октомври 22, 2014

Свиване

ВАС: трите имена на съдиите са лични данни  


Върховният административен съд (ВАС) произведе поредният скандал. На 9 октомври 2014 г. тричленен състав на съда е обявил като законосъобразно решение, с което се отказва достъп до трите имена на съдии от Окръжен съд-Хасково, защото това са... лични данни. Решението е подписано от съдиите Иван Раденков и Таня Вачева. Третият член на състава - Соня Янкулова е подписала съдебният акт с особено мнение.

С това решение сериозно са нарушени правни принципи, произтичащи от Конституцията, от...

Свиване

ГЕРБ драпа за коалиция по линията на един руски романс  

Поцелуй меня! (Целуни ме!)


Потом я тебя! (След това аз тебе!)


Потом вместе мы, поцелуемся! (След това заедно ще се целунем!)


Реформаторският блок къде изобщо се бута...

октомври 21, 2014

Свиване

Кръгла маса на тема „Електронно гласуване“  

Днес участвах на кръгла маса на тема „Електронно гласуване“, по покана на г-жа Гергана Паси, Дигиталната Национална Коалиция и Информационно Обслужване. Участвах като представител на Общество.бг, и ето и краткият ми „доклад“, който ще напиша и тук, с някои уточнения.

Имаше представители на МВР, МВнР, МТИТС, БАИТ, БАСКОМ, ИО, Scytl (испанска компания, занимаваща с електронно гласуване) и други. Ето и репортажът на БНТ.

Дискусията вървеше в няколко направления, като заключенията са следните:

  • няма технологична пречка пред реализирането на електронно гласуване
  • на всички са ясни ползите от електронно гласуване – спестяват пари и време, увеличават избирателната активност, позволяват на българите в чужбина да упражнят гласа си
  • от МВР изразиха неувереност, че електронното гласуване ще реши проблемите с купения и контролиран вот, но достатъчно хора се обединиха около позицията, че то няма за цел да решава този проблем, няма и да го влоши. Николай Недялков изтъкна дори механизми, по които може да го облекчи
  • В МВР се притесняват, че електронното гласуване ще отвори врата за киберпрестъпления; теза, която остана неаргументирана в моите очи
  • проф.Емилия Друмева, бивш конституционен съдия и настоящ съветник на премиера сподели, че няма конституционна пречка пред електронното гласуване. Отхвърлянето на кодекса „Фидосова“ не означава принципно отхвърляне на електронното гласуване. Нужно е просто то да бъде вписано правилно в кодекса.

Най-важното, около което имаше и най-много дискусии, беше „чипът“ в личната карта – т.е. дали да има електронна идентификация в документа за самоличност (моя любима тема). По темата се изказаха от МВР, като тезата им беше, че има „много плюсове и много минуси, и се търси правилното решение“. От Борика-Банксервиз щрихираха тяхното решение, разработено съвместно с МТИТС eID, базирано на австрийския опит. То е напълно подходящо (защото поддържа anonymous credentials, които позволяват гарантирането на тайната на вота, и едновременно с това – чрез linkable credentials – гласът на един човек да бъде отчетен няколко пъти). За eID проблемът в момента е че няма правна рамка. Допълнителни разработки ще са необходими, за да може електронната идентичност да се използва и през мобилен телефон.

Аз се опитах максимално еднозначно да подчертая, че няма как да имаме електронно гласуване без електронна идентичност в личната карта, а Гергана Паси подкрепи тази теза. Други хора споменаха различни опции, като two-factor authentication, персонални кодове, и какво ли още не, което обаче според мен няма как да работи в мащаб и така, че да бъде удобно за гражданите. С други думи, ако се налага да отидеш до посолството/ГРАО/ЦИК, за да си вземеш персонален код за еднократно гласуване, се губи почти целият смисъл на електронното гласуване.

Важно беше и разграничаването на „машинно гласуване“ (гласуване на терминал в секция) от „електронно гласуване“, което се извършва отдалечено, по интернет, в неконтролирана среда. Крайната цел, поне според мен, а в секциите да има терминали (таблети?), при които да се използва същата технология, както и ако човек си гласува от къщи. Повече по темата съм писал тук.

МВР, разбира се, са особено загрижени за сигурността – така трябва и да бъде. Изказаха доста примери и аргументи против въвеждането на „чип“ в личната карта, които според мен бяха несъстоятелни. Аргументът, че в циганската махала тарторът ще събере личните карти на всички и ще гласува от няколко компютъра (т.нар. махленско гласуване) е ясен, но електронното гласуване не добавя нищо към вече съществуващия проблем. То няма и за цел да поправи повредената социална структура в гетата, няма и как да да изкорени желанието на хората да си продават гласа.

Имаше и философски притеснения, че личната карта е за физическо удостоверяване на идентичност, а електронната идентичност има други приложения. Аргумент беше, че с личната карта се удостоверяваш пред държавата, а с електронната – на други места, което обаче не е фактически вярно, тъй като с лична карта удостоверяваш самоличност пред банки, хотели, мобилни оператори и какво ли още не. Възможни са злоупотреби с електронната идентичност, разбира се, но технологични решения свеждат тези злоупотреби до минимум. А практическите ползи на комбиниране на двата начина за удостоверяване на идентичност са безспорни.

Все пак, след кръглата маса, разменихме няколко думи с представителя на МВР, и въпреки че в момента обсъждането по темата не е публично, в един момент то ще стане. С хората от Общество.бг ще търсим начини да убедим администрацията, че единственият път към истинско, работещо и сигурно електронно гласуване минава през електронна идентичност в личните документи. А и не само към електронното гласуване, а и към електронното управление като цяло.

Свиване

Съдът отказа да екстрадира Кобляков  


Софийският градски съд (СГС) отказа да екстрадира руския дисидент Николай Кобляков. На 29 юли той бе задържан на Летище София при пристигането си от Франция, където живее от 10 години. Кобляков е съучредител на асоциация "Свободна Русия", която критикува управлението на Владимир Путин. Месец по-късно в Министерството на правосъдието пристигна искането от руските власти за екстрадирането на Кобляков, който бил разследван и обявен за издирване през Интерпол, но документацията не бе пълна и съдът...
Свиване

Министерството на О(т)браната – с широко отворени врати за кибер-атаки  

 

"Двойка" по сигурност за сайта на Министерството на отбраната

“Двойка” по сигурност за сайта на Министерството на отбраната

Парадът на държавната администрация в областта на (не)сигурността на нейните интернет-сайтове продължава с гръмки примери.

Преди само малко повече от месец посочих сериозни дупки в министерството, което … отговаря за информационната сигурност.

Ето че сега дори и институцията с най-много и важни държавни тайни – Министерството на отбраната – тотално е неглижирала елементарната компютърна сигурност на интернет-сайта си.

Оценката на цифровия сертификат, който трябва да защитава – чрез криптиране – връзката между потребителя и сайта е “СЛАБ (2)”  (“F” – по американската система).

Нещо повече – посещаващият този сайт ще получи изрично предупреждение да не му се доверява, и дори че може би някой прихваща връзката:

недоверие към сайта на Министерстовото на отбраната

Но това не е всичко. Дори елементарен анализ показва други сериозни пробойни в сайта. Като една от най-прословутите в историята на интернет пробойна, а именно heartbleed (“сърцекървене”). Открита преди цели 6 месеца (април 2014), тя е премахната отдавна практически навсякъде в стотиците милиони сайтове по интернет – само не и в нашето министерство …

много пробойни на сайта на МО

С този конкретен бъг може да се подслушва не само конкретна, но тотално цялата криптирана комуникация на един сървър. При това, практически е почти невъзможно да бъде засечено това подслушване.

Нужен ни е явно “Държавен системен администратор по информационна сигурност”, който да мисли и да действа бързо и категорично, според реалностите в днешния преобразяващ се за часове свят на мощни кибер-атаки.

Някой ще каже: “какво толкова – някакъв си уебсайт на МО, не е нещо важно”.
Може ли този някой също да отговори дали компютъра, на който е сайта на институцията, не е в мрежа с други, непублични компютри с много по-важна за националната ни сигурност информация? Не след няколко месеца, не след година –  а веднага да отговори?
И колко защитени са те, при положение че крайно вероятно някой там си мисли “те не са публично изложени за достъп – няма нужда да ги пазим кой знае колко”?

В областта на сигурността основна парадигма е, че една сложна система е точно толкова сигурна, колкото най-слабото й звено.
Ако това, което демонстрира Министерството на отбраната, е нивото на “грижа” за елементарните защити в най-слабото звено на НАТО и ЕС, то каква ли е степента при  важните отбранителни активи?

сподели в facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в facebooktwitterrssby feather
Свиване

Натрапчиви миризми  

Мирише ми на есен.


И на нови избори.


октомври 20, 2014

Свиване

Това е толкоз просто и логично…  

  Кратки мои разсъждения преди и след сърцераздирателното събиране на номенклатурата на „ГЕРБ“ за да изслуша душевните страдания на своя лидер след седемте дни на фарсови и протакащи съставянето на правителството разговори с парламентарно представените партии…

чети по-нататък

Свиване

Подробности от едно гостуване в Нова телевизия  

Онзи ден по това време още не знаех, че вчерашния ден ще ми донесе толкова емоции. Бях поканен да участвам в сутрешния блок на Нова телевизия в ужасяващ за мен ранен час, към 7,30, за да разясним с Антоанета от името на „Протестна мрежа“ какво имаме предвид когато пращаме Десетте точки на политическите партии...

То ясно какво имаме предвид, макар и леко многословно за моя вкус:

  • Искаме повече прозрачност – под формата на отворени договори, отворени данни, прозрачно партийно финансиране, прозрачно законодателство, прозрачни назначения 
  • Прозрачността се подпомага от свободни медии, които няма как да бъдат свободни, ако не си покажат на светло истинските собственици и тогава сигурно ще се наложи ограничаване на концентрацията, тоест – намаляване на медийния монопол и повече плурализъм в гласовете.
  • Лустрацията, тоест спирането на хората, свързани с Държавна сигурност, да участват във властта, също трябва да ликвидира невидимите паралелни механизми на власт, които обсебват държавата.
  • Изборната реформа пък трябва да даде повече власт на гражданите, като облекчи условията за провеждане на референдуми, като въведе електронните методи за гласуване (като по въпросите за гласуване по Интернет лично аз имам своето особено мнение :)) и обособи многомандатен изборен район „чужбина“.
  • Електронното управление и съдебната реформа пък трябва до мининум да сведат произволните решения в администрацията и съда и хората да получат повече справедливост...

И така, в 6:50 таксито ме чакаше на улицата и в момента, в който влязох нещо ме удари като чук по главата. Миризмата. Шофьорът не беше посещавал баня поне около седмица, поради което започнах жадно да гълтам студения въздух от полуотворения прозорец от мойта страна.

Шофьорът затвори прозорците и потеглихме, а аз започнах да броя наум секундите до летището.

По пътя слушаме новини за Украйна и Русия. На шофьора, изглежда, му се говори по темата:

– Вие нали в телевизията ще гостувате?
– Да, но аз съм в сутрешния блок (и го казвам с такъв тон, уж че не съм по политиката)

Той се хваща и продължаваме пътя си мълчаливо.
Стигаме до сградата на Нова Телевизия, аз изскачам отвътре и поемам дълбоко въздух. Кислород! Кислород! Само че първите минути ми се струва, че мириша и аз, мирише и всичко наоколо, дори модерната сграда на телевизията, на клошар. Не, не е възможно, това е игра на въображението.

Шофьорът, вместо да потегли обратно към града, спира таксито с червена лампичка и отива да си говори с охраната. Божке. Дано не е е решил да ме вземе наобратно!

– Ама защо през оная врата влизате – и ми сочи въртящата се врата, където той ще влезе. – елате от тук.
– Не ги харесвам тия, въртящите.

И май наистина е игра на въображението, защото миризмата изчезва, щом се качих в асансьора.

Засичаме се с Аноанета в приемната, а там има интересна компания – 4–5 човека, като в групата се откроява млада жена с черна къса нощна рокля, силен грим и бели ботуши. Обсъждат нещо оживено, подмятат листове, струва ми се че казват и името на Бареков по някое време. Хм.

Не мога да разбера целта на пребиваване на групата в приемната. Дори и заедно с Антоанета не можахме да отгатнем причината, поради която са поканени. А съм виждал какво ли не там.

Например, преди месеци, а може би година, претендентките на мис Мисис Баба 2013, които изведнъж започнаха да вадят официални тоалети от огромни куфари, които докараха със себе си, да се преобличат някъде по стаите и да се появяват в бални тоалети със щраусови пера и високи токове.


Влизаме и няма как човек да не забележи новата синоптичка на Нова Телевизия (не ме бийте ако е отдавна там, най–вече гледам телевизия почти само на компютъра на запис по интернет), която в началото изглежда като че ли ще ни продава коли.

Разговорът с Виктор и Ани можете да намерите тук



Разяснихме какво мислим по въпроса с точките, аз повече мълчах, защото дори буден и след миризлив шок не ми беше много лесно да се досъбудя.

Най–вече си казах най–важното – успяха ли протесите? Успяха. Искахме да предизвикаме падане на правителството и нови избори и правителството падна и имахме нови избори. На въпроса какво след това – отговорът ни е в десетте точки.

Сега е важно политическите партии да не си крият главата в пясъка и да не пресмятат личната си изгода, а да поемат топката, която гражданите им извадиха от калта и им я подадоха, защото положението е твърде сериозно за кукли и парцалки.

За съжаление, не съм виждал масови демонстрации в полза на десет радикални реформи, тъй че потенциалът на десетте точки за масови протести може би не е много голям, но кой знае, ами ако дочакаме? Някой ден?

Освен десетте точки изискваме и три конкретни мерки:

– Парламентарна комисия #Кой, която трябва да разследва медийните, икономическите и политическите връзки, довели до назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС;
– Разследване Южен поток;
– Операция „Чисти ръце“, която да започне мащабни проверки за имущественото състояние на лицата по всички етажи на властта и да наблегне на вероятните конфликти на интереси;


Излизаме от студиото и разбираме, че странната компания е всъщност кандидатка 13/13 от ББЦ, Ана Баракова, която е учителка, заедно с антуража си, като на излизане от студиото някой от тях ни мушва в ръцете сноп от листове:
– Прочетете за това как се финансира „България без цензура“!
Ще прочетем, обещаваме!

Излизаме от сградата, а там чака друго такси. С благодарност поглеждам към небето и вдишвам дълбоко редкия въздух около летището. После слизам на „Орлов мост“ и изведнъж забелязвам красотата на мястото. Но защо няма хора? Струва ми се, че вече е минал половин ден.


А то още няма 9 часа сутринта.

Свиване

Две добри новини за отворените данни в България  

 idei bylgariq

През изминалата седмица се случиха няколко интересни неща около отворените данни в България, които не трябва да пропускаме. Не са скандални, не са пикантни и макар да идват със ситен шрифт, имат потенциал да променят много в положителна посока.

Първата е, че благодарение на Общество вече имаме държавен портал за отворени данни. Какво прави Общество ще намерите и тук. Базиран е на CKAN разработвана от Open Knowledge Foundation. Там вече ще намерите няколко качени източника на данни. Идеята е порталът да се попълни с всички организации и данните, които предоставят. Към момента регистърът е предимно демонстрация какво може да се направи. Той предлага документация и интерфейс, който обогатява отворените данни. Има известни ограничения, но не те са пречката. Основният проблем е, че са единици институциите с данни, които може да наречем дори условно отворени. За да се попълни портала, трябват усилия от страна на Министерски съвет и самите институции. Това е в известна степен тест за заявките на политиците ни за прозрачност и ангажиментите на страната към Open Government Partnership.

Другата добра новина е, че най-накрая има реален шанс да бъде отворен Търговският регистър. Както писах многократно до сега, Агенцията по вписванията позволява интеграция с публичната база данни и достъп до цялата информация срещу скромната такса от 30000 лв. Последната е напълно неоправдана от гледна точка на разходите им. Няколко фирми са я заплатили и предлагат комерсиални продукти около тези данни, което само по себе си е прекрасно. Междувременно на повечето ни се налага да се борим със сайта на ТР, който редовно се претоварва. Ново предложение на служебния кабинет ще свали таксата на 100 лв., колкото са реалните разходи по интеграцията. След подписване на договор ще получаваме FTP акаунт за сваляне на данните и ще дадем адрес, където системата на ТР да ни изпраща обновления. Това ще позволи създаването на редица приложения и алтернативи на сайта на ТР. Единствените ми притеснения са свързани с лиценза и следващия кабинет. Те може да отменят постановлението или да наложат лиценз, който на практика да блокира свободното използване на данните. Има много начини да се баламира достъпът до публична информация. Добавянето на captcha на сайта на ТР е един от тях.

Третата новина е новият проект за Административен регистър. Не мога все още да кажа дали е добра, защото малко ще бъде променено в достъпността на информацията. Административният регистър, също както Търговския, присъства редовно в предложенията ми към МС за нови мерки в посока прозрачност. Той съдържа както цялата структура на администрацията, така и данни за нормативните актове, регистрационните режими, предоставяните услуги, ръководните кадри и броят на заетите и свободните места. Тази информация е налична за последните 10+ години. Сериозен недостатък на сегашния регистър обаче е, че може да правите справки само за отделна структура и то за настоящия момент. Няма възможност, например, да сравните броя заети места в една агенция сега и преди година. Не може да свалите информацията за цяло министерство и да визуализирате структурата му и броят услуги, които предлага или как са се променяли през времето. Опитах се няколко пъти да получа цялата база данни по ЗДОИ, но без успех. Новият проект наистина предлага подобрения, но запазва недостатъците на публичността на досегашния сайт. Затова пуснах становище с конкретни промени на точки в проекта и се надявам да бъде разгледано. Никоя от промените не нарушава неприкосновеността на личната информация на служителите или изисква допълнителен бюджет за разработка. Ефектът от тях ще бъде обаче значителен, особено ако получим достъп до историческите данни на настоящия регистър.

Свиване

За първи път правото на справедлив процес се заявява като цел на съдебната реформа  


Г-жо Калайджиева, как оценявате предложението на Министeрството на правосъдието да заложи в проекта за актуализация на стратегията като ясно заявена цел на реформата гарантирането на правото на гражданите на справедлив процес пред независим и безпристрастен съд съобразно с изискванията на чл.6 от Европейската конвенция за правата и свободите?  

Успешното реформиране на коя да е система не е възможно, ако предварително не е заявено какви функции се очаква да осъществява тази система и...
Свиване

Японският бог  

Автор: Борис Акунин

Превод от руски: Павел Николов

Някогашните японци обичали много да воюват и да дават живота си за Шинто, Микадо и Ямато. Както казва героят в моя роман „Елмазената колесница“: „Не храни японците с хляб, на тях им дай някой да умре красиво“. Те смятали смъртта по време на война за най-красивата от всички. Падналите със смъртта на храбрите удостоявали с различни почетни награди, сред които и такива, които са от наша гледна точка странни – например произвеждали военните в следващ чин (голямо щастие). А на най-големите герои присвоявали званието軍神 („гъншин“), което означава „бог на войната“.

За един такъв бог искам да ви разкажа. Отдавна обичам този конкретен японски бог и искам вие също да го обикнете.

Отначало ще обясня при какви обстоятелства се запознахме.

През седемдесетте години, когато бях студент стажант в един японски университет, телевизионният канал NHK ни покани на кинопроби. Снимаха сериен филм за войната през 1904-1905 година и им трябваха руски морски офицери. Моите приятели ги взеха, а мене ме бракуваха. Помня, че ужасно се обидих, защото бях уверен в своята киногеничност. Утеших се с това, че имам прекалено дълги коси морски офицер. И че изобщо японците не разбират нищо от европейска красота.

Но след това се оказа, че ми е провървяло много. Моите приятели, попаднали на киноснимките, по време на безкрайно количество дубли бяха млатени и хвърляни на пода от един японски персонаж – някакъв туземен герой и гений на джудото.

Така за първи път научих за съществуването на капитан Такео Хиросе и се заинтересувах от него. Който от вас е чел споменатия по-горе роман, мисля, че ще разпознае в биографията на капитана някои черти на моя (и отчасти на Куприн) Рибников.

Такeо Хиросе (1868 – 1904)

Хиросе бил военен моряк, талантлив джудист и, както казват японците, истински „искрен човек“, а по нашему – човек на честта.

За нас е любопитен с това, че знаел добре руски език, преди войната пошпионствал славно в руския Далечен изток, а след това служил като военноморски агент (днес – аташе) в Петербург, където установил широки светски връзки и оставил след себе си най-добри спомени. Изглежда обикнал силно Русия – това някак си се примирявало в него с шпионството и подготовката за война.

Когато тя започнала, капитан трети ранг Хиросе се озовал край Порт Артур. Загинал в първия етап на бойните действия. Бил на тридесет и пет години.

А ето с какво заслужил званието бог.

Поискал да командва брандер (кораб, натоварен с взривни вещества), който трябвало да извърши диверсия в пристанището на Порт Артур. Дръзкото начинание не успяло – руските артилеристи били нащрек. На командата, състояща се от доброволци, ѝ се наложило бързо да се оттегли. Те вече почти излезли от зоната на обстрела, когато Хиросе забелязал, че е един от хората му липсва – останал на изоставения, изгубил управлението брандер.

И капитанът решил, че няма да си тръгне, докато не разбере какво е станало с матроса.

Можел просто да се почака известно време дали изостаналият няма да се измъкне с плуване.

Можел да изпрати на помощ някой от подчинените си.

Но Хиросе постъпил иначе. Върнал се на обречения брандер сам и три пъти го обходил пълзешком от горе до долу, търсейки изгубилия се член на екипажа. Може би е щял да се спусне в трюма за четвърти път, но тогава един снаряд откъснал главата на японския смелчага.

Ето я цялата история.

Нашите прибрали тялото на храбрия японец и го погребали с почести.

Мъртвият Хиросе на палубата на руски кораб

А неговите съотечественици го произвели в капитан втори ранг, дали му вместо четвърти дан по джудо шести и го нарекли „гъншин“. Оттогава са минали повече от сто години – помнят го. Скоро снеха още един сериал за него.

Смелият капитан в бронз и на телевизионния екран

Отлично разбирам японците. Истински герой и бог на войната не е този, който е насякъл куп врагове, а този, който е дал живота са за своите другари. Затова лично аз не бих сменил капитан Хиросе и за хиляда камикадзета. А от руските „богове на войната“ от детството си още обичам най-много Александър Матросов. И още Яков Кулнев, първият руски генерал, паднал във войната през 1812 година (прикривайки оттеглянето на армията, той бил смъртоносно ранен край едно оръдие, което за един генерал като че ли не подхождало на чина му).

И още малко за моя любим японски бог.

Той се отнасял много сериозно към морската служба. Смятал, че истинският морски офицер няма право да се жени – с една дума, тълкувал правилно въпроса за Големия и Малкия свят: не искал да измени нито на единия, нито на другия.

В Петербург Хиросе обикнал една руска госпожица – някоя си Ариадна Ковалевска. Тя като че ли също не била равнодушна към него, но военният дипломат така и не стигнал до обяснения с нея. Между другото, правилно постъпил. Не си представям как един толкова целеустремен човек по времето на войната би се измъкнал от тежката морална дилема. Сигурно е щял да си направи харакири. Изобщо, браво на него, че не е провалил живота на девойката.

Ето писмото, в което той разказва на своя родственица от Япония за Ариадна-сан и казва че красавицата от картичката прилича много на нея:


В действителност Ариадна Анатолиевна изглеждала малко по-иначе:

Интересно, какво ли се е случило с нея по-нататък?


октомври 19, 2014

Свиване

7 причини ВИЕ да гласувате за Реформаторския блок  

Няма смисъл да ви казвам защо аз ще гласувам за Реформаторския блок и то с преференция – мисля, че мотивацията ми е ясна.

Ще ви кажа защо вие можете да го направите:

  1. Защото не искате Меглена Кунева/Даниел Вълчев да влязат – само гласувайки ЗА Реформаторския блок с преференция за друг кандидат, можете да направите така че да не влязат. Не бяха избирателите на БСП/ГЕРБ тези, които спряха госпожа Кунева на европейките избори! 
  2. Защото не искате гласът ви да се загуби за еко-кебапчета или мерцедес за дребен музикант – да, гнусен довод, но не съм първият, който го ползва, включително и срещу мене и моите политически симпатии. В момента просто ви го връщам/припомням. 
  3. Защото не искате ДПС да монополизира гласа на българските турци и да ги превръща в гето – ако не знаете за кого в листата да подадете гласа си, винаги можете да дадете шанс на човека с турското име. Това е допълнителен нож в гърба на Доган. 
  4. Защото не искате ГЕРБ да имат абсолютно мнозинство – ситуацията е такава, че само резултатът на Реформаторския блок може да предотврати грандиозна победа на ГЕРБ 
  5. Защото имате повече познати в листите на Реформаторския блок, отколкото роднини в другите :) 
  6. Защото искате реално да пренаредите листа – нали знаете, че в другите партии най-много 15/15 да се получи 
  7. Защото не искате Лафка да продава коноп ;)
Свиване

女友達とのガールズトーク  

昨日は、友人が泊まりに来ていたので、ついついガールズトークで夜遅くまで盛り上がっちゃいました。

 

いや、もしかしてオーバー30は、ガールズと呼べないのか… なんて突っ込んでしまいましたが、うーん、女子っていつまでたっても話題は尽きないものです。

 

まずは、職場の女子たちのドロドロとした関係を教えてくれた彼女、そのあとは、彼女が実は離婚をしたばかりなのですが、旦那さんが再婚した、という話。

 

なんでも、旦那さんが再婚した相手は、年上で、中学生の娘さんがいて、自分の息子君二人ともうまくやっているらしい、という話でした。

 

でもさあ、息子君からしたらどうなんだろうね。

 

他人ですからね… しかも中1になる男の子と、小学生の男の子。多感な時期。

 

お母さんとしても、ほかの新しいお母さんになついてる、と聞かされてどうなんでしょうね。気持ちは切ないし、つらいし、といった気持ちがあるんじゃないんでしょうかね。

 

私だったら、絶対へこんじゃいますが、彼女は恋に仕事に頑張っていて、すごいなあと感心しちゃいました。

октомври 18, 2014

Свиване

Съд на ЕС: библиотеки: цифровизиране, разгласяване, възпроизвеждане  

Стана известно решението на Съда на ЕС  по дело C‑117/13 Technische Universität Darmstadt срещу Eugen Ulmer KG.

Делото е по преюдициално запитване в областта на авторското право и е свързано с произведения в цифров вид в общодостъпни библиотеки.

Запитването е отправено в рамките на спор между Technische Universität Darmstadt  и носителя на права Eugen Ulmer KG  относно предоставянето от TU Darmstadt чрез терминали в  библиотека  на книга, която е част от колекцията на тази библиотека.

Важен въпрос във времето на цифровизация:  какво могат ползвателите в една обществена библиотека:  в частност могат ли не само да ползват (четат) цифровизираните произведения, но също и да ги отпечатват върху хартия и да ги съхраняват върху USB устройства.

Заключението на ГА беше, че не се позволява на ползвателите на специализирани терминали да отпечатват върху хартия или да съхраняват върху USB устройства предоставените им на разположение чрез тези терминали произведения.

Съдът подчертава, че основната мисия на учреждения като общодостъпните библиотеки е да служат  на обществения интерес от насърчаване на частните изследвания и проучвания чрез разпространението на знания. Това е важно по принцип, когато се претеглят различните интереси.

  • Може ли държавата  да даде на   общодостъпните библиотеки правото да цифровизират произведенията, които са част от тяхната колекция, ако това действие по възпроизвеждане е необходимо за целите на предоставянето на тези произведения на разположение на техните ползватели чрез специализирани терминали в помещенията на тези учреждения.

Да.

В случаите, когато общодостъпна библиотека предоставя достъп до произведение, част от неговата колекция, на „публика“, т.е. на всички лица, които използват създадените в помещенията му специализирани терминали за целите на частно изследване или проучване, това трябва да се квалифицира като „предоставяне на разположение“ и следователно като „действие по разгласяване“. В днешно време според Съда това право на разгласяване би било изпразнено от съдържание, ако тези учреждения не притежават акцесорно право на цифровизиране на съответните произведения (43).

Съществуват и известни ограничения – да не се засягат нормалното използване на произведението или друг закрилян обект, да не засягат неоправдано законните интереси на носителя на права, цифровизирането да е  необходимо с оглед „използване чрез разгласяване или предоставяне на разположение за целите на частно изследване или проучване на отделни лица от публиката чрез специализирани терминали“, както предвижда член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 (46).

  • Може ли държавата да даде право на   библиотеките  да предоставят произведения на разположение на ползвателите чрез специализирани терминали, които правят възможно отпечатването на произведенията на хартия или съхраняването им на USB устройство.

По начало не.

Действия като отпечатването на произведение на хартия или съхраняването му на USB устройство, дори да са станали възможни благодарение на някои функции на специализираните терминали, в които може да се направи справка с това произведение, са действия не по „разгласяване“, а по „възпроизвеждане“. Става въпрос за създаването на ново аналогово или дигитално копие на дигиталното копие на произведението, което дадено учреждение е предоставило на разположение на ползвателите чрез специализирани терминали.

Евентуално могат да бъдат разрешени съгласно националното законодателство, с което се транспонират изключенията и ограниченията по член 5, параграф 2, буква а) или б) от Директива 2001/29, ако във всеки отделен случай да са изпълнени поставените с тези разпоредби условия, и по-специално за справедливо възнаграждение на притежателя на правата.

В първи коментари се отбелязва, че съдът говори за акцесорно право на цифровизиране – а не за изкючение или за ограничение на носителя на права. Доколко това има  значение – предстои да видим.

октомври 17, 2014

Свиване

По-добре нови избори?  

Извинете твърде политическия коментар. Но политическата обстановка е трагична (не че това е нещо ново) – гледаме разни театрални постановки озаглавени „преговори“ в последните дни, които могат да се обяснят или със сценарий на ГЕРБ и РБ да се покарат, покарат, пък да направят коалиция с Патриотичния фронт (партия тип Атака, но с още повече агенти на ДС), или с едноличен такъв сценарий на ГЕРБ, или с подготовка за едно правителство на малцинството на ГЕРБ, с подкрепа на ДПС и ББЦ (и двете партии заявиха такава, а в замяна най-вероятно ГЕРБ ще обещае, задкулисно, да не пипа хората на ДПС, които в момента са назначени в администрацията).

Колкото и да е добре РБ да е във властта, за да осъществи крайно-належащите реформи (ако наистина има такива намерения), колкото и да няма как това да стане без ГЕРБ, като най-голямата партия в момента, ми се струва, че конфигурацията на парламента (подреден така от скромните 46% от избирателите) е твърде неблагоприятна. И докато Патриотичният фронт изглежда като удобно допълнение за събиране на мнозинство, нито приоритетите ѝ, нито агентурният ѝ състав изглеждат съвместими с РБ (особено с НПСД) и дори с ГЕРБ. Не само това, ами стабилността в подкрепата на ПФ е доста несигурна. Да, обикновено ГЕРБ си купува допълнителните депутати, но не пречи да стане и обратното.

И мисля, че е по-добре, в дългосрочен план, театърът да бъде прекъснат, и да се отиде на нови избори. Докато избирателите се разберат кой и как всъщност искат да управлява. И докато изпълнителната власт, съставена от смислена и прозрачна коалиция, започне да може да смята без калкулатор има ли достатъчно парламентарна подкрепата. А защо пак избирателите да носят отговорност? Защото това е една важна характеристика на демокрацията – управлението е точно толкова добро, колкото са избирателите.

„Ама не искаме да плащаме за нови избори“, ни плашат от телевизора. Не бивало да се губят едни пари, само защото „ония горе не могат да се разберат“. Оставяме настрана демагогията, че хем искаме да няма „брак по сметка“, хем искаме да се разберат на всяка цена. И отиваме на скъпите и прескъпи избори. Които струват 25 милиона. Огромна сума може би за семейния бюджет на леля Пенка от Търговище. И „жълти стотинки“ от гледна точка на държавата.

Разходите на държавата за една година са около 20 милиарда. Немалка част от тях отиват за обществени поръчки, по-голямата част от които пък са завишени, за да се вземе някой лев – както от управляващите, така и от собствениците на приближени фирми. Та какво са 25 милиона, когато държавата харчи 2 милиона лева за уебсайт на туризма? (Освен няколко „умни и красиви соросоидни лупмпени“, не съм чул твърде много оплаквания от завишените стойности на обществените поръчки.) А за под месец тези 25 милиона могат да бъдат „раздадени“ от една „гладна“ изпълнителна власт. (Орешарски го е правил като финансов министър доста успешно – там с онзи излишък, дето си раздадоха).

Освен, че изборите са евтини, има и други фактори. Например спестените пари от депутатски заплати и представителни разходи за два месеца. И факта, че от парите за избори, 1/4 отиват за хонорари на секционните комисии, т.е. отиват директно „при народа“.

И не на последно място, служебният кабинет (в голямата си част) работи доста адекватно и активно. Министри са неполитически фигури, някои от които дори вече са започнали така наложителните реформи (като правосъдната например).

„Ама те новите избори ще произведат същия парламент“ – това беше опорна точка на БСП и ДПС миналата година, а видяхме как предсрочните избори произведоха парламент, който няма нищо общо с предишния. И сега ще е така – на някои партии им свършиха парите за купуване на гласове (на ББЦ, например), подкрепата на други е доста плаваща (Атака) и е вероятно да има по-малко партии в парламента. Ако РБ и ГЕРБ се покажат като принципни и не вземат властта „на всяка цена“, това може да им донесе допълнителни гласове. А може и БСП да се съвземе (макар и малко вероятно). Та, следващият парламент пак няма да има много общо със сегашния.

А кой ще гласува бюджета? Технически, ако бюджетът от миналата година е твърде неподходящ (какъвто той се оказа, че е, заради лоша събираемост, а не непременно лошо разпределение на средствата) и не може да се приложи за следващата година (поправете ме, ако това не е възможен сценарий, в случай, че няма нов бюджет), то сегашният парламент, при стегната работа, може да приеме бюджет, предложен от служебното правителство. Това, разбира се, в случай, че служебното правителство вече е започнало работата по бюджета, но то най-вероятно е. Обикновено приемането на бюджета отнема месец и половина, от внасяне в комисия до приемане на второ четене, но ако парламентът има само тази задача, предполагам може и в по-кратки срокове (21 дни, колкото да се завъртят трите мандата). Та и затова има опции, макар и може би малко фантастични или неоптимални.

Да, липсата на стабилност не е хубава. Не е и добър сигнал за инвеститорите. Но тази липса на стабилност не е от 5-ти октомври, и няма да свърши със съставянето на правителство между партии с несъвместими платформи и желания. Стабилност и добро управление ще има, когато избирателите решат така. С което не призовавам да се гласува само за големи партии или за месии, а просто да не се гласува за пълни идиоти и да не се стои пасивно, цъкайки с език, че „и тия са същите, ами дай ние да емигрираме“. Но може би това е твърде оптимистично и трябва да се задоволим с каквото има?

Свиване

Поход на тракийците 2014  

Скъпи приятели, потомци на тракийски бежанци,  На 26-28 септември 2014 за шеста поредна година под патронажа и с финансовата подкрепа на фондация “Д-р Димитър Щерев” организирахме поход под надслов “По стъпките на тракийските мъченици през есента на 1913 г.”  Щастлив съм, че със всяка година става все по-голяма групата от желаещи да се включат в това поклонение [...]
Свиване

***  

Когато е някак си тихо
и в червено прелива
дворният храст.
Когато е някак си топло,
и в жълто се ражда
последният плод.
Когато е някак си мокро
и под кафяво листо
дреме капчукът.
Събувам ги, тях,
летните чехли,
и боса вървя по игли -
малки стръкчета суха трева
драскат спомена ланшен.
Малки локви, малки слънца
оглеждат се в нея,
търсят я, искат я - 
тя, есента...

Свиване

Борисов пее на Кунева  

Общо взето Борисов припява на Кунева: “Покажи на тея хора как съ мяташ, как го движиш…”. И тя се старае, бедната…

Свиване

Да спрем подмяната! Нови избори – сега!  

Преговори и постигане на съгласие е едно. Но не е “постигане на съгласие”, когато първо искаш да уволняваш някого, убеждаваш, че е “мутра”, “престъпник” и пр. за да имитираш, че си алтернатива, а веднага след изборите си готов да поделиш властта с него. Извъртането на 180 градуса не е “съгласие”, а предателство към хората, които са гласували за теб, именно защото са ти повярвали, че си алтернатива и имаш някакви принципи. По “реформаторски” на тази аморална безпринципност и казват “трик”. Управление, заченато по такъв порочен начин, няма да донесе нищо добро за народа, а само ще даде възможност на олигархията още по-спокойно да граби. Гледайки как върви фарса, наречен консултации и подочувайки “от кухнята” какви са реалните задкулисни пазарлъци, смятам, че единственият добър изход за България са незабавни нови избори. Пък нека народът да прецени сега, когато се саморазобличиха мнозина, коя е алтернативата на ГЕРБ и да се произнесе ясно кой да управлява България следващия мандат без рекет, без задкулисна подялба на власт и постове, без безпринципни компромиси. #новиизборисега

Свиване

МАШАЛЛА, БАБО, СЛУЧИХМЕ НА ШЕФКА!  

Ива Йорданова е всестранно развита личност, твърди Лукарски Бидейки българин в чужбина, държа да изкажа върховната си благодарност към премиера Близнашки, назначил любовницата на "шегаджията" Лукарски за шеф на Aгенцията за българите в чужбина. Радвам се, че мислите за моето добруване, за връзките ми с рОдината, за естетическия ми поглед към татковината и за евентуалното подсилване на

октомври 16, 2014

Свиване

Мерзостта, наречена Близнашки  

Поредното шуробаджанашко назначение на лакея Близнашки – това на партийната танцьорка на Кунева, е наистина комично. И същевременно нагло и цинично. Тези хора са лишени от всякакъв морал. В името на власт, постове и държавни екстри са готови на всякакви мерзости. Дъно!

Свиване

Към лидерите на РБ - предложение за малък тест  

  След трогателното единомислие на ПП „ГЕРБ“ и ТВ „СКАТ“, аз бих препоръчал следния малък тест на лидерите на РБ:
  
  1. Посетете сайта на ТВ „СКАТ“, вижте предаванията на които и да са 5 произволно избрани дати през последните няколко години и преценете по това което говорят водещите т.е. лидерите на ПФ и аудиторията, т.е. електоратът на ПФ:
  Дали имате с тях и още повече дали избирателите ви имат с тях общи идейни и ценностни виждания и въобще представи за живота, политиката и решенията на проблемите на страната ни.

чети по-нататък

Свиване

Отопление на дома – резултати от анкетата  

резултати парно отопление данни анкета  bylgariq my life

През януари ви помолих да попълните анкета как отоплявате дома си и как усещате температурата, която поддържате. Всъщност анкетата започна още през декември, когато забелязах от разговори с познати, че чужденците в Германия поддържаме доста по-висока температура вкъщи от немците. Всички изследвания по темата питат единствено дали анкетираните „успяват да затоплят адекватно“ домовете си, но не и каква е представата за „адекватно“.

Няма спор, че сградите в България са масово без саниране, с лоша дограма, а за отопление се използват скъпи методи като ток и парно. Тезата ми беше обаче, че при едни и същи условия, ние бихме изхарчили повече пари за отопление от друго народи, защото ще поддържаме по-висока температура. Този аспект не е отразен в изследванията на Евростат, вероятно защото са го отчели като незначителен.

Анкетата завърши в началото на март и на няколко пъти обещах, че ще пусна данните. По редица причини това така и не стана, за което се извинявам. Копирал съм отговорите (без мейлите, разбира се) и формулите на анализа ми на тази таблица. Може да я свалите свободно от менюто горе на таблицата.

Попълнена е от 186 души, но не можем да кажем, че е представителна, защото извадката е малка и нямах метод да осигуря случаен подбор на попълнилите я. Отговорите, за жалост, не са особено красноречиви. Средната температура, която е посочена е 21.1 градуса. 10% определят дома си по-скоро студен и посочват средна температура от 18 градуса. Твърде студено държат само 1.6% с температура малко над 16. Температурата при посочилите „по-скоро топло“ и „комфортно“ е 20-22 градуса.

По интересна е статистиката за тези, които спестяват от отопление. 73% от онези, които държат хладно или твърде студено казват, че определено пестят от топлина, т.е. отопляват част от жилището или недостатъчно останалото. Това е разбираемо. Странни са обаче другите отговори. 66% от тези, които държат по-скоро топло казват, че се е случвало да спестяват или определено го правят. 7% казват, че температурата у тях е комфортна, но определено пестят от парно, което само по себе си е противоречие. Също така 18% казват, че у тях е хладно или твърде студено, но, че не пестят от енергия.

Тези несъответствия се дължат най-вероятно на зле изготвени въпроси в анкетата. Възможно е обаче да има и разминаваме между възприятието на хората що се отнася до топлината у дома породена от негативно отношение към един въпрос (пестите ли от енергия?) и позитивно към друг (добре ли се чувствате у дома?). Ако последното е вярно, мисля, че би изкривило в известна степен изследванията разчитащи изцяло на лично възприятие. Затова този аспект би трябвало да се изследва по-добре и да се включат контролни въпроси в анкетите, с които да се проверяват другите отговори или нормализират данните спрямо факторът „негативизъм“.

Други интересни резултати са, че близо 60% от анкетираните се отопляват на ток, а едва 10% на газ. Пример, за това как извадката ми не е представителна, е това, че само 8% са посочили, че се отопляват на въглища или дърва. Интересно е, че 52% имат автоматична система за регулиране на температурата.

Свиване

Отворени данни  

Какво значи „отворени данни“? Няма да давам десетки линкове с дефиниции и примери, а ще обясня с едно изречение – данните, с които разполагат администрациите (и някои фирми) трябва да бъдат публично-достъпни във формат, удобен за четене от компютър, с цел отваряне на възможности за изграждане на полезен софтуер, базиран на комбиниране на тези масиви от данни. Т.е. когато държавата има регистър на аптеки, регистър на лекарства и работно време на търговски обекти, тя няма причина да си ги „кътка“ в екселски файлове на някой Пентиум 1 в мазето на някоя агенция, а е редно да ги публикува в стандартни, отворени формати (като .csv, xml, json), така че ентусиасти или реални бизнеси да могат да добавят стойност, изработвайки продукти, като например приложение, показващо къде са най-близките аптеки, където можете да си намерите лекарства по здравна каса. Или приложение, с което през смартфон да проверите кога ще дойде автобусът. (Отворените данни, разбира се, са анонимни, т.е. държавата не бива да казва на света къде живеете и къде работите, макар и да знае това.)

Разни изследвания, които сега не мога да цитирам, твърдят, че отварянето на данните на държавата води до 2% повишаване на брутния вътрешен продукт (и световната банка намеква същото). Така че освен, че „разни момчета ще си играят да правят уебсайтчета с данните“, това отваря врати и за реални бизнес-начинания.

„Това звучи добре, ама в наш’та държава – едва ли“, ще си кажат много хора. И макар към момента някои администрации, от добро желание, да публикуват част от данните си в „полу-удобни“ формати, като цяло положението е зле. Боян Юруков най-добре знае колко трудно се събират данни от държавата, и съм убеден, че малко хора биха имали такъв устойчив ентусиазъм, и то без финансова възвращаемост.

Е, само че порталът за отворени данни на България вече е факт – opendata.government.bg. За да се стигне до това бяха нужни „координирани усилия“ (извинявайте за клишето) между Общество.бг (група доброволци и фондация, на чийто управителен съвет съм член), Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет. Да, ние, петима „младежи“, си говорихме с държавата (и то с няколко институции) и накрая се появи нещо полезно.

Изчаквам скептиците и мрънкащите да преглътнат шока. И не, нямало е обществена поръчка под масата, за която едно НПО (съкращение, превърнато в мръсно напоследък) е получило едни пари. За нула лева и нула стотинки държавата получи един портал за отворени данни. Така че – може, стига да има желание.

Направихме и прототип – pharmacies.obshtestvo.bg – гореописания пример с аптеките, работещи със здравна каса.

Порталът, разбира се, не е изработен от нулата – той е стабилна, популярна система с отворен код, която ние само модифицирахме, инсталирахме и конфигурирахме („аха! мръсници, използват труд наготово!“), в пълен унисон с кампанията ни за използване на отворен код в държавата – всички GitHub repo-та можете да видите в официалното съобщение на Общество.бг

(Като казвам „ние“, най-често имам предвид другите четирима координатори в горния линк (Тони, Митьо, Жоро, Петко), защото моето участие беше сведено до няколко срещи и помощ с инсталацията. И въпреки, че не мога да си припиша кой знае какви заслуги за пускането на портала, все пак съм част от групата.)

Какво ще стане оттук нататък? Ще бъде ли това поредната хубава инициатива, която никой няма да използва, а следващата власт ще зарови? Може и така да се получи, но според мен продължението ще е по-позитивно. По няколко причини. Първо, Дирекция Модернизация на Администрацията не е политически-обвързана, и ще бъде там и при следващото управление, за да поддържа портала си. Общество.бг също ще съдейства, без значение от това коя партия е на власт. Не само това, ами в предложения за изменения на Закона за достъп до обществена информация (които надявам се ще бъдат гласувани скоро) такъв портал се регламентира, и всяка администрация става длъжна да отваря данните си в машинно-четим вид (като в крайна сметка те се появяват и в портала). Не на последно място – всички тези предпоставки създават условия за реално използване на отворените данни, а оттам и на съзнателното им търсене от страна на гражданите и бизнеса.

В заключение, държавата понякога е отворена към промени в положителна посока и към помощ от страна на граждански организации. И се надявам хората както да оценят това, така и да се възползват от него, вместо да изсипят дежурното „няма да се оправим“.

Свиване

Задача от нов порядък на ръба на управляемостта  

Сдобихме се с най-фрагментирания Парламент след най-ниската избирателна активност от падането на „Берлинската стена“ насам и страната застава на ръба на управляемостта. Социалният разпад все по-отчетливо намира своето отражение в политическата система. Неудържимо нарастващото чувство за отсъствие на държава все повече се трансформира в отказ от колективния политически процес. Ако все повече хора все повече живеят с усещането, че са сами на тази територия и живота им зависи единствено от шанс и собствени усилия, то участието в колективния политически процес губи за тях все повече своя смисъл.

Като допълнение продължаващото вкореняване на купения и контролиран вот при отново пълната безучастност на държавните институции ще бъде все по-определящ фактор в изборния процес. Нямаме основания да очакваме драматични промени в това отношение, а и все повече купуването на гласове е просто един компонент от живота на крепостните сънародници, които се намират в полетата на несъществуващата държавна и институционална инфраструктура.

Комбинацията от фрагментарност и отчуждение на избирателите се случва в момент, когато страната е на ръба на управляемостта. За допълнителна сложност тя е на няколко нива, от които изборната шарения не е най-съществена. Пред счупване от безхаберие, парализа и злоупотреба са цели публични системи, които са гръбнак на всяко модерно общество: енергетика, здравеопазване и т.н. Публичните финанси на страната са в драматично състояние, без ясна бъдеща рамка и непрестанно свиваща се икономическа основа, върху която да стъпи. Деградацията на институциите и базовото им функциониране достига критична точка, а притесненията за необратимост са все по-основателни. Партиите са в изключително тежка кондиция, повечето не изпълняват основни свои функции, нямат национално покритие. Формациите с добри резултати на този вот (Рефо

рматорския блок и Патриотичния фронт) са коалиционни формирования и предстои в една или друга степен да се справят с напреженията, които следват от това. Ускорената културна емиграция от страната през последните години допълнително поставя въпросителни пред социалните съотношения в българското общество и в каква степен те ще бъдат в състояние да генерират някаква модернизация.

Резултатът на този вот поставя и задача от нов порядък, защото повече отвсякога въпросът не е дали да се направи коалиция, а как това да стане. В ситуация на пределно ниско доверие, фрагментиран парламент и напълно изчерпан модел на типа „тройни коалиции“ от времената на БСП и ДПС, досегашната практика на правене на коалиции просто няма да сработи и отново бързо ще доведе до остро недоволство. Следващата коалиция ще трябва да се отличава радикално от познатия модел: максимално публични прего

вори, ясна и относително детайлно разписана управленска програма, ясни ангажименти и отговорности на участниците в нея, ясна времева рамка. Съвсем друго трябва и да е отношението към съдържанието на управленското усилие. Не просто съгласие за минимално действие или бездействие, а група от неизбежни и максимално дълбоки реформи разпределени равномерни в ресорите на участниците в коалицията. Видно е, че управленския страх и нерешителност не носят политически дивиденти на никого, сякаш се отваря прозорец на политическа възможност за тези, които са склонни да поемат риска да управляват и да започнат да решават един по един проблемите на страната.

В изборния резултат има и интересна ирония. Това освен най-фрагментирания ще бъде и най-представителния български Парламент, в който над 95% от гласувалите ще ви

дят тези, за които са дали вота си по банките на законодателния орган на републиката. Само преди година и малко броят на непредставените отиваше към половината избиратели. В същото време обаче, ако партиите не започнат да се променят може да стане и един от най-неуправляемите. Всеки политически модел има противостоящи си динамики и пропорционалната далеч не е изключение. Затова ще бъде поредна грешка да се захванем с общ, системен дебат, вместо да вървим към мъчителна промяна в поведението на партиите и сглобяването на мнозинства, които не се възприемат моментално за „еманация на статуквото“. Ако пък погледнем в по-широк план няма как да не видим нарастващата от десетилетия фрагментация на партийните системи както в западна, така и в източна Европа. При толкова ниска легитимност запазването на представителността (с всичките условности по отношение на автентичността на партии като ББЦ) е важна, а и по-голяма нетърпимост към „задкулисие“ поставя партиите

под известен натиск за промяна.

За ГЕРБ случилото се прилича на победа, от която могат и да не се възстановят. За БСП сякаш наистина дойде момента, в който станаха партия на българските пенсионери с обслужващ собствен персонал от анализатори на изборни загуби. ДПС е безконтролно нарастващ електорален Франкенщайн. Блокът се справи там, където досега се препъваше, но тепърва ще търси пресечната точка между това да защитава позиции, но и да променя света около себе си. Националистическият вот по-скоро си върви по хоризонтала и просто се отля на още едно място. За хората на „Атака“ просто получихме поредно потвърждение, че живеят тотално в свой собствен свят. „Д21“ и „АБВ“ получават шанс за изява без особена перспектива. Няма голямо значение доколко и как ще опишем всичко това в системни категории (разпад и/или раздробяване на левицата, наченки на нова партийна система и т.н.). Задачата е за промяна на политическата култура и начина на правене на политика. Затова и изглежда толкова трудна и почти безнадеждна.


Свиване

КАТО ПИСТОЛЕТ В РЪЦЕТЕ НА ДЕТЕ...  

Преди години изнамерих статии за България, публикувани във Франция по време на Априлското въстание. И съответно се учудих от гледната точка на тогавашните журналисти, които не се вълнуват толкова от кланетата и невинните жертви (по онова време Великите сили са клали далеч повече дори от османлиите), колкото от дилемата дали българският народ е достатъчно зрял за независимост - държавна,
Свиване

Моят съвет към ББ  

  Знам, че текстове от моя сайт или ФБ-стената ми се препечатват от различни медии. Нямам нищо против, винаги давам съгласие, стига да бъда цитиран коректно. Само искам да кажа, че именно затова не участвам повече в предавания, не пиша статии и не давам интервюта, защото когато човек като мен, който има някакво обществено име, представя вижданията си в медиите, то от него се очаква да дава някакво професионално или експертно мнение. А моите позиции вече нямат такава претенция - те са лични, на редови гражданин, емоционални, субективни, крайни, освободени от мисълта дали ще се харесат някому от властимащите или завластпретендиращите.
  
  В случая си мисля, че ББ се оказа в положението на хитрата сврака с двата крака.
  Дойде време да се плащат сметки - време за равносметки, за сметки без кръчмар.
  ББ се вкара сам в капана.

чети по-нататък

Свиване

Реформи ли?  

В общи линии досега не съм се разочаровал от тези, за които съм гласувал (местните избори оставям настрани, те са малко по-друга бира).

Реформаторският блок вчера също не ме разочарова.

Отиде при ГЕРБ с конкретни предложения, целящи реформи в съдебната система и демонтиране на системата #КОЙ, иначе казано – приключване с досегашното мафиотско сливане на държавното управление с бизнеса и правната система.

На излизане вчера обаче голямата бяла птица Цецка Цачева рече, че преговорите не можели да продължат, защото РБ няма „ясен юридически статут“ (каквото и да означава това).

Другата голяма бяла птица Румяна Бъчварова натърти, че не знаела с кой точно политически субект разговарят (каквото и да означава това).

Цели седем часа им трябваше и на трите големи бели птици, за да вдянат, че някой нямал юридически статут и че не знаят с кого точно разговорят (което за тях може и да е постижение).

Това в кръга на майтапа, разбира се.

Иначе нещата са пределно ясни: за Боко Тиквата преговорите означават „на ви три министерства“ и ме оставете да режа ленти и да си ходя по телевизиите, за да ме видят хората колко съм велик.

Реформи ли?

Това пък какво е…

ЗАБЕЛЕЖКА: "Голяма бяла птица" горе в текста не означава "лебед".

октомври 15, 2014

Свиване

След преговорите ГЕРБ-РБ  

  След очевидния неуспех на преговорите между представители на ГЕРБ и РБ, на първо четене (мислене) и без да имам цялата нужна информация, аз не съм склонен да драматизирам нещата, напротив, изпитвам известно облекчение:

чети по-нататък

Свиване

Съвременните двама и как ги измерваме  

социологически изследвания новини данни раждаемост  bylgariq my life

Нов ден, ново социологическо изследване. Виждаме ги всеки ден по сайтове, сутрешни блокове, вестникарски колонки. Нахвърлени 3-4 цифри и редица генерални изводи под тях. Тези изследвания всъщност са добър начин за социологическите агенции да покажат какво могат и да си направят реклама. Разбира се, някои изкарват интересна статистика, но като цяло колкото е по-скандално или стряскащо изследването, толкова повече медиите го разпространяват заедно с името на агенцията. Това създава известен конфликт между професионализма и желанието за безплатна реклама.

Миналата седмица попаднах на поредното такова на любимата ми тема – раждаемостта. Видях публикацията в ClubZ и макар да беше публикувано в доста други медии, точно от тях очаквах малко по-критично отношение. Вместо това всички бяха цитирали дословно агенцията за маркетингови проучвания „Ноема“ и PR агенцията „AMI Communications България“. Изследването се казва „Съвременните двама“ и разглежда двойки между 18 и 35 години. Направили са хубава инфографика, която ще видите на страницата на ClubZ.

Резултатите им, разбира се, са стряскащи – едва 26% от младите двойки имат деца, а повече от половината от останалите не планират такива. С такива заглавия гръмнаха всички медии в този ден. На мен обаче ми се стори странно. Само една четвърт? Наистина? В текста пише, че са интервюирали 666 души от цялата страна. Писах им с молба да видя методологията на изследването, но не съм получил отговор до сега. Затова направих собствени изчисления и те затвърдиха съмненията ми.

Малко теория

За да е представително едно такова изследване, трябва извадката да е избрана на абсолютно случаен принцип. Това би означавало, че на база средните стойности в отговорите на тази група можем да направим обосновано предположение за всички като тях в цялата страна. В случая – 18 до 35 годишни във връзка с или без брак. Представителната извадка в едно изследване е ключов елемент, защото иначе данните може да бъдат силно изкривени. Ако, например, интервюирате само хора в един квартал или само такива, които имат достъп до интернет, вие добавяте условности в извадката и не може да правите обобщения.

Друго важно съображение е, че тук говорим за социологическо изследване. Това означава, че не можем да потвърдим намеренията на интервюираните – те са субективни. Има обаче няколко метрики – като броят деца или сключените бракове – за които има доста добра статистика. Именно тях може да използваме, за да проверим дали разглежданата извадка от 666 души е представителна. Тогава процентът двойки с деца в извадката, например, трябва да доста близък със средния за страната в същата група.

Изводите ми

Извеждането на данните от НСИ ми отне не повече от половин час. Систематизирах всичко заедно с формулите ми в тази таблица. За съжаление, нямаме статистика за броя двойки живеещи на семейни начала или децата от такива връзки. Също така, всички метрики включващи възраст са на групи. Затова всичките ми изчисления са с приближение. Ще опиша по-долу условностите, но навсякъде съм се опитвал да взимам консервативни оценки.

В изследването посочват, че едва 26% от младите двойки имат деца. Това е невъзможно. Нека първо вземем всички жени, които през 2014-та са били под 35 г. Според статистиката 63.4% от тях имат поне едно дете. Когато жената е под 35 години и е омъжена, то процентът скача на 93.5%. Нека предположим, че всички първи деца родени извън брак се отглеждат от самотни майки. Това е невъзможен краен случай, но добра стойност за долна граница. При това предположение, в избраната извадка остават децата родени в брак и се приема, че никоя от двойките живеещи без брак няма дете. Дори тогава излиза, че 46.3% от извадката ще има деца, което доста над посочените 26%. По-вероятният дял тук е 75-80%, взимайки предвид раждаемостта сред младите жени и медийните публикации за броя самотни майки.

Тази разлика не намалява значително дори, когато вземем предвид факта, че около 85.6% от жените до 35 години са се омъжили за мъже също в тези граници. Съдейки по данните, шансът една жена до 35 да се омъжи в рамките на една година е около 2.4%. 2/3 от тези жени ще родят поне едно дете. Ако вече е омъжена, шансът скача над 90%. Това ни говори, че двойките до 35 години, които нямат деца, имат огромен шанс да направят такова в близките 5 до 10 години.

Какво ни показва всичко това?

Отново повтарям, че не може да потвърдим или отречем субективните въпроси в изследването като тези дали детето пречи на кариерата или дали мъжът има отговорност да го гледа. Мога обаче със сигурност да кажа, че изследването не е представително. На база извадката, която са взели, не може в никакъв случай да се прави обосновано предположение за всички млади двойки в страната.

Разпознаването на такива проблеми в дадено изследване или новина е сравнително лесно. Не чак толкова, колкото да се препечата прессъобщение сервирано наготово по мейла, но достатъчно лесно, за да се отстояват основните принципи на журналистиката. Трябва само да се разровите малко в нета, да направите няколко формули в таблица или просто да изискате методологията от авторите. Препоръчвам ръководството ми за проверка на новина в 3 стъпки и редакторските указания на BBC. Навярно ще са ви интересни и другите ми статии по темата – Българите са на изчезване * и „Ударихме дъното по раждаемост“ и защо данните нямат значение.

Условности

Данните и изчисленията, които съм събрал, съвсем естествено имат някои ограничения произтичащи от ограничените данни. Навсякъде съм се старал да правя предположения влияещи минимално на резултата и то в противоположна посока на становището, което искам да илюстрирам. Там, където цифрите са групирани по възраст, съм приел приблизително равномерно разпределение между годините. В изчисленията за общия брой деца или бракове на жените, които са на 35 години през 2014-та, събирам цифрите за годините до 34 през 2013, до 33 през 2012 и така 17 години назад. Включвам и ражданията под 18 годишна възраст, защото сегашните 18 годишни са били по-малки тогава. Без тях разликата би била под 3%. Тъй като имам данни само след 2000 година, взимам тях като отправна точка за 1997-99. Отклонението тук също е много малко, тъй като се взима само част от ражданията и то под 20 години.

Данните на НСИ за ражданията не отбелязват дали детето е първо или второ, затова разделям бройката на глобалния индекс за плодовитост в страната за дадената година. Тук не отчитам, че младите жени имат по-нисък процент на плодовитост от по-възрастните (т.е. може второто или третото дете да се роди след 35), което в известна степен занижава броя първи деца на жените под 35. Това решение обаче е в обратна посока на тезата ми. Тъй като нямаме разбивка на сключен първи брак по възраст, приемам, че жените до 29 нямат втори брак, а при останалите приемам тежест от 0.5 към вероятността да имат втори и повече бракове. Дори да приемем, че всички жени, включително тези между 18 и 29 имат същия процент бракове, както тези над 35, то тогава разликата в броят бракове е само 11%, което не променя значително резултатите и комбинирано с другите параметри не намалява с повече от 3-4 процентни пункта изводите ми горе.

Ако намерите други условности или някакви грешки в изчисленията ми, ще се радвам да ги споделите в коментарите, за да ги обсъдим.

октомври 14, 2014

Свиване

Трикът с “консултациите”  

Маскарадът, наречен “консултации за съставяне на правителство” е лицемерен, скучен и мнооого плосък. Има ли някой, който да не е наясно, че истинските пазърлъци за министерски кресла се водят задкулисно и на друго място под контрола на 2-3-ма олигарси? И нямат нищо общо с “политики”, “съгласие” и “национална отговорност”. Публичният маскарад “консултации” е пошло зрелище “ала Биг Брадър”, предназначено за наивния народ. Трик, казано по “реформаторски”. Ама кой е виновен – тези, дето правят трикове, или тези, които им се връзват…

Свиване

За вота във Франкфурт и един член на комисията  

В неделя порталът EuroChicago публикува материал за парламентарните избори във Франкфурт. Съдържаше интервю на председателката на една от комисиите с твърдения за изборни измами и упражнен натиск. С доста от познатите ми в града сме говорили по този въпрос, какви са впечатленията им от този и предишните вотове. Не съм срещал човек, който да смята, че твърденията ѝ имат нещо общо с истината. В същото време обаче никой не се решава да я обори – в публичното пространство или по процедурния ред. Ефектът е, че единствено нейните думи се въртят в медиите, които охотно ги препечатват заради пикантната история. Налага се едно грешно впечатление до такава степен, че в един момент всеки глас в обратна посока се пренебрегва.

Затова реших да опиша другата страна на нещата и помолих EuroChicago да публикува мнението ми редом с нейното. Вярвах, че ще го направят, защото многократно са препечатвали статии от този блог, използвали са мои данни и интервюта. Текстът по-долу беше публикуван днес на сайта им. Надявам се, че и други гласували във Франкфурт ще изразят мнение по въпроса преди лъжата да бъде повторена 100 пъти и да стане истина.


Живея в региона на Франкфурт от 10 години и съм гласувал на всички избори до сега. Следя отблизо изборния процес, участвал съм в два вота като член на комисия и съм подпомагал организацията на всички останали, помагам в информационни кампании и поддържам портала Glasuvam.org с изборна информационна услуга и карта на секциите. В последните месеци с раздразненене забелязвам редица материали из мрежата, където една и съща измислица за изборите във Франкфурт се повтаря и доукрасява. Забелязах още един такъв на Людмила Шнайдер на сайта EuroChicago от 12-ти октомври, неделя. Такива слухове се разпространяват, защото историята изглежда скандална, а никой от онези, които се възмущават на наглостта, не им се занимава да надигнат глас.

Познавам Люси от доста години. Запознахме се покрай българското училище в града. Занимавам се с доста социални каузи и ѝ помогнах да му направи сайт и страница във Facebook. Приветствах включването ѝ в комисията за евро вота, защото мислех, че е човек на място и ще помогне на изборния процес. В денят нямаше никакви проблеми, организацията беше на ниво и всичко вървеше бързо. Също както винаги до сега. Задържах се доста пред секцията говорейки с познати, които чакаха да гласуват, така че събрах впечатления.

Няколко дни след вота, Люси ми се обади и разговаряхме надълго за изборите. Спомена, че има притеснения и иска да подаде жалба срещу доброволците пред секцията. Тогава твърдеше, че имали достъп до лични данни, притискали гласоподавателите и въобще не им е мястото там. Това будеше в мен недоумение, защото от една страна тя не е била свидетел на нищо такова бидейки част от комисията вътре в сградата. От друга страна, доброволци винаги е имало на вота – те обясняват правата на хората, че имат нужда от една декларация или друга и помагат да не става блъсканица пред секцията. Самият аз съм бил доброволец и съм правил абсолютно същото както тези момчета. Говорих с тях пред секцията – бяха вежливи и помагаха на всички. По-късно разпитах познати гласували там и всички бяха също толкова учудени, колкото и аз.

Люси настояваше, че не им е било работата там, защото били български турци. Попита ме как да подаде жалба до ЦИК и дали бих се подписал заедно с нея „за по-голяма тежест“. Обясних ѝ, че не смятам нищо от това, което ми наговори, за истина и съвсем естествено не бих се подписал. Подаването на жалба обаче е нейно право и ѝ обясних каква е процедурата. Посочих ѝ също, че ако е знаела за нарушения, е трябвало да се повдигне този въпрос в комисията и да го напише в протокола. Това е процедурата да се пресекат веднага каквито и да е нарушения. Всичко останало води единствено до вдигане на медиен шум. Вместо това тя е посочила, че е нямало никакви проблеми. Няколко седмици по-късно видях жалбата ѝ, която беше доста украсена версия на това, което ми разказа по-рано. Бяха се включили и още няколко души, но ЦИК я отхвърли и сега се съдят. Интересното в случая, че тогава още не твърдеше, че е имало купуване на гласове. В текста си в EuroChicago също така за пръв път споменава, че от секцията е подала сигнал по телефона до ЦИК – нещо, което тогава тя изрично ми каза, че не е правила.

На последните избори Люси беше отново председател на комисията и този път е забранила да има доброволци пред секцията. Това закономерно забави гласуването. Както стана ясно по-късно, налагала е и случайни условия на определени гласоподаватели – немският адрес в декларацията да е на кирилица и да носят регистрацията в немската община. Нито едно от тези изисквания не е разписано в закона и тя няма право да отказва гласуване по тях. За жалост, никой не е подал жалба до ЦИК, навярно, защото не са си знаели правата си или не им се е занимавало.

Поддържам на доброволни начала много страници във Facebook и една от тях е неофициалната страница на консулството във Франкфурт. Стана неофициална след като консулството не можеше да следи и отговаря на всичко там. Тъй като вече беше събрала доста българи в Германия, реших да я запазя посочвайки редовно и навсякъде, че не е официална. Всички въпроси се препращат към официалния мейл на консулството и страницата се използва единствено за разпространение на събития и новини. Имаше недоволни, но като цяло реакциите към решението ми са положителни.

Знаейки всичко това, няколко дни преди изборите, Люси ми писа, да публикувам нейна картинка във Facebook. Представляваше трибагреник с обяснение, че купуването и продаването на гласове е престъпление и че ако някой види такова, да се обади на немската полиция и на членовете на комисията. Казах ѝ, че идеята да изясним правата на гласоподавателите е добра, но няма да пусна точно нейната снимка, защото не е вярна. Немската полиция няма никакво отношение към българските избори и в своя нота изрично са казали, че ще съблюдават единствено спазването на обществения ред. Вместо това, на страницата описах процедурата както е по Изборния кодекс – сигнал до СИК и Външно. Добавих, че ако някой види нарушение на самата комисия, има право да изиска обяснение в писмен вид и да подаде сигнал на ЦИК. Всичко това не се понрави на Люси, защото ме заплаши със съд и жалба до ЦИК, че не изпълнявам точно разпорежданията ѝ като председател на комисия. Настоя, че подвеждам хората, че подпомагам купуването на гласове и че нарушавам немската конституция. Жалба така и не видях, навярно, защото е разбрала, че позицията на председател на СИК не ѝ дава неограничена власт.

Наскоро попаднах обаче на нова жалба срещу консулството – този път за натиск. Причината е, че самите те са спазили задължението си да ѝ съобщят за нарушение в изборния процес и да ѝ припомнят да си изпълни своите. Става дума за двама наблюдатели без баджове. Според нея е било задължение на консулството да им осигури такива, въпреки, че отново това не е разписано никъде. Дори напротив – има образец на ЦИК, който наблюдателите е трябвало сами да подготвят, както е направил другия наблюдател от Глас народен. Възприела е сигнала като заплаха, навярно защото нарушителите са представители на същата партия като нея – Атака. Твърди също така, че върху нея е оказано натиск да не пише забележки в протокола. Междувременно другите членове на комисията, както и същите тези двама наблюдатели присъствали през цялото време, са писали, че е нямало никакви нарушения и не са видели натиска, за което тя говори. Впрочем последните двама са същите подписали се под жалбата ѝ след евро изборите.

В изборните в България има много нарушения. Някой са престъпления, много са причинени от неграмостност и непознаване на закона. Всички те вредят еднакво на демократичния процес в страната и трябва да бъдат санкционирани. За едно нещо Людмила беше права в текста си – трябва да знаем правата си и да подаваме сигнали когато смятаме, че са нарушени. Грешката на много хора в изборния ден е, че не са го направили възмущавайки се на дискриминативното ѝ отношение и измислени изисквания. Така сега украсената ѝ история виси единствена в пространството и създават грешни представи как протича изборният процес във Франкфурт. Време е да надигаме глас не само когато виждаме нередности, а и когато виждаме, че нещо се прави както трябва. Иначе единици ще експлоатират нетърпимостта към нарушения, за да вредят на същия този изборен процес и да отказват още повече хора да гласуват.

С уважение,
Боян Юруков

Свиване

Мобилно приложение за споделено пътуване. Made in BG  

Фотограф Сам Хууд

Фотограф Сам Хууд

На последния ни форум великолепният Нийлс Кристи поговори между другото и за споделянето – на информация и на опит. За това колко е важно да общуваме помежду си и да черпим от полезните знания на тези, които ни заобикалят. Или казано по-просто – не е нужно всеки ден да се пънем да откриваме топлата вода, достатъчно е да попитаме някого как се пуска, да си измием ръцете и да се заловим с други полезни неща. Пренесено на по-битово ниво нещо подобно може да се каже и за споделянето на превоз. Концепцията съществува от доста годинки вече, в България има нещо като стотина фейсбук групи за споделено пътуване, а най-голямата платформа се нарича Aha!Car, вероятно повечето от вас я познават.

От нейните създатели сега идва и твърде полезно мобилно приложение, което ще улесни допълнително всички онези, които желаят да се придвижват по-евтино и преди всичко – с повече грижа за околоната среда. Ясно е, че споделеният транспорт води до по-малко автомобили по улиците и пътищата, а това намалява разхода на изчерпаемите ресурси, с които все още се задвижват колите ни, намалява трафика, който спъва живота ни и ни добавя преждевременни бръчки, намалява също така количеството вредни газове, които ние после дишаме и които спомагат за претоплената атмосфера на планетата. Първото мобилно приложение за споделено пътуване у нас е безплатно и вече e достъпно за смартфони с операционна система Android в Google play. За  телефони, работещи с iOS, ще може да се сваля от App store от началото на месец ноември.

Проектът е осъществен в съдействие с информационната кампания на Европейската комисия – “Do the right mix – Придвижвай се разумно“, чийто акцент през 2014 година е по-умното и оптимизирано използване на личния автомобил.

Можете да изтеглите и инсталирате приложението от тук

Свиване

Назад!  

Преференциите, единствената демократична и съществена придобивка в нашата избирателна система от дълго време насам, са подложени на концентриран артилерийски обстрел.

Искат да ги махат.

И как няма да искат: обърква се електоратът (не всичкия де, ама на определени партии – точно тези, които реват срещу преференциите - яко се обърква).

А как няма да се обърква, като е прост (не съм го измислил аз, да се разберем, друг си го призна : „Аз съм прост и вие сте прости…“).

А на прости хора им дай първосигналното.

Така че няма да се учудя, ако рекат да върнат и цветните бюлетини.

И предварителното им раздаване.

Назад към природата, казал френският философ с мисъл да изведе хората към хоризонтите на свободата.

Назад към цветната бюлетина, можем да кажем пък ние с мисъл да върнем българина в тъмното минало.

Когато ни управляваха все откровени простаци, а ние бяхме щастливи и щастливи, че фафлата струваше пет с`тинки

октомври 13, 2014

Свиване

За политическото блато и избирателната система  

  Понеже станах свидетел на яростен спор между мои студенти, макар със сърцето си и душата си аз също да съм много позитивно настроен към преференциалното гласуване, определено смятам, че са прави онези, които твърдят, че то се абсолютизира, че въобще днес имаме прекалено фиксиране в процедурата и аритметиката.
  И на български език са излезли достатъчно книги вече, в които като част от политологията и по-специално сравнителната политология се анализират избирателните системи.

чети по-нататък

Свиване

ПОСЛАНИКЪТ И ЧЕНГЕТО  

Миналата седмица френският посланик Ксавие ЛАПЕР дьо КАБАН се обърна с писмо-питане към председателя на ВМРО Красимир КАРАКАЧАНОВ. Повод за написването му е честването от страна на ВМРО на атентата в Марсилия през 1934г., при който загиват югославският крал  Александър I Караджорджевич и френският президент на съвета на министрите и министър на външните работи Луи Барту. Френският посланик е
Свиване

Цената на ината  

Когато избирателите изпращат някого във властта, те си представят, че го намятат с божествена мантия и той отлита сред облаците да върши героични дела. Доходи, заетост, екология, енергетика, социална политика, национални доктрини… Това наистина са велики дела, но има и ежедневна работа за вършене.

Има две концепции за бъдещото управление. Условно можем да ги наречем „Национално съгласие“ и „Избори до дупка“.

Според първата, всички в парламента, независимо колко и кои са те, трябва да се обединят, водени от неизтребимия си патриотизъм, кристална честност и натрапчиво чувство за отговорност, за да направят правителство, което да проведе най-важните реформи и да стабилизира политическия живот така, че да не се тътрим на предсрочни избори всяка година.

Според втората, мошениците, които с лъжи и измами са се добрали до парламента, нямат никакво право да бъдат там и час по-скоро трябва да се разкарат. Дори и да успеят да направят някакво правителство, то ще е коалиция на кражби и далавера и няма да доведе до нищо хубаво. Затова, ако се налага, ще правим избори и през пет минути, докато не се появят смислени хора във властта.

Има обаче и трета концепция. Даже не концепция, а по-скоро съображение, но много важно съображение.

„Международното положение“, а и положението в страната са такива, че икономиката не показва ръст дори и в размерите, заложени в бюджета. Чуждестранните инвестиции са почти на точката на замръзване, а вътрешният дълг е пред експлозия. Демографията е плашеща. Селското стопанство, с изключение на пряко дотираните сектори, накуцва и не може да се справи дори с натиска на китайския чесън. Образованието и здравеопазването са потресаващи. Квалификацията на кадрите главоломно върви надолу.

На фона на всичко това имаме уникалния шанс да инвестираме в политиките и секторите си чрез европейските фондове и най-вече чрез оперативните програми. За съжаление обаче, първата година от новия програмен период си замина ей така, в игра на тронове. Технологично, при добра организация, европейските пари ще тръгнат не по-рано от средата на следващата година от новия период. За целта в министерствата трябва да цари спокойствие и делова атмосфера, управляващите органи да си изпратят драфтовете до Еврокомисията, написани така, че Комисията да ги върне с одобрение. После да отидат в Министерски съвет и нещата да тръгнат.

Хубаво е да тръгнат, защото хиляди предприятия чакат новите си машини, за да произвеждат продукция и да плащат данъци. Хиляди сгради чакат проектите си по енергийна ефективност, за да оптимизират разходите си и да облекчат системата. Хиляди хора чакат да повишат квалификацията си, за да бъдат конкурентоспособни, да получават по-високи доходи и да подобрят качеството на живота си. Хубаво е, но за да стане, трябва да има спокойна обстановка и уверена в себе си технократска администрация, която бързо и вещо да свърши необходимото.

Не ме интересува какво ще вършите, дами и господа стари и новопоявили се политически муцуни. Коалирайте се, сепарирайте се, цепете се, люспете се, номадствайте, продавайте се, ръгайте се с лакти, дебнете се – не ме интересува. Но не превръщайте в заложник на безобразията си програмния период 2014-2020. Осигурете делова среда и компетентна администрация, за да може да се върши работа. А щом се върши работа, и за вас ще има – не бойте се.

Свиване

За отказа на ББ от реформа на съдебната система  

  Всеки нормален човек би попитал бързореките съглашатели от РБ за правителство на всяка цена и с цената на всичко (вече писах, че макар и без особени илюзии, аз гласувах преференциално в моя избирателен район за РБ) - какво биха правили те сега, след като ББ им заяви в прав тон, че едно от по-по-най-важните условия за измъкването на България от свърхтежката криза - необходимата, неотложна и неизбежна реформа на съдебната система изобщо не е негов приоритет?!
  Така (и) моите очаквания се сбъдват - РБ даде на ББ на практика празен чек - да съставя правителство и той вече започна да ги унищожава и съсипва, да ги прави неадекватни и объркани като пилета в кълчища. Затова писах - подадете ли му благ пръст (както казват в Перник), ББ ще ви отхапе ръката.

чети по-нататък

Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Най-нови в Мегафон

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.