февруари 17, 2018

Свиване

Време на срам и пространство на позор…  

  Българската политика отказва да живее в днешната реалност и да мисли, да изработва стратегия за излизане от дъното, за преодоляване на разпада, за обръщане към бъдещето, за оцеляване и развитие на страната ни.

чети по-нататък

Свиване

Писмо на Васил Левски до частния комитет в Т. Пазарджик – 25 октомври 1872 година  

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 95. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8073.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЧАСТНИЯ КОМИТЕТ В Т. ПАЗАРДЖИК - 25 ОКТОМВРИ 1872 ГОДИНА

1872, 25 октомври

№ 43-ти [1]

Тук

Братя Членове на ЧБРК!

В Юдачооглу Селиникли [2]

Бързайте внимателно и нищо [вън] от пределите на устава [3] няма да вършите. А по съдържанието му всичко трябва да се върши по-скоро!... Ето какво. Централният комитет свързва цялото Българско с няколко окръжни центъра, чрез които по-лесно, по-бързо, с по-малко разноски и по-сигурно да прави споразуменията, т.е. [да взема и дава] с частните комитети. Той [Централният комитет] по местоположението между тукашните страни намира за добро да бъде окръжният център тук. Ако вие на драго сърце приемете, ще си приготвите полека-лека тайни войници, от решителни и постоянни юнаци, които ще бъдат готови за всякакъв случай, ако би [4]. Вие, членовете на тоя окръжен център, ще нареждате способни работници да свързват по-малките градове и села на това окръжие за тук [5]. От всяко село по двама души - председателят и един по-първите им юнаци, които трябва да се познават помежду си, че когато се съобщи на председателя нещо, той пък трябва да го съобщи на главнокомандващия юнак, който пък ще гледа за по-нататък. И така като се забележат от всяко място в кондиката [6] по двама такива и в същото време ще им промените имената с други, несъществуващи там [7], и ще им кажете да броят в селото си от първи номер вместо имената, които влизат в работа. И все под същия номер на всеки един ще вземат в работа и дават всичко докрай [8]. После Вие оттук от време на време ще им искате номерата колко са придобили [9], без имената им, освен, че ще познавате [лично и по име] само председателя, и един от по-първите юнаци. Също така от време на време ще искате и печалбата откъм пари, срещу което ще им давате и разписка от Централния комитет с централния печат. Пък всеки кой кога принася в касата, ще му се дават от частните разписки, на които трябва да има ударен печат от същото място, под което зависи. Този печат най-напред трябва да го поднесе писмено тук, в окръжния център, да се припознае, и това писмо трябва да се крие на здраво [сигурно] място.

За малките разправии и неспоразумения ще съди окръжният център по най-добри разглеждания, относно смъртното наказание ще са явява и в Централния комитет, а[ко] времето допуща. Иначе за всяка смърт ще се иска отговор (фактично) [10].

На всяко село трябва да се промени и името, както виждате например вашето. Също и писмата [да се адресират] по тоя начин, на същото име на човека и на селото няма да се взема и дава, а на писмото надписът като че ли не е за това село [11]. За всичко тая работа ще минава в две кондики [12], едната ще бъде ключ на другата, която ще бъде всеки ден в ръцете на членовете и в нея ще се взима и дава без имена и с номер. Другата ще носи името ключ на всичко и от която ще се оправя дневната. Затова в нея [в ключа] ще бъде записано и правото [истинското] име на селото със замененото правото име от селото на председателя и на първия им юнак и пр. [13] От този ключ ще се поправя дневната кондика, ако нещо се е забравило, па и друг, който не е писан нито в едната, нито в другата, като ги вземе и да може да разбере всичките ти действия. В ключа и в дневника трябва да се пише на всяко село всичките му работи: селото откога е постъпило, кога и какво е принесло и какво изработило, в коя година месец и ден. Така също и всяко село ще бележи за вътрешните си действия, за всичките речени горе бележки, доходи и разходи от всичкото това окръжие, като се приключват от време на време в окръжния център заедно и с подобните. И от тоя град ще се предават в Централния комитет, когато се поискат.

Ще кажете и това: всеки член по-скоро да гледа да принесе десятъка си от всичкото си имане веднъж завинаги. Освен [това] сега да побързат по-скоро да дадат и по десет л.т. [лири турски] за пушка иглянка, която ще му се даде. Десятъкът на всеки член се оставя на чистата му съвест да пресметне цялото си имане и да даде дълга си!

Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертва. [14]

-----------------------------------

1. Номерация на Левски.

2. Т. Пазарджик.

3. Извън пределите на устава.

4. Фраза като че нарочно не е довършена и подразбира: ако би се заповядала революция.

5. С центъра.

6. В регистъра (дневника).

7. Ще им дадете други имена, които не се срещат там.

8. Да записват членовете на комитета в селото си с номера, като започнат от първи и все под номер да вземат и дават с тях вместо да бележат имената им.

9. Колкото са се събрали.

10. Фактичен отчет.

11. Адресът да гласи, като че писмото е отправено до друго село.

12. Тефтер, регистър.

13. В ключа ще се записва правото име на селото, на председателя и на юнака.

14. Следват бележки с молив от Левски: а) Тук ще намерите колко пари са се взели [досега от вас] и колко са се разнесли, а кусура са се внесли на Каравелов и Данаил Попов в Мъгуре[ле] - за оръжие, б) За Сли[вен] № 45, ное[мври] 9. в) За Ес[ки] Заа[ра] [Стара Загора] № 44 - 1872 6-ти [ноември]. Трябва да приемем, че последните две бележки са писани по-късно, след като е било писано на речените места; без да се остави копие (чернова). Там писмото е било просто диктувано (вж. писмо № 89 за Сливен). Копието от Стара Загора не е запазено. Така двете бележки добиват важност извън канцеларското (регистративно) назначение.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

72. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

73. Писмо на Васил Левски до Централния комитет във Влашко – 25 юли 1872 година

74. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи

75. Писмо на Васил Левски до приятел

76. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч

77. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 3 август 1872 година

78. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 3 август 1872 година

79. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 4 август 1872 година

80. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в с. Ихтяр Касан Хатем – 6 август 1872 година

81. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Букурещ – 25 август 1872 година

82. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 август 1872 година

83. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 август 1872 година

84. Писмо на Васил Левски до Атанас п. Хинов – 25 август 1872 година

85. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 16 септември 1872 година

86. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 16 септември 1872 година

87. Писмо на Васил Левски до орханийци

88. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

февруари 16, 2018

Свиване

Закон на подяждането и изяждането на държавата и държавността  

  Върховната управленска команда през последните 2-3 години се съсредоточи основно върху следните властови задачи:
  - Такива, които са с внушителен пропаганден и дори шумотевичен ефект;
  - Такива, които са свързани с преразпределение и усвояване на огромен финансов ресурс;
  - Такива, които създават ореол около първия партиен и правителствен ръководител на виден държавен и обществен лидер с историческо значение и от европейски мащаб.

чети по-нататък

Свиване

Луков и неговите легионери: Архивите говорят  

Автор: Клайв Левиев-Сойер, оригиналът е публикуван на 15 февруари 2018 г. в The Sofia Globe.

На пресконференция* тази седмица, организаторите на Луков марш 2018 отрекоха, че генералът, в чиято чест се провежда този марш, е бил антисемит – те дори заявиха кошмарното “някои от най-добрите му приятели бяха евреи”.

Пред заплахата от разобличението на Христо Луков през всичките 15 години от провеждането на първия марш, неговите поддръжници отхвърлиха обвиненията в антисемитизъм или нацизъм, настоявайки, че отбелязват паметта му въз основа на предполагаемия му статут на герой от Първата световна война.

Кадър от Луковмарш 2011 г. Източник БГНЕС (архив),

От 1933 г., Луков е основател и лидер на първия Съюз на младежките национални легиони, който по-късно се преименува на Съюз на българските национални легиони, известни още като Легионерите. Пет години след основаването на Легионерите, той е бил уволнен от поста министър на войната за критиките си към правителството и едновременно с това е бил изпратен във военния резерв.

Луков остава лидер на Легионерите до атентата през февруари 1943 г., дело на група партизани-комунисти. През 1941 г., България се присъединява към Страните от Оста, след като антисемитският Закон за защита на нацията вече е влязъл в сила. Но Легионерите критикуват правителството, че не е достатъчно твърдо с евреите. Луков, който ентусиазирано подкрепя съюза с Хитлерова Германия, е бил награден с Железен кръст от тази страна през 1939 г., седем години след като Фюрерът идва на власт.

След преглед на архива обаче, отричането на антисемитизма става твърде неприемливо.

Легионерите са имали “вестник”, наречен „Народен водач”, който на 15 август 1941 г. публикува статията “Двата врага”.

Статия във в. “Народен водач”, издание на СБНЛ от 15.08.1941 г.

“Два врага има човечеството, чието разгромяване провидението отреди за непобедимата армия на нац.-социалистическа Германия: световната плутокрация и международното еврейство,” пише статията. “Разгромяването на тези два врага ще гибелъта и на всичките им роби – масонство, комунизъмъ и т.н.”

Съгласно тази статия, “за нас не е чудно, че въ борбата си срещу цивилизацията и културата майка и рожба са си подали ръка”. И още, че “лордовете и еврейските царе на капитала са напрегнали умъ и сили, за да подкрепят послушните си чеда по света – масонство и комунизъм”.

В статията също се казва, че, “те са изпратили опитни наставници, ръководители и учители, за да ги предварятъ от грешки и отстъпление от послушанието,” добавяйки – може би неизбежното – твърдение “Това историята го доказва”.

“Нима има още заблудени, които да не знаят, че създателят на комунизъма е евреина Карлъ Марксъ (Мордохай), че първенците и вдъхновителите на всички еврейски погромища са чистокръвни евреи?”…”Трябва ли да споменаваме, че създателите и началниците на международното масонство са пак чистокръвни евреи?”

Мастилото върху хартията проповядва идеи, които в тази интернет епоха са тъжно познати от по-жестоките кътчета на екстремистките уеб сайтове: “Ние, българите ще изпълнимъ дълга си, като хора – носители на напредъка, ако спомогнем за разгромяването на тези два врага нашата родина”.

“Под никакъв предлог не може да се намира дори едно само ъгълче, в което да се задържа еврейско-болшевишка и масонско-плутократична плесенъ.”

Съгласно текста, „това ще стане, когато просветим и раздвижим народа и предпазен от заблуди и родоотстъпничество, го правим строител на нова България, съобразно изказаните начала“.

В статията се казва, че сигналът за това е бил даден преди 10 години (очевидно, аритметиката на писателя е била толкова слаба, колкото и разбирането му за реалността) с първата “проповед” на Легионите “срещу еврейството, комунизма и масонството”.

Какво биха казали предполагаемите “най-добри еврейски приятели” на Луков за това многословие в официален орган на движение, на което той е ръководител? По времето, когато това е било публикувано, Законът за защита на нацията вече е бил в сборниците със закони, заедно с последвалото антисемитско законодателство, което лишава българските евреи от всякакви права и ги подлага на конфискация на имущество и специални данъци.

Ами опитът за опровергаване на мнението, че Луков е фашист?

Ето един брой на „Мощ” от февруари-март 1933 г., списанието на Съюза на младежките национални легиони, което само се описва като “издание за фашистко просвещение на младите последователи на…Легионите”.

В редица статии, включително една за историята на фашизма, списанието разделя идеите на деструктивни (комунизъм) и конструктивни (фашизъм).

Емблема на СМНЛ. Източник: Уикимедия

Една статия, наречена “Духът на църквата”, не пести похвалите си за Българската православна църква като високо почтена. Може би това е единственото, с което някой може да се съгласи с „Мощ” (което, между другото, се превежда като “Сила”) – но не поради редакторската политика на списанието. През следващите години, с кулминация през 1943 г., Светият синод на Българската православна църква е благороден глас срещу антисемитизма и водач на спасителния процес на българските евреи от лагерите на смъртта на Холокоста.

„Мощ” отделя значително място на страниците си за защита на отмяната на демокрацията на общинско ниво, в контекст, който предполага, че авторите нямат особено високо мнение за демокрацията. В друга статия списанието предлага отмяна на назначените от правителството комисии, описвайки ги като неефективни и корумпирани (всеки, който иска да проследи паралелите в страната в настоящия момент, трябва да си спомни тези дати от 1933 г.), и предлага фашизма като алтернатива.

Публикацията завършва с разказ за това, как някой си Димо Казаков, журналист (не е ясно дали това е същият Димо Казаков, който е бил добре познат комунистически журналист и член на различни Народни събрания), който е отишъл на безплатна екскурзия в Италия и е бил невероятно впечатлен от този приятен г-н Мусолини. Статията одобрително цитира Казаков, който описва Бенито Мусолини като “политическият гений на новото време”. Това може да е единственият цитат в цялото издание, който Хер Хитлер можеше да не одобри.

Противниците на Луков и на марша, кръстен на негово име, наред с всичко ще продължат да го наричат про-нацист. Защитниците му ще продължат да настояват, че обявяването му за антисемит е неоснователно опетняване. Те твърдят, че няма никакви доказателства той да е писал нещо антисемитско (все пак, някои от най-добрите му приятели са били евреи). А на 17 февруари, за 15-та поредна година, млади хора, облечени в черно, с факли в ръце ще маршируват по улиците в центъра на София. В края на краищата, те просто почитат един герой от войната.

(край на статията)

Допълнение, от Уикипедия:
“Съюзът на българските национални легиони (СБНЛ; до 1935 г. – Съюз на младежките национални легиони) е ултранационалистическа профашистка и пронацистка организация в България, активна през 1932 – 1944 година и определяна като най-мощното фашистко движение в българската история.”
И още:
“Организацията изповядва идеология близка до фашизма, включваща създаване на тоталитарен еднопартиен режим, премахване на пазарната икономика и пълен контрол на държавата върху стопанския и обществен живот, антисемитизъм и враждебност към чужденците, антикомунизъм, антимасонство, противопоставяне на интернационализма и пацифизма. Демонстрира симпатии към италианския фашизъм и националсоциализма, от които заимства различни идейни постановки, символи, лозунги и терминология.”

______
* – Можете да прочетете повече за пресконференцията тук (има и видео)

Свиване

Какво си мислим, че е свободата?  

Случи се на няколко пъти да ме обвинят, че съм се променил. „Сула беше един от най-силните и морални либерални гласове до преди няколко месеца – казаха. – Но се вбеси от крайностите в либералният спектър и одесня“ (което, освен останалото, е и едно мило признание, че либерализмът вече е ляв). Изобщо нямаше да занимавам никого с оценките за себе си, ако днес не ми се беше случило да говоря с един твърде известен социален антрополог, който каза следното: „Напоследък все ме питат защо става така, че хора с либерални възгледи стават консерватори (например Огнян Минчев, но и не само). Дори съм започнал научно изследване по темата“.

Това е илюзия. Не толкова хората се променят спрямо средата, колкото средата се променя спрямо хората и те или не могат, или не искат да я догонят и да се съобразят с новостите. И понеже си играем на едро с понятия като „ляво-дясно“, „либерално-консервативно“, „европейско-евразийско“ и т.н., затова понякога оставаме объркани и не можем да си обясним позициите и действията на човек, който през цялото време стои непоклатимо на страната на истината и справедливостта, независимо коя конюнктурна фигура ги изразява в един или друг исторически момент. Просто са наричали този човек с различни имена, за да могат да го класифицират, за му турят етикет и да го подредят в шкафчето при останалите.

Да, със сигурност съм се променил и слава Богу! – ако човек живее и не се променя, то остава под съмнение какъв изобщо е смисълът да се живее. Но не съм се променил в разбиранията си за истината, свободата и справедливостта. Никой от онези, които сега с изумление ги сочат как са преминали от либерализъм към консерватизъм, не е претърпял чак такава трансформация, каквато претърпяха тези две злощастни, недоразбрани и недоосмислени понятия.

Либерализмът, както сочи името, първоначално беше идеология на ненамесата и на индивидуализма. Либерали като Мизес, Хайек и Фридман оформиха онзи начин на мислене, който въпреки че е  подчертано (дясно) либерален, стана основа за раждането на неоконсерватизма, познат в лицето на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър. Няколко десетилетия по-късно видяхме либерализма вече трагично ляв и заприличал повече на неомарксизъм и неокомунизъм, нежели на онази първоначална идеология на индивидуализма и ненамесата. Индивидуализмът беше заменен от фрагментиран колективизъм, при който интересът към правата на личността се превръща в интерес към груповите (малцинствени) права, а принципът на ненамеса е изместен от истерия по всевъзможни регулации чрез закони, директиви и конвенции на всички нива и върху всички клонове от човешката дейност, включително и върху дейностите, която се извършват в спалнята на съпрузите. Този либерализъм отдавна не е онзи либерализъм, а по-скоро нещо като негова противоположност и диалектическо отрицание (по смисъла на Маркс).

От своя страна консерватизмът възникна като реакция в защита на монархията, аристокрацията и Църквата във времената на масонско-гражданските революции. В следващите малко повече от два века той също като либерализма преживя забележителни трансформации. Както едно време „консерватори“ наричаха някакви надменни субекти на образоваността, културата, изяществото и традициите, така в последно време „консерватор“ може да бъде наречен всеки патрЕот, който си е татуирал образа на Левски на тумбака, силно люби национализма и силно мрази глобализма. От всичко това истинските консерватори страдат, както страдат и истинските либерали.

Какво да отговори моят приятел, социалният антрополог – защо либералите се превръщат в консерватори? Аз ще го посъветвам да отговори така: въпросните хора са такива, каквито си бяха, само че понятията се преобърнаха. Това са хора, влюбени в свободата и справедливостта. У тях тази любов не се променя и може би затова другите толкова се вълнуват от техните реални или въображаеми идеологически препозиционирания.

Но пък, виж!, представата за свобода като че ли може да се променя. Какво е свободата? Разглезено дете да може да напсува учителката си и когато тя го изгони от час, гневният му родител да поиска нейното уволнение? Или благосклонно приютен мигрант да може да напада сексуално жените на приютилия го, а последният да не смее да му стори нищо, сакън да не накърни правата и свободите му?

Представата за свободата е в пряка връзка с представата за истината. Ако всеки си има своя истина, то всеки ще си има и своя свобода. С изключение може би само на онзи, който смята, че не притежава истината, не я измисля, а тя съществува извън него, преди него и след него. Свободата на такъв човек изглежда не означава нищо, тя може да бъде потъпквана и пренебрегвана в името на свободата на мигранта и разглезения ученик.

Ако свободата не е придружена от скромност, смирение, съмнение и най-вече отговорност, то тя не е никаква свобода, а нещо друго. Най-висшият израз на свободната воля е актът на нейното доброволно самоотричане, за нищо друго не се иска по-силна и по-свободна воля. Когато волята на творението и на Твореца съвпаднат и то по желание и на двете страни, тогава е постигната съвършената свобода. Защото волята на Твореца не е заробваща, а освобождаваща, освещаваща и обожествяваща.

Този възглед се отхвърля днес от мнозина и то с гняв, възмущение и присмех. Така е, защото подобни стандарти са трудно постижими – моралът изисква усилие, свободата също изисква усилие, а пък човекът не се родил, за да се мъчи, а за да се забавлява в розовия свят на рекламите. Или поне така си мисли.

Свободата е дадена на човека за да може да е отговорен за делата си. Така мисля и така съм мислил и когато са ме наричали „хипар“, и когато са ме наричали „либерал“, „демократ“ или „консерватор“. Така ще мисля и когато в най-скоро време започнат да ме наричат „фашист“ и всякакъв вид „-фоб“. И тъй като не съм никак, ама никак уникален, предполагам, че е същото и с много други хора. Сигурно именно за тях питат моя приятел, социалния антрополог, защо и как ей тъй нà са се преобърнали.

Никой не се е преобърнал. Променят се само етикетите и съдържанието на някои думи. Променят се и политическите разломи, а с тях се променят и политиците, които подскачат от бряг на бряг в търсене на най-рентабилната идентичност. Ние, обичащите свободата, сме си едни и същи още от времето на апостол Павел, който казва: „И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата“ (Еф. 6:14). Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Свиване

Признаване на трудов стаж, придобит в чужбина  

признаване на трудов стаж, придобит в чужбина

След няколко години, прекарани извън България, най-сетне реших да се завърна в родината. Работих по своята специалност, но искам да разбера дали у нас ще ми се признае трудовият стаж, който натрупах там. Как да подготвя документите, издадени от работодателя ми преди окончателното ми завръщане? Трябва ли да посетя някоя институция в България, за да […]

The post Признаване на трудов стаж, придобит в чужбина appeared first on pravatami.bg.

Свиване

„Смъртта на Сталин“  

Нямаше да гледам английско-френския филм „Смъртта на Сталин“ („The Death of Stalin“, 2017 г., реж. Армандо Ианучи), ако руснаците не бяха забранили прожектирането му в Русия, както нямаше да гледам и „Матилда“, ако не се бяха опитали да забранят прожектирането му в Русия.

Но ако „Матилда“ не ми направи особено впечатление, „Смъртта на Сталин“ ми беше много интересен.

Определено смятам, че филмът не е комедия, както го препоръчват в рекламите и което ме застави да пристъпя към него с определени резерви, защото не обичам кинокомедиите, по-скоро е фарс, но толкова сериозен фарс, че не ме накара да се засмея нито един път.

Няма как да не го забранят в путинова Русия този филм!

Най-малкото по две причини.

Първо, кремълската власт („онази“, ама лесно може да се направи паралел с „тази“!) е изобразена със средствата на такава унищожителна сатира, че ако си от властимащите или от търкащите се във властимащите, няма начин да не се изприщиш от притеснение и под езика.


Второ, авторите на филма са посегнали на някои свещени за руснаците крави, например маршал Жуков, когото безпощадната четка на иронията и сарказма също не оставя встрани от другите.


Притеснителен, много притеснителен за руските власти филм, затова го спряха, но за щастие има интернет, филмът е вече там и всеки, който иска, може да го гледа, напук на всякакви забрани.

И ще го гледат много хора, ще го гледат и тези, които не са имали като мене намерение да го гледат.

А, между другото, нека кажем нещо много интересно: че филмът е създаден по едноименния графичен роман (роман комикс) на Фейбиен Нъри и Тиери Робин, също както са създадени по комикси „Батман“, „Спайдърмен“ и „Робокоп“.

Ето няколко картинки от комикса.


А тук Армандо Ианучи казва няколко думи за графичния роман „Смъртта на Сталин“ и за совя филм.


февруари 15, 2018

Свиване

Тоталитарното в нрава ни  

  Тоталитарното мислене винаги преминава към тотални обобщения и тежко и горко му на онзи, който не се вписва в тази тоталност. Той става враг, врагът заслужава само едно - репресии.
  Тоталитарното мислене се изразява чрез тоталните обобщения, то е отражение както на стремежа за социално инженерство, така и на вътрешния мир на заразените от него - тоталитарчик може да бъде и министърът, и професорът, и докторът на науките, и генералът, и хирургът, и поетът, и спортният деец, и патриотът, обикновеният гражданин в (гр)адския транспорт.

чети по-нататък

Свиване

Генерал взима генерал  

Анализ на Христо Христов


Ако решите да си поговорите с масовия българин на една от темита, за които той смята, че най-много разбира – политика, ще установите, че според него политическият живот в страната не се е променил от над 25 години. Всъщност това не е точно така. Българската политика се променя и е по-динамична от всякога и, за да получиш повече от 3 минути слава трябва да провокираш тази промяна.

Променящите се условия започнаха още през 90-те. Тогава ДПС успяха да изградят и успешно да приложат за повече от десетилетие модела на така наречения незаобиколим фактор. Казано по-просто те не търсиха спечелване на изборите, а изграждане на достатъчно твърд електорат, който да им осигурява резултат толкова висок, колкото да могат да поставят в зависимост всеки мандатоносител. Това осигурява на партията присъствие във всяко народно събрание от 1991 г. до сега и участия в три управляващи правителства като коалиционен партньор. Влезли веднъж в правителството, от ДПС успяват да изтъргуват своята подкрепа за апетитни министерски кресла и високи постове. Разполагайки с тази власт партията я канализира да работи за нейнините интереси, а негативите от всеки разразил се скандал се поемат от партията мандатоносител. Това е и причината, много анализатори да виждат в коалициите с ДПС утровна целувка. Липсата обаче на алтернативи накара, както Симеон Скскобурготски, така и Сергей Станишев да поемат рисковия ход.

Бойко Борисов спечели изборите през 2009 г. с почти пълно мнозинство и успя да направи правителството на малцинството, като във времето попълни липсващите му гласове в парламента с тези на разпадащите се тогава партии АТАКА и РЗС. Въпреки че появата му на голямата политическа сцена изглеждаше, че се движи по познатия сценарий на ракета, чиито огън бързо угасва, през вторият си мандат, Борисв успя да доразвие стратегията на ДПС и влизайки в коалиция, да прехвърля всеки негатив върхи своя коалиционен партньор от Реформаторския блок. Така въпреки, че ГЕРБ бяха мандатоносители, те останаха незасегнати от скандалите в здравеопазването и някои други сектори. Същата стратегия се забелязва и в кабинета Борисов 3. Там, където има скандал негативите от него се поемат от Обединените патриоти.

Разбира се колкото и работеща да бъде една политическа стратегия, то тя винаги се изчерпва и трябва да бъде заменена с друга. ДПС все още търсят своята промяна, защото бяха изпреварени от Обединените патриоти като балансьор във властта. Партията обаче остава под натиск на разделение след като изгоненият от нея Лютви Местан успя да сформира своя политическа формация, с която привлече вота на гласуващите от Турция.

При ГЕРБ също се наблюдава развитие в посока на умело замитане под килима на скандали с мигновено възпроизвеждане на други такива. Наприме лятото мнозина собственици на земи около Калиакра научиха, че ще останат без поминука си от тях, защото те влизали в защитени зони, в които не се позволява човешка намеса. Мигновено напрежението бе изместено от шумни акции на вицепремиера по морето, с цел да се проверят нивата на шум по заведенията. Друг скандал с непрозрачно изразходвани държавни средства пък бе заглушен от директни заплахи в ефир към журналиста Виктор Николаев от Валери Симеонов и тогава депутата на ГЕРБ Антон Тодоров.

Формацията на Волен Сидеров – АТАКА също успя да промени политическия живот, за да си извоюва място в него. Сидеров спечели първоначалната си подкрепа с острите си позиции и критика срещу ДПС, но през 2013 г. подкрепи правителство, в което влизаше именно партията враг номер 1 за неговите избиратели. Въпреки че изглеждаше като ритуално политическо самоубийство и подкрепата за АТАКА се срина до най-ниските й нива, Волен Сидеров успя да мимикрира и да засвири на струната на съветската дружба. Дори като част от коалицията Обединени патриоти, днес партията му е във властта, а самият Волен с незаемането си пряко на управленски пост като своите коалиционни партньори – Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, успява да се възползва от силните позиции на коалицията и в същото време да съхрани себе си и своята партия от негативите на управлението.

Както сами виждате, за да остане единна партия или личност в политическия живот на страната, тя трябва да промени вече наложените норми и да изгради работеща за себе си стратегия. Злощастни примери вече имаме в лицето на НДСВ, РЗС, ББЦ, а партията на бизнесмена Веселин Марешки днес изглежда, че по-скоро се е насочила към този завършек на политическите си амбиции, от колкото с ясно бъдеще.

Тук трябва да разгледаме и една нова личност в политическия живот на страната – тази на президента Румен Радев. Той дебютира през 2016 година като кандидат президент без политически опит, но подкрепен от БСП. Победата на изборите му осигури 5 годишен мандат. В момента генералът от военновъздушните сили на страната е и най-харесваният български политик като измества от тази позиция Бойко Борисов, който я бе окупирал от няколко години. Според проучване на агенция Тренд от месец ноември Румен Радев и Бойко Борисов продължават да са фигурите събиращи най-високи стойности на положително отношение, съответно 67% и 42%. Радев бе подложен на много критики през първите си месеци от своя мандат по отношение на това как се облича или как се държи. Именно това непринудено поведение на президентското семейство, обаче към момента се харесва на избирателите и те виждат в това, не липса на маниери и спазване на етикет, а незавладяване от високия пост и запазване на близост с обикновения българин.

Подкрепата за Радев е достатъчно силна, за да бъде следващият променил политическата игра в България. Обикновено президентската институция се възприема като изход от политическата сцена поради своята надпартийност. Радев обаче дебютира на нея и има възможност да я превърне във врата към поемането на прякото управление на страната. По време на своя мандат той ще има време да се изгради като политик и да засили своите позиции, а в последствие да избира дали да се впусне в надпревара за втори президентски мандат или да атакува премиерското кресло. Подобен път извървя и самият Борисов, който през ноември 2005 година пое кметския пости на столицата. За 4 години изгради структурите на своята политическа партия ГЕРБ и през 2009 година се премести на Дондуков 2.

Пред Радев стои и един не лек въпрос – дали да изгради сам своя политическа сила или да използва отново БСП като ракетоносител. Двата варианта имат своите положителни и негативни страни за него. Избирайки самостоятелният път той ще трябва да започне да изгражда структури по страната, но от позицията си на Президент това няма как да се случи и за това му трябва доверен човек, който да свърши това. Подобен ход видяхме от президента Първанов, но след 2 мандата силите му не стигнаха за завръщане на политическата сцена. Създаването на самостоятелна политическа партия ще нанесе и сериозен удар по неговите партньори от БСП, чиито избиратели могат да го припознаят като по-успешен лидер и да го последват, а това може да доведе и до крах в подкрепата на левицата. Подобен сценарий видяхме с президента Първанов и създаването на АБВ.

От друга страна БСП вече имат изградени структури и могат успешно да подкрепят кандидатурата на Радев. Могат да работят за това паралелно, докато той е президент. Този ход обаче може да го постави в тежка зависимост и да прехвърли към него натрупаните през годините негативи от партията.

По кой от двата пътя ще избере да поеме Радев все още се вижда, че не е ясно. Определено опасността от силната политическа подкрепа, която генерира се забелязва от Борисов и ГЕРБ. През изминалата година между двамата прехвърчаха на няколко пъти искри и видяхме остри сблъсъци. Премиерът знае, че носи на гърба си тежко наследство от 3 недовършени мандата и многобройни скандали, но все още явно не е намерил начин да преодолее конкуренцията на Радев. Позицията, която е заел е по-скоро изчаквателна с цел Президентът сам да настъпи мина или да се подведе в свое решение, за да бъде атакуван.

Ако Радев се изправи пред Борисов в битка за премиерския пост, то остава отворен въпросът и кой ще заеме президентското кресло. Борисов много често бе спряган за кандидат за него, но за сега той самият не е дал индикации, че има желание да седне в него. Размяната обаче може би ще се отрази в негова полза. ГЕРБ се задържаха прекалено дълго във властта и натрупаха огромна доза негативи на гърба си, така че един мандат в опозиция ще даде възможност на партията и лицата и да се реабилитират в очите на избирателите.

Няма как в подобен политически анализ и да не споменем очакващото се официално влизане в политическия живот на страната и на шоумена Слави Трифонов. Високата подкрепа към своя референдум и интереса към кастинга за бъдещи политици, са основание да се очаква, че неговата роля може да се разгърне до незаобиколим фактор. Няма обаче яснота нито под каква форма Слави ще влезе в политиката, нито какви ще бъдат неговите амбиции и цели.

В новогодишната си реч Румен Радев каза, че новата година ще е изпитание за българската демокрация. Дали това е препратка към нови предсрочни избори или очакване на нови протести от страна на опозициионните и парламентарно непредставените партии, това предстои да разберем. Ясно е обаче, че Румен Радев ще бъде основна политическа фигура и през следващите години.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





Свиване

Писмо на Васил Левски до орханийци  

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 94. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8098. Арх. т. I. № 38, стр. 66.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОРХАНИЙЦИ

Братя чле[нове] на ЧБРК!

В... [1]

Внимателно бързайте и нищо [вън] от пределите на устава няма да вършите. А по съдържанието му всичко трябва да се върши скоро!... Централният комитет свързва цялото Българско с няколко окръжни центъра, чрез които по-лесно, по-бързо, с по-малко разноски и по-сигурно да прави споразуменията (да взема и дава). Той [Централният комитет] по местоположението между тукашните страни намира за добро да бъде окръжният център тук. Ако вие на драго сърце приемете, ще си приготвите полека-лека тайни войници (решителни и постоянни юнаци), които ще бъдат готови за всякакъв случай. Вие, членовете на тоя окръжен център, ще нареждате способни работници да свързват изкуствено на всичкото това окръжие селата, по-малките градове за тук. Така от [всяко] село по двама - председателят и един от първите им юнаци, които трябва да се познават един друг, че когато се съобщи на председателя нещо, той пък трябва да го съобщи на [главно]командващия юнак, който ще знае как по-нататък да върви. От всяко място ще бележите по двама такива в тукашната кондика. И в същото време ще промените имената на единия и на другия и ще им кажете да броят в селото си от първи номер вместо имената, които ще стъпят в святото народно дело. И все под същия номер вече ще вземат и ще дават за всичко. После вие оттук от време на време ще им искате номерата колко са придобили, без имената им да познавате, освен името на председателя и на по-първия им юнак. Също така от време на време ще им искате печалбата откъм пари, срещу което ще им давате разписка от Централния комитет с централния печат. Пък всеки кой кога принася в касата, ще му се дават от частните разписки, на които трябва да има ударен печат от същото място, под който комитет (село) зависи. Този печат най-напред трябва да се поднесе писмено тук, в окръжния център, да се припознае кое писмо трябва да се крие. За малките разправии и неспоразумения, зависещи от тоя окръжен център, ще се разправят тук по най-добри разглеждания, а относно смъртното наказание ще се явява и в Централния комитет, ако времето допуща. Иначе за всяка смърт ще се иска отговор (фактично). На всяко село трябва да промени и името като, както виждате например вашето. Също и писмата по тоя начин [да се адресират], на същото име на човека и на селото няма да се взема и дава, а на писмото надписът му като че ли не е за това село.

За всичко тая работа ще минава в две кондики, от които едната ще бъде ключ на другата, с която ще се взима и дава всичко под номер и тя ще бъде всеки ден в ръцете на комитетските членове. Другата, на която ще бъдат написани правото [истинското] име на селото и номерата им и пр. ще носи името ключ на всичко и от нея ще се оправя дневната кондика, ако нещо се е забравило, па и друг, който не е писан в тях, като вземе ключа и дневната кондика на всяко село по-особено ще стават всичките му бележки [2]: кога какво става добро или зло, в коя година е постъпило селото, в кой месец и ден, също и за приноса му, и за разноските, така ще се бележи. Така също и всяко село ще бележи своите придобити членове: в кой ден постъпва, кога какво дава и кога какво зло или добро [е] направил.

За всичките казани горе бележки, доходи и разходи от цялото окръжие, като се приключват от време на време в окръжния център, заедно с подобните и оттук ще се предават на Централния комитет когато се поискат. [3]

-----------------------------------

1. Запазена от Левски чернова. Ядката от тези инструкции се заключва в по-предното писмо № 93. Орхание като даде на Левски идея - поради безредиците, които бе посял Д. Общи в него и в околностите му - да прегърне новата система за окръжни центрове, като едничка спасителна за комитетското дело в бъдеще, биде пръв от всички центрове, обявен за революционен окръг. Същите инструкции се депозират по-късно с някои индивидуални указания в Пловдивско, Ст. Загора и Сливен, които по реда си са обявени за революционни окръзи (вж. писма № 95 и № 98).

2. В ключа и дневника трябва да се впишат на всяко село всичките работи...

3. Първообраз от окръжно писмо, което поединично се адресира към всички градове, определени да станат центрове на революционни окръзи.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

72. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

73. Писмо на Васил Левски до Централния комитет във Влашко – 25 юли 1872 година

74. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи

75. Писмо на Васил Левски до приятел

76. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч

77. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 3 август 1872 година

78. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 3 август 1872 година

79. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 4 август 1872 година

80. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в с. Ихтяр Касан Хатем – 6 август 1872 година

81. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Букурещ – 25 август 1872 година

82. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 август 1872 година

83. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 август 1872 година

84. Писмо на Васил Левски до Атанас п. Хинов – 25 август 1872 година

85. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 16 септември 1872 година

86. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 16 септември 1872 година

87. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

февруари 14, 2018

Свиване

14 февруари  

  Само да каже нещо по повод на жестоките битки на 14 февруари.
  И то не е, че не разбирам как така хората си нямат истински важни проблеми... А може би вече не могат, а може би още не могат да йерархизират приоритетите, целите, тревогите и радостите си...
  Това, което искам да кажа е следното:
  Човек е започнал прехода си от биологическото към социалното, от животното към личността, когато се е учил и научавал да трансформира конфликтите, ценностите, действията, мисленето от или-или в и-и. Колкото по-нагоре е в стълбицата на своята общностна и обществена, социална и социализирана същност, толкова повече човекът се стреми да разбира и създава нещата и познанията си не като изключване, изваждане, деление, диференциране или-или, а като включване, събиране, умножение, интегриране и-и.
  Ето защо за мен не е никак безобидна, а дори е опасна тенденцията нашият народ все по-често и все по-яростно да гледа на всичко и на всички като или-или и все по-рядко и все по-неискрено като и-и...
  
  14.02.2018 г.

Свиване

Най-сериозната заплаха за националната ни сигурност  

  Отдавна пиша, че главното покушение срещу България и най-сериозната заплаха за националната ни сигурност е простащината.
  
  Простащината най-напред зарази с отровния си вирус културата.
  Сетне разпространи матастазите си в медиите.
  След това нахлу в политиката.
  Накрая погълна живота на обществото ни.

чети по-нататък

Свиване

Символизмът на сп. Архитектура / The Symblism of Journal Architecture  

Арестувани публикации / Arrested Publications

Поради някаква тайна символика списание Архитектура - орган на Съюза на архитектите в България (САБ) се появява на интернет сайта на САБ с варираща номерация.

Due to some secret symbolism, Architecture - the journal of the Union of Architects in Bulgaria (UAB) appears on the UAB's internet site with variable numbering. (The site has no English version)



Обичайно годишните течения на списание Архитектура се състоят от 6 книжки.
През 2017 г. са публикувани дори 7 броя.
През 2014 г. бяха публикувани 5 броя - №№ 1, 2, 3, 4, 5-6.
Последната книжка, посветена на социалистическата архитектура в България,
е двойна № 5-6, за да се предостави по-голям обем на темата.

Typically, the annual trends of the journal Architecture consist of 6 issues.
In 2017, even No. 7 was published.
In 2014, 5 issues were published - Nos. 1, 2, 3, 4, 5-6.
The last one, devoted to socialist architecture in Bulgaria,
is a double No. 5-6 in order to provide larger volume of the theme.

Когато посетите сайта на САБ, обаче, се оказва, че през 2014 са били издадени
само 4 броя на списанието, като № 4 се състои от
брой 4/2014 (част 1/2) и брой 4/2014 (част (2/2).
https://bularch.eu/bg/broy-4-2014-chast-1-2
https://bularch.eu/bg/broy-4-2014-chast-2-2

When you visit the UAB site, however, it appears that only 4 issues of the journal
were issued in 2014, as No 4 consists of 4/2014 (part 1/2) and 4/2014 (part 2/2).
https://bularch.eu/bg/broy-4-2014-chast-1-2
https://bularch.eu/bg/broy-4-2014-chast-2-2



Както се вижда от корицата на книжката, именувана брой 4/2014 (част 1/2),
https://bularch.eu/bg/broy-4-2014-chast-1-2 , обаче,
това е двойният брой № 5-6/2014 - 
онзи, който е посветен на социалистическата архитектура в България.
По неизвестни причини сп. Архитектура брой 4/2014 г. не е обявен, 
въпреки че беше публикуван и аз разполагам с екземпляр от него.

As can be seen from the journal cover numbered 4/2014 (part 1/2) 
this is the double issue No 5-6 / 2014 - the one dedicated to socialist architecture in Bulgaria.
For unknown reasons, the initial Architecture journal number 4/2014 was not announced, 
although it was published and I have a copy of it.

Каква е причината за да бъде арестуван този брой, не е известно. Не е обяснено.
Заинтересувах се, защото една статия от мен и арх. Петър Йокимов бе публикувана в този брой, 
постмортем на арх. Петър Йокимов. 
Ако членовете на редакцията на списанието се самоуважаваха, 
би следвало да известят своите автори за извършения арест.
С елиминирането на първоначалния брой 4/2014 се демонстрира неуважение към сътрудниците, които са се доверили на сп. Архитектура,
предоставяйки свои материали за публикуване.
Неуважение на едни архитекти към други архитекти.

What is the reason for arresting this number is not known. Not explained.
I was interested because an article by arch. Peter Yokimov and me was published in this issue, postmortem of arch. Peter Yokimov.
If the editorial staff of the magazine were self-conscious, 
they would have to tell their authors about the arrest.
The elimination of the initial number 4/2014, demonstrates disrespect for collaborators 
who have trusted the Architecture journal to provide their materials for publishing in it.
Disrespect of architects to other architects.


По повод 100-годишнината от смъртта 
на именития австрийски художник Густав Климт (14.07.1863-06.02.1918)
представям статия за сецесион - стилът, съ-основан от Климт преди 120 години.
Статията бе публикувана в арестувания брой на сп. Архитектура № 4/2014.

On the occasion of the 100th anniversary of the death
of the famous Austrian artist Gustav Klimt (14.07.1863-06.02.1918)
I present here a paper about Secession - the style that Klimt co-founded some 120 years ago.
The paper was published in the arrested number of Architecture magazine № 4/2014.







материала написа Любинка Стоилова
written by Ljubinka Stoilova

Свиване

GDPR: Права на потребителите  

gdpr-права на потребителите

Предвид бума в технологичния свят през последните няколко години и големия набор от информация, до които всички имат достъп, трябва да съм внимателен/на с личните си данни, с това на кого ги предоставям и за каква цел. Ето защо Общият регламент за защита на личните данни, който официално ще влезе в сила от 25 май 2018 […]

The post GDPR: Права на потребителите appeared first on pravatami.bg.

Свиване

„Поетът и светът“ и „Мъничко за душата“ – Вислава Шимборска  

При Албена, където винаги е интересно, стана въпрос за нобеловата реч на полската поетеса Вислава Шимборска, чийто български превод не може да бъде намерен в интернет. По-късно обаче Албена откри превода във вестник „Култура“ и го публикува. Тук го публикувам и аз, защото откровено смятам, че речта „Поетът и светът“ („Poeta I Świat“) заслужава да бъде разпространявана, четена и препрочитана.

Прибавям също така едно стихотворение на пани Шимборска – „Мъничко за душата“ („Trochę o duszy“), което направих на български език, защото на същото място при Албена стана въпрос, че няма български превод.

Е, вече има.

(Павел Николов)

ПОЕТЪТ И СВЕТЪТ

Казват, че в едно слово най-трудно е първото изречение. Е, то е вече зад гърба ми… Но усещам, че и следващите изречения ще бъдат трудни, третото, шестото, десетото, чак до последното, защото трябва да говоря за поезията. По тази тема съм се изказвала рядко, кажи-речи никога. И винаги с убеждението, че не го правя особено добре. Затова словото ми няма да е много дълго. Несъвършенствата се понасят по-леко, ако ги получаваме в малки дози.

Днешният поет е скептичен и недоверчив дори – а, може би, преди всичко – към самия себе си. С половин уста заявява, че е поет, сякаш малко го е срам от това. Но в нашата шумна епоха е много по-лесно да си признаем собствените недостатъци, ако се демонстрират ефектно, нежели положителните качества, защото са укрити по-дълбоко и сами не вярваме безрезервно в тях… В разните анкети или разговори със случайни хора, когато на поета вече му се налага да посочи с какво се занимава, той казва най-общо „литератор” или съобщава названието на някаква допълнителна работа. Чиновниците или спътниците в автобуса приемат леко недоверчиво и притеснително факта, че общуват с поет. Предполагам, че и един философ би предизвикал същото притеснение. Той, обаче, е в по-добро положение, защото най-често може да украси професията си с някоя научна титла. Професор по философия – о, това звучи значително по-сериозно.

Професори по поезия, обаче, няма. Това би означавало работа, изискваща специализирано обучение, редовно полагани изпити, теоретични студии с библиография и отпратки, накрая получаване на дипломи, които се връчват в тържествена обстановка. Това пък би означавало, че за да бъдеш поет, не е достатъчен лист хартия с най-прекрасни стихове дори – не, необходима е хартийка с печат. Да си спомним, че точно затова беше осъден на заточение Йосиф Бродски, гордостта на руската поезия и бъдещ Нобелов лауреат. Той беше обявен за „тунеядец”, защото не притежаваше административното позволение да бъде поет…

Преди няколко години имах честта и удоволствието да се запозная с него. Забелязах, че той единствен от познатите ми поети обичаше да казва за себе си „поет” и изговаряше тази дума без вътрешна съпротива, дори с някаква предизвикателна свобода. Мисля, че поради спомена за бруталните унижения, на които беше подложен като млад.

В щастливите страни, където човешкото достойнство не е тъй лесно потъпквано, поетите естествено искат да бъдат публикувани, четени и разбирани, ала вече не правят нищо специално или правят съвсем малко, за да се отличават от обикновените хора. А не е толкова далеч времето, всичко на всичко в първите десетилетия на нашия век, когато те обичаха да шокират с ексцентрично облекло и поведение. Обаче това винаги се правеше за пред хората. Идваше моментът, в който поетът се затваряше, смъкваше всички тези пелерини, дрънкулки и прочее поетически аксесоари и се изправяше в тишината в очакване на себе си, пред празния още лист хартия. Защото всъщност само това има значение.

Нещо характерно. Непрекъснато се правят биографични филми за големи учени и големи творци. По-амбициозните режисьори се стараят да пресъздадат убедително творческия процес, който е довел до важни научни открития или до раждането на най-прочутите произведения на изкуството. С известен успех би могло да се покаже работата на някои учени: лабораториите, най-различните уреди и задвижени механизми могат да приковат вниманието на зрителите за някакъв период от време. Много драматично също така изглеждат моментите на несигурност дали повтореният за хиляден път с дребни изменения експеримент най-сетне ще даде желания резултат. Зрелищни са филмите за художници – могат да се възпроизведат всички етапи от раждането на една картина, от първоначалните щрихи до последното докосване на четката. Филмите за композиторите пък са изпълнени с музика – от първите тактове, които творецът чува само в себе си, та до зрялата форма на творбата, разпределена между инструментите. Всичко това си остава наивно и нищо не ни говори за онова дивно състояние на духа, популярно наричано вдъхновение, но поне има какво да се види и послуша.

Поетите са най-зле. Работата им е безнадеждно нефотогенична. Седи някакъв човек на бюро или лежи на канапе, гледа втренчено в тавана или стената, от време на време напише седем стиха, един от които след четвърт час задраска, и минава още един час, в който нищо не се случва.

Кой зрител би издържал да гледа подобно нещо?

Споменах вдъхновението. Съвременните поети отговарят уклончиво на въпроса какво е то, ако го има. Не защото никога не са изпитали благодатта на този вътрешен импулс. Причината е другаде. Не е лесно да обясниш нещо, което ти самият не разбираш.

И аз, когато от време на време ме питат за това, заобикалям отдалеч същността на въпроса. Но отговарям така: вдъхновението не е привилегия, запазена само за поетите или въобще творците. Има, имало е и винаги ще има една група хора, които вдъхновението осенява. Това са всички онези, които съзнателно избират какво да работят и го работят с любов и творчество. Има такива лекари, има такива педагози, градинари и още сто други професии. Работата им може да бъде едно безкрайно приключение, стига само да виждат в нея все нови и нови предизвикателства. Любопитството им не намалява, въпреки усилията и пораженията. От всяка решена задача излита рой нови въпроси. Вдъхновението, каквото и да значи то, се ражда от вечното „не зная”.

Тези хора не са толкова много. Повечето жители на тази планета работят, за да има с какво да живеят, работят, защото трябва. Не те избират по свое желание какво да работят, житейските обстоятелства избират вместо тях. Необичаната работа, отегчителната работа, ценена само защото дори такава пак не е достъпна за всички, е едно от най-тежките злочестия. И няма изгледи това да се промени положително в най-близките векове.

Нека ми е позволено в такъв случай да кажа, че макар да лишавам поетите от монопола върху вдъхновението, все пак ги причислявам към малобройната група избраници на съдбата. Тук, обаче, у слушателите могат да се породят съмнения. Разните палачи, диктатори, фанатици, демагози, борещи се за власт с помощта на няколко само лозунга, стига да са вдигнали достатъчно шум, също си обичат работата и също я вършат усърдно и изобретателно. Да, обаче те „знаят”. Знаят и това, което знаят, им е достатъчно веднъж и завинаги. Не ги интересува нищо друго, защото би могло да отслаби силата на аргументите им. А всяко знание, което не ражда нови и нови въпроси, бързо умира, губи високия си градус, без който няма живот. В най-крайни случаи, каквито са ни добри известни от старата и новата история, може да стане дори смъртно опасен за обществото.

Затова ценя толкова много двете къси думи „не зная”. Къси, но крилати. Те разширяват живота ни в областите, които са вътре в нас, и в областите, в които лежи нашата малка Земя. (…) Поетът също – ако е истински – непрекъснато трябва да си повтаря „не зная”. Всяка творба се опитва да отговори на това, но щом само сложи точката, поета го обземат съмнения, започва да осъзнава, че този отговор е временен и абсолютно недостатъчен. Затова опитва пак и пак, а по-късно литературните историци ще хванат с кламер всички тези доказателства за неудовлетворението му и ще ги нарекат „постижения”…

Понякога си мечтая за разни невъзможни ситуации. Представям си например дръзко, че ми се е удало да разговарям с Еклесиаст, оплакал толкова вълнуващо нищожността на всички човешки постъпки. Бих му се поклонила доземи, защото поне за мен той е един от най-значителните поети. Но после бих го хванала за ръката. „Нищо ново под слънцето”, пишеш, Еклесиасте. Но всъщност самият ти си се родил нов под слънцето. И поемата, която си съчинил, е нова под слънцето, защото преди тебе никой не е написал такава. И всички твои читатели са нови под слънцето, защото как да я четат онези, живелите преди тебе? И кипарисът, под чиято сянка си седнал, не расте там, откакто свят светува. Друг кипарис му е дал живот… И накрая бих искала да те попитам, Еклесиасте, какво ново под слънцето възнамеряваш да напишеш сега? Едва ли ще кажеш: „Всичко вече съм написал, няма какво ново да добавя.” Такова нещо не може да каже нито един поет в целия свят, камо ли някой велик като тебе.

Светът, каквото и да си мислим за него, обезпокоени от необхватността му и нашето безсилие пред него, огорчени от безразличието му към страданията – на хора, зверове, може би и растения, защото откъде сме сигурни, че растенията не страдат; каквото и да си мислим за неговите простори, пронизвани от лъчението на звезди, на звезди, край които вече откриват планети, вече мъртви? още мъртви? – не се знае; каквото и да си мислим за този безмерен театър, за който имаме входен билет, но валидността на този билет е смешно малка, ограничена от двете пределни дати; каквото и да си помислим още за този свят, той е удивителен.

Ала в определението „удивителен” има една логическа клопка. Нали ни удивява това, което е извън някаква известна и общоприета норма, извън очевидното, с което сме свикнали. Но такъв очевиден свят просто няма. Нашето удивление е автономно и не произтича от никакви сравнения с каквото и да било.

Е да, в разговорната реч, която не се замисля над всяка дума, всички употребяваме определението „обикновен свят”, „обикновен живот”, „обикновен ход на нещата”… Обаче в езика на поезията, където е важна всяка дума, нищо вече не е обикновено и нормално. Никой камък и никой облак над него. Никой ден и никоя нощ след него. И най-вече никое и ничие съществувание в този свят.

Май че поетите винаги ще имат много работа.

„МЪНИЧКО ЗА ДУШАТА“ („TROCHĘ O DUSZY“)


Duszę się miewa.
Nikt nie ma jej bez przerwy
i na zawsze.

Dzień za dniem,
rok za rokiem
może bez niej minąć.

Czasem tylko w zachwytach
i lękach dziecińśtwa
zagnieżdża się na dłużej.
Czasem tylko w zdziwieniu,
że jesteśmy starzy.

Rzadko nam asystuje
podczas zajęć żmudnych,
jak przesuwanie mebli,
dźwiganie walizek
czy przemierzanie drogi w ciasnych butach.

Przy wypełnianiu ankiet
i siekaniu mięsa
z reguły ma wychodne.

Na tysiąc naszych rozmów
uczestniczy w jednej,
a i to niekoniecznie,
bo woli milczenie.

Kiedy ciało zaczyna nas boleć i boleć,
cichcem schodzi z dyżuru.

Jest wybredna:
niechętnie widzi nas w tłumie,
mierzi ją nasza walka o byle przewagę
i terkot interesów.

Radość i smutek
to nie są dla niej dwa różne uczucia.
Tylko w ich połączeniu
jest przy nas obecna.

Możemy na nią liczyć,
kiedy niczego nie jesteśmy pewni,
a wszystko nas ciekawi.

Z przedmiotów materialnych
lubi zegary z wahadłem
i lustra, które pracują gorliwie,
nawet gdy nikt nie patrzy.

Nie mowi skąd przybywa
i kiedy znowu nam zniknie,
ale wyraźnie czeka na takie pytania.

Wygląda na to,
że tak jak ona nam,
równiez i my
jesteśmy jej na coś potrzebni.

Душата не е постоянна.
Никой няма душа непрестанно
и за винаги.

Ден след ден,
година след година
можеш да минеш без нея.

Понякога само във възторзите
и страховете на детството
тя се задържа по-дълго.
Понякога само в учудването,
че вече сме стари.

Помага ни рядко
по време на тежки задачи
като местене на мебели,
носене на куфари
или когато на път сме със тесни обувки.

Когато попълваме анкети
или режем месо
тя обичайно е в отпуск.

От хиляди наши разговори
участва в един,
но не е задължително,
защото обича мълчанието.

Когато тялото започва да ни боли и боли,
тихо напуска дежурството.

Придирчива е:
неохотно ни вижда в тълпата,
не обича борбата ни за някаква победа
и деловите ни стремежи.

Радостта и тъгата
не са за нея две различни чувства.
Само когато са заедно,
тя се намира във нас.

Можем да разчитаме на нея,
когато нямаме сигурност в нищо,
а любопитни сме за всичко.

От материалните неща
обича часовниците с махало
и огледалата, които работят усърдно,
дори когато никой не ги гледа.

Не казва откъде идва
и къде след това ще отиде,
но определено чака тези въпроси.

Изглежда,
че както тя на нас,
така и ние на нея
за нещо сме ѝ нужни.




февруари 13, 2018

Свиване

Атле Нес, "Галилео Галилей".  

  Една много добра и увлекателна книга!
  
  Като гледам как огромна част от обществото ни
  робува на суеверия,
  вярва на небивалици,
  уповава в догми,
  страда от всякаква липса на съмнение в правотата си,
  не се стреми да бъде в крак с времето,
  отстоява крайни позиции, оправдавайки се с това,
  че те са принципи,
  че са свети,
  че са от векове,
  че били част от идентичността ни,
  че били единствено възможни и безусловно верни...

чети по-нататък

Свиване

БСП срещу т.нар. луковмарш  

ОБРЪЩЕНИЕ
на
ИБ на НС на БСП
към
Министър-председателя на Република България
г-н Бойко Борисов
по повод планираното провеждане на „Луковмарш”

Господин Министър-председател,

Повод за този наш апел е предстоящата, станала вече редовна февруарска политическа провокация, наричана от организаторите ѝ Луковмарш.

Още през август 1941 г. в Атлантическата харта правителствата на Великобритания и САЩ заявяват, че „след окончателното унищожаване на нацистката тирания страните се надяват да се установи мир“. Хартата е в основата на Декларацията на Обединените нации, подписана на 1 януари 1942 г. от представителите на 26 страни, воюващи срещу Тристранния пакт, както и на подписаната  по-късно Харта на Обединените нации.

Кадър от Луковмарш 2011 г. Източник БГНЕС (архив),

Очевидно, манифестиращите през последните петнадесет години в София с портретите на генерал Христо Луков не мислят, че фашизмът е бил тирания. Ако някой не познава действителната история на БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ЛЕГИОНИ (БНЛ), може да се подведе и да привиди в БНЛ организация на честни и ентусиазирани патриоти.

Ние, социалистите, и днес сме убедени, че решенията, които налага Ньойският договор на България, са неприемливи и имат катастрофални последици за Отечеството ни. Но те не са случайни и имат своите основания. Народът ни ги е нарекъл Втора национална катастрофа. БНЛ стават една от организациите в България, които открито застават на позициите на расизма, ксенофобията и антисемитизма.

БНЛ е организация, изградена върху идеите за омразата и насилието. Това е фашистка организация – най-мощната сред дузината подобни, които са възниквали в България след Първата световна война.

През 1947 г. в Париж Обединените народи от Антихитлеристката коалиция  сключват мирен договор с България. В неговия член 4 България се ангажира да вземе мерки за разтурянето на организациите от фашистки тип и се задължава да не допуска занапред съществуването на подобни организации.

БСП многократно, на практика всяка от последните петнадесетина години, е изразявала протест срещу провеждането на Луковмарш. Ако някой днешен младеж няма ясни представи за най-новата ни история, то настоящото поведение на българското правителство, което се опитва да се скрие зад гърба на софийския кмет, г-жа Йорданка Фандъкова, е недопустимо. Проблемът за проявата Луковмарш е на правителството на България.

Господин Премиер, давате ли си сметка, че това се случва по време на Вашето управление? Никакви официозни посещения, например на паметни места на почит към жертвите на Холокоста, не могат да затъмнят факта, че по време на Вашето управление български крайно десни радикали изразяват почит към един откровен фашист.

Наскоро идейни съмишленици на тази кауза ясно заявиха намерението чрез Луковмарш София да стане общоевропейско място за почит към нацизма. Отговорността за противодействието на тези стремежи е и на Външното, и на Вътрешното и на Правосъдното министерство и най-вече лично Ваша, като човек, оглавяващ българското правителство. Големият въпрос е за популяризирането и налагането на фашистки, нацистки и други радикално антидемократични идеи в днешна България. Фюрерското начало е ключова характеристика на фашистките режими.

Днешният пълзящ авторитаризъм и прояви на фашизъм и неонацизъм в държави от Източна Европа предизвикват безпокойството на демократично настроените граждани и цялата демократична общност.

Силите, които се стараят да реабилитират фашизма днес, прикриват факта, че по решение на Великите сили – САЩ, Великобритания и СССР, в България, както и във всички страни, подлъгали се да станат сателити на Хитлер, се провеждат трибунали за съдене на виновниците за въвличане на държавите на страната на Хитлер.

Правят се, че не разбират и не помнят, че през войната България бе победена и Мирният договор я наказва именно като страна-съюзник на Хитлер. Десет години след сключването на Парижкия мирен договор България не бе допускана в ООН именно като фашизирана страна, станала част от Оста „Рим – Берлин – Токио“.

Днес, Г-н Премиер, Вие сте изправен пред избор или да реабилитирате фашизма, или да се изправите срещу него!

Не допускаме, че правителството се ангажира с каузата за реабилитация на фашизма и в същото време очакваме ясни действия от Вас за ограничаване и изкореняване на тези уродливи политически явления.

.

Свиване

Повишен интерес към тристайните жилища бележи старта на 2018 г.  

Новини

Сделките с тристайни жилища растат и вече достигат дела на покупките на двустайни апартаменти в столицата, показват данните на Имотека - агенция, част от най-големия холдинг в сферата на недвижимите имоти у нас - AG Capital. Жилищата с две спални стават все по-атрактивни за клиентите, които търсят своя първи дом и се нуждаят от по-голям имот с перспектива за развитие на семейството. Така тристайните апартаменти се превръщат в първи избор за жилище на близо 30% от клиентите.

Растящите и стабилни доходи, които младите купувачи в София имат днес, ги стимулират към стратегически нов избор – избор на по-голямо жилище, което ще отговаря на техните нужди и след 5 и 10 години. Наясно са, че скоро семейството им може да се увеличи и затова искат да подсигурят удобството си още от сега, без да се налага да се пренасят след определен период от време. Данъците върху транзакциите у нас също имат влияние върху нежеланието на купувачите да влизат в кратък цикъл на покупко-продажби, когато не става въпрос за инвестиционна сделка, а за имот за живеене.“, коментира Люба Атанасова, изпълнителен директор на Имотека.

Най-търсени за този тип купувачи са перспективните нови квартали на София около Южната дъга, където цените на имотите са на разумни нива – Кръстова вада, Манастирски ливади и Витоша. Средният бюджет, който отделят клиентите за тристаен апартамент е около 140 000 евро. В традиционно престижните Изток, Изгрев, Лозенец и Център цените на жилищата с две спални достигат цени до 300 000 – 350 000 евро. В кв. Младост, който традиционен избор за младите двойки, средните продажни цени са около 150 000 евро.

През последните месеци отчитаме увеличение на жилищата, които се продават напълно обзаведени. Тенденцията се усеща най-силно при апартаментите с две спални, тъй като се предполага, че клиентите са отделили по-голяма сума за покупката и очакванията им за имота, който ще получат също се повишава“, допълва Люба Атанасова.

Цени на тристайни жилища – м. януари 2018 г.
Източник: Имотека

Според експертите на компанията все още влияние имат и т.нар. двойни сделки. Собствениците продават настоящия си апартамент и със средствата от него купуват друг, в общия случай по-скъп имот. Тук причините са две – увеличаване на квадратурата или повишаване на качеството на живот. И в двата случая, това са семейства с деца – с дял от 80%, сочат данните на Имотека. Почти 30% от клиентите търсят възможност за по-добра среда за живеене и се ориентират към райони с повече зелени площи, по-голяма сигурност, добра транспортна обезпеченост и възможност за оформяне на подходящ социален кръг - собственици със сходни ценности.

Всеки човек асоциира себе си с жилището, което обитава и затова хората държат домът да отговаря на изискванията и качеството им на живот“, уточнява Люба Атанасова и допълва: „Важен критерий при покупката на жилище остава разпределението на стаите и тяхната големина. Купувачите трудно биха направили компромис с нефункционална кухня или малка дневна например. Бъдещите собственици свързват комфорта и уюта в дома си с наличието на пространство, повече на брой и по-големи стаи“, уточнява Люба Атанасова.

Почти всички апартаменти с повече от една спалня, се купуват за лично ползване, а не инвестиция, посочват още от компанията. Експертите очакват интересът към тристайните жилища да се задържи поне до края на годината.
Свиване

„Матилда“  

Докато гледах „Матилда“ („Матильда“, 2017 г., реж. Алексей Учител), все се чудех дали цялата дандания около него, която добре помним, не е била предизвикана преднамерено, с чисто рекламна цел, за събиране на публика.

Защото, честно казано, филмът не блести с нищо особено.

Но все пак аз съм човек, който не вярва в конспиративни теории (въпреки че обича да чете за тях!), така че сега си мисля: пукотевицата, предхождаща разпространението на филма, е тръгнала от чисто човешка глупост.

Както казах, филмът не е нещо особено, за любовната интрига на Николай Александрович с балерината Матилда Кшешинска (рус. Кшесинская) се знае толкова малко, че авторите на филма са го натъпкали с всякакви измислени историйки, които имат поне това предимство, че са гледаеми и не досаждат на зрителя с дразнеща изкуственост.

Но само толкова, филмът може да се гледа, но може и да не се гледа, никаква загуба няма да бъде; аз също нямаше да го гледам, ако не беше шумотевицата около него.

Остава наистина да има нещо много тъпо, което е подразнило глупавите глави, за да надигнат глас, искащ забраната на „Матилда“.

И аз си мисля, че в случая е прозвъннала морално-патриотичната струна.

Знайно е, че колкото една страна е по-западнала (а Русия е достатъчно западнала), толкова повече трепери за моралните и патриотичните си устои.

И ето - един исторически филм, който би трябвало да е стегнат отвсякъде и да внушава здрави патриотични и морални помисли, си позволява да показва непростими непристойности.

Например, Матилда, вместо да изтича зад кулисите, пламнала от свян, продължава да танцува на сцената пред избраната аристократична публика по гола цица, след като се е отвързала едната от презрамките ѝ.


А Николай зяпа очарован, все едно е някой уличен хлапак, а не бъдещ руски монарх.


Или нещо друго: докато Виктория Аликс фон Хесен (бъдещата императрица Александра Фьодоровна), пристигнала от Германия, чака да разбере кога ще бъде сватбата ѝ с Николай, Николай се търкал в леглото със своята любовница и май никак не му се иска да се жени за немската аристократка.


Още една плесница и по морала, и по патриотизма.

Не че Николай не е бил изключително лекомислен и след това, особено – бих казал - след това, като цар на Русия, но за патриотите се знае, че подобни истини не съществуват: те гонят идеала.

От тази тяхна гледна точка филмът наистина дразни и предизвиква желанието да го натъпчеш някъде в миша дупка, та да не го види никой.

Не се получи обаче, реакцията, колкото и шумна да беше, беше слаба и филмът тръгна по екраните, без да породи каквито и да е особени отзиви.

Съвсем друго реши „съдбата“ за „Смъртта на Сталин“.

Но за този филм - следващия път….

февруари 12, 2018

Свиване

Мълчанието на мнозинството  

  (Гр)адският транспорт е благодатно място за социални наблюдения.
  В метрото 5-6 спирки поред младеж разговаря шумно по телефона.   Езикът му е циничен, често нецензурен. Щял да ходи барман в Созопол да обира баламите, а проститутките били евтини, то повечето мацки там били такива.
  Гледам как хората се гърчат, но мълчат. Има и деца. Те стоят, той седи.
  Хората мълчат. Онемели са. То не е като да се бориш с невидимите джендъри.

чети по-нататък

Свиване

GDPR: Новите правила за защита на лични данни  

gdpr - новите правила за защита на лични данни

Все по-често в медиите чувам за промени в правилата за защита на лични данни и как това ще се отрази кардинално на бизнеса ми. Говори се за Общия регламент за защита на лични данни (или както още се среща GDPR от General Data Protection Regulation), който ще влезе в сила от 25 май 2018 г. […]

The post GDPR: Новите правила за защита на лични данни appeared first on pravatami.bg.

Свиване

サガン鳥栖が川崎戦で着用した、福岡ソフトバンクホークスとのコラボによる真っ赤な記念ユニフォーム  

今月19日、W杯による中断から本格的に再開されたJ1は、ミッドウィークの23日に第16節が開催。首位の浦和レッズは徳島ヴォルティスに2-0で完封勝利を挙げ、J1の新記録となる7試合連続無失点を達成、首位を堅持した。

一方、2位のサガン鳥栖は3位に上がってきた川崎フロンターレとの上位対決に臨んだのだが、この試合で話題となったのがこちら。

Sagan Tosu 2014 Warrior Special

チームの名称が「レッズ」になってしまいそうな、真っ赤なユニフォームである。

これはプロ野球・福岡ソフトバンクホークスの夏の恒例イベント「鷹の祭典2014」とコラボした記念ユニフォームで、2014年のカラーである「カチドキレッド」を鳥栖もユニフォームカラーに採用。

さらに、年間パス所有者やチケットの購入者には、来場者用「鷹の祭典2014」コラボユニフォーム(下)が配布され、スタンドは真っ赤に染まったのだった。

sagan-tosu-2014-warrior-special

今日のウィントスバースデーにて菅沼選手・平選手にもコラボユニフォームを着てもらいました(*^_^*)ただいまピッチではウォーミングアップ中です!

本来は選手用がお披露目された時点でお届けしたかったのだが、結局発表がないまま試合を迎えてしまった・・・。

鳥栖と言えば昨年も、8月17日の大宮アルディージャ戦で「 スイカユニフォーム」を来場者全員に配布し、緑に染まったスタンドでチームは見事2-1の逆転勝ち。

2年連続と行きたいところであったが、今回は鳥栖が押し気味に試合を進めながら好調の川崎が後半、登里享平のゴールで先制。相手に退場者が出た終盤に攻め立てるもGKの好守に阻まれ、残念ながら0-1の敗戦に終わっている。

 

The post サガン鳥栖が川崎戦で着用した、福岡ソフトバンクホークスとのコラボによる真っ赤な記念ユニフォーム appeared first on joroiparvan.com.

Свиване

Фолк хистори  

Историята винаги е била в кръга на близките ми интереси и нещо историческо често я се върти на компютъра ми, я се е качило на таблета ми – иначе казано, не оставам без история.

Вчера сутринта например изгледах един след друг два исторически документални филма: един за тамплиерите (около които няма, разбира се, никакви тайнства, просто са били едни много предприемчиви момчета, които са използвали най-рационално името Божие, за да си натъпчат до пръсване кесиите) и един за смъртта на Бенито Мусолини (освен официалната версия, че е разстрелян от партизаните, има и други).

Едновременно с това обаче не обичам учебниците по история и професионалните историци.

Много лъжат, затова.

И то лъжат съзнателно, я за да угодят на определена публика, я за да пробутат някоя своя съшита с бели конци теза (четох миналата година една такава книга от съвременен български историк), я за да угодят на властите.

Последното е известно май на всички.

Похватите им са: премълчаване, преувеличаване, изопачаване и откровено лъготене.

Не давам примери, защото всеки може да ги намери навсякъде, стига да ги търси (главата на Бойко Борисов, например, беше омита с лайняна вода в резултат от недомислиците на историка Божидар Димитров).

Затова обичам да чета преди всичко автори, пишещи в жанра, който руснаците нарекоха фолк хистори, за да го отличат като нещо второразрядно (история за простолюдието, с една дума!), несериозно и недостойно за четене от хора, които търсят истинското знание.

Срещу авторите на фолк хистори стоят, изправили на нож, професионалните историци, но не за нещо друго, а защото просто им бутат къщичката.

Авторите на фолк хистори пишат разбираемо, без словесни увъртания, хватки и капани, но най-важното е, че пишат честно: те сочат и хубавото, и лошото, и славното, и срамното, и сериозното, и комичното.

Ето това последното не се нрави никак на професионалните историци, а - между другото - и на патриотите, за които всичко в родната история трябва да бъде само хубаво, славно и сериозно.

Един такъв автор на фолк хистори (самият той си признава, че е такъв), който много уважавам, е Борис Акунин (псевдоним на писателя Григорий Чхартишвили).

Преди два месеца завърших петия том от мащабния му исторически проект „История на руската държава“ („История Российского государства“) – „Азиатската европеизация. Цар Пьотр Алексеевич“ („Азиатская европеизация. Царь Петр Алексеевич“).

Григорий Шалвович успя да разгневи още с първия том на проекта си - „От изворите до монголското нашествие. Част от Европа“ („От истоков до монгольского нашествия. Часть Европы“) – и украинците, и руснаците, които се дърпат днес за славното киевско историческо наследство, показвайки им, че то не е нито толкова украинско, нито толкова руско, пък и нито толкова славно, колкото го рисуват учебниците и книгите на историците от двете страни на границата.

При това Акунин се придържа изключително към документи, които постоянно цитира, така че няма как и копче да му кажеш.

На така или иначе - всичките му томове дотук като по традиция вече минават все под знаците на „Осанна“ и „Разпни го“.

От петия том лично аз научих изключително много неща за цар Пьотр, една от емблематичните фигури в руската история, които досега не съм знаел и няма как да съм знаел, защото са се намирали зад желязната завеса на официалната руска историография.

Чакам сега с нетърпение да излезе следващия том от проекта на Борис Акунин – „Събитията през XVIII век след Пьотр I („События XVIII века после Петра I“).

А сега ще ви разкажа за довиждане една кратка история с участието на Пьотр I, приведена в последната книга от историческата поредица на Акунин (според свидетелство от XVII век).

Един болярин се оплакал на Пьотр, че жена му не си изпълнява съпружеските задължения, като постоянно се оправдавала, че я боли зъб.

Веднъж, когато боляринът не си бил у дома, там се явил лично царят със своето зъболекарско сандъче (Пьотр се е занимавал, между другото, и със зъболечение).

Така и така, казал страшният цар, чух от мъжа ти, че те бали много зъб, сега ще го излекуваме.

Болярката започнала да се дърпа, но царят бил настоятелен, а царската дума е закон, затова отворила уста и Пьотр измъкнал с клещите един от напълно здравите ѝ зъби.

След което казал:

- И отсега нататък да слушаш мъжа си, защото жена, която не слуша мъжа си, остава без зъби…

Това е.

И четете фолк хистори…

февруари 11, 2018

Свиване

Васил Проданов, "Системни цикли и бъдещето на историята: Накъде върви светът?"  

  Една задължителна за прочит, изключително сериозна книга!
  В своите лекции аз цитирам и други книги на този значим български автор. Дори да имаме разминавания, понякога значителни, в своите виждания за процесите и нерядко да съм смутен от левите му възгледи, проф. Васил Проданов трябва да бъде четен на всяка цена и с цената на всичко, защото твори на високо ниво, като правило не отстъпващо на европейското.

чети по-нататък

Свиване

Може ли магарето да не си покаже магарията?  

  Днес няма да пиша нищо друго, ще цитирам само една приказка:
  
  
  На едно селско събрание, дето по-първите хора си приказвали за общински работи, попаднал и Хитър Петър.
  
  Селският кехая, за да си направи смях с него, грабналкалпака му и го пухнал о земята. Хитър Петър си взел калпака, поотупал го от праха и го сложил на главата си. След туй се обърнал към селяните и рекъл:

чети по-нататък

Свиване

Нобелови лауреати – 1949 година  

Валтер Хес (Walter Hess)

17 март 1881 г. – 12 април 1973 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Егаш Мониш)

(За откриването на функционалната организация на междинния мозък като координатор на дейността на вътрешните органи.)

Швейцарският физиолог Валтер Рудолф Хес е роден във Фрауендфелд, малко градче в германоезичната област на Източна Швейцария, в семейството на Клеменс и Гертруда (Фишер Саксон) Хес. Валтер е много млад, когато баща му, преподавател по физика в университета, го приобщава за първи път към експериментална научна работа. Хес, който съчетава в себе си дълбок интерес към биологичните процеси и склонност към практическа дейност, постъпва през 1900 г. в Лозанския университет, за да учи медицина. Той продължава образованието си в университетите в Берн, Цюрих, Берлин и Кил, като през 1906 г. получава медицинска степен в Цюрихския университет. Дисертацията му е посветена на връзката между вискозитета на кръвта и работата на сърцето. Изследването на хемодинамиката (физическите сили, определящи и регулиращи движението на кръвта по кръвоносните съдове) остава в продължение на години основното направление, което го интересува.

Поради липса на финансови средства, за да завърши медицинските си изследвания, Хес кара стажа си по хирургия и офталмология в болницата на родния си град. Този опит му позволява да се запознае с функционирането на съдовата система in vivo. През 1908 г. Хес отваря своя частна практика по офталмология, която скоро става доходоносна и му отнема много време. Като напуска след това практиката, той получава нископлатеното място на асистент във физиологическия институт на Цюрихския университет за продължаване на изследванията по хемодинамика.

В продължение на десет години Хес изучава регулацията на сърдечните пулсации и артериалното налягане и връзката им с други физиологични процеси, по-специално с дишането. Изследванията му са прекъснати за известно време, когато е призован в армията на Швейцария през годините на Първата световна война, а през 1917 г. той е избран едновременно за професор и ръководител на отдела по физиология; тези конкурсни длъжности заема до края на живота си.

Към 1925 г. Хес разширява своите изследвания на изолираната активност на дихателната и сърдечно-съдовата система, за да разбере по-добре това, което той нарича "невронални механизми за приспособяване на вътрешните органи към постоянно променящите се условия и един към друг". Вътрешните органи в нормално състояние не се намират под контрола на съзнанието; техните функции се координират от така наречената автономна или вегетативна нервна система. Клиничните наблюдения над болни с повреден мозък и проведените с животни експерименти свидетелстват, че междинният мозък - структурна мозъчна група, намираща се непосредствено под мазолестото тяло - съдържа в себе си центрове на вегетативната нервна система. "Нещо, все още намиращо се в мрака, когато започнаха моите изследвания - казва по-късно Хес - беше мястото на определени функции в определени морфологични структури... с други думи, органичната структура за контрол на вегетативната нервна система в междинния мозък. Да проуча колкото се може по-пълно този проблем - ето целта, която си поставих".

Стандартният метод за проучване на функционирането на определена област на главния мозък е наблюдаването на ответна реакция на експериментално животно при електрическа стимулация на тази област. Но е трудно да се използва такава техника за изучаване на дълбоко разположения междинния мозък, без да се повреди тъканта, заобикаляща кората на главния мозък.

Като използва стереотаксически инструмент (който може да бъде насочен в три равнини по посока на специфичния мозъчен участък), Хес поставя електроди през малко черепно отверстие в определени области на мозъка, без непосредствено да вижда вътрешните структури. Използването на фини електроди и щадяща хирургическа техника позволява да се наблюдават експерименталните животни по време на манипулацията без използването на наркоза. Отначало Хес се надява, че за относително кратко време ще може да установи по време на експеримента основните функции на междинния мозък (особена на хипоталамуса, намиращ се под таламуса). Центровете на хипоталамуса, намиращи се близо един до друг, контролират различни функции и не може да се предскаже какъв ефект ще предизвика стимулацията на една или друга точка. Така Хес започва дълга и усърдна работа. Той допълва първоначалните опити с анатомиране и хистологични изследвания, с филми за поведението на животните след стимулацията и сравнява доколко тяхното поведение е адекватно на поведението при дребни увреждания на едни или други мозъчни участъци.

Резултатите от тази дейност показват, че електрическата стимулация на различни участъци на хипоталамуса може да предизвика промени в артериалното налягане, дишането, температурата на тялото и други функции на вътрешните органи. Хес достига да извода, че хипоталамусът контролира емоционалните ответни реакции и стимулацията на някои негови участъци предизвиква гняв, страх, сексуална възбуда, отпускане или сън.

Хес провежда изследванията си от 1925 до 1940 г. Тъй като Швейцария е неутрална страна и не участва във Втората световна война, той има възможност да продължи своите експерименти, но публикуването на резултатите става възможно едва след края на войната. През 1948 г. излиза книгата му "Функционалната организация на междинния мозък" ("The Functional Organization of the Deencephalon"), в която са обобщени резултатите от изследванията, получени за двадесет и пет години. В книгата е обосновано функционирането на междинния мозък като свързващо звено между вътрешната и външната област на главния мозък. Хес предполага, че ситуационната идентификация, например идентификацията на ситуацията страх, е свързана с дейността на кората на главния мозък, но ответната реакция на животното (в дадения случай при страх), такава като ръмжане, настръхнала козина и ускоряване на сърдечните пулсации, се предизвиква от междинния мозък. Обратно, междинният мозък, контролирайки концентрацията на захар в кръвта и степента на разширяване на стомаха, когато животното изпитва глад, стимулира кората и го кара да търси храна. Горната част на междинния мозък контролира моторните функции, докато долната част, особено хипоталамусът, регулира ответните реакции на вътрешните органи. Книгата на Хес става класическо научно произведение не само заради описанието на междинния мозък, но и защото резултатите от изследванията са образец за точност и пълнота.

През 1951 г., след като напуска физиологическия институт, Хес продължава да изследва функциите на междинния мозък и интегративната функция на нервната система.

През 1908 г. Хес се жени за Луизе Зандмайер, семейството има син и дъщеря. В своята лятна къща в южните Алпи Хес се занимава с градинарство, отглежда грозде и се учи на традиционни занаяти от местните фермери.

Хес умира в Аскона, близо до Локарно, Швейцария, на деветдесет и две години.

Сред многобройните награди и титли на Хес са почетните степени на университетите в Берн, Женева, Фрайбург и на университета "МакГил". Той е член на много професионални дружества и на Папската академия на науката.

Източник: http://n-t.ru/nl/mf/hess.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

Свиване

バイエルンとadidas、驚きの金額で2030年まで契約を更新!  

ドイツの『Sport Bild』は28日、バイエルン・ミュンヘンとadidasがユニフォームなどのサプライヤー契約を2030年まで更新したと速報で発表した。

その後、adidasの広報担当であるオリヴァー・ブリュッゲン氏に確認が取られ、契約更新が事実であることが明らかとなった。

『Sport Bild』によると新たな契約は来季、2015-16シーズンから2030年までの15年間で、総額は国内史上最高額の9億ユーロ(約1173億円)。年換算では6000万ユーロ(約78億円)の巨額契約となる。

2020年まで契約が残っていたバイエルンとadidasだが、欧州での戦いぶりなどで先日ブンデスリーガ3連覇を決めた「ドイツの巨人」の価値が改めて見直され、今回の早期更新に至ったようだ。

両者の契約金は元々年2000万ユーロとみられており、今回の契約で3倍にアップ。adidasは来季からマンチェスター・ユナイテッドやユヴェントスのサプライヤーを務めるなど、近年“攻勢”が目立っている。

The post バイエルンとadidas、驚きの金額で2030年まで契約を更新! appeared first on joroiparvan.com.

февруари 10, 2018

Свиване

Съд на ЕС: отговорността на Фейсбук  

В очакване на официалното съобщение за преюдициалното запитване на Австрийския Върховен съд – дело C-18/18  на Съда на ЕС

https://platform.twitter.com/widgets.js

Свиване

Профил на критиците на Истанбулската конвенция в цитати  

Защо вече цял месец спорим за Истанбулската конвенция? Много просто – защото отдавна вече не спорим за нея, а за много по-важни неща. А и заради друго: заради това, че както се оказа, около 70% от хората не са достатъчно еволюирали, за да бъдат на нивото на дебата.

Ако не успяха друго, защитниците на Конвенцията поне успяха да очертаят профила на нейните критици. Понеже и аз скромно спадам към противниците, ето какви изводи направих за себе си: критикувам Истанбулската конвенция, защото съм глупав, невежа, малокултурен, не знам английски (и френски), мракобесен и религиозен фанатик. Не че съм лош човек, но просто не ми стига акъл, за да оформя правилно становище по даден въпрос. Следват няколко цитата:

Ясно – Сатаната е проблемът… А изглеждате, иначе, на нормални хора… На хора, изглеждате!

Това се случва само с нискообразованите, малокултурни слоеве, които не могат да се оправят в свободна среда, защото нямат знания и чувство за мярка“.

Това вече не е смешно. Не е обикновено тъпоумие. Това е мракобесие. Старото, познато мракобесие…

България от една светска държава се хлъзва в посока на една тоталитарна путинска Русия… Дали ние ще сме част от светска европейска общност или се превръщаме в жертви на религиозен фанатизъм“.

Оставям настрана определенията, че критиците на Истанбулската конвенция са „дълбоко изтормозени мъже под чехъл и завряни зетьове с еректилна дисфункция“ и „неуверени, зависими, безпомощни и безмозъчни лелки и какички“, защото са направени от неавторитетни, макар и напълно автентични източници. Оставям ги настрана, за да не хвърлят сянка върху авторите на другите приведени цитати, сред които има висши държавници, социолози, уважавани журналисти и общественици (на този етап няма да им казвам имената, за да не ги вкарам в режим на обяснение, но съм готов при нужда да го направя).

И наистина, как да не се потисне човек! Как да не се почувства некултурен и суеверен, щом срещу него се изправят не само цитираните авторитети, но и университетски преподаватели, всякакви интелектуалци и организации като БХК, Български център за джендър изследвания, Фондация „Джендър алтернативи“ и Сдружение „Роми-медникари“!

Всъщност, всички тези хора и организации, колкото и да са интелигентни, културни, цивилизовани, образовани и информирани, особено на фона на нас – мракобесниците и религиозните фанатици – в продължение на повече от месец не разбраха (или не пожелаха да разберат), че темата на дискусията

НЕ Е „за“ или „против“ домашното насилие

а Е:

Релативизмът и абсолютни ли са някои базисни категории или са относителни

Това вече е сблъсък на мирогледи и нравствени системи. Затова е толкова важно и затова дискусията не отшумява – защото хората разбират, че от нейния изход ще зависи дефиницията на понятието „човек“. Тук Истанбулската конвенция е само дребен и случаен повод, поредна провокация от страна на „късния постмодернизъм“.

Ние, черносотниците, не сме модерни и слава Богу! Модерността сигурно е хубава в областта на облеклото и нощните клубове, но в други случаи е вредна. Тя по същество е периодично отричане на предишното и заменянето му със следващо. Много често следващото е противоположно на предишното (например тесните и широките панталони), за да се открои още по-ярко и всички да видят кой е модерен и кой е демоде. Представете си, че открием Истината. С какво ще я сменим през следващия сезон, когато тя вече ще е демоде? В етиката не може да има модерност. Не може днес морално да е едно, а утре – неговата противоположност, защото така е модерно. Истината също не може да е модерна. Не може всеки да си има своя собствена, ярка, причудлива и неповторима Истина, само за да „изрази себе си“, да „следва мечтите си“, да „бъде такъв, какъвто е“, да „живее за мига“ и тям подобни релативистични заклинания, които всъщност не са нищо повече от оправдания на собственото нежелание да постигнеш нещо с труда и волята си. Или, казано в светлината на джендър идеологията, ако не си щастлив като мъж, няма да си щастлив и като жена, нито като джендър-бендър, андрогин или който и да е от останалите 30 пола, дефинирани от модерната мисъл.

Защо хората са нещастни? Защо, колкото по-добре живеят, толкова по-големи извращения са готови да измислят, за да се подиграят с природата си? Проблемът е нравствен. Изречени са милиони думи за него, но в книгата на Йезекил проблемът е посочен само с три: гордост, пресищане и празност (16:49)

Няма логика! Човекът никога като сега не е бил толкова сит, толкова здрав, дълголетен, свободен и защитен в правата си. За всичко има електронни джаджи, за всичко има все по-съвършени технологични решения, почти за всяка болест има лечение. Комуникациите са лесни, всеки може публично да каже каквото му скимне на акъла. И въпреки всичко, вместо да е денонощно благодарен, чудейки се с какво го е заслужил, човекът изобретява все по-изтънчени начини да мрънка и да протестира – от гордост, пресищане и празност!

За съжаление, интелигентните и либерални защитници на Конвенцията не гледат по този начин на нещата. Те виждат в реакцията срещу конвенцията организирана пропагандна кампания – те са много чувствителни на тази тема. Те казват така:

Дискусията събуди дремещия страх, че някой иска да погуби бъдещето ни като народ“.

А също и така:

Нажежиш ли страха на човека, можеш да го накараш да направи всичко и затова сме така ожесточени“.

Всъщност, те са прави. Страх наистина има. Но той не е у глупавия народ, мат’ряла, публиката, електората или както там искате да го наречете. Той не е и у критиците на Конвенцията. Не, няма манипулация на масите чрез раздухване на страхова психоза. Доколкото има страх, то той не е другаде, а именно у защитниците на Истанбулската конвенция, защото те осъзнават (понеже са интелигентни и образовани, за разлика от нас), че са изтървали Истината като аргумент за себе си и са я подарили на политическия си опонент. И политическият опонент я прегръща с благодарност, защото на него му е все едно под какво знаме ще марширува. Ето как проевропейците подариха на евразийците европейската идея, системата от християнски ценности, която отличаваше европейците от всички останали хора по света и при това ги отличаваше качествено и безапелационно. Ето как довчерашни присмехулни атеисти, които дърпаха поповете за брадите и рисуваха с шарени боички стенвестници на тема „Религията – опиум за народите“, днес с озарени лица издигат православни хоругви.

Ние, полуграмотните религиозни фундаменталисти, не сме врагове на Европа. Вижте какво казват православните епископи на Германия: „…за нас да живеем в Германия – страна, в която мирът, свободата, демокрацията и човешките права са признати за всеобщо благо – е Божие благословение. На фона на религиозния екстремизъм, който става все по-сериозна заплаха на много места, ние, християните, сме призовани да защитаваме с всички сили горепосочените ценности“.

Ние, критиците на Конвенцията, сме сигурни, че мястото на България е в Европа. Затова понякога искаме да спасим Европа от самата нея, както е искал и Константинополският патриарх Фотий – менторът и началникът на Кирил и Методий. И не всеки, който иска да запази европейското в Европа, непременно е троянски кон на Путин. Напротив: ако някой го е страх от прекомерно евразийско влияние, нека се бори с всички сили за силна и здрава Европа, Европа на традиционните християнски ценности.

А какви са политическите измерения на темата в България? Изключително смешни и забавни! Поради някаква незнайна конюнктура, позициите са обърнати. Коалиционните партньори на ГЕРБ и около 90% от активистите им по места (по неофициални, но достоверни данни) не желаят Конвенцията да се ратифицира, вероятно по някои от изложените по-горе съображения и защото такова поведение е логично за политическата им сила и за образа, която тя гради пред избирателите си. При социалистите обратно – структурите им (напр. софийската и смолянската), както и ПЕС, барабар със Станишев, искат България да ратифицира, но БСП не иска, защото ГЕРБ иска. А защо ГЕРБ иска в противоречие с ролята, която играе и „консервативния“ образ, който се мъчи да гради? Сигурно ги изнудват с нещо – ще ви дадем тия пари, ако ратифицирате, както ви дадохме ония, след като направихте велоалеи по улиците. Но това е тема на друг разговор.

Заслужава си единствено да отбележим и то с тъга, че както по всичко личи, в крайна сметка решението ще бъде взето не заради написаното по-горе, не заради тежките юридически и политически аргументи, не заради сблъсъка на цивилизациите и новия световен ред, а единствено по финансови съображения – както правителствени, така и неправителствени. Нали можете да си представите колко НПО и колко „интелектуалци“ на свободна практика нетърпеливо пристъпят от крак на крак да усвояват истанбулски финансирания, подобни на онези през декадата на ромското включване? Сладки пари. Лесни пари. Куче влачи – диря няма. За такива лесни пари човек е готов не релативизма да прежали, не европейските ценности, не доброто и злото, не мъжа и жената, не семейството и обществото, ами не знам какво още… Карай! Ден да мине, друг да дойде! Живей за мига, преследвай мечтите си!…

Но може и да не съм прав. В крайна сметка аз съм само един скромен представител на „нискообразованите, малокултурни слоеве, които не могат да се оправят в свободна среда, защото нямат знания“, суеверен и мракобесен тип, у когото Путин чрез хибридни средства е всял страх от Картаген и затова онзи не спира да повтаря, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Свиване

Колко комара се побират около една кръгла маса?  

Новината, че Антикорупционният фонд се е заел с прочутия проект на дунавските общини за преброяване на комарите, не ме докосна кой знае колко, но ме накара да се замисля за първи път по-сериозно (доколкото съм способен на това). Въпросът „Колко комара подлежат на напръскване от двете страни на Дунав?“ по своята философска загадъчност си е направо съвременна редакция на средновековния схоластичен въпрос „Колко ангели (или дяволи) могат да се съберат на върха на игла?“.

Да, разбирам, че организирано пръскане не може да се проведе без да се познава числеността на противника и затова подобни проекти са необходими, но за милион и половина, колкото са взели българската и румънската НПО, не е ли по-лесно да се наемат безработни роми, с каквито разполагат в изобилие и двете държави, които с мухобойки да плякат комарите един по един?

Тази сума – милион и половина – е вложена в разработването на Географска информационна система (ГИС), за която някакви експерти били казали, че може да се направи и за 30 000 лв. Стана ми любопитно и реших да разбера каква е тази ГИС, но единствената информация, до която се добрах (признавам, без особено вживяване и задълбочаване), гласи: „Нейните функционални характеристики ще позволяват интеграция на ниво обмен на данни и заявки“…

Но пък научих, че освен карта на местата с комари, която ще създаде като краен продукт ГИС, програмата, чието официално име е „Разработване и приемане на съвместно институционализирано партньорство за управление на риска от прекомерно разпространение на насекоми, засягащи общественото здраве и безопасност в трансграничния регион Румъния – България“, включва също две социологически проучвания, седем кръгли маси и информационна (рекламна) кампания, като само социологията и рекламата се финансират допълнително с още близо половин милион над вече споменатия милион и половина.

Разбирам, че целта на всичко това е „да имаме устойчива политика в областта на предотвратяването на риска, свързан с разпространението на насекоми„, но продължавам да съм крайно любопитен какви теми са се разисквали на седемте кръгли маси и какви въпроси са били зададени на анкетираните в двете социологически проучвания: Хапят ли ви комари?; По коя част на тялото обикновено ви хапят?; Чешете ли се?… Също съм любопитен за какво е информирала информационната кампания. Може би: „Ако привечер отидете да се къпете на реката и ви изпохапят – това са комари!“ или просто: „А теб колко комара те ухапаха днес? Преброи ли ги, а?“.

Не знам само колко време ще бъдат актуални данните от проучването, при положение, че един комар живее до няколко седмици, а на всеки 5-6 дни се излюпва ново поколение. Не знам също и как някакви нещастни частни фирмички успяват да пръскат мазетата на сградите против хлебарки, без да са ги преброили преди това… Спиш, Европейски съюзе, спиш! Не може да броим едно, пък друго да не броим!…

Европейските фондове би трябвало да съществуват и да отпускат финансирания с една единствена цел – да се изравни нивото на развитие на страните в Съюза. Сигурно и броенето на комари е важна стъпка в тази посока, но когато говорим за него, не мога да не се сетя за малкия и среден бизнес, който също разчита на финансиране от въпросните фондове.

Желаещият да бъде предприемач, да разкрива работни места и да създава принадена стойност е подложен на процедури и изисквания, често граничещи с извращения. Смазан е от нелоялната конкуренция на корпорациите и на субсидираните сектори, включваща даже и дъмпинг, който по принцип е незаконен. Изправен е пред тежък кадрови проблем, защото колкото е да се вайкаме, че има безработица, толкова е и трудно да се намерят работници за много и различни производства. Да не говорим за специалисти! Предприемачът е подхвърлен и на гавра от страна на администрацията, която направо го задушава с всичките си разрешителни режими, необходими документи, системи от такси, санкции и глоби, десетки видове контролиращи органи (често подкупни рекетьори) и все нови и нови стандарти и нормативи, които бедният предприемач е принуден да покрива, за да оправдае съществуването на някой чиновник. Но най-големият проблем на предприемача е финансирането. Ако има собствени свободни средства да инвестира в бизнеса си, няма какво да го мислим и да се занимаваме с него. Но ако няма, често се съблазнява и кандидатства за финансиране от фондовете. Ако спечели, то в почти всички случаи от него ще се иска първоначално да вложи свои пари, пък после да си ги прихване, след като разбира се докаже, че си е изпълнил проекта във всичките му бюрократични подробности. И понеже, както видяхме, човекът няма свободни пари, обръща се за помощ към банката. Банката едва се съгласява да му отпусне кредит и то срещу зверско обезпечение и при нахални лихви. Човекът се съгласява. Оперативните програми обаче често бавят плащанията с по няколко месеца, което банката изобщо не я интересува – тя си чака ежемесечната вноска с лихвата. Накрая много често от Оперативната програма идват на проверка и глобяват предприемача (т.нар. „корекция“) било защото е с шапка, било защото е без шапка. Така гордият бенефициент задлъжнява още повече на банката и често може да стигне дотам, че да загуби жилището си.

Ето защо все повече хора гледат да станат чиновници в правителствения или неправителствения сектор, а не предприемачи, защото второто си е голямо главоболие. Пък и никой не те уважава. Едно време да си „бизнесмен“, „фирмаджия“, „частник“ звучеше гордо. Сега най-презряното същество е частният предприемач. Той е виновен пред всички, затова че печели (когато успее), и най-вече пред работниците си, представлявани от всякакви инспекции по труда, трудови медицини, синдикати и пр. Частният предприемач има едно единствено задължение – да плаща на обществото данъци и такси, за да може обществото да брои комари.

Вярно, частните предприемачи са опасни, защото са свободни и по-трудно могат да бъдат контролирани в сравнение с чиновниците и НПО деятелите, на които във всеки един момент може да им секне кранчето. Но пък частните предприемачи са хора, които са полезни за обществото, защото не само не чакат да получават от него, но са готови и да дават. Мисля, че заради това заслужават повече уважение. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен заедно с всичките си комари, колкото и да се окажат те на брой.

 

Свиване

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 16 септември 1872 година  

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 93. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б. п. 102. Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 19, стр. 776.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ - 16 СЕПТЕМВРИ 1872 ГОДИНА

1872,16 септември, Българско№ 40-ти

Братовче!

Получих едно твое писмо без дата, което ме намери в едно село. Отгоре на писмото ми казва Господа! [1] Аз не съм господа. По-надолу за стоката и пр. [2] аз за моята стока преди 16 дни още като тръгнах по ч-те к-ти [3] по работа оставих в Моратоглу [4] 15 1/2 т[урски] л[ири] - десетте за К-в [5], а петте и половина за теб. Като научих, че нибеле [6] още изпратени, днес изпращам човек и народен работник, комуто може да се повери и лозинка, и всичко. Той е работник от онова окръжие, закъдето бях упълномощил и Д. Общи, комуто Д. Общи не заслужава нито за цървула му относително, за точните изпълнения в устава и да слуша заповедите, които му се дават. Бай Д„ че е заслужил в много неща за смърт, така е [7], но му се прощава досега поради простотията. Ако беше учен, не можех да потъпча закона и трябва да изпълня [8]. Бай Димитър не е предател, но неразбран, горделив и говори за работи от себе [си], без да знае къде водят. А устата му колкото го препоръчват не излиза едно на хиляда [9]. И колкото [пъти] е позаслужил, хиляди пъти да не е било, защото той е причината да се породи недоверие между някои от съучастниците - задавал им е думи да мислят различно [10], пък на мен казва, че те така мислели и го запитвали [11]. И това ме принуди по-скоро да обиколя онова окръжие [12], където той ходи, без да показвам на ч-те к-ти [13], че той ми е говорил така. Питах [14] имат ли някакво съмнение в нещо към ЦК [15] според думите на Д. Общи, който каза ни пред всички членове на един частен к-т [16], за което им исках писмено [да отговорят]. Дадоха ми [отговор], че не! [17] И в друг един частен комитет говорил: „В това окръжие така да сторим, инак да направим, и пр.“ Пък и за по-нататък бил [18]. Това е станало в Бочукоглу [19], а председателят [20] го запитал: „Това известно ли е на Централния комитет?“ Бай Д. казал, че за всичко бил разговарял [21] и то било [22] по вишегласието на всички частни комитети и затова да станело [23]. В същото време пише и на мен, че в онова окръжие вече са се наредили работите твърде добре и затова не трябвало да отивам вече по ония страни. Пък взеха да дохождат писма от ония страни, както виждате. Извън писаните са ми казвали устно, че говорил за неща, за които не смеят да пишат, за да не би да им направи пакост.

Това окръжие се състои от [24] 15 частни комитета (села, един град и две паланки) [25]. Като излязох да разкажа за горните бъркотии, присъединих някои селца в едно (по-близки) [26], дадох им ред, по който да се ръководят в работата си сами, помежду селата [27], без да има нужда да им се изпраща от Централния комитет човек често, от което може да се улови работата, а че се е компроментирала то е [28]! И така взех вишегласието от всичките частни комитети в това окръжие за окръжния център. Както виждате в писмото на тия два присъединени ч. к-ти [29], също и в града и пр. [30] Изпращам ви и копието как заповядвам на частните комитети, т.е. какво наставление им давам. И на окръжния център [31], защото извън това [32] да се [не] върши, в което пада и работникът пред моите очи за наказание [33]. Така искам да направя по цялото Българско. И тогава ще се върши с по-малко разноски, по-скоро, по-сигурно и без грижа, че ще попадне нещо в не[п]риятелски ръце. Каквито и мерки да взема, нашата работа няма да спре [34]. Но тогава може, когато се изпревари, да не се пропускат глупости, както Бай Д-ти, като ето още какво [35]: като видя, че взех вече вишегласието за Център в онова окръжие и няма да може да прави неговото, [36] то той в друг един частен комитет им казал да не се присъединяват с окръжния център, а не знам къде [37]. Писар им е даскалът. Той ми каза, че решили за събирането си да се оправят [38] направо във Влашко до Каравелов. Това ми казаха други от членовете, че било направено и съгласувано с Д. Общи. Не е ли глупост от едно окръжие да дели едно село. И после да слушам думи, че аз съм бил тръгнал да си играя с хората и да ги лъжа? (Това малка ли е помия!) Това като го дочух, донесе ми се и писмено, какво те в събранието си така одобрили. Повиках и други да попитам за това и да им покажа писмото, в което има и един малък печат. Те, като видяха писмото, казаха: „Това, че така е направено, каза ни даскалът да знаем. Но не са ни викали на събранието [39], а тоя печат още не ни е показан [40], [за] да го познаваме. За което искаме да питаме и ние: когато са прави за нещо, събранието от 3-4 души ли само става и те каквото решат ли бива решено!“ Тоя даскал по-преди го бях изокал [41] за нечестното му поведение. И сега от оня ден отишъл в едно село и казал: „Централният комитет е в селото и заповяда да извадите днешния ваш дакол [42], та да вземете еди-кой си.“ Това ми каза представителят, който дойде на събранието във Влашко, че било казано пред него и пред още един. На тоя даскал Д. Общи му бил дал 5 турски лири назаем. Има ли Д. Общи това право? Ето така от неразбрани мозъци се вършат работи, а зрителите като гледат [отстрани], проповядват [43] работата [ни] за?... Да прекъсна и да не пълня книжата с глупости, да не се работи ден, пък десет дни да се разказва и след това да не се нападаме един друг. Вижте и направете така: съберете се и прегледайте по-тънко работите, па дайте и гласа си за едно място [44], като вземете и оттук, от някое място и друго глас [45], отдето да се управлява всяко място и всеки работник в Българско [46]. Аз на драго сърце давам пълномощното си [47] назад и да се управлявам и аз от това място. Но предварително трябва да явя на народа така: дотук беше моята работа, а отсега занапред вишегласието намира други деловодители. Следователно от мое име няма да вземате и да давате. Но за да се извърши това, трябва да взема и дам точна сметка за досегашните си работи (особено копие, което аз да си прибера). [48] Тогава вече ще се оправям по новата команда, с всичките си сили и най-честно. Че тия ми думи изричам с чисто сърце, кълна ви се в името на народа. Така ви казвам, че от едно място трябва да се свири, а всички други да играят, пък песента ни е пред очите ни [49]. Комуто се хареса, нека се хваща на хорото. Без така да е, няма нищо [50]и по-пусто става. Това, което се е случило досега, да се разправи [51], па вече да не слушате глупци и да не препоръчвате хора, като очите ви на всички вас равно не гледат.

Бай Азисе! Ти по сърце и по душа си чисто народен. Така съм те препоръчвал на хора, които не са те ценили дотам, но аз вярвам на очите си, защото досега не са ме лъгали! Ати, Байо [52], и сам виждаш, че досега с гледане на уста [53] още не си познал нищо и никого. Прегледай си писмата! Това да си го кажем в очи, не е срамно! Така правят чистите хора. Затова, ако вишегласието каже да продължавам работата си занапред, недей ми препоръчва работник като Д, Общи, а да кажеш: „Мисля, че ще бъде добър!“ А според думата, която съм дал пред членовете на Централния комитет, нямам право нито да взимам, нито да давам (извън Българско) без знанието на председателя. Както и другите като членове със същото пълномощно, където и да се намират извън Българско, нямат право без моето знание да вземат и да дават в Българско! Следователно, каквото имате да ми казвате нещо ново или за такива разправии да ви пишат отнейде, всичко трябва да премине през К-в [54], че той знае за по-нататък. И оттам трябва да ми се пише и пак там ще отговарям. Знай занапред - освен поръченията ви от мен: да ми купиш или там така да направиш, и то ако ви е по волята както досега, и ви признавам. [55] Защото ако Бай Д. плачеше пред двайсет души и двайсетте души ми пишеха и ако аз всекиму разказвах, тогава тежко и горко на булгура, който ние мелим. Който не е чист, убивам го, на неразбрания не му давам което виждам, че не е за него. Изпитвам човека в работата и така го пускам за по-нататък [56]. По-право да кажа: ако вие мен не сте познали, който се търкалям десета година в тая работа, то за другите сте съвсем излъгани [57]. Ако кажете, че нямате доверие в мен, то аз съм готов да ви докажа фактично [58], [да докажа] не само за мен, но и за всекиго, който е влязъл макар два деня с мен в работа. Това да стане [но за да стане това] трябва да се спре народната работа за известно време и [онзи], пред когото ще давам сметка, трябва да бъде там за известно време, докато се развиди [59]. Ако ли пък кажете, че имате доверие, то аз пък ви казвам, че донесените ви думи са [60] лъжа и дърти интриги. Съдете умно, че от нас се чака [61] уж пусто и върло по-големи работи!...

На Д. Общи засега да му се каже: „Иди свърши еди кое си.“ И като го свърши, тогава да му се каже пак за друго [да свърши]. Затова е Д., за друго не е! А колкото за Бай Анастас, ще видим. И друго стигна до ушите ми, което е изречено от един негов приятел..., но не казвам, докато не разбера добре. Братя, отваряйте си очите и да не се срещат вече такива маскарлъци, защото дето не се е очистил х. Иванчо ефен[ди]я и пр. [62] и [дето] нямаме още пара да се поддържат работници колкото трябват, че и времето се простира без това [63], причината е в такива празни писма и в интригантски разправии, което мога да спра, и да не се дотолкова [64], но както ви казвам по-горе: вие, които сте от толкова време в работа с мен, давали сте ми и пари, препоръчайте ме на другите и докажете им в нещо досега намерили ли сте ми шартанлък, и не благоразумно извършено нещо? [65] Има в Българско работник, комуто съм дал пълномощно да работи и той на друга страна [66], каквото на Д. Той е още от 62-ро [лето] с мен в работата [67], той най- добре може да докаже за мен, има ли безумни работи, лъжи, интриги и привилегии, както казват Бай Д. и Бай Анастас. Байовци, пак да повторя: в тая работа добре трябва да се отварят очите! И работа трябва, работа! Не да се слуша всеки, защото има хиляди работи да се вършат, а не могат при такива неразбории да се вършат. Не давам никому нищо от работниците да говорят от себе си за работи, докато аз не съм известен, защото на работа излиза друго. А пред когото е говорено, става лъжа. И така на хората им сака да не вярват вече на друго. [68] Къде какво е говорено не мога да ви напиша, защото книгите са с пари.

Бай Азисе! Докато свършвах, пристигна и другото ви писмо от 8 септември в което ми казваш: „Решил си да убият в Оряхово Т. Начева неправедно.“ [69] Затова трябвало да изпреваря и да кажа да не го убиват. [70] Лъжа е! Писмено за това още не съм нито взел, нито дал да се извърши [71]. Но както ми се донесоха думи, ако се докаже, че е така, трябва да умрат. [72] Затова ти казвам: такива думи могат да се случат и в мен, и в теб [73]. Затова ти казвам: пред вашите очи всичко [е] истинно, което се изрече! [74] За нас няма шега, пазете се ви казвам..., защото и моите шеги да ги вземате за работа [75].

За Т. Начев казваш, че ще бъде отсега нататък чист, дай гаранция! Ако искаш [дай гаранция] и за Тома Младенов, учителя! Теб приемам за гарант, Я. В. - не! [76] Днес пиша да не му думат нищо [на Т. Начев] и ще бъде свободен. Побързайте с гаранцията си.

Писмата три получих без нищо [77] - две твои и едно чуждо.

Пращам ви три писма от три частни комитета. Едното, с двата печата, е от два комитета, които сега присъединих. Неговото съдържание е от всичките ч. к-ти [78] в онова окръжие, където беше упълномощен да работи Д. Общи. Ако не ми вярвате на думите, елате работата да се прегледа по-тънко, тогава ще ви дам всичките подани писма от частните комитети. Прегледайте писмата добре и да разберете всичко, и да не се гледа през кърпа вече. Па тия писма от частните комитети, като ги разгледате, да ми ги изпратите обратно, защото водя дневник на всичките боклуци и добри работи - от когото се извършват.

Щом прочетеш, Бай Азисе, писмото, тоз час да го проводиш на К-ва [79] с всички други писма.

Ваш по сърце чист! Ас. Дер. Кърджала

Бай К-в! Дайте да се разгледат всичките ми писма и топтан отговор желая (с една дума), защото другояче аз не смея да се бъркам в работа [80].

Твой побратим Драгойчо [81]

-----------------------------------

1. Стои обръщението: „Господа!

2. По-надолу вече следва за стоката и за всичко друго.

3. По частните комитети.

4. Ловеч.

5. За Каравелов.

6. Не били.

7. Че Димитър Общи за много свои постъпки е заслужил вече смъртно наказание, затова не ще и дума.

8. Ако не беше така прост (да беше учен), не можех да се отклоня от устава и трябваше да го убия.

9. От хиляда, които обещава устно, не изпълнява нито едно.

10. Поучавал ги да мислят грешно.

11. И го запитвали уж както грешно мисли.

12. Орханийско.

13. Частните комитети.

14. Питал самия частен комитет.

15. Централния комитет.

16. Д. Общи казал пред други частни комитети, че онези се оплаквали.

17. Поискал им писмено да потвърдят, наистина ли се оплаквали от Централния комитет, и те дали писмо, че не се били оплаквали.

18. Пък подали нещо повече, което никой не мислел да решава в Централния комитет.

19. Етрополе.

20. Т. Пеев.

21. С хората от Централния комитет.

22. Отговаряло на желанията, било възприето от мнозинството на всички частни комитети в окръга.

23. Изисквал го да се изпълни.

24. Имаме.

25. Орхание, Тетевен, Етрополе и 12 села.

26. Частни комитети от по-близки села свързал в един комитет начело с най-силното лице в този пункт.

27. Дал им право сами да се ръководят.

28. А истината е, че работата се е компрометирала.

29. Това се вижда от писмото на два присъединени частни комитети, при¬ложено към настоящето писмо.

30. Също взел съгласието и на града.

31. Същото заповядал.

32. Което е разпоредено.

33. Към това спада и отделният работник (член на комитета), който ако сгреши, заслужава наказание пред моите очи.

34. Каквито мерки и да взема, все може да попадне нещо в неприятелски ръце, но нашата работа не може да спре.

35. Но това може само тогава, когато се изпревари да не се пропускат глупости, каквито с бай Димитър и като ето още каква глупост.

36. Да се разпорежда по неговата си воля.

37. А да се държат не знам къде.

38. Отнасят.

39. Решили от тяхно име, но без тяхно съгласие.

40. Не е ни (не ни е показан).

41. Изхокал го.

42. Даскал.

43. Разгласяват, препоръчват.

44. Определете един център.

45. Като вземете съгласието и на няколко места оттук.

46. И от този център определете да се управляват всичи комитети и всички работници в България.

47. Връщам пълномощното си.

48. Да си запази копие от всичко по-важно, което предава.

49. Ние знаем песента, известна ни е.

50. Ако не направим това, нищо не сме направили.

51. Да се прецени здраво и да приключим с него.

52. Обръщение към Любен Каравелов.

53. Като даваш ухо само на приказките на хората.

54. Каравелов.

55. Само каквото съм поръчал (да купиш или това или онова да извършиш оттам) и то ако ви е по волята - ако желаеш: както е било досега, само това ви признавам.

56. И тогава само му възлагам работа занапред.

57. За другите, които са по-прости, няма защо да чакате да ме признават и като черпите сведенията си от тях и им вярвате, вие сте излъгани съвсем. (Това писмо ни дава най-вдъхновената логика, до която гледам с перо се е издигал Левски.)

58. Аз съм готов да докажа вашата неоснователност с факти на ръка.

59. Докато се изясни всичко.

60. Донесенията, които сте получили, и на които се опирате, за да ме кри¬тикувате са...

61. Че от нас се чакат.

62. Типично - в смисъл: където не сме очистили досега този или онзи чорбаджия...

63. А пък сме закъснели и без това.

64. И да не се занимават с него...

65. Посочете ме, обяснете на другите: виждали ли сте някаква неискреност, нещо неблагоразумно, извършено досега от мен.

66. Хр. Иванов Книговезеца в Търново.

67. От Легията на Раковски в Белград.

68. Вече и така хората взеха да се съмняват, дали нашата работа е сериозна.

69. Казвал, че Левски несправедливо бил заповядал да убият Т. Начев от Оряхово.

70. Настоявал Левски да побърза и отмени заповедта си.

71. Още не е заповядал писмено.

72. Но каквито донесения имам, ако се оправдаят, трябва да се убие.

73. Казал още, че Т. Начев е една душа, каквито са самите Д. Хр. Попов и Левски.

74. Всичко, което ти се покаже с дума, взимаш за чиста монета.

75. В мен няма думи, които да не са дело.

76. Касае се за един член от Оряховския комитет, който се застъпил пред Д. Хр. П. да не се убива Т. Начев.

77. Непридружени с никаква пратка.

78. Със същото съдържание имам писма от всички частни комитети.

79. Каравелов.

80. Иначе - зарязвам работата.

81. Отстрани Д. Хр. Попов бележи: „Отговор 22: 7/ври [септември].“

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

72. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

73. Писмо на Васил Левски до Централния комитет във Влашко – 25 юли 1872 година

74. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи

75. Писмо на Васил Левски до приятел

76. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч

77. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 3 август 1872 година

78. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 3 август 1872 година

79. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 4 август 1872 година

80. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в с. Ихтяр Касан Хатем – 6 август 1872 година

81. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Букурещ – 25 август 1872 година

82. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 август 1872 година

83. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 август 1872 година

84. Писмо на Васил Левски до Атанас п. Хинов – 25 август 1872 година

85. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 16 септември 1872 година

86. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

февруари 09, 2018

Свиване

Две несъвместими Българии, разположени на една и съща територия  

  1.
  И на стари години има какво да се научи от стари приятели:
  

  - В момента, в който политическото у нас бе убито, изхвърлено от обществените процеси - като отказ от дискусии, визии, програми и стратегии, които вече никой не знае и не дебатира, така че не е известно и не е важно коя партия за какво всъщност е когато става дума за политика, икономика, финанси, сигурност, екология, образование, здравеопазване, култура и т.н.,
  демокрацията у нас бе заменена с излизане на преден план на онези, които участват в обществените процеси не като активни граждани, а като пасивни зрители, които не се чувстват ангажирани с проблемите на страната, а гледат на всичко отстрани - като на сеир, шоу, зрелище, бигбрадър.

чети по-нататък

Свиване

Как да отворя паркинг?  

как да отворя паркинг

Разполагам със свободно пространство (собственик или наемател съм) до офис сграда с центъра на София, където навсякъде е зелена или синя зона. Хрумва ми страхотната бизнес идея да си отворя паркинг и да отдавам под наем места за паркиране. През каква процедура трябва да премина и какви са необходимите документи? Регистрация като търговец На първо […]

The post Как да отворя паркинг? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

ツエーゲン金沢がadidasと契約!2016新ユニフォームを発表  

2015シーズンのJ2において、大きなサプライズとなった4年目の森下仁之監督率いるツエーゲン金沢、初年度のJ3を制して昇格してきたチームは、前半戦に怒涛の6連勝、13試合連続無敗を記録し、一時は首位に立った。

後半戦はわずか2勝で結局12位に終わったものの、昇格1年目としては十分な成績。また、最終節では開幕戦も戦った大宮アルディージャのJ1昇格をクラブとサポーターがともに祝福するなど、北陸新幹線の開業イヤーに相応しい見事なパフォーマンスをピッチ内外で見せている。

その金沢が18日、adidasとオフィシャルサプライヤー契約を締結したことを発表。2016シーズンに向けた新ユニフォームをお披露目した。

Zweigen Kanazawa 2016 adidas Home

金沢の2016ホームは(1st)は赤を基調に、黒と黄色をアクセントとして使用することにより、「黒百合」のクラブエンブレムを表現。カラーリングに加えadidasというところから、現在FIFAランキング1位のベルギー代表も思わせる。

また写真だと分かりづらいが、左肩から右腰にかけてさりげないタスキモチーフを配置。選手一人一人がタスキをかけてJ1へ邁進する姿、さらにファン・サポーターと一体となり、クラブを共に支えていくというイメージが込められている。

zweigen-kanazawa-2016-adidas-home-kit

ユニフォームスポンサーは、胸の「北國新聞」、背中の「北國銀行」、袖の「米沢電気工事」、パンツの「サンキュー」がいずれも継続しているが、注目は背面!

Jリーグが15日に発表した、第5のユニフォームスポンサー掲出可能箇所“背面下部”を金沢は早くも導入(おそらく第1号)。新たに地元の澁谷工業と契約を結んでいる。

The post ツエーゲン金沢がadidasと契約!2016新ユニフォームを発表 appeared first on joroiparvan.com.

Свиване

Къде е литературата?  

„Не можеш да намериш черна котка в тъмна стая, особено когато котката я няма“.

Китайска мъдрост

Коварната болест отпуска хватката си, но още ме държи здраво, затова и днес вместо текст, ще има само картинки.

Този път със загадка.

Плюс това с награда.

Ще видите две страници от урок в учебника ми по литература.

Въпросът е: Къде е тук литературата?

Наградата: сто лева.

Успешно търсене!

(Павел Николов)

П.П. И все пак този учебник е поносим. Да бяхте видели другите!..

февруари 08, 2018

Свиване

Особен тип бързо множащи се същества  

  България е полазена, напъплена, обрината от един особен тип бързо множащи се същества - изкуфяващите и изкуфелите професори!
  Ето и тази ранна сутрин, докато си пиех първото кафе, "по телевизията" по разни канали все такива същества от различни биологични полове и социални джендъри сеят мъдрости и прокоби...

чети по-нататък

Свиване

Карл Попър - Парадоксът на толерантността  

Налегна ме болест коварна и нямам нищо под ръка готово като текст, затова – взети на заем картинки.

Но много сериозни!

Те отразяват по достъпен начин виждането на философа Карл Попър (1902-1994) за толерантността, развито в книгата му „Отвореното общество и неговите врагове“ (1945 г.).

В картинките е даден пример с нацизма, но спокойно можете да го замените с комунизъм, путинизъм, ислямски фундаментализъм и какъвто още античовешки режим се сетите.

(Павел Николов)



Свиване

София през взора на Николай Грозни  

Едва четири години след нейното публикуване прочетох тази книга,
която получих като подарък след споделено лично преживяване 
в софийското музикално училище. 

Не спирам да премислям релефния образ на хората 
и на София малко преди съдбовния ноември 1989та . 
Много мощен, музикален - романтичен и трагичен, образ.


Николай Грозни. Вундеркинд. С., Ciela, 2014

Петнайсетгодишният Константин е бунтарски настроен много талантлив пианист с необикновена чувствителност в безперспективната и контролирана среда на София през 80-те години. Опитва се да се справи с възрастното поколение в общество, в което за изразяването на откровеността често се заплаща висока цена. Прикован от милитаризма на  музикалното училище за даровити деца през по-голямата част от деня, Константин тържествува над режима чрез своите малки бунтове като пушене, пиене, подигравки с властта и противопоставяне на учителите си при всяка възможност. Въпреки всичко той се упражнява в свиренето с истинска отдаденост, вдъхновен от произведенията на Шопен, Дебюси и Бах. Вундеркинд е хипнотична и затрогваща книга със съзерцателния портрет на юношеската обърканост, която ни дава изящен и трагикомичен поглед за случващото се зад Желязната завеса в самия край на Студената война. Животоспасяваща се оказва благодатта на добрата музика.

Вундеркинд е дар за сетивата. Искрящата и проникновена проза на Николай Грозни се разгръща като музика, сякаш си е служил не с пишеща машина, а с роял.“   Пати Смит

„Обсебен от сакралното, Вундеркинд представлява психоанализа на комунизма. Битието, на пръв поглед подчинено на законите на материализма, всъщност се управлява от трансцедентни, свръхестествени сили, които обаче нямат нищо общо с божественото. Грозни, който в своите пророчески и гротескни видения понякога напомня на Гогол, описва една деформирана и изкривена реалност: светът на Константин се обитава от демони. Грозни нанася финалните щрихи на своята картина с алюзии от гръцката митология като Ереб и Харон. Константин, подобно на Николай Грозни, е един безнадежден романтик, за който изкуството е път на саможертва, водещ към абсолюта. Вундеркинд напомня, че тази сакрална роля на изкуството не е просто една суетна дума, един отживял идеализъм, принадлежащ към ХХ век. Напротив – дори и днес, изкуството въплъщава съпротивата срещу извращенията на тоталитаризма.“ Дамиен Аубел, Transfuge

"Рядко се намира роман, който да е толкова музикален. Николай Грозни пренася своя читател в един водовъртеж от звуци. Всяка отделна глава, подобно на действие от една симфония, носи името на пиано шедьовър от романтизма. В това необятно стихотворение в проза с брилянтни описания пиесите на Шопен придобиват особена монументалност. И тъй като тук истинският смисъл на живота е да свириш прелюдиите на Шопен за себе си, страниците са наводнени от лиричност, която служи като антидот срещу идиотския и жесток свят. Със своя антураж от персонажи, карикатури на безумието, извращението и лъжите, циркът на живота действа като една непоколебима сатирична машина, чиято цел е да осмива обществения строй." http://ciela.bg/books/book/vunderkind/1894

Струва си да се чуе този разказ 
03.11.1987   S. Rachmaninov, Vocalise, op. 34, No.14
                     Evgeni Kissin https://www.youtube.com/watch?v=YvXOjl2HkjQ
                    Yuja Wang https://www.youtube.com/watch?v=1yTyYpWqsZU

14.12.1987   F. Chopin, Scherzo B Minor, op. 20, No. 1 (Presto con fuoco)
                     Sviatoslav Richter (1977) https://www.youtube.com/watch?v=38VShqkukWY
                     Ivo Pogorelich https://www.youtube.com/watch?v=EtB_OpiOTy8

17.02.1988   F. Chopin, Etude C Major, op. 10, No. 1
                     Maurizio Pollini (1960) https://www.youtube.com/watch?v=eIQuZwnBAa4

06.03.1988   J. Brahms, Intermezzo E-Flat Major, op. 117, No. 1
                     Glen Gould https://www.youtube.com/watch?v=YD8i0jUmbF8

23.03.1988   F. Chopin, Etude E-Flat Major, op. 10, No. 6
                     Maurizio Pollini https://www.youtube.com/watch?v=XMiSndwL97o

24.03.1988   F. Chopin, Sonate, B-Flat Minor, op. 35, No. 2, Scherzo
                     Ivo Pogorelich https://www.youtube.com/watch?v=dw4aGcmircA

01.05.1988   F. Chopin, Balade F Major, op. 38, No. 2
                     Krystian Zimerman https://www.youtube.com/watch?v=Wslm1ZL9EI8

23.08.1988   J.S. Bach, Sonata for violin and piano, C Minor, BMV 1017, Allegro
                     Frank Peter Zimmermann & Enrico Pace https://www.youtube.com/watch?v=ltrXpNsNzh0

15.09.1988   F. Chopin, Scherzo, C-sharp Major, op. 39, No. 3 (Presto con fuoco)
                     Ivo Pogorelich https://www.youtube.com/watch?v=QwMnYP91tMo

29.09.1988   Chopin, Polonese, A-Flat Major, op. 53, Heroic
                     Arthur Rubinstein https://www.youtube.com/watch?v=4P63s3Nw3iM
                     Ch. Richard-Hamelin https://www.youtube.com/watch?v=ivCrVeIagEM

03.10.1988
   Beethoven, Sonate Waldstein, C Major, op. 53, No. 21
                     Mikhail Pletnev https://www.youtube.com/watch?v=lbblMw6k1cU

14.10.1988   Beethoven, Sonate Appassionata F Minor, op. 57, No. 23
                     Emil Gilels https://www.youtube.com/watch?v=QImFm4Y_QPM
  
19.10.1988   J.S. Bach, Sonata for violin and piano, B Minor, BMV 1014
                     Frank Peter Zimmermann & Enrico Pace https://www.youtube.com/watch?v=lQcDzaAI9pw

02.11.1988   F. Chopin, “Valse brillante”, A-Flat, op. 34, No. 1
                     Arthur Rubinstein https://www.youtube.com/watch?v=19JJfIJyl5M

09.11.1988   F. Chopin, Etude, As-Dur, op. 25, No. 1
                     Vladimir Horowitz https://www.youtube.com/watch?v=V7SvQzkZmuM

20.11.1988   F. Chopin, Etude, G-sharp Minor, op. 25, No. 6
                     Ivo Pogorelich https://www.youtube.com/watch?v=7Vx-m0V1lsY&list=RD7Vx-m0V1lsY&t=4

    .12.1981   F. Chopin, Fantasie Impromptu, C-sharp Minor, Op. 66
                     Arthur Rubinstein https://www.youtube.com/watch?v=75x6DncZDgI 

27.11.1988   F. Chopin, Mazurka, B-dur, op. 56, No. 1
                    Maurizio Pollini https://www.youtube.com/watch?v=5EdqeXIMPpU 

14.12.1988   F. Chopin, Sonata B-Flat minor, op. 35, No. 2, 3. Marche funebre
                    Maurizio Pollini https://www.youtube.com/watch?v=y0mAbw-niI8
                    Khatia Buniatishvili, Sonata No. 2, Op 35 full https://www.youtube.com/watch?v=to8yJRPq6H4

26.12.1988   F. Chopin, Sonata, B-Flat minor, op. 35, No. 2, 1. Grave – Doppio movimento
                     Maurizio Pollini https://www.youtube.com/watch?v=Kc9sc542mdk

21.01.1989   J. Brahms, Ballade, D-Dur, op.10, No. 2
                     Krystian Zimerman (1979) https://www.youtube.com/watch?v=ZoYLlmPboBI

22.01.1989   J.S. Bach, Sonata for violin and piano, F-dur, BMV 1018
                     Frank Peter Zimmermann & Enrico Pace https://www.youtube.com/watch?v=Es3przll51M

23.01.1989   Mussorgski, Pictures at an Exhibition, XIV. The Hut on Fowl's Legs (Baba-Yagá)
                    https://www.youtube.com/watch?v=tO5p-gNyVlo

10.10.1989   Mussorgski, Pictures at an Exhibition
                     Khatia Buniatishvili https://www.youtube.com/watch?v=RZIW3MFbXGE

27.11.1989   F. Chopin, Etude C Minor, op. 25, No. 12, "Ocean"
                     Maurizio Pollini https://www.youtube.com/watch?v=5M2PO4f5Y7k


Виртуозен пианист, будистки монах, писател или безделник и пропаднал мистик е Николай Грозни? Български или американски поданик, живял в България, в Индия, в САЩ, а в момента – във Франция? А може би всичко това и още нещо...
Светът е съвършен такъв, какъвто е – помисли си Слепецът, – само че някои нямат очи да го видят.

От демоните на злото не те спасява това, че си „Вундеркинд“,
Милена Златарова, 11.08.2014

“Хората често обичат да забравят. Но амнезията не запечатва миналото, нито пък заключва вратата към смъртта. Има друго време, време във времето, което не се претопява в бъдещето. Има друго настояще, което продължава да се разплита в миналото.“               „Вундеркинд“

Годината е 1987, героят е на петнайсет и има още две години до падането на Берлинската стена. Учениците ходят с униформи, дългите коси са забранени. И ако отстрани възпитаниците на софийското музикално училище изглеждат като привилегировани лигльовци, то зад фасадата на високото изкуство и успехите работи безмилостната машина, която ще те смаже, ако не играеш по правилата.

По онова време музикалното училище има привилегията да се помещава в историческа сграда на ул. „Оборище“ 5. Тя видимо се отличава от еднотипната архитектура на социалистическите постройки. Високите тавани, дървените врати с дърворезба, орнаментите по стълбището, шахматният под при главния вход и най-вече интригуващото й минало (тогава бивша собственост на католическата църква) придават ореол на тайнственост, създават усещането за храм, в който избраните таланти биват посветени в служене на музиката. Но достатъчен ли е талантът, за да оцелееш в света на вечното съревнование, родителски и преподавателски амбиции?
„Вундеркинд“ (изд. „Сиела“) ни въвлича в едно сюреалистично пътуване в миналото, като възкресява по въздействащ начин злокобната атмосфера на София от 80-те години. Град, обладан от пълзяща тъмнина и зло, изпълнен с демони и тревожно предчувствие за беда, а в него объркани юноши търсят в музиката спасение от безсмислието и лъжата, които са проникнали във всички кътчета на личния и обществен живот:

„Спареният въздух, смачканите граждани и бронзовите идоли изчезват и на тяхно място изниква необятен безплътен град, в който всичко – стените, цветовете, хората – е сътворено от звуци.“

Усещането за безнадеждност и мрак тегне над обитателите му както небето „ с цвят на гранит“.  Дните се сменят сиви и безрадостни, въздухът е натежал от страх. Животът е толкова безцветен, че белотата на зимата идва като разнообразие. Едва започнали да се оформят като личности, Константин и неговите приятели виждат как хората с власт насочват съдбата им в предварително определени коловози и с инстинкта на младостта се опитват всячески да избягат от тях. Часовете свирене се редуват с предизвикателен секс, отсъствия от училище, кратки глътки свобода с няколко тайни дръпвания от скритите цигари. Бунтът им се разразява в яростна надпревара с пианото и ожесточено съревнование помежду им. Бесни пасажи се задъхват по страниците, отекват камбанени акорди.
...  
Описанията на София, на училището в сградата (Pro Oriente на ул. "Оборище"), са силно въздействащи, употребата на езика – майсторска.
Не е лесно да се върнеш по стъпките си назад, да тръгнеш подир кълбото, което се размотава в обратна посока към миналото. Мисля, че имаме нужда от такива книги – антидот на лъжливата носталгия по „онова време“; книги, които яростно се противопоставят на безразличието, на бездушието, убийствени за всяка чувствителност и творческа свобода. Книги, които помагат да не забравим.

февруари 07, 2018

Свиване

Реакционната и ретроградна сила и Истанбулската конвенция като дар за нея от небето  

Реакционната и ретроградна сила и Истанбулската конвенция като дар за нея от небето
  България, а по-скоро реакционната и ретроградна сила у нас бе готова отдавна за антиевропейска и контраевроатлантическа революция, а по-скоро антиевропейски и контраевроатлантически метеж, реванш, преврат, погром. Но поради различни настроения и нагласи, жизнени стандарти и житейски кръстопътища в обществото ни, тази реакционна и ретроградна сила не можеше да събере значително мнозинство, че да обърне радикално посоката на държавата ни. Не сработиха за тази цел:
  -- нито еврофобията (защото днес е времето на великото присвояване на европари - само наивниците не "жулят" фиктивни или ефективни проекти, с които пада безбожно лапане на щедро отпускани ни средства на евроданъкоплатците);

чети по-нататък

Свиване

ミラン、2016-17新アウェイユニフォームは“天使”をイメージ!  

昨季はセリエAで7位という成績に終わった本田圭佑が所属するミラン。就任1年目のシニシャ・ミハイロヴィッチ監督は4月に解任され、チームはこの夏、新たな指揮官としてヴィンチェンツォ・モンテッラを迎え入れた。

またクラブは現在、中国企業への売却がいよいよ近づいていると報じられており、もし決まるようであれば静観状態のメルカートでも活発な動きが出てきそうだ。

AC Milan 2016-17 adidas Away

ミラン新ユニフォーム

ミランの2016-17シーズンに向けた新しいアウェイユニフォームは、伝統の白を基調としたデザイン。

ポロネックのシャツにシャドーストライプを配し、差し色にはゴールドを使用している。

ミラン新ユニフォーム

2か月前に発表したホームが“悪魔”であったのに対し、このアウェイは“天使”をイメージしたもの。

ミラン新ユニフォーム

ミラン新ユニフォーム

優雅さを強調した仕上がりで、ミランというクラブのもう一つの顔を表現している。

ちなみに、「あれ?レアル・マドリー?」と思ったそこのあなた!

レアル・マドリー新ユニフォーム

マドリーの2011-12ホームではないので間違えないように。全然違いマス。

The post ミラン、2016-17新アウェイユニフォームは“天使”をイメージ! appeared first on joroiparvan.com.

Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.