май 25, 2015

Свиване

Съдията, който назначи жена си, а тя пък повиши сестра си  


Невъздържаното избухване на главния прокурор Сотир Цацаров по време на обсъждането на кандидатите за председател на Апелативния съд във Велико Търново на тазседмичното заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС) и обвиненията спрямо члена на съвета Галина Карагьозова, че се опитва да дисквалифицира един от претендентите за поста по анонимен сигнал, като че ли постигна двоен ефект. Създаде бял шум – всички присъстващи се потресоха физически от авторитарната и нелицеприятна гледка (все пак културната...

Свиване

Съвременно изкуство за всеки  

Сигурно на голяма част от вас ви се е случвало, на мен включително, за гледате примерно някакви странни метални парчетии, за които се прави изложба и се обявяват по телевизията за голямо постижение на съвременното изкуство, където дами с хубави тоалети и господа с чудесно ушити костюми разправят същото пред обектива на камерата.

Или пък медиите да отидат да отразят изложба с цветни петна в рамки и лично някой наш академик да каже с блага усмивка пред микрофона, че е направена още една стъпка към духовното възраждане на България.

Да не говорим за по-сложни и по-горещи теми, като паметниците „1300 години България“ или паметника на съветската армия, където на обикновен гражданин като мен често му е трудно да отсее пропагандата и личните интереси на говорещите пред обектива от обществения интерес и от художествената и историческа ценност на въпросните конструкции.

За да се помъча да попълня поне някоя дупка в естетическото си образование, приличащо на занемарена улица в безперспективно селище, започнах да ходя на курс по съвременно изкуство веднъж седмично.

Курсът ми се стори лесен, приятен и доста полезен.

Започнахме с някои от теченията на модернизма, преминахме през минимализъм и land art. и в момента сме на съвременно изкуство.

Междувременно ми присветна защо Кристо (Христо Явашев) е всъщност толкова важен и известен.

Кристо, Surrounded Islands (Обградени острови), картинка

Не се изисква кой знае какво усилие да се следи материала, ако човек присъства редовно на занятията. Обикновено преди занятие трябва да се прочетат 1-2 страници цитат от книга или важно есе, за да се подготви човек.

Предполагам, че ефектът от курса е различен при различните курсисти. На мен ми даде много материал за размисъл и доста нови идеи.

Спрях да смятам Джаксън Полак за абсолютен шарлатанин.


Джаксън Полък, Summertime: Number 9A 1948 (Лято:№9А) картинка


Открих за себе си Джеймс Търел (ударение на втората сричка на фамилията)

Джеймс Търел, Skyspace (Небесно пространство), картинка

Доста време отделихме и на паметниците, включително направихме една много яка игра-дискусия.

Започнах доста по-добре отпреди да се ориентирам в българското модерно и съвременно изкуство и ми дойдоха разни интересни идеи.

Курсът се води от Нада Нешева, изкуствовед и журналист, която дълго време е работила и учила извън България, тъй че погледът отвътре се комбинира с поглед отвън, което намерих за изключително полезно.

Пиша ви всичко това, защото скоро приключваме и започва нов цикъл (за последно!) в началото на юни, тъй че ако някой се интересува от тия неща, сега е моментът да се запише.

Повече информация тук.
Свиване

Случаят „Паси“  

Едно дребно до нищожност събитие проблесна през изминалите дни в кръгозора на общественото внимание – Меглена Кунева издигна кандидатурата на Соломон Паси за кмет на София. Всъщност, тя не направи точно това или, ако го направи, направи го по характерния объл чиновнически начин, който не обижда никого, но и никого не вдъхновява. Събитието е дребно, но отново ни връща  към печалните изводи за политическата система и за това, в което тя тайно и полека се е превърнала пред очите ни. Или зад гърба ни…

Какво се случи всъщност или, по-скоро, какво се видя на повърхността? Един хубав ден внезапно, спонтанно, а може би пък и след задълбочен анализ и оспорвани вътрешни дебати, витошката квартална организация на Меглена Кунева решава да номинира Соломон Паси за кмет на София. От това веднага следват два извода – първо, че Соломон Паси е член на ДБГ изобщо и, второ, че членува в район „Витоша“ в частност. Иначе защо и на какво основание ще бъде номиниран оттам? Тази номинация стига до г-жа Кунева, стряска я и я очарова. Идеята толкова ѝ харесва, че тя решава да я подкрепи и да предложи г-н Паси на Реформаторския Блок. Но, кой знае защо, не уведомява витошката си структура по обратния път (с писмо, телефонно обаждане, среща или вестовой), а я уведомява през Twitter, където, оказва се, притежава профил, който поддържа ревностно и „лично“. После това публично уведомление се подема от социалните мрежи и става достояние на общественото мнение. Лютви Местан веднага казва, че ще подкрепи Соломон Паси, защото му бил стар коалиционен партньор и либерал като самия него. Според мен обаче Местан просто им се подиграва. Самият Паси от своя страна мълчи. Мълчи, или защото не гледа сериозно на номинацията, или, което е още по-смешно, защото може би гледа сериозно на нея и таи надежда да му се отвори парашутът. Разбира се, той е опитен политик и в такава ситуация не може да остане напълно безмълвен. Ето защо заема една умерена (либерална и центристка) позиция от стената на жена си във Facebook. И от нейно име, за всеки случай. Въпреки тази предпазливост обаче става ясно, че той все пак има ангажимент към Реформаторския блок и този ангажимент „е знак, че  Реформаторският блок е привлекателен за подобни ценни и доказали се политици“. Това заявява Меглена Кунева на пресконференция в Ловеч на 17 май. Единственото притеснение е дали г-н Паси няма да се преумори да бъде и кмет на София, след като, „…Като зает човек, посетил 3 континента за 5 месеца, той работи по конкретното производство на единните зарядни устройства в ЕС…“. Не сме чули само какво мисли Радан Кънев, но не е късно и той да се изкаже, като след Twitter-а на Кунева и Facebook-а на сем. Паси, може да го направи, примерно, от YouTube.

Но все пак – какво се случи всъщност или, по-скоро, какво вероятно се е случило под повърхността? Отношенията между партиите в РБ са сложни. РБ е съставен от партии, които нямаха шанс да влязат самостоятелно в парламента, а дори и заедно едва го постигнаха. В РБ има прекалено много амбиции и прекалено много кандидати за прекалено малко места. Това поражда напрежения, като най-буреносното от тях е напрежението между ДСБ и ДБГ. Все пак те са и най-забележимите членове на Блока. Двете партии не се харесват, нищо че се прегръщат по снимките. Всяка от тях мисли, че другата не заслужава да е във властта и ако е там, то е само благодарение на нея. Сега, в навечерието на местните избори, ситуацията е съвсем изнервена. Всеки си прави сметките не само как да победи политическия противник, но и как „да прекара другарчето“. И ето, ДСБ проявява дързостта да обяви свой кандидат за кмет на Варна – този бастион на ДБГ и в частност на Даниел Вълчев. На това някак трябва да се отговори! Но как?

И ето че се събират инженерите на Меглена Кунева да мислят. Зъб за зъб, око за око. Щом ДСБ посяга на Варна, то ДБГ ще посегне на София – този бастион на ДСБ и незнам-на-кого в частност. Но няма да удари по масата и да посегне, ами ще посегне оттук, ще посегне оттам… Взима думата най-печеният инженер и така, между другото, се размечтава: „Ех, колко хубаво щеше да бъде, ако някоя районна или областна организация издигнеше кандидат за София, пък ние само да го харесаме!“ После някой от по-младите и затова досадно енергични инженери ще се сети, че след няколко дни е на заседание в район „Витоша“ и би могъл да повдигне въпроса, като намекне, че идеята много ще се хареса „горе“ и витошките активисти ще се окичат с нетленни червени точки. Така, ако коалиционните партньори се почувстват атакувани, атакуващите винаги могат да кажат: „Ама идеята идва от структурите, ние какво да направим! Ние сме заложници на демокрацията!“. Да, предпазливостта и пресметливостта са безспорни добродетели на съвременния толерантен и мултикултурен свят, но понякога изтикват смелостта и доблестта съвсем в ъгъла.

Така. Всичко казано дотук, е само увод. Изложението ще бъде съвсем кратко и плавно ще прелее в заключение. Както казах в началото, дребният и незначителен случай с номинацията на Паси е показателен за това как политическата система тихомълком се е променила и то до степен, в която се е превърнала в отрицание на самата себе си. Всеки, когато е в опозиция или е на път към властта, е комита, поборник, който ще помете „статуквото“, ще разтури „картела“, на мястото на „тези, които са чели само една книга“, ще дойдат „онези, които самите пишат книги“ и т.н. Разликата е само, че ако опонентът му е избързал да се пише ляв, то претендентът е принуден да се пише десен и обратно. Или ако трябва да изместим от софрата либералите, ние ще се обявим за консерватори. Както, разбира се, и обратното. Каква е ползата от играта на номинации в Блока? Каква е ползата за обществото и за хората? Никаква. Къде е онази енергия за реформа, безкористната и всеотдайната, която щеше най-сетне да сложи ново начало и да промени света? Никъде. Или може да е останала, да се е изчерпала и да се е стопила нейде из предизборните студия миналата година. Борците срещу картела вече чудесно са се вписали в него. Станали са като всички останали – представители на съсловието на професионалните политици.

Обществото се състои от групи и тези групи по някои частни въпроси са в сблъсък помежду си. Всяка група, нямайки време и средства да се занимава денонощно с тези сблъсъци, излъчва от редиците си желаещи да го правят и ги праща да се сблъскват с желаещите на другите обществени групи. Тези желаещи са именно политиците. Те са представителите, остриетата на своите обществени групи. Днес обаче професионалните политици (също като държавните чиновници) сами по себе си са обособена обществена група със свои цели и свои интереси. Тя, вътрешно сплотена и солидарна, се сблъсква с останалите обществени групи, вместо да ги представлява. Ето в това се е превърнала пред очите ни (или зад гърба ни) политическата система и в това се е изродила.

Подобни сюжети има сигурно и в другите партии. Избрах този, защото РБ ми е най-близък до сърцето, наблюдавам го най-внимателно и защото повечето от приятелите ми, които имат неблагоразумието да се занимават с политика, са там. Но същите изводи могат да се направят и навсякъде другаде. Картаген е в нас и ние сме в Картаген. Той нас обръща, но ние него рано или късно трябва да го разрушим.


Свиване

ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ГЛАВА 9  

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?

ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА

ГЛАВА 3. КАК БЕШЕ ПРИСВОЕН КРИМ

ГЛАВА 4. РУСКИТЕ ВОЕННИ В ИЗТОЧНА УКРАЙНА

ГЛАВА 5. ДОБРОВОЛЦИ ИЛИ НАЕМНИЦИ?

ГЛАВА 6. ТОВАР 200

ГЛАВА 7. ВОЕНТОРГЪТ НА ВЛАДИМИР ПУТИН

ГЛАВА 8. КОЙ СВАЛИ БОИНГА?


ГЛАВА 9. КОЙ УПРАВЛЯВА ДОНБАС?

През април 2014 година Донецката „народна република“ и Луганската „народна република“ провъзгласиха своята независимост и заявиха, че престават да се подчиняват на украинските власти. Но заявеният суверенитет не е нищо повече от декларация. Фактически ДНР и ЛНР се намират под външното управление на Москва и ключовите решения в тях зависят от руските чиновници и политически технолози. Въпреки това Кремъл така и не призна суверенитета на самопровъзгласилите се републики и продължава официално да смята техните територии за част от Украйна.

След референдума за независимост на ДНР през май 2014 година в структурата ѝ бяха сформирани органи на властта. Ключова позиция в ръководството на „Донецката република“ зае гражданинът на Русия, московчанинът Александр Бородай, който оглави Съвета на министрите на ДНР. Аналогичната длъжност в ЛНР зае друг руски гражданин – Марат Баширов, политически технолог, сътрудничещ си с правителството на РФ.

По-рано на територията на Украйна се появиха и други руски граждани, изиграли ключова роля в организирането на въоръжената съпротива на местната власт в Донбас. Например широка известност придоби офицерът в оставка от руските специални служби Игор Гиркин (Стрелков), който вече беше участвал в операциите за присъединяването на Крим към РФ и създаде въоръжен отряд от сепаратисти в град Славянск, който държа известно време под контрол, отблъсквайки атаките на украинската армия.

Бородай и Гиркин не се познават за първа година. Някога Гиркин е ръководел службата по безопасност в инвестиционния фонд „Маршал-Капитал“, принадлежащ на руския бизнесмен Константин Малофеев. В същото време като консултант на фонда е работил и Александр Бородай.

Украинските правоохранителни органи смятат Малофеев за един от основните спонсори на терористите в Източна Украйна. През юли 2014 година срещу него беше възбудено криминално дело за подозрение в „създаване на непредвидени от закона военизирани или въоръжени формирования (чл. 260 от НК на Украйна).

Бородай и Гиркин идват в Донбас в началото на май, след присъединяването на Крим към РФ. При това Бородай не крие, че ходи редовно в Москва и координира дейността си на територията на Украйна с руските чиновници. На 16 юни 2014 година 2014 година той заяви директно: „Смея да ви уверя, че руското ръководство разбира абсолютно правилно как може да се реши проблемът с ДНР и е готово да съдейства за това на много високо равнище. Аз също така познавам отдавна и уважавам помощника на президента Владислав Сурков, който винаги оказва сериозна подкрепа на ДНР. Без преувеличение, Сурков е нашият човек в Кремъл“.

Това, че кадровите решения в ДНР зависят от московските чиновници, се потвърждава и от друг факт. На 18 юли 2014 година подаде оставка от поста Председател на президиума на Върховния съвет на ДНР Денис Пушилин. Вицепредседателят на „републиканския парламент“ Владимир Макович, коментирайки оставката на своя колега, потвърди, че заявлението на Пушилин е било написано от Москва.

За кадрови резерви на ДНР и ЛНР често служеха обществено-политически проекти, пряко свързани с Кремъл. Например постът на заместник-министър на енергетиката на ДНР зае Леонид Симунин, преди това работил с прокремълската организация „Местные“ („Местните“ – бел. прев.) и фигуриращ в показанията на участници в неонацистката групировка БОРН, извършили редица резонансни убийства и смятащи, че това се прави с благословията на Кремъл. В правителствените структури на ЛНР също така работеше политическия технолог Павел Карпов, който преди това е сътрудничел на администрацията на президента на РФ по линия на надзора над националистическите организации.

Руски граждани – организатори и участници в бойните действия срещу Украйна.

Важни свидетелства за ролята на Кремъл в кадровите решения на ДНР и ЛНР даде Игор Гиркин, заемащ през май-август 2014 година поста министър на отбраната на така наречената „Донецка република“. Той директно казва, че е напуснал ръководството на ДНР под натиск на Кремъл. „Не мога да кажа, че си тръгнах доброволно – заплашиха ме, че ще прекратят доставките от Русия, а без доставки не може да се воюва. В Кремъл възтържествува политическата линия, ориентирана към мирни преговори, и затова трябваше да има сговорчиви хора. И ето че бях принуден да напусна своя пост“ – заяви Гиркин през януари 2015 година. При това той уточни, че кремълски надзорник на кадровите и политическите въпроси в Донбас е бившият заместник-началник на администрацията на президента на РФ Владислав Сурков.

Също напусналият ръководството на ДНР през август 2014 година Александр Бородай обясни своята и на Гиркин оставка по следния начин: „Самият аз бях горещ привърженик на това Стрелков да си замине от ДНР, защото разбирах, че ще настъпи период, когато ще се появи крехката видимост на мира и такива хора като аз и Стрелков ще бъдат вече ненужни. Представете си как би изглеждало, ако си поставя подписа под „минските“ съглашения, а съм по произход от Москва. Тази политическа конструкция не трябваше да съществува дълго. Ние свършихме своята работа, помогнахме на ДНР и в кройна сметка я напуснахме“.

Външното управление от Москва обаче не благоприятства за установяване на ред на териториите на самопровъзгласилите се републики, където процъфтяват корупцията и произволът. ДНР и ЛНР се тресат от значителни скандали, свързани с разпределянето на хуманитарната помощ от Русия. „Командирите и местните жители единодушно говорят, че конвоите се разграбват, при това в колосални мащаби. Ако се събере общата информация, ще се получи, че се разграбва по-голямата част – едва ли не девет конвоя от десет.

При което ако в Донецк и Луганск хората нещо все пак са получили – например един пакет в месец и само строго ограничен брой хора (старци над 70 или многодетни майки), до малките градове не достига нищо. Алексей Мозговой се намира в Алчевск, те не са получили нищо от „хуманитарните конвои“, Павел Дрьомов в Первомайск също не е получавал нищо – имам предвид, че не са получили обикновените хора и учрежденията. Положението е ужасно, при това има свидетелства, че хуманитарната помощ се продава по пазарите“ – разказа координаторът на Фонда за помощ на Донбас Глеб Корнилов.

Освен това в ЛНР са установени случаи на „народни съдилища“, които действат извън даже спорното, но все пак някакво процесуално поле, в рамките на което работят официалните съдилища. Още през есента на 2014 година стана известно, че в град Алчевск около 300 местни жители са осъдили с гласуване един „заподозрян“ в изнасилване на смърт, а друг – да бъде изпратен на фронта.

През януари 2015 година се появи още едно свидетелство за това как в действителност се осъществява взаимодействието на „народните републики“ в Източна Украйна с Кремъл. Сергей Данилов, експерт в работната група за създаване на парична система на ДНР, се среща в Москва с хора, подкрепящи независимостта на Донбас: „Кой ще ми отговори на въпроса колко кули има Кремъл? Парадоксална ситуация: идва тук работна група и в групата е Борис Литвинов – бъдещ председател на Върховния съвет на ДНР, той се е срещал три пъти със Сурков и смята, че този държавен служител има право да бъде надзорник на Новорусия, всички при него отиват да му окажат уважение. Ние отидохме там и ни питат: а той показа ли ви, че има пълномощия? Не, не ни е показал. А показа ли ви документ, че има такива формални длъжностни задължения? Не, не ни е показвал. Ами формално той отговаря за друг сектор, той наблюдава Абхазия и Южна Осетия“ – казва Данилов. Това изявление е записано на видео и е публикувано.

Няма съмнение, че именно Владислав Сурков играе една от ключовите роли в процеса на външно управление на „народните републики“, осъществяван от Кремъл. Формално той отговаря за сътрудничеството с Абхазия и Южна Осетия, но още през есента на 2013 година, когато Сурков беше назначен за помощник на президента, стана известно, че в кръга на неговите интереси ще влезе и Украйна.

Представители на близкото обкръжение на Сурков например са го виждали не един път в Киев по време на революционните събития на Майдана. Нещо повече, ръководителят на Службата за сигурност на Украйна Валентин Наливайченко една година след разстрела на киевския Евромайдан от снайперисти обвини пряко Сурков, че е ръководил тази операция.

Кремълската политика по отношение на ДНР и ЛНР е крайно затворена и непрозрачна. Но фактите за пряко регулиране на политиката на тези две уж „независими републики“ не могат да бъдат скрити. Фактически става въпрос за създаване в Източна Украйна на псевдодържави, управлявани от Москва и по същество представляващи механизъм за натиск върху официалния Киев.

Важно свидетелство за участието на Владислав Сурков при вземането решенията вътре в ДНР и ЛНР обнародва специалният кореспондент на Издателска къща „КомерсантЪ“ Андрей Колесников, разказвайки за преговорите в Минск на 12 февруари 2015 година, където присъстваха Владимир Путин, канцлерът на Германия Ангела Меркел, президентът на Франция Франсоа Оланд и президентът на Украйна Петро Полошенко. Съгласуването на условията за прекратяване на огъна в Донбас продължи цяла нощ, при което официални представители на „народните републики“ не участваха, очаквайки резултатите отвън.

Из статията на Андрей Колесников в „КомерсантЪ“ на следващия ден след преговорите: „Оставаше като че ли една дреболия: „комплексът от мерки“ трябваше да бъде одобрен от лидерите на ДНР и ЛНР Александр Захарченко и Игор Плотницки, които очакваха именно този момент в „Dipservice Hall“, където по това време заседаваше контактната група. С тази цел в „Dipservice Hall“ отиде помощникът на президента на Русия Владислав Сурков. Видях как излезе от залата за преговори и тръгна към изхода. В този момент още не се знаеше къде отива, но вече беше ясно, че събитията започват да се развиват с нарастваща скорост… И ето че от залата за преговорите излезе президентът на Украйна… Той беше много недоволен от нещо. След това стана ясно от какво: Александр Захарченко и Игор Плотницкий са отказали категорично да поставят подписите си под документа. Освен всички друго, подписването би могло да означава тяхната политическа (а и не само политическа) смърт. Какво да говорим: този документ беше рисков за всички участници в процеса… Това беше пълен провал на преговорите. 14 часа демонстративно изгубено време за нищо. В 10:40 Владислав Сурков се върна в Двореца на независимостта и се качи на третия етаж, където по това време се намираше Владимир Путин. Там след известно време се качиха Франсоа Оланд и Ангела Меркел. Те бяха разбрали каква са решили лидерите на опълчението… Какво ставаше през това време на третия етаж? Успях да реконструирам събитията. Според получени сведения за „КомерсантЪ“ Владимир Путин казал на колегите си, че трябва да се обясни на Александр Захарченко и Игор Плотницки защо не са прави. „Не мога да ги натискам“ – повторил няколко пъти той. Но какво още се случило? Ангела Меркел предложила да се мотивира всичко пред лидерите на ДНР и ЛНР със започващия в Брюксел съвет на министрите на ЕС. Тя казала, че на опълченците трябва да се заяви: имат час и половина време. Не по-късно от този срок лидерите на Франция и Германия ще си заминат и никога повече няма да се върнат, и никакви преговори за нищо няма да са възможни. Трябвало и руският лидер да потвърди това. И той го потвърдил… Така и чакали. Владимир Путин излязъл и влязъл отново в залата за преговори, когато до изтичането на срока на ултиматума останали две минути. Той казал, че е звънил Владислав Сурков и е съобщил: „Подписаха всичко“.

(Следва продължение: ГЛАВА 10. ХУМАНИТАРНАТА КАТАСТРОФА)

Свиване

Благовест Пунев: Прокуратурата се нуждае от съществени реформи  


Предлаганите конституционни промени са положителни, но не са достатъчни. Тази позиция заема в интервю за в. "Сега" конституционният съдия Благовест Пунев. Според него сегашните предложения се отнасят до "функционирането на съдебната система като цяло с оглед уредбата на структурата и правомощията на ВСС и Инспектората към него, но не и до отделните й звена. Изобщо не е засегната прокуратурата, която се нуждае от съществени реформи."

Според Пунев структурата и функционални...

май 24, 2015

Свиване

За българската кирилица  

Миналата година, около месец след 24 май, попаднах на тази статия в Капитал, а оттам научих и за инициативата “За българска кирилица”. Преди два дни статия в Култура ми напомни отново за нея. Силно препоръчвам и двете статии на всеки, който се интересува от темата, както и “Кратка история на кирилската азбука” на Иван Илиев, защото това е тема, която далеч по-истински е свързана с националната ни идентичност, отколкото шумното развяване на патриотарски тези за много морета и Ботев и Левски (с безкрайното ми уважение и към двамата!).

Скоро обяснявах на група познати аржентинци и колумбийци, че ние българите не ползваме руска азбука, а исторически погледнато руската азбука е проекция на българската. И всъщност азбуката се нарича кирилица. Гледаха ме изключително изненадано, и вътрешно в мен остана усещането, че не ми повярваха особено. Дано съм ги накарал да погледнат поне в Wikipedia.

Водил съм този разговор с много чужденци. И винаги предизвиквам изнедани погледи. Защото темата с произхода на азбуката ни е една от тези теми, които ние българите не сме си отвоювали в световната културна история и се отнасяме към това твърде срамежливо.

Всъщност обаче, като човек който прекарва 2/3 от денонощието си в Интернет или пред някакъв компютър – исторически съм прав, но на практика трябва да призная, че леко заблуждавам хората. Защото de facto, ние българите, не само, че с времето сме възприели реформираната кирилица, но поради факта, че мнозинството от компютърните кирилски шрифтове (начертания) са руски, сме позагърбили много сериозно българските начертания или изписвания на буквите и пишем най-често наистина с руска кирилица по компютрите си, а оттам и в Интернет, книгите, печатните медии и навсякъде. Ако не разбирате за какво говоря, това само потвърждава тезата. Тогава се върнете към линковете в началото на този текст и прочетете манифеста на инициативата “За българска кирилица”.

Ако искате да направите нещо повече на практика – а точно днес е хубав повод за това – можете да инсталирате на компютъра си шрифтове, с които да пишете (а така и да популяризирате) българската кирилица. Ето моите две предложения – едното е за serif, а другото за sans-serif шрифт.

Първото е изключително красивият Barkentina на българският художник Кирил Златков, който на всичко отгоре е и безплатен за лична употреба и можете да си свалите свободно негово копие, например от тук. Въпреки това под бутона Download ще видите и бутон donate (чрез PayPal) – би било чудесно да подкрепите автора му със сума по ваша преценка.

Второто предложение не е безплатно, още по-малко е свободно, но пък е един от най-достъпните български шрифтове на пазара. Нарича се Helen и стандартния лиценз за до 5 компютъра за българската (cyrillic) версия струва 40 EUR, което е хубав подарък за семейните компютри по повод днешния празник.

Честит 24 май!

Оригинален линк: "За българската кирилица" - Някои права запазени

Свиване

ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ГЛАВА 8  

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?

ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА

ГЛАВА 3. КАК БЕШЕ ПРИСВОЕН КРИМ

ГЛАВА 4. РУСКИТЕ ВОЕННИ В ИЗТОЧНА УКРАЙНА

ГЛАВА 5. ДОБРОВОЛЦИ ИЛИ НАЕМНИЦИ?

ГЛАВА 6. ТОВАР 200

ГЛАВА 7. ВОЕНТОРГЪТ НА ВЛАДИМИР ПУТИН


ГЛАВА 8. КОЙ СВАЛИ БОИНГА?

На 17 юли 2104 година в района на въоръженият сблъсък в Източна Украйна беше свален Боинг 777 на авиационната компания Malaysia Airlines, изпълняващ полет МН17 от Амстердам за Куала Лумпур.

Мястото на катастрофата: източната част на Донецка област, Украйна, в района на село Грабово близо до град Торез. Всичките намиращи се на борда 298 души (283 пътници и 15 души екипаж) загинаха.

Внезапната (с взривообразно разрушение) гибел на самолета над района на бойните действия още в самото начало даде да се разбере, че боингът е бил свален, а не е катастрофирал поради отказ на техниката или поради човешки фактор (грешка на пилота или на наземните служби).

ЗАЯВЛЕНИЯ НА СЕПАРАТИСТИТЕ

Руските средства за масова информация от самото начало на бойните действия в Донбас редовно съобщаваха, че сепаратистите свалят успешно самолети и вертолети на украинската армия. От май до 17 юли 2014 година са били свалени общо 4 вертолета (на 2 и 5 май — МИ-2498, на 29 май — МИ-899, на 24 юни — МИ-8100) и 3 самолета (на 6 юни — АН-30101, на 14 юни — ИЛ-76102, на 14 юли — АН-26103).

На 17 юли, в деня, когато боингът катастрофира, държавните информационни агенции ИТАР-ТАСС и РИА „Новости“, заявиха, че „опълченците“ са свалили самолет АН-26 в района на град Торез. Министърът на отбраната на самопровъзгласилата се ДНР Игор Гиркин (Стрелков) съобщава вечерт

а на същия ден в социалните мрежи, че „опълченците“ са свалили самолет.

И терористите, и руските средства за масова информация посочват мястото на неговото крушение (района на град Торез, Донецка област) и времето, когато самолетът е паднал (около 16.00 часа по местно време), които съвпадат точно с мястото и времето на катастрофата на малоазийския боинг 177. Всички те идентифицират сваления самолет с украински АН-26. Но към вечерта, когато реалната картина на станалото се прояснява, подобни заявления престават да излизат.

Не много преди крушението на самолета кремълските средства за масова информация – НТВ, „Россия 24“ и други – информираха руската аудитория, че терористите в Донбас разполагат с зенитно-ракетни комплекси „Бук“. В интервю за агенция „Ройтер“ за това разказа например един от лидерите на сепаратистите Александр Ходаковский. На следващия ден Ходаковский отрече да е казвал такова нещо. На „Ройтер“ се наложи да публикува аудиозаписа, който потвърди заявлението на сепаратиста: терористите в Донбас наистина са получили комплекси „Бук“.

Косвено вината на терористите за сваления боинг призна представителят на Русия в ООН Виталий Чуркин. „Хората от изтока (на Украйна) казаха, че са свалили военен самолет. Ако са смятали, че са свалили военен самолет, това е недоразумение. Но ако това е недоразумение, не би могло да бъде терористически акт“ – каза Чуркин.

КАК ЗАМИТАХА СЛЕДИТЕ?

След гибелта на боинга руските средства за макова информация започнаха да изказват една след друга различни версии за случилата се трагедия. Всъщност кремълската пропаганда даде старт на информационна пропаганда, насочена към създаване на един вид „димна завеса“ около разследването за съпричастността към трагедията на сепаратистите, въоръжени с руски зенитно-ракетен комплекс.

Четири дена след крушението „Първи канал“ на руската телевизия предаде версията на Генералния щаб, че боингът е свален от украински щурмови самолет СУ-25. Тази версия беше опровергана от експерта по ефективност на авиационните комплекси Вадим Лукашевич: „СУ-25 е щурмови самолет, идеологията на тази машина е да работи наземно, да поддържа непосредствено войските на бойното поле. Да се сваля самолет на височина 11 хиляди със СУ-25 е просто несериозно… според мене това е несъстоятелно. Освен това бих искал да видя тези очевидци, които виждат от земята самолет с размер 15-20 метра, намиращ се на височина 11 хиляди метра, и определят безпогрешно марката му“.

Главният конструктор на самолета СУ-25 Владимир Бабак нарече версията за това, че малоазийският боинг 777 е свален от щурмови самолет СУ-25, „опит да се прикрият следите“. Според създателя на самолета СУ-25, щурмовият самолет би могъл да атакува боинга на височина 3-4 хиляди метра, но да свали самолет, летящ на височина 10 500 метра, СУ-25 не е в състояние.

Още една резонансна „версия“ изказа крайно неприятният кремълски пропагандист Михаил Леонтиев. В програмата „Однако“ на „Първи канал“ той заяви на 14 ноември, че разполага със „сензационна снимка“, предполагаемо направена от чуждестранен шпионски спътник в последните секунди от полета на малоазийския боинг 777 над Украйна. Тази снимка, според мнението на Леонтиев, потвърждава, че боингът е бил свален от преследващ го реактивен изтребител МиГ-29.

Снимката беше тиражирана от много руски средства за масова информация. Но тази снимка се оказа фалшификат. Експерти установиха няколко признака за подправяне: общият план се състои от снимки на Google Maps от 28.08.2012, а за „зума“ е взета снимка от Яндекс-карт 2012 година. В колажа е използвана снимка на военен самолет, който прилича на СУ-27, а в репортажа на „Първи канал“ се споменава МиГ-29.

Не съвпада с реалното и мястото на инцидента. На снимката, която показа „Първи канал“, се вижда летището на Донецк, а боингът беше свален на около 50 километра от него. Времето, посочено на фалшивия колаж е UTC, световното координирано време по Гринуич. На снимката то е 1:19:47, когато в действителност над Украйна е била нощ. А малоазийският боинг 777 е свален в 16:20 по местно време.

Опитите на Кремъл да повлияе на общественото мнение и да обърка разследването не попречиха между другото да се установят реалните причини за трагедията.

РАЗСЛЕДВАНЕТО

Страните, които изгубиха свои граждани в тази трагедия, са като никой друг заинтересовани да се установи истината и да се посочат виновните. Освен официалното разследване на обстоятелствата около трагедията европейската общественост и европейските средства за масова информация осъществиха свое независимо разследване, събиране на улики разпит на очевидци.

Според данни на организацията за журналистически разследвания CORRECT!V, представени през януари 2015 година, пътническият боинг 777, полет МН17, на малоазийските авиолинии е претърпял катастрофа в резултат от изстрел на зенитно-ракетен комплекс „Бук М1“. Основавайки се на показанията на военен експерт, журналистите достигнаха до заключението, че пътническият самолет не би могъл да е свален от изтребител. Чрез анализ на фото- и видеодокументи, разпит на свидетели и оглед на местността разследващите проследиха движението на зенитно-ракетния комплекс „Бук М1“, свалил боинга, и стигнаха до извода, че комплексът е бил докаран от руския град Курск. На позицията, откъдето е стреляно по самолета, комплекса „Бук“ са доставили военни от 53-та зенитно-ракетна бригада с цел да се защитят руските танкови дивизии, воюващи без опознавателни знаци на украинска територия. На въпрос на разследващите кой би могъл да изстреля ракетата от комплекса „Бук“, всички експерти, сред които и бивши войници от 53-та бригада на противовъздушната отбрана в Курск, отговориха, че сепаратистите не могат да използват сами комплекса. „Няма съмнение, че заповед да се стреля по MH17 е дал руски офицер“ – резюмират авторите на разследването.

През март 2015 година бяха публикувани едновременно няколко изследователски материала, потвърждаващи, че боингът е бил свален от зенитно-ракетен комплекс „Бук“ от територия, която контролират сепаратистите. Например журналистите от немските телевизионни канали WDR и ТВК, а също и от SüdDeutsche Zeitung посетиха околностите на град Снежное, мястото, където предполагаемо е била изстреляна ракетата от зенитно-ракетния комплекс „Бук“, и разпитаха местните жители. Свидетели заявиха, че на 17 юли са наблюдавали изстрелване именно на зенитна ракета от земята, но „преди това не са се страхували да говорят за това, защото нямало да им повярват“. Думи на един от очевидците: „Чу се взрив откъм Степановки. След това свистене и после взрив в небето…“

Предполагаемото място, откъдето е пусната ракетата, беше старателно проучено.

СЛЕДА НАД ТОРЕЗ


Документално потвърждение за това, че малоазийският боинг е свален с ракета „земя-въздух“, изстреляна от установка „Бук“, разположена на територия, контролирана от сепаратистите в Донецка област, е една снимка, направена от жител на град Торез 3-4 минути след изстрелването на ракетата. На снимката е запечатана инверсионната следа от ракетата по време на най-ранния, стартов участък от нейната траектория.

Тази следа, описвана като „стълб дим“, са видели много местни жители. Това потвърждават свидетелствата, които събира кореспондент на агенция Reuters от жителите на село Красний октябр, над чиито глави преминала току-що изстреляната ракета. Тези свидетелства са точно от мястото: да се поговори с местните жители стана възможно, след като селото се оказа извън зоната на активните бойни действия.

Няколко часа след катастрофата на боинга в социалните мрежи се появи снимка със следа от изстрелването на ракета, направена от един местен жител. Снимката беше подложена на прецизна експертиза в присъствието на разследващи журналисти от Bellingcat, чиито изводи свидетелстват за несъмнената ѝ автентичност.

Беше опровергана например ключовата теза, поставяща под съмнение оригиналността на снимката: синия цвят на небето. Мястото на падането на самолета, където е била забелязана облачност, се намира от точката, където е бил фотографът, на около 15 километра, а зоната, към която е насочен обективът на фотографа, е на още 20 километра. На такова разстояние облачността над двете точки (пускането на ракета и падане на самолета) би могла съвсем да не е една и съща. Още повече че спътниковата метеорологична снимка на тази част от Източна Украйна показва: Донецк и неговите околности са се намирали в този ден на края на голям облачен фронт и времето там би могло да бъде много променливо.

Руският журналист Сергей Пархоменко успя да намери автора на споменатата снимка и да получи от него оригинала. При оглед на jpeg файла (а още повече на изходните NEF файлове в RAW формат) става ясно, че на изображението няма никакви „размивания“ и „петна“, които изглеждаха точкова подозрителни за скептиците. Всичките тези „добавки“ са се получили при свиването на пълноразмерните файлове до формата, необходим, за да се качи снимката в Туитъра. В оригинала си снимката е много по-светла от варианта, който беше публикуван на 17 юли 2014 година. „Потъмняването“ е било направено преди публикуването в Туитъра, за да стане по-забележима ивицата дим в средата на кадъра.

Оригиналната снимка с инверсионната следа от ракетата, свалила боинга.
Публикувана от Сергей Пархоменко.

За обстоятелствата около снимката нейният автор съобщил на Сергей Пархоменко следното: „През деня, намирайки се в жилището си в покрайнините на Торез, чух грохот, много по-силен от обичайните вече гърмежи на действащата артилерия, минохвъргачните разриви или залповете на градовете. Изтичах до прозореца и видях, че вятърът размива бавно димна следа над хоризонта. Фотоапаратът беше на перваза. Хванах го и се спуснах по стълбата към покрива, за да снимам оттам. Направих първата снимка. Видях, че точно в средата кадърът е пресечен от електрически жици. Нагласих вариото на максимум и снимах втори път. След това се обърнах и видях от другата страна, на север [иначе казано – точно по посока на Грабов] стълб гъст черно-син дим. Реших, че ракетата е улучила някоя бензиностанция или цистерна с мазут. Припълзях към другата страна на покрива, за да снимам оттам, където не пречат жиците и антените. Това ми отне три минути – после направих трета снимка. За това, че на третата снимка има дим от току-що паднал самолет, не се досещах: никакъв самолет не бях видял. Затова не продължих да снимам: ако знаех какво събитие ми е попаднало в кадър, щях да снимам, разбира се, още. Но какво именно се е случило, научих след няколко часа. Тогава изпратих кадрите на един приятел, а той ги качи в Туитъра“.

В системната информация, съдържаща се в предадените от автора NEF файлове, се намериха наистина всички необходими сведения за използвания фотоапарат, за неговите настройки и за експозицията, а също и за времето, когато са били снимани кадрите: „Снимка 1“ - 2014-07-17 16:25:41.50; „Снимка 2“ - 2014-07-17 16:25:48.30; „Снимка 3“ - 2014-07-17 16:30:06.50. Това съответно е шест и десет минути след времето, което се смята за официален момент на гибелта на полет MH-17.

Предадените от фотографа снимки съдържат достатъчно детайли и за да се привърже със сигурност точката на снимане към реалната местност. На първата снимка, която разкрива по-широк зрителен ъгъл, се виждат лесно множество такива детайли.


Следващата стъпка от анализа беше опитът да се разпознаят тези характерни детайли „отгоре“, иначе казано – на кадри от спътникови снимки. Такива кадри имаме достатъчно, те са направени с доста добро качество, подробни са и са достъпни например в потребителската програма Google Earth.

Ето фрагмент от спътникова снимка, на която се виждат много добре всички отбелязани на двете снимки ориентири.

Тук с точка А е отбелязана изходната позиция на фотографа, посочена от него. И наистина, на спътниковата снимка може да се намери всичко, което е попаднало в обектива: ферма, отделни дървета, две вилни селища, линиите на ниски и високи стълбове на електрическата мрежа, добре различим хълм от шлака (всички ориентири са отбелязани със същите букви с каквито са отбелязани и на снимките). Това доказва, че авторът на снимката е посочил точно своето местоположение.

Така става възможно да се начертае въображаемата „зрителна ос“, по която фотографът е виждал черния дим, издигнал се над предполагаемата точка на старта и постоянно отнасян от вятъра надясно. На снимките го виждаме приблизително по посока на средния стълб на жиците за високо напрежение – този, който при нас е отбелязан с буквата М. Тази ос (Х-Y) може да се начертае на спътниковата карта: от точката на снимане през високия електрически стълб. За сравнение тя е отбелязана на снимките заедно с отбелязаните ориентири. Логическият извод е, че именно на тази ос или съвсем близо до нея се намира точката, откъдето е била изстреляна ракетата, поразила боинга.

Много вероятност установката „Бук“, дала съдбоносния изстрел, е била разположена в този участък.


Това е продълговато поле край пътя. В левия му край се виждат добре следи от маневрите на някаква техника и до тях – голямо парче обгоряла, черна земя, частично вече разорана. Такава позиция е удобна за разположение на ракетна установка: право от пътя има спускане през не много широка, но гъста горска ивица, която скрива полето от чужди очи. И още един детайл: пътят води към село Снежное, където през юли 2014 година беше многократно фотографирана и снимана на видео установката „Бук“.

На 30 март 2015 година Международната следствена група, състояща се от специалисти от Австралия, Белгия, Малайзия, Холандия и Украйна, провеждаща наказателно-правно разследване за сваления на 17 юли 2014 година рейс МН17 направи изявление, че е вероятна версията баингът да е бил поразен от ракетен комплекс „Бук“, който е доставен от Русия и е бил под контрола на сепаратистите.

(Следва продължение: ГЛАВА 9. КОЙ УПРАВЛЯВА ДОНБАС?)

май 23, 2015

Свиване

Защо нашите политици нямат морал  

Е-х, ако българите имахме този дух:

Робърт Бърнс



Щастието на войника

    Доволен съм с малко и с малко богат,
    и грижи смутят ли покоя ми, брат,
    със чашка и с песен — за първи ли път? —
    ги пращам, по дявола нека вървят!
    
   Понякога стискам от мъка пестник,
   но бой е живота, а ти си войник!
   Безгрижният нрав е богатство за мен:
   пред никой не скланям глава унизен.

    Гнетят ме нещастия, скърби и страх!
    Но вечер с другари — лекувам и тях!
    Когато сме стигнали читави, брат,
    защо да си спомняме злото назад?

   Съдбата ми — кранта, се спъва навред.
    Към зло, към добро ли, да кара напред!
    Аз своята участ, добра или зла,
    ще срещна усмихнат с „добре си дошла“.




Ех, ако нашите политици имиха тоя морал...
Свиване

BCN Smart City  

Вчерашният ми текст стигна почти 1500 прочитания само за половината ден до полунощ, което потвърждава усещението ми, колко жадни сме за позитивни неща (не само четива). В този ред на мисли си спомням едно скорошно обещание да споделям за хубавините на Барселона и не в контекста на туристическа дестинация или място за живеене, но и като потенциална отправна точка за бизнес, и че в черновите на този блог от известно време висят за споделяне няколко неща, но… лека-полека…

Първо едно кратко филмче, то е от програмата на общината, която има за цел да популяризира града като място за бизнес, иновации и живот. Докато гледате пробвайте да си задавате въпроса дали с някои от тези неща не могат да се похвалят и български градове като Пловдив или София… а с тези, с които не можем, защо не можем? И дали не може да се направи нещо по въпроса? И няма ли други неща, с които дори да звучим още по-добре, защото аз се сещам поне за няколко.

Между другото отчитайте факта, че това е маркетинг и действителността е такава, но с известни уговорки. Например, аз беснея като ми се хвалят с оптична свързаност и технологии, при положение, че тук съм бил на профи hi-tech събития, на които трябва да извикат екипа на OpenFest да им покаже как се прави wi-fi решение. Включително един Mobile World Congress помня, който беше ужасен в този контекст. Оптичната свързаност на теория може и да съществува, но услугите около нея не са качествени, а са достатъчно скъпи. Мобилните мрежи в Испания също бих определил с една дума и тя е mess. Покритието е зле. Изобщо България е рай в това отношение. Да не говорим за цените.

Но да се върнем на позитивната писта ;)

Барселона беше избрана за европейски, а и глобален умен град (smart city) на 2015 – това е след няколкогодишни съвместни усилия на местното правителство, община и бизнеса. Не много – само няколко години. Ето някои примери (без претенции за систематичност), които направиха това възможно:

  • Градът си има OpenData портал със свободен достъп, което прави възможно тези данни да се събират, изследват и използват от всички – например за всевъзможни мобилни приложения, които облекчават живота на хората. Разнообразните данни обаче са налични и защото самите институции ги споделят. Разбирането е, че събирането им е финансирано от данъците на хората и те са техни, а не на институциите. Ето например портала със статистически данни на автономната област Каталуния.
  • Както казах, това по-горе прави възможно например, гражданите да разполагат с мобилно приложение, което в реално време предоставя информация за свободните места за паркиране из целия град. Информацията се събира от сензори за метал и светлина по слотовете за паркиране (звучи безумно скъпо, но не е така – тези сензори стават все по-евтини, а и с малко въображение те могат да предоставят и друга полезна информация).
  • Контейнерите за боклук (и тези за рециклируеми отпадъци) – все още не всички, понеже проектът е в ход – също са оборудвани със сензори, които рапортуват дали контейнерът се е напълнил. На тази база службата, която извозва боклука оптимизира транспортните си маршрути.
  • На ключови места са вградени сензори за движение (и не само), които се ползват за купчина полезни неща. Едното е да регулират уличното осветление (ако повече хора щъкат по тротоара, осветлението е по-силно, като намалеят хората или се приберат по къщите, то се редуцира). Другата им роля е да рапортуват данни за замърсяването, шума, влажността и т.н. Всички тези данни, както стана ясно се събират и достъп до тях имат както властите, така и гражданите.
  • NFC и QR тагове из целия град предоставят разнообразна информация, свързана с конкретната локация.
  • Приложението на общинската велосипедна мрежа предоставя информация в реално време за наличието на свободни велосипеди.
  • Няколко училища в Барселона се включиха в startup проект, наречен KanGo!, с който родителите могат да се чувстват сигурни, че децата им са стигнали благополучно до училище. Без някакви велики иновации – просто NFC карта и сканиране с мобилен телефон при пристигане. Но тук е по-важно да кажа, че проектът е възможен заради съвместните усилия на общинската транспортна компания, телефонната компания, няколко NGO-та и социалните предприемачи от KanGo! (Колко хора в България биха предварително отхвърлили такъв проект като наивен, глупав или невъзможен, защото примерно твърде много интереси са замесени?…)
  • Хайде и един сходен и доста по-технологичен пример от Лондон.

В резюме… Нищо не е толкова сложно, колкото изглежда. Технологиите с всеки ден стават все по-евтини и достъпни. Буквално! А най-голям ефект постигат, когато решават чисто човешки проблеми от ежедневието. И за тях не е нужен технологичен гений, нито Steve Jobs или (пази боже!) Mark Zuckerberg. И за да работят добре, всичко има значение – и най-вече това, което някой друг е направил преди теб и около теб – общината свободна wi-fi мрежа, институциите споделящи данните си, предприемачите, които не се страхуват от това някой да им измъкне брилятната “идея” и я споделят… Защото в наши дни по-голямо значение от идеите имат възможностите, желанието и куража да ги реализираш. Ключът е в пресечните точки, партньорствата и преизползването на данните, идеите и технологиите. И пречупването им през различен контекст и гледни точки.

И в този ред на мисли още едно рекламно клипче. На някой може да се стори още по-алабала, но всъщност дали не трябва точно това да бъде разбирането ни за време…

Оригинален линк: "BCN Smart City" - Някои права запазени

Свиване

За кого бие звънецът  

Нека приемем, че 24 май е денят на просветата и образованието, денят, в който кичим Солунските братя с майски цветя и в който усмихнат байчо неуморно блъска училищното звънче, за да мами малчуганите в класните стаи. Да, 24 май е ден и на всичко това, както Тодоровден е ден и на конските кушии и както Гергьовден е ден и на печеното агне.

Стар и банален телевизионен сюжет е, когато се зададе някакъв празник, репортери да плъзнат по улиците и да притесняват гражданите с въпроса:

„Знаете ли какво честваме днес?“.

„Да, денят на славянската писменост и култура“

„И какво още?“

„Великото дело на братята Кирил и Методий“.

„И какво е това дело?“

„Как какво! Създали са славянската писменост и култура!“

Какво е всъщност това дело? Много хора си представят наученото в училище, а именно, че Кирил и Методий са солунски граждани с майка славянка, откъдето и любовта към омайната славянска реч. Баща им пък е бил висш държавен сановник, който им осигурил подходящо образование в Магнаурската школа, толкова напредничава за времето си, че даже и появилият се 5-6 века по-късно Ренесанс можел само да ѝ носи куфарите.

После, от любов към славянството сядат и написват азбуката – Кирил пише, Методий му помага. Тръгват да я разпространяват. От Моравия ги изгонват, но ги приютяват в България. Запламтяват огнищата на книжовните школи. От този момент българският род азбука има и става народ.

Но защо това дело е велико? Защото вече със свои букви можем да пишем „Само Левски“ и други неща по стените на къщите ли? Очевидно не само с това, макар че и с него също. Всъщност, целта е била славянският език да стане каноничен език наред с латинския и гръцкия. Тоест, да стане език, на който е възможно да бъде преведено Светото Писание и богослужебните книги, без да се изврати съдържанието им. Идеята е на един от най-големите интелектуалци на епохата – Константинополския патриарх Фотий, който е учител на Св. Константин Философ, както, твърде вероятно, и на Цар Симеон I; роднина на императора по женска линия и на два пъти глава на църквата, вещ догматик, ненадминат богослов и ревностен защитник на Никейския Символ на вярата. Считан за най-великият патриарх след Св. Йоан Златоуст, той пръв повдига темата „филиокве“, порицава опитите на Рим да редактира догмата за Св. Дух, което довежда до Голямата схизма от 1054 г., влияеща върху вида на Европа и до ден днешен.

Не от любов към славянския език и не от любопитство към създаването на азбуки Кирил (високопоставен дипломат) и Методий (държавен администратор и впоследствие монах) разработват писмеността. Правят го по нареждане на своя ментор Св. Фотий от името на император Михаил III. Целта е духовното приобщаване и освещаване на славянския свят и разширяване на политическото влияние на Империята, наречена много по-късно „Византия“. Делото на Солунските двама братя е дело строго църковно и изцяло християнско. Те не дават на славяните словото въобще, а им дават Божието слово. Именно затова са светци, образите им обикновено са във вид на икони и през ХХ век Католическата църква ги обяви за Съпокровители на Европа.

„И сега какво? – ще възкликне анкетираният случаен минувач. – Излиза, че 24 май не е ден на науката, културата и образованието…“

Напротив – е. Както народният гений сам за себе си е казал: „Прост народ – слаба държава“. Интелектуалното усъвършенстване води до духовно извисяване. Нищите духом са блажени не защото са неуки хора, а защото са смирени хора. Интелектуалното усъвършенстване се постига чрез целенасоченото възприемане, усвояване и осмисляне на истини за света и хората, които са го населявали и го населяват. Тоест, чрез образование. В днешния, ако не бързо усложняващ се, то със сигурност бързо променящ се свят, образованието е единственият залог за пригодност на човека. И то в два аспекта – духовна пригодност и икономическа пригодност.

В духовен план човек става пригоден, когато съпостави собствените си идеи с общочовешките идеи, добили завършеност след вековни дебати. Тези идеи, разбира се, са свързани със знанието на човека за добро и зло и избора на едното от двете. Икономическата му пригодност пък изисква един минимален набор от познания, който сам по себе си хич не е малък и не може да се придобие в „свободното време“. Липсата на такава пригодност е това, което днес политиците с ужасени викове наричат „ниска производителност на труда“, „неквалифицирана работна сила“, „неконкурентоспособност“ „младежка безработица“ и „функционална неграмотност“.

Няма политик, който със сълза в ъгълчето на окото да не е кършил ръце, че най-важните неща са образованието и културата. Че без тях никакъв друг просперитет не е възможен. И това е така. Не може да твори блага човек, който не знае какво е това, не знае как се прави и не изпитва нужда да го прави. Но не е имало държавен бюджет, в който образованието и културата да не са били последна грижа. А бюджетът, както знаем, е откровеният израз на управленската програма.

Защо образованието и културата са последна грижа? Ами, много просто – ще каже някой привърженик на конспиративните теории – по-развитите не искат по-неразвитите да ги догонят и конкурират, а политиците предпочитат да управляват глупаци, защото ги управляват чрез страх, дезинформация и медийни фантоми. Според мен обаче причината е много по-проста. Обидно проста. Политиките и реформите в образованието и културата не носят червени точки в рамките на един мандат. Тези политики са поколенчески. Ако си послужим с метафори от селското стопанство, то докато социалните политики са люцерна, която сееш, след няколко седмици косиш и хвърляш за храна, то политиките в областта на образованието и културата са орехи. Дават плод след няколко цикъла. Вярно, този плод е много по-скъп от люцерната, но пък се чака.

май 22, 2015

Свиване

TTIP и културата  

Въпросът как културата в ЕС ще бъде засегната/повлияна от Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции (Transatlantic Trade and Investment Agreement, ‪#‎TTIP‬) е на дневен ред. Службите на ЕП са подготвили онлайн информация за т.нар. културно изключение.

Основен правен инструмент в защита на културата и различното й третиране е Директивата за аудиовизуални медийни услуги, която според изявления на ЕК няма да бъде засегната от TTIP.

На 21 ноември 2014 депутати от различни партии в ЕП зададоха парламентарен въпрос към ЕК относно TTIP, културата и аудиовизията.  От името на ЕК на 19 февруари 2015 комисар Малмстрьом отговори, че Комисията е наясно с опасенията и възнамерява да направи нужното за защитата на културното многообразие на ЕС  в контекста на търговските споразумения на ЕС.  Защитата на културното многообразие остава ръководен принцип на търговската политика на ЕС, в съответствие с чл. 167, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и с международните задължения на ЕС (“Конвенция на ЮНЕСКО за културното многообразие”).

Същевременно, казва комисар Малмстрьом, не е дефинирано понятие “културни услуги”  за целите на търговски споразумения и  TTIP  не е изключение от това правило.Според   стандартната класификация на GATS в рубриката “Отдих, културни и спортни услуги” се включват “Развлекателни услуги”, “Услуги на информационни агенции”, “Библиотеки, архиви, музеи и други културни услуги”, както и “Спортни и други развлекателни услуги “.  “Аудиовизуални услуги” са включени в “Комуникационни услуги”  и поради това не са класифицирани като “култура”.

Все пак обаче ЕК, информира по-нататък Малмстрьом,   имала насоки да вземе предвид в преговорите, че културното многообразие е водещ принцип на търговската политика на ЕС,  а освен това имала насоки да изключи отварянето на  европейския аудиовизуален сектор за конкуренция от страна на американския бизнес.  

На този фон днес научаваме от съобщение на Малмстрьом в Туитър за изготвянето на специален материал – наистина той вече е публикуван –  TTIP u културата.

Там се казва същото:  поради спецификата на сектора при многостранни и двустранни търговски преговори  ЕС по традиция изключва аудиовизуалния сектор от всякакви договорености за отваряне на пазара към чуждестранните фирми. Опасенията, че ще се възпроизвежда АКТА, били градски митове.

Но “в интерес на истината” се напомня казаното в отговора до ЕП  за  класификациите.

На последната страница се казва още, че може да има ограничен брой мерки в полза на авторите – в случаи, в които има различия между режимите в ЕС и САЩ.

Иначе научаваме, че 5 милиона в ЕС работят в областта на културните и творчески индустрии и ги изброява, материалът подчертава, че тези индустрии формират 2,6% от БВП на ЕС – повече от химическата промишленост (2.3%) и повече от сектора на недвижимите имоти (2.1%) –  и имат по-висок темп на растеж от останалата част от икономиката. 

 

Свиване

По-добро регулиране за по-добри резултати – дневен ред на ЕС  

Програмите за по-добро регулиране, по-добро правотворчество и Европа на резултатите имат продължание – съобщение на ЕК COM(2015) 215 final.

Европейската комисия предлага програма за по-добро регулиране,  но не може да постигне сама целите на програмата. Затова ЕК разчита съзаконодателите  – Съвет и ЕП – да се ангажират да изпълнят своята роля. Сътрудничеството ще се осъществява при спазване на междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество.

Комитетът  по оценка на въздействието към ЕК ще се трансформира в  независим Комитет за регулаторен контрол.

Платформата REFIT ще събира предложения за намаляване на регулаторната тежест и ще представя конкретни идеи, а Комисията ще  информира какви последващи действия възнамерява да предприеме.

Свиване

Мрън  

Преди няколко дни се върнах в Барселона след първото си кратко отскачане до България от февруари насам. Принципно не си падам по генерализациите, макар че признавам, че понякога ми е трудно да ги избегна. Отделно, че винаги съм се дразнел на сравнения от типа тук и там. Но беше неизбежно всички да ме питат дали сме свикнали, харесва ли ни…

Не знам дали съм свикнал. Твърде ми е рано да свикна, още повече, че бизнесът ми е в България, продължавам да работя с клиентите си от България, в главата ми се въртят идеи за нови проекти, повече или по-малко свързани с България. Прекарах 14 години в София и така и не свикнах особено с нея, така че това със свикването при мен никога не е било много на фокус. Още повече в съвременния свят и днешните дву- или тричасови разстояния с low-cost авиокомпания до всяка точка на Европа.

Не се чувствам емигрирал. Просто временно живея другаде. Без някакъв конкретен срок. Имам няколко задачки, които трябва да свърша – за Опънинтегра, за себе си, за семейството си. Част от тях вече започнах, други предстоят. Иска ми се в някакъв момент да постигна ако не пълна, то поне значителна независимост от физическата география, от мястото, където временно или за постоянно съм избрал да пребивавам. Абсолютен фен съм на т.нар. distributed компании.

Това което, обаче, неминуемо прави впечатление, когато се отдръпнеш на 2-3 хиляди километра от София, дори за няколко месеца е… мрънкането. Чува се! Уха! Така здраво се чува… Предимно от България, усилено от днешните псевдообщности на all-in-one multipurpose социалките и най-вече шибания facebook. Но не само. Дори хора, които са напуснали България от години пазят тази наша съкровена отличителна черта като свидна национална идентичност. Световни шампиони сме по мрънкане… Без конкуренция!

Това, което много ми харесва в Барселона е живото усещане за общност. Хората общуват – на улицата, на пазара, в магазините, в учрежденията. Минах през значителна част от испанската бюрократична машина за да setup-на скромното си бизнес-присъствие тук (данъчни служби, социални и емиграционни служби, общински…) – нито едно нещо не мога да кажа, че е фундаментално по-различно, по-подредено или по-добре от България, нито бумащината, нито опашките, но… с едно изключение – отношението. Хората пред и зад гишето имат общата нагласа и възприятие, че имат обща цел – да са си взаимно от полза. Никой не ме върна, защото нещо не съм разбрал, никой не се намръщи, че не говоря добре нито един от двата официални езика. На едно място жената зад гишето стана да ми донесе стол за да не стоя прав (при положение, че заедно със заекването на кастилски, работата ми с нея беше под 3 минути).

“Хората в метрото са отчаяни”, сподели един познат. “Не е както преди. Някои имат по двама безработни вкъщи, а някои са с по две ипотеки.” А друга наша приятелка ни разказва, че “Mossos d’Esquadra вади по 10-20 семейства от жилищата им на улицата всеки ден, защото не могат да погасяват задълженията си”. И двамата са българи – и са прави. Европейската криза бушува тежко в Испания – младежката безработица е 50%, строителният бум отпреди кризата и алчните банки са подвели мнозина и са стъжнили живота им, но… Елате в България да видите хората в метрото :)

Всичко е въпрос на отправна гледна точка. В България било мръсно и грозно. Сигурно, но аз и Париж не съм го видял много спретнат. В България е пълно с безстопанствени кучета – абсолютно вярно. Тук за три месеца не съм видял едно, но пък основно занимание на подсъзнанието ми, когато се прибирам или излизам от къщи е да внимавам да не настъпя някое кучешко произведение. Толкова са много. Само в Лисабон съм виждал повече. Явно тук не се трогват особено да си събират творенията на домашните любимци. Пред входа на метростанцията ми група тийнейджъри правят свинщини и купчини боклуци през два дни. Никой копче не им казва. За сметка на това в квартала ми протестират два пъти седмично срещу някаква антена на мобилен оператор, от която има належаща нужда, защото покритието е под всякаква критика, но местните галфони, четат и събират псевдонаучни факти, колко били вредни антените и си държат телефоните на 50 сантиметра, говорейки на високоговорител. Мрън! :)

Няма идеални ситуации, места и отношения. Но това, което прави малката разлика сила с огромен потенциал е как гледаш на нещата – позитивно или не. В крайна сметка проблемите са нещо, което провокира търсене на решения за тях. Дори с възможности за бизнес. Мрънкането работа не върши! Никаква.

Светът е такъв, какъвто е! И познайте кой го е направил такъв? Марсианците ли? Май ние, а?… Е, значи точно пак от същите зависи някак да го променим. Понякога не е лесно! Друг път е отчайващо трудно. Но никой няма полза от изначалната нагласа, че няма да се получи. Сигурно е, че няма да стане по-добре само ако изобщо не опитваш.

А България веднага ще стане по-малко зле, ако погледнем на нещата с мисълта как да ги поправим вместо да мрънкаме. И като заменим болезнения си индивидуализъм с желание да потърсим това, което ни прави общност (извън facebook).

Оригинален линк: "Мрън" - Някои права запазени

Свиване

ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ГЛАВА 7  

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?

ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА

ГЛАВА 3. КАК БЕШЕ ПРИСВОЕН КРИМ

ГЛАВА 4. РУСКИТЕ ВОЕННИ В ИЗТОЧНА УКРАЙНА

ГЛАВА 5. ДОБРОВОЛЦИ ИЛИ НАЕМНИЦИ?

ГЛАВА 6. ТОВАР 200


ГЛАВА 7. ВОЕНТОРГЪТ НА ВЛАДИМИР ПУТИН

Говорейки пред журналисти на 4 март 2014 година Владимир Путин опроверга участието на военни от Русия в блокирането на украински части на територията на полуостров Крим.

Според думите на президента тези действия са били осъществени изключително от „сили на местната самоотбрана“, а униформите на въоръжените хора са приличали на руски поради това, че те се продават свободно в магазините. Такива униформи, според думите на Путин, би могло да се намерят във всеки военторг (система от търговски предприятия, предназначена за обслужване на военнослужещите и на членовете на техните семейства – бел. прев.).

След една година президентът на Русия опроверга собствените си думи и потвърди участието на руски военни в окупацията на кримски обекти в навечерието на референдума за присъединяване на полуострова към РФ.

Но афоризмът за „военторга на Путин“ продължава да е актуален и до ден днешен във връзка с това, че през пролетта на 2014 година в Източна Украйна започна да пристига масово руско оръжие и бронирана техника, активно използвани срещу украинската армия.

Днес така наречените „опълченци от Донбас“ имат широк асортимент от въоръжение, включително танкове, самоходни артилерийски установки, системи за залпов огън и най-различно стрелково оръжие. Руските официални лица отричат факта, че се доставя военна техника в Донбас. Лидерите на сепаратистите заявяват, че въоръжението и военната техника на така наречените „опълченци“ са трофейни и са придобити по време на боевете от украинската армия. Но събраните сведения опровергават тези заявления.

Идентификацията на техниката, която идва за въоръжаване на сепаратистите от подразделенията на руската армия, се усложнява от това, че и руската, и украинската армия използват в основни линии старо съветско въоръжение и военна техника. Смяната на маркировката и номерата често не оставят възможност да се докаже принадлежността на техниката към въоръжените сили на РФ. Но въпреки това доказателствата за изпращане на руско оръжие в Донбас са повече от достатъчно.

В протокола на Минските мирни съглашения от 19 септември 2014 година, подписан от членовете на контактната група, в чийто състав влизаше и руският посланик в Киев Михаил Зурабов, се съдържа искане „да се оттеглят от линията на съприкосновение на страните артилерийските системи с калибър над 100 мм на разстояние, равно на максималната им далекобойност, по-специално: … „Торнадо-Г“ — 40 км, реактивна система за залпов огън „Торнадо-У“ — 70 км, реактивна система за залпов огън „Торнадо-С“ — 120 км“.

„Торнадо-С“ беше споменато и във вторите Мински съглашения, които, както е известно, бяха разработени в резултат от нощни преговори между лидерите на Германия, Франция, Украйна и Русия. Съглашенията „Минск-2“ предполагат „да се оттеглят всички тежки въоръжения от двете страни на равни разстояния с цел да се създадат безопасни зони с ширина минимум 50 километра за артилерийските системи с калибър 100 мм и повече, безопасни зони с ширина 70 км за реактивните системи за залпов огън и ширина 140 км за реактивните системи да залпов огън „Торнадо-С“.

Подписвайки този документ, представителите на руската държава фактически признаха официално факта за изпращане на военна техника на територията на Украйна. Въпросът е в това, че унифицираната система за залпов огън „Торнадо“ (буквите „Г“, „С“ и „У“ означават, че конкретната модификация има калибър, съответстващ на реактивните системи за залпов огън „Град“, „Смерч“ и „Ураган“) е разработена в Русия и не е предоставяна на нито една чужда държава. Нещо повече, според достъпни източници руската армия е въоръжена през 2012 година само с реактивната система за залпов огън „Торнадо-Г“. Реактивната система за залпов огън „Торнадо-С“, спомената във Второто минско съглашение, вероятно съществува само като експериментална разработка. И това оръжие не просто се е оказало в ръцете на сепаратистите, но е било вписано и в международно съглашение, сключено от Владимир Путин.

Системата за залпов огън „Торнадо“ руско производство.

В същото време характерът на бойните действия и интензивността им не допускат друг вариант освен постоянно осигуряване на „силите на сепаратистите“ с боеприпаси от територията на Русия. Бившият „министър на отбраната“ на самопровъзгласилата се ДНР Игор Гиркин заяви, че през февруари при завършването на дебелцевската операция един „огневи дивизион“ на сепаратистите е изразходвал около 150 тона боеприпаси на денонощие. За транспортирането на такъв обем са необходими около петдесет камиона. Това се потвърждава от нормативите за изразходване на боеприпаси. Например една установка „Град“ изстрелва залпово 36 снаряда, всеки от които тежи 56,5 килограма. Така че общата маса на боеприпасите за един залп надвишава 2 тона. Съпровождащият камион събира обикновено един боен запас и половина.

Аналогична е ситуацията с боеприпасите за танкове. Масата на един боен комплект за танк е малко повече от тон. При интензивни бойни действия (както беше при Дебалцево в началото на 2015 година) такъв боен комплект се изразходва за един ден.

Остава да се определи с колко танка и реактивни системи за залпов огън разполагат сепаратистите. Според оценката на експерта от Института за политически и военен анализ Александр Храмчихин след първите мински съглашения във въоръжените формирования на ДНР и ЛНР е установено наличието (без да се смятат загубите) на 83 танка, 83 бойни пехотни машини и бойни десантни машини, 68 бронетранспортьора, 33 самоходни артилерийски установки, 31 оръдия, 11 реактивни системи за залпов огън, 4 зенитни ракетни комплекса (3 „Стрела-10“, 1 „Оса“). От това количество, според данните на експерта, 23 танка, 56 бойни пехотни машини и бойни десантни машини, 26 бронетранспортьора, 19 самоходни артилерийски установки, 17 оръдия и 2 реактивни системи за залпов огън сепаратистите са завзели от въоръжените сили на Украйна. Хамчихин допуска, че останалото въоръжение терористите са получили от Русия, но не изключва също така версията, че техниката би могла да е „купена“ от сепаратистите в резултат от корупционни сделки с украинската страна.

Както и да е, става въпрос за осигуряване с боеприпаси на минимум осемдесет танка, дузина реактивни системи за залпов огън и двадесет самоходни артилерийски установки. Дори ако се съгласим с хипотезата, че сепаратистите воюват с трофейна техника и че са купили въоръжение от корумпирани украински военни, не е възможно да си представим как в разгара на бойните действия кервани от камиони ще преминават натам и обратно през фронтовата линия.

Многобройни факти за доставяне на различен вид руско въоръжение на украинска територия се посочват в доклада на изследователската служба по въоръженията ARES. Например в доклада фигурират снаряди за ръчен противотанков гранатомет РПГ-7, от чиято маркировка следва, че са произведени в завод „Дегтярьов“ в Ковров през 2001 година. Съобщава се също, че в ръцете на украинските военни е попаднала ръчна огнехвъргачка МРО-А в комплект с термобарични боеприпаси (гранати с вакуумен взрив). Това руско оръжие никога не е било продавано на други държави.

Руски танк Т-72Б3, който украински военни са завзели от сепаратистите.

Доказано е присъствието в Донбас на танкове Т-72Б3 – този последен модернизиран модел на доста стар танк е бил завършен в Русия през 2013 година и никога не е предлаган за износ. Потвърждението, че сепаратистите имат танк Т-72Б3, е например от 27 август 2014 година, когато беше публикувано видео, на което украински военни показват завзет край Иловайск такъв танк и намерените в него документи, потвърждаващи, че той принадлежи на руската армия.

Зенитен ракетен комплекс „Панцирь-С1“ („Броня-С1") в завзетия от сепаратистите Луганск.

Още едно свидетелство за присъствието на руска техника на територията на Украйна стана един видеозапис, направен в град Луганск, който се намира под контрола на сепаратистите. В средата на февруари 2015 година видеокамера запечата на улица „Оборонна“ придвижване на самоходен занитен ракетен комплекс „Панцирь-С1“.

Въпросният комплекс е разработен от руската военна промишленост и се изнася за няколко страни в света. Но освен Русия нито една от страните, въоръжени със зенитния ракетен комплекс „Панцирь-1“ не граничи с Украйна. Съвсем очевидно е, че тази техника би могла да се озове в Донбас само през руско-украинската граница.

Така, въпреки официалните опровержения на Кремъл, руско въоръжение се доставя на сепаратистите и се използва активно срещу украинската армия. Доставката на въоръжение в зоната на конфликта не може да се разглежда иначе, освен като военна намеса в делата на съседната държава.

(Следва продължение: ГЛАВА 8. КОЙ СВАЛИ БОИНГА?)

май 21, 2015

Свиване

Ако ще правят експерименти, политиците по-добре да се занимават с политика, а не с Интернет  

Разбираме, че депутатът Антони Тренчев (РефБлок) предлагал някакъв закон, с който да се регулира Интернет. Според сайта на “реформаторите”, авторът на идеята казал, че:

800px-Internet_Troll_velu_ill_artlibre_jnl

Интернет трол (картинка: Уикипедия)

“…на кръглата маса за мерките против интернет-троловете са дефинирани три вида тролове – политически, корпоративни и такива, които клеветят и ползват език на омразата и расизъм.
По отношение на последните Тренчев каза, че могат да се въвеждат правила чрез закон, тъй като тези действия и извън интернет среда са наказуеми, докато за останалите могат да се прилагат друг вид регулации.
Той припомни, че според сега действащото законодателство при клевета и език на омразата в интернет, сайтът не е задължен да предостави IP-адреса на нарушителя, освен ако нарушението не е квалифицирано като тежко.”

Много моля всички приятели, познати и колеги от Реформаторския блок да предадат на г-н Тренчев, че подобни закони в недалечното минало предлагаха правно некомпетентни хора, напр. Цветан Цветанов.
Дано г-н Тренчев да не иска да остане в историята ни с прякори, породени от тези му опити за въвеждане на закони за Интернет.
Дано да видим и на живо, че е по-добре когато човек си признае, че е на грешен път, преди да го е изминал, вместо след това да се тюхка откъде са му дошли проблемите на главата.

В нормалния свят на информационните технологии (ИТ) в Европейския съюз България има едно-единствено постижение, което я извежда на челните места по различните световни класации (за високоскоростен Интернет, на Akamai, на Европейската комисия): свободен и отворен Интернет.

Благодарение на този свободен Интернет, България отбелязва (още преди пет години!) в документ до Международния съюз по далекосъобщения, че в страната има хиляди доставчици, осигуряващи работа на десетки хиляди хора, че тези доставчици повишават жизнения стандарт, позволяват на българския бизнес да е конкурентоспособен на световните пазари и т.н.

Това се е случило далече преди Реформаторският блок да бъде създаден. По времето на ОДС (1999 – 2001 г.). Беше потвърдено от НДСВ, БСП, ДПС, ГЕРБ.

Ако депутатите от РБ искат да съсипят едно от достиженията на гражданското общество, което е останало свободно, дано поне се замислят, че с това няма да постигнат анонсираните цели – да намалят платените тролове.

Няма да постигнат нищо повече, освен да развалят онова, което работи.

Не е ясно дали депутатът е стигнал сам до тази идея, че му е необходим IP-адресът на трола, за да бъде той наказан, но всеки знае, че IP-адресът не се свързва с човека, а с компютъра. И че да се пишат глупости не е престъпление, а свобода на словото (и демонстриране на качествата на автора, разбира се).

И че всеки сайт, форум или Фейсбук страница може да въведе правила за поведение (като тези или тези)… и да ги прилага!

Прилагат ли се, няма да има реч на омразата, няма да има работа за троловете. Няма да има закони за Интернет. Няма да има падане в класациите за правене на бизнес онлайн.

Няма да има и протести на гражданското общество, спадане на доверието към вносителите, безсмислени скандали в пленарната зала, сезиране на Конституционния съд, Венецианската комисия, ЕСПЧ и Съда на ЕС.

Няма да има изказвания по адрес на депутатите, които няма да им се нравят, но и ще ги настроят още повече към това да си прокарат закона, напук на избирателите.

Изобщо – както и да го погледне човек, обявената от РБ идея за законодателно решаване на проблема с троловете няма да постигне желания ефект.

Работата на политиците е да се занимават с политика.
Възпитанието се извършва от хората, а не от Народното събрание.
Премахването на идиотските коментари е дело на администраторите на сайтовете, а ако на някой не му се занимава – просто може да премахне полето за коментари.

А не да иска през 2015 г. да въвежда законодателство от 1952-ра.

Свиване

FOREX - един от масовите начини да си загубиш парите, времето и живота  

FOREX-а е голяма чума. Почти всеки я прихваща и страда от нея. Докато при бингото, казиното и спортните залози е ясно, че са късмет (освен може би спортните залози, но само може би), при FOREX-а хората си мислят, че има фактори и наука...  Само че не е така, защото си е чист хазарт.

Какво е хазарт? Ми това е инвестирането на кредит. При FOREX-а (валутната търговия на маржин), кредита е 1:100 или 1:500, тоест валутният курс да мръдне само с 1% или 0,2% и сте фалирал.

Познавам хора, изпълнителни директори, загубили по няколко милиона на фирмите си. Говоря за България. За единият в средите ни се говори, че е освидетелстван за луд. Другият никой не го знае къде изчезна.

Познавам няколко физически лица, ипотекирали апартаментите си (или по точно на родителите им) и фалирали.

Познавам такива загубили времето си денонощно в правенето на системи, сигнали, роботи, програми, за да бият пазара. Е просто си загубиха времето. Има една клика, която печели от книги и обучения...

Познавам служител в брокерска фирма, който ми призна, че всичките им клиенти на FOREX и чуждестранни акции са фалирали в рамките на няколко години. Всички.

Българинът, поради мързела си, иска със 100 лв. да направи 1 млн. лв., е не става.

Статистиката показва, че на валутния пазар губят 95% от играчите. Част от другите 5% си ги съхраняват, а почти никой не печели освен:

1. Брокерът ви, защото комисионните му са огромни. Нищо, че спредът е само 1 или 2 пипса при EUR/USD. Като правите много сделки, се оказва, че на сметка от 1 000 лв., след няколко дни за брокера са няколко стотин лв. Брокерът прибира именно спреда. Затова брокерът няма интерес да загубите, веднага. Той печели, че не търгувате реално на пазара, а вътре в системата му се записва резултатът ви и тъй като знае, че ще фалирате, просто ви чака. Вечер хеджира само нетният обем къси/дълги. Нетиращите се транзакции са чиста печалба за него. Дори спред от 2 пипс е равен на 0,02% от валутната двойка eur/usd, но при 100 пъти ливъридж, след всяка сделка губите 2% от сметката си. След 50 превъртания на целия маржин сте извън пазара...

2. Големите инвестиционни банки (Bank of America, Morgan Stanley, JP Morgan) и други такива, както и ФЕД, ЕЦБ. Те знаят къде са натрупани стопове и лимити (защото всичко се събира при тях) и просто ги удрят с фалшиви пробиви.

Ужасен съм как на един инвестиционен курс от около 30 участника, половината лапнаха по форекса (според мен на форекса няма място такива курсове, освен за да се обясни като безперспективен). Млади интелигентни хора, като овце се насочиха към едно от най-тъпите занимания. Технически анализ, фундаментален анализ?!?!? пълни глупости при валутните двойки. Там има толкова латентни фактори, всичко е толкова безпосочно (рейнджово), че няма начин да се печели от тренд (като при акциите, имотите и собствения бизнес). Освен разбира се някакви смешни доходности. Освен това проблемът с оптималното F (колко пари да се влага във всеки залог) е огромен и тъкмо си повярвате и решите да влезете по мощно в пазара ииии идва тежката загуба. С две думи чист хазарт.

Дори и да знаете, че еврото ще поевтинява, или че рублата ще поевтинва. Къде точно да влезете в пазара? Има дълбоки корекции на тренда, има интервенции, има големи играчи, които обират стоповете и ви затварят позиците, след което тренда продължава, но вас са ви изхвърлили от кораба.

* (обновено на 21 май 2015 г.) САЩ наложи рекордна глоба за манипулация на валутния пазар и Barclays, Citigroup, JPMorgan Chase, RBS, Bank of America и UBS ще платят общо 5.6 млрд. долара. Това е само върхът на айсберга господа.

Познавам и са ми разказвали за хора изкарали десетки и стотици пъти печалба от собствен бизнес, имоти, акции на БФБ-София. Но спечелил от форекс не съм виждал, освен предлагащите услугата "търговия с валута и чужди акции". В пълна степен важи правилото, ако има златна треска, продавай лопати, а не копай за злато.

Освен това всеки трябва да се замисли, как посредниците, предлагащи търговия на валутните пазари и на чуждите борси, имат пари за скъпата реклама по телевизията и интернет?

Еми елементарно, просто правят големи пари на гърба на балъците и с тия пари могат да си позволят реклама, с която да хванат още балъци.

Питате се, защо никой не пише, колко лош е FOREX-a? Ми защото медиите се издържат от тези рекламодатели и дори организират FOREX семинари (имал съм няколко разговора с event мениджъри да спрат да ги организират, но без резултат) .... Това е порочен кръг, който блокира достигането на знанието до читателите, зрителите и слушателите.

Направо е впечатляващо как рекламите за FOREX и търговия на чуждите пазари са в някои моменти повече от тези на банки, телекоми или бири. Това за чия сметка е? Познайте от три пъти.

И понеже съм захванал темата с хазарта да опукам и бингото, казиното и спортните залози. При бингото 30% от залозите са за организатора на игрите (бинго залата), тоест средностатистически вие имате шанс от само 70% да си върнете парите. При казиното шанса ви е малко по-голям, тъй като казиното удържа около 2,7%, което е 0-та при играта рулетка.

Гледал съм отчет на Български спортен тотализатор. Около половината му приходи са за награди (значи тук подавайки фиш, веднага сте на минус 50%), другата половина е за разходи и за спорта.

В един от специализираните форуми имаше човек, спечелил 100 поредни сделки на форекс и след това .... фалира.

При спортните залози също сте донор.

На печелившите честито, за да има балъци, трябва да има и тарикати.

Виждал съм и как се печели форекс състезание. Един познат започва с 16 акаунта, 8 в посока нагоре и 8 надолу на eur/usd например.  И т.н. докато накрая остане с един много печеливш акаунт. Взима наградата и брокера въобще не разбира как са го преметнали.

Лошото при всички тия хазартни работи е не само загубата на пари, а и загубата на време, което може да се вложи в нещо градивно, загубата на психическо здраве, разбито от прекомерните за мозъка загуби.

Дали вие или ваши близки са хазартно пристрастени?

Ето 8 критерия, и ако отговаряте на поне 4 от тях, то вие имате хазартна зависимост:

1. Все повече се увеличава времето, отделяно за мисли за минали игри; за бъдещи игри; в изучаване на системи, обещаващи печалба; в набавяне на пари за игра.
2. Играе се с все повече пари в стремежа да се постигне желаното удоволствие. Опитите за ограничаване или спиране на играта водят до неспокойствие и раздразнителност.
3. Играта е начин за бягство от житейските проблеми или непоносими емоционални състояния.
4. След загуба на пари играчът бързо се връща към играта, за да си възвърне загубеното.
5. Играчът лъже семейството, работодателя, приятелите си, за да скрие степента на въвлеченост в играта.
6. Играчът извършва незаконни дейности, измами, кражби, за да финансира играта.
7. Играчът губи значими връзки - брак, образование, работа, кариера, заради хазарта.
8. Играчът се нуждае от друг индивид, който да го подпомага финансово за участие в хазарт.

Все по-големите залози могат да доведат до все по-големи загуби и накрая дори до презадлъжняване. Хазартната зависимост кара много хора да извършват престъпления, да крадат или да вземат назаем пари от роднини и пр.

Фактори, улесняващи развитието на патологичен хазарт са:
- ниска финансова култура;
- обществени сътресения, водещи до финансово обедняване;
- достъпност;
- липса на протекции и организиране лечението на рисковите групи;
- нагласи, улесняващи игра на хазарт;
- употреба на алкохол или друго психоактивно вещество, създаващо зависимост;
- внезапно придобиване на пари;
- бедност (т. нар. капан на бедността);
- финансова подкрепа при случаи на много големи загуби;
- лични трагедии и разочарования.


Вижте другите постинги от този блог за лични финанси:
Защо българинът учи синовете си да лапат ... ауспуси ?!?
Споделяне на знание или да обменим хитрините в живота


Фонд Ремонти – доказателство, че българинът не разбира жилищната инвестиция

5 примера за желязна финансова дисциплина или как да спасим парите си от себе си


Финансови задачи, които всеки трябва да може да реши


Батя: Непоправим оптимист съм за БФБ и за България като цяло


Анкета за пречките пред финансовото щастие


Как се започва с инвестиции в български акции?


Имате ли списък с притежанията си и класирате ли ги по доходност и риск?

FOREX - един от масовите начини да си загубиш парите, времето и живота


А. Андонов: Тестът за добрия инвеститор е дали може да продава на загуба


Спредът или ужасът на пазарите, това което ви отказва да купувате и продавате!

Този, който цял ден работи, няма време да печели пари - Джон Рокфелер


Моделът на Уорън Бъфет е лесен и достъпен дори за хора с 1 000 лв.


Трябва да спестявате поне 30% от доходите си, за да имате достойна пенсия


Смисълът на търговията и защо всеки трябва да е търговец


Дали ставам по-богат или по-беден с всеки изхарчен лев?


На лов за Ментор, или кой да ни научи на нещо?


Кой е най-бързият начин за осигуряване на пари (ликвидност)?

„Бързо дошли, бързо отишли“ или кога хората са максимално глупави (заслепени)

Пари назаем - 11 причини, защо да не даваме

6-те мислещи шапки – или как да започнем да мислим

Как да изкарвате повече? Може би да работите на 4-часов ден, но на две или три места

Защо се помнят първите 10 000, 100 000 и 1 000 000 лв., после е лесно

Странни, но ефективни и забавни начини за спестяване

Безработна си купува GSM за 1 200 лв., да в България е нормално

Виновен ли е Кийосаки за слабата световна икономика?
Вдигането на летвата, основен проблем пред повишение на личното богатство


Ето как типичният българин харчи 100 000 лв. за нула време


А. Андонов: Вещоманите рядко могат да управляват парите си рационално


С чорбаджията ортак не ставай, на бедния пари не давай и на жена си нищо не казвай

Кредитната карта е уникален продукт, който трябва да се притежава

Когато парите ви станат много повече от финансовия ви акъл....

На кои въпроси, трябва да си отговорим, когато започваме инвестиция?

Колко скъпа кола мога да си позволя?

Потребителски кредит: Как банките твърдят, че ви дават 10 000 лв., а ви дават само 3 270 лв. или с 67% по-малко

Отдясно ще видите: "Известяване за нови публикации" чрез e-mail. Моля използвайте опцията за бъдещите публикации


Любима книга: Нова земя на Екхарт Толе, можете да я свалите във формат txt оттук


Свиване

Антиамериканизмът  

Дори сред по-малко крайно-националистически настроените ни съграждани е лесно различим остър анти-американизъм. И трябва да призная, че и аз имам доста възражения към почти всички аспекти на управлението на САЩ. Това не значи, че няма много положителни аспекти – огромният технологичен напредък се е случил предимно там, благодарение на свободата и на качественото висше образование. Няма да разглеждам и ценностите на американското общество, защото там има някои наистина вдъхновяващи примери. Но нека и аз вляза в антиамериканска „кожа“.

„Антисоциалната“ държава – огромни здравни застраховки, липса на гаранция, че ако останеш без работа ще имаш достъп до здравеопазване, липса на фокус върху обществения транспорт, частни компании, чрез лобита, „паразитиращи“ върху уязвими групи от граждани, частни компании монополизиращи образователните тестове, и то с некачествени такива, и т.н. – ако искате да видите колко е „зле“ в щатите, може да погледате предаването на Джон Оливър. Просто това не е моят модел за държава, и виждам тези неща като лоши странични ефекти от дерегулациите.

За масовото следене на интернета и телефона на граждани е антиутопично и дори няма нужда от коментар (макар че съм направил по-технологичен такъв).

А дали са дебели и тъпи – дебели определено са, а „тъпотията“ няма как да я установим обективно – като член на няколко журита на олимпиади по лингвистика, съм проверявал решения и на най-умните американци, печелещи златни медали, и на случайно училище от Тексас, където нито един не беше решил абсолютно нищо. Държавата е голяма, за да можем да кажем, че „са тъпи“.

Но стандартният антиамериканизъм е базиран основно на външната политика. На военните им действия и тайни операции по всички части на света, с липса на положителен резултат, но с развитие на военния сектор, в който се печелят милиарди. Не един и два филма на американски журналисти показват колко сгрешен е подходът на САЩ както в дипломатическите отношения, така и във военните операции, а „големи умове“ на нашето време, като Ноам Чомски, са сериозни критици на цялата външна политика на САЩ. И аз съм съгласен с критиките му, добре илюстрирани с последния му обмен на писма със Сам Харис, който неуспешно се опитва да защити военните операции на САЩ. Арогантността на това да считаш цивилните за „collateral damage“ (~странични щети), да имаш непрекъснато разрастващ се списък с мишени, тайни операции без знанието на ООН и дори НАТО, директни обаждания от овалния кабинет до чужди държавни глави за преследване на журналисти и сътрудничеството с престъпни режими, са само част от греховете на управлението на САЩ.

И ако си мислите, че „цивилизационни врагове“ на САЩ, като Русия, Ирак, Пакистан, водят по антиамерикански нагласи, не сте съвсем прави – според проучване на BBC, Германия дори изпреварва Русия.

Но има и една друга крайност, в която много хора, явно или тайно, са отишли. Не само в България, разбира се. И това е „световната конспирация“. Силната вяра и дори пропагандиране на тезата, че всички злини на земята са заради САЩ. Че САЩ целенасочено скапват образование, здравеопазване, икономика в други държави, чрез директни заповеди. Дори че САЩ пръскат химически отрови от самолетите за контрол на населението, или че земетресенията, ураганите и наводненията са предизвикани от САЩ. Че сме бедни, необразовани, мързеливи и безперспективни заради САЩ. В тези хипотези често САЩ се смесва или заменя с тайни общества като илюминати или масони, като по стара нацистка традиция, в картинката се вкарват и евреите.

Със или без тези конспирации в главата, много антиамерикансти, продължаващи да живеят в двуполюсен свят, търсят „спасител“ от „лошите американци“, и по инерция виждат такъв в Русия. Положението е станало такова, че ако кажеш нещо против Русия, значи си „американска подлога“, (и обратно – ако кажеш нещо против САЩ, си руски трол). Когато кажеш, че Путин е диктатор, някой веднага вади военните операции на САЩ – да, знам, е и? Това прави ли Путин по-малко диктатор? Както лошите терористи и лошият Путин не оправдават външната политика на САЩ.

Но стига. Тези геополитически спорове „на маса“, тази твърда увереност, че илюминатите, от своите вили във Флорида, контролират нашето ежедневие, докато пийват коктейли на брега на Атлантика, лежерно нареждайки на някой източноевропейски премиер да „съсипе всичко!!“, са загуба на време и енергия. Колосална загуба на време и енергия. И ще цитирам отново убития сръбски премиер Зоран Джинджич – нещо, което е казал след дълга война между САЩ и режима на Милошевич – „Дайте да свършим това, което можем да свършим, а не да вадим световната конспирация като оправдание – може да има и световна конспирация, но хайде първо да видим какво правим в двора си, какво правим в града си, какво правим в страната си. И като си напишем домашното, тогава да видим дали учителят ни мрази или не“. Преди да се намерят хора, обвиняващи Джинджич, че е „американска пионка“ – той също не е влюбен в Америка, и смята, че когато големите държави правят грешки (а те правят), тези грешки се превръщат в още по-големи катастрофи.

Та, и тук, както и в другите балкански държави, имаме много „домашно“ за писане, като общество и като държава, преди да можем да се оправдаваме с външна намеса. И всяко примиряване с „лошия САЩ“ като първопричина за проблемите, всяко противопоставяне в обществото, базирано на незасягащи ежедневието ни геополитически казуси, ни отдалечава от написването на това „домашно“.

Нека сме антиамерикански настроени, нека осъждаме и режимите по света, включително този в Русия, но ако това по някакъв начин ни накара да скръстим ръце; ако ежедневието ни е обсебено от това как САЩ ни пречи, то вината, че сме „зле“ няма да е на САЩ или на илюминатите, а наша.

Свиване

ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ГЛАВА 6  

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?

ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА

ГЛАВА 3. КАК БЕШЕ ПРИСВОЕН КРИМ

ГЛАВА 4. РУСКИТЕ ВОЕННИ В ИЗТОЧНА УКРАЙНА

ГЛАВА 5. ДОБРОВОЛЦИ ИЛИ НАЕМНИЦИ?


ГЛАВА 6. ГРУЗ 200

Въоръженият сблъсък в Донбас увеличава с всеки ден броя на жертвите от двете страни. През април 2015 година Управлението на ООН по координация на хуманитарните въпроси документира смъртта на 6108 души в зоната на конфликта, като в отчета се отбелязва, че тези данни са „занижени“ и не включват информация за загиналите по време на изострянето на сблъсъка през януари-февруари 2015 година.

Справка за смъртта на руски терорист от ДНР, загинал край летището в Донецк

От самото начало на конфликта руските власти криеха старателно данните за загиналите на територията на Украйна граждани на РФ и още повече военнослужещи от нашата страна, които са участвали в бойните действия. Но се оказа невъзможно да се скрие напълно тази информация.

Така на 2 юни 2014 година фотожурналистът Мария Турченкова публикува репортаж за преминаването през украинско-руската граница на фургон с надпис „Груз 200“ ( „Товар 200“ – бел. прев.), който връща в родината телата на 31 граждани на РФ, загинали през май при щурма на донецкото летище. Руското гражданство на загиналите потвърди например ръководителят на сомопровъзгласилата се ДНР Александр Бородай. Фактически това стана първото документално потвърждение за участие на граждани на РФ във войната в Донбас.

Освен ковчезите, Турченкова успя да запечата на фото няколко справки от Донецкото областно бюро по съдебно-медицинска експертиза за смъртта на руснаците, чиито тела прехвърляли през границата.

Например сред загиналите бил Абросимов, Юрий Фьодорович, роден в 1982 година. Документирана е гибелта и на Жданович, Сергей Борисович, роден в 1966 година, който е известен като инструктор в Центъра за специално предназначение към ФСБ на Русия в оставка, ветеран от войната в Афганистан и Чечня. Малко преди гибелта си в Донецк, той преминава подготовка в тренировъчен лагер в Ростовска област.

Информацията за загиналите в Донбас руски военнослужещи дълго време оставаше в тайна. Военните власти на РФ обявяваха убитите войници за загинали по време на учения в Ростовска област. Семействата на загиналите военни също се стараеха да не привличат внимание към случилото се. Както стана известно от източници на Борис Немцов, роднините на загиналите войници през 2014 година са получили значителни парични компенсации, а също така са се подписали и за неразгласяване.

Първи свидетелства за загинали на територията на Украйна руски военни публикува псковският депутат Лев Шлосберг. Той съобщи, че на 25 август 2014 година край Псков в гробището Вибути са погребани двама военнослужещи: Леонид Юриевич Кичаткин (30.09.1984 — 19.08.2014) и Александр Сергеевич Осипов (15.12.1993 — 20.08.2014).


В навечерието на погребението съпругата на Леонид Кичаткин Оксана разказа за гибелта на своя мъж в социалната мрежа „ВКонтакте“: „Животът спря!!!!!!!!!!“, „Льоня загина, погребението е в понеделник в 10 часа сутринта опело във Вибути. Който иска да се прости с него, идвайте всички ще се радваме да ви видим“. „В понеделник в 11 сутринта във Вибути е погребението…“ (пунктуацията е запазена – бел. прев.) Но скоро тези съобщения бяха изтрити и вместо тях се появи бележка, че Кичаткин е жив: „Моят мъж е жив и здрав и сега празнуваме кръщенето на дъщеря ни“.

Истина се оказа първото съобщение, за което свидетелстват появилите се във Вибути гробове на псковските десантници Леонид Кичаткин и Александр Осипов.


Министърът на отбраната Сергей Шойгу и командващият Въздушно-десантните войски Владимир Шаманов твърдят, че 76-та дивизия не е участвала в бойни действия на територията на Украйна и следователно не е понесла бойни загуби. Но между другото, според свидетелството на Шлосберг, загиналите десантници са били погребани именно от тази дивизия. Освен това, седмица преди погребението Владимир Путин награди военнослужещи от тази дивизия с ордена Суворов „за успешно изпълнение на бойни задачи на командването и за проявени при това от личния състав мъжество и героизъм“.

Скоро Лев Шлосберг публикува нови доказателства, оказали се на негово разположение: разшифрирани разговори на военнослужещи след излизане от зоната на бойните действия.

Глас 2: Колко човека загинаха, мамака му?

Глас 1: Ами че…

Глас 2: Изобщо ли не знаеш? 40, 50, 100 души, а?

Глас 1: 80.

Глас 2: Осемдесет?

Глас 1: Аха… Това е заедно с Черьоха…

Глас 2: Една рота ли?

Глас 1: Заедно с Черьоха, с Промежици, всички заедно.

Глас 2: Защото говореха, мамка му, че са 140, да ги…

Глас 1: Така ли? Може би.

Глас 2. Но това с Псков.

Глас 1: Не зная, това е заедно с Промежици, с Черьоха, с всички.

Глас 2: Ама чакай, виж сега, мамка му, как да се пресметне кой е жив, кой умрял?

Глас 1: Списъците. По списък около десет души останахме живи.

След публикуването на тези материали Лев Шлосберг беше нападнат и жестоко пребит.

На 29 август стана известно, че на територията на Украйна е загинал уляновският десантник Николай Бушин. Информацията за неговата смърт беше съобщена на телевизионния канал „Дождь“ („Дъжд“ – бел прев.) от майка му. Бушин служил във военно поделение № 73612, което е дислоцирано за постоянно в Уляновск, и бил заместник-командир на 4 взвод в 4 рота на 31-ва гвардейска самостоятелна десантно-щурмова бригада на Военно-десантните войски. Предполагаемата смърт на Бушин е на 26 август 2014 година. В социалната мрежа „ВКонтакте“ неговите другари по служба, които организираха събиране на средства за роднините на Николай, написаха, че е загинал, „защитавайки границите на нашата родина“. Важно е да отбележим, че в укранински плен малко преди гибелта на Бушин са били двама десантници, служещи в неговата дивизия: Руслан Ахметов и Арсений Илмитов.

Допълнителни сведения за убитите на територията на Украйна руски военни успяха да съберат журналисти от изданието РБК. Повечето от загиналите са служили в пет части на Военно-десантните войски, съставляващи миротворческия корпус на РФ с обща численост 5 хиляди бойци.

Ето потвърждение на данните за загиналите:

- 31-ва самостоятелна гвардейска десантно-щурмова бригада, дислоцирана в Уляновска област – загинали са двамата военнослужещи на договор Илнур Килчинбаев от село Алмясово и Александр Белозеров от село Новая Майна. Според данни на близките са заминали на учения в Ростовска област и са загинали на 25 август.

- 98-ма гвардейска военно-десантна дивизия, дислоцирана в Ивановска и Костромска област – загинали си военнослужещите на договор Сергей Селезньов (погребан на 2 септември във Владимиров) и Андрей Пилипчук от Костромска област. В администрацията на костромското гробище разказали на журналистите от РБК за погребението на трима загинали „в Украйна“ костромски военни – 26-годишният Сергей Герасимов, 32-годишният Алексей Касянов и 27-годишният Евгений Каменев били убити на 24, 25 август и 3 септември.

- 76-та гвардейска десантно-щурмова дивизия, дислоцирана в Псковска област. Освен Леонид Кичаткин и Александр Осипов, за които разказа Шлосберг, РБК написа за гибелта на Антон Короленко (Воронеж), Дмитрий Ганин (Оренбург) и Максим Мезенцев (Коми).

- 7-ма гвардейска десантно-щурмова дивизия, Новоросийск – загинал е читинецът Николай Шараборин.

- 106-та гвардейска дивизия на Военно-десантните войски, дислоцирана в Рязанска област – загинал е десантникът Максутов. .

Загуби в Донбас са понесли и мотострелкови бригади: 21-ва от Оренбургска област, 9-та от Нижни Новгород, 17-та и 18-та от Чечня. Местните средства за масова информация писаха, че мотострелковаците Вадим Ларионов, Константин Кузмин, Марсел Араптанов, Василий Караваев, Армен Давоян и Александр Воронов са загинали или „на границата с Украйна“, или по време на учения в Ростовска област.

Телата на загинали в Донбас руснаци се връщат в родината си в камиони с означение „Товар 200“

За погребението на срочнослужещия войник Василий Караваев съобщи вестник „АиФ-Прикамие“. Той бил докаран в село Кува, Кудивкарски район, на 5 септември. Няколко дена преди това в социалната мрежа се появи съобщение от Надежда Отинова, която разказа, че братовчед ѝ, 20-годишният Василий Караваев, е бил ранен по време на бомбардировка на 21 август в Донецк, а след пет дена е починал от това в болница в Ростовска област.

За жертви в Донбас сред руските военнослужещи заявиха двама от членовете на Съвета при президента на Русия за развитие на гражданското общество и правата на човека - Ела Полякова и Сергей Кривенко; според тяхната информация там са загинали повече от 100 военни. Става въпрос за руски десантници, които са попаднали под обстрел на 13 август близо до град Снежное в Донецка област.

На 16 септември 2014 година Лев Шлосберг отправи депутатско запитване до Главната военна прокуратура на РФ, в което зададе няколко въпроса за съдбата на военнослужещите от 76-та псковска дивизия на Военно-десантните войски.

В своето запитване Шлосберг посочва 12 имена на десантници, фактите за чиято гибел и чието погребение са точно установени, а причините и обстоятелствата не. Това са военнослужещи от различни поделения, влизащи в състава на 76-та псковска дивизия на Военно-десантните войски: Александр Баранов, Сергей Волков, Дмитрий Ганин, Василий Герасимчук, Алексей Карпенко, Тлеужан Кинибаев, Леонид Кичаткин, Антон Короленко, Александр Куликов, Максим Мезенцев, Александр Осипов, Иван Сокол. В отговор Главната военна прокуратура съобщи на Шлосберг, че обстоятелствата около гибелта на военнослужещите са установени, те са загинали извън местата на постоянната си дислокация, нарушение на законите от органите на местната прокуратура не са установени, семействата на загиналите получават социални помощи, а разкриването на останалите поискани сведения е невъзможно, защото са държавна тайна.

На 27 януари 2015 година официално запитване до Главния прокурор на РФ отправи и Борис Немцов. Той поиска да се провери информацията за гибелта на територията на Украйна на руски военнослужещи. Точно след един месец Борис Немцов беше убит, а Главната прокуратура така и не отговори на запитването на политика.

(Следва продължение: ГЛАВА 7. ВОЕНТОРГЪТ НА ВЛАДИМИР ПУТИН)

Свиване

some of the games require planning  

Do You Know Everything about Casinos

Thus, most of the casinos can be seen to be built in close proximity to the restraints, hotels, in the cruise ships, near the retail shops and certain other similar places. There are certain casinos that have many other activities going inside apart from just the casinos and the games. These activities include other recreational things like music performances,
new era flex fit hats, stand up comedies, sports, concerts, dances etc.

The word casino has come from the land of Italy and the word that initially gave rise to this word is Casa that means a small town, pavilion or the summerhouse. The word later on came to refer to the building where there were held the activities like dance activities,
raiders fitted hat new era, music concerts, gambling and the sports events. Not all the casinos were used for the motive of gaming and gambling.

In most of the countries and the States, the age at which one can go to the casinos has been set by the law. There are large numbers of the games in the casinos where the person can gamble and try his or her own luck. The variety of the games that is offered is huge and each of the game has some or the other different kind of fun and excitement attached to it. Most of these games are the games of fortune. Few of the games that are offered are poker,
nfl new era hats, roulette,
vintage new era hats, blackjack, baccarat and slot games. Not all of the games are fortune followers; some of the games require planning, skill and execution in a nice manner to increase the odds of winning.

All of the casinos have huge bonuses to offer to the players to keep them coming again to their casinos. The bonuses are cash amounts that one wins while playing a certain game. Apart from the bonuses,
new era american flag hat, the casinos also have the payouts; the payout is basically the percentage of the winning of the players. The casinos also have the option of playing with the money of the house where player can use the money won in the casino for placing the future bets at the same time. 相关的主题文章:

Свиване

In 1987 the agriculture sector accounted for 20.5% of GDP  

Economic Strength Makes for Sound Property Investment

According to the same World Bank figures the Egyptian economy grew by almost 100% between 1987 and 1997, around 50% between 1997 and 2006 and by over 20% between 2006 and 2007.

In 1987 the agriculture sector accounted for 20.5% of GDP, industry accounted for 27.1%,
new era bucket hat, manufacturing 16.5% and services accounted for 52.4% of GDP. Industry was the growth sector between then and 2006. By 2006 industry accounted for 38.4% of GDP, the services sector accounted for 47.5% and agriculture for just 14% of GDP.

This is when it changed; industrial growth slowed and was replaced by rapid growth in the services sector. Between 2006 and 2007 services grew to make up 63% of GDP, bringing industry down to 22.8% of GDP.

This is mainly because of massive growth in the tourism industry, as well as in call center and IT outsourcing.

Tourism growth has accelerated massively this year, as Brits take advantage of the cheap holidays on offer in Egypt as the strong Euro makes the traditional favourites expensive. With Sterling looking unlikely to regain its strength anytime soon,
baseball hats new era, if ever this growth in Egyptian tourism is likely to continue for the foreseeable future.

Egypt’s economic growth will undoubtedly continue over the next few years. In Egypt 98% of people have access to clean water, more than the regional average (Middle East and North Africa region) of 89%. Life expectancy is also higher than the regional average, as is infant mortality. That said: there is still a lot of poverty in Egypt.

Worldwide businesses have obviously been keen to take advantage of the fact that Egypt has a healthy young workforce, that is willing to work very cheaply. This will continue into the medium term and until the distribution of wealth gap can be closed. Thus Egypt will continue to be a regional hub for outsourcing,
black new era hat, and tourism is also expected to see continued growth.

Thus,
custom new era fitted hats, Egypt will continue to grow economically, and with economic growth goes rising internal demand for property. This will coincide with rising external demand for luxury property as the holidaymakers of today become the holiday home buyers of tomorrow,
minor league baseball hats new era, and investors attempt to capitalise on the rising tourism.

Therefore, Egypt’s currently low property prices will see continued growth over the short, medium and long term. This Makes Egyptian property an incredibly sound investment. 相关的主题文章:

Свиване

winning Sunday is about something more immediate than keeping alive playoff hopes.It’s about demonstrating that the tumult of the past 10 months the benching of Robert Griffin III  

Redskins approaching Sunday’s game against Jacksonville as a ‘must,
custom new era hats wholesale

Help and Contact UsTerms of ServiceRSS Ad ChoicesThe Post Sports Live crew debates whether the Redskins could be considered playoff contenders if they were to lose to Jacksonville on Sunday and start the season 0 2.They also want to convert more third downs; 3 for 12 (25 percent) simply isn’t good enough.And they want to eliminate the turnovers that negated so many of the yards they gained, with two fumbles inside the 10 yard line squandering a potential 14 points and relegating them to the 17 6 season opening loss.The only thing Washington can’t do Sunday against Jacksonville is lose.One team or the other will trudge off FedEx Field with an 0 2 record (barring a tie) that will cast doubt on its rebuilding efforts, imperil its playoff hopes and, certainly in Washington, rile up a fan base that expected so much more.View GraphicWill Jay Gruden’s first season with the Redskins be a winner?Washington fullback Darrel Young knows the stakes well, having slogged through last season’s 0 3 start and the NFC East worst 3 13 record that followed."We’ve got to come out of this game 1 and 1," said Young, a fifth year player from Villanova. "There is no other option for us right now. We’ve got to try to turn this thing around and get back to Redskins Nation."The Carolina Panthers overcame an 0 2 start last season to make the NFL playoffs. But that’s a rarity, the lone example since 2008 of a playoff clinching rebound by a team that opened 0 2.For the Redskins, who have finished last in their division three of the past four seasons,
oakley new era hat, winning Sunday is about something more immediate than keeping alive playoff hopes.It’s about demonstrating that the tumult of the past 10 months the benching of Robert Griffin III, the firing of Coach Mike Shanahan and the hiring of first year Coach Jay Gruden has put Washington’s franchise quarterback on more solid footing and launched the franchise on a more promising course."You can’t do it,
49ers new era hat," safety Ryan Clark said of an 0 2 start. "You can’t put your team in that type of a hole especially when you’re coming off a year like we had last year."You don’t want people who were in this locker room start to get the feeling, ‘It’s the same old thing; here we go again,’ when you come into the year with such high hopes and having new people, having a new head coach."Young didn’t hesitate when asked whether Sunday’s game was "a must win.""I feel like it is, just for us in this locker room, to kind of quiet [the] noise around here in terms of all the negative stuff,
arizona diamondbacks hats new era," Young said. "We’ve got to win some games to kind of take that negative attention off of us."Washington’s 2014 schedule seemed virtually gift wrapped for a feel good start. The Redskins opened against Houston, the only 2 14 team in the league last season,
custom embroidered new era hats, then will follow in Sunday’s home opener against Jacksonville, which finished 4 12. 相关的主题文章:

Свиване

Perhaps this is not the season of the Giants since they have not homered in their last eight games  

San Francisco Giants at San Diego Padres,
blank new era snapback hats wholesale

It doesn’t occur commonly that players are named to the All Star Game after missing the first 49 contests of the season, but Carlos Quentin’s campaign is off to a strong start. Quentin managed to hit two home runs in the San Diego Padres’ 7 6 win over the San Francisco Giants on Tuesday, and he is 12 for 23 with five homers and nine RBIs in six games since making season debut May 28 after recovering from knee surgery.

Quentin got 3 for 4 in the series opener which isn’t so bad, helping to snap the Giant’s season high four game win streak. San Francisco, which dropped four games behind first place Los Angeles, is praying for the return of third baseman Pablo Sandoval (hand) from the disabled list later this week. Sandoval continued his minor league rehab assignment on Tuesday,
new era spurs hat, going 1 for 4 for Triple A Fresno. When he returns, Joaquin Arias will like slide over to second base and split time with Ryan Theriot, who has recorded a multi hit game in four of his last six games.

The Giants opened as 135 favorites over several online sports book sites,
low profile hats new era, read on with this Free MLB baseball picks if you want to properly place a bet.

Pitching Match Up: Madison Bumgarner (Giants LH 6 4, 3.04 ERA) VS Clayton Richard (Padres LH 2 6, 4.44 ERA)

For the first time since May 5 last Friday, Bumgarner managed to get his first win when he gave up two runs with a season high 11 strikeouts over eight innings against the Cubs. He is 2 2 with a 2.2 ERA in nine games (eight starts) against the Padres. He allowed one run over 7 2/3 innings against San Diego on April 29.

Richard has gone 1 1 with a 3.00 ERA over his last four starts, and he gave up one run over 6 2/3 innings last Friday against Arizona. He’s 5 3 with a 3.35 ERA in nine starts against the Giants. Richard, who has a 42 to 21 strikeout to walk ratio in 71 innings pitched, gave up four runs over seven innings against the Giants on April 29.

Free MLB baseball picks Tips:

Though Padres OF Will Venable (oblique) was absent Tuesday,
custom hats new era, he managed to avoid the disabled list.

Perhaps this is not the season of the Giants since they have not homered in their last eight games,
new era red sox hat, probably the most they’ve gone without a homer this season. 相关的主题文章:

Свиване

Kudrin a darling of investors who is credited with building Russia’s $170 billion worth of sovereign wealth funds added that sanctions over Ukraine  

Former Finance Minister Says

MOSCOW, Dec 22 (Reuters) Russia’s government has pushed the country into an economic crisis by not tackling its financial problems fast enough, former finance minister Alexei Kudrin said on Monday, warning the full effects would be felt next year.

Kudrin a darling of investors who is credited with building Russia’s $170 billion worth of sovereign wealth funds added that sanctions over Ukraine, not falling oil prices, were primarily behind the collapse of the rouble and warned that Russia risked seeing its debt downgraded to junk status in 2015.

"Today,
low profile hats new era, I can say that we have entered or are entering a real, full fledged economic crisis. Next year we will feel it clearly," the former minister told a news conference.

"The government has not been quick enough to address the situation . I am yet to hear . its clear assessment of the current situation,
cool new era hats."

Kudrin, one of few to criticize President Vladimir Putin, quit in 2011 in protest at proposals to increase defense spending.

He has since criticized Putin’s response to Western sanctions imposed following Russia’s annexation of Ukraine’s Crimea region and its subsequent support for loyalist fighters. But the two men are still believed to be close.

Russia has been hit by what Economy Minister Alexei Ulyukayev called a "perfect storm" of plummeting oil prices, sanctions and a flight of investors’ capital, made worse by a lack of structural reforms that means the economy is overwhelmingly dependent on oil revenues.

Government officials have tried to minimize the impact of sanctions on the country and its rouble currency which plunged last week despite a hike in interest rates to 17 percent. Putin has claimed "external factors" like oil were the key culprit behind the country’s "tough times."

But on Monday Russia announced plans to impose a heavy tax on grain exports since rouble volatility and high global prices have caused exports to spike,
phillies hats new era. Russian news agencies reported Prime Minister Dmitry Medvedev told a meeting with officials that the country needed to hang on to its stocks,
new era joker hat.

Kudrin forecast a series of defaults among medium and large enterprises, though banks were more likely to be supported by the state which is likely to result in rating agencies downgrading Russia’s debt to "junk" status.

Most agencies have put Russia this year one notch above junk status.

"Russia will get a downgrade," Kudrin said. " It will enter the ‘junk’ territory."

Kudrin said he believed that between 25 and 35 percent of the decline in the rouble down some 45 percent against the dollar so far this year could be attributed to sanctions.

The rouble ticked up slightly against the dollar on Monday and the RTS index of dollar denominated shares rose more than 4 percent as Brent crude prices rose 2 percent to above $62 per barrel.

While the currency may stabilize in the first quarter of next year, its decline will likely help to push inflation to a rate of 12 15 percent in 2015, Kudrin said. The central bank envisages next year’s inflation at around 8 percent.

And even if the price of oil rose to $80 per barrel,
disney new era hats, gross domestic product was still likely to fall by more than 2 percent in 2015, Kudrin said. At $60 per barrel GDP would decline by 4 percent or more, he added, echoing the central bank’s latest assessment, published last week. 相关的主题文章:

Свиване

and its application is now a feature of almost every single product and service industry operating in the global market place. The limousine and public transportation industry in NYC is no exception  

How Technology Has Improved The NYC Limo And Taxi Service

The pace of technological advancement shows no sign of abating, and its application is now a feature of almost every single product and service industry operating in the global market place. The limousine and public transportation industry in NYC is no exception, and has benefited from many innovations and evolutions of existing technology. These have improved everything,
minor league baseball hats new era, from the way in which organizations and bodies interact with their consumers to the quality and overall experience that they offer to their users.

Three Examples of How Technology Has Benefited the NYC Limo and Taxi Service

It is important that any industry moves with the time, as those that do not often find themselves cast adrift of the breaking trends in revenue earning and money saving initiatives. While it is easier for some more than others to follow this advice, limousine service providers throughout NYC have managed to do this effectively and ensure that they have been a position to react to changing economic and social factors. Consider the following as significant benefits that technology has afforded to the limousine industry in NYC:

During the first global recession of 2009, there was significant concern amongst NYC limousine service providers and the TLC (Taxi and limousine commission) that the sector was receive a vastly reduced sum of consumer investment. However, it was the implementation of mobile card readers and payment points in taxi’s which helped many firms and bodies to consolidate their financial position, as it offered a more flexible payment option to travelers at a time when many were hindered by reduced cash flow.

In terms of hiring a limousine,
atlanta braves new era hat, providing a professional and efficient service is undoubtedly king. Enhanced GPS technology has been critical in filling potential gaps in driver knowledge, and ensured that travelers can make their way from A toZ without the fear of visiting all unnecessary points in between. With enhanced mobile media and technology also available,
mlb new era hats, communication between drivers and their base has improved dramatically, ensuring a smoother operation for both service provider and consumer alike.

It is hard to believe that social media did not even exist 6 years ago, but this is only goes to prove the rapid growth and evolution of social media as a business tool. New York limo companies across America have strived to create integrated social media campaigns,
new era star wars hat, using the marketing and micro blogging properties of Facebook and Twitter while utilizing You Tube to provide imagery of their fleet in action. As an audio visual assault on the senses,
new era fitted hats cheap, it effective in both attracting and engaging new customers.

There can be little doubt that this pace of evolution is set to continue, especially as social media develops more tools and becomes an even closer knit global community of businesses and consumers. With further advances in mobile technology also expected, soon NYC limos will boast even greater benefits to their users as well as having access to cost saving management and maintenance tools. In short, the next 18 months promises to be one of discovery for the limousine industry, where organizations can break new ground and win brand new custom. 相关的主题文章:

май 20, 2015

Свиване

ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ГЛАВА 5  

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?

ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА

ГЛАВА 3. КАК БЕШЕ ПРИСВОЕН КРИМ

ГЛАВА 4. РУСКИТЕ ВОЕННИ В ИЗТОЧНА УКРАЙНА


ГЛАВА 5. ДОБРОВОЛЦИ ИЛИ НАЕМНИЦИ?

Редовните части на руската армия предопределиха в много отношения военните успехи на сепаратистите в Източна Украйна.

Но забележима роля във въоръжените сили на ДНР и ЛНР изигра и попълнението от така наречените „доброволци“, постоянно пристигащи от Русия в зоната на въоръжения конфликт.

От самото начало на конфликта на територията на Украйна започнаха да идват руски граждани, които или организираха сами военизирани групи, или се присъединяваха към вече сформирани отряди.

Сред подобни терористи се оказваха немалко бивши сътрудници на руските специални служби и кадрови военни, включително хора с боен опит в различни горещи точки и с криминално минало. Често тези граждани ставаха ключови фигури във войските на сепаратистите, както например бившият офицер от специалните служби Игор Гиркин, ветеранът от „чеченската война“ Арсений Павлов (с прякор – Моторола), а също и Александр Можаев (с прякор – Бабай), който беше обвинен от прокуратурата на Краснодар в опит за убийство.

Вербуването, въоръжаването, материалното осигуряване и прехвърлянето на руските „доброволци“ на територията на Украйна често се организираше с непосридственото участие на руските власти.

НАЕМНИЦИТЕ

През август 2014 година премиерът на ДНР Александр Захарченко заяви: „Ние никога не сме крили, че сред нас има много руснаци, без чиято помощ щеше да ни бъде много трудно, по-сложно щяхме да воюваме“. Според признанието на Захарченко сред сепаратистите се намират 3-4 хиляди руски доброволци.

Депутатът от Държавната дума на РФ и член на Комитета по отбраната Вячеслав Тетьокин оцени броя на „доброволците“, участвали и участващи в донбаските бойни действия, на 30 хиляди души.

„Някои са воювали там една седмица, други са воювали няколко месеца, но според данни на властите в Донецката и Луганската народна република през бойните действия са преминали около 30 хиляди доброволци“ – подчерта той. Този депутат внесе за разглеждане в Държавната дума законопроект, изискващ да се предостави на „доброволците“ статут на участници в бойни действия с всичките съответстващи облаги.

Процесът за привличане и изпращане на „доброволци“ в Донбас се организира от лоялни на Кремъл обществени организации, по-специално своята роля в този процес потвърди ръководителят на Руския съюз на ветераните и депутат в Държавната дума от партията „Единна Русия“ Франц Клинцевич. Както свидетелстват самите „доброволци“, сборни пунктове за бъдещите терористи често са военните комитети в руските градове.

Александр Можаев (Бабай) и терористи от ДНР

Руски гражданин, воюващ в редиците на сепаратистите в Донбас, разказа подробно през септември 2014 година за организирането на процеса по набиране на „доброволци“. Според това, което той засвидетелства, вербуването на руснаци в редиците на „опълченците“ от ДНР и ЛНР става в руските градове чрез военните комитети, ветеранските и казашките организации, които организират централизирано въвеждане на терористи в зоната на конфликта. Гражданите, които изявяват готовност да отидат на територията на Украйна самостоятелно, се отправят индивидуално в Ростов на Дон, където им изплащат стойността на билета.

Именно в Ростовска област е организирана материалната база и системата за подготовка на терористи, преди с оръжие в ръка да се озоват в редиците на сепаратистите. Направление, бойна задача и бронирана техника те получават непосредствено преди пресичането на границата.

Основен контингент „доброволци“: бивши военни и сътрудници на правоохранителните органи, иначе казано – хора с опит да си служат с оръжие. Вербовчиците се стремят да набират хора на средна възраст. Младите хора не влизат в приоритета на вербовчиците, защото все още запазват силна връзка с близките си: гибелта на „доброволеца“ създава рискове от публично изразяване на недоволство от страна на родителите им.

Руските „доброволци“ в Донбас получават материално възнаграждение. Парите за обезпечаване на бойците постъпват от руски фондове, които се попълват с активна подкрепа на руските власти.

Според думите на самите терористи средната сума на „доброволец“ е 60 хиляди рубли на месец, макар че „има и такива, които получават по 80, 90 хиляди, командирите - дори повече“. За сравнение: средната работна заплата в Русия, по данни на Министерството на икономическото развитие, през януари 2015 година е била 31,2 хиляди рубли. Срока на своята служба „доброволците“ определят сами, но минималната продължителност на командировката е един месец.

Важно свидетелство представи вербовчикът на „доброволци“ от Екатеринбург и ръководител на фонда на ветераните от специалните части за Свердловска област Владимир Ефимов. Той потвърди, че руските „доброволци“, които участват в бойните действия в Донбас, получават за това пари. „Има нормативи за заплатата: 60-90 рубли на месец получава редовият състав, 120-150 хиляди – старшият състав. Сега казват, че заплатата е достигнала до 240 хиляди“ – заяви Ефимов. Той също така съобщи, че „средно боец с екипировката си и заплатата“ струва 350 хиляди рубли на месец.

Освен това Ефимов потвърди, че един от начините да се изпращат руски терористи на територията на Украйна са така наречените „хуманитарни операции“. Фактически става въпрос за това, че военното нахлуване се осъществява под вид на хуманитарни доставки.

„За първи път пътувахме като Червен кръст. Получихме от местното отделение документи, че сме съпровождащи. Когато пристигнахме, хората останаха там. Дадоха им оръжие и им поставиха бойни задачи. Сега просто качваме момчетата в камиона с хуманитарна помощ и ги изпращаме“ – разказа Ефимов.

„Доброволецът“ Артьом от Санкт Петербург свидетелства, че хората заминават за Донбас от различни региони на Русия, а вече на място получават централизирано техника и униформи: „Някои са със своите дрехи, ако са им по-удобни и са свикнали с тях, но по правило преобличат всички в армейски, без всякакви нашивки, опознавателни знаци и дори етикети на производителите. Оръжието е старо армейско, още от съветските складове. Никакви нови снайперски пушки, автомати, които не се намират на въоръжение у украинските военни, не дават“.

Днес закрития от регионалните власти томски телевизионен канал „ТВ-2“ предаде на 6 декември 2014 година сюжет за изпращането на отряд местни „доброволци“, заминаващи на война в Луганск.

Репортажът беше направен от мястото на заминаване на автобуса с бъдещите терористи от ЛНР. Изпращането беше организирано от Всерусийския съюз на ветераните от Афганистан. Според думите на ръководителя на местното отделение на организацията Михаил Колмаков подобни отряди заминават от различни градове на Сибир. Томските доброволци са били екипирани с пари на спонсори, чиито имена организаторите на изпращането предпочитат да не афишират.

Събраните свидетелства потвърждават, че значителна част от руските терористи в Донбас е изпратена на територията на Украйна организирано, преминала е съответно обучение и подготовка, получила е материално осигуряване и самите „доброволци“ получават парична компенсация за участието си в бойните действия.

В това прозират признаци на престъпление, попадащо под ударите на член 359 от Наказателния кодекс на РФ. Действащото законодателство на Русия позволява да се идентифицират така наречените руски доброволци в Донбас като наемници. Наказателният кодекс на РФ в частност гласи: „Наемник се нарича лице, което действа с цел да получи материално възнаграждение и не е гражданин на държавата, участваща във военен конфликт или във военни действия, не живее постоянно на нейна територия, а също така и не е лице, изпратено да изпълнява официални задължения“.

Впрочем, руските следствени органи преследват изключително тези граждани на Русия, които участват в бойните действия на страната на украинската армия. Така през октомври 2014 година беше възбудено наказателно дело срещу жителя на Москва Роман Железнов, който попълни украинския батальон „Азов“. Терористите, които попълват редиците на сепаратистите, нямат в Русия проблем със закона. Президентът на РФ Владимир Путин поясни, че „хора, които изпълняват своя дълг по зова на сърцето си“, участвайки в бойните действия, не могат да бъдат разглеждани като наемници.

КАДИРОВЦИТЕ

Забележителна роля във военните сили на сепаратистите играе попълнението, идващо на украинска територия от Чеченската република на РФ. Тези хора се идентифицират като привърженици на президента на Чечня Рамзан Кадиров и често са представители на контролираните от него силови структури.

На 16 декември 2014 година Рамзан Кадиров изрази публично готовност да отиде в зоната на конфликта в Източна Украйна и да участва лично в бойните действия. „Възнамерявам да поискам от президента да ме освободи от заеманата длъжност, за да отида в Донбас – да защитавам интересите именно на тези граждани, които воюват там. За да ловя и да унищожавам именно такива като тези шайтани, защото те нямат чест и съвест“ – заяви Кадиров в ефира на НТВ.

Самият Кадиров така и не се появи на територията на Украйна. Но събраните свидетелства доказват, че подготвени в неговите силови структури терористи участват активно в сблъсъците в Донбас.

Първите пристигнали в зоната на конфликта групи кадировци са влезли в състава на сепаратисткия батальон „Восток“. Неговият командир Александр Ходаковский потвърди на 1 юни 2014 година, че през пролетта под негово командване са се сражавали с украинските войски чеченци, дошли от Русия.

Впрочем, доказателства, че на територията на Украйна присъстват въоръжени чеченски терористи, се появиха още преди това. Така на 26 май 2014 година беше публикувано видео, снимано по време на митинг на привържениците на ДНР в Донецк. На площада паркира камион, в който имаше около двадесет души, въоръжени с автомати и предимно с кавказка външност. В разговор с кореспондента на CNN един от тях заявява: „Ние сме кадировци“. След уточняващ въпрос на журналиста той потвърждава, че е от чеченските правоохранителни органи.

На 26 май стана известно и за първите сериозни загуби сред чеченските терористи, воюващи на страната на сепаратистите. През този ден подразделения на ДНР щурмуваха летището в Донецк, контролирано от украинските военни. По време на бойните действия бяха унищожени два камиона „КамАЗ“, превозващи терористи. Участието на чеченци в тези сблъсъци засвидетелства по-специално лекарят травматолог Денис Клос, дошъл да помага на сепаратистите от Чукотския автономен окръг на РФ. "Бях във втория камион с ранени чеченци. Удари ни мина отдолу, преобърнахме се, предното колело беше откъснато. След това започна обстрел, започнахме да спираме коли по пътя, да качваме там ранените и да ги изпращаме в болницата“ – разказа той.

Президентът на РФ Владимир Путин и ръководителят на Чеченската република Рамзан Кадиров.

Премиер-министърът на ДНР Александр Бородай заяви, че сред загиналите на 26 май са разпознати 33 граждани на Русия. Бородай подчерта, че в редовете на терористите са се сражавали хора от Чечня, „готови да защитят своите руски братя“. Кметът на Донецк Александр Лукянченко добави, че в болницата след боя край летището са постъпили 43 ранени, включително граждани, дошли от чеченските градове Грозний и Гудермес. Както свидетелства Клос, след неуспешното сражение за летището на Донцк и значителните загуби, кадировците повече не били съгласни с такава война и са си заминали за Чечня. Тази информация потвърди на 1 юни 2014 година Александр Ходаковский: според неговите думи, воюващите чеченци са си отишли, като са взели своите ранени.

Поредното масово попълнение от чеченски терористи пристига в Донбас през август 2014 година, когато започна мащабната акция на руската армия, целяща да спре настъплението на въоръжените сили на Украйна срещу позициите на сепаратистите.

На 20 август 2014 година беше публикувано видео, което един от чеченските терористи е снимал на руско-украинската граница в навечерието на нахлуването. На кадрите е запечатан диалог между терористи на чеченски език пред колона танкове и друга бронирана техника. „Ето нашата колона, не се вижда началото, не се вижда края, и сме се подготвили за влизане. Аллаху акбар! – казва терористът пред камерата. – Тук има и момчета чеченци. Ето тези танкисти са чеченци“.

„Отиваме да се бием, за да разнесем тези хохли по целия свят. Иншаллах!“ – отвръща механик-водач със слънчеви очила, показал се от люка на танка. След публикуването на това видео Борис Немцов отправи официално запитване до ФСБ на Русия и до Следствения комитет на РФ с искане да се провери факта за незаконно пресичане на границата от въоръжени хора. Но нито един от органите не отговори на политика.

Питане на Борис Немцов до директора на ФСБ Александр Бортников

На 30 август беше публикувано видео, също направено от кадировски терорист по време на „прочистването“ на град Горловка. На записа се вижда как група въоръжени хора с пълна екипировка върви по улицата и разговаря на смес от руски и чеченски език. „Група за прочистване“ – коментира операторът, снимащ действията на терористите с камерата.

На снимката: вляво – командирът на чеченския батальон „Смерть“ („Смърт“ – бел. прев.) Апти Болотханов.

След подписването на мирните съглашения в Минск на 5 септември 2014 година значителна част от кадировските терористи остана на територията на Донбас, контролирана от сепаратистите. Свидетелства за присъствието на въоръжени чеченци в редовете на сепаратистите продължават да се появяват със системна периодичност.

На 12 декември 2014 година беше публикувано интервю на чеченски терорист с прякор Талиб, воюващ в Донбас в редиците на сепаратистите, по време на което той заплашва със смърт украинския депутат Игор Мосейчук за оскърбление по адрес на Рамзан Кадиров. „Той е покойник, подписал си е присъдата“ – заяви чеченецът. „Ние, кадировците, помагаме тук на един славянски народ“ – добави той.

На 19 ноември 2014 година се появиха документални свидетелства, че на територията на Донбас е създаден самостоятелен чеченски батальон „Смерть“, сформиран от ветерани на силовите структури на Рамзан Кадиров. Специалният кореспондент на „Руски репортер“ Марина Ахмедова публикува заявления на командири на батальона, направени на територията на базовия лагер в Донецка област. Бойците от батальона са участвали по-специално в боевете за Донецкото летище и за град Иловайск. Сред участниците в този батальон, според признание на неговите командири, „деветдесет процента са бивши сепаратисти“, воювали срещу руската армия, но сложили оръжие „след амнистия“ и попълнили след това силовите структури, контролирани от Рамзан Кадиров.

Чеченски терористи в Донбас

Личността на един от командирите на батальона „Смерть“ е установена: Болотханов, Апти Денисолтанович, бивш командир на 3-та патрулна рота към батальон „Юг“ на вътрешните войски на Министерството на вътрешните работи на Русия (поделение 4157, месторазположение – село Ведено, Чеченска република). Има звание майор, през февруари 2008 година с указ на Кадиров е награден с медала „За заслуги към Чеченската република“.

На 10 декември 2014 година беше публикувано видео, запечатало придвижването на батальона „Север“ на територията на Донбас. Един от командирите на батальона с прякор Стингер заявява, че батальонът се състои от „около 300 бойци в Донецка област“ с минимален боен опит 10 години. Според думите му до седемдесет процента от терористите са бивши служители на специализираните части, като повечето от тях имат държавни награди.

„Ние сме войници от руската армия и от руските специални служби, основно ветерани от бойни действия“ – подчерта терористът.

Също така през есента на 2014 година стана известно за друга организирана група чеченци, воюващи срещу украинската армия в източната част на страната – отряда на терориста с прякор Дикий (Дивия – бел. прев.). През декември 2014 година беше публикувано интервю с Дивия. Според думите му отрядът е базиран в град Краснодон и осигурява неговото патрулиране. Терористът заяви, че ще се радва, ако в Донбас дойде Рамзан Кадиров: „Ако дойде тук, достатъчни са ни три месеца, за да въведем ред. Ще се радваме, ако дойде тук“. На 7 януари 2015 година Дивия и неговите терористи разказаха на видео допълнителни подробности за своя отряд. По думите на Дивия негови подчинени са „основно чеченци“. Отрядът е участвал по-специално в бойните действия край градовете Краснодон и Счастие.

(Следва продължение: ГЛАВА 6. ГРУЗ 200)

май 18, 2015

Свиване

Пожелателното мислене – изкривената оптика на властта  

  Вече половин година слушаме все едно:
  “Това дали парламентът ще гласува реформите ще предопредели дали реформаторите ще останем част от управляващото реформаторско мнозинство.“
  “Не се ли промени съдебната система, нашето участие в правителството се обезценява.“
  “Ако няма воля да се спрат кражбите в управлението, ние нямаме място в тази власт.“
  “Ако няма реални стъпки за ограничаване на корупцията, ще преосмислим подкрепата за кабинета.“

чети по-нататък

Свиване

Нощта на музеите в банята - един по-различен поглед  









МУЗЕЯТ ЗА ИСТОРИЯ НА СОФИЯ

се включи в Европейската нощ на музейте'2015 с богата програма, 
представена в частта от сградата на бившата Централна минерална баня, 
адаптирана за музей.

За времето от 17:00 ч. на 16.05. до 01:00 ч. на 17.05. 
броят на посетителите е надхвърлил 10 хил. души.
 На входа се поставяха печати, свидетелстващи посетените музеи и галерии.
Събралите минимум 18 клейма участват в жребий за награди, 
най-голямата от които - посещение на музея "Louvre" в Париж. 
Разбира се, кметът на София - Госпожа Йорданка Фандъкова, и 
зам. кметът по културните въпроси - д-р Тодор Чобанов, 
удостоиха Музея за история на София със своето посещение.

В залите, отредени за бъдещата постоянна експозиция на музея, 
бяха представени елементи от отделните тематични раздели под наслов 
"Представи си експозиция", 
заедно с кураторски пояснения към всеки от тях.

На първия етаж в ляво, в залата, която ще пресъздава атмосферата на софийската улица в бъдещата постоянна експозиция на музея, 
бе представен наскоро обновеният забележителен „Мерцедес” 
(художник-реставратор Панайот Панов). 
Това първо моторно возило, което Княз Фердинанд внася заедно с шофьора, 
след като с него е спечелено второ място в автомобилното рали Берлин-Мюнхен през 1905 г.,
бе представено на публиката от Марияна Маринова - 
завеждаща експозиционната и фондовата дейност, и научния архив в музея. 
 
Директорката на Музея за история на София - д-р Надежда Кирова-Йовчева.

Също на първия етаж, в дясно, в бъдещата зала за археологическата експозиция 
гл. уредник-археолог Юниан Мешеков показваше статуята на Атина.
Също на първия етаж, в подкуполното пространство на някогашния малък женски басейн
се представяха елементи от бъдещата експозиция за времето на 
Средновековието и Възраждането в София, наречена "Силата на духа"
(в дъното, в дясно - гл. уредник Каталина Салтирова).

Между 18:00 и 19:00 ч. във вътрешната част на първия етаж,
в концерта „Млади дарования“
ученици от Държавното музикално училище "Любомир Пипков" 
изпълниха пространството на фоайето с оперна, клавирна и камерна музика.
 

А в залата зад рояла - бъдещият информационен център на Музея за история на София - 
 се запознаваха с историята на проектирането и строителството на комплекса
 на столичните Централни минерални бани.

 
Тук бе организирана "Банка за спомени"  - част от инициативата на Музея за история на София
„100 години спомен“.
Това бе място и време за дискусии, разкази на впечатления от някогашни срещи с банята, 
обещания за дарения на експонати, свързани с живота на емблематичната сграда.
Главен експерт архитект Ива Цаловска (в дясно, в гръб) 
от Отдела "Проучване, оценка и архив на недвижими културни ценности"  
интервюира една от посетителките.

Надписите, койката за лежане и банските налъми са автентични.
 


На втория етаж - в залата за временни експозиции бе представена 
изложбата на екип от Музея за история на София 
"Лъвов МОСТ през времето" (археология, история, архитектура) 
с пояснения от куратора д-р Александър Станев.
 














Също на втория етаж, в бъдещата зала на общинските и държавни институции,
етнографът доц. д-р Мирела Дечева представи някои оригинални стари апарати.


 В съседство, в залата на бъдещото Ретро кафене,
Ерина Кръстева - ръководител на отдела за връзки с обществеността и межуднардни отношения към Музея за история на София (в ляво), 
показа оригиналния герб на София, създаден от художник-декоратора Хараламби Тачев
участвал в международното изложение в Париж през 1900 г.

 Между 19:00 и 20:00 ч.
в ескиза „Кратки градски“ Александър Шпатов 
запозна софийската публика със сборника "На живо от София"

В по-късните часове събитията се пренесоха пред сградата на открито  

От 21:00 ч. площад "Бански" се изпълни със звуците от концерта на 
Rudi, Duli, Muden MC & KukuSheff
 


От 22:00 огненото шоу на група"Горещляци" озари градината  

В 22:30 ч. фоайетата на музея се оживиха от спектакъла на Атом Театър "Pieces" 

 Съпътстващи събития 
17:00-24:00 ч. – Анкета за деца (от 4 до 15 г.): "Какво е за теб музеят?" – най-интересните отговори ще бъдат публикувани на уебстраницата на Музея за история на София;
17:00-01:00 ч. – Хартиен арт фест (във фоайетата и залите на първия етаж).

 Част от продукцията на хартиения арт фест е аранжирана в подпокривното пространство. 

Близо до небето, под покрива на банята, 
гостите се посрещаха от експерт-нумизмата в Музея за история на София Марина Дойчинова.


На вечерна светлина инсталациите изглеждаха феерично.


Свиване

Лили Иванова – най-обикновената необикновена певица  

На 16-и май 2015 г. Лили Иванова изнесе концерт в лондонската зала “Трокси”. За концерта писаха нашите вестници (вижте “Преса“, “24 часа“, “Всеки ден“, бТВ, “Клуб Z” и др.) още на следващия ден, а сега е ред и на моите спомени и размисли.

 

Да кажа, че това е чудесен концерт – ще е малко. Прекрасен? Страхотен? Разтърсващ? Обхванат от чувства?

За пръв път се чувствам безпомощен да намеря точните думи, които да предадат вълнението, радостта и удоволствието на изпълнената зала (3520 места). На снимките и на видеото, което заснех, се вижда добре това, което изпитваха всички хора: благодарност, уважение и респект към единствената и неповторима голяма дама на българската естрада.

Но не е само това.

Лили Иванова в Лондон

Лили Иванова в края на концерта (снимка: Петя Иванова)

Истински вълнуващото беше друго: в момента, в който тази крехка жена се появи на сцената, животът на хората в залата бе… променен!
Буквално в рамките на няколко минути Лили Иванова направи нещо, което не съм виждал никъде другаде – нито на концерти на световни звезди от ранга на Мадона, нито на симфонични оркестри под диригентството на световни гении, нито на балкански таланти като Горан Брегович, нито на рок-групи като Asia и др.п.
Лили Иванова направи нещо много просто – и едновременно с това страхотно трудно: накара мъже да плачат, а жени да се усмихват щастливо, при това гледайки се един друг учудени, без да могат да обяснят защо поведението им е такова.
Снимах публиката из цялата зала, по-долу можете да видите снимките (кликнете върху някоя от тях, за да я видите в целия ѝ размер) – не видях нито един човек, който да е сърдит, нещастен или ядосан. С други думи: забравихме за грижите, вдъхновихме се и се отворихме към другите около нас!

Само усмихнати и щастливи хора!

И не защото песните на Лили Иванова звучаха чудесно с новия си аранжимент. И не защото тя пее така, както малцина изпълнители се раздават на сцената.
Но и заради това, че Лили беше най-обикновената, най-земната, най-прекрасната и чудесна необикновена жена.

Бисовете, ръкоплясканията, аплодисментите, овациите – това са само външните прояви на чувствата, които бушуваха у всеки един от нас. Сълзите, които се виждаха по лицата на мнозина (вкл. и на този автор) бяха други външни прояви на тези емоции.

А всичко беше поради една-единствена причина: всички ние бяхме част от енергията, ентусиазма, духа на неуморимата* Лили Иванова.

В момента, в който пиша за концерта ѝ (впрочем, първи неин концерт, на който присъствам), се хващам, че действително е трудно да пресъздам настроението и усещането, което изпивахме в залата. И видеото, и снимките дават само обща представа, но не могат да заменят личното преживяване…. или дори съ-преживяване.

За мен лично е чест, че бях свидетел и участник в този концерт. Убеден съм, че чувствата ми са същите, каквито изпитват и онези зрители, които са в състояние да надмогнат цинизма на ежедневните ни грижи. Почитателите на Лили Иванова са хора, които могат да забравят, поне за малко, всичко останало и да потънат в магията на нейното сценично излъчване, на гласа и музиката.

И още нещо, което ми направи впечатление: малцина се замисляме колко труд, пот и кръв се влагат във всеки един двучасов концерт. Изпълнител като Лили Иванова не може да дойде и да изпее песните си ей така, на шега. Зад тези два часа – убеден съм! – стоят скрити дни, седмици и месеци, в които се репетира без прекъсване, в които се проверява техниката, хората, екипът. В които влиза и поведението на изпълнителката извън сцената – личен режим, фитнес, диета (можем само да си представим какво означава да опазиш гласа си, да нямаш правото да се отпуснеш, защото “ама днес нали няма концерт”) и др.п., и т.н. Лили Иванова не е сезонна певица, като появилите се през последните 25 години и изчезнали след един-два сезона. Тя е професионалист, който работи и твори така, както малцина в България го правят.

Лили Иванова е най-обикновеният необикновен изпълнител на песни, носещи радост и щастие за хората. За всички хора, без значение дали те са мъже или жени, малки или големи, сериозни или не.

Не мога да пропусна да кажа и няколко думи за музикантите, които свирят за нея и с нея. Някои от тях са аранжирали песните ѝ по нов начин, значително по-модерен. Имаше песни, които звучаха така, сякаш са писани не специално за нея, а специално за нас – зрителите. Ритмични, хармонични, увлекателни.
Ангел Дюлгеров (китари, цигулка), Огнян Енев (пиано, тромпет, саксофон), Веселин Веселинов-Еко (контрабас, бас китара), Орлин Цветанов (цигулка) и Росен Ватев (ударни) са много, много добри – поздравления за чудесните им изпълнения!

Респект, уважение, любов и дълбок поклон пред таланта и професионализма ѝ бяха сред най-често срещаните думи, с които хората описваха чувствата си след края на концерта.
Изцяло споделям тези чувства, а отделно от това съм специално благодарен на Петя Иванова, която ми даде възможността да бъда на този концерт. Изобщо не съжалявам, че пътувах от Ню Йорк през Женева до Лондон, за да стана част от това чудо.
Надявам се, че мнозина от читателите на тази статия, които все още не са имали възможността да идат на концерт на Лили Иванова, ще се погрижат да намерят време и място, за да станат част от магията, която преживяхме всички ние – 3500 души в лондонската зала “Трокси”.

 

Песните, които Лили изпълни в Лондон:
Реквием, Ела, Часове, Ако спра да обичам, Невероятно, Молба, Сърцето е чупливо, Искам те, Поетът, За тебе бях, Искай до край, Този свят е жена, Рокля на цветя, Без правила, Една любов, Покруса, Камино, Щурче, Ти сън ли си.

Вижте и краткото видео от началото на песента “Щурче”, което този автор засне в Лондон. Обърнете внимание как се държи публиката в началото, когато не може да се сети коя песен ще бъде изпята и как избухва в момента, в който Лили Иванова казва “Свири….”.

 

Снимки от концерта:

8-Lili-Ivanova-London-024 8-Lili-Ivanova-London-025 8-Lili-Ivanova-London-023 8-Lili-Ivanova-London-022 8-Lili-Ivanova-London-021 8-Lili-Ivanova-London-020 8-Lili-Ivanova-London-019 8-Lili-Ivanova-London-012 8-Lili-Ivanova-London-013 8-Lili-Ivanova-London-014 8-Lili-Ivanova-London-015 8-Lili-Ivanova-London-016 8-Lili-Ivanova-London-017 8-Lili-Ivanova-London-018 8-Lili-Ivanova-London-011 8-Lili-Ivanova-London-010 8-Lili-Ivanova-London-009 8-Lili-Ivanova-London-008 8-Lili-Ivanova-London-007 8-Lili-Ivanova-London-006 8-Lili-Ivanova-London-005 8-Lili-Ivanova-London-004 8-Lili-Ivanova-London-003 8-Lili-Ivanova-London-002 8-Lili-Ivanova-London-001 8-Lili-Ivanova-London

 

 

 

_______________

 

 

 

 

______________
* – Неуморима е – питайте която искате дама дали е лесно да пееш и танцуваш в продължение на два часа на високи и тънки токчета:-)

 

Свиване

Как да защитите имотите си от кражба?  

Може би имате апартамент/и, къща и земеделски земи?

За да ги защитите от кражба, роднини и други може да направите редица неща, някои от които много евтини.

1. Най-евтиното е да се регистрирате за sms известяване от Агенция по вписванията
http://sms-imot.registryagency.bg/

Така ако някой тръгне да вади заверен препис от документи, да вписва договори за наем/ аренда или да вписва сделка, веднага ще научите и ще можете да реагирате.

Цената е само 6 лв. с ДДС за 2 години (просто пращате SMS), като имате право на 500 SMS известия. Може да регистрирате до 10 ЕГН/ЕИК/ЛНЧ.

Засега тази услуга се ползва само от 7 000 души, което е смешно малко тъй като услугата е въведена преди около 3 години..... Смешно малко.

2. Можете да отидете при нотариус и да си учредите вечно право на ползване...

3. Можете да направите ипотека на собствения си имот в полза на себе си или близък човек....



С две думи. Действайте!



Вижте другите постинги от този блог за лични финанси:
Кой е най-бързият начин за осигуряване на пари (ликвидност)?
Защо българинът учи синовете си да лапат ... ауспуси ?!?
Споделяне на знание или да обменим хитрините в живота



Фонд Ремонти – доказателство, че българинът не разбира жилищната инвестиция

5 примера за желязна финансова дисциплина или как да спасим парите си от себе си


Финансови задачи, които всеки трябва да може да реши


Батя: Непоправим оптимист съм за БФБ и за България като цяло


Анкета за пречките пред финансовото щастие


Как се започва с инвестиции в български акции?


Имате ли списък с притежанията си и класирате ли ги по доходност и риск?

FOREX - един от масовите начини да си загубиш парите, времето и живота


А. Андонов: Тестът за добрия инвеститор е дали може да продава на загуба


Спредът или ужасът на пазарите, това което ви отказва да купувате и продавате!

Този, който цял ден работи, няма време да печели пари - Джон Рокфелер


Моделът на Уорън Бъфет е лесен и достъпен дори за хора с 1 000 лв.


Трябва да спестявате поне 30% от доходите си, за да имате достойна пенсия


Смисълът на търговията и защо всеки трябва да е търговец


Дали ставам по-богат или по-беден с всеки изхарчен лев?


На лов за Ментор, или кой да ни научи на нещо?


Кой е най-бързият начин за осигуряване на пари (ликвидност)?

„Бързо дошли, бързо отишли“ или кога хората са максимално глупави (заслепени)

Пари назаем - 11 причини, защо да не даваме

6-те мислещи шапки – или как да започнем да мислим

Как да изкарвате повече? Може би да работите на 4-часов ден, но на две или три места

Защо се помнят първите 10 000, 100 000 и 1 000 000 лв., после е лесно

Странни, но ефективни и забавни начини за спестяване

Безработна си купува GSM за 1 200 лв., да в България е нормално

Виновен ли е Кийосаки за слабата световна икономика?
Вдигането на летвата, основен проблем пред повишение на личното богатство


Ето как типичният българин харчи 100 000 лв. за нула време


А. Андонов: Вещоманите рядко могат да управляват парите си рационално


С чорбаджията ортак не ставай, на бедния пари не давай и на жена си нищо не казвай

Кредитната карта е уникален продукт, който трябва да се притежава

Когато парите ви станат много повече от финансовия ви акъл....

На кои въпроси, трябва да си отговорим, когато започваме инвестиция?

Колко скъпа кола мога да си позволя?

Потребителски кредит: Как банките твърдят, че ви дават 10 000 лв., а ви дават само 3 270 лв. или с 67% по-малко

Отдясно ще видите: "Известяване за нови публикации" чрез e-mail. Моля използвайте опцията за бъдещите публикации


Любима книга: Нова земя на Екхарт Толе, можете да я свалите във формат txt оттук

Свиване

Мисията "реформа на прокуратурата" невъзможна?  


"Настъпилите вредни последици са създаване на обществени нагласи, довели до недоверие от страна на значителна част от българските граждани към изборния процес и правилното и законосъобразно функциониране на органите на държавна власт в Република България". Това е цитат от внесения през май 2014 г. обвинителен акт по делото, придобило известност като "бюлетините от Костинброд".

Точно година по-късно с голяма доза сигурност можем да заключим, че изводът на прокуратурата е донякъде...
Свиване

ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ГЛАВА 4  

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?

ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА

ГЛАВА 3. КАК БЕШЕ ПРИСВОЕН КРИМ


ГЛАВА 4. РУСКИТЕ ВОЕННИ В ИЗТОЧНА УКРАЙНА

Известно време след присъединяването на Крим към Русия на територията на Източна Украйна започна военен конфликт между украинските военнослужещи и сепаратистите, които искаха присъединяването на Донецка и Луганска област към РФ. Официалните лица в РФ опровергават последователно, че в бойните действия на територията на Украйна участват военнослужещи от руската армия.

„Никакви руски армейски подразделения или военни инструктори в Югоизточна Украйна не е имало и няма. Американците лъжат. Ние никога не сме се занимавали с дестабилизиране на обстановката в Украйна и не се занимаваме с това“ – заяви специално президентът на РФ Владимир Путин в интервю за френския телевизионен канал TF1 на 4 юли 2014 година. Прессекретарят на президента на РФ Дмитрий Песков, изказвайки се на кръгла маса в ТАСС на 31 март 2015 година, заяви, че руската страна „опровергава решително“ присъствието на руски войски в зоната на украинския конфликт.

Но думите на руските чиновници се опровергават от многобройни свидетелства за присъствието на войници и офицери от руската армия на територията на Източна Украйна. Първите доказателства са от лятото на 2014 година.

Като се започне от юни 2014 година, въоръжените сили на Украйна предприеха успешно настъпление срещу позициите на сепаратистите. Украинците успяха да освободят голяма част от градовете на Донбас, включително Славянск и Краматорск, и фактически да обкръжат Донецк, като прекъснаха напълно връзките му с Луганск. Територията на самопровъзгласилите се ДНР и ЛНР от началото на бойните действия намаля на три четвърти. Запазването на настъпателната динамика приближи плътно ВСУ до главната им задача: възстановяване на контрола над държавната граница.

Но през 19-20 август фронтът се преломи и украинското настъпление започна да боксува. Това стана възможно благодарение на пристигналото от територията на РФ масирано подкрепление, включително военна техника и редовни армейски части. Във възникналите край руско-украинската граница „чували“ значителни загуби претърпя и украинската, и руската армия. Доказателство за военната интервенция от руска страна са както заявленията на лидерите на сепаратистите, така и събраните на територията на конфликта доказателства.

На 15 август 2014 година премиер-министърът на самопровъзгласилата се ДНР Александр Захарченко заяви публично, че решаваща роля за контранастъплението е изиграло дошлото от Русия подкрепление: „150 единици бойна техника, от които 30 танка, всичко останало – БМП-та и БТР-и, а също 1200 души личен състав, които са били обучавани в продължение на четири месеца на територията на РФ“. „Те бяха пуснати тук в най-отговорния момент“ – подчерта Захарченко.

Решаващата роля на подкреплението, дошло от територията на Русия, потвърди в интервю за вестник „Завтра“ и бившият министър на ДНР Игор Гиркин (Стрелков). Изравняването на фронта и по-специално настъплението към Мариупол според него са били осъществени „основно от отпускари и отделни опълченски подразделения“, които са им били подчинени. „Отпускари“ в терминологията на Гиркин са кадрови руски военни, дошли с оръжие в ръка на територията на Украйна, но формално намиращи се в отпуск.

Версията за това, че руски войници и офицери са воювали в Донбас през лятото на 2014 година, като са си взели „законни отпуски“, поддържаше активно и лидерът на ДНР Александр Захарченко. „При нас идват много военни от Русия, които предпочитат да прекарат отпуските си не по морските плажове, а в един строй със своите братя, сражаващи се за свободата на Донбас“ – каза Захарченко в ефира на телевизионния канал „Россия-24“. Версията за „отпускарите“ се разпространяваше активно и от Първи канал на руската телевизия, където примерно на 4 септември 2014 година беше показан сюжет за погребението на костромския десантник Анатолий Травкин, загинал в Украйна. „Преди месец той заминава за Донбас, без да разкаже на близките си. Командването на поделението му подчертава: за да отиде в зоната на бойните действия, Анатолий си е взел отпуск“ – съобщи дикторът на Първи канал.

Важно е да отбележим, че на военните, които служат по договор във въоръжените сили на РФ, е забранено категорично да участват в бойни действия по време на своята отпуска. Военнослужещият в отпуска запазва своя статус. За да получи отпуска, той „трябва да посочи в рапорт до своя командир точното място, където ще се намира по време на отпуската“. Ако отпуската ще бъде прекарана в чужбина, той трябва „да получи разрешение от Министерството на отбраната, от своето командване и от ФСБ на РФ“ (съгласно със Заповед на Министерството на отбраната на РФ от 31 юли 2006 година № 250).

Известно време Министерството на отбраната на РФ се опитваше да опровергае присъствието на руските военни, включително на „отпускарите“, на територията на украинския конфликт. Подобно изявление направи по-специално на 19 декември 2014 година началникът на 4-то управление на Главното управление на кадрите в Министерството на отбраната генерал-майор Руслан Василев.

Но събраните свидетелства доказват обратното.

ПОКАЗАНИЯТА НА КОСТРОМСКИТЕ И ИВАНОВСКИТЕ ДЕСАНТНИЦИ

На 24 август 2014 година украинските военни задържаха група военнослужещи на договор в 331-ви парашутно-десантен полк (Кострома) и 98-ма въздушно-десантна дивизия (Иваново) на Военно-десантните войски на ВС на РФ.

Руските десантници бяха успели да проникнат с бронирана техника 20 километра навътре в територията на Украйна, след което попаднаха под обстрел в района на населения пункт Зеркалное и се оказаха блокирани от ВСУ.

Задържани се оказаха десет руски десантници: старши сержант Генералов, Алексей Николаевич – заместник-командир на взвод; младши сержант Савостеев, Владимир Вячеславович – командир на отделение; ефрейтор Митрофанов, Артьом Василиевич – гранатометчик; редник Романцев, Иван Игориевич; редник Горяшин, Андрей Валериевич; редник Мелчаков, Иван Василиевич; редник Почтоев, Егор Валериевич; редник Смирнов, Сергей Алексеевич. Украинската страна обнародва видеозаписи, на които задържаните дават показания.

Министерството на отбраната на РФ обясни присъствието на руските десантници на украинска територия с това, че са се заблудили по време на учения и са пресекли случайно границата. Тази версия беше опровергана от редник Романцев. Отговаряйки пред камерата на въпрос на следователя, той заявява, че неговата рота „не би могла да се заблуди““. „Ние знаехме, че отиваме в Украйна“ – също потвърди по време на разпита неговият другар по служба Мелчаков.

Според версията на разпитваните десантници те са дошли на украинска територия, за да участват в учения. Но малко преди задържането си от украинските военни Мелчаков пише коментар на своята страница в социалната мрежа „ВКонтакте“, че „го пращат на война“ и че „отива да препикае Майдана“.

По време на разпита той обясни този коментар с това, че просто е искал „да се изфука пред другите“.

Също по време на разпита руските десантници съобщиха, че преди да тръгнат за територията на Украйна са закрили номерата на бойните машини.

ПОКАЗАНИЯТА НА РУСКИТЕ ТАНКИСТИ КРАЙ ИЛОВАЙСК

Разпитът на задържаните руски танкисти.

През август 2014 година на територията на Украйна беше задържана още една група руски военнослужещи, чийто разпит беше обнародван от Службата за сигурност на Украйна. Отговаряйки на въпроси на представители от украинска страна, задържаните потвърждават, че са действащи военнослужещи в руската армия.

Бяха задържани общо четирима войници, които съобщават за себе си следната информация: Иван Александрович, роден в 1988 година във Вологда, военнослужещ от поделение № 54096, 6-а самостоятелна танкова бригада; Евгений Юриевич, роден в 1995 година в Калуга, военнослужещ от поделение № 54096, 6-я самостоятелна танкова; Никита Генадиевич, роден в 1993 година в Ярославл, 31 десантно-щурмова бригада, поделение № 73612; Евгений Ашотович, роден в 1994 година, поделение № 73612, 1-а гвардейска самостоятелна бригада.

ПОКАЗАНИЯТА НА РЕДНИК ХОХЛОВ

Разпитът на редник Пьотр Хохлов.

На 16 август даде показания, които бяха обнародвани от украинска страна, още един руски военнослужещ: войникът на договор от 1-ви мотострелкови батальон на 9-та самостоятелна мотострелкова бригада на ВС на РФ (Новий, Нижегородская област) към 20 армия (Мулино) на Западния военен окръг редник Хохлов, Пьотр Сергеевич, роден в 1995 година.

По време на разпита той потвърди, че неговата военна част е организирала прехвърляне на военна техника на руската армия на територията на Украйна за участие в бойните действия срещу ВСУ. Сред прехвърлената в Донбас техника имало системи за залпов огън БМ-21 „Град“, БМП-2, БТР-80.

Преди бойните машини да бъдат изпратени за Донбас, по думите на Хохлов, от тях била снемана заводската маркировка, боядисвала се символиката и се сваляли номерата. Това се правело, за да се скрие принадлежността на военната техника към ВС на РФ. Хохлов потвърди, че е взел лично участие в предаването на подготвената техника (14 БМП) на сепаратистите на границата с Украйна. Хохлов заяви, че на 8 август е напуснал самоволно своята част заедно със своя другар по служба Руслан Гарафиев и е дошъл в Луганска област. По негови думи, имал намерение да се присъедини към въоръжените сили на сепаратистите с надежда за по-щедро възнаграждение от заплатата на руски военнослужещ с договор. Но на 27 август Хохлов беше задържан край село Новосветловка от украинските военни и предаден на сътрудниците на Службата за сигурност на Украйна.

ДЕСАНТНИКЪТ КОЗЛОВ

Николай Козлов с униформа на боец от Въздушно-десантните войски на Русия.

През септември 2014 година стана известно за военнослужещия от 31-ва самостоятелна гвардейска десантно-щурмова бригада Николай Козлов, който воювал в Донбас и загубил крака си след раняване. За съдбата на момчето разказа публично в социалните мрежи чичо му Сергей Козлов.

Според данните на военния комисариат в Озерск, 21-годишният Николай Козлов, автомеханик по специалност, бил до юни 2013 година на срочна военна служба във военно поделение № 73612 на 31-ва самостоятелна десантно-щурмова бригада, а от 1 август 2013 година служел там по договор.

Козлов се включил в операциите на територията на Украйна от самото начало на конфликта. През март 2014 година участвал в блокирането на руски военни обекти в Крим. Важно е да отбележим, че бойните задачи в Крим руският военнослужещ Козлов е изпълнявал с униформа на украински милиционер. За това свидетелства снимка, публикувана от баща му в социалната мрежа „ВКонтакте“ през май 2014 година.

Николай Козлов с униформа на украински милиционер по време на операция в Крим.

Според чичото на десантника снимката е направена в коридора на кримския Върховен съвет, в чието окупиране Козлов участвал под вид на сътрудник на Министерството на вътрешните работи на Украйна. След края на операцията той се върнал у дома си в Уляновск, бил награден с медала „За връщането на Крим“ и се оженил.

Да воюва в Донбас го изпратили през август 2014 година, когато руската армия започна мащабна операция за спиране на настъплението на украинските войски срещу позициите на сепаратистите. Козлов участвал в бойните действия две седмици.

Според думите на неговите роднини той специално изпълнявал бойни задачи за ликвидиране на артилерийски точки на украинските въоръжени сили. Както разказа Сергей Козлов, отрядът на неговия племенник се натъкнал на засада, когато се опитвал да освободи пленени войници. На 24 август отрядът попаднал под обстрела на бронебойно оръдие и изстрел откъснал крака на Козлов. След това той били прехвърлен през границата, озовал се в ростовска болница и по по-късно го преместили в Москва.

ВОЕННОСЛУЖЕЩИ ВЪВ ВИД НА ДОБРОВОЛЦИ


През августовското контранастъпление на сепаратистите и частите на руската армия в Минск се проведоха мирни преговори с участието на президента на Украйна Петро Порошенко и президента на Русия Владимир Путин. В края на консултациите страните успяха да се договорят за прекратяване на огъня, което замрази конфликта на територията на Украйна за известно време.

Следващата активна фаза на бойните действия започна в края на 2014 година. Още през януари 2015 година руските военни отново участваха активно във военния конфликт с ВСУ и осигуриха настъплението на сепаратистите към стратегически важния населен пункт Дебалцево.

Този път преди заминаването си за зоната на бойните действия руските военнослужещи подаваха до своите командири рапорти за уволнение.

За това по-специално съобщи на 19 февруари вестник „КомерсантЪ“. Кореспондент на изданието успя да интервюира четирима военнослужещи на договор в армията на РФ, които потвърдиха, че командването още по време на бойната им подготовка не е криело намерението си да ги изпрати да воюват в Украйна. Преди прехвърлянето им в зоната на бойните действия войниците написали заявления за уволнение, за да може при задържане или гибел да бъдат идентифицирани като доброволци, а не като професионални военни.

Освен това войниците заявиха, че за разлика от лятната интервенция на руската армия, когато военните части са пресичали границата на колони, този път прехвърлянето се осъществява на малки групи по трима души.

ПРИЗНАНИЕТО НА ПОДПОЛКОВНИК ОКАНЕВ

На 13 февруари 2015 година се разбра за намерението на 536-а самостоятелна брегова ракетно-артилерийска бригада, поделение № 10544, разположена в Мурманска област, да изпрати войници на договор в Източна Украйна за изпълнение на бойни задачи.

Тази информация стана известна благодарение на аудиозапис с изказване на заместника по политическата част на поделение 10544 подполковник Вячеслав Оканев пред военнослужещите, което един от войниците записал тайно на диктофон. Разговорът се провел преди заминаването на мурманските военнослужещи на договор за местата, където се базирали руските войски близо до границата с Украйна.

„Може да стане така, че да ви закарат до границата с Украйна, тогава там непосредствено могат да възникнат бойни задачи и тогава ще изпълнявате бойна заповед. Не изключвам, че има вариант да се премине на територията на Донецка и Луганска област за оказване на непосредствена помощ“ – разяснил на военнослужещите подполковник Оканев.

„Да, война никой на никого официално не е обявявал. А да помагаме сме длъжни по всички параграфи“ – подчертал в изказването си офицерът. Оканев също пояснил, че понеже „официално война не е обявена“, няма гаранция за парични плащания в случай на гибел или раняване на руските военнослужещи. В интервю за „Газета.Ру“ на 13 февруари 2015 година подполковник Вячеслав Оканев потвърди автентичността на аудиозаписа.

ПРИЗНАНИЕТО НА ДОБРОВОЛЕЦА САПОЖНИКОВ

Терористът от ДНР Дмитрий Сапожников.

На 31 март 2015 година бяха обнародвани заявленията на участника в донбоските бойни действия Дмитрий Сапожников, който публично засвидетелства участието във въоръжения конфликт на руската армия. Сапожников е гражданин на РФ и отива да воюва на територията на Украйна като доброволец. Според неговите думи е изпълнявал длъжността командир на отделение от специалните части на самопровъзгласилата се ДНР.

Така, описвайки излизането на своето подразделение от обкръжение край село Легвиново, Сапожников говори за помощ, дошла от Русия.

„Дойдоха ни на помощ наши танкове. Откъм ЛНР идваха танкове и руски подразделения. Руска армия, буряти. Благодарение на тях и на тежката техника превзехме Дебалцево“ – съобщи Сапожников.

Той посочи също, че руските военнослужещи са били предварително информирани за отправянето им в зоната на бойните действия на територията на Украйна: „Тук срещах само руски военни на договор. Край Дебалцево се намираше една бурятска част, там имаше само буряти. Те казваха, че прекрасно са знаели къде отиват, но официално се казвало: отиваме на учения. Разказваха, че са ги карали нощем във вагони“.

Освен това Сапожников потвърди, че основните военни операции на територията на Украйна се командват от генерали от руската армия. „Операциите, особено такива широкомащабни, каквито са „чувалите“, се ръководят от руски военни, руски генерали. Те планират задачите заедно с нашите командири.

Често ми се налагаше да съм при щаба, да идвам, да докладвам някаква информация. И координацията при тях се осъществява доста просто. Те измислят всичко заедно, създават го заедно, а ние го изпълняваме“ – подчерта терористът.

ПОКАЗАНИЯТА НА БУРЯТСКИЯ ТАНКИСТ

Доржи Батомункуев в болницата след раняването край Дебалцево.

Фактът, че на територията на Украйна присъстват руски войски, потвърди още един непосредствен участник в бойните действия – 20-годишния Доржи Батомункуев, военнослужещ на договор от 5 самостоятелна танкова бригада (Улан Уде), поделение № 46108, личен номер 200220, военна книжка 2609999. За своето участие в донбаските боеве той разказа на журналистката от „Новая газета“ Елена Костюченко, намирайки се в Центъра по изгаряния към Донецката областна централна клинична болница.

Батомункуев, според неговите думи, бил ранен на 19 февруари 2015 година край Дебалцево, когато украинските организирали пробив за излизане от „чувала“. Танковата бригада на руската армия, в която служи, била отправена в боевете срещу украинците за закрепване на сепаратистките позиции.

Военнослужещият си призна, че преди заминаването за Донбас заедно с бойните си другари е предприел мерки за маскировка, за да се скрие принадлежността към руската армия: „Боядисахме танковете още в Улан Еде. Сложихме боя върху номерата, чийто танк имаше гвардейска значка – също. Нашивките и отличителните знаци свалихме тук, когато дойдохме на полигона. Всичко да се свали… за маскировка. Паспортите оставихме в поделението, военните книжки на полигона“.

„Казаха ни, че ще бъдем на учения, но ние знаехме къде отиваме. Всички знаехме къде отиваме – разказа Батомункуев. – Аз даже бях настроен морално и психически, че отиваме в Украйна“.

„Путин е много хитър човек. „Тук няма войски“ – казва на целия свят. А на нас бързо: давай, давай“ – продължава своя разказ руският войник.

ИЗТОЧНИЦИТЕ НА БОРИС НЕМЦОВ

В началото на февруари 2015 година към Борис Немцов се обърнаха граждани, представляващи интересите на загиналите в Донбас руски войници. Те молеха за помощ да се издейства от Министерството на отбраната на РФ заплащане на техните семейства. Събеседниците на Немцов, като се позоваваха на роднините на войниците, помогнаха да се възстанови хронологията на въвеждането на руски войски на територията на Украйна.

По техни думи, масово руски войници са загивали в Източна Украйна през два периода. Първата вълна от ковчези пристигнала в Русия през лятото на 2014 година, когато украинската армия тръгна да настъпва.

Настъплението беше спряно след пряка намеса на частите на руската армия. Въпреки неуспешното противодействие на украинските части, въоръжените сили на Русия търпяха загуби. Значителен брой загинали войници бил фиксиран по-специално при боевете за град Иловайск. Според най-скромната оценка, в Русия се върнали не по-малко от 150 ковчега с клеймо „Товар 200“.

Тази информация не можа да бъде скрита и журналистите тогава осветиха създалата се ситуация. Но за учудване на мнозина, на независимото разследване противодействаха не само официалните власти, но и семействата на загиналите войници.

Според информация от източниците на Немцов това се обяснява с факта, че роднините са получили като компенсация 3 милиона рубли. Едновременно с това са се подписвали за неразгласяване под заплаха от наказателно преследване.

Втората вълна от ковчези е дошла масово в Русия през февруари 2015 година. По наша оценка през този период в Източна Украйна са загинали не по-малко от 70 руски военни. Минимум 17 руски десантници са загинали на територията на Украйна, идвайки от Иваново (бележката за това, направена от ръката на Борис Немцов се оказа в ръцете на авторите на този доклад).

Бележката, написана от Борис Немцов малко преди смъртта му.

Масовата гибел на руските войници е свързана с ескалацията на конфликта и сблъсъците, по-специално край град Дебелцево. За разлика от миналата година този път руските войници, преди да заминат за Донбас, се уволняваха официално от въоръжените сили по искане а ръководството.

Така се планираше да се скрие участието на нашата армия в боевете, като се представят военните за доброволци. Честната дума на командирите гарантираше на войниците, че ако бъдат ранени или убити, роднините им ще бъдат обезпечени с компенсации, съпоставими със сумите, които са били изплащани през лятото на 2014 година.

На практика обаче този път роднините не получиха никакви компенсации. Нямаше възможност да се обръщат официално за тях, защото загиналите войници формално вече не бяха военнослужещи.

Роднините започнаха да недоволстват и да търсят юристи, които биха могли да защитят правата им (благодарение на което информацията достигна до Немцов). При това те се страхуваха да се изказват публично поради подписа за неразгласяване. Както уверяват източниците на Немцов, шумното наказателно дело срещу многодетната майка Светлана Давидова, обвинена в държавна измяна в полза на Украйна, е целяло да изплаши тези роднини на загиналите войници, които мислят за връзка с журналистите. В крайна сметка на семействата на загиналите войници не един път им е било давано това дело за пример и са били заплашвани с наказателно преследване в случай на разгласени сведения за обстоятелствата, при които са загинали роднините им.

Въпреки че обещанията за парични компенсации така и не бяха осъществени, семействата на руските войници се отказаха от публични изявления. Нещо повече, убийството на Борис Немцов ги убеди да се откажат от каквито и да е искания към руската власт. Причината е страх от наказателно преследване и опасения за своя живот.

„Ако разстреляха Немцов до стените край Кремъл, с нашите подзащитни в Иваново могат да направят въобще всичко. Никой няма и да забележи“ – формулира за авторите на доклада общата позиция на роднините един юрист, представляващ интересите на семействата на двама загинали десантници.

(Следва продължение: ГЛАВА 5. ДОБРОВОЛЦИ ИЛИ НАЕМНИЦИ?)

май 17, 2015

Свиване

ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ГЛАВА 3  

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?

ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА


ГЛАВА 3. КАК БЕШЕ ПРИСВОЕН КРИМ

На 4 март 2014 година Владимир Путин, отговаряйки по време на среща с журналисти на въпрос на кореспондента на агенция Bloomberg кои са били хората с военна униформа, приличаща на руска, които блокираха украинските военни части в Крим, каза: „Това са местните сили на самоотбраната“. И поясни откъде биха могли да имат руска военна униформа: „Вижте постсъветското пространство. Там е пълно с униформи, които си приличат… Идете в един наш магазин и ще купите от там всякакви униформи“.

Но след месец и половина, на 17 април 2014 година, по време на „пряка линия с народа“, Владимир Путин открехна леко вратата на „магазина“, от който са дошли екипировките и въоръжените, като специализирани части, „зелени човечета“: „Аз не съм крил (макар че до този момент именно криеше – бел. авт.), че нашата задача е да осигурим условия за свободно волеизлияние на кримчаните… Затова зад силите на самоотбраната на Крим, разбира се, застанаха нашите военнослужещи“.

За това кой и от кой момент „е стоял зад гърба на свободното волеизлияние на кримчаните“ по-късно разказаха в интервю за сайта „Медуза“ самите руски военнослужещи.

Спомня си Олег Терюшин (23 години, сержант от 31-ва самостоятелна Уляновска гвардейска десантно-щурмова бригада, която е командирована цялата в Крим):

„На кримския полуостров се оказахме едни от първите, на 24 февруари [2014 година] два дена преди това ни вдигнаха по тревога в казармата. Сформираха батальонно-тактически групи и ни отправиха със самолети в Анапа. От Анапа ни прехвърлиха с „камази“ в Новорусийск, откъдето с голям десантен кораб отплавахме за Севастопол. […]

Щом слязохме от кораба на земята, ни заповядаха да свалим всичката държавна символика и войсковите отличителни знаци. На всички ни дадоха зелени маски с отвори само за очите, тъмни очила, наколенки и налакътници. […] Мисля, че бяхме едни от първите, които започнаха да наричат „вежливи хора“.

В Севастопол стояхме само няколко дена. Основната задача, която ни беше поставена, беше да се настаним и да бъдем готови за изпълнение на всяка една заповед.

Скоро нашата бригада се премести в село Перевалное, до което разпънахме палатъчен лагер. В него живееха предимно уляновски десантници – около две хиляди души. Такова количество беше необходимо, за да се демонстрира силата на руските войски“.

Спомня си Алексей Каруна (20 години, през 2013-14 година е на срочна служба в авиацията на Черноморския флот, награден с медала „За връщането на Крим“):

„За плановете да бъде присъединен Крим чух за първи път в началото на февруари [2014 година]. По това време на територията на Крим започнаха да навлизат активно наши военни.

Те създаваха укрепления и организираха патрули, за да не започне, не дай Боже, и тук Майдан. В навечерието на референдума ни предупредиха, че ще бъде обявена тревога и трябва да бъдем готови. Но всичко премина пределно спокойно, защото на такова малко парче земя беше докарано от Русия такова количество войска! Само черноморският флот е 15 хиляди души. Още 20 хиляди войници на сушата. Плюс специалните служби, които се намираха в града. Всяка съпротива щеше да бъде смазана“.

Официално, макар и косвено потвърждение за това, че в Крим имаше планирана военна спецоперация, стана учредения през пролетта на 2014 година от Министерството на отбраната на РФ (отначало тайно – информацията за това ту биваше публикувана, ту махана от Интернет) медал „За връщането на Крим“.

Медалът „За връщането на Крим“, учреден от Министерството на отбраната на РФ

Първите такива награди бяха връчени още на 24 март 2014 година. От ръцете на министъра на отбраната на РФ Сергей Шойгу ги получиха руски морски пехотинци, офицери от командването на Черноморския флот на ВМФ на Русия, а също така военнослужещи от Централния и Южния военен окръг. Фактът, че наградите съществуват, потвърди тогава сътрудникът на пресслужбата на Централния военен окръг Ярослав Рошчупкин, който отбеляза, че „наистина редица военнослужещи са наградени с тези медали“. Впрочем, той веднага направи уговорката, че „военнослужещите не са се намирали в Крим“, а „са помагали, осъществявайки на територията на Русия връзка, транспортно осигуряване и прочее“.

Държавната лъжа за анексията на Крим се поддържаше в такъв вид около една година. Завесата на „военната тайна“ започна да се вдига бързо от януари 2015-та – с приближаването на юбилейните тържества, свързани с „доброволното връщане на Крим в състава на Русия“.

За това колко е било доброволно, разказа на 22 януари 2015 година в програмата „Полит-Ринг“, предавана по интернет канала „Нейромир-ТВ“, бившият министър на отбраната на самопровъзгласилата се Донецка народна република Игор Гиркин, който, по неговите думи, пристигнал в Крим на 21 февруари 2014 година: „Не видях никаква подкрепа от органите на държавната власт в Семфиропол, където конкретно се намирах. Депутатите [във Върховния съвет на Автономната рупублика Крим] бяха събирани от опълченци, какво ще си говорим. За да бъдат вкарани в залата, за да приемат [решението за провеждането на референдум за влизане на Крим в състава на Русия]“.

Ще отбележим, че описаните от Гиркин (Стрелков) събития са станали на 27 февруари 2014 година – веднага след като през нощта на 26 и 27 февруари руските специални подразделения взеха под контрол редица стратегически обекти в Крим, включително зданието на парламента, където под дулата на автоматите, при отсъствието на пресата и предвидената от закона видеотранслация на заседанията, депутатите уж гласуваха за провеждане на референдума.

Първият високопоставен руски чиновник, който разкри публично подробности за руската операция в Крим, беше бившият командващ на Черноморския флот на РФ адмирал Игор Касатонов. Ето какво разказа той на 13 март 2015 година в интервю за РИА „Новости“: „Черноморският флот подготви плацдарм, офицерите знаеха какво става наоколо, където бяха разположени украинските части, сценариите за развитието на събитията бяха разработени на карти. Иначе казано, Черноморският флот се справи със своите задачи – бяха докарани „вежливи хора“, на 27 срещу 28 февруари беше превзет Върховният съвет на Крим“ – заяви Касатонов, като поясни, че „вежливите хора“ са били армейски специални подразделения, които са били прехвърляни в Крим по въздух и море.

Практически веднага след заявленията на адмирал Касатонов се появи и откровеното признание на Владимир Путин. В интервю за документалния филм „Крим. Пътят към Родината“, който беше излъчен по държавния телевизионен канал „Россия-1“, Президентът на РФ призна пряко, че е ръководил лично действията на руските войски в Крим. А също така разказа кога и при какви обстоятелства е дал заповедта за началото на анексията.

Ето три ключови цитата на Путин:

„Беше през нощта на 22 срещу 23 февруари, завършихме [заседанието] около 7 часа сутринта, пуснах всички и отидох да спя в 7 сутринта.

И, като се разделяхме, няма да скрия, като се разделяхме, преди всички да се разотидат, на всички мои колеги, а те бяха четирима, казах, че положението в Украйна се е обърнало така, че сме принудени да започнем работа за връщането на Крим в състава на Русия“.

“За да се блокират и разоръжат 20 хиляди души, добре въоръжени, е необходим определен личен състав и не просто по количество, но и по качество. Нужни бяха специалисти, които умеят да правят това. Затова дадох поръчения и указания на Министерството на отбраната, защо да крия, във вид на усилена охрана на нашите военни обекти в Крим да се прехвърлят там специални подразделения на Главното разузнавателно управление и сили на морската пехота, десантници“.

„Знаете ли в какво се състоеше нашето предимство? В това, че се занимавах с нещата лично. Не защото правех всичко правилно, а защото като се прави това от първите лица в държавата, изпълнителите работят по-лесно“.

С тези публични заявления Путин фактически призна за анексията на Крим и посочи своята лична отговорност за това събитие. Важно е да отбележим, че като осъществи военната специализирана операция в Крим и присъедини полуострова към РФ, ръководството на Русия наруши преднамерено три сключени преди това от страната ни международни договора:

1. Будапещенския меморандум“ от 5 декември 1994 година, един от чийто членове гласи: „4.1. Руската федерация, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Съединените американски щати потвърждават пред Украйна своето задължение в съответствие с принципите от Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа да уважават независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна“.

2. “Договора за дружба, сътрудничество и партньорство между Руската федерация и Украйна“, подписан в Киев на 31 май 1997 година: „Член 2. Високодоговарящите се страни в съответствие с принципите на Устана на ООН и със задълженията по Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа уважават взаимно териториалната си цялост и потвърждават ненарушимостта на съществуващите между тях граници“.

3. “Договора между Руската федерация и Украйна за руско-украинската държавна граница“, подписан в Киев на 28 януари 2003 година, съгласно с който Крим е бил и си остава неделима част от Украйна“.

(Следва продължение: ГЛАВА 4. РУСКИТЕ ВОЕННИ В ИЗТОЧНА УКРАЙНА.)

май 16, 2015

Свиване

Васил Левски е убит с одобрението на Русия, а Граф Игнатиев е определял съдебния състав  

Коварството на руската дипломация в Цариград нанася жестоки щети върху българската национална кауза Георги Георгиев, специално за Faktor.bg През 1870 г., след като повече от 10 години българският народ се бори за църковна независимост, султанът издава ферман за независима Българска екзархия. Територията на екзархията обхваща всички земи, населени с преобладаващо българско население – около 220 […]

The post Васил Левски е убит с одобрението на Русия, а Граф Игнатиев е определял съдебния състав appeared first on ExtremeCentrePoint.

Свиване

Контра свят  

Изборът на понятия често маскира допълнително това, което те се опитват да обозначат. Нещо подобно се случва през последните месеци с информационната битка, инициирана от Русия около анексирането на Крим и нахлуването в Украйна. Наглед тя се занимава предимно с конструирането и „разтегляне“ на факти и рамки за тяхната интерпретация.

Изпращаните с подкрепата на официалните руски власти войници са „доброволци“, а стотиците хиляди по улиците на украинските градове са редуцирани до няколко хиляди. От време на време се появяват „интервюта“ с анонимни американски войници, които „признават“ участие в бойни действия на украинска територия и т.н. Битката на факти и контрафакти и налагане на разкази за събитията са наистина в основата на тази инфо война, особено в състояние на продължаващи сблъсъци. Около тях обаче целенасочено се създава много по-цялостна картина и версия за света и неговото бъдеще. Тя не просто подрежда факти, а се опитва да форматира интерпретациите за минало, настояще и бъдеще. С други думи, тя се опитва да изгради цялостен контрасвят.

Може би най-познато е представянето на връзката с Европа като разумна, калкулираща, а тази с Русия като емоционална, от сърцето. Разум срещу емоция. Казано по друг начин, настоява се за отчетливо разделение, при което Европа остава територията на икономическите ползи, на фондовете, на дължимата финансова подкрепа за България, на потреблението на внимание, ресурси и сигурност. Това е територията на портфейла, на рационалната калкулация и придобиване на различните материални и статусни ползи. Като контраст, Русия е полето на емоционалното, на историческата и освободителна връзка, която има своята актуалност. По това деление Русия остава онова поле на културна близост, съвместимост, топла, почти битово-културно взаимно познаване и комфорт. Студени европейци срещу топли братушки. Територията на разума срещу територията на сърцето, на студената калкулация срещу топлата емоционална, душевна връзка. Подобно разделение се опитва да остави настрана социалната и икономическа реалност на непрестанно нарастващо вплитане на българските граждани, бизнес и институции в Европа и да го принизи до обикновена калкулация.

Опитът за завръщане на цивилизационната амбивалентност на България е друга опора в напъните за проблематизиране на европейския избор на страната. Идеята за почти равна външнополитическа отдалеченост бе дълги години сред най-предлаганите тези и разбира се най-вече преди големия крах от средата на 90-те години, когато не просто хиперинфлацията, а чуденето накъде да поемем намериха своя крах. Страната не просто влезе в ЕС и НАТО, но цялото общество и икономика се обърнаха към Европа. Там сега е нашия просперитет, там се нашите деца, там хората продължават да търсят работа, там много мечтаят да осъществят личните си и професионални мечти. Там са обществата, с които ние сме вече същински обвързани. Усещането за необратимост на този избор обаче през последните години се поставя под съмнение чрез различни „факти“ и тези. Правят се все по-настойчиви опити страната да се въ

рне отново в състояние на де факто междинно положение, между изтока и запада. Предлагат се фантазми за икономически просперитет в неработещия евразийски съюз, активират се носталгии и върху тях се надграждат теории за бъдещето на света, в който страни като Русия ще бъдат ключов икономически фактор, измислят се виртуални ползи от някакво хипотетично състояние на псевдо-независимост, което да генерира ползи от всяка посока.

Твърдението за залеза на Запада също има интересно място в подобни усилия. Последното прераждане на това настояване произтича от глобалната криза през 2008 година, която дори много изследователи, най-вече азиатски, наричат „западна“, поради струпването на повечето нейни последствия именно в западния свят. Разбира се, тезата има много разновидности, но и вече очертан консенсус около намаляването на относителната тежест на западната икономика и политическо влияние без от това обаче да следва едва ли не срива на западните държави като ключови играчи в глобалната икономика и политика. Често обаче това относително свиване на влиянието се представя като необратим и мащабен процес, който предполага „разкачване“ от западния свят и пълно пренасочване на вниманието и ресурсите на изток. Разбира се, подобна реторика напълно игнорира реалните възможности на конкретната държава и стопанство да участва активно в изместването на геоикономическата тежест към Азия и просто пресилва и проектира иначе имащ своето значение процес. В българския контекст това се прави чрез модифициране на добре познатите ни фантазми за „безкрайния руски“ и / или азиатски пазар.

Това са само някои от елементите, които в различни съотношения биват сглобявани в наглед объркан колаж, който е предназначен за различни групи хора в различните общества. Местният микс варира според структурата и интензивността на рискове, страхове, нагласи, история. Например, в западна Европа се усилва евроскептицизма и анти-американизма, докато на изток можете да откриете комбинации от национализъм, културни паралели и носталгия по соца. Тези колажни импресии може и да не представляват някаква устойчива  цялост, но имат ясната задача да илюстрират образа на някакъв алтернативен свят, контра-свят на този, в който всъщност живеем. Това инженерно усилие има своя все по-видим център и инфраструктура и няма да изчезне в обозримо бъдеще. Затова понятия като „хибридна“ или „инфо война“ далеч не улавят в пълнота случващото се и то не се изчерпва с генерирането и моделирането на факти и информация. Иде реч за конструиране, популяризиране и максимално вкореняване на цялостен образ и обяснение на света, един нов контра-свят.


Свиване

ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ГЛАВА 2  

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?


ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА

Този, който се опита да опише политическата кариера на Владимир Путин, ще се сблъска с неразрешим проблем – руският президент никога не е имал политическа кариера.

Кариерата на Путин е телевизионна и всичките нейни етапи, като се започне от „ще ги препикаем в клозета“ (израз, който Путин използва по време на пресконференция в Астана, Казахстан, когато коментира бомбардировките на Грозний от руската авиация- бел. прев.) и „пазете Русия“, не са нищо повече от последователни телевизионни сюжети.

Владимир Путин е телевизионна звезда. Неговият президентски календар включва заетост от една „Пряка линия“ до друга „Пряка линия“ (на руски: „Прямая линия“ – телевизионно предаване. в което Путин отговаря на зададени от зрителите въпроси – бел. прев.).

Хипертрофиралата роля на телевизията в комуникацията между властта и обществото се оформи в Русия още по времето на президента Борис Елцин, но именно Владимир Путин успя да изгради телецентрична държава, в която всички обществени институти от църквата до армията се оказаха подменени със съответния телевизионен образ. Показателен в този смисъл е скандалът през пролетта на 2015 година, когато журналистите от РБК разкриха, че телевизионните сюжети за поредните работни срещи на Владимир Путин, показвани по федералните телевизионни канали, са снимани доста пред деня на излъчването им по телевизията, а къде по това време се е намирал реалният Путин, е просто неизвестно. Може да се предположи, че подобна практика е започнала дълго преди 2015 година, просто до това време никой не ѝ е обръщал внимание и никой не знае колко още такива предварително записани ролки с Путин се пазят във видеотеката на Кремъл и чакат своето време.

До началото на 2014 година руската пропаганда на мнозина изглеждаше чудовищна. Стигаше се до това, че някои телевизионни сюжети за опозицията се превръщаха в реални наказателни дела и арести. Но след началото на политическия сблъсък в Киев на края на 2013 година стана ясно, че руската пропаганда, с която обществото се сблъскваше до това време, е относително вегетарианска. Впрочем, и пропагандистите не криеха, че в „мирно време“ не работят с пълна сила. Например през 2011 година ръководителят на държавния канал Russia Today, работещ за западната аудитория, Маргарита Симонян обясняваше откровено смисъла за съществуване на нейната медия: „Когато няма война, тя изглежда не е нужна. Но има ли война, положението е критично. Не трябва обаче да се създава армия една седмица преди началото на войната“.

„Войната“ за Кремъл започна на киевския Майдан в края на есента на 2013 година. В съобщенията на официалните руски средства за масова информация сблъсъкът в украинската столица изглеждаше така, че на страната на евроинтеграцията (а ставаше дума само за това) застават наследниците на колаборационистите от Втората световна война и радикалните националисти, готови едва ли не на етнически чистки. Споменаването на украинската националистическа организация „Десен сектор“ в руските средства за масова информация в един момент надмина значително аналогичния показател за партията на Путин „Единна Русия“ – при условие че „Десен сектор“ получи на украинските избори по-малко от 2% гласове на избирателите.

"Десен сектор" - по-споменаван от партията на Путин (май 2014 г.)

След бягството на Виктор Янукович руските телевизионни канали започнаха да наричат новите ръководители на Украйна изключително „киевска хунта“, а военната операция срещу сепаратистите в източната част на страната – „наказателна“.

Струва си да отбележим, че в продължение на много години руската пропаганда отделяше изключително внимание на Великата отечествена война и Владимир Путин направи тази тема ключова в системата си на идеологически координати. Държавната агенция РИА „Новости“ създаде през 2005 година нова традиция за празнуване на 9 май – масово носене на георгиевски ленти с девиза „Аз помня, аз се гордея“. Най-човечният съветски празник стана главен национален празник на Путинова Русия – на пръв поглед съвсем добро дело. Но и то се оказа особено утилитарно, когато стана дума за конфликта с Украйна.

Риториката на военните години се оказа проектирана върху текущите политически новини. Украинската власт в риториката на кремълската пропаганда стана „бандеровска“ и „нацистка“, а Русия се оказа заета със същото, с което и през 1941-45 година – борба с фашистите. Георгиевската лента от символ на паметта се превърна в атрибут на днешното противопоставяне – ако носиш лентата, си привърженик на отделянето на Крим и Донбас от Украйна, враг си на „бандеровците“. Антифашистката риторика, използвана от официалните средства за масова информация, преведе политическата криза на езика на войната за унищожение.

Знаков епизод на тази война стана сюжетът на Първи канал за „разпънатото момче“ – в главната информационна програма на главния канал в страната показаха жена, която е видяла уж в Славянск, напуснат от бойците на сепаратистката армия, как украинските национални гвардейци са разпънали върху табло за обяви шестгодишно момче. Тази информация не получи никакви потвърждения. Нещо повече, изясни се, че героинята на сюжета даже никога не е била в Славянск. На Първи канал му се наложи да се оправдава заради този сюжет.

Със същия град е свързана и кампанията за злепоставяне на руския музикант Андрей Макаревич, който отиде в Славянск след влизането на украинските войски там и даде в съседното градче концерт за местните жители и бежанците. В интерпретацията на кремълските средства за масова информация аудиторията се превърна в „главорези“, а концерта – в „гнусна антируска постъпка“. Привържениците на властта заговориха за Макаревич като за враг на Русия и искаха той да бъде лишен от граждански права.

Войната в Украйна демонстрира и диверсификацията на руската пропаганда в зависимост от аудиторията и начина за предоставяне на информация.

Телевизията е абсолютен мейнстрийм и картината, която предава, трябва да бъде максимално обща и абстрактна, без излишни подробности. Потребителят на телевизионни новини е пасивен и затова не се стараят да го претоварват с излишни подробности. Така например за известния сред потребителите на интернет командир на сепаратистите в Славянск Игор Гиркин (псевдоним – Стрелков) федералните телевизионни канали даваха минимум информация. Няма Гиркин, който да е участвал в присъединяването на Крим, няма го и във филма „Крим. Пътят към родината“, в който Владимир Путин за първи път призна, че на територията на украинския полуостров е използвана руска армия. Затова пък Гиркин стана герой за таблоидите и информационните радиостанции, иначе казано - за медийните ресурси, чиято аудитория се стреми да получи информация от различни източници, а не само от официозните средства за масова информация. Тази аудитория няма да повярва в голословните истории за „разпънатото момче“ и изисква по-тънък подход. Затова кореспондентите на LifeNews Семьон Пегов и на „Комсомольскя правда“ Дмитрий Стешин и Александр Коц съобщаваха на своите зрители и читатели това, което премълчаваха руските телевизионни канали. Те напълно открито можеха да разкажат за „военторга“, доставящ оръжие на сепаратистите, и за конфликтите в ръководството на „народните републики“, а сцената от репортажа на LifeNews, когато командирът на сепаратистите с прозвище Гиви кара украинските пленници да ядат своите отличителни знаци, би била прекалено шокираща за програма „Время“.

Като че ли с предаванията на федералните канали, с таблоидите и с онлайн средствата за масова информация може да се конкурира само програмата „Вести недели“ („Седмични новини“ – бел. прев.) по канала „Россия-1“. Създадена по образец на американските вечерни шоу предавания, тя изигра ключова роля за разширяване на границите на допустимото в руския ефир. Водещият Дмитрий Кисельов, назначен в началото на украинския конфликт за ръководител на бившата РИА „Новости“, води своя лична война с Украйна и заявява за готовността на нашата страна да превърне САЩ в „радиоактивна пепел“. Владимир Соловьов, колега на Кисельов, водещ аналогично шоу по същия канал, също се опитва да държи равнището на „Вести недели“, но традиционно изостава от Кисельов, вече включен в санкционните списъци на Запада.

Това е обяснимо: Соловьов има къща в Италия и да бъде санкциониран явно не влиза в неговите планове, макар че прословутата „атмосфера на омразата“ процъфтява и в неговите ефирни предавания по „Россия-1“ и „Маяк“.

Впрочем, целият ефир на руските държавни средства за масова информация е една солидна атмосфера на омразата вече без всякакви кавички. Когато всичко това свърши, на Русия още дълго ще ѝ се наложи да идва на себе си, избавяйки се от етичните и поведенческите стандарти на пропагандата от 2014-15 година.

Владимир Путин награждава телевизионния водещ Владимир Соловьов в Кремъл с Ордена за заслуги (Орден Почёта).

(Следва продължение: ГЛАВА 3. КАК БЕШЕ ПРИСВОЕН КРИМ.)

май 15, 2015

Свиване

Corruptio, corruptionis  

Тази седмица започна с новината, че е нанесен нов, тежък и съкрушителен удар върху корупцията. Юмрукът, който се е стоварил върху мордата на този обществен недъг, се нарича „Национален съвет по антикорупционни политики“ и ще бъде оглавен от вицепремиера по координация на европейските политики и институционалните въпроси.

Щом се налага създаването на такава тежка и авторитетна организация като „Националния съвет по антикорупционни политики“, то значи е налице узнаването, че проблемът с корупцията е огромен, национален и може би дори трансграничен. Откъде знаем това? Корупцията е престъпление, в което всички страни са доволни и никой не се оплаква. Как сме разбрали колко случая на корупция е имало и на каква стойност? Да, има организации, които традиционно предоставят такава информация, но и тогава въпросът продължава да стои – откъде те знаят каква е корупцията? Как я мерят? Това са добри въпроси, но има един още по-добър: Защо, след като познават случаите на корупция толкова добре, че чак са ги премерили и описали, защо не са ги докладвали на съответните власти? Или е по-добре да ги кътаме в папчици, да пишем доклади и на базата на тези доклади държавата да основава „Национални съвети по антикорупционни политики“, за да може корупцията да премине от едни папчици в други, които после да се обединят в класьори, а когато тези класьори станат достатъчно много, държавата да основе „Национален съвет по архивирането на информацията по антикорупционните политики“. Иначе казано, държавата или си играйка на национални съвети и създава ненужни административни тумори, или има сведения за корупционни престъпления, но, кой знае защо, не реагира на тези сведения по адекватен начин. Може би не реагира, защото самоубийството е грях.

А може би реагира съвсем адекватно – като взима в свои ръце борбата срещу себе си и я оставя да потъне в безумни структури и идиотски дейности. Едва ли „Националният съвет по антикорупционни политики“ ще се занимава с инспектори, които се продават за безплатен обяд в инспектираните заведения, с подкупни сестри и санитарки в болниците или пък с добрите стари катаджии. „Националният съвет“ ще се занимава с подкупничеството по „високите етажи на властта“. Значи, със създаването на този „Национален съвет“, високите етажи признават, че са прогнили от корупция до такава степен, че се налагат извънредни национални мерки или поне някаква парлама на тази тема. Ако властта не беше корумпирана, защо да създава нарочен специализиран орган по този въпрос? За кеф на вицепремиерката ли? Но, от друга страна, щом признава, че е корумпирана, защо не си подаде оставката? Или ако не си я подаде, защо от нейното самопризнание не се самосезира някоя друга независима власт? Интересно догодина по това време какво ще отчете „Националният съвет по антикорупционни политики“ – какви антикорупционни политики ще е изковал, как ще ги е приложил и как от това прилагане ще се е променил корупционният фон. Много ми се ще онзи, който мери корупцията, да я премери и тогава, за да видим, аджеба, добре ли е сторило правителството като е създало тази карнавална структура или за пореден път е се е опитало да симулира адекватност.

Коя всъщност е истинската корупция? На латински corruptio означава съблазняване, подкуп, извратеност, превратност, суеверие и упадък. Corruptio е „осакатяване на тялото“ (ruptio corporis). Това, срещу което ще се бори Националният съвет, е номинална корупция, но истинската корупция е самият той. При номиналната корупция си плащаш и си свършваш работата. При другата просто осакатяваш тялото на обществото от обикновен идиотизъм. Обърнахте ли внимание какво точно ще работи „Националният съвет по антикорупционни политики“? Ще се събира два пъти месечно (поне) на закрити заседания, а обществото ще бъде информирано чрез брифинги. На тези сбирки съветът ще се занимава със следното: „изработване и актуализиране на проекти на стратегии, програми и планове в областта на превенцията и противодействието на корупцията“. Помълчете няколко минути и го прочетете пак! Дрън-дрън! Към Националния съвет ще има и Граждански съвет (помните ли Гражданския съвет на Реформаторския блок? Има идеи, които не умират), който ще осъществява граждански контрол върху дейността на Националния съвет, тоест върху изработването и актуализирането на проектите на стратегиите, програмите и плановете и т.н. Вероятно предстои в съвета да се учредят комисии, които да излъчат свои подкомисии, които да съгласуват изработването и актуализирането на проектите на стратегиите, да ги докладват на комисиите, които да координират политиките с органите на националния съвет. Изобщо, Картаген час по-скоро трябва да бъде разрушен!

Свиване

ПУТИН. ВОЙНА (по материали на Борис Немцов) – ПРЕДИСЛОВИЕ и ГЛАВА 1  

ПРЕДИСЛОВИЕ

Идеята за този доклад принадлежи на Борис Немцов. Веднъж той влезе в партийния щаб и съобщи гръмко: „Измислих какво ще правим. Трябва да се напише доклад „Путин. Война“, да се издаде в огромен тираж и да се раздава по улиците. Ще разкажем как Путин започна войната. Само така ще победим пропагандата“. Немцов гледаше победоносно хората около него, както правеше всеки път, когато му хрумваше добра идея. „Какво ще кажеш, Шорина? Харесва ли ти?“ – прегърна той Олга.

От началото на 1915 година Борис започна да събира материали за доклада. Работеше много с достъпни източници, намираше хора, които биха могли да споделят информация. Немцов вярваше, че именно опитът да се спре войната е истински патриотизъм. Войната с Украйна е подло и цинично престъпление, за което нашата родина се разплаща с кръвта на своите граждани, с икономическа криза и с международна изолация.

На никого в Русия тази война не е нужна, освен на Путин и на неговото обкръжение. Борис не успя да напише текста на доклада. На 27 февруари той беше убит на Големия Москворецки мост, съвсем близо до стените на Кремъл. Да завършат делото на Немцов се заеха неговите съратници, приятели и хора, които смятаха това начинание за важно. В основата на доклада легнаха материалите, които подготви Борис. Съдържание, ръкописни бележки, документи – всичко, което той остави, беше използвано при подготовката на текста.

Нашата задача е да разкажем истината за намесата на Кремъл в украинската политика, която намеса доведе до война между нашите народи. Доведе до война, която незабавно трябва да бъде прекратена.





ГЛАВА 1. ЗАЩО МУ Е НА ПУТИН ТАЗИ ВОЙНА?

От есента на 2011 година рейтингът на Владимир Путин започна видимо да пада. В навечерието на президентските избори през 2012 година се появи вероятността той да не победи на първия тур. Такъв сценарий създаваше риск за значително отслабване на позициите на Путин и за подкопаване на неговата легитимност. Да ръководи страната с привичния му авторитарен стил от позицията на „национален лидер“ щеше да стане много по-сложно.

Предизборната кампания изискваше максимална мобилизация на властовите ресурси, за да се осигури на Путин победа на първия тур. Но ключово условие за неговата победа стана недопускането на изборите на реални съперници, готови да се борят сериозно за президентския пост, както и тоталният административен контрол над всички значими средства за масова информация. Не можаха да бъдат избегнати на изборите през 2012 година и преките машинации: вкарване на фалшиви бюлетини, подмяна на бюлетини, преписване на протоколи, „въртележки“ (метод за платено гласуване, при който един избирател получава попълнена бюлетина, с която гласува, а изнася чиста бюлетина, която да се попълни за следващия участник във „въртележката“ – бел. прев.).

Като се върна след резултатите от изборите в президентското кресло, Путин взе редица популистки решения с надеждата да закрепи своя рейтинг. По-специално той подписа така наречените „майски укази“ от 2012 година, които мнозина експерти счетоха за разточителни и икономически необосновани.

Но дори подобен популизъм не промени тенденцията: рейтингът на държавния глава след изборите се устреми надолу. Освен това изпълнението на „майските укази“ забуксува и след една година Путин критикува публично правителството, че изразходва неефективно средствата за тяхното реализиране.

Към лятото на 2013 година стана очевидно, че традиционните технологии, осигуряващи популярността на Путин през последните години, не могат да вдигнат рейтинга му повече от 40-45%. Съдейки по всичко, Кремъл се е разтревожил сериозно от негативната тенденция и започна работа над принципно нови начини за заздравяване на електоралните позиции на Путин.

Сценарият „връщане на Крим в състава на Русия“ е бил несъмнено планиран и детайлно подготвен от руските власти предварително. Мащабът на тази подготовка днес е очевиден. Още преди нахлуването в Крим руските спецслужби са вербували генерали и офицери от украинската армия, ръководители и сътрудници на силовите ведомства, които в ключовия момент се отказаха от клетвата и преминаха на страната на РФ. Активно подкрепяха действията на Русия финансираните от Москва местни политици-сепаратисти и средства за масова информация.

Прояви лоялност и кримският бизнес, получил изгодни кредити от руските банки при непазарни условия. Освен това се предприемаха дълговременни усилия за отслабване на украинската икономика и нейната политическа система като цяло. Редовно се водеха „газови“ войни, въвеждаше се и се отменяше продуктово ембарго.

Осъществяваше се неприкрит натиск върху украинските власти, за да бъде принудена Украйна да участва във всевъзможни „интеграционни“ проекти на Кремъл, ограничаващи суверенитета на бившите съветски републики.

Революцията в Киев и бягството от страната на президента Виктор Янукович в началото на 2014 година отслаби за известно време украинската държава и създаде идеални условия за действия от страна на Кремъл по откъсването на Крим. С подкрепата на руски войски и спецслужби (което след година публично призна и самият Путин) на територията на полуострова беше организиран референдум, който се превърна във формално основание за включването му в състава на РФ.


Присъединяването на Крим към Русия, активно подкрепяно от държавната пропаганда, позволи на Путин да заздрави от раз своята легитимност. Рейтингът на неговата популярност достигна рекордна висота.

Но нещата не се ограничиха с Крим и скоро на територията на Донецка и Луганска област в Украйна започна истинска война. Срещу въоръжените сили на Украйна се противопоставяха сепаратисти, които искаха контролираните от тях територии да излязат от състава на страната и се присъединят към РФ след Крим. Както следва от материалите на този доклад, активна политическа, икономическа, кадрова, а също така пряка военна подкрепа на сепаратистите е оказвала руската власт. Причините, поради които Путин започна фактически военния конфликт на територията на съседната държава, позволяват да се предположат две възможни трактовки на неговите действия.

Първата трактовка се състои в това, че кримският успех е убедил президента на РФ в готовността на рускоезичните области в Украйна да станат част от руската държава. Ставаше дума фактически за „събиране на руските земи“ и тази задача привлече Путин със своя исторически мащаб въпреки възможните разходи. За да се обосноват претенциите на Русия към тези земи, бяха активирани местните сепаратисти, които бяха подкрепяни от дошлите в Донбас терористи и политически технолози от Москва и други руски градове. Впрочем, тези усилия дадоха само локален резултат: с изключение на някои райони в Донецка и Луганска област, останалите рускоезични райони в страната след известни вълнения потвърдиха своето намерение да останат в състава на Украйна. Създалата се ситуация мотивираше Путин да търси политическа изгода от кризата, въпреки очевидното военно превъзходство, и в много отношения беше добра за мирни преговори с новото руско правителство.

Втората трактовка се състои в това, че Путин още от началото е разбирал, че идеята за формиране в Донбас на държавно образувание с перспектива за присъединяването му към РФ има повече привърженици сред гражданите на Русия отколкото на Украйна.

Във връзка с това е предизвикал военния конфликт, за да създаде изгодна преговорна позиция в диалога със западните страни. Прекратяването на огъня в Донбас, което Кремъл е способен да гарантира, може да се превърне в основа за отмяната на икономическите и политическите санкции срещу Русия, които станаха неизбежни след присъединяването на Крим. Освен това при реализацията на този сценарий от дневен ред слиза въпросът за законността на включването на полуострова в състава на РФ и западните страни ще признаят Крим за руска територия ако не формално, то фактически.

Така или иначе, руско-украинският конфликт е далече от своята завършеност. След като получи явни политически дивиденти в своята страна, същевременно с това Путин запазва значителни рискове. Първо, руската власт е принудена да продължи подкрепата за сепаратистите в Донбас, въпреки растящите политически и икономически разходи. Отказът от подобна подкрепа може да бъде възприет като предателство от днешните привърженици на Путин (включително тези, които са получили боен опит в Източна Украйна) и може да предизвика вълна от рязко недоволство от президента вътре в Русия.

Второ, продължаването на конфронтацията със Запада, изолацията и санкциите са способни да нанесат значителна вреда на руската икономика. Това създава рискове от социални протести, които отново могат да подкопаят рейтинга на главата на РФ.

Накрая, отслабените позиции на Путин на световната арена и ескалацията на руско-украинския конфликт създават за днешния президент на Русия реална заплаха от наказателно преследване.

Промяната на глобалната политическа ситуация може напълно да завърши за Путин с официално обвинение във военни престъпления и с подсъдима скамейка в Международния наказателен съд.


(Следва продължение: ГЛАВА 2. ЛЪЖА И ПРОПАГАНДА.)

Свиване

she strives to offer answers to the economic dilemmas that have been facing the nation.  

Alexis Glick predicts a wild economic time in 2009

Glick, at the helm of Fox Business Network.

However you do the math, Alexis Glick is perched on the powerful side of any equation. She Vice President of Fox Business Network (FBN), the anchorwoman for two of the network popular morning business news shows, a wife, a mother of three boys, and a self professed fiend on the basketball court.

me, my entire career has been being in the Club or the Network, Glick says. it had suited me perfectly because, frankly, to be honest with you I am truly a man in a woman body. She chuckles and adds, just get me dressed up in the morning and put this beautiful makeup on and transform my hair. But,
babyliss icurl, I like to talk about sports six hours a day. It works out pretty well for me. works out quite nicely for the rest of us, too.

At 36, Glick is one of the youngest, most talked about business mavens in broadcasting. In addition to her on air and behind the scenes duties at FBN, she maintains a significant online presence via the popular blogsite, The Glick Report. The blog goes beyond rehashing the events on her morning shows and delivers passionate insights on business and finance issues on which, she says, there isn a shortage of conversation.

The recent economic crisis immediately comes to mind.

most exciting part about covering the economy is that most people talk about the Great Depression of the 1930s, but now it all about The Great Panic of 2008, she muses. I find that incredibly interesting. What so challenging about this market is that it is unbelievably dynamic. that Glick minds. In fact, she used to living on the edge, professionally at least.

any institution or job that I have had in my life has been like being on the foul line with three seconds left in the game, and do you want the ball? she notes. let be honest,
épilateur électrique babyliss, this work is full of pressure, it intense, it changing and [you ask yourself]: you want it? In an environment like this, when so much is changing on a minute by minute or hour by hour basis, it forces you to be incredibly on top of your ball game. You have to be incredibly bright about what it is going on read and well prepared for the tough questions. sees the morning news portal as an opportunity to be a conduit for viewers to ask the tough questions. More importantly, she says, she strives to offer answers to the economic dilemmas that have been facing the nation.

But Glick stands out for other reasons. Her passion is, quite simply, uncontainable and often infectious.

Using the fiery energy she is now revered for, she weaved herself into the FOX News fabric, first, by coming on board as the Director of Business News in the fall of 2006. CST). The engrossing morning show, known for its savvy up to the second business headlines, among a wide range of other topics, initially allowed viewers to embrace Glick style with a somewhat sassy delivery. CST.

That may be a lot to handle, but apparently Glick is savvy at dribbling many balls on the business court. Long before she came to FOX, she was Executive Director at Morgan Stanley and oversaw the New York Stock Exchange Floor Operations was the first woman, and youngest person, to manage an operation of such huge magnitude. There,
nouveau babyliss, she co anchored the third hour of NBC The Today Show.

She was also a basketball player for a small New York league and admits she a bona fide and jock. it her sportsmanship that fuels her success in the field of business and finance. lot of former [Wall Street] traders have some form of athletic background, and that is what makes them so competitive and aggressive and tenacious, Glick adds. have the same kind of sports ethic that makes them hungry and excited. there one question she can escape: How does a woman deal with the fact that she is one of the only females in a male oriented field?

never go into something with the idea that it this Boy Club or am I going to fit in; how am I going to make my voice heard? she says. sit in a room, you listen, you contribute, you dot your I and cross your T and don show up to any meeting without being prepared. of that,
babyliss x10, in these curious economic times, has to do with intelligently looking ahead and projecting how scenarios might play out in the future. On that note, Glick is particularly candid about what needs to happen in 2009 (see sidebar).

big issue [of 2009] will be how do we take ourselves out of a recession and what does the new president do to stimulate the economy, she says. a perception, whether we like it or not, that we in a recession. We will probably see, in the next couple of executive quarters, a negative quarterly Gross Domestic Product, so that by the time the new president gets in office,
sabot babyliss e769e, he will have to address how to make this economy healthy. And that will be, without a doubt, his number one item on his agenda.

For more info: Read an extended version of this article here. Log onto foxbusinessnetwork or The Glick Report. Read more articles like this here. 相关的主题文章:

Свиване

the Chicago Gary Kenosha region is the only region to be computed on a monthly basis.  

Midwest CPI trends lower

The national CPI reported the All Items index (not seasonally adjusted) increased by 1.2% from July 2009 and was flat from June 2010. The Midwest CPI (not seasonally adjusted) increased by 1.7% from July 2009 and increased by 0.2% from June 2010.

All Items less food and energy index (Core, a less volatile index) increased by 0.9% from July 2009 and was flat from June 2010. The Midwest Core index Core index increased by 1.0% since July 2009 and was flat from June 2009.

The Midwest All Items index and Core index are showing a little more inflation than the national level CPI. However, both are trending lower. 2009 was the first year inflation was below 0% (at 0.4%), since 1955 when it also reached 0.4%. Most of the CPI decline last year was due to the decline in the first half of the year.

The Chicago Gary Kenosha region of the Midwest CPI increased by 0.8% from July 2009 and increased by 0,
tondeuse babyliss.2% from June 2010. The Core index reported 0.1% from June 2010 and 0.2% since July 2009.

The BLS defines the counties of The Chicago Gary Kenosha region as DeKalb, DuPage, Grundy, Kane, Kankakee, Kendall, Lake, McHenry, and Will Counties in Illinois; Lake and Porter Counties in Indiana; and Kenosha County in Wisconsin. Of the six regions within the Midwest, the Chicago Gary Kenosha region is the only region to be computed on a monthly basis.

The Acting Regional Commissioner of the BLS, Charlene Pfeiffer noted the indexes for food (0.3 percent) and energy (2.2 percent) rose in July. Since July 2009, most components of the Chicago Gary Kenosha region have increased with the exception of housing, apparel and recreation falling by 0.1%, 5.0% and 1.9% respectively. The largest subset of housing to fall was Household Furnishings and Operations by 6.2%.

The largest component increases for the region include: energy 11.3%, medical care 4.8% and transportation 4.5%. Rent of primary residences increased by 1.2% since July 2009. As noted in the recent "Cook County Rent and Vacancy 2010 Q1 Report" released by DePaul University’s Institute for Housing Studies,
babyliss curl, rental pricing has decreased since 2007 and vacancy rates have increased.

Within energy,
babyliss beliss brushing 2735e, the components leading to the large increase are electricity 15.8%,
épilateur électrique babyliss, utility (piped) gas service 15.1% and all types of gasoline at 7.6%.

Since July 2007, the region Core index is trending down when measured on a 12 month rate of change. From July 2007 to July 2008 the index ranged from 2% to 3%. From July 2008 to July 2010 the annual rate of change has ranged from 2% to 0.3% (reached in June 2010). economy currently finding a soft spot, the recent discussion by economists has turned from inflation fears to deflation fears. If the economy maintains slow growth, the probability for high inflation is relatively low. However there can be special cases causing some components to increase such as the current rally in grain markets due to a surprising decrease in global supply. The Fed wants to avoid deflation as that could cause wages to eventually decrease, the cost of debt to increase, increased layoffs and would result in other lasting behavioral issues.

If you enjoyed this article,
babyliss 2735e, please click the "Subscribe" button above to receive future articles. 相关的主题文章:

Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Най-нови в Мегафон

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.