Мегафон

Иван Бедров: Рая от “Изток”

ср, 16 май 2012 21:34:29 +0000

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Александър Йорданов: ЗА РЕШЕНИЕТО НА СДС – ЧЕСТНО И ОТКРОВЕНО

nospam@example.com (Александър Йорданов) — ср, 16 май 2012 21:20:40 +0000

На 15 май Националния съвет на СДС с явно и поименно гласуване, а не с тайно или задкулисно действие, взе решение на следващите избори СДС да не участва в проекта „Синя коалиция”. Присъствах на това заседание без предварително да съм определил своята позиция. Запознах се с текста на проекта за споразумение. Разговарях и с членове на партията от различни региони. Не беше трудно да разбера, че те бяха дошли на заседанието с надеждата за възраждане на духа и ценностите на СДС. Моят приятел от ранните години на СДС и доказан антикомунист, сега народен представител от СДС в „Синята коалиция”, Лъчезар Тошев дори сподели, че е отвратен от апаратните игри в дясното пространство. И предложи една концепция за започване на процес на възраждане на „синята идея” отдолу, а не от „оглупелите” от партийно-апаратни интриги и игри досегашни „фактори” в СДС и ДСБ.
Започна заседанието и още в първите минути станах свидетел как самият председател Мартин Димитров, евродепутатката Надежда Нейнски и особено младия главен секретар Димитър Иванов, се опитаха да манипулират членовете на Националния съвет с измислени процедури, неправилно поставяне на предложенията за гласуване, изобщо с номера и „хватки”, които са ми до болка познати и омръзнали в партийната работа. Явно предварително набелязаната цел беше да се стигне до „удобното” за част от ръководството и главно за сегашните сини депутати решение – на всяка цена СДС и ДСБ да формират „Синя коалиция”. Опитът, който имам в политиката, бързо ми показа, че самият текст на Споразумението практически ликвидира СДС, защото прехвърля отговорността за вземането на важни решения към една нова политическа структура – коалиционен съвет, в която мъдреци като Иван и Мартин ще вземат решенията, а на наша милост, е отредена участта да им ръкопляска. Благодаря за доверието!
Наскоро издадох книга, която е посветена на идеята за обединение на антикомунистическата общност в България. И винаги съм пледирал за единодействие и разбирателство между СДС и ДСБ. За съжаление в последните три години станах сам свидетел, как това обединение на хартия се случва, но на практика не се осъществява. И причината е в апаратното, командирско, структуриране и на ДСБ и на СДС. Апаратчиците и „командирите” на двете партии се опитват да се „спечелят” или „прекарат” взаимно. И това отблъсква нормалните хора от техните непрестанни интриги. Нещо повече. Личности като Петър Стоянов, Иван Костов, Надежда Нейнски нито веднъж не обясниха смислено и културно, за какво точно бяха техните махленски конфликти и разправии, които доведоха до взаимни тежки обвинения, конфронтация и серия от политически загуби. Вероятно всеки един от тях има своя истина, но резултата е плачевен и той доведе до разцеплението на СДС, до съсипването и на малкото останала надежда, че в България може да има истинско демократично, антикомунистическо управление. Загубих надежда, че Иван Костов ще се извини за глупостите, които изрече срещу СДС и оплю хората, които му дадоха с гласа си подкрепа да бъде и лидер и премиер на България. Днес той е пак „велик”, „историческа личност”, но горчилката от недостойното му отношение остава.
„Синята коалиция” между СДС и ДСБ днес е представена в Народното събрание, но тя не изпълни основната цел с която бе създадена – да управлява България. Нейните членове и симпатизанти заслужават да управляват страната, а не да бъдат вечна опозиция. Те и по времето на комунизма бяха опозиция, затова и не е необходимо да бъдат опозиция и при демокрацията. Следователно, от днешните лидери на СДС и ДСБ се очакваше да отведат своите политически сили до управлението на страната. И ако не успяха повече от десет години да направят това, то нямат моралното право да се изживяват като важни политици и лидери. Защото по-скоро остават впечатлението, че ги интересува само личния просперитет в политиката и живота, личният келепирец. Обвинявам ги, че забравиха кой е основния противник на българската десница. Припомням им, че това е партията на бившите комунисти – БСП. И сега, когато те превръщат във враг №1 партията ГЕРБ, те извършват предателство спрямо основната идея и ценност на демократичната общност в България – недопускането в управлението на страната на бившите комунисти. Иван Костов и Мартин Димитров нито веднъж не излязоха с ясна, категорична и твърда позиция срещу БСП. Нещо повече. В определени моменти те дори подкрепиха в парламента политиката на БСП. Това аз не мога да приема и няма сила, която да ме убеди да приема. Сега, когато атакуват ГЕРБ, макар и в много отношения справедливо, на мен ми липсва атаката срещу БСП. Но си задавам въпроса: ако ГЕРБ и десните не постигнат добри резултати на следващите избори отново БСП ли ще ни управлява? И кой ще бъде виновен за това? Очаквам да чуя каква е стратегията на политици като Костов и Мартин Димитров, като Надежда Нейнски и Светослав Малинов, БСП да не получи възможността да формира следващото правителство на България. Засега отговор нямам.
Затова и СДС трябва да се върне към своето антикомунистическо начало и да остави апаратните игри на опитни политици като Иван Костов. На това поле, на командно-апаратната игра, Иван, когото добре познавам още от времето, когато се чудеше в коя партия да се запише, е безспорен лидер. Той го доказа в годините.
Очудвам се, че днес се предлага отново коалиция при положение, че новата избирателна система е антикоалиционна. Тя не стимулира, а по-скоро възпрепятства създаването на коалиции. Разбира се, освен ако коалиционните партньори не са наистина влюбени един в друг Увлечени в своите партийни страсти, вероятно и Костов и Мартин Димитров не забелязват тази важна промяна в изборното законодателство. В случая със СДС и ДСБ дори самите лидери говорят за „брак по сметка”, за събиране на „разведени”. А това означава недоверие и търсене на временни изгоди, чрез нещо, което отдавна е разрушено и не съществува. Но виновни за това, че не съществува са самите брачни партньори, а не такива като мен, които просто са присъствали на сватбата и на развода.
Аз не искам да преживея още едни избори, в които членовете на „Синята коалиция” взаимно ще си правят номера, ще се хулят един друг и цялата дандания ще бъде затова да вкараме отново десетина „велики” лидери в Народното събрание, които да се изживяват като пожизнени депутати.
Затова и приветствах решението на СДС, защото е честно и почтено. То дава шанс и на двете партии да влязат в Народното събрание, да развият своите идеи, програми. Без да се конфронтират и спорят. И със сигурност тогава ще имат много повече народни представители отколкото днес. Поне такава възможност дава избирателния закон. Така ще избягнат и клопката в него – коалиционните партньори да си правят номера като ползват преференциалното гласуване и преместват напред в листите „своите” си хора.
Политиката е изкуство да се вземат точните решения в точно време. СДС взе едно добро за демократичната общност на България решение. Тези, които са срещу това решение, с нищо не показаха през последните години, че могат да направят повече за тази общност на България. Вярно е – демонстрираха, че могат да бъдат опозиция. Но въпросът е, че не могат да изведат демократите и антикомунистите до управлението на страната. И не прави чест на младия политик Мартин Димитров да клевети и лъже за аргументите, с които е взето това решение. Защото така само показва, че е чужд на СДС и близък на „чужди проекти”. Всъщност, прав е Лъчезар Тошев, че възраждането на синята идея трябва да започне отдолу, а не от командирските канцеларии на лидерите. И конкретно СДС трябва да си върне образа, който ме привлече към него – на национално антикомунистическо движение, което трябва да участва в управлението на страната. За да променя към добро, към хубави дни България. А не просто да се изживява като поредната опозиционна партийка в България. Такива вече има. Желая същото и на ДСБ. И ще стискам палци и за техния успех. Но все пак, СДС е политическата сила, която може да формулира новия дневен ред на България. И затова трябва да бъде подкрепен от всички, които искат и желаят промяна в нашата страна и спиране на похода на БСП към властта.

Лиценз: Всички права запазени

Величка Маринова, "Правила за конкуренция, що е то?": Енергетика: Появи се нов световен играч на пазара за втечнен газ

noreply@blogger.com (Величка Маринова) — ср, 16 май 2012 16:41:00 +0000

Европейската комисия съобщи, че не се противопоставя на планирана концентрация в газовия сектор, чрез която предприятията BP plc („BP“, Обединеното кралство), Chevron Global Energy Inc. („Chevron“, САЩ), Eni SpA („ENI“, Италия), Sociedade Nacional de Combustíveis de Angola, Empresa Pública („Sonangol“, Ангола) и Total SA („Total“, Франция) придобиват по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията съвместен непряк контрол над пълно функциониращо съвместно предприятие Angola LNG („JV“, Ангола) чрез промяна в дейността на съвместното предприятие.

Решението на Комисията е във връзка с постъпило уведомление за концентрация на 4 април 2012 г.

Търговските дейности на предприятията, предмет на концентрацията са:

— за предприятие BP: осъществява дейности по проучване, разработване на находища и добив на нефт и газ; рафиниране, производство и продажба на нефтопродукти като гориво, енергия и нефтохимични продукти; както и разработване на възобновяеми източници на енергия,

— за предприятие Chevron: осъществява дейности по проучване, добив и транспорт на нефт и газ; рафиниране и продажба на горива и смазочни материали; производство и продажба на нефтохимични продукти; електропроизводство,

— за предприятие Eni: осъществява дейности по производство, транспорт, преобразуване и продажба на нефт и газ; производство на електроенергия; строителство и инженерна промишленост,

— за предприятие Sonangol: осъществява дейности по проучване, производство, транспорт и продажба на въглеводороди в Ангола, както и доставка на нефт на световните пазари,

— за предприятие Total: осъществява дейности по проучване на суров нефт и природен газ, производство на енергия и транспорт, продажба на нефтопродукти и международна търговия със суров нефт и нефтопродукти,

— за предприятие JV: осъществява дейности по производство на втечнен природен газ (ВПГ) в Ангола и доставка на ВПГ на световните пазари.

Основната дейност на съвместното предприятие е свързана с транспортиране на природен газ, получен като съпътстващ продукт при добива на петрол, чрез тръбопроводи до предприятие за втечняване на природен газ, разположено в Ангола. Природният газ ще се охлажда до температура -162° Целзий, при която той се превръща във ВПГ, след което ще се продава на клиенти на световните пазари.

Комисията счита, че съвместното предприятие ще бъде подложено на ефективна конкуренция на пазара на едро за ВПГ, благодарение на наличието на достатъчно конкурентни предприятия на пазара на едро за ВПГ в ЕИП. Дейността на трите компании майки Total, Eni и BP се припокрива на пазара на едро за ВПГ в ЕИП и, въпреки че притежават права върху капацитет в терминали за регазификация в ЕИП, те няма да могат да затварят пазара за достъп на конкурентите си до терминалите, тъй като законодателството на ЕС осигурява достъп на трети страни до инфраструктурни обекти за внос на газ, включително терминали за регазификация. Според констатацията на Комисията операцията по придобиване на непряк контрол над съвместното предприятие няма да доведе до ограничаване на конкуренцията на европейския пазар, тъй като съвместното предприятие ще има разумен пазарен дял, а присъствието на редица големи конкуренти на пазара на втечнен газ и гарантирания им свободен достъп до терминалите за регазификация ще подържа ефективната конкуренция на пазара в Европейското икономическо пространство или в съществена част от него.

Лиценз: Всички права запазени

Невена Гюрова: Величието на Бойко

noreply@blogger.com (Вени Г.) — ср, 16 май 2012 16:04:19 +0000

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5

Невена Гюрова: За гръцките банки у нас в контекста на гръцката криза

noreply@blogger.com (Вени Г.) — ср, 16 май 2012 15:37:56 +0000

Във форумите, а и в разговорите на хората, напоследък често се среща опасението, че ако Гърция излезе от еврото, ще имаме проблеми с гръцките банки у нас. Това е съвършено неоснователно. Защото те са български юридически лица, регистрирани по българския Търговски закон. И като такива се подчиняват на българските закони, включително на банковите изисквания за капиталова адекватност, провизии и т.н. Така че тяхното състояние не се отличава от състоянието на другите ни банки. Които междувпрочем са също чуждестранна собственост. А българските банкови изисквания са доста по-строги от европейските, следствие на което е много по-доброто състояние както на банките, така и на банковата ни система като цяло. Тази благоразумност пък е следствие на тежката финансово-банкова криза от 1996-1997 г. Всички държави, които са минали през хиперинфлация, за десетилетия запазват благоразумие в банкирането, основано на тежките спомени на хората.

Това, което вероятно ще стане с гръцките банки, е, че "майките" им ще ги продадат на други европейски собственици, търсейки свежи пари за стабилизизиране на тежкото им положение, в което ще ги постави излизането от еврото.

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5

Невена Гюрова: Цената на Бойковата суета е здравето на 30 деца. Това, че замяза на Тато, не го обсъждам

noreply@blogger.com (Вени Г.) — ср, 16 май 2012 14:40:16 +0000

България ще купи домакинството на допълнителната интерконтинентална квалификация (за волейбола - б.м.), даваща олимпийска квота за игрите в Лондон. Парите за откупуването на правата са подсигурени от държавата, и отново в София волейболистите ни ще могат да се борят за олимпийска виза.

Цената на домакинството ни е 500 000 $.. Миналата година Фондът за лечение на деца в чужбина е отпуснал 9,7 млн лв, за 387 деца, т.е. средно на дете се падат около 25 000 лв. С парите, дадени за домакинството ни, можеше да се помогне още на 30 деца.

Можехме да играем на интерконтиненталната квалификация и в друга страна. Ама Той иска да играем в Неговата зала "Арена Армеец". Щото в Своята зала егото му получи силен удар със загубата ни от Германия, което ни лиши от директната квалификация за олимпиадата . Беше дошъл на мача с идеята да се изтъпани в средата на залата, под прожекторите, да поздравява нашите като победители. Обаче нашите паднаха и телевизиите ни показаха как Слънцето помръкна гаче ли черен облак мина. Толкова им трябваше на некадърните подмазвачи от федерацията, за да изритат треньора Радостин Стойчев. Всъщност май не е било само това, защото Данчо Лазаров и Любо Ганев (членове на Управителния съвет) се изцепиха, че окончателното решение ще е на премиера. Тъй че хулиганското изхвърляне на Стойчев (защото нямаха доблестта да му го съобщят лично) вероятно е реакция на сърдития Бойко. Сърдит, че му бе накърнена суетата.

Именно безмерната му суета породи срамния цирк с връщането на треньора ден след като го изхвърлиха. Явно Слънцето е било неприятно изненадано от единодушно негативната реакция в Интернет форумите и фейсбук - негативна както за мърлячите от федерацията, така и лично за него поради безпрецедентната му намеса. Казвам "явно", защото още покрай номинацията му за футболист на годината от футболните фенове в Интернет стана ясно, че главният му пиар съветник, социологът Румяна Бъчварова, работеща като шеф на кабинета му, следи внимателно какъв е образът на шефа й в Интернет. За измъкване от гафа, т.е. замазване на очите Бойко покани Стойчев на среща и след нея съащите подмазвачи от федерацията обявиха, че връщат треньора. Ако съм на мястото на Стойчев, не бих приела да участвам в цирка. Както Силвано Пранди, с когото федерацията искаше да замени Стойчев, отказа. Оставаше и да не откаже след аналогичното му хулиганско изгонване преди време.

Лошото е, че срамният фарс ще се хареса на голяма част от електората - "ето, добрият Бойко пак оправи батака, който други направиха". За тия, дето продължават да подкрепят Бойко, поведението му, недопустимо за премиер в нормална държава,заслужава поздравления, защото адекватно отговаря на примитивните им представи за демокрация. Мисленето им е характерно за изостаналите общества, в които ценността на човека и на установените правила е нищо, а всемогъщият господар е всичко.

И се сещам за оня пленум на ЦК на БКП за футбола някъде в средата на 80-те години. Който междудругото взе идиотското решение да преименува "Левски" и ЦСКА на "Витоша" и "Средец". Сега Бойко е по бетер и от БКП. Еднолично решава какво да се прави във волейбола. Но защо само там? Трябва да се заеме и с футбола, с борбата, с щангите, с художествената гимнастика. В последаната неизбежно ще е успешен поради опита си бухалките, въртенето на обръчи, пардон - на позиции, и прехвърлянето на топката, грешка - на отговорността...

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5

Блогът на Капитал: Воля за запазване на статуквото

ср, 16 май 2012 14:02:00 +0000

В парламента няма мнозинство, което да чуе призивите на Европейската комисия, неправителствения сектор и най-голямата магистратска организация в България - Съюзът на съдиите (ССБ) за нуждата от промяна на начина, по който се конституира "правителството" на съдебната система. Това показа допитване на "Капитал" до основните политически сили в парламента.

Миналата седмица на първо четене беше приет законопроектът за изменение на Закона за съдебната власт изготвен от правителството. Той...

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Блогът за икономика: И отново Испания

ср, 16 май 2012 13:53:30 +0000

По време на ниските лихви през март на испанския премиер му беше широко около врата и реши, че няма да изпълнява обещаните мерки. Да, обаче, точно заради това загуби доверие, скачат му лихвите (и заради Гърция) и едва продава скъп дълг, за да си покрие бюджетните дефицити и банковите проблеми. Един миг популизъм и резултатът е още по-големи страдания (това важи не само за Испания).

Източник: Блумбърг

Блогът за икономика 2012

Лиценз: Материалите от блога могат да се препечатват свободно при посочване на автора и упоменаване на блога за икономика като източник, включително чрез линк към ikonomika.org.

Боян Юруков: Glasuvam.org в помощ на гласуващите в чужбина

ср, 16 май 2012 12:07:46 +0000

Според официалните данни, в чужбина има над 2 милиона българи (1). Според други преброявания – много повече. На последните избори зад граница гласуваха почти 50000 души или около 2.5% активност (2). Причините за толкова ниска цифра са няколко – малкото секции, големите разстояния и опашки, липсата на информираност и мотивация. Процедурите са честно неясни, а и се променят всеки път. Подават се прекалено малко декларации за предварително записване, което не позволява създаването на допълнителни секции. Заради това хиляди се редят на опашки в изборния ден, след като са пропътували стотици километри.

Карта с регистрираните до сега в Европа

Има много начини да се подобри ситуацията. Сайтът Glasuvam.org е един от тях. Целта му не е да събира декларации, а да информира. Ако живеете в чужбина, може да попълните във формуляра града и e-mail адреса си. Те се записват през криптирана връзка в таблица и на картата се маркира, че има желаещ да гласува. Може също да отбележите дали искате да разпространявате информация или да помагате в организирането на секция. Към този момент имаме над 40 такива регистрации.

Когато наближат изборите, ще ви изпратим на мейла информация как се гласува, какви са правата ви, ще прикачим декларация за предварително регистриране и линк къде да я попълните online. По града, който сте дали ще ви изпратим най-близките до вас секции, както и контакти на хора, които са заявили, че искат да организират секции. Така ще може да им пишете, да съберете заедно 100 декларации и да направите секция във вашия град.

Разбира се, контактите ви няма да бъдат предоставяни нито на Външно, нито на ЦИК, нито на трети лица. Ако искаме да ви свържем с други ще ви пишем изрично дали сте съгласни. Няма да ви изпращаме спам или агитационни материали. Сайтът няма връзка с никоя политическа партия, НПО или държавна институция.

Какво се прави за изборите в чужбина?

Това е един от многото сайтове насочени към повишаване на активността в чужбина и подобряване изборният кодекс. Такива още са IskameDaGlasuvame.com, където са събрани докусии и новини от предишни избори, формуляр за online попълване на декларации и организиране на секции в рамките на предизборната кампания. Проектът Изборен Кодекс, Обществените съвети и Института за развитие на публичната среда обсъждат подобрения в кодекса. Платформата За честни избори събира сигнали за нарушения в изборния процес. В този блог пък през последните години пускам доста статии, клипове и документи по темата. Свързахме всички сайтове в мрежа от активисти, за да работим заедно, да споделяме идеи и да помогнем максимално за подобряване на изборите не само в България, но и зад граница.

Тази мрежа от активисти изпраща постоянно идеи, предложения и критики към законотворците във връзка с Изборния кодекс. Промени до следващите избори ще има и силно се надяваме да изчистят големите спънки, които имаше при предишните няколко вота. Външният министър Николай Младенов даде някои предложения за промени (3) и каза, че тази или следващата седмица ще изкара конкретни мерки за подобрение на изборите в чужбина.

Как работи Glasuvam.org?

Самият сайт е сравнително прост. Формулярът е направен на Google Forms, което осигурява криптирана връзка. Въведената информация се съхранява в таблица, която се чете от скрипт на сайта ми на всеки 30 мин. Този скрипт търси в Google географските координати на града и слага маркер на картата леко встрани от тях. Така се предотвратява трупането на много маркери в една точка. В списък на сървъра се пазят само координатите и дата на въвеждане – e-mail адресът се държи единствено е заключена Google таблица. Този модел е доста удобен за всякакви кампании – събиране на доброволни по места, организиране на групи и прочие. Затова отворих кода на сайта и може да го свалите от GitHub.

Сайта има и една скрита възможност, която скоро ще активирам – да показва слоеве с други данни. Свалих адресите на всички посолства и консулства на България в чужбина и щом събера координатите на всички, ще ги наложа върху картата. Когато се кликне на всяко посолство ще пише какъв е адреса, дали е имало секция преди и колко са гласували на предишните избори. Когато станат ясни секциите за следващите избори, ще направя карта и с тях и по нея ще изчисляваме къде е най-близката секция до всеки записан.

Ако имате идеи, критики или коментари – пишете в коментарите. Ще се радвам, ако споделите сайта с ваши познати в чужбина, за да съберем повече желаещи да гласуват.

Източници:
(1) Брой на българските граждани в чужбина – Обществени съвети
(2) Резултати от президентските избори 2009 – ЦИК
(3) Някои идеи за промени в изборното законодателство – Н. Младенов

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Константин Павлов: На избори в Кюстендил

noreply@blogger.com (Комитата) — ср, 16 май 2012 11:26:02 +0000

Отдавна не бях участвал в избори. Бях член на СИК през 1990г, на първите демократични избори, а също участвах в СИК през 1996 на местните избори, така че бях любопитен да науча какво ли се е променило междувременно.

Получих покана за наблюдател от Института за развитие на публичната среда.

Това, което трябваше да разберем, беше следното – дали някой си е взел тежките поуки от изборите през есента. Все пак изборите в Кюстендил бяха касирани заради тежки нарушения, т.е. сега се очакваше това да са избори за пример.

Усетихме предизборната обстановка още с влизането в града, макар че не беше точно такава, каквато очаквахме.

Кюстендил ни посрещна със слухове, че някой си Шамшала (лицето е познато на редакцията) го били пуснали временно от затвора да агитира и после щяли да го приберат обратно. Не се оказа истина.

Градът не беше облепен с плакати, нито пък на централния площад се провеждаха митинги. Единственото изключение беше рекламно бусче на Атака, което ни бомбардираше с патриотичен рок и с ето тези листовки.

Някъде в Европа задрасканата джамия на партийна листовка може да вкара в потрес цели общества, но тук си се знаеме и на всякакви номера сме си свикнали.

Първия признак на предизборна борба е на главната улица, където повечето партии и коалиции, участващи в изборите, бяха наели временни щабове.

Вторият бяха Мая Манолова и Стефан Данаилов, които заедно с ТВ екип, бистреха политиката на едно от заведенията в центъра.

Третият признак е разнообразната безплатна преса, която стои на безплатни щандчета по главната, както и се раздава на ръка от разпространители.

Рекламни лукчета – отлична идея!

Ако се зачетем във вестниците, виждаме две реалности, които почти нямат допирни точки.

Освен това не изглежда като че ли има избори за общински съветници, а като че ли Петър Паунов и Цветан Цветанов се кандидатират за президенти.

Според едната медийна реалност Кюстендил е град на ръба на фалита, а според другата е процъфтяващ регионален център, в който се правят много неща за хората.

Вторият ни ден беше предвиден за обучение.

Обучението се проведе в Хотел Спа Стримон, който ако бъде засипан днес от пепел от инцидентен вулкан, спокойно може да бъде изровен след 2000г. от едни бъдещи археолози, които да заключат, че са попаднали на безценен експонат на „барока на прехода“.

Всичко си има този хотел – лого с коронка, ограда от ковано желязо, лъскави тапети, изящни мебели, леопардови плочки в тоалетните и безсмъртни картини в коридорите.

Ако бях на мястото на Рашидов, щях да се замисля дали има смисъл да се прави „Българският Лувър“ в София.

В Кюстендил вече са го направили!

През времето, през което не съм правил избори, процедурите доста са се умножили и защитите срещу манипулация на процеса доста са се усложнили.

На всяка стъпка се пишат протоколи, слагат се печати и т.н. Членовете на секционните комисии част от процедурите ги пропускат, а част просто не ги знаят.

Изборният ден започна рано-рано. Имахме за задача да отворим по една изборна секция, т.е. в 6,00 да се появим в избрана от нас секция, да си покажем удостоверението, да наблюдаваме процедурата и евентуално да докладваме за пропуски и нарушения.

Разбира се, трябваше и добронамерено да напомняме на комисията, ако допуска някаква грешка.

На мен ми се паднаха „скучни“ секции, т.е. места, където не се очакваха никакви изненади и единствените нарушения бяха от формален характер – разлепяха се бюлетините от кочана (а не трябваше), застъпниците и политическите представители не носеха баджове (табелки), и прочее...

Навсякъде комисиите бяха в пълен брой – от 9 човека, което е малко множко за избори с очаквана ниска активност. Обяснявам си бройката с възнаграждението, което не е никак малко за град като Кюстендил.

Проблеми се очакваха в ромската махала. Вероятно, за да се избегнат измами, администрацията беше махнала секциите от махалата и ромите трябваше да гласуват на различни места в града.

Това пък им създаваше проблеми, защото хем трябваше да ходят по 2-3 километра до секциите, където са разпределени, хем на много места избирателните списъци пред секциите бяха скъсани и те не можеха да се ориентират къде точно да гласуват.

Не съм много убеден, че това е правилно и честно.

Прекарах деня в совалки между секциите, междувременно научавайки много интересни неща за града.

Първи любопитен момент – т.нар. „забранителни списъци“ са изключително дебели в Кюстендил. В една от секциите, които трябваше да наблюдавам, имаше около 500 избирателя в редовния списък и около 400 в забранителния!

Как се получава така?

Голяма част от избирателите са тези с „две имена“, както казват кюстендилци, т.е. граждани на Македония и Сърбия с двойно гражданство, които са регистрирани в града.

А някои адреси са истински рекордьори с десетки „пребиваващи“.

И въпреки, че с хиляди са регистрирани там, (почти) никой от тях не живее там и по никакъв начин не допринася към общината, което е тъжно.

Изборният ден се разви сравнително нормално, а екшънът се случваше не там, където бях аз.

Например депутатът Чуколов от Атака влязъл в една от секциите, седнал на стола на председателя и обиждал застъпниците, наричайки ги с имена на националности от близкия Изток. Когато се опитали да го изкарат с полиция от секцията, той се направил на невинна жертва:

Вторият случай е с гласоподавателка, която живяла в Италия известно време, на предните избори гласувала без проблем, но отишла на екскурзия до Босилеград и попаднала в забранителния списък:

Третият случай са събитията в ромската махала, които биха могли да се развиват в произволна бананова република по света ( блестящият репортаж за capital.bg е на Иван Бедров, който беше част от нашия екип)

През цялото време нашият екип от 15 наблюдатели към Института за развитие на публичната среда споделяше в реално време чрез twitter и фейсбук случващото се на терена.

Какви бяха резултатите?

Политическата сила на досегашния кмет Петър Паунов спечели безапелационно изборите, а изненадата бяха ГЕРБ, които тотално се сринаха и получиха почти равен резултат с РЗС и ЛИДЕР и ще имат четирима съветника в 37-членния Общински съвет.

Иронията на съдбата е в това че, заради партийни въртележки, мнозинството хич не е сигурно и са възможни всякакви пазарлъци.

И това след клетви от МВР, че ще пази черешовата реколта, след кръгла маса „Проблеми и мерки за противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и пожарната безопасност при прибиране на селскостопанската продукция“, подкрепа за строителството на църква в с. Ябълково (и Цецо е консерватор, ей!), откриване на детски спортни турнири, получаване на икони от кмета на братски Босилеград и прочее отлични новини (босилеградският кмет с прическа за милион долара).

Да не забравяме сцената на балкона между Ромео и Жулиета.

Сцената Цецо агитира от червен камион, не мога да открия никъде на снимка.

Не съм историк, но мога да се закълна, че в Кюстендил никога досега в своята история не е имал такава чудовищна концентрация на добри новини. Превъртете малко страниците в Дарик.

Например – Учениците от ОУ “Ильо Войвода”- Кюстендил са най- добрите млади пожарникари в областта

Аз лично никога не съм се съмнявал в таланта на тези деца.

Ромската махала гласува масово за БСП.

Има вероятност ГЕРБ да обжалват резултата от изборите заради сгрешена бюлетина, чиято изработка доминираната от тях ОИК трябваше да контролира.

В бюлетината пише КП „ГЕРБ“ вместо ПП „ГЕРБ“, а е и сбъркано едно от имената на кандидатка за съветничка от БСП.

Между другото, приказките за това как изписването на Х със син химикал в бюлетината, ще реши проблема с купуването на гласове, се оказаха силно преувеличени

СДС декларираха резултатите за голяма изборна победа и лично аз смятам (макар че никой от познатите ми не ме подкрепя), че именно тази победа даде сили на противниците на Синята коалиция в СДС да разтурят синия съюз.

Но за тази драма ще стане дума някой друг път, както и за другите неща от този наистина интересен град.

А какъв е генералният извод?

За избори, касирани поради процедурни нарушения, това не бяха добре организирани избори.

Все пак, когато човек се явява на поправителен изпит, поне научава кои са най-грубите грешки, които не бива да допуска... И поне малко се учи.

Изборният кодекс е оръжие в ръцете на този, който държи властта и оръжие за мачкане на опозицията. А в Кюстендил властта не се държи от ГЕРБ. (на същото мнение за Кодекса като Емил Спахийски съм)

Добър анализ на изборите на Полина Паунова в mediapool.bg

Лиценз: Ползвай свободно, без да променяш текста, с указване на източника и особено на URL-а на този блог.

Мартин Димитров: Обединение срещу тъмните сили

ср, 16 май 2012 08:31:04 +0000

Да обединяваш е трудна работа. Да обединяваш ценности, а не интереси още по-трудно. И това го знаех, когато преди три години бях избран за председател на СДС. Тогава си поставих целта да работя за единството в дясно – за политики, които да променят България и да дадат шанс за по-добър живот на гражданите й. На [...]

Лиценз: Всички права запазени

Павел Николов: За Хвърковатата чета и Похода по стъпките на Бенковски

noreply@blogger.com (Павел Николов) — ср, 16 май 2012 03:51:00 +0000

Автор: Дойчо Иванов, дългогодишен участник в Похода

136 години от Априлското въстание

ПОСЛЕДНИЯТ ПОЛЕТ НА ХВЪРКОВАТАТА ЧЕТА

Това е най-голямата конна бойна сила по време на Априлското въстание. Създадена по идея на Войводата Георги Бенковски, четата лети от село на село, за да повдига въстанието и духа на населението. Обикаля най-напред близките до Панагюрище селища (малката обиколка, 20-21 априлий стар стил) и нараства на повече от 200 юнаци. После са подбрани най-смелите, с най-добрите коне и въоръжение и тръгват на по-далечни мисии. На 23 април, Гергьовден, четата влиза в село Петрич, където води първото си и единствено победно сражение със златишки башибозук. Вдига въстанието и в околните селища Каменица и Смолско. Важно е присъствието на четата на укрепения въстанически лагер на връх Еледжик. На юг достигат до гара Белово (голямата обиколка). Там към четата се присъединяват шестима далматинци и един немец от работниците, строящи железницата. С тях тръгва и българката Мария Ангелова-Сутич, съпруга на Иван Сутич - тя е единствената жена в четата.

На връщане минават пак през Еледжик, където се известяват, че Панагюрище е нападнато и тръгват бързо натам. Осъмват на 2 май сутринта над града, на връх Лисец и виждат страшната картина на погрома и пожарите. Пред трагичния финал на стореното от него в Тракия, Бенковски изрича тук пророческите си думи: "В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей!…" Четниците разбират, че са безсилни да помогнат тук, но изпълняват клетвата си и продължават борбата. Надяват се, че на север от Балкана и особено при пламенния хъш Стефан Стамболов в Търново бунтът е успял. Бенковски обявява, че всеки е свободен да постъпи, както смята за най-добре и мнозина тръгват към Панагюрище и родните села да търсят и спасяват оцелелите си близки. Войводата повежда най-верните си хора на север към Стара планина..

2 май, неделя, (15 май нов стил)

"… след пладне четата потегли с отворен байряк за село Петрич, отгдето ни беше пътят за Стара планина. Тя се състоеше от 70-75 души, повечето конници." (Захарий Стоянов, "Записки по българските въстания")

След 3.5 часа път през поляните на Сандъкли, южно от връх Сакарджа и по Ангелов дол, четата стига в Петрич. Селото е опожарено и плячкосвано няколко пъти, над 200 души са избити. Въпреки трагедията си, верните петричани срещат сърдечно любимия си Войвода, снабдяват четниците с храна, дават им и водачи. Когато се стъмва четата поема на север, водена от Петър Шентов от Петрич и Стоян Маринов от Смолско, които ги водят до полите на Стара планина, между селата Буново и Мирково. Четата поема из непознатата местност и скоро запъпля по могъщата снага на Балкана.

3 (16) май, понеделник

Четата среща зората в подножието на връх Етрополска Баба. Мразовитият въздух и суровото време са предвестник на изпитанията, на които ще ги подложи балканската природа. По Дебели рът слизат в долината на река Негърщица. Тук откриват, че е избягал Тодор Хайдутина с още няколко души, с най-добрите коне и хранителните припаси. Лутат се в непознатата и непроходима местност в дъжд и мъгла. Прекарват страховита нощ, шибани от град и лапавица.

4 (17) май, вторник

Когато се разсъмва, оказва се, че отново са на Дебели рът. Гладът ги мъчи жестоко, киселец и букова шума са храната им. Скитат се без път и посока из мъглата, а когато след обяд се раздига виждат недалече овчарски колиби (Стайкови кошари). Втурват се за нетърпеливи за храна, но ги посреща залп на башибозушка засада. Шестима четници са убити и неколцина ранени. Днес тук има паметник.

5 (18) май, сряда

Четата продължава да се лута в мъгла и дъжд из долината на река Малък Искър. Жестоко мъчени от глада, колят един кон, печат месото и позалъгват стомасите си.

6 (19) май, четвъртък

Четниците продължават "мъртвешки" да се влачат из урвите. Увеличават се изгубените. В местността Правешки ливади, североизточно от прохода Кашана и пътя за Етрополе, се събират 40-45 души. В мъглата пак са подмамени от звънци и глас на "овчар" - попадат отново на засада и губят повече от 15 души. Тук е убит и секретарят на четата Тодор Белопитов, у когото турците намират архива и кореспонденцията на въстанието, протокола от Оборище и Кървавото писмо. Откъсва се тук и Григор Вакарелчанина, който носи пушката на Бенковски, и така тя се запазва. На мястото днес има паметна плоча.

7 (20) май, петък

Оцелелите вървят на североизток през нощта и излизат на местността Солището, северно от днешната хижа "Стражата". Осъмват на трънлива поляна над махала Остриля – с. Черни Вит. Въстаниците са изтощени, изранени, жестоко мъчени от глада. Преброяват се: "Пет деня из планината и около тридесет жертви! Още пет деня и ние свършваме окончателно!… Бенковски от ден на ден губеше своята сила и кураж…" (З. Ст.)

Привечер срещат овчаря Нею Крачунов и от него научават, че в Тетевен има над 2 000 души редовна войска и много башибозук, Балкана гъмжи от потери, а въстание тука няма. Четниците са обзети от крайно униние и отчаяние. Тук Бенковски и Захари решават да разпуснат четата и да се спасяват на малки групи. Далматинците, Мария и немецът Албрехт тръгват да се предадат в Тетевен, разчитайки на астроунгарските си паспорти. Калугеровци, панагюрци и останалите тръгват на групички да се връщат на юг. Поляната над Острилската пещера (наречена по-късно – “Бенковска пещера”) е осеяна със захвърлените оръжия и имущество, конете са пуснати. Знамена на четата по-късно са намерени в хралупа наблизо.

С Войводата остават Захари, отец Кирил Слепов и Стефо Далматинеца. Дядо Нею им поръчва да се скрият в пещерата и обещава скоро да донесе храна и новини. Напатилите се въстаници обаче се притесняват от предателство и тръгват. На залез стигат но колиба на брусненски говедари, най-сетне се нахранват и отпочиват.

8 (21) май, събота

"Захвана се страшният оня ден… Той нанесе последния удар на нещастните борци за българска свобода!… Когато се съмна вече, снегът имаше дебелина около една педя..." (З. Ст.) Хапват и се постоплят, а Нею Брусненина (турски шпионин и същинският предател) се съгласява да ги води на изток. Но вместо това тръгва на запад, лутат се в снега и дивата планина, и въстаниците са изтощени докрай. Нощуват в балканските дебри.

9 (22 май), неделя

По обяд стигат Свинарска река и са посрещнати в колибата му от Вълю Стоилов - Мечката. Той ги нахранва и с готовност обещава да ги води към Троян. Вечерта настанява бунтовниците в една пещера, където прекарвата поредната ужасна нощ, мъчени от студ и влага.

10 (23 май, понеделник

Сутринта Вълю се връща, но без храна, тютюн и добри новини - башибозуците били навсякъде и не давали да се носи храна в Балкана. Нощуват в гората до колибата.

11 (24) май, вторник

“Рано сутринта бяхме ние разбудени от молитствуващия глас на отца Кирила. Което ни напомни, че днес е денят на нашите народни просветители Светите Отци Кирила и Методия." (З. Ст.)

По обед Вълю донася хляб и кисело мляко и съобщава, че мното башибозуци са излезли из Балкана и по колибите. Тук клетите другари, сякаш усетили ближния край, се изповядват един другиму кой кой е и отде е.

12 (25) май, сряда

Балканът забучава отново, силен дъжд и мъгла скриват всичко. Вълю не идва в определеното време и четниците са разтревожени, сменят позициите си. Към 17 часа предателят идва с весела песен на уста. Радостно съобщава, че Русия и Сърбия отворили война на Турция и от запад са нахлули чети. Буйните души пламват отново! Весели и обнадеждени тръгват след Вълю на изток.

Към 18 ч. достигат река Костина, стъпват на подозрително новия и без следа от човешки крак мост. Първи върви Вълю, след него е Бенковски, отец Кирил, Стефо и накрая е Захари. Щом Войводата стъпва на отсрещния бряг, Вълю се хвърля на земята и запълзява. Изгърмяват двадесетина пушки. Георги Бенковски пада прострелян с револвер в ръка. Отец Кирил е ранен и заловен, Стефо избягва, за да го заловят отново след два дни, Захари пада в буйните води, излиза няколкостотин метра по-надолу, заловен е и той след седем дни. Главата на Бенковски е отрязана и носена до София, за да се сплашат българите, и за съдебните процеси срещу въстаниците там. Тялото му по всяка вероятност е погребано на лобното място.

Днес тука има скромен паметник и всяка година на 25 май признателните българи се прекланят пред подвига и саможертвата на мъчениците за Свободата Българска.

(Из историята на Похода)

В края на септември 1952 година експедиция с ръководител Павел Делирадев тръгва да проследи и уточни пътя на Хвърковатата чета от Оборище до Костина за маркиране на маршрут за туристически походи. Маршрутът се определя от "Записките", спомени на въстаници и съвременници. Ползвани са и записките на пирдопския учител и краевед Методи Стоянов, който пръв преминава маршрута през 1902 година, а след това и многократно. През юли-август 1954 г. се организира и първият туристически поход. В следващите години се провежда на юбилейни години или инцидентно.

От 1985 г. е положено началото на ежегодните походи. Инициатори и участници са туристическите дружества в Панагюрище, Пирдоп, Етрополе и Тетевен, с помощта на БТС. Дружествата всяка година се редуват в организацията и ръководството на похода. Тази година ръководители са етрополчани. От 1991 г. походът става и национален с участие на туристи от цялата страна.

Огромна е ролята в похода на достойния българин, възторжен планинар, голям познавач на българската история и вдъхновен лектор, поклонника на Майка България и Войводата Бенковски

ХРИСТО КОСТОВ СПАСУНИН (10 април 1923 г., Самоков – 15 септември 2010 г.,Тетевен)

Инициатор, основател и пръв ръководител на ежегодното провеждане на похода от 1985 г., води го още няколко пъти, автор е на легендарната туристическа песен "Мальовица", поет и публицист, водач, лектор и неизчерпаем източник на знания, вдъхновител и извор на патриотизъм и на любов към Отечеството и родната природа.

ВЕЧНА МУ ПАМЕТ!

Маршрутът на похода се уточнява и оптимизира през годините, за да се стигне до описания по-долу. Той не навсякъде буквално върви по стъпките на четата, което и обективно е невъзможно. Походът става все по-значим и популярен, вече участват туристи от цялата страна.

Туристически маршрут:

21 май

ПАНАГЮРИЩЕ – събиране на участниците

Поклонение на паметника на Априлци.

С автобус до Оборище. Поклонение на паметника.

Местността Оборище - хижа “Сакарджа” – 4 часа (нощувка).

22 май

08. 00 часа - хижа “Сакарджа” – село Петрич – 4 часа. Поклонение на паметниците и посещение на художествената галерия-музей, посветена на Април 1876.

14. 30 часа - с автобус до с. Мирково. Нощувка на хижа «Чавдар»

23 май

08. 00 часа - хижа “Чавдар” – връх “Баба” (поклонение на паметника) - м. “Баш Самоков”, (поклонение на паметника на Стайкови кошари) - хижа “Стражата” (нощувка) - общо за деня 5 часа

24 май

08. 00 часа - хижа “Стражата” – с. Ямна

Село Ямна – Бенковска пещера - с. Черни Вит – общо за деня 8 часа.

Черни Вит – Тетевен с автобус

25 май

06. 00 часа - Тетевен – с. Дивчовото с автобус

Дивчовото - м. Боатин – м. Костина – 2 часа. Участие в тържествата на лобното място на Георги Бенковски. Финал на похода.

ХРОНОЛОГИЯ НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ 1876 г.

1876 г., януари – Апостолите минават през Дунава в България

14-16 април (27-29 нов стил)– Събранието на Оборище

20 април (2 май) – Първата пушка гръмва в Копривщица, въстанието е обявено от Тодор Каблешков. Георги Салкин (Салчев) отнася Кърваво писмо в столицата на въстанието Панагюрище. Бунтът веднага е обявен и там от Георги Бенковски и другите Апостоли. Същия ден избухва и в Мечка, Поибрене, Стрелча, Клисура и други селища.

21април (3 май) – Вдигнато е въстанието в Брацигово

22 април (4 май) – Изграден е лагерът на връх Еледжик. Избухва въстанието в Батак

23 април (5 май) - Избухва въстанието и в Перущица

25 април (7 май) - Потушено е въстанието в Клисура

26 срещу 27 април (8-9 май) - Завалява проливен дъжд, по-късно в Балкана и сняг. Започва 44-дневният потоп

26-30 април (8-12 май) - потушено е въстанието в Панагюрище

29 април (11 май) - Четата на поп Харитон и Бачо Киро започва да се сражава в Дряновския манастир

1 (14) май - Копривщица се предава срещу откуп. Превзет е лагерът на Еледжик. Избухва въстанието в Кръвеник и Ново село – Габровско. Потушено е въстанието в Перущица. Кочо Честименски убива жена си и децата си и се самоубива

2 (15) май – Бенковски е с Хвърковатата чета на връх Лисец над Панагюрище и виждат страшната картина на погрома и пожарите. Пред трагичния финал на стореното от него в Тракия, Войводата изрича тук пророческите си думи: "В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей!…" Около 75 души поемат на север към Балкана, да продължат борбата

3 (16) май – Четата на Стоил войвода вдига въстанието в Сливенско

5 (18) май – Потушено е въстанието в Батак

6 (19) май – Потушено е въстанието в Брацигово. Изгорен е Васил Петлешков

7 (20) май – Четата на поп Харитон е разбита в Дряновския манастир. Войводата загива. Край с. Чифлик, Троянско, е заловен Тодор Каблешков

10 (23) май – Стефан Стамболов бяга за Влашко

11 (24) май – Разбита е четата на Цанко Дюстабанов

12 (25) май – Войводата Бенковски е убит от засада на река Костина

13 (26) май – Разбита е четата на Стоил войвода. Загиват още Георги Обретенов, Иларион Драгостинов, четници.

17 (30) май – Четата на Христо Ботев слиза на Козлозуйския бряг

20 май (2 юни) – Христо Ботев загива на връх Вола

26 май (8 юни) - Панайот Волов и Георги Икономов се удавят в река Янтра

28 май (10 юни) - Бачо Киро е обесен в Търново

4 (17) юни – Тодор Каблешков се самоубива в Габровския конак

15 (28) юни – Цанко Дюстабанов е обесен в Търново

Лиценз: Всички права запазени

Нели Огнянова: ACTA/IPRED/TPPA/SOPA/PIPA – или просто НК?

ср, 16 май 2012 00:16:07 +0000

Един от най-употребяваните аргументи в защита на АСТА беше Какво толкова, в българското право вече имаме тези разпоредби.

На път са нови разпоредби – този път в НК. Постъпват нови предложения, които търсят подкрепа. Оказва се, правоносителите в България искат още от държавата. Разширено поле на наказателните мерки в областта на интелектуалната собственост и повишаване на предвидените санкции.

Това е познато от 2007 – IPRED2 се опита да предвиди санкции за подбудителство и помагачество, както и санкции за крайните потребители след дълги уточнения за търговската цел и търговския мащаб при нарушенията на интелектуалната собственост.

Тогава IPRED2 не мина, не мина и проектът на WIPO за сродните права на радио- и телевизионните организации, не мина (поне засега) и ACTA – споразумение, което според Правната служба на ЕП отново не взема предвид исканията на парламента, направени при обсъждането на IPRED2.

Тези проекти съвсем не са изоставени, те ще се връщат отново и отново в дневния ред на ЕС, международните организации и държавите. Ще се връщат под натиска на правоносителите, особено на някои категории. Вече се връщат.

Българският парламент гледа промени в НК. Предложенията за промени във внесения проект винаги е добре да получат широка гласност. Ето за какво се настоява:

Ангажиране отговорността за приготовление или за подбуждане към престъпление по чл. 196 от проекта. Въвеждането на този състав ще позволи да се ангажира отговорността на лицата, които не извършват пряко престъпното посегателство, а организират или подбуждат към това други лица. Ще се обхванат и случаите, когато е осъществено приготовление за извършване на престъпление. При залавяне на извършителите, подбудителите не носят отговорност. За да се избегне тази несправедливост, е редно да се криминализира и тази форма на престъпна дейност.

Предлагаме в проекта да бъде отразена диференциацията в степента на обществена опасност на отделните обекти, която да рефлектира в различните санкции, с най-високи наказания по отношение посегателствата върху търговски марки. По отношение на състава, касаещ търговската марка, санкцията да бъде увеличена до шест години лишаване от свобода и глоба не по-малко от две хиляди лева.

Плагиатството се включва сред престъпленията от общ характер, докато при сега действащият НК престъплението по чл. 173 бе включено сред престъпленията, по отношение на които наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия т.е. престъпления от частен характер.

За разлика от сега действащия текст, регламентиращ плагиатството – чл. 173 от НК, в проекта е разширено приложното поле на текста, като към обектите на закрила се добавят и обектите на сродни права – т. 2 на чл. 193.

Подробна аргументация относно необходимостта от завишаване на санкциите за престъпления срещу интелектуалната собственост е изложена по-горе в мотивите по чл. 262 от проекта, която е аналогично приложима и по отношение престъпните посегателства срещу авторското и сродните му права. В тази връзка предлагаме по отношение на двата основни състава по ал. 1 и ал. 2 на чл. 195, санкцията да е до 6 г. лишаване от свобода и глоба не по-малко от две хиляди лева (също по аналогия със санкциите по чл. 196).

По отношение на особения субект следва отново да се отбележи, че икономическият характер на престъпленията против интелектуалната собственост предполага, че в повечето случаи те се извършват посредством юридическо лице. В тази връзка, при този вид престъпления, за да не се осуетява наказателното преследване срещу управителните органи на дружествата за извършваната от тях незаконна дейност под предлог, че наказателната отговорност е лична и те не знаят какво се случва в управляваните от тях предприятия, е необходимо да се предвиди и наказателна отговорност за длъжностните лица, извършили съответните деяния.

Блатечки е гладен и това ще трае дълго.

Пейо е писал днес.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Николай Павлов: Историята на Джон Демянюк - смъртна присъда в Йерусалим

noreply@blogger.com (Николай Павлов) — вт, 15 май 2012 19:23:00 +0000

През 1975 г. след по думите му "задълбочено проучване в съветските архиви", Майкъл Ханусяк представя на Департамента по имиграция и натурализация в Ню Йорк, списък от 70 души, предполагаеми колаборационисти от украински произход. Сред тези имена е и това на Иван (Джон) Демянюк, който бил служил в Собибор и Флосенбург, според показанията на някой си Х. Данилченко. Това, задно със СНИМКА на идентификационна карта, уж докуметираща присъствието на Демянюк в двата лагера, се оказва достатъчно за департаманта по имиграция. Ролята на близкия до съветските власти Ханусяк за "трансформацията" на Иван Демянюк в свирепия лагерен тъмничар Иван Грозни, е пределно недвусмислена, а сенките на истинските пудбодители се подават зад кулисите. След като 1976 г. "Новини от Украйна" призовава официално властите в САЩ да се задействат по случая, Министерството на правосъдието иска Демянюк да бъде лишен от американското си гражданство, понеже попълнил неверени твърдения в апликационните си документи.
Междувременно, в Израел се намират свидетели, които идентифицират по снимка Демянюк като Иван Грозни от Треблинка. През 1979. случаят е прехвълен към създаденият от президента Картър, Офис за специални разследвания към Министерството на правосъдието. Задачата на звеното е да издирва и разобличава укрили се в САЩ нацисти и колаборационисти.

Прословутото факсимилие на паспорт с името "Демянюк" ,отпечатана на страниците на "Новини от Украйна", си остава и единственетото "документално доказателство", на което се базира цялото досъдебно производство в Израел. През 1986 г. Демянюк е екстрадиран. Делото започва, а оригиналът на ключовия за обвинението документ, така и не пристига от СССР по официалния ред. Доставя го една изключително любопитна личност - Арманд Хамър.

Хамър е американски олигарх от руско-еврейски произход. Поддържа тесни дружески контакти със СССР още от 20-те години, когато сключва с Ленин първия си договор за доставка на американска пшеница. В България става популярен като един от финансовите благодетели на асамблея "Знаме на мира".

Арманд Хамър с Людмила Живкова

Дитер Лехнер, експерт нает от защитата, доказва, че картата е пълен фалшификат, като при анализа са открити вещества навлезли в печатарството едва през 60-те! Екпертизата е потвърдена от криминална полиция на ФРГ. Прокурорът Михаел Шадек пренебрегва фактите и отсича:

Убеден съм, че Демянюк е убивал! Дали в Треблинка, Собибор или другаде, това е второстепенно! Ние разчитаме на нашите експертни доклади и ги считаме за не по-малко убедителни от преди.

Германските власти са "натиснати" и в крайна сметка, вещото лице изпратено пред съда от Федералната криминална полиция, прочита един твърде нееднозначен доклад, в който се отбелязва, че има известна прилика между ретушираната снимка от документа и истинския Демянюк. До своите началници в Германия, докадчикът д-р Алтман, пише:

Ясно е, фактическите съмнения трябваше да бъдат подчинени на политически съображения.

Оказва се, че снимката е правена през 1947 г. и е... взета от документите, с които Демямюк кандидатства за американско гражданство. Предположението, че КГБ официално са изфабрикували личната карта, до голяма степен се опровергава от лошото качество на изработка и от невежеството по отношение на структурата, която би следвало да издаде подобен докумет. Това Лехнер доказва убедително в експертизата си. Не бива да се изкючва обаче възможнистта, определен кръг в рамките на КГБ, свързан с американските имиграционни власти, да е съдействал за фабрикацията.

"Господ ми е свидетел, невинен съм! Невинен! Невинен! Невинен!"

Към 1987 г. обвинението постепенно отстъпва от личната карта като основно доказателство и залага изключително на свидетелските показания. Свидетел номер 1 безспорно е Еляху Розенберг. Розенберг, преживял Треблинка, се прочува през 60-те с показанията си по процеса "Айхман". Почти всичко, което официалната историография приема за неоспоримо по отношение на Треблинка, дължим на неговите спомни. През 1947 г. във Виена, Розенберг твърди, че "украинецът Иван е убит в съня си от лагеристи през 1943 г". Когато защитата изтъква този факт пред съда, Еляху Розенберг смотава, че вероятно не е бил разбран правилно от протоколиращия разпита и че само бил чул слух от трето лице за убийството на Иван Грозни. Въпросният секретар Т. Фрийдман е жив и здрав, но отказва да свидетелства с аргумента, че е заплашван с убийство, ако потвърди показанията на Розенберг от 1947 г.

На 18 април 1988 г. съдът намира Демянюк "без колебание и с пълна убеденост" за виновен по всички обвинения , заключавайки, че той е надзирателят Иван Грозни от Треблинка. Седмица по-късно е произнесена и присъдата – смърт чрез обесване.

(следва продължение...)

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

ExtremeCentrePoint: На Гаргамел Костов му потънаха гемиите. Хайде, честито на всички за освобождаването на българската политика от Иван и зомбираната му секта!

вт, 15 май 2012 16:08:24 +0000

Гневът на излъганите стари бойци ги помете! Костов няма да бъде в следващия Парламент. От това по-добра новина здраве му кажи! Помните ли как те ни се смееха когато ние ги предупреждавахме, че няма никога да им простим съюза с БСП? В това Народно събрание, Костов премина всички лимити, наруши всички граници, предаде всички принципи. [...]

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Блогът за икономика: БВП в ЕС, Q1/2012

вт, 15 май 2012 09:35:05 +0000

Днешните данни на Евростат за икономиката през първото тримесечие:

- Балтийските страни с най-висок растеж в ЕС, Гърция и Португалия с най-висок спад

- Еврозоната с нулев растеж

- Чехия и Унгария отчитат спад, заедно с Испания, Италия, Холандия, Кипър

- България с минимален растеж от 0.5% на годишна основа

БВП – промяна на годишна основа, %

Блогът за икономика 2012

Павел Николов: Две снимки от времето на динозаврите

noreply@blogger.com (Павел Николов) — вт, 15 май 2012 03:57:00 +0000

Като рови човек из Интернет, може случайно да види себе си в доста необичаен ракурс.

Имах тези две снимки у дома, след това ги дадох (заедно с още други) за архива на читалището в Ихтиман.

И ето - вчера ги видях качени в Мрежата.

Снимките са от самодейния читалищен театър.

На първата (вляво с големите завити мустаци) съм аз в ролята на Брулевич от „Кандидати на славата“ на Иван Вазов.

На втората снимка, пак отляво, съм отново аз – този път като Итън Хоули в „Зимата на нашето недоволство“ по романа на Стайнбек.

Ако ме питате кога са правени снимките, мога да отговоря приблизително: някъде през 80-те на миналия век.

С други думи: през времето на динозаврите…

Лиценз: Всички права запазени

Нели Огнянова: БТК, златната акция

пн, 14 май 2012 22:26:41 +0000

Бившият вече министър на транспорта Александър Цветков преди година съобщава за медиите, че БТК е безогледно източвана, но това няма да трае дълго, защото държавата води дело за неизпълнени приватизационни задължения – и когато това се установи, ще има права на основание на златната си акция.

Новина от вчера: Арбитражният съд в Париж се е произнесъл в полза на БТК (по това дело, водят се още две). Александър Цветков не е министър, вероятно новият министър има коментар за запазения контрол на държавата чрез правата по златната акция.

Към БТК беше и НУРТС, чиято (обособена) собственост стигна в последна сметка формално неизвестно у кого, но този някой остава влиятелен фактор при наземното разпространение на радио и телевизия.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

MinFin.Co.UK: Буик РИВИЕРА (1969)

пн, 14 май 2012 12:51:36 +0000

Лиценз: Всички права запазени

Нели Огнянова: Социална медия: дефиниция

пн, 14 май 2012 09:54:28 +0000

В Калифорния ще забраняват със закон на работодателите да изискват паролите за онлайн дейности на работниците и служителите или на кандидати при наемане на работа. По-конкретно, забранява се на работодателите да изискват пароли за социални медии.

Във връзка с това законопроектът дефинира социална медия:

any electronic medium where users may create, share, and view
user-generated content, including uploading or downloading videos
or still photographs, blogs, video blogs, podcasts, instant messages,
or online social networking content.

Какво потвърждава законодателят за трудното за дефиниране явление социална медия:

(възможна) мултимедийност – текст, изображения, звук, видео;
интерактивност – потребителите създават съдържание, предоставят достъп до него и имат достъп до съдържание, създадено от друг потребители;
дефиницията включва изрично гама web 2.0 продукти, но не се ограничава до тях.

Изглежда като услуга (създаване на среда за информационен обмен), която може да се предоставя изключително или наред с други услуги (напр. информационно търсене, телевизия), като доставчикът на услугата се стреми да не носи редакционна отговорност за съдържанието на трети лица, но това невинаги му се отдава (YouTube1), (YouTube2).

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Блогът за икономика: Гърция: между две корици

пн, 14 май 2012 09:14:17 +0000

Athensnews публикува две корици – на едната Гърция се саморазстрелва (в. Та Неа), а на другата Германия казва чао на гръцкото членство в Еврозоната (сп. Шпигел).

Блогът за икономика 2012

Божидар Божанов: За техническите решения и технически неграмотните хора

пн, 14 май 2012 06:54:20 +0000

Въпросът е обширен и съществува от дълго време. Защо става така, че решения на предимно технически проблеми се вземат от хора без съответната компетентност. Под „технически“ визирам по-скоро експертни, с уклон към информационните технологии, където имам повече наблюдения. Стандартният пример, за който всеки програмист се сеща е: Идва шефът и казва „това трябва да стане така“, въпреки че това „така“ е технически грешно, невъзможно или глупаво. Същото важи за други експертни сфери.

Прието е, че мениджърът, или човекът, който взема решенията, не е компетентен в дадена сфера. Той е предимно координатор на хора и ресурси и за това не са му нужни технически умения. Като координатор се очаква, че той има най-много информация за ситуацията, и затова трябва да може да вземе най-балансирано решение. Но това е така само в случаите, в които решението не се налага да разчита на материя, която координаторът не е успял да разбере. А „high-level understanding“ не се брои, защото „дяволът е в детайлите“.

Точно поради погрешното схващане, че технически неграмотни хора трябва да вземат решения от техническо естество, се раждат законопроекти като ACTA, SOPA и подобни. Да, предпоставка за тях са лобитата и подкупите, но те не са всичко. Тези мерки целят да оперират върху едно строго техническо поле – интернет. Там важат купища правила, протоколи и технологии, които усложняват решението на проблема, с който наивните законодатели са се захванали. Например за създателите на SOPA домейн името беше равносилно на самия уебсайт, а то е просто един негов псевдоним. За създателите и на двата закона пък убягваха концепциите на p2p технологиите. Те се опитваха да решат проблема с авторското право с повърхностни технологични познания, което очевидно няма как да работи. Основният им фокус беше върху правната и бизнес страната на нещата, поради което и решенията бяха отхвърлени. И една от причините те да бъдат отхвърлени беше, че с техническата си несъстоятелност решенията не вдъхваха доверие.

И какво, програмисти да решават такива сериозни и дълбоки проблеми ли? Ами…да. Защото те са хората, които могат да измислят начин, по който нещата да работят за всички. Може би си мислите, че експерти са участвали в изготвянето на законопроектите. Участвали са, но по грешния начин. На тях им е казано „как можем да блокираме сайтове“ или „как да разберем кой какво е свалил“. Зададени им са грешните въпроси. Решението на проблема с авторските права и интелектуалната собственост може да дойде само от хора, които разбират много добре средата, в която решението трябва да оперира.

На пръв поглед нямаща нищо общо тема е електронното правителство в България, или по-скоро неговото отсъствие. Ако сте чели предишни мои публикации по темата, знаете, че съм работил известно време по него. Там решенията се вземаха, и продължават да се вземат от хора, които си нямат понятие от технологии. Да, след толкова години са дочули нещо за SOA или електронно подписване, но горе-долу до там. Резултатът е, че все още този проект е една каша, която няма да проработи скоро, колкото и да не ми харесва това. Да, има корупция и игрички, но те отстъпват по значимост на некомпетентността. Нещата се ръководят от хора, които нямат ясна идея какво и как трябва да стане. Да, и тук има консултации с експерти, но експертите не са водещи – те идват, дават си мнението и си отиват. А pointy-haired boss-овете (не само в министерството, а и във фирмите-изпълнители) остават да решат какво става. Резултат? Няма електронни подписи в личните карти, няма работещ портал, няма работещи електронни услуги, няма комуникация между администрациите (и да има нещо, то е колкото да се отчете дейност).

Каква е поуката? По някои въпроси решенията трябва да се вземат от технически специалисти. Не всеки от тях е способен да разбере страничните ефекти – обществени, социални и икономически, но е много по-вероятно програмист да разбере съкращението на служители, което ще предизвика една автоматизирана система, отколкото зам-министър да разбере криптография с публични ключове. И е много по-вероятно ИТ специалист да разбере бизнес-модела на носителите на авторски права, отколкото конгресмен да разбере какво е DNS и рутиране на пакети. А дали има е нужно да знаят тези подробности? Очевидно, защото предложенията са несъстоятелни по тези параграфи. Така че – не опитвайте това във вашия парламент. Оставете сложността на решението на нас.

Лиценз: Всички права запазени

Павел Николов: Краят на света се отлага

noreply@blogger.com (Павел Николов) — пн, 14 май 2012 06:50:00 +0000

Най-старият от известните на науката календари на маите, открит от археолози в тропическите гори на Гватемала, отлага края на света най-малко със седем хиляди години.

Добре запазени фрески с изображения на астрономически таблици бяха намерени върху стената на една от постройките сред руините на индианския мегаполис Шултун, съществувал в периода от VІ до ІХ век. Намереният календар опровергава версията, че маите са смятали 2012 година за последна година на човечеството. Въпросната версия е резултат от трактовка на по-късен ръкопис – Дрезденския кодекс (ХІІІ век).

Рисунки на маите върху стените на сградата, където вероятно е живял авторът на календара.

Според учените става въпрос не точно за типичен календар, а за таблици с цял ред сложни математически изчисления, описващи интервалите на лунните месеци, на слънчевите и лунните години, а също и на циклите на движение на Марс и Венера през близките седем хиляди години. Календарът е разделен на периоди от по шест месеца, основаващи се на лунните цикли. До обозначението на всеки период се намира изображението на съответно божество, което вероятно се е смятало за покровител на хората, родени през този период. Там се намира и изображението на някаква важна особа – жрец или писар, отговарящ за съставянето на календара. Според хипотезата на археолозите рисунките биха могли да са своеобразна чернова на автора на календара, съдържаща работни бележки.

Възстановени рисунки на маите.

Цивилизацията на маите съществувала в Централна Америка през периода от 2000 година пр. н. е. до 900 година. Маите изграждали сложни каменни градове, имали йероглифна писмена система, задълбочени познания в областта на математиката и астрономията. Когато конквистадорите дошли в Америка, цивилизацията на маите вече била в дълбок упадък, а най-големите градове били изоставени. Пирамидата на Кукулкан – храмово съоръжение в града на маите Чичѐн Ицà.

Храмът на вòйните в Чичѐн Ицà.

Причините за упадъка на маите и до ден днешен са предмет на дискусия сред учените.

Превод от руски: Павел Николов

Лиценз: Всички права запазени

Мартин Димитров: Голяма победа за десните в Кюстендил

пн, 14 май 2012 06:46:23 +0000

Искам да поздравя всички демократи в България с победата в Кюстендил. Основна заслуга има кмета Паунов, който свърши страхотна работа за града. Нашата коалиция печели 14 съветника, БСП -7, а Герб и Лидер по 4. Почти през целия ден бях в града. БСП убедително спечели ромските гласове, явно с най-добрата “програма”. Призовавам всички партии да [...]

Лиценз: Всички права запазени

Блогът за икономика: Избрано – 14.05.2012

пн, 14 май 2012 06:35:54 +0000

Георги Ангелов, Какво става у нас при трите сценария за Гърция

Студенти по право печелят 4 дела в Хага

Hollande and Merkel: Odd Couple or Soulmates?

Monetary policy is no panacea for Europe

The Austerity Fairy

The Unabridged And Illustrated Federal Budget For Dummies

Facebook Co-Founder May Gain Choosing Singapore Over U.S.

France Entrepreneurs Flee From Hollande Wealth Rejection

Baltics Q1 GDP update: Growth holding up

Българското производство на велосипеди продължава да расте

Bitter Origins of the Sicilian Mafia

Блогът за икономика 2012

Красимир Гаджоков: Тотален провал на защитниците на пушенето

нд, 13 май 2012 16:35:50 +0000

В “национален” протест в София срещу предстоящата окончателна и (почти) пълна забрана на пушенето, включително в заведенията за хранене, днес се включиха смешните 200 – 600 души (според различни източници).

Уважавам хората, които са станали зависими от цигарите, но макар да не могат да спрат навика си, поне имат разума и мисленето да осъзнават огромния проблем. Не само за себе си, но и за околните, най-вече близките си.

Но нямам грам толерантност към наглото нахалство на прокламиращите някакво “право” на пушене. На тях им липсва не само култура – нищо, че са от “света на културата” (такива като Андрей Слабаков).

Липсва им елементарна цивилизованост – да са научили, че “право” в обществените отношения е нещо, което не вреди насила на другите.

Липсва им елементарно уважение към правото на другите около тях, които са принудени да се тровят и да заболяват от най-страшните болести.

Като уплашени щрауси заравят главите си в пясъка и не искат да чуят за безспорните доказателства на науката и практиката за вредата от пушенето за околните. Като се почне абсолютно доказаната връзка между цигарения дим и ракът на белия дроб, и се мине през куп други болести, предимно сърдечни.

Те не желаят да плащат многократно по-големи здравни осигуровки за себе си, защото безспорно разходите за тяхното разболяване, дори и без фатални последици, ще са многократно по-големи от тези за непушач.

Те казват, че не карат никого да диша дима им насила. Дали? Дали режисьорът Андрей Слабаков, когато работи, излиза винаги навън да пуши? Дали същото прави социологът Андрей Райчев, когато там където работи, идват други хора?

Изключително срамно, грозно и гротескно е присъствието в проявата им на председателя на столичната колегия на Българския лекарски съюз д-р Милан Миланов. Дори само това му участие трябва да е достатъчно на тази престижна организация веднага да го свали от поста му. И не само – а да го изключи тотално. Не може да е лекар човек, който публично промотира доказана вреда върху здравето.

Смешни са и заплахите, че забраната за пушене в заведенията едва ли не ще срине икономиката. Опитът в целия свят – който е на 10-15 години напред от България в това отношение - е че хората ни най-малко не спират да ходят в ресторанти и заведения просто защото вече не се пуши.

Преди две години се оплакаха, че са били “изненадани” от забраната и поискаха отлагане.

Сега пак искат отлагане, до “преминаване на кризата”. Защото, видите ли, били инвестирали за разделянето на пушачи и непушачи, изискано от досегашния закон. И тази инвестиция трябвало да им се изплати.

Само дето още тогава беше ясно казано, че разделянето е временна мярка и две години по-късно ще има тотална забрана. Никой не ги е карал насила да инвестират в разделяне, вместо още тогава да превърнат заведенията си в такива само за непушачи.

И в никоя страна, никога в историята, не е било гарантирано на един свободен предприемач, че инвестициите му ще се изплатят. Бизнесът е риск, а риска означава и загуба, не само печалба.

Да са мислили поне за две години напред, а не да се надяват да вечни отлагания. Защото няма съмнение, че едно повторно отлагане ще ги научи, че могат безкрайно да разиграват здравето на нацията заради съмнителна разлика в печалбата си.

В България твърде често оставяме на нахални самозванци да налагат на огромното мнозинство от свестни хора своята анти-цивилизационна и анти-логична позиция.

На нахалниците трябва да се опонира със сила, не с примирение.

Лиценз: Всички права запазени

Невена Гюрова: Горда Стара планина 2012

noreply@blogger.com (Вени Г.) — нд, 13 май 2012 15:17:35 +0000

Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
Бойко Тракия огрява,
над Пирина пламеней....

spas27 от форума на Дневник.бг

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5

Блогът на Капитал: Участие на консултанти в комисия за обществени поръчки

нд, 13 май 2012 14:52:00 +0000

- Консултантите не участват в гласуванията, а дават само експертни становища, върху чието съдържание възложителят не може да влияе Възложителите на обществени поръчки често не разполагат с достатъчно квалифициран персонал, притежаващ необходимите специални знания, свързани с предмета на поръчката. Затова е разумно да се осигури възможност за привличането на външни лица, които да подпомагат оценъчната дейност на назначената комисия.

Участието на лица, които не са служители на...

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Блогът на Капитал: Защо се появиха неонацистите в Гърция

нд, 13 май 2012 08:00:00 +0000

Огромна изненада в цяла Европа предизвика възходът на неонацистката партия "Хриси Авги" (Златна зора) в Гърция с почти 7% ог гласовете на последните парламентарни избори. За познаващите реалностите в днешна Гърция обаче това не е изненада. Естествено, не можем да кажем, че някаква група от примерни и мирни гръцки граждани изведнъж са се превърнали в нацисти или в крайни националисти. Това, което ги е накарало да дадат гласа си за тази партия е отчаянието, възникнало в гръцкото общество от...

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Павел Николов: Хора и плъхове

noreply@blogger.com (Павел Николов) — нд, 13 май 2012 04:57:00 +0000

Автор: Константин Боровой [1]

Превод от руски: Павел Николов

Най-голяма агресивност плъховете проявяват в борбата си за територия.

Жестокостта, която демонстрират към чуждия, проникнал на тяхна територия, не може да се сравни нито една от жестокостите, наблюдавани в животинския свят.

Състоянието, в което изпадат при това плъховете, най-добре се характеризира с думата транс. В това състояние те различават зле своите от чуждите. Потърпевши са всички.

Като най-малко ефективен метод за борба с плъховете се смята използването на вълшебна флейта.

Почти винаги краят е такъв, че като избави хората от плъховете, човекът с вълшебната флейта увлича след себе си и доверчивите младежи.

Така че най-голямо доверие будят традиционните методи за борба с плъхове.

Наистина, те изискват от хората много време и търпение.

----------------------------------

1. Константин Натанович Боловой – руски предприемач и политик.

Лиценз: Всички права запазени

Радан Кънев: За коалициите и политиците

noreply@blogger.com (Радан Кънев) — сб, 12 май 2012 22:17:00 +0000

Първо, искам да благодаря на "Дневник" и лично на Георги Марчев - знам колко е трудно от 25 минутен разговор с плямпало като мен да се редактира интервю, което да не изкривява смисъла и да не пропуска основното. Вчерашното ми интервю в "Дневник" е редактирано перфектно и макар да липсват много неща, отразява точно разговора ни.

Тук няма да го публикувам - то е достъпно на сайта - а ще изясня няколко основни акцента, още повече, то засяга темата за изграждане на алтернатива на модела БКП-ГЕРБ, за която отдавна съм обещал да пиша.

1. Не съм привърженик на ОФ-концепцията "давайте ребята жить дружно", "дайте да дадем" и т.н., което означава и, че не виждам смисъл от прибързано търсене на близост между партиите от СК и бъдещата партия на г-жа Кунева. Напълно различни задачи имат двете формации преди изборите, които изключват съюза.

"България на гражданите" трябва да убеди избирателите, че не е патерица и бъдещ съюзник на БСП, което миналото на самата г-жа Кунева и на г-н Вълчев допуска. Трябва също така да реши ще има ли идеен облик и смелост да заема конфликтни позиции или ще бъде класическа българска коалиция на интереси без политически облик. Ако е либерална формация - какви са позициите за фактическото съжителство, гей-съюзите, правата на малцинствата, в т.ч. религиозните? Ако е социално-отговорна партия - какви са позициите за плоския данък, публичния дълг, пенсионната система, социалното подпомагане? Ако е по-скоро дясно консервативна - какви са позициите за задълбочаването на Европейската интеграция, предаването на допълнителен държавен суверенитет към ЕС и т.н. и т.н.

Посланията, които чувам досега, и съставът от "учредителната снимка" в Русе ме объркват и ме карат да мисля, че това е класически "политически пачуърк" (по Иво Христов), който предлага на всекиго по нещо, докато обслужва обичайните задкулисни бизнес интереси. Закачливите интелектуални метафори на г-жа Кунева, която се явява в ролята на феята-кръстница, нямат политическо съдържание и не обнадеждават. Толкова за ОФ-то.

2. Не съм a priori поддръжник на коалицията СДС-ДСБ заради самата коалиция. Тревожи ме разговорът ad personam, който се вихри в СДС преди "съдбовното" им заседание на 15 май. Зад такива разговори се крие обикновен политически опортюнизъм или недопустимо в политиката лично отношение.

Тук не говорим за политическото оцеляване на две партии, а още по-малко на отделни политически лидери. Въпросът е има ли сили за обединяване в траен политически съюз, основан на прости и ясни политически ценности, цели и послания. Ще си позволя да цитирам важен параграф от интервюто:

Много хора не искат нестабилност в коалицията и виждат решението в някакъв вид федеративен субект. Няма да скрия, че в дългосрочен план съм един от тези хора. Според мен начинът, по който беше сформирана коалицията единствено за парламентарните избори през 2009 г., беше бомба със закъснител. Тя избухна на местния и на президентския вот. Виждах как проблемът зрее между двата вида избори. По тази причина публично на националното събрание на ДСБ и на други затворени форуми съм казвал, че такъв тип коалиция не е добро решение, че е нужно още сега коалицията да бъде много по-интегрирана. Коалицията трябва да бъде общ политически субект с общи ценности, в който естествено съществуват две отделни партии, които имат своите различни позиции не по един или два въпроса.

Ние в ДСБ взехме своето решение с такива аргументи, а преговорите със СДС ме убедиха, че има както общи ценности и цели, така и хора в двете партии, готови да ги защитят на всяка цена. Възможно е подобно обединение. Дали ще се случи не мога да кажа...

3. А какви, по дяволите, са тези ценности и цели?

Знам, че това е въпросът :). За съжаление, коалиционната тематика измести съдържанието и в това интервю. Малкото, което успях да кажа, не е намерило място в публикувания текст.

И тук ще бъда кратък и ще се опитам в шест думи да дам нов смисъл на антикомунизма и реформаторското начало:

"Равни права, честни правила,

благосъстояние чрез труд"

Но тези думи не са ширпотреба, не са толкова лесни, колкото звучат, не са безконфликтни послания.

"Равни права" означава истинска война с дискриминацията (често против общественото мнение), означава и край на всички привилегии, били те социални, пенсионни, съсловни, икономически. Следователно - и война с всички привилегировани групи и групички.

"Честни правила" означава война с монополите, истинска конкуренция на пазара, край на политически нагласените обществени поръчки, назоваване на местните дерибеи и национални монополисти с имената им (защото г-жа Кунева обича да говори за картели, но не споменава "Лукойл", "Софарма", КТБ, ТИМ...).

Означава обаче и още нещо - отказ от неолибералната парадигма за ликвидиране на публичните регулации и обезсилване на държавните институции. В едно модерно демократично общество, правилата се определят и налагат, а правата се защитават и следят от силни и обезпечени с ресурс и кадри администрации - в здравеопазването, в образованието, в социалната сфера... Няма как безкрайно да ограничаваме бюджета на администрацията и бюджета за публични услуги и да очакваме просперираща и богата държава. Няма такъв пример... Нови правила за упражняване на властта означава - реформи и достатъчно средства.

"Благосъстояние чрез труд" значи яко бачкане за добри пари. Значи и - справедливо неравенство. Значи също - крайно време е доходите от труд да не бъдат брулени три пъти повече от всички останали, а може би напротив.

Всяка една от тези точки може да накара хора да те мразят. Да те обявяват за комунист, фашист, анархист, крайнодесен, крайно ляв, неграмотен, елитарен, безчувствен, популист ... и какво ли още не - според интереса, който си засегнал. И това значи, че си жив, в политическия смисъл.

Защото политиците са затова - да дават политически отговори на обществени проблеми. Когато не дават отговори, а сучат общи приказки, или пък твърдят, че някое решение няма алтернатива, те не са политици и не са партии. Тогава са коалиции за вземане на властта и злоупотреба с нея.

И обратно - когато отговорите на важни проблеми са общи или сходни, коалициите и политиците не са мръсна дума. Дори и в едно изречение.

Лиценз: специфични правила, описани на блога

Нели Огнянова: Съд на ЕС: държавна помощ за обществената телевизия

сб, 12 май 2012 16:29:59 +0000

Днес в Официален вестник на ЕС е публикувано съобщение за жалба на Viasat Broadcasting UK срещу решение на ЕК, според което мерките, приведени в действие от Дания за TV2/Danmark (C-2/03), са съвместими с вътрешния пазар по смисъла на 106.2 ДФЕС.

Сочат се две правни основания:

1. Първо правно основание: компенсацията за извършваната от TV 2 обществена услуга е била предоставена в нарушение на второто и четвъртото от условията по дело Altmark.

2. Второ правно основание: липса на мотиви за решението да се одобри помощта, въпреки че не са изпълнени второто и четвъртото от условията по дело Altmark.

Общ съд, дело T-125/12 Viasat Broadcasting UK/Комисия

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Нели Огнянова: Може ли България да участва в създаване на конвенция за защита на сродни права

сб, 12 май 2012 15:22:05 +0000

Днес в Официален вестник на ЕС е публикувано съобщение за иск на Европейската комисия срещу Съвета на ЕС.

Това винаги е интересно, а конкретният случай е конкретно интересен по предмет – става дума за участието на държавите от ЕС в преговори за Конвенция на Съвета на Европа относно защитата на правата на радио -и телевизионните организации.

Съветът на ЕС и държавите, заседаващи в Съвета, вземат решение за участие на ЕС и на държавите в преговори за Конвенция на Съвета на Европа в областта на интелектуалната собственост (сродни права на радио- и тв организации). Тази конструкция (хибридни актове) вече ни е позната от АСТА, където при сключването участват ЕС и държавите (заради наказателноправните мерки).

Европейската комисия своевременно информира Съвета, че участието в подобни преговори е от изключителната компетентност на ЕС и участието на държавите не съответства на изискванията на ДФЕС.

Независимо от това Съветът и държавите приемат въпросното решение (в което впрочем изрично е записано, че държавите участват в преговорите в рамките на компетентността си).

Днес научаваме от Официален вестник на ЕС, че Комисията се обръща към Съда на ЕС с искане за отмяна на решението на четири основания:

Първо правно основание: Нарушение на член 2, параграф 2 и член 3, параграф 2 ДФЕС, тъй като бъдещата конвенция на Съвета на Европа може да засегне или да промени обхвата на директивите на ЕС, посветени на правата на излъчващите организации, както и обхвата на директивите на ЕС относно правото на интелектуална собственост като цяло. Бъдещата конвенция ще се основава на съществуващите достижения на правото на ЕС и неизбежно ще доведе до изменението на директивите на ЕС, ако в рамките на Съвета на Европа на излъчващите организации се предостави по- висока степен на защита – което е основание за изключителна компетентност.
Второ правно основание: Нарушение на процедурата и условията за разрешаване на преговори относно сключването на международни споразумения от Съюза. Само Съветът (а не Съветът съвместно с държави членки) е компетентен да разрешава воденето на преговори от Съюза.
Трето правно основание: Нарушение на правилата за гласуване в Съвета. При приемането на оспорваното решение Съветът е нарушил член 218, параграф 8, съгласно който Съветът действа с квалифицирано мнозинство.
Четвърто правно основание: Нарушение на целите на Договорите и на принципа на лоялно сътрудничество. Като действа съвместно с държавите членки, Съветът подкопава репутацията на Съюза и отслабва институционалната рамка на Съюза.

Този път за какъв международен договор става дума?

В рамките на Съвета на Европа е взето решение за изработване на обвързващ инструмент (конвенция) за сродните права на радио и телевизионните организации.

Секретариатът е натоварен да създаде ад хок работна група от пет души, като ЕК и държавите могат изпращат наблюдатели без право на глас, за да изразяват позициите им. Заданието е – ако са спазени определени изисквания – да се изготви проект за конвенция.

Позицията на EDRI по въпроса: Съветът на Европа ще възкресява неуспелия проект на WIPO за сродните права

Искът на ЕК до Съда е израз на постоянна линия на комисията по отношение на Съвета на Европа, подобна реакция последва идеята за изготвяне на Протокол за изменение на Конвенцията за трансгранична телевизия.

От протокола на работната група в Съвета на Европа става ясно, че на първото заседание има девет участника, вкл. от България участва Велизар Соколов (ARSIS).

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Теодор Дечев: В Пловдив „СВОБОДЕН НАРОД“ ДАДЕ ЗАЯВКА ЗА ЕКСПЕРТНО, ТЕХНОКРАТИЧНО И НАЦИОНАЛНО ОТГОВОРНО УПРАВЛЕНИЕ. ГЕРБ е опасност за националната сигурност

сб, 12 май 2012 09:06:00 +0000

РАДОСЛАВ ПАШОВ ПОКАЗА, ЧЕ БАНКИТЕ ЗАСИЛВАТ КРИЗАТА И НЕ ЖЕЛАЯТ ДА ПОЕМАТ НИКАКЪВ ДЯЛ ОТ НЕЙНАТА ТЕЖЕСТ АВТОРИТАРИЗМЪТ НА БОРИСОВ НИ ТЛАСКА ИЗВЪН ЕВРОПА ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ В БЪЛГАРИЯ БЕШЕ ОТХРАНЕНА И УГОЕНА ОТ СРЪБСКИТЕ ТАЙНИ СЛУЖБИ

Лиценз: Всички права запазени

Теодор Дечев: На пресконференцията в Пловдив „СВОБОДЕН НАРОД“ ДАДЕ ЗАЯВКА ЗА ЕКСПЕРТНО, ТЕХНОКРАТИЧНО И НАЦИОНАЛНО ОТГОВОРНО УПРАВЛЕНИЕ. Партията ГЕРБ е опасна за националнат

сб, 12 май 2012 09:06:00 +0000

Лиценз: Всички права запазени

Нели Огнянова: Заключения на Съвета: програма Творческа Европа

сб, 12 май 2012 08:32:44 +0000

На заседанието си на 10 и 11 май Съветът прие заключения относно програма Творческа Европа — единна рамкова програма, която обединява настоящите програми Култура, МЕДИА и МЕДИА Мундус и чрез която се създава нов финансов механизъм за улесняване на достъпа до финансиране за малките и средните предприятия (МСП) и за организациите, работещи в секторите на културата и творчеството.

Програмата ще има направление за култура и направление за медии с отделни приоритети, мерки и бюджет (стр.11), както и направление с мерки за сътрудничество с хоризонтален характер.

Ориентировъчното разпределение на бюджета според ЕК включва 15 % за хоризонталното направление, 30 % за направление Култура и 55 % за направление МЕДИА.

Заключенията на Съвета засягат и други въпроси, като програмите Европа за гражданите, Еразъм за всички и др.

EUobserver с коментар за Творческа Европа и позициите на държавите.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Нели Огнянова: Заключения на Съвета относно цифровизация на културата

сб, 12 май 2012 05:59:45 +0000

На заседанието си на 10 и 11 май Съветът прие заключения относно цифровизацията, онлайн достъпа и съхранението на културни материали.

Цифровизацията е от съществено значение, за да се даде възможност за достъп на всички до култура и знания в цифровата ера и да се насърчава богатството и разнообразието на европейското културно наследство.

Съветът приканва държавите да предприемат необходимите стъпки, за:

изготвяне на стратегии и цели за цифровизацията на материали в областта на културата;

консолидиране на организацията на цифровизацията и предоставянето на финансиране за цифровизацията, включително чрез насърчаване на използването на публично-частни партньорства;

подобряване на рамковите условия за предоставянето на онлайн достъп и използване на цифровизираните материали.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Нели Огнянова: Държавна помощ: разрешена подкрепа за издаване на книги

сб, 12 май 2012 05:42:16 +0000

Член 107 (3) (г) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) позволява при определени условия държавнd помощ за културни цели.

Европейската комисия е разрешила публичното финансиране за публикуването на книги с културна стойност в Испания през следващите три години. Ще се подкрепят книги и на хартия, и в електронна форма.

Помощта ще се отпуска въз основа на открити и публични процедури за подбор, които да гарантират, че средствата се разпределят в съответствие с културната стойност на представените проекти.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Нели Огнянова: Държавна помощ: Испания да възстанови 265 милиона евро, дадени за филмово студио

сб, 12 май 2012 05:32:49 +0000

Европейската комисия e стигнала до заключението, че 265 мил. евро публично финансиране, предоставено от регионалното правителство на Валенсия за филмов студиен комплекс, не са в съответствие с правилата за държавна помощ и трябва да бъдат възстановени.

Регионалното правителство на Валенсия е инвестирало над 200 мил. евро в проект, който включва изграждането, управлението и експлоатацията на съоръжения за производство на аудиовизуални и кинематографични творби. Комплексът (Ciudad de la Luz) е имал цел да се превърне във втори в Европа по обем на производството.

Неповерителната версия на решението C8/2008 ще се публикува в регистъра на сайта на ГД Конкуренция.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Павел Николов: „Лейди“ („The Lady“)

noreply@blogger.com (Павел Николов) — сб, 12 май 2012 05:25:00 +0000

Забележителен филм на Люк Бесон.

Разказващ за съдбата на Аун Сан Су Чи – една от най-мъжествените жени на нашето съвремие (в момента на 66 години).

Филмът следва точно биографичните моменти от драматичния живот на Су и нейното семейство до смъртта на съпруга й – тибетолога Майкъл Айрис.

След като беше освободена преди две години от поредния, този път седемгодишен домашен арест, Су продължава да живее в управляваната от военна хунта Бирма (Мианмар); още не е виждала внуците си, защото се опасява, че ако напусне страната и замине за Великобритания, пътят й за връщане ще бъде затворен.

А това е песента „Walk On“ на „U2“, посветена на Аун Сан Су Чи.

Лиценз: Всички права запазени