юли 17, 2018

Свиване

ТAKE IT EASY, (или дълъг текст който обяснява защо известно време няма да има дълги текстове във ФБ)  

&

Впечатлението ми е, че ФБ стана излишен, че и вреден, като средство за политическо общуване. И не (само) заради злоупотребата с данни.
Просто светът ни стана ужасно сложен, а ФБ е платформа на простите послания и лесните решения. ФБ може да ти помогне да намериш бързо гадже, но не и да разрешиш семейна криза - даже напротив...
Конституционната демокрация и пряко свързаните с нея вътрешен мир и свобода на пазара обаче са в дълбока криза. Тя не е плод на лесно решими проблеми и няма очевиден изход. Напротив - резултат е от дълбоко, тектонично разместване на социалните слоеве, западането на цели социални класи, появата на нови прослойки, на нови - конституционно непознати или пренебрегнати и съответно - незащитени интереси.
Демокрацията е много по-силна отколкото изглежда. И много пъти е преживявала и душманите си, и враговете си, и лековатите си критици. Война между големи демократични държави не е имало от два века, и пак оттогава големи демократични държави не са губили съществен военен конфликт.
Тези победи обаче не са лесни. Те минават през тежки преобразувания, през предефиниране на конституционните ограничения, които демокрацията неизбежно създава пред тиранията, през промяна на географския, социалния и демографския баланс на обществата. Това са борби на ума, волята и ценностите на цели поколения. А най-малко в един, но знаменателен пример, това преобразувание е преминало през тежка, пълномащабна и кървава гражданска война.
В такива времена, хората с амбиция за политика и власт имат два избора:
1) Единият е да сърфират по общественото цунами, с надежда за бързооборотни ползи и печалби. На приятелите ми, изкушени от този избор, ще дам своя недотам авторитетен, но искрен приятелски съвет:

Не се хабете.
Никой от нас няма да стане Тръмп, въпреки че мнозина от нас имат проблеми с теглото и самооценката;
Не виждам и новия Курц, макар незрелостта и недостатъчното образование да са повсеместни в българския "десен" ФБ;
За да си "българския Макрон", не е достатъчно да си симпатичен на хипстърите и възрастните дами по "Шишман";
Лошото възпитание не ни прави Бепе Грило...
... И дори родният Юнкер не се мержелее на хоризонта, въпреки че опитите по столичните барове продължават с неизчерпаема енергия - то изисква една дългогодишна устойчивост, на английски persistence , a не просто злоупотреба.
2) Вторият избор, който аз смятам да направя, е да разберем, че времето е ново и тревожно. И вместо да се възбуждаме от възможностите на мътната вода, да се успокоим. Да почетем и да помислим какви наистина са полезните решения в тази кризисна ситуация. Да ги обсъдим с по-умните от нас, винаги има такива, надявам се.
И преди всичко - да останем близо до принципите си и ценностите, които направиха западния свят свободен, мирен и богат. И да не изпадаме в прекалени емоции, те не помагат.
Както пееше безсмъртният Глен Фрай, който толкова много ни липсва:
Just find a place to make your stand / and take it easy...



Свиване

Мутант превзема банков офис  

Новини
Нестандартна пoп-ъп* изложба отваря само за един уикенд във Варна

"Изкуството не е това, което виждаш, а онова което караш другите да виждат." 
Едгар Дега


Този уикенд Варна става свидетел на нестандартна поп-ъп* изложба, която ще „разбие“ представите за стандартно бизнес и офис пространство. „Мутант – втора природа за материал, форма, тема“ трансформира един обикновен наглед банков офис само за три дни, представяйки тринадесет млади и утвърдени български автора, които живеят и творят на различни места в България и Европа.

Изложбата е част от проекта за изкуство, култура и иновации ПРОТОТИП на СЖ Експресбанк, който провокира публиката с различни инициативи вече повече от година. Авторите представят над четиридесет разнообразни произведения, които ще помогнат на посетителите да погледнат по различен начин на съвсем обикновени наглед предмети като дреха, бижу или декоративна фигура.

Изкуството, провокирайки ни с нестандартно мислене и гледни точки, ни помага да оцеляваме в една постоянно променяща се среда и да подхождаме различно към решаване на комплексни проблеми. Тук идва и ролята на ПРОТОТИП, за да погледнем с други очи не само на изкуството, но и на всичко, което ни заобикаля, включително и на самите себе си”, обяснява Арно Льоклер, главен изпълнителен директор на СЖ Експресбанк. „Подкрепа на проекти, свързани с изкуство, е мисия за нас повече от десетилетие, а с ПРОТОТИП банката застава зад една идея, която съчетава иновации и изкуство в едно и цели да доближи изкуството до хората, да го направи разбираемо и близко до тях“.


Моника Балчева, мениджър „Комуникации“ в СЖ Експресбанк, която започва ПРОТОТИП като вътрешен стартъп, добавя, че проектът подкрепя млади български творци, развиващи се в различни сфери на съвременното изкуство и по този начин подпомага развитието на културата в България. Моника разказва, че това не е първият път, в който офис на банката се превръща в изложбено пространство за няколко дни.


Началото беше поставено през 2017 г. с подобно събитие в София. Искахме да покажем, че всичко около нас е в процес на постоянна трансформация. Банковото пространство се превърна в изложба, с която провокирахме посетителите да погледнат различно на един обикновен и „стерилен“ банков офис, като им покажем по разбираем и интересен начин съвременното българско изкуство“.

ПРОТОТИП ще продължава да реализира още събития, лекции и работилници на тема „изкуство“ за малки и големи. Паралелно със събитията, банката усилено развива и уеб-платформата www.prototype.bg, в която представя различни културни събития, автори и информация за предстоящите инициативи, които са част от платформата.

Офисът на тазгодишното събитие във Варна на ул. Преслав № 69 неведнъж е бил домакин на творчески събития, плод на различни партньорства, като Празник на музиката, Нощ на музеите и др. Откриването на изложбата „Мутант – втора природа за материал, форма, тема“ е на 20 юли от 18:30 часа и ще приема любопитни посетители през целия уикенд на 21 и 22 юли от 10:00 до 23:00 часа.

Авторската селекция и подредбата на изложбата е поверена на кураторите от Студио Комплект (Бояна Гяурова и Адриана Андреева), които са с дългогодишен опит в сферата на дизайна и съвременното изкуство. Основен принос за преобразяването на банковия интериор има Ева Вентова – утвърден сценограф с ярък подход при специалните пространствени оформления.

Ще видите творби на Нева Балникова, Силвия Чанева, Стампа, Женя Адамова, Артелие и Николета Носовска, Николай Сърдъмов, Рада Дичева, Цеца Геоpгиева, Капка Канева, Евгениа Илкова, Надежда Петрова, Благовеста Кенова и Емилия Емилева и очаквайте техните специални интервюта в „Атлас“.
Свиване

ПатрEот е - душа дава  

  По повод на депутата-патриот, решил абсолютно безкористно, разбира се, да помогне на олигарх с футболно бижу, се досетих как аз като бях депутат (1990-1994), в приемната ми в Перник веднъж дойде един чичко - оплака ми се, че в тяхното село някакъв от нашите, сиреч от СДС, взел, че преградил половината от неговата бахча (градина) и решил да си строи вила върху присвоеното място и ... до своята къща!

чети по-нататък

Свиване

Трудов стаж – какво трябва да знам? (част 1)  

ИЗТОЧНИК: ПРАВАТА МИ.БГ

АВТОР: Автор: Маргарита Иванова, завършила право в русенския университет “Ангел Кънчев” през 2016 г, в момента работи като юрисконсулт в търговско дружество.

Започнах работа на трудов договор. Бих искал/а да разбера как ще се изчислява трудовият ми стаж в зависимост от уговореното работно време в договора. Ще го изгубя ли, ако след време бъда назначен/а на нова длъжност? А ако реша да сменя професията си?

Какво представлява трудовият стаж?

Това е времето, през което съм работил/а:

- по трудово правоотношение, тоест, сключил/а съм трудов договор с моя работодател;

- като държавен служител;

- на държавна служба или пък съм имал/а сключен трудов договор според законите на:

- в друга държава – членка на Европейския съюз;

. В друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

- в Конфедерация Швейцария;

- на длъжност в институция на Европейския съюз.(например съм бил депутат в Европейския парламент).

Ако упражнявам свободна професия – например ако съм адвокат, стоматолог, художник, психолог с частна практика, занаятчия и т. н., няма да ми се зачита трудов стаж.

Как се изчислява трудовият стаж?

В дни, месеци и години. За един ден трудов стаж ми се зачита времето, в което съм изработил най-малко половината от законоустановеното работно време за страната. С други думи, ако това работно време е 8 часа, а аз съм назначен на 4-часов трудов договор, ще ми се признае стаж като за пълен работен ден. Намаленото работно време има значение за размера на осигурителните вноски и съответно за определяне на пенсията за осигурителен стаж и възраст, но не и за продължителността на трудовия стаж!

За 1 месец трудов стаж ще ми се зачита времето, в което съм изработил/а поне 21 дни от календарния месец, съответно след 12 такива месеца ще придобия 1 година трудов стаж.

Как ще се изчисли стажът ми, ако нямам установено работно време?

Ако работата ми е надомна или възнаграждението ми е според изработеното, то трудовият ми стаж ще се изчисли по различен начин. В този случай за 1 година трудов стаж ще ми се признае времето, в което годишната ми заплата ще бъде не по-малка от установената минимална годишна заплата за страната. Трябва за всеки месец поотделно да съм изработил/а не по-малко от половината минимална работна заплата. Звучи сложно, но не е.

Например за 2017 г. минималната работна заплата е 460 лв. За да имам 1 г. трудов стаж, трябва през тази годинa всеки месец да съм получавал/а повече от 230 лв. Ако възнаграждението ми е по-малко от 230 лв.,трудовият ми стаж ще се изчисли в месеци и дни, а общата сума, която съм получил за цялата година, ще се раздели на 460 лв. 

Ако обаче в определени месеци не съм отчел никаква продукция, то те няма да ми се признаят за трудов стаж.

При какви обстоятелства ще ми се зачита трудов стаж без реално да работя?

Има периоди от време, в които ми се зачита трудов стаж, дори когато не ходя на работа. Това са:

- почивните и празничните дни; 

- ползваните ми платени отпуски; 

- ползваните неплатени отпуски; 

- ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане; 

- времето, в което посещавам курсове, школи или пък някакви други форми за професионална квалификация и преквалификация, и нямам възможност да ходя на работа; 

- ако неправилно не съм бил/а допуснат/а на работа; 

- ако съм бил/а отстранен/а от работа заради извършено престъпление и не съм привлечен/а като обвиняем;

- ако съм бил/а привлечен/а като обвиняем, но се оказва, че извършеното не е престъпление или пък че аз не съм извършителят.

Как се удостоверява продължителността на трудовия ми стаж?

След постъпването ми на работа, работодателят ми е длъжен да ме снабди с трудова книжка. В нея се записват прилежно всички данни, свързани с моята работа – дата на постъпване и напускане на работа, причини за напускането и т. н. Може да се установи и с удостоверение, което да ми бъде издадено въз основа на ведомости за изплатени заплати или партидни книги, или пък на други документи.

Как трудовият ми стаж оказва влияние върху възнаграждението ми?

С всяка изминала година, в която работя на трудов договор, получавам допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което е определен процент към основната ми заплата по договора. То не би следвало да се промени, ако предприятието, в което работя, смени собственика си. Какъв ще е минималният размер на това допълнение решава Министерския съвет, а чрез колективните трудови договори се определя минималното допълнително възнаграждение за бранша, в който работя.

NB! През първата година от сключване на първия си трудов договор нямам право на допълнително възнаграждение. След навършване на 1 г. трудов стаж ще започне да ми се начислява и съответният процент към заплатата, който ще расте с всяка следваща година стаж.

юли 16, 2018

Свиване

Нов вид измами с ремонти  


Всички вече до болка сме запознати със случаите на Ало, измамниците. Схемата им е проста и колкото и нелепо да ни изглежда от страни, тя е явно ефективна, защото всеки ден възрастни хора хвърлят пари през прозорците, а законодателството ни се оказва беззъбо, за да се справи с наглите измамници. За подобна схема ще ви разкажа и днес. Тя не е нова и в медиите могат да се намерят статии за нея, но явно и тя остава извън ударите на закона и затова се практикува масово главно от цигански банди. Заявявам още от сега, че в текста най-нагло и не дипломатично ще наричам героите цигани, а не толерантно роми, защото в дейността на им няма нищо толерантно.

И така схемата, за която ще ви разкажа е за ремонти на покриви, които в крайна сметка завършват с много пари, заплахи и имитиране на дейност. Оказва се, че именно подобен тип ремонти са едни от най-разпространените измамни схеми, които върлуват лятото по селата. Бабата и дядото отиват да напръскат тревата с отрова на къщата им, която не се обитава към момента. Появават се група цигани, които влизат в двора непоканени и започват първоначално да обясняват, че търсят квартира, защото са от Пловдив и са дошли до София, за да търсят работа и да изкарат някой лев. След отрицателния отговор, който получават те насочват разговора в посока, че улуците на къщата са изгнили и за 30 лева ще ги сменят. Бабата ги пита какво включват тези 30 лева и отговорът веднага е, че ще сменят всичко само за 30 лв. Съгласяват се и ги пускат на покрива, за да могат да направят ремонта. Веднъж качили се горе те започват да махат керемиди и да обясняват, че поркивът е за ремонт, има счупени керемиди, изгнили са дъските и т.н. Докато текат тези уговорки чевръстите цигани са отворили вече дупка на покрива, като дори някои почват да хвърлят керемиди от покрива под претекст, че са счупени и трябва да се сменят. Възрастните хора нямат средства, за да правят ремонт на покрива и ми се обаждат да ми кажат, че са дошли майстори, които искат да правят ремонт. Започвам да говоря по телефона с уж ръководителя на циганската бригада, който започва дежурните напеви, че всичко е много зле, че трябва основен ремонт, че ще им тече на хората и е разкрил вече 20-30 квадрата от покрива. Нищо не мога да разбера от бръщолевенето му и започвам да се карам с него, кой му казвал да разкрива покрива и защо го е направил. Той започва с уговорики, че за 45 лв. на кв. м. ще го ремонтира целия покрив с негови материали и ще купи нови керемиди където е необходимо, за да смени старите. Отказвам веднага да се занимавам с подобни пазарлъци с хора, които не познавам. Но умелият измамник веднага насочва вниманието ми към това, че вече е разкрил половината покрив и ще тече. Поне да направил това, което е разкрил вече и да не го оставя така, пък като дойда ако ми хареса как са го направили да направят и целия покрив. В конкретния ден нямаше как да отида до къщата, с което явно циганите извадиха късмет. Рационално се замислих, че ако го изгоня веднага, ще ми остави една дупка на покрива, която аз трябва да зарежа цялата си работа и да започна да търся майстори, които да ми я оправят. За това се съгласих да я оправи, но за целия покрив да измери и да ми даде крайна цена колко ще струва и тогава ако се съглася дали да почва да го прави. Явно целта е била именно това, с тази направена от тях дупка на покива да ни изнудват и използвайки невъзможността веднага да реагирам и да дойда да си правят каквото поискат. Обясних какво съм се разбрал по телефона с циганина на бабата. След половин час отново звъня, за да видя какво се е случило, измерили ли са покрива, колко пари ще искат и какви ги вършат. Бабата обаче не ми вдигна телефона. Явно в това време измамниците са я забаламосвали, така че да не може да се свързва с мен. Питали са ги няколко пъти каква ще е крайната цена, но циганите не са казвали. Дежирните отговори били: „Не се притеснявайте, ще се оправим.“, „Отстъпка ще ви направим.“, „Само за пари мислите.“ и „Ние с момечто сме се разбрали“. Вечерта се свързвам с възрастните хора и ги питам какво се е случило. Обясняват, че многкратно са ги питали за цената, но не са казвали. Сега били разкрили до дърво половината покрив и утре щели да го оправят. Отново им казвам сутринта да ги питат за крайната цена и ако пак не казват да ми се обади аз да говоря с тях.

На следващия ден бабата ми звъни към 10 ч. И почва да ми обяснява, че циганите сега били установили, че имало много счупени керемиди и те нямали толкова, за да направят ремонт, за това трябвало да купят и сложат нови и цената вече щяла да бъде 70 лв. на квадрат. Дава ми телефона да говоря с циганина, който уж ги ръководи. Естествено започваме да се караме, защото се опитват да ни шантажират. Предния ден говори едно, днес говори друго и цената расте. Казвам, че не съм съгласен. След около 30 мин. обяснения по телефона и многократи откази от негова страна да каже колко ще струва целият ремонт, стигаме до ситуация, в която му заявявам в прав текст, че или ще ремонтира целия покрив за 4 хил. лв. с нови керемиди или да си сметне колко струва до тук работата му и да си хваща пътя, защото с подобни измамници не искам да си имам работа. Казвам същото и на бабата. След около половин час отново звъня на бабата, за да попитам какво са решили. Оказва се, че са успели да я умотат и тя им казала да ремонтират половината покрив с нови керемиди и тогава да си хорадят. Започвам да обяснявам, че това явно са някакви измамници и няма никаква работа да свършат и най-добре да си хващат пътя. Ще им платим колкото трябва за това, че първоначално сме се подвели и сме ги пуснали на покрива си и ще си търсим нормални майстори. Бабата започна да обяснява (явно обработена от циганина), че не можело така да се остави покрива открит, че ще завали след ден-два дъж, ще изгният дъските, другите майстори взимали повече и нямало кой да дойде сега по това време на година, тъй като били заети и т.н. Отново обяснявам, че не им е читава на тези работата и най-добре да не се занимаваме с тях, но тя така си била решила. Хванала се вече на хорото, поне да оправят поливната покрив. Сега щяла да се облече и да отиде да изтегли един бърз кредит и да се разплати с тях (явно и готови решения предлагат циганите на възрастните хора, които нямат пари за плащане). Казах й да не прави глупости, че ние имаме някакви спестявания и ще й дам парите, но ще дойда след работа.

Към седем и нещо успявам да стигна. Циганьорите бяха налазили покрива на къщата като хлебарки. Влизам в двора и главния циганин – дебел със светли очи, ме подхваща. Да се запознаем и т.н. Минавам директно на въпроса какви са ги натворили сега и да казва цената на всичко. В този момент гледам, максимално да огранича щетите и да не се налага да плащаме много пари. Започва отново дежурното напяване, че ще се разберем, че ще ми направят отстъпка и т.н. Дирекно му поставям въпроса, че имам едни определени пари. Той се обяснява, че ако искам и 100 хил. лв. може да имам, това не го бърка. Обръщам му внимание, че го бърка, защото като ми каже една голяма сума и не мога да му я платя ще си хваща пътя и без пари накрая. Веднага двама циганина пристъпват около нас, за да питат кога ще се разплащаме. Тарторът започва да им обяснява, че сме се разбрали след като приключат вечерта, да карат зад моята кола и в града ще отидем да се разплатим. Обяснявам му, че в града подобни суми не държа. Мога да взема от банката, а тя по това време е затвора, така че да спре да се прави на луд и да казва цена. Почна да смята той. Седя слушам и нищо не мога да разбера от сметиките, а всеки път като поискам да ми ги обясни, те се проментя. Започва да върти и суче, все че голяма отстъпка ми прави. Едно няма да плащам, друго на половин цена. Следя сметките и го хващам, че в последствие пак ми ги слага нещата вътре. А като кажа, че цената е изключително висока и няма да я платя циганите от покрива почват да го викат, че нямало време и трябвало да им помага. Та после щели сме да се разберем.

Интересното, за което си дадох сметка в последствие е, че в един момент от разговорите за крайната сума и това, че ако е над сумата, с която разполагам няма да платя, изведнъж дебелият циганин започна да ми говори, че много му харесвала колата ми и той искал точно такава да си взима. Почна да разпитва доволен ли съм, колко ми харчи, за колко съм я взел и т.н. Може би просто, за да ми отвлече вниманието от сметките, а може би и да ми намекне, че ако не ми стигнат парите за ремонта и с колата може да се разплатя.

Докато говорим се оказва, че са разкрили и част от другата страна на покрива. Докато си работят през деня някой хванал и почнал да маха керемиди. Бабата веднага започнала да вика по него, за да спре, че няма да се прави тази страна и да не я разкрива, отговорът бил че било изгнило. Докато се обяснява с него, друг почва да дърпа керемиди. Така докато успее да ги накара да спрат те са отворили дупка и там. За да се отърват от бабата, започват да обясняват, че те щели за тяхна сметка да го напрявят и да не се притеснява. Важното било да остане доволна. Идвайки отново почват да ме изнудват и с тази дупка, да ми правят другата страна на покрива, но аз категорично отказах да се подавам шантажите и просто гледах да минимизирам щетите и разбира се парите, които искаха.

В крайна сметка стигнахме до една сума, която обаче нямах цялата в себе си. Започнах да оглеждам аз как върви прословутият ремонт и явно притеснени, че може да се заям за нещо, което не са направили, както трябва, дебелият циганин ми предложи, за да не губим време вечерта да отида и да взема пари до града. Тук си признавам, че в последствие се усетих, че ме подхлъзнаха, за да не съм там като приключват работата и да не задавам въпроси. Вънах се, а вече беше започнало да се стъмнява. Веднага около колата ме наобиколиха 5 циганина и започнаха да питат за парите. Дебелият циганин ги разбута и с думите, че съм точно момче и сега ще им платя уговорената сума. Какво можеш да направиш в тази ситуация освен да платиш? Ако бях отказал, докато се обадя на полицията, щяхме всички да сме изяли един бой и да са отпрашили заедно с парите и колата ми.

Дебелият циганин започна да ме дръпна, за да ми направи страхотна оферта за другата страна на покрива. В това време циганьорите се натовариха на едната кола. Влязох в двора, а там беше пълна кочина. Нищо не беше изчистено, а улуците и дъските бяха разпилени. Попитах един циганин, който излизаш, защо не са си изчистили и кога ще изчистят, а отговорът бе че като дойдат да правят друга половина. Казах му, че няма да я правя, защото нямам пари. Дебелият циганин веднага дойде на помощ и започна да нарежда, че сега вече е много тъмно, че не може да се работи, че тези отпадъци не се хвърляли просто така и като се обадя за другата страна ще дойде с камион да ги вземе. В това време вече всички се бяха натоварили по колите и отпрашиха. Разбира се никой не остави телефон.

Беше ми ясно, че са ни измамили. Всъщност в един момент просто исках тези циганьори да изчезнат и да не се връщат. Щетите нямаше как да ги установя по тъмно, но на следващия ден огледах и от няколко места поркъвът зееше. Бяха почнали да правят нещо и не го бяха довършили. Намятали керемидите, колкото да има някакъв вид. Половината неща, които уж платих липсваха. Ден по-късно се усетих, че явно са ни набелязали, защото седмица преди това покрай къщата мина един циганин, който се спря и почна да разпитва няма ли да оправям покрива. Тогава му бях казал, че нямам сега средства и сигурно на пролет. Явно това е билац ялата схема. Обикаля един човек из селото, започва да разпитва и набелязва къде могат да минат съвсем случайно и да предоставят услугите си.

Както казах и в самото начало, нито полицията, нито съдът могат да направят нещо в този случай и във всички останали. Реално договори няма, няма как да се предявват каквито и да било законови искания и т.н. Разбира се вината си е наша, че сме се съгласили, но и циганьорите търсят именно по-възрастни хора, които лесно да забаламосат. Разчитат на това, че ще ги пуснат на покрива уж дори само за една офекртичка и, като им отворят дупка в покрива, после ще ги изнудят за непоискан ремонт. Дори и да нямат средства възрастните хора, все ще извадят я спестявания, я ще вземат назаем или ще се обадят на децата да им донесат. Ако не един бърз кредит и готово. Все пак тук става въпрос не дребни суми от до 3-4 хиляди лева. Измамата е тънка и всъщност цели просто да се подведе човекът и да разреши ремонта. Не се казва крайна цена, защото тя трябва да е ниска, за да се върже клиентът, а в крайна сметка може да получат само нея, за това сметката се представя накрая. Докато уж работят оглеждат за това с какви възможности разполагат стопаните. Разпитват и търсят информация, за да зная колко пари могат да изкопчат. Реално те са свършили някаква работа, която после се опитват да ти я представят прескъпо. Докато се усетиш, че всичко е измама са изчезнали.

Реших да опиша историята, защото в интеренет се оказа, че има не една статия за подобни случаи, главно в регионални малки медии, но те не спират, а даже и зачестяват. Хората трябва да бъдат информирани, за да не се подвеждат по подобни евтини ремонти, пък било то и само да ти сменят изгнилия улук на къщата. В описания случай сами виждате, че само за един улук ако пуснеш подобни пишман майстори, особено цигани да се качат на прокрива ти, могат да ти направят толкова много мизерии и да те изнудват с тях, а законът просто е безсилен в случая. Моят съвет е не пускайте в дома си хора от улицата, които са готови веднага да започант да ви ремонтират каквото и да било. И най-важното, не си мислете, че тези схеми са толкова прости и елементарни, както изглеждат и вие никога не бихте били изиграни по този елементарен начин. След като ги има и стават все повече и повече измамниците, значи са дохдоносни и са приложими. Никой не е застрахован.
Свиване

Преобразуване на търговско дружество – права на съдружници и акционери  

преобразуване на търговско дружество - права на съдружници и акционери

Вече съм наясно какво представлява преобразуването на търговски дружества. Интересуват ме обаче някои по-специфични неща. Например в случай че съм съдружник или акционер в преобразуващо се дружество – какви са правата ми? А може ли преобразуването да бъде оспорено? Отговор на всичко това мога да получа тук. Членство в новоучреденото/приемащото дружество След като преобразуването бъде вписано […]

The post Преобразуване на търговско дружество – права на съдружници и акционери appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Маршът на бюрократите. Какво стои зад правителствената криза във Великобритания и реформите в Евросъюза?  

НАПИСАЛА: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Президентът на Франция Еманюел Макрон вече няколко месеца популяризира идеята за реформи в Евросъюза. Предлаганите от него промени включват: учредяване на длъжността министър на финансите на Еврозоната и предаване на 500-милиардния стабилизационен фонд (с който сега се разпореждат държавите членки) на специално създадено наднационално учреждение – Европейски валутен фонд.

Освен това реформите на Макрон предвиждат общоевропейско законодателство за интеграцията на мигрантите, създаване на общоевропейски въоръжени сили, избиране на половината депутати по общоевропейска листа, а не по национални листи, и, разбира се, допълнителни данъци за коварните технологически гиганти, които замърсяват околната среда и експлоатират трудещите се, а не искат да плащат на Брюксел толкова, колкото му трябва.

Тези реформи, предизвикали възторженото одобрение на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, президентът Макрон представя като демократични. „В наши дни расте привлекателността на либералните идеали – заяви той през април в Страсбург, - в този свят и в тези трудни дни европейската демокрация е нашият най-добър шанс“.

Не е трудно да се види, че реформите на Макрон са в действителност противоположност на демокрацията. Макрон иска да натрапи на Европа още повече бежанци, при положение че националните избиратели гласуват срещу това; той иска да създаде наднационален финансов орган, който ще работи без съгласуване с интересите на нациите. Избирането на депутати по общоевропейска листа е класическо бюрократично маневриране, превръщащо изборите в гласуване за известни от новините личности (сред които и Макрон) – то обезсмисля процедурата и я превръща в нещо като руското гласуване за „Единна Русия“ (партията на Путин – бел. П. Н.).

Смисълът на реформите на Макрон е пределно ясен. Левият президент, попаднал на върха на властта благодарение на политическите технологии (френският избирател явно предпочиташе десен политик, но Марин льо Пен миришеше много неприятно, а Франсоа Фийон беше стъпкан от пресата), знае прекрасно, че за него няма да има никога втори мандат, и си подготвя пенсия.

Политическата криза във Великобритания си струва да разглеждаме на фона на подобни инициативи. В началото на юли всички членове на министерския съвет на Великобритания бяха свикани в крайградската резиденция на министър-председателката.

Там, при конфискувани телефони, им беше поставен ултиматум: или незабавно съгласие с плана за „мек Брекзит“ на Тереза Мей, или край на кариерата.

Шантажът не успя: министърът по въпросите на Брекзит Дейвид Дейвис и неговият подчинен Стив Бейкър подадоха оставка почти веднага, а министърът на външните работи Борис Джонсън – малко по-късно.

Смисълът на „мекия Брекзит“ е много прост: той е, направо казано, саботаж на Брекзита. Силно опростено можем да кажем, че в резултат от плана, одобрен от министър-председателката Тереза Мей, Британия ще запази повечето от задълженията си към Евросъюза. Тя все така няма да може да контролира своите граници и ще трябва да следва законите, приемани от Брюксел, но пък ще се лиши от правото на глас при тяхното приемане.

Аз ще се въздържа от оценка на самия Брекзит. В краткосрочна икономическа перспектива той е несъмнено лош за Великобритания. Но не съм сигурна дали дългосрочните стратегически плюсове няма да надделеят над краткосрочната икономическа изгода. Защото от този Евросъюз, който се привижда на Макрон – с фалшиви избори и гигантска бюрокрация, - от този Евросъюз, струвам и се, трябва не само да се излиза, а да се бяга. Но думата ми сега не е за Брекзита.

Думата ми е за феномена.

Западният свят се управлява от леви елити. Тези леви елити са носители на квазисоциалистически идеи. Те са идейни наследници на тези, които са били на барикадите в Париж през 1968 година и са мислели как да разрушат света на буржоазния капитал.

В продължение на дълго време тези леви елити залагаха на всеобщото избирателно право. Но всеобщото избирателно право води или до социализъм, или до диктатура. За да потвърдя този тезис, мога да се позова на Аристотел или на Джон Стюарт Мил, но ми е достатъчно да се позова на историята на Европа след Първата световна война или на историята на СССР след неговото разпадане.

Аз не обичам всеобщото избирателно право по същата причина, по която не са го обичали бащите основатели на САЩ. Те прекрасно разбирали, че масовият избирател се оказва винаги по-вляво от собственика.

Бедните в която и да е страна са винаги повече от богатите. Това е знаел още Фридрих Енгелс, който пише, че за победата на комунистическите идеи изобщо не е необходима революция – достатъчно е всеобщото избирателно право.

Но днес левите елити са отишли още по-вляво даже от средностатистическия избирател. Струва им се, че лумпените на социална издръжка са малко. И поискаха да поставят на социална издръжка целия свят. Левите елити започнаха да защитават последователно всяка идея, която води до разрушаване на класическата буржоазна държава.

Пред очите на своите избиратели те започнаха да конструират системи, в които а) ще управляват чиновници, неизбрани от никого, и б) изходът от изборите ще се решава за сметка на имамите, призоваващи своето паство от бежанци да гласува за левичарите, както става в предградието на Брюксел Моленбек (където живеят много мюсюлмани – бел. П. Н.).

Именно това предизвика протеста на същия този масов избирател. Появи се Тръмп. Започна Брекзит. В Италия движението „Пет звезди“ получи мнозинство на изборите, след което страната затвори за бежанците всичките си пристанища. Какво представлява популизмът? Това е охлократия (управление според капризите на масите – бел. П. Н.) без социализъм.

И тогава започна широкомащабно саботиране на демократичните механизми от страна на левия истаблишмент. Изведнъж се оказа, че за американския истаблишмент не означава нищо фактът, че президентът Тръмп спечели изборите, а за британския – че 17,4 милиона британци гласуваха за излизане от Евросъюза. Започнаха гигантски агитационно-пропагандни кампании срещу десни политици и едри бизнесмени.

Травис Каланик беше принуден да напусне Uber след поста на една малко странна девица, обясняваща всичките си кариерни неуспехи в компанията с това, че Uber не се бори достатъчно със сексуалните посегателства. Джон Шнатър беше принуден да напусна съвсем наскоро поста главен изпълнителен директор на Papa John’s Pizza, защото по време на натрапен му тренинг по политкоректност подхвърлил невнимателно, че основателят на Kentucky Fried Chicken наричал афроамериканците със забранената днес дума, започваща с „н“. Преди да напусне, Шнатър, основател на своята компания от нулата, беше принуден и да се покае. Това напомня много покаянията, които са били на дневен ред в Китай по време на Културната революция.

Руският бизнес може да стане във всеки момент жертва на Кремъл или на ченгетата. Американският бизнес сега може да стане във всеки момент жертва на политкоректността. Но културната революция не е най-доброто условие за бизнес.

И аз няма да се учудя, ако в резултат на всичко това Китай стане след двадесет години не само първа промишлена, но и първа културна държава в света.

юли 15, 2018

Свиване

Съвет на Европа: Препоръка Rec (2018)7 за зачитане, защита и изпълнение на правата на детето в цифровата среда  

Комитетът на министрите на Съвета на Европа прие на 4 юли 2018 г.  Препоръка CM / Rec (2018) 7   към държавите-членки  относно насоките за зачитане, защита и изпълнение на правата на детето в цифровата среда.

Препоръчва се на правителствата:

1. да преразгледат своето законодателство, политики и практика, за да гарантират, че те съответстват на препоръките, принципите и допълнителните насоки, посочени в приложението към настоящата препоръка, да насърчават тяхното прилагане във всички съответни области и да оценяват ефективността на мерките, интервали, с участието на съответните заинтересовани страни;

2. да гарантират, че настоящата препоръка, включително насоките в приложението, се превежда и разпространява възможно най-широко между компетентните органи и заинтересовани страни, включително парламентите, специализираните публични агенции и организациите на гражданското общество, както и децата, и чрез достъпни средства, начини и формати на комуникация;

3. да изискват от предприятията да изпълняват своята отговорност за зачитане на правата на детето в цифровата среда и да предприемат мерки за прилагане и да ги насърчават да си сътрудничат със съответните заинтересовани страни, организациите на гражданското общество и децата, като вземат предвид съответните международни и Европейски стандарти и насоки;

4. да си сътрудничат със Съвета на Европа, като създават, прилагат и наблюдават стратегии и програми, които зачитат, защитават и изпълняват правата на детето в цифровата среда и редовно споделят примери за стратегии, планове за действие, законодателството и добрите практики, свързани с изпълнението на тази препоръка;

5. да проучват прилагането на тази препоръка и насоките в приложението към нея в рамките на Комитета на министрите и с участието на съответните заинтересовани страни най-малко на всеки пет години и, ако е целесъобразно, на по- малки интервали от време.

 

 

 

Свиване

Баналността на некадърността и баналното зло  

  Тези, които са по-навътре в науката за сигурността и в други науки за обществото и неговото управление и съответно се занимават с изучаване на прилагането на сила, т.е. изследват насилието, знаят, че понякога насилието се ражда съвсем неочаквано – тогава, когато някакво зло избива на повърхността у хора, притежаващи власт и чувстващи се безпомощни да осъществяват функциите, които са им поверени и затова търся виновни - за да ги накажат. Те най-напред намират малцина, една шепа виновни, после добавят към тях други, после трети и така постепенно разширяват кръга на подлежащите, според тях, на наказание.
  А злото трудно се разпознава веднага именно като зло. Нерядко – заради своята баналност. Още Хана Аренд пише за баналността на злото. А Мишел Фуко има удивителна книга за деструктивността на насилието - "Надзор и наказание".

чети по-нататък

Свиване

Срещата на НАТО и прегрупирането на света  

В сряда и четвъртък тази седмица в Брюксел се проведе среща на върха на държавите от НАТО. Имаше заплахи за напускане, имаше залитания в пряк и преносен смисъл, но в крайна сметка всички решиха, че съюзът е по-силен от всякога и добре че е така, защото точно такъв ни е нужен той в точно този исторически момент. Срещата просто потвърди едно банално заключение – светът вече не е същият, не е онзи свят, който познаваме от края на 20 и началото на 21 век. Мисленето се промени, политиките са други, прегрупираха се и световните центрове на могъщество.

Може ли България да избира и ако може какво да избере?

За да си отговорим на този въпрос, първо нека разгледаме предисторията. Въпреки предварителната декларация, която подписаха ЕС и НАТО и която беше пълна с цветя и рози – от борбата с тероризма до ролята на жените, – срещата всъщност беше между Европа и Америка. Официалният дневен ред включваше укрепването на трансатлантическите връзки, повишаване на оперативния капацитет, укрепване на сътрудничеството между НАТО и ЕС и противоречията между НАТО и Тръмп с почти ежедневното му мърморене. И, между другото, си е прав човекът, защото той е президент на Съединените щати, а не на света.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск не издържа това мърморене и след подписването на декларацията усмихнато каза: „Скъпа Америка, ценете съюзниците си, все пак нямате толкова много“. Той каза, че Европейският съюз харчи повече за отбрана, отколкото Китай или Русия, поради което е най-надеждният съюзник на Щатите.

Нищо подобно! – избухна вестник „Уошингтън екзаминър“. – най-добрите съюзници на Америка са Великобритания, Австралия и Япония!

Види се, Щатите вече броят Великобритания за нещо различно от Европа или поне от Европейския съюз, въпреки че все още тя е негов редовен член. Освен това – продължава вестникът, – вашите разходи за отбрана са големи не за друго, а само защото заплатите на военните ви са високи, а не мизерни като на руснаците. Не харчите за техника, не инвестирате в модерни техноогии! Европа няма танкове и артилерийски платформи, за да спре руските бронирани колони, нямате разузнаване, нямате авиация, къде сте тръгнали без нас! На всичкото отгоре – завършва „Уошингтън екзаминър“ – Европейският съюз е станал „роб на Русия заради стратегията на Москва за енергийно изнудване. Ангела Меркел предпочете евтините доставки на газ пред стабилността на Централна и Източна Европа, като одобри строителството на газопровода „Северен поток 2“. И са си прави американците да ги говорят тези неща, защото излиза леко грозно: вие ще ни пазите от Русия, ама ние ще си връткаме далаверка с нея, щото сме лакоми… хайде да не казвам какво!

Цялата тая история се развива на пъстър фон: Тръмп иска да се меси в Афганистан; набира сили търговска война между Щатите и Китай; чуваме американският президент да казва, че е сигурен, че срещата му с Путин на 16 юли ще бъде по-лека от срещата му с Европейския съюз.

Въпреки че в дневния ред на срещата в Брюксел няма обособена тема за отношенията с Русия, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг определи тази тема като „червена линия през цялата дискусия“. Предварително запитан от вестник „Московский комсомолец“ за „руската тема“ по време на срещата, експертът по европейска сигурност Дмитрий Данилов посочи, че ключовият въпрос остава как да се постигне баланс между възпиране и диалог, както, разбира се, и въпросът за разширяване на Алианса с членството на Украйна и Грузия и с поканата, която се очаква да получи Македония.

Фонът става още по-пъстър, като погледнем и разногласията между страните-членки по въпроса за присъствието на САЩ в Европа – например Полша упорито се стреми за постоянно присъствие на американски войски в Европа и преди всичко в Балтийския регион, докато има и по-сдържани страни, които подкрепят изпълнението на източните планове на НАТО, но не искат това да вреди на диалога им с Русия.

Ето защо, мисля си, нещата ще станат много по-поносими, ако Европейският съюз организира свои общи въоръжени сили и приеме единна военна доктрина. Да заприлича малко от малко на държава, защото срещу себе си няма някакви аморфни и обтекаеми съюзи, а строго централизирани системи. В края на краищата нали никой не крие, че Европейският съюз дълбоко в себе си е мечта за възраждане на славните време на Римската империя?

Кои са днес световните центрове на могъщество? Как са групирани и къде да се насочим ние?

От всичко казано покрай срещата на НАТО, като центрове на могъщество се очертават Европейският съюз, Съединените щати, Китай и Русия (с известни уговорки за последната, ако се гледат статистическите данни). Как да бъдат групирани? Естествено, най-добре е християнските държави да се държат заедно, пък другите да се оправят както искат. Това обаче едва ли ще стане някога, защото не виждам как Русия ще склони да бъде член на ЕС и НАТО, или пък как Щатите ще се навият да са член на нещо по рецепта на Русия и различно от НАТО.

При това положение остава да видим Русия доколко ще се сближи с Китай, Китай доколко ще се скара с Америка, Англия колко далеч ще отплава от Европа и как ще оцелее Ангела Меркел между руския газ и арабско-африканската работна ръка, която до този момент май е само потребител на социални услуги.

Как да се държи България? При едно обтягане на отношенията между ЕС и Съединените щати България би могла да остане верен член на Съюза, но би могла да избере и ролята на лоялен военен партньор на Америка в Черноморския регион. За това решение със сигурност голямо влияние ще окаже и състоянието на отношенията ни с Турция – отскоро президентска република, която никой не знае накъде ще тръгне – към Европа ли или към нещо неназовимо.

При едно обтягане на отношенията между ЕС и Русия България би могла да следва политиката на Вишеградската четворка, но би могла да опита и ролята на посредник в отношенията с Русия. Това е заветна мечта на президента и на опозицията.

Що се отнася до Китай, напоследък и с тях сме големи приятели и партньори (доколкото будката за пълнене на запалки може да е партньор на Нефтохим), ето, даже и кариерата на Лиляна Павлова май ще тръгне натам.

И така, кой курс да държи България: Европа, Щатите, Русия или Китай?

За Китай да не говорим! Те са друга вселена със загадъчна логика. Дори и Лиляна Павлова не може да ни сроди с тях.

Щатите са прекалено протестантски, културата им е различна. Вярно, добри партньори са, добри съюзници. Но са прекалено далеч, а пък ние сме твърде назад в листата с приоритетите им. Не дай Боже да се наложи да ни спасяват, когато в момента имат по-важна работа – ще се усмихнат, ще свият рамене и с ялтенския акцент на Франклин Рузвелт ще кажат: Sorry!

Русия винаги е гледала на нас като на аванпост към Европа и Беломорието. А аванпостовете падат първа жертва в името на голямата победа. Вярно, с Русия ни свързва Православието и това е важно. Но православието е прекалено небесно, за да бъде бъркано с политиката, пък и най-православната страна, класическата православна страна – Гърция – е член на ЕС заедно с България, Румъния, а в недалечно бъдеще – с Македония и Сърбия. Казват, че ни свързва и славянството, но славянството е само езикова общност. На езици, спадащи към групата на славянските, говорят народи с най-различни култури и история. Кой е общият знаменател между руснаците, поляците и хърватите?

Мястото на България е в Европа, която понастоящем се олицетворява от Европейския съюз. Да оставим настрана ценности, история и култура. Най-важното е, че Европа осигурява и гарантира свободата повече от всички останали. Да, повече даже и от Америка, която от доста време е една по-скоро полицейска държава. Свободата е важна, за да осъществим себе си. Човек трябва да е свободен, за да прави изборите, по които после ще бъдат съдени делата му.

Имаме ли веднъж свободата, вече вътре, между нас си, ще решим какво да я правим. Забележете, че в крайна сметка всички възражения срещу ЕС (което далеч не е Европа) са заради израждането на идеала за свободата. Тъй както гейовете присвоиха за себе си дъгата на Завета между Бог и Ной, така и думата „свобода“ (Libertas, libertatem) беше окупирана от най-ревностните врагове на свободата.

Но именно заради свободата, ние нито ще предадем Европа, нито ще се откажем от нея. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Свиване

Нобелови лауреати – 1952 година  

Ричард Синг (Richard Synge)

28 октомври 1914 г. – 18 август 1994 г.

Нобелова награда за химия (заедно с Арчър Мартин)

(За откриването на метода разпределителна хроматография.)

Английският биохимик Ричард Лорънс Милингтън Синг е роден в Ливърпул. Той е най-голямото дете и единствен син на Кетрин Шарлот (Суон) и Лорънс Милингтън Синг, борсов посредник. Учейки в Уинчестър колидж, подготвително училище в Хемпшир, Синг печели стипендия за обучение по класически езици и класическа литература в Тринити колидж към Кеймбриджкия университет. Но под влиянието на своя чичо и на публикувания във вестниците отчет за доклада на Фредерик Гоуланд Хопкинс Синг, след като се записва в Тринити колидж, избира биохимията. Допълнителна стипендия му позволява след завършването на Тринити колидж през 1936 г. да продължи своето обучение в Кеймбриджката биохимична лаборатория. През следващите три години Синг изследва гликопротеините, които са сложни молекули на въглехидратите и аминокиселините. По време на работата си той открива, че за ацетилированите аминокиселини е характерен различен афинитет към водата и към хлороформа. Тази разлика обаче не позволява те да бъдат разделени за анализиране по който и да е достъпен по това време начин. Директорът на лабораторията Чарлз Мартин предлага на Синг да си сътрудничи със студента от горен курс в Кеймбриджкия университет Арчър Мартин, който вече е станал известен с умението си да разделя сложни химични смеси. Мартин разработва технология за нова проточна екстракция по време на работата си над своята докторска дисертация за компонентите на витамините от група Е. През 1938 г. Мартин отива от Кеймбриджкия университет в лабораторията на Научноизследователската асоциация на вълнената промишленост в Лийдс, а през следващата година Синг също започва работа там, след като получава финансова подкрепа от Международния секретариат на вълнената промишленост, частна търговска организация. В Лийдс Синг продължава да работи над докторската си дисертация за протеиновия анализ.

Промишленото приложение на процеса на екстракцията с обратни потоци за отделяне на желаните продукти от смеси продължава вече много години. При тази процедура сместа, която трябва да бъде разделена, се въвежда в поток, състоящ се от две течности, които не могат да се смесят и текат в обратна посока. Малката разлика в сродството на веществата, които трябва да бъдат разделени, по отношение на едната или на другата течност се засилва до значителна степен чрез повторен обмен, предприеман с цел да се раздели сместа на два разтвора. Мартин и Синг конструират подобен апарат, в който се опитват да накарат в едната посока да тече хлороформ покрай вълнени влакна, докато в обратната посока тече вода покрай памучни влакна. Но тъй като установката не притежава необходимата високо ефективна екстракция, те се обръщат към аналитичния метод на адсорбционната хроматография.

През 1906 г. Руският ботаник Михаил Цвет разработва метода на адсорбционната хроматография за анализиране на сложни вещества, извличани от растения. Дълга стъклена тръба се запълва с прецизно раздробено вещество, което има различен афинитет към компонентите на химическата смес, образец от която се поставя в началото на тръбата. Когато през тръбата се пропуска разтворител на тънка струя, веществата, които се привличат по-силно към повърхността на раздробения адсорбент, преминават през тръбата по-бавно от тези, които се привличат по-слабо. Тази аналитична процедура, макар и ефективна, се оказва ограничена в избора на пълнеж за тръбата.

През 1941 г. Мартин и Синг правят опити с инертен пълнеж, който държи силно асоцииран разтворител в неподвижно състояние, докато през него преминава друг разтворител и разтворена смес. Веществата ще се разделят поради различния им афинитет към фиксирания и движещия се разтворител. Този метод позволява значително по-голям избор на условия от възможните при адсорбционната хроматография. Понеже разделянето на веществата протича в резултат от разпределението им между двете фази разтворители, този метод е наречен разпределителна хроматография.

Две години по-късно, като получава през 1943 г. докторска степен, Синг започва работа като биохимик в Листъровия институт за профилактична медицина в Лондон. Анализирайки пептидните антибиотици, той продължава все така да работи с Мартин за усъвършенстване на метода на разпределителната хроматография. При този метод капка от анализираното вещество се слага на единия край на филтърна хартия, която след това се поставя в затворен съд, съдържащ наситен с вода движещ се разтворител. С движението на разтворителя под въздействието на капилярните сили край филтърната хартия, компонентите на сместа се отнасят от разтворителя на различно разстояние от първоначалното положение. При използването на две различни разтворителни системи (които се движат под прав ъгъл една спрямо друга), или така наречената двумерна хроматография, протича още по-видимо разделение на компонентите на изследваната смес. С помощта на метода на двумерната хартиена хроматография Синг определя, че аминокиселините съдържат антибиотика грамицидин S.

1947 г. Синг прекарва в Института по физическа химия в Упсала, където шведският биохимик Арне Тиселиус се занимава с изучаването на аминокиселините адсорбцията на пептидите. Когато се връща през 1948 г. В Англия, той е назначен за ръководител на отдела по химия на белтъчините и въглехидратите в Роуетския научноизследователски институт в Абърдийн (Шотландия). В този институт, ръководен от Джон Бойд Ор, Синг се занимава с проблемите на усвояването на храните от животните и с пречистването на междинните продукти от метаболизма на белтъчините.

През 1958-1959 г. Синг е консултант по въпросите на биохимията в Руакурската станция за изучаване на животните в Хамилтън, Нова Зеландия, а от 1967 г. до оставката си работи девет години в Съвета за научни изследвания в областта на селското стопанство към Научноизследователския институт по хранителните продукти в Норич, Англия. Синг е почетен професор в училището по биологически науки към Университета на Източна Англия (1968-1984) и член на редакционния съвет на „Биохимично списание“ („ Biochemical Journal“) от 1949 до 1955 г.

През 1943 г. Синг се жени за Ан Стивън, лекарка и племенница на писателката Вирджиния Уулф. Семейството има четири дъщери и трима сина. Синг, човек с висок ръст и сивосини очи, обича да работи в градината, да кара ски, да учи чужди езици, да пътешества и се интересува от литературата.

Ученият е награден с медала Джон Прайс Уезърил на Франклиновия институт. Член е на Лондонското кралско дружество, на Кралската ирландска академия, на Американското дружество на биохимиците и на Европейското дружество на специалистите в областта на растителната химия.

Източник: http://n-t.ru/nl/hm/synge.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

юли 14, 2018

Свиване

Идеята за чужди агенти в медиите  

Един законопроект, който ГЕРБ и патриотите подкрепиха на първо четене, по-точно идеята за контрол върху т.нар. непазарно финансиране,  силно напомня  философията на правната уредба на иноагентите (инностранные агенты, чужди агенти) в Русия.

Вносителите на законопроекта са от ДПС,  но – няма съмнение – ходът на законопроекта Пеевски е възможен само с подкрепата на управляващото мнозинство.

Очевидна е  несъвместимостта на проекта със Закона за нормативните актове и невъзможността на проекта да осигури прозрачност, но прави впечатление доближаването  до подхода на Кремъл.

В Русия приемат закони, засягащи културата и медиите – насочени към юридически лица с чуждо участие, предимно с  американски  акционери или спонсори,  но и в по-широк смисъл засягащи всички, които получават   пари от чужбина, вкл. от ЕС и държави от ЕС.

Преди половин година Путин подписа закона за чуждите агенти.

Чужд агент (иноагент) е   юридическо лице или структура, която разпространява информация и получава чуждестранно финансиране. Министерството на правосъдието определя в регистър кои медии  съответстват на такава широка дефиниция  и решава какви  ограничения да бъдат наложени.

Внесени са поправки в АПК за глоби до 5 млн. рубли  за чуждите агенти при нарушаване на изискванията.

Чуждестранната собственост в медиите е ограничена до 20 на сто, което променя динамично медийния пейзаж – отделна тема е кой поема дяловете, от които трябва да се освободят чуждестранните компании.

Аналогичен, но отделен закон е приет за интернет-кината, отново чуждестранната собственост се ограничава до 20 на сто.  Доколкото става ясно, това са нелинейните аудиовизуални услуги онлайн, предоставящи достъп до големи каталози от филми.

.

Властта има и моменти на благоразположение, но това е друга тема.

94958DBB-4D90-4CA7-9E44-591027B60EE5

Снимка: Импакт Прес Груп

Свиване

Истории славни и случки забавни в дясното политпространство  

Докато в океана на националната политика не се надигаха никакви вълни, даже и вотът на недоверие, внесен от левицата, приличаше по-скоро на леко накъдрена повърхност на басейн, то в чашата вода, наречена „автентична десница“ бушуваше истинска буря. СДС се обръщаше и тръгваше по нов път!

Бурите в чаша вода са от значение, защото все още има хора, които упорито не желаят да приемат, че ГЕРБ е дясна партия, поради което са убедени, че българската десница не е представена. За тези хора изборът на ново ръководство на СДС беше важен.

Миналата събота СДС застана на кръстопът. Пред синия символ на българската демокрация се простряха два пътя към бъдещето: 1. сближаване с „Демократична България“ (ДСБ, ДаБГ и Зелените) и 2. търсене на консервативно-патриотичен профил. Много сериозен кръстопът, защото завоят наляво към неолибералното семейство и завоят надясно към консерватори и патриоти са два противоположни пътя. Наляво дърпа крилото на Кабаиванов (онзи, който срина СДС с призива си за коалиция с ГЕРБ още преди изборите през 2017), а надясно тегли крилото на Лукарски (оня, дето беше министър на Борисов). Фаворит на лявото крило беше Румен Христов, а на дясното – д-р Антон Койчев. В крайна сметка спечели лявото с някакви си двайсетина гласа.

Двете крила обаче си приличаха по сметките за оцеляване. Левите си правеха тънката сметка да прибавят гласчета към трогателно безпринципната, но вече съществуваща коалиция между бивши костовисти, либерали и зелени. Десните яхнаха патриотично-консервативна вълна и решиха да бъдат в крак с времето, да се отъркат о Патриотичния фронт и да се надяват, че той ще бъде коалиционен партньор и в следващия парламент.

Веднага след избора победителят очерта първите стъпки, първите цели на новото СДС (забелязал съм, че от известно време политиците не се свенят да говорят откровено за своята безпринципност, види се, вече я приемат за нещо съвсем в реда на нещата).

Според Румен Христов политическа задача №1 е коалиционната политика – странно, при положение че заявката е СДС да се възроди едва ли не в блясъка си от 90-те години.

Първият вариант за коалиционна политика бил „идейна коалиция“ със сродни партии, произлезли от СДС“ (хитро, а?). Предполагам, че възможността за коалиция с „Демократична България“ не попада в този вариант, защото макар ДСБ да е „сродна партия, произлязла от СДС“, каква „идейна коалиция“ със Зелените, за Бога!

Вторият вариант бил не идейна, а „конюнктурна коалиция“ (забелязвате ли как не ги е срам да наричат нещата с истинските им имена?), тоест да сумират своите 70 000 гласа (които твърдят, че имат) с други някакви 50 000 (не казват откъде, но вероятно им е все едно) в името на единствената заветна цел „да прескочат бариерата“ (пак не ги е срам!).

Третият вариант бил „коалиция антистатукво“. Е, това е най-мъгляво. Какво е „статукво“ – ГЕРБ да е на власт? Тогава вероятно ще се коалират с БСП или ДПС, ако ги пожелаят, разбира се. Ако пък „статукво“ означава някой друг да е в парламента, а ти да не си, то не виждам с какво този вариант се различава от първите два. Най-сетне, ако „статукво“ е наличието на институции, а „антистатукво“ е тяхното революционно премахване, то за какво му е на СДС да „прескача бариерата“, защо се бори да стане част от една система (иначе казано – статукво), която иска да разруши?

Следващата голяма цел на новопобедилото в СДС ляво крило са местните избори догодина. „Местната власт е изключително важна – казва Румен Христов. – Чрез нея се овладява централната власт“. Точно така, няма спор. Откровено изказване на зрял професионален политик. Как точно се овладява централната власт чрез местната? В малките и средни населени места поминъкът, съдбите на хората зависят от местната власт. Кметът и общинските съвети имат три много важни лоста за въздействие: 1. Общинската администрация. Всяка нова власт си назначава своите хора (роднини) на работа в нея, включително и в полицията, което никак не е без значение. 2. Общинските фирми. Те извършват дейности, харчат бюджет (било събран от местни данъци и такси, било отпуснат от държавата), наемат хора, плащат заплати. 3. Обществени поръчки. Често те са единственият източник на препитание за местния бизнес и заетите в него работници. Всички хора, обхванати от тези три механизма на въздействие, както и техните семейства, са гласоподаватели на следващите парламентарни избори. Затова Румен Христов е прав, че централната власт се овладява чрез местната. Е, не чухме нищо за идеали, за принципи, за политика… Ама, карай да върви!

Местните организации – каза още Христов – ще имат правото сами да избират с кого да се коалират на местните избори“. Браво! Значи, когато СДС се явява на избори в Македония, може да се коалира с ВМРО, „Морен сокол пие вода на Вардаро“ и прочие, а когато се явява в Кърджали, може и с ДПС; във Варна с ГЕРБ, но в Монтана с БСП. Твърде принципно. Наистина при това положение СДС е напълно готов за коалиция не само със зелените, розовите и пембените, но даже и с извънземните. И после има хора, които продължават да се чудят защо „автентичната“ десница се радва на такова уважение и на такава подкрепа…

Помня, беше в края на 1989 или в началото на 1990. СДС вече заемаше сградата на Раковска. Тогава тъкмо завършвах университета и имах бял вартбург комби с долни скорости. Няколко вечери подред в него се тъпчехме с жена ми и други приятели (включително в багажника), обикаляхме София с надут клаксон и плющяхме със сини знамена през прозорците. Такива автомобили може би бяха стотици. Побъркахме града. Накрая от СДС се принудиха да изведат свои хора на Раковска пред сградата, да спират колите и да ги молят да се приберат: „Стига толкова! Стига толкова! Мислим, че ни разбраха…“.

Това СДС отдавна го няма. То и тогава сигурно не е било чак такава легенда, каквато ни се е струвало, но съдържаше в себе обещание за бъдеще. Днес няма партия, която да съдържа в себе си обещание за бъдеще. Това е проблемът. Хората от онова СДС вече остаряха. На тяхно място се появиха млади апаратчици. Сред тях има умни и сърцати хора, но повечето са машинки за кариера. Какво обещание за бъдеще да съдържат в себе си те? Старите муцуни си оправиха живота, някои от тях умряха, Бог да ги прости. От старите муцуни в политиката останаха само онези, които не успяха да си оправят живота или да умрат. Че те ако своя живот не успяха да оправят, та нашия ли!

Политиката стана такова мръсно място, че човек се завърта в нея или от мимолетно любопитство, или от трайна безнадеждност. И в двата случая не е полезен нито за себе си, нито за другите. Политиката се превърна от борба в технология. Забелязвате ли, че от много години всички мераклии за властта изповядват, че трябва да се прави едно и също и единствената разлика е в това, кой ще го прави по-кадърно от другия? Това политически живот ли е?

Случилото се в събота в СДС е просто още една илюстрация на това, в което се е превърнал нашият политически живот. Онова СДС, заради което плющяхме със сини знамена от прозорците на белите си вартбурзи, днес е поредният маргинален клуб на протрити професионални политици, които с калкулатор в ръка пресмятат колко хора могат да подмамят, та да ги вкарат в парламента. Час по-скоро, че вече изнемогват от глад! В България има два вида политици – такива, които си смятат парите, и такива, които си смятат гласовете, които не им достигат да са като първите. Мисля, че това е една твърде печална картина. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Свиване

Украйна: санкционират медии за непредоставяне на информация за собствеността и контрола  

В Украйна ca санкционирали 173 електронни медии за неизпълнение на задължението им да предоставят информация за структурата на собствеността.

По следите на закона (за радио и телевизия от 1993 г.), въвел това задължение, се открива изменение от 2015 г., което  се отнася до следното:

Структурата на собствеността на доставчика се признава за прозрачна, ако информацията, която  се оповестява публично на   официалния му уебсайт и предоставя на медийния регулатор, позволява да се определят всички лица, които имат пряко и / или непряко съществено участие в юридическото лице, или възможност за значително или решаващо влияние върху управлението и / или дейността на юридическо лице, включително отношения на контрол   по веригата на собствеността на корпоративни права, по отношение на това юридическо лице, както и да определи крайния собственик.

Информация за структурата на собствеността  се публикува на официалния уебсайт  на доставчика в съответствие с изискванията на този закон.

Информацията задължително се актуализира ежегодно до 31 март   и се предоставя на регулатора  по начин и във форма,  установени от регулатора. Непредоставянето, неспазването на срока  или предоставянето на невярна информация води до санкции  в съответствие с този закон.

Ако в информацията за структурата на собствеността, предоставена на Националния съвет, се установи техническа грешка, доставчикът е длъжен да я отстрани в двуседмичен срок.

Съществено участие  е  прякото и / или непрякото притежаване, самостоятелно или съвместно с други лица, на  10 и повече на сто от акциите с право на глас или възможността – независимо от формалната  собственост   – за значително въздействие върху управлението, по силата на сделка или на друго основание.

{Изменителен закон № 674-VІІ от 03.09.2015 г.}

В Украйна имат проблеми с прилагането – за 2017 г. изискването са изпълнили 862 медии, 200 не са спазили срока, а  482 са санкционирани.

Според медиите санкциите са смешни по размер.

Регулаторът е поискал законът да бъде изменен, вкл. само на това основание да могат да се отнемат лицензии и заличават регистрации.

Известни и на нас проблеми са проверката на достоверността на данните, както и липса на данни за офшорни компании – както тук например се появяват едни 15 на сто в Кипър.

Ако проследим какви трудности среща прилагането, виждаме и  български връзки, например тази.

 

Свиване

Кървавият „руски свят“  

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Руската империя в различните си ипостаси - от царския и съветския до съвременния - е живяла изключително със завоевания и присвояване на територии, които след анексията се превръщали през 1829 г. в „Руска Армения“ или през 1860-те години в „Руски Туркестан“. Прилагателното „руски“ се използвало и за територии, и за завзети и асимилирани народи. А в близките до нас времена „императорите“ Елцин и Путин подкрепяха сепаратистите - така се появиха „Руска Абхазия“, „Руски Крим“, „Руско Приднестровие“.

Абхазия, както и по-късното завоевание - Крим, стана пример за това как руският език и руската политика се превръщат в неотменима част от съществуването на завзетата територия. За разлика от Крим, където „руският свят“ е присъствал през последните няколко века, укрепен от съветските репресии и от преселването на хора от дълбоките руски провинции, Абхазия в началото на 1990-те години още таеше надеждата за създаване на „национална държава“, в която абхазкият език - апсуа, ще стане държавен или поне ще бъде „възроден“. Въпреки че даже след етническата чистка и прогонването с помощта на руските войски на етнически грузинци абхазците си останаха национално малцинство, отстъпвайки лидерството на етническите грузинци и мегрелите от Галския район.

За да разберем какво се случи в Абхазия, е достатъчно да си спомним още няколко случая, когато Кремъл е подкрепял сепаратизма, след което започва етническа чистка и територията без коренните си жители, ако не пропадне съвсем, се превръща в аутсайдер - икономически и политически. Карабах е един от примерите, където в резултат от войната Кремъл подкрепи една от страните: в крайна сметка 350 хиляди бежанци се оказаха във вътрешността на Азербайджан. Кремъл продължава да влияе на Карабах, който се превърна в предмет за шантажиране на Азербайджан и отчасти на Армения, принудена да харчи средства за поддържане на армия на окупираната територия.

От Абхазия, като резултат от двете войни през 1992-1993 година, бяха принудени да избягат повече от 300 хиляди души, предимно етнически грузинци. След войната през 2008 година от „Южна Осетия“ избягаха повече от 15 хиляди души, сред които има смесени грузинско-осетински семейства. Приднестровието се оказа извън подобни последствия, защото конфликтът имаше повече политически отколкото етнически причини. Там и до днес една трета от населението са етническите молдованци, продължаващи да живеят в условията на Съветския съюз: пишат „на молдовски“ с кирилица, но в действителност Приднестровието, както си беше рускоезично, така и си остава.

Тези събития ставаха вече след разпадането на СССР и единствения вътрешноруски конфликт беше осетинско-ингушетския през 1992 година, когато Кремъл отново застана на страната на осетинците. Навсякъде, при всички конфликти, руската армия участваше на страната на „победителите“. Но вече почти никой не си спомня конфликтите от последните години на СССР, например Ошките събития през 1990 година, броят на жертвите от които, по неофициални данни, са повече от 10 хиляди души; конфликтът беше интернационален, между узбеки и киргизи, на територия, където са живели заедно много векове. По време на Ферганските събития през 1989 година – етнически конфликт между узбеки и месхетински турци, загинаха 103 души. През 1990 година в Душамбе беше направен опит да се предизвика етнически конфликт, едната страна от който бяха етнически арменски бежанци, загинаха 25 души, всичките местни жители. През 1990 година – арменски погроми в Баку, жертви на които станаха, по различни данни, от 48 до 90 души, а според някои източници – до триста души. През 1989 година – сблъсък между етнически казахи и потомци на депортираните от Северен Кавказ, загинаха до 400 души.

Това са само част от междуетническите сблъсъци с жертви, които не можеше или не поиска да предотврати всесилният Комитет за държавна сигурност (КГБ). Напълно логично е да предположим, че КГБ е бил инициатор или подстрекател на всичките тези сблъсъци, когато вече беше ясно, че Съветският съюз живее последните си години. Чекистите са предполагали, че териториалната цялост на съветската империя може да се запази, като се организират сблъсъци, след което ще се появи армията и „ще спаси“ всички. Но като начало трябва да има жертви, желателно повече, за да започнат хората да се страхуват и да се появи желанието да молят за помощ съветското ръководство. Единственият случай, когато съветската армия участва непосредствено в конфликт без изчакване, за да предотврати излизането на Грузинска ССР от състава на Съветския съюз, са събитията на 9 април 1989 година в Тбилиси, когато войниците по заповед на бъдещия министър на отбраната на Русия, генерал Игор Родионов, започнаха да разгонват демонстрантите. Тогава загинаха и починаха от последствията няколко десетки души, медицинска помощ потърсиха повече от 4 хиляди души.

А към това трябва да добавим събитията през 1991 година в Рига и Вилнюс, отново с жертви, събитията в Алма Ата през 1986 година, когато в знак на протест срещу назначението на „варяг“ за ръководител на Казахска ССР хиляди етнически казахи излязоха на централния площад на тогавашната столица. И отново всесилният КГБ се опита да се представи не за виновник, а за жертва, която не е успяла да предотврати убийствата на хора. По принцип политиката на съветската държава повтаряше царската, когато за завземането на нова територия или за удържането на вече завзета е бил нужен конфликт, желателно междуетнически, за да запомнят тези, които са останали живи, че Руската империя е дошла задълго и безвъзвратно. Наистина, царете и съветските ръководители са успявали да задържат териториите и не са се съобразявали с жертвите – „жените ще родят други“.

„Руският свят“ е бил винаги безжалостен към завоюваните народи – винаги са му били нужни територии, завзети под всякакъв предлог, а за задържането им е имало нужда от връзка. Така се появило обозначението „руски“, иначе казано – принадлежащи на руския цар. Също така по време на Съветския съюз се регулираха националните езици и националните традиции – всички трябва да говорят на руски и да пеят едни и същи песни, да гледат едно и също кино, да слушат една и съща пропаганда. През последните години на Съюза на съветските социалистически републики, както предполагаха от Кремъл, би било добре да се използват същите отдавнашни, от времето на Борис Годунов и Иван Грозни, традиции – да се наказва и да се заплашва, някои хора да бъдат убивани. Така в постсъветското време Елцин се разправяше с чеченците, традицията продължи Путин.

Новият стопанин на Кремъл нямаше друга възможност за запазване на старите традиции на „руския свят“, освен да убива желаещите да бъдат свободни, а ако не ги убие навреме, може да ги убие по-късно, както през август 2008 година в Грузия. Беше измислен осетинско-грузинският конфликт, който в действителност беше конфликт на свободните грузинци с „руския свят“. Всичко се повтори в Донбас – не за мнима „свобода“, а срещу „хохлите“ (презрително название на украинците – бел. П. Н.). „Руският свят“ се оказа верен на себе си – заграбва, а след това измисля обяснение защо отново е заграбил. Защото „руският“ Крим е бил винаги заграбен, още от 1783 година, все едно полуостровът се е образувал по чудо едва през втората половина на 18 век като „руски“ и дотогава там не е живял никой.

Сега малко пояснение за тези, които ще се опитат да ме обвинят за пореден път в русофобия. „Руският свят“ няма никакво отношение към някакъв етнос, защото „руският народ“ в голямата си част е изкуствен, съставен от завоювани в продължение на 14-15 века народи. „Руският свят“ е състояние на неуравновесен и кървав диктатор, царски или съветски, плюс съвременния руски, който никога не се съобразява с мнението и желанието на другите. Диктаторът има свое желание – да завземе чужди територии и да ги нарече „руски“. Като „руско“ трябва да бъде всичко: руска (италианската) опера, руски (френския) балет, руски (китайския) чай, руски (китайския) самовар, руски (монголските) пелмени. Добре е, че все още не наричат руски джинсите или кафето, макар че по времето на Путин всичко е възможно, имаше опит да бъде наречено „русиано“.

В действителност исках да напиша статия за това, което стана с „руската“ Абхазия. „Руският свят“ превърна някога процъфтяващия регион на Грузия в територия, където всичко е подчинено на имперската политика на Кремъл – там се говори единствено на руски език, а езикът апсуа (абхазкия) се превърна в заврян в ъгъла, там няма икономика, а само кремълски подаяния, колкото „да не паднат гащите“. И най-чудовищната проява на „руския свят“ е издевателството над идеолозите на сепаратизма, смятащи се за демократи. Като резултат независимостта на Абхазия беше призната от аутсайдери в международната общност: Венесуела, Никарагуа и Сирия, а - за малко руски пари, и от малкия, 21 квадратни километра, остров Науру.

„Руският свят“ е стабилен през последните 500-600 години. Идеологическите му противници го сравняват ту с Ордата (Златната орда, основана от хан Батъй, просъществувала от 13 до16 век – бел. П. Н.), ту с фантастичния Мордор. Но той не е нито едното, нито другото. Ордата е била държава, строго подредена и с действаща структура, която „руският свят“ се е опитал да повтори, но не е постигнал нищо. А Мордор е само символ на „черната страна“, в сравнение с който има само едно съвпадение – да се унищожи целия свят. „Руският свят“ е в действителност идеология, която, като инфузория, се дели постоянно, печелейки нови привърженици, за които, както пише Джордж Оруел, „войната е мир“. Без войни „руският свят“ е безжизнен, той е неспособен да се възпроизвежда и да попълва завоевателската си армия с нови бойци, които воюват отново за нови територии на „руския свят“.

Има хора, които размишляват какво ще се случи по-нататък с „руския свят“. Вероятно санкциите са само етап в процеса за възпитаване на страната и населението, запазващи средновековни традиции в съвременния свят. Никаква църква с нейните морални постулати и заповеди не може да промени „руския свят“, изграден върху убийства, войни, завоевания и грабежи. В идеален план може да се изгради нов „руски свят“ върху исторически територии, но кой е готов да ги определи? Постепенно, след много години историческа пропаганда, завзетите народи започват да осъзнават своето „доброволно влизане“ в „руския свят“. Санкциите са само един от елементите за противопоставяне на „руския свят“, необходимо е самите руснаци да разберат, че огромната територия вече не плаши никого, ако населението ѝ живее само на едно десета част от нея.

юли 13, 2018

Свиване

Кога и как да подам жалба до СЕМ?  

кога и как да подам жалба до сем

След като си купих нов телевизор от черния петък и вече знам какви са ми правата при пазаруване е време да се отдам на заслужена почивка пред екрана. Дъщеря ми си пуска музикална програма и за мое учудване песента e с вулгарен език. Чудя се как може да пускат такива неща по телевизията и подходящо […]

The post Кога и как да подам жалба до СЕМ? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Правилата като инструмент за репресия и присвояване на повече власт  

  Всеки от нас непрекъснато се спъва в какви ли не ежедневни аномалии. Стана нещо с обществото ни, държавата очевидно и очевадно губи своя европейски облик, действителността постоянно ни дава примери за израждане на отношенията, за деструктивни процеси, за вървене в сбъркана посока.
  Въпросът е именно в това – зад конкретните случаи на безобразия и социални перверзии да се види общата картина, да се сглоби целият пъзел на ставащото в нашата страна.

чети по-нататък

Свиване

Какво да направя, ако сметката ми за мобилен телефон е неправилна?  

ИЗТОЧНИК: ПРАВАТА МИ.БГ

АВТОР: Петилина Петрова - завършва специалност Право и Правни науки в правния факултет на Вестфалския Вилхелм университет, град Мюнстер, Германия.

Кошмар! Няма такъв мобилен оператор! Гледам сметката си за последния месец… Тя ме гледа. И двете едновременно мигаме на парцали. Двойно по-малко говорих, търся Wi-Fi на всеки ъгъл, за да дам почивка на мобилните данни, и пак трицифрена сума! Ами, няма пък да стане! Не и този път! Сметката ми е неправилна

Мога да подам жалба до отдел „Жалби“ на съответния мобилен оператор

Недоволен/а съм от месечната си сметка. Имам сериозните основания да смятам, че грешката не е “в моя телевизор”. Искам да се оплача пред мобилния оператор, за да се вземе някакво решение веднъж завинаги.

Без значение на кой мобилен доставчик съм поверил/а комуникационното си спокойствие, всички официални мобилни оператори в България съставят своите общи условия предвид действащото законодателство!

Ето как мога да постъпя:

- Като потребител на услуга имам правото да получа безплатно детайлизирани сметки за ползваните услуги заедно с фактура или достъп до информация в електронен вид относно месечните сметки за ползваните от мен услуги. Запазвам номерата на фактурите. Те ще ми бъдат необходими, в случай че не бъда удовлетворен/а от видяното и реша да подам жалба.

- Смятам, че сметката ми е погрешно начислена и  калкулирана. Ще се наложи да отреагирам. Мога да подам своята жалба устно (на служител, директно в офиса на мобилния оператор), писмено, дори и онлайн. От сайта на мобилния оператор бих могъл/а да намеря негова собствена форма за жалби или да попълня автоматична такава, директно прикачена на страницата му в интернет.

- В случай че нямам регистрация на сайта или по навик държа на писмата по пощата, бих могъл/а да съставя жалбата си сам/а, адресирана до клона на мобилния оператор в населеното място. (Информацията за точен адрес на всеки един от мобилните оператори мога да намеря в съответната им интернет платформа в раздел “Контакти”.)

- След като впиша личните си данни и контакти за обратна връзка, трябва да попълня и основанието на жалбата. В този случай то ще гласи: необосновано висока/и месечна/и сметка/и за използван мобилен телефон, отразена/и във фактура/и (като тук попълвам и номерата им).

- Следва текст в свободен стил, в който имам възможността да обясня всичко относно моята претенция за неизрядност от страна на доставчика с необходимите за целта допълнителни подробности.

- Жалбата приключва с дата, местонахождение и подпис.

Важно! Причина за жалбата ми може да бъде също така и системното необосновано забавяне на издаването на месечните ми фактури!

- На практика срокът за разглеждане на жалбата ми е един месец. След това мобилният оператор се задължава да ми отговори, по начина по който жалбата е постъпила в системата (съответно по електронен път, устно или писмено). 

- В случай че грешка в сметката има, жалбата ми ще бъде удовлетворена, а оспорената сума ще бъде приспадната от бъдещите ми задължения или ще ми бъде върната.

- Ако договорът ми с мобилния оператор е окончателно прекратен, ще получа сумата чрез банков превод на предварително посочената от мен банкова сметка. Не разполагам с такава? Няма проблем! Мобилният оператор може да използва други платежни инструменти, но така че да няма допълнителни разноски за мен!   

- Мобилните оператори запазват правото си да съхраняват жалбите и изпратените към тях отговори в рамките на 1 година

Копия на жалбата си мога да изпратя предварително и до следните комисии, които също да се заемат с проверка на фактурата/е ми.

Мога да подам жалба до Комисията за регулиране на съобщенията (КРС)

- Втората стъпка по пътя към справедливостта е КРС!  Да, наясно съм, че Комисията  сама по себе си не е орган, който да разреши индивидуалния ми казус, но пък е контролен орган спрямо мобилните оператори. Нека се намеси, за да респектира системата. Тук пътят към целта също не представлява трудност. Бланката на жалбата ми изглежда така, а опциите за нейното изпращане са следните:

- изпращане по пощата на адреса на седалището на КРС (гр. София, ул. Гурко № 6);

- по електронен път чрез попълване на следната форма;

- на електронен адрес (info@crc.bg).

Ако имам спешен въпрос във връзка с обработването на жалбата ми, мога да разчитам на горещата телефонна линия на КРС за връзка с потребители. (Тел.: 02/949 27 23)

Мога да подам жалба до Комисията за защита на потребителите (КЗП)

Разбира се, че мога да подам жалбата си и до КЗП! Аз все пак съм потребител със съмнение за нарушени права! Вече съм и добре информиран/а как да подам жалба до Комисията. А защо ли да не се възползвам от уюта на дома и да не пусна жалбата си директно онлайн с попълване на форма? Чудесна идея! Момент,  да запиша внимателно личните си данни, защото вече знам, че анонимни жалби не се разглеждат. Готово – изпратих и нея.

А в случай че нищо друго не помогне, ще се срещнем в съда…

Неприятната случка се повтаря, а аз съм вече уморен/а. Не съм юрист, а средностатистически човек, пожелал през 21-ви век честно и почтено да използва мобилния си телефон. Не смятам да “троша” повече нерви в стъклените центрове на мобилния оператор. В тази ситуация изборът от средства за защита срещу неправилните сметки се свежда до моята последна опция – среща в съда. За целта сам/а или посредством услугите на адвокат, мога да събера всички доказателства (фактури, касови бележки и др.), с които да защитя правата си по обективен начин.

юли 12, 2018

Свиване

Нова книга разкрива истината за Санстефанския договор и руската политика на Балканите  

Договорът от Сан Стефано* е най-голямата измама в българската история, защото върху нея се крепи съзнателно създаваното (чрез тази измама) българско русофилство, довело в крайна сметка 45 годишната окупация на България от съветска Русия – една осъществена стара руска имперска мечта.

Измамата “Сан Стефано” (корица)

Прохождащата българска независимост след Руско-турската война е била многократно заплашвана от Русия – както с преврати и военни метежи на русофили, така и с пряка повторна окупация, този път с напълно откровената цел тя да “освободи” българите от независимостта им. Цяло чудо е, че това не се случва през 1886 г., когато руският император Александър III заповядва руски морски десант край Варна, но корабите му са принудени да се оттеглят след масови многохилядни демонстрации в цяла Европа в защита на млада българска независимост. Европа спасява България от руска окупация. За първи и последен път. И изобщо е невероятно, че България толкова дълго, до самата 1944-та година, успява да се спаси от съдбата на окупираните от Русия Финландия и Полша, след като е била нарочена от Русия да бъде нейно предмостие за домогване до проливите.

Истината за факта, че Русия се представя като добрата покровителка на българите, която им подарява земи, отнети само 3 месеца по-късно от лошите европейци на конгреса в Берлин, е била широко известна на българското общество преди да бъде цензурирана по времето на съветска окупация и погребана за много десетилетия. Тя е изобличавана дори от създателите на социализма в България Димитър Благоев и Георги Кирков. Младият Георги Димитров е призовавал през 1914 г. за съпротива срещу вредната за България руска политика (преди да се болшевизира 5 години по-късно).

Руският военен историк Констанин Гайворонски опровергава опитите на проруската историография в България да отрече (поради липса на “достатъчно доказателства”), че Русия подстрекава Турция да си вземе обратно Южна Румелия като наказание за Съединението на България. При това с аргумента, че българите са нарушили Берлинския договор.

В “Измамата “Сан Стефано” фактът, че тази интрига е била напълно преднамерено създадена от руската дипломация, е илюстриран с многобройни цитати от руски източници. Самия автор на договора Николай Игнатиев признава в своите записки, че е знаел за тайните споразумения на Русия с Австро-Унгария и Англия след войната да не бъде създадена голяма българска държава, но се оправдава, че едва ли не е дочул за тази най-дълбоко пазена тайна по лични канали. Защото е гузен, че е създал фалшиви очаквания у българите и изготвил документ, който не струва мастилото си.

Началникът му в Санкт Петербург Горчаков дава съгласието си за подписването на договора, срещу който по принцип е бил против (бидейки привърженик на преговорите с европейците, за ужас на своя дипломат в Цариград граф Игнатиев), знаейки, че той е напълно несъстоятелен и ще бъде ревизиран в Берлин (да, дори мястото на предстоящата ревизия е било известно на Русия предварително). Горчаков подкрепя накрая предварителния договор от Сан Стефано с единствената цел българите да бъдат привлечени на руска страна и настроени след това в Берлин срещу останалите европейски сили. Разчетите на този подъл план не само се оказали верни, но работят и до днес в полза на руското влияние в България.

Трите приоритета на Русия във войната с Турция, срещу чието избухване граф Игнатиев води до последно битка от позицията на голям приятел на Султана (за какъвто сам се определя), са ясно подчертани от Игнатиев в неговите записки. Изброени са в този и ред по важност:

  1. Завземане на проливите
  2. Недопускане на европейско влияние върху завладените територии
  3. Налагане на руското влияние в земите, населени с българи

Никъде в своите спомени Игнатиев не си криви душата, че целта на войната е била свободата на българите. Напротив, той е фанатичен противник на всякакви свободи в самата Русия, какво остава в една нова България.

Този начин на мислене предопределя факта, че руската дипломация и нейния шпионаж (открийте разликите) правят всичко да задушат всякаква българска самостоятелност и опити за национално освобождение. Нещо повече, руската администрация отказва да въоръжи българите по време на войната, макар в същото време да им натяква за липсата на достатъчно подкрепа. Нито едно българско въстание никога не е получавало под никаква форма подкрепа от Русия и преди това (за разлика от въстанията на гърци, сърби, черногорци и т.н.). Игнатиев и компания са смятали, че е по-добре българите да си останат под османско владичество, отколкото да се освободят и да попаднат под европейско влияние. Свободна и независима България би била проклятие за руските завоевателни планове по пътя към проливите. Аксаков го е казал в едно изречение: “Всяко българско тържество е смърт за Русия”.

По основите първи две точки Русия, споменати по-горе, се проваля. Но по трета точка Русия успява с чрез измамата, подхвърлена на българите, в която се корени руското влияние и до днес.

В контекста на днешна антизападна руска политика крайният реакционер граф Игнатиев, противник на всякаква форма на свободомислие в самата Русия и яростен противник на либерализма на Европа, все по-настоятелно бива възвеличаван за нова, още по-възторжена българска консумация. До степен, че Сергей Пинчук, бивши сътрудник на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ) , оглавяван от самото му създаване до неотдавна от специалиста по българските въпроси (ген. Решетников), подготвя книга, в която се опитва да обуслови тезата, че граф Игнатиев бил “баща на българската нация”. Ни повече, ни по-малко.

Кой обаче е наистина Игнатиев?

Той е руски краен шовинист и реакционер, който в това качество е назначен след провала си от Сан Стефано, (сложил край на дипломатическата му кариера), за министър на вътрешните работи на Русия. Поставен на този пост след големия погром над евреите през пролетта на 1881 г. Император Александър III му възлага да усмири… евреите и да “спаси” Русия от “непоносимия еврейски гнет”, както се изразява в свои статии другият виден антисемит и кумир на българите Иван Аксаков.

Николай Игнатиев написва т.н. майски закони, които влизат в сила година по-късно. Това е първият случай в историята, когато традиционният иначе за християнството антисемитизъм се превръща в държавна политика, разписана със специални закони. Техният баща Игнатиев е на практика и духовен баща на Хайнрих Химлер, който 50 години по-късно го имитира в нацистка Германия.

“Измамата Сан Стефано” е четвърта поред книга по темата за изкривената история на отношението на Русия спрямо българите.
В нея читателят ще може да се запознае и с истинското отношение на руската армия към българите по време на войната. Разговорът с тях руските офицери водели чрез нагайката, кожен бич, наследен в Русия от монголските й господари. Военният кореспондент Василий Немирович-Данченко нарича саркастично нагайката “джобният речник” на руските офицери за общуване с българите. Той, както и колегата му журналист Евгений Утин, страстно защитават българите от масовото им охулване сред руската войска и в руската преса, когато въоръжените мужици и техните благородия под пагон започват да обвиняват българите за всичките си неуспехи в първата фаза на войната. Руските офицери редовно намират общ език в омразата си към българите с турски офицери, военни парламентьори, съгласявайки се заедно, че българите могат да бъдат управлявани само с ятаган и нагайка, свидетелстват двамата руски военни кореспонденти.

На такива честни руснаци обаче, рискували много да застанат на българска страна, като кореспондентите Данченко и Утин, в България няма наречена нито една улица. Тук на пиедестал издигат заклетия реакционер и антисемит номер едно в империята граф Игнатиев. В своите “Записки”, издадени през 1986 г. в България,той прави многократно неосъзнати (по отношение на днешните последици от тях) самопризнания, че гледа на българите единствено като на инструмент на руското влияние и то в случай, че Русия изобщо започне война (уж) заради тях. Това е хипотетична война, срещу избухването на която Игнатиев посвещава всичките си усилия (видно от записките му), но след като тя става факт – с решаващата роля на Бисмарк, успял да убеди силно колебаещия се руски цар, главният руски дипломат на Балканите си приписва заслуги за нея със същата “скромност”, с която преди нея се хвали като отличен приятел на Турция, султана и правителството му.

А на предсказуемия въпрос, защото авторът на “Измамата “Сан Стефано” е съсредоточил вниманието на читателя върху тези негативи, отговорът се налага сам: защото така може да бъде изобличена измамата, чрез която вече 140 години българите биват манипулирани – неуспешно преди съветската окупация и все така успешно в наши дни, цели 30 години след нея.

_______
* – Синопсис на книгата, предоставен от автора Иво Инджев (б.м., Вени Марковски)

Свиване

Кондоминиум  

  Тази дума инкогнито, добре замаскирала се като при активно мероприятие, навлиза в нашата, българската геополитическа действителност.
  Не, не си мислете, че това е някаква цинична или еротична дума!
Кондоминиум произлиза от латинските думи Con — заедно и Dominium — владение.
  Тя на езика на международните отношения означава съвместно владеене, съвместна власт, съвместно управление на една територия от повече от една държава.

чети по-нататък

Свиване

Изкуството да оскърбяваш - 22  

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ТРУЖЕНИЦИ НА ЗАДНИКА

Разбира се, на пръв поглед депутатите би трябвало да бъдат характеризирани като труженици на „задника и устата“. Защото те трябва не само да заседават, но и да издават звуци. Въпреки това всичко сочи, че дадената професия развива най-напред не речта, а именно мускулите на задника – виждаме, че на изпечените депутати е присъща характерна екзотична походка. Може би това е резултат от продължителните заседания. А може би е от излишното усърдие при изпълняването на командите: „седни!“ и „служи!.. на отечеството“.

Ако депутатският труд се оценяваше по степента на развитие на анатомичните аномалии, Държавната дума безусловно би имала с какво да се гордее. Но, за съжаление, от нея се иска и някакъв интелектуален продукт. А тук вече положението не е радостно. Всичко, което депутатите произнасят или пишат, уви, не достига даже равнището на моряшки капустник [1]. Отначало, разбира се, те освежаваха своите упражнения с блага християнска злоба, но с времето това омръзна, а злобата зае законното си място в комплекта от духовни скрепи [2].

В Русия винаги се е ценяла и една друга „скрепа“, иначе казано – умелото и ефектното подлизурство. Известно време Думата нямаше в това отношение никаква конкуренция. Но естрадните изпълнители, писателите, поповете и журналистите, използвайки професионалните си навици, надминаха нещастните депутати с техните купени дипломи и заекваща реч. Днес вече не можеш да удивиш никого дори с най-душераздиращо верноподаничество. Охотний ряд [3] и в това отношение изглежда бледо и неубедително.

Това положение е тревожно. Ние рискуваме да се лишим от Държавната дума. Тя би могла, разбира се, да си седи тихо, водейки само със своите глупости и с аномалията на задниците, но поредната новост може да я настигне и да я сплеска. Както е известно, в близко бъдеще всички ценоразписи в Руската федерация ще съдържат много важна за потребителя информация. А именно: заедно с финалната (продажната) цена в тях ще се посочва и реалната, производствената стойност на стоката. Контрастът на цифрите ще бъде несъмнено зашеметяващ.

Това, разбира се, ще огорчи търговците на ананаси, ще опечали строителите и ще потисне духовно производителите на презервативи. Но то ще се превърне в истинска трагедия за депутатския корпус. Т. н. „народ“ най-сетне ще има възможност да сравни истинската цена на депутатския „продукт“ с разходите за неговото производство.

Стойността на красивия политически живот на депутатите е общоизвестна. Във всеки избраник всеки месец се натъпкват милиони. Но продуктът от неговата дейност, както ще стане ясно, не надвишава и две хиляди рубли. Истинската цена на депутатските упражнения може да се установи лесно с помощта на стандартните цени на услугите на аниматорите, ръководещи корпоративни и други „мероприятия“. Те са добре известни и по принцип не са повече от 300-500 рубли.

Разбира се, ценоразписи в прекия смисъл на думата няма да бъдат окачени на избраниците. За това има субтитри, „бягащи редове“ и други технически хитринки. Вероятно би било целесъобразно всеки депутат, като се поти и трепери, преди да изрече поредната си инициатива, да напомня сам каква сума е струвал до момента на държавата – като включи своята заплата и заплатата на помощниците си, средствата за обслужващия го апарат и за създаващите му комфорт здания.

И веднага ще стане ясно, че бедната Русия плаща за съмнителните услуги на Думата стотици и хиляди пъти повече. Разбира се, маразмът има своята прелест, но неговата себестойност е все пак много по-ниска.

Разбира се, Думата трябва да бъде спасена.

Може би депутатите имат скрити таланти? Тяхното наличие, разбира се, няма да реши въпроса радикално, но поне мъничко ще намали кошмарната пропаст между стойността на тяхната издръжка и реалната цена на техния „продукт“. Може би някой от тях е способен, например, на биолуминисценция? Това може да се провери, като се проведат няколко заседания в пълна тъмнина. С транслации, разбира се, по всички канали.

-----------------------------

1. Капустник – самодейно представление, обикновено за тесен кръг от хора, с хумористично съдържание.

2. Духовни скрепи (букв. прев. - „духовни кламери“) - израз, използван най-напред от руския президент Путин за означаване на ценностите, които обединяват руснаците в едно цяло.

3. Охотний ряд (рус. произн. - Ахотний ряд) – улица в Москва, където се намира сградата на Държавната дума (народното събрание) на Руската федерация.

(Следва)

ДО ТУК:

1. КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА"

2. КИРИЛ - ПРОСВЕТИТЕЛЯТ НА ПИНГВИНИ, ИЛИ ИСТИНАТА НА НЕИЗТРИТИЯ ЗАДНИК

3. ДВУГЛАВИЯТ ПЕНИС

4. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - I

5. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - II

6. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - III

7. САМОТНАТА РУСИЯ ИСКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ

8. НЕ СТАРЕЯТ ПО ДУША ЦЕЛИНИТЕ

9. ГОЛИЯТ ПАТРИАРХ ИЛИ ЗАКОНЪТ НА МИКИ МАУС

10. КРАЯТ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. КАКВО ЩЕ СТАНЕ?

11. КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА?

12. МУХОМОРКИТЕ НА ПОБЕДАТА

13. ДРАЗНЕНЕ НА ГЪСКАТА. КРАЙ НА ДИСКУСИЯТА ЗА ГАЛИЛЕЙ

14. ОСОБЕНО ОПАСНО МИСЛЕНЕ. ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЧУДАЦИТЕ

15. РУСИЯ В ТЪРСЕНЕ НА АДА

16. ИСУС ТАНГЕЙЗЕРОВИЧ ЧАПЛИН

17. ГЛУПАВАТА КЛИО, ИЛИ ЗАЩО В УЧИЛИЩЕ НЕ ТРАБЯВА ДА СЕ УЧИ ИСТОРИЯ

18. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 1

19. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 2

20. ТОПЛА ЦИЦКА ЗА ХУНВЕЙБИНА

21. ВЯРА С ФЛОМАСТЕР 

юли 11, 2018

Свиване

Интелектуална свобода срещу интелектуална собственост: спор в съда  

Спор между Moët Hennessey Champagne Services (MHCS) – собственик на известната марка “Champ Champagne Dom Pérignon” –  и белгийски художник стигна до съда в Белгия. Съдът трябва да отсъди относно баланса между правото на   интелектуалната собственост и  свободата на художествено изразяване.

Както интелектуалната собственост, така и  свободата на изразяване са защитени от Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС.

В произведенията на белгийския художник,  представител на поп-арта, има редица луксозни марки, предимно френски и италиански луксозни марки за потребителски или дизайнерски стоки, вкл.  Dom Pérignon като символ на начин на живот.

Dom Per01

Освен това художникът е пуснал колекция от пуловери и тениски със стилизиран и опростен образ на тези картини. Дрехите са предназначени да функционират като промоционален инструмент за картините.

С решение от 12 април 2018 г. търговският съд в Брюксел се произнася в полза на търговското дружество MCHS. Той счита, че използването на фигуративния знак и на думата “Damn Pérignon” върху дрехите представлява вид използване на търговска марка; налице е извличане на  несправедливо предимство от авторитета на търговска марка “Dom Pérignon” и  освен това се засяга доброто име на носителя на права поради лежерния характер на произведенията. Правото на MHCS да защитава марката е с предимство пред   правото на  свобода на изразяване.

Но при развитието на производството съдът има въпроси относно  единното тълкуване на правото на Бенелюкс, които  се подават пред Съда на Бенелюкс (когато са извън хармонизацията на ЕС, вж C-23/01).  Отправени са следните въпроси до Съда на Бенелюкс:

Може ли правото на свобода на словото и на свободата на художествено изразяване  – изкуството в частност – гарантирани от член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и член 11 от Хартата на основните права на ЕС, да бъдат “дължими причина “по смисъла на член 2.20, параграф 1, буква г) от Конвенцията на Бенелюкс относно интелектуалната собственост?

При положителен отговор какви са критериите, които националната юрисдикция трябва да вземе предвид при установяването на баланс между тези основни права и значението, което трябва да се придаде на всеки от тези критерии?

По-специално, ако националният съд вземе предвид:

  • степента, до която изразяването има търговски характер или цел;
  • степента, до която изразяването  е от общ интерес,  социално значимо или за нуждите на обществени дебати;
  • връзката между тези два критерия;
  • степента на репутация на запазената марка;
  • степента на използване, неговата интензивност и систематичен характер, както и   територия, време и обем;
  • степента, в която изразяването и обстоятелствата, придружаващи го, като   име, наименование или начин на популяризиране, засягат отличителния характер, репутацията и имиджа на упоменатата търговска марка (“рекламна функция”),
  • степента, до която изразяването съдържа творчески принос и степента, в която се опитва да предотврати объркването или асоциацията с упоменатата търговска марка, или впечатлението, че има търговска или друга връзка между израз и собственик на запазената марка (” функция за обозначаване на произхода “).

До този момент има единични решения на ЕСПЧ относно баланса, но не и по така поставените въпроси.

Свиване

Съд на ЕС: Свидетели на Йехова и лични данни  

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑25/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Korkein hallinto-oikeus (Върховен административен съд, Финландия).

Комисията за защита на данните във Финландия постановява решение, с което забранява на религиозната общност „Свидетели на Йехова“ да събира или да обработва лични данни при извършваната от членовете ѝ проповедническа дейност „от врата на врата“, доколкото не са изпълнени законовите изисквания за обработването на такива данни. Освен това  Комисията за защита на данните задължава тази общност да направи в шестмесечен срок необходимото, за да гарантира, че за нейните цели лични данни няма да се събират в нарушение на тези изисквания.

Според констатациите на запитващата юрисдикция при проповедническата си дейност „от врата на врата“ членовете на религиозната общност „Свидетели на Йехова“ водят записки за направените посещения на лица, които самите те или посочената общност не познават. Събраните данни съдържали, евентуално и наред с другото, името и адреса на посетените лица, както и сведения за техните религиозни убеждения и семейни отношения. Тези данни били събирани като напомнителни бележки, за да може информацията да бъде намерена и използвана при следващи посещения, като съответните лица нито са давали съгласие, нито са били уведомявани за това.

Религиозната организация обжалва.  Съдът решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли изключенията от приложното поле на Директива [95/46], посочени в член 3, параграф 2, първо и второ тире, да се тълкуват в смисъл, че събирането и другите видове обработка на лични данни, които членовете на дадена религиозна общност извършват във връзка с осъществяваната проповедническа дейност „от врата на врата“, не попадат в приложното поле на Директивата? Какво значение при преценката на приложимостта на Директива [95/46] имат, от една страна, обстоятелството, че проповедническата дейност, във връзка с която се събират данните, се организира от религиозната общност и от нейните сборове, и от друга страна, обстоятелството, че едновременно с това става дума и за изповядване на религия лично от членовете на религиозната общност?

2)      Като се отчитат съображения 26 и 27 от Директива [95/46], трябва ли определението на понятието „файл“ в член 2, буква в) от Директивата да се тълкува в смисъл, че съвкупността от лични данни, които се събират с неавтоматични средства във връзка с описаната по-горе проповедническа дейност „от врата на врата“ (име и адрес, както и други възможни данни и характеристики, отнасящи се до лицето),

a)      не представлява такъв файл, тъй като не става въпрос за специфични картотеки или списъци или други подобни класификационни системи по смисъла на определението в [Закон № 523/1999];

б)      представлява такъв файл, тъй като от данните предвид тяхното предназначение на практика е възможно лесно и без неоправдани разходи да бъде извлечена необходимата за по-нататъшно ползване информация, както е предвидено в [Закон № 523/1999]?

3)      Трябва ли изразът в член 2, буква г) от Директива [95/46] „който сам или съвместно с други определя целите и средствата на обработка на лични данни“ да се тълкува в смисъл, че религиозна общност, организираща дейност, при която се събират лични данни (в това число чрез определянето на радиуса на действие на проповедниците, чрез проследяването на проповедническата дейност и поддържането на регистри на лицата, които не желаят да бъдат посещавани от проповедници), може да бъде разглеждана като администратор на лични данни по отношение на тази дейност на нейните членове, въпреки твърдението на религиозната общност, че само отделните проповедници имат достъп до записаната информация?

4)      Трябва ли член 2, буква г) от Директива [95/46] да се тълкува в смисъл, че религиозната общност може да се класифицира като администратор само когато предприема други специфични мерки, като нареждания или писмени указания, с които управлява събирането на данни, или е достатъчно религиозната общност фактически да играе роля при управлението на дейността на членовете си?

Решението

1 Както следва от член 1, параграф 1 и от съображение 10 от Директива 95/46, нейната цел е да се гарантира висока степен на защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни (решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 66 и от 5 юни 2018 г., Wirtschaftsakademie Schleswig-Holstein, C‑210/16, EU:C:2018:388, т. 26).

Макар извършваната от членове на религиозна общност проповедническа дейност „от врата на врата“ да е по този начин защитена с член 10, параграф 1 от Хартата като израз на вярата на проповедника или проповедниците, това обстоятелство не придава на тази дейност характер на изцяло лично или домашно занимание по смисъла на член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46. Проповедническата дейност излиза извън личната сфера на проповядващите членове на дадена религиозна общност.

С оглед на гореизложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 2 от Директива 95/46, разглеждан във връзка с член 10, параграф 1 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че събирането на лични данни, извършвано от членове на религиозна общност при проповедническата им дейност „от врата на врата“, и по-нататъшното обработване на тези данни не представляват нито обработване на лични данни при извършване на дейности, посочени в член 3, параграф 2, първо тире от тази директива, нито обработване на лични данни, извършвано от физически лица в хода на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на член 3, параграф 2, второ тире от същата директива. [51]

2 Относно понятието файл – директивата определя широко понятието „файл“, по-специално визирайки „всеки“ структуриран набор от лични данни.

Въпросът точно по какъв критерий и под каква форма на практика е структурирана съвкупността от лични данни, събирани от всеки от проповедниците, е без значение, стига тази съвкупност да позволява лесно да се откриват данните на съответното посетено лице — нещо, което  запитващата юрисдикция следва да провери с оглед на всички обстоятелства в случая в главното производство.

3 Религиозна общност, съвместно с проповядващите нейни членове, може да бъде квалифицирана като администратор на личните данни, обработвани от последните в рамките на проповедническа дейност „от врата на врата“, организирана, съгласувана и насърчавана от тази общност, без да е необходимо въпросната общност да има достъп до данните или да е установено, че тя е дала на членовете си писмени указания или нареждания във връзка с обработването.

Свиване

Хляб и мачове  

Не харесвам футбол, не защото е лош, а защото не го разбирам. Не го търся, но понякога той ме намира. През последните седмици много се говори за него, дори само заглавията са достатъчни да вкарат в темата дори и профаните.

Признавам, че картината на терена е впечатляваща. Но на мен ми е много по-интересно да гледам публиката. Какви емоции! Какъв грим, какви перуки, какъв реквизит! Сякаш мачът е най-важното в живота. Какво ти „сякаш“! Той Е най-важното поне в този момент.

Енергията, която генерират трибуните само за минута, сигурно е достатъчна да изстреля ракета до слънцето. И човек не може да не се запита дали няма някоя конспиративна сила, която като големи стада насочва народите към стадионите, за да не тръгнат по фронтовете.

Този подход не е нов. В Античността всеки по-голям град е имал цирк и там се е изливала излишната енергия на гражданите. В Константинопол даже политическите партии са били четирите циркови партии. В древна Гърция по време на игрите полисите са преставали да воюват помежду си – занимание, което иначе е запълвало цялото им останало време. Заради това и една от крилатите фрази, долетяла до нас от Рим, е „хляб и зрелища“ (panem et circenses).

Учили сме, че „хляб и зрелища“ е арогантният девиз на управляващата класа, която иска да държи народа в инертност чрез задоволяване на най-насъщните му нужди – къшей хляб, за да не умре от глад, и зрелища (по възможност кървави), за да насочи класовата му енергия другаде, а не към революционната борба. Така ни учеха преди 1989; сега не знам как е в училище – няма да се учудя, ако продължават да учат децата същото, не от лошо сърце, а просто по инерция. Всъщност „хляб и зрелища“ е фраза в една от сатирите на Ювенал, писана в самото начало на II век. Поетът с горчивина споделя как римският народ, онзи от гордото S.P.Q.R (Римският сенат и народ), се е отказал да бъде суверен на държавата и субект на властта, защото единственото, което го интересува е „хляб и зрелища“. Сатирата бичува народа, а не потисническата класа.

Съвременният свят е ненадминат в зрелищата. Никога не е имало такъв повсеместен сеир (пардон – шоу), както днес: кино, театри, изложби, концерти, инсталации, пърформанси, флашмобове, виртуални реалности… Но на върха на всичко е спортът, а на върха на спорта е футболът. Може би защото има интрига, защото има колизия, защото има сблъсък между две сили, на чийто изход могат да се залагат пари.

А може би и защото в спорта и особено при футбола (понеже там двата отбора наистина приличат на две воюващи армии), изходът не е ясен до самия край, а понякога и след него, когато свирят продължения и дузпи. То и в киното е така – когато гледаш един екшън за първи път, не знаеш как ще свърши, можеш само да се досещаш. Но това че ти не знаеш, не означава, че не се знае по принцип. Сценаристът и режисьорът, например, знаят. А във футбола никой не знае. Действителността се твори пред очите ни. Затова хората пълнят стадионите, реват от възторг и плачат от мъка – защото нещата се случват пред очите им. Но дали е съвсем така?

Преди няколко дни Цветозар Томов сподели твърде интересна статистика. Тя проследява световните първенства по футбол от 1930 до днес и по-специално представянето на страните-домакини. В близо ¼ от случаите домакините стават шампиони, а в останалите се представят нетипично добре за себе си. Защо? Нали всичко – от жребия до дузпите – е случайност, с изключение таланта и подготовката на отборите? И друго: колкото и да не се интересувам, забелязал съм, че на всяко първенство има по някоя „изненада“ – посредствен отбор, за когото всички са очаквали, че ще отпадне още в самото начало, обаче той прегазва една след друга световните футболни сили. И България беше „голямата изненада“ през 1994, а на настоящото първенство „изненадата“ била Швеция, но не ме питайте защо.

Представете си 1994, дните преди мача България-Германия (четвъртфинал). Как ли са изглеждали залозите? Колко хора са заложили на Германия и колко на България? Какви суми са спечелили тези, които са заложили на България? Огромни. В интернет сигурно има данни – който иска да търси. Сега вероятно отново се случва нещо подобно, защото медиите написаха: „Отпадането на фаворитите от Световното обърка залозите“. Не съм сигурен, ама май всеки път се случват такива „изненади“. Случайно?

Аз може и да съм прост, но знам две неща: във футбола има чудовищно много пари, а там където има много пари, случайността трудно я допускат.

При това положение дали хората не се лъжат като мислят, че получават неподправено зрелище, в което нещата се случват пред очите им? Дали пред тях не се разиграва поредният кино екшън? Едва ли. Едва ли чак дотам. Едва ли при първия съдийски сигнал вече се знае какъв ще е резултатът при последния, кои ще са голмайсторите и на кого ще дадат картони. Но че има някаква обща манипулация, от която малко на брой хора стават номинално много богати – това съм склонен да заподозра, отхвърляйки всякакви обвинения в конспиративност.

Не се ли усещат хората, че има нещо нередно? Сигурно се усещат – те не са толко тъпи, колкото изглеждат понякога. Но си мълчат, защото в крайна сметка сделката е почтена. Дори да има тук-там някаква манипулация, като цяло сеирът е автентичен и доставя своята потребителска стойност – вълнение, емоция, противопоставяне (аз съм велик, ти си боклук), шаренѝя в сивия живот, малко хазарт… Известно е, че комарджиите са щастливи, когато губят, не когато печелят.

Защо българите се вълнуват от футболния сблъсък между Египет и Уругвай, а не виждат смисъл да гласуват на избори в страната си? Нима първото засяга живота им повече от второто? Нима колизиите не са еднакво драматични? Може би проблемът е в това, че хазартните босове все още не са организирали залагания за изхода от парламентарните и местните избори. Ако можехме да залагаме на партии и коалиции с надеждата, че ще спечелим милиони и ще оправим живота си, вероятно не само щяхме да се интересуваме от политическия процес, но щяхме да ходим и да гласуваме. Поединично и на агитки. Партиите щяха да имат фенклубове с шапки и шалчета. Ултрасите щяха да се бият на излизане от изборните секции. Не че през 90-те го нямаше и това…

А може би даже не е и отсъствието на хазарт. Може би и ние като римляните от времето на Ювенал сме се отказали да бъдем субекти на властта и суверени на страната си. Оставили сме въпросът за властта да се решава инженерно и с гласовете на хора, които хабер си нямат за какво става дума, хора, които в едно по-справедливо общество изобщо нямаше да бъдат допускани до гласуване.

Ние искаме само „хляб и мачове“, нищо повече. Както казва Радой Ралин в знаменитата епиграма, в чиято още по-знаменита илюстрация от Борис Димовски опашката на свинята е подписът на Тодор Живков: „Сит търбух за наука глух“. Но иначе по възмущение сме първи, все някой друг ни прецаква и ни пречи да разгърнем талантите си, защото е мутра и олигарх. „Нищо ново под слънцето“ (Екл. 1:9). Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Свиване

Как да продам или купя дял от ООД/ЕООД?  

Как да продам или купя дял от ООД/ЕООД?

Имам фирма и потенциален инвеститор, който иска да стане мой съдружник и да получи дружествен дял от фирмата ми срещу инвестицията си. Какво обаче представлява продажбата на дружествен дял? Какво е дружественият дял? Дружественият дял е частта от капитала, с която участвам във фирма (ООД или ЕООД). Така ако участвам в ООД с капитал 100 лева […]

The post Как да продам или купя дял от ООД/ЕООД? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Никаква енергия за съпротива, никаква воля за промяна  

  На събранията и срещите, които организирахме в края на 1989 г. и началото на 1990 г. с хората в Перник, Радомир, Брезник, Трън, Ковачевци, Земен и из различни села и махали, много често хората, като им говорехме какво е вършено през соца и какво е положението на страната, масово вдигаха рамене и казваха - Ама ние това не сме го знаели!

чети по-нататък

Свиване

Какво се постигна в Армения за два месеца управление на Никол Пашинян?  

ПОДРЕДИЛ: Илия Куса (https://www.facebook.com/iliya.kusa)

ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

1. Принуден е да подаде оставка след два месеца противоборство кметът на Ереван Тарон Маргарян – дългогодишен функционер на управляващата партия.

1. Сменени са ръководството на Националната телевизия и продуцентите на телевизионните програми, хвалещи властта. Проведен е финансов одит на Националната телевизия на Армения, в резултат от което са повдигнати наказателни дела.

2. Започна разясняване на проблемите, свързани с бившия министър-председател, човек на „Газпром“, Карен Карапетян. Обиските и арестите в свързаната с него компания „Норфолк конслейтинг“, принуждават Карапетян да замине за Русия, а конфликтът вътре в партията го принуждава да напусне поста си на първи заместник-председател на парламентарната група.

3. Направена е чистка сред чиновниците от бившето правителство. Уволнени са практически всички кметове и губернатори на региони.

4. Бойкотирани са едрите мрежи от супермаркети, принадлежащи на олигарсите, свързани с управляващата Републиканска партия на Армения, които са принудени да намалят цените на стоките.

5. Осъществени са обиски в домовете на 30 криминални босове, което принуждава половината от тях да напуснат страната, предимно към Русия.

6. Арестувани са бившият заместник-министър на отбраната генерал Манвел Григорян, жена му и сина му – кмет на град Ечмиадзин, за присвояване на хуманитарни помощи за арменските войници и за незаконно притежаване на оръжие.

7. Осъществени са обиск и арести в дома на бившия началник на охраната на президента Саргсян – Вачегел Казарян, обвинен за разхищаване на средства на сума 9 милиона долара.

8. Арестуван е началникът на службата за охрана на олигарха и милиардер, ръководител на партията „Процъфтяваща Арминея“, Гигик Царукян, обвинен за побой. Гигик засега не е обезпокояван.

9. Започнато е разследване за неплащане на данъци от компанията „Спайка“, свързана със семейството на бившия президент Роберт Кочарян. А срещу него е възобновено разследването по делото за 1 март 2008 година, когато беше разпръсната демонстрацията в Ереван. Кочарян е заминал за Руската федерация.

10. Предприети са мерки по отношение на семейството на бившия президент и кратковременен министър-председател Серж Саргсян. Проведени са обиски и арести във фондовете, свързани с него и с негови роднини. Обявени са за издирване двамата братя на Серж Саргсян – Александр (Сашик 50%) и Левон, племенницата му Ани Саргсян и племенниците му Нарек и Айк Саргсян. Всичките са напуснали Армения.

11. Сменено е ръководството на Касационния съд на Армения.

12. Сменено е ръководството на Следствения комитет на Армения.

13. Сменено е ръководството на граничните войски, на генералния щаб и на сухопътните войски.

14. Повдигнати са 71 криминални дела срещу ръководители на селски общини за злоупотреба с длъжностни пълномощия.

15. Осъществени са обиск и арести в дома на бившия министър на отбраната Микаел Арютюнян във връзка с делото за 1 март 2008 година, самият той е обявен за издирване. Заминал е за Руската федерация.

16. Уволнено е ръководството на Сюникска област, където има сериозни проблеми с екологията, след посещение там на министър-председателя Пашинян.

17. Създадена е нова организация, обединяваща арменците в Русия. Старата организация е обявена за неефективна и корумпирана, а срещу нейния ръководител, олигарха Ара Абрамян, започна разследване.

18. Стартирани са няколко проекта заедно с неправителствени организации за пропагандиране на връщането на арменците от чужбина в родината си, например проектът „Със сърце в Армения“.

19. Постигнато е изключването от партия ЛДПР в Руската федерация на депутата Владимир Савелев след разговор на Пашинян с Жириновский (ръководител на партията – бел. П. Н.), когато депутатът предложи Армения да върне Нагорни Карабах на Азербайджан.

20. Въведена е традиция премиерът Пашинян да се появява в ефир и във Фейсбук и да общува с избирателите си всяка вечер (или поне през вечер). Осъществена е първата „Пряка линия“ с Пашинян във Фейсбук.

21. Обявена е амнистия за всички арменци, които са се отклонили от военна служба и те са призовани да се върнат в родината си и да отслужат службата си.

22. Целият правителствен апарат започва да работи с компютрите "ArmTab", арменско производство, вместо с "Apple".

23. Намалена е цената на електроенергията за семейства с ниски доходи на 10 драми след уговорка с компанията „Ташир груп“, принадлежаща на олигарха Самвел Карапетян, под когото също започва „да се копае“.

24. Анулиран е договорът за предаване под контрола на „Ташир груп“ на акционерното дружество „Високоволтови електромрежи“, което е оставено под контрола на държавата.

25. Принуден е „Газпром Армения“ да намали цената на газа с 20% за семейства с ниски доходи. Намалената тарифа е установена за една година, до предсрочните избори.

26. Създадена е комисия за разработване на поправки в Избирателния кодекс преди предсрочните избори.

27. Разположени са вътрешни войски по границите с Турция и Азербайджан вместо намиращите се там сили на Федералната служба за сигурност на Руската федерация. Поети са под контрола на държавата ситуациите по границата с Турция.

юли 10, 2018

Свиване

Изкуството на разговора  

7A2DEE00-EF06-44B7-A128-56EDB89BE65C

 

                                            Магрит, L’art de la Conversation, 1951

                               “нещата могат в немотата и в съня да образуват дума” (Фуко)

Свиване

Ръст на цените при високия клас хотели в София  

Новини

Цените на високия клас хотели в София са нараснали с изпреварващ темп през 2017 г. спрямо година по-рано, показва проучване на консултантската компания Cushman & Wakefield Forton. Данните са от изследването Sofia Hotel Benchmark Survey, което се провежда за втора поредна година сред водещи хотели в категориите 4 и 5 звезди в София.

Според него цената на хотелска стая е нараснала съответно със 7.3 и 7.7% за 5-звездните и 4-звездните хотели през 2017 г. в сравнение с година по-рано. За същия период заетостта се е увеличила с 3.9% и с 3% за споменатите категории.

Източник на ръст в сектора са както високата бизнес активност, така и българското председателство на ЕС. Макар и увеличеният брой пътувания с нискотарифните авиокомпании да не засяга пряко високия хотелски сегмент, положителният ефект от по-добрата разпознаваемост на София като туристическа дестинация се усеща и при него.

Най-сериозно покачване на цените през 2017 г. отбелязаха хотелите в центъра на София, които най-често бяха първи избор за резервации за председателството на ЕС. През последните години част от тях преминаха и през цялостно обновяване, което им позволи да отворят с по-високи цени. Извън централните райони най-облагодетелствани са хотелите по пътя между летището и НДК, към които преля част от търсенето при изчерпването на капацитета на центъра.


Положителна тенденция е и подобряването на баланса в заетостта. Обичайната картина при високата категория хотели през последните години включваше много добра заетост от бизнес пътувания през седмицата и по-слаби уикенди. Резултатите от тазгодишното ни проучване обаче показват нарастваща значимост на посещенията за туризъм и развлечение, чиито дял достига 38% в общия микс и почти се изравнява с този на бизнес пътуванията“, коментира Пламен Бачев, мениджър „Консултиране и оценки“ в Cushman & Wakefield Forton.

Възходящото развитие на пазара от последните години обаче доведе до ръст на инвестициите в нови хотели в София, включително на такива опериращи под световни брандове. Сред примерите са Hyatt Regency, Marriott, както и Hampton by Hilton в центъра на София. Българските вериги също са активни на пазара – НИКМИ е на път да добави нов 5-звезден хотел към портфолиото си със завършването на Millennium Center. Предстои и реновирането на придобити през последните години, но слабо работещи или неработещи хотели, което също ще увеличи предлагането в по-високия клас.

Към пролетта на 2018 г. в строеж или в проект са били хотели в категориите 4 и 5 звезди с общо 1713 стаи. Към същия период работещите проекти в двете категории са с общо 4611 стаи (извадката включва само хотели с над 30 стаи).
Свиване

Геополитиката на една прашинка  

  Стратегическата визия на нашите политици:
  
  1. Китайците смятат България за уникален партньор с нейния необятен пазар и необозрими переспективи пред китайския бизнес.
  2. Китайците, слава Богу, са в Азия и затова споделят бъдещите ни евразийски ценности.
  3. Китайците родината (нашата) изграждат.
  4. Китайците пият преди всичко българска бира.
  5. Китайците пушат най-вече български цигари (или цигари с български тютюн).

чети по-нататък

Свиване

Разпадането на империята  

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Русия все повече прилича на немощен старец, който е прекарал бурен, но безполезен живот - грабел, без да се замисли, унижавал с удоволствие, заплашвал да убие всички, само дето не се научил да работи. Сега, тракайки със зъбните си протези, гледа как всички го напускат - бавно, но уверено.

Геополитическата карта на бившата империя прилича сега на ивичесто одеяло, когато голяма част от покрайнините, или подкоремните области, както ги наричаше Солженицин, се опитват да се измъкнат от здравите потни обятия. Кремъл преглътна мълчаливо отиващите си балтийски страни, нервно и подрънквайки с оръжията си се смири със заминаването на Грузия, Молдова и Азербайджан, не ѝ достигнаха сили да удържи Туркменистан. Когато на империята обърна гръб и Украйна, стана ясно, че останалите ще бъдат удържани все по-трудно и по-трудно. Най-сговорчива от регионите беше Централна Азия, където в различна степен местните диктатори избираха собствен път, пазейки в спомените си руските завоевания от миналите векове, унижението с оскърбителното прозвище „нацмен“ [1], унищожаването на религията и традициите.

В началото на 1990-те години Борис Елцин не можа да се справи някак си с нещата – той разтури вече безжизнения Съюз на съветските социалистически републики, като имаше намерение да създаде обединение въз основата на предишните принципи за привързаност към имперския център. Местната номенклатура от бивши колети на Елцин в Комунистическата партия на Съветския съюз обаче се оказа по-повратлива – на тях им омръзна да се подчиняват на Кремъл, прииска им се да не са местни феодали, а управници и вождове. За Туркменистан няма какво толкова да се пише – като получи статут на „неутрална държава“ от ООН, страната живее по старите племенни принципи, двамата вождове усетиха вкуса на нефтодоларите и се затвориха в себе си. В Таджикистан руските войски инициираха успешно петгодишна гражданска война, като докараха върху танк диктатор, който управлява вече 26 години. Киргизстан от „остров на демокрацията“ се превърна в страна, където периодично се извършват преврати, но която остава вярна на Кремъл.

Казахстан и Узбекистан първоначално си съперничеха – двете страни се стремяха да станат център на централноазиатската политика. На Назарбаев му провървя по-малко – населението му е два пъти по-малко от това на Узбекистан, територията му е четири пъти по-голяма и цялата северна част на западната му граница е под зоркия поглед на Кремъл. Освен това в Казахстан има значителен компонент от „руския свят“, докато Узбекистан още в средата на 1990-те омота своите граници с бодлива тел, отказвайки се от руски военни бази и различен вид съветници. След Баткенските събития през 1999 и 2000 година [2] в Ташкент разбраха, че Кремъл няма да се примири, и страната се върна отново в Организацията на Договора за колективна сигурност [3]. Но след няколко години Узбекистан излезе окончателно оттам и вече няма намерение да се върне.

Нурсултан Назарбаев

Вероятно централноазиатските диктатори са си направили сметката, че избавлението от империята трябва да започне от идеологията. Говорещите руски език в Казахстан отначало се противяха, но след това свикнаха с това, че лидерът на страната Нурсултан Назарбаев връща казахските традиции и почти загубилия се в резултат от съветската нтернационализация казахски език. Освен това те научиха удивени, че Южното Предуралие и Южен Сибир са станали „руски свят“ едва през последните векове, а в действителност са били територия на номади, където казахите са разпъвали своите юрти чак до днешните Челябинска и Оренбургска област. Казахстан действаше бавно, но точно: столицата на страната беше преместена по-близо до руската граница, започна интензивно използване на казахския език, топонимията беше преобразувана в съответствие с граматиката на казахския език, заявено беше, че кирилицата ще бъде сменена с латиница.

Отношенията на Русия с Узбекистан се усложниха на практика веднага след разпадането на Съветския съюз. Комунистическият лидера на Узбекската съветска социалистическа република Ислам Каримов се досети първи да стане президент на още съветската страна, като скоро смени паметниците на Ленин с паметници на Амир Темур, Тамерлан и странеше от участие в постсъветските организации. Ислам Каримов беше предпазлив човек, изгради държавата според своите разбирания и получи от благодарното си обкръжение неофициалната титла „големият баща“, или „юртбаши“. От населението получи и други, често нелицеприятно титли, защото към своите поданици Ислам Каримов се отнасяше още по-бдително – тайна полиция и обичайните милиционери. Но Каримов имаше икономически потенциал – свой газ, плодотворни земи и трудолюбиво население. Като добави диктатура, бившият комунист получи страна, която, както се оказа, няма собствен „път“: мятане от турския към китайския модел, натиск от страна на Запада и Кремъл, запазване на своя клан и жестоки репресии. Новият президент Шавкат Мирзиеев си осигури подкрепата на Русия, като замина след избирането си за Москва. През последните месеци Ташкент започна да затопля и отношенията си със Запада.

Шавкат Мирзиеев

В средата на май Шавкат Мирзиеев посети за три дена Вашингтон: срещна се с Доналд Тръмп, с представители на Пентагона, с конгресмени и сенатори. Страните подписаха повече от петнадесет документа в различни сфери. Когато приключи посещението си, Шавкат Мирзиеев отбеляза, че САЩ подкрепят последователно Узбекистан: „След президентските избори в Узбекистан и САЩ отношенията между нашите страни достигнаха ново по-високо равнище. Названието на приетото съвместно заявление „Узбекистан и Съединените американски щати: начало на нова ера в стратегическото партньорство“ говори само за себе си. То свидетелства за нашите стремежи, насочени към далечна перспектива“. В резултат беше обсъдено развитието на търговско-икономическото сътрудничество между двете страни в областта на промишлеността, енергетиката и транспорта.

Кремъл отдавна е свикнал с това, че постсъветските лидери посещават периодично САЩ, като се връщат с пакет интересни проекти, но това, че Узбекистан подписа документи за военно сътрудничество, стана удар за Кремъл. Беше подписан план за петгодишно военно сътрудничество: министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис по време на срещата с президента на Узбекистан в Пентагона благодари за подкрепата на операциите на НАТО в Афганистан, а също така за „интегрирания подход“ на републиката съм съседите си в региона. Нещо повече, Тръмп и Мирзиеев се договориха да възобновят съвместната си работа за борба с тероризма и за съдействие за мира, стабилността и икономическото развитие в Афганистан. Мирзиеев каза, че е предложил своята „пълна подкрепа“ за новата стратегия на Тръмп по отношение на Афганистан. Преди посещението във Вашингтон Мирзиеев прие в Ташкент ръководителя на Централното командване на въоръжените сили на САЩ генерал Джозеф Вотел. Страните обсъдиха сътрудничеството във военната сфера, въпросите за обучението на узбекски военнослужещи в учебни заведения на САЩ и за снабдяване на армията на републиката с нови видове военна техники.

Рафаел Саттаров, експерт от мрежовия аналитичен проект Bilig Brains, коментира за проекта „Сегашно време“ целта на посещението: „Този въпрос е много сложен, защото „размразяването“ идва засега от един човек, а не от много хора, тоест всичко това е благодарение само на Мирзиеев. Елитът, какъвто си беше по времето на Каримов инертен, пасивен и повече репресивен, такъв и си остана. И Мирзиеев се опитва да промени хората, имам предвид в неговото обкръжение, във висшето ръководство, тези, които вече е невъзможно да бъдат променени“. Странно, но по време на посещението на президента на Узбекистан в САЩ стана известно, че Киргизстан е дал съгласие за откриване на втора руска военна база, Таджикистан също е готов да приеме усилване на отдавна съществуващата руска 201-ва дивизия.

Малко преди посещението на Мирзиеев в САЩ Нурсултан Назарбаев подписа закон, предвиждащ осигуряване на търговски транзит на специални товари през територията на Казахстан във връзка с участието на САЩ в усилията за стабилизиране и възстановяване на Афганистан. Законът се нарича „За ратифицирането на протокола за внасяне на промени в междуправителственото съглашение със САЩ за осигуряване на търговски железопътен транзит на специални товари през територията на Република Казахстан във връзка с участието на САЩ в усилията за стабилизиране и възстановяване на Ислямска република Афганистан“. Министърът на външните работи на Казахстан Кайрат Абдрахманов поясни, че през 2017 година американската страна се е обърнала с молба да се направят промени в действащия маршрут на транзита на специални товари за Афганистан. „По-специално от американска страна беше предложено да се включат пристанищата Курик и Актау в транзитния маршрут, което ще позволи да се доставят специални товари от територията на Азербайджан през Каспийско море в Казахстан и по-нататък с железопътен транспорт през гара Сариагаш, Келес или Бейнеу за Каракалпакстан в Узбекистан и по-нататък за Афганистан“ - каза министърът.

През 2014 година Кремъл застави Киртизстан да закрие американската военна база „Манас“, съществуваща от 2001 като база на НАТО, а от 2009 година - като база на ВВС на САЩ. След една година Русия закри базата на НАТО в Уляновск, създадена за транзит на товари в Афганистан, след като Дмитрий Медведев подписа постановление, отменящо разрешението за транзит на въоръжение и други военни товари на НАТО за Афганистан през руски територии. Но Кремъл не може да направи нищо с това, че НАТО си сътрудничи вече активно с половината постсъветски страни - три балтийски държави са пълноправни членки на Алианса, Грузия, Украйна, а сега Казахстан и Узбекистан - имат тесни отношения с НАТО. Още един удар за Путин беше посещението на 16 май в Беларус на представителна делегация на Североатлантическия пакт. В рамките на мероприятието се състоя поредното ежегодно съвещание, посветено на участието в процеса за планиране и оценка на силите по програмата на Алианса „Партньорство за мир“, съобщи пресслужбата на Министерството на отбраната на Беларус.

Империята се руши настойчиво – Кремъл се опитва да изглади своите проблеми, засилвайки пропагандата, но реално положението става все по-катастрофално: партньорите и приятелите в различна степен на интензивност се опитват да уредят своя живот, като не желаят повече да слушат подвиквания и оскърбления от Кремъл. Освен всичко в това във Вашингтон на Транскаспийския форум Туркменистан, Узбекистан, Азербайджан, Иран, Казахстан, Грузия, Турция и Афганистан обсъдиха проект за построяване на тръбопровод, който да заобикаля Русия. Този проект повтаря друг – за Транскаспийската железница, от който по-скоро ще се заинтересува Китай, защото страната вече отказа да превозва свои товари през Русия.

Никол Пашинян

Русия отслабва с всеки изминал ден след авантюрите в Грузия, Украйна и Сирия; отказвайки се от сътрудничеството, бившите „братя“ предпочитат истински стабилния Запад пред нервозните увещания на Кремъл. Брак по любов не се получи, сега става по сметка и със съвсем други партньори. Армения се зае със своята корупция, премиерът Никол Пашинян вече направи обнадеждаващи заявления за сближаване с ЕС и САЩ. Беларус е готова да отскочи във всеки момент, разбирайки, че следващата жертва след Украйна може да бъде тя. Само Киргизстан и Таджикистан запазват предишните „любовни връзки“, но грохващата Русия няма вече същия потенциал, който привличаше Бишкек и Душанбе. На империята ѝ остава съвсем малко.

---------------------------------------

1. Нацмен – руско съкращение на израза „национално малцинство“. Думата се използва за изразяване на презрително отношение към отделните представители на националните малцинства в Русия.

2. Баткенски събития - въоръжени сблъсъци между бойци на Узбекистанското ислямско движение (УИД) и въоръжените сили на Киргизия и Узбекистан. Предизвикани са от опити на УИД да проникне на територията на Узбекистан от Таджикистан през Киргизия.

3. Организацията на Договора за колективна сигурност - военен съюз в рамките на Общността на независимите държави.

юли 09, 2018

Свиване

Ще бъде ли разрушена кафе-сладкарница "Феята"  

Кафе-сладкарница "Феята" в ж.к. Яворов, София е застрашена от разушаване -
съобщават няколко медии .
Все още няма окончателно разрешение за това и сведенията са противоречиви.


Image may contain: indoor

Mediapool предупреждава, че е в ход процедура за разрешаване на събарянето на старата сграда, изоставена през последните 20-тина години след несполучлив опит да се надстрои.
Процедурата не е приключила и вестникът очаква тя да продължи още месец.
В публикацията се твърди още, че в Направление "Архитектура и градоустройство" (НАГ) - София не е постъпило конкретно проектно предложение за ново строителство.
"И "Феята" отива под багерита, за да разчисти терен за офис сграда" - 07.07.2018
https://www.mediapool.bg/i-feyata-otiva-pod-bagerite-za-da-razchisti-teren-za-ofis-sgrada-news281209.html


"24 часа" съобщава, че "Софинвест", която е договорена за събарянето на съществуващите останки от някогашното бижу на модерната архитектура, предвижда самото събаряне да се случи едва след три месеца.
Даринка Илиева. "Бутат "Феята" в София, правят офиси и ресторант" - 08.07.2018
 
Вестникът публикува и становището на собственика - "Българска холдингова компания", че Общият устройствен план на града и съществуващият Подробен устройствен план не позволяват на същото място обект по-висок от сегашните три етажа, а главният архитект на София - Здравко Здравков е съобщил, че в НАГ няма искане за нов ПУП за мястото, нито уведомление за намеренията за разрушаване, каквото е постъпило само в Районната община "Средец".
Следователно, БХК възнамерява да изгради офис-здание с ресторант визуално подобно на съществуващото, но по-здраво, защото от НАГ били казали "че сградата трябва да се премахне, и ако не я премахнем ние, ще я премахнат те".  Според същата публикация собствениците твърдят, че неведнъж са правили укрепвания и реконструкции и са искали да запазят сградата в автентичен вид.

Няма как да приемем, че са правени укрепвания и реконструкции - толкова незначителни трябва да са били, че са останали незабелязани през изминалите 20 години.
Особено като видим как изглежда днес сградата.
Доста странно и противоречиво звучат твърденията, че НАГ предупреждава за събаряне, а след това собственикът се обръща към Районната община без да уведоми НАГ за намерението си.
Също толкова необяснимо е желанието за събаряне преди да има яснота какво ще се появи на същото място.
Отделно, никой не уведомява дали е правена експертиза за реалното състояние на конструкцията, въз основа на което да е изготвено предупредително становище от НАГ.
И дали предупреждението е писмено или собственикът се позовава на устна комуникация.

Тук трябва да припомним и публикацията на доц. д-р арх. Добрина Желева Мартинс,
http://zheleva-martins.com/2016/10/27/напомняне-ж-к-яворов-е-културно-исто/
че целият ж.к. "Яворов", част от който е кафе-сладкарница "Феята", е вече защитен с решение на Националния съвет за опазване на недвижимите културни ценности от 12.07.2008 г.
http://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2016/10/PROTOKOL-SOPK-12july2008_kriterii-NOVO-VREME_1.jpg
http://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2016/10/PROTOKOL-SOPK-12july2008_kriterii-NOVO-VREME_2.jpg
http://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2016/10/PROTOKOL-SOPK-12july2008_kriterii-NOVO-VREME_3.jpg
Желева-Мартинс представя и писмото на ДОКОМОМО Интернешънъл, с което регистрационният фиш, изготвен от нея за целия жилищен комплекс и за обектите на обществено обслужване в него,
бе приет в регистъра на културни ценности на сгради, паметни места и квартали на Модерното движение още през 1998 г.
http://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2016/10/scan0006.jpg
Синтезирана информация за обекта бе пуликувана и в едно от изданията на DOCOMOMO International :
http://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2016/10/01_cover.jpg
Така сградата на "Феята" е влязла в международния научен обмен и е придобила международно признание за стилова равностойност с обекти на модерната архитектура от същото време в други страни на Европа и света.
https://www.academia.edu/29829553/_Yavorov_residential_district_register_card_-_In_DOCOMOMO_ISC_Registers_BA_Zeist_The_Netherlands_1997

Можем да приемем мнението на арх. Георги Бакалов - председател на Съюза на архитектите в България, парафразирано от "Mediapool" - че добър пример за "конвергенция между минало, настояще и бъдеще в световната практика е старите сгради да се вписват по подходящ начин в новите". Но няма как да се сгласим с него, че този подход се илюстрира най-добре от хотел "Кристал палас" в София.
За онези, които не знаят, нищо от фасадите на хотел "Кристал палас", които се представят за част от оригинала,  не е автентично - освен един камък в цокъла.
Нищо от интериорите на фоайетата в днешния хотел не отговаря по височина и разпределение на някогашната оригинална сграда - всичко е подменено и е просто имитация на някогашната къща на проф. Иван Георгов, проектирана от Адолф Вацлав Колар и Карл Хайнрих.

Под друго авторство тази сграда фигурираше в регистъра на културни ценности на някогашния Национален институт за паметници на културата (НИПК) и още фигурира в регистъра на неговия приемник - НИНКЦ като културна ценност от местно значение.

Разбира се - това не е единствената подмяна.
И не е най-уместният пример за сравнение с "Феята", но нека си признаем:
В процеса на обществено-политическа промяна след 1989 г. неусетно се осъществи не една подмяна - на факти, на артефакти, на спомени, на ценности.
Подмяната се превърна в модус вивенди на съвременното ни общество.
Подмяната се оказа чудесна база за Забравата.
А в нивата на Забравата, уви, всеки плевел може да се представи като
ценност и образец за подражание.
Но нека поне да не се самозалъгваме.

Ако бъде разрушена кафе-сладкарница "Феята" то ще бъде защото така е по-лесно -
да се имитира отдавна загубеното, вместо оригиналът да е бил спасен докато
все още е бил жизнеспособен.
И въпреки, че да се запази спомена е по-добре, отколкото да се изличи,
продължавам да се питам:
Колко струва фалшивата носталгия?
Прави ли ни тя по-добри стопани или ни помага да се самозалъгваме.

Защото модернизмът в архитектурата от края на 1950те и от 1960те години не е някакъв си соц-ерзац, а е дерзание на смачканите от тоталитаризма и социалистическия реализъм архитекти да догонят своите съвременници на запад.
При това е трябвало да преодоляват идеологическата съпротива с тактически хитрости.
И за тези времена все още твърде малко се разказва, а широката публика, и особено по-младите, не знаят и вероятно не могат да вникнат в тях.
Не се разбира архитектурния модернизъм в България от цялата втора половина на ХХ век,
сигурно защото не се познава и не е добре обяснен извън идеологемите на близкото минало, в по-широк/световен контекст.
А всъщност редица примери у нас са плод на високо архитектурно майсторство и  не отстъпват на произведения от същото време в други страни.
Въпреки това, те не бяха регистрирани като културни ценности - както поради липса на достатъчна историческа дистанция, така и по ред други съображения, някои откровено подвластни на търговски интереси.

Така стана възможно голяма част от този културен пласт да бъде съсипана и заличена.
Заведенията "Бамбука", "Колумбия", "Бразилия", "Роза", "Ропотамо", безброй обекти по Черноморието, които бяха също толкова знакови както и "Феята", вече не съществуват.
Какво ще остане от "Феята" предстои да разберем в близките няколко месеца.

Л.С.
Свиване

Мога ли да участвам в обсъждането на законопроект?  

мога ли да участвам в обсъждането на законопроект

Осъзнавам, че гражданската активност е важна. Мога ли да се включа в държавния живот чрез участие в законопроект, например? Как става това? Разбира се, че ДА! В Република България гражданите имат право на пряко участие в държавния живот. Законите на страната се приемат от Народното събрание, като преди това се обсъждат от него. Аз съм гражданин […]

The post Мога ли да участвам в обсъждането на законопроект? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Обнародваха измененията в Правилника за прилагане на Закона за развитие на академичния състав  

В Държавен вестник, бр.  56 от 6 юли 2018 г. е обнародвано очакваното Постановление №122 от 29 юни 2018 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в РБ, приет с ПМС №202 (ДВ бр.75 от 2010 г.).

§31. Постановлението влиза  в сила от датата на обнародването му в ДВ.

Пълен текст

С този правилник се определят и минималните национални изисквания към научната, преподавателската и/или художественотворческата или спортната дейност на кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности “главен асистент”, “доцент” и “професор”.”
Чл. 1а. (1) Кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности “главен асистент”, “доцент” и “професор” трябва да отговорят на съответните минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художественотворческата или спортната дейност, определени в приложението по научни области и/или професионални направления за всяка научна степен и за всяка академична длъжност въз основа на показателите по чл. 2б, ал. 2 от ЗРАСРБ.
(2) Висшите училища и научните организации могат да определят в правилниците си и допълнителни изисквания към кандидатите за заемане на академични длъжности при спазване на ЗРАСРБ и на този правилник.
(3) Допълнителните изисквания по ал. 2 може да включват създаване на допълнителна група/групи показатели и/или повишаване на минималните изисквани точки по групи показатели, определени в таблица 1 на всяка област от приложението.”
Чл. 2. (1) Оценяването на дисертационен труд и на кандидатите за заемане на академичните длъжности “главен асистент”, “доцент” и “професор” се извършва само за лицата, които отговарят на съответните минимални национални изисквания.
(2) Оценката за съответствие с минималните национални изисквания и с допълнителните изисквания по чл. 1а, ал. 2, както и оценяването на резултати, научен принос и оригиналност на представените трудове, на дисертационните трудове за придобиване на научни степени и на кандидатите за заемане на академичните длъжности “главен асистент”, “доцент” и “професор” се извършва от научно жури, създадено и функциониращо при условията и по реда на ЗРАСРБ и на този правилник.
(3) При избор на научно жури се определя и по един външен и един вътрешен резервен член.
(4) Не могат да се провеждат заседания на журито в намален състав. Отказът на член на журито от участие в заседание по неуважителни причини или отказът за полагане на подпис в протокола се установява с подписите на присъстващите членове на журито и не е основание за спиране на процедурата. На мястото на отказалия да присъства член на журито заседава съответният резервен член.
(5) Решенията на журито може да се вземат и неприсъствено, като в тези случаи обсъждането и гласуването се извършват чрез съответните технически средства при условия и по ред, определени с правилника на висшето училище или научната организация.”

Още някои положения:

Научните ръководители на докторантите вече няма да са членове на журито.

Към прилагането на правилника има отношение и Списъкът на регулираните професии (определя се по този ред) – защото за академичните длъжности се изисква  кандидатът да притежава образователната и научна степен “доктор”, която за специалностите от регулираните професии съответства на обявения конкурс.”

Оценяването е с помощта на точки – и правилникът определя прагове – минимални изисквани точки по групи показатели за различните научни степени и академични длъжности (таблица 1)

Тук са изискванията за област 3:

Област 3. Социални, стопански и правни науки

Професионално направление 3.1. Социология, антропология и науки за културата, 3.2. Психология,  3.3. Политически науки, 3.4. Социални дейности, 3.5. Обществени комуникации и информационни науки, 3.6. Право, 3.7. Администрация и управление, 3.8. Икономика, 3.9. Туризъм

Таблица 1. Минимални изисквани точки по групи показатели за различните научни степени и академични длъжности

Група от показатели

Съдържание

Доктор

Доктор на

науките

Главен асистент

Доцент

Професор

А

Показател 1

50

50

50

50

50

Б

Показател 2

100

В

Показател 3

100

100

Г

Сума от показателите от 4 до 10

30

100

200 (100 за ПН 3.6)

200 (100 за ПН 3.6)

Д

Сума от показателите от 11 до 13

100

50

100

Е

Сума от показателите от 14 до края

100

Свиване

С колко и как ще се измени цената на имотите при покачване на лихвите по кредитите?  

Анализ на Христо Христов


Лихвите по жилищните кредити към настоящия момент са на рекордно ниски нива. Това е неоспорим факт, който ясно се вижда от статистиката поддържана от централната банка. По последни данни на БНБ през май 2018 г. спрямо година по-рано средният лихвен процент по жилищните кредити в левове намалява с 0.50 пр.п. до 3.45%, а по тези в евро – с 0.59 пр.п. до 3.72%. Спрямо предходния месец пък при жилищните кредити в левове средният лихвен процент намалява с 0.05 пр.п., а при тези в евро – с 0.09 пр.п. Всички анализатори обаче са единодушни, че тенденцията съвсем скоро ще се обърне и ще бъдем свидетели на покачване на лихвените нива. Основна причина за това е очакващото се повишение на основната лихва в еврозоната от ЕЦБ. Макар и страната ни да не е официално част от валутния съюз, тя е пряко обвързана с общата икономика на ЕС и с известно закъснение, процесите случващи се в еврозоната ще достигнат и нашата страна. Това налага и въпроса какво ще се случи с цената на жилищата след като лихвените нива по кредитите се покачат?

Графика 1. Съотношение между цена на кв. м. в страната и ниво на лихвите по жилищните кредити в лева и евро


Източник: БНБ и НСИ

На показаната графика виждаме как са се променяли средните пазарни цени на жилищата в страната на база квадратен метър през годините (тъмно синята линия) и какви са били към този момент средните лихвени нива по предлаганите жилищни кредити в лева и евро.
Виждаме, че от началото на 2000 г. лихвените нива по кредитите вървят надолу като през периода 2006 г. – 2008 г. запазват нивата си около 8%. Намаляването на лихвите провокира повече потребители да започнат да търсят жилища, защото разходите им за изплащане на взетите кредити са ниски. Така породилото се платежоспособно търсене изпреварва предлагането и цената на жилищата започва да се покачва. След увеличаването на лихвените нива, регистрираме обратната тенденция – потребителите се въздържат от взимане на кредити и цените на жилищата рязко започват да падат.

За да си отговорим на въпроса, на къде ще поемат цените на имотите в страната след ръста на лихвите ще направим регресионен анализ на наличните данни. Най-общо казано този тип статистически анализ оценява възможните зависимости между две или повече случайни величини. Той показва взаимните отношения между променливите, които в контекста на разглеждания модел могат да бъдат интерпретирани като причинно-следствени.* Целите на регресионния анализ са да определи как и в каква степен зависимата променлива варира или се променя като функция от изменения на независимата променлива, която се явява причината. С други думи чрез регресия на данните за цена на кв. м. и лихва по жилищните кредити за последните 17 г., ще проверим при покачване на съществуващите лихвени нива по жилищните кредити в лева и евро с 1, 2 и 3 пр. п., в каква посока и с колко ще се измени цената на квадратен метър.

За да не влизаме в по-сложни и не толкова лесно разбираеми модели, ще използваме линеен регресионен анализ с функията LINEST в Excel. Изборът ми на тази функция е на база на добрите резултати, които дава и факта, че всеки би могъл да повтори съответния модел без да се налага да използва скъпи статистически програми или да прави дълги и сложни изчисления.

Въпреки че от графика 1 виждаме, доста ясната корелация между лихвите по жилищните кредити и цените на имотите, то регресионният модел показва, че тя не е толкова силна, колкото очакваме. Данните сочат, че в случая 51% от дисперсията (разсейването) на цената на жилищата в страната може да се обясни с дисперсията на лихвените нива по жилищните кредити. Това означава, че останалите 49% се обясняват с дисперсията на други фактори обуславящи общата икономическа ситуация като например – ръст на БВП, безработица, средни доходи на домакинствата и т.н. От така изброените най-силно влияние върху цените на жилищата оказва коефициентът на безработица. 75,7% от дисперсията тук може да обясни тази при цените на имотите.

С други думи за българина лихвените нива по предлаганите жилищни кредити не са толкова важни, колкото това той да има работа и стабилни доходи. Това лесно се вижда и исторически в графика 1. Още през 2013 г. лихвите по жилищните кредити достигнаха най-ниските си нива регистрирани при имотния бум 2006 г. - 2007 г., но това не провокира веднага търсене и респективно ръст в цените на жилищата. Той дойде едва 2 години по-късно, когато потребителите видяха, че негативните последици от икономическата криза са зад гърба им и те имат устойчивост на доходите си и лесно биха могли да намерят нова работа при нужда.

Графика 2 Прогнозни стойности


На графика 2 са представени резултатите от използвания статистически модел. Като база използваме публикуваните от БНБ и НСИ данни относно средните лихвени нива по жилищните кредити в лева 3,66% и евро 4,10% и средната цена на квадратен метър в размер на 1 062,6 лв. Данните са към края на 2017 г.

Графиките показват, че дори и при ръст на средните лихвени нива от 1 пр. п. темпът на ръст на цените на жилищата ще се забави, но няма да спре. При лихвите в лева ще видим ръст от 2,62%, а при тези в евро ръстът ще бъде с 1,04%. При ръст на лихвите с 2 пр. п. вече виждаме, че цените биха се забавили и реализирали спад при лихвите в лева от 3,34%, при тези в евро 5,36%. По-сериозни и дълбоки корекции в цените на имотите можем да очакваме едва при ръст на лихвените нива по жилищните кредити с 3 пр. п. Достигайки нива в лева от 6,66%, средните цени на квадратен метър ще реализират спад от 9,29%, а при 7,1% лихва в евро, спадът при цените на имотите ще бъде с 11,76%. Тези данни ни показват, че при равни други условия и запазване на благоприятната макроикономическа среда дори при ръст на лихвените нива по кредитите с 1 пр. п. цените на жилищата няма да се понижат, а за да се случи това ще бъде необходимо да видим доста по-драстичен ръст в лихвените нива. Подобен скок обаче на този етап не се очаква. Такъв би могъл да се наблюдава при влошаване на икономическата среда, а не толкова при увеличение на основната лихва на ЕЦБ.

В подкрепа на това можем да разгледаме и сценарий при допълнителен спад на лихвените нива по жилищните кредити с 1 пр. п. Той би провокирал веднага скок в цените на жилищата. При лихвите в лева той би бил с 14,5%, а при тези в евро 13,9%. Ето как благоприятната икономическа среда съчетана с допълнителен спад на лихвите може да доведе дори до прегряване на пазара на имоти и надуване на нов балон.

Въпреки че към момента има фактори, които водят пазара в тази посока, то увеличението на лихвените нива по жилищните кредити съчетано с предлагането на нови имоти, ще имат здравословен ефект и ще предотвратят неговото прегряване и отдалечаване прекомерно на цените от равновестните стойности, които в моментната икономическа ситуация може да понесе.

НСИ поддържа данни за цените на имотите в 6-те най-големи града на страната. Прилагане на разгледания регресионен модел за прогнозиране на това по какъв начин ще реагират цените на имотите в тези градове при ръст на лихвите, също дава много интресни резултати. За да отделя достатъчно време за анализа им ще ги разгледам в следващата част на публикацията. В аванс мога да споделя, че резултатите показват ясно обособение на два генерални сегмента на пазара на недвижими имоти между Столицата и останалите градове. Интересно е, че тези два пазара (ако мога така да ги нарека) реагират по съвсем различен начин на ръста на лихвените нива и това оказва влияние и върху средните стойности, които разгледахме по-горе.

За финал бих искал само да обърна внимание на читателите, че анализът е базиран на данни от 2000 г. до 2017 г. и това по какъв начин те са си взаимодействали през години. Прогнозите са направени на база статистически модел, а не чрез кристално кълбо. Те могат само да ни ориентират за това какво можем да очакваме, че би могло да се случи в един бъдещ момент и нищо повече.

* При изучаване на статистическата зависимост между две случайни променливи Х и Y формата на връзката се задава чрез функцията на регресия y=u(x), където х играе ролята на независима променлива. Тази функция може да бъде линейна, квадратна, показателна и т.н. Графиката й се нарича линия на регресия на променливата Y спрямо променливата Х. Функцията на регресия дава най-доброто представяне на Y чрез Х, тъй като измежду всички реални функции y=f(x) минимумът на E(Y-f(x))на квадрат се достига за функцията f(x)=u(x).Това свойство се използва за прогнозиране на стойностите на Y въз основа на известни стойности на Х. По-точно, ако за някой от изследваните обекти не може да бъде измерена стойността на променливата Y, но е измерена стойността на променливата Х, то в качеството на прогнозирана (очаквана) стойност на Y се използва стойността u(x).


Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





Свиване

Проверка на фактите: съдействие и съпротива  

Методологията за проверка на фактите като основен път за противодействие на фалшивите новини непрекъснато се обогатява. Значение за това има и обстоятелството, че всички разбират: ако саморегулирането не е ефективно, държавите ще преминат към законови мерки.

Според washingtonpost.com  Facebook взаимодейства с  24 организации за проверка на фактите в 14 страни, за да ограничи фалшивите новини. Както се вижда от предния пост,  компанията заявява, че ще продължава да използва проверка на фактите заедно с други методи за редуциране на фалшивите новини. 

B Бразилия, Италия и Испания и в Европейския съюз вече има взаимодействие с факт-чекърите на политическо ниво.  Google отбелязва проверката на факти в  резултатите от търсенето си и Bing разработва специална страница за проверка на фактите, която включва скорошни фактически проверки.

Но медиите отбелязват и съпротивата срещу проверката на фактите,  появяват се  обвинения в пристрастия и партизанство, които неутралният журналистически формат трябва  да избегне.

Един от упреците е в това, че пристрастно се решава кои факти да се проверят.   Например в САЩ в ерата на Тръмп  процентът на   проверките на демократите е намалял след края на президентството на Барак Обама. Все пак  това е обяснимо с фокуса върху актуалното управление.

Алексио Манцарлис , директор на Международната мрежа за проверка на фактите (IFCN), съобщава, че в Турция, Филипините и   Бразилия има  съгласувани кампании, целящи да омаловажат проверката на фактите като инструмент.

Докладът на Групата на високо равнище към Европейската комисия от  април 2018 г. относно дезинформацията подчерта правилата  на IFCN като модел, който трябва да бъде следван.  В момента има 57 организации, присъединили се към кодекса на IFCN.

Свиване

Fake news is…  

img_0546.jpg

Зукърбърг отказа изслушване  в британския парламент, но с интензивна кампания Facebook се опитва да убеди британците в същото, в което Зукърбърг убеждава парламентите: ограничаваме фалшивите новини с помощта на хора и технология.

Свиване

Така ни се пада!  

  1.
  В метрото преди малко чух виц.
  Срещат се русофил и американофил.
  Русофилът казва с тежка въздишка:
  - Всичко, което говореха за Путин се оказа лъжа, уви...
  Американофилът отговаря с печална физиономия:
  - А всичко, което говореха за Тръмп се оказа истина, за жалост...

чети по-нататък

Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.