ноември 14, 2018

Свиване

Бул. Витоша се изкачи на 47-о място сред най-скъпите търговски улици  


Столичният бул. „Витоша“ се изкачи за поредна година в класацията на най-скъпите търговски улици в света, достигайки 47-о място сред общо 65 пазара в света. Това e най-високата позиция на софийската улица за последните пет години в традиционното проучване Main Streets across the World на консултантската компания Cushman & Wakefield, чийто стратегически партньор за България е Forton.

Най-популярната търговска дестинация в София се е издигнала с две места със среден месечен наем от 50 евро/кв. м през 2018 г. По този начин Витошка е разменила мястото си с Calea Victoriei в румънската столица Букурещ, която за същия период е паднала от 47-а на 49-а позиция с 47 евро/кв. м среден наем.

Според доклада на консултантската компания търговията в България и Румъния се разраства благодарение на силния икономически ръст. Това поставя централните улици в София и Букурещ в добри позиции, макар шопинг центровете и ритейл парковете да ги изместиха като места за търговия.

В София бул. „Витоша“ се радва на постоянен интерес за отваряне на нови магазини и заведения през последните години. Това е и в основата на ръста на наемите, който наблюдаваме, особено при локации с по-добра видимост и търсените от търговците по-големи квадратури“, коментира Иван Граматиков, мениджър „Търговски площи“ в Cushman &  Wakefield Forton.

Според него фактори като електронната търговия и бързо модернизиращия се начин на пазаруване не променят стремежа на потребителите към общуване и преживяване. Това, заедно с нарастващия поток от туристи в София, определя и трайното присъствие на централните улици в микса от локации за търговците, допълни Иван Граматиков.

В Европа най-скъпата улица за поредна година е New Bond Street в Лондон с месечен наем равняващ се на 1339 евро/кв. м. В световен план Лондон е на трета позиция след Upper 5th Avenue в Ню Йорк и Causeway Bay в Хонконг. Азиатският мегаполис измести Ню Йорк за първи път от 5 години и стана най-скъпата търговска дестинация с месечен наем равен на 2050 евро/кв. м. Като основна причина от Cushman & Wakefield посочват завръщането на китайските туристи и нарастващите продажби на луксозни стоки, бижута и часовници.

В Топ 10 на търговските улици попадат и Avenue des Champs Elysees в Париж с наем от 1166 евро/кв. м, както и Via Montenapoleone в Милано с 1466 евро/кв. м. Двете търговски улици заемат съответно четвърта и пета позиция в класацията на Cushman & Wakefield. Най-скъпата търговска зона в Азия е Ginza в Токио със среден наем от 936 евро/кв. м. На последните места са търговските улици в Африка и Латинска Америка със средни наеми от 15-25 евро/кв. м месечно.

В глобален план търсенето на добри локации продължава, поддържано от стремежа на търговците да са по-близо до клиентите си и да им предложат цялостно преживяване“, коментира авторът на проучването Дарън Йейтс, който оглавява проучванията на пазара на търговски площи за Европа, Африка и Близкия Изток в Cushman & Wakefield.

Макар и трендовете да не са едни и същи в глобален план, на различните пазари има и много сходни тенденции. Най-забележимите сред тях са възходът на онлайн търговията, използването на много канали за продажба, както и значителните инвестиции в дизайна на обектите. В търговията развитието на технологиите не само разбива традиционните модели, но и помага на бизнеса по-добре да разбере клиентите си и да подобри обслужването и цялостното преживяване във физическите обекти.

Проучването Main Streets Across the World се провежда от Cushman & Wakefield за 30-и път, като проследява движението на наемните цени на 446 търговски улици в 65 страни по света.


Свиване

Авторски договор – всичко, което трябва да знам  

Авторски договор – всичко, което трябва да знам

Моето хоби от малък е да снимам. Винаги носех апарата със себе си и чаках всеки един подходящ момент, който да уловя, за да създам уникални кадри. Мечтаех да стана фотограф. И така преди две години започнах да уча фотография. А отскоро се занимавам професионално с това. Направих си сайт, в който започнах да качвам […]

The post Авторски договор – всичко, което трябва да знам appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Не става дума за прокоба  

  Има старо като света правило:
  Един път е случайност.
  Втори път е тенденция.
  Трети път е закономерност.
  Четвърти път е закон.

чети по-нататък

Свиване

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 14  

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

62

Разпит на Стоян Пандура

[Продължение] [1]

– Кога ходихте у Цветка ханджията, откога се срещате с него и как устроихте тая работа?

– Бяхме излезли по други кражби. Оставих другарите си в балкана и отидох в хана на Цветка ханджията. Там ме видяха Цветко, Кольо [2] от Правец и Велчо касапина от Орхание. И те знаеха, и то от преди един месец, за намерението да извършим обир и щяха да ни станат ятаци. Те ми казаха: „Не отивайте по други обири, от Орхание ще тръгне хазната, нападнете нея!“ И ние, съобразявайки се с думите на Цветка ханджията, Велча и Коля, се отказахме да отиваме по други кражби, а нападнахме хазната.

– Кой организира твоите другари?

– Аз, Тодор и Лечо [3], ние тримата се сговорихме. В началото ние организирахме другарите, излязохме с намерение да вършим обири.

– Като излязохте от Тетевен, тук ли дойдохте или останахте цял месец в гората?

– Не, не останахме в гората. Ние излязохме от Тетевен с намерение да вършим кражби и отидохме право в хана. Понеже Цветко, Велчо и Кольо бяха подготвили тая работа [обира на хазната] и ако извършим друга кражба, ще се вдигне шум и ще се разкрие, ние се върнахме обратно в Тетевен. После Цветко ни изпрати чрез Коля от Правец известие: „Да дойдат, че хазната ще потегли.“ На основание на това ние отидохме и нападнахме хазната.

– На това ваше съвещание беше ли Васил бояджията [4]?

– На Васила аз ни дума не казах, пък и не го видях. Ако Велчо му е казал, не знам. Защо да му ядем правото. Тая работа извърших аз и затова ще понеса наказанието си. Защо да намесвам Васила?

– Ела тук да се подпишеш!

– Да се подпиша.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Стоян пандура

Разпит на Велча при очна ставка със Стояна

– Хей, Велчо, тая приказка не излезе тъй, както каза. Стоян разправя, че ти и Цветко сте били главните организатори.

– Не съм организатор. Организатор е Васил. Васил дойде при мен и ми каза: „Стоян те вика в Цветковия хан, иди, виж защо те вика!“ И ето, аз намерих Стояна да се храни в мазето на Цветковия хан. Той ми каза: „Ще отидем да нападнем хазната. Донеси ни хляб на еди-кое си място!“ И аз занесох хляб. Запитайте самия него. След като занесох хляба, участвах ли в работата, нападнах ли хазната?

– Колко гроша ти дадоха, за да занесеш хляб? Каква част ти отделиха от парите на хазната?

– Два пъти Васил ми даде по три гроша, за да купя хляб. Повече нито пара не ми даде, а ми каза: „Ще дадем и на теб дял от парите, които ще вземем от хазната.“ Поради това влязох и аз в тая работа. Полакомих се поради туй, че съм беден.

– Цветко ханджията знае ли за тая работа?

– Когато приказвах със Стояна, ето, да го кажа в очите му, Цветко не беше там. Не ми е известно дали той е знаел.

– Елате, подпишете се тук!

[Подписал]: Велчо Шунтов от Орхание

[Знак за отпечатък от пръст на]: Стоян пандура от Тетевен

Разпит на Васила при очна ставка със Стояна и Велча

– Василе, разпитахме Велча. Организирайки работата, ти си го изпратил в хана на Цветка, за да се срещне със Стояна. Кажи право как го изпрати и как Цветко узна за работата?

– Аз се връщах от хана на Цветка в града. Стоян ми каза: „Отиваш в града, изпрати тук Велча, имам да приказвам с него.“ И аз, като влязох в града, изпратих Велча. Не ми е известно дали Цветко знаеше или не.

– Стоян твърди: „Васила изобщо не съм виждал.“ Защо ти казваш, че изпратил чрез тебе известие? Както вече от няколко дни насам ни лъга, и това всичко е лъжа. Кажи самата истина! Няма друг изход, освен да казваш истината!

– Сутринта станах от хана на Цветка и тъкмо исках да се кача на коня, дойде Стоян и ми каза: „Къде отиваш?“ Отговорих: „Отивам в града.“ Запитах го и аз от своя страна: „Откъде идваш, имаш ли другари?“ Отговори: „От Мечкарите [5], имам и един-двама другари.“ Казах му: „Какво ходиш тъй?“ А той отвърна: „Ти изпрати Велча, та той ще ти съобщи.“ И аз дойдох в града. Дадох коня на Велча и го изпратих.

– Казвай истината, стана що стана!

– Наш организатор е, ако трябва да се каже истината, касиерът в Орхание - Марин. [6] Велчо е до мен, да каже и той! И двамата знаем.

– Касиерът как организира тая работа?

– Когато Велчо занесе на хайдутите хляб, те му казали: „Кажи на касиера, когато ще изпраща парите, нека съобщи! Кажи и на Васила, и той да му каже! После ще съжалява. А ти се върни и ни съобщи!“

– Какво каза на касиера и той какво ти отговори?

– Аз отидох при касиера и му казах: „Кога потегли хазната, кажи ми, и аз ще съобщя на хайдутите.“ На това касиерът Марин ми отговори: „Велчо ми е известил кога хазната потегли, ще съобщя.“

– После съобщи ли той? Къде ти съобщи и какво ти каза?

– В петък сутринта Марин дойде в кафенето. Седнахме около мангала. И Велчо беше там. През вратата на кафенето влезе Марин и с глава даде знак по посока към балкана. Велчо, както седеше, скочи и отиде да съобщи на хайдутите.

– Колко гроша от тия пари, т.е. от задигнатите пари, се дадоха на касиера?

– Попитайте Велча, аз не знам дали му дадоха или не.

– Значи, касиерът е знаел, и той е истинският организатор, така ли е?

– Да, така е. Касиерът казваше на нас и ние съобщавахме на хайдутите. А в деня, в който хазната тръгна, той дойде в бившия мой хан, вече продаден, и даде знак, че е потеглила [7]. Тогава Велчо отиде да съобщи на хайдутите. Това е истината.

– Ще се подпишеш ли, че каза истината?

– Да, ще се подпиша.

[Подписал]: Васил бояджията

Нови въпроси към Велча

– В същност, значи, Марин касиерът е устроил тая работа, той е казал на вас. Тогава вече вие сте съобщили на хайдутите. Така говори Васил, истина ли е?

– Ние с Васила седяхме в хана. Там дойде касиерът. Беше петъчен ден сутринта. Той даде знак на Васила. Показа с глава пътя, а Васил каза на мен: „Върви, съобщи на хайдутите!“ И аз отидох и им съобщих. Това е истината.

– Това ли е цялата истина, а касиерът съучастник ли ви беше?

– Това е истината. Дойде в хана, даде знак на Васила и аз съобщих на хайдутите.

[Подписал]: Велчо Шунтов

Разпит на Тодор Кръстев, един от нападателите на хазната

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си и с какво се занимаваш?

– Името ми е Тодор, а на баща ми – Кръстьо. Аз съм от Брезова махла, Тетевенските колиби. Занимавам се с овчарство.

– Ти заедно с хайдутите ли беше? Вие ли обрахте хазната? Колко души бяхте и как се казват другарите ти? Колко гроша ти дадоха като твой дял? Къде са парите? Кажи истината!

– Бях заедно с хайдутите при обира на хазната и аз съм от тях [8]. Ние обрахме хазната. Тук ме докара юзбашията Ахмед ага. Мен ми се паднаха като дял от парите 10240 гроша в сребърни меджидиета и 1000 гроша в ирмиличета [9]. Те бяха заровени в земята под едно дърво. Извади ги Ахмед ага и ето, той ги донесе. Другарите ми бяха 15 души. Един от тях съм аз, а другите: Стоян пандурът, Лечо ковачът, Генчо Михалев, Атанас, Въльо Станчев, преселник от Гложене, братът на Въля – Марин Станчев, Йото Генков, Павел Лалов, един-двама души от Крушидол, имената на които не си спомням, Марин Павлов и Димитър от Сърбия, който престоя една година тайно в къщата на хаджи Ивановия брат. Имаше и още двама души от Правец [10].

– Юзбашията Ахмед ага казва, че ти си знаял някои работи по тоя въпрос, че чорбаджиите събирали пари, за да ги пращат във Влашко, че от година насам тук имало един от Сърбия, чрез когото се изпращали парите; че дори и от тебе поискали парите, които си взел, за да ги изпратят на комитета. Кой ги поиска, кой дойде да ти каже, как стана, разправи истината!

– Мен ми съобщи оня от Сърбия сутринта по другаря ми Леча, когото заловихте, да пратя парите, че щял да ги изпраща на комитета. Аз не дадох парите.

– Коя сутрин ти съобщи той чрез Леча?

– Съобщи ми миналия петък през нощта, да му занеса парите в неделя вечерта.

– Лечо къде те намери в петък през нощта, за да ти каже?

– Нея вечер бях при овците. Лечо идва у дома и казва на децата: „Неделя вечерта да занесе парите на Димитра от Сърбия!“

– На кое от децата ти той каза това?

– На момичето ми Кола [?].

– Човекът, когото ти нарече „Димитър от Сърбия“, къдешен е и где живее?

– Ляга и става в хана на хаджи Ивана в Тетевен и в къщата на Дочо Мръвков.

– Отдавна ли тоя човек се върти в тоя край?

– От миналата коледа насам.

– Тоя човек като е от Сърбия, какво търси тук?

– Тоя човек е комита. От една година насам ходи по тая работа.

– Кои места обикаля по тая работа?

– Не само в Тетевен, той ходи и в околните села, в Орхание, в хана на ханджията Цветка в Правец и в Етрополе. Само че у кого отсяда и къде живее – не знам. Той обикаля тук всички околни села.

– От твоето показание, че тоя човек е комита, се подразбира, че той не върши сам тая работа. С кого има връзки?

– Тукашните хаджи Станьо, Марко Йончев, Марин Братанов, Пею Мръвков, брат му Дочо, Петко Милев. Знаят го всички първенци. Тоя Димитър от Сърбия е, който уби в Орхание попа [11].

– Откъде ти знаеш, че Димитър от Сърбия е убил попа?

– Когато отивахме да нападнем хазната, той ми разправи по пътя, че убил попа. Народът му заповядал.

– Чу ли и някой друг тия думи на Димитра от Сърбия?

– Знае другарят ми Стоян пандурът. Знаят отишлите с него да убият попа.

– С кого е отишъл да убие попа?

– С Леча, който беше заедно с мене при обира на хазната, и с другия ми другар – Генчо Михайлов. По този въпрос са ми говорили и другарите. Тогава повикаха и мен, но аз не отидох.

– Къде те намериха и кой те повика?

– Повика ме Цаньо [105], син на Генчо Михайлов.

– Къде те намери, за да ти каже?

– Намери ме в къщи и ми каза.

– Какво ти каза?

– Каза ми следното: „Хайде, ела, събират се в къщата на тетевенеца Станча [13].Попът ще отива в селото Извор, ще го убият от името на народа. Поне да го убием сега, че у него има пари, да вземем парите!“

– Тоя човек като ти каза така, какво му отговори?

– Рекох: „Такава работа не мога да сторя! Идете, аз не се меся.“

– Събралите се в Станчовата къща кои са били?

– Тетевенецът Лечо един, втори – Генчо, трети – Дако [14], четвърти – Въльо Станчев, Петър Вълев от Крушов дол и другарят ми Стоян пандурът. На мене Цаньо ми каза, че тия се били събрали.

– По каква причина искаха да убият попа?

– Попът чул, че тоя Димитър от Сърбия дошъл тук да събира комити и казал на чорбаджията [15]: „Откажете се от тая работа, иначе аз мога да съобщя на властта.“ За да не му дадат възможност за това, накараха Димитра да го убие.

– Откъде знаеш, че чорбаджията Петко Милев и хаджи Ивановите синове Станчо и Станьо са събирали пари и са купували дрехи и оръжие за комитета? Да нямаш и друг другар?

– Каза ми Димитър, от него разбрах.

– Знаеш ли друго нещо по въпроса за комитета? Влизат ли в него други чорбаджии? Как стои работата? Как събират парите?

– Хаджи Станьо, Марко Йончев и Дочо Мръвков, тия са с Димитра. Падне ли от някъде плячка, те ограбват парите и ги прибират за комитета.

– Откъде вдигаха плячка и събираха пари?

– Това сега не знам. Аз се много изморих. Моля, освободете ме!

– Кажи право, от Орхание кой е намесен по въпроса за хазната? По- сле,разкажи за комитета!

– В тая работа по-право влиза касиерът в Орхание [16]. Той и Димитър са организаторите. Друг от Орхание не знам. Касиерът е намесен.

– Признанието, което направи до тук, истина ли е и тъй ли е?

– Тъй е.

– Знаеш ли да пишеш?

– Да пиша не знам, а нямам и печат. Вие ме подпишете и аз ще ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Тодор Кръстев

(Следва)

**********

Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче:

BGtop

БЕЛЕЖКИ

1. Оттук започва втората тетрадка с преписи от следствените протоколи на Орханийския окол. съд, който заседава вече в Тетевен, и то под председателството на Мазхар паша. Тетрадката е дефектна. Тя започва от страница 27 с продължение разпита на Стоян Костов Пандура от Тетевен и завършва на 74 страница по средата на разпита на Димитър Общи. След разпита на орханийци, главно на Божил и Велчо, и на Вълко Цолов от Правец, властта разполагала вече с достатъчно сведения ,за да сложи ръка и на останалите участници в смелото нападение, да залови и самия организатор на сбира на хазната, Димитър Общи. Следствените протоколи в тая втора тетрадка съдържат главно разпита на тетевенци. Тъкмо от показанията на тетевенци се разкрива политическият характер на извършеното „престъпление“ и се идва до разкриването на комитетите. За съжаление не може да се узнае колко души и кои са разпитаните преди Стоян Пандура, чиито показания са записани на липсващите 13 листа от протоколната тетрадка. Твърде вероятно е разпитите да се въртят все около Стоян Пандура и очни ставки с Божила, Велча и другите арестувани орханийци. В полза на това предположение говори обстоятелството, че в запазените следствени протоколи не липсва разпита на почти нито един от тетевенските дейци.

2. „Кольо“ е Никола Цвятков от Правец.

3. Тодор и Лечо са Тодор Кръстев Бръмбара и Лечо Николов Ковача.

4. Васил Бояджията е Васил Петров.

5. След думата „Мечкарите“ в турския текст идва дума „вер меди“ = „не даде“, която няма никаква връзка нито с предшестващото, нито със следващото изречение.

6. Марин е Марин Николов, касиер на окол. управление, а същевременно член на местния революционен комитет (П. Ценов, пос. съч., стр. 39).

7. Става въпрос за хана на Гавриил Брънчев, в който е имало кафене. В това кафене именно Марин съобщил на Велча, че хазната е потеглила.

8. С думите „и аз съм от тях“ е преведен турският израз „бян да кутта-и тарик им“ – „и аз съм хайдутин“. Конструкцията „кутта-и тарик“ е арабска и буквално преведена значи – пресичащи пътищата, т е. хайдути, които завардват шосетата и обират пътниците. Употребата на тези литературен арабски израз ни дава основание да заключим, че разследваният Тодор Кръстев е отговарял на български език и протоколистът, или по-право преводчик, е превеждал отговорите му на турски.

9. „Ирмилик“ е монета на стойност 20 пари. В турския текст думата погрешно е написана във формата „ярмилик“.

10. Тодор Бръмбара пръв издава пред съда имената на почти всички участници в сбира, включително и това на Димитър Общи. Нещо повече, от следващия въпрос на председателя на съда се вижда, че той пръв е издал на полицейската власт дейността на комитетите и ролята на Общи.

11. Започнал веднъж да издава, Тодор Кръстев отива докрай, като съобщава имената на почти всички по-видни комитетски дейци в Тетевен, а разкрива също така и тайната по убийството на дякон Паисий в Орхание. Затова прав е д-р П. Стоянов да твърди, че „обирът се издаде от жената и от Тодор Бръмбара и скоро всички арестуваха от комитета в Орхание и Тетевен“ („Градът Ловеч“, стр. 29).

12. Цаньо е погрешно написано името на Цако Генчев.

13. Става въпрос вероятно за къщата на Станчо х.Иванов.

14. Дако или по-точно Тако (Анастас) Гложенеца; у Заимов – Атанас Гложански (пос. съч., стр. 56, 271).

15. Не е ясно – на кой чорбаджия дякон Паисий е казал следващите думи. Поради това по-правилно би било да се преведе с – „на чорбаджиите“, при все че в турския текст думата стои в единствено число.

16. „Касиерът в Орхание“ е Марин Николов.

ноември 13, 2018

Свиване

Малък разказ за телевизията на Софийския университет, предизвикан от един клип  

Действие първо

Акт 1. Университетската телевизия има удостоверение за регистрация от СЕМ.

Акт 2. Тя получава финансиране  по проект Наследство .бг.

Акт 3. Преди да се подаде поръчката за техника и оборудване директорката Светлана Божилова е освободена. Със заповед на ректора Анастас Герджиков   за директор е назначен Башар Рахал.  Важни за разказа са няколко факта:

  •   “Очарователният и готов да сбъдва мечти Башар Рахал има опит като актьор и водещ на Лотария България“- “игра на светлини и истински съспенс, които ще ви накарат да затаите дъх – от първата до последната минута”. Няма данни да има опит в обществени медии. Има медийни публикации, че участва в търговско дружество с продуцент на Биг Брадър – ако е така, не е ясно дали участието на Рахал в това дружество   е прекратено.
  • Башар Рахал е персонално назначение на ректора без конкурс и без концепция на кандидата какво ще прави като директор за реализиране на обществения характер на академичната телевизия.

Действие второ

На 27 юни 2018 г. се провежда събрание на Академичния съвет . Две точки в дневния ред са свързани с  Алма матер ТВ.

Акт 1. Променен е правилникът на Алма матер ТВ. От протокола не са видими промените, текстът на правилника на обществената телевизия на СУ  и преди, и сега не е достъпен.

Акт 2.  Попълнени са квотите на Академичния съвет в УС (проф. Илчев) и в Програмния съвет (проф. Чавдарова и доц. Данаил Данов).

Акт 3. Ректорът иска от АС да бъде упълномощен да сключи договор с инвеститор, неразкрит по име:

за упълномощаване на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ за сключване на договор с предмет – предоставяне на трето лице на програмно време в телевизионната програма на Телевизия „Алма Матер“ – обслужващо звено на СУ „Св. Климент Охридски“, с цел за създаване и осигуряване на независими и съвместни предавания и продукции.”

В писмо до Академичния съвет бившият зам. ректор доц. Милена Стефанова изразява опасения за превръщането на обществената телевизия в  комерсиална. Тя призовава ректора да представи конкретен договор пред Академичния съвет, а не да иска АС да го упълномощи да сключи  бланкетен договор. Академичният съвет обаче упълномощава ректора – или поне това се разбира от протокола.

Действие трето

Акт 1. На сайта на Софийския университет и в специална страница във ФБ се появява съобщение за кастинг под заглавие „Годината, в която стана известен“.  То се съпровожда от клип.

B_Rahal-645x395

Акт 2. Група хора от университета са истински възмутени от възможността този т.нар. промоционален клип да се свързва със Софийския университет. Катедра Радио и телевизия от ФЖМК  информира ректора за професионалното си мнение.  Реакцията: Софийският университет няма намерение да сваля клипа от страницата си, заявява СУ за bTV на 8 ноември,  вече имало много желаещи за участие в кастинга.

Акт 3. Преподавателското тяло във ФЖМК  не формира обща позиция.  

Позиции има – две:

Катедра Радио и телевизия публикува отворено писмо по казуса, подкрепено впоследствие и от преподаватели от други факултети:

Смущаващ е не само клипът, но и пълната липса на прозрачност за това кой носи отговорност за него.

Деканският съвет приема позиция “Нямаме нищо общо, телевизията е самостоятелен субект”. Паралелно върви обяснение, че това би било намеса в свободата на изразяване.

Във връзка с дискусиите около рекламния клип на ТВ Алма Матер в интернет, бихме искали да напомним, че ТВ Алма Матер е напълно самостоятелно звено в административната структура на СУ “Св. Климент Охридски”.

 

Акт 4. Директорът Рахал обяснява на неразбралите, че това е стратегия и тя постига целта си. Инвестирахме около 50 лева в този клип, а в момента той се върти по всички медии, има над 20 000 гледания. Лоша реклама няма, ако човек може да си я защити, казва директорът на телевизията на Софийския университет Башар Рахал. Клипът постигна целта си, стана скандал.

Акт 5. Медиите достигат до сценариста, избран да отговаря за стилистиката на посланията на обществената академична телевизия – Теньо Гогов. Аз не съм влагал такъв подтекст в текста на клипчето. Ако някой иска да го прочете така, нищо не мога да му кажа. – това е мнението на   Теньо Гогов, известен като сценарист на Слави Трифонов, след това на Росен Петров, след това  като  чалга фигура.

Действие четвърто

Акт 1. Клипът Стани известен изчезва от сайта на Университета и от страницата на кампанията. Разбира се, в цифровото време той вече е в предавания по сайтовете и къде ли не. Изчезва и заявлението на Рахал в мрежите – “Мислех, че е сарказъм, а пък се оказа сексизъм.” Не става ясно и поддържа ли Рахал “Няма лоша реклама, ако човек може  да я защити”.

Сексизъм_или_сарказъм_Реклама_на_студентската_телевизия_предизвика_бурни_реакции_-_bTV_Новините_-_2018-11-1

Акт 2. Управителният и програмният съвет огласяват извинение.

През последните дни клип за студентски кастинг, качен във Фейсбук от Телевизия „Алма матер“, стана обект на основателна критика от страна на обществеността и медиите. Стилистиката и посланието на клипа не са в съответствие с академичния тон, който се очаква от всяко звено на най-стария и най-авторитетен университет в страната. Днес случаят беше обсъден на съвместно заседание на Управителния и Програмния съвет на телевизията. В проведения сериозен разговор директорът на телевизията Башар Рахал изрази съжаление за недобрата преценка докъде пародиен тон е приемлив и къде преминава в лош вкус и сексизъм.

Акт 3. Извинява се и телевизията:

Здравейте, искаме да се извиним на всички, които се чувстват засегнати от нашия клип. Съжаляваме, че не съобразихме, че клипът не отговаря на определени академични и човешки норми, и в този смисъл реакцията е разбираема. Това е и причината да свалим клипа.

Епилог

Но работата вече не е в клипа. Клипът е начало на сюжет.

Работата е  в това има ли гаранции за обществения характер и качествената журналистика в Алма матер ТВ.

Затова: като начало – публичност на правилника, публичност на съставите на съветите, публичност на начина, по който са избрани – защото и това се оказва важно. Очаквал се външен продуцент, готов да инвестира: добра новина, но при известни условия:   да има достатъчно гаранции за обществения характер на Алма матер ТВ и бъдещето на качествената журналистика в нея.

Свиване

Време за риболов по ул. "Ле Ге" или как се подпира бившата цитадела на ЦК на БКП?!  

Тежко морално противоречие - между Двореца на Константин Велики и градинката с кръглата кула от крепостта на антична Сердика.

Брендо иска да строи нова висока сграда до хотел „Рила”
- 10.11.2018











































УПИ III-37, кв. 398, местност "Зона А-Юг", Столична община - Район "Средец".
Възложител: Рила - Център ЕООД
Архитектурно студио 'PLANNING'
Ръководител на колектив - арх. Илиан Илиев
фаза О.П.    М  1:1000       дата: 2018 г.

Предложението за РУП  е за изменение на одобрения Подробен устройствен план на Зона А-юг, м. Център, Район "Средец" (ДВ, бр. 78/09.10.2015).



































Каквито и резерви да има към Георги Стоилов като архитект,
от кадастралната основа на ПУП се вижда добре, 
че при проектирането на хотел "Рила", 
той е изтеглил високата част на хотела на запад - 
към по-широката улица "Цар Калоян", 
за да има малко повече въздух и светлина в тясната "Леге".
По този начин се благоприятства и по-широката й визуална връзка 
с градината пред хотела.

Спаси София алармира:
"Пак ще се лее бетон върху останките на Сердика"
https://www.facebook.com/spasisofia/photos/a.1546639878954021/2221857634765572/?type=3&theater -
Но визуализацията, която прилага не е точна спрямо новия план.

Трябва да се отбележи, че още при разработването на ПУП 
за местност Център - Зона А-юг през 2015 г., проектанстският колектив, 
ръководен от арх. Тихолова, е заложил в свободната част на хотелския 
парцел да се извиси призматично тяло на 11 етажа, което се вижда 
в плана за регулация и застрояване.
То отговаря на визуализацията на "Спаси София".


































Новото инвестиционно намерение за разрастване на печално известния 
някога като хотел и ресторант на ЦК на БКП,
впоследствие притежание на Васил Божков,
а наскоро закупен от Евелин Банев Брендо,
така както е съгласувано от Главния архитект Здравко Здравков, 
представя по-благоприятно стъпаловидно нарастване във височина на новото тяло.
То е по-приемливо, отколкото еднакво висок призматичен обем.
Така визуалното затваряне и засенчването на ул. "Ле Ге" 
ще е значително по-малко
- не само във физически, но и в естетически аспект.

Същевременно, няма как да се избегне тревогата от 
намесата на новото строителство в разнородния,
но все още доста автентичен пейзаж 
на старата централна улица, именувана на
един от спасителите на София от опожаряване - 
френския дипломат Леандър Льо Ге.


С този проект общината вероятно вижда възможност да осъществи 
своя отдавнашен замисъл
за разкриване и социализиране на археологическите останки от 
южната крепостна стена и една от кръглите кули на антична Сердика 
в градината пред хотела. 

Проблемно е, че бъдещата сграда тангира с очертанието на крепостната стена
и една от кръглите кули на антична Седика в източна посока,
както и на северозапад със зоната, където са намерени останки от
предполагаемия дворец на Константин Велики.
Новите строителни работи могат да ги засегнат.

Във всички случаи този обект попада в очертанията на 
Археологическия и исторически резерват
 "Антична Сердика - Средновековен Средец", 
който е с висока степен на защита от Закона за културното наследство
и ще изисква многократно по-бавна и по-деликатна намеса.

Л.С.
Свиване

Марин Льо Пен на посещение в София  

Първо държа да подчертая, че това не е събитие, достойно за дебат. Позволявам си все пак да го коментирам, защото лъхащото от него лицемерие е направо... трогателно! На 16 ноември 2018 г. Марин Льо Пен отива да търси подкрепа в най-бедната страна в ЕС, като в същото време основен довод за противопоставянето й на евросъюза и на евростатуквото въобще са именно тези страни, които получават повече,
Свиване

Десети ноември и загубените десетина години  

  Не ми се искаше днес да водя схоластични спорове за значението на 10 ноември 1989 г.
  От една страна, то си е очевидно, че този ден постави началото на радикални промени - и в живота на страната, и в моя живот.
  От друга страна, не мога да забравя онези фантастични и понякога рисковани мои въвличания в бурното начало на Прехода и завинаги ще кътам свидните си спомени за тях.

чети по-нататък

Свиване

Кога мога да сключа еднодневен трудов договор?  

ИЗТОЧНИК: ПРАВАТА МИ.БГ

АВТОР: Магдалена Митева - студентка по право в СУ “Св. Климент Охридски”.

Искам да се наслаждавам на живота и да си позволявам разни удоволствия, а нямам нито пари, нито работа. Искам да припечеля нещичко като поработя на полето – да бера малини, царевица, грозде. На всичко съм навит, стига да ми донесе някакъв доход. Обаче не ми се ще да ставам част от сивия сектор и се замислих дали няма някакъв трудов договор, който да мога да сключа за такъв тип земеделска работа? Изненадан установих, че всъщност има и е познат като еднодневен трудов договор, но той поражда у мен множество въпроси.

Какво пък е това еднодневен трудов договор?

Такъв трудов договор мога да сключа за краткотрайна сезонна селскостопанска работа с регистриран земеделски стопанин за работа за един ден. Работата, която ще върша, не изисква от мен да имам някаква специална квалификация (напр. да имам диплома за завършено висше образование). Тя е свързана само с обработка на насаждения и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула. Тоест не мога да сключвам такъв договор за работа, свързана например с животновъдството, хотелиерството, ресторантьорството и др.

Важно е да знам, че става дума за работа, която мога да извършвам ръчно, с двете си ръце, без да трябва да използвам каквито и да е било машини (трактори, комбайн).

Този договор сключвам и подписвам с работодателя преди да постъпя на работа в два екземпляра – един за мен и един за него.

Важно! Всеки ден, в който съм нает на такава работа, трябва дасключвам нов трудов договор. Такива договори мога да сключвам общо за не повече от 90 дни в една календарна година.

Какво трябва да съдържа договорът?

За разлика от обикновения трудов договор, трудовият договор за един ден има доста по-опростено съдържание. Той включва само:

  • данни за страните (моите и на работодателя) – имена, ЕГН, адрес и др.;
  • мястото, където ще работя – Казанлък, Добрич;
  • наименование на длъжността (напр. берач);
  • размер на трудовото възнаграждение;
  • дата на изпълнение на работата;
  • продължителност, начало и край на работния ден. Трябва да знам, че продължителността на работното време е равна на един пълен работен ден.

За този тип договори са утвърдени образци. За да имам валидно сключен еднодневен трудов договор, то той трябва задължително да отговаря на тях по форма и по съдържание. Работодателят ми може да получи тези образци както от дирекциите “Инспекция по труда” (ИТ), така и по електронен път чрез този портал.

Образците се заверяват от дирекциите “Инспекция по труда” по местонахождение на земеделския имот. Длъжностното лице, което извършва заверката, поставя на всеки от двата екземпляра на трудовия договор идентичен уникален идентификационен номер и печат на съответната дирекция. След това подписва образците и вписва на данните от заверката в Регистър на заверените образци на еднодневни трудови договори.

Какво не е длъжен да прави работодателят?

Тъй като това е един по-особен трудов договор, работодателят не е длъжен:

  1. Да изпраща уведомления в Националната агенция за приходите (НАП), за да регистрира или прекрати трудовия договор.
  2. Да разработва и да ми връчи длъжностна характеристика.
  3. Да издава отделен документ (заповед) във връзка с прекратяването на този трудов договор.

Важно! Времето, през което работя по такъв договор, не ми се признава за трудов стаж и работодателят не е длъжен да извършва вписване в трудовата книжка.

Работодателят не ми дължи допълнителни трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит или пък обезщетение за това, че не съм си използвал платения годишен отпуск, както и други обезщетения във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение.

А как стоят нещата със заплащането?

В края на работния ден работодателят изплаща каквото сме се уговорили лично на мен срещу разписка, която е включена към сключения от нас еднодневен трудов договор. Върху екземпляра, съхраняван от работодателя, полагам саморъчен подпис.

Парите, които получавам от подобна работа, не се считат като доход, в случай че получавам или кандидатсвам за социални помощи или целева помощ за отопление.

Какви права имам?

Като за начало, времето, в което работя по еднодневен трудов договор, ми се признава за осигурителен стаж.

Освен това подлежа на осигуряване за инвалидност поради:

  • общо заболяване, старост и смърт във фонд „Пенсии“;
  • трудова злополука и професионална болест във фонд „Трудова злополука и професионална болест“.

В случай че съм временно неработоспособен поради трудова злополука и професионална болест, паричните обезщетения ми се изплащат за срока на неработоспособността, но за не повече от 90 календарни дни.

Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване работодателят внася авансово върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход (510 лв.).

Важно! Въпреки че на практика сключвам трудов договор, регистрацията ми в Бюрото по труда като безработен не се прекратява. Освен това не губя и правото си да получавам обезщетение за безработица.

**********

Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче:

BGtop

ноември 12, 2018

Свиване

Чужда държава нарушава правата ми! СОЛВИТ (SOLVIT) може да ми помогне  

Чужда държава нарушава правата ми! СОЛВИТ (SOLVIT) може да ми помогне

Завърших своето висше образование в България и реших да продължа образованието си в Германия с магистратура. С огромно разочарование обаче установих, че германският държавен университет, в който кандидатствам, отказва да признае висшето ми образование в България. Мой приятел, имал същите трудности като мен, ме посъветва да се обърна за помощ към българския СОЛВИТ (SOLVIT) център. […]

The post Чужда държава нарушава правата ми! СОЛВИТ (SOLVIT) може да ми помогне appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Седмичен бюлетин за правни новини  


В четвъртък главният прокурор Сотир Цацаров поиска от парламента шест депутатски имунитета наведнъж. Само по себе си това е рекорд, а фактът, че става въпрос за четири съвсем различни дела, даде основание за коментари, че очевидната цел на активизирането на Цацаров е да впечатли Брюксел преди обявяването на мониторинговия доклад на ЕК за правосъдието и вътрешния ред, което се очаква на 13 ноември.

Това обаче не изчерпва активността на прокуратурата за изминалата седмица. В петък...
Свиване

Столична община сключи най-голямата по обем лизингова сделка за доставка на автобуси в страната  


Най-голямата по обем лизингова сделка за доставка на автобуси в страната беше сключена между Столична община и Сожелиз България ЕООД. Търгът е спечелен от дъщерното дружество на Сосиете Женерал Експресбанк, в партньорство с MVB Truck&Bus Bulgaria (официален представител на MAN Truck & Bus AG) и е с 8-годишен период на финансиране. Сумата на лизинговия договор възлиза на над 40 млн. лева. Водещо обстоятелство за Сожелиз при отпускането на лизинг за толкова дълъг период е ключовата роля на Столичен Автотранспорт при осигуряване на цялостната транспортна схема в София, стабилното финансово състояние на принципала – Столична Община, както и вида на финансираните активи.

Считаме, че с настоящия лизингов договор стартираме едно дългосрочно партнъорство със Столична община, което ще е от полза за всички страни и ще предостави на жителите на София модерни транспортни средства с изключително ниски нива на вредни емисии. Ще сме много щастливи да работим заедно и занапред по такива важни за града проекти.“ – сподели Борислав Петков, управител на Сожелиз България.

Основен аргумент в подкрепа на сделката са дългогодишните партньорски отношения между Сожелиз България ЕООД и MVB Truck & Bus Bulgaria. Важна част от договора са

гаранционното и сервизно обслужване на автобусите. MVB Truck&Bus Bulgaria има вече спечелен търг за автобуси за Столичен Автотранспорт и обслужват доставените по предходната обществена поръчка 126 бр. съчленени газови автобуса.

Новите съчленени 18-метрови автобуса с двигатели на природен газ, модел MAN Lion’s City G пристигат в София в началото на 2019 година. Те са част от програмата за развитие на транспорта и подобряване на качеството на атмосферния въздух на Столична община.

MAN Lion‘s City G са добре познати на жителите и гостите на Столицата с характерния за автобусите бял цвят със зелени листа. Очакваните автобусите са нископодови, със задно разположени двигатели, работещи на сгъстен природен газ (CNG). Двигателите отговарят на еконормите Евро-6, предавателната кутия е автоматична с вграден ретардер за забавяне на движението, с климатизация в пътническия салон и кабината на водача, с механична рампа за качване на колички за трудноподвижни лица и майки с детски колички, със система за накланяне на автобуса на спирки и със звуков и светлинен сигнал при затваряне на вратите. Бутилките за газ ще са от композитни материали, съобразени с последните европейски изисквания.

Обновяването на автобусния парк с нови превозни средства е гаранция за намаляване на шумовите и праховите замърсявания. Счита се, че за големите градове, качеството на въздуха е по-важно от глобалното затопляне т.е. първият приоритет са мерките за намаляването на такива емисии, като NOx, NO2 и фини прахови частици, като София е част от мрежата на световните столици, които работят за намаляване на вредните емисии. С изпълнението на Плана за действие за устойчиво енергийно развитие на Столична община, се цели намаляване на емисиите на СО2 с до 20% до 2020 година.
Свиване

Отнемането на Свободата  

  Водят се все още отделни битки в страната ни. Дава се тук или там някой и друг отпор. Има епизодични искри на недоволство. Не е хептен да няма и не е като да е без хич.
  Това е важно, па макар несъгласията и съпротивите да са със затихващи функции.
  Така се създава усещането, че обществото е живо или поне, че не е предало окончателно Богу дух.
  Всъщност, обаче, зад фасадата на това социално живуркане, топуркане, залъгване и заглъхване протича нещо, което може един ден да се окаже страшно – като реалност и жестоко – като последици.

чети по-нататък

Свиване

История на японското кино - Част III - 2  

АВТОР: АКИРА ИВАСАКИ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

III. ФОРМИРАНЕ НА КИНОТО

2. Новаторската дейност на Норимаса Каерияма

Норимаса Каерияма не принадлежал към групата на новия театър – шингеки. Той се родил в Токио през 1893 г. и учил в Токийското висше промишлено училище. Още докато учел, киното привлякло вниманието му и Каерияма следял ревностно френските списания за киноизкуство. Увлякъл се от теоретичните изследвания и станал активен кореспондент на единственото по това време японско киносписание „Светът на киното“, пропаганден орган на компанията „Йошизава шотен“. През 1913 година Каерияма и негови приятели започнали да издават ново киносписание - „Кинема рекодо“ („Летопис на киното“). А през 1917 година той публикувал книгата си „Филмово драматургично творчество и методи на киноснимката“. Каерияма бил пионер в областта на теорията на киното в Япония. Но любовта към филмовото творчество го завела накрая в света на кинопредприемачеството.

По-горе вече споменахме за учредяването на кинокомпанията „Никкацу“. Веднага след нейното създаване в нея започнали конфликти и спорове между различните групи (да не забравяме, че „Никкацу“ била създадена от обединяването на четири различни компании). Точно по това време „Никкацу“ напуснал Кисабуро Кобаяши, който работел преди това в компанията „Фукуходо“, една от слелите се в състава на „Никкацу“. Опитен мениджър, Кобаяши купил в Англия патент за производство на цветни филми, учредил през март 1914 година кинокомпанията за производство на цветни филми „Тенкацу“ и започнал да прави цветни филми в бившата студия „Фукуходо“ в Табата.

Именно в компанията „Тенкацу“ решил да реализира своите намерения Каерияма. Отначало той изпълнявал длъжността на инженер и на работник в чуждестранния отдел на студията. Но с придобиването на опит във всекидневната работа все по-силно го обсебвала мисълта да осъществи своите идеали и теоретични изводи в свой кинофилм.

Киното в истинския смисъл на думата е различна от театъра, абсолютно самостоятелна сфера на изкуството. Същността му се състои в „подвижността на формата, изобразена с помощта на кинолентата“. Това е главната предпоставка в теорията, която Каерияма развива в книгата си „Филмово драматургично творчество и методи на киноснимката“. На нея, разбира се, са ѝ оказали силно влияние статиите на Канюдо, публикувани във френски списания. Но прогресивният характер на идеите на Каерияма може да се оцени правилно, ако се има предвид, че неговата теоретична книга е написана само две години след като в Америка излиза книгата на Линдзи „Киноизкуството“ и една година след като се появява книгата та Мюнстерберг „Филмовата драма. Психологическо изследване“. Основавайки се на своята теория, Каерияма искал да създаде „чиста филмова драма“ като премахне четенето на диалозите зад екрана, използва титри, възложи на киноактриси изпълнението на женските роли, реформира коренно метода на филмовите постановки и т. н. С особена страст Каерияма се стремял да заеме поста директор на компанията „Тенкацу“, защото това би му дало големи възможности да осъществи своите замисли. Компанията „Тенкацу“, която търсела начини да притисне своя съперник „Никкацу“, решила, че назначението на Каерияма ще ѝ даде важен шанс за победа, и го утвърдила на поста директор.

Като заел поста, към който толкова се стремял, Каерияма веднага започнал работа. Под псевдонима Такехико Мизусава той написал сценарий и сам си дал ролята на постановчик. Каерияма се отказал да използва киноактриси, дошли от новата школа - симпа, защото се отличавали с надута и престорена игра. Той, естествено, се обърнал към участниците в движението за нов театър – шингеки. По това време неговият училищен приятел Минору Мурата заедно със Сугисаку Аояма, Йокичи Кондо, Харуми Ханаянаги и други организирал театралната трупа „Тороша“. Каерияма отишъл при Мурата, споделил откровено с него своите планове и му показал своя сценарий. Срещата им била плодотворна. След нея Мурата и Кондо започнали да работят в киното, а Аояма останал верен на театъра. Що се отнася до Ханаянаги, макар че не напуснала сцената, тя станала първата японска киноактриса.

Като си осигурил подкрепата на трупата „Тороша“, Каерияма обявил, че създава Асоциация за киноизкуство. С името на асоциацията той подчертавал, че няма да се занимава просто с „движещи се картинки“, а с изкуство.

През юли 1918 година Каерияма завършил първия си филм „Светлината на живота“ („Сей но кагаяки“), а през август същата година започнал снимките на нов – „Момичето от планините“ („Мияма но отоме“). Точно тогава го призовали на военен сбор и снимките спрели за три месеца. Въпреки всичко в края на декември филмът бил завършен. По тази бързина може да се съди, че финансовото положение на Асоциацията за киноизкуство не е било блестящо и не е осигурявало спокойна работа над филма. Компанията „Тенкацу“ отпуснала на Каерияма за снимането на двата филма само 900 йени. В киностудията не го подкрепяли изобщо, като му давали да разбере, че нямат намерение да се съгласяват с лудите забавления на интелектуалните фантазьори; отказвали даже на молбите му да използва декорите. Затова Каерияма бил принуден да прави в основни линии натурни снимки, а за снимането на епизодите с действие, което става в помещение, наемал някоя къща и преобразувал донякъде вътрешността ѝ така, че да подхожда на сценария. Но всъщност Каерияма искал именно това. Една от задачите, които си поставял, била да помести киноапарата сред широките пространства на природата, да накара актьорите да играят в лоното на природата, да освободи киното от тесните неестествени рамки и да му даде простор. Натурните снимки на филма „Светлината на живота“ се правели в Хаконе, а на филма „Момичето от планините“ – в Японските алпи, което по това време било много опасно.

Трябва да отбележим, че мнозина в компанията „Тенкацу“ се опасявали сериозно за търговската стойност на двата филма. През лятото на 1919 година те най-сетне се появили на екран. Оценката за филмите била двойствена. От една страна, някои недоволствали от слабия творчески елемент при разработването на основната тема, от отсъствието на усещане за реалност, от „чуждестранния нюанс“, който се чувствал и в постановката, и в играта на актьорите. Накратко казано, в двата филма се забелязвало силно подражание на чуждестранните филми. От друга страна, мнозина изразявали своята радост и възхищение от това, че филмите свидетелстват за появата в Япония на „чистата филмова драма“, като се използват техническите достижения на световното кино.

Каерияма не бил човек на изкуството. Той бил теоретик и още повече специалист в областта на кинотехниката (за което може да се съди и по неговото образование). И в това, несъмнено, се криела причината за творческата нищета на Асоциацията за киноизкуство. Но не трябва да се забравя, че Каерияма предприел решителен опит (дори и да не излизал извън рамките на чисто техническия опит) да реформира киното и затова трябва да дадем висока оценка на неговата новаторска дейност.

(Следва)

**********

Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче и след това ме похвалете:

BGtop

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ЯПОНСКОТО КИНОИЗКУСТВО И СВЕТОВНОТО КИНО

1. Оценка на японските филми в чужбина

2. Особеният стил на японските филми

3. Историческата задача на японското кино

II. ПОЯВА НА КИНОТО В ЯПОНИЯ

1. Поразителният успех на „движещите се картинки“

2. „Движещи се картинки“, кабуки, симпа

3. Дейността на Шодзо Макино

4. Изискванията на прогресивните зрители

III. ФОРМИРАНЕ НА КИНОТО

1. Хората, желаещи да осъвременят киното

ноември 11, 2018

Свиване

Нобелови лауреати – 1954 година - Физиология или медицина - Томас Хъкъл Уелър (15 юни 1915 г. - 23 август 2008 г.)  

Заедно с Джон Ф. Ендърс и Фредерик Ч. Робинс

За откритието, че вирусите на полиомиелита могат да се развиват в различни видове тъканни култури

Американският вирусолог Томас Хъкъл Уелър е роден в Ан Арбър (щат Мичиган), син е на Карл В. Уелър, ръководител на отдела по патология в медицинското училище към Мичиганския университет, и Елза (Хакъл) Уелър. Като се възпитава в академична среда, Уелър проявява интерес от най-ранна възраст към историята на природознанието. Учи паразитология в Мичиганския университет, където получава през 1936 г. степента бакалавър по хуманитарни науки, а през 1937 г. – степента магистър по природни науки за разработка, свързана с рибните паразити.

Като постъпва в Харвардското медицинско училище през 1936 г., Уелър продължава своите изследвания по паразитология. Той се интересува особено от трихинелозата и се опитва да култивира хелминтите, предизвикващи това заболяване. По това време харвардският професор Джон Ф. Ендърс разработва нови методи за развитие на животински клетки извън организма и Уелър решава да проведе поредното си изследване под негово ръководство. Работата на Ендърс с вирусите въвежда Уелър в света на вирусологията и му позволява да използва метода за култивиране на тъкани при изучаването на инфекциозните заболявания. След като завършва медицинското училище през 1940 г., той е изпратен в детската болница в Бостън за придобиване на клинична практика в областта на инфекциозните и паразитните заболявания.

През 1942 г., скоро след влизането на САЩ във Втората световна война, Уелър постъпва на медицинска служба във въоръжените сили на страната. В медицинската лаборатория в Пуерто рико (на Антилските острови) той изследва за първи път тропически хелминти - шистозомите, които увреждат черния дроб; оглавява отдела по бактериология, вирусология и паразитология и е уволнен от армията с чин майор.

След края на войната Уелър се връща в детската болница, за да завърши подготовката си по педиатрия. През 1946 г. Ендърс става ръководител на нова лаборатория за изучаване на инфекциозните болести и предлага на Уелър да работят заедно. Уелър препоръчва още един изследовател, Фредерик Ч. Робинс, негов приятел, с когото живеят в една стая в медицинското училище и който се присъединява към тях през 1948 г.

Методите, разработени от Ендърс и Уелър за развитие на животински клетки в тъканни култури, имат няколко съществени предимства. Изследователите могат да запазят клетките в една епруветка относително дълго време, като променят средата, вместо да пренасят тези клетки в друг лабораторен съд. Страхувайки се от замърсяване, те използват пеницилин и стрептомицин, за да предотвратят по-бързото размножаване на бактериите в сравнение с животинските клетки.

Ендърс и Уелър доказват, че техният метод е напълно подходящ за култивиране на вируса на епидемичния паротит. Уелър се връща към своето предвоенно изследване на вируса на варицелата – засягащ само човека, този вирус може да се развива само човешки тъканни култури. Уелър подготвя култури от кожа и мускулна тъкан на човешки ембриони за култивиране на вируса на варицелата и ги оставя за съхранение. Но по това време в лабораторията се намира замразен вирус на полиомиелит, инфектиращ мускулите, но – както се предполага, развиващ се само в нервната тъкан, която трудно може да бъде култивирана в достатъчно количество за тест на вируса. По-нататъшните събития протичат, както обясняват Уелър, Ендърс и Робинс по-късно, внезапно: без особени усилия те успяват да култивират възбудителя на полиомиелита в тъкан, която не е нервна.

За да демонстрират жизнеспособността на полиомиелитния вирус, изследователите инжектират културна среда на мишки. Мишките заболяват от полиомиелит. Тъй като методът за определяне на наличието на вирус в тъканната култура е продължителен и скъпоструващ, те се опитват да разработят друг, по-подходящ. Уелър и неговите колеги откриват, че може да се проследи развитието на вируса по неговото увреждащо въздействие върху клетките, като се изследват с микроскоп или като се наблюдава промяната на киселинността на културната течност, предизвикана от разрушаването на клетките.

Уелър, Ендърс и Робинс разполагат първоначално с клетки, развиващи се в суспензия, но те разбират, че могат да ги култивират и върху твърд слой във флакони, които се въртят постоянно, за да запазят нормалното еднакво хранене на клетките. При инфектиране на подобни култури с полиомиелитни вируси може да се наблюдава непосредствено увреждането на клетките. Вместо да чакат две седмици, докато увредените под влиянието на вируса клетки променят киселинността на културната среда или докато изолират заразените клетки от клетъчната суспензия, а след това да ги култивират, те получават аналогични резултати за три до пет дена след заразяването на клетките с вируси.

При много изследвания на вирусите тъканните култури се превръщат в подходяща замяна на използваните скъпи лабораторни животни. Новата методика позволява на учените да култивират много поколения вируси за получаване на варианти, способни да се размножават без риск за организма (основно изискване при изготвянето на ваксини). Макар че Уелър, Ендърс и Робинс не се интересуват от получаването на полиомиелитна ваксина, техните изследвания прокарват пътя към създаването на подобни ваксини в бъдеще.

Уелър се връща към изследването на вируса, предизвикващ варицела, и доказва, че той е същият вирус, който предизвиква херпес зостер. Тъканната култура се оказва подходяща за изолиране на нови вируси и изучаване на вече известните. Уелър я използва за изолиране на цитомегаловируса, който причинява церебрална парализа и умствена изостаналост у децата. През 1962 г. той изолира вируса, предизвикващ рубеола. Изследването на вируса на рубеолата и на цитомегаловируса довеждат до откриването на вродената инфекция, наблюдаваща се при заразяване на плода. Ако организмът на бебето не унищожи вируса или не се освободи от него, заболяването се запазва и детето дълги години остава източник на зараза.

Уелър работи в детската болница в Бостън до 1954 г., когато става ръководител на отделението за тропическа медицина в Харвард. След време е назначен за директор на Центъра за профилактика на инфекциозните болести в Харвардското училище по здравеопазване. По време на неговото ръководство Харвард се превръща в център за изследване на шистозомозата. От 1954 г. е водещ професор по тропическа медицина в Харвард.

През 1945 г. Уелър се жени за Кетлин Фейхи; семейството има двама сина и две дъщери.

Освен с Нобелова награда Уелър е удостоен заедно с Робинс през 1954 г. с наградата Джонсън на Американската академия по педиатрия. Получава също така наградата Джордж Ледли на Харвардския университет и наградата Бристъл на Американското дружество по инфекциозни заболявания (1980 г.). Член е на Националната академия на науките.

Източник: http://n-t.ru/nl/mf/weller.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


**********

Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче и след това ме похвалете:

BGtop

НОБЕЛОВИТЕ НАГРАДИ ДО ТУК:

„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - НОБЕЛОВИ НАГРАДИ“

Свиване

С притиснати гласни струни – 2  

  Една убийствена книга:
  Анна Заркова, "Българската мафия, както я видях"!
  Много силен, безпощаден разказ за ... България, каквато я живяхме. И живеем.   Много ясно и точно огледало, в което образът на случилото се през Прехода е безобразно крив и уродлив, но най-малка вина има за това именно огледалото.
  
  Следва дългичък цитат от тази книга - а такива, дори много по-силни и стряскащи, могат да се приведат буквално през страница:

чети по-нататък

ноември 10, 2018

Свиване

За СДС с носталгия и оптимизъм  

Утре СДС ще проведе важна за себе си конференция. Ще се опита да изясни идеологията си и ще определи политическия си път оттук нататък. Вероятно за СДС това е от съдбоносно значение, защото в т. нар. „традиционна“ десница вече трудно може да се каже кой кой е, накъде върви и за какво се бори. Забележете, че предпочитам да кажа „традиционна“, а не „автентична“. Не че едното се е превърнало в евфемизъм на другото, това са изначално различни неща. Традиционна е тази десница, тези политически субекти, които започнаха прехода през 1989 и го докараха някак си до членство в НАТО и ЕС. А пък автентична (истинска, оригинална) би трябвало да наричаме онази, която стъпва на истинска дясна социална база и изразява интересите, ценностите и мисленето на дясно ориентираните граждани.

Кои са тези „дясно ориентирани граждани“?

Има два принципа, по които можем да ги определим. Първият е икономически. Според него десните човеци в едно общество са капиталистите, предприемачите (дори и най-дребните), онези, които плащат заплати (макар и само една-две), онези, които искат и са готови да се конкурират в условията на свободен пазар все едно на какво – на труд, на стоки, на услуги, на иновации, технологии и т.н. Най-сетне десните хора не са съгласни държавата да отнема по-голямата част от плодовете на техния труд, за да я преразпределя между хора, които не са имали силите и късмета да се справят с конкуренцията.

Вторият принцип за определяне на дясно ориентираните граждани е ценностен. Според него „десни“ ще наречем хора по един или друг начин индивидуалисти с ясен акцент върху личността, а не върху колектива, хора с изострено чувство към свободата и справедливостта, но не към фалшификатите на левичарите, зад които вместо свобода и справедливост прозира тоталитарен терор и регулации. Особено след десетилетията комунистически атеизъм десните хора са набожни и тяхната набожност може да се прояви от дълбока догматичност до почтено уважение към традициите на предците. А пък след годините на комунистически интернационализъм, според който германският (примерно) индустриалец е враг на германския работник, докато руският работник му е „брат, приятел и другар“, десните хора задълбочиха патриотизма си в търсене на адекватен обект за своето чувство на дълг и обич към общността.

Ето така би трябвало да изглежда социалната база на една хипотетична „автентична“ десница. И понеже у нас очевидно такава няма, нека наричаме старата десница просто „традиционна“. И още нещо много важно за българската десница, не за десните партии, а за десните избиратели: отново благодарение на комунистическия тоталитаризъм, българската десница е по правило антикомунистическа, което определя два нейни важни белега.

Първо. Българската десница от края на 20 век е по произход и историческа принуда либерална – борила се е и продължава да се бори за граждански права и свободи, с тази борба е зачената. Дори и хипи-движенията преди 1989 у нас бяха по същество антикомунистически и прокапиталистически (по-възрастните помнят „упадъчната“, капиталистическа музика, която хипитата слушаха скришом, спомнете си и филма „Вчера“), за разлика от аналогичните движения на Запад, където те онтологично са антикапиталистически. В годините на комунизма за хиляди млади българи Съединените щати не бяха държавата, която вършеше безобразия във Виетнам, както за хиляди млади американци и западноевропейци, а страната, от която идваха дънките Levi’s и кока-колата. „Коса“ беше едва ли не консервативен западняшки филм.

Второ. Докато интелигенцията в богатите западноевропейски страни е по-скоро лява, именно защото са богати и все още нямат ясна представа що е то да живееш в комунистически режим, то българската интелигенция е по-скоро дясна, доколкото е отворена към нормалността и широкия свят. Интелигенцията си е еднаква и в двата свята в своя стремеж към справедливост, просто световете бяха различни: при капитализма влечението към справедливост може и да е ляво, но при социализма със сигурност е дясно – просто защото и в двата случая е антисистемно по един мек и цивилизован начин.

Ето това е българската десница – може би с по-малко фабриканти, но с много повече национална интелигенция. Днес големият въпрос пред нея е каква ще бъде типологически: либерална или консервативна. Светът се промени и ако не толкова самият свят, то със сигурност понятията, с които го описваме. Все повече хора предпочитат да говорят не за ляво и дясно, а за либерално и консервативно. При това положение и „традиционната“ десница трябва да реши за себе си каква ще бъде – либерална или консервативна. И утре отговор точно на този въпрос ще се опита да даде за себе си СДС.

Когато Иван Костов откъсна ДСБ от СДС, сякаш поведе със себе си по-дясната част – не случайно избра за новата си партия по-тъмносиния цвят. Дълго време десебарите живееха със самочувствието на интелектуален и културен елит, чиста проба консерватори в британския смисъл на думата. Днес са загрижени единствено за политическото си оцеляване, но за съжаление фантазията им стига само дотам да кроят коалиции и сдружавания за постигане на аритметичната сума, необходима за попадане в парламента. На всяка цена. Колаборират с левичари, еколози и културни марксисти. Като виждат, че това не е достатъчно, обявяват се за тотално обединение на всичко, що нявга е било дясно или поне по-надясно от върха на пръстите на протегнатата лява ръка. Техният цвят вече не е тъмносиният, а някаква преливка от тревисто зелено към нежно розово. Трагедията им е тази, че събраха смелост да се качат на либералният влак, едва когато вече се виждаше, че той се отправил към глуха линия. Такъв изглеждаше образът и на цялата „традиционна“ десница.

Ето защо СДС вероятно ще опита утре да тръгне по другия път. Може ли една партия да тръгне от либерализъм към консерватизъм, без да изневери на убежденията си? Може, стига да се променило междувременно съдържанието на понятията. Както казахме, в България либерализмът от 80-те години на 20 век беше демократична форма на антикомунизъм. Днес антикомунизмът не е актуален. Днес заплахите за свободата и справедливостта, които преди идваха от обременената с идеология тоталитарна социалистическа държава, идват от другаде. И колкото и да е парадоксално, днес това „другаде“ нарича себе си „либерално“. „Няма ляво, няма дясно“ – провиква се новото „либерално“. – „Има цивилизовано и ретроградно, има прогресивно и мракобесно, има модерно и анахронично. Ето, ние сме всичко  цивилизовано, прогресивно и модерно, а вие… вие сте фашисти!“.

В България СДС все още е марка на свободата, демокрацията и капитализма. Може и да е изпразнена от съдържание, но продължава да е марка. Старата марка на дясното. Затова е важно по какъв път ще поеме. Ако поеме по консервативния път, това означава да издигне патриотизма като определяща ценност и да се нареди в патриотичния лагер като с това му придаде нов, по-сериозен и съдържателен облик. За СДС това няма да е нахлуване в нова територия, а завръщане, отвоюване от популизма. Това е техният правилен ход. Ако СДС поеме по този път, нещата ще се успокоят. Другите „десни“, онези, които тайно и полека порозовяха, ще се превърнат в една прекрасна модерна левица, ще отнемат електорат от БСП и ще освободят електорат от дясно гласуващи. Тези пък „десни“, които изберат консервативния път, ще легитимират целия консервативен и патриотичен сектор, ще го консолидират и ще го изведат от зоната на малките проценти.

Предстои да видим какво ще стане. Но ако някой в СДС се интересува от мнението на такива като мен, нека поемат по пътя на истинското дясно, на традиционните ценности и родолюбието. Нека се покажат като достойна консервативна партия и да прекратят спекулациите с този термин от страна на всевъзможни политически технолози и службогонци. Мисля, че все още имат и могат да привлекат електорална подкрепа за тази цел. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. „СЕГА

Свиване

Като не можем да плаваме, ще летим или Руската военна мощ е на дъното, но въпреки това ще уплашим НАТО  

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА ("Новая газета")

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В неделя (3 ноември – бел. П. Н.) руските средства за масова информация оповестиха на народонаселението на Русия за поредния триумф на руското оръжие: руски самолет за борба с подводници Ту-142 е прелетял над флагмана на американския Шести флот.

„Ту-142 премина ниско над американския флагман, участващ в "“Единен тризъбец“ – ликуваха „Вести“. „Два самолета за борба с подводници Ту-142 от морската авиация на Военноморския флот на Русия изпълниха в петък планиран полет над неутралните води на Норвежко море“ – съобщиха делово от Министерството на отбраната.

Между редовете на тези пестеливи съобщения се четеше гордост за нашия военноморски флот. Все едно на флагмана на Шести флот са припаднали, виждайки нашия самолет.

За съжаление участниците в ученията едва ли са се впечатлили много. Защото истинската причина за „стратегическия полет“, както лесно можем да предположим, беше аварията на плаващия док в 82-ри кораборемонтен завод, който потъна миналата седмица в Мурманск при опит да се изведе оттам „Адмирал Кузнецов“.

Именно „Адмирал Кузнецов“ трябваше да покаже на натовските сили колко мощен е руският военноморски флот.

Но сега той стои, куц и наклонен, с дупка четири на пет метра, а аварията е пример за чудовищната технологическа деградация на Русия.

Чудно, но средствата за масова информация посветиха на тази авария много по-малко място отколкото за хвалебствения рапорт, описващ прелитането на руските самолети за борба с подводници. Голяма част от публиката така и не разбра размера на катастрофата и причините за нея. Какво пък, да запълним празнината.

Плаващият док ПД-50 на 82-ри завод в Росляково беше един от най-големите докове в света. Дължина – 330 м, ширина – 67. За сравнение – това е половината на Червения площад.

Докът е построен за СССР през 80-те години на миналия век в Швеция, по време на разведряването – нашата страна тогава нямаше такива технологии.

Мурманският чудо док „Росляково“. Снимка: Семьон Майстерман/ ИТАР-ТАСС

Когато бил закаран на предназначеното за него място в Росляково, докът имал, разбира се, своя отделна подстанция и резервни генератори, осигуряващи пълна енергийна автономия. Защото бил предназначен за ремонт както на атомни подводници, така и на големи кораби. Представете си – разтоварват ядрено гориво и изведнъж прекъсва подаването на електроенергия. Естествено е, че всички системи ще бъдат дублирани, и то не еднократно.

Но сега електроснабдяването на дока се намира в Мурманск, а 82-ри завод е част от гигантската държавна „Обединена корабостроителна компания“, инициатор за създаването на която (и председател на съвета на директорите през 2008-2011 година) беше Игор Сечин.

В края на септември 2018 година „Кузнецов“ беше поставен в дока. Президентът на „Обединената корабостроителна компания“ Алексей Рахманов заяви, че ремонтът ще продължи две години. Това е напълно естествен срок за ремонт на един толкова престарял кораб. Какво се случи, че започнаха да вадят крайцера от дока само след един месец?

В края на октомври в Норвегия започнаха ученията „Trident Juncture“, по време на които войските на НАТО тренираха отблъскване на нападение от страна на измислена държава, атакувала Норвегия от изток.

Като погледнем картата, можем лесно да се убедим, че на изток Норвегия граничи с Русия.

Ученията всъщност следваха сюжета на скорошния (и блестящ) норвежки сериал „Окупираните“, замислен по идея на писателя Ю Несбьо веднага след Руско-грузинската война през 2008 година. Сериалът разказва как Русия в рамките на братска помощ и с цел мирно сътрудничество окупира Норвегия и унищожава всички терористи, които кой знае защо пречат на мирното сътрудничество. Според мене това е единственият западен сериал, в който характерът на съществуващия руски режим (а също и на европейската страхливост) е предаден с филигранна точност.




Сериалът (а също така действията на Русия, довели до неговата поява) направиха в Норвегия такова силно впечатление, че норвежците увеличиха двойно американския контингент в авиобазата „Вернес“, а Министерството на отбраната на Норвегия сключи със САЩ договор за доставка на 52 многоцелеви F-35 за 10 милиарда долара. Това е най-голямата оръжейна сделка в историята на страната.

А в края на октомври край бреговете на Норвегия започнаха учения, по време на които в норвежки води за първи път от времето на студената война влезе американски самолетоносач.

И тогава започнаха да вадят „Кузнецов“ от дока – за да покажат на противника къде зимуват раците.

Излизането от дока започнало още през нощта, предишния ден тръгнали първите сериозни снеговалежи и по цялата област започнали да изключват временно тока. Резервно електрическо захранване в дока явно не е имало и можем да си представим какво са направили временните изключвания с автоматиката, която и без това е била с единия крак в гроба. Накратко казано, половината от помпите не се задействали.

Корабите излизат от плаващите докове по средния начин: отначало се пълнят с вода баластните цистерни и докът потъва.

Корабът се извежда на буксир и продължава да плава нататък, а докът трябва да изплува. Но ето че докът потънал – и не изплувал, и плюс това потънал с диферент (иначе крановете не биха паднали).

В Русия има удивителна тенденция. Когато заради грубо нарушаване на правилата за сигурност изгаря клубът „Хромая лошадь“ или потъва параходът „Булгария“, рано или късно президентът порицава демонстративно виновниците, произшествието се обсъжда гръмко по телевизията, собствениците влизат в затвора, разграбват тайно имуществото им и така нататък.

Но ако технологична катастрофа с човешки жертви се случи в държавна компания, на всичко се удрят спирачките. Помните ли как през 2011 година по време на буксир с най-груби нарушения потъна платформата „Колская“ на „Газпром“ и загинаха 53 души? Тогава на семействата на загиналите изобщо не бяха изказани съболезнования от страна на държавното ръководство и тази история не беше главна по държавната телевизия.

Същото е и с плаващия док ПД-50. Мащабът на аварията трудно може да бъде подценен.

В известен смисъл това е по-лошо от скорошната авария със „Съюз“. В крайна сметка на всички от време на време им падат ракетите, а такъв док в Русия повече няма.

Подводницата „Курск“ беше извадена от норвежката фирма „Halliburton“, холандската „Mammoet Transport“ и шотландската DSDN, но нещо ми подсказва, че след MH-17 холандците няма да проявят особено желание да вадят руски военен док.

Куцият „Кузнецов“ стои закотвен с дупка четири на пет метра и кран на палубата, а да се строи нов док – за какво? За единствения грохнал самолетоносач? Наложи се НОТО да бъде плашен не с дядо „Кузнецов“, а със самолети за борба с подводници. И там, разбира се, хълцат. Но нещо ми подсказва, че не е от страх.

**********

Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче и след това ме похвалете:

BGtop

ноември 09, 2018

Свиване

Чий, да му се не види, е тоя патриотизъм в крайна сметка!  

Българщинàта се продава, честта да си българин се купува. До този извод единодушно стигнахме след разтърсващите новини от Агенцията за българите в чужбина. После се оказа, че това не са никакви новини. Лошо няма. Всъщност има, как да няма. Просто няма нищо учудващо – предметът на дейност на властта е този: да разрешава забранени неща срещу заплащане. „Българин да се наричам първа радост е за мене“ стана вече лозунг, който си и има своето финансово измерение.

Очевидно е, че всеки нов „български гражданин“ е като млад жиголо, оженил се по сметка за грозна реститутка. Къде им бяха българските корени преди 2007? Зовът на кръвта тогава по-слабо ли ехтеше? Още по-интересно стана, когато след арестите всички казаха: „Това е бизнес на патриотите“, с което принудиха патриотите да се оправдават кой бил патриот и кой не бил, кои в крайна сметка са автентичните патриоти и кои патриотите-епигони. Малко ни бяха „автентичните“ десни, та сега ще трябва да следим и кои са „автентичните“ патриоти. Но от друга страна може би би било интересно…

Днес патриотизмът е модерен. До вчера беше нещо съвсем банално – част от човещината: човек обича семейството си, близките си, родината си, какво толкова! Днес вече патриотизмът е част от консерватизма, който ще наследи Европа и ще дефилира тържествено върху руините на глобализма и мултикултурализма. Днес патриотизмът е толкова сладък и перспективен, че патриоти се пишат даже довчерашни интернационалисти, като социалистите, например. Тези, които допреди няколко десетилетия наричаха патриотизма „буржоазен шовинизъм“ и го противопоставяха на светлия и прогресивен пролетарски интернационализъм, сега се снимат с носии по партийни сборища. Днес не можеш просто да обичаш родината си, без да поемеш риска някой да те нарече фашист.

И като фашист те заклеймяват някакви личности, които със странно упорство продължават да настояват да бъдат наричани „десни“. Не може така. Или да спрат да наричат родолюбивите хора фашисти и путинисти, или да спрат да наричат себе си десни. Или поне да спрат да хленчат за тотално обединение, виждайки, че пак няма да ги бъде в парламента.

Десният човек е родолюбив и консервативен. Родолюбив, доколкото е морален и има развито чувство за дълг, и консервативен, защото не иска да му се променят през ден правилата в името на някаква политическа конюнктура. Десният човек е и либерален, но в онзи смисъл на думата, в който очаква да го оставят свободно да развие способностите си, да приложи трудолюбието си и да се радва на плодовете му, а не да го подтискат с регулации в името на нечия друга свобода.

Десният човек през 80-те беше либерал (истински либерал), защото трябваше да отвоюва елементарни свободи от комунистическия тоталитаризъм. Десният човек днес си е същият, какъвто беше тогава, когато развяваше сините знамена с лъвчето по улиците на София и затова със злоба му викат „консерватор“, защото не се е променил и защото иска да защити същите тези простички свободи. Десният човек обича свободата и справедливостта – затова понякога говори грубо или както му викат сега: „некоректно“. Десният човек винаги е бил патриот, заради което са го наричали шовинист и монархофашист.

Тъй че ако някой продава за рушвет българско гражданство, българско поданство или всяка друга форма на национална принадлежност, моля да не го наричате десен или ляв, патриот или космополит, консерватор или прогресист. Наричайте го продажна шушумига, която би правила все същото, което прави, от името на всеки режим и на всяка идеология. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За сп. „Икономист“

Свиване

Пациентски организации – как защитават правата ми?  

Пациентски организации - как защитават правата ми?

Сблъсквам се лице в лице със системата на здравеопазване в България. Чудя се как по най – ефективен начин начин мога да получа защита на правата си. Искам моята история да получи гласност, за да не се случва повече това, което се случи с мен на друг човек. Нуждая се от реална подкрепа и съдействие. […]

The post Пациентски организации – как защитават правата ми? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

С притиснати гласни струни – 1  

  Следват пасажи от книгата на португалския писател Жозе Родригеш Душ Сантуш „Ръката на сатаната“.
  Дано названието на книгата не ви подведе да подминете този статус!
  
  „- През 1990-а нямаше нито една магистрала, която да свързва двата най-големи града в страната. Днес имаме две магистрали между Лисабон и Порто, а сега, когато кризата е в разгара си, са решили да строят и трета.
  - Една магистрала наистина е необходима. - Но три? Това е престъпно прахосване на средства.
  - Пари от европейските фондове. Щом Европейският съюз плаща, защо да не се възползваме?

чети по-нататък

Свиване

Изкуството да оскърбяваш - 38  

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА

№ 9

Във връзка с вече казаното би било логично всички големи и малки, древни и съвременни култове да се разглеждат като единен комплекс, в който влизат и техните деривати, иначе казано – езотериката, спиритуализма и екстрасенсориката.

Различните егрегори, хилери, талисмани, възкресявания на мъртъвци, огъване на лъжици, евхаристии, аури, медитации, телекинези, амулети, молитви, гадаения, преселванен а душите, непорочни зачатия, чуринги, икони, пирамидологии, хиромантии, акупунктури, медитации, астрологии, биоенергетики, „тунелни“ ефекти, баения, извънтелесни усещания, поличби, контакти с души на умрели, скапуломантии, харуспиции, пророчества, асани, сушени глави цанца и всякакви други мощи, а съща така понятието „душа“ са само мозаични съставки на големите култове. Да се разглеждат поотделно няма никаква необходимост, макар че някои от тях могат да съществуват и да се изхранват съвсем самостоятелно.

Че всички религиозни прояви имат общи неща, е било забелязано доста отдавна.

За това споменават Хелвеций, Волтер, Холбах, Ламетри, Фойербах, Юм, Русо, Конт, Фрейзър, Тейлър и прочее.

Най-ясната от всички формулировки е дал Треца: „Взаимната зависимост на всички религии разрушава мнимата привилегия на всяка от тях за оригинален произход и за това, че именно тя трябва да съхранява откритите на човечеството небесни истини. Тази взаимна зависимост премахва всеки свръхестествен елемент във всяка от тях, разкривайки редица исторически напластявания при образуването на религиите“.

Но изяществото на тази формулировка не отменя съмненията в коректното смесване на религиозните прояви, което направихме малко по-горе.

Тук възниква най-важният въпрос: има ли между толкова различните на пръв поглед религии, конфесии, явления, обреди и ритуали доказуемо „генетично“ родство?

Приложимо ли е тук (като метафора) понятието „единен генетичен код“, толкова прост и неизменен като последователността на азотните бази в ДНК?

Alias, има ли в основата на всички култови действия някакъв прост и неизменен набор от компоненти, който, съчетавайки се, да дава като резултат живот на всички паранормални представи и ритуали?

Неизменност (относителна) тези компоненти безусловно притежават. Разбира се, няма я тази лекота и великолепна небрежност, която можем да наблюдаваме в създаващия живота коктейл от аденин, тимин, гуанин и цитозин.

Но ДНК и компонентите на вярата, по всяка вероятност, имат съвсем различни автори.

Ако се изразим малко по-пряко, можем да констатираме, че всички религии и култове са съставени от едни и същи фрагменти. А подреждането на фрагментите и „външността“ на култа са се детерминирали от обстоятелствата на епохата и културата, с други думи – от средата, в която е функционирал култът.

Не е удивително, че като естествено развитие на идеите на първобитната примитивна магия от неолита, всички религии без изключение са запазили в себе си основните нейни черти и тенденции.

Всички те заобиколно или пряко произлизат от основните съставки на примордиалната магия: контактната, инициалната, катартическата, контагиозната, церемониалната магия и некромантията.

Тези шест магии са всъщност „азотните бази“, от които е изграден „генетичният код“ на всички религии, копиращ се при всяка нова спирална извивка на развитието във вид на поредно вярване.

А сега да преминем от общото към частното.

Единният „генетичен код“ дава живот на „елементите“, от които са съставени различните религии.

Но ако това е така, между тях трябва да се наблюдава и външно родство, видимо с невъоръжено око.

Такова например като между плавниците на рибите от девон и китката на човешката ръка.

То несъмнено съществува.

Както в съвременните организми виждаме чертите на далечните им предци, така и в световните религии можем лесно да съзрем „анцестралните“ черти на първобитната магия и древните култове.

Като пример ще разгледаме един известен християнски сюжет – така нареченото „благовещение на Мария“.

Легендата за Мария и ангела е несъмнено дериват на традицията с „непорочното зачатие“, задължително почти за всички култове, както световни, така и местни.

В Асирия, Финикия, Гърция, Древен Иран, Индия, Камбоджа, Рим, Юдея, Сирия, Мексико и така нататък е много трудно да се намери някакво относително организирано вярване, в което божеството да е заченато по стандартния начин и да не се е родило от девственица.

Технологията на оплождането на девата от бога, разбира се, варира в зависимост от епохата и от развитието на представата за зачатието като процес.

В най-древните култове, когато връзката между половия акт и бременността още не била очевидна, оплождането можело да стане през ухото, носа, темето, чрез докосване на свещен предмет или просто „по желание“.

Богиня Нут, както е известно, не била омъжена и сама зачева своите деца (слънцето и звездите), като ги поглъща вечерта, за да ги роди сутринта, а Атум Ра се опложда от размислите си за оплождането.

Но по-късно вече обект на въздействието на бога (боговете, духовете) все пак стават гениталиите на девицата.

За съжаление антропологията не може да установи по кое време човекът е схванал взаимната връзка между половия акт и раждането на деца. (Не е толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед.) Известно е, че лингамичните процедури (използването на храмов изкуствен пенис) са били понякога символични действия, а понякога и практически. Във втория случай те се осъществявали само за разширяване на „отверстието“, в което би могъл да проникне духът на божеството, ако девойката се окаже достойна за тази чест.

Най-стар пример за съвкупление с бог можем да открием в египетската история за вълшебното зачатие на Аменофис.

То, между другото, станало през носа.

Бог Тот изиграл ролята на посланик, който обявил на девствената жрица Мутемуа волята на бог Неф и ѝ дал да помирише анкх, благодарение на което станало оплождането.

В девственицата Мая, майката на Буда, божеството проникнало през темето, като приело вид на петцветен лъч, в не по-малко девствената майка на Заратустра чрез цвете, а в девицата Коатлика, която родила бог Уицилопотчли, като летящо топче от яркоцветни пера.

Малко по-късно боговете започнали да водят нормален полов живот – и в култа към асирийската Милита вече виждаме установен процес за жертвоприношение на богинята на девствеността чрез банално съвкупление.

Коитусът с Милита ставал в непрогледния тъмнина на храма и изключвал възможността да се разгледа (например) прическата на богинята.

Над деицата, готова за половия акт, отначало звучал „глас“, уведомяващ всички за това, че тя е избраната. След това произтичало самото действие. То било анатомически парадоксално, защото Мелита била не само божество, но и дама, иначе казано – същество, което все пак нямало пенис. Въпреки това напълно хетеросексуалният коитус се осъществявал всеки път без всякакви недоразумения и затруднения.

Древните култове на Камбоджа изобщо не допускали никаква близост на новобрачната девица с мъжа ѝ, докато не я опита божеството. Съвкуплението с него било строго задължително. В този случай то се осъществявало откровено от приближените на божеството, имащи статута на божи „посланици“, иначе казано – от жреците.

Понякога съвкуплението бивало символично.

Тогава в него участвал само половият орган на бога (лингам), направен от камък, метал или кост. На жреците при това им оставала само ролята на работещи с инструмента. Те с унило пеене вкарвали лингама във вагината на девицата и или правели разширяващи движения, или имитирали полов акт (в зависимост от нюансите на култа). Този ритуал, разпространен на големи територии от древния свят, се запазил до началото на ХХ век в Гоа, Източна Индия. Заченатите с лингам деца получавали особени храмови права.

В древния Рим първото съвкупление на девицата също принадлежало само на бога, а се извършвало с помощта на вечно намиращия се в ерекция каменен пенис на статуята на Приап. Любопитно е, че и тогава се наблюдавали случаи на оплождане.

В древно Мексико дадената процедура се осъществявала с момичето още на 29-тия ден след неговото раждане. (Вероятно за да бъдат сигурни, че божеството няма да бъде изпреварено от някой темпераментен мексиканец.) Процедурата се извършвала с показалеца на изпаднал в транс жрец, винаги действащ строго в интерес на своя небесен ръководител.

Индуистката секта каукилаус (покланяща се на богиня Шакти) поставя гола девица на средата на храма, а „вярващите призовават хорово духа на богинята, която трябва да влезе през rima pudendi в нейната вагина или в стоящата до девицата чаша с вино“. В различни времена процедурата варира. Понякога бременността трябвало да настъпи от изпиването на виното, съдържащо духа на Шакти, понякога от прякото проникване, извършвано от ръководителя на сектата. (Вероятно това зависело от благообразието и санитарното състояние на девицата, а също така от възрастта и здравословното състояние на главния жрец.)

Чукотският бог Пивчунин бил знаменит с малките си размери (според различни данни от 3 до 12 сантиметра). Той използвал това и за незабележимо проникване в rima pudendi на девствениците, като чрез непорочно зачатие (порочното за него било трудно поради ръста му) произвеждал „божи синове“, отличаващи се със смелостта си при лова на моржове.

В древните храмове на Шива задължително живеели земни жени на бога. Като много други богове и Шива предпочитал по половия въпрос да се вселява за малко в един от своите жреци. Заченатите по този начин деца получавали статута на „божи синове“ или „божи дъщери“, а техните майки – свидетелство за своята непорочност.

Приблизително същата история виждаме и при култа към Ваал Пеор, който бил практикуван и от евреите преди „периода на Мойсей“.

Зевс и Аполон никога не пропускали възможността да оплодят някоя зазяпала се или спяща гъркиня.

Всичките обаче били надминати от асиро-финикийския Тамуз. Като много опитен бог той вероятно знаел, че по сериозните въпроси не трябва да разчита на никого и за всеки случай се заченал непорочно сам, като станал едновременно съпруг и син на очарователната Ащорет.

Подобни примери има повече от достатъчно. Буда, Гор, Озирис, Аменофис, Атис, Дионис, Персей, Митра, Адонис, Аполоний (Тиански), Саргон, Уицилопотчли, Вяйнемейнен, Кетцалкоатл, Херакъл, Асклепий, Хермес, Ромул, Рем – това са само малка част от непорочно заченатите деца на различни божества.

Както виждаме, забременяването от бог било извънредно модерно хиляда години преди известната сцена в дома на Йосиф, така че „непорочното зачатие“ в началото на I век вече било нещо обичайно.

Мариолатрията, включваща учението за непорочността на Мария както до, така и след раждането, християните създали не от сладък живот. Разбира се, този постулат обезкуражава гинеколозите, но затова пък Мария поне малко се различавала от безкрайните древни девици, заченали непорочно от някой бог. Както правилно отбелязва А. Вила, „християнството искало да съсредоточи вниманието на всички вярващи върху недокоснатите полови органи на светите хора, на небесните жени, на безгрешните девственици“. Впрочем, не само християнството: „Всеки от избраните праведници ще получи за жени седемдесет хурии, освен законните жени, които е имал през земния си живот. И всеки път, когато пожелае да влезе в хурията, ще се окаже, че тя е отново девствена“ (Ал Суюти (XV век), цит. по J. Drent De Oorsprong van de Wereld 2004).

И така, виждаме ясно, че по дадения въпрос е безсмислено да говорим за християнското благовещение като за нещо уникално.

Бременността на евангелската Мария е скроена от множество подобни епизоди на древния религиозен фолклор.

Да се допусне сюжетна независимост на зачатието на Исус от цяла редица фолклорни „предци“ на това произшествие е толкова трудно, колкото и да се предположи, че колелото на бентлито не е пряк потомък на всички колелета, които е изобретявало преди това човечеството (като започнем от древните плътни колелета на каруците, минем през спиците, след това през гумите и така нататък).

Като разгледаме само едно мистично събитие, откриваме лесно в него анцестралните черти на култовете от едва ли не цялата древност. Разбира се, влиянието на едни е било по-голямо, а на други по-малко (или изобщо много слабо), но близката родственост на сюжетите е несъмнена.

(Следва)

**********

Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче:

BGtop

СТАТИИ И ЛЕКЦИИ ДО ТУК:

1. КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА"

2. КИРИЛ - ПРОСВЕТИТЕЛЯТ НА ПИНГВИНИ, ИЛИ ИСТИНАТА НА НЕИЗТРИТИЯ ЗАДНИК

3. ДВУГЛАВИЯТ ПЕНИС

4. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - I

5. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - II

6. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - III

7. САМОТНАТА РУСИЯ ИСКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ

8. НЕ СТАРЕЯТ ПО ДУША ЦЕЛИНИТЕ

9. ГОЛИЯТ ПАТРИАРХ ИЛИ ЗАКОНЪТ НА МИКИ МАУС

10. КРАЯТ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. КАКВО ЩЕ СТАНЕ?

11. КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА?

12. МУХОМОРКИТЕ НА ПОБЕДАТА

13. ДРАЗНЕНЕ НА ГЪСКАТА. КРАЙ НА ДИСКУСИЯТА ЗА ГАЛИЛЕЙ

14. ОСОБЕНО ОПАСНО МИСЛЕНЕ. ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЧУДАЦИТЕ

15. РУСИЯ В ТЪРСЕНЕ НА АДА

16. ИСУС ТАНГЕЙЗЕРОВИЧ ЧАПЛИН

17. ГЛУПАВАТА КЛИО, ИЛИ ЗАЩО В УЧИЛИЩЕ НЕ ТРАБЯВА ДА СЕ УЧИ ИСТОРИЯ

18. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 1

19. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 2

20. ТОПЛА ЦИЦКА ЗА ХУНВЕЙБИНА

21. ВЯРА С ФЛОМАСТЕР

22. ТРУЖЕНИЦИ НА ЗАДНИКА

23. ВКУС НА ИЗПРАЖНЕНИЯ

24. ЗАГЛЕДАНИ В ПЕНИСА

25. ВЪРВЯЩИ КЪМ АНУСА

26. В НОКТИТЕ НА ПИГОПАГУСА

27. ЖЕЛЕЗНИТЕ ЛАПТИ НА КРЕМЪЛ

28. ЛЪЖАТА КАТО ЖАНР

29. ХИМИЧЕСКИ ЧИСТ ЦИНИЗЪМ

30. ПУТИН И РЕВОЛЮЦИЯТА

31. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 1

32. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 2

33. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 3

34. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 4

35. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 5

36. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 6

37. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 7

38. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 8

ноември 08, 2018

Свиване

До Желюша с пътнически вагони  

Офисът ни е на гарата. И понеже нямам навика да си нося обяд от къщи и да го ям вътре, в обедната почивка се разходжам наоколо – покрай гарата и в началото на местната Витошка (Пражка, ако бъдем коректни в аналогията), която също започва от гарата.



И понеже и моя милост обича миризмата на железницата, често разучавам разписанието на влаковете, разлепено на много места из гарата. Интересна особеност, но влаковете за далчени дестинации са предимно в посока Изток – Запад, а не толкова Север – Юг (всъщност Север – Юг е само влакът от Прага за Хамбург, който свързва и Дрезден с Берлин)
И има огромно количетсво местни влакове, вкл.за Вроцлав (да не забравяме, че кралят на Саксония е бил и крал на Полша ;) – влакът за Бреслау си е обикновен пътнишки влак, по категоризацията на БДЖ.


Та единия от тези местни влакове е до Litomerice mesto (така е изписано на разписанието на Дойче бан) - т.е.гарата на Литомержице, градче с около 25 хил жители, близо до Усти над Лабем.
И това е достъпно с регионалните (т.е.пътнишките)влакове на DB.

Та си мислех за пътнишкия влак София – Желюша, или Пловдив - Одрин, Перник - Куманово и тоталния хит Охрид – Дуранкулак

Всъщност трябват две неща:
- да махнат границите
- БДЖ да се вземе в ръце. Ако се вземе в ръце, ще може да иска и други цени на билетите. Става и с освобождаване на пазара.
Свиване

Мътиш, не мътиш, ще те изям  

  Какво да се прави... Приблизително в такава ситуация съм - мътиш не мътиш водата ми, ще те изям.
  А аз съм послушен данъкоплатец, спазващ правилата, разбиращ от една дума, четящ между редовете, даващ си ясна сметка.
  Затова сега ще си кача снимчица и ще си споделя басничка.
  То и какво да добавя. Случващото се е толкова познато от векове, отдавна е казано всичко за това, което ме вълнува.

чети по-нататък

Свиване

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 13  

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Нов разпит на Велча

– Когато, в неделя, ти се срещна с тетевенеца Стоян пандура в един от Чипилските ханове – хана на Цветка от Правец, кой беше в хана ханджия?

– Ханджия беше тогава момчето Вълко, слугата на Цветка.

– Когато отиде в хана, освен момчето Вълко, имаше ли друг някой там?

– Нямаше. Не видях никой друг.

– Кой ти каза тогава къде се намира Стоян пандурът? На кое място се срещнахте с него?

– Каза ми момчето Вълко. Срещнахме се със Стояна в долния етаж на хана, в една стая в мазето.

– Като беше в Цветковия хан, Стоян пандурът кога дойде?

– Аз го намерих там. Беше дошъл преди мен ,но не го запитах кога е дошъл.

– Когато стигна в хана, как запита момчето Вълко за Стояна: „Тук ли е Стоян пандурът от Тетевен“ или как другояче?

– Запитах го така: „Има ли тук някой човек?“ – Има, отговори то. Попитах: „Откъде е?“ Момчето отговори: „От Тетевен.“ Запитах пак: „Кой е тоя от Тетевен?“ То отговори: „Стоян пандурът. Долу в мазето е, в стаята.“ Тогава аз отидох и се видях с него. Ние излязохме в задния двор на хана и там разговаряхме. После Стоян пандурът се върна пак в мазето, а аз минах през двора и дойдох насам.

– Хей, Велчо, ти си се срещнал с хората, които нападнаха и обраха хазната. Ако ни ги кажеш всичките, кои бяха, и те бъдат заловени, като доносчик ще се отървеш с леко наказание. Но, ако откажеш да ни ги съобщиш, всичката вина остава върху теб и властта строго ще те накаже. Обмисли хубавичко това и ги изкажи, защото иначе ще бъде жалко за теб.

– Аз ви обадих тия, които зная. Един от тях е тетевенецът Стоян пандурът. Наричаха го още войводата. Той хайдутствал в Странджа. Останалите са: Тодор, Кара Мустафа [?], Георги и Вълко Цолов от Правчанските колиби, за когото ви съобщихме днес с Божила [1]. Другарят ми Божил го познава по-добре от мен. Ето тия да се заловят. Ако тогава работата не се разкрие, готов съм и аз да понеса всяко наказание.

– Много добре, ела тук да подпишеш показанията си!

– Да подпиша.

Подписал: Велчо

Нов разпит на Васила

– Василе, работата излезе наяве. Разкри се, че ти си знаел. Казвай веднага истината, та и ти, като Велча, да придобиеш качеството на доносчик, а ние да заловим нападателите.

– Преди един-два месеци срещнах тетевенеца Стоян пандура в Тетевен.Той ми каза: „Познаваш ли калугера хаджи Авксенти в Кремиковския манастир?“ [2] Аз му отговорих: „Познавам го, но защо питаш?“ Той каза: „Чух, че там имало пари. Ще взема няколко души и ще отида. От хаджиАвксентия малко пари ще задигна.“ Аз му възразих: „Човече, откажи се!“ В отговор на това той ми рече: „Щом се науча, че има пари, не бих се отказал в никой случай, веднага ще я наглася.“

– Знаял си, че той имал намерение да отива в Кремиковския манастир. Ти ще знаеш нещо и за това, че те са дошли тук и са обрали хазната. Кажи всичко право, каквото знаеш по тая работа!

– Когато Павел Кабакчиев от Тетевен донесе тук парите, заедно с него тръгнах пеш от Тетевен и аз. Като стигнахме в Правчанските ханове, спряхме в хана на Цветка. Понеже бях пеш, нея нощ преспах в хана, а мухтарът [3] [Павел Кабакчиев] дойде тук [Орхание]. На другия ден взех коня на ханджията Цветка и пристигнах. Предадох коня на Велча да го върне обратно.

– После как стана? Велчо как се срещна със Стояна? Какво стана по-нататък?

– Тогава не ми каза нищо, но в четвъртък, един ден преди петъка, в който бе обрана хазната, той ми рече: „Занесох хляб на Стоян пандура в балкана.“ Запитах го: „Май че отиват в манастира“, а той отговори: „Не, не отиват в манастира, а ще нападнат хазната.“ Попитах го колко души са и той каза, че били повече от 10 души.

– Не го ли запита къде се е срещнал със Стояна, та тоя последният му поръчал да занесе хляб?

– Питах го. Когато завел в Цветковия хан коня, който аз върнах, срещнали се там и тогава той му поръчал.

– Не ти ли каза още, кои са били? Само Стояна ли е познал или и другите?

– Запитах го. Познал само Стояна, другите не можал да познае. Така той ми отговори.

– Когато Стоян ти съобщи, че ще ходи в манастира, не каза ли с кои хора ще отиде?

– Той ми каза: „Хора има много като синът на Генко мечкаря от Черни Вит – май че е Георги [4]. Ще взема хора и от Крушовдолските колиби. Има и много още момчета.“

– Велчо не поиска ли от теб пари в четвъртък, когато щеше да носи хляб?

– Бях купил от него половин ока тютюн, та ми поиска парите. Дадох му 6 гроша. Същия ден той ми каза, че щял да им занесе хляб.

– Ти не се ли среща с Велча след нападението на хазната и не говорихте ли по тоя въпрос?

– За нападението на хазната чухме в петък. Срещнах се с Велча и разговаряхме за това. Но, побояхме се да съобщим, тъй като може да не бъдат заловени [нападателите] и тогава вината ще падне върху нас.

– Тогавашният ви страх не ще ви помогне, тъй като вие знаехте, че сте им носили хляб преди нападението на хазната. Но задето не съобщихте на властта, излязохте сега виновати. Тъй че, обадете ни, име по име, кои бяха те, та да придобиете качеството на доносчици, пък да ви дадем и 5000 гроша пари.

– Зная за Стоян пандура и сина на Генка мечкаря. Те щяха да вземат хора и от Крушов дол. Нека да се заловят тия, те ще изкажат всичките.

– След петъка, в който бе нападната хазната, ти си отишъл в Тетевен. Велчо ти е казал, че нападателите на хазната са Стоян и Мечкарят. При това ти знаеше, че Стоян щеше да ходи да напада манастира. Не видя ли Стояна в Тетевен? Не запита ли за двамата?

– Отидох в Тетевен, но Стояна не видях. Тъй като се страхувах, не запитах никого дали беше там или го нямаше. Предполагам, че беше там, не беше отишъл никъде.

– Ти знаеш цялата работа, както и Велчо я знае. Кажи истината, кажи: кои бяха? Велчо говори другояче. Кажи право, че да ги заловим, та и вие да се отървете.

– Казах истината. Така е, както ви разправих.

– Ти имаш свои хора, имаш и слуга. Защо тогава не изпрати кобилата по някой от тях, а направи това чрез Велча? Непременно си го изпратил, за да се срещне със Стоян пандура и да си поприказват. Очевидно е, че работата е била уговорена, кажи истината!

– Моят слуга и момчето ми си имаха работа, затуй я изпратих по Велча.

– На Велча даде ли пари или нещо друго, за да закара кобилата? Велчо не ти е слуга, та да я кара без нищо.

– Не съм му дал нито пара.

– Единственото обяснение, задето не си му дал пари, е, че твоето намерение е било да му устроиш среща със Стояна. Кажи истината по тая работа, за да я нагласим някак.

– Господине,да кажа сега истината. Стоян дойде сутринта в Цветковия хан и ми каза: „Отиваш в града. Изпрати ми Велча, ще говоря с него за нещо.“

– Когато Велчо се върна от Цветковия хан, не ти ли каза какво са говорили?

– Да, каза ми. Стоян му рекъл: „Заведи ни в балкана и ни приведи до мястото, дето ще отидем“. После Велчо отиде там да ги води. Той се забави няколко дни, но не мога да зная, колко бяха.

– Стоян заедно с кои хора дойде там, кажи и сега право!

– Дойде сам. Запитах го за другарите му и той ми отговори, че един от тях бил Георги Генков [5], а другият – от Крушов дол. Той ми каза и името му, но го забравих. Каза ми, че освен тия имало и още 5-10 души. Запитах го кои са, но той ми отговори, че били сбирщина.

– Казаха ли ти, че ще нападнат хазната? Пък и ти не запита ли Стояна къде ще отидат?

– Аз попитах, къде отиват, но Стоян ми отговори: „Да дойде Велчо, на него ще кажа.“ Понеже там беше и ханджията и вече бях приготвил коня, нямах много време да приказваме.

– Ела да подпишеш показанията си.

– Да подпиша.

Подписал: Васил

Разпит на Вълко Цолов от Правец [6]

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Вълко, а на баща ми – Цоло. От село Правец съм, но живея в Етрополските колиби.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– На 22-23 години съм. Занимавам се с овчарство.

– Къде се намира твоята колиба?

– На мястото Горняк.

– Как стана така, че ти отиде с хайдутите да нападаш хазната?

– Берях царевица. Дойдоха 12 души и ми казаха: „Хайде да ни заведеш в балкана!“ Насилиха ме и аз тръгнах пред тях. Минахме през мястото, наречено Предел, и стигнахме в Тръсите. Преспахме една нощ в Усойна. Там преспахме още една нощ. Мен не ме взеха да спя при тях. Един от тях спеше при мен, за да не избягам.

– Кои хора ви носиха хляб в балкана? Колко пъти ви донесоха?

– Два пъти ни донесоха орханийците Велчо и Божил.

– После, оттам кой ви заведе в прохода? Как биде нападната хазната? Как взеха парите и къде ги занесоха?

– Божил донесе хляб и си отиде. След това те ми казаха: „Почакай тук, Божил пак ще донесе хляб. Ние ще слезем по-долу, а ти ни донеси хляба.“ Аз останах, а те заминаха. После чух, че се гръмна веднъж. Мина малко време и те дойдоха с парите при мен. Аз не видях нападението на хазната.

– Откъде са те и кои са? Познавахте ли се от по-рано?

– Те са тетевенци. Зная имената на четиримата, а именно: Стоян пандурът, Тодор, Кара Мустафа[?] и Георги [7]. Имената на останалите не знам. Всъщност, аз не се познавам с тях.

– Не може да се приеме, че си бил „останал назад“. Щом като си отишъл там заедно с тях, трябва да ни кажеш право и следното: Как биде нападната хазната? Какво направиха заптиетата? Как взехте парите и на кое място си ги поделихте? Парите заровихте ли, или си ги разделихте? А на теб колко гроша ти се паднаха като дял?

– В петък сутринта Божил донесе хляб. Аз взех от него хляба и им го занесох. Те ме върнаха обратно на мястото, дето бях попреди, като ми казаха: „Божил ще донесе довечера хляб, вземи го и ни го донеси!“ Останах там. По едно време след обед се гръмна веднъж [8]. Един час след това гледам, че те идват, тичайки към мен, натоварени с парите. Поседяха малко при мен. Дадоха ми и аз да нося една чанта пълна с пари. Оттам вкупом се изкачихме горе на балкана. Към 4 часа през нощта [9] стигнахме в нашия царевичак. Оттам ги проведох по рекичката Милена надолу. Те преминаха реката Искър, а аз се върнах обратно в колибата си.

– Какъв дял ти дадоха от парите?

– Дадоха ми 2 меджидиета [10] ирмилици. Обещаха, че ще ми дадат още 1000 гроша.

– След като ти носи на рамо чантата с пари, защо им я предаде за 2 меджидиета ирмилици?

– Заявиха, че иде ми дадат 1000 гроша и заради това дадох чантата. Но после не ми ги дадоха.

– Познаваш ли тия хора?

– Не ги познавам.

– Защо отиваш с непознати хора на такива места?

– В началото те ме отведоха насила от моята колиба. После ми казаха: „Остани при нас, ще ни носиш хляб. Ще ти дадем и на теб пари.“

– Когато те взеха насила от царевичака, баща ти не чу ли, нямаше ли и друг някой при теб?

– Бях сам в царевичака. Баща ми беше в къщи.

– Ти си се бавил там три дни. Когато после се завърна, баща ти и жена ти не запитаха ли де си бил?

– Когато се върнах у дома, баща ми ме запита къде съм бил, но аз го излъгах, като казах, че съм ходил да купувам овци.

– На кръста ти имало чифт пищови. Баща ти тогава не ти ли рече: „Не се ходи с пищови да се купуват овци! Къде си бил с тия пищови?“

– Един от пищовите беше мой собствен, а другия ми дадоха безделниците. Бях ги сложил на кръста си. Но, когато ме видя баща ми, нямах пищови на кръста си.

– Имаше ли позволително да носиш оръжие?

– Нямах. Понеже беше нощно време, взех пищова, който имах, и го сложих на кръста си.

– Очевидно е ,че целта на човек, който се скита с оръжие, без да има право да носи такова, е да върши кражби. Какво ще кажеш на това?

– Нямам какво да кажа.

– От всичко изглежда, че понеже си се скитал без право да носиш оръжие, ти си убил по-преди дякона [11]. Поне кажи как взехте парите и кои бяхте, та да се отървеш от другото [обвинение].

– Дори и да ме убиете, не знам кой уби дякона. Но работата с хазната свършихме ние, и то стана, както по-горе описах.

– Когато заптиетата и техните началници търсиха хайдутите, не те ли намериха и не те ли разпитваха?

– Едно заптие, двама башибозуци, Иван Чобан[ов] от Правец и още трима души ме намериха през нощта срещу неделя при царевичака и ме запитаха: „Видя ли хайдутите, които нападнаха хазната?“ Отговорих им, че не съм ги виждал. Те минаха и се отправиха бързо към височина- та, т.е. към колибите.

– Щом като полицейският началник те е запитал и ти не си му обадил, от това става очевидно, че и ти си от тях и си участвал в обира на хазната.

– В нападението на хазната не съм участвал, но след това те ми дадоха да нося [пари].

– Ако искаш да се отървеш, трябва да кажеш право: колко гроша ти се паднаха като дял от парите на хазната и къде ги скри?

– Те не ми дадоха пари. Аз, като носех чантата, си взех само 2 бели меджидиета.

– Когато в Етрополе отидоха специални чиновници, за да вземат поръчителство от населението, ти не беше ли там и кой ти стана поръчител?

– Бях там. Поръчител ми стана Кремен Ценов, бащата на Вълка.

– Колибата на твоя поръчител Кремен Ценов близо ли е до твоята колиба?

– Трябва да е на около 10 минути разстояние.

– Като се отбихте в царевичака на твоя поръчител Кремен Ценов, взехте ли вода от неговия син Вълко или не?

– Не, от там не сме вземали вода.

– Колко души бяхте?

– Бяхме 13 души, заедно с мен.

– Парите бяха 125.000 гроша и нещо. От тях са намерени 2000 гроша. Остават още 123.000 гроша и нещо. Това са царски пари, искаме ги от теб.

– Както вече казах, откраднах си 2 сребърни меджидиета от чантата, която носех. Нищо друго не съм взел и не знам где са парите.

– Ела да подпишеш показанията си!

– Да подпиша.

[Знак за отпечатък от пръста на]: Вълко Цолов

Разпит на Вълко Цолов и неговия поръчител Цено[в]

– Хей, Цено[в], ето Вълко Цолов е бил заедно с хайдутите, които обраха хазната. Преди, когато се вземаше поръчителство от етрополското население, ти си му станал поръчител. Стана ли, наистина, негов поръчител?

– Станах му поръчител, но не знам къде е ходил, както и че се е сдружил с хайдутите.

– От твоята до неговата колиба има 5-10 минути разстояние. Неговият баща, майка или роднините му не те ли запитаха: „Нашият Вълко го няма тук, къде ли е отишъл?“

– За бога, никой не ме е питал.

– Ти отрече, че твоят син е давал вода на хайдутите. Станал си поръчител на Вълко Цолов, който е съдружник на хайдутите. Това показва, че и ти си бил лош човек. Вместо да съобщиш [на властта], ти си станал поръчител. Заради това си арестуван, а и да знаеш, че наказанието ти ще бъде голямо.

– Не знаех, станах поръчител. Що да правя, каквото дойде на главата ми, ще го тегля.

[Знаци за отпечатък от пръст на:] Кремен Ценов, Вълко Цолов

Чрез настоящата подписана и подпечатана заверка се удостоверява, че разпитите на гореспоменатите лица се извършиха пред нашата комисия; Орх. шериятски съдия: Ес-сейд Али Неджиб; мюмеиз: [липсва подпис]; мюмеиз: Мехмед Али; мюмеиз: Мехмед Салих, следовател: Хюсмен Хамди; мюмеиз: Хасан; мюмеиз: Подпис на български език [преписвачът не можал да го разчете]; мюмеиз: [липсва подпис].

Удостоверява се с подпис и печат достоверността на настоящия препис от следствения протокол. 4 януари 1873. [4 кянунусани 1288} [печат]: Софийски окръжен съд

О.О., Инв. 14091/1948

(Следва)

**********

Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче:

BGtop

БЕЛЕЖКИ

1. „Кара Мустафа“ е сигурно прякор на някой от участниците в нападението. Засега не може да се установи чий е прякорът. Георги е Георги Генков ,брат на Йото Генков, който е участвал в четата на Общи. За Вълко Цолов от Правец, участник в обира на хазната, не става никъде дума дотук в следствения протокол. От думите на Велча „за който ви съобщихме днес с Божила“ се вижда, че извън воденото съдебно следствие,чиито протоколи публикуваме тук, са се извършвали разпити от полицейските органи, чрез които под въздействието на физически мъчения арестуваните са били довеждани до самопризнания.

2. Историята за Кремиковския манастир може да е и измислена.

3. „Мухтар“ в селото е кмет, а в града – махленски кмет.

4. Изглежда, че Йото Генков Мечкаря, участник в нападението на хазната, е имал брат Георги. Васил Петров по погрешка или нарочно съобщава името на тоя Георги. Интересно е обаче, че и Велчо Шунтов на няколко пъти между имената на нападателите на хазната споменава името „Георги“ .

5. Явно е, че Васил Петров смесва Йото Генков с неговия брат Георги.

6. Като пръв от действителните нападатели на хазната бива разпитан Вълко Цолов от Правец. Вероятно и той е първият арестуван.

7. И тук „Кара Мустафа“ и „Георги“.

8. Обирът на хазната е бил извършен преди обед и ако Вълко Цолов твърди, че се гръмнало „следобед“, то това той прави с цел да отрече участието си.

9. „4 часа през нощта“ = 22 часа вечерта.

10. „Меджидие“, или в нашия народен говор „меджидия“, е турска сребърна монета на стойност 20 гроша, сечена по време на султан Абдул Меджид (1839–1861); нарича се още „сим меджидие“ или „беяз меджидие“ – сребърна меджидия или бяла меджидия (Ş. Sami, Kamus-i türki,стр.1295).

11. Става въпрос за убийството на дякон Паисий, извършено на 20 юли 1872 г. в Орхание, но останало неразкрито от властта.

ноември 07, 2018

Свиване

Хелоуин VS Мартеница  

Българинът не страда от чувство за малоценност - от Витоша по-високо нема, а от българската култура пък по-убаво и културно хептен никога не се пръквало на майката Земя! И въобще само идиот може да продължава да композира музика и да съчинява поезии след "Бяла роза ще закича".Затуй не се учудих от гръмката проява на българщина, избликнала срещу честването на Хелоуин.Из социалните мрежи се
Свиване

Вписване в имотен регистър – процедурата стъпка по стъпка  

Вписване в имотен регистър - процедурата стъпка по стъпка

Наскоро ми се е наложи да вляза в ролята на купувач или продавач на недвижим имот. Реших се да изтегля ипотечен кредит, за да придобия най – после жилището на мечтите си. За съжаление трябваше да потърся правата си в съда и то пак по повод апартамента, вилата, земеделската земя, която притежавам. В крайна сметка […]

The post Вписване в имотен регистър – процедурата стъпка по стъпка appeared first on pravatami.bg.

Свиване

История на японското кино - Част III - 1  

АВТОР: АКИРА ИВАСАКИ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

III. ФОРМИРАНЕ НА КИНОТО

1. Хората, желаещи да осъвременят киното

Реформата започнала с организиране на „движението за чиста филмова драма“ („джунейгагеки ундо“). Негов вдъхновител бил Норимаса Каерияма, към когото след това се присъединил Ейзо Танака. В движението участвали също така Джуничиро Танидзаки и Каору Осанай.

По това време движението за чиста филмова драма не било изолирано. То било част от всеобщото движение за „осъвременяване“, обхванало литературата, изобразителното изкуство, театъра и изобщо всички области на изкуството и културата в Япония. Затова именно водещи тогавашни писатели и драматурзи като Танидзаки и Осанай се присъединили към движението за чиста филмова драма и по всякакъв начин съдействали за развитието на младото кино.

Движението продължило около пет години - от 1918 до 1923 година. Но през този кратък период на реформи станали толкова значителни събития, че заслужават да бъдат вписани с големи букви в книгата по история на японското кино. По това време японското кино се развивало не от предприемачи, жадни за печалби, а от интелигенцията, изпълнена с ентусиазъм и стремяща се да придаде на киното съвременен характер. Като тогава думата „съвременен“ означавала почти същото като думата „западен“, била неин синоним.

1918 година. Завършила продължилата четири години Първа световна война. В Русия победила социалистическата революция. Световната история се развивала скокообразно. Япония участвала всъщност почти номинално във войната и благодарение на това реализирала огромни ползи: в страната се оформила добра конюнктура във връзка с развитието на военните отрасли и с нарастването на тежката промишленост. Разбира се, имало скрито социално недоволство, намерило например изход в така наречените „оризови бунтове“ (1918 година). Но така или иначе благоприятната ситуация съдействала за утвърждаване в Япония на съвременния капитализъм. Рязко нараснало влиянието на дребнобуржоазната интелигенция. Укрепила се така наречената „демокрация от периода Тайшо“ и започнала борба със старите идеи и със стария ред, съществуващи още от времето на Мейджи.

Каору Осанай се стремял да осъвремени японския театър, пренасяйки на японска почва достиженията на европейското движение за съвременна драма. В страната с други исторически и социални условия тези новости се утвърждавали трудно и започнали да дават своите плодове едва след продължителен процес на аклиматизация, който започнал със създаването на Малкия театър „Цукиджи“. Но това станало значително по-късно. През ноември 1909 година Свободният театър, създаден от Каору Осанай и Саданджи Итакава, поставил в помещението на театъра „Юракудза“ пиесата на Ибсен „Юн Габриел Боркман“. Това било ново, извънредно събитие в театралния живот на Япония. То предвещавало раждането на новия театър – шингеки, който хвърлил решително предизвикателство на театъра кабуки и на новата школа – симпа. Но „новият театър“ не намерил благоприятна почва в страната. И намерението да бъде запозната Япония със съвременните западни пиеси, към което заедно със Каору Осанай се стремели Цубоучи Шойо, Хогецу Шимамура и други, така и не се осъществило напълно.

Но трябва да отбележим, че провалът на движението за съвременен театър съдействал в определен смисъл за „осъвременяването“ на японското кино. Много талантливи актьори, разочаровани от новия театър, отишли в киностудиите. Някои от тях, казано на съвременен език, просто постъпили на служба в киностудиите, но сред тях имало и такива, които не губели надежда да въплътят в киното идеалите, които не успели да реализират в театъра.

(Следва)

**********

Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче:

BGtop

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ЯПОНСКОТО КИНОИЗКУСТВО И СВЕТОВНОТО КИНО

1. Оценка на японските филми в чужбина

2. Особеният стил на японските филми

3. Историческата задача на японското кино

II. ПОЯВА НА КИНОТО В ЯПОНИЯ

1. Поразителният успех на „движещите се картинки“

2. „Движещи се картинки“, кабуки, симпа

3. Дейността на Шодзо Макино

4. Изискванията на прогресивните зрители

Свиване

Неистовата потребност от враг  

  Има такава категория хора, които умират от желание да си намерят враг.   Този враг им дава енергия и хъс, той им служи за универсално обяснение за всички деструктивни последици, произтичащи от техните амбиции и решения.
  Това разсъждение е всъщност банално, доколкото всеки разумен човек отдавна си е направил подобен логичен извод и без да Хюм, Мил, Попър или Колмогоров.
  Ако аз пиша за проблема днес, то е защото понякога не си даваме сметка как неистовата потребност от враг може от увреждане на личностните ценностни системи да се превърне в настрой, в установка, в мотив, в злост у доста по-широки части от обществото - ако почвата за такива нарвствени малформации е благоприятна.

чети по-нататък

ноември 06, 2018

Свиване

Франция: Сенатът отново отхвърли законопроекта за фалшивите новини  

Днес Френският Сенат отново отхвърли законопроекта за фалшивите новини (Закон срещу манипулирането на информацията)  след два часа и половина дебати.

За първи път това се случи през септември.

Свиване

Третата ревизия на медийната директива – приета  

Съветът гласува третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги. Европейският парламент одобри текста на 2 октомври 2018 г.

Директивата ще влезе в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на ЕС. Държавите от ЕС  ще разполагат с 21 месеца, за да  транспонират директивата в националното законодателство.

Дания, Нидерландия, Чешката република, Финландия и Ирландия гласуват против,  Люксембург  и Обединеното кралство се въздържат (стр.23)

Според прессъобщението на Съвета новите правила ще създадат равни условия за защита на зрителите по отношение на услугите на всички доставчици, независимо от предоставяната от тях услуга и платформата, която използват. Това означава, че потребителите ще получат еднаква защита, независимо дали гледат филм на традиционна телевизия или на телевизионна услуга по заявка. Освен това защитата на непълнолетните и на всички потребители от насилствено или вредно съдържание, включително от речта на омразата, ще бъде усъвършенствана чрез въвеждане на ясна отговорност за платформите за споделяне на видеоклипове. Държавите от ЕС  ще могат да предприемат действия чрез своите национални аудиовизуални регулатори срещу тези доставчици, които не спазват правилата.
Директивата допринася за увеличаване на културното разнообразие и  популяризиране на  европейско съдържание, тъй като доставчиците на аудиовизуални медийни услуги по заявка ще трябва да гарантират, че поне 30% от техните каталози се състоят от европейско съдържание.
Очаква се инвестиране на ресурси в производството на европейско съдържание,  като държавите ще могат да изискват финансов принос от страна на доставчиците на телевизионни услуги и услуги при поискване.
Подобрява се  сътрудничеството между аудиовизуалните органи на държавитеот ЕС  чрез укрепване на групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA) и определяне на нейната роля.

В първите коментари се подчертава, че ще се  изисква по-голяма прозрачност по отношение на собствеността на доставчиците на медийни услуги и  правителствата ще могат да предприемат мерки по отношение на медийните дейности от името на обществения интерес, доколкото те са оправдани и пропорционални.

 

Свиване

HeleCloud с прогнозен ръст от 400% на годишния оборот за 2018  

Новини

HeleCloud, технологичният консултант в AWS (Amazon Web Services) платформата и доставчик на услуги за управление, се развива с бързи и стабилни темпове. Само за две години от създаването си, тя се нарежда сред претендентите за водеща европейска консултантска компания за облачни услуги и доставчик на услуги за управление.

HeleCloud в цифри:

  • Очаква се оборотът на компанията за 2018 да надхвърли четири пъти миналогодишния.
  • През 2018 год. в HeleCloud са наети 42 нови души, като се планира до края на годината екипът да се разрасне до 60. Ръстът на служителите е четирикратен спрямо предходната година.
  • Компанията има повече от 40 клиента и партньора от САЩ и шест държави от Европа, Близкия изток и Африка. Екипът й е работил по 35 проекта.
  • HeleCloud е партньор на шест международно и национално признати организации – AWS (Amazon Web Services); BGF (British Growth Fund); HashiCorp; ITC Secure Networking; Velostrata; Британско-българската бизнес асоциация (БББА).
  • Близо 80% от експерт-консултантите на HeleCloud са базирани в България.


Екипът на HeleCloud извървя труден, вълнуващ и удовлетворяващ път, изпълнен с много предизвикателни проекти от създаването си през 2016 г. За две години успяхме да съдействаме на повече от 40 клиента и партньора да изградят своята облачна среда, създадохме приложения и системи, които да подкрепят успеха им и да повишат конкурентоспособността им. Привлякохме някой от топ талантите в Европа и се превърнахме в една от най-бързо развиващите се консултантски компании за облачни услуги и доставчици на услуги за управление в Европа и света“, каза Добромир Тодоров, главен изпълнителен директор на HeleCloud.

В портфолиото на HeleCloud се нареждат клиенти като Viber, Endel, NEX Group и Zopa. Компанията е реализирала проекти за организации от финансовия, телекомуникационния и институционалния сектор.

HeleCloud беше компетентен, гъвкав и доверен партньори за Viber. Ние препоръчваме услугите им на организациите, които имат желание да повишат сигурността на облачните си системи“, споделя Амир Иш-Шалом, главен архитект, Viber.

През октомври HeleCloud обяви инвестиция от 2 млн. британски паунда, която получава от водещия фонд BGF. Зад него стоят банки като Barclays, HSBC, Lloyds, RBS и Standard Chartered.
Свиване

Набират сили уродливи процеси  

  На моите години и при толкова неща, събития, всякакви люде, разбити илюзии, недопустими, но допуснати грешки и понесени загуби, които съм преживял, нищо повече не може да ме изненада напълно и на 100%.
  Неотдавна писах с тревога за нарастващото и все по-ширещото се доносничество.   Все по-масово и все по-решително в борбата с лакти и нокти за кариера и успех, за живуркане и оцеляване.
  Сега мога да разкажа за това, че хора с власт и позиции не се свенят да разпространяват клевети - откровени и грозни.

чети по-нататък

Свиване

Електронни винетки – новите правила от 2019  

ИЗТОЧНИК: ПРАВАТА МИ.БГ

АВТОР: Стела Парушева - завършил право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Вече познавам основните правила, свързани с винетните стикери. Знам каква е тяхната функция, кога трябва да се използват, какви са цените им, както и глобите ако нямам винетка. Но тази сфера е изключително динамична и от 2019 г. са предвидени нови правила, които внасят големи промени. Какви са те и какво трябва да знам за винетките през следващата година?

Въвеждане на смесена система за таксуване

На първо място, през 2019 г. предстои въвеждането на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства. В зависимост от вида на превозното ми средство, ще трябва да плащам такса или на база време, или на база изминато разстояние.

  • Таксата на база време е именно и познатата ми до момента винетка. Тя ще ми дава правото да ползвам за някакъв срок платената пътна мрежа за един определен автомобил.
  • Таксата за изминато разстояние се нарича тол такса и касае превозните средства с обща техническа допустима максимална маса над 3,5 тона. Тол таксата ще започне да се събира от 16.08.2019 г.

Електронни винетки

Това, което повече ме засяга като шофьор на лек автомобил, е преминаването от винетните стикери към електронни винетки от 1.01.2019 г.

Продължава да важи правилото, че аз като собственик или ползвател на автомобила, трябва да купя винетка, която се отнася само за конкретния автомобил и за определен срок. Важно! Но за разлика от издаваните до момента стикери за предното стъкло на автомобила ми, вече ще “получа” електронна винетка. Получа, разбира се, е условно казано, защото няма да получа нищо на хартия, а платената от мен винетна такса ще бъде видима в Електронната система за събиране на пътни такси.

Винетката все пак е документ, но електронен. Той удостоверява няколко неща – това, че съм платил/а винетната си такса за конкретен автомобил с посочен регистрационен номер и категория, датата на плащането и срока на валидност. А това, че е таксата е платена за конкретен автомобил, означава още, че ако реша да продам колата си, то електронната винетка продължава да е валидна за нея, до изтичането на срока ѝ.

Как да си купя електронна винетка?

Винетната такса ще мога да си платя по няколко начина:

  • по електронен път;
  • чрез банка;
  • с карта или в брой в пунктове за продажба;
  • чрез терминали за самотаксуване, които ще бъдат разположени по пътната мрежа и в областните градове.

Актуална информация относно това къде ще мога да намеря терминалите за самотаксуване и къде ще има пунктове за продажба през 2019 г. най-добре да очаквам от Агенция “Пътна инфраструктура”. Тя има задължение да реши, къде ще бъдат разположени новите терминали и да разкрие пунктовете за продажба. Такива като минимум следва да има на граничните контролно-пропускателни пунктове или в близост до тях, в областните градове и разпръснати из платената пътна мрежа.

NB! Винетните стикери ще загубят своята валидност след 31 януари 2019 г. Ако през 2018 г. съм си купил/а винетка със срок, който изтича след тази дата, трябва да я конвертирам в електронна винетка. Разполагам с достатъчно време да направя това – от 15.12.2018 г. до 31.01.2019 г., като по този начин ще запазя правата си по платената винетка до изтичането на срока ѝ. За да се възползвам, ще трябва да подам заявление по образец в пунктовете за продажба или по електронен път. В него следва да посоча регистрационния номер, категорията на автомобила и валидността на хартиената ми винетка, и да приложа декларация по образец, че написаните данни са верни. Мога да упълномощя и някой друг да подаде документите ми с пълномощно с нотариална заверка на подписите.

Контрол

Това, че системата е електронна и няма залепени стикери по стъклата, няма да означава, че не подлежа на проверка дали съм платил/а винетната си такса, ако ползвам платената пътна мрежа. Контролните органи ще проверяват в електронната система плащането. Те обаче няма да имат право да изискват от мен доказателство за извършеното плащане, например касова бележка

Ако при проверката се установи, че винетната такса за автомобила не е платена, то ще ми бъде предоставена възможност да заплатя компенсаторна такса, вместо да ми наложат глоба. (Към момента размерът на таксата за различните категории превозни средства не е определен, но се обсъжда да бъде по-голям от размера на годишната винетка, но по-малко от този на глобата.)

**********

Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче:

BGtop

ноември 05, 2018

Свиване

“ДЕМОКРАТИЧНАТА ОБЩНОСТ” ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН “БИТ ПЕС”  

&
Въпреки над десетгодишната история на нестабилни коалиции, разцепления, скандали и противоречиви отношения с доминиращата партия ГЕРБ, българското реформаторско дясно продължава да получава подкрепа и да предизвиква интерес.  
Това не е парадокс. Просто десницата (демократичната десница, градската десница, реформаторската десница, либералната десница, демократичната общност и т.н и т.н. - безнаказаната  злоупотреба с имената показва, че повечето хора чудесно знаят кои сме, дори когато ние не сме съвсем наясно…) единствена последователно защитава позиции, които имат подкрепата на минимум 15, а на моменти - и над 25 % от гражданите на страната. Да не бъде голословен: 

  • Икономическа свобода; 
  • Лични свободи, и особено свобода на словото и медиите; 
  • Радикална реформа на правосъдието; 
  • Отговорно отношение към природата; 
  • Безусловна геополитическа ориентация към НАТО и
  • last not least, стремеж към участие на България в ядрото на единна, дори федерална Европа
Това са политически тези, които само дясното защитава. Те отговарят на интересите и ценностите на много повече българи, отколкото гласуват за демократичните десни формации, било то поотделно или в коалиции. 

Затова дясното упорито оцелява - просто то съществува далеч под естествените си нива на подкрепа, на ниво твърдо ядро, при това - често разцепено. Само минимателно усилие за обединение - и мястото на десницата в парламента е гарантирано. Много повече обаче е нужно, за да бъде реализиран целият потенциал, да участваме ефективно в управлението и да наложим дневния си ред в националната политика… 



1) Постигнатото дотук. 

Вдясно винаги сме склонни на самобичуване. Няма “десен проект”, който да не е систематично обезкостяван от най-твърдите си привърженици. Само ще припомня, че Реформаторският блок беше съсипван от критики далеч преди да бъде създаден, но тази формация постигна най-високия изборен резултат от 2001г. насам и продължи да поддържа необичайно високи нива на доверие до самия си край. И щеше още да ги поддържа, ако не се разцепи по чисто политически причини - оценка на участието си в управлението “Борисов-2”. 

Демократична България” има сходен старт - коалицията няма нужда от врагове, поради напоителния “приятелски огън”. Но аз съм убеден, че тя заслужава подкрепа. 

Противно на общоприетите атаки, “Демократична България” обединява партии с изключително сходни избиратели и програми. През март 2017г., разделението между тези партии беше напълно необяснимо. Доколкото има разлики, те са валидни и вътре в отделните партии, а не толкова - между тях.

Ще повторя - Свободата, законността, западната ориентация, природата, единна Европа. Това е алфата и омегата на българското дясно от ’89 насам. И по тези теми нищо не разделя “Демократична България”. 

Непрекъснатото повтаряне, че “Зелените” са крайно лява партия, която няма място в дясно-центристка коалиция, е просто далеч от съвременните европейски реалности. В по-голямата част от Европа, “Зелените” отдавна преминаха пътя от крайната левица към политическия център и вече са основен представител на градската средна класа, с икономическа програма, стъпила на частната собственост и свободната инициатива. 

Коалицията ни вече има и поредица от програмни позиции, които изцяло утвърждават идентичността й като приемник на класическото българско дясно, който има потенциал да привлича и ново поколение привърженици: 
(Без да споменавам десетките позиции в сферите на правосъдието, енергетиката, сигурността, околната среда, електронното управление - които до една ясно утвърждават десноцентриския характер на коалицията…)

Постигнат ли е максимумът - далеч не, това е очевидно. Но това не е повод да се отрича очевидното. Да погледнем напред: 


2) Бъдещето

Дясното може да достигне електоралния си потенциал, да бъде алтернатива на ГЕРБ за мнозина избиратели и ключов участник в бъдещо управление.  
(Аз не бих се отприщил нито на темата “кога”, нито “с кого” - първо, това е лидерски въпрос. Ако искам да ставам лидер, ще дам своите отговори, но видимо нямам такива планове. Второ и по-важно - същественото е “в името на какво”, а това изглежда все по-ясно)

Но това изисква очевидни и отдавна отлагани стъпки в две посоки - максимално разширение и консолидация в дълбочина. 

2.1. Разширение. 

Обединението на различните партии, групи и личности вдясно води до мобилизация на избирателите. Разликата между нас е разбираема за малцина, слабостта ни разделени - видима за всички. Още повече, че в различни градове и региони на страната, “Силата” е в различни фракции и фигури, които са “Седесето” за местните хора. Самата идея за "обединение на партии с личности” винаги е пораждала напрежение, особено в партийните апарати. Иситината обаче е, че самите ни партии отдавна са по-скоро граждански, ценностни и приятелски общности, отколкото партии в класическия смисъл на думата. Най-малкото - защото нямаме самостоятелната сила да представляваме привържениците си в парламента, камо ли - във властта… 

Да, т.нар. “механично” или “аритметично” обединение няма как да изгради силен политически субект. Следващото разделение е само въпрос на време, а различни политически и икономически кръгове охотно допринасят за раширяване на естествените пукнатини. Аз бих казал нещо повече - коалицията е a priori неудачна формула за политическо взаимодействие.  При участие във властта, всички недъзи на коалицията се проявяват в максимална степен. Не е нужно да се връщаме в 1934г., 2014 е още пред очите ни … 

Но по-малката коалиция не е лишена от недостатъците на по-широката. Дори често е обратното… Преодоляването на тези недостатъци не се постига с ограничаване на участниците, а със засилено вътрешно единство. 

2.2. Консолидация

Вътрешното единство не се свежда до общо ръководство и общо лидерство, макар те да са в перспектива неизбежен елемент. По-съществено е изграждането на общи структури - както местни, така и младежки, тематични, експертни общности и т.н. Тези общи структури първо са по-привлекателни за авторитетни личности, които нито искат да се запишат в една от коалиционните партии, нито да бъдат аморфна “гражданска квота”. На второ място, те са естествен носител на енергия на местни избори, през които се изграждат стабилните политически сили. Но преди всичко, те създават необходимата “гравитация” в центъра на коалицията, което я прави трудно разрушима. 

Тази гравитация с времето е призвана да смекчи идейните различия и да даде ясна посока, да преодолява естествените лични конфликти и да не допуска те да станат междупартийни, и съвсем не на последно място - да изхвърли чуждите тела, които неизбежно присъстват във всяко обединение. 

Натрупването на общи структури и създаването на “гравитационен център”, около който да се формира политиката на един политически съюз, рано или късно води и до издигането на общи лидери и авторитети. Това е и моментът, в който реформаторската десница, или пък демократичната общност, ще може убедително да претендира за изпълнителната власт и да наложи програмата си чрез нея. 

В горните две посоки - разширение и консолидация - си струва човек да си губи времето, да си подлага на изпитание кариерата и семейството, а и да си хаби нервите в калта на българската политика. 

Поне за мен, това е ясно - само това е залогът, който може да ме задържи в активна политика. 



Свиване

Седмичен бюлетин за правни новини  


В понеделник Специализираната прокуратура влезе в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) и задържа 20 души. Ден по-късно на директора на ДАБЧ Петър Харалампиев бе повдигнато обвинение като ръководител на организирана престъпна група за подкупи. С обвинение са още трима души, сред които и главният секретар на агенцията. Това е втората шумна акция на прокуратурата за броени дни, след като предния петък във Франция бяха задържани Николай и Евгения Баневи с европейска заповед за арест по...
Свиване

Съпружеска имуществена общност (СИО) – всичко, което трябва да знам  

Съпружеска имуществена общност

Ще сключвам брак, толкова съм развълнуван/a! Вече започна трескава подготовка, защото щастливото събитие е съвсем скоро. Затова не ми остава време да се замисля какво се случва след сватбата, а още повече за това – ако се стигне до развод. Да, в началото на брака никой не мисли за неговия край, но и никой не […]

The post Съпружеска имуществена общност (СИО) – всичко, което трябва да знам appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Моята лингвистична история  

Тази година е 35-тата годишнина на ученическата лингвистика в България – състезания, олимпиади, семинари. Тъй като съм минал през всички роли – ученик и състезател, лектор, ръководител, жури – бях помолен да напиша нещо за лингвистиката от моя гледна точка. Та, реших да опиша всичко, макар и накратко.

Започнах да се занимавам с лингвистика общо взето случайно. Имам бегъл спомен как в 9-ти клас учителката ни по математика дойде и каза „в календара на олимпиадите има някаква математическа лингвистика. Искате ли да пробвате?“ Е, пробвахме… и няколко човека от класа стигнахме до националния кръг, където даже спечелихме трето място на отборното състезание.

Следващата година се оказа, че след националния кръг и зимните състезания съм в разширения отбор за международната олимпиада.

Подготовката беше в Русе, където отидох директно след като се върнах от международна олимпиада по информационни технологии. Бях изморен от път и часова разлика и спах повечко. Не бях (и все още не съм) твърде социална личност, съответно се запознах с много малко хора на подготовката (а и имах приятели в Русе, с които се виждах вместо това). Отчитам това като грешка, която обаче скоро след това успях да поправя.

След контролните успях да се задържа в първите 8, което значеше, че ще участвам във втората Международна олимпиада по лингвистика в Москва.

Стигането дотам не беше безпрепятствено – за изваждане на виза трябваше да изпратя паспорта си по куриер, обаче куриерът го загуби (ограбили им буса). Съответно последва експресна поръчка за нов и лично занасяне до другия край на България от баща ми.

В крайна сметка стигнахме до Москва, кацнахме на Шереметиево посред нощ, и с едни бус организаторите ни извозиха до общежитията на РГГУ. А те бяха запомнящи се общежития – това е история, която разказвам и до ден днешен. Това, че всеки две стаи имаха споделена мивка и че общите бани на етажа нямаха врати – окей. Обаче тоалетните (общи за етажа) имаха резета както отвътре, така и отвън. Както казват руснаците – „нарочно не придумаешь“. Общата стая, с хладилници наредени плътно един до друг и опасващи целите стени, беше мястото, където се събирахме, говорихме, обсъждахме, разказвахме вицове.

На самото състезание не се представих блестящо – бях първият под чертата за бронзовите медали. Тъй като това е единствената международна олимпиада по лингвистика, на която съм бил, си останах без медал. В дългосрочен план не това е най-важното, разбира се, но трябва да отбележа, че не бях толкова силен в „състезателен режим“. Вкъщи, на спокойствие, решавам задачи доста по-ефективно.

След Москва започнах да чета – каквото намеря онлайн – за всички аспекти на лингвистиката. Не решавах толкова задачи (защото нямаше достъпни), но четох за странни лингвистични явления в непознати езици, интересни писмености и бройни системи. Дори пишех плановете си по някои предмети в училище на новонаучените писмености. По физика пишех с деванагари, по химия с гръцката писменост, а по биология – с арабската.

Някъде в 11-ти клас започнах да пиша лингвистични задачи, а с Тодор Червенков (съотборник от Варна) организирахме онлайн състезание по лингвистика. С наши задачи и наша проверка. И написан от нас уебсайт (който пък спечели награда на състезание по Информационни технологии). Онлайн състезанието имаше няколко издания и беше както интересно начинание, така и доста полезен опит.

В следващите две години не успях да се класирам на международната олимпиада заради глупави грешки. Най-глупавата беше в 12-ти клас, когато не реших задача, за която знаех нещо, което другите нерешили не знаеха – посоката на писане. Общо взето 10-тина човека се бяха сетили посоката на писане и съответно я бяха решили. Аз я знаех, но не я реших. И досега не смятам задачата за добра, но не защото не съм я решил (какъвто беше случая и с любима моя задача от предната година), а защото разчиташе на разбърканост за трудността си. (За този и други аспекти на лингвистичните задачи написахме статия с д-р Держански, няколко години по-късно, която беше представена на конференцията на американската асоциация по компютърна лингвистика)

Все пак на следващия ден спечелих отборното, върху една чудесна задача за виетнамска поезия (song thất lục bát, което изглежда като song that looks bad. След това с Тодор Червенков писахме стихове на български в същата поетична форма; още помня неговото, свързано с това, че без да искам щях да хапна свински език в ресторанта в Слънчев бряг). Защо казвам „спечелих“ – всички мои съученици, с които трябваше да съм в отбор заминаха за София, за да се явят на предварителен кандидатстудентски изпит. В последния момент пратиха при мен едно момче от Хасково, така че все пак да имаме формално отбор. Той се включи, разбира се, така че единственото число не е напълно оправдано. Но когато дойде време за награждаване, той отказа да излезе, така че стоях аз сам, награден с грамота и 4 държача за CD-та насред физкултурния салон на гимназията във Враца.

Макар да не успявах за малко да вляза в разширения отбор и двете години ходих на подготовката за международната (все пак в топ 25, така че получавах покана). Ходих не само защото беше интересно и исках да научавам неща, но и защото след Москва бях общувал повече със съотборниците си и вече имах доста приятели. Подготовката в Слънчев Бряг беше една добра среща на приятели и място за нови запознанства.

В 12-ти клас на контролните по време на подготовката успях да се представя доста добре, и по точки бях 5-ти в крайното класиране (започвайки от нещо като 16-то място след националния кръг). За съжаление регламентът не позволяваше да отида на международната. Все пак „ръководството“ реши да поправи тази несправедливост като ме покани на международна школа в Естония, точно преди олимпиадата.

Тази школа също е история, която често разказвам и до днес. Като за начало – водех се „настойник“ на едно друго момче, което не беше навършило още пълнолетие (а трябваше трима човека да се връщаме до София сами). Още при пристигането ни в Усть Нарва (в източната част на Естония), се оказа, че в почивната станция топла вода няма да има („морето е 20 градуса, там ще се къпете“, както беше казала домакинката). С други думи, върви ни с баните по такива мероприятия. Но след като сглобихме от две съседни бани една (крушка, душ-слушалка), се оказа, че в нашата баня всъщност има топла вода. Само в нашата, за школа с ученици от няколко държави. След няколко дни новината се беше разчула и всички идваха да се къпят при нас. Някои влизаха направо с маратонките и излизаха джвакайки. А, разбира се и лекциите бяха интересни.

След това завърших. Но нещата далеч не свършват дотук. Д-р Иван Держански ме покани в журито на българската олимпиада, където някои мои задачи видяха бял свят. Опитът от онлайн състезанието беше полезен. Иван Держански заслужава отделна статия, ако не и повече – основната движеща сила в лингвистиката от научна гледна точка за последните 20 години, като това, че говори „няколко дузини езици“ е само началото (е, не всички лингвисти говорят много езици, това е стандартен лингвистичен мит)

На руската олимпиада в Петербург бях ръководител, заедно с Александър Велинов (който от дълги години пък е движеща сила за организационните аспекти на лингвистиката в България). Тогава бях на 20 и ходенето с маршрутка сам до летище Пулково да посрещна по-късно пристигащи ученици беше интересно преживяване (предполагам и сега, 10-тина години по-късно, също би било). А Петербург продължава да е сред любимите ми градове. Едната вечер гостувахме до късно на Станислав Гуревич (местният организатор и дългогодишен приятел на българската лингвистика) и се прибрахме с Волга, която хванахме от улицата (и която не беше такси, просто Стас спазари тарифата). Типично за Русия.

В следващите няколко години водех лекции на подготовката и тя продължаваше да е място за среща с приятели. Давах и проверявах задачи на националната олимпиада и на зимните състезания.

В крайна сметка, за шестата международна олимпиада, в Слънчев Бряг, бях поканен като член на журито. На същата олимпиада имах и две задачи, като явлението от едната (разкъсана ергативност) продължавам да обяснявам по различни поводи, тъй като е наистина интересно. Месец преди олимпиадата пък колега от международното жури осъзна, че единият ми контролен пример се превежда „Кучето се самозастреля“, та трябваше да правя спешни редакции.

Изобщо, съставянето на задачи е много интересно занимание. Едновременно творческо и технически-прецизно. Изисква да подбереш най-подходящото от граматиката на даден език (или правилата на дадена писмена система) и да го илюстрираш с минимален брой примери.

На въпросната олимпиада за първи път участвах в работата на журито. А тя е специфична. С годините човек свиква със стандартните спорове и стандартните аргументи (на последната олимпиада в Прага дори направихме „бинго“ със стандартни фрази, използвани при споровете при разпределение на медалите и най-добрите решения). Но с всички нейни специфики, работата на журито е прецизна. Всичко се проверява по 2 пъти, а при разлики – 3 пъти. Винаги има забавни моменти с някой ученик, който е отпуснал въображението си. Даже до преди няколко години правех колекции от бисери от националната ни олимпиада и зимните състезания. Ето няколко примера:

има две думи за „сестра“, следователно едната е „медицинска“
носорна съгласна
има удвояване на последната буква от цифрата
tu – представка за минало, тук в значение на умрял
В мъркинския език окончанията седят в края
В началото на всяка дума се поставя наставката о-
чете се отляво надясно – както изречението, така и думите поотделно
когато в едно изречение има три подлога, два глагола и черта над последната гласна на втория глагол…
в 3-та група са си чисто криминални глаголи
забелязваме, че всички подлоги от ж.р. …
според мен отговорите са относителни. Ще напиша различни дати и ще ги обясня
всички глаголни форми са съставени от глагол…
съгласната „ъ“
словоред: сказуемо-подлог-лодка
княгинят (м.р. на „княгинята“ не знам)
княжът (м.р. от княгиня)
чичо ми е вода
флейтата ме чува, че забравям
„еми…тъпа съм“ (на празен лист с нерешена задача)

От 2008-ма насам съм бил в задачната комисия и международното жури почти винаги (с изключение на олимпиадите в САЩ, Словения и Ирландия). В Благоевград през 2015-та бях председател на журито – основно комуникационна и административна работа – хората от организационния комитет ми станаха автоматично „любими номера“ в телефона в рамките на тия 5 дена.

Напоследък по-рядко успявам да участвам в българските олимпиади, а и в работата на международната задачна комисия комисия. Но това е основно поради други задачи (pun intended) – лингвистиката продължава да ми е интересна и си водя бележки за потенциални задачи, които искам да направя.

Ученическата лингвистика е много неща. Тя е знание – търсенето на знание и намирането му – чрез четене, школи или директни въпроси до по-знаещите. Тя е и творческа работа – съставянето на задачи е сравнимо с поезия и програмиране едновременно.

Но лингвистиката в България е и общност, и много приятели. Няма да го казвам поименно, защото са наистина много. С някои се виждаме често, с други веднъж годишно, с други по-рядко дори, но поне според мен винаги ще бъдем част от една общност, която с много състезания и много срещи е изградила доверие.

Надявам се лингвистиката да продължава да бъде този инструмент за търсене на повече знания, за печелене на медали на международно ниво и разбира се – общност от интелигентни млади хора.

Свиване

Ядрена урина или Размишление за това искат ли руснаците война  

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (https://www.novayagazeta.ru)

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Съвсем наскоро Путин озадачи присъстващите на валдайската среща чужденци със заявлението, че при една ядрена война руснаците „ще отидат в рая“ като мъченици, а техните противници „просто ще умрат“. Причините за това заявление могат да се разберат доста лесно. Руската армия и руското разузнаване станаха за смях на Запад. Петров и Боширов, от една страна, руската ракета, която свали руски самолет, и Генералния щаб, който съобщи, че за всичко са виновни евреите – от друга. Вместо ужас Русия започна да предизвиква ирония и Путин не можеше да не почувства това. Наложи се да се напомни на Запада за наличието на ядрено оръжие.

Разбира се, на Запад могат да заподозрат, че професионализмът на хората, които обслужват това оръжие, е почти същият като на кадровика от военното разузнаване, подал в паспортния отдел всичките диверсанти на един списък. Но кой ще се реши да го проверява? Залозите са много големи.

И така, каква вероятност има Русия да използва наистина ядрено оръжие? Струва ли си цялото обкръжение на Путин да се готви за рая, или може да остане засега в своите дворци и „мерцедеси“?

Според мене вероятността за това е същата като вероятността Русия да започне обикновена конвенционална война със Запада, иначе казано - равна на нулата.

Нашият Кремъл не е специалист по войните.

Нашият Кремъл е специалист по хибридните войни, което съвсем не е същото.

Думата „хибридна война“ влезе в политическа употреба именно при Владимир Путин и на Запад е прието да се разглежда „хибридната война“ като нещо ново и невиждано, в което руските власти са особено силни. Но в действителност хибридни войни е имало и по-рано и такава война се различава от обикновената преди всичко по това, че не може да бъде спечелена.

Какво се печели при обикновената война, е добре известно. В Античността – меднороги волове, пленници и роби, награбено злато. През ХХ век – територии.

А какво се печели при хибридната война? Зеро. Zilch. Nada. Във всичките водени хибридни войни Русия не спечели нищо.

Да, в резултат от Руско-грузинската война Саакашвили в края на краищата загуби властта. Това е вярно. Но каква получи в резултат от войната Русия? Една кръгла нула.

Ние превърнахме ДНР и ЛНР в кървав украински ХАМАС, но какво получи Русия в замяна на тази хибридна война? Също нула.

Ние се опитахме да се намесим в американските избори и тази намеса до ден днешен са използва от демократите за делегитимиране на президента Тръмп. Доналд Тръмп загуби много, но какво получи Русия? Само санкции.

Единствен резултат от хибридната война е, че на този, срещу когото я водите, му става по-зле. А вашето положение изобщо не се подобрява. Точно обратното – срещу вас въвеждат санкции и вие се превръщате в страна аутсайдер. Все едно да си убиеш кравата, за да умре на съседа козата.

Защо Кремъл никога няма да се реши да превърне хибридната война в истинска?

Поради една проста причина. Работата е в това, че при истинските войни победите и пораженията са реални. Те не стават на екрана на телевизора. Пропагандата при истинските войни действа само до определена граница. Когато авиацията на съюзниците сравнява Берлин със земята, на гьобе

лсовците им е трудно да разказват, че вермахта побеждава всичките.

В този смисъл аз имам една любима война: Първата опиумна война (1839-1842 г. - бел. П. Н.), която британците водят срещу Китай. Това е уникална война, която китайското командване разглежда като хибридна и се опитва да спечели изключително с лъжи.

Силите в тази война са несъпоставими: британците имат по-малко от 20 хиляди войници, включително моряците и морската пехота. Китайските войници са повече от 200 хиляди.

Затова войната се разделила на три стадии.

По време на първия стадий китайските (по-точно – манджурските) военачалници просто лъжели императора, че побеждават. Те му изпращали всеки ден доклади, в които се описвало как са унищожени още десет хиляди и още тридесет хиляди англичани, а той пишел върху докладите с червено мастило „превъзходно, просто превъзходно“. Сред войниците се провеждали конкурси да най-добро победно стихотворение и прочее.

Тъй като реално поводи за стихотворения нямало, скоро започнал вторият стадий. А именно – пълководците разбрали, че да се борят победоносно с британците им пречи „петата колона“ в лицето на собственото китайското население. (Ще напомня, че по това време Китай се управлявал от манджурците и като следствие „пета колона“ били всички китайци.) В резултат от това откритие вече можело да се воюва не срещу англичаните, а да се граби, коли и изнасилва собственото население – с което и се заела манджурската армия. Странно, но това не помогнало срещу британците.

Тогава настъпил третият стадий. Новият военачалник, назначен за командващ на войските през февруари 1841 година – името му било Ян Фан, се вгледал задълбочено в проблема и се замислил над въпроса защо британските оръдия попадат винаги в целта, а китайските – не.

Ян Фан предположил проницателно, че това става с помощта на магия, но срещу магиите китайците имали отдавна надеждно средство, а именно – женска урина. Само да излееш върху магьосника гърне женска урина и той веднага ще се лиши от всичките си способности.

Гърнетата били натоварени на салове и саловете започнали грандиозно контранастъпление срещу британския флот на няколко мили от Кантон. Като видели гърнетата и саловете, британците дали залп… и… и… накратко – точността на английските оръдия не пострадала.

Всичко завършило с Нанкинския мирен договор и загубата на Хонконг.

Хибридната война е война с урина, а урината не помага да се печелят истински сражения, дори това да е урината на Дмитрий Кисельов.

Тя е добра само в телевизионните войни, когато може да се покаже видео на ракети, падащи върху Флорида, и да се внуши на аудиторията мисълта, че сме постигнали потресаваща победа.

Главното е да не се започва истинска война, защото каква ще бъде тази война, виждаме по кулата на „солсберецката“ катедрала и по историята с руския самолет, свален от руска ракета.

Владимир Путин е усвоил много добре историческите уроци. Той знае откъде е дошъл изразът „малка победоносна война“ и как тази война (Руско-японската война, 1904-1905 г. – бел. П. Н.) завършва. Той знае, че загубените войни завършват с революции и смяна на режима, и никога няма да се реши на това.

Във всички конфликти, в които Русия се включваше – било то анексирането на Крим или събитията в Донбас, Кремъл най-напред опипваше почвата дали може да се постигне нещо без истинска война, и едва тогава тръгваше напред. Всеки път, когато пред Русия се изправяше призрака на истинската война или на реалните бойни сблъсъци – както например край Дейр ез Зор през февруари 2018 година, когато американците унищожиха около 200 наемници от „Вагнер“, или няколко месеца по-късно, когато президентът Тръмп нанесе удар по Асад, след като той беше употребил химическо оръжие, Русия веднага отстъпваше или даже се правеше, като при случая край Дейр ез Зор, че изобщо не е имало никакво сражение.

**********

Ако Ви е харесала публикацията, цъкнете върху това малко бутонче:

BGtop

ноември 04, 2018

Свиване

Цената на българското гражданство  

Статия, публикувана през март във френската преса : "Как България произвежда фалшиви (и опасни) европейски граждани" За голямото мнозинство българи принадлежността им към българското общество и държава струва скъпо и пре-скъпо. Плащат я с данъците си, със здравето си, с мизерен и кратък живот, с хиляди лишения, с ежедневно преглъщане на несправедливости и лъжи безчет. Въпреки това

Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.