септември 28, 2016

Свиване

А твоята лихва каква е?  


Публикувам лихвената статистика на БНБ към края на месец август.

През август 2016 г. основният лихвен процент (ОЛП) 2 е 0.00%. В сравнение с август 2015 г. ОЛП намалява с 0.01 процентни пункта (пр.п.), а спрямо юли 2016 г. запазва нивото си. За август 2016 г. индексът ЛЕОНИА3 e -0.02%, като в сравнение със същия месец на 2015 г. той се понижава с 0.03 пр.п. Индексът СОФИБОР4 за срочност 1 месец спада спрямо август 2015 г. с 0.26 пр.п. до 0.04%, а този за 3 месеца – с 0.36 пр.п. до 0.15%. Доходността до падеж на държавни ценни книжа (ДЦК) в левове с матуритет 3 години, постигната на вторичния пазар, в сравнение с август 2015 г. намалява с 0.52 пр.п. до 0.40%, а при ДЦК с матуритет 5 години – с 0.70 пр.п. до 0.15%. Дългосрочният лихвен процент за оценка на степента на конвергенция (ДЛП) през август 2016 г. е 2.28%. Спрямо същия месец на 2015 г. той се понижава с 0.08 пр.п., а спрямо юли 2016 г. – с 0.11 пр.п.

Депозити

Лихвени проценти по нов бизнес Сектор

Нефинансови предприятия. Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове през август 2016 г. в сравнение с август 2015 г. спада с 0.34 пр.п. до 0.35%, а по тези в евро – с 0.27 пр.п. до 0.51%. В сравнение с юли 2016 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове намалява с 0.06 пр.п., а по тези в евро се увеличава с 0.08 пр.п. Сектор Домакинства5 . През август 2016 г. спрямо август 2015 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се понижава с 0.63 пр.п. до 0.84%, а по тези в евро – с 0.50 пр.п. до 0.70%. В сравнение с юли 2016 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове запазва нивото си, а по тези в евро се повишава с 0.06 пр.п.

Лихвени проценти по салда

Сектор Нефинансови предприятия. През август 2016 г. средният лихвен процент по овърнайт- депозитите в левове спрямо август 2015 г. спада с 0.10 пр.п. до 0.05%, а този по овърнайт-депозитите в евро – с 0.10 пр.п. до 0.04%. Спрямо август 2015 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове намалява с 0.71 пр.п. до 0.73%, а по тези в евро – с 0.59 пр.п. до 0.68%.

Сектор Домакинства. През август 2016 г. средният лихвен процент по овърнайт-депозитите в левове в сравнение с август 2015 г. се понижава с 0.13 пр.п. до 0.14%. При депозитите с договорен матуритет в левове той спада с 0.95 пр.п. до 1.32%, а по тези в евро – с 0.88 пр.п. до 1.10%. Средният лихвен процент по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в левове намалява с 0.44 пр.п. до 0.70%, а по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в евро – с 0.40 пр.п. до 0.68%.

Кредити
Лихвени проценти по нов бизнес

Сектор Нефинансови предприятия. През август 2016 г. средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, се понижава спрямо същия месец на 2015 г. с 1.32 пр.п. до 4.51%, а по тези, договорени в евро − с 0.95 пр.п. до 4.19%. Средният лихвен процент по кредитите над 1 млн. евро, договорени в левове, спада с 0.14 пр.п. до 4.67%, а по тези, договорени в евро – с 3.68 пр.п. до 4.16%. През август 2016 г. спрямо юли 2016 г. средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, както и по кредитите до 1 млн. евро, договорени в евро, намалява с 0.01 пр.п. При кредитите над 1 млн. евро, договорени в левове, средният лихвен процент се понижава с 0.09 пр.п., а по тези, договорени в евро − с 1.29 пр.п.

Сектор Домакинства . През август 2016 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове спада в сравнение с август 2015 г. с 0.88 пр.п. до 9.99%, а по тези в евро – с 0.33 пр.п. до 6.74%. При жилищните кредити в левове той намалява с 0.76 пр.п. до 4.85%, а по жилищните кредити в евро – с 0.04 пр.п. до 5.67%. Средният лихвен процент по другите кредити в левове се понижава с 3.35 пр.п. до 2.88%, а по другите кредити в евро – с 0.88 пр.п. до 3.84%. 

През август 2016 г. спрямо юли 2016 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове нараства с 0.07 пр.п., а по тези в евро – с 0.08 пр.п. При жилищните кредити в левове той намалява с 0.01 пр.п., а по жилищните кредити в евро се увеличава с 0.14 пр.п. При другите кредити в левове средният лихвен процент се понижава с 0.26 пр.п., а при другите кредити в евро се повишава с 0.19 пр.п. 

Годишният процент на разходите (ГПР) по кредитите за потребление в левове през август 2016 г. в сравнение със същия месец на 2015 г. спада с 0.97 пр.п. до 10.93%, а по кредитите за потребление в евро – с 0.43 пр.п. до 7.41%. През август 2016 г. годишният процент на разходите по жилищните кредити в левове намалява спрямо август 2015 г. с 0.80 пр.п. до 5.33%, а по жилищните кредити в евро – с 0.02 пр.п. до 6.19%. 

През август 2016 г. в сравнение с юли 2016 г. годишният процент на разходите по кредитите за потребление в левове нараства с 0.03 пр.п., а по тези в евро – с 0.02 пр.п. При жилищните кредити в левове той се понижава с 0.01 пр.п., а по тези в евро се увеличава с 0.17 пр.п.

Лихвени проценти по салда

Сектор Домакинства. Средният лихвен процент по овърдрафта в левове през август 2016 г. в сравнение с август 2015 г. спада с 0.53 пр.п. до 13.95%, а по овърдрафта в евро – с 0.25 пр.п. до 8.95%. През август 2016 г. спрямо същия месец на 2015 г. средният лихвен процент по кредитите, предоставени чрез кредитни карти6 , извън безлихвен гратисен период, в левове намалява с 0.43 пр.п. до 18.21%, а по тези в евро – с 0.01 пр.п. до 18.35%. Средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се понижава с 0.72 пр.п. до 9.49%, а по кредитите за потребление в евро – с 0.46 пр.п. до 8.59%. При жилищните кредити в левове той спада с 1.02 пр.п. до 5.76%, а при жилищните кредити в евро – с 0.41 пр.п. до 6.71%. Средният лихвен процент по другите кредити в левове намалява с 2.04 пр.п. до 5.63%, а по другите кредити в евро – с 1.21 пр.п. до 5.93%.

Сектор Нефинансови предприятия. През август 2016 г. спрямо същия месец на 2015 г. средният лихвен процент по овърдрафта в левове се понижава с 0.95 пр.п. до 4.35%, а по овърдрафта в евро – с 0.79 пр.п. до 3.62%. Средният лихвен процент по кредитите, различни от овърдрафт, в левове спада с 1.35 пр.п. до 4.84%, а по тези в евро – с 0.87 пр.п. до 4.84%.
Свиване

Лекции по руска литература – брой 29  

Автор: Владимир Набоков

Превод от руски: Павел Николов

Предишни части:

I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6.

II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1.

Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“

2.

Тургетев бил не само превъзходен пейзажист, но и умеел майсторски да рисува малки живописни карикатури, напомнящи тези, могат да се видят в английските извънградски клубове; ето например какви малки карикатури на светски франтове и лъвове през шестдесетте и седемдесетте години той обичал да изобразява: "...беше облечен по най-добрия английски маниер: цветното крайче на бяла ленена кърпа стърчеше във вид на малък триъгълник от плоския страничен джоб на пъстричкото му якенце; на доста широка черна лентичка се люлееше еднооко лорнетче; бледоматовият тон на шведските ръкавици съответстваше на бледосивия цвят на карирания му панталон". Освен това Тургенев е първият руски писател, забелязал играта на пречупената слънчева светлина и на светлосенките при появата на хората. Да си спомним циганката, която стои с гръб към светлината, и "бялото на очите ѝ", което прилича на "сребърни бадеми".

Тези цитати са чудесни образци от неговата съвършено модулирана и добре смазана проза, отлично пригодена за предаване на плавни движения. Едно или друго негово изречение наподобява гущер, който се препича на топла, заляна от слънцето стена, а две-три от последните думи в изречението се извиват като гущерова опашка. Но в целия му стил то прави странно впечатление за нееднаквост, защото някои части, любимци на автора, са по-изпъкнали от останалите. Гъвкави, силни и като че ли възвеличени от предпочитанието на писателя, те се открояват върху общия фон като качествена, ясна, но не и изключителна проза. Мед и масло - с това могат да бъдат сравнени неговите перфектно закръглени, изящни изречения, когато авторът си поставя за цел да пише красиво. Той е доста изкуствен и дори понакуцващ разказвач; и наистина, в един разказ, когато следва своите герои, той започва да накуцва като героя му в разказа "Двамата помешчици". На неговия дар не му достига въображение, с други думи - естествена повествователна способност, която би могла да се сравни с оригиналността, достигната в изкуството на описанията. Осъзнавайки по всяка вероятност тази недостатък или следвайки инстинкта си за художествено самосъхранение, който не позволява на художника да се бави там, където може да се провали, той избягва да описва действия или по-точно не придава действията в разгърнат разказ. Затова неговите повести и разкази се състоят почти изцяло от диалози на фона на разнообразни декорации - прекрасни, дълги разговори, прекъсвани от прелестни кратки биографии и изискани селски пейзажи. Но когато кривва от своя път и се отправя да търси красотата извън пределите на старинните руски паркове и градини, той потъва в жалка сладникавост. Неговият мистицизъм е обкръжен с парфюми, с плаващи мъгли, той прониква през пластичната живопис на старинните портрети, които всеки момент могат да оживеят, мярка се между мраморните колони и прочее. Неговите привидения не карат тялото да потръпва, по-скоро то потръпва, но някак си странно. Като описва красотата на околния живот, той не жали боите и разкошът в неговите представи се оказва смес от "злато, кристал, коприна, брилянти, цветя и фонтани"; украсени с цветя, но бедно облечени романтични госпожици са разхождат с лодки, като пеят песни, а други госпожици, с тигрови кожи и златни чаши в ръце, символи на тяхната професия, лудуват по брега.

"Стихотворения в проза" (1883 г.) е най-остарялото негово произведение. Мелодията на стихотворенията е фалшива; техният блясък изглежда евтин, а тяхната философия е недостатъчно дълбока, за да се открие в нея някоя перла. Въпреки това те се смятат за образци на чистата хармонична руска проза. Но авторското въображение никога не се издига над баналните символи (като феи и скелети); и ако най-добрата му проза напомня гъсто мляко, стихотворенията му в проза могат да бъдат сравнени с фъдж.

Може би най-доброто, което Тургенев е написал, са "Записки на ловеца". Въпреки несъмнената идеализация на селяните, книгата представя изключително искрени, истински герои и някои много убедителни описания на сцени, хора и, разбира се, пейзажи. Сред всички герои на Тургенев най-голяма слава са му донесли може би "Тургеневите девойки". Маша ("Пролетни води") [24], Наталия ("Рудин") и Лиза ("Дворянско гнездо") не се различават много една от друга и всичките несъмнено са отражение на Пушкиновата Татяна. Но във всяка от тях е заложена огромна нравствена сила, доброта и не само способност, но - даже бих казал, жажда да пожертват всички земни съображения за това, което смятат, че е техен дълг, било то отричане от лично щастие заради висши нравствени идеали (Лиза) или пълното отказване от всякакво земно благополучие в името на чистата страст (Наталия). Тургенев обвива своите героини със своеобразна красота, мека и поетична, която притежава особена привлекателност за читателите, което до голяма степен създало у тях представата за възвишения образ на руската жена.

24. Неточност на Вл. Набоков: героинята на "Пролетни води" се казва Джема и едва ли може да бъде наречена "Тургенева девойка" - Бел. рус. ред.

(Следва)

септември 27, 2016

Свиване

Осигурителни вноски – за какво се дължат?  

osiguritelni vnoski

Вече сякаш е традиция всяка година да се въвеждат нови правила за това как да плащаме осигуровките си. А знам ли изобщо какво и защо ми се осигурява с тези осигуровки ? Нека си припомня. Осигурителните вноски се събират от едни лица а се разходват, при настъпване на осигурителен случай, за други лица. Това е […]
Свиване

От днес всеки може да си закупи дялове в първия български борсово търгуван фонд върху индекса SOFIX - Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF  


Нека бъдем честни, Българската фондова борса (БФБ) бе изпаднала в будна кома през последните 7-8 г. Чуждестранните инвеститори се оттеглиха от страната и продавачите взеха пълен превес. Липсата на каквото и да е желание и средства за покупки, сринаха основния индекс на БФБ SOFIX от близо 2000 пункта през 2007 г. до малко под 300 пункта през 2009 г. Ситуацията днес обаче изглежда вече доста по различна. Въпреки че оборотите все още остават ниски в сравнение с пиковите години, посоката определено е към повишаване на ликвидността. През месец юли оборотът на БФБ се повиши с 50% на годишна база, а през месец август ръстът е още по-внушителен - 271% на годишна база до 35,4 млн. лв. Към момента SOFIX се намира на едногодишен връх и по нищо не личи да сменя посоката.

Институционалните инвеститори започнаха все повече да обръщат внимание на публичните компании. Последните данни на БНБ показват, че застрахователните дружества насочват все по-голяма част от средствата, които управляват към български акции. Действията им са провокирани от намаляващата доходност през последните години на депозитите. Така в средствата вложени от тях в акции се увеличава от 679.9 млн. лв. през юни 2015 г. на 739.1 млн. лв. през юни 2016 г.

Зараждащият се положителен тласък на БФБ е забелязан от управляващите дружества, които също се опитват да се възползват от положителните настроения на пазара, за да реализират по-високи печалби на своите клиенти. УД Експат Асет Мениджмънт дори отива и по-далеч като създава първия български борсово търгуван фонд (БТФ или ETF) върху индекса SOFIX – Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF. Инвестиционната цел на Фонда е да следва представянето на индекса SOFIX на Българската фондова борса – София (БФБ), като се придържа към метода на пълно физическо репликиране (т.е. ще инвестира само в акции от индекса, в пропорции, близки до тези на SOFIX).

Това е единственият фонд у нас, чрез който български и чуждестранни инвеститори могат да получат цялостна експозиция към българския капиталов пазар само с един инструмент, търгуван на БФБ. Така закупувайки дялове от фонда през борсата, всеки инвеститор ще има възможност да получи диверсифицирана експозиция към целия български пазар.

Очакванията на неговите създатели са той да стане най-ликвидният инструмент на БФБ в средносрочен план. Фондът обяви трима свои маркетмейкъри, които ще осигуряват на дневна база ликвидност при търговията с акции от фонда на борсата. Това ще бъдат БенчМарк Финанс АД, Първа финансова брокерска къща ООД и Елана Трейдинг АД. Всеки от тях ще трябва да поддържа оферти "купува" и "продава" при максимален спред от 5%. Спредът е отношението между цената "купува" и "продава".

Основните плюсове при инвестирането в борсово търгувани фондове са следните:
  • Инструментът дава диверсифицирана експозиция към българския пазар, тъй като Фондът ще инвестира във всички компании от SOFIX, което ще доведе до по-нисък специфичен риск и по-ниска волатилност за инвеститорите;
  • Има маркетмейкъри за разлика от акциите на отделните компании от индекса, което гарантира по-добра ликвидност (наличие на близки котировки „купува“ и „продава“) на позицията във всеки един момент;
  • Спредът (разликата между котировките „купува“ и „продава“) на борсата е регулаторно ограничен до ниско максимално ниво (5%) – ограничение, което липсва при обикновените акции на борсата;
  • Борсово търгуваният фонд е по-прозрачен от всеки един отделен емитент – на сайта на Експат Капитал ще се публикува портфейлът на Фонда и във всеки един момент инвеститорът ще има пълна информация какво купува и продава;
  • Самият Фонд не плаща данъци и печалбите от инвестициите в негови акции също не се облагат с данъци в България;
  • Фондът ще се търгува като обикновена акция на борсата;
  • Относително по-ниски разходи за инвестиция – разходите на Фонда за управление са 1% на годишна база.
Справка за представянето на компаниите влизащи в SOFIX ни показва, че за последните 12 месеца от общо 15 публични дружества само 4 са с отрицателно изменение на цените, а ръстовете при останалите са средно между 1.6% и 37%. След края на вчерашната борсова сесия (на 26.09.2016 г.) SOFIX вече е на крачка от преминаването на психологическата бариера от 500 пункта като до нея го делят само 2.54%.

*В началото на 2016 г. акционерите на Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ (ФНИБ) гласуваха намаление на броя издадени акции в съотношение 3 към 1 от 60 450 000 акции на 20 150 000 акции (обратен сплит), което доведе и до трикратно увеличаване на стойността на една акция. В таблицата към 25.09.2015 г. е посочена цената на акцията преди осъществяване обратен сплит.

Всички данни за представянето на компаниите от SOFIX ясно показват положителна тенденция, която се очаква през следващите години да се развие и да носи по-добра доходност за всеки инвеститор избрал да придобие дялове от Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF. Фондът бе представен снощи на инвеститорската общност в хотел „Радисън“ от изпълнителния директор и член на Съвета на директорите на Експат Капитал – г-н Николай Василев. 


Търговията с дялове на Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF на БФБ стартира днес (27 септември 2016 г.) с тикер BGX.

Повече информация за структурата на новият фонд както и рисковете, може да се получи от експертите на УД Експат Асет Мениджмънт или на интернет страницата на дружеството www.expat.bg


*Представеният материал е с информационен характер. Той отразява единствено и само личното мнение на автора му и не бива да бъде възприеман като съвет за покупко-продажба на ценни книжа.
Свиване

Документи по дело 585 от 1942 година - част 5  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: ЧАСТ 1, ЧАСТ 2, ЧАСТ 3, ЧАСТ 4.





















септември 26, 2016

Свиване

Лекции по руска литература – брой 28  

Автор: Владимир Набоков

Превод от руски: Павел Николов

Предишни части:

I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6.

II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883)

Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“

1.

Иван Сергеевич Тургенев е роден през 1818 г. в Орел, Централна Русия, в семейството на състоятелен помешчик. Детството му преминало в имението, където можел да наблюдава живота на крепостните и техните отношения с господарите, достигащи до крайна проява на жестокост: със своята тираничност майка му довела селяните, а след това и семейството си до наистина жалко съществуване. Обожавайки сина си, тя едновременно с това го преследвала, като го наказвала за най-малкото детско непослушание или простъпка. По-късно, когато Тургенев се опитал да се застъпи за крепосните, тя го лишила от доходи и го обрекла на истинска нищета, макар че в бъдеще го очаквало голямо наследство. Тургенев никога не забравил болезнените впечатления от своето детство. След смъртта на майка си той положил не малко усилия да облекчи живота на своите крепостни, освободил всичките си домашни слуги и по всякакъв начин съдействал за освободителната реформа през 1861 г.

Ранното образование на Тургенев било пъстро. Сред многобройните домашни учители, безразборно канени от майка му, се случвали доста необичайни хора, сред които като минимум и един професионален сарач. Една година в Московския и три години в Петербургския университет, който завършил през 1837 година, не оставили у него чувството, че е получил добро образование и от 1838 до 1841 г. Тургенев посещава Берлинския университет, като се опитва да запълни празнините. По време на престоя си в Берлин се сближава с група млади руски студенти, които по-късно сформират групата на руското философско движение, повлияно силно от Хегел, немския философ "идеалист".

В ранната си младост Тургенев създал не много на брой сурови стихотворения, преди всичко имитации на Михаил Лермонтов. Едва през 1847 г., когато се обърнал към прозата и публикувал кратък разказ, първия от поредицата "Записки на ловеца", Тургенев станал самобитен писател. Разказът направил много силно впечатление на читателите и по-късно, когато влязъл с още други в първата му книга, впечатлението нараснало още повече. Пластичността, музикалността и дипленето на неговата проза били само една от причините, които му донесли мълниеносна слава, защото не по-малък интерес предизвиквали и сюжетите на неговите истории. Всички те разказват за крепостни и са не само детайлно психологическо изследване, но дори достигат до идеализация на крепостните селяни, които по своите нравствени качества стоят по-високо от безсърдечните господари. Ето няколко пурпурни петна от тези истории:

"Федя, не без удоволствие, вдигна във въздуха насила усмихващото се куче и го сложи на дъното на каруцата" ("Хор и Калинич")

"...кучето, като трепереше с цялото си тяло и присвиваше очи, гризеше кост на поляната..." ("Моят съсед Радилов")

"Вячеслав Илорионов е страхотен ловец на прекрасния пол и щом само види в уездния град на булеварда някоя хубавичка особа, веднага ще тръгне след нея, но в същия миг и ще закуца - ето какво забележително обстоятелство". ("Двамата помешчици")

"Маша (циганка, възлюбена на героя, която го е изоставила) спря и се обърна с лице към него. Тя стоеше с гръб към светлината - и изглеждаше цялата черна, сякаш от тъмно дърво изрязана. Само бялото на двете очи се открояваше като сребърни бадеми, а самите очи - зениците - ставаха още по-тъмни". (Краят на Чертопханов")

"Вече се свечеряваше; слънцето се скри зад малката трепетликова горичка, разположена на половин верста от градината: сянката ѝ се протягаше през неподвижните поля. Дребен селянин яздеше в тръс бяло конче по тъмната тясна пътечка край самата гора: той целият се виждаше ясно, целият, до кръпката на рамото, нищо, че се движеше в сянка; приятно отчетливо се мярката краката на кончето. Слънчевите лъчи, от своя страна, се промъкваха в горичката и като си пробиваха път през гъсталака, обливаха стволовете на трепетликите с такава топла светлина, че започваха да приличат на борови стволове, а листата им почти синееха и над тях се издигаше бледосиньото небе, леко заруменено от слънчевия залез". ("Бащи и деца")

Това е най-доброто от Тургенев. Тези меко оцветени малки скици ни възхищават до ден днешен, изкусно вплетени в неговата проза, и повече напомнят акварел, отколкото сочните, ослепителни фламандски портрети от галерията на Гоголевите герои. Особено многобройни са тези искрици в "Записки на ловеца".

Редицата идеални и трогателни крепостни селяни, които преминават през тези разкази, изобразявала нагледно явната отвратителност на крепостното право, предизвиквайки възмущението на много влиятелни особи по онова време. Цензорът, който пуснал ръкописа, бил уволнен и правителството използвало първата възможност да накаже автора. След смъртта на Гогол Тургенев написал кратка статия, която петербургската цензура не пуснала, но статията била изпратена в Москва, където разрешили да бъде напечатана. За нарушаване на субординацията Тургенев бил осъден на месец затвор и изпратен в своето имение, където прекарал повече от две години. Като се върнал, напечатал първия си роман "Рудин", след който последвали "Дворянско гнездо" и "В навечерието".

В романа "Рудин", написан през 1855 г., е изобразено поколението на руските интелигенти-идеалисти от 40-те години, възпитани в немските университети. В романа се срещат великолепни описания: "Но ето, облачето премина, затрепка ветрец, в изумрудено и златно започна да се прелива тревата... Прилепвайки едно о друго, се мяркаха листата на дърветата... Силен аромат се надигна отвсякъде". Неочакваната поява на Рудин в дома на Ласунская е изобразено забележително с помощта на любимия тургеневски похват: по време на светска вечеря или обяд е изобразено условно единоборство между спокойния, любезен и умен герой и някакъв избухлив простак или претенциозен глупак. Обърнете внимание на странните навици на Тургеневите герои:

"Между другото Рудин се доближи до Наталия. Тя стана, на лицето ѝ се изписа объркване. Волинцев, който седеше близо до нея, също стана.

- Виждам пиано - започна Рудин меко и ласкаво, като пътешестващ принц". След това някой свири "Горският цар" на Шуберт.

"- Тази музика и тази нощ (звездна лятна нощ, която "и се разнежва и разнежва", Тургенев е великолепен живописец на "музиката и нощта") - заговори той - ми напомниха студентското време в Германия..." Питат го как се обличат студентите в Германия. "- В Хаелберг носех големи ботуши с шпори и венгерка с шнурчета, и си пуснах косите чак до раменете..." Рудин е доста помпозен млад човек.

По това време Русия била един огромен сън: народът спял - в преносен смисъл; интелектуалците прекарвали безсънни нощи - буквално, като разговаряли и размишлявали до пет часа сутринта и след това отивали да се разхождат. От време на време виждаме как се хвърлят на леглото, без да се съблекат, и потъват в безразличие или скачат както са си в своите одежди. Девойките на Тургенев обикновено се стават енергично от постелята си, надяват кринолините, наплискват лицето си със студена вода и свежи като рози изскачат в градината, където стават неизбежните срещи в беседките.

Преди да замине за Германия, Рудин е учил в Московския университет. Негов приятел разказва за младостта им: "Представете си: събрали сме се пет-шест души младежи, една лоена свещ гори, поднасят окаян чай и сухари с него стари-престари; а да видите лицата на всички, да чуете нашите думи! В очите на всеки има възторг, бузите пламтят и сърцето бие, и говорим за Бог, за правдата, за бъдещето на човечеството, за поезия - понякога говорим глупости, възхищаваме се на дреболии; но какво от това!"

Характерът на Рудин, този прогресивен идеалист от 40-те години, може да бъде обобщен с отговора на Хамлет: "думи, думи, думи". Той е изцяло неефективен, макар че е изпълнен целият с прогресивни идеи. Всичката му енергия отива в страстни потоци от идеалистичен брътвеж. Студено сърце и гореща глава. Ентусиаст, на когото не му достига сдържаща сила, всезнайко, неспособен да действа. Когато девойката, която го обича и която му се струва, че той също обича, му казва, че майка ѝ не е съгласна да се оженят, той я напуска веднага, макар че тя е готова да го последва навсякъде. Той заминава и странства по цяла Русия; всичките му начинания се провалят. Неуспехите, които отначало се проявяват в неспособността да намери изход на умствената си енергия в действие, а не само в бурния поток на красноречието, го преследват и довършват рисунъка на личността му, задълбочават и изострят чертите на характера му, а след това го довеждат до безполезната, но героична гибел в далечния Париж на барикадите по време на революцията през 1848 г.

В "Дворянско гнездо" (1858 г.) Тургенев възхвалявал благородните ортодоксални идеи на старото дворянство. Лиза, героинята в романа, е съвършено въплъщение на чистата и горда "девойка на Тургенев". "В навечерието" е още една история за Тургенева героиня, Елена, която оставя семейство и родина, за да последва своя любим, българския революционер Инсаров, чиято единствена цел в живота е освобождението на родината му (която е под турска власт). Елена предпочита Инсаров, който е човек на действието, пред бездействащите млади хора, заобикалящия я в нейната руска младост. Инсаров умира от туберкулоза, а Елена продължава храбро по неговия път.

Въпреки добрите намерения, "В навечерието" е художествено най-неуспешният роман на Тургенев. Но независимо от това той се оказал най-популярен. Елена, макар и жена, е именно този тип героична личност, каквато обществото жадувало: готова да пожертва всичко заради любовта и дълга, мъжествено преодоляваща всички трудности по пътя си, предана на идеалите за свобода - свободата на угнетените, свободата на жената да избере свой път в живота, свободата да обича.

Като изобразил нравственото поражение на идеалистите от 40-те години и направил българин свой единствен действащ герой, Тургенев бил обсипан с упреци за това, че не е създал нито един положително активен руски характер. Той се опитал да направи именно това в романа си "Бащи и деца" (1862 г.). В него Тургенев изобразява нравствения конфликт между добродетелните безплодни и нерешителни хора от 40-те години и новото поколение от млади силни революционери - "нихилистите". Базаров, представителят на това младо поколение, е агресивен материалист, отричащ и религията, и всички етични и естетически ценности. Той вярва само в "жабите", иначе казано - в резултатите от своя практически научен опит. Той не познава нито жалост, нито срам. Той е във висша степен активна личност. Макар че Тургенев по-скоро се възхищава на Базаров, радикалите, които той смятал да поласкае с образа на този силен млад нихилист, били възмутени от неговия портрет и видели в него само карикатура, създадена за голяма радост на техните опоненти. Тургенев бил обявен за свършен човек, който е изразходвал всичкия си талант. Той бил смаян. От любимец на прогресивното общество се превърнал внезапно в нещо като отвратително плашило. Тургенев бил много суетен човек; той държал не само на славата, но и на външните ѝ признаци. Дълбоко засегнат и разочарован, той се озовал своевременно в чужбина, където останал до края на своя живот, като само рядко и за кратко време се връщал в родината си.

Следващата му писателска проява е откъсът "Достатъчно", в който Тургенев обявява решението си да скъса с литературата. Въпреки това той създава още два романа и продължава да пише до края на живота си. От тези два последни романа в "Дим" Тургенев изразява огорчението си от всички слоеве на руското общество, а в "Целина" се опитва да изобрази различни типове руски хора, оказали се в конфликт със социалното движение по това време (70-те години). От едната страна виждаме революционери, стремящи се настойчиво да се докоснат до народа: (1) хамлетовски колебаещия се герой на романа Нежданов, образован, изтънчен, с тайна склонност към поезията и романтиката, но напълно лишен от чувство за хумор като повечето положителни герои на Тургенев, плюс това слаб и обременен от всичко с изключение на чувството за собствена непълноценност и безполезност; (2) Мариана, чиста, правдива в своята сурова наивност девойка, готова да умре на място и веднага за "делото"; (3) Соломин, здрав мълчалив човек; (4) Маркелов, честен глупак. От другата страна намираме притворни либерали и откровени реакционери, такива като Сипягин и Каломейцев. Романът е доста посредствено ръкоделие, в което авторът се опитва с всичката сила на своя талант да придаде напразно жизненост на героите и сюжета, избрани не толкова по повелята на неговия гений, а по-скоро за да се изкажат възглед за проблемите на деня.

Между другото, като повечето писатели от своето време, Тургенев е прекалено ясен и не оставя нищо за читателската интуиция; намеква нещо и веднага следва скучно обяснение какво е имал предвид. Старателно обработените епилози на романите и повестите му изглеждат до болка изкуствени, авторът прави всичко възможно, за да удовлетвори читателското любопитство, разглеждайки съдбите на своите герои по начин, който само с голямо усилие може да се нарече художествен. Той не е велик писател, макар да е много мил. Никога не се е издигал до висините на "Мадам Бовари" и да се казва, че Тургенев и Флобер принадлежат към едно и също литературно направление е пълно недоразумение. Нито неговата готовност да се заеме с всеки моден социален проблем, нито баналните сюжети (винаги търсещи най-лекия път) могат да се сравнят със суровото изкуство на Флобер.

Тургенев, Горки и Чехов са особено известни в чужбина. Но между тях няма никаква естествена връзка. Можем обаче да отбележим, че най-лошото от Тургенев е намерило най-пълен израз у Горки, а най-доброто (руските пейзажи) е развито изумително от Чехов.

Освен "Записки на ловеца" и романите си Тургенев е написал множество къси разкази, повести и новели. В ранните няма нищо оригинално или художествено; затова пък някои от късните са напълно забележителни. Сред тях са "Пролетни води" и "Първа любов". Личният живот на Тургенев не бил много щастлив. Единствената истинска голяма любов в живота му била известната певица Полина Виардо-Гарсия. Щастливо омъжена, тя не му оставила никаква надежда за лично щастие, но въпреки това Тургенев бил в прекрасни отношения с цялото ѝ семейство и му посветил всичкия си живот. Където и да живеели, той се стремял да се засели наблизо, а когато двете ѝ дъщери се омъжили, той им дал зестра.

В общи линии той живеел много по-добре в чужбина, отколкото в Русия. Западните критици не го изкарвали вън от себе си с енергичните си атаки. Дружал с Мериме и Флобер. Книгите му се превеждали на френски и немски език. Като единствен достоен руски прозаик, известен в литературните кръгове на Запада, Тургенев бил смятан не само за най-големия, но всъщност и за единствен руски писател, така че се къпел в лъчите на славата и бил преизпълнен с безоблачно щастие. Той поразявал чужденците с обаяние и прекрасни маниери, но когато се сблъсквал с руските писатели и критици, веднага ставал самодоволен и надменен. Изпокарал се с Толстой, Достоевски и Некрасов. Към Толстой изпитвал ревност, като едновременно се възхищавал от неговия гений. През 1871 г. семейство Виардо се установило в Париж, същото направил и Тургенев. Въпреки страстната си преданост към мадам Виардо, той се чувствал изолиран, много му липсвали собствено семейство и грижи. В писма до приятели се оплаква от самота, от "изстинали страсти" и от душевна умора. Понякога Тургенев мечтаел да се върне в Русия, но не му достигала воля, за да направи тази решителна крачка, която можела да наруши еднообразния ход на живота му: безволието винаги е било неговото слабо място. Той никога не намирал в себе си сили да издържи натиска на руските критици, които след "Бащи и деца" така и не променили своите предубеждения по отношение на новите му публикации.

Но въпреки враждебността на критиците, Тургенев бил извънредно популярен сред руските читатели. Те обичали неговите книги - романите му били много известни дори в началото на нашия век, човеколюбието и либерализмът, които изповядвал открито, привличали читателите, особено младите. Починал през 1883 г. близо до Париж, в Буживал, но тялото му било пренесено в Петербург. Хиляди хора съпроводили ковчега му до гробището. Делегации били изпратени от много обществени организации, градове, университети и т. н. Поднесени били множество венци. Погребалната процесия се проточила почти на две мили. Така руските читатели засвидетелствали за последен път своята любов, който изпитвали към Тургенев през целия му живот.

(Следва)

септември 25, 2016

Свиване

Свидетелски показания пред граждански съд  

svidetelski-pokazania

Дадох 2000 лева назаем на Пешо, който обеща да ми ги върне до месец, но после се скарахме и той ми каза да забравя за тях. Ядосах се, но колкото и да исках да си върна парите, се възпрях да го “съдя”, защото нямах доказателства “черно на бяло”. Споделих с приятел юрист за ситуацията, в […]
Свиване

Документи по дело 585 от 1942 година - част 4  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: ЧАСТ 1, ЧАСТ 2, ЧАСТ 3.













септември 24, 2016

Свиване

Нобелови лауреати – 1936 година, за мир  

Карлос Сааведра Ламас (Carlos Saavedra Lamas)

1 ноември 1878 г. – 5 май 1959 г.

Нобелова награда за мир, 1936 г.

(За миротворческата му роля в боливийско-парагвайския конфликт.)

Аржентинският държавен деец Карлос Сааведра Ламас е роден в Буенос Айрес в семейството на Мариано Сааведра Сабалета и Луиса Ламас. Начално образование получава като частен ученик, след това учи в йезуитско училище и колежа "Лакордер". През 1903 г. завършва университета в Буенос Айрес.

След продължително пътешествие в чужбина и обучение в Париж Сааведра Ламас става професор по право в университета в Ла Плата. По-късно е професор в университета в Буенос Айрес, където води курс по социология, преподава също политическа икономика и конституционно право в юридическо училище. Издава няколко книги за работническото законодателство, от което се интересува особено наред с международното право.

С държавна дейност Сааведра Ламас се заема през 1906 г., когато е назначен за директор на обществената кредитна служба. Една година по-късно става секретар на общината в Буенос Айрес, а през 1908 г. е избран за първи път за народен представител. Назначен е за министър на правосъдието и общественото образование през 1915 г. През следващите години е неофициален съветник на законодателната камара и министър на външните работи. През 1927 г. е делегат на Международния конгрес на юристите в Рио де Жанейро, а през 1928 г. председателства Международната конференция на труда в Женева.

През 1932 г. генерал Агустин П. Хусто, който става президент на Аржентина след две години революционно управление, назначава Сааведра Ламас за министър на външните работи. Скоро след това Боливия и Парагвай започват война за Чако - територия, която е спорна от 1825 г., когато настъпва краят на испанското господство в Боливия. Територията е заселвана постепенно от Парагвай при пълното безразличие от страна на Боливия, но с откриването на нефтените находища в Андите страната започва да се нуждае от изход на море за транспортирането на нефта. Боливия губи достъпа си до Тихия океан след войната с Чили през 1884 г., затова разчита на изход до Атлантическия по река Парагвай, която тече през Чако. Парагвай отказва да освободи усвоените земи и между двете държави през 1928 г. избухва война. Прекратяването на огъня е постигнато доста бързо и започват продължителни преговори. В средата на 1932 г. военните действия се възобновяват, броят на жертвите надхвърля 100 хиляди.

След неуспеха в преговорите Сааведра Ламас прави опит да приключи с конфликта и едновременно с това да засили влиянието на своята страна на международната арена. През 1932 г. той формулира Декларацията от 3 август, която призовава страните от Америка да не признават промяната на границите по военен път. Сааведра Ламас предлага проект за Южноамерикански антивоенен пакт, виждайки в него надеждно средство за предотвратяване на войните.

Документът на Сааведра Ламас е съставен под влиянието на пакта Келог-Бриан (наречен в чест на Франк Келог и Аристид Бриан) и доктрината Стимсън (обнародвана през 1932 г. от държавния секретар на САЩ Хенри Стимсън). Както пактът Келог-Бриан, така и пактът на Сааведра Ламас призовава за отказ от агресивни войни, подобно на доктрината Стимсън, той иска де не се признават насилствените промени на границите, но като прави още една крачка, призовава невоюващите страни да оказват натиск върху агресивните държави и да се разработи механизъм за умиротворяване. Към края на 1933 г. всички американски държави подписват пакта, но това не предотвратява войната за Чако.

Като продължава да работи по боливийско-парагвайския проблем, Сааведра Ламас не забравя и за другите направления на международната политика. През 1920 г. Аржентина напуска Обществото на народите; Сааведра Ламас убеждава своето правителство да се върне в Обществото през 1933 г., а след една година огласява пред международната общност своя Антивоенен пакт. По това време пактът е подписан от единадесет европейски страни.

Американският президент Франклин Д. Рузвелт смята Сааведра Ламас за способен държавен деец и водеща фигура в латиноамериканската политика. В средата на 30-те години Рузвелт му предлага да си сътрудничат за провеждане на политика на добросъседство в Латинска Америка. Въпреки своето предпазливо отношение към САЩ, които не един път осъществяват военна намеса в Латинска Америка, Сааведра Ламас започва да играе активна роля в Панамериканския съюз, организация, чиято цел е да постигне сътрудничество между американските държави.

През 1935 г., като преминава през редица възможности за решение на боливийско-парагвайския проблем, Сааведра Ламас се опитва да използва възможностите на Антивоенния пакт, подписан от двете страни, но нератифициран нито от едната, нито от другата. Той призовава шест неутрални американски страни - Бразилия, Чили, Перу, Уругвай, Аржентина и САЩ - да създадат примирителна комисия, в рамките на която участниците в конфликта да преговарят. Благодарение на комисията на 12 юли същата година е сключено боливийско-парагвайско съглашение. Една година по-късно Сааведра Ламас става председател на Асамблеята на Обществото на народите.

Критичните забележки за това, че на Сааведра Ламас е присъдена Нобелова награда за мир, са по повод на тесните му връзки с диктатора Хусто, освен това през 1935 г. той приема Железен кръст от хитлеристкото правителство. Но трябва да се има предвид, че Сааведра Ламас има награди от десет страни, сред които Ордена на Почетния легион, получен от правителството на Франция.

През 1938 г. Сааведра Ламас излиза в оставка и се връща към своята академична дейност. От 1941 до 1943 г. е президент на университета в Буенос Айрес и до 1946 г. - професор.

Сааведра Ламас се жени за Росе Саенс Пеня, дъщеря на бившия президент на Аржентина Роке Саенс Пеня, семействоот има син. Умира в Буенос Айрес след кръвоизлив в мозъка на осемдесет години.

Източник: http://n-t.ru/nl/mr/saavedra.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов

Предишните статии можете да намерите в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“.

септември 23, 2016

Свиване

Опростеният патриотизъм  

Във връзка с буквара, пълен с правописни грешки, който Патриотичният фронт раздавал, написах във фейсбук следното:

Патриотите издали патриотичен буквар, пълен с правописни грешки. Добър пример как патриотизмът се свежда до няколко клишета, зад които стоят слабо грамотни и често ниско интелигентни хора.

За съжаление, патриотизмът, който се „рекламира“ днес е това – биене в гърдите за успехи на други хора, страх и/или омраза към тези, които идват от другаде, идеализиране и изкривяване на историята, и всичко това, за да се избият едни комплекси. Иначе казано – „ракиен патриотизъм“. Както отбелязах в иначе скучното ми интервю по БНР по темата:

Патриотизмът има много разцветки. В момента популярната, тази, която се използва и за политически цели, е по-простата, сведената до клишета, базирана на омраза и противопоставяне.

Дори когато оставим на страна клишетата и противопоставянето („ние“ срещу „тях“), остава странното явление да се гордееш с нещо, което някой друг е постигнал, само защото е роден в близка околност на твоето рождено място. И то само ако е от твоята страна на една фиктивна линия, наречена „граница“. На места тя изобщо не е фиктивна и има своите практически ползи, но патриотичната гордост както и да я погледнем е нещо ирационално.

Тук, разбира се, играе роля т.нар. „национална държава“. Която е била доста добро средство за развитие на обществата – макар да няма начин рязко да бъдат разграничени близки народи, нации, етноси и дори езици, „с приближение“ националната държава е работела прилично. Само че тя вече става все по-малко приложима, защото възможностите за придвижване и комуникация правят невъзможно всички, които „съществуват“ в една държава (физически или виртуално) да бъдат една нация. Това създава своите проблеми, но те са обект на друга дискусия.

В Европа националните държави са взели решение да се обединят в съюз. Доста практично решение, което прави Европейския съюз най-голямата икономика в света. И тук идва въпросът ми – не можем ли да сме патриоти в по-голям мащаб. Част сме от едно обединение, което макар многото си проблеми, е правилният път за развитие. Вместо да сме „патриоти и евроскептици“ (както в повечето случаи), не може ли да сме европатриоти? ЕС си има граници, т.е. можем дори пак да се делим на „ние“ и „те“, ако толкова държим. ЕС постига много успехи – и спортни, и научни – ето още нещо, с което да си се гордеем ирационално.

САЩ, например, е съставен от щати, но всички са „американци“. Разбира се там историята е доста по-различна от европейската, но щатите са доста разнообразни по произход, по структура на населението, по богатство – някои са оригинално испански, други английски, трети – френски; някои имат много чернокожи, други – не; разликата в брутния вътрешен продукт на глава от населението между най-богатите и най-бедните щати е 2 пъти. В момента се сещам само за амбициите на Тексас да бъде отделна държава, но всички са „горди американци“. Ние през това време се чудим как да се оправдаем европейската бюрокрация, че нещо не върви. Как „те“, другите европейци, са криви нещо.

Но всъщност да се върнем на основния въпрос – какво разбираме под това да си патриот? „Да обичаш родината си“ е лесният отговор.. но какво в нея – концепцията за „родина“, нацията, хората, държавата. Най-вероятно първото, но то само по себе си не е достатъчно и не е градивно. А патриотизмът може да бъде интелигентен и градивен, стига да имаме базово доверие в другите „членове“ на тази родина. При нас това отсъства – много обичаме България, обаче „всичките тия идиоти тука не можем да ги траем, бате“. Трима са чета с предател и всички са маскари. Само че това не работи – държава се гради на база на доверие, а не просто на обща история или споделена география.

С този тюрлю-гювеч от разсъждения искам да кажа, че ако останем с опростения патриотизъм, който имаме днес – с обожествяване на портрети, „мачкай Кобра!“ и „булгар, булгар“, гарнирани с конспиративни теории за заговори срещу България, няма да можем да изградим държава, която да харесваме. И която биха харесвали хора като Левски. Вместо това ще си останем с „мразя държавата, но обичам…“ кое всъщност?

Материалът Опростеният патриотизъм е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Свиване

Свободата, сигурността и върховенството на правото  


Правозащитникът Михаил Екимджиев изнася лекцията "Свободата, сигурността и върховенството на правото" по време на форума "Демократично общество в 21-ви век", проведен на 19 септември в двореца "Врана".
Лекцията беше публикувана в сайта defakto.bg. Препечатваме я във връзка с изнесените тази седмица от вицепрезидента тези за свободата и сигурността.

Въпросът за правните стандарти на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), свързани с прилагането на антитерористични мерки, е...
Свиване

Лекции по руска литература – брой 27  

Автор: Владимир Набоков

Превод от руски: Павел Николов

Предишни части:

НИКОЛАЙ ГОГОЛ

1. НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5.

2. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6.

3. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9.

4. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8.

5. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4.

Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“

5.

Както вероятно са си изяснили двама-трима най-търпеливи читатели, това обобщение е единственото нещо, което всъщност ме интересува. Целта на моите кратки бележки за Гогол, надявам се, е вече съвсем ясна. Направо казано, тя се свежда до следното: ако искате да разберете нещо за Русия, ако искате да разберете защо премръзналите немци изгубили своя блиц, ако ви интересуват "идеи", "факти" и "послания", не пипайте Гогол. Каторжното учене на руски език, необходим, за да го прочетете, няма да ви се отплати със същата монета. Не го пипайте, не го пипайте. Той няма какво да ви каже. Не се приближавайте до релсите. Там има високо напрежение. Достъп няма. Избягвайте, въздържайте се, не трябва. Би ми се искало да направя тук пълния възможен списък на забраните, запрещенията и опасностите. Разбира се, това едва ли ще потрябва - защото случайният читател вероятно няма да стигне толкова далече. Но аз ще приветствам неслучайния читател - моите братя, моите двойници. Научете отначало азбуката, устните, задноезичните, зъбните, буквите, които жужат, които жужат като земна пчела, като мухата це-це. След някоя гласна ще започнете да плюете. Като склоните за първи път личното местоимение, ще усетите мозъчно вдървяване. Но аз не виждам друг подход към Гогол (да, между другото, и към всеки друг руски писател). Неговите произведения, като всяка друга велика литература, са феномен на езика, а не на идеите. Моите преводи на отделни моменти са най-доброто, на което е способен бедният ми речник; но ако бяха така съвършени, както ги чува моето вътрешно ухо, аз, като нямам възможността да предам тяхната интонация, все едно не бих могъл да заменя Гогол. Стараейки се да предам моето отношение към неговото изкуство, аз не приведох нито едно осезаемо доказателство за необичайното му съществуване. Мога само да сложа ръка на сърцето си и да твърдя, че не съм измислил Гогол.

Той наистина е писал, наистина е живял.

Гогол е роден на 1 април 1809 година. Според майка му (която, разбира се, измислила този жалък анекдот), стихотворението, което написал на пет години, било прочетено от Капнист, доста известен писател. Капнист прегърнал тържествено момчето и казал на радостните родители: "Ще стане гениален писател, стига съдбата да му даде добър християнин за учител и водач". Но другото - че Гогол се е родил на 1 април, е истина.

6. КОМЕНТАР

- Какво пък... - каза моят издател.

Златният прорез на нежния залез беше заобиколен от мрачни скали. Краищата му бяха покрити с ели като ресници, а още по-нататък, в дълбината на самия прорез, можеше да се различат силуетите на други, съвсем безплътни по-малки планини. Бяхме в щат Юта, седяхме в гостната на планински хотел. Тънките трепетлики върху близките скали и бледите пирамиди на старите минни сметища се възползваха от стъкления прозорец и мълчаливо взеха участие в нашия разговор - долу-горе като байроновските портрети в диалога между Чичиков и Собакевич.

- Какво пък - каза моят издател, - харесва ми, но мисля, че на студентите трябва да се разкаже за какво става дума.

Аз казах...

- Не - възрази той. - Аз не за това. А за това, че на студентите трябва да се разкаже повече за съчиненията на Гогол. Имам предвид сюжетите. Те ще искат да знаят за какво са тези книги.

Аз отговорих...

- Не, това не сте направили - каза той. - Прочетох всичко внимателно и жена ми също, но не разбрахме сюжетите. И още, в края трябва да има нещо като библиография или хронология. Студентът трябва да разбере кое какво е, иначе ще се обърка и няма да поиска да чете по-нататък

Аз казах, че който и да е интелигентен човек може да намери дати и други сведения в някоя добра енциклопедия или във всеки учебник по руска литература. Той възрази, че не е задължително студентът да е интелигентен човек, а освен това ще бъде недоволен, ако го накарат да прави справки за нещо. Аз казах, че студентите са различни. Той отговори, че от гледна точка на издателя са едни и същи.

- Опитвам да обясня - казах аз, - че в произведенията на Гогол истинските сюжети се крият зад очевидните. Аз представям тези истински сюжети. Неговите разкази само подражават на сюжетни разкази. Нещо като рядка пеперуда, която, отказала се от външния си облик, подражава на външния облик на същество от съвсем друга порода - да речем, някоя популярна пеперуда...

- И какво от това? - попита той.

- Или, по-точно, на непопулярна, непопулярна за гущерите и птиците.

- Ами да, това е ясно - каза той. - Разбирам всичко. Но в края на краищата сюжетът е сюжет и на студента трябва да се разкаже какво се случва. Например аз, докато не прочетох "Ревизор", нямах никаква представа каква става там, макар че бях прочел внимателно вашия ръкопис.

- Кажете - попитах аз - какво става в "Ревизор"?

- Е как така - каза той, като се облегна в креслото, - става това, че млад човек спира в някакъв град, защото е проиграл парите си на карти, а градът е пълен с политикани и той ги използва, за да получи пари, като им внушава, че е държавен чиновник, изпратен от центъра за инспекция. А когато ги използвал, съблазнил дъщерята на кмета, напил се у него и след като получава подкупи от съдии, лекари, помешчици, търговци и всякакъв вид администратори, си заминава от града точно преди да дойде истинският инспектор.

Аз казах...

- Да, разбира се, можете да представите това - съгласи се великодушно моят издател. - Но ето и "Мъртви души". Като прочетох вашата глава, не бих могъл да кажа какво има в книгата. И освен това, както вече споменах, трябва да има библиография.

- Ако става въпрос за списък с преводи и книги за Гогол...

- Ами да - каза моят издател.

- Ако ви трябва това, нещата са прости, защото освен отлично преведените от Герни "Мъртви души", "Ревизор" и "Шинел", които се появиха тогава, когато самият аз се блъсках с тази работа, няма нищо, само прехвърляне от едно място на друго, което изопачава Гогол до абсурд.

В тази минута две кученца кокер шпаньоли - черно с увиснали уши и със симпатично кривогледи синкави очички и бяло женско с розови петънца по муцуната и корема - се втурнаха през вратата, която някой откри, заклатиха се на меките си лапички между мебелите, но бяха веднага уловени и изгонени обратно на терасата.

- Освен това - продължавах аз - не ми е известно нито едно английско съчинение за Гогол, достойно да се спомене, освен отличната глава в "История на руската литература" от Мирский. Има, разбира се, стотици руски разработки. Някои са много добри, но множество други принадлежат към абсурдни направления като "Гогол е живописец на царска Русия" или "Гогол е реалист", или "Гогол е велик борец с крепостното право и бюрокрацията", или "Гогол е руският Дикенс". Бедата е в това, че ако започна да изброявам тези съчинения, ще се опитам непременно да разсея скуката, като включа в списъка измислени названия и въображаеми автори, и вие никога няма да разберете наистина ли Добролюбов или или Иванов-Разумник, или Овсянко-Кули...

- Не - прекъсна ме припряно моят издател, - не мисля, че е нужен списък на книги за Гогол. Имах предвид списък със съчиненията на Гогол и хронологията на тяхната поява, за живота му, нещо за сюжетите и прочее. Лесно ще го направите. И ни е нужна негова снимка.

- За това и аз мислих - казах аз. - Да, дайте да дадем портрет на носа му. Не на главата, не до кръста, а само на носа. Голям, самотен, остър нос, отчетливо нарисуван с мастило, като увеличено изображение на някакъв важен орган на необичайна зоологическа особа. Мога да помоля Добружинский, неподражаем майстор е на рисунката, или художника от Зоологическия музей...

- И това ще погуби книгата - каза моят издател.

................

Повечето факти, които съм посочил, са взети от прелестната биография на Гогол, написана от Вересаев (1933 г.). Изводите са мои. Отчаялите се руски критици, опитвайки се да определят влиянието върху мене и да поставят моите романи на подходяща лавица, ме вързаха няколко пъти за Гогол, но като се вгледаха още един път, видяха, че аз съм развързал възлите и лавицата стои празна.

(Следва)

септември 22, 2016

Свиване

Местни данъци – същност и видове  

mestni-danaci-i-taksi

Ще си купувам апартамент в София, наследих вила във Варна, развивам хотелиерски бизнес в Бургас и предлагам нощувки. Като отговорен български гражданин знам, че има няколко неизбежни неща в живота и едно от тях са данъците. Какво представляват местните данъци? Какви видове са и до кога ги дължа? Какво представлява местния данък? Данъците в България […]
Свиване

Случаят „Толстой“ – обмен на национални комплекси  

Два братски народа сблъскаха комплексите си през тази седмица. Зад гръмки думи и неадекватни постъпки те показаха колко са дребни, уплашени и неуверени. Направиха от мухата слон, после показаха на слона мишка, той се паникьоса и се качи на масата.

Преди няколко дни членът на президентската партия Единна Русия Пьотр Толстой, който може вече и депутат да е – не знам, скучно ми е да следя развитието му – направи най-обикновено просташко-популистко-шовинистично изказване по адрес на България: руснаците щели да я купят цялата, както били вече купили половината Черноморие. Това изказване, което в нормална ситуация щеше да остане без внимание, защото кресливи палячовци има във всички парламенти по света, обаче получи голям отзвук. Първо пламнаха социалните мрежи. Заговори се за русификация на Черноморието, за териториални претенции на Русия към България, русофобите разпространиха карта, на която над всички български области чак до Сливен се вееше руското знаме, а пък русофилите отговориха, че е по-добре да ни купят руснаците, отколкото американците или турците.

Ден-два по-късно се появиха и официалните реакции. Г-н Борисов каза, че „достатъчно ни ядоса този руски депутат, г-н Толстой, с глупостите, които изговори вчера“ и че вече повече от 13 века сме държава, която не се продава и купува. Но също така отбеляза, че „предатели има много и ние плащаме за това предателство“. Кои са предателите посочи здравният министър Петър Москов като уточни, че руснаците не са купили Черноморието, а част от българските политически партии и с тяхна помощ са направили така, че руският търговски интерес да надделее над българския национален такъв. Радан Кънев не изглеждаше особено трогнат, защото беше убеден, че депутати-идиоти има навсякъде, не са чудо невиждано. Само че, уточни той, в диктатурите те са на власт, а не в екзотична опозиция, както е редно да бъде. Дори АБВ чрез своя оратор №1 Румен Петков заяви, че изказването на Толстой е много арогантно и грубо. Калфин даже бил казал, че Толстой може да си счупи зъбите в България. Но от Първановата партия се изказа и съжаление, че такива инциденти могат да попречат на българо-руските отношения да бъдат на онова ниво, на което трябва да бъдат. Волен Сидеров пък е на мнение, че не бива да се обиждаме или ако ще се обиждаме, да се обиждаме на всички, които ни презират, а не само на руснаците. Но иначе този човек трябвало да поднесе извинения[1] – обобщи националистът-русофил. Що се отнася до БСП, те не казаха нищо по медиите, но от парламентарната трибуна изразиха мнение, че сами сме си виновни и заслужаваме такова презрително отношение, защото сме подкрепили европейските санкции против Русия. С което, разбира се, БСП отново надмина и АБВ, и Волен Сидеров по коленопреклонност.

Защо стана така? Защо се вдигна такъв шум? Ами защото в случая „Толстой“, сам по себе си глупост, наред с икономическите, политическите и партийните интереси, се сблъскаха фундаментални комплекси и от двете страни.

Комплексите на едната страна

Помня Черноморието още докато бяхме сателит на СССР във Варшавския договор и СИВ. Бяхме жалки, но съветските курортисти бяха по-жалки и от нас. Идваха в организирани групи от колхози и заводи, а начело на групите имаше партиен секретар и офицер от КГБ – да не се разврати случайно някой, да не изгуби вяра във великата си родина, гален от топлото слънце по българските плажове. Вечер тези групи не ходеха по барове и вариетета, а се събираха във фоайетата на хотелите и пееха песни. Тогава тръгна и историята за онзи български екскурзовод-зевзек, който учел една такава група как се пие чай в хартиени торбички – лапаш торбичката и пиеш топла вода от чашата. Дори се рисуваше картината как въпросната съветска група била видяна една сутрин на закуска в хотела. Всички седели мълчаливо, със сериозни лица, а от устите им висели конците с етикетите на чая.

Тогава ние за руснаците бяхме нещо като онова, което за нас бяха сърбите – почти Запад! Руснаците винаги са издигали Запада в култ, независимо от това какво е приказвала или приказва пропагандата им. Дори омразата им към Запада е израз на тяхната унизителна и садистична любов към него. Те във всичко подражават на Запада още от времената на Петър I. Дори култовият им DJ Серëга създаде нарочни хитове в прослава на германските автомобили Мерцедес и BMW.

Имах съученици, които следваха висшето си образование в Съветския съюз. От тях знам как се е живяло всеки ден в „Хилтън“ след продажбата на български маратонки „Ромика“ на черния пазар и какви красавици са били забърсвани директно от метрото от страна на задръстени наши сънародници, обвити обаче в приказния ореол на чужденците с достъп до „Берëзка“ (това не са днешните руски бакалии, а тогавашният техен Кореком).

И ето че след падането на Берлинската стена, в Русия се появиха някакви пориви на демокрация (от които днес почти нищо не е останало) и руснаците се почувстваха внезапно свободни. На международните пазари цената на петрола скочи многократно (което пък всъщност е главната причина за възхода на Путин) и руснаците се почувстваха внезапно богати. Даже им се образува нещо като средна класа. Тези новозабогатели и поизправили главици парвенюта плъзнаха по света със заканата: „Целите ще ви купим!“ и заразмахваха дебели пачки западна валута. Светът пък ги посрещна с усмивка и им продаде скъпо и прескъпо джунджуриите си. Тогава излезе и вицът как на Алесандро Мандзони в Милано се срещнали две рускини, дошли на шопинг. Едната идвала от Виа Спига, а другата – от Монте Наполеоне.

- Да видиш какви дънки си купих! – похвалила се първата. – 700 евро!

- Прецакала си се – присмяла се втората. – Аз си взех абсолютно същите за 900.

Та оттам поривите за покупка на стоки, футболни отбори и цели държави.

Комплексите на другата страна

Що се отнася до българите, те имат необяснимия комплекс, че са малък народ с малка държава. Самовнушаваме си или пък някой нарочно иска да ни внуши, включително и собствените ни политически водачи, че сме безпомощни да решаваме проблемите си сами без покровителството на някоя велика сила. От средата на 19 век такива комплекси имаме към Османската империя (днешна Турция) и към Русия. По време на ипотечния балон стотици хиляди британци закупиха имоти в България, но тогава никой не се уплаши и никой не видя опасност за териториални претенции от страна на Великобритания. Горе-долу по това време обаче се установи покупка на имоти и по-специално земеделски земи от страна на турски юридически и физически лица и параноиците веднага скочиха, че Турция купувала територия, която после да присъедини към себе си. Сега руските тьотки от Милано дойдоха и си купиха апартаменти в Несебър и Созопол. Ужас! Русия ще предяви териториални претенции! В кръга на шегата можем да успокоим разтревожените като им кажем, че ако това се случи, ние пък ще предявим териториални претенции към Гърция заради имотите на българите на Тасос, около Кавала и в други северни части на южната ни съседка. Е, може би в Гърция Законът за чужденците не е като този в България, особено след последните промени в него, засягащи статута на постоянно пребиваващите (важна тема, която иска отделно внимание), но принципът е същият.

Частната собственост е просто собственост и все още не е причина и условие за териториални претенции. Напротив, може да се печели от чуждестранните собственици на имоти в България. Тези имоти са вид чуждестранни инвестиции, за каквито в други случаи се вайкаме, че не достигат.

Но ние не мислим така. Нас все някой иска да ни поробва и все някой трябва да ни освобождава. Винаги трябва да има братска велика сила, която да ни пази от друга, по-малко братска, велика сила и за това да я гледаме предано в очите. През 1989 и в началото на 90-те хиляди хора манифестираха желание за принадлежност към НАТО, за да се спре опасността да се превърнем в „задунайска губерния“ или в 16-та република на СССР. Сега хиляди хора са обърнали очи към Русия да ни спаси от робството на западните банки, капитализма и НАТО. Параноичното е, че много от тези хора през 1989 и сега вероятно са едни и същи. Жаждата да бъдем непрекъснато освобождавани е толкова силна, че според мнозина вече е дошло време да бъдем освободени от самите себе си. Ето това е нашият комплекс.

Ако разгледаме случая „Толстой“, вече отърсени от двустранните си комплекси, ще видим, че държавата има какво да направи, за да успокои притесненията и на най-параноичните си граждани. Като начало може да обяви Толстой за persona non grata и да му забрани да влиза в България. После може да поиска партия „Единна Русия“ да се разграничи от изказването му, което със сигурност ще се отрази и върху неговата кариера – лесно и веднага ще го замести следващият подмазвач в списъка. На руските граждани, собственици на имоти в България, да не се дават никакви привилегии (включително и такива за постоянно пребиваване на основание притежаване на имоти на определена стойност за определен период от време), най-малкото пък да им се дава българско гражданство, освен ако преди това не се откажат от руското. Да се затегне визовият режим за тях. Най-накрая могат да се въведат и специални данъци върху имоти на граждани извън ЕС. Е, това в днешни дни ще удари и по британците, но за „Брекзит“-а са си виновни те.

Изобщо, засега нищо страшно не се е случило и има какво да се направи. Пък и Толстой не е руският народ и не говори от негово име. Да не стане така, че депутатът Толстой да се окаже отлъчен от руския народ (и което е по-страшно – от партията на Путин), както през 1901 именитият му предшественик беше отлъчен от Църквата за прекалено „иновативни“ идеи. Да не робуваме на комплексите си, защото комплексите са демони. Единственото спасение от тях е да живеем със здрав разум в Истината. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.



[1] Между написването на тази статия и публикуването ѝ във в. „Сега“ на 21.09.2016 г-н Толстой успя да поднесе баналното обяснение, че бил се пошегувал.

Свиване

Документи по дело 585 от 1942 година - част 3  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: ЧАСТ 1, ЧАСТ 2









септември 21, 2016

Свиване

За АЕЦ-а и Блеене-то, част 2  


Министерство на енергетиката ще даде заем на "Националната електрическа компания" (НЕК), с който да бъде платен дългът по арбитражното дело за АЕЦ "Белене". За целта бюджетът на министерството ще бъде увеличен, а НЕК няма да плаща лихви за ползваната помощ и няма да предоставя обезпечения. Това ще стане възможно с приемането на специален закон, който беше одобрен на заседанието на Министерски съвет (МС) във вторник, който малко по-късно ще бъде разгледан и на извънредно съвместно заседание на бюджетна и енергийна комисия в парламента. Сумата ще бъде отпусната от държавния бюджет, съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова в Министерски съвет. Тя обаче не уточни какъв ще е нейният размер.

През изминалите дни стана ясно, че по време на проведената междуправителствена комисия между Руската федерация и България миналия петък (16 септември) двете страни са се разбрали да бъде изплатена главницата от 400 млн. евро, която НЕК беше осъдена да плати на руската "Атомстройекспорт" заради поръчаното оборудване за АЕЦ "Белене". Пред правителството Петкова припомни, че общата сума на дълга е 628.9 млн. евро, която включва и присъдените лихви.

"Ако това плащане не стане сега, до края на годината размерът на главница плюс лихва (допълнително НЕК плаща ежедневна лихва от 167 хил. евро), ще достигне 646 230 132 евро. Ако НЕК не се издължи, ще има негативни последици не само за дружеството, а за цялата енергийна система на страната", е посочила още Петкова, цитирана от БТА.

Причината правителството да бърза с плащането на дълга към "Атомстройекспорт" е свързана с опасенията за допълнителни негативни последици. По думите на Петкова една от тях е трупането на допълнителните лихви от 324 хил. лв. на ден, а другата, която е още по-сериозна, е "Атомстройекспорт" да поиска обявяването на НЕК в несъстоятелност. Това би означавало задълженията, които БЕХ има, да станат автоматично предсрочно изискуеми, посочва Петкова.

Тук е мястото да споменем, че този ход явно е бил планиран доста назад във времето. В средата на годината положително салдо по консолидираната фискална програма с най-значително превишение на приходите над разходите по консолидираната фискална програма (КФП) от 2008 г. досега. По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет, салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към месец юни 2016 г. е положително в размер на 3 071,2 млн. лв. и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 1 665,3 млн. лв. и излишък по европейските средства в размер на 1 405,9 млн. лв. Въпреки това прогнозите на Правителството за края на годината са за бюджетен дефицит от 1.9%. Това означава, че някъде в края на годината (може би тук) Правителството очаква огромни разходи.

Действията на правителството породиха бурни критики от страна на експерти и политици. В социалните мрежи макроикономистът от Индъстри Уоч, Лъчезар Богданов преизчисли Ако това стане и държавният бюджет плати 2016 г., сумата по авантюрата "Белене", измерена в разбираеми понятия за българския данъкоплатец ще означава следното:

- Без това плащане можеше корпоративният данък (за тези, които го плащат, защото знаем, че има някои "особени" големи компании) да бъде 2.5% - вместо 10% - през 2016;

- Без това плащане можеше данъкът върху личните доходи да бъде 6% - вместо 10% - през 2016;

- Без това плащане социалните осигуровки можеха да са с 4 пункта по-ниски (или здравните - да са 4% вместо 8%, например);

- Без това плащане можеше ДДС да бъде 17% за цяла година - вместо 20%.

Мартин Димитров от Реформаторския блок и бившия правосъден министър Христо Иванов, пък акцентираха в публичните си коментари върху разследването за АЕЦ Белене. "Сега се дължат неустойки по Белене заради поети безумни ангажименти. Как може да поръчаш реактори без договор?! Как може да поръчаш оборудване без осигурено финансиране?! Всички тези нарушения са описани в докладите на АДФИ и са дадени на прокуратурата." казва Димитров.

Мотивите към законопроекта НЕК звучат обаче потресаващо не само за данъкоплатците, но и за инвеститорите в облигациите на БЕХ и за рейтинговите агенции:

"Под въпрос е и достъпът на БЕХ до ликвидни средства, с които да подпомогне изплащането на въпросните суми. В периода от 2013 до 2016 г. БЕХ е емитирал две облигационни емисии на международните капиталови пазари на обща стойност 1,050 млн. евро (2,054 млн. лева) с цел осигуряване на ликвидност за НЕК и намаляване на междуфирмената задлъжнялост в Сектор „Енергетика“. В съответствие с практиката на дълговите капиталови пазари БЕХ е поел ангажименти за спазване на определени нива на финансови коефициенти (например съотношението оперативен резултат към финансовите разходи следва да бъде, не по-малко от 4). Предвид изложеното може да се заключи, че възможностите на БЕХ за привличане на допълнително външно финансиране към настоящия момент са изчерпани."

След този пасаж, всеки притежател на облигации би се притеснил изключително много за вложените от него пари.

Нека обаче бъдем честни към себе си, това което наблюдаваме е естествената съдба на един проект, който изначало нямаше ясна визия, защо се прави, какво се очаква и разбира се колко ще струва. За липсата на смислена координация по проекта няма какво да говорим, защото тя е най-малкият проблем. В историята АЕЦ Белене ще остане като най-скъпоструващият урок, който България някога е получавала. Е, надявам се, че той поне ще бъде научен и няма да бъде повтарян.

Нека да ви припомня и един текст от блога Икономика и общество от 2013 г., който може да се определи като част 1.



















Свиване

Какво се случва, ако фирмата ми задлъжнее към държавата?  

firmata-mi-zadlajnq-kam-darjavata

Имам фирма с неплатени данъци/глоби, а сега получавам притеснителни уведомления и предупреждения от компетентните органи. Какви действия могат да се предприемат в този случай срещу мен и какво да направя, за да се предпазя? Проблемът. В случаите, когато съм пропуснал – случайно или не – да внеса данъците си за определен период от време или […]
Свиване

Кастрираните Братя Грим  

Че приказките на Шехерезада (или Шахразад, както е всъщност истинското ѝ име), които съм чел далеч в ранното си детство, не са това, което е оригиналът, по-точно казано - преразказани са и са пригодени за деца, разбрах сравнително рано, когато ми попадна руски превод на знаменития арабско-персийски фолклорен сборник, направен от оригинала.

Който желае, може да сравни, за да види разликата, детските сборници с превода на български от 2004 година, има го в интернет - https://chitanka.info/text/32714-hiljada-i-edna-nosht. (Преди това имаше друг български превод на „Хиляда и една нощ“, както е оригиналното заглавие на книгата, но за него арабистите казват, че ако Шахразад е разказвала приказките си на такъв език като в този превод, щяла е да загуби главата си още през първата нощ; не зная, може би е така).

С Братя Грим при мене беше малко по-иначе.

Техните приказки ме споходиха също много рано, когато дядо ми купи от Свищов две големи-преголеми книги (първи и втори том) на двамата немски автори, и така се срещнах за първи път с жабока цар, с верния Хайнрих, с цар Дроздобрад, с храбрия млад шивач, с умницата Грета и прочее, и прочее.

Много обичах тези приказки, обичам ги и до ден днешен.

Бях чувал и за тях обаче, че „са пипани“ от българския преводач, за да станат по като за деца, но не хващах много вяра, пък и не ми се отдаваше случай да проверя (не зная немски, за да надникна в оригинала).

И така до преди няколко дена, когато намерих в интернет един неотдавнашен руски превод, направен от оригиналния немски двутомник, издаден през 1857 година (когато двамата братя са все още живи: Вилхелм умира през 1859 година, а Якоб – четири години по-късно).

Зачетох се и когато стигнах до една от най-любимите си приказки (за момъка, който не знаел какво е страх), на едно място внезапно ми светна червена лампичка: това тук го чета за първи път!!!

Намерих българския превод на приказката и ето какво се оказа.

Там виждаме следното:

„Щом се съмнало, момъкът сложил петдесетте талера в джоба си, излязъл на широкия път и непрекъснато си повтарял полугласно:

— Да можех поне веднъж да настръхна от страх! Да можех поне веднъж да настръхна от страх!

(Тук май нещо липсва?)

Чул го един колар, който вървял зад него, и го попитал…“

В горния цитат наистина нещо липсва и то не какво да е нещо, а цял откъс.

Има го в руския превод (преведен пък от мене на български), ето:

„На разсъмване момъкът пъхнал петдесетте талера в джоба си и излязъл на широкия път. Вървял и си мърморел под носа: „Ех, да можех да се уплаша, ех, да можех да се уплаша!“.

Чул го един минувач и тръгнал заедно с него.

По едно време видели една бесилка.

- Виждаш ли това дърво, там седмина души се венчаха с дъщерята на палача. Сега се учат да летят. Седни под дървото, изчакай нощта и ще видиш тогава какво е страх.

- Така и ще направя – съгласил се момъкът. – Ако разбера тук какво е страх, ела при мене утре рано и ще ти дам петдесет талера.

Седнал момъкът под бесилката и започнал да чака тъмнината. Към вечерта застудяло. Напалил той огън, за да се сгрее. А в полунощ задухал такъв студен вятър, че вече и огънят не помагал. Вятърът люлеел обесените и те се блъскали един о друг. Помислил си момъкът: „Ето, аз мръзна долу до огъня, а какво ли им е на тях там горе, мръзнат, че и се блъскат помежду си“.

Той бил жалостив човек, затова се изкатерил горе, отвързал всичките седем обесени и ги наредил около огъня да се греят. А самият той раздухал по-силно жарта.

Вдървените обесени не мърдали и дрехите им случайно се запалили.

- Ей, по-внимателно с огъня, че иначе ще ви окача пак на бесилката.

Но мъртъвците не помръднали, макар че дрехите им съвсем пламнали.

- Колко сте невнимателни! – ядосал се момъкът. – Така мога да изгоря заедно с вас.

И ги окачил пак на бесилката. След това седнал до огъня и заспал. А на сутринта при него дошъл вчерашният минувач.

- Е, знаеш ли сега какво е страх?

- Ами – махнал с ръка момъкът. – Откъде да разбера? Тези, които са горе, и устата си не отвориха, а освен това се оказаха такива глупаци, че си изгориха и дрипите.

Разбрал минувачът, че няма да получи петдесетте талера, тръгнал си и рекъл с досада:

- Такъв не съм виждал нито веднъж в живота си!

А момъкът закрачил по пътя, като си мърморел под носа: „Ех, да можех да се уплаша, ех, да можех да се уплаша!“.

Чул го един колар, който вървял след него, и се поинтересувал…“

ДА, сега вироятно ще кажете, че правилно е изрязан откъсът, не е никак за деца (макар че по-нататък случката с мъртвеца е оставена!).

Сигурно е така, сигурно е правилно, но защо да не се направи като с арабските приказки: да ги има и за деца, и… за пораснали деца.

Такива като мене…

ДОБАВКА

За тези, които знаят немски, ето го същият момент от „Märchen von einem, der auszog, das Fürchten zu lernen“ в оригинал:

„Als nun der Tag anbrach, steckte der Junge seine fünfzig Taler in die Tasche, ging hinaus auf die große Landstraße und sprach immer vor sich hin: "Wenn mir's nur gruselte! Wenn mir's nur gruselte!" Da kam ein Mann heran, der hörte das Gespräch, das der Junge mit sich selber führte, und als sie ein Stück weiter waren, daß man den Galgen sehen konnte, sagte der Mann zu ihm: "Siehst du, dort ist der Baum, wo sieben mit des Seilers Tochter Hochzeit gehalten haben und jetzt das Fliegen lernen: setz dich darunter und warte, bis die Nacht kommt, so wirst du schon noch das Gruseln lernen." - "Wenn weiter nichts dazu gehört," antwortete der Junge, "das ist leicht getan; lerne ich aber so geschwind das Gruseln, so sollst du meine fünfzig Taler haben; komm nur morgen früh wieder zu mir." Da ging der Junge zu dem Galgen, setzte sich darunter und wartete, bis der Abend kam. Und weil ihn fror, machte er sich ein Feuer an. Aber um Mitternacht ging der Wind so kalt, daß er trotz des Feuers nicht warm werden wollte. Und als der Wind die Gehenkten gegeneinanderstieß, daß sie sich hin und her bewegten, so dachte er: Du frierst unten bei dem Feuer, was mögen die da oben erst frieren und zappeln. Und weil er mitleidig war, legte er die Leiter an, stieg hinauf, knüpfte einen nach dem andern los und holte sie alle sieben herab. Darauf schürte er das Feuer, blies es an und setzte sie ringsherum, daß sie sich wärmen sollten. Aber sie saßen da und regten sich nicht, und das Feuer ergriff ihre Kleider. Da sprach er: "Nehmt euch in acht, sonst häng ich euch wieder hinauf." Die Toten aber hörten nicht, schwiegen und ließen ihre Lumpen fortbrennen. Da ward er bös und sprach: "Wenn ihr nicht achtgeben wollt, so kann ich euch nicht helfen, ich will nicht mit euch verbrennen," und hing sie nach der Reihe wieder hinauf. Nun setzte er sich zu seinem Feuer und schlief ein, und am andern Morgen, da kam der Mann zu ihm, wollte die fünfzig Taler haben und sprach: " Nun, weißt du, was Gruseln ist?" - "Nein," antwortete er, "woher sollte ich's wissen? Die da droben haben das Maul nicht auf getan und waren so dumm, daß sie die paar alten Lappen, die sie am Leibe haben, brennen ließen." Da sah der Mann, daß er die fünfzig Taler heute nicht davontragen würde, ging fort und sprach: "So einer ist mir noch nicht vorgekommen."

Der Junge ging auch seines Wegs und fing wieder an, vor sich hin zu reden: "Ach, wenn mir's nur gruselte! Ach, wenn mir's nur gruselte!" Das hörte ein Fuhrmann, der hinter ihm her schritt, und fragte…“

септември 20, 2016

Свиване

Още през 19 век Русия иска да заграби българската част от Черно море: “Цел на нашите усилия трябва да бъде не "целокупна" България, а разделяне даже на днешното княжество между неговите съседи: румънци, сърби и гърци, с изключение на широката полоса около Черно море, която Русия може да остави за себе си..”  

Мислите си, че изцепките на руския депутат Толстой не са сериозни? Бъркате. Мераците за българския черноморски са официална руска политика от края на 19 век. “Всичко, което бе направено от Русия за България трябва да бъде разрушено. Цел на нашите усилия трябва да бъде не "целокупна" България, а разделяне даже на днешното княжество между неговите […]

The post Още през 19 век Русия иска да заграби българската част от Черно море: “Цел на нашите усилия трябва да бъде не "целокупна" България, а разделяне даже на днешното княжество между неговите съседи: румънци, сърби и гърци, с изключение на широката полоса около Черно море, която Русия може да остави за себе си..” appeared first on ExtremeCentrePoint.

Свиване

В света на мълчанието (не по Кусто)  

Чаках да реагира външното ни министерство (не министъра във Фейсбук).

Не реагира! (Ако все пак съм пропуснал, поправете ме.)

Чаках да реагира министър-председателят, който напоследък показва изключителна загриженост за територията на страната ни.

Не реагира! (Ако все пак съм пропуснал, поправете ме.)

А ето какво се случи.

Един руски „лапот“ (което на български ще рече „цървул“) си позволи да каже от екрана на БНТ следното:

Има и видео, но дадох отгоре снимка, защото видеоматериалите имат странните навици да изчезват понякога и не зная дали няма да ес случи същото и с този:


Скандално не, ами свръхскандално, откъдето и да го погледне човек, защото това не го казва някой впиянчен руски мужик, а руски политик и то от управляващата партия на Путин (пък тези, като нашите гербери, не говорят неща, които не ги мисли и техният партиен бос).

Затова на руският посланик най-малко би трябвало да му се връчи протестна нота (или каквато е там процедурата, не съм много запознат с протокола).

А министър-председателят да подскочи като ужилен - високопоставен руски политик (вече депутат!) прави изявление, визиращо посегателство върху българската териториална цялост..

Само че – от умрял писмо.

Във велико мълчание са потънали и нашите велики патрЕоти, като дълбоководни риби мълчат!

А ако все пак се обадят плахо, то е така:


Това е: обичат своята родна България патрЕотите, но по-обичат Русия: ако има как, с парцалите ще ни продадат на руснаците.

За да не ни купят американците.

Според техните - на патрЕотите - налудничави фантазии, разбира се, защото още от времето на Алеко Константинов (вижте „До Чикаго и назад“, случая на митницата), та до ден днешен, 99.99% от американците изобщо не знаят „де е България“.

Камо ли да искат да я купят…

септември 19, 2016

Свиване

Делата за корупция отивали в спецсъда по "целесъобразност"  


Предложението делата за корупционни престъпления, извършени от министри, депутати, магистрати, кметове и други високопоставени държавни служители, да се гледат от специализирания съд е направено по "целесъобразност". Това е заявила правосъдният министър Екатерина Захариева по време на заседанието на Съвета за съдебна реформа в понеделник, на което е бил обсъждат проектът за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), научи "Капитал" от присъствали на обсъждането. Стана ясно още, че на...
Свиване

Данъчен кредит – при какви условия?  

danachen kredit

Завърших университета и е време да взема живота си в свои ръце. Реших, че моето призвание е да съм търговец, предприемач. Поразпитах тук-там и ме посъветваха да си направя регистрация по ДДС, защото по този начин ще оптимизирам разходите си като приспадам част от данъчните си задължения. Тук мога да прочета какво представлява данъчния кредит и […]
Свиване

Лекции по руска литература – брой 26  

Автор: Владимир Набоков

Превод от руски: Павел Николов

Предишни части:

НИКОЛАЙ ГОГОЛ

1. НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5.

2. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6.

3. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9.

4. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8.

5. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3.

Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“

4.

Процесът на обличане, на който се отдава Акакий Акакиевич, направата и слагането на шинела са в действителност събличането му и постепенното връщане към пълната голота на неговия призрак. От самото начало на повестта той тренира за своя свръхестествен скок на височина и такива безобидни на вид подробности като ходенето на пръсти по улицата, за да се запазват обувките, или смущението му, когато не знае къде се намира: по средата улицата или по средата на някое изречение - всичките тези детайли разтварят постепенно чиновника Акакий Акакиевич и в края на повестта неговият призрак ни се струва най-осезаемата, най-реалната част от него. Разказът за призрака му, сновящ из Санкт Петербург в търсене на шинела, който са му отнели крадците, и в края на краищата събличащ шинела на един важен чиновник, отказал да му помогне в бедата - този разказ може да е за повърхностния читател една обикновена история за привидения, но накрая тя се превръща в нещо, за което не мога да намеря епитет. Това е и апотеоз, и dégringolade [23]. Ето:

"Клетото важно лице насмалко не умря. Колкото и смел да беше в канцеларията и изобщо пред по-низшите и макар че всеки, който погледнеше неговата мъжествена фигура и лице, казваше: „У, какъв характер!“ — сега, подобно на мнозина с юнашка външност, той почувства такъв страх, че не без основание почна дори да се опасява дали няма да му се случи някой болезнен припадък. Той дори сам свали по-скоро от раменете си своя шинел и извика на кочияша с чужд глас: „Препускай към къщи!“ При тоя глас, който се чува обикновено в решителни минути и дори (обърнете внимание на честото повтаряне на тази дума) се придружава с нещо по-осезателно, кочияшът сви за всеки случай главата си между раменете, замахна с камшика и подкара като стрела. След шест минути и нещо (по специалния часовник на Гогол) важното лице беше вече пред входа на къщата си. Бледен, изплашен и без шинел, вместо при Каролина Ивановна той пристигна в своята къща, замъкна се как да е до стаята си и прекара нощта в твърде голяма тревога, така че на следната заран, на закуска, дъщеря му направо каза: „Татко, ти днес си съвсем бледен!“ Но таткото (следва пародия на библейската притча) мълчеше и не споменаваше ни дума за онова, което се бе случило с него, де беше ходил и де искаше да отиде. Това произшествие имаше силно въздействие върху него (започва снижение, тази ефектна прозаизация, която Гогол обичал да използва за свои нужди). Той дори много по-рядко почна да казва на подчинените си: „Как смеете? Разбирате ли кой стои пред вас?“ — а ако казваше това, казваше го само след като чуеше каква е работата. Ала още по-забележително беше, че оттогава появяването на чиновника мъртвец съвсем престана: очевидно генералският шинел му е бил съвсем по мярка, поне вече не се чуваше никъде да са смъкнали някому шинела. Впрочем мнозина усърдни и грижливи хора още не можеха да се успокоят и споменаваха, че в отдалечените части на града все още се явявал чиновникът мъртвец. И наистина един коломенски постови стражар видял със собствените си очи (снижение от морализаторската интонация към гротеската върви с пълна пара) как от една къща излязъл призрак; ала бидейки по природа малко слабоват, тъй че веднъж обикновено големичко прасе, което изскочило от някаква частна къща, го съборило на земята за голям смях на събралите се наоколо файтонджии, от които после той поискал за тая подигравка по половин копейка за емфие, и тъй, бидейки слабоват, той не се решил да го спре, а тръгнал подире му в тъмнината, докато най-сетне призракът изведнъж се обърнал, спрял се и го запитал: „Ти какво искаш?“ — и му показал такъв юмрук, какъвто и живите нямат. Стражарят казал: „Нищо“ — и веднага поел назад. Ала призракът бил много по-висок на ръст, имал преголеми мустаци и като закрачил, както изглежда, към Обухов мост, изчезнал съвсем в нощния мрак. (превод на Константин Константинов)

Потокът от "неуместни" подробности (такива като невъзмутимото допускане, че "големичките прасета" живеят обикновено в частни къщи) предизвиква хипнотично въздействие, така че почти изпускаме от погледа си едно просто нещо (и в това е красотата на финалния акорд). Гогол е маскирал преднамерено най-важната информация, главната композиционна идея на повестта (защото всяка реалност е маска). Човекът, когото са взели за безшинелния призрак на Акакий Акакиевич е всъщност този човек, който е откраднал шинела му.

Но призракът на Акакий Акакиевич съществува само благодарение на липсващия шинел, а ето че полицаят, попадайки в най-странния парадокс на разказа, взема за призрак точно тази личност, която е негова антитеза - човека, който откраднал шинела. Така повестта описва пълен кръг: порочен кръг като всички кръгове, колкото и да се представят за ябълки, планети или човешки лица.

И ето, ако обобщим, разказът се развива така: мънкане, мънкане, лирическа вълна, мънкане, лирическа вълна, мънкане, лирическа вълна, мънкане, фантастична кулминация, мънкане, мънкане и връщане в хаоса, от който е произлязло всичко. На това свръхвисоко равнище на изкуството литературата, разбира се, не се занимава с оплакване на нещастни хора или с проклятия по адрес на властимащите. Тя е обърната към тези тайни дълбини на човешката душа, където преминават сенките на други светове като сенките на безименни и мълчаливи кораби.

23. Стремително падане (фр.)

(Следва)

септември 18, 2016

Свиване

Документи по Дело 585 от 1942 година - част 2  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: ЧАСТ 1









септември 17, 2016

Свиване

Бил Виола, културна политика  

viola_mary2

Bill Viola, “Mary,” 2016

Photo: Peter Mallet

Втора видеоинсталация на Бил Виола в катедралата Свети Павел в Лондон

Eто и за   първата видеоинсталация Martyrs (Earth, Air, Fire, Water) – и  за отношенията между катедралата и Tate Modern – две значими институции, свързани от изкуството


Filed under: Uncategorized
Свиване

Римският клуб отново оправя света  

В четвъртък (15.09.2016), докато хлопаше първият училищен звънец и румени първолачета припкаха към класните стаи, „Дойче веле“ разпространи новината, че светът отново е качен на монтьорския канал и под него се е заврял елитът на човечеството да го оправи веднъж завинаги. Това оправяне е начертано в поредния доклад на Римския клуб с автори Йорген Рандерс и Греъм Макстън. Общата идея е, че светът отива на зле и към 2030 ще спре да съществува или поне ще бъде докаран до първобитно състояние от изчерпване на ресурсите и отравяне на околната среда. Припомням, че предишният апокалипсис беше насрочен от Римския клуб за 2013 г. в доклада му от 1972 „Граници на растеж“.

Причина за това предкатастрофално състояние на изчерпани ресурси и съсипан климат била прекомерно голямата човешка популация, за чието ограничаване трябвало да се вземат спешни мерки. Поправим ли е този кошмар? Да. И Римският клуб има рецепта за това. За да прочетем обаче правилно и с необходимия респект рецептата, не бива да забравяме какво точно представлява Римският клуб. Той се самоопределя като „глобален мозъчен тръст“ с участието на настоящи и бивши държавни ръководители (като Горбачов и Хавел, например), бюрократи от ООН, високопоставени политици, представители на администрацията и на свързания с тази администрация бизнес, дипломати и учени от цял свят. Клубът посочва, че мисията му е „да действа като катализатор за глобалната промяна чрез идентифициране и анализ на най-важните проблеми пред човечеството и съобщаването на тези проблеми в най-важните обществени и частни лица, вземащи решения, както и за широката общественост“. Прието е да се смята, че Римският клуб е сред най-елитарните (или елитистки) организации, събира в себе си интелектуалния и културен цвят на човечеството и поради тази причина единственото състояние, в което трябва да бъдем, докато приемаме посланията му, е благоговейно мълчание.

И ето, тази тежка организация ни предлага „12 почти радикални идеи за бъдещето на света“ и аз, признавам, очаквах да видя нещо консервативно, дори реакционерско, нещо скандално в откровеността за света и хората. Вместо това намерих комунистически манифест, който зове единствено за санкции и регулации, без дума да казва за творчество, усъвършенстване и ефективност при създаването на материални и духовни блага. Ето дванайсетте точки (така както ги цитира „Дойче веле“), като към всяка ние, простите граждани, сме споделили и някои свои виждания:

1.По-високи данъци за фосилните енергоносители като кафявите каменни въглища и насърчаване на алтернативните енергийни източници, с цел опазване на климата.

Така наречените „алтернативни източници“ отдавна са доказани като нерентабилни и неефективни (особено на фона на атомната енергетика). Всякакви допълнителни данъци затормозяват икономиката и пазара, водят до бедност и до необходимост от държавна намеса. Въглеродните емисии и търговията с тях са една от най-големите далавери и кражби, измисляни от човечеството. Тази мярка е насочена към задушаване на икономиката, бедност и несправедливост.

2. Субсидии за онези трудещи се, които са принудени да сменят професията си по време на екологичната трансформация.

Субсидиите са сладките обещания, които социалната държава дава на хората, след като ги е лишила от възможността да изкарват доходите си и да печелят по естествен начин. И какво се крие зад тази тайнствена и зловеща формула „екологична трансформация“ – преход от общество към мравуняк, окончателно отделяне на човека от свободата му?

3. Реформа на данъчната система, така че да се облагат не трудовите доходи, а потреблението на енергийни суровини с цел намаляване на вредните въздействия над околната среда. Увеличаване на цените на самолетни билети и на отоплението.

Логиката на данъците е разделяне на спечеленото на две части: много по-голямата за лично ползване и една по-малка за финансиране на публични услуги (в т.ч. и тлъста администрация), които да се ползват общо. Ключовото е „печалба“. Трябва нещо да е произведено, трябва нещо да е спечелено, за да може после да се разпределя. Бюрократите и политиците обаче отдавна са забравили това. И какво точно добруване за света и човечеството ще се постигне с увеличаване на цените на отоплението и самолетните билети? Ще видим по-нататък.

4. Силно увеличаване на данък наследство, за да бъде намалено неравенството в обществото и да се повишат държавните приходи.

По този начин се принуждава всяко поколение да започва отначало. А е известно, че един живот не стига за големи и важни неща. Не можеш да се развиваш духовно, когато трябва да изплащаш 30-годишни ипотеки, да пестиш за елементарни неща и да се чудиш как да осигуриш децата си. Дядо ти се е лишавал, за да имаш ти къща, в която да мислиш вече за нещо друго, освен за насъщния. Но мераклиите за „господари на света“ не искат хора със собственост, защото собствеността е свобода, и не искат хора с достатъчно свободно време, в което да се занимават с отвлечени теми, защото това е опасно.

5. Повече отпуск за трудещите се, а допълнителното свободно време да се използва за по-рационално разпределение на работата.

Това, което от Римския клуб не казват, е дали тази допълнителна отпуска ще се заплаща или не. Ако ще се заплаща, значи даваме на хората блага, които те не са създали. Защо? За да ги направим зависими от себе си ли? А пък ако не се заплаща, то откъсваме принудително „трудещите се“ от средствата за производство и ги лишаваме от възможността (и правото) да произвеждат блага. Объркана работа…

6. Гарантиран основен доход за онези, които най-силно се нуждаят от подкрепа – възрастните, децата и безработните.

Да, това можем да го подминем, защото го има почти дословно в предизборната програма на всяка популистка партия. Само дето никой не обяснява как ще стане и никой не е успял да го внедри.

7. Повишаване на пенсионната възраст до 70 години, с цел хората по-дълго време да могат сами да се грижат за себе си.

Сякаш пенсионирането не е социална придобивка, а някакво наказание, което авторите предлагат да бъде смекчено. Всъщност идеята е, понеже тези, които не доживяват до 70, са много повече от онези, които не доживяват 60, социалната държава да си спести пенсии, които иначе е обещала и се е задължила да плати. Най-тъжната социална фигура е човек, който цял живот се е осигурявал и е умрял, преди да получи и една стотинка пенсия.

8. По-високи данъци за богатите и фирмите, за да има по- справедливо разпределение на печалбите, особено с оглед на роботизацията.

Пролетарии от всички страни, съединявайте се! Пак казвам: данъкът е част от нещо спечелено. Ако всички ще са равни, накъдето тегли основната идея на доклада, то да са равни и в процента на данъците, които плащат. Но забележете как вече „богат“ и „фирма“ се използват като мръсни думи. Богатството не е мръсно, само ако е под формата на огромна чиновническа заплата в администрацията.

9. Ограничаване на раждаемостта чрез „политика на едното дете”, за да се намали прирастът на световното население.

В доклада се казва, че тази мярка трябва да засегне преди всичко индустриалните държави, защото децата в тях харчели 30 пъти повече ресурси на Майката Земя в сравнение с останалите. Тоест, да се намали броят на белите деца. Това, разбира се, няма да намали броя на всички деца, нито прираста, защото природата вакуум не търпи. Много по-добра мярка за намаляване на популацията е увеличаването на цената на отоплението, предложена в точка 3. Е, тя няма да умори бебетата в Африка и южните части на Индия и Далечния Изток, където е топло и през зимата, но на тях пък винаги може да им се ограничи достъпа до храна и лекарства, по логиката на Римския клуб.

10. Нова дефиниция на „платения труд“. Към него трябва да спадат и грижите за възрастни и болни членове на семейството.

Тук не разбирам добре: някой ще плаща на онези, които се грижат за възрастните си родители и болни роднини? Че то това и сега се прави. Може би идеята е да се обложат с данъци и те, а работодателите им – с допълнителни осигуровки.

11. Подсилване позициите на синдикатите с цел повишаване на доходите и намаляване на безработицата.

Ако случайно бюрокрацията не успее да смачка работодателите до край, на помощ се викат синдикатите. Те ще изнудват срещу заплащане от името на администрацията. Пък и как административно се „подсилват позициите“ на синдикатите? Те не са ли чисто професионални организации? Има ли механизъм за „подсилване позициите“ и на работодателите?

12. Ограничаване на търговията, там където са застрашени работни места.

А ако това не помогне – направо забраняване на търговията. Как търговията застрашава работните места? Тя обикновено ги създава. Отделно от това търговията е свободна размяна на ценности между свободни хора. Ограничаването на търговията е ограничаване на свободата.

Ако човечеството се вслуша в препоръките на точно този свой „елит“, светът само за едно-две поколения ще се превърне в антиутопия. Висшите политици и едрите чиновници вече не са класа, а са се превърнали в каста. Те осъзнават, че не защитават никакви други интереси, освен собствените си, и че техните интереси противоречат на интересите на хората, които чиновниците по дефиниция трябва да обслужват. Проблемът е голям и неговото решение вече не може да бъде нормативно. Решението на проблема за глобалната несправедливост и корупция може да бъде само морално. За съжаление, моралните решения почти винаги са свързани с преминаване през страдания и катастрофи. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Свиване

Нобелови лауреати – Ото Льови  

Ото Льови (Otto Loewi),

3 юни 1873 г. – 25 декември 1961 г.

Нобелова награда за медицина и физиология, 1936 г. (заедно с Хенри Дейл)

(За изследванията на химическата трансмисия на нервните импулси.)

Немско-американският фармаколог и физиолог Ото Льови е роден във Франкфурт на Майн, той е първото дете и единствен син на Якоб Льови, богат търговец на вино, и неговата втора жена Ана (Вилщадтер) Льови. Постъпва във франкфурдската гимназия, когато е на девет години. Особено внимание в обучителната програма се обръща на такива предмети като латински и гръцки език, история на класическата цивилизация и макар че Льови не преуспявал много в математиката и физиката, по хуманитарните науки има отлични оценки. Той иска да стане изкуствовед, но по настояване на родителите му постъпва през 1891 г. в Страсбургския университет, за да изучава медицина.

В медицинското училище преподават известни професори, които му оказват силно влияние: Густав Швалбе с лекциите си по анатомия, Бернхард Наунин - по медицина и експериментална патология, фармакологът Освалд Шмидеберг - по експериментални изследвания. Първата научна работа на Льови протича именно под ръководството на Шмидеберг. Това е неговата дисертация за въздействието на синилната киселина, арсена и фосфора върху изолирано жабешко сърце. Льови приписва появилия се у него интерес към биологията и физиологията отчасти на влиянието на Оскар Минковски, който изследва ролята на панкреаса (жлеза, секретираща инсулин) при развитието на диабета. Определено влияние върху него оказва и Фридрих Мишер - швейцарски биолог.

След завършването на медицинското училище през 1896 г. Льови посещава Италия, страна, която не престава да обича през целия си живот. През 1897 г. се връща за кратко в Страсбург, за да премине кратък подготвителен курс в Биохимическия институт, което му позволява да увеличи познанията си в областта на химията и експерименталните изследователски методи. Той става асистент към медицинското отделение на градската болница във Франкфурт, където работи с болни от туберкулоза и възпаление на белите дробове. Високата смъртност от пневмония, особено сред физически силни млади хора, убива желанието на Льови да се занимава с клинична медицина. През 1898 г. той получава длъжността асистент във фармакологичното отделение на Марбургския университет, ръководен от Ханс Майер, който става негов приятел, съавтор и научен ръководител. Льови остава в неговото учреждение до 1905 г. Той получава званието приват-доцент (лектор). Това е първата му крачка в академичното поприще. В продължение на две години той публикува резултатите от своите първи изследвания, включително и първата от серията статии за функцията на бъбреците и действието на диуретиците (лекарства, усилващи отделянето на урина).

През 1903 г. Льови прекарва няколко месеца в Университетския колеж в Лондон в лабораторията на Ърнест Старлинг, където изучава експериментални физиологически методи. Там се среща с Хенри Х. Дейл. В английските академични кръгове Льови се вижда също така с кеймбриджките физиолози Дж. Н. Лангли и Х. К. Андерсън, които описват строежа, функциите и взаимоотношенията между двете вегетативни нервни системи - симпатиковата и парасимпатиковата. (Вегетативната - или автономната - нервна система контролира дейността на сърцето, жлезите и гладката мускулатура). По това време голям брой учени се опитват да изяснят възможността за химическо предаване на нервните импулси. През 1901 г. Лангли съобщава, че веществото, изработвано от надбъбречните жлези (ендокринни жлези, разположени над бъбреците), предизвиква същото въздействие като възбуждането на някои нерви на симпатиковата нервна система, предавано с помощта на импулси. На Т. Р. Елиът, който също работи в Кеймбридж, му остават само една или две години до публикуването на труда, в който се изказва предположението, че нервните импулси в симпатиковата нервна система се предават с помощта на хормона адреналин. В. Е. Диксън, още един кеймбриджки физиолог, формулира хипотезата, че химическото вещество мускарин е медиатор при парасимпатиковата нервна система.

След преместването на Майер във Виенския университет през 1904 г. Льови поема ръководството на фармакологичното отделение в Марбург. Но след една година също като Майер отива във Виена, където остава негов асистент до 1907 г. През същата година, като кара отпуската си в Швейцария, Льови се запознава с Гуида Голдшмид, която е там на почивка с майка си и баща си - Гуидо Голдшмид, професор по химия в Прага, а по-късно - във Виена. През следващата година Льови и Гуида се женят; семейството има четири деца.

Работейки във Виенския университет, Льови публикува редица статии на най-разнообразни теми, основно в съавторство с други учени. Неговите трудове са свързани с диабета, стимулациите на сърцето чрез блуждаещия нерв (най-големия нерв в организма на човека), въздействието на адреналина и норадреналина върху кръвното налягане. През 1909 г. Льови е назначен за професор по фармакология в университета в Грац и остава на този пост до нацистката окупация на Австрия през 1938 г.

Макар да са минали повече от петнадесет години, откакто Елиът предполага за първи път, че нервните импулси се предават с помощта на химически медиатори, през 1921 г. все още не е получено окончателно доказателство в полза на това, че такива вещества съществуват. През същата година, в навечерието на Възкресение, Льови, като се събужда през нощта, според собствените му думи, нахвърля "няколко бележки на парче тънка хартия". "Сутринта - продължава той - не можах да разшифровам какво съм надраскал. На следващата нощ, точно в три часа, същата мисъл ме осени отново. Това беше схема на експеримент, призван да определи дали е вярна хипотезата за химическото предаване на импулсите, която изказах преди седемнадесет години. Станах веднага от леглото, отидох в лабораторията и направих прост опит върху сърцето на жаба в съответствие с възникналата през нощта схема".

При опита Льови използва две жабешки сърца. След стимулиране на блуждаещия нерв той взема от съответното сърце известно количество перфузирана през него течност и я въвежда с инжекция във второто сърце. Честотата на свиването на второто сърце спада като след стимулиране на блуждаещия нерв. После Льови стимулира друг нерв, ускоряващ честотата на съкращенията на първото сърце. След пренасяне на перфузирана през него течност във второто сърце ритъмът на неговите съкращения също зачестява. С това той доказва, че не нервите, а освобождаваните от тях химически вещества въздействат непосредствено върху сърцето. Като доказва хипотезата за химическото предаване на възбудата, Льови назовава медиаторите "вагус вещество" (вагус субстанция) и "симпатикус вещество" (ускоряваща субстанция). През следващите петнадесет години Льови и неговите колеги публикуват четиринадесет статии за химическото предаване на нервните импулси.

През 1926 г. Льови и Ернст Навратил определят "вагус веществото" като ацетилхолин. През същата година, поради това, че други специалисти се затрудняват да възпроизведат опитно резултатите от опитите на Льови, той е помолен да ги демонстрира на XII Международен физиологически конгрес в Стокхолм. Не без известно вълнение, той успява да ги осъществи осемнадесет пъти върху едно и също сърце. Льови се оказва прав, като обяснява трудностите при възпроизвеждането на неговите опити с физиологическите разлики между използваните видове жаби.

През 1933 г., като чете лекция в Ню Йорк, Льови изразява съмнението си, че съществуват химически медиатори в соматичната нервна система. Хенри Х. Дейл обаче демонстрира химическото предаване на нервни импулси в краищата на двигателен нерв. През 1934 г. Льови публикува съобщение, в което медиаторът на симпатиковата нервна система е наречен адреналин (епинефрин). Следващите изследвания показват, че основен медиатор на симпатиковата нервна система е норадреналина (норепинефрина). Обаче именно простите и убедителни опити на Льови превръщат за първи път теорията за химическото предаване на импулсите в предмет на проучвания и експериментални проверки, като отварят път за по-нататъшни изследвания.

По време на нацистката окупация на Австрия през 1938 г. Льови и двамата му по-малки синове са арестувани и вкарани в затвора заедно с много други еврейски граждани.Той е освободен след два месеца, а синовете му - след месец. Когато Льови привежда получената Нобелова награда в контролирана от нацистите банка, му разрешават да замине за Брюксел, където работи на длъжността външен професор в Свободния университет. По време на посещението му в Англия през 1939 г. избухва Втората световна война. След няколко месеца, прекарани в Оксфордския университет, той заема длъжността професор по фармакология в медицинското училище към Нюйоркския университет. Льови пристига в Ню Йорк през 1940 г.; на следващата година идват жена му и децата му; през 1945 г. става американски гражданин.

Като продължава да се занимава с научно-изследователска работа до 1955 г., Льови използва остатъка от живота си в основни линии за писане на статии и мемоари, а също така и за четене на лекции. През 1958 г. внезапно умира жена му, а през 1961 г. в Ню Йорк умира и той на 88 години.

Льови е удостоен с многобройни почести и награди. Особено удовлетворение му донася избирането му за член на Лондонското кралско дружество през 1945 г. Сред наградите му са наградата Камерън и почетното право да чете лекции в Единбургския университет (1944 г.), почетните степени на Нюйоркския университет, Йелския университет, университетите в Грац и Франкфурт. Той е почетен член на Лондонското физиологическо дружество и на Италианското дружество за експериментална биология.

Източник: http://n-t.ru/nl/mf/loewi.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов

Предишните статии можете да намерите в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“.

септември 16, 2016

Свиване

Франция отново ужили мутрокрацията  

За качеството на една позиция/изказване най-добре говори ответната реакция. В случая френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан явно е уцелил десетката, защото гнездото на червените рептили тутакси се оживи и направо започна да ври в гневни гърчове. Първи засъскаха получилите субсидия за рекламирането на европейското председателство Пик, Блиц и Стандарт, чиято основна роля е да омърсяват
Свиване

СЕМ: отнемане на лицензии  

Публикувани  са решения на Съвета за електронни медии за отнемане на лицензии за телевизионна дейност.

Фактите:

ТВ Седем ЕАД е търговски доставчик на медийни услуги, притежаващ:
– Индивидуална лицензия № ЛРР-01-3-017-01 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование „TV7“,
– Индивидуална лицензия № ЛРР-01-3-017-02 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование „СУПЕР 7“.
С Решение № 838 от 10.05.2016 г. е открито производство по несъстоятелност на дружеството и е обявена начална дата на неплатежоспособността.

С Решение № РД-05-141 Съветът за електронни медии отнема лицензиите на ТВ Седем.

Балкан Българска Телевизия ЕАД е търговски доставчик на медийни услуги, притежаващ Индивидуална лицензия № ЛРР-01-3-016-01 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование „News 7“.
С Решение № 522 от 17.03.2016 г.  е открито производство по несъстоятелност на дружеството и е обявена начална дата на неплатежоспособността.

С Решение № РД-05-142 Съветът за електронни медии отнема лицензията на Балкан Българска Телевизия ЕАД.

Правна основа на двете решения на СЕМ е разпоредбата на чл.122, т.3 ЗРТ, която предвижда, че  лицензията се отнема при:

[…]

3. установяване на неверни данни в декларациите по чл. 111.

Чл.111 ЗРТ предвижда, че кандидатите за лицензия  за радио- и телевизионна дейност подават писмено заявление до Съвета за електронни медии, към което прилагат  различни декларации  за  отсъствие на правни пречки, включително че  не са лица, които “през последните пет години, предхождащи кандидатстването за лицензия, са обявени в несъстоятелност или са в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация” (чл.105, ал.4, т.5).

Лицензиите са отнети на еднообразно основание – чл.122, т.3 ЗРТ (установяване на неверни данни в декларациите)  + откритите през 2016 г. производства за несъстоятелност на двете търговски дружества.

Регулаторът приема, че  чл.122.3 ЗРТ е приложим – тоест установяване на неверни данни в декларациите е налице  – ако данните са били верни към момента на подаване на декларацията, но  има промяна на обстоятелства  впоследствие:

възникването на някое от обстоятелствата по чл. 105, ал. 4 от ЗРТ за доставчик, който вече притежава лицензия, е нарушение на критериите за допустимост за издаването й, което като последица налага принудителното й отнемане.

Заличени са и регистрации по същата логика.

Тече срок за обжалване.


Filed under: BG Media, BG Regulator, Media Law
Свиване

Ксавие Лапер дьо Кабан - chapeau, votre Excellence!*  

Французите не спират да ни изненадват със силни дипломати, заемащи ясни и смели позиции в защита на правовата държава. Преди години се впечатлихме от Етиен дьо Понсен, който с нокти и зъби се опита да изтръгне справедливост за зверски убития от българи в Париж Мартин Борилски. След него и Филип Отие се счепка с властимащите и дори открито подкрепи протестите, което съвсем логично го скара с
Свиване

Мерки за неотклонение  

merki-za-neotklonenie

Често гледам по телевизията, че на обвинените в престъпление им се налагат “мерки за неотклонение”, някои ходят да се подписват в полицията, други плащат гаранция. Кой определя тези мерки, винаги ли са необходими? Какво представляват мерките за неотклонение? Кога и при какви условия се налагат? Мерките за неотлонение са четири – подписка, гаранция, домашен арест […]
Свиване

Съд на ЕС: отново за отговорността за линкинг  

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело С –  160/15 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия)  в рамките на производство по дело GS Media BV срещу Sanoma Media Netherlands BV, Playboy Enterprises International Inc.,Britt Geertruida Dekker.

Фактите

 Sanoma издава списанието Playboy. Фотографът г‑н C. Hermès прави  снимки и предоставя на Sanoma изключително разрешение за публикуване на тези снимки в списанието.

GS Media е оператор на сайта Geenstijl, на който според предоставената от този сайт информация се намират „новини, скандални разкрития и журналистически разследвания по развлекателни теми и закачливи безсмислици“ и който всеки ден се посещава от над 230 000 души, което го прави един от десетте най-посещавани новинарски сайта в Нидерландия.

GeenStijl получава  хипервръзка към електронен файл  на австралийския уебсайт за съхраняване на данни Filefactory.com  с процесните снимки и публикува следното съобщение: „А сега и линкът със снимките, които очаквате. […]“ След кликване върху придружаваща този текст хипервръзка интернет потребителите се препращат към сайта Filefactory, на който друга хипервръзка им позволява да заредят единадесет електронни файла, съдържащи по една от посочените снимки.

 Sanoma и др. предявяват иск пред rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия), като по-специално изтъкват, че с поставянето на хипервръзки ес нарушава авторското право. РС в Амстредам се съгласява, но Апелативният съд приема, че няма нарушение, при положение, че още преди това снимките са станали публично достъпни с качването им в интернет на сайта Filefactory.

Въпросите

При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховният съд на Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      a)      Налице ли е „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато лице, различно от носителя на авторското право, препраща — посредством хипервръзка в уебсайт, на който e оператор — към друг, достъпен за всички интернет потребители уебсайт с оператор трето лице, където произведението е предоставено на публично разположение без разрешението на носителя на авторското право?

      б)      Във връзка с това от значение ли е дали произведението преди това е било предоставено по друг начин на публично разположение без съгласието на носителя на авторското право?

      в)      От значение ли е дали създалото хипервръзката лице е знаело или е трябвало да знае, че носителят на авторското право не е дал разрешение за публикуването на произведението на посочения в първия въпрос, буква a) уебсайт с оператор трето лице, и евентуално че произведението също така не е било вече публично разгласено по друг начин със съгласието на носителя на авторското право?

2)      a)      При отрицателен отговор на първия въпрос, буква a), в този случай налице ли е или би ли могло да е налице публично разгласяване, ако уебсайтът, към който препраща хипервръзката — а заедно с него и произведението — са публично, но не и лесно достъпни за интернет потребителите, така че поставянето на хипервръзка в голяма степен улеснява намирането на произведението?

      б)      От значение ли е за отговора на втория въпрос, буква а), дали създалото хипервръзката лице е знаело или е трябвало да знае, че уебсайтът, към който препраща хипервръзката, не може да бъде намерен лесно от интернет потребителите?

3)      Следва ли при отговора на въпроса дали е налице публично разгласяване да бъдат взети предвид други обстоятелства, когато посредством хипервръзка се предоставя достъп до произведение, което не е било преди това предоставено на публично разположение с разрешение на носителя на авторското право?“.

По преюдициалните въпроси

Акт на разгласяване има,  когато, като съзнава напълно последиците от своето поведение, ползвателят се намесва, за да предостави на клиентите си достъп до произведение, което е обект на закрила, и по-специално когато без намесата му тези клиенти по принцип не биха могли да се ползват от разпространеното произведение. [т.35]

Публичност има, при неопределен брой потенциални адресати – като се предполага наличие на доста голям брой лица.[ т.36 ]

Според решението Svensson и определението BestWater предоставянето   на хипервръзки към свободно достъпни на друг уебсайт произведения не представлява „публично разгласяване“. 

Сега Съдът казва обаче, че – видно от мотивите – намерението на Съда в Svensson u Best Water е било да се произнесе единствено относно поставянето на хипервръзки към произведения, които са станали свободно достъпни на друг уебсайт със съгласието на носителя на правото, като той стига до извода, че липсва публично разгласяване, тъй като актът на разгласяване не е извършено пред нова публика. [т.41]

И вече – според новото решение –  за целите на индивидуализираната преценка за наличие на „публично разгласяване“ се гледа дали (1)  поставянето на хипервръзка към произведение, което е свободно достъпно на друг уебсайт, е извършено от лице, което с поставянето ѝ не е целяло получаване на печалба,  и (2) дали  това лице не знае и нормално не може да знае, че това произведение е публикувано в интернет без разрешение на носителя на авторско право – или, напротив, посочените връзки са предоставени с цел печалба, в който случай знанието се предполага. [т.55]

Обобщение на Martin Husovec  – по The IPKat:

linking

 


Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес
Свиване

Съд на ЕС: решението Mc Fadden и бъдещето на достъпа до Wi-Fi мрежи  

На 15 септември стана известно решение на Съда на ЕС по дело   C‑484/14 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht München I (Областен съд Мюнхен I, Германия) в рамките на производство по дело Tobias Mc Fadden срещу Sony Music Entertainment Germany GmbH  относно евентуалната отговорност  за използването от трето лице на безжичната локална мрежа (Wireless local area network (WLAN), която г‑н Mc Fadden поддържа и чрез която е предоставен на публично разположение звукозапис, продуциран от Sony Music.

Фактите

 Г‑н Mc Fadden е управител на предприятие, което продава или отдава под наем осветителна и звукова техника.  Той поддържа безжична локална мрежа, предоставяща в близост до предприятието му безплатен и анонимен достъп до интернет. За да предоставя достъпа до интернет, г‑н Mc Fadden използва услугите на предприятие за далекосъобщителни услуги. Достъпът до мрежата умишлено не е защитен с цел да се привлече вниманието върху дружеството на клиенти от съседни магазини, минувачи и съседи.   Чрез поддържаната от г‑н Mc Fadden мрежа на публично разположение в интернет безвъзмездно е предоставено музикално произведение без съгласието на притежателите на правата върху него. Г‑н Mc Fadden твърди, че не е извършил твърдяното нарушение, но не може да изключи, че то е извършено от някой от потребителите на неговата мрежа.

  Sony Music е продуцент на звукозаписа на това произведение. Запитващата юрисдикция възнамерява да ангажира косвената отговорност (Störerhaftung) на г‑н Mc Fadden, тъй като същият не е защитил мрежата и с това е позволил анонимното извършване на нарушението.

Въпросите

Изяснява се прилагането на чл.12.1  от Директивата за електронната търговия

Обикновен пренос

1.      Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в пренасяне по комуникационната мрежа на информация за получателя на услугата, или предоставяне на достъп до комуникационна мрежа, държавите членки гарантират, че доставчикът на услуги не носи отговорност за пренесената информация, при условие че доставчикът:

а)      не започва пренасянето на информация;

б)      не подбира получателя на пренесената информация; и

в)      не подбира или променя информацията, която се съдържа в пренасянето.

Зададени са 10 въпроса с подвъпроси, целящи изясняване на отговорността при използване на Wi Fi (Терминът „Wi-Fi“ е общоизползван термин за означаване на безжична мрежа и е марка, която се отнася за най-често срещания стандарт на безжична мрежа. Общият термин за означаване на всякакъв вид безжична мрежа е „WLAN“ – Wireless local area network).

Включително се задава въпрос следва ли чл.12.1 да се тълкува в смисъл, че  допуска съдът да постанови решение, с което да   забрани на доставчика занапред да дава възможност на трети лица чрез конкретна интернет връзка да предоставят електронен достъп до защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer).

Какво е тълкуването, когато доставчикът на достъп в действителност може да изпълни тази съдебна забрана само като изключи интернет връзката или я защити с парола или като проследява цялата протичаща през тази връзка комуникация с цел да установи дали отново е налице незаконно пренасяне на защитено с авторско право произведение, при положение че това е установено […] още в самото начало, а […] не едва в производството по принудително изпълнение или в административно-наказателното производство.

По преюдициалните въпроси

1 Услуги на информационното общество по член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 могат да са само услуги, които нормално се предоставят срещу възнаграждение. Въз основа на това обаче не може да се направи изводът, че икономическа по естеството си услуга, която е предоставена безвъзмездно, не може никога да се счита за „услуга на информационното общество“  – защото възнаграждението за услуга, която доставчик предоставя в рамките на икономическата си дейност, не трябва непременно да е платено от получателите ѝ – например когато доставчик безвъзмездно предоставя услуга с цел реклама на стоките, които продава, и на услугите, които предоставя, като разходите за тази дейност са включени в продажната цена на тези стоки или услуги [т.34 – 43].

Следователно услуга като разглежданата в главното производство, предоставяна от лице, което поддържа комуникационна мрежа, и състояща се в безплатното предоставяне на публично разположение на тази мрежа, представлява „услуга на информационното общество“, ако съответният доставчик я извършва с цел реклама на стоките, които продава, или на услугите, които предоставя.

2. Визираната в чл.12.1  услуга, състояща се в предоставяне на достъп до комуникационна мрежа,   се счита за предоставена, ако е налице достъп –  технически, автоматичен и пасивен способ за осигуряване на пренасянето на необходимата информация – без да се изисква   да е изпълнено каквото и да било допълнително изискване.

3. Разликата между отговорността за кеширане и отговорността за предоставяне на достъп до интернет- чл.14 не се прилага по аналогия

 Лице, което съхранява уебсайт, предоставя услуга по съхраняване на информация за определен период от време. Следователно то може да узнае за незаконния характер на дадена информация, която съхранява, на по-късен етап, след като вече я е съхранило, като все още може да предприеме действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до нея.

Лице, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, предоставя услуга по пренос на информация, която обикновено не се проточва във времето, така че след като е пренесло информацията, то не упражнява какъвто и да било контрол върху нея. Предвид това лицето, което предоставя достъп до комуникационна мрежа, за разлика от лицето, което съхранява уебсайт, често няма възможност да предприеме на по-късен етап действия с оглед отстраняването или блокирането на достъпа до съответната информация.

4. Когато трето лице извърши нарушение посредством интернет връзка, която доставчик на достъп до комуникационна мрежа му е предоставил на разположение, член 12, параграф 1 от споменатата директива допуска увреденото от това нарушение лице да поиска от национален орган или съд да забрани на доставчика да позволява продължаване на това нарушение ( вж и член 12, параграф 3). Ето защо Съдът приема, че чл.12

не допуска лице, увредено от нарушение на правата му върху произведение, да може да предяви искане за обезщетение за вреди от доставчик на достъп до комуникационна мрежа с мотива, че такъв достъп е използван от трети лица за нарушение на правата му –

но  допуска това лице да предяви искане за забрана на продължаването на нарушението

5. И накрая, Съдът обсъжда може ли да се изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът действително е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, но на практика е установено, че единствените мерки, които би могъл да вземе, са или да спре интернет връзката, или да я защити с парола, или да проследява цялата пренасяна посредством тази връзка информация [т.80 – 101].

Съдът констатира конкуренция на права – право на интелектуална собственост и право на свободна стопанска дейност – и съответно търси справедливо равновесие. Като разглежда трите опции, Съдът приема, че  мярката, състояща се в защита на интернет връзката с парола,   може да доведе до ограничаване както на правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, така и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга – но при все това – се казва в решението – следва да се констатира следното:

На първо място, че такава мярка не засяга същественото съдържание на правото на стопанска инициатива на доставчик на достъп до комуникационна мрежа, тъй като само незначително променя един от техническите способи за извършване на дейността му;

На второ място, мярка, състояща се в защита на интернет връзка, не изглежда да може да засегне същественото съдържание на правото на свободна информация на получателите на услуга за достъп до интернет мрежа, доколкото само изисква от последните да поискат да получат парола, като при това тази връзка е само един от начините да имат достъп до интернет

На трето място, видно от съдебната практика, взетата мярка трябва да е с точно определена цел, в смисъл че трябва да служи за преустановяване на извършвано от трето лице нарушение на авторско право или на сродно на него право, без при това да засяга възможността на потребителите на интернет да ползват услугите на този доставчик за правомерен достъп до информация. В противен случай намесата на доставчика в свободата на информация на потребителите би била необоснована с оглед на преследваната цел (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 56).

При все това обаче мярка, взета от доставчик на достъп до комуникационна мрежа и състояща се в защита на връзката на тази мрежа с интернет, не изглежда да може да засегне възможността, с която разполагат ползващите услугите на този доставчик потребители на интернет, да имат правомерен достъп до информация, тъй като не води до каквото и да било блокиране на уебсайт.

На четвърто място, Съдът приема, че мерките, взети от адресат на забрана като разглежданата в главното производство за изпълнението ѝ, трябва да бъдат достатъчно ефикасни, за да осигурят ефективна защита на разглежданото основно право, тоест трябва да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на посоченото основно право (решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 62).

В това отношение трябва да се констатира, че мярка, състояща се в защита на интернет връзка с парола, може да разубеди потребителите на тази връзка да извършват нарушения на авторско право или на сродни на него права, доколкото тези потребители биха били задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не биха могли следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

На пето място, следва да се напомни, че според запитващата юрисдикция, освен трите посочени от нея мерки, не съществуват други мерки, които доставчик на достъп до комуникационна мрежа като разглежданата в главното производство на практика би могъл да приложи, за да изпълни забрана като разглежданата в главното производство.

След като Съдът отхвърли останалите две мерки, евентуална констатация, че доставчик на достъп до комуникационна мрежа не трябва и да защити интернет връзката си, би довела до лишаване на основното право на интелектулна собственост от всякаква защита, като това би противоречало на идеята за справедливото равновесие.

Предвид това мярка, целяща да се защити интернет връзка с парола, трябва да се приеме като необходима за гарантиране на ефективната защита на основното право на защита на интелектуалната собственост.

Защитата на връзката с парола, смята Съдът,   трябва да се приеме за подходяща за установяване на справедливо равновесие между, от една страна, основното право на защита на интелектуалната собственост, и от друга страна, правото на стопанска инициатива на доставчика на услуга за достъп до комуникационна мрежа, както и правото на свобода на информацията на получателите на тази услуга. Ето и конкретният отговор:  

Член 12, параграф 1 от Директива 2000/31, във връзка с член 12, параграф 3 от същата директива, трябва да се тълкува, предвид изискванията, следващи от защитата на основните права, както и от предвидените в Директиви 2001/29 и 2004/48 правила, в смисъл, че не допуска прилагането на скрепена със санкция забрана като разглежданата в главното производство, която изисква от доставчик на достъп до комуникационна мрежа, позволяваща публично достъпна интернет връзка, да възпрепятства трети лица да предоставят на публично разположение посредством тази интернет връзка защитено с авторско право произведение или части от него чрез интернет платформите за обмен на файлове (peer-to-peer), когато доставчикът е свободен да избира какви технически мерки да вземе за съобразяване с тази забрана, дори и ако изборът му се свежда само до една мярка, състояща се в защита на интернет връзката с парола, при условие че потребителите на мрежата бъдат задължени да се идентифицират, за да получат необходимата парола, и не могат следователно да действат анонимно, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

Коментари

Опасението, че Съдът ще намери точка на равновесие на правата в използването на пароли  се появи въпреки позитивните оценки за заключението на Генералния адвокат Spuznar – и  още тогава имаше акции в защита на свободния WiFi.  В заключението се казваше, че принуждаването на доставчиците да въвеждат защита с парола може да обезкуражи или възпрепятства използването на услугата WiFi и по този начин да подкопае бизнес модела на доставчика. Szpunar коментира, че “предоставяне на активна  превантивна роля на междинните доставчици на услуги би било в противоречие с техния специален статут, който е защитен по силата на Директива 2000/31”  и че  да се принуждават доставчиците на защита с парола не е пропорционална стратегия за защита на авторското право – вж оценката на EDRI за заключението на Szpunar.

WiFi4 EU etc.

Ден по -рано Комисията обяви инициативи за интернет свързаност и WiFi за всички. Ето какво се казва в прессъобщението:

Днес Комисията предложи нова инициатива, за да се даде възможност на всички заинтересовани местни власти да предлагат безплатен безжичен интернет (Wi-Fi) на всички граждани, например във и около обществени сгради, здравни центрове, паркове или площади. С първоначален бюджет от 120 млн. евро тази нова публична ваучерна схема има потенциал да осигури интернет на хиляди обществени места, където ще се осъществяват между 40 и 50 милиона Wi-Fi връзки на ден. Финансирането за инсталиране на локални точки за безжичен достъп до интернет трябва бързо да стане налично, след приемането на схемата от Европейския парламент и държавите от ЕС. До края на 2020 г. поне между 6000 и 8000 местни общности ще могат да се възползват от този нов проект. Както е предвидено в Директивата за електронната търговия, местните органи, предлагащи такива услуги на своите граждани, няма да носят отговорност за предаваното съдържание.

Само не е добавено, че няма да носят отговорност –  на цената на края на отворения (password-free) WiFi.

Широко се коментира разминаването между решението Mc Fadden от 15 септември 2016 и изявлението на Юнкер за свързаност и прочее от 14 септември 2016.

Реакцията на Юлия Реда:  След това решение обявените от Юнкер цели изглеждат по-нереалистични от всякога. Съжалявам, че Съдът на Европейския съюз не  следва  заключението на Генералния адвокат, който установи, че задължението за осигуряване на достъп до Wi-Fi с парола би довело до непропорционално големи вреди за обществото като цяло. Ползата за обществото от безплатен безжичен Wi-Fi   далеч надвишава  потенциалните рискове за притежателите на авторски права.

 


Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: съд на ес
Свиване

Завръщането на Бог  

В началото на месеца по време на икономическия форум в полския град Криница-Здруй премиерът на Унгария Виктор Орбан и лидерът на полската управляваща партия „Право и справедливост“ Ярослав Качински направиха интересни изявления. Поводът беше напускането на Великобритания и кризата в балансите вътре в ЕС, водеща до хегемония на Германия. „Брекзит“ е прекрасна възможност за започването на културна контрареволюция“, заяви Виктор Орбан, а Качински също отбеляза необходимостта от реформа и допълни: „Тези промени (отпадането на Великобритания, мигрантския натиск и проблемите между Германия и Източна Европа във връзка с него, както и отслабването на средиземноморските страни – б.м.) трябва да доведат до културна контрареволюция, да напомнят, че богатството на Европа е в многообразието на нейните култури, техните различия и различните структури. Опит да се интегрират тези елементи ще превърне европейската култура в попкултура, де факто американска, което ще ознаменува огромно влошаване за Европа“.

Показателно е, че и двамата, когато говорят за необходимост от реформиране на ЕС и наричат тази реформа „контрареволюция“, не я наричат административна, нормативна или политическа, а именно – културна. Защо според тях причините за общата криза произтичат от кризата на ценностите?

За криза на ценностите се говори отдавна и повечето хора в това разбират ерозия на нравите, увреждане на морала, отчуждение, цинизъм, враждебност и съзнателно злотворство. Одобрение и възхваляване на доскоро осъждани модели на поведение и презрително неглижиране на модели, които в миналото са приемани за стойностни и важни.

Всъщност, кризата на ценностите не е явление на следвоенните години, нито е порок на ЕС. Промяната на ценностите започва още през Ренесанса с възприемането на хуманизма като „официален“ начин на мислене, а в криза се превръща след Френската революция.

Каква толкова е тази промяна на ценностите, настъпила в края на Средновековието? Мнозина смятат, че причините за Ренесанса са две: чумата, донесла толкова много смърт, че всеки оцелял живот се превръща в нещо изключително, и византийската интелигенция, дошла на Запад с книгите си, бягайки от турците.

Когато превърне живота в най-голямата (и застрашена) ценност, на ума му е лесно да постави в центъра на представата си за света Човека – там, където досега е бил Бог. Така Човекът става мерило за всички неща (а не Бог), Човекът става най-висшето и съвършено възможно нещо (а не Бог), а доброто, истината и красотата се превръщат от обективни в субективни категории. Днес, ако кажете на някой просветен либерал, че моралът не е въпрос на обществена договорка, ще ви изгледа като престъпник.

Веднъж положил себе си в центъра на мирозданието, Човекът ще направи два много важни извода, които ще определят живота и съдбата му за векове напред:

Първо. Животът е право, а не привилегия. Не е дар, не е удивително събитие, което ти даже не можеш да проумееш, а нещо, което ти се полага.

Второ. Животът, който ти се полага, е всичко. Освен него няма нищо или поне не нещо, за което си заслужава да мислиш. Тоест, всичко каквото има да постигаме, каквото има да придобиваме (понеже имаме „свещеното“ право да го придобием), с каквото има да се изявяваме и „реализираме“, трябва да го постигнем тук и сега, в този свят. Веднага!

Следователно, ние имаме права и проклет да е онзи, който посмее да посегне на тях! Най-важни са правото ни на щастие, на богатство и на забавление. Това са и основните ценности на нашето време. Ако някой се съмнява, нека да погледа малко реклами. В рекламите по най-ярък начин са изявени ценностите и мечтите на хората.

Нищо не е по-важно от тези ценности, следователно саможертвата е глупост, а за интересите на обществото ще мислим, едва когато са удовлетворени нашите интереси и са постигнати нашите мечти – тоест, никога. Така се раждат корупцията и предателството. И да не се скандализираме, когато политиците продават националните интереси, защото на тяхно място ние ще направим абсолютно същото – просто такова е мисленето ни, такива са нашите ценности.

И какво се получава в резултат? Парадокс. Светът никога не е бил толкова добро място за живеене, колкото след Втората световна война. Хората никога не са живели по-дълго, по-богато, по-достойно и по-сигурно. Никога не са се радвали на такива фантастични технологични придобивки. Никога не са имали и такава обществено-политическа система, която да гарантира техния живот и достойнство или поне да е длъжна и да се опитва да го прави. И тук логиката и психологията драматично се разминават. Логиката казва, че при това положение естественото състояние на Човека следва да бъде денонощна благодарност. Но психологията отчита гняв, мрънкане, оплакване, протестиране и вайкане за това колко сме нещастни и онеправдани.

Причината е, че Човекът е забравил на Кого да благодари за всичко, което има, и за всичко, което Е. Нашата цивилизация има спешна нужда от рехристиянизация, за да бъде отново най-великата и различна от всички останали. Ако Човекът смирено отстъпи центъра на Вселената отново на Бог, тогава всичко ще си дойде на мястото. Защото, ако Човекът изобщо някога е стоял в центъра на света, то това е било само в неговите собствени болни и горделиви фантазии. Когато това се изпълни, сами ще се наредят и проблемите с мигрантите, с балансите в ЕС, с ислямските държави, с тероризма и всичко останало. И културната контрареволюция на Орбан и Качински ще победи. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.


Свиване

Лекции по руска литература – брой 25  

Автор: Владимир Набоков

Превод от руски: Павел Николов

Предишни части:

НИКОЛАЙ ГОГОЛ

1. НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5.

2. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6.

3. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9.

4. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8.

5. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1.

Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“

2.

Какво представлява странният свят, чиито отблясъци улавяме през пролуките на невинни на вид изречения? Той е с нещо реален, но на нас ни се струва диво абсурден, толкова сме свикнали с декорациите, които го прикриват. През тези отблясъци съзираме главния герой на "Шинел", смирен дребен чиновник, който олицетворява духа на тайния, но истински свят, който се промъква през стила на Гогол. Този смирен дребен чиновник е призрак, гост от някакви трагични бездни, който е сложил случайно маската на дребен чиновник. Руските прогресивни критици усетили в него образа на угнетения и унижения човек и цялата повест ги поразила със своето социално изобличение. Но повестта е много по-значителна от това. Пукнатините и черните дупки в тъканта на Гоголевия стил съответстват на пукнатините в самия живот. Има нещо много сбъркано на този свят, а хората са кротки лунатици, заети да преследват нещо, което им се струва много важно, докато една абсурдно-логическа сила ги държи по работните им места - това е истинското "послание" на повестта. В света на безполезното, на безполезното смирение и на безполезното господство, висшето нещо, което страстта, желанието и творческият импулс могат да постигнат, е един нов шинел, пред който се прекланят и шивачи, и клиенти. Не говоря за нравствена позиция или за нравствено поучение. В такъв свят не може да има нравствено поучение, защото там няма нито ученици, нито учители: този свят съществува и изключва всичко, което може да го разруши, защото всяко усъвършенстване, всяка борба, всяка нравствена цел или усилие да бъде постигната са толкова немислими, колкото и промяната на звездните орбити. Това е светът на Гогол и като такъв той е съвършено различен от света на Толстой, Пушкин, Чехов или от моя. Но като се прочете Гогол, очите могат да се гоголизират и тогава е възможно да се видят части от неговия свят на най-неочаквани места. Обходил съм много страни и нещо като шинела на Акакий Акакиевич се оказваше страстна мечта на един или друг мой познат, който никога не е чувал за Гогол.

3.

Сюжетът на "Шинел" е извънредно прост. Беден дребен чиновник взема важно решение и си поръчва нов шинел. Докато го шият, шинелът се превръща в мечтата на живота му. През първата вечер, когато го облича, крадци му го свалят в една тъмна улица. Чиновникът умира от мъка и неговото привидение броди по града. Ето я цялата фабула, но, разбира се, истинският сюжет (както винаги у Гогол) е в стила, във вътрешната структура на трансцеденталния анекдот. За да бъде оценен той по достойнство, трябва да се направи нещо като умствено салто, да се отхвърли обичайната скала на литературните ценности и да се тръгне след автора по пътя на свръхчовешкото му въображение. Светът на Гогол е сходен с такива концепции в съвременната физика като "Вселената е акордеон" или "Вселената е взрив"; той не прилича на спокойно въртящите се, като часовников механизъм, светове от миналия век. Литературният стил има свое изкривяване, като пространството, но на малцина от руските читатели им се иска да се гмурнат стремглаво в Гоголевия магичен хаос. Руснаците, които смятат Тургенев за велик писател и съдят за Пушкин по отвратителните либрета на Чайковски, само се плъзгат по повърхността на тайнственото Гоголево море и се задоволяват с това, което им се струва ексцентричен хумор и живописна острота.

Но водолазът, търсачът на черни перли, който предпочита чудовищата от морските дълбини пред чадърите на плажа, ще намери в "Шинел" сенки, които свързват нашето екзистенциално състояние с други състояния и начини на съществуване, които усещаме смътно в редките минути на ирационално възприятие. Прозата на Пушкин е триизмерна; прозата на Гогол е най-малко четириизмерна. Той може да бъде сравнен със съвременния математик Лобачевский, който взриви света на Евклид и откри преди сто години много теории, доразвити по-късно от Айнщайн. Ако успоредните линии не се пресичат, това не е, защото не могат да се пресекат, а защото си имат други грижи. Изкуството на Гогол, което ни се разкрива в "Шинел", показва, че успоредните линии не само могат да се пресекат, но и могат да се извива и омотават по най-чудноват начин, както потрепват, извивайки се при най-малкото вълнение, две колони, отразяващи се във водата. Геният на Гогол е вълнението на водата - две и две прави пет, ако не прави квадратен корен от пет, и в света на Гогол всичко това е естествено, там и нашата рационална математика, и всичките наши псевдофизически съглашения със самите себе си, ако говорим сериозно, не съществуват.

(Следва)

септември 15, 2016

Свиване

Застрахователите инвестират все повече в български акции  


Средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност , които осъществяват дейност в България, възлизат на 6.603 млрд. лв. към края на юни 2016 година. Това става ясно от отчетната статистика на Българска народна банка (БНБ). Техният размер се увеличава с 614.1 млн. лв. (10.3%) в сравнение с края на юни 2015 г. (5.989 млрд. лв.) и с 342.3 млн. лв. (5.5%) спрямо края на първото тримесечие на 2016 г. (6.261 млрд. лева). 

Структура на активите по инструменти (в млн. лв.)
Източник: БНБ

В инструментите, включени в активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на юни 2016 г. преобладават притежаваните ценни книжа, различни от акции, които на годишна база се увеличават с 289.5 млн. лв. (9.8%) до 3.256 млрд. лева. Спрямо края на юни 2015 г. средствата влагани в депозити намаляват с 18.1 млн. лв. (2.3%) до 756.1 млн. лв. За сметка на това статистиката отчита, че акциите и другите форми на собственост се увеличават с 59.2 млн. лв. (8.7%) до 739.1 млн. лв., а средствата във вземания от застрахователни операции нарастват със 105.8 млн. лв. (16%) до 766.7 млн. лева. В края на второто тримесечие на 2016 г. относителният дял на ценните книжа, различни от акции, е 49.3% при 49.5% към края на същото тримесечие на 2015 г., на депозитите – 11.4% при 12.9% към края на юни 2015 г., на акциите и другите форми на собственост – 11.2% при 11.4% към края на юни 2015 г. и на вземанията от застрахователни операции – 11.6% при 11% към края на второто тримесечие на 2015 година.

Действията на застрахователите са продиктувани от намаляващата доходност през последните години на депозитите. В същото време, търгуваните на Българска фондова борса компании се представят значително по-добре и носят няколко пъти по-висока доходност. Като съпоставка можем да приемем, че през 2015 г. доходността от срочен депозит е била около 1%, докато доходността от дивиденти разпределени по акции на компании търгувани на БФБ е била близо 5%. През последните 2 години нарасна натискът от страна на инвеститорите към компаниите да разпределят част от печалбата си като дивидент към тях. Например тази година една от най-ликвидните компании търгувани на БФБ - Химпимпорт, гласува разпределяне на дивидент за първи път през своето 10 годишно пребиваване на борсата. Гласуваното предложението бе за 4,5 ст. на акция, което по текущи цени е близо 3,5% доходност.

Важна особеност, която трябва да бъде отбелязана е, че застрахователите  влагат избирателно средствата в компании на БФБ. Средствата в акции (в т.ч. дялове на договорни фондове) намалява от 548.4 млн. лв. през юни 2015 г. на 469.8 млн. лв. през юни 2016 г. Сериозният ръст по показателя "акции и други форми на собственост" идва от перото "други форми на собственост". Тук сумата през юни 2015 г. е била на стойност 131.5 млн. лв., а година по-късно през 2016 г. вече нараснала двойно до 269.2 млн. лв. Според определението на БНБ тук влизат вложенията на застрахователите в дялови участия в капитала на дъщерни, съвместни, асоциирани предприятия и участия в инвестиционни пулове. С други думи, компаниите търгувани на БФБ, в чиито групи има включени застрахователи може да очакваме, че ще увеличат цената си поради насочването на финансов ресурс към тях.

Пренасочването на средства към акции на български компании си проличава и по отношение на географската структура на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност. На годишна база към края на юни 2016 г. инвестициите в България се увеличават със 126 млн. лв. (4%) до 3.267 млрд. лв. при 3.141 млрд. лв. към края на юни 2015 година. Техният относителен дял е 49.5% към края на юни 2016 г. при 52.4% към края на същия месец на 2015 година. В края на второто тримесечие на 2016 г. средствата, инвестирани в държавите от Европейския съюз, нарастват на годишна база с 369.2 млн. лв. (14.3%) до 2.956 млрд. лв. при 2.587 млрд. лв. към края на юни 2015 г., като относителният им дял към края на юни 2016 г. е 44.8% при 43.2% в края на юни 2015 година.

Тези новини предначертават позитивно бъдеще за тъгуващите на БФБ инвеститори. През последните години липсата на големи институционални инвеститори доведе до срив в ликвидността на борсата. Това от своя страна я направи непривлекателна за редица инвеститори, които се преориентираха към доста по-динамичните и доходоносни чуждестранни пазари. 

*Представеният анализ е с информационен характер. Той отразява единствено и само личното мнение на автора му и не бива да бъде възприеман като съвет за покупко-продажба на ценни книжа.
Свиване

Документи по Дело 585 от 1942 година - част 1  

МВРНЗ

ДИРЕКЦИЯ НА ПОЛИЦИЯТА

ОТД. ДЪРЖ. СИГУРНОСТ

№ а-665

София, 3.IV.1942 г.


Арестанстско. Поверително.


До г. Прокурора при военнополеви съд


ТУК

 

На №№ 1471, 1658, 2054, 2061, 1692, 1782, 1510, 1506 и 1490

Към № № II-А-438, 445, 465, 466, 493, 468, 537, 591 и 606

 

Представям Ви, Господин Прокуроре, арестантска преписка № 15216 прошита, номерована, съдържаща листа за долуизброените лица, уличени в комунистическа дейност:

 

1. НИКОЛА ИВАНОВ ВАПЦАРОВ

2. ГЕОРГИ ИВАНОВ МИНЧЕВ

3. ПЕТЪР ИВАНОВ БОГДАНОВ

4. АТАНАС ДИМИТРОВ РОМАНОВ

5. ИВАН НИКОЛОВ МАСЛАРОВ

6. ГЕОРГИ СТЕФАНОВ ГАНЕВ

7. НИКОЛА ПАВЛОВ КОЛЕВ

8. ПАРАСКЕВА НИКОЛОВА ПАВЛОВА

9. ВАСИЛ СТОЯНОВ ПРИСАДАШКИ

10. КИРИЛ НИКОЛОВ ГЕОРГИЕВ

11. Д-р ЛАЗАР БОЖИНОВ ДИМИТРОВ

12. МЛАДЕН ИСАЕВ МЛАДЕНОВ

13. ИВАНКА СТОЙКОВА ДИМИТРОВА

14. НЕША ДРАГИЕВА ДЖАНГАЗОВА

15. КИРИЛ ПАВЛОВ КИРЯКОВ

16. ЙОРДАН ИВАНОВ ПОПОВ

17. КЪНЧО НИКОЛОВ ИВАНОВ

18. АДРИЯН ДИМИТРОВ ПЕТРОВ

19. ПАВЕЛ ПОЦЕВ ШАТЕВ

20. АЛЕКСАНДЪР ГОЦЕВ МЕЖДУРЕЧКИ

21. МАРА АЛЕССАНДРОВА МЕЖДУРЕЧКА

22. БОРИС ИВАНОВ ВАПЦАРОВ

23. ЕЛКА ПЕЙЧЕВА ПЕЙЧЕВА

24. ХРИСТО ДИМОВ ТОДОРОВ БРАТАНОВ

25. ТАТЯНА БОРИСОВА КОПЧЕВА

26. НЕВЕНА КИРЧЕВА РУСАНОВА

27. КИРЧО АНГЕЛОВ РУСАНОВ

28. АТАНАС ФИЛЕВ НЕДЕЛЧЕВ

29. ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ МАЛЕВ

30. НИКОЛА ДАЧЕВ ПЪРВАНОВ

31. ЕНЧО ИВАНОВ СТАТЕЛОВ

32. ДЕНЮ ВАСИЛЕВ ВЪЛЧАНОВ

33. ДИМО ЦОНЕВ ДИМИТРОВ

34. НИКОЛА РУСЕВ СТОЯНОВ

35. ГЕОРГИ ЦАКОВ НАЧЕВ

36. ТЕНКА ДАНЧЕВА БАКАЛОВА, по мъж Ценова Начева

37. ИВАН ДИМИТРОВ МУРДЖЕВ

38. ВЪТЮ ДИМИТРОВ МУРДЖЕВ

39. КСАНТА ИВАНОВА БАЙЧЕВА

40. МАГДА ГЕОРГИЕВА /Гоцева/ АНТОНОВА

41. КРЪСТИНА КОНСТАНТИНОВА КАМБОСЕВА

42. МИТКА ЛАЛОВА ПЕЛОВА

43. МЕТОДИ ТОДОРОВ АПОСТОЛОВ

44. АЛЕКСАНДЪР РАЙКОВ АЛЕКСИЕВ

45. ТРАЯНКА АНГЕЛОВА ИВАНОВА

 

От произведеното дознание се установява, че някои от горните лица са били членове на Централния минно-подривен комитет към Централния комитет на Комунистическата партия, задачите на който са били да организира бойни комунистически групи, които имат за задача да прекъсват телеграфни и телефонни линии, да изхвърлят влакове, да разрушават мостове, да подпалват бензинови и маслени складове и цистерни, да се снабдяват с оръжие и да се готвят за въоръжено въстание. Други са устройвали в квартирите си срещи на ръководни комунистически функционери, служели са за явки, с помощта на които същите комунистически функционери са се свързвали помежду си, за да вършат своята разрушителна дейност срещу държавата, укривали са в квартирите си нелегални комунистически функционери, дошли в България от СССР с подводница, и са служили за адресанти за писмата на Централния минно-подривен комитет при ЦК на КП. Някои от гореизброените лица са разменяли чужда валута в български пари, които са предали на ръководните лица от ЦК на БКП и са укривали един радиопредавател.

За идването на саботьори от СССР и с какви задачи са изпратени в България подробни показания са дадени от Васил Вълчанов Додев, които са приложени към дознанието, което се намира във Военнополевия съд.

Протоколите за обиск с описаните в тях материали са подшити в отделно дело, съдържащо (няма посочена цифра - П. Н.) листа. Към същите протоколи се прилагат по няколко екземпляра от позивите, а другите остават в архивата при Дирекция на полицията.

Лицата остават в ареста на Дирекцията на полицията - на Ваше разпореждане.

 

Приложение:

 

1. Арестантска преписка № 15216

2. Досие с протоколите за обиск.

3. Опис на материалите, поставени в пакети, упоменати в протоколите за обиск.

4. Сумата 11 600 /единадесет хиляди и шестотин лева/ по протокола за обиск на Лазар Божинов Димитров.

 

НАЧАЛНИК Д. СИГУРНОСТ: /п/ ПАВЛОВ

НАЧАЛНИК ОТДЕЛЕНИЕ "А": /п/ ГЕШЕВ

 

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Обработил от pdf формат и редактирал: Павел Николов

2. Оригиналите можете да видите в сайта на Държавна агенция "Архиви" Полицейски досиета на известни личности от периода преди 1944 г..

3. Целият текст в „Библиотека на Павел Николов – Документи“ .

септември 14, 2016

Свиване

Авторското право в ЕС: ЕК предлага новите правила  

Според публикуваното днес прессъобщение на ЕК, “Комисията представя предложения за модернизирането на авторското право с цел по-голямо културно разнообразие в Европа и повече съдържание онлайн, както и по-ясни правила за всички в онлайн средата. Предлагат се средства за въвеждане на иновации в образованието, научноизследователската дейност и институциите за културно наследство.”

Според ЕК представените днес предложения в сферата на авторското право имат следните три основни приоритета:

1. По-голям и трансграничен избор и достъп до онлайн съдържание;

2. Усъвършенствани правила за авторското право по отношение на научните изследвания, образованието и приобщаването на хората с увреждания;

3. По-справедлив и устойчив пазар за творците и пресата.

В  речта за състоянието на Съюза 2016 г. Жан-Клод Юнкер акцентира върху интереса на творците от ревизията:

„Искам журналистите, издателите и авторите да получават справедливо заплащане за труда си, независимо дали работят в студио или от собствения си хол, дали техните произведения се разпространяват онлайн или извън мрежата, дали се отпечатват на копирна машина или към тях водят търговски хипервръзки в интернет.“

Имаше обещание, че ревизията ще доведе до нов, по-справедлив баланс между принципите и изключенията от тях,  съответно между интересите на различните участници в производството и потреблението на произведения. И потребителите искат по-справедливи изключения.

Реакциите на професионални общности и организации изпревариха официалното публикуване на правилата, вече писах за тях миналата седмица,  ето и от днес  

В ЕП имаше отрицателно мнение към #taxlink, въпреки това ЕК държи високо в дневния си ред предложението в полза на издателите, върна го в обществената консултация и оттам – в проекта, заедно с неубедителното уреждане на правото на панорама.

Днес публикуват на сайта на ЕК:


Filed under: Digital, EU Law, Media Law
Свиване

Изложихме се пред чужденците, а и съседите ни чуха  

kristalina_bokovaНа снимката са две от най-известните български дами с блестяща международна политическа кариера – еврокомисарят Кристалина Георгиева (вдясно) и генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова.
България няма други дами на толкова високи и важни постове (има мъже, но те не са тема на настоящия статус).

За съжаление, в последните няколко дни двете дами станаха жертви на нашата тъжна и грозна действителност.
Но не само те бяха жертвите, уви.

Не стига това, но сред част от коментарите по техен адрес през последните три дни ще откриете не радост, а злорадство* – качество, което някои нашенци явно мислят за положително.
Всъщност нямаме повод за радост (за злорадството като чувство аз лично не мога да говоря, защото никога не съм го изпитвал!) и не само защото се случи така, че нашите медии, “медии” и политици нарушиха два от основните принципи във възпитанието на българина: “Шшшт, тихо, да не чуят съседите” и “Да не се изложим пред чужденците“.

Едва ли в момента някой знае какво ще стори България в крайна сметка с кандидатура ни за генерален секретар на ООН, но след като прочетете този статус, поне ще сте наясно, че не само двата принципа са нарушени, но и че:
а) от нарушаването им не последва нищо полезно за държавата;
б) това става за сметка на всички участници, включително и на самата държава.
Т.е. третата жертва в тази история се оказа Република България.

Преди около година писах азбучната истина, за която някой май се сетиха едва днес: става дума за сериозна надпревара, а не за пост, който е гарантиран на България.

Никъде в документите на ООН не пише, че през 2016-а година генералният секретар трябва да е жена, при това българка!

Разбира се, би било чудесно, ако наш сънародник стане ръководител на световната организация, но за да се случи, се изисква не само добър кандидат (тогава писах, че имаме две кандидатки, но едната е по-подходяща за тази работа – извод, до който не беше много трудно да се стигне), но и сериозна, целенасочена и задълбочена работа, в която най-вредното е да се вдига шум — и не само заради единия от основните принципи на възпитанието.
Тази работа трябва да се върши от България, а не от Германия или Русия, още повече, че точно тези две държави явно имат нужда от шум, както видяхме от реакцията им по темата.

Пак преди година писах, че която и да е кандидатурата, ние – българите – трябва да я подкрепяме. Имах предвид действителна и действена подкрепа, а не такава, за която Иван Бедров пише в коментара си в “Дойче веле”.
Формална подкрепа има, разбира се, но преди, след и около нея има и доноси, пасквили, компромати и онова странно наслаждение на българите, за което пише Константин Иречек през XIX век,

да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.

Дали държавата ще смени кандидатурата на Ирина Бокова с тази на Кристалина Георгиева е въпрос, на който аз и вие не можем да отговорим. Както видяхме, дори и премиерът Борисов не може да отговори категорично – БНР го цитира да казва, че Бокова остава нашият кандидат, но поставя и условие за класиране на 1-во или 2-ро място в следващото неофициално гласуване в Съвета за сигурност на ООН на 26-ти септември. Подобно условие звучи, меко казано, странно – гласуването не е детска игра, в която класиралият се на 1-2 място да остане, а другите да отпаднат. Ако беше такава игра, то всички, които са след Ирина Бокова би трябвало да се откажат. А те не се отказват. И още нещо – не чух никой от “анализаторите” в България да обясни защо се случва така, че хора, които са били след Бокова, се класират преди нея и каква работа са свършили съответните държави, за да има такава промяна. Само някой много заблуден човек може да си мисли, че страните гласуват ей така, по неизвестни принципи, а и че трябва да изберат генерален секретар до или на 26-ти септември. И само някой много незапознат с политиката може да си мисли, че класиралите се в различните кръгове хора са по-известни от нашата кандидатка.
Добре, че беше френският посланик, който в прощалната си реч в София информира незнаещите, че срокът за избор на генералния секретар на ООН не е 26-ти септември, а 31-ви декември. Не знам дали ще го чуят в София, но не се съмнявам, че ще има хора, които дори и да го чуят, няма да могат да го разберат.

Каквото и да се случи обаче, едно е сигурното:

НАПРАВИХМЕ СИ САМИ ТОВА, КОЕТО НИКОЙ ДРУГ НЕ МОЖЕ ДА НИ СТОРИ.

Една проста дезинформационна кампания успя да навреди на всички участници в тази сериозна работа: и на Ирина Бокова, и на Кристалина Георгиева, и на България. Всички участници в този странен разговор на развален телефон получиха рани. Да бъдат излекувани тези рани е възможно, но ще бъде много, много трудно.

Не знам дали някой у нас може да се замисли над ежедневното, над дребното, което обаче си мислим за голямо. Но някак си ми звучат тъжно и пророчески думите, които съм написал във Фейсбук на 9-и септември, преди да стане известен слухът за смяната на кандидатурата на България:

“Ако се чудите какво си мисля в такива момент, то е само едно
нещо: нима тези пасквилописачи, тези доносници и комунисти по душа не разбират, че рано или късно ще се случи така, щото
някой човек, на когото те държат, да се появи в подобна роля – кандидат за международен пост? Тогава същите тези озлобени лица (не мога да ги нарека личности, защото от поведението им не личи да са такива) ще пропищят на умряло, ако някой напише подобен донос или направи такъв кален номер на “техния” човек. Слагам “техния” в кавички, защото в подобна надпревара не бива да има “наш” и “техен” човек. Пиша НЕ БИВА, но знам, че за съжаление МОЖЕ – и всички виждаме, че може.”

Каквото и да се случи занапред, не само българин да стане генерален секретар на ООН, но дори и всичките му заместници да са пак българи, петното още дълго време ще стои на челото на България.

Не знам дали на вас ви пука от това, но на мен ми пука и се опитвам винаги и по всякакъв начин да намалявам щетите за държавата. За г-жа Бокова и г-жа Георгиева не мисля – те не са малки, ще се оправят някак си, но държавата ни, уви, е все още млада и крехка демокрация и подобни удари имат сериозни и тежки последици за страна, в която все още няма здрави и основни демократични институции, върховенство на закона и връзка между изборите и поведението на политиците след като са ги спечелили и са влезли във властта.

Ще завърша тривиално, но няма как, защото наистина го мисля:
Пожелавам успех на Ирина Бокова на 26-ти септември**.
Пожелавам на България да успее да излекува раните, които сама си нанесе и да се изправи на крака по-силна.
Пожелавам на родината ни да излезе безболезнено от капана, в който е попаднала. 

Ще направя каквото мога, за да се случат тези неща.

Може би сам не мога да сторя много, но ако 7 милиона или 700 хиляди, или дори 70 души направим по нещо хубаво, макар и малко, то заедно ще успеем да направим нещо голямо и добро!

_________
* — Злорадство (съществува само в единствено число): чувство на удоволствие от чужд неуспех или нещастие.
Синоними: зложелателство, завист, злоба, жлъч, ненавист, омраза, неприязън, неприязненост, вражда, недоброжелателство, ехидност. Източник: rechnik.info.
** — Тя вероятно е наясно, че ако успее, това ще е успех на страната, а ако не успее, това ще бъде обявено от нашенци – със злорадство в гласа – за личен неин неуспех.

Свиване

Цветан Василев, медиите и инструментите за подчинение  

Аз казвам, че ако някой твърди, че е правил едър бизнес в България, без да му е налагано да се отчита по някакъв начин, нека да седне на детектор на лъжата и да си признае. Българският политически елит изисква от бизнеса да го корумпира, защото в противен случай мобилизира лостовете на държавната машина.

Смайващо обобщение от човек, който е бил в играта.

Говори Цветан Василев – в  обзорно интервю пред проекта  ktbfiles и Капитал. Това е поредно интервю на Цветан Василев по въпроси, които многократно са зясягани и в този блог. Само че – тъй като през годините нямаше яснота за отношенията между КТБ, Василев и Пеевски – винаги е съществувала трудност да се конкретизира субекта Василев – Пеевски.

Субектът Василев – Пеевски  се е разпаднал: чия е конкретната отговорност за конкретните решения? Цветан Василев дава своите отговори:

Целият малоумен план за дигитализация на България беше разработен от тандема Пеевски-Карадимов, заедно с Веселин Божков [председателят на КРС]. Оттам са и проблемите с дигитализацията.

Росен Карадимов означава в случая Сергей Станишев, той е действал от името на правителството на Станишев – все пак дължимо уточнение, защото ролята на Станишев за развитието на медийната среда никак не е маловажна. Веселин Божков си е на мястото, шеф на регулатор.  От 2007 насам,  назначение на Станишев.

Ето и частта за вестниците:

Искам да поговорим малко за медии. Каква част бяха негова директна собственост и финансирани през банката и къде имаше непряк контрол?

Медиите от групата на Блъсков той [Пеевски] припозна официално като свои. То по стила се вижда. В момента, в който един вестник отиде в свинеобразния стил на “Монитор” и “Телеграф”, се разбира и на кого е.

Добре, нека конкретно. “24 часа” и “Труд”?

В момента не знам какво точно е разпределението, но там реалната собственост е на Пеевски и “Винпром Пещера”. За своя дял Пеевски взе пари от банката, а пещерняците са си платили техния дял.

Говорим за сделката, когато вестниците бяха откупени от Донев и Павлов.

Някой друг там има ли интерес?

Предполагам, че след удара срещу мен, може да са дали някакъв интерес и на Гочева, и на Блъсков. Самият факт, че Блъсков се рефинансира през ПИБ, означава, че собствениците на банката също биха могли да имат някакъв интерес. Но той би бил свързан с политиката на изданията, а не с бизнеса. Тия издания са трошачници на пари и някой трябва да ги финансира.

Кой е в “Стандарт”?

Пеевски, кой.

Кой беше в “Преса”?

По същия начин пещерняците и Пеевски. А Тошо Тошев беше лицето, заедно с лицето Даниел Рутц от групата на “благороднически инвеститори”, доведени най-напред от Огнян Донев и Любомир Павлов.

Уикенд”?

Пеевски, Сталийски и Мартин Радославов.

Сталийски?

Той по-скоро би трябвало да държи интереса или контрола “Уикенд” да не изпадне от правата линия. Нищо лошо за Пеевски, нищо лошо за Слънцето.

Домусчиев има ли го в някоя медия?

Говори се, че след моето отстраняване, той се е намесил. Най-вече в Blitz и “Стандарт”. Той е честолюбив човек и е нормално да е поискал някъде да бъде представен. А може и да е бил накаран да помага.

Това е по въпроса за трошачниците на пари и тяхното финансиране, заедно с признанието за грешката Бареков.

Задкулисието? Цветан Василев смята, че има задкулисен център – и още:

Няма нито един от тези, дошли на власт, да не е минал през одобрението на този център.

Кои са инструментите на този център?

Очевидно това са срамните тайни на прехода и срамните тайни на всеки един човек. Всеки има някакви слабости: единият – жени, другият – алкохол, третият – дрога, четвъртият – корупция. Всеки един.

Разбира се, никой не казва, че лично Пеевски е факторът, държащ в страх и подчинение политици и магистрати. Но затова говорим за пленената държава.  Ако има държава, ако има правозащитни органи и независима съдебна власт – няма да е възможно съществуването на центъра на власт, за който говори Цветан Василев – и който прави политиците зависими и решенията им – понякога необясними по нормалната човешка логика.

В този контекст – впечатлението на  НП  Ксавие Лапер дьо Кабан и мнението му за причините –

Гражданинът не трябва да разбира какво се случва, трябва само да разбира, че всичко е възможно и той може да бъде упрекнат за всяка своя дейност, мисъл дори, от тези, които са си присвоили държавната власт. Всеки трябва да знае, че бухалката на държавата може да се стовари навсякъде, без да може да се предвиди причината за това.

 

Неосъзнаването на режима [преди 1989], неиздирването на извършителите на престъпленията на режима, липсата на поглед върху механизмите на потисничество, които е използвал този режим – всичко това е позволило на бившите служители на Държавна сигурност с по-малко скрупули да се отърват и някои от тях да заемат завидни властови позиции още сега.

Защо да вярваме на Цветан Василев? Не става въпрос за вяра, изнесените конкретни твърдения подлежат на проверка за истинност.

Въпросите на Дайнов


Filed under: BG Media

Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.