „Последният повелител на въздуха“. Навсякъде „elements“ го бяха превели като „елементи“, а не като „стихии“. Как точно се господства над елементите, драги преводачи? )

Преди седмица някъде гледах четвъртия Индиана Джоунс. Навремето го изтървах и нищо чудно, че никой не говори за тоя филм. Ужасен е и твърде пластмасов! Единствено минутите до експлозията стават (първите 15?) Дори Харисън Форд и ефектите не могат да го спасят.


„Умирай трудно 4.0“ също е твърде „четвъртит“. Изтребител срещу ТИР в пътен възел (ТИРът побеждава!), някой за малко спрял интернета на Америка... ама много ви моля. Хубав йекшън, отчайващ сценарий.

Четвъртият от „Междузвездни войни“, а именно „Епизод 1“ е всепризнато най-бозавият филм от серията.

Някой да сподели за „Рамбо 4“ и „Терминатор 4 “ (Терминатор без бате Арни? WTF!). Въпреки 7-те звездички, не съм чул една похвала за тия филми, камо ли да стигнат култовия статус на по-големите си братя.

Вероятно ако залепиш кръпка на една успешна трилогия, резултатът е предвидим.

Преди известно време писах тук, че надзорните функции на КФН трябва да бъдат обединени с тези на Банков надзор в БНБ. Тогава се аргументирах само финансово в полза на това преструктуриране. Допуснах, че качеството на надзорните услуги ще...

Преди известно време писах тук, че надзорните функции на КФН трябва да бъдат обединени с тези на Банков надзор в БНБ. Тогава се аргументирах само финансово в полза на това преструктуриране. Допуснах, че качеството на надзорните услуги ще...

Световната банка казва, че бюджетните дефицити не са проблем – стига да са финансирани със заеми от… Световната банка.

Сега чакаме Голдман Сакс да кажат, че бюджетните дефицити не са проблем, стига правителството да наеме… Голдман Сакс (както беше направило гръцкото правителство).

Припомням за тези (управляващи) с къса памет – само за последните 20 години България е фалирала два пъти, което е основна причина България да продължава да е най-бедната страна в ЕС. Да ни обясняват, че бюджетният дефицит не е проблем е все едно да предлагат на бивш алкохолик алкохол.

Да се надяваме, че здравият разум не е напуснал безвъзвратно българското правителство. В противен случай, единствено ни остава надеждата, че антидефицитната процедура на Европейската комисия ще ни предпази от данайските дарове (въпреки усилията на Кристалина Георгиева да лобира в "наша" полза – т.е. в полза на раздуването на дефицита).

Блогът за икономика 2010

Българи, живеещи в чужбина са направили интересно проучване на позицията на няколко основни политически сили за правилата, по които трябва да се провеждат изборите зад граница. Публикацията е на сайта www.eurochicago.com. Изводите са любопитни, почти всички парламентарно представени партии са готови да подкрепят или поне да обсъдят при определени условия идеите на сънародниците ни по света - да има самостоятелен избирателен район, в който да се отчитат техните гласове, да се гласува по интернет...

Толкова са просрочените задължения на държавата към фирмите – според данните на МФ към 30 юни 2010 година.

В края на миналата година също са били толкова. Явно натрупаният огромен бюджетен дефицит не се дължи на разплащане на просрочени задължения.

Блогът за икономика 2010

Последното проучване на Евробарометър установява, че българите са „депресирани оптимисти.” Данните от анкетата на европейските статистици беше публикувана във в. Дневник и в електронния вестник Всекиден. Резултатите от допитването заслужават коментар най-малкото, защото за пореден път демонстрират, че за да могат правилно да бъдат разтълкувани съвкупност от мнения, трябва много добре да се познава обществения [...]