декември 15, 2017

Свиване

Диптих за всеобщия цинизъм...  

  1.
  Около 15.30, автобус 72. Пътниците са около 15.
  Две девойки разговарят брутално шумно и тотално непукистки спрямо останалите хора, които ги поглеждат с надеждата, че ще намалят децибелите. Но девойките пет пари не дават за умоляващите или разгневени погледи.
  Жена на около 40 казва:
  - Тези двете са от 80-те процента!
  Друга жена на около 50:
  - Народът го е казал - рибата се вмирисва от главата.
  Мъж на нейната възраст:

чети по-нататък

Свиване

Писмо на Васил Левски до частните комитети  

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под №75. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8102. Арх. т. I., № 20, стр. 45.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЧАСТНИТЕ КОМИТЕТИ

Братя! [1]

Сметките за доходите и разходите повторно ще ви се поднесат, защото работниците още не са ни дали точна сметка закъде какво са дали досега. Сега ги викаме и като вземем сметките им, ще ви се поднесат. Също и нужните знакове, без които няма да вярвате никому, бил работник или който да е друг.

В частния ви комитет изпращаме билети [разписки], които ще давате всекиму срещу [дадените] му пари: кога какво дава, под №-ра, както и досега. Пък от Централния комитет ще получавате друг билет срещу събраното количество [пари], които внесете [в Централния комитет]. Частният комитет трябва да си има печат, който ще удря на всеки даден билет. Билетите са в приносящия, комуто са дадени да ги разподели според места. И от всяко място, т.е. частен комитет да вземе писмено за приетото им количество билети. С тия билети ще взимате и давате, дока-то дойда сам или упълномощя друг да ви се разкаже за повече работи. На същия му се дават и уставите да ви даде по няколко екземпляра, с които трябва умно да се разполагате, т.е. комуто не е за даване да го има, то да му се прочете и пак да си остане в комитета. Неизбежно е да го има всеки действителен член, от когото се чака по всичко работа. Изпраща ви се по едно окръжно писмо от Централния комитет, което трябва да се прочете пред всичките членове. Също и устава да го прочете един от членовете пред всички, и да го разкаже подробно.

Аслан Дервиьиооглу Кърджала

-----------------------------------------

1. Без дата. По съдържание е подобно на по-предните писма. Трябва да е писано на тяхната дата, като служи за чернова на същите писма.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

декември 14, 2017

Свиване

САЩ: FCC отмени правилата за неутралност на мрежата  

Отхвърлянето на правилата за неутралност на мрежата е най-значимото и противоречиво действие на американския регулатор FCC под ръководството на новоназначения председател Ажит Пай, пише Ню Йорк Таймс. През първите  11 месеца в качеството си на председател, той вдигна и ограниченията за собствеността на медиите.

Netflix заявява, че решението “е началото на по-дълга съдебна битка”.

 

И нашата  – европейска –  реакция:

Една година неутралност на мрежата в ЕС, доклад на BEREC.


Filed under: Digital, US Law
Свиване

Поръчково, избирателно, с двойни стандарти  

  Някога, в началото на демокрацията, всички силови и репресивни структури бяха под пълния контрол на, както пишехме тогава, БСП (к).
  Когато с малко, но завинаги дойдохме ние от СДС на власт, един от първите проблеми беше как да се демократизират тези структури, за да се разхлаби тройният репресивен възел, стегнал Перник.
  Много си блъскахме главите, а аз предложих хората от СДС с позиции във властта - двама народни представители, председател на Общинския съвет, кмет, секретар на общината, заместник-областен управител, заместник-министър - да поставяме енергично този проблем пред трите власти за намиране на някакво демократично решение.

чети по-нататък

Свиване

Законопроект за изменение на ЗАПСП, внесен от народни представители  

Вчера е внесен законопроект за изменение на ЗАПСП. Може да се види  на сайта на Народното събрание.  Общо е 74 страници с мотивите.

Вносители са народни представители от управляващите – Даниел Кирилов, Тома Биков и др. от ГЕРБ и Явор Нотев и др. от Обединени патриоти, така че очевидно това е официалният законопроект, но – както и друг път е ставало – внесен от отделни народни представители.

И при това Народно събрание чл.76 от Правилника за организация и дейност  прави разлика в изискванията към законопректите: на МС и на народните представители.

Ако ще се приема толкова важен проект, засягащ практически цял отрасъл на правото, с който ще се въвежда акт на ЕС  – защото за това става дума –  да се действа само  по Приложение  1  към чл.76 ПОДНС – Методология за извършване на предварителна оценка на въздействието на законопроектите, внесени от народни представители – по мое мнение  не е в интерес на качеството на законопроектите:  справката за съответствие  с правото на ЕС  би следвало да е неотменна част от представянето на проекта. И винаги трябва да има време да се вземат предвид  мненията на представителите на сектора и на обществеността.

Би трябвало да се изследва и какво е правоприемството между този проект и онзи ZKUAPSP  от 2016 г., за да не стане така, че се внася проект – и се гледа – и се приема –  само защото ще ни санкционират и Брюксел иска така.

Скоростта на законодателния процес никога не  е оправдание.

 


Filed under: BG Law Making, EU Law
Свиване

Приватизацията на демокрацията  

  1.
  Някога за един висш политически турист у нас злите езици говореха и злостните пера пишеха, че самолетите с него се разминават над територията на България.
  Сега нещо започвам да се опасявам, като гледам как самолетите на първите лица на страната ни непрекъснато и с все по-нарастваща честота се разминават над територията на България.
  А защо се опасявам ли?

чети по-нататък

Свиване

Покушение срещу Татарстан  

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Кремъл винаги се е страхувал от татарите и от техния стремеж към независимост – и сега като че ли Путин е решил да ги задуши окончателно.

Москва е решила да унищожи съпротивителната основа на народите в Русия: в края на ноември депутатите от Държавния съвет на Татарстан единогласно и без обсъждане решиха в училищата да се използват образователни програми, които предвиждат изучаване на татарски език по желание (а не задължително като досега – бел. П. Н.). Това означава край на продължителната борба на най-голямото етническо малцинство в Русия за правото да запази не само своята държавна автономия, но и основния признак на държавността – езика. Сега, както твърди прокурорът на републиката Илдус Нафиков, татарският език „ще се учи по желание, с писмено съгласие на родителите и по два часа в седмицата“.

Това най-вероятно означава, че в близкото десетилетие татарският език ще сподели съдбата на десетки други езици на етническите малцинства, изгубили езика на своите предци. Имперската политика за езикова асимилация, започнала преди триста години, продължава. Нейната главна цел е всички народи – а в Русия те са повече от сто и деветдесет – да загубят окончателно своите езици и да говорят само на руски. Само така, според Кремъл, може да се постигне съгласие, а по-точно – единодушие в обожествяването на своя вожд и в изпълнението на неговите капризи.

Към татарския език и към татарския народ Кремъл се е отнасял винаги предпазливо. Първото, татарите в Русия са повече от пет милиона – най-многобройният народ в страната след руснаците. Второ, това е може би най-сплотеният народ в Руската федерация, притежаващ огромен културен и интелектуален потенциал, оказал значително влияние не само върху неотдавна формиралия се (в сравнение с другите народи) народ „руснаци“, но и върху останалите народи от Поволжието и Предуралието. За това е допринесла много историческата памет на татарите, запазила не само почитта към националните герои и класиците на културата, но и определяща менталното отношение на жителите на Татарстан към имперския център. Няма татарин, който да не знае кой е Иван Грозний, унищожил Казанското ханство и покръстил насила татарите.

Случило се така, че след разпадането на Златната орда през XV век най-силно се оказало не Московското княжество, а Казанското ханство, претендиращо за много по-голяма територия от територията на днешния Татарстан: границите на ханството достигали на запад до басейна на река Сура, десен приток на Волга, на изток – до Уралския хребет, на север – до Вятка и Пермската земя, а на юг – до Самарската извивка. Иван Грозний мечтаел да разши своето царство, кръщавайки се вече с многобройни титли. Унищожаването на Казанското ханство било тежка задача: походите започнал още неговият дядо Иван III, внукът продължил опитите. През 1552 година Казан бил превзет, голяма част от населението избита, а градът – разграбен и изгорен. Именно като спомен за превземането на Казан и за победата над Казанското ханство по заповед на Иван Грозний била построена катедралата „Василий Блажений“ на Червения площад в Москва.

Руските филолози разясняват на гражданите, че руската поговорка „неканен гост - по-лош от татарин“ е свързана със събитията от XIII век, времето на така нареченото монголско-татарско иго, когато, ако цитираме сайта frazbook.ru, „руснаците мразели своите завоеватели и затова свикнали всеки татарин, който им е дошъл в къщата, да смятат за арогантен гост, винаги неканен и винаги нечакан“. Но специалистите неизвестно защо не разясняват от страниците на същия сайт, че през XIII век все още няма никакви „руснаци“, а населението представлява пъстра смесица от различни племена, сред които голям брой са и тюркоезичните, и говорещите на угро-фински езици. Руски език по това време изобщо не съществува.

Друг исторически абсурд са така наречените „руски писмени източници“, сред които „Слово за полка на Игор“ се смята за шедьовър. Но това произведение за събития, станали през XII век, има неустановен произход и не е запазено в оригинал. Освен това, както твърди големият изследовател Николай Баскаков, в „Словото“ има голям брой думи с татарски произход. Което означава, че поговорката не отразява реалността – на територията на бъдещата Русия тюркоезичните народи не само са живели, но и са били съществена част от бъдещия народ, наречен „руснаци“.

С думата „татарин“ през XIX век се случил политически казус: като етноним, иначе казано – като самоназвание на народ, той съществувал отдавна у жителите на Поволжието, но в Руската империя било прието да се наричат „татари“ всички, които говорят на тюркски езици – азърбайджанците, например, и другите тюркоезични народи в Кавказ и Централна Азия. Но в основата лежал все същият тюркски език, който станал по-късно основен за самостоятелните езици на гагаузите в Молдова или на якутите и на тувинците, или на хакасите и на още няколко десетки народи, говорещи на езици от тюркската езикова група.

Тюркоезичните племена заемали значителна част не само от територията зад Урал, но и в Централна Русия. Достатъчно е да погледнем топонимията, названията на населените места – Саратов (Сари Тау), Орел (Айрили), Тула (Туула). Те имат тюркски произход и са хиляди на територията на Централна Русия.

Ако днешният руски патриот се върне с машина на времето 300-400 години назад, първо, би се удивил колко бедно са живеели предците на руснаците. Второ, не би разбрал нито дума, защото хората по това време говорели на чудновата смесица от езици и наречия, в които славянските думи били минимум, но пък лексиката на угро-финските и тюркските езици била значителна.

След края на XVII век скованата от завзетите територии Руска империя започнала да говори на още по-разнообразна смесица, когато в официалния език на московитите навлязло голямо количество думи от европейските езици, преди всичко от холандски и немски, а през XVIII-XIX век - френски, полски, италиански и други. Но основата е все така тюркска – достатъчно е да погледнем „руските“ фамилии с татарски произход: Назаров, Кутузов, Тургенев, Аксьонов, Камолов, Базаров, Балашов, Батурин, Ермаков, Жданов, Куприн и още няколко стотици други.

И до ден днешен в руски език се използват повече от две хиляди думи с тюркски произход, попаднала там предимно от татарски език. Учудващо е, но много руснаци не знаят това, предполагайки, че думите аршин, бязь, богатырь, арбуз, балалайка, бардак, баян, бык, вишня, жизнь, изюм, кабан, разгильдяй, карандаш, кафтан, сундук, кобель, шакал, шишка, щи и даже приказната Баба Яга, са чисто руски. Но това съвсем не е така.

Сложните отношения между имперския център и Казан свидетелстват само за едно - Татарстан винаги се е усещал като самостоятелна република, а Москва винаги се е страхувала от това. Когато на 6 август 1990 г., по време на свое изказване в Казан, Борис Елцин произнесе общоизвестната фраза „Вземете толкова суверенитет,колкото можете да понесете“,той не очакваше, че татарите ще се усмихнат и след три седмици Върховният съвет на Татарска АССР ще приеме Декларация за държавния суверенитет. След още две години, на 21 март 1992 година, беше проведен референдум за статута на Република Татарстан. А на 30 ноември беше въведена в действие новата Конституция на Република Татарстан, обявяваща я за суверенна държава. Беше приет герб, химн, флаг и бяха напечатани собствени паспорти.

Така продължи, докато в Кремъл не се появи Путин, който започна нов процес за „събиране на руските земи“: на 19 април 2001 година Конституционният съд на Руската федерация прие, че суверенитетът на Татарстан не съответства на Конституцията на Руската федерация. Оттогава започват новите отношения между имперския център и републиката, единствената, в която има пост президент, а не „ръководител на региона“. Там все още съществува принципът за избор на държавния глава. Последните президентски избори бяха през 2015 година, участваха четирима кандидати.

Но това се оказа за Путин малко. Изглежда, че сега той е решил да задуши татарите окончателно, снижавайки равнището на татарския език до домашно, за да не могат хората и дума да обелят за своята държавност, а камо ли за своя суверенитет. Има и друга причина, която тласка Путин към престъпление, към откровен ментален геноцид на почти шестмилионния народ, ако се има предвид татарското население, живеещо в другите части на Русия и в други страни, и това е икономиката.

Татарстан заема шесто място по производствен обем и е един от най-икономически развитите региони на Русия: в републиката се добива и преработва нефт - там има 127 нефтонаходища, включващи повече от 3000 нефтени залежи, развита е химическата промишленост и автомобилостроенето, машиностроенето и металообработването. В Татарстан се намира най-развитото в Руската федерация селскостопанско производство.

През последните седемнадесет години от управлението на Путин към непокорните територии се използваше или твърда сила, или влизаха в действие икономически лостове. Към Татарстан не може да се приложи нито едното, нито другото. Остава старият изпитан имперски метод - потискане на националния дух, на основата на нацията и културата - езика. Така е било практически с всички народи, покорени от Руската империя, и за пример може да послужи Грузия, където още от времето на първата окупация през 1801 година на остракизъм е подложен именно грузинският език като основа, върху която се гради нацията. Грузинците са се съпротивлявали отчаяно - половин век всяка година вдигали въстания, а по времето на Съветския съюз, през 1978 година цяла Грузия излезе на улиците, когато комунистите поискаха да добавят в Конституцията на Грузинска ССР като втори държавен език руския. А дали ще устои Татарстан?

декември 13, 2017

Свиване

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници  

Тази статия бе написана за Дневник и публикувана там на 8 ноември 2017 под заглавие „Желанието за независимост на Каталуня не идва от учебниците“. Не съм търсил и получавал хонорар за този текст – написах го по свое желание и настоях да бъде публикуван заради предходен материал, към който имах сериозни критики и за който става дума в текста. Препубликувам го и тук, в блога си, за да остане за личния ми архив.

Не съм изоставил темата Каталуния – макар да съзнавам напълно, че това се превръща в моя лична и самотна битка. Напоследък не смогвам с всичко, което е важно за мен, а и ситуацията в собствената ни превзета държава не е по-различна от театралната демокрация в кралство Испания. Тъжно е, че Каталуния извади на яве симптом на много тежка болест, свързана с егоизма на европейците и липсата на обикновена човешка солидарност в Европа. Симптом, който не предвещава нищо добро за бъдещето ни. Но ще го осъзнаем късно.

Важността да се направи езика един и същ винаги е била признавана за нещо велико и е признак на доминация или превъзходство на принцове или нации… но тъй като всяка нация чувства собствения си език като дар от Природата, това прави трудно завладяването им и ще ви е нужно известно време да го направите, особено когато хората, както в случая – каталунците, са упорити, арогантни и влюбени в своята страна, затова е добре внимателно да се помисли и да се дават скрити инструкции и съвети, така че целта да се постигне незабелязано…

Хосе Родриго Вилялпандо, старши служител в Съвета на Кастилия, 1716 г., извадка от “Тайни инструкции” до магистратите в Каталуния

В наш интерес е да “испанизираме” каталунските деца.

Хосе Игнасио Верт, испански министър на образованието, 2012 г.

Натиснете тук за да видите презентацията.

“Нивото на университетското образование е високо, студентите имат много богат избор от дисциплини и относително малък брой „задължителни“ лекции. В университета всички предмети се преподават най-малко на два езика (каталунски и испански). Много често има възможност и за обучение на английски.” Това ми казва мой приятел, който от три години живее в едно от по-малките градчета на север от Барселона и завършва докторантура.

Поводът да говорим по темата е статия, публикувана в Дневник и озаглавена Испания отсъства, монархията е зло, Европа се проваля – какво пише в каталунските учебници, която преразказва прочита на испанската медия ABC на едно изследване. Самото изследване е валидно и съдържа анализ на учебен материал за V и VI клас, заедно със забележки и препоръки, но преразказът на ABC е далеч от обективен и преднамерено внушава напълно недостоверни неща: като например, че в каталунските училища всичко се учи на каталунски, учебният материал е манипулиран и манипулативен, испаноговорящите деца са в неравностойно положение, учениците дори не знаели кой е Дон Кихот и биват облъчвани с антиевропейски послания.

За жалост, това е част от активна кампания, обслужваща пряко тезата на испанското централно правителство на Народната партия, че каталунското движение за независимост е подхранвано от манипулирани исторически факти и систематично промиване на съзнания. В конфликта между Барселона и Мадрид медиите играят активна, но невинаги достатъчно чистоплътна роля.

Затова помолих няколко събеседници, които имат преки наблюдения върху образователната система в Каталуния, да споделят своята гледна точка.

Валентина е българка, която живее от 17 години в каталунската област Тарагона. Майка е на две деца (на 9 и 11 години), нейни са снимките от учебниците за IV, V и VI клас от обикновено държавно училище, които илюстрират тази статия.

Румен също е българин и е баща на две деца. Живее от две години и половина с цялото си семейство много близо до Барселона, а по-големият му син учи в частно международно училище.

Роса е каталунка, живее вече 48 години в град от област Барселона. Има две деца (на 8 и на 11 години) и е преподавател в системата на държавното образование на Каталуния. Комуникацията ни с Роса е на испански.

Споделям им, че в България се прокрадва тезата, че каталунският стремеж за независимост е подклаждан от манипулации в образователната система и моля за техните гледни точки.

“Мисля, че статията е едностранчива, защото учениците имат по два комплекта учебници (испански и каталунски), като първите се спускат от Мадрид. Освен това има сериозен контрол от централното правителство.”, споделя Румен.

“Тази информация е невярна и не отговаря на действителността.”, още по-категорична е Роса. “Учебниците не индоктринират. Те обясняват съвременната история с исторически факти, съвсем коректно и без да вменяват какви намерения е имала една или друга страна. Учителите също не индоктринират, най-малкото нямат никакво време за това. Всяко ново правителство променя образователния закон и учебните програми дори без съобразяване с децата със специални нужди, например. Има паралелки с повече от 30 деца (в тази на дъщеря ми са 31), но ако дете зададе въпрос на испански, ще му бъде отговорено на испански, дори и в час по каталунски.”

А Валентина допълва, че проблемът е всъщност обратен и “борбата винаги е била и е на основата да се запази езикът, културата и традициите. „Залитането“ на Каталуния към независимост няма нищо общо с това, което се изучава в училищата, по-скоро с политиката на испанските власти, която подтиска всякаква възможност за развитие и подобряване условията на живот в Каталуния.”

Питам Румен как се обучават децата в частно международно училище и на колко езика се преподава и общува. “Там основно ги обучават на английски език, но все пак имат минимум 30% от учебния материал на испански и каталунски, предимно по география, история и социални науки. Предметите се преподават на три основни езика и един чужд, приблизително 60% английски, 20% испански, 10% каталунски и 10% френски (чуждия език). Единственият сериозен недостатък, който съм забелязал в образователната им система, е много ниското ниво на владеене (когато въобще го има) на английски сред местното население и най-вече младежите под 25 г. Живял съм в три европейски държави освен в България и мога да кажа с чисто сърце, че Испания е най-назад във владеенето на чужди езици.”

В едно свое есе Пере Маянс Балселс, който е професор по каталунски език и литература, разказва как още през 1979 г. Каталунският автономен статут (регионалния основен закон) установява каталунския език като официален (поделяйки, разбира се, този статус с испанския), а Законът за езиково нормиране в Каталуния от 1983 г, има за цел да изравни положението на каталунския език, който дотогава на всички нива е бил поставен неоспоримо по-ниско от испанския. С този закон каталунският език става главният език, използван в основното и средното образование. “Той също признаваше правото на децата да получават начално образование на своя първи език, дали каталунски или испански, и изискваше двата езика да бъдат преподавани на всички нива на неуниверситетското образование, държеше заедно учениците с различен езиков произход и осигуряваше на всички деца в Каталуния на училищна възраст, независимо какъв език са ползвали при започване на училище, в края на своето основно обучение да могат да си служат и с каталунския, и с испанския език правилно и свободно.”, пише проф. Балселс. “Общо диагностично оценяване от 2010 г., публикувано от испанското министерство на образованието, показва, че езиковата компетенция на каталунските ученици по испански език е еднаква със средната за испанската държава, и в действителност е по-голяма от тази в някои едноезични общности като Канарските острови, Екстремадура или Андалусия, или тази в двуезични общности, където испанският има много по-силно присъствие като език на преподаване (като в Балеарските острови, Галисия и област Валенсия).”

Между другото, каталунският езиков модел е признат за добра практика в областта на преподаването в многоезични общности и отличен от групата на високо равнище по въпросите на многоезичието, създадена от Европейската комисия през 2005 г.

Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. “Реалният проблем тук в Каталуния не е дали се изучава испански език и дали децата могат да общуват на него свободно.”, уточнява Валентина. “Реалният проблем е, че децата се връщат вкъщи с речник, пълен с испанизирани думи (espanyolismes) по вина на самите учители, които нямат добър каталунски, и, разбира се, на съученици, с които не могат да говорят на каталунски, защото те не искат да го говорят. Свидетели сме на това всеки ден от много време насам. Реалната борба е да се опази каталунския език, който е застрашен. Истината е, че малко хора говорят правилен каталунски, използват се много испански фрази и се забравят традиционните каталунски фрази и изрази. Нужно е учителите да имат по високо ниво за да се даде по-добра основа за бъдещото образование. Определено е много странно, когато получиш съобщение от преподавател в бележника на детето ти с правописни грешки, видни дори за мен, която съм българка с ниво С по каталунски.”

Съгласно данни на официалната анкета за употреба на езиците EULP (Enquesta d’usos lingüístics de la població), проведена през 2013 г., 94,3% от жителите над 14-годишна възраст заявяват, че разбират каталунски, 80,4% го говорят, 82,4% могат да четат и 60,4% могат да пишат на него. Но трябва да се има предвид, че Каталуния е общност на имигранти и едва малко повече от половината от анкетираните са родени в Каталуния, а около четвърт от тях на друго място в Испания – главно в региони, в които се говори кастилски, 18% са от чужбина.

Ф. Чавие Вила (доцент в Барселонския университет по каталунска филология и доктор по лингвистика от Vrije Universiteit в Брюксел) пише: “През 2010 г. Конституционният съд постанови, че кастилският език ще е задължителен в Каталуния, но не и самият каталунски. И на базата на това решение, две години по-късно испанският министър на образованието подпали Каталуния, когато се похвали, че неговата цел е да се “испанизират” (españolizar) каталунските ученици. Той представи законопроект, който не само посегна на каталунската юрисдикция, но позволи каталунските деца да бъдат обучавани едноезично на кастилски – позиция, която беше възприета като колониална и напълно неприемлива от повечето каталунци.”

Жузеп Мария Ганиет, компютърен инженер от Барселонския автономен университет, специализирал Изкуствен интелект, твърди, че “испанската държава, съзнавайки силното чувство за идентичност, което езикът поражда у хората, винаги е гледала на некастилските езици и култури като на историческа аномалия, вместо да ги приеме като общо културно наследство, което следва да бъде запазено и защитено.”

В заключение питам събеседниците си, дали считат, че учебниците провокират анти-европейски нагласи сред учениците или внушават, че Европа е провален проект?

Валентина споделя: “Определено не вярвам в това, тук хората са с точно противното мнение. Макар че след последните събития и позицията си относно 1 октомври, смятам, че ЕС загуби много почитатели, както и част от желанието за членство на Република Каталуния в ЕС.”

Румен допълва: “Според мен каталунците са абсолютно проевропейски настроени и това е една от причините сепаратизмът да не е толкова разпространен, защото ЕС е по-важен за каталунците от независимостта им. Твърдя това въз основа на многобройни разговори и с про-, и с антинастроените към отцепването. Историята на Испания, както и на България, има много гледни точки, така че дали е преподавана манипулативно е страшно трудно да се установи обективно, вероятно има такива елементи, но не вярвам спорните моменти да са много.”

Роса обобщава: “Убедена съм, че образованието в Каталуния защитава демокрацията, свободата и мира, и разказва за Европа на многообразието и плурализма и в никакъв случай за Европа като за провален проект.” Питам я накрая и за гледната ѝ точка за политическата криза между централното и автономното правителство и тя споделя: “Каталунското правителство действа съгласно демократичния мандат, който получи след изборите през септември 2015 г. и действията им бяха отговорни. Има неща, които бих искала да бяха направили по-добре, но и Мадрид не остана по-назад, особено провокирайки ситуации, които можеха да бъдат избегнати. Аз твърдо вярвам, че независимостта ще се случи. Ще отнеме повече или по-малко усилия, но ще се случи. Когато едно гражданско общество с постоянство и мир направи крачка към по-добро общество за себе си и децата си… няма връщане назад. Достатъчно е да си спомним, че всичките многолюдни демонстрации бяха като празненства, по лицата на хората грееха усмивки, завладяни от мечтата за по-добър проект. Това не може да бъде спряно. Гневът и конфронтацията, или отрицанието в името на самото отрицание, не могат да спрат това.”

В този материал са използвани извадки от есета, включени в книгата “Какво става с Каталуния?”, преведена и издадена на български език от Сдружение “Диалози” като свободна за разпространение електронна книга. Снимките са от учебници за IV, V и VI клас и опровергават твърденията, че всички учебни материали са само на каталунски език, избягват споменаването на Испания и Европейския съюз, а децата не учат кой е Сервантес и Дон Кихот. Направени са от Валентина Григорова. Благодаря за съдействието на Юлияна Кръстева при подготвянето на този материал.

Свиване

Как да открия разплащателна сметка?  

как да открия разплащателна сметка

В  днешно време,  като че ли става все по-необходимо да имам разплащателна сметка. Чрез нея мога да боравя с парите си лесно и удобно. Различните банки се надпреварват коя да ми предложи по-добри и изгодни условия.  Важно е, преди да направя своя избор, да науча повече за това какво е разплащателна сметка и как мога […]

The post Как да открия разплащателна сметка? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Закон за цинизма в отношението към Науката  

  Преди време бях писал тук "По докторите хонорис кауза ще ги познаете...".
  У нас фабриката за производство на научни степени и звания работи аморално - с потресаващо безподобни темпове.
  Особено алчни в това отношение са политиците.
  Те най-напред искаха да стават доктори и намираха шерпи, които срещу заплащане или отплащане да им напишат дисертациите.
  После им се прищя да стават доценти. Елементарно, Уотсън! Спомогна за целта тоталното разбиване - за добро или лошо - на системата за присъждане на научните степени и звания от тогавашните (и сегашни) управляващи.

чети по-нататък

Свиване

Писмо на Васил Левски до сливенци  

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 74. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8063. Арх. т. I, № 35, стр. 62.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО СЛИВЕНЦИ

Братя! [1]

Изпращаме ви разписки (билети) четирийсет коли, по осем билета от които ще давате всекиму кога каквото дава в народната каса. Под номер (вместо името му), според това което виждате в първия билет отгоре, писан за пример. Така [единият билет] ще се реже през средата на големите слова и ще се дава на човека, а другият билет, т.е. другата половина, ще остава кютук в касиера, откъдето Централният комитет ще търси сметка откъде какво се е взимало.

Изпращаме ви четирийсет устава, които ще раздадете на действителните членове да работят по него. Уставите, както и всяко нещо, ще се отбелязват с номер - на кого какво се дава и кога.

Изпращаме ви и едно окръжно писмо от Централния комитет, което трябва да се прочете пред всички членове.

С всичките си сили да се трудите за събиране на пари! Бързайте, защото там ни стои всичката работа.

Касиерът трябва да води дневник за всички добри и недобри работи на всеки член, от който ден постъпи в народното дело. Както казах по-горе: вместо името да се взима и дава, ще се взима и дава под номер.

С второ ще упълномощя някого или ще дойда сам, да ви се дадат нужните наставления и знакове, без които няма да вярвате ни на работник, ни никому друг.

Нужно е всеки действителен член отсега да се приготви с най- доброто оръжие. Писали сме на всички частни комитети, пишем и на вас: по-скоро да забележите в околността ви колко души има да се подпишат сега за по една иглинячка пушка, от които сме прегледали и одобрили - цената им е девет турски лири без фишеци, които се купуват една по една. Ако се поръчат две хиляди, ще се дадат за по шест-седем турски лири казва продавачът. А фишеците им могат да се правят тук само като купим празни чушулките им. Хиляда фишека може да ни станат две-три турски лири. Пълнят се най-бързо, бият от хиляда метра нагоре, здрави са и с байонети са [войнишки].

Аслан Дервшиооглу Кърджала

-----------------------------------------

1. Отправено до Сливенския частен революционен комитет. По рамките стои бележка с почерка на М. Т. Греков.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

декември 12, 2017

Свиване

Хитрино - сметката не излиза!  

  Някога, до демокрацията, бях кандидат на математическите науки, но и да не бях, пак щях да мога да разделя общата сума отделени и събрани средства на глава от пострадалото в Хитрино население.
  Сметката не излиза! А излиза, че някои хора някак много здраво са се облажили. Хитрино би трябвало вече да е като затворен жиилищен комплекс на най-личните слуги на олигархията!
  Много здраво облажване има, но ще има ли държава да им каже, че имат много здраве да се измъкнат безнаказано?! Всяка хитра сврака около Хитрино трябва да е с двата крака вътре - в специализирани за целта заведения.
  Иначе в България ще започне най-хладнокръвно планирано производство на бедствия, беди, аварии, катастрофи и крупни произшествия, от които определени персони във и около властта се облажват в нечувани размери! И цяла пасмина алчни люде ще потриват нервно ръце - няма ли някоя извънредна ситуация да се случи или ще трябва пак ние да я организираме!?!?
  10.12.2017 г.

Свиване

Тази книга си струва да бъде прочетена от слабите ръководители  

  Вече писах, че книгата на Ричард Кош "Принципът 80/20 и още 92 силови закона на природата"е много полезна.
  Писах и, че, уви, тя, както е трайна практика у нас, страда от липса на научен редактор и затова преводачът е вършил своята работа буквално, без да знае, че редица понятия имат други названия и преводи на български. Това снижава качеството на ценната книга.
  Пример -посочих го по-рано - още с названието: безумният превод "силови закони".
  Друг пример - в книгата се говори за Теоремата на незавършеността на Гьодел. Но това е една от най-знаменитите теореми в математиката - Теоремата за непълнотата.
  Мога да приведа множество други примери. Жалко, но какво да се прави - и хубавата ни работа е българска.

чети по-нататък

Свиване

Започвам първата си работа – какво трябва да знам?  

Източник: Праватами.бг

Автор: Лора Терзиева

Съвсем скоро ми предстои да започна първата си работа. Тъй като нямам опит, имам много въпроси – какви ще са отношенията ми с работодателя, какви документи са ми необходими, как ще се осигурявам, ще имам ли право на отпуск и много други. Добре е да знам какви права имам, за да мога да се защитя при евентуална злоупотреба от страна на работодателя ми.

Кога мога да започна за първи път работа ?

По правило мога да постъпя на работа, когато навърша 16 години, стига тази работа да не е тежка, опасна за моето здраве и физическо и умствено развитие. По изключение мога да постъпя на работа и ако съм навършил 15 години и работата е лека, не е опасна и вредна и не ми пречи да посещавам училище. Ако съм момиче и съм навършила 14 години или момче и съм навършил 13 години, мога да постъпя на ученическа длъжност в цирк, мога да участвам в снимане на филми, подготовка и изнасяне на театрални и други представления при облекчени условия. Във всички тези случаи ще трябва да премина медицински преглед и работодателят ми следва да получи разрешение от Инспекция по труда за назначаването ми. Ако не съм навършил 14 години, трудовият ми договор ще се сключи от един от родителите ми, а ако съм навършил 14 години, но не съм навършил 15, родителят ми ще трябва да представи писмено съгласие за постъпването ми на работа.

Необходими документи

За сключване на трудовия договор ще са ми необходими следните документи:

- документ за самоличност;

- документ за образование, за специалност, квалификация, правоспособност, когато такива се изискват за заемата от мен длъжност – например диплома за висше образование или шофьорска книжка;

- документ за стаж, ако такъв се изисква за заеманата от мен длъжност;

- документ за преминат медицински преглед – задължително, когато за първи път постъпвам на работа;

- свидетелство за съдимост;

- разрешение от Инспекция по труда – когато се изисква такова;

- трудова книжка.

Важно: За първи път постъпвам на работа и нямам трудова книжка – трябва да попълня декларация, в която да удостоверя този факт. Трудовата книжка се осигурява в 5-дневен срок от работодателя и е за негова сметка. В нея се попълват необходимите данни, след което той е длъжен да ми я върне. Аз мога да поискам тя да остане в него на съхранение.

Осигуряване

Когато започвам работа на трудов договор, ще бъда осигурен за всички осигурени социални рискове – (определените в закона случаи, при настъпването на които мога да изгубя временно/за постоянно възможността да получавам доходи от своя труд: общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука, професионална болест и безработица). Работодателят ми има задължение да внася осигурителните вноски за мен върху сбора от всички възнаграждения, които получавам по трудовия си договор през месеца. Осигурителната вноска се разпределя между работодателя ми и мен в съотношение 60 : 40. Добре е да знам, че осигурителните вноски за сметка на работодателя ми не могат да се удържат от възнаграждението ми и то не може да се намалява с размера им.

Когато съм роден след 31.12.1959г., задължително се осигурявам за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд или във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване – т.е. към НОИ. Когато постъпвам за първи път на работа, мога да избера в кой универсален пенсионен фонд да отива вноската ми за допълнителна пенсия. Това мога да направя в 3-месечен срок от постъпване на работа. Изборът си ще упражня, като подам заявление до избраното дружество. След това сключвам договор с пенсионното дружество.

Важно! Ако в този срок не избера универсален пенсионен фонд, НАП служебно ме разпределя към един от регистрираните универсални пенсионни фондове. Служебно ще бъде разпределен към един от фондовете и ако съм подал заявление за участие в повече от един универсален фонд или пък подаденото от мен заявление е нередовно.

След това многократно мога да променям избора си – от универсален пенсионен фонд във фонд “Пенсии” към НОИ и обратно. Единствените ограничения са:

- мога да правя тази промяна,ако не ми е отпусната пенсия за стаж и възраст;

- не по- късно от 5г. преди навършване на възрастта за пенсия;

- след изтичане на една година от последната промяна.

Отпуск

Както всеки служител, и аз имам право да ползвам платен годишен отпуск. Когато постъпвам на работа за първи път обаче,мога да ползвам този отпуск, когато придобия поне 8 месеца трудов стаж. За един ден трудов стаж се зачита всеки ден, в който съм работил поне 4 часа. До придобиване на този 8-месечен стаж мога да ползвам само неплатен отпуск. Ако трудовият ми договор бъде прекратен преди да имам 8 месеца трудов стаж, имам право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Това обезщетение се изчислява пропорционално на дните, които се признават за трудов стаж. За останалите видове отпуск няма особености.

декември 11, 2017

Свиване

Минимум излагация, максимум беда  

Политически пословици и поговорки:
  Тръмп умора няма.
  Злият гений - 1% вдъхновение и 99% Тръмп.
  През Тръмп за грош.
  Милиардер човек – жив дявол.
  Европа дава, ама в кошара не вкарва.

чети по-нататък

Свиване

Пет мита за електронното гласуване  

Тази седмица ЦИК ще направи демонстрация на електронно гласуване в рамките на проекта, който преди малко повече от година заложихме в пътната карта за електронно управление. На „дистанционно електронно гласуване“, ако трябва да сме коректни – терминологията не е унифицирана, и често само „електронно гласуване“ може да значи и „машинно“. Та във връзка с раздвижването по темата, по медиите канят знайни и незнайни хора (сред които и уважавани експерти) да коментират. Случват се и разни събития/кръгли маси/конференции по темата, на някои от които присъствам.

Това, което чувам са доста неинформирани мнения и разпространяване и преповтаряне на митове. Затова реших да си избера пет мита, които говорещите против електронното гласуване разпространяват. Винаги дяволът е в детайлите, а с една подхвърлена полуистина в ефира се създават настроения в обществото.

„Много държави го забраниха или се отказаха“ – тук посланието е „всички се отказват от него, ние къде сме тръгнали“. Разбира се, това е невярно. Половината от държавите, които се изреждат, не са и опитвали дистанционно електронно гласуване, а само машинно. И поради машини „черни кутии“ (със затворен код) и висока цена, наистина се отказват от тях. Но когато говорим за дистанционно електронно гласуване, картинката е по-различна. Експертимент, след който не е пристъпено към реално гласуване, е имало в Норвегия. Причината за да не се пристъпи нататък? В официалния доклад техническият проблем е тривиален – функцията за генериране на случайни числа не е била добра. Но по-важният фактор е, че на власт е дошла опозицията (социалистическата партия) и тя е спряла проекта на предишното правителство. Германският Конституционен съд пък е взел решение – експерименти е нямало, та докато нашия Конституционен съд не вземе такова решение за действащия изборен кодекс, нямаме такъв проблем (има решения за предишни текстове в кодекса, но това е по вина на текстовете – новите адресират мотивите на съда). Холандия е забранила машини, не дистанционно електронно, и то по много специфични за конкретната машина съображения, така че не е по темата с дистанционно електронно. „Франция го забрани/се отказа“ също не е вярно. Франция позволява дистанционно електронно гласуване от 2012-та, но конкретно на тазгодишните избори реши да не позволява този канал за гласуване, заради потенциалната руска намеса. Това не значи, че на следващите избори няма да имат електронно гласуване, нито, че решението е било мотивирано с нещо различно от страх. В нашия изборен кодекс тази опция е предвидена – ЦИК може да вземе решение да не прилага дистанционно електронно гласуване, ако мотивира това с технически доклад за неизбежни и непосредствени рискове. Това обаче не е „винаги“. Та, като някой тръгне да ви изрежда държави, които го били „забранили“…не приемайте това като чиста истина.

„Само Естония гласува електронно“ – на национални избори – Естония и Франция (за живеещите извън Франция), но няколко швейцарски кантона гласуват електронно, един австралийски щат (Нови Южен Уелс, в който е Сидни), Аляска и общини на различни места по света, в т.ч. Мексико Сити. Това, разбира се, не е аргумент сам по себе си – другите държави имат много различен дневен ред и изборна ситуация. Структурата на нашето население е специфична – немалка част от него е в чужбина, а това не може да се каже за много други европейски държави. Според доклад на ООН 14% от българите живеят в чужбина. Другите държави са нямали референдум за електронно гласуване, нямат и такъв проблем с купен и контролиран вот, имат по-висока избирателна активност и т.н. Много други държави обаче позволяват гласуване по пощата, което е аналоговото решение на сходен проблем. На нашите пощи обаче не може да се разчита, нито на процеса, в който се отварят пликовете.

„Естонското беше хакнато“ – това е съвсем невярно. Базира се на един доклад на Алекс Халдерман, който критикува някои аспекти на оперативната сигурност (т.е. практиките на длъжностните лица при провеждане на изборите). Отговорът на естонската агенция за електронно управление е доста ясен – нямало е манипулации, а оперативните практики се подобряват постоянно. И имайки предвид, че Русия организира сериозна кибератака срещу Естония преди десетина години (във връзка с премахване на паметник), липсата на проблеми след над 10 години електронно гласуване е показателна. Освен докладът на Халдерман, тази година стана ясно, че производителят на чипа в естонските лични карти е допуснал грешка, заради която те не са толкова сигурни, колкото сме си мислели. Това не засяга всички естонски лични карти, а засегнатите се подменят. Ако в момента на гласуване се открие проблем, то просто ще бъде спряно и хората ще бъдат уведомени да отидат да гласуват на хартия, както позволява естонският изборен кодекс, и съответно нашият (в който сме заимствали от естонския). Т.е. не, естонското не е хакнато, а при установяване на нерешим проблем, избирателната комисия има правото да го спре и да прати хората да гласуват на хартия (защото електронното е няколко дни преди изборния ден). Има важно уточнение – естонските власти не са взели мерки навреме, за да подменят ключовете на картите, и сс мълчали докато минат изборите. Това е грешно политическо решение, а не технологично незаобиколим проблем.

„Ще улесни купуването на гласове“ – не, няма. По много причини, някои технологични, други – пазарни. Кодексът предвижда предварителна регистрация за електронно гласуване, предвижда и двустепенна оторизация (т.е. използване на мобилен телефон освен електронната личната карта), предвижда технически мерки за ограничаване на много последователни гласувания от един компютър. И докато всички тези неща са заобиколими със стройна организация и технически умения на купуващите, това ще бъде много по-трудно, отколкото просто да купиш гласовете и да пратиш хората да гласуват на хартия в секция. Да сравним правенето на списък и чакането пред секция на неквалифициран персонал (най-често цигански тартор), със зачистване на регистри/смяна на мак адреси, събиране на лични карти И телефони, и то за период от няколко дни, за да не може купеният да си промени гласа след това. И отгоре на всичко, в ЦИК и МВР ще има карта на регистрираните за електронно гласуване, така че ако в рискови райони има концентрация, да бъде направена проверка. Т.е. бариерите пред купуването (а и контролирането) на гласове при електронното гласуване са много повече от тези при хартиеното. Сценарият „ще им събере личните карти и ще напуска гласове“ звучи възможен само ако човек не познава подробностите.

„Трябва да има първо електронно управление и чак тогава електронно гласуване“ – бившият председател на естонската комисия за електронно гласуване ми разказа интересна история. Преди първото електронно гласуване (2005-та) броят активно използвани електронни лични карти е бил около пет хиляди. Да, Естония ги въвежда 2001-ва, но докато хората ги получат, докато започнат да ползват услуги, докато се появяват услуги, минават няколко години. На първото електронно гласуване онлайн гласуват 9300 души, т.е. почти два пъти повече. Електронното гласуване е катализатор на електронното управление и няма причина да чакаме да си вържем всички регистри, за да имаме електронно гласуване. Единствената предпоставка е електронната идентификация (електронна лична карта или друго средство). За съжаление, там правителството доста изостава от планираните срокове (това лято отложи електронната лична карта с още една година).

Почти всичко това съм го разказал в детайли в лекцията си от преди две години. Но детайлите са скучни и затормозяващи и затова пръскането на митове в ефира е по-ефективно и по-въздействащо.

Аз също съм против прибързаното въвеждане на технология в толкова важен процес като изборите, и съм го казвал неведнъж. Но референдумът беше 2015-та, а първите обвързващи електронни избори трябва да са 2019-та. Три години и половина не е „прибързване“. Затова има пътна карта, има проект, има изборен кодекс, има предвидени симулации и експерименти.

Но линията, която в момента започва все по-отчетливо да се появява е „абе, то не е сигурно, дай да го отложим за неопределено време“. Иска ми се да я отдам на неиформираност, а не на конспирация. И когато януари 2019-та стигнем до момента на вземане на решение „спазваме или изборния кодекс или не“, силно се надявам решението да бъде доста по-информирано от простото цитиране на горните митове.

Свиване

Приживна делба или как да спестя бъдещи кавги на наследниците си  

приживна делба или как да спестя бъдещи кавги на наследницте си

Имам няколко наследника – две деца или родители и съпруг. След смъртта ми, на тях ще останат една къща, две коли и малко пари по влогова сметка. Опасявам се обаче, че наследниците ми могат да се скарат при разпределяне на имуществото ми. Или просто не искам да ги затормозявам с продължителната във  времето съдебна делба. Как […]

The post Приживна делба или как да спестя бъдещи кавги на наследниците си appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Масова тръмпизация  

  Преломното време изисква Лидери, Стратези, Визионери, Държавници.
  
  Някога, през 1975 г., през Пролетта на Европа (и моята Пролет - също!) в Хелзинки двете системи - Западната и Съветската - пиеха шампанско, признавайки се една друга като неизбежно и непобедимо Зло, водени от мисълта за това, че всички сме в една лодка и трябва много внимателно да се отнасяме едни с други, за да не обърнем лодката и да се издавим в Световния океан.
  Шампанското бе изпито в несметни количества, защото тогава се създаваше илюзията за приблизителна равностойност на двете системи.
  Но тази равностойност бе много кратка, за един исторически миг.

чети по-нататък

Свиване

Писмо на Васил Левски до Троянския комитет  

Писмото е представено според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там то се намира под № 73. Като източник Страшимиров сочи частния архив на Троянския комитет. „Спомени и очерци“ - от М. Ив. Марковски, кн. I, факсимиле - стр. 3, текст - стр. 81 .

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ТРОЯНСКИЯ КОМИТЕТ

Важна бележка.

От днес нататък ще приемате и изпращате писма по тоя начин: отвътре на писмото вместо Троян, Карлово, извън надписа за вас. Чрез Васил Ханджия за х. Асанаа в Карлово.

Пък по какъв начин ще отправяте писмата си (пощата) до лицето на Централния комитет, чрез когото се внася от всяка страна за в Централния комитет ще назначим на представителя ви, дотогава няма кому да пишете.

Ад. Дер. Кърджала

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

декември 10, 2017

Свиване

Колективно управление на права: иск на ЕК срещу България  

На  7 декември 2017 r. стана известно решението на ЕК да предяви иск пред Съда на ЕС срещу България, Испания, Люксембург и Румъния поради липса на уведомление за цялостно транспониране в националното законодателство  на разпоредбите на ЕС в областта на колективното управление на авторското право и сродните му права и на многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн, т. е. транспониране на Директивата относно колективното управление на правата (Директива 2014/26/ЕС), което  е предвидено да се извърши до 10 април 2016 г. Процедурите за нарушение са открити през май 2016 г. , но Комисията все още не е получила уведомление, че са предприети необходимите мерки за транспониране на директивата.

Комисията реагира при липса на уведомление, при частично или неправилно транспониране.  По-нататък в съобщението се казва, че

Комисията призовава Съда да наложи финансови санкции на тези четири държави (България — 19 121,60 EUR на ден, Испания — 123 928,64 EUR на ден, Люксембург — 12 920,00 EUR на ден и Румъния — 42 377,60 EUR на ден).

Относно процедурата

Макар че по-известната реакция е Комисията да предложи финансова санкция (едва) в случай на неизпълнение на решение на Съда,  с нововъведение от Договора от Лисабон (чл.260, нов параграф 3 ДФЕС)  се предвижда следното: „Когато Комисията сезира Съда на Европейския съюз с иск по силата на член 258, тъй като счита, че тази държава  не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на директива, приета съгласно определена законодателна процедура, тя може, ако счете за уместно, да определи размера на еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция, която тази държава трябва да заплати, и която според нея е съобразена с обстоятелствата.

Ако Съдът на Европейския съюз установи, че има неизпълнение на горепосоченото задължение, той може да наложи на тази държава  да заплати еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция, в рамките на размера, определен от Комисията. Задължението за плащане влиза в сила на датата, определена в решението на Съда на Европейския съюз.“

Както се посочва и в SEC(2010) 1371 окончателен, този параграф създава изцяло нов инструмент. Комисията може да предложи на Съда на Европейския съюз  още от момента на подаване на иска си за установяване на неизпълнение на задължение по силата на член 258 ДФЕС  да наложи заплащането на еднократно платимата сума или на периодичната имуществена санкция със същото решение, с което се установява неизпълнението от страна на държава-членка на задължението ѝ да съобщи за мерки за транспонирането на директива, приета съгласно законодателната процедура.

Комисията може да използва новата възможност  „ако счете  за уместно“ – какъвто очевидно е нашият случай.

Комисията вече е прилагала чл.260, параграф 3 ДФЕС по отношение на България – по дело С-203/13 искането на ЕК е Съдът освен отстраняване на допуснатите нарушения в законодателство, да наложи на Република България в съответствие c член 260, параграф 3 от ДФЕС и имуществена санкция в размер на 8448 евро на ден за всяка частично транспонирана директива  в областта на енергетиката.  Комисията  впоследствие е оттеглила иска си в резултат на поведението на Република България, която е предприела необходимите за изпълнение на задълженията си мерки едва след предявяването на иска.

По същество

Очаква въвеждане  Директива относно колективното управление на правата (Директива 2014/26/ЕС)

Директивата  има за цел да подобри начина, по който се управляват всички организации за колективно управление чрез създаване на общи стандарти за управление, прозрачност и финансова дисциплина. С нея също така се определят общи стандарти за многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар. Директивата относно колективното управление на правата е важна част от законодателството за авторското право в Европа. Всички организации за колективно управление трябва да подобрят своите стандарти за управление и за прозрачност.

В Румъния според ЕК има неправилно прилагане – законодателството на ЕС предвижда, че авторите могат да разрешават или забраняват разгласяването пред публика на своите произведения, но в Румъния авторите нямат друг избор, освен да оставят управлението на своето право на публично разгласяване на музикални произведения на организация за колективно управление. Това води до лишаване от изключителното авторско право на публично разгласяване, което, по мнението на Комисията, не е оправдано по смисъла на правото на ЕС.  Другите три държави, вкл. България,  не са уведомили ЕК за транспониране.

Рискът от санкция и необходимостта от експедитивност не намалява изискванията към националния законодателен процес за обоснованост, балансираност, съобразяване на различните интереси. Става дума за стандарти за прозрачност на организациите за колективно управление – и това прави националната мярка особено важна.

Събщение за медиите


Filed under: Uncategorized Tagged: съд на ес
Свиване

Нобелови лауреати – 1947 година  

Бернардо Усай (Bernardo Houssay)

10 април 1887 г. – 21 септември 1971 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Карл Кори и Герти Т. Кори), 1947 г.

(За откриването на ролята на хормоните от предния дял на хипофизата за метаболизма на глюкозата.)

Аржентинският физиолог Бернардо Алберто Усай е роден в БуеносАйрес и е четвъртото от осемте деца на Клара (Лафонт) Усай и адвоката Алберто Усай. Родителите му, французи по произход, имигрират в Аржентина една година преди раждането на Бернардо. Поради което Усай, развито за годините си дете, още от много малък говори френски и испански език. Като посещава чатни училища в Буенос Айрес, той поразява учителите със своя интелект, с умението си да изпълнява сложни задачи и с удивителната си памет.

Когато завършва средното си образование в "Колехио Британико" през 1901 г., Усай е записан на 14 години във фармацевтичното училище към университета в Буенос Айрес. След три години получава степента бакалавър по фармация и постъпва в университетското медицинско училище. За да се почувства по-уверен в избраната професия, той работи като фармацевт в месната болница и въпреки своята натовареност намира време да се занимава с лека атлетика, като става и шампион в бягането на 800 метра. Изучавайки медицина, Усай се грижи за болни с акромегалия (заболяване, предизвикано от усилена секреция на хормона на растежа от предния дял на хихофизата). Това предизвиква интереса му към ендокринологията - науката за строежа и функциите на ендокринните жлези и за продуктите от тяхната дейност (хормоните). Основни ендокринни жлези на млекопитаещите са щитовидната жлеза, паращитовидните жлези, хипофизата, надбъбречните жлези, панкреаса, яйчниците и тестисите.

Като студент по медицина Усай разработва експериментален метод за изучаване на хормоните на хипофизата; по-късно пише докторска дисертация на тема "Проучване на физиологичното въздействие на екстрактите на хипофизата" ("Studies of the Physiological Action of Pituitary Extracts"), публикувана през 1910 г. През същата година е удостоен с научна награда на факултета по изследване на хипофизата.

През 1909 г., една година преди да получи медицинска степен в университета в Буенос Айрес, той е назначен за изпълняващ длъжността професор по физиология във ветеринарния факултет. Това назначение предизвиква възмущение сред професорско-преподавателския състав, защото по това време Усай не е доктор по медицина и няма научна степен по ветеринарна медицина. Но неговият ентусиазъм, обширните му знания, високите му качества на преподавател и изследовател скоро го правят популярен във ветеринарния факултет и през 1912 г., на 25 години, той става пълен професор по физиология.

По това време Усай започва частна медицинска практика; през 1913 г. е назначен за ръководител на отдела по клинична медицина в болницата "Оливар", като продължава преподавателската и изследователската си дейност в университета на Буенос Айрес. Между 1915 и 1919 г. Усай е ръководител на отдела за експериментална патология към Института по бактериология, правителствена лаборатория, където проучва влиянието върху физиологичните функции на отровата на змиите, паяците и скорпионите и разработва специфични противоотрови срещу тях. С изследването си на свойствата на силната отрова кураре, предизвикваща отслабване на мускулите и използвана в анестезиологията, той придобива международно признание.

През 1919 г., след като е назначен за професор по физиология в университета в Буенос Айрес, Усай напуска частната си практика и работата си в Института по бактериология, за да посвети цялото си време на задълженията си във факултета и на медицинските изследвания. На своя пост той провежда многобройни административни реформи, като превръща отдела по физиология в институт, способен да провежда експериментални изследвания. Едно от неговите начинания за подобряване на качеството на преподаването в медицинското училище е заменянето на с постоянни щатни сътрудници на традиционния професорско-преподавателски състав с непълен работен ден; тази новост е възприета постепенно във всички университети в Латинска Америка. По разработена от Усай програма 250 студенти се обучават през този период в неговите лаборатории.

През 20-те и 30-те години Усай провежда детайлни изследвания на ендокринната, сърдечно-съдовата и дихателната система и на храносмилателните органи. С тази своя работа той си спечелва репутацията на блестящ физиолог, намиращ се в предните редици на медицинските изследвания. "Небезпокоящ се никога за приоритетите - както отбелязва веднъж един от неговите колеги, - Усай винаги е бил сред първите".

Най-значителни са неговите изследвания на ендокринната система. Като първи учен, посочил водещата роля на хипофизата, Усай разкрива нейните регулаторни взаимовръзки с другите ендокринни жлези. При първоначалните изследвания в тази област той използва физическо премахване на хипофизата на експериментални животни с по-нататъшно изготвяне на екстракти от нейните тъкани, които на свой ред се инфектират на други животни за оценка на възникващите физиологични ефекти.

Усай се интересува особено от влиянието на хормоните на хипофизата върху въглехидратния обмен и от връзката им със захарния диабет (заболяване, предизвикано от недостига на инсулин в организма). Дефицитът на инсулин на свой ред предизвиква повишаване на равнището на глюкозата в кръвта, намаляване на утилизацията ѝ от клетките, а при тежки случаи води до увеличаване на количеството на отделяната урина плюс жажда и загуба на тегло. През 1921 г. инсулинът е изолиран и за първи път подготвен за клинично използване от Фредерик Г. Бантинг и Джон Ж. Р. Маклауд от Торонтския университет. В началото на 20-те години Усай получава и стандартизира доза инсулин в екстрактите от тъканите на Лангерхансовите острови на панкреаса.

През 1924 г. той и неговите колеги откриват, че отстраняването на хипофизата на експериментални животни (основно кучета и местни жаби) води до хиперчувствителност към инсулина, с други думи - при отсъствието на циркулиращи хормони на хипофизата в кръвта отработената доза инсулин понижава равнището на глюкозата. Въз основа на тези данни Усай стига до извода, че инсулинът и хормоните на хипофизата оказват противоположно влияние върху равнището на глюкозата в кръвта и върху нейната утилизация от клетките; освен това поддържането на нормално равнище на глюкозата и на нейният метаболизъм протича в резултат от взаимодействието на хормоните на хипофизата с инсулина. В по-нататъшните си изследвания Усай изяснява, че хирургическото отстраняване на хипофизата на експериментални животни намалява остротата на захарния диабет.

Когато правителството на президента Рамон Кастильо е свалено след военен преврат през 1943 г., Усай се присъединява към голяма група учени, които се обръщат към властите с призив да се върнат конституционното управление и демократичните избори. Усай и други негови колеги, участващи в акцията, са уволнени от университета. Останали без работа, те организират частна изследователска лаборатория, начело на която застава Усай. След две години е провъзгласена обща амнистия, Усай се връща на длъжността си професор по физиология в университета в Буенос Айрес. Според приетите след възстановяването му закони, той е помолен през 1946 г. да си подаде оставката, но продължава да провежда изследвания в Института по биология и експериментална медицина, а през 1955 г. получава отново академично назначение в университета в Буенос Айрес. Като подава оставка през следващата година, той остава директор на института и е назначен за президент на Националното дружество за технически изследвания на Аржентина.

Неуморим учен, през целия си живот Усай публикува (сам или в съавторство) около две хиляди научни статии. През 1970 г. той е избран от възхитените си колеги от цял свят, които искат да му изкажат своето уважение, за почетен президент на VIII конгрес на Международното дружество по въпросите на диабета, който се провежда в Буенос Айрес.

Когато работи в Института по бактериология, Усай си сътрудничи с Мария Анжелика Катан, химичка, за която се жени през 1920 г.; семейството има трима сина, които по-късно стават лекари. Усай умира през 1971 г. на осемдесет и четири години.

Удостоен с многобройни награди заради своите достижения, Усай получава медала Бейли на Кралския колеж на лекарите в Лондон (1947 г.) и медала Деил на Лондонското дружество на ендокринолозите (1960 г.). Той е носител на почетните степени на двадесет и осем университета, сред които Оксфорд, Кеймбридж, Харвард и университета в Париж. Усай е член на Алжентинската национална академия по медицина, на Академията за духовни и политически науки в Буенос Айрес и на Папската академия на науките, а също така е чуждестранен почетен член на многобройни професионални дружества в САЩ и Европа.

Източник: http://n-t.ru/nl/mf/houssay.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

Свиване

Страх ме е да си помисля  

  България се намира в гравитационното поле на две регионални сили - Русия и Турция, повярвали си (по-скоро техните лидери като несменяеми чрез избори мегаломани са си повярвали), че могат да бъдат не просто надрегионални, но и велики сили.
  Когато си мъничка планетка и се намираш наблизо до доста по-голяма планета, тя може да ти въздейства и без да прави нещо - просто по силата на Закона за гравитацията. Но реши ли и да ти влияе, тогава може да стане за теб зле.
  Ето защо в подобна геостратегическа ситуация, всяка по-скромна държавица трябва да бъде много внимателна, да играе сложна и мъдра игра, с няколко нива над Не се сърди човече и БриЧ белот...
  Нещо като шахмат, даже дори ГО.

чети по-нататък

декември 09, 2017

Свиване

Едничка полза  

  Има едничка полза във взривоопасното решение на Тръмп относно Йерусалим...
  И тя е, че независимо дали си велика сила или държава с ограничени ресурси за влияние, твоят лидер трябва да знае, че едно е
  
  - когато си говори на пернишкия принцип Така си ма'а;
  - когато не си прави труда да навлиза в подробности от международните отношения и човешката история;
  - когато е заразЕн от остра форма на нарцисизъм;
  - когато изпитва постоянен остър сърбеж от своето его, та трябва непрекъснато да си го почесва;
  - когато се взема насериозно и започва да си вярва, че геополитическото море му е до колене...

чети по-нататък

Свиване

Три билборда извън града – по Маклуън  

 

.

Последният засега филм на Мартин Макдона Три билборда извън града  (оригинално заглавие  Three Billboards Outside Ebbing, Missouri)  беше показан и в София. Филмът вече е взел наградата на публиката в Сан Себастиан и Торонто, наградата за най-добър сценарий във Венеция и две награди BIFA.

Главната героиня е Милдред Хейс. Живее в малък град  в Мисури, разведена, майка на син и дъщеря,  преживяла преди месеци огромна лична трагедия. Дъщеря й Анжела, в трудната гимназиална възраст, една вечер е изнасилена и убита. Месеци наред убиецът остава неизвестен, мъката не отстъпва, но се засилва гневът от липсата на справедливост и правосъдие.  На входа на града, покрай магистралата, има три изоставени билборда – и филмът започва с  решението на  Милдред да ги наеме, за да постави директно и видимо въпросите си  към хората, от които очаква действие – и лично към шефа на полицията : какво правиш, за да разкриеш престъплението? Въпросите  от билбордовете  – както и се очаква – привличат вниманието  на местната полиция, на телевизията,  на хората от града.

Какво казва законът, пита Милдред Хейс в началото, какво можеш и какво не можеш да напишеш на билборд?  Билбордовете са самостоятелен герой във филма: те движат действието, агресията към майката прелива в агресия  към билбордовете, подкрепата за майката се изразява в подкрепа за нейните въпроси на билбордовете, медията е съобщението*.  Ако в Ани Хол Маклуън се появява на екрана лично,   Три билборда извън града  е филмова реализация на идеите на Маклуън:  “Всяка медия застава между нас и реалността и въздейства върху начина ни на възприемане на света.”

Ролята на майката е поверена на Франсис Масдорманд, носителка на Оскар за ролята си във Фарго  на братята Джоел и Итън Коен. Макдорманд е съпруга на Джоел Коен от 1984 г.  и това като че ли по особен начин има отношение и към играта й в този филм на Макдона.  Може би не – но така или иначе вече писаха, че съсредоточената отдаденост, съчетана с пълна липса на актьорска суета, правят  Франсис Масдорманд  претендент за втори Оскар.

Както и наградите показват, в основата на успеха е текстът на Макдона.  Историята е пълна с обрати   и в края на филма трудно можем да се посочи  отрицателен герой – напълно отрицателен герой липсва,  героите показват различни страни от характера си в неочаквани развития. Конфликтът, разгърнат чрез билбордовете, е с местния полицейски шеф – който  на практика е престанал да търси убиеца, но пък го  е търсил добросъвестно – според собствените си разбирания, просто засега няма резултат  – и, за съжаление, е на път да си отиде от тежка болест. Какво може да направи? – Ако аз бях на твое място, бих направила база с ДНК за всеки мъж  в тази страна още от раждането му, и като стане нещо – установява се със сигурност – и смърт, казва майката.  – Това със сигурност не се позволява  от законите за правата на човека, обяснява полицаят, и точно в този момент той изглежда прав. Милдред Хейс също има грешки – може би и вини   – в трудните отношения майка – дъщеря, може би Анжела е щяла да остане  жива, ако майката с  търпение беше намирала път към нея: става ясно, че отношенията им са били обтегнати и скоро преди убийството дъщерята е искала да се премести да живее при баща си. Обтегнати отношения не заради липса на любов, а заради моментна небрежност или липса на внимание, никой не е съвършен – но само някои плащат толкова висока цена.

По подобен начин се развива и образът на полицая Диксън, класически расист и насилник, власт, облечена в сила. Още ли мъчиш негри, Диксън, пита майката в началото на филма. – Не негри, а цветнокожи, отговаря Диксън (известна фраза и от Ръкомахане в Спокан) –  и след известна пауза добавя – и не ги мъча.  Мъчи ги, филмът показва сцени на насилие, но ето, Диксън случайно чува непознат мъж да споделя, че е участвал в изнасилване – и от този момент се променя,  проявява изобретателност, рискува, за да получи ДНК от заподозрения – и  започва да се държи наистина като полицай, все пак повелята  е  да служи и да защитава.

Филмът не дава отговори, не знаем дали в далечината се вижда правосъдие за убитото момиче, но на финала камерата  проследява удивителна двойка – Милдред Хейс и Диксън, заели се с установяване на истината   – ако не за дъщерята на Милдред, то може би за друго насилие. Как ще продължи историята? Ще видим, ще решим по пътя.

Звучи и като отворен финал за Америка, за американската действителност. Ще решим по пътя.

Прекрасен филм, а най-хубавото е, че със сигурност за другите зрители важни ще се окажат други послания, те ще открият друго там. Отново време за Маклуън: “Как е възможно един поет като Елиът да заяви: Никога не съм мислил така, но това съм искал да кажа, след като вие сте го открили там. Ето това е моят начин на мислене по повод реакциите на критиката.”

*

Маршал Маклуън – исках да сложа връзка към статията за Маклуън в  българската Уикипедия – с удивление виждам, че няма статия, но поне има два реда за Медията е съобщението.


Filed under: Uncategorized
Свиване

Кой за какво се бореше  

  Нали днес е специална дата за СДС, та в главата ми нахлуха доста спомени.
  Кой знае защо, може би заради дългото кафе, което си взех в междучасието, аз си спомних как по онова време на надежди и, оказа се, свръхочаквания,
  веднъж в клуба на СДС в ... Спортния тотализатор в Перник, дойде бегъл мой познат.
  Решил да стане симпатизант на СДС. Няколко пъти подчерта точно това - решил е вече да стане симпатизант на СДС.
  Та той ми каза следното:
  - Ти много се бориш за СДС, явно много очакваш да получиш от демокрацията. Аз обаче не искам чак толкова много от нея. Искам само едно ведомствено кафененце да ми уредиш, да си продавам кафенцето и да си печеля паричките! Повече от демокрацията не ми трябва и ще се боря за нея скромно - колкото да ми стигне за едно ведомствено кафененце!
  07.12.2017 г.

чети по-нататък

Свиване

Търговията с болка  

Това е термин – „търговия с болка“. С него маркетингът назовава пазара на лекарства и на медицински услуги. И не го назовава осъдително, а с респект, защото това е един стабилен пазар с големи рекламни бюджети. Този пазар е може би най-печеливш от разрешените (по-печелившите от него са забранени), защото човек не се цигани за живота и здравето си, готов е с благодарност да заплати и най-дебелата сметка, която му представят, а ако не може, появява се някоя здравна каса, която ще я заплати вместо него с още по-голяма благодарност. Разбира се, няма да я заплати със собствени пари, защото здравните каси не създават блага и не генерират принадена стойност. Ще я заплати с чужди, а най-сладко е да се разплащаш с чужди пари.

Ето защо един от може би най-извратените сектори на днешния извратен свят е здравеопазването. То доказва правотата на максимата, че колкото по-прекрасна е добрата страна на дадено нещо, толкова по-ужасна е лошата му страна. Днес здравеопазването е фантастично. Има лекарства за почти всичко, апаратурата е космическа, навлезли са най-авангардните технологии, хората живеят дълго, достигат до противоестествени старини (поради което вече живеят по четири поколения едновременно), разболяват се от нови болести на дълбоката старост, за които медицината трябва да търси нови авангардни лечения. Това е добрата страна. От другата е физиономията на една индустрия, в която има много пари. И тези пари развращават.

През миналата седмица прокуратурата, МВР и Министерство на здравеопазването оповестиха резултатите от усилията си да се справят – хайде да го наречем с думи прости – с мащабни кражби на лекарства, изписани от Здравната каса. Чрез фалшификация на документи, скъпи лекарства за около 200 млн. годишно не стигат до пациентите, на които са предписани, а се изнасят в Европа. Дори се внасят заместители от Турция, препакетират се като оригинали и пак се изнасят на високи цени. Междувременно болни с учудване четат в епикризите си, че са били лекувани с медикаменти, които те нито са виждали, нито са чували. В аптеките пък предлагат вместо предписаното лекарство, което е скъпо и пациентът трябва да доплати от себе си част от цената му, негов заместител, за който не трябва да се доплаща. Така тези купени с пари от Здравната каса медикаменти не стигат до предназначението си, а се оказват подарък за някакви тарикати, които ги продават наново при 100% печалба. Дали си делят тази печалба с някого? Положително. Нали все пак за схемата е необходим лекар, който да предпише, пациент, на когото да се предпише, и купувач, който да плати за подозрително евтиното лекарство. Трябва и контролен орган, който да не контролира, власт, която да си затвори очите. Но пак остава за всички.

Заговори се отново и за схемата „болница в болницата“ – държавна болница дава част от сградата си на частна под наем от 50 лв. и двете започват да развиват съвместна дейност, от която държавната болница отива към фалит, а частната печели десетки милиони. Очевидно, щом се печели, икономически смисъл има. Как тогава на една и съща територия, при едни и същи болни едното предприятие фалира, а другото просперира? Явно печалбата на едното предприятие не стига до него, защото по пътя се открадва. Просто е. Но в крайна сметка какво ни пука на нас, пациентите? На нас ни е все едно в коя болница ще ни лекуват, стига да ни излекуват, особено щом плаща Касата. Но заради този „капиталистически“ начин на мислене у докторите, ние се изпълваме с подозрението, че не всички пари за нашето здраве стигат до нас.

Правило: Ако някъде има пари, които могат да бъдат откраднати, то те ЩЕ бъдат откраднати.

Може би затова опозицията заговори за мораториум върху лицензирането на нови болници. Защото на частните болници се гледа като на гладни прасенца, които се тъпчат и нетърпеливо квичат при цицките на тлъстата здравна каса. На пръв поглед предложението изглежда разумно, но като се замислиш, млякото на свинята е едно и също количество, независимо от броя на прасенцата. Дали пък мораториумът не цели да се спре конкуренцията, която ще притесни вече цицащите прасенца? Това обаче е съвсем друг сюжет.

Друго предложение на опозицията е държавните и общински болници да престанат да бъдат търговски дружества и да се превърнат обратно в дружества по Закона за лечебната дейност (който казва, че болници могат да откриват търговски дружества и кооперации, ама хайде да не се отплесваме). Така или иначе, не се оказа добра идея болниците да бъдат търговски дружества и провалът на тази идея не е икономически, не е социален,  а хуманитарен. Заради търговския подход към здравеопазването пациентът се превърна от страдащ човек в крачещо портмоне, което се задава в далечината по живописна здравна пътека.

Днешният лекар не е като уютния селски доктор с бели бакенбарди от английската литература, който те изражда и после знае всяка твоя болежка, докато не дойде време да напише смъртния ти акт. Днешният лекар рядко ще се поинтересува от пациента извън собствената си компетентност. Действителен случай: човек отива на уролог-светило (частен прием, 50 лв. за „добър ден“) с оплакване. Урологът го праща на няколко скъпи изследвания (при свои ортаци), от които не се установява нищо особено. Междувременно възпалението не се повлиява почти никак от традиционната терапия, но пък се появяват кожни усложнения. Светилото казва, че това вече не е негова работа и праща пациента да си търси кожен лекар. Кожният лекар пита:

– Имате ли диабет?

– Не знам – отвръща пациентът. – Никой не се е интересувал от това.

Оказва се, че пациентът все пак има диабет. Започва да го лекува, от което се оправя и урологичният му проблем. Междувременно светилото продължава да свети и да инкасира по 50 лв. за „добър ден“.

Днешният лекар рядко ще каже на пациента „Нищо ти няма!“ и ще го прати да си върви с усмивка. Напротив – дори и нищо да му няма, той ще го хоспитализира, ще го оперира ненужно по скъпа пътека с риск да го осакати или ще му предпише скъпо лекарство по оня начин, за който стана дума по-горе, което пациентът може и да не види другаде, освен в картона си.

Разбира се, не всички лекари са такива, а онези, които са, са благодарение на системата, по чиито правила работят. Тази система, макар и условно да се нарича „здравеопазване“, няма интерес човекът да е здрав. Тази система, превърната от здравните каси в гарантирано печеливш бизнес, има интерес от болни хора. И то не от инцидентно, а от хронично болни хора. Фармацевтичните компании планират с години напред производствата на поддържащи медикаменти на базата на проучвания на пазара и статистика на хронично заболелите. Представете си, че внезапно открият лечение за диабета, представете си, че диабетът изчезне като вариолата или холерата! Та това ще е световен икономически катаклизъм във фармацевтичния сектор! Този ужас ще е съизмерим с ужаса, който биха изпитали петролните компании, ако някой изобрети двигател на вода. И светът ще изпита същото сътресение, което би изпитал, ако страните от ОПЕК останат без приходи.

От друга страна, именно защото има толкова много хронично болни, всеки един от тях може да разчита на евтини и качествени лекарства за себе си. Двояко нещо е животът…

Така или иначе, системата на здравеопазването е неестествена навсякъде по света. Тя е в центъра на социалната политика, защото (и съвсем правилно!) се приема, че обществото е длъжно да се грижи за живота и здравето на своите членове преди всичко останало. Тъй като много често тази грижа е свързана с непосилно скъпи дейности и процедури, появяват се здравните каси, които да ги финансират на солидарен принцип – всички членове на обществото се грижат за болните. Великолепно! Но от това процедурите и дейностите стават още по-скъпи, защото има кой да ги плаща. Както казахме вече, колкото по-прекрасна е добрата страна на нещата, толкова по-отвратителна е лошата. Колкото по-благородно и ангелоподобно същество може да е човекът, толкова по-дребнаво, егоистично и изобретателно в престъпленията си е способно да бъде. Когато може да защити своя интерес в ущърб на интереса на другите, човекът рядко ще пропусне да го направи. Това е така, защото светът лежи в зло.

Очевидно е, че парите за здраве са като колелото на историята у др. Георги Димитров – те се крадат и ще продължават да се крадат, докато има откъде. Въпросът е какво да се прави – да се вложат още повече пари, за да се затрудни кражбата, или да се промени „чипа“ на „мат’рияла“ (извинявам се, че използвам толкова дразнещи метафори, но какво да правя, като са верни!). Утешителното е, че този „чип“ и този „мат’риял“ са не само наше проклятие, такова е положението навсякъде, Минке. Но рано или късно, по един или друг начин ще се оправим, защото това е логиката на историята.

Безспорно, разумното решение е да се препрограмира чипът. Иначе е все едно да се тъпчем с аналгин, без да извадим гнилия зъб, от който идват болките ни. Докато хората са злонамерени, никой не може да изобрети толкова съвършени закони, които да спрат тяхната злонамереност. Ако няма добра воля да се спазват законите, те не струват и хартията, на която са написани. Обратно – ако хората са добронамерени, няма нужда да се пилее ресурс да бъдат дебнати и наказвани. Този ресурс може да се насочи към нещо по-полезно. Между другото, забелязали ли сте, че човек харчи по-голямата част от плодовете на своя творчески труд, за да се пази от самия себе си? Полиция, армия, съдилища, алармени системи, пароли за достъп, затвори, адвокати… Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Свиване

Орденът пред неблагоприятна перспектива  

Източник: Газета.ru

Автор: Игор Карев

Превод от руски: Павел Николов

Рускоезичинят вариант на телевизионния канал History започна излъчването на американско-чешкия исторически сериал „Краят на рицарите“ (на руски: „Падение Ордена“, оригинално заглавие: „Knightfall“), в който тамплиерите търсят Свещения Граал, а френският крал само мисли как да им отнеме богатствата.


1291 година. Обсадата на Акра е към края си – силите на кръстоносците свършват и те са принудени да се оттеглят на корабите си. Рицарите от Ордена на тамплиерите изнасят от града и една безценна реликва – Свещения Граал, който се канят да вземат със себе си. Рицарят Ландри (Том Кълън) се спира да помогне на един от гражданите, изостава от своите другари и е нападнат от отряд мюсюлмани. Идват да му помогнат другите рицари, всички заедно отблъскват враговете, но след това виждат с болка как корабът с Граала е улучен от снаряд и потъва.

1306 година. Ландри се занимава с делата на Ордена в Париж. Съветникът на краля на Франция Ногаре (Джулиан Овънден) предлага на Филип IV (Ед Стопърд) да попълни хазната, като ограби еврейските търговци, а след отказа на монарха организира убийството на уличен проповедник, за което обвинява евреите. Представителите на общината са прогонени от града, а Ногаре има план да отнеме последните средства на бежанците, но за този план разбира Ландри, който оглавява Ордена след смъртта на магистър Годфри (Сам Хезелдайн). Ландри дава да се разбере, че тамплиерите винаги са защитавали и ще защитават поклонниците. А след неговото завръщане го очаква вестта, че Свещеният Граал се намира във Франция и остава само да бъде открит.


Тамплиерите (или рицарите на храма) имат няколко неофициални названия, а своето прозвище получават според едно от тях – известно време те са познати като Орден на бедните рицари на Ерусалимския храм. Разбира си, те не били рицари "в бяло" – войниците на ордена участвали във всички сблъсъци с мюсюлманите в Близкия изток през XII-XIII век, не се въздържали да колят мирното население при завземането на крепостите, но и самите те не молели за пощада (макар че има легенда за попаднал в плен Велик магистър, който приел исляма). Те били последните защитници на Акра по време на обсадата през 1291 година, а след загубата на всичките си владения в Палестина се прехвърлили в Европа и изглежда загубили и правото на прилагателното „бедни“ в названието на своята организация. Рицарите на храма имали огромни за онова време доходи – благодарение на различни привилегии от страна на римския Папа те давали пари с лихва и били едни от най-едрите кредитори на френския крал.

Една от причините за гоненията на Ордена в началото на XIV века се смята тяхното богатство, което било необходимо на Филип IV Красивия за запушване на дупките в държавния бюджет на Франция.


Именно от тази гледна точка разказва историята сериалът „Краят на рицарите“ – история, трябва да отбележим, малко идеализирана и даже романтизирана. Рицарите на храма са представени като истински хора на дълга и честта: те се срамуват от това, че не са могли да защитят в Акра тези, които са им се доверили, от това, че трябва да се занимават със срамно лихварство, и от това, че се отклоняват от своите преки задължения. Иначе казано – не правят това, за което е създаден Орденът на тамплиерите: да защитава поклонниците, които пътуват към светите места.

Освен това върху рицарите на храма тежи вината, че са загубили Свещения Граал.

Срещу тях е изправен дружелюбният и честен – в известен смисъл на думата – крал Филип, който е подтикван към злодейства от прагматичния и алчен съветник Гийом дьо Ногаре. И ако кралят е загрижен повече за своя, както бихме казали сега, имидж („Аз не съм разбойник!“ – възкликва той при предложението да ограби парижките евреи), за Ногаре са чужди всякакви условности. Той може да организира и преднамерено убийство, и да изпрати отряд, за да ограби последните пари на изгонените от града еврейски бежанци, а и сам от кръвта не се бои.


Въпреки отчетливото разделение на добри и лоши герои, характерно по-скоро за приключенските романи, „Краят на рицарите“ се отнася грижливо към хронологията на реалните събития. Тази грижливост води до това, че понякога сериалът прилича на екранизиран учебник по история на Средните векове – даже и по своята трактовка на причините и следствията. Това, естествено, е разбираемо – в крайна сметка каналът, който излъчва филма, се нарича History, а не Starz, който може да направи със своя „Спартак“ всичко, което си поиска, и не е HBO, който предпичита да изобрази Древния Рим също като в различните исторически филми на Холивуд. От друга страна, филмът „Викингите“ на същия канал History не може да се похвали с особена историческа прецизност – тя е жертвана в името на зрелището.

По принцип „Краят на рицарите“ също не е истински учебник.

Сериалът стои близо до легендите за Ордена на рицарите на храма – например, част от сюжета е изградена върху това, че рицарите наистина са притежавали Свещения Граал (във филма – невзрачна чаша), загубили са го по време на обсадата на Акра и са се опитвали да го намерят по-късно на територията на Франция. Това, разбира се, сродява сериала с различни книги и филми, изградени върху конспирологията и сакралните знания на нашите предци (тук можем да включим „Кодът на да Винчи“ и „Махалото на Фуко“). Но това е дребна цена за възможността още един път – и по-съсредоточено – да видим как Великият магистър на тамплиерите проклина и френските крале, и Ногаре, и римския Папа.

----------------------

Приписка:

Докато правех този превод, руският сайт Fast-Torrent.RU качи първата серия на филма, която интересуващите се могат да видят ТУК! (Павел Николов)

декември 08, 2017

Свиване

Оптималната стратегия Tit for Tat  

  В Науката за сигурността, в икономиката, психологията, биологията и къде ли още не, се разглежда прословутата Дилема на затворника. Няма да влизам в подробности, само ще кажа, че става дума за търсене на отговор за оптималната стратегия как конкуренти, преследващи своите егоистични интереси, най-бързо да се научат да си сътрудничат. Оказва се, че оптималната стратегия е възможно най-простата - Tit for Tat, Танто за танто, Зъб за зъб и т.н.

чети по-нататък

Свиване

Каква отговорност нося като администратор на уеб сайт?  

каква отговорност нося като администратор на уеб сайт

Събуждам се една сутрин с гениалната идея да продавам плетените чорапки на баба, тъй като hand made нещата са много популярни. Решавам да ги предлагам онлайн, като за целта си създавам уеб сайт за електронен магазин. Тъй като съм администатор на този уеб сайт (можете да ме срещнете и като уебмастър), трябва да го разработя, […]

The post Каква отговорност нося като администратор на уеб сайт? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година  

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 72. Като източник Страшимиров сочи частния архив на Троянския комитет. "Спомени и очерци" - от М. Ив. Марковски, кн. I, стр. 89 .

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ТРОЯНСКИЯ КОМИТЕТ - 15 ЮЛИ 1872 ГОДИНА

1872, 15 юли, Българско [1]

Братя!

Изпращаме ви разписки (билети), двайсет коли, по осем разписки, които ще давате всекиму кога каквото дава в народната каса, под номера (вместо името), според това, което виждате в първия, който сме ви написали за пример. Ще отрязвате единия билет през средата на големите слова и ще се дава на човека, а другата половина остава кютук, който ще търси Централният комитет за сметка откъде какво сте взимали.

Изпращаме ви и двайсет устава, които ще раздадете на действителните членове да работят по него. И те ще дават както всяко нещо по номер, ще се отбелязва кому какво се дава и кога се е дало.

Вършете всичко според устава, за да не изпадате в наказание! Събирайте и пари докато дойда, защото трябват. Тогава ще ви дам всички знакове и наставления, за да не попадне нищо в неприятелски ръце.

Нужно е всеки действителен член отсега да се приготви с най-доброто оръжие. Казали сме навсякъде, пишем и на вас: вижте, и отбележете в околността ви колко души ще се намерят, които да могат сега да се подпишат за по една иглинячка пушка, които сме прегледали и одобрили за наша работа. То колкото повече се поръчат, толкова и по-евтино ще ни паднат. От тия пушки една по една са купувани по девет турски лири, ако се поръчат две хиляди, могат да дойдат по шест-седем турски лири без куршуми. Куршумите ще можем да си ги правим тук, а само ще се купят фишеците - хиляда фишека може да струва[т] две турски лири до три. А изпитали сме ги, че бият добре, хиляда и двеста метра и с байонети са.

До петнайсет дни може да дойда, затова дано приготвите това, за което ви пиша: пари и пушки.

Аслан Дервишооглу Кърджала

П. П. Касиерът трябва да води дневник за работите добри, и зли, на всеки съучастник в народното дело. Както казах и по-горе, вместо името да се взима и дава, ще се взима и дава под номер.

Същият

Сто турски лири дадох на В. Левски.

Касиер на Троянския Р. К.

----------------------------

1. След като Левски вече се е завърнал от Общото събрание, състояло се през май в Букурещ. Покойният М. Ив. Марковски, който пръв публикува това писмо, сбъркал датата му, като отбелязва 15 юни 1872 г. Противоречието е явно с предшестващите номера 61-65. Грешката се дължи на криво прочитане на текста или просто на незабелязано печатарско объркване („Спомени и очерци“, стр. 89, Враца, 1902 г.).

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

декември 07, 2017

Свиване

Нормално ли е да не ме интересува съдбата на „царските имоти“?  

Почти съм решил да отида на психоаналитик, да легна на кушетката и с горестен глас да изповядам:

– Докторе, има ми нещо! Всички говорят само за царските имоти, заемат героични пози, пенят се, дрънчат с доспехи под знамената на справедливостта. Сякаш само мен тези имоти не ме интересуват. Нормално ли е това?

И наистина, какво ме засягат имотите на този или онзи човек? Че аз даже не знам кои са тези царски имоти, от които са се възпалили социалните мрежи. Какви са? Дворци? Гори? Ако са дворци, аз със сигурност няма да ги обитавам, тъй че не ме е грижа дали ще ги обитава царят, дали ще ги приватизира някоя мутра или ще останат държавни за лична наслада на партийните номенклатури. Разбира се, някой може да каже, че в тези три различни случая дворците няма да се стопанисват по един и същи начин. Да, вероятно царят няма да промени нищо, от друга страна вероятно мутрата ще си сложи златен клозет или друга подобна инсигния, а пък ако се реши да бъдат държавни, то ще се натовари някое учреждение с грижата за тях и с него ще злоупотребява всяко следващо ръководство и всеки следващ чиновник. Но дори и да има разлика в потенциалното стопанисване на дворците, мен продължава да не ме интересува – нито ще стана по-богат от това, нито по-беден.

Ако са гори, то тези гори се използват главно за сеч и за лов. Тези две дейности са надлежно регламентирани и ако правилата се спазват, няма никакво значение чия собственост са горите, особено когато няма шанс да са моя. Е, винаги има опасност от бракониери и незаконна сеч. Тогава остава да се прецени кога тя е най-голяма: когато горите са царски, когато са мутренски или когато са държавни (респективно общински).

Но това са празни и суетни мъдрувания. Нали не спираме да се бием в гърдите, че искаме законност, нали затова се борим за ефективна съдебна система? Има си съд, нека съдът реши. Ако царят има право на имотите – да му ги дадат. Ако няма – да не му ги дават. Добрият гражданин трябва с разбиране да приеме всяко от двете решения.

Някой може да възрази, че съдът е корумпиран, защото в България държава няма и доколкото има, тя е мафиотска, поради което „сме ударили дъното и никога няма да се оправим“. Възможно е, но това не означава, че споровете трябва да се решават по незаконен начин. Пък и ако е корумпирана една съдебна инстанция, спорът отива на следващата. Ако са корумпирани всички инстанции, спорът се отнася към международните съдилища. Това е пътят. Това е смисълът да си част от цивилизования свят.

И ако всички са съгласни с това, защо са тези нерви? Защо е този интерес към паничката на другия?

Отказвам да приема, че всичко е заради „вековната злоба на роба“ (Гео Милев), заради  омразата към богатия и желанието той да бъде стъпкан в калта. Дворците са си дворци и от гледна точка на омразата към живущите в тях е все едно дали това е царят, Бойко Борисов, Ахмед Доган, Делян Пеевски, Иван Стамболов, Лили Иванова или който там щете. Очевидно причината не е само тази.

Според мен причината е преди всичко народопсихологическа. Ние имаме една много важна черта – предразположението към възмущение. При нас възмущението е типично национално състояние.

Нас вечно някой ни е ограбил, вечно сме онеправдани, жертва сме на перманентна несправедливост, която ни пречи да се разгърнем като такива, за каквито сме родени (тоест, високоплатени гении, пред които се прекланя целият свят). За всяко нещо трябва да се намери виновен, да си понесе отговорността и да бъде наказан, било това нещо земетресение, снеговалеж или просто падане на вечерен мрак, който ни причинява допълнителни неудобства при придвижването по кошмарните улици.

А влечението към възмущение се подхранва от два основни нравствени дефицита.

Първо, това е изборът на критерий за сравнение. Има два подхода, чрез които хората се сравняват помежду си: търсейки това, по което си приличат, и търсейки онова, по което се различават. Безспорно, налице са и прилики, и разлики. Но когато търсиш онова, по което се различаваш, по-лесно се конфронтираш, по-лесно презираш и по-лесно мразиш другия. Тогава търсиш не просто по какво се различаваш от него, а с какво го превъзхождаш. И когато не го превъзхождаш по обективни показатели като красота, талант богатство и т.н. (все неща, които са особено важни за нас), остава да приемеш, че го превъзхождаш нравствено: и аз можех да съм като теб, ако бях направил твоите компромиси, ако бях лъгал, крал и се подмазвал, но аз не го направих, защото съм по-добър от теб! И по тази причина те презирам!

Обратно: ако поставиш отношенията си с другия човек на основата на това, по което си приличате, което е общо между вас, на основата на вашия общ произход и общо естество – тогава ще се почувстваш по-великодушен и готов да прощаваш. А много често великодушието от едната страна поражда великодушие и от другата.

Тези два подхода са факт и въпросът не е да се прави някакъв тежък избор между тях. Има го и едното, и другото, хората са и различни, и еднакви помежду си. Въпросът е на каква основа ще сложат отношенията си. Не може да живеем в общество, в което всички са простаци, селяндури и престъпници, с изключение на нас, които сияем отгоре с непомрачимата си чистота.

Вторият морален дефицит е свързан с локализирането на вината. Ние никога не търсим винта у себе си, а трябва да я търсим първо там. Всеки човек трябва да търси вината за всичко първо у себе си. Този и този политик бил мошеник. Да, той е виновен за това, че е такъв. Но съм виновен преди всичко аз, задето съм го допуснал. Все някъде съм сбъркал и тази моя грешка е допринесла да възтържествува несправедливостта. Бил съм небрежен, бил съм мързелив, бил съм егоистичен, съблазнил съм се от лична изгода… Ако разсъждаваме така, нещата ще са много по-различни.

Има ли всичко това нещо общо с „царските имоти“? Почти не. Но нали все отнякъде трябва да се започне. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Илюстрации: 1. „Царска Бистрица“; 2. Дворецът Кобург във Виена, родно място на цар Фердинанд I, днес хотел „Кобург Резиденц“.

Свиване

Какви са правомощията на кмета?  

Източник: Pravatami.bg

Автор: Диляна Георгиева, студентка по право в СУ „Св. Климент Охридски”.

Минат, не минат няколко години и гласуваме за кмет. Чувам по телевизията, че има кмет на община, кмет на район, кмет на кметство и почвам да се чудя кой е по-по-най. Знам, че кметът е отговорен за това, което се случва в рамките на територията, в която е избран, но с какво точно се занимава и докъде се разпростират правомощията му?

Как се избира кмет? Активно и пасивно избирателно право

Кметът на общината, както и кметът на района или кметството се избират пряко чрез гласуване от населението за срок от 4 години. От коя част от населението обаче или по-научно казано – кой притежава активно избирателно право?

- всеки български гражданин, който:

-- e навършил 18 години към деня на гласуването,

-- не е поставен под запрещение,

--не изтърпява наказание лишаване от свобода

-- eживял в съответното населено място през последните 6 месеца.

- гражданин на държава членка на Еврпейския съюз, освен България, който:

-- e навършил 18 години към изборния ден включително;

-- не е поставен под запрещение;

-- не изтърпява наказание лишаване от свобода;

-- има статут на продължително или постоянно пребиваващ в Република България;

-- e живял е най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място;

-- не е лишен от правото да избира в държавата членка, на която е гражданин;

-- предварително с писмена декларация е заявил желанието си да упражни правото си на глас в съответното населено място.

Право да бъде избирано за кмет (или пасивно избирателно право) има всяко лице, което отговаря на следните изисквания:

-- да е български гражданин;

-- да няма друго гражданство в държава извън Европейския съюз;

-- да е навършил 18 години към изборния ден включително;

-- да не е поставен под запрещение, да не изтърпява наказание лишаване от свобода ;

-- да е живял най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място.

Каква е разликата между всички „видове“ кметове и какви са правомощията им?

На първо място – териториалната им компетентност. Кметът на общината има правомощия в рамките на цялата община, докато районните кметове и кметовете на кметствата изпълняват своите правомощия в рамките на съответните административно-териториални единици, за които отговарят и не могат да решават въпроси, излизащи от този предел. На второ – кръга от правомощия, които притежават. Нампример кметът на район отговаря за организирането и провеждането на благоустройствени, комунални и други мероприятия, като концерти или различни инициативи за опазване на околната среда.

Основни правомощия на кмета на общината:

-- ръководи изпълнителната дейност в рамките на общината;

-- назначава и освобождава от длъжност заместник-кметовете на общината и кметските наместници;

-- отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните структури на Министерството на вътрешните работи;

-- организира изпълнението на общинския бюджет;

-- организира изпълнението на дългосрочните програми, изготвени от министерския съвет и общинския съвет;

-- възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея и одобрява определени устройствени планове;

-- изпълнява функциите на длъжностно лице по гражданско състояние –компетентен е да издава акт за раждане, граждански брак и смърт;

-- оказва съдействие на етажните собствености и техните управителни органи – Например ако възникне спор между етажните собственици, то кметът следва да ни съдейства за разрешаването му;

-- може да върне за ново обсъждане незаконосъобразните (които нарушават по някакъв начин закона) или нецелесъобразните (неправилно издадените) актове на общинския съвет (ОС). Кметът може също да оспорва незаконосъобразните актове на ОС пред съответния административен съд и да иска спиране на изпълнението на общите административни актове и действието на подзаконовите нормативни актове.

В изпълнение на своите правомощия кметът издава заповеди. Такава може да бъде например заповедта на кмета до живущи на дадена улица да боядисат обитаваната от тях сграда или пък да почистят снега по тротоарите. С тези заповеди кметът може да определя и позволените места за паркиране. Освен това кметът на общината и кметът на района могат да оправомощават заместник-кметове да изпълняват техни правомощия в случаите, предвидени в закон.

А какви са основните правомощия на кметовете на райони и кметства?

-- изпълнява бюджета на общината в частта му за района или кметството;

-- организира провеждането на благоустройствени, комунални и други мероприятия;

-- отговаря за стопанисването на определени от общинския съвет обекти на общинската собственост;

-- приема мерки за подобряване и възстановяване на околната среда и организира охраната на полските имоти;

-- води регистрите на населението и за гражданското състояние;

-- осигурява извършването на административни услуги(като промяна на име или издаване на удостоверение за наследници) на физически и юридически лица;

-- осигурява спазването на обществения ред;

-- изпълнява функции, възложени му от кмета на общината;

-- организира и ръководи защитата на населението при бедствия и аварии;

-- може да участва в заседанията на общинския съвет с право на съвещателен глас. Изслушва се задължително при обсъждане на въпроси, отнасящи се за кметството или за района.

Кой осъщетвява контрол върху действията на кмета?

Компетентни да осъществяват контрол върху дейността на кмета са областният управител и общинският съвет. Актовете на кмета могат да бъдат оспорвани по административен ред пред областния управтел. Общинският съвет може да отменя административните актове, издадени от кмета на общината, които противоречат на актове, приети от съвета. Срокът за реакция е 14 дни от получаването им. В същия срок съветът може да оспорва и незаконосъобразните административни актове, издадени от кмета на общината, пред съответния административен съд.

декември 06, 2017

Свиване

Какво ме чака при шофиране под въздействието на наркотици?  

какво ме чака при шофиране под въздействието на наркотици

Седнах зад волана, докато съм под въздействието на наркотик или дадох автомобила си на приятеля ми, който беше под въздействието на наркотично вещество. Какви могат да бъдат последствията от това мое поведение? Извършил/а ли съм престъпление? Законът изрично ми забранява да шофирам моторно превозно средство (освен кола, МПС може да бъде и камион, ван, мотор […]

The post Какво ме чака при шофиране под въздействието на наркотици? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов  

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 71. Като източник Страшимиров сочи Н. Б., п. 102. - Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 14, стр. 770.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

Байо? [1] Вестниците „Свобода“ от първи брой получих десет, не двадесет, както беше думата. Изпращай ми двадесет, парите няма да ви забавя дълго време. Вестниците ми изпращай редовно през Русчук и в един ден. Виж определи един ден назад, та ако се случи да се забави печатането с един ден, пак да може в означеното време да пристигат в Русчук, защото един ден закъснял, отива цяла неделя. Така е наредена пощата.

С вестниците заедно получавам от Д. Хр. Попов писмо, в което ми се хвали с новосъставения им комитет [2], че добре тръгнал в предприятието си. Но уставите и пр., което трябваше досега да сте им изпратили, не са получили още! Както оттам, също и от Олтеница [3] ви бях писал, че бяха съставени нови частни комитети. Само по-скоро да им дадете нужните наставления, уставите и разписките, та да тръгнат по-скоро в пътя. Ние тук, в Българско и в Тракия, разнесохме на всяко място и от днес след някой ден ще тръг[н]а да обиколя всичките частни комитети, и да им дам някакви тайни знакове за предпазване от всяко нещо.

Д. Общи ще го извадим от службата му, поради неспособностите му. По ония места, където беше отреден, с готови съставени частни комитети, само да [ги] наглежда и подканя в работата им, и от време на време да дава сметка. То[й] излязъл от границата си. И както виждам, според естествения му характер: хвалби, по-многото с лъжи, пред съучастниците вече [4], но и по кръчмите на хората говорил: „Ей, братя! Купувайте си оръжие, че знаете ли, лятоска ще има нещо!“ Тук-там е и лъгал, че бил пренесъл хиляда хиляди иглинячки пу[ш]ки. И от дума на дума разбрало и прав. [5], узнало и името му, и с какъв кон ходи, то [6] по цялото онова окръжие се търси под листо. Правителството облякло хора с български дрехи и се показват тук-там, че са народни. Казват, че били изпратени от Влашко да се срещнат с Д. Общи и пр. Дойдоха и някои други от ония страни членове от народната работа и казват: „Д. Общи от нашите места да го махнете и писаря му! Защото инак не сме вече в работа.“ Това заварих в Българско!

За Д. Общи с време казвах, че не е за такава работа, а само да го водиш след себе си. Но няколко [7] по вишегласие казаха [да остане на работа].

Моля ви да задължите Панов [8] или Ячу [9], те знаят откъде купих пушката, да им дадеш пари да ми вземат за пушката още петстотин фишека. И машината, която щеше да ми я направи французинът, да си пълня сам фишеците, и петстотин празни фишеци. Но да ви каже как се пълнят и пишете ми ясно, за да мога и аз да разбера. Питайте французина за тия фишеци не може ли да се набави евзата, дето пали! Защото не е капса, а по всичкото дъно намазано с такъв огън. И дето се случи, т.е. на която страна и да се обърне фишекът, иглата като удари, се пали. Та ако може да достави такъв материал, да се слага пак в изгърмените фишеци от същия огън. Тогава не е нужно да ми купувате повече фишеци освен двеста пълни и триста празни. И от същия материал да ми изпратите и да ми пишете как се слага и по колко.

За всичко дайте парите, а ако нямате вие, то моля г-н Ц-ва [10] или Спиро да дадат за мен назаем. Не за много [11], до два месеца ще им ги внеса. Защото още се занимавам с работи [12], та не съм [още] писал на частния комитет да ми внесат. [13]

Взимах и друга иглинячка пушка от Д. Хр. Попов, която ми се [види] твърде здрава и много по-добра на биене (войнишка с тесак, но тесакът запрян на гюмрука в Австрия). Сега и на Данаил пиша да ми изпрати фишеците ѝ, че като я пробвам, и да ми хареса, ще ви пиша.

Наш свещеник на име поп Кръстьо ще дойде при вас да се разбере ще може ли вашата печатница да издава вестник, който ще бъде свободен в Българско. Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах преди това да дойде да се разбере с вас. Човек, който може да ви бъде полезен, пък и вие на него в неговата работа. Той ще дойде с осемдесет хиляди гроша. Вижте дано направите по-добра работа. И словослагателят е с него, за когото ви казвахме Груйо и аз.

Ас. Др. Кърджала

Пак да ви напомня: ако дойде някой да ви дрънка за нещо народно, гледайте какво правите. И без знак, ако ще и брат ти да е, да не му вярваш. Величко ефенди до някой ден ще се възвеличи с главата надолу [14]. Възпрятаме ръкавите си [15] и както ми се чини, ще се почне от черна глава. [16]

----------------------------

1. Без дата. Писано в Ловеч преди 5 юли - преди Левски да е тръгнал още по планираната обиколка. Едно от първите писма, които Апостолът пише след като се е върнал от Букурещ.

2. Срв. писмо № 68.

3. Вярно указание кои места е посетил във Влашко, преди да се върне от Общото събрание в Букурещ, от края на априли началото на май 1872 г.

4. Както и да е.

5. Правителството (турско).

6. та

7. От Централния комитет в Ловеч.

8. Олимпий Панов.

9. Киряк Цанков.

10. Ценов - касиер на Централния комитет.

11. Много време, но.

12. Още разнася устава и организира в завършен вид частните комитети, като подвежда под клетва и пр.

13. Събраните си суми.

14. Величко Стоянов от Русе, убит скоро следтовапо комитетско решение.

15. Приготвят се да приложат решението, взето в Букурещ за терористични присъди.

16. От калугер. Намек за дякон Паисий от Ловчанската митрополия, убит скоро след това в Орхание от Димитър Общи.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

декември 05, 2017

Свиване

Епична битка между IT разработчици и QA специалисти  


Предизвикателството се организира за първи път у нас от Луксофт България

София, 5 декември 2017 г. - Отбори на разработчици ще се изправят срещу отбори на тест-инженери в първата по рода си забавна битка, организирана от Луксофт България.

Екипите, всеки съставен от 6-ма участника, съответно тест-инженери или разработчици, ще имат един час да преодолеят заедно възможно повече предизвикателства. Надпреварата включва задачи, свързани с кодиране и творческо мислене, решаване на пъзели, логически загадки и други главоблъсканици, които ще са тайна до предизвикателството.

Събитието ще се състои на 11 декември 2017 г. от 18.30 часа в офиса на Луксофт България на бул. Цариградско шосе, № 115K, сграда Б, етаж 3.

Желаещите да се включат в „Epic Battle Bulgaria” могат да се регистрират на сайта на събитието https://career.luxoft.com/lts/epicbattle/bulgaria

Вечната битка

Програмистът трябва да създаде оптималния код, който да работи по възможно най-добрия и най-сигурен начин, с минимално натоварване на хардуера. А от своя страна, подходът на тест-инженера трябва да е доста по-различен – да търси как този код да бъде „счупен”, къде е вероятно нещо да не работи, къде може да е пропуснато основно изискване и като цяло - как може да се „събори” системата.

Тест-инженерът трябва да има способностите на програмист, но душа на тестер. Най-голямата разлика всъщност е в нагласата на самия човек, а не уменията в софтуерната сфера”, споделя Динко Русев, Мениджър Направление „Автомобилен софтуер” в Луксофт България.
Свиване

Борис Сичкин – „Смеем се, за да не откачим“ - 19  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18.

Домашната помощница Надя

Преди да дойде, крия всички нужни вещи, но това е безполезно: тя въпреки това ги намира и ги крие наново, плюс това така, че нито едно полицейско куче не може да ги намери. Четката за зъби, например, се крие в мръсното бельо. Бельото също се крие. А ние с Емелян се крием от нея. Ако не си се скрил, тя спира да чисти и започва да разказва дълга история на полски език. Любимото ѝ време за разказване е когато обядваме. Мисли си, че тогава най-лесно можем да запомним историята на нечие заболяване и няма да забравим всичките медицински анализи.

Емелян пише музика. Тя влиза, застава до него и го гледа със замисления поглед на одеска търговка:

- Пане Сичкин, тази музика - не мога да работя!

- Татко, махни я оттук, за да мога да работя! - вика Емелян.

Искам да отида в кухнята, а тя ме спира:

- Не отивайте в кухнята, почистена е.

- Искам да сложа чайника.

- Не трябва, котлонът също е почистен.

- Какво, за да пия чай, кухнята и котлонът трябва да са мръсни ли?

- Нека да отида аз и ще направя всичко.

У нас идва рядко. Не ни е лесно с нея, но и тя не се натиска много да работи.

Надя се приготвя да отиде за месец в Полша.

- Пане Сичкин, аз заминавам и за да не ви дадат друга домашна помощница, съм ви намерила за това време златен човек. Може всичко: чисти, пере, глади, шие, мие прозорците, може и стените да белоса. Ето ѝ името и телефона.

- Значи мога да я повикам?

- Не, разбира се! Това е, ако дойдат от офиса на проверка - кажете им колко е талантлива и как прекрасно работи.

Докато чисти, Надя пее без думи и фалшиво полски песни, за огромна радост на Емелян.

Аз, разбира се, бих могъл да сменя домашната помощница, но има опасност новата да пее същите песни, а отгоре на това и с думи.

(Слeдва)

Превод от руски: Павел Николов

декември 04, 2017

Свиване

Изхарчени са милиарди за електронно управление?  

Излязоха данни на БСК за разходите за електронно управление, сравнени с Естония. Изхарчени са милиарди от 2001-ва до 2016-та.

Като цяло данните най-вероятно са верни.

Е, Естония не е похарчила само 50 милиона. Всъщност, притеснително е, че БСК не е проверила тези данни и няма източник (Евростат дава разбивка по функции, но там няма е-управление/информационните технологии). Ето един очевиден източник през Google: https://www.nytimes.com/2014/10/09/business/international/estonians-embrace-life-in-a-digital-world.html (Естония харчи 60 милиона годишно за информационните технологии).

Но да оставим настрана тази грешка – тя прави нещата по-бомбастични, но не прави останалите наблюдения неверни. Всъщност, в доклада, с който внесохме пакета от реформи през 2015-та, имаше почти същите числа. И тогава, след заседание на парламентарната комисия по транспорт, излязоха новини колко много е похарчено. И пак бяхме недоволни за половин ден, и пак ги забравихме.

Всъщност е доста трудно да се измерят парите за „електронно управление“ – централен регистър за проекти и дейности за електронно управление нямаше допреди последните изменения на закона – оценките са „на око“ и никога не са пълни.

Но важни са причините – похарченото няма да се върне.

До 2016-та нямаше ясни правила и ясна посока за електронно управление, и най-вече – орган, който да преследва, стъпка по стъпка, политиката за е-управление. Да, има стратегии отдавна, има дори закон отдавна, но това всичко са пожелания. Докато не обвържеш разходите на министерствата и агенциите с контрол по същество и оценка на постигнатите резултати, те ще си харчат колкото им дойде за каквото им дойде. И в редките случаи, когато имат доброто желание нещо да направят, няма да имат експертизата да го направят.

Другата фундаментална разлика е електронната идентификация. БСК правилно посочват, че естонците имат електронна лична карта от 2001-ва. Според естонският президент това е ключов фактор и без него нищо не става. Затова и прокарахме законови изменения, за да имаме и ние електронна лична карта, макар и 17 години по-късно. През август правителството обаче ги отложи с още една година.

Държавна агенция „Електронно управление“, макар и с малък капацитет, успява да бута нещата напред. По-бавно, отколкото ни се иска, и не с темпове, с които да настигнем Естония, но и БСК отбелязва напредъка по някои направления (подкарването на системата за електронно връчване, например). За съжаление все още не е влязла в пълните си правомощия, които сме предвидили в закона и все още е неефективна по немалко направления – „държавен облак“, например, още няма. Няма и електрона идентификация, която да даде необходимата масовост на използване. Писал съм за всички тези неща многократно (обобщени тук), но нещата в крайна сметка опират до два фактора. И те не са колко пари са изхарчени.

Политическа воля и експертен потенциал. Ако няма минимум вицепремиер, който да натиска постоянно за случването на електронното управление, то няма да се случи. Но простото желание също не е достатъчно, защото администрацията, министрите, опитните „играчи“ имат добри оправдания защо нещо не може да стане или защо не трябва да стане. Затова трябва експертния потенциал на високо ниво, който да отсее оправданията от реалните проблеми и да ги реши почти собственоръчно, с помощта на „белите лястовици“ в администрацията (има такива).

Иначе ще продължава да има стратегии, ще продължаваме през две години да отчитаме колко милиарда са изхарчени, ще въздъхваме, като чуем Естония. А там се е получило много „лесно“. Просто е имало политически консенсус, че страната ще става дигитална и достатъчно добронамерени експерти, които да вземат правилните технологични решения. И Естония не е започнала от 2001-ва година дигитализацията – започнала е много по-рано, в училищата, с изграждане на дигиталната култура у гражданите. Далновидно. В годините, в които у нас са се гонили мутри, а БСП е фалирало държавата. 20 години по-късно ние отлагаме електронните лични карти още веднъж и говорим основно за инфраструктурни проекти.

А парите за електронно управление си изтичат, нерядко към „наши фирми“, нерядко много повече, отколкото предполага обхвата на проекта.

Просто начин на мислене. Който не се санкционира на избори, така че продължава да се възпроизвежда.

Свиване

Нова жилищна зона се обособява между кварталите Дружба и Младост  


Районът около метростанция Дружба е на път да се превърне в новото интересно място на пазара на жилищни имоти в София. Зоната се намира между улиците „Обиколна“ и „проф. Цветан Лазаров“ и генерира сериозен интерес от страна на купувачите заради ключовата си локация и вече установените транспортни връзки.

През последните години наблюдаваме силно търсене на имоти в непосредствена близост до метростанция, а свободните терени с тази характеристика са лимитирани до минимум.”, коментира Теофил Петров, изпълнителен директор на Green Life Development & Resorts и допълва: “Градът се развива динамично и трафикът расте, което кара голяма част от домакинствата да търсят оптимизация. А придвижването с метро остава най-доброто решение, което имаме.

Компанията Green Life Development & Resorts има над 15-годишна история и лидерска позиция на българския пазар на ваканционни имоти. Дейността на най-новото направление Green Life City Home се развива в посока градски имоти. Сред реализираните проекти са сградата Alfa Apartments, намираща се в ж.к. Младост и комплексът Vita Verde в кв. Витоша. Компанията винаги избира стратегически местата за бъдещите си проекти, следвайки предпочитанията на клиентите и разбира се потенциала за развитие. Най-новият проект „Нова Дружба“, който също следва тези принципи, вече има разрешение за строеж и беше представен на пазара.

Обектът се намира на ул. Обиколна в жк. Дружба 1, на няколко метра от метростанцията. Компанията инвеститор планира изграждането на комплекс от няколко сгради с общо 25 000 кв. м. РЗП. Жилищата в „Нова Дружба“ се отличават с функционалност и модерна визия. Първата фаза предлага 35 апартамента - двустайни и тристайни, с необходимия брой паркоместа и гаражи. Цените на имотите започват от €55 000. Първото ниво трябва да бъде завършено през март 2019 г., а следващият етап е планиран да стартира през първото полугодие на 2018 г.


И при този проект следваме концепцията на Green Life за връзка с природата. Съвсем близо до комплекса се намира парк „Дружба“, който е подходящо място за отдих и разходка в града, а на територията на комплекса сме предвидили голям процент зелени площи", уточни инж. Веселин Канин, изпълнителен директор на градското направление в холдинга Green Life.
Бъдещата нова зона, освен с близостта до удобен транспорт, се отличава с още едно ключово предимство – разположена в стар квартал тя има преимуществата на вече изградената инфраструктура без да се намира в междублоково пространство. Булевардите „проф. Цветан Лазаров“ и „кап. Димитър Списаревски“ обезпечават движението във вътрешността и осигуряват бърз достъп до бул. „Цариградско шосе“.

С наличието на вече изградена инфраструктура се гарантира безпроблемното придвижване на живеещите в района до домовете им, без да се налага тепърва да се чака изграждането на нови булеварди и улици.“, посочва инж. Веселин Канин.

Като част от вече установен квартал, районът има развита социална среда с необходимия брой училища, детски градини и болници. На разположение на живущите има няколко супермаркета, а съвсем наблизо са позиционирани множество бизнес сгради, два големи търговски центъра и няколко хотела.


Свиване

Ранно пенсиониране – кога и как?  

ранно пенсиониране - кога и как

Говори се, че от 2016 г. ранното пенсиониране е възможно не само за военните, учителите и работещите първа и втора категория труд (това са работещите в по-тежки и увреждащи здравето условия), а и за всички. Мога ли наистина да се пенсионирам по-рано? Да, от началото на 2016 г. насам българското законодателство претърпя промени именно в […]

The post Ранно пенсиониране – кога и как? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Проблемът на България  

  Проблемът на България вече не е (само и единствено) в това, че се случват лоши, деструктивни, разрушителни и пошли неща. Ние с тях привикнахме. Знаем, че те се случват, че това ни е ежедневието:
  - некомпетентна администрация:
  - масова корупция;
  - необективно правосъдие;
  - изкористяване на различни дейности в икономиката, финансите, културата, екологията, образованието, здравеопазването, спорта;
  - снижаване на културата в говоренето на властта, в медиите, в отношенията между хората и отношенията между поколенията вътре в семейството (родАта, рода, общността).

чети по-нататък

Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.