Мегафон

Нели Огнянова: Права на човека: България

пт, 12 мар 2010 08:50:53 +0000

Годишният доклад на Dържавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека - България.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Калин Манолов: Мафията, Първанов и държавата

пт, 12 мар 2010 05:26:40 +0000

Това е втората публикация от бр.2/2008 на сп. ВМ, къдете бе направен пълен анализ на политическата кариера на Първанов. Негов автор е Антон Тодоров.

Да си съветник на българския държавен глава е опасно за живота. Срещу двама съветници на Първанов бяха извършени атентати. Емил Кюлев вече не е между живите, Манол Велев е абсолютно инвалидизиран. Така се уреждат сметки само в подземния свят. Свързан ли е с него президентът?
Доказателства за това могат да дадат само „заинтересованите лица“, а над тях тегне законът на омертата. Но познавайки политическата и икономическа действителност в България след падането на комунизма, е трудно да се предположи, че за 15 години скромен следовател може да се сдобие с пет банки, черноморски курорт и чифлик край Мелник, без политически протекции и контакти с подземния свят. Толкова за мъртвите.

Опасни връзки

Немалка част от бизнес-интересите на втория президентски съветник - жертва на атентат, също са на ръба на закона. Изпадналият в кома след изстрел в тила Манол Велев е съдружник с Васил Божков-Черепа, с Големия Маргин, с депутата от БНС и основател на “Първа частна милиция” Румен Ангелов, във фирмата им "Интер- Пул", бивша "Евро-Пул", чийто съосновател Рали Пенков бе взривен през лятото на 2005 г. заедно със съпругата и двегодишното си дете. Чрез своята фирма "Корект Транс" президентският съветник управляваше столичния хотел "Плиска" заедно с казиното. През лятото на 2006 г. дружеството "Бизнес център Изгрев" - част от варненската групировка ТИМ, ги купи на търг в пакет с административната сграда на авиокомпанията до летището, движимото имущество и вземанията на дружеството. Носи се упорит слух, че съпругата на Велев - Весела Лечева, министър на младежта и спорта, е получила „предложение, на което не може да откаже“, да продаде казината „Сезам" в София на хора на варненската групировка. Два месеца след неуспешния опит за убийство на Велев в търговския му комплекс „Илиенци-2” избухна пожар и унищожи стока за милиони. През Илиенци минава преобладаващата част от контрабандата в страната.
Първанов подбира и министри, както избира съветниците си. През 2005 г. от втори опит и с мощната подкрепа на ДПС, личното му протеже Сергей Станишев, който дотогава наричаше Доган „политически брокер”, оглави българското правителство. Станишев „вкара лисицата при кокошките”, давайки на ДПС министерствата с европари. Друго президентско протеже - Ивайло Калфин, стана външен министър. Публична тайна е, че Калфин първо се отчита на Първанов, а след това на Станишев.

Адютантите на Негово Превъзходителство

Президентът не само ревниво брани своите територии в областта на сигурността и външната политика, но и непрекъснато ги разширява. Що се отнася до посланиците, най-скандалното му назначение на Първанов е безспорно Никола Филчев, който след края на мандата си като главен прокурор стана посланик в Казахстан. По повод разследването, което предприе ръководената от Филчев прокуратура срещу журналисти от Би Би Си през 2004 г., бившият американски посланик Джеймс Пардю дословно заяви: “Случаят с Би Би Си е отражение на манталитет, който ни връща към най-тъмните дни на потисничеството през Студената война“. Година по-рано самият Филчев беше се похвалил в интервю за Кеворк Кеворкян, че „мафията досега не е казала лоша дума за мене“...

„Службите“ са другото любимо поле за кадруване на Първанов след дипломацията – може би защото по комунистическо време самият той е бил агент Гоце. Още преди през 2005 г. БСП да дойде на власт с мандата на ДПС, Първанов придоби контрол върху информационния масив на Националната разузнавателна служба (НРС). Той назначи за неин шеф полк. Кирчо Киров - човек с петнадесетгодишен стаж в Държавна сигурност и две школи на КГБ зад гърба си, чийто брат Володя Киров е член на Изпълнителното бюро на Софийската градска организация на БСП и на Висшия съвет на соцпартията. В средата на 2003 г. при скандала с разкриването на българската "къртица" Инго Йохан Шифелхолц в германската служба за външно разузнаване БНД, германски политици директно заявиха, че имат негативно отношение към назначението на Киров. Всъщност това може би е било добра атестация в очите на Гоце...
Чрез двата мандата на Никола Колев като началник на Генералния щаб Първанов придоби непосредствен контрол и върху оперативното ръководство на армията. Когато генералът по време на първия мандат на Първанов заяви: „Държавата е в разпад, министърът на отбраната живее в друг свят и армията трябва да е готова да се намеси”, президентът, който му е пряк началник, не само че не го порица и наказа, но и негласно го подкрепи. Сега Колев номинално е шеф на кабинета на Първанов, но всъщност „винаги е на разположение”. Ако се наложи, Първанов ще го номинира за служебен премиер.

Гарантирана безнаказаност

Ключово протеже на Първанов е и главният прокурор Борис Велчев – най-младият главен прокурор в историята на България. Той е внук на някогашния пощенски работник Борис Велчев, издигнал се до член на Политбюро и втори човек след Тодор Живков. През 1988 г. двадесет и шестгодишния Борис Велчев-младши, завършил година по-рано, вече е съветник в правния отдел на Министерския съвет. През 1993 г. регистрира "Юридическа агенция Георгиев и Велчев" ООД заедно с Чавдар Георгиев, също доскорошен съветник на президента и настоящ заместник-министър на екологията. Двамата са управляващи съдружници до 2003 г. Впоследствие агенцията стана еднолична собственост на Златимир Орсов, близък приятел и юридически съветник на кмета на Сливен Лечков в сделки като тази за концесията на стадиона в този град. Чрез избрания без конкуренция главен прокурор Първанов контролира много политици с „чувствително поведение”.
С още няколко ключови назначения Първанов практически овладя съдебната власт. Той назначи за конституционен съдия Евгени Танчев, чийто баща Петър Танчев е бил председател на казионното БЗНС и първи заместник на Тодор Живков в Държавния съвет по времето на комунизма. За член на Конституционния съд от президентската квота бе назначен и Димитър Токушев – бивш декан на Юридическия факултет, който през 1989 г. издава книгата “Народният съд 1944-1945”, в която оиправдава създаването на “ революционния орган“, аргументирайки се с действията на... Изпълнителния комитет на Уралския съвет на работническите, войнишките и селските депутати, единодушно постановил разстрела на руското императорско семейство Романови през 1918 г.. Изборът на Лазар Груев, също президентски съветник, за председател на Висшия касационен съд в края на миналата година – без конкуренция като Велчев, но и без нито един ден стаж като съдия, бе капак на нахалството на Първанов и неговите протежета. Чрез Борис Велчев Първанов има свой човек и в лицето на новия шеф на НСлС Бойко Найденов. Така и трите основни институции в съдебната система бяха оглавени от хора на президента. Като добавим, че и наскоро назначеният главен секретар на МВР Валентин Петров е сред най-близките протежета на Първанов, ситуацията става силно обезпокоителна.
Дали ще наречем това „първанизация”, не е толкова важно. Може дори да навреди, ако анализът на политическото поведение на Първанов се оплете в терминологични абракадабри. Сигурно е обаче, че това което прави Първанов вече втори мандат, е далеч от политическите традиции на държавите, в чиито икономически и военни съюзи формално членуваме.

Comments

Лиценз: Всички права запазени

Константин Павлов: Омръзна ли ни демокрацията?

komitata@gmail.com (Комитата) — пт, 12 мар 2010 01:06:02 +0000

Моето изложение за дебата в Червената къща "Омръзна ли ни демокрацията". Наложи се да го съкратя 3-4 пъти, за да се вместя във времето, а и си водих бележки междувременно, така че не е съвсем същото... или съвсем не е същото. Това отдолу са записки, така че със сигурност се усеща известна схематичност и сухота в конструирането на изреченията ;-)

След 10 ноември, България се изправи едновременно пред три много сериозни предизвикателства — демократизация, европеизация и глобализация.

Когато демокрацията започваше, нашата гледна точка от дъното на дупката правеше всичко ново да изглежда приемливо — тогава своите фенове имаха и такива екстремни идеологии като еврокомунизмът, авторитаризмът, религиозният фундаментализъм и демократичният социализъм.

Всеки систематизиран възглед от белия свят изглеждаше по-приемлив и с по-човешко лице от фалиралия комунизъм. Интересно, че и тогава имаше партии, които експлоатираха носталгията по миналото. Много странно беше, че огромно количество хора не забелязваха, че с миналото е приключено завинаги и фантазираха за някакъв демократичен социализъм. Познавам и хора, които дори не вярваха, че ни чака продоволствена и икономическа криза — на моите напомняния, че не е зле да се запасят с най-необходимото до отминаване на кризата (аз тогава вярвах, че тя ще продължи пряко сили 5 години, каква наивност), те се правеха, че не ме забелязват. Това, разбира се, не им попречи после да мрънкат недоволни всичките 20 години след промените.

Изминалите 20 години ни научиха за пореден път, че не можем да прескачаме етапи, и че другарят Георги Димитров дърдори глупости, като разправя, че българският народ за няколко десетилетия ще постигне това, което другите са постигнали за столетия.

Пречистването от отварянето на досиетата, не можа да бъде заменено с „националноотговорно“ използване на ченгетата и техните „професионални“ „качества“ в нови роли.
Икономическата реформа и честната икономическа игра не можаха да бъдат заменени с „подаряване“ и „преразпределяне“ на капитали.
Гражданската активност, не можа да бъде заменена с „твърда ръка“ и мобилизация.

Мога да говоря само за себе си, когато споменавам разочарование от демокрацията. Спомням си един много странен митинг на 17.11.1989, пред стълбите на Народното Събрание — майки бяха дошли с бебета в колички, Гена Димитрова пя „Мила родино“, някакви безумни речи се лееха от микрофоните. Взирайки се в телевизора, изведнъж ме осени, че ни чакат много тежки дни, защото очевидно всеки очакваше от демокрацията нещо различно и съответното разочарование ще бъде индивидуално за всеки. Хората във втория ешелон на властта очакваха, че ще се изкачат до първия, защото ще им се зачете „справедливата“ борба срещу системата, в която, според тях влизаха само техните началници. Репресираните очакваха морално възмездие и съд. Младите искаха незабавно отваряне към света. Вярващите чакаха църквата, други очакваха частния бизнес. В този смисъл е интересно да се изследва коя група отпреди 10 ноември е най-доволна от промените, за да видим чии интереси бяха обслужени най-добре.

А докъде го докарахме с демокрацията? Демокрацията е състезание, а за всяко състезание са необходими - свобода, гарантиране на правата и правила. Никой не тича за рекорд на олимпиадата, ако знае че някой друг ще се качи на почетната стълбичка „с връзки“.

Свобода получихме, но с гарантирането на правата се поизложихме.

Какво се случва ако имаме свобода, но нямаме гарантирани права на собственост?

свобода + негарантирано право на собственост
Селското стопанство беше фалирало още в средата на 80-те години (Петко ми напомни, че през 85-та година за пръв път бяха внесени картофи от Полша, аз си спомням маслото „Президент“ и други интересни стоки), и тотално декапитализирано в момента, в който се разпаднаха ТКЗС-тата. Селското стопанство така и не се възстанови през нито един период на прехода... защото правилата на играта не бяха честни, правото на собственост не беше гарантирано — нито реколтата е гарантирана (че някой няма да си я набере), нито изкупуването по пазарни цени (прекупвачите са добре облечени бизнесмени, които държат зеленчуковите борси). В някои села, дори и самите сгради не са защитени от бандитизъм.

„Вродената“ българска мърлящина е именно следствие от липсата на доверие в правилата и от чувството, че няма гаранция, че има начин да не бъдат ограбени плодовете на труда ти.

свобода + гарантирани права на собственост
София е един от градовете с най-добре развит пазар на достъп до интернет в СВЕТОВЕН МАЩАБ. Това се дължи на простия факт, че поне 10 години държавата не забелязваше интернета и съответно не го регулираше. Вече имаме разнообразен и жизнен пазар.

свобода + негарантирано избирателно право = купуване и манипулиране на гласове на избори.

Със свободата идва и вероятността да загубиш, ако не си достатъчно отговорен.

Ако прехвърлите вестниците от края на 89-та, ще видите тези теми, извън освобождаването от комунизма, които вълнуват обществото — екологията, панелките (първата предизборна програма на СДС обещаваше фамилна къща за всяко семейство), инфраструктурата, пенсиите, здравеопазването.

Резултатите в тези области не са очарователни.

За съжаление имаме морален проблем в „елита“, който трябва да дава пример с поведението си.

Този проблем е свързан с досиетата. Държавна сигурност фабрикуваше двоен морал, и след промените го узакони под формата на силови структури, попфолк култура и продажни медии.

Близо сме до точката на прекършване на българската демокрация. Аз съм оптимист по принцип, но е застрашен институтът на свободните избори. Манипулираният и купеният вот опасно наближава като бройка демократичния.(Петко ми напомня, че феодализъм има не само в гетата и в смесените райони, а и в много „чисто български“ места, съгласен съм) Свободните медии изчезват, на тяхно място в най-добрия случай се появяват жълти медии, а в най-лошия тотално манипулирани издания, които откровено търгуват с влиянието си.

Лошо е, че тази порочна система се легитимира от най-високо място, например чрез раздаването на ордени "Стара планина" на издатели на такива медии.

Все пак мога да пиша 3 = (три на релси) на българската демокрация. Криво-ляво постигнахме някакъв санитарен минимум в демократизацията, европеизацията и глобализацията.

И какви изводи можем да си направим:
— Демокрацията е хубаво нещо, а дефектите ѝ се решават с повече демокрация.
— Свободата е хубаво нещо, а дефектите ѝ се разрешават с повече правова държава.
— Човешките права и икономическата свобода са едно и също нещо. Изкуствено е разделянето им и противопоставянето им, какъвто е обичаят в класическите „леви“ и „десни“ партии, каквито, разбира се, в България няма.
— Гарантиране на правото на собственост и либерализацията на пазара е нещо, за което трябва да хвърлим гигантски усилия, защото то ще ни даде мощния тласък напред и нагоре.

Лиценз: Ползвай свободно, без да променяш текста, с указване на източника и особено на URL-а на този блог.

ExtremeCentrePoint: Невиждани снегове и студ в Южна Франция. Къде е сега Ал Гор да ни раздуе за глобалното затопляне?

чт, 11 мар 2010 23:33:00 +0000

Природата удари поредния шамар на “затоплистите”. Невиждани снегове и студ в Южна Франция. Technorati Tags: глобално затопляне,студове,франция Share on Facebook

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Константин Павлов: Традициите се променят

komitata@gmail.com (Комитата) — чт, 11 мар 2010 21:40:06 +0000

Автентичен македонски народен танц. Благодаря на Стефан за линка.

Лиценз: Ползвай свободно, без да променяш текста, с указване на източника и особено на URL-а на този блог.

Георги Георгиев и Първан Симеонов: Хвърлиха българския флаг на боклука

чт, 11 мар 2010 20:35:44 +0000

Жоро Българският флаг на боклука как ви звучи това? Доста гадно надявам се. Още по-гадно ще се почувствате като разберете, че това се е случило в центъра на София. Една седмица след националния празник 3 март, на мръсния потънал в киша площад Народно събрание, някой умник е изхвърлил венците от паметника на Александър II на боклука. Както [...]

Лиценз: Всички права запазени

Владимир Шопов: Българският президент: Непревземаемата кула на всички илюзии

чт, 11 мар 2010 19:08:42 +0000

Текстът е публикуван през м. февруари 2008 година в списание ‘BM’

Зад фигурата на българския президент стои най-устойчивия български консенсус. Това е любимото институционално място, в което българите депозират всички свои надежди и илюзии за света, в които са попаднали, до голяма степен по стечение на обстоятелствата. Там те виждат отнетото им усещане за историческо достойнство, образите и ежедневието на военната памет, която съвременната политическа коректност им отне. Там е мястото, в което разполагат любимия си мит за националното единение на едно общество, за което конфликтите не са естествено състояние, а грозна историческа съдба.

Присъствието на Георги Първанов се крепи на няколко опори. Над всичко стои усилието да бъде постоянно изграждан дневен ред, за които така и няма как да бъде носена политическа отговорност. В неговия център е обещанието за коригирането на най-големия грях на прехода: изчезването на социалното, на грижата, на подадената ръка. На подобна реторична патетика съответства, както институционално безсилие, така и отсъствие на реална политическа воля за изпълнението на този дневен ред, когато той води до конфликт с настоящото правителство. Патерналистичното обещание за протекция от несигурността, за възраждане на загубената социалност на света на хората е в ядрото на „проекта” на настоящия президент. Странното е, че до голяма степен за всепоглъщащия публичен песимизъм това е едно обещание, чийто провал е очакван и простен. Сякаш, само реторическото внимание е достатъчно, за да бъде дадена електоралната подкрепа.

Друга важна опора на Първанов е поведението му едновременно на автор и пазител на родовата българска памет. Честването на тази памет е все повече ежедневието на самата институция. Постоянното възвестяване на битките и символите на официалната българска история има функцията на извинение към милионите носталгици за „историческия компромис” с капитализма. Националистическата фиксация остава единствения пристан за тези, които са чужди в глобалния свят, в който са попаднали. Последната година тази относително пасивна нагласа премина и в откровено историографско законодателстване в пълен разрез с елементарни норми на свободната дискусия и мисъл.

Още един важен стълб в поведението на президента е позата на политическа дистанция. При нея, националното и отговорното поведение не е политическо, то е отвъд ежедневието на „политиканстването”. Тук се говори бавно, протяжно, с тежки думи и мащабна историческа рамка, която придава смисъл на президентската позиция, от която се виждат големите въпроси на настоящето и бъдещето. От тази позиция могат да се формулират единствено „стратегии” за развитието, но не и отношение към тяхното реализиране. В тази си аспект сегашната президентска администрация функционира като институт на БАН: зареян във висините, омаян от положената свръхважност на заданието и концептуално и институционално безпомощен. Политическата дистанция позволява и реализирането на друга стратегия на президентството, а именно обръщане и опит за опримчване на „гражданското общество”, разбирано като ресурс за политическо влияние и нова форма на интегриране на разместените „интелектуалски” кръгове на късния социализъм.

Към края на първия си мандат Георги Първанов изигра и хода, на който никой президент досега не е устоявал, а именно заявка на претенцията за повече пълномощия, които да отговарят на силния мандат на директния избор. В неговия случай, жестът бе необходим повече като част от сценария „президентът срещу системата” с оглед активиране на допълнителна подкрепа и като основание за изработване на други механизми за обществено влияние като интелектуалския организационен гръбнак, който бе съставен по-късно.

Веднъж установена в институцията, фигурата на настоящия президент се радва на изключително висока декларативна подкрепа сред българските граждани. Все пак, високата крива на подкрепа има своите моменти на колебание. Те са преди всичко свързани с моментите на излизане от президентската сценография около президентски избори и съставяне на правителство. Повторното му превръщане в полу-партийна фигура, която набира спонсори и гласоподаватели костваше, макар и за кратко, загуба на доверие. Настойчивото припомняне на реалната житейска биография по повод случая „Гоце” също бе повод за краткотрайно снижаване в нивата на обществена подкрепа.

Разбира се, изпълняващия длъжността президент, политическата и биографична му принадлежност имат значение. Петър Стоянов изпъкваше с леко пресиленото си усещане за цивилизационна мисия и водеше политика обърната навън. От основно значение за него бе удовлетворението от изграждането на необходимите мрежи за включване на страната в евро-атлантическия свят, вписването й в геополитически координатни системи, от които страната ни е отсъствала. Стоянов бе президент, който преднамерено търсеше и ценеше общуването с лидерите на големите сили в международната политика (Бил Клинтън, Тони Блеър, Герхард Шрьодер).

Обратно на него, Георги Първанов вижда себе си като вътрешно-политически „архитект”; това е мащабът, в който се чувства най-уютно и спокойно. Неговият „проект” е обърнат навътре и макар да няма необходимите ресурси за путинизация се опитва да изгради широки политико-бизнес-граждански коалиции, които създават известна прилика. Успоредно с това, той цени повече общуването с други бенефициенти на социалистическата, другарска социална мобилност като Георги Гергов, отколкото със свои западни колеги. Сравнен с Петър Стоянов, Първанов е много по-зает с планирането и подготовката на своето политическо бъдеще, отколкото е склонен да се отдаде на биографични реминисценции след края на своя мандат. Външно-политически той е просто потребител и говорител на чужди успехи, приема международните дадености като неизбежност, с които човек по-скоро се съобразява, отколкото се опитва да промени. Евро-атлантическият свят му е далечен, малко познат и заслужаващ единствено санитарно необходимото внимание. Обратно, близостта на президента до културната и геополитическа среда на Русия е вече институционализирана дори отвъд дипломатическото благоприличие и етикет.

При споменатата готовност на мнозинството български граждани да гледат на президентската институция като на последния сигурен пристан на своите илюзии, нейното бъдеще не изглежда особено добро и смислено. В подобна ситуация следващият мандат по всяка вероятност ще принадлежи на най-убедителния претендент за пазител на тези илюзии. По този начин, българската политическа система се лишава от пореден ресурс, предлагащ немалко възможности за коректив на останалите институции и формулиране на актуални позиции, а не мегаломански проекти.

Лиценз: Всички права запазени

Павел Николов: Вън!

pavelnik55@gmail.com (Павел Борисов Николов) — чт, 11 мар 2010 18:42:00 +0000

От това дали Първанов ще изкара докрай президентския си мандат, или ще бъде отстранен преждевременно, животът ми няма да се промени нито на йота.

И въпреки това...

Ако започне процедура по отстраняване на Първанов, ще стискам палци до посиняване процедурата да се увенчае с успех!

Да обяснявам ли защо?

Вече се изписаха тонове мастило. Няма нужда да повтарям казани неща. Нито за агент Гоце, нито за стрелеца по вълци по време на национален траур, нито за проводника на нездрави руски интереси (нездрави за нас, естествено!), нито за обезличителя на най-високото държавно отличие, нито... списъкът е дълъг.

Първанов трябва да си отиде, защото е негоден.

Не от вчера, не от завчера.

Отдавна е негоден.

Винаги е бил такъв.

Затова – вън!

Лиценз: Всички права запазени

Вени Марковски: Създаваш ли новини, носиш си и щетите*

чт, 11 мар 2010 17:57:12 +0000

В “24 часа” са пуснали моя отговор на статията “Интернет е атомна бомба“. Отговорът е пуснат под заглавие “Създаваш ли новини, носиш си и щетите”. Препечатвам го тук изцяло:

Интернет е атомна бомба

Въпросът всъщност не е дали интернет може да е източник на достоверна информация, или не. Въпросът е защо има водещи, които са склонни да подведат гостите си по наклонената плоскост. Въпросът е защо има журналисти, които са готови да омаскарят когото и да се наложи. Въпросът е защо има издания, които публикуват на 1-а страница с крещящи заглавия грозни клевети, а опроверженията се пускат след години и множество съдебни дела на 16-а страница с малки букви. И не на последно място е въпросът защо политици новобранци се явяват неподготвени в студиата и ръсят глупости.

Политиците се мислят за велики, медиите се изживяват като някаква четвърта “власт”, страната крета по пътя, по който преди много години е минала Европа, а народът все едно ще псува и тия, и ония, пък сетне пак ще се напие.

Проблемът не е, че някой е паднал толкова надолу, че да се доверява на интернет, а че никой няма доверие на традиционните медии, защото те станаха прекалено долни. В интернет вече се знае кой пише обективно и човек реално може да намери добра информация за фактите и събитията, които го засягат. В традиционните медии е невъзможно да се открие обективна критика или анализ на много неща, свързани с рекламодателите например. Можем да почнем и свършим с цените на разговорите чрез мобилните телефони, за които никой не обелва сериозна дума.

“Атомната” бомба е избухнала отдавна в отношенията между медиите и потребителите на информация; тя е причинила щети, които трудно могат да бъдат измерени. Последиците от медийната бомба тепърва ще съзираме сред българите. Също както и щетите от истинската радиация, щетите от радиацията на думите са трудно- излечими. Когато се появят не българският “Уотъргейт”, а българските журналисти, които да разкрият нашия “Уотъргейт”; български масови медии с голям тираж, които да публикуват истинско журналистическо разследване; български редактори, които да държат повече на професията, отколкото на заплатата си; български издатели, които да са спокойни, че читателите им ще ги подкрепят, дори и да загубят някой рекламодател… Едва тогава ще можем да станем страна, в която информацията е сила. В момента информацията обикновено се изфабрикува, за да може да се произведат новини. Медиите решиха, вместо да информират за случващото се, да го създават, защото знаят, че зрелищата се продават най-добре.

Детинският възглас “Имаме новина!” превърна истинската новина в нещо незначително, тривиално. И се оказа така, че без атомна бомба няма новина. Затова сега всеки ден навсякъде има материал за атомни бомби. Дали обаче ще ни поразят, зависи от това къде ще кликнем с мишката.

ВЕНИ МАРКОВСКИ
Авторът е председател на борда и директор на Интернет общество – България, и член на борда на Интернет общество в Ню Йорк.”

_____
* – Заглавието е на редакцията на “24 часа” (б.м. – Вени Марковски)

Лиценз: Creative Commons Attribution 2.5 Generic

Блогът за икономика: Защо повече разходи за здраве?

чт, 11 мар 2010 17:27:48 +0000

текущи нелихвени разходи за здравеопазване

2008 година: 2.57 млрд лв (вкл значително харчене от излишъка в края на годината)

2010 година: 2.60 млрд.лв (вкл резерв) – според закона за бюджета за 2010

2010 година: 2.90 млрд.лв – искано от здравния сектор и обещано от правителството

Въобще не е съкратен бюджетът за здравеопазване въпреки кризата и по-малкото приходи в бюджета. Като дял от БВП също не е променен. Здравеопазването не е пострадало от кризата.

2010 когато бюджетът върви с дефицит здравеопазването получава повече отколкото 2008 когато бюджетът имаше излишък (и от този излишък над 225 милиона лева отидоха като допълнителни разходи за здравеопазване). И отгоре на това се настоява за 13% увеличение на разходите при положение, че брутният вътрешен продукт е спаднал.

И какво се получава? Хората от производствения сектор, който и без това е пострадал от кризата, ще трябва да плащат още по-високи осигуровки, за да може здравеопазването, което въобще не е пострадало от кризата, да получи огромен ръст на разходите си.

Пострадалите ще трябва да страдат повече, за да има повече за непострадалите (точно за това става въпрос, да се вземе от едни, за да се даде на други – никой дори не се опитва да представи цялото начинание като реформа насочена към подобрение на качеството на здравеопазването, а и няма да успее, защото никой не го вярва).

Блогът за икономика 2010

Лиценз: Материалите от блога могат да се препечатват свободно при посочване на автора и упоменаване на блога за икономика като източник, включително чрез линк към ikonomika.org.

Калин Манолов: Президентът за цял живот

чт, 11 мар 2010 16:54:17 +0000

От днес до края на седмицата ще публикувам на блога си няколок материала от поредицата за президента Първанов, излязла в бр.2 от 2008 на спряното сп. ВМ. Коментарите нса още по-актуални, отколкото преди 2 години. Първият е от проф. Евгений Дайнов.

В края на 2007 г. известният депутат от БСП Татяна Дончева публично обвини президента на републиката и бивш лидер на нейната партия Георги Първанов, че „работи за въвеждането на Путинов модел на власт”. В страната отново припламна поутихналият дебат относно намеренията на Путинова Русия относно България, а седмици по-късно английският вестник „Гардиан” публикува фундаментална статия, според която „путинизмът” е стока, която доста лесно може да бъде изнасяна от Русия към страни с крехка демократична традиция. България е един от очевидните пазари за тази експортна стока на Кремъл.
Позитивен герой в очите на своите симпатизанти, безобидно скучен за останалите, но крайно опасен за националната сигурност според своите критици, Георги Първанов продължава да е енигма в българската политика. Дори най-активните в политически смисъл граждани не могат да кажат нищо определено нито за неговите минали действия (и за резултатите от тях), нито за евентуалните му бъдещи намерения, а посочват единствено благотворителната му инициатива „Българската коледа”.

Путинизатор?

Условията,които направиха Путин божество в Русия, не са налице в България. Общественото недоволство от управлението не формира искане за отказ от демокрацията, а за отговорност на управлението, т.е. за повече демокрация. Вярно е, че както Путин, така и българският президент живее в подозрителен медиен комфорт. Често се е оказвало невъзможно човек да публикува критична към Първанов статия. И все пак резистентността на българските медии е доста по-голяма от тази на руските и тяхното пълно отдаване на президента не изглежда възможно.
По-лошо стои въпросът с онзи синтез между организирана престъпност и репресивни органи на държавата, който формира основата на „путинизма” в Русия. Подобен синтез в България донякъде също е налице, а Първанов не е направил нито едно изказване по тази тема. Това събужда силни подозрения за „путинизация” (в българските условия синтезът държава-мафия е очевидно свързан с целите и с интересите на Кремъл), и подхранва слуховете за съюз между президента, МВР и тайните служби, целящ упражняването на власт и след края на последния му управленски мандат.
Макар да апелира за разширяване на властта на президентската институция, Първанов иска прекалено малко няма как да стане лост на някаква провеждана от самия него „путинизация”. Ако се опита, срещу него ще застанат достатъчно мощни (по Конституция) политически фактори, като правителството, парламентът и дори бившата му партия БСП, както и не по-малко мощни (по народна подкрепа) фигури, като Бойко Борисов например.

Съюзник на Кремъл?

До 2001 г. Първанов оглавяваше партия, изрично създадена да бъде инструмент на руската външна политика. След като за първи път бе избран за президен изглеждаше, че напълно и автентично е преодолял предишните си анти-западни и про-руски позиции. Мнението му за Русия съвпадаше с позицията на западния свят. „Сигурността в европейското пространство е немислима без демократична, прозрачна и активна Русия”, пише той например в статия в списанието на Социалистическия интернационал Socialist Affairs в средата на 2002 г.
Проблемите започнаха, когато става ясно, че Русия няма никакво намерение да се превръща в западна страна, а напротив, под ръководството на Владимир Путин решително тръгва назад, към авторитаризъм вътре и агресивност вън от своите граници. Не след дълго Кремъл обявява „Запада” за свой „хилядолетен противник”, а не – за модел на подражание.
Първанов не намира в себе си сили да отрони и една критична дума по повод разрушаването на демокрацията в Русия. Той избира най-лесния в тактически план – и най-рисков от стратегическа гледна точка – подход: да се приеме Русия такава, каквато е. На пресконференция с американския президент Джордж Буш в София през юни 2007 г., Първанов втрещява своя гост със следното геостратегическо разсъждение, формулирано като скрита заплаха: „Българите не приемат да избират между приятелството си със САЩ и приятелството си с Русия. Българите могат да поддържат приятелски отношения и с едната, и с другата страна. Така, както съм приятел с Джордж и с Владимир, така и ние бихме могли да поддържаме в рамките на нашата евроатлантическа ориентация... добри отношения с всички...” и т.н.
Москва е обявила НАТО за враг. България е член на НАТО. Не е възможно в тази ситуация да се говори за еднакво приятелски отношения и с Вашингтон, и с Москва. Подобна позиция е или израз на детинско неразбиране на геополитическите реалности, или е тежка стратегическа грешка.
Отказът на Първанов да споделя критични спрямо Русия позиции се превръща в остър вътрешнополитически проблем в началото на 2007 г., когато на международна конференция за сигурността в Мюнхен Путин обвинява Запада и САЩ в намеса във вътрешните работи на Русия, в подготовка на война и в намерение да обкръжи страната му с военни бази, разположени включително в България. Два месеца преди това висш руски дипломат пренебрежително окачествява България като „Троянски кон на Русия в средите на ЕС”. Българският президент категорично отказа да обсъжда поведението на Русия спрямо Запада и спрямо България.

Лидер на западна страна?

Първанов наистина отстоява вплетеността на България в западния свят, с което не нарушава националния консенсус. Но неговата аргументация е доста по-мъглява и неубедителна от случаите, в които подкрепя руски позиции.
Той не успява да стигне до разбирането, че при евроатлантическата интеграция става дума не само за приоритети и стратегически цели, а за екзистенциален избор на ново „Аз”. Първанов не е направил този скок в собствената си глава и затова е много по-наясно какви би искал да са отношенията с Русия, отколкото – със САЩ, чиято роля в България според него е американският бизнес да инвестира в руските енергийни проекти на българска територия.
Съобразявайки своите позиции с тези на Русия, пред руски медии Първанов свежда смисъла от българското членство в НАТО до „предизвикателствата от разрастващия се тероризъм, нелегалния трафик на оръжия за масово унищожаване”. Извинява членството на България в ЕС с... глобализацията. И заключава, че всъщност членството на България в ЕС е в полза на отношенията с Русия: „несъмнено ще разкрие нови перспективи и пред българо-руското сътрудничество след присъединяването на България към ЕС”.
В обръщения към националната публика президентът описва като стратегическа цел на българското членство в ЕС „утвърждаването на националната идентичност в условията на европейското ни членство”. Това, според него, е и най-важното за България в идните години.
Георги Първанов не е схванал цивилизационната същност на избора на България за интеграция в ЕС и НАТО и демонстрира неразбиране на тяхната същност и цели. Това прави неговите ангажименти към тази интеграция в най-добрия случай, анемични, колебливи и крехки, а неговата роля на лидер на западна страна – крайно неубедителна.

А что потом?

Напоследък българското общество произвежда гъмжило от догадки относно политическото бъдеще на Георги Първанов. Факт е, че Първанов е първият български президент, който успя да придобие реална самостоятелна власт спрямо парламента и правителството. Това му дава възможност да влезе в ролята на някакъв народен закрилник против произвола на политиците, както и на разумен коректив на техните крайности.
Следвайки примера на своя колега Путин, Първанов отрано предупреждава, че няма намерение да изчезне от политическия хоризонт: „Когато се каже президентът”, разяснява той на десетки журналисти на 16.04.2007 г. при представянето на своя екип за втория мандат, „това означава ангажимент за цял живот”. Как обаче би изглеждало изпълнението на този ангажимент след края на мандата му?
Първанов отрича, че има намерение да оглавява нова партия. Не желае да бъде премиер, тъй като „там те затрупва лавина от ежедневни, не казвам дребни проблеми, на които моята натура по-трудно реагира”. Искрено се забавлява, когато го запитат иска ли да се върне на депутатските банки в Народното събрание. Това, което иска е, да остане на видна позиция на политическата арена. Каква би могла да бъде тя – това само донякъде разбираме от неговите публични обяснения по темата.
През април 2007 г. Първанов даде заявка,че иска да сближи гражданското общество с партийната политика. Как ще изглежда това на практика, не е ясно – освен намерението да се опира на авторитетните кметове. Ако има предвид опитът на ляво ориентирани интелектуалци начело с издателя Иван Гранитски да дадат от името на президента подкрепа на различни кметове по време на миналогодишната кампания за местни избори, то резултатите са плачевни. Ако пък се опита да ползва кметовете за своя политическа опора, Първанов скоро ще разбере, че успешните български кметове са виртуозни политически тактици и няма да допуснат да ги идентифицират само с един отделно взет политик, та бил и той първият български президент, изкарал два мандата.
Трудно е да се види какво следва след този фал-старт, след като Сакскобургготски и Бойко Борисов вече изчерпаха и другата възможна формула „гражданско-политическо формирование/ движение” чрез НДСВ и ГЕРБ. Освен ако не е замислил нещо толкова безобразно, в стил „Путин”, че то изобщо да не се вписва в политиката, която той самият дефинира като „игра на разумния, на възможния ход”.

Comments

Лиценз: Всички права запазени

Илла Петрова: Да бягаш от час

чт, 11 мар 2010 15:34:27 +0000

Японският престолонаследник принц Нарухито е на посещение в Гана и Кения. В Акра той присъства на медицинска конференция, посветена на бактериолога Хидейо Ногучи. В началото на миналия век японският учен прави много открития в областта на микробиологията. В Латинска Америка той започва да изучава жълтата треска. През 1928 г. пристига в Гана, за да провери правилността на хипотезите си. Скоро обаче се заразява и умира от опасната болест. През 1979 г. японското правителство финансира създаването на Мемориален медицински изследователски институт „Х. Ногучи“ в Акра.
Японците проявяват голямо любопитство към Африка. През декември попаднах на телевизионно шоу, разказващо за група млади хора, основали танцов ансамбъл за африкански песни и танци. Те се отнасяха много сериозно и с голямо уважение към фолклора на Черния континент. Стараеха се да постигнат смисъла на всяка нота, на всяко движение, за да го предадат точно. Личи си, че хвърлят доста труд да изучат всичко за танците. И в същото време искрено се забавляваха от това, което правят. Но учението само по себе си е забавление, както каза Хасегава-сан, когато се опитваше да разбере на какво се дължи необяснимия ми мерак на стари години да се юрна да уча японски.
Разбира се, че учението е забавно. Предполагам, доста хора няма да се съгласят с мен. Със сигурност принцеса Айко, осемгодишната дъщеря на престолонаследника, има стабилни аргументи против моята теза. Докато баща й е на височайша визита в Африка тя отказа да ходи на училище и постави дядо си в много деликатна ситуация. Днес, четвъртък, 11 март 2010 г. Агенцията към Императорския двор направи изявление, че техни величества Императорът и Императрицата са били информирани за нежеланието на внучката си да посещава часовете в училище „Гакушуин“. Не е прието императорският двор да дава изявления относно лични проблеми на членовете си. Но след като английската преса по понятни причини изля доста мастило, за да освети проблема, Агенцията към Императорския двор нямаше кой знае какъв избор – проблемът е съществен за японското общество и едва ли щеше да е разумно случката да бъде премълчана.
А проблемът, разбира се, е насилието в училище. Защото принцесата е получила болки в корема на нервна почва, понеже била нападната от момчета от съседен клас. „Била ли е нападната?“, се питат някои английски масмедии. Поводът за съмнението им е, че директорът на престижното училище в първите си изявления отрича принцесата да е имала основания за страховете си. Тя просто случайно налетяла на момчетата, когато те излизали от учебната си стая. И даже има намек, че може тя сама да си е виновна: излязла извън училище, дори си сменила обувките. И като се връщала, тогава се сблъскала с тях. И се стреснала. Затова я заболял коремът.
Ама ще кажете, тя е принцеса, макар и без изгледи да седне на трона, – със сигурност никой няма да смее с пръст да я пипне, значи директорът вероятно е прав. Пък и Императорският двор отначало мълчи вместо да разпердушини родата на невръстните самураи. „Тя е една малка глезла“, си мислите, нали?
Нещата рядко са такива, каквито изглеждат.
Проблемът с насилието в японските училища е всеизвестен – тема е на вестникарски публикации, на министерски доклади, на манги. От началото на 80-те години на ХХ в. е така. От време на време се отчита спад в броя на смъртоносните инциденти, от време на време шокиращите случаи се увеличават. Но стрелбата и наръгванията ги има във всички развити страни. Затова се правят международни педагогически конференции и семинари, публикуват се трудовете им, а на базата на техните заключения се променят законодателства и вътрешноучилищни правила.
Истинският проблем е в тормоза. Ако някой не се вписва в колектива, ако е слаб и „нарушава хармонията“, той става обект на подигравки и действия, които не биха били квалифицирани като физическо насилие, но определено имат за цел да унижат потърпевшия. Много се говори за това в обществото.
„Всъщност, – споделя Кьохеи-сан, – проблемът е малко преувеличен. Явлението не е толкова масово. Е, случва се докато момиченцето използва тоалетната по предназначение, съученичките да го полеят с кофа студена вода. Случва се, но не често“.
„То и при нас се случваше навремето да пуснем от прозореца на класната стая на третия етаж водна бомба върху някое приятелче докато излиза от училище… К`во толкова?“ – чуди се Юриан-сан.
„И той какво?“ – заинтригуван е Кьохеи-сан.
„Е, какво – ами качва се на етажа и ни подгонва“ – пояснява Юриан-сан.
„А-а, значи го приема като (дебелашка – б.м.) шега. Играете си. Не е същото“ – заключава Кьохеи-сан.
После се чудехме с Юриан-сан каква е разликата – в степента на намокреност? Съмнително да е така.
Докато проф. Джордж Айстед ни откарваше с колата до дома, реших да подхвана темата. Все пак живее от няколко десетилетия в Япония, отгледал е две деца тук, няма начин да няма наблюдения и да не е наясно каква е разликата.
„Да беше това в България, детето щеше да се оплаче на родителя, а той от своя страна веднага ще посети училищното ръководство и ще постави въпроса повече или по-малко остро“ – излага гледната си точка Юриан-сан.
„Тук не става така“ – парира професорът.
„Защо?“ – изумени сме двамата българи.
„Защото детето не смее да каже да родителите си. Те са заети хора, имат купища проблеми, а то да им сервира още един – няма да го приемат. А ако го приемат, съгласят се, че има проблем и отидат в училище, нали там ще поискат доказателства. Щом не могат да докажат, че случката се е случила, никой няма да предприеме нищо. Никой не иска проблеми. Няма информация за проблема – значи няма проблем“ – в общи линии това обяснява проф. Айстед.
Но Агенцията към Императорският двор не гледа така на нещата. В изявлението й се казва, че представители на Агенцията и на училището през започващата пролетна ваканция ще обсъдят как да решат казуса по начин, който няма да навреди на никое от децата, включително на принцесата, както и на училището.
А отделно, от доста време тече обществена дискусия относно параметрите на образователната реформа в Япония.

Лиценз: Всички права запазени

Елана Трейдинг - анализи: Губим ли Оргахим от БФБ и SOFIX?

чт, 11 мар 2010 13:40:00 +0000

Новината за временната забрана за публикуване на търгово предложение за закупуване на акциите на Оргахим от мажоритарния акционер е изненада за пазара. Такива намерения досега не бяха оповестявани или намеквани, като дори мажоритарният собственик не даде никаква информация преди търговото. Не е ясно дали се планира отписване на компанията като публично дружество в случай, че бъдат изкупени 95% от капитала й. Цената на акциите на Оргахим се покачи над нивото от 90 лв. в първите минути на търговията в четвъртък.

Оргахим

Има няколко основни момента, които трябва да разглеждаме в този случай:

• Търгово за делистване – няма информация дали мажоритаря се стреми да извади дружес-твото от публичния регистър. Съществува и възможност търговото да е публикувано, за да се сключат сделки за пакети, които са над 3%. Мажоритарният собственик е задължен да отправи търгово, ако придобива над 3% в рамките на 12 месеца на регулиран пазар. Разбира се, при тези ниски цени на акции е също така възможно да се опита да придобие цялата или голяма част от компанията.

• Цена на търговото – е неизвестната величина. Практиката досега показва, че при търговите предложения най-често има преразглеждане и по-висока цена. Може да предположим, че и този път ще има повишение на цената при разглеждането на търговото от КФН след направените корекции.

• Определяне на цената – ниската ликвидност може да е причина да не се вземе предвид пазарната цена при определяне на цената на търговото предложение. Пазарната цена трябва да определи 50% от крайната цена на търговото, но ако средно-дневният оборот е под 50 акции на Оргахим за разглеждания период, това не се взима в предвид. Така опре-делянето на цената ще зависи само от методите на оценка и сравнението с фирми от съ-щия отрасъл. Ако оборотът е над 50 акции, което е възможно за периода декември-февруари, тогава 50% от цената ще се формира на базата на последната пазарна цена. Ди-апазонът на цената през февруари беше между 82-85 лв.

• Оценка на компанията – сравнението с компании от същия отрасъл показва доста по-високи цени от пазарната на Оргахим по показателите счетоводна стойност на капитала и продажби. Търсене сред фирми, които произвеждат бои и анхидриди, показва среден по-казател цена/капитал (Р/В) от 1.54 и медиана от 1.16. Това отговаря на цени на акцията на Оргахим, съответно от 172 и 130 лв. При съотношението цена/продажби (Р/S) средният показател е 0.94, а медианата е 0.64. Акцията на Оргахим в такъв случай струва съответно 196 лв. и 133 лв. При използване на други показатели – EV/EBITDA и P/E, се получават много по-ниска цена. Загубата на компанията прави сравнението по Р/Е невъзможно. Другият основен метод е дисконтирането на парични потоци. При него цената може да варира значително спрямо прогнозите за развитието на бизнеса, продажбите и печалбата. От значение е и дисконтовият фактор. Много вероятно е цената по този модел да е по-ниска от методите на сравнение с капитала и продажбите.

• Формиране на цената – очакваме цената на търговото да е между 90 и 100 лв. Тя ще се формира по следния начин – 50% от нея е пазарната цена в края на тримесечния период или 82-85 лв. Останалите методи се използват с различна тежест по преценка на вносителя на търговото. Задължително се прилагат Р/Е, Р/В и Р/S, което вероятно ще покаже цена около 130 лв. за двата метода, а Р/Е въобще няма да се взима предвид. Дисконтирането на паричните потоци ще варира между тези граници, но може да считаме, че цената на търговото ще е близо до 100. Цената на търговото не може да е по-ниска от средно-претеглената цена за последните три месеца, като по наши оценки тази граница ще е под 90 лв.

• Миноритарни собственици – Оргахим има голям фрий-флоут. Миноритарните собственици притежават близо 36% от капитала. Към края на 2009 г. с над 5% са УПФ Доверие и Ongoing Investments Limited. Във физически лица има 7.8% от капитала. Това прави почти невъзможно придобиването на 95% от капитала и делистване при това търгово предложение.

Лиценз: Всички права запазени

Мартин Димитров: Здравната осигуровка не трябва да се увеличава

чт, 11 мар 2010 13:37:06 +0000

СДС ще гласува в парламента срещу увеличаването на здравната осигуровка. Увеличаването на осигуровки в криза води до нарастване на безработицата. Другият сигурен ефект е нарастване на сивата икономика, защото все повече хора ще започнат да крият доходи. При това положение не е ясно дали ще се увеличат приходите в бюджета. Цели 18 страни от ЕС [...]

Лиценз: Всички права запазени

Блогът за икономика: Нали ви казах!

чт, 11 мар 2010 13:19:36 +0000

Йордан Матеев, гост-блогър

През декември 2006 г. написах във в. "Капитал", че България най-вероятно ще бъде осъдена от Европейския съд в Люксембург, ако не премахне акциза върху употребяваните автомобили, вкарвани от членки на ЕС.

За съжаление тогавашният финансов министър Пламен Орешарски и управляващата коалиция не направиха нищо по въпроса и прогнозата ми е на път да се сбъдне. Според в. "Дневник" "държавата може да връща 120 млн. лв. акциз за стари коли".

Блогът за икономика 2010

Георги Николов: Анкета: На какво е празник 8 март в България?

noreply@blogger.com (Georgi Nikolov) — чт, 11 мар 2010 13:00:00 +0000

Анкетата ми е провокирана от статия на Илия Марков в www.alternativi.bg

Лиценз: Всички права запазени

Стефан Иванов: УЛИЦА НА ИМЕТО НА ЕДУАРД ГЕНОВ

чт, 11 мар 2010 07:17:57 +0000

С колегата общински съветник от СДС – г-н Владимир Кисьов, внесохме в Столичния общински съвет за разглеждане доклад с проект за решение за наименуване на безименна улица в София на територията на район „Студентски” на името на наскоро починалия дисидент и борец срещу комунистическия режим Едуард Генов.
Предложението дойде с писмо от народния представител от СДС-София г-н Лъчезар Тошев, до когото бяха отправили свое предложение група български интелектуалци – дисиденти от последните години на комунистическия режим в България, сред които Николай Колев-Босия, Михаил Неделчев, д-р Константин Тренчев и др.
Предложението ни трябва да се разгледа в съответните комисии на СОС, след което да бъде гласувано на сесията на 25.03.2010 г.

1000 София, ул. Московска № 33, Тел. 93 77 591, Факс 98 70 855, e-mail: info@sofiacouncil.bg, http://www.sofiacouncil.bg

ДО
СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ
СЪВЕТ

Д О К Л А Д

от
ВЛАДИМИР КИСЬОВ И СТЕФАН ИВАНОВ – ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ
За: Наименуване на безименна улица на територията на район „Студентски” с името „Едуард Генов”.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ,

Предлагаме на Вашето внимание доклад за наименуване на улица на територията на район „Студентски” с името Едуард Генов. Инициативата за предложението е на Г-н Лъчезар Тошев – Народен представител в Народното Събрание на Република България с приложен списък на подписали се граждани в подкрепа на инициативата.

Предвид методиката за наименуване и преименуване на улици, имената на улиците са определени съобразно характера, мястото и значението на конкретния обект и след съгласуване с ГИС-София., предлагаме безименна улица започваща от ОТ 72, през ОТ 101, ОТ 129 по плана на м. „Малинова долина”, през ОТ 160, ОТ 468 до ОТ 26 по плана на м. „Малинова долина-изток”, находяща се на територията на район „Студентски” с името Едуард Генов.

След извършена проверка в поддържаната база данни за улици на ГИС-София за улици на територията на Столична община се установи, че не съществува наименование „Едуард Генов”.

Предвид на изложеното и на основание чл. 21, ал.1, т. 18 от Закона за местно самоуправление и нормативна уредба предлагаме на Столичен общински съвет, следният проект за решение
Приложения:

1. Проект за решение.
2. Становище и скица на ГИС-София.
3. Биографична справка.
ВНОСИТЕЛИ:

ВЛАДИМИР КИСЬОВ:…………………………

СТЕФАН ИВАНОВ:………………………….

Лиценз: Всички права запазени

Нели Огнянова: ЕП гласува резолюция по ACTA

ср, 10 мар 2010 23:58:48 +0000

Днес Европейският парламент е гласувал резолюция за прозрачността и състоянието на преговорите по Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA). Положителни моменти:

Парламентът, като има предвид, че в резултат от влизането в сила на Договора от Лисабон ще трябва да одобри текста на споразумението ACTA, призовава Комисията да направи оценка на въздействието от прилагането на ACTA по отношение на основните права и защитата на данните.

Споразумението да не позволява налагане на т.нар. процедури на „трите предупреждения“.

Комиисята е поела ангажимент АСТА да остане в рамките на правото на ЕС по отношение на правата на интелектуална собственост.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Нели Огнянова: Съд на ЕС: пълна независимост на органите за защита на личните данни

ср, 10 мар 2010 23:37:10 +0000

В ново решение по дело 518/07 Съдът се произнася за пълна независимост на органите за защита на лични данни.

Комисията иска от Съда да установи, че Германия не е изпълнила задълженията си по Директивата за личните данни, като е подчинила на контрола на държавата надзорните органи, които отговарят за наблюдението и контрола на обработването на лични данни и по този начин е транспонирала неправилно изискването за „пълна независимост“ (член 28, параграф 1, ал.2).

Такива независими административни органи имат регулаторни функции или изпълняват задачи, които не трябва бъдат подчинени на политическо влияние.

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Борислав Цеков: Секретна разработка на НСС уличава Иван Костов във връзки с мафията

ср, 10 мар 2010 21:41:29 +0000

В. “Гласове” публикува факсимиле от секретна разработка на Националната служба за сигурност от 2001 г. относно контрабандните канали, обслужвани от Косьо Самоковеца и Ники Пилето, в която е намесено името на Иван Костов – виж тук.

Лиценз: Всички права запазени

Боян Юруков: Блогвай де 2

ср, 10 мар 2010 20:16:29 +0000

Снимка от колекциите на Fishki с доста промени.

Направиха ми забележка, че от две седмици не съм писал нищо. Ето – пиша. Какво да пиша? За мен ли? Уча и работя. Като срещна някой познат на улицата в Германия и ме пита „Как си?“, точно това казвам. Аз блога така го възприемам – пишеш това, което би си говорил с останалите на маса или в автобуса. Добре де, някои теми се започват чак след 4-тата чашка, но нищо. Примерно не бих седнал от първата приказка да говоря за ГМО и проблемите на бизнеса с ефикасността. Всъщност като се замисля – правя го понякога, но както и да е.

Затова ми е и странно когато ме питат дали пускам платени статии. Даже ме питаха за конкретните ми тарифи. Няма значение кой. Използването на стандартни рекламни техники, „модернизирани“ с новото си име PR, в нета просто не става. Не само не става – не кефи. Не знам дали сте чували за Мария Попова (@brainpicker). Може би не сте, защото пише предимно на английски. Тя беше сред организаторите на TEDxBG и е стряскащо популярен човек в Twitter. Онзи ден говори на арт-конференция в New York и от това, което каза разбрах всъщност какво прави тя и въобще каква е ролята на хора като нея в мрежата. Фактически формулира новия модел на разпръсване на информация. Надявам се да намеря запис, за да ви го покажа.

Та така – блогове, twitter, все по-малко facebook. Сега сякаш всеки има блог. Добре е това и се очакваше. Бербатов и той. Веднага обявиха първата му статия за грешка. Никой не говори обаче за tweet-овете на външния ни министър по време на кризата в Чили. Освен Бедров де. В същото време гледаме сеир на поредния „скандал“ в политиката. Кой ще попитате? Именно! На няколко пъти се възпирах през последните седмици да пиша нещо по темите, защото просто нито една не заслужава внимание. Ето едно предложение – защо на някоя медия не ѝ хрумне да вземе да направи бойкот на тия глупости? Ще стане много забавно – пресконференция при премиера за онова около президента и журналистите изведнъж питат за АЕЦ-а или за нарушеното обещание за ГМО.

Да, знам – нали уж блоговете са за тази цел. Четем блоговете за да видим другата гледна точка и другите новини. Да, но фактически хората търсят и четат това, което им е пред очите. Тръби се за избори – всички за изборите търсят. Става скандал със секретарката на зам. министъра на отпаданите води (като нищо има и такъв) – веднага търсим кой е и какъв е. Тези, които си търсят и през останалото време истинските въпроси и проблеми са обикновено същите, които пишат за тях. Всички, които осъзнават истински какъв е проблемът с ГМО, са активисти по въпроса. По-голямата част от хората обаче, им е писнало от излишна информация и отбират смислените огризки измежду думите по новините.

Ааа, новините – този бастион на демокрацията. Не знам дали го четох някъде или го говорих с някой това, но стана дума, че параноята у българите за скрит смисъл и цели в думите/делата на другите идва от факта, че през комунизма всичко е било изкривявано. Затова сме се научили да се съмняваме и да подозираме. Теория на конспирацията с пълна сила! Защо никой не предполага наличието на елементарна некадърност? Ето вземете медиите – смеем се като правят грешки и ги плюем като видимо пропускат новини. Някой замисля ли се, че е (и) от некадърност? Липсват пари в държавата – да някой явно ги е откраднал (каквото и да значи това вече), но това са един или двама. Останалите 50 по веригата са били достатъчно некадърни, за да го позволят.

Ето това е проблемът според мен – некадърност и липса на ефективност. С кърпене и наливане на пари не става. И реформа да се направи – пак трябва да се обучат всички тези чиновници и „специалисти“ на новото. Проблем било да затваряме болници! – Преди това ги псувахме обаче като убият роднините ни. Буквално. Трябвало да затваряме болници, защото не са некадърни и само харчат пари! – И какво като се хвърлят парите в другите болници? През 2002, когато бяха първите акредитации на здравни заведения, помагах на една пловдивска МБАЛ да си оформи документацията. Такова напасване и мамене не бях виждал. Може би, защото не съм помагал в по-късните години. А трябваше да е различно (И.Б.).

На няколко пъти ми попадна да си говоря с хора от ГЕРБ. Надъхани хора са и им се работи. Гласувах за тях точно защото не са политици. Надявах се, че като си направят сами екипа, няма да се занимават с политика, а само с проблемите. И? Не че искам да ми показват всичко, но какво стана с прозрачността? Някои законопроекти не се публикуват в нета с глупави извинения като „счупена беше дискетата“. И после се приемат същите без никой да разбере. Ако наистина един решава всичко в държавата, дайте да стане ясно и поне да не харчим пари за обаждания по депутати. Аз само казвам, защото при мен сметките са международни. Искахме да хванат престъпниците – погнаха ги. Ние искаме обаче основно реформи и най-вече друго поведение. Айде де!

И така – писах, оправихме държавата и е време да сядам на маса. И утре е ден, и утре ще има нов скандал, та утре ще си говорим и за него.

PS: Впрочем честито на Капитал за новия дизайн на сайта им. Огромно подобрение е, но може и още.

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Блогът за икономика: Добри данни за производството

ср, 10 мар 2010 17:46:55 +0000

Както можеше да се очаква, с малко закъснение индустриалното производство следва подобрението в износа. При 24% спад на годишна база през май 2009 година през януари 2010 спадът е едва 0.9% на годишна база.

Отново, остава да се надяваме правителството да не убие добрата тенденция с необмислени и неблагоразумни политики.

Блогът за икономика 2010

Павел Николов: Тухачевски

pavelnik55@gmail.com (Павел Борисов Николов) — ср, 10 мар 2010 17:02:00 +0000

Руснаците изфабрикуваха игрален филм за Тухачевски.

Филмът се казва „Тухачевский. Заговор маршала” („Тухачевски. Заговорът на маршала”).

Абсолютна фантасмагория как един високопоставен болшевишки военачалник „времен культа личности” („от времето на култа към личността”) организира заговор срещу Сталин, плямпайки наляво и надясно за негодуванието си срещу него. В епоха, когато всеки подслушва всекиго, всеки доносничи за всекиго и първата дума срещу Първия веднага би стигнала там, където трябва. Така че, ако филмът отразяваше истината, би трябвало да свърши много преди края си.

„Тухачевски” беше излъчен най-напред по руския телевизионен „Первый канал” („Първи канал”), излъчил и документалния филм „Падение красного маршала” („Падението на червения маршал”), в който вината за разправата на Сталин с Тухачевски се хвърля върху „Абвера” (германското разузнаване) и провокативните действия на английските и френските специални служби. Иначе казано – друга фантасмагория, този път от типа: „ако не бяха враговете, какъв рай щяхме да построим”.

Иначе за Тухачевски, извън фантазиите и митологията, наложена в следкултовата епоха (велик военачалник и реорганизатор на руската армия!), могат да се кажат твърде малко неща. Жесток по болшевишки в разправата си с антиболшевишките бунтове (Кронщад и Тамбов), абсолютен провал в Полската кампания (Полско-болшевишката война, както я наричат поляците), а концепциите му за модернизация на руската армия се оказват крайно нереалистични.

Очаквам обаче сега някой в Русия да направи филм за заговора на „лекарите вредители” и изобщо да потече една филмова сага за всички онези заговори, които е раждала болната глава на Диктатора. И които в действителност не са съществували.

Така руският народ, вторачен в измислени заговори, ще забрави много скоро за онези, истинските противници на сталинизма (иначе казано - комунизма!), намерили смъртта си зад телените мрежи на ГУЛАГ. Ще забрави и за ГУЛАГ. А това за путиново-медведевия режим ще е като балсам за сърцето.

Лиценз: Всички права запазени

Ваня Панайотова: Ами, ако частният бизнес излезе да стачкува?

vanyapool@dir.bg (Ваня Панайотова) — ср, 10 мар 2010 16:33:00 +0000

Днес стачкуват джипитата - вдига се здравната осигуровка.
Стачкуват тютюнопроизводителите - вдига се акциза върху цигарите.
Стачкуват учителите - поръчват се нови учебници.
Стачкуват полицаите - позволява се на всички униформени /освен на служители на КАТ/ да глобяват шофьори.
После стачкуват енергетиците - вдига се цената на парното и тока.
Утре стачкуват горските - слага се такса "новопосадено на мястото на отсечено от "приятели" дръвче".
Стачкуват пилотите - въвежда се нова, интерпланетарна такса "Вход към Луната".
Стачкуват ваксаджиите - издава се депеша в обувните магазини да се продават само лачени обувки.
Стачкуват прост/итутките/ - определя се прост/осмъртен/ данък за държавно-позволено удоволствие.
Стачкуват матричарите - кой ще вземе повече пари за последния модел матрица на Бг обществото
Стачкуват ...

Мама му стара, ми то било много лесно. Каквото и да стане в тази пуста държава, натоварваш частния бизнес и си готов. Да сте виждали частен бизнес да стачкува? Било криза? Много важно! Частният бизнес ще го отнесе. Щото не стачкува. Пък и няма как! Нана-нана-на...

Джипитата стачкуват - пляяс, 2% по-висока здравна осигуровка. Нямало пари за болниците и село Горно-Нанадолнище излязло на протест - пляяяс, спираме здравната реформа. Фермери, прочие земеделци, водят крави до Народното събрание - даваме им дотации от бюджета. Тютюнджии искат по-големи цени за келявия си тютюн, доматаджиите, например, го издухват. Криза е и енергетиците са в опасност да слязат от върха на таблицата за най-скъпо платените наемници в България. Въй, ама как? Я, да друснем... кого? Е, как кого - частният бизнес!

Каквото и да става, ще го отнася той. Може ли да го обложим двойно? Разбира се - те не стачкуват! В криза сме, откъде да вземем пари? От частниците! Ах, тези душегубци на достойния чиновнически труд на милиони знайни и незнайни труженици, изтъркали лакти по свещеното бюро - от министрества, агенции, комисии, промишлени, търговски, че и промишлено-търговски палати, областни, общински администрации... Двойно ще ги ударим! И като собственици, и като управители на техните малки фирми. Ама пита се в задачката - защо не и повече? Освен, че, ах, гадините, са си и управители едновременно, що да не ги обложим и заради това, че са и отговорници по трудовата медицина, и по охраната на труда, и по противопожарната безопасност, и по опазването на околната среда, и по хигиена, и по ...

Така, петорно облагани, ще разберат къде им е мястото - да обгрижват Нейно величество администрацията на тази бедна, бедна страна. Тук да си чиновник, изобщо на бюджетна издръжка, звучи гордо! Нищо, че е криза - за тях тя не важи! Ок, бе, готин, ех, чиновнико, като искаш адреналин, пари и себеутвърждаване, иди в частния бизнес. Оцелявай, без да имаш време за обедна почивка, сладко кафенце, обсъждане на идващата лятна почивка или колко коня има тъпата ти нова кола, втора употреба.

На война като на война, каза един премиер. Ама защо като е криза, да не е като при криза? А, сега ми кажете, какво ще се случи, ако частният бизнес, след всички удари, нанесени под благовидния предлог "И ний сме дали нещо на света", реши да плаща заплати и осигуровки с три месеца закъснение, като, разбира се, плати и всичките лихви заради закъснението? Откъде милите държавни служители и прочие бюджетари, които толкова обичат да правят стачки, ще получат заплатите си и осигуровките си в този отрязък от време?

Пък и защо ли като е криза, само частният бизнес да я поема? Като е криза, значи е криза. Както бизнесът се лишава, така и всички останали да понесат своя дял! Нямало пари! Ми колкото са постъпленията в държавата, толкова са и харчовете й! Кой друг е измислил по-готина система? Гърция ли? Оооо, ако искате, няма проблем, не сме далече и от нея. Тогава, обаче, Гърция ще изглежда като цвете! Щото поне социализЪм не я е тресъл!..

Бизнесът свива дейност, няма поръчки, пада доходността, прави съкращения, опитва оптимизация. Защо държавните чиновници искат да имат по-високи заплати? Откъде? Болници трябва да се закриват, обаче излиза чичо от Долно Уйно и се тръшва "Не си давам болницата" и тя не се закрива. И спира реформата, а харчовете продължават. Откъде?

При криза е така, чичо, неефективните разходи се съкращават. Като не можеш да се оправиш със сметките, фалираш. Защо това в България да е само привилегия на гадните частници? На тях им е позволено да фалират, но никой друг не може? Защо джипи да не може да фалира? Защо неефективна болница да не фалира? Преди 19 г. родих сина си сред хлебарки, какво се е променило от тогава? Защо чиновник да не получи по-ниска заплата? Или да фалира? Защо министерство да не извърши, примерно, 15% съкращения, защото е криза? Да, криза! Защо? Защото в главите ни е наблъскан само социализъм. Затова! Двадесет години по-късно още си мислим, че някои са по-привилегировани от другите или че образование и здравеопазване са без пари - нищо, че трупат само разходи и загуби. Ехооо, всяко нещо си има цена и тя е една и съща в свободната икономика, независимо дали е болница или кланница!

Бюджетът трябва да е балансиран, да - колкото получаваш, толкова харчиш. Какво обаче става в действителност? Който не е стачкувал, той не е "натаковал" частния бизнес. Ами, когато и той "свърши", какво правим тогава? И тук изобщо не говорим за едрия - той си има приятели навсякъде - и в президентството, и в депутатството, и в съдийството, и в министерството, и в кметството, и в бла-бла "четвъртата" власт. Както се казва - много власти, пухкаво... олиго-дете.

Просто при нас нищо не е както трябва. Страх и ужас тресат тези, които са уж призвани да вземат смелите решения за реформи. Смелостта им трае от едната стачка до другата. После го отнася малкият и средният бизнес. А е всеизвестно - и ДДС, и акцизи, и данък печалба, и пенсионни, и здравни, и срещу безработица осигуровки ги плаща бизнесът. И пълни хазната. Основно. Ами, ако наистина спре да ги плаща и излезе в стачка?

Егати нормалната държава, щом бюджетни чиновници са й кръщелници!

Лиценз: Всички права запазени

Радан Кънев: "Врагове и съюзници"

noreply@blogger.com (Радан Кънев) — ср, 10 мар 2010 13:12:00 +0000

... е заглавието, под което вестник "Седем" публикува мой текст, посветен на общото между скандала "Първанов - Дянков" и указание номер 24-00-07/25.02.2010г. за осигуряването на управителите на малки фирми (ето и връзка към пълния текст в килера).

Накратко - общото е това, че премиерът и ГЕРБ нямат нито политика, нито ясна идея кои са им съюзници (например малкият бизнес, който 90% гласува за тях, а те го довършват бавно и упорито) и кои - врагове (например агент "Гоце", на когото се слагат, извиняват и обясняват).

По всичко личи, че и по двете теми има развитие.

"По-добре късно, отколкото хич" - май това е девизът на ГЕРБ.
.

Лиценз: специфични правила, описани на блога

Константин Павлов: Против природата

komitata@gmail.com (Комитата) — ср, 10 мар 2010 13:07:31 +0000

Новият сайт на capital.bg е против природата и против всякакви разбирания за добър информационен сайт. Квалифициран качествен хейт (моята оценка за промяната), може да прочетете в професионалния ми блог.

Дори само кичозната кутийка за коментари е достойна за една страница анализ - цветовото кодиране на емоциите (бля), нежносините (?!) линкове на черен фон, бутонът с градиент (бля!) и траурният черен фон. Не ми се прави и семантичен анализ на настроенията. Абе, четете в другия блог.

Лиценз: Ползвай свободно, без да променяш текста, с указване на източника и особено на URL-а на този блог.

ExtremeCentrePoint: ГИБЕЛТА НА БЪЛГАРСКИЯ “ТИТАНИК” – през 1942 година съветска подводница потапя българския кораб “Струма” . Загиват 767 души евреи и българи

ср, 10 мар 2010 12:07:32 +0000

В памет на 767-те еврейски бежанци и български моряци, загинали на кораба “Струма” на 24 февруари 1942 г. в Черно море През 1991 г. в израелския пристанищен град Ашдод е открит паметник на загиналите по време на Втората световна война евреи-бежанци на корабите “Струма” и “Мефкуре”, потопени в Черно море. Десет години по-късно, когато ние – [...]

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Иван Бедров: Нали трябваше да бъде различно

ср, 10 мар 2010 09:48:51 +0000

“Никой не чете предизборни програми.” Натякваното клише от последните години обаче не може да бъде оправдание за неспазването на ангажиментите, които политиците поемат пред избирателите. Освен това не е вярно. Клишето.

Вероятно повечето хора наистина не четат предизборни програми. Но не всички избират кой да ги управлява само заради харизма, сексапил и оригинално говорене. Активните хора понякога четат. И колкото и да е дефицитно като явление, някои все пак гласуват и с разум. Всеки, който има вземане-даване с държавата, е внимателен към обещанията за данъци, осигуровки, регулации. Защото от това зависят парите му. А с държавата вземане-даване има всеки, който работи. Независимо от какъв мащаб е бизнесът му.

Днешните управляващи дойдоха с обещанието да намалят данъчно-осигурителната тежест. Дойдоха с обещанието да опростят правилата, да не пречат на бизнеса, да запазват работни места. Вероятно и затова мнозинството избиратели гласуваха за тях.
Вчера премиерът обяви идея за увеличаване на здравната вноска с 2%. Нова наредба на Националната агенция за приходите задължава стотици хиляди граждани да плащат осигуровки и като работодатели, и като наемници. Независимо дали имат доход. Това се нарича увеличаване на данъчно-осигурителната тежест. В приетите от правителството “Икономически мерки за възстановяване на българската икономика” (27 юли 2009 - 27 април 2010 г.) думата “увеличаване” присъства само на едно място - “Увеличаване размера на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица до 420 лв.”. И го направиха. Но никъде не пише, че част от бизнеса ще трябва още да плаща и двойни социални осигуровки, а абсолютно всички граждани - по-висока здравна осигуровка. Това го няма в програмата. Нито в предизборната, нито в правителствената.

В тези програми пише също, че държавата ще върне ускорено на фирмите дължимия ДДС. Пише, че ще “оставят парите на хората и бизнеса”. Пише и за постоянен диалог с работодателски, синдикални и граждански организации и консултирано взимане на решения. И още много неща пише.

Българските граждани са на път да се сдобият с управление, за което не са гласували. А тази игра има правила - предизборните ангажименти се изпълняват, а управлението се сменя само с избори. Именно спазването на правилата на тази игра е направило богатите страни богати.

коментар и снимка от в-к “Пари“

Сподели във Facebook

Лиценз: Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното 2.5 България

Мартин Димитров: Облагане с осигуровки само когато има доход

ср, 10 мар 2010 06:31:15 +0000

Внесохме изменение в кодекса за социално осигуряване. След множество консултации стигнах до извода, че това ще реши кризата: Създава се нова ал. 4 в чл. 4 със следното съдържание: “ Ал. 1, т. 7 на чл. 4 и ал. 3, т. 2 на чл. 4 не се прилагат в случаите, когато срещу положения труд не [...]

Лиценз: Всички права запазени

Владимир Шопов: Улична слава за 50 лева

ср, 10 мар 2010 06:25:59 +0000

Дългата зима има ефект на уравниловка. Германия от доста седмици е под зимна обсада, а под снега започва да се подава нещо доста „не-германско”: дупки по пътищата. Според ББС, около 40% от пътищата в страната ще имат нужда от ремонт след дългата и студена зима. Финансовата криза в много общини пък явно започва да принуждава кметовете да измислят най-различни и странни варианти за справяне с проблема при сегашната липса на пари. Например, кметът на малкото градче Нийдерцимерн засега печели статуетката за най-шантаво решение. На своя уебсайт общината продава новопоявили се дупки за 50 евро като срещу тези пари поема ангажимент да ги оправи. В замяна, вие получавате правото в налетия асфалт да бъде изписано вашето име. Е, поне до следващата зима. Не става ясно колко се желаещите до момента и дали има наддаване за по-хубави и централни дупки!

Всъщност, предложението не е никак лошо: суета срещу оправени пътища. Колко ли българи биха се бръкнали с 50 лева примерно, за да си видят имената вписани в новия асфалт над старите улични дупки? Единият вариант за търсене на отговор е да видим колко хора се впускат да участват в различните реалити шоута (бройката „Кен Ли-та), друг е да преброим разголените момичета по десетките жълти издания ? Трети е просто някой да опита. Освен всичко останало, чрез подобна схема можем да получим и допълнителен бонус. Ако хората започнат да си изписват имената може да очакваме и намаление на средната скорост по пътищата, защото много от тях задължително ще искат да видят чие име стои над коя дупка или пък ще намаляват, за да видят своите собствени дупки. В тази държава на „ПР-и” и „ПР-астващи” хора изведнъж може да се окаже, че броя на готовите за слава политици, граждани, певци, „публични фигури”, мутри и прочее типажи е доста голям. Май си заслужава да се опита ! Поне по главните улици……

Лиценз: Всички права запазени

Петър Стойков: Фук фук

ср, 10 мар 2010 04:18:27 +0000

От Първа инвестиционна се подмазват на блогърите. Така и трябва - фалшивото ни самочувствие има нужда да се помпа постоянно

A говорейки за фалшивото си блогърско самочувствие, няма как да пропусна да ви приканя да се запишете за участие в P2P конференцията, където ще изнасям лекция на тема “Коментиращите в блоговете – породи полезен и вреден дивеч. Сезони и методи за отстрел“.

CC Петър Стойков

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5 България

Борислав Цеков: Управлението на Борисов ни води към икономическа катастрофа

вт, 09 мар 2010 23:48:11 +0000

Под напора на справедливия гняв на лекарите, Борисов изхленчи, че по-зле е било само през войната. Това си е направо самопризнание! Наистина, по-некомпетентно и безпомощно правителство не сме имали скоро. Борисов е като каруцар, който трябва да управлява космически кораб… Бедата е, че хаоса в управлението и липсата на ефикасна икономическа политика вещаят задълбочаване на кризата. Фалити, масови уволнения, безпаричие… Държавата бездейства! Докато другите страни вече излизат от кризата, у нас калпавото правителство ни обрича на драстичен икономически срив. Може би по-тежък от катастрофата при Виденов…

Лиценз: Всички права запазени

ExtremeCentrePoint: Историята на еврейското ядрено оръжие: Израел има своя атомна бомба от 1967 година

вт, 09 мар 2010 23:19:00 +0000

Моля при цитиране на откъси от статията да се посочва източника ExtremeCentrePoint. Произведението не може да бъде използвано за комерсиални цели. По никакъв начин материали от сайта не могат да бъдат публикувани на други сайтове, които разпространяват реклами на страниците си. След Холокоста и Хирошима, в контекста на малкия брой евреи във вражеския арабски регион, [...]

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България

Мартин Осиковски: Рекапитулация

liskko@gmail.com (Марк Виниций) — вт, 09 мар 2010 19:16:00 +0000

Акцията със свещите не премина никак добре, но чакай ти да видиш...

Само за последното денонощие започнах да се радвам на едни работи, за които смятах, че са ми органически противоприродни. Става въпрос за т.нар. "Шоу на Иван и Андрей" по Нова телевизия и "Челюсти" на Диана Найденова по Дарик Радио. Те направиха това, което, изглежда, никой блог и никой вестник не са в състояние да направят. Показаха истинското лице на нещата. Бяха нужни само няколко откъса от Джей Лено и Дейвид Летерман с участието на един бивш и един действащ американски президент, както и простата констатация, че "този човек дори не казва "добър ден"!". През изминалите дни вероятно мнозина сляпо са възкликвали, че Дянков просто е прекалил с подигравките към президента, а такова нещо в една нормална държава няма как да се случи. Абсолютно съм убеден, че други са смятали, че финансовият министър е просто един проклет, гаден и невъзпитан човек. Е, сега вече е ясно: да, подигравките не са забранени - не дори и в най-президентската от всички държави - и, не, невъзпитаният всъщност не е Симеон Дянков. Точка. Няма нужда от сравнения, няма нужда от връщане на стари ленти, няма нужда от безплодно четене на прословутия чл. 32, ал. 2 от Конституцията. И за слепеца би трябвало да е ясно кой какъв е. Това означава, че моралният импийчмънт на нашия първи вече е факт. Но дали не пресилвам нещата?

Във всеки случай побърканата стратегия на Георги Първанов подмолно направи посявка на няколко досадни въпроса, отговорите на които в крайна сметка би следвало да му излезнат през носа. Става въпрос за следното (по мотиви на Информационна агенция "Блиц" - вж. и Иво Инджев тук):

1. Вярно ли е, че главен експерт по програмата на държавния глава е г-ца Мариана Добрева, дългогодишна приятелка на Владимир Георгиев Първанов?

2. Вярно ли е, че същата г-ца Добрева е съдружник с Владимир и Ивайло Първанови в "Айви-СМ" ООД, което се занимава с "проектиране и продажба на софтуерни продукти, консултантски и хотелиерски услуги" и друга търговска дейност?

3. Вярно ли е, че пак г-ца Добрева е собственик на над 1,300 кв. м. застроена площ? (За по-ясна представа, това са точно десет апартамента по 130 кв. м.; за сравнение - аз съм горе-долу на същата възраст и ми отне около пет години да се сдобия с един доста по-малък.)

4. Какви са кредитните задължения на синовете на г-н Георги Първанов? Какви недвижими имущества притежават?

5. И последно (повече за майтап), вярно ли е, че г-ца Добрева е отпразнувала "успеха" с публикуването на стенограмата с парти в турбо-фолк заведението "Син Сити"?

Толкова. Забавно е, нали? Сигурен съм, че Георги Първанов не е никакъв немлад милиардер. Но не би било зле да получим по-цялостна представа за състоянието на неговия семеен бюджет, нали? А, между другото, и да поразсъждаваме за начина, по който се извършват назначенията в президентската администрация. Все пак става въпрос за публични фигури, които са на бюджетна - т.е. на наша - издръжка.

(Снимки: Дневник и Mediapool.bg)

Лиценз: Creative Commons Признание-Без производни произведения 2.5 България

Тодор Сантов: Безобразия по време на криза

santov@abv.bg (Тодор Сантов) — вт, 09 мар 2010 18:44:00 +0000

Май съм един от малкото, които никак, ама никак не харесват министър Дянков. И в никакъв случай не го харесвам, просто защото не харесвам и Брат Пит, примерно, но в тази връзка, недоумение буди у мен факта, че една стенограма на разговор между публични личности, събуди толкова емоции, зае толкова ефирно време по радиа и телевизии, с каквото и самият Брат Пит не би могъл да се похвали. Само че, за съжаление на Дянков, приликите между двамата са само дотук, а освен това на министъра не му плащаме, всички ние, за да се подвизава по екрана или по радиото, а за да свърши някаква определена работа в подопечното му министерство. А понеже, твърди се, че ГЕРБ е дясна партия, очаквах с основание и дясна политика, както от цялото правителство, така и от финансовото министерство.

И в подкрепа на „нехаресването” си, в условия на среда от почти пълна блогърска подкрепа за финансовия министър и многохилядна фен-група във Фейсбук, със звучно име в стил ОФ - „Да подкрепим Дянков”, ще се осмеля да кажа, че от безобразията на този Дянков ми дойде до гуша! Защото увеличаването на сумата за осигурителни вноски с почти 50 процента и със задна дата е пълно безобразие! Също така, увеличаване на здравните осигуровки до 10 процента, без намаляване на осигуровките за пенсия, е пак пълно безобразие. Пълно безобразие е и хаоса в почти всички териториални поделения на НАП, където, едва ли съвсем случайно, повторно са вменени, вече платени задължения, на всяка втора фирма.

Това не е дясна политика, г-н Дянков, а едно огромно, нагло безобразие и е буквално одиране на кожа от гърба на тези, които правят нещо, на фона на ширещият се мързел в държавата ни.

И докато повечето са заети да тълкуват една стенограма и да искат оставката на Президента, аз искам повече – и Дянков, и Първанов – да си ходят!

Лиценз: Всички права запазени

Павел Николов: The Writing Circle – Девета тема

pavelnik55@gmail.com (Павел Борисов Николов) — вт, 09 мар 2010 18:37:00 +0000

Досега в The Writing Circle: Втора тема, Трета тема, Четвърта тема, Пета тема, Шеста тема, Седма тема, Осма тема.

Деветата тема, зададена от Питър, е: "Once you have given up the ghost everything follows with dead certainty, even in the midst of chaos." При мене тя се трансформира в поезия. Така и така, викам си, Мрежата е пълна с пишман поети, един в повече няма да натежи, защо този път да не бъде стихотворение. И биде стихотворение.

КОКИЧЕТО

След бурята снежна надигна глава

кокичето бяло – поглежда!

Как искам да видя във всичко това

искрица от малка надежда.

Искрица, която ще пламне в пожар

и зимният студ ще изчезне

зад зидове здрави на друг календар,

заключен зад порти железни.

Но времето мрачно на зъл небосвод

след облака облак притуря,

отново се вихри мъглив хоровод,

отново надига се буря.

Кокичето тръпне от снежен шамар,

огъва се - миг - ще се скърши,

далече от всички, без дом, без другар,

животът му кратък ще свърши...

Интерпретация на темата вижте при Джейсън.

Лиценз: Всички права запазени

Борислав Цеков: ГЕРБ продължава да мачка бизнеса и хората

вт, 09 мар 2010 18:13:56 +0000

Хубав коментар на икономиста Яна Ангелона в блога на Института за модерна политика – прочети тук.

Лиценз: Всички права запазени

Мартин Димитров: Икономическа програма за излизане от кризата

вт, 09 мар 2010 17:12:43 +0000

СДС със съжаление отчита факта, че почти две години след проявлението на световната финансова криза върху българската икономика, страната ни все още няма ясна и цялостна програма за излизане от кризата. Изолираните, едни от други, усилия на отделни институции, макар и похвални се обезсмислят без генерална идея, която да ги обединява. България има спешна нужда [...]

Лиценз: Всички права запазени

Стефан Иванов: СТРАШНА ПРИУМИЦА

вт, 09 мар 2010 16:57:19 +0000

Американските спецчасти в Афганистан са предприели специална операция, чието официално наименование не е известно, но „око за око, паста за зъби” би свършило чудесна работа. Днес британският в. „Гардиън” информира, че в Афганистан бродят въоръжени групи псевдо-бунтовници, чиято основна задача е да изтребват истинските бунтовници. Разликата на тези бунтовници от другите е, че тези са от „нашите”. Това са „добрите” главорези. Тези са главорези, които „подкрепят” демокрацията и по-голямата част от човешките права. Дори не искам да влизам в исторически анализ и да сравнявам сегашната ситуация с тази в Англия от времето на Лорд Протекторa Оливър Кромуел, или с мутренската ера в България 1993-94 г. Британците обаче имат по-дълга памет и понеже са яли веднъж тази попара - на армия без политическо ръководство, то едва ли искат да се повтори грешката пък било то и на афганистанска територия. По-комично е обаче следващото решение на американците. (more…)

Лиценз: Всички права запазени

Николай Слатински - Позиции: Още малко за нашата демокрация (И за живота, с който под вежди се гледаме строго)

вт, 09 мар 2010 16:51:48 +0000

  ”Съдбата е отредила така, че тъй като не мога да разсъждавам за обработката на вълна и коприна, нито за печалби и загуби, по-добре е да размишлявам за държавата и трябва или да приема да стоя мирен, или да размишлявам за държавата.”
  Николо Макиавели, някогашен секретар
  В писмо до Франческо Ветори, посланик на Флоренция в Рим при папа Лъв Х, 9 април 1513 г.

20 години минаха и заминаха, откакто заедно с други луди-млади глави излязохме по площадите, тръгнахме като хвърковати чети по градчета и села - да помагаме за раждането на българската демокрация.
Както се казва, с двете си тези ръце и с няколко храбри души създадохме за броени седмици СДС в Перник, проведохме няколко митинга, разбихме БСП на първите (юни 1990 г.) и я размазахме на вторите (октомври 1991 г.) парламентарни избори.

  Но ето сега, трябва да сложа на личния си сайт следния текст:
  ”Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - премиер, президент, председател на парламента, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет."

чети по-нататък

Лиценз: Creative Commons Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България