януари 18, 2018

Свиване

ДЕВИН ще изнася бутилирана вода за Южна Корея  



Бутилиращата компания ДЕВИН ЕАД сключи договор за партньорство с южнокорейската фирма Encyiks and Human Co. (Енсийкс енд Хюман Ко). Съгласно споразумението, ДЕВИН ще предоставя натурална минерална, газирана и изворна вода, която ще бъде дистрибутирана на територията на Южна Корея. Компанията планира в бъдеще да разшири дейността си и да предлага водата с марка DEVIN и в други азиатски страни.

Като лидер на българския пазар, за ДЕВИН това е една добра възможност да разшири присъствието си. Вълнуваме се, тъй като за пръв път ще предлагаме бутилирана вода с марката DEVIN в региона на Азия. Надяваме се, че нейните природни качества, уникален вкус и чистота на произход ще бъдат високо оценени и от потребителите в Южна Корея“ – коментира Изпълнителният директор на ДЕВИН ЕАД г-н Томас Кренбауер по време на официалната церемония по подписването на договора и първата поръчка към Южна Корея.

Целта на нашата компания и нашето желание е да изградим бизнес платформа за водата DEVIN, превръщайки се в неоспорим лидер в световната водна индустрия. За да постигнем това, планираме да укрепим международната ни конкурентна сила и да подпомогнем българската бутилираща индустрия. DEVIN ще се предлага първо в Корея, след това в Азия, а на следващ етап – в Америка и в Европа“, каза г-н Гилберт Лим, Изпълнителен директор на Encyiks and Human Co. Ltd.

Официални гости на церемонията по подписването на договора в София бяха посланикът на Република Корея в България Н. Пр. Шин Бунам и посланикът на Република Белгия в България Н. Пр. Франсоа Бонтан, които пожелаха късмет на двете компании в бъдещото им бизнес сътрудничество.

България е известна със своите традиции, красива природа и вода с уникални качества. Това споразумение може да бъде добра отправна точка за засилване на отношенията между България и Корея. Корейците вече ще могат всеки ден да пият чиста бутилирана вода, която идва от сърцето на Родопите. Надявам се, че те ще се насладят на неповторимия вкус на DEVIN, една от най-добрите натурални води в България“, каза по време на церемонията Негово Превъзходителство Шин Бунам, посланик на Корея в България.


Като част от Спадел, една от водещите бутилиращи компании в Европа, DEVIN прави своите стъпки напред. Това партньорство създава основа за интересни тристранни отношения между Белгия, България и Корея. Желая на двете компании успешно пазарно присъствие в региона на Азия и бъдещо сътрудничество, насочено към устойчивото развитие и производството на висококачествени продукти“ – коментира посланикът на Белгия в България Негово Превъзходителство Франсоа Бонтан.

Срокът на партньорското споразумение между DEVIN и Encyiks and Human Co. е за период от три години, с опцията да бъде удължен при интерес от двете страни. Продуктите, които ще бъдат предлагани в Южна Корея, ще имат специален етикет, включващ логата и търговските наименования на компаниите, както и информация за характеристиките и срока на годност на бутилираната вода. На южнокорейския пазар ще бъдат достъпни разфасовките на DEVIN Минерална, DEVIN Air и DEVIN Изворна вода от 0.33 л; 0.5 л; 1.5 л и 19 л.
Свиване

Плъзгане по безперспективна писта  

  Споделено от двама приятели в разговор с мен.
  
  Първият приятел, по-многословният:
  - Може би управляващите в началото, преди малко по-малко от 10 години, наистина да искаха да създават, да строят, да произвеждат реални неща, с които да извършат добри дела за България.   Но те се плъзнаха по една безперспективна писта – да обвързват прекалено силно и шумно това, което правят с пропагандата какво са направили. Така постепенно изместиха центъра от значимостта на направеното към гръмкостта и забележителността на представянето му. И неминуемо стигнаха до ситуацията, когато не правят нищо съществено, но за сметка на това тръбят чрез медиите колко много са направили. Това пренесе всичките им усилия на пропагандния фронт.

чети по-нататък

Свиване

Дамян Калфов, „Под южното небе“ – 2  

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: Първа

II

Още първата вечер мъртвото село се съживи. Ново население, многобройно и шумно, отседна там. Се възрастни хора, с едни и същи фуражки и дрехи, с един и същи багаж - еднообразни, копирани сякаш от един и същ модел. На другия ден селото се измете и почисти. Над всеки бял комин вече се извиваха големи кълба дим. Полупрозрачен синкав воал обгърна селото. Коне, колове, коли засноваха по всяка улица и друм. Разпорежданията и заповедите на младши и старши, подавани високо и нервно, се понесоха пак над цялата нестроева рота. И всеки пак влезе в своята отредена работа, всички пак — началства и подчинени — тръгнаха по своя път — към задоволяване насъщните нужди на полка.

За полкови склад бе избрана джамията с широкия двор, край селото. Там всяка сутрин се явяваха дружинните и ротни артелчици за получаване продукти и хляб. Задрънкваха ченгелите на големите кантари. Тия, които премерваха, искаха всякога да дадат малко „ексик“ — от сгрях да не мине малко в повече, та да попаднат под отговорност. Ония, които приемаха, искаха пък всякога да вземат малко в повече — от страх пред някой случаен недостиг. И, от тия две противоположни стремления почти всякога се появяваха спорове н препирни, кои по-силни, кои по-слаби — според разните темпераменти на приемници и магазинери. Ала най-големите препирни произтичаха от нововъведения ред да се дава бруто за нето.

- Гледаш ли? Ето: двадесет и седем кила и триста грама. Гледаш ли? Точно!

- Е, добре. Ами дарата на чувала?!

- Какъв ти чувал! Бруто за него — още ли не си разбрал?!

- Бруто за нето . . . Какво е най-сетне това от вас? Ами всеки ден аз дигам по толкова чували! Всеки по кило. Къде отива това?!

- Заповед по дивизията! Разбери най-сетне!

- Не признавам аз такава заповеди! Дай още едно кило!

- Хайде! Дигай и бягай!

- Още едно кило!

- Дигай и бягай, ти казвам!

И пак скандал за това пусто „бруто за нето“. Но все пак най-трудна бе работата с артелчика от музикантската команда. Освен че бе неприятно и почти невъзможно да му претеглят всеки ден по четири и половина грама червени пипер и чай, по триста и шестдесет грама захар, девет грама кислота и други още дреболии, но премервачът трябваше винаги да чака Теофила, докато тоя намери в някой ъгъл късче книга, за да прибере тия дреболии.

— А, бе! Всеки път тебе ли ще чакаме, ей мързелива Гано! Що не си ушиеш торбички?!

— А, ето бе, ето! - нагаждаше повечето пъти Теофил двата си джеба на панталона — да му сипят там черния н червения пипер, или предлагаше безформената си маслена фуражка, заприличала вече на мекик — да му поставят в нея триста и шестдесетите грама ситна захар.

Санитарният взвод бе се настанили в голяма къща, варосана отвън, една от широките стаи на която служеше за амбулаторна. Там се правеха инжектиранията против петнистия и коремен тиф — ония промушквания с дългите сребърни игли, от изгледа на които притъмняваше на мнозина. Там ставаше всяка сутрини и преглеждането на болните от всяка рота. В отсъствието на полковия лекар фелдфебелът-фелдшер вършеше това. Той бе толкова сериозен и важен при тая работа, че можеше човек да го вземе едновременно и за доктор по медицината, и за доктор по философските науки. Пък и самата му възраст и външност подсказваха това. Фелдфебелът е възрастничък човек, с широко изпъкнало чело, със златни очила н сива козя брада. Когато улавя ръката, за да опита пулса, той взима трагична поза, извръща си малко настрана главата, замижва и сякаш престава да диша - може би спира своя пулс, за да усети по-добре тоя на болника. После той сяда на масата и вади писалката, топнува я веднъж, избърсва я два пъти на косата си, над дясното ухо, пак топнува и почва да пише в амбулаторната книжка. Какво ли пише? — питаш се ти — сигурно диагнозата на болестта, па и красиво пише - унесен, учен човек... Като отвориш отсетне амбулаторната книжка, на страницата отгоре до долу виждаш: „Два дена почивка“, „Три дена почивка“, „Три дена почивка“, „Един ден почивка“, и т.н., и т.н.

— Я дайте му нему два аспирина! На тоя два праха Pulveris Doweri. Не на тоя, а на тоя, а! Слушай, ти! Да не гълташ цели зърна варена царевица, чуваш ли!? Зъби имаш като кирки!

- Не съм ял царевица, господин фелдфебел, не съм ял - отговаря болният войник и се държи по корема.

- Какво?... Искаш още и да възразяваш?!..

Оръжейната майсторска бе наредена на един висок чардак, срещу слънцето. Там често отивах аз да се припичам след обяд. Но оръжейниците, с тия щракания и чукания, скоро ме пропъждаха на друго място. Особено когато почваха да пилят нещо или да прерязват с тънък челичен трион някакъв винт или желязна пръчка. Тогава ми идваше да се хвърля презглава от чардака и веднага да се махна. Косите ми се изправяха нагоре, щипещи и остри; сякаш започваха да изопват и да късат едновременно всичките ми нерви. Но от оръжейните аз научих много нещо из оръжейното изкуство. Сега аз зная почти всички части на сложната тривинтовка: кое се казва ложа и полуложа, магазин, спускателен механизъм, скоба, мушка и пр., и даже с мигновена поглед, само с дясното око, да познавам кога ръждата в цевта с силна и кога е слаба.

На същия този чардак квартируваше и началството огнестрелния взвод. В двора бяха складирани касите с патрони. Малко настрана от тях стояха английските бомби — двадесети и деветте каси, които един коняр случайно откри, заровени в една черничева градина. Над тях бе изправена и аеропланната бомба, която една сутрин бе хвърлена край селото от неприятелски аероплан и която не експлодира, защото го бе паднала на рохкава земя. Тя бе много голяма, по-голяма гаубичен снаряд, и приличаше също на изправена бутилка. Като си спомня, какво щеше да се случи с мене, когато отидох да я разглеждам, студени тръпки полазват и сега по цялото ми тяло, разтрепервам се от страх - като да е станало това само преди пет минути. Тая бомба, отвинтена от върха, бе пълна с някакво бяло взривно вещество. Аз я обръщах, разчепквах я и си пушех, както сега, отърсвайки с показалеца пепелта от горящата си цигара, и когато се опомних ненадейно, веднага отскочих назад и се отдалечих разтреперан и блед, разправяйки всекиму за своето детинско нехайство. Само една малка искрица да бе попаднала вътре...

При огнестрелния взвод отивах почти всяка вечер. Пред големия буен огън от смреки и тиси, напити със смола и горящи като факли, насядваха отдельонни началници и коняри. Някаква интимност и челядна задушевност имаше между тях. Декемврийските и януарски нощи минаваха в увлекателен разговор и духовити приказки на всевъзможни теми. Мито Ефректорът бе централната личност там. Той приказваше на осакатен, смешен български език смешни истории из своя минал живот, пееше албански песни и почти всякога привършваше с „Шкрета-пала“ - интересен албански танц. Мито Ефректорът е добродушен момък. Зидар в мирно време и, недружил по-рано с хора по-образовани от него, той сега, с една упорита ревност, се стараеше да се научи да приказва „литературно“ като тях. Той употребява почти при всяка фраза думата „понеже“ - най-любимата му дума и често нарича неприятните нему хора „развалени моменти“ или „алименти“, наместо „елементи“.

„Аз му казах: направи понеже това! Но той не се покорява! Е-е, какво да им правя най-после на тая развалени моменти?!..“

Ние се кискахме всякога при тоя своеобразен език на Мито, а и той се смееше не по-малко от нас.

Срещу Мито, в ъгъла отляво, бе леглото на Стефана Артистът. Наричаха го Артистът, защото той наистина имаше болната идея, че е артист и защото, като техен другар, искаха просто да му доставят удоволствие с това име. Той винаги приказваше на престорен, надут басов глас, винаги взимаше пози и изражения. Във време на работа Артистът водеше за повода товарен кон с патрони - или чистеше долу конюшните с дълга лопата. А на почивка той декламираше - където и да се падне — дългото стихотворение „Кака Гана“ - един-единственият номер на неговия репертоар. Когато декламирането ставаше на чардака, явяваше се понякога нужда да се спущат другарите му и да го хващат за полите на куртката: Артистът се разгорещяваше и самозабравяше дотолкова, че можеше да се катурне стремглав надолу. Когато пък това ставаше вечер, пред големия огън, между него и огъня поставяха няколко празни патронни сандъци...

Мито Ефректорът не обичаше твърде Стефана Артиста. Не поради някакво съревнование за първенство в стаята, а поради съвсем други причини. Тоя, последният, бе неврастеник - страдаше от безсъница, и цяла нощ, кукнал пред огъня, закачулен и увит с чорани, с парцали, пушеше, кашляше, плюваше и непрекъснато мушкаше джезвето в жарта. А Мито беше от ония, които, събудят ли се веднъж от първия си сън, после мъчно могат да заспят. И на, само зарад тия дребни привички, Мито Ефректорът ненавиждаше и мразеше Стефана Артиста.

Но най-голямо разнообразие представляваше от себе домакинският взвод. Сарачите, под дългата стряха на най-голямата къща на горния край на селото, кърпеха седла и хамути; старшията Христо - командира на взвода - седнал вътре срещу вечно разпален грамаден пън, непрекъснато работеше над някакъв тютюнерез и все не можеше да го довърши; обущарите, насядали на дъсчени столчета пред две големи тютюневи каси, чукаха цял ден с кривите обущарски чукчета дървени клечици, разтваряха ръце, опъвайки двата навосъчени канапа и току трупаха настрана готовите вече, макар и за пет дена само, ботуши и обуща; ковачите, навързали обоселите коне за дънерите на няколко черници, стържеха нарасналите им копита, или помляха някой стар, прекарал и той няколко битки, вол, който отпосле едва можеше да се дигне пак без тяхната помощ; железарите пристигаха шините на разклопаните колелета; коларите въртяха свредели, дълбаеха с длета или изправяха някоя изкривена ос, а шивачите, свършили кроячески курсове в София, във Виена, работили по рано над смокинг и фрак, сега шиеха конски торби от разнищено зебло - или закърпваха дупките на парцаливи омацани чували. Всички заети, всички на работа - както в малките сгушени дюкянчета на стари провинциален еснафски град.

Ала калайджията в домакинския взвод приковаваше най-много моето внимание. Неговите инструменти бяха най-малко и най-прости: едни дълги клещи, една голяма пиростия и толкоз. Но работата му беше, може би, най-сложна... Зад него бяха наредени шишета с киселина, кутии с нишадър, пакети с памук — цяла аптека. Той схващаше, че аз се учудвам на неговото изкуство, и много пъти добиваше смелост да се похвали:

- Тънък, деликатен е нашия занаят, господин В**. Аптекарство, хирургия...

И деликатният хирург, цял обагрен със сажди, се завъртваше ви казана като цариградски дервиш. Той наистина си мислеше, че върши най-важната и тънка работа в нестроевата рота. А, може би, да бе и прав донейде — цял куп казани, почернели отвън, почервенели отвътре, се натрупваха често при неговата работилница — едно изкопано огнище на двора - и тия казани до вечерта, с търкане, със завъртване прав в тях, с чукане н слагаме над голямата пиростия по няколко пъти едно след друго, се обръщаха на светли, посребрени сякаш, съдове отвътре.

На идване в селото, калайджията бе насъбрал царевица от полето и всякога, когато го посетях, той ми приготвяше пуканки на една надупчена тенекия. Аз хрупках вкусните черни, обгорели зърна и ласкаех своя приятели. Това го разполагаше много.

- Имаш ли някое канче да ти калаисам?

- Не. Нали знаеш, канчето ми е емайлирано - отговарях аз.

- Тогава, дай си лъжицата пак!

Моята, лъжица с станала два пъти по-дебела и едва мога да я побирам вече в устата си от постоянните негови услуги.

(Следва)

януари 17, 2018

Свиване

БСП мутира от социалистическа в националсоциалистическа фашистка партия. Нинова новият Фюрер.  

Ние ще кажем това, което другите все още ги е страх. БСП постепенно, но уверено се превръща от социалистическа в националсоциалистическа партия. Разликата между комунистическия тип социализъм, каквато беше тя до неотдавна и националсоциализма, не е никак голяма. Тази мутация не е задължително лоша новина и няма нищо общо с Истанбулската конвенция, а просто събитията […]
Свиване

Защо трябва да се присъединим към Еврозоната?  

Анализ на Христо Христов


Колкoто по-единна иска да бъде Европа, толкова е нормално в един момент да имаме единна европейска валута. Влизането в Еврозоната е задължение за България по договора за присъединение към ЕС и би имало повече положително, отколкото негативни ефекти.

България изпълнява от няколко години всички технически изисквания за присъединяване към валутният механизъм ERM II. Държавният дълг е на ниво от 27% от брутния вътрешен продукт, което е доста под ограничението от 60% на блока. Очаква се бюджетният дефицит за 2017 г. да бъде 1,4% от БВП, което също е наполовина от 3-процентовата бариера. Има поредица от стъпки, които трябва да бъдат направени. Първата от тях е националната валута да се присъедини към валутния механизъм ЕRМ II. След това има един период от не по малко от три години, така че това ще изисква време. Самото престояване във валутния механизъм е минимум две години. Може би най-рано този процес ще може да завърши в рамките на 5 до 7 години.

Положително е, че от политическа гледна точка наблюдаваме широк консенсус по тази тема и се очаква процесът да бъде задвижен в най-скоро време. Гуверньорът на централната банка също заяви още през миналата година, че БНБ ще води курс именно към въвеждане на еврото в България. Провежданите политики също са с цел подготвяне на българската банкова система да бъде готова за присъединяването към Eврозоната. Към днешна дата мисля, че банковата система на страната е готова за тази промяна. Преминахме успешно през първите за системата стрес-тестове, които потвърдиха стабилността и качеството на активите. За последните 2 години делът на необслужваните кредити намаля от 17% на около 11% като тенденцията се запазва устойчива във времето. Последната година наблюдаваме ръст в кредитирането с около 5%. Нивата, с които нараства кредитирането са много под тези преди 10 години, когато отчитахме ръстове от по 20%-30%, но пък тези по-умерени нива говорят за стабилност и качество, които във времето ще оказват положително влияние.

Моментът също е подходящ за това. Икономическата криза в страните от Еврозоната изглежда стабилизирана и не се очакват допълнителни негативни ефекти, които да бъдат солидарно поемани от всички страни членки. За България влизането в Eврозоната е добър път напред като това ще осигури застраховане на публичните финанси. Сега България, която е извън Eврозоната, сама се справя с финансовите си трудности. И заемите, които би получила от ЕЦБ, за да бъде подпомогната финансово, биха били на много по-висока цена, отколкото ако сме част от Eврозоната.

Както процесът, така и присъединяването към Еврозоната ще има положителен ефект за икономиката. Достатъчно е да погледнем докладите на международните кредитни агенции (Standard and Poor`s и Moody`s), които бяха разпространени в края на миналата седмица. Те ясно посочват като основен фактор за бъдещото повишаване на кредитния рейтинг на страната присъединяването на нашата валута към валутния механизъм.

Публичните дискусии по темата зачестяват. Това, от което се опасяват българите е възможността за шоково поскъпване на цените, което ще окаже сериозен натиск върху ниския им жизнен стандарт в сравнение с другите страни в Еврозоната. Опити за спекулации разбира се не са изключени, но не смятам, че те ще бъдат устойчиви и бързо ще бъдат предотвратени. Голяма част от секторите на българската икономика са консолидирани и в тях оперират големи международни компании, които не биха си позволили да търсят краткосрочна спекулативна печалба като заложат дългогодишното изградено доверие у потребителите. Като база за това можем да използваме проведената преди 20 години деноминация на българската валута. Тогава стойността на 1000 български лева бяха сведени до 1 лв. Опасения за спекулации в цените и стойността на стоките имаше и тогава, но те не се потвърдиха и след 2 месеца се имаше дефлация, цените намаляха.

Периодът за въвеждане на единната европейска валута няма да бъде кратък. Няма гаранция за устойчивост на развитието на България, защото имаме дълбоки структурни проблеми в ключови сфери. Въпреки това вярвам, че политическата воля, която се проявява ще помогне България през този период да реши ако не всички, то голяма част от натрупаните си проблеми. Тук също така трябва да добавим и, че страните от ЕС, които искат да приемат еврото, ще получат техническа и финансова помощ за реформи. За целта ще се използва съществуващата Служба за подкрепа на структурни реформи. Нейният бюджет ще бъде увеличен от настоящите 145 млн. евро (2017 - 2020 г.) на 300 млн. евро. Това стана ясно при представянето в Брюксел на пакета от мерки за по-дълбока икономическа интеграция на Eврозоната.

Преди месец ЕК представи предложенията си за реформа на еврозоната. Едно от тях е Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) да бъде преобразуван в Европейски паричен фонд, подобно на МВФ. Той ще продължи да помага на държави в затруднено финансово положение, но освен това ще действа като кредитор от последна инстанция с цел преструктуриране на неплатежоспособни банки. Новият фонд ще може да разработи нови финансови инструменти, например за стабилизация. Засега не е ясно какъв ще е неговият ресурс, нито как ще се пълни и какво ще е участието на отделните държави. Идеята е да бъде контролиран от Европейския парламент, а за да заработи по този начин, предложението ще трябва да се приеме от всички държави. Комисията предлага и създаването на пост европейски министър на икономиката и финансите до 2019 г., който освен това ще е и председател на Еврогрупата.

В обобщение на всичко казано до тук, влизането на страната в Еврозоната би изиграло ролята на катализатор на силни положителни процеси в икономиката ни, каквито видяхме и при приемането на страната в ЕС. От кандидатстването ни в механизма ЕRМ II до същинското въвеждане на еврото обаче ни предстои доста продължителен период. За сравнение можем дадем пример с това, че процесите по присъединяване към ЕС започнаха през 1997 г., а крайният резултат бе постигнат след 10 години.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





Свиване

Какво да направя, ако сметката ми за мобилен телефон е неправилна?  

какво да направя, ако сметката ми за мобилен телефон е неправилна

Кошмар! Няма такъв мобилен оператор! Гледам сметката си за последния месец… Тя ме гледа. И двете едновременно мигаме на парцали. Двойно по-малко говорих, търся Wi-Fi на всеки ъгъл, за да дам почивка на мобилните данни, и пак трицифрена сума! Ами, няма пък да стане! Не и този път! Сметката ми е неправилна и няма да […]

The post Какво да направя, ако сметката ми за мобилен телефон е неправилна? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в с. Ихтяр Касан Хатем – 6 август 1872 година  

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 87. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8068. Арх. т. I, № 36, стр. 64.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЧАСТНИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ В СЕЛО ИХТЯР КАСАН ХАТЕМ - 6 АВГУСТ 1872 ГОДИНА

БРЦК

в България

6 август 1872 г.

Братя!

В Ихтяр Касан Хатем [1]

Изпращаме ви разписки - четири коли по осем разписки, от които ще давате всекиму кога какво дава в народната каса. Под номер (вместо името), според това което виждате на първия от¬горе билет, писан за пример да видите от него, а същият си остава. Така ще се режат и през големите слова и ще се дават на човека, а другата му половина ще остане кютук в касиера, откъдето Централният комитет ще дири сметка на касиера откъде какво е взимал. Изпращаме ви и три устава, които ще дадете на действителните членове да работят по него. Уставите, както и всяко нещо ще се бележи кому какво се дава под номер.

Изпращаме ви и едно окръжно писмо от Централния комитет, което трябва да се прочете пред всички членове.

С всичките си сили да се трудите да събирате пари, защото там ни стои всичката работа. Сега ако имате нещо събрано, изпратете ни го по-скоричко, защото имаме нужда за много работа.

Касиерът трябва да води дневник за всички добри и недобри работи на всеки член от деня, в който постъпва в народната работа, [но] както казах - под номер.

С второ [2] ще упълномощя някого, или ще дойда сам да ви се дадат нужните наставления и знакове, без които няма да вярвате никому, бил работник или който и да е друг. Нужно е всеки член отсега да се приготви с най-добро оръжие - писали сме на всички частни комитети, пишем и на вас: по-скоро да забележите помежду си и околността ви колко души има да се подпишат за по една иглинячка пушка, който може нека [вземе] и повече, от което сме прегледали и одобрили. Цената им е девет турски лири без фишеци, когато се купуват една по една. Колкото повече се поръчат, толкова ще станат и по-евтини. Фишеците им ще могат да се правят и тук, тогава ще ни бъдат и те по-евтини. Пушки [те са] от добрите, пълнят се най-скоро, бият от хиляда и петстотин разкрача с байонети (войнишки). Който се подпише за пушка, нека дава и парите там на касиера, че ката ден [не могат] да се поръчат. То [поръчването] ще бъде скоро, тогава ще поискаме да ни внесете наведнъж парите. И колкото пари внесете, толкова и пушки ще имате.

Пари и писма ще ги предавате в Сюлейманооглу Дауд на пощата за Д. Пеев.

Аслан Дервиисооглу Кърджала

-----------------------------------

1. Село в Орханийско.

2. Писмо.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

72. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

73. Писмо на Васил Левски до Централния комитет във Влашко – 25 юли 1872 година

74. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи

75. Писмо на Васил Левски до приятел

76. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч

77. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 3 август 1872 година

78. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 3 август 1872 година

78. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 4 август 1872 година

79. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

януари 16, 2018

Свиване

Дамян Калфов, „Под южното небе“ – 1  

1916 година. На фронта в Гърция се срещат пътьом един наш писател и един наш поет. Ето как писателят – Дамян Калфов – описва години по-късно тази среща:

„Тук, в това село (ако не се лъжа – Габрово*), аз написах разказа си „Под южното небе“ - за мъката, тъгата на войника по напуснатия стар бивак. Разказът излезе едно след друго в три броя на сп. „Отечество“. Това вече беше към края на май. Към средата на юни през селото ни, на път за Струмския фронт, мина Димчовия 22 пехотен ихтимански полк… Срещата ни трая само няколко минути. Между другото, заговори ми и за „Под южното небе“. Много му допаднал тоя разказ. Той бил вече замислил да напише едно стихотворение на същата тема и ако го напише, непременно щял да ми го посвети.… Към средата на юли в „Отечество“ излезе „Старият бивак“ с посвещението…“

Стихотворението на Димчо Дебелянов „Старият бивак“, посветено на Дамян Калфов, е в общи линии известно, но разказът „Под южното небе“ на Калфов остава скрит в дълбините на времето и в старите сборници, самият аз не го бях чел, затова ми беше много приятно да го открия на профила във Фейсбук на поета Славимир Генчев - сканиран от старо преддеветосептемврийско издание.

Превърнах снимките с ABBYY FineReader в текст, поправих грешките, възникнали поради несъвършенството на OCR трансформацията и стария правопис, и ето че разказът се получи най-сетне в неговата годна за текстово публикуване пълнота.

В този блог той ще излезе периодично според частите, на които го е разделил авторът.

(Павел Николов)

ПОД ЮЖНОТО НЕБЕ

I

Никой не се надяваше, че толкова ще се заседим там. Такава е войнишката почивка — не знаеш каква заповед ще дойде до утре и стоиш като гост, като пътник на един бивак или в някое село, смяташ за ненужно да си приготвиш какво-годе удобство, като очакваш всеки час поход, неизвестно за де. И седиш си се там, пет-десет дни, цял месец и цял сезон. А, незабелязано, това място, където ти си се сгушвал ден и нощ през толкова изминали дни, добива вид на някаква стара твоя квартира, сякаш кътче от бащиния ти дом, и после, при напущането, теб ти става свидно и мило, ти не одобряваш новото си място, н ума ти е се там - при оная падинка с горичката, с чукарите отпред, с малкото изворче, водата на което вярваш, че нийде не ще намериш - или там, в онова пусто село, с отъпканите улици, с изметените дворове - където сякаш си се родил.

В края на ноември, през последните дни на южната есен, ние отидохме там. Вървяхме по Струмишкото шосе - право към юг. Минахме Костурино. После, веднага след това, шосето закриволичи надолу. Вече се спущахме към долината на Вардар. Но от това най-високо място ние не видяхме нито долината пред нас, нито светлата сребърна лента на тая легендарна, многознаеща река. Гъстата мъгла, която трая през цялото време на последните паметни боеве тук, бе легнала ниско и неподвижно, като водите на някакво млечно море. Много снежни ивици на отсрещните далечни планини с едва уловими очертания се спущаха право надолу, до рязката хоризонтална линия на мъглата, и изглеждаха отсреща като разперени платна на гемии. Илюзията бе така пълна и близка до действителността!

Навлизахме постепенно в мъглата. Слънцето почна да губи своя блясък и топлик. Остра хладина взе да пронизва тялото. По мустаците, по веждите се налепяха ситни капчици роса. Предните и задните редове на движещата се колона се скриха в облак. А слънцето вече изглеждаше като червен диск, както във време на затъмнение се вижда през опушено стъкло. После съвършено се изгуби. С облечени шинели сега, ние пътувахме треперещи от влага и студ, когато преди пет минути изнемогвахме от горещина и жажда.

Вечерта пристигнахме в определеното село - турско богато село преди, сега напуснато от своите чада. Англичаните преди два дена са били тук. Те бяха ни оставили толкова много неща! Консерви, бисквити, разни масла, с купища каси патрони и ръчни бомби… Почти във всяка къща и плевня се намираха забравени, или по-право изоставени, войнишки фуражки, обуща, мушами, фланели. Те са захвърляли всичко, всичко - дори и старите си хубави лули, които с години, и ден и нощ, стоят сраснати със зъбите на всеки англичанин.

Полусрутено бе това село. Никакво стъкло по изкъртените малки прозорци на ниските къщурки, никаква врата. Оборите и стаите бяха поръсени с всевъзможни празни кутии, парцали и книжа. С какво любопитство се спущах аз тогава над всяка книга и журнал! А имаше много от тях със скорошна дата - нови, неразрязани дори. Аз ги прелиствах набързо лист по лист, спирах се пред някой хубав пейзаж, пред някой портрет на хубава жена. И струваше ми се, че съм попаднал в някоя читалня, без управление и контрол, отдето свободно можех да си награбя каквото си ща. Няколко дена поред аз обикалях къщите и оборите, и си натрупах цяло богатство. И, когато отпосле приятели и познати ми идваха на гости, аз имах с какво да ги забавлявам!.. В тия английски илюстрации имаше много замъци и вили, много „леди“ и „мис“, които всякога ни напомняха, че светът съвсем не се е свършил, че животът зад нас се продължава да кипи в многоцветие и блясък.

*Днес Калитеа.

(Следва)

януари 15, 2018

Свиване

Докъде я докарахме, наистина  

  Споделям без да съм поискал разрешение този статус във Фейсбук, защото той казва много по-ясно и убедително от мен същото, което аз си мисля от сутринта.
  А не ми е било поискано разрешението за това... :)
  Снощи не бях гледал директното излъчване. После си пуснах речта на Туск и я възприех емоционално, като всеки обикновен и зажъднял за нещо повече от плоски шеги и словесен бабаитлък в политическото говерене, българин.
  Но сутринта изгледах отново тази реч и се замислих в ето следния дух.

чети по-нататък

Свиване

Правата ми при теглене на студентски кредит  

правата ми при теглене на студентски кредит

Вече съм студент! Започва един нов етап от живота ми, който е свързан и с повече отговорности. Често срещан проблем, който се наблюдава, е нуждата от средства. Държавата предвижда възможност да получа парите, които ми трябват, но има неща, на които е нужно да обърна внимание. Как е създадена възможността за отпускане на студентски кредит? […]

The post Правата ми при теглене на студентски кредит appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 15  

Джамбатиста Базиле – „Приказка на приказките или забава за малки деца“ - 15

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

ВСТЪПЛЕНИЕ

ДЕН ПЪРВИ: ПРИКАЗКА ЗА ОРКА, МИРТОВОТО КЛОНЧЕ, ПЕРУОНТО, ВАРДИЕЛО, БЪЛХАТА, КОТКАТА ПЕПЕЛЯШКА, ТЪРГОВЕЦЪТ, КОЗЕТО ЛИЦЕ, ВЪЛШЕБНАТА КОШУТА, ОДРАНАТА СТАРИЦА.

ДЕН ВТОРИ:МАГДАНОЗКА, ВЕРДЕ ПРАТО, ТЕМЕНУЖКА.

КАЛЮЗО

(CAGLIUSO)

Четвърта забава от втория ден

С ПОМОЩТА НА КОТКАТА, КОЯТО ПОЛУЧАВА ОТ БАЩА СИ, КАЛЮЗО СТАВА БОГАТАШ, НО КОГАТО СЕ ПРОЯВЯВА КАТО НЕБЛАГОДАРНИК, КОТКАТА ИЗОБЛИЧАВА НЕГОВАТА НИЗОСТ.

Трудно е да се опише как се зарадвали всички, когато чули за щастието на Теменужка, която със своята разсъдителност успяла да си уреди живота, въпреки завистливите си сестри, които враждувайки със своята сестра, ѝ подлагали крак, та да си счупи врата. Но дошло време и Тола да плати своя данък, вадейки от устата си златните монети на думите, и ето как се разплатила тя:

- Неблагодарността, господа, е ръждясал гвоздей, който - ако го забиеш в дървото на щедростта, може да го изсуши; тя е счупена водосточна тръба, подкопаваща основите на съчувствието; тя е сажда, която - падайки в тенджерата на дружбата, разваля аромата и вкуса, както се вижда и се доказва от целия човешки опит и както ще видите сега от моята приказка.

Живял някога в моя Неапол един много нещастен старец, забравен, занемарен, сбръчкан, изсъхнал, плешив и без каквото и да е нещо, което ръката може да напипа в джоба, бродещ по улиците гол като въшка. И когато му дошло времето да напусне този свят, извикал двамата си сина, Орациело и Пипо, и им казал:

- Ето че дойде моят ред в списъка на длъжниците към природата. И повярвайте ми, ако сте християни, че и сам бих се радвал да се измъкна от този Мантракьо на бедствията [1], от този свинарник на страданията, ако не ви оставях на дъното на разорението, бедни като просякините край "Санта Клара" или на разклона за Мелито [2], без пукнат грош, голи като легенче на бръснар, прозрачни като изворна струя, хърбави като трън, с имане, по-малко от стъпалото на муха, сто мили да минете, никой една пара няма да ви даде; защото са ми писали съдбата там, където три кучета са се изсрали; и целият ми живот е такъв, че както ме гледаш, така ме описвай, макар да прекръствах устата си всеки път, когато се прозявах [3]. Но накрая искам да ви оставя поне един знак за моята любов. И след като ти, Орациело, си мой първенец, вземи това сито, с него ще си изкарваш прехраната; а след като ти, Пипо, си втори, вземи тази котка и споменавай по-често баща си". Като издумал това, той заплакал и след известно време казал: "Сбогом, нощта настъпва".

Като погребал баща си със събрани от хората пари, Орациело взел ситото и тръгнал да работи по разни места; и колкото повече сеел с него, толкова повече печелел. А Пипо седял, гледал котката и мърморел:

- Що за проклето наследство ми остави татко! Аз няма какво да ям, а трябва и котката да храня. Къде го има това по света? По-добре да нямам нищо!

Слушала котката тези жалби и му казала:

- Прекалено много се оплакваш. Имаш повече късмет, отколкото ум, само че не си виждаш щастието. Защото мога да те направя богат, ако се заема.

Като чул това, Пипо благодарил на Нейно Котачество и като я помилвал три-четири пъти по гърба, се оставил в нейните ръце. А котката, като жалела нещастния млад Пипо, всяка сутрин - когато Слънцето надявало стръвта на светлината на златна кукичка, за да лови сенките на Нощта - отивала на брега на Киайа или на Рибния пазар [4] и щом видела на тезгяха някой тлъст барбун или морска лястовица, захапвала ловко рибата и я отнасяла на краля с думите:

- Сеньор Калюзо, предан от главата до петите слуга на ваше величество, ви изпраща тази риба в знак на почит, като казва: за големия господар - малък подарък.

Кралят, с весело лице, каквото имат всички, които получават подаръци, отвръщал:

- Кажи на този сеньор, когото не познавам, че съм му премного благодарен.

Друг път котката ходела на лов в блатистите гъсталаци или в гората Аструне и когато ловците ударели авлига, синигер или коприварче, веднага ги подхващала и ги отнасяла на краля със същите думи. И така често правела това, че веднъж кралят ѝ казал:

- Чувствам се толкова задължен на сеньор Калюзо, че бих искал да се запозная с него и да го възнаградя както подобава за предаността му към мене.

На което котката отвърнала:

- Сеньор Калюзо гори от желание да даде живота и кръвта си за славата на вашата корона; и утре сутринта - когато Слънцето запали стърнището по полето на въздуха - той непременно ще дойде да ви изкаже своята почит.

Когато настъпило утрото, котката отишла при краля и му казала:

- Господарю мой, сеньор Калюзо ме изпрати да го извиня, че не може да дойде; защото през нощта от дома му избягаха няколко слуги, които откраднаха цялото му имущество и не му оставиха дори една риза.

Като чул това, кралят наредил веднага да вземат от гардероба му необходимите дрехи, които изпратил на сеньор Калюзо. Не минали два часа, той се появил в двореца, съпровождан от котката, и получил от краля хиляди комплименти. Кралят го сложил до себе си и дал в негова чест умопомрачително пиршество.

А докато се гощавали, Калюзо все се обръщал към котката и мърморел:

- Котко моя, да беше отишла да провериш четирите парцала, които останаха у дома; да не ги отмъкне някой.

А котката отговаряла шепнешком:

- Млъкни, глупако, не говори такива безсмислици!

И когато кралят попитал от какво е разтревожен гостът, котката казала, че сеньорът иска един малък лимон. Кралят изпратил веднага своите хора в градината и те донесли цяла кошница с лимони. Но Калюзо се връщал отново към предишния мотив, споменавайки стари дрехи и парцали, и котката отново му запушвала устата; кралят питал какво още иска гостът, а котката намирала все нови и нови средства да замаже глупостите на Калюзо.

Накрая, когато яли и пили доста, когато изприказвали какви ли не неща и Калюзо поискал разрешение да си тръгне, тази истинска лисица, а не котка, като останала насаме с краля, започнала да описва благородството, таланта, разума на Калюзо и преди всичко обширните владения, които има в римските и ломбардските области, и притежанието на които го правят напълно достоен за кралски зет. А когато кралят попитал колко би могло да му е богатството, котката отговорила, че не е по силите ѝ дори приблизително да изчисли движимото и недвижимото имущество и доходите на богаташа и че дори той не знае точните цифри; но ако кралят иска наистина да се убеди в това, нека изпрати с нея своите хора извън пределите на кралството и да разбере, че никой на светя няма такова състояние като Калюзо.

Тогава кралят, като извикал най-доверените свои хора, им заповядал да разузнаят всичко, и те препуснали след котката; а котката, под предлог че иска да им купи разхладителни напитки, хукнала напред. Като минала границите на кралството, тичала до всяко стадо овце или крави и казвала на пастирите:

- Ей, внимавайте много! Не сте ли чули, че една шайка разбойници идва да граби околността? Ако искате да се спасите от бедата и да запазите това, което имате, казвайте, че всичко принадлежи на сеньор Калюзо, и от главите ви косъм даже няма да падне.

Същото повтаряла и във всички селища, които срещала по пътя си; така че, където и да минели кралските хора, навсякъде чували една и съща мелодия. Каквото и да видят край пътя, навсякъде им казват, че принадлежи на сеньор Калюзо. И, като се уморили да разпитват, те се върнали при краля, описвайки моретата и планините от богатства на сеньор Калюзо. Като чул това, кралят обещал на котката голяма награда, ако направи така, че сеньор Калюзо да се ожени за дъщеря му, и котката, като търчала прилежно насам-натам, най-сетне уредила работата.

Дошъл веднага сеньор Калюзо и кралят му дал дъщеря си заедно с несметна зестра. След месец сватбени тържества той казал на краля, че би искал да отведе съпругата си в своите владения. Кралят съпроводил младите до границата и оттам те заминали за Ломбардия, където по съвет на котката Калюзо си купил малко имение и заживял като барон.

Сега Калюзо, като се видял безмерно богат, благодарял на котката така, че нямало какво повече да се каже; говорел, че ѝ дължи живота си, а своето величие дължи на нейните прекрасни услуги; че повече му е дала нейната пъргавина, отколкото целите усилия на баща му и че сега тя може да разполога с него и с неговото имение по своя желание; кълнял ѝ се, че когато умре (но нека непременно да живее сто години и повече!), ще я балсамира и ще я сложи в сандъче от злато и кристал насред стаята си, за да я има вечно пред очите си като паметник.

Слушала котката неговите излияния и възхвали и не минали три дена, когато се престорила на умряла, като опънала тяло в градината. Видяла това жената на Калюзо и започнала да вика:

- Мъжо, случи се голямо нещастие! Котката умря!

- Да носи със себе си всички беди - отвърнал Калюзо. - По-добре тя, отколкото ние.

- И какво да я правя сега? - попитала жена му.

А той ѝ казал:

- Хвани я за лапата и я изхвърли навън!

Чула котката голямата награда, каквато даже да си представи не могла, и казала:

- Това ли е твоето gran merzè [5] за въшките, които ти събирах по гърба? Това ли са твоите хиляди благодарности за парцалите, които свалих от тебе, за да те облека в коприна? Това ли ми даваш в замяна, че получи с моя помощ кралски дрехи и че те нахраних, когато беше гладен и окъсан? Когато ходеше в дрипи, презиран от всички, мръсен и бос? Ето какво става с този, който направи услуга на магаре! Проклето да бъде всичко, което направих за тебе, защото не си бил достоен за това. Какво прекрасно сандъче от злато си ми приготвил, с какво прекрасно погребение ме почете! Хайде, котко, слугувай, труди се, не жали себе си, за да ти се отплатят след това така! Горко на този, който поставя котела си над чужд огън на надеждите! Правилно е казал философът: заспиш ли като магаре, ще се събудиш магаре! И наистина, който повече прави, по-малко получава. Но с горчива съдба и жалостни слова ще примамиш и мъдрец, и глупак.

Говорейки така и клатейки горестно глава, котката изтичала навън. И колкото да я викал Калюзо, колкото да се опитвал да ѝ се подмаже унизително, не можел вече да я върне с нищо. Без да се обръща, тя тичала и повтаряла:

пази, Боже, от богат, когато обеднее,

и от бедняк, когато забогатее. .

1. Виж бележка № 9 към приказката "Одраната старица". Игра на думи: Mantracchio - mantrullo (свинарник; и двете думи идват от гръцката дума μάνδρα - обор, ясла).

2. Църквата "Санта Клара" е един от централните храмове в Неапол. Площадчето пред нея от средновековието до днес е място за събиране на просяци и бездомници, някои от тях жимеят там, на улицата, през цялата година; Мелито е малко градче близо до Неапол, през което минавали няколко търговски пътища.

3. Обичаят да се прекръства устата при прозявка е гръцки. Имало поверие, че прозявката подтиква нечистата сила да влезе през устата. Старият баща казва, че си е прекръствал устата, за да се избави от злия дух, но нещастната съдба, въпреки това, го преследвала навсякъде.

4. Киайа е крайморски квартал на Неапол, днес застраен със скъпи хотели и магазини, но по времето на Базиле е район на крайна бедност, чието население се занимава предимно с риболов. Там търгували с риба направо от лодките и по крайбрежните камъни, но през XVI в. вече съществуват и специални търговски места.

5. Френският израз grand merci (благодаря много), преобразуван на неаполитански диалект. От времето на господството над Неапол на Анжуйската династия (XIV-VII в.) в местното наречие са се запазили много заемки от френски език.

Превод от руски: Павел Николов


(Следва)

януари 14, 2018

Свиване

Франция: готвят се нови закони в областта на медиите  

Президентът на Франция обяви намерения за създаване на два закона, засягащи медиите – закон срещу разпространението на фалшиви новини пo време на предизборна кампания и закон за обществените медии.

Според Макрон на платформите ще бъдат наложени задължения за по-голяма прозрачност на цялото спонсорирано съдържание, за да е ясна самоличността на рекламодателите и на онези, които ги контролират. При разпространение на неверни новини законът ще предвижда мерки –  да се заличи въпросното съдържание,  да се заличи потребителски акаунт, дори да се блокира достъпа до  сайта. В това отношение правомощията на медийния регулатор ще бъдат разширени, за да може да се бори  срещу всеки опит за дестабилизация от доставчици и услуги, контролирани или повлияни от чужди държави.

По отношение на уредбата на обществените медии Макрон обещава изключително широки дебати, както и проучване на различни европейски и международни модели.

Свиване

ЕК обяви състава на групата експерти за борба с дезинформацията и фалшивите новини  

ЕК съобщава, че eкспертната група на високо равнище, назначена да дава съвети на Европейската комисия как да се справи с разпространението на онлайн дезинформация ще се срещне за първи път на 15 януари  2018.

Експертната група на високо равнище ще допринесе за развиването на стратегия на ЕС за справяне с това явление, която ще бъде представена през пролетта на 2018 г.

Тази седмица беше огласен съставът на групата,  включваща експерти от академичните среди, медиите, неправителствения сектор.

Свиване

Юнкер, Юнкер, ти ярко пак пламтиш!  

  Моята главна тревога в писанията ми по международната сигурност е, че аз залагам на европейската карта, а не е ясно дали такава карта изобщо има в геоколодата.
  За мен Туск е настоящето на ЕС, но винаги съм чувствал, че нещо у него недостига, за да бъде той бъдещето на ЕС. Не зная кой политик е най-близо до представата ми за лидер на бъдещето на ЕС.
  Вътрешният мой глас и някои приятели ми подсказват тихо - Макрон, Макрон, Макрон!
  Не знам. Макрон? Дано или Да, но...

чети по-нататък

Свиване

Нобелови лауреати – 1948 година  

Паул Мюлер (Paul Müller)

12 януари 1899 г. – 13 октомври 1965 г.

Нобелова награда за физиология или медицина

(За откриването на високата ефективност на ДДТ като контактна отрова срещу някои членестоноги.)

Швейцарският химик Паул Херман Мюлер е роден в град Олтен в семейството на Готлиб Мюлер, служител в швейцарската железница, и Фани (Лейполд) Мюлер. Ранните си години Паул прекарва в Ленцбург (кантон Аргау), родния град на баща му. Когато момчето става на пет години, семейството се премества в Базел, където Паул получава образование в местно училище. Като завършва училището на седемнадесет години, той започва да работи в химически завод, а през следващата година става асистент-химик в лабораторията на компанията "Лонза". Този опит за изследователска работа го подтиква да постъпи през 1919 г. в Баезлския университет като студент по химия; през 1925 г. защитава дисертация, свързана с органичната химия на оцветителите, и получава званието доктор по философия. След завършването на университета Мюлер е приет на работа в кампанията "Дж. Р. Джаейджи", една от най-големите химически корпорации по това време. В Базел той се интересува малко от ботаниката, а в компанията "Джейджи" първата му задача е да проучва свойствата на естествените продукти на растенията. През следващите три години Мюлер получава няколко ценни дъбилни вещества; след това вниманието му е привлечено от дезинфекциращите средства, използвани предимно за защита на семената на растенията. През 1935 г. той започва да изследва инсектицидите (средствата за борба с насекомите). Макар че има голямо количество научна литература по този проблем и препоръки за тяхното използване, достъпни инсектициди фактически не се продават. От многото съществуващи инсектициди Мюлер не намира такива, които да са сравни с познатите арсенати, пиретрум или ротенон.

Арсенатите са изкуствено синтезирани химически препарати, докато пиретрумът и ротенонът са естествени растителни екстракти. Всеки от известните инсектициди има недостатъци. Арсенатите например са токсични за човека, а растителните производни не са токсични, но са скъпи. Освен това ефектът от използването им е краткотраен. Мюлер се опитва да получи изкуствен инсектицид, който да убива насекомите при контакт, но да не е токсичен за човека и растенията, да е евтин и химически стабилен.

Група експериментатори под ръководството на Мюлер провежда биологически изследвания, които включват тестване на инсектицидните свойства на стотици химически съединения. Изследователите от компанията "Джейджи" синтезират едно съединение след друго, като се опитват безуспешно да предскажат инсектицидната активност на съединението по неговата структура. През септември 1939 г. те създават дифенилтрихлоретан - вещество, в което два бензолни пръстена се съединяват с атом въглерод, който е свързан с три атома хлор. Веществото се оказва ефективен контактен инсектицид, а химическата му структура е стабилна. Мюлер знае, че аналогичните съединения, съдържащи сяра вместо централния атом въглерод, са ефективни перорални отрови, ако хлорният атом е разположен непосредствено, и в съответствие с това синтезира през 1939 г. дихлордифенилтрихлоретан (ДДТ); компанията "Джейджи" патентова препарата през 1940 г., провежда полеви изпитания и през 1942 г. го пуска на пазара.

По време на Втората световна война доставките за съюзните държави на природни инсектициди, голяма част от които се произвеждат в тропическите страни, намаляват или спират напълно, докато от тях има остра нужда. Петнистият тиф и маларията, предизвиквани от насекоми, са двата най-големи медицински проблема, изправили се пред съюзниците, защото срещу тях няма ваксина. Изследванията, проведени от Роналд Рос и Шарл Никол, доказват, че разпространението на маларията и петнистия тиф може да бъде спряно, ако се ограничи разпространението на комарите и въшките, които пренасят тези болести. Новият инсектицид ДДТ изглежда идеален за целта. Неговата токсичност за хората се струва на всички толкова ниска, че се предлага да се разпръсква непосредствено върху тялото, за да се предотврати появата на петнист тиф. Той е също така достатъчно евтин, за да позволи използването му за разпръскване над цели острови в Тихия океан преди дебаркирането на въоръжените сили на САЩ като противодействие на заразата от малария. Той е толкова устойчив, че при еднократно разпръскване остава ефективен в продължение на няколко месеца.

През следващите две десетилетия несравнимата ценност на ДДТ като инсектицид се потвърждава отново и отново, особено при използването му в тропическите страни. Веществото не само предотвратява появата на малария, най-разпространената тропическа болест, но и помага да се увеличи силно реколтата от нови видове селскостопански култури, селекционирани от Норман Борлауг.

Едва по-късно са открити неблагоприятните действия на ДДТ. Една от особеностите на това средство, която го прави отначало толкова привлекателно, е стабилността му в сравнение с естествените растителни инсектициди. Още от самото начало Мюлер осъзнава, че устойчивостта крие в себе си определени опасности. Като не се разпада постепенно на безвредни компоненти, ДДТ се натрупва в почвата, водата и организма на животните. Освен това препаратът е инсектицид с широк спектър на действие и освен вредители убива и полезни насекоми, като пчелите например. Тревогата от страничните ефекти на ДДТ нараства през 1960-те години и през 1972 г. повсеместното му използване в САЩ е забранено. Пагубните последици от ДДТ и вредите, които причинява на околната среда инсектицидът, довеждат до появата на книгата на Рейчъл Карсън "Безмълвният извор" ("Silent Spring").

През 1972 г. Мюлер се жени за Фридел Рюзегер; семейството има двама сина и дъщеря. Мюлер напуска компанията "Джейджи" през 1961 г. и следващите четири години работи в частната си лаборатория, която създава в Оберсвил близо до Базел. Умира през 1965 г. след кратко боледуване.

Мюлер е удостоен със степента почетен доктор на университета в Тесалоники (Гърция), член е на Парижкото дружество за индустриална химия и почетен член на Швейцарското дружество за изследване на природата.

Източник: http://n-t.ru/nl/mf/mullerp.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

Свиване

Или е дилетантство, или…  

  1.
  "Петър Христов помагаше за разкриване на редица престъпления."
  Като прочетох това твърдение, казано от бивш министър на вътрешните работи и си спомних друг случай преди време.
  Тогава не бивш, а действащ главен секретар на МВР бе казал по повод на едно друго убийство - той беше наш агент в голяма икономическа структура.
  Тогава ме помолиха за среща близо до президентството двама служители на МВР и разтревожено апелираха - нещо трябва да се направи, нужно е да се спре този страшен непрофесионализъм на толкова високи нива на властта! Как може да се говори по този начин? Да, човекът е убит, но нали шефовете на голямата икономическа структура знаят с кого той е общувал, кои са му "снасяли" информация.. По този начин се осветява цяла мрежа от хора и техният живот е застрашен! А във въпросните икономически структури не си поплюват, режат под нож всичко, прошка няма...

чети по-нататък

януари 13, 2018

Свиване

Cheap Russian Propaganda Against Bulgaria and the European Union  

Here’s how the propaganda against the European Union is working. A day after the speech of Donald Tusk in Sofia, the Bulgarian Facebook suddenly discovered and is spreading a lie, made in Russia. Here it is, as shown on the wall of some Yana Miteva. The text says more or less the following, “Since I’ve been reading all morning… tearful headlines, let me remind you of some facts: ‘Donald Tusk, historian by education, has been saying in his election campaign about his family and how his Grandfathers were sent to concentration camp for opposing the Nazis. Including his Grandpa Jozef Tusk. The reality, however, is slightly different. As it is known from the Berlin archives, the Grandpa of today’s’ EU chairman, Jozef Tusk, in 1944 served in the SS reserves. He even enlisted in Heinrich Himmler’s punitive squads voluntarily, for ideological reasons. And judging by photography, he was also a member of the SD, which was engaged in search and arrest of Jews in Poland and sending them to concentration camps. The image is provided by the Deutsches Bundesarchiv, its name is “Verhaftung von Juden”, arrest of Jews. The group probably searched for Jews in Gdansk and its surroundings and sent them to concentration camps.”

Picture from Yana Miteva’s FB page

 

The truth, of course, is far, far away from the quoted by Ms. Miteva text, but it’s interesting to see how trolls mix facts with lies, so that we better understand why the danger from fake news and disinformation is so big.

First, about the picture.
Anyone can see the original  in Wikimedia and it indeed is from the German archives. What is important to know is that its description is “Poland September 1939, near Ustronie/Opatowice ; road transport of arrested Jews under surveyance of Police force and SD. Four SD men are sitting in a cabriolet : from left to right, a Oberscharführer (UK:Staff sergeant; US:Sergeant first class), a Rottenführer (UK:Lance corporal; US:Corporal), a Untersturmführer (UK and US:Second lieutenant), a Oberscharführer.

In other words, the man on the picture, who allegedly is Mr. Tusk’s Grandfather, is a corporal from the German army, but he cannot be Mr. Tusk, because… .

Second, let’s see what he has done during the war as it is well documented in his official Wikipedia page,  and the sources, listed there.

“On 1 September 1939, when Germany invaded Poland, the Free City of Danzig was incorporated into the German Reich and the citizens of the Free City became German nationals. Tusk was assaulted in his house in the morning, and later witnessed German arrests of Poles at the railway station, and the Defence of the Polish Post in Danzig.
Józef Tusk reported the assault to Danzig police, and was subsequently arrested as a Polish activist, described as a “Polish fanatic, dangerous to the security of the German State”; his family on the same day was evicted from their house. Tusk was a forced laborer working in the construction of the Stutthof concentration camp. In 1941 he was interviewed by Gestapo and imprisoned in Neuengamme concentration camp.On 26 August 1942 he was released from Neuengamme.
On 2 August 1944 Tusk was conscripted into Wehrmacht, into the 328. Grenadier-Ersatz- und Ausbildungsbatallion (328th Grenadier Replacement and Training Battalion).[7][8][9] After about four months, around 24 November 1944 or soon afterward, he either deserted, defecting to the Polish Armed Forces in the West, or was imprisoned in an Allied prisoners-of-war camp.

So, the logical questions:

Yana Miteva’s FB page

Where’s the fake story coming from on Ms. Miteva’s wall?
From a Russian language web site, Politforums. The author of the original story is Oleg Lurie, who published it in Live Journal. If you wondeer why Ms. Miteva republished this fake story, don’t wonder too much – on her wall (see picture on the left) you can see that she’s a big fan of Russia (the flags of Russia and Bulgaria on the cover photo, some profile pictures with signs of (nostalgia?) the Soviet “revolution” of 1917 are enough to give you some ideas. Plus, of course,  pictures with  obvious Russian propaganda.

Who is the original author?
If you are asking yourself who is Mr. Lurie, the answer, in short – a convicted felon, who spent years in jail. What his intention might have been, when writing his Live Journal story, is perhaps answered best by the chosen tags: Gdansk, Himmler, Hitler, Donald Tusk, EU, European Union, Jozef Tusk, Kiev, SD, SS, Ukraine, Jews, european values, police, concentration camps, fascism (Гданьск, Гиммлер, Гитлер, Дональд Туск, ЕС, Евросоюз, Иосиф Туск, Киев, СД, СС, Украина, евреи, европейские ценности, каратели, концлагеря, фашизм). You can’t miss the Hitler, Himmler, Kiev and Ukraine tags, right, which are “quite relevant” for this article…

Why the fake, why now?
Clearly because of the extremely positive reaction of the Bulgarian media and society to Mr Tusk’s speech on January 11th in Sofia. Anti-Bulgarian propaganda cannot leave such a positive reaction without an answer. The text is written long time ago in Live Journal, but whether it was just translated in Bulgaria, when it was needed to undermine Mr. Tusk’s authority – that’s a question with no easy answer.

 

By the way, it will be interesting to see who will click on the bait of cheap anti-Bulgarian and anti-European propaganda, and will continue to share the fake news. And who will find out that they are being victims of this propaganda. And, of course, who will stand up against it.

Свиване

Евтина руска пропаганда срещу България и Европейския съюз  

Ето как работи пропагандата срещу Европейския съюз. Само ден след речта на Доналд Туск в София, в българския Фейсбук се разпространява масово една лъжа, създадена в Русия. Ето я – такава, каквато се вижда на стената на Яна Митева:

Публикацията на стената на Яна Митева във Фейсбук

 

Истината, разбира се, е далеч от цитираното от г-жа Митева, но е интересно да се види как троловете смесват фактите с лъжата, за да се разбере по-добре защо опасността от фалшивите новини и дезинформацията е толкова голяма.

1. За снимката
Тя може да се намери в Уикимедия и действително е от германските архиви. Важното е да се знае, че това е снимка от септември 1939 г., а описанието ѝ е: “Полша, септември 1939  г., близо до Устроние/Опатовице; пътен транспорт на арестувани евреи под надзора на полицията и SD. Четирима души в униформи на SD са в кабриолет, отляво надясно: обершарфюрер (сержант), ротенфюрер (ефрейтор), унтерщурмфюрер (старши лейтенант), обешарфюрер (сержант).

С други думи, човекът в кръгчето, за който се твърди, че е дядото на Туск, е ефрейтор от германската армия, но няма как да е дядото на Туск, което става ясно от описаното в следващата точка:

2. Да видим какво е правил Юзеф Туск по това време, според страницата му в Уикипедия (проверена и с източниците – полски издания, посочени в нея!)

“На 1-ви септември 1939 г., когато Германия нахлува в Полша, свободният град Данциг е включен в германския райх и гражданите му стават германци. Туск е нападнат в къщата си същата сутрин и по-късно става свидетел на арестите на поляци на жп-гарата, както и на защитата на пощенската станция в Данциг. Туск докладва за нападението в данцигската полиция и впоследствие е арестуван като полски активист, описан като “полски фанатик, опасен за сигурността на германската държава”; семейството му е изгонено от дома им. Туск е принудително накаран да работи в строителството на концлагера Щутхоф. През 1941 г. е разпитван от Гестапо и затворен в концлагера Нойенгаме, откъдето е освободен през август 1942 г. На 2-ри август 1944 г. Туск е принуден да влезе в редовете на вермахта. След около четири месеца, на 24-ти ноември 1944 г. той или дезертира в полските въоръжени сили на запад, или е затворен в лагер на съюзническите сили.”

Същата дезинформация е била използвана в изборите за президент на Полша през 2005 г., когато Туск губи от Качински. Информацията за службата във Вермахта на дядото са направени от политика Юзеф Курски, който впоследствие е изгонен от партията си, а спечелилият изборите Лех Качински публикува официално извинение във връзка с нелепите обвинения.

От реакцията в социалните мрежи в последните два дни разбирам, че някои хора се объркват от това, че снимката е истинска, а пък информацията е фалшива. Ще го обясня по друг начин: в германските военни архиви има множество снимки от Втората световна война. Всички те са истински, а не фалшиви. Дезинформацията се случва, когато истинска снимка се използва с фалшив текст – в случая се твърди, че шофьорът на джипката е дядото на Туск (друг е въпросът, че внуците нямат нищо общо с действията на своите дядовци и баби!), което не е възможно поради това, че до 1944 г. той не е бил мобилизиран в редовете на германската армия.

Следват логичните въпроси:

Стената на Яна Митева във Фейсбук

Откъде идва ментето на стената на г-жа Митева?
От сайт на руски език, Политфорумс (важен детайл: от базата данни за домейна politforums.net се вижда, че собствениците му са поискали да бъдат анонимни или поне използват регистратор, който поддържа такава функция); в него за автор на статията е посочен Олег Лурие от “Живия журнал”. Ако се чудите защо го е публикувала, не се чудете много – от заглавната страница на нейната стена човек не може да не забележи няколко факта: руското и българското знаме, преплетени приятелски. Профилните снимки на госпожата, в които се вижда, че е отбелязала (с носталгия?) 100 години от болшевишкия преврат. Както и фотографии, в които си личи ясно руската пропаганда. По-долу пускам картинна галерия за онези, които искат да се позабавляват.

Кой е авторът на оригиналния руски текст?
Ето кой е г-н Лурие, накратко: бивш журналист, осъден за мошеничество (два пъти), излежал години в затворите на Русия. Според статията в Уикипедия, разполагал с имущество, което далеч надхвърля официалните му доходи (джипове „Порше Кайен“ и „Ауди All Road“, леки коли „Мерседес S-500“, „Ауди ТТ“, както и две „Ауди А6“).
А какво вероятно му е било в главата, когато е публикувал ментето в “Живия журнал” може да се подразбере от избраните от самия него тагове към статията:  Гданьск, Гиммлер, Гитлер, Дональд Туск, ЕС, Евросоюз, Иосиф Туск, Киев, СД, СС, Украина, евреи, европейские ценности, каратели, концлагеря, фашизм.
Какво прави впечатление в тези тагове? Ами наличието на “Хитлер”, “Химлер”, “Киев” и “Украина”, разбира се, които нямат нищо общо с казуса…

Защо тъкмо сега този текст се появява на български език?
Очевидно е защо – защото повсеместната реакция в българските медии и общество към речта на Туск от 11-и януари 2018 г. в София е положителна. А антибългарската пропаганда не може да подмине спокойно подобни емоции.  Иначе текстът е написан отдавна, но не може да не се запитате дали не е бил преведен на български сега, когато е станало належащо да се “вкара в обръщение”, за да подрони авторитета на г-н Туск и да накара хората да гледат на него с недоверие.

 

Впрочем, ще бъде интересно да се види кои хора ще се хвана на куката на евтината антибългарска и антиевропейска пропаганда и ще продължат да популяризират фалшивата новина за “дядото на Туск”. И кои ще се усетят, че са жертва на тази пропаганда. А и кои ще се изправят срещу нея.

Ето и някои допълнителни коментари на съобщения във Фейсбук по темата. Ще допълвам тази статия с нови коментари, когато се появят нови въпроси.

Съмнения:
“Истината трябва да е несъмнена и недвусмислена! А аз и много други останахме неубедени. Споделих с всички, че смятате снимката за менте, но вие сам казвате, че е истинска. Кое е менте тогава? Намирам ,че доста обърканото и нелогично обяснение. Версията за принудително рекрутиране на Юзеф Туск не издържа. ”
“Не издържа фактът как е освободен през август 42-ра и след това рекрутиран в СД. От други линкове вчера, които прочетох на немски, излиза че Юзеф е посочил идеологически мотиви (вярвам, че си е спасявал живота си). Но е бил във Вермахта чак до края на войната. Там пише, че този факт е необясним. Добре, наистина датировката не съвпада прав си! Посочени са чиновете на четиримата, но не и имената. Но пък приликата между дядо и внук е поразителна.”

Коментар върху съмненията:
Истината си е несъмнена. За снимката обясних по-горе: тя е истинска, но нито един от описаните в нея хора не е дядото на Туск. Ментето е коментарът към нея. Няма “версия за принудително рекрутиране” (мобилизация). В нацистка Германия всички мъже са подлежали на военна служба. Хората не са имали избор; факт е, че не всички войници във Вермахта са военнопрестъпници, а допълнителната информация, че не е служил до края на войната, а е или избягал и присъединил към съпротивата, или попаднал в съюзнически лагер е показателна. Също така показателен е и друг факт – че той е служил като прост войник, а не като войник в SD или SS. Аргументът за приликата не издържа проверката на датите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Свиване

Омагьосаният кръг на най-лошите от нас и най-лошите от вас  

  1.
  Ох, охраната в една банка днес в преносния смисъл ме застреля!
  Приближих се да го попитам нещо. Той ми каза - бях в службите, стигнах до подполковник, ето ме сега тук. Пак добре съм. Исках друга работа да си намеря, тази ми е малко нещо средно между портиер, пиколо и пазвантин. Ходих при нашите в БСП, хем бяха тогава на власт за малко - нищо, забравиха ме не само приятелите, а и неприятелите, макар по едно време на тях разчитах като че повече.

чети по-нататък

Свиване

Новият сезон и българският Пучдемон  

Винаги съм казвал, че прекомерното гледане на телевизия е вредно и че има хора с по-крехка душевност, на които то или трябва да се забрани, или драстично да се ограничи престоят им пред телевизора. Един такъв човек ни показаха из онези дни. Тръгнал да събира подписи за отделянето на Северозапада от България: „Първо ще се отделим като автономия или независима държава (това още не е съвсем ясно) и тогава вече тепърва ще се обърнем към Румъния да видим дали ни искат или не ни искат. Ако не ни искат, ще си останем независими“. На което румънските медии, които не са много по-читави от нашите, веднага отговориха с гръмотевични заглавия: „Българи искат в Румъния!“.

Освен за Пучдемон и за далечна и романтична Барселона, достатъчно „борбена“, въпреки че чак Септемврийско въстание не е вдигала, човекът е гледал по телевизора и друго: „Всеки ден се говори за корупция и това почти никой не го отрича. Ако се отделим било като автономия, било ако Румъния ни поиска като част от Румъния, начи би требвало да не сме част от тази корупция!“.

Обикновено човек не е част от корупцията, когато не дава и не получава подкупи, но българският Пучдемон е решил да се справи с проблема по геополитически начин, просто защото е проследил тези две теми в медиите и ги е свързал. Ако вместо Каталуня беше следил темата за ядрената програма на Северна Корея, сигурно щеше да поиска врачанска атомна бомба да се пусне над София. Вероятно, ако го попитате дали иска за Северозапада повече пари от еврофондовете, той ще каже, че иска, но едва ли ще успее да ви обясни как и кога новата му държава ще стане член на ЕС. Е, освен ако Румъния не ги поиска, разбира се. Тогава от Букурещ към Видин, Враца и Монтана ще рукнат такива еврофондове, че няма да смогват да ги харчат.

Но дали българският Пучдемон е просто един безобиден смехурко, тръгнал да привлича внимание към себе си с „велики“ идеи? Със сигурност го има и това, но има и друго: когато един гражданин, макар и инстинктивно, макар и с панаирджийски средства като български Пучдемон поиска да се отдели от държавата си, то дали и държавата не е направила нещо, за да го наведе на тези мисли?…

През изминалата седмица се откри новият политически сезон. Мисля, че вече трябва да престанем да наричаме всяко поредно завръщане на депутатите от ваканция „нов сезон“. Сезони имат театърът и операта. Те са зрелища, те предлагат спектакли, докато парламентът вече не си дава труда и това да предложи. Преди поне имаше шоу. Сега от трибуната се мърморят заучени фрази и дори царете на хоръра от БСП (те са такива само в опозиция) не успяват да отделят достатъчно адреналин.

„На 17 януари ще внесем вот на недоверие за корупция. Някои казват – защо го правим на прага на председателството. Правителството няма да падне. Правим го, защото правителството създава условия 10 млрд. лв. да се крадат годишно“ – рече К. Нинова.

Наистина, защо го правят, щом знаят, че правителството няма да падне? Правят го заради безплатното телевизионно време. Много отдавна вот на недоверие не се иска, за да се събори кабинетът. Много отдавна вотът на недоверие е само медийна кампания между изборите, в която партиите развиват опорните си точки, отправят предварително разработени политически послания и се обвиняват взаимно в чудовищни дела. А ние сме принудени да ги слушаме, защото по закон медиите са длъжни да ги отразяват. Вотовете на недоверие не са нищо повече от монополно гарантирано рекламно време.

И изглежда раздразнени от онези 10 млрд., които ги краде някой друг, социалистите запяват рефрена си, недочакали същинските дебати по вота:

Саниран блок тече, авторитетни чуждестранни медии ни „заляха“ с обвинения в корупция, 8 дни – 8 трупа („труп“ е задължителна за употреба от парламентарната трибуна дума – б.м.), убийства на семейства… протести, полицаи, зелени… Топим се като народ, обедняваме… Видин, Монтана и Враца искат в Русия… пардон! – в Румъния… корупцията е превзела всичко… народът не може да търпи, излиза на улицата…

Да, подобно на депутати, когато камерите се обърнат към тях, и „народите“ излязоха на улицата, когато ги осветиха прожекторите в първия ден на председателството. Доколкото прочетох, само в София девет „народа“ са излезли да протестират, а протестиращите в цялата страна „народи“ са още 25. Разбира се, всеки „народ“, излязъл на улицата, „не може да търпи“ нещо различно – един не може да търпи лифт, друг не може да търпи липсата на лифт, трети изнемогва от това, че Истанбулската конвенция още не е ратифицирана, вече не издържат полицаите, пенсионерите, защитниците на суверенитета на Българя и на държавите по света…

Ако самите полицаи не бяха едни протестиращите, сигурно щяха да се видят в чудо как да регулират всички тези шествия на „народите“, за да не се пресекат, да не се омешат и да не се размият исканията им. Представям си пред какво затруднение е бил изправен в четвъртък обикновеният гражданин, който също „вече не издържа“, решил е да излезе на улицата, обаче не знае към кого да се присъедини. „Я да видя – ще си каже той: – трябва да заведа детето на цугтромбон и на връщане да купя кисело зеле. Значи мога да хвана първо шествието по „Витошка“ до „Патриарха“ и там вече ще се прехвърля на другото до „Раковска“.

Разбира се, Бойко Борисов гледа като баща как „хората вече не могат да търпят“ и сърцето му се къса. Може ли да помогне на всички? Не, дори и той не може – толкова повсеместни са разрухата и отчаянието. Може да помогне само на най-закъсалите, на онези, които вече наистина, ама наистина не могат повече да издържат. И това са на първо място полицаите, после учените от БАН и накрая преподавателите от Университета, които са толкова изпосталели от мизерия, че даже не могат да излязат ефективно на протест, а само заплашват от аудиториите с пресеклив гласец.

Лошото е, че парите са като материята – не се самозараждат, а само сменят притежателите си. За да плати на едни, г-н Борисов ще трябва да вземе от други, може би не толкова шумни и толкова организирани. Но всичко се прави в името на спокойствието и единството. За спокойствие и единство призова ГЕРБ от парламентарната трибуна, като се закле, че борбата с корупцията е приоритет, че е важна едва ли не колкото и самата корупция.

Другите парламентарни сили също взеха отношение към началото на политическия сезон.

Патриотите казаха, че правителството е стабилно и кротко се приготвиха да довършат мандата. От ДПС обясниха, че няма да участват във внасянето на вот на недоверие, но това не означавало, че няма да го подкрепят „със свои си аргументи“ – един вид, много зависи как ще протекат тайните преговори с ГЕРБ между внасянето и гласуването. За всеки случай намекнаха за програмно правителство, подчертавайки, че на този етап, в рамките на тази „моментна снимка“, щракната от великия фотограф Ахмед Доган, те не виждат алтернатива на ГЕРБ. Но всеки, който малко от малко познава ДПС, ще знае, че те с лекота утре няма да виждат алтернатива и на всеки друг, стига това да обслужва ролята им на вечния изнудвач и „балансьор“. Накрая Карадайъ повтори, че патриотите трябва да бъдат извадени от властта, тъй както Картаген трябва да бъде разрушен.

Докато другите се занимаваха с политическа стратегия и тактика, Марешки обяви, че ще повиши жизнения стандарт в страната. Как? Ами, от парламентарната зала блика просперитет и благополучие, което трябва да се разлее и върху все повече български граждани. Така каза.

Неприятното е в това, че много лесно можем да си представим целия спектакъл с разменени роли и той пак ще бъде същият. Днес ГЕРБ е Одета (белият лебед), а БСП е Одилия (черният), но утре може да е точно обратното. В ролята на Одета може да е БСП, а на Одилия ГЕРБ. Но либретото ще остане същото – Одета ще шумоли с пачка из обществените поръчки и ще ги разпределя на своите обръчи, а обръчите на Одилия ще са гладни и ще вият като родопски мечки. Одилия ще вещае катастрофа за народа и ще го вижда излязъл на улицата от ужас и безизходица, а Одета ще призовава към спокойствие, стабилност и единство в името на националните интереси. Одета ще отчита нечуван растеж и успехи във всички сфери на обществения живот, докато Одилия ще доказва как сме ударили дъното и продължаваме да копаем надолу. И двата лебеда ще звучат съвсем убедително, а вездесъщият зъл магьосник Ротбарт (ДПС) ще се смее сатанински отстрани, ще балансира и ще танцува па-дьо-дьо ту с белия, ту с черния лебед. Това е българският политически модел и в него няма нищо уникално, както се мъчи да го изкара Хидроинженерът от Цанков камък.

Ето всички тези неща не остават незабелязани. Вижда ги и българският Пучдемон от Северозапада (така и не разбрах от кой град или село е точно) и без да се опитва да ги облече в сценичните костюми от „Лебедово езеро“, отсича кратко и ясно: „…начи, би требвало да не сме част от тази корупция“. Удри, бай Пучдемоне! Каквато държавата, такива и пучдемоните – каквито пучдемоните, такава и държавата. Току-що научих, че едно бутиково протестно шествие тръгва от Петте кьошета към „Витошка“. Смятам да го взема и да отида до кварталната кръчма, където, без да се съобразявам с джендъра на сервитьорките, да удавя една богата на холестерол пържола в половинка червено вино. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Свиване

Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 4 август 1872 година  

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 86. Като източник Страшимиров сочи „Археологически и исторически изследвания“ - д-р В. Берон, стр. 311, 1886 г.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ХРИСТО ИВАНОВ КНИГОВЕЗЕЦА - 4 АВГУСТ 1872 ГОДИНА

1872, 4 август

Брате!

В Идрине [1]

Откакто ти си даде пълномощното, гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш! Честитя ви венчавката и дай Боже [да е] на добре! За нещата [2] - какво им пречеше на пътя [3], че щом като пристигнах, ти [още] не си ги изпратил! Букурещките [4] след два дни ще се търсят от Букурещ. Защото след тях писах други за Букурещ и им казвам да гледат от първите писма и да вършат! [5] Сега ето че ще изпаднат в съмнение за тия писма, какво ли са станали!... [6] За да се избавят затворените, трябва да се убие и синът му сега [7], ако той не е чист! [8] Ако с предателски думи е показан Марин [9] и са го запрели, не трябва да се маете. [10] И тайно, само оня, който ще го извърши. [11] От тукашните работи не се чува нищо. За Дякона [12] по шюпе, един има наш запрян; двамина не [са] наши. 25-30 дни след Св. Богородица може да дойда. Пазете, сатири да не се хвърлят, нито да се заканвате някому!...

Работата вършете, но умно! [13]

Ас. Дервишооглу Кърджала

-----------------------------------

1. Търново.

2. Писмата.

3. Кой им спираше експедирането.

4. Писма.

5. Да изпълнят първите писма.

6. Ще се боят да не са попаднали в ръцете на вражеската власт.

7. Синът на вече убития.

8. Ако не е привърженик на комитета.

9. Ако синът е издал Марин Станчев и са арестували последния.

10. Да не се бавят, но да убият и предателя син.

11. Всичко да се пази в тайна: да го знаят само онези, които са натоварени да извършат смъртната присъда.

12. Дякон Паисий убит от засада от Д. Общи в Орхание.

13. Недейте спира да действате, но вършете умно.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

72. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

73. Писмо на Васил Левски до Централния комитет във Влашко – 25 юли 1872 година

74. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи

75. Писмо на Васил Левски до приятел

76. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч

77. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 3 август 1872 година

78. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 3 август 1872 година

79. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

Свиване

Мишел Фуко и знаците на Съдбата  

  На Панаира на книгата през декември си взех 3-4 брой за 2016 г. на сп. "Социологически проблеми", посветен на големия френски философ Мишел Фуко (1926-1984), едно от най-значимите философски имена на 20 век.
  
  Чета този брой бавно, макар да съм се запознал с множество произведения на Фуко (да не се бърка с Махалото на Фуко и френския физик Леон Фуко (1819-1968)).
  Фуко често ми е сложен за четене.
  
  В Обществото на риска, в Рисковото общество, над монография за което работя вече повече от година, един от фундаменталните подходи за изучаване на съвременните рискове е с название, използващо неологизма, изкован от Фуко - Governmentality (гавърнменталити, от govern – управлявам, ръководя; government – правителство, управление; governmental – правителствен; и mentality – манталитет, менталност).

чети по-нататък

Свиване

Повече българи, по-малко байганьовци!  

Препечатано от “Свободни“, оригинално заглавие: “НЕ БИВА ДА СЕ ПРЕДАВАМЕ”.

ВИЗИЯТА НА ВЕНИ МАРКОВСКИ
  • Всичко започва от съдебната система. Не може да има здраво общество, ако то е създало болна и неработеща съдебна система. Или по-точно: работеща по поръчка прокуратура.

За жалост, моите разговори с българи в чужбина как те биха могли да бъда полезни при един опит да извадим каруцата от калта, в която се намира България, често свършва със следното заключение: Патрик, разбери, ние не сме избягали от България, избягахме от българите.

Вени е полезен кадър. Само му прочетете  CV-то. Сигурен съм, че и той би помогнал и се надявам в един момент да успея да го убедя. Но засега само се мъчих от него да изцедя някой съвет или визия за посока, както му е реда в Свободни. Не успях. Прекалено скромен или мъдър, не знам. Мислих да не публикувам неговото интервю от липса на послание. Но после реших, че Вени може би най-интелигентно ми е обяснил, какво куца в нашите или вашите отношения.

Повечето българи, установили се в чужбина, гледат на Родината с романтично-носталгичния поглед на отминалото безгрижно детство. Други въобще не обръщат взор към България, нямат време, особено онези ангажирани със сериозна работа. Течението на буйната река, из която сърфират, ги носи към непознати и любопитни брегове и не намират и миг за поглед назад. Малцина са тези, като Вени Марковски, които съпреживяват за България, които продължават да упорстват да променят манталитета на „нашенците“ – същият, онзи андрешковски манталитет (на селския хитрец, който не плаща данъци), който толкова ни дразни, когато го виждаме у другите, но и който ни кара съвсем безскрупулно да подаваме банкнота в протегната ръка на катаджията, когато ни хване да говорим по телефона, докато шофираме без колан на червено.  Този манталитет „нашенците“ често се опитват да прилагат и в чужбина,  да “изиграят”, да “прецакат” системата, като си мислят, че чужденците са балъци, а нашенци са хитреци и така се провалят…

Именно към „нашенците“, а не към българите е насочено критичното му отношение, за това че „нашенци“ все очакват някой друг да оправи проблемите ни, а не се заемаме сами да си ги решим, обикновено с оправданието: Ама аз нали им плащам данъци, те трябва да чистят.  Според Вени, в това отношение „аз” – „те” и се състои проблемът, който не можем да решим вече толкова години.

Много интересна съпоставка прави между разклатените плочки на тротоарите и състоянието на обществото: „всичко това започва от разклатените плочки, които издават, че цялата ни обществена система се клатушка.“

Все пак Вени дава едно разумно (според мен) решение: „Да образоваме хората, за да може нашенци да намаляват. Това е спасението: повече българи, по-малко нашенци. Повече хора на XXI век, по-малко байганьовци.“

Патрик Смитьойс.

Патрик и Вени разговарят

В НЯКОЛКО РЕДА

Вени Марковски е  един от двамата създатели на първия в София Интернет оператор. Съосновател и председател на УС на „Интернет общество – България“. Бил е член на борда на директорите на международното „Интернет общество“, на Интернет корпорацията за имена и адреси, на международната организация „Компютърни професионалисти за социална отговорност“, на Нов симфоничен оркестър и др. Автор на множество публикации в родните и чуждестранни медии.

Понастоящем живее в Ню Йорк, но често посещава България. Сред хобитата му са играта на тенис и карането на ски.

Първият и най-горещ въпрос: Човек с такова CV, който е създал и продал една от най-известните фирми свързани с “нови” технологии в България, интернет доставчика BOL.bg – по презумпция има страхотни възможности в IT сектора в България – what the … are you doing in America?

Аз заминах за САЩ през 2005 г. по лични причини, които нямат нищо общо с тогавашния ми Интернет-бизнес в България. Не съм се откъснал от страната, но навън има също възможности за реализация; пък и не съм единствен – ето, първият ни служител в БОЛ.БГ, Николай Горчилов, сега е в Индия и развива Интернет бизнес там.
Това, което правя в САЩ е, че пак си работя същите неща, както и в България; просто местожителството ми е в Ню Йорк – градът, който (като мен) не спи.

Вени Марковски говори пред ОС на ООН по случай приключването на преговорите за WSIS+10. Декември, 2015 г. Автор: UN Photo/Evan Schneider

Няма да те питам много как живееш в Щатите. Някои хора ще те намразят…

Не съм сигурен, че ще ме намразят точно или пък само заради това. Истината е друга, разбира се – аз пътувам и работя много, а за нашенци тежката работа не е основание за завист. Но в социалните мрежи се вижда, че бай Ганьо мрази на принципа ‘Га не мразим, не мо’ем заспим (“Когато не мразя, не мога да заспя”). Оказва се, че има хора – озлобени, мразещи, изпълнени с негативни емоции, които обаче се преструват успешно; ето, наскоро един такъв нашенец не издържа и избълва порция злостни думи по мой адрес във Фейсбук. Познавам го бегло, нямам спомени да съм имал някакви кой знае какви отношения с него, затова излизащите изпод клавиатурата му змии и гущери бяха неочаквана изненада. Не е неприятна, а просто е изненада. Аз, естествено, не се разсърдих, но се учудих – ненормално е човек да носи в себе си години наред злобата си, а да ме поздравява, да прави мили очи и да си общува с мен… Ненормално и тъжно е. Не мога да си обясня такова поведение – може би защото не са ми познато такива чувства – аз не мразя, не завиждам, не злобея… Напротив –  усмихвам се и ми е винаги интересно и забавно… Ти можеш ли да го обясниш?

Затова да те питам за България. Често идваш насам. Защо? Само да видиш приятели и роднини, или имаш още проекти в България?

Идвам, разбира се заради приятелите и роднините, но и защото изпитвам чувство на дълг към България…

Моля?

Да,  това е страната, дала на семейството ми подслон един месец, след като съм се родил. По онова време югославският комунистически диктатор Тито вече е осъдил дядо ми на затвор през 1948 г., а след това и на пет години концентрационен лагер (1956-1961), лишил го е от граждански права, а към сина му – моя баща, както и към майка ми югославската ДС (УДБ) е имала такова отвратително отношение, че те са били принудени да емигрират. България дава подслон на семейството ми; няма как да не съм ѝ благодарен.

С дядо си, Венко Марковски, академик на БАН и народен деятел на културата. 20.09.1987 г. Снимка: Личен архив

Но как съчетаваш това чувство с описания случай по-горе?

Няма връзка между двете. Нашенци, които злобеят, не са българите, които са приютили семейството на един зловещо измъчван от комунистическите палачи поет. Това е все едно днес аз да се хваля с това, че българите били “четвърти в света” по футбол през 1994 г., само защото тогава съм правил ИТ-центъра на Българския футболен съюз и съм се познавал с Вальо Михов. Заслуга за постижението си имат футболистите, треньорите, ръководителите на БФС, както и клубовете, в които те играеха. Ние сме само зрители. Да се гордеем с техните постижения или да се срамуваме – и двете са признак на комплексарщина, на комплекс за малоценност. Е, сега вече някои нашенци може да ме намразят още повече – ще си кажат: “Не стига, че го мразя, че му го казах, но той се преструва на много цивилизован и не ми отвръща по същия начин! На какъв се прави тоя, бе?!”

Добре, да се върнем към темата. Много съм се интересувал за развитието на IT сектора и се ядосвам, че твърде малко пари се инвестират в IT образования и всички науки свързани с него. Също се ядосвам, че все още прекалено се набляга на оutsourcing. Няма достатъчно български продукти и софтуерни решения. Как виждаш ти този сектор в България. Дай кратък анализ на сегашното положение, проблеми, предимства за “made in Bulgaria”, нашите предизвикателства и някаква стратегия за бъдещето.

Има много предимства за “произведено в България” – страната е в ЕС, има ниски данъци, разполага с качествени хора, които работят или ръководят прилични компании. Има мои колеги, които продължават да развиват бизнеса си в страната; не всички са като мен, а и чужбина не е за всеки. Проблемът, който нашите сънародници трябва да разберат, е друг: България не е единственото място за подобен бизнес. Тя се конкурира със страни от цял свят и трябва да се стреми да е по-добра от тях. Винаги. Това ще рече ВСЕКИ един от нас да трябва да се стреми да бъде по-добър от другите, по всяко време. В ИТ-бизнеса има голяма конкуренция и България трябва да се бори за всеки клиент.

Възможно ли е ти и други български IT герои да се обедините в едно сдружение и да привлечете големи компании към България. Примерно, кметът на Елин Пелин, енергичен и много деен човек от сектора, ще ви уреди землена площ в Елинпелинско (близо до летището + чист въздух) и Apple, Intel, Oracle и други ще изберат България за R&D или за производствена локация в Европа. Може ли да стане?

Всичко е възможно, но някои неща са малко вероятни. Ето един пример – преди година помолих шефа на сравнително голяма щатска компания (над 7000 програмисти) да промени пътя си и да мине през България. Организирах му срещи с ИТ-бизнеса, както и с държавните институции. От бизнеса остана много доволен, но за беда дойде в България дни, след като Борисов бе подал оставката си и явно обстановката му се е видяла несигурна. Човекът реши да не инвестира у нас, а жалко – искаше да започне с 250 програмисти, които да станат 1000 до няколко години. Сметката е много проста – 1000 програмисти, на работа за щатска компания, носят в страната огромно количество пари.

А за тези компании… Защо да идват у нас, след като дори и да получат това, което ти казваш, ще им се наложи да живеят не в Елин Пелин, а в София. И за да отидат до Елин Пелин, ще губят часове наред всеки ден. Ще ходят по разбитите и мръсни улици. И, може би най-важното: ще ги гледат намръщено едни нашенци, които ще си мислят: “Тия, па! Какво ми се правят на интересни, все едно не сме виждали големи компании!” А някои не само ще го мислят, но и ще го изричат на глас, ще ги плюят и т.н.

Вече си в Щатите 15 години. Какво е най-ценното което си научил там? И какво могат българите като народ или България като държава да научи от американците?

Няма едно ценно нещо, няма и нещо, което да сме показали, че хем искаме, хем можем да научим, хем ще го приложим на наша почва. Пример – в САЩ може независим прокурор да разследва президента, а ФБР редовно вкарва в затвора  конгресмени. Как го виждаш това в България? А можеш ли да си представиш не просто кампания #metoo (англ., и аз също) срещу насилието от страна на мъжете към дамите, че и някой властимащ да си подаде оставката заради нецензурни шеги или груби подмятания по адрес на жените?

В резерват за ястреби и соколи, щат Вермонт. Снимка: Личен архив

Дали тези неща са приложими тук? Ще дораснем ли дотам?

Не знам дали някога ще “ги стигнем американците”; Тодор Колев, когото имах честта да познавам и продължавам да уважавам, имаше цяла песен, че това няма как да се случи. Те изграждат демокрация 200 години повече от нас и все още имат сериозни проблеми. А у нас хората си мислят, че щом сме членове на ЕС, значи всичко ще се оправи. Ще се оправи, ако има мотивирани хора, които да използват членството в ЕС, за да направят страната по-добра.

Кое намираш като хубаво качество, талант или даденост в България, което ще бъде от ползата на американците?

Много талант има в България, но е факт че можем да го сравним на какво ниво е едва тогава, когато се конкурира с таланта по света. Има и много талант, който у нас не се признава, по същата логика, за която говорих по-горе: “А, бе, кой е тоя, бе?”. Как мислиш, защо хора като Тео Ушев, Герасим Дишлиев, Димо Райков са в чужбина? Не, че у нас няма талант – естествено, че има, но той се съревновава на малкото игрище, на черния терен. Черен, но не от чернозема, а от черната злоба и завист. Когато в продължение на 140 години държавата е била тази, която е “давала” храната, нормално е системата да е изкривена. Да не говорим, че нашенецът по принцип не иска да дава пари за изкуство, защото и той е свикнал, че държавата ще храни писателите, художниците, певците и актьорите… И така не е от социалистическо време, а от самото Освобождение 1878г. На думи много почитаме и уважаваме творците, но като опре въпросът до делото – например да си купим техните книги, веднага бием отбой.

Ти си с богат международен опит: работил си къде ли не по света; какво ще кажеш за пътя на България от тук нататък? Дай 3 или 5 неща които трябва да бъдат променяни. Как виждаш това да стане и кой ще ни помогне?

 Трудно е да се дават рецепти отдалече, а и нямам претенциите да разбирам добре  случващото се в България; ще ти дам пример – аз не се интересувам кой е на власт, искам който и да е на власт, хората да виждат, че страната се развива напред и нагоре, а не назад и надолу. Мнозина се чудят как така продължавам да помагам на България – водя инвеститори, участвам в конференции и т.н. А аз им се чудя на друго – защо някои или дори същите хора непрекъснато се оплакват, че това не било добре, онова било кофти, но самите те не се хващат да го оправят!? Защо искат някой друг да им го оправи? Ето, тази година отидох на почивка на Черно море, докато мнозина предпочитат морето в Гърция!? Излиза, че хора като мен – емигранти, не само покриваме търговския дефицит на страната с парите, които пращаме на близките си, но и като се приберем в България, харчим изкараните с пот на челото пари в чужбина… у нас! А нашите политически патриоти ходя на почивки в чужбина и харчат получените (често те не са изработени!) пари там.
Манталитетът на нашенци няма да се промени, но ако се промени съдебната система и вместо цацаратура има работеща прокуратура, тогава поне ще има усещане за справедливост. Днес вместо подобно усещане, има направо разбиране, че системата е калпава и управляващите никога няма да бъдат наказани за престъпленията, които извършват. Подобна липса на справедливост убива всеки порив за създаване на общност.

Изказване пред среща на министрите на далекосъобщения от Източна Европа. Май, 2010г. Снимка: Личен архив

За мен, може би защото съм юрист по образование, основният проблем на демокрацията в България е липсата на върховенство на закона.

Не мога да ви дам готови рецепти или някаква визия, защото това според мен не е работа на един отделно взет човек, а на политическите партии; ние – гласоподавателите – трябва да прочетем какво ни предлагат, да ги питаме как ще го реализират и да гласуваме според наученото. За съжаление, поради късата памет на народа, партиите не си правят труда нито да пишат кой знае какви програми, нито да ги изпълняват; нашенци все още гласуват първосигнално, като особена роля в този процес играят думи като „комунисти“, „Европа“, „Русия“ и т.н.

Ти беше кандидат за кмет по едно време; какво искаше да промениш тогава?

Това бе през 2003г., тогава казах, че имам само една мечта – да видя плочките по улиците подредени така, че човек да може да ходи по тях в дъжд и сняг, без да се страхува, че като стъпи отгоре им, те ще го опръскат с кал, защото са разклатени и събират вода под тях.

Е, това е майтап, нали?

Не, защо? Има връзка между подредените правилно плочки и асфалтираните улици (без дупки) и… състоянието на обществото, качеството на живот в държавата и щастието на хората. Подредените плочки означават подредено общество. Паркираните по тротоарите коли са признак, че обществото търпи някакви хора, които не се съобразяват с останалите. Липсата на условия за движение по улиците на хора в инвалидни колички, а и на бебешки колички, е достатъчно ясен знак, че обществото предпочита да не се затормозява с мисли за хората в неравнопоставено положение. Помисли си сега за домовете за “изоставени деца” и как обществото се отнася към тях? Да не започвам с другите, по-големи и по-значими теми – за отношението на нашенци към различните – роми, бежанци, евреи и т.н.

И всичко това започва от разклатените плочки, които издават, че цялата ни обществена система се клатушка. Хората поотделно са чудесни, но събрани заедно се оказват без опора. Ние поддържаме ред и чистота в домовете си, но за улицата ни е все едно. И винаги намираме оправдание, което най-често е “Ама аз нали им плащам данъци, те защо не чистят”. Виждаш ли – още в това отношение “аз” – “те” се съдържа проблемът, който не можем да решим вече толкова години.

Липсва връзка между държавата и гражданите ли?

Не само. Липсват много връзки. Например някои (много?) хора продължават да не разбират, че има връзка между труда и заплатата. Ние се шегувахме по време на социализма с приказката “Те ни лъжат, че ни плащат, а ние ги лъжем, че работим”, но се оказва, че и днес е така. Непрекъснато излизат проблеми – бедни шивачки работят месеци наред, а фирмите не им плащат. И т.н., и т.н.

Липсва разбиране кой с какво се занимава в живота. Автори изглежда не разбират, че у нас не можеш да станеш милионер от една песен, колкото и да е популярна. Ако една песен е много слушана или гледана в YouTube, тя няма как да направи автора, изпълнителя или продуцента ѝ богати. Впрочем, знаеш ли кой наш изпълнител има най-гледaните песни в YouTube?

Азис?

Точно така – стотици милиони са видели неговите песни. Ще кажеш: “Ама това е чалга!”, а аз ще те попитам – къде са тогава сериозните изпълнители, защо техните песни не се гледат като “Хабиби” – над 61 милиона пъти? Или като “Сен Тропе” – 49 милиона. Имаме неколцина супер-професионалисти, като Лили Иванова, например, която би трябвало да е пример за всеки музикант и изобщо – за всеки човек на изкуството. Жената е талантлива, но – подчертавам това “но” и се труди къртовски: ежедневно, всяка седмица, всеки месец, година след година. Концерт след концерт, диск след диск. Няма оплакване от лоши условия, няма жалби по адрес на музиканти, продуценти или осветители. Ние дори не се замисляме за труда ѝ, когато тя излезе на сцената и се раздава в продължение на два часа. Гледах я преди две години в Лондон и още не мога да се отърва от чувството, че съм видял човек от друга вселена. Бих искал да мога да пиша стихове, за да ѝ посветя някое стихотворение, от което да направи песен, но уви – не разбирам от поезия. Пробвах се, писах, трих, писах, трих – не става. Но си признавам – в няколкото разговора, които съм имал с нея, съм се чувствал изпълнен с щастие, ведър, засмян. И същевременно, ако отвориш сайтовете или вестниците – непрекъснато се намира някой да каже някаква глупост за нея. Т.е. нашенецът не разбира, че може да черпи от Лили Иванова сили, енергия, да се учи, да я гледа и да казва на децата си: “Бъдете като Лили, ако искате да успеете!”

Нашенецът не иска да се извиси до нейното ниво, а иска да я принизи до своето.

Сещам се за още примери с музиканти, при това най-различни – от Васко Василев до Мишо Шамара. От Александрина Пендачанска до Соня Йончева. Хора, от чиято кариера можем и трябва да се учим (е, някои се учим, разбира се), но вместо това нашенци четат глупостите за тях по нашите медии и си мислят: “Какво толкова, бе, и аз да имах такъв глас, щях да пея още по-добре”. Тази връзка между действителността и самомнението е ужасяваща. Погледни Григор Димитров или Димитър Бербатов. Върховно успели спортисти, но какво им струва това? Нашенецът не се замисля, че зад всяка победа има много пот, че и кръв.

Нашенецът гледа парите, които тези хора са изработили, но не вижда труда, който те полагат.

Никой не ходи на тренировките на Григор Димитров, за да види, че те са ежедневни, че той спазва режим, но не веднъж в годината, а всеки ден. Никой не се интересува от раните по краката им, от синините  и следите от бутоните по глезените на Бербатов. Не, но всеки е познавач и знае много добре как би трябвало да играят. За отношението към Стоичков пък не ми се говори, че нямам думи направо.

Ти ме разби – откъде тръгнахме, докъде стигнахме…

Не, това е нормално – защото нещата са свързани. Хората трябва да разберат, че с омраза нищо хубаво не могат да постигнат. От това, че завиждат, мразят и злобеят, те няма да станат нито по-умни, нито по-богати, нито по-малко дебели или по-малко плешиви. Омразата, завистта, чревоугодието, алчността, гневът, мързелът са сред най-лошите качества на нашенеца. Забележи – не казвам “на българина”, защото не е вярно, че българите са хора с такива качества. Не са! Такива са нашенците – байганьовците на XXI век. Българинът се справя чудесно, когато е в среда, в която съществува справедливост – и затова много българи успяват навън, ако приемат правилата на играта и започнат да ги спазват. И обратното – не успяват онези, които искат да “изиграят”, да “прецакат” системата, които си мислят, че чужденците са балъци, а нашенци са хитреци. Впрочем, това си личи и в народните приказки – положителният герой е Хитър Петър, а не Умен Петър.

И какво правим?

Не се предаваме, продължаваме да се борим и да образоваме хората, за да може нашенци да намаляват. Това е спасението: повече българи, по-малко нашенци. Повече хора на XXI век, по-малко байганьовци. Ще отнеме много време, но не бива да се предаваме или отказваме. Аз съм писал статия по темата, през 1997 г., звучи много актуално: Защо в България нищо няма да се промени в следващите 25 години. Остават още пет години, за да видим дали някои неща ще започнат да се променят. Но, предупреждавам те: аз не съм Ванга и може и да греша в предсказанията.

 

януари 12, 2018

Свиване

HR професионалист на 2017 е Ивелина Василева от HeleCloud  

Старшият специалист „Човешки ресурси“ на HeleCloud Ивелина Василева бе отличена с престижната награда „HR професионалист на годината“ по време на официалната церемония „Годишни HR награди 2017“ вчера вечерта. Конкурсът се организира от Българската асоциация за управление на хора и има за цел да отличи иновативните и успешни практики в областта на човешките ресурси, които допринасят за постигането на високи резултати, създаването на добавена стойност за организациите и развитието на HR професията и индустрията в България.

Спечелването на награда “HR професионалист на годината” и признанието на HR обществото в България е огромна чест за мен и ме мотивира още повече да се усъвършенствам като професионалист и да се стремя към най-високо качество във всичко, което правя. Присъединих се към екипа на HeleCloud малко след основаването на компанията, което ми даде възможността да изградя HR активностите от нула, да видя как се реализират най-смелите ми идеи, да работя за изграждането на един сплотен екип от професионалисти“, сподели Ивелина Василева.

За малко над година от създаването на HeleCloud Ивелина Василева съкращава процеса по наемане на хора от 60 на 40 дни чрез изграждането на структуриран процес по подбор на персонала, при който даването на обратна връзка от страна на интервюиращия е автоматизирано, всички кандидати имат еднакво изживяване по време на процеса на подбор и са оценявани по ясно определени и стандартизирани критерии.

За HeleCloud успехът на компанията е пряко свързан с успеха на всеки един член на екипа. Осъзнавайки важността на корпоративната култура за развитието на стартиращата компания, Ивелина Василева създава инициативата HeleLife, която има три основни цели – да разпознава и мотивира доброто представяне на служителите, да насърчава активното участие на всички в развитието на компанията чрез открита комуникация и даване на обратна връзка и да се грижи за служителите чрез стартирането на различни инициативи за по-добър баланс между личния и професионалния живот на всеки един.

Много съм щастлива, че съм част от екипа на иновативната и бързоразвиваща се компания HeleCloud. Благодарна съм на мениджърския екип, който не само ме мотивира да прилагам най-съвременните теории и практики в областта на човешките ресурси, но и ме подкрепя и ми помага в целия процес“, допълни Ивелина Василева.

HeleCloud се ангажира активно с развитието на бъдещото поколение специалисти по облачни услуги, в което Ивелина Василева има водеща роля. На 14 ноември 2017 г. HeleCloud стартира първия в България проект, насочен към образованието в облака, в партньорство с AWS Educate и Факултета по математика и информатика, Софийски университет.
Свиване

Дезорганизирането на държавата  

  Принципните съображения, базирани на наука и жизнен опит, на теория и практика, понякога много бързо напомнят за верността си.
  По-рано днес написах във Фейсбук, че дезорганизирането на държавата, превръщането й от системна организация в безсистемна дезорганизация, не само произвежда хаос и анархия, които застрашават неимоверно много обществото като цяло и отделните граждани, в частност, но може да се превърне в изключителна опасност за властимащите.

чети по-нататък

Свиване

Детето ми е талантливо! Има ли право на финансова подкрепа от държавата?  

детето ми е талантливо - има ли право на финансова подкрепа от държавата

Имам неповторимо дете! Редеше кубчето на Рубик, месеци преди да прочете първия си роман, а още не беше навършило четири години. Ходи на солфеж в понеделник, на спорт в сряда и петък. Не пропускаме часовете по шах в четвъртък. Таланти дебнат буквално отвсякъде! Обръщам се въпросително към държавата – имам ли право на подкрепа, с […]

The post Детето ми е талантливо! Има ли право на финансова подкрепа от държавата? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

„Бунтовникът в ръжта“  

Има филмови жанрове, при които линията, деляща качеството от провала, е особено прецизна.

Най-чувствителни в това отношение са мелодрамите: малко залитане е достатъчно, за да се получи рядка боза като „Хубава жена“ („Pretty Woman“, 1990 г.), която, казват, карала и кара много нежни създания да подсмърчат, а истинската мелодрама всъщност е тази, която те оставя с деликатна глуха запомняща се болка в душата, „Крамър срещу Крамър“ („Kramer vs. Kramer“, 1979 г.), да речем, а не ти изкарва сополи, защото сополи могат да изкарват и турските серийни филми, при това доста повече.

Друг подобен, труден за балансиране жанр, е биографичното кино.

Гледал съм всякакви биографични филми: от такива, при които измишльотините бликат с пълна сила и от „историческата личност“ е останало само името, до такива, които - по една или друга причина - спестяват някои истини и представят на публиката персонаж, окастрен от доста - често пъти съществени - същности, които са характеризирали прототипа.

Ето защо пристъпих към „Бунтовникът в ръжта“ („Rebel in the Rye“, 2017 г.) много предпазливо и с предварителното очакване, че може да остана разочарован и ядосан за изгубеното време.

Слава богу, филмът не ме разочарова.

Основната сюжетна линия се движи по руслото на създаването и публикуването на едно от най-знаменитите литературни произведения на ХХ век - „Спасителят в ръжта“ („The Catcher in the Rye“, 1951 г.) на Джеръм Селинджър.


Но филмът, с почти документална точност, се докосва и до всички останали основни моменти от живота на Селинджър.

Обтегнатите отношения с баща му...


Безуспешните първоначални опити да пробие като писател...


Отношенията му с Уна О'Нийл, която искрено обича...


Първото жестоко разочарование - 18-годишната Уна се омъжва за 52-годишния Чарлз (Чарли) Чаплин...


Войната с нейната отвратителна безчовечност...


Увлечението по екзотични учения...


Проваления личен живот...


И накрая - изолацията...


Не препоръчвам на никого филми за гледане, защото предпочитанията са най-различни и всеки сам трябва да търси това, което му е близко до сърцето, но ако все пак някой реши да гледа филма „Бунтовникът в ръжта", мисля, че няма да сгреши.

А на когото не му стига желание, може да види поне рекламната ролка (с български субтитри)...


януари 11, 2018

Свиване

TEDx: Гражданската активност като инвестиция  

Бях поканен на TEDxVarna през есента и реших да превърна тази публикация за гражданската активност като инвестиция в презентация/лекция/talk (коя е най-подходящата дума?).

Със сигурност форматът на TEDx е нещо, с което не съм свикнал – обикновено лекциите ми са по 40 минути и са технологични, т.е. пълни с недостъпни за широката публика детайли. Целта на TEDx обаче е различна – да се представи сбито информация по достъпен начин, а ако е мотивираща – още по-добре.

Ето видеото:

С две думи тезата ми е, че гражданската активност никога не е „на вятъра“ и трябва да я разглеждаме като инвестиция, а не като нещо, което трябва да правим само защото институциите не си вършат работата.

Свиване

Далаверата от председателството  

– Добре, де – на няколко пъти чух да се питат един другиго разни хора, включително журналисти и общественици, – каква е пряката полза на България от това че за половин година ще председателства Съвета на Европейския съюз в Брюксел? Имаме ли някаква изгода, каква е далаверата?

Преди да се опитаме да отговорим на този въпрос (без изобщо да сме сигурни дали ще успеем), е редно да се замислим за няколко други, банални на пръв поглед, но иначе важни въпроси.

Какво е Европейският съюз? Извън всичко онова, като което той сам се описва в директивите и програмните си документи, Европейският съюз е пореден и най-модерен досега опит да се държи жива мечтата за възраждане на Римската империя, чийто призрак движи политиката на континента през последните 20 века. Израз на тази мечта са Наполеоновата империя, трите Райха и Третият Рим, както обичат да наричат империята си руснаците. Римската империя е може би най-сполучливият политически проект в историята на човечеството и затова европейската цивилизация никога няма да се откаже от опитите да се върне към него.

Но дали Европа ще остане обособена цивилизация? Ще продължи ли да се носи като лодка в морето на варварството? Или ще се превърне в комплексиран мулти-култи континент, ще се чувства гузна пред всеки, когото превъзхожда научно, политически и културно? Дали ще продължи да осъзнава, че е ценна единствено като еталон, че е ценна докато другите искат да са като нея, а не тя да се мъчи да е като тях? Дали си дава сметка, че когато от криворазбрана скромност и нелепо чувство за вина отстъпи от идентичността си, тогава ще стане обект на презрение и подигравки?

Това са все въпроси, според чиито отговори ние, българите, трябва да изберем за себе си една от следните хипотези: 1. България ще напусне ЕС; 2. България ще остане в ЕС; 3. ЕС е хубав и на нас ни е добре в него; 4. ЕС има много недостатъци и ние трябва да се справяме с тях, но вътре, помежду си, без да рушим Съюза.

Мисля, че за страна като България няма алтернатива, ако ценностите ни наистина са това, което декларираме, и наистина искаме:

– свобода (какво разбираме под „свобода“ е отделен, голям и много интересен разговор);

– икономически растеж (тази мантра на всички политически програми и това средство да ставаме хем все повече, хем все по-богати);

–  демокрация (спорна и противоречива обществена система, но приета от цивилизования свят по необходимост и отсъствие на алтернатива);

– свободен пазар (с ясното съзнание, че в един момент той се изражда в корпорации и монополи);

– граждански права;

– върховенство на закона и

– плурализъм (което е другото име на политическата конкуренция с всички плюсове и минуси).

Да сложим ръка на сърце и да кажем, че в склонно към корупция общество като нашето поне засега тези неща са осъществими само под контрола на някаква външна бюрокрация. Тъй че ЕС ни е необходим, стига да сме искрени в изповядването на ценностите си.

И стигнали вече до тази констатация, можем да се запитаме и за ползата от българското председателство.

Казват: това е „исторически момент, привилегия и отговорност“ – така се очаква да го чувстваме. Но какво означава „привилегия“? Привилегията – това е за теб да има специални условия, от които другите са лишени. Кои са в нашия случай тези условия? Разбира се, няма такива. За да се гордееш с нещо, трябва са го постигнал, да си го извоювал, а не да ти е дошло на ротационен принцип. Ротационният принцип иска само да покаже колко демократичен е ЕС и как всички в него са равни и значими. Тъй че е добре да не прекаляваме с надувките и ние, слава Богу, сякаш не прекаляваме.

Председателстващите страни нямат по-особен статут, нямат някакви разширени права, не могат да влияят върху дневния ред, освен като правят предложения, които или ще се приемат, или няма да се приемат от останалите. Същото се отнася и за предложенията на всеки друг член.

И все пак, някакви възможности и ползи има. Най-хлевоустите критици и обществени коментатори ще кажат: „Ами, да! Има далавера, как да няма! Нали за всички десетки събития, които ще се случат тук, Европа ще си плаща, а нашите тарикати ще гепят поне половината! Да не говорим за кръчмарите и търговците на сувенири!“. Така е. Но със сигурност има и някакви други ползи.

Очевидна полза е фактът, че ще се подобри административният ни капацитет. В рамките на програмата, която включва десетки най-различни тематични събития, хората ще се срещнат с други хора и на практика ще проверят как се правят нещата. Ще се запознаят един с другиго, ще установят връзки, които после ще използват в ежедневната си работа и при решаването на конкретни проблеми. Връзките са много важно нещо!

Най-голямата „далавера“ обаче е трибуната. Ситуацията много прилича на парламентарните вотове на недоверие – обикновено вносителят знае много добре, че вотът няма да мине, но дебатите по него са съпроводени от часове безценно време от парламентарната трибуна пред камерите и микрофоните на националните медии. През следващата половин година България ще бъде в лъча на прожектора, ще има правото и възможността да се изказва пред целия ЕС и целият ЕС ще я слуша и ще ѝ обръща внимание. Въпрос на интелигентно отиграване е какво ще бъде казано и какво ще бъде чуто. Тази възможност със сигурност се отчита от останалите страни в Съюза и те биха били благодарни, ако чрез публичното си говорене като държава-председател привлечем вниманието върху важни за тях теми. Въпросът е под каква форма да поискаме да се изрази благодарността им.

Че тежестта на публичното ни говорене като председателстваща държава е голяма, вече пролича от турската реакция във в. „Хюриет“, където директно попитаха „Това ли ви е добросъседството?“, огорчени че България на практика е изключила Турция от програмата си за председателство, в чиито приоритети „на Анкара не е отредено нито едно изречение“. Още по-обидно е, че водещ приоритет са Западните Балкани, към които принадлежи и Турция.

Че преговорите за членство на Турция са крайно комплицирана тема, която и във времето и в компетенциите надхвърля българското председателство, е ясно на всички. Ясно е също, че не сме я пренебрегнали от лоши чувства или от невнимание. Но това е друго. Единственият извод, който следва да си направим с оглед на разглежданата тема, е че наистина има значение какво говори България, докато е председател на ЕС. Затова като програма минимум трябва да внимава какво говори, а като програма максимум – да се опита да изтъргува говоренето си със заинтересованите страни.

Тези Западни Балкани! В публичните документи са изписани какви ли не обли приказки за роуминга на мобилните оператори и за широколентовия интернет за младежта. Всичко това е великолепно, но то не може да бъде кауза на нашето председателство. В сферата на темите, които рядко се обсъждат публично, просто защото са скучни, има толкова много проблеми в дълбочина, чието решение зависи от това да бъде насочено вниманието на европейските институции към тях и да бъдат ръчкани тези институции да предприемат нещо. Достатъчно е да посочим само тегавите дипломатически отношения между Прищина и Белград, които час по час се срещат в Брюксел да преговарят и после всеки излиза със собствена пресконференция, на която обяснява как е прецакал другия. Ето, докато председателства Съвета на ЕС, България може да повдига такива въпроси и да настоява за придвижването на тяхното разрешаване, от което влиянието ѝ в региона неминуемо ще расте с всички бъдещи политически и дипломатически облаги от това.

Изобщо, председателството е възможност за голяма безплатна реклама. Нещо повече – за реклама, за която не само че не си плащаме, но даже и на нас ще ни плащат, за да си я правим. Трябва да сме последни глупаци, ако не превърнем тази реклама във влияние, което после да търгуваме по познатите начини.

В този ред на мисли добре е от време на време да се припомня, че 2018 е обявена за Европейска година на културното наследство. Основната задача е  „…да се повиши осведомеността относно европейската история и ценности и да се засили усещането за европейска идентичност“. Сякаш започва да се осмисля идеята за европейски национализъм, който да носи енергията и вдъхновението на културните, романтични и консервативни национализми от 19 век. Ето нещо, на което България може да стъпи и да употреби в своя полза, докато е председател. И да не бързат космополитите и „просветените европейци“ да ругаят показването на носии, кукери и нестинари, защото точно това е европейският приоритет за тази година, а и за нататък. Което е много, много хубаво…

Излиза, че България може да извлече и ползи от председателството си на Съвета на ЕС. Но и да не извлече кой знае какви, поне нека гледа то да мине тихо и спокойно, щом веднъж ѝ е дошло до главата. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Свиване

Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 3 август 1872 година  

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 85. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102. Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 16, стр. 773

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ - 3 АВГУСТ 1872 ГОДИНА

1872, 3 август, Българско

№-р 10-и

Байо!

В Букурещ

Приносящият е в Т. Мъгуреле и ще чака не повече от три дни. На писмото ми от 25 юли, което ви пратих през Русчук, отговорете ми, поднесли ли сте писмото ни на сръбското правителство, и ще ни дадат ли място във Военното училище, както на 68, само при други условия. Ако приемат да ни дадат място, нарочно трябва да отидат някои (от нас), да се говори за това. Това съобщих на всички частни комитети и пожеланието им да може да се освободим.

Изпрати ми ония работи, които трябва да поднеса да подпишат и ония частни комитети, чиито представители не бяха пристигнали. [1]

Изпратете ми още двеста устава и напечатайте още от частните билети триста коли - не от централните. [2]

Войнишките правила по-скоро да се напечатат и ни ги изпратете. И ония от Ефрем Маркович. Изпращам ти девет турски лири за поръчаните ни неща в писмото от 25 юли, че каквото не достига, направи сметка заедно с десетте вестници, за които ви дължа [та да ви ги внеса], па да ми ги изпращате и редовно [вестниците] през Русчук, според писмото. И ми пиши, за да ти ги внеса [дължимите суми].

Данаил ще ви прати един патрон (фишек) от иглянката, която съм купил от него, да го занесете на французина да направи друга машина [3] да се правят и същите. [4]

Питайте французина: могат ли да дойдат [пушки] в Букурещ, или дето [се посочи] във Влашко с байонетите (с тесаците си) заедно. Колко [е] цената на петстотин, а колко на хиляда! От броя на пушките една трета част ще бъдат без байонети [и] къси, а двете части ще са дълги и с тесаци. Фишеците им едни. [5] И питайте като се поръчат за колко време могат да бъдат готови. Няколко дни след като получа фишеците от Данаил, ще я изпробвам [пушката]. И ако ми хареса, ще ви пиша кол[ко] да поръчате за първия път. Като вземете (и) една за мостра и я запечатате.

Панов [6] ще може ли да дойде [в България], явете ми. Желая да ми явите: как вървите вие и вашите частни комитети. Тайната поща стори сефтето да убива. От днес нататък ще бъде евтино [7] за работите, за които ви пиша от 25 юли, и сега ми отговаряйте ясно и през Русчук.

Ас. Дер. Кърджала

Ако можете побързайте и с приносящия можете (да ми отговорите).

-----------------------------------

1. Да изпрати протоколите на Общото събрание, за да ги подпишат отсъстващите делегати.

2. Иска квитанции само срещу членски вноски.

3. За пълнене на фишеци.

4. Да се правят фишеци и за иглянката. (Има машина за другата пушка.)

5. Еднакви и на дългите, и на късите.

6. Олимпий Панов.

7. Ще зачестят присъдите.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

72. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

73. Писмо на Васил Левски до Централния комитет във Влашко – 25 юли 1872 година

74. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи

75. Писмо на Васил Левски до приятел

76. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч

77. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 3 август 1872 година

78. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

януари 10, 2018

Свиване

Сделки с офис сгради ще движат инвестиционния пазар през 2018  

След продажбите на големи търговски центрове през миналата година през 2018 фокусът на инвеститорите в имоти се измества към офис площите. Очакваме придобиванията на първокласни офис сгради да са двигател на пазара през новата година, коментираха от консултантската компания Cushman &Wakefield Forton.

Със сделки с бизнес имоти за близо 1 млрд. евро 2017 беше пикова за инвестиционния пазар. От тях около 870 млн. евро е стойността на придобиванията с инвестиционна цел – управление и реализиране на доходност от наеми. Най-голямата сделка беше тази за мол Paradise Center, който бе продаден на южноафриканския фонд NEPI срещу 252.9 млн. евро.


През последната година действително имахме много активен пазар, но той освен позитиви крие и рискове. Много продавачи подходиха прекалено оптимистично и излязоха с нереално високи ценови очаквания. Ние обаче все още не регистрираме инвестиционен интерес подобен на този към пазарите Централна Европа“, предупреди Явор Костов, мениджър „Капиталови пазари“ в Cushman & Wakefield Forton. Според него сделки ще има само при наличието на реализъм от страна на продавачите.

Прогнозата на Cushman & Wakefield Forton е, че през 2018 пазарът на бизнес имоти няма как да достигне обема от предходната година заради ограниченото предлагане на първокласни активи. Доходността по сделките ще продължи плавно да намалява през следващите месеци като към момента тя се движи около 7% за търговските площи и между 7.5 и 8% за офис площите. В по-дългосрочен план обаче тази тенденция едва ли ще се запази предвид покачването на лихвите и поскъпването на финансовия ресурс.

Силен остава и интересът за строителство на нови проекти, като най-силно изразен е той при офис площите и на жилищния пазар. Изпълнителният директор на Cushman & Wakefield Forton Михаела Лашова отбеляза като силен тренд и инвестициите в мултифункционални проекти, които съчетават различни видове площи.


Активният имотен пазар от последните години даде кураж на много инвеститори да започнат по-мащабни проекти в големите градове. В София са в ход няколко такива, като Grand Kanyon и Sofia Square на Garanti Koza, но очакваме и нови реализации предвид продажбите на няколко големи парцела с подходящи локации през миналата година. В Пловдив с наше посредничество бившата фабрика на „Каменица“ има нови собственици, които също планират комплекс със смесено предназначение“, обобщи Михаела Лашова.

Като цяло най-активен остава пазарът на офис площи, който приключи 2017 г. с наемни сделки за 198 000 кв. м. Числото е без прецедент за нашия пазар и е в резултат както от силното търсене от страна на IT и BPO бизнеса, така и от завършването на големи първокласни проекти, които отговарят на нуждите на наемателите. През 2017 бяха завършени близо 116 000 кв. м нови офис площи, които в голямата си част бяха отдадени под наем още в строеж. През тази година се очаква завършването на нови 178 000 кв. м, като над 40% от тях вече са отдадени. Наемните нива остават стабилни на 13.5 евро/кв. м за първокласна офис площ.

Раздвижване има и на пазара на търговски площи, където през 2018 г. се очаква откриването на нови търговски центрове – Delta Planet във Варна и Plovdiv Plaza в Пловдив. Нарастващото потребление и желанието на редица марки от средния и бюджетния ценови клас за разрастване извън София водят и до интерес към по-малките областни центрове. В столицата нови търговски площи не са планирани на пазара тази година. Смяната на собствеността в големите търговски центрове обаче се очаква да доведе до промени в търговските им миксове и наемните нива. Към момента наемите на първокласна площ в софийските молове са средно 31 евро/кв. м с тенденция към лек ръст през годината. По-осезаемо покачване на наемните нива се наблюдава на търговските улици, където към момента средният наем на обект от 100 кв. м с добро изложение е 48 евро/кв. м.

На пазара на индустриални имоти основната активност е насочена в две направления: към изграждането на площи за собствени нужди и към т.нар. строителство по поръчка (built to suit). Ограниченото предлагане на качествени складови и логистични проекти рефлектира върху обема на наемния пазар и за миналата година по-големите наемни сделки в София бяха в рамките на 20 600 кв. м. През 2018 г. се очаква завършването на нови етапи от няколко големи логистични проекта, които ще извадят на пазара близо 50 000 кв. м спекулативни площи и определено ще раздвижат наемната активност. Нивата на наемите остават стабилни около 4.5 евро/кв. м за столицата и близките индустриални зони.

В страната пазарът остава движен основно от производителите на авточасти и компании от леката промишленост, много от които разширяват мощностите си в България. Заради силната конкуренция за работна ръка в големите индустриални центрове много от тях се ориентират към по-малките областни градове в Северна България. Очаква се интересът към тази част на страната да продължи и през тази година.
Свиване

Черният хумор като абсурдна ирония  

  1.
  Явно има две Българии. Две много различни и почти противоположни Българии.
  Първата - според нашите казионни и обслужващи властта медии. В нея на голяма част от народа ни явно му е добре, щом я приема точно такава и не иска да я промени.
  Втората - според все повече и все по-влиятелни европейски медии. За нея голяма част от народа ни явно не е съгласен, че я има и че е такава, щом дава банален и толкова познат от близкото минало отпор на тези медии - а вие защо биете негрите!?

чети по-нататък

Свиване

Режими на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода  

режими на изтърпяване на наказание лишаване от свобода

Осъден/а съм с влязла в сила присъда на лишаване от свобода. Трябва да прекарам известно време изолиран от близките и семейството си на определено място. Какво е това място и какво ме очаква там? Как поведението ми от тук нататък може да промени първоначалното решение на съда? На първо място трябва да разбера: На едно […]

The post Режими на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода appeared first on pravatami.bg.

Свиване

Иранските страдания на ватниците  

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Ако трябва да обясним набързо какво означава руската сленгова дума „ватник“, пренасяйки я на наша почва, бихме казали накратко така: последовател на Волен Сидеров, Валери Симеонов или Красимир Каракачанов.

Руският речник за неологизми (нови думи) „Новослово“ характеризира тази дума, вече на родна руска почва, така: „Събирателен образ на руското патриотично стадо. Обича тоталитарната власт (Путин, Сталин), подчинението, поставянето на хората под един знаменател, водката и всичко руско. Мрази САЩ и всичко, което не е руско. Свещен ден за него е 9 май, когато обича да се напие и да заяви, че дедите му са воювали. Патриотичен, безволев и непреходно тъп. Опериран е от ирония и самоирония“.

Към характеристиката на „ватниците“, в светлината на иранските събития, дава своята лепта и Олег-Сандро Панфилов в следващия долу текст.

(Павел Николов)

Ватниците са много сложна политико-медицинска субстанция: с какво и как мислят, защо мислят и какво следва от това, е невъзможно да се обясни. Ватникът, най-общо казано, е имперски продукт, по-точно - това, което е останало от империята след столетна пропаганда и промиване на мозъци. Ватниците са същества без националност и традиции, те са подобие на роботи, в които от човека са се запазили чисто физиологичните функции, свързани с преработването на храната и възпроизводството на себеподобните. За ватника Нобеловата награда е празна работя, Илън Мъск - враг на цялото човечество, а Джордж Сорос - изчадие адово. Ватникът може да целува портрета на Сталин (грузинец по националност - бел. П. Н.) и едновременно с това не пропуска да нарече шофьора на такси Гиви (грузинско име - бел. П. Н.) „черножопый“ (жарг. човек със смугло лице, който не е руснак, точно преведено: „черногъз“ - бел. П. Н.).

Най-сложното нещо за ватника са събитията, които стават извън пределите на неговата совкова (от „совок“ жарг. руснак, който живее с манталитета на съветското време) галактика, защото, според заветите на Ленин и Сталин всичко, което става там, е лошо, а и ако се напомня на ватника за неговия произход, това е вече съвсем отвратително. Ватникът е схематичен, той усеща вибрациите на рубинената звезда на Спаската кула и действа според повелите на партията и правителството, думите „свобода“ и „демокрация“ са за него нецензурни, по-лоши са дори и от истинските руски попържни. Произходът на подобно отношение към свободата идва от пропагандата, а също така от продължителната селекция на ватниците: „свободата“ изисква работа, творчество, някаква дейност, която без разрешение от висшестоящото началство не трябва категорично да се предприема.

Още по-лоши са за ватниците религиозните дела, комунизмът им замени религията и им замества всичко: техният бог е Ленин, апостоли са Сталин и Путин, „обетована земя“ - татарския Крим, техният Мойсей се нарича Карл, а Исус, ако другарят Зюганов пожелае, може да основе Комунистическа партия на Руската федерация с филиал Комунистическа партия на Украйна. Затова ватниците нямат особени причини да се страхуват от ИДИЛ, а от аятолах Хаменеи изобщо не се боят, макар че и ИДИЛ, и аятолах Хаменеи мислят еднакво, така, както е мислел например Карл Маркс - за всеобщо благоденствие и „равноправие“, като пропагандата сама определя кой трябва да е по-равноправен от другите. ИДИЛ е само плашило, което помага на ватника да се ориентира в пропагандата, а иранския аятолах е приятел, той купува от Кремъл военна техника и нарича Вашингтон „сатана“.

Ватникът се оправя трудно със своите мюсюлмани, а още по-трудно с чуждите. Свой мюсюлманин е Рамзан, чужд мюсюлманин е този, който не обича Путин и неговата „миролюбива политика“. Тъй като ватниците са стадни същества, а техните прадеди са ходели в колони по площадите два пъти в годината, оценката им за събитията извън тяхната совкова галактика зависи от това кой иска да дружи с Русия и кой не иска. Например аятолах Хаменеи иска да дружи с Руската федерация срещу САЩ.

На Кремъл това му харесва. Затова ватниците нямат проблем да разсъждават за „ислямския фундаментализъм“ не в Чечня или Иран, а където и да е на друго място, защото за тях „ислямският фундаментализъм“ е също от областта на пропагандата и не зависи от броя на намазите или на овните, закланите за празника Байрам.

Тъй като ватникът чете само пропаганда, той знае за Иран много малко: например, че в Техеран през 1943 година е бил Сталин или че до 1979 година иранките са носели миниполи и бански. За мозъчето на ватника банските са висша проява на ватното разбиране за свобода. Получава се, че досега ходещите със забрадки в руските села бабички и възрастни жени са истински „ислямски фундаменталистки“ с хиджаби. Но руски хиджаби. А, от друга страна, шах Реза Пахлави беше лош, защото дружеше с Вашингтов и Лондон, а който дружи с тях, е враг на Москва.

Какво мисли ватникът за последните събития в Иран? Той мисли, че всичко е станало заради яйцата, така и пишат - „яйцата поскъпнаха, хората излязоха на улицата“. Иначе казано - в Русия мачкат с булдозери качествени продукти - хората мълчат, а в Иран изведнъж излизат да протестират. „Яйцата“ се оказаха най-простото и най-достъпното обяснение за политическата ситуация в съседната страна. Не корупцията, не икономическата катастрофа, не засилването на религиозния тоталитаризъм, не нарушаването на правата на човека, а именно обикновените ирански яйца. Ако се случи нещо, след време пропагандата ще обясни - другари ватници, не си струва да протестирате заради някакви яйца, могат да ви набият или даже да ви убият. Иранските страдания на ватниците са само част от житейската им дейност, смисъл на нищожния им живот - живот без образование, без знания, без желания да четат или поне да любопитстват. Сива периодично бълбукаща маса от постсъветски хора - гаранция за безметежното бъдеще на диктаторите. В момента негодуват, възмущават се, обсъждат яйцата и дават оценки. С появата на иранската тема сред ватниците се появи огромно количество експерти, по 150-200 души на час, които разясняват ставащото. Целият им труд е, за да си размътят мозъците и да настъпи самоуспокоение. А заедно с това да се успокоят и диктаторите.

януари 09, 2018

Свиване

Пререгистрация на НПО (ЮЛНЦ). Как да пререгистрирам своето сдружение или фондация?  

пререгистрация на нпо - как да пререгистрирам своето сдружение или фондация

Управител съм на неправителствена организация – сдружение или фондация. Организацията е регистрирана преди време в местния окръжен съд. Сега разбирам, че в имало изменение в закона, съгласно което всяко НПО трябва да се пререгистрира. Какво означава това и как се случва? Кои неправителствени организации подлежат на пререгистрация? Трябва да се пререгистрира всяко НПО, което е […]

The post Пререгистрация на НПО (ЮЛНЦ). Как да пререгистрирам своето сдружение или фондация? appeared first on pravatami.bg.

Свиване

СЖ Eкспресбанк е първичен дилър закупил най-много държавни ценни книжа на пазара и за клиенти за шеста година  

Почeтната грамота бе връчена на банката от заместник-министъра на финансите Маринела Петрова на специална церемония

Две почетни грамоти на МФ – за най-много придобити ДЦК и за закупил най-много ДЦК за сметка на клиенти, заслужи „СЖ Експресбанк“ АД на традиционната в края на годината среща на емитента с първичните дилъри, която се състоя в МФ. Заместник-министър Петрова изрази благодарност към участниците за приноса им в развитието на местния дългов пазар и за отговорното им и солидарното поведение през годината.

Банката е закупила общо количество ДЦК в размер на 18,36% от целия пласиран обем на първичния пазар. Признанието се дължи най-вече на активния клиентски подход в работата на отдел „Финансови пазари“ на банката към институционални и корпоративни клиенти.


Отличието на Министерството на финансите е поредното доказателство за това, че СЖ Експресбанк поставя в центъра на своята дейност грижата за клиентите ни и техните финанси. Щастливи сме от поредното престижно признание за ефективната дейност на банката и нейните служители и същевременно благодарен на целия екип за усърдието, което полагат в работата. Нашият активен клиентски-ориентиран подход донесе редица признания на банката, както тази, така и предишни години. Ние ще продължаваме да следваме и изграждаме стабилни и дългосрочни партньорски отношения с нашите клиенти, защото вярваме, че именно този подход лежи в основата на всеки устойчив и стабилен бизнес“, сподели Калоян Масларски, съръководител на отдел Финансови пазари на СЖ Експресбанк.
Свиване

Паркетната лъскавост и приоритетите на обществото ни  

  Прав е моят студент, който казва, че има нещо ненормално в обществото ни, щом то обсъжда поредната рокля на президентшата, докато Европа обсъжда поредната публикация за свирепата корупция в България...
  
  Някога не приемах изобилието от костюми, вратовръзки, обувки и проч. подробности от пейзажа на президента.
  е, че смятах, че президентът ни трябва да ходи в едно и също 5 години поред, но и да се кипри и преоблича ежедневно, когато част от народа ни плаче с горчиви сълзи, също не ми бе по душата. А мислено си мрънках по този повод – кога стана калайджия...

чети по-нататък

Свиване

Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 3 август 1872 година  

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 84. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. Б., п. 102, Арх. К. Цанков. М. Сб. кн. XVI и XVII, № 15, стр. 772.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ - 3 АВГУСТ 1872 ГОДИНА

За Азис Рушидооглу Видинли

В Никопол

1872, 3 август, Българско

Братовче!

В Никопол [1]

Щом получих писмото ви, на 25 юли писах ви и аз, приключено в Каравелово[то писмо]. Писал ви бях и пак ви пиша: изпратете ми всички фишеци (хилядата), ако не са дошли още от Галац, телеграфирайте, [та] с първи вапор, щом получи от вас телеграф, да ви изпроводи. И вие слезте на скелята, вземете ги и ги дайте на Власаки, да ги пренесе и да ги даде на приносящия ви писмото, комуто оттук съм казал, ако се случи така, да почака ден, два, три. Приносящият има и други другари, все наши са. Дайте всичко на Власаки да го пренесе и да му ги даде. Пусулата (далекогледа), мастилото, запечатаните книжа, са долу на масата... и войнишките правила. Портрети мои щяха да ви изпроводят от Букурещ, ако бъдат изпратени, и тях им дай.

Изпращам шестнайсет турски лири една жълтица [2], една рубла и двайсет пари, от които девет лири с писмото на Каравелов ще проводиш [3], останалите осемстотин гроша са наши, (са твои), за стоката. Ако ли трябват още, пиши ми, за да ти ги пратя. На К-ва [4] ще проводиш един патрон (фишек) и да му разправиш каква форма е пушката.

Ас. Дер. Кърджала

П. П. Приносящият е упълномощен да ви говори за неща, които са за К-ва. И ти по думите на упълномощения брат ще пишеш и да разправиш ясно на К-ва за приказанията [5] ви. Пиша и на него, че има да му съобщим нещо.

За уверение, че приносящият чист ли е [6], забележете му трите главни букви и ако ви разкаже, що значат, то същият е [7], а вие ще му кажете отзива.

Сава Младенов, ако ще, нека си дойде, че има вече работа. Ще се плаща на черни души [8]. И дето има пари, ще искаме, ако не дават, ще [си ги] взимаме. [9]

Момчетата, за да не ги е страх като ще пренесат стоката, за която са дошли, ако е възможно нека я пренесе и нея на Власаки! [10] Вижте.

Същият

-----------------------------------

1. Вместо Т. Мъгуреле.

2. Австрийска (минц).

3. На Каравелов ще изпратиш.

4. Каравелов.

5. За това, което ви е разказано.

6. Чист (честен, истински) ли е.

7. То той е истинският.

8. Ще се убиват противници на делото, а С. М. се предвижда да бъде един от изпълнителите.

9. Ще се събират пари по принудителен начин.

10. Ако момчетата ги е страх да пренесат далекогледа, книжата, мастилото и пр., да повери и тях на Власаки.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

54. Писмо на Васил Левски до сливенци – април 1872 година

55. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю – 13 април 1872 година

56. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи – 23 април 1872 година

57. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

58. Писмо на Васил Левски до Олимпий Панов

59. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 27 юни 1872 година

60. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов - 27 юни 1872 година

61. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 30 юни 1872 година

62. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков - 2 юли 1872 година

63. Писмо на Васил Левски до Киряк Цанков

64. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов

65. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 25 юли 1872 година

66. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет

67. Писмо на Васил Левски до сливенци

68. Писмо на Васил Левски до частните комитети

69. Писмо на Васил Левски до няколко частни комитета

70. Писмо на Васил Левски до частен комитет

71. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов – 25 юли 1872 година

72. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – 25 юли 1872 година

73. Писмо на Васил Левски до Централния комитет във Влашко – 25 юли 1872 година

74. Писмо на Васил Левски до Димитър Общи

75. Писмо на Васил Левски до приятел

76. Писмо на Васил Левски до Централния комитет в Ловеч

77. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

януари 08, 2018

Свиване

Прах в очите на хората  

 Анализ на Христо Христов


Ако сте гледали новините по БТВ в неделя вечер, щяхте да чуете, че за пореден ден в София нивата на замърсяване на въздуха са надминали нормалните и столицата е била обвита в облак от фини прахови частици. Това разбира се е вярно. Дори и телевизията го представи твърде „меко“. Снимката, която виждате е направена в неделя 07.01.2018 г. около 14 ч. Така изглеждаше един от основните булеварди в София и официално правителствено трасе – бул. България. Някъде в далечината ако се вгледате малко повече можете да видите
силуета и на Витоша.

От БТВ не правят разследване по темата, но казват, че това невероятно замърсяване на въздуха според експерти се дължи на прекомерния брой стари и без катализатори автомобили, които не изпълняват последните еконорми. Ако сте жители на София обаче това твърдение на въпросните експерти би ви се строило доста странно. Разбира се колите замърсяват въздуха, нека не си спестяваме истината, а колите в столицата се множат ежегодно. Само че има някои сериозни пропуски в тази теория. Първо това замърсяване бе отчетено в неделя. Почивен ден, в който трафикът в София е значително по-малък от обикновен делничен ден. Странно е как при по-малък трафик на автомобили измервателните уреди за чистота на въздуха скачат. Фрапиращото в тезата, че автомобилите са най-голямата злина на света е фактът, че по време на коледните и новогодишни празници столицата бе почти празна и трафикът на автомобили бе намалял с повече от 60%. Това логично би трябвало да означава, че въздухът, който са дишали тогава софиянци е бил най-чист. Е да, ама не. Дори тогава нивата на замърсяване бяха надскочили границите си.

Източник: www.airtube.info
Какво означава всичко това ли? Много просто - мантрата, че автомобилите са виновни за мръсния въздух в София се оказва една голяма лъжа и измама. Не, не ме разбирайте погрешно, автомобилите замърсяват въздуха, но просто не могат да предизвикат сами това чутовно обгазяване, което виждаме в момента. Нека вметнем и че в София стандартът на живот е най-висок в страната и дори надмина на няколко пъти средното за ЕС ниво. Това означава и по-високи възможности на жителите на града и разбира се по-нов автопарк в сравнение с останалите градове на страната. А колкото по-нов е автомобилът, толкова по-малко замърсява.

Защо обаче се поддържа тезата за автомобилите? Защото все някой трябва да бъде виновен и принесен като жертвено агне. А какво по-хубаво ако и от това могат да се направят пари? Според статистиката изнесена от БТВ в София около 100 хил. автомобили нямат катализатори, които да причистват изгорелите газове. Средно този уред би струвал на шофьорите около 500 лв. (без труда за монтирането му) това означава, че от джобът им ще излязат 50 млн. лв. ако искат да бъдат изрядни. Все пак шофьорите са свикнали да плащат, какво са за тях едни нови 50 млн. лв нали? Плащат, гражданска отговорност, плащат пътен данък, плащат годишни технически прегледи, плащат автокаско, плащат винетки, а скоро и ТОЛ система ще им бъде въведена, за да плащат допълнително за лукса да използват автомобил. Общината се е погрижила и за тези, които решат, че това което се пропагандира не е вярно и не си вземат катализатори. Предвидени са патрули на КАТ, които ще спират автомобилите замърсяващи въздуха над допустимото от движение.

Тук обаче се създава предпоставка за пълен правен хаос, който може да завърши с поредица от осъдителни дела за общината. Първо никъде в българските закони не е записано, че наличието на катализатори на автомобилите е задължително. Според законодателството действащо в момента колите с катализатори се ползват с 30% отстъпка от годишния данък за тях. Тук дори няма и да споменаваме, че някои от автомобилите са фабрично без катализатори. Така собственикът на спрян от движение автомобил може спокойно да заведе дело срещу Софийска община, което разбира се ще спечели, а разходите и обезщетенията ще бъдат платени от данъкоплатците в гр. София.

На следващо място трябва да отбележим, че КАТ София и КАТ Добрич например, нямат много общо освен буквите КАТ. Ако автомобилът ви е с регистрация издадена от КАТ Добрич и решите да си я смените по една или друга причина с такава от КАТ София, то колата трябва да мине всички процедури по нова регистрация, а не само да бъдат сменени номерата. Или казано по-просто нищо, че КАТ Добрич, ви е дала регистрационен номер след като е направила проверка, че колата е ваша и изпълнява техническите изисквания, от КАТ София не могат просто така да ви дадат нови регистрационни номера, а трябва да направят на ново проверката. А това вече означава, че КАТ София, нямат право да свалят регистрационните номера и да спрат от движение автомобил регистриран, от който и да е КАТ в страната. Дори нямат право да спират от движение и автомобили регистрирани от самите тях, защото те вече са ги регистрирали веднъж и са потвърдили, че всичко с тях е наред.

Реално погледнато няма как да бъдат ограничени или спирани колите без катализатори. Това, което може да направи и е в правомощията на кмета на София е да се въведе изискване при регистриране на МПС в столицата то задължително да бъде с катализатор. Но тази мярка ще важи за регистрираните тепърва автомобили или пререгистрираните такива. Дори и да се направи това, всеки ще може спокойно да си регистрира автомобила без катализатор в град Перник например и да си го ползва в София. От това упражнение отново замърсяването няма да бъде намалено, а данъците вече няма да влизат в бюджета на столицата, а в този на други градове.

Но къде все пак са проблемите?

Прекомерното замърсяване на въздуха в София е факт и няма нужда от специални измервателни уреди, за да бъде регистрирано. То се забелязва и с просто око (снимката в началото говори сама). Обясненията на софийска община и редица други институции, че за мръсният въздух над София са виновни автомобилите е просто бягане от отговорност и затваряне на очите пред сериозните проблеми. 




Снимките, които виждате направих на 07.01.2018 г. между 12:30 и 14 ч. в от кварталите Красно село и Стрелбище. На тях ясно се виждат димящи с пълна пара комини както заводски, така и битови. Тези комини обаче някак си липсват от всичките медийни анализи по темата. 

кв. Манастирски ливади

кв. Малинова долина

Също така сериозен замърсител на въздуха са и бетоните възли разположени в някои от нововъзникващите квартали като Манастирски ливади, Витоша, Малинова Долина и др. В този контекст трябва да споменем и десетките строителни площадки в столицата, на които се лее непрекъснато бетон, а тежка техника кръстосва улиците на града.

кв. Манастирски ливади, юли 2017 г.

За тях обаче също не се говори. Не е ясно и правени ли са някога проверки за нивата, с които те замърсяват въздуха. Зад това мащабно строителство стоят милиони левове, на едри бизнесмени, които по някога се оказват и политически спонсори. Фрапантно за мен лично като гражданин е и дадената възможност в жилищни квартали да бъдат изграждани бензиностанции. Колкото и да е ограничен досегът на отровните горива до въздуха, такъв има и обгазяването на живущите в близост е факт.

Графика: Дял на хората, които не могат да си позволят адекватно да отопляват дома си. (2016 г.)
Източник: Евростат

Безспорно другият най-силен замърсител на въздуха е използването на твърдо гориво за отопление. Това е характерно за ромските гета, в столицата. Според данни на Евростат за 2016 г. над 39% от българските домакинства не могат да си позволят да отопляват в достатъчна степен дома си. Това е и най-високият дял в страните от ЕС, а средното ниво за съюза е 8,7%. Въпреки относително добрите данни за заетостта, потреблението и износа през последните 2 години, абсолютната бедност в България е много висока, а бедните хора обичайно се топлят с най-евтиното гориво, когато изобщо се топлят, което прави инициативите за чист въздух изключително трудни за прилагане. А като прибавим към това, че в политически аспект бедният народ лесно се контролира и води, то справяне с проблема няма да видим в обозримо бъдеще. Просто за пореден път от данъкоплатците ще бъдат взети едни пари, за да бъде уж решен един сериозен проблем. След като това не стане, просто ще се искат още пари за нови екотакси. Явно тази схема изглежда доста по-логична и безопасна за институциите от това да се установят истинските причини за тровенето на над 1 млн. души.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.





Преглед на блоговете


За Мегафон

Мегафон (megafon.capital.bg) е секция на Capital.bg, събираща селекция от български блогове на политическа и икономическа тематика.

Екипът на Блогосфера/Мегафон реши временно да спре приемането на нови блогове.

Ако искате да се включите, вижте какво трябва да направите в Сфера - блога на Блогосфера и Мегафон.

Ако забележите нередности, вижте Правилата на съжителство в Блогосфера и Мегафон.

Участието на всеки блог се гласува от 5-членно жури.

Съдържанието в агрегатора се събира автоматично със съгласието на неговите автори. Капитал и Икономедиа не носят отговорност за изразените мнения и те не представляват гледището на вестника или издателската група.

Авторските права над агрегираните материали принадлежат на авторите на съответните блогове. Агрегираните в Мегафон публикации могат да са обект на защитени авторски права.

Блогове, от които Мегафон се захранва

Искате вашият блог да присъства тук? Пишете ни на blogosfera@economedia.bg.