март 27, 2017

Свиване

Следизборна диагноза  

И поредните избори вече са в историята. Какво обаче показаха резултатите и как те могат да бъдат отправна точка за предстоящите политически събития?

Брой гласоподаватели подкрепили основните политически формации през 2014 г. и 2017 г.
Източник: ЦИК
Данните за Реформаторски блок и Глас народен, както и за Патриотичния фронт и АТАКА са сборни за 2014 г.

На първо място резултатът за ГЕРБ показа, че неуспехът на президентските избори е бил по-скоро личностен провал на кандидата Цецка Цачева, от колкото солидно отслабване на подкрепата за водената от Бойко Борисов партия. Аналогичен коментар може да бъде направен и за представянето на БСП, които след победата на Румен Радев се виждаха като безапелационна първа политическа сила.Все пак въпреки дистанцията от 6% между левицата и ГЕРБ, червените показват съвземане, но не и задържане на високата подкрепа. С други думи на Корнелия Нинова й предстои още доста работа, за да съумее да запази и увеличи постигнатото.

С всичко това се изчерпват интересните новини около победителите на изборите. Тук обаче започва и интригата между по-малките политически формации и тяхната подкрепа. Обединените патриоти очаквано успяха да победят своят най-голям опонент ДПС и да се наредят като трета политическа сила. В сравнение с изборите от 2014 г., когато АТАКА получи подкрепата на 148 262, а за ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ - НФСБ И ВМРО гласуваха 239 101 или сумарно – 387 363 гласа, на 26 март общата формация получи 309 657. Това показва, че Обединените патриоти могат да разчитат на допълнителен резерв от гласоподавате и увеличена подкрепа в бъдеще. Последната година бе доста силна за тях и те показаха, че са готови на диалог с всички политически формации (с изключение на ДПС и ДОСТ). Именно тяхната подкрепа ще е от ключово значение през следващите седмици за съставяне на правителство. От БСП още преди изборите подадоха ръка към тях като Корнелия Нинова заяви, че тяхната програма е най-близка до поставените цели на левицата.

ДПС бяха изместени от мястото си на балансьор и незаобиколим фактор по пътя към съставяне на правителство. На предходните парламентарни избори през 2014 г. партията получи подкрепата на 487 134 гласоподаватели. През 2013 г. пък са били 400 466, 2009 г. са били 592 381. При обработени 97.17% СИК протоколи в РИК за ДПС са гласували 306 390, което показва значителен отлив на гласоподаватели. Постигнатият резултат е вторият най-лош в историята на партията и най-лошият през последните 20 години. Основен фактор за това е предвожданата от бившия председател Лютви Местан – Обединение ДОСТ. Това показва, че ДОСТ вече е фактор, който отнема от силата на ДПС. Обединение ДОСТ не успя да прескочи границата от 4% като взе 2.91% и получи подкрепата на 99 167 души. Този резултат може да катализира допълнителен отлив от подкрепящите ДПС и невиждащи дълги години нейна алтернатива. Така пред ДПС стои сериозният въпрос дали ще съумее да запази своята структура или на следващите избори ДОСТ ще увеличи сериозно позициите си и ще заплаши дори да надмине резултатите на ДПС.
Източник: ЦИК
*Данните за 2017 г. са при обработени 97.17% СИК протоколи в РИК

Партията на Веселин Марешки – Воля, направи много силен резултат на президентските избори, но той не успя да се запази и при парламентарните. Все пак подкрепата за Марешки бе достатъчно силна, за да му отреди място в новия парламент. И тук идват въпросителните около бъдещето на партията. Тя успява да привлече подкрепата на 141 843 и 4.16%. За сравнение на президентските избори през 2016 г. кандидатурата на г-н Марешки бе подкрепена от 427 660. Тук интересното е дали този спад е продиктуван от силната негативна кампания, която се проведе срещу бизнесмена. Тук нека припомним, че имаше редица публикации в медиите за нередности при търговията с горива на Марешки и дори ГДБОП направи внезапна проверка в един от доставчиците, с които работи варненецът. Големият въпрос е дали Веселин Марешки ще успее да запази подкрепата за партията си, тъй като този резултат при невъзможност за съставяне на правителство или кратък негов живот, на едни последващи избори, партията му може да остане и под изискуемия праг от 4%. Това може и да се случи дори и при увеличена избирателна активност.

Дясно на три скорости

Резултатите на най-изявените партии обитаващи дясното пространство не отреждат място на нито една в новия Парламент. Сумарно обаче обединенията Реформаторския блок-Глас народен, Движение Да, България и Нова република биха взели 8.45% (а може би обединението би им дало допълнителен тласък за по-висок резултат) и биха били 5-та политическа сила с възможност да изместят дори ДПС. Дали подобно обединение ще се случи в бъдеще не е ясно, защото зад него стоят интересите на прекалено много политически формации, което прави раждането на широка дясна коалиция почти невъзможно. От друга страна Христо Иванов вече отклони подадената ръка от страна на Радан Кънев.

А сега на къде?

Първи възможност за съставяне на правителство ще получат ГЕРБ. За разлика от 2014 г., когато на Борисов се налагаше да търси широка коалиция с редица по-малки формации, за да заобиколи БСП и ДПС, сега нещата изглеждат много по-добре за него, тъй като евентуална коалиция с Обединените патриоти ще му позволи да постигне мнозинство. Още след депозирането на оставката на кабинета Борисов 2, националистите показаха, че са готови за диалог и подкрепа за съставяне на ново правителство. Въпреки това Борисов има горчив опит с коалиционната формула на предходното си правителство, в което се наложи да направи редица компромиси и пое на свой гръб негативите и скандалите покрай Реформаторския блок. Съвсем възможно е да Борисов да предложи правителство на малцинството като постигне договорка с Обединените патриоти за неговата подкрепа.

При невъзможност ГЕРБ да съставят кабинет топката ще отиде в полето на БСП. От там категорично отказаха да водят каквито и да било преговори с ГЕРБ за широка коалиция. Това поставя БСП в партерна поза. Корнелия Нинова вече намекна, че е готова за коалиция с Обединените патриоти. Тук обаче двойната коалиция няма да може да разчита на превес в парламента. Дори и включването на партията на Веселин Марешки в преговорите също няма да даде необходимия брой депутати. Така за БСП ДПС се явява незаобиколим фактор, но тя пък е категорично отхвърлена за коалиция от патриотите. Така най-вероятно при провал в преговорите за съставяне на правителство от ГЕРБ, топката бързо ще премине в ръцете на Обединените патриоти. Те вече веднъж не успяха да съставят такова преди половин година, но все още не е ясно до каква степен ситуацията се е променила от тогава и дали краят ще бъде същия.

Слави има последната дума

Шоуменът Слави Трифонов вече постави ултиматум, че според него новото правителство трябва веднага да приеме мажоритарният вот и да се разпусне, за да се насрочат нови избори. В противен случай телевизионният водещ ще изрази своето несъгласие с протест пред Народното събрание. Имайки предвид, че идеята му бе подкрепена от над 2,5 млн. българи може да предположим, че той отново ще получи подкрепата им и е възможно да надигне „цунами” от протести. Бойко Борисов обяви в изборната нощ, че неговата партия ще работи за приемането на мажоритарната система, но пък едва ли ще иска бързи нови избори. Предстои да видим дали Слави Трифонов и неговият екип ще бъдат готови на компромис.

Протестни настроения обаче не липсват. Провалът на десните партии ще ги направи много по-склонни към постигане на цели чрез езикът на улицата. Вниманието им ще бъде изострено и всяка грешна стъпка на новото правителство може да се окаже катализатор за протестна вълна.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.


Свиване

Корнелия Нинова - главният виновник да бъде загубен един вече спечелен мач  

  Резултатите от изборите не са изненада за мен. Във Фейсбук могат да се видят позоваванията ми на мой колега и приятел-социолог, който още преди седмица казваше, че преднината на БСП се топи с нарастваща скорост и тенденцията се обръща радикално.
  Освен това аз посочих преди изборите четири причини, защо Корнелия Нинова ще загуби вече спечелен мач. Тук ще приведа тези четири причини заедно с още една, пета, подсказана ми от друг мой приятел.
  И понеже за мен е ясно, че ако ББ бе загубил изборите, той не би подал оставка, защото без ББ няма ГЕРБ, то не мога да не си задам вероятно излишния въпрос – а ще подаде ли оставка Корнелия Нинова, след като така елементарно проигра шансовете на БСП за изборна победа?

чети по-нататък

Свиване

Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници - 4  

ДО ТУК:
Първи и втори разпит на Васил Левски (5 януари 1973 година)
Трети разпит на Васил Левски (6 януари 1973 година)
Четвърти разпит на Васил Левски (7 януари 1973 година)

ПЕТИ РАЗПИТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

8 януари 1873 година

През времето, когато беше в Ловеч, с кои прави комитетско събрание?

Аз преди казах, [че] освен Ваньо терзията, който сега се намира във Влашко, никого не познавам.

След като Ваньо замина за Влашко, в чия къща нощуваше ти, колчем ходеше в Ловеч, и къде свикваше събрание?

След заминаването на Ваньо Ловчанският комитет се разтури.

Какво ще кажеш, ако дойдат и ти кажат в лицето, че си правил събрания в къщата на Ваньо, че след заминаването на Ваньо ти си нощувал в Мариновата къща [и] че си докарал три добичета от Плевен?

Аз не съм оставал в Мариновата къща, не съм купувал и изпращал добичета от Плевен в Ловеч.

Когато Димитър минал отсреща [Букурещ] тука с писма и дошъл в Ловеч, ти, Димитър и от Ловеч поп Кръстьо, Димитър копринаринът, Марин кафеджията и Ваньо терзията сте направили събрание в една колиба в лозята край Ловеч. После тия хора събрали от Ловчанския комитет пари и купили за тебе, за Димитър и за Ангел Кънчев три коня, за да обикаляте България. Парите за тия коне били изпратени в Плевен. Пари за купения за тебе кон ти си взел на заем, така казват Димитър и другите. Ти казваш: „В Ловеч не познавам никого.“ Как е възможно това?

Димитър ми донесе и предаде писмото към Карлово [и] после замина за Ловеч. Сетне и аз отидох в Ловеч и се намерихме с Димитър в къщата на Ваньо терзията. Аз, Димитър, Ваньо терзията и Ангел Кънчев – четиримата, направихме заседание и стана дума за купуване на коне. Ваньо терзията ни даде пари, откъде ги е взел – не зная. После ние с Ангел Кънчев заминахме за Плевен и купихме един жребец и един кон. Димитър остана малко в един хан в Ловеч и купил за себе си едно добиче, откъде го е купил – не зная.

ВЪПРОСИ КЪМ ДИМИТЪР ОБЩИ

Димитре, ти чу думите, които каза Дяконът, верни ли са казаните работи и, ако не са верни, кажи кое е истината!

Две негови приказки са прави, пет са лъжа.

Димитре, ти кажи истината!

Марин кафеджията, Ангел Кънчев и Дякон Левски – тримата, отидоха в Плевен да купят три добичета. Аз останах в Ловеч в Станчовия хан. След като те купили от Плевен два коня – моя купиха в Ловеч от Марин кафеджията, – те се върнаха пак при мене в Ловеч, в Станчовия хан, видяха ги. Както казах в предишния си разпит, аз, Дяконът и Ангел Кънчев обиколихме всички села, които преди изброих, и организирахме комитети.

[Отпечатал пръст]: Димитър

НОВ ВЪПРОС КЪМ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Дяконе, ето, Димитър ти каза в лицето, какво ще речеш ти?

Ние обходихме с Димитър селата [и] организирахме [комитети], преди отказвах, поради това, че не зная турски; с Димитър обикаляхме заедно. В Плевен за купуване на добичета ходихме двамата с Ангел Кънчев, Марин го нямаше, тук Димитър лъже.

НОВ ВЪПРОС КЪМ ДИМИТЪР ОБЩИ

Димитре, понеже ти каза: „Аз не обикалях вече с Дякона“, къде те назначиха да ходиш сам, къде стана това събрание и кои бяха в събранието?

[Това събрание] стана в Ловеч; имаше седемнадесет души, обаче от тях познавам: намиращия се във Влашко Ваньо терзията, Димитър копринарина, Марин кафеджията, поп Кръстьо и Анастас от Плевен, имената на останалите не зная.

[Отпечатал пръст]: Димитър

НОВ ВЪПРОС КЪМ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Дяконе, ти чу какво каза Димитър, какво ще кажеш на това?

Мене ме нямаше на онова събрание, аз не зная.

НОВИ ВЪПРОСИ КЪМ ДИМИТЪР ОБЩИ

Димитре, ти чу какво каза Дяконът.

Да, на онова събрание, той беше заедно [с нас].

Димитре, от кого дойде заповед за убийството на дякона владишки наместник, когото ти уби в Орхание?

Убих го въз основа на писмо, дошло от Ловчанския комитет и от Дякона с подпис Арслан Дервишоглу.

НОВ ВЪПРОС КЪМ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Дяконе, ти чу, че Димитър е убил дякона въз основа на твоето писмо с подпис Арслан Дервишоглу, какво ще кажеш на това?

Според дадения от Димитър рапорт, дяконът щял да издаде работата на властта. Съгласно постановленията на комитетския устав, той трябваше да бъде убит. Аз писах на Букурещкия комитет, че е необходимо да се премахне дяконът, понеже мнението на Букурещкия комитет беше нужно. Докато дойде отговор оттам, Димитър убил дякона в Орхание. После се получи отговор от Букурещ за убиването му. Когато аз [го] пратих на Димитър, чух че ловчанската власт получила телеграма за убиването на дякона. От Букурещ били донесли уж по-напред на Димитър заповед за убийството на дякона.

НОВ ВЪПРОС КЪМ ДИМИТЪР ОБЩИ

Димитре, ти казваш, че Дяконът ти писал писмо за убийството на дякона, той обаче казва: „Аз не съм писал писмо.“ Ти не знаеш да четеш, кой ти прочете изпратеното писмо?

Прочете ми го даскал Иван, когато ходих в Тетевен.

[Отпечатал пръст]: Димитър

НОВИ ВЪПРОСИ КЪМ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Дяконе, ти чу казаното от Димитър, ако дойде даскалът и каже [същото], какво ще речеш?

Комитетите не вършеха никаква работа без подписа с моето лъжливо име Арслан Дервишоглу. Каквото и да съм казал преди за убийството на дякона, аз изпратих на Димитър писмо с подпис. Писма без моя подпис не се приемаха от никой комитет, дори и от Букурещкия.

Дяконе, във вчерашния си разпит ти каза, че не се събирали пари за оръжие. Димитър казва, че освен парите от другите комитети, само той собственоръчно ти е донесъл и предал двадесет и пет хиляди гроша за купуване на оръжие. Какво ще кажеш ти на това?

Събраните пари и с мене и без мене се изпращаха от Ловчанския комитет в Букурещ, те бяха за разноски, а не още за купуване на оръжие. Получените от Димитър пари аз изпращах също така отсреща.

Марин кафеджията от комитета ли е, или не?

Когато ние с Ваньо терзията излизахме на полето, идваше и Марин кафеджията. За мене Ваньо терзията каза, че съм търновчанин. Той може да е от комитета, но аз не зная.

ВЪПРОСИ КЪМ АНАСТАС ОТ ПЛЕВЕН

Познаваш ли седящия насреща ти човек?

Да, познавам го, той е Левски.

Анастасе, кажи как се срещна с Дякона?

Както съобщих подробно в предишното си показание и разпит, с Дякона се срещнах и запознах у моя брат Данаил в Турну Магурели. След това Дяконът замина за Цариград, [а] аз се върнах в Плевен. По онова време брат ми изпрати един пакет наставления, написани на турски, за да бъде предаден на Дякон Левски. След три месеца Левски дойде в Плевен, аз му предадох книжата [и] той замина. След това дойдоха в Плевен при мене Марин кафеджията от Ловеч и Ваньо терзията. „Искаме да се срещнем с Левски, къде ще го намерим?“ - казаха те. Аз [отговорих]: „Да пиша на брат си Данаил и ще ви съобщя.“ Писах на брат си. По онова време Левски бил отсреща и брат ми му казал. Тръгвайки оттам, Левски отишъл през Свищов и Търново в Ловеч [и] се срещнал с Ваньо и Марин. После те ми изпратиха известие [и] аз отидох в Ловеч. Намерих Левски във Ваньовата къща заедно с Марин кафеджията и Ваньо терзията. Тогава, на тая среща Дяконът ми каза: „Когато ще минаваш отсреща [Румъния], съобщи ми, ще ти дам двама души!“ После Дяконът, Ваньо и Марин дойдоха в Плевен. След това [към мене] се присъединиха Марин кафеджията и Ваньо, и като му даде в ръката писмо, той ни изпрати отсреща.

Сам той с другаря си Сава замина по селата, за да не остане да живее в моята къща, та да бъде заловен. Когато после ние минахме отсреща, аз останах у брат си, Марин и Ваньо отидоха във вътрешността [на страната], къде обаче, аз не зная. След двадесет деня те се върнаха и у тях имаше седем револвера; показаха ги на брат ми, [но] той не ги хареса. Те поръчаха на брат ми четиридесет и два броя [револвери]. Тръгвайки оттам, ние пристигнахме в Плевен. Два дни преди [това] Дяконът беше дошъл в моята къща, аз го заварих там. Нея вечер ние останахме в нашата къща. Сутринта Марин, Ваньо и Дяконът, тримата заедно, станаха и заминаха. След известно време в Плевен дойде писмо за Ангел Кънчев. Аз станах и заминах за Ловеч. Докато аз да тръгна за Ловеч, Ангел Кънчев бил изпратен от Дякона отсреща. Ние се събрахме в къщата на Ваньо седемнадесет-осемнадесет души, там беше и Дяконът. Той [Димитър] каза: „Три месеца ходя с Дякона, [но] той не ме осведомяваше в нищо, да ходя и още шест, той [пак] не ще ме осведомява! Или да ми определят някой район, или си отивам.“ Ние попитахме Дякона: „Виждал ли си нещо лошо от Димитър?“ „Не“ - каза той. „Щом е така, ние казваме да му се даде отделен район, за да обикаля сам.“ Така, със съгласието на всички, ние решихме и му определихме да работи от Орхание до София. Дяконът после каза: „Щом като събранието реши, нека той да обикаля!“ От намиращите се в онова събрание познавам Ваньо терзията, Марин кафеджията и Димитър Пъшков, другите не познавам. Левски спираше в Ловеч в четири къщи, аз зная къщата на Марина и на Ваньо терзията, другите не зная. Дори изкараха от тавана на Мариновата къща ябълки и ядохме. Изпратените револвери се предадоха в ръцете на Марин.

[Подписал]: Анастас от Плевен

НОВ ВЪПРОС КЪМ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Ти чу какво каза Анастас плевненецът, какво ще кажеш на това?

Лъжа е, че съм завел Марин и Ваньо в къщата на Анастас и че съм ги пращал отсреща, турските книжа са също така лъжа. Лъжа е също, че в събранието, освен Димитър Дяковчанина, Ваньо и Анастас, е имало и други.

ВЪПРОС КЪМ АНАСТАС

Анастасе, Дяконът твърди, че казаните от тебе думи са лъжа, какво ще кажеш ти?

Той прикрива Марин, че го е пращал в Севлиевско и в Търновско, понеже Марин знае тия места, ето затова именно го крие. Каква полза имам аз да лъжа? Казах, че в събранието беше решено, [щото] в Ловеч Дяконът винаги да остава в Мариновата къща.

[Подписал]: Анастас от Плевен

НОВ ВЪПРОСИ КЪМ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Ти си искал един човек, за да нападнеш в Ловеч къщата на някого. Изпратили са ти Вутьо Ветьов от Видраре. Когато той дошъл в Ловеч, намерил те в Мариновата къща. Ти си го предрешил, предрешил си се и ти и сте отишли в къщата. Поради това, че си намерил парите малко, ти си чакал стопанина на къщата. [После] стопанинът на къщата не дошъл; ами дошъл неговият слуга; като те видял, той надал вик; ти си хванал момчето, ударил си го в корема с кама и си го убил.

В Ловеч аз чух за убийството на едно момче. Трима души с червени облекла влезли в къщата и убили едно момче. После аз отидох в Тетевен и там чух същото. След това, докато бях още там, получих от Ловчанския комитет писмо, [в което] беше писано: „Да не идваш тука, защото е убито едно момче, властта [те] търси, опасно е.“

Каква опасност има за тебе, щом не си го извършил ти, какво ще ти направят?

Казваха, че понеже съм от комитета, властта може да ме залови.

Щом не са се усъмнили в други комитетски хора, защо пък да се усъмнят в тебе?

Понеже не съм тамошен, можеше да се усъмнят.

Ако дойде човекът от Видраре, който е бил заедно с тебе, и каже в лицето ти - какво ще речеш?

Какво ще река, щом не съм аз?

ВЪПРОСИ КЪМ ВУТЬО ВЕТЬОВ ОТ ВИДРАРЕ

Познаваш ли човека, който е насреща ти?

Да, познавам го, Дякон Левски е.

Кажи в лицето на Дякона разказаното от тебе в миналия ти разпит ловчанско нападение!

Както казах преди, Дяконът поискал от Видраре един човек. Аз отивах по своя работа в един близък до Ловеч манастир. От комитета ми казаха: -“Иди в Ловеч, намери Дякона и [му] кажи: „Искал си човек, ние нямаме!“ И си върви после по работата!“ Аз отидох в Ловеч, намерих Дякона извън града [и му] казах. Той ме хвана и ми каза: „С тебе имаме една малка работа, иди в хана, аз ще те повикам!“ Аз отидох в хана. Сетне дойде Лукан, взе ме и ме заведе в къщата си. Когато отивахме в къщи, той ми каза, [че] Левски не е тук, [а] е в отсрещната къща. Аз отидох в отсрещната къща, но чия е тая къща – не зная. Стопанинът на къщата ми каза: „Левски е в плевнята.“ Яз влязох и видях там Левски в червени дрехи. Той ме накара и аз да облека едни червени дрехи. Тръгвайки оттам двамата заедно, ние отидохме до къщата, която нападнахме. На дъсчената ограда имаше два отвора, дигнахме ги и влязохме вътре. Аз останах в двора [и] стоях до вратника. Дяконът се качи горе [и] взе парите, слезе долу и каза: „Тия пари са малко, да почакаме стопанина на къщата!“ Чакахме от шест до девет, стопанинът на къщата не дойде. Дойде слугата му. Щом ни видя, той започна да вика, Левски го хвана за яката и го завлече вътре, аз чаках при вратата, за да не дойде някой. После момчето извика повторно. Влязох вътре [и] видях, [че] Левски хванал момчето и забил камата в корема му. После той ми каза: „Вземи пушката ми [и] да бягаме!“ В това време пред вратнята се беше събрала навалица. После ние се изплъзнахме из навалицата [и] избягахме в лозята. Дяконът съблече намиращите се върху него червени дрехи, остави ги на мене и влезе вътре [в града]. На другия ден аз си отидох на село.

[Подписал]: Вутьо Ветьов

ВЪПРОСИ КЪМ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Дяконе, ти чу [и] разбра казаното от Вутьо Ветьов, какво ще речеш на това?

Аз чух казаните от тогова думи, но аз не съм лицето, което уби човека в Ловеч.

Защо да те клевети тоя човек, да изкаже тебе, а не друг?

Вижда се, че всеки хвърля вината върху мене, и тоя казва за мене: „така направи, иначе направи“, но аз не съм го извършил. Тоя Вутьо Ветьов ми донесе и предаде в Правецкия хан писмото със съобщението за това произшествие.

НОВ ВЪПРОС КЪМ ВУТЬО ВЕТЬОВ

Вутьо Ветьов, той казва: „Съобщението за тая случка ми донесе Вутьо Ветьов, аз нямам сведения за тая работа“, какво ще кажеш ти?

Защо да имам полза да лъжа? Писмото ми дадоха десет-петнадесет денa след тая работа, аз го занесох и го предадох на Дякона. Той дори улови момчето за яката с лявата си ръка, опря го до стената [и] го удари с дясната си ръка. Сутринта аз попитах: „Дяконе, умря ли момчето?“ Той ми каза, [че] то е умряло още преди да направят огледа. И ръката му [на Дякона] беше кървава.

[Подписал]: Вутьо Ветьов

НОВ ВЪПРОС КЪМ ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Дяконе, ти чу какво каза Вутьо Ветьов. Той казва, че ти си ходил в Ловеч, и че след десет-петнадесет деня той ти донесъл това писмо, какво ще кажеш ти?

Аз въобще не го познавам, в Ловеч аз не съм виждал тоя човек.

[Подписал]: Васил Дякон Левски

март 26, 2017

Свиване

Правата като привилегия, Хайнлайн и България  

Минаха още едни избори, в които статуквото спечели. Всички знаем, че не е някакво добро и златно статукво, всички мрънкаме колко зле било, как всички искат рушвети, не си вършат работата и само гледат да се намърдат в някоя схема и да се краде. Всички знаем, но пак статуквото спечели. Как спечели – със свободни избори… иди го разбери…

Зная, че образователният избирателен ценз е едно от тия неща, “за които не се говори”, но във вечери като тази се чудя дали наистина има смисъл да се дава избирателно право на хора, които злоупотребяват с него. Които или търгуват с него, или го принизяват и обезсмислят, като не прилагат нужното усилие на ума и морална преценка, за да изберат кое наистина е по-доброто за обществото. Защото избирането на представители и делегирането на управленски права е точно това – решаване на бъдещето на обществото, а не някаква глупава телевизионна игра с проценти и иха-уха, нашият човек влезе.

Понякога си мисля, че освен ценз на основата на възраст и гражданство, трябва да има и друг начин избирането да бъде защитено. Трябва да има начин избирането да бъде припознато като важно, ценно и ако щете социално определящо.

Чак сега разбирам Хайнлайн в “Звездни рейнджъри”, която миналата есен ми се видя претенциозна и философски неиздържана книга, но сега ми е ясно какво е имал предвид. Екзистенциално ясно, изживявам го – разочарованието и подигравката с гражданското право от хора, които не са положили усилия да преценят ползите и вредите за обществото от дадено гласуване, може да бъде избегнато или с цялостна промяна на нагласите на народа, някакъв вид масово образование, пробуждане, ако щете, или със силово ограничаване. Ограничаване на правата, което да ги направи по-скъпи и човек да трябва да се труди, за да заслужи правото да бъде гражданин, който избира.

Да, звучи крайно, а пък е и фантастика, но все пак когато за пореден път виждаш как народът ти продължава да гласува за потисниците си, човек се замисля дали пък не е добре хората да трябва да заслужат правата си. Правата да избират имам предвид, правата да могат да определят бъдещето, а не другите права, свързани с живота им като индивиди. Живей си, пътувай си, дишай, обичай, говори – но правото да казваш как да живеят другите някак не ми се вижда да е много базисно и изначално… А ако трябваше да го заслужим, ако трябваше да се борим за него и можеше да ни бъде отказвано, тогава дали щяхме да го използваме безразсъдно?

Знам, денят е такъв, затова ги мисля тия неща. Иначе в една нормална страна не липсата на ценз е оправдание, а липсата на убедителност, мисъл и личен пример у политиците.

Но все пак, да чуем Хайнлайн:

“Man has no moral instinct. He is not born with moral sense. You were not born with it, I was not – and a puppy has none. We acquire moral sense, when we do, through training, experience, and hard sweat of the mind.”

“Social responsibility above the level of family, or at most of tribe, requires imagination– devotion, loyalty, all the higher virtues — which a man must develop himself; if he has them forced down him, he will vomit them out.”

“Citizenship is an attitude, a state of mind, an emotional conviction that the whole is greater than the part…and that the part should be humbly proud to sacrifice itself that the whole may live.”

“Under our system every voter and officeholder is a man who has demonstrated through voluntary and difficult service that he places the welfare of the group ahead of personal advantage.”
― Robert A. Heinlein, Starship Troopers, 1959

По-късният Хайнлайн май разбира, че така не стават нещата и подобни схеми най-много да бъдат разбрани криво и с тях да се укрепят вътрешно всякаквите терористи и комунисти, които той ненавижда искрено.

Идеята за заслужаване на гражданското право не е развита повече, нито е популярна в реалния свят – и така може би е правилно. Но отново – има дни, в които ти се иска самата система да прочиства себе си от неправилната употреба на гласуването, а не само да се разчита на плакати за нарушенията и залъгване с предизборни обещания.

Свиване

САМО ЯКО! Избори по сръбски или когато магическият жезъл на Гандалф е стар корниз за завеси  

Младеновац, Сърбия, 22 март /Мат Робинсън от агенция Ройтерс/

Всичко започна като игра, като начин да се присмее на дискредитираната политическа класа на местните избори миналата година в този западнал град в централна Сърбия.

Студентът по комуникации Лука Максимович, на 25 години, облече бял костюм и мокасини, сложи огромен златен часовник и безвкусен пръстен и тръгна с теглен от коне файтон из улиците на Младеновац, обещавайки работни места и пари на всеки, който гласува за него.

Той прие образа на най-лошия вид политик – долнопробен мошеник, когото кръсти Любиша “Бели” Прелетачевич. Бели означава “бял” на сръбски, а Прелетачевич намеква за човек, който се мести от партия в партия за лична изгода.

Разпространявайки платформата си чрез Ютюб и Фейсбук, неговата партия спечели 20 процента от гласовете.
“Ние просто се забавляваме”, казва Максимович. Но на сръбската политическа класа вече не й е до смях.

Президентските избори са насрочени за 2 април, а публикувано в понеделник (20-и март, б.м., В.М.) социологическо проучване поставя “другото Аз” на Максимович на второ място, макар и далече от всеобщия фаворит – премиера Александър Вучич.
Подобен резултат – едва седмица, след като Максимович влезе в надпреварата – представлява съкрушителна присъда за безсилната сръбска опозиция и изпраща обезпокоителен сигнал към управляващата Прогресивна партия за дълбочината на народното разочарование в тази бедна част на Европа.

Претендент с конска опашка и без съществена политическа програма освен разбиване на статуквото, Максимович е балканското въплъщение на вилнеещите на Запад движения срещу системата.

“На всички избори повечето хора смятат, че няма смисъл от гласуване”, казва политическият анализатор Воислав Жанетич. “За тези хора някой, който се шегува с опциите, откриващи се пред средния гласоподавател, е самият той идеалната опция”.
“Всяка страна, която усеща горчивия вкус на икономическата криза, глобализацията, прехода от комунизъм към псевдокапитализъм, е готова за такъв човек”, казва той.

МАГИЧЕСКИЯТ ЖЕЗЪЛ НА ГАНДАЛФ
Въпреки че Максимович определено завладя въображението на разгневените от повсеместната корупция и ниския стандарт на живот сърби, премиерът Александър Вучич изглежда уверен, че ще спечели изборите с голяма преднина, може би дори още на първия тур.
Проучването от понеделник, осъществено от Ипсос Стратеджик Маркетинг и публикувано от сръбския в. “Блиц”, дава на Вучич 53 процента, а Максимович е втори с едва 11 процента.

В кафенето на бащата на Максимович, което служи и като предизборен щаб, местните позират за снимка с лъчезарно усмихнатия кандидат.

Видеоклиповете от кампанията на Максимович станаха хит в социалните медии: Прелетачевич язди кон, прави лицеви опори като Роки, държи корниз като магическия жезъл на Гандалф от “Властелина на пръстените”.

Но Максимович настоява, че не всичко е шега. Десет от 12-те общински съветници от неговата партия в съвета на Младеновац са сериозни хора, казва той, изключвайки себе си и свой близък приятел.

“Ние сме най-голямата опозиционна партия в Младеновац”, казва той, като разказва как партията му успяла да постигне обявяване на некачествената вода в града за негодна за консумация и усилията за подобряване на прозрачността в начина на харчене на публичните средства.
Политиците в Сърбия, казва той, са “мръсни и корумпирани”, и е време “поне да се опитаме да направим нещо, за да променим това”.
Саша Папич, 42-годишен железопътен служител в Младеновац, заяви, че движението би могло да увеличи избирателната активност сред младите гласоподаватели, които иначе биха си останали вкъщи.
“Не е необходимо той да спечели – достатъчно е да премахне това възприятие, че е срамно да участваш в политиката. Всички умни хора избягваха политиката”.
Политическият анализатор Воислав Жанетич казва, че остава да се види дали Максимович ще може да задържи набраната инерция.
“Кой знае колко са отчаяни и  ядосани хората, колко са възмутени от това, което в момента им се предлага”, казва той.
Максимович, който има амбиции да стане телевизионен водещ, заяви, че само се надява да вземе изпитите си навреме.
“Ще стана президент, а няма да съм завършил университета”, тревожи се той.
/БТА/

 

Послепис от Вени Марковски
Пускам горната статия с оригиналното заглавие на БТА “В сръбските избори комичният кандидат не се шегува” не само защото днес е изборен ден в България, а следващата неделя са изборите в Сърбия.
Пускам я като предупреждение.
Когато традиционните политици се държат като шоумени, шоумените имат предимство – и това стана особено ясно в САЩ, където за президент бе избран човек, предлагащ на избирателите шоу.
Но не забравяйте – когато си избираме шоумени за политици, получаваме шоу.
Когато вкарваме в управлението корумпирани хора – получаваме корупция.
А когато не даваме гласа си за честните, в управлението влизат нечестните.
Ако ли пък изобщо не гласуваме, тогава отказваме да поемем каквато и да е отговорност за случващото се в държавата.

И накрая да ви напомня нещо, казано от един мой приятел, шефът на авторитетната организация Eurasia Group Иън Бремер, във връзка с провала на републиканците да прокарат отмяната на Закона за здравеопазването на Обама (т.нар. Obamacare):

“Тръмп не беше избран за компетентността си. Беше избран като отричане на политическата върхушка. Няма причини да се очаква той да управлява добре.”

март 25, 2017

Свиване

#Кой лъже, че телевизия Бй Ай Ти се продава?  

Емблема на телевизия Би Ай Ти

На 24-и март 2017 г. в рубриката “Просто Диков” на BiT (Би Ай Ти) е публикувано следното писмо, което препечатвам поради важното му значение за свободата на медиите в България.
Разбира се, нормално е, че лъжите и манипулациите около Би Ай Ти са все повече и повече – телевизията се доказа като независима, с добър и професионален екип, работещ едновременно в Чикаго и в София. Преди няколко дни в агенция ПИК се появила статия (виж прикачената по-долу картинка), че Ердоган и Лютви Местан купуват телевизията. Както може да се очаква от нормални хора, живеещи в нормална страна, собствениците на Би Ай Ти решават, че трябва да отговорят и единият от тях, Павел Вълнев, е написал писмо – право на отговор, с опровержение на твърденията в писанието на ПИК.

Признавам си, че

с удоволствие прочетох смисления текст, обясняващ на простаците кои са простите неща от живота.

Ето и целия текст на писмото (получер шрифт от мен):

„Господин Недялков,
Ако наистина реша някой ден да продавам Би Ай Телевизия, както Вие твърдите, ще Ви информирам веднага.

Дори и да живея далеч, зная, че сте от семейство с писмовни традиции. Затова сигурно помните, че думите блестят, само когато „опаковат“ истина. И не работят, когато зад тях стои лъжа:

Лъжа е, че Би Ай Телевизия е фалирала.

Лъжа е, че се продава.

Огромна лъжа е, че се водят преговори с партии, които искат да притежават медията.

Всъщност, всичките Ви лъжи са огромни. „Бомба в ПИК“ са, но по-скоро приличат на барбарони, които се сгромолясват от малката карфичка на истината.

Но има още лъжи:

Илюстрация от “сензацията” в ПИК

Лъжа е, че Би Ай Ти не успя да се утвърди. Напротив, тя е на 10-то място от 58 телевизии, които гледат българите зад граница. А е най-младата. Трябва да подчертая, че преди нас са само богати телевизии, които излъчват риалити формати, нови филми и спортни предавания с лицензии за милиони. И да – с монопол над рекламата.

На българския пазар Би Ай Телевизия също се утвърждава бързо. Засега често е пред БНТ, която има годишен бюджет от 65 милиона лева – това са парите на данъкоплатците, сред които и българите в чужбина.

Г-н Недялков,
Аз съм на 37 години и освен телевизията, нямам бизнес в България. Не съм участвал в приватизации, не съм кандидатствал за обществени поръчки, не членувам в партии и не познавам българските политици, освен няколко, на които съм бил домакин в Чикаго – все заради информираността на българската общност тук.
И да не забравя – все още не съм „заслужил“ пари от фондация „Америка за България“ и от Джордж Сорос, макар че много бих искал.

Притежавам обаче наивната идея, че една електронна медия, една свободна телевизия, достъпна отвсякъде и за всекиго, може да свърши много повече работа за обединението между българите в Родината и в странство.
За тази кауза хвърлих повече пари, отколкото държавната Агенция за българите в чужбина за всичките години, откакто съществува.
Да, това са пари на семейството ми, печелим ги трудно с работа всеки божи ден, минимум по 20 часа в денонощието.
И да, вместо да развивам телевизия със стандарти, вместо да подкрепям свободата и братството, можех да си купя яхта, няколко апартамента в небостъргача на Тръмп в Чикаго или вила на Хаваите.

Не го направих.

Все още вярвам, че всеки трябва да стори нещо според възможностите си, за да изгради мостове сред най-разделената нация в света.

 

Павел Вълнев,
Чикаго“

 

 

Свиване

Зелена надежда и вечност  

Автор: Димо Райков

Странджа. Снимка от стената на Калоян Андонов.

Това е Меча река, обрамчила селото на мама и татко, Бог да ги прости, откъм пътя, идващ от Малко Търново.
От другата страна пък Стоилово е опасано от красавицата Велека.
Благословени реки, магическо място…
Където и да съм по света, аз нося в сърцето си тая бистрота на водата, тази нейна игривост и мекота…
Но нещото, което винаги ме е карало да изтръпвам е …този мъх…
Погледнете, докоснете кадифената повърхност на тази красота…
И няма начин да не усетите, о, как само ще усетите, тайната на този наш толкова кратък и същевременно толкова дълъг живот, неговата неразгадаемост и сила…
Зелено килимче живот върху иначе студения камък…
Вечната зеленина на човешката надежда…Че все още има добро в сърцата ни, че все още вътре у нас е останала мъничко човещина, че все още имаме способността да се поставяме на мястото на другия, на изпадналия в беда и нужда, да, все още, все още…
Мъхът, камъкът, водата…
Всъщност нашият живот, нашият въздъх и горък проплак на люде, дошли да опознаят мъката на тая наш свят и да носят кръста си все сами, сами и пак сами…
Но честно и почтено. С блясъка на този роден мъх… Който е там, винаги там, в най-дълбокото на измъченото ни от странджанската, от българската ни орисия сърце…
Зеленото килимче…
Да, нашата вечност.
И моят, вашият, нашият вечен български избор…Най-хубавият, най-чистият избор в човешкия ни греховен живот…
Ех, Стоилово!
Ех, родна Странджа…
Ех, Българийо…

 

Свиване

Ако не желаете да бъдете добри, помълчете  

Автор: Невена Борисова*

Само дни след Сирни Заговезни, неделята, в която всички по социалните мрежи, молеха за прошка, дойде новината за инцидент с бившия посланик в САЩ Елена Поптодорова. Кротките, молещи за прошка, изведнъж се нахвърлиха шумно върху нея. Без да изчакат изясняване на случая. Каква е наистина тази избликваща от незнайни дълбини злоба? Това ли са нефтените кладенци на България? С това ли можем да се похвалим – способността да обиждаме, хулим?

Случиха се няколко събития, които в кажи-речи равни интервали от време (сякаш Това Нещо в реагиралите има нуждата да се храни!) предизвикаха подобни реакции. Когато посланичката ни в Белгия и Люксембург се появи с нелепо изглеждащи тоалет и шапка на събитие, заедно с Великия херцог на Люксембург – това също предизвика цунами. То не бяха обиди, упражнения в ораторско майсторство, еквилибристика на остроумие. И всичко бе отмито след натискане на тоалетното казанче на времето.

Защо бяха толкова писъци? Този особен вид наслаждение. Кога станахме толкова лоши?

Ако сме по-добри – какво би ни помогнало това? Всеки сам трябва да си отговори. Но най-малкото – за козметичен ефект. Тъй като злобата изглежда грозно върху лицето на изпитващия я. И личи отдалеч, подобно на гигантско кожно образувание, което изкривява и подчинява на себе си цялата околна телесна и душевна територия.

Имаше хора, които зададоха резонен въпрос: „Защо тази енергия, която съсредоточават в очерняне върху други хора (тук не можем да слагаме всички под един знаменател), защо същите тези същества не я впрегнат в техни лични или обществени дела?

„…Нашенецът не смее да реагира така бурно и остро, когато срещу него са истинските бандити – може би защото те не са жени, попаднали в неприятна история“, писа Вени Марковски по повод случилото се с Поптодорова.

Подаване на жалба или провеждане на гражданско проучване за нередност, подписване на петиция… Има множество доброволчески инициативи. Толкова по-трудоемки ли са подобни неща? Или поне, нека разцъфне като свенлив минзухар едно кратко мълчание (последното също може да е добро общественополезно или лично деяние).

Атанас Далчев бе казал, че простакът не страда от липса на малоценност. Може би всички тези хора, които като бълхи скачат в интернет пространството, не са простаци. Те са просто изгубени души, които намират опора, подобно на патерици, върху обложените си черни езици. И това ли е търсената масова опора във време, в което повече от всякога имаме нужда от примери за добро?

А ако не желаете да бъдете добри, помълчете. Не заради другите, заради себе си.

_____
* – Статията е препечатана с разрешение от е-Вестник

Свиване

Митът за окаяното положение на „Българина“  

„Българинът“ – този монументален космат човек, винаги в единствено число, надвиснал в далечината на теоретичната неопределеност, за когото все умуваме: Къде ще летува тази година „Българинът“? Колко пари похарчи за хладилници, смартфони и телевизори по Коледа „Българинът“? Тегли ли „Българинът“ ипотечни кредити, вярва ли на политиците си, фили или фоби Путин, дебел ли е, бие ли децата си?… В крайна сметка, щастлив ли е „Българинът“?

Не, не е. Ама, чакайте, защо така категорично, защо? Защото българинът е прецакан от всички и от всичко: като започнеш от роднините и съседите, минеш през политиците и свършиш при международното положение и прогнозата за времето. Или поне така „Българинът“ си мисли. Той е докаран до просешка тояга, той е най-бедният окаяник в своята най-мъничка, провинциална и безпомощна страна в самата периферия на света. Мафията и корупцията са навсякъде около него, мутри и олигарси му се хилят злорадо иззад затъмнените стъкла на мерцедесите си, няма държава, но въпреки че няма, държавните институции са пълни с престъпници и са люлка на всякакъв разврат.

Ако дойде при нас някой „щастлив“ западняк, който работи като машинка по 10 часа, дава 2/3 от приходите си за наем и битови сметки, а за кръчма с приятели се уговаря от предишния месец, как ще му опишем нещастието на „Българина“? Може би така:

В повечето случаи „Българинът“ е собственик на дребен градски или селски поземлен имот, който му осигурява подслон, някаква рента или дори препитание. Заплатата му е толкова мъничка, че той никога не разчита само на нея и винаги има в резерв и някакъв страничен доход, обложен или необложен с данъци, хонорар, търговийка, далаверка, включително и помощ в натура откъм своите корени на село. Той е най-бедният европеец, принуден през лятото да почива в съседна и задлъжняла Гърция, а през зимата – по близките и евтини курорти на Австрия и Италия. „Българинът“ е изостанал човек в изостанала страна. Страната му е толкова назад от другите цивилизовани страни, че нейните градове все още не са залети от негри и индуси, а ресторантите ѝ все още предлагат евтина и вкусна храна при човекоподобно обслужване. „Българинът“ все още не се е научил да се напива сам вкъщи, защото винаги намира с кого да излезе. Ето колко е изостанал „Българинът“!

Всъщност „Българинът“ е може би един от последните европейци, които водят нормален живот в нормална страна при нормални условия. Никой не е гладен и жаден, всеки говори каквото си иска и по адрес на когото си поиска, даже и криминалната престъпност не е такава, каквато на някои им се иска да я изкарат. Истината е, че ние сме една най-обикновена европейска страна, каквато искахме да станем, докато бяхме от „правилната“ страна на желязната завеса. Ако някой си е представял, че всички ще бъдем милионери и от единия кран на чешмата ще тече ракия, а от другия мастика, то за разочарованието не са му виновни мафията и корупцията, а собствената му неадекватност. Ние не сме, а и никой друг народ не е съвкупност от Бил Гейтсове, на които шибаната държава пречи да станат милионери, каквито безспорно заслужават да бъдат с таланта и „трудолюбието“ си. Макар че, като се замислиш, имахме един министър-председател, при чието управление всички станаха милионери и хлябът струваше 2000 лв. – Жан Виденов. Но по-добре да не си спомняме.

Да, преходът свърши. Свърши с приватизацията и влизането в Европейския съюз. Да, преходът беше такъв, какъвто можеше да се очаква – груб, жесток, разпределящ и преразпределящ капитали, без русокоси феи, които звънят от врата и ръсят вълшебен прашец. Да, след този преход ние сме една най-обикновена демократична страна от европейски тип, която се простира според чергата си. Защо тогава живеем с клишето, че сме страшно прецакани и нещастни?

Защото това убеждение ни се насажда. Насаждат ни го най-напред опозиционните партии и извънпарламентарните политици, за да могат да се гримират за ролята на юнака-спасител, който иде на бял кон да избави „Българина“ от зловещата му съдба. Индустрията е открадната, разпродадена и нарязана на скрап. Малкият и среден бизнес е унищожен, сравнен е със земята и наръсен с хлорна вар. Селското стопанство е изпепелено и само тук-там шава някой зърнар, за да точи субсидии. Болниците и училищата са пред рухване, а областта на културата е осеяна с труповете на умрели от глад театрали и поетеси. Пределно крайно и окончателно време е някой да сложи край на всичко това, да помете миналото и да възвести зората на нова ера! Защото положението е нетърпимо. Даже е чудно как „Българинът“ е още жив, как продължава да ходи на работа, на дискотека и на мол, а не се е изправил на задните си крака и не е заревал като ранен лев! За съжаление, най-вредното в цялата работа е, че в стремежа да дискредитират настоящето мнозина идеализират миналото, а в стремежа си на очернят това, което имаме, идеализират онова, което нямаме, колкото подозрително и химерично да е то. Но „Българинът“ е такъв: чуждата жена е винаги по-съблазнителна, дори да е десет пъти по-грозна от собствената и да няма никакъв шанс да отговори на ухажването му.

Другите, които насаждат чувството за нещастие и обреченост, са медиите. Или поне онези от тях, които се стараят да следват вкусовете и предпочитанията на „Българина“, за да си вдигат рейтинга. Те, като някакви трупогризци, се радват на всяко престъпление, всяка катастрофа, всяко природно бедствие, даже на всеки битов скандал, в който жена удря мъжа си с тигана по главата. Разтреперани от вълнение и превъзбуда репортерки предават от мястото на събитието, клюкарстват с комшийките на засегнатите и анкетират минувачи по улици и по площади с въпроса: „Кой е виновен, кой носи отговорност?“, дори и когато става дума за януарски снеговалеж. А анкетираните, с кръгли от прилив на гражданска съвест очи, отговарят: „Виновни сме всички ние, обществото!“. Такива „новини“ и „журналистически материали“ заемат голямата част от информационните емисии и от тях често не остава време да ни съобщят какво става в парламента, министерски съвет, да не говорим пък за международната политическа сцена.

Всичко това допринася за параноята на „Българина“ и го кара да се чувства нещастен. Но дали е само то?

Традиционно, както през всички години, откакто ни измерват, ние и през миналата година попаднахме в дъното на класацията на нациите според чувството им за собствено щастие. Намираме се около Мавритания и Сенегал, а в Конго и Габон се чувстват по-щастливи от „Българина“.

Нещастието е чувството, което се поражда у нас, когато търсим щастието там, където не можем да го намерим.

Всички ние мрънкаме, като особено вредни са онези от нас, които го правят публично, например такива като мен. Ние пишем за недъзи, защото „Българинът“ обича да чете за недъзи. Уродливото е по-привлекателно от нормалното. Ако няма скандал, ако няма заловен в далавера, ако няма лъжа и манипулация, ако няма задкулисие и световен заговор, ако няма някаква огромна несправедливост, която да разтърси и възмути възвишената и чиста като сълза душа на „Българина“, той, както се казва, и сопола си няма да хвърли връз такваз новина!

Благодарността е велико състояние на духа. Но мрънкайки, ние се показваме като жалки неблагодарници. Живи сме, здрави сме, притежаваме в пъти повече отколкото ни е потребно, не сме виждали война, не са ни бомбардирали, не са ни изселвали, не са ни затваряли в лагери като някои от нашите дядовци, не знаем какво е глад и мор. Може би трябва да ни се случи, за да видим какво значи истинско нещастие. И тогава със сигурност ще станем по-добри, защото ще почувстваме истинска нужда от човека до нас, животът ни ще зависи от него и ще започнем да го уважаваме, вместо да му се гневим, да му се присмиваме и да го ругаем. Да, демокрацията наистина ни отне много. Отне ни солидарността пред лицето на истинското нещастие. Жалкото е, че когато бедите са само в областта на теорията, и хората са само теоретично добри.

Какво са богатството и щастието? Да не искаш повече от това, което имаш, то да ти стига и да си благодарен за него, защото не е твое, а ти е дадено за временно ползване. Щастието не е причина, а състояние. Важно е състоянието, а не причината, която те е докарала до него. За един щастието може да е собствена сграда в центъра на Лондон, за друг – устна хармоничка. Ако изпитват еднакво щастие, те двамата в абсолютно еднаква степен са осъществили стремежа си към него. Някой ще каже: ама това не стана ли вече прекалено философско? Че за какво е измислена философията – да ни става добре, когато ни е зле, и да ни става смислено, когато ни е безсмислено!

Сега ще ме погледнете и ще кажете: абе, какво му е на този? Постите ли го изтощиха? Какви са тези размишления, на които се е отдал?

Но нали днес е именно ден за размисъл! Дето си вика, който размишлява, изпълнява гражданския си дълг днес, както ще го изпълни утре, като отиде да гласува. Гласувайте така, че наистина да приближите това, което искате да ви се случи, а не някой впоследствие да преразпредели волята ви в друга посока чрез сложни математически формули и законодателни положения. И да сбъркате, няма страшно. Най-много да навлечете с грешката си някоя беда на отечеството, но бедите са полезни, защото каляват характера и очистват нравите.

Днес е Благовещение в четвъртата седмица на Великия пост – събитието, с което започва спасението на света. А за онези, които очакват традиционния финал: Картаген трябва да бъде разрушен!


Свиване

2  


март 24, 2017

Свиване

Последни думи преди изборите...  

Няма да съм многословен, с приказки пилаф не се вари, казват нашите съседи турците.

Затова - направо: гласувайте така!


Ако гласувате в 26-ти многомандатен избирателен район (София област!) – гласувайте така!


В краен случай, ако толкова не ви харесва „Да, България“ – гласувайте така!


И по никакъв друг начин, защото – вижте отново това старо, но правдиво филмче.


Свиване

Предизборно благодаря  

Утре е денят за размисъл. Предполагам вече сте изчели десетки публикации призоваващи към гласуване за Да, България. По всевъзможни причини, всяка от които, валидни – за съдебна реформа, за борба с корупцията, затова, че вътре сме нормални и читави хора, затова, че сме некорумпирани и сме експерти и т.н. и т.н.

Няма нужда да повтарям всички тези неща.

Няма нужда и да се повтарям в призива си да гласуваме по съвест, защото „няма да влезете“ е продукт на несъвършенствата на социологията при динамиката на новите проекти, а не на липсата на избиратели.

Няма нужда и да продължавам да се опитвам да убедя тези, които са намерили причина да не гласуват за Да, България – човек ако си търси причина, ще си я намери. Дали ще са фалшиви цитати на един учител, дали ще са спекулации за коалиционни партньори, дали ще е по сюжетите от двата тома на Пеевски, дали ще е „защото не се обединихте“, на което никой от рационалните отговори, не е достатъчен.

Няма нужда и да разбивам митовете за Сорос, Прокопиев, Америка за България – колкото и прозрачни да са даренията и разходите, пак ще има някой, който да каже „не гледай какво пише, няма как да не се финансират задкулисно“.

Няма нужда да казвам и че и Да, България не е перфектна и че в нея няма перфектни хора – че организацията имаше слаби места, че бяха допускани грешки, че някои от кандидатите имаха лоши дни. Че в бързането не успяхме да използваме целия капацитет на членовете и симпатизантите и че съветите и препоръките на някои от тях останаха неизпълнени, макар да бяха много добри.

Няма нужда, но не защото час преди деня за размисъл „вече е късно“, а защото лавината е тръгнала и няма спиране. Лавината на доверие и надежда.

Но моето усещане е, че има нужда от едно нещо – от благодарност за това доверие. Благодаря. Да виждаш цялото доверие и енергия, у хора, които познаваш и у хора, които не познаваш, носи едно странно чувство. Едновременно на благодарност и тежест. Когато името ти е било част от причините някой да даде своя глас и своето доверие за едно движение, отговорността за това движението да остане вярно на идеите си става лично твоя. И тя тежи. Не мога да си позволя да съм отговорен за едно поредно разочарование. Не мога и да обещая, че такова няма да има. Но ще опитам.

А дали Да, България е „новият спасител“ – едва ли, и дано не се възприема така. Защото спасители в сложната ни реалност няма. Има такива, които искат да подобрят света около себе си, и такива, които искат да се възползват от него. Има такива, които могат, и такива, които имат оправдания, защо не могат.

Без патос, без високопарност, без „ние сме най-великите“, пътят, истината, живота, единствените и неповторимите, искам да завърша с една история.

Американски кандидат за сенатор в деня преди изборите среща своята възрастна съседка и осъзнава, че тя може и да не гласува за него. „Но защо, познаваш ме от дете, винаги сме били в добри отношения, знаеш, че съм честен и работлив човек?“. На което дамата отговорила „а ти помоли ли ме?“

Аз избрах да не бъда кандидат, но това не ми пречи да помоля за гласа ви в неделя. #Да16

Материалът Предизборно благодаря е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Свиване

И за "малка" партия или коалиция да гласувате, вотът ви не е загубен...  

Препечатка от фейсбук профила на Десислава Николова

Ето ги и моите 50 стотинки за изборите.

Последните дни хора, с които говоря, споделят, че са се отказали да гласуват за първоначално избраната от тях партия, защото според социологическите проучвания тя не влиза в парламента, а те не искат да си пропилеят вота. Всъщност този пост е точно за тези разколебали се и за малките партии, които според социологията към момента не прескачат бариерата.

1/ Социологическите проучвания грешат – тривиален факт, който често забравяме. Оставям настрана поръчковите проучвания от агенции, които обикновено се активни само по избори и представят „криво огледало” на нагласите с цел обслужването на определени партийни интереси. Освен този проблем има две грешки, присъщи на всяко извадково изследване, включително и социологическите.

Причините са:

- основата за извадката, т.е. оценката за съвкупността, която се ползва

- стохастичната грешка, присъща на всяко извадково проучване. Ако извадката е 100% от съвкупността, тогава стохастичната грешка е 0%, в противен случай винаги я има – колкото по-малка е извадката спрямо съвкупността, толкова по-голяма е тази грешка.

Извадката се прави на база последното преброяване на населението или текущата демографска статистика на НСИ. След това се определя метода за извадката, като социолозите обикновено я структурират на база квоти или т.нар. относителни дялове по различни признаци на населението – пол, етнос, икономическа активност, големина на населените места, териториално разделение и др.

Проблемът е, че колкото сме по-далеч от преброяването, толкова по-голяма става грешката в това да се използват данните за населението оттогава, тъй като структурата на населението се променя. А последното означава, че т.нар. квоти по различни признаци, които социолозите използват, стават все по-неточни.

Към 2017 г. са минали 6 години от последното преброяване, което си е един сериозен период, т.е.най-вероятно отклонението също е сериозно. Текущата демографска статистика също е много далеч от истината, ако се съди от огромните ревизии на данните, например, за работната сила (които ползват текущата демографска оценка), след всяко преброяване на 10 години.

Грешката, свързана с неточната оценка за населението, означава също, че големи градове (или области) като столицата, Варна, Бургас и др. чието население постоянно расте, най-вероятно са подценени като представителство в извадката. Това се видя много ясно при ревизията назад на данните за населението и работната сила след последното преброяване от 2011 г. Оказа се, че текущата демографска оценка е подценявала все повече населението на София и е надценявала това на области с много лоши демографски тенденции като Видин, например.

Т.е. само заради извадковия метод и самата оценка за населението, на която се базира извадката, имаме кумулация на две грешки - стохастична и такава, свързана с неточната оценка за съвкупността (цялото население на България). Стохастичната грешка за 1000 души представителна извадка за населението е 3%, т.е. ако една партия получава подкрепа в социологическо проучване от 15%, това означава, че на практика нейната подкрепа би могла да бъде в интервала между 12 и 18%. Тази грешка е от особено значение за малките партии, защото в горната част на доверителния интервал може да влизат в парламента, а по средата – да не влизат. А социологическите агенции обикновено съобщават само средата на интервалите.

2/ в извадковите проучвания малките съвкупности (примерно редки болести, малки партии, малки етноси и т.н.) естествено се подценяват или надценяват, защото за тях грешката е много по-голяма.

3/ социологическите проучвания се провеждат единствено и само в страната – т.е. диаспорите и изселническите общности не са представени в тях. Това касае най-вече партии, които разчитат на такъв вот – в конкретния случай това са ДОСТ (изселници от Турция) и вероятно Да, България и Нова република, чиито кампании бяха насочени и към емигрантските общности в Европа.

4/ в политическата теория има един такъв феномен, за който споменах и по-горе и който може да се нарече „гласуване за победители”. Накратко, хората се влияят от социологията и ако видят, че тяхната партия не влиза в парламента, пренасочват вота си към по-печеливш кандидат за да не се „изгуби” гласът. Поръчковите социологически агенции знаят много добре това и го използват. Бих препоръчала да се гледат проучвания само на големи, постоянно действащи агенции, с добра репутация и история.

5/ дори и малка партия, за която гласувате, да не прескочи бариерата за парламента, ако има над 1% от вота, това означава държавна субсидия за нея до следващите избори (11 лева на глас; ако имаш примерно 100 000 гласа, това означава 1,1 млн. лева на година в следващите четири години). Тези пари дават финансово спокойствие на партията и могат да се използват за заздравяване на позициите й и цялостна политическа активност.

С две думи, много е възможно сегашните социологически оценки за няколкото малки партии като ДОСТ, Да, България, Нова република и АБВ, да се окажат силно подценени. Дори и да си дадете вота за малка партия, която в крайна сметка не влиза в парламента, този вот не е загубен, а дава възможност на тази малка партия да оцелее финансово и да развива политическа дейност в следващите години.

Свиване

Само силните приемат истината. Цялата истина ни прави още по-силни.  

Ние не познаваме историята си.

Не, недейте да влизате в безсмислен спор. Приемете го като факт. Това, че един или друг човек (включително и ти, уважаеми читателю!) знае нещо конкретно от историята ни, не означава, че ние – като народ – познаваме цялата си история. И докато историята до 1877 г. е сравнително добре позната, то в знанията ни за следващите 140 години цари пълен хаос.

Снимка от глава втора на книгата “Кръвта вода не става” на Венко Марковски

Разговорът за истинската цена на прехода от 1989 г. насам, за 45-те години “народна власт”, за 10-те години авторитарен режим преди това, както и за имперските амбиции спрямо Балканите на всички велики сили в края на XIX и началото на ХХ век са почти непознати.  Докато не проведем този разговор, ние – като народ – ще живеем в заблуда, а без истината ще бъдем не само заблудени, но ще сме като затворници, които никога няма да бъдат на свобода.

За съжаление все по-често се забелязва, че под прикритието на т.нар. “нов прочит на историята” се крият измислени автори и нездрави идеи за пренаписване на историята в интерес на определени хора, а не в интерес на истината.

Не съм съгласен изцяло с дядо ми, Венко Марковски, който казва, че народ, незнаещ собствената си история, се поддава на асимилация. Може би се отнася до народи, за които има опасност да бъдат асимилирани, но българският народ не е заплашван от подобно действие. По-лошото е, че се превръщаме в народ, който не само не знае истинската си история, но упорито предпочита да живее в условията на измислена история, подходяща по-скоро за 1957-ма година, отколкото за 2017-а.

Карикатура от руската статия за книгата “Нищо не е истина и всичко е възможно”

Единственият спасителен изход за народа, за страната, за всеки един от нас е, ако искаме истината, ако я търсим, ако се стремим към нея – към обективната истина, независеща от волята на властимащите или от “историческите” пасквили на самозвани журналисти или самообявили се за “историци” – откриватели на “нови”, “сензационни” “истини” за българската история.
Този изход е свързан и с появата на нови лидери – хора, които не се страхуват да казват истината.

Такива лидери не са задължително политиците или кандидатите за политици.
Това са хора като вас и мен, като нашите братя и сестри, родители и деца.
Защо всеки може да бъде лидер ли?

Защото истината ще ни направи истински хора – самостоятелни, смели, силни. Изправени, с гордо вдигната глава, а не снишени и с преклонена главица, за да не я отсече някой.

 

Свиване

Награда от 250 хиляди долара за… непослушание! И всеки може да я получи*  

ВАЖНО ЗА ВСИЧКИ, КОИТО СА НЕДОВОЛНИ ОТ СИСТЕМАТА И ИСКАТ ДА НАПРАВЯТ НЕЩО ПО ВЪПРОСА

Знаете ли, че Медийната лаборатория на Масачузетския технологичен институт (МТИ) е обявила

годишна награда на стойност $ 250 000 за…

непослушание!?

Всеки може да номинира човек или група хора чрез този сайт.

Във видеото можете да видите мои приятели и колеги, които обясняват каква е идеята зад тази награда (на английски език):

 

Наградата ще бъде давана на човек или екип, които са ангажирани в изключителен пример за непослушание, от което е настъпила полза за обществото.

Какво означава това? Обществата и институциите се подкрепят взаимно и се стремят да са по-далеч от хаоса. Макар и да са необходими за функционирането, структурите могат да задушат творческите процеси (креативноста, по новому), гъвкавостта и полезната промяна, което в края на краищата води до влошаване здравето и устойчивостта на обществото.

С тази награда, Медийната лаборатория на МТИ почитат работата, която оказва положително влияние върху обществото и която е основана на ключови принципи, сред тях: ненасилие, творчество, смелост и поемане на отговорност за действията си. Непослушанието не е ограничено до определени дисциплини – то включва например научни изследвания, граждански права, свобода на словото, човешките права, свободата на иновации и т.н.

Срокът за подаване на номинации е 1-ви май 2017 г.

Запознайте се с условията за подаване на кандидатури на сайта на Медийната лаборатория: https://www.media.mit.edu/disobedience/

_____
* – доколкото отговаря на поставените условия и бъде избран в условията на сериозна конкуренция, разбира се:-)

Свиване

В неделя ще гласувам с номер 16. Ето причините ми защо.  

В неделя ще гласувам с номер 16 за Да, България, не само защото вярвам в хората в листата. Нещо повече – повярвах отново в процеса.

Преди 10 седмици, когато Да, България се основаваше, много се усъмниха, че инициативата ще пропадне в раздор. Толкова много активни хора, всеки със свои силни инициативи и различни често позиции, сякаш е невъзможно да се обединят около обща кауза.

Показахме, че това е не просто възможно в днешната България, но и може за кратко време да генерира огромна енергия с реален ефект върху политическата среда. Самото създаване на Да, България беше урок по демокрация. Решенията се взимаха след подробни дебати, взаимно уважение и разбиране, че за това време може да се концентрираме върху ограничен кръг теми. Направи се всичко да се включат българите в чужбина в заседания и консултации. Нямаше нито грам авторитаризъм типичен за почти всички добре познати партии. Всеки загърби егото си осъзнавайки, че сме по-силни заедно. Процесите в съветите и работните групи бяха пример как въпреки различията си интелигентни хора могат да изградят обща основа, върху която да градят.

Няма съмнение, че именно това липсва в политиката ни днес. Не може да обещаем, че с достатъчна подкрепа в неделя ще трансформираме изцяло съдебната система и администрацията. Никой не може честно да обещае това. Може обаче да гарантираме, че ще пренесем нашия начин на работа в парламента и че ще се борим за реформите, които обсъждахме из цяла България в последните месеци.

Обещаваме борба, не спасение.

Гласувайте в неделя за принципите, в които вярвате. Преди време написах, че изборите не са демокрация – изборите просто пренареждат сцената. Демокрацията е това, което се случва преди и след изборите. Преди изборите основахме Да, България и всичко описано до тук, за да нямаме повече извинението „няма за кого да гласувам“, за да имаме шанс за по-здравословна демократична среда сред изборите. Ако вярвате в това, значи вярвате в гласа ми в неделя.

17155499_10154738875232025_2641909046266446824_n

Свиване

Правата ми в YouTube  

общи условия youtube

Днес Youtube вече не е място само за развлечение, а се е превърнал в общност, в която хора от целия свят споделят съвети за бизнес, красота, лайфстайл и много други. Разбира се, това разрастване на Youtube изправя и създателите му, и мен като потребител пред много и различни проблеми. Знам ли какви права имам в […]

The post Правата ми в YouTube appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Христо Иванов: „Мафията вече се чувства заплашена от това, че мобилизираме гражданите“  

Препечатка от „Дневник“

Социологията показва, че Коалиция "Движение Да България" не влиза в парламента. Ако това се случи, как ще продължите битката с мафията?

В момента Движение "Да, България!" е на десет седмици. Социологията просто не може да измери една политическа сила в процеса на нейното формиране – особено когато става дума за толкова динамичен процес. Битката с мафията обаче вече се случва и това личи по нейната реакция. От началото на нашето създаване досега има над 800 медийни атаки, включително две книги, които бяха почти изцяло посветени на "Да, България!".

Това показва първо, че от гледна точка на Пеевски "Да, България!" има напълно реални шансове да влезе в парламента и трябва да бъде спряна с цената на голяма инвестиция. И, второ, че мафията вече се чувства заплашена от това, което правим – от факта, че мобилизираме гражданите и поставяме темата за необходимостта от борбата с корупцията, за необходимите реформи в съдебната власт в центъра на политическите дебати и ги правим незаобиколими. Така че "Да, България!" вече обръща играта.

Предстоящите избори са парламентарни, но голяма част от вашето говорене продължава да е за прокуратурата и за Сотир Цацаров. Защо?

Първо, защото разрушаването на българския мафиотски модел зависи от реформата на прокуратурата. Тя е необходима, за да има ефективно наказателно преследване, от което зависи корупционерите в държавата, особено тези, които се занимават с гранд корупцията, да имат елементарен страх от закона. Така че това е централен политически проблем пред България. От друга страна, реформата на прокуратурата зависи от действията на парламента, включително създаването на специална комисия за контрол върху главния прокурор и прокуратурата, както препоръчва Европейската комисия.

Какво според вас предстои да се случи вдясно оттук насетне?

Нашият фокус е съхраняването на българския европейски демократичен път на развитие. Искаме да мобилизираме максимален брой граждани, които съзнателно да го подкрепят и да го защитават. Вече не можем да си позволим да гледаме на това като на нещо, което Европа ще дойде и ще свърши вместо нас. Тази е една от основните мотивации за създаването на "Да, България!". Това, че избрахме да се позиционираме в центъра на българския политически живот, ни позволява да се превърнем в обединителен център на демократичната общност, включително и защото "Да, България!" е нова формация, необременена от трудна история.

Говорите за това, че досегашният мафиотски модел на управление всъщност се разпада. Кога виждате финала на тоя процес? От какво зависи?

Мафиотският модел се разпада, защото достига върха на своята икономическа ефективност, отдавна е прехвърлил билото на своята икономическа рентабилност. И започва да задушава сам себе си. Защото поколението, което е негов носител, генерацията на българските политици и бизнес фигури, които носят този модел, се изхабява. Големият въпрос е не кога ще се случи този разпад. Въпросът е, първо, ние да го ускорим, второ, да гарантираме, че той ще се случи по един контролиран начин, защото разпадът сам по себе си може да доведе до много тежки кризи, включително финансова, банкова и криза, свързана с националната сигурност. Но още по-важно е да гарантираме какво ще възникне на мястото на досегашния модел.

Така че работата, за която търсим подкрепа е замяната на съществуващия мафиотски модел с управление, основано на върховенство на закона, на осъзнато ценене на демокрацията и на европейския модел на развитие.

В противен случай рискуваме следващото поколение на българската мафия да изгради на мястото на досегашния модел нов, подобрен и модернизиран, с който ще ни е много по-трудно да се справим.

Говорите за "голяма България", но не сте ли поредният политик, който се заиграва с българската общност в чужбина?

Факт е, че българските политици се сещат за българските общности в чужбина основно по избори и това минава главно през реториката как ще връщаме българите обратно в България. "Да, България!" разглежда българските общности в чужбина като ресурс, като човешки, културен и политически капитал. Ние смятаме, че България трябва да се научи да живее и да функционира като една световна общност. И да разглежда тези диаспори и общности като свои посланици там, където се намират. На второ място, ние разбираме, че трябва да превърнем България в привлекателно и конкурентно място от гледна точка на нашите сънародници в чужбина. Така че на всеки етап от своето развитие – дали пристъпвайки към нова степен на образование, или търсейки си работа, или планирайки къде да прекарат годините на своята пенсия, те да гледат и към България. И част от тях да започнат да се връщат.

Тези два приоритета изискват постоянен диалог със сънародниците ни в чужбина, изискват адаптиране на България, на нейната администрация и политика, на изборния процес към функционирането и обслужването на тези общности. Това е важното за нас. Ние имаме много интензивен диалог, откакто сме създадени, с нашите общности извън страната. Ние сме единствените, които защитиха българите във Великобритания и заехме позиция в защита на техните права. Защото промените в ЕС ни изправят пред сериозни рискове за пълния обем от права, с които ще се ползват нашите сънародници в отделните страни-членки.

Това, че едновременно атакувате ГЕРБ, БСП и ДПС, звучи като "мисия невъзможна" от гледна точка на евентуално ваше бъдещо влизане в управлението. Какви са идеите в тази посока?

ГЕРБ, БСП и ДПС са всъщност едно неразривно цяло, което съществува в този си вид единствено на основата на своята политическа безалтернативност. В момента, в който ние успеем да изградим реална, жизнеспособна и решителна алтернатива на този модел, неговото разрушаване много силно ще се ускори и те ще изчезнат по начина, по който много други партии-мастодонти изчезнаха от българския политически живот. Кой днес се сеща например за НДСВ?

Всички ние обаче чакаме от много години това, за което говорите, да се случи, а Вие ни предлагате отново да изчакаме. Какъв е периодът, в който всичко това, според Вас, е реално да се случи?

Периодът ще зависи от това колко интензивно всички ние работим по този въпрос, включително колко хора ще ни гласуват доверие на изборите и до каква степен тези, които са решили да гласуват за нас, ще се потрудят да убедят други, колебаещи се, да застанат до нас в тази борба. Въпросът за времето обаче има и друга страна. Ако ние не пристъпим напред сега и отложим отново началото на това усилие, със сигурност неговият успех няма как да дойде.

март 23, 2017

Свиване

Могат да загубят спечелен мач  

  Мой колега, преподаващ социология и за разлика от мен работещ с реални, а не с нагласени или пропагандно тълкувани данни, на обяд ми каза, че в момента се забелязва обръщане на тенденцията БСП да увеличава преднината си пред ГЕРБ, дори напротив - преднината се топи буквално с всеки изминат ден.
  За мен причините се очевидни (с някои от тях той е съгласен):

чети по-нататък

Свиване

Моята и тяхната Българии  

  1.
  Явно има две Българии:
  В едната:
  -- двойният (поне) агент Доган, тласкал пътя на страната ни през Босфора е патриот...
  -- богаташката (благодарение на политиката) Нинова е защитник на социално най-бедните и слабите...
  -- командващият тоталитарно, болшевишки и силово своята партия, своите депутати, министри и кметове ББ е проевропейски либерален демократ...
  -- погерберилите се заради облагите на властта остатъци, крилца и перца от РБ са десни реформатори...

чети по-нататък

Свиване

Най-слабото звено във веригата  

  Моите опасения през последните 3-4 месеца наистина ме изпълват с тревога за участта на България. Пробивът на антиевропейското мислене и прокремълските настроения в една от институциите на властта може да продължи чрез обикновено (а в следващ скоро след това нов парламент и квалифицирано) мнозинство в Народното събрание и съответно превземане на правителството. А като отчетем и марионетката с ключова позиция в съдебната власт, ще извървим пълен цикъл и то адски, шоково бързо на цялостна институционална база за външнополитическа преориентация на държавата!
  Това ще ни тласне от другата страна на европейската граница, ще ни превърне в санитарен кордон, в който ще си изтриват краката всички геополитически маниаци, мегаломани, циклофреници и шовинистични разбойници. Ние ще увиснем като употребено бельо в сивата зона между Европа и Азия (Мала Азия) и така ще останем заклещени в собствената си глупост.
  Мислите си, че това са само мои силно преувеличени страхове?
  А защо не допуснете, че пред очите ни са вече започнали процеси с непредсказуеми тежки последици?
  Знаете ли какво се е случило с Троянския кон? И каква е била неизменно съдбата на най-слабото звено във веригата? А ние днес сме точно такова звено в Европейската Интеграция...
  
21.03.2017 г.

чети по-нататък

Свиване

Да бъде патриот Доган вече късно е  

  Късно е вече, утрото е по-мъдро от сутринта. Затова ще се въздържа да коментирам посланието на Ахмед Доган.
  Само ще споделя първата си мисъл, която последва прочитането на текста:
  Защо, наистина защо Ахмед Доган не говореше тези правилни и на моменти силно вълнуващи неща в началото на 90-те, когато пътят на България според него минаваше през Босфора!?

чети по-нататък

Свиване

Корнелизация  

  Преди няколко дни писах за това, че в Европа вървят драматични, но според мен съдържащи и надежда дебати за Европа. И че нас в тези дебати ни няма. Разочароващо слабо там се представи нашият президент, очевидно той така и не разбра къде се намира и страда от дефицит на лично доверие към него сред европейските лидери.
  Писах, че се видя - той не може да запълни вакуума, образуван поради политическата криза у нас. Даже не знам защо му трябваше на президента още повече да замъгли и изпразни от съдържание нещата със своето участие на въпросния форум, започвайки да казва, че това, което не е посмял да направи го е направил, а онова, което поради слабост е направил, не го е направил. Но както и да е. Липсва му все още политически опит, а пък и бере горчивите плодове от крайните си и непремерени прокремълски позиции в предизборната кампания. Може пък да центрира възгледите си, да избяга от левичарството и прокремълството в разбиранията си и да се еманципира от Позитания... Макар че точно както някога прикрепиха вицепрезидента Семерджиев, да бди президента Желев да не мърда и шава много, така сега прикрепиха вицепрезидентката Йотова, да бди за същото спрямо президента Радев. Ще ми се той да покаже характер и да надскочи с пъти сегашния си ръст на неопитен и не изработил ценностна държавническа система политик...

чети по-нататък

Свиване

Като невръстно безотговорно дете  

  Започналата на най-високо държавно равнище у нас негативна и крайна в тезите си, леко а-ла Чичовци и малко хоремагска като аргументи антиевропейска и антизападна реторика на ББ, критикуваща Запада (САЩ, НАТО, ЕС) като основен виновник за всички сегашни беди на човечеството,
  постепенно, най-вече покрай президентските ни избори и прокремълските изявления на бъдещия победител в предизборната надпревара,
  а сетне чрез БСП и национал-шовинистическите партии
  се превърна в пълзяща външнополитическа преориентация на страната ни.
  Според мен,

чети по-нататък

Свиване

Когато премахнем крилата на пеперудата  

  Жестока е дилемата на много мои приятели.
  Аз я бях формулирал така:
  Ако махнем Тоя, ще дойдат Ония. Ако махнем Ония, ще дойде Тоя.
  Жестока и тъпа дилема. И стрелите се насочват с по-голяма и по-остра сила винаги към вероятния победител. Хората с оголени нерви чувстват накъде вървят тези избори. Затова не виждам нищо страшно и фатално, когато казвам като мнозина мои приятели:
  БСП е опасна за здравето на България!

чети по-нататък

Свиване

За двете тела на професионалиста  

  Брутално срамният казус с уволнението на Иван Гарелов е по-сериозен, отколкото си мислим. А първо да кажа, че не влагам никакви пристрастия и самият уволнен ми е безразличен.
  Няма да споменавам аргументирано в този контекст и забележителната книга за двете тела на краля.
  Няма и много да се спирам на моя личен проблем, който с все по-голяма сила като черна котка пресича професионалния ми път.
  Факт е, всяка следваща власт става все по-нетърпима към мнението, което не й харесва, към критиката, към правото на хората да казват какво мислят и към свободата на човека да бъде личност. И няма значение дали тази власт е чела Карл Май, Карл Маркс или Карл Юнг. Тя е все по-зла и по-прибягваща към дисциплинарни репресии.
  Човекът в професионално отношение има две тела, две роли, две проявления, две същности. Едната е извоюването със знания и експертност, с гражданска позиция и характер значимост. И неговите разбирания, капацитет, талант, интелект, подготвеност, визия и познание са форма на обществен капитал! Той не само има правото, но ако е личност има и задължението, дори моралния и граждански дълг пред обществото да говори, да дава гласност на своите оцени и възгледи, на своята експертиза! Това е също патриотизъм! Та нали за да стане Личност и Обществото е допринесло с нещо и то не малко.

чети по-нататък

Свиване

Дъното на дъното, което предстои  

  1.
  Казвам на приятел:
  - Тези предизборни листи удариха дъното и се превърнаха в пародия. Набутват в тях всеки, който може да подлъже, надлъже, залъже или излъже избирателя. И всеки, дето му се влиза в парламента, търси някъде кандидат-депутатско място, без значение на каква партия. Това наистина е дъното, то е пародия на парламентаризма!
  
  А моят приятел ме потупва съчувствено по рамото:
  - Ти, стари мой приятелю, не мисли за тези предизборни листи, мисли за следващите избори. Ако тези удариха дъното и се превърнаха в пародия, следващите ще бъдат на дъното на дъното и ще се превърнат в трагедия. А не забравяй - парламентът, който сега ще изберем ще има кратък живот. Но този след него не само ще изкара мандата си, но и ще се възпроизведе - и пак, и пак, и пак..
  
  21.03.2017 г.

чети по-нататък

Свиване

Отрицателният кадрови подбор в системата за сигурност  

  Преди малко при мен дойде сравнително млад колега от една от подсистемите на системата за национална сигурност.   Интелигентен, знаещ, можещ, стойностен – такъв го видях и разбрах от разговора ни.
  И отново се замислих над едно от много съществените измерения на погрома, нанесен над системата за национална сигурност, превърнал я в огромна степен в механичен сбор от изпаднали в криза структури – при това сбор, който като способности и възможности е по-малък от аритметичния сбор на способностите и възможностите на отделните структури.
  Т.е. имаме антисинергетичен, антисинергиен ефект – вместо
  1 + 1 + 1 = (най-малко на) 4 и дори 5, а защо не дори 6, както е при синергетичния, синергийния ефект,
се получава
  1 + 1 + 1 = (най-много на) 2 и дори 1, а защо не дори 0, както е при антисинергетичния, антисинергийния ефект.

чети по-нататък

Свиване

По електоратите ще ги познаете  

  1.
  ГЕРБ, а по-точно неговият лидер манипулира и ухажва електората си безпроблемно, защото те са си сродни душички, достойни един за друг, изповядват простички истини - нещо от рода на:
  мисленето е вредно;
  "сила есть, ума не надо",
  всички намазват от властта, ние да не сме по-глупави;
  бий, за да те уважават, бягай, за да не те бият;
  книгите са за очилатковците и отличниците, ние нямаме време за губене... и т.н.
  В този смисъл ББ отлично комуникира с електората си, иска го точно такъв, какъвто е, защото само така привличането е взаимно.
  Ето защо единственото, което може да свали ББ от власт не е намаляването на неговия електорат, той дори расте и се възпроизвежда, а една друга част от народа ни, която някога го припозна като единствения, за който има смисъл да гласува, нищо, че е наясно с качествата и нивото на интелекта му.
  И тази част от народа ни окончателно осъзна, макар и с пет години закъснение, че човекът не става, че при първата възможност дезертира от властта, когато е напечено и няма нито един завършен мандат. И няма и да има.
  Съвсем друг е проблемът при БСП и нейния електорат.

чети по-нататък

Свиване

Безполезният идиот  

  Преди 2-3 дни добър познат със системно мислене ми описа безумните ядове и тревоги, които им създава техният шеф – направи го в отговор на мой статус за нахлуващите на всички нива ръководители, съчетаващи задължително въпиюща до потрес некомпетентност с агресивен до мизантропия манталитет, а нерядко и с очевидни психологически комплекси, ако не и очевадни психически деформации:
  
  - С всяко ново назначение става от лошо – по-лошо.
  
  --- Първо ни ръководеше
   „ПОЛЕЗНИЯТ НОРМАЛЕН”
  Той познаваше организацията, която управлява, милееше за нея и гледаше да я подобри, да я оптимизира и издигне на ново равнище.
  --- После ни назначиха и започна да ни ръководи
   „БЕЗПОЛЕЗНИЯТ НОРМАЛЕН”
  Той бе от нашата организация и бе достатъчно разумен да на прави нищо, защото знаеше, че пипне ли нещо, пипа всичко и понеже нищо не разбира от управление на организацията, не желаеше да й навреди по какъвто и да било начин. Нещата се движеха от само себе си и не по най-добрия начин, защото бяха оставени фактически на самотек.
  --- След това лансиран от властта като ръководител дойде
   „ПОЛЕЗНИЯТ ИДИОТ”

чети по-нататък

Свиване

Времето на поразиите  

  Колеги и приятели знаят, че винаги съм казвал: Недейте по всеки повод да се обръщате към мен с професор - аз съм професор само в университетските аудитории, още повече че днес професор е длъжност и то само там, където си спечелил конкурс за тази длъжност.
  След бруталния погром над системата за научни степени и звания, в България куцо и сакато, както се вика, започна да става професор. Ситуацията е позорна, девалвацията - кошмарна.   Ето сега видях още една, обичаща чужда държава повече от своята, особа се изкиприла с проф. пред името без да има елементарни качества за това. Китай ряпа до яде, надминахме го по абсолютен брой професори.
  Друг е въпросът, че тия дни едни всезнайковци искат да залюлеят махалото в обратната крайност - ние станахме, повече вече край! - искат да набримчат количествени критерии без никакво отчитане на качеството, с което да спрат развитието на стойностните хора без връзки и властови позиции.
  Всичко у нас се държи така, като всяка изпаднала в хаос и анархия система - каквото и да се прави, само умножава хаоса и задълбочава анархията.

чети по-нататък

Свиване

Нещо се е изродило в обществото ни, щом Преходът ражда подобни същества  

  Обикновено бързам да кажа нещо, което да покаже, че в никакъв случай не правя абсолютни обобщения по професионален, социален, политически, ценностен и т.н. признак и принцип.
  Например изрично подчертавам, че имам чудесни приятели - и това е така - които са били в ДС, за да стане ясно, че за мен ДС е много уродливо нещо, но приятелите си ги ценя и ги смятам за стойностни хора, за достойни човеци.
  Или изтъквам, че имам уважавани, точни и ясни приятели-колеги от един университет, чиито практики принципно не одобрявам - а именно да "продава" научни степени и звания на политици в замяна на политическо влияние, което носи на този слабичък университет силни аргументи и дивиденти в нашата наука за сигурността, в която ролята му е значително, ако не и определяща.
  Или посочвам, да се знае отлично, че имам приятели, които симпатизират на БСП и самият факт, че са ми приятели означава, че се радвам, че са ми приятели такива личности като тях, нищо, че БСП за мен е едно от проклятията и може би Проклятието на Проваления Преход.
  Е, не съм казвал, че имам приятели в ГЕРБ, защото нямам даже бегло познати там, житейските ми кръгове изобщо не се пресичат с тази партия, освен да познавам някого, но той да не се е идентифицирал пред мен като член или яростен неин привърженик. Но вярвам, че там също има свестни хора. И се надявам те да стават още повече и още по-свестни.
  Защо казвам това?
За да се знае, че не правя никакви стопроцентови обобщения с това, което ей сега ще споделя.

чети по-нататък

Свиване

Професионализмът на ПиаР-а  

  От ПиаР изобщо не разбирам. Но знам, че когато има криза, трябва да има управление на кризата, което е проактивно, или минимизиране на щетите, което е реактивно.
  И знам, че най-добре е да мислиш три хода напред, за да не допускаш криза.
  А също така знам, че директното опровергаване колко несправедливи са обвиненията, само засилва чувството, че не може пък да няма нещо, щом човек така се оправдава.
  Нямам представа как трябва да се държи човек, който се чувства нападнат неоснователно или дори оклеветен.
  
  Когато някога синият кмет на Перник, избран с моя активна помощ и като аз залагах името си за него, започна да развъжда корупция, аз заявих, че има ли престъпления в дейността му, трябва да каже Окръжната прокуратура, а не КС на СДС. И тогава правоверните сини ястреби (пернишки кинжали) започнаха пряка атака срещу мен и в 100 (сто) броя общинският вестник ме обливаше буквално с помия (гад, мерзавец, плазмодий, тиранин...). Аз реших да не отговарям, да не им влизам в тона, да работя за Перник и с делата си да покажа и докажа, че не са прави.
  Но те формираха крайно негативно обществено мнение за мен. Срещаха ме перничани и казваха - а, бе Слатински, много лоши неща пишат за теб в градския вестник, а щом пишат, няма начин да няма защо. Аз им отговарям - ами те затова пишат, за да мислите вие, че щом пишат, няма начин да няма нещо...
Значи гордото отминаване с мълчание на обидите и дори клеветите, не е вярната стратегия...

чети по-нататък

Свиване

Талант без морал  

  В началото на Прехода, мнозина в СДС преживяхме огромни разочарования, защото по времето на соца имаше личности, творци, в които вярвахме и на които се доверявахме, а когато настъпи Промяната, те се свряха в БСП по начин, който абсолютно противоречеше на това, което бяха преди настъпването на Промяната.
  Спомням си, как се чувствах лично предаден от такива творци, изпитвах огромна тъга като след неочаквана измяна и неподозирана лъжа.
  Тогава имах един разговор с Поет, един от малцината, които, ако мога в личен план да се изразя така, не ме предадоха и си останаха такива, каквито бяха в моите представи за тях.
  Той ми каза:
- Един от големите, от главните грехове на социализма бе, че той задуши в прегръдките си много талантливи творци и отдели в тях таланта от морала, дори издълба дълбока пропаст между талант и морал.
  В България винаги е имало талантливи творци и винаги в живота, не само у нас е имало творци, при които талант и морал нямат нищо общо.
  Но при социализма беше изключително голям броят на онези творци, които имаха талант, но постепенно останаха без морал, нямаха морал. Като творец - да, нищо не може да се каже. Като морал, обаче – нула, кръгла нула, пълна нула: или користен човек, или подъл човек, или безпринципен човек, или страхлив човек, или човек без достойнство и т.н.
  И накрая какво се оказа - че талантът може да се реализира, а после да започне да се смалява постепенно, но липсата на морал не се смалява, нараства, нараства, нараства. И постепенно у мнозина погубва таланта, не му позволява да постигне онова, на което е бил способен. Оттук и продължението на споменатия грях на социализма - изключителен брой пропилени, загубени, недореализирани таланти.

чети по-нататък

Свиване

Моделът „ББ” е изчерпан или прероден в модела „КН”...  

  Струва ми се, че моделът на поведение "ББ" е изчерпан. Той стигна до своето абсолютно отрицание:
  1. ББ като просто човек от народа доведе до агресивната експанзия на прости и простаци на всички нива на властта.
  2. ББ като говорещ с думи прости и ясни доведе до тотално опростачване на езика на управниците във всяка една дейност, дори в културата и образованието.
  3. ББ като безсребърник, даже не вземащ заплата, доведе до превръщането на корупцията от съпътстваща политиката дейност до другото, истинското име на политиката.
  4. ББ като строител, построител, градящ, изграждач доведе до постоянно, лавинообразно рушене на всичко с прерязана от него лента - дупки, ронящ се асфалт, лющеща се мазилка, падащи тавани, пустеещи стадиончета без съоръжения за спорт и трибуни без стадиони - защото се е строяло, за да се забършат европари и държавни поръчки, за да се удари кьоравото и то от свои, макар и некадърни и безотговорни фирмички и заинтересовани от количеството пари, а не от качеството на строителството главни (гладни) изпълнители.

чети по-нататък

Свиване

Гуру на неизбежния фатален изход за България  

  И двамата Иво Христов са много интелигентни. В това няма спор. Изключително интелигентни.
  Независимо от гафа на Иво Христов-1 с Боко Харем, аз не съм си променил мнението за него като за сериозен, креативен, високо образован интелектуалец. И нямам проблем с това, че е в президентството.
  Моят проблем е, че в президентството е Иво Христов-1, но и то, както и логорействащата част от БСП са обзети от духа и прокобите на Иво Христов-2.
  Това е едно левичарско,
  хиперманихейско (по-просто казано - черно-бяло),
  интелигентстващо (в духа на пасивната, вечно сърдита, начетена и затова лесно намираща силни думи част от съветската интелигенция, чиято борба винаги е била да се нареди сред популярните, имащите специален статут, обласкани от властта и живеещи в охолство нейни избрани любимци),
  прекалено истеризирано,
  леко плагиатстващо от д-р Николай Михайлов,
  лицемерно социалстващо,
  умишлено сиромахомилско,
  апокалиптично мислене.

чети по-нататък

Свиване

Молба за милост към Елена Поптодорова  

  1.
  В политиката с Елена Поптодорова бяхме първо врагове, после противници, след това опоненти, накрая просто на различни позиции.
  Не мога да приема и затова не искам да повярвам, че това, което се е случило с нея е точно това, което се е случило.
  Не искам да й бъда адвокат, но ще разкажа два случая набързо.
  Първо, през пролетта на 1992 г. ме поканиха на една конференция в Берлин на Западноевропейския съюз (ЗЕС). После внезапно се оказа, че не просто ще присъствам, но ще имам пленарен доклад в първата сесия, заедно с ... Ханс-Дитрих Геншер, Егон Бар и полския външен министър Кшиштоф Скубишевски! Аз, довечаршият програмист от Червена могила, Радомир!
  С помощта на български експерти подготвихме моето изказване (за първи и последен път мое изказване в първия си вариант бе подготвено от други хора). Това добре, но английският ми не бе като за такъв форум.
  Да напомня също, че по това време ние СДС бяхме натикали БСП в ъгъла и дори в парламента ги карахме да се представят дълго и широко - от БСП до ... Ера-3. А Доган ги забраняваше.
  И точно тогава, понеже Елена има перфектен, невероятен английски, аз я помолих да ми запише на касетофонче моя доклад - като го прочете ясно и отчетливо. Тя веднага се съгласи. Аз го изслушах поне 200 пъти и на конференцията се справих нормално. Дори великият Геншер ме поздрави...

чети по-нататък

Свиване

Може да не е робство, но роби – много и все повече и повече  

  1.
  Прекрасно е, че има национални празници с висок патриотичен заряд! Ще изговорим с родолюбив патос банални, но изпълнени с национална гордост слова. Ще качим по ФБ-стените си вдъхновени от българщина кадри и слогани. Ще закачим на терасите си трибагреници. Политиците ще се възползват от изгодния случай да се покажат като първи защитници на народ и родина и още по-първи радетели за ново възраждане. А държавниците като не могат да измислят нещо по-оригинално от политиците, ще кажат за 139-и път, че да си българин не е участ, а чест, макар животът у нас да им доказва точно обратното.
  Наистина е прекрасно да има национални празници с висок патриотичен заряд. Как иначе, освен с думи изтъркани от употреба ще изпълним набързо дълга си на Българи и задълженията си към Отечеството!?

чети по-нататък

Свиване

Лъжливата сврака с двата крака  

  Не съм ничий защитник, камо ли пък нечий адвокат. Нямам отдавна някакви различни от тези на обикновените хора секретни информационни източници.
  Не зная доколко се получава, но се старая да следвам своите принципи и разбирания. Другите имат свои принципи и разбирания. Понякога между нас има съвпадения, понякога - не. С някои хора съвпаденията са повече, с други - по-малко. Има множество такива, с които нямаме нищо общо, никакви подобни или приличащи си принципи и разбирания. От друга страна - и това не е странно - няма хора, с които да имаме абсолютно съвпадение на всички наши принципи и разбирания. Като резултат от всичкото това, докато с някого сме на сходни позиции, той ме уважава и даже ме хвали, после настъпва разминаване и тогава черна котка преминава между нас. А аз ставам по-черен от дявола за него.
  Ето защо можем да спорим, може казаното от мен да е спорно. Но все пак - ние всички сме били свидетели, как един човек на най-високо управленско ниво постоянно шмекерува, говори както му падне, сутрин - едно, на обяд - коренно противоположно, вечер - коренно противоположно и на това сутринта, и на това на обяд. Многократно сме чували от него търчи-лъжи, както и това, на което в Перник му казват Така си ма'а. Изхвърляния, нелепости, подлъжквания, абсурди, нелепици, смехотворни твърдения, дрънчащи на кухо.
  И всичко се забравяше, прощаваше, голяма работа - та нали то всеки човек прави така - мами дори без особена нужда, камо ли пък ако се налага, слъгва за щяло и нещяло, разправя небивалици, преувеличава, раздува, баламосва...

чети по-нататък

Свиване

Доброто ченге, Лошото ченге и Лудото ченге  

  Очаквам да видя какво ченге ще бъде американският министър на отбраната. Може пък той да е Нормалното ченге.
  От ФБ-приятел се "снабдих" с този линк (https://tvrain.ru/teleshow/videooftheday/munich_speech-428005/) и понеже имаме и доста различни ФБ-приятели, аз давам възможност на още хора да чуят тази много показателна и подлежаща на различни анализи реч, всъщност даже не реч, а кратко слово.
  Като секретар по националната сигурност на президента Първанов имах възможността 5 години поред да бъда в същата тази зала на същата тази конференция и да слушам речите на президенти, вицепрезиденти, премиери, министри на външните работи и министри на отбраната. А тогава на дневен ред бе Ирак.

чети по-нататък

Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.