септември 16, 2014

Свиване

Защо криете, г-н Плевнелиев?  

Защо г-н Плевнелиев крие стенограмите от срещата за КТБ? Защо??? Нали уж бил за прозрачност и срещу задкулисието? Публичност на заговора! Сега! Там се вижда КОЙ кой е!

Свиване

Ало, “геополитиците” – а Турция???  

Извън измишльотините за “руска заплаха”, които петата колона се опита да вкара в българската “Визия 2020″, не чух от нито един от набедените “геополитици” и думичка за Турция. В контекста на балканската политика на Ердоган, колебливата позиция на Анкара сррямо терористите от “Ислямска държава” и реалното участие на турската държава и специални служби в българската политика и изборен процес, къде е българската позиция? Къде са разхълцаните сутрешни блокове? Къде са разните бивши преподаватели по научен комунизъм и университетски партийни секретари, преквалифицирали се в яростни “антикомунисти” и “русофоби”?

Свиване

За допълнителните секции в чужбина  

Събирането на данни за изборните секции и показването им на Glasuvam.org има за цел да помогне на съгражданите ни в чужбина да намерят най-удобната за тях секция. Както много често се случва с данните обаче, оказва се, че може да ги използваме по неочаквани начини съвсем различни от първоначалните намерения.

 politika idei bylgariq За предишните парламентарни избори разработих алгоритъм към картата, който да показва зоната около дадена секция, в която гласоподавателите трябва да пътуват приблизително 30, 60 и 90 мин. с кола, за да гласуват. Така нагледно се показва какво покритие има секцията. За целта задавах 48 точки в няколко концентрични кръга около мястото и използват навигацията на Google Maps, за да науча колко време ще отнеме да се стигне от тях до секцията. На база тази матрица алгоритъмът преценя границите на тези зони. Всичко това се прави напълно автоматично при добавяне на нова секция.

Тогава ми хрумна, че ще е интересно да се види къде се припокриват тези зони. Налагайки всички една върху друга показва територията, която се покрива от всички секции. Разбира се, за различните избори получаваме различни карти. На следните графики се вижда покритието на парламентарните избори през 2013-та (тъмно зелено) и допълнителните зони за тези избори (светно зелено).

 politika idei bylgariq

 politika idei bylgariq

Забелязва се значително увеличние на покритието, особено в щатите, Германия и Великобритания. В Германия специално помогна много изключението, което властите направиха позволявайки отваряне на секции извън консулствата. За повечето секции по света вина има облекчения режим предвиден в новия Избирателен кодекс и няколко паралелни информационни кампании. На доста места като Лондон, Франкфурт или южното крайбрежие на Испания не се забелязва непременно увеличение на територията, но има повече близки една до друга секции там, където има голяма концентрация на българи. Това също е голямо подобрение, защото на всички избори до сега са ставали огромни опашки от чакащи. Заради тях не малко хора са се отказвали да гласуват.

Тези карти показват доста добре къде има най-голяма концентрация на българи в Европа и щатите. По-подробен анализ на разстоянията би оптимизирал отварянето на секции в бъдеще, вместо да се разчита на плоски правила разгледайки всяка секция поотделно. Подобен алгоритъм би помогнал също на Външно да планира доста по-добре консулствата си. Пример е западна Германия, където на някои българи се налага да пътуват 3-4 часа до най-близката консулска служба. Това води до сериозни разходи, загуба на време и претоварване на някои консулства за сметка на други.

Свиване

Видео: Приятели на бежанците на Форум Заедно  

friends

В началото на учебната година това клипче отново е особено актуално. За съжаление. Иска ни се да сме в някакъв етап, в който хората се посрещат с любов, а не с омраза, в който помагат на нуждаещите се, а не се страхуват от тях. Иска ни се поне да сме поели в тази посока. И вярваме, че рано или късно ще стигнем до там. Ето такива хора, като тези от видеото, ни дават тази вяра.

Свиване

Тараби  

Село Ковачевци.

Родното място на Гошо Тарабата.

Но само той ли е достоен за това звание?

В Ковачевци явно е пълно с тараби, а в общинския им съвет са най-яките.

Народът поискал и съветниците приели декларация деца на бежанци да не учат в едно тамошно училище.

Щели да плъзнат зарази, виждате ли.

А тя заразата вече е плъзнала.

В мозъците им…

септември 15, 2014

Свиване

Какъв ни е проблема с Конституцията  

Категории: 

Този текст написах в рамките на една затворена дискусия между приятели по онази част от програмата на Реформаторския блок, която се отнася до констиуционната реформа в съдебната власт. Процесът на обсъждане приключи и предстои програмата да бъде оповестена. Ето защо вече не виждам причина да не споделя текста тук, в блога. Тук-таме съм го пипнал и съм сложил подзаглавия, заради големия обем.

Приятели,

Преди да навляза по същество в темата ще направя една предварителна и според мене твърде важна бележка. Много често срещаме трудности при отговора на въпроса какъв ни е проблема с Конституцията. По една проста причина. И тя е, че ако наложим популярните определения за това дали едно общество е демократично и дали Основният закон установява общовалидните практики, като например свободни и честни избори, свобода на сдружаването, свобода на словото, инклузивност, т.е. право на пълнолетните граждани да избират и да бъдат избирани, защита на личността (habeas corpus), избираемост на основните държавни длъжности, защита на частната собственост, независимо правосъдие и пр., на пръв поглед нещата изглеждат прилично. С други думи, фасадата, понятие, което напоследък все по-често спрягаме, ако и да не е безупречна, е налице.

Свиване

Случаят Кобляков  

Ситуацията с руския дисидент Николай Кобляков е деликатна и парадоксална едновременно. Тъй като античовешкият режим на Русия все още членува в някои международни структури, като Интерпол, то той няма проблем да злоупотребява с тях както намери за добре.

Николай Кобляков, който е активист на организацията „Свободна Русия“ в Париж, пристига на шести август в София, за да бъде задържан от полицията в следствен изолатор. Задържан е с т.нар. червена бюлетина от Интерпол. Причината – някакви неясни „далавери“ през далечната 2005–та година.

Западните страни, между които и България (странно звучи, нали, но в този случай е точно така) са изправени пред нелек избор всеки път, когато Русия си поиска някой дисидент, укриващ се в чужбина – или да признае открито недемократичния характер на Русия, да отхвърли фалшивите обвинения и фалшивите доказателства, да откаже екстрадация и така да наруши процедурите на Интерпол, или формално да спази процедурите и да предаде търсения човек, така че да получи някакви укриващи се в Русия беглеци от правосъдието, и то сериозни престъпници с тежки провинения.

Какви са детайлите в нашия случай?




Запознах се с него на импровизирана пресконференция в Сохо, където той разказа житието–битието си. Николай е кажи–речи в положението на активно протестиращите срещу правителството на Орешарски българи – човек със собствено занимание, който изведнъж е бил изтръгнат от обичайния си живот и запратен в протестите, особено сега, след като толкова обществено внимание е обърнато към него. Споделих му.

– Виж, протестите приключиха преди месец, но нашите опоненти продължават да ни занимават с тях. Не можем да се измъкнем, непрекъснато се случва нещо важно, на което трябва да се реагира.

Не съм сигурен дали ми повярва :)

Николай прекара известно време първо в ареста, след това на подписка, после под домашен арест, мярка, която беше променена пак на подписка.

Движенията на българския съд приличат на поговорката „Я камилата, я камиларя“. Непрекъснато отлага окончателното си решение по случая Кобляков, с тайната мисъл, „А дано се размине и големите да се разберат и на нас да не ни се налага да взимаме решение“. Аз пък мисля, че все пак ще им се наложи да изпият горчивата чаша.

Междувременно, докато беше под домашен арест, участвах в инициативата да се предостави политическо убежище на Кобляков от България. Окончателното решение е на Президента, Росен Плевнелиев.



Снимки от сбирката пред Президентството, 5–ти септември

Николай споделя впечатленията си от първите дни в България:

Дните ми в България 1.08 – 7.08  
Аз никога не съм идвал в България, преди драматичното ми кацане на летище „София” на 29 юни т.г. И за мен това беше нов начин да опозная една страна – през ареста и съда.  
Улички от софийски тип и лъвовете пред Съдебната палата, където се намира Софийският градски съд - всичко изглежда различно, в сравнение с традиционните забележителности. Може би, защото драматичният привкус на тази нестандартна ситуация, чувствата, които ми останаха след напускането на ареста, бяха твърде остри и реалистични.  
Няколко приятели и журналисти, които ме чакаха с шишета вода пред входа на Софийския затвор, ми изпълниха не само деня, но и донякъде живота. Българите са като руснаците от старите черно-бели филми – те са дружелюбни, отворени и винаги готови да помогнат. Но разликата е, че те не са такива на екрана, а в реалния живот. 
Те не твърдят със сериозен вид, че съжаляват или пък не създават илюзия на изкуствена категоричност относно моята ситуация. Те просто ми помагат – прибират ме от ареста, настаняват ме в апартамент някъде из централната част на София, водят ме oт лекар на лекар, за да изясня най-накрая причината за отока на глезена ми. 
Те казват каквото мислят и се усмихват само, защото усещат, че аз могат да разбера тяхната гледна точка. Те могат да пеят руски песни, но да не ми позволят да забравя, че Кирилицата идва към Московската държава и Киевска Рус от тук – от някогашното Царство България.  
София е много неудобна за разходки с моите патерици, но пък за сметка на това ми напомня за града на щастието от детството с книги на Крапивин. Аз не разбирам български, когато приятелите ми си говорят помежду си, но е достатъчно само да погледна някого в очите, и започвам да поемам цели „парчета” от този южен и понякога експресивен език.  
Местните наистина вярват в достъпните демократични средства за диалог с властта – като провеждат студентски флаш-мобове и мирни протести. И най-впечатляващото във всичко това, че тяхната вяра им носи и съответни победи. Едва от вчера България разполага с ново правителство, което, аз съм сигурен, ще бъде много по-близо до българския народ, отколкото до свързаните с Русия олигарси. България сериозно рискува да стане моята трета родина. И аз мисля, че дори след освобождението си, няма да напусна тази страна, докато не допринеса за нея с нещо ново и позитивно.

Преди няколко дни в София бяха свидетелите Ирек Муртазин (вижте му блога, пуснал е няколко бързи нещица за България) и Дейвид Сатър (който е автор на страхотни книги за СССР и Русия), които трябваше да свидетелстват за това дали в Русия Николай би получил справедлив процес и човешко отношение в предварителния арест. Ирек, от когото ми се удаде да взема кратко интервю (и което скоро ще видите) вече е прекарал две години в руски затвор за опозиционна дейност и има какво да каже за условията в тези институции.

Очаквайте скоро!

Засега Николай е по–доволен – поне може да напуска дома си в София и да си гледа бизнеса (той строи и поддържа домове за настаняване на възрастни хора), но май ще изтече доста вода докато се стигне до окончателно разрешение да напуска България. Засега трябва да прекарва цялото си време в нашата страна, която изглежда му харесва. :)

Но и ние като държава ще се прославим. Вероятно съвсем скоро в България ще бъде създаден световен юридически прецедент. Роденият в Русия френски гражданин Николай Кобляков поиска да му бъде предоставено политическо убежище в България и е много вероятно, че ще го получи. Историята помни не един български гражданин, получил убежище във Франция, а колко френски бежанци са получили убежище в България?

Освен това българският съд ще трябва да покаже - демократична и европейска страна ли е България или не съвсем. Засега чакаме.
Свиване

Радикални изборни предложения  

Задължителното гласуване, което обсъдих наскоро, е една евентуална промяна на изборното законодателство, за която има дебат и дори желание от страна на обществото. Но нека разгледаме малко по-радикални, дори може би абсурдни предложения.

Ако в бюлетината има нулева опция „Никой от изброените“ (особено в комбинация със задължително гласуване), можем да получим точния процент на гражданите, които не харесват никое от предложенията. При избори за парламент, това би значело, че, например 20% от гражданите са убедени, че не припознават никоя партия. Тези 20% могат просто да бъдат разпределени между партиите, влезли в парламента. Но вместо това може да се изберат служебни депутати – с лотария на ГРАО и ЦИК. Ако например процентите за „Никой от изброените“ съответстват на 25 депутатски места, то ЦИК и ГРАО теглят с лотария 25 пълнолетни граждани. Всъщност, повече, защото дори изтеглен, гражданинът не би трябвало да е длъжен да стане депутат. Лотарията се тегли, докато се намерят 25 желаещи. Може да се сложи таван на тази бройка, за да няма хаос. И би трябвало партийни членове до месец преди изборите да не се допускат (те ще удостоверяват това с декларация). Така избирателите съзнателно ще слагат напълно случайни хора в парламента. Те не че сега не го правят така или иначе, де. Би ли работило това? Може би някои от тези „свободни“ депутати биха били „приобщени“ към някоя парламентарна група (с финансови или други стимули), но някои могат и да не бъдат.

Като говорим за парламентарни групи, друго предложение, което всъщност изобщо не е абсурдно, е отпадането на бариерата от 4%. По този начин партиите, получили достатъчно гласове, за да вкарат 1 депутат, ще вкарат такъв. Това вече е реализирано в Холандия, Финландия, Португалия, и не изглежда да е особен проблем. Да, има 6-партийни коалиции, но на кого му пука. А така непредставените в парламента граждани ще намалеят драстично. Пак аргументът за лесното купуване на самотни депутати стои, и на независими кандидати, които купуват гласове, за да влязат и после да се продадат. Но ако на всяка идея даваме контрааргумент „някой ще плати“, то направо да махаме парламента.

В щатите има така наречените „mid-term elections“. По средата на президентския мандат има избори за конгрес. И президентът може да се окаже от партията-малцинство в законодателния орган. Ние сме парламентарна република, но това не пречи да имаме междинни избори по средата на мандата на народното събрание. Тези избори няма да са пълни, а частични – т.е. не за 240, а например за 40 депутата. Така гражданите ще могат де пренаредят силите (но не драстично), и де-факто да отзоват депутати. Ще кажете „още едни избори, още пари“. Но това не е нужно – междинните избори могат да бъдат обединени с местни, президентски или евроизбори – все ще се намерят някакви по средата на парламентарния мандат.

Друго нещо, което може да се комбинира с горното, е малко по-радикална промяна (конституционна) – не народното събрание да избира изпълнителната власт, а народът. Т.е. да имаме преки избори за министерски съвет. Във Франция и САЩ така се избира президент, но защо не изборът да бъде министър по министър. Или листа от министри (т.е. премиерът да е обявил министрите предварително). Въпреки, че разбирам идеята на парламентарната република, винаги ми е било странно как изпълнителната власт не се избира пряко от народа, а само законодателната. В този ред на мисли – може и съдебната (ВСС+Главен прокурор) да се избира от народа. Избори да има.

Всичко горепредложено би било по-лесно за реализация ако имаше електронно гласуване. По-евтин и по-интерактивен вот.

Последната, съвсем радикална и абсурдна идея, е изборният кодекс да не е ясен преди партиите да се регистрират за избори. След като се регистрират (по някакви общи правила, описано в кодекса, все пак), да се тегли жребий в ЦИК какви да са правилата на съответните избори. Например за парламентарни избори може да имаме доста варианти – с преференция, със задължителна преференция, мажоритарни, с междинни избори, с различен праг за влизане в парламента, със служебни депутати (и „никой от изброените“), със или без задължително гласуване, с различно сегментиране на избирателните райони. Това прави изборният процес малко по-труден за манипулиране, защото по-трудно може да има „отработени схеми“.

Всъщност, последното предложение е прелюдия към заключението. Няма голямо значение какви точно ще са правилата, стига да ги има, всички да ги спазват и гражданите да бъдат активни. Да, различните правила имат някои плюсове и минуси, към които всеки трябва да се нагоди, но не изборните правила са в основата на демокрацията. В основата на демокрацията е фактът, че управляващите са отражение на обществото. Може би леко изкривено отражение, в зависимост от дребни особености на правилата, но като цяло валидно отражение. Все пак изборните правила могат да елиминират някои схеми, от които се възползват опитни играчи, затова е хубаво да се мисли в такава посока, но не можем да разчитаме, че еди-кое-си изборно правило ще ни оправи. Няма. Ще се оправим, когато обществото ни се оправи.

Свиване

Видео: Vox Populi и техният документален театър на Форум Заедно  

vox_populi

Новите ни приятели от Vox Populi демонстрираха наживо какво представлява документалният театър и какви възможности предоставя той. Признаваме си, че сме впечатлени. Всичко, което виждате на сцената е интерпретация на базата на реално интервю, което актьорите слушат в момента.

Свиване

Край на задръжките  

Ако не бях жив свидетел, нямаше да повярвам, щях да си помисля, че е пак някаква медийна интрига.

Но нали се снабдих изненадващо с телевизор, лично с ушите си чух как Меглена Кунева каза в събота сутринта, че на следващия ден – неделя - ще има избори за председател на Реформаторския блок.

Сутринта каза, вечерта се отказа.

Спорил съм с мои приятели и не дотолкова приятели за Меглена Кунева, не съм казал обаче нито една крива дума за нея, преглъщайки какви ли не упреци и обвинения.

В профила си във Фейсбук и в профила на симпатизантите на ДСБ от община Ихтиман, създаден и поддържан от мене, пусках без колебание всяко нейно съществено изказване и всяка нейна съществена изява, свързани с дейността на Блока.

Защото така подобава на коалиционните партньори, нали?

И изведнъж – изстрел в гърба.

Приятелски огън, както казват военните.

Ама колкото и да е приятелски, не те прави по-жив.

Едно от нещата да не отида при Тиквата, както направиха много мои приятели от СДС (истинското, някогашното СДС, а не днешното на Любовника!), е това, че онзи, с каквото ляга, с това не става.

И ето същите мурафети от Меглена Кунева.

Затова – край на задръжките!

Няма да кажа нищо лошо в личен план, разбера се.

Но – ПРЕФЕРЕНЦИИТЕ!

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!!

Особено в 23-ти и 25-ти МИР.

А аз в 26 МИР ще гласувам с преференция 10 – за председателя на ДСБ–Самоков Васил Зашкев…

септември 14, 2014

Свиване

Радан Кънев: “В българските условия съм май по-скоро вляво от центъра по убежденията си”. Комунист та дрънка  

Публикуваме две знакови статии за Радан Кънев. Първата е от “24 часа”, а втората е “Политически хляб и пасти”. В тях много добре лъсва йезуитския характер на Кънев, зле прикритото му левичарство и политическа хамелеонщина. Този човек е достоен последовател на делото на демона Костов и не без основание поведението му е сравнявано с това […]

The post Радан Кънев: “В българските условия съм май по-скоро вляво от центъра по убежденията си”. Комунист та дрънка appeared first on ExtremeCentrePoint.

Свиване

Висшият съдебен съвет - морал в буркан  


Синият буркан монтиран на таблото на служебния автомобил е задължителен елемент от регалииите на постсоциалистическата държавна власт. Той символизира надмощието - над правилата за движение по пътищата, таксите за паркиране и най-важното - показва, че човекът в автомобила не е случаен и се ползва с привилегии. Със сигурност психологията има обяснение за тази нелегална фиксация на властта.

Нелегална, защото законът (Наредба № I-141 от 18 септември 2002 г. За условията и реда, при...

Свиване

Мазохистите само се възбуждат от болката  

Автор: Виктор Шендерович

Превод: Павел Николов

В отговор на новия пакет европейски санкции Кремъл обяви за готовността си да ограничи вноса в Русия на европейско облекло и автомобили, съобщава РИА-Новости.

Чета и пак не вярвам на очите си! Макар че би трябвало май да съм свикнал вече с тази самоизяждаща се логика…

Вие ще ни отрежете крака? Знайте тогава, че в отговор на това ние ще си отрежем ръката! И озадаченият враг се спира на средата на крачката си с отворена уста и дълго си чеше тиквата, опитвайки се да разбере какво трябва да направи в този случай…

Да се предаде веднага, според мене.

Защото с ум Русия не може да бъде разбрана, а по друг начин – боли много. При това боли я нея.

И забележете: това никога не е било причина тя да престане.

Но ако все пак се опитаме да я разберем с ум, мисля, че цялата работа се състои в предварително прекъснатата обратна връзка. Всяка администрация, която причини на своята страна пет пъти по-малко вреди, отдавна щеше да е изправена пред съда, да не говорим за автоматична оставка.


А нашата само става по-стабилна.

Впрочем, не като упрек към Тютчев трябва да се каже, че в този феномен няма нищо загадъчно-руско. В Узбекистан и Северна Корея рейтингът на лидерите също расте заедно с обема на нанесените вреди – така че метърът е съвсем общ, авторитарен. И на ударите на съдбата ние и за в бъдеще ще отговаряме с удари по нея.

Накратко: ако Западът се е опитвал с тези санкции да вразуми руснаците и да срине рейтинга на нашия пожизнен баща-благодетел, жестоко се е излъгал. Пхенян стои закован на място – и ние ще устоим в пълно единство с началството! Ще си живеем нашенските си гащи, и ще достигнем с „жигулите“ си до пълното щастие, така да знаете.

И не търсете с какво да ни притиснете: мазохистите само се възбуждат от болката…

Свиване

Ново НАТО?  

Срещата на върха на НАТО в Уелс е сред най-важните в историята на организацията. За много хора краят на комунизма я остави без мисия, а в пренареждането на Европа тя почти тихомълком се разшири и залиня. 1989 година бе интерпретирана като необратимо продължение на основното постижение на „стария континент“ – край на войните. В ерата на терористичните заплахи тя изглеждаше твърде тромава и военизирана, за да отговори на тази далеч по-комплексна заплаха. САЩ пък предпочетоха по-гъвкавия инструментариум на „коалициите на желаещите“ и това допълнително маргинализира Алианса.

ЕС се опита, неуспешно, да развие своята политика за отбрана и сигурност. Връщането на агресивна Русия и срива на пост-комунистическия ред в Европа обаче променя ситуацията и НАТО предприема първите по-сериозни стъпки.

Какво обаче е на път да се промени? На първо място, това са възприятията и въпросителната дали организацията ще успее реално да реагира на случващото се в Украйна. Ако ЕС продължава да изглежда сериозно объркан как да анализира и реагира на последните събития в Европа, то НАТО изглежда доста по-решителен и консенсусен. Русия окончателно напусна защитната си поза, в която собствения й провал я напъха след края на „Студената война“. Това разместване е с дългосрочен характер и изисква трансформиращи мерки, а не просто декларации, допълнителни анализи и оценки. По този начин Алиансът издържа теста на възприятията и успя да се „облече“ с ново разбиране и визия за своето бъдеще. Като допълнение към тази промяна спокойно може да се каже, че новата ситуация най-накрая успя да измести самодоволната идея за „края на историята“, тоест за края на системни конфликти между противостоящи си сили. Презумцията за необратимия триумф на Запада бе проникнала до най-дълбоките основи на западния политически и военен естаблишмънт и започна да застраша поддържането и развитието на неговите системи за сигурност. Агресията на Путин най-накрая сложи край на тази ленивост и пренебрежителност, макар точните параметри на това пробуждане да не са още съвсем ясни.

По отношение на собствената си структура НАТО също прави важни промени. Най-съществено е създаването на нова сила за бързо реагиране, която ще е до 5000 души и ще е в състояние да реагира в рамките на 48 часа при непосредствена заплаха за сигурността на държавите-членки. В момента подобна бърза реакция не е оперативно и ресурсно осигурена. Свързана с тази промяна е и идеята за предислоциране на военна сила, логистика и други ресурси на територията на държавите по външните граници на Алианса, макар това по-скоро да бъде под формата на краткосрочни ротации, отколкото чрез създаване на познатите ни отпреди края на „Студената война“ големи, разгърнати бази. Дипломатически това е опаковано като мярка, която ще продължи „докато е необходимо“, но едва ли някой има съмнения, че това представлява фундаментална промяна в цялостната стратегия на организацията за защитата и сигурността на източния фланг. Британия има идея за отделна структура, която да е по-голяма и също да има капацитет за бързо реагиране, но там нещата ще отнемат по-дълго време. Практиката на разширени и почти перманентни учения на територията на източните държави вече става рутинна.

Промяна започва и по други параметри. Може би най-важна, макар и постепенна, сред тях е готовността за увеличаване на разходите за отбрана и сигурност. Вече десетилетия наред повечето политици особено тези от западна Европа с лекота отклоняват всякакви желания в тази посока, поради дълбоката си увереност, че живеем във времена на „мирен дивидент“, подарен на Запада от края на комунизма и спадането на напрежението в поредица региони на света. 11 септември 2001 година донякъде размести тези нагласи, но не се оказа системния аргумент за адаптиране и развитие на способностите за защита и сигурност. Нещо повече, невоенният характер на тази заплаха допълнително маргинализира дискусиите за бъдещето на армиите и свързаните с тях способности. Кризата в Украйна и връщането на потенциала от остри, дори военни конфликти в източна Азия например започва да променя това, поне на ниво политически елити. Друга дискусия, която беше позамряла е свързана с „разделението на труда“ вътре в Алианса или специализацията на отделните въоръжени сили и тяхната съвместимост. По-високите разходи неизбежно водят след себе си именно този дебат, макар той да е по-начален етап. Все пак комбинацията от нови заплахи, повишеното внимание към тях и готовността за реакция означава, че през идните няколко години ще станем свидетели на сериозни дискусии за това как да се постигне оптимално разделение на задачите, съвместимост и координация с нови звена като това за бързо реагиране.

Описаните размествания обаче далеч не маркират някаква точка на необратимост в нагласите и поведението на граждани и елити в натовските държави. Обещанията за по-високи бюджети няма лесно да се превърнат в реалност, а повечето европейци продължават да считат опасностите за абстракция, която не засяга непосредственото им ежедневие. Мъчителното изпълзяване от икономическата криза продължава да фокусира вниманието върху публичните разходи за справяне с безработица, по-висока конкурентоспособност и подкрепа за местните индустрии. В ерата на професионалните армии пък все повече хора възприемат отбранителните системи като далечни и самозатворени и не са особено склонни да подкрепят разходи за тях. Изместването на глобалната икономическа тежест на изток кара все повече политици да изграждат икономически и инвестиционни отношения с държави отвъд Запада и това започва да отслабва чувството за общност, което десетилетия ги скрепяваше.

НАТО със сигурност излезе от безвремието, в което беше изпаднало и е сред първите организации, които реагират сравнително адекватно на промяната в средата за сигурност в Европа. Това е особено добра новина за бившите комунистически държави, които са в непосредствена заплаха от възобновената руска агресия. Свидетели сме на промени в политическото и военно мислене, които постепенно ще доведат до укрепване на общия капацитет на Алианса. Но ще бъде прибързано да кажем, че се е случила революция.


септември 13, 2014

Свиване

Само голямо обединение може да спре шистовия газ  

Г-н Цеков, кои са темите, по които ще работите активно в Народното събрание?

За мен най-важно е овластяването на хората чрез реални възможности за граждански контрол върху властта, за референдуми, допитвания и общи събрания на населението. Както и продължаването на реформата на избирателната система, която получи решаващ тласък с новия Изборен кодекс благодарение на усилията на левицата, лично на Мая Манолова и на широк кръг граждански организации, в това число „Модерна България“. Ключов е също парламентарния и граждански контрол върху МВР и службите от гледище на гражданските права. Всичко това е пътят за борба с олигархичните тенденции, а не крясъците и омразата. Но заедно с това има три големи теми, от които във висока степен зависи развитието на страната и живота ни.

Кои са те?

Шистовия газ. „Южен поток“ и подготвяното на тъмно от Трансатлантическо споразумение между ЕС и САЩ.

Каква е Вашата позиция?

Моята позиция е безкомпромисна – „против“ добива на шистов газ в България, „за“ изграждането на „Южен поток“ и „против“ Трансатлантическото споразумение, което иска да вкара на нашия пазар ГМО-тата и да подчини държавата на чуждите корпорации. Тези позиции имат своите основания и в платформата на БСП лява България. Имам принципното разбиране, че само голяма партия и широко обединение около нея могат да защитят успешно тези позиции. Затова се включих като граждански кандидат в листата на БСП лява България в 24 МИР-София. Разлята вода, воденица не кара.

Как смятате, че трябва да се доведат до успешен за България завършек?

Вижте, в момента под влияние на чужди интереси, вижте колко съм вежлив(усмихва се), у нас се консодира среда от експерти, НПО, медийни говорители и политически формации, които най-общо бих нарекъл „партията на шистовия газ“. Целта е да се сформира рано или късно десен кабинет, да се обработи с масирана пропаганда общественото мнение и след година-две да се отвори пътя на шистовия газ. Зад „партията на шистовия газ“ стоят гигантски чужди корпоративни интереси. Те често се маскират като геополитически сблъсък между САЩ и Русия, но това не е така. Трябва да се прави ясна разлика между корпоративната олигархия в САЩ и американската нация. Знаете ли какво ще стане, ако се разреши добив на шистов газ у нас?

Какво?

Същото като с концесията за злато в Челопеч. Една чужда корпорация ще изнася милиарди от България, държавата ще получава някакви стотинки, 200-300 души ще работят при ниско заплащане. Печалбите за чуждите корпорации, а екощетите за България.

Вие какво предлагате?

Аз ще работя освен да се чуват тези истини от парламентарната трибуна без никакво шикалкавене, но и за мобилизиране на широка подкрепа за пълна забрана на шистовия газ у нас, за изграждане на „Южен поток“ и срещу ТИПТ.Ще гласувам в тази посока в НС. Но смятам, че трябва да се предизвика национален референдум по тези въпроси, за да се решат те веднъж и завинаги от гражданите и в интерес на гражданите, а не от лобитата и лобистите в интерес на чуждите корпорации.

Ако левицата няма мнозиноство?

Не е важно мнозинството, а това от парламентарната трибуна и в комисиите да има достатъчно безкомпромисни противници на партията на шистовия газ, които да блокират тези опити с аргументи, гласувания и ясна публична позиция. И пак повтарям – нека заедно предизвикаме национален референдум. Тогава няма значение кой има мнозинство в НС, важно е какво ще решат хората. Иначе тези въпроси винаги ще се люшкат според конюнктурата, от което губи България.

През 2001 г. бяхте вносител на Закона за вероизповеданията, който прекрати разкола в Българската православна църква, предизвикан от крайната десница. Кои са първите конкретни закони, за които се ангажирате да работите след 5 октомври?

Първият е за промяна в закона за референдумите, която да даде повече възможности за гражданските инициативи. Вторият е, това което от „Модерна България“ наричаме закон за радикална прозрачност на бюджетните разходи – да има база данни в интернет, в която всеки да може види какво харчи едно ведомство, кои са контрагентите му и т.н. Така направи Обама. И третият важен закон, за който ще се боря е за възстановяване на действието на отменения закон за признаване на участниците в антифашистката съпротива за участници във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция. Така както е в цяла Европа. Знаете, че за кратко имаше такъв закон и у нас, но по инициатива на печално известния Георги Панев, станал нарицателно с „паневщината“, която нанесе тежки вреди върху българската наука, той беше отменен от крайната десница. Не може, например, в Белгия участниците в нелегалната антифашистка съпротива да са удостоени с почетни медали и военни звания, съвременната държава да им отдава респект, а у нас да властват лъжливите интерпретации на историята, проповядвани от наследниците на бившите легионери, ратници и отецпаисиевци, които се радваха на Хитлер и преследваха евреите. Това няма нищо общо с демократичните европейски ценности.

Вашето лично послание към избирателите?

Да обичаме България и да не допускаме реставрация на силовото управление по модела „Борисов“, което слугува на монополите и олигархията.

Източник: Поглед.инфо

Свиване

Информационна сигурност? “Няма такава страница”, казва сайтът на Министерството на … информационната сигурност  

mtits-404-security

Само преди два дни (11.09.2014) писах за потенциални проблеми със сигурността на интернет-сайта на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) … натоварено с информационната сигурност на държавата.

Днес се поинтересувах какво прави, по същество, министерството в областта на информационната сигурност. Следвайки на сайта им Начало >> Електронно управление >> Политики >> Информационна сигурност, стигнах до страница с крайно претенциозното название “Национален регистър на стандартите”. Претенциозно, защото на нея има само една връзка – “Национален регистър на стандартите за оперативна съвместимост и информационна сигурност“.

Избрах тази връзка, но ме изненада съобщение за грешка: че не съществува такава страница на сайта.

Уви: министерството, натоварено с грижата за информационните технологии на държавата – в това число и информационната й сигурност – не си прави труда да поддържа сайта си в елементарна изправност. Липсват единствените документи/стандарти по темата.

Съществуват хиляди безплатни компютърни програми и дори онлайн услуги, които автоматично и периодично проверят и съобщават за грешки от този тип.

Министерството по информационни технологии би трябвало да е пример и лидер не само в говоренето, а и ползването на такива за елементарна поддръжка на работещ и полезен интернет сайт.

Свиване

Заслужавате си наводненията, пустиняци такива  

С река Скът, която била причина за наводненията в Северозапада България, наречени от посредствената журналистика „воден ад” са свързани най-хубавите времена от иначе не съвсем и не изцяло отрадното ми съществуване. Всъщност с...
Свиване

Измеренията на победата  

Не сега, не така и не вие. Така популярно се критикуват протестите и протестиращите срещу бившето (и слава Богу) правителство на най–безличния и най–марионетен български министър председател от първите 15 години на 21–век, Пламен Орешарски.


(ако ви се четат гадости, сами си намерете статията :))

Тези дни атаките бяха особено интензивни - виж ПИК, Гласове, Тема, агент Димитър и т.н.

Критиките срещу протестиращите (Протестна мрежа) не стихват – „Не вие свалихте правителството, свалиха го ДПС/БСП/ЕС/САЩ (американските сенатори), семитите..“, пенят се критиците (зачертайте ненужното). „Защо свалихте правителството? За да докарате Бойко Борисов на власт ли?“ – твърдят те.  Третата контратеза си я знаем още от началото на протестите – „Не е редно красивите и богатите да свалят правителството, защото така не се прави революция  с цирк по жълтите павета и не сте никакви революционери“. Понеже богатите и красивите (благодаря за комплимента, сертификати издавате ли, че ми трябват за банката, да им докажа че разполагам  със средства? ) нямат право да бъдат честни и най–вече на жълтите павета, нали така. А логиката?

Ще ви оставя и вие да им се порадвате – хем протестите нищо не правят, хем докарват Бойко Борисов на власт. Хем богатите и красивите не са никакви революционери и само правят палячовщини по центъра, хем пък нанасят такива поразии на клета майка България ;)

Освен че са смешни, такива претенции са силно нехигиенични. Само да повторя идеята на Стоян Радев – Ако си подкрепял правителството на Орешарски и си искал да му дадеш шанс, то как можеш да имаш претенции за политическа хигиена?

Когато Бойко Борисов падна през късната зима на 2013г., много хора въздъхнаха с облекчение. Спомням си как моя позната ми се обади по телефона в първите дни на служебното правителство.

– Няма го! Сменям каналите и го няма никъде. Не мога да повярвам колко спокойно ми е сега на душата.

И без повече реплики се разбрахме за кой става дума.

В последните месеци на правителството на Борисов медийното му присъствие беше станало натрапчиво, вездесъщо и силно дразнещо голяма част от гражданството. Не минаваше нито една централна емисия новини и нито един брой на множество вестници, без да се насладим на името му, лицето му и мъдрата му мисъл.

В първите дни на протестите, БСП извадиха оригиналната теза, че нямало как толкова много хора да протестирали срещу правителството на Пламен Орешарски, което било само на две седмици и още нищо не било направило. Следователно, хората протестирали срещу предишното правителство.

Въпреки наглата смехотворност на горната идея, поради факта, че парламентарното мнозинство, стоящо зад нея, направи няколко непростими назначения, а за голям гаф не трябва много време (Една секунда грешка, а после цял живот мъртъв), в нея има и едно рационално зърно. А то е, че финансовата–бизнес–медийна група около Делян Пеевски и семейството му остана на власт и дори се засили при правителството на Орешарски, вместо и тя да слезе от властта като премиера Борисов при предсрочните избори. Именно тази групировка ни даряваше с огромна порция от натрапчивата публичност на Борисов и именно там Бареков се превърна във флагмана на казионната „журналистика“ и именно около нея се вихреха големите публични скандали, включително и заверата „Костинброд“.

Големите протестни усилия от началото на 2013г. имаха други акценти, но бяха насочени и срещу тази измама, срещу тази медийна вездесъщост. След изборите от същата година, много хора бяха готови да преглътнат управлението на БСП–ДПС, ако то все пак показваше готовност да намали влиянието на Делян Пеевски и семейството му, да бъде по-малко нагло в медиите, да скрие Бареков и да даде на Цветанов и Борисов по–задни позиции.

Тогава изглеждаше, като че ли държавата е минала метър от авторитаризма и гражданската война, макар и по доста посредствен начин, че е избягала от от една ситуация, в която един човек и свитата му заместват със себе си и благоволението си повечето механизми на парламентарната демокрация.

Това и обърка сметките на Борисов след изборите. Въпреки че беше получил най–много гласове, той беше поставен в изолация от другите парламентарни сили.

Тогава започнаха изцепките от началните дни на новия парламент, в който Пеевски направи първите си фундаментални изказвания от трибуната.

– Ама това ли е „онзи“ Пеевски с вестниците? – се питаха хората. – Олеле, добре че е само депутат.

Депутат до време. Шило (!) в торба не стои. Останалото е история, както се казва.

В момента, когато тръпката на предизборните очаквания за 5–ти октомври се свежда едва ли не до социологическото колебание (колкото и да ми е тъжно, защото нямам намерение да гласувам за ГЕРБ) дали парламентарното мнозинството на ГЕРБ ще бъде относително или абсолютно, тогава да опитаме да отговорим –

Кой върна Бойко Борисов на власт? Припомням томителния зов на една привърженичка на ГЕРБ:
Самозваните организатори на протеста от Протестна мрежа непрекъснато подчертават, че там, на улицата, много хора не искат ГЕРБ да се върне. 
Прескачайки ниската оградка на логиката, обаче, неприятелите на протеста, контрамислителите, имат готова теза – ББ го върнаха протестиращите. Това, разбира се, не е вярно. Протестиращите направиха само това, което можеха да направят (поради изключителната си разнородност като ориентация и мотивация), като представители на гражданското общество – свалиха правителството на БСП-ДПС (и Атака), защото престъпи няколко черти на абсолютно неприемливо поведение и го принудиха да понесе отговорността си..

Нямаше начин на власт да остане тази фабрика за гафове, защото, както се видя, всеки ден на власт ни носеше деградация на държавата, нови дългове и затъване в международна изолация.

Истината е, че ГЕРБ бяха върнати на власт най–вече от Сергей Станишев и близките нему пропагандни щабове.

Изисква се голям майсторлък да върнеш от политическия гроб сила, поставена под тежка политическа карантина, но отрицателните чудеса кога са били проблем за БСП или лидерите ѝ? Всичко със знак минус го могат:
  • В изявленията на Станишев винаги като опонент номер едно е бил позициониран Борисов и никога никакви „протестиращи“ или други десни партии.
  • Никога представители на управляващото мнозинство не седнаха на дискусия в медиите с протестиращи, въпреки многобройните покани, а изпращаха само свои аватари, като Нина Гергова и пр., а винаги с готовност влизаха в публични дискусии с функционерите на ГЕРБ.
  • Не Борисов накара Станишев да назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС, Иван Данов като министър и т.н. 
Тъй че, каквото се повикало, такова се обадило. 

Ще си говорим пак на изборите. 



Свиване

Гжегож Бженчишчикевич; Хжоншчижевошице, повят Ленколоди  

Приятели ми припомниха една сцена от един много стар филм, който съм гледал още като ученик в гимназията.

Филмът се казва „Как започнах Втората световна война“ („Jak rozpętałem drugą wojnę światową“, 1970 г.), състои се от три пълнометражни части и е невероятна комедия.

Казва ви го човек, който никак, ама никак, не си пада по филмовите комедии – наистина е страхотен филм.

А ето я и въпросната сцена (с превод отдолу).


Гестаповецът: Име и фамилия?

Франек Долас: Гжегож Бженчишчикевич… Бженчишчикевич… Гжегож.

Гестаповецът: Гже.. Гш.. Хм.. Гже… Бечиш.. пш… пч.. бже.. гже…

Франек Долас: Бженчишчикевич.

Гестаповецът: Млъкни!.. Ханс!.. Ханс.

Ханс: Слушам.

Гестаповецът: Напиши го на машината.

Ханс: Име и фамилия?

Франек Долас: Гжегож Бженчишчикевич.

Ханс: Как? (след време) …о-з-ц-кви-ц… Хъъ… Откъде си?

Франек Долас: Хжоншчижевошице, повят Ленколоди…

Свиване

Професор Крис Фийлд, експерт по климатични промени, с лекция в София  

chris-field

Професоф Крис Фийлд, един от най-големите специалисти в областта на климатичните промени, ще посети София. Нещо повече – за наша голяма радост той ще изнесе лекция по изключително важната за нас тема за климатичните изменения със заглавие “Бедствията и климатичните промени – какво да очакваме”.

Крис Фийлд е съпредседател на работна група II на IPCC и един от авторите на доклада “Управление на рисковете от екстремни явления и бедствия за по-добра адаптация към климатичните промени”.

Лекцията е в понеделник (15 септември) от 18:30 часа в зала “Средец” на хотел “Шератон”.

Можете да прочетете чудесното интервю, което Дневник са направили с него, ето тук.

септември 12, 2014

Свиване

Сънят на сенките  

Книга за мъртвите   от  Стефан Цанев

(фотографии - архивни и на Иво Хаджимишев)  Пловдив,
"Издателска къща Жанет 45", 2003, с. 9-11.

Предисловие
Само пазете се чист! (Елисавета Багряна)
Вечното и святото съперничество(Елисавета Багряна и Дора Габе)
Абе кои са тез? (Христо и Евлоги Георгиеви)
Самоубийството на Маяковски
А Исуса Христа да не би да са го печатали?(Виктор Шкловски)
Да живееш интересно се иска талант(Зорка Йорданова)
Аз толкова го обичах! (Атанас Далчев)
Мамка й красота! (Цвятко Николов)
Аз съм там - сред звездите (Александър Геров)
Азбуката на поп Димо
Тази свобода не ни е дар (Цветана Попкоева)
Малките убийци
Разпятието на поета (Пеньо Пенев)
Великото безсмислие на изкуството(Апостол Карамитев)
Братските убийства (Иван Радоев)
Спасението беше да се играе на банк (Асен Босев)
За българина няма велик българин (Борис Христов)
Господи, дано не сме го убили ние! (Георги Марков)
Трагедията на поета (Георги Джагаров)
Надникваме отвъд (Дечко Узунов)
Аз съм клоунът (Станислав Стратиев)
Човекът, рисуван отвътре навън (Георги Божилов - Слона)
Подарявам ти морето! (Христо Фотев)
Аз пак ще дойда (Невена Коканова)
Послеслов
Предисловие

     Все по-малко утешителни думи за бъдещето на отечеството ни мога да ти кажа,мило мое дете,защото все по-безутешно разбирам, че нещастията ни не се дължат само на бедността.            Престъпността, абчността, всеобщата корупция, дребното мошеничество, ментетата, нитратните зеленчуци, трошенето на уличните лампи, на пейките из градинките, мръсотията, грубостта, неуважението ни един към друг - всичко, всичко това не е следствие на материалната ни нищета. 
     По-вярно ще излезе, че бедността ни се дължи на всички тези неща. Духовната нищета предхожда и поражда другата. 
     Това не е отсега, това иде от много отдалеч.
     Ти знаеш много по-добре от мен, че свидетелства за древните цивилизации имаме благодарение на култа  към мъртвите. Нямаше да знаем нищо за Египет, ако не бяха пирамидите. Нямаше да знаем нищо за траките, ако не бяха надгробните им могили. Нямаше да знаем сищо за етруските, за древните римляни, за древните гърци, за маите, за шумерите. 
     Почитта към мъртвите, желанието и надеждата, че мъртвите продължават да бъдат заедно с живите - това е увереността на един народ, че има бъдеще, Когато някой народ живее ден за ден, без перспектива - такъв народ няма нужда от спомена за своите мъртви.
     Досещаш ли се кой е този народ?
     Къде са гробовете на българските ханове, на българските царе, на болярите ни, на воините, на редовите ни граждани в древността?
     Да питам ли къде са грбовете на Паисий, на Раковски, на Левски, на Ботев, на Бенковски?
     Как така са оцелели по нашите земи до наши дни тракийските гробници, а българските ги няма?
     Имало ли ги е въобще?
     Или ние сме хвърляли мъртвите си в хендеците като кучета?
     Знам, че въпросът е страшен, но отговорът е още по-страшен, няма защо да го търсим в тъмното минало.
     Известни са ти гробищата в Рим, Лондонските гробища, Пер Лашез в Париж. Знаеш ли Новодевичето гробище в Москва, гробището в Санкт Петербург, гробищата в Букурещ?
     Навсякъде по света селищата на мъртвите съперничат по изящество, чистота и уют с градовете на живите. 
     Погледни гробищата в което искаш селище на България. 
     Бурени. Пустош. Грозни надгробни плочи. Поругани гробове. Имената на мъртвите са изчегъртани. Изгнили кръстове. Немара. Вездесъщата мръсотия.
     Това го няма и в най-дивашката държава по света.
     Смъртта на достойните мъже възпитава добродетели - са казали древните римляни. И те наистина са възпитавали децата си с примера на мъртвите.
     А ние?
     Отиде ли си някой от този свят - зачеркваме го завинаги. Ни знак, ни следа, ни помен. (Зачеркваме ние и себе си предварително - защото всички сма бъдещи мъртъвци ...)
     И защо се чудим, че циганите крадат бюста на Яворов и претопяват главата на Левски? Защо се чудим, че никой по света не ни уважава, че се държат с нас като с вандалите на света? Какво уважение искаме да има светът към нас, след като ние не уважаваме дори паметта на великите си мъртви мъже?
     Не знам, мило мое дете. Знам само, че дърво без корен не живее, не расте.
     А мъртвите - те са нашите корени. И с все по-голям страх си мисля за съдбата на България....
http://www.helikon.bg/books/34/-%D0%A1%D1%8A%D0%BD%D1%8F%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5%3A-%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5_61151.html#book_info 
Свиване

Разпятието на поета  

В: Книга за мъртвитеот Стефан Цанев
(фотографии - архивни и на Иво Хаджимишев)
Пловдив, "Издателска къща Жанет 45", 2003, с. 83-91.

Това есе за Пеньо Пенев и Димитровград
е много подходяща асоциация
с международния проект "АТРИУМ"
за архитектурата на тоталитарните общества.
В раздела за България Димитровград заема централно място.


Не мога да не пиша за този поет.

Свиване

Спомен за 11-ти септeмври  

Единадесети септември 2001г е един от онези дни, които човек цял живот си спомня къде е бил и какво е правил. Ето аз бях в един пиано бар, който през деня функционираше като кафене, където, докато целият свят е следял със затаен дъх картината от Ню Йорк, аз водех преговори да направя един съвсем мъничък сайт ;)

Излязох от кафенето, прибрах се в офиса и разбрах, че светът вече не е същият.

Разбира се, жертвите са си жертви. Трагедията е голяма, независимо дали умират хора в Южен Судан или във финансовото сърце на Ню Йорк, но случилото се в Ню Йорк още отеква по целия свят. Затова и там беше нанесен ударът, всъщност.

Несръчната реакция на атентатите, превърнала се във Втората иракска война, успя да постигне само формално тактическата си цел - свалянето на режима на Саддам Хюсеин и установяване на плуралистична политическа система в Ирак, но не успя да обезвреди тиктакащата бомба на войнстващия ислямски фундаментализъм, който сега се връща обратно като пустинната буря на Ислямската държава, помитайки всичко пред себе си. 

Хора биват заколвани като животни пред очите на целия свят, жени биват продавани в робство, друговерците, които с бягство успяват да спасят само живота си, се смятат за късметлии. 

Проблемът още не е решен.

А как на място се пази паметта за ужасното събитие?

Преди година и половина ми се удаде възможност да посетя мемориала на мястото на съборените кули, който почита паметта на почти три хиляди загинали тогава плюс няколкото жертви, дадени в първия атентат в Световния търговски център през 1993г.

Поради големия интерес към мемориала, не е толкова просто да бъде посетен просто така, защото има големи опашки и се минава проверка за багаж. Има ограничение за броя хора, които могат да посещават едновременно обекта.  Имах късмет, защото бях с група. 



Изненадах се да науча, че комплексът не се управлява от държавата или от общината, а от неправителствена организация. Също така, земята върху която се намира съоръжението, която в тази част на Манхатън е направо безценна, е дарена безвъзмездно от собствениците. 

По времето, когато бях там - пролетта на 2013г., все още не беше завършен музеят, а и не бяха приключили околните строежи, така че самият мемориал изглежда като оазис, обграден отвсякъде със скелета, строителни огради и временни постройки. 

На заден фон - новата сграда на Световния търговски център

Уж простият наглед мемориал, представляващ два изкуствени водопада, парк и музей без някакво кой знае какво надземно строителство, е глътнал около половин милиард долара, без да броим земята.

Отблизо, водопадите имат точно това хипнотично въздействие, като заглавието си - Reflecting Absence, тоест Отражение (или изражение) на липсата. Всеки може да докосне водата, която тръгва току под парапетите, върху които са изрязани имената, а после тя пада в големия басейн, събира се в центъра му, където пропада още по-дълбоко, едва ли не в подземното царство и представлява символичен преход към света на тези, които няма да видим никога отново.



– Господине, моля ви, не си оставяйте чантата върху имената, – ме предупреди млада жена с униформа на доброволец, – когато си бях оставил раницата отгоре, за да си извадя фотоапарата.



Принципът на подреждане на имената е най-трудния възможен - те са разпределени по близост. Тоест, имената на колегите, които са работили заедно, са разположени близо едни до други, загиналите от първия атентат през 1993г са заедно, пожарникарите, полицаите, екипажите на самолетите, пътниците в самолетите и т.н.

Понякога ми се иска и на българските паметници да са толкова изящни шрифтовете.



От растителността около небостъргачите са оцеляли по чудо няколко дръвчета, като най-тежко пострадала, след това по чудо възкръснала, и в момента обект на специални грижи е една декоративна азиатска круша, която е наречена Survivor tree - Оцелялото дърво или Дървото на оцелелите.



Така и не успях да посетя двете сгради, докато все още бяха там. Имах възможност през 1993г, но времето не стигна и ги оставих за друг път. В момента, в съседство се строи нова сграда, която трябва да замени падналите.

Между другото, отношението към загиналите е един от най-сигурните индикатори за хуманността на дадено общество.

Ако не се правят усилия за установяване на самоличността им и те просто биват анонимно погребвани в големи масови гробове, то очевидно говорим за общество, което не цени нито живота, нито смъртта на гражданите си.

Наблизо има малък крайбрежен парк, където хората с хубави обективи могат да заснемат Статуята на свободата. От нея през 1993 бях снимал в обратната посока, но сега не мога да си открия снимката. ;)











Свиване

Официалната външнополитическа доктрина на Русия. В България: поддръжка на националисти и евроскептици, газова дипломация, пропаганда на руската култура  

Руската външнополитическа доктрина разделя Света на осем зони и девет ключови държави. България попада в четвърта група заедно с Финландия, Полша, Прибалтика, Унгария, Гърция, Чехия, Кипър, Австрия, Словакия и Молдова. Руското проникване в страната ще се осъществява чрез икономическа интеграция, газова дипломация, борба с американското влияние, поддръжка на националистите и евроскептиците, пропаганда на руската култура. […]

The post Официалната външнополитическа доктрина на Русия. В България: поддръжка на националисти и евроскептици, газова дипломация, пропаганда на руската култура appeared first on ExtremeCentrePoint.

Свиване

Мистична гора в Страната на баските  

Природният парк Горбеа (Parque Natural de Gorbea) се намира между провинция Алава ( Álava) и Биская (Vizcaya) в Баската автономна област (País Vasco, което ще рече „Страната на баските“).


Това е живописна букова гора, която наричат „мистичната гора на Испания“ и която е любимо място за отдих на хората от близките села, популярна сред туристите, любителите на природата и фотографите. Мъглата, причудливите форми на дърветата и мъхът придават на гората аура на приказност и тайнственост, превръщайки го в идеално място за снимане на фентазни и мистични филми.


Източник: Mages Queen, илюстрован блог за всичко на света

Превод на текста (с леки добавки): Павел Николов

септември 11, 2014

Свиване

Използва ли се Strategy.bg въобще?  

обществени консултации strategy.bg open government partnership ogp  politika bylgariq

Порталът за обществени консултации започва работа през 2008-ма година. Целта му е да бъде централна точка за дебат между неправителствени организации, бизнеса и администрацията относно предложения за закони, наредби и други промени. Като замисъл – бързо, електронно, модерно, прекрасно. Именно затова беше включен в стратегията и отчетите по инциативата Open Government Partnership, в която България учатва от 2011-та и за която съм писал много пъти.

Обърнах внимание на Strategy.bg точно покрай работата ми по OGP. В докладите забелязах, че отчитат публични консултации по плана за работа и текущите дейности именно във въпросния портал. Такива обаче практически лиспваха. За „обществените“ консултации по втория план научих случайно. Скоро след това в Strategy.bg (но не в секцията за консултации) беше публикувана финалната чернова и срок от едва два дни за становища. Неофициално научих, че от организаторите на инициативата притискат България да предадем плана си след сериозно забавяне. Кабинетът Орешарски набързо прехвърли работата по Open Government Partnership и въобще темата открито управление/open data на Министерството на регионалното развитие и изглежда са били сварени неподготвени. В крайна сметка излезе някакъв план и единствено благодарение на 1-2 по-будни организации в него беше включено нещо що-годе смислено.

Всичко това ме накара да се замисля до колко порталът за обществени консултации се използва и има ли смисъл в него въобще. Затова през юли поисках следните справки от Министерски съвет, който го поддържа:

  • Справка за броя отделни посещения и броя уникални посетители на портала Strategy.bg по месеци от пускането му в действие до сега
  • Справка по институции за броя отговори от страна на държавни служители на коментари публикувани в портала от граждани
  • Справка по институции за броят предложения получени през портала, които са били взето под внимание в рамките на обществени консултации и са довели до промяна на обсъжданите закони, нормативни актове и други документи
  • Докладите за ефективността на портала Strategy.bg що се отнася до прозрачността и обществените консултации
  • Отговорът и справките ще намерите под статията. По първия въпрос се оказа, че въпросния портал почти успява да стигне този блог по брой посещения. Това е доста странно предвид факта, че там се публикуват десетки документи за обсъждане всяка седмица. В същото време (и за съжаление), тук ще намерите най-много по 1-2 статии седмично. Там би трябвало да се водят сериозни дебати за закони и нормативни актове, което само по себе си ще генерира сериозен трафик. Повечето мнения изглежда обаче се изпращат по мейл и дискусията там, където я има, се случва offline и не съвсем публично.

    обществени консултации strategy.bg open government partnership ogp  politika bylgariq Сравнение на посещенията

    Отделно забелязах, че услугата ми @GovAlertEu е отговорна за около 5-7% от посещенията на Strategy.bg в последните 3-4 месеца. Припомням, че Twitter акаунтът автоматично съобщава за новини, събития и документи в държавната администрация. Тези посещения са от хора научили за консултациите и отворили Strategy.bg от Twitter.

    По другите въпроси отговорът беше „нямаме представа“. Не събират информация дали някои дава предложения, защото няма такова административно изискване. Министерски съвет не прави анализ на ефективността на портала, колко се използва от държавните институции, колко предложения се дават, колко от предложенията се приемат и колко реално са постигнали някаква промяна в разглежданите проекти. Накратко казано – никой няма идея дали от портала има някакъв смисъл.

    От опита ми с няколко консултации бих казал, че проблемът тук не е технологичен, а процедурен и културен. Сайтчето само по себе си върши работа. Забелязва се и че повечето министерства качват там документите си редовно. Някои от консултациите са с крайно недостатъчен срок. Повечето изглежда все още се правят лично, по кръгли маси, комисии и прочие. Канят се „заинтересувани“ НПО-та, което обикновено включва онези, за които чиновниците знаят, че се занимават с материята. Всичко това навярно ускорява процеса на консултации, но в крайна сметка не това е идеята, още повече, че няма гаранция дали ще да бъдат поканени само „послушни“ организации. Съвсем друг е въпросът дали предложенията въобще се обсъждат и какъв ефект постигат.

    Всичко това надали учудва някого, а би трябвало. При толкова активен неправителствен сектор и сериозно надигнало се гражданско общество в последните няколко години, бихме очаквали натиск именно в подобен тип консултации. На площада се сменят правителства и ръководни кадри, но администацията и нормативната база отдолу остава същата. Един от начините да работи с нея е именно през Strategy.bg, със следене изкъсо на законопроекти и предложения. Затова направих @GovAlertEu. На фона на изброеното до тук обаче се вижда, че заявените цели в OGP и хвалбите за открито управление са далеч от реалността. При това вината далеч не е само в администацията.

    Документи : Отговор на МС по ЗДОИ, справка по първа точка, справка по втора точка.

    Свиване

    БГ-БОКЛУЦИТЕ ИЛИ КАК МЪРТВИТЕ ИЗБИРАТ БЪДЕЩЕТО НА … ЖИВИТЕ  

    от Димо Райков*

    Ето само част от тях, от нашенските боклуци…Всичко е официално документирано, и то от официалните институции и медии на България.
    Слушам радио “Хоризонт” на 7 септември 2014 г. Официално било доказано, че има 950 хиляди “мъртви” души в избирателните списъци, което правело 14 процента от избирателите… Въпрос на елементарна сметка е човек да прецени тези проценти колко партии могат да вкарат в парламента…А пък френските медии, на които аз лично повече вярвам от нашите, казват, че тези “мъртви” души били един милион и двеста хиляди…
    Без коментар,нали?
    Само това ще ви кажа – вчера моят съсед Пиер, разбрал, че съм бил в България, ме попита – как е възможно, г-н Райков, “мъртви” души да гласуват и избират бъдещето на живите у вас?
    И неговия въпрос оставих без коментар. Всъщност какво можех да му кажа?
    Продължавам да слушам радио “Хоризонт”…
    Ето и материал за пострадалите заради наводнението край Созопол.
    Жители на района говорят – всеки хвърля боклуци в реката, строят вили по деретата,затлачват всичко…
    Убитата, да, убитата според мен, Камелия на 21 години в този потоп край крайморския ни град е викала за помощ цели два часа. Цели два часа! Очевидци казват, че полицаите дошли след десетина минути от подаването на сигнала, но не били подготвени, нямали оборудване да спасят момичето…Нямали май въжета…
    А в Париж при подобни случаи веднага идват тъй наречените “помпиери”, да, парижките пожарникари. Те винаги са там, където човекът има нужда от тях. Млади, здрави, възпитани момчета, парамедици, с умения и образование на лекари,които веднага ти оказват най-компетентна помощ. И, забележете, това и аз скоро го разбрах, тези “помпиери” са… доброволци. Значи, повтарям го това за ония наши бг-“патриоти”, които мразят всичко чуждо, тези млади момчета работят без никакви парички…
    А у нас?
    У нас са със заплатки, но без …елементарно оборудване…
    А, сега се сетих. Преди години имаше пожар в нашия блок в София. Аз бях почти задушен от връхлитащия дим, жена ми плачеше долу,молеше пожарникарите да сложат стълба, да ме измъкнат…И знаете ли какво ѝказал тогава шефът на пожарникарите – госпожо, за каква стълба ми говорите, вие гледате много американски филми…
    Да, у нас…Където според “положително настроените” люде, всичко е “о,кей”…
    Всъщност сега у нас е време за …избори…
    Избори, при които мъртвите избират, предопределят живота на…живите…И това е вече 25 години…
    Завършвам тези мои бележки и чувам по Нова телевизия как някакъв си Любо се радва, че някакво си състезания “Фактор” ли, мактор ли, събирало всяка вечер милиони зрители… Значи милиони българи гледат и слушат някакво си ерзац предаване…
    Картината се сменя… На дневен ред идва един друг, този път политически “Любо”, който надава глас на поредния предизборен митинг – победа, победа,победа… И около него беззъби старци, сивички, овехтели, заедно с наперени младоци с плам в очите, масово отвръщат – победа,победа,победа…
    Не един път, не два пъти, ами точно по три пъти ги чувам тези думи – победа, победа, победа…
    “Победа” над какво, над кого и защо, мили мои съграждани…
    Да,въпрос отново без отговор. Всъщност някой интересува ли се от този отговор?
    Ех, българино, какво всъщност става с теб?
    И докога?

    Забележка: Статията от писателя Димо Райков е публикувана в блога ми с изричното му съгласие. Вени Марковски.
    След тази статия, във Фейсбук страницата на писателя има няколко коментара, които също пускам тук, за да се замислите какви хора:

    Dimo Raikov Гледам как от сутринта шества във Фейсбук една снимка, на която се вижда как някаква Лиляна , кандидат-депутатка, “спасявала” …бременна скарида…Да, иди после и скачай, и се люти, когато в чужбина ни наричат “бавноразвиващи се”… Представяте ли си – щом в 21 век има подобна пиар-акция, щом има политици с такъв акъл-урод, за да се съгласят на подобни сцени, какво тогава да си мислим за ония, които още сега са ревнали – победа,победа,победа…Каква победа, чия победа…Тъжно…И много,ама много страшно…Какво става с този наш народ? Докога ще върви това опростачване? Всъщност кому са нужни подобни въпроси без отговор? Както и тези поредни избори без право на избор, които пак ще възпроизведат статуквото и контролираната мизерия, в която моят народ живее вече толкова години…Току-що четох в авторитетна френска медия как французите се “шашкат”, всъщност те въобще не могат да проумеят това наше типично явление, от официалния вече факт, че в България “гласували” цели милион и двеста хиляди “мъртви” души…За какви “скариди” тогава става дума… Да,народ-“скарида”…

    И още:

    Dimo Raikov А аз съм седнал години наред да бъда почти без никакви средства, и то доброволно, само и само да имам възможността да казвам и пиша истината, и то напълно безплатно, та дано моят народ поне мъничко поеме от светлината на оня нормален свят…Мисия невъзможна,нали? Ето как трябва да се “действа”, ето как се печелят спечелени отдавна избори с помощта на такива пиар-ходове,скъпо платени и популяризирани по медиите, които “ходове” са обида за всяко що-годе нормално усещане…Кому са нужни такива наивници като мен…Да, няма друга такава територия, където “Няма по-сляп от този, който не иска да види”…

    Свиване

    Изключително лично мнение: За служебното правителство  

      Не искам да подновявам точно сега и точно тук стари спорове за многото сериозни дефекти, подводни камъни, капани и противопехотни мини (от които най-често гинат невинни хора), заложени в Конституцията.
      Винаги съм смятал, че служебното правителство може да не е сред фаталните провокации към здравия демократичен разум, дело на онези "бащи" на конституцията, които създадоха точно такава конституция, че тя да гарантира именно такъв Преход, довел до псевдодемокрация, олигархично управление, преминаване на основните контролни лостове в държавата в ръцете на децата на висшата БКП и ДС номенклатура и техните бизнес-партньори, агенти, доносници, охранители и верни слуги; но съм бил убеден, че то, служебното правителство е нещо изкуствено, политически доста спорно и илюзорно и в никакъв случай не е най-доброто решение. То е донякъде абсурдно изключение от целия замисъл за създаване на парламентарна република, в която президентът има главно представителни функции, а изпълнителната власт е отговорна пред законодателната и може да прави само това, което влиза в законовата рамка, очертана от Народното събрание.

    чети по-нататък

    Свиване

    Ara és l’hora, Catalunya!  

    На този ден, точно преди 300 години, приключва войната за испанското наследство, провокирана от смъртта на Carlos II, продукт на поколения кръвосмешения, които го оставят бездетен и психически, физически, ментално и интелектуално увреден. След дългa 14-месечна обсада Барселона, която е на страната на Хабсбургите, се предава, а Бурбоните стават новите владетели на Испания и териториите на бившето Кралство Арагон (което включва Каталуния, Валенсия и Балеарски острови) като налагат френския централизиран модел и унитарната монархия в Испания. Отменена е Каталунската конституция, която носи и наследява 500-годишни влияния и традиции, между другото, датиращи повече от 100-150 години преди Magna Carta, която считаме за историческия крайъгълен камък на зародиша на демократичното конституционно право.

    От този ден насам, един народ, който в последните 300 години не съществува на картата на света, макар и в миналото да е владял териториите от Арагон, Валенсия и Барселона през Италия и Сицилия, та чак до Атина (ХV век), се бори за своята идентичност. И колкото и да е странно – е избрал именно този ден за свой национален празник. “Вероятно за да помним, че имаме несвършена работа”, каза наскоро един мой twitter познайник от Catalunya.

    В България (извън футболния контекст) малко се пише, говори и чува за Каталуния, а това е народ с история, от която може да се научи много. История, която респектира с един от първите парламенти в света или с един от първите опити за република. И впечатлява със злощастната си съдба да бъде заличавана неколкократно, включително и като език и култура от Филип V до Франко.

    За съжаление съдбата на Каталуния след 1975 г., когато Испания започва своя преход към демокрация, продължава много често и до днес да е като на малцинствен придатък към пренебрегващо интересите и стремежите им мнозинство. Испания, макар и вече част от обединена Европа, продължава да счита мултикултурното и мултиезичното си богатство повече като заплаха за своята цялост. Нищо че самата Европа счита точно това за една от най-значимите си ценности. Поведението на пренебрежение от Мадрид към Барселона само налива допълнително масло в огъня на привържениците на независима Каталуния. Както и чисто финансовите взаимоотношения, които към днешна дата приблизително изглеждат по следния начин – каталунците са 16% от населението на Испания, създават 20% от брутния вътрешен продукт (БВП) и 25% от износа, поемат 25% от данъчната тежест на държавата, но едва 11% от държавните харчове, инвестиции и като цяло разходи на Испания са в полза на Каталуния. За жалост само на хартия. Централният бюджет продължава да дължи няколко милиарда евро на Каталуния, натрупани от няколко години и без изгледи нещо да се промени. Така, че реалното число от 11 става 8%.

    В същия момент Catalunya е един от двигателите на испанската икономика, със спад в безработицата през последните месеци, с малък, но равномерен ръст през годините на кризата, със силен и осезаем предприемачески дух – 8% от хората в активна възраст имат собствен бизнес/startup, което би поставило каталунците на 7-мо място в Европа по този показател (ако бяха самостоятелна държава). Около 19% от всички новорегистрирани фирми в Испания са именно там. През 2012 г. БВП на Каталуния беше с цели 17% по-висок от това на EU. Изобщо доста икономически наблюдатели считат, че има прилични шансове Каталуния да стои много по-добре финансово, а може би да се превърне и в малко икономическо чудо, без воденичната тежест на централната власт в Мадрид. Доста от каталунците също вярват в това и през последните няколко години движението за независимост на Каталуния набира скорост, за да се стигне до там, че преди 2 години, на днешния ден през 2012, милион и половина души се събраха из улиците на Барселона – най-голямата мирна демонстрация изобщо случвала се някога там, организирана от граждански организации и комитети – и поискаха преразглеждане на отношенията с Мадрид. На следващата година – на същия ден, точно в 17:14 ч местно време (годината, в която са загубили независимостта си е 1714) 1,6 милиона души се хванаха за ръце в дълга 480 км човешка верига (това са 300 мили, друго символично число), пресичаща цяла Каталуния от север до юг, за да поискат референдум за независимостта си.

    Той е насрочен за 9 ноември тази година. Управляващите в Мадрид отхвърлят всякакви опити за дискусия и използват всички юридически средства, за да попречат на провеждането му. Основният аргумент е, че Конституцията не го позволява, която не позволяваше и абдикацията на Хуан-Карлос в полза на сина му, но беше коригирана само за седмица по нужния начин. Актуалната опция в момента е референдумът да се проведе като консултативен вот с решение на местната власт, но Мадрид се подготвя да атакува и това моментално. В същия момент мнозинството каталунци настояват за демократичното си право на глас и самоопределяне, но държат и това да стане законосъобразно, мирно и разумно. Нагласите сред хората, разбира се, са динамични, но при евентуален референдум се очаква в най-лошия случай малко над половината каталунци да гласуват за независимост (55%), около 20% да са против, а 15-16% да не гласуват (останалите до 100% не са решили), което означава, че референдумът би показал, че около 66% или 2/3 подкрепят идеята за повече независимост на Каталуния. Въпросът на референдума е двоен – “Подкрепяте ли идеята Каталуния да бъде отделна държава?” и ако да… вторият е “Искате ли да бъде независима държава?”… Иначе казано, опцията Каталуния да остане част от Испания, част от евентуална федеративна Испания, каквато обаче не същестува към момента, е реална в допусканията на каталунците.

    Целият проблем е, че диалог между Мадрид и Барселона на практика няма, а това засилва единствено крайните позиции и от двете страни. Какво ще се случи на 9 ноември е важно и за цяла Европа, а какво ще се случи зависи в не малка степен и от изхода от референдума в Шотландия на 18 септември, където поне няма колебания дали ще бъде законен или не, но подкрепата на идеята за независимост расте с наближаването на датата.

    Аз не крия симпатиите си към Каталуния, каквото и да реши мнозинството там и съм сигурен, че то ще получи своето човешко право на собствена воля. Именно мъдростта на тази древна нация и разумната им и упорита нагласа да се справят мирно, демократично и интелигентно с всичко ги е съхранила досега и ги прави толкова различни, с което заслужават напълно и да бъдат на картата на Европа, ако решат така. Единствено от тях трябва да зависи – и ще бъде интересно – като едновременно една от най-старите и най-младите държави на света.


    “Ara és l’hora” в превод от català означава “Сега е времето/моментът!” и е слоганът, под който ще се проведе днешният национален празник и поредната демонстрация на идеята за независимост на Catalunya, както и #9N2014

    Повече по темата (на английски, немски или френски): www.cataloniavotes.eu и www.diplocat.cat.

    "Ara és l’hora, Catalunya!" е публикация от yovko in a nutshell с автор Йовко Ламбрев. Някои права запазени.

    Свиване

    Двата натовски процента на Вова  

    Този път Владимир Шендерович на живо.

    За знаещите руски език в оригинал.

    За незнаещите съм направил превод.


    Някога, отдавна, влиянието на Владимир Путин не излизало извън пределите на дрезденското му жилище. След това влиянието му постепенно започва да расте: чрез „тамбовците“ – върху Питер, чрез „питерците“ – върху Кремъл… След това той стана президент на всичко това и най-големия лобист в света: пътят за руския списък на „Форбс“ отдавна вече минава през путиновия кабинет. Но това е Русия… Международно влияние му се наложи да чака доста по-дълго.

    Петнадесет години натовските генерални секретари се опитваха да постигнат увеличение на дяла на военните разходи в своите страна до 2% от БВП на тези страни и не постигнаха никакъв успех! Нямаха добри лобисти. И ето че в работата се намеси Путин, анексира Крим, раздаде оръжие на сепаратистите, хвърли армията с марш на скок към Мариупол и мечтите на натовските генерали се сбъднаха веднага! На последния висш форум на НАТО беше прието решение, дългоочакваното решение за увеличаване на военните разходи. А и войските на алианса ще застанат сега до самите руски граници.

    Не зная какво ще платят на Путин за това благодарните натовски генерали, но се надявам, че ще му платят. Защото иначе се получава, че той безплатно е взел и е укрепил НАТО. А той нали ни е лобист, а не глупак? Наистина ли, или аз нещо не разбирам?

    септември 10, 2014

    Свиване

    И България е една голяма грешка  

    Вчера най-накрая успях да гледам филма на Стоян Радев и Георги Лозанов “И България е една голяма грешка”. И макар това да не е точно суровия тип документалистика, а може би именно заради това, филмът заслужава специално внимание. Именно заради оставените просто да изтекат мнения от доста интересно подбрана група събеседници с различни политически оцветки, позиции и имидж в обществото. На моменти дори отказвах да повярвам, че чувам всичко това, което чух – толкова много изпуснати реплики, толкова много естествено изтървани признания… За “нашите” (от службите) и “техните” милионери (Андрей Райчев), за християнското, кръчмарско, счетоводно оневиняване на принадлежността към ДС (Богдан Богданов), за личностното развитие след архонството (Слави Бинев) или защо Явор Дачков работи в жълтата “Галерия” – ами просто защото няма къде другаде и за да си връща кредита и храни семейството…

    Филмът е и стряскащ, и смешен, и… отчайващ… Именно с очевидността на нашата невъзможност не да не допускаме грешки, а да не можем да ги поправяме, защото отказваме да ги осъзнаем, съответно да не ги повтаряме.

    Най-подробното ревю на “И България е една голяма грешка” намерих при Христо Христов – прочетете го. И гледайте филма. Аз със сигурност мисля да го направя още веднъж.

    "И България е една голяма грешка" е публикация от yovko in a nutshell с автор Йовко Ламбрев. Някои права запазени.

    Свиване

    Arbeit macht frei  

    Трудът те прави свободен“ е казал в далечната 1873 германският филолог и писател Лоренц Дифенбах и после тази фраза е била използвана за какво ли не и как ли не е била оценявана. Аз пък смятам, че това, което ни прави свободни е не трудът, а собствеността. Разбира се, говорим само за свободата в този свят. Онази, истинската свобода, я имаме като дар и като задължение и нито можем да я придобиваме, нито можем да избягаме от нея. Но това е тема на друг разговор за друг свят и друг живот. Свободата в този свят произтича от собствеността, а трудът е само средство за придобиване на собственост, дори когато тази собственост е толкова дребна, че я наричаме просто „препитание“.

    Този народ да разбере, че само работа ще донесе пенсии и заплати“ пък е казал г-н Борисов в заключителната си реч при откриването на предизборната кампания. С това принципно е съгласен и г-н Румен Гечев, който в едно платено предизборно клипче каза горе-долу следното: „Ние сме леви, ние сме социалисти, но признаваме, че трябва да се произвежда“ – тежко признание на правоверен социалист, изричащ такава еретична мисъл. Трябва да се произвежда! Другари, не може само да се лапа! Красив, мамещ и мечтателен е идеалът на социалната държава (welfare state), според който може да се увеличава броят на яйцата, докато броят на кокошките намалява.

    Принципно с г-н Борисов ще се съглася и аз, но с уговорката, че не всяка работа ще „донесе пенсии и заплати“. Пенсии и заплати ще донесе само онази работа, която пряко или косвено създава стойност. Тоест, работата на племенничката на кмета, която е назначена в общината да се занимава с европейските проекти, но не е спечелила нито един такъв, не носи нито заплати, нито пенсии. Такава работа получава заплати, за да обещава пенсии.

    Дори „този народ“, както го нарича г-н Борисов, да се труди денонощно и всеотдайно (а той не го прави), трудът му пак няма да донесе справедливи заплати и пенсии, защото в тази прогнила и корумпирана държава ще бъде многократно ограбен. Ограбен от други представители на същия „този народ“, които обаче са успели да заемат някое от многобройните приятни места около едва църцорещите, но пък сложно разклонени парични поточета на изстрадалата ни икономика. Пък и какво значи „справедливост“?…

    Не, не се притеснявайте за „този народ“. Той не се труди денонощно и всеотдайно и ръцете му не са се счупили от работа. Телевизиите често правят анкети по селата и в тези анкети дядковци със сини такета размахват костеливи юмруци и викат: „Ако имаше работа, никой нямаше да бяга в града и в чужбина!“. Имам познат (гражданин, между другото), който произвежда по 700 тона великолепни домати годишно. Има земя, на която е готов да изпробва нови култури, да ги развива, да ги продава, да печели и да плаща заплати. Готов е да усвои и пари от европейските фондове и за година-две да изкара принадена стойност от тях. Той казва: „Земята не е проблем. Сградите и машините също не са проблем. Не са проблем даже и парите. Проблем са хората. Никой не иска да работи, въпреки че надниците се увеличават непрекъснато, без да се увеличават изкупните цени“. Това е в Тракия. В белоградчишко и видинско други познати искаха да развиват някакъв бизнес, свързан с дърводобив и дървообработване, ако не ме лъже паметта. Тогава местен предприемач ги попита откъде смятат да набират работници. „Как откъде! – учудиха се моите познати. – Ами от селата. Нали там е най-голямата безработица!“. Тогава местният предприемач с както там се нарича чувството обратно на патриотизъм каза: „Вие не познавате местните хора. Всеки има къща с двор и кокошки, баба, която ги гледа, жена да шета, текат някакви социални помощи, гладен няма да умре. Мъжете висят по цял ден в кръчмата. Ако отидеш да им предложиш работа, ще решат, че си отишъл нещо да ги прекараш. Да не са луди! Не, те не са будали. Няма да се оставят да ги измамят. Те затова и земите си рядко продават – защото са сигурни, че могат да вземат два пъти повече пари от другиго“. Тъй че ето – работа има, но няма кой да я върши.

    Това е така, защото селото умира! – ще изкрещи някой от публиката. – Да се върнем към корените си, да се върнем на село!“. Дрън-дрън! Човекът напуска селото, както навремето е напуснал пещерата. Това е част от прогреса, с който така се гордее „проактивната“ либерална мисъл, докато оплаква времената, когато момци и моми са напявали любовни задявки под съпровод на издълбана пръчка и одрана коза (кавал и гайда). Фундамент на културата е градът, а не селото. Университетският град, промишленият град, търговският град, в който се пресичат пътища и отсядат хора от далечни земи. Когато човекът е напуснал селото, не е загубил нещо хубаво, а се е отървал от нещо лошо – от ограниченост, бедност и несигурност. Днешното село е част от града. Едва ли има село, отдалечено от близък град на повече от час път с автомобил. Днес производството на храна прилича повече на промишленост, отколкото на селско стопанство. Днес селото е по-скоро вилна зона, отколкото местообиталище. Така че нека „този народ“ (по дефиницията на г-н Борисов) не се оплаква, че му е откраднато селото, че са му откраднати корените, че са му откраднати нравствените ценности. Нравствените си ценности „този народ“ е загубил, не защото са му отнели селото с носиите и ръчениците, а защото са му отнели вярата.

    Смеем се на „този народ“, че е подозрителен и с нищо не се захваща, за да не го минат и да не го измамят. Но той е напълно прав да е подозрителен, защото знае, че към всяка изкарана от него стотинка ще се протегнат хищните криви пръсти на „онзи народ“ (ако ми позволи г-н Борисов въвеждането на този нов термин). „Онзи народ“, в който членуват всички граждани с добър апетит от членовете на министерския съвет до последната шушумига зад гише, от която понякога зависят съдби. „Онзи народ“, който очаква да се храни от труда, който г-н Борисов очаква да полага системно „този народ“, за да има заплати и пенсии.

    Има два начина „онзи народ“ да смуче парите на „този народ“: неофициален и официален, тоест чрез рушвети или чрез налози (данъци и такси). Рушветите са много видове, а още повече видове са налозите. Рушветите пълнят партийните каси. Налозите пълнят държавния бюджет. Държавата обявява обществени поръчки. Печелят ги партийни фирми и сключват договори с чиновници, които са партийни назначения в администрацията. Плащанията по тези договори стават от бюджета (пари, официално изсмукани от „този народ“) и от тях между 30 и 50% се връщат на чиновника под формата на рушвет (пари, неофициално изсмукани от „този народ“). Някъде в този вторичен и третичен кръговрат изпадат трохи и за заплатите и пенсиите, за които „този народ“ трябва да се труди упорито и отговорно. Е, „този народ“ не е светец и като го смучат, той пък няма да е упорит и отговорен.

    Да, със сигурност „няма дъ съ упраим“, ако не работим. Но никак не е сигурно, че ако работим „ш’ съ упраим“. За да „съ упраим“, трябва не просто да работим, а в процеса на нашето работене да е защитено усещането за справедливост у всеки от нас. Тоест всеки да знае, че работи за себе си като за индивид и като за член на обществото, а не за някой друг индивид, който е решил, че обществото е негово. Всеки да знае, че като работи става собственик, а собствеността го прави свободен поне според стандартите на този свят. Нека държавата да взима част от плодовете на нашия труд, но да знаем, че като ги вземе, те ще се върнат при нас като обществени услуги, и ще отидат за подпомагане на истински нуждаещи се наши съграждани. А не за блага, които ще ползва някой друг, и за незаслужени социални придобивки срещу незаслужена политическа подкрепа.

    Но кой се грижи за справедливостта? Кой прави справедливостта възможна?

    За съжаление, колкото и да се пенявим, да протестираме и да веем трикольора, всичко казано и за „чипа“, и за „материала“ е вярно. И то се отнася както за „този народ“, така и за „онзи народ“, защото всеки от нас днес е в „този народ“, а утре в „онзи народ“ и обратно. Ако „онзи народ“ прецаква „този народ“, то, дами и господа, елементарната логика ни отвежда до единственото заключение – ние прецакваме сами себе си. Кога ще свърши това? Неправилен въпрос. Правилният е „Възможно ли е изобщо някога да свърши?“. Може би пък сме орисани вечно да се самопрецакваме, самоизяждаме и самоунищожаваме. Може би най-накрая трябва да се появи по нашите земи някой по-пригоден и по-достоен генетичен материал (с по-продуктивен чип), да ни затрие и всичко да се свърши. И сигурно ще стане точно така, ако спешно не проумеем, че светът не започва тази сутрин и не свършва тази вечер и че историята не започва с нашето раждане и не свършва с нашата смърт. Докато не осъзнаем, че сме част от много по-големи процеси, в които участват и други хора, ще сме като шарана, който в един момент пасе тиня, в следващия рибарят го изважда на кукичката, но на него му е все едно, защото не може или не иска да разбере къде е, какво става и какво ще стане. И понеже нещата вече отиват към тост, нека завършим така: „Дай, Боже, винаги да знаем кои са местата на нещата и винаги да поставяме нещата на местата им!“. Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу (Мат. 22:21) и си помислете дали все пак Картаген най-накрая не трябва да бъде разрушен.


    септември 09, 2014

    Свиване

    КТБ – разделителната линия  

      Тези дни си направих труда да изчета доста анализи за КТБ, добър приятел ми прати и файла на книгата на Даниела Иванова и Николай Динев "Войната срещу КТБ".
      Отново ще кажа, че не съм специалист по банковите и финансовите въпроси. Не съм и завистник по отношение на богатите хора.
      И след толкова прочетени материали продължавам да смятам, че в момента една сериозна група хора, спечелили от Прехода, привикнали да употребяват Държавата в свой личен, частен и-или корпоративен интерес се мобилизира, отчасти подготвя общественото мнение, а иначе постоянно работи в отговорните институции, обработва (вкл. купува или им напомня кому какво дължат за кариерата си) заемащи ключови постове хора и създава критична маса решаващи фактори, които да наложат на държавата, обществото и гражданите спасяването на КТБ (т.е. на своите собствени ресурси) с обществени средства, с публични финанси, с парите на обикновените данъкоплатци.

    чети по-нататък

    Свиване

    Преди киберсигурността на останалите, Министерството на транспорта и информационните технологии да оправи своята  

    Internet Security.  Laptop and safe lock.

    Информационната сигурност ми е специалност. Макар и в чужбина, наблюдавам с интерес и се радвам на всяко усилие за по-голяма киберсигурност в България.

    Вчера излезе новина за “нови електронни услуги в областта на с киберсигурността“, предоставени от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС).

    Това ме накара да поразгледам сайта им. Бях удивен да открия, че самото министерство не прилага елементарни и дългогодишни мерки за киберсигурност на собствената си интернет-страница.

    Нарушен е дългогодишният стандарт: при въвеждане на пароли за включване (“логване”) в сайтове, това да става по криптирана уеб връзка (httpS протокол) – с “катинарче” до името на сайта в браузъра.  

    Не е ясно въобще до какво дава достъп страницата “Персонален достъп” – дали до някакви допълнителни услуги или документи, които са само за вътрешно ползване? Дали предоставяната след логване информация е предназначена само за служителите на институцията, или за граждани?

    Липсата където и да е на сайта на обяснение как се създава акаунт говори, че по-скоро достъпа е до възможности и документи само за вътрешно ползване.

    Ако е така, то има опасност хакери или дори любопитни аматьори могат да прихванат достъпа до чуствителна информация. Достатъчно е служител на министерството да се опита да се включи докато е свързан към интернет през публична или недобре защитена WiFi мрежа – името и паролата му за включване могат елементарно да бъдат записани от някой, включен на същата WiFi мрежа.

    Но дори и да не предлага достъп до чуствителна по съдържание информация, страницата пак трябва да защитава изпращането на потребителско име и парола. Това е така, защото много хора използват една и съща парола за различни сайтове на интернет. В резултат от това, може паролата им за достъп до тяхна силно лична информация – като емейлите или банковата им сметка – да попадне у злосторници.
    Някой ще възрази, че не е работа на министерството да се грижи за несигурните практики на другите хора. Напротив – точно тяхна работа е, след като точно те са натоварени с киберсигурността в държавата: в абсолютно всяка своя дейност, институцията трябва да демонстрира и да учи хората как да се пазят в електронните си комуникации.

    Компрометирането на пароли, обаче, може да бъде извършено не само от хакери. Недобросъвестни вътрешни служители – администратори на системите и мрежите на институцията, или такива на интернет-провайдера й – също може да проявят неоторизиран интерес към паролите.

    Горещо препоръчвам на МТИТС да криптира страницата за включване чрез httpS. И предварително предупреждавам да избягва сертификат от българските “оторизирани” доставчици на такива. Тези фирми не са си направили труда сертификатите им да се разпознават от браузърите. В резултат, на страници с техните сертификати доскоро излизаха плашещи предупреждения за посетителите – както се случи това 2013 г. на сайта на ЦИК (оправено скоро след това), и както години наред продължаваше на страниците за е-услуги на Търговския регистър и НАП (за радост – най-после оправено и там!).

    И други потенциални проблеми със сигурността на сайта

    Интересно също е и че въпросната страница за логване се открива само в страницата “Карта на сайта”. Надявам се от министерството не са решили, че има някаква “сигурност” в простото скриване на тази страница - като не са сложили изрична връзка към нея на никоя друга страница. (“Карта на сайта” е обикновено създавана от автоматични програми и вероятно затова е обхванала и страницата за “Персонален достъп”).

    Втори потенциален проблем би могъл да е възможността за пряко достъп до списъка файлове в директорията http://www.mtitc.government.bg/upload/docs/ на сайта. Там откриваме хиляди файлове, някои от които може да не са предназначени за публичен достъп.
    Друг отрицателен ефект от тази възможност е, че Гугъл продължава да намира документите там и да ги показва в търсене – докато много от тези документи може да са вече остарели. Това може да обърка доста хора, които разчитат да намерят само актуална информация при търсене в Гугъл  за документи в сайта на МТИТС.

    Трети проблем е показването софтуера и версията на уеб сървъра, както и на операционната му система. Това дава ценна информация на потенциалните хакери да стеснят атаките си към точно определени платформи и така увеличава многократно вероятността за успешен пробив. Показването на версията на софтуера дава информация дали е обновен, и ако не – до каква степен не е. Това може да се ползва за изключително прецизни атаки, базирани на знание какви пробойни има в конкретна версия на сървърния софтуер.

    Крайно препоръчително е министерството да приложи най-високи стандарти към собствения си уебсайт, като го тества редовно и коригира своевременно откритите потенциални заплахи и проблеми.

    Свиване

    Социален експеримент Русия vs Америка, как във всяка от тях се отнасят към човек паднал на пътя. Видео  

    Варварщината в Русия е пуснала корени и в отношенията между хората. Руснаците спокойно наблюдават лежащ на улицата младеж. Никой не се интересува, никой не спира да го попита какво става. Екип от млади журналисти симулират здравословен проблем на оживена улица в голям град в Русия и засичат времето, за което някой им се притичва на […]

    The post Социален експеримент Русия vs Америка, как във всяка от тях се отнасят към човек паднал на пътя. Видео appeared first on ExtremeCentrePoint.

    Свиване

    Нарцисизмът като бягство от свободата  

    Автор: Борис Дубин (1946-2014), руски социолог, преводач, културолог и поет

    Превод (с незначителни съкращения): Павел Николов

    През последните две столетия думите за своеобразието на Русия, за руския път, характер и човек буквално омръзнаха. Но за разлика от общоприетия подход аз ще търся своеобразното не в миналото, а в настоящето. Миналото може да прегражда, да прикрива настоящето от човека. Разбира се, определени елементи на руското своеобразие съществуват реално, това не са само фантазии. Те засягат начина на организация на нашия живот, колективното съществуване, сред което хората се разбират един с друг, говорят и действат, опирайки се на това, че са своеобразни.

    От пролетта на 2014 г. сред общественото мнение значително нарасна представата, че Русия е своеобразна страна, а руският човек е своеобразен човек. Относително мнозинство – около 40% от респондентите на Центъра Левада – смятат Русия за страна със своеобразен начин на живот. Около половината смятат, че страната трябва да се движи и по-нататък в това направление. Увеличаването на броя на вярващите в своеобразния път на Русия е съпроводено с ръст на позитивното отношение към властта и на негативното отношение към Запада, включително Европа.

    Идеята за руската своеобразност не просто се поддържа – тя всячески се поставя на преден план от средствата за масова информация. В много отношения върху нея е изградена телевизионната реторика, а телевизия гледат 90-94% от руснаците. За формиране на представата за руската своеобразност работят основните телевизионни канали, тази идея е поставена в основата на държавната политика в областта на културата. Помагат и победите на Русия на спортните полета. Това е символ на руската своеобразност: всяка победа още по-силно залюлява махалото на своеобразността в руското колективно съзнание.

    В какво се състои руската своеобразност от гледна точка на носителите на това мнение? Като пропуснем данните от социологическите анкети през методологичното сито, ще получим няколко точки.

    1. Представа за своеобразния характер на държавата. Това е социална държава, която се грижи за своите поданици.

    2. Особен характер на властта и на отношенията с властта: тя е безпределно далечна от народа, но постъпва като строг баща, който се грижи, наказва и подкрепя. Без него не може да има ред в голямото семейство.

    3. Междинно положение между Европа и Азия.

    4. Много важна представа за руснаците като общност от особен вид. Това е масовидна общност, в която е прието всичко да се решава заедно, в която се гледа накриво на човек, който се опитва да прави нещо само за себе си. „Ние не се стремим към достижения и богатства, за нас е важно, че сме заедно“ – този аморфно-масовиден характер на руския социум влиза в представата за своеобразността на страната.

    5. Още една важна точка – тавтологичното, семантично безсъдържателното твърдение, че руснаците имат едни ценности, а на Запад имат други. Малцина ще съумеят да ви кажат в какво се състоят традиционните руски ценности. Но е важна самата апелация, че тези ценности съществуват и че те са руски.

    В какво се състоят функциите на представите за руската своеобразност? Първо: в това да разграничат „нас“ от „тях“, Русия от останалия свят. Второ: с помощта на тези представи населението и отделните хора предават на властта своята инициатива, своята възможност да действат, а от себе си свалят отговорността за случващото се. От 3/3 до 3/4 от руснаците казват, че в никакъв случай не влияят на страната. А 70-80% - че не участват и не искат да участват в политиката.

    Третата функция на представите за руската своеобразност е да се утвърди това, което е, и да не се говори за това, което би могло да бъде. В словосъчетанията „руски път“ и „особен път“ ударението не пада върху думата „път“, а върху думите „руски“ и „особен“. Цялата тази конструкция не придава направление, характер и смисъл на движението.

    Предавайки отговорността на властта и снемайки я от себе си, общественото мнение връчва на тази власт лост, който ѝ позволява да се приспособява към всякакви ситуации и да тегли след себе си покорното население. В СССР – а и сега – властта имаше две основни грижи: да разгърне „инициативата на масите“ (това е сложно, когато цялата инициатива е била предадена на властта) и да даде простор на съревнователността. На истинската, а не на тази, където победителите се знаят предварително. Това е ограничител за модернизацията, която изисква свободна съревнователност и съвременни форми на неархаична солидарност.

    Конструкцията на руската своеобразност интегрира три различни плана на колективното съществуване на Русия. Това са 1) авторитарно-патерналистичната власт, 2) разпръснатите, свалили от себе си отговорността маси и 3) съвременните институти – пазар, съд, производство, образование, здравеопазване. Конструкцията на особения път позволява на тези три плана да се подкрепят помежду си. Но за да се появят в нея съвременни институти, трябва да бъдат изпълнени две условия: те трябва да получат санкция от страна на авторитетната власт и интерпретация, превод от страна на населението. Подобен подход позволява на властта да използва ресурса на съвременните пазарни институти, а на населението – да се приспособява към новите за него правила на играта. Конструкцията работи и около 80% от населението са доволни от нея… … … … … …

    …Русия. Тук цари патриархален свят. Не в смисъл, че живеем като нашите деди, а в това, че това е свят на устойчиви статуси. Ако си баща, държиш се като баща. Ако си началник, държиш се като началник. Ако си държавен глава, държиш се като държавен глава. В света на твърдо фиксираните статуси никой не е длъжен да се съветва с никого.

    Това е свят на репутации. Обикновеният руснак, разбира се, има предвид, че съществуват и други хора. Но те се превръщат в предмет на интересите му само по отношение на това дали са по-силни или по-слаби от него; дали имат това, което той няма, но би било нужно да има. Това е основа за социално сравняване и завист. В света на репутациите и престижа другите изглеждат в колективното съзнание именно така. Според анкети на Центъра Левада 2/3 от респондентите смятат, че печелят по-малко отколкото заслужават и от това, което получават другите, вършещи същата работа. Вие разбирате, че статистически това е невъзможно! Но фигурата на мнозинството, което получава по-малко от заслуженото, съществува и се възпроизвежда успешно.

    В руските условия „свое“ и „чуждо“ не са разграничени и не са обозначени културно. Руснакът съществува като в непринадлежащ на никого свят и му се иска да го превземе. Или му се налага да страда от това, че не е успял, не е събрал смелост да направи това. Или превземане – или раздразнение, тъга, мъка от това, че му се иска да превземе, а е невъзможно. Което носи със себе си „недоволство“ в смисъла на Ницше и Шелер: съзнание за собствено безсилие, за невъзможност да владее това, което иска и което заслужава. В този смисъл руският социум не приема различията, не допуска, че всичко е различно.

    За руснака проблем е и своето (кой съм аз, какво владея, защо), и чуждото (защо той има нещо, а аз го нямам). Няма културни предели, които да маркират своето и чуждото и да подтикват към уважение на границата между тях. Нито на своето, нито на чуждото, нито на равните, нито на различните. Руснакът преобръща всички различия в йерархически – все едно това не са различия на хора, таланти, темпераменти, интереси, склонности, гледни точки за живота, а различия на позициите (статусите). В този свят всички различия се приравняват към термините „по-горе – по-долу“. Равенство се признава само за бедните, лишени от нещо: равенство в робството.

    Цялата тази риторика се формира в условия на постоянна продължителна липса на свобода и сама формира фундаментално недоверие към другите хора. От 2/3 до 3/4 от респондентите смятат, че не трябва да се има доверие на другите хора. До тази позиция е сведена представата за другия като незаслужен притежател на това, което нямаме. Аз съм отчужден от другия и съм уверен, че той ми желае злото и че няма да успее в това. Моята роля е пасивна, (срещу нас) действат само другите. Ние мълчим, а те искат. Но това за тях е предварително обречено на провал и ние сме прави, дори ако мълчим. Недоверието е начин да се принизи образа на другия, а едновременно с това и да се отиграят страховете за неуспех и загуба. Представата за другия и за собствените възможности съществува в тази конструкция като залог за нещо загубено. Аз нямам нещо, само те го имат. Това води до парализа на действията: ние мълчим, а те искат.

    За руснаците е извънредно важно изискването за справедливост – към властите, към другите хора. Но това изискване подразбира изключване на себе си Те трябва да бъдат справедливи с мене, а аз имам правото да действам по друг начин. По същество това е конструкция от първо лице: аз имам възможности, но не съм обвързан с отговорности, мога да постъпвам както ми се прииска. Това е изключване на себе си от ситуацията, фигура на сляпото петно: аз съм този, когото не виждам, но който поради това има право на изключение.

    Практиката на общественото мнение в Русия, риториката на властта и отделните групи, които претендират за нея, се състои не в обособяване на собствена, особена гледна точка, а в свързването с всяка друга. Няма нищо чуждо. Гледната точка на другите е само ресурс за моето самооправдание. Властта използва лесно риториката на вчерашните правозащитници и интелигенти. Взема се всяка гледна точка и се свързва с всяка друга. Такъв е езикът на властите, на общественото мнение, на средствата за масова информация. Затова в него няма общ, обобщен, универсален език, ценности и ориентири. Всичко зависи от практическата ситуация, от актуалните геополитически интереси. Вместо риторика за оправдаване и обосноваване на своята позиция и относителната правота на другия… - …взаимодействие без взаимност.

    В руската публична сфера по принцип не се поставя въпросът „Мога ли да стана като другия?“. Има две инстанции, апелацията към които позволява да се избегне този въпрос – врагът и миналото. Можем да пренесем въпроса в миналото или да го прехвърлим върху фигурата на врага: и едното, и другото те разтоварва от отговорност и от необходимостта да вършиш реални действия и промени. С фигурата на врага е свързано усещането за опасност, което е извънредно съществено за руското обществено мнение и съпровожда отношението на руснаците към социалната и политическата реалност. Оттук идва и ролята на особеното, извънредното, екстраординарното: извънредните положения и „особените отдели“ имат решаващо значение в руския живот.

    При цялото ментално отчуждение на населението от властта ние се сблъскваме с общ социално-политически ред. Хората във властта са същите като нас, те са формирани по същия начин, мислят също като хората, отказали се от свободата си. Бягството от свободата не е изключително руска традиция. Това е фаза в съществуването на съвременните общества, свързана с тяхното влизане в съвременното им състояние с неговите предизвикателства. Русия категорично не иска да пристъпи прага на модерното състояние. Тук си съвпадат интересите на властта, на културата, на много елитни групи. Ние все още влизаме в модерността. И преживяваме шокови състояния, бягаме от свободата. Това състояние са преживели Германия, Япония, Испания, Италия и т.н. Бягството от свободата е реакция срещу определени обстоятелства, но в Русия тя се е закрепила и се повтаря. Историята в Русия се преживява само като повторение, а не като разнообразие от варианти, за които си струва да се помисли. “Ние не сме направили и няма да правим това, което се опитват да правят другите, затова Крим ще бъде наш“.

    Разногласията във възприемането на себе си и другите водят до специфичен модел на времето: то не съществува. Все едно утре, вдругиден, след 200 години всичко ще си е едно и също – времето го няма. И „другите“ ги няма. Идеята за време се появява у хората, когато те виждат другите, разнообразието. Както казал един от съветските чиновници на писателя Василий Гросман, вашият роман няма да бъде напечатан и след 300 години. Той се е опитал да премахне времето. Вторият модел на възприемане на времето е чрез повтарянето, позоваването на прецеденти, на вечните руски ценности. Времето се стяга в пръстен или принадлежи само на мене и може по желание да бъде включено или изключено.

    Възможността да се излезе от тази конструкция е свързана с признаването, че на света има някой освен мене. С отказа от нарцистичната гледна точка. Рано или късно на Нарцис му се налага да признае, че на света съществува още някой и не всички от „другите“ са непременно врагове или наши „бивши“ – национални предатели и т.н. Все някога ще се наложи да се направи това признание. Което зависи не само от руснаците, но и от „другите“. Трябва да се направи така, че руснаците да разберат: на света има други хора, нации и групи освен тях. Засега нарцисизмът остава основно направление в държавната , гражданската и военната политика. Възможност да се изтръгнем от нарцисизма съществува. Но от руска страна засега я използва само едно явно малцинство.

    Фигурата на значимия „друг“, на „другите“ се появи в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, когато Русия изпробваше различни видове свобода. Другият се възприемаше като партньор, с когото си свързан, който не те обижда с факта, че си друг, а напротив, с това е интересен. На вас ви е интересно, защото сте различни. Ако го няма този интерес, настъпва опасна изолация.

    Можем ли да се променим, да станем други? „Живей опасно“ – казвал Ницше. Трябва да се опитваме да приемаме своята и чуждата гледна точка и да се опитваме да намираме своята позиция, без да се отдаваме. Много важно е по-скоро човек да се озове в положение, когато признава, че не е най-добрият, най-умният, най-силният, изобщо не е единственият на света и си струва опитът да стане друг. Трябва да с е замислим какъв. Предизвикателството да станеш друг зачерква много неща във всекидневното съществуване и в руските политически институти.

    БЕЛЕЖКА НА ПРЕВОДАЧА: Благодаря на Албена Тодорова, която насочи погледа ми към тази статия.

    септември 08, 2014

    Свиване

    “Шисташки” – оставка!  

    От своя страна Борислав Цеков, един от основателите на Фейсбук коалиция “АНТИ-ГЕРБ” и участник в протеста против кабинета “Близнашки” заяви пред БГНЕС, че служебното правителство трябва да има моралът да си подаде оставката. Георги Близнашки и екипът на шистовите лобисти, назначен от Росен Плевнелиев, е вреден и опасен за България. Това не е българско правителство, а правителство, представляващо чужди на България интереси, каза той. Най-важният ефект, който търсим от протеста против Близнашки е да се даде гласност на, това че има общественост, която не приема служебният кабинет, въпреки доминацията в момента на проправителствените медии в общественото пространство. Има хора, които не го приемат и го наричат кабинет “Шисташки”, защото са лобисти на шистовия газ, защото са маша на монополите и олигархията с това увеличение на тока, изцяло в интерес на ЕРП-тата, каза Цеков.
    Той добави, че служебният кабинет е показал, че работи не като неутрално служебно правителство, както изисква конституцията, а като организационен кабинет по подготовката на евентуалното идване на власт на ГЕРБ. Да се надяваме, че българските избиратели, виждайки всички тези безобразия и, че освен високи данъци, увеличени цени на тока и арогантност, каквато демонстрира Борисов по телевизията, няма да видят друго и да си направят изводите за 5-ти октомври, заяви той.

    20140909-002500.jpg

    Свиване

    "Моята страна се побърка"  

    Андрей Макаревич е един от най-известните руски музиканти, ръководител на създадения през 1969 година и съществуващ и до ден днешен състав „Машина времени“ („Машина на времето“).

    В събота Андрей Вадимович представи в студиото на радиостанция „Эхо Москвы“ („Ехото на Москва“) своята най-нова песен „Моя страна сошла с ума“ („Моята страна се побърка“).

    Путиноидите не закъсняха да му отговорят и един ден по-късно, вчера, Андрей Макаревич написа в Туитъра: „Унищожиха личния ми сайт, който ми служеше за общуване с моите поклонници. Да се задавите дано! Което не ни убива, ни прави по-силни“.

    По-силни...

    Няма защо да се съмняваме, че е точно така, че той е искрен.

    Макаревич в края на краищата не е Маричков, за да хукне да му окачат ордени бивши ченгета, озовали се на високи постове поради безумието на избирателите.

    А ето и песента:


    Рождаясь, не выбирают страну
    И нам вовек не оборвать эту нить
    Моя страна ушла на войну
    И я не смог ее остановить

    Кому власть да сласть
    Кому тюрьма да сума
    А я не в силах эту боль превозмочь
    Моя страна сошла с ума
    И я ничем не могу помочь

    И что тут делать
    И как тут быть
    Если все отныне вверх дном
    Не надо нимбы и крылья растить
    Надо просто не быть г….м

    И я уверен только в одном
    Пришла пора выбирать
    Но если решил не быть г…м
    И жить легко и умирать
    И жить легко и умирать
    И жить и не умирать


    Раждайки се, не си избираш страната
    и никога не ще скъсаме тази нишка.
    Моята страна отиде на война
    и аз не можах да я спра.

    За някога - сладката власт,
    за някого - мрачен затвор.
    Нямам сили да превъзмогна тази болка:
    моята страна се побърка
    и аз с нищо не мога да помогна.

    И какво да направиш,
    и как да живееш,
    ако всичко е вече нагоре с краката?
    Не ни трябват ореоли и крила да ни раснат,
    трябва просто да не бъдеш л...о.

    И съм уверен само в едно:
    дошло е време да се избира...
    Но ако си решил да не бъдеш л...о,
    и да живееш е леко, и да умреш,
    и да живееш е леко, и да умреш,
    и да живееш, и да не умреш...


    септември 07, 2014

    Свиване

    Вън шИстаците!  

    Борислав Цеков: Службашкият министър-протестър Близнашки изплю камъчето в интервю за К2 – трябвало да се проучи за шистов и въглищен газ в България и да сме готови за добив, ако се наложи. Бълнува за някакъв “източен фронт” и прочие нелепости. Та, в резюме: вече имаме самопризнание – кабинетът “Близнашки” е кабинет на шистовите лобисти. На шИстаците. Ще им позволим ли? Протест пред МС утре в 18.30 ч.
    Вън службашите на мутрите, монополите и олигархията! Вън шИстаците!

    Преглед на блоговете


    За Мегафон

    Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

    Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

    Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

    Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

    Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

    Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

    Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

    Най-нови в Мегафон

    Блогове, от които Мегафон се захранва

    Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.