януари 24, 2019

Свиване

ЕК: Процедури за нарушение от месец януари 2019 г. спрямо България  

Прессъобщение, свързано с прилагане на правото на ЕС и процедури за нарушение от месец януари 2019 г.

С ежемесечния пакет от решения Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите членки, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Решенията по процедури за нарушения спрямо България са в следните области:

  • Земеделие и развитие на селските райони

Комисията изпрати на България мотивирано становище във връзка с нейния Закон за марките и географските означения от 1 септември 1999 г. От 2008 г. насам България поддържа национален регистър на географските означения за селскостопански продукти и храни. Комисията смята, че националната закрила на географските означения не е съвместима с правото на ЕС относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (Регламент (ЕС) № 1151/2012). България е трябвало да сложи край на тази национална система за регистрация от датата на присъединяване към ЕС през 2007 г. и е можела да защитава съществуващите национални географски означения само за срок от 12 месеца след датата на присъединяване, ако през този ограничен период е било подадено заявление на ниво ЕС. България разполага с два месеца, за да отговори на доводите, изложени от Комисията. В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на ЕС.

  • Конкуренция

Европейската комисия реши да прекрати производствата за установяване на нарушение, образувани срещу България, тъй като вече е транспонирала в националното си законодателство Директивата относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила (Директива 2014/104/ЕС).

  • Енергетика

Европейската комисия изпрати официално уведомително писмо до България за правилно транспониране на Директивата относно енергийната ефективност (Директива 2012/27/ЕС) в националните законодателства. С директивата от 2012 г. се установява обща рамка от мерки за насърчаване на енергийната ефективност в ЕС, за да се постигне целта на Съюза за 2020 г. за подобряване на енергийната ефективност с 20 % и да се създадат условия за допълнителни подобрения на енергийната ефективност след тази дата. Съгласно директивата всички държави от ЕС са длъжни да използват енергията по-ефикасно на всички етапи от енергийната верига — от производството до крайното потребление. Ако в рамките на 2 месеца властите не предприемат действия, Комисията може да изпрати мотивирано становище.

  • Околна среда

Европейската комисия призовава България да спазва своите задължения съгласно правилата на ЕС относно опазването на естествените местообитания и защитените видове, включени в мрежата „Натура 2000“ (Директивата за местообитанията, Директива 92/43/ЕИО на Съвета). Държавите членки трябва да определят териториите, включени в списъка ЕС на териториите от значение за Общността, като специални защитени зони (СЗЗ). Те също така трябва да установят необходимите мерки за опазване с цел поддържане или възстановяване на защитените видове и местообитания в благоприятно състояние. Тези действия трябва да бъдат осъществени в срок от шест години от включването на тези територии в списъка на ЕС като територии от значение за Общността (ТЗО). България е определила само 9 от 230 територии от значение за Общността за специални защитени зони в рамките на изисквания срок и като цяло и трайно не е определила специфични за териториите подробни цели и мерки за опазване за всяка от тях.

  • Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП

Комисията изпрати официални уведомителни писма до 15 държави членки, сред които и България, относно съответствието на тяхното национално законодателство с правилата на ЕС в областта на обществените поръчки и концесиите. Новите правила (Директива 2014/24/ЕС, Директива 2014/25/ЕС и Директива 2014/23/ЕС) трябваше да бъдат транспонирани от държавите членки в националното право до 18 април 2016 г.

Европейската комисия също прие решения по процедури за установяване на неизпълнение на задължения срещу 27 държави членки, за да гарантира правилното прилагане на правилата на ЕС относно услугите и професионалните квалификации. Гражданите и предприятията могат да се ползват от многобройните предимства на единния пазар само ако съвместно договорените правила действително се прилагат по места.

Днес Комисията предприема действия, за да гарантира спазването на правилата на ЕС в областта на услугите. Някои препятствия все още пречат на сектора на услугите да достигне своя пълен потенциал в полза на потребителите, търсещите работа и фирмите и да създава икономически растеж в цяла Европа.

  • Правосъдие, потребители и равнопоставеност между половете

Комисията реши да изпрати мотивирано становище до България за това, че не е изпълнила Директивата относно правоприлагането в областта на защитата на данните (Директива (ЕС) 2016/680).

Комисията изпрати и допълнително мотивирано становище до България поради това, че не е транспонирала напълно 4-тата Директива относно борбата с изпирането на пари (Директива (ЕС) 2015/849).

Освен това Комисията настоятелно приканва България да преразгледа своите правила как търговците могат да събират вземания от потребителите, така че тези правила да бъдат в съответствие с правото на ЕС относно неравноправните клаузи в потребителските договори (Директивата за неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 93/13/ЕИО), за да се осигури подходяща защита на потребителите в подобни случаи. Директивата защитава потребителите срещу неравноправни клаузи в договори с търговци, включително доставчици на финансови услуги. Правилата на ЕС гарантират също така, че тези неравноправни клаузи не са обвързващи за потребителите и те разполагат с ефективни средства за правна защита срещу тях при разумни условия. Съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз това означава, че националните съдилища са задължени да преценят неравноправния характер на договорните условия ex officio, тоест дори ако потребителят не повдигне въпроса. До момента в България заповедите за изпълнение и заповедите за незабавно изпълнение обаче се издават без съществени проверки от съдилищата. Потребителите могат да ги оспорват само при много строги условия. По-конкретно, някои кредитори, като например банки, могат да получат заповеди за незабавно изпълнение почти автоматично, като потребителите разполагат с много ограничени възможности, за да предотвратят или да оспорят изпълнението, базиращо се на несправедливи договорни условия. Ако България не изпрати удовлетворителен отговор в рамките на следващите два месеца, Комисията може да издаде мотивирано становище по този въпрос.

Комисията също призовава България да предприеме действия, за да гарантира, че правилата на ЕС за лишаване от свобода (Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета) се изпълняват правилно в националното законодателство. С тези правила се гарантира взаимното признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат присъди за лишаване от свобода.

Свиване

Лошата конструкция на държавата  

  1.
  Виждам се с двама колеги по наука случайно в метрото. Предлагат да се качим горе в подлеза и да изпием по кафе. Казвам им, че имам работно време, а то се смята за по-важно от всичко друго. Дори в науката.
  Сядаме на пейките долу, докато край нас профучават бързащи хора и се носят мотрисите в едната и в другата посоки.

чети по-нататък

Свиване

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 23  

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Разпит на Димитра, главатар на бунта [1]

9 декември 1872

– Отде си, где си роден, какъв ти беше занаятът?

– От Дяково съм, Македония, там съм роден. Излязох оттам дванадесет-тринадесет годишен; нямах никакъв занаят.

– Когато за първи път излезе от родното си място, къде и по каква работа замина?

– Заминах първоначално за Сръбско, за да работя.

– Колко години стоя в Сръбско?

– От [18]48 до [18]56 година – престоях в Сръбско осем години.

– Какво работи в Сръбско през тия осем години?

– Слугувах при големи хора и прекарвах, както можех.

– Оттам къде отиде?

– Оттам заминах за Влашко.

– Пак да слугуваш ли отиде там и колко години престоя?

– Отидох през [18]56 година пак да слугувам и останах до [18]62 година.

– Може би знаете при кого сте слугували във Влашко?

– Да, зная. Живях в Букурещ и в Гюргево, на други места не съм живял. В Букурещ слугувах в гостилницата на Ганескувите синове, а в Гюргево се занимавах с гостилничарство.

- Къде отидохте след [18]62 година?

– Отидох пак в Сърбия и там стоях една година – до [18]63 год.

– Там какво прави?

– Бях в сръбския башибозук по време на белградските събития.

– А оттам?

– От [18]63 до [18]65 година бях пак гостилничар в Гюргево – Влашко.

– Къде отидохте в [18]65 година?

– Заминах за Италия, за да се запиша пак доброволец във войската на Гарибалди [2].

– Колко време останахте във войската на Гарибалди?

– Останах до [18]66 година.

– Къде отидохте в [18]66 година?

– През [18]66 година дойдохме заедно с осемдесет и двама души от Италия в Атина. Записах се доброволец. Отидохме в Крит, където заминахме с един параход на име „Панелини“ [3] с триста и шестдесет души другари [и] слязохме на едно място близо до Кастел [4] .

– В чия войска се причислихте там? – Причислихме се към войската на Фронисос [5].

– Участвахте ли в сражения?

– В сраженията участвах три години и два месеца, до свършването на войната. След като свърши, предадох се на Сава паша [6] в Свакия.

– Къде ви изпрати Сава паша?

– Изпратиха ни с френски параход в Шира [7] , там останах около един месец. Платиха ни месечно по петстотин драхми, заплатиха и пътните ми по парахода, и през Цариград отидох в Браила.

– Колко време престоя там?

– Обикалях около три месеца в Браила и оттам се завърнах пак в Белград.

– Колко стоя в Белград?

– В Белград останах четири месеца, обикалях без работа и не се залових за никаква работа.

– По коя година беше това?

– Беше към [18]70 година.

– Къде отиде пак от Сръбско?

– Отидох пак във Влашко – в Браила.

– Какво правихте в Браила, с кого се срещахте и каква работа заловихте?

– От Белградския български комитет ми бяха дали писмо до българския комитет в Браила. Занесох го в Браила и го предадох на председателя на Браилския български комитет, Войников [8]. В занесеното от мене писмо беше писано: „Изпратете го на отсрещния комитет, за да му служи, ако е съгласен.“ Попитаха ме: „От отсрещния комитет искат хора, би ли отишъл там?“ И аз приех. Не минах веднага. Отидох първо в Турну Магурели, срещу Никопол. Имаше писмо за тамошния комитет, предадох го и поговорихме.

– Кой е председател на тамошния комитет?

– Данаил от Плевен [9] , брат му Анастас е затворен тук.

– Колко се бавихте там?

– Бавих се два-три месеца; и те ме питаха същото, аз приех. Дадоха ми едно писмо, отправено до Ловчанския комитет. Аз взех писмото. Минах в Никопол. Там оставих паспорта си, връчиха ми едно пътно тескере. Документ за носене на оръжие взех от Никопол. Тръгнах оттам, дойдох в Плевен в комитетския хан на Дочо Мръвков. Там показах писмото на Дочовия брат [10] . Оттам двамата братя взеха една пътнишка кола. Дойдох в Ловеч. В Ловеч отседнах в хана на Меджидика [11], където не знаеха що за човек съм. Там останах дванадесет дни. На третия ден отидох в комитетското кафене на Марин, поповия син [12], и му предадох писмо. Аз обаче исках да се срещна с Дякон Левски. Казаха ми: „Той сега не е тук, в Пловдивско е, ще дойде по-късно, дотогава, за да не разбере някой, намери си работа.“ И аз закупих постепенно около три оки пашкули. Когато бях зает с купуването на пашкули, дойде мюфетишът и ми каза: „Търсят те от конака.“ И ме заведе при каймакама. Отидох и се явих при каймакама. Той ме запита: „Защо си дошъл?“ След като му казах, че съм дошъл да събирам пашкули, и че след няколко дни ще си вървя, заверих пътното си тескере. На втория или третия ден минах за Турну Магурели. Там, отсреща, се бавих две седмици; дадоха ми едно писмо и един пиринчен печат с издълбан върху него образ на лъв. Минах пак в Нико- пол и оттам в Плевен, а после дойдох в Ловеч. Отседнах пак в същия хан и пак предадох писмото и печата, предназначени за Ловчанския комитет. Там [в Турну Магурели] Данаил ми беше поръчал: „Докато не намериш Дякона, да не се връщаш! Ловчанският комитет ще ти го посочи“, ми каза той. В Ловеч останах още три дни. От Ловчанския комитет ми дадоха писмо, дадоха ми и печата, който бях донесъл, и ми казаха: „Ще намериш Дякон Левски или в Карлово, или в Сопот.“ Наеха ми едно добиче, заверих наново тескерето си, качих се на добичето и отидох в Сопот. Отседнах в един хан. От Ловчанския комитет ми бяха поръчали: „В Сопот има един Иван шекерджията, намери го, но печата не давай, дай му само писмото. Той ще ти посочи Дякона. Във всяко село, във все- ки град, понеже комитетът е таен, и Дяконът се намира в тайни къщи. Затова именно не ще можеш да го намериш; Иван шекерджията ще ви срещне.“ Аз съобщих на шекерджията. Той дойде, намери ме в хана, аз му предадох писмото. Той ми рече: „Сега денем не може, ще дойда да те взема половин час след като се мръкне и ще те заведа при него.“ Половин час след като се мръкна, той дойде. Срещнахме се с Дякона на едно място близо до лозята, на четвърт час извън града. Дадох му печата и си поговорихме. Дяконът ми каза: „Утре сутринта ти ще се дигнеш оттука и ще отидеш в Карлово.“ Каза ми един хан, не си спомням името му. „Там ще дойда и аз, ще доведа един друг човек, и ще се срещнем с тебе.“ Станах сутринта, отидох в Карлово и отседнах в хана. В хана престоях три дена пак в качеството на търговец. На третия ден дойде пак човек на Дякона и ме заведе на едно място близо до лозята извън града. Там намерих Дякона заедно с пет души от Карловския комитет и се разговорихме.

– Знаеш ли имената на тия пет души?

– Понеже тогава бях още нов, не ми казваха, не ми съобщаваха имената, обаче, ако ги видя, ще ги позная.

22 шеввал 1289 [10 декември 187 2] година.

– Какво разговаряхте там, за какво приказвахте?

– Изпратиха ме на Карловските бани, отстоящи на час и половина разстояние от Карлово и ми казаха: „Ние пак ще те повикаме.“ Дигнах се оттам и отидох на баните. Пари за разноски ми дадоха. В баните стоях самичък дванадесет дни. После дойде един човек и ме извика в Карлово. Отидох в Карлово и отседнах пак в същия хан. Там дойдоха двама души, намериха ме и ми казаха: „Иди на Хисарските бани, защото ако стоиш тук много, ще се разбере. Остани около един месец и в Хисарските бани, ние пак ще ти пратим известие“. Дигнах се и заминах. Там престоях че- тиридесет и четири дни [13]. Разноските ми дадоха пак те. На четиридесет и петия ден там дойде Дяконът и ми каза: „Оттук ще отидем в Пловдив.“ Понеже Дяконът дойде пеша, наехме от ханджията добичета, защото аз се бях представил като търговец на масло. Оттам отидохме в Пловдив; мене ме изпрати в хана, а той отиде в тайната къща. Там стоях дванадесет дни, обаче никак не видях Дякона. На дванадесетия ден дойде един човек и ми каза, че ще заминем за Карлово. Аз отидох в консулството и заверих паспорта си. Консулът не знаеше какъв човек съм. Заверих в конака и пътното си тескере.

– Консулът на коя държава е консул?

– Той е консулът на гръцката държава.

– После заминахте ли?

– Тръгнах от Пловдив; на края на града намерих Дякона. Отидохме в село Царацово, на два часа от Пловдив. Там отседнахме в една къща. Стояхме два дни. Направиха едно събрание от дванадесет души, но мене още не ме допущаха на събрание.

– Ще познаеш ли селяните, ако ги видиш?

– Зная имената на един-двама души, на другите не зная, обаче, ако ги видя, ще ги позная.

– Кои са имената на лицата-селяни, които знаеш?

– Единият селянин е Иван арабаджията, а другият е Божил [14], стопанин на тайната къща.

– На къде заминахте оттам?

– На третия ден в зори се дигнахме оттам и отидохме в село Черноземен. И там отседнахме също в една тайна къща.

– Правихте ли там събрание?

– Да, правиха, но го устроиха в една друга къща и мене не ме заведоха. Сутринта станахме оттам и отидохме в Карлово. Аз пак отидох в същия хан, Дяконът отиде в тайната къща. В Карлово престоях осем-десет дни. После той ми изпрати пак известие. Станахме оттам с човека, който ме повика, и отидохме в едно село, на половин час разстояние. Дяконът беше отишъл там преди нас със шест души. Там също отидохме в една къща. Те пак направиха събрание. Там не пренощувахме. До Карлово вървяхме заедно, другите се отделиха и заминаха по друг път, а ние с човека, който ме заведе в селото, отидохме в хана. В хана престоях два дни. После дойде един човек, донесе ми пари за разноски и ми каза: „Иди в Хисаря, после ще те повикат и ще тръгнете на дълъг път.“ Сетне ми дадоха пари за разноски и отидох в Хисаря. В Хисаря останах около четири-пет дни. После ме повикаха и аз отидох в Карлово. От Ловеч дойде писмо; „Тебе и Дякона ви търсят от Ловеч. Ангел Кънчев дошъл от Букурещ.“ След това ние заминахме, аз по един път, а Дяконът по друг. В Ловеч отидох в хана. След четири дни дошъл Дяконът. Повикаха ме. Отидохме в лозята. В лозята дойдоха Дяконът, ловчанският поп и осем души от Ловчанския комитет [15]. Заедно с тях беше Ангел Кънчев.

– Знаеш ли името на попа?

– Не зная, обаче той е нисък на ръст и с черна брада, а другите ни другари: Марин [16], поповият син и Димитър Пъшков са затворени тук; Ваньо терзията е избягал, също и Христо бояджията [17]. Имената на останалите не зная, ако ги видя, ще ги позная.

– В лозята стана ли дума по каква работа беше дошъл Ангел Кънчев, и какво направихте после?

– Ангел Кънчев ме дръпна настрана към края на лозето и ме попита: „Как са работите на Дякона, добре ли вървят?“ Аз му съобщих местата, които обиколихме, и че той не иска да ми казва нищо. Ангел Кънчев ми рече: „Сега тук ще направим едно събрание и ще узнаем как ще работим.“

– Направихте ли събранието?

– Направихме. Извадиха едно ръкописно упътване [18] и го прочетоха.

– От какво се състоеше упътването и какво постановява?

– Сега, понеже това упътване беше ръкописно, не мога да зная, дали беше изпратено от отсреща, или беше написано тук. Дяконът и другите ме попитаха: „Ние те разведохме досега, доверихме ти се, приемаш ли да бъдеш пълномощник на тоя комитет?“ Отговорих: „Приемам.“ Тогава те ми рекоха: „Назначаваме те за пълномощник от Ловеч и Тетевен до София. Ще ти дадем препоръчителни писма до тамошните комитети, за да ти се доверяват. Заповедите, които ще получиш от нас, разясни ги на тях; и отсега нататък тук ще обикалят още четиридесет-петдесет дейци като тебе, някои от които ще дойдат от Истанбул [19], други през Сърбия и трети през Влашко.“ Попитаха ме: „Разбра ли упътването, което се прочете?“ Понеже беше много дълго, не можах да го запомня цялото, та ми обясниха повторно. Така че всички ние ще работим две-три години, да се съберат пари, да се купи оръжие, да се приготви барут и куршуми и тогава, след като всичко това бъде готово, ще се свика общо голямо събрание и в Букурещ, и тук. В тия събрания ще се тегли жребие – кой да занесе в Истанбул мазбатата, която ще се изготви. В тая мазбата ще изложим: да се изпълни постановлението на Парижкия договор, сключен през 1856 год., ако не се приеме [това], тогава ще се запалят всичките села, та всички да се принудят с челядта си да избягат по планините. Ония, които могат да носят оръжие, да грабнат оръжието. Или всички да измрат, или да спечелят с оръжие. Това са постановленията на упътва- нето и аз ги приех напълно.

– Каква беше вашата цел във връзка с тоя [Парижки] договор, какво искахте?

– Аз попитах, а те ми отговориха: „Това не е работа, която ти следва да знаеш, има големи хора, те знаят.“ И не ми казаха.

– Какво направихте после?

– После Ангел Кънчев каза на комитета: „Ние искаме от вас дрехи и три добичета, заедно с принадлежностите им. Идва Димитровден, искаме дрехи.“ Марин, поповият син, който е затворен тук, стана и рече: „Ето, аз давам моето добиче, заедно с принадлежностите“ – и го предаде заедно с принадлежностите му. После събранието се разпусна и всеки отиде у дома си. След това, на другия ден, Ангел Кънчев, Дякон Левски и Марин, поповият син, се дигнаха заедно и отидоха в Плевен. Аз останах на хана в Ловеч. В Плевен им дали един жребец и един кон, после се върнаха обратно в Ловеч. В Ловеч останаха два дни. На третия ден аз, Дяконът и Ангел Кънчев се дигнахме от Ловеч и отидохме в Троян, като взехме със себе си и книжата. В Троян и тримата бяхме в един хан. Вечерта, след като се навечеряхме, Ангел и Дяконът взеха от брошурите, които бяха нужни да се оставят в Троян, и отидоха в тамошната тайна къща. Мене ме оставиха в хана, а те устроиха събрание в къщата, в която отидоха.

– Не те ли осведомиха за събранието?

– Тогава още нищо не ми казаха. На следния ден се дигнахме оттам и отидохме в Карлово. В Карлово аз останах в един хан, Ангел в друг, а Дяконът отиде в тамошната тайна къща. И в Карлово останахме два дни. Там Дяконът свика самостоятелно събрание, а на мене и на Ангела не съобщи. Оттам се дигнахме и отидохме в село Клисура и Ангел не се стърпя и рече на Дякона: „Ние не можахме да разберем нищо от тукашното събрание.“ Дяконът каза: „Тук комитетските хора ги няма, всеки отишъл някъде.“ И в Клисура слязохме в комитетския хан. Ханът е на двама братя. Вечерта Дяконът пак взема книжата и отиде в една тайна къща и устрои събрание, а аз и Ангел пак не отидохме на събранието. Оттам отидохме в село Копривщица и там отседнахме в комитетския хан, името му не мога да зная. И там също Дяконът ни остави и отиде в тайната къща. На следния ден останахме пак там. Ангел и Дяконът отидоха по обиколка. На третия ден сутринта се дигнахме и отидохме в Панагюрище. Там и тримата слязохме в един хан. През деня и през нощта дойдоха няколко души. Там приказвахме за празни работи. Сетне аз останах в хана, а те отидоха в училището. Там те направили събрание. На третия ден станахме оттам и отидохме в Пазарджик. В Пазарджик слязохме в хана на Гюмюшгердан [20]. През нощта Дяконът пак взема сам книжата и излезе. Свикаха събрание. На третия ден се вдигнахме оттам и отидохме в село Царацово. Там слязохме в Божиловата къща [21]. На следния ден Дяконът и Ангел отидоха в Пловдив. Аз останах там. Привечер те се завърнаха. Оттам станахме, отидохме в Чирпан и отседнахме в един хан. Аз и Ангел останахме в хана, а Дяконът излезе самичък. На следния ден отидохме оттам в Стара Загора. Те и двамата слязоха на един хан, а аз отседнах сам в друг. Там престояхме четири дни. Там Дяконът направи пак сам събрание. Оттам станахме и отидохме в Нова Загора. Те, без да влязат в Нова Загора, отидоха и двамата в едно село. В Нова Загора аз отидох на хана. На следния ден привечер те дойдоха и ме намериха. На другия ден се дигнахме и тримата оттам, отидохме в Сливен и слязохме в един хан. Там престояхме четири дни. Дяконът излезе сам и направи събрание. Оттам станахме и отидохме в Котел. На следния ден станахме оттам, отидохме в Беброво. Там дяконът пак направи сам събрание. Станахме оттам, отидохме в Елена и слязохме на един хан. По навик Дяконът пак излезе сам. На втория ден се дигнахме оттам, отидохме в Трявна. Аз слязох на един хан, Ангел отиде в къщата на роднината си, а Дяконът отиде в тайната къща и пак устрои сам събрание. В Трявна стояхме два дни, а на третия излязохме оттам и отидохме в Габрово. В Габрово не стояхме никак, а минахме, защото там имало човек, който познавал Дякона. Оттам отидохме в Севлиево. Там Дяконът направи пак сам събрание. С нарочна поща те изпратиха писмо за Габровския комитет. На третия ден станахме оттам и отидохме в Ловеч. Когато вървяхме по пътя, Ангел се препираше с Дякона: „Ти ни водиш като слуги, не ни съобщаваш нищо; ние с Димитра или ще си отидем отсреща, или ще обикаляме и тримата поотделно.“ После пристигнахме в Ловеч. Ангел и аз слязохме в един хан, Дяконът отиде пак в тайната къща. Сетне Ангел писа в Плевен на Анастас [22], че тук ще се състои голямо събрание: „Да дойдеш“. Анастас дойде. Състоя се събрание от седемнадесет-осемнадесет души, заедно с попа, когото споменах, на което присъствахме и ние. Събрахме се в къщата на Марин, поповия син. Извадиха книжата. Събранието ни попита: „Какво направихте из местата, които обикаляхте, как вървят работите?“ Ангел отговори: „Досега аз не разбрах нищо, Дяконът ни води като слуги; или да обикаляме поотделно, или ние с Димитра да си заминем отсреща.“ Събранието каза: „Ние ще ви изпратим поотделно.“ И решиха за мене да обикалям от Ловеч до София, Ангел до Дунавското крайбрежие и Дяконът да остане в Ловеч. Понеже отсреща поискали Ангела, изпратиха го там. Аз и Дяконът станахме и отидохме в Сопот [23]. Направихме събрание заедно. В Сопот се настанихме в бащината къща на Димитър Пъшков, там стана и събранието. Оттам отидохме в село Лесура [24] и отседнахме в къщата на попа. Там е станало събрание, обаче аз не присъствах. Станахме оттам, отидохме в Тетевен и слязохме в хана на хаджи Кънчо [25]. Оттам Дяконът отиде в училището и направи събрание, в което участвали хаджи Станьо и затворените тук. Събрани били около 22–24 лири, които дали на Дякона. Дяконът дойде оттам в хана и ми рече: „Събрах около 20 лири.“ После дойде Васил гложенецът [26] и ни заведе в Гложене, а аз, два часа преди, бях отишъл [там] в хана на Иван бояджията. Дяконът и Васил дойдоха заедно и отседнаха във Василовата къща. Там те правили два дни събрание. Аз седях в хана. Дигнахме се оттам тримата, отидохме в Извор и слязохме в Герговия хан [27]. Тоя ден Дяконът отиде в училището и направи събрание. На следния ден направихме заедно събрание в хана. Станахме оттам, пак тримата, отидохме във Видраре, слязохме в Патьовия хан. Там направиха събрание. И там също взехме от Патьо десет лири и две–три лири от братята му [28]. Събрахме двадесет лири. От десеттях лири, които ни даде Патьо, пет бяха за касата, а другите пет бяха за Васил гложенеца, за да купи добиче. Парите ги дадоха на Дякона. Оттам станахме и отидохме в Джурова махала и слязохме в къщата на поп Георги [29]. Във Видраре с нас беше попът, в къщата отидохме заедно. И там направихме събрание. На следния ден отидохме в Етрополе, заедно [с нас] беше и попът, слязохме в Митовия хан. Попът отиде, намери даскала Тодор Пеев и го доведе. Стояхме до вечерта. През нощта Дяконът и даскалът излезли заедно и направили събрание в една тайна къща. Те се върнаха в зори. Събрали бяха и шестстотин гроша. Оттам попът си отиде в къщи. Ние тримата отидохме в Правец и слязохме в Цветковия хан. Там останахме една нощ, направихме събрание и комитетът даде седемстотин гроша. Оттам се дигнахме, отидохме в Орхание. Слязохме в хана на Васил бояджията, даден му от Гавриила. Нея вечер направихме там събрание; и там също взехме пари, обаче не помня колко бяха. Оттам Васил Йонков се върна обратно. Ние с Дякона [отидохме] в София, слязохме в хаджи Маковия хан. Дяконът взе книжата и излезе. Аз останах в хана. След това, привечер, той дойде и ми рече: „Ти остани тук, аз ще отида в хана на Трайковича“ [30], и отиде. Като тръгваше, каза: „Утре вечер ще ти изпратя известие и ще те повикам на събрание.“ На следния ден привечер той изпратил Димитър ножара [241]. „Дяконът щеше да те повика на събранието, обаче тукашният комитет няма вяра в тебе, затова не те повикаха, ти стой тук!“ – ми каза той. На другия ден привечер дойде драгалевският поп Генадий [32], комитетското му име е Риза ефенди, и ми каза: „Ти не се безпокой, утре ще излезете от тука, не се съмнявай!“ На четвъртия ден поп Генадий пак дойде и ми каза: „Иди на Лучовия хан в село Враждебна, Дяконът ще дойде с мене в манастира, чакай го там, докато дойде.“ Аз отидох и чаках там. На втория ден Дяконът дойде, дигнахме се заедно и отидохме в Орхание. Оттам станахме и отидохме пак по ред в Ловеч. Като вървяхме по пътя, Дяконът ми каза: „Когато изпратим по тебе книжа, носи ги на попа на Драгалевския манастир и оттам иди в София, срещни се с даскал Христо [33], той ще ти обясни.“ Когато влязохме в Тетевен, за Дякона беше дошло едно писмо: „Дорестият жребец с бяло на задните крака се търси от властта, да го смени, с него да не влиза в Ловеч и Плевен.“ Тръгнахме от Тетевен и до село Гложене отидохме пак с тоя жребец. От тамошния комитет му казаха: „Смени жребеца!“ Той не повярва. Тръгнахме оттам и по пътя той се качи на моя кон и замина, като ми каза: „Заведи коня в Драгалевския манастир и го предай на попа, той ще ти даде оттам друго добиче.“ Аз го закарах в манастира и го предадох на попа. Попът ми каза: „Аз не мога да се кача на тоя кон и не мога да вляза в София, властта ще ме изпрати на заточение.“ Аз взех коня обратно, отидох в Тетевен и го оставих там. В Тетевен купиха друго добиче. Оттам отидох в Ловеч; там вече ми дадоха разрешение да обикалям сам. Оттам отидох сам в Тетевен и слязох в хана на хаджи Ивановите синове [34]. Там ми дадоха толкова писма, колкото комитети има от Тетевен до София, а на мене дадоха свидетелство, че съм доверено лице. В Тетевен аз свиках комитета на събрание в хаджи Ивановия хан. Предадох писмото. Съгласно правилата, отвориха го пред събранието. Попитаха ме: „Имаш ли пълномощно?“ Аз извадих пълномощното и го показах. От него те разбраха, че съм деец от Тетевен до София. Понеже на пет-десет места в писмото, което им занесох, се говореше все за пари, и аз им поисках пари. Те ми казаха: „Ще ти дадем на връщане.“ В края на писмото беше написано: „Внимавайте за действията на Димитра!“ Оттам те ми дадоха писма. Отидох в Извор и оттам обиколих пак за пари селата, които ми бяха определени. После отидох в София. Отидох в училището и намерих даскал Христо [35], заедно с него отидохме в къщата му. Предадох му писмото, той прочете и свидетелството ми. Поисках му пари, той ми даде пет меджидиета за разноски и ми каза: „Още не съм събрал пари, когато събера, ще ти изпратя.“ Оттам отидох при попа в Драгалевския манастир; престоях два дни. Попът [36] ми даде два наполеона за разноски. Върнах се оттам. Като обикалях комитетите, събрах, откъде триста, откъде петстотин, хиляда, събрах общо около пет хиляди гроша. Отидох в Ловеч и ги предадох в касата на комитета. Там престоях три дни. Дадоха ми писмо и дванадесет револвера: шестте оставих във Видраре, двата в Тетевен, а четирите оставих в Извор с по сто патрона.

– На кои лица се дадоха тия оръжия?

– Във Видраре един взе Патьо, двата – братята му Фильо и Йосиф, третия – зет му [37] . „Ние ще раздадем останалите“ – казаха ми те. В Извор ги предадох на Герго, в Тетевен ги оставих на даскал Иван [38]. За всеки револвер ми платиха по три и половина лири. Оттам отидох в Осиковица, откъдето, след като обиколих останалите определени за мен села, пристигнах в Орхание. Ловчанският комитет ми беше поръчал да взема за секретар даскал Васил [39]. Намерих даскал Васил, за него имаше писмо да ми стане секретар. Оттам, заедно с Васила, дойдохме за трети път в София. Не отидох в хана, дето бях спрял по-рано, а слязох в Ламбовия хан на Сър пазар. Там оставих секретаря Васил. Аз отидох при даскал Христо, предадох му писмото. След това дойде и Димитър ножарят [40]. Там ние тримата направихме съвещание за пари. Даскалът ми каза: „Не ходи в Трайковата къща, може да обади на властта, иди при попа [41], той говори по-откровено.“ После заедно със секретаря отидохме при попа. Там престояхме един ден. Даскалът [42] ми беше заръчал да обходя софийските села. Дигнахме се оттам, отидохме в Желява, защото даскалът ми беше казал: „В Желява ще намериш Тоне [43] и оттам ще пробиеш път. Шопите от Софийска околия са малко глупави.“ Попът на манастира потвърди това и каза: „Аз работих в отсамните села, ти обиколи Буджак колу.“ И аз слязох най-напред в Тоневата къща в Желява. Предадох писмото от комитета. Стана събрание. Те се уплашиха и не приеха писмата. Попитаха ме: „Познаваш ли някого от София?“ Аз не исках да отговоря изведнъж и попитах: „Вие кого познавате?“ Те пак ме попитаха: „Позна- ваш ли поне даскала и попа?“ Аз им отговорих, че ги познавам. Те ми описаха единия и аз им казах: „Да, той е.“ Тогава те ми казаха: „Нека да отидем по-напред да го попитаме, и ако той те познава, когато дойдеш втори път, тогава ще приемем книжата.“ Оттам аз се отбих в някои софийски села, отидох в Орхание и, като събрах, както по-рано, пари от Орхание, завърнах се в Ловеч и предадох на комитетската каса събраните от Орхание около три хиляди гроша. Там престоях пет-шест дни. След това ми дадоха писмо и ми заповядаха устно да убия дякона-наместник на владиката в Орхание [44]. И в писмата, които носех за комитетите, се казваше да бъде убит дяконът, дето и да се намира.

– Защо щеше да бъде убит дяконът?

– Дяконът-наместник на владиката се усъмнил, че в Ловеч имало комитет, обаче не беше разбрал добре. После отишъл в Извор. В Извор той попитал Марин Попов: „Има ли във вашето село комитет? И аз [също] ще се запиша.“ Казал това и за уверение дал две лири. За дадените две лири той поискал [разписка с] печат, както се дава всекиму. Когато Марин се тъкмял да предаде парите на комитета и вземе [разписка с] печат, похарчил парите и не могъл да ги предаде и нито пък съобщил. След това дяконът без да получи разписка оттам, обиколил други села, за да събира владищина. Когато той искал владищината от поповете и от кметовете, а те му отговаряли, [че нямат пари], дяконът им казвал: „За комитета намирате пари, а за владиката, няма ли, казвате, ще ви науча аз вас!“ Понеже тия казани от него думи достигнаха до комитета, сякаш предадени по телеграфа, издаде се заповед за убиване на тоя дякон.

– Много добре, с тия писма и с тая заповед ти тръгна от Ловеч, къде отиде?

– Тръгнах от Ловеч. Отидох в Тетевен, свиках събрание, предадох писмото. Те го прочетоха. В писмото беше писано и за убиването на дякона. Попитах къде ще намеря дякона, комитетските хора ми казаха: „Той идва тук и си замина, намира се или в Извор, или във Видраре.“ Дигнах се оттам, отидох в Извор, събрах комитетите [45] и попитах за дякона. Казаха ми: „Вчера замина за Видраре.“ Оттам отидох във Видраре. Свиках комитета и попитах. Казаха ми: „Отиде в Осиковица.“ След това отидох в Осиковица. Там също дадох писмото, казаха ми: „Замина за Орхание.“ Оттам отидох в Етрополе, свиках събрание и дадох писмото. Оттам отидох в Орхание. От Орхание дяконът отишъл в орханийските села. Аз отидох оттам в софийското село Желява. Дотогава не можах да го намеря и нищо не свърших. Макар и оттам да исках да дойда в София, обаче даскал Христо [46] беше пратил известие: „Димитър да не идва тука, властта го търси, нека остави книжата, вие ги пратете.“ И аз дадох на Тоне три броя червени книги [47]: едната за манастира, едната за даскал Христо и едната да остане у него. Върнах се оттам, отбих се в Орхание и по реда си отидох в Тетевен. Беше дошло писмо за мене и поп Георги [48], от видрарския комитет, за да отида във Видраре. Дигнахме се и отидохме във Видраре, Поп Георги беше обиколил няколко села, потърсили са ме от селата. След това се дигнах и обиколих тия села; във всичките села ми говориха пак да убия дякона – владишкия наместник. Най-после отидох в Лопен. Васил гложенецът ми беше донесъл писмо от Ловеч. В писмото беше писано, че Ангел Кънчев се убил в Русе [49], властта е усетила тая работа. „Пази се. Завери веднага тескерето си, замини за Пловдив и се побави там известно време“. И аз заверих тескерето си, изпратих секретаря [50] в Орхание и заминах за Пловдив. Там престоях двадесет и пет дни в хана на Гюмюшгердан. За другите комитети дошли писма, за мене нямаше. От всеки комитет бяха поискали по един пълномощник. Пълномощниците заминали за Букурещ. Там наново отпечатали едно упътване и им го раздали. След 25 дни отидох в София. От София отидох в Тетевен, там се получило писмо за мене. Накарах да прочетат писмото, в него пишеше: „Докато комитетските пълномощници отсреща не дойдат, да не се залавяш за никаква работа, да останеш в Тетевен.“ Аз останах в къщата на Дочо Мръвков два месеца. После те [пълномощниците] минаха отсам, дойде също и Васил гложенецът, който беше изпратен от Тетевен. Свикали събрание и той попитал за мене. Отговорили му: „И той е наблизо“. „Нека дойде и той и да свикаме друго събрание“, казал [Васил]. Изпратиха ми известие и аз отидох. Събранието беше свикано. Седнахме и аз попитах: какво ново има. Той каза: „Ще дойде Дякон Левски и тогава той ще ви осведоми.“ След петнадесет-двадесет дни в Ловеч пристигнал Дякон Левски, заедно с ловчанския пълномощник Марин [51]. Те напечатали ръкописните устави. Аз получих писмо да отида пак в Ловеч. Бях сърдит, че не ме взеха със себе си отсреща, та не отидох, а писах писмо. Изпратете ми, казвах, книжата, или пък сам ела [Левски]. След това те ми изпратиха напечатаните книжа по Димитър от Извор [52]. Димитър дойде, свика събрание, повикаха и мене. Той беше донесъл печатани книжа. Стана голямо събрание. Прочетоха се книжата. Имаше едно писмо и за мене, да отида непременно в Ловеч и да се срещна с Левски. Аз пак отговорих: ако е нужно, ела ти, аз още веднъж не стъпвам в Ловеч. Дойде ми отново писмо да убия час по-скоро владишкия наместник – дякона, и ако аз не приема да го убия, ще хвърлят жребие, на чието име се падне жребието, той ще убие първо мене, а после дякона. Непосредствено след това от Извор се получи едно писмо. В него се казваше: „Дяконът е във Видраре, събери хората си и ела бърже!“ Аз събрах хората си и в полунощ пристигнах в Извор.

– Колко души събра?

– Бяха шест души: единият Стоян, другият Лечо и Петър [53], имената на другите не помня; всичките са в затвора. Отидох в Извор. Останах заедно с хората си в една тайна къща. От Видраре постоянно идваше и си отиваше куриер, за да следи къде ще отиде дяконът. Призори дой- де един куриер и съобщи, че от Видраре дяконът ще отиде в Извор. От комитета ми дадоха за водач изворския куриер Димитър. Излязохме заедно и се вмъкнахме в една колиба в лозята. Водачът отиде в село да научи кога ще дойде дяконът и къде ще отиде, та да ми съобщи. Него ден дяконът отишъл в Извор. Попитали го: „Къде ще отидеш?“ Той казал, че ще замине или за Орхание, или за Осиковица. Тоя човек дойде пак при мене и ми каза: „Хайде, ставайте, сега ще мине: ще ви покажа място за засада, дето ще мине той.“ Станахме оттам и отидохме на посоченото за засада място, обаче един човек, който обикалял там, отърчал и обадил на дякона [54] за устроената от нас засада. Дяконът се върнал и влязъл в селото. Всички, като че не знаели нищо, го попитали: „Какво има?“ А той им казал, че била устроена засада. Селяните му отговорили: „Може ли такова нещо край село? Лъжа е!“ След това видяхме, че работата се развали, върнахме се назад и всеки отиде дома си. Аз пък отидох в Тетевен. Там престоях един-два месеца. Много пъти идваха писма за тая работа. Най-сетне получих от Орхание едно писмо: „Дяконът е тук, от няколко дни пребивава в Патьовата къща.“ Дигнах се оттам и заминах на бърже за Правец. Съобщих на Гавриил ханджията чрез слугата на Цветко ханджията, че съм дошъл в Правец, та да ми изпрати някого, за да нагласим. Привечер Цветковият слуга се завърна пак от Орхание, дето казал, че аз ще отида. После Цветко ми даде комитетския куриер [55], който е запрян тук. Качих се оттам на добичето и пристигнахме с куриера в един и половина часа през нощта близо до Орхание. Облякох старите си дрехи, качих човека на коня си, а аз влязох пеша в града. Нея нощ останах в Гаврииловия хан. На сутринта се поразходих нагоре-надолу, за да видя дякона – владишки наместник; не можах да го видя. Ако бях го видял през деня, щях да го убия посред чаршията. Върнах се в хана. Привечер в хана казах на Васил Наков, който [сега] е в бягство: „Намерете ми Велча!“ После Велчо дойде. Аз го попитах: „Ще ми държиш ли коня?“ „Ще го държа“, отвърна той. Докато дяконът ядеше и пиеше заедно с няколко души в хана на Стоян Брънчев, Велчо се завърна. Станахме заедно и той ме заведе на засадата до моста. Аз му казах: „Откарай добичето ми, остави го и чакай в градината.“ Докато Велчо отиде, Васил и Гавриил изпратили с Божил [56] добичето. Аз като чаках на засадата, Велчо пак дойде и ми каза: „Те още ядат и пият, но ще станат малко по-късничко и той непременно ще мине, чакай! Божил ще дойде с добичето.“ Той се върна и си отиде. След като часът удари два, към три часа отсреща, откъм хана, се зададоха слугата на ханджията с фенер в ръка, заедно с дякона. Аз имах една двуцевна пушка с два куршума, един револвер шестак и един ятаган, така го очаквах. Те идваха, разговаряйки с момчето. Той говореше на момчето: „Така ще служиш, инак ще служиш, ще палиш кандилата.“ Докато казваше това, аз вдигнах пушката, теглих спусъка, обаче огън не хвана. След като ме отминаха, докато тегля втория спусък, той мина от преде ми и аз го ударих откъм гърба. Той извика три пъти: „Вай, вай!“ [57] и падна. Аз се махнах от там, качих се на добичето си и казах на Божила: „Връщай се!“ Като бягах оттам с коня, аз паднах в калта и калпакът ми остана там. Качих се пак оттам, обиколих покрай града, за четвърт час стигнах в Правец, в хана на Цветко, и му разправих. Той се зарадва. Качих се оттам и отидох в Осиковица. Почистиха ме, дадоха ми храна, нахраних се и разправих и на тях. Легнах и спах малко, сетне отидох в Тетевен в къщата на Дочо.

23 шеввал [13]89 [11 декември 1872] година.

– Какво прави в Тетевен?

– Престоях два дни в къщата на Дочо Мръвков, бях малко неразположен. Оттам се дигнах и отидох в хана на хаджи Ивановите синове и престоях там тринадесет-четиринадесет дена. Ето, по това време свиках събрание. Попитаха ме: „Стана ли, свърши ли работата, сиреч уби ли дякона?“ А аз им отговорих: „Убих го.“ И останаха доволни. По това време Дякон Левски дойде от Ловеч в Тетевен. Свика се пак събрание, на което дойдоха хаджи Станьо, Петко Милев и даскал Иван. С тях се устрои голямо съвещание. [Левски] донесе книжа. Бяха от червените книги [58]. И тия книжа бяха за разпространяване из селата. Той разказа събитията по ловчанското нападение [59].

– Как ви разказа той случката по ловчанското нападение?

– Заедно с Вутьо Ветьов, който е затворен тук, те се сговорили и отишли да нападнат къщата на един чорбаджия, чието име не зная, който обещал пари на комитета, но не ги дал. Те го почакали да се върне от дюкяна, та да му поискат пари, а ако не даде, възнамерявали да го убият; той не дошъл, а дошъл слугата му. Те го хванали, той извикал. Ударили го с нож и го убили. После те влезли в къщи, намерили около три-четири хиляди гроша пари, взели ги, излезли и отишли. Ето, толкова зная.

– Какво друго още разисквахте на това събрание?

– Дякон Левски каза: „Да направим от тия места едно голямо окръжие от Тетевен до София, в което да влизат Враца и Берковица. За негов център да определим Извор, защото Ловеч е далече и съобщенията са трудни.“ Аз казах, че е село, там не може, Етрополе е град, ако стане там, е по-добре. Ако и да се попрепирахме по тоя въпрос, за център той пак определи Извор. И той отиде в Извор, обиколи околността му и нареди да признаем Извор за център. Оттам с изворския куриер той изпрати отсреща едно писмо и макар да е наредил да вземе отговор, какво е станало – не зная.

– Какво направи ти в Тетевен?

– Когато бях в Тетевен, от Дякона се получи едно писмо: „Аз извърших тукашните приготовления, ела веднага тука, за да заминем за Пловдивско и да обикаляме заедно.“ Аз му отговорих, че няма да отида. След като се бавих малко време, на път за София, аз отидох до Желява и занесох малко от червените книжа. Получи се известие от даскал Христо в София: „Димитър да не идва тука, търсят го за убийството на дякона, че може да бъде заловен.“ Поради тая причина аз изпратих по Тоне от книжата, които имах у себе си: една [част] на даскала, една на Димитра ножара и третата на именуемия Риза ефенди – попът от Драгалевския манастир [60]. Отидох в Желява в къщата, дето гостуваше Тодораки, син на Пешо чорбаджията [61]. Нагостиха ме и се разговорихме. Той си беше купил един кон от Цариград, и аз имах един кон, та дори отидохме в обора да ги видим.

– Разговаряхте ли по комитетски работи?

– Да, разговаряхме.

– Като какво приказвахте?

– Той ми каза: „Чувам за някакъв комитет, вярно ли е? По-преди бях заръчал на чорбаджи Тоне: когато дойде нелегалният Димитър, съобщи ми, за да се видя с него.“ После той прочете книжата и ми каза: „В какво се състои тая работа, обясни ми, искам да зная!“ Аз му отговорих: „Не зная добре, полека-лека ще свикнеш.“ Той ми каза: „Пази се тия думи да не стигнат до ушите на баща ми, защото той ходи в съвета и току виж, че сме подушени от властта.“ Аз му рекох: „Недей се плаши, защото ние си имаме наши хора във всички правителствени съвети.“

– Къде отиде оттам?

– Оттам отидох в село Бухово [62]. Там устроихме събрание с братовия син на Стоянчо [63]. Той дори даде около сто и петдесет гроша пари. Синът на Стоянчо също даде две лири. Оттам взех парите и отидох в Буховския манастир, [дето] разговаряхме с попа. Оттам отидох в село Чурек. Там поприказвахме с Иванчо, Анастас [64] и други чорбаджии, чиито имена не зная. Те ми дадоха шест бели меджидиета и оттам заминах за Орхание. Пренощувах една нощ в Орхание и оттам заминах за Тетевен.

– Какво прави в Тетевен?

– Стоях известно време. Свика се събрание. Беше дошло писмо и от Дякона. В него се казваше: „Да не признавате Димитра със стария му печат! Когато видите у него новия печат, признавайте го. Аз заминавам отсреща, за да извърша приготовленията.“ Събраните се разотидоха един по един. Останахме трима: аз, хаджи Станьо и Петко Милев. Тоя Петко Милев е комитетски касиер. По онова време на властта беше дошла заповед: „Изпратете в тридневен срок петдесет хиляди гроша!“ Хаджи Станьо ми каза: „Комитетската каса не ще се напълни така, като събираме по две, по пет лири. Дойде заповед за тукашната вноска, и в Орхание ще отидат петдесет хиляди гроша. Оттам естествено ще се изпратят в София значително количество пари. Да нагласим и да нападнем тая хазна, та касата ни да се напълни.“ На това аз казах: „Много добре, да се нападне хазната е много лесна работа, ще я нападна, обаче след на- падението ѝ, разбира се, ще се вдигне голям шум и след три-пет месеца работата ще се открие и комитетските работи ще излязат наяве.“ Отговаряйки, той ми рече: „Аз ти казвам, че бягаш от работа, върви си, нищо няма да стане.“ После срещнах Стоян пандура, съобщих му положението около хазната и му казах: „Хайде, приготви хората си!“ Той каза „добре“ и приготви хората си. Аз му казах: „Ще отида на баира между Етрополе и Правец и там ще ви чакам, елате, там ще ме намериш!“ Нея нощ аз заминах от Цветковия хан за тоя баир, чаках до сутринта. Те сбъркали пътя и не могли да ме намерят. На сутринта отидох на Цветковия хан и си легнах. После ханджията ме събуди и ми каза: „Някой те търси!“ Аз попитах: „Кой?“ Той ми рече: „Стоян.“ Тогава аз му казах: „Той е наш, остави го да влезе“. Стоян дойде и ми каза: „Ние сбъркахме пътя, хората останаха на еди-кой си баир, те нямат хляб, да им изпратим!“ Цветко ханджията изпрати с Велко [65] хляб. Стъмни се. В един часа Цветко ми даде едно добиче и каза на слугата си Васил да ме придружи. Отидох при другарите си, [а] добичето върнах обратно със същия слуга. Дигнахме се оттам и се изкачихме върху камънаците на Каменна стръга. Там чакахме Велчо и Божил да ни донесат известие, освен това да ни донесат хляб и да ни съобщят кой ден ще потегли [хазната]. Него ден беше сряда. Велчо и Божил ни донесоха хляб, предадоха ни го, но те не знаеха още кога хазната ще тръгне. Тъй като Божил познаваше тия места, той ни посочи мястото на засадата, отгдето щеше да мине хазната, без да бъдем забелязани. Ние станахме и отидохме там. Те оставиха хляба и ракията и си отидоха. Обаче, за да не се опият [хората ми] и не свършат добра работа, аз не им дадох ракията, а я изсипах. На следния ден тия хора [Велчо и Божил] ни донесоха пак хляб, но не дойдоха близо до нас. Ние бяхме оставили Вълко [66] на пост на четвърт час разстояние от нас и те предали хляба нему. Казали му, че понеже не знаяли, кога ще потегли хазната, дали утре, или други ден, те пак щели да ни съобщят, и си отишли. На другия ден, петък, аз изпратих Вълко напред, като му каза- хме: „Ще донесеш хляб и известие.“ Почакахме известно време, Вълко не дойде. Ето защо аз казах на Тодора и Леча [67] да се покатерят на скалата, като им поръчах да ни съобщят, ако хазната идва. Към шест часа дойде от тях Тодор и ми каза: „Идва една биволска кола и двама конници, но не зная дали е хазната, или не.“ После аз му казах: „Да, тя е.“ Дигнахме се оттам и слязохме на пътя, нагласихме засадата и аз им заповядах: „Да не стреляте по стражарите, стреляйте само в случай на съпротива върху добичетата им.“ Хазната пристигна. Първи стреля Тодор. Заедно с изстрела един от стражарите слезе от коня и избяга в дъскорезницата. Добичето му избяга на друга страна. След това ние дадохме още няколко изстрела. Избягаха и другият конен стражар, пешият, както и коларят. Ние отидохме при колата, отрязахме торбите и кой колкото можа да вземе, напълнихме си чантите. Аз бях взел двете държавни торби с металици. Изкачихме се нагоре. Кесиите, които носех в ръцете си, ми тежаха, не можех да ги нося и аз ги зарових в пясъка. После застигнах другарите си. Дигнахме се оттам, слязохме в дола и си поотпочинахме малко край водата. Изкачихме се на Равненския балкан. Там се бавихме малко на едно място близо до колибата на другаря ми Вълко, която е до Етрополе. Вълко отиде в колибата си и ни донесе храна. Нахранихме се и си отпочинахме малко. Аз останах там и казах на Вълко: „Кажи на баща си да доведе коня! Аз прибрах чантите на Стояна, Леча, Вълка и Коля [68]. С тия чанти и добичето ще отида в Цветковия хан, а ти вземи останалите девет души и им посочи пътя, докато минат Етрополското дере.“ Вълко ме заведе заедно с парите в колибата си, после той се върна и отиде да прекара останалите ни другари през дерето. Сетне той докара добичето на баща си. Натоварихме парите и отидохме в Правец на Цветковия хан. Нея нощ, както и следващата, спах в хана. На третия ден дадох на Цветко ханджията хиляда гроша с условие да ги върне след един месец пак в комитетската каса. Той ми каза: „Дължа на Цоло [69], стопанина на коня, двеста гроша, дай ми двеста гроша да му ги дам. След два-три месеца ще ги предам където кажеш.“ Дадох му. Дадох петстотин гроша на другаря ни Вълко и петстотин гроша на Кольо. И те щяха да ги върнат на комитетската каса след няколко месеца. След като дадох тия пари, ние натоварихме парите на моето и Цветковото добиче и заедно с него и Савата отидохме в Осиковица [70] и влязохме в къщата на Иван Ветьов, която беше комитетска къща. Там се събраха комитетските хора. Тия пари бяха все бели меджидиета и металици. Заменихме в злато около седемнадесет хиляди гроша, останалите пари натоварих на добичето, а златото взех със себе си. Другарите ми се завърнаха обратно, а аз отидох в Тетевен. Вървейки по пътя, срещнах Гавриил [71] и тръгнахме заедно. Когато се готвех да замина, дойде даскалът Васил от Осиковица [72] и се разговорихме [с него]. За да не познае някой парите върху добичето, аз ги завих с четири кожи. В Тетевен слязох право в хана на хаджи Ивановите синове. Там пренощувах една нощ. На другия ден Станчо ханджията нарами парите и отидохме заедно в къщата на Доча Мръвков. Там останахме два дена. На третия ден отидох в хана, повиках даскал Иван [73] и му казах: „Иди, повикай хаджи Станьо и Петко Милев!“ Иван ми каза: „Хаджията не е тук, отиде на балкана заедно с мюдюра, за да търсят обирачите.“ Ханджията Станьо и Станчо ми казаха: „Дай ни по хиляда гроша да си купим вино от Плевен, после ще ги върнем в комитетската каса.“ Аз им дадох. После отидох в къщата на Доча. От Плевен дойде и Дочо и стоя три-четири дни. Сетне дадох и на Доча в заем хиляда гроша. Той стана и отиде в Плевен, а аз останах. После дадох на Стояна и на Леча парите, които бяха задигнали, за да ги скрият. След няколко дни Петко Милев дойде. По това време и шумът беше утихнал. Аз казах: „Да съберем ли парите?“ Той отговори: „Сега още не е време, нека минат още няколко дена!“ След няколко дена повиках даскал Иван, той дойде. Съобщих на Петко дали е време, а той отговорил: „Време е, нека Димитър да дойде при мене и поприказваме.“ Аз отидох след това в Петковата къща. Там останах няколко дни. После повикахме и Леча. Той отиде в Черни Вит и съобщи [на хората да донесат парите]. Четирима души донесоха всичките пари и ги дадоха. Аз и Петко влязохме в мазето под Петковата [74] къща и там преброихме парите, които донесоха другарите. Бяха шестстотин бели меджидиета и седем кесии от по хиляда гроша. Предадоха ги на Петка. Аз останах там, а другите си отидоха по домовете. После съобщихме по Лечо да дойдат и другите. По това време юзбашията беше дошъл при мюдюра. Мене ми съобщиха: „Юзбашията е дошъл по тая работа, идвал [и] пашата [75]. Тетевен ще бъде претърсен, не стой тука, бягай!“ После и Петко ми каза: „Не стой тука, бягай!“ Аз взех парите, които бяха у мене, и им казах: „Да не харчите парите!“ Оттам отидох в хана [76]. Щом излязох, в къщата на Петко Милев дошъл хаджи Станьо и му рекъл: „Аман, работата е лоша, да изгорим комитетския тефтер!“ И го изгорили. Когато бях в хана, комитетските хора се събраха и ми казаха: „Аман, не стой [тук], иди в къщата на попадията [77] И аз отидох. Бях дал на хаджи Ивановата жена [78] четири кесии, за да ги скрие. От страх те бяха ги изпратили в къщата на попадията. После известих Анастас плевненеца, той дойде и аз му предадох четирите кесии. Тия четири кесии аз му дадох, за да купи от Плевен за комитета четири добичета с принадлежностите им. Той ги взе и си отиде. След това, привечер, ние излязохме от там. Госпожа Ненка ме предреши и, водейки ме през нощта, ме заведе в Гложене във Василовата къща. Сутринта жената се върна [в Тетевен]. Аз поръчах на Васила да ми намери кираджия и той ми намери. Предреших се, качих се на добичето върху два чувала с орехи и едно буре и заминах за Плевен. Близо до Плевен, в Садовец [289], стражарите ме застигнаха и ме заловиха; те взеха парите, които бяха у мене; и пищова, и ме закараха и предадоха на мютесариф-пашата. Хиляда гроша бях дал и на Васила в Гложене.

– Освен тези, даде ли пари другиму?

– Властта беше изпратила във Влашко даскал Тодор Пеев, Христо тетевенеца и един помак [80], за да търсят разбойниците, както и да шпионират и разследват тая работа. Даскал Тодор дойде в Тетевен, намери ме в хана и си поприказвахме. Той ми каза, че го изпратила властта. „Отваряй си очите“, ми каза той, „търсят те, да не бъдеш заловен, аз отивам отсреща, като се върна, ще скроя някоя лъжа.“ Той ми поиска пари, за да ги даде на вестникаря [който издава вестника], и аз му дадох тридесет и пет лири. Освен изброените по-преди и тия пари, други никъде не съм давал.

– Нападнали сте къщата на Арнаудова в Етрополе, разкажи как стана това и коя беше причината?

– Тоя човек, беше комита; записал се по-рано и беше дал десет лири. Комитетът обаче искаше от него петдесет лири, а той каза: „Не мога да дам.“ Сетне от комитета ми заповядаха да нападна къщата му. Дадоха ми от всеки комитет по двама души. Когато станахме дванадесет души, отидохме [да го нападнем]. Бяха ни дали заповед само да го сплашим.

– Кой комитет даде пръв заповед?

– Заповядаха ми Етрополският и Правешкият комитет. И останалите комитети знаяха [това]. После, ние всички, десет души, отидохме там половин час след мръкване. Аз почуках на вратата, момчето отвори, влязохме в двора, видяха ни и започнаха да викат. След това се върнахме назад. На другия ден Николчо попитал даскал Тодора: „Вярно ли е, че тия хора бяха от комитета?“ Тодор му казал: „Да!“ [След това Николчо му] дал една златна монета от пет лири.

– Комитетът имаше ли сведения за обира на хазната или това беше скроено само от хаджи Станя?

– Когато хаджи Станьо ми заповяда, аз не зная дали той е говорил или не с другите комитети, обаче два дни след обира на хазната всеки комитет знаеше, че хазната е нападната.

– В предишния си разпит ти каза, че Ловчанският комитет бил доставил оръжие и че на тебе са дали дванадесет броя, които ти си разпределил в Извор и другаде. Как минаха те от отсреща, митницата не ги ли видя? Какво знаеш за това?

– [Оръжие] се прекарваше през всяко пристанище, но редовно не може да се прекара. Прекарват се [по] осем-десет [броя], обаче разправя- ха, че Анастас плевненецът докарал наведнъж четиридесет броя. Понеже прекарваме [оръжията] на части и у нас, от митницата не можаха да ги видят.

– Има ли много оръжие Ловчанският комитет и где го крие?

– Казваха ми, че имало около сто-двеста броя, раздадено всекиму. Така е пръснато [оръжието].

24 шеввал [1]289 [12 декември 1872] година.

Натиснал пръст: Димитър

Показанията, както и въпросите и отговорите на споменатия Димитър, произведени пред нас са според както са изложени по-горе 24 шеввал [1]289 или 12 декември [12] 88 [1872] година. [Подписали]: Ессеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа Мехмед Салим, хаджи Мано Стоянов, Саадуллах Сърръ, Пешо Тодоров, Мито.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Разпитът е на Димитър Общи.

2 Джузепе Гарибалди (1807–1832), италиански революционер-демократ (за него вж. Ал. Бурмов, Христо Ботев, съчинения, т. 1, стр. 471 –472). 195

3 Според показанията му, Димитър Общи е участвал в Критското въстание 1866–1867 г. „Панелинион“ е един от петте кораба („Аркади“, „Еносиос“, „Крити“ и „Идра“), които гръцкото правителство поставило на услугите на въстаниците „.Панелинион“ бил потопен в 1916 г. близо до о. Имброс от мина или германска подводница (вж. Μεγαλη έλληνίκή έγκϋκλοπαιίδει, т.IV, стр. 184).

4 Кастели, крайморско селище на северозападния бряг на о. Крит.

5 Панос Коронеос (погрешно разчетено „Фронисос“), гръцки военачалник, взел участие в Критското въстание (Μεγαλη έλληνίκή έγκϋκλοπαιίδει, т. IV, стр. 942).

6 За Сава паша вж. в придхждншти билижки.

7 Сира (на турски „Шира“), пристанище на о. Сирос.

8 Добри Войников през 1870 год. е бил учител в Браила.

9 Данаил Христов Попов, брат на Анастас поп Хинов.

10 „Дочовия брат“ е Ангел Маринов Мръвков от Тетевен, ханджия в Плевен.

11 Хана на Моца Меджидийката.

12 Марин, поповия син, е Марин поп Луканов.

13 При първия си разпит в Тетевен Общи казва, че престоял в Хисарските бани 45 дни

14 Иван Атанасов Арабаджията от с. Черноземен („Каратопрак“), но преселил се в Царацово, Пловдивско; Божил Георгиев, също от Царацово.

15 За „събранието в лозята“ вж. предишните бележки; „ловчанският поп“ е поп Кръстьо Недялков.

16 Марин е Марин поп Луканов.

17 Ваньо терзията е Иван Драсов, заминал за Чехия, за да учи; кой е Христо Бояджията, за сега не може да се установи.

18 „Ръкописното упътване“ е проектоуставът на Левски.

19 В превода вместо „от Истанбул“ по-правилно е да се каже „през Истанбул“

20 Михалаки Гюмюш-Гердан от Пловдив, гръкоманин и най-вярно турско оръдие. Той притежавал ханове в Пловдив и в Пазарджик и бил голям експлоататор на българското население в Пловдивско (Ал. Бурмов, Христо Ботев, съчинения, т. I, стр. 338).

21 Къщата на Божил Георгиев.

22 Анастас е Анастас поп Хинов.

23 Село Сопот, Ловчанско, родно място на Димитър Пъшков, син на поп Никола Дичов, свещеник в същото село („Ловеч и Ловчанско“,) кн. III, 1931, стр. 156).

24 Село „Лесура“ в Тетевенско няма, вероятно преписвачът е написал погрешно името на село Лесидрян. Ив. Унджиев счита въпросното село за Лешница (пос. съч., стр. 936).

25 Това е вероятно ханът на хаджи Кънчо Копчев (Д. Д. Стойчев, пос. съч., стр. 61).

26 Васил Гложенецът е Васил Йонков.

27 Вероятно не в „хана“, а в къщата на Герго Стойков Симеонов.

28 Чорбаджията Патьо (Павел Попов Петров) от Видраре и неговите братя – Фильо и Йосиф.

29 Поп Георги Диков Тутмаников.

30 Димитър Трайкович – деен член на комитета в София и доверено лице на Левски. Ханът на Трайкович в София се е намирал близо до черквата „Св. Крал“ (Св. Неделя).

31 Димитър Петров Ножаров, родом от гр. Неврокоп, отначало станал учител в София и после търговец на тютюн. При образуването на революционния комитет бил избран за негов касиер (Ив. Унджиев, пос. съч., стр. 344).

32 „Драгалевският поп“ е йеромонах Генадий (с мирско име Иван Стоянов, наричан още „Риза ефенди“), родом от гр. Ихтиман, игумен на Драгалевския манастир („Токмаклъ манастир“).

33 Даскал Христо е Христо Петров Ковачев.

34 „Хаджи Ивановите синове“ са Станчо и Станьо.

35 Даскал Христо е Христо Ковачев.

36 „Попът“ е йеромонах Генадий.

37 Зет на чорбаджи Патьо е Васил, мъж на сестра му Вела.

38 Даскал Иван е Иван Фурнаджиев.

39 Даскал Васил е Васил Бошаранов.

40 Димитър Ножаров (а не „ножарят“).

41 „Попът“ е йеромонах Генадий.

42 Под „даскалът“, който заръчал на Общи да обходи софийските села, се разбира Христо Ковачев.

43 Тоне е Тоне Иванов Крайчев.

44 „Дяконът“ е Паисий, наместник на владиката в Ловеч (а не в Орхание!).

45 Вместо „събрах комитетите“ по-правилно е да се преведе със „събрах комитите“, т. е. членовете на комитета.

46 Даскал Христо е Христо Ковачев.

47 Тоне е Тоне Иванов Крайчев; „червените книжа“ са отпечатаният устав; „манастирът“ е Драгалевският манастир.

48 Поп Георги е поп Георги Тутмаников.

49 Ангел Кънчев се самоубил в Русе на 5 март 1872 година, за да не падне в ръцете на турците.

50 „Секретарят“ е Васил Бошаранов.

51 Марин е Марин поп Луканов.

52 Димитър от Извор е Дидьо Пеев, изворският куриер.

53 Касае се за Стоян Костов Пандура, Лечо Николов Ковача и Петър (вероятно Петър Вълев).

54 „Дяконът“ е Паисий.

55 Под „комитетския куриер“ тук се разбира Велчо Шунтов.

56 Касае се за Васил Петров, Гавриил Брънчев и Божил Генчев.

57 Вероятно Паисий е извикал „олеле“, което е преведено на турски с „вай, вай“!

58 „Червените книжа“ са отпечатаният през 1872 година в Букурещ в печатницата на Каравелов с червени корици „Устав на Българския Централен Революционен Комитет“.

59 „Ловчанското нападение“ е нападението в къщата на Денчо Халача.

60 „Попът“ е йеромонах Генадий.

61 Тодор Пешев, син на чорбаджията Пешо Тодоров Желявеца.

62 Село Бухово, сега Новоселска околия.

63 Стоянчо… (?) от с. Бухово.

64 Иванчо… (?) и Анастас… (?) от с. Чурек.

65 Велко е погрешно написано името на Велчо Шунтов.

66 Вълко е Вълко Цолов (вж. показанията му).

67 Тодор Кръстев и Лечо Николов.

68 Кольо е Никола Цвятков от Правец.

69 Цоло е бащата на Вълко Цолов.

70 Димитър Общи греши като казва, че със Сава Младенов били отишли в Осиковица. Щом като те са влезли в къщата на видрареца Иван Ветьов, били са значи във Видраре.

71 Гавриил е Гавриил Брънчев от Орхание.

72 Васил Цвятков Пупешков по него време учителствал във Видраре, а не в Осиковица.

73 Даскал Иван е Иван Лилов Фурнаджиев.

74 Петко е Петко Милев.

75 „Пашата“ е софийският мютесариф Мазхар.

76 Общи е отишъл в хаджи Ивановия хан, тъй като тъкмо Милка, хаджи Ивановата жена, повикала Ненка Павловица, за да го изведе от Тетевен.

77 „Попадията“ е жената на поп даскал Лазар Кефалов. Оттам Общи предрешен е бил заведен от Ненка Павловица в Гложене у Васил Йонков.

78 „Хаджи Ивановата жена“ е Милка.

79 Садовец е някогашното Чериково, както стои в турския текст.

80 „Христо Тетевенеца“ е Христо Пиронков, а „помакът“ – Хасо.

януари 23, 2019

Свиване

Tехнологиите от бъдещето са тук и ще променят живота ни през 2019 година  

Новини


Японският технологичен гигант Fujitsu представи своите прогнози за влиянието на технологиите през 2019 година

В началото на 2019 година, визионерите и специалистите на Fujitsu представиха своето виждане за развитието на технологиите и тяхното влияние върху важни за обществения живот сектори през годината. Дали са облак или блокчейн, технологичните иновации ще променят начина ни на живот и ще са основен фактор в развитието на важни за икономиката индустрии.

Нека погледнем как Fujitsu виждат влиянието на технологиите върху бъдещето на банките, финансите и застраховането, обществения сектор, индустрия и производство, транспорт и автомобилостроене и търговия на дребно.

ПУБЛИЧЕН СЕКТОР

Докато в миналото бяхме щастливи дори когато получим обратна връзка от властите, дигиталните услуги през 2019 година вече са широко разпространени и ще бъдат достъпни и през мобилни устройства. Голямото предизвикателство пред сектора е, че гражданите вече очакват качество и бързина на услугите както в частния сектор и управляващите ще трябва по-скоро да мислят като мениджъри на компании от сектора на услугите, например. Fujitsu предвижда, че изкуственият интелект да бъде технологията, която ще намали разликата между очаквани и реални услуги през 2019 година.

Друг подход използван вече от някои е организирането на услугите от гледна точка на живота на гражданите, така че дигиталните публични услуги да бъдат по-близо до начина, по който гражданите възприемат нуждите си в ежедневието, отколкото да бъдат организирани спрямо структурите на администрацията.

От гледна точка на технологиите, облак, блокчейн, изкуствен интелект ще играят все по-голяма роля за подобряване на публичните услуги и намаляване на разходите, особено в здравеопазването. Въпреки сериозното навлизане на облачните технологии, подходът значително ще зависи от сложността и големината на публичния сектор като по-малките държави като Естония, Финландия и Малта ще могат да въвеждат публичен облак, докато големите като Франция, Германия и Италия ще използват хибрид от множество облачни решения.

През 2019 година ще видим по-сериозно навлизане и на технологиите за изкуствен интелект като страни като Естония вече работят в насока да установят изкуствения интелект като част от правния мир. През 2019 очакваме и вече да видим резултати от сериозно редуциране на здравните разходи, отново като резултат от въвеждането на изкуствения интелект. Други нововъведения в сектора ще бъдат дистанционно здравеопазване и виртуализирани болнични услуги, опосредствани от технологиите. И не на последно място, масовите заплахи от киберпрестъпност и новите регулации в ЕС в областта ще донесат нови предизвикателства по отношения на сигурността в публичния сектор. Fujitsu предвиждат, че фокусът ще бъде насочен към превантивност и изкуственият интелект ще играя и тук все по-голяма роля при идентифицирането на заплахи и намирането на начини за тяхното противодействие.

ФИНАНСИ И ЗАСТРАХОВАНЕ

Според последните проучвания, почти 30% от технологичните директори планират да намалят
инвестициите си в центрове за данни и технологична инфраструктура, като това ще доведе до още побързо въвеждане на облачните технологии като предпочитан заместител на традиционните хардуер и софтуер.

В допълнение, банките ще започнат още по-усилено да използват API (приложно-програмен интерфейс) в облака, който ще им позволи въвеждането на модулно банкиране и елиминиране на скъпите технологии от миналото.

Както в много индустрии, с увеличаване на търсенето на технологични специалисти, за финансовите институции ще бъде все по-трудно да привличат и задържат висококвалифицираните в области като изкуствен интелект, облак и блокчейн.

През 2019 година ще почнем да виждаме ползите от въвеждането на блокчейн, след като технологията в основата на криптовалутите и децентрализираните записи вече достига ниво на зрялост. Във Fujitsu очакват множество пилотни проекти през годината, използвани първоначално за вътрешноорганизационни цели, M2M плащания и нови концепции за дигитални портфейли.

Специалистите на Fujitsu очакват да видят интересни приложения на IoT (интернет на нещата) в застрахователната индустрия, което според тях ще доведе до понижен риск и подобрена норма на печалба. В същото време, банките ще продължат да изпитват затруднения при въвеждането на IoT.

Движени от потребителските очаквания за безпроблемно и неусетно изживяване, ние ще започнем да виждаме въвеждането на „отворено банкиране“. И докато това ще донесе възможности за едни банки, други ще изпитват трудности – Fujitsu очакват традиционните институции да изпитват проблеми при постигане на диференциация във все по-разнообразните екосистеми. Тази отвореност ще навлезе и в застрахователната индустрия, където брокерите ще почнат да споделят информация с други екосистеми.

ИНДУСТРИАЛНО ПРОИЗВОДСТВО

Безграничната фабрика – в миналото заводите бяха като кутии, в които са произвеждани неща. Днес това са неусетни потоци от данни и процеси, които преминават от мястото на производство до дома на потребителите. Това разкрива неограничени възможности, които производствените компании трябва да развият през 2019 година. Те трябва да престанат да приемат заводите си за свършващи при портала и да мислят в контекста на цялата верига на добавена стойност. Красотата на дигиталните технологии е, че позволяват на индустриалното производство да използват мощта на данните за да променят процеси и взаимоотношения, така че да подобрят ефикасност, производителност, разходи и взаимоотношения с клиентите.


Масовото персонализиране позволява продуктите да бъдат произвеждани със скорост и цени на масовото производство, но да бъдат персонализирани за конкретния потребител. „Свързаното предприятие“ прави това възможно чрез комбиниране на директния достъп до потребителите с напълни дигитализирани производствени линии.

През 2019 година, моделът „As a service” (като услуга) ще бъде всеобщо приет. Това ще бъде резултат от Industry 4.0 с данни в основата си. Производителят, който мисли от гледна точка на „услугата“ ще променя ценообразуването си от базирано на продукта към базирано на резултата. Часове във въздуха вместо самолетни двигатели; количества преместени земни маси вместо тежки машини; преминато разстояние вместо брой автомобили; часове на непрекъсната работа вместо асансьори.

Друга тенденция, която ще засили влиянието си през 2019 година е „предсказуемото сервизно
обслужване“ – при риск от намаляване на икономическия растеж, производителите трябва да
оптимизират процесите си за да извлекат максимум стойност от тях чрез по-ниски оперативни разходи и по-висока производителност. И един от приоритетите през 2019 година ще бъде осигуряването на „предсказуемото сервизно обслужване“ – и то не предвиждане за една седмица напред, а дори за години.

ТЪРГОВИЯ НА ДРЕБНО

Технологиите ще продължават да са в основата на фундаментални промени в търговията на дребно в условия на все по-ожесточена конкуренция между традиционни и онлайн играчи, повишаване на разходи за труд и недвижимости и непрекъснато променящо се потребителско поведение. Тези промени ще бъдат в две основни насоки: подобрено изживяване при пазаруване и намалени оперативни разходи.

Ще се появяват нови магазинни концепции и формати - през 2019 година Fujitsu очакват много
ритейлъри да преобразуват магазините си с нови, по-привлекателни и ангажиращи формати и да ускорят тенденцията за преобразяване на физическите формати с нови креативни решения – някои насочени към опростено и бързо пазаруване, други преобразени в места за въздействащо бранд изживяване, а трети като комбинация от меса за пазаруване и хранене.

Изкуственият интелект все повече навлиза в магазините и променя изживяването на потребителите. Днес те са тези, които контролират средата, очакват свързани устройства и приемат, че ритейлърът ги познава и разбира и използва това познание за да им предложи персонализирано обслужване.

Нови формати като direct-to-consumer ще помогнат на традиционните играчи да се конкурират с онлайн ритейлърите. Примери за такива формати са различните готови комплекти за хранене. Все по-активният начин на живот създава възможности, от които тези модели се възползват не само в търговията на дребно при хранителните стоки, но и в сферата на салоните за красота и модата. Такива физически формати предлагат нещо, което дигиталният свят все още не може, възползват се от трафика в магазина и могат да добавят услуги с по-голям марж.

Пътешествието към автоматизирани магазини вече започна – все повече потребители ще купуват от магазини без персонал и все повече решения за самообслужване ще позволяват сканиране и плащане без чакане на опашки. Тези модели водят и до другата тенденция – освобождаване от активи и преминаване към модел на търговия на дребно „като услуга“. Все повече търговци на дребно ще се освободят от материални активи или ще преминат към модел на аутсорсинг на некритичните процеси.

Тези решения ще позволят на търговците на дребно да имат достъп до готови за опериране, 24/7 налични обекти за търговия на дребно, които са напълно оборудвани и предоставяни за ползване чрез лизингови инструменти.

ТРАНСПОРТ И АВТОМОБИЛОСТРОЕНЕ

Транспортният сектор достига дигитална зрялост. Ако досега липсваше визия за дигитализация, през 2019 ще видим значителни усилия от страна на директорите по информационни технологии към реализиране на ползите от дигиталните технологии.

Един от резултатите ще бъде новите дигитални платформи, които според Fujitsu ще навлязат в карго сектора. Дигиталните платформи вече преобразиха транспорта на пътници чрез Uber, Didi Chuxing, Ola, Grab и Lyft. През 2019 ние ще усетим значимото им влияние и в сферата на товарните превози. DB Schenker, например, инвестира в uShip за да стартира дигиталната платформа за търговия Drive4Schenker в Европа. И наскоро Amazon стартира Amazon Delivery Service Partner за да даде възможност на предприемачи да се включат в предлагането на услуги по доставка при последната миля.


През 2019 година ще се увеличи и използването на блокчейн за реализиране на повече ефикасност и доверие. Транспортният сектор е изключително подходящ за блокчейн и неговия потенциал да повиши доверие и сигурност между участниците в големи вериги на стойност и да автоматизира транзакции и плащания в тях. През 2019 ще видим експанзия на проекти за търсене на стойност в блокчейн. SITA, например, набира авиокомпании и регулатори за членство в Aviation Blockchain Sandbox, технология за обмен на полетни данни.

И да не забравяме AI и machine learning – Fujitsu смятат, че през 2019 година инвестициите в тези основополагащи технологии ще се ускорят като например в транспортните компании, които използват AI при използването на софтуерни роботи.

Друга очаквана тенденция през 2019 година ще бъде използването на MaaS (мобилност като услуга) и интегрирането на технологията с публичните транспортни системи, така че различни потребители да могат да предлагат мултимодален транспорт.

При автомобилопроизводството, специалистите на Fujitsu очакват през 2019 година да се ускори разделянето на индустрията на три основни слоя. Първият е производствената платформа като електрическата система, на основа на която други компании изграждат втория слой или конкретният автомобилен продукт, който осигурява мобилността – към днешна дата се очаква това да бъдат или електрически или водородни автономни автомобили. Третият слой е чистата мобилност, или превоза от едно място до друго, която в момента водещи са компании като Uber и Waymo, но там ще навлизат много нови играчи. И настоящите производители на автомобили ще трябва да решат в кой от тези слоеве ще участват.
Свиване

Точка на дотягане  

Спомням си, че регистрирах фейсбучния си профил точно преди десетилетие. Ако не бях професионално ангажиран с поддържането на няколко големи фейсбучни проекта (за щастие – нито един от тях в политическата сфера), отиващата си 2018 щеше да бъде годината, в която го закривам.

Не става въпрос за изтичането на потребителски данни – голям проблем, който в лично качество слабо ме вълнува. Просто през тази година достигнах точка на социално-медийно пресищане. (От разговори с приятели, колеги и познати знам, че има и други като мен.) Преситен съм от масовото разголване на политически вкусове и предпочитания; от безконечни коментари, които често превишават в пъти дължината на текста, към който се отнасят; от реакции, реакции на коментари и коментари на реакции, сведени до първосигналната хексада „харесвам/обичам/ха-ха/уау/тъжно-ми-е/яд-ме-е“. И най-важното: все не успявам да разбера как така съдбата на дадено споделено съдържание може да се решава от невидимата регулираща ръка на алгоритми и анонимни „къстъмър сървис“ агенти, за които никога не ще узнаем как, къде и кога са се обучили да вършат своите дела на „етични комисари“.

Всъщност този „свят на социалки“ става все по-скучен – понякога даже ми се струва, че поради това той си и отива. А всичко е скучно, защото е толкова предсказуемо. И как би могло да не е, щом като действията на потребителите сякаш също са се автоматизирали: ето, ние с лекота отгатваме предварително реакциите на „приятели“-те си на дадено събитие – а вероятно и успешно можем да предскажем същите по отношение на въображаеми бъдещи събития. Това е задушаваща среда на „дефолтни“ възгледи, в която силите на разговора, доводите, убеждението изглежда са напълно изчерпани.

Има хора, за които тази среда вече е непоносима – има и такива, за които тя тепърва ще става непоносима. Затова смятам, че медийни успехи в бъдеще ще жънат онези, които съумеят да уловят посоката, в която тя ще бъде обновена. От площадката на своята камбанария мога да предложа: добре е да се държат под око „човешки“ технологични алтернативи (например Reddit); както и комични форми и жанрове – особено меми, карикатури и брутална сатира (от типа на „Кой е Америка?“ на Саша Барон Коен). Да, цивилизованият спор се превръща в изключително трудно занимание, но пък пред осмиването, за сметка на това, се разкриват невероятно апетитни технологични хоризонти.

(365 думи за АЕЖ - България)
Свиване

От Мандук до Нахтгигер (Част 2)  

ДО ТУК: Част 1

АВТОР: ЮЛИЯ ЩЕРБИНИНА, СПИСАНИЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Педагогика на злото

Новото време създало възпитателната практика да се затварят децата в тъмни помещения, което породило нова „корпорация от чудовища“. Повечето страшилища водели нощен живот и се занимавали с кражби на деца, които след това изяждали или превръщали в подобни на себе си.

За велики майстори да плашат децата се смятали англичаните. Във Викторианска Англия това станало почти традиция. Децата треперели пред разни бъгове (бъгбери, бъгабу, богл-бу) – митически космати чудовища, подобни на мечка, които прониквали в къщите през комина и плашели до ужас с разрошените си косми и страшни гримаси.

Не по-малко кръвожадно било демоничното същество от английския фолклор Кървави кости (Bloody Bones), от чието име само замръзвала кръвта в жилите на малчуганите от графствата Йоркшир и Ланкашир. Това същество се криело под в тъмнината под стълбите, седнало върху постелка от оглозгани до бяло кости на малки лъжци и сквернословци.

Плашещите духове буги (bougi) – големооки дребни същества с тънки крачка и заострени дълги уши – нямали нищо против да дадат добър урок на малките лъжци. Скача бугито на гърба на детето, затваря очите му със студените си мокри лапички и го изплашва до полусмърт. Далечният роднина на бугито - зъбатият и ноктест Баргест (Barghest) – се явявал във вид на черно космато куче с горящи големи очи. С този адски пес плашели капризните деца.

Известни са също така плашила-похитители, които отвличат всякакви деца без подбор – и непослушни, и послушни. За най-безпощадни се смятали уродливите людоеди хобии: те карали децата да копаят под земята злато, а след това изяждали своите изнемощели малки роби. Коварните духове спригани подменяли откраднатите малки деца със свои двойници, след което се разпадали на прах.

Сприган. Скулптура на Мерилин Колинс, Лондон

Във вътрешността на хълмовете живеели трау (trow) – безобразни сиви и много ниски на ръст старици, които крадели непослушните деца готвели от тях вещерски ястия.

Плашели малките англичани и със страшната водна старица Пег Паулър (Peg Powler), която отнасяла в тъмните води на река Тиса децата, избягали от неделно училище, както и с нейните другарки Гриндилоу (Grindylow) и Джени Зелените зъби (Jenny Greenteeth). Тези мили лелки давели децата в езерата по цялото Кралство Британия.

В келтската митология страшилище за малките били огрите (оgre) – великани-канибали с тояги. Мускулестите свирепи обитатели на горските блата и непристъпни гъсталаци били много сантиментални: след като се нахранели с печено детско месо, правели малки изделия и талисмани от детските кости. Огър можем да срещнем и в оригиналната версия на „Котаракът в чизми“.

Гюстав Доре. „Котаракът в чизми“, илюстрация към приказката на Шарл Перо, 1867 г. (вижте какво има в чинията на масата - бел. П. Н.)

На испанските и португалските деца разказвали истории за Човека с чувала (исп. El hombre del saco), който взема със себе си палавниците, мързеливците и грубияните. У англичаните този персонаж носи същото име – Сакмен (Sack Man), у поляците – Бобок, у българите – Торбалан, а у украинците и беларусите – Хапун.

Абрахам Бос. „Човекът с чувала“, гравюра

СЛЕДВА: Антиподи на Дядо Коледа и Нощни кошмари.

януари 22, 2019

Свиване

Работодателят ми фалира. Как да получа заплатата си?  

ИЗТОЧНИК: ПРАВАТА МИ.БГ

АВТОР: Александра Василева - завършила право в в СУ „Св. Климент Охридски“.

Аз и колегите ми не получаваме заплатите си от няколко месеца. Работодателят ми обяви, че има финансови проблеми. А ако фалира? Какви ще бъдат моите права тогава и ще успея ли да получа неплатените си заплати? Имам различни варианти според това дали за работодателят ми вече е открито производство по несъстоятелност, т.е. дали е фалирал, или изпитва сериозни финансови затруднения, които евентуално ще доведат до това да фалира.

Какво мога да направя предида е открито производство по несъстоятелност?

Тези варианти са подробно разгледани тук, а по-долу са изложени техните предимства в ситуация на неплатежоспособен работодател.

Вариант 1: На първо място, мога да подам до районния съд заявление за изпълнение на парично задължение по реда на т.нар. Заповедно производство по ГПК. По него съдът издава Заповед за изпълнение. Ако работодателят ми не подаде възражение срещу Заповедта в 14-дневен срок, тя влиза в сила и по нея се издава изпълнителен лист. Ако обаче подаде възражение, ще трябва да заведа иск пред съда. Предимствата на този вариант касаят преди всичко ситуации, в които е малко вероятно работодателят да подаде възражение, напр. няма кой да получи съдебните книжа поради отсъствие или напълно се е дезинтересирал от дейността си.

Вариант 2: На следващо място, мога да подам искова молбасрещу работодателя. Искова молба мога да подам и след като работодателя ми фалира т.е. след откриване на производство по несъстоятелност.

Тук пред мен стои една интересна възможност да се защитя от продължаващото намаляване на средствата на работодателя. Предвид влошеното финансово състояние на работодателя си, в исковата молба мога да направя особено искане за обезпечение чрез налагане на запор на банкови сметки/движими вещи/вземания, или възбрана на недвижим имот.

Какви са предимствата на това особено искане?

  • Ако в исковата си молба посоча доказателства за неплатените заплати, е вероятно съдът да уважи особеното искане. Това означава, че ще ми бъде издадена обезпечителна заповед, с която да поискам от съдебен изпълнител налагане на запор/възбрана.
  • Запорът или възбраната представляват забрана за работодателя да прехвърля на други лица запорираното/възбраненото имущество. Той няма да може да „скрие“ същото, прехвърляйки го на свои близки или изтегляйки парите от своите банкови сметки. Тази забрана е ефективна, тъй като ще създаде за моя длъжник съществени пречки при прехвърлянето на това имущество.
  • Когато спечеля делото за своите заплати, аз ще мога да насоча изпълнениекъм запорираното или възбранено имущество т.е. ще мога да поискам от съдебния изпълнител да продаде това имущество, а аз ще получа парите си.
  • Разглеждането на особеното ми искане става моментално – в деня на подаването в съда, защото цели да изненада длъжника ми.

Най-популярната мярка, която мога да поискам, е запор на банковите сметкина моя работодател. Не е необходимо да знам в коя банка са парите му – мога да формулирам искането си общо, като поискам запор върху банковите му сметки в страната. Това е най-често разрешаваната от съда мярка.

А ако по отношение на работодателя ми вече е откритопроизводство по несъстоятелност?

Аз нямам право да поискам откриване на производство по несъстоятелност, но придобивам определени права, след като производството вече е открито.

Вариант 1: Когато работодателят ми фалира, парите си или част от тях мога да получа от фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”.Фондът гарантираначислените и неизплатени брутни трудови възнаграждения, както и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване

Право на обезщетение от фонда имам когато все още съм служител при работодателя, или договорът ми е прекратен през последните 3 месеца преди датата на вписване в Търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност.Обезщетение мога да търся от момента на вписване в Търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност.

В 14-дневен срок работодателят е длъжен да ни информираза датата на вписването на несъстоятелността и за реда за получаване на парите ни. Освен това мога безплатно да извършвам справки по неговия БУЛСТАТ/ЕИК или наименование в сайта на Министерство на правосъдието, където мога да видя всички молби за откриване на производство по несъстоятелност, или в сайта на Търговския регистър, където мога да видя, кога е открито производството.

Размерът на сумата, която мога да получа, обхваща последните до 6 начислени през последните 12 календарни месеца, но неизплатени брутни заплати и обезщетения, но месечно не повече от определения максимален размер, който за 2018 г. е 1300 лв. месечно. Ако работя при този работодател от по-малко от 3 месеца, имам право да получа в обезщетение само една минимална работна заплата.

Редът за изплащане на обезщетение изисква в срок до 21 дни от вписване на несъстоятелността работодателят да изготви справка за размера на начислените и неизплатени ни суми. Работниците и служителите могат да подават възражения по справката на работодателя.

Аз, от своя страна, трябва да подам заявление-декларация по образец в ТП на НОИ по седалище на работодателя в срок 2 месеца от вписването в Търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

НОИ отказва или разрешава отпускането на гарантирано ми вземане с разпореждане в срок от 1 месец. Мога да обжалвам разпореждането в 14-дневен срок пред административния съд по седалището на ТП на НО

Вариант 2: Мога също така да предявя писмено вземането си в производството по несъстоятелносттана работодателя в срок до 1 месец от вписване в Търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Недостатъкът е, че дори вземането ми да бъде прието, е възможно да не останат средства за изплащането на дължимите ми заплати, а дори и да останат, продължителността на производството е голяма и изплащането на парите ми ще се отложи във времето.

януари 21, 2019

Свиване

Седмичен бюлетин за правни новини  


Измина още една седмица на отворени писма и публични декларации от различни формати в адвокатурата, които изглеждат като симптом за задълбочаваща се криза на върховенството на правото и безпомощността на правната общност да реагира адекватно.

Висшият адвокатски съвет (ВАдС) обяви, че ще инициира законови промени, които да дадат допълнителни гаранции, че процесуално-следствени действия спрямо адвокат ще се провеждат само в изключителни случаи и при строго спазване на закона. Засега...
Свиване

Монархията – нещо старо, нещо ново, нещо назаем и нещо синьо  

Европейският континент е като мъж, комуто е омръзнала жена му – той всеки ден ѝ купува нови дрехи, купува ѝ нови бижута, помпа я със силикон, поръчва ѝ скъпи пластични операции, но тя не му става по-мила, любовта и страстта са си отишли. Нещо повече: европейският континент е мъж, чиято жена му изневерява. А той с тъпа упоритост се опитва да я поправи, вместо да я смени.

Тази жена е устройството на ЕС – охранена, мързелива и нахална. Европа сякаш най-сетне разбра, че трябва да смени жената. И затова някои уплашено се провикнаха: „Какво не ви харесва в една мирна, богата и просперираща Европа?“. „Напротив – ще отвърнем, ако решим, че въпросът е отправен към нас, – много ни харесва и искаме да си остане такава, но за да си остане, трябва да се промени“.

Има ли с какво Европа да смени модела си? Сякаш има. Ето, все повече се говори за Европа на отечествата и нациите: глобализмът е лош, следователно трябва да бъде сменен от своята противоположност – национализма; прекаленото омешване не е хубаво, следователно трябва да бъде лекувано с малки дози изолационизъм. Народите страдат от наднационална бюрокрация, следователно трябва да си вземат обратно суверенитета, възторжено апортиран в общото начинание.

Но дали обръщането от идеята за европейска свръхдържава обратно към система от отделни нации, велики всяка за себе си и подозрителни една към друга, не е отстъпление от постигнатото? Отстъпление е.

Тогава какво да правим, няма ли някакъв трети път между обезличаването на голямата и донейде изкуствена общност и параноята на националната изолация, път по който да запазим постигнатото, без да загубим физиономията си? Има. И може да го види всеки, който не е заслепен от илюзията, че историята е непрекъснато движение от „старомодно“ към „модерно“, че изходът невинаги е нещо ново, а понякога може да бъде и нещо старо. Че неудачите на една революция не се поправят непременно с нова революция, а често контрареволюцията е истинският катарзис и покаяние за грешките.

Този трети път е връщането към монархията. Поне на мен ми се струва така.

Монархията е по-добрата форма за Европа. Независимо от ударите, на които е подложена още от времето на френските революции, независимо от разгрома и трагедиите след Първата световна война, независимо от антимонархическия натиск на фашизма, националсоциализма и комунизма, и днес ¼ от държавите в Европейския съюз са монархии, макар някои от тях (напр. Швеция и Нидерландия) понякога да са в авангарда на най-причудливите иновации. Но то е не защото са монархии, а защото са такива само на думи.

С какво демократичната парламентарна монархия е по-добра от демократичната парламентарна република?

На първо място със своята легитимност. Това го е разбирал още Стефан Стамболов, който днес за преобладаващата част от българите, интересуващи се от политика и история, е държавник №1. За останалите е просто „голяма работа“! Легитимността означава неоспоримост. Едно е да получиш властта чрез миропомазване от патриарха, друго е да я спечелиш с подправени бюлетини и купени в знайни и незнайни махали гласове. Едно е да властваш по Божията воля, съвсем друго е да управляваш след съглашателства и компромиси с всичко, даже и със съвестта. Някой ще каже: „Стига глупости! Стига с тая „воля Божия“, кому е притрябвала тя, за кого има изобщо някакво значение!“. Да, знам, че мнозина ще кажат така, но народ, за който волята Божия няма значение, него нито република ще го оправи, нито монархия; нито Ричард Лъвското сърце, нито Хари Потър, нито Илон Мъск.

Освен с легитимността, монархията е ценна и с перспективата. В много републики, често и в нашата, историята сякаш започва с изборите и свършва с края на мандата. Смазващо близък хоризонт, отчайващо безвремие. Какво прави една партия? Мобилизира огромен ресурс, за да спечели изборите. Ако успее, през първата година задачата ѝ е да се справи с наследството на предишните – да изгони техните хора от администрацията и техните фирми от обществените поръчки. През втората година се опитва да захване някакви реформи, за да оправдае малко от малко предизборните си обещания. През третата година управляващите губят рейтинг, ремонтират кабинета и започват да мислят за следващите избори. Реформите се забавят още повече. През четвъртата година неофициално стартира новата предизборна кампания и реформите спират окончателно.

При монархията не е така. За нея освен присъщия дух на историчност и приемственост, е характерна и по-дълбоката перспектива в бъдещето. Един монарх царува често в продължение на цяло поколение и се грижи не само за своето царуване, но и за царуването на децата си. Така той е склонен да обмисля начеването на действия, чийто резултат ще дойде след едно или две поколения, след половин или цял век. Хоризонтът на истинската политика трябва да е такъв.

Личностите на монарсите не са като тези на изборните политици. Те, дори и да се корумпират, се корумпират по друг, не толкова дребнав и просташки начин. Те не са хора, които не могат да повярват какво им се е случило и в какви висини ги е изстреляла сляпата съдба, не са „прогледало сляпо“, не треперят да не би да пропуснат перчема на джуджето-бог Кайрос и не гледат да осребрят незаслужения си късмет, преди колелото да се е завъртяло и да ги е върнало обратно в калта. Монарсите са родени да управляват и за тях управлението е задължение и отговорност, а не кьорава далавера.

Днешната европейска монархия не е като средновековната. Кралете не са мнителни главорези, затворени в замъците си, мислещи само как да заколят съседа, преди той да ги заколи тях. Днешните европейски монарси са роднини, нещо като семеен картел с предмет на дейност професионално упражняване на държавната власт. Професионалисти, заинтересовани да се договарят, а не да воюват. Техен недостатък е, че понякога са прекалени конформисти, готови да приемат дори и принципите на модерния свят, отричащ природата им, само и само да запазят някакво обществено влияние. Конформизмът им понякога стига дотам, че да забравят трансцедентния произход на своята власт, да се откажат от истинската ѝ, абсолютна легитимност за сметка на относителната обществена договореност. Но като цяло пазят духа на институцията и продължават да поддържат разнообразни контакти на всякакви политически нива, основани на доверие и гаранции.

Миналата седмица се завърза дискусия около Хабсбургската монархия, която бях споменал между другото в предишен свой текст. Мнозина допускат грешката да мислят, че това е Австро-унгарската империя. Не, Хабсбургската монархия е негласен конгломерат от двайсетина държави, в които управляват хабсбургите до края на Първата световна война. Ето един възможен европейски проект, различен от „Съединени европейски щати“ и от „Европа на отечествата“ – завръщане към доброто старо монархическо устройство, където субектът на властта е общоприет и безспорен. И като казвам „общоприет“, нямам предвид да е приемлив хем за Нане, хем за Вуте, а да бъде признат и приет с доверие от другите държави. Европейските владетелски династии са ясни (поради което и легитимни) и няма нужда да се преоткрива топлата вода.

Това ли е идеалното решение? Разбира се, че не е! В този пропит от зло свят идеални форми няма. Осъществимо ли е? Едва ли. Но връщането към монархизма би отговорило с лекота на много изглеждащи нерешими днес въпроси – за отвореността на държавите една към друга, за опазването на идентичността, за яснотата на ценностите, за мира и диалога, за общия дом. Римските епископи са се стремили векове наред към глобален свят на координирани монархии, а папите може да са всякакви, но от политика разбират. Несъмнено съпротивата ще е огромна, защото ако се осъществи такъв проект, мнозина ще загубят власт и богатство; ще трябва да се положат титанични усилия за реабилитация на очернения от вековна пропаганда образ на монархията, но пък си заслужава. Най-малкото защото това ще бъде краят на популизма. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. „СЕГА

Илюстрация: Последният крал на Франция Луи-Филип I, гражданина Шартр и г-н Смит – картина от Франц Ксавие Винтерхалтер (1805-1873), детайл.

Свиване

От Мандук до Нахтгигер (Част 1)  

АВТОР: ЮЛИЯ ЩЕРБИНИНА, СПИСАНИЕ „ДИЛЕТАНТ“

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Трудно било възпитанието на децата още от древни времена и затова на помощ идвали всевъзможни страшилища, чудовища и ужасяващи измислени същества. Родителите и бавачките плашели малчуганите, делейки с тях собствените си суеверни страхове. Многообразието от европейски плашещи персонажи наистина впечатлява!

Антични страшилища

В Древна Гърция родителите на немирниците викали на помощ Ако, Алфито, Мормо, Гело и Емпуза – ужасяващи кръвожадни демони от свитата на богинята Хеката. Всички те имали слабост към децата, които отвличали с измама, а след това често ги изяждали.

Хеката била змиекоса покровителка на магьосничеството и повелителка на привиденията – понякога я изобразяват във вид на три свързани женски фигури, което символизира способността ѝ да приема различни облици. На Хеката се подчинявала Емпуса – нощен женски демон с магарешки крака, който пиел кръвта на спящите хора и най-много от всичко обожавал децата, които често отнасял със себе си. Детското страшилище Гело (също женско – бел. П. Н.) доживяло до Византийския период и попаднало в трактата „За драконите и привиденията“, където е описано в множествено число под името „гелуди“ – жени-привидения.

Уилям Блейк, „Хеката“, 1795 г.

Джон Уилям Уотърхаус, „Ламия“, 1909 г.

Децата си елините плашели и с ламиите – така обобщено наричали (по лично име – бел. П. Н.) вещиците, злите магьосници. Във вярванията на европейските народи се утвърдила здраво ролята на ламията като плашило за немирниците. В ателаната – древноримската народна комедия – играели персонажи-маски, най-колоритни от които били страшните чудовища Мандук, Мания, Горгония и все същата Ламия. Всички те служели „по съвместителство“ и за плашене на децата. Мандук (лат. mando – дъвча) бил голям лакомник и свирепо чудовище. Маниите били яростни брадати старици, способни да съживяват мъртъвци, и майките често ги призовавали да укротяват палавниците.

Антични театрални маски

В ателаните Ламия приемала облика на страховита старица, обичаща да си похапва деца. На някои древноримски сцени би могъл да завиди и Холивуд: пред погледа на изтръпналите зрители понякога се появявали живи деца, които измъквали от корема на Ламия.

Атракциони на порока

Средновековието предявило като страшилище самата църква. В мистериите – театрални постановки по сюжети от Свещеното писание – се изобразявали съвсем нагледно мирските съблазни и се разяснявали достъпно посмъртните мъчения. Децата заедно с възрастните се ужасявали от злините на демоните и от гърченето на грешниците в ада.

През 70-те години на ХХ век за този жанр си спомнили свещениците в южните краища на САЩ, които измислили назидателни атракциони под името „Адски къщи“ или „Наказателни къщи“ (Hell Houses, Judgement Houses) – натуралистично декорирани „стаи на страха“. Там в навечерието на Хелоуин демонстрирали на младите енориаши за запознаване и профилактика човешките пороци и ужасите на преизподнята под формата на приключенска игра.

В средновековна Испания и Франция плашели децата със страшното животно василиск (лат. basiliskus – царче) – хибрид между змия и петел, излюпен от яйце, снесено в тор и мътено от жаба. Василискът убивал с огнен дъх или смъртоносен поглед. Според легендата спасение от него открил Александър Македонски: поднесъл към муцуната на един василиск огледало и той се вкаменил. Оттам идва древният испански обичай да се подарява при навършване на пълнолетие огледало за талисман. Хората използвали пора и невестулката – естествените врагове на василиска – за противодействие на това злобно създание.

Вацлав Холар, „Единоборство на пор с василиск“

СЛЕДВА: Педагогика на злото, Антиподи на Дядо Коледа и Нощни кошмари.

януари 20, 2019

Свиване

Преди предварителните избори  

Десният догматизъм с неговата нетолерантност и догматична вяра в общи поучения ми пречи по същия начин, както и левите предразсъдъци, заблуди и утопии. Отказвам и винаги съм отказвал да се причислявам към десницата или левицата. Стоя извън тези политико-идеологически фронтове и съм независим от тях. Пазя своята свобода дотолкова, че без притеснения да имам за всичко собствено мнение и да не се чувствам ограничен от свои предходни самоограничения. Приемам дадено мое мнение да изглежда „левичарско”, друго пък – „десничарско”. И да си призная – все ми е едно. – Вацлав Хавел

Преди две години реших да споделя свои политически размишления в блога си. Те са валидни и до днес, защото продължавам да вярвам, че България има нужда от нова политическа генерация в целия спектър на ляво–дясното. И за малките деца е ясно, че БСП е все по-ретрограден динозавър, който си е присвоил левия спектър, но с нищо не заслужава да се олицетворява с него. Центърът и дясното също са обсебени от политически вампири като ДПС и ГЕРБ, а етикетите им служат единствено за маска, с която да заблуждават електората си (и безкритичните водещи на сутрешни блокове).

Напоследък беснея след всяко повторение на мантрата за обединение на „дясното“, защото не се изисква особен интелект, за да бъде осъзнато, че това е още от същото. Обединение с кого? И кое „дясно“? Нима точно безпринципните обединения не доведоха до това десетилетно циклене на място? И историческите компромиси с хора с „плаващ“ морал. Химнът за това лелеяно обединение може да звучи добре единствено в главите на тези, търсещи уютно пенсиониране в политическото блато или подмяна на една олигархия с друга. Само че това ще е провал на поредно поколение от вече безкрайния преход и е равносилно на нищо по-малко от национално предателство.

България има нужда от обединение на хората, които мислят в перспектива. С поглед в бъдещето. На хората с идеи. И ще е чудесно, ако оставим изтърканите заклинания в миналото, заедно с приносителите им.

България има нужда от смяна на поколението в политиката и обществения живот. И да ме прощават тези, родените преди 1970 година, но те вече направиха своите грешки. И някои от тях не бяха нито малки, нито простими. Време е да подкрепят някой 40 или дори 30-годишен кандидат.

През тази година предстоят поне две предизборни кампании – през пролетта за Европейски парламент и през есента за нови общински съветници и кметове. Ако няма междувременно и извънредни парламентарни избори. В рамките на една година България може да получи изцяло нова политическа перспектива. И тя може да е позитивна, с хоризонт за развитие и положителна промяна, ако не позволим на скелетите (отляво и отдясно) и политвампирите да подменят отново дневния ред, да унижават институциите и да разкъсват тъканта на гражданското общество.

В момента тече кампания за предварителни избори в „Да, България!“. Тя ще определи кандидатите на движението, които ще бъдат включени в общата листа на „Демократична България“ за Европейския парламент през май. Номинирани са чудесни хора, много от които млади, разумни, образовани, с идеи, които заслужават шанс и подкрепа. Голяма част са без опит в политиката, но с репутация и професионализъм в своята среда, достойни за уважение в много по-голяма степен от този в света на днешната политика. Момчета и момичета, които могат да бъдат носители на промяна.

Дори да не сте членове или симпатизанти на „Да, България!“, можете да гласувате на тези предварителни избори. Всичко, което е нужно, е предварително да се регистрирате преди 27 януари 2019 4 февруари 2019 г (комисията удължи срока за регистрация). Самото гласуване ще бъде електронно чрез мобилното приложение на движението (или пък по пощата, ако предпочитате).

Приканвам ви да го направите! Така ще подкрепите модела, в който кандидатите не се спускат от ръководството на организациите, а се определят в преки избори от всички. Ще участвате и в първите свободни електронни (макар и предварителни) избори в България. Можете да гласувате за повече от един кандидат – има значение реда, в който ще ги подредите.

В унисон със своя призив аз възнамерявам да подкрепя няколко млади хора, които познавам и чиито идеи за бъдещето споделям. Това са Владимир Джувинов (№15 в интегралната бюлетина) – колега, пловдивчанин, чиято номинация лично подкрепих заради амбицията му за електронно управление, компетенциите му в сферата на сигурността и Интернет, които стават все по-необходимо базово знание за всеки евродепутат; Мария Спирова (№2) заради доброто познаване на функционирането на европейските институции, активизма ѝ в защита на гласоподавателите зад граница и равенството на жените, както и журналистическата ѝ чувствителност към несправедливостите; и Емил А. Георгиев (№6) заради компетентността му по темите за авторските права и патентите в днешния дигитален свят, както и заради разбиранията му за значимостта на малкия и средния бизнес и идеите му за облекчаване на бюрокрацията пред съществуването му.

Изборът е труден, защото това вероятно е една от най-стойностните листи, които съм виждал досега на избори в България. Със сигурност бих могъл да подкрепя с открито сърце и още хора от списъка, но за себе си съм решил, че в крайна сметка трябва да направя своя извадка. Това е моята. Вашата може да е напълно различна, но… въпреки това – ГЛАСУВАЙТЕ!

Заглавна снимка: „Да, България!“

Свиване

Нобелови лауреати – 1956 година  

Николай Семьонов (Николай Семёнов)

15 април 1896 г. – 25 септември 1986 г.

Нобелова награда за химия (заедно със Сирил Хиншълуд)

(За изследванията му, свързани с механизма на химическите реакции.)

Руският физикохимик Николай Николаевич Семьонов е роден в Саратов, в семейството на Николай и Елена Дмитриева Семьонова. Като завършва през 1913 г. средно училище в Самара, той постъпва във физико-математическия факултет на Санкт-Петербургския университет, където, учейки при известния руски физик Абрам Йофе, се проявява като активен студент.

След завършването на университета през 1917 г., годината на Руската революция, Семьонов работи като асистент във физическия факултет на Томския университет в Сибир. През 1920 г. по покана на Йофе се връща в Ленинград, като става заместник-директор на Петроградския физико-технологичен институт и ръководител на неговата лаборатория за изследване на електронните явления. В сътрудничество с Пьотр Капица /1978/ той предлага метод за измерване на магнитния момент на атома в нееднородно магнитно поле, като описва експерименталния процес в статия, която публикува през 1922 г. Този метод е развит по-късно от Ото Щерн /1943/ и Валтер Герлах.

Проблемът за йонизацията на газовете е явно първият научен проблем, с който се заема Семьонов. Още като студент в университета той публикува първата си статия, в която се говори за сблъсъците на електроните с молекулите. След завръщането си от Томск Семьонов се заема с по-задълбочени изследвания на процесите на дисоциация и рекомбинация, включително и с потенциала за йонизация на металите и солните пари. Резултатите от тези и други изследвания са събрани в книгата „Химия на електрона“ („Химия электрона“), която Семьонов пише през 1927 г. в съавторство с двама свои студенти. Той се интересува също така от молекулярните аспекти на явленията адсорбция и кондензация на парите върху твърда повърхнина. Проведените от него изследвания разкриват взаимната връзка между плътността на парите и температурната повърхност на кондензацията. През 1925 г. заедно с известния физик теоретик Яков Френкел той разработва обща теория за тези явления.

Другата сфера на интересите на Семьонов по това време се отнася до изучаването на електрическите полета и на явленията, свързани с преминаването на електрическия ток през газове и твърди вещества. Ученият изследва по-специално преминаването на електрическия ток през газове, а също така механизма на пробив на твърдите диелектрици (електрически инертни вещества) под въздействието на електрически ток. Въз основа на последното изследване Семьонов и Владимир Фок, прославил се със своите изследвания в областта на квантовата физика, разработват теорията за топлинния пробив на диелектриците. Това на свой ред подтиква Семьонов да започне работа, която го довежда до първия важен принос в науката за горенето – създаването на теорията за топлинния взрив и горенето на газовите смеси. Според тази теория топлината, отделяна в процеса на химическите реакции, при определени условия не може да бъде отведена от зоната на реакцията и предизвиква повишаване на температурата на реагиращите вещества, ускорявайки реакциите и водейки до още по-голямо количество топлина. Ако нарастването на количеството топлина протича достатъчно бързо, реакциите могат да завършат с взрив.

Скоро след завършването на това изследване през 1928 г. Семьонов е назначен за професор в Ленинградския физико-технически институт, където помага да се организира физико-механичен отдел, а също така преподава физическа химия. По негово настояване и с помощта на негови колеги, заинтересувани от развитието на физическата химия, лабораторията за изследване на физиката на електрона се превръща през 1931 г. в Институт за химическа физика към Академията на науките на СССР и Семьонов става първият му директор. През 1929 г. Семьонов е избран за член-кореспондент на Академията на науките на СССР, а през 1932 г. става академик.

По това време Семьонов изследва задълбочена верижните реакции. Те са серия от самоиницииращи се стадии на химическите реакции, които, започнали един път, продължават до тогава, докогато не бъде изминат последния стадий. Въпреки че немският химик Макс Боденщайн предполага за първи път възможността да има такива реакции още през 1913 г., теория, обясняваща стадиите на верижните реакции и посочваща техните скорости, не съществува. Ключ за верижната реакция е началният стадий на образуване на свободен радикал – атом или група атоми, притежаващи свободен (несвързан в двойка) електрон, поради което са извънредно активни химически. Образувал се един път, свободният радикал взаимодейства с молекулата така, че един от продуктите на реакцията е нов свободен радикал. Новообразувалият се свободен радикал може да взаимодейства след това с друга молекула и реакцията продължава дотогава, докато нещо не попречи на свободните радикали да образуват себеподобни, иначе казано – докато не се прекъсне веригата.

Особено важни верижни реакции са реакциите с разклонени вериги, открити през 1923 г. от физиците Г. А. Крамерс и И. А. Кристиансен. При тези реакцие свободните радикали не само регенерират активни центрове, но и се размножават активно, създавайки нови вериги и принуждавайки реакциите да протичат все по-бързо и по-бързо. Фактическият ход на реакциите зависи от редица външни ограничители, например такива като размерите на съда, в който протичат. Ако броят на свободните радикали нараства бързо, реакциите могат да доведат до взрив. През 1926 г. двама студенти на Семьонов наблюдават това явление за първи път, изучавайки окисляването на фосфорните пари от водни пари. Реакцията протича не така, както би трябвало да протича в съответствие с теорията за химическата кинетика по онова време. Семьонов вижда причината за несъответствието в това, че става въпрос за разклонена верижна реакция. Но неговото обяснение е отхвърлено от Макс Боденщайн, признат по това време авторитет в областта на химическата кинетика. Още две години продължава интензивното изследване на това явление от Семьонов и Сирил Н. Хиншълуд, който провежда свои изследвания самостоятелно в Англия, и след това става очевидно, че Семьонов е прав.

През 1934 г. Семьонов публикува своята монография „Химическа кинетика и верижни реакции“ („Химическая кинетика и цепные реакции“), в която доказва, че много химични реакции, включително реакцията полимеризация, се осъществяват с помощта на механизма на верижната или на разклонената верижна реакция. През следващите десетилетия Семьонов и други учени, признали неговата теория, продължават да работят за изясняване на детайлите на верижните реакции, анализирайки опитни данни, много от които са събрали студенти и сътрудници на Семьонов. По-късно, през 1954 г., е публикувана книгата му „За някои проблеми на химическата кинетика и за реакционната способност“ („О некоторых проблемах химической кинетики и реакционной способности“), в която ученият обобщава резултатите от откритията, които прави през годините на работа върху своята теория.

След като е назначен през 1944 г. за професор в Московския държавен университет, Семьонов продължава да публикува свои разработки по различни проблеми до 80-те години. Неговото обемно изследване за окисляването на фосфорните пари не е загубило актуалността си и днес, петдесет години по-късно. По време на Втората световна война Институтът за химическа физика се премества в Москва. Много направления на провежданите там изследвания са свързани с първоначалните научни интереси на Семьонов, макар че днес те се осъществяват с помощта на мас-спектрометрията и квантовата механика.

Даже в последните дни на своя живот Семьонов, по думите на негови колеги, остава научен ентусиаст, творческа личност, отличаваща се с бликаща енергия. Висок и слабоват, той обича да ловува и да работи в градината си, увлича се от архитектура. Семьонов и Наталия Николаевна Бурцева, за която се жени през 1924 г., живеят в Москва, където Наталия преподава пеене. Съпрузите имат две деца: син и дъщеря. Ученият умира през 1986 г. на деветдесет години.

За работата си по създаването на теорията за верижните реакции Семьонов е награден през 1941 г. със съветска правителствена награда – Сталинска премия. Сред другите му награди са Орденът „Ленин“ , Орденът на Трудовото червено знаме и Златният медал „Ломоносов“ на Академията на науките на СССР. Семьонов е почетен член на Лондонската кралско дружество, удостоен е с почетни степени и на престижни европейски университети. В Академията на науките на СССР ученият заема голям брой официални длъжности. Освен това е избран за член на академиите на много други страни, включително и на САЩ.

Източник: http://n-t.ru/nl/hm/semenov.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов



НОБЕЛОВИТЕ НАГРАДИ ДО ТУК:

„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - НОБЕЛОВИ НАГРАДИ“

януари 19, 2019

Свиване

#saveinternet: позицията на Googlе  

Миналата пролет всички искаха директивата да се приеме, сега всички мразят директивата – всички,   с изключение на германските семейства – притежатели на вестници (които обичаха член 11) и най-големите звукозаписни компании (които отдавна са мечтали за член 13)  –  пише EFF, Фондация Електронна граница.

Сега, когато член 13 няма нито един приятел в света, освен един-единствен самотен германски евродепутат, може би е време да спрем да държим за заложник бъдещето на европейските авторски права  заради няколко звукозаписни компании.

Става дума, разбира се, за ревизията на правната рамка на авторското право в ЕС. Твърдението на EFF е малко преувеличено, но не е далече от истината. Вече се знае, вчера Съветът не подкрепи предложението на Румънско председателство.

А междувременно: позицията на Google по проекта:

Авторското право е сложна област и притежателите на права често не са на едно мнение относно собствеността. В тези случаи става невъзможно за отворените хостинг платформи да вземат разумни решения относно правата по време на процеса на качване.

Платформите не биха имали друг избор, освен да блокират съществуващи и нови  видеоклипове от Европейския съюз с неизвестна или оспорвана информация за авторски права, за да се избегне правна отговорност.

Работим с политици, издатели и творци, за да предоставим препоръки към Директивата за авторското право, които ще помогнат да изпълни истинското си намерение – защита на творчеството и журналистиката.

Платформите, които действат внимателно, за да защитят собствениците на права, не трябва да носят отговорност за нарушаване на авторски права без процедура на предварително уведомяване.

В отговор на Ансип Юлия Реда е написала днес в Туитър: нищо не пречи да се приеме директивата без чл.11 и чл.13:

 

Свиване

ЕСПЧ: Хатиджа Исмаилова печели делото си в ЕСПЧ  

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Khadija Ismayilova v. Azerbaijan.  Съдът е установил нарушение на правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване.

Хатиджа Исмаилова е азербайджанска журналистка. Нейната работа често е била изключително критична към властта, по-специално е разследвала  азербайджанския президент Алиев. Арестувана, лежала в затвора, преследвана и подлагана на тормоз за публикациите и дейността си. Със защитата й се е ангажирала Амал Клуни.

През седмицата Съдът за правата на човека обяви, че Исмаилова печели делото си, като налице са нарушения по две разпоредби на конвенцията – чл.8 и чл. 10.

По конкретното дело Исмаилова изнася факти, че е получила заплашително писмо с искане да не публикува разследванията си. Скоро след това в интернет са публикувани видеоклипове със сексуален характер, заснети в жилището на Исмаилова.  Впоследствие в жилището са открити много скрити камери и   мрежа за предаване на видеото. Паралелно с това проправителствените медии я обвиняват в липса на професионализъм, антиправителствено пристрастие и неморално поведение.

Исмаилова твърди, че  държавата е била или пряко отговорна за много сериозната намеса в личния й живот, а именно заплашителното писмо, скритите камери в нейната спалня и публикуването на интимни видеозаписи онлайн или, във всеки случай, че органите не са изпълнили задължението си да предприемат мерки за защита на нейните права на неприкосновеност на личния живот, като не са извършили ефективно разследване и идентифициране на отговорните лица.

Като се позовава на член 10 (свобода на изразяване), тя твърди, че държавата
пряко е участвала или не е предприела стъпки за предотвратяване на систематичната кампания срещу нея – и още, че тормозът в нейния случай е част от политическия модел на  клеветнически кампании срещу журналисти в Азербайджан.

Съдът приема, че има намеса в личния живот и нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Заедно с това,  тъй като заплашителното писмо е било свързани с  професионалната журналистическа дейност на Исмаилова,   държавата не е била просто задължена да предприеме мерки, за да я защити от намеса в личния й живот, но също така е имала задължение съгласно член 10 от Конвенцията да защити свободата й на изразяване. Властите   не са изпълнили своето позитивно задължение да защитават свободата на изразяване  – нарушение на чл. 10.

Свиване

За повече прозрачност относно проследяването на граждани  

Един пример за ролята на медиите за защита на правата на гражданите. Сиатъл, щата Вашингтон.

Електронното издание The Stranger  в Сиатъл се обръща към федералния съд с иск за публично оповестяване на начина, по който се използват средствата за наблюдение и проследяване – тъй като и американците имат проблем с публичността и прозрачността на използването на специални технически средства за проследяване.

Изданието печели делото – но важно е какво следва:   съдът ще събира данни  за използване  на средствата за наблюдение и ще ги публикува  два пъти годишно. Докладите  ще бъдат  през януари и юли на уебсайта на съда. Тези доклади ще предоставят важни данни за дейността на правоприлагащите органи и биха могли да служат на изследователите, пресата и обществеността.

“Това ще позволи на The Stranger, както и на по-широката общественост, да научи колко често федералните правоприлагащи органи в Сиатъл правят подобни искания и дават на всеки по-добра представа за случващото се”, казват от изданието. “Това също ще улесни всеки, който иска от федералния съд да разкрие конкретна информация по конкретни дела.”

За сравнение –  информация  за контрола върху СРС у нас – говори Бойко Рашков, досегашен председател на бюрото за контрол:

Очевидно в парламента не се интересуват от решенията на ЕСПЧ. Сега на практика в България липсва външният контрол върху СРС – същото, за което бяхме осъдени преди около 10 години. Този орган фактически няма да изпълнява това, което трябва да върши, защото в бюрото не бяха избрани специалисти с правна квалификация, които да разбират от тази работа, т.е няма да има кой да следи за спазване правата на гражданите.

Свиване

Борба с фалшиви лекарства по грешния начин  

Вчера прочетох новина, че половината аптеки в България трябвало да затворят на 9-ти февруари, защото нямало да отговарят на европейска директива.

Става дума за директивата за верифициране на лекарства с цел борба с фалшиви такива, при която всеки производител на лекарства ги вкарва в една база данни, а всяка аптека или болница, която ги (про)дава на краен потребител, ги верифицира в системата преди да ги даде.

Първото двуминутно проучване показа, че директивата е от 2011-та и какво по дяволите са правили всички 8 години, не им е виновен ЕС за това.

После обаче се разрових в темата, и… Европейската комисия е сътворила една тъпотия, за която не можем да обвиняваме българските аптеки. Тъпотия, която не е изключено да е примесена и с корупция, за да може едни фирми да си доставят софтуера за националните звена на системата на 28 държави-членки.

Та, това на пръв поглед просто за техническа реализация решение, е толкова усложнено, че според мен едвам е заработило и поддръжката му ще бъде ужас. Направили са централен EU Hub, и 28 национални системи, които да се синхронизирт с този hub. Защо това е нужно и защо е задължително? На теория, защото държавите-членки са суверенни и трябва да имат базата си данни. На практика няма нужда. Която държава желае, може да има копие „за четене“ на данните. Така или иначе производителите ги публикуват в централната система. Ако пък идеята е била да се разтовари централната система от заявки за проверка – не звучи като добра идея да създадеш организационно усложнение, за да си спестиш централизираното управление на няколко десетки сървъра.

Българската организация, която въвежда системата си е свършила прилично работата – една от първите държави сме, която въвежда националната система, използвали са одобрен доставчик, провели са кампании, изпращали са писма, отчели са колко са получени и по какви причини. С URL-а не са се справили, де.. nbsbgiqe1.emvs-nbs.eu:8637 не е точно удобен за въвеждане.

Но тук идва фундаменталният проблем – би трябвало една такава система да има интерфейси, базирани на отворени стандарти (или дори да не са стандарти, да са публично-достъпни и утвърдени от ЕК).

Аз за 1 час търсене не успях да намеря такива. Допускам дори, че двата различни доставчика имат различни интерфейси. Единият (който се ползва в други държави), позволява след регистрация да получиш някаква документация. Но дали интерфейсите са същите? И защо не са просто отворени, а регистрацията да се изисква само за ползване на Sandbox.

Но да се върнем на аптеките. На по-малките такива би им било напълно достатъчно едно безплатно приложение за смартфон, с който да сканират баркодове и приложението да изпраща данните за верификация. Приложение, което може да се направи за 2 дни.

Само че такова няма. Пардон, има едно, но то е от доставчик, който се връзва не към националната система директно, а към своя, от която пък изпраща данните на националните. И иска пари за това, разбира се. 220 лв годишно (за до 1000 лекарства на месец) и 660 лв годишно без ограничения може и да е добра оферта. (Но не съм сигурен има ли български превод). Приложението го няма в play store-a. А, има и един сайт на фирмата-доставчик на националната система, откъдето можели да се правят проверки. verilite.eu .. ако намерите бутон за регистрация, кажете.

Отворените интерфейси биха дали възможност за по-висока степен на конкуренция, и за това малките аптеки да бъдат покрити с безплатни приложения. Обаче ЕК е оставила всичко на доставчиците и националните организации (които не са публични органи, а сдружения) и сега всичко е една мъгла от споразумения, скрити регистрации, одобрения, и пълна липса на документация. Одобрението не трябва да е на ниво „достъп до интерфейсите“, а на ниво аптека – всеки фармацевт се регистрира и получава одобрени да сканира. През какъв софтуер точно ще го прави, няма значение, стига да спазва протокола.

Та от чудесната идея да проследяват лекарства и да се борят с фалшиви такива, които реално струват животи, ЕК изглежда е създала едно ИТ чудовище, което не просто ще вдигне разходите на аптеките, ами ще им стесни избора на софтуер, с който да оперират.

Въпреки първоначалната ми реакция „какво чакаха 8 години“, сега бих подкрепил искането на аптеките за отлагане на крайния срок. И бих поискал от ЕК да си оправи подхода и повече да не прави хубави неща по грешния начин.

Свиване

Нещо за бирата  

Когато нахвърлих вчера в блога няколко реда за движението „Устните, които докосват алкохол…“, един приятел ме попита: „А бира поне?“

Бира - да, но на друго място.

Докато в Америка се разгръщала разнообразна борба на жените с пиенето (едни пеели псалми пред салуните, но други направо нахлували вътре и трошели всичко), в царска Русия процъфтявало пивоварството.

И бирата била на не по-малка почит от водката.

Следват нагледни доказателства.



януари 18, 2019

Свиване

#saveinternet: ход на ревизията на авторското право в ЕС  

Днес Съветът категорично отхвърли мандата за преговори – за последния кръг на преговорите с Европейския парламент (триалог) на 21 януари 2019. Държавите не  постигнаха съгласие по обща позиция по двата най-противоречиви члена, член 11, известен също като link tax, и член 13, който изисква онлайн платформите да използват филтри  и да провеждат контрол на входа – за да предотвратят нарушаването на авторските права, пише в сайта си Юлия Реда.

Общо 11 държави гласуват против компромисния текст, предложен от румънското председателство на Съвета по-рано тази седмица: Германия, Белгия, Нидерландия, Финландия и Словения,  Италия, Полша, Швеция, Хърватия, Люксембург и Португалия.

Срещата на 21 януари е отменена.

Този изненадващ ход на събитията не означава края на Link tax или на  Сensorship machines, подчертава Реда, но   прави приемането на директивата за авторските права преди европейските избори през май по-малко вероятно. Румънското председателство на Съвета трябва да предложи нов текст, за да се опита да намери квалифицирано мнозинство, но това наистина ще бъде трудна задача.

Ансип е изразил разочарованието си –

 

 

Свиване

Каква деградация – от Тачър до Мей  

  1.
  Историята предупреждава, макар рядко някой да се учи от нея и още по-рядко да помни поуките, които тя ни носи.
  Едно време имаше Хърбърт Хувър и Невил Чембърлейн.
  С тях дойдоха катастрофите - Великата депресия и Световната война.
  И в най-мрачните си прогнози не съм допускал преди време, че днес ще има Доналд Тръмп и Тереза Мей. Изключително опасни персони, вредни и реакционни - така мисля аз, не натрапвам мнението си другиму.

чети по-нататък

Свиване

„Устните, които докосват алкохол…“  

Едно време, много отдавна, в Америка нямало сексуални посегателства.

И американските жени не се борели срещу тях.

Но поводи за борба винаги е имало и винаги ще има.


„Устните, които докосват алкохол, никога няма докоснат нашите“ – заплашват с плакат жените от Anti-Saloon League („Атикръчмарско сдружение“, ако трябва да го преведем с усмивка).

Своеобразен начин за справяне с употребата на алкохол.

Движението “The lips that touch liquor shall never touch mine” (цитат от популярна песен) започва някъде през 70-те години на XIX век, разгръща се до много широки мащаби, прескача в следващия век и до известна степен подпира въвеждането на сухия режим през 1920 година.


Ето и едно филмче по въпроса:


януари 17, 2019

Свиване

Безвремието на застоя  

  Не съм гледал онова, което Пловдив е предложил на 12 януари, защото не е представлявало приоритет за мен, след като приятели са ми казвали за невъобразими проблеми, безвкусица, непрофесионализъм и корупция в този град.   А и не съм аз компетентен да се произнасям от името на обществото за творческите достойнства на самото мероприятие.

чети по-нататък

Свиване

Изкуството да оскърбяваш - 47  

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА

№ 17

Съвсем не случайно целият боен авангард на материалистите, почти всичките му фундаментални сили се присъединели към лагера на "самозарожденците", даже когато той бил окончателно смазан от доводите на Пастьор и Шван.

Най-добрият пример е Е. Хекел. В своята "История на създаването на организираните животни според природните закони", част I (Общо учение за развитието) той пише: "Да се отрича спонтанното зараждане означава да се признае чудото, божественото творение на живота. Или животът се заражда самопроизволно на основата на едни или други закономерности, или е създаден от свръхестествени сили."

Любопитен образец на материалистическото отчаяние е и позицията на Г. Бестиан, който "до самата си смърт през 1915 година вярвал упорито в самопроизволното зараждане". (Д. Кеньон, Г. Стейнман Биохимическое предопределение М.1972)

Освен теорията за еволюцията за метафизическата идея "работели" и първите хистологични разработки.

Откритията на свойствата, характеризиращи живата клетка, направени от Мол, Шлайден, Пуркине и Шван разяснили биологичната сложност тази микроскопична основа на живота. Станала очевидна абсолютната невъзможност тя да се появи сред нажежените камъни на архая. Тази очевидност отново водела неумолимо към фактора "свръхестествена намеса".

Метафизиците тържествували и празнували победа.

Но обгорелите и простреляни знамена на рационализма все още се развявали.

Естествениците не напускали своите безнадеждни позиции, очаквайки "подкрепления", уповавайки се, че "главната тайна на света" може да бъде опозната научно. Утешавал ги, доколкото можел, Клод Бернар, казвайки: "В действителност тайната за раждането (на живота) не е по-неясна от всички други тайни на живота, но не е и по-малко неясна".

Материалистическите позиции изглеждали доста печално.

Да ги припомним.

В самото начало на ХХ век главите на четящите дами се замайвали от "космозолната" версия (по-късно ще я нарекат "панспермия").

Според нея микроскопични зародиши живот са пренесени на планетата с метеорити от космоса. Публиката приела тази хипотеза много благосклонно.

Възможността за общ извънземен произход на живота подслаждала горчивината от "маймунския фактор".

Но космозолната теория (панспермията), въпреки че се подкрепяла от Хелмхолц, Томсън и Вернадский, била по принцип недоказуема и непроверяема, с други думи - намирала се извън академичната наука. Тя била много добра, но само като лост за интелектуална гимнастика.

По-късно панспермийците ще получат подарък - три метеорита.

Първият и най-малкият ще бъде "мърчисънският", взривил се през 1969 година над едно австралийско селце. Станало ясно, че във веществото на метеорита има осемнадесет аминокиселини, а също така парафини, феноли, спирт и въглехидрати. От осемнадесетте аминокиселини в "мърчисънския метеорит" минимум пет били идентични с тези, които се съдържат в протеините.

Вторият метеорит бил значително по-голям и по-мощен от "мърчисънския". Той бил специално пристрелян за огън срещу противниците на хипотезата за панспермията и винаги оставял след своите попадения многокилометрови димящи снарядни ями. Както вероятно вече сте разбрали, става въпрос за откривателя на пространствената структура на ДНК сър Франсис Крик. Той бил обзет изведнъж от идеите на панспермията и предизвикал няколко образцови погрома в класическата еволюционна биология.

Трети метеорит станал астрофизикът Фред Хойл, който имал не по-малък разрушителен потенциал от Крик.

Но тези три явления (както вече отбелязахме) ще се случат по-късно.

Ако продължим огледа на разпокъсаната и притисната фронтова линия на естествениците, ще видим, че Гаад (1878 г.), Квинке (1888 г.) и Траубе (1866 г.) са се опитвали да възпроизведат по лабораторен начин прости организми и протоплазма. Алън (1899 г.) и Пфлюгер (1875 г.) правели (един след друг) опити за "челен" синтез на протеини въз основата на цианисти съединения.

В друг "окоп" героичният Вилхелм Оствалд, а също така Шарф, Шулце, Раубер, Пржибрам и Леман търсели ключа за тайната на появата на живота в подобието на кристалите и организмите.

Всички тези опити били неуспешни. Недоумението на учените се задълбочавало: "Но може би това, което не е възможно в лабораторията, е осъществимо все пак в природата? Може би някъде на земята безжизнената материя се превръща все пак в живи същества?" (Итоги науки в теории и практике Т5. 1912)

Ще отбележим, че истинско хладнокръвие в лагера на естествениците запазил само Томас Хенри Хъксли.

Изглежда той единствен "не се навеждал" пред теологичните и креационистките "куршуми", а "вървял, свиркайки си, по края на окопа", вдъхновявайки със своето мъжество рационалистите.

Хъксли оценил по забележително трезв начин камбрийските организми, които практически целият научен свят смятал за "първи" на земята: "Като имам предвид организацията на тези миди и ракообразни и техния много сложен строеж, ми се струва, че трябва не малка доза въображение, за да се види в тях първите създания на света... Аз мисля, че няма никаква възможност да допуснем валидността на предположението, че именно тези форми са зачатъците на органичния живот..."

Ще отбележим, че сега говорим само за зараждането на живота, без да засягаме въпроса за появата на "разумното мислене", а още повече за интелекта на човека.

Тази тема също е била винаги (и е) коз на метафизиката, не по-малък от произхода на първата клетка.

Нито с конвергенцията, нито с подбора, нито с какъвто и да е друг механизъм на еволюцията било възможно да се обясни защо едно същество, което в продължение на стотици хиляди години не достигало даже равнището на нормалното слабоумие, внезапно получило изключителни (според мерките на животинския свят) интелектуални способности.

Появата на интелекта е всъщност още един "взрив", който по това време нямал никакво друго обяснение освен метафизическото.

Случилите се преди няколко хиляди години изобретения на колелото, постройките, някои механизми и земеделието, а също така радикалната подредба на обществените отношения в групите от homo били наречени "неолитна революция" и "една от най-големите тайни в развитието на човечеството". (Чайлд, «Человек создает себя» 1936 )

Както помним, някога Дарвин написал крайно непредпазливо: "Моята цел е да покажа, че между човека и висшите животни няма принципна разлика в умствените възможности" и "разликата между умствените способности на човека и висшите животни, колкото и да е голяма, е, разбира се, количествена, а не качествена".

Тези съдбоносни изречения послужили като "добре дошли" за орда психолози, виталисти и други любители на високите материи. Те приели "поканата", нахлули в еволюционната теория и извършили там с наслада образцово-показателен погром, без да се стесняват вече от това, което казват, и подигравайки се с всичко, което им попадне под ръка.

"Печатът на безсмислието и абсурда е положен върху челото на мирозданието... Никоя форма на груб материализъм не е слизала до такова ниско светосъзерцание..." "Ако това е така, за човечеството има само един изход - до умре от отвращение и омерзение към самото себе си". (Н. Я. Данилевский Дарвинизм. Критическое исследование т1.СПБ 1885)

Имало още по-живописни изказвания, но, за да спазваме академичния стил на нашето изследване, все пак ще ги прескочим.

Дарвин тъгувал: "Тежко е да бъдеш мразен до такава степен, до каквато мразят мене".

Трябва да кажем, че Дарвин си получил заслуженото за своите размишления за ума на човека, защото преминал "рубикона" без оръжие.

Той не можел да подкрепи с никакви сериозни аргументи своите сензационни твърдения.

Работата е в това, че тях още ги нямало.

Това е именно тази ситуация, при която идеята вече се е родила, а доказателствата за нея още не са се появили на бял свят.

Ще напомня, че подобна ситуация не е рядкост в науката. Джеймд Далтон изказал предположение за особеностите на атомите, но неговите мисли могли да бъдат потвърдени едва след сто години. През XVII век Хюйгенс разгадал вълновата природа на светлината, но не съумял да представи убедителни доказателства.

Разбира се, подобни репризи на тема мозък и мислене си позволявали още в края на XVIII век Ламетри и Холбах.

Между другото, почти безнаказано.

Но за разлика от Дарвин те, като публицисти, имали "лиценз за хулиганстване", пък и говорели от името на философията, а не на академичната наука.

Следва да си спомним и плашещата репутация на тази двойка.

Прелати и професори, като знаели, че перата на "двамата негодници" са смъртоносни и мигновено правят опонентите за смях, обявили деликатно натурфилософите за "безумци" и всичко стихнало.

С Дарвин нещата били други: едно са морските жълъди, чинките и "разните черупчести", друго е покушението срещу светая светих на човешкото достойнство от позициите на сериозното естествознание. Дарвин бил хулен дълго и безпощадно.

Проклятията на църквата, които трябвало да изслуша сър Чарлз, били, между другото, значително по-меки и по-тактични от редицата истерични присъди, които произнесло срещу него научното общество.

Климент Аркадевич Тимирязев представя живописно реакциите на учените съвременници на Дарвин срещу неговата теория като "смес от безцеремонни обвинения в шарлатанство, неграмотност, слабоумие плюс насмешки, подигравки и проклятия".

Физиологията на мозъка, на която предстояло да постави част от точките над i по въпроса за произхода на мисленето, все още не била влязла в бой.

В средата на XIX век И. М. Сеченов, Бюхнер, Фогт и Малешот шокирали публиката с безпощадна материалистическа атака срещу "вечните ценности", след което физиологията спряла за малко, изучавайки с невинен вид локализацията на функциите в гръбначния и главния мозък и законите за нервната проводимост.

Между другото, над нейните редици вече се чувал звукът на поставяните щикове: Сантяго Рамон Кахал вече е създал невронната теория, Шерингтън е посочил безусловното и тотално първенство на нервната система във всеки организъм, а Джон Х. Джаксън е развил великата идея на Чарлз Бел, гласяща, че интегрираща структура на мозъка е неговата най-стара част.

Това били блестящи открития. Всяко от тях акумулирало в себе си натрупаните от физиологията доказателства за материалната природа на мисленето и се основавало на тях.

Тези открития поразявали с великолепието си, но засега „не се вписвали“ в единната система.

Физиологията чакала своето време, своята парадигма и своя вожд.

Шерингтън, на когото се възлагали толкова надежди, още не бил "убит", но вече започнал чувствителен дрейф по посока на мистиката. Каках заел уютно местенце "редом с битката", а за да се материализират идеите на Джексън в интелектуални мълнии бил необходим дързък мислител-клиницист и много по-силно материалистически наелектризирано "поле" ( иначе казано - в този момент, "преди Пенфийлд", тези мълнии били все още безсилни).

Точно по това време Иван Петрович вече се оправил с физиологията на храносмилането, за което получил Нобелова награда.

Триумфът убедил окончателно Павлов във всемогъществото на експерименталния метод и в това, че с негова помощ може да се открие и обясни всяка човешка "загадка".

Както помните, Павлов решил веднага и въпроса за "душата", предлагайки насмешливо "да бъде взета в ръце": "Разбира се, от това трябва да ни стане ясно, че Кьолер е заклет анимист и не иска изобщо да се примири, че душата може да бъде взета в ръце, да се постави в лабораторията и да се разяснят законите на нейната дейност с опити върху кучета". (И. П. Павлов Избранные произведения стр. 490)

Разбира се, Павлов не бил първият експериментатор в историята, но именно той имал страстта, твърдостта и възможността да провежда многогодишни системни опити in vivo.

Нещо повече, той притежавал невероятно научно хладнокръвие и умеел "да не забелязва" така наречените "етични проблеми", само споменавайки понякога делнично, че в неговата лаборатория "са изразходвани много десетки кучета".

Колко е универсален "ключът" на експеримента, било известно отдавна, на Иван Петрович създал истински култ към опита и го издигнал в абсолют.

Нещо повече, ръководейки се от изтънчен "научен усет", той умеел да спазва последователността на своите вивисекции, без никога да избързва напред и "да прескача" етапите, които трябвало да бъдат преминати.

Той усвоил добре "нобеловия урок" и разбрал как именно трябва да бъдат задавани на изследвания обект необходимите "въпроси", как трябва да се чуват "отговорите", които обектът предава чрез "кучето", и как и кога трябва да се направи следващият ход.

При спазването на всички тези условия верният отговор на на-сложния въпрос на физиологията бил практически неизбежен.

Съществена роля изиграло и умението на Павлов да се въздържа от всякакви прояви на "артистизъм в науката" и на гениалничене.

Разбира се, и той понякога допускал грешкки. Но само когато позволявал да бъде увлечен или се увличал сам.

Случвало се, но рядко.

Той бил основно строг и съвършено внимателен, развивал в себе си, по негов израз, "ясновидство за действителността".

Режел упорито, зашивал, наблюдавал, отново режел и поставял фистули, определяйки си ролята на наблюдател, винаги подчинен на авторитета на експеримента.

Главозамайващото откриване на (част от) принципите на храносмилането затвърдило у Павлов увереността, че с "ключа" на системния експеримент може "да се отвори" и мозъкът, както лесно е "отворен" стомахът.

Нещо повече, завещаната от Ламетри, Холбах, а също така и от Клод Бернар мисъл, че "великите тайни" на мисленето трябва да имат просто физиологическо решение, започнала да се потвърждава от най-първите, още плахи експерименти.

Защо Павлов станал "Павлов"?

Какво го различавало от десетки други блестящи физиолози? От Введенский, Вирхов, Фрич, Хитциг и Цион? От Хайденхайн, в чиято лаборатория Иван Павлов си спечелили прозвището "руското канарче" (заради невероятно жълтия цвят на своя костюм).

Предполагам, че е уместно да сравним (метафорично) Иван Петрович с прилеп desmodontidae.

Ще напомня, че кръвосмучещите прилепи, благодарение на своите инфрачервени рецептори виждат отлично под дебелата кожа големите кръвоносни съдове и се впиват в тях безпогрешно, получавайки с първото ухапване достъп до кръвта.

Същата характерна черта имал и Иван Павлов. Във всеки жив организъм той виждал преди всичко експериментален материал. Неговият поглед, благодарение на това строго физиологично мислене, прониквал лесно през струпясалата кожа на митовете и предубежденията за живота. Той знаел къде и с каква сила трябва "да ухапе", за да попадне точно в загадката, свързана с физиологичните функции на организма.

Разбира се, за подобно "ясновидство" са необходими огромни знания и експериментаторски възможности.

Но това е малко.

Както вече казахме, трябва да се спазва точно "субординацията".

Според нея главната роля принадлежи винаги на опита.

Ролята на експериментатора е второстепенна. Неговата работа е да слуша експеримента, да се подчинява на експеримента и никога да не внася в трактовката на експеримента нищо лично. Никакви "възгледи", никакви убеждения. Колкото "по-послушен" бъде, толкова по-внушителен ще е финалният резултат.

Но даже и това не е достатъчно.

За изключителния успех във физиологичната наука е необходимо и изключително "студено око".

Какво имаме предвид, като въвеждаме този странен термин?

Преди всичко говорим за пълната, за безграничната свобода от целия масив човешка митология, култура и вяра.

Ще поясня.

Изследователят трябва да бъде свободен от усещането, че някъде зад някакъв въображаем хоризонт се крие някакъв "надсветовен, свръхестествен фактор".

Защото ако съществува извънфизически, свръхестествен фактор, очертаването на обективната картина на работата на централната нервна система е празно губене на време.

Защо?

Защото по своята природа този "фактор" трябва да има възможността да въздейства върху всичко в мирозданието. Включително и върху съзнанието и мисленето на човека.

Но в такъв случай условните и безусловните рефлекси се превръщат в играчки, с които "някой" може да започне да жонглира по свой каприз. Ще добавим, че този "някой" е неизвестен, а целите му са неведоми.

Признаването на извънфизическата основа на света превръща работата на мозъка в просто биологично обслужване на принципно непостижим процес. А на учения му остава само ролята на кантонер, обречен да следи за функционирането на системата, която има загадъчен, всесилен стопанин.

Ще отбележим още един път, че убедеността в наличието на такъв „стопанин“ е фундамент на цялата култура на homo.

Както вече знаем, „стопанинът“ има много имена, лица и одежди. Всяка религия го облича и вчесва по модата на своята епоха.

А пък метафизиката го оставя безименен и съвсем гол.

Но тази голота не предполага наличието на коремче или пенис. Вселенската плът на „стопанина“ е съставена от съзвездия, мъглявини и арии.

В този си вид той не само печели по изящество, но и се интегрира по-лесно в културата на което и да е време. Изчезва необходимостта да бъде снабдяван с пейсите на Христос или с перата на Кетцалкоатъл.

Независимо дали ви харесва, или не ви харесва, да се определи къде завършва метафизиката и къде започва културата, е категорично невъзможно.

По същество метафизиката и културата са две страни на една монета. Те са неразделими. Приемащият догмите на културата волно или неволно приема чрез тях и загадъчния „стопанин“.

Според популярните представи именно този „стопанин“ е истинският автор на симфониите и поемите. И само той прави от един човек Моцарт, а друг оставя да бъде неизвестен „пианист“.

Той е автор (или поне съавтор) на всичко, което се номинира за „гениалност“.

Именно чрез това понятие човекът се подхранва с вяра в наличието на някаква извънфизическа сила, управляваща света. Наличието на Бах или Байрон, тяхната необикновена от гледна точка на homo „надареност“ се превръща в доказателство за „бог“, което е много по-могъщо и убедително от всичките съчинения на Августин или от текстовете на евангелията.

Защото ако има необясними от науката явления, а към тях се отнася и „гениалността“, възникват доста обосновани съмнения в точността на научната картина на света.

С ръцете на Наполеон и Да Винчи бог хваща здраво одеялото на мирозданието и го дърпа към себе си.

Атеистите се страхуват от тази тема и я заобикалят така внимателно, както "невротеолозите" теорията за условните рефлекси.

Разбира се, можем все така да се правим, че такъв проблем не съществува или "да забравяме" за него, за да не ни пречи да очертаваме красиви материалистически теории.

Но във всяка дори и най-стройна теория всеки Бетовен лесно прави дупка със своя "гениален" пръст.

Много важно е да разберем, че културата и науката не са просто някакви разновекторни явления.

Не.

Те са обречени да враждуват вечно, като се осакатяват взаимно.

Културата утвърждава величието, непостижимостта и уникалността на човека.

А науката доказва неговата нищожност, изучаемост и баналност. (Най-често това става неволно, но все пак става.)

Тук конфликтът е неизбежен, тъй като реалистичната картина няма нищо общо ласкателния мит, който е вкоренен здраво чрез културата.

Основният проблем се състои в това, че на културата ѝ трябва бог. Културата е главният бастион на бога. (Той е непристъпен, за разлика от църквата, която няколко поколения волнодумци успяха да превърнат в мумия.)

Да се атакува челно този бастион е безсмислено. (Подобни опити вече са правени, но винаги са изглеждали забавно.)

Именно чрез културата метафизическата идея става свръхвлиятелна и подчинява всеки мироглед.

(Ще отбележим, че при това се анулират примитивните признаци на богопочитание като целуване на ръка на жреците или подобни на това нелепости. Изчезва необходимостта от търсене на вулгарни чудеса.)

Основно световно "чудо" става "гениалността" и тясно свързаната с нея уникалност на личността, която всеки homo задължително свързва със себе си.

А нямащото никакво рационално обяснение неравенство „по гениалност“ пречупва всеки физиологически извод на Бюхнер-Малешот-Фогт-Бернар-Павлов.

Поетите, живописците и композиторите се превръщат в архангели на метафизическото начало. Огнените мечове на техните поеми и симфонии правят лесно „на салата“ всеки естественик с мнимата необяснимост на своя произход.

Махнете бога и ще съборите веднага убеждението на човека в неговата изключителност.

Махнете изключителността на "личността" и ще можете лесно да съборите бога.

Работата даже не е в това, че нещастният homo ще осиротее.

Неговата наследствена деменция, която се маскира така удобно с "вярата", веднага ще се лиши от всичките си покрития, а културата ще девалвира частично.

Симфониите ще се превърнат в това, което са в действителност.

Иначе казано - в структурирани след дълги векове на проби и грешки комплекти от звукови дразнители, чиято сила на въздействието се обяснява с простото умение да се подбира тази последователност и височина на звуковете, която въздейства най-силно и най-ярко на слуховите рецептори и рефлекторните вериги.

Откритото сражение с културата е смъртоносно за науката.

Трябва да помним, че културата е дошла първа, "приспособила се е към жизненото пространство на човека" и е установила отдавна своите закони. Чрез диви традиции и абсурдни измислици именно тя управлява поведението и мислите на милиарди homo. Тя е мощен и всевластен враг на всяко точно знание.

Културата не прощава, когато ѝ посегнат на догмите. Тя е злопаметна и отмъстителна. (Да си спомним печалната съдба на теорията за еволюцията, която човечеството така и не приело.)

Трябва също така да помним, че навсякъде са поставени нейните охранителни вишки, навсякъде сноват нейните съгледвачи и маршируват нейните войници.

Разбира се, това прави научните диверсии още по-съблазнителни, но те трябва да бъдат осъществявани колкото се може по-акуратно. И непременно да се спазва маскировката.

За загубата от всеки открит конфликт много деликатно и мъгливо, но по същество вярно е писал Шрьодингер: "...науката, чиито представители си внушават идеи на език, в най-добрия случай разбираем само за малка група от спътници, такава наука непременно ще се откъсне от човешката култура. В перспектива тя е обречена на безсилие и паралич, независимо колко продължава и колкото упорито се поддържа този стил за избраници в пределите на изолираните групи от специалисти“. (Избранные труды по квантовой механике 1976)

Какъв извод трябва да си направим от казаното по-горе?

Само един: физиологът трябва да възпитава у себе си умно презрение към културата, снизходително разбиране за нейната декоративност, а също така за нейната условност и лъжливост.

Това не е трудно. За целта трябва само да се изучи и разбере механизмът, с помощта на който човекът се е научил да създава различни продукти на сложната нервна дейност. А това са само вериги от условни рефлекси, които всяка култура сплита по свой начин.

На култура може „да си играем“, но тя никога не трябва да се приема сериозно. А авторитетът на нейните създатели, тоест на хилядите писатели, поети, живописци, музиканти и философи, трябва да бъде доброжелателно, но твърдо отхвърлен като нещо съвсем несъществено и нямащо никакво отношение към знанието.

Това не е много лесно, но (ако съдим по всичко) Павлов е бил способен да го направи.

Прекрасен пример е неговото отношение към монументалния идол на световната философия, към Георг Фридрих Вилхелм Хегел.

Както знаем и виждаме, около сянката на Хегел и до ден днешен е прието да се ходи на пръсти, като всяка минута ѝ се правят поклони до земята. Почитта към Хегел не е обсъжданият минимум. Дори беглите, дори най-коректните съмнения в неговото величие са недопустими.

А ето че Иван Петрович, като се запознал с някои произведения на Георг Фридрих Вилхелм, изразил твърдото си убеждение, че „Хегел е умствено непълноценен човек“.

„Трудно е да си представиш, казва той, как човек с нормален разсъдък може да твърди, че идеята, духът е първичен, а материята е вторична, производна“. Нещо повече, Павлов заявил готовността си да аргументира правотата на своите предположения и помолил да му намерят за целта подробна биография на Хегел.

Академик Е. А. Асратян си спомня, че Павлов пожелал да се запознае с биографията на философа, за да разбере „на какъв етап от живота му и поради какъв нещастен случай“ са настъпили, според него, „трагичните промени в разсъдъка“ на Хегел.

„За да удовлетворя неговото желание, му занесох от къщи моя екземпляр на книгата за Хегел от Куно Фишер. След няколко дена той каза, че не е тази книга, която му трябва. „В нея не е описан животът на Хегел с характерните особености на личността му, а появата, развитието и същността на неговите безразсъдни мисли и идеи“. (Асратян Э. А. «Страницы воспроминаний об И. П. Павлове», в сб. И. П. Павлов в воспоминаниях современников Лд 1967, по подлиннику Арх. АН СССР, ф.259, оп.7, № 108)

Раздразнението на И. П. Павлов е лесно разбираемо, с съчиненията на Хегел той вижда предимно изводи, базиращи се на крайно примитивни представи за обсъждания въпрос.

За Павлов било трудно да разбере как може възрастен вменяем човек, след като е навлязъл в областта на една от най-сложните науки, без да има за нея каквито и да е самостоятелни представи, така надуто и категорично да предлага решение на нейния основен въпрос.

Както помним, задевките с философите е отколешна традиция на физиологията.

Мрачният Клод Бернар пише: „Експерименталната физиология няма нужда да се обръща към каквато и да е философска система… Откритията се правят без помощта на философията. И теориите се създават също без нея…Днес физиологията е станала точна наука. Тя трябва да се освободи от философските и теологическите теории, които толкова дълго са се набърквали в нея… ние сме наблюдатели на фактите без всякаква предпоставена систематическа идея“.

Същият Бернар нарича в бележника си Кант, Хегел и Шелинг „празни хора“. (Claude Bernard. Philosophie.1937)

Малко по-късно се изказал и изследователят на физиологията на вселената: „Убеден съм, че философите са оказали пагубно влияние върху развитието на научната мисъл, пренасяйки някои фундаментални понятия от областта на опита, където се намираха под наш контрол, в емпирията на априорността… Философските предубеждения пречат на правилната интерпретация на фактите даже при учени със смело мислене и тънка интуиция“.

На XIV Мадридски конгрес прозвучава първата реч на Павлов за принципите на висшата нервна дейност.

„Мадридската реч на И. П. Павлов е образец на праволинейността и смелостта на великия учен. Той не се уплашил да се откаже смело от безполезното позоваване на психическото, което позоваване в продължение на много години не довело до никакъв напредък в изучаването на механизмите на нервната дейност“. (Анохин П. К. 1949)

Тази реч била само пролог, първо приближаване до теорията за условните рефлекси, но и от нея било ясно, че в лицето на Павлов метафизиката ще срещне ласкав, но безжалостен и могъщ враг.

Именно в Мадридската реч се вижда вече, че Павлов разбира необходимостта да бъде очистена науката за мозъка от калта, внесена в нея от психологията и философията.

Именно по това време Павлов взема и редица твърди организационни решения. Той се разделя с тези учени, „които стоят на позициите да се тълкува умствената работа от гледна точка на психологията“ (става дума да А. Т. Снарский и доктор И. Ф. Толочинов).

Но на Павлов му трябвало време.

И то доста.

За да се оформи теорията за условните рефлекси, да бъде доказана и да нанесе своя удар по основните принципи на метафизиката, били необходими още не по-малко от десет години.

Ще отбележим, че ситуацията била извънредно неблагоприятна за разгръщането на широка естественонаучна трактовка за мисленето.

Заедно с триумфа на спиритизма и окултизма в Европа преживявала второто си пришествие хегеловата мистика.

Намерилият в нея отговор на своите въпроси тогавашен бог на физиологията Чарлз Скот Шерингтън казал студено на Павлов: „Вашите условни рефлекси едва ли ще имат успех в Англия, защото миришат на материализъм“.

В края на XIX век Зигмунд (Сигизмунд Шломо) Фройд вече започнал да формулира своето чисто приказно, но извънредно влиятелно учение. Неговата сила била (преди всичко) в блясъка на литературното представяне и в извънредно ласкателното отношение на фройдизма към човечеството.

От гледна точка на пазара на парамедицинските услуги теорията била безупречна.

(Виждаме, че във всекидневния фолклор фройдистката терминология и до днес заема доста почетно място.)

Фройдизмът бил именно това, от което се нуждаела мислещата Европа, уморена от факта, че материалистите унижавали всичките ценности на човечеството.

От Фройд хората научили не без удоволствие, че тяхното мислене има в основата си тайни порочни механизми, че се управлява от някакво всесилно "подсъзнание", а също така "от силите на несъзнателното". Още едно приятно откритие било това, че всички тези загадъчни процеси могат да бъдат регулирани с помощта на така наречената "психоанализа".

Разбира се, днес е трудно да узнаем кой е бил в по-голяма степен автор на идеята за "подсъзнанието, безсъзнателното и психоанализата" - самият Фройд или онези (като цяло) стотина килограма кокаин, които, като започнем от 1883 година, доктор Зигизмунд Шломо си инжектирал, погълнал, втрил, употребил назално, клизмално или даже във вид на капки за очи.

Извънредно трудно е да заподозреш човек, запознат с основите на физиологията на мозъка, в съчиняването на такива фантазии като "подсъзнанието". А Фройд не просто познавал физиологията, а я познавал добре. И до своя кокаинов период написал няколко не лоши статии, включително и за медицинската енциклопедия на Нотнагел. Така че най-вероятно истинският творец на фройдизма е все пак не докторът, а С17H21NO4.

(Но кокаинът, поради известни причини, не можел да заяви за своето авторство и всичките лаври обрал изключително Зигмунд Фройд.)

Между другото, ако се съди по всичко, именно постоянното кокаиново опиянение попречило на Фройд да забележи това съществено откритие, което направил през 1884 година. Когато пробвал кокаина, който му изпратила за изследване фабриката "Мерк" от Дармщат, той опитал въздействието на концентриран кокаинов разтвор върху роговицата на очите си и открил способността на cocainum да парализира рецепторите, включително и рецепторите за болка.

Малко по-късно това откритие било присвоено от Карл Колер, който именно въз основа на неразбираемата статия на Фройд в "Heitlersche Zentralblatt für Therapie" (където Фройд описал личните си преживявания) въвел в оперативната офталмология кокаиновата анестезия на роговицата, с което поставил началото на „нова ера“ в очната медицина.

Тази ситуация довела Фройд до дълговременна ярост и (по всяка вероятност) предизвикала пълното му скъсване с физиологията и медицината. Но той никога не забравил за очарователната сила на научната терминология и продължавал да жонглира с нея.

Плюс това доктор Зигмунд Фройд разбирал добре търговската тежест на научните регалии и имал единадесет неуспешни номинации за Нобелова награда.

Но всъщност цялото му учение (и според собствените думи на Фройд, и според фактите) нямало никаква връзка с неговите научни познания. Нещо повече, той непрекъснато споменавал, че "най-добрите си ученици е намерил сред хора, които не са лекари" (Ф. Виттельс «Фрейд его личность, учение и школа» 1925).

Нобеловият лауреат Питър Медауар характеризирал фройдизма като "грандиозно мошеничество на ХХ век". Но Медауар, заслепен от академичната си гнусливост, по всяка вероятност все пак греши.

В учението на Фройд няма нищо грандиозно.

За съжаление, в него изобщо няма нищо достойно за споменаване.

Но не трябва да смятаме фройдизма и за някакво празно място. Той ще остане вечен пример за това доколко паранаучната фантазия може да бъде за публиката по-съблазнителна и по-реална от науката.

Фройд предизвиквал дълго време справедливото раздразнение на биолози, физиолози и невролози, докато времето не го бутнало "три етажа по-ниско" от науката, в масовите развлекателни жанрове като езотериката и психологията.

Покрай фройдизма, спиритизма, хегелианството, езотериката и вулгарното християнство (което още не е изгубило докрай влиянието си) на интелектуалния пазар на Европа се промъкнали и всякакви видове източни мистики.

Всичко това заедно, накуп с мегафизиката образувало доста неблагоприятен фон. Разбира се, той не можел да влияе пряко на резултатите от научните изследвания, но създавал различни усложнения.

(Може (и трябва) да се презира обществото, но не следва да забравяме за финансовата зависимост на науката от неговите прищевки и увлечения.)

Кървавата революция през 1917 година в Русия дошла тъкмо навреме.

Заемайки се (като всички революции) да създаде „новия човек“, тя изолирала плътно Русия от всевъзможните забави на Европа. Всичките мистични тенденции изгубили постепенно по нейните земи правото на глас.

Нещо повече, революцията (разбирайки, че няма да се справи самостоятелно с метафизиката) сключила съюз с нейния основен враг – академичната наука. СССР я финансирал щедро и последователно, позволявайки на Павлов да не обръща никакво внимание на вятърничавото общество.

Извън зависимостта от субективните оценки за болшевизма трябва да признаем неговата безусловно положителна роля за създаването на необходимите условия за Павловата физиологична школа и за огромното количество проведени от нея експерименти, а чрез това и за развитието на принципно важни, глобални параметри на точното знание. Павлов несъмнено имал изключителна свобода за научни изследвания, осигурена му от условията на революционната среда.

(Отново виждаме, че не най-естетични събития влияят много благотворно върху хода на научната история. За експеримента на Фрич-Хитциг вече говорихме, но подобни примери в историята има много. Да си спомним английската чума през 1665 година. Да, нейни жертви станали няколко милиона души. Но тя прогонила Нютон в „Линкълнширското отшелничество“, където, напълно изолиран от света, той намерил най-сетне време да изследва дисперсията на светлината и да започне своето основно произведение „Математически начала на естествената философия“).

Но да пренебрегне взаимната връзка на двата здраво сплетени въпроса за произхода на мисленето и за общия произход на живота не могъл отначало и Павлов. За да успее, той се нуждаел от относителна определеност по въпроса за произхода на живота.

Теорията за условните рефлекси, макар че е свръхмощен, все пак е "контролен изстрел". Тя е много добра за окончателно ликвидиране на илюзиите, но категорично не става да душѝ по тъмните ъгли на мирозданието мистичните химери.

За да бъде ударът ефективен, противникът трябва да бъде измъчен, обезкръвен и желателно здраво вързан.

С други думи, някой трябвало да хвърли на колене пред Иван Петрович детронираната метафизика.

Павлов разбирал, че в противопоставянето с глобалния "извънфизически фактор" се решава съдбата не само на физиологията, физиката, астрономията и биологията, но и на цялата наука изобщо.

Но на първо време можел само да наблюдава схватката.

Не трябва да си затваряме очите за това, че докосването на истинското, последователното естествознание до крайната страна на живота ще мине без големи недоразумения и противодействия от страна на тези, които отдавна и привично са обсъждали тази област на природните явления от друга гледна точка и само тази гледна точка са признавали за единствено законна в дадения случай" (И. П. Павлов)

Разбира се, ние бихме могли да реконструираме лесно състоянието на темата по времето на Павлов, но ще получим само музеен експонат, днес съвсем неактуален.

На Иван Петрович, между другото, му били достатъчни тези представи, които биха могли да се сумират през 10-20-те години на ХХ век. Те били още много скромни, но за него достатъчни. Като нямал пълна яснота, ръководейки се само от увереността в това, че светът е неопровержимо материален, той се решил да започне своето дело.

И трябва да кажем.

Дори в доста плахия комплект от факти и хипотези Павлов успял да види всичко, което му трябвало: "пред нас е грандиозният факт на развитието на природата от първоначално състояние като мъглявини в пространството до човешко същество на нашата планета, във вид на, грубо казано, фази: слънчеви системи, планетна система, мъртва и жива част на земната природа". ("Двадцатилетний опыт")

Но не всички притежават експерименталния опит на Иван Петрович, позволяващ в капката кучешка слюнка да се види потвърждение на естествените основи на мирозданието.

Приблизително по същото време, тоест в началото на ХХ век, се появила първата възможност "да се опипа" метафизическата идея.

Никаква нейна "плът", никакво нейно осезаемо съдържание не било открито. (Както, между другото, твърдели жреците от племето сенуфо, а също така Хегел-Паскал-Хайдегер.)

Тя почти цялата се оказала направена от незнание, непостижимост и изтънчен романтизъм. Тоест от основните строителни материали на цялата останала култура на homo.

Но!

Всичките тези компоненти били удивително здрави строителни материали. Те били неуязвими за всякаква логика и неподвластни на каквато и да е емпирика.

Ние помним, че опитите на естествениците да победят метафизическата идея в честен бой само осейвал дискусионното пространство с парчета от академични зъби.

Началото на двадесети век добавило такива парчета.

Защо станало така?

Работата е в това, че метафизическата идея се адаптирала бързо към новата реалност. Тя се научила да обръща в своя полза всичките грешки и несъответствия на науката. Това несъмнено било спекулативен, но много мощен похват. Както виждаме, похватът работи и до ден днешен.

Неговият механизъм е прост: всеки пропуск или недостатък на естествознанието се сочи веднага като доказателство за наличието на някакво „свръхестествено начало“ в света, ако нещо не е получило още своето просто обяснение, се приема веднага в полза на метафизиката. Подходяща е и бърканицата с рисунките на ембриони от Хекел, и пилтдаунският череп, и липсата на „преходни формзи“, и неразгаданата роля на ферментите при образуването на ДНК, и някои квантови неясноти.

Неизбежността от грешки при натрупването и пречистването на точните знания е очевидно и естествено нещо. Но метафизиката се е научила да се впива в грешките на науката и да приема всяка от тях за лична победа.

Според тази логика всяко забавяне на представящия се на арената атлет трябва да прибавя точка в полза на злобния инвалид, седящ на двадесет и петия ред на трибуната, който изобщо не участва в състезанието.

Положението е, разбира се, забавно. Но, строго погледнато, всичко това характеризира не метафизиката, а само метафизиците.

Които могат да бъдат разбрани. За спасяването на своята идея те са съгласни на всички. Тяхната наивна хитрост с прекрояването на научните грешки в доказателства за божието битие е по своему даже очарователна.

Разбира се, ние пак не сме уверени, че за тези хитрости ги е упълномощил непосредствено самият „демиург“. Лицензът, подписан от божеството, даващ им право да говорят от негово име, още никой от тях не ни е показвал.

Ние помним: през първата трета на XIX век някакъв поет провъзгласил, че „пред многото низки истини по-скъпа е възвишаващата лъжа“ и този принцип станал основа на паранаучните дисциплини. „Възвишаващата лъжа“ се преоблякла в парапсихологически и философски одежди, загърнала се с езотерични коприни и оглавила глухата и упорита война срещу физиологията.

Тази вечна битка на красивата „измама“ с физиологията се обяснява с разбираемия стремеж на човека да защити своето достойнство, да запази неприкосновен мита за уникалността на homo в мирозданието.

Днес, години по-късно, въпросът за произхода на живота е в общи линии решен. Прецизно, акуратно и доказано.

Но! Именно от тази епоха, когато било поставено началото на дадената тема, до ден днешен са протегнати пипалата на метафизиката. Те са живи. Те доста чувствително стимулират темата и я запазват жива до ден днешен.

(Следва)

СТАТИИ И ЛЕКЦИИ ДО ТУК:

1. КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА"

2. КИРИЛ - ПРОСВЕТИТЕЛЯТ НА ПИНГВИНИ, ИЛИ ИСТИНАТА НА НЕИЗТРИТИЯ ЗАДНИК

3. ДВУГЛАВИЯТ ПЕНИС

4. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - I

5. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - II

6. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - III

7. САМОТНАТА РУСИЯ ИСКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ

8. НЕ СТАРЕЯТ ПО ДУША ЦЕЛИНИТЕ

9. ГОЛИЯТ ПАТРИАРХ ИЛИ ЗАКОНЪТ НА МИКИ МАУС

10. КРАЯТ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. КАКВО ЩЕ СТАНЕ?

11. КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА?

12. МУХОМОРКИТЕ НА ПОБЕДАТА

13. ДРАЗНЕНЕ НА ГЪСКАТА. КРАЙ НА ДИСКУСИЯТА ЗА ГАЛИЛЕЙ

14. ОСОБЕНО ОПАСНО МИСЛЕНЕ. ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЧУДАЦИТЕ

15. РУСИЯ В ТЪРСЕНЕ НА АДА

16. ИСУС ТАНГЕЙЗЕРОВИЧ ЧАПЛИН

17. ГЛУПАВАТА КЛИО, ИЛИ ЗАЩО В УЧИЛИЩЕ НЕ ТРАБЯВА ДА СЕ УЧИ ИСТОРИЯ

18. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 1

19. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 2

20. ТОПЛА ЦИЦКА ЗА ХУНВЕЙБИНА

21. ВЯРА С ФЛОМАСТЕР

22. ТРУЖЕНИЦИ НА ЗАДНИКА

23. ВКУС НА ИЗПРАЖНЕНИЯ

24. ЗАГЛЕДАНИ В ПЕНИСА

25. ВЪРВЯЩИ КЪМ АНУСА

26. В НОКТИТЕ НА ПИГОПАГУСА

27. ЖЕЛЕЗНИТЕ ЛАПТИ НА КРЕМЪЛ

28. ЛЪЖАТА КАТО ЖАНР

29. ХИМИЧЕСКИ ЧИСТ ЦИНИЗЪМ

30. ПУТИН И РЕВОЛЮЦИЯТА

31. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 1

32. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 2

33. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 3

34. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 4

35. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 5

36. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 6

37. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 7

38. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 8

39. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 9

40. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 10

41. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 11

42. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 12

43. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 13

44. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 14

45. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 15

46. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 16

януари 16, 2019

Свиване

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 22  

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

63

Телеграма от софийския окр. управител Мазхар паша до дунавското областно управление

593

София, 16 ноември 1872

119 думи,пощ.№ 2548,подадена в 6:10 часа.

От София за Русе

До Дунавското областно управление

Донасям следното:

При следствието, което се води тук на обирачите на хазната, се разкри, че нападението в една българска къща в Ловеч на 15 август през деня е извършено от разбойника Вутьо Ветьов от селото Видраре. Снощи въпросният Вутьо бе заловен по изкусен начин във Видраре и докаран. Разпитан, той призна пред специалната комисия, че, когато заедно с Дякон Левски двамата нападнали споменатата къща и задигнали известна сума пари, 20-годишният слуга на стопанина на къщата, като разбрал, че са влезли с цел да крадат, започнал да вика за помощ. Тогава Дяконът, в негово присъствие, наранил с кама слугата в корема, вследствие на което последният починал [1]. И тъй, разкрити са авторите и на това престъпление и единият от тях е заловен.Заповед! [2]

16 тешрин сани [12]88. Софийски окр. управител: Ахмед Мазхар О.О., инв. 248/1951

64

Министерска телеграма до Абди паша и дунавското областно управление

[Цариград], 26 ноември 1872

От Високата порта за Русе. 75 думи, пощ. № 1759, под. 1.40 часа.

Комисията, назначена за разследване на задържаните в София бунтовници и техни съмишленици, съставена от дивизионния генерал Али Саиб паша, Иванчо ефенди и Шакир бей, след три дни от датата на телеграмата ще потегли оттук и ще замине направо за Русе. Желателно е да устроите и вие едно заседание, на което да разгледате дадените по въпроса инструкции. Като вземете още там необходимите решения и предварителни мерки, да изпратите комисията на нейното местоназначение.

26 тешрин сани [12]88 или 7 шеввал [12]89

О.О., инв. 249/1951

65

Доклад до негово величество

[Цариград], 27 ноември 1872

Съгласно със султанската заповед комисията, която е решено да се изпрати в София, ще тръгне след един-два дена. В нея влизат техни превъзходителства дивизионният генерал Али Саиб паша, членът на Висшия съвет на правосъдието Иванчо ефенди и бившият помощник на валията в Багдат Шакир бей.

Целта от една страна е да се покаже силата на правителството, като се накажат истинските бунтовници и подстрекатели, и на подстрекаваните да се отворят очите, а от друга страна категорично да не се допусне, щото въпросът ненужно да се раздуха и разшири вън от рамките и с това да се развълнуват духовете на населението. Изобщо да се вземат умерени и разумни мерки, тъй като Софийското управление е едновременно и тъжител и съдия.

8 шеввал 1289

66

До дунавския вилает [3]

[Цариград], 1 декември 1872

Вашите книжа и рапорт, дето говорите, че очаквате пристигането на назначената от тук комисия, за да изследва делата и преписките на бунтовническия комитет в София, който биде изкаран наяве с арестуването на похитителите на държавното съкровище наблизо до Орханийската каза, бидоха едно по едно прочетени в министерския съвет.

Наистина, заслужава похвала хващането по един, по двама, без шум и глас, на повече от 50 членове на комитета, разпитът им пред една смесена комисия, подписването на признанията от самите обвиняеми и потвърдяването им от смесената комисия.

Вие полагате големи усилия и с положителност очаквате залавянето на главата на бунтовниците Васил Левски, който заминал да посещава Пловдивско и Казанлъшко, като сте изпратили заловената фотография на същия до всички паспортни чиновници с настойчиви заповеди да не бъде допуснат да мине отсреща и да бъде заловен.

Поради засилващото се значение на тайните издирвания, ние ви позволяваме да изразходите нужните суми над дадените под форма на здравни разходи 3000 гроша за тайни агенти и други съответни разходи.

12 шеввал 1282.

67

Препис от първите съдебно-следствени разпити на обирачите на хазната и на лицата от комитета, образуван за бунтуване на населението, произведени от нарочната комисия от стр. 1 До стр. 58

Съкратени следствия на лицата от бунтовническия комитет и обирачите на хазната, [произведени] от нарочната комисия 9 декември.

1872 (21 шеввал 1289)

Разпит на Божила, земеделец от Орхание [4]

9 декември 1872

– Как стана твоето постъпване в комитета, образуван с цел да бунтува населението в България, чрез кого, с каква цел и каква ти беше там службата?

– Преди девет месеца дойде при мене Велчо касапинът [5], намери ме [и ми каза]: „Да влезем в комитета за народното дело!“ И аз влязох чрез него в комитета. Каза ми: „Ние не можем накара падишаха да чуе за народните мъки. Да направим една такава работа, за да бъдат чути.“ Ето, тая беше целта. От влезлите в комитета събирали пари, но понеже аз съм беден, вместо пари, служех, като ме използваха за пощенски куриер.

– Защо вземаха тия пари?

– За да купуват оръжия за комитета.

– Какво щяхте да правите с оръжията?

– Да се борим, та в данъчно отношение да сме наравно с мюсюлманите. Ако те не направят това, да воюваме.

– С кого щяхте да воювате?

– С кого другиго, ако не с падишаха.

– „Служех като куриер“, казваш, колко време беше пощенски куриер и где и колко писма занесе?

– Служа от месец март и занесох в три села три писма.

– Значи ти изпълняваше всякаква служба в комитета?

– Да, господине, вършех всичко, каквото ми заповядваха.

– Защо и как бе убит от Димитра осъденият на смърт дякон на ловчанския владика [6] и кога и как ти взема Димитровия кон от хана на Гавриила [7] и го предаде на Димитра?

– Бях на полето; дойдох в Гаврииловия хан, дадоха ми петдесет драма ракия, изпих я. Казаха ми: „Димитър ще убие дякона ,вземи коня, закарай го и чакай в градината, след като изгърми пушката, Димитър ще дойде и ще вземе коня, а ти бягай оттам. Никой освен тебе не може да свърши тая работа.“ Аз бях пил множко, взех коня [и] отидох в градината; пукна пушката, сетне дойде Димитър, взе коня и ми каза: „Бягай!“ Аз не останах там, отидох си в къщи. Причината, за да бъде дяконът убит, е: понеже комитетът е таен, а дяконът имаше връзки с орханийския мюдюр, той бе убит, за да не издаде тая работа.

– Защо и с каква цел беше нападната къщата на Николчо Арнаудов в Етрополе [8]? Употребено ли беше там оръжие срещу някого и кой беше главатарят на тая група?

– Той беше обещал пари на комитета, но не ги даде, и затова бе нападнат. Целта на нашето нападение беше да го сплашим и вземем парите. Не беше употребено никакво оръжие. Бяхме дванадесет души, главатар ни беше Димитър [9].

– Кои са имената на хората, с които беше и ти?

– Главатар ни беше Димитър. От нашето Орхание освен мене бяха: Велчо касапинът и Мито бояджията [10]. Останалите бяха от други села, не мога да зная техните имена.

– Какво направихте?

– Почукахме на дворската врата, момчето отвори, влязохме в двора, почукахме на вътрешната врата, не отвориха, видяха и започнаха да пищят и ние ги оставихме и избягахме.

– Денем или нощем стана това?

– През нощта, в два часа.

– Всички ли бяха въоръжени?

– У всички ни имаше оръжие. Също и на мене дадоха оръжие. Аз имах дълга пушка и пищов. У някои пък имаше по една пушка и един нож. Такова беше оръжието.

– Като се върнахте, къде отидохте?

– Отидохме на Цветковия хан в Правец. Аз бях взел оръжието оттам, оставих го. И всеки си отиде вкъщи.

– Събирали ли сте се и други път в Цветковия хан?

– Аз не съм ходил. Аз само разнасях писма. Цвятко [11] знае.

– Занесе ли при събирането на обирачите на хазната, освен хляб и ястие, други някакви припаси, сиреч барут и куршуми? Откъде имаше ти предварително сведения за мястото на засадата в прохода, от Васила или от Марина [12] научи първо за тръгването на хазната?

– Освен хляб, сирене, праз и ракия, друго нищо не занесох. Те са имали от по-рано оръжие и барут. Понеже бях овчар по тия места, обикалял съм ги и [ги] зная. Предадох хляба на разбойниците [и] отидох да сека шума. За тръгването на хазната им съобщил Велчо, обаче аз знаех от по-рано, че хазната ще бъде нападната.

– Защо нападнахте хазната?

- Някои от другарите казваха – за да се купи оръжие за комитета, а други казваха – за да чуе падишахът, та да изпрати чиновници, за да им опишем положението си.

– Кое от тях е вярното?

– Вярното е – за да се купи оръжие.

– Купиха ли се пушки и оръжие и взеха ли от тебе пари за комитета?

– Не ми е известно да е купено оръжие и не дадох пари.

– Дадоха ли ти дял от парите на обраната хазна и колко души бяха ония, които нападнаха хазната?

– Не ми дадоха нито пара и нападателите бяха четиринадесет души.

– Кои са имената им?

– Аз познавах само Димитра, Вълка, Стоян пандура и Тодора [13], имената на останалите научих тук.

[Подп.] Божил Генчев

Зададените пред нас въпроси и получени отговори, както и показанията на Божила са, според както са записани по-горе. 21 шеввал [12]89 или 9 декември [12]88 [1872] година. Ессеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, Пешо Тодоров, Мито, Ессеид Махмуд Мазхари.

Разпит на Велчо касапина [14], от Орхание 10 декември 1872

– Ти влизаше в комитета, образуван за бунтуване на българите, по какъв начин и чрез кого постъпи, какво беше вашето намерение и каква служба изпълняваше там?

– Къщата ми в Орханиее в съседство с Гаврииловия хан, поради което ходех постоянно в неговия хан. Един ден Гавриил ми рече: „Ще ти кажа нещо, обаче никому да не обаждаш, ако обадиш, има закон ,ще те убият.“ Аз му рекох: „Няма да обаждам.“ След малко аз си тръгнах за вкъщи. Гавриил дойде след мене и ми съобщи това, което искаше да ми каже. Рече ми: „Ние ще се оплачем от положението си, затова съставихме и комитет, ще искаме права, от всекиго събираме пари, ти нямаш пари, ще работиш физически.“ И аз се съгласих и влязох в комитета от месец март.

– Като каква физическа работа изпълняваше в комитета?

– Понякога пишеха писма, занасях ги, понякога ме пращаха да викам хора.

– Кои са правата, които искате от държавата?

– Учените, които влизаха в комитета, не говореха толкова много. Чух само, че ще се събират пари и че ще се купува оръжие.

– Колко бяха събраните пари и какво ставаше с тях?

– Колко бяха, аз не зная; секретар беше Гавриил, той знае. Даваха се на главатаря ни Димитър, той знае где отиваха и какво се правеше с тях.

– Ти къде носеше писма?

– Занасях ги в Цветковия хан в Правец.

– Ти ли влезе първо в комитета, или Божил?

– Първо влязох аз и на Божила казах аз.

– Как и защо беше убит от Димитра осъдения на смърт дякон на ловчанския владика и как ти съобщи на Димитра?

– Косях трева на полето. Васил Наков ми прати известие да дойда. Нея вечер не можах да дойда, дойдох на следния ден. Намерих Димитра и той ми каза: „Ще убием дякона, изведи го на полето!“ Аз не се познавах с него. Сетне [Димитър] нагласи [работата с] един шивач [15]. Шивачът после съобщи, че дяконът е неразположен и не можел да излезе на полето, обаче привечер ще го заведе в хана. След това аз и Васил Наков вземахме Димитра и го заведохме на мястото на засадата [и] го оставихме там; дойдох в хана и питах Гавриила, даскал Васила [16] и Васил Наков за дякона. Те ми казаха, че е в хана на Стоян Брънчев. Изпратихме шивача да научи. После той дойде и съобщи, че дяконът щял да се върне в къщи към три часа вечерта. Това известие аз съобщих на Димитра и оттам си отидох в къщи.

– Къде беше засадата, дето се криеше Димитър?

– Настаних [го] зад един стар плет, обърнат към моста, на сто крачки разстояние срещу къщата, дето живееше дяконът, та като мине [той] през моста, да бъде ударен лесно.

– Защо премахнахте тоя дякон?

–Щеше да обади на властта и да предаде комитета и Димитра, затова бе убит.

–Защо и с каква цел нападнахте къщата на Николчо Арнаудов в Етрополе? Употребихте ли оръжие срещу някого, кой ви беше главатар и колко души бяхте?

–Поискаха му се пари, той не даде исканото количество и затова отидохме да го сплашим. Бяхме дванадесет души и главатар беше Димитър. Някои от нас имахме пушки, някои пищови, някои ножове, а аз имах един малък пищов, това беше пищовът на Васил Наков. Почукахме на вратата, момчето отвори вратата, Димитър влезе вътре с момчето, жените затвориха горната врата, не ни отвориха и завикаха, ние се върнахме назад и всички вкупом дойдохме в Цветковия хан. Там оставихме оръжията. Аз си дойдох вкъщи.

– Преди да занесеш хляб и ядене на събралите се обирачи на хазната, вършил ли си някоя друга работа и кой им съобщи, че хазната ще тръгне?

– В Тетевен бяха събрали петдесет хиляди гроша от данъци и бяха изпратени на път за Орхание, като и нашият другар Васил бояджията дойде заедно [с тях] в Цветковия хан в Правец. Нея вечер Васил остана там, а парите бяха предадени в Орхание чрез селския мухтар. На следния ден Васил дойде с кобилата на ханджията, намери ме и ми каза: „Вземи тая кобила и я закарай обратно в Цветковия хан, там има един човек, ще изпълниш онова, каквото ти каже.“ Аз взех кобилата и повторно отидох в хана и я предадох на Цветко. Там намерих Стоян пандура. Той ми каза: „Ще излезем на Каменна стръга, да ни намериш там и да ни донесеш хляб. Пари за хляб да вземеш от Васила.“ Върнах се пак в Орхание, намерих Васила [и] взех от него три гроша. Купих от две фурни хляб по за шестдесет пари, триста драма ракия и праз; взех със себе си Божила и отидохме заедно. На уреченото място намерих около дванадесет души, предадох хляба и понеже мястото, гдето бяха, е открито, нея нощ останахме заедно там. Сутринта казах на Божила: „Ти си овчар, знаеш мястото на засадата, вземи ги и ги отведи по-нататък!“ Те отидоха с Божила, а аз се върнах в Орхание.

– Когато в Цветковия хан Стоян пандурът ти каза: „Занеси хляб!“, не ти ли каза, че са се събрали?

– Каза ми, че хазната ще тръгне от Орхание, и че са се събрали да я нападнат, пък и аз знаех за това.

– Занесе [ли] им повторно хляб?

– Когато занесохме първи път хляб, беше сряда. На следния ден, четвъртък, занесохме пак и Васил [17] им беше казал да чакат, понеже хазната се стяга и ще мине оттам. До сред път вървяхме заедно с Божила. Един човек от техните хора идваше да чака хляба и ни срещна. Казах му, че Васил ни съобщи за тръгването на хазната. Оставих Божила да го придружава, изпратих ги и се върнах обратно.

– След това кой съобщи за тръгването на хазната?

– На следния ден седяхме в кафенето на Гавриила заедно с касиера Марин [18] и Васил бояджията. Дойде финансовият началник и повика касиера. Ставайки, Марин даде знак с око на Васила, че хазната ще тръгне, и Васил ми каза: „Хайде, върви бърже и съобщи, че хазната ще тръгне.“ Аз отидох, но не можах да ги намеря на мястото, дето предния ден бях занесъл хляб. Те бяха заели засадата. Оттам се върнах вкъщи.

– Не дойде ли да съобщиш на Васила, че не си могъл да ги намериш?

– Дойдох, потърсих Васила да му съобщя, но не можах да го намеря. След това си отидох вкъщи.

– Сетне какво стана?

– Докато се завърна вкъщи, дошло известие, че хазната била нападната.

– Колко ти дадоха от парите на нападнатата хазна?

– Не ми дадоха ни една пара.

– Защо бе нападната хазната?

– Нападната беше, за да се купи оръжие.

– Как попаднаха в ръцете ти комитетските книжа и къде се дянаха после тия книжа?

– Тия книжа, поставени в една тенекия, ми бяха предадени от Гавриила, който ми каза: „Скрий ги!“ И аз ги скрих. След един-два дни Гавриил дойде при мене и поиска тия книжа. Понеже бях болнав, казах му, че не мога да стана да ги намеря. След един-два дни ме запряха по работата на хазната. Когато брат ми дойде в конака да ме види, аз му казах: „Вкъщи има една тенекия, вземи я и я предай на Гавриила!“ И му я дали.

Подписал: касапинът Велчо

Зададените пред нас въпроси и отговори, както и признанията на споменатия Велчо, са според както са записани по-горе.

22 шеввал [12]89 или 10 декември [12]88 [1872] година. [Подп.] Ессеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Пешо Тодоров, хаджи Мано Стоянов, Мито.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1 Отнася се до нападението в къщата на ловчанския чорбаджия Денчо Халача, при което Левски по необходимост убива слугата му (Д-р П.Стоянов, пос.съч., стр.22—24; също проф. Ст. Петков, Разяснителна бележка по убийството на слугата на Денча Халачина в Ловеч, „Ловеч и Ловчанско“, кн.V[1934], стр.137—140)

2 Заповедта за арестуването на Вутьо Ветьов е излязла на 11 ноември (вж. док. 41, стр. 14).

3 Документите 65 и 66 препечатваме така, както са преведени от Пенчо Дорев и публикувани във в. „Зора“, бр. 3142 от 22.XII.1929 год.

4 Откараните на 30 октомври в София участници в обира на хазната, а също така и арестуваните членове на комитетите, главно в Орхание (Ботевград) и Тетевен, първоначално били разследвани от една смесена комисия под председателството на Мазхар паша. Ние не притежаваме протоколите на тая комисия. В края на ноември Високата Порта назначила специална комисия, която да разгледа процеса, придобил важно значение поради политическия си характер. Оттук почват протоколите именно на тая комисия. Тя открива заседанията си на 9 декември 1872 г. с разпита на първия арестуван – Божил Генчев от Орхание, и завършва на 13 януари 1873 г. с разпита на няколко души тетевенци.

5 Велчо касапина е Велчо Шунтов.

6 Димитър е Димитър Общи, а „дякон на ловчанския владика“ – Паисий.

7 Гавриил е Гавриил Брънчев.

8 Нападението в къщата на Николчо Арнаудов е описано от Ст.Заимов („Миналото“,кн.I, стр.82–91).

9 Димитър е Д. Общи

10 Това са Велчо Шунтов и Мито Петков Бояджията.

11 Цвятко е Цвятко Вълчев.

12 Това са Васил Петров и Марин Наколов.

13 Божил познавал Димитър Общи, Вълко Цолов, Стоян Костов Пандура и Тодор Кръстев Бръмбара.

14 Касае се за Велчо Шунтов.

15 „Шивачът“ е Христо Цвятков (вж.Ст.Заимов,пос.съч.,стр.179).

16 Даскал Васил е Васил Бошаранов.

17 Васил е Васил Петров.

18 Марин е Марин Николов.

януари 15, 2019

Свиване

1 подарък за олигарх = 29 Български Коледи  

  1.
Eдин приятел ме подсети за онези дължими 58 милиона за Българския Морски Флот - какво стана?
  Или както казват руснаците - 58 милиона на котарака под опашката, а рекетират с Българската Коледа милосърдието и състраданието на обикновените хорица, за да им изврънкат колко? Максимум 2 милиона.
  1 подарък на властта за олигарха значи е равен на 29 Български Коледи!
  Ето това ни се случва 29 години след началото на Прехода...

чети по-нататък

Свиване

Некоректен работодател – как да защитя правата си?  

ИЗТОЧНИК: ПРАВАТА МИ.БГ

АВТОР: Маргарита Иванова - завършила право в Русенски университет “Ангел Кънчев”.

Назначен/а съм на работа на трудов договор. Какви са правата ми и към кого да се обърна, ако работодателят ми се окаже некоректен с мен?

Работодателят ми ме задължава да напусна, без аз да желая това

Неприятен момент, но доста често срещан. От фирмата искат да напусна по собствено желание, а аз пък искам да остана на работа – не съм се провинил, нямам предложение за нова работа или просто тази ми харесва и ме устройва. Трябва ли да изпълня нареждането на работодателя си?

Отговорът е не. Той трябва да отправи към мен писмено предложение да прекратим трудовите си отношения по взаимно съгласие. В 7-дневен срок мога да му отговоря дали съм съгласен, или не. Ако не дам никакъв отговор, това ще означава, че не приемам предложението му. За него остават вариантите или да ме остави на работа, или да прекрати отношенията ни с предизвестие на друго основание например ако:

  • предприятието се закрива, или
  • щатът се съкращава;
  • ако обемът на работата намалее;
  • ако по някакви причини работата спре за повече от 15 дни;
  • ако не притежавам необходимите качества или нямам нужното образование/квалификация;
  • когато се налага да освободя мястото за незаконно уволнен работник, който трябва да бъде възстановен на работа;
  • когато съм достигнал определената възраст за осигурителен стаж и пенсия.

Може ли работодателят да ми наложи дисциплинарно наказание “глоба”?

Закъснял съм за работа, тръгнал съм си преди приключване на работното ми време или пък са ме забелязали да пуша на забранено място. За подобни нарушения съм виновен, разбира се, и трябва да понеса своята отговорност. Работодателят ми налага наказание “глоба” – удържа ми процент от заплатата или пък не получавам надницата си. Правилно ли е това?

Отговорът отново е не. Работодателят ми няма право да ми налага подобно наказание. Kакво може да бъде моето наказание мога да науча тук.

Напускам по свое желание, но не получавам изработеното възнаграждение

За съжаление, това също е доста често срещана практика на некоректни работодатели. Как да защитя правата си в този случай, мога да разбера от тук.

Не ми разрешават полагащия ми се отпуск

Ако причината е зависима от производствения процес, (например фирмата е приела голяма поръчка, която трябва да се изпълни в кратък срок), може да ми бъде отказано излизането в отпуск. В този случай обаче трябва да го ползвам в първите 6 месеца от следващата календарна година. Ако и тогава не ми разреши, мога сам да определя времето, в което ще ползвам отпуска си, стига да съм предупредил за това работодателя си поне 14 дни по-рано.

Добре е да знам, че предложения от работодателя за разписване на всякакъв вид декларации, които ме задължават да се откажа от полагащия ми се платен годишен отпуск, са забранени и абсолютно незаконни! Не бива да се съглсявам и на парична компенсация вместо полагащата ми се почивка!

Работодателят ми не ми осигурява безопасни условия на труд

Какво точно представляват безопасните условия на труд мога да разбера от тук. Не бива да забравям, че при нарушаване на безопасността на труда от страна на работодателя ми например:

  • ако съм здравен работник и няма осигурени ръкавици;
  • работя на осветление под допустимите проценти;
  • машините, с които работя имат някаква повреда, която застрашава здравето или живота ми;
  • ако не е проведен задължителния инструктаж за експлоатация на определени машини;
  • ако не ми е осигурено предпазно облекло, всяко настояване от негова страна да продължавам да върша задълженията си и отказът му да ми заплати полагащото ми се обезщетение за периода, в който не съм работил на това основание е некоректно и изисква намесата на съответните институции!

    Работодателят ми не е изпратил навреме болничния ми лист и нямам изплатено обезщетение от НОИ

    Ако работодателят ми не изпрати болничния ми лист до НОИ или забави изпращането му, той носи административнонаказателна отговорност за това. Срокът, в който болничният лист трябва да бъде изпратен, е до 10-то число на месеца, следващ месеца, в който съм го предал на работодателя ми.

    Как мога да защитя правата си?

    Във всички гореизброени случаи мога да потърся правата си чрез Териториалната дирекция на Инспекцията по труда, каквато има във всеки областен град. Трябва да подам сигнал за всяка нередност от страна на работодателя ми, която ощетява моите интереси. Как става това?

    • Изписвам трите си имена и адрес в определен формуляр, който мога да изтегля от Интернет;
    • Посочвам работодателя, срещу когото подавам сигнал;
    • Описвам в свободен текст какво е нарушението (например: ”Работодателят ми ме задължава да оставам на работа след изтичане на работното време, като не ми заплаща часовете извънреден труд” или “Работодателят ми не желае да ми заплати обезщетението за неизползван платен годишен отпуск при напускане” и т.н.)
    • Описвам какво искам (например: “Моля да направите проверка, с която да установите посоченото нарушение и да предприемете необходимите мерки” или “Моля да разпоредите обектът, на който работя, да бъде закрит, тъй като създава опасност за живота и здравето на мен и колегите ми” и т.н.)
    • Поставям дата.
    • Подписвам се.

    Тази информация трябва да посоча задължително. Ако пропусна нещо обаче (например да се подпиша), това не означава, че сигналът ми няма да бъде разгледан. Означава само, че разглеждането му ще бъде забавено. От Инспекцията по труда ще ми дадат 3-дневен срок, в който да отстраня нередностите.

    Къде да подам сигнала?

    Мога да го подам на място в съответната териториална дирекция на Инспекцията по труда, както и по електронен път, скрепен с електронен подпис. Формулярът може да е изпратен и като сканирано копие, стига да е подписан с квалифициран електронен подпис (КЕП).

    Инспекцията по труда разполага и с горещ телефон, който мога да ползвам в случай на необходимост: 0700 17 670.

    Важно! Анонимни сигнали не се разглеждат.

    Какво ще направи Инспекцията по труда?

    По свое усмотрение Инспекцията ще направи необходимите проверки, като право на контролните органи е:

    • да посетят работното ми място;
    • да изискат необходимата документация от работодателя ми;
    • да поискат писмени обяснения от него, от мен и/или от свидетели (колеги например);
    • да вземат проби, мостри и други материали за лабораторни изследвания и анализи;
    • да ползват технически средства и апаратура за измерване на фактори на работната среда (температурата например, в случай че твърдя, че се нарушава правото ми на здравословни и безопасни условия на труд).

    След като извърши проверките и установи нередностите, ако има такива, Инспекцията по труда може да наложи различни принудителни мерки:

    • да даде задължителни предписания за спазване на трудовото законодателство. Ако работодателят ми не спази тези предписания, Инспекцията по труда има право да му налага глоби.
    • да спират въвеждането в експлоатация на различни машини, сгради и съоръжения:
    • да спират дейността на предприятия, производства и строежи;
    • да спират изпълнението на незаконни нареждания на работодателите
    • да ме отстраняват от работа, ако не съм запознат/а с правилата за здравословни и безопасни условия на труд или ако не притежавам необходимата правоспособност и още редица други.


януари 14, 2019

Свиване

Седмичен бюлетин за правни новини  


Малко повече от две седмици преди влизането в сила на закона за горивата (Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход) правителството откри, че той страда от редица дефекти и непълноти, което налага замразяването му до 1 юли. Законът е приет и обнародван през юли м.г. под силния натиск на големите компании за горива. Въпреки протестите на малките фирми в сектора, които го определиха като лобистки, той бе подкрепен от...
Свиване

Именно тази невъзможна промяна се нарича стабилност  

  Празниците на тези мои години ако не за прекомерна радост, са хубав повод да си пообщувам пряко или дистанционно с добри приятели от страната. С няколко от тях си споделихме един с друг нЕкои съображения за случващото се в страната ни.
  Като се замислих след това, установих, че независимо от кой град е моят добър приятел, всъщност той описва една и съща картина, разликата е в някой местен детайл, в някаква локална особеност. Но в главното става дума за идентична тенденция, за онова основно и съществено, което се е установило трайно и уродливо в Отечеството ни любезно.

чети по-нататък

Свиване

Радио "Свободна Европа" се завръща в България  

Това е една изключително лоша и изключително добра новина.

Лоша е, защото ни запраща във времето отпреди 1990 година, когато у нас имаше нужда от "Свободна Европа".

Завръщането на радиостанцията говори само за едно: и промените у нас са менте, и демокрацията е менте, и свободата на словото е менте, и цялата ни държава е менте като по Тошово време - вървим на думи към светло бъдеще, а затъваме на практика в помийна яма.

От тази гледна точка пък появата на радио "Свободна Европа" у нас е добра новина - все пак някой трябва да каже ясно това, което голяма част от медиите не казват, казват с половин уста или най-често така, както е угодно на властниците, а не на истината.

На 21 януари предаванията започват, Фейсбук профилът на радиостанцията е на този адрес: https://www.facebook.com/svobodnaevropa.bg/.

От този профил привеждам тук страницата "Относно Свободна Европа":

"Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Мисията на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL) е чрез своето новинарско съдържание да насърчава демократичните ценности и институции в страни, където свободните медии не са напълно утвърдени или изцяло са забранени.

Журналистите на RFE/RL предоставят новини в 22 държави на 26 езика.

Като вярва, че първото изискване на демокрацията е гражданите да са добре информирани:

Свободна Европа предоставя честни и обективни новини, анализи и дискусии по местни, регионални и международни теми, които са важни за демокрацията и свободния пазар;

Свободна Европа утвърждава гражданското общество с подкрепата си за ценностите на демокрацията и плурализма; Свободна Европа се бори с всяка форма на нетолерантност и насърчава взаимното разбирателство между народите.

Свободна Европа стриктно се придържа към принципите на етичната журналистика и предлага съдържание, което е професионално, балансирано и в крак с най-високите журналистически стандарти.

Ние не гледаме на баланса като на неутралност, когато става дума за истината. Когато едната страна в дебата изопачава фактите, етичната журналистика изисква да посочим невярното и да съобщим вярното.

Нашите публикации са с умерен тон, демонстрират цивилизован и разумен разговор и насърчават уважение към човешките права и всички хора.

RFE/RL е регистрирана като частна корпорация с нестопанска цел, която се финансира от грант от Конгреса на САЩ чрез Американската агенция за глобални медии (USAGM). Редакционната независимост на RFE/RL е гарантирана от законодателството на САЩ".

януари 13, 2019

Свиване

Финансирането на медиите: прогнози 2019  

Nieman Lab провежда допитване до над 200 американски медии за очакванията им за развитието на медийната индустрия през 2019 г., включително и за бизнес моделите и основните източници на финансиране.

Две таблици, които показват общи нагласи. Nieman Lab извежда в заглавие акцента, че една трета не очакват помощ. Но приблизително толкова разчитат на фондации и неправителствения сектор, докато  само един от всеки девет има  очаквания, свързани с държавата:

media expect help 2019

Въпреки че вниманието към връзката с аудиторията се покачва непрекъснато и абонаментът заема все по-важно място в източниците на финансиране, рекламата остава важна, подчертава изданието:

digital revenue streams 2019

Свиване

Игра на думи  

Онзи ден се зачетох в една статия главно заради заглавието ѝ: „Юруш на „консерватизма“ или новата мания на българските националпопулисти“. Статията е без автор, подписана е като колективно умотворение, тоест някой по-духовит коментатор би могъл да я разглежда и като фолклор. В самото начало на текста се казва така: „Вече не е достатъчно да си просто популист, националист, патриот, да громиш Европейския съюз и да проклинаш западните инвеститори. За да си в крак с новия политически тренд, идващ от САЩ и Европа, трябва да си „консерватор“. И после се прави поименен преглед на всички политици, претендиращи да ги зоват консерватори. В този преглед нито има нещо ново, нито нещо неизвестно, нито пък се прави свеж анализ с шокиращи изводи. Защо тогава е написано това колективно умотворение? Защо е публикувано с толкова сочно заглавие, че грабна даже такъв преситен от медии човек като мен?

Просто е: за да се предефинират позиции чрез подмяна на понятия. Нали помните, че тоталитарния социализъм го наричаха не просто „демокрация“, ами чак и „народна демокрация“. Игра на думи.

Абсолютно вярно е, че всякакви политически конформисти се стараят да са в крак с модата. Днес все по-често „консерватизъм“ наричат онова ново, което ще дойде да измете омръзналия ни „либерализъм“. Помните ли как през 1989 дойде „демокрацията“, която скоро се превърна в „преход“. Игра на думи.

Преди време имаше социализъм и капитализъм, после станаха „ляво“ и „дясно“, сега са „либерализъм“ и „консерватизъм“, въпреки че нито това, което наричаме „либерализъм“ има нещо общо с либерализма, защото е по-скоро социализъм и нещо като неомарксизъм, нито пък онова, което наричаме „консерватизъм“ има нещо общо с консерватизма, защото е по-скоро национализъм, а всички знаем, че консерватизмът е реакция именно срещу триумфа на нациите и замяната на монархиите с републики. На практика разделението не е по-различно от това в детските книжки – индианци и каубои, стражари и апаши, добри мутанти и лоши мутанти и т.н. С тази разлика, че докато при мутантите от самото начало е ясно кои са добрите и кои са лошите, то при „либералите“ и „консерваторите“ всичко подлежи на доказване. Всеки се кълне, че именно той е добрият, а другият е лошият и обратно. Игра на думи.

Шапка им свалям, след като успяха да превърнат и „патриот“ в мръсна дума!

Механизмът е прост. Взимате, да речем, една детска градина. На Йордановден, в контролираната среда на закрития басейн, дечица в носии вадят кръста и играят хоро под умилените погледи на педагогическото ръководство, районния кмет и представители на БПЦ. Случаят е съвсем действителен. Лагерите веднага се консолидират – „консерваторите“ (патриотите, националистите) са трогнати и хвалят усилието да се пазят традициите живи (макар че да се играе хоро във вода е традиция някъде от 90-те години на 20 век, по-съвременна даже от шопската салата); а пък „либералите“ (космополитите, гражданите на света, надарени да разбират неговата култура) скачат в защита на цивилизацията и добрия вкус. Даже професорът по фолклорни изкуства и водещ специалист в областта на класическата фолклорна култура и пост-фолклорните ѝ прояви – Георг Краев – определя случилото се в детската градина като „самодейност“ и „псевдотрадиция“, казвайки: „Трябва да бъдем внимателни в умението да пазим българщината“. Като цяло детската градина е наречена „религиозна“ и в мрежите вече за нея говорят именно като за такава, когато искат да я наругаят. Игра на думи.

Ето как и „религия“ може да стане мръсна дума като „патриот“. Какво да кажем за думата „консерватор“?

Тръгнала като синоним на монархист, контрареволюционер, надменно презираща буржоазията с дръзките ѝ претенции, минала после през значението за сравнително богат и образован човек, доволен от статуквото, думата „консерватор“ финишира в наши дни като обида за неук простак (обикновено русофил), с ярко манифестиран лош вкус и най-вече, танцуващ хоро където му падне.

Помня, преди много години, още когато блоговете и социалните мрежи бяха любопитна новост, ме поканиха заедно с един популярен и днес общественик да говоря пред студентите в журналистическия факултет за спецификите на тази нова форма на комуникация. Чужд на всякакъв идеологически предумисъл, но може би от уважение към студентите, бях се облякъл с костюм, докато колегата общественик се носеше като планинар. Тогава той каза: „личи си консерваторът: костюм, връзка…“. Оттогава започнахме най-приятелски да си говорим на „консерво“ и „толераст“, защото той беше в група с други общественици които проповядваха толерантност (тогава също сравнително нова дума в медийния речник) към хомосексуалистите. Забележете: именно „толераст“, а не „либераст“. „Либераст“ стана едва по-късно. Тогава консерваторите бяха малко (както впрочем са и сега в нашата силно неконсервативна страна), а всички десни бяха по подразбиране либерали, защото искаха капитализъм с конкуренция и свободен пазар, граждански права и свободи и пр.

По онова време всички бяха и проевропейци и „западни чуждопоклонници“, както биха ги нарекли при Тодор Живков, защото все още не бяхме влезли в ЕС и бъдещите „либерли“ и „консерватори“ си въобразяваха, че като влезем, небесата ще се разцепят като голям кореком, за да се изсипят върху нас пачки долари, мерцедеси и радушни скандинавски момичета по бански. Тогава не можехме да повярваме, че някой ще тъгува по социализма и Съветския съюз.

По времето на „толераст“ думите „либерал“ и „консерватор“ все още не са били обидни. Голяма драма ли е една дума да стане обидна според употребата си? По принцип не е. Било е време, когато „фашист“ не е звучало така зловещо като днес. Също и „комунист“.

Защо тогава, след като не е чак такава драма, ги говорим тези неща?

Защото играта с думите, тяхната подмяна е опасна. Думите затова са думи, защото имат някакво значение, защото са знаци на истински неща, а не само шум в ушите. В продължение на векове хиляди висши духовници (на практика цветът на европейската интелигенция) са изработвали и записвали догмите и каноните на църквата, за да тежи всяка отделна дума и да няма спор какво означава. Именно затова са „догми“ (безусловни истини) и „канони“ (закони, еталони) – понятия, към които се отнасят други понятия, за да бъдат обяснени.

Мисля, че думите, с които наричаме философските, обществените и политическите идеи, трябва да бъдат, хайде, ако не догми и канони, то поне термини, които да се употребяват с нужната хигиена. Какъв градивен спор може да произлезе между двамина, единият от които под „либерал“ разбира активист във феминистки поход на плюшената вагина, а за другия „либерал“ е хищен капиталист, който иска да изхвърли държавата от икономиката и да умори пенсионерите от глад. Какъв?

Не знам как е по света, но тук, в стремежа си да сразят опонента, са на път да изпразнят думата „консерватизъм“ от съдържание – еди-кой-си бил казал, че е консерватор, следователно всеки, който е консерватор, е като него. Ами, еди-кой-си може да каже каквото си иска. Малко ли бездарници се наричат поети, трябва ли заради тях да се присмиваме на всеки поет?

И за да завършим там, откъдето започнахме – не, не всеки популист е консерватор; не, не всеки, който „громи Европейския съюз“ е консерватор – напротив, тези консерватори, които познавам и които бяха такива още преди да се подеме кампанията по очернянето на думата, в болшинството си са еврофедералисти, а не евроскептици, те искат единна Европа и даже не по модела на Съединените щати, а по модела на Хабсбургската монархия. Знаят ли тези, които внушават, че „консерватор“ е такъв, който „проклина западните инвеститори“ и играе мъжко хоро в реката на Йордановден, знаят ли те какво представлява и как е устроена Хабсбургската монархия? Не съзират ли в нейната философия някакъв вариант за Европа?

Очевидно не. За тях е по-лесно с класова омраза да нарекат интелигента „интелихент“ и да го презират от висотата на собствената си некомпетентност, сравнявайки го с гротескни фигури по свой избор. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Снимки: Mediapool; Колаж: Днешни консерватори пред паметника на бащата на консерватизма Едмънд Бърк от английския скулптор Джеймс Хавард Томас, 1894.

Свиване

ЕС: потребителски разходи за култура 2017  

На 11 януари 2019 Евростат публикува данни за потребителските разходи на домакинствата по предназначение и по държави в ЕС (инфографика).

През 2017 г. домакинствата в Европейския съюз (ЕС) изразходват 8,5% от общите си разходи за потребление за отдих и култура. Това представлява общ разход от над 710 милиарда евро – 4,6% от БВП на ЕС или 1400 EUR на всеки жител на ЕС.

Дания и Швеция изразходват най-голям дял от разходите на домакинствата за отдих и култура, а  Гърция –  най-малко:

coicop recreation and culture
Между 2007 и 2017 г. делът на разходите за отдих и култура  в общите разходи на домакинствата спада в повечето държави от ЕС. Покачване се отбелязва в Словакия (от 9,0% през 2007 г. до 10,4% през 2017 г.) и Литва.

Слабо покачване има и в България (от 7.5% на 7.9%), но нивото  остава под средното за Съюза.

Данните от Евростат

Свиване

Нобелови лауреати – 1956 година  

Сирил Хиншълуд (Cyril Hinshelwood)

19 юни 1887 г. – 9 октомври 1967 г.

Нобелова награда за химия (заедно с Николай Семьонов)

(За изследванията му, свързани с механизма на химическите реакции.)

Английският химик Сирил Норман Хиншълуд е роден в Лондон и е единственото дете на Етел Смит и Норман Хиншълуд. Баща му, счетоводител, се мести със семейството си в Канада заради бизнес съображение, но и заради крехкото здраве на момчето. Скоро Сирил и майка му, малко след смъртта на Норман Хиншълуд през 1904 г., се връщат н Англия. Хиншълуд учи в лондонското уестминстърското градско училище. През 1916 г. получава стипендия от колежа "Бейлиъл" към Оксфордския университет, но намиращата се в разгара си Първа световна война не му позволява да я използва веднага. Вместо това той започва работа в Куинсферийската фабрика за взривни вещества, където отначало минава за "момче вундеркинд", но след това става асистент на главния химик. Работата във фабриката за производство на твърди взривни вещества събужда интереса му към химическата кинетика, с която се занимава през цялата си по-нататъшна дейност.

Хиншълуд постъпва в Оксфорд едва през 1919 г. Като студент изпраща до Британското химическо дружество три статии, които са приети за публикуване. През 1920 г. става аспирант в колежа "Бейлиъл", а през 1921 г. - аспирант и младши преподавател в колежа "Тринити". Това, което нарича своя "обединена лаборатория", се състои от няколко сутеренни помещения в колежа "Бейлиъл" и от отделни външни постройки в колежа "Тринити", които служат не само за научно-изследователска дейност, но и за преподаване на физическа химия.

В началото на 20-те години Хиншълуд, подобно на Дж. У. Страт и Ъруин Лангмюър, започва да се интересува от използването на кинетичната теория за обяснение на динамиката на химическите реакции, протичащи в газовете. Термичното разпадане на различните газообразни органични съединения е, както се знае, е или молекулярна или бимолекулярна реакция. При втория случай кинетичната теория често дава относително приемливото обяснение, че причина за реакцията е сблъскването на две молекули. Значително по-трудна е представата как една молекула получава необходимата активационна енергия за молекулярна реакция. Вече било доказано, че радиационното облъчване не инициира подобни реакции и че скоростта на реакцията не зависи от броя на наличните молекули. Хиншълуд намира отговор на въпроса в активните сблъсъци. Докато повечето негови съвременници обръщат основно внимание на специфичните реакции, той, опирайки се на данните от голям брой реакции, извежда общите принципи за тези реакции. След издигането на идеята за квазимономолекулярната реакция той е вече в състояние да предскаже, основавайки се на определена взаимна връзка между процесите на активация и деактивация на сблъскването, дали реакцията ще бъде мономолекулярна или бимолекулярна.

Хиншълуд включва повечето данни от това изследване в първата си книга "Кинетика на химическите промени в газообразните системи" ("The Kinetics, of Chemical Change in Gaseous Systems", 1926 г.). Той предполага, че тази книга е отразила първия стадий на тристадийния, според него, процес за създаване на научна теория. През първия стадий се наблюдава "грубовато свръхопростяване, отразяващо само частично необходимостта от практическо използване на законите, и даже излишен възторжен стремеж към елегантност на формата". Следващите реакции ще доведат до втория стадий, при който "се нарушава симетрията на хипотетичните системи и се размива яснотата на формулировките в резултат от все по-усилващото се противоречие между упоритите факти и догми". Хиншълуд смята, че "при третия стадий, ако това някога се случи, ще се формулира нова, по-малко очевидна и по-сложна концепция, а нейните части ще бъдат по-прецизно преплетени, защото това вече ще бъде природна концепция, а не измислена от човека".

През 1927 г. Хиншълуд започва да изследва детайлно реакцията между газообразния водород и кислорода. Той доказва, че в определен интервал на налягане реакцията протича много бавно, докато извън този интервал е много бърза, взривообразна. Използвайки концепцията за верижните или верижните разклонени реакции, която неговият приятел и колега Николай Семьонов вече е приложил към процеса за окисляване на фосфора, Хиншълуд успява да опише реакцията на кислорода с водорода.

След като Фредерик Соди напуска през 1937 г. Оксфорд, Хиншълуд наследява мястото му на професор в катедрата по неорганична и физическа химия. Наред със задълженията му на ръководител на група студенти в колежа "Ексетър" той продължава своите изследвания в лабораториите на колежите "Бейлиъл" и "Тринити" до 1941 г., когато пред него се откриват нови възможности. Макар че е много натоварен с административни задължения, Хиншълуд не пренебрегва тяхното изпълнение. Отделяйки доста внимание за поддържане на репутацията на Оксфорд като знаменит учебен и научно-изследователски център, той помага да се намери в университета по-добро съотношение между свободните изкуства и науката. Хиншълуд подкрепя физикохимиците и органиците, развива успешните им търсения: по-късно мнозина от тях стават откриватели на нови направления в теоретическата химия и биологията. Като член на университетското оксфордско издателство той защитава програмата за научни публикации, започнала още преди Втората световна война.

В края на 30-те години Хиншълуд започва да проучва процеса на бактериалния растеж с използване на методите на химическата кинетика, което се превръща в негово главно научно направление. Той разглежда живата клетка като сложен комплект от взаимно свързани химически реакции, които сравнява с "множество прости музикални теми, всяка от която се изпълнява на отделен инструмент... Функционирането на живата клетка зависи от комбинирането на всичките тези елементи като в симфонията. Като имаме някои знания за теорията на простите елементи, можем ли да установим някакви закони за композиране на тази симфония?" Хиншълуд предполага, че адаптирането на бактериите към околната среда протича на молекулно равнище и по този начин способността за адаптиране се наследява. Макар че неговият клетъчен модел се намира първоначално в противоречие с мнението на някои биолози, много негови еретични идеи, включени днес в теорията за регулирането на клетките, изиграват важна роля при имунологичните изследвания.

След като напуска през 1964 г. своя пост в Оксфорд, Хиншълуд се мести в къщата си в Лондон, където майка му живее след завръщането си от Канада до своята смърт през 1959 г. Привързаността към майка му може да се обясни с това, че Хиншълуд никога не се е женил. Като остава старши изследовател в колежа "Империъл", той продължава да проучва проблемите на бактериалния растеж, попечител е на Британския музей и председател на съвет на колежа "Кралица Елизабет" в Лондон. Хиншълуд е голям познавач на съвременната и класическата литература и знае най-малко осем чужди езика, сред които гръцки и латински. Неговите студенти се шегуват, че през всяка лятна ваканция научава още един чужд език. Той е член на оксфордското дружество "Данте" и президент на оксфордските отдели и асоциации на съвременните и класическите езици. От 1921 г., когато става преподавател в колежа "Тринити", Хиншълуд започва да рисува картини с маслени бои, използвайки палитрата с малки размери, която му подаряват, когато е на девет години. През 1968 г., на изложба след смъртта на Хиншълуд, са представени над сто негови картини, сред които интериори от Оксфорд, пейзажи на местности от Лондон до Оксфорд и портрети. Той се интересува също така от музика, особено от Бетовен и Моцарт, от китайски порцелан и от персийски килими. Умира в Лондон.

Освен с Нобелова награда Хиншълуд е награден с медала Дейви (1947 г.) и медала Копли (1962 г.) на Лондонското кралско дружество. През 1948 г. получава дворянска титла; присъдени са му почетни научни степени от много университети. Член е на Кралската академия на науките и на други научни дружества.

Източник: http://n-t.ru/nl/hm/hinshelwood.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов



НОБЕЛОВИТЕ НАГРАДИ ДО ТУК:

„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - НОБЕЛОВИ НАГРАДИ“

януари 12, 2019

Свиване

Немската демографска криза, проблемите и решението им  

Прочетох статията на Ивайло Дичев за DW и наблюденията ми съвпадат с неговите.

Бежанската вълна в Германия съвсем не е без проблеми, също както е и емиграционната. Големият пропуск в политиката на Меркел е, че не постави правилни очаквания – не обясни че проблеми ще има, че решение има, но всичко това е крайно нужно на страната. Вместо това само се говореше, че споко – всичко е наред. Истината обаче е, че нито престъпността, нито заболеваемостта се са качили забележимо. Точно обратното – като цяло намаляват постоянно.

Това неразбиране стана инструмент в кампанията на страх на AfD, но нито то, нито самите емигранти са причина техните „патрЕоти“ да се борят за втора политическа сила. Причината всъщност е разтваряща се ножица на доходите, свиващият се стандарт на голяма част от немците независимо, че икономиката расте и Германия е една от най-силните и стабилни страни. Обикновеният немец не го вижда това и му е писнало да му говорят, че много мрънка при условие, че ситуацията е супер. Ефектът от този растеж обаче помага само на малък процент от елита – по модела на щатите, макар все още в доста по-малък контраст. Пенсионерите имат също голям проблем, но културните различия с южна Европа все още помагат, както описах вече. Затова е много лесно за популисти да яхнат вълната на социално недоволство и да посочат за „виновни“ най-лесните жертви – бежанци, емигранти, „другите“. Същото го виждаме и в България.

Тази промяна в популацията, за която говори Дичев, обаче е неизбежна – немският демографски проблем е много по-голям от нашия и населението не намалява единствено заради емиграцията и бежанците. Дори така обаче анализи сочат, че Германия има нужда от още няколко милиона емигранти отгоре на очаквания поток, за да не започне да се свива икономиката в следващите години. Също както в България и там не достигат всякакви служители – дори неквалифицирани. Тези анализи бяха причината за рязък завой на политиката и говоренето по темата в кабинета на Меркел преди години. Тогава доста от министрите ѝ, а и масовите медии залитаха по анти-български и румънски изказвания по подобие на британците.

Интересен момент е, че политиката на интеграция донесе също ползи за най-бедните и безработните – отвориха се много работни места в социалните програми – чиновници, учители (след кратък курс) и т.н. Има дори програма помагаща на пенсионерите да бъдат активни – хваща една немска баба 2-3-ма бежанци и ги развежда из града и по институциите. Самият процес на интеграция обаче е доста проблемен и то на политическа и административна основа. Имаше доста скандали, парите потъвали и това беше една от основните теми по изборите наскоро. Отдавна се предупреждава, че дискриминацията в немската образователна система е голяма пречка не само за интегриране на бежанците, а и на сегашните емигранти и дори деца второ поколение немци.

Иначе за руснаците – те са не само много, но и паралелна държава в Германия. Има много вицове за турците в Германия, но турците общуват, работят и са активна част от обществото и политиката. Руснаците имат свои градини, училища, курсове и всякакви аспекти от ежедневието. Едно дете родено в руско семейство може да навърши пълнолетие без да излиза от затвореният им кръг. Това е много по-голям проблем за Германия от бежанците.

В тази връзка, описал съм няколко числа и изводи за българите в Германия. Особено за образованието беше доста учудващо за мен колко много са с основно.

Свиване

За относителното възприемане на живота  

АВТОР: ТАМРИКО ШОЛИ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Винаги ме е учудвало относителното възприемане на живота. Веднъж казах на Карим, че ми е много жал за афганистанските деца, които живеят при такива ужасни условия. На което той ми каза, че тези деца не страдат повече от мене за моите проблеми: просто защото за тях този живот е норма. По-късно по време на разговор с Ная от Сирия я попитах колко тежко е било за нея да вижда човешки останки по пътя си за училище. Тя отговори, че не е мислила за за това покрай какво трябва да минава, а просто е живяла този живот и при тези условия, които са ѝ били предоставени, други просто не е познавала.

Петнадесетгодишният Кристофър, който страда от аутизъм (главен герой в книгата "Загадъчното нощно убийство на кучето") също няма ни най-малка представа как може да живее по-различно от начина, по който живее.

Кристофър изпитва дискомфорт от някои цифри и не може да разпознава емоциите по лицата на хората. Майка му е починала преди две години от сърдечен удар, а сега той намира в градината съседското куче, убито с вили. Кристофър решава да разследва убийството, като паралелно с това записва своите мисли. И ето кое е интересното.

За първи път четох тази книга преди повече от десет години и ето че сега пак. Но неизменно във всеки момент улавяш мисълта си, че имаш нещо общо с Кристофър. Толкова различни животи, методи и начини, но чувствата са същите. Удивително.

Ние толкова много спорим и налагаме своето, макар че фактически си приличаме много. Дори ако живеем съвсем различно.

-----------------------

Бележка на Павел Николов: Тамрико Шоли (истинска фамилия: Шошиашвили) е украинска писателка и журналистка от грузински произход. Родена е в Луганск, а в момента живее в Киев.

януари 11, 2019

Свиване

400 безплатни курса от Ivy League  

Висшите училища от  Ivy League /Бръшляновата лига са сред най-престижните  в света. Те включват Браун, Харвард, Корнел, Принстън, Дартмут, Йейл,   Колумбийския университет в Ню Йорк  и Университета на Пенсилвания.

Училищата от Ivy League   вече предлагат безплатни онлайн курсове в множество платформи за онлайн обучение. Досега те са създали близо  500 курса, от които около 396 са   активни.

Ето една колекция от техни безплатни курсове в областите Компютърни науки, Бизнес, Хуманитарни науки, Социални науки, Изкуство и дизайн,   Здраве & Медицина, Наука за данните, Образование и др.

Свиване

Испания: големите телевизии и рекламните практики  

Две водещи испански телевизии –  Atresmedia и Mediaset  – могат да бъдат глобени до 100 милиона евро за злоупотреба с господстващо положение, съобщава BroadbandTVNews.

Действията на Atresmedia и Mediaset се отнасят до договорите, които те имат с рекламодателите и медийните агенции. Atresmedia и Mediaset са обвинявани от медиите за задължаване на рекламодателите и агенциите да рекламират в различните им канали,  като по този начин ограничават свободната конкуренция на пазара. Двете групи са задължавали медийните агенции да инвестират в по-малките канали от групите, ако искат да рекламират и в по-гледаните  телевизии като Tele 5 и Antena 3.

Mediaset и Atresmedia контролират около 83% от пазара на телевизионни реклами в страната, според последните данни на CNMC.

И двете телевизионни оператори са посочили, че ще обжалват пред Националния съд, ако бъдат санкционирани от CNMC.

Свиване

Как ще гласувам на предварителните избори?  

Да, ще има вътрешнопартийни предварителни избори преди вота за европейски парламент.

За първи път в България.

Предварителните избори са в рамките на партия „Да, България“.

Регистрирал съм се, чакам момента в началото на февруари.

Дебатите преди предварителните избори вече започнаха, ако някой се интересува и иска да чуе нещо от тях, ето първите прения от Пловдив.


Но дебатите са дебати, а аз, още щом видях листата, се определих.

И не само се определих, но и агитация ще правя оттук натам - за и против, че да си е всичко на мястото.

Та значи - в кандидатската листа познавам само двама души.

Единият е Стефан Тафров, дипломат с безспорно доказани и оценени на най-високо международно равнище качества, за когото категорично ще гласувам и призовавам всички, участващи в предварителните избори на „Да, България“ да гласуват за него, а ако имат няколко предпочитания, да го поставят на първо място.

Другият е Емил А. Георгиев, един от тези, които разсипаха преди време партия ДЕОС.

За него пък не бих гласувал, даже да беше един-единствен кандидат.

Не призовавам и никого да го удостои с гласа си.

Няма да обяснявам пристрастията си: не съм ученичка от девети клас, за да давам каквито и да е обяснения на когото и да е по какъвто и да е повод.

Имам малък, но достатъчен житейски политически опит, за да преценявам реално разни изборни и предизборни ситуации.

Така че – твърдо за Стефан Тафров и в никакъв случай за Емил Георгиев…

януари 10, 2019

Свиване

Amber и отговорът на МВР за изчезналите деца  

През ноември писах за системата Amber и по-специално за въвеждането ѝ в България. Предвид информацията, която видях и обратната връзка от международната инициатива Amber Alert останах със съмнения, че системата не работи и не се използва. Интересно беше и че въпросната инициатива сочи Lipsva като източник за информация за безследно изчезнали деца в България. Подробности за това, както и критиката ми към МВР ще намерите в предишната ми статия.

След запитване по ЗДОИ до МВР получих отговори на няколко въпроса. Уверяват, че системата е въведена в България, интеграцията е завършена и се управлява от ГДБОП. Amber системата на Facebook работи като публикува снимка и описание на изчезналото дете на всички потребители намиращи се в радиус от 200 км. от последното известно местонахождение. Общо взето както работят рекламите, но това съобщение ще излиза най-отгоре на екрана.

За да се обяви случай в Amber, трябвало да отговаря на следните изисквания на Facebook:

  • да е под 16 години
  • да е отвлечено или да има непосредствена заплаха за живота му
  • да не е избягало от вкъщи
  • да не отвлечено от единия родител, независимо дали има родителски права над него или не

В такива случаи отдел „Издирване“ щели да се свържат с ГДБОП, които да изготвят страница и постер и да предадат информацията на Facebook. Предполагам, че постерите ще са на същия онзи адрес, за който писах през ноември и който сега съдържа директория със случайни снимки и пробни страници.

Потвърдиха, че за изминалата година от въвеждането му тази възможност не е използвана. Не е имало нито един случай отговарящ на изискванията от общо 125 изчезнали непълнолетни деца за този период. Това е съвсем възможно – от данните на Lipsva стана ясно, че мнозинството от издирваните деца са всъщност избягали или прибрани от единия родител или друг роднина. Изключително рядко се случва да има изчезнали или отвлечени от непознато лице. По-често е дори родител в международен брак да изнесе детето в чужбина и да го търси съда през Интерпол.

Истината е, че далеч не всички случаи следва да се обявяват. Това е нещо, което съм описвал подробно преди. За доста от тези, които се издирват, се знае къде се намират. Спомням си за няколко случая на деца избягали от домовете за сираци, когато още ги имаше. Едно беше отишло при брат си. В други случаи бягат от един родител, за да отидат при роднини. Понякога пък има причини публичното обявяване дори ще навреди на издирването. Тук обаче говорим за онези случаи, в които добре информираната общественост би могла да помогне. Реакцията в първите минути и часове е съществена и колкото отделни полицаи и екипи да вършат страхотна работа, надали някой ще отрече, че координацията и комуникацията в системата и с други държавни органи далеч не е на ниво.

От отговорите на МВР личи убеждението им, че са готови да реагират във всеки един момент на такова изчезване на малко дете и да пуснат информацията веднага. Настрана от цинизма подхранван от скорошните провали на информационната инфраструктура в държавната информация, изпитвам известни съмнения за това. Първо, че комуникацията вътре в самото МВР е доста затруднена и това се видя през годините включително в случаи на изчезнали. Възможно е ситуацията да се е променила, но предвид маниера на работа на висшите чиновници и сигналите, които идват от системата, това надали е така.

Отделно чисто технически изглежда липсва готова система за изготвяне на дори прости плакати и информационна страница, която да се споделя по описания начин от Facebook. По всичко личи, че като изскочи такъв случай, някой техничар в ГДБОП ще седне и ще нахвърли един HTML код на ръка. Не, че няма да сработи, но е жалко, защото това беше възможност да направят единна информационна страница не само за целите на Amber Alert, но и за всички деца и дори всички изчезнали. Това е нещо, за което призовавам от девет години, но дори с обновяването на сайта на МВР все още липсва.

Ако сочат именно изискванията на Facebook като причина да не е използвана вече готовата по техни думи система, тогава нищо не пречи да публикуват такива страници и плакати за другите изчезнали деца. Надали ще е изненада, че почти никой не следи всички 28 бюлетина за изчезнали. Затова съм направил Lipsva ги публикува автоматично в Twitter акаунта си до час след обявяването. Защо МВР не може?

Свиване

60% от австрийските фирми в България планират инвестиции през следващите 2г, 55% очакват покачване на оборота през 2019 г  

Новини

На пресконференция в София г-жа Улрике Щрака, ръководител на Advantage Austria / Австрийско търговско представителство, представи резултатите от официално проучване сред австрийските компании за инвестиционния климат у нас. На събитието присъстваха представители на австрийския бизнес в България, които споделиха своя опит.

Проучването на Advantage Austria, което се проведе в края на 2018 г. сред близо 100 австрийски фирми у нас, проследява общото икономическото развитие в България, като 33% от компаниите го оценяват в положителен аспект и една трета от отговорилите очакват подобрение по този показател и през 2019 г.

Според г-жа Щрака клоновете на австрийските фирми в страната страдат от недостиг на персонал и биха искали по-предвидима и сигурна бизнес среда, по-малко бюрокрация и по-добра инфраструктура. В същото време инвеститорите са доволни от много от параметрите на средата и голяма част от тях планират разширяване на дейността си. При външнотърговските отношения между двете страни се наблюдава ежегоден ръст при австрийския износ на стоки към България и на българския износ на услуги към Австрия. Очаква се статистиката за 2018г. да покаже излишък по търговската сметка в полза на България.

Проучването показва също така, че при повече от половината участвали фирми е имало увеличение на оборота и на поръчките към тях. Превръщането на България в още по-атрактивен инвестиционен пазар е свързано с наличието на достатъчно работна ръка, необходимостта от адекватна квалификация на кадрите, подобрения в инфраструктурата и предвидима икономическа политика. Представителите на австрийския бизнес у нас искат реформи при борбата с корупцията, правна сигурност и намаляване на бюрокрацията. При провеждането на предишното проучване трите най–важни неща пред бизнеса бяха: борба с корупцията, предсказуема икономическа политика и правна сигурност.

30% от участващите фирми биха искали да се обръща повече внимание на качеството и дълготрайността на продуктите/услугите и да не се предпочита само най-ниската цена, защото в дългосрочен план това може да се окаже дори и по-скъпо.

При повече от половината участвали фирми е имало увеличение на оборота и на поръчките към тях. Близо 60% от анкетираните компании са потвърдили, че планират да инвестират в страната през следващите 2 години. Програмата за въвеждане на дуално обучение на Advantage Austria също се радва на значителен успех – 57.1% от австрийските компании проявяват готовност да приемат ученици от професионалните гимназии за обучение по дуалната система, а 5.7% от фирмите вече участват в програмата.

Сред големите австрийски филиали в страната са A1, EVN, OMV, Raiffeisen, Vienna Insurance Group, Uniqa, Palfinger, Billa, Kronospan, Wienerberger, Knauf, Baumit, Gebrüder Weiss, cargo partner и други. Австрийските инвеститори са не само сред най-големите, но и сигурни и стабилни работодатели в страната. Преобладаващо основната им дейност у нас е свързана с търговията на австрийски продукти и извършването на услуги, а на 26% от фирмите - с производство.

Австрия е един от най-важните търговски партньори на България (15-то място). През първата половина на 2018г. вносът от Австрия към България се е увеличил спрямо 2017 г. с 3.8% на 356 млн. евро, а износът от България към Австрия е намалял с 2.4% до 253 млн. евро. Австрийският износ на услуги достига 127 млн. евро през първата половина на 2018 г. ( с 2.3%
по-малко спрямо първата половина на 2017), а вносът на услуги - 281 млн. евро, регистрирайки ръст от 6.4%, което представлява излишък по сметката на България в размер на 154 млн. евро.

През първата половина на 2018 г. България се нарежда на 28-мо място в австрийския износ на услуги и 21-во при вноса. Балансът по текущата сметка е положителен за България и възлиза на 51 млн. евро.
Свиване

Красавици, мутанти и траш фантастика в произведенията на Ралф Нис  

ИЗТОЧНИК: Disgusting Men

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Какво ще получите, ако смесите класически комикси за свъхгерои, манга и корици на евтини фантастични романи от осемдесетте години, като им добавите киселинни оцветители и разредите всичко това с чудовищни персонажи? Ще получите илюстрации на Ралф Нис, немски художник, който създава ярки артистични смесици с герои от космически опери, мултипликационни филми и комикси.

Ако списанието "Heavy Metal" и Джейми Хюлет от "Gorillaz" създадат своя рожба, откърмена от намиращия се под влиянието на халюциногени Брайън Ли О`Мали ("Скот Пилигрим"), тя ще изглежда точно като тези рисунки.


Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.