август 29, 2015

Свиване

Парцалът с бълхите  

Спомням си как в някакъв анималистичен разказ, който съм чел много отдавна, още като дете (дали не беше от Емилиян Станев), се описваше борбата на една лисица с нейните бълхи. Животното намери отнякъде мърляв парцал, захапа го и започна да плува в реката. Лека-полека потапяше все по-голяма част от тялото си. Бълхите бягаха от водата и се придвижваха към непотопените части. Накрая лисицата потопи и главата си, като остави навън да стърчи само върха на муцуната. Увлечени от евакуацията, бълхите в крайна сметка се прехвърлиха върху парцала – единствената част, останала над повърхността на водата. Когато преминаха върху него, лисицата с облекчение го пусна да се носи по течението и така се отърва от страданието.

Сетих се за разказа, защото през изминалата седмица горкият Делян Пеевски ми заприлича точно на този парцал. Всъщност той лично не направи кой знае какво – придоби официално дялове от различни бизнеси, за които отдавна всички знаеха, че са негови. Толкоз. Оттам нататък започнаха анализите и прогнозите. Той осветлявал бизнеса си, защото щял да се оттегли от политиката и да отиде в Катар да пази повереното му богатство като тлъстия дракон в подземията на джуджетата. Защо ще се оттегли от политиката? Ами, за да може Бойко Борисов спокойно да си играе комбина с ДПС – нещо, което му е стар мерак. А защо ще може вече да си играе спокойно? Ами, защото Пеевски ще отърве ДПС от злокобното си присъствие. И само Бойко Борисов ли ще може да прави на спокойствие комбини с ДПС? Не, всички желаещи вече ще могат. ДПС ще се прероди, ще разчупи клеймото на етническа партия, ще привлече нови конформисти от други политически гнезда и ще се постарае да изглежда още по-либерална, ако някога изобщо е изглеждала такава със своя наплашен и дезинформиран електорат. Когато ДПС изживее своя катарзис (или както там се казва по турски), ще стане една модерна демократична партия, с която всеки ще може да партнира според интересите си, без да тревожи мазолестата си съвест. Но защо Пеевски трябва да осветлява бизнеса си, ако иска да се оттегли от политиката, не може ли просто да се оттегли, без да се осветлява? Да, ето един въпрос, който не беше зададен. Но пък отговорът му не би бил труден, дори да беше зададен – защото целта е простите хора да си рекат: „Ето, на! Вече се разбра на кого е Булгартабак и на кого са медиите! На Делян Пеевски!“. И след като се е разбрало, не е нужно да продължаваме да се питаме на кого са, защото вече знаем, нали така? А пък те продължават да бъдат на някого другиго, за когото не знаем. Ето как конспираторите замитат следите си! Ама той изобщо ще се оттегли от политиката или това са приказки само в Ганковото кафене? О-о-о, със сигурност ще го направи!

Всъщност това няма кой знае какво значение. Важното е чувството на пречистване и облекчение. Кой е Делян Пеевски? Делян Пеевски не е просто Кой, той е #КОЙ! Архизлодеят, #КОЙто притежава държавата и чрез медийната си империя казва кой ще кара влака. Делян Пеевски – това е олигархията. Делян Пеевски – това е мафията. Делян Пеевски – това е корупцията, това е ниският ръст на икономиката, това е високата безработица, това е чалгата и простащината, това е битовата престъпност, задкулисието, контрабандата, лобизмът, шуробаджанащината, подлостта, предателството, бездарието, безбожието, свинщината… Делян Пеевски – това е Биг Брадър с остри нокти и вълчи зъби. Всички тези злини, тези бълхи-кръвопийци са се юрнали по изстрадалото тяло на родината и нацията и се тълпят, фокусират се единствено върху Делян Пеевски като върху парцала в зъбите на онази лисица, която плува в реката.

Когато лисицата най-накрая пусне парцала, заедно с Делян Пеевски ще отплуват на майната си всички проблеми на обществото. На другата сутрин всички ще се събудим пречистени и преродени като след кръщение. Протестна мрежа ще се саморазпусне, защото вече няма да има срещу кого и срещу какво да се бори. Политическите партии ще се прегърнат и ще се целунат, а избирателите им, които до скоро са се псували един друг от висотата на нравствените си принципи, ще кажат: „Нищо! Нека! Те го правят за доброто на всички!“. Всеки ще каже: „Аз победих Пеевски! Аз го принудих да се оттегли! Аз спасих народа!“.

Наистина политическата система отдавна има нужда от отдушник. От години тя се гърчи в кошмарен §22 – видно е, че съществуващите партии са изчерпани. Видно е обаче и че, както се казва, няма измислено нищо по-добро. Какво да направим – да забраним партиите, тези прогнили, корумпирани, клиентелистки партии, тези храмове на посредствеността и безпринципността? Какво ще ги замести – диктатура? Познаваме си нравите и знаем как би изглеждала една диктатура по български. И как ще махнем партиите? Чрез избори? Чрез революция? Революцията е най-зловредният тумор в историческия мозък на човека. Революцията просто заменя една престъпна клика с друга престъпна клика, обаче с цената на много кървави жертви и много несправедливост. Революцията в крайна сметка поражда острата необходимост от контрареволюция, за да се поправи стореното, но и контрареволюцията е кървава и несправедлива. Омразата поражда омраза, насилието – насилие. Следователно, партийната система трябва да продължи да съществува. Който се обявява за премахване на партиите е злонамерен популист. Но как да продължи да съществува една партийна система, из основи компрометирана и изнагляла до степен на нетърпимост? Ако не чрез собственото си унищожаване, то или чрез месии, или чрез отдушници.

Неслучайно преди всеки поредни избори се появяват нови политически „проекти“. Често те са свързани и с бравурни личности, пренесли имиджа си отнякъде другаде върху изпепелената ни политическа сцена. Тези „проекти“ идат, за да турят черта на всичко и да започнат отначало. Те, както в онази реклама против женски запек, казват: „Стига!“, обявяват, че ще променят света, но абсолютно винаги, без изключение, силите им стигат единствено да успеят да се впишат в същия този свят, срещу който са яхнали Росинантите си, и да се подчинят на неговите правила. Всеки борец за реформи всъщност се бори само за едно – да стане част от статуквото.

И понеже тези нови „проекти“ са станали вече толкова смехотворни, колкото властващите от десетилетия стари „проекти“ са доказано отвратителни, системата, тази прегряваща и самозабравила се система, има нужда от отдушник. Какъв по-добър отдушник от разобличен, победен и наказан злодей! Ето го Делян Пеевски. Нелицеприятен и недодялан. Типично парвеню. Типичен „човек с пари“ – Коко Шанел казва, че има богати хора и просто хора с пари. Типичен олигарх с незнайни зависимости и митично влияние върху хода на събитията. Идеалният злодей, който да фокусира върху себе си гнева и справедливото възмущение на простолюдието. Когато такъв човек се оттегли от официалната власт, доброто тържествува, борците за справедливост се прибират по домовете си, за да си сипят по една ракия. Ама, ще се оттегли ли наистина? Карай, на кого му пука! Ще се оттегли, как няма да се оттегли! Ама, дори да се оттегли от политиката, дали ще се оттегли от реалната власт? Стига, бе! Нали го махнахме от политика! Какво друго ти е нужно!

Уви, ние сме една пършива лисица, денонощно тормозена от бълхи. Ще ни се да вярваме, че ще си намерим и ние парцал, на който да излъжем бълхите да се качат, та да ги пуснем надолу по реката.

Важното е, че ако мине номерът, наесен добрите стари партии ще се явят на поредните избори с умити и очистени физиономии. Поне малко от малко. Ще си се коалират по места (в името на народа, разбира се, и за неговото благо), ще си се пазарят и спазаряват, ще си разпределят властта, ще си парцелират далаверата, цивилизовано няма да си надничат в паничките една на друга, ще дисциплинират паричните потоци и ще се възпроизвеждат на спокойствие за бъдни времена. Аз мисля, че най-вероятно ще стане точно така. Но освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Свиване

Колопоход – Ден четвърти: Свети Влас-Несебър-Поморие-Бургас  

Утрото беше мрачно, духаше силен вятър, заплашваше да вали.


След като събрах багажа и тръгнах, някъде по пътя, към средата на Слънчев бряг, който ми оставаше на едни километър вляво от шосето, наистина заваля, за първи път през деня, досега все валеше нощно време, когато бях в палатката.

За капак ми се спука предната гума, пак.

А вече нямах резервни.

Реших да карам по предна капла до Несебър (сефте, карал съм така от Вакарел до Ихтиман, цели 18 километра), а там да си купя нова гума.

Тъкмо продължих, спука се и задната гума, дяволът никога не идва сам, явно от дългото спускане вчера гумите бяха прегрели, а след това от рязкото изстиване колко му е да дадат пукнатини.

Скрих се под едно дърво да мине дъждът и забутах велосипеда, не беше много път, не беше болка за умиране.

Пресякох една Хаджийска ривър, която по-скоро би трябвало да бъде наречена Блатийска ривър – царство за жабоците.


В Несебър отново заваля, скрих се под един навес и разпитвах всеки минаващ оттам къде мога да си купя велосипедни гуми, но никой не можеше да ми отговори.


Дъждът спря и тръгнах с велосипеда към една странична улица, където ми се стори, че има магазини.

Там срещнах един млад мъж, който на въпроса за велосипедни гуми веднага ми отговори, че също кара колело и знае откъде мога да си купя, но трябва да отида в Несебър.

- Ама това не е ли Несебър? – учудих се, защото около мене – „хора, къщи, салтанати“.

Оказва се, че това са нови застроени площи, които явно кореняците несебърци изобщо не признават за свой „град“.

Както и да е, човекът ме отведе до едно кръстовище (по път му беше) и ми посочи накъде да карам.

В „града“ си купих цели четири гуми (страх лозе пази!), седнах в една градинка и преобух велосипеда.


След това тръгнах да разглеждам.


На едно място седнах на една пейка да снимам вълните, духаше силен вятър, снимах се и аз на фона на морето.


На полуострова – много народ и много магазини и магазинчета, най-малко внимание у минувачите предизвикваха като че ли тези постройки.


След това тръгнах за Поморие.

По шосето се образува огромно задръстване и тук се видя предимството на велосипеда – докато автомобилите едва пълзяха или изобщо не се движеха, аз профучавах покрай тях свободно и така чак до Ахелой.

Там спрях до една чешма, посветена на едно „паметно“ събитие.


Пих от чешмата една студено вода в чест на Михаил Михов и му пожелах мислено оттук нататък и той само вода да пие (садист съм, разбира се!), а след това обърнах внимание на нещо наистина съществено.


След Ахелой задръстването се разсея и до Поморие стигнах съвсем бързо и безпроблемно.

Там ми предстоеше преди всичко едно важно събитие – да се наобядвам, защото бях прегладнял, а часът наближаваше два.

Отворих едно русенско варено, също така и една бира, след което се натъпках обилно, докато велосипедът ме чакаше послушно.


После по пътя, малко след града, спрях да снимам вълните при едно малко кейче, на което бих застанал при друг случай да си понамокря краката, но духаше ужасен вятър и вълнението беше много силно.


Водата на няколко метра от брега беше ужасно мръсна, водата изхвърляше множество водорасли, миришеше по-ужасно от моите чорапи след еднодневно въртене на педалите.


Поморие, както казва Недялко Йорданов, е „едва на двайсет километра отдалечено от Бургас“.

Да, ама не.

Табелата на Бургас се оказа преди Сарафово и край пътя се нижеха нови и нови постройки, плътно една до друга.


Същата работа като в Несебър, на разклона за летището един бакшиш, с когото се заговорих, ми каза, че има още да въртя педали „до града“

Така беше, но най-сетне стигнах.

Още в началото на Бургас ме посрещна велосипедна алея, браво на градската управа.


Оттам стигнах относително скоро до гарата, купих си билет за влака, купих билет и на велосипеда, след което отидох да пия бира и да чакам релсовото возило.

Колопоходът беше свършил…

МАЛЪК ЕПИЛОГ (с партийна шапка)

Може би сте забелязали шапката, с която пътешествах.


За тези, които не се сещат какво искам да им кажа, ето им го направо: Гласувайте на изборите за кандидатите на ДЕОС!..

август 28, 2015

Свиване

Българският Интернет или как успехът ни е възможен  

Следващия текст написах в хода на дискусия във фейсбук Но ми се стори, че в него има смисъл по-голям (такъв е и финалът на текста) и затова го пускам тук. Пътьом да се оплача - фейсбук е по-лошо нещо от хероина :-(

Интернет услугите са от малкото, да не кажа единствената област, в която сме на челно място в света - като качество, и то на суперниски цени. Още като почнаха първитхе кабеларки да си опъват ЛАН-овете между блоковете, по дърветата, по фасадите и т.н. започнах да го забелязвам тоя феномен - високо качество на услугата при много ниска цена. Доставчиците правеха това по принуда - защото БТК не им даваше достъп до шахтите си, въпреки закона не им даваше, а пък понеже всеки можеше да опъва, се получаваше някакъв естествен подбор. Щото клиентите имаха огромен избор. Като резултаат на пазара останваха сериозните доставци. В крайна сметка отказът на БТКдапусне дзостъавчишцитев шахтите се оказа лошо за нея, а за тях, а най вече за крайните потребители. Доставчиците първо опасаха градовете с мрежи - т.е. те създадоха огромната мрежа потребители, те създадоха големия потребителски пазар на Интернет услугата. Голям - защото цената бе ниска. Ако БТКс монопола си единствена бе лансирала Интернет услуга и досега щяхме да сме на Руанда-Бурунди. Както и да е, при ясен голям оформен и структуриран пазар естествени бяха процесиете на консолидация. Големите купуваха малки, но понеже това беше бизнес съвършено отделно от държавата, нямаше далавери и никакви монополи не се създадоха. И когато най-сетне БТК бе принудена да ги пусне в шахтите си, големите доставчици вече бяха станали акули - имам предвид по отношение на БТК. Израснали в абсолютно свободна и конкурентна среда, те наложиха на БТК да поддържа тяхното ниско ценово ниво (ако не бяха те, не ми се мисли бившият монополист - старото БТК, днешно Виваком, как щеше да ни дере - както в Европа и в САЩ). Както го наложиха по-късно и на влизащите в Интернет бизнеса мобилни оператори. Та това е с две думи описана историята на големия ни пробив - високотехнологичен бранш, оставен да се развива сам за себе си, с противодействието на държавния монополист, но липсата на пряка държавна намеса стимулира креативността и браншът намира решение - "опънатите висящи" между блокове, по дървета ЛАН-ки. И оттук нататък свободната конкуренция започва да работи - създава се голям потребителски пазар, който е високонкурентен, поради което услугата е качествена и на изключитено ниски цени. За бг нета трябва история да се напише smile emoticon
Свиване

Война? Защо пък не? Дори ядрена.  

Точно преди месец Михаил Ходорковски даде голямо интервю за журналиста Дмитрий Биков. А тоий  принципно не приема масата конюнктурни, или популистки, или жълти искания за интервюта. Дмитрий Биков обаче е "друга бира", както се казва. На мен най-много ми въздейства темата за евентуалната/идващата война. Преди да оценявам оценките на Ходорковски (добър лаф ми се получи - "да оценяваш оценките"), мисля, че е важно в България тези оценки да се чуят. Дори чрез скромния ми блог. Ето:

Разглеждате ли една война като възможен сценарий?

Разглеждам максимума на възможните сценарии, тъй като сега Путин е непрогнозируем, нерационален и едва ли даже сам се контролира. Той живее в друга реалност - не икономическа, не политическа, а вече (така мисля) в религиозна реалност. Той наистина се смята за лидер на постамериканския свят. И ако му се стори, че няма друг вариант за запазване на властта му освен войната - то тя е вероятна.

Включително ядрена?

Вероятността за това е по-малка, но не бих я отхвърлил. И не мислете, че само Путин иска война. Като бях в САЩ разговарях с много влиятелни хора. И независимо от това дали ще спечели Хилъри Клинтън или някой от републиканците, там много им се иска да размахат юмруци. Обяснявам: Ако доставите на Украина летални оръжия, Путин в оттговор ще достави на опълченците вертолети или авиация, и ще се наложи да се затваря въздушното пространство, вие ще изпратите там авиационна дивизия, а от Донецк до Москва е по-малко от 1000 км. Наличието на американска авиационна дивизия плюс армия на хиляда километра от Москва - това е война, в Кремъл ще го възприемат точно така. Помислете, готови ли сте за това? Мнозина са готови.

И какъв сценарий за тази война ви се струва най-реален?

Според мен има три точки, откъдето може да започне всичко. Украина - като продължение на сухопътната операция - това е най-очевидният вариант. Нещо в Прибалтика, където продължават непрекъснатите провокации, нагнетяване на напрежението, на взаимните упреци - това е вторият вариант. А третият, мисля, е Близкия Изток - който е винаги резервен вариант. Обаче този вариант ще е "тънък",чрез "трети ръце" - Иран или Сирия.

Но тази война може да завърши за Русия като последната й катастрофа.

- Там (в смисъл Кремъл - бел.моя) това не се брои. Там виждат само признаците на личната катастрофа - и  са готови да я отлагат колкото е възможно. Или ако не стане, да треснат вратата на целия свят.

Цялото интервю


Свиване

Колопоход – Ден трети: Обзор-Емона-Свети Влас  

И този път дъждът беше рано-рано спрял.

Чаках известно време в сутрешните часове някой от „Българско Черноморие“ да дойде да ми бутне палатката, но никой не дойде.


Затова си бутнах палатката сам и продължих по-нататък по набелязания маршрут.

Малко над града срещнах интересна табела (жалко само, че от профучаващите автомобили, от чиито прозорци хвърчат отпадъци, няма как да бъде прочетена).


Пътят беше приятен, от време на време в далечината се показваше морето.


После последва едно надолнище, по което новата спирачка показа малък недостатък – стои близо до кормилото и няма голямо завъртане, поради което накладките не ловят добре (слава Богу, надолнището беше малко!).

Наложи се да преместя спирачката на едно неадекватно, но по-надеждно по отношение на спирането място.


След това отбих за Емона, поколебах се пред една табела, която ме примами с близостта на Иракли, но начертаният маршрут трябваше да се спазва.


Виждал съм много табели „Пътят в ремонт“, но за първи път виждам табела „Пътят за ремонт“.


Емонци или са големи шегаджии, или хладни реалисти, във всеки случай пътят наистина е ужасен, както онзи към Раковсково, незасегнат от предизборния асфалт (плюс това голяма част от него се оказа доста стръмно нагорнище).


Над Емона, до пътя, който води към фара, ме посрещна едно голямо дървено животно, което би трябвало да е вълк, но само на мене ли ми се струва, че има свинска зурла?


Ето го отново морето, при нос Емине.


Мислех да отида до фара и даже да се кача на него, но ме посрещна ограда със съобщение за военна зона; не ми се искаше да се промъквам покрай оградата и да видя дали отнякъде не може да се добера до морското светило, защото на военните съм им сърбал попарата, не си струва (пък и в случая не беше редно!) да си има човек работа с тях; затова - снимка отдалече.


Качих се до селото и се настаних в заведението на вила „Емона“, където хапнах обилен сандвич, комбиниран с бира; после се снимах до наредения кът вътре.


На обратния път от Емона срещнах един приятел.


Не се страхувайте, това е жълтокоремник, безкрак гущер, който достига до повече от метър дължина, но изобщо не хапе, може спокойно да си поиграете с него (тази информация научих, разбира се, от интернет, като се върнах в Ихтиман, дотогава си мислех, че съм срещнал смок, затова държах животинчето по съответния начин - с хватка зад главата).


Излязох на шосето Варна-Бургас и малко след това започна едно безумно изкачване нагоре (дявол да го вземе, три пъти качих Стара Планина и три пъти слязох от нея!).

Малко преди Баня спуках предна гума и в центъра на селото спрях да я сменя (носех си две резервни).


При смяната направих капитална грешка – не опипах отвътре външната гума (задължителна процедура при смяна!), сложих така вътрешната и когато я надух, тя също се спука – оказа се, че едно малко телче се е забило във външната гума и е останало там; трябваше да сложа втората резервна гума.

След това пак започна едно дълга изкачване, разведрявано от време на време само от някой бирен билборд (очи пълни, гърло празно).


Най сетне дойде надолнището – дълго и много стръмно, като изкачването, но с обратен знак.

Слязох много трудно – с две натиснати спирачки, с една ръка на кормилото (втората спирачка, както вече стана ясно, беше на друго място), при постоянно профучаващи покрай мене с огромна скорост коли, което изисква строго придържане към ръба на асфалта.

Накладките почти се изтъркаха, добре, че най сетне слязох на равното, защото иначе щеше да се наложи да спирам и да ги сменям, а се мръкваше (имах фар, предна и задна мигалка, ама защо да дърпам дявола за опашката!).

Не отбих към Свети Влас, отгоре видях каква бетонна джунгла е наистина и ми се отщя, затова продължих и покрай шосето, срещу началото на Слънчев бряг, сред едни тръстики, направих лагера.


Пак задуха и замириса на дъжд, метнах дъждобрана върху палатката, напъхах се вътре и дръпнах циповете…

Свиване

Лъжливото мигрантче  

Да помогнеш на някого в беда е естествено, то се подразбира и няма какво да се говори по този въпрос. Лошото е, когато бедата се превърне в професия, в бизнес и накрая в измама. Каква беше тая война, какво беше това бедствие, каква беше тая световна катастрофа, че през последните два месеца само през Македония в Европа се изсипаха близо 50 000 души! И какво е това бягство чак в Германия и Франция? Там ли е най-сигурно? Навсякъде другаде ли животът на „бежанците“ е застрашен?

Техният брой непрекъснато расте. И това е така, не защото войната в Сирия става по-люта или пък се стоварват повече бедствия по местата, откъдето те „се спасяват“. Броят им расте, просто защото бизнесът „Миграция“ се организира, развива, става по-продуктивен и стига до повече клиенти, желаещи да се възползват от услугите му. Миналата седмица пътувах на юг и от Свиленград се върнах не по магистралата, а по стария път. В Любимец пътят минава точно покрай бившите казарми, които сега са приведени в приличен вид и в тях са настанени „бежанци“. В центъра на Харманли пък лъскавите заведения на площада бяха заети единствено от чуждоезични мургави мъже, лениво наслаждаващи се на горещия следобед и на освежителните си питиета. Бяха облечени модерно, с грижливо засечени мустаци и заострени бакенбарди. Очевидно не бяха от нашите турци. „А-а-а, тези ли? Това са бежанците“ – каза ми два часа по-късно мой приятел в Хасково. Или не точно самите „бежанци“, а онези бизнесмени, които организират тяхното „бежанство“. Изглеждаха досущ като преуспели хора, чийто бизнес процъфтява, въпреки че България далеч не е най-подходящата страна за него.

Със сигурност сред тези човешки потоци има и хора, които наистина бягат, за да спасят живота си. И де да имаше начин да ги отсеем! Но повечето са предприемачи, които си плащат с надеждата, че като попаднат в някоя богата страна, не само ще възвърнат вложението, но и ще припечелят допълнително от социални помощи, пък и от друго. Те не са бежанци, а икономически мигранти. Да, вероятно повечето от тях живеят бедно, не могат (или пък не искат) да произведат собствени блага и отиват да си вземат от благата, които други са произвели за себе си. Нищо ново под слънцето – основният сюжет в човешката история винаги е бил горе-долу този. Но да не забравяме, че това са също така и хора, които неотдавна гордо отхвърлиха колониализма, възторгваха се от свободата, направиха си социализъм, а сега си правят ислямизъм. Те мразят Запада или, хайде, ако не го мразят, то поне го осъждат и смятат западните хора за по-несъвършени от себе си. Не приемат западния държавотворчески модел, като пропускат да отбележат, че страните, от които бягат, са устроени по абсолютно същия модел, само че по-некадърно и по-корумпирано. Вярват, че западната цивилизация е изградена върху грях (доколкото не е ислямска), но нямат нищо против да вкусят плодовете на греха.

Онзи ден на Петте кьошета в София се беше събрала група хора около припаднала жена. Повикаха линейка. Когато линейката пристигна, жената стана и избяга. После в социалните мрежи се появиха нейни снимки и се оказа, че това е препитанието ѝ – преструва се на припаднала и после се опитва да обере онези, които идват да ѝ помогнат. Такива хора трябва да бъдат наказвани изключително сурово, защото заради тях ще останат без помощ и онези, които се нуждаят. Така и с лъжливите мигранти. И тях ще ги настигне съдбата на лъжливото овчарче, което не получило помощ единствено в случая, в който наистина се нуждаело от нея. Бизнесът с „бежанци“ си има таван като всеки бизнес. Рано или късно системата ще прегрее. Лъжливите мигранти ще заприличат на стадо бизони, опасло една прерия и тръгнало в тътнещ галоп да опасе и следващата. Надявам се да не се стига дотам, защото ще е кофти за всички.

август 27, 2015

Свиване

cheap prada com 269777001  

The Prada Black BR3787 Cervo Antik Deerskin Leather Tote Bag is a stunning bag that will make a great addition to your designer collection plus an amazing gift to a loved one inch your .

As might possibly have already guessed. Methods the "bootleggers" are not designers and will not know on the technical requirements that be monitored with the intention that seams don’t rip, colors don’t fade when washing, or even that the zippers achieve their purpose. I’ve gone out with some girlfriends with phony coach or
prada bags and seen them struggle at the bar accommodating open the darn zip. I tell them to possess a wrench with that thing! By simply going to order a bag, at least get an artist inspired handbags it looks just great and adequate meets guidelines.

Tesco: This business
cheap Prada handbags is not really the Oughout.K.’s largest supermarket chain, but also its largest retailer. They operate 4,811 stores globally, more than half are usually the Oughout.K. and more than 1,000 in Asia, but a mere 145 are typically in the Ough.S. Their brand value increased 12 percent to $27.4 billion.

One of Gucci outstanding character is its product can cater to women most age groups and fashion league. Can be a customers preferring casual course of action. Some like to keep go traditional way. While some others may like comply with trendy. A Gucci bags can accommodate all this niches.

Considering from design style,
cheap prada bags singapore, Prada handbags include four major types: classic, leisure, fashion and exotic. However, most of cheap Prada bring us the feeling of leisure and fashion. Obviously it is accordance with the period development. In terms of of material, usually Prada purses are sold of cowhide, lambskin, crocodile leather and nylon towel. The earlier version of
Prada handbags mainly is earned with abs. Nowadays,
prada sunglasses opr55qs, Prada mainly uses high-quality leather material for your bags. In order to nylon, leather bag is definitely more durable, comfortable and being able to breath. In terms of price, generally speaking,
prada outlet vegas, prada are less expensive Louis Vuitton, Hermes and Chanel bags etc. So for people who would prefer to buy very good designer leather bags at cheap price, Prada handbag is an awesome choice.

There had also been a dressy, day into evening clutch on the Milan Fashion Week runway. Prada created this clutch with a 1930′s frame closure and showed it in solid mustard and caramel colored leather.

3)Kooba Bags: another great brand connected with stylish handbags in todays world is Kooba. The Kooba bags are modern, classic yet very popular. It is for every woman who wants to get noticed even in normal the days. With distinctive textures and original styles, Kooba bags have marked their own niche these days of carriers. With Kooba bags you are surely going to remain apart from crowd.about this is a article news links:

Свиване

prada outlet near milan 274455318  

Prada sent the fall 2011 collection down the runway during Milan Fashion Week today and it featured aviator inspired hats, early 1900′s silhouettes and then a soft color palette with a little shine. The handbags featured on the Prada fall 2011 runway were held tightly through the body through models and were featured in soft leather, python and exotic skins.

Check the liner of the bag. cheap prada contain a black lining and logo will happen in a different shade of black. Utilized "Prada" also found your lining.

prada bags ve both a practical and decorative purpose. One way links like generating scrapbooks to commemorate crucial occasions that occurred inside.This kind of raises regularly issue regarding components. Further, your deck must meet all Associated with Chicago code and safety regulations. Observe the measurements and enquire of the retailer about the peak from ground to the seat. An approximate outlay of $100 will take you all with the needed components to easily create your own electric mill.4. You can have one involving the other. The basic bigger posts located towards the end of the steps and the landing.

In fact, bags are simply symbolizes for fashion icons. Today, women can’t be without. Handbags are yet equivalent by associated with utility and expediency. As we talk about Chloe handbag, then it’s miles better purchaser from EuroHandbag as this may keep you in style and elegant at duration. Chloe handbag undeniably can offer you the opportunity for modish.

Furthermore, some Fendi designer handbags come with their authenticity cards packaged in a sealed foil bag. There’s always something good find
cheap Prada handbags enclose their cards in small individual envelopes with the
Prada logo at top. You will understand that one is comparable to a bank card with a magnetic strip on the rear and Prada written during the front. One other card gets item details plus the design and style number.

Glimpse in the lining inside the bag. Prada baggage will probable be covered to the unique Prada fabric considering the Prada identify branded to it. The information is very close in shade external of the handbag,
prada shoes green.

It verges on grotesque to people. Granted, I’m something of an extremist; I’ll grant you that, at best, comes about find this bag merely boring. It really is so lower than that for me, though. Subsequent is self confidence I saw this Hermes Handbags, though,
prada shoes for men black, I actually threw up in my mouth just a little bit. Let me also grant you, though, that 2 colors,
prada bags green, specifically, made me gag a little more than I will have otherwise done.about this is a article news links:

Свиване

prada shoes dublin 395675265  

Reread every one of the words you compose and make certain the posts you add is excellent good good. All the things which you say possess an influence on your enterprise. Therefore, in no way converse ill of other
Gucci Outlet Online people or corporations since this could come to bite a person,
gucci belt on men.

Besides shopping at stores, you’ll able to to discover really good buys on Coach handbags on Amazon and coach factory
cheap gucci belts. Buying on the web is so plenty additional safe than food once. Big brick and mortar stores also have large stores on line now, to further their reach to prospective. Plus you additionally shop in the dark when you would like to.

It is often a priceless service in my busy life to have my dvds shipped with myself. It also saves an incredible amount of time,
cheap gucci online store. It beats standing in line at the store to rent movies! I’ve encountered no problems however service Blockbuster online provides me. I would recommend Blockbuster Online to anyone who enjoys watching movies up. Blockbuster On line offers a tremendous variety of movies and an ideal selection of television series on Disc. Blockbuster Online is very consistent about mailing the discs in a position also,
knock off soho gucci handbags cheap. Please keep inside your that Video on demand will not ship a disc from the neighborhood series inside your already have a disc away from the same model. This is the only flaw I’ve discovered with 200 dollars per month.

Fourth, verify the zips, depending close to the design, cheap gucci have zippers unique to chic designs, depending exactly what type of bag you opt to. How around Gucci Crocodile Hysteria Bag, which costs $37,500 in New York! The zipper associated with Gucci Crocodile Hysteria Bag leads for you to definitely its interior goat skin, feeling smooth and cuddly. It is not easily ripped off compared to one replica
Gucci Bag. Some replicas will get to work well at imitating
Gucci Bags, but the zippers can provide to it away most among the time.

Many quite several places online to
cheap gucci shoes sunglasses but trying to have the best deal on the actual product, the one which suits you (and your pocket) the best, is actually a bit in the place of challenge. And.I’ve looked around and found that we have some super
cheap Gucci sunglasses can be found. Some of them are up to P trip full retail prices!

Online traders are hard to avoid. When you type Gucci, most of the sites that pop up are those dealing in fake Prada. You may be inclined to just have a sneak quick look. Naturally, they offer unbelievable discounts. Choice if it is possible to buy combined with the is likely to look great as Gucci for only a fraction from the cost, what have you got get rid of? You take the bait. The next time you discover such sites, remember this process. These days, buying counterfeit gucci can be a crime far too. When people keep buying these these people creating a demand that counterfeiters gleefully be utilized.

The governments have taken innovative steps to curb the sale of knock-off Gucci to get slowing escaping . of management. Now most these kinds of sales are clandestine. Nevertheless, you don’t have to be an aspect of the idea. If you think, that only people actually caught buying are thrown in prison or fined, here’s something a person to gnaw on. You can be stopped for possession of illegal goods when crossing borders. The repercussions are severe website marketing is caught with frequently these. Airport customs are check points too. Your counterfeit tote will be seized and you should be still having nothing to support your belongings in.about this is a article news links:

Свиване

prada shoes sneakers 471909555  

The couple has been together almost 30 years and has 6 children. They are avid yoga followers and it programs. Sting and Trudie look astounding! Sting is now 59 and Styler 57. As well as to their yoga, the two have a steamy relationship to help them stay budding.

Modern designs in cheap gucci add something extra on the beauty and elegance of the opposite sex. It makes the walks and words arrive with the special style and outcome. Walk with
cheap gucci bags makes women so attractive, royal from the same time professional. There are several factors help to make the women to fell to strong love with Bags and shoes.

Coach outlet purse before will definitely understand major difference between slow-moving coach purses and the fake ones. I’m sure you’ve have heard many people speak good output bus, but are you think define what the normal discount trainers from? These coupons are from the company,
gucci belt men original, its customers who watch out for these bags or purses worth of coach 15995 devin carrier.However,
cheap gucci outlet shoes, these coupons are not available numerous customers, they also are chosen at accidental. We should not feel worried or is bad, if not to get a ticket for such an undertaking, even though buying a bag from Coach
cheap gucci belts.

The handbag is produced in Italy. Many handbags that intend to fake as Christian Dior handbag will say that should be from other countries while France. Phony handbag may have a label that read "Made in Paris". If you discover out it’s label state it is manufactured out of Paris, you’ll want to avoid one. The real handbag has a label that marked "Made in Italy".

Now you are sure that they dress well to obtain optimum man in the party. What exactly is become that most favourite and attractive human beings? Clothing well and what else? Well this everyone does and obviously in case you are in a celebration where associated with stunning women round you cannot afford to any chances to look less than impeccable. Yet it’s not enough, your Armani suit and
cheap gucci shoes just can’t guarantee of which you get most appealing women on flooring? The secret of appealing most pursued women in the party, first is notice and second is approval.

People who love to buy designer things; well hand calculators also find a designer laptop carriers buy. Perhaps get a favorite outfit that you simply want to go with your bag too,
gucci shoes size 10! You will find how the prices many bags often be a bit more money than other ideas.

However, so many bags the actual market, women still crazy buyying women handbags his or her favor. Nevertheless the price is no high, test buy Cheap Bags rather than? It will very benefit conserve lots of your financial investment.about this is a article news links:

Свиване

prada belts for men on sale 175540791  

Shoes have been a crucial part of your dress code from as far back as I can remember. Everyone, especially women love shoes, some beyond others. Understand that a shoe can break or make an outfit depending along the color,
mulberry handbags edinburgh, the style, along with the functionality for the shoe on your own. For some associated with shoes, you’ll find it matters what your shape is as well as need in reality this in your head when we shop for shoes.

Mulberry is really a British luxury design company, which is thought all over-the-counter world for the coming track of great quality of bags and other leather choices. Roger Saul established the corporation in 70s.
Mulberry bags come in extensive of styles such as purses, shoulder bag, wallets etc., so that they are famous for the classic style and rich look. The best selling models of
Mulberry bags are
Mulberry Handbags, Mulberry Antony Handbag, Mulberry Alana Handbags and a lot more. Antony handbag is the actual bag for the company.

I’ve heard great reasons for Plato’s Closet, including finding great designer clothing. If you aren’t those caught dead carrying around a real
cheap Mulberry handbag (you’d rather go to the flea market on on Moursound to buy a fake) don’t guitar fret! You can also find the old stand by brands of Old Navy and the gap listed to be a Most Wanted brands. That’s good news for me, I can drop off some of my summer stuff to upgrade for your winter!

Watch the field of magically change around a person will. You will walk with confidence, as well as the world will respond differently to everyone. You will attract more love, abundance, and usually the things in life you always wanted but didn’t think you well earned.

Adult females often possess a crush for fashionable jewelery and specialized outfits but additionally they have an individual attachment their own hand gear. These purses are companion of wives. They do not go anyplace without resorting to it. So designers take unique deal with this attraction They maintain of constructing artistic and model luggage for women of almost any age,
mulberry handbags leicester. At present cross body bags are in trend. Men and gals together can have. There are quite a few diversity of such kind of stuff in markets. Might of this carry on is which gives an adolescent and dynamic seems. Females enjoy shell out money with them as believe that comfort and trendy. So these purses meet on the top of all the hanging qualifications.

Keep under consideration that several some as well as secrets to shopping here with success; the mall is sufficiently big for a week’s valuation of exploration, as well as its likely that you just don’t have that
cheap Mulberry bags much time to break quitting the parks in Orlando, fl. Brush up on answer secrets for shopping in the Mall at Millenia and can think itrrrs great to the fullest in a matter of under 48 hrs!

It likewise impressive. Don’t kid yourself. A limousine pulling up along with house just for a date most certainly an impressive look. If you’re taking that certain someone on the museum to have tour, take that next step to prove to them how much you think about. Hire a limousine! The sight of a limousine in the front door is really a memory that will not be unconsidered. Give everyone something to discuss by developing for your date within a limousine.

The 2nd day came soon, Lily assist me to accomplish a make-up. After finished that, she shouted ‘ Oh ,god! Examine yourself, you might be so charming, I swear I would personally marry you plainly were a boy. You ought to be the queen tonight.’ I became too excited to regarding a thing,
cheap mulberry purses replica, I couldn’t assume that an associate the mirror was me. I never felt so powerful and positively.about this is a article news links:

Свиване

devil wears prada turquoise belt 448025798  

Are everyone set make home the best quality DVD at more affordable prices? If yes, then why don’t we take an individual the regarding DVD enable you make your best sale made. From the very basics, right down to its daily use, the guide is intended to aid you learn everything you need recognize about Film.

Choosing value of getting Roger Vivier bags bags can require time. One must consider what the luggage primary use will be for. Getting a designer leather bag for work may not be the most approriate solution. You can wear such designer handbags for walks with friends and even going in order to dinner. Remember a bag will always reveal private character and style, so find something you will love to wear and feel comfortable wearing. Not to imply that the handbag wholly your choice for work isn’t as important, but using it on a daily basis will increase wear and tear. Think about a brand label but perhaps select a bag their particular PU range. You can be sure excellent is still there, absolutely no expensive selling price.

The "Silver Linings Playbook" actress looked lovely in the pale and voluminous gown which was featured recently by Dior during Paris Fashion Calendar. The strapless blush colored design included stunning multi-tiered layers at the trunk and a dramatic work out. The fabric were floral and leaf cheap Roger Vivier bags sample,
michael kors sunglasses fall 2014.

Gradually she got better at online game. We went out yesterday and played again. Within an hour of walking around some hotels on the Vegas Strip,
michael kors bags on sale for women, she found 46 cents: 1 quarter, 3 nickels, and 6 pennies. In something same time, I found only 6 cents. She won the for in the beginning and was pretty considering it. Indeed I gave her associated with accolades for it, in order to encourage her to keep improving.

The actress admitted Roger Vivier bags she was depriving yourself of food. She had no time to eat before hitting the 2013 Oscars red carpet. Maybe she’ll catch something to eat inside the theater.

The Volcom Quad offers just the same storage capabilities as the truth Pak Buffalo, but in camouflage design. Its skateboard straps come super-stylish with visual fashion extremity. Everyone pure style and belongings!

A: Of course,
michael kors outlet tannersville pa, Can not help personally. I wouldn’t imagine leaving without picking up a few items. Some my fall must-haves offer a pair of knee-high leather boots, long multi chain necklaces using a big leather cuff. I also just bought leather sleeves to fail my short sleeve sweaters in Italy which I’m very pumped up about.about this is a article news links:

Свиване

prada sunglasses engraved 181829114  

The world is developing faster and faster, so does the people’s mind. While another year is new. The new spring has wake up people’s creative mind. "Let the inspiration dance with a shoes" is the hottest mind this calendar months. Now let’s see some funny shoes created by our great-minded people. You may find something you like.

Stilettos and spikes are usually popular springtime to womens shoes, size 5. Present a stylish, feminine look while offering different colours and fabrics at the same time frame. You might procure the steel blue pointed toe look just right from cheap Stella McCartney handbags. If that isn’t your style, then the elevated platform stilettos offered by Nina Ricci in red might employment. Boots with tall thin heels are also popular yr for winter wear. If you’d like a boot or shoe that offers you more support, designers provide chunky heels this decade. A black pair of calf-high leather boots from Versace is a best addition for any womans shoe collection.

Without sounding redundant, a tad on function is important when creating a handbag sale made. School bags serve a specific purpose as do evening bags. So,
louis vuitton shoes saks, it’s wise to select your designer handbag based exactly how to you for you to use out.

I remember when I met America in Pasadena at the television Critics Association converence, she was sweet and she was wearing a fierce cheap Stella McCartney bridal gown. I was doing an impromptu interview the woman’s and Simply she got annoyed by himself because she was doing eat. I’d personally be annoyed with me too. Nonetheless, she was nice.

Still, great designer fashion lines like Givenchy, Louis Vuitton, and Stella McCartney bags know the hidden power of this belt. Have got transformed it as more of an accessory now, rather compared to need. In fact, have got transformed the belt since the best arsenal of the lady to create that coveted hourglass figure by cinching the waist line, immediately.

Over-the-knee boots are also another hot ticket in this fall ambient temperature. Styles can be located in a zip up or pull on running shoe. Although these boots come in heels as well; the most well liked trend is a pull on boot having a smaller wedge. These boots could be worn with any associated with legging,
louis vuitton bags leather or not, skinny pant, tights, skirts or leggings. Pour La Victoire is a designer that carries this style of boot. Their pull on leather boot with wedge is $442. If the fashion savvy but won’t afford this Naughty Monkey has amazing alternative in soft suede with small wedge heel for $129.

Museums? Forget style, wear very comfortable shoes. Nobody will take a your shoes,
louis vuitton bags los angeles, art is on you can. But walking along the Louvre galleries is a tiring experience: much too see, so many galleries, so slow grow. The good doctor’s advice: with regard to cushion and luxury.

If the gal while having list is often a preppy girl at heart, she’d probably love a Lacoste gym bag. This bag is black colored with white piping, has gunmetal hardware, and possess a zipper closing. It features the Lacoste alligator logo particularly coated in PVC. Unfortunately, it doesn’t look like this bag posesses a separate shoe storage vehicle.about this is a article news links:

Свиване

fake prada bags 478764075  

Hermes been recently so renowned in the whole world this surprises people if can perform find somebody in the modern city which not discovered out about this name brand. In details Age, one is difficult to flee from the something coming from all different areas, including chic. So a person even not in the fashion circle is so extremely likely to know the luxury brand Hermes.

Finally,Hermes is one among the unlimited preferred opulence product. The structure and fabric of
cheap Hermes bags someway combines ideal dose of fun whereas staying classic and well-designed. The Hermes Birkin bag might be one among the more exclusive accessories inside the globe.congratulations to any or all of you will get a perfect hermes birkin bags.

Don’t you’re thinking that bag is merely a common decoration in your daily live. Well,
hermes australia, in fact, in various occasions, how to choose an appropriate bag, along with the the bag can reflect a person’s temperament is crucial. Today I will share a handful of the usual precautions with
cheap Hermes handbags the baggage and how to pick a good texture bag.

You know, those well known brands are usually very higher-end. Not anyone are able to afford it. But it also is so fantastic, including lot of ladies has already kept it then. So where to get cheap just one? Wait for the discount opportunity? Well, this always be a good solution. But, when it appears to discount time, it usually does not show latest one. Is there any solution that can spend less time to chose the newest cheap one?Just exposed to the online shops for hermes cheap.

The cheap Hermes bag has become most luxurious bags in today’s world. It is amazingly stunning. It is embedded with two thousands diamonds with platinum body. The strap of the bag is brilliant and dazzling,
hermes leather handbags. It can be taken off the bag and can be used as necklace or a bracelet. Bag is embellished with a diamond pendant which may be also provide separately as an accessory.

Looking to the new tote bag to carry the region? You like it when everyone turns their heads when walking down the road? Then you’ll love carrying LV Monogram Canvas. You’ll feel like a million dollars and become center of favor as you walk across the road. If you wear an LV bag, there is barely something that changes within you. From the second you pick it up, her whole attitude change perspective.

This associated with borsa donna is one that every working women ought to get. It is very functional along with a bunch of compartments as well as a large main compartment that can hold much of your work accessories. It is also a classic piece that you can wear over plus again ensuring that you obtain a money’s valued at,
hermes messenger bag.about this is a article news links:

Свиване

prada sunglasses large size for men 192145131  

Prada has a printed chain strap shoulder bag for spring 2011 that contributes a bit of "punch" to a spring wardrobe. But now bright color trend for spring hitting store shelves, many handbag Fashionistas are wondering what type of handbag to pair with a colorful ensemble. Many times a classic black handbag can look harsh next to bright, warm weather colors and a neutral handbag can seem obvious.

It might be a good idea to check several cars so you could have an approach. Compare the prices and as well as cons of choice and bid onto your first alternatives. If you are outbid on your first try, you can bid over it or go forward to another choice. It is already see the reasonable price for every your possible choices. You can check out the real value for the car on sites like the Kelly Blue Book.

The bag is beautifully done using a natural light brown material decorated with adorable flip flops. It comes with an open closure, a zip pocket, and two pockets inside the bag. Made with pure cotton fabric,
coach belts women, the bag does not cause any allergy a different discomforts towards the person utilizing it. If you are searching for the appropriate bag think about to a party, then you can choose Jana Raffia cheap Roger Vivier bags bags. This elegantly done bag comes with beautiful shades of brown and purple and gives a stunning glance! You can take it to a party, office or perhaps the beach and show how stylish you might be to your mates! This bag also comes with open pockets that is available to store many distinct small and big items. The price of the bags range from $58 to $116 and you can choose the individual that will satisfy your budget.

It’s fun to think of this vibe-shifting process as shifting dimensions, as if you’re tuning in to a different perceptual frequency spectrum. That other reality was there all up and down. You just couldn’t see it before Roger Vivier bags a person were tuned in to incompatible perceptual frequencies, frequencies that made the money invisible and undetectable by your senses. Perhaps you were stuck on the red portion of the spectrum, despite the fact that money was hanging in the blue part.

If required need a difficult copy with the textbook additionally may make use of the material again, an eBook is another cheaper approach to buy a textbook. Renting is a newer trend on college to get a book. Rental books could be ordered online or through a campus book seller. When the class is over, return the rented set up. With rented textbooks,
coach outlet foley, there will not be a worry using what to do with the book after the class is previously.

Always leave your suitcase at least 1/4 drain. You should always leave room for souvenirs, food treats, trinkets, and other interesting purchases you might find during cheap Roger Vivier bags your vacation.

Chithirapuram can be obtained at a distance of around 10 km from Munnar. Chithirapuram has old playgrounds and courts, bungalows and sleepy little cottages which all give this place an old school charm. This town is also famous because of its tea plantations in planet.

Another form of blinds is woven blinds like egyptian cotton. These are much less expensive and still give the natural start looking. Don’t put them in kitchens or bathrooms because may possibly difficult totally clean. Keep them out of the reach of kids as well,
coach outlet florida, because the thin, rounded straw-like regarding the blinds could put an end to easily and make up a choking hazard.about this is a article news links:

Свиване

ДИПЛОДОШКА ЖАЛБА (стихотворение от Валери Петров)  

valeri petrov

Валери Петров (снимка: musicautor.bg)

Проф. Нели Огнянова е пуснала едно стихотворение от Валери Петров, та то ме подсети за друго негово стихотворение, писано и публикувано някъде около 30-ата годишнина от Априлския пленум*, през 1986 г. (от там и “трийсет метра дълги”).
Публикувам го отново поради непреходното му значение и поради това, че все още звучи тъжно за България…

 

Диплодошка жалба

Ний сме диплодоци, кротки, тревопасни,
тежки и огромни, ала безопасни.
Дълго си живяхме мирно и по свойски
в нявгашни далечни ери мезозойски,
ала нещо става – чувстваме го всички,
като си напрегнем дребните главички:
някои животни станали са ловки,
нокти са развили и добили човки,
гребени от плочи, челюсти зъбати,
и на туй отгоре – нрави непознати.
А пък ний, родени в миналото време,
ний сме пригодени папрат да пасеме
и затуй зъбите са ни всички кътни,
и затуй спокойно другите ядат ни,
и затуй видът ни, редък напоследък,
бавно си изчезва с общия напредък.
Но не може нищо тук да се извърши,
тъй като процесът става твърде бърже,
а не подобава някой диплодокус
да се унижава до подобен фокус:
за да не загине, зъби да си турне,
тоест, по причини чисто конюнктурни.
И какво излиза? Че като държиме
да опазим свойто диплодошко име,
сложен в обстановка сложна като тази,
себе си видът ни няма да опази.
Но какво да сторим? И полека-лека
тръгваме ний в свойта царствена пътека,
трийсет метра дълги, бавни и масивни,
все тъй удивени и все тъй наивни,
да поставим нейде в залите музейни
своите огромни прешлени идейни.

_____
* – За сведение на незапознатите и за информация на Симеон Сакскобургготски, Априлският пленум завършва на 6-и април 1956 г. и бележи окончателното влизане на Тодор Живков във властта. Ироничното е, че 45 години по-късно, на 6-и април 2001 г. Симеон прави прословутото си обръщение към народа, което два месеца по-късно го доведе на власт като министър-председател. С това лозунгът “45 години стигат” от 1990 г. придобива ново измерение, не мислите ли?

Свиване

prada bags replica india 251904344  

Handbags are ladies well-liked. They get more importance than anything else in the accessories overall world. The list of handbags for girls is endless there are unique styles, kinds and makes that it’s tough to jot them somewhere down. Few examples of ladies bags are tote bags in all sizes, sling bag, clutches, hobo bags, satchel, messenger bag, duffel bag, baguette bag can other purses. Ladies are a little crazy and obsessed about the bag they carry. Since the time designer handbags have gained importance the want has increased relatively. Nevertheless the drawback behind this is that not everyone are a designer bag for herself. To be able to worry,
celine handbags sale, here are simple ways by cheap and affordable designer bags.

An evening handbag peeps up your entire look. The proper designer handbag your entire look will diminished,
celine sunglasses wholesale. A person wear a night time gown or a cocktail dress it is essential that you match upward the perfect lingerie while a perfect evening handbag. Designers have taken keen interest to design the best and most trendy bags possible. Here an associated with one of the sizzling designs of Franchi. It’s an elegant evening handbag that came to be of fabric and options a beautiful feather line cut.

Last nevertheless least, the clutch bags are as well as the deigned to support in side of things. They have no handles. Clutch is a girly bag and is small in proportion. You can have small items like a lipstick and liner in out. They are known as evening handbags which are particularly designed for formal reasons.

Will you be checking out the new show? Are you excited observe the adaptation of the book series to television? Maybe you checked the Nine Lives of Chloe King which is a new television show based associated with a book series? Twenty-four hours a day leave a comment directly below. Don’t forget to subscribe so went right receive free email updates when new television news is sent in.

1) Customize: the major benefit which you’ll get is that gardeners can customize your Chloe accessories. You can add different accessories towards your designer Chloe bags may possibly also purchase the color. You can also choose the kind of leather you want which consist of snake skin, Togo, ostrich skin, crocodile skin, lizard skin and many. This added benefit can surely aid you in getting a person need desired to make. The quality of leather which run is an awesome experience and the chunky accessories they will provide will assist you in keeping yourself updated one latest chic. You can easily add any accessory to your Chloe bags bags or additionally be reduce any accessory belonging to the Chloe containers. You can easily make it the way you like.

Amanda Kern, a former neighbor of Crystal Sheffield and Ronald Cummings when they Chloe bags were together, told Geraldo Rivera that she would commonly hear Cummings screaming and yelling and cursing at Sheffield, characterizing it as verbal physical punishment.

There are plenty of online wholesale merchants pick from from. 100 % possible expect in order to able to uncover fashion forward handbags at hard to overpower prices. If possible have any huge selection of distinctive types to choose between and won’t ever have to worry about amount of top notch. These handbags are great quality and totally charming. Basically, most of these handbags are provided at an amount that doesn’t require the middle man or retailer markup. Retail markups usually range from 50 percent all approach to totally!

One of the highest things about having several cheap designer bags is that you can swap them around and carry them a little each time so that no one purse exhibits too much signs of wear and tear. I have rubber maid storage containers that are designated by season. Each rubbermaid container is currently stuffed way beyond means. If the handbag has a dust include than I keep it in the dust cowl stored away although I am not carrying getting this done. That way if anymatter transpires, like total utter financial ruin, I can sell some off and have absolutely the most amount of dollars I’m able to for these kind of people. I rationalize some purchases in doing my head such as this. I’m not adding to my collecting bags,
celine outlet pantip, I’m building any nest egg!about this is a article news links:

Свиване

Колопоход – Ден втори: Дъскотна-Обзор  

Сутринта дъждът вече беше спрял, сгънах багажа и потеглих по пътя.

Шосето беше от тези, които обичам – лек наклон надолу, въртях рядко педалите.

Спирачките нещо се оказаха проблемни, затова на първата чешма спрях не само заради водата, но и да ги регулирам.


Оттук нататък щях да срещам много чешми (до Обзор, по пътя оттам до Бургас, освен в населените места – вода няма) и тактиката ми с тях щеше да бъде все една и съща – шишето от литър и половина стои в раницата за дълбока резерва, а на всяка чешма се наливам като камила, за да ми се налага да пия до следващата.

Голямата река (така се казва, иначе никак не е голяма) беше почти жълта след дъжда.


Разклоните за Шиварово, Вресово и Руен, първите два ги подминах, по третия, при Ябълчево, кривнах – натам ми беше маршрутът.


В Руен видях магазин за велочасти и зачаках да отвори, за да си купя спирачка.


Чаках един час, не отвориха магазина и затова се прехвърлих на по-приятно място, където изядох един прилично голям дюнер, за безалкохолно – айран.


После – отново на път и отново една чешма, след разклона за Ръжица.


Докато си почивах, ме посети едно котенце.


В Просеник намерих най-неочаквано това, което търсех – купих си спирачка плюс едно жило, че видях – жилото на скоростите ми се е прокъсало и може да ме подведе по пътя.


Още една чешма след Просеник, стара, но скоро реставрирана.


След Горица - една пресъхнала река (няколко такива видях и по-нататък).


Стигнах до Дюлинския проход, оттук нататък – нагоре.


Преди години се правех на голям юнак (разбирай – глупак) и опъвах по нагорнищата с велосипеда на общо основание, докато езикът ми опре в асфалта.

Отдавна обаче съм се отказал от подобни изпълнения: по нагорнищата – бутам (пък и в случая с раницата и колелото общо бяхме около 130 килограма – нямам такива крака, които да могат да качват такъв товар нагоре).

Така че падна бутане, но в края на краищата дойде наградата, която следва след всяко нагорнище – надолнището.


В Паницово спрях да си монтирам спирачката и да си почина.


И тази почивка - при чешма, плюс това издигната в памет на майор Коста Паница, който при едно свое пътуване за Варна отседнал за няколко дни в селото (тогава носещо името Алчак дере, защото се е намирало в дерето; по-късно го изместили на билото).


Не продължих към Дюлино, а отбих към Раковсково, за да съкратя малко километра.

Там пътят не е бил никога докосван от предизборен асфалт и беше порядъчно изронен; не много приятно нещо за един велосипедист, но затова пък от двете страни по цялото протежение вървяха красиви гъсти горички.


В центъра на Раковсково имаше едно декоративно кладенче…


…и една малка църквичка, половината от която е наречена на мое име, а другата половина на името на някой си Петър. :)


По-нататък Приселци не ме впечатли с нищо особено и го подминах, за да стигна съвсем скоро до Обзор.


Рано беше все още за спане, затова влязох в града и седнах на центъра да си почина срещу едно симпатично фонтанче.


После слязох надолу и за първи път от 1981 година (датата е вярна!) видях през една пролука морето.


Духаше много силен вятър, който ми отвя шапката и трябваше да я гоня по улицата, Нептун ми е свидетел, че беше така.


Междувременно започна да се смрачава, така че се върнах назад и на края на града си купих от едно магазинче бира за спътник на вечерята, а за другия ден - нови провизии: хляб, пастет и две консерви русенско варено.

***

С русенското варено сме стари приятели, още от казармата, където ми беше любимото мамбо (храна, ядене – войнишки жаргон) по време на учения.

Не че са ми го поднасяли на тепсия, историята е съвсем друга.

Във всеки от военните камиони по това време имаше (сега не зная дали е така) по един сандък с „неприкосновен запас“ – сухари и десетина консерви… русенско варено, за съвсем извънредни случаи.

Та по време на учение, когато се установявахме на наблюдателен пункт като взвод за артилерийско наблюдение, артилеристите, намиращи се на няколко километра зад нас (заедно с кухнята!), често „забравяха“ да ни изпратят храна, или ни изпращах някакви остатъци с плуващи отгоре медузи (сланина – войнишки жаргон).

Вечер стомасите ни свиреха от глад и всички, начело с лейтенанта, псувахме на поразия така, че листата на дърветата съхнеха, но това не решаваше нищо.

За неприкосновения запас никой не се сещаше, войникът си е войник – трябва да може да търпи всякакви несгоди, но аз съм слабохарактерен човек и когато ми идваше ред да застана на пост, а другите спяха на дъното на изкопания наблюдателен пункт, се промъквах в каросерията на газката, отварях сандъка със сухарите и русенското варено и започвах среднощен пир.

Така почти всеки ден до края на учението, а когато се върнехме, кюпът (старшината – войнишки жаргон), след като направеше проверка на наличността, викаше: „Пак си изял русенското!“ „Изядох го, другарю старшина – отговарях, - ама нали знаете, като ми пратят пари нашите, ще си го платя“.

Кюпът махваше с ръка („от мене да мине!“), много прост беше, горкият, но не беше злобен и отмъстителен, лично аз се разбирах с него.

***

Малко извън града се установих за лагеруване.

Докато вечерях, над мене се събираха грозни облаци, задуха силен вятър.


Скоро се стъмни съвсем, светеше само близкият Обзор.


Преди да се напъхам в палатката, видях, че съм я сложил точно под жиците на далекопровода.


Помислих си дали да не си преместя жилището по-нататък, но се отказах.

На когото му е писано (примерно) да се удави, няма да му падне жица на главата…

август 26, 2015

Свиване

Позорът Вежди  

BoikoBogdanov

Режисьорът Бойко Богданов (снимка: Фейсбук)

Бойко Богданов е известен български театрален и оперен режисьор, композитор и поет.

Той е бил кандидат за директор на Театрално-музикалния продуцентски център – Варна. В писмо, подписано от министъра на културата, му е обяснено, че не е класиран, поради това, че не е “набрал необходимия минимум точки” (виж документа по-долу) – нещо, което е учудващо, като се има предвид какво е учил, какво е работил и кои хора са подкрепили кандидатурата му (виж пак в текста по-долу).

Публикуваното е от два негови статуса във Фейсбук от 25-и август 2015 г. Препечатвам ги на едно място, за да може да стигнат да възможно най-широк кръг хора. За някои от вас този случай може да им се стори напълно прозаичен – един вид, какво толкова, но е показателен за всичко, което се случва у нас, а не само за културата на министъра на културата или за липсата ѝ или липсата му. (Б.м. – Вени Марковски)

 

Бойко Богданов: Позорът Вежди

Мнозина ортаци на „шаечната правда“ ще преценят (с шаечната си ценностна система), че пиша това като „ужилен“, за лична мъст и. . . от слабост. Бързам да ги опровергая – пиша това есе доста хладнокръвно с единствената цел да посъбудя дремещия дух в бутилката на нетленните останки от нашата интелигенция. И защото споделям убеждението, че мълчат само мъртвите, когато позорът шества вредом. Живите – те говорят.

Та – на темата: защо този символизиращ определена власт човек (без оглед на етническия му и работническо-селски произход и татуирана длан, с която здрависва „съответни“ Министри от Семейство. . .) не като личност, а като обществено явление е позор за българските интелектуалци, позор за духовността на една държава с поизгубени традиции, но с хилядолетна история:

Позор е на първо място татуировката на дланта на един Министър на културата, олицетворяваща възгледите и манталитета на низините на обществото от т. нар. „трудови войски“ (предимно зидари-роми с бири около цЕмента покрай тях), едно кръстче,което и средно грамотен психолог, или изкуствовед би квалифицирал като авто-жигосване и самоопределение на личност с приматна култура. Дотук спирам с личността, тя в есето ми е само повод.

Позорно е мълчанието на Егенетата във флексово-панелната ни култура, приемащи и легитимиращи по този начин овцедушно, посредством мълчанието си и дивотиите, и разрухата, която едно невежо управление, ежедневно – рИ-форма след рИ-форма нанася върху националните традиции, изградени с десетилетия структури и институции с цел обезсмисляне на българската ни идентичност.

Позорна е „политиката“(силно казано, но затова пък – в кавички), която този Министър със скромен хоризонт провежда, спрямо читалищата в България- и читалищната ни традиция – уникално в света явление в още предосвобожденска България, с което нито една европейска страна не би могла да се похвали пред историята. Меркантилизирането и задушаването на просветната им дейност са и негово дело.

Позор е постъпателното унищожение на НИПК (Националния институт за опазване на паметниците на културата) с икономически лостове – отново рИформа, преобразувала тази институция в джудже от гиганта с над 500 квалифицирани служители до една жалка групица от 20-тина зависими хорица, за да може олигархическия кръг, контролиращ правителствата, спокойно да краде и строи безсмислени . . . на територии. . .

Позор е театралната рИформа, рожба на меркантилния му светоглед и на мозъка на един негов заместник – полковник с полукултурно образование в провинциите на бившия СССР, превърнала театрите в халтураджийници за нисък вкус – отново чрез икономическия лост на принудата – броя зрители определя постъпленията в бЮджета. Опитвах се да обясня това „явление“ с мъдростта и икономически социокултурния нашенски авангард в ХХI век на свои приятели от Франция, Германия, бедна Македония, Русия, – всички те недоумяваха и ме гледаха доста недоверчиво, неспособни да преглътнат, че такава варварска диващина е възможна днес, в страна, член на ЕС. Как да им обясня, че у нас властва културата на бакалина?

Позор е бЮджетът за култура, който той из“ръшка“ от биещия се в гърдите негов авер-аркадаш и Министър-председател на България, осигурил (впрочем, неравномерно, на принципа „ту има, ту – нема“) работни заплати за актьори, диригенти, режисьори, хореографи, равни на по-малко от половината работна заплата на шофьорите на софийския градски транспорт. Да, шофьорския му бЮджет за култура е позор за ценностната система на това правителство.

Позор е „политиката“ му спрямо художествените галерии в извънстолична България, позор са съкращенията в тях и рестрикциите отвъд границата на физическото оцеляване на хора, отдали живота си за просвещението на народа си.

Позор е самоопределението му на олигархическия купон на мафиота Павлов (преди мафията да го застреля) като, цитирам го, „По-добре мултак, отколкото калтак“ (документирано). Позорна в случая е ценностната система не просто на личността, а на играещия ролята Министър на културата гротесков образ.

Позорно е нивото на компетентност – както лично неговото, така и на двата му поредни екипа в културологичен и социокултурен план в XXI-ви век. . . Позорна е и апаратно-административната им сръчност да поставят на видни „капии“ свои партийни другари – верноподаници с още по – ниско от тяхното ниво на професионална грамотност, комерсиализиращи държавно субсидираната култура и лишаващи я от първата сричка в тази чудодейна дума „култура“ – „култ“, преориентирайки я в култ към верноподаничеството и търгашеската простащина.

Позор са пенсионираните и изхвърлени от гилдиите и активното съзидание на артефакти възрастни хора, придобили огромен професионален опит и умения, в апогея на моженето и силите си – актьори, режисьори, диригенти и т. н. – деяние без еквивалент нито в Европа, ни в Русия, нито в Япония (за Занзибар – не зная).

Позор са ръководените от партийни интереси и блюдолизничество на поданиците на партията им назначения на „кадри“ в областта „култура“, – област, която от самото си зараждане е стояла и стои (доколкото е автентична култура) встрани от всякакви идеологии и партийни интереси, тъй като предназначението на тази прослойка човеци е да въздигат духовно цялата нация, а не определена „part“, т. е. част от нея.

Позор е унищожението на провинциалните филхармонии и опери, чрез преобразуването им в „симфониети“ и хибриди без почва в културната ни традиция – О-Фе-Де-тата. За да се похвали Министъра пред Началника – Премиер: “Съкратих, шефе! Спестих!“

Позор е Андрешковщината (странно понятие, но сега ми идва – партийна някаква Андрешковщина) в провеждането на показни конкурси за директори на културни институти. Позор заради лесната им манипулативност и заради метастазите на показната демокрация (скрита диктатура и единоначалие), уронваща доверието на народонаселението и дори на елита му в основите и ценността на демокрацията като такава.

Позор са приоритетите в провежданите рИформи, сведени до. . . съкращения , за да се намалят държавните инвестиции в културата – дотам им стига въображението. Позор е невежеството му по отношение на случката с Чърчил, от когото правителството поискало в навечерието на втората световна война да увеличи бЮджета за отбрана, той попитал откъде да спестят и вземат парите, отговорили му от културата и образованието, а той им отвърнал“Господа, тогава какво ще отбраняваме?“

Позор е сленгът, изказът, речниковият багаж на една представителна за държавата ни личност, от която партньорите ни в ЕС очакват да борави поне с два езика (поради етническата си принадлежност), от които той не владее нито един, за чужди езици тук и дума не обелвам.

Позор е самохвалството му с построяването на т. нар. „Български Лувър“, глътнал милиони, но не от неговия самохвален джоб, а от бедните и неплатени български съзидатели на реална и сегашна култура „труженици“, в името на въображаемото, светлото бъдеще, когато там ще се излагат произведенията на измрелите в нищета по време на властването му. . . художници.

Позор са ченгетата от ДС в двата екипа и във ведомството му, от които от страх, той не съумява да се освободи. Не културен, морален позор.

Позор е раболепието и безличието на слугите-послушковци в кабинета и в „културните“ институции – рая без собствено мнение, без алтернативни възгледи, предопределяща в това си статукво тъпченето на едно място и спускащо гилотина над развитието и на министерството, и на националната ни култура.

Позор е бездействието на дирекцията, занимаваща се с авторски и сродни права, пряко подчинена на Министъра. Позор, защото легитимира с това си бездействие незначителността на авторите и на правата им. Питам, тогава- за какво „Министерство на културата“ става дума, ако авторите, създателите на същата тази култура са без значение, без гарантирани права, както за него, така и за и чиновниците в него?

. . . Симеон Радев написа знаменателното „Строителите на съвременна България“. Позорът Вежди пише с делата си „Рушителите на съвременна България“. За него никой няма да пише, дори ме е малко яд и срам, че аз тук пиша за него. . . но то е само заради едно – този човек и това явление на опростачването ни трябва да си ходи, далеч от каквато и да била властова позиция. Тъй като и срамът ми, и позора от неговото владичество са заразно вредни и разрушителни.

***

Глухите (по свой избор) няма да ме чуят, слепите (също по свой избор) няма да ме прочетат, знам, чел съм и Каравелова, и Ботйова, и други. . . Но, преди да напусна това геополитическо пространство, в което бе превърнато Отечеството ми, достойнството ми изискваше да го изрека. Да се чуе. Не , че всички не го знаят. Но мълчанието им. . . ме влудява. . . А пък. . . може би все някой. . . в това. . . перверзно гето на гетата. . . ще се осмели да го публикува. Credo, ergo sum.

***

Предисторията:

Вежди Рашидов до Бойко Богданов

Писмо от Вежди Рашидов до Бойко Богданов

Бойко Богданов:
Тази позорна гавра** на мултака-министър с режисьора – интелектуалец е учебник по показна имитация на демокрация, спазила буквата на закона. Според мижитурките – “експерти” в комисията, ръководена от стария сталинист-апаратчик и професор Георги КОСТОВ, и натъпкана с напълно непознати лица, въпреки специализациите ми във Варшава и Вроцлав, Москва и Петербург, Марсилия и Париж (университета “Дофин” – мениджмънт на културни институти), въпреки деветгодишната ми работа като директор на театър “Сълза и смях” (увенчана чрез репертоарната политика, която провеждах освен с многобройните номинации и награди у нас, и с 11 международни театрални фестивални награди), въпреки писмата за подкрепа от местния бизнес, от медиите, от Българска Академия на науките, от театралната Академия, от художествената Академия, от театралната школа “Л. Гройс”, от издателства и изпресарски агенции, от международните ми партньори (ще изброя само част от тях) – Пекин, Дубай, Москва, Санкт-Петербург, Скопие, Новосибирск, Торонто, Монреал, Париж, Ню Йорк, Сао Пауло, Виена, Берлин (липсва само Банкя и друго някое село покрай Варна). . . нивото ми на компетентност (организационна, режисьорска, репертоарна – тя вероятно заради писмата от режисьорите Сашо Морфов, Теди Москов, Лили Абаджиева, от хореографа Мила Искренова, от Милчо Левиев и братя Владигерови – с готовност да работим заедно, от оперните звезди Христина Ангелакова, Бойко Цветанов, въпреки обещанието ми да доведа на варненска почва Хосе Карерас и Валерий Гергиев за мега-събития в културния афиш на този курортен център, аз не само не притежавам необходимите качества, но и не мога да им “набера необходимия минимум точки”. . . За разлика от милата блондинка – местна оперна певица и активистка на женското движение в ГЕРБ. . . Остава ми да ѝ пожелая сравнителен успех и – NO COMMENT.

Свиване

Днешната драма и утрешната трагедия на света - на нашия свят  

  Наблюдавам с тревога рухването на валутите в Русия и Китай. Това са две новини. И само едната е лоша. Защото другата е още по-лоша.
Но както биха казали в Одеса (засега все още в Украйна!!): Русия и Китай – това са две големи разлики.

чети по-нататък

Свиване

Startup изкушения  

През последните две или три години, покрай другите ми занимания, получавах и предложения да участвам, подкрепя или съдействам на няколко бизнес начинания, които сега е адски модерно да се наричат startup. Повечето бяха интересни – признавам. На няколко от тях помогнах с каквото можах, но не се включих активно, от една страна, защото моят основен бизнес изисква от мен доста енергия и време и не ми остава много свободен ресурс за нещо допълнително, а от друга, защото не вярвам особено в класическия startup модел, който всички от тях бяха решили да следват. Какво имам наум…

Преразказан с две изречения моделът е следният – събираме се група хора, които за някакво относително кратко време и най-често със собствени сили и средства трябва да скалъпят прототип, който да става за показване, така че да събуди интереса на някой инвеститор/фонд, който да захрани екипа с още пари. Този междинен етап понякога има повече от една итерация, след което прототипът да се превърне в (масов) продукт, който да завладее света или (по-често) да бъде продаден на някой по-голям. Хората, които се захващат с това, обикновено са достатъчно трезви за да съзнават, че това със завладяването на света е по-сложната работа, затова продажбата на начинанието (т.нар. exit) често остава единствената цел.

Някои хора с един exit правят достатъчно пари за да живеят на яхта до края на дните си, други едва успяват да си изплатят ипотеката… а доста често развръзка няма, но ако е останал още ентусиазъм, човек се захваща с нова идея…

Какво не ми харесва в този модел? (Не казвам, че не работи или че е лош – нищо подобно. Често за много проекти е единствената смислена опция.)

Но – на първо място крайната цел. Да вложа енергия, време, усилия и нерви в проект, с предварителната цел да го продам за едни добри пари не е лошо, но не е непременно най-моето нещо. За мен е важно да се занимавам с идеи, които ме зареждат, в които освен усилия и пари се влага и много сърце, а това обикновно не са идеи, които ще искам да изоставя.

Второто, което не по вкуса ми е обичайният формален инвеститор/ускорител, защото нека не се заблуждаваме… най-често се финансират не идеи, които съдържат някаква революция, а такива, които имат потенциал за мащаб. Просто защото конвенционалният инвеститор има ясна и прагматична цел – да си върне парите с печалба. Оттук следват странични ефекти – ритъмът на проекта се диктува от очакванията и планирането на инвеститорите (дори и да са с малък дял). Или намесата на разни ментори, които той налага и които често имат по-малък опит и от този на самите предприемачи, но разполагат със сериозно влияние върху проекта, без самите те да споделят някакъв риск. В този контекст – една чудесна статия, която много ме разсмя наскоро.

В същия ред на мисли, дори и продажбата (exit-а) да не е самоцел в началото, след появата на инвеститор, той също има думата, така че… дори отначало основателите да не искат бърз exit, това в последствие не зависи само от тях.

Като цяло (не говоря за приятните изключения) моделът е клише, което разчита на класическите корпоративни концепции за непрекъснато растящ пазар и стремеж към печалба, базирана на още и още продажби. Да, да – знам, че на много хора ще прозвуча анти-пазарно и старомодно. Но определено считам, че в голяма степен е преекспониран, поизхабен и е далеч от универсален, за какъвто често бива представян. Btw, борсови бури като тези от последните дни също не са от полза за този модел.

Споделям идеята за плавно развитие (и не виждам нищо лошо дори в устойчивия застой). Просто защото, особено в днешния глобален свят, не отива на всеки бизнес да е крупно-корпоративен и да е воден от амбиции за мащаб. Растежът не означава непременно profit, нито гарантира бъдеще. Кризата, която евентуално отминава (а може и никога да не отмине отвъд рамката на очакванията на някои хора) показа, че държави (или райони), в които малкият и среден бизнес беше достатъчно стабилен, преминаха сякаш с по-малко жертви през най-страшното. А и дори там, където беше най-страшно, първо малкият и среден бизнес понадигнаха глава, макар и в рамките на скромните си възможности.

Докато корпоративният свят подходи шаблонно – със съкращения, оптимизации, свиване на инвестиции, затваряне на мощности. Така и трябва, ще кажат религиозните привърженици на негово величество Пазарът, но… те все отказват да осмислят концепцията за ограничените ресурси, и крайният обем на потенциалния пазар на всеки продукт. Корпоративният свят не се е отказал да мечтае за нов лесен период на double digit growth, нещо което може никога повече да не видим отново. И може би за добро! Защото, когато тежестта на корпоративния бизнес в един пазар или територия е твърде голяма, сътресенията са сериозна грижа за цялата държава или район – eдин съвсем топъл пример от скоро.

Предпочитам да се замесвам с идеи, които се самоиздържат, макар и в по-малък мащаб, зависят от енергията на екипа си и са достатъчни да гарантират съществуването му. Идеи, които растат плавно, дългосрочно, без пикове и без самоцелни планове да бъдат заменени за живот на яхта. Бих съдействал, подкрепял и участвал в такива проекти.

Мисля, че локалното и малкото са в основата на следващата икономическа и обществена промяна. А тези, на които изглежда, че това е завръщане към миналото, бих провокирал да помислят дали не е завръщане към смисъла.

Оригинален линк: "Startup изкушения" - Някои права запазени

август 25, 2015

Свиване

Две етнографски карти на Европа (от 1863 г. и от 1918 г.)  

Тези две карти ще са полезни за всички изследователи на етнографията в Европа.

На картата от 1918-а година, дело на швейцарския географически институт (на картинката по-долу, кликнете, за да я видите в оригиналния размер) за българските читатели ще са особено интересни областите, в които може да се намерят българи.

Сравнете с картата от 1863 г., от немски атлас (когато отидете на страницата, можете да увеличите или намалите размера на картата, като използвате лентата с плюс/минус вляво).

ethnographic europe

Свиване

Пировата победа на европейското общество и бежанската беда  

  Преди време един либерален политолог с философски привкус в монографиите си, бе казал нещо такова:
  - Ако искаме да разберем кое общество, без да е идеалното, е най-доброто от всички възможни или поне най-доброто от реално съществуващите общества, то нека поне мислено проведем следния експеримент – махаме всички граници, ограничения, визи, зелени карти, покани, временни пребивавания и т.н. и гледаме накъде ще тръгнат потоците хора – от Уганда, Заир, Сирия, Бангладеш към Берлин, Париж, Рим, Мадрид, Лондон или от Берлин, Париж, Рим, Мадрид, Лондон към Уганда, Чад, Заир, Сирия, Бангладеш? Хората с краката си най-добре ще гласуват в какво общество искат да живеят.

чети по-нататък

Свиване

Без общ RSS канал  

От началото на 2009 година, освен обичайната ми RSS-емисия от този блог, имах и един обобщен RSS-канал, в който освен публикациите ми тук, се появяваха (макар и рядко) и други неща – например – мои публикации в Дневник, снимки от Flickr или 500px, видеоматериали от каналите ми в YouTube и Vimeo. Адресът на този канал беше http://tinyurl.com/yovkorss, а използвах Yahoo Pipes за управление на обединението на тези емисии.

Пиша това, понеже има няколко десетки души, които ме следят чрез този канал, но който за съжаление след 30 септември 2015 повече няма да бъде активен. Причината за това е, че Yahoo спират услугата си Yahoo Pipes.

Затова моля, тези които използват за своя RSS-четец адреса http://tinyurl.com/yovkorss на емисията Yovko Lambrev All-In-One RSS Feed, да го подменят със стандартния http://yovko.net/feed

Оригинален линк: "Без общ RSS канал" - Някои права запазени

Свиване

Третата перспектива към местния вот  

Към местния вот може да се гледа в три перспективи: регионална, национална и глобална. Всеки гражданин, когато реши да гласува, ще вземе това решение, за да защити определени групи свои интереси – лични или съсловни. Вярно, красиво звучи, че отиваме до урните, за да изпълним гражданския си дълг, но не е вярно. А щом не е вярно, вече е спорно дали е и красиво. Гласуването е прагматичен акт и резултатът от него е постигането на утилитарна цел, а не общият комфорт на съвестта.

От днес започва регистрацията на партиите в ЦИК. Въпреки че официалният старт на предизборната кампания е чак след месец, политиците вече се размърдаха и, уж във ваканция, започнаха да подгряват общественото мнение за предстоящата интрига. Започнаха да се спрягат и издигат кандидати за кметове, във вестниците се появиха статии от обичайните анализатори, които уж под формата на безпристрастен коментар завъртяха личните имена на своите фаворити и клиенти. Цветан Цветанов тръгна на турне да представя кандидатите на ГЕРБ. РБ ще се опита до 1 септември да подпише споразумение за обща регистрация. Даже АБВ показа амбиция и даде заявка. Що се отнася до Йорданка Фандъкова, не знам дали като разора града се стремеше да направи положително предизборно впечатление, но да финализира общинския бюджет – със сигурност.

Но да се върнем към интереса на гласуващия – интересът на кандидата е ясен. Както казах, този интерес може да се разглежда в регионална, национална и глобална перспектива. В регионална това е интересът от участието в местното самоуправление на всеки човек, който си задава двата основни въпроса: 1.) Как се упражнява местната власт (честно, кадърно, компетентно, интелигентно), за да е добре на всички, и 2.) Кой упражнява местната власт (личност, партия, група), за да ми е добре на мен.

Националната перспектива към местния вот също е много важна, защото тя ни кара да видим местния вот като скрит следващ парламентарен вот. Местните избори са най-адекватният индикатор на държавното управление в разгара на мандата му. Те показват доволството или недоволството на хората от властта, стабилността и благоденствието на обществото и чувството за постигане или непостигане на целите. Заедно с това резултатите от местните избори влияят и съвсем пряко върху резултатите от следващите парламентарни избори. Всички знаят, че има огромно значение дали кметовете в района, където се бориш за депутатски мандати, са твои или на политическия ти опонент. Често разликата е не само драматична, но и фатална. Така че, когато вкарваш свои хора в местната власт, ти всъщност заемаш позиции за предстоящата битка за парламента. Ето защо избирателят не бива да забравя, че когато си избира кмет, предпоставя и бъдещия министър-председател.

И на последно място в тази парадигма, колкото и парадоксално да звучи, местният вот може да се разглежда и в глобална перспектива. И този поглед е пряко логическо следствие от разглеждането на местния вот в национална перспектива, защото субектът, който прави вътрешната политика на една страна, прави и нейната външна политика от гледната точка на едни и същи ценности и едни и същи приоритети, макар и с известна разлика в средствата. През последните години най-важният стратегически въпрос пред външната ни политика е отношението към Русия и то не толкова към страната в географски, исторически или културен аспект, колкото към поведението на актуалния режим там. Под „последните години“ имам предвид вече ясно очерталия се период, в който Русия започна да прави сериозни инвестиции във воденето на пропаганда по целия свят. Лично аз, оставяйки настрана всичко, което може да се каже за т.нар. „хибридна война“ се питам: защо някой си плаща, за да бъде харесван, и защо си служи с груби медийни манипулации, за да бъде уважаван? Да, всеки полага нарочни усилия, за да представи пред другите своите положителни качества и да оправдае и извини своите отрицателни качества. Но има голяма разлика между нормална комуникация, обикновена реклама и агресивна пропаганда. Това, което прави Русия, е агресивна пропаганда и като такова е плашещо, защото всеки, пред когото се провежда тя, ще заподозре, че това се прави преднамерено и не в негов интерес. Явно кроят нещо, явно лъжат, явно нещо крият. А щом го крият, то това е нещо, което сигурно няма да ми хареса. Не ме интересува как искат да увредят интереса ми, достатъчно ми е да знам, че искат да го направят.

Много може да се говори за българската политика към Русия както от гледна точка на близката и по-далечна история, така и от гледна точка на съвременността, в която ние сме държава-член на Европейския съюз и НАТО по свой избор, по свое убеждение и с произтичащите от това ангажименти. И нито историята, нито съвремието са толкова романтични или толкова апокалиптични, колкото би искал да ги нарисува някой само с черна и бяла боя върху палитрата си. Но тук няма да говорим за това, а ще се ограничим само до перспективите, в които трябва да бъдат разглеждани предстоящите местни избори у нас. Една от тях е (и за нея не говори никой) външнополитическата перспектива. Избирайки си кмет и общински съветници, ние определяме и класацията на политическите субекти в страната. Те ще водят през следващите години нашата вътрешна и външна политика. Ще кажете, че ви агитирам. Да, агитирам ви. Но не ви агитирам да изберете една или друга партия, една или друга коалиция, а ви агитирам, когато избирате, да мислите не само за бай Пешо, който или ще стане кмет, или няма да стане, а да мислите и за всичко останало, включително и за това към коя цивилизация чувствате принадлежност, какви ценности споделяте и в крайна сметка като кого искате да живеете. Признавам, че ме е страх от Русия и още повече ме е страх от фиброзната русофилия у нас. Има нещо много нездраво в нея и не бих подкрепил българска партия, заразена от тази болест, дори когато се явява на местни избори. Нещата са свързани. Мисля, че всеки трябва да си дава сметка за това. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Свиване

Колопоход – Ден първи: Ихтиман-Дъскотна  

Всъщност колопоходът започна на следващия ден, но да кажа нещо и за този.

Първо, защо точно Дъскотна?

Защото като мързелив човек не се хванах да направя прехода Ком-Емине на един път, а го карах години наред на етапи.

И така стигнах до Дъскотна.

Второ, защо не пеш от Дъскотна до Емине?

Защото реших, че с велосипеда ще обиколя повече места и ще видя повече неща, ще бъде повече интересно (както наистина и се оказа).

Влакът за Дъскотна (София-Варна) малко ме изненада – на Калояновец трябваше да слезем и да се качим на автобуси (ремонт по жепе трасето).

Докато намествахме с шофьора велосипеда в багажника, му счупихме спирачката (тези спирачки, от бакелит ли, от що ли, се трошат като стъкло).


По-нататък - никакви особени премеждия, освен това, че минахме през Ямбол, което си е премеждие, защото там съм служил шест месеца в казармата (които са били войници изобщо и по-специално в Кукурландия, разбират защо този град изобщо не ми се асоциира с нищо хубаво).

На Дъскотна слязох почти на смрачаване, небето се мръщеше и не вещаеше нищо добро.


Излязох на няколко километра извън селото, отбих от пътя и побих катуна.

Навън задуха вятър, но вътре в шатрата беше уютно и приятно.


Скоро обаче заваля дъжд, затова трябваше да изляза навън и да наметна с дъждобрана „окото на бога“ (така викам на отдушника, чието покривало не намерих; през него в ясно време влизат звездите, в дъждовно - дъждовни капки).


Дъждът забарабани силно над мене и не помня точно към колко часа заспах под скучното му мърморене…

Свиване

Покрит мост - гр. Ловеч  

Във връзка с текущия дебат за съдбата на Покрития мост в гр. Ловеч - 
промяна на архитектурния му образ към по-оригинална визия и техническо осъвременяване, предлагана от местното общинско ръководство и поддържана от групи архитекти и Съюзът на архитектите в България, от една страна;
и
защита на съществуващия вид на моста, чийто образ се е утвърдил в общественото съзнание на местното население и в национален мащаб като "уникалният покрит мост на Кольо Фичето", поддържана от група граждани, от друга страна,

по-долу публикувам своето тълкувание,
разработено като част от общо становище на БНК на ИКОМОС.


 1874

 1931

 1982


ИЗЯСНЯВАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКИЯ СТАТУТ НА ОБЕКТА и
ИСТОРИЯ НА ОПАЗВАНЕТО МУ  - Съставил: д-р арх. Любинка Стоилова

В списъка на резервати – паметници на културата, публикуван на актуалната интеренет страница на Министерство на културата (http://mc.government.bg/images/docs/Microsoft%20Word%20-%20Spisuk%20na%20REZERVATI.pdf ), под № 15 фигурира Музеен и туристически резерват на Средновековната крепост “Хисаря” и част от квартал “Вароша”, гр. Ловеч, обл. Ловеч, обявен с Разпореждане на МС № 364 от 24.09.1968 г. 
Чл. 12, т. 2 от ЗПКМ (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.), съгласно който е съставен въпросният списък на резерватите, гласи, че „Недвижими паметници на културата са: обявените по реда на чл. 4, ал. 1 и 2 ..... от Националния институт за паметниците на културата (НИПК)”.
Съответно цитираният чл. 4 от ЗПКМ (Изм. - ДВ, бр. 14 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.), включва следните постановки:
Населени места, комплекси от паметници на културата и исторически места, които имат особено историческо, археологическо, етнографско, архитектурно и музейно значение, се обявяват за резервати от Министерския съвет по предложение на министъра на културата и министъра на териториалното развитие и строителството.
(Изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) Министерството на културата упражнява върховен надзор върху резерватите по предходната алинея. Всички задания за проектиране, конкурсни програми, градоустройствени планове, проекти за ново строителство и ремонти, даване на строителни разрешения и други в резерватите задължително се съгласуват от НИПК.
 (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 29 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1989 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г.) За населени и исторически места и за други обекти по ал. 2, които имат изключително значение за страната, министърът на културата и министърът на териториалното развитие и строителството издаватсъвместно наредби, които са задължителни за държавните органи, за обществените организации и гражданите.
В тясна връзка с чл. 4 на ЗПКМ и в потвърждение на изключителното значение, което се отдава на музеен и туристически резерват на Средновековната крепост “Хисаря” и част от квартал “Вароша”, гр. Ловече съставена и обявена в ДВ бр. 73 от 1978 г. Наредба № 10 за неговото опазване и застрояване, където резерватът вече се нарича Архитектурно-исторически резерват (АИР) “Вароша” – гр. Ловеч”.
В Чл. 2. (1) от Наредба № 10 се уреждат границите на резервата и те включват Покрития мост. В Чл. 2 (2) е очертана охранителната зона на резервата, в която също е записан Покритият мост.
Съгласно Допълнителните разпоредби в ЗПКМ (параграф единствен – нов, ДВ, бр. 14 от 1990 г.), Наредбата е издадена от тогавашния Комитет за култура (аналог на дн. Министерство на културата) и от Комитет по архитектура и благоустройство, преименуван през 1990 г. на Министерство на строителството, архитектурата и благоустройството" (преименувано по-сетне на Министерството на регионалното развитие и благоустройството).

Други важни постановки в Наредба № 10 (ДВ бр. 73 от 1978 г.) са следните:
Чл. 10. Проектирането и изпълнението на консервационно-реставрационните работи (КРР) по паметниците на културата в резервата се извършват от НИПК или специализираната организация при АИР „Вароша”.
Според Чл. 13. Квартално-застроителните планове се изработват от НИПК. „В тях се определят фасадите на сградите, намиращи се на уличната регулационна линия, местата и видът на портите, височината и видът на сградните видове и всички други елементи, оформящи уличните пространства”.
Чл. 20. (1) Относно вида на сградите и тяхната височина, особените правила за сградите, конструкциите и съоръженията, ................ се установяват със самите планове.
(2) Възникналите въпроси по ал. 1 се разрешават от НИПК съгласно тази наредба.
Чл. 23. (1) За консервационните и реставрационните работи не се дават строителни разрешения и линии. Те се изпълняват на основание разработени от НИПК научно-технически документации и под неговото методическо ръководство.
Изредените положения от Наредба 10, очевидно, са достатъчно основание през 1981-1982 г. самото НИПК да проектира и осъществи реконструкция на съществуващия покрит мост (озграден по проект на арх. Стефан Олеков, 1931 г.), който е част от Архитектурно-историческия резерват ”Вароша”.
В случаи на КРР Наредба № 10 поставя следните изисквания:
Чл. 15. (2) Покривите на сградите по форма, наклон и направление на била, маии, както и по вид и цвят на покривните материали се съгласуват с околната среда, за да способстват за правилното оформяне на общия силует на резервата.
Чл. 16. В границите на резервата е задължителна употребата на доброкачествен дъб за оформяне на външния вид на сградите в хармония с архитектурната среда и съгласно изискванията на оригинала.
Чл. 17. Всички въпроси, засягащи вътрешното разпределение, консервацията, реставрацията и адаптацията на сградите – паметници на културата, се решават от НИПК по планови задания от АИР „Вароша”.
Чл. 21. (1) Всички работи по благоустрояването на резервата – водоснабдяване, канализация, електрификация и др., се осъществяват от НИПК или специализираната организация при резервата по проекти, съгласувани с НИПК или
Вследствие на осъществените КРР, се променя отчасти функцията на моста – от търговски и тронспортен става пешеходен с магазини като се разширяват търговските площи. Конструкцията на съществуващия мост се запазва като два мощни каменни стълба заменят предишните пет, стоманобетонов скелет от носещи мощни греди, оградни тухлени стени и тавански стоманобетонови ламели - видими в интериора над пешеходната улица.

Съгласно цитираните чл. 15, 16, 17 от Наредба № 10, е търсена връзка с историческото минало и първончалния образ на Моста, изграден от Кольо Фичето, чрез дъсчена обшивка на фасадите, промяна в ритъма на прозорците, оформлението на входовете, покрива и естественото горно осветление.
Като свидетелство за осъществените КРР, над входа на Покрития мост е поставен надпис, който гласи:
„1874. На това място Майстор Кольо Фичето построява дървен покрит мост, изгорял 1925 година. През 1981 г. е завършен нов мост, преустроен в сегашния вид. 1982 г.”




Осъществяването на всички законоустановени стъпки за изпълнение на КРР от самия Национален институт за паметници на културата (НИПК) съгласно Наредба 10, не е изисквало специална промяна в статута на Покрития мост, който е разглеждан като част от резервата (АИР) „Вароша” до април 2009 г., когато влиза в сила новият Закон за културното наследство (ЗКН).
ЗКН, в сила от 10.04.2009 г., с изменения и допълнения, последното от които от м. декември 2014 г., налага съществени промени, а именно:
  1. „Паметниците на културата” се преименуват на „културни ценности” (чл. 2; § 42. т. 8.а. от преходните и заключителни разпоредби );
  2. Правоприемник на активите и пасивите на НИПК е НИНКН (Национален институт за недвижимо културно наследство - Чл. 18, 19; § 19. (1) и § 42. т. 8.в. от Преходните и Заключителни разпоредби);
  3. За резервати се приемат само археологически недвижими културни ценности; всички останали резервати приемат статут на групови културни ценности (чл. 48). Археологическите резервати са посочени в списък-приложение към ЗКН (чл. 50 (3));
В този списък не фигурира нито Музеен и туристически резерват на Средновековната крепост “Хисаря” и част от квартал “Вароша”, гр. Ловеч (както е анонсиран с Разпореждане на МС № 364/24.09.1968 г.), нито „Архитектурно-исторически резерват (АИР) “Вароша” – гр. Ловеч” (както обектът е именуван в Наредба № 10, обявена в ДВ бр. 73/1978 г.).
В преходните и закючителни разпоредби § 10. (1) гласи, че „Заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности.” Същевременно Чл. 50 (1), т. 2 от ЗКН постановява, че  „Според културната и научната стойност и обществената значимост, археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната се считат за недвижими културни ценности с категория "национално значение";
Горните постановки и високото значение, което е било отдадено на Музеен и туристически резерват на Средновековната крепост “Хисаря” и част от квартал “Вароша”, гр. Ловеч  чрез съставената и обнародвана в ДВ бр. 73 от 1978 г. Наредба № 10 за опазване и застрояване на „Архитектурно-исторически резерват (АИР) “Вароша” – гр. Ловеч” чрез делегиране отговорностите за това на Министерството на културата, дават основание обектът да се счита за надвижима културна ценност от национално значение по смисъла на ЗКН (Чл. 50 (1), т. 2). Това твърдение се потвърждава и от обстоятелството, че понастоящем обектът фигурира в списъка на резерватите, публикуван официално на интернет-страницата на Министерство на културата (http://mc.government.bg/images/docs/Microsoft%20Word%20-%20Spisuk%20na%20REZERVATI.pdf ).


 1874

 1931

 1982


След като не е призната като археологически резерват в приложението на ЗКН, то обектът следва да се приеме за групова недвижима културна ценност от национално значение – Съгласно Чл. 48, т. 2, а., според пространствената структура и териториалния обхват, тя може са де счита за ансамбъл - териториално обособима структура от обекти на недвижимото културно наследство, чиито елементи се намират в определени смислови, пространствени и естетически връзки помежду си и с прилежащата им среда” или „историческа зона - обособена селищна, ... (подземна територия или част от акватория), наситена с културни и исторически ценности от една или няколко епохи”;
Както бе вече изтъкнато, Наредба № 10, която все още не е отменена и може да се приеме като правила за опазване и управление на културната ценност, които посочват недвусмислено, че част от тази групова недвижима културна ценност (ГНКЦ) с национално значение е и Покритият мост. Самата групова НКЦ се опазва в нейната цялост и вътрешни връзки между отделните елементи, независимо, че те сами по себе си може да не са индивидуални НКЦ.
Предвид постановката на Чл. 50 (1), т. 2 от ЗКН, че категорията "национално значение" се определя от изключителна стойност за културата и историята на страната и обществената значимост на обектитите – НКЦ, като допълнителен аргумент при подхода за опазването на Покрития мост работи утвърденият в общественото съзнание съвременен образ на моста, който съчетава материални следи от два различни строителни етапа. Той е доминиран от митологията за изначалния и траен принос на Майстор Кольо Фичето. Това е част от митологията за Националното Възраждане като време на разцвет за българската предосвобожденска история и култура, който е бил водещ при последната реконструкция на обекта (1981-1982) и който продължава да бъда водещ в рекламното представяне на град Ловеч. В този контекст Покритият мост служи като емблема на града. Чл. 163. от ЗКН (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) постановява, че „Консервация и реставрация, както и адаптацията на културни ценности е системен процес от дейности, които целят предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието им, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им” (или запечатания в общественото съзнание знак за автентичност) от лица, авторизирани по чл. 165 (чл. 230 (1) от ЗУТ и Чл. 164 от ЗКН).
От изброеното следва, че за всяка намеса в границите или охранителната зона на недвижимата културна ценност с категория „национално значение”, се изисква съгласуване, както на заданието за проектиране, така и на проектите по всички части, включително за транспортна и техническата инфраструктура. (Чл. 83 (2); чл. 170 от ЗКН).






 Нормативни документи:

1.  
ЗАКОН ЗА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА И МУЗЕИТЕ 
Обн. ДВ. бр. 29/11.04.1969 г., изм. ДВ. бр. 29/10.04.1973 г., изм. ДВ. бр. 36/08.05.1979 г., изм. ДВ. бр. 87/11.11.1980 г., изм. ДВ. бр. 102/29.12.1981 г., изм. ДВ. бр. 45/08.06.1984 г., изм. ДВ. бр. 45/13.06.1989 г., изм. ДВ. бр. 10/02.02.1990 г., изм. ДВ. бр. 14/16.02.1990 г., изм. ДВ. бр. 112/27.12.1995 г., изм. ДВ. бр.31/12.04.1996 г., изм. ДВ. бр. 44/21.05.1996 г., изм. ДВ. бр. 117/10.12.1997 г., изм. ДВ. бр. 153/23.12.1998 г., изм. ДВ. бр. 50/01.06.1999 г., изм. ДВ. бр. 55/25.06.2004 г., изм. ДВ. бр. 28/01.04.2005 г., изм. ДВ. бр. 94/25.11.2005 г.

2. ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО 
В сила от 10.04.2009 г. Обн. ДВ. бр. 19/13.03.2009 г., изм. ДВ. бр. 80/09.10.2009 г., изм. ДВ. бр. 92 от 20.11.2009 г., изм. ДВ. бр. 93/24.11.2009 г., изм. ДВ. бр. 101/28.12.2010 г., изм. ДВ. бр. 54/15.07.2011 г., изм. ДВ. бр. 15/21.02.2012 г., изм. ДВ. бр. 38/18.05.2012 г., изм. ДВ. бр. 45/15.06.2012 г., изм. ДВ. бр. 77/09.10.2012 г., изм. и доп. ДВ. бр. 82/26.10.2012 г., изм. ДВ. бр. 15/15.02.2013 г., изм. ДВ. бр.66/26.07.2013 г., изм. ДВ. бр. 98/28.11.2014 г.


3. РАЗПОРЕЖДАНЕ
 на МС № 364 от 24.09.1968 г. за обявяване на средновековната крепост “Хисаря” и част от квартал “Вароша” в гр. Ловеч за музеен и туристически резерват.


4. НАРЕДБА
 № 10 на КК и КАБ за опазване и застрояване на архитектурно-историческия резерват “Вароша” – гр. Ловеч (ДВ бр. 73 от 1978 г.).

5. СПИСЪК НА РЕЗЕРВАТИ – ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА по смисъла на чл. 12 от ЗПКМ, съставен от НИПК и публикуван на актуалната интернет страница на Министерство на културата - http://mc.government.bg/images/docs/Microsoft%20 Word%20-%20Spisuk%20na%20REZERVATI.pdf

6. НАРЕДБА № 4 ОТ 21 МАЙ 2001 Г. ЗА ОБХВАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ 
В сила от 05.06.2001 г. Издадена от МРРБ, Обн. ДВ. бр. 51/05.06. 2001 г., изм. ДВ. бр. 85/27.10.2009 г., изм. и доп. ДВ. бр. 93/11.11.2014 г.,изм. ДВ. бр. 102/12.12.2014 г., изм. ДВ. бр.13/17.02.2015 г.

август 24, 2015

Свиване

Стига сме избирали по-малкото зло – така само ставаме все по-зле и все по-зли  

  Моят коментар във Фейсбук по повод словото на президента за 138-та годишнина от Шипченската епопея, 22 август (самото слово виж на http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4937884):
  
  От личен опит не си падам по ежегодните и по няколко пъти даже на година, произнасяни слова от т.нар. държавни мъже. От тях лъха на помпозност, патриотарност, социалистичност, казионност, ритуалност, музейност. Както и да е, това е тема за друг разговор.
  
  Прегледах текста на днешното слово на президента. И него няма да го коментирам, защото все имам усещането, че в него не се чувства, че вече сме в средата на второто десетилетие на 21 век. А това трябва да личи в подобен тип слово.

чети по-нататък

Свиване

cheap gucci belts-Online discount  

Gucci shoes have been sought after by style conscious individuals since the 1950s when Gucci crafted a suede moccasin with steel horse bit incorporated in the design. The Gucci brand became a household name against the time it began in 1921 with been producing high end products considering that. These aren’t only pieces of high quality, but also durability and extremely fashionable. Subjected to testing more works of functional art than merely shoes.

If you may well ask which bag of Gucci obtainthe mode, safety and comfort all in mere one, Let me elect the travelling cheap gucci belts as the solution. The Gucci Duchesse medium Boston bag is recognized as one of the best quality bags.

Coach Outlet Handbag is often a popular brand luxury handbags throughout planet.The discount coach handbags which can market now could be the bags with stylish leather and signature materials.It has led the fashion footsteps turn out to be the inventor of best selling.The Coach cheap gucci belts Handbags – Black sateen can be a leading American designer and maker of luxury lifestyle handbags and accessories.Aspinal of london Sophisticated and uniquely distinctive handmade leather bound photo leather journals scrapbooking and wedding album gifts in rich colours and elegant designs. Our Coach Shops is specialized in selling the designer purse.

I want to avoid my feet to hurt though, and isn’t fashion all about pain? Well, not whether or not this comes to Gucci. With Gucci you won’t be just getting style and luxury, for depending you pay, you will be also obtaining a really comfortable pair of trainers. They are made to fit a woman’s foot perfectly so will not end up giving you blisters and pain. After all, most of us know how horrible it is to attend a party or function and an individual can associated with is soreness in your feet; forget the stimulating conversation, my heels kill.

Many ladies are shoe fanatics be going to extreme lengths to look for the desired associated with designer women’s shoes. A shoe sale can trigger various radical actions utilizing some women. However willing to shop at odd hours or drive for miles for the sale. A good deal on shoes can cause an otherwise “normal” woman to be a “crazy lady.” There have been knock-down, drag-out fights over you will develop pair of Manolo Blahnik or Christian louboutin uk shoes. A reduced price for Jimmy Choo shoes, Bottega Veneta shoes, cheap gucci shoes, or Gianmarco Lorenzi shoes cause a riotous scene at the shoe establishment.

This Gucci suede medium hobo handbag is made from rich suede. It is now very sumptuous since other than its dark blue shade and designer-stamped plaque in the front. Wanting something that could simply accent your fall wardrobe? Possessing this handbag would be a great principle. It is simple and kind of boring in shade, anyone know is going to be trendy for that season.

Shopping shoes online renders the purchasing process very convenient and worthwhile. If you want go to into the party also known as the streets, then a pair of Dolce & Gobbana mens shoes is ideal for for you. They are gorgeous as well as elegant and perfectly match with any associated with outfit you wear.

август 23, 2015

Свиване

За катарзиса на стадото и волята за промяна на сивата маса  

  Това е мой коментар във Фейсбук по повод на едно според мен) абсурдно утринно интервю, но човек, около чийто пръст, пъп или его се върти цялата ни държава…
  
  Да, на теория и по наука обществото не е механичен сбор от съставящите го индивиди и характерните черти на обществото не са средно аритметично от характерните черти на отделните индивиди.
Ала на практика и по принцип нещата стоят точно така или приблизително така!
  Днешният ден, още рано сутринта, отново, за сетен път показа и доказа, че преобладаващите свойства, нагласи, възприятия, дефицити у огромна част от нашето общество определят не само манталитета, поведението, циничността, арогантността и другите подобни специфики от т.нар. ценностна система на управляващите, но и самата същност, реалното съдържание и безнадеждната празнота и пустота на управлението.

чети по-нататък

Свиване

Ще има ли жена – шеф на ООН и може ли тя да е Ирина Бокова?  

Хубава статия* в “Ню Йорк Таймс” под заглавие “След 70 години мъже, начело на ООН, някои казват, че е “крайно време” организацията да бъде оглавена от жена“, при това не с една, а с две* българки на снимката!

fb-nytimes

Статията в New York Times. Кликни върху картинката за по-голям размер.

Официалната кандидатура на България за поста генерален секретар на ООН е на Ирина Бокова, която е шеф на ЮНЕСКО.
Това е наистина чудесно за страната ни, но е и важно за промяната на мисленето по отношение на жените в световен мащаб.

За съжаление, у нас все още се срещат хора, които са готови да работят против кандидатурата на г-жа Бокова. Има хора, които разпространяват идиотски и неподплатени с нищо слухове за нея, за баща ѝ, за роднините ѝ по линия на брат ѝ – Филип Боков. Има хора, които са по-склонни да повярват на злонамерените слухове по неин адрес, но не и на делата ѝ като шеф на ЮНЕСКО. И, разбира се, има хора, които по никакъв начин не желаят да приемат фактите, които противоречат на тяхното мнение по адрес на един успял българин.

Не знам защо все още не сме успели да изкореним този непонятен стремеж на нашенеца, за който Константин Иречек пише през 1881 г. “За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”
Мога да си обясня злобата, завистта, но изглежда, че един чужденец като Иречек го е схванал най-добре: нашенеца изпитва наслаждение, когато се стреми към това да разваля работата на другия.
Това не е уникално явление, което се среща само в България, но това, че се среща и на други места, не го прави по-поносимо у нас.
Не само когато някой има вече оформено мнение, но дори и само когато единственият аргумент на спорещия е “А ти кой си?” – тогава никакви факти не са в състояние да променят мнението му/ѝ.

Имал съм и други пъти възможност да споря по адрес на Бокова – човек, който говори свободно пет езика***, успяла да се пребори за поста генерален директор на ЮНЕСКО срещу други сериозни кандидати.
Споровете обаче никога не са били по отношение на… самата Бокова!
Обикновено са свързани с баща ѝ, брат ѝ, миналото ѝ в кабинета на Виденов и т.н., т.е. все неща, които нямат нищо общо с нея и нейните качества.

Спорещите не са запознати със статиите, писани по неин адрес от сериозни хора, каквито са напр. бившият полски президент Квашневски или бившият министър по европейските въпроси на Ирландия Роуч.

Не, защо да се влияе от такива авторитет, след като Нашенеца е чел “авторитетен източник” като блога на някакъв анонимен подлец, назовал се “Тутанкамон”. Или някой жълт вестник.

За Нашенеца “Капитал” е вероятно несериозно издание, щом пише: “Бокова убедително демонстрира дипломатически и управленчески умения в голяма международна организация — ЮНЕСКО, която оглавява вече втори мандат. Ползва се с добра репутация пред петимата постоянни членове на Съвета за сигурност. Владее перфектно английски, френски, испански и руски — четири от шестте официални езика на ООН (изискването е само за два). Има ясно виждане за мисията и дейността на организацията. В полза на Бокова играят също така географският принцип и фактът, че е жена.

Нашенеца не се трогва от това, че министърът на външните работи Даниел Митов отговаряше в Народното събрание преди броени седмици и обясняваше как държавата е организирала кампанията на Ирина Бокова. За него прозападните позиции на министър Митов не са достатъчно убедителни. Нашенеца вярва на анонимния автор, който злослови по адрес на Бокова, а не на хората, подписали се с имената си в нейна подкрепа.
Показателно е и това, че дори хора, които се подписват под нападките си срещу Бокова, какъвто е например писателят Илия Траянов, го правят не с аргументи срещу нея самата или срещу дейността ѝ като шеф на ЮНЕСКО, а с посочване на факта, че баща ѝ е бил деец в БКП, а брат ѝ се подигравал с опозицията.

Бих се съгласил с всяка една конкретна критика, ако тя беше добре обоснована, не беше насочена срещу личността на Бокова или на нейните роднини, а срещу дейността ѝ като шеф на ЮНЕСКО. Но такива критики е повече от ясно, че няма, а ако ги има, то не са подплатени с факти – ако обратното беше вярно, самата Бокова не би успяла да спечели повторното си избиране на поста генерален директор. Защото в международните структури, особено през последните десетина години, е винаги ясно кога някой си върши работата и кога – не. И когато не си я върши, обикновено хората подават оставки или не биват предлагани за преизбиране. Но за нашенеца това не е достатъчно, защото той “чете” и “знае”. Кавичките са сложени, за да подчертая, че се подигравам със знанията и прочетеното от нашенеца. И всеки нормален и мислещ човек би трябвало да се отнася скептично към изказвания на мнения, базирани на такива “знания”, с каквито разполага нашенеца.

Затова не бива да се притесняваме от конкуренцията на Ирина Бокова за поста (в “Ню Йорк Таймс” пишат за други достойни кандидатури), а само и единствено от подлата завист и злобата, на която е способен Нашенеца.

Пожелавам успех на Ирина Бокова, не само защото нейният успех ще е страхотно положително постижение за България! Но ѝ пожелавам успех и защото това ще е голям и положителен опит на страната ни!

Може жена да бъде следващият генерален секретар на ООН.

И тази жена може да е Ирина Бокова.

Дано!

______
* — Кристалина Георгиева не е била и не е кандидат, издигнат официално или дори неофициално от Република България.
** — Повечето издания пишат само за четири: руски, английски, френски и испански. Забравят за българския. Виж напр. тук в статия от 2009 г.

Свиване

Умни ли са красивите* жени?  



Как грозната Мария Манчини изпреварила красивите си 4 сестри? Мария Манчини живяла през 1652 г. в Париж и имала още 4 сестри. Само Мария не била канена на баловете, защото не била надарена с красотата, грациозността и очарованието на сестрите си. Затова сестрите й и майка й започнали да я ненавиждат и искали да отиде в манастир.

Тя обаче се стегнала и започнала да изучава бъдещият Крал Слънце, Луи
XIV, тогава още тинейджър. Тя започнала да чете книгите, които чете и той, да се интересува от същото и когато се запознала с него „уж случайно“ умело му подхранвала компежа за слава, мечтата му да се изяви като достоен крал и като инстински император на Западна Европа.

Сестрите й – 4 празноумни кокекти, не стигнали доникъде.

Първи извод:

Красотата е капан, който лъже жените (а и мъжете), че това им гарантира успех.

Втори извод:

Една жена трябва да има 3 детайла, за да е интересна. Не само външност (страст), но и да си върши задълженията и да има акъл.

Страстта е, за да е интересна за секс. Да си върши задълженията по грижа за мъжа и децата е второто. А третото е да можеш да си разговаряш с нея, тоест да има акъл (да може да споделяш с нея, тоест да си интимен). Това е триъгълникът на
Стретберг – интимност, страст и задължения.

Интересното е, че според Стерберг интимността при мъжа е най-възможна с кучето, коня (в рицарски времена) с приятел мъж (друг моряк, друг полицай, друг пожарникар, най-добрия приятел и т.н.). Защото кучето никога няма да те обвини, докато жена ти ще те направи на 5 стотинки
.

Когато едно от 3-те липсва, то триъгълника не е равнобедрен и не е устойчив, съответно връзката не е здрава. Стретберг направо ме уби. Средновековният рицар упражнявал страстта спрямо селянките си, задълженията си спрямо шефа си и жена му (посвещавал й стихове и се борил за честта й), а интимността била с коня (с него си говорил, обсъждал и споделял). По-същият начин, както жената, така и мъжа трябва да съчетава 3-те неща - да става за страст, за задължения и за интимност....

Един възрастен човек, веднъж ми каза „С чорбаджията ортак не ставай, на беднияпари не давай и на жена си нищо не казвай“. Може би защото с жената рядко се постига интимност (споделяне), то не че и с мъжете може да споделяш много. Често има само елементите страст и задължение или само страст (която разбира се не може да е вечна, сама по-себе си) или само задължение (двама са заедно заради съквартиранство, децата, навик, общественото мнение).


Като цяло този постинг няма общо с личните финанси, но всъщност има с мисленето и разума, а оттам и с успеха и финансите и всуе.

Лятото на плажа имах щастието да бъда до една префърцинена празноглава тинейджърка, която само се снимаше и пускаше във фейсбук. Освен това и родителите й се скъсваха да я снимат... Това момиче просто няма време да поумнее от грижа за външния вид и от вярата, че това е основното. Тя е нещо като 4-те сестри на Мария Манчини, тъпи и ограничени и кой знае кой ги е нарекъл красиви. На бас, че над 50% от мъжете не ги харесват, но се лепва един етикет красива и айде. Въпросната префърцунена имаше сестра, по-малка и доста окръглена, но лъчезарна и ненадута и на бас, че ще стигне по-далече, защото ще има мотивация да мисли, да се учи и да разсъждава.

Скоро писах постинг за „Стратегиитев живота и вероятностите за успех“. Явно някой залагат и са тласкани от околните да залагат на външното (майката и бащата възхваляват едната дъщеря например и мозъка й се изпарява). Други залагат на умността.

Най-добре е да се заложи на всичко и на външно и на вътрешно и триъглника на Стерберг да бъде равнобедрен, а не да се окаже правя линия (две точки) или само една точка.

*Всички жени са красиви. Някой харесва дебели, друг слаби с луфт (крака на хикс), трети с много дунапрен.


Как да си изберете съпруг, с когото ще сте добре финансово?
Защо хората инвестират в неща с вероятност за успех под 70%?
Доброволна делба на наследство - стратегии
Защо българинът учи синовете си да лапат ... ауспуси ?!? Споделяне на знание или да обменим хитрините в живота
Фонд Ремонти – доказателство, че българинът не разбира жилищната инвестиция

5 примера за желязна финансова дисциплина или как да спасим парите си от себе си
Финансови задачи, които всеки трябва да може да реши
Батя: Непоправим оптимист съм за БФБ и за България като цяло
Анкета за пречките пред финансовото щастие
Как се започва с инвестиции в български акции?
Имате ли списък с притежанията си и класирате ли ги по доходност и риск?
FOREX - един от масовите начини да си загубиш парите, времето и живота
А. Андонов: Тестът за добрия инвеститор е дали може да продава на загуба
Спредът или ужасът на пазарите, това което ви отказва да купувате и продавате!
Този, който цял ден работи, няма време да печели пари - Джон Рокфелер
Моделът на Уорън Бъфет е лесен и достъпен дори за хора с 1 000 лв.
Трябва да спестявате поне 30% от доходите си, за да имате достойна пенсия
Смисълът на търговията и защо всеки трябва да е търговец
Дали ставам по-богат или по-беден с всеки изхарчен лев?
Кой е най-бързият начин за осигуряване на пари (ликвидност)?
На лов за Ментор, или кой да ни научи на нещо?
Кой е най-бързият начин за осигуряване на пари (ликвидност)?
„Бързо дошли, бързо отишли“ или кога хората са максимално глупави (заслепени)
Пари назаем - 11 причини, защо да не даваме
6-те мислещи шапки – или как да започнем да мислим
Как да изкарвате повече? Може би да работите на 4-часов ден, но на две или три места
Защо се помнят първите 10 000, 100 000 и 1 000 000 лв., после е лесно
Странни, но ефективни и забавни начини за спестяване
Безработна си купува GSM за 1 200 лв., да в България е нормално

Виновен ли е Кийосаки за слабата световна икономика? Вдигането на летвата, основен проблем пред повишение на личното богатство

Ето как типичният българин харчи 100 000 лв. за нула време

Смисълът на спестовната животозастраховка в два реда
А. Андонов: Вещоманите рядко могат да управляват парите си рационално
С чорбаджията ортак не ставай, на бедния пари не давай и на жена си нищо не казвай
Кредитната карта е уникален продукт, който трябва да се притежава
Когато парите ви станат много повече от финансовия ви акъл....

Тото, лото, лотария, 6 от 49 и други, които са безсмислени според мен
На кои въпроси, трябва да си отговорим, когато започваме инвестиция?
Колко скъпа кола мога да си позволя?
Потребителски кредит: Как банките твърдят, че ви дават 10 000 лв., а ви дават само 3 270 лв. или с 67% по-малко
Как да защитите имотите си от кражба?


Отдясно ще видите: "Известяване за нови публикации" чрез e-mail. Моля използвайте опцията за бъдещите публикации

Любима книга: Нова земя на Екхарт Толе, можете да я свалите във формат txt оттук




Свиване

Три пъти „не“  

Понеже напоследък е модерно да се чете със задъхване и по диагонал, се налага да уточня изрично и в кратце някои неща, за да разсея разни заблуждения :)

  • Не – не съм станал естонски гражданин и не възнамерявам. Дори не съм стъпвал в Естония, макар с удоволствие да бих се разходил до там някой ден. Идеята на това e-Residency е именно такава – да се ползват от него чужденци, които да могат да регистрират естонска фирма и да работят с нея, без да има нужда да бъдат в Естония. Това е лесен начин да продължа да си бъда българче, да живея където си искам по света и да разполагам с фирма в еврозоната, в която България още не е.
  • Не – не съм станал и испански гражданин. И също не възнамерявам. Просто живея в Барселона за неопределено време, със същата цел – setup на фирма в еврозоната. В момента обаче, естонската опция изглежда далеч по-смислена от испанската по много причини, съответно преподреждам плановете си.
  • Не – не съм излизал от българската си фирма, нито съм я местил в Испания. Екипът ни си действа в София на пълни обороти, просто аз работя дистанционно от Барселона и продължавам да се занимавам с обичайните си ангажименти в България, и с обичайните си клиенти.

Оригинален линк: "Три пъти „не“" - Някои права запазени

август 22, 2015

Свиване

БНР: коя половина от кой ефир  

Българското национално радио има регионални радиостанции. Те са осем, като последните  – във Видин и Бургас – бяха открити скоро. Регионализацията е принцип, свързан с обществената мисия на БНР – хората се интересуват и от това, което става непосредствено край тях. За целта трябва да се полагат усилия в две посоки:

  • да се създава съдържание, посветено на регионалните проблеми и
  • да се осигурява разпространение на така създаденото съдържание.

Сега ръководството на БНР подготвя РРС Кърджали.

Двете задачи  са рутинни за едно обществено радио:

  • програмната:  радиото да анализира информационните потребности  на хората и да им предостави адекватно на регионалната специфика съдържание ;
  • техническата:  съдържанието освен да се произвежда, трябва и  да се чува (обхват), но и повече – хората да имат устройства да приемат програмите.  Осъществява се наземно разпространение, но от сайта на БНР може да се използва и опцията слушайте в интернет в реално време.  Отделно от това има и подкасти онлайн,  те не обхващат винаги цялото съдържание, а  части, предавания или фрагменти. Така или иначе  въпросът за предавателите (откриване, закриване, мощност) и приемниците (има ли с какво да приемат хората)   е важен. На какви вълни, чрез какви предаватели, с какви приемници – за да има гарантирано покритие и  достъп до информация – трябва да се решава в ход и без грешни ходове. Техническият въпрос иска техническа експертиза –   обществените медии трябва да достигат до хората ефективно.

Спирането на средновълнов предавател не е нито само технически, нито само финансов въпрос. Изглежда  просто: критерий е достъпът  до информация. Като всеки преход – ако  се преминава към УКВ –  и този преход  изисква грижа – иначе достъпът до информация прераства от технически въпрос в политически.

 Рутинни задачи – рутинен алгоритъм за решаването им:

първата работа е да се познава картината: какви са хората там, от какво имат нужда – още повече след отпадане на идеята за регионалните мултиплекси. Така че задача номер едно е проучване, карта на потребностите – иначе регионализацията е поредната проформа акция.

В случая данни за такова проучване няма.  Данни няма, мотиви няма, за сметка на това още преди издаване на лицензията на сайта на БНР  е качена снимка на генералния директор с кмета на Кърджали, подарява радиоприемник.

Добре, но основният въпрос е какво предлага БНР на тези хора със средствата от държавния бюджет. СЕМ се затрудни от семплата разработка и върна внесените документи, а за нас остават версиите –

  • версия 1:  на сайта на БНР е съобщено, че се предвижда РРС Кърджали  “да излъчва общо 9 часа програма – 6 часа на български език – новини, блокови предавания, музика, и 3 часа – на турски език, подготвени от турската редакция на Националното радио”.
  • версия 2: в сутрешните блокове на телевизиите концепцията вече е друга: от 24 часа програма 18 ще са за  Хоризонт, 3 часа ще са с местна програма с теми от Кърджали и региона и 3 часа ще са програма на турската редакция на радиото.
  • версия 3: “Половината от ефира ще е с предавания на турски език”, казват още от БНР. Коя половина  от кой точно ефир, остава да се разбере.

Така към проблема, свързан с липсата на проучване, се прибавя и втори проблем: небрежното и мъгляво комуникиране по темата какво ще прави БНР в Кърджали и защо. Липсата на мотиви и прозрачност по отношение на програмната концепция, обърканата информация  в контекста на наближаващите местни избори, смесването на съдържателни и технически въпроси поставиха отново БНР в центъра на вниманието.

Политическата цена : съзнателно или не, ръководството на БНР поднася неочакван предизборен подарък едновременно и на националистическите формации, и на ДПС  чрез неадекватни ходове  в една безкрайно чувствителна област. 

По отношение на турския език:

от години БНР произвежда програма на турски език като част от задълженията на Радио България  – по лицензия 180 минути, от които 30 на сто актуални предавания, не по-малко от 10 на сто от програмното време е за новини, 30 на сто културни, образователни, религиозни и др. предавания  и т.н. БНР изпълнява лицензията си, СЕМ осъществява мониторинг с помощта на хора от мониторинга, които владеят турски език.

Тези предавания се разпространяват и онлайн, и наземно – и няма данни да са били проблематични,  смисълът им е да достигат до хората  – наземно и онлайн, в реално време и като подкаст. За ефективността на предаванията данни не са известни – ако има, добре е да се покажат – но нищо лошо не се е случило в резултат от предаванията на БНР на турски език – вече много години.

За половината от ефира: от изказванията на председателя на СЕМ  се разбира, че 24-часовата програма ще включва 18 часа Хоризонт (лицензирана), 3 часа Радио България (лицензирана, така както се включва и сега на други честоти по отношение на други региони) и 3 часа ново съдържание на български език – за тези три часа доц. Лозанов казва, че трябва да бъдат добре обмислени според нуждите на аудиторията  във връзка с необходимата регионализация. Поне отстрани изглежда, че именно  тричасовата програма на български език има нужда от лицензиране на този етап. А въпрос на бъдеще е доколко и кога регионализацията може да се приложи и към съдържание на другите езици.

*

Доброто управление превръща  проблемите във възможности, лошото превръща и възможностите в проблеми.

РРС Кърджали е възможност, от която ръководството на БНР създаде проблем – пореден проблем след кадровите решения за високите позиции, липсата на атестиране,  критериите за съкращенията на разходите за персонала,  стрийминга и т.н.

Предстои заседание на СЕМ по темата на 8 септември.

Свиване

Доверието, глупако!  

Този текст е своеобразно продължение на темата за електронна Естония, която започнах с тази и с тази публикация. И с това ще приключа временно тази посока на текстове, доколкото за следващи ще разчитам да понатрупам повече лични впечатления, когато започна да използвам своето e-Residency по-активно – вероятно през следващата година. Иначе безгрижно се сдобих с него в четвъртък, когато в ранни зори се качих на скоростния влак от Барселона за Мадрид и в 10:30 бях в тамошното естонско посолство.

Интересно е да споделя, че когато някъде към края на юли получих email, че картата ми е там и мога да отида да я взема, беше написано, че препоръчителните дни за това са всеки вторник и четвъртък и аз просто си харесах 20 август като един най-обикновен четвъртък. Купих си билет до Мадрид и обратно и пратих email, че ще отида във въпросния ден. Някъде седмица по-късно една привечер се върна обратен email, в който ми споделяха, че 20 август е празник и ако може да отида на 21-ви (петък), което обаче се оказа проблем, защото билетът ми за влака не беше с опция за промяна или отказ и съответно 15 минути по-късно върнах email, че за съжаление не мога да променя билета си и се налага да си купя друг, но понеже ми предстои пътуване и до България около това време ще им пиша допълнително кога ще мога да пътувам отново до Мадрид. Между другото може би не бива да пропускам да споделя, че човекът, с който водехме тази email кореспонденция бе не кой да е, а лично консулът на Естония в Мадрид от нейния персонален служебен email. А часът беше нещо като 21:30 местно време, което очевидно далеч не е в рамките на работното време.

20 август се оказа не толкова обикновен четвъртък, понеже тогава естонците празнуват Денят на възстановяването на независимостта си. Затова ми е трудно да споделя каква бе изненадата ми, когато минути по-късно се върна нов email, който гласеше, че тя (консулът) няма да бъде в Мадрид на 20 август, но утре можела да попита нейна колежка дали не би могла да отиде до посолството във въпросния ден за да не трябва да купувам друг билет и да планирам друго пътуване. Ако съм съгласен да посоча точен час, в който ще бъда там, за да не ме чака цял ден. Отговорих, че ще бъда много благодарен, ако има такава възможност и написах, че мога да бъда там в 10:30, но и по друго време, ако това не е удобно. На следващата сутрин консулът ми потвърди, че колежката и ще ме очаква там в уреченото време. Така и стана. Преди два дни – на 20 август – чаровна блондинка по къси панталонки (в Испания през лятото това е обичайно облекло за почти всички жени по улиците) с едно приказливо малко момиченце ми отвориха вратата на посолството. Пет минути по-късно беше сканирала отпечатъци от двата ми показалеца, копира първата страница на българския ми паспорт и ми връчи smart-картата и PIN-овете.

Защо разказвам това ли? Защото част от причината електронната Естония да работи е доверието. Да, да – не се шегувам. Технологиите, процедурите и всичко останало са много важни неща, но всяко нещо, колкото и добре да бъде измислено и преценено технологично, винаги има и ще има недостатъци и пропуски, ще крие рискове и т.н. Това, което спасява нещата е… доверието в системата и в хората, а то се гради – не пада от небето. Гради се дори с малки и незначителни жестове.

Затова нека разкажа още малко от нещата, които знам за Естония и електронната им държава.

Двата ключови компонента на платформата им са от една страна картите, които служат като електронна самоличност на всеки човек – на всяка карта има два сертификата – единият служи за идентификация (т.е. кой съм аз), а другият за подписване на документ (т.е. какво казвам). Вторият ключов компонент е т.нар. Национален регистър – от тази база данни започва всичко – тя съдържа основната информация за всеки индивид – име, рожден ден, гражданство, пол, история на адресните му регистрации, релации с другите хора (съпрузи, деца, братя и т.н.). Всеки човек има уникален идентификатор (номер) в тази база и реално тя може да въпроизведе родословното дърво на всеки естонец назад до 1950 година.

Основно правило в Естония е, че правителствените информационни системи е ЗАБРАНЕНО да съхраняват дублирана информация на повече от едно място.

Иначе казано, информация за това кой съм аз (ако бях естонец), къде живея, кои са родителите или съпругата ми, може да стои само и единствено в Националния регистър и никоя друга служба или система не може да пази копие на тази информация за свои нужди. Единственото, което и е достатъчно да знае, е моят идентификатор, а при нужда прави заявка в реално време за моите данни в Националния регистър и той връща най-актуалният запис за мен.

Което означава, че за да бъде тази информация бързо и лесно достъпна, трябва да има читава инфраструктура за споделянето им – тя се нарича X-Road и е нещо като правителствена интранет система за обмен, където всеки собственик на данни декларира точно каква информация съхранява в неговите регистри и как се достъпват те от останалите. Като казвам правителствена това не означава, че данните са достъпни само за правителството. Много важна част от платформата са както самите бази с данни, така и слоевете, които контролират и записват достъпа до тях. Защото данните в базите са достъпни за всички, но… е нужно да има основание за достъпа до тях. Иначе казано не е проблем банката ви да прегледа вашите данни в регистрите, но вие я упълномощавате за това, когато ставате неин клиент. По-същата схема достъп могат да имат и телекоми, енергоразпределителни дружества и т.н.

В цялата система „живеят“ множество бази (регистри) – примерно има такъв за автомобили, друг – здравно-осигурителен, трети – кадастрален. Достъп до тях могат да имат и различни портали за е-услуги за гражданите, бизнеса и дори частни фирми, които примерно правят мобилни приложения за едно или друго. Много от данните са отворени за всички – примерно кадастъра. Или всеки естонец може директно сам да редактира данните за себе си в Националния регистър (по-точно директно иска редакция), ако открие несъответствия или неточност.

Физическите лица, които работят за някоя фирма са асоциирани с нея и техният сертификат (като физическо лице) е с валидна юридическа тежест за поети ангажименти от името на фирмата. Същото е и със собствениците на фирми – те се представляват електронно от физическите лица, а не се издават отделни сертификати на фирми, или пълномощия, каквото безумие е у нас.

Нещо повече – данните не просто са достъпни, но ако сте виждали някои open data портали знаете, че там те често са меко казано „изсипани“ във всевъзможни формати и с нулево usability. Естонския държавен портал не само предлага достъп до данните, а и инструменти за визуализация, за да бъдат удобни за ползване!

Иначе казано, например, можете да видите на 2D-карта парцела на кмета (това не е забранено, понеже той е на държавна служба и е длъжен да декларира имотното си състояние публично), а не просто номерче на УПИ някакво. Но…

Достъп до данни, които нямате работа да достъпвате се санкционира ЗЛОВЕЩО.

Всеки достъп до някаква информация се записва и одитира! Нямате никакво право да решите да си браузвате из данните за забавление, особено тези, които са лични – да проверите колега дали е женен, колко извънбрачни деца има комшията или какви са имотите му. Наказанията са тежки, включително затвор!

Прозрачността на системата изгражда доверието в нея, ще ви кажат естонците. Както и убедеността, че злоупотреби с нея не остават скрити и ненаказани.

А не остават скрити, защото… достъпът до журналите и одит-информацията също е отворен. Иначе казано всеки естонец може да влезе до своята информация в регистрите и да види кой и кога я е преглеждал. И да сигнализира, ако някой го е направил без нужда. Съответно всеки може да знае кога неговата банка е проверила данните му, кой служител на полицията е вписал нова глоба за неправилно паркиране, и дали е гледал историята на предишните му прегрешения за да определи размера на новата санкция, кога докторът му е предписал лечение и какво, и кога аптекарят е прегледал записа за да му продаде лекарствата в аптеката.

Да, идентификационната карта служи и за здравна карта, и за рецептурна книжка и за карта за пътуване в обществения транспорт, просто защото ако сте си купили билетче или сте заредили някакви пътувания, те се отразяват в съответния регистър (не върху картата) и ако ви провери контрола, той има нужда само от вашия идентификатор, който проверява в базата и тя потвърждава имате или не валиден билет за съответното пътуване.

Между другото в момента върви внедряване на т.нар. mobileID, което комбинира ID-картата със SIM-карта в телефона ви и смартфонът ви става вашата електронна самоличност. Отпада нуждата от другата карта, четец и компютър за да ползвате услугите на електронната държава.

Звучи фантастично ли? Така е, но е реалност – тук и сега – в момента, в който излязох от посолството на Естония в Мадрид, и не бях изминал три преки пеша до едно квартално кафе, получих email, който гласеше:

Dear YOVKO LAMBREV,
Certificates for e-Resident Digi-ID NXXXXXXX have been activated and the document is ready for digital use.
Welcome to e-Estonia!
Sincerely,
Police and Border Guard Board

Нищо, че беше национален празник. Електронната държава си работеше.

Приятел, който със семейството си живя известно време в Естония, ми разказа наскоро как глобите за превишена скорост се отразяват директно в банковата ти сметка, а ти само получаваш уведомление, че си глобен със снимка на нарушението по email, често още преди да си се прибрал у дома с колата. По същия начин при влизане в електронното банкиране на банката си, получаваш уведомление, че можеш да си възстановиш част от платените данъци, защото системата вече знае, че детето ти посещава определено училище, а жена ти… еди какво си… и ти подсказва за данъчните облекчения. Ти само потвърждаваш, че е така и… в сметката ти се появяват въпросните върнати данъци още на следващия ден. Без шикалкавене, без бавене, без сложни формуляри и опашки на гише…

Та, ако погледнем като българчета на всичко това, на много от нас никак няма да им хареса или ще го споделят с възторг, само защото дори и да работи, то е някъде там – далече, но не ни засяга. Както гледаме и на извънземността на Швейцария или Япония. А всъщност системата и платформата на електронна Естония не е технология от бъдещето. От настоящето е. И дори е архитектурно твърде простичка и даже… уязвима. Това, което я държи работоспособна е именно доверието.

А това, което може да я счупи моментално е хората да станат изведнъж някакви други (да не подсказвам какви) или да загубят доверие в нея. Ако се замислим, така е с всяка държава, дори и най-не-електронната. И е важна част от отговора на въпроса „кога ще се оправим“, колкото и глупаво-примитивен да е той… Отговор е и на въпроса за реформите, и за правосъдната и… та…

Доверието, глупако!…

Оригинален линк: "Доверието, глупако!" - Някои права запазени

Свиване

Най-добре булдозерите да дойдат  

Вчера булдозерите влязоха в поредната незаконна циганска махала. И много моля да се отбележи, че наблягам на „незаконна“, а не на „циганска“. Булдозери трябва да влизат и в незаконните британски, скандинавски и даже в незаконните финикийски махали! Преди време почти се бях навил да се обадя на 20-30 души свои приятели, да се съберем, да си харесаме един парцел край някой път, в подножието на планина, а може и край морето, да си построим там къщи, без да питаме никого, и да си родим деца. Разбира се, това, последното с децата, сигурно нямаше да можем да осъществим, защото бременността при човека трае девет месеца, а такива като мен – активни данъкоплатци, – ако си построят някъде незаконна къща, ще бъдат безапелационно изнесени за часове. Освен ако с моите приятели не се пишем цигани, на които кметът е обещал да не ги закача, ако гласуват за него (това са казали вчера в Максуда), и които са неграмотни и поради тази причина не могат да се запознаят с разпоредбите на общината, камо ли да ги обжалват (това също са го казали вчера). Плеяди светли умове на престъпния свят са си блъскали главите как да избегнат закона, а то било толкова просто – достатъчно е да си неграмотен, за да го игнорираш. Не съществува това, което не можеш да прочетеш! Ама образованието било задължително! Къде го пише? Пък и да го пише, аз нали съм неграмотен, не мога да го прочета! Откъде да знам, че е задължително да съм грамотен?

Истината е, че обитателите на Максуда до края не са вярвали, че ще им се случи. До края с безметежен оптимизъм са си мислили, че ще им се размине, ако изобщо са си дали труда да мислят – животът досега си е текъл, защо да не си тече и нататък по същия начин. Ако пък междувременно се случи нещо, тогава ще му мислим. Тогава ще припадаме пред линейките, тогава ще плашим, че ще се самозапалим, тогава ще вадим сърпове и брадви, тогава ще опожаряваме покривите на къщите и ще хвърляме оттам камъни и керемиди. Ама те, тези хора, са си такива – ще кажат политкоректните защитници на човешките права. Това е тяхната самобитност, това е техният колорит. Какво да ги правим, къде да идат? Ами, като начало да идат при донорите и спонсорите на политкоректните защитници, които им плащат, за да се грижат тези самобитни и колоритни люде да стоят по-далеч от техния праг. Там да отидат и да си построят къщите в именията на филантропите.

Но това е несправедливо, ще каже някой. Земята е на всички, светът е даден на всички хора да живеят и да оцеляват в него. Това, че някой се води собственик на парче земя, е съвсем условно. Земята не може да бъде притежавана от никого. Да, но може да бъде владяна. Владеят я силните, които са успели да се преборят за нея. Владеят я дотогава, докато не дойдат по-силните да ги изгонят или подчинят. Сигурно българите много са се възмутили, когато са дошли турците да владеят земята им. Възмутили са се така, както са се възмутили и византийците, когато българите са дошли да владеят земята им. Сигурно траките са били още по-възмутени при идването на римляните и така нататък. Който владее територията, той определя правилата. Другите се съобразяват или пък не се съобразяват и си теглят последствията. Толкоз.

Но това вече е нецивилизовано! – ще възкликне същият онзи, който преди малко каза, че е несправедливо. – Нали затова сме човеци, силните да помагат на слабите, да се грижат за тях, да правят живота им възможен и по възможност достоен! Силният трябва да отстъпва на слабия, да му оставя пространство да живее и да се развива по своя си начин.

Но при случаи като този в Максуда, Гърмен и по-рано в Стара Загора има една особеност. Тези, които строят незаконни махали, не превземат територия, не искат света за себе си. Не искат да го стопанисват вместо нас. Те не идват да ни кажат: махайте се, тази земя вече ще бъде наша, защото ние имаме право на нея, колкото и вие! Ще срутим вашата цивилизация и на нейно място ще създадем своя, защото сме по-достойни! Нищо такова, напротив. Те идват с ясното намерение да ползват нашата цивилизация: включват се безплатно в нашето електричество (то е наше, просто защото го плащаме), викат нашите линейки (и те са наши не за друго, а само защото редовно правим здравните си вноски), кога бият лекарите, кога не ги бият, регистрират се в нашите социални служби, за да получават помощи и т.н. Не, тези хора не искат да разрушат нашата цивилизация. Напротив, те искат тя да „иляди“, да е жива и здрава, да се възпроизвежда и да произвежда, за да могат те да паразитират върху гърба ѝ.

Това не са само циганите. Максуда е съвсем частен случай на едно глобално явление. Човечеството се дели на две – човечество „алфа“ и човечество „бета“. Хората от човечество „алфа“ са като птички Божии – нито сеят, нито жънат, нито в житници събират, но Бог ги храни. Човечеството „бета“ пък сее, жъне и събира в житници. Завладява природата, преобразява я, извлича богатствата ѝ, открива, изобретява, строи, създава държави… Човечеството „бета“ живее, за да забогатява и преуспява. От своя страна човечеството „алфа“ съзерцава, потребява и се забавлява, защото може да си го позволи. А може да си го позволи, защото човечеството „бета“ мисли, измисля, организира и произвежда. Човечеството „бета“ твори, а човечеството „алфа“ се наслаждава на творенията му. Човечеството „бета“ е дъб, а човечеството „алфа“ е лишей по кората на могъщия му дънер.

Но това е расизъм, това е нацизъм! – вече съвсем ще се разкрещи онзи човек, който по-рано беше отбелязал, че нещата са несправедливи и нецивилизовани. – Вие говорите за „юберменши“ и „унтермнеши“, за висши и низши раси, за полезни и безполезни хора, за състоятелни и несъстоятелни нации, за здрав и за отпадъчен материал!…

Това не е вярно по една единствена, но изключително съществена причина. Никой не се е родил като човек „алфа“ или човек „бета“, следователно не може да бъде обект на расизъм по този признак. Всеки е абсолютно свободен във всеки момент да премине от човечество „алфа“ в човечество „бета“ или обратно, според своята съвест, желание и таланти. Да си „алфа“ или „бета“ е въпрос единствено на личен избор. Тоест, дали да създаваш повече, отколкото потребяваш, или да потребяваш повече, отколкото създаваш. Дали да се грижиш за другите или да чакаш другите да се грижат за теб. Обикновено онзи, който повече създава, дава част от надсъздаденото под формата на данъци, за да има справедливи обществени услуги за онзи, който повече потребява. И обикновено първият не се оплаква, защото сме се договорили обществото да бъде именно такова, солидарно. В последно време сме се договорили даже светът да бъде солидарен и вече няма значение дали човечеството „алфа“ ще са циганите от Максуда, Алексис Ципрас или бежанците от Близкия Изток и Африка, които с апетит заливат Европа, защото нейната западна (християнска) цивилизация им се услажда повече от цивилизацията (ислямска) на Иран, Пакистан или Афганистан, в каквато посока също биха могли да побягнат, хем ще побягнат при братя правоверни. Всичко това е човечество „алфа“.

И сега, в опит да финализираме, нека се запитаме кое е свързващото между човечеството „алфа“ и човечеството „бета“, освен непрекъснатото преливане на хора от едното към другото. Свързващото е, че живеят в едно общество и в една съборност. Всеки има своето място и своята ценност там. Никой не може да каже или да съди какво е предназначението на конкретния човек в този свят. Това общество и тази съборност обаче си имат правила. Тези правила се наричат закони. Без закони те няма да са едно общество и една съборност. Така че циганите, колкото и да са ни симпатични, ако искат да бъдат човечество „алфа“, нека се примирят с мисълта, че от време на време ще ги посещават и булдозери. Ако случайно пък пожелаят да бъдат човечество „бета“, за което непрекъснато ги умоляваме, знаят какво трябва да направят: да учат, за да могат да си намерят работа; да си намерят работа, за да могат да гледат семействата си; да си плащат данъците, за да имат право на публични услуги; да забогатяват и да се развиват, да развиват талантите си, а не да ги оставят да клеясват; да не блудстват, да не крадат, да не лъжат, мамят и шмекеруват; да не убиват; да не унищожават чуждото… И нека човечеството „алфа“ не се прави на дискриминирано, за да извоюва привилегии. Нека за Хасан да е толкова възможно да построи незаконна къща, колкото е и за мен. Нека се опитаме всички да живеем по общи правила и ще видим колко полезно и стимулиращо ще бъде това за всеки един от нас.

И когато видим незаконно гето, да не започваме да носим вода от девет кладенци, а да кажем като Петър Младенов: „Най-добре булдозерите да дойдат“. Така и Катон, като е гледал финикийското гето от другата страна на Средиземно море, е казал: „Картаген трябва да бъде разрушен!“.



август 21, 2015

Свиване

Войници и котки  

Много войници воюващи зад граница си намират месни любимци кучета и котки. Животните им стават талисмани и в известен смисъл им оказват морална подкрепа. Има и друго важно нещо – животните никога не стрелят в гърба, като често се случва с местните човешки “приятели”.                       […]

The post Войници и котки appeared first on ExtremeCentrePoint.

Свиване

Съпругата на евродепутата Емил Радев ще гледа делото за "Алея Първа"  


Делото по жалбата срещу проекта за Общ устройствен план на Варна е било разпределено на петчленен състав във Върховния административен съд (ВАС) с докладчик съдия Мария Радева. Това показа проверка на "Капитал" в сайта на Висшия съдебен съвет.

Мария Радева е съпруга на евродепутата от ГЕРБ Емил Радев. Преди да влязат в политиката и двамата са били адвокати във Варна, като до 2009 г., когато става депутат, Радев е председател на групата общински съветници в града.

След...

август 20, 2015

Свиване

Аналогови пълномощни  

Ще разкажа една доста тривиална история, която дори не е сред най-ярките примери за бюрокрация. Но някои от стъпките в процеса са доста показателни защо електронното управление не работи. Дори в частния сектор.

Тъй като смених управителя на фирмата си, вече съм собственик, но не и управител, и съответно не мога да си нареждам заплата всеки месец. За да не карам обаче новия управител да ходи до банка, намерих текст на пълномощно онлайн, тя го подписа, и отидох до банката.

Тук трябва да отбележа, че макар и да съм длъжен да го направя, можеше и да не го правя. Защото банката не си синхронизира данните с търговския регистър и нямаше и да разбере, че съм си сменил управителя. Но нали съм съвестен, рекох да ги уведомя.

Отидох с пълномощното и въпроса „това достатъчно ли е“, те казаха, че трябва и управителят да дойде. Окей. Дойде. И казаха „ама пълномощното трябва да е нотариално заверено“. Добрее… тук се замислих защо искат личен подпис на управителя при операции на ръка, но фирмен електронен подпис при електронно банкиране на фирма. Но както и да е.

След известно време минахме през нотариус и заверихме пълномощното. Отидохме до банката и…опа, едното ЕГН е грешно, има допълнителна нула. „You had one job“, както се казва. Да, вярно, че аз съм писал данните в пълномощното, но нотариусът ги сравнява. И има задължението (което се оказа пожелателно) да въведе пълномощното в онлайн регистър на пълномощни. Където има проверка на ЕГН-тата. Но не, съответно от банката се налага да звънят по телефона на нотариуса, за да питат дали пълномощното е истинско. Такъв един хубав, ясен и предвидим процес.

След още известно време отидохме при нотариуса, за да направи корекцията. „Ами нотариусът излезе преди 5 минути за (някъде), минете след 1 час“. Да, да. На следващия ден все пак нотариусът си беше на мястото, написа, че коригира пълномощното и че корекцията е направена именно от нотариус, а не просто някой, който не е квалифициран да маха излишни цифри от ЕГН, и отново отидохме до банката. Където, след телефонно обаждане до нотариуса и продиктуване на целия текст на пълномощното, и след няколко подписа, алилуя, вече мога да си превеждам пари.

Абсолютно наложително е пълномощните да се проверяват много внимателно, защото измами с фалшиви пълномощни се правят редовно, вкл. в банки. От самите банки, както разбрах наскоро от интервю с адвокат Хаджигенов. Само че също така е задължително личните електронни подписи да се признават, данните от търговския регистър трябва да се синхронизират (да се проверяват в реално време при всяка операция), и нотариусите трябва да въвеждат пълномощните в регистър. Само че това не се случва. И затова обикаляме напред-назад, звънят се едни телефони, мотаят се едни хартии с „мокри печати“, а нотариусите вземат едни 5-10 лева.

Това бавно е напът да се подобри след приемането на закона за електронна идентификация, който регламентира „регистър на овластяванията“, т.е. едно лице овластява друго лице чрез електронната си карта да извършва операции от негово име. Дали банките ще го признават е тяхно решение, но поне пълномощни за държавната администрация няма да трябват.

Само че това, че има такава възможност, както виждаме, не значи, че тя ще се използва. Търговският регистър има API, има и регистър на пълномощните, но „нямаме практика да го правим“ е отговор, който редовно ще чуете насам-натам, далеч не само в държавата. Как да подтикнем гражданите и бизнеса да използват технологиите е сложният въпрос. Да ги информираме за възможностите, може би?

Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Най-нови в Мегафон

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.