април 18, 2014

Свиване

Форум Заедно: Яна Тавание за това как да променим една вкисната реалност  

Лекторите на Форум Заедно 2014: ЯНА ТАВАНИЕ

Яна е поставяла името си под текстове, публикувани в германски, австрийски, македонски, сръбски, британски, холандски и, естествено, български медии. Темите ѝ обикновено са като кутия с нещо органично, пъхнато в стар шкаф и забравено там. Сюжетите и персонажите често са като извадени от Corral de locos на Гоя. И също както при големия художник от думите лъхат безкрайна грижа и гигантска любов.

Именно грижата и любовта повеждат Яна по още по-тежките трасета на борбата за човешки права (като част от Български хелзинкски комитет), на организирането на безброй кампании и защитаването на безброй каузи. В последните две години тя събира целия натрупан багаж и го слага в един прекрасен куфар, наречен ужасно сполучливо от нея и тримата ѝ съмишленици Time Heroes. Защото, уважаеми приятели и съседи, лицата на истинските герои на нашето време не са познати от екрана или от страниците на съмнителната преса. Те са анонимните лица на доброволците – хора като нас и вас.

__

Каква история ще ни разкажеш на Форум Заедно?
За една реалност, която е толкова вкисната, че мечти стават на туршия. И, разбира се, за това как можем да я променим.

Какво би написала за себе си в сайт за запознанства?
Не бих. Но в моя „about you“ във Facebook пише само това: almost. Винаги ще бъде вярно.

Откъде идваш?
Идвам от разбирането, че всичко зависи от нас. Някой ми беше казал преди време, докато все още бях в активната журналистика: „В тази държава има много хора, които рушат лошото, с повече или по-малко успех, и това е адски важно. Проблемът е, че няма достатъчно хора, които да създават добро”. Тогава се замислих. И така. Дълго време рушах. Сега се опитвам да създавам.

Какво си оставила зад гърба си?
Имам два дълги списъка в главата: с неща, с които се гордея, и с неща, с които не се гордея. Опитвам се единият да ме води, а другият да ме учи.

Накъде отиваш?
Навсякъде.

Къде те намираме?
Доскоро бях на кръстопът с десет разклонения, но точно взех решение и свих по три от пътищата.

Като какъв човек би искала да те запомнят внуците?
Като някой, на когото му пука, на когото можеш да разчиташ и с когото можеш да изпиеш две бири.

Какво правиш, когато не знаеш какво да правиш?
Спирам, дишам, мисля. После правя всичко възможно.

Кое е първото правило, което би написала в „Ръководство как да живеем заедно“?
Вслушвай се.

Кое е камъчето, което обръща каруцата?
Мисля, че се обръща от това, че търде често, твърде силно дърпаме юздите си.

Какво трябва да загубиш, за да намериш себе си?
Представата за себе си.

Коя българска поговорка би пренаписала?
„Който пее, зло не мисли“. На „Който пее зло, не мисли“.

Ако можеше, на кого би влязла в кожата?
На мой любим човек. Бих искала да понеса една конкретна болка.

Колко тежи щастието?
Моето щастие тежи около 76 кг.

Заедно сме…?
По-добри.

––

Форум Заедно
27 април 2014

Регистрирай се >>

Свиване

Майдановци разкриха същността си – с танкове срещу народа  

Майдановци хвърлиха танкове и войска срещу протестиращите в Източна Украйна. Това е позорно, но съвсем очаквано поведение от доминираната от екстремисти и неонацисти власт в Киев, завзела властта с оръжие, насилие и палежи. Освен, че съсипаха държавата, след като хвърлиха армията срещу народа, майдановци окончателно се лишиха от бъдеще. Чест прави на 25 бригада от украинските ВВС, която категорично отказа да изпълни престъпната заповед на режима в Киев и да стреля срещу протестиращите! Бог да пази народа на Украйна!

Свиване

Менте-подписките са токсични за демокрацията  

Моя статия в днешния брой на в. “Преса”: , посветена на менте-подписките и на правните аспекти на въпроса:

Тези дни с подписките на партии и коалиции лъсна нагледно нещо, за което предупредих още при подписката за референдум на г-н Георги Близнашки, но тогава мнозина подцениха сериозността на явлението – при подобни подписки, събирани по непубличен начин, рискът от неправомерно използване на масиви с лични данни е голям. Знае се, че има черна търговия – продават се цели масиви, събирани от застрахователни брокери, от корпоративни центрове и пр. Недобросъвестни общинари злоупотребяват с общинските регистри или с разпечатки от стари избирателни списъци. В интернет свободно циркулират каталози с лични данни на синдици и публични фигури, а кликване в Търговския регистър дава неизчерпаем източник на имена, адреси и ЕГН, които после сръчни ръчички в нарушение на закона могат да превърнат в „подписка“.

Проверката, която се прави на подписките в ГРАО има формален характер – дали посочените имена съответстват на отбелязаните ЕГН. Няма как другояче. Абсурдно е на общо основание да се правят хиляди почеркови експертизи, които да установят дали подписите са достоверни и дали реалните хора, стоящи зад имената, са подкрепили подписката. Единственият начин да се създаде надежден защитен механизъм е индивидуалната проверка – като се даде възможност на желаещите граждани да проверят сами по интернет дали името им не фигурира в подписка.

Такава възможност за първи път беше въведена в новия Изборен кодекс и е едно от неговите достойнства. Чуха се гласове, които с добре познат партизански рефлекс, че всичко, което не е направено от „наште“, трябва да се заклеймява, се разхълцаха, че тази процедура нарушавала гражданските права. Същите гласове сигурно щяха да сипят славословия, ако тази разпоредба беше въведена от Борисов и Цветанов, но сега привиждат покушение срещу гражданските права. Видите ли, щели да се възползват недобросъвестни хора и да проверяват кой какво подкрепял с тези подписки и да упражняват натиск върху него. Лансирана беше даже нелепицата, че така МВР щяло да види какви са политическите убеждения на гражданите и да ги профилира.

Изрично трябва да се подчертае, че от конституционна гледна точка няма нарушение на гражданските права в това всеки да провери дали фигурира в дадена подписка. Това, че и някой друг може да види същото, не е валиден аргумент. Първо, не се накърнява никаква тайна, както е при тайната на гласуването. Участието в подписка за явяване на партия или коалиция на избори или за предизвикване на местен или национален референдум
не се ползва с „тайна на вота“ и съответната конституционна защита.
Това е публично политическо волеизявление, което е част обществените дебати. Както това да се отиде на митинг или да се подпише петиция до органите на властта.
Второ, тревогите за МВР и профилирането са смешни. По същата логика би трябвало да забраним на хората да членуват в партии и да ходят на протести, защото МВР ще ги види там. Законовата забрана службите за сигурност и полицията да събират информация за политическите убеждения на гражданите се постига с ефикасни механизми за вътрешен, парламентарен и граждански контрол върху тях, а не като принуждаваме гражданите да пазят в тайна своите политически убеждения.
Трето, общественият интерес от разкриване на злоупотреба с лични данни в подобни подписки преобладава над всичко останало. В крайна сметка става дума за подписки, които влияят върху изборния процес, или за такива, които предизвикват национален или местен референдум, който при наличие на необходимия кворум взема задължителни за държавата, съответно общината, решения. Не може с фалшива подписка да се задвижват тези важни държавни механизми. Това е все едно някой самозванец да подпише министерско постановление или лица, които не са избрани за депутати, да гласуват закони в пленарната зала на парламента.
Четвърто, идеите за въвеждане допълнителни гаранции, че всеки може да провери само присъствието на своите лични данни в дадена подписка, като се въведе контролно есемес съобщение или ограничения за проверка от един IP адрес, лансирани от новия председател на Комисията за защита на личните данни г-н Караджов, са разумни. Но това са технически въпроси, които не променят правната същност участието в такива подписки е публичен акт и това, че някой може да знае моя ЕГН и да провери дали фигурирам някъде ,не нарушава правата ми. Доколкото има проблем, той е в това откъде той има моя ЕГН, а не че може да се види участието ми в подписка. Защото по дефиниция такова волеизявление не е анонимно и не е тайно.
Най-същественият проблем обаче е моралната развала в много от партиите, които са готови да фалшифицират подписка, вместо честно и открито да излязат на улиците и площадите със свои активисти и да потърсят подкрепата на хората. Лавината от жалби и сигнали, в това число от публично известни личности, че са вписани без тяхно знание в партийна подписка, е скандален факт, който щеше да остане прикрит зад лъжа и лицемерие, ако не беше въведена възможността за проверка в кодекса „Манолова“. Виновните за фалшификациите лица трябва да понесат административна, а ако има основания – и наказателна отговорност. Институциите трябва да стигнат докрай, за да се пресекат за в бъдеще такива масови мераци за фабрикуване на менте подписки.
Все по тази логика отново настоявам да се осигури възможност за индивидуална проверка и на подписките за референдуми, включително висящата в момента подписка, внесена в НС. Законът не предписва конкретни методи и обхват на проверката на дадена подписка. Резонно е по искане на председателя на НС, който отговаря за изпращането на подписката за референдум на ГРАО, да се поиска и осигуряване на възможност гражданите да проверят дали не са „подписани“. Така или иначе при проверката в ГРАО хартиеният носител се въвежда електронно. Не е проблем да се осигури достъп през интернет, аналогично с процедурата за проверка на подписките на партии и коалиции. Това трябва да се случи, защото непубличният начин, по който беше събрана подписката за избирателната система, проверките на медии и граждани които установиха, че обявените пунктове за събиране на подписи масово не съществуват, както и сигналите за неправомерно използване на общински структури при събирането на подписи пораждат основателното съмнение, че част от подписката е фабрикувана. А щом за малките подписки на партии и коалиции индивидуалната проверка показа толкова злоупотреби, с още по-голямо основание можем да очакваме истинска лавина от ментета в светкавично събраната половинмилионна подписка за референдум.
Менте подписките са токсични за демокрацията не само защото нарушават закона и подкопават обществения морал. А и защото нямаме нужда нито от кухи партии, които нямат капацитет да съберат 2-3 хиляди подписа в своя подкрепа, нито от имитационни референдуми, зад които не стои реално изразена гражданска воля.

Борислав ЦЕКОВ
Юрист, председател на Института за модерна политика и президент за България на Световната асоциация на юристите със седалище Вашингтон, САЩ.

април 17, 2014

Свиване

 

Мой коментар, публикуван от Аненция БГНЕС:
“Забранявам!” Това е значението на латинския термин “вето”, който в съвременната конституционна теория и политическа практика обозначава правомощието на държавния глава да връща мотивирано закони за ново обсъждане в парламента.

Както много други принципи на съвременната държавност и ветото възниква в древния Рим през 6 век пр.н.е по време на републиката. Тогава трибуните, като изразители на мнението на обикновените граждани, са имали право да спрат правната сила на закон, приет от патрициите в Сената. Ветото е било не просто инструмент за баланс сред управляващата върхушка, а възможност гражданите да блокират решения на управляващите, които не са в общ интерес.

Днес, с изключение на някои чисто парламентарни системи, като Германия, Италия, Швеция, Испания, правото на вето съществува в различни модификации. Пълно или частично, според това дали се връща целия закон за ново обсъждане или само отделни негови разпоредби. Или пък “джобно вето”, когато президентът връща закон, а парламентът междувременно се е разпуснал и така прегласуването му се осуетява. В редица държави, например, отлагателното вето се преодолява от парламента с квалифицирано мнозинство – две трети в САЩ, Мексико, Португалия; или три пети от депутатите в Полша и Литва. Другаде е необходимо абсолютно мнозинство от повече от половината от общия брой на депутатите, както е у нас, в Чехия и Гърция. Най-слабо е ветото във Франция, Унгария, Финландия и др., където е достатъчно обикновено мнозинство, за да падне президентската преграда пред волята на управляващите. В Исландия и Латвия пък, ветото не връща закона в парламента, а го праща за пряко одобрение от народа чрез референдум. В САЩ ветото е силно и ефективно “оръжие”, с което президентът успешно се намесва в законодателния процес. Дори само заплахата да бъде наложено вето върху закон, приет от мнозинство в двете камари, става повод за преговори, компромиси, а понякога и за разнородни тематични коалиции. Затова и сравнително рядко Белия дом не е успявал да въздейства върху волята на законодателите – само 110 пъти от общо 2564 за цялата история на САЩ, ветото е било преодолявано от Конгреса. Най-активно е упражнявал това правомощие Франклин Рузвелт – цели 635 пъти, а Томас Джеферсън за два мандата не е върнал нито един закон, както и още петима други президенти.

Нашата Конституция установява правото на отлагателно вето на президента, с което той може да върне изцяло или частично закон, приет от НС. При това не само с мотиви за противоконституцинност, а и поради несъгласие с политиките, облечени в законова форма. Ще припомня, че първото президентско вето беше наложено броени седмици след приемането на Конституцията – на 22.08.1991 г. Тогава президентът Желю Желев върна за ново обсъждане избирателния закон, гласуван от ВНС. За двата си мандата той наложи вето общо 24 пъти. След него президентът Петър Стоянов, излъчен от СДС, върна 11 пъти законодателни актове, приети от синьото мнозинство. За двата си мандата, излъченият от левицата президент Георги Първанов оспори волята на три различни парламентарни мнозинства и правителства общо 29 пъти. Анализът на мотивите на всички тези президентски актове сочи, че тримата предишни президенти са упражнявали това конституционно правомощие с взискателност и без да търсят самоцелно политическо противопоставяне. Факт е, разбира се, че никой от тях, за разлика от днешния държавен глава, не се е обявявал от ден първи за опозиция на легитимно избраното по парламентарен път правителство.

След избора на г-н Плевнелиев за президент през 2011 г. в едни манипулирани и нечестни избори, в своя публична позиция отправих пожелание към него да не слуша партиен шепот и да стане наистина надпартиен президент. Да бъде партньор на добрите политики и непоколебим опонент на лошите закони. Почти в средата на президентския мандат с категоричност може да се каже, че г-н Плевнелиев е далеч от това пожелание. Той захвърли конституционната дреха на институционален фактор на стабилност и арбитър в условията на политически кризи, слезе на терена на партийните борби и се превърна в обикновен офанзивен халф на опозиционния партиен отбор. Роля, която Конституцията от юли 1991 г. не е отредила за държавния глава. Тъкмо напротив – в действащия Основен закон на България е вложена концепцията за президентската институция като “неутрална власт”, която взаимодейства с трите разделени власти и при необходимост съдейства за намиране на баланс на разнородните обществени интереси. Защото за да бъде наистина олицетворение на единството на нацията, президентът не следва да се олицетворява само с част от обществото, която стои зад опозицията, която и да е тя, и в същото време да се противопоставя на другата част от обществото, която идентифицира своето политическо представителство с управляващите политически субекти, които и да са те.

В последно време, в опита си да демонстрира активност и опозиционност г-н Плевнелиев започна да налага “на килограм” отлагателно вето върху законите, приемани от парламентарното мнозинство, на което той самият се обяви за опозиция. По принцип няма нищо укоримо в упражняването на това важно президентско правомощие, което е елемент от цялостния законодателен процес. Стига обаче ветото да не е самоцелно, да не търси противопоставяне на всяка цена, продиктувано от конюнктурни политически цели. И да има сериозни правни и обществено-политически аргументи.

Г-н Плевнелиев от началото на своя мандат е наложил 10 пъти президентско вето. Прави впечатление, че за година и половина, в която мандатът му съвпадна с управлението на кабинета “Борисов”, към който той принадлежеше, той е налагал вето едва 3 пъти. В същото време, за по-малко от година от мандата на днешното правителство, той е наложил вето цели 7 пъти. Прегледът на мотивите, с които досега е налагал вето върху приети от 42-то НС закони сочи и зле прикрита политическа конюнктура, и неубедителни юридически съображения и търсене на конфронтация с парламентарното мнозинство на всяка цена. И всичко това под шепота на близките му партийни централи (ГЕРБ и т.нар. реформаторски блок), приятелските му олигархични центрове с техните корпоративни медии и свързания с тях тесен кръг НПО и публични говорители, които от години агресивно опитват да се представят като монополисти на гражданското общество. Липсват широки обществени консултации по законите с широк кръг граждански, съсловни и браншови организации и експерти, каквито обещаваше преди избирането си г-н Плевнелиев. Напротив – консултации, доколкото ги има, се правят само с удобни и приближени структури и по правило задкулисно.

Особено неубедително прозвучаха президентските мотиви и при ветото върху Изборния кодекс и по Закона за сметната палата. Те заслужават специален и обстоен коментар. Тук ще подчертая обобщено, че г-н Плевнелиев само рециклира макар и в по-засилени краски бледите опозиционни тези, сричани от ГЕРБ в парламента и разнасяни от техните глашатаи из публичното пространство. Този подход обезценява президентското вето като коректив и инструмент за постигане на баланс на интересите.

С риск да прозвучи песимистично, не очаквам г-н Плевнелиев да преосмисли своя подход по отношение на президентското вето и въобще за разминаването на своето политическо поведение с конституционната концепция за държавен глава в условията на парламентарното управление. Дори скандалната му задкулисна среща с висшия мениджър на EVN във Виена в момент на висяща проверка от страна на държавата (своего рода “Мишо Бирата II”) показва, че той се изживява предимно като корпоративен играч и партньор, отколкото като политически лидер и още по-малко обединител на нацията. Просто в негово лице имаме нагледен пример какъв не трябва да бъде държавният глава на България. Което само по себе си не е утешително, но дай Боже повече хора да си извлекат поука, че е вредно за държавността на най-висши държавни постове да бъдат избирани хора без демократична гражданска биография, които преди да бъдат инсталирани на политическата сцена нямат и пет минути в житейския си път, в който да са се борили открито и публично за демокрация и граждански права. Има значение. /БГНЕС

————-

Борислав Цеков е юрист, председател на Института за модерна политика и президент за България на Световната асоциация на юристите със седалище Вашингтон, САЩ. Бил е юридически съветник в правния отдел на Народното събрание (1996-2001), депутат и член на Конституционната комисия в 39-то НС, главен секретар на омбудсмана на Република България (2005-2010). Автор е на многобройни научни и аналитични публикации по законодателни теми в български и чуждестранни правни издания и в периодичния печат.

Свиване

Сигналите за злоупотреби с лични данни и защо трябва да спрем да говорим за това  

В понеделник писах как може лесно да подадем жалба за това, че са използвали личните ни данни в подписките на партиите. Към статията пуснах анкета за онези, които са открили ЕГН-то си без да са се подписвали. Спрях анкетата днес в 10 часа и за точно три дни и половина 186 души бяха подали сигнал. Не зачетох 22 от записите. Повечето бяха повторения, а 3-4 бяха написани на ръка вместо копирани от страницата на ЦИК. Дори с тях обаче резултатите не изглеждат различно. Сигналите посочват 167 нарушения, защото трима души са открили ЕГН-то си в списъците на повече от една партия.

цик формуляр лични данни кзлд избори евроизбори деклрации анкета  politika bylgariq Натиснете снимката за пълен размер на графиката.

Резултатите

В този Google Docs документ ще намерите резултатите сортирани по брой нарушения, съотношение нарушения/подписи в списъците, подписи в списъците и ред на регистрация в ЦИК. Реших да не споделям оригиналните сигнали, защото в доста от тях има лична информация. Тук може да свалите таблицата и като Excel файл.

Вижда се ясно, че най-много сигнали има за Съюза на комунистите. Следва ги България без цензура, две националистически партии и Християндемократите. Коалиция за България има 3 сигнала. ГЕРБ – 1, а АБВ и ДПС – 0.

Важно е да се разбере

Важна подробност при тези резултати, че не мога да потвърдя или отхвърля нито един от тези сигнали. Попълнилите анкетата твърдят, че са открили ЕГН-то си в даден списък и че не са се подписвали сами. Целта тук е просто да измерим приблизителното разпределение на проблемите подписи.

Попълването на анкетата не е еквивалентно на жалба до Комисията за защита на личните данни. Това трябва да направите лично и става сравнително лесно. Важно е да знаем, че доказването на престъпление или административно нарушение ще е изключително трудно. Първото е отговорност на прокуратурата, а второто – на КЗЛД. Първо, трябва да се докаже извън всякакво съмнение, че подписът е фалшифициран. Второ, трябва да се докаже, че личните данни на даден човек са използвани без неговото съгласие. За целта вече се провеждат разпити. Защитата на партиите ще бъде, че законът не изисква от активистите им да искат лични карти и да потвърждават подписите. Ако това не проработи ще кажат, че те не са отговорни за действията на отделни активисти.

Спекулации с нарушенията

Във вторник пуснах предварителна справка от 87 сигнала. Споделих таблица подобна на горната във Facebook и в коментарите в този блог. В сряда сутринта научих, че Afera.bg са копирали таблицата ми, но са подменили цифрите добавяйки между 15 и 25 нарушения на ГЕРБ, РБ и АБВ. Париите от управляващата коалиция са непокътнати. Днес статията вече е свалена, но може да се намери в Google Cache. Сравнение на двете таблици ще намерите на стената ми във Facebook. Във връзка с тази публикация на Afera.bg, вчера ЦИК излезе със становище, което виждам, че са повторили днес:

По повод публикувани в медии данни за броя на граждани, заявили злоупотреба с лични данни от регистрирани за участие в изборите партии и коалиции, и свързаните с тези злоупотреби регистрирани партии и коалиции, Централната избирателна комисия уведомява, че такива данни не са предоставяни от Централната избирателна комисия.

Централната избирателна комисия не извършва подобно обобщаване и обявяване на данни, които са обект на проверка от други компетентни органи – Комисията за защита на личните данни и Прокуратурата на Република България.

Костинброд в нова опаковка

След като нещата се проточат, прокуратурата си измие ръцете, че не може да докаже престъпления, а КЗЛД обърне дефинициите както им е удобно този път, за нас ще остане само горчивият вкус на изметен под килима скандал. Получава се същото, както с Костинбродската печатница на миналите избори – не е ясно какво се е случило; обществена тайна е, че е стандартна практика и всички партии го правят; някой се е сетил да го осветли и използва като политически коз; става скандал, медиите наскачат като хиени и всички забравяме за какво са изборите реално.

Истината е, че таблицата и цифрите от анкетата нямат никакво значение. 180 сигнала за нарушения на база 132000 подписа предадени от париите е нищо. Проблемът не е в ЦИК или в работата на формуляра, както писах преди няколко дни. Проблемът не е в партиите, макар точно липсата на морал в лидерите на всяка една от тях да е довела пряко или косвено до фалшификациите. Проблемът е в начина на събиране на тези подписи и практиката на партиите в конкретния случай.

По-големият проблем обаче е, че въобще говорим за това. В последните месеци не съм чул една дума за работата на европарламента, за досегашната работа на евродепутатите или за новите кандидати. Изключение правят няколко муцуни, които коментираме не заради качествата им, а заради острата липса на такива и скандалите свързани с тях. Тези избори можеха да са спокойно за кмет или директор на тоалетна и нищо нямаше да се промени в обществения дебат или коментарите на медиите.

Свиване

Плагиаторите не били виновни за менте-подписите, Путин бил…  

Според Петър Москов от РъБъ на Кунева, КУнев и Ердоган скандалът с фалшивите подписи, които и те включително са дали в ЦИК бил (седнете да не паднете) – поръчан от Станишев и Доган?!?!? Тази опорна точка сричат и повечето сооросоиди и протестъри. Нормални ли са?! Или са само нагли и нахални. Значи те внасят менте подписи в своя подкрепа, ама не са виновни. Управляващите им били виновни. Цирк. Що направо не изплюете камъчето, драги плагиатори – най-големият виновник, че във вашата подписка има фалшименто е Путин. Пъклено дело на Евразийския съюз е това, да си го кажем направо :-) Боже, каква посредственост и дебелокожие се разнимагва из политиката българска…

Свиване

Как Париж се бори със замърсяването на въздуха  

Необичайно топлото време в Париж предизвика освен радост и доста зло – поради него нивата на замърсяване на въздуха се оказаха необичайно високи. Градът на любовта реагира светкавично, предлагайки безплатен обществен транспорт и система за споделяне на колела през уикенда. Това обаче – вече е така – не е достатъчно и следва забрана на автомобилите, в самия Париж и в 22 околни му области.

Частнопритежаваните коли и мотори с четни номера ще бъдат недобредошли на парижките улици в понеделниците. Ако се отчете положителна промяна във въздуха, добре, ако не – във вторник колите с нечетни номера няма да бъдат допускани. Изключенията са за хибриди, електрически коли и обикновени, но превозващи поне трима души. Контролът ще зависи от около 700 полицаи, разположени на ключови места и готови да връчат фиш за 22 евро глоба на всеки нарушител.

Докато авто-банът е в сила, градският транспорт ще бъде все така безплатен.

Честно казано, надяваме се приликите между София и Париж скоро да се увеличат с още една: в момента единствената, за която се сещаме, е страховито мръсният въздух. А толкова ни се иска към нея да се добави и система за подобряването му – ето, Париж вече се е задействал, дано скоро и София осъмне с по-малко коли в движение.

април 16, 2014

Свиване

Съдебният съвет отново си игра на прозрачност  


Ако сме имали дори и минимални очаквания след всички препоръки на Европейската комисия към начина на провеждане на конкурси в съдебната власт, Висшият съдебен съвет (ВСС) поне да се опитва тази му дейност да изглежда сериозно, то днешният ден помете и последните илюзии. Изборът на председател на Варненския окръжен съд (ВОС) се превърна в демонстрация как съдебните кадровици не само не стимулират редовите магистрати да участват в конкурсите за шефове на съдилища и прокуратури като единствен шанс...

Свиване

Какво, демокрация ли?  

Нищо кой знае какво не се е случило. Скандалът с тъй наречените ЕГН-та наистина е буря в чаша вода. В това, че някакви хора (начело с Омбудсмана) се оказват подписали се за учредяване на нова партия или за други някакви неща, не е заговор срещу световния ред, нито е грандиозно и демонично престъпление. Това е проява на рутина и мързел от страна на организаторите на тези подписки. Техните мисли текат по следния начин: Голяма работа! Вместо да се мъчим да ходим от човек на човек, що не вземем ей тези тук готови бази данни, които при това се продават на съвсем разумни цени, и да си ги използваме за регистрация? Никой няма да забележи. На никого няма да направи впечатление. Пък и да направи, няма да има никакви последици.

Именно защото фалшификацията на подписки е проява не на друго, а на мързел, нещата са още по-лоши. Каква е нашата демокрация? Знаем как се печелят избори. За спечелването на избори съревнованието между политики и послания няма почти никакво значение. Избори се печелят чрез договаряне (в частност купуване) на гласове, чрез заплахи и манипулации спрямо, нека ги наречем, образователно и културно не съвсем стабилни избиратели, чрез машинации с „мъртви души“ в списъците, чрез подмяна на протоколи от секциите и чрез манипулация на окончателното преброяване. Кампанията почти няма значение, като разбира се не броим скрития PR в ангажираните медии. Така се печелят избори, знаем.

А сега вече знаем и как се създават партии. Излиза, че не е проблем да събереш подписи за каквото и да било. Трябва ти база данни и човек на компютър. Дали по подобен начин ще се свикват и референдумите – тази най-висша форма на съществуване на демокрацията? Твърде вероятно – да. Но щом в една демокрация партиите се създават по този начин, а изборите се печелят по другия начин, що за демокрация е това? Това не е демокрация, а технология, миропомазана с формулата „волята на мнозинството“. А всъщност „мнозинството“ научава от телевизора каква е била неговата воля. Цирк. Фасадна демокрация. Спектакъл. И най-страшното е, че тези техники вече се приемат съвсем в реда на нещата. И никой не е отговорен – мнозинството каза така, мнозинството ме изпрати във властта, всичко, което съм направил, съм го направил по волята на мнозинството и в името на мнозинството. Ега ти демокрацията!

Никой не е отговорен и за фалшивите списъци с ЕГН-то на Омбудсмана. А отговорност трябва да се носи и то криминална отговорност. Да речем, че научаването на нечие ЕГН не е престъпление, но фалшифицирането на подписа на това ЕГН е. Отговорност трябва да носят председателите на заловените партии, докато не посочат персонално отговорен човек от средите на техните сътрудници и подписосъбирачи. Изобщо, отговорността трябва да е персонална както в партиите, така и в администрацията. Тогава много неща ще си дойдат на мястото. Мисля, че персоналната отговорност е една добра първа стъпка, защото мисля, че нашето общество заслужава малко повече цивилизованост. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен и съм готов да организирам подписка по този въпрос!

За “Петте кьошета


Свиване

Руските терористи в Донецк искат по 50$ от евреин в града, в противен случай ще ги изселват  

Терористите в Донецк изискват от евреите по $ 50 под заплахата от експулсиране. За това предупреждават разлепени листовки със знамето на Руската федерация на 15 април вечерта,  близо до синагогата в Донецк. Източник:"Новости Донбасса".

The post Руските терористи в Донецк искат по 50$ от евреин в града, в противен случай ще ги изселват appeared first on ExtremeCentrePoint.

Свиване

Четвърти годишен доклад относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз  

Европейската комисия публикува четвъртия годишен доклад относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз.

Според Комисията значението и важността на Хартата  нарастват: Съдът на Европейския съюз все по-често прилага Хартата в решенията си, а националните съдии осъзнават все по-добре въздействието на Хартата и търсят насоки от Съда на Европейския съюз.

В прессъобщението изрично се посочва решението по делото Åkerberg Fransson – заслужава си да бъде посочено – според което:

На следващо място, що се отнася до последиците, които националният съд трябва да изведе при противоречие между разпоредби от вътрешното му право и гарантирани от Хартата права, съгласно постоянната съдебна практика националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на нормите на правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното действие на тези норми, като при необходимост сам вземе решение да не приложи национална разпоредба, която им противоречи, дори тя да е приета впоследствие, без да е необходимо да изисква или да изчаква премахването на тази разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.

 

 

Свиване

Десет идеи какво да правим, когато сме заедно  

Не говорим за “лайкване, чекване и шерване”, а за неща, които правите във физическото присъствие на тези, с които сте, примерно – игра на кърлинг или свирене на фагот. Ние, да кажем, много обичаме заедно да организираме форуми като Форум Заедно.

 

1. Да хапваме

Художник: Алберто Удерзо

Художник: Алберто Удерзо

Въпреки че това тук не е класация, нямаше как да не започнем с основното. Едва ли някой ще отрече, че да се събереш с приятели или роднини на вечеря е едно от най-топлите явления на планетата. Ако преди това си сготвим заедно, а след това вуйчото, който си мисли, че може да свири и да пее, се окаже изморен и си легне, ще сме на крачка от пълната хармония.

 

2. Да пийваме

Хип, хип, ура! Художник: Питър Северин Кройер

Хип, хип, ура!
Художник: П. С. Кройер

Нарочно го разделяме от предната точка, понеже пийването, което върви с хапването, е съвсем различно от „абе, я да се съберем да си пийнем както трябва“. Отговор на въпроса „Kак трябва?“ все още не е даден, въпреки многобройните опити и изследвания в областта, включително и от страна на част от нашия екип. Факт е обаче, че пийването е нещо като космически медиатор, както и основен принцип на заедността.

 

3. Да отидем на палатка

Плажът в Данар. Художник: Кларенс Ганьон

Плажът в Данар.
Художник: Кларенс Ганьон

Една форма на съвместно преживяване, която носи в себе си допълнителен заряд спрямо горните две. Най-малкото защото обикновено ги включва в себе си. Къмпингуването предполага един малко по-дълъг прериод, в който общуването минава на едно ново ниво, а хората се сближават и сплотяват (особено късно вечер в палатката).

 

4. Да гледаме звездите

Звездна нощ. Художник: Винсент Ван Гог

Звездна нощ.
Художник: Винсент Ван Гог

Тази и следващата точки са един вид подточки на предишната, тъй като по време на диво къмпингуване сме лишени от някои достижения на цивилизацията, като телевизия и компютър. Ето защо сме принудени да се справяме с подръчни средства – звезди, луна. Препоръчително е гледането на въпросните космически обекти да се съчетава с държане на нечии ръце.

 

5. Да запалим огън

Упа Упа Художник: Пол Гоген

Упа Упа
Художник: Пол Гоген

По време на пикник или диво къмпингуване огънят има мултифункционална употреба – на него се готви, служи за осветление вечерта, ползва се за гледане (особено в облачна нощ, виж точка 4), както и за побутване с пръчка при неловките паузи. Огънят държи насекомите надалеч, но за сметка на това има вълшебна притегателна сила за хората. Искате ли да съберете всички присъстващи, просто запалете огън.

 

6. Да гледаме филми

TV Buddha Художник: Nam June Paik

TV Buddha
Художник: Nam June Paik

В идеалния вариант – да гледаме един и същи филм.

 

7. Да пием кафе

Нощни птици. Художник: Едуърд Хопър

Нощни птици.
Художник: Едуърд Хопър

Според много теоретици кафето е причината една голяма част от хората да се събуждат всяка сутрин, но това не значи, че непременно сте с някого в този случай. Вярно е, че сутрешното кафе може да бъде и самотно занимание, обаче всички знаем какво значи да седнеш с приятелка на кафе и да си побъбриш 7-8 часа.

 

8. Да си държим ръцете

Художник: Антонис ван Дайк

Художник: Антонис ван Дайк

Това вече го споменахме като съпътстващ елемент, но тук го извеждаме в носител. Държането на ръце (или други прилежащи крайници) е важно за пълноценното общуване и задължителен фактор за здравото съвместно съществуване. Може да се практикува навсякъде (специално ръцете, нали), а съпроводено с леко премрежен, впит в очите на другия поглед има чудотворно въздействие и разрешава почти мигновено всякакви житейски недоразумения.

 

9. Да се гушкаме

Художник: Густав Климт

Художник: Густав Климт

Нещо като подобрена версия на държането на ръце. Забележка: Ако не желаете да сте заедно с някого, в никакъв случай не го гушкайте. Гушкането е върховната форма на заедност и нерядко около девет месеца след него се налага да гушкате и още някого.

 

10. Да отидем на Форум Заедно

По тази точка очаквайте скоро (във вторник) по-обстоен преглед, но засега ви казваме, че ще има изключителни разказвачи, както и музика, песни (и то не от нечий вуйчо, който си мисли че ги умее), хапване и пийване, накратко – една голяма част от изброеното до тук. Позволено е и държането на ръце, както и гушкането в по-безобидните му варианти.е

Форум Заедно е на 27 април.
gorichka.bg/zedno
Идвайте!

Свиване

Неправителственият сектор поиска нови правила за избор на председател на ВКС  


Девет неправителствени организации настояха в отворено писмо до Висшия съдебен съвет (ВСС) за промяна на правилата за избор на председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и на главен прокурор.

Те настояват гласуването да стане с бюлетина, а не електронно. Сред другите предложения на Съюза на съдиите, Българският институт за правни инициативи, Българския хелзинкски комитет, Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Фондация РискМонитор, Център...

април 15, 2014

Свиване

Плачевното състояние на електронното “правителство”  

(записките ми са в GDocs и в Evernote)

Свиване

Уебсайтът на българският парламент: най-безполезен и невъзможен за ползване  

Освен всички други дивотии, които натвори, българският парламент има отвратителн уебсайт.

Някой ще каже “Това да е им е кусура!”.

Но не – това е показателно за безхаберието, некадърността и уреждачеството.

Защото аз не виждам друго обяснение за безумията на сайта на парламента.

Откъде да почнем? Може би от това, че шрифта е толкова миниатюрен, че никой

Свиване

ЦИК можеше да защити много повече тайната на подкрепилите партиите  

Смятам въведената от ЦИК електронна проверка на подписите за подкрепа на партии като идея, като цяло, за безспорно изключително общественополезна.

И не от няколко дни насам – откогато стана ясно, че има злоупотреби с подписи. Като участник в множество организации на българите в чужбина, от години настояваме за улесняване както на подаването на заявления за гласуване в чужбина, така и за електронна възможност на проверка подкрепата за партии.

Но това не оправдава ЦИК за конкретния начин на реализация на системата.
Като специалист по информационна сигурност се занимавам всеки ден със задачата за защита на личните данни. Абсолютна защита няма – има баланс между степента на защита и цената на реализиране на този баланс. Но в този конкретен случай – не само тези фактори, а и важният елемент на обществена полза.

Какво можеше да направи ЦИК за да е много по-добре защитена тайната на подписалите се:

  • Да свърже своята система с други в държавната администрация така, че за проверка да бъде искан не само ЕГН, но и например последните 4 цифри на номера на личната карта.
    Тъй като освен притежателя й, само ограничен брой държавни институции разполагат с този номер, на практика само гражданина би могъл да провери дали е в списъка.
  • Да ограничи броя проверки от един и същ интернет адрес (IP адрес) за даден период от време, така че да не може както работодатели, така и хакери, да злоупотребяват с твърде голям “интерес” към проверката.

Тези методи, разбира се, не гарантират тотална сигурност и защита – последното е непостижима утопия.

Ако бъдат въведени тези мерки, пак остава възможността определени държавни институции , както и фирми (нали никой не се съмнява, че банките имат номерата на личните ни карти?), да могат да правят “проверка”. Държавни институции като МВР – което нито има работа, нито право да се бърка в този аспект на обществения живот – работят, газейки закона в къде-къде по-големи неща. Нищо не би ги спряло да го прегазят и по този въпрос – дори и без да има възможност за електронна проверка.

Похвално за ЦИК е, че са приложили почти неразбиваемата защита на Google срещу получаване на отговори чрез автоматични програми. Така се забавят неимоверно много желаещите да злоупотребят, като се сдобият бързо с огромен брой проверки на подписи.

Похвално е и изписването само на инициалите на гражданина в отговора на запитването – рядко срещана степен на защита в други електронни системи в държавната администрация.

Електронната проверка на подписите вече доказа своята полза. До момента, по сведения на медиите, има поне стотици фалшифицирани подписи (че са фалшифицирани се разбира дори и само по това коя партия са подкрепили). В това число не на кой да, а на Омбудсмана на републиката, например.

От този обществен скандал ще има ползи – ще бъдат вероятно подобрени процедурите по събиране, внасяне и проверка на подписи.

Безспорно, пълно право на всеки гражданин е да пази в тайна своята политическа привързаност.
Обществото, обаче, не трябва да се подлъгва по този случай, в който запазването на тайната е оправдано и смислено. И да очаква тайни там, където те нямат място.

Четвърт век след възстановяване свободата на словото и демокрацията в страната ни, ние не желаем да приемаме горчивата очевидна истина: не може да се изгради гражданско общество с анонимност.
Не можем да очакваме огромният поток анонимни коментари по медиите всеки ден има някакво значение в обществения живот. И не би трябвало да има. Защото един страхлив, анонимен човек няма морално право да изказва обществени мнения, камо ли да очаква реакция на недоволствата си.

“Гражданско общество” неслучайно започва с думата “гражданско”. Да си гражданин означава да застанеш с името си срещу злоупотребите на властта. Означава да си готов да поемеш риск, да загубиш нещо в резултат от тази твоя позиция.

Свиване

Прозрачност на дупки, тостер и едно формулярче на ЦИК  

Ако вчера сте си дали почивка от интернет и телевизия, днес ще се натъкнете на нещо интересно. Един формуляр от две полета завъртя буря от злоупотреби с лични данни, фалшифицирани подписи и още по-сериозни съмнения за демократичността на изборния процес у нас. Много хора съобщиха, че намират ЕГН-тата си в списъци на партии, които не са подкрепили. Някои по повече пъти, други със сгрешени инициали. През формуляра в предишната ми статия събрах вече над 80 такива сигнала. Открихме, че някои партии са въвеждали поредици от единици и двойки вместо ЕГН-та. Въобще пълен хаос.

Някои обвиниха ЦИК за проблемите, други Информационно обслужване. Трети обявиха демократичния процес за компрометиран. Както винаги, истината е някъде между редовете. Проблемът не е във формулярчето или методологията на ЦИК, а в начина на работа на партиите и политическата ни система. Няма техническо решение, което да ги оправи, но явно има такива, които показват проблемите. Трябва обаче да разбираме какво виждаме.

Принципът на тостера

Ставате рано. Спи ви се. Искате просто едно кафе и бърза закуска. Натискате тостера и очаквате да изскочат филийки. Няма обаче нищо – нито светва, нито се обажда. Не ви се занимава с глупости и го изхвърляте, защото явно е счупен. Толкова просто устройство с едно копче и един резултат предполага просто обяснение.

Нещо подобно се случи с формуляра – поле за ЕГН, поле за код, натискаш бутона и очакваш да ти кажат коя партия е мамила обществото. ЦИК и политическата ни система обаче не са тостер, макар често да мирише на изгоряло. В практиката при работа с данни винаги има условности и грешки.

цик проверка подписи лични данни кзлд избори защита егн  politika bylgariq

Трябва да се вгледаме по-добре. ЦИК задължава партиите да предоставят подписките в хартиен и електронен вид. Електронните таблици не правят валидация, а би трябвало да са само дигитално копие на хартиените. Някои партии са въвели в тях всички подписали, а други – само част. Някои явно сами са решили да въвеждат единици там, където липсват ЕГН-та. Някои са въвели един запис по няколко пъти.

Когато получи списъците, ЦИК ни дава достъп през прословутия формуляр до оригиналните записи от партиите – непроменени и непроверени. Защо? Защото, от една страна, само ГРАО има право да каже дали едно ЕГН е валидно и дали отговаря на реален човек. От друга страна, системата на ЦИК не може да потвърждава ЕГН-тата при въвеждане, защото в списъците има и чужденци, които се записват с личните си номера. Според мен, ЦИК не трябва да филтрира, защото така можем да се нарадваме на оригиналните списъци на партиите. Това явно доведе до интересна ситуация.

Дупки в стената

Проверката на списъците е пробив в стената от непрозрачност, но само толкова. Има все повече дупки напоследък – заседания, решения, стенограми, закони и прочие са в мрежата. Потокът от информация е голям и въпреки опитите ни да го организираме и осмислим, отново оставаме с тонове безсмислена информация и големи липси.

цик проверка подписи лични данни кзлд избори защита егн  politika bylgariq

Една дупка в стената ни позволява да видим само толкова, колкото въпросната институция иска. Това може да е неволно заради недоглеждане или нарочно – за да скрият възможно най-много от работата си при симулиране на прозрачност. И в двата случая обаче се пораждат скандали. Липсата на достатъчно разяснения, метаданни, документация и пълна информация създава спекулации какво се крие зад непробитата част от метафоричната стена. Ефектът е точно обратен на желания – вместо въпросната институция да успокои страстите пускайки „малко прозрачност“, те показват колко кал има отдолу и колко малко знаем за системата.

Тук обаче и ние сме в грешка, защото не се информираме достатъчно. ЦИК пусна формуляра без да разясни методологията на събиране. Затова всички ние, аз включително, започнахме да попълваме липсите със спекулации. Същото важи за много други данни. Когато ЕСО пусна цифрите за производството, видяхме, че фотоволтиците „произвеждат“ 1Mw нощем. Интернет гръмна за ден. На следващия се оказа, че е било грешка в закръглянето и не сме получавали реалните измервания, а прогнози на базата на някаква формула. Това, че не познаваме законите, работата и задълженията на ЦИК си е чисто наш проблем.

Търсим доверие и решение

Истината е, че прозрачността води нито до загуба, нито до спечелване на доверие. В един демократичен процес, прозрачността дава възможност да разберем дали зад думите има дела и да ги подкрепим с цифри. Именно делата влияят на доверието, а не самата им публичност. Когато обаче липсват разяснения около данните или самите ние не сме наясно с нещата, следват спекулации, а от тях никой не печели. Инстинктът на чиновника и политика в България обаче води точно до това и срещу тези порядки трябва да се борим.

Новостта от вчера беше осветляването на още една обществена тайна. „Заетите“ ЕГН-та и фалшивите подписи в тези списъци ги има от години. В съда ще е изключително трудно да се докаже, че нечий подпис е фалшифициран. Затова се съмнявам, че прокуратурата ще се заеме със случая. Надявам се, че Комисията за защита на личните данни ще разгледа всички жалби и ще отсъди, че партиите са използвали информацията неправомерно. Глобите са между 10 и 100 хиляди лева. Надявам се да я наложат към всяка жалба, а не за всички веднъж. Затова има смисъл да проверите дали са използвали данните ви и да подадете жалба по надлежния ред.

Свиване

Форум Заедно: Мартин Киселов за предразсъдъците, които ни пречат да комуникираме  

Лекторите на Форум Заедно 2014: МАРТИН КИСЕЛОВ

Ако приемем, че изкуството да общуваш започва с доброто владеене на езици, Мартин е тръгнал в тази посока още с Испанската гимназия. По-късно добавя руски и английски, с който пък през 2003-та си изработва една бакалавърска степен по европейски науки от университета Карнеги Мелън в Питсбърг, САЩ, и една магистърска през 2007-а, по филмова и телевизионна режисура от Калифорнийския университет в Лос Анжелис (UCLA).

Мартин се връща в България, пълен с енергия и идеи, и скача в дълбокото без спасителна жилетка. Работи като сценарист, режисьор и драматургичен консултант по някои от най-популярните доументални и игрални филми напоследък (например Мисия Лондон, Стоичков и Под прикритие), поставя театрални пиеси (в момента текат подготовки и репетиции на две – Мизантроп от Молиер и Джери от Едуард Олби). Едновременно с всичко това продължава да развива и непосредственото общуване – като преподавател в спецкурсове и творчески работилници. Казахме ли, че има и магистърска степен по журналистика от СУ?

––

Каква история ще ни разкажеш на Форум Заедно?
Насочил съм презентацията си към малките неща, които ни пречат да комуникираме, вътрешните ни бариери и предразсъдъци

Откъде идваш?
Идвам от квартал Дружба, без да съм типичен за него. Не мога да кажа, че съм в повратен момент от живота си, за да мога лесно да обобщя предишната му част. Винаги съм се опитвал да направя най-доброто с това, което имам (или поне така ми харесва да си мисля).

Какво си оставил зад гърба си?
Голямото ми постижение досега са две прекрасни деца. Иначе съм загърбил страха, че „ние от Дружба” не можем да сме равни на „тях от Америка”. Можем, просто трябва отново да превърнем труда в ценност, а не проклятие.

Накъде отиваш?
Само дано да не е към квартал Надежда.

Къде те намираме?
За да мога да ви отговоря, трябва да зная къде свършва пътя, а не зная (и не искам да зная, защото ще спра да мечтая). Може би си мисля, че съм в началото на нещо, а всъщност съм в края му? А може би наопаки? Хайде стига „може би”-та, а?

Като какъв човек би искал да те запомнят внуците?
Дядо ни беше перко, но понякога казваше верни неща. Ако след това могат и да цитират нещо, на което съм ги научил, значи „и ний сме дали нещо на света”.

Какво правиш, когато не знаеш какво да правиш?
Връщам се към основните въпроси пред проблема, който е пред мен – какво, кога, как, колко, къде, защо? Особено „защо”.

Кое е първото правило, което би написал в „Ръководство как да живеем заедно”?
Умейте да различавате принципите от правилата. Правилата зависят от този, който има властта да ги наложи, както казва моят професор по кино-структура Хауърд Сюбър. Принципите просто СА – те съществуват независимо от властта. Не искам да налагам правила, ще предложа да забележим Принцип №1: ние имаме нужда един от друг.

Кое е камъчето, което обръща каруцата?
Колкото каруци да съм виждал обърнати, все е различно камъчето. Не мога да посоча само едно.

Какво трябва да загубиш, за да намериш себе си?
Това, което считаш за невъзможно да се изгуби – себе си. Иначе няма да тръгнеш да се търсиш отново.

Коя българска поговорка би пренаписал?
За поговорка не знам. Но бих искал да лоботомирам Хитър Петър от националното ни съзнание. Той е по-опасен и от Бай Ганьо. Правим феноменални глупости само и само да не се окажем излъгани и това много ни пречи. Парализира ни мисленето.

Ако можеше, на кого би влязъл в кожата?
Трудно ми е да кажа една личност или едно нещо. Работата ми е да влизам постоянно в кожите на други хора (аз съм режисьор и сценарист) и да правя или да моля другите да правят неща от тяхно име, така че не мога да изолирам единичен случай.

Колко тежи щастието?
Едно уплашено его.

Заедно сме…?
По-силни отколкото поотделно. United we stand, divided we fall.

––

Форум Заедно
27 април 2014

Регистрирай се >>

Свиване

Русия срещу славянството: Никога няма да бъдем братя!  

Русия отново брутално изнасили братска славянска страна. У вас Царь, у нас – Демократия. Никогда мы не будем братьями. Никогда мы не будем братьями ни по родине, ни по матери. Духа нет у вас быть свободными – нам не стать с вами даже сводными. Вы себя окрестили «старшими» - нам бы младшими, да не вашими. […]

The post Русия срещу славянството: Никога няма да бъдем братя! appeared first on ExtremeCentrePoint.

Свиване

В празника на конституцията...  


И този Висш съдебен съвет (ВСС) встъпи в традицията да провежда конкурси за административни ръководители на съдилища и прокуратури с предварително известни победители. На извънредно заседание в сряда (16 април – празникът на Конституцията) кадровият орган на съдебната власт е насрочил избора на председател на Окръжния съд във Варна, за който предварително е известно, че ще бъде спечелен от един от кандидатите, съобщиха източници на "Съдебни репортажи" от две варненски съдилища.
...
Свиване

Форум Заедно: Димитър Бечев за съжителството ни с 500 милиона европейски граждани  

Лекторите на Форум Заедно 2014: ДИМИТЪР БЕЧЕВ

Вече четвърта година Димо Бечев, възпитаник на НГДЕК, СУ и Оксфорд, е директор на местното бюро на един от най-влиятелните независими мозъчни тръстове, занимаващи се с Европа – Европейския съвет за външна политика. Сам по себе си той също е един доста влиятелен мозък и доста зает политически анализатор за по-добрите български и международни издания.

Обикновено разнищва теми в областта на политиките за разширяване и добросъседство на ЕС или коментира процесите, които коват най-новата история на нашия вълнуващ полуостров. Най-интересни са му западните Балкани и възходът на Турция. У всеки човек най-силно цени способността да изслушва и вниква в чуждите думи.

––

Каква история ще ни разкажеш на Форум Заедно?
Историята колко е трудно и същевременно необходимо, а дори и неизбежно, да съжителстваме заедно 500 милиона европейски граждани в 28 много различни страни.

Откъде идваш?
Едно десетилетие градих академична кариера – като докторант, а след това преподавател в Оксфорд. След едногодишен престой в Токио се върнах в България и от 2010 г. съм директор на местното бюро на Европейския съвет за външна политика.

Какво си оставил зад гърба си?
Няколко публикувани книги, стотици студенти, няколко различни страни.

Какво виждаш пред себе си?
Един все по-сложен, противоречив и объркан свят. Това ме стимулира интелектуално.

Къде те намираме?
Намирате ме в ролята на не толкова млад вече баща на момче на 2 години и половина.

Като какъв човек би искал да те запомнят внуците?
Като някой, от когото са почерпили вдъхновение.

Какво правиш, когато не знаеш какво да правиш?
Питам.

Кое е първото правило, което би написал в „Ръководство как да живеем заедно”?
Животът е изпълнен с конфликти. Управлението им e своеобразно изкуство.

Кое е камъчето, което обръща каруцата?
Липсата на доверие между хората. Всъщност не е камъче, а огромна канара.

Какво трябва да загубиш, за да намериш себе си?
Стабилност?

Коя българска поговорка би пренаписал?
Учи, мама, за да не работиш. Всъщност би трябвало да е „учи, за да работиш”.

Ако можеше, на кого би влязъл буквално в кожата?
На лектор на Форум Заедно след, да речем, 40-50 години.

Заедно сме…?
По-мъдри, надявам се.

Фотография: Вера Гоцева

––

Форум Заедно
27 април 2014

Регистрирай се >>

април 14, 2014

Свиване

Как да подадем жалба, че партия е злоупотребила с личните ни данни за изборите  

BlLzIkfCEAAl4vUИзточник: @arhivatora

ЦИК е създала удобна услуга, с която да проверим дали присъстваме в списъците с поддръжниците на партии за изборите. Услугата ще покаже в списъка на коя партия, коя страница и кой ред присъствате. Проверката покрива пълните списъци, а не само имената които ГРАО проверява. Последните преглеждат за валидни ЕГН-та само докато стигне бройката за регистрация.

Вече заваляха съобщения за злоупотреби от страна на партиите. Някои хора присъстват в няколко списъка. Други не са били дори в България по време на кампанията. Горе виждате това, което @archivatora пусна в Twitter, казвайки, че никога не се е подписвал за ББЦ. ЦИК не може да подаде сигнал за тези повторения, защото не знае кое е истинското. Затова всеки трябва да си провери сам и ако смята, че е имало злоупотреба, да подаде жалба до КЗЛД.

Жалба се подава лесно

Подготвил съм чернова на жалбата с нужния текст и празни полета. Трябва да присъстват тези неща:

  • Имена, адрес, телефон и e-mail за връзка
  • Описвате коя партия в използвала личните ви данни на тази страница и този ред от списъците си
  • Декларирате изрично, че не сте се подписвали в подкрепа на партията
  • Дата и подпис
  • Попълвате, отпечатвате, подписвате се и изпращате писмото с обратна разписка на адрес „Комисия за защита на личните данни, София 1592, бул. Проф. Цветан Лазаров № 2″. Ако имате електронен подпис, може да я подадете и електронно на сайта на КЗЛД. Повече съвети ще намерите в PravataMi.bg.

    Съветвам всички да направят тази проверка и да подадат жалба до КЗЛД. От тях ще получите номер, с който да следите разглеждането ѝ. Доколкото ми е известно, ЦИК разчита единствено на проверката на ГРАО, затова надали жалбата ви ще има ефект върху изборите. Самите партии обаче може да бъдат санкционирани за това, че са използвали личната ви информация.

    Наказват партиите, не вас

    Това, че една партия е използвала личните данни на някой в подкрепа на регистрацията им не означава, че ще гласуват вместо него/нея. Това е просто бройка, която те трябва да попълнят в съответствие със законите на страната, за да бъдат допуснати до избори. Установяване на злоупотреба в тези списъци и жалбата ви до КЗЛД няма и не може да се използва срещу вас при коректно попълнена информация. Това няма да ви спре да гласувате или да ви заличи от избирателните списъци. Всяко използване на личните ви данни за цели различни от тези, за които сте дали съгласие, трябва да се санкционира.

    Събираме сигнали

    Ако сте открили името си в списък на партия, а не сте се подписали, може да добавите информацията в този формуляр. Целта е да съберем статистика за злоупотребите. Ще публикувам резултатите в този блог и ще ви ги пратя. Email-ите няма да се публикуват никъде.

    Анкетата привърши. Събрахме 189 сигнала, от които 22 не бяха зачетени заради повторения или неясна информация. Резултатите може да видите тук.

    Свиване

    За лошия материал, чипа и личния пример  

    Бойко беше казал, че в България човешкият материал е лош. Друг „месия“ (царят) беше казал, че българинът трябва да си смени чипа. Ще се опитам да дам на тези две реплики контекст, в който да не бъдат обидни и скандални. И предварително пояснявам, че ще използвам обобщения, така че може да се успокоявате с „това не важи за мен“.

    Българинът е лош член на собственото си общество. И не разбира това. От тази гледна точка той е „лош материал“ за обществото, и е нужно да проумее това, за да го промени.

    Българинът пречи на останалите и това не го смущава. Паркира на тротоара, засича другите шофьори от грешна лента, пресича неправилно, създавайки опасност за цялото движение, прережда се на опашки, пуши, докато другите се хранят, прави ремонт в събота сутрин, вдига шум през нощта, хвърля си боклука безогледно, иска подкуп, за да си свърши работата, дава подкуп, за да получи предимство пред останалите, усложнява процедурите, за да може да прибира за себе си, прави партийни назначения, пречейки на способните хора, налага партиен рекет, пречейки на добрите предприятия.

    Дали човек е лош, защото е спрял на тротоара или е пуснал бормашината в 7 в събота? Не. Но е лош член на обществото. И когато мнозинството членове на обществото са „лоши“, то и обществото е лошо. Не само защото обществото прави всичко от горния абзац, а и защото го счита за нормално. Винаги ще има един идиот, който ще паркира на тротоара, и винаги ще има един жалък бюрократ, който ще иска подкуп, за да си свърши работата. Но той не би могъл да вирее в среда, в която това не се счита за „нормално“.

    Редовно има някой, който казва „ще оправим едкоеси, като създадем правила“. Но правилата не се спазват, просто защото ги има, а когато обществото иска те да се спазват. Механичното добавяне на правила е малко вероятно да има успех. Особено предвид умението на българина да заобикаля тези правила.

    И какво от това? Ами всичко. Не живеем добре, защото сме лошо общество. Политиците ни крадат, защото сме лошо общество. Нещата не работят, защото сме лошо общество. Няма как да живеем добре, когато си пречим взаимно; няма как политиците да не крадат, когато всеки би присвоил нещо общо, стига да имаше възможност; няма как нещата да работят, когато се счита за нормално те да не работят.

    Затова е глупаво да се оправдаваме с конспирации, с лоши политици, или да търсим месии и лесни решения, които „да ни оправят“. Оправянето минава задължително през подобряване на обществения материал. А за да се оправи той, първо трябва да осъзнае, че е лош; да си смени чипа, с който обработва реалността около себе си.

    Как? Нямам готова рецепта, колкото и да ми се иска. Единственото, което мога да предложа, е личен пример и лична гражданска активност. С цялата наивност и с всички рискове на това. Но пък съм убеден, че друг начин няма. И че не сме лош материал по принцип, и главната ни платка е достатъчно добра. Но трябва да се занесем на поправка. При себе си.


    (снимка: one publication)

    Свиване

    ЕСПЧ: свобода на изразяване v защита на доброто име  

    cover-customВ решението  Print Zeitungsverlag GmbH v. Austria  Съдът за правата на човека прилага стандартите за защита на личния живот по чл.8 ЕКПЧ, изведени в решенията Von Хановер (№ 2) и Axel Springer .

    Особеността е в това, че стандартите   са приложени в казус, отнасящ се до засягане на доброто име. Смята се, че това е първият подобен случай в практиката на Съда.

    В безплатен седмичник, издаван в Тирол, Австрия, е публикувана статия, цитираща анонимно писмо с твърдения за двама местни политици, които те намират за засягащи доброто им име. Съдът се произнася в тяхна полза, решението е потвърдено и издателят се обръща към Съда за правата на човека за установяване на  нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

    Съдът обсъжда баланса между правото на добро име и свободата на изразяване в следната поредност:

    • Представлява ли публикацията принос към обсъждане на въпрос от обществен интерес. Отговорът е положителен.
    • Известни ли са лицата на обществеността. Като председател на туристическата асоциация и съответно член на общинския съвет лицата са известни.
    • Предходна информация за лицата. Съдът приема, че преди публикацията няма предходни обвинения или данни за нарушения на лицата.
    • Mетод на събиране и проверка на достоверността на информацията. Издателят не твърди, че информацията е вярна, а че е вярно цитирана и безпристрастно представена. Австрийските съдилища смятат, че в този случай е необходимо по-обстойно аргументиране защо съществува преобладаващ обществен интерес от представяне на анонимни твърдения. ЕСПЧ вече е приемал – и това е казано изрично в решението – че  санкциониране на журналист за разпространение на твърдения на трети лица би увредило приноса на пресата към дебати от значим обществен интерес (Jersild v. Denmark, Thoma v. LuxembourgVerlagsgruppe News GmbH v. Austria).  Могат да се цитират и анонимни твърдения (Albert-Engelmann-Gesellschaft mbH,  § 32), стига те да имат достатъчна фактическа основа. В случая Съдът приема, че  липсва достатъчна фактическа основа (контекст, предходни данни), поради което границите на допустимото отразяване са преминати.
    • Cъдържание, форма и последици. Публикацията се е отразила негативно върху живота и практикуването на професията на лицата.
    • Санкция. Наложената санкция от австрийския съд не е непропорционална.

    Заключението на ЕСПЧ е, че няма нарушение на чл.10 Конвенцията.

    Коментарите: решението е изненадващо и неочаквано зле аргументирано, необосновано прилага едни стандарти в друг контекст, не създава яснота относно стандартите на отговорната журналистика и приема за възможно една безпристрастна публикация по въпрос от значим обществен интерес да се санкционира.

     

    април 13, 2014

    Свиване

    Ирландец на хоризонта  

    press

     

    След смяна (1969) е картина на художника Любен Гайдаров.  Днес обаче въпросът е какво идва след  смяната на собствеността на НБМГ Холдинг.

    Според съобщенията,  компания Мedia Maker Limited, регистрирана на 9 април т.г. – тази седмица -  ще поеме собствеността на НБМГ Холдинг, в КлубZ има повече по темата. Патрик Халпени, собственик и представляващ,   участва в ръководните органи на групата Communicorp до 2012, когато е освободен.

    В медиите не се забелязват изблици на ентусиазъм от съобщението за замяната на Кръстева с Халпени. Впрочем ИПК Родина и  разпространението на печата остават, както са. За купувача Халпени е индикативно, че е партньор (от Communicorp) на депутата от Коалиция за България Мартин Захариев в  Радио 1 Рок . Ако интересът на Пеевски (магистрат – медиен магнат – депутат -  кандидат за евродепутат) е да излезе от разказа за медиен магнат, какъв е интересът на  Халпени да влезе като физическо лице  в българския разказ остава да се види.

    В България Communicorp участва в седем лицензирани доставчика на радиоуслуги и една телевизия, на базата на честоти, първоначално предоставени на Тангра, ТНН, Метрорадио, Контакт, Българска радиокомпания, Сити.  През 2006 г. Мартин Захариев съобщава:  “ние фактически предпоставяме лидерството на Communicorp на българския радиопазар“.

    В други държави разрастванеmo на компанията не върви така безпроблемно. Според доклад на TI за Ирландия  през 2012 Communicorp увеличава дела си в най-голямата издателска група Independent News and Media (INM), която притежава Irish Independent и Sunday Independent, както и други национални и регионални печатни издания, от 22 на сто до позволения максимум от 29.9 на сто (правилата).

    Под натиска на общественото мнение ирландският медиен регулатор BAI разглежда случая и решава, че  не става дума за контрол, а само за съществен интерес в медиите.   Националният съюз на журналистите иска спешна ревизия на законодателството, за да се изясни в какви граници едно лице може да има съществен интерес.

    През 2014 г.  в ирландската преса отново се коментира  доколко ирландското законодателство може да се справи с контрола върху медийните концентрации специално относно собственика на Communicorp О’Брайън и печатните издания в Ирландия.  Според Irish Times

    вместо яснотата, която се очаква в една демокрация по въпроса кой контролира някои от най-продаваните вестници и популярни новинарски сайтове, съществува “конструктивна неопределеност”, с която сме свикнали, но отстрани изглежда забавна и объркваща.

    За сравнение се привежда правната регламентация в Австралия, според която собственикът на Communicorp  О’Брайън има несъмнен контрол върху издателската група INM и това става ясно при операциите на О’Брайън в Австралия. Според австралийското законодателство INM е преценено   като контролирано от О’Брайън  дружество, докато според ирландския медиен регулатор той има само съществен интерес в него.

    Собственост, контрол, съществен интерес – все интересни теми в контекста на очакваните мерки за прозрачност на медийната собственост и за медиен плурализъм у нас.

     

     

     

    Свиване

    Форум Заедно: „Приятели на бежанците“ за естествената човешка реакция да помогнеш  

    Лекторите на Форум Заедно 2014: ПРИЯТЕЛИ НА БЕЖАНЦИТЕ

    „Приятели на бежанците“ се оформят като група граждански активисти и доброволци във Facebook. Обединяват силите и сърцата си, за да помагат на едни напълно непознати хора, изпаднали в бедата да се озоват на неподходящо място в неподходящо време. Събират дрехи и обувки, тенджери и лъжици, памперси и четки за зъби. Търсят квартири. Преподават български, осигуряват медицинска и правна помощ. Обикалят бежанските лагери и раздават грижа и топлина, чисто човешка. Помагат семейство по семейство, човек по човек.

    Когато Български хелзинкски комитет връчи на тях и на бежанците наградата за Човек на годината 2013, причината не беше само защото в тази безумна година на нашето недоволство нямаше друга група като бежанците, чиито права да са толкова брутално стъпкани. А защото момчетата и момичетата от „Приятели на бежанците“ донесоха смисъл и вяра, че промяната е възможна. И когато държавата не си върши работата, те, без да се замислят, отиват. И са там.

    На сцената на Форум Заедно ще излязат двама от Приятелите – Мария Черешева и Еманюел дьо ла Усей.

    Освен активист за човешки права Мария е журналист, занимава се също с медийни комуникации и, като цяло, с общуване по всички точки и алинеи. Майка й специално би казала, че никога не се знае с какво тази нейна дъщеря ще реши да се бори в следващите няколко месеца.

    Еманюел е творчески директор в създаденото от него и базирано в София дизайнерско студио Lekub. Преди това е навъртял 16 години в бранша, предимно в големи международни агенции. Силата му е в опаковките, клиентите в портфолиото му са от сериозни по-сериозни, а това, че училището по дизайн, в което кандидатствал първоначално, в прав текст го уведомило, че той, Еманюел дьо ла Усей не става за тази работа, е една съвсем друга история. Емо е пътувал ужасно много (още от съвсем малък), минал е през 14 училища, живял е в пет държави и е посетил още трийсетина. Днес би казал за себе си, че е „активист по неволя, който не може да приеме провала на системата и търси доброволци за създаване на по-човечна общност.

    ––

    Каква история ще ни разкажете на Форум Заедно?

    Мария: Аз ще разкажа историята на най-вдъхновяващия процес, в който съм участвала досега. Нарочно наричам групата „Приятели на бежанците“ процес, защото за мен тя е много повече от една Facebook общност. Тя е процес на промяна на обществените нагласи към повече човечност, отговорност, толерантност, мисъл и непримиримост. Може би като цяло времето в България е такова…

    Еманюел: Историята на един несправедлив свят, в който цветът на кожата или произходът ви определя колко обществена помощ ще получите. Историята на това как България и Европа не се справиха със спазването на поетите ангажименти. Историята на хора, които са загубили всичко и които никой не желае да погледне. Историята на доброволци, които вярват в една по-добра система, в която всеки има своето място.

    Какво сте оставили зад гърба си?

    Мария: Най-вече страха какво ще стане след това и какво ще кажат хората. И притеснението от това да живееш в пълен хаос.

    Еманюел: Когато навремето училището по дизайн ме отпрати, бях напълно смазан. Но успях да си намеря стаж, после и работа като асистент и ето че осем години по-късно бях творчески директор на агенция номер 1 в Европа. По ирония на съдбата, училището по дизайн ме покани в журито за дипломирането на своите ученици – същото училище, от което ме бяха изгонили 10 години по-рано! Това, което ми е останало от този период, е, че всичко е възможно и че човек трябва да умее да се вслушва в сърцето си и да следва убежденията си. Иска ми се да съумея да предам това на всички, които бягат от войната и от геноцида.

    Къде ви намираме?

    Мария: В период на тотален рестарт.

    Еманюел: Мисля, че съм по средата на пътя, но най-важното е пред мен. Доста съм разтревожен от глобалния контекст, който се влошава. Днешните системи – икономическа и социална – са крехки, а хората се затварят все повече в себе си.

    Какво правите, когато не знаете какво да правите?

    Мария: Продължавам да не знам какво правя и обикновено ми се получава. Амин.

    Еманюел: Винаги има решение. Въпросът е да намериш най-доброто – това, което взима под внимание съвкупността от всички технически параметри и личностни качества. Важното е да имаш скромни амбиции и да надграждаш малко по малко, като в същото време подобряваш постоянно самата концепция.

    Кое е първото правило, което бихте написали в „Ръководство как да живеем заедно“?

    Мария: Забравете за страха и предразсъдъците и не очаквайте твърде много.

    Еманюел: Първото правило ще бъде: Събирай! Възрастните хора например бързо биват изключени от активния живот и разполагат с достатъчно време. От друга страна, има много сираци, които се нуждаят от внимание. Защо да не съберем тези две групи така, че те да се обогатяват взаимно? Сираците ще донесат младостта и живеца си, възрастните – вниманието, знанията, мъдростта. Ето това според мен е да знаеш да живееш заедно – да се организираш така, че никой да не остане настрана.

    Кое е камъчето, което обръща каруцата?

    Мария: Несправедливостта, монотонността и примирението.
    Еманюел: Ще отговоря с цитат от Далай Лама: „Ако ти се струва, че си твърде малък, за да промениш нещо, опитай да спиш с комар и ще видиш кой от двамата пречи на другия да спи“.

    Какво трябва да загубиш, за да намериш себе си?

    Мария: Егото си.
    Еманюел: Човек разбира кой е и какъв е чрез другите.

    Коя поговорка бихте пренаписали?

    Мария: Много хубаво не е за хубаво. Мразя тази поговорка, тотално контрапродуктивна е и убива щастието от живота. Когато ти е хубаво – радвай му се!

    Еманюел: „Не съди дървото по неговата кора!“ Ще стане: „Не съди човека по неговия произход“. Струва ми се, че живеем в свят на етикети и предразсъдъци, усилени от държавите, които са обещали в миналото да се погрижат за всички проблеми на обществото. В резултат имаме пълна липса на връзка между гражданите.

    На кого бихте влезли буквално в кожата?

    Мария: Искам да бъда Делян Пеевски за един ден. Или Бареков. За да видя какво, по дяволите, движи и мотивира хора като тях и наистина ли всичко е само до пари и власт. Защото все ми се струва, че не е възможно нещата да са толкова прости!

    Еманюел: На Жан Мермоз. Той е един от пионерите на Aéropostale, заедно с Антоан дьо Сент-Екзюпери. Създал е авиолинии, които не са съществували дотогава – в Африка, Южна Америка. Това е била последната голяма епоха на пионерите. Този приключенски дух ми подхожда добре. Погледнати отвисоко, всички проблеми изглеждат нищожни и суетни, но човек все пак е доволен да кацне на земята. Да свързваш различни народи заедно може да бъде единствено обогатяващо. Изисква много смиреност и уважение, но отплатата е огромна.

    Заедно сме…?

    Мария: По-смислени.
    Еманюел: По-малко сами.

    ––

    Форум Заедно
    27 април 2014

    Регистрирай се >>

    Свиване

    Вестник Правда: След Украйна, нахлуване в България и Балканите става следваща цел за Русия  

    В статията си  “Запад проиграл вторую Крымскую войну” от 24 март 2014 година, руският вестник Правда обявява, че една от следващите цели на завоевателната политка на Русия след Украйна, че бъде България и Балканите. Кримският опит ще ни отвори път към Балканите. В България , идеята за влизане в СССР е широко обсъждана в средата […]

    The post Вестник Правда: След Украйна, нахлуване в България и Балканите става следваща цел за Русия appeared first on ExtremeCentrePoint.

    Свиване

    Да те освободи Русия или как руските варвари нахлуха в Украйна през 2014 година  

    След Грузия и Крим руските варвари нахлуха в Украйна. В Славянск между специалните части на Русия и Украйна се водят сражения. Москва отказва да има пръст, но всички данни и снимки говорят за обратното. Зелени човечета с руски униформи, но без опознавателни знаци, оръжия от руската армия и методи употребявани само във варварска Русия. Виж […]

    The post Да те освободи Русия или как руските варвари нахлуха в Украйна през 2014 година appeared first on ExtremeCentrePoint.

    април 11, 2014

    Свиване

    Енергийните заблуди  

    Днес в Дневник излезе статията ми 16 енергийни заблуди, която се занимава с някои общоприети схващания за енегетиката, които, до голяма степен заради технологичното развитие в последните години, са вече невалидни. Една важна тема не присъства в статията - енергийната ефективност. Причината е в това, че енергийната ефективност общо взето не е предмет на дълбоко неразбиране. Проблемите там са по-други. За Югоизточна Европа обаче енергийната ефективност е изключително важен енергиен ресурс, просто защото Балканските страни за големи прахосници на енергия.

    Свиване

    Евроизбори 2014 – въпроси и отговори  

    чужбина избори европекски парламент евро деклрации гласуване 2014  technologyandinternet

    Ако сте чакали някаква информационна кампания за българите в чужбина, ще има да чакате. Нищо ново, наистина. Затова няколко души се стараем да разпространяваме информация из мрежата. Доколкото знам, Външно подготвя някаква кампания, но вероятно ще дойде дойде в седмиците преди изборния ден. След доста разговори с тях, с ЦИК и изчитане на законите и решенията събрах няколко важни отговори.

    1. Кога са изборите и за какво гласуваме?

    Изборите са на 25 май 2014. Трябва да определим 17 евродепутати за Европейския парламент с петгодишен мандат.

    2. Кой може да гласува на евроизборите?

    Всички български граждани навършили 18 години, които живеят в страна на Европейския съюз. Дефиницията за „живели в ЕС“ дадена от ЦИК е да имат адресна регистрация в страна на ЕС за поне 60 дни от последните 3 месеца преди изборния ден. Ако гласуваш в България, изборите няма да се различават от други такива. Ако живееш в чужбина, преди гласуването попълваш декларация, че отговаряш на изискванията.

    3. Къде ще може да се гласува в чужбина?

    Тази година процедурата е малко по-различна. ЦИК вече определи малко над 100 града в Европа, където ще има секции въз основа на това, че е имало над 100 гласували на предишни избори. Може да ги видиш на тази карта. Секции в други градове може да бъдат отворени при подадени 20 декларации, ако има консулство, 40 декларации, ако няма такова или по преценка на консула в съответната държава. Някои държави като Германия и Холандия не позволяват да се отварят секции извън консулствата.

    4. Ще има ли секции извън границите на ЕС?

    Това е малко сложна тема. Законът и решение № 26-ЕП на ЦИК го позволява. С 20 декларации може да се отвори секция в което и да е консулство или посолство по света. ЦИК обаче упорито отказва да отговори на въпросите ми кой ще може да гласува там. Отговориха обаче, че може да гласуват само българи живущи в ЕС (виж въпрос 2). Това, според мен, означава, че теоретично 20 българи живеещи в Германия, например, може да подадат декларации предварително за Швейцария или Чикаго и да се разходят да гласуват там. Де юре, българите с адресна регистрация в Чикаго и Швейцария обаче не могат да гласуват.

    5. Ще могат ли да гласуват българите извън ЕС?

    Според отговор 2 – не. Изборният кодекс и решенията на ЦИК са ясни. Има обаче една процедурна подробност – както доста отбелязаха във Facebook, няма как ЦИК да разбере къде ти е адресната регистрация. Освен, ако не си я сменили в общината в България посочвайки постоянен адрес извън Европа или по друг начин си уведомил властите, че живееш постоянно другаде (примерно заради здравни застраховки), практически не ни е известно как ще разберат, че нямаш право. Навярно затова ЦИК увърта като ги питах. Може да провериш все пак през този формуляр.

    Разбира се, ако подадеш декларация за отваряне на секция извън ЕС и/или гласуваш на изборите без да живееш в ЕС, ти попълваш официален документ с невярно съдържание, което си е престъпление. Затова в никакъв случай не го препоръчвам. Забелязва се, че доста са пуснали такива декларации и предполагам, че доста от тях не са прочели условията.

    6. Как се подава декларация?

    Може да я подадеш с писмо като отпечаташ този формуляр. По-лесния вариант е с електронно заявление. Този път няма нужда от потвърждение със SMS. Подалите заявления се показват веднага в списъка.

    7. Трябва ли да подам декларация, за да гласувам?

    Не, не е нужно. Може да се явиш само с лична карта или паспорт и са длъжни да те впишат на място. Улеснява те обаче в изборния ден, защото не се налага да попълваш на място и си вписан вече в списъка. От предишни вотове съм забелязал, че се минава два пъти по-бързо така. По принцип има инструкция на Външно да пускат приоритетно подалите предварително декларация, но не всички го правят. Във Франкфурт знам, че се прави винаги.

    8. Близо до мен има вече сигурна секция. Нужно ли е да подавам декларация?

    Не, не е нужно, но е полезно, защото ускорява процеса. Виж предишния отговор.

    9. Трябва ли да гласувам, ако съм подал декларация за чужбина? Мога ли да гласувам в България?

    Не, не си длъжен да гласувате. Декларацията е за вписване в изборния списък в чужбина. В такъв случай те отписват от списъка по местоживеене в България и не може да гласуваш вече там. Ако на 25-ти ще си в България и искаш да гласувате, не подавай декларация. Аз така се прекарах на изборите през 2009-та.

    10. Какво става, ако подадем заявления за близки градове, но не стигат за нито един?

    Имаше такъв проблем и предишни години и не е решен. Ако има по 10 декларации за 5 близки градчета, няма да има секция в нито едно. Затова е важно да се организирате с приятели. Важно е да се разбере, че пощенските кодове в електронната декларация не означават различни градове. Повечето градове в Европа имат по много кодове за части на града. Потвърдих с ЦИК, че пощенския код се изисква единствено, за да се различат градове с еднакви имена в рамките на една държава.

    11. Получих писмо от държавата, в която живея. Мога ли да гласувам два пъти – за техните и за нашите евродепутати?

    Не, може да гласуваш само на едни евроизбори. Ако се регистрираш да гласуваш в Германия, например, тя праща името ти на българските власти и те отписват от изборите. Този списък не може да се провери в изборния ден и ако гласуваш все пак на българските избори, след няколко месеца ще те санкционират. Евростат прави проверка на всички гласували в ЕС.

    Чувал съм, че някои ЕС държави пишат в писмата си до гражданите на други ЕС страни, че едва ли не са длъжни да гласуват на местния евровот. Това не е вярно. Може да избирате. От моя гледна точка няма смисъл да се гласува за повечето вместо на българските. Причината е, че два пъти повече немци или британци избират един евродепутат, отколкото българи. Така се отказваш от половината си глас.

    12. За кого да гласувам?

    Ето това не мога да ти кажа. Помни обаче, че при 17 души гласуваме за личности, а не за партии. Какво бил казал Станишев, Борисов или Местан няма никакво значение в Брюксел. Евродепутатите ще ни представят директно. Възможностите им далеч не се изчерпват с един глас в пленарна зала. Затова те съветвам да потърсиш информация какво са правили досегашните ни евродепутати и що за хора са новите кандидати.

    Свиване

    Смъртоносната акция в Лясковец завърши с погром за правосъдието  


    На 14 март няколко телевизионни камери отразяват получилата трагична известност акция на МВР по обезвреждането на барикадиралия се в дома си в Лясковец Петко Петков. Точно десет дни по-късно камерите отново ще заснемат поредния епизод около Петков, чието име в новинарските заглавия е заместено със "стрелеца от Лясковец", "психопатът", "лудият". Този път телевизионните екипи ще снимат как обградена от служители на "Съдебна охрана" носилката, на която лежи Петков напуска болницата във Велико...

    април 10, 2014

    Свиване

    За Русия с любов…  

    Резултати, публикувани днес, от проведено от “Галъп интернешълнъл” социологическо проучване показат, че 49% от анкетираните българи не подкрепят санкции срещу Русия, заради действията й срещу Украйна, а 21% са на противоположното мнение. Данните се оповестяват в същия ден, в който агенция Ройтерс публикува голям материал за настроенията у нас по темата „Русия-Украйна”. В него се [...]
    Свиване

    За EXIT натисни член 7  

    При по-други обстоятелства сигурно съвсем малко хора щяха да обърнат внимание. Но с откровено анти-европейско правителство и целенасочени усилия за разбиване на европейската ориентация на страната, наскоро приетите допълнения в прилагането на член 7 на Лисабонския договор за суспендиране на правата на страните-членки нямаше как да не предизвикат необичаен интерес.

    България е постоянен обект на критики, специални механизми за наблюдение, повод да се промени цялата методология за водене на преговори. Очевидно режисираното разрастване на анти-европейската реторика чрез често измислени казуси допълнително дадоха значимост на това събитие, защото в него много хора видяха едва ли не прелюдия към изгонването на страната от ЕС. Подобен извод е обаче неточен и прибързан, макар от това проблемите с уж веднъж завинаги направения „цивилизационен избор“ да не намалят.

    Политическата история на тази норма е доста интересна. Тя е част от далеч по-голям дебат за бъдещето на съюза след неговото разширяване, който вървеше през 90-те години на миналия век. В него има много теми, някои институционални, други свързани с нови политики. Малка част от този дебат се отнасяше обаче до очакваното влизане в организацията на новите демокрации, възстановени или изцяло наново създавани след падането на „Берлинската стена“. Нуждата от гаранции за необратимостта на демократичните промени в тях бе сред водещите мотиви за укрепване на правните възможности за санкциониране на отклоненията. Историческа ирония е, че сред най-активните държави в тази дискусия бе Австрия, която след успеха на Йорг Хайдер попадна в полезрението с подобен проблем. Независимо от всичко това политическите критерии така и не бяха добре интегрирани в общата система на европейското право и дори по време на преговорите те не бяха въобще обект на сериозно наблюдение и анализ. Отделно от това и старите страни-членки не изгаряха от желание ЕС да има работещ механизъм, който да санкционира реално различните отклонения от приетите за даденост демократични норми и принципи.

    Това са и основните причини, поради които сегашният член 7 няма как да сработи, невероятно сложна структура и механизъм. Например, в нея се изисква мнозинство от 4/5 за установяване на риск от нарушение на основните принципи. Само с консенсус (минус гласа на засегнатата страна) пък може да се приеме, че такова нарушение е факт. Суспендирането на правата в съвета на ЕС пък става с мнозинство от 2/3. Цялата заплетена процедура може да се види тук -  http://www.lisbon-treaty.org/wcm/the-lisbon-treaty/treaty-on-european-union-and-comments/title-1-common-provisions/7-article-7.html. Ако задълбаем още повече ще видим, че пътят към санкциите, тоест суспендирането на права преминава през „сериозното нарушаване“ на ценностите. В евроезика в повечето случаи нито една дума не е случайна и тук е същото. „Сериозно“ в случая означава, поне според ЕК, нарушение на няколко основополагащи права едновременно, тоест, тези които са изброени в член 2 (човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и спазване на човешките права, включително тези на малцинствата). Иначе казано,  реални санкции (отделни от наказателни процедури, които идват от нарушаване на европейско законодателство, което има връзка с политическите критерии като независимост на регулаторни органи или централна банка) могат да се случат едва при взаимовръзка на нарушенията на няколко основополагащи ценности или принципи. И всичко това при положение, че няма чисто политически блокиращи намерения на страни-членки.

    От всичко това става ясно колко реалистично може да бъде едно очакване за сработване на този механизъм. Нещо повече, безсилието в случай като този с Унгария и изчерпването на механизма спрямо България и Румъния ясно илюстрира нуждата от превръщането на тази норма в по-работеща система. И всъщност, ЕК наскоро предложи именно това. Сега тя може по своя инициатива на ранен етап да притисне някоя страна-членка, ако там се трупат нарушения на върховенството на закона. Може да дава предписания и ако нищо не се случи, спокойно и въоръжена с повече аргументи да тръгне към процедура по член 7. Това частично я деполитизира, защото иначе тя беше на практика неработеща и дава възможности за натиск за промяна преди да се посегне към „голямата базука“. Не трябва обаче да се подминава важния факт, че този механизъм се отнася само до върховенството на закона и трудно ще може да се прилага върху други, не по-малко чувствителни и важни ценности. С други думи, това не е универсален механизъм върху всички казуси с политически критерии, макар много хора в комисията да мислят, че точно това ще се случи.

    Вярно е, че такива подробности правят от ЕС по-труднодостъпна и често досадна тема. Но са важни, за да разберем, че обратно на най-шумните интерпретации приемането на „рамката за опазване на върховенството на закона“ не е нито прелюдия към изритване от съюза, нито пък прави активирането на санкции много по-лесно. ЕК ще има още една възможност да притиска, но голямата политическа санкция на суспендирането на правата в съвета остава все така трудна за осъществяване. За съжаление, това няма как да не разберат и тези, които са тръгнали да газят и без това все по-крехките демократични основи на нашето и доста други общества.

     


    Свиване

    GovAlert.eu – Какво правят родните институции?  

    новини институции държава twitter govalert  technologyandinternet idei bylgariq

    „Излишно е да се правите на изненадани. Цялата проектосметна документация заедно със заповедта за разрушаване бяха на разположение в местния ви проектантски отдел на Алфа Кентавър през последните петдесет ваши земни години, тъй че имахте предостатъчно време да подадете жалба по официалния ред. Прекалено е късно сега тепърва да вдигате шум.“

    Из речта на Вогоните за разрушението на Земята
    „Пътеводител на галактическия стопаджия“, Дъглас Адамс

    През годините се оказа, че съм натрупал доста скриптове, които ме уведомяват за различни неща – новини в МВР, проектозакони, издирвани от Интерпол, европроекти и прочие. Отдавна се каня да ги обединя в една услуга и пусна свободно. Този процес започна преди две седмици.

    Целта е проста – да научаваме веднага за информация пусната от институциите в сайтовете им. Почти всички са длъжни да пускат веднага решения, новини, поръчки и прочие незабавно в интернет. Дълга тема е до колко го правят. Дори когато се спазват изискванията обаче, тези решения остават заровени във вътрешни страници и изчезват в архивите. Има вече достатъчно примери как обществото протестира пост-фактум за нещо „обявено“ месеци по-рано. За да не изпуснем нещо, трябва да следим постоянно десетки портали.

    Както винаги, аз търся техническо решение на проблема и направих система, която да го прави вместо нас. За сега представлява само twitter акаунт – @GovAlertEU, където се пускат всички новини. Може да го следите и без да използвате twitter. Планирам и сайт с оценки, коментари, статистика по-подробна информация. За сега всички линкове в twitter съобщенията отварят оригиналната страница.

    Към този момент се проверяват следните източници на информация:

  • ЦИК – дневен ред, жалби и решения по тях, решения, протоколи, съобщения
  • Strategy.bg – всички нови документи и обществени консултации
  • Министерски съвет – новини, решения, дневен ред на заседания, събития
  • Народно събрание – законопроекти, закони, дневен ред, документи за пленарна зала, парламентарен контрол, декларации, решения, събития
  • Комисия по досиетата – решения за сътрудници на ДС
  • НЕК – съобщения
  • ЕСО – съобщения новини
  • Конституционен съд – новини, съобщения
  • Висш съдебен съвет – дневен ред
  • МРРБ – информация, обяви
  • МИЕ – продажба на активи, обяви и други конкурси
  • Повечето се проверяват на всеки 10 минути, някои по-рядко – на всеки 1 до 4 часа. Това означава, че най-често в рамките на минути след пускане на новината, тя ще се появи с линк в акаунта в Twitter. Ако има повече решения наведнъж, както често се случва при МС, те се групират в един tweet.

    новини институции държава twitter govalert  technologyandinternet idei bylgariq

    За първите си две седмици услугата се радва на добър интерес. 132 последователи в Twitter, около 400 tweet-а с новини, 8790 посещения на линковете от 600 различни потребители. Разбивка на посещенията виждате на графиката горе. В първите дни са добавени доста новини от стари периоди с цел кеширане.

    Приятното на този проект е, че се състои от множество малки и бързи за тестнане компоненти. Това означава, че мога да добавям нови източници когато имам 30 мин. време тук или там. Следващите, които планирам са новините на български от Европейския парламент, обществените поръчки и новите документи по тях, европейските проекти, новини, обяви и търгове от останалите министерства. Когато имам повече време ще помисля и как би могъл да изглежда сайта, абонамента по мейл и прочие. Търся и ново лого на проекта.

    Основният проблем на услугата е промяната на интернет страниците на институциите. Например, сега около изборите сайта на ЦИК се изменя постоянно и се налага да се правят леки корекции върху скриптовете. При пълна промяна на някой сайт, скрипта трябва да се пише наново. Това е защото институциите ни не публикуват информацията си в отворен формат и се налага да се изчита не много добре структуриран HTML.

    Ако имате идея какви други източници на новини биха били полезни, пишете в коментарите. Приемам всякакви предложения и критика. Имам доста идеи какво може да се прави с данните и се надявам да намеря време тази година да ги осъществя.

    Тук виждате последните новини GovAlert.eu:

    Допълнение

    новини институции държава twitter govalert  technologyandinternet idei bylgariq
    Вечерта след като пуснах тази статия случайно попаднах на аналогичен проект на Божидар от миналия септември в рамките на Общество. В него може да се абонирате по мейл за документи по ключова дума и източник – примерно всички обществени поръчки за интернет сайтове. Повече за проекта може да прочетете в блога на Божо. Кодът на проекта е в Github. Има rest api за получаване на документите.

    След кратка дискусия в twitter се оказа, че govalerts.eu не дублира напълно alerts.obshtestvo. Там се фокусират само върху документи и уведомяват абониралите се веднъж на ден, седмица или месец. Идеята на моята услуга е да следи за новини, обяви и решения и да ги съобщава в рамките на минути след като излязат. И двете са важни по различен начин. В случая с GovAlerts, при решенията от ЦИК понякога имаме часове да реагираме. Съобщенията на НЕК, например, важат само за деня.

    Ще обмисля как може да работят проектите заедно. И аз планирам един rest api, така че ще могат да си говорят. Ще гледам да вкарам моите алгоритми за търсене на документи в Комисията по досиетата, документите за пленарна зала в НС и други, които вече следя.

    Свиване

    НЕДЕЛНИЯТ ВАЛС НА БОКЛУЧАРИТЕ  

    Неделните разходки неизменно ми навяват тъжни спомени, защото винаги се срещам с онова, от което бягам. Когато човек се чувства фрустриран в страната си поради постоянно унижение, пред него стоят общо взето два възможни избора : първо - може да търпи, да се мъчи, да се пропива и т.н.; и второ - може да  си вземе чукалата и да се чупи. Ако избере втората възможност пък, попада на чуждо място,
    Свиване

    Десет лесни начина да живеем по-добре заедно  

    Започваме с най-лесните:

     

    1. ЙОГА, ВМЕСТО СУТРЕШНИ БЛОКОВЕ

    zaedno1

    Сутрешните блокове са всичко друго, но не и зареждащ, позитивен и жизнеутвърждаващ старт на един прекрасен ден. Нищо чудно, това да е тайната за декларираното в международните статистики нещастие, от което страдаме.

     

    2. СЕКС В УЧИЛИЩЕ, ВМЕСТО ЗУБРЕНЕ НА КЛИШЕТА

    zaedno6

    Благодарение на интернет технологиите, училището губи монопола си върху образованието. В такава конкурентна среда, за да образова, то трябва да намери начин да запалва и вдъхновява учениците. А какъв по-лесен начин от това да им помага да разберат нещата, които ги вълнуват най-много (примерно образа на конника в творчеството на Христодул Сичан Николов). Така де. Ако вместо от brazzers точка ком, научим за това, което се случва с телата ни по ясен и интелигентен начин, може би по-лесно ще общуваме с другите, особено с тези, които ни привличат, дори и с елементи на разсъждение.

    (това в дясно на картинката е от немските учебници) 

     

    3. ПСИХОТЕРАПИЯ, ВМЕСТО ВОЕННА СЛУЖБА

    zaedno3

    Според проучвания повече от половината българи искат отново задължителна военна служба. Ние се сетихме за нещо още по-яко: за да стане всяко момче мъж и всяко момиче – жена, задължителна двугодишна психо грижа за всички, веднага след завършване на училище. Няма начин след това да не ни е поне една идея по-балансирано заедното ежедневие и веднага да различаваме опасно лудите, които искат да влязат в парламента, да кажем.

     

    4. ТАНЦИ, ВМЕСТО ПОЛИЦИЯ

    Като кажем “полиция” какво ви идва на ум? Помощ, сигурност, безопасност или пък корупция, произвол, насилие? Ще страдате ли ако полицаите са в пъти по-малко? За да не се отразява на безработицата едно такова брутално намаляване на безсмислено многочислената полиция, имаме следното предложение: преквалификация на полицаите в инструктори по танци. Танците са един от усъвършенстваните векове наред прекрасни начини да сме заедно, а да си признаем танцовата култура на българите не е много развита. Всеки, който е попадал на фирмен банкет или на градска сватба ще потвърди. Инструктори по танци, вместо полиция. За същите пари, много повече смисъл и много по-добре заедно.

     

    5. СПОРТ, ВМЕСТО КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ

    zaedno2

    Честно, наистина ли 78% от българите никога не спортуват?! Вярно ли повечото софиянци никога не са се качвали на Черни връх? Вярно ли прекарваме пред телевизорите по 4,32 часа средно на ден?

     

    продължаваме с някои не до там лесни:

     

    6. СУБСИДИИ ЗА КОМЕДИИ, ВМЕСТО ЗА ВРЕДНО ЗЕМЕДЕЛИЕ

    zaedno9

    Заедно събираме пари и ги даваме на няколко души, които произвеждат зърно. Те взимат парите, купуват си гориво, трактори и химикали и произвеждат зърно. После ни го продават. А ние им даваме субсидията с идеята да има евтин хляб и работни места. Резултатът обаче е загуба на биоразнообразие, замърсяване, ерозия. Хлябът, освен че е сух, пресолен и пълен с химия, всъщност съвсем не е евтин – просто някой друг ще плаща цената му, най-вероятно нашите деца и внуци. А работните места са във фабриките за пестициди и трактори извън България. А относно комедиите, знаете – светът е оцелял, защото се е смял.

     

    7. АНОНИМНИ АЛКОХОЛИЦИ, ВМЕСТО АНОНИМНИ ФИРМИ

    Много хора около нас, имат сериозен проблем с алкохолна зависимост. Много хора пък имат проблем с анонимните компании или офшорки, които използват анонимността си за да постъпват безотговорно, да прикриват корупция, злоупотреби и нарушения на законите. За пристрастените към алкохола едно от най-добрите средства е груповата терапия, известна от американските филми под името “анонимни алкохолици”. За анонимните компании лечението е една елементарна забрана. И с двете ще сме по-добре заедно.

     

     

    и завършваме с някои доста по-трудни:

     

    8. КРИМИНАЛИЗИРАНЕ НА КЛЕВЕТАТА, ВМЕСТО НА МАРИХУАНАТА

    zaedno5

    Публичното пространство е отровено от клевети, а “медиите” се използват за смазване, чрез лъжи, на всяка проява на политическа или друга инициатива. С лекота се съсипват животи, бизнеси и семейства и най-лошото, с което може да се отвърне на удара е малка глоба след години съдебни дела. Това не е редно, както не е редно и да бъде съсипан живота на някой ученик, попаднал в ръцете на полицаи, заради един джойнт.

     

    9. ПОЛИТИКИ, ВМЕСТО ПОЛИТИЦИ

    zaednobike

    Политическото пространство в България е доминирано от наглост, липса и на разум, и на памет. Лицата на “политиците” са узурпирали “медиите”, но това, за което говорят не е свързано ни най-малко с политика. Защото политика, казано по-просто, означава да намираш начините, по които да живеем по-добре заедно. Иначе е тотално безсмислена и вредна.
    (това в дясно на снимката е холандското правителство)

     

    10. ДОБРОВОЛЧЕСТВО, ВМЕСТО КУХ ПАТРИОТИЗЪМ

    Васил Левски е бил доброволец. Неговата кауза е била свободата. На всички, независимо от религия, цвят на косата или етнос. За разлика от него, патриотизмът в политическия си вид в България е инструмент за разделение, вместо за обединение, за заграждане там, където няма място за граници, за ограничаване на свободата, за която е мечтал Левски. Вместо борба против различните, която да вкарва неуравновесени безработни в политиката, патриотизмът би трябвало да търси начин да сме по-добре заедно, да се погрижим за мястото, на което живеем, за да е по-добре и държавата ни. ZAMISLE TE SE WE!111

     

    ФОРУМ ЗАЕДНО
    27 април 2014

    gorichka.bg/zaedno

    Свиване

    Форум Заедно: Венци Златарев за това как мечтите стават реалност  

    Лекторите на Форум Заедно 2014: ВЕНЦИ ЗЛАТАРЕВ

    Преди 20 години един студент по информатика мята на гръб раница с дрехи, книги и касетофонче и тръгва да търси своето място в света. Стъпките му го отвеждат до малка хижа в чудно красивата местност Пазардере в Рила, недалеч от Седемте езера. Зимите там и тогава върлуват осем месеца, потънали в четириметров сняг. Никой не дръзва да остане за дълго. Мъжът влиза в хижата и не я напуска в следващите десет години.

    Тази история от години се носи по вятъра като планинска легенда. Но легенда тя никак не е. Мъжът е Венци Златарев. По собствените му думи в него живеят пътешественик, философ, отшелник, музикант, син, баща… „Всеки на различна възраст и с различна компетентност… Въобще думичката „аз“ е сериозна психологическа грешка, просто едно граматическо понятие. Този сложен комплекс не е нито първо лице, нито единствено число.“ Венци, говори ни.

    ––

    Каква история ще ни разкажеш на Форум Заедно?
    От малък съм голям мечтател и животът ми е преизпълнен с приказни сказания. Ще ви разкажа за това как мечтите стават реалност. Как когато човек намери чиста идея и й се отдаде, тя самата намира начин да се материализира. И за илюзиите, в които живеем.

    Откъде идваш?
    Когато семейството на Мевляна, бягайки от монглското нашествие в земите на днешен Афганистан, били спряни пред вратите на Багдад и попитани „От где идете?“, бащата на все още малкия Руми отвърнал на постовия: „Ние всички, синко, от Бога идем и на Там (към Него) отиваме”.

    И понеже в днешно време, по тези географски ширини, думичката Бог е загубила дори съкровения смисъл на висша ценност, към която се стремим, аз ще кажа: От безкрая ида и натам вървя. А ако трябва да съм конкретен, съвсем скоро се завърнах за пореден път от Индия.

    Какво си оставил зад гърба си?
    На няколко пъти съм „скачал“ по различни начини „отвъд“, оставяйки всичко зад гърба си. Преди 20 години се качих в планината с идеята никога повече да не се върна. Това ми помогна да живея постоянно там 10 години, като изгарях всякакви видове привързване – телесни, емоционални и ментални. После и това оставих зад себе си в опитите си да живея с друг… Но в крайна сметка се простих с не малко илюзии – като да речем, че човекът е разумно животно и че човечеството живее смислено. Че това да се наричам „българин“ има някаква важност. Простих се и с мита, че държавата и нейните институции работят за хората. Разбира се, оставих зад гърба си не малко прашни пътища по Ориента. И няколко тежки любовни истории….

    Къде те намираме?
    В подножието на планината, с моя си Сизифов камък…

    Какво правиш, когато не знаеш какво да правиш?
    Смълчавам се. Потъвам надълбоко в себе си. Понякога се съветвам с най-близките си приятели или с магическите растения.

    Кое е първото правило, което би написал в „Ръководство как да живеем заедно?“
    Правилата са част от инструментариума на основните институции на дисциплинарното общество – като фабриката, казармата, училището, армията и лудницата. Бих споделил притча, изпял песен или написал стих, че всички се нуждаем от топлинка, нежност и разбиране. Иначе казано – любов.

    Кое е камъчето, което обръща каруцата?
    Камъче може да обърне само каруца, която вече е разклатена от мързел и невежество. Не вярвам, че камъче може да обърне каруца, обгрижвана с много любов, усърдно прилежание и постоянство.

    Какво трябва да загубиш, за да намериш себе си?
    Човек не се намира, а се самосъздава. И това е процес, който не приключва, защото в процеса на самото себеизграждане времето, светът и другите „крадат“ от вече сътвореното.

    Коя българска поговорка би пренаписал?
    Старите хора от времето на зараждаща се „модерна“ България обичали да казват: „От град и от гробище връщане няма”. Откакто се помня се опитвам да я опровергая с живота си. Бих я пренаписал: „Духът и мечтите в гробища не влизат, а лек срещу града търсете в любовта, изкуството и сред природата.”

    Ако можеше, на кого би влязъл буквално в кожата?
    Да си призная честно, пъхал съм се в чужди кожи. Гледал съм през очите на Исус и съм затварял тези на Буда, за да гледам навътре. Стъпвал съм в стъпките им и съм живял от живота им. Но това е друга дълга история.

    Заедно сме…?
    Заедно сме в толкоз много привидности и илюзии, споделяме и измамата, наречена държава. Не е ли дошло време заедно да сътворим свят, в който „заедно“ не е просто дума, а споделено живеене?

    ––

    Форум Заедно
    27 април 2014

    Регистрирай се >>

    април 09, 2014

    Свиване

    Италия, Google, отговорност за съдържание в YouTube  

    Делото срещу висши мениджъри на YouTube – Италия е завършило в тяхна полза.

    Законодателят и първоинстанционният съд бяха на мнение, че се носи отговорност за видео, нарушаващо личната неприкосновеност на дете. Бяха издадени три присъди за лишаване от свобода за 6 месеца , условно.

    Второинстанционният и Върховният съд са приложили Директивата за електронната търговия, в частта отговорност за хостинг.

    Няма задължение за предварителен мониторинг: неотговорност на компанията и физическите лица, натоварени с управлението й.

    Решението.

    И в Испания в хода на делото Telecinco v YouTube се прилага Директивата за електронната търговия.

    Не се признава твърдението на Telecinco, че YouTube носи редакционна отговорност като доставчик на медийна услуга. Съдът в Мадрид се позовава още на решенията  Sabam, C-360/10 и  Scarlet C-70/10  на Съда на ЕС, като приема, че отговорност за YouTube би била и против Хартата, и против посочената директива.

     

    Свиване

    ЕСПЧ: фотожурналистика и протести  

    С решение Pentikäinen v. Finland от 4 февруари 2014 г., Съдът за правата на човека реши, че осъждането на финландски фотожурналист за неподчинение на полицията при отразяване на протести не е нарушило правото му на свободно изразяване.

    Журналист отразява протести, които прерастват в насилие . Полицията издава заповед всички да напуснат зоната. Група демонстранти остават в района, включително фоторепортерът г-н Pentikäinen. Той има опознавателни знаци като работещ в медия и обяснява на полицията, че отразява събитието. Въпреки това го арестуват на общо основание за неподчинение на заповедта на полицията.

    Пред ЕСПЧ г-н Pentikäinen твърди, че има нарушение на правата му по ЕКПЧ, тъй като той е бил възпрепятстван да върши работата си като журналист. Съдът намира, че: има намеса, намесата е била предвидена от закона, има легитимни цели (защита на обществената безопасност и предотвратяване на безредици и престъпления), необходима е в едно демократично общество. Журналистът не е бил възпрепятстван да снима, оборудване или снимки не са били конфискувани.

    Съдът приема обаче, че фактът, че жалбоподателят е  журналист, не му дава по-голямо право да остане в зоната , отколкото на другите хора.

    Особено мнение на двама съдии (George Nicolaou,Vincent A. De Gaetano): дава му право. Налице са ограничения на свободата на изразяване чрез неговия арест, задържане, съдебно преследване и осъждане за престъпление, докато той изпълнява задълженията си в обществен интерес .

    Свиване

    ЕСПЧ: фотожурналистика и протести  

    С решение Pentikäinen v. Finland от 4 февруари 2014 г., Съдът за правата на човека реши, че осъждането на финландски фотожурналист за неподчинение на полицията при отразяване на протести не е нарушило правото му на свободно изразяване.

    Журналист отразява протести, които прерастват в  насилие . Полицията издава заповед всички да напуснат зоната. Група демонстранти остават в района, включително фоторепортерът  г-н Pentikäinen. Той има опознавателни знаци като работещ в медия и обяснява на полицията, че отразява събитието. Въпреки това го арестуват на общо основание  за неподчинение на заповедта на полицията.

    “>

    Пред ЕСПЧ  г-н Pentikäinen твърди, че има нарушение на правата му по ЕКПЧ, тъй като той е бил възпрепятстван да върши работата си като журналист. Съдът намира, че: има намеса,  намесата е била предвидена от закона,   има легитимни цели (защита на обществената безопасност и предотвратяване на безредици и престъпления), необходима е  в едно демократично общество. Журналистът не е бил възпрепятстван да снима, оборудване или снимки не са били конфискувани.

    Съдът приема обаче, че фактът, че жалбоподателят е бил журналист, не му дава по-голямо право да остане в зоната , отколкото на другите хора.  Н

    “>яма нарушение на член 10.

    Особено мнение на двама съдии (George Nicolaou,Vincent A. De Gaetano): дава му право.  Налице са ограничения на свободата на   изразяване чрез неговия арест, задържане , съдебно преследване и осъждане за престъпление,  докато той изпълнява задълженията  си в   обществен  интерес .
    “>Опасност от ” смразяващ ефект ” върху свободата на печата . Споделям.

    Преглед на блоговете


    За Мегафон

    Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

    Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

    Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

    Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

    Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

    Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

    Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

    Най-нови в Мегафон

    Блогове, от които Мегафон се захранва

    Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.