май 24, 2019

Свиване

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 42  

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Нов разпит на Васил Дякон Левски

8 януари1873

– Кажи какво беше съдържанието на раздадените от тебе предписания на Ловчанския, Видрарския, Тетевенския и други комитети?

– Колко оръжие, колко мюсюлмани, колко християни, колко животни, колко зърнени храни, колко постъпили в комитета хора има в селските комитети, влизащи в находящия се на всяко място Централен комитет и дали е време [за въстание]. Статистическите сведения ще се прегледат и преценят от Букурещкия комитет. [Щеше] да се предложи веднъж на мюсюлманите [да подкрепят българите], приемат ли, нищо не ще им се случи, не приемат ли, ще се въстане и срещу тях. Щеше да се изготви друг правилник, който да обезсили първия и да определи начина как да стане, и ще се вдигне бунтът. Докато не се даде някому специална заповед да има право да кореспондира с други народи, това право остава на Централния комитет. Заповедта за започване на бунта щеше да се приведе в изпълнение, когато Централният комитет намереше времето за подходящо. Ако един комитетски човек усети, че някой външен желае да постъпи в комитета, той [му] открива отдалече; след като проучи намеренията му, ще [трябва] да съобщи на най-близкия по- малък комитет; в случай че казаният комитет не се усъмни [в неговото] желание да постъпи, както и в неговите способности, той се съгласява на приемането му, но да не се съобщава [за това] на жените и децата. Това ми е останало в ума от съдържанието на устава. Може да има и други някои неща, но не ги помня.

– На Васила от Гложене по едно време били дадени предписания и той бил изпратен в Тракия, придружен от Сава Младенов. Кажи какви бяха тия писма и кои бяха хората, на които се изпращаха?

– В началото, откривайки на някои хора от Тракия комитетския въпрос, аз забелязах в тях предразположеност [към комитета]. Писах в Букурещ, а и те писали много пъти. Аз дадох инструкциите на Сава Младенов и Васил от Гложене да ги занесат в Ловеч и ги предадат по принадлежност. Някои от тях не приели, а някои дори скъсали, а може би са приели една малка част [от тях]. На всеки случай, желаният резултат не можа да се получи. Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия.

– През [време на] тая си обиколка как намери настроението на народа и по какъв начин се приближи до всекиго?

– Начетените българи, които очакваха напредъка чрез просветата, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие. Те бяха на мнение, че вместо да се прави това, напредъкът и просветата, [както] и тия работи, да се уредят чрез държавата, помощта на чужди народи да се избегне. По такъв начин те се държаха настрана от нашите комитетски работи. Обаче селяните, които са залагали тапиите си за сто гроша, които след няколко години ставаха хиляда [бяха на друго мнение]. Десетте кола сено, чрез услугата на мухтарите са били записвани от юшюрджиите – петнадесет, десет овце се записваха от бегликчиите – петнадесет. Тия селяни в такова тежко положение, когато им се говореше за какъвто и да е бунт, с надежда че ще се отърват от това зло, идваха на където ги теглехме. Това са моите впечатления [1].

– Не одобри ли ти тия техни мнения? [т. е. мненията на начетените].

– Да, и аз разбрах, че вървим по погрешен път. По едно време бях дори намислил да намеря някакво средство да отида в Цариград и да вляза във връзка с властта, да разкажа теглото на народа, та дано се намери някой лек. Отдавна бях разбрал, че мнението да се обърнем към чужди държави е твърде опасно за нашия народ. Веднъж в Цариград аз имах дълъг разговор с едного на име Жеко, човек на черногореца Лукович, от Хаджи Димитровата чета. Тоя човек ми беше казал; „Четата на Хаджи Димитра се състои от хайдути и разбойници, които ще предизвикат нещо в България. Явно е, че те са хора, които днес са на едно място, а утре не ги намираш. Българите от едно подобно преминаване на разбойници вместо полза имат вреда, защото ще излезе потеря, която ще унищожи както разбойниците, така и техните неволни помагачи, които нищо не знаят. Освен това и работата ще излезе съвсем наяве.“ След време в Браила думата взема един пълномощник на одеските българи. Без да ме познава, той каза: „Преди известно време Жеко идва тук и донесе един списък на четири хиляди и петстотин души българи, и съобщи, че те били уж готови, аз не можах да се стърпя [и дойдох тука].“ Жеко дойде и стоя в Цариград два деня. Но понеже е невъзможно да се запишат за два дни четири хиляди и петстотин българи, Жеко излъгал, за да изтръгне от Тошков-Миронович [2] от Одеса хиляда-две хиляди гроша. „Жалко, че без да има нещо налице, вие сте повярвали и сте станали причина да се говори за българите,“ бях казал аз.

– Кои са другарите ти, които бяха заловени заедно с тебе, и как ви заловиха?

– От моите двама другари, именуваният Христо [3] държеше преди край Ловеч кръчма. Мене той ме познаваше като търновец. По едно вре- ме Христо остави кръчмата, отдавна не бях го виждал. Тоя път аз отивах от Ловеч за Търново; из пътя Никола [4] от Ловеч, когото тоя път видях, ми каза: „Аз ще остана в село Къкрина, ако искаш остани и ти!“ Той ме заведе в кръчмата на Христа от Ловеч, когото не бях виждал отдавна. Нея вечер ние останахме там. Към десет часа сутринта, когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана; после започнах да бягам, обаче държащият ме не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата [и] аз паднах там. Заловиха ме и ме изпратиха в Ловеч, оттам в Търново и оттам тука. Когато ме заловиха, Христо ханджията не беше там. Бяха се загубили добичетата му, [та] отишъл да ги търси. Заловили го после в дома му.

– Когато се откри, че обирът на хазната е комитетска работа, когато Марин ловчанецът и Димитър пашкулджията бяха заловени, [и] когато властта започна да те търси, ти все в Ловеч ли беше и в чия къща се намираше?

– Обикалях из пловдивските села, прекарах малко време в Ловеч из колибите в лозята по една-две вечери, защото в тия колиби нямаше никой.

– Кога дойде в Ловеч и кой ти даваше хляб и ядене?

– Отвреме-навреме влизах в града, вземах хляб от фурната, излизах пак вън и се криех в колибите.

– Освен писмата и книжата с твой подпис, които се намират в наши ръце, има ли и други книжа, и ако има – къде са?

– Освен книжата, които се намират в ръцете ви, други няма, защото извършваните тук работи аз изпращах отсреща за сведение.

[Подписал]: Васил Дякон Левски

Зададените въпроси и показанията на споменатия Васил Дякон Левски от 17 зилкаде до днес са протоколирани в наше присъствие.

21 зилкаде [1]288 [9 януари 1873] година.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Тия редове от показанията на Левски, както и един пасаж от присъдата му, дето те са възпроизведени от съда, са много ценно място от неговите изказвания пред турските съд. органи, защото те ни разкриват по най-ясен начин правилната преценка на Апостола за икономическото положение на българския народ по време на робството и борбата му за освобождение.

2 Николай Миронович Тошков (Никола Мирчов Тошков) от Калофер.

3 Христо е Христо Цонев Латинеца.

4 Никола Цвятков.

май 23, 2019

Свиване

Ефектът на демократичната пеперуда  

В неделя предстоят европейски избори. И ми се искаше да напиша нещо много мотивиращо за това, че трябва да се гласува. Но единствените мисли, които ми идваха, бяха в числа. Че българите избираме 2.26% от евродепутатите, докато избирателите от Ямбол, Видин или Габрово избират само 1.6% от българските депутати. Или колко процента е европейското законодателство и затова не е безсмислено да се гласува. Или колко бихме спечелили от разни предстоящи европейски политики, като единната енергийна политика.

Но както научих наскоро от една книга, избирателят не се впечатлява от числа. Той действа в отговор на емоциите си, а дори рационалните му позиции са често пост-фактум рационализация на емоциите му. А емоции в европейски избори може да има трудно. Брюксел има образ на студена и скучна бюрокрация. На нещо далечно.

Европейските ценности и свободи пък вече може би са станали клишета. Свобода, демокрация, мир, свободно движение, върховенство на правото. Чудесни неща, но дори на завърналите се току-що от командировка в Париж, от екскурзия в Италия или от море в Гърция, тези неща звучат някак далечно или изтъркано. Вероятно изглежда, че свободното движение е даденост, а върховенството на правото не ни засяга пряко.

И в този ред на мисли се чудех какъв е ефектът от евроизборите, какво променят. Освен европейския политически пейзаж, евроизборите променят и местния такъв. Кой колко гласа ще вземе на европейските избори има значение за управлението на страната. След предните европейски избори ДПС се оттегли от властта и Орешарски подаде оставка. Да, бяха само повод, а не и причина за схизмата в управлението, но това също не е малко. В момента имаме сходна ситуация – скандал с махленска корупция и разединени коалиционни партньори в управлението. Европейските избори могат да бъдат повод за преконфигуриране на властта.

Само че въртележката „ГЕРБ-БСП“ (с помощта на „патриотите на деня“ и с небезвъзмездната подкрепа на ДПС), и в която БСП пропуска своя ред, не е реална промяна в нищо. И това може би също действа демотивиращо и убиващо желанието да се гласува.

Ясно е, че тази публикация ще завърши с това да ви агитирам да гласувате за Демократична България (номер 13), от която съм част. Обаче това не е онлайн анкета или гласуване с sms-и в риалити шоу. Не искам просто „да викаме за наш’те“.

Искам да си представим, че всеки подаден глас е решаващ и значителен за бъдещето.

Демокрацията, а и историята като цяло, понякога демонстрират ефекта на пеперудата. Малко действие, малка промяна в условията води до големи промени.

Най-популярният пример за това е може би изборът на Джордж Буш с няколкостотин гласа във Флорида. Тези няколкостотин гласа влияят силно на човешката история и (може би) водят до войни в Афганистан и Ирак, съответно години по-късно (може би) до мигрантска вълна към Европа и съответно ръст на популизма. Тези няколкостотин гласа разлика пък вероятно са дошли заради избора на вид бюлетина (иронично, тип „пеперуда“) и на съмнителни машини за гласуване, като този избор вероятно е направен от някоя местна комисия, чието назначаване е било следствие от някакви „незначителни“ избори във Флорида.

Не казвам, че европейските избори в България имат такъв потенциал. Кой колко евродепутати ще прати в Брюксел няма да промени световната история (дори Бареков да е в групата за партньорство с Иран). Но българските евроизбори могат да променят поне българската история.

Няма значение дали Радан Кънев и Стефан Тафров ще отидат в Брюксел (макар че съм убеден, че ще бъдат най-адекватните ни европейски депутати). Няма значение дали Пеевски ще стане този път евродепутат или пак ще се откаже. Няма значение дали въпреки промените в изборния кодекс пак ще има ефект „15/15“ при БСП или не.

Европейските избори имат значение за обръщането на тенденцията. За счупването на въртележката. И смятам, че резултатът на Демократична България ще е от ключово значение за политическата история след изборите. За това дали новият главен прокурор ще е „Цацаров 2.0“, дали ще има още апартаменти и къщи за гости на фона на срутващи се ремонти, и т.н. и т.н. Дали ще продължаваме да сме най-корумпираната, бедна и несвободна държава в Европа.

Може и да не е така. Това е проблемът при ефекта не пеперудата – че не знаеш кое махване на крилата ще предизвика торнадото. Но пеперудата е длъжна да маха с крила, иначе ще падне. Смятам, че и ние сме длъжни да гласуваме, с разбирането, че всеки глас може да е част от ефекта на демократичната пеперуда.

Свиване

Уроци по атеизъм. № 13 Съвети към вярващите  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11, УРОК 12.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 13. Съвети към вярващите

Какво бих могъл да посъветвам вярващите? Бих могъл да ги посъветвам да се чувстват колкото се може по-добре, колкото се може по-уверено, колкото се може по-спокойно и по-победително.

За съжаление това явно не е възможно. Не е възможно по една проста причина: всеки от тях вероятно си дава сметка, че постоянните разговори за някаква си съвест и за някаква си нравственост се съчетават зле с откровено паразитната роля, която изпълнява сега църквата.

Въпросът е в това, че дали поради воля на случая, дали поради воля на историята, Руската православна църква се е оказала наистина в ролята на паразит. Говоря за това без желание да обидя когото и да е. Просто печално констатирам факта, че и освобождаването от плащане на различни данъци, и освобождаването от необходимостта да се фиксират приходите с касови апарати, и необходимостта и възможността да се поддържа огромна полулегална мрежа за търговия със злато и сребро във вид на всякакви кръстчета, иконки и прочее неща е, разбира се, доста съществен и крайно неприятен финансов фактор, сериозно помрачаващ светлата картина, за която постоянно претендира църквата.

За съжаление именно този стремеж да се избяга от общонационалната финансова отговорност, стремежът да не се участва със свои пари в социалния живот, както правим всички ние, най-вече чрез данъците, превръща църквата в паразит. Което би трябвало по всяка вероятност да тежи извънредно на тези, които принадлежат към нея. Сигурно е адски неприятно да принадлежиш към организация паразит, при това такъв паразит, който на всяка крачка демонстрира своето великолепие, разкош, злато, тонове хайвер, безкрайни черни лимузини, вили в Геленджик и яхти. Това изобщо не съответства на стремежа и желанието да се участва във финансово-социалната схема, която е основа на държавата. Църковните дейци са се сметнали за свободни от това задължение. Но нали църквата не се състои само от попове. Тя се състои и от миряни и тъй като, доколкото зная, тези миряни получават малко хайвер или не получават изобщо, те биха могли изцяло да подемат инициативата за прекратяване на паразитизма. Това може да се направи по всякакъв начин.

Много, много съвместимо с безкрайните разсъждения за съвестта, нравствеността и националната идея би било просто изказаното, точно и разбираемо желание: искаме да плащаме всички данъци! Искаме да плащаме данък от печалбите, искаме да плащаме данък за недвижимото имущество, искаме да направим напълно прозрачно нашето счетоводство, искаме да живеем честно. Това е единият начин.

Вторият начин се състои в това, че все пак църквата трябва да се издържа от вярващите хора. За това е необходимо само да се въведе някаква форма на доброволен данък от вярващите. Такъв данък има в много страни и вариантът, при който именно вярващите се заемат да издържат своята църква, е прекрасно разработен законодателно и финансово. Тогава кой има килограм хайвер повече, а на кого не му достига, е последен въпрос. Важното е, че благодарение на подобно действие, благодарение на подобен данък, който ще е финансова база за съществуването на църквата, всички вярващи ще се чувстват вероятно значително по-добре и по-спокойно.

Днес Руската православна църква се намира в ролята на държанка, а аз не зная до каква степен това може да бъде приятно. Освен това при такъв случай всякакви истерии изглеждат най-малкото странно, защото държанката трябва да може да изслушва критичните забележки и трябва да умее да понася това, което самоосигуряващото се общество изобщо не е длъжно да понася.

Ние – които не искаме да ви издържаме с вашите представи, с вашите вреди, с вашите патриарси, с вашите митове – сме доста много на брой. Но нас ни принуждават да го правим. Принуждават ни чрез не напълно справедливото разпределение на парите, които ни вземат като данъци. Ние ви издържаме.

Избавете ни от това, моля ви. И тогава ще имате всички основания с по-ясен звън в гласа да произнасяте думата „съвест“.


май 22, 2019

Свиване

Ники Лауда  

2002 или 2003 година ми се случи да работя във Виена около 7-8 месеца. Тогава живеех малко преди Гринциг и за да сляза до центъра ползвах трамвая (май беше номер 38)
Една събота и неделя пътувам в посока центъра и седя в задната част на трамвая, когато едно момиче (старша тинейджърска възраст) възбудено викна на приятелката си: „Гледай, Ники Лауда!“
И наистина - зад трамвая се движеше един много джиджан Мерцедес и го караше ... истинския Ники Лауда! Естествено, че лицето му не можеше да бъде сбъркано, още повече, че той тогава се появяваше често и по телевизията 

Мерцедесът караше чинно и кротко след трамвая, спираше на всяка спирка зад него, както повелява правилника, а зад волана му беше един от най-богатите и легендарни мъже на Австрия... Около 4 спирки по-надолу, легендата на Формула 1 и гениален бизнесмен, сви в една странична улица и така завърши „познанството“ ми с Ники Лауда




И нямаше буркан, и нямаше свирене на гуми, и нямаше „кой си ти, бе“ – човекът чинно и кротко си караше колата, момичетата от трамвая май успяха да го снимат, а аз се наслаждавах на момента, в който виждам истински човек за пример
Бог да го прости! Беше хубав човек
Свиване

Неродените моми и момци и безгласните им майки  

Не съм вярвал, че ще цитирам тук изказване на свещеник, но ето, че и това се случва. Това е мой превод на текст написан от Dave Barnhart от преди година. Попаднах на него чрез Colin Hanks:

„Неродените“ са удобна група, за която да се бориш. Те не отправят искания към теб; не са сложни морално, за разлика от затворниците, пристрастените или трайно бедните; не негодуват срещу твоето снисхождение и не се оплакват, че не си политически коректен. За разлика от вдовиците не те карат да поставяш под въпрос патриархата; за разлика от сираците нямат нужда от пари, обазование или социални услуги; за разлика от имигрантите не носят расов, културен и религиозен багаж, който не ти се нрави.

Те ти позволяват да се чувстваш добре от себе си без никакъв вложен труд за изграждане или поддържане на взаимоотношения. Когато са родени пък, може да забравиш за тях, защото спират да бъдат „неродени“. Може да обичаш неродените и да се бориш за тях без особено да поставяш под въпрос богатството, силата или положението си. Без да преправяш социални структури, да се извиняваш или отплащаш на някого. Накратко казано, те са идеалните обекти на обожание, ако твърдиш, че си набожен, но всъщност не понасяш всички, които дишат.

Затворници? Имигранти? Болните? Бедните? Вдовиците? Сираците? Това са все групи, които са изрично споменати в Библията. Всички те биват хвърляни в огъня на борбата за „неродените“.

Илюстрация на неродена мома от приказките. Няма такива за неродени момци. За причините защо ще си говорим друг път.

Имам позиция, която изтъквам често когато стане въпрос за абортите – никога не заради неродените. Това е претекст. Когато стане дума за някакви ограничения и дори забрани, каквито все повече виждаме в щатите, все се твърди, че мислили за децата, за семействата, за духовното и прочие. Както добре е илюстрирал горе Барнхарт, това е просто удобно извинение.

В действителност истинската причина е контрол над репродуктивните функции на жените. Абортът в никакъв случай не е добро решение и сведенията за здравната цена от него не са за пренебрегване. Възможността за такъв обаче за някои е буквално животоспасяващо – дали заради медицински усложнения, изнасилване, домашно насилие или други проблеми, които твърде често поставят почти само жени в безизходица.

Несъмнено има проблем с броя аборти в България. Има известно объркване в обществото какво е положението, какви са данните и че всъщност намаляват. Няма обаче две мнения, че българките все още прибягват твърде често до тази мярка. Някои ще посочат като причина някакъв морален упадък и ще направят връзка с намаляващата раждаемост. Тези послания идват от неразбиране на здравните, образователни и демографски аспекти, както и от гонене на сензации и популизъм.

Вярно е, че абортите могат да доведат до малко по-ниска фертилност заради усложнения. Аборт в по-ранна възраст обаче не означава, че една жена няма да иска и да има едно, две или дори повече деца по-късно. Нашите баби са имали по 2, 3 и повече аборта преди да родят средно 2.5 деца. Преувеличава се и с опасността от абортите – всъщност в наши дни вероятността от усложнения не е много по-голяма от тази при едно раждане.

Всъщност единственият начин да се намалят абортите е да се повиши здравната култура – най-вече сексуалната – както на подрастващите, така и на възрастните. Най-много аборти има именно между 20 и 30 годишните. Недостатъчното използване на контрацепция и непознаване на основни неща от биологията си довежда до нежелани бременности. Отделно има много какво да се желае от отношението на лекари и акушери, както и от дородилната помощ.

Иронията тук е, че същите борещи се срещу правото на жените да решават какво да правят с телата си, са против и сексуалното образование в училищата. Тук всъщност прозира истинските причини за това консервативно движение пропито с крайни религиозни елементи – образованието и достъпът до безопасен аборт дори само в краен случай дава контрол на една жена над собствената ѝ биология. Тя решава кога какво да прави и това плаши някои. Контраинтуитивно е, но това всъщност би помогнало на демографията в дългосрочен план заради намаляването на нежеланите бременности и абортите и подобреното женско здраве.

Тук се сблъскват две идейни течения относно демографската криза завладяла развития свят – дали решението е (1) да се ограничават ефективно правата на жените връщайки ги в средните векове докато не започнат пак да раждат по 3-4 деца или (2) да им се даде контрол над собствените им решения, а да се промени обществото така, че едно дете да не означава край на образование, кариера, амбиции и възможности. В момента сме някъде по средата и има силен натиск на консервативни елементи да се обърне напредъкът постигнат в последните 50 години в посока втория вариант.

Свиване

ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I  

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1. МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО" ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ

Както вече казахме, наш основен източник за историята на евреите до разрушаването на Първия храм е Девтерономист/Еремия, иначе казано - водачът на могъщата теократична партия, чийто ставленником (ако не марионетка) бил цар Йосия от Давидовия дом.

Не е за учудване, че той описва историята на евреите така, както била изгодна за пропагандата на Юдея. От двете еврейски царства – Юдея на юг и Израил на север – именно Юдея е изобразена от него като главно.

В Юдея бил разположен Ерусалимският храм, който, според Девтерономист, е единственото легитимно място за поклонение на Яхве. Нейните царе водели своя род от Давид, който, според твърдението на Девтерономист, управлявал двете царства и именно царете на Юдея се удостояват периодично от Девтерономист с похвали за това, че „са постъпвали правилно в очите на Господ“.

Напротив, всичките израилски царе са за Девтерономист дълга поредица от узурпатори, идолопоклонници и изменници. Те се отклонили от Давидовия дом, поставили Златни телци във Ветил и Дан, покланяли се на Баал и изобщо постъпвали неправилно в очите на Господ.

Особено си пати от Девтерономист нечестивият цар на Израил Ахав. Този Ахав се оженил за финикийската принцеса Иезавел, която хранела от масата си „четиристотин и петдесет Баалови пророци, и четиристотин пророци на Ашера“, опитал се да въведе в Израил култ към Баал и отнел на нещастния Навутей лозето. Заради всичко това пророк Илия, с чиито уста говорел Господ, предсказал, че домът на Ахав ще бъде изтребен напълно и че кучета ще лижат кръвта на Израил на същото място, където е била пролята кръвта на Навутей (3 Царе, 21:19).

Именно царстването на Давид и Соломон се описват от Девтерономист като златен век на обединените Израил и Юдея.

Затова, когато през 20-те години на миналия век археолози от Чикагския университет разкопали в Мегидо гигантски двореца, изграден от дялан камък, веднага решили, че са намерили двореца на цар Соломон, плюс това че Девтерономист приписва пряко строителството на Мегидо, а също така на Хацор и Гезер именно на Соломон (3 Царе, 9:15).

Но както доказал един от най-големите археолози на XX в. Израел Филкенщайн, дворецът в Мегидо е бил построен по времето на нечестивия Ахав. Тогава били построени също така Хацор и Самария, столицата на Ахав [1].

Това наистина били необикновени инженерни съоръжения. Всички те се намирали върху гигантски изкуствени платформи. Издигащите се над местността височини и в Самария, и в Мегидо, и в Хацор били укрепени със стена от полегати каменни каземати, а получилото се пространство след това се затрупвало с камъни и пръст, като се образувала огромна строителна площадка. Подобно строителство трябва да се е съпровождало от поголовна национализация на околните землища и лесно можем да разберем откъде се е взела историята за нещастния Навутей и неговото лозе.

Друга особеност на дворците били фантастичните водни тунели: в Хацор вертикален тридесетметров тунел, пробит направо в дебелата скала, водел до наклонена двадесет и петметрова шахта, в края на която имало извор. Подобна водоснабдителна система позволявала на града да издържи всяка обсада.

Археологията опровергава напълно всичко, за което ни съобщава Девтерономист. Творец на първата развита еврейска държава с развита бюрокрация, писменост и дворци не бил домът на Давид, управлявал в южната Юдея, а домът на Омри (Амврий), управлявал в северния Израил, твърди Финкельштейн [2].

Нещо повече, това политическо развитие е било естествено следствие от географията. Юдейското царство се разполагало в сухи неплодородни планини, в труднодостъпни местности, където селското стопанство зависело от непредсказуеми зимни дъждове.

Напротив, северният Израил след разрушителния поход на фараона Шешонк станал хегемон над бившите ханаански градове и плодородни долини; това била мултикултурна, процъфтяваща, изискана държава, имаща към VIII в. пр. н. е. население от около 350 хиляди души – по това време най-голямата гъстота на населението в Близкия Изток.

Подобен разцвет бил свързан на първо място с това, че царете от дома на Омри поели властта над съществуващото ханаанско население, намиращо се на значително по-високо културно равнище, и не пристъпили към унищожаването му. Женитбата на Ахав за дъщерята на могъщия цар на Тир била признание за новия висок международен статус на царството Израил. Всичко, което Девтерономист смята за престъпление на Ахав, било в действителност негово колосално достижение.

Населението на южната Юдея било по това време много по-малко и ние не виждаме никакви археологически следи от строителните достижения на Давид и Соломон. По същото време, когато царете от рода Омри строели фантастичните си дворци, Ерусалим не е бил нещо повече от типично планинско село [3].

Давид и Соломон несъмнено са съществували, но дори и да са имали някога претенции за власт над всички евреи, то тази власт е била доста рудиментарна. В противен случай Давид едва ли би избрал за своя столица планинския Ерусалим, който по-скоро ставал за разбойническа крепост, отколкото за могъща столица на могъщо царство.

По времето, когато Давид превзел Ерусалим, той бил неизвестно на никого градче, чиято опетнена от йевусейците репутация контрастирала рязко с наистина старите религиозни и културни центрове на евреите – Сихем, Ветил и Силом.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Israel Finkelstein, The Bible Unearthed, Simon and Schuster, 2001 p. 186–191.

2 Israel Finkelstein, Посоч. съч., p. 169.

3 Пак там, p. 133.

май 21, 2019

Свиване

Получаване на пенсия с пълномощно  

ИЗТОЧНИК: ПРАВАТА МИ.БГ

АВТОР: Стела Парушева - завършила "Право" в СУ "Св. Климент Охридски".

След като дядо ми придоби право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не губи никакво време и веднага си подаде документите за пенсиониране. Сега вече той е пенсионер, но все така носи младежкия си дух. След няколко дни заминава на почивка и ме помоли аз да получа пенсията му този месец. Какви документи са необходими и каква е процедурата, за да взема пенсията му вместо него?

Кога пенсионер може да получава пенсията си чрез някой друг?

Пенсиите и добавките към тях, например добавка за чужда помощ на пенсионерите с увреждания над 90 на сто, се изплащат по правило на пенсионерите чрез пощата или чрез банките. Когато дядо ми не получава пенсията си по банков път, остава вариантът да му я изплащат в пощенската станция по постоянния или настоящия му адрес, или от всяка друга пощенска станция, след като предварително заяви, че иска да му я изплатят там. Възможно е пенсионерът да не може да получи лично пенсията си – да отсъства от страната, какъвто е например и случаят с моя дядо, да е болен или обездвижен и да не може да отиде да си я вземе, или поради друга причина. В този случай пенсията може да бъде изплатена на упълномощено лице или на законния представител на пенсионера, за които ще науча подробности по-надолу в текста.

Изплащане на пенсия без пълномощно

Пенсията може да бъде изплатена без пълномощно, тогава когато пенсионерът е малолетен или е поставен под пълно запрещение. Така например, едно дете може да се окаже пенсионер, ако родителят му е починал, но преди това е получавал пенсия. Детето ще наследи определен процент от пенсията на своя родител и има право да я получава до навършване на 18 години, съответно 26 години, ако продължава образованието си. Все пак, до навършването на 14 годишна възраст детето е малолетно и може да получава наследствената си пенсия само чрез законния си представител. Това може да е родителят, настойникът или в случая на настаняване на дете извън семейството, могат да са близки и роднини, приемното семейство или специализирана институция. От пощенската станция следва да ми изплатят пенсията без пълномощно ако попадам в някоя от тези категории, като разбира се, трябва да докажа това свое качество. Трябва да представя лична карта и удостоверение за раждане на дете, влязло в сила съдебно решение за настаняване извън семейството или удостоверение от общината за назначаване на настойник, в зависимост от качеството ми.

Има още една възможност за изплащане на пенсията без пълномощно. Когато пенсията е за трайно намалена работоспособност или пенсионерът е навършил 68-годишна възраст, той може да поиска със заявление до пощенския началник да получава пенсията си у дома. Заявлението се подава на място в пощенската станция, като в него трябва да се посочи адресът за получаване и причината за изплащането на пенсията в дома. В такъв случай, ако аз съм съпруг/а, пълнолетно дете или родител на пенсионера, пощенският касиер може да изплати и на мен само срещу подпис пенсията му и добавките към нея до двукратния размер от социалната пенсия за старост, т.е. до 251,16 лв. Трябва да докажа семейната или родствената си връзка и да покажа моята лична карта и тази на пенсионера. При същите условия мога да получа пенсията и добавките и на място в пощенската станция.

Получаване на пенсия с пълномощно

Аз, дядо ми и неговата пенсия не попадаме в нито една от изброените по-горе категории, затова за нас остава варианта за получаване на пенсията с пълномощно. Дядо ми трябва да ми направи или нотариално заверено пълномощно или изрично пълномощно.


  • Пълномощно с нотариално заверен подпис

При него няма никакви особености. Дядо ми трябва да отиде при нотариус, да си плати съответната такса и той да изготви или да завери предварително написаното пълномощно и подписа му. Няма задължителни изисквания за съдържанието му, но все пак то трябва да съдържа имена, егн, данните от личните карти и желанието на дядо ми аз да получавам неговата пенсия. Ако дядо ми се намира в чужбина, подписът му може да бъде заверен от българските дипломатически и консулски представителства там.

Когато отивам да получавам пенсията, трябва да предоставя едно копие от пълномощното, което ще се съхранява в пощенската станция и се вписва в електронния изплащателен картон. А всеки път, когато искам да ми бъде изплатена пенсията, следва да нося своята лична карта за проверка и оригинала на пълномощното.

Пълномощното с нотариално заверен подпис мога да използвам и за получаване на пенсията от банката. И в двата случая пълномощното важи до оттеглянето му, за което дядо ми трябва навреме да уведоми пощенската станция или банката.


  • Изрично пълномощно

Изричното пълномощно е малко по-специфично. Използвайки го, мога да получа пенсията на дядо ми само от пощенската станция, в чиито изплащателни документи той е включен. С него могат да ми изплатят както цялата пенсия за месеца, така и за част от месеца, но мога да ползвам такова пълномощно само 3 пъти в рамките на една календарна година. Освен това, всеки път се изисква да представя ново пълномощно, защото то остава на съхранение в пощенската станция. Разбира се, при получаването на пенсията трябва да представя и своята лична карта.

Изричното пълномощно се нарича така, защото трябва да има точно определено съдържание – да посочва изрично за кой месец или за кой пенсионен запис може да се използва. В него също така дядо ми трябва да декларира, че не е използвал повече от 3 пъти за тази година това си право и да впише всичките данни от своята лична карта или паспорт. Мога да изготвя пълномощно за получаване на пенсия напълно безплатно от тук.

С дядо ми решихме, че най-удачният вариант в нашия случай е да използваме изричното пълномощно, за да получа пенсията му за този месец. Но ако и занапред се налага да му я взимам аз, най-добре ще е да направим нотариално заверено пълномощно, за да мога да я получавам без ограничение.

май 20, 2019

Свиване

Цацаров и Имотният регистър  

Не вярвах, че ще защитавам някога Цацаров. Но казусът е прекалено интересен, за да не го коментирам.

Та, в имотния регистър, при търсене на Сотир Цацаров, излизат един апартамент, който няма продавач, а само купувач – самият Цацаров. Тъй като в събота имотният регистър беше спрян, това породи съмнения, че някой е искал да скрие нещо.

Само че данните са си там – при други търсения излизат. Т.е. едва ли става дума за заличаване на данни, а по-скоро за проблем при визуализацията ми. Дали пък някой не е добавил тайно в кода условие if (Цацаров) скрий данни;? Оказва се, че не.

Според отговор от Агенция по вписванията, който Капитал е получил, става дума за нещо доста по-тривиално, но и доста сериозно в същото време.

„акт №196, том 8 от 2007 г. е въведен в стара информационна система през 2007 г (…). В старата система са се въвеждали поотделно данни за всеки имот и лице, свързано с него, т.е. не е имало възможност да се отразяват връзки между страните в акта и имота. От приложената справка/снимка от медията ясно се виждат 3 отделни записа/генерирани справки. Това е така поради начина на въвеждане на данни в старата информационна система, а именно три отделни записа за всяка страна“

Ще опитам да го обясня на човешки език – вместо в базата данни всеки имот да е уникален запис, а всеки участник в сделката да бъде свързан към този запис, системата явно е била направена така че за сделката на Цацаров (която е била с един дарител/продавач и двама надарени/купувачи) е имало три записа – един запис „имот – Цацаров“, един запис „имот – жената на Цацаров“ и един запис „имот – дарителя/продавача“.

Пиша „дарител/продавач“, защото според Бивол и Капитал преди 7 години това е било променено в имотния регистър. Т.е. от дарение се е превърнало в продажба (защо и как е друга тема).

Ако чета отговора на Агенция по вписванията правилно, след като са мигрирани данните от старата система (която по спомен е функционирала преди повече от 10 години), те не са представени в новата като един имот, а като три имота с един и същи номер на документа. Поради което цялата информация излиза при търсене по документ, но не излиза при търсене на някоя от страните. Към момента на миграцията това може да е било приемливо решение, но описаното е изключително ужасен модел на данните, който дори не би ми хрумнал да направя. За да направи мазалото още по-тежко, това не е било винаги така – някои имоти са въвеждани по един начин, други по друг.

Така че изглежда, че този уикенд е нямало действия по скриване на информация, която така или иначе вече е била известна. Агенцията казва „то така си беше“ и съм склонен да им вярвам. Дали винаги си е било така, не знам.

Казано на шега – лош модел на данните води до политически скандал. Но всъщност това е част от големия проблем тук. Че данните в един от най-важните регистри в държавата с в такъв вид вече над 10 години. И че агенцията не е предприела никакви мерки да ги „почисти“. Цацаров не е изолиран случай и регистърът реално не предоставя адекватна справочна информация.

Реформата в Агенция по вписванията трябваше да е започнала. Трябваше тези сриващи се регистри да бъдат закрепени отдавна, а данните в тях – почистени от проблеми като горния. Трябваше да се е случила интеграцията на имотния регистър с кадастъра. Трябваше отдавна да е преразгледан ЗКИР и имотният регистър да се превърне в истински първичен такъв (в момента водещото са хартиите, на база на които съществува той).

Паралелно с това е нужно да се гарантира интегритета на данните в такива ключови регистри. Не може да се разчита единствено на организационни мерки, които се заобикалят с „една заповед отгоре“. Макар в случая манипулация да няма (или поне тя да не е станал тази година), трябва да има технически гаранции, че манипулации е нямало никога. Квалифицирани електронни времеви печати е първа стъпка към това.

Може в случая Цацаров да не е виновен и манипулация в регистъра да няма, но Агенция по вписванията трябва най-накрая да спре да се движи по инерция. Но за това е нужен не само технически капацитет, но и политическа адекватност.

Свиване

Седмичен бюлетин за правни новини  


Любопитни промени в Закона за държавната собственост и в Закона за насърчаване на инвестициите, приети от парламента за по-малко от месец, създават задължение за съда да се произнася в 7-дневен срок по искане за предварително изпълнение на заповед за отчуждаване на частни имоти, когато са налице особено важни държавни и обществени интереси. Тази възможност занапред ще важи и за индустриални зони или техпаркове, които са определени за национални обекти. За целта министърът на икономиката ще може...
Свиване

Проследяване на активните българи в чужбина – 2019  

Преди три години направих карта, която проследява пътя на 1268 българи в чужбина. Анализирах данните от подадените заявления за гласуване в чужбина от предходните 3 години изключвайки повтарящи се имена и близки градове. На базата на това направих предположение за това къде са се местили няколкостотин от сънародниците ни зад граница през годините.

В предишната ми статия съм описал подробно какъв е алгоритъма и условностите около тези данни. Накратко казано – използвана е изцяло публична информация и не пускам никъде имената на хората, включени в тази визуализация. Също така, не мога да кажа дали тези хора са подали заявление далеч от града, в който са гласували на предходния вот, защото са били на почивка или пък са се преместили за постоянно.

След кампанията за събиране на заявления за европейските избори тази неделя, пуснах алгоритъма и обединих данните от всички вотове за последните 6 години – 2013-та до сега. Това бяха общо 131 хиляди записа, които филтрирах. Тук се вижда пътят на 2633 българи между 329 града по света.

Както и предишния път, една от идеите на тази карта е да ни накара да се замислим какво е възможно да се разбере за нас само използвайки публични данни. Също така, крайно време е ЦИК да спре да публикува в открит списък имената на всички подали заявление и не направи проверка по ЕГН или друг идентификатор. Макар този публичен списък да е много полезен за следене на активността и организиране на секции, определено има по-добри начини да се публикува хем къде са събрани колко заявления, хем да се защитят личните данни.

Свиване

Каквато църквата – такива и мъчениците  


АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (“НОВАЯ ГАЗЕТА“)

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

За мене тази история започна преди много години, когато отидох в селото, където, по стечение на обстоятелствата, прекарах цялото си детство. Там, близо до магазина, някога имаше селско училище – обикновено, тухлено, на три етажа.

Училището се беше порутило, от прозорците му растяха дръвчета. Срещу училището, на четири пъти по-голяма площ, се издигаше огромна изрисувана църква, заобиколена с висока желязна ограда. Вратите на църквата бяха здраво затворени. Колкото пъти оттогава минех – нито веднъж не видях вратите отворени и вътре да има хора.

(Това, между другото, е удивително нещо. Много ли храмове зад ограда сте видели на Запад? Аз не съм виждала нито един. А много ли нови църкви без ограда сте видели в Русия?)

Скоро църквите започнаха да никнат като гъби. Те се реставрираха, преобразяваха се от складове, в каквито ги беше превърнала съветската власт; изграждаха се нови.

Църквата в Переделкино се увенча с огромна камбана с надпис „от солнцевските братя“ (руска престъпна групировка – бел. П. Н.), а след това – с две статуи на светци при входа. (Статуите, ако някой не е наясно, изобщо не са в стила на руската православна традиция. Това да не ви е Рим.) Наблизо, в Баковка, в гора, която е резерват, започнаха да издигат чудовищна ограда, достигаща небесата, увенчана с бодлива тел. Наричаха обекта „скит“ (малък манастир – бел. П. Н.). В действителност трябваше да бъде резиденция на патриарха – поредната.

В Баковка собствениците на къщи се отнасят много внимателно към старите дървета. Даже в много богатите домове, ако дървото се окаже по средата на оградата, не го секат, а му правят малка ограда.

Не като с баковския „скит“. Около оградата на няколко метра в гората изсякоха цяла контролно-наблюдателна ивица – не, не се шегувам! Цялата идея явно се състоеше в това патриархът да живее зад оградата във вековен лес. Природата не понесе предизвикателството, оградата и контролно-наблюдателната ивица нарушиха изконното състояние на почвата, повредиха корените и целият гъст лес – хиляди вековни ели, борове, огромният парк – загина. Унищожи го беловиноядът. Оградата стърчеше глуха, зелена и страшна, като стена на СИЗО (следствен изолатор – бел. П. Н.), и дълго време на никого от служителите на патриарха не му дойде на ум да облагороди някак си ужасяващата пустош, която се образува вместо леса точно под стените. След това до входа посадиха няколко борчета.

Около переделкинската църква направиха огромен платен паркинг. Но пешеходна пътека от Переделкино до църквата нямаше. Не можеше да се покаже по-ясно, че църквата не се интересува от хора, които ходят до нея пеша. Между другото, на паркинга също не съм виждала никога коли, освен по време на Задушница и Възкресение.

Още една църква дигнаха по диагонал, през железопътната линия, в района Ново Переделкино. Още една, здрава – край потресаващия парк „Мешчерский“, който се поддържа с парите на Абрамович. В парка има много народ, защото този парк – десетки километри добре поддържани пътеки – без преувеличение промени там не само социалната атмосфера, но и руския климат. Съмнявам се, че и 1% посетители ще влязат в църквата.

Всичкото това гигантско църквостроителство, невероятно пръскане на ресурси, се извършва в страна, в която се рушат училища, болници, детски градини, а известни спонсори, едри бизнесмени, вместо да дават пари за лечение на болни деца и за обучение на талантливи деца, жертват парите си за нови и нови църкви. Църквите стояха празни. В болниците се мачкаха по опашките.

Даваха – за църкви и за футбол.

Самата църква също не бързаше да дава. В целия западен свят църквите – католически ли, протестантски ли – са известни като благотворители. Те хранят бездомните, приемат бежанци, грижат се за болни хора.

Но не и Руската православна.

Ден след ден наблюдаваме безкрайна върволица от новини с нейно участие. Чуваме за поредния пиян поп, който в поредното БМВ е помел поредните минувачи, за свещеници-педофили, за шикарния протойерей Вячеслав Баскаков, хвалещ се в инстаграм със своите Gucci и Louis Vuitton, за премахнатия с фотошоп часовник от ръката на патриарха, за жената, която живее в неговото жилище (апостол Павел при аналогичен случай използва думата „сизигия“) и за чудовищния по своя цинизъм иск към болния от рак бивш министър на здравеопазването Шевченко.

Но, уви, когато става дума за благотворителност, неизвестно защо хората, чиито имена постоянно чуваме, са миряни: Чулпан Хаматова, Нюта Федерсмесер, Валерий Панюшкин, Митя Алешковский, покойните Лиза Глинка и Антон Носик. А ако чуваме за православни детски домове, по правило е в много страшен контекст – като например при случая в село Мосейцево, където под формата на „православен приют“ действаше детски концлагер, в който фанатично вярващи салтичихи (по лично име, със значение „садистки“ – бел. П. Н.), бяха превърнали детските мъчения в редовна практика: заливали децата с вряла вода, морели ги от глад и в крайна сметка пребиха до смърт една от възпитаничките (през 2014 година – бел. П. Н.).

И макар че ни най-малко не се съмнявам, че има много свещеници, които служат за жълти стотинки, и вярващи, които се грижат за болни хора – не те правят лицето, а поповете с БМВ-та и патриарх Кирил със синята лампа.

Закономерният резултат от това е много прост. Когато Украйна се отдели от Руската православна църква, с какво ли само не плашеха! Едва ли не с православен джихад. И – нищо. Оказа се, че няма желаещи да дадат живота си, за да може поредния божи раб да си покаже в инстаграм обувките „Гучи“.

Стана ясно, че максималното, на което са способни нашите православни шахиди, е да разгонят, при пълно бездействие на полицията, митинга в Екатеринбург срещу строителството на поредната гигантска църква на мястото на градски парк. Редиците на „светите воини“, които храбро, без да жалят живота си, защитиха вярата от посегателството на жени и деца, се състояха от мъже, владеещи бойни изкуства, а сред тях и Магомед Рамазанович Курбанов – световен шампион по бокс за младежи според версия на WBO.

Какво да се прави? Каквато църквата – такива и мъчениците.

май 19, 2019

Свиване

Нобелови лауреати – 1958 година  

Павел Алексеевич Черенков

28 юли 1904 г. – 6 януари 1990 г.

Нобелова награда за физика (заедно с Иля Франк и Игор Там)

(За откриването и обяснението на ефекта на Черенков.)

Руският физик Павел Алексеевич Черенков е роден в Нова Чигла близо до Воронеж. Родителите му Алексей и Мария Черенкови са селяни. След като завършва през 1928 г. физико-математическия факултет на Воронежкия университет, Черенков работи две години като учител. През 1930 г. става аспирант в Института по физика и математика към АН на СССР в Ленинград и през 1935 г. получава кандидатска степен. След това става научен сътрудник във Физическия институт „П. Н. Лебедев“, където работи по-нататък.

През 1932 г. под ръководството на С. И. Вавилов Черенков започва да изследва светлината, възникваща в случаи, когато разтвори поглъщат излъчена висока енергия, от радиоактивни вещества например. Той успява да докаже, че почти във всички случаи светлината се предизвиква от причини, подобни на флуоресценцията. При флуоресценцията падащата енергия възбужда атомите или молекулите до по-високи енергетични състояния (според квантовата механика всеки атом или молекула притежава характерно множество дискретни енергетични равнища), от които те бързо се връщат на по-ниски. Разликата в енергиите на по-високо и на по-ниско равнище се отделя във вид на единици излъчване - кванти, чиято честота е пропорционална на енергията. Ако честотата е от видимата област, излъчването се проявява като светлина. Тъй като разликата на енергетичните равнища на атомите или молекулите, през които преминава възбуденото вещество, връщайки се в най-ниското си енергетично състояние (основно състояние), обикновено се различава от енергията на кванта на падащото излъчване, емисията от поглъщащото вещество има различна честота от пораждащото я излъчване. Обикновено тази честота е по-ниска.

Но Черенков открива, че гама-лъчите (притежаващи много по-голяма енергия и следователно много по-голяма честота от рентгеновите лъчи), изпускани от радия, водят да слабо синьо светене в течности, което не намира удовлетворително обяснение. Подобно светене отбелязват и други изследователи. Десетки години преди Черенков то е наблюдавано от Мария и Пиер Кюри, когато изследват радиоактивността, но се смята, че това е просто една от многото прояви на луминесценцията. Черенкщов действа много методично. Той използва два пъти дестилирана вода, за да премахне всички примеси, които биха могли да бъдат скрити източници на луминесценция. Прилага нагряване и добавя химически вещества като калиев йодид и сребърен нитрат, които намаляват яркостта и променят другите характеристики на обикновената флуоресценция, като винаги прави опитите с контролни разтвори. Светлината в контролните разтвори се променя, но синьото светене остава неизменно.

Изследването се усложнява съществено от това, че Черенков няма източници на радиация с висока енергия и чувствителни детектори, които по-късно стават най-обикновено оборудване. Вместо това му се налага да използва слаби естествени радиоактивни материали за получаване на гама-лъчи, които дават едва забележимо синьо светене, а вместо детектор разчита на собственото си зрение, изострено след дълго стоене на тъмно. Въпреки това той успява да докаже убедително, че синьото светене е нещо извънредно.

Значително откритие е необичайната поляризация на светенето. Светлината представлява периодични колебания на електрическо и магнитното поле, чието напрежение нараства и намалява и променя периодично посоката си в равнина, перпендикулярна на посоката на движение. Ако посоките на полетата са ограничени в тази равнина, както в случая с отражението от равнината, се казва, че светлината е поляризирана, но поляризацията въпреки това е перпендикулярна на посоката на разпространението. По специално, ако поляризацията е налична при флуоресценцията, светлината, излъчвана от възбуденото вещество, се поляризира под прав ъгъл към падащия лъч. Черенков открива, че синьото светене е поляризирано паралелно, а не перпендикулярно на посоката на гама-лъчите. Изследванията, проведени от Черенков през 1936 г., показват също така, че синьото светене не се излъчва във всички посоки, а се разпространява напред по отношение на падащите гама-лъчи и образува светлинен конус, чиято ос съвпада с траекторията на гама-лъчите. Това става ключов фактор за неговите колеги Иля Франк и Игор Там, които създават теория, даваща пълно обяснение на синьото светене, известно днес като излъчване на Черенков (на Вавилов-Черенков - в Съветския съюз).

Според тази теория един гама-квант се поглъща от електрон в течността, поради което електронът се изтръгва от своя атом. Подобен сблъсък е описан от Артър Х. Комптън и се нарича ефект на Комптън. Математическото описание на този ефект прилича много на описанието на удрящи се взаимно билярдни топки. Ако възбуждащият лъч притежава достатъчно голяма енергия, избитият електрон излита с много голяма скорост. Забележителна идея на Франк и Там е, че излъчването на Черенков се появява, когато електронът се движи по-бързо от светлината. Други изследователи, се въздържат от подобно предположение може би заради фундаменталния постулат от теорията на относителността на Алберт Айнщайн, според който скоростта на частиците не може да надхвърля скоростта на светлината. Но подобно ограничение има относителен характер и се отнася само за скоростта на светлината във вакуум. Във вещества като течности и стъкло светлината се движи с по-малка скорост. В течности електроните, избити от атомите, могат да се движат по-бързо от светлината, ако падащите гама-лъчи имат достатъчно енергия.

Конусът на излъчването на Черенков е аналогичен на вълната, появяваща се при движението на лодка със скорост, надхвърляща скоростта на разпространението на вълните във водата. Той също така е аналогичен на ударната вълна, която се появява, когато самолет преминава звуковата бариера.

За своите изследвания Черенков става през 1940 г. доктор на физико-математическите науки. Заедно с Вавилов, Там и Франк той получава през 1946 г. Сталинска (по-късно преименувана на Държавна) награда.

Коментирайки първото награждаване на съветски учени с Нобелова награда за физика (Черенков, Франк, Там), вестник „Ню Йорк таймс“ отбелязва, че то свидетелства за „несъмненото международно признание за високото качество на експерименталните и теоретическите изследвания в областта на физиката, провеждани в Съветския съюз“. Това признание има ироничен характер (поне отчасти), защото по времето на оригиналните изследвания на Черенков неговите примитивни методи правят за много физици съмнителни резултатите от тези изследвания.

В продължение на редица години теорията за излъчването на Черенков, запазвайки фундаменталното си значение, няма практически приложения. Но по-късно са създадени броячи на Черенков (основаващи се на откриването на излъчването на Черенков) за измерване на скоростта на единични високоскоростни частици, като тези, които се образуват в ускорителите или в космическите лъчи. Определението на скоростта се основава на това, че колкото по-бързо се движат частиците, толкова по-тесен става конусът на Черенков. Тъй като излъчването на Черенков има енергетичен праг и представлява кратки импулси, с помощта на брояча на Черенков могат да се пресеят частиците с ниски скорости и да се различат две частици, постъпващи почти едновременно. При регистрацията на излъчването постъпва също така информация за масата и енергията на частиците. Такъв детектор е използван при откриването на антипротона (отрицателното водородно ядро) от Оуен Чембърлейн и Емилио Сегре през 1955 г.; по-късно той се използва и в брояча за космически лъчи на съветския изкуствен спътник „Спутник-111“.

Дълги години Черенков е началник на отдел в института „Лебедев“, след войната започва да проучва космическите лъчи и участва в създаването на електронни ускорители. За участието му в разработката и създаването на синхотрона към института „Лебедев“ е награден през 1951 г. с втора Сталинска (Държавна) награда. През 1959 г. Черенков става ръководител на институтската лаборатория за фотомезонни процеси, където прави опити върху фоторазпадането на хелия и на други леки ядра и върху фотопродукцията на атомните частици.

Освен че се занимава с научно-изследователската си дейност, Черенков, от 1944 година нататък, преподава дълги години физика в Московския институт по енергетика, а по-късно в Московския инженерно-физически институт. През 1953 г. става професор по физика.

През 1930 г. Черенков се жени за Мария Путинцевая, дъщеря на професор по руска литература. Семейството има две деца.

Черенков е избран за член-кореспондент на АН на СССР през 1964 г. и за академик през 1970 г. Той е три пъти лауреат на Държавна награда на СССР, има два ордена Ленин, два ордена Трудово червено знаме и други държавни награди.

Източник: http://n-t.ru/nl/fz/cherenkov.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


НОБЕЛОВИТЕ НАГРАДИ ДО ТУК:

„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - НОБЕЛОВИ НАГРАДИ“

май 18, 2019

Свиване

КАТ ми свалиха номерата за шест месеца. Продължавам да си плащам вноските по ГО и Автокаско  

Здравейте, на 18.01.2019 бях спрян за проверка за алкохол и неочаквано за мен дрегерът отчете малко над 0.5 %. Взеха ми книжката и спряха колата от движение. Дойде време да се плаща втора вноска по застраховката и каското и застрахователят ми каза,че препоръчва да се продължи с плащането въпреки че колата няма регистрация. Преди няколко […]

The post КАТ ми свалиха номерата за шест месеца. Продължавам да си плащам вноските по ГО и Автокаско appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Класификация на партиите според наличието на Бог  

На какво се делят партиите и техните избиратели? Леви и десни, либерали и консерватори, еврофедералисти и евроскептици, промигранти и антимигранти? На това може би също, но то е мимолетно – днес е така, утре е иначе, едно време консерваторите мяха монархисти, днес са националисти; едно време либералите бяха капиталисти, днес са културни марксисти. А какви ще станат утре, това знаят само Баба Ванга и Нострадамус.

Трябва да открием нещо по-трайно, за което да се хванем, за да не повърнем през борда на своята люшкаща се цивилизация.

Преди всичко партиите и техните избиратели не се делят на едно и също.

Избирателите се делят на такива, които внасят в бюджета (данъкоплатци), и такива, които изнасят от бюджета (организации на субсидии, администрация, включително и частни компании, разчитащи на монополно положение, осигурено им от държавата с нейната армия, полиция, съдилища и затвори; вторите продават задължителни услуги като топлинно счетоводство, гражданска отговорност, трудова медицина и т.н.). Историята нарича тези две групи „стада и пастири“, „роби и робовладелци“, „крепостни и феодали“, „пролетариат и експлоататори“, а в затвора им викат „шматки и тарикати“.

Що се отнася до партиите, те също се делят на две или поне би трябвало да се делят, ако искат да предложат някаква интрига. Те съществуват, за да провеждат политики. Всяка политика се определя от някаква идеология (кьоравият интерес и организираната кражба също е идеология), а пък тя произлиза от мирогледа.

Кой е основният въпрос на философията – „Кой съм аз и защо съм тук?“, „Знам ли това, което знам, или знам, че не знам онова, което си въобразявам, че знам, а всъщност не знам?“? Това също, но в основата е въпросът на всички въпроси: „Има ли Бог?“.

Да, от стотина години хората сякаш са се съгласили, че няма, но в предишните хилядолетия е било друго. Тогава, точно както сега на мнозина звучи налудничаво, че светът е създаден по творческата воля на безначална и безкрайна личност, би звучало налудничаво и предположението, че животът се е самозародил случайно и е започнал да се усложнява от само себе си в една по природата си разпадаща се и опростяваща се нежива среда.

Така или иначе, привържениците и на двете гледища са достатъчно многобройни, за да бъдат политически значими. И наистина би било много интересно (и честно), ако партиите, преди да се определят като леви и десни, либерални или консервативни, отговорят има ли Бог или няма. Иначе вече са изпаднали в смешното положение да говорят едно и също – всички са ЗА демокрацията и всички са ПРОТИВ корупцията; всички са ЗА високи доходи и пенсии и всички са ПРОТИВ организираната престъпност. Автобусът е един и обслужва курса от Горно до Долно Нанагорнище. Има значение единствено кой ще го кара и партиите се надпреварват да предлагат всяка своя шофьор. Това не е политика. Аз може да искам да отида другаде, а не в Долно Нанагорнище.

Затова би било много освежаващо, ако партиите започнат пропагандата си с отговор на въпроса има ли Бог. Ще се учудите как драматично влияе този отговор върху всяка една конкретна политика, ако разбира се, партиите благоволят да бъдат искрени.

За тези, които отговорят, че има Бог, животът е създаден умишлено, с някаква цел. Времето има начало и край.

За тези, които отговорят, че няма Бог, животът е възникнал случайно, но неизбежно, защото вселената е безкрайна както в пространството, така и във времето, следователно и най-невероятната случайност ще се случи и то не само веднъж, но безброй много пъти. В един безкраен свят безброй много Бойко Борисовци в един и същи момент казват едни и същи думи, като са го правили неизменно безкрайно назад във времето и ще го правят неизменно безкрайно напред във времето. От тази гледна точка светът даже не е възниквал, ами винаги е бил, пулсирайки между безброй Големи взривове.

Онези, за които няма Бог, виждат смъртта като край на всичко, докато онези, за които има Бог, виждат в смъртта начало на всичко. Те гледат на този свят като на нещо временно, в което са само преминаващи пътници, като на училище, в което човек се учи да познава Бог. Как мислите: без значение ли са тези разлики във възгледите за смъртта? Не оказват ли влияние възгледите за живота и смъртта върху идеологиите, оттам върху политиките и най-накрая върху профилите на политическите партии? Как купува апартаменти политик, за когото смъртта е край на всичко, и как купува такъв, за когото е начало на всичко?

Онези, които вярват, че няма Бог, смятат, че човекът е добър и (преди всичко!) съвършен като апотеоз на еволюцията, следователно щастието е негово неотменимо право, а забавлението – крайна цел на всяко усилие.

Онези, които вярват, че има Бог, също смятат, че човекът е добър и няма как да е иначе, след като е създаден по образ и подобие Божие, но се ражда увреден заради грехопадението на предците, довело до увреда и цялото творение. Човек живее не да се забавлява, а за да се опита с труд и усилие да се завърне в първоначалното си безгрешно състояние, без да има гаранция, че ще успее. Как мислите: би ли имало разлика в поведението на политик, който се мисли за съвършен, и такъв, който се бори да се усъвършенства?

За онези, според които няма Бог, историята е безкрайна и циклична. Или е хаотична, или се подчинява на някакви закони, подобни на природните – безлични, случайни и еволюирали по неизвестна нам логика.

За онези, според които има Бог, историята е линейна, устремена като стрела от своето начало (Едемската градина) към своя край (Страшния съд), когато това, което наричаме „време“, ще свърши и светът ще бъде пресътворен. Как мислите, такива фундаментални различия в мирогледа дали не се отразяват и на идеологиите?

Парадокс. В същото време, в което невярващите в Бог приемат историята за циклична, хаотична (или евентуално безлично закономерна) и безкрайна, в същото това време са склонни да приемат, че тя е свършила достигайки съвършенството на модерния човек и либералната парламентарна демокрация, след която историята вече няма какво да измисли и ѝ остава единствено да разпространи тази окончателна система по цялата планета, а в недалечно бъдеще и по други планети и звезди.

Следващ парадокс. В същото време, в което невярващите в Бог обявяват края на историята, вярват, че светът е обречен на безкраен прогрес и модернизация. Защо? Ами защото, когато историята свърши, свършва само ей тази история и се превръща диалектически в нещо друго, което продължава да се усъвършенства и модернизира. И така, докато овладеем галактиката, вселената и всичко останало. После ще му мислим. Но те пък, паравселените, са безбройни, защото светът е безкраен не само в пространството и времето, но и в паралелните структури.

Напротив, тези, които вярват, че има Бог, се опасяват, че целият този „прогрес“ (характерен впрочем само за последните има-няма 200 години) ще свърши рано или късно и по-скоро рано, отколкото късно, и по-скоро по неприятен, отколкото по благоприятен за човека начин. Затова и класическата фантастика се дели на утопии и антиутопии.

Но има една разлика между приемащите и отхвърлящите съществуването на Бог, която е по-важна и по-характерна от всички останали – парадигмите на относителните и абсолютните неща. За тези, които отхвърлят съществуването на Бог, истината, доброто и красотата са относителни, защото зависят от междучовешки конвенции, а пък човекът е мерило за всичко. За другите, които приемат съществуването на Бог, именно Бог, а не човекът е мерило за всичко, следователно истината, доброто и красотата са абсолютни, извън волята и преценките на хората.

Вярвам ще се съгласите, че отговорът на въпроса „Има ли Бог?“ е ключов за ценностите и политиките на партиите. Нека всяка партия, преди да вдигне лозунгите в какви срокове и с колко ще повиши пенсиите, да отговори на него, пък хората ще си направят изводите как да гласуват. Лично аз оттук нататък, ако реша да гласувам, ще питам всеки кандидат: „Има ли Бог?“. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. „СЕГА

Свиване

Орденът на мечоносците  

ИЗТОЧНИК: СПИСАНИЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

На 6 януари 1217 година рицарите от Ордена на мечоносците нахлули в земите на Новгород. Немският духовно-рицарски орден, иначе наречен Орден на мечоносците, бил създаден през 1202 година в Рига. Братството се различавало от другите обединения по това, че било подчинено на епархийски епископи. Главната цел на Ордена била да завземе Прибалтика. През 1237 година съюзът се присъединил към Тевтонския орден и завършил самостоятелното си съществуване.

Орденът на мечоносците имал и официално название - „Братя на Христовото войнство“. Инициатор за неговото създаване бил рижският епископ Алберт Буксхьовден. Но учредяването на Ордена се приписва на Теодерих, защото именно той замествал отсъстващия по това време Алберт. През 1204 година била публикувана була на папа Инокентий III, в която се одобрявало съществуването на Ордена.

„Достопочтеният наш брат Алберт, техният епископ, като прилагаше действени усилия да ги покръсти, се погрижи да учреди три духовни ордена, а именно: на монасите цистерцианци, на канониците, по устава... и на верните миряни (fidelium laicorum), които в одеяния на тамплиери мъжествено и твърдо биха противодействали на варварите, нападащи там новопридобитата християнска вяра“ - се отбелязва в булата.

Дейността на ордена се деляла на религиозна и военна. Религиозната се установявала по устава на тамплиерите. Според този устав членовете на Ордена били разделени на три групи: братя-рицари, братя-свещенослужители и братя-служещи. За всяка група било определено съответно облекло с отличителни знаци.

Герб на Орденан а мечоносците

До 1205 година Орденът на мечоносците имал значителен брой членове. Освен това в Ордена нямало братя от знатен произход. За да стане човек брат в Ордена, трябвало да даде четири обета: обет за послушание, обет за целомъдрие, обет за бедност и обет за борба с неверниците.

Рицарите от Ордена на мечоносците често нахлували в земите на Прибалтика и се сражавали срещу ливите, естите, земгалите и други прибалтийски народи. Но войните на Ордена навлизали и в славянските земи. Запазени са свидетелства за нееднократни срещи на Ордена с новгородчани. „И тогава се появиха някакви лети, дойдоха малко на брой, започнаха да грабят селата, да убиват и да вземат в плен хората, заграбиха плячка и, отмъщавайки за своите, направиха каквито можаха беди. Когато те се върнаха, дойдоха отново други, като не пропуснаха да причинят каквото можеха зло“.

През 1237 година Орденът на мечоносците бил принуден да се слее с Тевтонския орден. Към края на 30-години на XIII век влиянието и могъществото на „Братята на Христовото войнство“ нараснали много, но едновременно с това Орденът си спечелил и много врагове. Орденът на мечоносците очаквал нападения от страна на околните народи. Тази опасност подтикнала магистъра на Ордена да го присъедини към Тевтонския съюз.

май 17, 2019

Свиване

Отчитане на приходи от лице, регистрирано като свободна професия – масажист  

Регистрирана съм като свободна професия /класически и лечебен масаж, като част от професия “Козметик”/ в Агенция по вписванията – Търговския регистър. Подадох декларация за патентен данък в общината. Не съм пенсионер. Отговарям на условията по Наредба №Н-18/ 2006 год., а именно: 1. Осъществявам за своя сметка професионална дейност; 2. Не съм регистрирана като едноличен търговец; […]

The post Отчитане на приходи от лице, регистрирано като свободна професия – масажист appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 41  

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Нов разпит на Васил Дякон Левски

8 януари 1873

– През времето когато беше в Ловеч, с кои прави комитетско събрание?

– Аз преди казах, [че] освен Ваньо терзията, който сега се намира във Влашко, никого не познавам.

– След като Ваньо замина за Влашко, в чия къща нощуваше ти, колчем ходеше в Ловеч, и къде свикваше събрание?

– След заминаването на Ваньо Ловчанският комитет се разтури.

– Какво ще кажеш, ако дойдат и ти кажат в лицето, че си правил събрания в къщата на Ваньо, че след заминаването на Ваньо, ти си нощувал в Мариновата къща, [и] че си докарал три добичета от Плевен?

– Аз не съм оставал в Мариновата къща, не съм купувал и изпращал добичета от Плевен в Ловеч.

– Когато Димитър [1] минал отсреща [Букурещ] тука с писма и дошъл в Ловеч, ти, Димитър [2], и от Ловеч поп Кръстьо, Димитър копринаринът [3], Марин кафеджията и Ваньо терзията сте направили събрание в една колиба в лозята край Ловеч. После тия хора събрали от Ловчанския комитет пари и купили за тебе, за Димитра и за Ангел Кънчев три коня, за да обикаляте България. Парите за тия коне били изпратени в Плевен. Пари за купения за тебе кон ти си взел на заем, така казват Димитър и другите. Ти казваш: „В Ловеч не познавам никого.“ Как е възможно това?

– Димитър ми донесе и предаде писмото към Карлово [и] после замина за Ловеч. Сетне и аз отидох в Ловеч и се намерихме с Димитра в къщата на Ваньо терзията. Аз, Димитър, Ваньо терзията и Ангел Кънчев – четиримата, направихме заседание и стана дума за купуване на коне. Ваньо терзията ни даде пари, откъде ги е взел – не зная. После ние с Ангел Кънчев заминахме за Плевен и купихме един жребец и един кон. Димитър остана малко в един хан в Ловеч и купил за себе си едно добиче, откъде го е купил – не зная.

Въпроси към Димитра в присъствие на Дякона

– Димитре, ти чу думите, които каза Дяконът, верни ли са казаните работи и, ако не са верни, кажи кое е истината!

– Две негови приказки са прави, пет са лъжа.

– Димитре, ти кажи истината!

– Марин кафеджията, Ангел Кънчев и Дякон Левски – тримата, оти- доха в Плевен да купят три добичета. Аз останах в Ловеч в Станчовия хан. След като те купили от Плевен два коня – моя купиха в Ловеч от Марин кафеджията – те се върнаха пак при мене в Ловеч, в Станчовия хан, видяха ги. Както казах в предишния си разпит, аз. Дяконът и Ангел Кънчев обиколихме всички села, които преди изброих и организирахме комитети.

[Отпечатал пръст]: Димитър

Нов въпрос към Дякона

– Дяконе, ето, Димитър ти каза в лицето, какво ще речеш ти?

– Ние обходихме с Димитра селата [и] организирахме [комитети], преди отказвах, поради това, че не зная турски; с Димитра обикаляхме заедно. В Плевен за купуване на добичета ходихме двамата с Ангел Кънчев, Марин го нямаше, тук Димитър лъже.

Нов въпрос към Димитра

– Димитре, понеже ти каза: „Аз не обикалях вече с Дякона“ къде те назначиха да ходиш сам, къде стана това събрание и кои бяха в събранието?

– [Това събрание] стана в Ловеч; имаше седемнадесет души, обаче от тях познавам: намиращия се във Влашко Ваньо терзията, Димитър копринарина, Марин кафеджията, поп Кръстьо и Анастас от Плевен, имената на останалите не зная.

[Отпечатал пръст]: Димитър

Нов въпрос към Дякона

– Дяконе, ти чу какво каза Димитър, какво ще кажеш на това?

– Мене ме нямаше на онова събрание, аз не зная.

Нов въпрос към Димитра

– Димитре, ти чу какво каза Дяконът.

– Да, на онова събрание, той беше заедно [с нас].

– Димитре, от кого дойде заповед за убийството на дякона-владишки наместник, когото ти уби в Орхание?

– Убих го въз основа на писмо, дошло от Ловчанския комитет, и от Дякона с подпис Арслан Дервишоглу.

Нов въпрос към Дякона

– Дяконе, ти чу, че Димитър е убил дякона въз основа на твоето писмо с подпис Арслан Дервишоглу, какво ще кажеш на това?

– Според дадения от Димитра рапорт, дяконът щял да издаде работата на властта. Съгласно постановленията на комитетския устав, той трябваше да бъде убит. Аз писах на Букурещкия комитет, че е необходимо да се премахне дяконът, понеже мнението на Букурещкия комитет беше нужно. Докато дойде отговор оттам, Димитър убил дякона в Орхание. После се получи отговор от Букурещ за убиването му. Когато аз [го] пратих на Димитра, чух че ловчанската власт получила телеграма за убиването на дякона. От Букурещ били донесли уж по-напред на Димитра заповед за убийството на дякона.

Нов въпрос към Димитра

– Димитре, ти казваш, че Дяконът ти писал писмо за убийството на дякона, той обаче казва: „Аз не съм писал писмо.“ Ти не знаеш да четеш, кой ти прочете изпратеното писмо?

– Прочете ми го даскал Иван, когато ходих в Тетевен.

[Отпечатал пръст]: Димитър

Нов въпрос към Дякона

– Дяконе, ти чу казаното от Димитра, ако дойде даскалът и каже [същото], какво ще речеш?

– Комитетите не вършеха никаква работа без подпис с моето лъжливо име Арслан Дервишоглу. Каквото и да съм казал преди за убийството на дякона, аз изпратих на Димитра писмо с подпис. Писма без моя подпис не се приемаха от никой комитет, дори и от Букурещкия.

– Дяконе, във вчерашния си разпит ти каза, че не се събирали пари за оръжие. Димитър казва, че освен парите от другите комитети, само той собственоръчно ти е донесъл и предал двадесет и пет хиляди гроша за купуване на оръжие. Какво ще кажеш ти на това?

– Събраните пари и с мене и без мене се изпращаха от Ловчанския комитет в Букурещ, те бяха за разноски, а не още за купуване на оръжие. Получените от Димитра пари аз изпращах също така отсреща.

– Марин кафеджията от комитета ли е, или не?

– Когато ние с Ваньо терзията излизахме на полето, идваше и Марин кафеджията. За мене Ваньо терзията каза, че съм търновчанин. Той може да е от комитета, но аз не зная.

Въпроси към Анастас от Плевен в присъствието на Дякон Левски

– Познаваш ли седящия насреща ти човек?

– Да, познавам го, той е Левски.

– Анастасе, кажи как се срещна с Дякона?

– Както съобщих подробно в предишното си показание и разпит, с Дякона се срещнах и запознах у моя брат Данаил в Турну Магурели. След това Дяконът замина за Цариград, [а] аз се върнах в Плевен. По онова време брат ми изпрати един пакет наставления, написани на турски, за да бъде предаден на Дякон Левски. След три месеца Левски дойде в Плевен, аз му предадох книжата [и] гой замина. След това дойдоха в Плевен при мене Марин кафеджията от Ловеч и Ваньо терзията. „Искаме да се срещнем с Левски, къде ще го намерим?“ казаха те. Аз [отговорих]: „Да пиша на брат си Данаила и ще ви съобщя.“ Писах на брат си. По онова време Левски бил отсреща и брат ми му казал. Тръгвайки оттам, Левски отишъл през Свищов и Търново в Ловеч [и] се срещнал с Ваньо и Марин. После те ми изпратиха известие [и] аз отидох в Ловеч. Намерих Левски във Ваньовата къща заедно с Марин кафеджията и Ваньо терзията. [15] Тогава, на тая среща Дяконът ми каза: „Когато ще минаваш отсреща [Румъния], съобщи ми, ще ти дам двама души!“ После Дяконът, Ваньо и Марин дойдоха в Плевен. След това [към мене] се при- съединиха Марин кафеджията и Ваньо, и като му даде в ръката писмо, той ни изпрати отсреща. Сам той с другаря си Сава [4] замина по селата, за да не остане да живее в моята къща, та да бъде заловен. Когато после ние минахме отсреща, аз останах у брат си, Марин и Ваньо отидоха във вътрешността [на страната], къде обаче, аз не зная. След двадесет деня те се върнаха и у тях имаше седем револвера; показаха ги на брат ми, [но] той не ги хареса. Те поръчаха на брат ми четиридесет и два броя [револвери]. Тръгвайки оттам, ние пристигнахме в Плевен. Два дни преди [това] Дяконът беше дошъл в моята къща, аз го заварих там. Нея вечер ние останахме в нашата къща. Сутринта Марин, Ваньо и Дяконът, тримата заедно, станаха и заминаха. След известно време в Плевен дойде писмо за Ангел Кънчев. Аз станах и заминах за Ловеч. Докато аз да тръгна за Ловеч, Ангел Кънчев бил изпратен от Дякона отсреща. Ние се събрахме в къщата на Ваньо седемнадесет-осемнадесет души, там беше и Дяконът. Той [Димитър] каза: „Три месеца ходя с Дякона, [но] той не ме осведомяваше в нищо, да ходя и още шест, той [пак] не ще ме осведомява! Или да ми определят някой район, или си отивам.“ Ние попитахме Дякона: „Виждал ли си нещо лошо от Димитра?“ „Не“, каза той. „Щом е така, ние казваме да му се даде отделен район, за да обикаля сам.“ Така, със съгласието на всички, ние решихме и му определихме да работи от Орхание до София. Дяконът после каза: „Щом като събранието реши, нека той да обикаля!“ От намиращите се в онова събрание познавам Ваньо терзията, Марин кафеджията и Димитър Пъшков, другите не познавам. Левски спираше в Ловеч в четири къщи, аз зная къщата на Марина и на Ваньо терзията, другите не зная. Дори изкараха от тавана на Мариновата къща ябълки [5] и ядохме. Изпратените револвери се предадоха в ръцете на Марина.

[Подписал]: Анастас от Плевен

Нови въпроси към Дякона

– Ти чу какво каза Анастас плевненецът, какво ще кажеш на това?

– Лъжа е, че съм завел Марина и Ваньо в къщата на Анастаса и че съм ги пращал отсреща, турските книжа са също така лъжа. Лъжа е също, че в събранието, освен Димитра Дяковчанина, Ваньо и Анастас, е имало и други.

Въпроси към Анастаса

– Анастасе, Дяконът твърди, че казаните от тебе думи са лъжа, какво ще кажеш ти?

– Той прикрива Марина, че го е пращал в Севлиевско и в Търновско, понеже Марин знае тия места, ето затова именно го крие. Каква полза имам аз да лъжа? Казах, че в събранието беше решено, [щото] в Ловеч Дяконът винаги да остава в Мариновата къща.

[Подписал]: Анастас от Плевен

Нов разпит на Дякона

– Ти си искал един човек, за да нападнеш в Ловеч къщата на някого. Изпратили са ти Вутьо Ветьов от Видраре. Когато той дошъл в Ловеч, намерил те в Мариновата къща. Ти си го предрешил, предрешил си се и ти и сте отишли в къщата. Поради това, че си намерил парите малко, ти си чакал стопанина на къщата. [После] стопанинът на къщата не дошъл, ами дошъл неговият слуга; като те видял, той надал вик; ти си хванал момчето, ударил си го в корема с кама и си го убил.

– В Ловеч аз чух за убийството на едно момче. Трима души с червени облекла влезли в къщата и убили едно момче. После аз отидох в Тетевен и там чух същото. След това, докато бях още там, получих от Ловчанския комитет писмо, [в което] беше писано: „Да не идваш тука, защото е убито едно момче, властта [те] търси, опасно е.“

– Каква опасност има за тебе, щом не си го извършил ти, какво ще ти направят?

– Казваха, че понеже съм от комитета, властта може да ме залови.

– Щом не са се усъмнили в други комитетски хора, защо пък да се усъмнят в тебе?

– Понеже не съм тамошен, можеше да се усъмнят.

– Ако дойде човекът от Видраре, който е бил заедно с тебе, и каже в лицето ти, какво ще речеш?

– Какво ще река, щом не съм аз?

Въпроси към Вутьо Ветьов от Видраре в присъствие на Дякона

– Познаваш ли човека, който е насреща ти?

– Да, познавам го, Дякон Левски е.

– Кажи в лицето на Дякона разказаното от тебе в миналия ти разпит ловчанско нападение!

– Както казах преди, Дяконът поискал от Видраре един човек. Аз отивах по своя работа в един близък до Ловеч манастир. От комитета ми казаха: „Иди в Ловеч, намери Дякона и [му] кажи: „Искал си човек, ние нямаме!“ И си върви после по работата!“ Аз отидох в Ловеч, намерих Дякона извън града [и му] казах. Той ме хвана и ми каза: „С тебе имаме една малка работа, иди в хана, аз ще те повикам!“ Аз отидох в хана. Сетне дойде Лукан [6], взе ме и ме заведе в къщата си. Когато отивахме в къщи, той ми каза, [че] Левски не е тук, [а] е в отсрещната къща. Аз отидох в отсрещната къща, но чия е тая къща – не зная. Стопанинът на къщата ми каза: „Левски е в плевнята.“ Аз влязох и видях там Левски в червени дрехи. Той ме накара и аз да облека едни червени дрехи. Тръгвайки оттам двамата заедно, ние отидохме до къщата, която нападнахме. На дъсчената ограда имаше два отвора, дигнахме ги и влязохме вътре. Аз останах в двора [и] стоях до вратника. Дяконът се качи горе [и] взе парите, слезе долу и каза: „Тия пари са малко, да почакаме стопанина на къщата!“ Чакахме от шест до девет, стопанинът на къщата не дойде. Дойде слугата му. Щом ни видя, той започна да вика, Левски го хвана за яката и го завлече вътре, аз чаках при вратата, за да не дойде някой. После момчето извика повторно. Влязох вътре [и] видях, [че] Левски хванал момчето и забил камата в корема му. После той ми каза: „Вземи пушката ми [и] да бягаме!“ В това време пред вратнята се беше събрала навалица. После ние се изплъзнахме из навалицата [и] избягахме в лозята. Дяконът съблече намиращите се върху него червени дрехи, остави ги на мене и влезе вътре [в града]. На другия ден аз си отидох на село.

[Подписал]: Вутьо Ветьов

Въпроси към Дякона

– Дяконе, ти чу [и] разбра казаното от Вутьо Ветьов, какво ще речеш на това?

– Аз чух казаните от тогова думи, но аз не съм лицето, което уби човека в Ловеч.

– Защо да те клевети тоя човек, да изкаже тебе, а не друг?

– Вижда се, че всеки хвърля вината върху мене, и тоя казва за мене: „така направи, иначе направи“, но аз не съм го извършил. Тоя Вутьо Ветьов ми донесе и предаде в Правешкия хан писмото със съобщението за това произшествие.

Нови въпроси към Вутьо Ветьов

– Вутьо Ветьов, той казва: „Съобщението за тая случка ми донесе Вутьо Ветьов, аз нямам сведения за тая работа“, какво ще кажеш ти?

– Защо да имам полза да лъжа? Писмото ми дадоха десет-петнадесет деня след тая работа, аз го занесох и го предадох на Дякона. Той дори улови момчето за яката с лявата си ръка, опря го до стената [и] го удари с дясната си ръка. Сутринта аз попитах: „Дяконе, умря ли момчето? Той ми каза, [че] то е умряло още преди да направят огледа. И ръката му [на Дякона] беше кървава.

[Подписал]: Вутьо Ветьов

– Дяконе, ти чу какво каза Вутьо Ветьов. Той казва, че ти си ходил в Ловеч, и че след десет-петнадесет деня той ти донесъл това писмо, какво ще кажеш ти?

– Аз въобще не го познавам, в Ловеч аз не съм виждал тоя човек.

[Подписал]: Васил Дякон Левски

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Димитър Общи.

2 Димитър Николов Пъшков.

3 За „копринарина“ в тур. текст стои „коза фабрикаджиси“ = съдържател на фабрика за точене на пашкули.

4 Сава е Сава Младенов.

5 Ябълките са били извадени от тавана на Марин поп Луканов, за да се освободи място за тайното скривалище на Левски.

6 Тоя Лукан е вероятно Лукан Цочев.

май 16, 2019

Свиване

Мога ли да се отпиша от шофьорски курс без вътрешен изпит?  

Не знам дали категорията за въпроса е правилна, но се надявам на помощ. Изкарах нужните 31 практически часове при определена фирма за шофьорски курсове, но инструктура ми ми иска още допълнителни часове, за които иска да му плащам двойно повече от тези, които са при други фирми. Свързах се с друга фирма и инструктор, които […]

The post Мога ли да се отпиша от шофьорски курс без вътрешен изпит? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Скучно за стратегиите  

Едва ли е добра идея да заявявам, че дадена публикация ще е скучна още от самото начало, но предвид, че става дума за стратегически документи и нормативни актове, няма как да е иначе. Въпреки, че ще е по актуалната тема със стратегията за детето.

Няма да обсъждам темата по същество – не съм експерт по детски политики (и не, това, че имаш дете не те прави компетентен по темата). Ясно е, че наред с някои валидни притеснения беше вкарана много истерия и напълно измислени страхове. Но целта ми не е да обвинявам един или друг, че не е чел или не е разбрал стратегията (аз не съм я чел цялата, защото и да я прочета, не разбирам от детски политики).

Но искам да обясня какво са различните видове документи, които държавата генерира. С това имам опит, защото съм писал поне по нещо във всеки един от изброените по-долу видове документи. Да ги разделим основно на два вида – нормативни и ненормативни. Ненормативните включват стратегии, пътни карти и програми. Нормативните включват закони, наредби, правилници, инструкции.

Нормативните актове имат за цел да уредят обществените отношения в дадена сфера и да определят ролята на държавните институции в тази сфера. Законът за обществените поръчки определя как държавата си поръчва стоки и услуги от частния сектор. Изборният кодекс урежда провеждането на избори. Наказателният кодекс урежда за какво може човек да бъде осъден и какви могат да бъдат присъдите. Наредбите и правилниците се приемат на база на даден закон и влизат в оперативни детайли как точно ще се прилага закона. Наредба Н-18 урежда как търговците да се отчитат пред НАП (напр. чрез касови апарати). Правилникът за прилагане на Закона за електронната идентификация урежда как точно МВР и Държавна агенция „Електронно управление“ да изградят системата за електронна идентификация, така че да изпълнят съответния закон.

Ненормативните документи имат за цел да разкажат какво планира да прави изпълнителната власт в средносрочен или дългосрочен план. Стратегиите са най-общи и „пожелателни“, пътните карти и плановете описват какво точно ще се случи. Всеки такъв документ може да предпише изменения в някой нормаивен акт. Например в пътната карта за електронно управление има конкретен проект за „единна входна точка за подаване на годишни финансови отчети“, но изрично казва, че за да се изпълни този проект могат да са необходими изменения в Закона за търговския регистър. Стратегията за развитие на електронното управление не включва конкретни проекти, включва само общи насоки, в които да се развива то. Националната програма за елиминация на морбили и рубеола описва конкретните стъпки, които са нужни за да елиминираме двете болести.

Стратегията за детето описва общата посока на работата на държавата във връзка с децата – например тяхната защита от родители, които ги малтретират. Стратегията предписва, че в даден момент ще са нужни изменения на нормативни актове, в т.ч. наказателния кодекс.

Правителството публикува за обсъждане и нормативните актове и ненормативните документи на портала за обществени консултации. (Ако вече ви е станало скучно, за разнообразие може да разгледате случайно-генерирани заглавия на стратегически документи).

Какво значи това на практика. Значи, че стратегиите са едни пожелателни текстове с дълъг хоризонт. На база на тях се пишат пътни карти със същия ли по-кратък хоризонт, а след това на база на двете някое министерство или агенция предприема някакви действия. Част от тези действия са изменение на нормативната уредба.

Т.е. на база на стратегията за детето след няколко години Министерство на правосъдието ще направи работна група заедно с Министерство на образованието и Министерство на труда и социалната политика и ще обсъждат изменения на Наказателния кодекс, където да въведат наказания за тормоз над деца от родителите им. В друга работна група в МОН ще обсъждат как в училище да подпомагат децата, жертви на малтретиране и евентуално ще напишат наредба за това (или ще променят съществуваща, ако има такава). В тези работни групи ще бъдат поканени членове на гражданския сектор, в т.ч. НПО-та. И в крайна сметка съответният министър ще внесе нормативният акт за обсъждане както от обществото, така и след това в Министерски съвет. А ако е законопроект – и в Народното събрание.

Разбира се, след няколко години хората, които ще участват в работните групи я са чели стратегиите, я не. Ще ги прехвърлят отгоре-отгоре, ще копират малко текст, където е приложимо, и ще сътворят предложения за изменение на някой закон.

В целия този процес обществените консултации не са проформа. Вярно, пътната карта, законите и наредбите, в чието писане аз участвах не предизвикаха такъв обществен интерес, но всеки един коментар беше разгледан и смислените препоръки бяха приети. Реакцията срещу стратегията за детето стана силна едва след края на общественото ѝ обсъждане. Имаше опит и преди това, със спорадични коментари във фейсбук групи, но някак нещата не успяха да се „запалят“ тогава (преди няколко месеца).

Стратегиите дават обща рамка. Те не са закони или наредби. Дори когато се изпълнят, това става чрез последващи изменения на нормативни актове. Много хора не направиха тази разлика и това превърна ситуацията в драматична. Ако дефинициите на някои понятия в стратегията за детето не ни харесват, можем да сме сигурни, че те няма да влязат в този си вид в закон. И преди да влязат, ще можем да изразим несъгласието си с тях. И дори да участваме в работните групи. И дори да отидем на заседание на парламентарната комисия, да поискаме думата и да си кажем препоръките.

С цялото това скучно обяснение не искам да кажа „така не се прави“ и „протестирайте на правилната стъпка от процеса, а не сега“. Искам да кажа, обаче, две неща.

Първо, че правителството не успява да комуникира предназначението на един или друг документ. Стратегиите са общи и пожелателни и всеки може да разбере страшни неща от прочита си. От десетки страници пътна карта за електронно управление, прочитът на някои журналисти беше „правителството ще прави държавен имейл“. Някой със сигурност е разбрал, че „ще ни чипират“ и се е стреснал. Правилната реакция е да се обясни каква е ролята на документа, да се оттеглят конкретни текстове и дефиниции, които не допринасят към стратегическия характер на документа, и които подлежат на прецизиране и цялата стратегия да бъде приета, за да може след това да започне мисленето по нормативната уредба.

Второ, чудесно е желанието с гражданска енергия да коригираме действия на властта. Но ако искаме с тази енергия да водим до позитивна промяна, а не до деструктивно горене на суровото покрай сухото, можем да фокусираме действията си в правилния момент. В момента, разбираемо, стратегията действа разделително. Едните са „нечетящи идиоти“, другите са „норвежки джендъри“. Ако това се беше случило при дебата на изменения в Наказателния кодекс, щяхме да знаем какво точно стои зад малтретирането и дали „един шамар“ щеше да ни вкара в затвора, а детето ни – в дом (не, няма). И нямаше да строим хипотетични страховити сценарии.

Изтеглянето на стратегията е слабост в процеса на обществения диалог. И се надявам колкото и да съм скучен, да помагам за малко по-конструктивен диалог.

Свиване

Може ли да се изповяда сделка или трябва да се предекларира  

Здравейте. Съпруга-румънска гражданка, придобива недвижим имот в Република България, по време на брак, сключен в Румъния, с български гражданин, но само на нейно име се купува имота. Съответно в данъчната служба не е вписан съпругатът й, а само тя и в данъчната оценка преди продажба не фигурира неговото име, а само нейното. Тя и съпругът […]

The post Може ли да се изповяда сделка или трябва да се предекларира appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Енергетика: 14-ти Европейски форум за ядрена енергия  



На 30 април 2019 г. в Прага-Братислава се проведе 14 - тия Европейски форум за ядрена енергия  European Nuclear Energy Forum (ENEF). Две теми са в основата на дискусиите на форума - „Стареенето и дългосрочното функциониране на атомните електроцентрали в Европа - предизвикателства и възможности“ и "2050: Дългосрочна стратегия":дългосрочна визия  за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална за климата икономика до 2050 г. - Чиста планета за всички.“ 
 Всички становища, изказвания и проведени дискусии на  форума могат да се проследят в клипа.

Свиване

Как мога да ползвам земеделска земя без да имам Нотариален акт но съм част от наследниците на тази земя ? Този поземлен имот не е поделен между всички наследници !  

Здравейте , Имам следния казус ,един от многото наследници съм на неголям парцел от земеделска земя искам да го ползвам за регистрацията на малак пчелин ,но затова ми трябва или Нотариален акт че съм собственик или Договор за наем. Нямам нито едно от двете а на имота се явявам един от наследниците на пра баба […]

The post Как мога да ползвам земеделска земя без да имам Нотариален акт но съм част от наследниците на тази земя ? Този поземлен имот не е поделен между всички наследници ! appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Посегателство върху лична собственост.  

Здравейте, въпросът ми е. Как да подам сигнал срещу съсед, който пука и реже гуми. Паркинга е собственост на община Пловдив и никой, дори и въпросния няма платено място. Всеки паркира, където има свободно. Благодаря !!

The post Посегателство върху лична собственост. appeared first on pravatami.bg.

Свиване

ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ЧАСТ I  

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА 2. “ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО“

ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

Втората важна за нас теологична идея е идеята за лицезрението на бога.

По-късният монотеизъм забранявал много строго да се вижда лицето на бога. Жреческият кодекс даже ни разказва по този повод дълга история за Мойсей.

Когато Мойсей се качил на планината Синай и получил там от Господ каменните скрижали, той, разказва Жреческият кодекс, пожелал да види лицето Му. Но Господ му казал, че това е невъзможно.

„Не можеш да видиш лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да остане жив“ (Изход, 33:20) - казал на Мойсей Яхве.

Но Мойсей така настоявал в желанието си да види бога, че двете страни решили да направят експеримент. Бог поставил Мойсей в една пукнатина на скалата и ги прикрил с ръка. След това пред Мойсей преминала Славата на Господ. Мойсей виждал тази Слава само отзад. Но и това било достатъчно, за да засияе лицето му (Изход, 34:29).

Този принцип на Жреческия кодекс ще стане крайъгълен камък на ортодоксалния юдаизъм. Бог е трансцендентен и непостижим. Човек не може да види лицето на Господ и да остане жив.

Но Елохист – нашият по-раншен източник – изобщо не е осведомен за тази забрана. Той твърди, че Мойсей се е качил на планината и е видял Господ. Нещо повече, той твърди, че заедно с Мойсей на планината са се качили седемдесет старейшини на Израил! Те също видели бога и плюс това хапнали с него! „И те видяха Бога, и ядоха, и пиха“ (Изход, 24:9–11).

Тази северна практика за лицезрение на бога и плюс това за участие в пир на съвета на боговете, имало отношение към още едно важно за Елохист понятие: святост. Тези, които са видели бога, ставали свети хора, кедошим, и обратното, само кедошим можели да виждат бога. „Осветете се и бъдете свети, понеже Аз съм свят!“ (Левит, 11:44). В Елохим свят се нарича целият еврейски народ: „ И вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ“ (Изход, 19:6).

Защо на Жреца му е било така важно да заяви, че Мойсей не е видял бога?

Отговор на този въпрос ни дава египетската традиция, развиваща се далече от всепотискащата теология на Втория храм.

В рамките на тази традиция съвременникът на Исус Христос Филон Александрийски наричал Мойсей бог. Нещо повече, Филон твърдял, че Мойсей е станал бог в момента, когато видял Бога и защото е видял Бога. Той станал бог, защото осъществил акт на гнозис – познал е Бога.

„Той бил наречен Бог и Цар на целия народ. И той, както казват, влязъл в тъмнината, където бил Бог, иначе казано – в безформеното, невидимото и безвещното прасъществуване на съществуващите неща, познавайки нещата, невидими за смъртно същество“ [1].

Подобна представа за Мойсей съвсем не била лично мнение на Филон. Тя било широко разпространена сред египетските евреи. Даже намерила отражение в написаната за употреба на публиката светска пиеса на Езекиил Драматург – единственият достигнал до нас юдейски драматург, който е писал на гръцки език пиеси по образец на Софокъл и Еврипид.

В пиесата на Езекиил „Изход“ моментът на Преображението на Мойсей в бог е кулминационен за цялото произведение. Мойсей се качва на планината Синай и Бог му отстъпва своя престол:

И на върха на планината видях

величествен трон, достигнал небосвода,

и мъж с благородно лице,

увенчан с царска корона; с десницата своя

повика ме той; застанах пред трона.

Той ми връчи скиптър и венец

И ме помоли да заема трона,

от който стана. Аз огледах

света нашироко - и под трона

земята, и небосвода над нея.

След това безброй звезди да падат

започнаха и аз ги преброих…“ [2]

По-късното християнство твърдял, че в юдаизма бог не може да се въплъти в човек.

Фактът, че човек може да стане бог, настоявали християните, е уникално ноу-хау на християнството, което ограничените евреи не са могли да разберат. Това е границата за познаване на Бога, която те не успели да преминат. Но ето – оказва се, че за египетските евреи човекът все пак може да стане бог! При това тази традиция у египетските евреи изобщо не била свързана с техния елинизъм. Напротив, тя била част от техните традиционни представи, идващи от най-старата част на Тората, Елохист, където хората са „видели Бога, и са яли и пили“.

По време на монотеистичната реформа потомците на Аарон наложили категорично вето върху традицията, според която обикновен човек можел да види Бога и в процеса на това да стане бог. Те даже преименували човека, който се наричал гледач, тоест можел да види бога, на пророк който само го чувал. „Защото който сега се нарича пророк, в старо време се наричаше гледач“ (1 Царе, 9:9).

Още по-удивително е, че в Библията, освен Мойсей, се е запазил още един персонаж, който е наречен пряко Син на Яхве или негово въплъщение, сам Господ на нашата грешна земя. Този Господ не бил някой друг, а цар от рода на Давид.

Именно така е наречен той във Втора книга Царе, където Яхве обещава на цар Давид: „Аз ще утвърдя престола на царството му до века. Аз ще му бъда Баща и той ще Ми бъде син“ (2 Царе, 7:13–14).

В Псалми за такъв цар се казва: „Господ Ми каза: Ти си Мой Син, Аз днес Те родих. Поискай от Мен и Аз ще Ти дам за наследство народите, и за притежание - земните краища. Ще ги поразиш с желязна тояга, ще ги строшиш като грънчарски съд“ (Псалми, 2:7–9).

Изразът „Аз днес Те родих“ вероятно се отнася за церемонията на миропомазването, която се извършвала по време на коронацията. Именно в този момент най-вероятно е звучал химнът и по този начин синовните взаимоотношения между царя на Израил и Яхве възниквали в момента, когато помазвали царя за царството.

Това помазване превръщало царя в Помазаник или, на староеврейски, Машиях, Месия, в глас на Яхве, в негово слово, в негов рупор, чрез който говори самият Бог: „Духът на Господа говори чрез мен и Неговото слово е на езика ми“ (2 Царе, 23:2).

Този смъртен цар стоял толкова високо, че понякога сам се наричал бог и Господ, земно отражение и образ на Всевишния: този цар сядал в Храма на Господния престол (1 Летописи, 29:23) и хората се покланяли при това на Царя Господ [3].

„Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато направя враговете Ти подножие под краката Ти“ (Псалми, 110:1) [4]. „ Престолът Ти, Боже (елохим), е до вечни векове... Твоят Бог Те е помазал с масло на радост“ (Псалми, 45:7–8) [5].

С една дума казано, в тези описания виждаме добре разпознаваемата фигура на царя – земен ипостас на бога, царя, чието управление ще донесе мир, любов и изобилие на земята, царя, който поразява своите врагове, както бог поразява хтоничните чудовища. Този цар се е въздигнал до Яхве по време на коронацията, сядайки на престола в Храма, и обратното, Яхве е слязъл в този цар по време на коронацията, този цар е ипостас на Яхве, негов образ и самият Яхве.

„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и Името Му ще се нарече: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Баща на вечността, Княз на мира. Разширяващата се власт и мирът няма да имат край на престола на Давид и над неговото царство“ (Исая, 9:6–7).

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Филон Александрийский. О жизни Моисея, 1, 155–

2. Eusebius. Praeparatio Evangelica, 29.

3. Margaret Barker. Gate of Heaven: The History and Symbolism of the Temple in Jerusalem, London: SPCK, 1991, p. 134–135.

4. Синодальный перевод — 109:1.

5. Синодальный перевод — 44:7–8.

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК

ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА

ЦАР ДАВИД

ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА

ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН

РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ

БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО

май 15, 2019

Свиване

Валидност на декларация по чл.129, ал.2 от ТЗ и може ли пълномощник да подписва декларация по чл.129, ал.2ТЗ  

Здравейте. Имам следния казус. Съдружник, който е и управител, иска да излезе от дружество. Няма обаче да може да присъства на сделката с купувача, затова прави пълномощно да го представляват. Освен заверено пълномощно е заверил и декларация по чл.129, ал.2 с дата 24.04.2019г.- „Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване […]

The post Валидност на декларация по чл.129, ал.2 от ТЗ и може ли пълномощник да подписва декларация по чл.129, ал.2ТЗ appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Електронен подпис на управител  

Здравейте, Ако управител, който е и собственик на ЕООД, има собствен електронен подпис регистриране на физическо лице, възможно ли е да се подават декларации към НАП или други държавни институции с този подпис?

The post Електронен подпис на управител appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Уроци по атеизъм. № 12 Постите  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: УРОК 1, УРОК 2, УРОК 3, УРОК 4, УРОК 5, УРОК 7, УРОК 8, УРОК 9, УРОК 10, УРОК 11.

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Урок 12. Постите

Нека поговорим за постите.

Какво представляват постите и защо са необходими?

Разбира се, че физиологически това е напълно абсурдно действие, което не само не е полезно, но е и извънредно вредно, защото след времето на лишения настъпва време на чудовищно необуздано тъпчене, което има съответни названия в различните религиозни практики.

Но откъде изобщо се е взела необходимостта да се пости?

Обяснявам. Има едно нещо, което се нарича религиозен празник. Неговият смисъл по принцип или на никого, включително и на самите служители на култа, практически не е известен, или е дотолкова мъглив и загадъчен, че такъв празник, голям или малък, изобщо не може да стане събитие в живота на обикновения, нормалния човек.

Следователно трябва да се измисли нещо. Трябва да се направи така, че празникът, безсмислен или просто неразбираем, да стане събитие, при това не само той, но и близкия до него, съседен празник, и тези празници да образуват непрекъсната редица, на която се подчинява целият календар и целият начин на живот.

Как да се направи това, като се има предвид, повтарям, загадъчния и неразбираем характер на религиозните празници и това, че по същество те не могат да станат събития в живота на обикновения човек?

И ето че била измислена, от моя гледна точка, една съвършено блестяща манипулация. Ще напомня, че всички религии са така или иначе манипулативни - затова и са необходими, защото съществуват като начин за управление на човешката маса. И тук трябва да кажем, че служителите на култа са се оказали на висота и доста изобретателно са изработили една много интересна схема, позволяваща качествено да бъде измамено населението.

И така, как да се превърне някой непонятен ден в празник, в събитие, което всички чакат?

Трябва да си спомним какво човекът обича да прави най-много.

За наше велико разочарование става ясно, че най-много на света човекът обича да яде. А нейде редом с тази любов се намира любовта към секса и към всякакви други видове разпуснато поведение.

Следователно на човека могат да му бъдат забранени неговите първични радости, а след това внезапно, в определен ден хикс - тоест в деня на празника - да му се позволи да се занимава с всичко това, от което е бил лишен в продължение на дълго време. Именно затова са се появили постите - за да може в празничния ден на хората, лишени за цял месец от удоволствието, да им се разреши отново да получат това удоволствие.

Мога да кажа, че тази практика не съдържа в себе си нищо ново - тя просто се прилага умело. Както помним, в нашата мила Римска империя циркът е бил вече добре развит, имало венатори и други специалисти по работа с различни животни и вероятно съответната методика служителите на култа са взели именно от цирка. Там това се нарича „хранително стимулиране“.

В какво е неговата същност? Да вземем например някакви циркови кученца - пудели или шпицове. Една седмица преди представлението ги лишават практически от храна, като ги оставят на самия минимум, а след представлението ги хранят, както се казва, до пръсване. И в деня на представлението, знаейки, че веднага след него ще има много храна, шпицовете и другите там пудели работят с необикновено въодушевление.

Съдейки по всичко, именно този стар цирков метод е бил толкова талантливо и интересно възприет от служителите на култа, които са организирали на основата на тази практика своите пости.


май 14, 2019

Свиване

Кучето няма значение, пази се от собственика!  

Извинявам се за закъснението, защото новината е от миналата седмица, но пък е поучителна – подтиква човека да си сипе едно питие, да разглоби пистолета си и да се отдаде на обобщения.

Миналата седмица на първо четене бяха приети промени в Наказателния кодекс, според които пределите на неизбежната отбрана могат да бъдат превишени, когато нападението е „насочено срещу живота, здравето, сво6одата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем“.

Веднага се появиха обясненията и коментарите. Либералите се опълчиха, защото така правят американските либерали. Борците против „статуквото“ (тоест онези, които не са на власт, но копнеят час по-скоро и те да се превърнат в „статукво“) заявиха, че тези промени в НК били стара мечта на патриотите (националпопулистите) и Борисов им направил подарък, за да спасят коалиционното единство и да не изтърват кокала. От друга страна обаче сега можело да те убият за шамар вечерно време на улицата; адвокатите щели да изкарат всички мафиотски убийства такива при самоотбрана.

Когато става дума за притежаване на оръжие, любимият рефрен е: „Помните ли еди-кой-си шизофреник в Щатите, дето изпозастреля еди-колко-си ученици със своето законно притежавано оръжие?!?“.

А когато става дума за самоотбрана, любимото ми е: „Промените загърбват принципа за съразмерност при защитата“.

Това, че някакъв луд, убил хора със законното си оръжие не е вина нито на оръжието, нито на неговата законност. Ако луд се вреже с колата си в автобусна спирка и убие чакащите там граждани, ще забраним ли притежаването на автомобили? След 11 септември 2001 забраниха ли самолетите? Ако някой иска да убие някого, но няма пистолет, ще го убие с отвертка. Ако не иска – няма да го убие, дори да има картечница.

Тежките престъпления се извършват в повечето случаи с незаконни, а не със законни оръжия. Нормативното ограничаване на законното притежаване на оръжие и на неговото използване при самоотбрана разоръжава добрите граждани пред лицето на въоръжените престъпници и ги принуждава да разчитат единствено на ефективността на полицията.

Що се отнася до принципа за „съразмерност при защита“, то той би бил смехотворен, ако не беше абсурден (което в нечии очи го прави още по-смехотворен) – дали защитата е съразмерна може да се определи единствено след като се измери нападението, тоест, за да убиеш някого при самоотбрана, първо той трябва да убие теб.

Да притежаваш оръжие, без да имаш възможност да го използваш за собствена защита, е все едно да можеш да си купиш грамофон, но да е забранено да си пускаш музика, защото някакъв луд в Щатите слушал мръсни песни.

Вещите сами по себе си не са добри или лоши. Лоша може да е само тяхната употреба и тогава се нарича „злоупотреба“. Не е голяма заслуга да не извършиш зло, когато нямаш възможност; заслуга е да не го извършиш, когато нищо не те спира. Не може нещо да се забранява, само защото има теоретична вероятност да се злоупотреби с него. Ако беше така, то първо трябваше да забранят европейските фондове. Не бива да се отказваме да действаме, само защото някой може да корумпира и опорочи резултатите от действията ни. Тогава щяхме да живеем вцепенени от страх, затънали в мрачна подозрителност и песимизъм, и да не вършим нищо. Кой порив не подлежи на опорочаване, коя благородна идея не е застрашена да бъде извратена от злонамерени и безнравствени хитреци за тяхна лична изгода? Вижте социалната политика – този юридически израз на солидарна загриженост на по-силните към по-слабите: светът е пълен с фалшиви инвалиди, лъжливи „нуждаещи се“ и професионални родители. Това означава ли, че социалните дейности трябва да спрат, само защото има мошеници, които ги ограбват?

Ако някой твърди, че е по силите му да различи истинските от фалшивите социално нуждаещи се, то той ще може да разграничи и истинската от фалшивата необходима въоръжена самоотбрана.

Пък и всеки апаш ще се замисли дали да нахлуе в дом, където стопанинът може да е въоръжен и със сигурност да се възползва от този факт. И за да не се разхленчи после адвокатът на апаша, че доверителят му не е бил надлежно предупреден, нека законът предвиди и съответните задължителни указателни табели на вратите на честните данъкоплатци:

Кучето няма значение,
пази се от собственика!

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За „Топ Новини

Свиване

Грешни данни в нотариален акт, издаден от нотариус на 23.12.1997 а самия той е вписан в нотариалната камара на 14.09.1998г.  

Нотариус е изготвил и подписал нотариален акт с грешно ЕГН и грешен номер на нотариален акт представен пред него при изготвянето на новия. Той отказва да поправи грешките си, под предтекст че нотариалния акт е изготвен през 1997 г. и архиви от тогава не се пазят. В наредбата на нотариалната камера излишно пише, че изготвените […]

The post Грешни данни в нотариален акт, издаден от нотариус на 23.12.1997 а самия той е вписан в нотариалната камара на 14.09.1998г. appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Съдът на ЕС: Работодателите трябва да имат система за измерване на дневното работно време  


Държавите членки трябва да задължат работодателите да въведат обективна, надеждна и достъпна система за измерване на продължителността на индивидуално отработеното от всеки работник дневно работно време. Само така може да се гарантира, че правилно се отчита размерът на положения извънреден труд, което е в интерес и на работника, защото му дава възможност да защити правата си, като докаже времето, в което е работил.

Това се казва в решение на Съда на ЕС (СЕС) от днес по испанско дело,...
Свиване

България се изкачи с позиция нагоре в глобалната класация за производствена среда на CUSHMAN & WAKEFIELD  

Новини

България се изкачи с една позиция, до 18-о място, в глобалната класация Manufacturing Risk Index - 2019. Проучването се провежда от консултантската компания Cushman & Wakefield, чийто партньор за България е Forton.

Индексът на риска за производителите, изготвен от Cushman & Wakefield, оценява държавите по 20 различни критерия и така формира финалната класация в три категории с тежест съответно общи условия, оперативни разходи и риск. Докладът обхваща 48 локации по света, приети за най-подходящи за експанзия или препозициониране измежду глобалните производители.

България традиционно присъства сред първите 20 държави в него, благодарение на ниските оперативни разходи и добрите условия за индустриално производство.

През последните години България трайно се установи на картата на глобалните производители, особено в областта на автомобилните компоненти. Свидетели сме не само на навлизането на нови компании в страната, но и на разрастване на вече присъстващите на пазара с нови производствени мощности, което поставя страната ни в много добра конкурентна позиция“, коментира Владимир Гюрджиев, мениджър “Индустриални площи и развитие на парцели“ в Cushman & Wakefield Forton.

В глобален план, начело на листата за 2019 г. застава Китай, следван от САЩ, докато Чехия заема най-високата за европейска страна шеста позиция. Силно се позиционират и други централноевропейски страни като Полша, Латвия и Унгария.

Колкото и да се различават индивидуалните изисквания на отделните компании, Китай се представя силно благодарение на нарастващите правителствени инвестиции в технологии, докато САЩ остават най-атрактивни за онези, които искат да минимализират риска от икономически и политически заплахи.

Когато данните се разглеждат на база цена, което дава повече тежест на локациите с ниски оперативни разходи и основно разходи за труд - азиатските страни доминират в Топ 10, като Китай остава на върха. Изключение правят Литва и Румъния, които заемат осма и девета позиция.

Третият сценарий оценява риска и разглежда динамиката на геополитическо ниво и равнищата на икономически и политически заплахи. В този сценарий Северна Америка е водач, начело със САЩ и Канада, а Китай остава на пета позиция. Европейските дестинации заемат втората половина на таблицата, водени от Чехия, Германия, Холандия, Финландия и Австрия.


АКЦЕНТ ВЪРХУ ТЕХНОЛОГИИТЕ

Навлизането на технологиите в производствената сфера е сред ключовите моменти в Manufacturing Risk Index – 2019. За да се ускори интегрирането на технологичния напредък в производствения сектор, редица страни вече са възприели инициативите 2025 или даже 2030, целящи налагането на иновации в индустрията и достигането до Industry 4.0, технологии като Big Data, интернет на нещата и 3D принтирането. Въпреки това пълното интегриране на разходите и ефективността на производството ще отнеме време, поради необходимостта от инвестиции в съществуващите съоръжения и мощности, оборудване и обучение на квалифицирана работна ръка.

Придобиванията, сливанията и партньорства с високотехнологични компании и технически учебни заведения (техникуми и университети) проправят на пътя и ускоряват тенденцията, която цели преминаването от трудоемки (с висока степен на ползване на ръчен труд) към автоматизирани и високотехнологични производства. Другият фактор, налагащ промяната са и нарастващите разходи за труд в традиционните промишлени райони, съчетани с недостиг на квалифицирана работна ръка, какъвто е и случаят в България.

Някои сектори, като текстилния и шивашкия, все още разчитат в голяма степен на ръчния труд и ще продължат да търсят локации, даващи възможност за по-ниски разходи за работна ръка. Този подход обаче също крие рискове, тъй като някои нискобюджетни локации предлагат съществен пазар на работна ръка, който обаче не притежава необходимите умения.

НАЦИОНАЛИЗЪМ / ПРОТЕКЦИОНИЗЪМ: РИСКОВЕ ЗА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

Геополитическите събития от последните години показват, че нарастващият протекционизъм и национализмът могат да застрашат глобалните и регионалните производствени потоци и веригите за доставки. И докато Великобритания за пореден път удължава срока за Brexit, производителите от ЕС продължават да се опитват намерят правилната формула и да си набележат планове за непредвидени обстоятелства в случай на излизане на страната от ЕС без сделка. Редица производители с мощности на Острова и паневропейски вериги за доставки вече сигнализираха, че могат да закрият своите предприятия в Обединеното кралство още преди напускането на ЕС, за да се избегнат скъпо струващите закъснения на границата след въвеждане на митнически режим. Безпроблемното и бързо преминаване на граници е от решаващо значение за поддържането на доставките на хранителни продукти, особено на нетрайните храни, внасяни от ЕС. Като се вземе предвид, че половината от храните в Обединеното кралство се внасят и приблизително 40% от този внос идва от търговските споразумения на ЕС, Brexit без сделка може да доведе до въвеждане на средна тарифа от 22% върху вноса на храни, при положение, че се прилагат стандартните условията на Световната търговска организация.

КИТАЙСКИТЕ ТЪРГОВСКИ ПРАКТИКИ СА ПОД ПРИЦЕЛ

На другия фронт размирните търговски отношения между Китай и САЩ оказват глобално въздействие. Американската икономика е силно диверсифицирана, което в комбинация със значимия и платежоспособен пазар дава сериозно конкурентно предимство на САЩ на масата за преговори. Същевременно търговските разногласия засилват желанието сред корпорациите и даже правителствата да защитават иновациите и интелектуалните права на продуктите си, произвеждани в Китай.

Чрез преките си чуждестранни инвестиции и придобивания на технологични компании Китай успешно си гарантира достъп до технологии и интелектуални права, до степен, че германското, френското и италианското правителства блокираха някои опити за придобиване от китайска страна на ключови за икономиките им компании. Същевременно европейските правителства настояват за по-строга проверка на инвестиции, произлизащи от страни извън ЕС.

ИНВЕСТИЦИИТЕ В ИНФРАСТРУКТУРА ОСТАВАТ КЛЮЧОВИ ЗА ПРОИЗОДСТВОТО

Лавирането сред нарастващия брой бариери в световната търговия и конфликтни региони изисква допълнително усъвършенстване на веригите за доставка. Страните, които инвестират в технологични платформи, улесняващи потока на стоки на входа и на изхода на производствените линии, ще останат лидери в привличането на инвестиции. Безпроблемното функциониране на китайските вериги за доставка например са резултат от значителни инвестиции в инфраструктура и мулти-модален транспорт, включително железопътните и морските проекти свързани с Новия път на коприната, в допълнение към останалите икономически стимули.

ЦЕНАТА НА ТРУДА Е КЛЮЧОВА ЗА ОПЕРАТИВНИТЕ РАЗХОДИ

Въпреки по-високите разходи за труд, САЩ се нареждат на върха както при базовия сценарий, така и в сценария на риска заедно с Китай. Ключовите фактори включват инвестициите в инфраструктура, наличието на квалифицирана работна ръка, държавните стимули и инвестициите в иновации и технологии, подпомагани от специализирано техническо образование.


Свиване

трудов договор  

Здравейте започнах работа в една фирма. При постъпването ми в първият работен ден аз не подписах никакъв трудов договор. Така работих известно време реших да напусна защото не желая да работя без осигуровки. Записах се на борсата и в нои .При проверка от нои излиза че работя в тази а аз нямам сключен договор. Сега […]

The post трудов договор appeared first on pravatami.bg.

Свиване

За какво да внимавам, когато избирам кредитна карта?  

ИЗТОЧНИК: ПРАВАТА МИ.БГ

АВТОР: Виктория Пенчева - юрист

Доскоро бях чувал за кредитни карти в американските филми, където са доста популярни и използвани, но все по-често започнах да виждам реклами по телевизията за изключително изгодни оферти, предлагани от банките в България. Стана ми интересно и се замислих дали и аз да не си взема такава. Преди да направя подобна стъпка обаче, трябва да разбера какво е това “кредитна карта” и има ли условия, за които трябва да внимавам.

Какво точно е кредитна карта?

Кредитната карта е вид платежна карта или с други думи “банкова карта”, която мога да използвам многократно и която ми дава отдалечен достъп до определена сума пари. Чрез нея мога да тегля или да внасям пари, както и, разбира се, да заплащам за различни желани от мен сметки, стоки и услуги. Дотук много ми прилича на картата, на която получавам заплатата си, но не трябва да се заблуждавам!

NB! За разлика от дебитната карта, в която разполагам със своите собствени средства, чрез кредитната карта аз взимам от банката конкретна сума. Тези пари не са лично мои и аз трябва да ги възстановя.

Това на практика е отпуснат кредит от банката чрез картата. Като използвам картата, се задължавам да върна същата сума по сметката в определен период. Изтърва ли обаче срока – дължа лихва.

Кои са условията, на които да обърна повече внимание?

След като научих, че парите няма да бъдат лично мои, осъзнах, че трябва да проуча по-подробно условията за издаването и ползването на кредитна карта. Най-важните са:

  1. Кредитен лимит – това всъщност е сумата, която договарям с банката. С тези пари ще разполагам, за да извършвам посочените по-горе операции. Или с други думи – наличността по сметката ми. Обикновено банките сами определят максималния лимит съобразно вида на кредитната карта, например до 5 000 лв. и др. Важно е предварително да съм се запознал добре с общите условия на банката, за да съм наясно с това с какви средства ще мога да разполагам и съответно – колко ще трябва да върна след това.
  2. Лихвен процент – лихвата, която ще ми се начисли върху невърнатата своевременно сума. Например платил съм за ремонта на колата с кредитна карта в размер 1000 лв. Договореният месечен лихвен процент е 2%, т. е. ако не платя в срок, всеки месец към тези 1000 лв. ще се добавят по 20 лв., докато не възстановя използваната сума. Колкото по-висок процент, толкова повече ще плащам!
  3. Падежна дата – денят, в който се изготвя извлечения за направените от мен плащания за отчетния период. За да ми стане по-ясно – сещам се, че всеки месец на определена дата получавам смс от мобилния си оператор за сметката на телефона ми за предходния месец. Същата ситуация е и с кредитната карта.
  4. Гратисен период – периодът, в който трябва да върна сумата, която съм използвал, по сметката ми. Този срок се определя от банката, като може да бъде например 45 дни от падежната дата или друг. Продължителността на гратисния период е много важна за мен. Ако изтече, сумата за връщане ще нарасне с договорената лихва. Колкото по-дълъг срок, толкова по-голям шанс да върна сумата без нито една стотинка отгоре.
  5. Такси – тук се включват сумите, които трябва да платя, за да ми издадат и обслужват кредитната карта. Повечето банки нямат такса за издаване на картата, освен в случай на експресна поръчка. Със сигурност обаче ще има такса обслужване – месечна или годишна, която се събира служебно от банката. По-особено внимание трябва да обърна на таксата при теглене от банкомат и други услуги, от които ще се ползвам като потребител на кредитна карта.
  6. Минимална погасителна вноска – това е минималната сума, която трябва да внасям по сметката, в случай че съм използвал картата. Не винаги ще имам възможност да връщам цялата похарчена сума в рамките на гратисния период, за който вече научих малко по – горе. Затова банката определя съответната минимална месечна погасителна вноска, която задължително трябва да внасям. Тя може да бъде точно определена сума или да е под формата на процент (%) от изхарчената сума. В случай че не мога да платя или забравя, е възможно да ми се начисли допълнителна такса.

Служителите в банката ще ми разяснят всичко това и ще мога да избера най-изгодните условия за мен. Щом взема решение ще ми се предоставят общи условия, в които подробно ще бъде описано например права и задължения на страните, срок, лихви и такси и други, и договор за издаване и обслужване на кредитната карта. Препоръчително е да прочета всичко много внимателно преди да подпиша договора.

Ами ако не плащам?

Сега разбрах – лихви, лихви и пак лихви! Всеки път, когато закъснея или просто нямам възможност да покрия сметката си този месец, дължимото ще продължи да расте и няма да спре, докато не събера всички пари. Както вече разбрах, наличната сума по кредитната карта се осигурява от банката. Тя може да поиска от мен да върна цялата сума по кредита, дори и без да е изтекъл срокът на договора (да го направи предсрочно изискуем). Важно е да знам, че ако не изплатя сумата, която дължа на банката, тя може да заведе дело срещу мен (това може да стане, ако не внеса дори и само една вноска). Затова е важно да се запозная много добре с общите условия, когато сключвам договора за кредитна карта. Тъй като ситуацията между това да не внасям суми по кредитна карта и да не плащам вноски по потребителски кредит е сходна, повече за това какво ще се случи, ако не плащам, мога да открия тук.

май 13, 2019

Свиване

Седмичен бюлетин за правни новини  


Бившият зам.-председател на парламента Христо Бисеров съди прокуратурата за 70 000 лева обезщетение за вреди от наказателно преследване срещу него, което приключи с оправдателна присъда на три инстанции, а собственикът на винпром "Карнобат" Миню Стайков и съпроцесникът му Белун Хазърбасанов, брат на съпругата му, са завели искове срещу прокуратурата и специализираните съдилища за незаконно задържане, като всеки от тях претендира за обезщетение от по 30 000 лева. Времето ще покаже дали това са...
Свиване

Имам ли право на възражение по давност  

Здравейте, днес ме потърси дадено лице по телефона за да ме уведоми че ще подадат иск за гражданско дело срещу мен за непогасена сума от 241 лв отпреди повече от 10 години. Възможно е лицето да не е въобще съдия за какъвто се представи. Имам ли аз някакви права срещу тях ако наистина са съд […]

The post Имам ли право на възражение по давност appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Половият въпрос в Средновековна Европа  

ИЗТОЧНИК: СПИСАНИЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Въпросът за взаимоотношенията между мъжете и жените е вълнувал винаги хората. Средновековната култура на Европа е имала своите тънкости. Ние знаем добре парадната страна - поезията на „сладостния стил“, куртоазната любов, песните на трубадурите, християнското целомъдрие и благородните постъпки. Но реалната картина е била много по-сложна.

“МЪЖКИЯТ ВЕК“

Средновековният човек бил заобиколен от природата и прекрасно съзнавал, че за продължаването на рода е необходима връзка между двата пола. Подобен съюз не предполагал превъзходство. Връзката може да бъде инстинктивна, а понякога здрава и постоянна. Така тя продължавала стандартните механизми на живота в социума: двойка, семейство, род. Аналогични връзки човечеството виждало в природата при животните. В културата се появили много литературни и легендарни „догадки“. Не може да не си спомним тук знаменития „Роман за Лисицата“ и сатиричната поема „Роман за Фовел“.

Мъжки развлечения

Въпреки многобройните археологически находки, които подчертават ролята на жената в живота на средновековния социум, епохата била изцяло положена в ръцете на мъжете. За това говорят писмените източници, които се създавали от църковни мъже. Тяхното отношение към прекрасните половинки било надменно и даже презрително. Дамите, разбира се, не пишели книги. Спомняйки си произведенията на Елоиза, Мари дьо Фраянс и Хилдегард фон Бинген от XI-XIII век, можем да изразим съмнение за авторството на техните опуси. Обидените и отмъстителни графини или придворни дами предпочитали действията пред думите.

Изпод перата на мъжете, лишени от женско общество, се родил образът на виновницата за грехопадението, на жестоката вълчица и на ненаситната похотлива свиня. Щом съблазнява, значи трябва да бъде мразена. Аристотел казвал, че жената няма ум: напълно безсъзнателно същество, което не знае какво прави. Йероним Стридонски настоятелно препоръчвал да бъде наказвана за грешките си и бита. С течение на времето авторите „преобразили“ още малко жената, като ѝ добавили редица характеристики: разточителна, бъбрива, капризна. Достойнства - минимум. Главното е да си затваря устата и да се подчинява на своя господар.

Предачки

Въпреки урагана от критики по адрес на жените, отделни умове си задавали въпроса как да примирят в едно лице Ева и Божията майка. Простолюдието, разбира се, нямало такива грижи. Жената предизвиквала страх, недоверие и презрение. В границите на дома тя нямала равна в доминирането по сексуална линия и мъжете безусловно трябвало да я обуздават. Принудителното отшелничество на дамите се разглеждало като предохранителна мярка. Мъжките похождения били простими, а женските опити да се тръгне по кривия път подлежали на строго наказание. Представите за сексуалната ненаситност на жената и неспособността на мъжете да ѝ се противопоставят се изграждали от изтънчени и лукави автори, които си позволявали волности в повествованието.

Но насилието над жените не било безгранично. Макар че било простимо и понякога го поощрявали, то било необходима мярка, нещо като отговор на моралното насилие, което съвременниците приписвали на жените. По този начин мъжете изразявали гняв и отчаяние, предизвикани от неразбраната същност на своите партньорки.

Характерът и поведенческите особености на противоположния пол предизвиквали интерес. Бащата на схоластиката Тома Аквински направил не малко опити да създаде типологизация на женския вид. Средновековните учени мъже се обръщали към опита на Хипократ и Гаелн, а също така към астрологията. За зимата, за пролетта, за лятото, за есента - за всичко бил необходим особен поведенчески модел. Много външни прояви - влечението към красотата и изяществото, обръщането към материалното, умелото водене на домакинството - се основавали на здравата връзка на жената с природата и с отвъдния свят. Така поне мислели мъжете.

Уви, за това какво мисли женската половина от човечеството за противоположния пол, по обективни причини не можем да знаем. Но анализирайки целия комплекс от претенции на средновековната мъжка аудитория към дамите, не е трудно да се досетим, че жените са виждали друга картина и са действали по свой начин.

СРЕДНОВЕКОВНИЯТ СЕКС

Към интимните въпроси, в съгласие със Свещеното писание, трябвало да се подхожда строго и отговорно. Мъжът и жената са едно цяло. Основа на цялостта на съюза, сключен на небесата, е моногамията. Следващият етап е създаването на семейство и зачеването на дете. Но идеалът на Средновековието е девствеността. Той обаче е в противоречие с волята на Всевишния. И компромисът бил намерен: половият акт се допуска само за да се появи на света младенец. На мъжа в този процес се отреждала главната роля: именно той определял удобното време за една толкова сериозна стъпка.

Сключване на брак

С времето светлите умове на църквата завършили формирането на теорията за деликатния въпрос и изобретили догма. Трябва да сме наясно, че бащите на църквата нямали никакво отношение с жените. И, разбира си, теорията противоречала на практиката.

Изображението на голи дами не се смятало за еротика. Голите тела изглеждали безполови. Истински символи на сексуалността били косите, ръцете, цвета на устните и лицата.

Пир

Мъжкият пол постепенно попивал традициите на народните култури, в които имало място за полигамия и се признавала важността на удовлетворението от половия акт. Богословите през XI век век започнали да търсят трескаво изход от догматичния капан. Били разрешени прегръдките, препоръчвало се изповед преди и след акта.

Що се отнася до самия сексуален акт, мненията на средновековния социум се разминават. Пазителите на нравствеността смятали, че това е само мъжка воля. А трубадурите го виждали като начало в желанието на жената. Методите за средновековна контрацепция (прекъснат акт, различни отвари от треви, заклинания и даже внушения) се забранявали строго от църквата, защото нарушавали традиционните представи за целта на акта.

Средновековната литература и нейният нарастващ с вековете интерес към ранните епохи правели интимния живот по-ярък. Анекдоти с пикантни теми, разкази за интимния живот на знатни личности и нескромни стихове „просвещавали“ публиката. Средновековната християнска мисъл изобщо не виждала връзка между половия акт и физиологията на човека. Духовниците съзирали в неуспешните опити да се зачене дете истински грях. Ръкоблудството се осъждало, защото бог не е дал на хората семето, за да го хабят напразно! Макар че за тези грехове жените си патели много повече от мъжете. Може би защото младите вдовици, монахините или просто самотните дами не били малко.

Съпружеска двойка

Съществували и нетрадиционни сексуални практики. Те безусловно се осъждали, но не се обсъждали открито. Содомията предизвиквала омерзение, зоофилията като пристрастие на пастирите се стараели да не я забелязват, а разбирането за педофилия се различавало от съвременното. Щом нещо подобно станело обществено достояние, нарушителят се осъждал от социума и се лишавал от имуществото си. При това еднополовите отношения предизвиквали по-скоро снизходителна реакция, те се разглеждали като личен грях, а не като обществен.

май 12, 2019

Свиване

Обезщетения за безработица  

Моля за коментар на чл. 54е, ал. 1. от КСО “Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт” и по-конкретно “определено съгласно нормативен акт” към обезщетение или към уволнение се отнася? Казусът е, че полученото обезщетение за безработица […]

The post Обезщетения за безработица appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Нобелови лауреати – 1958 година  

Фредерик Сангър (Frederick Sanger)

13 август 1918 г. – 19 ноември 2013 г.

Нобелова награда за химия

(За работата му върху структурата на протеините и особено на инсулина.)

Английският биохимик Фредерик Сангър е роден в Рендкомб (графство Глостършир) в заможно семейство на квакери. Майка му, Сисели Кръсдъм, е дъщеря на преуспяващ текстилен магнат. Баща му (чието име носи Фредерик) е като лекар. От 1932 до 1936 г. бъдещият нобелов лауреат учи в Брайнстънското училище в Блендфорд (графство Дорсетшир), а през 1936 г. постъпва в колежа „Сейнт Джон“ към Кеймбриджкия университет. Първоначално Сангър планира да тръгне по стъпките на баща си и да се заеме с медицина, но проявява интерес към биохимията. „Струваше ми се - пише той много години по-късно, - че това е пътят към истинското разбиране на живата материя и към разработването на повече научни основи за решаването на много проблеми, стоящи пред медицината“.

През 1939 г. Сангър получава в Кеймбриджкия университет степента бакалавър по природни науки. През септември същата година започва Втората световна война, но той, като квакер, е освободен от военна служба и остава да следва аспирантура в Кеймбридж. Като получава през 1943 г. докторска степен, Сингър става член на изследователската група, ръководена от Е. Ч. Чибнъл, който малко преди това е сменил Фредерик Хопкинс на длъжността професор по биохимия в Кейбриджкия университет. По това време Чибнъл изследва химията на протеините.

През 1902 г. Емил Фешер предполага, че протеините се състоят от аминокиселини, свързани с пептидни връзки. Към началото на 40-те години хипотезата на Фишер е широко, макар и не повсеместно, призната. Когато повече от две аминокиселини са свързани заедно, те образуват полипептидна верига. Но понеже аминокиселините могат да образуват не повече от две пептидни връзки, Фишер предсказва, че протеините би трябвало да се състоят от линейни връзки аминокиселини със свободна карбоксилна група (състояща се от въглерод, кислород и водород) в края. Чибнъл предлага на Сангър да установи крайната групировка на пептидната връзка по химически път. Това би доказало, че протеините наистина се състоят от линейни вериги аминокиселини. Би доказало и дали един протеин образува повече от един вид пептидна връзка.

През 1945 г. Сангър съобщава, че при слаби алкални условия определен реагент (динитрофенол) може да се присъедини към азотния атом на аминокиселината с по-силна връзка от пептидната. Следователно протеинът може да бъде разделен на съставящите го аминокиселини с разрушаване на пептидните връзки, а аминокиселините могат да бъдат установени с помощта на хроматографията. Методът на хроматографията, усъвършенстван малко преди това от Арчър Мартин и Ричард Синг, позволява да се разделят веществото на компоненти, като се има предвид тяхната характерна скорост, с която се поглъщат от специален филтър.

Значителна част от изследванията, осъществени в лабораторията на Чибнъл, е свързана с инсулина, един от малкото протиени, достъпни по това време в чист вид и в големи количества. Първоначалните проучвания на Сангър върху инсулина сочат, че той съдържа две различни аминокиселини с N-краища. Следователно всяка молекула инсулин се състои от два вида полипептидни вериги. Аминокиселината цистеин съдържа молекула сяра; две молекули цистеин могат да се свържат и да образуват цистеин, в който има дисулфиден мост или между две полипептидни вериги, или между различни участъци на една верига. През 1949 г. Сангър съобщава, че е открил начин да разрушава тези дисулфидни мостове и следователно начин да разделя две вериги.

Сангър и дошлият от Виена учен Ханс Тупи разработват план за установяване на последователността от редуващи се аминокиселини във всяка от полипептидните вериги на инсулина. Като разделят веригата на подсекции, двамата учени се надяват да установят последователността на аминокиселините във всяка подсекция и, използвайки тази информация, да установят последователността на редуване в цялата полипептидна верига. Въпреки че отначало Сангър използва киселина, за да разкъса полипептиданата връзка, скоро открива, че ферментите действат много по-добре. Така Сангър и Тупи сравняват фрагменти от веригата, получени в резултат от използване на различни ферменти, за да разберат последователността на редуване на аминокиселините в цялата верига. Да се установи последователността на редуване в по-дългата от двете инсулинови вериги се оказва изключително лесно и работата е почти завършена преди заминаването на Тупи през 1950 г. от Кеймбридж. Но по-късата инсулинова верига все така не се поддава на химически анализ и затова последователността на редуване на аминокиселините в нея е установена едва през 1953 г. Сангър продължава да работи за установяване на местоположението на дисулфидните мостове между двете вериги и през 1955 г. представя завършената структура на молекулата на инсулина. Това е първата протеинова молекула, изучена толкова подробно.

Работата на Сангър има важни последици за биохимията и за зараждащата се наука молекулярна биология. Резултатите от проведените от него изследвания доказват окончателно, че протеините се състоят от аминокиселини, свързани с вериги от полипептидни връзки. В началото на ХХ в. мнозина химици предполагат, че протеините представляват смес от родствени съединения. Сангър обаче установява, че протеините са особено химическо вещество с уникална структура и че всяко място във веригата е заето от определена аминокиселина. Той също така доказва, че ферментите могат да разкъсват пептидните връзки в предварително установени места. Използването на този метод помага на биохимиците да определят структуратана много други протеини.

Още преди получаването на Нобеловата награда Сангър се заема с проучвания в областта на генетиката. Това става отчасти заради дружбата му с Франсис Крик.

През 1958 г. Робърт У. Холи предприема опит да установи последователността на веригите в тРНК (транспортна рибонуклеинова киселина). Въпреки че кратките ѝ вериги не надвишават 100 нуклеотида, тази негова дейност, заради сложността при установяването на последователността, продължава до 1965 г. Сангър се впечатлява много от работата на Холи, но търси по-действен метод за установяване на последователността, достъпен за прилагане към веригите на иРНК (информационна рибонуклеинова киселина), чиято дължина често достига няколкостотин нуклеотида. В началото на 60-те години той и неговите колеги разработват такава технология. Като използват ферменти, те разкъсват веригите на иРНК на по-малки вериги и проследяват последователността във всяка една от тях поотделно. След това на основата на заключенията за взаимоотношенията между ферментите определят последователността във всяка верига.

Този подход обаче изисква много време и търпение и Сангър решава да разработи аналитичен метод за установяване на последователността в ДНК. Той постига това през 1973 г. Предложената от него процедура се състои в това, че двойната верига на молекулата на ДНК се разкъсва на единични вериги (наричани стрингове), а след това полученият материал се групира в четири образеца. Всеки образец се възстановява до първоначалната последователност на двойната верига, като се има предвид шаблона на единичната верига. Но изследователите спират възстановяването на различните нуклеотиди за всеки образец или с ограничаване на концентрацията на един или друг нуклеотид, или като поставят във веригата определен нуклеотид с такъв химикал, който предотвратява по-нататъшния синтез. В резултат от това реконструиране веригите представляват образци с различна дължина, но всяка завършва с еднакъв нуклеотид. След това четирите образеца се пропускат едновременно през филтриращ материал, който разделя веригите в съответствие с тяхната дължина, защото по-късите вериги преминават през филтъра по-бързо. И тогава нуклеотидната последователност на първоначалната верига на ДНК може да бъде прочетена направо от филтъра чрез сравняване на следите, оставени от образците.

Докато Сангър и неговите колеги работят над този метод, американските учени Уолтър Гилберт и Алън Мексам разработват друга процедура за установяване на нуклеотидните последователности.

През 1980 г. Сангър и Гилберт получават Нобелова награда по химия „за фундаменталните им изследвания на биохимичните свойства на нуклеиновите киселини“.

През 1983 г. Сангър напуска заемания от него пост в Медицинския научно-изследователски съвет. Скромен, склонен към уединение човек, той живее в Кеймбридж със своята съпруга Маргарет Джоан Хоув. Двамата се женят през 1940 г. Семейството има двама сина и една дъщеря. Сангър обича да се занимава с ветроходство и да работи в градината. Умира на преклонна възраст (95 години).

Сангър е удостоен с множество награди. Сред тях: медала Кордей-Морган и награда, присъдени му от Британското химическо дружество (1951 г.), наградата Алфред Бензонс на фонда „Алфред Бензонс“ (1966 г.), Кралския медал на Лондонското кралско дружество (1969 г.), ежегодната награда на Гарднеровия фонд (1971 и 1979 г.), паметния медал Хенбъри на Фармацефтичното дружество на Великобритания (1976 г.), медала Копли на Лондонското кралско дружество (1977 г.) и наградата Албърт Ласкър за фундаментални медицински изследвания (1979 г.). Сангър е почетен член на Американското дружество на биохимиците и на американската Национална академия на науката, има почетни степени от университетите в Лестър и Страсбург, а също така в Кеймбридж и Оксфорд.

Източник: http://n-t.ru/nl/hm/sanger.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


НОБЕЛОВИТЕ НАГРАДИ ДО ТУК:

„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - НОБЕЛОВИ НАГРАДИ“

май 11, 2019

Свиване

На 10 юни войната за касовите апарати влиза в нова фаза  

Само на мен ли ми се струва, че в този свят нещо не е наред? Уж всеки върши каквото трябва, а накрая нищо не се получава. Така и с новите касови апарати: и държавата казва, че бизнесът е прав, и бизнесът казва, че държавата е права, а в крайна сметка от ден на ден атмосферата се нажежава и никой не знае как ще свърши.

Че всички ще имаме неприятности с тази наредба казах още през февруари, но и тогава, пък и след това будното гражданско общество предпочита да се занимава с пейки, тротоари и апартаменти, а не толкова с проблем, който може да промени цялата социално-икономическа картина в страната, защото този проблем е някак по-скучен, няма скандал, няма вещица за горене и няма накъде да хукнат с микрофоните си телевизионните репортери.

В началото на април БСК изпрати писмо до Бойко Борисов с копие до финансовия министър, шефката на НАП и медиите. В него се припомня срещата от 26 февруари в кабинета на премиера, където е имало: „Ама, да! Моля ви се! Всичко ще се нареди! Ще се направят работни групи, ще се чуе гласът на бизнеса, ще се нанесат поправки в наредбата, не бойте се!“. Окрилени, представителите на бизнеса тръгнали по работни групи в НАП и си представям стъклените очи, с които са се взирали в тях данъчните. На конкретните предложения за промяна в наредбата НАП отговорила с отказ и работни групи така и не били образувани. Станало ясно, че никакви промени в наредбата няма да бъдат направени. Вместо това е имало мъгляви загатвания, че в неопределеното бъдеще, но след окончателното влизане на наредбата в сила, биха могли да бъдат обсъдени някакви въпроси от технически характер. Представям си досадата, с която рафинираните чиновници се споглеждат през бюрата си: „Уф! Пак ли тези! Трябва някак да ги разкараме, да ги забаламосаме, да ги турим у лево, да ги пуснем да пасат, защото такива са инструкциите от министерството“.

При това положение на 10 юни БСК ще внесе в съда колективен иск срещу Министерство на финансите. Този акт е ни повече, ни по-малко, casus belli между бизнеса, предприемачите, работодателите (тази средна класа, този гръбнак на обществото, този гарант за свобода и демокрация!) и държавата. Ей, държаво (независимо кой точно те управлява в момента), ти луда ли си?!

Чудно ми е как лицата на политическите партии, които иначе денонощно търсят за какво да крещят по медиите, сякаш пропускат този сюжет, сякаш не му обръщат достатъчно внимание. А той е идеологически знаков както за т.нар. „леви“, така и за т.нар. „десни“.

Десните (ако са десни) трябва да скочат, понеже ще се съсипе малкият и среден бизнес, ще бъде нанесен удар върху тяхната социална и електорална база. Хиляди малки предприемачи ще бъдат превърнати от работодатели и данъкоплатци в бенефициенти на социални помощи или в най-добрия случай – в наемни работници. Довчера внасяли в социалната система, вече ще започнат да теглят от нея.

Левите (ако са леви) трябва да се загрижат за потребителите, особено за най-бедните, онези с най-малката кошница. При вдигането на цените те първи ще пострадат. Трябва да се загрижат и за наемните работници в засегнатите сектори, защото мнозина от тях ще загубят работата си.

Браншовите организации са изчислили, че до 1 октомври (срокът за окончателно влизане в сила на Наредба Н-18) всички стоки, независимо акцизни или не, ще поскъпнат между 8 и 30%. Процесът вече се наблюдава. Малките квартални магазини и по-малките заведения ще се изправят пред фалит, в бюрата ще се регистрират нови безработни, бедните ще станат още по-бедни, а любимите на всички пенсионери… За тях да не говорим.

Защо цените в магазините и заведенията ще скочат? Много просто: защото ще скочат цените на складовете на едро и на доставчиците. А защо ще скочат цените на доставчиците? Още по-просто: защото ще скочат цените на производителите и на вносителите. А техните цени защо ще скочат? Виж, това вече, както се казва, един Господ знае и стари жèни.

– Хо-хоооо! – ще се провикнат тук данъчните. – Ние знаем! Тези мошеници ги сгащихме и сега всичките ще трябва да излязат на светло. Ще спрат да смотават данъци и осигуровки и естествено, че ще си вдигнат цените!

Правилно! Ако разгледаме финансовото министерство като фирма, то тя си има предмет на дейност. Точка №1 в този предмет е да събира данъци. Финансовите министерства съществуват, преди всичко за да събират данъци. Колкото повече данъци събере един финансов министър, за толкова по-успешен го броят. Всичко останало е на второ място.

– Спокойно! – казва държавата. – Като съберем повече пари от гражданите, ще им върнем повече публични услуги!

Но гражданите дали мислят така? Какво предпочита гражданинът: суха парà в джоба или нейната равностойност в публични услуги, примерно безплатен градски транспорт между Столипиново и Кючук Париж? Никой не отрича, че богато общество се състои от богати граждани и толкова по-„дясна“ е една държава, колкото повече пари оставя у хората за сметка на парите, които прибира за себе си. Но тук се крие и една опасност. Богатият гражданин е свободен човек, а свободните хора не са мили на държавата, най-малкото защото тогава чиновничеството няма да е господстваща каста, а обслужващ персонал, като каквото е замислено. Пък и много други неудобства. Гражданинът не бива да е състоятелен. Напротив, той трябва да се държи на ръба на елементарното възпроизводство, а още по-добре да бъде превърнат в доживотен длъжник било чрез кредити, било чрез глоби, било чрез неплатени данъци и осигуровки.

Пък и каква част от събраните от гражданите пари ще се върне при тях? Нали по пътя трябва да се раздадат бонуси на администрацията, обръчите от фирми да спечелят обществени поръчки и т.н.

Работодатели в туристическия бранш са ми разказвали: „Ние искаме отношенията ни с работниците да са на светло, имаме интерес от това. Работниците обаче не искат. Аз имам персонал от 200 души и 250 запора от частни съдебни изпълнители. Купуват си джиесеми, теглят кредити, не ги връщат и накрая стигат при съдия-изпълнителя, който им слага запор на заплатите. Ако си получават парите по сметка с всички осигуровки и т.н., то парите никога няма да стигнат до тях, а ежемесечно ще бъдат удържани. Ако си поставя персонала при такива условия, ще напуснат. Къде ще отидат ли? Ще ви кажа: в Испания. Там ще отидат“.

Друг мошеник – работодател осъмнал със запорирани сметки. Отишъл при съдия-изпълнителката и попитал:

– Защо?

– Защото имаш неплатен акт.

– Пропуснал съм, но когато се обадихте, платих го до половин час с лихвите.

– Да, но междувременно присъединих едни 50 бона данъци.

– Това не са данъци, а лихви върху тях. Данъците съм платил, но се съдим с НАП и чак след края на делото ще е ясно.

И показал споразумението си с НАП. Съдия-изпълнителката се вкиснала, защото вече се била приготвила да прибере близо 5 бона за дейността си. И забележете: комисионните си съдия-изпълнителите не взимат от събраната сума, а свръх нея. Даже мутрите не постъпваха така – взимаха процент от кредитора, а не от длъжника.

Кой е виновен? Любим въпрос на медиите. Виновни са работниците че теглят кредити, които не могат да връщат? Виновни са работодателите че хитруват, за да си намалят цените и да бъдат конкурентни? Виновни са бирниците, ЧСИ-тата и публичните изпълнители, че безмилостно блокират длъжниците, отнемайки им възможността да се издължат? Виновна е държавата, която биейки се в гърдите, че е данъчен рай с плосък данък само 10%, всъщност очаква да прибере около 70% от спечеленото под формата на такси, осигуровки, лицензи и т.н.?

Какво ще го интересува масовия потребител на 1 октомври, когато му скочат всички цени, кой е виновен! Ама било законно! Не всичко законно е справедливо. Силният измисля закони, а слабият е виновен задето не може да ги спази. А датата 1 октомври е особена с това, че не само тогава влиза в сила Наредба Н-18, но и че е в разгара на първата седмица от официалната кампания за местни избори. Който има уши да слуша, нека слуша (Мат. 13:9). Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. „СЕГА

Свиване

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 40  

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (до днешния проход Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Нов разпит на Васил Дякон Левски

7 януари1873

– Мехмед Дервишоглу Кърджалъ е име на кой комитет?

– Трябва да е името на Тетевенския комитет.

– Кой беше председателят или първият за града Тетевен, познаваш ли го лично?

– Наредено беше личностите [скрити зад] тия имена да не се познават, председателството и другите длъжности се разпределяха между тях. Аз не можех да се бъркам в определянето на длъжностите, отнасящи се до делото.

– Не знаеш ли имената на хората, които си виждал?

– Ако ги видя лично може би зная имената им, но не си ги спомням.

– Не е възможно в една такава тайна работа да не се знаят имена. Разбира се, ще да знаеш поне едно.

– Имаше един даскал, той се занимаваше с тия работи.

– Когато ходи в Тетевен, устрои ли събрание и чете ли наредбите [1]?

– Да, ходих, събрание стана веднъж в училището и един-два пъти в хана. Аз наистина четох наредбите, но наредби те [си] имаха отпреди и след малко време започнаха да кореспондират направо с Букурещкия централен комитет. По едно време ние се скарахме с Димитра Дяковчанина [и] аз оставих тетевенската работа разнебитена. Какво стана сетне – не зная.

– Преди да се скарате, кой организира в началото Тетевенския комитет и кой доведе Димитра Дяковчанина в Тетевен, това питаме ние. Ние питаме за събитията преди вашата разпра с Димитра и за самата нея.

– Причината за нашето скарване с Димитра беше, че той не искаше да даде сметка за събраните от комитетите пари, комитетите бяха станали негови собствени.

Въпроси към хаджи Станьо и Петко Милев от Тетевен в присъствието на Дякон Левски

– Познавате ли човека, който седи насреща ви?

– Познаваме го, Дякон Левски е.

– В по-раншния си разпит вие казахте: „Дякон Левски дойде, събра ни и ни прочете наредбите, той ни покани да влезем в комитетската работа и ни заплаши, [и] ние се записахме в комитета.“ Дяконът казва: „Аз прочетох наредбите, но те бяха в комитета отпреди.“ Какво ще кажете вие?

– Преди ние не знаехме такъв комитет. Една нощ той дойде, стоя в село около половин час, прочете ни наредбите и ни запозна с комитета. Той дори заплаши хаджи Станя: „Ако ти не влезеш в комитета, ние сме назначили хора от Плевен и Ловеч, те ще те преследват като сянка и ще те убият.“ Аз дадох дори и пет лири.

– Дяконе Левски, ето тия ти казват в лицето, какво ще речеш ти сега?

– Аз наистина отидох нощем и му казах: „Ако ти издадеш нещо на властта, според постановленията на устава ще те убият“, но не съм го заплашвал с револвер в ръка.

– Преди малко ти каза, че дори не познаваш и лицето му, а сега си спомняш и разговора, който си водил с него. Откажи се от криенето на работата и кажи самата истина!

– Аз зная хората, пред които съм чел наредбите, обаче кой е влязъл след мене [в комитета] – не зная, поради това не мога да изброя имената им.

Въпроси към Марко Йончев, хаджи Ивановите синове – Станчо и Станьо и даскал Иван [2] в присъствието на Дякона

– Познавате ли човека, който седи насреща ви?

– Знаем го, познаваме го, Дякон Левски е.

– В миналия си разпит вие казвахте: „Дякон Левски дойде, чете наредбите, заплаши ни, обясни ми за комитета и ни записа в него.“ А Дякон Левски казва: „Аз наистина четох наредбите, обаче те са образували комитет преди мене.“ Какво ще кажете вие?

– Преди ние не знаехме [що е това] комитет. Казахме вече преди: Дяконът дойде първия път, после прочете наредбите в училището [и] образува комитета. След това той дойде веднъж или два пъти.

[Подписал]: Даскал Иван

– Ние пък го видяхме само веднъж, не знаехме нито комитет нито друго нещо. Той донесе един вестник и ни вкара в комитета.

[Подписал]: Марко Иончев

– Той дойде един ден в нашия хан и свика събрание. Бил образувал нашия комитет при предишното си идване, това ние не знаем. Те после правиха събрание в нашия хан.

[Подписали]: Станчо, Станьо

– А бе, Левски, разбира се ти познаваш комитетските хора, но продължаваш да отричаш. Ти видя вече; искаш ли да доведем насреща ти сто и петдесет души, за да ти кажат [същото]?

– Аз се срещах с много хора. Тъй като не зная кой е влизал в комитета и кой не, имена не мога да кажа. Ако ги видя лично, познавам ги, [но] не мога да зная имената. Тетевенският даскал беше препоръчан от Ваньо терзията, сега, чудна работа, той не знае нищо.

– Кажи кой беше комитетът Сюлейман Дауд и кои познаваш от тях?

– Име на Изворският комитет е. От тоя комитет аз познавам Димитра [3], Герго Стойков и Марин Попов. Подробности по техните длъжности обаче не зная. Щом пристигнеше в комитета нова наредба, аз бях длъжен да я съобщя и съблюдавам, [но] съвсем нямах сведения кой е постъпил в комитета и кой не.

– Кой е комитетът Хасан Касъм и кои познаваш от тях?

– Име е на един комитет, не си спомням. У мене имаше един тефтер, в него беше записано, и тоя тефтер остана в Ловеч.

Въпроси към даскал Васил [4] в присъствието на Дякона

– Познаваш ли тоя човек, който седи насреща ти?

– Да, познавам го, Дякон Левски е.

– Къде се срещнахте с него и каква работа вършеше Дяконът?

– Както обясних подробно в първия си разпит, когато ходих по частна работа в Тетевен, там видях Дякона. Той четеше пред комитета книжата и ни покани да влезем в комитета. Ние се уплашихме. Той ни каза: „Ако искате, влезте в тая работа, ако не искате, не влизайте, обаче чухте, ако кажете някому, ще ви убият.“ След двадесет дни, той дойде в Орхание в моя дом [5]. Виждах го два пъти.

[Подписал]: Д а с к а л [Васил]

Въпроси пак към Левски

– Кого познаваш от Видрарския комитет?

– Познавам даскал Васил, поп Георги и даскал Илия [6]. Когато се събрахме в училището, аз им дадох необходимите наставления какво да правят.

– Кои познаваш от Ловчанския комитет?

– Познавам един кафеджия, Марин [7], и един висок човек, името му не зная.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 В турския текст стои думата „талимат“, която спокойно може да се преведе с „наредба“ вместо „наредби“. Касае се за „Наредба на Работниците за Освобождението на Българският Народ“, т. е. проектоустава на Левски.

2 Даскал Иван е Иван Лилов Фурнаджиев.

3 Димитър е Димитър Крачунов.

4 Даскал Васил е Васил Бошаранов.

5 Погрешно е отпечатано „дом“, вместо „хан“. Бошаранов, преди да стане учител в Тетевен, е държал хан в Орхание.

6 Касае се за Васил Цвятков Пупешков, поп Георги Тутмаников и даскал Илия Костов Гюндюзов.

7 Кафеджията Марин е Марин поп Луканов.

Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.