март 01, 2015

Свиване

Убиха го мъртъвците  

Автор: Лев Рубенщейн

Превод: Павел Николов

Познавах Борис. Не бяхме близки, но го познавах. Познавах го дотолкова, че бях с него на „ти“. Впрочем, това не беше трудно. Той беше един от онези хора, с които минаваш на „ти“ дори при и най-повърхностно познанство.

Той винаги правеше впечатление на щастлив, свободен и лежерен човек, даже лекомислен. Някакъв си Моцарт в политиката. Да, такива, уви, не живеят дълго.

Той беше не просто жив, а някак си предизвикателно жив. А това качество е винаги оскърбително за мъртвите, особено за тези мъртъвци, които са се впили с вкочанени пръсти в плътта на нещастната ни страна.

Уверен съм, че тяхната омраза към всичко живо, към всичко, което упорито не се поддава на действието на трупната отрова, е неподправена.

Аз не зная кой уби Борис и кой е заповядал да бъде направено това. Ако някога го разберем, няма да е скоро. Но всички ние знаем кой инспирира и кой конструира тази обществена атмосфера, сред която подобни убийци са не само възможни, но и в общи линии са неизбежни.

Аз не зная кой конкретно уби Борис – уби го картинно, театрално, може да се каже „образцово-показателно“, уби го на най-сакралното, извинете за израза, място в столицата.

Но е очевидно едно: убиха го мъртъвците, които изглежда откриха сезона за лов на всичко, което има наглостта да живее, да диша, да мисли и да говори.

Но живото не може да бъде убито. Такъв е законът на живата природа и такъв е законът на човешката история. Ако не знаят тези закони, те са трупове двойкаджии. Ако се опитват да отменят тези закони, те са опасни маниаци. А най-вероятно са и едното, и другото.

Затова убитият от тях Борис Немцов ще бъде все едно хиляди пъти по-жив от всички тези мъртъвци, на които им се струва, че са живи, струва им се само на това основание, че все още са способни на безпределна лъжа, на подли гонения, на дивашки съдилища, на убийство.

А злополучният мост, който някога официално ще започне да се нарича мост на Немцов, а неофициално, мисля, вече се нарича така, нека се превърне в паметник на Борис – искрения, честния, веселия и безстрашния. Един мост е добър за паметник. Дори и затова само, че не разделя, а събира хората.

Свиване

Неутралност на мрежата  

fcc-net-neutrality_wide-667147afe5c68d5ee4dca5c9fcef5e45659e498d-s800-c85

[Mark Wilson/Getty Images]

 

Трима от състава на FCC, които гласуваха (3:2) че никой, държавата или корпорация, не може да ограничава свободния отворен достъп до интернет (съобщението).

Свиване

ЕСПЧ: сатирично рекламно съобщение  

Съдът за правата на човека се произнесе през седмицата по две дела Bohlen v. Germany ( 53495/09) и Ernst August von Hannover v. Germany (53649/09).  Две публични личности (Дитер Болен и съпругът на принцеса Каролина Фон Хановер) се обръщат към Съда с искане за защита срещу използването на имената им в реклама без тяхно съгласие.

Става дума за сатира – Съдът прави оценка на баланса между свобода на изразяване и защита по чл.8 ЕКПЧ, зачитане на личния живот.

Рекламни кампании в Германия включват имената на двамата в сатиричен контекст, като се основават на реални факти от живота им:

  • части от книга  на Дитер Болен не е била допусната за публикуване по силата на съдебно решение – в рекламата името му е частично задраскано с черен маркер;
  • Фон Хановер  става известен с участия в  сбивания на светски места – съответно в реклама на  British American Tobacco името му се свързва със смачкан пакет цигари.

Двамата търсят компенсация за използване на имената им в реклама. Тъй като решението не е в тяхна полза, се обръщат към ЕСПЧ. Претендират, че държавата не е успяла да ги защити при използването на първите им имена без тяхно  съгласие, поради което има нарушение на правото им на личен живот чрез използване на имената им с търговска цел.

Съдът прилага за пореден път критериите  за баланс между правото на неприкосновеност на личния живот и правото на свобода на изразяване.  Според Съда рекламите са принос към дебати от обществен интерес в Германия и по сатиричен начин се свързват със събития, които са били обект на обществени дебати. Образът на жалбоподателите не е бил представен по унизителен начин.

Като взема предвид и факта, че става дума за търговско слово, където се признава широка дискреция на държавите, Съдът потвърждава решението на Федералния съд в Германия – няма нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

февруари 28, 2015

Свиване

ЕСПЧ: публични фигури, заснемане на обществено място  

В  решението на ЕСПЧ по делото Lillo-Stenberg and Sæther v. Norway ([2014) ECHR 59) се обсъжда балансирането между правото на гражданите да бъдат информирани за живота на публичните фигури и правото на личен живот.

Ларс Лилло-Стенберг и Андрине Сетер са  музикант и актриса, които сключват брак. Тържеството е на открито, на остров. В печатно издание се появява статия заедно със снимки, благодарение на специална техника за заснемане от разстояние. Двойката печели на две инстанции дело за нарушаване на личната неприкосновеност, но на трета инстанция губи делото и се обръща към Съда в Страсбург за нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Класически случай със знаменитости и папараци. Известни гости, множество музикални изпълнители, блясък.

Решението е интересно, защото е прието след решението Von Hannover v. Germany (No. 2) [2012] ECHR 228 и стандартите за балансиране на чл.8 и чл.10 се прилагат.

За отбелязване  е, че ЕСПЧ открива елементи на обществен интерес в частното:  не само при политически въпроси или престъпления, но и когато се засягат спортни въпроси или изпълнители  (т.36), сватбите са такъв пример (т.37), отбелязва се още, че  е имало видимост (възможно заснемане от около 250 м) и събитието е привличало внимание (т.43).

По начало Съдът поддържа, че не всичко, което е интересно за хората, е от обществен интерес – но в случая – зачитайки и известна зона на национална оценка (на Върховния съд) –  е постановил, че няма нарушение на чл.8 ЕСПЧ, личен живот.

Свиване

EСПЧ: разследваща журналистика, записи без разрешение  

Европейският съд за правата на човека на 24 февруари 2015 огласи решението по делото Haldimann and others v Switzerland.

Бойко Боев публикува  коментар, който споделям с негово разрешение.

boyko_boevФактите
Няколко редактора (обърнете внимание, че не става дума за обикновени журналисти – по-долу ще слагам в скоби фактите, на които трябва да се обърне внимание) решават да запишат тайно разговор между застрахователен брокер и журналист, представящ се за клиент. Поводът са оплаквания на граждани за това, че брокерите (като цяло, а не записвания брокер) не получават пълна и качествена информация за застраховките, които сключват. Записът на разговора се прави в жилището на журналиста и ретранслира в съседна стая, където са редакторите и на експерт по застраховките, който коментира това, което вижда. Оператор записва коментара на експерта, който установява на място проблеми в представянето на условията на застраховката. В края на разговора между “клиента” и брокера, един от редакторите влиза в стаята при тях и разкрива, че разговорът е записан и иска коментар от брокера за проблемите, които експертът е установил. Брокерът отказва да даде коментар.

По телевизията записът е излъчен като гласът на брокера и образът му са подправени, за да бъде запазена самоличността му. Въпреки това брокерът завежда наказателно дело за незаконно използване на записващи устройства, което е нарушило правото му на личен живот. Редакторите и журналистът – мним клиент са осъдени да платят минимална глоба (става дума за наказателна, а не за административна отговорност на редакторите и журналиста).

Европейският съд преценява дали швейцарскияm съд е балансирал правилно между правото на изразяване на жалбоподателите (редактори и журналист) и правото на личен живот на брокера. Това Страсбургският съд прави като сравнява дали критерият, използван от националните съдии, съвпада с неговите критерии по сходни дела и изследва как са приложени тези критерии разглеждането на конкретните факти по делото. Европейските съдии намериха, че швейцарските съдии не са използвали правилен стандарт и установиха нарушение на свободата на изразяване на журналистите.

Решението
1. От обществен интерес ли е материалът на журналистите? Съдът е намерил, че има обществен интерес, макар че в случая засегнатото лице е застраховател, т.е. частно лице, а не публична личност.
2. Как е взето решението за скритото използване на записващи средства? Решението в швейцарския случай е взето от редактори и след обсъждане на всички възможни начини за събиране на достоверна информация (т.е. не произволно от журналист).
3. По какъв начин е направен записът от журналистите и как са го използвали? Съдът намира, че жалбоподателите са действали съгласно етичните правила на журналистите в Швейцария, като максимално са ограничили намесата в личния живот на брокера (малко хора са разбрали самоличността му по време на записа, а при представянето пред публика гласа и лицето на брокера са били прикрити).
4. Какъв е характерът и тежестта на санкцията? Съдът е намерил, че жалбоподателите са осъдени за извършване на престъпление и им е била наложена глоба по Наказателния кодекс (а не административна, която е с по-леки последствия) и че това наказание е непропорционално тежко.

Българското законодателство не предвижда подобни критерии.
Етичният кодекс на българските медии не съдържа подробни правила при скрито използване на записващи средства. Според кодекса условието е единствено “недвусмислено” установено наличие на обществен интерес. За сравнение, например в Белгия етичните правила на журналистите изискват използване на скрити записващи средства да става само ако

  • е налице сериозен обществен интерес,
  • няма друг начин да бъде получена информацията,
  • използването на средствата е пропорционално на целения резултат и
  • решението се взeма от главните редактори.

Сходни са конкретизираните стандарти за работа на БиБиСи и етичните стандарти на журналистите в Холандия.

Има и интересно продължение – британски скандал на седмицата, по който се очаква произнасяне от парламентарната етична комисия: Jack Straw и Sir Malcolm Rifkind, двама бивши британски външни министри,  са филмирани тайно от журналисти на вестник Telegraph и предаването на Channel 4 Dispatches, как обещават услугите си срещу заплащане на фиктивна китайска фирма. Скандалът е предизвикан от това, че и двамата са в парламента, т.е. се очаква от тях да работят като депутати, за което получават пари, а не да предлагат услуги

*

Към казаното от Бойко Боев може още да се напомни, че в България по-сериозният проблем  не е на плоскостта на журналистическата етика, а от самото начало (2004) Етичният кодекс на българските медии е в противоречие с Наказателния кодекс.

Реалната заплаха за разследващата журналистика се очерта и при работата върху нов НК.  Вместо – както бяха обещали – да изключат наказателната отговорност в хипотезите на използване на специални средства без разрешение, предвидени в Етичния кодекс, авторите на проекта на НК (оставен без движение) разшириха приложимостта й.

Все пак, след решението Von Hannover v. Germany (No. 2) [2012] ECHR 228 , стандартите за балансиране на чл.8 и чл.10 се прилагат и в България също можем да се позоваваме на тях, в случай че  чл. 339а НК бъде приложен към журналисти в случай на обществен интерес.

Свиване

Патриотизъм в ХХI век  

Едно събитие разбуни Ихтиман и реално раздели хората в града на две половини.

За какво става дума, може да се види в репортажа на БТВ.

Няма да се разпростирам върху самия конфликт, но едно изречение в този репортаж буквално ме смая: „Ние уведомяваме политическите партии за това, че променяме самото честване на празника…“

Да повторя и наблегна: „…уведомяваме ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ…“.

Като едно време: Партията начело на всичко, подбира народа и го води да празнува, както се води стадо на заколение.

Сега пак – партиите…

Да си стегнат, значи, партиите електората и да го заведат да празнува.

Едновременно с това се организират автобуси да возят хора от селата пак на въпросното празненство.

Колежки от други училища ми се оплакват, че ги задължават да са там с ученици.

И като капак на всичко ще ме убеждава някой, че това било патриотично начинание, че така щяло да се възпитава патриотизъм.

Глупости на търкалета!

С партийни напъни, задължителност, нарочни автобуси и театро може да се възпита единствено кух ура-патриотизъм, същия този ура-патриотизъм, заради който още в началото на миналия век модерно мислещият Пенчо Славейков сапунисва яко традиционалиста Иван Вазов.

На възрожденците им е било лесно с патриотизма – България не съществува, териториите, на които живеят българи, са под чуждо иго, така че едно обикновено „Обичам България!“ е звучало самодостатъчно в контекста на епохата.

Днес обаче не сме деветнадесети, а двадесет и първи век (ако някой не е забелязал).

И днес само „Обичам България!“ е празна фраза, ако не бъде даден отговор на въпроса „Защо?“.

Това там – славно минало, красива природа, са патриотарски залъгалки: славно минало имат всички народи, природни красоти съществуват навсякъде по света.

И въпросът „Защо?“ продължава да виси „със страшна сила“.

А поне за мене нещата са много прости: днес, в наше време, човек може да обича страната си само тогава, когато тази страна се грижи за него, когато му е майка, а не мащеха (не го изритва например като млад човек да работи по чужбина, а му създава условия за работа и развитие тук, у нас).

Разбира се, горното изречение е иносказателно: камъните са в градината на управляващите – от най-високо, та до общинско равнище.

Докато обаче властниците мислят повече за себе си и за своето обкръжение, като само от време на време подхвърлят на тълпата по някоя близалка и някое зрелище, да не ме търсят за патриот и да не се заблуждават изобщо, че ще запалят у някого нещо освен бутафория и неестественост, приличащи много на бутафорията и неестествеността в така наречените „възстановки“, с които хонорарпатриотите от дружество „Традиция“ заливат България.

Така че аз на 2-ри март аз ще си лежа у дома и ще си чета „Сърца в Атлантида“ – една дълбоко човечна и истинска книга с истински, съвсем истински персонажи.

А който иска да се прави на патриот, негово си дело, да върви.

И на 3-ти няма да отида на литургията, защото там на първия ред със свещи в ръце ще се изпъчат точно тези, които някога дебнеха хората, за да не ходят на църква.

Ако имаше Господ, щеше да тресне с една светкавица и да ги изпепели.

Ама няма…

Свиване

Съюзът на съдиите: Отношението на Горанов към законността е недопустимо  


Най-голямата магистратска организация в България - Съюзът на съдиите излезе в петък с открито писмо, адресирано до парламента, Висшият съдебен съвет (ВСС), министър-председателя Бойко Борисов и министъра на правосъдието Христо Иванов по повод отказа на финансовия министър Владислав Горанов да предприеме необходимите действия по индексирането на магистратските заплати. Въпреки изричната норма в закона индексацията не се е случвала от три години и стана повод за напрежение между ВСС и Горанов на...

Свиване

Не ни оставяй, бàщице!  

Миналата седмица ние, простите граждани, прогнозирахме, че въпреки всичко заемът ще мине в парламента, и той взе, че мина. Вярно, мина по един екстравагантен начин. Мина при съпротивата на „националистите“ от Атака и „социалистите“ от БСП (устойчива коалиция, която вече не изненадва никого с принципната си абсурдност) и при подкрепата на АБВ и ДПС (млад и обещаващ брокерски картел). Отдавна е ясно, че въпросът за заема не е нито финансов, нито икономически. Той е единствено политически и властови. Той е демаркационна линия и партиите трескаво се чудят от коя страна да застанат, та да не сбъркат, да не отвратят избирателите си и да не докачат своите спонсори и външнополитически поддръжници. И докато избирателите се отвращават доказано трудно, то с останалите две категории трябва да се внимава. Разбира се партиите са загрижени и за своето присъствие във властта, ясно съзнавайки, че днешното присъствие лесно може да се превърне в утрешно отсъствие, докато днешното отсъствие не гарантира бъдещо присъствие, а в повечето случаи безрадостно се задълбочава и става трайно.

Цялата тази сложност на ситуацията, а всъщност нейната кристална простота, ако погледнем от правилния ъгъл, роди и събитието на седмицата – оставката на Георги Първанов. Може би е по-добре да кажем „намерението за оставка“, защото такава все още не е подадена. Какъв трагикомичен жанр – „намерение за оставка“! За пореден път интелигентността на публиката беше силно подценена. След като препускаха по медиите да обясняват каква зловеща и катастрофална грешка би било тегленето на заема, първите три букви от азбуката го подкрепиха монолитно в пленарна зала. Лидерът им Първанов се покърти от собствената си политическа рожба и каза, че се маха, защото нямал нищо общо с това. Какво щял да обясни на жената в магазина?! Как ще погледне избирателите си в очите?! Та той е политикът, който „не взима грешни решения“ по думите на Румен Петков и фигурата с „мисия в българската политика“ според секретаря на ПГ на АБВ Иван Иванов.

Да си бил навремето президент, без съмнение е вид ореол. Но ако искаш да запазиш този ореол, трябва да си траеш и да се занимаваш с някакви обтекаеми неща като Петър Стоянов, а не да създаваш „модерна“ лява партия и от лакомия да я вкарваш в дясно управление.

С оставката си и по-правилно – с намерението си за оставка – Първанов прави опит за спасяване на собствения си фасон. Но какво става с фасона на парламентарната му група? И там членуват живи хора. И там има душици с надежда за политическо бъдеще. Те, след като гласуваха обратно на декларациите си и, може би даже против искрените си убеждения, трябваше да обяснят това. Така се появи някакво „джентълменско обещание“, което ГЕРБ бил дал на депутатите от АБВ и което „наклонило везната“. Според него „заемът щял да бъде намален и редовно щели да бъдат представяни отчети на разходите по него“ (Кирил Цочев). Това ставало ясно от обещанието на финансовия министър, че нямало да ползва 2 млрд. от общата сума, макар че как можеш да ползваш само част от водата в една вана? Освен това им било обещано, че заемът щял да се харчи за реформи, въпреки че що за реформа е покриването на стари задължения? Най-трогателният аргумент на депутатите от АБВ е дружеската и градивна критика по адрес на финансовия министър, според която единствената му грешка била, че не е обяснил достатъчно добре необходимостта от теглене на заем. Ако я е бил обяснил, обществото щяло да разбере и подкрепи, както са сторили те.

Както се вижда, мотивите на АБВ да подкрепи в крайна сметка заема, са изцяло алтруистични и подчинени единствено на обществения интерес, без намек от партийни сметки и политически договорки. Такова е и участието им в управлението. Чудно тогава защо Първанов се фръцна така…

И ето че пред нас, простите граждани, се изправя ново предизвикателство – да гадаем за Първановата оставка. Този въпрос е по-сложен от въпроса за заема, защото тук имаме два подвъпроса: ще подаде ли Първанов оставка и, ако подаде, ще я приеме ли създадената и олицетворявана от него партия? Да речем, че я подаде, защото той е „политик с мисия“ и „никога не взима грешни решения“. Тогава ръководството на партията му или трябва да я приеме, или да не я приеме. Ако я приеме, ще се самозачеркне, ще сложи край на крехката битност на проекта АБВ. С „модерната“ лява партия ще се случи същото, което се случи с НДСВ, когато Царят се оттегли от него, и което би се случило с всяка друга лидерска партия, даже и с ГЕРБ.

Ако отхвърлят оставката пък, значи признават, че лидерът им е прав и не е трябвало да подкрепят заема. Признават, че са действали съглашенчески, по сметка, по договорки, в интерес, различен от обществения, и в разрез със собствените си убеждения. При това положение не Първанов, а партията му трябва да подаде оставка пред него и той вече да решава дали да я приеме или не. Но това са глупости. Според мен няма абсолютно никакво противопоставяне между Първанов и парламентарната му група. Всичко случило се, се е случило с негово знание, негово съгласие и дори по негова идея. Подаването на оставката или по-правилно – намерението за нейното подаване – е цирк, който изживява себе си като „ловка маневра“, целяща душата да попадне в рая, без да се пречи на изпълнението и на другите познати условия.

Прогнозата е, че оставката на Георги Първанов, дори да бъде подадена и поставена за разглеждане от националния съвет на партията му, няма да бъде приета. С вопли „Ама, как така!“ и „На кого ни оставяш, бàщице?!“ тя ще бъде отхвърлена. Тогава обаче Първанов ще попадне в много неловка ситуация. Ако се съгласи да продължи да е лидер на АБВ, то значи, че макар и с известно закъснение и драматични пози, той също подкрепя заема. И какво ще каже тогава на жената в магазина? Как ще погледне избирателите в очите?

Е, сигурно все някак ще ги погледне. Все ще измисли нещо да ѝ каже. Ще каже, че има чувство за дълг, че е отговорен политик („с мисия“ и „рядко взимащ грешни решения“ – да не забравяме това), който е способен да преглътне личните си огорчения в името на колектива и общото благо. Ще каже, че е направил жертва, като е поставил себе си в служба на другите до пълно обезличаване и себеотрицание. Да, все ще измисли какво да каже. Пък и нищо да не каже, случаят скоро ще се забрави, както се забрави как Оланд щеше да съсипе богатите от данъци, и както ще се забрави как Ципрас щеше да излиза от еврозоната и да тегли майната на Европейския съюз. Затова мисля, че ако паметта е важна придобивка, то забравата е истински дар. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.


Свиване

Борис Немцов е знаел , че ще бъде ликвидиран от Путин. Пред “Собеседник” на 10 февруари 2015 година той казва: “Надявам се Путин да не ме убие.”  

                    Последното интервю на Борис Немцов Две седмици и половина по-късно, Немцов е показно екзекутиран в центъра на Москва. Немцов: – Никога не съм крил политическите си възгледи –  напомни Борис Немцов в личен разговор с репортер  – Мисля, че той [Путин] започна войната в Украйна. […]

The post Борис Немцов е знаел , че ще бъде ликвидиран от Путин. Пред “Собеседник” на 10 февруари 2015 година той казва: “Надявам се Путин да не ме убие.” appeared first on ExtremeCentrePoint.

февруари 27, 2015

Свиване

За две само на пръв поглед несвързани неща: новите университети и политологията срещу заплащане  

  Така се случи, просто съвпадна, че по едно и също време научих за възникването на още няколко университета към вече съществуващите десетки реални и фиктивни университети, и прочетох т.нар. анализ на един бързорек и образно говорещ ляв политолог (каквото и днес да означава този автоетикет, самоетикет).

чети по-нататък

Свиване

Съд на ЕС: достъп до писмените становища на държавите в производства пред Съда  

Стана известно Решение на Общия съд по дело T-188/12 Patrick Breyer/Комисия.

Достъп до документи на институциите на ЕС: гражданин иска да види позицията на държавата си, предназначена за производство пред Съда:  и ще може.

Регламент № 1049/2001  урежда   достъпа до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията. Според регламента  държава  може да поиска от институция да не оповестява документи без нейно предварително съгласие. Съдът на Европейския съюз  е обвързан с това задължение за прозрачност само когато упражнява административни функции, а  самата правораздавателна дейност е изключена от правото на достъп.

Един австрийски гражданин иска от Комисията  нейното становище по дело пред Съда – и го получава. Той обаче иска и достъп до писмените становища на Австрия по дело пред Съда за установяване на неизпълнение на задължения, образувано от Комисията срещу Австрия за нетранспониране на директивата за запазване на данни 2006/24.  Комисията отказва с мотива, че счита, че спорните становища не попадат в приложното поле на Регламент № 1049/2001 – те  били адресирани до Съда, били са предоставяни на Комисията от Съда само като преписи и представлявали съдебни документи, които не се отнасят до административната дейност на Комисията, поради което не са от нейна компетентност.

Според днешното решение:

  • отменя се решението на ЕК, с което се отказва достъп до становището на Австрия относно транспонирането на Директива 2006/24/ЕО за делото Комисия/Австрия (C‑189/09);
  • без значение е дали становищата са оригинали или преписи;
  • неправилно е твърдението на Комисията, че спорните становища не са ѝ били предоставени в рамките на упражняваните от нея правомощия: те са предоставени на Комисията при обжалването на неин иск за установяване на неизпълнение на задължения, който тя е предявила при упражняване на своите правомощия по член 226 ЕО (понастоящем член 258 ДФЕС). По този начин Комисията ги е получила при упражняването на своите правомощия (т.61).  Поради това   тези становища попадат в приложното поле на  Регламент № 1049/2001.
  • самите становища  на Комисията попадат в приложното поле на тази регламент, въпреки че те са включени в правораздавателната дейност на съдилищата на Съюза, спрямо която  не е приложимо правото на достъп до документи съгласно член 15, параграф 3, четвърта алинея ДФЕС (т.74) и, по-общо, въпреки включването им в правораздавателната дейност на съдилищата на Съюза, подадените   становища на дадена институция не са изключени  от правото на достъп до документи (т.79).
  • няма норма, която да позволява или да забранява на страните в дадено производство да оповестяват своите собствени писмени становища  –  освен в изключителни случаи, когато оповестяването би засегнало доброто правораздаване, страните са свободни да оповестяват своите собствени писмени становища (т.93).
  • това дело се отнася до заявление за достъп до писмени становища, свързани със съдебно производство, приключило към момента на подаването на това заявление. Но страните могат да оповестяват и писмени документи, които се отнасят до висящи съдебни производства – а и при приключено производство    доводите в становищата са възпроизведени поне частично в съдебното решение (т.96).
  • общият критерий е   да се гарантира, че упражняването на правото на достъп до документите на институциите няма да засегне защитата  (т.103). В този смисъл е интересно още, че страната може да използва документите по делото за защитата си,   независимо от всякакво външно влияние, по-специално от страна на обществеността  – но не  с друга цел, например  подбуждането на обществена критика срещу предявените по делото доводи на другите страни (т.119 и следващите) – важно за активизма: имайте предвид становището на Съда: публикуването на писмените материали на Комисията в   интернет, което противоречи на принципа на доброто правораздаване, представлява злоупотреба с право.


 

 

 

 

 

Свиване

За златното сечение и крайностите в политиката  

  В своите най-силни години демокрацията, либералната пазарна демокрация (тази, която победи съветската система с нокаут, а това бе система с много мощни силови структури, милионна армия, ядрени бойни глави, огромни запаси от стратегически суровини) бе намерила златното сечение, златният център, около който осцилираха десните и левите. Във всяка нормална система има подобно „златно сечение“, „център“, около който системата осцилира (в науката това се нарича атрактор).

чети по-нататък

Свиване

Корабче в окото  

Когато ни разказват пълни небивалици, ама такива, дето на тях и малко дете няма да повярва, ние придърпваме с пръст долния си клепач и питаме: „Плува ли ми корабче в окото?“. С това искаме да покажем, че не само не сме се хванали на раздувката, но и не можем да разберем как изобщо някой би могъл да се хване на нещо толкова плоско.

Наскоро в мрежата попаднах на страстна дискусия по повод публикация със заглавие „Президентът Плевнелиев: Свети Валентин е един от най-светлите християнски празници!“, представляваща „Обръщение на президента Росен Плевнелиев по случай националния празник Свети Валентин“:

- Този…наистина ли е казал това!? Боже пази сляпо да прогледа!!!

- Моля, Патриархът да предприеме мерки да впише Свети Валентин като най-светлия християнски празник, а Чехлю да не се мота, а да обяви Янки Дудъл за химн на РБ. Ква е тази “Мила Родино”…

- измислиха на всяко име ,имен ден,направиха за резил мартеницата,ще ни накарат да се замислим дали сме християни .

- Tapotia brat4e – bez dymi no toia redovno 4ypi Prostomera

(Правописът е автентичен)

Тревогата за орезилената мартеница, този изконен християнски символ, би била напълно оправдана, ако президентът наистина беше направил това обръщение и то беше стигнало до нацията и по други комуникационни канали, а не само в сайт на име „Клети новини“. В този сайт половината „новини“ започват с „Извънредно!!“, а другата половина с „Бомба!!“. В него се казва, че ДНК тест доказва турския произход на Волен Сидеров и че Влади Въргала ще става министър на културата вместо Рашидов. Това обаче не помага на обществено чувствителните и „патриотично“ настроени коментатори да различат чистата монета от майтапа, граничещ с подигравка. Не им помага и ясната декларация в същия сайт: „КЛЕТИ НОВИНИ е сатиричен сайт. Всички текстове в него са измислица и плод на въображението на клетите автори, т. е. НЕ представляват истински новини“.

Но това не бива да ни учудва на фона на прословутото „предсмъртно писмо на Левски“, което предизвиква възвишено просълзяване у публиката вече повече от пет години, въпреки че непрекъснато се повтаря, че е фалшификат и дори сайтът на Министерство на културата писа: „До момента още никой не е показал оригинала на писмото-завет, то не е публикувано в нито едно научно изследване или документален сборник, дори и във великолепния, изчерпателен компендиум „Васил Левски. Документи”, издаден в два тома през 2000 г. от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и Общобългарския комитет „Васил Левски” (д-р Г. Владимиров).

Светът е такъв и хората са такива – Уикилийкс ражда Бъзикилийкс. Хората не обичат здравия разум, те обичат сензацията. Сензацията е един от основните продукти на постмодерното общество, който гордият потребител има свещеното право да потребява с пълни шепи. Ако разкритията на сайтове от типа „Уикилийкс“ може би са истина и хората ги поглъщат жадно, само защото са били тайна, то защо да не се появят и сайтове от типа „Бъзикилийкс“, които признават, че „разкритията“ им не са истина, но пак се поглъщат жадно? В крайна сметка каква е разликата между журналистиката и фикцията – първата разказва за това, което се е случило, а втората – за това, което би могло да се случи. Аристотел нарича това „правдоподобност“.

За съжаление обаче, когато става дума за сензации от типа „Бъзикилийкс“, хората не се вълнуват от тях, защото са правдоподобни, а защото ги приемат за истина. До един момент това е смешно. Обаче става страшно, когато си дадем сметка какво може да се постигне чрез медиите. Ако публиката се връзва толкова лесно на невинен майтап, как би реагирала на една сериозна, професионална и добре финансирана манипулация, ако някой реши да я проведе? А дали вече не е решил?…

___________________________________

БОНУС: Смъртоносните свойства на водата :)

Свиване

Траектории на паметта в София, свързани с Освобождението  

Това е твърде преповтаряна тема.
И все пак - всяка година около националния празник отново и отново 
си припомняме имената на места и участници,
свързани в София с Руско-турската война, 1877-1878 г.
Някои са се променяли, други са забравени, а трети са се съхранили
като рeпери на градската памет.

Нека ги припомним още веднъж, заедно с някои паметни знаци към тях:
За извор на информация е използван трудът на колектив от Музея за история на София
от 1987 г. с отговорен редактор историка и главен уредник Георги Царев.
Информацията е допълнена със сведения за промените, настъпили след 1989 г.

ул. "Ив. АКСАКОВ" (1942), ул. Болнична (1880), ул. Аксаковска (1883), ул. "Христо Ботев" (1892), ул. Аксаковска (1895). [с. 15]
Иван Сергеевич АКСАКОВ (1823-1886).
Паметни знаци
№ 7а Домът на нар. арх. Петър Кантарджиев (09.05.1893-20.01.1981).
№ 48 Домът на артиста Стефан Македонски (1885-1952).

ул. "П. В. АЛАБИН" (1895), ул. Алабинска (1878), ул. "Генерал Сава Муткуров" (1892). [с. 16]
Паметни знаци
№ 48 Място на обесването на Никола Чолака - борец за Освобождението на България, 15.11.1877.
№ 50 Домът на Димитър Петров Ночев (1850-1916), участник в Ботевата чета.


пл. "Св. Александър НЕВСКИ" (1947), пл. "Св. Ал. Невски" (1912), пл. "Св. Св. Кирил и Методий" (1917), пл. "Св. Ал. Невски" (1924), пл. "Цар Борис III" (1942). [с. 21]
Александър Ярославович НЕВСКИ (1220-1263).

ул. "Генерал Йос. Вл. ГУРКО" (1904), ул. Асеновска (1878), ул. "Стоян Заимов" (18926-1934) [с. 120]
Йосиф Владимирович ГУРКО (1828-1901).
Паметни знаци
№ 1    Сграда на Столичната община (1882-1959).
№ 48 Дом на Антон Безеншек (1854-1915), съставител на българската стенография.

бул. "Княз Ал. ДОНДУКОВ" (1883) [с. 21].
Княз Александър Михайлович ДОНДУКОВ-КОРСАКОВ (17820-1893).
На 20.05.1878 г. пристига в България за да поеме Временното руско управление като имперски комисар, комуто е възложено да организира институционалното управление на новата българска държава, съгласно предписанията на Берлинския договор (1878).
Напуска страната след пристигането на Княз Александър I Батенберг.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Александър_Дондуков-Корсаков
http://stara-sofia.com/dondukov.html

ул. "Генерал П. Д. ПАРЕНСОВ" (1902), ул."Бистиршка"(1883)[с. 125]
Пьотр Дмитриевич ПАРЕНСОВ (1843-1914)
Паметни знаци
№ 28  Дом на писателя Димитър Талев (1955-1966).
№ 53 Дом на антифашистад-р Нено Цървуланов (1920-1925).

бул. "Генерал М. Д. СКОБЕЛЕВ" (1887), ул. Скобелевска (1883) [с. 126].
Михаил Дмитриевич СКОБЕЛЕВ (1843-1882) - генерал, отличил се в боевете при Плевен, Шипка и Шейново. Популярен сред войниците си като Белия генерал, сражаващ се на бял кон и в бяла униформа. След Освобождението подпомага обучението на младата българска войска.

бул. "Генерал Н. Г. СТОЛЕТОВ" (1924), бул. Окръжен (ок. 1887), бул. "Иван Вазов" (1924)
[с. 126]
Николай Григорьевич СТОЛЕТОВ (1834-1912) - командир на българското опълчение, включен в състава на предния отряд, воден от генерал-лейтенант Йосиф Гурко.

бул."Генерал Ед. Ив. ТОТЛЕБЕН" (1924),бул."Македония" (1892) [с. 128]
Едуард Иванович ТОТЛЕБЕН (1818-1884) - генерал от инженерните войски; изработва план за пълната блокада на гр. Плевен и противодействие на системата от редути, което довежда до капитулацията на Осман паша. Създава мерки за самоотбрана на българското население след Освобождението.
Паметни знаци
№ 2 Нелегална квартира на ген. Владимир Заимов.

ул. "Граф Н. П. ИГНАТИЕВ" (1889), ул. Самоковска (1883) [152].
Николай Павлович ИГНАТИЕВ (1823-1908).

ул. "19 ФЕВРУАРИ" (1892) [с. 160].
На 19.02.1878 г.(03.03.1878 г. по стар стил) e подписан мирен договор между Русия и Турция.

ул. "11 АВГУСТ" (1892), ул. Градинарска (1883) [с. 200].
11.08.1877 г. е третият критичен ден от боевете за защита на Шипченския проход по време на Руско-турската война (1877-1878). Под командването на Генерал Столетов  7500 руски войници и български опълченци отблъскват в продължение на 16 часа атаките на 24000 турски войници до пристигането на 16 стрелкови батальон под командването на Генерал Радецки.
Паметни знаци
№ 73б Дом на народния лекар и първи министър на народното здраве на НРБ д-р Рачо Ангелов (21.05.1973-09.12.1956).

ул. "Княз Ал. Н. ЦЕРЕТЕЛИ" (1924)[с. 269].
Княз Алексей Николаевич ЦЕРЕТЕЛЕВ (1848-1883).





























ул. "Княз Вл. Ал. ЧЕРКАСКИ" (1934) [с. 270].
Владимир Александрович ЧЕРКАСКИ (1824-1878).

ул. "Ем. д. ЛАВЕЛЕ"(1892) [с. 290].
Емил дьо ЛАВЕЛЕ (Émile Louis Victor de Laveleye, 1822-1892).

ул. "Л. ЛЕГЕ" (1878) [с. 301].
Леандър Франсоа Рьоне ЛЬОГЕ (Léandre François René Legay, 1833-1887).
http://bg.wikipedia.org/wiki/Леандър_Леге
http://stara-sofia.com/lege.html

ул. "Луи ЛЕЖЕ" (1914) [с. 302].
Луи Пол Мари ЛЕЖЕ (Louis Paul Marrie Léger, 1843-1923).

ул. "Майор Ф. М. ГОРТАЛОВ" (1962) [с. 309].
Майор Фьодор Матвеевич ГОРТАЛОВ (1839-1877).

ул. "Майор К. Б. ЧИЛЯЕВ" (1962) [с. 310].
Константин Борисович ЧИЛАШВИЛИ (неизв. - неизв.)
Руски военен деец, офицер в Руско-турската война (1877-1878).
След смъртта на подполковник Калитин командир на III опълченска дружина. Награден със златна сабя след героичното му участие в боевете при връх Шипка.
След войната командваната от него III дружина е дислоцирана в Радомир и преименувана на Трети Радомирски полк. През 1879 г. се завръща в Русия и служи в Дагестан и Тбилиси.
На 4.12.1897 г.  е произвведен в чин генерал-майор и пенсиониран.
Кавалер на български ордени "За храброст" IV ст. и "Св. Александър" III ст. (1885).

ул. "Дж. МАКГАХАН" (1924) [312].
Джанюариъс МАКГАХАН (1844-1878).
http://bg.wikipedia.org/wiki/Джанюариъс_Макгахан

ул. "МОСКОВСКА" 
http://stara-sofia.com/moskovska.html

ул. "В. Ив. НЕМИРОВИЧ-ДАНЧЕНКО" (1934) [с. 341].
Василий Иванович НЕМИРОВИЧ-ДАНЧЕНКО (1848-1937).
http://bg.wikipedia.org/wiki/Василий_Немирович-Данченко

ул. "ОПЪЛЧЕНСКА" (1892) [с. 365].
Името на улицата възниква при заселването след Освобождението на опълченци в квартала.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Опълченска_%28улица_в_София%29

пл. ОРЛОВ МОСТ (1891) [с. 367].
През м. април 1878 г. близо до моста софиянци посрещат тържествено завръщащите се от Диарбекир свои съграждани-заточеници.
http://stara-sofia.com/omost.html

ул. "ПЛЕВЕН" (1926) [с. 397].
Град, при който по време на Руско-турската война (1877-1878) се водят едни от най-кръвопролитните сражения след няколкомесечна обсада.

ул. "Подполковник П.П. КАЛИТИН" (1924) [с. 398].
Павел Петрович КАЛИТИН (1846-1876).
http://bg.wikipedia.org/wiki/Павел_Калитин

пл. "В. ПОЗИТАНО" (1947), ул. "Позитано" (1878), ул. "Рихтхофен" (1942) [с. 398].
Една от първите наименувани улици в София след Освобождението.
Вито ПОЗИТАНО (1833-1886).
http://bg.wikipedia.org/wiki/Вито_Позитано
Домът, в който е живял, е на ъгъла на улиците "Лавеле" и "Позитано".

ул. "ПОРДИМ" (1905) [с. 402].
град от 1878 г. - местоположение на главната квартира на руската армия и румънските войски при обсадата на Плевен по време на Руско-турската война (1877-1878).

ул. "Поручик МОРОЗ" (1977) [с. 402].
Поручик МОРОЗ (неизв.-неизв.).
Руски офицер, участник в Руско-турската война (1877-1878).
Командва полуескадрон от лейбгвардейския гродненски хусарски полк, завзел след двучасово сражение трите моста на р. Искър (22.12.1877 г.), в близост до с. Горубляне.

бул. "РУСКИ" (1950), ул. Цариградска (1878), бул. "Стефан Стамболов" (1892), бул. Цариградски (1895), бул. "Любен Каравелов" (1895), бул. "Цар Освободител" (1899, сл. 1992)
[с. 423].
http://stara-sofia.com/carosvoboditel.html

пл. "РУСКИ ПАМЕТНИК" (1926) [с. 423].
Площадът е именуван на паметника, разположен в центъра му, посветен на Освобождението, изграден през 1882 г. по проект на руския архитект Шервуд или на арх. Вокар от Истанбул.
Паметникът е издигнат на мястото, където се водят последните сражения с изтеглящите се турски военни части по време на Руско-турската война.

ул. "САН СТЕФАНО" (1883) [с. 427].
Предградие на Истанбул и пристанище на Мраморно море, където на 19.02./03.03.1878 г. е подписан мирният договор между Русия и Турция.

ж.к. "СЛАТИНСКИ РЕДУТ" (1924) [с. 440].
Турско военно укрепление, издигнато по време на Руско-турската война (1877-1878) за отбрана на пътя София-Цариград в землището на с. Слатина.

ул. "ШЕЙНОВО" (1883) [с. 527].
село, известно с победата на руските войски в сраженията при Шейновския укрепен лагер (09.01.1878) по време на Руско-турската война.

ул. "ШИПКА" (1883) [с. 528].
Наименувана в памет на победата при героичните битки на руските войски и български опълченци през август 1877 г. в защита на Шипченския проход.
на тази улица са разположени множество домове на български политици, общественици и интелектуалци.
http://stara-sofia.com/shipka.html
Паметни знаци
№ 11  Дом на проф. д-р Иван Шишманов.
№ 21  Дом на видния български филолог акад. проф. Любомир Милетич (1920-1937).
№ 23  Дом на Кирил Ботьов (1856-1944), брат на Христо Ботев и участник в неговата чета (1876) и на Иванка Ботйова - майка на поета.
№ 41  Дом на видния изследовател литературовед акад. проф. д-р Йордан Иванов (1937-1947).
№ 46  Дом на антифашиста Димитър Гичев (1894-1923).
№ 52  Дом през 1912 г. на войводата в Илинденско-преображенското въстание Васил Христов Чакаларов, загинал за свободата на българите в Македония (1913).

ул. "ШИПЧЕНСКИ ПРОХОД" (1950), ул. "Възраждане" (преди 1944 г.) [с. 529].

Текст и илюстрации - Любинка Стоилова

февруари 26, 2015

Свиване

Обществени медии: финансирането чрез такси няма бъдеще  

Финансирането на ВВС чрез такси няма бъдеще, изводът е на парламентарната комисия за култура, медии и спорт в Обединеното кралство.

Наистина, по съображения за пълнота трябва да се посочи още, че за момента таксите според комисията остават, в ОК има традиции в това отношение.  Но важното е, че вече официално и в държавата -крепост  на таксите се декларира тяхната неприложимост в цифровото време.

Таксата, в момента £145.50 на домакинство, според парламентаристите не може вече да бъде обоснована и ще се замени от данъчно задължение.

И досега нямах съмнение, че това е правилното решение, още след мотивите на ЕСПЧ за недопустимост по Faccio v Italy .

февруари 25, 2015

Свиване

Политически цинизъм или цинична политика  

  АБВ за мен не е никаква изненада - аз (и) затова се махнах след първия мандат на Първанов, защото знам, че той е против нещо, докато не се намести в схемата, при това колкото по-надолу в рейтинга пада, толкова повече си вдига цената. Дайте му неговото и то колкото се може повече - тогава ви е в кърпа вързан.

чети по-нататък

Свиване

Днешна България – как и каква я виждат немалко чужденци  

  Така се случи, че през последния месец можах да пообщувам с известен брой чужденци - от различни страни и в никакъв случай не може да се каже, че се отнасят преднамерено и недобронамерено към България.
Струва си да знаем как изглеждаме в очите на нормални и съвсем не мнителни чужденци.

чети по-нататък

Свиване

Отново за Украйна и путиновата агресия срещу нея  

  Нали и у нас се шири убееждението, че Путин взел и от възмущение от ставащото на майдана, дал право на Крим да се прибере при матушка Русия, а спонтанно възникнали руски паатриоти в Луганска и Донецка област почти импровизирайки внезапно решили да дадат отпор на вилнеещите бандеровци...

чети по-нататък

Свиване

Малък триптих за 16-милиардния кредит  

  1. В антиутопията „1984“ г. на Джордж Оруел можем да прочетем за новоговора - език-инструмент на властта за подмяна на действителността и промиване на съзнанието.
  Там Министерството на истината (Миниправ) се занимава с информацията, забавленията, образованието и изкуствата, Министерството на мира (Минипакс) – с войната, Министерството на изобилието (Миниблаг) – с икономическите въпроси (купонната система и глада), Министерството на любовта (Минилюб) поддържа законността и реда.

чети по-нататък

февруари 24, 2015

Свиване

Да се вгледаме и във вълка, а не само в отхапаната му лапа  

Да се вгледаме и във вълка, а не само в отхапаната му лапа
  За ген. Тонев писах във Фейсбук вчера, напомням това, за да не бъда обвинен, че по някакъв начин го защитавам (виж в послеписа към този текст).
  Разбира се, че прокуратурата би трябвало да се добере до цялата истина за далаверите и безобразията, с които бе съсипана и обрана ВМА, чрез които бяха източени милиони пари на данъкоплатците и как се дерибействаше в тази някога уникална болница-научен институт, така че в нея съжителстваха мизерия – там, където се лекуваха обикновените хора и суперлукс - за тузарите (олигарси, политици, банкстери и гангстери, клепто-бизнес-мани и обикновени милионери).

чети по-нататък

Свиване

Заместниците на Янева отказват да подават оставка  


Зам.-председателите на Софийския градски съд (СГС) Богдана Желявска, Петя Крънчева, Иво Дачев и Николай Димов отказват да подадат оставки заради скандалите около управлението на съда. Това стана ясно от изказване на Богдана Желявска в Съдебната палата днес. Тя заяви, че проблемите в съда идват от натоварването и командироването на магистрати: "Искаме да приключи проверката и да ни бъде даден шанс и да бъдем оставени да работим. СГС е с най-много компететности по най-различни дела, огромен съд,...
Свиване

Тука едно регистърче, моля  

Миналата седмица покрай Хакатона на Общество реших да споделя отново данните си за производството на енергия. Съдържат производство и износ по минути и часове за последните няколко години. Свалих дори последните гаранции за ток от възобновими източници.

Изпратиха ми някои интересни графики направени на база тези данни и се надявам, че ще ги видите в най-скоро време. Покрай тях обаче забелязах, че някои от историческите данни не са били свалени. Причината е, че сайтът на ЕСО дава грешки. Това ме накара да се разровя още и открих отчет за първите 45 дни от 2014 и 2015 (вече е обновен до 22-ри). Реших да сравня данните в него с произведения ток по цифрите, които съм зареждал в реално време. Идеята ми беше, че трябва да са еднакви – средното производство умножено по броя часове трябва да даде произведеното, което са дали в отчета си или поне нещо близко.

Да, ама не.

Оказва се, че има разминаване с между 2 и 18%. Дори да не разбирам данните, би трябвало отклонението по различните показатели да е относително същото и то най-вече между двете години. Това, което открих, е напълно хаотично. Потреблението за първите дни на 2015-та е 5.9 млн. MWh, а от данните в реално време от сайта им излиза 5.59 млн. Износът за същия период през 2014-та според отчета им е 1079.89 хиляди MWh., а справка в регистъра на сайта им показва 1040 хил. Обобщил съм всички разминавания в тази таблица.

Получава се същото както с регистъра за ражданията на Министерството на здравеопазването. От една страна липсва разбиране какво точно показват данните, липсва документация какво е включено и как се измерва. От друга обаче съвсем не става ясно до колко са точни цифрите. При производството от фотоволтици, например, е широко известно, че данните в реално време са просто оценка на база формула, а не реално измервания. Подобни съмнения има и за ветрените централи. Въпреки това, би трябвало да са възможно най-близки до реалните стойности. Толкова големи разминавания напълно обезсмислят не само анализа на данните, но и самото им публикуване.

Потребление, внос и износ между 2006 и 2012-та – линк

Едно друго обяснение, разбира се, би било, че тези цифри показват злоупотреби в ЕСО и изкупуването на енергия. Това далеч не е толкова невероятно, като имаме предвид злоупотребите в сектора. Всъщност, идеята да има публичност на данните е именно, за да правим анализ на производството, потреблението, дефицитите и реалното състояние. Това, което получаваме обаче е една картинка, няколко видимо случайни цифри и гръмка декларация колко са прозрачни.

На няколко пъти съм споменавал, че е важно да използваме наличните данни и да показваме ползата от тях. В противен случай институциите ще имат повод да твърдят, че са направили усилие към прозрачност, но явно няма интерес. Качеството на данните обаче е от решаващо значение тук. Публикуват се някакви регистри и документи без яснота какво означават цифрите в тях, какво е качеството и кой отговаря за него. Всичко до тук е имитация на дейност.

Свиване

Филмът “Съветската история” на български отговаря на въпроса защо Русия нападна Украйна през 2014 година. The Soviet Story (2008)  

Въпреки, че става дума за исторически период, за който аз се смятам за вещ –комунистическата тирания бе така безмилостна и всепроникваща – „Съветската история” успя да каталогизира много пресни ужаси, за които не бях осведомен. Вероятно най-страшният аспект на филма е неговата навременност, пуснат в момент, когато режимът на Путин показва растяща приемственост на своите […]

The post Филмът “Съветската история” на български отговаря на въпроса защо Русия нападна Украйна през 2014 година. The Soviet Story (2008) appeared first on ExtremeCentrePoint.

Свиване

Владимира Янева е подала оставка като шеф на СГС  


Владимира Янева е подала оставка като председател на Софийския градски съд (СГС), научи "Капитал" от членове на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Това се случи след като миналия четвъртък ВСС единодушно я отстрани от длъжност заради образувано срещу нея досъдебно производство. Тя е разследвана заради подписани от нея разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) по разработката "Червеи".

Миналата седмица председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан...

февруари 23, 2015

Свиване

Крим, Луганск, Донецк, Дебалцево… Кой е следващият? Вероятно Харков.  

  Преди време, включително и тук, и във Фейсбук, когато коментирах "случайното" навлизане на войски от Русия на територията на Украйна, бях критикуван, че преувеличавам. После Путин отне от Украйна Крим.
  Аз - е, не само аз, естествено - коментирах, че в Луганска и Донецка област (откъдето са мои състуденти и съ-аспиранти) се струпва руска техника и бойна сила. Пак бях критикуван, че преувеличавам и дори, че съм русофоб - аз, човек непрекъснато четящ, слушащ и гледащ творчески продукти на руски език. После Путин въоръжи и подпомогна с личен състав и въоръжения военни и паравоенни формирования, които на практика лишиха Украйна от Луганск и Донецк.

чети по-нататък

Свиване

Руски кораби и самолети бомбардират Варна на 14 октомври 1915 г. Две немски подводници U7 и U8 спасяват града от руските варвари  

През 1915 година Русия е бясна на Царство България. Анти българската пропаганда се лее безспирно в руските медии и омразата към всичко българско се насажда в руското общество.  За да отговори на обществените настроения, руският флот получава заповед да разруши Варна, като наказание за българите. Ефектът върху мирното население е потресаващ. Ужасените варненци се разбягват […]

The post Руски кораби и самолети бомбардират Варна на 14 октомври 1915 г. Две немски подводници U7 и U8 спасяват града от руските варвари appeared first on ExtremeCentrePoint.

Свиване

Вкусът на бездарието  

Храната е политика. Има обаче ирония, че това се потвърди не от текста и автора на „Соц гурме“, Албена Шкодрова, а от армиите от пазители на соца и техните верни шестващи тролове. Обединеният фронт срещу кулинарното разконспириране на социализма впечатли с бързината на своето създаване и с трескавите атаки, които предприе преди още повечето остриета да са смогнали да попрегледат книгата.

Както казва самата Албена, те са захванаха „да атакуват темата, а не книгата“. Което пък е доста познат подход от последните две години и няма да изчезне с отшумяването на врявата около соцгурмето. Така или иначе очевидно се оказа, че организираните носталгици попаднаха на терен, на който познатите им стратегии на атака не сработват особено добре. Вкусът на соца бе доскоро сигурно неутрализиран в сантименталните спомени и сега това се поразклаща.

Още в началото на разговора ни Албена признава, че противно на случилото се след публикуването й, книгата въобще не е мислена като политическа. Или поне не е мислена като системно „разкопаване“ на всички структури, институции и норми, които са „произвели“ вкуса на социалистическата система. Това намерение обаче остава в историята и „Соц гурме“ право се озова в онова поле на „интерпретационни битки за прехода“, които се изостриха през последните години. В замисъла на изследването не е „съотнасянето към прехода“, което обаче не означава, че тя е аполитична. По-скоро, по думите на авторката, идеята е да „покажа малките пакости на социализма“. Първоначалната идея е дори да се разкаже тази част от историята ни „през храната“, но най-вече за чужда аудитория. От по-местна гледна точка, книгата е планирана като „търсене на следите на объркванията на соца“. Или с други думи, защо нещо, което не е марципан бива наречено така.

Веднъж понатрупана обаче информацията започва да структурира контекста и да изравя по-дълбоките основания и уроци в храната. В този момент Албена решава да отиде отвъд нея, да я види като „пресечна точка“ на икономика, между-полови отношения, качество на живот и т.н. Прави го, но като втори план. Всъщност, книгата е изключително богата на истории, куриози, връщания към кулинарната карта на София, фрагменти от социалната и културна история на града, дори елементи на реконструкция на ежедневието на различните общности на града. „Соц гурме“ сглобява пъстра картина, в която се преплитат анализ на хранителната индустрия, историите около създаването на знакови за епохата ястия и портрети на класически ресторанти. Място е отделено и за припомнянето и подреждането на важни социо-кулинарни практики като подготвянето на зимнина или пазаруването. Цялата тази аналитична и описателна работа е направена в максимално много цветове, детайли, акценти. За съвременниците на тази палитра някои места от книгата буквално оживяват и връщат лентата по един изключително непосредствен начин.

Най-аналитичната част на „Соц гурме“ търси отговор на въпроса за непрестанните дефекти в системата, в неравномерното и ограничено предлагане, дори за неспособността й да посреща своите собствени цели и критерии. Предлаганите отговори са няколко. Според Албена провалите до голяма степен идват от самата сгрешена система, в която хора с неограничена власт „просто не знаят как да вземат правилни решения и да се справят с трудностите“. Често обаче неуспехите са „неумишлени“, просто поради „липса на управленски капацитет“. Комичните напъни за показност пък идват от първите кризи на легитимността на социалистическата система, когато тя е принудена да се състезава на полето на потреблението. Примерите за „симулиране на западност“, по думите на авторката, са много и имат за цел да създават представа за съвместимост с другия, западния свят. Напъните за показност и представителност са смехотворни, но имат своята логика и принуда в системното изоставане, което трябва да бъде маскирано. За Албена така изглежда свят, в който „зад рецептите не стои култура“.

Внимателният прочит на книгата наистина разкрива доза деликатност, която потвърждава нейните думи на нежелание от целенасочена идеологизация. Например, ако искаше да направи точно това е могла да бъде много по-остра по отношение на фактическото затриване на цялото кулинарно разнообразие и богатство отпреди 1944 година и редуцирането му до партийно одобрен рецептурник. Нещо повече, диагнозата „рецепти без култура“ до голяма степен Албена поставя и на „демократичните времена“ и особено на тяхното начало. Ако търсеше задължителна острота можеше да бъде още по-директна и по отношение на постоянните провали на системата, нейното бездарие и кодирана неспособност да произведе богатство от ограничението и контрола. На много места книгата е изпълнена с хумор, ирония, дори лека симпатия към спомена.

При все това грижата за погледа към миналото е важна за тази творба. Тя се води и от нуждата ежедневието на отминалата епоха да се види „по разбираем начин“. Насочена е и към младите хора, които според Албена „нямат нужните филтри към глупостите“ на соца. Убедена е, че много от сегашната „словесност прикрива“ това минало. А то има нужда от „декодиране“, но не толкова през абстракции, а през плътното, дадено в широк контекст ежедневие на миналото. Може би тук е и ключа към яростната опозиция на „Соц гурме“. Защото какво може да остане от една система, ако всички си спомнят / научат, че тя дори „не е успяла да нахрани всички хора както трябва“!


Свиване

Руската вата оплаква Гьобелс  

Е, не мога повече, не мога!

Както пееше Висоцки: „Я от восторга прыгаю…“

Някой здраво се подбъзиква с путиноидите и путинофилите.

Вчера ви разказах как руските и нашенските ватници оплакаха горчиво жертвата на Десен сектор Женя Бейлина и изрекоха сурови клетви за мъст към укрофашиките, които я залели с бензин и я запалили, а се оказа, че Женя от снимката не е никаква Женя, а американската порноактриса Бейли Джей.


Бъзиците обаче продължават.


Този некролог в интернет ни уверява, че от снаряд на киевската хунта на 15.2.2015 година е загинал най-старият донбаски ветеран от войната Емил Габриелян (на 93 години), записал се да служи в Червената армия едва деветнадесетгодишен, награждавам многократно.

Реакциите са от „Спи спокойно, другарю, ние ще отмъстим за тебе“ до „Боже, толкова стар човечец, колко ми е жал. Има ли живи роднини?“.

И всичко това щеше да звучи много мило и човешки, само че на снимката не е никакъв Емил Габриелян, а… доктор Гьобелс.

Ето на какво се вика промити мозъци.

Всяко нещо, което се пробута на ватата, се приема от нея сляпо, безрезервно.

А „я от восторга прыгаю“ и чакам следващи изпълнения…

февруари 22, 2015

Свиване

С новия дълг плащаме борчовете на ГЕРБ (2009-2013) и на сегашния кабинет  

Управляващите твърдят, че с по-голямата част от гигантския заем от 16 милиарда щели да погасяват стари дългове. И някои хора си казват – е, ама значи днешните не са виновни, това са борчове трупани при други управления.

Това НЕ е вярно.

Ето какво сочат данните от Бюлетина за държавния дълг и прогнозния бюджет за периода от 2015 до 2017 г., приет от Министерския съвет през януари 2015 г.: СТАРИТЕ ДЪЛГОВЕ, ЗА КОИТО СЕГА ИСКАТ ЗАЕМ СА НАТРУПАНИ ОТНОВО ОТ КАБИНЕТА “БОРИСОВ 1″ (2009-2013) И ОТ СЕГАШНИЯ КАБИНЕТ “БОРИСОВ 2″.

По-конкретно:

1. През 2015 г. са падежите на следните краткосрочни заеми , взети от настоящето правителство на Четворната коалиция в края на миналата година на обща стойност 4,6 милиарда лева:
- 3 милиарда лв. взети през декември 2014 г. (за гарантиране на влоговете в КТБ);
- 1,6 милиарда лева (2 краткосрочни заема по 800 млн.), взети пак през декември 2014 г.

2. През 2017 г. е падежът на дълг от 2 милиарда, взети по времето на предишното управление на ГЕРБ.

Допълнителни подробности и анализ по темата, които опровергават опорните точки на проправителствената пропаганда – от уважавания финансов експерт проф. Христина Вучева.

Свиване

15 години без проф. Тончо Жечев  

Навършват се 15 години, откакто ни напусна проф. Тончо Жечев.

В края на живота си той беше член на медийния регулатор и участва в приемането на първите решения за либерализирането на българския медиен пазар.

Toncho01100213

Началото на Българският Великден или страстите български вече е достъпно онлайн на сайта на издателство Изток – Запад

Свиване

И нашите путиноиди като руските - тъпи  

Съвсем наскоро из руските сайтове тръгва една снимка, придружена с текст.


Текстът гласи:

„ЖЕНЯ БЕЙЛИНА 1995 – 13.02.2015 Една от най-добрите снайперистки на ЛНР, прозвище – „БЕЛКА“ (на руски – „катеричка“ – бел. П.Н.). Лично е спасила стотици живота, стреляйки и убивайки укрофашиките. Пленена от вампирите от Десен сектор край Лисичанск, е подложена на мъчения!!! Десносеките я заливат с бензин и я изгарят ЖИВА!!!! СВЕТЛА ПАМЕТ! ВЕЧЕН ПОКОЙ!“

Страшен плач се изплака по руския интернет за невинната жертва, цяло море от сълзи да напълниш, страшен гняв обзе руската вата и призивите ѝ за мъст стигнаха чак до ушите на Всевишния.

А нашите путиноиди от „На всеки километър“ не останаха по-назад и разпространиха снимката с превод на български.


Както виждаме, тук към зловещата информация е добавено и набиване на кол, което говори, че е още жива онази практика, описана в един стар виц: когато Леонид Брежнев пръдне – Тодор Живков се насира.

И всичко щеше да свърши с тази незначителна иронична забележка, ако не беше се оказало, че жертвата на демоничния Десен сектор всъщност не е никаква снайперистка, никаква „Белка“ и никаква мъченица, а американската порноактриса Бейли Джей (Bailey Jay).


Снимката пък с мнимата Женя е свалена от някое от онези клипчета, в които американската „катеричка“ рекламира хранителни продукти, друсайки цици.

А ето и част от коментарите под снимката в „На всеки километър“.

Тъпотията, казват, ходи по хората.

Ама най-много по путиноидите.

Няма значение от каква националност са…

февруари 21, 2015

Свиване

Искат ли руснаците война? Хотят ли русские войны?  

… през 1916 година Русия напада България в Добруджа, СССР напада Украйна (1920), Грузия (1921), Полша (1923), Полша (1939), Финландия (1940), Литва, Латвия, Естония (1940), България (1944), Източен Берлин (1953), Унгария (1956), Чехословакия (1968) и Афганистан (1979), а Руската федерация напада Ингушетия(1992), Чечня (1994) и Грузия (2008), а през 2014 година за пореден път нахлу […]

The post Искат ли руснаците война? Хотят ли русские войны? appeared first on ExtremeCentrePoint.

Свиване

Защита на тайната на източниците: КФН и практиката на Съда за правата на човека  

Асоциацията на европейските журналисти – България организира събитие, посветено на тайната на журналистическите източници. Събитието се проведе в Червената къща, беше модерирано от Ирина Недева и предавано пряко по Радио Бинар – БНР.

Струва си да се чуят разказите на  представители на медиите, поканени от Комисията за финансов надзор  да разкрият тайната на журналистическите източници: Николай Стоянов от Капитал, Стояна Георгиева от Медиапул, Мария Димитрова от ЗовНюз, както  и Асен Йорданов от Бивол.

Видео от събитието

Koментар по темата

Свиване

Класифициране на художествения бунт в СГХГ  


Наскоро присъствах на откриването на изложбата „Изкуство за промяна 1985 – 2015“ в Софийска градска художествена галерия. 

Идеята е да се покаже, че художниците не са били пасивни наблюдатели на историческия процес, а не само са участвали, но и имат активен принос за промяната в обществото. 

През годините интелигенцията в България и в частност художниците са упреквани, че стоят настрана от обществените процеси, че не реагират достатъчно бързо, остро и адекватно на случващото се, че пасивната им роля в голяма степен пречи на развитието на страната. Проектът се опитва да разчупи точно това клише, показвайки работи и документи, които от средата на 80-те години до днес маркират важни моменти от историческия преход и защитават мястото на твореца като активен социален елемент.

При това с доста сериозна претенция:
За първи път* в най-новата история на страната се анализират връзките между изкуство и общество; поставя се въпросът за причините за интеграцията или алиенацията; посочват се процесите, които днес съставляват българското общество и българската култура, такива каквито са.
______
* !!!

Няма съмнение, това е амбициозна идея, която събуди любопитството ми. Ето, казах си, сега ще видя тези артистични знаци, които изпревариха  времето си и ще мога поне в едри щрихи да си възстановя отминалия четвърт век през погледа на визуалните изкуства.
Изложбата включва работи на съвременни български художници, които от средата на 80-те години до днес маркират важни моменти от историческия преход и представят художника като активна част от социалната промяна.
(източник на цитатите, официалната страница на СГХГ)

Изложбата си заслужава да се види. Ето някои от по–интересните неща, които действително имат отношение към социалната промяна:


Малка шегичка с шльокавицата. Дупката на лъжицата е с формата на картата на България. Шльокавицата ми се струва идеален предмет за шеги, още повече че кой не е чувал в днешно време за KLETA MAJKA BALGARIQ! Картата и химнът ми идват нанагорно с патоса, но авторът си знае по-добре.

„Машината за рисуване“ на Любен Костов. От този автор съм ви показвал „Машината за семейно самозадоволяване“ :)  Машината се появява в самия край на тоталитарния режим, през 1988г. В горната част има няколко чашки, издълбани в летвата, които се пълнят с разноцветни бои. Отдолу се слага лист, механизмът се задвижва, летвата се обръща и боята плисва по листа отдоблу в пет цветни ивици. Аз както го разбирам, идеите са три - първата е иронизиране на соцреализма, който кара художниците да бълват картини на конвейр като машини, втората е за стойността на изкуството (а каква всъщност е стойността на една такава картина) и третата е за това кой е художник и кой не е, като се чупи границата между художника и хората на улицата. Не я помня от тогава, признавам, но идеята не е лоша.

Праводолюб Иванов, когото помня прекрасно, защото съм го снимал безброй пъти на площада на протестите през 2013г, и който наистина правеше страхотни лозунги, (но в момента не мога да си преровя всички снимки, за да намеря нещо оригинално ;))

Реклама на България (за чужденци) върху надупчена от куршуми пътна табела, добра метафора за мутренските времена на прехода и за контраста, между образа, който се опитваме да създадем у чужденците за себе си (вечният страх да не се изложим пред чужденците!) и този образ, който ние познаваме и изпитваме всеки ден (пред себе си се излагаме всекидневно, изглежда) Баналният, но пролетен и оптимистичен пейзаж показва, че има и у нас красиви неща, но едва ли същите неща, които ние си харесваме, ще харесат и на другите. И в крайна сметка,  и пролетта и младостта имат значение ;) Всичко това е разстреляно от мутренски куршуми. 

(снимката е на Румен Добрев от сайта ploshtadslaveikov.com)

Автопортрет на художника Петко Дурмана, кото се вижда само в инфрачервения спектър, тъй като е полят обилно с червена боя. Според думите на автора, червената боя символизира наслояванията от комунизма, през които вижда само технологията, а обикновените хора не могат да различават детайлите.

Като цяло изложбата ми беше интересна - има няколко ключови творби, като снимки на динозавъра с кожа от комсомолски книжки (заради която аз си бях обелил кожата от старата комсомолска книжка, която дълго време стоя закована на пирон на стената ми през студентските години, а след това я изхвърлих), но също и машината за рисуване и няколкото неща от протестите през 2013г, но не успях да разбера историята, която тази изложба иска да ми разкаже.

Малко като филм, който не можеш да разбереш, ако преди това не си прочел внимателно книгата, по която е правен. (вероятно като филма „Дякон Левски“, според първоначалните отзиви, който нямам търпение да гледам)

И като стана дума за книга, изложбата върви заедно с алманах (+20 лв), който не просто обяснява експонатите в изложбата, но и прави доста по-пълно описание на епохата.

Всъщност, алманахът е отделен продукт, доста по-детайлен разказ за епохата, очевидно за по-любопитната и по-начетената публика. Вътре са включени и няколко есета (с интерес ще прочета това на Александър Кьосев) и няколко интервюта. Включително и едно много пространно интервю със Светлин Русев. (!)

Възможно е да ви досаждам напоследък, като ви занимавам само с групичката около Светлин Русев, Людмила Живкова и Ванга, но какво да правя, след като тя не ме оставя на мира.

Като стана дума за Светлин Русев, не ме остави чувството, че цялата изложба е направена, за да прочетем тези два пасажа:



, тоест веднъж завинаги да позиционираме Светлин Русев като борец срещу комунистическата система и да спрем да се занимаваме с него ;)

Става дума за русенските протести срещу обгазяването на Русе от химическия завод на румънския бряг. Ситуацията е ужасяваща, деца припадат на открито, смъртността и заболяванията се увеличават. Това продължава години наред, но страхът от режима е толкова голям, че протести има чак през 1987г.

Да разгледаме по-внимателно присъствието на Светлин Русев, което заема сигурно около 1/8 от общата площ на изложбата, а също и представлява най–ранните експонати вътре (тоест „началото на бунта“!)

Ето една от въпросните бунтовни картини от изложбата „Подвиг, признателност, дружба“, „която се превръща в протест срещу системата“.

„На кея на Русе“.  В какво ли се състои опозиционността ѝ? Трудно е да се обясни, без да се познават поне отгоре-отгоре догмите на т.нар „социалистически реализъм“, който не понася абстрактни или нереалистични форми. А тук има няколко странни неща - черният въздух (какво иска да каже с това авторът, защо небето не е синьо, нима очерня нещо?), трагичното настроение на хората (може би загубили близък човек), дори излъчват обреченост (а в социалистическо Русе официално няма как да има хора с лошо настроение, особено на кея, понеже партията се грижи за доброто настроение на всички по всяко време) и накрая - картината не е особено реалистична (а соцреализмът иска всичко така да бъде недвусмислено, всеки детайл, тъй че да няма 1 грам съмнение кое какво е и какво прави на платното).

Да, това не е в канона на соцреализма и през 50-те години картината би предизвикала скандал, съпроводен с репресии, а през 1988г. по-скоро създава двусмислено впечатление, тъй като модерното изкуство отдавна е навлязло в оборота на пропагандата, а някои негови представители – примерно Пикасо, вече са получили най–високи отличия от СССР.

Ето и въпросната статия „Вик за Русе“ (можете да си я свалите от тук)

(Много трудно намерих самата статия. Добре че тя участва в колаж на Атанас Нейков, който е в самата изложба, та си я снимах и извадих текста)

По-голям проблем имам с тази „дисидентска“ творба на Св. Русев. „Автопортрет“.


Да се опитаме да ѝ направим анализ. 

Виждаме Светлин Русев гол и наметнат с червено наметало. Царствена фигура, тъй като червеното е цветът на царете, а също и цветът на знамето на компартията. Значи, имаме един гол монарх (или гол генерален секретар), който без царствения си атрибут (наметалото) е обикновен човек, гол и беззащитен като всички останали. Автопортретът ни казва снизходително: „Да, аз съм царят на художниците (или генсекът, което не е далеч от истината, що се отнася до съюза на художниците) в България, но да знаете, царят е гол, ако го лишите от привилегиите му“. Тоест, това е една самокритика, илюстрираща слизането на царя сред масите и присъединяването му към бунта срещу системата, а и срещу себе си.

Мисля че тук малко неправилно се смесват художествени и политически жестове на Светлин Русев.

Това домино беше официално съборено по време на откриването и след това очевидно подредено пак.

Динозавърът с кожите от комсомолски книжки. Между другото, за пръв и последен път конгрес на комсомола (младежката организация на БКП) има спонсор, чието лого присъства върху графичните материали – това е Пепси. Немислимо и преди и след това, но дава добра представа за катаклизмите на времето.

В изложбата присъства с почти същия обем присъства Недко Солаков, с интересни неща – примерно с далекогледа на запад, който гледа към петолъчката на партийния дом (преди да я демонтират)

Няма да ви разказвам за цялата изложба експонат по експонат (която отидох да видя още веднъж сам и я препоръчвам на всеки от вас), но ми остана странно усещане за недовършеност и неравномерност на показаното. Наистина интересни неща стоят до откровена халтура и маниерност, имам чувство за нещо липсващо. Има вариант съпътстващият алманах (по–правилният израз май е сборник) да е по–пълен (още не съм решил да дам 20 лева за него или поне да намеря някой да ми го заеме, за да го прочета), но тогава посланието става съвсем двусмислено – имаме една фризирана история за публиката (изложбата) и друга, истинска, за специалистите? (сборникът +20 лева отгоре). После разбрах, че и други хора имат това усещане, а някои артистични групи, които дори и аз помня (примерно „Косьо, Хубен, Тушев“) направо са се разбунтували и вероятно ще има и алтернативна изложба с пропуснатите неща. Което е смешно, но не е нещо непознато или неочаквано за България.

И дали идеята не е била с тази изложба да се маркират „истинските“ „класици“ и „бунтари“, които трябва да останат в историята (начело със Светлин Русев), а по–неудобните да бъдат спестени. Не познавам толкова добре тези среди, за да го твърдя със сигурност, но симптоми има достатъчно.

И изводът е, че освен че не сме приключили с периода до 1989г в изкуството и извън него, още не сме приключили и с периода 1989–2013 и историята му тепърва трябва да бъде добронамерено и безпристрастно написана.



(Ако някой има конкурентен анализ, с удоволствие ще го прочета.)











Свиване

Длъжни да дължим  

За нас, простите граждани, нещата от ден на ден стават все по-необясними. Ето: да вземем ли 16 милиарда заем или да не взимаме. С горчивина трябва да отбележим, че отново изоставаме с цели епохи от цивилизованите народи като, да речем, гърците. Докато ние продължаваме да смятаме, че не е добре да се взимат заеми, гърците са убедени, че не е добре да се връщат. Така пред тях изобщо не стои дилемата, заради която се скараха българските политици през изтеклата седмица.

По въпроса за държавното задлъжняване е прието да се мисли, че десните са остро против него, а левите са склонни да го приемат, за да могат да си финансират лукса да бъдат леви. От десните се очаква да бъдат убедени, че не е редно да се харчат пари, които не са спечелени, и че народите трябва да се простират според брутния продукт, който са произвели – по-малко принадена стойност → по-малка печалба → по-малки приходи от данъци и осигуровки → по-мизерни публични услуги и т.н. Левите пък не биха учудили никого, ако кажат, че народите имат права, които не зависят от брутния продукт, и че имат нужди, които трябва денонощно да бъдат задоволявани с цената на всичко. И това би било чудесно, защото тогава щяха да се редуват леви и десни управления, едните щяха да печелят, другите щяха да разпределят и всички щяха да са щастливи (доколкото човеците изобщо са способни да бъдат щастливи дори и в условия на максимално благоденствие). За съжаление обаче, целият политически спектър и то не само у нас, е така разяден от популизъм, че напоследък партиите се различават единствено по това дали са на власт или в опозиция. Иначе са абсолютно еднакви. Много отдавна никой не е казвал на избирателите, че ще им причини лишения в името на икономическото оздравяване. Напротив, всеки следващ кандидат обещава все по-фантастични социални придобивки и като единствена пречка пред баснословното богатство сочи тъжното обстоятелство, че в момента не е на власт. Нищо друго. А избирателите вярват.

Конкретно по въпроса за 16-те милиарда. По него българското политическо пространство е разделено точно наопаки – десните искат да теглят заем, а левите не дават. Десните казват, че заемът ще намали дефицита, като оптимизира старите дългове. Левите пък ги обвиняват, че ще заробят до гроб даже и неродените и че не възнамеряват да погасяват стария дълг, а само да крадат. Левите принципно не са против това да се теглят нови заеми (против тяхната природа е да са против), но обвиняват десните, че правят шашми с избора на банките и комисионните на посредниците. Десните пък са против тегленето на заем (защото такава се очаква да е природата им), но гледат на него като на „антибиотик, който ще дадат на детето си, за да не стане още по-лошо (Мартин Димитров). Те казват, че в дълга няма нищо сензационно, че той е отдавна приет в закона за бюджета и че да се правят тези циркове е глупаво и недостойно.

На този фон Бойко Борисов извади запазената си марка: „като не искате да стане моето, аз пък ще си подам оставката и ще ви видя как ще се оправяте без мен“. И е прав да говори така, защото знае, че предсрочни избори в момента може да има само с негово съгласие, а той ще даде това съгласие, едва когато е напълно сигурен, че ще излезе от тези нови избори с по-добър резултат в сравнение с предишните. Тоест, г-н Борисов знае, че народът го обича с нелогичната страст на славянската си душа и ще си го избира отново и отново, независимо от всичко.

Какво ще се случи обаче с въпросния заем, ако г-н Борисов си изпълни заканата? Да приемем, че кабинетът подаде оставка. Да допуснем, че социалистите успеят да спечелят следващите избори. Да допуснем даже, че успеят да съставят правителство с толкова силна подкрепа, че да не могат да се оправдават, че някой им пречи да провеждат политиката си. Какво ще бъде според вас първото нещо, което ще направи това ново, силно и национално отговорно правителство? Според мен първото нещо ще бъде да теглят същият онзи заем от 16 милиарда, срещу който сега вият на умряло.

Логиката не е сложна. Държавният бюджет прилича на семейния. И той се състои от приходи и разходи. Както семейство от двама души, които получават по хиляда лева заплата, не може да харчи три хиляди лева на месец, без да вземе от някъде другаде, така и в държавата, когато разходите са повече от приходите, налице е явление, познато като „бюджетен дефицит“. Той може да се финансира единствено чрез заеми. Тоест, ако сме приели чрез закона за бюджета, че ще направим еди-какви-си разходи, но нямаме достатъчно приходи, то единственият начин е да теглим заем, ако на всяка цена искаме да направим въпросните разходи. От тази гледна точка всяко управление ще направи едно и също, независимо от вълните популизъм, които се блъскат една в друга от всички страни, пенят се и ни заливат със зловоние.

Опозицията твърди, че чрез бюджета управляващите инвестират в своето собствено политическо бъдеще. А какво би вършила въпросната опозиция на мястото на управляващите? Очевидно, абсолютно същото. Всеки политически субект, докато е на власт, прави три неща, за да остане на власт: инвестира в добро управление, за да го преизберат по делата му; инвестира в пищна пропаганда, за да го преизберат по думите му; директно купува победата си, за да го преизберат за пари. Нормално е опозицията да протестира срещу вторите две, защото да си купуваш изборите е престъпно, а да залъгваш хората и да плащаш за това с пари, които си взел от тях, е недостойно. Лошото е, че в лакомията си за власт опозицията е недоволна и от първото. Ако управляващите вършат правилни и необходими неща, опозицията пак е недоволна и критикува, понеже това я отдалечава от властта. А да недоволстваш, когато някой взима правилни и полезни управленски решения, и да злобееш задето червените точки отиват у него – това вече е грозно дори за един „национално отговорен политик“.

За жалост, в дебата около дълга аз видях само боричкане кой да го харчи и тъга у някои хора, че няма да го харчат те, при все че много добре знаят как биха харчили, ако можеха (о, как!). И лигите им текат от това видение. Докато по едни телевизии Румен Гечев от социалистите пъшкаше в какви длъжници ще се превърнат българските деца, по други социалистът д-р Емил Райнов стенеше как държавата трябвало да дава повече пари за здравеопазване. Е, не може и двете – хем да не се теглят заеми, хем държавата да плаща за здравеопазване, образование, социални помощи на мними инвалиди и пенсии на млади пенсионери.

Заемът очевидно ще се изтегли, защото е свързан с други важни и вече договорени ангажименти. Всички знаят това, но очевидно не желаят да пропуснат случая за малко пропаганда. Публичният дебат се е превърнал в нещо като парламентарния контрол – повод да си кажем пред публика, това, което имаме да казваме. Вярно е, че българските политици полудяват, когато им замирише на власт, но това не е нищо в сравнение с лудостта, която ги обзема, когато им замирише на пари. Станали са алчни като финикийци, а всички знаем кой е най-известният финикийски град и какво трябва да се случи с него.

Свиване

Култове и икони  

Никога не съм обичал иконите и култовете.

Дори ако става въпрос за култ към Левски.

Дори иконата да е Левски.

„Кажи ти моите и аз твоите кривици…“ – пише Дякона през 1871 г. до Иван Кършовски, съзнавайки ясно, че и той като всички останали хора не е съвършен.

Ние обаче сме го направили в съзнанието си именно такъв.

Изключително скромен, не е искал Дякона и тамян да му кадят: „…па ако щат ме нареди да паса и патките“ (в писмо до Филип Тотю, същата година).

Ние обаче сме го издигнали в култ.

Уважавам, разбира се, делото на Васил Левски, но аз уважавам и делото на Гарибалди, и делото на Симон Боливар, и изобщо делото на всеки, който се е заловил да се бори за свободата на своя народ, а ако трябва да се прави някаква класация (което е глупаво, разбира се, но да речем, че трябва) на нашите националреволюционери, на първо място не бих поставил Левски, а „безумния мечтател и „невъзможния образ“ Раковски (но без да го канонизирам, естествено), защото всички, включително и Левски, са излезли изпод неговото крило.

Но ето че карловци „се вдигнали“ с искане да бъде забранен филмът „Дякон Левски“: виждането на авторите за екранния герой там отговарял на тяхното виждане.

Един филм може да е тъп, загубен, нескопосан от кинематографична гледна точка (което също не е повод за забрана, защото иначе трябва да се забранят 80% от филмите), но няма как да е такъв заради виждането за образите (па били те и исторически личности), което виждане е лична работа на режисьор, оператор и сценарист, а не на карловци и на правнучката на сестрата на Левски.

Карловци, разбира се, не са гледали всичките филма, но чули, че там нещо с Левски не било наред, че някой е посегнал на иконата, че се е изгаврил с култа.

Не с Левски, естествено, на Левски никой не може да посегне, с Левски никой не може да се изгаври – той отдавна е на такава висота, от която времето не го е съборило, та камо ли един филм.

Така че именно за иконата реват, за култа реват онези, които искат забраната на филма (помните ли как Светия синод ревна срещу „Последното изкушение на Христос“, нещата са съвсем идентични).

Ако имаха възможност, карловци и тем подобни със сигурност биха стъкнали и клада, и биха хвърляли съчки в огъня, за да изгорят по-бързо еретиците – сценарист, режисьор, оператор.

Вместо да гледаме човешки на нещата, си създаваме икони и култове, а после се пеним неистово в средновековен фанатизъм…

Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Най-нови в Мегафон

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.