септември 01, 2014

Свиване

Да ви имам проблемите…  


Преди няколко седмици правораздавателната система на родопското градче Момчилград се прочу в цяла България. Поводът - 23 годишният Д.О.Б. получи тримесечена ефективна присъда за кражбата на 11 броя сурови кебапчета, четири броя изпечени кебапчета, 13 броя изпечени кюфтета, три броя айрян "Родопски" в кофички по 300 гр. и един брой шарена сол "Елис" в шише 30 гр. всичко на обща стойност 11 лева и 44 стотинки от павилион в града. Всъщност Д., който е многократно осъждан, сам беше сключил...

Свиване

Гражданско разлистване  

Колкото повече наближава времето да видим списъците с кандидати за следващия парламент, толкова повече се затвърждават подозренията, че партиите отново ще започнат да се надпреварват коя обича повече гражданите и коя ще им даде повече места в листите си. Започнаха да се чуват и гласове за изцяло граждански листи. Вероятно партиите си мислят, че така ще изглеждат по-симпатични. Според мен обаче цялата постановка е сбъркана.

Сбъркана е заради това, че почива върху едно всеобщо, но неправилно схващане, което е в основата на цялото ни политическо говорене или поне на онази огромна част от него, която се осъществява в медиите и социалните мрежи – схващането, че хората се делят на политици и неполитици. Първите са лоши, продажни, престъпни и безотговорни. Вторите са добри, кротки, интелигентни и много, много честни. Когато се случи неполитиците да пожелаят да бъдат политици, тогава ги наричаме „граждани“. Когато само мърморят, тогава ги наричаме „народ“.

Щом една политическа партия заяви, че ще отвори листите си за „граждани“, тя казва: „Лошите ще отстъпят място на добрите, за да видите, че не са чак толкова лоши“. Също така казва: „Признавам, че аз съм шайка от мошеници, престъпници и некадърници и не мога да излъча достатъчно достойни и компетентни хора, затова идвайте да помагате!“. Но всъщност какви хора членуват по партиите? Очевидно това са бивши неполитици, които в един момент са пожелали да станат политици. И нито политиците са толкова лоши, нито „гражданите“ са толкова добри. Управляващите са проекция на народа във властта. Защо тогава звучи толкова екзотично, толкова омайно и демократично да се отворят листите за „граждани“? Защото по този начин партиите казват на избирателите: „Така ще управлявате вие. Така наистина ще участвате във властта“. Тоест, партиите признават, че иначе избирателите не са представени във властта. Защо тогава изобщо се явяват на избори? Защо пишат програми и излъчват лидери? Щом една партия твърди, че не управлява от името на избирателите си и в техен интерес, което биха направили „гражданите“, ако дойдат, с какви очи изобщо се явява на избори! Ако не може да поеме политическата отговорност, ами ѝ трябват някакви там „граждани“ да я поемат вместо нея, що за партия е?

Добре, да речем, че партийните листи се отворят за граждани и даже се явят и изцяло граждански листи. Кой ще ни гарантира, че „гражданите“ в тези листи са онези непорочни ангели, които ще променят света и ще го направят по-хубав от песен? Напротив, по-вероятно е под формата на „граждани“ да изпъплят скандалните деребеи, на които сме се нагледали и които биха спонсорирали всяка партия, стига да получат избираемо място в листите ѝ за себе си или за аватарите си, па макар и от „гражданската“ квота. Знае се, че ако някой поиска властта, то това е вече достатъчно основание тя да не му се дава. Мога да си представя какви „граждани“ ще се втурнат към парламента…

Ако един мошеник влезе с гражданска квота в парламента, за него има само два варианта: или е влязъл със съгласието на съответната партия, поел е нужните ангажименти към нея и по този случай с нищо не се отличава от всеки друг неин депутат, или пък е независим мошеник, успял да се набута по някакъв свой си начин, и тогава никой не носи отговорност за него. Няма партиен лидер, който да му дърпа ухото, няма на кого да се оплачеш. Какво да го правим такъв един мошеник? „Избирателите да могат да го отзоват!“ – ще предложат някои проникновени мислители и познавачи на демократичния процес. Отзоваването на депутати е такава глупост, че чак не ми се говори за нея. Ще кажа само, че според един от застъпниците на идеята избирателите ще могат да отзоват депутат, само след като партията, в чиято парламентарна група се подвизава той, се съгласи. И спирам тук.

Да, трудно ми е да си представя, че депутатите, които ще се появят в следващия парламент в качеството си на „граждани“, до един ще бъдат поети и мечтатели, които хранят птици и късат от залъка си за сираци. Също така ми е трудно да си представя, че партиите ще допуснат да станат депутати „граждани“, с чиито кандидатури не са съгласни. Нека партиите да издигат „граждани“, това е чудесно. Но нека не ни казват, че тези „граждани“, веднъж станали депутати, няма да са техни депутати, а ще са наши. Техни ще бъдат, ще подкрепят партийната политика и ще се подчиняват на партийната дисциплина. Ако един депутат е част от парламентарната група на дадена партия, то е почти без значение дали е член на тази партия или е безпартиен „гражданин“. Единствено с тази разлика, че ако не е член на партията, по-лесно ще номадства и ще се продава на други партии. А това никак не е добро за и бездруго уронените ни парламентарни нрави.

Ние живеем в многопартийна демокрация и искаме да е така. Това означава, че едни граждани упражняват властта от името и в интерес на други граждани. Първите граждани членуват в партии и това не ги прави по-малко граждани от гражданите, които не членуват. В момента партиите са без авторитет и никой не им вярва. Затова самите те се мъчат да се скрият зад сияйната и неопетнена фирма „граждани“. Но това няма да ги спаси. По-добре да се замислят, да спрат да се държат просташки, да инженерстват и да правят крадливи картели помежду си. Да не си играят на евтин популизъм и да започнат да наричат нещата с истинските им имена. Иначе пропагандата им ще заприлича на онези реклами, които се мъчат да ни внушат, че ако си перем гащите с прах, в който има екстракт от памук, гащите ни ще станат по-меки.


Свиване

Има ли фонетично основание да се пише -иа?  

Преди време помолих за записи на списък от думи. Получих доста записи (30-тина), за което благодаря. Думите бяха:

медия, пиян, Илия, медиана, койот, Нокия, бойкот, Илиана, Киа, диагонал, бия

Каква беше целта? Исках да проверя, дали има начин човек да произнесе „иа“ без всъщност да каже „ия“.

За целта разгледах спектрограмите на записите. Въпреки, че нямам опит в четенето на спектрограми, от това, което виждам, мога да кажа, че винаги има глайд (какъвто е звукът „й“) между двете гласни. Доколко той е интензивен или зависи от ударение не мога да твърдя, но изглежда винаги го има.

Какво значи това? Не твърде много. За мен значи, че предпочитам да пиша дублетните форми с „ия“, и предпочитам „медия“ пред „медиа“ (което е и правилната форма). Очевидно е, че няма консистентност в заемането на думи – при някои се запазва оригиналното изписване (-ia-, напр. в диагонал), при други се изписва фонетично (напр. в енциклопедия). На мен лично не ми допада аргумента, че нещо се пише така на български, защото се пишело така на италиански или латински. И добре, че този подход не е използван навсякъде, иначе щяхме да пишем „отивам в Бордеаукс на бусинес-среща“.

Ако някой по-опитен със спектрограмите има желание да инспектира записите, ще му ги пратя. Това би било и интересна тема за научна статия – какво точно е специфичното на „и“, така че да изисква глайд преди „а“ (напр. при „е“ това не се наблюдава, а и двете гласни са предни. Може би защото „и“ е най-предният и най-високият звук, по място на езика в устата?).

Въпреки, че може би няма фонетично основание да пишем „иа“, по исторически причини се налага. Но бих желал да не виждам нови думи да влизат с речниците, изписани с „иа“.

Свиване

Енергия  

Малко са по-вълнуващите неща от първата среща с нов свят, култура, хора. Стъпването на китайска земя моментално отваря сетивата на западния човек за съвсем различни усещания и чувства. Вълната от жестове, начини на правене на нещата, движение, енергия, миризми просто залива новодошлия и непосветения, запраща го да търси паралели и прилики със световете, които познава, в които е живял, чийто пулс е усещал.

Макар индивидуалното откривателство на нови култури да е неповторимо и уникално изживяване за отделния човек, по-общото му „опаковане“ е отдавна шаблонизирано. В годините след глобалната криза (макар от изток тя наистина да прилича много повече на криза на Запада) сме отново свидетели на подобна вълна. Коментатори, академици, журналисти и бизнесмени се втурнаха на изток да „откриват бъдещето“, да го видят отблизо и да намерят място за себе си в него. Това само ще се засилва.

Преди години при първото ми стъпване на американска земя първото нещо, което буквално „удари“ сетивата ми бе мащаба. Влитането в пространство, което е оразмерено по съвсем друг начин, населено от предмети и обекти от друг мащаб и порядък. На пръв поглед познати от Европа и просто по-големи. Първото шеметно усещане за Китай е енергията. Но не толкова динамиката на модерния мегаполис или организирания транспортен хаос, в който буквално се борят коли, камиони, таксита, модернизирани рикши в поне 15 разновидности, колела. Нито строителството или ускорения живот на разрастващия се Пекин (вече се строи шестия транспортен ринг на града), а човешката енергия. Енергията на милиони целеустремени хора, която буквално вибрира във въздуха и в невероятното преплитане на техните ежедневни траектории и занимания, които насищат града по един неповторим начин от ранна сутрин до късна вечер.

Част от тази енергия е очаквана и позната, свързана с градската икономика на бизнеса, услугите, финансите. Далеч по-впечатляваща е обаче тази на хилядите участници в уличната търговия. Всеки ден човек може да види хиляди рикши, от които се показват най-различни стоки и „търговски предложения“. Те варират между отлично познатите ни евтини продукти и подвижни зеленчукови магазини и закусвални, които се местят по няколко пъти на ден в зависимост от човешкия поток. Много магазини буквално изнасят част от стоките си на тротоарите и атакуват клиента с реклами на високоговорители, които се преплитат и произвеждат завършена какафония. Тази шумна улична търговия опасва добре познатите ни молове, в които се е преселила нововъзникващата китайска средна класа. Тя влита директно в тях и трудно може да бъде видяна по улиците на града.

Тази енергия обаче може да бъде разбрана не само и не толкова икономически, но и социално. Всъщност, тази най-видима част на енергията на града идва от милионите мигранти от по-западните и бедни части на страната. Формално много от тези хора нямат право да са в Пекин, защото нямат разрешение да са там. В страната продължава да съществува системата на регистрация на домакинствата („хуку“), която е местна и изисква разрешение за движение и смяна на жителство и работа. Тази механизъм за контрол на движението в огромната страна съществува отпреди годините на комунизма и макар поразхлабен продължава да е основен регулиращ механизъм. Всъщност, през тази регистрация минават цяла поредица от публични услуги и контролни функции на държавата. Например, здравни услуги или разрешение за забременяване. Независимо от тази система обаче милиони хора мигрират от по-бедните райони и градове на страната в търсене на работа и оцеляване. Най-често те отиват до по-близките големи градове, но много правят опити да се установят в Шанхай, Пекин, Нанджинг и т.н.

Разбира се, всичко това е само видимата страна на други

процеси. Независимо от комунистическите етикети Китай е може би сред най-конкурентните общества в света. Училищните и университетски програми са изключително интензивни. Кампусът на Пекинския университет е изпълнен с хора още в седем и трийсет сутринта, а тестовете за влизане в елитните университети са сред най-състезателните в света. Достъпът до висше образование наистина гарантира икономически успех и социална мобилност. Пред портите на големите пекински университети могат постоянно да бъдат видени хора, които се снимат и с почитание гледат към сградите отвъд строго подредената охрана. В пекинските кафенета пък можете да получите притеснена молба за разговор на английски от млади хора, които интензивно изучават езика и желаят просто да поговорят с някой, за да станат по-добри (моят разговор завърши с обща снимка).  

Същата състезателност я има и в икономиката независимо от доминацията на големите държавни компании. В повечето сектори са оставени бясно да се конкурират поне н

яколко държавни компании заедно с няколко частни (често и те получават държавна подкрепа под различни форми и особено за външноикономическа дейност). Фалити и уволнения се случват често и дори не представляват новинарски интерес. Засега бързо растящата икономика сравнително спокойно поема това разместване на работната ръка, но с намаляването на темповете на растеж това ще бъде по-трудно и с по-висок потенциал за недоволство. Властите пък наскоро са се захванали със стратегия за подкрепа на западните региони на страната, за да се овладее нарастването на разликата в стандарта на живот между крайбрежните и южни райони и останалата част на огромната страна. Китай е сред най-неравните общества в света, а много от по-богатите хора през последните години търсят начини да изкарат семействата си от страната.

През последните години западният свят буквално впери поглед в Китай и страните от по-далечния изток в търсене на знаци за своето бъдеще и това на света, който той доминира от няколко века. Тепърва обаче започваме да го разбираме в по-голяма дълбочина, за да добием по-точна представа за силните му и слаби страни. Отвъд тези по-общи търсения първото впечатление е за едно общество жадно за развитие и богатство, конкурентно и въоръжено с амбиция и енергия. Общество с вековна култура, възродено самочувствие и усещане за заслужено завръщане в центъра на световните дела. Това послание човек може да долови дори във въздуха на древната страна. 


Свиване

Мъдростта на единиците  

- Народът винаги е мъдър!

Това ми каза преди доста време един стар партиен кадър, не помня вече по какъв повод, но май беше, когато БСП спечели за първи път изборите.

Старите партийни кадри (само старите ли? и само бесепарите ли?) никога не са на „ти“ с реалността.

Поне да бяха попрелистили историята, но те, и да я прелистят, я четат като дявола Евангелието.

Хамбург, 1936 година.


Сред тълпата, обзета от военна еуфория, един-единствен човек не вдига ръка с нацисткия поздрав, за да приветства войната.

Казва се Август Ландмесер.

И времето неумолимо ще докаже, че той – самотният – е бил прав, а не „народът“.

Историята обаче, ако не я четем внимателно, заплашва да се повтори.

Но не като фарс, както ни учат мъдро някои, защото това е несериозно.

Жестоката история се повтаря винаги със същата, ако не и по-голяма, жестокост.

Москва, 2014 година, Червения площад.


Активистът Дмитрий Монахов, беше арестуван и задържан за петнадесет дена.

Защото се осмели да протестира срещу войната на Русия с Украйна.

Сам.

Друг протестиращ, на Тверския булевард, пак в Москва (снимката е от вчера).


Това е писателят Виктор Шендерович.

Сам.

И още един самотник от вчера, за съжаление не му зная името, който призовава на друго място в Москва: "Правете любов, не правете Новорусия".


Единици!

Мнозинството не е на тяхното мнение, мнозинството мисли иначе.

Но ще мине време.

И щом последиците от войната се стоварят с цялата си космическа тежест върху страната, народът наистина ще поумнее.

И ще разбере, че когато единиците са били мъдри, той е тънел в дълбоко безпросветно невежество.

Тогава обаче ще бъде безпределно късно…

август 31, 2014

Свиване

Охлювите не могат да скачат  

В късните ми тийнейджърски години една девойка, която харесвах, ми обясни, че съм бил много мил, внимателен и грижовен с нея, но това било обичайно и естествено за мен да съм такъв, а тя решила да избрере друга опция, понеже конкурентът бил пълно дърво, но полагал огромни усилия да се промени и това му старание било толкова мило и впечатляващо… Присвих рамене, оставих пари за сметката и я оставих с умиленията и в кварталното кафене. Като се прибрах вкъщи, разлистих някаква книга, която бях купил наскоро, и една от главите започваше с цитат от източен мъдрец, който гласеше нещо като “Хората не забелязват, че орелът лети високо в небето, но ще аплодират всеки магьосник, който успее да ги заблуди, че охлюв може да подскочи.” Тогава се усмихнах на иронията на момента, но всъщност ще ползвам този неточно преразказан цитат като увод на друго, далеч по-малко сантиментално продължение…

Поводът е повсеместното мрънкане за листите на Реформаторски блок. Както и повсеместното мрънкане по повод Реформаторски блок по принцип. Защото очевидно нечии идеалистични представи за нещата не са се сбъднали на 200%. Спестих ви/си едно публично избухване след отминалите избори за Европарламент, за жалост не си спестих личните препирни, с които си обтегнах отношенията с доста близки и ценени от мен хора. Защото като представител на Реформаторски блок имах възможността да наблюдавам от първо лице изборния ден, активността, хората… и това, което ме шокира и отчая, бе, че в Центъра на София, буквално на пъпа на столицата, младите гласоподаватели бяха осезаемо малко. Възрастните гласуваха с патерици, с два чифта очила, едва стоящи на краката си, но бяха много повече. И всичко това след почти година неспирни протести срещу статуквото. Спестих го, защото щях да споделя толкова смешно-тъжни детайли, че щях да налея още вода е мелницата на отчаянието – като например, че в моята секция комисията не беше наясно как точно се броят преференциите, и че трябваше да се намеся изрично да следят дали номерчето на бюлетината съвпада с това на кочана и след като човекът излезе от тъмната стаичка, а не само преди това. И обяснявах минимум 5 минути преди първият от комисията да загрее бавно защо е нужно това…

Иначе – аз вече съм на 40 – от всички представители, застъпници, наблюдатели и членове на комисии имаше само един по-млад от мен – четеше книга през цялото време (все е нещо – другите четяха “24 часа” и решаваха кръстословици) и проведе точно един телефонен разговор, в който уточняваше кога и къде ще му бъде платено, че е жертвал деня си.

След изборите се наслушах на иронични бележки кой, защо и как не бил гласувал – и беснеех… вътрешно и външно… Сега съм в отпуска, но отново беснея, четейки реакции на хора, които не зная дали дори са се замисляли някога какво означава да съгласуваш дори едно общо становище между повече от три различни субекта и какви усилия и компромиси стоят зад това. Иначе, разбира се, че е по-лесно да мрънкаш – че някой не ти е представил идеалната листа, перфектния кандидат, в перфектния контекст… Само че политиката е изкуство на компромиса… много често изкуство на възможния компромис! А изборът е винаги ограничен. И всяко друго очакване е просто детинско или най-малкото незряло.

Иначе наскоро на вътрешното гласуване на кандидатите на ДСБ (и в моята организация, и после в района ми) се обърнах и огледах залата и се запитах нямаме ли още по-добри кандидати, но тези бяхме посочили, тези не се бяха отказали, подредих ги според своите преценки (в ДСБ се гласува вътрешно със сложна преференция за абсолютно всеки – подреждаш ги по предпочитание) – тези, които прецених за неподходящи, просто сложих последни. Иначе ми се искаше и в залата да има повече по-млади от мен хора, но уви, преобладава достолепието на беловласите, на които сигурен съм също им се иска да има повече по-млади от тях… Иначе ми се искаше в моята организация на ДСБ да не сме само двама до 40 години… Искаше ми се на първата ни среща на да го нарека локалния изборен щаб в моя район преди 2-3 седмици да не бяхме се събрали само от ДСБ и един човек от НПСД (единственият им член в района). БЗНС нямат организация в нашия район – тях не ги броим, но… иначе и вие сте чували, че в Реформаторския блок не са само ДСБ и НПСД, нали… дано останалите не са заети с нечия друга кампания. Искаше ми се, като започне след няколко дни новата кампания, да има повече доброволци и да не се чудим кого и къде да клонираме, за да има хора навсякъде за всичко. Искаше ми се Зелените да бяха поузряли поне малко, но… уви… иска ми се, но… с това разполагаме… И ще направим добра кампания сигурен съм!

Искаше ми се поне някаква част от тези мрънкащите, които иначе мрънкат от позицията на незадоволени симпатизанти или проекто-симпатизанти, да бяха почукали на някой щаб и да кажат “Добър ден! Мога ли с нещо да помогна?” и да вкусят нещата отвътре… Защото политиците не се доставят по каталог от Amazon, те се създават и избират от всички нас. Партиите и организациите също се създават от хората. Иво Божков, когото избрахме за човек на годината преди време, беше издигнат за кандидат-депутат от ДСБ в моя район… Но защо не бяхте повече в залата тези, които да гласуваме да бъде по-напред в списъка? Нямаше ви. Мнозина харесваме Радан Кънев, но той не може да оглави всички листи, а и замисляте ли се понякога какво му струва да бъде дори само начело на ДСБ и да се бори дори само за вътрешнопартийното общо становище. Наистина ли вярвате, че няма вътрешнопартийна опозиция – и в хубавия, и в не толкова приятния контекст? И дали бихме имали шанса да имаме втори Радан, ако някой ден и той се обезвери и се откаже?…

Много е лесно да си белоснежно чист и еталонно морален, когато стоиш отстрани, подаваш оригинални реплики през социалките и нямаш никакво намерение да си нацапаш ръчичките. И да си толкова критичен към РБ и толкова безкритичен към ГЕРБ, например… Докато гледаме политиката от разстояние като сапунен сериал – тя ще бъде точно това – режисиран от някой друг сапунен сериал. Трябва най-накрая да пораснем и да проумеем, че договорките в политиката и дори коалициите не са непременно любовни истории, а начин да се отработи дадена ситуация – пример прагматичните коалиции в Германия. Докато реагираме като малки деца – импулсивно и емоционално – ще сме в детската градина на общественото израстване и в задния двор на Европа.

За да има работещ и стабилен следващ парламент, който поне да започне да поправя счупеното, е критично важно Реформаторски блок да има прилично представителство – и това е нужно за да не бъде просто патерица на ГЕРБ, а да тежи на мястото си. И да тежи достатъчно, че дори и да има такива, които ги устройва да са патерици на ГЕРБ, те да имат малка тежест и значение, дори да се пребоядисат.

Реформаторски блок не е идеален, но с това разполагаме. Формацията е с потенциал и е добра отправна точка за нещо по-добро. Принципите са ясно декларирани и повтаряни до болка – ако сте се разсеяли и сте забравили есенцията им – прочетете последния пост на Радан и линкнатия от него по-стар пост. Ако виждате нещо по-добро на хоризонта – добре, но аз не виждам – моята надежда за промяна е свързана с Реформаторски блок и се надявам повече хора не само да гласуват, но и да помогнат да убедим в оставащия месец и други да гласуват за него.

Другата опция е да чакате охлювите да се научат да скачат…

"Охлювите не могат да скачат" е публикация от yovko in a nutshell с автор Йовко Ламбрев. Някои права запазени.

Свиване

Защо листите на Блока предизвикаха медийна буря и кога се кара на дълги светлини  


Вторият въпрос изглежда излишен. На дълги се кара, когато срещу теб няма кола. Но и в още един случай - когато колите срещу теб не изключват дългите. Въпрос на самосъхранение. 

А медийната буря се дължи на факта, че Блокът показа, че няма да е украшение в 43-тия парламент на България. Противниците и опонентите ни наистина бяха повярвали, че ние сме бутиков проект на жълтите павета. Че сме интелектуалци с болонки (нищо лично към болонките и техните интелектуалци), които поради разсейване и грешка ще влязат в Народното събрание вместо в Галерията за чуждестранно изкуство. 

И ще обсъждат, леко отегчени, архитектурата на сградата, докато на Паша дере се лее бетон, фалиралата енергетика налива 200 милиона в партийни каси, Пеевски назначава в съдебната система и купува нови медии, а по Кремълската "петолъчка" свалят стратегии от сайта на българското, НАТО-вско министерство на отбраната. 

НЕ. Реформаторският блок не е разнородна група интелектуалци, не е маргинален критичен кръжок, не е и дясно НПО. Блокът е сериозно и силно обединение на всички електорално измерими десни партии извън ГЕРБ, Блокът разполага с най-добрите и преди всичко най-смелите и независими ескперти по енергетика, администрация, правосъдие, икономика, външна политика в България. А листите показаха, че Блокът е готов да преодолее най-сериозния недъг на "старата десница" и изгради мост към всички независими представители на десницата в местната власт, които не са се продали на ГЕРБ, ДПС и БСП през годините. Че може да сложи край на "етническия модел Доган" на изолация на етническите и религиозни малцинства и да сложи началото на европейски етнически модел, при който хора с различни имена и вяра са обединени от общи ценности. 

Реформаторският блок преодоля и кризата в отношенията между партиите и освен подкрепата на градската интелигенция получи подкрепата на местната власт, на политически независимия бизнес, на дребните предприемачи, на браншови и синдикални организации. Днешният му облик е ясна предпоставка за присъствието на истинска модерна дясна национална политическа сила във всички населени места, социални и етнически групи. Само такава политическа сила може:
- Да наложи, а не да предлага по медиите, намордник на управляващите и да спре рекета върху бизнеса; 
- Да отстрани БСП за дълъг период от управлението и разкара червената номенклатура от наследствените ѝ позиции в местната власт, бизнес и правосъдие; 
- Да отстрани ДПС от централната власт, но и да отнеме на Доган и Пеевски нелегитимните позиции в икономиката, да среже връзката на ДПС с парите на данъкоплатците; 
- Да премахне партийната намеса в администрацията;
- Да продължи смелата позиция срещу навлизането на руски интереси на българска територия и пълненето на български партийни каси от обслужващи руския интерес проекти;
- Да започне промяната в правосъдието и да иска конституционни промени, които да я направят необратима. 

Това е пътят, по който България трябва да тръгне, за да развива своята национална икономическа, образователна и социална стратегия. Трябва да наложим законността, за да можем да стъпим на пътя на образованието и богатството. Това е пътят, по който ДПС не искат да поемат, и затова техните медии са авангарда на атаката срещу Блока. Това е стратегия, която заплашва монополната позиция на ГЕРБ вдясно, и затова някои от техните среди (и то именно от тези сред тях, които са набъркани в рекет и корупция) пригласят на атаката. Това е краят на сенчестата власт на БСП и номенклатурата. 
Разбирам този писък - десетилетия те караха на дълги срещу гражданите на България, срещу предприемачите, срещу независимите хора. Сега, като им присветнаха дългите насреща, викат. Не е нужно да викат. Време е да изгасят дългите, когато срещу тях има друга кола. 

Разбирам и реакцията на мнозина приятели, които не харесват всичко в Блока и мнозина в листите му. Преди точно година се обърнах към Вас с един текст в защита на Реформаторския блок. Всичко, което съм написал тогава, е валидно и днес, година по-късно. Идеални листи няма, идеални съюзи и партии няма, идеални хора няма. Има обаче шанс - обединени и консолидирани - да постигнем целите си. 
Мнозина ми пишат последната седмица да не забравям, че РБ е надеждата на мнозина. Никога не мога да забравя тази отговорност. Но когато надеждата е твърде слаба, тя се превръща в ... утеха. Ако искаме промяна, ни е нужна победа. 
Свиване

ОСТАВКА!!! И СЪД!!!  

Разрешение за добив по метода “въглищно възпоаменяване” в Добруджа – потенциална екокатастрофа много по-опасна от шистовия газ. Арогантен лобизъм в полза на монополите и искане за увеличаване на цените на тока с 50%. Поголовна политическа чистка и назначаване на дискредитирани кадри на Борисов и Цветанов тип “Ало, Ваньо”… Това са само част от всичките безобразия, които натвори през последните седмици служебният кабинет на ГЕРБ, РБ и Протестна мрежа. Оттук на насетне разговорът с тази крадлива шайка, узурпирала властта без избори и обслужваща мутрите, монополите и олигархията, е само един – ОСТАВКА!!! И СЪД!!!

август 30, 2014

Свиване

Могерини е добрият избор за Европа  

Федерика Могерини е новият първи дипломат на ЕС. И това е добре за Европа и за България. Защото Могерини не е международна чиновнчка, обучена да слугува на силните на деня и на статуквото, а политик с визия за бъдещето. Светът вече не е подреден според черно-белите геополитически представи от ерата на Студената война. В днешния многополюсен свят те са примитивни и неактуални. Могерини е носител на разбирането за Европа, която не трябва да е просто погласник на САЩ, а трябва да изгражда и активни отношения с новата констелация на икономически напредък – страните от БРИКС. Днес беше един добър ден за Европа!

Свиване

Заедно срещу съдебната реформа  


Както никога и съвсем изненадващо Българската съдийска асоциация (БСА), Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) и Камарата на следователите в България (КСБ) успяха тази седмица да съгласуват мнението си по важен обществен въпрос. Но избраха най-неподходящото време и тема да направят това.

Месец преди избора на председател на ВКС и в контекста на призивите на международните организации за гарантиране на независимостта на съда, те зачеркнаха категорично едни от най-важните идеи за...
Свиване

“Модерна България” сезира ЕС за нарушения на европейските норми от кабинета “Близнашки”"  

СЪОБЩЕНИЕ ЗА МЕДИИТЕ
Гражданското непартийно Движение „Модерна България“ ще внесе в европейските институции идната седмица сигнал за грубо погазване на европейските директиви от страна на служебното правителство на Георги Близнашки. Сигналът и придружаващия го доказателствен материал, е адресиран до постоянната комисия по Промишленост, изследвания и енергетика в Европейския парламент, до Европейската комисия и до Европейската агенция за сътрудничество на енергийните регулатори. Поводът е безпрецедентният политически натиск, намеса и шантаж, който служебното правителство упражнява върху независимия енергиен регулатор.

Политическата саморазправа с ДКЕВР, която наблюдаваме в последните дни, съставлява грубо нарушение на Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, която изрично задължава:

„4. Държавите-членки да гарантират независимостта на регулаторния орган и безпристрастното и прозрачно упражняване на правомощията му. За тази цел, държавата-членка гарантира, че при изпълнението на регулаторни функции, възложени му съгласно настоящата директива и свързаното с нея законодателство, регулаторният орган:

а/ е правно отделен и функционално независим от други публични и частни образувания;

b/ гарантира, че персоналът му и лицата, отговорни за управлението му:

- Действат независимо от пазарни интереси;

- Не търсят или не получават преки инструкции от правителство или друго публично или частно образувание при изпълнение на своите регулаторни функкции.”

Политическата намеса на служебното правителство в работата на ДКЕВР, опитът да бъдат извити ръцете на членовете на регулатора и да бъдат принудени с политически натиск да подадат оставката без никакво законово основание е недопустим акт в държава-членка на ЕС. Нещо повече, всичко това се прави с ясната цел – да се отвори пътят за реализиране на противозаконното искане на кабинета „Близнашки” цената на електроенергията да бъде увеличена с цели 50 % – искане, което очевидно обслужва икономическите интереси на монополите и олигархията, които бяха толерирани по време на цялостното управление на ГЕРБ. Сегашният състав на ДКЕВР е пречка за подобни искания, които не само нарушават европейското законодателство, но и са в сериозен ущърб на българските граждани. Движение „Модерна България” подчертава, че независимите регулаторни органи, какъвто е ДКЕВР, следва да функционират вън от котерийните цели на едно правителство, назначено без избори и без мандат от избирателите, чиято конституционна роля е единствено да поддържа текущото управление и да организира честни и свободни избори.

ПРЕДУПРЕЖДАВАМЕ – ФЕВРУАРИ ЗАПОЧВА ОТ ДНЕС!

ПРЕСОФИС НА ДВИЖЕНИЕ “МОДЕРНА БЪЛГАРИЯ”

Свиване

Близнашки, не гази Конституцията!  

Близнашки обяви, че България щяла да подкрепя нови санкции срещу Русия?!? Коя България??? Как си позволява да говори от името на България по външнополитически въпроси с дългосрочно значение един служебен премиер, който няма мандат от народа, а е временно назначен да върши техническа работа докато не бъде избрано по демократичен път редовно правителство? Хайде, служебният външен министър направил такова изявление, но макар и недопустимо, за него е разбираемо – той е агент на чужда държава. Но Близнашки с неговите претенции по
конституционно право… Безпринципност и слугински манталитет! Дъно!!! ОСТАВКА!

Свиване

Христо Иванов: В съдебната система има "корупционни предприятия"  


Как изглежда борбта с корупцията и съдебната реформа според правосъдният министър и вицепремиер Христо Иванов. Цитатите са от негово интервю пред радио К2

За корупцията
Ние доста спорихме в последната седмица в обществото около една фраза за информационна война (става дума за документа 2020, изготвен от Минитерство на отбраната, в който се говореше, че Русия провежда информационна война - бел.ред.)
Аз искам да кажа - в България се води корупционна война. Това е не по-малко,...
Свиване

Българите в Германия – последни данни  

студенти карта емигранти деца данни графика гражданство германия  bylgariq

Преди две години пуснах данни за броят българи и студенти в Германия. Графиките не бяха кой знае какво и данните бяха доста общи. Този път получих информация от консулството ни във Франкфурт, които са положили сериозен труд да съберат по градове и провинции броя българи, колко от тях са с двойно гражданство, колко са престъпленията свързани с българи и така нататък. Похвално е, защото без тази статистика работата им е доста по-трудна.

За разнообразие реших да не пиша сам карта, а да използвам една от много готови платформи. CartoDB е доста лесна за ползване и позволява на хора без никакви технически знания да направят сложни многопластови визуализации с най-различна информация. Имат безплатен вариант с до 10000 посещения. Онези, които искат да я ползват професионално, могат да избират от няколко платени плана.

Картата, която виждате горе, показва колко българи има по провинции, колко са в концентрирани в определени градове (в оранжево) и колко са взели немско гражданство между 2006 и 2012 (по провинции в лилаво). Може да разгледате и интерактивната версия на картата. Не изглежда съвсем добре и е малко претрупана, но за половин час – толкова. В даден момент може да я спра за няколко дни, ако мине въпросните 10000 посещения този месец. Съмнявам се обаче.

Отделно, от данните получени от ГРАО знаем, че 7359 българчета са родени в Германия през последните 10 години. Тази цифра включва само онези, на които е изваден български акт за раждане. Тенденцията расте силно нагоре като се забелязва, че през 2013-та броят им е почти четворен спрямо 2004-та.

студенти карта емигранти деца данни графика гражданство германия  bylgariq

август 29, 2014

Свиване

Рокади в ръководството на ИМП  

СЪОБЩЕНИЕ ЗА МЕДИИТЕ
ПРЕСОФИС НА ИНСТИТУТА ЗА МОДЕРНА ПОЛИТИКА

Днес, председателят на Управителния съвет на Института за модерна политика (ИМП) Борислав Цеков подаде оставка във връзка с включването си в предстоящата предизборна кампания. До свикване на Настоятелството на ИМП прякото ръководство ще поеме политологът и медиен експерт д-р Иво Инджов.
“Като един от основателите на ИМП не бих искал по време на предизборната кампания експертната и професионална дейност на нашите екипи да бъде ангажирана с моето участие като граждански кандидат в софийска листа на БСП-Лява България. Включвам се в кампанията не за да се боря за пост, а като знак и възможност да започне мобилизиране на широка гражданска и политическа подкрепа за свикване на национален референдум срещу добива на шистов газ и Транслантическото споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ (TTIP) и в подкрепа на изграждането на “Южен поток”, заявява Борислав Цеков в текст, адресиран до ръководството на института.

Свиване

Последната песен - морендо...  

Споменавал съм ви за дядо Петко в блога си, разказвал съм ви за него, за живота му, а и вие проявихте интерес и харесахте написаното, защото той очевидно е представител на последното поколение автентични българи, които не само пеят, но и са част от народните песни, не само работят земята, но и живеят за нея, не само обичат родния си край, но и символизират последната искрица живот в него. Защото
Свиване

“Реформаторския” битак  

Моля който има контакт с Радан КУнев, Кунева, Божо Манчестъра и протестърите от Реф.блок, да им предаде, че двама арабски шейхове са готови да купят местата в депутатските им листи по обявения вече ценоразпис. Не се пазарят – плащат на бройка, само без района на Корман, че не им се разправя с Ердоган.

Свиване

Те се сражаваха за Родината си Украйна! Двама смъртно ранени украиски офицери отнесоха със себе си в отвъдото 12 руски окупатори  

Тези драматични събития се развиват на 25 август 2014 година. Само ден преди това, руската армия нахлува в Украйна и започва окупация на част от страната. Тежко въоръжените руски десантчици, подкрепени от артилерия и танкове, бавно изблъскват украинската армия на Запад. Настъплението не минава даром за варварите окупатори. В украинските степи, немили-недраги, оставят костите си […]

The post Те се сражаваха за Родината си Украйна! Двама смъртно ранени украиски офицери отнесоха със себе си в отвъдото 12 руски окупатори appeared first on ExtremeCentrePoint.

Свиване

Аз, икономистът  

Забелязали ли сте как старите вицове се повтарят в нови ситуации – или изцяло, или поне половинчато.

Та според един стар виц някой си се похвалил, че знае английски.

Попитали го как е „благодаря“ на английски, а той отговорил: „danke“.

- Ама това е на немски! – възразили му.

- О – зарадвал се той. – Аз съм знаел и немски!!

Та така и с мене.

Тиквата каза, че икономиката е лесна работа: едно и едно е равно на две.

И тъй като и аз зная, че едно и едно е равно на две, мога спокойно от пиедестала на филологическото си поприще да възкликна:

- О, аз съм бил и икономист!..

Свиване

Моите коментари във Фейсбук: Първите крачки на служебното правителство - 2  

  Макар че взех решение (мотивите обясних на моя сайт по-рано) да не участвам в ТВ и радио предавания, да не пиша статии за медиите и да не давам интервюта, аз продължавам тук или във Фейсбук да си казвам мнението по въпроси и събития, които ме вълнуват. Тук привеждам своите коментари – по-кратки и не толкова кратки, направени във Фейсбук по въпроси и събития, свързани с началото на дейността на служебното правителство.
  
  
  27 август
  Имам един познат, който като млад непрекъснато се кипреше пред огледалото и майка му казваше: Момче, та дрънка! А баща му, като си го знаеше какъв е вятърничав и лековат, добавяше: ... глупости! Демек: Момче, та дрънка глупости...

чети по-нататък

август 28, 2014

Свиване

Русия е непоправима  

Русия дълго време ще плаща за това, което прави сега в Европа. Както Хитлер нападна Чехословакия, така сега  Путин нахлу в Украйна.

The post Русия е непоправима appeared first on ExtremeCentrePoint.

Свиване

Прокуратурата отказа да разследва Орешарски за закани срещу чиновници  


Софийска градска прокуратура е отказала да образува досъдебно производство по няколко сигнала, които граждани изпратиха в края на миналата година във връзка с изказването на бившия премиер Пламен Орешарски, че ще уволнява държавни служители, които протестират срещу правителството.

Основният мотив в постановлението на прокурор Р. Стоянова (най-вероятно става дума за прокурор Радка Иванова) е, че "при извършената проверка не са били установени данни за извършени деяния по посочените...

Свиване

Избори 2014: секции в чужбина  

Както вече ви е известно, на 5-ти октомври 2014 ще се проведат парламентарни избори. Всички български граждани навършили 18 годишна възраст имат право да гласуват, независимо къде се намират. Регистрираните в Glasuvam.org получиха информация за изборите в началото на седмицата. Ето най-важното до сега.

Откриване на секции

Според последния Избирателен кодекс, избирателни секции се образуват при следните условия:

  • поне 100 гласували на дадено място в последните няколко вота
  • подадени достатъчно заявления за гласуване – 20 за консулство и 40 за други места
  • по преценка на българските консули на база подадени заявления и концентрация на българи в региона
  • Заявления за гласуване може да подадете с писмо до консулството ви или електронно на сайта на ЦИК. Срокът за подаване е 9-ти септември. Всички електронни заявления се показват в реално време на картата на Glasuvam.org, като е отбелязано къде стигат, къде – не и къде ще се открият секции автоматично. Окончателният списък ще бъде обявен на 13-ти септември и ще го кача на картата.

    Важно е да се разбере, че тези условия не са абсолютни и зависят от други фактори. Някои държави налагат ограничения къде може да се отварят секции. Такъв до скоро беше примерът с Германия, която позволяваше само секции в консулствата. Сега обаче има надежда заради натиска на българските съвети и последната комуникация с немската страна. Надяваме се, че до средата на септември ще имаме повече информация.

    Друго усложнение е, че ЦИК изисква от Външно да иска разрешение от приемащите страни (там където такова е нужно) преди да изтече срока на заявленията. Така може да се окаже, че дори да стигат заявления за дадено място, Външно да не е искало разрешение. Допълнително приемащата страна може да откаже. Също така, откриването на секции на някои места може да е невъзможно заради липсата на помещение. Това обаче обикновенно само ограничава броя секции в даден град. Пример е Франкфурт на миналите избори, където физически беше невъзможно да се поместят 3 секции в консулството.

    Гласуване в изборния ден

    След 13-ти септември на картата на Glasuvam.org ще може да намерите най-близката до вас секция. Мобилният сайт автоматично засича къде сте и ви показва директно адресите. Честа практика е в секциите да се пускат с предимство онези, които вече са подали заявление за гласуване.

    Гласува се с българска лична карта, паспорт или военна книжка. Ако документът е изтекъл, при подаване на заявление за нов в консулството, може да поискате удостоверение, с което да гласувате.

    Преди да влезете в секцията, трябва да попълните декларация (приложение 23 от документите на ЦИК), че не сте гласували другаде. Може да я попълните вкъщи или на място. Повечето секции осигуряват копирани декларации и място за попълване. Гласуването вътре в секцията протича както и в България. Повече може да научите в решението на ЦИК.

    Какво следва

    Ще изпратя новини и ще пусна статия тук, когато станат ясни секциите на 13-ти септември. Важно е да се подадат възможно най-много заявления до 9-ти, за да е по-лесно гласуването. Изпратете линка на електорнните заявления до всичките си познати в чужбина. Необходими са също така и хора, които да участват в изборните комисии. Ако имате желание да участвате в такава комисия, моля пишете до близкото ви консулство или под тази статия.

    Свиване

    Прекрасният нов свят (е в процес на създаване)  

    ose

    Познато ли ви е това усещане –  че теоретичната ни подготовка в университета на практика не служи за нищо. Че истинският живот има толкова общо с това, което сме научили, колкото разходка в Париж – с функцията street view на чичо ви Гугъл. Можем само да гадаем колко силно е това чувство, в случай че го изпитва някой, чиято специалност е, примерно, термоядрен синтез и плазмени технологии. Колко ли ядове е брал докато е опитвал да обясни професията си на по-възрастните представители на семейството (за професии като проджект мениджър, датабейз администратор или копирайтър изобщо няма да отваряме дума сега). Разбирате за какво говорим.

    Точно така се почувствал Марцин Якубовски, след като се дипломирал и си написал доктората по термоядрен синтез и плазмени технологии. Искал да се труди, да вижда резултата от работата си, да го пипне с ръце, а вместо това имал пред себе си безкрайна поредица от математически символи, които не започват никъде и не свършват никога. И така младият доктор по ядрена физика решил да стане фермер. Отишъл на село, купил си трактор и след като тракторът се счупил няколко пъти, Марцин си казал, че това са тъпотии. И си направил трактор. Сам.

    lifetrac

    „Е как се прави трактор”, вече ви чуваме да си мърморите недоволно под носа. Не знаем как. Ако знаехме може би щяхме да си направим и ние. Всъщност това е една съвсем реална възможност – Марцин пуска цялото ноу хау за свободно ползване в интернет. Малко по-късно, след като доброволци и ентусиасти от всички съединени щати (и не само) започват да се включват с вевъзможна помощ, веселият физик-фермер-трактормейкър решава да насочи цялата тази енергия, да я впрегне за добро. И създава Open Source Ecology.

    workshop

    Open Source Ecology е от онзи тип проекти, които звучат малко като извадка от Държавата на Платон – строго погледнато философията на OSE е социализъм, но без диктатура на пролетариата. Шегуваме се – никъде не срещнахме директни политически послания, а само споделен опит и инфрмация. Освен с трактори, OSE се занимава и с около две дузини повече или по-малко сложни машини, които са събрани в пакет наречен Global Village Construction Set и са създадени (или в процес на създаване) изцяло на принципа на Open Source и DIY (do it yourself, добре познатото у нас „направи си сам”).

    gvcs-all-50

    В резултат – цената спада правопропорционално на вдигането на качеството, всеки може да се включи и да участва както намери за добре (на принципа на Linux или Wikipedia) и колкото повече четем и слушаме, толкова повече си задаваме въпроса дали в шегичката ни по-горе няма известна доза истина.

    Ето как пан Якубовски PhD описва цялата случка пред аудиторията на TED:

    За още видео материали, за философията, за информация как да си направим сами трактор или (лазерен резец) – тук

    август 27, 2014

    Свиване

    Кабинетът “Блюдолизашки”  

    Кабинетът “Блюдолизашки” е правителство на мутрите, монополите и олигархията!

    Свиване

    Класация на университетите 2014 според представянето им в интернет  

    Публикувана е класацията на университетите и научните центрове  според представянето им в интернет (Rankings Web of Universities).

    България е представена така – ето първите десет:

     

     

    Софийският университет е 36-ти в Централна и Източна Европа и №842 в света,  (тази класация води Карловият университет, №100 в света)

    Свиване

    Справяне с глада – първа стъпка към овладяване на свръхпопулацията  

    population_growth3

    Фотография Саад Ахтар

    Вероятно сте наясно със ситуацията – хилядолетия наред хората са били толкова малко, че не си е заслужавало да им се обръща внимание. След това, само за последните двеста години, населението на планетата се е увеличило от 1 милиард (1800), до 7 (2012). От 1990 до 2010 нашите себеподобни са се увеличили с 1,6 милиарда, една трета от тях – в Индия и Китай. Проблемът със свръхпопулацията е ясен – всичките тези милиарди души искат да живеят в крак с новото време – да имат къщи, коли, телефони, компютри, дрехи и какво ли още не. В същото време една голяма част от тези хора живее в крайна бедност и дори глад.

    population_growth

    Простата и елементарна логика ни крещи: “Ако нахраним тези гладуващи хора, ако им помогнем да забогатеят, това ще доведе до още по-голямо увеличение на населението.” Простата и елементарна логика обаче няма място в толкова сложни механизми като народопсихологията и демографските движения. Джоел Коен, професор по биоматематика в Университета Рокфелер, твърди, че най-лесният начин да накараме родителите да не правят много деца, е като им гарантираме, че тези деца ще оцелеят.

    Фотография Джеймс Кридланд

    Фотография Джеймс Кридланд

    Господин Коен изобразява ситуацията с една прекрасна метафора:

    “Увеличаването на населението е факт, как да разделим глобалната баница? Имаме избор между следните опции – по-голяма баница, по-малко вилици, по-добри обноски на масата.”

    Или казано по друг начин – по-добри технологии, повече регулации за намаляване на раждаемостта, повече свободен пазар (или държавна намеса) за правилното разпределение на благата. И след като разсъждава известно време по темата, той стига до извода, че трите фактора трябва да вървят заедно. Но, според универсалния принцип “гладна мечка хоро не играе”, най-спешната задача е да се нахранят гладните.

    Гладът днес е нещо съвсем обикновено, той е част от съвременния икономически механизъм, но той е също така нещо неправилно и несправедливо. Той неминуемо ще бъде премахнат, също както е било премахнато робството, което също е било нещо съвсем обикновено само преди два века.

    А само когато се спасим от глада и бедността, ние имаме достатъчно воля за себеусъвършенстване, жажда за знание и желание за социални придобивки.

    Още – тук

    Свиване

    Повече от касиер и пазач  

    Седмици наред критиците на президента настойчиво обясняват, че служебното правителство на практика не може и не трябва да бъде повече от един обикновен касиер и пазач на държавата за два месеца. Финансовата несигурност, поредното еврофиаско, тоталната неустойчивост на цели публични системи, енергийните неизвестни, външнополитическата изолация и още редица обстоятелства обаче правят тези критики неособено смислени.

    България излиза от поредна тотална безизходица, в която е набутана след управление на БСП и ко. Тази ситуация ясно очертава поредица от по-дългосрочни задачи, с които този кабинет трябва да се заеме.

    Последните няколко години създадоха съвсем нова ситуация в областта на националната сигурност, която обаче последното правителство не просто игнорира, а допълнително усложни. Провалът на „арабската пролет“ доведе до имплозия на държавните структури, икономически срив, вълни от насилие, създаване на условия за създаване на ислямски автархии и потенциално цялостен разпад на държавната система създадена след първата световна война. В пояса от държави под северна Африка също ускорено се разгръща процес на ускорена ислямизация и укрепване на терористични структури. Разбира се, агресията на В. Путин и завръщането на геополитическото противопоставяне с нулев резултат променя трайно ситуацията по външните граници на България и Черно море. Тези помени са с дългосрочни ефекти, които изискват сериозна реакция и нови инвестиции в сигурността. Срещата на върха на НАТО през септември в Уелс е изключително важна платформа за представяне на българска позиция по тези въпроси и за влияние върху дългосрочната реакция на Алианса.

    Тежко разклатеният авторитет на БНБ и банковия надзо

    р през последните месеци вече създаде нещо като обществено съгласие за присъединяване на страната към европейския банков съюз. Въпросителните около поведението на Искров и компания постоянно нарастват, а и вече се задават съдебни дела. Мъглата около поведението на централните банкери не се разсейва с времето и това е особено видно при казуса с евронадзора. Продължава да не е ясно дали в крайна сметка вече е изпратено искане за присъединяване към надзорния стълб на съюза или не. Служебното правителство трябва ясно и еднозначно да заяви волята на страната за подобна мярка и да внесе яснота какво точно се случва. Ясно е, че и темата за влизането в еврозоната е вече на дневен ред и ползите започват да стават видимо повече от недостатъците. Този кабинет може еднозначно да постави началото на това усилие и дори да започне да готви част от законовите промени, които България по неясни причини отлага вече години.

    Кризата в Украйна и руската агресия правят наближаващата зима трудно предвидима от енергийна гледна точка. Рисковете от прекъсвания на подаването на природен газ остават независимо от факта, че прибягването до този ход поне досега не изглеждаше вероятно. Третата вълна от европейски санкции спрямо Русия обаче вдига нивото на противопоставяне и есента е вероятно да дойде с по

    вишена вероятност от контрамерки на Москва. Снабдяването с енергийни източници е сред малкото, с които руснаците могат да нанесат реален удар върху европейската икономика. По тази причина именно на служебното правителство се пада задачата веднага да започне цялостен анализ на ситуацията и да формулира възможни сценарии за идните месеци и година. Част от тях са сравнително краткосрочни като подготовката за зимата на газовото хранилище в Чирен, подготовката на планове за работата на различните топлоцентрали при евентуални прекъсвания на снабдяването с газ, планове за работа на големите предприятия и т.н. Други отиват по-далеч в бъдещето и трябва отсега да бъдат стартирани.

    Може би най-важната от тях е създаването на европейски енергиен съюз, който е вече важна част от управленската програма на новата комисия начело с Жан-Клод Юнкер. Съдържанието на този съюз е все още обект на преговори и отсега се виждат разделителни линии между амбициите на страни като Полша и Прибалтика от една страна и Германия и Франция от друга. Очаквано предходното правителство мълчеше по темата след като направи всичко по силите си да придвижи напред „южен поток“ и да отвори максимално широко европейските врати за руските енергийни интереси. Успешното реализиране на европейския енергиен съюз има потенциала да прекрати дълго и целенасочено поддържаната зависимост на Българи

    я от Русия. Именно по тази причина и поради непосредствената енергийна несигурност служебното правителство трябва да заяви ясно и отчетливо интереса на страната и да се включи активно в дебатите по темата. През идните две-три години ще бъдат договорени точните елементи на този съюз и неговото окончателно финансиране.

    Ако „тройната коалиция“ имаше поне част от ентусиазма около „южен поток“ по отношение на интерконекторите със съседните страни темата можеше сигурно да е приключила вече. Служебният кабинет следва спешно да прегледа състоянието и степента на развитие на тези проекти и радикално да ги ускори. Извън съмнение е, че цялостното включване в европейската преносна система ще сложи точка на десетилетията целенасочена зависимост от Русия. Един от сигурните елементи на европейския енергиен съюз е ускореното и гъвкаво до/финансиране на тези интерконекторни връзки, така че при политическа воля нещата могат да бъдат приключени в рамките на няколко години.

    Този списък далеч не е изчерпателен и може да бъде допълнен. Сравнението със ситуацията от времето на служебния кабинет на Ст. Софиянски не би било точно, но усещането за срив и безпътица е подобно и бездействието е последното нещо, което можем да си позволим през идните години. Изброените действия са изцяло в рамките на конституционните му правомощия и външнополитическата рамка, в която функционира страната.


    август 26, 2014

    Свиване

    Харта на цифровите права  

    European Digital Rights (EDRi) e мрежа от организации, работещи в областта на цифровите права.

    EDRi  публикува Харта на цифровите права

    • за достъп до информация и прозрачност;
    • за защита на данните и защита на личната неприкосновеност;
    • за достъп до интернет;
    • за съвременни мерки за защита на авторските права;
    • за противопоставяне на безконтролното следене ;
    • за анонимност и използване на криптиране;
    • срещу приватизирането на прилагането на законите от частни лица и организации;
    • за контрол върлху експорта на технологии за цензура и следене;
    • за развитие на интернет с участието и при зачитането на интересите на различните групи заинтересувани лица;
    • за свободния софтуер;
    • за демокрацията и върховенството на закона.

    В скоро време Хартата ще бъде публикувана и в превод на български език.

     

    Свиване

    Моите коментари във Фейсбук: Посегателството на кремълска Русия срещу Украйна - 2  

      Макар че взех решение (мотивите обясних на моя сайт по-рано) да не участвам в ТВ и радио предавания, да не пиша статии за медиите и да не давам интервюта, аз продължавам тук или във Фейсбук да си казвам мнението по въпроси и събития, които ме вълнуват. Ето последните ми коментари във Фейсбук за агресията на Путин и кремълска Русия срещу Украйна. Осем от моите най-хубави години от младостта преминаха в Харков като студент и аспирант (1975-1979, 1982-1986) и затова Украйна ми е особено скъпа.
      
      25 август
      Ново писмо от още един мой приятел от Харков:
      "Ние посрещаме всеки нов ден със страх - какво още през изминалата нощ е решила да ни причини Русия. Каквито и позиции и какъвто и морал да има един човек, той трябва да проумее, че тук става дума за открита агресия на една държава и по-скоро на управляващата я клика срещу друга държава, срещу цял един народ!

    чети по-нататък

    Свиване

    Моите коментари във Фейсбук: Предизборната ситуация  

      Макар че взех решение (мотивите обясних на моя сайт по-рано) да не участвам в ТВ и радио предавания, да не пиша статии за медиите и да не давам интервюта, аз продължавам тук или във Фейсбук да си казвам мнението по въпроси и събития, които ме вълнуват. Ето последните ми коментари във Фейсбук за политическите процеси в страната.
      
      25 август
      Прочетох поредното словесно творение на един бивш и бъдещ премиер за ебола-та и си спомних за теоремата на Томас.
      Тя гласи така:
       „Ако хората определят ситуациите като реални, те са реални в своите последици“
      ("If men define situations as real, they are real in their consequences”).

    чети по-нататък

    Свиване

    От новосъветския съюз (пардон, Русия) ли да се финансират неправителствените организации в България?  

    Тези дни големи сме свидетели на голямо “възмущение” у “будни граждани” като Петьо Блъсков (новият редактор на вестник “Труд”). От страниците на неговата – и на редица други жълти медии, анонимни страхливци смело “обвиняват” публични личности – предимно от Протестна Мрежа в огромния “грях” … да работят в организации, финансирани от американски или западни фондации.

    Време е да почнем да мислим, да влагаме в съжденията си смисъл и логика. На някой може да му прозвучи подценяващо, че трябва да си обясняваме основни логически и цивилизационни понятия. Но явно такива определено липсват у голяма част от попиващите тези “разкрития”.

    Организациите, в които работят някои от най-изявените лица на Протестна Мрежа – като Асен Генов и Антоанета Цонева – се наричат неслучайно НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ (съкратено НПО – Не-Правителствена Организация – и това трябва да поясним, защото някои иначе силно критични към тях идея си нямат какво означава съкращението).

    Тоест нефинансирани, неподкрепени от държавни средства, непровеждащи държавната политика. Напротив – в повечето случаи критикуващи, контролиращи я. Или най-малко  независими от нея.

    Нали приемаме, че от такъв тип обществени формации въобще има нужда? Би трябвало, защото иначе няма да има независими опоненти на властта. Защото дори най-наивните няма да тръгнат да твърдят, че медиите в България, или пък опозицията в Парламента (която все пак е във властта – макар и не изцяло), изпълняват успешно тази роля.

    Елементарно логично и ясно е, че тези организации трябва да се финансират някак си. Защо? За да може един или няколко човека в тях все пак да посветят значително време от своя професионализъм в анализ, изводи, предложения и действия по критика на държавното управление.

    Обществото ни има въпиюща нужда да вижда не само картината на официалната държавно-чиновническа пропаганда; не само картината, описвана от (в голяма степен) примиренческия, зависим от държавни сделки бизнес; не само картината на измислящите сензации чрез клевети псевдо-медии.

    Ако сме съгласни защо е нужно да има НПО и че те трябва да се  финансират, логично е да продължим с въпроса откъде могат те да почерпят средства.

    Българският бизнес, в голяма степен, е зависим от държавни поръчки. Да не говорим колко е стиснат по отношение финансиране на каквото и да е, което не му носи директна и конкретна печалба (освен малкото изключения за дарения за църквата и домове за изоставени деца).

    Следователно, ако българското правителство и българският бизнес не могат или имат конфликт на интереси да финансират НПО, то откъде тогава да вземат средства тези организации? И то така, че да бъдат достатъчно независими, за да могат да си позволят критика на управлението?

    Очевидно отнякъде извън българската “система” – от чужбина.

    “Проблемът”, който Блъсков внушава, не е нищо ново освен просто стара опорна точка на олигархичните правителства, която вървя и по време на Протеста. Големият “грях”, който блъсковци ожесточено внушават на обществото, е защо НПО – особено такива, в които работят или в чието управление участват активисти на Протеста – се финансират от американски и въобще западни фондации.

    Ами от кого да се финансират? От новосъветския съюз (пардон, Русия) ли? От онези, които същите тези НПО-та неуморно критикуват – Газпром, ВТБ (основател и доскоро дялов участник в КТБ)?

    Това ми напомня една легендарна реплика на Желю Желев от първата демократична предизборна кампания през 1990-та. Българската комунистическа партия (съвсем наскоро тогава преименувала се в “социалистическа”) искаше да покаже колко “лоши” са демократите. И издигна “обвинителната” теза “Ама вижте ги СДС – те се опитват да спечелят властта!” Като че ли има нещо укоримо, нещо неморално в една демокрация една партия да иска да влезе във властта: нали точно така може да осъществи идеите си?

    На което Желю Желев отвърна блестящо: “Естествено, че се борим за властта. Не не се борим за купата на Съветската армия.”

    В този смисъл е съвсем естествено фондации на САЩ и Запада да финансират опониращите на властта в България НПО. Та нали точно там – в тези държави – критиката на държавното управление съществува отдавна; нали точно те налагат да няма преследване на опониращите; нали точно те не зависят нито от българското правителство, нито от послушния (на властта) български бизнес.

    Аз поне не се сещам за съветски (отново пардон – руски) фонд за развитие на демокрацията. Особено пък насочен за прозрачно и състезателно финансиране на проекти от чужбина в полза на общоприети цивилизационни ценности.

    Няма да е лошо средния гражданин, който веднага се “набира” като чуе как “коварните западняци” всъщност били създали Протеста с някаква задна цел, да види и какво друго е финансирала фондацията Америка за България – като например 44-тата поредна лятна школа по астрономия и астрофизика за ученици, на която съм бил като ученик и която посетих лично това лято. Къде са лошите намерения на американците в това финансиране, а?

    Или във всички други многобройни дейности и организации, които тази конкретна фондация е подкрепила – Румен Петров ги изброява подробно във Фейсбук :

    - Изкуства и култура;
    - Земеделие, гори и околна среда;
    - Гражданско общество и демократични институции;
    - Образование и библиотеки;
    - Социална сфера;
    - Археология и културен туризъм.
    Сред бенефициентите са: БНТ, Народният театър, Фестивалът “Варненско лято”, съдилища и ремонтирани съдебни палати, десетки училища и компютърни зали в тях, Българската опера и симфонични оркестри.

    Време е нашего брата средностатистическия българин да се научи да бъде скептичен, критичен, да си размърда пръстите и да проверява за въздухарство и измама – особено масово размятаните из медиите твърдения за “конспирации”.

    Да бъде критичен не само по адрес на внушаваните му наготово “демони”, но и към тези, които му поднасят тези твърдения.

    Да приеме, че нещата няма как да са толкова ендостранчиви, толкова тотално черни или толкова елементарно прости. Тогава в главата му може и да светне едно пламъче на съмнение: че по-скоро съмнителни са намеренията на тези, които твърде надъхано и елементарно го манипулират чрез анонимни статии и анонимни интернет-”медии”.

    Свиване

    Една административна мярка ще повиши ражданията с 10%  

     idei bylgariq

    Миналата седмица писах в Twitter и Facebook за справка от ГРАО за българчетата родени в чужбина. Ще пиша подробно тези дни за това как я получих и ще пусна интерактивна карта с анализ. Сега обаче искам да обърна внимание на един интересен за мен аспект от данните.

    За последните 10 години 96653 деца са били родени в чужбина и родителите им са изкарали български акт за раждане. Тези деца се вписват в статистиката на НСИ, защото ГРАО вижда, че имат издадени ЕГН-та. Писал съм и други пъти за статистиката около раждаемостта у нас и как почти всички медии се оплитат в цифрите. Приблизително може да приемем, че годишно се раждат 70000 българчета с лека тенденция на повишение от тази година. Това прави около 95 деца на всеки 10000 българи. Изключвайки родените в чужбина, цифрата клони към 82-85.

    Поглеждайки данните получени от ГРАО, бързо се вижда, че в САЩ и Канада има много по-малко регистрирани деца спрямо други държави. Взимайки предвид приблизителни оценки за българското население там, излиза, че на всеки 10000 българи се раждат и регистрират съответно 21 и 25 деца. От Германия и Испания са регистрирани съответно 74 и 79 българчета на всеки 10000. Ще забележите, че тези цифри са доста под статистиката за България дори отчитайки занижените стойности на МЗ за ражданията в български болници. Има доста причини за това, но тук ще се концентрираме върху тройната разлика между регистрираните раждания в Европа и Северна Америка.

    Единствената логична причина за това разминаване са усложнените административни процедури и липсата на информираност. За да се извади български акт за раждане, на този издаден в чужбина трябва да постави апостил и да се преведе. След това трябва да се предаде лично в общината по адрес на майката и след две-три седмици чакане се изважда български акт за раждане. Повечето българи зад граница не знаят, че по принцип служителите приемат документи подадени от близки и родителите няма нужда да присъстват лично. Някои се сблъскват с доста по-сложна процедура, защото не са извадили акт за раждане до 6-тия месец. Преди това е лесно, ако си подготвен. Ефектът е, че повечето българи вадят акт за раждане на децата си чак когато се прибират от чужбина и намерят повече време.

    Всичко това може да се улесни неимоверно, ако се въведе услуга за изваждане на акт за раждане в консулските служби. Това вече се прави за паспорти и лични карти. Такава услуга се предлага от консулствата на много други държави. За целта е достатъчно да се предостави акта за раждане с апостил на консулството и те да се погрижат за превода и процедурата в съответната община. Това, разбира се, ще струва повече и ще отнеме повече време, отколкото като се прави на място в България. Улеснението обаче ще е огромно и при получаване на документа ще може веднага да се поръча паспорт за детето. Консулствата пък ще имат още един източник за приходи.

    Друга малко известна подробност е, че от декември 2013-та България подписа Конвенция за издаване на многоезични извлечения. Това означава, че актове за гражданско състояние (раждане, смърт, брак) от 23 държави нямат нужда от апостил. Това е допълнително улеснение за родителите. Тъй като обаче най-често са на латиница, документите ще имат нужда от превод, който може да бъде заверен в консулските служби.

    Какъв ще е ефектът от подобна марка е трудно да се прецени, но ако предположим, че много родители в щатите не минават процедурата, защото не могат да пътуват до България, то консервативните оценки са за годишно увеличение от 70% на регистрираните деца. В това число включвам и повишаване на регистрациите в Европа и Азия. Така ще получим около 10% увеличение в статистиката на НСИ за раждаемостта и 20% понижение в сегашния ни отрицателен прираст. Това, разбира се, няма да е реално повишаване в раждаемостта, а по-скоро промяна в начина на броене. Ще отчитаме обаче по-добре реалните стойности за родените българчета в цял свят.

    Свиване

    Добре дошли в бъдещето: прозрачен слънчев колектор  

    transparent_panel

    фотограф Йиму Жао

    Една от малкото критики, които слънчевите колектори търпят, е, че загрозяват. На нас лично, това ни се струва съвсем минимален дефект, дори ни доставя удоволствие да видим селска къща или бунгало край морето със слънчев панел на покрива. Трябва все пак да признаем, че като изтъкнати естети, ние сме готови въодушевено да аплодираме всяка малка стъпка в посока разхубавяване на заобикалящата ни, създадена от човека, материална среда.

    И така, аплодисментите този път отиват за малък екип от Мичиганския държавен университет, който е създал нов тип соларен колектор, чието основно преимущество е, че е прозрачен. Без съмнение става въпрос за една от набиращите скорост нанотехнологии – Ричард Лунт, професор в университета и един от членовете на Задругата на Прозрачния Колектор, открехва леко вратата към принципа на действие на този чудесен артефакт:

    “Колекторът използва органични молекули, разработени от моя екип, които абсорбират специфични невидими слънчеви лъчи. Можем да настроим тези материали така че те да хващат само ултравиолетовите и инфрачервените лъчи, а след това да светят на друга дължина на вълната.”

    Честно казано тези инфра и ултра дължини много-много не ги разбираме. Това, което става ясно обаче, е, че с прозрачните колектори може да се обзаведе цял небостъргач и прозорците му, вместо да служат единствено за това офисните служители да зяпат през тях в редките минути, в които не са в социалните мрежи, ще имат и допълнителна функция – да произвеждат енергия. А по този начин и най-критичното око няма да може да възроптае срещу загрозяващи фасадата високотехнологични приспособления.

    Прочетете по-подробно тук

    август 25, 2014

    Свиване

    Как морската вода става питейна без ток или филтри  

    sea_water

    Знаем, че в глобален план положението с питейната вода е трагично, с тенденция към влошаване. Няма точни и пълни данни за броя на хората, които в една или друга степен страдат от липса на нормален достъп до прясна сладка вода, но числата се колебаят между 7-800 милиона и 2 милиарда. А с отдръпването на хималайските ледници, преспективите само пред петстотинте милиона индийци, които в момента разчитат на водите на Ганг, изглеждат меко казано суховати.


    Междувременно в Италия. През 2005-та един милански дизайнер, Габриеле Диаманти, решава да се позанимае с тази история по-сериозно. Хрумва му, че много често страдащите от недостиг на сладка вода се намират в най-горещите точки на планетата. Намира една фондация, готова да подпомага иновативни решения. И така, няколко години по-късно, се ражда Eliodomestico.

    sea_water2

    Накратко – чрез този уред, подобен на голяма тенджера, солената морска или океанска вода се превръща в сладка. За един ден от него излизат пет литра вода, количество достатъчно за нуждите на обикновено четиричленно семейство. Материалите, от които е направен, са съвсем прости и достъпни, а за целия процес се използва ЕДИНСТВЕНО и САМО пряката СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГИЯ, топлината. Сеньор Диаманти прави безценен подарък на човечеството и то съвсем буквално, тъй като проектът е Open Source – всеки може да го ползва, подобрява или променя според нуждите си.

    Вижте повече тук

    Свиване

    Задължително гласуване?  

    Да обсъдим задължителното гласуване. И не защото някой си бивш червен лидер или някой президент го е предложил, а по принцип и по същество.

    Можем да започнем с прочитането на аргументите „за“ и „против“ в английската уикипедия. Да ги обобщя: задължителното гласуване дава повече легитимност на избраните, намаляват външните фактори върху изборните резултати, избирателите имат пак свободата да не изберат никой от кандидатите, намалява силата на партиите с влияние върху определени групи хора, поставя пред избирателя въпроса „кой предпочитам да управлява страната?“ вместо „да гласувам ли?“, стимулира интереса към политическите събития. Съществува и корелация между задължителното гласуване и равното разпределение на богатството (според GINI коефициента). От друга страна задължителното гласуване превръща едно право в задължение, отнема от свободата на гражданите, нарушава се правото на свободна воля, освен това ниската избирателна активност не значи непременно апатия или неодобрения – тя може да значи и мълчаливо одобрение на системата.

    С известно приближение можем да кажем, че аргументите „за“ са практически, а тези „против“ – философски. Но когато ни кажат „не трябва едно право да се превръща в задължение“ не бива да клатим глава, убедени, че това звучи много интелигентно и сигурно е вярно. А когато си позволим да говорим за свободата и нейното отнемане, е хубаво да сме подготвени по темата.

    Без да го привеждам като стойностен аргумент, все пак не мога да не спомена, че има и други права, които са превърнати в задължения – здравното и пенсионното осигуряване, например. Като граждани имаме и доста задължения, от които нямаме право да избягаме – плащането на данъци, притежанието на личен документ, призовките от прокуратурата. С какво гласуването се различава съществено от тях? Неспазването на това задължение би било административно нарушение, за разлика от укриването на осигуровки, което е криминализирано. Но няма значение – както казах, това не е аргумент, а просто изреждане на прецеденти, с които вече сме се съгласили, заради тяхната практичност.

    Но да се върнем на правата и на свободата. (Ако смятате, че „от какъв зор ще ме карат насила да им гласувам“ е достатъчно дълбоко твърдение, може да пропуснете следващите редове). Дори либертарианците са съгласни, че когато си част от някаква общност, по подразбиране губиш част от свободата си, в замяна на ползите от принадлежността към общността. Имаш избора да не принадлежиш към тази общност – да станеш отшелник, например. Тогава би имал цялата свобода, но не би имал многото удобства и възможности, които ти дава принадлежността към общността. Та, когато е гражданин на една държава, човек автоматично губи част от своята свобода. Тук ще използвам дихотомията на Хегел, Берлин и Фром – има два вида свобода – негативна (свободата от) и позитивна (свободата да). При участието ни в общност (общество), губим основно от негативната свобода – свободата от външни ограничения. Когато сме задължени да плащаме данъци; когато нямаме право да вдигаме шум след 22ч; когато трябва да гласуваме; когато сме длъжни да се явим в полицията, когато бъдем повикани, е накърнена, макар и малко, нашата свобода от външни влияния – някой отвън ни диктува какво да правим, и ние не можем (или не трябва) да не се „подчиняваме“. Но отнемането на негативната свобода не непременно пречи на позитивната свобода – т.е. свободата да развием потенциала си. Нито осигуровките, нито задължителното гласуване ограничават нашата възможност да се развиваме като музиканти, хореографи, адвокати или програмисти; нито шанса да бъдем будисти, кришнисти или джайнисти и да развием духа или тялото си.

    Така че нека не вдигаме шум до небето, че отнемат свободата ни и никой не може да ни задължи да гласуваме. Тази част от свободата си вече сме я дали, срещу включването ни в обществото, а и тя не ни пречи по никакъв начин да се развиваме и да правим каквото смятаме за добро за нас.

    Освен това никой не ни кара да избираме партия – дори да не съществува отделна опция „никой от изброените“, такава може да се избере чрез пускане на невалидна бюлетина. Това не изисква нито да избираме между хора или партии, от които не харесваме никого, нито да се интересуваме кое е по-малкото зло – имаме пълната свобода да дадем негативен глас или да не дадем глас. Просто трябва да се разходим до урната.

    Дотук с философията. Може би ще кажете, че задължителното гласуване няма да реши проблемите – нито ще промени партиите, така че да привличат повече избиратели с идеите си, нито ще поправи причините за купуването на гласове и контролирания вот. И ще сте прави. Както и ще сте прави, че вдигането на акциза на цигарите няма да намали катастрофите по пътищата. Именно защото нито има такава цел, нито се очаква да го направи. Целта е да повиши участието, за да елиминира несъразмерния превес на тези, които по-лесно биват мотивирани или манипулирани да гласуват за една или друга партия. Дали това ще доведе до промени в партиите е тяхна работа. Дали ще доведе до промени у лесно манипулираните избиратели, също е тяхна работа. Със сигурност имат свободата да изберат, и ние не е редно да им се месим.

    Всички практически проблеми пък имат решение. Ако не сте в града си в деня на изборите (и ако няма електронно гласуване), то или с предварителна заявка, или с бележка от РПУ-то, където сте, проблемът е решен. Как ще се глобяват хората? Съставя им се АУАН (акт), на глобата на който се трупат лихви. Все едно имате акт за пътно нарушение. След това държавата все някога ще си поиска парите, с лихвите.

    Задължителното гласуване, както и всяка друга мярка, не е панацея. Но за обществото ни има две опции – или го оставяме плавно да се подобри (или разгради?), или опитваме да катализираме подобренията чрез комбинации от мерки. Задължителното гласуване е една такава опция, която може и да бъде катализатор в решаването на някои проблеми.

    Свиване

    „Само хора ходят горе в планината…“  

    Карти, апарат, компас…


    Познахте, мирише на планина.

    На Стара планина.

    След един час - на влака и довечера в Котел.

    Оттам – три дена до село Дъскотна и пак с влака обратно.

    Ще има много снимки да покажа и разни интересни случки да разкажа от рода на тези как редовно прозяпвам и губя маркировката (ако изобщо я има).

    Само дано не вали дъжд…

    август 24, 2014

    Свиване

    Ледени кофи и навирени…  

    Кампанията „Ледена кофа“ (на английски: ALS ice bucket challenge, което всъщност ще рече „предизвикателство ледена кофа за болните от АЛС“, но нас ни бива по опростяването и… опростачването) започва в САЩ като благотворителна акция за набиране на средства за лечение на болни от амиотрофична латерална склероза (АЛС), характеризираща се с тежка мускулна атрофия (пример: Стивън Хокинг; АЛС не влияе на умствените способности).

    Механизмът на акцията е прост: предизвикваш трима души да си излеят на главата една кофа ледена вода (ледена, а не чешмяна, защото все ми се струва, че доста от участниците се плискат за разхлада в летните горещини с вода от мивката).

    Който си излее на главата ледената кофа, дава 10 долара за болните от АЛС, който откаже – два 100 долара (това са минимални суми, по желание може и повече).

    Защо непременно ледена вода на главата, от което има вероятност да си докараш някой сериозен менингит, не зная точно.

    По принцип американците си падат по показната благотворителност и това го констатира още Холдън от „Спасителят в ръжта“ (1952 година) в разсъжденията си за двете тихи и скромни монахини, които събират подаяния за бедните, и нафуканите дамички, за които благотворителността е средство да ги видят хората колко са щедри и благородни.

    От друга страна, може би инициаторът на предизвикателството, Кори Грифин, за да се съберат повече средства, е избрал именно този начин, познавайки добре останалия у човека, още от маймунската му праистория, навик да подражава на всякакви простотии.

    Уви, Кори Грифин се удави преди няколко дена и отнесе тайната в гроба си.

    Но начинанието му стигна чак до България.

    И веднага беше почти повсеместно опростено… и опростачено.

    Че даже и афиширано именно като такова.


    Както виждате от живия пример, абревиатурата ALS (ядрото, същността на кампанията) вече я няма.

    Каква е тогава целта на занятието?

    Ами просто да си покажем бабаитлъка, подобно на Алековия герой, който в банята пред германците се бие в гърдите като горила преди чифтосване и реве гороломно: „Булгар, булгар!“

    И да си покатерим снимките в интернет, за да ни гледат хората колко сме хубави (не колко сме умни, защото за поливане с ледена вода много акъл не се иска, ако изобщо се иска).

    А аз междувременно разбрах, че „ледената кофа“ е стигнала и до моя град.

    Пълната процедура била спазена.

    Събрали се на центъра, полели се и се похвалили в нета.

    Да им имам и мижавото предизвикателство!

    Не мога сега, защото тръгвам утре по планините за една седмица, но като се върна, предизвиквам всички ихтимански мъже да минем през центъра в съботния пазарен ден, когато е най-многолюдно, с навирени…

    Носове имах предвид, но това, което си помислихте, също не е лошо като идея.

    Ето кое вече ще е истинско предизвикателство…

    август 23, 2014

    Свиване

    Истински патриотизъм  

    Винаги съм предупреждавал моите ученици, когато се обърне случай, да внимават особено много с декларацията „Аз съм патриот!“.

    Защото в мирно и спокойно време всички сме патриоти (питайте когото си поискате, никой няма да ви каже, че не е).

    Истинските патриоти обаче (и фалшивите, разбира се) си проличават едва тогава, когато ситуациите се разбунят и нормалният ход на живота и времето излезе извън коловоза на обичайното.

    Иначе казано – когато патриотизмът трябва да бъде проверен с дела, изискващи да дадеш нещо от себе си (не е казано непременно да дадеш живота си, Дядо Вазов го е рекъл много точно: „...всякоя възраст, класа, пол, занятье // зимаше участье в това предприятье: // богатий с парите, сюрмахът с трудът, // момите с иглата, учений с умът…“).

    И ето ви един пример за истински патриотизъм, описан в текст от вчерашното издание на „Zaxid.net“ (мой превод от украински):

    „Десетгодишният лвовчанин Тарас Кротко предоставил 1300 гривни (142,8 лева - бел. П.Н.) за помощ на украинската армия. Момчето събирало пари за таблет, но решило да ги даде за закупуване на бронирана жилетка. То донесло парите в студиото на местната радиостанция („Львівська хвиля“ – бел. П.Н.), която организирала кампания за събиране на средства, с които да се помогне на бойците от АТО.

    Момчето оставило бележка, в която пояснявало, че 1300-те гривни са от родителите му за рождения му ден, но то решило да ги даде за бронирана жилетка на украинските войници.

    „Бяхме малко обърсани, защото то дойде с касичката, в която си държеше парите, и каза, че таблетът не е най-важното нещо и може да мине и без него, а войникът без бронежилетка ще загине. А когато войниците загиват, няма да я има страната, а ако я няма страната – Украйна, която много обича, не му трябва нито планшет, нито нищо. И каза: „Слава на Украйна“ – разказва радиоводещият от Львівська хвиля“ („Лвовска вълна“ – бел. П.Н.) Андрий Великий.“

    А това е бележката на Тарас с превод под нея и мисля, че няма нужда от никакъв коментар:


    „Казвам се Тарас. Аз към на 10 години. Живея в град Лвов. За рожденния ми ден родителите ми дадоха 1300 гривни. Искам да дам тези пари за купуване на бронирана жилетка за нашите войници. Слава на Украйна!!! На героите слава!!!“

    Преглед на блоговете


    За Мегафон

    Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

    Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

    Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

    Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

    Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

    Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

    Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

    Най-нови в Мегафон

    Блогове, от които Мегафон се захранва

    Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.