август 24, 2017

Свиване

2017 г. ще изпревари предкризисната 2008 г. по сделки с търговски площи  

Със сделки за над 400 млн. евро само за първите осем месеца 2017 се очертава като рекордна година за инвестиции в търговски площи, показват данните на консултантската компания за бизнес имоти Forton, стратегически партньор на Cushman&Wakefield за България.

До момента се е сменила или приключва смяната на собствеността на пет големи шопинг центъра, а до края на годината се очакват още сделки в този сегмент. Ако всички те бъдат завършени, общата стойност на транзакциите в ритейл сегмента ще надхвърли 520 млн. евро, а на целия пазар ще надмине 900 млн. евро.

С този резултат 2017 изпреварва предкризисната 2008, когато със сделките за The Mall, City Center Sofia и други проекти обемът на пазара на търговски площи достигна 345 млн. евро.

Тази година имаме изключително силен инвестиционен пазар, движен основно от транзакциите в ритейл сегмента. Макар че очакваме и големи сделки с офис сгради, нашата прогноза е, че търговските площи ще останат водещи“, коментира Михаела Лашова, изпълнителен директор на Cushman&Wakefield Forton.

Според нея България не прави изключение от общата тенденция в Централна и Източна Европа, където придобиванията на търговски центрове са най-силният двигател на инвестиционните пазари тази година.


Основната причина за повишения инвеститорски интерес у нас са ръстът на икономиката и потреблението, които водят до по-високи обороти на търговците и съответно на наемите“, допълни Михаела Лашова.

Тези положителни тенденции се подкрепят и от ограниченото строителство на нови площи. Това помага на работещите проекти да затвърдят позициите си на пазара и увеличава привлекателността им за инвеститорите.

Интерес за придобивания има основно от фондове и компании, които изграждат портфолио от активи в региона и нашата страна е сред целевите им пазари.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





Свиване

„Какво се случи преди `89-та?“ – 24  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ВСЕКИДНЕВИЕТО НА ХОРАТА КАТО ОГЛЕДАЛО НА РЕЖИМА (от Иван Еленков) – 1. Революционните преобразования в обществото. 2. Всекидневието през призмата на масовите организации. 3. Социалистическият начин на живот. 4. Всекидневието в условията на социалистическа модернизация.

II. БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА В ПЕРИОДА 1944 – 1989: ТРИ ФАЛИТА И БУТИЛКА КОКА-КОЛА (от Георги Ганев) - 1. Социалистическото стопанство. 2. Какво представляват петилетките? 3. Първи фалит: 1959-1962 г.. 4. Втори фалит: 1975-1977 г.. 5. Трети фалит: 1984-1990 г..

III. КУЛТУРНАТА ПОЛИТИКА НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (от Евелина Келбечева)- 1. Трагичната участ на българската интелигенция след 9 септември 1944 г.. 2-3. Настъплението на комунизма: култура = пропаганда и Тодор Живков и корумпирането на българската интелигенция. 4. Неадекватните утопии на Людмила Живкова. 5-6. Провалената българска "перестройка" на културата и Прояви на нетърпимост .

IV. СТУДЕНАТА ВОЙНА: БРАТСКИТЕ ДЪРЖАВИ И ГОЛЕМИЯТ БРАТ (от Момчил Методиев) - 1. Какво представлява студената война?. 2. България. 3. Източна Европа. 4. Развиващите се страни. 5. Вятърът на промяната.

V. ВРАГОВЕТЕ НА НАРОДА (от Тони Николов) - 1. Репресиите. 2. Форми на съпротива.

VI. КАК ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ОВЛАДЯ ДЪРЖАВАТА И ХОРАТА (от Мария Дерменджиева) - 1. Какво представлява Държавна сигурност?. 2. “Дух на партийност“. 3. Как работи системата?.

4. Переодизация

В историята на Държавна сигурност през комунизма могат да се разграничат три периода.

Първият е десетилетието след овладяването на властта от комунистите, когато се формира системата – наситени с насилие години, в които органите на ДС се използват за физическа разправа с политическите врагове, включително с враговете в самата Комунистическа партия.

Вторият е епохата след смъртта на Сталин, когато с цел да бъдат преодолени „последствията от култа към личността“ партийното ръководство налага строг контрол над Държавна сигурност и настоява грубата и пряка репресия да бъде заменена от по-рафинираната агентурна работа.

В края на 60-те години отново се наблюдава засилване на намесата на Държавна сигурност в обществения живот. Символ на тази нарастваща намеса става създаденото през 1967 г. Шесто управление „за борба с идеологическите диверсии и противодържавните прояви“. Управлението работи основно сред интелигенцията, младежта, православното духовенство и другите изповедания, както и вътре в самата Комунистическа партия. На него се възлагат надеждите да възпре или поне да овладее тенденцията за спадане на популярността на партийното ръководство.

(Следва)

август 23, 2017

Свиване

БНБ: Обемът на отпуснати кредити продължава да нараства  

Анализ на Христо Христов

Лихвените нива по кредитите са рекордно ниски и това привлича все повече потребители към кредитните продукти предлагани от банките. Икономическият подем и спадът на безработицата продължават да дават увереност на потребителите в своята бъдеща финансова стабилност. Очакванията за корекция на лихвените нива в следващите 6-12 месеца могат да охладят за известно време търсенето на кредити, но няма да спрат цялостния ръст на пазара. Увеличение по лихвените нива се очаква да има при тези продукти, чиито лихви са базирани на международни индекси като например 3,6 или 12м EURIBOR. В момента безпрецедентните икономически стимули отпускани от ЕЦБ продължават да натискат стойността на индекса, но вече започна да се обсъжда техният край, което ще доведе до бърз ръст на стойността му. Все пак покачването на лихвените нива няма да премине рамките на 0,5-1 процентни пункта и цената на кредитите ще остане на значително по-ниски нива от тези, които се отчитаха през 2007 г. - 2008 г.

Към средата на годината лидери по отпуснати кредити и атрактивни оферти към бизнеса и домакинствата се оформят СЖ Експресбанк, Първа инвестиционна банка / Fibank, Пощенска банка / Юробанк, и Уникредит Булбанк.

Статистика на БНБ

Данните на централната банка сочат, че в края на юли 2017 г. кредитите за неправителствения сектор са 52.461 млрд. лв. (54.2% от БВП) при 52.081 млрд. лв. към юни 2017 г. (53.8% от БВП). През юли 2017 г. те се увеличават на годишна база с 4.5% (4.2% годишно повишение през юни 2017 година). Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 135.2 млн. лева. На годишна база продадените кредити8 от Други ПФИ са 185.4 млн. лв. (в т. ч. 2.4 млн. лв. през юли 2017 година), а обратно изкупените кредити – 50.2 млн. лв. (в т. ч. 7.1 млн. лв. през юли 2017 година).

Кредитите за Нефинансови предприятия нарастват с 2.8% на годишна база през юли 2017 г. (2.1% годишно повишение през юни 2017 г.) и в края на месеца достигат 31.344 млрд. лв. (32.4% от БВП). Кредитите за Домакинства и НТООД са 19.230 млрд. лв. (19.9% от БВП) в края на юли 2017 година. Спрямо същия месец на 2016 г. те се увеличават с 5.5% (6% годишно повишение през юни 2017 година). В края на юли 2017 г. жилищните кредити са 9.161 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 4.9% (4.4% годишно увеличение през юни 2017 година). Потребителските кредити възлизат на 7.638 млрд. лв. и се увеличават с 4.9% спрямо юли 2016 г. (4.6% годишно повишение през юни 2017 година). На годишна база другите кредити9 се увеличават с 45.8% (69.8% годишно повишение през юни 2017 г.), като достигат 1.147 млрд. лева.

Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 1.886 млрд. лв. (1.9% от БВП) в края на юли 2017 година. В сравнение с юли 2016 г. те се увеличават с 28.5% (26.5% годишно повишение през юни 2017 година).

В края на юли 2017 г. депозитите5 на неправителствения сектор6 са 69.170 млрд. лв. (71.5% от БВП), като годишното им увеличение е 5.4% (5.6% годишно повишение през юни 2017 година). Депозитите на Нефинансови предприятия са 19.986 млрд. лв. (20.7% от БВП) в края на юли 2017 година. В сравнение със същия месец на 2016 г. те се увеличават с 10.3% (9.7% годишно повишение през юни 2017 година). Депозитите на финансовите предприятия намаляват със 17.7% на годишна база през юли 2017 година (15% годишно понижение през юни 2017 г.) и в края на месеца достигат 3.159 млрд. лв. (3.3% от БВП). Депозитите на Домакинства и НТООД са 46.025 млрд. лв. (47.6% от БВП) в края на юли 2017 година. Те се увеличават с 5.3% спрямо същия месец на 2016 г. (5.7% годишно нарастване през юни 2017 година).

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





Свиване

Обществените медии в Европа: Ние правим обществото по-силно  

Днес избират генерален директор на БНТ.

Този, когото ще изберат, ще бъде ли почтен и независим? Ще носи ли ценностите на обществените медии, така както са формулирани от EBU – организация, на която БНТ е член:

Искаме да създадем свят на комуникациите отвъд печалбите. Медии в името на общото благо, програми и инициативи директно свързани с демокрацията, аудиторията и обществото: нови хоризонти за европейските медии.

Ето и целият текст – за ориентир.

 

Ние правим обществото по-силно

Декларация за основните ценности на обществените медии

 

Европейски съюз за радио и телевизия (EBU)

 

Ние, организациите на обществените медии, обединени в Европейския съюз за радио и телевизия, принадлежим на нашата огромна аудитория – на хората, за които работим.

 

Ние приехме предизвикателствата на безпрецедентната цифрова революция, която доведе до промяна във връзката ни с аудиторията и с всеки отделен човек. Постоянно развиваме нови начини да служим на нашата аудитория навсякъде и по всяко време. Ръководи ни искреното желание да приобщим всички и да насърчим развитието на различните общности.

Обществените медии са в сърцето на европейската културна традиция в услуга на демократичните, културни и социални нужди на всички общества в Европа. Ние сме  посветени на обществеността като цяло, тъй като сме свободни и сме навсякъде – когато и където медийните потребители имат нужда от нас.

Искаме да играем важна и решаваща роля при гарантирането на свободата на словото и при споделянето на многобройни плуралистични възгледи.

Искаме да създадем свят на комуникациите отвъд печалбите. Медии в името на общото благо, програми и инициативи директно свързани с демокрацията, аудиторията и обществото: нови хоризонти за европейските медии. По един открит и прозрачен начин. Различията имат значение. 

Отражение на нашата преданост към обществото е стремежът ни да действаме по възможно най-добрия начин и да изпълняваме нашата работа почтено и максимално ефективно.

Ние разбираме, че доверието е в основата на нашата връзка с аудиторията. А доверието трябва да се заслужи – всеки ден.

Това сме ние. Това обещаваме:

 

Универсалност

Стремим се да достигнем и да предложим нашето съдържание на всички кръгове на обществото, без да изключваме никого. До всеки, навсякъде.

Дебело подчертаваме важността на споделянето и изразяването на плурализма на възгледите и идеите. Искаме да създадем обществено пространство, където гражданите ще могат да формират своите мнения и идеи. Стремим се към социално включване и сближаване. Разпространяваме нашето съдържание чрез различни платформи и го споделяме по всички възможни начини. Достъпни сме за всички без ограничения. Даваме възможност на нашата аудитория и на всеки човек да прояви ангажираност и да бъде част от едно демократично общество.

 

Независимост

Ние искаме да бъдем надеждни създатели на програми, независимо дали са художествени или документални, надеждни във всички жанрове и формати от новините до забавните предавания, от науката до спорта, от културата до образованието. Решенията, които взимаме винаги са само в интерес на аудиторията.

Стремим да бъдем напълно безпристрастни и независими от политически, икономически и други влияния и идеологии. Свободни да предизвикаме властимащите, да подлагаме на съмнение общоприетото мнение и да даваме своя принос за едно информирано гражданско общество.

Искаме да бъдем независими във всички аспекти на нашата дейност като програмна политика, редакторски решения, подбор на персонал.

Ангажиментът ни за независимост трябва да бъде подкрепен от законови гаранции, а ангажиментът ни  към сигурността на журналистите да бъде подкрепен във всички наши действия.

 

Съвършенство

Ние работим в съответствие с високите стандарти на почтеност, професионализъм и качество; стремим се да създаваме еталони в медийната индустрия.   Нашият талант непрекъснато се развива, а персоналът ни се обучава.

Искаме да насърчим и обогатим нашата аудитория.

Искаме резултатът от нашата работа да бъде максимална съпричастност и ангажираност.

Разбираме, че аудиторията е и участник в нашата дейност и много често дава своя принос в отразяването на  новини и в създаването на програми..

 

Разнообразие

Нашата аудитория се състои от широка палитра групи по интереси: различни поколения, култури, религии, мнозинства и малцинства: така и ние се стремим да бъдем разнообразни и плуралистични в жанровете, които предлагаме, в мненията, които изразяваме и хората, с които работим.

Подкрепяме и искаме да дадем гласност на плуралистичните и различни мнения – формирани от различния произход, история и преживявания. Като съзнаваме съзидателното богатство, заложено в съвместно съществуващите различия, ние искаме да помогнем за изграждането на по-обединено и по-малко фрагментирано общество.

 

Отговорност

Искаме да бъдем открити. Вслушваме се в гласа на нашата аудитория и сме в постоянна и пълноценна обмяна на мнения.

Публикуваме нашите редакционни правила. Обясняваме. Поправяме грешките си. Стремим се да даваме отчет за нашата политика, бюджет, редакционни решения. Ние сме прозрачни и постоянно сме във фокуса на обществената критика. Искаме аудиторията да разбере механизма, по който работят нашите медийни организации.

Стараем се да бъдем ефективни и управлението ни да бъде в съответствие с принципите на  добрия мениджмънт.

 

Иновативност

Искаме да обогатим медийната среда на страните и регионите, в които работим.

Стремим се да бъдем движеща сила за иновациите и креативността. Търсим нови формати, нови технологии, нови пътища за връзка с нашата аудитория.

Искаме да привличаме, да задържаме и да обучаваме нашия персонал, така че той да  бъде участник и създател на цифровото бъдеще в услуга на обществото.

 

Това, което ще направим

Съзнаваме, че трябва да полагаме постоянни усилия, за да осъществим нашите Основни ценности.  Че сме съдружество, съставено от много организации, с различен произход, история и възможности.

Но искаме да изпълним задълженията си и знаем, че нашите Основни ценности трябва да бъдат придружени от конкретни действия и определено поведение.

Ние сме отворени за дискусия. Ще си помагаме взаимно за реализирането на тези обещания, като се опираме на принципа на солидарност в нашия Съюз.

Постоянно ще следим и обсъждаме постигнатото и ще се отчитаме по честен и самокритичен начин.

 

Това, което ни трябва

За да изпълним тези задължения към днешна дата и предвид настоящето състояние на обществото, се нуждаем от съответното законодателство, адекватно и стабилно финансиране и професионално управление, гарантиращи редакционната независимост и създаващи условия за работа в съответствие с най-високите професионални стандарти.


Filed under: BG Media, BG Regulator, Media Law
Свиване

Как се приемат законите в българския парламент?  

как се приемат законите в българския парламент

Още от училище са ме учили, че България е парламентарна република. Рядко обаче ми е било преподавано за функциите на държавните органи, включително и за тези на Парламента. Поради това реших самостоятелно да се информирам относно работата на Народното събрание – как то приема законите и колко депутати са нужни, за да бъде одобрен един […]

The post Как се приемат законите в българския парламент? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

„Какво се случи преди `89-та?“ – 23  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ВСЕКИДНЕВИЕТО НА ХОРАТА КАТО ОГЛЕДАЛО НА РЕЖИМА (от Иван Еленков) – 1. Революционните преобразования в обществото. 2. Всекидневието през призмата на масовите организации. 3. Социалистическият начин на живот. 4. Всекидневието в условията на социалистическа модернизация.

II. БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА В ПЕРИОДА 1944 – 1989: ТРИ ФАЛИТА И БУТИЛКА КОКА-КОЛА (от Георги Ганев) - 1. Социалистическото стопанство. 2. Какво представляват петилетките? 3. Първи фалит: 1959-1962 г.. 4. Втори фалит: 1975-1977 г.. 5. Трети фалит: 1984-1990 г..

III. КУЛТУРНАТА ПОЛИТИКА НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (от Евелина Келбечева)- 1. Трагичната участ на българската интелигенция след 9 септември 1944 г.. 2-3. Настъплението на комунизма: култура = пропаганда и Тодор Живков и корумпирането на българската интелигенция. 4. Неадекватните утопии на Людмила Живкова. 5-6. Провалената българска "перестройка" на културата и Прояви на нетърпимост .

IV. СТУДЕНАТА ВОЙНА: БРАТСКИТЕ ДЪРЖАВИ И ГОЛЕМИЯТ БРАТ (от Момчил Методиев) - 1. Какво представлява студената война?. 2. България. 3. Източна Европа. 4. Развиващите се страни. 5. Вятърът на промяната.

V. ВРАГОВЕТЕ НА НАРОДА (от Тони Николов) - 1. Репресиите. 2. Форми на съпротива.

VI. КАК ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ОВЛАДЯ ДЪРЖАВАТА И ХОРАТА (от Мария Дерменджиева) - 1. Какво представлява Държавна сигурност?. 2. “Дух на партийност“.

3. Как работи системата?

Въпреки че в архива на Държавна сигурност липсва обобщена информация за нейния щатен състав, наличните данни показват постоянно и последователно увеличаване на числеността на служителите ѝ, като само оперативният състав от около 1500 души през 1945 г. към 1989 г. вече надвишава 20 000 души. Привилегированото положение на Държавна сигурност спрямо всички останали държавни служби, включително Народната милиция, е утвърдено още през 1951 г. Офицерите от ДС се превръщат в най-скъпо платените държавни служители през целия период на комунизма, като получават три-четири пъти по-високо възнаграждение от средната работна заплата за страната.

Кадровите офицери, наричани и оперативни работници, заемат централно място в организацията на работата на Държавна сигурност. Те са елитната част на всяко управление, допълвано в кадрово отношение от сержантски състав, който изпълнява технически длъжности. Основна задача на оперативните работници е да набират и ръководят секретни сътрудници (агенти), от които получават сведения, предавани на конспиративни срещи в т. нар. явочни квартири [1].

Набирането на агентурата става на идейно-политическа основа (вярност на комунистическите принципи) или на базата на зависимост (материална или кариерна заинтересованост, а в по-ранните години и наличие на компрометиращи материали). С напредването на режима само формално се увеличава броят на хората, за които се приема, че са привлечени на „идейна основа”. Мотивът им е Държавна сигурност да подпомогне кариерното им развитие или най-малкото да ги предпази от спора с конкуренти на работното място.

Един оперативен работник в страната ръководи средно около десетина секретни сътрудници, с които би трябвало да провежда поне по една среща месечно.

В архива на ДС са съхранени документи от периода 1979 – 1986 г., които дават представа за увеличаването на броя на различните категории секретни сътрудници. Агентурният апарат за този период нараства средно с близо 1400 души годишно. При запазване на този темп на растеж може да се предполага, че към 1990 г. агентурата на ДС е надхвърлила 40 000 души, като в това число не влизат секретните сътрудници на разузнаването, както и т.нар. доверени лица (наричани и „доверени връзки“), които не се картотекират, но има информация, че в средата на 1986 г. са почти 25 000 души.

Основни категории секретни сътрудници, използвани от Държавна сигурност вътре в страната:


Събраните по агентурен път сведения (предавани писмено от агента или записвани от оперативния работник) могат да имат информационна стойност, но могат да бъдат използвани и за репресия срещу политическите опоненти или инакомислещите. Репресиите могат да варират от меки мерки като т.нар. „профилактиране” (т.е. предупреждаване на следения човек, с което ДС показва, че знае за неговите „враждебни“ нагласи и изказвания, и го сплашва, че ще пострада по-сериозно при повторни прояви) през спиране на възможностите за образование или професионално развитие, изселване и др. до твърди мерки като въдворяване в лагер, следствие, съд и затвор, ако събраните от оперативните управления сведения са годни да бъдат предадени на прокуратурата. Практиката е подозрителните лица, наричани обекти, да бъдат следени чрез агентура и „доверени лица“ и различни „мероприятия“ – например, подслушване на телефона, поставяне на подслушвателно устройство в дома, контрол на кореспонденцията. В зависимост от степента на „опасност“, която се приема, че представляват, срещу тях се образуват различни видове дела (популярни днес под названието досиета), в които се трупат материалите срещу тях, набирани с помощта на агентите или техническите средства.

А през годините като „опасни“ се квалифицират не само действителните опити за съпротива срещу режима. Партията налага строго определен модел на живот и стереотипи на мислене. „Опасно“ е влиянието на западната култура, четенето на западни книги и списания, „опасно“ е слушането на западна музика – на рок групи като „Дийп Пърпъл“, „Куин“ или „Пинк Флойд“, „опасно“ е носенето на дълга коса, на панталони с много широки или много тесни крачоли, „опасно“ е да се ходи на църква, особено „опасно” е да се разказват „политически вицове”… Всичко това формално не е забранено, но е преследвано. И ако в един по-ранен етап от съществуването на режима подобни „провинения“ могат да имат много тежки, дори фатални последствия, то и след това те не остават безнаказани, защото водещият принцип на партията и нейния инструмент Държавна сигурност гласи, че „който не е с нас, е против нас“.

БЕЛЕЖКИ

1. Явочна квартира се нарича мястото – жилище, работно или друго помещение – предоставено доброволно от неговия собственик или ползвател на органите на Държавна сигурност, за да бъде използвано за оперативни нужди, най-често за срещи на офицерите с техните агенти.

(Следва)

август 22, 2017

Свиване

Двете възможни реакции в извънредната ситуация на стихийното бедствие  

  Европа е изправена пред изключително сериозен проблем, резултат от влизането в резонанс, от преплитането и взаимното разпалване помежду им на две много опасни явления:
  1. рязкото засилване в различни общности на нашия континент на Ислямизма с неговите опасни характеристики – фундаментализъм, радикализъм, екстремизъм и фанатизъм (все по-често и на все повече места ние наблюдаваме абсолютно масова и безпрецедентно агресивна ислямизмизация на цели мюсюлмански анклави);
  2. безпрецедентната Бежанска вълна (вълни).

чети по-нататък

Свиване

„Какво се случи преди `89-та?“ – 22  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ВСЕКИДНЕВИЕТО НА ХОРАТА КАТО ОГЛЕДАЛО НА РЕЖИМА (от Иван Еленков) – 1. Революционните преобразования в обществото. 2. Всекидневието през призмата на масовите организации. 3. Социалистическият начин на живот. 4. Всекидневието в условията на социалистическа модернизация.

II. БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА В ПЕРИОДА 1944 – 1989: ТРИ ФАЛИТА И БУТИЛКА КОКА-КОЛА (от Георги Ганев) - 1. Социалистическото стопанство. 2. Какво представляват петилетките? 3. Първи фалит: 1959-1962 г.. 4. Втори фалит: 1975-1977 г.. 5. Трети фалит: 1984-1990 г..

III. КУЛТУРНАТА ПОЛИТИКА НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (от Евелина Келбечева)- 1. Трагичната участ на българската интелигенция след 9 септември 1944 г.. 2-3. Настъплението на комунизма: култура = пропаганда и Тодор Живков и корумпирането на българската интелигенция. 4. Неадекватните утопии на Людмила Живкова. 5-6. Провалената българска "перестройка" на културата и Прояви на нетърпимост .

IV. СТУДЕНАТА ВОЙНА: БРАТСКИТЕ ДЪРЖАВИ И ГОЛЕМИЯТ БРАТ (от Момчил Методиев) - 1. Какво представлява студената война?. 2. България. 3. Източна Европа. 4. Развиващите се страни. 5. Вятърът на промяната.

V. ВРАГОВЕТЕ НА НАРОДА (от Тони Николов) - 1. Репресиите. 2. Форми на съпротива.

VI. КАК ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ОВЛАДЯ ДЪРЖАВАТА И ХОРАТА (от Мария Дерменджиева) - 1. Какво представлява Държавна сигурност? .

2. "Дух на партийност"

Според Указа на Държавния съвет за правата и функциите на Държавна сигурност, издаден през 1974 г. и отменен едва през юли 1991 г., Държавна сигурност е дефинирана като „специализиран орган на управление“, който „обезпечава сигурността на НРБ и защитава социалистическия обществен и държавен строй от престъпни посегателства“.

Подчинена на министъра на вътрешните работи, Държавна сигурност работи под ръководството и контрола на Комунистическата партия в лицето на Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП. Водещи принципи са партийността, революционната бдителност, секретността и единоначалието. В Държавна сигурност са обединени службите за вътрешно и външно разузнаване (без военното разузнаване) и за контраразузнаване (включително военното контраразузнаване). Всички важни решения се подготвят от МВР, но се съгласуват и одобряват от съответните партийни органи преди да влязат в сила със заповед на министъра на вътрешните работи.

Пряката подчиненост на ДС на партийното ръководство и в частност на Тодор Живков се запазва през 70-те години, но още в началото на 50-те години в речи на партийния и държавен лидер Вълко Червенков са описани партийните очаквания към нейните служители. Те трябва да бъдат „железните рицари на Комунистическата партия”, „изваденият меч на пролетарската диктатура”, „очите и ушите на Партията и Народната власт“, трябва да бъдат „проникнати от дух на партийност“, тъй като държавното ръководство иска „Държавна сигурност да гледа добре, да чува добре, да действа точно, за да могат Партията и Правителството да предприемат разумни и оправдани мерки и действия“ [1].

„Духът на партийност“, който е една от основните разлики между тоталитарните и демократичните служби за сигурност, си остава централното изискване към офицерите от ДС през целия период на комунизма. Основно условие за кариера в ДС е „безпределната преданост към БКП, КПСС и дружбата със Съветския съюз“. Тези важни характеристики дават еднозначен отговор на въпроса дали приоритет в работата на Държавна сигурност е опазването на националната сигурност или съхраняването на режима и сигурността на партийното ръководство.

БЕЛЕЖКИ

1. ЦДА, ф., 1Б, оп. 24, а. е. 161, л. 1-20. Реч на Вълко Червенков на срещата на Политбюро на ЦК на БКП с ръководителите и отговорните дейци на Държавна сигурност, 17 април 1954 г. АКРДОПБГДСРСБНА-М, ф. 1, оп. 5, а. е. 124, л.1-12. Слово на Вълко Червенков, произнесено на 14 декември 1951 г. на националното съвещание на ръководния състав на ДС.

(Следва)

август 21, 2017

Свиване

Какви са правомощията на кмета?  

какви са правомощията на кмета

Минат, не минат няколко години и гласуваме за кмет. Чувам по телевизията, че има кмет на община, кмет на район, кмет на кметство и почвам да се чудя кой е по-по-най. Знам, че кметът е отговорен за това, което се случва в рамките на територията, в която е избран, но с какво точно се занимава […]

The post Какви са правомощията на кмета? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Фалшивите новини са болестта на социалните мрежи  

Фалшивите новини могат да се нарекат болестта на социалните мрежи. Количеството на информацията в интернет се увеличава главоломно, а новинарският поток вече е толкова бърз и всеобхватен, че става почти невъзможно да откроим истината. Всяка медия или блог се надпреварват в това да спечелят, колкото се може повече кликове и трафик. В тази битка обаче някои често загърбват трудноемкото създаване на качествено съдържание и просто започват да си измислят новини.

снимка: www.offnews.bg

Например, преди броени дни попаднах съвсем случайно във Facebook на сайта Offnews 101. Вниманието ми бе приковано от споделена новина "Лекарите от Разград гръмнаха! Пиян джигит с БМВ е помел малката Крисия на пешеходна пътека…“ След като го посетих лесно се убедих, че това е поредната фалшива новина. Сайтът имаше три публикации и многобройни реклами за продукт, който гарантирано ще нарака жените да правят фелацио на всеки мъж. Тъй като сайтът използваше името на друг новинарски сайт Offnews, който вече се е утвърдил сред читателите, то не малко хора в желанието си да разпространят шокиращата новина споделяха, без дори да са обърнали внимание на източника. Така лавинообразно тази фалшива новина започна да се разнася в социалните мрежи. Журналистите от истинския сайт Offnews реагираха веднага и след подаден от тях сигнал до ГДБОП сайтът преустанови дейност.

При този сайт обаче фалшивите новини можеха лесно да се разпознаят, а законът да даде възможност на органите на реда да го премахнат от интернет пространството. Други обаче са доста по-коварни. Реакцията на ГДБОП тук бе, защото сайтът разпространяваше и информация, касаеща животът на вицепремиера Валери Симеонов. Също така се използваше и име на друга медия, която има права над него. Съществуват сайтове, които не дублират имената на наложили се медии, а използват сходни до тях, с цел потребителите да се объркат. В някои дори и логата са близки и целият облик на сайта. Новините пък не са толкова крещящо шокиращи или трудно проверими.

Истинската опасност обаче дебне от сайтовете, които не просто разпространяват фалшиво съдържание, за да печелят трaфик, а взимат част от истината и я представят манипулативно. Например преди няколко дни срещнах друга публикация, че централата на политическа партия ГЕРБ е осъмнала с няколко бесилки. http://www.gudelnews.com/2017/08/blog-post_232.html Абстрахирайки се от гръмкото заглавие, в самата публикация може да се прочете, че въпросните 6 бесилки са били открити „някъде“ по столичния булевард Христо Ботев и според авторите, в неговия край се намира НДК, а до нея е централата на партия ГЕРБ и това означава, че бесилките са послание към партията. Дори и да оставим на страната тази странна асоциация и извод, жителите на София много добре знаят, че централата на политическата партия се намира по-скоро в близост до бул. Витоша, от колкото бул. Христо Ботев.


Какъв е смисълът от фалшивите новини? Най-общо казано техните цели са няколко. Те могат да търсят създаване на по-голям трафик към някоя медия, както в описания в началото пример. Друг смисъл те придобиват в арсенала на политическия ПР. Често, за да се дискредитира политически опонент се използват именно подобен тип новини. Честотата им на появяване се увеличава особено силно в предизборните кампании.

Фалшивите новини не са ново явление, но просто мащабите им придобиха чудовищни размери. Още преди 15-20 години, когато жълтата журналистика изживя своя апогей, именно фалшивите новини стояха в основата на огромните тиражи. Историите за звездите бяха шокиращи като например това, че Слави Трифонов има имплантирана златна ноздра. Тогава тези медии обичаха да измислят и продават фалшиви истории, защото истината не бе толкова шокираща за читателите. Трудно и потърпевшите можеха да потърсят правата си, защото собствениците на тези медии се бяха скрили удобно зад офшорни компании. Тогава с няколко промени в законодателството ситуацията бе преодоляна. Днес обаче свободата да останеш анонимен в интернет, дава възможност да се разпространяват какви ли не лъжи по адрес на всеки, който би представлявал обществен интерес. Фалшивите новини са новият и модерен спам, но не в пощите ни, а в информационния поток, който преминава пред очите ни. Също като него се разпространяват бързо и до много хора. Тя залагат на количеството и това, че поне 5 или 10 процента от хората, които ги видят няма да ги разпознаят и така капка по капка се създава океан от заблуди.

Някои медии като Нова телевизия ясно съзнават отговорността, която носят пред обществото и се борят срещу разпространяването на фалшивите новини. Медията е изградила платформа, на която всеки, който изпитва съмнения относно истинността около тиражирана информация в мрежата, да я подаде към журналистите и те ще проверят дали новината е достоверна или не. Всичко е направено лесно и удобно за всеки на https://nova.bg/proveri. Екипът на Новините на NOVA ще ги проверява и щe публикува част от тях в секцията, класифицирайки ги като „достоверни/недостоверни“ или „частично достоверни“, с кратко обяснение защо новината попада в дадена категория. Всеки изпратил линк на новина за проверка ще получи официален отговор от Новините на NOVA.



Чрез изпращане на линк на новината в системата, тя ще достига до дежурeн редактор на Новините на NOVA. От медията поясняват, че за да бъдат одобрени за проверка и проверени, изпратените новини трябва да са свързани със събития, които са от значителен обществен интерес, да са публикувани на български език в български сайтове и в рамките на 24 часа, считано към момента на изпращането им за проверка. Всеки потребител има право да изпраща до пет новини в рамките на един календарен ден.

Като допълнение към основната услуга, всяка седмица водещ репортер от Новините на NOVA във формата на подробен анализ ще предоставя информация за това как е направил проверка на дадена новина, изпратена от потребител на сайта, какви са инструментите, които е ползвал и по този начин своеобразно ще предава своята професионална експертиза на потребителите с цел да изостри вниманието им към това как да четат новините критично.

Между временно мога да ви дам и няколко лични съвета как да разпознаете фалшивите новини. На първо място обърнете внимание на канала, по който те достигат до вас. Обикновено среда за това се оказват социалните мрежи като Facebook. Важно е кой споделя новината – Ваш приятел или профил фантом, който споделя в различни групи в мрежата едно и също и има огранияен брой приятели и информация за себе си.

Друг момент е медията, в която е публикувана самата новина. Ако не сте я чували никога, то най-вероятно е фантомна страница търсеща внимание или генериране на по-голям трафик. Тези кухи сайтове са просто носители на конкретната новина. Голяма част от тях са създадени именно, за да се разпространи конкретна информация. Попадайки на такъв вие лесно можете да го познаете ако погледнете по-внимателно информационния поток в него. Тъй като това са сайтове еднодневки, новините в тях са малко наброй и често почти всички са качени в рамките на един или два дни. Целта е да се постигне внушение, че това е истинска медия с много новини. Също важен момент е дали сайтът има публикувани контакти за обратна връзка или представяне на самата медия. Сайтовете еднодневки обикновено нямат описание, кой и защо ги е създал и не предоставят контакти за връзка с тях. Често линковете в тях дори не работят и не водят до никаква информация, а около самата публикация е обсипано с реклами.

Други пък се опитват да имитират вече създадени и наложили се медии. Описаният в началото на публикацията случай е именно такъв. С тази малка заблуда те се опитват да заблудят читателите и да представят фалшивите новини като достоверни.

Разбира се ако всичко това ви се струва сложно и забързаното ви ежедневие не ви оставя време да се съсредоточите и обследвате всяка новина, можете просто да се доверите на пита на екипа на Нова телевизия и да подадете съмнителната новина през платформата https://nova.bg/proveri за проверка.

В платформата вече могат да се видят някои фалшиви новини, които се разпространяват:

Българските граничарски кучета заминават за евтаназия!
Връщат знака, когато снимат за скорост?
Бившият външен министър Младенов прие исляма в Ирак и стана шиит
Безплатен градски транспорт в София
Радев обяви официално за казармата. От март догодина започваме с призовките - 40 000 младежи ще постъпят в казармата

Добрата новина тук, ако можем да изведем такава е, че колкото повече се говори за проблема с фалшивите новини, толкова по-сериозна медийна хигиена си изграждаме всички ние. Информация ще започне да бъде търсена все повече от медии заслужили по някакъв начин доверието на потребителите и така ще се отсее качествената журналистика от поръчковата. Това също така ще стимулира и самите медии да полагат повече усилия, за да поддържат ниво на качество и няма да се впускат в първосигнално препечатване на новини с цел да бъдат на гребена на вълната.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





Свиване

„Какво се случи преди `89-та?“ – 21  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ВСЕКИДНЕВИЕТО НА ХОРАТА КАТО ОГЛЕДАЛО НА РЕЖИМА (от Иван Еленков) – 1. Революционните преобразования в обществото. 2. Всекидневието през призмата на масовите организации. 3. Социалистическият начин на живот. 4. Всекидневието в условията на социалистическа модернизация.

II. БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА В ПЕРИОДА 1944 – 1989: ТРИ ФАЛИТА И БУТИЛКА КОКА-КОЛА (от Георги Ганев) - 1. Социалистическото стопанство. 2. Какво представляват петилетките? 3. Първи фалит: 1959-1962 г.. 4. Втори фалит: 1975-1977 г.. 5. Трети фалит: 1984-1990 г..

III. КУЛТУРНАТА ПОЛИТИКА НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (от Евелина Келбечева)- 1. Трагичната участ на българската интелигенция след 9 септември 1944 г.. 2-3. Настъплението на комунизма: култура = пропаганда и Тодор Живков и корумпирането на българската интелигенция. 4. Неадекватните утопии на Людмила Живкова. 5-6. Провалената българска "перестройка" на културата и Прояви на нетърпимост .

IV. СТУДЕНАТА ВОЙНА: БРАТСКИТЕ ДЪРЖАВИ И ГОЛЕМИЯТ БРАТ (от Момчил Методиев) - 1. Какво представлява студената война?. 2. България. 3. Източна Европа. 4. Развиващите се страни. 5. Вятърът на промяната.

V. ВРАГОВЕТЕ НА НАРОДА (от Тони Николов) - 1. Репресиите. 2. Форми на съпротива.

VI. КАК ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ ОВЛАДЯ ДЪРЖАВАТА И ХОРАТА (от Мария Дерменджиева)

„…Нашата непосредствена работа ни доказа, че е достатъчно само един учител или един лекар, който да свърши толкова пакостна и подривна работа, че да разруши много ценни неща, градени с много усилия от властта в цяло село или даже в цял район; че е достатъчно само един кмет или лесничей, който да организира цяла шпионска или противодържавна мрежа; че е достатъчно само един агроном или един свещеник, който да разруши единството и сериозно да отрови съзнанието на населението…“

Заповед от 1947 г., адресирана до поделенията на Гранични войски

1. Какво представлява Държавна сигурност?

Всяка диктатура се опира на репресивен апарат и на активната дейност на политическата полиция, в противен случай не би могла да упражнява „тотален“ контрол над обществото. Кои са репресивните органи на българската комунистическа държава?

Най-общо казано в периода 1944 – 1989 г. това са централните и териториалните поделения на Министерството на вътрешните работи, някои подразделения на Министерството на народната отбрана, включително военното разузнаване, и съдебната власт в лицето на съда, прокуратурата и следствените органи. В структурата на МВР влизат също Народна милиция, системата на концентрационните лагери и затворите, както и Гранични войски и възстановените в средата на 80-те години Вътрешни войски, но основна роля в репресиите срещу българското общество играе Държавна сигурност.

Непосредствено след преврата на 9 септември 1944 г. полицията е заменена с Народна милиция, като в нейните редици и в отдел „Държавна сигурност“ се вливат партизани и активисти на Комунистическата партия. Това са предимно хора от селски произход, с основно или прогимназиално образование, без специална подготовка, култура и опит. Те са гръбнакът на партията, който чрез убийства, арести, изселване, тормоз и принуда унищожава илюзията на опозиционно настроените среди, че властта е слаба и не може да се справи с тези, които ѝ се противопоставят. Липсата на ясна регламентация за работата на милицията и ДС се тълкува като знак за безконтролно политическо насилие, чиито мащаби все още трудно се установяват по архивен път.

Още от есента на 1944 г. върху Държавна сигурност влияние оказват два основни фактора – подчинението ѝ на БКП и копирането на съветския модел, изразяващ се в следването на устройствените промени в съветския Комитет за държавна сигурност (КГБ). Този процес е подпомаган, но и контролиран от постоянно присъстващите в българското МВР съветници от СССР, които имат важна роля за въвеждането в България на методите на работа на съветските служби за сигурност.

(Следва)

Свиване

Закон, синдром, дилема и парадокс на нашето управление  

Законът за ненужната компетентност и Синдромът на придобитата институционална некадърност (СПИН)
  Разбира се, че отстрани се вижда по-добре. Всеки кибик ражда идеи, които могат да засрамят с прозорливостта си Боби Фишер и Гари Каспаров. Но нито един кибик не е станал не просто гросмайстор или поне международен майстор, а дори майстор…
  Горното е моето политкоректно въведение към това, което ще напиша в качеството си (доколкото това е качество) на страничен наблюдател.
  
  Като гледам как с всяко следващо правителство пада нивото на управленска компетентност, знание, интелигентност и професионализъм, аз наистина си давам сметка колко тежки последици има ЗАКОНЪТ ЗА НЕНУЖНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ у нас.

чети по-нататък

август 20, 2017

Свиване

30 години стигат!  

  Да оставим настрана емоциите, политическите пристрастия, идеологическите (пред)убеждения, личните изгоди и щети и да погледнем трезво на случващото се в България.
  Моят политологичен подход си има своя система за ранно сигнализиране (от комплексни и интегрирани аналитични датчици, сензори, оценители, аларми, сетива и възприятия).
  Съгласно изводите ми, за това съм писал нееднократно, сегашният политически модел на функциониране на обществото ни е тотално изчерпан. Повече така не може да (се) продължава. Този постсоц модел банкрутира, фалира, компрометира се и се провали.

чети по-нататък

Свиване

„Tancuj, tancuj, vykrúcaj“  


Тук някога се намираше игралната площадка на моята детска градина, тези дървета не съществуваха, в дъното имаше една огромна липа, а на площадката - пясъчници, люлки и пързалки.

Голямо тичане, голямо викане падаше, енергия имахме, колкото да задвижим всичките турбини една атомна електроцентрала, а когато все пак умората ни поналегнеше, се отдавахме на по-спокойни деяния - разваляхме например пясъчните фигурки, които момичетата си правеха, те писваха до небесата, а учителките ни наказваха до стената на училището (виждате я тази „стена на плача“ зад гърба ми на снимката) или се сбивахме заради някоя дървена пушка (не стигаха за всички) и пак ни изправяха до стената.

От тогава още ми се е забило в паметта едно стихче, което момичетата (когато не правеха пясъчни фигурки и не пищяха до небесата) пееха, хванати за ръце и въртейки се в кръг:

„Търльо, мърльо, писанче, писанче -

със червено герданче, герданче,

сините му очички, очички,

светят като звездички, звездички“.

По това време литературознанието не ме беше увредило, а и по-късно не можа да ме увреди, с идиотската формулировка, че литературата е отражение на действителността, така че и тогава не виждах, и сега не виждам нищо чудно в това „писанче“, което е „търльо, мърльо“, носи червено герданче и има бездънно сини очи - просто едно същество от литературния свят, много симпатично и на космическо разстояние от нашата мързелива котка на село.

По-очарователна от „писанчето“ обаче беше мелодията, много игрива, много увлекателна - аха да се хванеш и ти до момичетата, за да заподскачаш заедно с тях, и само мисълта, че няма да се отървеш след това от подигравки, те спира да го направиш.

Години минаха оттогава - много! - и ето че веднъж чух по радиото същата песничка, но със съвсем друг текст, при това - не български.

Нямах тогава - ученик в гимназията - никакво понятие от славянски езици и разбрах от текста само няколко думи, толкова, колкото да не разбера нищо от него.

После станах по-учЕн, появи се интернет и нещата си дойдоха на мястото.

Затова сега мога да ви покажа текста на словашката детска народна песничка „Tancuj, tancuj, vykrúcaj“, да ви представя изпълнението, че и превод да ви направя.

А вие, ако искате, можете да си прибавите към словашкия текст и „Търльо, мърльо“...


Tancuj, tancuj vykrúcaj, vykrúcaj
Len mi piecku nezrúcaj, nezrúcaj
Dobrá piecka na zimu, na zimu
Nemá každý perinu, perinu.

Trá-la-la-la...

Stojí vojak na varte, na varte
v roztrhanom kabáte, kabáte
od večera do rána, do rána
rosa na ňho padala, padala.

Trá-la-la-la...

Tancuj, tancuj vykrúcaj, vykrúcaj
Len mi piecku nezrúcaj, nezrúcaj
Dobrá piecka na zimu, na zimu
Nemá každý perinu, perinu.

 

Танцувай, танцувай, върти се,
но печката не ми събаряй,
добра е печката през зимата,
не всеки има пухено юрганче.

Тра-ла-ла-ла...

Стои войникът на поста си
със скъсано мундирче,
от вечерта до сутринта
росата върху него падаше.

Тра-ла-ла-ла...

Танцувай, танцувай, върти се,
но печката не ми събаряй,
добра е печката през зимата,
не всеки има пухено юрганче.

август 19, 2017

Свиване

БНТ и българското председателство на Съвета 2018  

На 14 август 2017 за обществено обсъждане е публикуван проект за Постановление на МС за създаване на Координационен борд по въпросите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. Обсъждането е с 14-дневен срок.

Според придружаващия доклад на Лиляна Павлова, министър, освен другото

в   заключителните разпоредби на проекта на акт се предвиждат промени в Постановление № 114 на Министерския съвет от 2016 г. за създаване на национален механизъм за координация на подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., отчитащи създаването на Министерството за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 и поемането на функциите по подготовката и провеждането на Председателството от Националния център за Българското председателство.

Изрично са разписани задълженията на Българската национална телевизия, определена като домакин-разпространител на картина и звук от събитията по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. с Решение № 165 на Министерския съвет от 2017 г.

Научаваме, следователно, че по-рано през 2017 г. БНТ е определена с решение на МС за домакин-разпространител на картина и звук от събитията по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.

А в обсъжданото Постановление на Министерския съвет за създаване на Координационен борд  се предвижда да се внесат следните изменения, засягащи функциите на БНТ (досега според ПМС 114/2016 се създава юридическо лице –  Национален център по подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. към Министерския съвет, предвиден в чл.1, ал.7 на Постановлението – според проекта тази разпоредба се отменя):

“Заключителни разпоредби

§ 2. В Постановление № 114 на Министерския съвет от 2016 г. за създаване на национален механизъм за координация на подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. (обн., ДВ, бр. 36 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 79 от 2016 г.; изм., бр. 12 и 39 от 2017 г.) се правят следните изменения и допълнения:

4. Член 13 се изменя така:
„Чл. 13. (1) Българската национална телевизия (БНТ), определена за домакин-разпространител на картина и звук от събитията по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. с Решение № 165 на Министерския съвет от 2017 г.:

1. участва в изграждането на международния пресцентър, като:
а) разработва изискванията за техническата инфраструктура на пресцентъра в НДК, свързани с осигуряване на аудиовизуален сигнал;
б) изгражда кабелната инфраструктура за аудиовизуален сигнал на територията на пресцентъра и паркинга за автомобилите за излъчване на живо;
в) осигурява и монтира оборудването за необходимите апаратни (MCR), 5 телевизионни и 8 радиокабини (с потенциална възможност телевизионните кабини да бъдат удвоени), 6 стационарни позиции на територията на Националния дворец на културата съгласно изискванията на Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз;
г) изгражда интранет връзка на територията на пресцентъра;
д) създава и поддържа информационен канал за журналисти чрез мониторите в пресцентъра
е) осигурява необходимите технически екипи за поддръжка на оборудването.

2. отговаря за аудиовизуалното отразяване на Председателството, като :
а) осигурява аудиовизуално покритие на събитията от календара на Председателството категория А и С и други официални събития, заявени от Министерството за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, и излъчва сигнала в реално време на територията на пресцентъра;
б) изработва видеоматериали от събитията в минимум две резолюции за портала на Председателството;
в) изработва документален филм за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз;
г) създава седмична рубрика за Председателството;
д) резервира и заплаща сателитните канали за живо предаване към ЕbS и реализира излъчванията;
е) участва в координационни срещи с представители на институциите във връзка с Председателството.

3. управлява услугите за телевизионни и радиожурналисти, предлагани от пресцентъра, като:
а) изработва и публикува ценоразпис на услугите;
б) осъществява комуникацията с телевизиите и радиата преди събитието, приема и координира заявките за ползване на телевизионни, радиокабини, стенд-ъпи с оператор и други услуги;
в) оказва съдействие при формирането на пуловете от оператори и фоторепортери;
г) осигурява необходимите екипи за управление на услугите.

4. има право да получи от Министерството за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 информация за: календара на събитията от категории А и С и други официални събития, които е длъжна да отрази; местата за всяко събитие (точките в Националния дворец на културата), от които трябва да има телевизионен сигнал; броя и разположението на телевизионните и радиокабините, стенд-ъпите и паркинга за SNG; броя и местоположението на мониторите на територията на пресцентъра, по които ще се подава картина; списъка и времетраенето на събитията, които ще се излъчват на живо чрез Europe by Satellite; времевия график и резолюцията, в които видеоматериалите, трябва да бъдат качвани на портала на Председателството;

5. има право да ползва посочени от нея помещения с работни места на територията на пресцентъра за изпълнение на задълженията си;
6. има право да получава съдействие от екипа на пресцентъра и техническите екипи на “НДК – Конгресен център София” – ЕАД при възникнала необходимост;
7. има право да получава оперативна информация от екипа на пресцентъра за промените в програмата на всяко събитие.

(2) БНТ предоставя със споразумение безвъзмездно на Министерския съвет изключителните права за използване на аудио-визуалните произведения, създадени от БНТ в качеството й на домакин-разпространител на картина и звук, и филма за Председателството по всички, предвидени в Закона за авторското право и сродните му права начини за максимално допустимия срок, включително и правото за преотстъпване при последващо излъчване.”

*

Както е видно, БНТ ще има право да получава информация  – и задължение да изработва, осигурява, изгражда, създава, управлява и пр., както и  да предоставя безвъзмездно на МС изключителни права за (каталог) произведения.

Поне в обнародваните сега документи няма индикации каква е връзката на тези  задачи с бюджетната субсидия, която БНТ получава според Закона за държавния бюджет.

С изменение на   ПМС 67/2017   от 14 юни 2017 г. за БНТ са предвидени 5.6 млн лв за 2017 и 2 млн лв за 2018 г.

В доклада на министър Павлова се казва, че

Предложеният проект на акт не оказва пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет, поради което е приложена финансова обосновка съгласно приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (това е приложението в случаи, когато   проектът  няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет).

Щом казват.

И за правата  – в проекта  има и  чл.13, ал.2  за предоставяне  на права върху аудиовизуални произведения на МС.

Очевидно разпоредбата ще се прилага във връзка със ЗАПСП, ЗРТ (кратки репортажи) и Решение на МС № 165 от    23 март    2017 година за  определяне на Българската национална телевизия за домакин – разпространител на картина и звук от събитията по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г., според което Министерският съвет е решил: 

  1. Определя Българската национална телевизия за домакин – разпространител на картина и звук от събитията по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.

  2. Българската национална телевизия да предоставя безплатни кадри за всички акредитирани български и чуждестранни медии от събитията по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.

Срв. стандартите на Съвета – според  официалния сайт на Съвета на ЕС   до един час от завършването  “The website https://tvnewsroom.consilium.europa.eu offers free of charge and free of copyright broadcast-quality videos (MPEG4) and photos (JPEG) of all important activities of the Council.”

Обществена функция все пак.

 


Filed under: BG Law Making, BG Media, Media Law
Свиване

Слънчевите брегове на един вицепремиер  

Няма ли най-сетне да свърши това лято! Няма ли най-сетне да започнат да се случват истински неща! Ето, не знам от колко време вече се занимаваме с действията на държавата по Черноморието и с намесата ѝ в разни кръчмаро-дискотечни скандали.

Наскоро вицепремиерът Валери Симеонов нашумя с нощните си акции на Слънчев бряг – всички знаят за какво става дума. Постъпиха оплаквания не само от местни курортуващи, но и от жители на Несебър и Св. Влас, че дори и в техните сравнително отдалечени поселища шумът от плажните увеселителни центрове на Слънчев бряг е непоносим. Компетентните органи, натоварени с контрола върху подобни обекти, са показали нулева ефективност при справяне с проблема, къде поради вялост и недостатъчно усърдие, къде поради неравен сблъсък с арогантността на нарушителите. Затова ресорният вицепремиер Валери Симеонов в рамките на служебните си задължения се видял принуден да се намеси лично и подхванал акциите, на които всички ние станахме свидетели в медиите. Реакцията не закъсня и бързо се организираха протести от страна на служителите в атакуваните заведения. „Само в България може да има граждански протести срещу закона!“ – отбелязаха някои, а протестиращите извисиха още по силен глас: „Бойко, спаси ни!“ – скандираха те пред телевизионните камери, дошли да отразят събитието.

Сложен казус, като се замислиш… Как да постъпи министър-председателят? Обективно погледнато, акцията на неговото вице е много по-мащабна и съдържателна от случая с четирите незаети стола от миналата седмица, в който г-н Борисов се включи с мерак и достолепие. Тъй че не е проблем да се намеси и за дискотеките, особено щом протестът го призовава. Само че коя страна ще вземе?

Разбира се, на народа! Но кой в този случай е народът? Естествено, това са потребителите, които движат машината на туризма – тази горда перла в короната на българската икономика.

Но кои са в този случай потребителите? Дали това са веселите младежи, които желаят да се забавляват до зори под въздействието на всевъзможните стимулиращи вещества, които модерната химия е в състояние да им предложи? Или пък „потребителите“ са всички български и чуждестранни, знайни и незнайни летовници, които след изнурителния плаж през деня копнеят за здравословен сън под нежното скърбуцане на щурци и жужене на комари?

Или пък защитени трябва да бъдат всички сезонно заети в печелившия туристически бизнес, на които не бива да се пречи да захлебват, да не спира да им тече надникът, пък и съпътстващата го далавера?

Ето, пред това ще се види изправен министър-председателят, ако реши да се намеси и да откликне на вопъла „Бойко, спаси ни!“.

Ние пък, простите граждани, трябва да вземем сложно решение: да одобрим или да порицаем случващото се, лениво излегнати под знойни сенки с ледени питиета в ръка.

Излага ли се Валери Симеонов или е прав да води битка с нарушителите на реда?

Някой би казал, че Валери Симеонов е вицепремиер с ресор икономическа и демографска политика – засега се е заел само с икономическата, но истинското шоу ще започне тогава, когато се заеме и с демографската (и то със същата страст, с която затваря дискотеки по Черноморието), когато лично се намеси в раждаемостта.

Но, шегата – настрана! За да отговорим на този въпрос, трябва да си изясним темата – дали в крайна сметка става дума за Валери Симеонов или става дума за Слънчев бряг. Защото това са две твърде различни неща, дори и когато са в състояние на сблъсък помежду си.

Излага ли се или е прав?

Стара, но често забравяна истина е, че в света няма такова нещо, което да е резултат на само един мотив и да води след себе си само една последица. И точно защото забравяме тази истина, често се случва да заклеймяваме доброто покрай злото и да оправдаваме злото покрай доброто.

Ето защо Валери Симеонов може и да се излага, но това изобщо не означава, че не е прав.

Излага се, доколкото се опитва да гони медийната слава на Бойко Борисов от времената, когато беше главен секретар на МВР. Нали си спомняте – каквото и да се случи с намек за бедствие или криминално деяние, Главният секретар се появяваше на място с кожена тужурка и угрижена физиономия, а всички телевизионни камери го следваха в крупен план.

От своя страна Валери Симеонов, ако е прекарал един час в злата дискотека, то след това е прекарал още десет часа в централните студия на телевизиите, за да обяснява действията и да защитава мисията си.

За всички е ясно, че е в ход организирана PR акция, не особено талантлива. Отварям скоба, за да кажа, че политическият PR в България преминава през две епохи: първата, когато държавният мъж назначава за свои съветници по публичните въпроси племенничките си, убеден, че това е несериозна работа, която може да я върши всеки. През втората епоха вече на държавния мъж му се назначават пиари от централата на победилата партия, а как те от своя страна попадат там, е тема на отделен разговор. И през двете епохи резултатите за държавния мъж често са плачевни. Затварям скобата.

Та за всички стана ясно, че Валери Симеонов си прави личен PR и това ги подразни. Не случайно се препоръчва добрите дела да се вършат тайно и „лявата ти ръка да не знае какво прави дясната“ (Мат. 6:3). От раздразнение започнаха да се появяват и вицове в рубриката „Минути за хумор“:

– Как кръсти сина си?

– Тихомир. На Валери Симеонов.

Или пък:

– След акциите на Валери Симеонов ще трябва ли град Шумен да смени името си?

И даже:

– Какво ще прави Валери Симеонов като патриот с химна „Шуми Марица“?

Познатото състезание по духовитост. Но заедно с вицовете, като доказателство, че Валери Симеонов се пъчи с излишна показност, се изтъкна и разумният довод, че от висотата на положението си той спокойно може да не се ангажира лично в акциите и да се „показва по телевизора“, а само да се погрижи полицията да си свърши работата в помощ на компетентните контролиращи органи, за което има пълно законово основание.

На този довод обаче беше отговорено също толкова разумно, че личното присъствие на вицепремиера се налага поради съмнения, че хора от полицията и от контролиращите органи отдавна вече са купени от субектите, които трябва да контролират, и са се сраснали с тях, финансово мотивирани са и ги е страх онези да не си отворят устата.

Значи излиза, че Валери Симеонов се грижи не само за законността по принцип, а и за нейното прилагане на практика. Излиза, че Валери Симеонов не е чак толкова виновен. Жалко! Колко хубаво щеше да е, ако всичко отнесеше поредният гаден политик, самозабравен и корумпиран, възгордян от илюзорното си величие и повярвал, че е фактор, който може да влияе върху естествения ход на събитията.

Но ако не е той, кой тогава е виновен? Да не би да са „мутрите“? Всички тези съмнителни субекти с бандитски прякори, към които у народа се е развила нещо като езическа религия и само дето не са им запели песни юнашки и хайдушки. Но независимо от справедливата си слава, тези хора са предприемачи, дори когато са чужденци, отворили тук собствени заведения, в които да тровят сънародниците си с евтин алкохол. Те развиват бизнес, прославят туризма и даже сигурно внасят и данъци, наред с всички останали рушвети, които плащат. Те са бизнесмени в една гладна икономика, капиталисти в един капиталистически свят. Излиза, че и те не са чак толкова виновни, че и те си вършат работата, както и вицепремиерът Валери Симеонов върши своята.

Кой тогава остава да е виновен за безспорните безобразия на Слънчев бряг?

Вчера една уважавана от мен телевизионна журналистка ме попита:

– Представете си следната ситуация: имате дъщеря и тя е отишла заедно със стотици свои връстници да се забавлява в голяма и шумна дискотека. Не щеш ли в дискотеката влиза Валери Симеонов и прави скандал. Там има и яки подпийнали момчета, които се вбесяват и става калабалък, в който дъщеря ви невинно пострадва. Кой е виновен: пийналите младежи или онзи, който ги е провокирал?

– Виновен съм аз – отговорих, – задето съм пуснал дъщеря си да безумства незнайно с кого и да ми се върне на сутринта пияна и с подпечатани ръце.

Предприемчивият човек отговаря на търсенето с предлагане. Ако масовата младеж търсеше книги, „мутрите“ щяха да отварят на Слънчев бряг библиотеки, а не дискотеки. Ако се продава порок, разврат, алкохол и наркотици, то е защото тези неща, а не други, се търсят. Разбира се, предлагането също възпитава и тук е зловещата роля на рекламата. Така се стига до онзи порочен кръг, който е накарал Йоан Богослов отчаяно да възкликне, че целият свят лежи в зло (1 Иоан 5:19).

Всеки е виновен за всичко пред всички. „Какво излезе накрая? – ще си каже търпеливият читател, стигнал дотук. – Накрая ще излезе, че за всичко – и за политиците, и за Валери Симеонов, и за мутрите, и за техните дискотечни свърталища, и за развратените младежи – за всичко съм виновен аз! При това положение кого да посоча с пръст, от кого да се възмутя, кого да наругая и кого да порицая от висотата на неопетнената си нравственост!“…

Ами, това е положението, братче! В момента, в който престанеш да търсиш вината първо у себе си, си загубен… Оф! Няма ли да свърши това лято, че да спрем да си говорим за дреболии! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен с всичките му нощни клубове и дискотеки!

Свиване

Сблъсък на Цивилизацията на Постмодерната епоха и Цивилизацията на Старокаменната епоха  

  Ето какво мисля след трагедията в Барселона - градът, в който цял живот съм искал да отида и все не се е получавало, но вече с 1000% съм сигурен, че ще отида.
  
  Всяка силна дума в случая е вярна и справедлива. Всичко е точно така: Онези ни мразят затова което сме и ни мразят за това, което правим, за това как живеем, за това, как мислим, за това към какво се стремим.
  Те са инцест, кръвосмешение между лузърството, аутсайдерството, маргиналничеството и изостаналостта, архаичността, изпускането на влака-стрела на цивилизацията.

чети по-нататък

Свиване

„Река без мост“  


Всъщност мост над реката в японския филм „Река без мост“ („Hashi no nai Kawa“, 1992 г.) по едноименния роман на японската писателка Съмии Съе (1902-1997), има.

И този мост, който свързва селцето Комори с останалия свят, се появява във филма не един път (и не случайно, разбира се, даже има два моста, но за да не разводнявам, редуцирам и показвам по-големия!).


Няма го обаче мостът, който би могъл да свърже хората, разделени от предразсъдъците на миналото.

Защото в малкото селце живеят хора, потомци на средновековната низша каста „ета“, превърнали се в по-нови времена (действието на филма се развива в началото на 20-ти век) в националното малцинство бурукумин (срещу чиято дискриминация се бори през целия си живот и споменатата по-горе писателка Съмии Съе).

Пренебрежението към „по-низшите“ започва от училището...


...и кулминира в безразличието на възрастните към горящото село: да горят, това са „ета“!


Но филмът не е само за това.

Той разказва и за надигащата се постепенно борба - борба за равноправие, за премахване на етническата омраза - назрял цирей върху тялото на новото време, който трябва да бъде спукан.


Филмът обаче си е филм и разкрива по-минали времена, но и днес, уви, в 21-ви век, се препятстват женитби и се отказва работа в Япония на хора от етническата група бурукумин, които не могат да скрият произхода си поради особеностите на японската регистрационна система.

А вие усещате ли нещо близко с нещата у нас?

Допирна точка с Япония?

За съжаление - да, но това не е никак за хвалене...

август 18, 2017

Свиване

Фалшивата дилема „ляво“ срещу „дясно“  

Има една стандартна логическа заблуда, наречена „фалшива дилема“. Това е, когато някой твърди, че има само две възможности за нещо, а реално те са много повече. Ако мога да цитирам (с приблизителен превод) авторитетния Оби-Уан Кеноби – само един сит вижда нещата в крайности. Та, когато говорим за политически спектър, все повече публичното говорене определя нещата в една или друга крайност.

Не можело „нито ляво, нито дясно“. Трябвало партиите (в конкретния случай „Да, България“) да се определят!

Би трябвало да е сравнително очевидно кое не е нито ляво, нито дясно, но за всеки случай – това е центърът. Политическият спектър е … спектър, не две изолирани точки. Наречете го центризъм, „трети път“, „нови демократи“, „нито ляво, нито дясно“, все тая.

Това е подходът, който не абсолютизира една идеология, а е практичен. Умерена дерегулация, умерено съкращаване на администрация, умерено приватизиране на държавни дейности, умерено дотиране на определени социално-важни отрасли, умерено подпомагане на изоставащи региони, умерено подпомагане на рискови социални групи.

Дори, ако щете, политики базирани на данни – гледаш данните, гледаш прогнозите, и решаваш – колко дясна да е тая мярка, колко човека какво ще загубят, в дългосрочен план какво трябва да направиш, за да се реши едикойси фундаментален проблем.

Но според мен дори няма смисъл да навлизаме в тези особености на спектъра. Те не дават отговори. В други държави със сигурност има разграничение на леви и десни политически субекти, но В България няма ляво, няма и дясно. При нас лявото въвежда плосък данък, а дясното въвежда допълнителни регулации за бизнеса. Думите „ляво“ и „дясно“ са напълно изпразнени от съдържание и се използват само за позициониране в рамките на европейските политически семейства. Когато стане въпрос за политики обаче, нещата се смесват тотално. А понятието „център“ с свързва с ДПС и НДСВ, което му носи негативи и затова рядко се говори за него.

Дори вече линията „комунизъм-антикомунизъм“ не е толкова ясна. През 90-те СДС (което всъщност никога не е било единно – дори на най-първите избори) представлява не толкова „дясното“, колкото алтернатива на социалистическия режим. В момента, обаче, за най-голямата официално позиционирана в дясно партия (ГЕРБ) гласуват и хора с носталгия по соца, а Бойко Борисов не веднъж е подхранвал тази носталгия. Макар че ще се съглася, че особено на последните избори ГЕРБ взе много гласове от хора, чиято мотивация е „само да не са комунистите“.

В България дилемата е друга – право и справедливост срещу шуробаджанащина и дерибейство, европейско мислене срещу ориенталщина, цивилизация срещу регрес. Дори да оставим на страна най-големите скандали, като КТБ, Белене, Пеевски в ДАНС, и т.н. и т.н., имаме прекрасни примери – народен представител (от „дясна“ партия) изнудва бизнесмен за суджуци, председател на комисия за конфликт на интереси има тефтерче, в което пише „да се удари“, главният прокурор привиква бизнесмени да им се кара за евентуални техни политически пристрастия, председател на партия блъска баби по границата, а европдепутат псува граждани в туитър. Това не е ляво или дясно, това а махленско, ориенталско, елементарно. И вредно.

В тази светлина, да ни се пробутва дилемата „ляво“ срещу „дясно“ е отвличане на вниманието. Още по-голямо отвличане на вниамнието е опитът да се вкара българския политически живот в контекста на някоя западна демокрация – примерно да направим дясното „конвервативно“ (защото така е в САЩ). А изглежда се полагат усилия в посока на такова иделогическо окомплектоване и етикетиране.

Когато решим проблемите с изградените властови структури, базирани на медийни бухалки, прокурорски произвол, местно изнудване и суджуци, тогава можем да говорим за леви и десни политики. И това все пак не означава, че всички политики трябва да са леви или всички десни – както каза веднъж покойният Кристиан Таков:

По отношение на семейните ценности аз съм консерва, по отношение на личните свободи аз съм либертарианец, по отношение на културата аз съм левичар, а по отношение на морала съм екстремист.

Ляво и дясно има, разбира се. Но реалността попада между двете крайности, не върху тях. И всъщност крайностите не са две, а повече, тъй като спектърът не е двуизмерен и има различни аспекти.

В настоящия момент пазарната икономика, с намаляване на административната тежест, с подобряване на бизнес климата, е правилният подход. Дори липсва нужда от дебат по тази тема, защото и лявото и дясното (в световен план) са се съгласили, че държавата не може да движи икономиката. Когато обаче започнем да решаваме конкретни проблеми, като изоставащи региони, образование, здравеопазване, сигурност, монополизирани сектори, тогава можем да видим конкретните измерения на по-левите и по-десните мерки.

Ние обаче не сме стигнали до там. Реформи няма (с малки изключения), за да спорим дали са леви или десни. Има въртене в кръг, кърпене на закони и нискокачествен лобизъм от типа „дайте да дадем“.

И колкото и всеки да разбира от „политика“, май никой не разбира от провеждане на политики. На тяхно място ни се предлагат фалшиви дилеми, като „ляво“ или „дясно“. Можем и да се вържем, можем да спорим по фейсбук стени и интелектуални форуми, да си слгаме етикети кой е по-по-най десен, да си пришиваме американски религиозен консерватизъм, немска християндемокрация или каквото друго е модерно, но единствената полза от това е, че в крайна сметка някой ще си сложи един или друг етикет, и ще поиска гласовете на избиратели, на които преди това е залепил същия етикет. Нелоша стратегия, разбира се.

Но ако дилемата е ориенталско ляво срещу махленско дясно, „na6i 4itavi hora“ ляво срещу мутренско дясно – не, мерси.

Материалът Фалшивата дилема „ляво“ срещу „дясно“ е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Свиване

Реклама, спонсорство, продуктово позициониране  

реклама, спонсорство, подуктово позициониране

Реклама, спонсорство, продуктово позициониране – неща, които в общи линии са ми ясни, но се оказва, че има немалко важни въпроси, които до този момент са ми убягвали. Кои са те мога да науча в следващите редове. Какво трябва да знам, ако реша да рекламирам стока/услуга по телевизията? Рекламата е средство за привличане на потребители. Естествено, […]

The post Реклама, спонсорство, продуктово позициониране appeared first on pravatami.bg.

Свиване

На нас ни откраднаха Прехода; младите да внимават - на тях ще се опитат да им откраднат Прохода  

  Ние някога се юрнахме да правим Промяна.
  Аз се включих тогава, създавах с шепа приятели СДС в Перник, но не бях прочел 100-те най-важни книги за политиката (повечето от тях не бяха достъпни за простосмъртните). И огромното мнозинство такива като мен също не ги бе прочело.
  Впрочем, за себе си зная, че ако ги бях прочел, за нищо на света нямаше да се захвана с политика.
  Сега обаче извинение няма. Тези 100 най-важни книги са достъпни за всички. И всеки може да ги прочете.
  Ето защо извинение вече няма.

чети по-нататък

Свиване

Нобелови лауреати – 1945 година  

Кордел Хъл (Cordell Hull)

2 октомври 1871 г. – 23 юли 1955 г.

Нобелова награда за мир, 1945 г.

(За участието му в основаването на ООН.)

Американският държавен деец Кордел Хъл, известен като "бащата на Обединените нации", е роден близо до Бърдстаун (щат Тенеси), той е третият от петимата синове на фермера Уилям Хъл и Елизабет Рейли. Още от детските си години Хъл помага в бащината си дъскорезница. По молба на момчето родителите му го изпращат да се учи и до 18-годишната си възраст то сменя няколко училища и колежи. Известно време Хъл работи в юридически кантори в Селина и Нашвил до записването си през 1889 г. в Кеймбриджкия университет, където получава юридическа степен през 1891 г. Една година по-късно той вече има и правото да практикува като юрист.

Още като студент Хъл участва в мероприятия на Демократическата партия. През 1892 г. е избран в камарата на представителите в щата Тенеси, а след това и за втори мандат. По време на Испано-америкнската война Хъл командва рота доброволци, позиционирана в Куба през 1898-1899 г. След войната подновява юридическата си практика в Тенеси, а през 1903-1907 г. е съдия в Пети окръг.

Като способен и уважаван обществен деец Хъл скоро излиза на арената на националната политика. През 1906 г. е избран за член на Конгреса на САЩ, където заседава (с прекъсване от един мандат) да 1931 г. През 1921-1924 г. Хъл е председател на Демократическия национален комитет. Участва в прокарването на данъчна реформа, сътрудничи си с блока на Уидроу Уилсън. По време на първия президентски мандат на Уилсън Хъл изиграва важна роля при разработването на параметрите за подоходен данък според стандарта на Андърууд-Симънс през 1913 г. и на закон за наследството през 1916 г. След като САЩ влизат в Първата световна война, Хъл работи върху финансовото законодателство във военно време, а през 1919 г. готви закон за "победния заем", който позволява да се изплати националният дълг.

В областта на външната политика Хъл споделя идеалистичните възгледи на Уилсън и подкрепя Обществото на народите. Корените на неговите икономически идеи водят началото си от либерализма на XIX в. и той смята, че икономическият национализъм е основната причина за войните. Именно затова се противопоставя на политиката на високите такси, прокарвана от Х. Хувър. Избран през 1932 г. Сената на САЩ, Хъл изиграва значителна роля по време на Конгреса на Демократическата партия, по време на който написва раздела от платформата за намаляване на таксите.

На 4 март 1933 г. Хъл напуска мястото си в Сената, защото е назначен на поста държавен секретар в администрацията на Франклин Д. Рузвелт. Понеже му липсва опит за дипломатическа работа, той внушава доверие благодарение на премерената си реч и благородната си външност. "В наши дни практически нито един народ в света, включително и американския, не може да се похвали със стабилни основи - политически, морални или икономически" - заявява Хъл в първата си реч на поста държавен секретар. В съответствие с принципите на Уилсън той изразява своята увереност, че достойните идеали ще дадат ключа за всеобщ мир и за взаимноизгодно сътрудничество.

Достиженията на Хъл в администрацията на Рузвелт съвпадат с някои направления в политиката на Уилсън: намаляване на търговските ограничения, дружески отношения с Латинска Америка, утвърждаване на световна организация въз основа на международното право. Хъл отдава много сили за търговската програма, приета през 1934 г., известна като Закон за търговските договори. Опирайки се на него и като смята, че търговията може да снижи международното напрежение, той води преговори с 22 страни. Хъл използва политиката на таксите като инструмент за принуда: след хитлеристката окупация на Чехословакия германските стоки са обложени с допълнителни мита, а през 1939 г., след японското нахлуване в Китай, са прекратени търговските отношения с Япония.

Хъл постига успехи и при осъществяването на политиката на Рузвелт за добросъседство, която е насочена към подобряване на отношенията с Латинска Америка. През декември 1933 г. се провежда 7-та Панамериканска конференция в Монтевидео (Уругвай). Подобно на Илайхю Рут, своя предшественик в администрацията на Теодор Рузвелт, Хъл оглавява делегация на САЩ и прави посещения на добра воля в някои латиноамерикански страни. В съответствие с член 8-ми от Конвенцията за правата и задълженията на държавите той защитава политиката за ненамеса във вътрешните работи на страните от Латинска Америка. През 1934 г. морските пехотинци са изведени от Хаити, а Конгресът ратифицира нов договор с Куба, който анулира поправката от 1903 г., узаконяваща намесата на САЩ. На конференцията за защита на мира, проведена в Буенос Айрес (1936 г.), народите на Америка се договарят, че в случай на заплаха за западното полукълбо ще започнат взаимни консултации. Две години по-късно, на 8-та Панамериканска конференция в Лима (Перу), Хъл загрижен от германската окупация на Австрия, прокарва резолюция, която гласи, че заплахата за всяка американска република ще се разглежда като заплаха за всички останали.

С началото на Втората световна война Рузвелт започва да се занимава с европейските въпроси лично, като възлага на Хъл тихоокеанския проблем. От 1939 до 1931 г. той води търпеливи, но безуспешни преговори за постигане на мир между Япония и Китай и за прекратяване на по-нататъшното японско нахлуване в Индокитай. През цялото това време Хъл се опитва да засили позициите на умерените представители в японското правителство и да отслаби позициите на милитаристите.

Войната едва започва, когато Хъл предлага да се създаде нова световна организация, в която САЩ да участват след края на военните действия. За постигането на тази цел през 1941 г. е създаден Съвещателен комитет по въпросите на следвоенната политика, в който влизат както демократи, така и републиканци. Като не забравя неуспеха на Уилсън с Обществото на народите, Хъл се опитва да направи дискусията за организацията непартийна. По време на обсъжданията той, противно на системата на регионалните групи, защитава създаването на международна структура - план, който по-късно е приет. До август 1943 г. държавният департамент разработва документ, който получава названието Харта на Обединените нации и който ляга в основата на предложенията, дадени от САЩ на конференцията през 1944 г. в Дъмбъртън Оукс. Влошеното здраве принуждава Хъл да си подаде оставката на 27 ноември, до ратификацията на Хартата на ООН в Сан Франциско. Рузвелт признава заслугите на държавния си секретар като човек, "който е дал повече от всички останали, за да може великият мирен план да стане реален".

Като остава ерген до зрялата си възраст, Хъл се жени през 1917 г. за Роуз Франсис Уитс Уитни; семейството няма деца. Личният живот на Хъл е скромен, той избягва висшето общество, като се посвещава преди всичко на работата си. С началото на болестта си продължава да работи през неделите, докато лекарят не му забранява и това. Двадесет и две години като държавен секретар е по това време рекорд.

Недоброжелателите често обвиняват Хъл в сляпо копиране на политиката на Уилсън, в недооценяване на сферите на влияние и в неспособност да разбере природата на властта. Други го упрекват в недостиг на въображение и решителност. В критични моменти по време на войната Рузвелт често ограничава компетенциите на Хъл, като го изпреварва или подминава. Въпреки това Хъл заслужава най-висока оценка за приноса му в политиката за добросъседство и за целеустремеността му при създаването на ООН. Неговият съвременник, британският дипломат лорд Халифакс, характеризира Хъл като "изтъкнат обществен деец в своята страна и достоен пример за държавник в световен мащаб", наричайки го човек, уважаван от всички и радващ се на всеобщо доверие.

Източник: http://n-t.ru/nl/mr/hull.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

август 17, 2017

Свиване

Всички гледни точки и парадоксът на толерантността  

Какво значи  всички гледни точки да са представени в медиите?

Означава ли медийният плурализъм равностойно представяне на страните с различни позиции в едно събитие? Съвсем неотдавна медиите отразяваха равностойно протести и контрапротести, все едно за каква кауза и с чия подкрепа – и винаги се аргументираха с плурализма на гледните точки. Така е и досега: Динко и Перата щяха да си останат малко познати, ако не беше телевизията.

Но конкретен  повод за размисъл са събитията в Шарлотсвил, САЩ, и реакцията на президента Тръмп.

Според Тръмп:

отговорността за случилото се е и на двете страни.  Имаше група от едната страна и група от другата и те се нападнаха с бухалки – едната от страните, можете да ги наречете “лявото”, нападна другата група.

Различната оценка изрази Тереза Мей:

Не виждам знак за равенство между онези, които изповядват фашистки възгледи, и онези, които им се противопоставят. Мисля, че е важно всички, които заемат отговорни позиции, да осъдят крайно десните възгледи

Това различие прави впечатление и на американски, и на български медии.

С думите на  известен актьор и телевизионен водещ в САЩ,

Ние сме разделени. ОК. Винаги сме били разделени по някои от  големите политически въпроси. Всичко е наред. Докато се отнасяме един към друг с уважение и не забравяме, че в крайна сметка сме всички американци, ще се оправим.

Но проблемът е … говоря за тези хора, които  – щом спечели Тръмп – смятат така: “Не е нужно да се преструваме, че вече не сме расисти! Ние вече не трябва да се преструваме! Можем отново да бъдем расисти! ”

Не, не! Ако сте един от тези хора, моля, трябва отново да започнете да се преструвате. Трябва отново да започнете да се преструвате.

Ако говорим за България – винаги сме били разделени по някои от големите въпроси. Но кои са двете страни? Равностойни ли са    – и равностойни ли трябва да бъдат за медиите?

Дори не става дума само за плурализъм, а за свободата на изразяване: дали  екстремните версии на белия национализъм и явния расизъм и фашизъм са защитено слово? Свободно слово – или реална заплаха за свободното слово под прикритието на свободата на изразяване?

Коментирайки Alt-Right в САЩ,  медиите напомнят за парадокса на толерантността на Попър: ако има неограничена  толерантност, дори към нетолерантните, няма да може да се защити обществото на толерантните – и то ще си отиде, заедно с толерантността.

paradox of tolerance


Filed under: BG Content, BG Media, Media Law
Свиване

За формата на Земята и други неща  

В своята забележителна книга „История на легендарните места и земи“ („Изток-Запад“, 2015) Умберто Еко пише: „Независимо от много легенди, които все още се разпространяват в интернет, всички учени през Средновековието знаели, че Земята е сфера. Дори гимназист първа година лесно може да стигне до извода, че ако Данте влиза във фунията на Ада и излиза от другата страна, където в подножието на планината на чистилището вижда неизвестни звезди, то това означава, че той много добре е знаел, че Земята е кръгла. На същото мнение били Ориген и Амвросий, Алберт Велики и Тома от Аквино, Роджър Бейкън, Джон от Холивуд (Йоан Сакробоско) – само няколко от имената, които могат да бъдат цитирани“.

През 70-години даже имахме учители в прогимназията, които ни разправяха, че Галилей е изгорен от инквизицията, задето твърдял, че Земята не е плоска, а топчеста и се върти около оста си – „И все пак тя се върти!“ – бил казал той и само дето не добавил: „… и ще се върти до окончателната победа на комунизма“, оставяйки този цитат за Георги Димитров във връзка с колелото на историята. Всъщност, всички знаят, че Галилей на никаква клада не е бил изгарян и ако изобщо е казвал, че „тя се върти“, е имал предвид, че се върти не около оста си, а около Слънцето.

Но така или иначе ние, малките тогава, в годините на развития социализъм, деца, бяхме длъжни непоколебимо да вярваме, че Църквата е изтребвала всички, които споделяли мнението, че земята не е плоска. Правела го е, защото е била мракобесна, опиум за народите, и е водила кръстоносна война срещу разума, науката и просвещението на трудовите маси.

Всъщност Църквата е била наклеветена в плоскоземие едва през 19 век, когато светската мисъл използва този пропаганден ход, за да защити еволюционизма срещу креационизма. Казват: „Църквата поставя под съмнение теорията за произхода на видовете. Но тя също така твърди и че земята е плоска! Какво очаквате от такива маниаци!“.

Иначе, както казва и проф. Еко, още от самото начало Църквата е знаела, че Земята е сферична и това е отбелязано даже и във фундаменталния за цялата Църква труд на св. Йоан Дамаскин „Точно изложение на православната вяра“, базиран в космогоничната си част върху Шестоднева на св. Василий Велики от 4 век и в съгласие с цитираните от Умберто Еко автори.

Обаче инерцията е силна и мнозина, считащи себе си за интелигентни и информирани хора, не подлагат на съмнение тезата, че през средновековието християнската църква е воювала за убеждението, че Земята е плоска.

Днес се наблюдава точно обратното. Дефилират мислители, които, в качеството си на по-информирани от обикновения човек, твърдят, че концепцията за сферичната форма на Земята е чудовищна манипулация, за която е виновна… Църквата. Църквата подло и методично разпространява лъжата за сферичността на земята. И по-специално зловещите йезуити, които преповтарят и доразвиват Платоно-Аристотелевата лъжа, че земята е кръгла. Защо го правят? Ами, по причини, подобни на онези, поради които самолетите ръсят кемтрейлс.

Но свободолюбивото човечество не спи! То бди! То в крайна сметка ще успее да се пребори с кръглоземното мракобесие и истината ще възтържествува! Земята е плоска, независимо от усилията на илюминатите да ни накарат да вярваме в противното!

Отначало мислех, че всичко това е някакъв майтап и само пробягвах с поглед по заглавията, без да ги намирам за достатъчно интересни, че чак да чета и статиите под тях. Но се оказа, че работата е сериозна. Тъй както ни лъжат, че Джордж Буш и английската кралица не са извънземни, при положение че те са такива без всякакво съмнение (вж. снимките по този въпрос), така ни лъжат, че Земята е сферична. Всъщност няма никакви спътникови снимки на нашия роден геоид, а само сложни монтажи, изкусно направени с графични компютърни приложения. Никой не е ходил на Луната, а твърденията за това събитие са поредната крупна машинация с недокрай изяснена цел.

Истината е, че земята е плоска, нещо като паница, в чийто център се издига заледеният Северен полюс, а Южният полюс всъщност е ледена стена, висока 150-200 метра, която върви по ръба на паницата и пречи на световния океан да се изплиска навън. Слънцето и Луната се въртят в кръг около Северния полюс в плоскост, успоредна на дъното на паницата. Същото правят и самолетите, които си въобразяват, че обикалят глобуса „отгоре“ и „отдолу“. Не знам само как се движат (или не се движат) спътниците, които услужливо доставят интернет и в частност фейсбук, в който могат да се водят тези вълнуващи дискусии.

Едно от най-ярките доказателства за плоскостта на земята е експеримента на някакъв негър, който се качил с малък домашен нивелир на самолет от единия край на Щатите до другия и с този нивелир установил, че самолетът не прави никакви корекции в курса си, за да следва някаква въображаема кривина, каквато земната повърхност неминуемо би имала, ако приемем абсурдното допускане, че планетата е с формата на кълбо. През цялото време самолетът бил хоризонтален (според нивелира), което, ако Земята наистина беше кръгла, неминуемо щеше да го изстреля по допирателната в открития космос!

Освен това се разпространява и някакво напълно сериозни видео с 200 доказателства, че Земята е плоска, а не това, за което ни я представя официалната лъжеастрономия. Инженерите (доколкото разбрах, всички инженери по света), разбира се, знаят, че земята не е сферична, а плоска, което се доказва при разглеждането на проекти на особено дълги мостове и железопътни линии – там никой инженер не проектира дъги, които да следват въображаемите извивки на уж кръглата земя! Просто, ама кой да мисли!…

Признавам леността си и това, че гледах само до петото или десетото доказателство и след като разбрах, че всички те се основават на схващането, че „горе“ и „долу“ са някакви абсолютни посоки, които нямат нищо общо с нашата планета и предполагаемия ѝ център, се отказах да гледам повече.

Защо? Защо се прави това?

Честно казано, и аз не знам, но от кампанията за плоската Земя и от други подобни на нея могат да се направят два печални извода:

  1. Огромна част от човечеството, имаща чрез интернет достъп до всякаква информация, е функционално неграмотна – не е в състояние да разбере и осмисли какво чете или (което е по-страшното) го разбира по съвсем превратен, изкривен до окончателна гротескност начин. В тази група попадат хора, които са неспособни да подредят за себе си правилно мозайката от факти за действителността, която ги заобикаля, нито да осъзнаят причинно-следствените връзки между тях.
  2. Някой охотно злоупотребява с описаното в т. 1. положение. Той може да злоупотребява за търговия: всеки, който може да бъде убеден с „научни“ доводи, че земята е плоска, със също толкова „научни“ доводи може да бъде убеден, че шампоан с екстракт от бамбук прави косата здрава като бамбук, прах за пране с екстракт от памук прави прането меко като памук и паста за зъби с екстракт от перли кара зъбите да блестят с перлен блясък.

Същият човек може да злоупотреби и за политика и идеология: всеки, който е способен да повярва, че земята е плоска, ще повярва и че всеки управляващ лидер е корумпиран, докато всеки опозиционен лидер е честен борец за справедливост и потенциален избавител на угнетените маси.

Най-накрая същият човек може да го прави и просто така – да види докъде теоретично може да стигне човешката простотия. Някои твърдят, че досега няма установен краен предел.

Сякаш някъде на скришно място са се събрали неколцина зли умника и се гаврят с масовото простолюдие, експериментират с неговата лековерна ирационалност. Не знам само дали планетата Нибиру е плоска, сферична или с формата на паралелепипед, при който най-малкото общо кратно между дължините на страните дава истинската възраст на баба Ванга според календара на маите. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Свиване

Носете си нужните вещи, момчета  

  1.
  Пишем си тук на "Лични" разни оптимистични работи - какво комплектче с необходими принадлежности да си съберем за всеки случай, защото КОЙто трябва вече проследява статуси във Фейсбук и хич не си поплюва! :)
  Един от нас даже го изби на поезия:
  "Носете си нужните вещи, момчета. Хващат ни, както пишем. Разпитват ни, както четем...Не казвайте днес ще ни се размине. Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...".

чети по-нататък

Свиване

„Какво се случи преди `89-та?“ – 20  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ВСЕКИДНЕВИЕТО НА ХОРАТА КАТО ОГЛЕДАЛО НА РЕЖИМА (от Иван Еленков) – 1. Революционните преобразования в обществото. 2. Всекидневието през призмата на масовите организации. 3. Социалистическият начин на живот. 4. Всекидневието в условията на социалистическа модернизация.

II. БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА В ПЕРИОДА 1944 – 1989: ТРИ ФАЛИТА И БУТИЛКА КОКА-КОЛА (от Георги Ганев) - 1. Социалистическото стопанство. 2. Какво представляват петилетките? 3. Първи фалит: 1959-1962 г.. 4. Втори фалит: 1975-1977 г.. 5. Трети фалит: 1984-1990 г..

III. КУЛТУРНАТА ПОЛИТИКА НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (от Евелина Келбечева)- 1. Трагичната участ на българската интелигенция след 9 септември 1944 г.. 2-3. Настъплението на комунизма: култура = пропаганда и Тодор Живков и корумпирането на българската интелигенция. 4. Неадекватните утопии на Людмила Живкова. 5-6. Провалената българска "перестройка" на културата и Прояви на нетърпимост .

IV. СТУДЕНАТА ВОЙНА: БРАТСКИТЕ ДЪРЖАВИ И ГОЛЕМИЯТ БРАТ (от Момчил Методиев) - 1. Какво представлява студената война?. 2. България. 3. Източна Европа. 4. Развиващите се страни. 5. Вятърът на промяната.

V. ВРАГОВЕТЕ НА НАРОДА (от Тони Николов) - 1. Репресиите.

2. Форми на съпротива

Горяните

Паралелно с овладяването на армията и ликвидирането на легалната опозиция след 1944 г., възниква т. нар. „горянско движение“, което е въоръжен отпор на насилията, извършвани от комунистическите власти. Идея за неговия мащаб ни дава справка, от която научаваме, че от началото на 1945 до лятото на 1955 г., когато горянското движение постепенно заглъхва, са създадени 28 чети и около 160 единично действащи въоръжени лица, наричани „блуждаещи“. Изследователи на горянското движение изчисляват, че при около 7000 официално регистрирани горяни, броят на помагачите им би трябвало да е бил поне 40-50 000 души. Характерно за горянското движение е, че то възниква спонтанно. Съществена причина за разрастване на движението е и насилственото изземане на частните земеделски земи. Повечето от горяните са селяни, макар и да не липсват бивши офицери.

Най-голямата и активна група е светиврачката горянска дружина с войвода Герасим Тодоров, която действа през 1947–1948 г. в Пиринския край. Но през пролетта на 1948 г. няколко хиляди милиционери и войници блокират част от Северен Пирин. Четата е разбита. Тридесет и седем годишният Герасим Тодоров се самоубива с граната. В престрелката загиват 42 души. Единадесет горяни са осъдени на смърт.

По данни на Държавна сигурност „в периода 1949-1956 г. са унищожени 440 „банди“, а в края на 1953 г. (т. е. след масовия разгром) все още съществуват 736 нелегални организации и групи и заедно с неорганизираните групи вражеският контингент възлиза на 384 000 души.“ [1] Тези факти отреждат на България особено място в борбата с тоталитарния комунистически режим в Източна Европа до 1989 г.

Интелигенцията

Независимо от репресиите над различни слоеве на обществото, антитоталитарният протест не стихва. През септември 1968 г. студентите от Историческия факултет на Софийския университет Едуард Генов, Валентин Радев, Александър Димитров и техни съмишленици разпространяват из София и Пловдив позиви срещу смазването на Пражката пролет. На 29 октомври 1968 г. Държавна сигурност ги арестува.

Не спират и репресиите над интелигенцията. Пак през 1968 г. е унищожена книгата на Радой Ралин и Борис Димовски „Люти чушки”. Сатиричната творба предизвиква скандал заради обидата на Тодор Живков, припознал подписа си в опашката на прасето от епиграмата „Сит търбух, за наука глух“.

На 15 юни 1969 г. е спряна пиесата на Георги Марков [2] „Аз бях той“. Писателят напуска страната, а през 1971 г. се установява в Лондон, където пише своите „Задочни репортажи за България“, излъчвани по радио „Свободна Европа“ (достъпът до което е официално забранен на територията на България). Заради тях е смъртоносно прострелян с отровна сачма на 7 септември 1978 г. от агент на българските тайни служби.

В началото на март 1982 г. издателство „Народна младеж“ публикува „Фашизмът“ – книга на Желю Желев с оригинално заглавие „Тоталитарната държава“, в която се правят явни паралели между нацизма и комунизма. Тримата редактори на книгата са уволнени. Желю Желев, който по-рано е изключен от БКП, е изваден от състава на Научния съвет на Института по култура. В обществото се разгаря полемика, а „Фашизмът“ тръгва от ръка на ръка като първия „официален самиздат“ [3].

Протестите

В края на 80-те години страната изникват множество неформални и правозащитни движения. На 6 януари 1988 г. се създава Независимото дружество за защита правата на човека (НДЗПЧ) в България. Това е първата независима обществена организация след 1947 г. От април 1988 г. до ноември 1989 г. голяма част от основателите на дружеството са прогонени от България. България все по-често попада в обсега на световните медии, констатира се системно погазване на човешките права в страната.

На 10 февруари 1988 г. в Русе над 2000 души демонстрират срещу обгазяването на града от химическия комбинат в Гюргево, Румъния. Това са първите граждански протести в комунистическа България. На 8 март в Дома на киното в София, след прожекцията на спрения документален филм на Юри Жиров „Дишай“, посветен на обгазяването на Русе, е основан Комитета за екологична защита на Русе. Записват се 360 членове. В рамките на броени дни комитетът е ликвидиран от властите.

На 3 ноември в аудитория 65 на Софийския университет е учреден Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България. Членовете на Клуба са известни интелектуалци. Държавна сигурност прави обиски в жилищата на членове на Клуба, някои от тях са арестувани, но скоро освободени.

На 20 януари 1989 г. в посолството на Франция в София френският президент Франсоа Митеран се среща с 12 български интелектуалци, повечето от тях членове на Клуба за гласност и преустройство, а на 8 февруари е учреден и първият независим профсъюз „Подкрепа“. Комунистическият режим се опитва да затегне контрола. На 9 март, близо до Орлов мост в София, фотографът Симон Варсано е прострелян в краката от милиционери, докато пише лозунги срещу властта.

През април се появяват първите независими самиздатски списания – „Мост“ на Едвин Сугарев и „Глас“ на Владимир Левчев. През октомври 1989 г. в препълненото кино „Петър Берон“ се провежда първата публична сбирка на „Екогласност“ [4], на която присъстват 700-800 души. Дни по-късно милицията се нахвърля върху активисти на движението в градинката пред „Кристал“ в София, с викове, че това са „врагове“ и „деца на съдени от Народния съд“.

На 3 ноември 1989 г. „Екогласност“ внася в Народното събрание петиция с над 11 000 подписа срещу проект, наречен „Рила-Места“, който цели пренасочване на водите на реки за нуждите на столицата. В шествието участват около 3000-4000 души. Властите са готови да реагират, но до сблъсък не се стига. Пред Народното събрание хората скандират: „Свобода“ и „Демокрация“. Страхът в България започва да се разсейва. На 9 ноември 1989 г. Берлинската стена пада, а ден по-късно Тодор Живков е принуден да се оттегли. Това дава началото на демократичните промени в България.

Самопроверка

Въпрос: По какъв начин можеше да се превърнеш във „враг на народа“, ако живееше по време на управлението на комунистически режим?

Задача: Изготви досие на хипотетичен „враг на народа“, като опишеш какво прави той или тя и как точно тези действия влизат в разрез с налаганата идеология? Потърси идеи в сайта http://pametbg.com/index.php/bg/.

За автора

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (EHESS, Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България, а от 2012 – на „Портал „Култура“. Автор на книгата „Пропуканата България“ („Хермес“, 2015).


БЕЛЕЖКИ

1. Цитираните данни са от книгата на Диню Шарланов, „Горяните. Кои са те?“, Пространство&Форма, София, 2000 г.

2. Георги Марков (1929 – 1978 г.) е български писател, театрален и филмов сценарист, публицист и дисидент от времето на комунистическото управление на Народна Република България.

3. Самиздатът е форма на независимо, частно и най-често тайно печатане и разпространяване на литература и други материали, до които читателят не може да стигне по утвърдените начини.

4. Независимото сдружение „Екогласност“ е екологична неправителствена организация, учредена през 1989 г. На 7 декември 1989 г. „Екогласност” става член учредител на Съюза на демократичните сили. Организацията се съсредоточава върху значими екологични, правозащитни и политически проблеми.

(Следва)

август 16, 2017

Свиване

Липса на управленска култура и мениджърски манталитет  

  Някога, когато бях секретар по националната сигурност на Първанов, се бе случило нещо много лошо в малък град с неговия кмет. По едно време ми звънна местният началник на полицейското управление. Човекът бе бесен и в същото време разтревожен.
  - Може ли някак да помолите президента да свика някакво спешно съвещание за нещо си, каквото и да е то, и така да извика при себе си всичките тези 6 генерали, барабар с най-генерала, за да можем да си вършим работата на спокойствие! Дошли ми тук с 12 коли и 60 човека антураж, довели ми 120 журналисти да им дават интервюта, изпотъпкаха всичко в двора, където е станало произшествието и никакви действия ние не можем да проведем! Имам чувството, че са се изсипали при нас, за да заличат всякакви следи от престъплението! Да се махнат оттук, та да можем поне нещо да свършим, защото каквото намерим и установим в първите часове - това ще е...

чети по-нататък

Свиване

ВАС, тричленен състав: Отнемането на лицензията на БиБиТи незаконно  

Както вече е известно, през септември 2016 г. Съветът за електронни медии отне лицензиите за телевизионна дейност  на две търговски дружества  – ТВ Седем и Балкан Българска Телевизия.

На 7 август 2017 г.  петчленен състав на ВАС потвърди отнемането на лицензиите на ТВ Седем за две програми. Решението е окончателно.

На 14 август 2017 г. тричленен състав на ВАС с Решение 10470 се произнася и по решението на СЕМ за лицензията на БиБиТи  ЕАД  –  търговски доставчик на медийни услуги, притежаващ Индивидуална лицензия № ЛРР-01-3-016-01 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование  News 7.

За правното основание, възприето от СЕМ –  неверни декларации  – съдът пише следното:

В конкретния случай повече от очевидно е, че процесният казус не третира отказ за издаване на лицензия,а за прекратяването на вече издадена такава.Прекратяване и отнемането на лицензията, като отделни регулаторни правомощия на СЕМ са обект на регламентация в разпоредбите на чл. 121 и 122 ЗРТ, и в този смисъл е налице ясна и конкретна нормативна регулация на двете хипотези и те не следва да се извличат по тълкувателен път. Нито една от двете разпоредби не предвижда откриване на производство по несъстоятелност като основание за отнемане или прекратяване на вече издадена лицензия за доставяне на аудио-визуална услуга.

 
Съвсем логично

Настъпилите в последствие обстоятелства в правната сфера на лицензианта,не могат да бъдат приравнени на невярно деклариране към момента на кандидатстването за лицензията. Декларацията представлява документ с официален характер, който удостоверява факти и обстоятелства за предходен или настоящият момент. Чл.111, ал. 1, т.6 ЗРТ изрично предвижда кандидатите да декларират, ”че не са налице” а не, че няма да настъпят определени обстоятелства. Декларацията за наличие на конкретни обстоятелства няма характер на обещание занапред.

Съдът

ОТМЕНЯ Решение № РД-05-143 от 13.09.2016г. на Съвета за електронни медии с което се отнема и прекратява индивидуална лицензия № ЛЛР-01-3-016-01 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование News 7, издадена на Балкан Българска Телевизия ЕАД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните по делото, че е изготвено.

От същата дата (14 август 2017) е решението на петчленен състав на ВАС:   оставя в сила решението на тричленния състав на ВАС  за регистрацията.

В някои медии неточно са приели, че решението за индивидуалните лицензии  на ТВ Седем, което наистина е окончателно, се отнася и до индивидуалната лицензия  на  БиБиТи.


Filed under: BG Law Making, BG Media, BG Regulator, Media Law
Свиване

БВП показва растеж от 3.6% през второто тримесечие на 2017 г.  

Източник: НСИ

През второто тримесечие на 2017 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.6% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 0.9% спрямо първото тримесечие на 2017 г. според сезонно изгладените данни.

Експресните оценки за БВП се основават на предварителни налични към момента месечни и
тримесечни данни за отделните икономически сектори (обект на последващи актуализации и
ревизии), на експертни оценки и модели за поведението на компоненти в състава на БВП, за които към момента на изчисленията не е налична директна базисна информация.

Разработените експресни оценки за второто тримесечие на 2017 г. са подготвени в срок от 47
дни след отчетния период. Те са представени в стандартен формат за публикуване на тримесечните данни на националните сметки - стойностен обем в текущи цени, относителни дялове на компонентите в състава на БВП и темпове на прираст, получени от сезонно изгладени данни спрямо предходното тримесечие и спрямо същото тримесечие на предходната година.

Съгласно Календара за разпространение на резултатите от статистическите изследвания НСИ ще подготви и публикува предварителни оценки за тримесечните данни за БВП за второто тримесечие на 2017 г. на 5 септември 2017 година.

БВП в стойностен обем, текущи цени

Според експресните оценки на НСИ за второто тримесечие на 2017 г. БВП в номинално изражение достига 24 309 млн. лева.

Реализираната добавена стойност през второто тримесечие на 2017 г. е 20 958 млн. лeвa. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление (76.0%), което в стойностно изражение възлиза на 18 482 млн. лева. През второто тримесечие на 2017 г. бруто капиталообразуването е 5 238 млн. лв. и заема 21.6% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително.

Тримесечни изменения 

През второто тримесечие на 2017 г. спрямо първото тримесечие на 2017 г. БВП1 по сезонно изгладени данни се увеличава с 0.9% (табл. 2 от приложението). За същия период брутната добавена стойност нараства също с 0.9%.

Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване през второто
тримесечие на 2017 г. принос за регистрирания икономически растеж спрямо първото тримесечие на 2017 г. има бруто образуването на основен капитал - с 2.4%, износа на стоки и услуги - с 1.7%, и крайното потребление - с 0.4%.

Годишни изменения

През второто тримесечие на 2017 г. БВП по сезонно изгладени данни нараства с 3.6% спрямо същото тримесечие на предходната година. Брутната добавена стойност се увеличава с 3.8%. Крайното потребление регистрира положителен икономически растеж от 4.2%. Бруто образуването на основен капитал отчита спад с 0.9% през второто тримесечие на 2017 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година. Износът и вносът на стоки и услуги се увеличават съответно с 6.1 и 7.0%.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.






Свиване

Кредит овърдрафт – разкодиран!  

кредит овърдрафт - разкодиран

Получавам заплатата си по банкова сметка. Иска ми се по тази сметка да разполагам с допълнителни средства, в случай че ми се наложат извънредни плащания или по – големи покупки преди да съм получил заплатата си. Затова отидох до банката и служителите ми предложиха за нуждите ми да използвам овърдрафт. Какво трябва да знам за този […]

The post Кредит овърдрафт – разкодиран! appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Всуе се морят!  

  Мине се не мине ден и научавам поредното хрумване на едни хора, облечени с дисциплинарна власт над мен – как да ме смачкат, как да ме уволнят. Пряката атака не успя, не им се отвори парашутът – за тяхна огромна изненада. Сега вече действат от засада. Не можаха, образно казано, да ми забият бюрократично-наказателен меч в гърдите, сега ще се опитат с нож в гърба. При това са мобилизирали цялата си огромна административна власт – и за какво? Да се разправят с мен. Много трудно е да го направят и защото нямат нито конкретен повод, нито законно основание, нито морално право, нито каквато и да било „кодексна“ причина. Лоошото е, че пишат разни необмислени и неестетични писма до научни и образователни институции, с амбицията да изкопаят нещо формално.

чети по-нататък

Свиване

„Какво се случи преди `89-та?“ – 19  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ВСЕКИДНЕВИЕТО НА ХОРАТА КАТО ОГЛЕДАЛО НА РЕЖИМА (от Иван Еленков) – 1. Революционните преобразования в обществото. 2. Всекидневието през призмата на масовите организации. 3. Социалистическият начин на живот. 4. Всекидневието в условията на социалистическа модернизация.

II. БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА В ПЕРИОДА 1944 – 1989: ТРИ ФАЛИТА И БУТИЛКА КОКА-КОЛА (от Георги Ганев) - 1. Социалистическото стопанство. 2. Какво представляват петилетките? 3. Първи фалит: 1959-1962 г.. 4. Втори фалит: 1975-1977 г.. 5. Трети фалит: 1984-1990 г..

III. КУЛТУРНАТА ПОЛИТИКА НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (от Евелина Келбечева)- 1. Трагичната участ на българската интелигенция след 9 септември 1944 г.. 2-3. Настъплението на комунизма: култура = пропаганда и Тодор Живков и корумпирането на българската интелигенция. 4. Неадекватните утопии на Людмила Живкова. 5-6. Провалената българска "перестройка" на културата и Прояви на нетърпимост .

IV. СТУДЕНАТА ВОЙНА: БРАТСКИТЕ ДЪРЖАВИ И ГОЛЕМИЯТ БРАТ (от Момчил Методиев) - 1. Какво представлява студената война?. 2. България. 3. Източна Европа. 4. Развиващите се страни. 5. Вятърът на промяната.

V. ВРАГОВЕТЕ НА НАРОДА (от Тони Николов)

1. Репресиите

„Онова, което видях и научих в малките градчета и селата, ми показа, че произволът и тиранията, упражнявани от българските комунисти заедно със съветските окупационни власти, са обхванали цялата страна. Всеки по-заможен биваше обявяван за „колаборационист“ или „фашист“ и ако даваше отпор, го отвличаха или разстрелваха на място.“

Волфганг Бретхолц, швейцарски журналист, „Видях сгромолясването им“, Тилиа, София, 1994 г.

След 9 септември 1944 г. българите сякаш се събуждат в „друга държава“. Целият предишен свят и институциите на следосвобожденска България са заличени, тъй като представителите на малобройната дотогава Българска работническа партия (комунисти) започват да налагат със сила тоталитарния модел на Съветска Русия. Новата комунистическа власт си служи с небивало насилие, дори „без съд и присъда“, разчитайки и на окупационната съветска армия.

Имало ли е реална съпротива и инакомислие срещу комунистическия режим в България или страната ни винаги е била най-верният сателит на Москва? Отворените след 1989 г. архиви недвусмислено свидетелстват за наличието на категорична съпротива срещу тоталитарния комунистически режим, което вписва по уникален начин България в източноевропейските вълни на бунтовете за свобода.

1. Репресиите

Думите „враг“, „фашист“, „бивш човек“ са достатъчно оправдание за репресиите над определена категория лица и техните родственици. За да „съветизира“ България, отечественофронтовската власт се стреми да отстрани в зародиш възможните гнезда на съпротива.

Народният съд

„Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“ е приета от 30 септември 1944 г. в разрез с правните норми на действащата Търновска конституция. С нея се създава извънреден съд с името Народен съд, който действа в България в периода от декември 1944 до април 1945 г. От началото на септември 1944 г. властите арестуват 28 630 лица, 11 122 от които са предадени на т. нар. „народни съдилища“. Броят на осъдените е 9155, от които 2730 души получават смъртни присъди. В съдебните състави преобладават комунистически дейци, повечето от които са със средно или основно образование. Само председателите на отделните състави са юристи. Народният съд се използва като инструмент за разправа с инакомислещите и несъгласните с новия режим.

Армията

За разлика от полицията, където чистката се извършва още на 10 септември 1944 г., прочистването на армията отнема време. Въпреки това, от сведение на комунистическия министър на правосъдието Минчо Нейчев от май 1945 г. става ясно, че по време на „стихийната чистка“ от септември до средата на октомври 1944 г. (включително с осъдените на смърт от т. нар. Народен съд) броят на ликвидираните военни възлиза на 1282 души. До лятото на 1946 г. са уволнени 5000 офицери от общо 5500. През август 1946 г. се провежда съдебен процес срещу т. нар. военно-конспиративна организация „Цар Крум“. Тя се ръководи от подполковника от запаса Антон Кръстев Иновски и в нея влизат десетки действащи и запасни офицери от София и Крумовградско. Разбиването на „Цар Крум“, както и на нелегалната военна организация „Неутрален офицер“ (януари-февруари 1947 г.) водят до пълното овладяване на българската армия от страна на режима [1].

Опозицията

Същевременно продължава борбата с легалната опозиция. Доскорошните съюзници от ОФ (земеделците на Никола Петков [2], социалдемократите на Коста Лулчев [3] и Кръстю Пастухов [4], демократите на Никола Мушанов [5] и Александър Гиргинов [6]) са заклеймени от комунистическата пропаганда като „народни врагове“, обслужващи интересите на Запада.

През юни 1946 г. Георги Димитров получава инструкции от Сталин за разправа с опозицията. Първият удар е върху лидера на Българската социалдемократическа партия (БСДП) Кръстю Пастухов, който е арестуван на 26 юни 1946 г. и после удушен в затвора. За политически публикации в социалдемократическия в. „Свободен народ“ е арестуван неговият главен редактор Цвети Иванов, който загива в лагера "Белене".

На 27 октомври 1946 г. се провеждат избори за VI Велико народно събрание. Въпреки повсеместния терор, убийствата и масовото фалшифициране на изборните резултати, легалната опозиция получава 101 депутатски мандата от общо 465 места в парламента.

След като на 10 февруари 1947 г. в Париж е подписан мирният договор с България, ръцете на Комунистическата партия са развързани, защото тя се освобождава от натиска на Съюзническата контролна комисия, и започва масови репресии над опозиционните партии. На 5 юни 1947 г. е отнет депутатският имунитет на водача на обединената опозиция Никола Петков и той е осъден на смърт. През затворите и лагерите в страната минават десетки хиляди души.

Земеделецът Трифон Кунев е обявен за „фашист“, и „злостен опозиционер“ заради рубриката си в опозиционния вестник „Земеделско знаме“. В книгата си „Ситни, дребни…като камилчета.“ той пише следното:

„Съпротивителната сила на българина срещу оскърбителното за неговото човешко достойнство политическо поробване е огромна, макар и почти невидима. Той има право да бъде господар на земята и държавата си, съзнава това свое право и ще го добие без всякакво съмнение и въпреки някои тежки обстоятелства.“

Впоследствие Трифон Кунев лежи пет месеца без присъда в Софийския централен затвор. През 1947 г. той отново е арестуван и осъден на пет години затвор. Излиза от затвора на седемдесетгодишна възраст с разбито здраве и умира през 1954 г.

На 30 април 1947 г. комунистическият режим окончателно спира в. „Свободен народ“, а „Народно земеделско знаме“ е забранен под предлог, че работниците отказват да печатат вестника. От тази дата до февруари 1990 г., когато започва да излиза в. „Демокрация“, в България няма нито един опозиционен вестник.

Църквата

Преследването над религиозните вероизповедания е друга „запазена марка“ на комунистическия режим, целящ да отслаби всички центрове на съпротива. Българската православна църква първа попада под ударите на режима, защото според графата „изповедание” 85 на сто от българските граждани принадлежат към нея. И тъй като е било невъзможно Църквата да се ликвидира, е трябвало да се направи всичко, за да бъде тя контролирана. Още през октомври 1944 г. са арестувани двама от членовете на Светия Синод – митрополитите Паисий Врачански и Кирил Пловдивски (бъдещ патриарх), които остават в ареста до март 1945 г. и са подложени на нечувани унижения. От Народния съд са осъдени 152 православни духовници, от които 13 на смърт, а други 13 – на доживотен затвор. На 8 ноември 1948 г. е убит един от най-влиятелните членове на Светия Синод, Неврокопския митрополит Борис, застрелян от разпопен свещеник след литургията. Репресиите водят до затварянето или изпращането в лагери на около 10% от всички православни свещеници в страната.

Едновременно с това се подготя процес срещу „евангелските пастори“. Решението е взето през 1948 г. на заседание на Политбюро на БКП. Процесът срещу 15-те евангелските пастори започва на 25 февруари и приключва на 8 март 1949 г. Те са обвинени в противодържавна дейност, шпионаж в полза на американската и британската легации. Четирима от подсъдимите са осъдени до живот, други четирима – на 15 години строг тъмничен затвор, останалите получават различни присъди.

Махалото на репресията срещу различните християнски църкви набира сила с приемането на Закона за изповеданията (24 февруари 1949 г.), който забранява каквато и да е църковна дейност извън стените на храма. Ударена е и Католическата църква, като чужденците, членове на религиозни ордени и конгрегации, са принудени да напуснат страната.

През юли 1952 г. са арестувани 40 католици, сред които 1 епископ, 25 свещеници и 1 монахиня, обвинени в шпионска и подривна дейност срещу народната власт. С физически мъчения от тях са изтръгнати „самопризнания“. На 3 октомври 1952 г. съдът произнася присъдата: четирима духовници [7] са осъдени на смърт чрез разстрел като екзекуцията им дълго време се пази в тайна. Останалите обвиняеми получават от 3 до 20 години лишаване от свобода.

Възродителният процес

В търсене на „вътрешни врагове“ комунистическият режим решава да смени имената на мюсюлманите, налагайки им „български имена”. Всичко започва през 1962 г. със смяната на имената на българомохамеданите в Чеча [8]. Насилственият акт предизвиква вълнения в селата Рибново, Корница и Брезница, затова преименуванията спират. В началото на 1973 г. преименуването е подновено и на 20 януари отново избухват размирици в Корница. Осем дни по-късно войници и милиционери нахлуват в селото, убити са трима души, ранени са стотици.

На 19 юни 1984 г. с решението на Политбюро „За по-нататъшно сплотяване и приобщаване на българските турци към делото на социализма, към политиката на БКП“ започва и насилствената „българизация“ на българските турци: пълна подмяна на „турско-арабските имена“ с „български“.

До края на 1984 г. в страната избухват масови протести. По данни на МВР само в Кърджалийски окръг е имало 11 протестни митинга, в които са взели участие около 11 000 души. През март 1985 г. властта отчита, че е извършено преименуване на 850 000 етнически турци. Терминът „турци“ е заменен с „граждани с възстановени имена“, а българите са „граждани с традиционни имена“. Мюсюлманските гробища са разрушени, сменят се имената дори на покойните родители. Преписват се училищни дневници, унищожени са дори здравните картони. Масово възникват нелегални организации на български турци, има и терористични актове.

През май 1989 г. започват протестите в с. Каолиново. Загиват 3 души, 16 са ранени. В Лудогорието избухват размирици, които властите едва потушават, докато Тодор Живков не прави обръщение по телевизията, че границата ще бъде отворена, и всеки, който иска, може да замине за Турция. На 7 юни Турция отваря границите си и започва масовото изселване на етническите турци, станало известно като „Голямата екскурзия“. Около 320 000 души напускат България.

БЕЛЕЖКИ

1. „Цар Крум“ ("Царъ Крумъ") и „Неутрален офицер“ са български конспиративни военни организации, създадени през 1945 г. и имащи за цел свалянето чрез военен преврат на дошлото на власт през септември 1944 г. отечественофронтовско правителство. Те се стремят да ориентират страната в прозападна посока.

2. Никола Петков (1893 – 1947 г.) е български политик, един от лидерите на Български земеделски народен съюз, осъден на смърт от комунистическата власт заради съпротивата си срещу налагането на комунистическия режим в България.

3. Коста Лулчев (1882 – 1965 г.) е български политик, един от лидерите на Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП). През 1946 г. заедно с Никола Петков е начело на опозицията в VI Велико народно събрание. През 1948 г. Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор с обвинения в създаване на нелегални групи, изпращане на лица зад граница, отвличане на самолет на българските авиолинии и др.

4. Кръстьо Пастухов (1874 – 1949 г.) е български политик, един от водачите на Българската работническа социалдемократическа партия – широки социалисти. Той е министър на вътрешните работи и народното здраве през 1919 г. Един от лидерите на опозицията след Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. и Деветосептемврийския преврат през 1944 г.

5. Никола Мушанов (1872 – 1951 г.) е български политик, един от водачите на Демократическата партия през първата половина на XX век. Той е министър-председател начело на три правителства през 1931 – 1934 г. Oсъден e от Народния съд на една година затвор, след което е помилван и освободен. През 1951 г. е арестуван и разследван за връзки със забранените опозиционни партии и последователи на Трайчо Костов. Умира в кабинета на лекаря на следствието на Държавна сигурност.

6. Александър Гиргинов (1879 – 1953 г.) е български политик от Демократическата партия. Той е вътрешен министър в правителствата на Народния блок (1931 – 1934 г.) и един от активните участници на опозицията срещу комунистическото управление след Втората световна война. Умира в лагера „Белене“.

7. Четиримата духовници са Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков – всички обявени от Католическата църква за блажени.

8. Чеч или Чеча е област между Република България и Гърция. Обхваща над 60 села, в които хората са с мюсюлманска вяра, но повечето от тях смятат себе си за българи, по-малко се смятат за турци.

(Следва)

Свиване

Теорията на хаоса и пеперудите, облечени с власт  

  Когато преди време отказах и аз да чета лекции пред една от академиите за млади политици, то бе защото не ми се участваше в производство на думи, останали в 20 век. Предложих вместо да ги "обучаваме" на протокол, правилни мисли, коректни тези, банални поведения, шаблонни подходи и проч. али-бали, да им помагаме да мислят в духа на идващото време. Дадох пример с Теорията на хаоса. Пробилите добро финансиране (нарекоха го - "забърсахме поредния проект") ме погледнаха със съжаление - сторило им се беше, че малко съм изместил центъра. Опитах се да бъда по-ясен. Казах им - ако в равното поле се спънете, най-много да си обелите носа или олюпите коляното, но ако сте близо до ръба на пропастта, една нищожна стъпчица в неправилната посока и преминавате в ново агрегатно състояние! Не, още докато седях пред тях, те сложиха една отрицателна "човка" срещу моето име. Но моят отказ да работя с тях дойде едновременно с тази "човка". Дори я изпревари с няколко милисекунди.

чети по-нататък

август 15, 2017

Свиване

А ти убеждавай младите хора, че науката е с голямо Н – Наука  

  Това са пасажи (ако издържите и ги прочетете - приведени са без моя редакторска намеса), една стотна от написаното в същия дух - не, не в дипломна работа, не и в т.нар. "малка" докторска, а в "голяма" докторска дисертация, сиреч човекът е достигнал върха в науката и е станал доктор на науките.
  Обърнете внимание както на тезите, така и на езика.
  В края на краищата това не е изолиран случай. Така се пише в Науката сигурността от мнозина - взема се котле лични предубеждения, щипка лични комплекси, супена лъжица лична безкритичност и шепа лични амбиции, опаковат се с научни термини и се подгряват продължително с чужди цитати на утвърдени имена, за да се придаде достоверност на вкус.
  Останалото е технология - "свой" ректор, жури от проверени хора, рецензии, писани на крак, защита пред тесен кръг. Един час процедура и цял живот с научна степен или звание - колкото по-значими са те, толкова по-чистосърдечно е начесаното его.

чети по-нататък

Свиване

„Какво се случи преди `89-та?“ – 18  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ВСЕКИДНЕВИЕТО НА ХОРАТА КАТО ОГЛЕДАЛО НА РЕЖИМА (от Иван Еленков) – 1. Революционните преобразования в обществото. 2. Всекидневието през призмата на масовите организации. 3. Социалистическият начин на живот. 4. Всекидневието в условията на социалистическа модернизация.

II. БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА В ПЕРИОДА 1944 – 1989: ТРИ ФАЛИТА И БУТИЛКА КОКА-КОЛА (от Георги Ганев) - 1. Социалистическото стопанство. 2. Какво представляват петилетките? 3. Първи фалит: 1959-1962 г.. 4. Втори фалит: 1975-1977 г.. 5. Трети фалит: 1984-1990 г..

III. КУЛТУРНАТА ПОЛИТИКА НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (от Евелина Келбечева)- 1. Трагичната участ на българската интелигенция след 9 септември 1944 г.. 2-3. Настъплението на комунизма: култура = пропаганда и Тодор Живков и корумпирането на българската интелигенция. 4. Неадекватните утопии на Людмила Живкова. 5-6. Провалената българска "перестройка" на културата и Прояви на нетърпимост .

IV. СТУДЕНАТА ВОЙНА: БРАТСКИТЕ ДЪРЖАВИ И ГОЛЕМИЯТ БРАТ (от Момчил Методиев) - 1. Какво представлява студената война?. 2. България. 3. Източна Европа. 4. Развиващите се страни.

5. Вятърът на промяната

От края на 60-те години Съветският съюз започва да губи своята привлекателност, а инициативата е поета от Запада и САЩ. През 1972 г. президентът Ричард Никсън посещава Китай, което допълнително стабилизира позицията на Пекин в спора с Москва. През 1969 г. американският астронавт Нийл Армстронг стъпва на Луната, предимството на Съветския съюз в космическата надпревара, придобито с изстрелването на първия сателит „Спутник“ през 1954 г., се стопява. Но събитието, което окончателно компрометира съветския режим, е излязлата през 1973 г. във Франция книга на Александър Солженицин „Архипелагът Гулаг“. „Гулаг” е руски акроним [1] за Главно управление на лагерите, а книгата подробно документира съветската лагерна система за принудителен труд и изтребление на политическите противници, на която авторът е бил свидетел. До този момент много от западните интелектуалци поставят под съмнение съществуването на тази система, което може да обясни и големият ефект от книгата.

Заключителният акт от Хелзинки

С идеята за отслабване на напрежението през 1975 г. във Финландия е подписан договор, известен като Заключителен акт от Хелзинки, чиято цел е да регулира отношенията между двата блока, като ограничи военната надпревара и стимулира икономическо сътрудничество. Поставени са основите на т.нар. период на разведряване в международните отношения. Централно място в споразуменията заемат ангажиментите за спазване на основните човешки права и свободи. Това дава основание западните държави през следващите години да критикуват източните за нарушаването на човешките права и да защитават все по-влиятелните на Изток дисидентски гласове.

Съветското нахлуване в Афганистан

Началото на края на Източния блок настъпва през 1980 г. В края на 1979 г. Съветският съюз нахлува в Афганистан в опит да защити местното просъветско правителство. Кампанията се оказва най-големия военен провал на Съветския съюз, сравним с този на САЩ във Виетнам. През 80-те години Афганистан се превръща в бойното поле между Източния и Западния блок и позволява възхода на ислямистите, които оглавяват съпротивата срещу съветските войски. Войната е прекратена едва през 1989 г., но през следващите десетилетия ислямизмът, в различни свои превъплъщения, се налага като новата заплаха за западната цивилизация.

Полша

През 1980 г. в полския град Гданск избухват стачки на недоволни работници, ръководени от независимия профсъюз „Солидарност“. Движението бързо придобива чертите на политическа революция, която заплашва да срине цялата комунистическа система. За разлика от 1956 г. в Унгария и от 1968 г. в Чехословакия, Съветският съюз не може да си позволи военна намеса – не само заради опасенията от критики от страна на Запада, но и заради вече започнатата военна кампания в Афганистан. Революцията в Полша временно е потушена с въвеждането на военно положение през декември 1981 г.

Гласовете за демократизация във всички източноевропейски страни стават все по-силни. Икономическото и технологично изоставане от Изтока е все по-видимо, засилва се и социалното недоволство. В тази обстановка за нов съветски ръководител през 1985 г. е избран Михаил Горбачов, който обявява курс към преустройство [2]. Израз на това е допускането на по-голяма гласност, свобода на медиите и право на сдружаване. Горбачов се разграничава и от политиката на своите предшественици и дава свобода на съветските сателити да изберат формата, по която да бъдат управлявани. Българското ръководство едновременно се опитва да имитира тези реформи, но и се надява те да бъдат спрени възможно най-скоро. България следва дори въведената от генералния секретар на съветската комунистическа партия кампания за трезвеност, станала причина в Москва той да бъде наричан „минерален секретар”. Но по-сериозните реформи на Горбачов са посрещнати с нежелание, израз на което е знаковата фраза на Тодор Живков: „Да се снишим, докато премине бурята”.

От дистанцията на времето разпадането на Източния блок изглежда логично, но всички са изненадани от бързината, с която това се случва. На 9 ноември 1989 г. множеството от Източен Берлин щурмува и пробива Берлинската стена. На следващия ден българският диктатор Тодор Живков е принуден да си подаде оставката. В рамките на дни всички комунистически режими в Източна Европа падат от власт. Промяната в Източна Европа получава името „нежна революция“, поради прокламираното и реализирано желание тя да бъде мирна и безкръвна. Изключението е Румъния, където падането на диктатора Николае Чаушеску става след кървава революция, завършила с неговото осъждане на смърт и бърза екзекуция. Символи на нежната революция стават новите лидери на държавите от Източна Европа – Лех Валенса [3] в Полша, Вацлав Хавел [4] в Чехия, сред тях и Желю Желев [5] в България.

Целият свят усеща падането на Берлинската стена като историческо събитие от огромна важност. Символ на промените става песента „Вятърът на промяната” (Wind of Change) на германската рок-група „Скорпиънс“. Части от Берлинската стена са запазени в различни държави и парче от нея и днес може да бъде видяно пред Националния дворец на културата в София.

НОВО НАЧАЛО ЗА ЕВРОПА

За формален край на Студената война се приема срещата на 2 и 3 декември 1989 г. в Малта между Михаил Горбачов и американския президент Джордж Буш, открила пътя за обединението на Германия. През 1991 г. в историята отива и Съветският съюз, който се разпада на съставните си републики. Най-драматично е сриването на Югославия, съпроводено от редица от кървави конфликти през 90-те години. На 1 януари 1993 г. престава да съществува и Чехословакия, която по мирен път се разделя на две държави – Чехия и Словакия. Открива се възможността за обединяване на Европа чрез разширението на Европейския съюз към страните от Източна Европа. Изчезва и двуполюсният свят, по който много граждани и политици изпитват носталгия заради съпътстващата го стабилност в международните отношения. Но изводът от Студената война е, че стабилност, постигната за сметка на гражданските права и свободи на населението в много държави по света, не може да бъде устойчива.

Самопроверка

Въпрос: Кои са основните противоречия между Източния и Западния блок, в които се корени конфликтът между тях?

Задача: Сравни начина, по който е бил представен „врагът“ от лицето на „капитализма“ или „комунизма“ в пресата от периода на Студената война в Източния и в Западния блок. Откриваш ли съществени разлики и ако да, в какво се изразяват те?

За автора

Момчил Методиев, дфн, е автор на книгите "Държавна сигурност - предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери" (2016 г., съвместно с Мария Дерменджиева), "Между вярата и компромиса. Българ- ската православна църква и комунистическата държава, 1944–1989" (2010 г.) и "Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава" (2008 г.). Главен редактор на сп. „Християнство и култура”. Работил е по съставянето на няколко документални сборника, издадени от Комисията по досиетата, както и по Проекта за история на Студената война на Института „Удроу Уилсън” във Вашингтон, САЩ.


БЕЛЕЖКИ

1. На руски: Главное управление лагерей (ГУЛАГ).

2. Преустройство (рус. перестройка) – провъзгласената през 1986 г. от лидера на Съветския съюз Михаил Горбачов политика на икономически реформи, насочени към ограничаване на командната икономика и даване на по-голяма икономическа свобода на гражданите. Програмата е съпроводена и от политика за предоставяне на повече граждански свободи, която става известност като гласност.

3. Лех Валенса (роден 1943 г.) е полски граждански активист и политик. Като работник в корабостроителницата в Гданск, през 1980 г. създава неза- висимия профсъюз „Солидарност“, който оглавява борбата срещу комунистическия режим. През 1983 г. Валенса е удостоен с Нобелова награда за мир, а през 1990 – 1995 г. е първи президент на посткомунистическа Полша.

4. Вацлав Хавел (1936 – 2011 г.) е чешки писател, дисидент и политик. След неуспеха на Пражката пролет, той се налага като един от най-известните дисиденти в Източния блок, инициатор на гражданското движение Харта’77, многократно арестуван от властите. Избран е за последен президент на Чехословакия (1989 – 1992 г.) и пръв президент на Чехия (1993 – 2003 г.).

5. Желю Желев (1935 – 2015 г.) – български философ, дисидент и политик. Става известен с книгата „Фашизмът“, забранена от властите в България поради паралелите между фашистката и комунистическата диктатура. През 1988 г. Желев е сред основателите на Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, а през 1989 г. – на Съюза на демократичните сили. През 1990 г. е избран за пръв некомунистически президент на България, на който пост остава до 1997 г.

(Следва)

август 14, 2017

Свиване

Интересът към потребителски кредити с фиксирана лихва расте  

В края на юни 2017 г. търсенето на потребителски кредити нараства преди летните месеци. Общият портфейл на банковата система се увеличава с 2,4% или с 208 млн. лв. Този ръст е рекорден за последните почти 10 години. С най-много отпуснати потребителски кредити през тримесечието могат да се похвалят от Първа инвестиционна банка / Fibank ( 47,3 млн. лв.), Райфайзенбанк (38 млн. лв.), ЦКБ (35 млн. лв.), Банка ДСК (30,4 млн. лв.) и СЖ Експресбанк (20,8 млн. лв.).

Графика: тримесечен ръст на отпуснатите потребителски кредити март-юни 2017 г. (в хил. лв.)
Източник: БНБ

Актуални данни от проучване на СЖ Експресбанк пък показват, че средният размер на потребителски кредит е в размер на 12 000 лв., а най-често от такъв продукт се възползват клиенти на възраст 40-49 г. (29%).

Тенденцията, която се наблюдава в последните години е, че все повече хора се интересуват от кредити с фиксирана лихва. Според експертите от банката това се дължи на негативния опит от последната финансовата криза и стремежа към предвидимост на разходите. Въпреки тенденцията за понижаване на лихвените нива по потребителските кредити през последните години, потребителите са предпазливи и не разчитат изцяло на това, а търсят сигурността на фиксираната лихва за по-дълъг срок.

Рекордните ръстове за последните близо 10 години при потребителските и жилищните кредити се обуславят и от най-ниските нива лихвите, които бяха достигнати. Лихвеният бюлетин на БНБ отчита, че през юни 2017 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове спада в сравнение с юни 2016 г. с 1.73 пр.п. до 7.78%, а по тези в евро – с 1.62 пр.п. до 5.07%. При жилищните кредити в левове той намалява с 1.04 пр.п. до 3.93%, а по жилищните кредити в евро – с 1.83 пр.п. до 3.92%.

За да можем да отговорим на потребностите на клиентите, офертата ни по потребителски кредит „Експресо“ е с фиксирана лихва за целия период до 10 години.“, коментира Димитър Иванов, ръководител на отдел „Индивидуални клиенти“ в СЖ Експресбанк.

Предложението на СЖ Експресбанк по кредит „Експресо“ е с фиксирана лихва до 10 г., и специална отстъпка в размер на 50% от такса одобрение. Промоционалните условия са валидни до края на месец август.
Свиване

ВАС: отнемането на лицензиите на ТВ Седем незаконно  

Преди почти година СЕМ с две решения отне лицензиите за телевизионна дейност на две телевизииТВ Седем и Балкан Българска Телевизия ЕАД.

Тези телевизии имат славна история, в частност – в последните години – според обвинителния акт на Прокуратурата на Република България   те имат общо с модела КТБ.

Но в правовата държава отнемането на лицензия става на базата на закон.

Лицензиите са отнети на основание  “установяване на неверни данни в декларациите по чл. 111.” Това са декларации  за  отсъствие на правни пречки, включително че кандидатите за лицензия не са лица, които “през последните пет години, предхождащи кандидатстването за лицензия, са обявени в несъстоятелност или са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация” (чл.105, ал.4, т.5).

Според СЕМ тъй като  през 2016 г. са открити производства за несъстоятелност на двете търговски дружества, се отнемат лицензиите за неверни декларации – нищо че  данните са били верни към момента на подаване на декларацията.  СЕМ намира, че възникването на правните пречки за доставчик, който вече притежава лицензия,

е нарушение на критериите за допустимост за издаването й, което като последица налага принудителното й отнемане.

 ВАС (тричл. състав)    отменя решението на СЕМ за ТВ Седем ЕАД:

СЕМ, в противоречие с лимитативните посочени в закона предпоставки, е отнел индивидуалните лицензии на [фирма] за доставяне на аудио-визуални медийни услуги с наименование „ТV7” и „СУПЕР7” и е заличил от Публичния регистър на СЕМ програми „ТV7” и „СУПЕР7”. Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваният акт е издаден в противоречие с приложимия материален закон и следва да бъде отменен.

Решението на петчленния състав на ВАС от 7 август 2017 оставя в сила решението на тричленния състав:

[…] проблемът, който очертава параметрите на правния спор, е свързан с въпроса дали лицензията може да бъде отнета на припознатото от органа основание и без ЗРТ да го е уредил нарочно. Отговорът му е отрицателен.

  • а. Отнемането на лицензия по същността си е мярка от категорията на принудителните административни. За да бъде правомерно приложена, основанието на ПАМ, видът и съдържанието й трябва да са изрично уредени със закон – арг. чл. 23 ЗАНН. Подобно разрешение намира разумното си оправдание в интензитета на засягане на правната сфера на адресата на мярката, в частност – прекратяването на породените от лицензионния акт права, и е проявление на общия принцип в публичното право, че на административните органи е разрешено само това, което е изрично предвидено в закона.
  • б. Основанията за отнемане на лицензия са лимитативно установени в чл. 122 ЗРТ. Разпоредените с отмененото решение правни последици не могат да настъпят от други юридически факти извън уредените от закона, а в техния обсег откриването на производство по несъстоятелност на доставчика на медийни услуги не попада. В противен случай би се накърнил принципа за законоустановеност на ПАМ. Само на това основание решението на колективния орган е подлежало на отмяна.
  • в. Дори да се приеме, че в ЗРТ съществува празнота, немислимо е нейното преодоляване и чрез аналогия на закона (с основанията по чл. 125д ЗРТ за заличаване на регистрацията на радио- и телевизионните оператори) или на правото, вкл. посредством правоприлагане по аргумент за по-силното основание в една от четирите му проявни форми, на която се позовава касатора. Аналогията е изключена на самостоятелно основание от изчерпателността на изброяването на предпоставките за отнемане на лицензия, а тя определя и характера на правните норми в текста на чл. 122 ЗРТ, ограничаващ обема на правомощията на СЕМ с упражнения предмет.


ВАС посочва още, че

Отнемането на лицензията е само един от способите по чл. 121, ал. 1 ЗРТ за прекратяването й – вж. т. 2 на текста. Отделно основание с идентични правни последици е прекратяването на юридическото лице, титуляр на лицензията – чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗРТ. В случая на производство по несъстоятелност, приключващо с решение на съда по чл. 735, ал. 3 вр. ал. 1 ТЗ, прекратяването на лицензията би било резултат от евентуално постановеното заличаване на търговеца. Т.е. според обективното право разрешаването на колизията между критерия към кандидатите за лицензия и действието на вече издадена при последващо несъответствие с него е поставено в зависимост от изхода на производството по несъстоятелност, който би могъл да рефлектира върху съществуването на правния субект – носител на лицензията, респ. способността му да осъществява дейността, предмет на лицензионния режим.


Filed under: BG Content, BG Law Making, BG Media, BG Regulator, Media Law
Свиване

Как се развиха Блоговете в България през годините  


Много хора се изказват за това какво са блоговете, как да се използват и как са се развили. За някои неща бих се съгласил с тях, но за други ми се струва, че изобщо не са отваряли блог, а просто са чули някой прехвален лектор, който разказва прекрасни, но клиширани истории. За това и аз реших да споделя мнението си. Все пак вече съм натрупал над 8 години блогърстване.

Апогеят на блоговете дойде в периода между 2009 г. и някъде 2011 г. - 2012 г. Тогава те бяха в стихията си. Колкото и да е странно в България в не малка степен те бяха популяризирани от политическата кампания завършила с историческа победа на Барак Обама като президент на САЩ. Тогава неговите пр – специалисти успяха да обяздят много умело всички социални мрежи и така посланията на чернокожия политик да стигнат до повече избиратели. Тази „иновация“ се разнесе на далече и накара много хора да се запитат дали и аз не мога да бъда блогър. А историите зад океана как добрите блогъри могат да се издържат само от това да стоят удобно в дома си и да излагат своите мисли на показ, допълнително провокираха интереса сред българите.

Едва ли вече някой си спомня, но в парламентарните избори през 2009 г. блоговете в България също се превърнаха в политически инструмент. Лидерът на левицата, тогава Сергей Станишев, откри своя личен блог с официална пресконференция и обеща да го списва редовно. Тъмно синият Иван Костов, тогава още действащ политик, също се захвана да общува с избирателите си посредством блог. Към тези имена можем да прибавим Мартин Димитров, Николай Младенов от ГЕРБ, Надежда Нейнски, Николай Камов от БСП. Днес обаче тези блогове или не работят или можете да видите, че последните публикации са от поне 4-5 години.

Причината е, че политиците прехвърлиха изцяло комуникацията със своите избиратели през Facebook. Формата на социалната мрежа им позволява да кажат в кратък статус, това което желаят и да водят пряка комуникация. Блоговете се оказаха прекалено тежки за забързаният им начин на живот.

Във времето преди 2009 г. телевизия ReTV, която днес вече не се излъчва, даваше често трибуна на блогъри. Признавам, че и моята персона също е била гост в техни предавания. Това, което започнаха да правят блогърите e да разчупват налаганите стереотипи на поднасяне на информация и предлагани гледни точки. В традиционните медии обикновено присъстваха само по няколко гледни точки изказвани едни и също познати лица. Често коментиращите, сутрин бяха в сутрешните блокове по телевизиите, след това интернет сайтовете препечатваха казаното от тях, по обяд даваха интервю за някоя печатна медия, след обяд звучаха по радото и накрая завършваха деня с второ гостуване в друга телевизия. Както сами можете да се досетите, колкото и да са именити експертите, няма как навсякъде да изразят различна гледна точка и просто преповтарят мнението си. Пъстротата на блогърите от друга страна поднасяше различен поглед и караше хората да се замислят.

В България може би най – комерсиални по онова време станаха публицистичните блогове, които разглеждаха всяка новина свързана с обществения и политически живот. Не случайно и част от по-четените блогъри веднага бяха забелязани и от политическите партии. Някои от тях приеха поканите им да участват в политическия живот на страната като гражданска квота. Те често се явяваха по медиите, думите им се цитираха наред с тези на експертите.

Тогава някак си да си блогър означаваше да се занимаваш с политически въпроси и да оправяш страната. Много по-рядко под светлините на прожекторите на медиите попадаха блогъри, които пишеха поеми, водеха технологични блогове, кулинарни или други. Интересът към тях от страна компаниите обаче амбицираше все повече и повече хора да стават автори. Кризата сви рекламните бюджети. Появиха се понятия като герила маркетинг. На кратко това е подход при провеждането на промоции, залагащ на новаторството и въображението вместо на големия рекламен бюджет. Обикновено кампаниите при този вид маркетинг са неочаквани и нестандартни, поставени на всевъзможни и нетрадиционни места. Неговата цел е да създаде уникални, привлекателни и провокиращи мисленето концепции, които да изпъкнат и да се откроят измежду огромния рекламен шум. Ето тук блоговете намериха своето място. Те бяха уникални имаха своя читателска аудитория и можеха да правят така наречената реклама от уста на уста. А това някой да говори за твоя продукт положителни неща, е мечтата на всеки рекламист и PR.

Започнаха да се правят сбирки на блогъри разходите, за които бяха поемани от една или друга компания. На блогърите им се подаряваха различни видове телефони, игри и какви ли не технологични джаджи. Някои компании дори изпращаха блогъри на изложения в други страни. Поднасяха се кошници с лакомства за рождени дни на блогъри. И всичко беше в името те да напишат добра дума за компания или продукт.

Разбира се целият този интерес започна да провокира и много хора, които просто имаха желание да получат безплатен продукт, услуга или хонорар, да стартират свои блогове. След две бързи публикации написани в обедната почивка те започнаха да се изживяват като едни от най-четените блогъри и критикуваха всеки, който не споделя техните публикации или мнение. Те често не бяха канени на събития на компании, поради ниското качество на създаваното съдържание и яростно критикуваха тези компании и блогърите, които са присъствали. Започваше престрелка и нападки как някой блогър се е „продал“ на компанията Х и за това пише положителни коментари и публикации за нея. Други пък започнаха да използват блоговете като инструмент за оказване на натиск и откровен рекет. Решават, че искат да отидат на почивка и започват да предлагат на различни компании в туристическия бранш да им я платят. Всяка, която откаже получава веднага негативна публикация в блога и обиди.

Така ефектът от работата с блогъри започваше да се превръща в дефект. Няма как да се поддържа контакт с всички и всички да получават внимание. Въпреки че хейтърите не получаваха особено голямо внимание в социалните мрежи и често тяхното грубо отношение ги оставяше без читатели, развитието на блоговете се препъна в редица камъни пред своя път.

Компаниите и блогърите не успяха да се сработят заедно. Каквото и да си говорим нищо не става без пари. От една страна компаниите все пак разполагаха макар и със силно редуцирани бюджети, но малко от тях инвестираха средства в реклама или подкрепа на блогове. По този начин блогърите не успяха да превърнат своето хоби в професия. За да бъдеш на гребена на вълната трябва да създаваш постоянно интересна информация, която да предлагаш на своите читатели. Когато го правиш като хоби отнемаш от свободното си лично време, което така или иначе не е много. Публикациите изискват време, за да бъдат създадени. Анализите искат разглеждане и систематизиране на редица данни и подбор на информация от различни източници. Аз например, когато се роди дъщеря ми почти не намирах време 2-3 години да пиша за блога си, защото цялото ми свободно време бе заето с нея. Един от интересните блогове, които следя и чета с удоволствие е Сандъците - Българският портал за стара техника . От него може да се научат много неща, за които дори не сте подозирали, но зад това стои много време за проучване от страна на автора Антон Оруш.

Ако обаче един блогър има зад гърба си финансовата подкрепа на една или няколко компании, които да му осигуряват достатъчно средства, за да се издържа, то той може да разгърне потенциала си като се посвети на създаването на интересни текстове. Така броят на публикациите ще нараства и връзката с читателите ще е по-силна.

Друг сериозен проблем, който тегнеше над блоговете бе липсата на статистика относно, кой, колко и дали изобщо се четат конкретни блогове. Така зад думите влиятелен блогър нямаше покритие. Много блогъри получаваха внимание само поради лични контакти с медии или в рекламни и пр среди. Реално обаче блоговете им не представляваха интерес за читателите. Всеки блогър реагираше като стара мома запитана за нейната възраст, когато компания поискаше да види колко са месечните посещения в блога му. Все пак да даваш средства без да знаеш до потенциално колко хора може да достигне посланието ти не е изгодна сделка, а социално подпомагане.

За индикатор колко четен е даден блог започна да бъде приеман размерът на неговата фен-страница в социалната мрежа Facebook. Не след дълго обаче политиката на Facebook да печели от всеки и от всичко случващото се в социалната мрежа, нанесе сериозен удар на блогърите. Ако в началото информацията публикувана на фен-страницата достигаше до стените на всички фенове, то с времето този информационен поток бе ограничен и днес информацията достига до неповече от 5-10% от всички фенове. След допълнителни настройки феновете сами могат да зададат приоритет, че желаят да получават информация от тази страница, но и това пак няма да им гарантира, че ще видят всеки публикуван пост. Целта на тази „цензура“ е да се заплатят няколко долара на Facebook ако имате желание публикациите да достигнат до повече хора.

Така най-мощният канал за разпространение на информация постави високи прегради пред блогърите. Четаемостта започна да намалява, интересът на рекламодателите да охладнява, а смисълът да се поддържа блог да се губи. Все пак ако искате да говорите сами със себе си, можете да го правите успешно пред огледалото в банята.

Друг канал за разпространение на информацията от блоговете бяха традиционните медии. Те често даваха трибуна и на мнения на блогъри. В пика на блоговете започнаха да се появяват и оракули, които закриваха традиционните медии и предричаха тотално господство на блоговете. Определяха ги като независим и безпристрастен източник на информация за обществото, а медиите зависеха от своите рекламодатели и за това спестяваха истини и новини. Така и някои хора не успяха да разберат, че медиите и блоговете не са две взаимно заменими неща, а две взаимно свързани. Както вече казах по-горе няма как да правиш нещо професионално безплатно. Времето го доказа. Медиите продължиха да съществуват, а блоговете оредяха. Част от медиите продължиха да ползват материали от блогове, но не рядко могат да се срещнат и случаи, в които името на автора и блога се изпускат. Истината е, че медиите не обичат да препечатват текстове от блогове заедно с други свои конкуренти, а искат те да бъдат създавани специално за тях.

Медиите и блоговете са взаимно свързани. Добрите блогъри често са цитирани в медиите и по този начин тяхната разпознаваемост сред обществото нараства. Това пък им осигурява нови читатели за блоговете.

Някои медии като Капитал и Дневник направиха генератори на новини от блогове. Днес обаче информационният поток е толкова всеобхватен, че интересът към тези секции е слаб. Друг опит за прокарване на информационен канал за блогове бе сайта http://topbloglog.com/ , но и тук интересът на читателите е силно намален.

Проблем пред разпространението на информация в блоговете създаде и самата търсачка Google. За да се индексират блоговете по-лесно трябва да се правят постоянни SEO оптимизации. Това пък е специфична материя, която изисква допълнителни познания или разходи, за да се прави регулярно от специалисти. Друг казус, с който се сблъскват блогърите пък е, че алгоритните на най-използваната в света търсачка, слагат акцент не само на уникалността на съдържанието, но и на трафика. Така блогърът може да е написал и публикувал първи уникално съдържание, но ако медия го препечата, то при търсене текстът ще се показва от страницата на медията, а не от тази на блогъра. Това е така, защото медиите реализират много по-голям трафик. Все пак те публикуват новини и информация през няколко минути, докато блогърът трудно може да създава по повече от един текст на ден. Разбира се ако медията коректно цитира източника на текста няма проблеми, но ако го премълчи, дори и много да ви е харесал той, няма никога да разбирате кой е неговия автор и къде можете да прочетете още негови творби.

Не по-малък проблем пред развитието на блоговете се оказа и тяхното качество. Това, че някой е решил да пише блог на определена тема не го прави експерт в нея. Появиха се блогове, които смело даваха съвети как да се правят рекламни кампании, а авторите им нямаха реализирана дори една такава зад гърба си. Други пък просто преразказваха информация, която лесно можеше да се намери в редица учебници.

Един любим мой блог попадащ в тази категория е http://kadebg.com В него авторката смело раздава съвети на читателите как да управляват личните си финанси и стига до епохални открития като това, че преди да започнете свой бизнес ви трябва бизнес план. В описанието за себе си споделя “ 2005-та бях на бригада в Щатите за 4 месеца. Върнах се с около $5000 или тогава към 7000лв. След 1 година от тях не беше останало нищо. 2009-та реших да стартирам собствен бизнес – агенция за работа. Намерих си съдружник и всеки даде по 5000 лв. 6 месеца по-късно бяхме без пари, без офис, без клиенти и без работа.“ Парадоксалното за мен е, че човек довел два пъти до фалит личните си финанси има самочувствието да дава съвети на останалите как да управляват успешно своите. Въпреки моята ниска оценка за качеството на блога, той все пак си намери своите читатели. Последните години обаче авторката силно е намалила активността си. Според публикациите е заминала със семейството си в Англия в търсене на по-добри доходи и живот.

Днес размахът на блоговете изглежда далеч по-слаб от онези времена. Във Facebook има създадена група Всички български блогъри на едно място. Членовете на групата са 1 150. Ако приемем, че отразява моментното състояние, то можем да си направим извода, че блогърите са хора, които пишат само за – кулинария, грим и ревюта на книги. Друг тип блогове почти не се срещат.

Кулинарните по мое скромно наблюдение са най-разпространени. Причините са две. Многобройните готварски състезания, с които ни заливат от малкия екран провокират интереса на повече и повече хора към готвенето. От друга страна информацията в тези блогове няма давност. Една рецепта е актуална не само днес, когато е публикувана, но и след 5 години. Така тези блогове могат да разчитат на сравнително постоянен във времето трафик дори и да не бъдат често поддържани.

При гримовете ситуацията не стои по-различно. Фирмите за красота разчитат много на рекламата от уста на уста, която могат да им осигурят блогърите и за това често ги обгрижват с най-новите си козметични продукти. Тези блогове имат и съществено предимство, че се списват сравнително по-лесно и бързо. Ако при кулинарните блогове трябва да се създаде, намери и пробва конкретна рецепта, което изисква време и голяма доза оригиналност, тук този проблем липсва. Просто влизаш в дрогерията, хващаш някой козметичен продукт и описваш своите впечатления от него.

Желанието да четеш книги, за да ги преразкажеш след това в кратка публикация е според мен по-скоро начин да се похвалиш, какъв литературовед си, но пък също генерира сравнително постоянен интерес към конкретния блог.

И така ако от всичко прочетено до тук вече сте отписали и погребали блоговете като средство за изразяване и комуникация ще трябва да почакате. Блоговете еволюираха от създаване на текстово съдържание в създаване на видео такова. Днес новите „рок звезди“ на социалните мрежи са влогърите. За тях ще разкажа в следващата публикация, защото вече виждам, че продължителният текст почва да ви натоварва и губи като читатели. На финала все пак ще ви кажа, че въпреки че блоговете са доста редуцирани в момента, те също имат свой път на развитие, просто е малко по-труден и трънлив в сравнение с преди 7 години. Все пак не забравяйте, че четете този текст в моя личен блог 😊.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





Свиване

Общински съвет – “малкият парламент” в общината  

общински съвет - малкият парламент в общината

Ако кметът е органът на изпълнителна властна местно ниво, то общинският съвет е орган, който я може условно да оприличим на законодателен. Това е така, защото както Народното събрание приема закони, които са задължителни за привеждане в изпълнение от Министерския съвет, така и общинският съвет приема наредби, които пък кметът е задължен да приведе в […]

The post Общински съвет – “малкият парламент” в общината appeared first on pravatami.bg.

Свиване

„Какво се случи преди `89-та?“ – 17  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ВСЕКИДНЕВИЕТО НА ХОРАТА КАТО ОГЛЕДАЛО НА РЕЖИМА (от Иван Еленков) – 1. Революционните преобразования в обществото. 2. Всекидневието през призмата на масовите организации. 3. Социалистическият начин на живот. 4. Всекидневието в условията на социалистическа модернизация.

II. БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА В ПЕРИОДА 1944 – 1989: ТРИ ФАЛИТА И БУТИЛКА КОКА-КОЛА (от Георги Ганев) - 1. Социалистическото стопанство. 2. Какво представляват петилетките? 3. Първи фалит: 1959-1962 г.. 4. Втори фалит: 1975-1977 г.. 5. Трети фалит: 1984-1990 г..

III. КУЛТУРНАТА ПОЛИТИКА НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (от Евелина Келбечева)- 1. Трагичната участ на българската интелигенция след 9 септември 1944 г.. 2-3. Настъплението на комунизма: култура = пропаганда и Тодор Живков и корумпирането на българската интелигенция. 4. Неадекватните утопии на Людмила Живкова. 5-6. Провалената българска "перестройка" на културата и Прояви на нетърпимост .

IV. СТУДЕНАТА ВОЙНА: БРАТСКИТЕ ДЪРЖАВИ И ГОЛЕМИЯТ БРАТ (от Момчил Методиев) - 1. Какво представлява студената война?. 2. България. 3. Източна Европа.

4. Развиващите се страни

В същото време СССР и Съединените щати водят битка за влияние над т.нар. развиващи се страни. Този спор често прераства в трайни и кръвопролитни горещи войни, водени сред развиващите се държави от Азия и Африка, получили независимост от колониалните империи. Обвиняван за колониалната експлоатация на тези държави, през 50-те години Западът е в отстъпление.

Китай

През 1949 г. продължилата десетилетия гражданска война в Китай завършва с победа на Комунистическата партия, водена от Мао Дзедун, с което най-многолюдната страна в света поема по комунистически път на развитие. Това променя баланса на силите в цяла Азия. През 1950 г. комунистическата Северна Корея напада подкрепяната от Запада Южна Корея, което поставя началото на първия горещ конфликт в годините на Студената война. Северна Корея е подкрепена от Китай и Съветския съюз, а Южна – от САЩ и Западните сили. Корейската война продължава до 1953 г., без да доведе до промяна на границите между двете корейски държави и завършва с примирие, което и до днес не е заменено от постоянен мирен договор.

През следващите години Китай започва да оспорва правото на Съветския съюз да бъде ръководна сила в комунистическия лагер, особено сред страните от развиващия се свят. Разривът между Съветския съюз и Китай е вторият голям вътрешен конфликт в комунистическия лагер, след спора между Москва и Югославия. Китай се отнася с подозрение към желанието на новия съветски лидер Никита Хрушчов да ревизира наследството на своя предшественик Йосиф Сталин, след като през 1956 г. Хрушчов оповестява данните за нечовешките репресии, извършвани от Сталин. Китай настоява и за по-решителни действия срещу Америка, като допуска включително избухването на ядрена война. През 1957 г. китайският лидер Мао Дзедун заявява: „Не се страхувам от ядрена война. В света живеят 2,7 милиарда души; няма значение, че някои ще загинат. Китай има население от 600 милиона души, дори половината да загинат, ще останат 300 милиона. Не ме е страх от никого.“

Отношенията между Съветския съюз и Китай започват да се влошават от началото на 60-те години, а кулминацията е през 1968-69 г., когато се стига до гранични сблъсъци между тях. Влиянието на Китай започва да се чувства и в Европа, където за негов привърженик се обявява Албания. Дори и в България е организиран прокитайски заговор за свалянето на Тодор Живков, ръководен от бившия партизанин Иван Тодоров-Горуня.

Виетнамската война

През 50-те и 60-те години редица държави от развиващия се свят обръщат поглед към комунизма. Опасността Виетнам да поеме по този път среща съпротивата на Америка, което поставя началото на Виетнамската война, загубена от САЩ. Освен понесените човешки загуби, войната нанася огромен удар по престижа на Америка и засилва антивоенното движение в Западния свят, олицетворявано през този период от хипи движението. Травмата от Виетнамската война е отразена в множество американски филми от този период, сред които „Коса” (Hair) и „Апокалипсис сега” (Apocalypse Now).

Кубинската ядрена криза

През 1962 г. Съветският съюз решава да разположи ракети на територията на Куба, където през 1959 г. на власт идва прокомунистическото правителство на Фидел Кастро. След като разкриват този план, САЩ налагат морска блокада на Куба. Съветският съюз отхвърля тази мярка. В резултат на това, през октомври 1962 г. се стига до криза, в която двете свръхсили са на прага на същинска ядрена война. Накрая Съветският съюз отстъпва и изтегля ракетите, а САЩ обещават да не нападат Куба. Събитията изглеждат като поражение на Хрушчов и това ускорява падането му от власт и замяната му с Леонид Брежнев през 1964 г.

(Следва)

Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.