октомври 30, 2014

Свиване

Лекцията ми за отворените данни на TEDxBG  

TEDxBG са пуснали вчера записа на лекцията ми за отворените данни от последното издание. Писах повече за нея през май. Като за първа лекция на английски не мисля, че е зле. Към 13:49 се обърках слайдовете, но май пак се разбира нещо.

Мнения?

Свиване

Коренно различна ценностна и ментална кръвна група  

  По-долу съм привел свой коментар преди време във ФБ и още по-раншен текст на моя сайт. Те в случая могат и да не се четат, служат само за илюстрация на моите позиции.
  Днес видях от екрана на телевизора една за мен до болка досадна (защото от нея вее лично непоносима скука а-ла късен пропаганден соц) РБ-дама, да повтаря своите няколко изтъркани, бюрократично-кухи фрази, а именно, че докато всичко не било договорено с ББ, нищо не било договорено.

чети по-нататък

Свиване

Актуалният Алеко  

„...българина го ядат разни ябанджийски псета, защото той не се ползува спрямо тях със своето гениално изобретение, с вездесъщото газено тенеке. Вържи го на ябанджията, па да издюдюка цяла България с един глас, та като прескочи границата, тенекето тъй да се тресне о пограничния камък, щото цял Балкан да загърми”.

Много е жив и съвременен в текстовете си Алеко Константинов, този цитат от фейлетона му „Миш-маш“ съм го привеждал и друг път по повод на едно ябянджийско псе, което дойде тук от майната си да ни оправи за осемстотин дни и единственото нещо, което направи е, че си оправи имотите (а пък цитатът е посветен на дядо му, но да не се отвличаме).

Вчера пак се сетих за Алеко покрай едно друго ябанджийско псе, което дойде у нас също от майната си и започна да се разпорежда кой да бъде министър-председател, с кого да се прави коалиционно правителство и с кого да не се прави.

Попаднах случайно във връзка с това на едно интервю с Петър Берон, който съвсем справедливо попита защо Дол не отиде да командари по същия начин в Белгия или Гърция например, а е дошъл да го прави у нас.

Отговорът е ясен на всички: защото там веднага ще му напомнят, че се намира в чужда къща и трябва да се държи прилично.

А у нас, вместо да наритаме нахалника и да му посочим вратата, ако продължава да се държи не като гост, а като у дома си, ще му се поклоним дълбоко, че и ръка ще му целунем (ако не и нещо друго).

Ето това е.

Не четем и не слушаме Алеко, както бях писал и преди, затова си патим.

А той е толкова актуален…

октомври 29, 2014

Свиване

#КОЙ ще управлява с ГЕРБ и РБ  

Мой анализ, разпространен от Агенция БГНЕС и препечатан от “Поглед.инфо” и Хаштаг-BG:

#КОЙ ще управлява с ГЕРБ и РБ. Това не е въпрос, а скритата формула на новото правителство, което редят зад кулисите. Тя ще стане явна още при избирането му и приемането на новия бюджет, но ще лъсне в целия си блясък при първия вот на недоверие.

С гласовете на ДПС бъдещото правителство на Бойко Борисов си осигурява съществуването дори и Патриотичния фронт да оттегли подкрепата си. От ДПС вече заявиха, че минимум 300 дни – до местните избори – ще пазят кабинета. Разбира се, тази подкрепа няма да е безвъзмездна. Най-вероятно сделката е – “подкрепа срещу спокойствие”. С други думи не пипайте нашите (схеми, назначения, зони на влияние), освен тези, които ние не решим да жертваме за пред публиката. Дотук нищо изненадващо и нищо извънредно. Това, което трябва да се знае отсега, е, че след пропагандните фанфари, които ще разпънат димна завеса около властта в първите 2-3 месеца, ще последва вторият етап от неизбежното развитие на кабинета “Борисов”. След “подкрепа срещу спокойствие”, ДПС ще включи в действие тактиката на “пълзящата експанзия” – постепенното установяване на решаващо влияние върху ключови управленски сектори. Колкото повече затъва в проблеми правителството, толкова повече ще нараства политическата цена на подкрепата на ДПС. Ще се поставят искания за експертни назначения, ще се спират определени закони, ще се договарят конкретни решения от всекидневното управление на еврофондовете, на секторите “земеделие”, “околна среда”. Реално значение за работата на правителството ще има какво се договарят Борисов и Местан, а не претенциозното пустословие на сестринската на ГЕРБ коалиция “Реформаторски блок”.

Такъв, в общи линии, ще бъде форматът и начинът на работа на втория кабинет “Борисов”.

В тази ситуация, поне според мен, нито ГЕРБ, нито ДПС могат да бъдат укорявани за политическата стратегия, която следват. Това си е тяхно легитимно право, предоставено от избирателите им. Нито едните, нито другите са лъгали преди изборите, че няма да разчитат на колаборация при упражняването на властта. Моралният казус е с т.нар. “реформатори”, които сами признаха, че заклинанията им, че няма да влизат в подобна формула, са били “трик”. Казано на нефутболен език – откровено са лъгали избирателите. Има ли дори сянка от политически морал в поведението на Кунева, която се кле при създаването на партията си: “Никога няма да правим коалиция с БСП, ГЕРБ и ДПС. Това е мой политически ангажимент, защото за мен казаната дума е хвърлен камък”. А сега след изборите? Готова е на всичко, за да получи министерско кресло в кабинет на ГЕРБ, който няма как да просъществува дълго без политическата подкрепа на ДПС. Хамелеонщина? Безпринципност? Въжеиграчество? Три пъти “да”!

Но в крайна сметка това си е проблем на избирателите, които са се вързали на трика и са гласували за РБ. Кьорав карти не играе, дето има една приказка. Готовността на “реформаторите” да вкарат във властта националистите от ПФ с техните антиевропейски мерки и програми сам допълва картината на тоталната им безпринципност.

По-важното обаче е, какво ще означава за България подобен кабинет. Вегетиране, хронична нестабилност и задълбочаване на развалата.

Първо, сериозни реформи няма да има. Правителството ще е твърде заето да “крепи положението”. Това няма да лъсне веднага най-вероятно, защото пропагандният ресурс, който ще бъде мобилизиран, ще заблуждава обществото. Но не за дълго.

Второ, мозаечният характер на парламентарната конфигурация – 8 партии и коалиции, част от които на свой ред са вътрешно раздробени и неустойчиви – ще бъде постоянен генератор на нестабилност. В размътените парламентарни води ще разцъфти корупционния планктон на лобизма и прокарването на корпоративни интереси.

И трето, поредицата от сделки, които ще бъдат политическа база на правителството, ще ерозира още повече доверието на хората в политиците и политическата система.

В тази токсична среда, ще спечелят само онези политически сили, които надмогнат конюнктурата и действат като принципна, непримирима и активна опозиция на този тип управление.

А народът? Каквото сме надробили с гласовете си в урните или с негласуването си, това ще сърбаме. Пенсионер, който е гласувал за партия, която замразява пенсиите, да се сърди на себе си, а не на международното положение, когато тези, за които е гласувал, му я замразят. Младеж, който си е продал гласа за 50 лева, да не се прави на патриот и да не се вайка, че няма перспектива в България. И така нататък. Въобще, в гласуването е и проблемът, и решението.

Автор: Борислав Цеков, юрист и общественик от Движение “Модерна България”, президент за България на Световната асоциация на юристите.

Източник: БГНЕС

Свиване

Кулата на чудесата: вода от въздуха  

warka-towers-lead

Звучи малко като приказка – този артефакт, който силно напомня плод на ръката и въображението на творец в областта на абстрактното изкуство, всъщност представлява водна кула, която произвежда вода от въздуха. Добре де, не произвежда, а по-скоро улавя в мрежите си. Защото както е известно водата е навсякъде около нас, дори и в най-сушавите времена и региони въздухът съдържа тонове невидима вода. За клетите етиопци, например, този факт не носи особена утеха, а жените и децата от селските райони в тази прекрасна, но изключително бедна на вода страна се налага понякога да вървят ежедневно  в продължение на часове до най-близкия извор.

Поне досега. Ето че един добър човек, италианският архитект Артуро Витори създава кулите WarkaWater, чиято конструкция позволява водата от въздуха да се кондензира и стича в специално басейнче в долната част. Скелетът на съоръжението е направен от бамбук, от вътрешната страна е изплетена мрежата от найлонови и полирпопиленови нишки, които помагат за кондензирането, а това изречение е един  от редките случаи, в които споменаваме думите найлон и полипропилен с добро.

Warka-Water

Сега, най-важното: цената е общо взето ниска – около 550 долара. Да бе, ниска, може би си казвате в момента, аз толкова не плащам за 5 години. Не забравяйте обаче, че има места по света, където хората и да искат да си купят вода няма откъде. А и стигаме до най-важното N2 – създателите твърдят, че дневно тази симпатична кула, която прилича на дърво, нарисувано от някое талантливо 5 годишно дете, доставя по сто (100) литра вода – внимание – всеки ден. А това е достатъчно за нуждите на 10-ина семейства.

Повече тук

Свиване

Извънредните обстоятелства в психиатрията в Карлуково  


Когато миналата седмица ДАНС обяви с кратко съобщение на сайта си, че е провела акция в Държавната психиатрична болница в с. Карлуково, медиите отразиха информация с гръмки заглавия – "Шефове крали пари и храна от болните в Карлуково", "Тотален грабеж в психиатрията в Карлуково", "Пациенти принуждавани да работят" и т.н.

В прессъобщението на ДАНС се твърди, че са получени данни, че длъжностни лица са отклонявали за лично облагодетелстване материали и средства, отпускани за издръжка и...

Свиване

Липсват ли първите седем години  

ПатрЕотите искат часове по родолюбие в училище.

Какви ще са, по какви учебници ще са, кой ще ги преподава, къде ще ги сместят сред претоварената и без това училищна програма, нищо не казват, но да речем, че това е техническата страна на въпроса, която засега оставяме настрани, колкото и важна да е също.

Въпросът е, че патрЕотите не четат, а ако някои все пак четат, четат както поповете (няма грешка: поповете, а не Дявола) четат евангелието – избирателно, според това кое им е изгодно.

Защото ако патрЕотите четяха надлежащо и най-вече – ако размишляваха върху прочетеното, нямаше как да не прочетат и да не осмислят у един от най големите български родолюбци на всички български времена – поета Иван Вазов – кога и кой го е научил на родолюбие.

И тогава щяха да си дадат сметка, че ако в семейството не си възпитан като родолюбец, набиването на факти от българската история и размахването на трикольорчета могат да доведат единствено до ура-патриотизъм като патриотизма на безпросветните футболни агитки - и нищо повече.

По същия начин исканите часове по религия няма да направят децата – ако не са възпитани така в семейството си – наистина религиозни, а ще ги научи единствено на разни попски мурафети: да се кръстят, да знаят наизуст „Отче наш“ и да палят свещи в църквата, за да хранят тлъстите владици (в същото време ще споменават името Господне, чешейки се по задника, както казва Гогол за руския мужик, но то е валидно и за нашенските псевдовярващи).

Изобщо, няма ли ги – както се казва - първите седем години, забравете – нито истински родолюбци, нито истински християни (с дребни изключения) ще се получат, ако ще само часове по родолюбие и религия да има.

Резултатът ще е – да направим концлагери за бежанците и да не допускаме телевизията да дава филма "Последното изкушение на Христос"!

С една дума – простотия до шия…

октомври 28, 2014

Свиване

ГЕРБ и РБ управляват с #КОЙ  

Правят кабинет на ГЕРБ и РБ с подкрепата на #КОЙ Това означава формулата “двойна коалиция на малцинството”.
Това е и окончателното демаскиране на безпринципността и хамелеонщината на трикаджиите от РБ.

Свиване

Мажоритарни избори  

Две илюзии се ширят популярно за мажоритарните избори.

Първата е, че при мажоритарния вот ще избираме личности.

Не е вярно и практиката ме е убедила в това.

При едни от парламентарните избори, не помня точно кои, но май бяха първите, депутатите се избираха по смесена система – половината мажоритарно, половината пропорционално.

Тогава СДС в град Ихтиман издигна кандидатурата на един много известен и уважаван лекар от градската болница.

С една дума – личност и няма накъде повече.

Само че известният и уважаван лекар изгуби катастрофално мажоритарния вот срещу една почти никому неизвестна кандидатка на БСП.

Ето защо не ми обяснявайте, че ако партията Х издигне качествен кандидат, привържениците на партията Y ще хукнат масово да гласуват за него, а няма да подкрепят кандидата на своята партия, пък ако ще и магаре да е.

Бъдете сигурни: при мажоритарни избори пак ще имаме на сергията партийни кандидати и пак ще се гласува в основни линии партийно.

Ама може да има и независими кандидати?

Може, но като имаме предвид, че избори се правят с пари и то не малко (навсякъде по света е така, не е само у нас, нека не се заблуждаваме), познайте кои ще са независимите кандидати и как ще се набутат в парламента местни мафиоти с големи апетити (ако все пак успеят да преборят партийните кандидати, което няма да им е никак лесно).

Втората илюзия е, че като познаваме мажоритарния кандидат (ако го познаваме, защото може и да не го познаваме; както казах по-горе – ще ни го спуснат партийно), ще можем да го държим отговорен за депутатските му дела.

Никаква гаранция обаче няма за това.

Мажоритарно или пропорционално избран, като влезе в народното събрание, от което никой не може да го помръдне, депутатът, ако не е добросъвестен, изобщо няма да го е грижа за тези, които са го избрали.

А избирателите ще си останат пак с познатата приказка: „Ей, пак ни излъгаха“.

Макар че всъщност са се излъгали самите те…

октомври 27, 2014

Свиване

Да си изфабрикуваме скандал  

цик франкфурт людмила шнайдер избори вас  bylgariq

Представете си, че отивате на празненство – парти, среща на класа или нещо подобно. Познавате доста от присъстващите, но има предимно непознати лица. Тиха музика, приятни разговори. Всичко минава добре, прибирате се вкъщи и почти забравяте за него. След няколко дни научавате, че на партито е било ужасно, масово са били обрани чанти, едно момиче е било пребито, а вместо тихата музика, която си спомняте, се е дънила мазна чалга. Всичко това ви се струва странно, разпитвате познатите си, които сте срещнали там и всички са също толкова изненадани. Споменавате на няколко места, че това са глупости и набързо ви обвиняват, че вие сте крали чанти, че сте поръчвали чалгата и че прикривате онези пребили момичето.

Какво?

Приблизително това се случва в последните 6 месеца около изборите във Франкфурт, Германия. От Европейските избори насам се въртят истории за изборни измами, контролиран вот от страна на наблюдатели и доброволци, купуване на гласове и дори лични заплахи към член на комисия. Всички тези нападки се подкрепят по-късно с жалби до ЦИК и съда.

Честно казано от самото начало си обещах да не се занимавам с всичко това. Мислех, че ако не се дава публичност на нечии глупости, то те ще бъдат отхвърлени от общественото съзнание като такива. Оказа се обаче точно обратното – от думите на няколко души се изфабрикува скандал, който беше постепенно украсяван и доразвиван. Тъй като много като мен не им се занимаваше, тези думи останаха единствената история висяща в пространството и бяха превърнати във факт. Сто пъти повторена лъжа и прочие.

Какво точно?

Под статията съм описал хронологията на всички жалби и решенията по тях. От тях и протоколите стават ясни няколко неща. Всички разгледани жалби за нарушения в изборите във Франкфурт са отхвърлени. ЦИК не потвърждава, че е имало нарушения, а отхвърля проект за решение написан от един неин член. Този проект и твърденията в него обаче се тиражират като факт. Жалбата до ВАС е подадена след законовия срок с ясното съзнание, че ще бъде отхвърлена. Две жалби подадени 6 месеца след евроизборите са написана сякаш нарочно така, че да бъдат отхвърлени – не съдържат никаква фактология и възможност да бъдат ясно идентифицирани евентуалните нарушители. И накрая, жалбата за отказ от гласуване срещу председателката на комисията Людмила Шнайдер се разглежда сега от прокуратурата.

Тук може да добавим и становището на останалите членове на секционната комисия, че единственият проблем по време на изборите е било държанието на Шнайдер. Това се подкрепя от наблюдателите на изборите, включително онези от партията, която я е предложила за председател. Никой от присъствалите на самите избори пък не е видял купуването на гласове и контролирания вот, за който се говори в сигналите на Шнайдер, роднините и приятелите ѝ. Самият аз останах доста време пред секцията на евроизборите, за да говоря с познати в опашката. Затова мога да кажа, че определенията в последните две жалби са пълна глупост. Освен, разбира се, ако не подадем ухо на последвалите нападки, че съм купувал гласове за ДПС пред секцията.

Къде е проблемът?

Сега би трябвало да разбирате защо започнах с историята за партито. Макар никой да не е видял нарушения (освен тези на самата председателка), реално не може да се твърди, че такива въобще е нямало. Странно е обаче, че всички жалби са подадени като ответна реакция на предишни сигнали – часове, дни и месеци по-късно. Цитирането на един отхвърлен проект на ЦИК като фактология, непознаването на процедурите и изискванията в Избирателния кодекс нямат значение при създаването на една сензация. Отхвърлянето на жалби като неоснователни или закъснели се представя като дългата ръка на мафията, която брани статуквото.

Няма дим без огън. За обзетото ни от цинизъм общество това е основна максима. Затова въобще не е нужно да доказваш нещо или някой да отсъди, че си прав. Достатъчно е да пуснеш достатъчно димки, за да решат всички, че огънят е факт. Журналистите ще го поемат с охота и също както с наводненията, ще показват несвързани преекспонирани кадри, за да илюстрират история, която вероятно не съществува. Скандалите донасят зрители. Отхвърлените жалби до ЦИК – не. Скандали на етническа основа носят подкрепа на отделни партии. Жалбите за нарушения срещу членове на комисии и наблюдатели от същите тези парии – по-скоро не.

За насъщната драма се борим

Ситуацията е малко дума срещу дума. При толкова ниско доверие в ЦИК и съда и принципната им непоследователност е съвсем естествено да не виждаме авторитет в отсъжданията им. В тази среда всяко обвинение – безпочвено или не – набира сила и популярност. Това пречи също толкова на демократичния процес, колкото и несанкционираните случаи на контролиран вот и изборни измами.

Бях си обещал да не се занимавам със случая и навярно не трябваше. Всичко обаче започна от едно обаждане малко след евровота и някак се разви пред очите ми в последните месеци. Работил съм доста по организацията на изборите в чужбина и знам колко е трудно да се направи нещо както трябва. Учудващо е обаче колко лесно личните предразсъдъци на един човек могат да нанесат толкова вреда. Затова реших да пусна всичко. Документите са публични. Който му се чете – да чете и да си направи изводите. За останалите остава медийната драма и патос.


Хронология на жалбите и решенията по тях:

  • 25.05 – Евроизбори във Франкфурт. Изборният ден преминава спокойно. Няма никакви жалби и забележки в протоколите на двете секции – тук и тук
  • 27.05 – получавам обаждане от председателката на едната комисия Людмила Шнайдер, че иска да пусне жалба срещу доброволците пред секцията помагащи с декларациите. Повече за разговорa ще намерите тук. Предлага да подпиша нейната жалба „за повече тежест“ и отказвам, защото не съм съгласен с твърденията ѝ.
  • 28.05 – 12.06 – пуснати са три приблизително идентични сигнала описващи контролиран вот, кражба на лични данни, фалшиви документи (надраскана лична карта) и нарушения от страна на консула. Един от сигналите е на Людмила Шнайдер и баща ѝ – членове на комисиите подписали се по-рано, че няма никакви нарушения на изборния процес – ЕП-22-757, ЕП-22-766, ЕП-22-757, ЕП-22-781
  • 13.06 – писмо от изпълняващия длъжността консул Иван Йорданов във Франкфурт до Външно и ЦИК относно обвиненията в сигналите описващо какво е направило консулството в изборния ден – ЕП-04-01-133
  • 13.06 – репортаж на Миролюба Бенатова по Нова за „контролирания вот“. Показват се драматични кадри несвързани с изборите на цигани чакащи за документи пред консулството.
  • 18.06 – възражение на Людмила Шнайдер срещу писмото на Йорданов цитиращо дискусията ми с нея на стената ми във Facebook – ЕП-22-757
  • 19.06 – предложение от единия член на ЦИК за решение по жалбите е отхвърлено с мнозинство – 605-ЕП
  • 23.06 – жалба до ВАС срещу решението на ЦИК. Адвокат е Капка Гергинова – ЕП-08-29
  • 26.06 – ВАС отхвърля жалбата, защото е подадена повече от 3 дни след решението на ЦИК. Определението не подлежи на обжалване, но те все пак се опитват да го обжалват… пред ЦИК – 8435-2014
  • 05.10 – две жалби от Людмила Шнайдер, че в секцията са допуснати наблюдатели на Атака без обозначителен бадж и че изпълняващ длъжността консул Иван Йорданов е използвал груб и заплашителен тон в личен разговор. Първата жалба е била в 13:24, а втората – три часа и половина по-късно описваща събития случили се преди първата жалба. Интересното в случая е, че тя е председател на комисията, тоест първият сигнал го подава срещу себе си. Вторият сигнал пък е бил за това, че Йорданов ѝ е отбелязал, че има наблюдатели на Атака без бадж и ако не предприеме действия като председател, ще подаде сам сигнал до ЦИК. Въпросните наблюдатели са двама от подалите жалби заедно с Шнайдер на европейските избори (точка 3) – С-75 и С-145-222
  • 05.10 – протоколът на едната секция завършва без забележки. В протокола на секцията на Шнайдер е записано, че е подала жалба директно до ЦИК и твърденията в тази жалба не са били представени и обсъждани в СИК-а – тук и тук
  • 13.10 – декларация от останалите четирима членове на СИК-а до ЦИК и Външно описващи изборния ден като „спокоен и законосъобразен“. Благодарят на служителите на консулството и консула Йорданов за помощта и отбелязват, че за съжаление Шнайдер „не допринесе за създаване на колегиална атмосфера и условия за своевременно приключване на работата в комисията“ – тук (получена от член на ЦИК)
  • 13.10 – жалба/питане от Андрей Златинов срещу Людмила Шнайдер за отказ от гласуване. В жалбата се казва, че е бил върнат, защото е написал немския си адрес на латиница, а след това, защото не е носил със себе си немска адресна регистрация. Нито едно от тези изисквания не присъства в ИК. От двете секции единствено в едната по нареждане на Людмила Шнайдер са връщали хора за тези неща. Следвайки стандартната процедура, ЦИК изпраща сигнала до прокуратурата и Външно – НС-00-502
  • 20.10 – Людмила Шнайдер изпраща жалба до ЦИК за това, че са препратили сигнала срещу нея на прокуратурата. Интересното в случая е, че нито жалбата на Златинов е публикувана тогава на страницата на ЦИК, нито има публично решение. Препращането по компетенция е стандартна практика в такива случаи. Въпреки това, Людмила незнайно как е научила за сигнал срещу себе си и протестира срещу процедурата. ЦИК решава да не разглежда жалбата ѝ – НС-1348
  • 21.10 и 22.10 – Постъпват идентични сигнали за европейските избори от две жени твърдейки, че „30-33 годишен мъж“ им е предложил 120 евро да гласуват за ДПС. След като са отказали „защото са патриоти“, им е било отказано въобще да гласуват, защото не носят адресна регистрация. Жалбите също така описват „бит пазар“ за купуване на гласове пред секцията и множество автобуси с български турци докарани да гласуват. Текстовете не включват конкретни имена или описание на участниците в целия този пазар, правещи невъзможно идентифицирането на който и да е било от жалбата. Не са подали сигнал до СИК или ЦИК на място, което съвсем обезмисля упражнението им. Интересено е, че в заглавията посочат, че жалбите са срещу комисиите, докато вътре пише съвсем друго. Обяснението за 6-те месеца закъснение е „поради провокация от лужите в интернет пространството“ (запазил съм правописа) – ЕП-22-803, ЕП-22-804
  • Свиване

    Игровата драма на ББ  

      Има по-интересни и полезни неща от следенето на т.нар. слова на лидерите в Народното събрание. Най-малкото сетивата се щадят от досега до политици, които са ситни, дребни като камилчета, а мислите не се замърсяват с хрумващи ти думи тежки...
      Но понякога надзъртам в медията 4.0 - Фейсбук.
      Научавам подробности, детайли, но те не променят предположенията и изводите ми.

    чети по-нататък

    Свиване

    秋がどんな季節かといえば…  

    秋も深まってきましたが、脱毛の季節到来ということ、ご存知ですか?

    え?!脱毛って、春から始めるのが普通じゃないの?と思っていらっしゃる方も多いかと思います。

    実は、脱毛は春からではなく、秋から始めるのがお勧めなんです。

    特に、医療レーザー脱毛をクリニックで受けようという方は、ぜひとも秋から始めていただきたい…

    というのも、ムダ毛の量や質によりますが、医療レーザー脱毛であれば1年から1年半で脱毛が完了するといわれているから。

    今から始めれば、来年の夏は結構な確率でムダ毛が目立たなくなっている可能性が高いんです!

    ただし、脱毛サロンなどでは、3-4年かかることもザラなので、秋から始めなくてもよいかもしれません…

    が、光やレーザーをお肌に充てる場合は、紫外線をカットしなくてはならないため、紫外線が弱くなる秋は脱毛サロンにせよクリニックにせよ、脱毛をはじめ時の季節、というのは間違いありません。

    光やレーザーでのムダ毛処理をお考えの方は、今すぐ始めましょう!

    医療レーザー永久脱毛☆クリニック(病院)だから安心♪

    Свиване

    (Европейски) Банков стрес тест  

    Вчера завърши одитът на 130-тне най-големи банки в еврозоната, извършен от Европейската централна банка заедно с националните централни банки и външни одиторски фирми и консултанти. Заедно с одита беше извършен и стрес тест за устойчивост при икономически шокове.

    Най-интересните резултати:

    - Бяха установени допълнителни лоши кредити за над 136 милиарда евро, за които ще бъдат начислени съответни обезценки (провизии)

    - Стрес тестът анализира какво ще се случи с банките при продължителен икономически шок и резултатът показва над 260 милиарда евро общ негативен ефект

    - За да подобрят представянето си, банките са подсилили баланса си с мерки за над 200 милиарда евро, вкл. увеличение на капитала за 60 милиарда евро

    - Само една банка има отрицателен капитал при основния сценарий на стрес теста и тя вече си е увеличила капитала. Т.е. нито една банка не е фалирала в резултат на одита и стрес теста.

    - 25 банки не покриват изискванията за капитал, като общо недостигът на капитал е 25 милиарда евро; 12 от тези банки вече са предприели мерки и са набрали необходимия капитал, дори и повече (19 милиарда евро); 3 банки изпълняват планове за преструктуриране, които им позволяват да покрият изискванията, а една банка е в ликвидация; остават 9 банки с общ капиталов недостиг от под 7 милиарда евро – те трябва да подготвят планове за покриване на изискванията до 10 ноември.

    - От 25-те банки, които не покриват изискванията, 3 имат поделения в България – това са гръцките Евробанк, Националната банка на Гърция и Пиреос. И трите вече са набрали капитал, за да покрият изискванията: Евробанк с 2.9 милиарда евро, Националната банка на Гърция с 2.5 милиарда евро и Пиреос с 1 милиард евро. Евробанк и Националната банка на Гърция също така изпълняват планове за преструктуриране. В резултат, и трите банки вече са покрили изискванията на Европейската централна банка и нямат капиталов недостиг.

     

    За повече информация – вж. ЕЦБ

    http://www.ecb.europa.eu/ssm/assessment/html/index.en.html



    Блогът за икономика 2014

    The post (Европейски) Банков стрес тест appeared first on Блогът за икономика.

    Свиване

    Прокуратурата страж за качеството на храните и оздравяването на някои банки  


    Когато преди две седмици служебният правосъден министър оповести основните акценти в актуализираната Стратегия за реформа на съдебната власт, повечето медии изведоха на преден план идеята за международна експертиза на прокуратурата. И това бе така, защото макар огромна част от мерките, предвидени в документа, да представляват мащабна реформа в управлението на съда, в начина, по който функционира Висшият съдебен съвет, всички те не са непознати за публиката. Напротив – съдиите и...
    Свиване

    Да избираш от съклет  

    Днес пред публика дебютира 43 събрание на нашия героичен, изстрадал, но традиционно трудолюбив и гостоприемен народ. Интересите на този народ, каквито и да са те, ще се закълнат да пазят депутатите. Ще има речи и честитки. Към трибуната ще се заковат няколко допълнителни дъски, за да има къде да се настанят всичките заместник-председатели на осемте партии, на чиито улици изгря слънце при последното раздаване на бюлетините.

    Защо са толкова много? Как стана така, че влязоха „проекти“ без ясна социална база, но с ясно изразена амбиция за властта?

    Има избиратели, чието присъствие пред урните е обида за демократичния процес. Те не гласуват за идеология, за партия или за личност. Те гласуват за число, което предварително са им нарисували. Когато купуването на гласове се извършва на свободен пазарен принцип, тогава на пазара има повече търговци и логично – повече партии в парламента.

    Обаче сериозни наблюдатели на изборите твърдят, че купеният вот не може да промени коренно резултатите, защото влиянието му е не повече от 10%. Защо тогава партиите са толкова много?

    Моят отговор е: от омраза и съклет. А балканският съклет е по-разрушителен и от Байроновия сплин, и от хандрата на Евгений Онегин!

    Когато гласуват, понеже считат, че по този начин изпълняват някакъв граждански ангажимент, много хора си мислят: „Всички са маскари! Ама я да взема да гласувам за ГЕРБ, за да прецакам комунистите“. Или: „Ще пусна за БСП, за да не се върне Бойко Борисов“. Или пък: „Все ми е едно за герберите или за социалистите, стига да прекараме ДПС“. Мислите на по-радикалните избиратели пък текат горе-долу така: „Накрадоха и се оядоха! Нищо, Волен ще им разкаже играта!“. Но когато Волен или който и да било там пореден Жорж Ганчев или Яне Янев не разкаже играта на никого, ами напротив – впише се хармонично в схемата на накрадените и оядените, тогава радикалният избирател си казва: „Да гласуваме за нови партии! Така поне ще притъпим омерзението от вече преживяното“. И ето ти ги Бареков, Първанов и „патриотичната“ агитка в парламента. Това е избор от омраза и съклет.

    Какво ще стане ако (страх ме е да кажа „когато“) и това народно събрание се разпусне след няколко месеца поради неспособност да излъчи адекватно управление? Ами, нищо особено. Пак ще има предсрочни избори, на тях ще излязат да гласуват още по-малко хора, но, просмукани от маразъм и недоверие, ще вкарат още повече и по-екзотични партии в парламента. И ако сега парламентът прилича на цирк, тогава ще заприлича на нещо средно между психиатричен диспансер и общежитие за рецидивисти.

    Еврофондовете ще се отложат неопределено, бизнесът ще колабира, ще спре да плаща данъци и ще започне да излъчва към държавата безработни, на които тя да плаща от данъците, които така или иначе няма да събере. А парламентът ще се пълни с все нови и нови мераклии и месии. Министерствата, агенциите и комисиите ще стават все повече, за да се отговори на кадровите нужди на мераклиите и месиите.

    Но да не бъдем черногледи. Да не разваляме премиерата. В крайна сметка не се случва нищо необичайно – просто светът е устроен така, нещата са такива и никой не е виновен на онзи, който си мисли, че са някакви други. Честит 43 парламент!


    Свиване

    „Опасни муцуни“  

    Познавам хора, които обичат да гледат гледани филми.

    На мене това не ми е присъщо, но си имам изключения.

    А най-голямото сред тях е филмът „Опасни муцуни“ („Les Grandes Gueules“, 1965 г.).

    Този филм го гледах за първи път много отдавна, още като ученик, и оттогава не пропусках да го гледам отново и отново, щом видех, че го дават в някое кино където и да е.

    Та до ден днешен – и сега „си го припомням“ от време на време, макар че го зная почти наизуст.

    Филмът (френско-италианска продукция) е създаден от неизвестния ми с други свои произведения (сериозен пропуск може би) френски режисьор Робер Енрико (1931-2001) по негов сценарий и на писателя Жозе Джовани (1923-2004) по романа на последния от 1962 година „Le Haut-Fer“ („Дъскорезницата“ или „Гатерът“, както ви се хареса).

    Не мога да кажа какво точно ме привлича в този филм.

    Повърхностно някой може да го причисли към екшъните (каквито не понасям!).


    Но определено не е екшън: краят му не съответства на жанра и е много-много тъжен филм.


    По-скоро е кинематографична парабола за непостигнатото щастие.

    С удивително силното присъствие на двама незабравими френски актьори.

    Лино Вентура (1919-1987)…


    …и Бурвил (1917-1970).


    Изключително силна игра и на Жан-Клод Ролан (1931-1967), начинаещ, но многообещаващ актьор, който – уви! – оставя зад гърба си само два филма (осъден за дребно провинение, се обесва в затворническата си килия на 36 години).


    Колко още пъти ще го гледам този филм, не зная.


    Ако решите, гледайте го и вие…

    октомври 26, 2014

    Свиване

    Кадрова агресия  

      Не зная дали обществото има реална представа за множеството кадрови промени, извършени от служебното правителство. Струва ми се, че досега нито едно от другите три служебни правителства не е вземало толкова много и толкова противоречиви кадрови решения. Не съм сигурен дали служебното правителство има моралното право да осъществява подобна мащабна дейност, доколкото е с крайно ограничен – като време и функции – мандат.

    чети по-нататък

    октомври 25, 2014

    Свиване

    Катарзисът на РБ  

    Цветанов казал по тяхната Нова тв, че “реформаторите” се били разкаяли, че го критикували за полицейщината, подслушванията и пр. Критиките им били само предизборни трикове. Става ясно, че трикаджиите са се отрекли от всичките си обещания в ламтежа за министерски кресла… Ако Цветанов лъже за катарзиса на РБ, нека го опровергаят от РБ! Кунева, Кънев, Божо, Касим – нещо?!?

    октомври 24, 2014

    Свиване

    Да се върнем към четенето с Inoreader  

    Преди няколко години пейзажът на българската блогосфера изглеждаше по съвсем различен начин. Имаше много блогове, в които се пишеше и коментираше много активно.

    Не знам за вас, но на мен най–много в процеса на четене на големи количества текст ми помагаше Google Reader, чрез който можех да следя едновременно около 600 информационни източника и без да се налага да превъртам през всички сайтове, където очаквах да се появи нещо интересно, в Google Reader веднага разбирах къде какво интересно е излязло и можех хем да споделям с коментари, хем да следя тематичните емисии (целият инструмент е базиран на RSS емисии), хем и знаех че и мен по същия начин ме следят и четат много хора. Може да се каже, че това беше социалната мрежа за блогове, която обединяваше хората които четат, коментират и споделят на едно място.

    Междувременно се случиха две неща:

    Google първо изключиха споделянето чрез Google Reader (опитвайки се да прехвърлят потребители към новата си тогава услуга Google Plus) и по този начин изгубихме възможността да получаваме филтрирана информация от нашите приятели, както и ние да споделяме, което доведе до неминуемия упадък и закриване на  Google Reader накрая.

    Фейсбук и Twitter междувременно неимоверно нараснаха като употреба и инструменти за споделяне. За съжаление, голямото им предимство е и големия им недостатък – ако нещо потъне назад във времето, дори седмица, вече е почти невъзможно да бъде открито и това особено важи за коментарите по различните материали, които са сигурно най–важната характеристика на споделената мрежа, след самото споделяне.

    Това свали тежестта на блоговете и те в момента имат много по–малка публика, споделяния и коментари от тогава. Разговорите се преместват във Фейсбук и Туитър и съответно в един момент почти изчезват, което пък прави мрежата повърхностна, без памет и дълбочина, което пък (като един от факторите) въобще лишава хората от мотивация да пишат нещо сериозно извън медиите.

    Въпреки сравнителната простота на Google Reader (четенето прилича много на това в Gmail), до момента не бях попадъл на рийдър, който комфортно да ми го замести. Feedly ми се струваше твърде комерсиално, а Google+ така и не го заобичах.

    Прочитайки при Йовко, разбрах за InoReader (линкнал съм към по–добрия материал). Регистрирах се, започнах да го ползвам и да споделям през него и засега нищо не ми липсва. Изведнъж усетих тръпката да бъда заливан от по–добри текстове без излишния шум на Фейсбук и Туитър.

    Ако искате да ни последвате, ето какво трябва да направите.

    1. Да се регистрирате в Inoreader (За по–лесно просто използвах фейсбук акаунта си)
    2. Приемаме, че регистрацията е минала успешно. Ако искате наведнъж да добавите същите много интересни източници, които чета и аз, цъкате на плюсчето горе ляво и виждате следния екран:


     След това цъкате по диагонал на плюсчето, в долния десен ъгъл на страницата, на линка Discover more bundles и виждате това:


    Тези bundles, които аз съм ви приготвил, няма да ги видите тук (те засега нямат нито един абонат.) Затова кликате горе дясно на Search, виждате кутийката за търсене и в нея първо търсите „Блогове“ и след това „Аналитика“

    Ето ги:


    Кликате на „+Subscribe“ и готово – вече четете всички неща, които чета и аз.

    Когато отворите емисията на някой информационен източник (например аз съм отворил емисията на блога „Интернет лумпен“), ще виждате нещо подобно на това:


    Вляво ви е списъка от информационни източници в дървовиден вид (цъкате на стрелкичките да видите целия списък), а числото срещу даден източник означава брой непрочетени материали от този източник. Не е необходимо да се чете всичко естествено, само това за което имате сили и ви е интересно, а най–горе в дървото (на горната картинка не се вижда, понеже трябва да се скролне нагоре), ще виждате кой какво е споделил. Споделянето става с бутона  „Broadcast“ (на горната картинка е под материала „Не забравяй Симеончо“, в средата)

    И когато няколко човека дискутират даден споделен материал, се оформя дискусия, която изглежда красиво и винаги си седи към материала, а не изчезва някъде в небитието.

    Ето например, аз и Йовко обсъждаме достойнствата на Mac Mini


    Има още функции естествено, но нямам време сега да се разпростирам, а и се боя, че ще стане твърде дълго за четене, затова ще спра тук. Има и приложение (app) за мобилни устройства, което намирам за доста прилично за момента. Ще си го намерите в съответните магазини за апове. За съжаление няма да мога да ви съпортвам, ще трябва сами да си четете и да се ориентирате. За хората, ползвали някога Google Reader,  няма да е никак сложно. За останалите – всичко си пише онлайн, просто четете, а ако изпълните горните стъпки, ще направите поне най–необходимото.

    Ами това е, и заповядайте, доста стимулищато е. Не се пристрастявайте :)






    Свиване

    “Протестна мрежа” – пуделите на ГЕРБ  

    Кулурологът Владислав Тодоров: И тук идва наум следният паралел – историята на двата протеста. Борисов беше свален от власт от грозна нечленоразделна маса, провалени в прехода хора. После беше ефективно върнат на власт от красиво и опрятно малцинство на успели в прехода граждани, все хора на ума, перото и иновациите. Пребориха се за телохранителя, човека-групировка, героя на подземието, дебеловратия тарикат, въплъщението на българския антропологичен безпорядък. Красиви иноватори, творци и метафизици в компанията на домашните си любимци, боравейки с подръчен реквизит, върнаха инициативно във властта това, което по смисъл и форма, по вид и природа, по божия причина ги отрича и вероятно ги презира в червото си, фантазира как се гаври с всеки поотделно и с всички вкупом. Този разкрасен протест беше или пристъп на масово слабоумие в царството на умствения труд, или пристъп на простодушие в колхоза на душата, или манифест на национално отговорната корист. За последното мога да си дам сметка кой къде го стяга обувката, та протестиращо ламти. Но другото направо не ми го побира нито присвоеният ми ум, нито дадената ми душа. И, както се казва, щом искате Борисов – на ви Борисов, общият знаменател на протестно мислещите от философския факултет и неговите подражания. Имате знаменател, наклякайте около него. И наклякаха. Без Стоян Радев обаче. Чест му прави.

    октомври 23, 2014

    Свиване

    КТБ е неспасяема  

     

    Докладът на одиторите в КТБ най-после беше изготвен и оценката публикувана. След многомесечно чакане, резултатите са по-лоши и от най-лошите очаквания.

    http://www.webcafe.bg/id_427935515_KTB_e_nespasyaema

     

     



    Блогът за икономика 2014

    The post КТБ е неспасяема appeared first on Блогът за икономика.

    Свиване

    Хамелеонството на трикаджиите  

    Само не разбрах как се вписват в “евроатлантическите ценности” (които трикаджиите от РБ безмозъчно сричат, но не разбират!) влизането в коалиция с ДС (в ПФ групата преобладават агентите), както и “приоритети” като сегрегацията на малцинства в гета и пр. И от друга страна какви патриоти са “патриотите”, които са готови да се прегърнат с РБ, в който участва протурска партия, свързана с Ердоган и турските спецслужби. Нещо принципи, морал??? Не, само трикове, продажничество и политическо хамелеонство!

    Свиване

    Кокоша слепота  

      Един праобраз на РБ в по-предния парламент говореше фактически същото, но с малко по-различни и по-откровени, в духа на политическия реализъм (по-точно – на политическия егоизъм) думи:
      - как трябва да се направи на всяка цена дясно правителство;
      - как трябва да се правят тежки реформи след корумпираното, слабо и контролирано от ДПС управление на Тройната коалиция;
      - как трябва да се избере сигурността пред свободата;
      - как партньорите по ЕНП искат стабилно правителство на партиите-партньорки по ЕНП.
      
      И този праобраз на РБ се прегърна с ББ. …

    чети по-нататък

    Свиване

    アザコンってご存知ですか?  

    みなさん、アザコンってご存知ですか?! なんでも、人の目が気になる人、過剰に人の目が気になってしまい、良く思われたいと思う人のことを指すのだそうです。

     

    うーん、私はアザコンではないかなあ、逆にもうちょっとアザコンになったほうがいいかも、といった気がします。

     

    いや、でもアザコンになるのかなあ、だって、FACEBOOKやってますもんね…

     

    友達には、「こんなものを購入した」とか、「こんなものを食べた」とUPして、「おいしそう♡」「かわいいね!」などコメントしてほしいなあって思っちゃいますしね。

     

    まあ、みんな気の置けない仲良しとしかつながっていないので、まあ良いかなあとは思うんですけれどね~。

     

    実際、ブログに挙げる料理なんかは、撮り方も工夫したり、いつもよりきれいなランチョンマットを使ったりしますしねえ!

     

    アザコン、ちょっとくらいは必要な心理かな、と思いますが、あまりに他の人の目が気になったら疲れちゃいますから、そこそこにしたほうがいいかも。

    октомври 22, 2014

    Свиване

    ВАС: трите имена на съдиите са лични данни  


    Върховният административен съд (ВАС) произведе поредният скандал. На 9 октомври 2014 г. тричленен състав на съда е обявил като законосъобразно решение, с което се отказва достъп до трите имена на съдии от Окръжен съд-Хасково, защото това са... лични данни. Решението е подписано от съдиите Иван Раденков и Таня Вачева. Третият член на състава - Соня Янкулова е подписала съдебният акт с особено мнение.

    С това решение сериозно са нарушени правни принципи, произтичащи от Конституцията, от...
    Свиване

    ГЕРБ драпа за коалиция по линията на един руски романс  

    Поцелуй меня! (Целуни ме!)


    Потом я тебя! (След това аз тебе!)


    Потом вместе мы, поцелуемся! (След това заедно ще се целунем!)


    Реформаторският блок къде изобщо се бута...

    октомври 21, 2014

    Свиване

    Кръгла маса на тема „Електронно гласуване“  

    Днес участвах на кръгла маса на тема „Електронно гласуване“, по покана на г-жа Гергана Паси, Дигиталната Национална Коалиция и Информационно Обслужване. Участвах като представител на Общество.бг, и ето и краткият ми „доклад“, който ще напиша и тук, с някои уточнения.

    Имаше представители на МВР, МВнР, МТИТС, БАИТ, БАСКОМ, ИО, Scytl (испанска компания, занимаваща с електронно гласуване) и други. Ето и репортажът на БНТ.

    Дискусията вървеше в няколко направления, като заключенията са следните:

    • няма технологична пречка пред реализирането на електронно гласуване
    • на всички са ясни ползите от електронно гласуване – спестяват пари и време, увеличават избирателната активност, позволяват на българите в чужбина да упражнят гласа си
    • от МВР изразиха неувереност, че електронното гласуване ще реши проблемите с купения и контролиран вот, но достатъчно хора се обединиха около позицията, че то няма за цел да решава този проблем, няма и да го влоши. Николай Недялков изтъкна дори механизми, по които може да го облекчи
    • В МВР се притесняват, че електронното гласуване ще отвори врата за киберпрестъпления; теза, която остана неаргументирана в моите очи
    • проф.Емилия Друмева, бивш конституционен съдия и настоящ съветник на премиера сподели, че няма конституционна пречка пред електронното гласуване. Отхвърлянето на кодекса „Фидосова“ не означава принципно отхвърляне на електронното гласуване. Нужно е просто то да бъде вписано правилно в кодекса.

    Най-важното, около което имаше и най-много дискусии, беше „чипът“ в личната карта – т.е. дали да има електронна идентификация в документа за самоличност (моя любима тема). По темата се изказаха от МВР, като тезата им беше, че има „много плюсове и много минуси, и се търси правилното решение“. От Борика-Банксервиз щрихираха тяхното решение, разработено съвместно с МТИТС eID, базирано на австрийския опит. То е напълно подходящо (защото поддържа anonymous credentials, които позволяват гарантирането на тайната на вота, и едновременно с това – чрез linkable credentials – гласът на един човек да не бъде броен няколко пъти). За eID проблемът в момента е че няма правна рамка. Допълнителни разработки ще са необходими, за да може електронната идентичност да се използва и през мобилен телефон.

    Аз се опитах максимално еднозначно да подчертая, че няма как да имаме електронно гласуване без електронна идентичност в личната карта, а Гергана Паси подкрепи тази теза. Други хора споменаха различни опции, като two-factor authentication, персонални кодове, и какво ли още не, което обаче според мен няма как да работи в мащаб и така, че да бъде удобно за гражданите. С други думи, ако се налага да отидеш до посолството/ГРАО/ЦИК, за да си вземеш персонален код за еднократно гласуване, се губи почти целият смисъл на електронното гласуване.

    Важно беше и разграничаването на „машинно гласуване“ (гласуване на терминал в секция) от „електронно гласуване“, което се извършва отдалечено, по интернет, в неконтролирана среда. Крайната цел, поне според мен, а в секциите да има терминали (таблети?), при които да се използва същата технология, както и ако човек си гласува от къщи. Повече по темата съм писал тук.

    МВР, разбира се, са особено загрижени за сигурността – така трябва и да бъде. Изказаха доста примери и аргументи против въвеждането на „чип“ в личната карта, които според мен бяха несъстоятелни. Аргументът, че в циганската махала тарторът ще събере личните карти на всички и ще гласува от няколко компютъра (т.нар. махленско гласуване) е ясен, но електронното гласуване не добавя нищо към вече съществуващия проблем. То няма и за цел да поправи повредената социална структура в гетата, няма и как да да изкорени желанието на хората да си продават гласа.

    Имаше и философски притеснения, че личната карта е за физическо удостоверяване на идентичност, а електронната идентичност има други приложения. Аргумент беше, че с личната карта се удостоверяваш пред държавата, а с електронната – на други места, което обаче не е фактически вярно, тъй като с лична карта удостоверяваш самоличност пред банки, хотели, мобилни оператори и какво ли още не. Възможни са злоупотреби с електронната идентичност, разбира се, но технологични решения свеждат тези злоупотреби до минимум. А практическите ползи на комбиниране на двата начина за удостоверяване на идентичност са безспорни.

    Все пак, след кръглата маса, разменихме няколко думи с представителя на МВР, и въпреки че в момента обсъждането по темата не е публично, в един момент то ще стане. С хората от Общество.бг ще търсим начини да убедим администрацията, че единственият път към истинско, работещо и сигурно електронно гласуване минава през електронна идентичност в личните документи. А и не само към електронното гласуване, а и към електронното управление като цяло.

    Свиване

    Съдът отказа да екстрадира Кобляков  


    Софийският градски съд (СГС) отказа да екстрадира руския дисидент Николай Кобляков. На 29 юли той бе задържан на Летище София при пристигането си от Франция, където живее от 10 години. Кобляков е съучредител на асоциация "Свободна Русия", която критикува управлението на Владимир Путин. Месец по-късно в Министерството на правосъдието пристигна искането от руските власти за екстрадирането на Кобляков, който бил разследван и обявен за издирване през Интерпол, но документацията не бе пълна и съдът...

    Свиване

    Министерството на О(т)браната – с широко отворени врати за кибер-атаки  

     

    "Двойка" по сигурност за сайта на Министерството на отбраната

    “Двойка” по сигурност за сайта на Министерството на отбраната

    Парадът на държавната администрация в областта на (не)сигурността на нейните интернет-сайтове продължава с гръмки примери.

    Преди само малко повече от месец посочих сериозни дупки в министерството, което … отговаря за информационната сигурност.

    Ето че сега дори и институцията с най-много и важни държавни тайни – Министерството на отбраната – тотално е неглижирала елементарната компютърна сигурност на интернет-сайта си.

    Оценката на цифровия сертификат, който трябва да защитава – чрез криптиране – връзката между потребителя и сайта е “СЛАБ (2)”  (“F” – по американската система).

    Нещо повече – посещаващият този сайт ще получи изрично предупреждение да не му се доверява, и дори че може би някой прихваща връзката:

    недоверие към сайта на Министерстовото на отбраната

    Но това не е всичко. Дори елементарен анализ показва други сериозни пробойни в сайта. Като една от най-прословутите в историята на интернет пробойна, а именно heartbleed (“сърцекървене”). Открита преди цели 6 месеца (април 2014), тя е премахната отдавна практически навсякъде в стотиците милиони сайтове по интернет – само не и в нашето министерство …

    много пробойни на сайта на МО

    С този конкретен бъг може да се подслушва не само конкретна, но тотално цялата криптирана комуникация на един сървър. При това, практически е почти невъзможно да бъде засечено това подслушване.

    Нужен ни е явно “Държавен системен администратор по информационна сигурност”, който да мисли и да действа бързо и категорично, според реалностите в днешния преобразяващ се за часове свят на мощни кибер-атаки.

    Някой ще каже: “какво толкова – някакъв си уебсайт на МО, не е нещо важно”.
    Може ли този някой също да отговори дали компютъра, на който е сайта на институцията, не е в мрежа с други, непублични компютри с много по-важна за националната ни сигурност информация? Не след няколко месеца, не след година –  а веднага да отговори?
    И колко защитени са те, при положение че крайно вероятно някой там си мисли “те не са публично изложени за достъп – няма нужда да ги пазим кой знае колко”?

    В областта на сигурността основна парадигма е, че една сложна система е точно толкова сигурна, колкото най-слабото й звено.
    Ако това, което демонстрира Министерството на отбраната, е нивото на “грижа” за елементарните защити в най-слабото звено на НАТО и ЕС, то каква ли е степента при  важните отбранителни активи?

    сподели в facebooktwittergoogle_plusmailby feather следвай в facebooktwitterrssby feather
    Свиване

    Натрапчиви миризми  

    Мирише ми на есен.


    И на нови избори.


    октомври 20, 2014

    Свиване

    Това е толкоз просто и логично…  

      Кратки мои разсъждения преди и след сърцераздирателното събиране на номенклатурата на „ГЕРБ“ за да изслуша душевните страдания на своя лидер след седемте дни на фарсови и протакащи съставянето на правителството разговори с парламентарно представените партии…

    чети по-нататък

    Свиване

    Подробности от едно гостуване в Нова телевизия  

    Онзи ден по това време още не знаех, че вчерашния ден ще ми донесе толкова емоции. Бях поканен да участвам в сутрешния блок на Нова телевизия в ужасяващ за мен ранен час, към 7,30, за да разясним с Антоанета от името на „Протестна мрежа“ какво имаме предвид когато пращаме Десетте точки на политическите партии...

    То ясно какво имаме предвид, макар и леко многословно за моя вкус:

    • Искаме повече прозрачност – под формата на отворени договори, отворени данни, прозрачно партийно финансиране, прозрачно законодателство, прозрачни назначения 
    • Прозрачността се подпомага от свободни медии, които няма как да бъдат свободни, ако не си покажат на светло истинските собственици и тогава сигурно ще се наложи ограничаване на концентрацията, тоест – намаляване на медийния монопол и повече плурализъм в гласовете.
    • Лустрацията, тоест спирането на хората, свързани с Държавна сигурност, да участват във властта, също трябва да ликвидира невидимите паралелни механизми на власт, които обсебват държавата.
    • Изборната реформа пък трябва да даде повече власт на гражданите, като облекчи условията за провеждане на референдуми, като въведе електронните методи за гласуване (като по въпросите за гласуване по Интернет лично аз имам своето особено мнение :)) и обособи многомандатен изборен район „чужбина“.
    • Електронното управление и съдебната реформа пък трябва до мининум да сведат произволните решения в администрацията и съда и хората да получат повече справедливост...

    И така, в 6:50 таксито ме чакаше на улицата и в момента, в който влязох нещо ме удари като чук по главата. Миризмата. Шофьорът не беше посещавал баня поне около седмица, поради което започнах жадно да гълтам студения въздух от полуотворения прозорец от мойта страна.

    Шофьорът затвори прозорците и потеглихме, а аз започнах да броя наум секундите до летището.

    По пътя слушаме новини за Украйна и Русия. На шофьора, изглежда, му се говори по темата:

    – Вие нали в телевизията ще гостувате?
    – Да, но аз съм в сутрешния блок (и го казвам с такъв тон, уж че не съм по политиката)

    Той се хваща и продължаваме пътя си мълчаливо.
    Стигаме до сградата на Нова Телевизия, аз изскачам отвътре и поемам дълбоко въздух. Кислород! Кислород! Само че първите минути ми се струва, че мириша и аз, мирише и всичко наоколо, дори модерната сграда на телевизията, на клошар. Не, не е възможно, това е игра на въображението.

    Шофьорът, вместо да потегли обратно към града, спира таксито с червена лампичка и отива да си говори с охраната. Божке. Дано не е е решил да ме вземе наобратно!

    – Ама защо през оная врата влизате – и ми сочи въртящата се врата, където той ще влезе. – елате от тук.
    – Не ги харесвам тия, въртящите.

    И май наистина е игра на въображението, защото миризмата изчезва, щом се качих в асансьора.

    Засичаме се с Аноанета в приемната, а там има интересна компания – 4–5 човека, като в групата се откроява млада жена с черна къса нощна рокля, силен грим и бели ботуши. Обсъждат нещо оживено, подмятат листове, струва ми се че казват и името на Бареков по някое време. Хм.

    Не мога да разбера целта на пребиваване на групата в приемната. Дори и заедно с Антоанета не можахме да отгатнем причината, поради която са поканени. А съм виждал какво ли не там.

    Например, преди месеци, а може би година, претендентките на мис Мисис Баба 2013, които изведнъж започнаха да вадят официални тоалети от огромни куфари, които докараха със себе си, да се преобличат някъде по стаите и да се появяват в бални тоалети със щраусови пера и високи токове.


    Влизаме и няма как човек да не забележи новата синоптичка на Нова Телевизия (не ме бийте ако е отдавна там, най–вече гледам телевизия почти само на компютъра на запис по интернет), която в началото изглежда като че ли ще ни продава коли.

    Разговорът с Виктор и Ани можете да намерите тук



    Разяснихме какво мислим по въпроса с точките, аз повече мълчах, защото дори буден и след миризлив шок не ми беше много лесно да се досъбудя.

    Най–вече си казах най–важното – успяха ли протесите? Успяха. Искахме да предизвикаме падане на правителството и нови избори и правителството падна и имахме нови избори. На въпроса какво след това – отговорът ни е в десетте точки.

    Сега е важно политическите партии да не си крият главата в пясъка и да не пресмятат личната си изгода, а да поемат топката, която гражданите им извадиха от калта и им я подадоха, защото положението е твърде сериозно за кукли и парцалки.

    За съжаление, не съм виждал масови демонстрации в полза на десет радикални реформи, тъй че потенциалът на десетте точки за масови протести може би не е много голям, но кой знае, ами ако дочакаме? Някой ден?

    Освен десетте точки изискваме и три конкретни мерки:

    – Парламентарна комисия #Кой, която трябва да разследва медийните, икономическите и политическите връзки, довели до назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС;
    – Разследване Южен поток;
    – Операция „Чисти ръце“, която да започне мащабни проверки за имущественото състояние на лицата по всички етажи на властта и да наблегне на вероятните конфликти на интереси;


    Излизаме от студиото и разбираме, че странната компания е всъщност кандидатка 13/13 от ББЦ, Ана Баракова, която е учителка, заедно с антуража си, като на излизане от студиото някой от тях ни мушва в ръцете сноп от листове:
    – Прочетете за това как се финансира „България без цензура“!
    Ще прочетем, обещаваме!

    Излизаме от сградата, а там чака друго такси. С благодарност поглеждам към небето и вдишвам дълбоко редкия въздух около летището. После слизам на „Орлов мост“ и изведнъж забелязвам красотата на мястото. Но защо няма хора? Струва ми се, че вече е минал половин ден.


    А то още няма 9 часа сутринта.

    Свиване

    Две добри новини за отворените данни в България  

     idei bylgariq

    През изминалата седмица се случиха няколко интересни неща около отворените данни в България, които не трябва да пропускаме. Не са скандални, не са пикантни и макар да идват със ситен шрифт, имат потенциал да променят много в положителна посока.

    Първата е, че благодарение на Общество вече имаме държавен портал за отворени данни. Какво прави Общество ще намерите и тук. Базиран е на CKAN разработвана от Open Knowledge Foundation. Там вече ще намерите няколко качени източника на данни. Идеята е порталът да се попълни с всички организации и данните, които предоставят. Към момента регистърът е предимно демонстрация какво може да се направи. Той предлага документация и интерфейс, който обогатява отворените данни. Има известни ограничения, но не те са пречката. Основният проблем е, че са единици институциите с данни, които може да наречем дори условно отворени. За да се попълни портала, трябват усилия от страна на Министерски съвет и самите институции. Това е в известна степен тест за заявките на политиците ни за прозрачност и ангажиментите на страната към Open Government Partnership.

    Другата добра новина е, че най-накрая има реален шанс да бъде отворен Търговският регистър. Както писах многократно до сега, Агенцията по вписванията позволява интеграция с публичната база данни и достъп до цялата информация срещу скромната такса от 30000 лв. Последната е напълно неоправдана от гледна точка на разходите им. Няколко фирми са я заплатили и предлагат комерсиални продукти около тези данни, което само по себе си е прекрасно. Междувременно на повечето ни се налага да се борим със сайта на ТР, който редовно се претоварва. Ново предложение на служебния кабинет ще свали таксата на 100 лв., колкото са реалните разходи по интеграцията. След подписване на договор ще получаваме FTP акаунт за сваляне на данните и ще дадем адрес, където системата на ТР да ни изпраща обновления. Това ще позволи създаването на редица приложения и алтернативи на сайта на ТР. Единствените ми притеснения са свързани с лиценза и следващия кабинет. Те може да отменят постановлението или да наложат лиценз, който на практика да блокира свободното използване на данните. Има много начини да се баламира достъпът до публична информация. Добавянето на captcha на сайта на ТР е един от тях.

    Третата новина е новият проект за Административен регистър. Не мога все още да кажа дали е добра, защото малко ще бъде променено в достъпността на информацията. Административният регистър, също както Търговския, присъства редовно в предложенията ми към МС за нови мерки в посока прозрачност. Той съдържа както цялата структура на администрацията, така и данни за нормативните актове, регистрационните режими, предоставяните услуги, ръководните кадри и броят на заетите и свободните места. Тази информация е налична за последните 10+ години. Сериозен недостатък на сегашния регистър обаче е, че може да правите справки само за отделна структура и то за настоящия момент. Няма възможност, например, да сравните броя заети места в една агенция сега и преди година. Не може да свалите информацията за цяло министерство и да визуализирате структурата му и броят услуги, които предлага или как са се променяли през времето. Опитах се няколко пъти да получа цялата база данни по ЗДОИ, но без успех. Новият проект наистина предлага подобрения, но запазва недостатъците на публичността на досегашния сайт. Затова пуснах становище с конкретни промени на точки в проекта и се надявам да бъде разгледано. Никоя от промените не нарушава неприкосновеността на личната информация на служителите или изисква допълнителен бюджет за разработка. Ефектът от тях ще бъде обаче значителен, особено ако получим достъп до историческите данни на настоящия регистър.

    Свиване

    За първи път правото на справедлив процес се заявява като цел на съдебната реформа  


    Г-жо Калайджиева, как оценявате предложението на Министeрството на правосъдието да заложи в проекта за актуализация на стратегията като ясно заявена цел на реформата гарантирането на правото на гражданите на справедлив процес пред независим и безпристрастен съд съобразно с изискванията на чл.6 от Европейската конвенция за правата и свободите?  

    Успешното реформиране на коя да е система не е възможно, ако предварително не е заявено какви функции се очаква да осъществява тази система и...
    Свиване

    Японският бог  

    Автор: Борис Акунин

    Превод от руски: Павел Николов

    Някогашните японци обичали много да воюват и да дават живота си за Шинто, Микадо и Ямато. Както казва героят в моя роман „Елмазената колесница“: „Не храни японците с хляб, на тях им дай някой да умре красиво“. Те смятали смъртта по време на война за най-красивата от всички. Падналите със смъртта на храбрите удостоявали с различни почетни награди, сред които и такива, които са от наша гледна точка странни – например произвеждали военните в следващ чин (голямо щастие). А на най-големите герои присвоявали званието軍神 („гъншин“), което означава „бог на войната“.

    За един такъв бог искам да ви разкажа. Отдавна обичам този конкретен японски бог и искам вие също да го обикнете.

    Отначало ще обясня при какви обстоятелства се запознахме.

    През седемдесетте години, когато бях студент стажант в един японски университет, телевизионният канал NHK ни покани на кинопроби. Снимаха сериен филм за войната през 1904-1905 година и им трябваха руски морски офицери. Моите приятели ги взеха, а мене ме бракуваха. Помня, че ужасно се обидих, защото бях уверен в своята киногеничност. Утеших се с това, че имам прекалено дълги коси морски офицер. И че изобщо японците не разбират нищо от европейска красота.

    Но след това се оказа, че ми е провървяло много. Моите приятели, попаднали на киноснимките, по време на безкрайно количество дубли бяха млатени и хвърляни на пода от един японски персонаж – някакъв туземен герой и гений на джудото.

    Така за първи път научих за съществуването на капитан Такео Хиросе и се заинтересувах от него. Който от вас е чел споменатия по-горе роман, мисля, че ще разпознае в биографията на капитана някои черти на моя (и отчасти на Куприн) Рибников.

    Такeо Хиросе (1868 – 1904)

    Хиросе бил военен моряк, талантлив джудист и, както казват японците, истински „искрен човек“, а по нашему – човек на честта.

    За нас е любопитен с това, че знаел добре руски език, преди войната пошпионствал славно в руския Далечен изток, а след това служил като военноморски агент (днес – аташе) в Петербург, където установил широки светски връзки и оставил след себе си най-добри спомени. Изглежда обикнал силно Русия – това някак си се примирявало в него с шпионството и подготовката за война.

    Когато тя започнала, капитан трети ранг Хиросе се озовал край Порт Артур. Загинал в първия етап на бойните действия. Бил на тридесет и пет години.

    А ето с какво заслужил званието бог.

    Поискал да командва брандер (кораб, натоварен с взривни вещества), който трябвало да извърши диверсия в пристанището на Порт Артур. Дръзкото начинание не успяло – руските артилеристи били нащрек. На командата, състояща се от доброволци, ѝ се наложило бързо да се оттегли. Те вече почти излезли от зоната на обстрела, когато Хиросе забелязал, че е един от хората му липсва – останал на изоставения, изгубил управлението брандер.

    И капитанът решил, че няма да си тръгне, докато не разбере какво е станало с матроса.

    Можел просто да се почака известно време дали изостаналият няма да се измъкне с плуване.

    Можел да изпрати на помощ някой от подчинените си.

    Но Хиросе постъпил иначе. Върнал се на обречения брандер сам и три пъти го обходил пълзешком от горе до долу, търсейки изгубилия се член на екипажа. Може би е щял да се спусне в трюма за четвърти път, но тогава един снаряд откъснал главата на японския смелчага.

    Ето я цялата история.

    Нашите прибрали тялото на храбрия японец и го погребали с почести.

    Мъртвият Хиросе на палубата на руски кораб

    А неговите съотечественици го произвели в капитан втори ранг, дали му вместо четвърти дан по джудо шести и го нарекли „гъншин“. Оттогава са минали повече от сто години – помнят го. Скоро снеха още един сериал за него.

    Смелият капитан в бронз и на телевизионния екран

    Отлично разбирам японците. Истински герой и бог на войната не е този, който е насякъл куп врагове, а този, който е дал живота са за своите другари. Затова лично аз не бих сменил капитан Хиросе и за хиляда камикадзета. А от руските „богове на войната“ от детството си още обичам най-много Александър Матросов. И още Яков Кулнев, първият руски генерал, паднал във войната през 1812 година (прикривайки оттеглянето на армията, той бил смъртоносно ранен край едно оръдие, което за един генерал като че ли не подхождало на чина му).

    И още малко за моя любим японски бог.

    Той се отнасял много сериозно към морската служба. Смятал, че истинският морски офицер няма право да се жени – с една дума, тълкувал правилно въпроса за Големия и Малкия свят: не искал да измени нито на единия, нито на другия.

    В Петербург Хиросе обикнал една руска госпожица – някоя си Ариадна Ковалевска. Тя като че ли също не била равнодушна към него, но военният дипломат така и не стигнал до обяснения с нея. Между другото, правилно постъпил. Не си представям как един толкова целеустремен човек по времето на войната би се измъкнал от тежката морална дилема. Сигурно е щял да си направи харакири. Изобщо, браво на него, че не е провалил живота на девойката.

    Ето писмото, в което той разказва на своя родственица от Япония за Ариадна-сан и казва че красавицата от картичката прилича много на нея:


    В действителност Ариадна Анатолиевна изглеждала малко по-иначе:

    Интересно, какво ли се е случило с нея по-нататък?


    октомври 19, 2014

    Свиване

    7 причини ВИЕ да гласувате за Реформаторския блок  

    Няма смисъл да ви казвам защо аз ще гласувам за Реформаторския блок и то с преференция – мисля, че мотивацията ми е ясна.

    Ще ви кажа защо вие можете да го направите:

    1. Защото не искате Меглена Кунева/Даниел Вълчев да влязат – само гласувайки ЗА Реформаторския блок с преференция за друг кандидат, можете да направите така че да не влязат. Не бяха избирателите на БСП/ГЕРБ тези, които спряха госпожа Кунева на европейките избори! 
    2. Защото не искате гласът ви да се загуби за еко-кебапчета или мерцедес за дребен музикант – да, гнусен довод, но не съм първият, който го ползва, включително и срещу мене и моите политически симпатии. В момента просто ви го връщам/припомням. 
    3. Защото не искате ДПС да монополизира гласа на българските турци и да ги превръща в гето – ако не знаете за кого в листата да подадете гласа си, винаги можете да дадете шанс на човека с турското име. Това е допълнителен нож в гърба на Доган. 
    4. Защото не искате ГЕРБ да имат абсолютно мнозинство – ситуацията е такава, че само резултатът на Реформаторския блок може да предотврати грандиозна победа на ГЕРБ 
    5. Защото имате повече познати в листите на Реформаторския блок, отколкото роднини в другите :) 
    6. Защото искате реално да пренаредите листа – нали знаете, че в другите партии най-много 15/15 да се получи 
    7. Защото не искате Лафка да продава коноп ;)
    Свиване

    女友達とのガールズトーク  

    昨日は、友人が泊まりに来ていたので、ついついガールズトークで夜遅くまで盛り上がっちゃいました。

     

    いや、もしかしてオーバー30は、ガールズと呼べないのか… なんて突っ込んでしまいましたが、うーん、女子っていつまでたっても話題は尽きないものです。

     

    まずは、職場の女子たちのドロドロとした関係を教えてくれた彼女、そのあとは、彼女が実は離婚をしたばかりなのですが、旦那さんが再婚した、という話。

     

    なんでも、旦那さんが再婚した相手は、年上で、中学生の娘さんがいて、自分の息子君二人ともうまくやっているらしい、という話でした。

     

    でもさあ、息子君からしたらどうなんだろうね。

     

    他人ですからね… しかも中1になる男の子と、小学生の男の子。多感な時期。

     

    お母さんとしても、ほかの新しいお母さんになついてる、と聞かされてどうなんでしょうね。気持ちは切ないし、つらいし、といった気持ちがあるんじゃないんでしょうかね。

     

    私だったら、絶対へこんじゃいますが、彼女は恋に仕事に頑張っていて、すごいなあと感心しちゃいました。

    октомври 18, 2014

    Свиване

    Съд на ЕС: библиотеки: цифровизиране, разгласяване, възпроизвеждане  

    Стана известно решението на Съда на ЕС  по дело C‑117/13 Technische Universität Darmstadt срещу Eugen Ulmer KG.

    Делото е по преюдициално запитване в областта на авторското право и е свързано с произведения в цифров вид в общодостъпни библиотеки.

    Запитването е отправено в рамките на спор между Technische Universität Darmstadt  и носителя на права Eugen Ulmer KG  относно предоставянето от TU Darmstadt чрез терминали в  библиотека  на книга, която е част от колекцията на тази библиотека.

    Важен въпрос във времето на цифровизация:  какво могат ползвателите в една обществена библиотека:  в частност могат ли не само да ползват (четат) цифровизираните произведения, но също и да ги отпечатват върху хартия и да ги съхраняват върху USB устройства.

    Заключението на ГА беше, че не се позволява на ползвателите на специализирани терминали да отпечатват върху хартия или да съхраняват върху USB устройства предоставените им на разположение чрез тези терминали произведения.

    Съдът подчертава, че основната мисия на учреждения като общодостъпните библиотеки е да служат  на обществения интерес от насърчаване на частните изследвания и проучвания чрез разпространението на знания. Това е важно по принцип, когато се претеглят различните интереси.

    • Може ли държавата  да даде на   общодостъпните библиотеки правото да цифровизират произведенията, които са част от тяхната колекция, ако това действие по възпроизвеждане е необходимо за целите на предоставянето на тези произведения на разположение на техните ползватели чрез специализирани терминали в помещенията на тези учреждения.

    Да.

    В случаите, когато общодостъпна библиотека предоставя достъп до произведение, част от неговата колекция, на „публика“, т.е. на всички лица, които използват създадените в помещенията му специализирани терминали за целите на частно изследване или проучване, това трябва да се квалифицира като „предоставяне на разположение“ и следователно като „действие по разгласяване“. В днешно време според Съда това право на разгласяване би било изпразнено от съдържание, ако тези учреждения не притежават акцесорно право на цифровизиране на съответните произведения (43).

    Съществуват и известни ограничения – да не се засягат нормалното използване на произведението или друг закрилян обект, да не засягат неоправдано законните интереси на носителя на права, цифровизирането да е  необходимо с оглед „използване чрез разгласяване или предоставяне на разположение за целите на частно изследване или проучване на отделни лица от публиката чрез специализирани терминали“, както предвижда член 5, параграф 3, буква н) от Директива 2001/29 (46).

    • Може ли държавата да даде право на   библиотеките  да предоставят произведения на разположение на ползвателите чрез специализирани терминали, които правят възможно отпечатването на произведенията на хартия или съхраняването им на USB устройство.

    По начало не.

    Действия като отпечатването на произведение на хартия или съхраняването му на USB устройство, дори да са станали възможни благодарение на някои функции на специализираните терминали, в които може да се направи справка с това произведение, са действия не по „разгласяване“, а по „възпроизвеждане“. Става въпрос за създаването на ново аналогово или дигитално копие на дигиталното копие на произведението, което дадено учреждение е предоставило на разположение на ползвателите чрез специализирани терминали.

    Евентуално могат да бъдат разрешени съгласно националното законодателство, с което се транспонират изключенията и ограниченията по член 5, параграф 2, буква а) или б) от Директива 2001/29, ако във всеки отделен случай да са изпълнени поставените с тези разпоредби условия, и по-специално за справедливо възнаграждение на притежателя на правата.

    В първи коментари се отбелязва, че съдът говори за акцесорно право на цифровизиране – а не за изкючение или за ограничение на носителя на права. Доколко това има  значение – предстои да видим.

    Свиване

    MMDモデルは自分の好みのキャラを作れる  

    UTAUってどれくらいMMDモデルになってるんだろ。UTAUモデルを気に入るのも珍しい。元々絵と自作3Dモデルは外付けHDDに入れていたがそれ以外で一番バックアップが必要な音楽データ・SSP・UTAU・MMDが当たり前のようにギガバイト単位で容量を持っていく 。自分のモデルはまじで色々汚い。汚いのは事実だ。久しぶりにニコニコ覗いたら、MMD界隈が色々と賑わっているようだ。流れに完全に乗れていない。けど四年モデル配布されてて再燃しかけてる。動画作るにしても状況把握からかな。MDっていうのがキャラの3Dモデルを操作して動画を作っているやつででMADは動画とかを個人で編集してつくってる。うたプリはみんなかわいくて誰を推すか迷う。早くうちの子のMMDモデル作りたい。ウェイト嫌いすぎて、やろうと思ってもレンダリングで遊んで終わる。

    誰式かはわすれたけど、最近配布開始したフェリちゃんのMMDモデルがすごい原作に近くて可愛くて目綺麗で見惚れてた。自分のキャラのMMDモデル作ってみたい人生だった。絵を描けなかったけどUnityでMMDモデルを走らせたりジャンプさせられるようになったからかなり進捗でた。ただにがもんアリスはボーンが特殊だから正しく動かせるように勉強しないと。どれだけマニアックなのか説明すると…最近ボールモデルを作ってるI-さんが今度はK型を作るというボールモデルの王道を行く予定らしい。対してMMDガンダム初の連邦水泳部機体を作ろうと計画中。

    Преглед на блоговете


    За Мегафон

    Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

    Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

    Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

    Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

    Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

    Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

    Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

    Най-нови в Мегафон

    Блогове, от които Мегафон се захранва

    Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.