август 21, 2014

Свиване

Дебелият клиент, сутеньорите от прокуратурата и услужливото Министерството на любовта  

Категории: 

Тези дни журналистите Алексей Лазаров и Николай Стоянов бяха привикани от разследващите полицаи в СДВР. По нареждане на районния прокурор Румяна Стоянова.. И разбира по абсолютно незаконен начин – не чрез призовка, а по телефона. След острата и справедлива реакция на изданието, в което работят двамата журналисти, прокуратурата обвини публично издателската група „Икономедия“, че „фактите и личните оценки, описани в статията са поднесени манипулативно. Което пък било характерно за изданията на групата.
С оглед на закона и на публично известните обстоятелства около сигнала, подаден от шефа на фирма, свързани с Делян Пеевски, спокойно можем да квалифицираме привикването на двамата журналисти

Свиване

Людмила Улицкая: „Моята страна е болна…“  

В края на юли руската писателка Людмила Улицкая получи Австрийската награда за европейска литература. Разказът за церемонията в есе за „Der Spiegel“ писателката съчетава с размисли за сегашното положение на нещата в Русия и света. (“InoPressa”).

Вчера ИТАР-ТАСС без всякакви обяснения отмени в последния момент пресконференцията на Людмила Улицкая във връзка с получената награда. Няма да се питаме защо и откъде е дошло нареждането. А става въпрос за престижно отличие, с което всяка нормална страна би се гордяла. Но не е така е в страната на Путин. А нататък следват няколко откъса от есето на Улицкая в мой превод о т руски език (Павел Николов).

„Тържествената част започва с австрийския химн – пише Улицкая. – Всички зрители стават, аз също. Добре ви е на вас, австрийците, мисля си с лека завист. Текстът на вашия химн е написан от нищо неопетнената поетеса Паула фон Прерадович. А ние от нашия руски химн отдавна вече се срамуваме. Първият вариант на текста по музика на Александър Александров е написан през 1943 година от придворния поет Сергей Михалков. В него имало мощни стихове: "Нас вырастил Сталин, на верность народу, // На труд и на подвиг он нас вдохновил". („Възпита ни Сталин, за вярност на народа, // за труд и за подвиг ни той вдъхнови“). След развенчаването на Сталин химнът се изпълнява без думи… През 1977 година Михалков преправи текста, оттогава в него се прославяше „Партията“. След това настъпи новото столетие и през 2000 година беше утвърден отново поправен текст: все същият Михалков, професионалист до мозъка на костите, смени думата „Партия“ с думата „Бог“, така сега е прието в нашата отново хукнала към православието страна. И авторът на текста, и композиторът между другото „починаха о бозе“, така че е сложно да се каже на кого ще му се падне да редактира химна следващия път. Страната ни прави в развитието си такива зигзази и спирали, че нищо чудно в новото си издание химнът да се върне обратно при Сталин“.

„Аз живея в Русия. Аз съм руска писателка от еврейски произход, възпитана в духа на християнската култура. Днес моята страна се намира във война с културата, с ценностите на хуманизма, със свободата на личността и с идеите за правата на човека… Моята страна е болна от агресивно невежество, от национализъм и от имперска мания за величие. Аз се срамувам от моя невеж и агресивен парламент, от моето агресивно и некомпетентно правителство, от руските политици – привърженици на насилието и вероломството, които се мислят за супермени. Срамувам се от всички нас, от нашия народ, който изгуби своите нравствени ориентири“ – продължава писателката.

„Аз не се занимавам активно с политика, но когато ме питат, казвам това, което мисля. Ето защо ме записаха в „петата колона“ и ме обвиняват в омраза към собствената си страна. Според мен, да се оправдавам е и безполезно, и глупаво. Никаква омраза не изпитвам, само срам и безпомощност. Днес Русия води самоубийствена и опасна политика, която е заплаха най-напред за самата Русия, но напълно може да доведе и до трета световна война. Тази война всъщност вече е започнала. Локалните войни в Чечня, в Грузия и сега в Украйна са само пролог. А май няма да има кой да напише епилога“.

„Цивилизацията се озова в задънена улица – смята Улицкая. – Науката, просветата, познанието и изкуството не успяха да укротят характерната по природа агресия на човека. Преди ни се струваше, че културата има сили да победи стремежа към самоунищожение, но се страхувам, че на човечеството повече не му остава време. Цивилизацията и нейните велики технически достижения, колкото и да ни е тъжно, доведоха до това, че имаме възможността за най-кратки срокове да се унищожим помежду си… Мисълта за инферналната природа на злото вече не е модерна, човекът върши зло самостоятелно и превъзхожда в това дявола“.

„Моята страна с всеки изминал ден приближава света към нова война… Прости ни [1], Европо, но ми се струва, че никога няма да станем част от европейското семейство на народите. Нашата велика култура, нашите Толстой и Чехов, Чайковски и Шостакович, нашите художници, актьори, философи и учени днес не са в състояние да спрат политиката на облечените във власт безумци точно така, както преди не са могли да направят нищо с политиката на религиозните фанатици и на комунистическите идеи… 300 години сме черпили сили за съществуване от едни и същи извори… и никога не сме се разделяли с надеждата. Днес ние, дейците на руската култура, тази малка част, към която принадлежа и аз, можем да кажем само едно: прости ни, Европо!“

БЕЛЕЖКА

1. Руската дума „прощай“ освен „извинявай, прости“ означава също така „довиждане, сбогом“.

Свиване

Новият egov.bg – за черните кутии и отвореността  

Предполагам, че само най-заинтересованите в сферата на електронното управление граждани изобщо са чували, че имаме нов портал egov.bg. От около една година. Не говоря за ползване – надали някой го е използвал, но има.

Това е поне третият портал (аз помня визуално още два). Първият беше информационен портал, към страниците на който нямаше как да вземеш директен линк. Не че технологията, която бяха избрали (JSF) не го позволяваше, просто или не бяха успели да се оправят, или никой не беше преценил за какво всъщност би се използвал този сайт. Следващият беше грозен, почти толкова безполезен, и със аматьорска дупка в сигурността. Опитах да кажа за тази дупка на администрацията (в МТИТС) продължиха над година, и те или не разбраха, че я има, или нямаше какво да направят. За щастие, и този портал вече е в историята.

Новият портал беше излязъл с призив за обратна връзка миналия септември. И аз, като съвестен гражданин, дадох такава. Положителното е, че най-очевидните бъгове бяха оправени. Отрицателното е, че нищо друго не е оправено. А това е просто един портал, който няма друга функционалност, освен да събере линкове към електронни услуги на администрации (всяка, разбира се, си ги хоства на свой сървър, и разбира се, със самоподписан сертификат, който вади екран с предупреждение в браузъра)

Нямам за цел просто да наплюя поредната неуспешна държавна поръчка за софтуер, но ето кратък списък от проблеми: акаунтите от предишния портал не са мигрирани – който е имал регистрация там, да се регистрира пак. Все още няма достъп с универсален електронен подпис, който е законно средство за идентификация. Има достъп с е-ИД, което наистина е хубава технология, само дето никой не я ползва. Сайтът изобщо не е оптимизиран за мобилни устройства. URL-ите са излишно грозни и безполезни, а и отново не е помислено, че някой може да иска да даде линк към информация за дадена услуга. Не е помислено коя е основната цел – гражданин да намери електронна услуга. Търсенето не е направено удобно, и вместо да ти показва предложения докато пишеш, трябва да натиснеш бутон. Но най-големият проблем е, че сайтът е отчайващо бавен. Въпреки, че им посочих този проблем преди година, решение няма – явно операциите по пращане на заявки към една таблица са много тежки и потребителят трябва да чака страницата повече от 10 секунди понякога.

С две думи – некадърен и неизползваем. Отново. Но това не си ли го знаехме? Знаем го, но знаем ли как да не бъде така? Изглежда в администрацията повечето хора с години се придържат към концепцията, че държавният софтуер трябва да е черна кутия – гражданите да не виждат как той се прави, защото не разбират, а да очакват той просто да работи. Е, очевидно този модел се проваля. Софтуерът, написан за държавата, е в по-голямата си част некадърен. И причината не е само корупцията и даването на поръчки на „наши фирми“. Причината е, че администрацията няма компетенция и не знае какво е „качествен софтуер“ (за което може да се напише поне една книга) – същата администрация една година ми обяснява как няма проблем със сигурността, а съм сигурен, че и за проблемите с ползваемостта ще имат същата реакция.

А как иначе? Както показват добрите практики от други държави, като Великобритания, САЩ, Естония, тенденцията е софтуерът на държавата да бъде с отворен код. Не, не говоря за линукси и openoffice, а когато държавата поръча на някоя фирма да ѝ направи поредния портал egov.bg, или какъвто и да е друг софтуер, искаме този код да бъде в GitHub, където от ранна фаза мотивирани и компетентни хора (а такива има) да дадат обратна връзка, да посочат проблемите, и дори да предложат решения. Моделът, в който се очаква администрацията, на края на проекта, да каже „да, става“ трябва да се смени с по-agile метод, по-итеративен подход, в който експерти (ама истински, а не тези в министерствата, извинявам се за генерализацията, но ИТ експерти там почти няма) да кажат кое не е наред и как да бъде.

„Ама те фирмите няма да се вслушат“, „кой ще тръгне да гледа хиляди редове код“, „какво като е с отворен код“, „това ще оскъпи проектите“, „така проектите няма да бъдат сигурни, защото всеки ще вижда кода“. Чувал съм тези „аргументи“. Освен първия, всичко останало е ирелевантно и неадекватно. А за първия аргумент – темата за обществения интерес и обществения натиск е дълга, но да кажем, че е много по-вероятно фирмите да се вслушат в съвет, ако него го има, отколкото ако го няма.

Плюсовете на отварянето на кода са твърде много, минуси за държавата и за нас почти няма, и с хората от общество.бг ще направим всичко възможно идеята и аргументацията ѝ да достигне до повече хора.

А дотогава – опитвайте да ползвате черната кутия на държавата – egov.bg. И изпийте едно кафе, докато ви отвори резултатите от търсенето.

август 20, 2014

Свиване

Системата за гласуване на ВСС не крие тайната на вота  


Електронната система за гласуване, с която Висшият съдебен съвет (ВСС) ще избере нов председател на Върховния касационен съд (ВКС) през септември, е непригодна за използване при повече от един кандидат. Това стана ясно от думите на зам.-председателя на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) Явор Джонев. Той присъства на публичната демонстрация на системата за гласуване, организирана от председателя на Комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" Ясен Тодоров, на която...

Свиване

Възвисяване  

Няколко дни в Копривщица, на Димчовите поетични празници, ме направиха като че ли съвсем друг човек.

Три стари, но все още действащи кримки от Димчовите празници –
Маргарита Петкова, Дойчо Иванов и моя милост


Опитвам се да чета за ставащото у нас и по света и не изпитвам почти никакъв интерес, все едно съм в една друга сфера, над всичко това.

Нашенските събития ми се струват безкрайно блудкави и вероятно това е не само заради информационната суша на отпускарския сезон и заради това, че все още чувствам умора от макар и приятните ангажименти, които имах по време на празниците.

Макар и не така силно като преди, успяват да привлекат значително вниманието ми само събитията в Украйна и Русия (от тях май зависи повече какво ще бъде бъдещето ни, отколкото от това кой ще спечели изборите през октомври, та затова).

Но както казва Висоцки: „какво да се прави - и боговете са слизали на земята“.

Та ще се приземя и аз.

И ще вляза в предишния ритъм.

Каквито и да са възвишените сфери (на поезията, на виното и на лауданума – тук вече цитирам Бодлер, вие прибавете още нещо друго, ако знаете), прекалено земен човек съм, за да пребивавам постоянно там…

Свиване

Пак за ваканцуващия протестър  

По проправителствената Нова тв затъналият в гафове правосъден протестър заяви, че нямало проблем с отпуската му – бил, видите ли, работел с документи по телефона… Интересно защо германските министри, да речем, не бачкат по туитър. За какво въобще висят като кияци по министерствата? Да си излязат в отпуска и да си туитват с документи. Щом наш Ганьо може, защо и Ханс да не може? 21 век…

Свиване

Петата колона II  

И в. “Труд” прибавя факти за многомилионното финансиране на мрежата от квзи-НПО – лобисти и политически брокери:
Бизнесдамата Саша Безуханова често можеше да бъде забелязана сред протестиращите. Галя Прокопиева (на снимката в кръгчето) също бе сред викащите “Оставка” и “Мафия”. Снимки: Tруд онлайн
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Сценарият “Избори до дупка” 23
“Протестна мрежа” с открито писмо до Близнашки, искат информация дали са разследвани протестиращи 9
Още разпити по доноса на “Протестна мрежа” 6
Сумата от 6 250 970 лева са налели чужди фондации в организации, управлявани от видни представители на протестите по софийските улици.

Антоанета Цонева, Асен Генов, настоящият служебен вицепремиер и доскорошен протестър Христо Иванов (и тримата от “Протестна мрежа”) Саша Безуханова и, разбира се, кръгът “Капитал”, който осигуряваше медийно гражданския патос, са най-добре платените актьори в протестния спектакъл.
Основните кредитори са три – фондация “Америка за България”, Тръст за гражданското общество в Централна и Източна Европа и фондация “Чарлз Стюърт Мот”. Всички те раздават пари в “подкрепа на развитието на гражданското общество”.
Така в периода между 2009 и 2013 година Институтът за развитие на публичната среда с председател Антоанета Цонева, е получил 530 000 лева за реализация на четири проекта от “Америка за България” и Тръста за Централна и Източна Европа.
Настоящият министър на правосъдието, вицепремиер в служебния кабинет – Христо Иванов, е програмен директор на Българския институт за правни инициативи. Въпреки че заема държавен пост, в сайта на БИПИ той още фигурира като началник. За две години БИПИ е финансиран с 1 117 000 лева.
Докато Антоанета Цонева получава голяма част средствата по проекти, свързани с “инициатива за прозрачни и честни избори”, тоест обучаването на наблюдатели, то фондацията на Иванов се занимава основно с измисляне на предложения за реформи в съда и прокуратурата.

Една от “първите дами” на протеста – Саша Безуханова, е председател на Управителния съвет на Българското училище за политика “Димитър Паница”. Финансирането на тази организация е от най-сериозните – 1 303 000 лева. Парите са получени в периода 2009-2012 година. С парите Безуханова “свързва експертността на гражданското общество, бизнеса, изследователите и младите политически лидери”.

Най-активният говорител на “Протестна мрежа” – Асен Генов, е получил най-скромно заплащане. Фондация “14-ти януари”, която Генов ръководи заедно с Константин Павлов-Комитата, е захранена със “скромните” 170 000 лв. Ако приемем, че американците са спазили железния принцип на капитализма – добри пари за добра работа – то очевидно фалцетът на Генов не дава очакваните резултати.

Огромна сума – 3 милиона лева – е заделена за бизнес кръга на Иво Прокопиев, чийто издания “Капитал”, “Капитал дейли” и “Дневник”, който е достъпен само в интернет, са трибуната, от която българската общественост научава за правилните действия на протестиращите. Парите дава фондацията “Америка за България”. Отделно фондацията “Капитал” получава от същия донор още 130 970 лева. Това може би дава отговор на въпроса защо съпругата на бизнесмена – Галя Прокопиева, която е и изпълнителен директор на “Икономедиа” -дружеството – издател на вестниците, беше активен участник в протестите срещу предишното правителство.

Какво показва сметката – организациите на трима от членовете на “Протестна мрежа” – Антоанета Цонева, Асен Генов и Христо Иванов, за по-малко от четири години са получили финансиране за над 1 800 000 лева.
ВИП протестиращи като Саша Безуханова и Галя Прокопиева пък са свързани и управляват организации, които са взели повече от 4 млн. лв. Тези факти създават определен дискомфорт относно спонтанността на народното недоволство и гражданската доблест на неговите водачи, но на фона на историческото им дело не бива да сме дребнави.

август 19, 2014

Свиване

Петата колона  

Фактите са верни, анализьт е точен.

Димитър Игнатов, “Хаштаг-БГ”:
През последната година на политическо напрежение и конфронтация лъсна една от старателно пазените тайни на прехода – голяма част от представящите се за независими граждански организации, експерти и медии са всъщност здраво преплетена мрежа от платени политически лобисти и брокери. При това поддържана и зависима не просто от една известна олигархична групировка, а от чужда държава.Петата колона на определени кръгове и служби във Вашингтон.

Неудобната истина лъсна тъкмо през последната година, защото както никога досега цялата тази доскоро невидима мрежа беше активизирана за изпълнение на една задача, поставена им от задкулисните кукловоди – яростно дискредитиране на правителството „Орешарски“, на левицата и нейните лидери, при това на всяка цена и с всички позволени и непозволени средства. Оказва се, че нищо спонтанно не е имало в достигналата до истинска истерия протестърска активност през изтеклата година. Осветляването на свързаните лица, които участват на разменни начала в цял обръч от НПО и медии, показва, че Мрежата е била задвижена.

От фактологията, която систематизирам по-долу, става безпощадно ясно, че мненията и позициите на тези организации и експерти, които те представят в публичното пространство като „гражданска позиция“, обикновено са част от координирана пропагандна акция или цялостна кампания. По правило тези „граждански позиции“ са щедро платени без значение дали става въпрос за разсъжденията за АЕЦ „Белене“ на внезапно осенения от експертиза в енергетиката бивш преподавател по научен комунизъм Огнян Минчев или за мълчанието му за сделката „Уестингхаус“. Или пък за лобистката кампания, която посочената мрежа от НПО направи през 2012 г. при избора на Висш съдебен съвет, когато стигнаха дотам, че да искат парламентът безкритично да гласува издигната от тях „гражданска листа“ с кандидати.

Всичко това не е проява на будна гражданска позиция или случайни настроения, а целенасочени дейности, финансирани с милиони. Основният финансов източник на Мрежата е фондация „Америка за България“. Финансирането се предоставя по напълно непрозрачен начин и при неясни критерии. Оказва се, че в съответните комисии на Конгреса на САЩ, които контролират федералните средства в чужбина, нямат представа за тази реалност.

Разбира се, извън финансирането на тази своеобразна Пета колона, фондацията предоставя средства и за редица полезни социални и културни дейности. Но организациите извън Мрежата, които ги получават, са изключението, а не правилото и служат само за да маскират доколкото е възможно истинската цел – финансирането на мрежа от политически лобисти и брокери.

Вижте безспорните факти, които всеки сам може да провери в съдебните регистри и базата данни за отпуснатите проектни финансирания от посочената донорска организация:

„Прозрачност без граници“ – на Огнян Минчев:

- 2009 г. – 96,000 долара (140 160 лв), Наблюдение на тръжната процедура за автомагистрала „Тракия”, 1 декември 2009 – 30 ноември 2010

- 2011 г. – 250,100 лв., Укрепване на гражданския контрол като фактор за почтеност и прозрачност в изборния процес

- 2013 г. – 195,225 лв., Пътна карта към парламентарни избори 2013

- 2014 г. – 139,920 лв., Антикорупционен индекс за България: подготвителна фаза

Институт за регионални и международни изследвания – на Огнян Минчев:

- 2011 г. – 95,000 лв, Проектът „Атомна електроцентрала „Белене”: икономически и политически последствия за националните интереси на България”

- 2014 г. – 62,300 лв., Стратегическо планиране и институционално развитие на Института за регионални и международни изследвания – т.е. пари за издръжка

Фондация „Български институт за правни инициативи“ – на настоящия служебен министър Христо Иванов:

- 2010 г. – 150,483 долара (219 705 лв), Индекс на съдебната реформа: диагностика и дефиниране на проблемите, разширяване на експертния дебат

- 2012 г. – 697,600 лв., Инициатива за прозрачни съдебни назначения (това всъщност е „проектът“ за лобиране в полза на удобни кандидатура за членове на Висшия съдебен съвет, издигнати от тази организация, заедно с други структури от Мрежата като „гражданска листа“)

- 2013 г. – 142,360 лв., Индекс на реформа в прокуратурата

Фондация „Институт за развитие на публичната среда“ – на протестърката Антоанета Цонева (на хонорар в организацията по проекти в различни периоди работят журналистката Полина Паунова от „Медиапул“, Мирела Веселинова от „Правен свят“, както и протестърът Асен Генов):

- 2011 г. – 41,750 долара (60 955 лв), Институции и гражданско общество за честни и свободни избори

- 2013 г. – 194,000 лв., Инициатива за свободни и честни избори

„Икономедия“:

- 2009 г. – € 148,000 (289 485 лв.), Икономедия” ще разработи и използва няколко съвременни медийни интернет инструмента, които ще бъдат развити върху интернет сайта на „Капитал” с участието на опитните журналисти на вестника.

- 2011 г. – 3,000,000 лв., за финансиране на изданията на групировката

Фондация „Инфоспейс“ – издател на сайта „Медиапул“, с главен редактор бившето пресаташе на премиера Иван Костов в периода 1997-2001 г. Стояна Георгиева:

- 2011 г. – 899,680 лв., за издръжка

Международна академия за обучение по кибер разследвания – в нея е Теодор Захов, един от издателите на „Капитал“ и „Дневник“, а участие в дейностите вземат редица представители на фирми от интернет-бранша, които се включиха през 2013 г. в протестите срещу кабинета „Орешарски“:

- 2010 г. – 204,540 долара (298 628 лв.), Обучителна програма за разследване и наказателно преследване на кибер престъпления и оценка на електронни доказателства

- 2012 г. – 748,200 лв., Подкрепа за правителство и бизнес в противопоставяне срещу кибер престъпността

- 2013 г. – 72 000 лв., трети регионален форум по киберсигурност и киберпрестъпност

Фондация “Гъливер клиринг хауз” (Червената къща – Център за култура и дебат) – с директор Десислава Гаврилова (преди това директор на програма в „Отворено общество”), председател на Консултативния съвет Йонко Грозев (понастоящем и в Центъра за либерални стратегии, където е трансфериран от Програма „Достъп до информация“ и БХК) и членове – писателят и блогър Юлиан Попов, който беше служебен министър в кабинета „Марин Райков“ и е брат на бившия шеф на „Отворено общество”, а сега ръководител на „Риск монитор“ Стефан Попов:

- 2009 г. – 49,867 евро (97 529 лв.), Гласовете на обществото на фокус

- 2010 г. – 584,000 лв., Време за разговор

- 2013 г. – 93,192 лв., Институционална подкрепа, т.е. пари за издръжка

Институт за пазарна икономика – на Красен Станчев, който формално в момента не е директор, но е основател на организацията и от него зависят нейните ръководни органи:

- 2010 г. – 32,500 лв., Клуб на икономически журналисти

- 2011 г.- 35,000 лв., Разработване на методология на годишен Индекс на конкурентноспособността в България

- 2012 г. – 924,000 лв., Годишен индекс на конкурентноспособност в България

- 2014 г. – 167,150 лв, „Преоткриване на Център за култура и дебат „Червената къща“

Асоциация на европейските журналисти в България – част от мрежата НПО-та на кръга „Капитал“:

- 2013 г. – 178,500 лв., Медиатор – интерактивна платформа в подкрепа на независимата журналистика

Програма „Достъп до информация“ – организация, създадена от съпругата на Красен Станчев – Гергана Делова Жулева (от фамилията на високопоставени номенклатурни кадри в системата на народната отбрана и дипломацията по време на социализма). В създаването на тази организация пряко се включва и дясната ръка на Иво Прокопиев – Филип Харманджиев, който е съучредител. Сред останалите съучредители са адвокатът Йонко Грозев (трансфериран след това в Българския хелзинкски комитет, а после в Центъра за либерални стратегии и „Червената къща“), Юлиана Методиева (доскоро ръководител на Българския Хелзинкски комитет), Георги Стойчев (трансфериран по-късно като директор на фондация „Отворено общество”), синът на бившия зам.-шеф на НСС Чавдар Петков – адв. Димитър Тотев, адв. Александър Кашъмов, дългогодишната директорка на новините на bTV Люба Ризова:

- 2010 г. – 367,000 долара (535 820 лв.), В отговор на новите предизвикателства пред достъпа до информация

- 2013 г. – 194,710 лв., Граждански център в подкрепа на прозрачността в обществения живот

Български център за нестопанско право – Любен Панов (от средите на соросовите организации), близки до ГЕРБ – съпругата на Панов Надя Шабани беше назначена от ГЕРБ за шеф на Държавната агенция за защита на детето:

- 2012 г. – 712,000 лв., Ефективни подходи към устойчивост на нестопанския сектор

РИСК Монитор – на бившия шеф на „Отворено общество“ и костовист Стефан Попов (брат му Юлиан Попов, регулярно е промотиран от изданията на „Капитал“, беше служебен министър на екологията в кабинета на Марин Райков, назначен от президента Плевнелиев):

- 2012 г. – 150,000 лв., Върховенство на закона и организирана престъпност

- 2014 г. – 240,000 лв., Специализираната прокуратура срещу организираната престъпност

„Център за НПО в Разград“ – на протестъра и бивш шеф на Контролния съвет на ДСБ Георги Милков:

- 2010 г. – 74,997 долара (109 495 лв.), Правосъдие близо до хората

- 2011 г. – 189,500 лв., Правосъдие близо до хората: проект за гражданско наблюдение на съда

Списание „Едно“ – на кръга „Капитал“ и протестъра Асен Асенов:

- 2010 г. – 150,000 евро (293 370 лв), Проект: Три седмици в София, за организация на трите фестивала – Sofia Dance Week, Sofia Architecture Week и Sofia Design Week

- 2011 г. – 150,000 евро (293 370 лв), организация на трите фестивала – Sofia Dance Week, Sofia Architecture Week и Sofia Design Week

- 2012 г. – 210,000 евро (410 718 лв.) , организация на трите фестивала – Sofia Dance Week, Sofia Architecture Week и Sofia Design Week

- 2013 г. – 200,000 евро (391 160 лв.), организация на трите фестивала – Sofia Dance Week, Sofia Architecture Week и Sofia Design Week

Сдружение „София поетики“ – основано от протестъра Ясен Атанасов:

- 2012 г. – 20 000 лв., „София: Поетики” – литературен фестивал на открито

Център за правни инициативи – Даниел Вълчев (известен с близостта си до кръга „Капитал“):

- 2011 г. – 368,040 лв., „Юридически барометър. Наблюдение, анализ и оценка на развитието на правния ред в България”

Институт за изследване на близкото минало – Ивайло Знеполски. По-любопитното е, че в управлението на тази организация участва Ленко Ленков, който в същото време е координатор на „Америка за България“ по програма „Гражданско общество и демократични институции“, която предоставя финансирането:

- 2010 г. – 124,000 евро (242 519 лв.), Устна история на комунизма в България (1944 – 1989): провеждане на дълбочинни интервюта и събиране на автентични дневници

- 2010 г. – 29,950 евро (58 576 лв.), Адаптация на „История на Народна Република България” за превод и публикация на английски език

- 2014 г. – 448,000 лв., Помним и разбираме близкото минало на България

Към тази фактология трябва да се прибави и анализ на взаимовръзките в медиите, които са част от Мрежата. В основата са медиите, които пряко обслужват интересите на олигарха Иво Прокопиев – седмичникът „Капитал” и всекидневникът „Дневник”. Преди години той създаде и просъществувалата за кратко телевизия reTV. Специфичното за тези медии е, че те претендират за елитарност, висока гражданска и морална позиция, което им дава аудитория сред интелигентната градска публика. В същото време те са пряк проводник на политико-икономическите интереси на Иво Прокопиев и се използват за пропагандни кампании срещу определени политически кръгове, които не обслужват интересите на групировката (напр. в мандата на Костов – срещу Бакърджиев и Бонев; в мандата на Сакскобургготски – срещу ДПС, вътрешната опозиция в НДСВ) или пък в подкрепа на политически партии и среди, които обслужват групировката (например по времето на Костов – в подкрепа на вицепремиера Александър Божков и шефа на икономическата комисия Никола Николов; по времето на Сакскобургготски – в подкрепа на вицепремиера Лидия Шулева и ръководните кръгове на управляващото НДСВ в лицето на Даниел Вълчев, Веселин Близнаков, Пламен Панайотов; при Бойко Борисов – в подкрепа на близките до кръга „Капитал” министри Трайчо Трайков, Дянков, Плевнелиев и на еврокомисар Кристалина Георгиева).
Към изданията е създаден “граждански борд”, който се оглавява от адв. Йонко Грозев (нашумял в публичното пространство като застъпник за признаването на “македонско малцинство” в България и за регистрация на сепаратистката организация ОМО “Илинден”, както и като адвокат на т.нар. “алтернативен синод” на БПЦ), който последователно е трансфериран през няколко от НПО-та на кръга “Капитал”. Както се видя „Дневник” и „Капитал” по неясни критерии са щедро финансирани с повече от 3 милиона безвъзмездна помощ от Фондация „Америка за България”, в която влияние има банкерката Цветелина Бориславова. Собственост на групировката са и лайфстайл издания като сп. ”Едно”, сайтът „Градът.бг” и др.
Косвено свързани с общо финансиране или през обръча от неправителствени организации от кръга „Капитал” са интернет сайтовете „Медиапул“, „Правен свят” и „Офнюз“. „Медиапул“ се управлява от бившата шефка на пресцентъра на Иван Костов Стояна Георгиева. Сайтът се финансира също от Фондация „Америка за България” с почти 900 000 лв. „Правен свят” пък се управлява от бившата журналистка от в. „Труд” Мирела Веселинова, която в същото време участва в работата на Институт за развитие на публичната среда с ръководител Антоанета Цонева. В същата организация работи по съвместителство в различни проекти и журналистката от „Медиапул“ Полина Паунова. В своите публикации и двете интернет медии следват ориентацията на медиите на кръга „Капитал”, в тях често се появяват синхронизирани публикации, един и същ кръг политически, обществени и икономически структури, фактори и лица се толерират или се подлагат на различна степен на дискредитация или неглижиране. Сайтът Офнюз се ръководи от журналиста Владимир Йончев, който след кариера под ръководството на Делян Пеевски в „Монитор“ преминава в орбитата на кръга „Капитал”. Това личи от пълния синхрон на сайта с редакционната политика на останалите издания на групировката по отношение насочеността на публикациите, кръга на толерираните от сайта коментатори и подлаганите на критика и дискредитация политически и икономически субекти. Сайтът „Биволъ”, който претендира да е клон на Уикилийкс (което не се потвърждава от никакви източници, освен от самите собственици на изданието), също е свързан с интересите на кръга „Капитал”, които го използват като пощенска кутия за дискредитиране на определи конкуренти и/или опоненти на лица и структури от групировката. Сайтът е собственост на Атанас Чобанов (допълнителна информация за него – http://tchobanovtruth.wordpress.com/) и Асен Йорданов (син на поета Недялко Йорданов), който има противоречива журналистическа репутация. Журналистите Асен Григоров и съпругата му Сибина Кръстева, които водят предаване по БНТ, имат дългогодишна кариера в медиите на кръга „Капитал” – седмичникът „Капитал” и reTV. Наскоро двамата с неясно финансиране придобиха сайта „Webcafe.bg”. Свързаността им е видна от синхронизираната линия и подбор на събеседници с тези на медиите на групировката. Водещата на предаването на „Дарик радио” – „Кой говори” Пролет Велкова (бивш член на УС на Фондация „Отворено общество”) също води синхронизирана линия с медиите и интересите на „Капитал”, техни „дежурни” събеседници, с малки изключения са НПО-та от обръча на групировката и свързани с тях експерти. Най-нов елемент от обръча от медии е сайтът „Клуб Z” – собственост на фармацевтичния олигарх Огнян Донев, който е партньор на Иво Прокопиев.

Многомилионното финансиране от „Америка за България“ на тази група, свързани политически лобисти и брокери е само част от финансовите потоци, които се стичат към тях. Те са и редовните абонати за финансиране от страна на Фондация „Отворено общество” на Сорос и свързани с него донори като Тръста за Гражданско Общество в Централна и Източна Европа и др. Към това трябва да се прибавят и ресурсите, получавани от тях под формата на консултантски услуги, обществени поръчки и социологически изследвания първо чрез правителството на Иван Костов, а след това чрез приближени до кръга „Капитал” министри от последните няколко правителства. Всички тези организации работят в мрежа, координират и синхронизират политиката си с кръга „Капитал”, взаимно се подкрепят и си изграждат публичен образ чрез различни призове, които си връчват на разменни начала.

От всичко това е видно едно – чрез щедрото финансиране, осигурявано от симбиозата между чужди на България интереси и местни олигархични кръгове, в страната се е оформил нелегитимен задкулисен инструмент за упражняване на политическа власт без избори. Това е част от порочния модел на управление, който държи България в капана на бедността и марионетната държавност. И без чието разобличаване и отстраняване от нелегитимно влияние върху политическия процес, нямаме шанс за европеизация и изграждане на стабилни демократични институции и върховенство на закона.

Свиване

Прокуратурата: не сме разпореждали да се разпитват журналисти, но събирането на показания е част от проверката  


Няколко часа след като "Капитал" съобщи, че двама негови редактори са били извикани да дадат показания в СДВР по прокурорска проверка, образувана по сигнал на изпълнителният директор на свързаната с Пеевски "Водстрой 98", прокуратурата излезе с позиция по случая.

В нея се прави опит да се прехвърли отговорността на МВР, като в същото време се прави и оценка на публикациите в медиите "Дневник" и "Капитал".

"На 14.07.2014 г. в СРП е постъпил препратен от СГП по компетентност...

август 18, 2014

Свиване

Според прокурорски свидетел "убийството" на Пеевски е договорено на протестите  


Пълна логическа и юридическа каша - това е основният извод за разследването за т.нар. опит за убийство на депутата от ДПС Делян Пеевски. Това става ясно от определението на Софийски градски съд (СГС), с което "Капитал" разполага, и което отменя прекратяването на разследването. По него бяха задържани и обвинени трима души, но след като съдът отказа да ги задържи под стража, от държавното обвинение обясниха, че са се объркали и прекратиха работата по случая.

Съдът казва в определението...
Свиване

За делата на службогонското правителство  

Някой знае ли какво работи службогонското правителство на ГЕРБ и “Протестна мрежа”? Питам, щото досега освен за политическа чистка и назначения тип “Ало, Ваньо” друго не се е чуло. А, пардон – чуло се е: министър-протестъра Близнашки се нанесе резиденция “Бояна”, в 2-3 министерства започнаха освежителен ремонт на канцелариите и си поръчаха нови смартфони, а злопоучният правосъден протестър излезе в отпуска…

август 17, 2014

Свиване

Аз симпатизирам на Протестна Мрежа  


Аз симпатизирам на Протестна мрежа. Аз нямам политически партии и идеологизирани лидери, които следвам. Аз следвам своите си каузи, които са ясно дефинирани от години и ясно изразени и изказвани в моят блог, отново от години (равняващи се на няколко парламента). Нямам личен политически интерес или стремеж. Не искам да влизам в политиката. Имам либерални виждания, но не смятам, че у нас има либерални партии.

Искам в политиката да има морал. Да има последователност. Искам да има постоянство. Да има значително по малко популизъм. Да не се забравя миналото, за да не правим същите грешки в бъдещето. Да се постъпва, така както смятам, че е правилно, дори и ако от това за политиците да следва загуба на власта (тоест не приемам че власта заслужава всяка цена, не приемам безпринципни решения в нейно име, нито отстъпки в името на това "нашите да са на власт"). Не приемам политик да лъже, и особено да отрича очевидното (абсолютно всички политически лидери на всички водещи партии у нас са засегнати от това). Не приемам за допустимо да се изкривява истината, така че да е "по приемлива" за някой. Не приемам да се шмекерува със законодателството и правилата (което ясно определя защо съм против Южен Поток, Белене и Уестингхаус), това си е лъжа. Няма кауза, която да бъде оправдавана от лъжа, а за много политици лъжата се оправдава с каузи. Не приемам твърдения - дай да подкрепим това лошо, за да не дойде друго лошо, това е малодушие гарантиращо липсата на промяна и запазване на статуквото. Не приемам "идеали", които биват оправдавани с лъжи, измами, насилие, корупция. Всеки такъв идеал за мен е само действията, които го създават - лъжи, измами, насилие, корупция. Смятам и че хората, които са правили това, нямат правото да обвиняват, че другите правят като тях, но това не оправдава другите да постъпват по същият начин. Лошо не оправдава лошо. Престъпление не оправдава престъпление. Лъжа не оправдава лъжа. Не приемами тезата, че другите носят отговорност за собственото ми/си безделие и грешки.
Аз смятам, че гражданското общество трябва да е активно в търсене на каузите си, без да чака обединения или партии. Всеки чрез гонене и защитаване на собствените си каузи създава гражданското общество, а не някой друг да му го създава и той да се включва. Обществото не се създава от това да чакаш някой друг да гони или изпълнява твоите каузи, па камо ли и да го държиш виновен за това. Всеки път преди да зададеш въпроса "къде беше..." трябва да имаш отговор на въпроса къде съм и къде бях аз.
В този смисъл аз смятам, че Протестна Мрежа, каквато е в момента - динамично неформално обединение на граждани обединени от общи динамични каузи, е точен пример за проява на гражданско общество, каквато аз подкрепям поради всичко изказано по-горе. И доколкото имаме съвпадения на каузите за които се борим и начина, по който да го правим, аз ще симпатизирам и ще бъда част от Протестна мрежа, така както и протестна мрежа ще бъде част от мен.
За това, си позволявам да си сложа баджа на Протестна мрежа - като израз на моята подкрепа. Всеки е свободен да направи своят избор. От правенето или неправенето на избор, зависи това какво ни се случва всеки ден.

август 16, 2014

Свиване

ЦИК изглежда награждава медиите с неясен собственик  

цик медии лични данни избори жалба  politika bylgariq my life

Може би си спомняте, че по време на европейските избори пуснах жалба до ЦИК за 10 медии, които заобикаляха забраната за предварително обявяване на резултати в изборния ден. Тогава бяха наказани само пет, от които само Дневник присъстваше в моя сигнал.

От тогава насам няколко пъти писах и звънях на ЦИК, за да разбера защо не са си свършили работата. След липсата на всякакъв отговор, пуснах сигнал до прокуратурата за длъжностно нарушение на служител и/или ръководството на ЦИК с цел облагодетелстване на медии като им се спестяват глоби. Доколкото знам, сигналът ми сега се разглежда в Софийска градска прокуратура. Последните изглежда разпитват из ЦИК, защото тези дни получих два отговора от тях след дълго мълчание.

В първия ми казват, че са глобили пет медии и с това са изпълнили задълженията си. Попитах ги отново защо са спестили глобите на останалите девет. Снощи получих отговор и на това. От него става ясно, че са установили нарушенията, но не могат да накажат медиите, защото не знаят кои са отговорните лица. Причината е, че не съм посочил в жалбата си „собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, както и единен граждански номер“. Същите не можели да бъдат намерени на въпросните сайтове. Тоест ЦИК не знае кои са собствениците и отговорните лица в медиите и очаква обикновените граждани-жалбоподатели да изравят личните им данни при подаване на сигнал.

Този отговор, освен сериозно чесане по главата, буди и няколко основателни въпроса:

  • Къде са намерили въпросните данни на интернет страниците на петте наказани медии?
  • Ако не са ги намерили там, били ли са упоменати в друга жалба и от къде жалбоподателят ги е знаел?
  • Когато подаваме сигнал срещу някой, по какъв ред можем да се сдобием с личните му данни, за да е коректна нашата жалба?
  • Трябва ли да се регистрираме като администратори на лични данни, ако събираме така лична информация?
  • Защо ЦИК не може да открие собствениците на електронни медии? Как би ги наказала в такъв случай?
  • Ще задам тези въпроси днес. По-долу ще намерите последните мейли от кореспонденцията ни в обратен ред без редакции.

    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЮРУКОВ,

    Във връзка с Ваше писмо постъпило на електронната поща на Централната избирателна комисия с наш вх. № ЕП-00-548/05.08.2014 г., Ви предоставяме следната информация:

    Съгласно разпоредбата на чл. 498 от Изборния кодекс, установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 6 от Закона за административните нарушения и наказания, актът за установяване на административните нарушения следва да съдържа данни за собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, както и единен граждански номер. В подадените от Вас сигнали такива данни не се съдържат. Такива данни не се съдържат и на интернет страниците, посочени от Вас, на които е публикувана новината с информация и данни, които съдържат внушения за извършено допитване за резултатите от гласуването в изборите за избиране на членове на Европейския парламент от Република България за определена част по партии, коалиции и независими кандидати. Съставянето на актове за установяване на административни нарушения без да са установени данни за извършителя на нарушението – лицето, което носи административно – наказателната отговорност представлява съществено процесуално нарушение, което винаги е основание за отмяна на наказателното постановление, с което се налага съответното административно наказание.

    Предвид невъзможността да бъдат установени посочените данни за всички нарушители, актове за установяване на административни нарушения по чл. 205, ал. 5 от Изборния кодекс са съставени на онези лица, за които Централната избирателна комисия след проведено проучване е събрала необходимите данни за осъществяване на административно наказателното производство. Подробна информация за образуваните производства и лицата, за които са съставени актове за установяване на административни нарушения Ви е предоставена с писмо на ЦИК, изпратено на електронния Ви адрес на 5 август 2014 г. Централната избирателна комисия е изпълнила добросъвестно задълженията си, възложени й с Изборния кодекс и е предприела необходимите правни и фактически действия за образуване и осъществяване на административно – наказателно производство, съответно ангажиране на административно – наказателна отговорност на установените нарушители.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивилина Алексиева
    СЕКРЕТАР: Севинч Солакова

    Отговорът ми от 5 август 2014:

    Уважаема г-жо Алексиева,

    Запознат съм с въпросното решение. Запитванията ми бяха относно това защо никой от останалите 9 сайта, за които бях подал сигнал, не са разгледани. Прегледах решенията и записите от срещите и нито един от тях не е споменат или разглеждан.

    При условие, че всички сайтове, за които бях подал сигнали, бяха очевидно нарушили ИК, разглеждането само на един от тях и наказването му за разлика от останалите представлява неизпълнение на задълженията на админстрацията на ЦИК с цел облагодетелстване на трети лица, а именно – спестяване на глоби за административни нарушения.

    Бихте ли ми обяснили защо останалите 9 сайта не са били разгледани и нарушенията установени? Моля дайте ми имената на служителя или служителите разгледали сигнала ми, нерагледали всички сайтове в сигнала и като резултат установили нарушение у само един от тях.

    С уважение,
    Боян Юруков

    Ето и мейла на ЦИК от 5 август 2014 след многократните ми запитвания.

    Допълнение

    Важно е да уточня, че повечето медии в сигнала ми са с ясен собственик. Затова би трябвало да е изключително лесно за обществен орган да установи отговорните лица. Нито на техните сайтове, нито на онези с неясна собственост са посочени лични данни по обясними причини. Практиката на ЦИК прозираща в този им отговор показва, че колкото по-скрита е собствеността на един сайт, толкова по-лесно ще е за ЦИК да си затвори очите. Както с билбордовете на Атака.

    август 15, 2014

    Свиване

    Какво става с прокурорите?*  


    За "поръчковите" дела – срещу хора с власт, за разместване на капитали, за размазване на репутации, за замитане на следи на други хора с власт - пишем често и ще продължим да го правим. Всеки път си задаваме въпроса как се генерира тази зависимост на прокуратурата. Причините са много и са системни. Какво е въздействието им върху манталитета на редовите прокурори обаче се вижда по "тихите" дела – такива, които засягат неизвестни граждани и особено такива, които бранят служебната омерта, свързани...

    август 14, 2014

    Свиване

    Съдът отказа да открие производство по несъстоятелност на издателя на "Преса" и "Тема"  


    С определение от сряда съдията от Софийски градски съд (СГС) Петър Петров е отказал да открие производство по несъстоятелност на фирмата "Обединени свободни медии", която издава вестник "Преса" и списанието "Тема".

    Молбата за откриване на производството беше подадена от свързаната с Цветан Василев "БГ Корпорейшън", която твърди, че е отпуснала заеми за 2.5 млн. лв., но не ги е получила обратно.

    Фирмата е една от трите, за които стана ясно миналата седмица, че са отпускали,...

    Свиване

    Узурпацията на власт без избори обслужва олигархията и задкулисието  

    ПОЗИЦИЯ НА ГРАЖДАНСКОТО НЕПАРТИЙНО ДВИЖЕНИЕ “МОДЕРНА БЪЛГАРИЯ”

    Служебния кабинет „Близнашки” предприе безпрецедентна за едно служебно правителство политическа чистка. Без мотиви се уволняват областни управители, ръководители на държавни ведомства, членове на Надзорния съвет на НОИ и пр. На тяхно място се връщат в повечето случаи компрометирани кадри тип „Ало, Ваньо” от управленския мандат на ГЕРБ, който беше предсрочно прекратен от масовото народно недоволство и най-мащабните граждански общонационални протести за последното десетилетие през февруари 2013 г.

    Гражданското непартийно Движение „Модерна България” подчертава, че чистката, осъществявана от кабинета „Близнашки”, е в разрез с конституционната роля и задачи на едно служебно правителство.
    Българските избиратели не са давали мандат нито на служебното правителство, нито на президента Плевнелиев да упражняват цялата власт, която те устремно узурпират през последните дни. Те нямат правото да си присвояват власт, която не е им е дадена от суверена.

    Узурпацията на власт без избори обслужва олигархията и задкулисието. Най-малкото защото служебното правителство е напълно безконтролно правителство. То не е обект на демократичен парламентарен контрол с участието на опозицията, която и да е тя. Именно тази безконтролност е хранителната среда за прокарване на нечисти икономически интереси. Системността, с която служебното правителство се занимава главно с кадрови назначения, при това правени при пълна липса на прозрачност и без да е ясно „КОЙ” предлага кандидатите, свидетелства, че кабинетът „Близнашки” е замислен и осъществен като параван на задкулисието и олигархични кръгове, а не според изискванията на Конституцията като временно правителство, което да управлявава текущите дела и да организира честни избори. Заедно с това, досегашното поведение на кабинета „Близнашки” сочи пълна липса на задължителната за един служебен кабинет политическа неутралност и очевидно е насочено към осигуряване на служебна изборна победа на ГЕРБ на всяка цена.

    Движение „Модерна България” започва консултации с независими експерти, граждански организации и политически сили с цел изготвяне на специален доклад до Европейската комисия за осъществяваната политическа чистка и непрозрачните действия на служебното правителство, които задълбочават политическата нестабилност и отварят още по-широко вратите на властта за олигархични кръгове и групировки.

    Свиване

    Руското ноу-хау  

    Автор: Виктор Шендерович

    Превод: Павел Николов

    Руската помощ за жертвите на хуманитарната катастрофа в Югоизточна Украйна напълно се покрива с руската народна препявка: „"Сама садик я садила – сама буду поливать" („Сама си садих градинката, сама ще си я поливам“).

    Катастрофалната градинка на територията на чуждата, довчера още братска държава, ние садим с упорство и разнообразие, съвсем невъобразими в мирния живот. Ако с такава настойчивост и с такова майсторство прецизирахме технологиите на отечественото автомобилно производство, Русия отдавна щеше да произвежда мерцедеси.

    Но мерцедесите не са интересни. Това и немците го могат. Нашето ноу-хау е хаосът! Производство на беди в промишлени мащаби и поддържането им в дресирано състояние. Създаване на условия, несъвместими с живота…

    А след това, както се полага на наследничката на страната на Съветите – борба за мир! Това влиза в комплекта. Хуманитарен аспект, значи. Койно не се е скрил, не му е виновен Путин…

    Така изглежда пълният производствен цикъл.

    Впрочем, нищо ново: такъв случай е описан в литературата. След като изпраща на Йов огън, болести и смърт на близките му, Господ отмества облака и казва с удивен глас: опа! Ти имаш проблеми, братко. Лошо. И мисля, размишлява си на глас Господ, че това е, защото не ме обичаш достатъчно, докато аз те унищожавам…

    И понеже е щедър, поради спецификата на своята доброта, изпраща хуманитарна помощ.

    А зад гърба на Господ в този стар сюжет, както си спомняте, стоял сатаната…

    август 13, 2014

    Свиване

    Бойко Борисов осъди Волен Сидеров за 201 хил. лв.  


    Съдия Теодора Нейчева от Софийски градски съд (СГС) е присъдила рекордно високо обезщетение на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов по делото, което той заведе срещу Волен Сидеров. Поводът е интервю на лидера на "Атака" за в. "Монитор" от юни 2013 година.

    Бойко Борисов търси сметка от Сидеров за думите му: "Аз съм убеден, че Борисов също трябва да бъде подведен под отговорност за редица неща, които са правили заедно. Най-крупните от тях са покровителство и пряко облагодетелстване от...
    Свиване

    Моите коментари във Фейсбук: Първите крачки на служебното правителство  

      Постепенно все по-често правя коментари за случващото се по света и най-вече у нас единствено на този сайт и във Фейсбук.
      Вече отказвам покани за интервюта и участия в радио и телевизионни предавания, защото не ми се участва във всеобщата говорилня. Няма я вече тръпката във и за подобни участие, всяко нещо е с времето си. Явно са наситени всички валенции за изяви в медиите. Но понеже държа (а може би и дължа) да казвам мнението си по важни въпроси, продължавам да го правя, но в своето мрежово пространство.
      През последните няколко месеца непрекъснато съм писал за това, което ме е вълнувало при сериозни обществени проблеми. Тук привеждам своите коментари – по-кратки и не толкова кратки, направени във Фейсбук по въпроси и събития, свързани с началото на дейността на служебното правителство.

    чети по-нататък

    август 12, 2014

    Свиване

    Вълна от солидарност със съдия Аглика Адамова  

    Съдии от цялата страна застанаха зад своята колега Аглика Адамова-Петкова, която беше подложена на медийна атака след като стана ясно, че е номинирана за зам.-правосъден министър. Поводът не беше работата й като магистрат (сред колегите си тя е известна като безупречен професионалист), нито съмнения в моралните й качества, а фактът, че е дъщеря на ректора на Свищовския университет Величко Адамов, който действително е спорна личност. По сигнали срещу него е имало образувани две досъдебни...
    Свиване

    Бяла книга : Политиката към авторското право в ЕС  

    Европейската комисия проведе обществен консултационен процес за реформа на  политиката на ЕС към авторското право в цифровото време.

    Очаква се издаване на съобщение на ЕК. Неофициално стана известен проект на съобщението, очаква се приемане през есента.

    Темата се следи тук.

    Свиване

    Моите коментари във Фейсбук: Посегателството на кремълска Русия срещу Украйна  

      Постепенно все по-често правя коментари за случващото се по света и най-вече у нас единствено на този сайт и във Фейсбук.
      Вече отказвам покани за интервюта и участия в радио и телевизионни предавания, защото не ми се участва във всеобщата говорилня. Няма я вече тръпката във и за подобни участие, всяко нещо е с времето си. Явно са наситени всички валенции за изяви в медиите. Но понеже държа (а може би и дължа) да казвам мнението си по важни въпроси, продължавам да го правя, но в своето мрежово пространство.
      През последните няколко месеца непрекъснато съм писал за това, което ме е вълнувало при сериозни обществени проблеми. Тук привеждам своите коментари – по-кратки и не толкова кратки, направени във Фейсбук по въпроси и събития, свързани с агресията на Путин и кремълска Русия срещу Украйна. Осем от моите най-хубави години от младостта преминаха в Харков като студент и аспирант (1975-1979, 1982-1986) и затова Украйна ми е особено скъпа.

    чети по-нататък

    Свиване

    Истината за класациите за свобода на медиите по света  

    От Бойко Боев,  старши експерт в Article 19.

    Днес Бойко коментира  класациите за медийна свобода, споделя личната си гледна точка  и представя излезлия наскоро анализ на Лаура Шнайдър  “Класациите: какво ни казват и какво не ни казват”.

     

    boyko_boev

    В работата си често използвам класациите за свобода на медиите по света. Правя това, за да се информирам за ситуацията в отделните страни. Понякога използвам данните, за да убедя властите, че са необходими промени за подобряване на положението на медиите.

    Макар че не съм социолог, знам, че верността на подобен вид изследвания зависи от използваната методика. Например  когато стане дума за социологическите проучвания за изборните нагласи знам, че агенциите използват различни методики и дават различни резултати. Давал съм си сметка, че не знам как се правят класациите за свобода на медиите по света. Въпреки това, както признах, често ги ползвам. Предполагам, че правя това, защото класациите са най-лесният начин да разбира дали има медийна свобода. Освен това на практика рядко някой повдига въпроса за тяхната достоверност.
    Преди две години сериозно се замислих за класациите за свободата на медиите. Причината беше разговорът ми с международна организация, която отразява събития, свързани с медиите по света и изготвя годишна класация на медийната свобода. Обадих се в организацията по повод позицията им по отношение на конкретно събитие в България. Секретарката ме свърза със служителя, отговарящ за България, след като разбра за какво се обаждам. Не познавах човека от другата страна на линията. Целта ми беше съвсем колегиално да информирам, че приложимите български закони по дадения случай са други и затова направените изводи за събитието – погрешни.

    Колегата ме изслуша, но отказа да направи корекция. Вместо това започна да говори за лошото положение на медиите в България. Не се бях обадил, за да обсъждам този въпрос, затова при първата възможност приключих разговора. Все пак останах със съмнение за отношението към фактите на въпросния колега, който отговаряше за България. Разбрах също, че той не беше юрист и нямаше добра представа нито за правната страна на проблема, нито за българското право. Съжалих, че това е така.

    В началото на годината ми се обади Лаура Шнайдър, която се представи като изследовател на Академията на Дойче веле за развитие на медиите. Много се зарадвах, когато научих за какво ме търси. Лаура каза, че Академията се интересува от класациите за свободата на медиите по света и иска да научи какво мисля към тях. Спомням си, че по време на разговора няколко пъти обявих, че очаквам с нетърпение доклада, за да науча кой и как подрежда въпросните списъци на държавите.

    Преди седмици докладът на Лаура Шнайдър беше представен от Академията на Дойче веле. Основният въпрос в него е дали да вярваме на класациите за свобода на медиите по света. Изследвайки методологията на Репортери без граница, Фрийдъм Хаус, Международния съвет за изследвания и обмяна (IREX) и Фондация Фридрих Еберт и ЮНЕСКО, докладът прави заключение, че класациите не са обективни. Причините за това са липсата на общоприета дефиниция за свобода на медиите и използването на предимно западни експерти, които разчитат на свои наблюдения.

    Ето накратко някои от наблюденията на Лаура Шнайдер за изготвянето на класациите:

    • Фрийдъм хаус изготвя своята класация на базата на 23 индикатора и 109 подиндикатора, като всяка държава може да получи обща оценка от 0 до 100. Оценяването на всяка страна се прави от един изследовател. Две трети от всички страни се оценяват в офиса на организацията във Вашингтон и само една трета на място. Оценките на изследователите се подлагат на проверка на регионални срещи и се сравняват с другите региони и миналогодишната ранглиста, преди да бъдат обявени публично. Основните слабости на тази класация според предлагания доклад са изработването на индикаторите от малко на брой хора, които са предимно американци, и изполването на мнението на един човек за оценяване на държавата.
    • Репортери без граница (РБГ) имат 87 индикатора. За всяка страна се попълва въпросник от един до петдесет души, които са местни партньори на РБГ, журналисти или изследователи, които живеят във въпросната страна. Фокусът на изследването е сигурността на журналистите. Всички резултати се проверяват от служителите на РБГ, които определят крайния резултат. Основните слабости според доклада са липсата на данни за броя на отговорилите на въпросите и различният брой местни респонденти в различните държави.
    • Индексът за устойчивост на медии на Международния съвет за изследвания и обмяна (IREX) се изготвя на базата на 40 индикатора. Фазите за събиране и анализ на данните са три. В първия етап участват 10-15 местни експерти (журналисти, НПО, университетски служители и други), които индивидиално дават своите оценки. Следва групово обсъждане. В третата фаза служителите на IREX определят каква оценка да дадат на държавите. Един служител определя мястото на държавите в класацията. Индексът е критикуван заради определянето на индикаторите от американци, заради връзките с американското правителство, както и заради крайното оценяване на държавите от един човек.

    Пълният текст на изследването

    август 11, 2014

    Свиване

    Путин вместо сьомга  

    Автор: Виктор Шендерович

    Превод: Павел Николов

    Обичате ли норвежка сьомга? Обичате ли я така, както я обичам аз. Не, вие не знаете какво е норвежка сьомга!..

    Класически цитати вече се смесват в печалната ми глава. Какво само не си е мислила тази глава за Путин и Ко, какво само не е очаквала от злодеите, но животът пак разкъса моите фантазии като куче грейка.

    Те, разбира се… са юнаци, да! Големи юнаци. Няма как да отречеш последователността на тези момчета. При всеки кръстопът избират най-задънения вариант.

    За да икономисат време, мисля аз.

    Защото… колапс все едно ще има, така че нека да е по-скоро. А иначе изоставаме, граждани.

    Но аз се отвлякох, а исках да поразсъждавам за сьомгата. Норвежката, както разбирате. Не е изключено впрочем някога да е била наша, просто е заминала от Мурманск при норвежците – след екологията и моряците от търговския флот. Преди четвърт век корабите стояха по нашите пристанища на три реда, сега при кейовете е празно… Русия се изправя на краката си и постепенно рухва.

    Но дори и за това не ми е думата. А ето за кое.

    В тона на първите реакции по темата за сьомгата видимо изпъкваше нотата на червенознаменното злорадство: простият народ, разбира те ли, и преди не е ял червената риба – нека сега буржоазията да поседи на диета… И без сьомгата ще минем, заключи оптимистично един експерт.

    Така де! Разбира се, че ще минем, скъпи!

    Списъкът на нещата, без които можем да минем, изобщо е доста голям и през топлото време на годината на първо място в него стоят гащите. Без мозък например може изобщо да се мине цяла година. Ако наблегнем добре в избраното направление, скоро за пореден път ще започнем да демонстрираме на света способността си да минаваме с много малко. Изпитвайки традиционното чувство на дълбоко удовлетворение като се сдобием с половин дузина ролки тоалетна хартия, без която на свой ред също можем да минем…

    Изобщо, перспективите са добри, а главно – до болка познати на ветераните от последните петилетки. Нас вече с нищо няма да ни удивят, но ето тези, които не са заварили положението един хляб в ръцете – скоро ще се поразят силно от новите очертания на живота.

    И цялата тази радост заради отказа на един упорит авантюрист да се признае за победен.

    Казват, че той, този авантюрист, отдавна угрижен на тема отравяне, отскоро се е обградил с дегустатори в три редици… Можем да го разберем. Аз на негово място и с четвърта редица ще се заобиколя, и изобщо пред хората няма да излизам.

    Каква ти тук норвежка сьомга.

    август 10, 2014

    Свиване

    Моите коментари във Фейсбук: Политическата ситуация при управлението на ДПС-БСП-Атака  

      Постепенно все по-често правя коментари за случващото се по света и най-вече у нас единствено на този сайт и във Фейсбук.
      Вече отказвам покани за интервюта и участия в радио и телевизионни предавания, защото не ми се участва във всеобщата говорилня. Няма я вече тръпката във и за подобни участие, всяко нещо е с времето си. Явно са наситени всички валенции за изяви в медиите. Но понеже държа (а може би и дължа) да казвам мнението си по важни въпроси, продължавам да го правя, но в своето мрежово пространство.
      През последните няколко месеца непрекъснато съм писал за това, което ме е вълнувало при сериозни обществени проблеми. Тук привеждам своите коментари – по-кратки и не толкова кратки, направени във Фейсбук по въпроси и събития, свързани с управлението на ДПС-БСП-Атака – едно наистина скопено и бездарно като стратегия и резултати управление.

    чети по-нататък

    Свиване

    Сливи за… ракия  

    Баба ми по майчина линия казваше: „Суо дупи рибъ ни йде“ („Сухо дупе риба не яде“).

    А ако не си мръднеш на село задника, може и ракия да не пиеш (домашна, иначе на магазина дал Господ шльоковица).

    Потегляне рано-рано, слънцето още не е изгряло.


    На баира – една кобилка.


    Малко по-отгоре – сливи, сливи, сливи.


    Недей дочаквай и зори, върви бери, бери, бери…


    Кой на слива, кой под слива…


    На връщане – три овчици и една козичка.


    Козичката се оказа много любопитна.


    Мат`ряла.


    Ракията осигурихме, вече можем да видим новините…


    август 09, 2014

    Свиване

    Технологиите за контрол  

    Информацията от вчера за косвеното финансиране на издатели от страна на КТБ допълва разказа за несвободата на медиите в последните години.

    През 2010 г.   по времето на управлението на ГЕРБ в закон беше предвиден публичен регистър за медийната собственост и тази мярка беше широко рекламирана като решение за прозрачността на собствениците на печатните издания –  “до действителен собственик”. Изменението в закона не беше с цел регулиране на медийни концентрации, а  – според мотивите  – с цел да може да се търси отговорност в случай на засягане на доброто име. През 2010 г. проблемът с концентрациите изобщо не се признаваше за валиден от управлението на ГЕРБ.

    Тенденцията беше налице и преди 2010,  по времето на Станишев. По негово време се променяха законите, за да се продаде успешно ТВ2  и да се организира овладяването на цифровата телевизия в бъдеще. Въпросната телевизия е добър пример за ролята на фактора консултанти.  Независимо от собствеността, посочена в регистрите, с договори се урежда правото на консултанта да запазва контрол върху позиции, свързани с новините.

    От това време датира продажбата на ТВ7   с  консултанти Кръстева – Пеевски  :  “НБМГ на Ирена Кръстева и синът й – зам. министърът на извънредните ситуации Делян Пеевски – официално влязоха във владение на ТВ 7 и в.  Експрес  от декември 2008 и консултантът поема оперативното управление на фирмите  ТВ Седем ЕАД и  Експрес БГ  АД”, се казва в  съобщението,   ТВ7  започва да използва оборотната аналогова честота на Гергов (29 март 2009),  а Ирена Кръстева получава 58 честоти без конкурс (с  аналоговите бележки). Тогава бяха и опитите за овладяване на регулаторите с увеличаване на състава им. При Станишев.

    През 2010  – ако се върнем към регистъра за собствеността – се заговори за прозрачност, но беше съвършено ясно, че само се имитира дейност.  Тогава се отмени  ограничението за вертикална интеграция на медии и реклама.Медийното съдържание по времето на ГЕРБ показа  – въпреки уверенията на Борисов, че ГЕРБ няма медии – че положителното отразяване на властта беше абсолютно доминантно в десетки медии, поръчковата журналистика цъфтеше, държавните пари пребиваваха в КТБ, в същата посока с благословията на Станишев и довършителните действия през 2010  заминаха и разрешенията за  мултиплексите. Когато ВАЦ реши да се изтегли от България, допълнително стана ясно за каква игра на прозрачност става дума. Беше обявено, че сделката по придобиването е с банкови кредити, но при конфликта на собствениците стана ясно, че  дружествата, с чиито активи се обезпечават кредитите, стигат  до Любомир Павлов.

    По време на кризата държавата стана основен източник на финансов ресурс,  а  средствата за информационни кампании се управляваха така, че скоро  ЕК санкционира България   –   ПР-и на властта първо са изготвяли технически задания, а след това са печелели поръчки. Депутатът  Пеевски и КТБ, властта и парите  работеха в единен ритъм и се защитаваха от интереса на медиите с всички средства. Местан отричаше, че   депутат на опозиционната ДПС   лее дитирамби за управляващите – Пеевски няма вестници – а Ирена Кръстева спечели дело срещу Икономедия за атаки и увреждане на доброто име с недоказани твърдения.

    Тогава американският посланик, този любител на киното и джаза,  каза нещо за неясната собственост  на банките, а шефът на БНБ Искров веднага обяви, че на него собствеността на КТБ му е ясна. При събитията през 2014 се оказа, че все пак зад т.нар. омански фонд има люксембургска офшорка и връзката на КТБ с Оман е косвена: “люксембургското дружество Бългериън Акуизишън Къмпани ІІ С.а.р.Л. в качеството му на дружество, косвено контролирано от фонд  Генерален държавен резерв  на Султаната на Оман, има право да придобие акции с право на глас от Корпоративна търговска банка АД.” Това –  по повод недоказаните твърдения.

    Когато ГЕРБ излезе от властта, твърденията започнаха  да се потвърждават. Вежди Рашидов призна, че ГЕРБ е оставил “всички мангизи да минават през банката, парите са на Доган, а Пеевски е боздуганът отпред с майка си.” Първото служебно правителство на Плевнелиев се зае с въпроса. Но дори през 2013 темата остана табу, дори  медии като Дойче Веле и Економист  не се разминаха с натиск от страна на КТБ, а от  Еми Барух и Иван Бедров се искаше да доказват широко известни, но трудно проверими в онова време факти.

    Трудно проверими – до разпадането на тандема Василев – Пеевски. Тандема пари – власт. Защо: защото парите пожелали да играят самостоятелно за властта – “Цветан смяташе, че има сили да управлява държавата”, според Пеевски,  и защото Пеевски  „стигнал прекалено далеч и се вживява като властелин на България”, според Василев.

    Медиите след разпада: част продължават да остават на Пеевски, въпреки обявената сделка Халпени.  Вчера Протестна мрежа публикува документи за финансови отношения на още три издателя с  кредитирани от КТБ търговски дружества. Не че от съдържанието досега не може да се направи извод за ориентация на тези медии, но връзката принадлежи към труднопроверимите факти. Това са “Про нюз България” АД (издател на вестниците  Труд  и  24 часа ), “Обединени свободни медии” АД (издател на  Преса и  Тема ) и “ГМ Прес” АД (съсобственик в  Стандарт прес ,  Шоу  и  Блиц  и издател на вестниците  Марица  и  Струма). Съответно сега са внесени молби за несъстоятелност в СГС  срещу тези издатели. Венелина Гочева казва днес, че атаката се дължи вероятно на факта, че българите имат доверие на 24 часа – очевидно включва и  Пеевски, който избра точно 24 часа да даде ексклузивното си интервю. И да, тези финансови връзки по странен начин обясняват новия Български медиен съюз като съюз край КТБ.

    ТВ7, за която се твърди, че е собственост на Алегро Кепитал, на по-високо ниво (според някои източници) има собственик на същия адрес, на който е  Бългериън Акуизишън Къмпани.  Какви са тези пари по произход и каква  точно е ролята на Цветан Василев подлежи на изясняване. С днешна дата се водят дела за несъстоятелност на ТВ7, като в играта се появява и Ноу Фрейм Бареков, което е друга тема. Според Капитал в конфликта Ноу Фрейм – ТВ7  Цветан Василев е успял да  запази студиото в Герман.

    Публицистиката в бТВ олеква, а очакванията за свободно и качествено новинарство, свързани с Венелин Петков, засега остават очаквания. Качествена журналистика на хартия в днешната българска среда  е  подвиг.  И качествена журналистика изобщо. За БНТ и БНР трябва да се говори отделно. Там освен общите проблеми има и специфични трудности.

    На сметката на кръга Цветан Василев е и цифровата наземна телевизия. Скандалът е голям, ако фитилът наистина догаря. Типичен случай на пълно загърбване на обществения интерес заради корпоративния. Сега желанието е сметката да се поеме от  бюджета.

    В разпространението на печатните издания е Лафка.

    Според информация  за средствата, предоставени за информационни кампании по времето на правителството Орешарски, на първо място е  България он ер .

    И така, технологиите за контрол, за които има информация, са все повече -

    • пряк натиск  върху журналистите в медиите, търговски или обществени;
    • косвен натиск върху журналистите чрез контрол върху назначенията на ключови позиции – ръководител на програма, ръководител на новините, маркетинг, юристи и др.
    • участие в собствеността, включително вертикална интеграция от рекламата до разпространението;
    • пряко финансиране с публичен ресурс – бюджет, оперативни програми;  насърчаване на проправителствено поведение и санкциониране на  проявите на независимост;
    • корпоративно  финансиране – пряко или косвено;  в частност  и финансиране чрез реклама;
    • операции върху състава на регулаторите; натиск на парламента върху СЕМ и опит за изземване на функциите;  особености на поведението на конкурентния регулатор по въпроси, свързани с медиите;
    • присвояване на саморегулирането;
    • възможността (отпадането на забраната в закона) ръководни длъжности в регулатора и обществените медии да бъдат заемани от сътрудници на бившата ДС също.

     

    Кризите дават шанс за подготовка и приемане на ефективни мерки.

    Но разбира се, мерките са само думи, ако липсва  политическата воля за прилагането им.

     

    Свиване

    България поема по холандски път  

    България ще поеме по холандски път, с прилагане на холандски мерки, обявиха от пресцентъра на министерството на прессъобщенията. Ето и някои от приоритетите, с които кабинетът ще реализира европеизирането на държавата:

    • велоалеи – за да има къде гражданите да паркират, да разхождате кучетата си и бебетата си в колички
    • велопаркинги пред офиси и обществени сгради – за да може онзи младеж от втория етаж, дето май прегръща дървета, да си оставя колелото
    • унифицирана система за таксуване в обществения транспорт – за да може „наши фирми“ да вземат едни пари за неуспешна интеграция. И за да има национален протест на превозвачите, които не искат да отчитат всички издадени билети.
    • данъчни облекчения за чуждестранни специалисти – за да псуваме, че за българите пари няма, а пък на чужденци даваме, а и да се развие пазар за фалшиви специалисти с високи възнаграждения, с цел укриване на доходи
    • денонощен градски транспорт – за да има къде да вандалстват граждани със съмнителна обществена интеграция
    • интернет във всеки бърз влак – за да може пътниците да се взират в 3-мата младежи, които извадят лаптоп или таблет
    • места за кратковременно паркиране до спирките – за да има къде гражданите да си паркират колите с месеци
    • легализиране на леките наркотици – за да стане Слънчев Бряг още по-привлекателен за утайката на Европа
    • задължително разделно събиране на боклука – за да има още повече кофи, в които да хвърляме каквото ни падне
    • легализирано съвместно съжителство на гейове – за да не остават националистическите партии без начин за привличане на електорат
    • насърчаване на махането на пердетата – за да може съседите ни да надничат у нас и да цъкат с език, когато си купим нещо ново
    • насърчаване на личните лекари да не изписват антибиотици, освен при реална нужда – за да се развие черен пазар на рецепти

    Дали мерките ще проработят както в Холандия или ще постигнат описания горе ефект, зависи не от това кой е на власт, а от мисленето ни.

    Свиване

    Франция: финансиране на телевизията: решения на CSA  

    Френският регулатор за аудиовизия  CSA отказва да издаде разрешения за преобразуването на три платени телевизионни програми в безплатни.

    Съветът отговаря отрицателно на  искането на:

    • TF1   – за новинарската програма LCI,
    • M6  –  за културната програма Paris Premiere,
    • Canal+  – за програмата за документални филми  Planete+.

    Решението е интересно от гледна точка на използваните бизнес модели и тяхната ефективност. Телевизиите са предпочели да преминат от финансиране чрез абонамент към финансиране чрез реклама, но регулаторът е отказал да разреши – с различни мотиви. Оценката му се основава на икономически и неикономически съображения (качество и плурализъм). 

    Решенията

    Подобни решения се основават на  пазарен анализ. За има  анализ, трябва да се събира иформация. Към темата за ролята и функциите на медийния регулатор.

     

     

    Свиване

    Бизнес на село  

    Това висящото е татарика.

    Гледаме си я в двора на село.

    След това я режем, връзваме я и я качваме на тавана, където се суши.

    Тук вече е смъкната от тавана - изсушена и готова да потегли за Русе.

    Използват я цветарите при аранжирането на букети.

    На тях я продаваме.

    Селски бизнес – оттук капне, оттам капне, гладен може да ходиш, ама от глад няма да умреш…

    август 08, 2014

    Свиване

    Човекът от служебния кабинет с най-трудната задача  

    Категории: 

    Като гледам приоритетите на служебното правителство, мисля, че една от най--тежките задачи се пада на правосъдния министър Христо Иванов. По три причини.

    Първата е, че разлика от другите министри, които в една или друга степен ще видят по-бързо резултата от своите усилия, при него няма да е точно така. Ако успее в експертизата и изработването на стратегията за реформа, признанието ще дойде доста след изборите. При това, страхувам повече от вън (ЕК) и може би от някои други институции извън него, отколкото от вътре.

    Свиване

    Комитата от Велико Търново  

    Категории: 

    Пак се отнесох в злободневието и забравих, че годината е особена. Тези дни проф. Михаил Неделчев ме покани да напиша нещо за юбилейните вестници, които ще излязат през есента в рамките на една инициатива за отбелязването на изминалия четвъртък век от промените. Приех, разбира се. Може да е концептуална и мъдра статия, но може и да нещо по-скромно. Примерно като текста по-долу. Тогава ,през лятото на 1989 г. Стефан Комитов наближаваше петдесетте. Здрав, с грубо селско лице, с неподкастрени вежди и мускулести предмишници, както подобава на скулптор.

    Свиване

    Какъв е спорът в Реформаторския блок  

    Категории: 

    Може някои да считат, че в РБ тече кавга и лидерска битка. Аз, обаче мисля, че става дума за дебат. Два са главните въпроси в него.

    Първият е за това как бъде напусната хлъзгавата плоскост, при която решенията и движението напред се основа на едва ли не неформалните връки между лидерите на петте партии.И съответно как тези неформални връзки и сходство на идеите в теи партии да бъдат формализирани и пречупени през действащи механизми за управление и вземане на решения.

    Свиване

    Пътят към Рая  

    Западните санкции ще дадат на Русия възможност да направr своята икономика по-нравствена. Това мнение изказа председателят на Синодалния отдел по взаимоотношенията на Църквата с обществото протойерей Всеволод Чаплин. Според него обществото не трябва да ориентира хората само към потребление. След санкциите Русия ще отиде в Рая.

    „Ако става въпрос кае е главното: живот заради изпълнението на висшата мисия на своя народ или живот заради потреблението, ние трябва смело да кажем и на себе си, и на целия свят, че потреблението не е главното. Нещо повече, по отношение на потреблението трябва да се помисли не за постоянен ръст, а за самоограничение“ – смята свещеникът.

    „Свободный журнал“, Русия (превод П.Н.)

    Браво, дядо попе!

    Досега знаехме, че в Рая се ходи за благочестиви деяния.

    Сега разбрахме, че това може да стане и като не ядеш български краставици.

    Една само препънка има.

    Как така водка без краставичка, а?..

    август 07, 2014

    Свиване

    Скандалният министерски произвол ескалира  

    Скандалният произвол в правосъдното ведомство се разраства. Броени часове след като Хаштаг-BG разкри, че фондацията на служебния вицепремиер и правосъден министър Христо Иванов “Български институт за правни инициативи” системно е нарушавала законовите изисквания за прозрачност във финансирането, назначенецът на президента Плевнелиев уволни главния секретар на ведомството Петър Керански. Това съобщи преди минути БГНЕС. Според източници на Хаштаг-BG причина за уволнението е категоричният отказ на Тодор Керански да фалшифицира Публичния регистър на НПО в обществена полза и да впише със задна дата отчетите на министерската фондация

    http://hashtag-bg.com/articles/12086/скандалът-се-разраства-министър-иванов-уволни-главния-секретар-на-правосъдното-министерство

    Свиване

    Лустрация на чуждите агенти!  

    Като гледам състава на президентското правителство мисля, че трябва да се постави на законодателно ниво с цялата му острота въпроса за лустрация на агентурата на чужди разузнавания. Иначе не сме държава!

    Свиване

    Иванов – маша на олигархията  

    Закононарушителят Христо Иванов, президентски вицепремиер и правосъден министър, се оказа и здраво оплетен в обръчите от фирми на задкулисието и олигархията около Иво Прокопиев и Росен Плевнелиев. Четете: http://afera.bg/mishena/66509.html

    Свиване

    Двойният морал на протестърите  

    Дописничка на проправителствения сайт “медияпул” (собственост на бившето пресаташе на Иван Костов) оправдава скандалните разкрития за закононарушения на служебния правосъден министър Христо Иванов с това, че бил просто “мърляч”, но не бил “калинка”, а експерт, демек ставал за министър. Припомням – фондацията на Иванов е усвоявала милиони през последните години, но е системно е нарушавала императивното законово изискване да представя финансов отчет и отчет за дейността в Публичния регистър на юридическите лица с нестопанска цел при Министерството на правосъдието. Нарушила е закона през 2011, 2012 и 2013 г. Освен това същият се оказа и с отнети адвокатски права. Та, нали си я представяте същата дописничка какви кофи с помия щеше да излива, гарнирани с нечленоразделни брътвежи тип “шутминаооо”, ако подобен скандал се беше развихрил около някой от министрите в предния кабинет? Да ги видите колко са почтени и независими т.нар. протестъри и техните медийни рупори, ми е думата…

    Свиване

    Филми на село – „Земя“  

    Филмът на Александър Довженко „Земя“ („Земля“, 1930 г.) безспорно не е за изпускане от любителите на киното като изкуство, а не като средство за отмора след напрегнат ден.

    Ако подминем две сцени и няколко реплики (по принцип репликите са малко, филмът е ням и думите на героите се изобразяват с титри), които имат определено пропаганден характер (във времето на сталинизма сме!), всичко останало е изключително въздействаща кинопоезия (Довженко учи една година в Германия изобразително изкуство при експресиониста Вили Хекел) …


    …и човешки трагедии, разиграли се на фона на едно жестоко за украинското село време – колективизацията на селското стопанство.


    Почти цялата кинолента е снимана във впечатляващи едри планове, за които се знае, че са отрова за слабите режисьори и оператори.

    Силно впечатление правят ракурсите и „портретите“ във филма; не случайно казвам „портрети“ – камерата снима неподвижни актьори, изразяващи определени емоционални състояния.


    Не зная доколко през 1930 година хватката на сталинската цензура е била стегната, но във филма на Довженко са се промъкнали моменти, които може би няколко години по-късно не биха минали в никакъв случай:

    Селският „началник“ лъже най-безочливо „началника“ в града, че тракторът е пристигнал в селото и е посрещнат от селяните.

    Същевременно въпросният трактор е спрял близо до хутора, защото се е изпарила водата в радиатора му. Мъжете пикаят в радиатора, за да го напълнят, и тракторът тръгва. :)

    Срещаме реплики и части от реплики на украински език, при условие че по това време руският е негласно задължителен.

    Ето и един „портрет“ с жест, несъвместим със съветския морал.

    А това за 1930 година в СССР си е направо хард порнография.

    Малко след снимането на „Земя“ Довженко става много близък със Сталин и… не създава повече нищо съществено (историята с Максим Горки се повтаря).

    За което може само да съжаляваме…

    Свиване

    За Крокодила, Хипопотама и Реформаторския блок  

    Онзи ден Радан Кънев с тежки мотиви хвърли оставката си като говорител на Реформаторския блок. Каза, че „не е приемал да бъде кандидат в кампания, чиято цел е да закачи брошка на ревера на ГЕРБ или да постави смокинов лист на очертаващите се срамни коалиции“. Източникът на това напрежение беше актуализацията на бюджета и то не толкова самата актуализация, за която едва ли някому пука, колкото това, че Меглена Кунева и Божидар Лукарски на своя глава решили да обърнат палачинката и от критици на идеята за ново задлъжняване, да се превърнат в нейни поддръжници. Радан Кънев пък очевидно е на мнение, че ако Бойко Борисов иска говори с Блока, то ще говори само чрез Радан Кънев, иначе Блок няма да има. И показа как може да се случи това.

    Разбира се, за никого не остана тайна, че отказът от позицията „говорител на Блока“ е открита заявка за позицията „лидер на Блока“. Имаше идея тази заявка да се обяви на специална пресконференция вчера, но пресконференцията беше отменена без обяснение. Всъщност, причините може да са били всякакви, включително и обструкция от страна на Меглена Кунева, която, огорчена че не успя да стане евродепутат или поне служебен външен министър, трудно ще преглътне да свири втора цигулка в Блока. И сигурно е права, защото ДБГ е най-голямата партия в него, поне според резултатите от предишните предсрочни избори.

    Така или иначе Блокът ще върви към единен политически субект с един лидер и това вече е решено. Единственото неудобство е, че силата на Блока може да дойде от образа му на общ фронт, на пъстра задруга от най-различни хора срещу статуквото, какъвто беше СДС в началото. Това му дава сила, това го прави симпатичен, това ще му донесе подкрепа на изборите. Но това трудно се съвместява с образа на партия с централизирана структура, разписана идеология и заявена програма. От друга страна всеки може да си представи каква парламентарна група ще излъчи една „разпасана команда“. Затова играта за Блока е сложна, но той е длъжен да я играе, за да не потъне в блатото на непродуктивността.

    Обаче ще сгреши всеки, който си въобрази, че причината за напрежението в Блока е актуализацията на бюджета или въпросът за неговото лидерство и управляващи органи. Истинската причина е един друг въпрос: за коалицията с ГЕРБ – дали да стане, как ще стане, кога ще стане и кой ще преговаря. Явно вече на мнозина им се ще, мнозина са решили, че това е пътят, но се чудят как да го изиграят така, че да не изгорят като СДС на Кабаиванов, който целуна пръстена прекалено рано и накара избирателите да си кажат: „Че той щом ще играе с ГЕРБ, защо да не гласуваме директно за ГЕРБ и да се свършва!“. Разбира се, на това може да се отговори с аргумента, че е по-добре малкият партньор да има някаква власт, вместо да няма никаква, че е по-добре големият партньор да има коректив, който да му пречи да се разлее в безметежен абсолютизъм, но тези аргументи нямат никаква стойност, когато ги излагаш пред отдалечаващия се гръб на избирателя.

    Никой не може отсега да гадае какво ще се случва в следващия парламент. Най-вероятно представените политически субекти ще взаимодействат по едни въпроси и ще противостоят по други. Да, ще се пазарят. Да, ще се договарят. Накрая ще успеят да конструират някакво управление, което сигурно ще е коалиционно и което със сигурност ще посрещне съдбата си, каквато и да е тя. Но какъв е смисълът всичко това да се обсъжда два месеца преди изборите? Ще спечелим повече гласове, като кажем, че ще пристанем на победителя ли? Може. Знае ли човек…

    Днес Реформаторският блок нервно се разхожда напред-назад из обширното преддверие на властта и се измъчва от десетки въпроси: Ако тръгне с ГЕРБ, няма ли да предаде тези избиратели, които предпочитат достойна опозиция пред компромисно и унизително партньорство във властта? Ако пък остане в опозиция, няма ли да разочарова онези, които искат да видят хора от Блока в министерски кресла, защото знаят че Блокът може да даде добри министри? Управление с ГЕРБ няма ли да е смъртоносно, както беше за други полакомили се? Но няма ли да е смъртоносен и още един мандат извън управлението? Ако дадем на ГЕРБ дясната си легитимация, какво ще получим? И какво ще изгубим? Какво ще се случи с партиите в Блока, ако тръгнем с ГЕРБ? А ако не тръгнем? Какво ще се случи с лидерите на Блока? Кое е по-важно – кариерната реализация на замесените професионални политици или голата гордост на вилнеещите из форумите „граждани“? Не беше ли по-умно още преди европейските избори Блокът да стане единна партия с едно ръководство и индивидуално членство? Не бяхме ли навремето прекалено остри в критиките си към ГЕРБ? Дано хората са забравили!…

    Сещам се за един стар виц, в който Крокодилът решил да прекара Хипопотама. Тръгнал да го търси и през цялото време репетирал всички възможни въпроси и отговори при срещата им. Накрая го намерил в едно блато, но вместо да отговори на въпросите му, Хипопотамът му теглил една майна и му обърнал калния си гръб. Да не стане така, че докато Реформаторският блок репетира всички възможни варианти за сближаване с ГЕРБ, ГЕРБ накрая да се хване с ДПС и цялата демократична и аналитична интелигенция глупаво да се опули със зяпнали уста. Тогава на реформаторите ще им остане само романтичната поза да се зъбят на тирана от уютната кръчма на Странджата и да размахват завистлив юмрук към Картаген, който извън всякакво съмнение трябва да бъде разрушен.


    Преглед на блоговете


    За Мегафон

    Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

    Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

    Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

    Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

    Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

    Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

    Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

    Най-нови в Мегафон

    Блогове, от които Мегафон се захранва

    Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.